ISSN 1830-3617

doi:10.3000/18303617.L_2009.343.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 343

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 52
22 декември 2009 г.


Съдържание

 

I   Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006

1

 

*

Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност

51

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива 2009/158/EО на Съвета от 30 ноември 2009 година относно ветеринарно-санитарните изисквания за вътреобщностната търговия и вноса от трети държави на домашни птици и яйца за люпене ( 1 )

74

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

РЕГЛАМЕНТИ

22.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1224/2009 НА СЪВЕТА

от 20 ноември 2009 година

за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като взе предвид становището на Комитета на регионите (3),

като взе предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните (4),

като има предвид, че:

(1)

Целта на общата политика в областта на рибарството, както е определено в Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (5), е да гарантира, че експлоатацията на живите водни ресурси осигурява устойчиви икономически, екологични и социални условия.

(2)

Предвид на това, че успехът на общата политика в областта на рибарството включва прилагане на ефективна система за контрол, мерките, предвидени в настоящия регламент, се стремят да създадат система на Общността за контрол, инспекции и правоприлагане с глобален и интегриран подход в съответствие с принципа на пропорционалност, за да осигурят спазване на всички правила на общата политика в областта на рибарството с цел осигуряване на устойчива експлоатация на живите водни ресурси, като обхващат всички аспекти на тази политика.

(3)

Опитът, придобит при прилагането на Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (6), показа, че настоящата система за контрол вече не е достатъчна за осигуряване на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството.

(4)

Понастоящем разпоредбите за контрол се съдържат в широк брой припокриващи се и сложни правни текстове. Някои части на системата за контрол са слабо приложени от държавите-членки, от което произтичат недостатъчни и разминаващи се мерки в отговор на нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството, като по този начин се подкопава създаването на равностойни условия за рибарите в цялата Общност. Съответно съществуващият режим и всички задължения, произтичащи от него, следва да бъдат обединени, рационализирани и опростени, по-специално чрез намаляване на двойното регулиране и на административните тежести.

(5)

С оглед на степента на изчерпване на морските водни ресурси за Общността е от жизненоважно значение да приеме необходимите мерки, за да могат всички оператори да придобият култура на спазване на правилата на общата политика в областта на рибарството и на съобразяване с целите, определени от Световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие през 2002 г., както и със Стратегията за устойчиво развитие на Европейския съвет. За постигане на тази цел правилата за контрол, инспекции и прилагане на мерките за опазване, както и мерките за управление на ресурсите, структурните мерки и мерките относно общата организация на пазара следва да бъдат засилени, хармонизирани и укрепени.

(6)

Предвид на това, че Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (7) задължава държавите-членки да вземат необходимите мерки за гарантиране на ефективността на борбата срещу всеки незаконен, недеклариран и нерегулиран („ННН“) риболов и свързаните с него дейности и предвид на това, че Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. относно разрешения за риболовни дейности на риболовните кораби на Общността извън водите на Общността и достъпа на кораби на трети държави до водите на Общността (8) установява разпоредби по отношение на разрешенията за риболовните кораби на Общността да извършват риболовна дейност извън водите на Общността и по отношение на разрешенията за риболовните кораби на трети държави да извършват риболовна дейност във водите на Общността, настоящият регламент следва да допълва горепосочените регламенти и да гарантира, че няма да се извършва дискриминация между гражданите на държавите-членки и тези на други държави.

(7)

Настоящият регламент не следва да оказва въздействие върху специалните разпоредби в международни споразумения или приложими в рамките на регионалните организации за управление на рибарството, нито върху националните разпоредби за контрол, които попадат в обхвата на настоящия регламент, но надхвърлят неговите минимални разпоредби, при условие че тези национални разпоредби са в съответствие с правото на Общността.

(8)

Модерните технологии, като системата за наблюдение на корабите, системата за откриване на кораби и системата за автоматично разпознаване, следва да бъдат използвани, тъй като те позволяват ефективно наблюдение, системни и автоматизирани кръстосани проверки по бърз начин и улесняват административните процедури за националните власти и за операторите, като по този начин позволяват навременни анализи на риска и глобални оценки на цялата съответна информация от контрола. По тази причина системата за контрол следва да позволява на държавите-членки да комбинират използването на различните инструменти за контрол, за да гарантират най-ефикасна методика за контрол.

(9)

Следва да бъде въведен нов, общ подход за контрол на рибарството, включващ всеобхватно наблюдение на улова с оглед гарантирането на равностойни условия за риболовния сектор, които вземат предвид различията в сегментите на флота. За тази цел следва да се въведат общи критерии за упражняването на контрол върху риболова и по-специално стандартизирани и координирани процедури за инспекции в морето, на суша и по цялата търговска верига. Като част от този нов подход следва да се изяснят съответните отговорности на държавите-членки, Комисията и Агенцията на Общността за контрол на рибарството.

(10)

Управлението на риболовните ресурси на равнището на Общността се основава най-вече на общия допустим улов (ОДУ), квоти, режими за регулиране на усилието и технически мерки. Следва да бъдат взети подходящите стъпки за да се осигури приемането от страна на държавите-членки на необходимите мерки за прилагане на тези мерки за управление по ефективен начин.

(11)

Дейностите и методите за контрол следва да се основават на управление на риска, като се използват процедури за кръстосани проверки от страна на държавите-членки по системен и всеобхватен начин. Също така е необходимо държавите-членки да обменят съответната информация.

(12)

Сътрудничеството и координацията между държавите-членки, Комисията и Агенцията на Общността за контрол на рибарството следва да се засилят с цел да се насърчи спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството.

(13)

За да се гарантира, че риболовните дейности се предприемат единствено при спазване на правилата на общата политика в областта на рибарството, те следва да подлежат на лицензия за риболов и, когато се прилагат специални условия, на разрешение за риболов. Следва също така да се прилагат правилата за маркирането и идентификацията на риболовните кораби и техните съоръжения.

(14)

За да се гарантира ефективен контрол, държавите-членки следва да използват система за наблюдение на корабите и риболовните кораби с обща дължина 12 метра и повече следва да бъдат оборудвани с устройство, което позволява на държавите-членки автоматично да локализират и идентифицират тези съдове. Освен това риболовните кораби следва да бъдат оборудвани със система за автоматично разпознаване съгласно Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. относно създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация (9), и държавите-членки следва да използват данните от тази система за извършване на кръстосани проверки.

(15)

Следва да бъде задълбочено сътрудничеството между агенциите на Общността и органите на държавите-членки. За тази цел следва да е възможно да бъдат предавани данните от системата за наблюдение на корабите, системата за автоматично разпознаване и системата за откриване на кораби на агенции на Общността и на компетентни органи на държавите-членки, които участват в операции по надзора за целите на морската сигурност и безопасност, граничния контрол, защитата на морската околна среда и общото прилагане на законите.

(16)

Следва Съветът да е този, който взема решение относно бъдещото използване на електронни устройства за наблюдение и средства за проследяване, като генетичен анализ и други технологии за контрол на риболова, ако тези технологии водят до подобряване на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството по рентабилен начин.

(17)

Държавите-членки следва да наблюдават дейностите на своите риболовни кораби във и извън водите на Общността. За да се улесни ефективното наблюдение, капитаните на риболовни кораби на Общността с обща дължина 10 метра или повече следва да бъдат задължени да водят риболовен дневник и да подават декларации за разтоварване и трансбордиране. За да могат да се използват модерни технологии, при риболовните кораби с обща дължина 12 метра или повече риболовният дневник следва да бъде в електронна форма и декларациите за разтоварване и трансбордиране следва да се подават по електронен път.

(18)

Информацията, която се съдържа в риболовните дневници на риболовните кораби, следва да бъде проверявана в момента на разтоварването. Съответно от участниците в разтоварване и предлагане на пазара на риба и на продукти от риболов следва да се изисква да декларират количествата, които са разтоварени, трансбордирани, пуснати в продажба или закупени.

(19)

За малки риболовни кораби с обща дължина под 10 метра задължението за водене на риболовен дневник или за попълване на декларация за разтоварване би представлявало прекомерна тежест по отношение на техния риболовен капацитет. С цел да се гарантира адекватно ниво на контрол по отношение на такива кораби, държавите-членки следва да наблюдават техните дейности чрез прилагане на план за статистически извадки.

(20)

Трансбордиранията в морето избягват истински контрол от страна на държавата на знамето или крайбрежните държави и следователно представляват възможен начин за операторите да транспортират незаконен улов. За да се подобри контрола, операциите по трансбордиране в Общността следва да бъдат разрешени единствено в определените за целта пристанища.

(21)

Властите в държавите-членки следва да бъдат в състояние да наблюдават разтоварванията в своите пристанища. За тази цел риболовните кораби, извършващи риболов на запаси, по отношение на които се прилага многогодишен план, които са задължени да въвеждат по електронен път данните от риболовния дневник, следва да се изисква да уведомяват предварително съответните власти за своето намерение да разтоварват в техните пристанища. Държавите-членки следва да имат право да откажат достъп, ако изискваната информация е непълна.

(22)

Тъй като управлението на рибните ресурси се основава на възможностите за риболов, следва да се гарантира, че уловът и риболовното усилие се регистрират коректно и се приспадат от разпределените на държавата-членка на знамето квоти и риболовно усилие. Следва да се забрани риболовът, ако наличните квоти или разпределението на риболовното усилие са изчерпани.

(23)

С оглед на изискванията за капацитета на риболовния флот на Общността, съдържащи се в член 13 от Регламент (ЕО) № 2371/2002, в Регламент (ЕО) № 639/2004 на Съвета от 30 март 2004 г. относно управлението на риболовни флоти, регистрирани в най-отдалечените райони на Общността (10), в Регламент (ЕО) № 1438/2003 на Комисията от 12 август 2003 г. за установяване на подробни правила за прилагане на общностната политика по отношение на флота, определена в глава III на Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета (11) и в Регламент (ЕО) № 2104/2004 на Комисията от 9 декември 2004 г. за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 639/2004 (12), следва да се въведат инструменти за контрол на капацитета на флота, които следва да включват наблюдение на мощността на двигателя и на използването на риболовни съоръжения. Поради тази причина държавите-членки следва да предприемат мерки, за да гарантират, че общият капацитет на лицензиите за риболов не надхвърля максималните равнища на капацитета и че мощността на двигателя на риболовните кораби не надхвърля сертифицираната мощност на двигателя за тези кораби. За тази цел държавите-членки следва да сертифицират мощността на двигателя на риболовни кораби, чиято мощност надхвърля 120 kW, както и да проверят въз основа на план за статистически извадки съответствието на мощността на двигателя с другата налична информация.

(24)

При използването на многогодишни планове като по-специална форма за защита на засегнатите рибни запаси следва да се прилагат по-специални мерки. Трансбордирането на улов от запаси, които са обект на многогодишен план, следва да се позволява в определените пристанища и само ако този улов е бил претеглен.

(25)

Следва да се предвидят специални разпоредби, че се използват само разрешени риболовни съоръжения и че изгубените риболовни съоръжения трябва да бъдат намерени.

(26)

За риболовните зони с ограничен достъп следва да се прилагат специални правила. Процедурата за поставяне и вдигане на забрана за риболов с незабавен ефект за риболовни зони следва да бъде ясно определена.

(27)

Тъй като любителският риболов може да има значително въздействие върху рибните ресурси, държавите-членки следва да гарантират, че той се осъществява по начин, съвместим с целите на общата политика в областта на рибарството. За рибните запаси, които са обект на план за възстановяване, държавите-членки следва да събират данни за улова от любителския риболов. Когато този улов има значително въздействие върху ресурсите, Съветът следва да има възможността да вземе решение за специални мерки за управление.

(28)

С цел да се създаде всеобхватен режим за контрол, той следва да обхване цялата верига на производство и продажба. Той следва да включва последователна система за проследяване, допълваща разпоредбите, които се съдържат в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (13), както и засилен контрол от страна на организациите на производителите. Той също така следва да защитава интересите на потребителите, като осигурява информация относно търговското обозначение, метода на производство и зоната на улов на всеки етап от пускането на пазара, както е посочено в Регламент (ЕО) № 2065/2001 на Комисията от 22 октомври 2001 г. за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета по отношение информирането на потребителите на рибни продукти и продукти от аквакултури (14). Той следва да гарантира наблюдението на организациите на производителите в съответствие с Регламент (ЕО) № 2508/2000 на Комисията от 15 ноември 2000 г. за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета по отношение на оперативните програми в сектор рибарство (15).

(29)

За да гарантират, че всеки улов е надлежно контролиран, държавите-членки се грижат всички продукти от риболов да се предлагат за продажба или да се регистрират първо в тръжен център или при регистрирани купувачи, или при организации на производители. Тъй като е необходимо да се знае точното тегло на всеки улов, за да се следи използването на квотите, държавите-членки следва да се погрижат всички продукти от риболов да се претеглят, освен ако не са въведени планове за статистически извадки въз основа на обща методология.

(30)

За да може да се проследи пътят на улова и за да може да бъде проверено съответствието с данните за улова, регистрираните купувачи, регистрираните тръжни центрове или другите организации или лица, оправомощени от държавите-членки, следва да представят документи за продажба. Ако те имат годишен оборот от първа продажба на продукти от риболов, надвишаващ 200 000 EUR, документите за продажба следва да се предават по електронен път.

(31)

С цел да се гарантира спазването на мерките на Общността за опазване и търговия, следва да се предприемат стъпки за въвеждане на изискване всички продукти от риболов, за които не е подаден нито документ за продажба, нито декларация за приемане и които са транспортирани до място, различно от мястото на разтоварване, да бъдат придружени от документ за транспорт, в който са посочени тяхното естество, произход и тегло, освен ако документът за транспорт не е предаден по електронен път преди транспортирането.

(32)

Държавите-членки следва да провеждат редовни проверки на организациите на производители, за да гарантират, че те отговарят на законовите изисквания. Те също така следва да провеждат редовни проверки във връзка със споразуменията за цени и намеса.

(33)

Държавите-членки следва да упражняват надзор във водите на Общността и да предприемат необходимите мерки, ако някое наблюдение или находка не съответства на информацията, с която разполагат.

(34)

Концепцията за контролиращи наблюдатели и техните задачи следва да бъдат ясно определени за бъдещите схеми на контролиращи наблюдатели. Същевременно следва също така да бъдат определени правилата за провеждане на инспекциите.

(35)

За последователно и ефективно преследване на нарушенията следва да бъде въведена разпоредба, която да позволи използването на докладите от инспекции и наблюдение, изготвени от длъжностни лица на Комисията, инспектори на Общността и длъжностни лица от държавите-членки, по същия начин като националните доклади. Същевременно държавите-членки следва да създадат електронна база данни, предоставяща докладите от инспекции и наблюдение, изготвени от техни длъжностни лица.

(36)

За да се засили общото ниво на контрол във водите на Общността, следва да се състави списък на инспектори от Общността и техните задачи и компетенции следва да се изяснят. По същата причина, при спазването на някои условия, следва да бъдат възможни инспекции на риболовни кораби извън водите на инспектиращата държава-членка.

(37)

В случай на нарушение следва да се гарантира, че са предприети подходящи мерки, така че спрямо нарушението може да бъдат предприети ефективни последващи действия, независимо къде е извършено. В някои случаи на тежки нарушения следва да има засилени последващи действия, които да позволят незабавното им разследване. Във връзка с това държавите-членки следва също така да бъдат задължени да предприемат подходящи мерки, когато някое нарушение е било разкрито от инспектор на Общността. При спазването на някои условия следва да е възможно производствата да бъдат прехвърляни в държавата-членка на знамето или в държавата-членка, чийто гражданин е нарушителят.

(38)

Гражданите на държавите-членки следва да бъдат възпирани да извършват нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството. Тъй като предприетото действие след нарушения на тези правила се различава значително в зависимост от държавата-членка, пораждайки по този начин дискриминационни и нарушаващи конкуренцията правила за рибарите, и предвид това, че липсата на възпиращи, пропорционални и ефективни санкции в някои държави-членки намалява ефективността на контрола, е уместно да се въведат административни санкции в комбинация с точкова система за тежките нарушения, за да се постигне реален разубеждаващ ефект.

(39)

Устойчиво високият брой тежки нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството във водите на Общността или от оператори от Общността се дължи до голяма степен на недостатъчно възпиращото ниво на санкциите, предвидени в националното законодателство по отношение на тежките нарушения на тези правила. Този недостатък се задълбочава от широкото несъответствие между нивата на санкциите между държавите-членки, което насърчава незаконните оператори да провеждат дейността си във водите или на територията на държавите-членки с най-нисък размер на санкциите. Ето защо е уместно да се допълнят максималните нива на санкциите за тежки нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството, определени в член 44 от Регламент (ЕО) № 1005/2008, с разубеждаващи санкции, като се вземат предвид естеството на щетите, стойността на получените чрез извършване на тежко нарушение риболовни продукти, икономическото положение на нарушителя и всяко повтаряне на нарушението. Следва да се определят също незабавни мерки за правоприлагане и допълнителни мерки.

(40)

Определянето на санкции следва да бъде допълнено от точкова система за тежките нарушения, въз основа на която следва да се замразява лицензията за риболов, ако притежателят ѝ е получил определен брой точки в резултат от налагането на санкции за тежки нарушения. Ако лицензията за риболов е била замразявана пет пъти въз основа на тази система и отново е получен съответният брой точки, тя следва да бъде отнета окончателно. Във връзка с това държавите-членки следва да въведат в национален регистър всички нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството.

(41)

За да се гарантира постигането на целите на общата политика в областта на рибарството, Комисията следва да бъде в състояние да вземе ефективни коригиращи мерки; за тази цел капацитетът за управление на Комисията и нейният капацитет да се намесва по начин, пропорционален на нивото на неспазване на правилата от някоя държава-членка, следва да бъдат засилени. Комисията следва да бъде оправомощена да предприема инспекции без предварително уведомление и по независим начин, за да може да проверява операциите по контрола, провеждани от компетентните органи на държавите-членки.

(42)

С цел да се защитят финансовите интереси на Общността и да се гарантира висшият интерес за опазване на риболовните ресурси, следва финансовата помощ в рамките на Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство (16) и Регламент (ЕО) № 861/2006 на Съвета от 22 май 2006 г. за установяване на финансови мерки на Общността за прилагането на общата политика по рибарство и в областта на морското право (17) да бъде обвързана със спазването от държавите-членки на техните задължения в областта на контрола на риболова и следователно следва да бъде предвидено замразяване и спиране на тази финансова помощ в случаите на неадекватно прилагане от държавите-членки на правилата на общата политика в областта на рибарството, което засяга ефективността на финансираните мерки.

(43)

На Комисията следва да се предоставят правомощия да забранява риболова, когато квотата на държава-членка или самият ОДУ са изчерпани. Комисията следва също така да бъде оправомощена да приспада квоти и риболовно усилие, за да се гарантира, че ограниченията на възможностите за риболов се спазват напълно. Комисията следва също така да има капацитет за предприемане на извънредни мерки, ако има доказателство, че риболовните дейности или мерките на някоя държава-членка противоречат на мерките за опазване и управление в плановете за управление или застрашават морската екосистема.

(44)

Следва да се гарантира обменът на данни в електронна форма с останалите държави-членки и с Комисията или определения от нея орган. Комисията или определеният от нея орган следва да има пряк достъп до риболовните данни на държавите-членки, за да бъде в състояние да проверява дали държавите-членки спазват своите задължения и да се намесва при откриване на несъответствия.

(45)

С цел по-добра комуникация компетентните органи на държавите-членки следва да създадат уебсайтове с обща информация на разположение в достъпна за обществеността част на уебсайта и с оперативна информация на защитена част от него. Следва също така да се гарантира, че органите на държавите-членки, компетентни за прилагането на настоящия регламент, си сътрудничат помежду си, с Комисията, с определения от Комисията орган, както и с компетентните органи на трети държави.

(46)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение № 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (18). Всички мерки, приети от Комисията, за изпълнението на настоящия регламент следва да бъдат съвместими с принципа на пропорционалност.

(47)

Мандатът на Агенцията на Общността за контрол на рибарството следва да бъде коригиран и разширен, за да подпомогне еднаквото прилагане на системата за контрол на общата политика в областта на рибарството, да гарантира организирането на оперативното сътрудничество, да предостави подкрепа на държавите-членки и да даде възможност на агенцията да състави група за спешни действия, когато бъде констатирана сериозна опасност за общата политика в областта на рибарството. Тя следва също така да бъде оправомощена да се снабди с необходимото ѝ оборудване, за да изпълнява съвместни планове за разполагане, и да сътрудничи при прилагането на интегрираната морска политика на ЕС.

(48)

Данните, които се събират и обменят в рамките на настоящия регламент, следва да се обработват в съответствие с приложимите правила за поверителност. Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (19) следва да се прилага за обработването на лични данни от държавите-членки при прилагането на настоящия регламент. Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (20) следва да урежда дейности, свързани с обработването на лични данни, които се извършват от Комисията при прилагането на настоящия регламент.

(49)

С цел законодателството на Общността да се приведе в съответствие с настоящия регламент следва да се изменят някои регламенти, свързани с разпоредби за контрол.

(50)

Тъй като настоящият регламент ще създаде нов всеобхватен режим за контрол, Регламент (ЕИО) № 2847/93, Регламент (ЕО) № 1627/94 на Съвета от 27 юни 1994 г. относно постановяване на общите разпоредби за специалните разрешителни за риболов (21) и Регламент (ЕО) № 1966/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно електронното записване и отчитане на риболовни дейности и относно средствата за дистанционно наблюдение (22) следва да бъдат отменени.

(51)

За да се предостави на държавите-членки необходимото време да се адаптират към някои от новите задължения, постановени в настоящия регламент, е уместно прилагането на някои разпоредби да бъде отложено за по-късна дата,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Настоящият регламент създава система на Общността за контрол, инспекции и изпълнение (наричана по-долу „система на Общността за контрол“) с цел гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага за всички дейности в рамките на общата политика в областта на рибарството, извършвани на територията на държавите-членки или във водите на Общността, или от риболовните кораби на Общността, или, без да се засяга основната отговорност на държавата-членка на знамето, от граждани на държавите-членки.

2.   Дейностите, извършвани в морските води на отвъдморските страни и територии, посочени в приложение II към Договора, се разглеждат като дейности, извършвани в морските води на трети държави.

Член 3

Взаимодействие с международни и национални разпоредби

1.   Настоящият регламент се прилага, без да се засяга действието на специални разпоредби, които се съдържат в споразуменията в областта на рибарството, сключени между Общността и трети държави или приложими в рамките на регионалните организации за управление на рибарството, или в друго подобно споразумение, по което Общността е договаряща страна или недоговаряща сътрудничеща страна.

2.   Настоящият регламент се прилага, без да се засягат националните мерки за контрол, които надхвърлят неговите минимални изисквания, при условие че те са съвместими със законодателството на Общността и са в съответствие с общата политика в областта на рибарството. При поискване от страна на Комисията държавите-членки я нотифицират за тези мерки за контрол.

Член 4

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, установени в Регламент (ЕО) № 2371/2002. Прилагат се също и следните определения:

1.

Риболовна дейност“ означава търсене на риба, хвърляне, поставяне, теглене и влачене на риболовно съоръжение, вземане на улов на борда, трансбордиране, задържане на борда, преработка на борда, прехвърляне, поставяне в клетки, угояване и разтоварване на риба и на продукти от риболов;

2.

Правила на общата политика в областта на рибарството“ означава законодателството на Общността относно опазването, управлението и експлоатацията на живи водни ресурси, относно аквакултурите и относно преработката, транспортирането и пускането на пазара на продукти от риболов и аквакултури;

3.

Контрол“ означава наблюдение и надзор;

4.

Инспекция“ означава проверка, която се провежда от длъжностни лица, по отношение на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, и която се записва в доклад от инспекцията;

5.

Надзор“ означава наблюдение на риболовните дейности въз основа на наблюдения от инспекционни кораби или официални въздухоплавателни средства и технически методи за откриване и идентификация.

6.

Длъжностно лице“ означава лице, упълномощено от национален орган, Комисията или Агенцията на Общността за контрол на рибарството, да провежда инспекции;

7.

Инспектори на Общността“ означава длъжностни лица на държава-членка, на Комисията или на определения от нея орган, чиито имена са посочени в списъка, изготвен в съответствие с член 79;

8.

Контролиращ наблюдател“ означава лице, което е упълномощено от национален орган да наблюдава изпълнението на правилата на общата политика в областта на рибарството.

9.

Лицензия за риболов“ означава официален документ, който предоставя на неговия притежател правото, както е определено в националните правила, да използва определен риболовен капацитет за търговската експлоатация на живи водни ресурси. Тя съдържа минимални изисквания по отношение на идентификацията, техническите характеристики и оборудването на риболовен кораб на Общността;

10.

Разрешение за риболов“ означава разрешение за риболов, издадено на риболовен кораб на Общността в допълнение към неговата лицензия за риболов, което му позволява да провежда специфични риболовни дейности през определен период, в дадена зона или за даден вид риболов съгласно специфични условия;

11.

Система за автоматично разпознаване“ означава автономна и непрекъсната система за идентификация и наблюдение на корабите, която предоставя средства на корабите да обменят по електронен път с други кораби, намиращи се наблизо, както и с властите на брега, данни за кораба, включително идентичност, местоположение, курс и скорост;

12.

Данни от система за наблюдение на корабите“ означава данни за идентичността, географското местоположение, датата, часа, курса и скоростта на риболовен кораб, предадени чрез устройства за спътниково проследяване, инсталирани на борда на риболовните кораби, до центъра за наблюдение на риболова на държавата-членка на знамето;

13.

Система за откриване на кораби“ означава спътникова технология за откриване от разстояние, която може да идентифицира корабите и да открие местоположението им в морето.

14.

Риболовна зона с ограничен достъп“ означава всяка морска зона под юрисдикцията на дадена държава-членка, определена от Съвета, където риболовните дейности са ограничени или забранени;

15.

Център за наблюдение на риболова“ означава оперативен център, създаден от държава-членка на знамето и оборудван с компютърна техника и програмно осигуряване, необходими за автоматично приемане, обработка и електронно изпращане на данните;

16.

Трансбордиране“ означава разтоварването на всички или някои продукти от риболов или аквакултури от борда на един кораб на борда на друг кораб;

17.

Риск“ означава вероятността да се случи събитие, което би представлявало нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството;

18.

Управление на риска“ означава системното идентифициране на рискове и прилагането на всички необходими мерки за ограничаване на реализирането на тези рискове. Това включва дейности като събиране на данни и информация, анализиране и оценяване на рискове, подготвяне и предприемане на действия и редовен мониторинг и преглед на процеса и неговите резултати, въз основа на национални източници и стратегии, както и на такива на Общността;

19.

Оператор“ означава физическото или юридическо лице, което управлява или притежава предприятие, извършващо която и да е от дейностите, свързани с който и да е етап от веригите за производство, преработка, пускане на пазара, дистрибуция и търговия на дребно на продуктите от риболов и аквакултури;

20.

Партида“ означава количество продукти от риболов и аквакултури от даден вид с едно и също представяне и с произход от една и съща географска зона и един и същи риболовен кораб или група риболовни кораби, или от една и съща производствена единица за аквакултури;

21.

Преработка“ означава процесът, чрез който се приготвя представянето. Тя включва нарязване на филета, опаковане, консервиране, замразяване, опушване, осоляване, сготвяне, мариноване, изсушаване или приготвяне на рибата за пазара по какъвто и да е друг начин;

22.

Разтоварване“ означава първоначалното разтоварване на дадено количество продукти от риболов от борда на риболовен кораб на сушата;

23.

Търговия на дребно“ означава търговия с и/или преработка на продукти от живи водни ресурси и тяхното съхранение на мястото на продажба или доставка до крайния потребител, и включва дистрибуцията.

24.

Многогодишни планове“ означава планове за възстановяване, както е посочено в член 5 от Регламент (ЕО) № 2371/2002, планове за управление, както е посочено в член 6 от Регламент (ЕО) № 2371/2002, както и други разпоредби на Общността, приети въз основа на член 37 от Договора за ЕО и предвиждащи специфични мерки за управление за определени рибни запаси за няколко години;

25.

Крайбрежна държава“ означава държавата, под чийто суверенитет или юрисдикция са водите или пристанищата, в които се извършва дейността;

26.

Правоприлагане“ означава всяко действие, предприето с цел да се гарантира спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството;

27.

Сертифицирана мощност на двигателя“ означава максималната постоянна мощност на двигателя, която може да се постигне в изходящия фланец на двигателя съгласно сертификата, издаден от органите на държавата-членка или от класификационни дружества или от други оператори, посочени от тях;

28.

Любителски риболов“ означава риболовни дейности с нетърговска цел, използващи живи морски ресурси за отмора, туризъм или спорт;

29.

Преместване“ означава риболовни дейности, при които целият улов или част от него бива прехвърлен или преместен от поделено риболовно съоръжение на кораб или от трюма на даден риболовен кораб или неговото риболовно съоръжение в мрежа, контейнер или клетка извън кораба, където живият улов се запазва до разтоварването;

30.

Съответна географска зона“ означава морска зона, разглеждана като единица за целта на географската класификация в областта на рибарството, изразена чрез препратка към подзона, участък или подучастък на ФАО или, където е приложимо, статистически квадрант на ICES, зона на риболовно усилие, стопанска зона или ограничена с географски координати зона;

31.

„Риболовен кораб“ означава всеки кораб, оборудван с цел търговска експлоатация на живите водни ресурси;

32.

Възможности за риболов“ означава правото на риболов като количество, изразено в улов и/или риболовно усилие.

ДЯЛ II

ОБЩИ ПРИНЦИПИ

Член 5

Общи принципи

1.   Държавите-членки контролират дейностите, извършвани от всяко физическо или юридическо лице в рамките на общата политика в областта на рибарството, на тяхна територия и във води под техния суверенитет или юрисдикция, по-специално риболовни дейности, трансбордиране, прехвърляне на риба в клетки или инсталации за аквакултури, включително инсталации за угояване, разтоварване, внос, транспортиране, преработка, пускане на пазара и съхраняване на продукти от риболов и аквакултури.

2.   Държавите-членки контролират също и достъпа до водите и до ресурсите, както и риболовните дейности извън водите на Общността, които се извършват от риболовни кораби на Общността под тяхното знаме, и, без да се засяга основната отговорност на държавата-членка на знамето, от техни граждани.

3.   Държавите-членки приемат подходящи мерки, разпределят адекватни финансови, човешки и технически ресурси и създават всички административни и технически структури, необходими за гарантиране на контрола, инспекциите и изпълнението на дейностите, провеждани в рамките на общата политика в областта на рибарството. Те предоставят на своите компетентни органи и длъжностни лица всички адекватни средства, за да им позволят да изпълняват своите задачи.

4.   Всяка държава-членка гарантира, че контролът, инспекциите и правоприлагането се извършват на недискриминационна основа по отношение на секторите, корабите или лицата и въз основа на управлението на риска.

5.   Във всяка държава-членка един орган координира дейностите по контрола на всички национални контролни органи. Той е отговорен също за координиране на събирането, обработката и сертифицирането на информацията за риболовните дейности, за докладването на, за сътрудничеството и осигуряване предоставянето на информацията на Комисията, на Агенцията на Общността за контрол на рибарството, създадена в съответствие с Регламент (ЕО) № 768/2005 (23), други държави членки и при целесъобразност на трети държави.

6.   В съответствие с процедурата, определена в член 103, плащанията за подпомагане от Европейския фонд за рибарство съгласно Регламент (ЕО) № 1198/2006 и като финансов принос на Общността за мерките, посочени в член 8, буква а) от Регламент (ЕО) № 861/2006, зависят от спазването от страна на държавите-членки на техните задължения за осигуряване на спазване и прилагане на правилата на общата политика в областта на рибарството, свързани със или оказващи въздействие върху ефективността на финансираните мерки, както и за използване и поддържане на ефективна система за контрол, инспекции и изпълнение за тази цел.

7.   Съобразно техните съответни отговорности Комисията и държавите-членки осигуряват постигането на целите на настоящия регламент по отношение на управлението и контрола на финансовата помощ от Общността.

ДЯЛ III

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ДОСТЪП ДО ВОДИТЕ И РЕСУРСИТЕ

Член 6

Лицензия за риболов

1.   Риболовен кораб на Общността може да бъде използван за експлоатация на живите водни ресурси с търговска цел само ако има валидна лицензия за риболов.

2.   Държавата-членка на знамето гарантира, че съдържащата се в лицензията за риболов информация е вярна и съответства на информацията, вписана в Регистъра на риболовния флот на Общността, посочен в член 15 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.

3.   Държавата-членка на знамето отнема временно лицензията за риболов на кораб, който е временно спрян от движение с решение на тази държава-членка или чието разрешение за риболов е било временно отнето в съответствие с член 45, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1005/2008.

4.   Държавата-членка на знамето отнема окончателно лицензията за риболов на кораб, който е обект на мярка за адаптиране на капацитета, посочена в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 или чието разрешение за риболов е било отнето окончателно в съответствие с член 45, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1005/2008.

5.   Държавата-членка на знамето издава, управлява и отнема лицензията за риболов съгласно подробните правила, приети в съответствие с процедурата по член 119.

Член 7

Разрешение за риболов

1.   На риболовен кораб на Общността, опериращ във води на Общността, се разрешава да извършва конкретни риболовни дейности единствено при условие че те са посочени в неговото валидно разрешение за риболов, когато риболовът или риболовните зони, в които са разрешени дейностите, са обект на:

а)

режим на риболовното усилие;

б)

многогодишен план;

в)

риболовна зона с ограничен достъп;

г)

риболов с научни цели;

д)

други случаи, определени в законодателството на Общността.

2.   Когато държава-членка има специфична национална схема за разрешения за риболов, тя изпраща до Комисията по нейно искане обобщената информация, която се съдържа в издаденото разрешение и свързаните обобщени стойности за риболовното усилие.

3.   Когато държавата-членка на знамето е приела национални разпоредби под формата на национална схема за разрешения за риболов за разпределянето между отделни кораби на наличните си възможности за риболов, тя изпраща до Комисията по нейно искане информация за риболовните кораби, на които е разрешено да извършват риболовна дейност в даден риболовен район, по-специално относно външния идентификационен номер, имената на съответните риболовни кораби и индивидуалните възможности за риболов, разпределени за всеки от тях.

4.   Не се издава разрешение за риболов ако съответният риболовен кораб няма лицензия за риболов, получена в съответствие с член 6 или ако лицензията му за риболов е временно или окончателно отнета. Разрешението за риболов се отнема автоматично при окончателно отнемане на лицензията за риболов на кораба. То се отнема временно, когато лицензията за риболов е отнета временно.

5.   Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 8

Маркиране на риболовните съоръжения

1.   Капитанът на риболовен кораб спазва условията и ограниченията, свързани с маркирането и идентификацията на риболовните кораби и техните съоръжения.

2.   Подробни правила за маркирането и идентификацията на риболовните кораби и техните съоръжения се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 9

Система за наблюдение на корабите

1.   Държавите-членки използват спътникова система за наблюдение на корабите за ефективно наблюдение на риболовните дейности на риболовните кораби под тяхно знаме, каквото и да е местоположението на тези кораби, както и на риболовните дейности във водите на държавите-членки.

2.   Без да се засягат специфичните разпоредби, съдържащи се в многогодишните планове, риболовен кораб с обща дължина 12 метра или повече инсталира на борда напълно работещо устройство, което позволява този кораб да бъде автоматично локализиран и идентифициран чрез системата за наблюдение на корабите, като излъчва данни за местоположението през равни интервали. Това устройство също така позволява на центъра за наблюдение на риболова на държавата-членка на знамето да отправя запитвания до риболовния кораб. За риболовни кораби с обща дължина 12 метра или повече и обща дължина под 15 метра, настоящият член се прилага от 1 януари 2012 г.

3.   Когато риболовен кораб е във водите на друга държава-членка, държавата-членка на знамето предоставя данните за този кораб от системата за наблюдение на корабите чрез автоматично предаване на центъра за наблюдение на риболова на крайбрежните държави-членки. Системата за наблюдение на корабите се предоставя също при поискване на държавата-членка, в чиито пристанища е вероятно да бъде извършено разтоварването на улова на риболовния кораб или в чиито води е вероятно риболовният кораб да продължи своите риболовни дейности.

4.   Ако риболовен кораб на Общността оперира във водите на трета държава или в зони в открито море, където риболовните ресурси се управляват от международна организация и ако споразумението с тази трета държава или приложимите правила на тази международна организация го предвиждат, тези данни също трябва да се предоставят на тази държава или на тази организация.

5.   Държава-членка може да освободи риболовните кораби на Общността с обща дължина под 15 метра, плаващи под нейно знаме, от изискването да бъдат оборудвани със система за наблюдение на корабите, ако те:

а)

оперират единствено в териториалните води на държавата-членка на знамето или

б)

никога не прекарват в морето повече от 24 часа от момента на тръгването до завръщането в пристанището.

6.   На борда на риболовните кораби на трети държави с обща дължина 12 метра или повече и на спомагателните риболовни кораби на трети държави, които извършват дейности, съпътстващи риболовните дейности и оперират във водите на Общността, се инсталира напълно работещо устройство, което позволява такъв кораб да бъде автоматично локализиран и идентифициран чрез системата за наблюдение на корабите, като излъчва данни за местоположението си през равни интервали по същия начин, както риболовните кораби на Общността.

7.   Държавите-членки създават и експлоатират центрове за наблюдение на риболова, които наблюдават риболовните дейности и риболовното усилие. Центърът за наблюдение на риболова на дадена държава-членка наблюдава риболовните кораби под нейно знаме, независимо в кои води оперират или в кое пристанище се намират, както и риболовните кораби на Общността, плаващи под знамето на други държави-членки, и риболовните кораби на трети държави, за които е приложима системата за наблюдение на корабите, опериращи във води под нейния суверенитет или юрисдикция.

8.   Всяка държава-членка на знамето определя компетентните органи, отговорни за центъра за наблюдение на риболова и взема необходимите мерки, за да гарантира, че нейния център разполага с необходимия персонал, както и с компютърната техника и програмно осигуряване, необходими за автоматичната обработка и електронното предаване на данните. Държавите-членки предвиждат процедури за съхраняване на резервно копие и възстановяване на данните в случай на повреда в системата. Държавите-членки могат да поддържат съвместен център за наблюдение на риболова.

9.   Държава-членка може да задължи или да разреши всички риболовни кораби, плаващи под нейното знаме, да бъдат оборудвани със система за наблюдение на корабите.

10.   Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 10

Система за автоматично разпознаване

1.   В съответствие с част I, точка 3 от приложение II към Директива 2002/59/ЕО риболовен кораб с обща дължина над 15 метра се оборудва със и поддържа в действие система за автоматично разпознаване, която отговаря на стандартите за ефективност, определени от Международната морска организация съгласно глава V, Регламент 19, раздел 2.4.5 от конвенцията SOLAS от 1974 г.

2.   Параграф 1 се прилага:

а)

от 31 май 2014 г. за риболовни кораби на Общността с обща дължина 15 метра или повече и обща дължина под 18 метра;

б)

от 31 май 2013 г. за риболовни кораби на Общността с обща дължина 18 метра или повече и обща дължина под 24 метра;

в)

от 31 май 2012 г. за риболовни кораби на Общността с обща дължина 24 метра или повече и обща дължина под 45 метра.

3.   Държавите-членки може да използват данните от системата за автоматично разпознаване, когато има такива, с цел кръстосани проверки с другите налични данни в съответствие с членове 109 и 110. За тази цел държавите-членки гарантират, че данните от системата за автоматично разпознаване за риболовните кораби под тяхното знаме са достъпни за техните национални органи за контрол на риболова.

Член 11

Система за откриване на кораби

Когато държавите-членки имат ясно доказателство за икономическа ефективност спрямо традиционните средства за контрол при откриването на риболовни кораби, те използват система за откриване на кораби, която им позволява да сравняват местоположенията, извлечени от изображения, заснети от разстояние и изпратени на земята от спътници или други еквивалентни системи, с данните, получени от системата за наблюдение на корабите или системата за автоматично разпознаване с цел да се оцени присъствието на риболовни кораби в зоната. Държавите-членки гарантират, че техните центрове за наблюдение на риболова разполагат с техническия капацитет да използват система за откриване на кораби.

Член 12

Предаване на данни за операции по надзора

Данните от системата за наблюдение на корабите, системата за автоматично разпознаване и системата за откриване на кораби, събрани в рамките на настоящия регламент, могат да бъдат предавани на агенции на Общността и на други компетентни органи на държавите-членки, които участват в операции по надзора за целите на морската сигурност и безопасност, граничния контрол, защитата на морската околна среда и общото прилагане на законите.

Член 13

Нови технологии

1.   Съветът може да взема решения въз основа на член 37 от Договора относно задължението за използване на електронни устройства за наблюдение и средства за проследяване, като генетичен анализ. С цел оценка на технологията, която ще се използва, държавите-членки, по тяхна собствена инициатива или в сътрудничество с Комисията или с органа, определен от нея, изпълняват пилотни проекти, свързани със средствата за проследяване, като генетичен анализ, преди 1 юни 2013 г.

2.   Съветът може да взема решения въз основа на член 37 от Договора относно въвеждането на други нови технологии за контрол на риболова, когато тези технологии водят до подобряване на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството по рентабилен начин.

ДЯЛ IV

КОНТРОЛ НА РИБОЛОВНАТА ДЕЙНОСТ

ГЛАВА I

Контрол на използването на възможностите за риболов

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 14

Попълване и представяне на риболовния дневник

1.   Без да се засягат специфичните разпоредби, които се съдържат в многогодишните планове, капитаните на риболовни кораби на Общността с обща дължина 10 метра или повече водят риболовен дневник за своите операции, указвайки специално всички количества от всички видове, уловени и задържани на борда, над 50 kg еквивалентно живо тегло.

2.   Риболовният дневник, посочен в параграф 1, съдържа по-специално следната информация:

а)

външен идентификационен номер и име на риболовния кораб;

б)

код алфа-3 по ФАО на всеки вид и съответната географска зона, в която е бил извършен уловът;

в)

датата на улова;

г)

датата на тръгване и на пристигане и продължителността на риболовния рейс;

д)

вида риболовно съоръжение, размера на отвора на мрежата и общите размери;

е)

очакваните количества от всеки вид в килограми живо тегло или, когато е целесъобразно, броя екземпляри;

ж)

броя риболовни операции.

3.   Разрешеното допустимо отклонение на вписаните в риболовния дневник оценки на количествата в килограми на рибата, задържана на борда, е 10 % за всички видове.

4.   Капитаните на риболовни кораби на Общността вписват също в риболовния дневник всички очаквани изхвърляния на риба над 50 kg еквивалентно живо тегло по обем от всеки вид.

5.   При риболов, който е обект на общностен режим на риболовното усилие, капитаните на риболовни кораби на Общността вписват и отчитат в своите риболовни дневници за времето, прекарано в дадена зона, както следва:

а)

За теглените риболовни съоръжения:

i)

влизането и излизането от пристанище, разположено в тази зона;

ii)

всяко влизане и излизане от морски зони, където се прилагат специфични правила за достъп до водите и ресурсите;

iii)

улова, задържан на борда, по видове в килограми живо тегло в момента на излизане от тази зона или преди влизане в пристанище, което се намира в нея;

б)

За статични съоръжения:

i)

влизането и излизането от пристанище, разположено в тази зона;

ii)

всяко влизане и излизане от морски зони, където се прилагат специфични правила за достъп до водите и ресурсите;

iii)

датата и часа на поставяне или на повторно поставяне на статичното съоръжение в тези зони;

iv)

датата и часа на приключване на риболовните операции с използване на статично съоръжение;

v)

улова, задържан на борда, по видове в килограми живо тегло в момента на излизане от тази зона или преди влизане в пристанище, което се намира в нея.

6.   Капитаните на риболовни кораби на Общността изпращат информацията от риболовния дневник възможно най-бързо и не по-късно от 48 часа след разтоварването:

а)

на тяхната държава-членка на знамето; и

б)

ако разтоварването е било извършено в пристанище на друга държава-членка — на компетентните органи на съответната пристанищна държава-членка.

7.   За да преобразуват теглото на съхранената или преработена риба в живо тегло, капитаните на риболовни кораби на Общността прилагат коефициент на преобразуване, определен в съответствие с процедурата по член 119.

8.   Капитаните на риболовни кораби на трети държави, опериращи във водите на Общността, вписват информацията, посочена в настоящия член, по същия начин като капитаните на риболовни кораби на Общността.

9.   Капитанът е отговорен за точността на вписаните в риболовния дневник данни.

10.   Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 15

Попълване и изпращане на данните от риболовния дневник по електронен път

1.   Капитаните на риболовни кораби на Общността с обща дължина 12 метра или повече записват по електронен път информацията, посочена в член 14, и я изпращат по електронен път на компетентния орган на държавата-членка на знамето поне веднъж на ден.

2.   Капитаните на риболовни кораби на Общността с обща дължина 12 метра или повече изпращат информацията, посочена в член 14, и на компетентния орган на държавата-членка на знамето по негово искане, и при всички случаи предава съответните данни от риболовния дневник след приключване на последната риболовна дейност и преди да влезе в пристанището.

3.   Параграф 1 се прилага:

а)

от 1 януари 2012 г. за риболовни кораби на Общността с обща дължина 12 метра или повече и обща дължина под 15 метра;

б)

от 1 юли 2011 г. за риболовни кораби на Общността с обща дължина 15 метра или повече и обща дължина под 24 метра; и

в)

от 1 януари 2010 г. за риболовни кораби на Общността с обща дължина 24 метра или повече.

4.   Държава-членка може да освободи от прилагането на параграф 1 капитаните на риболовни кораби на Общността с обща дължина под 15 метра, които плават под нейно знаме, ако те:

а)

оперират единствено в териториалните води на държавата-членка на знамето или

б)

никога не прекарват в морето повече от 24 часа от момента на тръгването до завръщането в пристанището.

5.   Капитаните на риболовни кораби на Общността, които записват и докладват по електронен път данни за своите риболовни дейности, са освободени от задължението да попълват на хартиен носител риболовен дневник, декларации за разтоварване и за трансбордиране.

6.   Държавите-членки могат да сключват двустранни споразумения относно използването на системи за електронно отчитане на кораби, плаващи под тяхно знаме, във водите под техен суверенитет или юрисдикция. Корабите, попадащи в приложното поле на такива споразумения, се освобождават от попълването на риболовен дневник на хартиен носител в тези води.

7.   Държава-членка може да задължи или да разреши на капитани на риболовни кораби, плаващи под нейно знаме, от 1 януари 2010 г. да записват и да изпращат данните, посочени в член 14, по електронен път.

8.   Компетентните органи на крайбрежна държава-членка приемат електронни отчети, получени от държавата-членка на знамето и съдържащи данните за риболовни кораби, посочени в параграфи 1 и 2.

9.   Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 16

Риболовни кораби, които не са предмет на изискванията за риболовен дневник

1.   Всяка държава-членка наблюдава, въз основа на извадки, дейностите на риболовните кораби, които не са предмет на изискванията, определени в членове 14 и 15, с цел да се гарантира спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството от страна на тези кораби.

2.   За целите на налюдението по параграф 1 всяка държава-членка изготвя план за статистически извадки въз основа на методиката, приета от Комисията в съответствие с процедурата по член 119, и го изпраща всяка година до 31 януари на Комисията, като посочва използваните методи за изготвянето на този план. По възможност планът за статистически извадки не се променя с течение на времето и е стандартизиран в рамките на съответните географски зони.

3.   Държавите-членки, които в съответствие с националното си законодателство изискват от риболовни кораби с обща дължина под 10 метра, плаващи под тяхно знаме, да представят посочените в член 14 риболовни дневници, се освобождават от задължението, определено в параграфи 1 и 2 от настоящия член.

4.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 от настоящия член, документите за продажба, представени съгласно членове 62 и 63, се приемат като алтернативна мярка на плановете за статистически извадки.

Член 17

Предварително уведомление

1.   Капитаните на риболовни кораби на Общността с обща дължина 12 метра или повече, които извършват риболов на запаси, по отношение на които се прилага многогодишен план, които са задължени да въвеждат данните от риболовния дневник по електронен път съгласно член 15, съобщават на компетентните органи на своята държавата-членка на знамето най-малко 4 часа преди очакваното време на пристигане в пристанището следната информация:

а)

външен идентификационен номер и име на риболовния кораб;

б)

име на пристанището на местоназначение и цел на посещението като разтоварване, трансбордиране или достъп до услуги;

в)

дати на риболовния рейс и съответните географски зони, в който е бил извършен уловът;

г)

очаквана дата и час на пристигане в пристанището;

д)

количества по видове, записани в риболовния дневник;

е)

количества от всеки вид, които ще се разтоварват или трансбордират.

2.   Когато риболовен кораб на Общността възнамерява да влезе в пристанище на държава-членка, различна от държавата-членка на знамето, компетентните органи на държавата-членка на знамето препращат веднага след получаването му електронното предварително уведомление на компетентните органи на крайбрежната държава-членка.

3.   Компетентните органи на крайбрежната държава-членка могат да дадат разрешение за по-ранно влизане в пристанището.

4.   Електронните данни от риболовния дневник съгласно член 15 и електронното предварително уведомление могат да бъдат изпратени с общо електронно съобщение.

5.   Капитанът е отговорен за точността на данните, вписани в електронното предварително уведомление.

6.   Комисията може да освобождава в съответствие с процедурата по член 119 някои категории риболовни кораби от задължението по параграф 1 за определен срок, подлежащ на подновяване, или да разпореди друг срок за уведомление, като вземе предвид, inter alia, вида на продуктите от риболов, разстоянието между риболовните райони, местата за разтоварване и пристанищата, в които са регистрирани съответните кораби.

Член 18

Предварително уведомление за разтоварване в друга държава-членка

1.   Капитаните на риболовни кораби на Общността, които не са задължени да записват по електронен път данните от риболовния дневник до влизането в сила на посочените в член 15, параграф 3 разпоредби, и които имат намерение да използват пристанище или оборудване за разтоварване на крайбрежна държава-членка, различна от тяхната държава-членка на знамето, съобщават на компетентните органи на крайбрежната държава-членка най-малко четири часа преди очакваното време на пристигане в пристанището информацията, посочена в член 17, параграф 1.

2.   Компетентните органи на крайбрежната държава-членка могат да дадат разрешение за по-ранно влизане в пристанището.

Член 19

Разрешение за достъп до пристанище

Компетентните органи на крайбрежната държава-членка могат да откажат достъп до пристанището на риболовен кораб, ако посочената в членове 17 и 18 информация е непълна, освен в случаи на непреодолима сила.

Член 20

Дейности по трансбордиране

1.   Трансбордирането в морето се забранява във водите на Общността. То може да се извършва само с разрешение и при условията, определени в настоящия регламент, в пристанища или места в близост до брега на държавите-членки, посочени за тази цел, и в съответствие с условията, определени в член 43, параграф 5.

2.   Ако трансбордирането бъде прекъснато, може да се изиска разрешение преди то да започне отново.

3.   За целите на настоящия член преместването, дейностите по тралиране от две единици и риболовните дейности с участието на два или повече риболовни кораби на Общността не се смятат за трансбордиране.

Член 21

Попълване и представяне на декларацията за трансбордиране

1.   Без да се засягат специфичните разпоредби, съдържащи се в многогодишните планове, капитаните на риболовни кораби на Общността с обща дължина 10 метра или повече, участващи в операция по трансбордиране, попълват декларация за трансбордиране, указвайки специално всички количества от всички видове, които трансбордират или получават, над 50 kg еквивалентно живо тегло.

2.   Декларацията за трансбордиране, посочена в параграф 1, съдържа минимум следната информация:

а)

външен идентификационен номер и име както на трансбордиращия, така и на получаващия риболовен кораб;

б)

код алфа-3 по ФАО на всеки вид и съответната географска зона, в която е бил извършен уловът;

в)

очаквани количества от всеки вид в килограми тегло на продукта, разпределени по вид на представяне на продукта или, когато е целесъобразно, по брой екземпляри;

г)

пристанището на местоназначение на получаващия кораб;

д)

определено пристанище на трансбордиране.

3.   Разрешеното допустимо отклонение на вписаните в декларацията за трансбордиране очаквани количества в килограми на трансбордираната или получената риба е 10 % за всички видове.

4.   Капитаните и на трансбордиращия, и на получаващия риболовен кораб изпращат декларация за трансбордиране възможно най-бързо и не по-късно от 48 часа след трансбордирането,

а)

на своята държава(и)-членка(и) на знамето и

б)

ако трансбордирането е било извършено в пристанище на друга държава-членка — на компетентните органи на съответната пристанищна държава-членка.

5.   Капитаните на трансбордиращия и на получаващия риболовен кораб са отговорни за точността на вписаните в декларацията за трансбордиране данни.

6.   Комисията може да освобождава в съответствие с процедурата по член 119 някои категории риболовни кораби от задължението по параграф 1 за определен срок, подлежащ на подновяване, или да разпореди друг срок за уведомление, като вземе предвид наред с другите обстоятелства вида на продуктите от риболов и разстоянието между риболовните райони, местата за трансбордиране и пристанищата, в които са регистрирани съответните кораби.

7.   Процедурите и формулярите на декларацията за трансбордиране се определят в съответствие с процедурата по член 119.

Член 22

Попълване и изпращане на данните от декларацията за трансбордиране по електронен път

1.   Капитаните на риболовни кораби на Общността с обща дължина 12 метра или повече записват по електронен път информацията, посочена в член 21, и я изпращат по електронен път на компетентния орган на държавата-членка на знамето в срок от 24 часа след приключването на операцията по трансбордиране.

2.   Параграф 1 се прилага:

а)

от 1 януари 2012 г. за риболовни кораби на Общността с обща дължина 12 метра или повече и обща дължина под 15 метра;

б)

от 1 юли 2011 г. за риболовни кораби на Общността с обща дължина 15 метра или повече и обща дължина под 24 метра; и

в)

от 1 януари 2010 г. за риболовни кораби на Общността с обща дължина 24 метра или повече.

3.   Държава-членка може да освободи от прилагането на параграф 1 капитаните на риболовни кораби на Общността с обща дължина под 15 метра, които плават под нейно знаме, ако:

а)

оперират единствено в териториалните води на държавата-членка на знамето или

б)

никога не прекарват в морето повече от 24 часа от момента на тръгването до завръщането в пристанището.

4.   Компетентните органи на крайбрежна държава-членка приемат електронни отчети, получени от държавата-членка на знамето и съдържащи данните за риболовни кораби, посочени в параграфи 1 и 2.

5.   Когато риболовен кораб на Общността трансбордира своя улов в държава-членка, различна от държавата-членка на знамето, компетентните органи на държавата-членка на знамето незабавно след получаването им препращат по електронен път данните от декларацията за трансбордиране на компетентните органи на държавата-членка, в която е трансбордиран и за която е предназначен уловът.

6.   Държава-членка може да задължи или да разреши на капитани на риболовни кораби, плаващи под нейно знаме, от 1 януари 2010 г. да записват и да изпращат данните, посочени в член 21, по електронен път.

7.   Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 23

Попълване и представяне на декларация за разтоварване

1.   Без да се засягат специфичните разпоредби, съдържащи се в многогодишните планове, капитаните на риболовни кораби на Общността с обща дължина 10 метра или повече или техните представители попълват декларация за разтоварване, указвайки специално всички количества от всички видове, които се разтоварват.

2.   Декларацията за разтоварване, посочена в параграф 1, съдържа минимум следната информация:

а)

външен идентификационен номер и име на риболовния кораб;

б)

код алфа-3 по ФАО на всеки вид и съответната географска зона, в която е бил извършен уловът;

в)

количества от всеки вид в килограми тегло на продукта, разпределени по вид на представяне на продукта или, когато е целесъобразно, брой екземпляри;

г)

пристанище на разтоварване.

3.   Капитанът на риболовен кораб на Общността или негов представител представя декларацията за разтоварване възможно най-бързо и не по-късно от 48 часа след приключване на разтоварването:

а)

на своята държава-членка на знамето и

б)

ако разтоварването е било извършено в пристанище на друга държава-членка — на компетентните органи на съответната пристанищна държава-членка.

4.   Капитанът е отговорен за точността на вписаните в декларацията за разтоварване данни.

5.   Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 24

Попълване и изпращане на данните от декларацията за разтоварване по електронен път

1.   Капитанът на риболовен кораб на Общността с обща дължина 12 метра или повече или негов представител записва по електронен път информацията, посочена в член 23, и я изпращат по електронен път на компетентния орган на държавата-членка на знамето в срок от 24 часа след приключването на операцията по разтоварване.

2.   Параграф 1 се прилага:

а)

от 1 януари 2012 г. за риболовни кораби на Общността с обща дължина 12 метра или повече и обща дължина под 15 метра;

б)

от 1 юли 2011 г. за риболовни кораби на Общността с обща дължина 15 метра или повече и обща дължина под 24 метра; и

в)

от 1 януари 2010 г. за риболовни кораби на Общността с обща дължина 24 метра или повече.

3.   Държава-членка може да освободи от прилагането на параграф 1 капитаните на риболовни кораби на Общността с обща дължина под 15 метра, които плават под нейно знаме, ако:

а)

оперират единствено в териториалните води на държавата-членка на знамето или

б)

никога не прекарват в морето повече от 24 часа от момента на тръгването до завръщането в пристанището.

4.   Когато риболовен кораб на Общността разтовари своя улов в държава-членка, различна от държавата-членка на знамето, компетентните органи на държавата-членка на знамето веднага след получаването им препращат по електронен път данните от декларацията за разтоварване на компетентните органи на държавата-членка, в която е разтоварен уловът.

5.   Капитанът на риболовен кораб на Общността или негов представител, който записва по електронен път информацията, посочена в член 23, и който разтоварва улова си в държава-членка, различна от държавата-членка на знамето, се освобождава от изискването да представят на крайбрежната държава-членка декларация за разтоварване на хартиен носител.

6.   Държава-членка може да задължи или да разреши на капитани на риболовни кораби, плаващи под нейно знаме, от 1 януари 2010 г. да записват и да изпращат данните, посочени в член 23, по електронен път.

7.   Компетентните органи на крайбрежна държава-членка приемат електронни отчети, получени от държавата-членка на знамето и съдържащи данните за риболовни кораби, посочени в параграфи 1 и 2.

8.   Процедурите и формулярите на декларацията за разтоварване се определят в съответствие с процедурата по член 119.

Член 25

Кораби, които не са предмет на изискванията за декларация за разтоварване

1.   Всяка държава-членка наблюдава, въз основа на статистически извадки, дейностите на риболовните кораби, които не са предмет на изискванията за декларация за разтоварване, определени в членове 23 и 24, с цел да се гарантира спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството от страна на тези кораби.

2.   За целите на наблюдението по параграф 1 всяка държава-членка изготвя план за статистически извадки въз основа на методиката, приета от Комисията в съответствие с процедурата по член 119, и го изпраща всяка година до 31 януари на Комисията, като посочва използваните методи за изготвянето на този план. По възможност планът за статистически извадки не се променя с течение на времето и е стандартизиран в рамките на съответните географски зони.

3.   Държавите-членки, които в съответствие с националното си законодателство изискват от риболовни кораби с обща дължина под 10 метра, плаващи под тяхно знаме, да изпращат посочените в член 23 декларации за разтоварване, се освобождават от задължението, определено в параграфи 1 и 2 от насотящия член.

4.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 от настоящия член, документите за продажба, представени съгласно членове 62 и 63, се приемат като алтернативна мярка на плановете за статистически извадки.

Раздел 2

Контрол на риболовното усилие

Член 26

Наблюдение на риболовното усилие

1.   Държавите-членки контролират спазването на режимите на риболовното усилие в географските зони, в които се прилага максимално допустимо риболовно усилие. Те гарантират, че риболовните кораби под тяхно знаме присъстват в географска зона, обект на режим на риболовното усилие, когато имат на борда си, или според случая използват, риболовно съоръжение или съоръжения, обект на този режим на риболовното усилие, или според случая оперират в риболовен район, обект на този режим на риболовното усилие, само ако определеното за тях максимално допустимо риболовно усилие не е достигнато и ако риболовното усилие, с което разполага отделният риболовен кораб, не е изчерпано.

2.   Без да се засягат специфичните правила, когато риболовен кораб, който има на борда си или според случая използва риболовно съоръжение или съоръжения, обект на режим на риболовното усилие, или оперира в риболовен район, обект на режим на риболовното усилие, преминава в рамките на един ден през две или повече географски зони, обект на този режим на риболовното усилие, то извършеното риболовно усилие се приспада от максимално допустимото риболовно усилие, свързано с това риболовно съоръжение или с този риболовен район и с географската зона, в която е прекарана най-голяма част от деня.

3.   Когато в съответствие с член 27, параграф 2 държава-членка е дала на риболовен кораб разрешение да използва повече от едно риболовно съоръжение или съоръжения, принадлежащи към повече от една група риболовни съоръжения, обект на режим на риболовното усилие, по време на риболовен рейс в географска зона, обект на този режим на риболовното усилие, извършеното по време на този риболовен рейс риболовно усилие се приспада от максимално допустимото риболовно усилие, определено за тази държава-членка, и свързано с всяко от тези съоръжения или групи риболовни съоръжения и с тази географска зона.

4.   Когато тези риболовни съоръжения принадлежат на една и съща група риболовни съоръжения, обект на режима на риболовното усилие, риболовното усилие, извършено в дадена географска зона от риболовни кораби, които имат на борда си тези съоръжения, се приспада единствено от максимално допустимото риболовно усилие, свързано с тази група риболовни съоръжения и с тази географска зона.

5.   Държавите-членки регулират риболовното усилие на своята флота в географските зони, обект на режим на риболовното усилие, когато корабите имат на борда си или според случая използват риболовно съоръжение или съоръжения, обект на този режим на риболовното усилие, или оперират в риболовен район, обект на този режим на риболовното усилие, като предприемат съответни действия в случай че максимално допустимото риболовно усилие скоро ще бъде достигнато, с цел да гарантират, че извършеното риболовно усилие не надхвърля установените граници.

6.   Един ден присъствие в дадена зона е всеки непрекъснат период от 24 часа или част от него, по време на който риболовен кораб присъства в географската зона и не е в пристанище, или, според случая, използва риболовното си съоръжение. Моментът, от който започва да се отчита непрекъснатият период на един ден присъствие в дадена зона, се определя по преценка на държавата-членка, под чието знаме плава съответният риболовен кораб. Ден извън пристанището е всеки непрекъснат период от 24 часа или част от него, през който риболовният кораб не е в пристанището.

Член 27

Уведомяване относно риболовното съоръжение

1.   Без да се засягат специфичните правила, в съответните географски зони, обект на режим на риболовното усилие, в които се прилагат ограничения за риболовните съоръжения или е определено максимално допустимо риболовно усилие за различни риболовни съоръжения или групи риболовни съоръжения, капитанът на риболовен кораб или негов представител уведомява компетентните органи на държавата-членка на знамето преди периода, за който се прилага максимално допустимото риболовно усилие, кое риболовно съоръжение или, по целесъобразност, кои риболовни съоръжения, възнамерява да използва през последващия период. До представянето на това уведомление риболовният кораб няма право да извършва риболовни дейности в географските зони, за които се прилага режимът на риболовното усилие.

2.   Когато режимът на риболовното усилие позволява използването на съоръжения, принадлежащи към повече от една група риболовни съоръжения в дадена географска зона, използването на повече от едно риболовно съоръжение по време на риболовния рейс подлежи на предварително разрешение от държавата-членка на знамето.

Член 28

Отчет за риболовното усилие

1.   При съответно решение на Съвета, за риболовни кораби на Общността, които не са оборудвани с работеща система за наблюдение на кораби, както е посочено в член 9, или не предават по електронен път данни от корабния риболовен дневник, както е посочено в член 15, и са обект на режим на риболовното усилие, капитаните на тези риболовни кораби предават — по телекс, факс, с телефонно съобщение или съобщение по електронна поща, което се записва надлежно от получателя, или по радиовръзка чрез одобрена съгласно разпоредбите на Общността радиостанция — следната информация, под формата на отчет за риболовното усилие, на компетентните органи на тяхната държава-членка на знамето и при целесъобразност на крайбрежната държава-членка, непосредствено преди всяко влизане и излизане от географска зона, обект на този режим на риболовното усилие:

а)

името на риболовния кораб, външната маркировка за идентификация, радиопозивната на кораба и името на капитана на кораба;

б)

географското местоположение на риболовния кораб, за който се отнася съобщението,

в)

датата и часа на всяко влизане и излизане от зоната или, по целесъобразност, части от нея.

г)

улова, задържан на борда, по видове в килограми живо тегло.

2.   Държавите-членки могат, в съгласие с държавите-членки, засегнати от риболовната дейност на корабите на първите, да прилагат алтернативни мерки за контрол, за да гарантират спазване на задълженията за докладване на риболовното усилие. Мерките са също толкова ефективни и прозрачни, колкото и задълженията за докладване, посочени в параграф 1, и се съобщават на Комисията, преди да бъдат приложени.

Член 29

Освобождавания

1.   Риболовен кораб, който има на борда си риболовни съоръжения, обект на режим на риболовното усилие, може да преминава транзитно през географска зона, обект на този режим на риболовното усилие, ако не разполага с разрешение за риболов в тази географска зона или ако предварително е уведомил съответните компетентни органи за намерението си да премине транзитно. Докато риболовният кораб е в тази географска зона, всички риболовни съоръжения, обект на този режим на риболовното усилие, превозвани на борда, са завързани и прибрани в съответствие с условията, установени в член 47.

2.   Държава-членка може да реши да не приспада от дадено налично максимално допустимо риболовно усилие дейността на риболовен кораб, извършващ нериболовни дейности в географска зона, обект на режим на риболовното усилие, при условие че риболовният кораб уведоми предварително държавата-членка на знамето за своето намерение, за характера на дейността си и че се отказва от разрешението си за риболов за този период от време. Такива риболовни кораби не носят риболовни съоръжения или риба на борда си през това време.

3.   Държава-членка може да вземе решение да не приспада от дадено максимално допустимо риболовно усилие дейността на риболовен кораб в географска зона, обект на режим на риболовното усилие, който е пребивавал в тази географска зона, но без възможност за риболов, тъй като е оказвал спешна помощ на друг риболовен кораб или е превозвал ранено лице с цел оказване на спешна медицинска помощ. Държавата-членка на знамето уведомява Комисията и представя доказателства за оказаната спешна помощ в рамките на един месец след вземането на такова решение.

Член 30

Изчерпване на риболовното усилие

1.   Без да се засягат членове 29 и 31, в географска зона, в която риболовните съоръжения са обект на режим на риболовното усилие, риболовен кораб, който има на борда си такова риболовно съоръжение или съоръжения, остава в пристанището или извън тази географска зона за остатъка от периода на прилагане на режима на риболовното усилие, ако:

а)

е изчерпал предоставената му част от максимално допустимото риболовно усилие, свързано с тази географска зона и с това риболовно съоръжение или съоръжения; или

б)

максимално допустимото риболовно усилие, свързано с тази географска зона и с това риболовно съоръжение или съоръжения, с което разполага неговата държава-членка на знамето, е изчерпано.

2.   Без да се засяга член 29, в географска зона, в която даден риболовен район е обект на режим на риболовното усилие, риболовен кораб не оперира в този риболовен район в географската зона, ако:

а)

е изчерпал предоставената му част от максимално допустимото риболовно усилие, свързано с тази географска зона и с този риболовен район; или

б)

максимално допустимото риболовно усилие, свързано с тази географска зона и с този риболовен район, с което разполага неговата държава-членка на знамето, е изчерпано.

Член 31

Риболовни кораби, изключени от прилагането на режим на риболовното усилие

Настоящият раздел не се прилага за риболовни кораби в степента, в която те са освободени от прилагането на режим на риболовното усилие.

Член 32

Подробни правила

Подробни правила за прилагането на настоящия раздел могат да бъдат приети в съответствие с процедурата по член 119.

Раздел 3

Записване и обмен на данни между държавите-членки

Член 33

Записване на улова и риболовното усилие

1.   Всяка държава-членка на знамето записва всички имащи отношение данни, и по-специално посочените в членове 14, 21, 23, 28 и 62, относно възможностите за риболов, както е посочено в настоящата глава, изразени като разтоварвания и при целесъобразност като риболовно усилие, и запазва оригиналите на тези данни за срок от три години или по-дълго, в съответствие с националните правила.

2.   Без да се засягат специфичните правила, установени в законодателството на Общността, преди 15-то число на всеки месец всяка държава-членка на знамето уведомява Комисията или определения от нея орган, по електронен път, за обобщените данни:

а)

за количествата на всеки запас или група от запаси, предмет на ОДУ или на квоти, разтоварени през предходния месец; и

б)

за риболовното усилие, извършено през предходния месец, за всяка риболовна зона, обект на режим на риболовното усилие, или при целесъобразност за всеки риболовен район, обект на режим на риболовното усилие.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, буква а), за количествата, разтоварени от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г., държавите-членки записват количествата, разтоварени в техни пристанища от риболовните кораби на други държави-членки и ги съобщават на Комисията в съответствие с определените в настоящия член процедури.

4.   Преди края на първия месец от всяко календарно тримесечие всяка държава-членка на знамето уведомява Комисията по електронен път и в обобщена форма за количествата запаси, различни от посочените в параграф 2, които са били разтоварени през предходното тримесечие.

5.   Целият улов на запас или група от запаси, които са обект на квота, извършен от риболовни кораби на Общността, се приспада от квотите, прилагани спрямо държавата-членка на знамето за въпросния запас или група от запаси, без оглед на мястото на разтоварване.

6.   Уловът, извършен в рамките на научни изследвания, който е пуснат на пазара и продаден, се приспада от квотата на държавата-членка на знамето, ако превишава 2 % от съответните квоти. Член 12, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството (24) не се прилага за тези рейсове с цел научни изследвания, по време на които е извършен този улов.

7.   Без да се засяга дял ХII, до 30 юни 2011 г. държавите-членки могат да изпълняват пилотни проекти заедно с Комисията или с органа, определен от нея, свързани с достъпа от разстояние в реално време до данните на държавите-членки, които са вписани и утвърдени съгласно настоящия регламент. Форматът и процедурите във връзка с достъпа до данни се разглеждат и изпитват. Държавите-членки уведомяват Комисията преди 1 януари 2011 г. дали планират изпълнението на пилотни проекти. Считано от 1 януари 2012 г. Съветът може да взема решения относно различен начин и честота на изпращането на данни от държавите-членки на Комисията.

8.   С изключение на усилието, извършвано от риболовни кораби, изключени от прилагането на този режим на риболовното усилие, цялото риболовно усилие, извършвано от риболовни кораби на Общността, имащи на борда си или, според случая, използващи риболовно съоръжение или съоръжения, обект на режим на риболовното усилие, или опериращи в риболовен район, обект на режим на риболовното усилие, разположен в географска зона, обект на този режим на риболовното усилие, се приспада от максимално допустимото риболовно усилие, свързано с такава географска зона и такова риболовно съоръжение или с такъв риболовен район, което е на разположение на държавата-членка на знамето.

9.   Риболовното усилие, извършено в рамките на научни изследвания от кораб, който има на борда си риболовно съоръжение или съоръжения, обект на режим на риболовното усилие, или оперира в риболовен район, обект на режим на риболовното усилие, разположен в географска зона, обект на този режим на риболовното усилие, се приспада от максимално допустимото риболовно усилие, свързано с такова риболовно съоръжение или съоръжения или такъв риболовен район и такава географска зона на неговата държава-членка на знамето, ако уловът при това риболовно усилие е пуснат на пазара и продаден, ако превишава 2 % от разпределеното риболовно усилие. Член 12, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 199/2008 не се прилагат за рейсове с цел научни изследвания, по време на които е извършен този улов.

10.   Комисията може да приеме формати за съобщаване на данните, посочени в настоящия член, в съответствие с процедурата по член 119.

Член 34

Данни за изчерпване на възможностите за риболов

Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията, когато установят, че:

а)

в резултат на улова на запас или група от запаси, които са обект на квота, извършен от риболовни кораби, плаващи под нейното знаме, 80 % от квотата се считат за изчерпани, или

б)

80 % от нивото на максимално допустимото риболовно усилие, свързано с риболовно съоръжение или риболовен район и с географска зона, което е приложимо за всички или за група риболовни кораби под знамето ѝ, се счита за достигнато.

В такъв случай тя предоставя на Комисията при поискване от нейна страна по-често и по-подробна информация от предвиденото в член 33.

Раздел 4

Забрана на риболовните дейности

Член 35

Забрана на риболовните дейности от държавите-членки

1.   Всяка държава-членка трябва да определи датата, след която:

а)

в резултат на улова на запас или група от запаси, които са обект на квота, извършен от риболовни кораби, плаващи под нейното знаме, квотата се счита за изчерпана;

б)

максимално допустимото риболовно усилие, свързано с риболовно съоръжение или риболовен район и с географска зона, което е приложимо за всички или за група риболовни кораби под знамето ѝ, се счита за достигнато.

2.   След датата по параграф 1 съответната държава-членка забранява риболова или по отношение на запаса или групата от запаси, по отношение на които е изчерпана квотата, в рамките на съответната риболовна дейност, или в географската зона, в която е достигнато максималното допустимо риболовно усилие, от страна на всички или част от риболовните кораби, плаващи под нейно знаме, които имат на борда си такова риболовно съоръжение, и по-специално задържането на борда, трансбордирането, преместването и разтоварването на риба, уловена след тази дата, и определя датата, до която трансбордирането, прехвърлянето и разтоварването или окончателните декларации за улова са разрешени.

3.   Решението, посочено в параграф 2, се прави публично достояние от съответната държава-членка и незабавно се съобщава на Комисията. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз (серия С) и на публичния уебсайт на Комисията. След датата, на която решението е било направено публично достояние от съответната държава-членка, държавите-членки гарантират, че не се извършва задържане на борда, трансбордиране, преместване или разтоварване, или на съответната риба, или в съответните географски зони от страна на всички или група риболовни кораби, плаващи под знамето на съответната държава-членка, които имат на борда си съответните риболовни съоръжения, в техни води и на тяхна територия.

4.   Комисията предоставя на държавите-членки получените съгласно настоящия член уведомления по електронен път.

Член 36

Забрана на риболовни дейности от Комисията

1.   Когато Комисията счита, че държава-членка не е спазила задължението за съобщаване на ежемесечните данни за възможностите за риболов, както е предвидено в член 33, параграф 2, тя може да определи датата, на която се счита, че 80 % от възможностите за риболов на тази държава-членка са изчерпани и може да определи прогнозната дата, на която възможностите за риболов ще се считат за изчерпани.

2.   Въз основа на информацията съгласно член 35 или по своя собствена инициатива, когато Комисията установи, че възможностите за риболов за Общността, държава-членка или група от държави-членки се смятат за изчерпани, Комисията информира съответните държави-членки за това и забранява риболовните дейности в съответната зона, със съответното съоръжение, спрямо съответния запас, група от запаси или от страна на флота, участващ в тези специфични риболовни дейности.

Член 37

Коригиращи мерки

1.   Когато Комисията е забранила риболова поради предполагаемото изчерпване на възможностите за риболов за държава-членка или група от държави-членки или за Общността и се установи, че дадена държава-членка всъщност не е изчерпила своите възможности за риболов, се прилагат настоящият параграф.

2.   Ако вредата, претърпяна от държавата-членка, за която риболовът е бил забранен преди изчерпването на нейните възможности за риболов, не е била отстранена, се приемат мерки с цел да се компенсира по подходящ начин причинената вреда в съответствие с процедурата, определена в член 119. Тези мерки могат да включват приспадане от възможностите за риболов на всяка държава-членка, която е надвишила количеството си на улов и разпределяне на приспаднатите по този начин количества съответно между държавите-членки, чиито риболовни дейности са били забранени преди изчерпването на възможностите им за риболов.

3.   Приспаданията, посочени в параграф 2, и последващите ги разпределения се извършват, като се вземат под внимание като приоритет видовете и съответните географски зони, за които са били определени възможностите за риболов. Те могат да бъдат извършвани през годината, в която е настъпила щетата, или през следващата година или години.

4.   Подробни правила за прилагането на настоящия параграф, и по-конкретно за определянето на съответните количества, се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

ГЛАВА II

Контрол на управлението на флота

Раздел 1

Риболовен капацитет

Член 38

Риболовен капацитет

1.   Държавите-членки са отговорни за провеждането на необходимите проверки с цел да се гарантира, че общият капацитет, съответстващ на издадените лицензии за риболов от държава-членка в GT и в kW във всеки един момент не е по-висок от максималните равнища на капацитета за тази държава членка, определени съгласно:

а)

Член 13 от Регламент (ЕО) № 2371/2002,

б)

Регламент (ЕО) № 639/2004,

в)

Регламент (ЕО) № 1438/2003, и

г)

Регламент (ЕО) № 2104/2004.

2.   Подробни правила за прилагането на настоящия член, и по-специално по отношение на:

а)

регистрацията на риболовните кораби;

б)

проверката на мощността на двигателя на риболовните кораби;

в)

проверката на тонажа на риболовните кораби;

г)

проверката на вида, броя и характеристиките на риболовното съоръжение,

може да бъдат приети в съответствие с процедурата, посочена в член 119.

3.   Държавите-членки информират Комисията като част от доклада по член 118 за използваните методи за проверка, заедно с имената и адресите на органите, отговарящи за извършването на проверките, посочени в параграф 2 от настоящия член.

Раздел 2

Мощност на двигателя

Член 39

Проверяване на мощността на двигателя

1.   Забранява се риболовът с риболовен кораб с двигател, чиято мощност надхвърля мощността, определена в лицензията за риболов.

2.   Държавите-членки гарантират, че сертифицираната мощност на двигателя не е надхвърлена. Държавите-членки информират Комисията като част от доклада, посочен в член 118, за мерките за контрол, които са предприели, за да гарантират, че сертифицираната мощност на двигателя не е надхвърлена.

3.   Държавите-членки могат да наложат плащането на част или на целите разходи по сертифициране на мощността на двигателя на операторите на риоловните кораби.

Член 40

Сертифициране на мощността на двигателя

1.   Държавите членки са отговорни за сертифициране на мощността на двигателите и за издаване на сертификати за двигателите на риболовните кораби на Общността, чиято задвижваща мощност надхвърля 120 киловата (kW), с изключение на корабите, които използват изключително статични риболовни съоръжения или драги, спомагателните кораби и корабите, използвани изключително в аквакултурите.

2.   Нов, заместващ и претърпял технически изменения задвижващ двигател на риболовни кораби, посочени в параграф 1, официално се сертифицира от компетентните органи на държавите членки, че не е в състояние да развие по-голяма мощност от максималната постоянна мощност на двигателя, декларирана в лицензията за риболов. Това одобрение се издава единствено ако двигателят не е в състояние да развие по-голяма от декларираната максимална постоянна мощност на двигателя.

3.   Органите на държавите-членки могат да възложат сертифицирането на мощността на двигателя на класификационни дружества или на други оператори, разполагащи с необходимия опит за техническо изпитване на мощността на двигателя. Тези класификационни дружества или други оператори сертифицират даден задвижващ двигател като неспособен да надхвърли официално декларираната мощност, единствено ако няма възможност за увеличаване на мощността на задвижващия двигател над сертифицираната.

4.   Забранено е използването на нов задвижващ двигатели, заместващ задвижващ двигател или задвижващ двигател, който е претърпял технически изменения, ако такъв двигател не е официално сертифициран от съответната държава-членка.

5.   Настоящият член се прилага за риболовни кораби, които са обект на режим на риболовното усилие, от 1 януари 2012 г. За останалите риболовни кораби той се прилага от 1 януари 2013 г.

6.   Подробни правила за прилагането на настоящия раздел се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 41

Проверка на мощността на двигателя

1.   След анализ на риска държавите-членки предприемат проверка на данните, определена в план за статистически извадки, който се основава на методика, приета от Комисията в съответствие с посочената в член 119 процедура, за да проверят съответствието на мощността на двигателя, като използват цялата достъпна за администрацията информация по отношение на техническите характеристики на съответния кораб. Те проверяват по-специално информацията, която се съдържа във:

а)

записите от системата за наблюдение на корабите;

б)

риболовния дневник;

в)

международния сертификат за предотвратяване на атмосферното замърсяване от двигателя (EIAPP), издаден за двигателя съгласно приложение VI към Конвенцията MARPOL 73/78;

г)

сертификатите за клас, издадени от призната организация за корабни инспекции и проучвания по смисъла на Директива 94/57/ЕО;

д)

сертификата от мореходно изпитване;

е)

регистъра на риболовния флот на Общността и

ж)

всички други документи, предоставящи съответната информация за мощността на кораба или всички свързани с нея технически характеристики.

2.   След анализ на информацията, посочена в параграф 1, когато има признаци, че мощността на двигателя на риболовен кораб е по-голяма от мощността, декларирана в лицензията му за риболов, държавите-членки извършват физическа проверка на мощността на двигателя.

ГЛАВА III

Контрол на многогодишните планове

Член 42

Трансбордиране в пристанище

1.   Риболовните кораби в риболовни райони, които са обект на многогодишен план, трансбордират своя улов на борда на друг кораб в определено за целта пристанище или на места в близост до брега само ако уловът е претеглен в съответствие с член 60.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, риболовните кораби могат да трансбордират пелагичен улов, обект на многогодишен план и който не е бил претеглен, в определени за целта пристанища или на места в близост до брега, при положение че на борда на получаващия кораб присъства контролиращ наблюдател или длъжностно лице или при условие че се извърши инспекция преди заминаването на получаващия кораб след приключване на трансбордирането. Капитанът на получаващия кораб отговаря за уведомяването на компетентните органи на крайбрежна държава 24 часа преди очакваното заминаване на получаващия кораб. Компетентните органи на държавата-членка на знамето на получаващия кораб посочват контролиращия наблюдател или длъжностното лице. Ако получаващият кораб започне риболовна дейност преди или след като е получил такъв улов, на борда му присъства контролиращ наблюдател или длъжностно лице до разтоварването на получения улов. Получаващият кораб разтоварва получения улов в пристанище на държава-членка, определено за тази цел в съответствие с условията, посочени в член 43, параграф 4, където уловът се претегля в съответствие с членове 60 и 61.

Член 43

Определени пристанища

1.   При приемането на многогодишен план Съветът може да вземе решение за праг, приложим за живото тегло на видовете, подлежащи на многогодишен план, над който от риболовния кораб се изисква да разтовари своя улов в определено за целта пристанище или място в близост до брега.

2.   Когато ще се разтоварва количество над прага, посочен в параграф 1, капитанът на риболовния кораб на Общността гарантира, че разтоварването ще се извърши единствено в определено за целта пристанище или място в близост до брега в рамките на Общността.

3.   Когато многогодишният план се прилага в рамките на регионална организация за управление на рибарството, разтоварването или трансбордирането могат да се извършват в пристанището на договаряща страна или на недоговаряща сътрудничеща страна на тази организация в съответствие с правилата, установени от тази регионална организация за управление на рибарството.

4.   Всяка държава-членка определя пристанища или места в близост до брега, в които се извършва разтоварването, посочено в параграф 2.

5.   За да може едно пристанище или място в близост до брега да бъде посочено за определено пристанище, трябва да са изпълнени следните условия:

а)

да са определени часове за разтоварване или трансбордиране;

б)

да са определени места за разтоварване или трансбордиране;

в)

да са определени процедури за инспекции и контрол.

6.   Когато пристанище или място в близост до брега е посочено за определено пристанище за разтоварване на даден вид, който е обект на многогодишен план, то може да се използва и за разтоварване на всички други видове.

7.   Държавите-членки са освободени от прилагането на параграф 5, буква в), ако националната програма за контролна дейност, приета в съответствие с член 46, съдържа план за осъществяване на контрол в определени за целта пристанища, като се гарантира същото равнище на контрол от компетентните органи. Планът се счита за задоволителен, ако е одобрен от Комисията в съответствие с процедурата по член 119.

Член 44

Отделно складиране на дълбоководен улов, който е обект на многогодишни планове

1.   Целият улов на дълбоководни запаси, обект на многогодишен план, който е задържан на борда на риболовен кораб на Общността с обща дължина 12 метра или повече, се поставя в отделни за всеки такъв запас кутии, отделения или контейнери, така че те да може да бъдат различени от други кутии, отделения или контейнери.

2.   Капитаните на риболовни кораби на Общността държат улова на дълбоководни запаси, обект на многогодишен план, в съответствие с план за складиране, който описва мястото на различните видове в трюма.

3.   Забранява се смесването на каквото и да е количество улов на дълбоководни запаси, обект на многогодишен план, с каквито и да било други продукти от риболов в каквато и да е кутия, отделение или контейнер, при задържането им на борда на риболовен кораб на Общността.

Член 45

Използване на квоти в реално време

1.   Когато натрупаният улов на запаси, обект на многогодишен план, достигне известен праг на националната квота, данните за улова се изпращат по-често на Комисията.

2.   Съветът определя съответния праг и интервалите, на които се съобщават данните, посочени в параграф 1.

Член 46

Национални програми за контролна дейност

1.   Държавите-членки определят национални програми за контролна дейност, приложими към всеки многогодишен план. Комисията се уведомява за всички национални програми за контролна дейност или те се въвеждат в зоната с ограничен достъп на уебсайта на държавата-членка в съответствие с член 115, буква а).

2.   Държавите-членки определят конкретни референтни показатели за инспекция в съответствие с приложение I. Тези референтни показатели се определят в съответствие с управлението на риска и се преразглеждат периодично, след като бъде направен анализ на постигнатите резултати. Референтните показатели за инспекция се изменят постепенно, докато не бъдат достигнати определените в приложение I целеви показатели.

ГЛАВА IV

Контрол на техническите мерки

Раздел 1

Използване на риболовни съоръжения

Член 47

Риболовни съоръжения

В риболовни зони, в които не е позволено да се използва повече от един вид съоръжение, всяко друго съоръжение се закрепва и съхранява по такъв начин, че да не бъде готово за използване, съгласно следните условия:

а)

мрежи, тежести и подобни съоръжения се откачат от техните тралови бордове и теглещи и влачещи въжета и корди;

б)

мрежи, които са на палубата или над нея, се закрепват и съхраняват надеждно;

в)

парагадите се съхраняват на по-ниските палуби.

Член 48

Намиране на изгубено риболовно съоръжение

1.   Риболовните кораби на Общността носят на борда си необходимото оборудване за намиране на изгубено риболовно съоръжение.

2.   Капитанът на риболовен кораб на Общността, който е изгубил съоръжение или част от него, полага усилия да го намери в най-кратък срок.

3.   Ако изгубеното съоръжение не може да бъде намерено, капитанът на кораба информира компетентния орган на неговата държава-членка на знамето, която в рамките на 24 часа информира компетентния орган на крайбрежната държава-членка за следното:

а)

външен идентификационен номер и име на риболовния кораб;

б)

вид на изгубеното съоръжение;

в)

час на изгубване на съоръжението;

г)

място на изгубване на съоръжението;

д)

предприети мерки за намиране на съоръжението.

4.   Ако риболовното съоръжение, намерено от компетентните органи на държавите-членки, не е било обявено за изгубено, тези органи могат да поискат от капитана на риболовния кораб, изгубил съоръжението, да възстанови разходите.

5.   Държава-членка може да освободи от посоченото в параграф 1 изискване риболовните кораби на Общността с обща дължина под 12 метра, които плават под нейно знаме, ако те:

а)

оперират единствено в териториалните води на държавата-членка на знамето или

б)

никога не прекарват в морето повече от 24 часа от момента на тръгването до завръщането в пристанището.

Член 49

Състав на улова

1.   Ако уловът, който се задържа на борда на риболовен кораб на Общността, е бил уловен с мрежи с различни минимални размери на отвора по време на един и същи рейс, съставът на видовете се изчислява за всяка част от улова, която е била уловена при различни условия. За тази цел всички промени в размера на отвора на мрежата, който е бил използван преди това, както и съставът на улова на борда в момента на такава промяна се вписват в риболовния дневник.

2.   Без да се засяга член 44, могат да се приемат подробни правила в съответствие с процедурата, посочена в член 119, за воденето на борда на план за складиране по видове на преработени продукти, указващ къде се намират в трюма.

Раздел 2

Контрол на риболовни зони с ограничен достъп

Член 50

Контрол на риболовни зони с ограничен достъп

1.   Риболовните дейности на риболовните кораби на Общността и на риболовните кораби на трети държави в риболовни райони, където Съветът е установил риболовна зона с ограничен достъп, се контролират от центъра за наблюдение на риболова на крайбрежната държава-членка, който има система за засичане и записване на влизането, транзита и излизането на корабите от риболовните зони с ограничен достъп.

2.   В допълнение към параграф 1 Съветът определя дата, от която риболовните кораби трябва да имат на борда работеща система, която подава сигнал на капитана при влизане и излизане от риболовна зона с ограничен достъп.

3.   При влизане на риболовния кораб в риболовна зона с ограничен достъп честотата на изпращане на данните е най-малко веднъж на всеки 30 минути.

4.   Транзитът през риболовна зона с ограничен достъп е позволен за всички риболовни кораби, които нямат разрешение да извършват риболовна дейност в такива зони, при следните условия:

а)

всички риболовни съоръжения, превозвани на борда, са завързани и прибрани по време на транзита; и

б)

скоростта по време на транзита е не по-малко от шест възела, освен в случай на непреодолима сила или неблагоприятни условия. В такива случаи капитанът незабавно уведомява центъра за наблюдение на риболова на държавата-членка на знамето, която на свой ред информира компетентния орган на крайбрежната държава-членка.

5.   Настоящият член се прилага по отношение на риболовни кораби на Общността и на риболовни кораби на трети държави с обща дължина 12 метра или повече.

Раздел 3

Забрана за риболовни дейности с незабавен ефект

Член 51

Общи разпоредби

1.   Когато се достигне прагово равнище на улов на определен вид или група от видове, определени в съответствие с посочената в член 119 процедура, съответната зона временно се затваря за съответните риболовни дейности съгласно настоящия раздел.

2.   Праговото равнище на улов се изчислява на основата на методология за статистически извадки, приета от Комисията в съответствие с процедурата по член 119, като процент или тегло на определен вид или група от видове спрямо общия улов от замятане за съответната риба.

3.   Подробни правила за прилагането на настоящия раздел могат да бъдат приети в съответствие с процедурата по член 119.

Член 52

Прагово равнище на улов при две замятания

1.   Когато количеството улов надхвърля праговото равнище на улова при две последователни замятания, риболовният кораб променя риболовната зона с най-малко пет морски мили или две морски мили за риболовни кораби с обща дължина под 12 метра спрямо всяко местоположение на предходно замятане, преди да продължи риболова, и информира незабавно компетентните органи на крайбрежната държава членка.

2.   В съответствие с процедурата, посочена в член 119, Комисията, по своя инициатива или по искане на съответната държава-членка, може да променя разстоянията, посочени в параграф 1.

Член 53

Забрана за риболовни дейности с незабавен ефект от страна на държавите-членки

1.   Когато длъжностно лице, контролиращ наблюдател или научноизследователска платформа установи, че е достигнато праговото равнище на улов, то длъжностното лице или контролиращият наблюдател на крайбрежната държава-членка или този, който участва в съвместна операция съгласно съвместен план за разполагане, информира незабавно компетентните органи на крайбрежната държава-членка.

2.   Въз основа на информацията, получена съгласно параграф 1, крайбрежната държава-членка решава без отлагане да забрани риболова в съответната зона с незабавен ефект. За вземането на това решение тя може да използва и информацията, получена в съответствие с член 52, или всяка друга налична информация. Решението за забрана с незабавен ефект определя ясно географската зона на съответните риболовни райони, продължителността на забраната и условията, управляващи риболова в тази зона за срока на забраната.

3.   Ако зоната, посочена в параграф 2, обхваща различни юрисдикции, съответната държава-членка незабавно информира съседната крайбрежна държава-членка за установените данни и решението за забрана. Съседната крайбрежна държава-членка затваря своята част от зоната незабавно.

4.   Забраната с незабавен ефект, посочена в параграф 2, не е дискриминационна и се прилага само за риболовни кораби, които са оборудвани за улова на съответните видове и/или които притежават разрешение за риболов в съответните риболовни райони.

5.   Крайбрежната държава-членка информира незабавно Комисията, всички държави-членки и третите държави, на чиито риболовни кораби е разрешено да оперират в съответната зона, че е била установена забрана с незабавен ефект.

6.   Комисията може по всяко време да отправи искане към държавата-членка без отлагане да отмени или да измени забраната с незабавен ефект ако съответната държава-членка не е предоставила достатъчно информация за достигането на праговото равнище на улов в съответствие с член 51.

7.   Риболовните дейности в зоната, посочена в параграф 2, са забранени, както е определено в решението за забрана с незабавен ефект.

Член 54

Забрана за риболовни дейности с незабавен ефект от страна на Комисията

1.   Въз основа на информацията, показваща, че е достигнато прагово равнище на улова, Комисията може да определи зона, която да е временно затворена, ако самата крайбрежна държава-членка не е установила такава.

2.   Комисията незабавно информира всички държави-членки и третите държави, чиито риболовни кораби оперират в затворената зона, и предоставя на своя официален уебсайт карта с координатите на временно затворената зона, уточнявайки продължителността на забраната и условията, управляващи риболова в тази специфична затворена зона.

ГЛАВА V

Контрол на любителския риболов

Член 55

Любителски риболов

1.   Държавите-членки гарантират, че любителският риболов на тяхна територия и във водите на Общността се извършва по начин, съответстващ на целите и правилата на общата политика в областта на рибарството.

2.   Пускането в продажба на улов от любителски риболов се забранява.

3.   Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 199/2008, държавите-членки наблюдават въз основа на план за статистически извадки улова на запаси, обект на планове за възстановяване, при любителски риболов, който се извършва от кораби, плаващи под тяхно знаме, и от кораби на трети държави, във води под техния суверенитет или юрисдикция. Риболовът от брега не е включен в това наблюдение.

4.   Научният, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) оценява биологичното въздействие на любителския риболов, посочен в параграф 3. Когато се установи, че любителският риболов има значително въздействие, Съветът може да реши, в съответствие с процедурата, посочена в член 37 от Договора, да предприеме специфични мерки за управление по отношение на любителския риболов, в съответствие с параграф 3, като разрешение за риболов и декларация за улова.

5.   Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

ДЯЛ V

КОНТРОЛ НА ПУСКАНЕТО В ПРОДАЖБА

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 56

Принципи за контрол на пускането на пазара

1.   Всяка държава-членка е отговорна за контрола на своя територия на прилагането на правилата на общата политика в областта на рибарството на всички етапи от пускането в продажба на продуктите от риболов и аквакултури, от първата продажба до продажбата на дребно, включително транспорта.

2.   Когато за даден вид риба в законодателството на Общността е определен минимален размер, операторите, отговорни за покупката, за продажбата, за съхранението или за транспорта, трябва да бъдат в състояние да докажат съответната географска зона на произход на продуктите.

3.   Държавите-членки гарантират, че всички продукти от риболов и аквакултури от улов или събиране са поставени в партиди преди първата продажба.

4.   Количества под 30 kg от отделен вид с произход от една и съща зона на управление и от различни риболовни кораби могат да бъдат поставени в партиди от организацията на производителите, на която е член операторът на риболовния кораб, или от регистриран купувач преди първата продажба. Организацията на производителите и регистрираният купувач съхраняват в продължение на най-малко три години информацията относно произхода на съдържанието на партидите, в които е сложен уловът от различни риболовни кораби.

Член 57

Общи стандарти за пускане на пазара

1.   Държавите-членки гарантират, че продуктите, към които се прилагат общите стандарти за пускане на пазара, се представят за първа продажба, предлагат за първа продажба, продават или пускат на пазара по друг начин единствено ако отговарят на тези стандарти.

2.   Продуктите, изтеглени от пазара съгласно Регламент (ЕО) № 104/2000, отговарят на общите стандарти за пускане в продажба, по-специално категориите за свежест на рибата.

3.   Операторите, отговорни за покупката, за продажбата, за складирането или за транспорта на партиди продукти от риболов и аквакултури, трябва да бъдат в състояние да докажат, че продуктите отговарят на минималните стандарти за пускане на пазара на всички етапи.

Член 58

Проследяемост

1.   Без да се засяга Регламент (ЕО) № 178/2002 всички партиди продукти от риболов и аквакултури са проследими на всички етапи на производството, преработката и разпространението — от улова или събирането до продажбата на дребно.

2.   Продукти от риболов и аквакултури, които са пуснати на пазара или могат да бъдат пуснати на пазара в Общността, се етикетират по подходящ начин с цел осигуряване на проследяемостта на всяка партида.

3.   Партиди продукти от риболов и аквакултури могат да бъдат слети или разделени след първата продажба само ако е възможно да бъдат проследени до етапа на улов или събиране.

4.   Държавите-членки гарантират, че операторите разполагат със системи и процедури за идентифициране на всеки оператор, от когото са се снабдили с партиди продукти от риболов и аквакултури, и на когото тези продукти са били доставени. Тази информация се предоставя на компетентните органи при поискване от тяхна страна.

5.   Минималните изисквания за информация и етикетиране за всяка партида продукти от риболов и аквакултури включват:

а)

идентификационен номер на всяка партида;

б)

външен идентификационен номер и име на риболовния кораб или име на производствената единица за аквакултури;

в)

код алфа-3 по ФАО на всеки вид;

г)

дата на улов или дата на производство;

д)

количества от всеки вид в килограми, изразени в нетно тегло или, когато е целесъобразно, брой екземпляри;

е)

име и адрес на доставчиците;

ж)

информация за потребителите, предвидена в член 8 от Регламент (ЕО) № 2065/2001: търговското обозначение, научното име на видовете, съответната географска зона и производственият метод;

з)

дали продуктите от риболов са били предварително замразени, или не.

6.   Държавите-членки гарантират, че информацията, посочена в параграф 5, букви ж) и з), е достъпна за потребителите на етап продажба на дребно.

7.   Посочената в параграф 5, букви а) — е) информация, не се прилага за продукти от риболов и аквакултури, внесени в Общността със сертификати за улов, подадени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета.

8.   Държавите-членки могат да освободят от изискванията, установени в настоящия член, малките количества продукти, продавани директно от риболовни кораби на потребителите, при условие че стойността им не надхвърля 50 EUR на ден. Всяко изменение на прага се приема в съответствие с процедурата, посочена в член 119.

9.   Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

ГЛАВА II

Дейности след разтоварване

Член 59

Първа продажба на продукти от риболов

1.   Държавите-членки гарантират, че всички продукти от риболов се пускат в продажба или се регистрират първо в тръжен център, на регистрирани купувачи или на организации на производители.

2.   Купувачът на продукти от риболов от риболовен кораб на първа продажба трябва да е регистриран от органите на държавата-членка, където се извършва първата продажба. За целите на регистрацията всеки купувач се идентифицира в съответствие със своя ДДС, данъчен идентификационен номер или друг единствен по рода си идентификатор в националните бази данни.

3.   Купувач, придобил продукти от риболов до 30 kg, които след това не се предлагат на пазара, а се използват единствено за собствена консумация, се освобождава от изискванията по настоящия член. Всяко изменение на прага се приема в съответствие с процедурата, посочена в член 119.

Член 60

Претегляне на продукти от риболов

1.   Държавите-членки гарантират, че всички продукти от риболов се претеглят чрез системи, одобрени от компетентните органи, освен ако не са приели план за статистически извадки, одобрен от Комисията и основан върху отчитаща риска методика, приета от Комисията в съответствие с процедурата по член 119.

2.   Без да се засягат специфичните разпоредби, претеглянето се извършва при разтоварването преди продуктите от риболов да бъдат складирани, транспортирани или продадени.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, държавите-членки могат да разрешат претеглянето на продуктите от риболов на борда на риболовния кораб, при условие че бъде представен план за статистически извадки, съгласно посоченото в параграф 1.

4.   Регистрираните купувачи, регистрираните тръжни центрове или другите организации или лица, които са отговорни за първото пускане на пазара на продукти от риболов в държава-членка, са отговорни за прецизността на операцията по претеглянето, освен ако в съответствие с параграф 3 претеглянето се извършва на борда на риболовен кораб, при което отговорен е капитанът на кораба.

5.   Резултатът от претеглянето се използва за попълване на декларациите за разтоварване, на транспортния документ, на документите за продажба и на декларациите за приемане.

6.   Компетентните органи на държава-членка могат да изискат всяко количество продукти от риболов, разтоварено за първи път в тази държава-членка, да бъде претеглено в присъствието на длъжностни лица, преди да бъде транспортирано от мястото на разтоварване.

7.   Подробни правила за отчитащата риска методика и процедурата за претегляне се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 61

Претегляне на продукти от риболов след транспортиране от мястото на разтоварване

1.   Чрез дерогация от член 60, параграф 2, държавите-членки могат да разрешат претеглянето на продукти от риболов след транспортиране от мястото на разтоварване, при условие че са транспортирани до местоназначение на територията на съответната държава-членка и че тази държава-членка е приела план за контрол, одобрен от Комисията и основан на отчитаща риска методика, приета от Комисията в съответствие с процедурата по член 119.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 компетентните органи на държавата-членка, в която са разтоварени продуктите от риболов, могат да разрешат тези продукти да бъдат транспортирани преди да бъдат претеглени до регистрирани купувачи, регистрирани тръжни центрове или други организации или лица, които са отговорни за първото пускане на пазара на продукти от риболов в друга държава-членка. Предоставянето на това разрешение зависи от обща програма за контрол между съответните държави-членки, посочена в член 94 и одобрена от Комисията и основана на отчитащата риска методика, приета от Комисията в съответствие с процедурата по член 119.

Член 62

Попълване и представяне на документите за продажба

1.   Регистрираните купувачи, регистрираните тръжни центрове или другите организации или лица, оправомощени от държавите-членки, с годишен финансов оборот от първа продажба на продукти от риболов по-малък от 200 000 EUR, които са отговорни за първото предлагане на пазара на продукти от риболов, разтоварени в държава-членка, изпращат, по възможност по електронен път, документ за продажба в рамките на 48 часа след първата продажба на компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия е била извършена първата продажба. Точността на документа за продажба е отговорност на тези купувачи, тръжни центрове, организации или лица.

2.   Държава-членка може да задължи или да разреши на регистрирани купувачи, регистрирани тръжни центрове или други организации или лица, оправомощени от държавите-членки, които имат годишен финансов оборот от първа продажба на продукти от риболов по-малък от 200 000 EUR, да записват и изпращат по електронен път данните, посочени в член 64, параграф 1.

3.   Ако държавата-членка, на чиято територия е била извършена първата продажба, не е държавата-членка на знамето на риболовния кораб, който е разтоварил рибата, тя гарантира, че копие от документа за продажба се изпраща, по възможност по електронен път, на компетентните органи на държавата-членка на знамето след получаване на съответната информация.

4.   Когато първото пускане на пазара на продукти от риболов не е било извършено в държавата-членка, където са били разтоварени продуктите, държавата-членка, отговаряща за контрола на първото пускане на пазара, осигурява изпращане на копие от документа за продажба, по възможност по електронен път, на компетентните органи, отговарящи за контрола на разтоварването на съответните продукти, и на компетентните органи на държавата-членка на знамето на риболовния кораб след получаване на документа за продажба.

5.   Когато разтоварването се извършва извън Общността, а първата продажба е в трета държава, капитанът на риболовния кораб или негов представител изпраща, по възможност по електронен път, копие от документа за продажба или всеки равностоен на него документ, съдържащ информация на същото ниво, на компетентния орган на държавата-членка на знамето в рамките на 48 часа след първата продажба.

6.   В случай че документът за продажба не съответства на фактурата или на равностоен на нея документ, както е предвидено в членове 218 и 219 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (25), съответната държава-членка приема необходимите разпоредби, за да гарантира, че информацията за цената без данък за доставката на стоки на купувача е идентична с посочената във фактурата цена. Държавите-членки приемат необходимите разпоредби, за да гарантират, че информацията за цената без данък за доставката на стоки на купувача е идентична с посочената във фактурата цена.

Член 63

Попълване и изпращане на данните от документите за продажба по електронен път

1.   Регистрираните купувачи, регистрираните тръжни центрове или другите организации или лица, оправомощени от държавите-членки, с годишен финансов оборот от първа продажба на продукти от риболов200 000 EUR или повече, записват по електронен път информацията, посочена в член 64, параграф 1, и я изпращат по електронен път в рамките на 24 часа след приключване на първата продажба на компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия е извършена първата продажба

2.   По същия начин държавите-членки изпращат по електронен път информация за документите за продажба, посочени в член 62, параграфи 3 и 4.

Член 64

Съдържание на документите за продажба

1.   Документите за продажба, посочени в членове 62 и 63, съдържат следните данни:

а)

външен идентификационен номер и име на риболовния кораб, който е разтоварил съответните продукти;

б)

пристанище и дата на разтоварване;

в)

име на оператора или на капитана на риболовния кораб и, ако е различно, име на продавача;

г)

име на купувача и неговия ДДС номер, данъчен идентификационен номер или друг единствен по рода си идентификатор;

д)

код алфа-3 по ФАО на всеки вид и съответната географска зона, в която е бил извършен уловът;

е)

количества от всеки вид в килограми тегло на продукта, разпределени по вид на представяне на продукта или, когато е целесъобразно, брой екземпляри;

ж)

за всички продукти, обект на стандарти за пускане в продажба, когато е уместно, индивидуален размер или тегло, качество, представяне и доколко са пресни;

з)

когато е уместно, предназначение на продуктите, изтеглени от пазара (приемане, използване за хранене на животни, за производство на храна за животни, за стръв или за цели, различни от хранене);

и)

място и дата на продажбата;

й)

когато е възможно, референтен номер и дата на фактурата и, когато е уместно, договор за продажба;

к)

където е приложимо, позоваване на декларацията за приемане, посочена в член 66, или на документа за транспорт, посочен в член 68;

л)

цена.

2.   Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 65

Освобождавания от изискванията за документи за продажба

1.   Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 119, може да предостави освобождаване от задължението за изпращане на документа за продажба на компетентните органи или на други оправомощени организации на държавата-членка за продукти от риболов, разтоварени от някои категории риболовни кораби на Общността с обща дължина под 10 метра или за разтоварени количества на продукти от риболов до 50 kg еквивалентно живо тегло по видове. Такива освобождавания могат да бъдат предоставени само в случаите, когато въпросната държава-членка е въвела приемлива система за извадки съгласно членове 16 и 25.

2.   Купувач, придобил продукти до 30 kg, които след това не се предлагат на пазара, а се използват единствено за собствена консумация, се освобождава от разпоредбите на членове 62, 63 и 64. Всяко изменение на този праг се приема в съответствие с процедурата, посочена в член 119.

Член 66

Декларация за приемане

1.   Без да се засягат специфичните разпоредби, съдържащи се в многогодишните планове, когато продуктите са предназначени за продажба на по-късен етап, регистрираните купувачи, регистрираните тръжни центрове или другите организации или лица, с годишен финансов оборот от първа продажба на продукти от риболов по-малък от 200 000 EUR, които са отговорни за първото пускане на пазара на продукти от риболов, разтоварени в държава членка, изпращат в рамките на 48 часа след приключването на разтоварването декларация за приемане на компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия се извършва приемането. За изпращането на декларацията за приемане и нейната точност са отговорни регистрираните купувачи, регистрираните тръжни центрове или другите организации или лица.

2.   Ако държавата-членка, на чиято територия се извършва приемането, не е държавата-членка на знамето на риболовния кораб, който е разтоварил рибата, тя гарантира, че копие от декларацията за приемане се изпраща, по възможност по електронен път, на компетентните органи на държавата-членка на знамето след получаване на съответната информация.

3.   Декларацията за приемане, посочена в параграф 1, съдържа поне следната информация:

а)

външен идентификационен номер и име на риболовния кораб, който е разтоварил продуктите;

б)

пристанище и дата на разтоварване;

в)

име на оператора или на капитана на кораба;

г)

код алфа-3 по ФАО на всеки вид и съответната географска зона, в която е бил извършен уловът;

д)

количества от всеки складиран вид в килограми тегло на продукта, разпределени по вид на представяне на продукта или, когато е целесъобразно, брой екземпляри;

е)

име и адрес на съоръженията, където са складирани продуктите;

ж)

когато е приложимо, препратка към документа за транспорт, посочен в член 68.

Член 67

Попълване и изпращане на данните от декларацията за приемане по електронен път

1.   Без да се засягат специфичните разпоредби, съдържащи се в многогодишните планове, когато продуктите от риболов са предназначени за продажба на по-късен етап, регистрираните купувачи, регистрираните тръжни центрове или другите организации или лица, с годишен финансов оборот от първа продажба на продукти от риболов200 000 EUR или повече, които са отговорни за първото пускане на пазара на продукти от риболов, разтоварени в държава-членка, записват по електронен път информацията, посочена в член 66, и я изпращат по електронен път в рамките на 24 часа на компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия се извършва приемането.

2.   Държавите-членки изпращат по електронен път информация за декларациите за приемане, посочени в член 66, параграф 2.

Член 68

Попълване и представяне на документа за транспорт

1.   Продуктите от риболов, разтоварени в Общността в непреработено състояние или след преработка на борда, за които не са представени нито документ за продажба, нито декларация за приемане съгласно членове 62, 63, 66 и 67, и които се превозват към място, различно от мястото на разтоварване, се придружават до осъществяването на първата продажба от документ, издаден от превозвача. Превозвачът изпраща в рамките на 48 часа след натоварването документа за транспорт на компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия е било извършено разтоварването или на други оправомощени от тях организации.

2.   Превозвачът се освобождава от изискването да притежава документ за транспорт, придружаващ продуктите от риболов, когато последният е изпратен преди започване на превоза по електронен път на компетентните органи на държавата-членка на знамето, която, в случай че продуктите се транспортират до държава-членка различна от тази, в която са разтоварени, веднага след получаването му препраща транспортния документ на компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия е декларирано че ще се състои първото предлагане на пазара.

3.   В случай че продуктите се транспортират към държава-членка, различна от държавата-членка на разтоварването, превозвачът предава също в срок от 48 часа, считано от натоварването на продуктите от риболов, копие от документа за транспорт на компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия е декларирано, че ще се осъществи първото пускане на пазара. Държавата-членка на първото пускане на пазара може да поиска допълнителна информация в това отношение от държавата-членка на разтоварването.

4.   Превозвачът носи отговорност за точността на документа за транспорт.

5.   Документът за транспорт съдържа следната информация:

а)

местоназначение на пратката(ите) и идентификационни данни на транспортното средство;

б)

външен идентификационен номер и име на риболовния кораб, който е разтоварил продуктите;

в)

код алфа-3 по ФАО на всеки вид и съответната географска зона, в която е бил извършен уловът;

г)

количества от всеки транспортиран вид в килограми тегло на продукта, разпределени по вид на представяне на продукта или, когато е целесъобразно, брой екземпляри;

д)

име(на) и адрес(и) на получателя (ите);

е)

място и дата на товаренето.

6.   Компетентните органи на държавите-членки могат да предоставят освобождаване от задължението, определено в параграф 1, ако продуктите от риболов се транспортират в пристанищната зона или на не повече от 20 km от мястото на разтоварване.

7.   Когато продуктите от риболов, декларирани като продадени в документ за продажба, се транспортират към място, различно от това на разтоварването, превозвачът трябва да бъде в състояние да докаже с документ, че е била извършена продажба.

8.   Превозвачът е освободен от задължението, предвидено в настоящия член, ако документът за транспорт е заменен от копие на предвидената в член 23 декларация за разтоварване относно превозваните количества, или от всеки равностоен на нея документ, съдържащ информация на същото ниво.

ГЛАВА III

Организации на производителите и споразумения за цени и намеса

Член 69

Наблюдение на организациите на производителите

1.   Съгласно член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 104/2000 държавите-членки провеждат редовни проверки, за да гарантират, че:

а)

организациите на производителите спазват правилата и условията за признаване;

б)

признаването на организация на производителите може да бъде оттеглено, ако условията, определени в член 5 от Регламент (ЕО) № 104/2000, вече не са изпълнени или ако признаването се е основавало на невярна информация;

в)

признаването се оттегля незабавно и с обратно действие, ако организацията го е получила или се възползва от него чрез измама.

2.   С цел да се гарантира спазването на правилата, отнасящи се за организациите на производителите, както е определено в член 5 и член 6, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 104/2000, Комисията провежда проверки и в светлината на такива проверки може, когато е уместно, да поиска от държавите-членки да оттеглят признаването.

3.   Всяка държава-членка провежда подходящите проверки, за да гарантира, че всяка организация на производители изпълнява задълженията, определени в оперативната програма за съответната риболовна година, както е посочено в Регламент (ЕО) № 2508/2000, и прилага санкциите, предвидени в член 9, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 104/2000, в случай че тези задължения не са изпълнени.

Член 70

Наблюдение на споразуменията за цени и намеса

Държавите-членки провеждат всички проверки, свързани със споразуменията за цени и намеса, и по-специално на:

а)

изтеглянето на продукти от пазара за цели, различни от консумация от човека;

б)

операции по прехвърляне с цел стабилизиране, съхраняване и/или преработка на продукти, изтеглени от пазара;

в)

частно складиране на продукти, замразени в открито море;

г)

компенсационно плащане за риба тон, предназначена за преработка.

ДЯЛ VI

НАДЗОР

Член 71

Наблюдение и откриване на кораби от страна на държави-членки

1.   Държавите-членки упражняват надзор във водите на Общността под техен суверенитет и юрисдикция с помощта на:

а)

наблюдение на риболовни кораби от инспекционни кораби или наблюдателни въздухоплавателни средства,

б)

система за наблюдение на корабите, както е посочено в член 9; или

в)

всякакви други методи за откриване и идентифициране.

2.   Ако резултатите от наблюдението или откриването не съответстват на друга информация, до която държавата-членка има достъп, тя извършва всички необходими проучвания, за да определи подходящи последващи действия.

3.   Ако наблюдението или откриването засягат риболовен кораб на друга държава-членка или на трета държава и информацията не съответства на никоя от информациите, до които крайбрежната държава-членка има достъп, и ако крайбрежната държава-членка не е в състояние да предприеме по-нататъшни действия, тя записва своите заключения в доклад от наблюдението и предава този доклад без забавяне, по възможност по електронен път, на държавата-членка на знамето или на засегнатата трета държава. В случай на кораб от трета държава, докладът от наблюдението се изпраща също и на Комисията или на определения от нея орган.

4.   В случай че длъжностно лице на държава-членка наблюдава или открие риболовен кораб, занимаващ се с дейности, които могат да бъдат разглеждани като нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството, той съставя незабавно доклад от наблюдението и го изпраща на своите компетентни органи.

5.   Съдържанието на доклада от наблюдението се определя в съответствие с процедурата по член 119.

Член 72

Действия, които трябва да бъдат предприети след постъпване на информация от наблюдения и откриване

1.   След постъпване на доклад за наблюдение от друга държава-членка, държавата-членка на знамето реагира незабавно и провежда допълнителните проучвания, които са необходими, за да се набележат подходящи последващи действия.

2.   Всички държави-членки, различни от засегнатата държава-членка на знамето, проверяват при необходимост дали наблюдаваният кораб е извършвал дейности във водите под тяхна юрисдикция или суверенитет и дали продукти от риболов, произхождащи от този кораб, са били разтоварени или внесени на тяхна територия, като проверяват съвместимостта на неговите действия със съответните мерки за опазване и управление.

3.   Комисията или определеният от нея орган или, по целесъобразност, държавата-членка на знамето и другите държави-членки също проверяват по подходящ начин документираната информация за наблюдавани кораби, предоставена от отделни граждани, граждански организации, в това число екологични организации, както и от представители на заинтересованите страни в рибарството и търговията с риба.

Член 73

Контролиращи наблюдатели

1.   Когато програмата на Общността за наблюдение с цел контрол е изготвена от Съвета, контролиращите наблюдатели на борда на риболовните кораби проверяват съвместимостта на действията на риболовния кораб с правилата на общата политика в областта на рибарството. Те изпълняват всички задачи, предвидени в програмата за наблюдение, и по-специално проверяват и записват риболовните дейности на кораба и съответните документи.

2.   Контролиращите наблюдатели притежават подходяща квалификация за изпълнението на задачите си. Те са независими от собственика, капитана и членовете на екипажа на риболовния кораб. Те не поддържат никакви стопански отношения с оператора.

3.   Контролиращите наблюдатели се стараят по възможност да не затрудняват и да не пречат с присъствието си на борда на риболовните дейности и нормалната експлоатация на кораба.

4.   В случай че даден контролиращ наблюдател забележи тежко нарушение, той незабавно уведомява компетентните органи на държавата-членка на знамето.

5.   Контролиращите наблюдатели изготвят доклад от наблюдението, по възможност в електронен формат, и незабавно го изпращат — като използват, ако се счете за необходимо, електронните средства за изпращане на информация на борда на риболовния кораб — на своите компетентни органи и на компетентните органи на държавата-членка на знамето. Държавите-членки въвеждат доклада в базата данни, посочена в член 78.

6.   Ако в доклада от наблюдението се посочва, че наблюдаваният кораб извършва риболовни дейности в нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството, компетентните органи, посочени в параграф 4, предприемат подходящи действия за разследване на случая.

7.   Капитаните на риболовни кораби от Общността осигуряват подходящо настаняване на назначените контролиращи наблюдатели, улесняват тяхната работа и не ги възпрепятстват при изпълнение на служебните им задължения. Капитаните на риболовни кораби на Общността предоставят на контролиращите наблюдатели и достъп до съответните части на кораба, в това число до улова, както и до корабните документи, включително до електронните документи.

8.   Всички разноски, породени от дейността на контролиращите наблюдатели по настоящия член, се поемат от държавите-членки на знамето. Държавите-членки могат да прехвърлят тези разноски, напълно или частично, върху операторите на риболовните кораби, плаващи под тяхно знаме и участващи в съответните риболовни дейности.

9.   Подробни правила за прилагането на настоящия член могат да бъдат приети в съответствие с процедурата по член 119.

ДЯЛ VII

ИНСПЕКЦИИ И ПРОИЗВОДСТВА

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 74

Провеждане на инспекции

1.   Държавите-членки съставят и поддържат актуален списък на длъжностните лица, отговарящи за провеждането на инспекции.

2.   Тези длъжностни лица изпълняват своите задължения в съответствие със законите на Общността. Те провеждат недискриминиращи инспекции по море, в пристанища, по време на транспорт, в преработвателни помещения и при предлагане на продуктите от риболов на пазара.

3.   Длъжностните лица проверяват по-специално:

а)

редовността на улова — намиращ се на борда, складиран, превозван, преработван или предлаган на пазара — и редовността на свързаната с него документация или на електронните съобщения, отнасящи се до него;

б)

редовността на риболовните съоръжения по отношение на целевите видове и на намиращия се на борда улов;

в)

ако е необходимо, плана за складиране и разделното съхранение на видове;

г)

маркирането на риболовните съоръжения и

д)

данните за двигателя, посочени в член 40.

4.   Длъжностните лица могат да проверяват всички подлежащи на инспекция зони, палуби и помещения. Те могат да контролират също улова, преработен или непреработен, мрежите или другите риболовни съоръжения, оборудването, контейнерите и пакетите с риба или продукти от риболов, както и всички свързани с това документи или електронни съобщения, които счетат за необходими за проверката на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството. Те могат също да разпитват лица, за които се предполага, че имат информация по въпроси, предмет на инспекцията.

5.   Длъжностните лица провеждат инспекциите по начин, причиняващ възможно най-малко пречки или неудобства за кораба или транспортното средство и неговите дейности, както и за съхраняването, преработката и предлагането на пазара на улова. Доколкото е възможно, те предотвратяват увреждането на улова по време на инспекцията.

6.   Подробни правила за прилагането на настоящия член, и по-специално за методиката и провеждането на инспекциите, се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 75

Задължения на оператора

1.   Операторът улеснява безопасния достъп до кораба, транспортното средство или помещението, където продуктите от риболов се съхраняват, преработват или предлагат. Той гарантира безопасността на длъжностните лица и не им пречи, не ги заплашва или възпрепятства при изпълнение на задълженията им.

2.   Подробни правила за прилагането на настоящия член могат да бъдат приети в съответствие с процедурата по член 119.

Член 76

Доклад от инспекцията

1.   Длъжностните лица изготвят доклад след всяка инспекция и го предават на своите компетентни органи. По възможност докладът се записва и изпраща по електронен път. В случай на инспекция на риболовен кораб, плаващ под знамето на друга държава-членка, копие от доклада от инспекцията се изпраща без забавяне на съответната държава-членка на знамето, когато по време на инспекцията се установи нарушение. В случай на инспекция на риболовен кораб, плаващ под знамето на трета държава, копие от доклада от инспекцията се изпраща без забавяне на компетентните органи на съответната трета държава, когато по време на инспекцията се установи нарушение. В случай на инспекция, провеждана във води под юрисдикцията на друга държава-членка, копие от доклада от инспекцията се изпраща без забавяне на тази държава-членка.

2.   Длъжностните лица съобщават резултатите от инспекцията на оператора, който има възможност да представи своето становище относно инспекцията и резултатите от нея. Становището на оператора се включва в доклада от инспекцията. Длъжностните лица отразяват извършването на инспекцията в риболовния дневник.

3.   Копие от доклада от инспекцията се изпраща възможно най-бързо на оператора и при всички случаи не по-късно от 15 работни дни след приключване на инспекцията.

4.   Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 77

Допустимост на докладите от инспекция и наблюдение

Докладите от инспекция и наблюдение, изготвени от инспектори на Общността, от длъжностни лица на друга държава-членка или от длъжностни лица на Комисията, представляват допустими доказателства за нуждите на административни или съдебни производства на всяка държава-членка. За установяването на фактите те се третират по същия начин като докладите от инспекциия и наблюдение на държавите-членки.

Член 78

Електронна база данни

1.   Държавите-членки създават и поддържат актуализирана електронна база данни, в която се съхраняват всички доклади от инспекции и наблюдения, изготвени от техни длъжностни лица.

2.   Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 79

Инспектори на Общността

1.   Комисията изготвя списък с инспектори на Общността в съответствие с процедурата по член 119.

2.   Без да се засяга основната отговорност на крайбрежните държави-членки, инспекторите на Общността могат да извършват инспекции в съответствие с настоящия регламент във водите на Общността и на риболовни кораби на Общността извън водите на Общността.

3.   На инспекторите на Общността може да бъде възложена проверката на

а)

прилагането на специалните програми за контрол и инспекции, приети в съответствие с член 95;

б)

международните програми за контрол в сектора на рибарството, по които Общността има задължение да осигурява контрол.

4.   За осъществяването на техните задачи и при спазване на параграф 5, инспекторите на Общността имат незабавно достъп до:

а)

всички зони на борда на риболовните кораби на Общността и всички други кораби, извършващи риболовни дейности, публичните сгради и места и средствата за транспорт и

б)

цялата информация и документите, необходими за осъществяване на техните задачи, по-специално риболовния дневник, декларациите за разтоварване, сертификатите за улов, декларацията за трансбордиране, документите за продажба и други свързани документи,

до същата степен и при същите условия, с каквито разполагат длъжностните лица на държавата-членка, в която се провежда инспекцията.

5.   Инспекторите на Общността не разполагат с полицейски правомощия нито с правомощия в областта на правоприлагането извън територията на тяхната държава-членка по произход или извън водите на Общността, които са под суверенитета и юрисдикцията на тяхната държава-членка на произход.

6.   Когато са назначени за инспектори на Общността, длъжностните лица на Комисията или на определения от нея орган не разполагат с полицейски правомощия, нито с правомощия в областта на правоприлагането.

7.   Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

ГЛАВА II

Инспекции извън водите на инспектиращата държава-членка

Член 80

Инспекции на риболовни кораби извън водите на инспектиращата държава-членка

1.   Без да се засяга основната отговорност на крайбрежната държава-членка, дадена държава-членка може да инспектира риболовни кораби, плаващи под нейно знаме, във всички води на Общността, които не са под суверенитета на друга държава-членка.

2.   Държава-членка може да извършва инспекции на риболовни кораби на друга държава-членка в съответствие с настоящия регламент, във връзка с риболовни дейности във всички води на Общността, които не са под суверенитета на друга държава-членка:

а)

след като е получила разрешение от заинтересованата крайбрежна държава-членка, или

б)

когато са приети специални програми за контрол и инспекции в съответствие с член 95.

3.   Всяка държава-членка има право да инспектира риболовни кораби на Общността, плаващи под знамето на друга държава-членка в международни води.

4.   Всяка държава-членка има право да инспектира риболовни кораби на Общността, плаващи под нейното собствено знаме или под знамето на друга държава-членка във води на трети държави в съответствие с международните споразумения.

5.   Държавите-членки назначават компетентния орган, който ще действа като контактна точка за целите на настоящия член. Контактната точка на държавите-членки е на разположение денонощно.

Член 81

Заявления за разрешение

1.   Крайбрежната държава-членка взема решение по заявления от държава-членка за разрешение за провеждане на инспекции на риболовни кораби във води на Общността, извън води под нейния суверенитет или юрисдикция, както е посочено в член 80, параграф 2, буква а), в рамките на 12 часа от подаване на заявлението или в рамките на подходящ срок, когато причината за заявлението е текуща операция, започнала във водите на инспектиращата държава-членка.

2.   Подалата заявление държава-членка се уведомява за решението незабавно. Решенията се съобщават също на Комисията или на определения от нея орган.

3.   Заявленията за разрешение се отхвърлят изцяло или частично, само доколкото това се налага поради основателни причини. Отказите и причините за тях се изпращат незабавно до подалата заявление държава-членка и до Комисията или определения от нея орган.

ГЛАВА III

Нарушения, установени по време на инспекциите

Член 82

Процедура в случай на нарушение

Ако събраната при инспекцията информация или всякакви други имащи отношение данни дават основание на длъжностното лице да предполага, че е извършено нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството, длъжностното лице:

а)

отбелязва предполагаемото нарушение в доклада от инспекцията;

б)

предприема всички необходими действия за отговорното пазене на доказателствата, отнасящи се до подобно предполагаемо нарушение;

в)

незабавно предава доклада от инспекцията на своите компетентни органи;

г)

информира физическото или юридическото лице, заподозряно в извършване на нарушението или задържано при извършване на нарушението, че нарушението може да доведе до присъждане на съответен брой точки в съответствие с член 92. Тази информация се отразява в доклада от инспекцията.

Член 83

Нарушения, установени извън водите на инспектиращата държава-членка

1.   Ако в резултат на извършена инспекция съгласно член 80 се установи нарушение, инспектиращата държава-членка без отлагане изпраща резюме на доклада от инспекцията на крайбрежната държава-членка или, в случай на инспекция извън водите на Общността, на държавата-членка на знамето на съответния риболовен кораб. На крайбрежната държава-членка и на държавата-членка на знамето се предоставя пълен доклад от инспекцията в срок от 15 дни след извършването ѝ.

2.   Крайбрежната държава-членка или, при инспекция извън водите на Общността, държавата-членка на знамето на съответния риболовен кораб предприема всички целесъобразни мерки по отношение на нарушението, посочено в параграф 1.

Член 84

Засилени последващи мерки по повод определени тежки нарушения

1.   Държавата-членка на знамето или крайбрежната държава-членка, в чиито води даден риболовен кораб е заподозрян, че е:

а)

посочил неверни данни за улова на запаси, обект на многогодишен план, с повече от 500 kg или 10 %, изчислено като процентен дял от данните в риболовния дневник, в зависимост от това кое е по-голямо; или

б)

извършил някое от тежките нарушения, посочени в член 42 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 или в член 90, параграф 1 от настоящия регламент в рамките на една година след извършването на първото такова тежко нарушение,

може да изиска от риболовния кораб да се отправи незабавно към пристанище за провеждане на пълно разследване, в допълнение към мерките, посочени в глава IX от Регламент (ЕО) № 1005/2008.

2.   Крайбрежната държава-членка информира незабавно и в съответствие с предвидените в нейното национално право процедури държавата-членка на знамето за разследването, посочено в параграф 1.

3.   Длъжностните лица могат да останат на борда на риболовния кораб до приключването на пълното разследване, предприето съгласно параграф 1.

4.   Капитанът на риболовния кораб по параграф 1 прекратява всички риболовни дейности и се отправя към пристанището, ако към него е отправено такова искане.

ГЛАВА IV

Производства във връзка с нарушения, установени по време на инспекциите

Член 85

Производства

Без да се засяга член 83, параграф 2 и член 86, когато бъде открито нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството в процеса на инспекция от компетентните органи на инспектиращата държава-членка или след това, тези компетентни органи предприемат подходящи мерки в съответствие с дял VIII срещу капитана на съответния кораб или срещу всяко друго юридическо или физическо лице, което носи отговорност за нарушението.

Член 86

Прехвърляне на производства

1.   Държавата-членка, на чиято територия или в чиито води е установено нарушение, може да прехвърли съдебното производство по повод това нарушение на компетентните органи на държавата-членка на знамето или на държавата-членка, чийто гражданин е нарушителят, със съгласието на съответната държава-членка и при условие че прехвърлянето допринася за постигане на резултатите, посочени в член 89, параграф 2.

2.   Държавата-членка на знамето може да прехвърли съдебното производство по повод дадено нарушение на компетентните органи на инспектиращата държава-членка със съгласието на съответната държава-членка и при условие че прехвърлянето допринася за постигане на резултатите, посочени в член 89, параграф 2.

Член 87

Нарушения, установени от инспектори на Общността

Държавите-членки предприемат всички целесъобразни мерки по отношение на нарушения, установени от инспектор на Общността, във водите под техен суверенитет или юрисдикция или на риболовен кораб, плаващ под тяхно знаме.

Член 88

Коригиращи мерки при липса на производство от страна на държавата-членка на разтоварване или трансбордиране

1.   Ако държавата-членка на разтоварване или трансбордиране не е държавата-членка на знамето и нейните компетентни органи не предприемат подходящи мерки срещу носещите отговорност физически или юридически лица или не прехвърлят производството в съответствие с член 86, незаконно разтоварените или трансбордирани количества могат да бъдат приспаднати от квотата, отпусната на държавата-членка на разтоварване или трансбордиране.

2.   Количествата риба, които трябва да бъдат приспаднати от квотата на държавата-членка на разтоварване или трансбордиране, се определят в съответствие с процедурата, определена в член 119, след като Комисията е консултирала двете засегнати държави-членки.

3.   Ако държавата-членка на разтоварване или трансбордиране вече не разполага със съответната квота, се прилага член 37. За тази цел незаконно разтоварените или трансбордирани количества риба се приемат за равностойни на щетите, понесени от държавата-членка на знамето, както е упоменато в горепосочения член.

ДЯЛ VIII

ПРАВОПРИЛАГАНЕ

Член 89

Мерки за осигуряване на спазване

1.   Държавите-членки осигуряват систематичното предприемане на подходящи мерки, включително административни или наказателни производства в съответствие с тяхното национално законодателство срещу физически или юридически лица, заподозрени в нарушаване на някое от правилата на общата политика в областта на рибарството.

2.   Общият размер на санкциите и съпътстващите санкции се изчислява съгласно съответните разпоредби на националното законодателство по начин, който гарантира, че те действително лишават нарушителите от икономическите облаги, извлечени от нарушенията, без да се засяга законното им право да упражняват професията си. Тези санкции са в състояние да произведат ефект, пропорционален на степента на тежест на тези нарушения по такъв начин, че да възпират ефективно извършването на нарушения от същия вид.

3.   Държавите-членки могат да приложат система, при която глобата е пропорционална на оборота на юридическото лице или на получената или очаквана финансова изгода в резултат на извършване на нарушението.

4.   Компетентните органи на държавата-членка, имаща юрисдикция при дадено нарушение, уведомяват без отлагане и в съответствие с процедурите съгласно националното законодателство държавите-членки на знамето, държавата-членка, чийто гражданин е нарушителят, или всяка друга държава-членка, имаща интерес да следи административното или съдебното производство или други предприети мерки, за окончателното решение във връзка с това нарушение, включително и присъдения в съответствие с член 92 брой точки.

Член 90

Санкции за тежки нарушения

1.   В допълнение към член 42 от Регламент (ЕО) № 1005/2008, за целите на настоящия регламент, в зависимост от тежестта на въпросното нарушение, която се определя от компетентния орган на държавата-членка при отчитане на критерии като естеството на нанесената щета, нейната стойност, икономическото положение на нарушителя и степента на нарушението или неговата повторяемост, за тежки нарушения се считат и следните деяния:

а)

неизпращането на декларация за разтоварване или на документ за продажба, когато разтоварването на улова е извършено в пристанището на трета държава,

б)

манипулирането на двигателя с цел да се увеличи мощността му отвъд максималната постоянна мощност, вписана в сертификата му,

в)

неразтоварването на видове, които са обект на квота, уловени при риболовна операция, освен ако това неразтоварване би противоречило на задълженията съгласно правилата на общата политика в областта на рибарството, по отношение на риболовни райони или риболовни зони, в които се прилагат тези правила.

2.   Държавите-членки вземат мерки за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции на извършилите тежки нарушения физически лица или на отговорните за нарушения юридически лица, в съответствие със санкциите и мерките, предвидени в глава IХ от Регламент (ЕО) № 1005/2008.

3.   Без да се засяга член 44, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 държавите-членки налагат санкция, която е действително възпираща и, където е приложимо, изчислена въз основа на стойността на продуктите от риболов, получени чрез извършването на тежко нарушение.

4.   При определяне на санкцията държавите-членки вземат под внимание също и стойността на щетите, нанесени на съответните рибни ресурси и на морската среда.

5.   Държавите-членки могат също, или алтернативно, да налагат и ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни санкции.

6.   Предвидените в настоящата глава санкции могат да се придружават от други санкции или мерки, и по-специално от предвидените в член 45 от Регламент (ЕО) № 1005/2008.

Член 91

Незабавни мерки за правоприлагане

Държавите-членки предприемат незабавни мерки, за да предотвратят продължаването на извършването на тежки нарушения от страна на капитаните на риболовни кораби или на други физически и юридически лица, заловени при извършване на тежко нарушение по смисъла на член 42 от Регламент (ЕО) № 1005/2008.

Член 92

Точкова система за тежки нарушения

1.   Държавите-членки прилагат точкова система за тежките нарушения, посочени в член 42, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1005/2008, въз основа на която притежателят на лицензия за риболов получава съответен брой точки в резултат на нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството.

2.   Когато е извършено тежко нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството от физическо лице или отговорността за това пада върху юридическо лице, притежателят на лицензия за риболов получава съответния брой точки за това нарушение. Определеният брой точки преминава към всеки бъдещ притежател на лицензията за риболов за съответния риболовен кораб, когато корабът бъде продаден, прехвърлен или собствеността върху него бъде променена по друг начин след датата на нарушението. Притежателят на лицензия за риболов има право на преразглеждане на случая в съответствие с националното законодателство.

3.   Ако общият брой точки достигне или надвиши определено количество, лицензията за риболов се отнема автоматично за срок от най-малко два месеца. При повторно временно отнемане на лицензията за риболов в резултат на получаване на съответния брой точки срокът на отнемане е четири месеца, при трето отнемане на лицензията за риболов - осем месеца, а при четвърто отнемане на лицензията за риболов в резултат на получаване на съответния брой точки срокът на отнемане е една година. При положение че притежателят получи съответния брой точки за пети път, лицензията за риболов се отнема окончателно.

4.   Ако притежателят на лицензия за риболов не извърши друго тежко нарушение в срок от три години след последното тежко нарушение, всички точки в лицензията за риболов се заличават.

5.   Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

6.   Държавите-членки установяват също точкова система, въз основа на която капитанът на кораба получава съответния брой точки, ако извърши тежко нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството.

Член 93

Национални регистри на нарушенията

1.   Държавите-членки вписват в национален регистър всички нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството, извършени от кораби, плаващи под тяхно знаме или от техни граждани, включително присъдените им санкции и брой точки. Държавите-членки вписват в своят национален регистър и нарушения, извършени от риболовни кораби, плаващи под тяхно знаме или от техни граждани, подложени на съдебно преследване в друга държава-членка, след като бъдат уведомени за окончателното решение от държавата-членка, имаща юрисдикция, съгласно член 90.

2.   При предприемане на последващи мерки по отношение на нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството, държава-членка може да поиска от други държави-членки да предоставят информация, съдържаща се в техния национален регистър за риболовните кораби или лицата, заподозрени или заловени при извършването на въпросното нарушение.

3.   Когато една държава-членка поиска информация от друга държава-членка във връзка с предприети мерки по отношение на дадено нарушение, втората държава-членка може да предостави съответната информация за въпросните риболовни кораби и лица.

4.   Данните, които се съдържат в националния регистър на нарушенията, се съхраняват само за периода от време, необходим за постигане на целите на настоящия регламент, но най-малко три календарни години, считано от годината след годината на вписване на данните.

ДЯЛ IХ

ПРОГРАМИ ЗА КОНТРОЛ

Член 94

Общи програми за контрол

Държавите-членки могат да осъществяват, помежду си и по собствена инициатива, програми за контрол, инспекция и надзор по отношение на риболовните дейности.

Член 95

Специални програми за контрол и инспекции

1.   В съответствие с определената в член 119 процедура и съвместно със съответната държава-членка Комисията може да определи кои риболовни райони ще бъдат включени в специалните програми за контрол и инспекции.

2.   В посочените в параграф 1 специални програми за контрол и инспекции се определят целите, приоритетите, процедурите, както и референтните показатели за инспекционните дейности. Тези референтни показатели се основават на управление на риска и се преразглеждат периодично след извършване на анализ на постигнатите резултати.

3.   След влизането в сила на многогодишен план и преди влизането в действие на специалните програми за контрол и инспекции, всяка държава-членка определя референтни показатели за инспекционните дейности, основани на управлението на риска.

4.   Заинтересованите държави-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят изпълнението на специалните програми за контрол и инспекции, по-специално по отношение на необходимите човешки и материални ресурси и периодите и зоните, в които те се осъществяват.

ДЯЛ Х

ОЦЕНКА И КОНТРОЛ ОТ СТРАНА НА КОМИСИЯТА

Член 96

Общи принципи

1.   Комисията контролира и оценява прилагането от държавите-членки на правилата на общата политика в областта на рибарството, като прави преглед на информацията и документите, организира проверки, независими инспекции и одити и подпомага координацията и сътрудничеството между тях. За тази цел Комисията може по собствена инициатива и със собствени средства да започва и извършва разследвания, проверки, инспекции и одити. Тя може да проверява по-специално:

а)

въвеждането в действие и прилагането на правилата на общата политика в областта на рибарството от държавите-членки и техните компетентни органи;

б)

въвеждането в действие и прилагането на правилата на общата политика в областта на рибарството във води на трета държава съгласно международно споразумение с тази държава;

в)

съответствието на националните административни практики и дейности по инспекции и надзор с правилата на общата политика в областта на рибарството;

г)

наличието на изискваните документи и тяхното съответствие с приложимите правила;

д)

условията, при които дейностите по контрола се упражняват от държавите-членки;

е)

установяването на нарушения и свързаното с тях производство;

ж)

сътрудничеството между държавите-членки.

2.   Държавите-членки сътрудничат на Комисията с цел да улеснят изпълнението на нейните задачи. Държавите-членки гарантират, че мисиите, свързани с проверки, независими инспекции и одити, провеждани съгласно настоящия дял, няма да бъдат разгласявани по начин, който да навреди на мисиите, провеждани на място. Когато длъжностни лица на Комисията срещнат трудности при изпълнението на задълженията си, съответните държави-членки предоставят на Комисията средства за изпълнение на нейните задачи и дават възможност на длъжностните лица на Комисията да направят оценка на специфичните операции по контрол и инспекции.

Държавите-членки оказват на Комисията необходимото съдействие за изпълнението на тези задачи.

Член 97

Комптентност на длъжностните лица на Комисията

1.   Длъжностните лица на Комисията могат да извършват проверки и инспекции на риболовни кораби, както и в помещения на предприятия и други организации, които извършват дейностти в областта на общата политика в областта на рибарството, и имат достъп до всякаква информация и документи, които са им необходими за да упражняват своите правомощия, до същата степен и при същите условия, както длъжностните лица на държавата-членка, в която се извършва проверката или инспекцията.

2.   Длъжностните лица на Комисията имат право да правят копия от съответните досиета и да вземат необходимите проби, ако имат разумни основания да смятат, че правилата на общата политика в областта на рибарството са били нарушени. Те могат да поискат да се установи самоличността на всяко лице, което се намира в инспектираните помещения.

3.   Длъжностните лица на Комисията не разполагат с правомощия, надхвърлящи тези на националните инспектори, нито разполагат с полицейски правомощия или правомощия в областта на правоприлагането.

4.   Длъжностните лица на Комисията представят писмено пълномощно, в което са посочени тяхната самоличност и длъжност.

5.   Комисията изготвя писмени инструкции за своите длъжностни лица, посочващи техните правомощия и целите на тяхната мисия.

Член 98

Проверки

1.   Винаги, когато бъде счетено за необходимо от страна на Комисията, нейните длъжностни лица могат да присъстват по време на контролни дейности, извършвани от националните контролни органи. В рамките на тези мисии за проверка Комисията установява подходящи контакти с държавите-членки, за да се определи, при възможност, взаимно приемлива програма за проверката.

2.   Съответната държава-членка взема мерки, за да осигури съгласието на заинтересованите организации или лица да бъдат подложени на посочените в параграф 1 проверки.

3.   Ако предвидените в рамките на първоначалната програма за проверка операции по контрол и инспекции не могат да бъдат проведени по фактически причини, длъжностните лица на Комисията, във взаимодействие и със съгласието на компетентните органи на заинтересованата държава-членка, променят първоначалната програма за проверка.

4.   При осъществяване на морски или въздушни операции по контрол и инспекции капитанът на кораба или на въздушното средство носи еднолична отговорност за операциите по контрол и инспекции. При упражняване на правомощията си той отчита надлежно посочената в параграф 1 програма за проверка.

5.   Комисията може да постигне споразумение нейните длъжностни лица, посещаващи дадена държава-членка, да бъдат придружени от едно или повече длъжностни лица на друга държава-членка в качеството на наблюдатели. По искане на Комисията изпращащата държава-членка определя, дори и в кратък срок при необходимост, националните длъжностни лица, избрани за наблюдатели. Държавите-членки могат също така да съставят списък от национални длъжностни лица, които Комисията може да покани да присъстват на подобни операции по контрол и инспекции. Комисията може по собствено усмотрение да кани национални длъжностни лица от този списък или измежду онези, които са ѝ съобщени. Когато е уместно Комисията предоставя списъка на всички държави-членки.

6.   Длъжностните лица на Комисията могат да решат, ако сметнат за необходимо, да проведат мисиите за проверка, посочени в настоящия член, без предварително уведомление.

Член 99

Независими инспекции

1.   Ако съществува основание за съмнение, че при прилагането на правилата на общата политика в областта на рибарството са възникнали нередности, Комисията може да провежда независими инспекции. Тя провежда такива инспекции по нейна собствена инициатива и в отсъствието на длъжностни лица от съответната държава-членка.

2.   Всички оператори могат да бъдат обект на независими инспекции, ако такива бъдат счетени за необходими.

3.   В рамките на независимите инспекции на територията или във водите под суверенитета или юрисдикцията на държава-членка се прилагат процедурните правила на тази държава-членка.

4.   Ако длъжностните лица на Комисията установят тежко нарушение на разпоредбите на настоящия регламент на територията или във водите суверенитета или юрисдикцията на дадена държава-членка, те незабавно уведомяват компетентните органи на съответната държава-членка, които вземат всички подходящи мерки във връзка с това нарушение.

Член 100

Одити

Комисията може да провежда одити на системите за контрол на държавите-членки. В частност тези одити включват оценката на:

а)

системата за управление на квоти и усилия;

б)

системата за проверка на данни, в това число и системите за кръстосани проверки на данните от системите за наблюдение на корабите, данните за улова, за усилието и за предлагането на пазара и данните, свързани с регистъра на риболовния флот на Общността, както и проверката на лицензии и разрешения за риболов;

в)

административната организация, в това число пригодността на наличния персонал и наличните средства, обучението на персонала, разграничаването на функциите на всички включени в системата за контрол органи, както и наличните механизми за съгласуване на работата и за съвместна оценка на резултатите на тези органи;

г)

системите на работа, включително и процедурите за контрол на определените пристанища;

д)

националните програми за контролна дейност, в това число определянето на равнище на инспекциите и тяхното прилагане;

е)

националната система за налагане на санкции, включително пригодността на наложените санкции, продължителността на процедурите, пропуснатите поради деянията на нарушителите икономически изгоди, както и възпиращия характер на тази система от санкции.

Член 101

Доклади от проверки, независими инспекции и одити

1.   Комисията информира съответните държави-членки за предварителните заключения от проверките и независимите инспекции, в еднодневен срок след провеждането им.

2.   Длъжностните лица на Комисията изготвят доклад от проверката, независимата инспекция или одита след всяка проверка, независима инспекция или одит. Докладът се предоставя на заинтересованата държава-членка в срок от един месец след приключване на проверката, независимата инспекция или одита. Държавите-членки имат възможност да представят своите забележки по заключенията на доклада в срок от един месец.

3.   Държавите-членки предприемат необходимите действия въз основа на доклада по параграф 2.

4.   Комисията публикува окончателния доклад от проверката, независимата инспекция или одита, заедно със забележките на заинтересованата държава-членка, в зоната с ограничен достъп на своя официален уебсайт.

Член 102

Последващи действия във връзка с докладите от проверки, независими инспекции или одити

1.   Държавите-членки предоставят на Комисията всяка поискана от нея информация, която има отношение към прилагането на настоящия регламент. При представянето на искането за информация Комисията определя разумен срок, в рамките на който да бъде предоставена информацията.

2.   Ако Комисията счете, че са възникнали нередности при прилагането на правилата на общата политика в областта на рибарството или че съществуващите разпоредби и методи на контрол в някои държави-членки са неефективни, тя информира съответните държави-членки, които след това провеждат административно разследване, в което могат да участват длъжностни лица на Комисията.

3.   Заинтересованите държави-членки информират Комисията за резултатите от разследването и представят на Комисията доклад, изготвен в рамките на три месеца, считано от искането на Комисията. Комисията може съгласно надлежно обосновано искане от държавата-членка да удължи този период за разумен срок от време.

4.   Ако административното разследване по параграф 2 не доведе до отстраняване на нередностите или ако Комисията установи пропуски в системата за контрол на държава-членка при проверките или независимите инспекции, посочени в членове 98 и 99, или при посочените в член 100 одити, Комисията определя план за действие заедно с държавата-членка. Държавата-членка предприема всички необходими мерки за изпълнение на този план за действие.

ДЯЛ ХI

МЕРКИ ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА СПАЗВАНЕТО НА ЦЕЛИТЕ НА ОБЩАТА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

ГЛАВА I

Финансови мерки

Член 103

Временно спиране и прекратяване на финансовата помощ от Общността

1.   Комисията може да вземе решение за временно спиране за период с продължителност до осемнадесет месеца на част от или на всички плащания по финансовата помощ от Общността съгласно Регламент (ЕО) № 1198/2006 и член 8, буква а) от Регламент (ЕО) № 861/2006, когато съществуват доказателства, че:

а)

ефективността на финансираните мерки е засегната или има вероятност да бъде засегната от неспазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, по-специално в областта на опазването и управлението на риболовните ресурси, адаптирането на контрола на риболовния флот и риболова;

б)

неспазването се дължи пряко на засегнатата държава-членка, и

в)

неспазването може да доведе до сериозна заплаха за опазването на живите водни ресурси или за ефективното действие на системата на Общността за контрол и правоприлагане;

и когато Комисията въз основа на наличната информация, а когато е уместно и след проверка на обясненията на засегнатата държава-членка, стигне до извода, че тази държава-членка не е предприела подходящи мерки за подобряване на ситуацията и не е в състояние да го направи в близко бъдеще.

2.   Ако държавата-членка не съумее да демонстрира през периода на временното спиране, че е предприела оздравителни действия за осигуряване на спазването и прилагане на правилата в бъдеще, или че не съществува сериозна опасност за правилното функциониране на системата на Общността за контрол и прилагане в бъдеще, Комисията може да прекрати отпускането на цялата или част от финансовата помощ от Общността, чиито плащания са временно спряни в съответствие с параграф 1. Такова прекратяване може да бъде предприето само след като съответното плащане е било спряно за 12 месеца.

3.   Преди да предприеме мерките, посочени в параграфи 1 и 2, Комисията информира в писмена форма засегнатата държава-членка за своите констатации относно нередностите в системата за контрол на държавата-членка и за своето намерение да вземе посоченото в параграф 1 или 2 решение, и изисква от нея да предприеме коригиращи действия в рамките на период, чиято продължителност се определя от Комисията в зависимост от тежестта на нарушението и не може да бъде по-малка от един месец.

4.   Ако държавата-членка не отговори на посоченото в параграф 3 писмено уведомление в рамките на срок, който се определя в съответствие със същия параграф, Комисията може да вземе решението, посочено в параграф 1 или 2, въз основа на наличната в този момент информация.

5.   Размерът на временно спряната или прекратена помощ е пропорционален на характера и значимостта на несъответствията от страна на държавата-членка с прилаганите правила за опазване, контрол, инспекции или прилагане и със сериозността на заплахата за опазването на живите водни ресурси или за ефективното действие на системата на Общността за контрол и правоприлагане и отчита степента, до която е засегната или има вероятност да бъде засегната ефективността на финансираните мерки. Като ограничаващ фактор за този размер се отчита относителният дял на засегнатите от несъответствията риболовни и сродни дейности в рамките на финансираните с помощта дейности, посочени в параграф 1.

6.   Решенията съгласно настоящия член се вземат, след като се обърне дължимото внимание на всички свързани обстоятелства и по начин, гарантиращ действителна икономическа връзка между предмета на несъответствието и мярката, до която се отнася временното спиране на плащанията или прекратяване на финансовата помощ от Общността.

7.   Временното спиране се отменя, ако предвидените в параграф 1 условия вече не са налице.

8.   Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

ГЛАВА II

Забрана на риболовните дейности

Член 104

Забрана на риболовните дейности поради неспазване на целите на общата политика в областта на рибарството

1.   Ако една държава-членка не изпълнява своите задължения за прилагане на многогодишен план и ако Комисията има доказателства, че неизпълнението на тези задължения представлява сериозна заплаха за опазването на съответните запаси, Комисията може да постанови временна забрана на риболовните дейности, засегнати от тези недостатъци, за съответната държава-членка.

2.   Комисията уведомява писмено засегнатата държава-членка за своите констатации и за съответната документация и определя на държавата-членка срок, който не надвишава десет работни дни, за да докаже, че съответните рибни запаси могат да бъдат експлоатирани без опасност.

3.   Посочените в параграф 1 мерки се прилагат само ако държавата-членка не отговори на искането на Комисията в дадения в параграф 2 срок или ако отговорът е неудовлетворителен или показва ясно, че необходимите мерки не са били взети.

4.   Комисията вдига забраната след като държавата-членка докаже писмено в удовлетворителна за Комисията степен, че риболовните дейности могат да бъдат извършвани без опасност.

ГЛАВА III

Приспадане и прехвърляне на квоти и риболовно усилие

Член 105

Приспадане на квоти

1.   Когато Комисията установи, че дадена държава-членка е превишила квотите, които са ѝ отпуснати, Комисията приспада разликата от бъдещите квоти на съответната държава-членка.

2.   Когато се установи превишаване на квота, разпределено количество или дял за запас или група от запаси, определени на дадена държава-членка за дадена година, Комисията приспада от годишната квота, разпределено количество или дял за следващата или следващите години на държавата-членка, превишила ограничението, количества, получени чрез умножение по коефициент в съответствие със следната таблица:

Степен на превишаване на риболовните квоти според разрешените разтоварвания на суша

Коефициент

До 5 %

Размер на превишението * 1,0

От 5 % до 10 %

Размер на превишението * 1,1

От 10 % до 20 %

Размер на превишението * 1,2

От 20 % до 40 %

Размер на превишението * 1,4

От 40 % до 50 %

Размер на превишението * 1,8

Степен на превишаване над 50 %

Размер на превишението * 2,0

Независимо от това, при всички случаи на превишаване на разрешените количества улов за разтоварване на брега, равно или по-малко от 100 тона, се прилага намаление, равно на превишаването на улова * 1,00.

3.   В допълнение към коефициентите на умножение по параграф 2, се прилага коефициент на умножение 1,5, ако:

а)

държава-членка е превишила нееднократно своята квота, разпределено количество или дял за запас или група от запаси в рамките на предходните две години и превишаванията са подлежали на приспадане съгласно параграф 2;

б)

в наличните научно-технически и икономически препоръки, и по-конкретно в докладите, изготвени от НТИКР, се установи, че превишаването представлява сериозна заплаха за опазването на съответните запаси; или

в)

запасът е обект на многогодишен план.

4.   В случай на превишаване на квота, разпределено количество или дял от запас или група запаси, определени на държава-членка през предходни години, след консултация със съответната държава-членка Комисията може да приспадне квоти в съответствие с посочената в член 119 процедура от бъдещите квоти на тази държава-членка, за да отчете нивото на превишението.

5.   Ако приспадането съгласно параграфи 1 и 2 не може да бъде извършено от превишените квота, разпределено количество или дял за даден запас или група от запаси, тъй като държавата-членка не притежава или не притежава в достатъчна степен квота, разпределено количество или дял за даден запас или група от запаси, Комисията, след консултация със съответната държава-членка, може да приспадне през следващата или следващите години от квоти за други запаси или групи от запаси, предоставени на държавата-членка в същата географска зона или в зона със същата търговска стойност в съответствие с параграф 1.

6.   Подробни правила за прилагането на настоящия член, и по-конкретно за определянето на съответните количества, могат да се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 106

Приспадане на риболовно усилие

1.   Когато Комисията установи, че дадена държава-членка е превишила риболовното усилие, което ѝ е отпуснато, Комисията приспада разликата от бъдещото риболовно усилие за съответната държава-членка.

2.   Когато е превишено предоставеното на държава-членка риболовно усилие в географска зона или риболовен район, Комисията приспада през следващата или следващите години от риболовното усилие на тази държава-членка за съответната географска зона или риболовен район, като умножава по коефициент в съответствие със следната таблица:

Степен на превишаване на допустимото риболовно усилие

Коефициент

До 5 %

Размер на превишението* 1,0

От 5 % до 10 %

Размер на превишението* 1,1

От 10 % до 20 %

Размер на превишението* 1,2

От 20 % до 40 %

Размер на превишението* 1,4

От 40 % до 50 %

Размер на превишението* 1,8

Степен на превишаване над 50 %

Размер на превишението* 2,0

3.   Ако приспадането съгласно параграф 2 не може да бъде извършено от превишеното максимално допустимо риболовно усилие, тъй като държавата-членка не притежава или не притежава в достатъчна степен максимално допустимо риболовно усилие, Комисията може да приспадне през следващата или следващите години от риболовното усилие, определено за държавата-членка в същата географска зона в съответствие с параграф 2.

4.   Подробни правила за прилагането на настоящия параграф, и по-конкретно за определянето на съответното риболовно усилие, могат да се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 107

Намаляване на квоти поради неспазване на правилата на общата политика в областта на рибарството

1.   Ако съществуват доказателства, че от страна на държава-членка не са спазени правила за запаси, които са обект на многогодишни планове, и че това може да доведе до сериозна заплаха за опазването на тези запаси, Комисията може да приспадне през следващата или следващите години от годишните квоти, разпределени количества или дялове от даден запас или група от запаси за тази държава-членка, като прилага принципа на пропорционалност и взема предвид вредите, причинени на тези запаси.

2.   Комисията уведомява писмено засегнатата държава-членка за своите констатации и поставя на държавата-членка срок, не надвишаващ 15 работни дни, да докаже, че съответните рибни запаси могат да бъдат експлоатирани без опасност.

3.   Посочените в параграф 1 мерки се прилагат само ако държавата-членка не отговори на искането на Комисията в дадения в параграф 2 срок или ако отговорът е неудовлетворителен или показва ясно, че необходимите мерки не са били взети.

4.   Подробни правила за прилагането на настоящия член, и по-конкретно за определянето на съответните количества, се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

ГЛАВА IV

Извънредни мерки

Член 108

Извънредни мерки

1.   Ако са налице доказателства, включително и получени въз основа на направени от Комисията извадки, че риболовни дейности и/или мерки, предприети от държава-членка или държави-членки, противоречат на мерките за опазване и управление, приети в рамките на многогодишни планове, или представляват заплаха за морската екосистема, което изисква незабавни действия, Комисията може при обосновано искане на държава-членка или по собствена инициатива да вземе решение за прилагане на извънредни мерки със срок на действие не повече от шест месеца. Комисията може да вземе ново решение за удължаване на извънредните мерки за срок от не повече от шест месеца.

2.   Посочените в параграф 1 извънредни мерки са пропорционални на заплахата и могат да включват между другото:

а)

преустановяване на риболовни дейности на кораби, плаващи под знамето на засегнатите държави-членки;

б)

забрана на риболовни дейности;

в)

забрана за оператори от Общността, които приемат разтоварване, поставяне в клетки за угояване или отглеждане, или трансбордиране на риба и продукти от риболов, уловени от кораби, плаващи под знамето на съответните държави-членки;

г)

забрана за предлагане на пазара или използване за търговски цели на риба и продукти от риболов, уловени от кораби, плаващи под знамето на съответните държави-членки;

д)

забрана за доставяне на жива риба за отглеждане в рибни ферми във водите под юрисдикцията на съответните държави-членки;

е)

забрана за приемане на жива риба, уловена от кораби, плаващи под знамето на съответните държави-членки, за отглеждане в рибни ферми във водите под юрисдикцията на другите държави-членки;

ж)

забрана за риболовни кораби, плаващи под знамето на съответните държави-членки, да извършват риболов във води под юрисдикцията на други държави-членки;

з)

подходящи промени на риболовните данни, представени от държавите-членки.

3.   Държавата-членка уведомява едновременно Комисията и съответните държави-членки за искането си по параграф 1. Другите държави-членки могат да представят на Комисията писмените си забележки в срок от пет работни дни, считано от датата на получаване на искането. Комисията се произнася по това искане в срок от 15 работни дни, считано от датата на получаване на искането.

4.   Извънредните мерки произвеждат действие незабавно. Те се съобщават на засегнатите държави-членки и се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

5.   Заинтересованите държави-членки могат да сезират Съвета за решението на Комисията в срок от 15 работни дни, считано от датата на получаване на уведомлението.

6.   Съветът, който гласува с квалифицирано мнозинство, може да вземе различно решение в срок до един месец от датата, на която е сезиран.

ДЯЛ ХII

ДАННИ И ИНФОРМАЦИЯ

ГЛАВА I

Анализ и одит на данни

Член 109

Общи принципи при анализ на данни

1.   Не по-късно от 31 декември 2013 г. държавите-членки изграждат компютризирана база данни за валидиране на данните, записани в съответствие с настоящия регламент, както и система за валидиране.

2.   Държавите-членки правят необходимото за това всички данни, записани съгласно настоящия регламент, да бъдат точни, пълни ипредадени в сроковете, определени в рамките на общата политика в областта на рибарството. По-конкретно:

а)

държавите-членки извършват кръстосани проверки и анализи и проверяват следните данни чрез автоматизирани компютърни алгоритми и механизми:

i)

данни от системата за наблюдение на корабите;

ii)

данни за риболовните дейности, по-конкретно риболовния дневник, декларацията за разтоварване, декларацията за трансбордиране и предварителното уведомление;

iii)

данни от декларации за приемане, документи за транспорт и документи за продажба;

iv)

данни от лицензии и разрешения за риболов;

v)

данни от доклади от инспекции;

vi)

данни относно мощността на двигателя;

б)

където е уместно, на кръстосани проверки, анализи и проверки подлежат и следните данни:

i)

данни от системата за откриване на кораби;

ii)

данни от наблюдения;

iii)

данни, свързани с международни споразумения в областта на рибарството;

iv)

данни за влизане във и излизане от риболовни зони, морски зони, в които се прилагат специални правила за достъп до водите и ресурсите, регулаторни зони на регионални организации за управление на рибарството и подобни организации, и води на трета държава;

v)

данни от системата за автоматично разпознаване.

3.   Системата за валидиране трябва да дава възможност за незабавно откриване на несъответствия, грешки и липсваща информация в данните.

4.   Държавите-членки гарантират, че базата данни показва ясно всякакви несъответствия, открити от системата за валидиране на данните. Базата данни също така отбелязва всички коригирани данни и посочва причината за корекцията.

5.   При установяване на несъответствие в данните съответната държава-членка извършва необходимото разследване и ако съществува подозрение, че е извършено нарушение, предприема необходимите действия.

6.   Държавите-членки гарантират, че в базата данни са посочени ясно датите на получаване, въвеждане и валидиране на данните, както и датите на предприемане на мерките при установени несъответствия.

7.   Ако посочените в параграф 2 данни не се изпращат по електронен път, държавите-членки вземат мерки те да бъдат въведени ръчно в базата данни без забавяне.

8.   Държавите-членки изготвят национален план за прилагането на системата за валидиране, обхващаща данните, изброени в параграф 2, букви а) и б), и предприемането на мерките във връзка с несъответствията. Планът дава възможност на държавите-членки въз основа на управлението на риска да установят приоритети за валидирането и кръстосаната проверка и предприемането на мерки във връзка с несъответствията. Планът се представя на Комисията за одобрение до 31 декември 2011 г. Комисията одобрява плановете до 1 юли 2012 г., след като е дала на държавите-членки възможност да нанесат корекции. Измененията на плана се представят всяка година на Комисията за одобрение.

9.   Ако в резултат на собствено разследване Комисията установи несъответствия в данните, въведени в базата данни на държавата-членка, и след като е представила документация и се е консултирала с държавата-членка, тя може да изиска от държавата-членка да разследва причината за несъответствието и при необходимост да коригира данните.

10.   Посочените в настоящия регламент бази данни, създадени от държавите-членки, и събраните от тях данни се смятат за автентични при условията, установени съгласно националното законодателство.

Член 110

Достъп до данни

1.   Държавите-членки осигуряват на Комисията или на определения от нея орган достъп от разстояние до всички данни по член 115, по всяко време и без да е необходимо предварително уведомление. Освен това на Комисията се осигурява възможност да прехвърля ръчно и автоматично в собствените си системи такива данни за всякакъв период от време и за всякакъв брой риболовни кораби.

2.   Държавите-членки предоставят достъп на длъжностните лица на Комисията въз основа на електронни сертификати, издадени от Комисията или определения от нея орган.

Достъпът се предоставя в посочената в член 115 зона с ограничен достъп на уебсайта на съответната държава-членка.

3.   Без да се засягат разпоредбите, съдържащи се в параграфи 1 и 2, до 30 юни 2012 г. държавите-членки могат да изпълняват заедно с Комисията или с определения от нея орган пилотни проекти, свързани с достъпа от разстояние в реално време до данните на държавите-членки, отнасящи се до възможностите за риболов, които са вписани и валидирани съгласно настоящия регламент. Когато и Комисията, и съответната държава-членка са удовлетворени от резултатите на пилотния проект и при условие че достъпът от разстояние функционира съгласно договореното, въпросната държава-членка вече няма да бъде задължена да докладва за риболовните си възможности по начина, описан в член 33, параграфи 2 и 8. Форматът и процедурите във връзка с достъпа до данни се разглеждат и изпитват. До 1 януари 2012 г. държавите-членки уведомяват Комисията дали планират да осъществят пилотни проекти. Считано от 1 януари 2013 г. Съветът може да вземе решение за друг начин и други интервали на изпращане на данните от държавите-членки на Комисията.

Член 111

Обмен на данни

1.   Всяка държава-членка на знамето осигурява пряк електронен обмен на съответна информация с други държави-членки и когато е уместно — с Комисията или с определения от нея орган, и по-специално:

а)

данни от системата за наблюдение на корабите, когато нейни кораби се намират във води на друга държава-членка

б)

информация от риболовните дневници, когато нейни кораби извършват риболов във води на друга държава-членка

в)

декларации за разтоварване и за трансбордиране, когато тези операции се осъществяват в пристанища на друга държава-членка

г)

предварителното уведомление, когато корабът се е насочил към пристанище на друга държава-членка.

2.   Всяка крайбрежна държава-членка осигурява пряк електронен обмен на съответна информация с други държави-членки и когато е уместно — с Комисията или с определения от нея орган, по-специално чрез изпращане на:

а)

информация от документите за продажба — на държавата-членка на знамето, когато първата продажба е извършена от риболовен кораб на друга държава-членка;

б)

информация от декларациите за приемане, когато рибата е складирана в друга държава-членка, различна от държавата-членка на знамето или държавата-членка на разтоварването;

в)

информация от документите за продажба и от декларациите за приемане — на държавата-членка, където е извършено разтоварването.

3.   Подробни правила за прилагането на настоящата глава, и по-специално за проверка на качеството, спазването на сроковете за предоставянето на данни, кръстосаните проверки, анализите и проверката на данните, както и за установяването на стандартен формат за прехвърлянето и обмена на данните, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 119.

ГЛАВА II

Поверителност на данните

Член 112

Защита на личните данни

1.   Настоящият регламент не променя и по никакъв начин не засяга степента на защита на лицата във връзка с обработката на лични данни съгласно разпоредбите на общностното и националното законодателство, като по-специално не променя нито задълженията на държавите-членки, свързани с обработката от тяхна страна на лични данни съгласно Директива 95/46/ЕО, нито задълженията на институциите и органите на Общността, свързани с обработката от тяхна страна на лични данни съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001 при изпълнение на задълженията им.

2.   Правата на лицата във връзка с техните регистрационни данни, обработвани в националните системи, се упражняват в съответствие със законодателството на държавата-членка, която съхранява личните им данни, и по-специално с разпоредбите за прилагане на Директива 95/46/ЕО, а по отношение на регистрационните им данни, обработвани от системите на Общността, се упражняват в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 113

Поверителност на служебната и търговската тайна

1.   Държавите-членки и Комисията предприемат всички необходими стъпки, за да гарантират, че данните, събирани и получавани в рамките на настоящия регламент, се третират в съответствие с приложимите правила за служебна и търговска тайна.

2.   Данните, обменяни между държавите-членки и Комисията, не се предават на лица, различни от лицата в институциите на държавите-членки или на Общността, чиито функции изискват да имат такъв достъп, освен ако държавите-членки, предаващи данните, са дали своето изрично съгласие.

3.   Данните, посочени в параграф 1, не се използват за цели, различни от предвидените в настоящия регламент, освен ако органите, предоставящи данните, са дали своето изрично съгласие за използване на данните за други цели и при условие че разпоредбите, действащи в държавата-членка на органа, получаващ данните, не забраняват такова използване.

4.   Данните, предадени в рамките на настоящия регламент на лица, работещи за компетентните органи, съдилища, други публични институции и Комисията или определения от нея орган, чието разкриване би било в противоречие със:

а)

опазването на правото на личен живот и неприкосновеността на личността в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни;

б)

търговските интереси на физическо или юридическото лице, включително интелектуалната собственост;

в)

съдебни производства и правни становища; или

г)

обхвата на инспекции или разследвания,

са обект на приложимите правила относно поверителността. Информация може да се разкрива винаги когато това е необходимо за прекратяването или забраната на нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството.

5.   Посочените в параграф 1 данни се ползват от същата защита като предвидената за подобни данни според националното законодателство на получаващата държава-членка и според съответните разпоредби, приложими за институции на Общността.

6.   Настоящият член не се тълкува като препятствие за използването на данните, получени съгласно настоящия регламент в рамките на правните действия или производства, предприети в отговор на неспазване на правилата на общата политика в областта на рибарството. Компетентните органи на държавата-членка, предаваща данните, се информират за всички случаи, в които посочените данни са били използвани за тези цели.

7.   Настоящият член не засяга задълженията, произтичащи от международните конвенции за взаимопомощ по наказателноправни въпроси.

ГЛАВА III

Официални уебсайтове

Член 114

Официални уебсайтове

1.   За целите на настоящия регламент всяка държава-членка изготвя преди 1 януари 2012 г. най-малко един официален уебсайт, достъпен чрез интернет и предлагащ данните, изброени в членове 115 и 116. Държавите-членки съобщават на Комисията интернет адреса на своя официален уебсайт. Комисията може да разработи общи стандарти и процедури, за да осигури прозрачна комуникация между държавите-членки, както и между държавите-членки, Агенцията на Общността за контрол на рибарството и Комисията, в това число и редовното изпращане на извадки от записите на риболовни дейности във връзка с възможностите за риболов.

2.   Всеки уебсайт на държава-членка се състои от зона със свободен достъп и зона с ограничен достъп. На своя уебсайт всяка държава-членка въвежда, поддържа и актуализира необходимите за осъществяване на контрол данни съгласно настоящия регламент.

Член 115

Зона със свободен достъп на уебсайта

В зоната със свободен достъп на техния уебсайт държавите-членки публикуват незабавно или осигуряват пряка връзка за достъп до:

а)

имената и адресите на компетентните органи, отговарящи за издаването на лицензии за риболов и разрешителни за риболов, посочени в член 7;

б)

списъка на определените за трансбордиране пристанища, посочващ тяхното работно време, както е указано в член 20;

в)

един месец след влизане в сила на многогодишен план и след одобрение от страна на Комисията — списъка на определените пристанища, като указва тяхното работно време, както е посочено в член 43, и в срок от 30 дни след това публикува съответните условия за записване и докладване на количествата от видовете съгласно многогодишния план за всяко разтоварване;

г)

решението за забрана с незабавен ефект, определящо ясно географските координати на съответните риболовни райони, продължителността на забраната и условията, управляващи риболова в тази зона за срока на забраната, както е посочено в член 53, параграф 2.

д)

подробна информация за контактната точка за целите на предаване и изпращане на риболовни дневници, предварителни уведомления, декларации за трансбордиране, декларации за разтоварване, документи за продажба, декларации за приемане и документи за транспорт, както е посочено в членове 14, 17, 20, 23, 62, 66 и 68;

е)

карта с координатите на зоната, в която е въведена временна забрана с незабавен ефект, както е посочено в член 54, и информация за времетраенето на забраната и условията за риболовни дейности в посочената зона за срока на забраната;

ж)

решението за въвеждане на забрана за риболов по силата на член 35 и всички необходими подробности.

Член 116

Зона с ограничен достъп на уебсайта

1.   В зоната с ограничен достъп на уебсайта всяка държава-членка въвежда, поддържа и актуализира достъпа до следните списъци и бази данни:

а)

списъците на служители, отговарящи за инспекции, както е посочено в член 74;

б)

електронната база данни за работа с доклади от инспекции и надзор, изготвени от длъжностни лица, както е посочено в член 78;

в)

компютърните записи на системата за наблюдение на корабите, направени от нейния център за наблюдение на риболова, както е посочено в член 9;

г)

електронната база данни, съдържаща списък на всички лицензии за риболов и разрешения за риболов, издадени и управлявани съгласно настоящия регламент, с ясно посочени условия и информация за всички случаи на временно и окончателно отнемане;

д)

начина за измерване на непрекъснатия период от 24 часа, посочен в член 26, параграф 6;

е)

електронната база данни, съдържаща всички имащи отношение данни за възможностите за риболов, както е посочено в член 33;

ж)

национални програми за контролна дейност, както е посочено в параграф 46;

з)

електронната база данни за проверка на изчерпателността и качеството на събраните данни, както е посочено в член 109.

2.   Всяка държава-членка гарантира:

а)

достъпа от разстояние на Комисията или на определения от нея орган до всички данни, посочени в настоящия член, чрез сигурна 24-часова интернет връзка седем дни в седмицата;

б)

прекия обмен на съответна информация по електронен път с други държави-членки и с Комисията или с определения от нея орган.

3.   Държавата-членка предоставя достъп на длъжностни лица на Комисията въз основа на електронни сертификати, издадени от Комисията или от определения от нея орган.

4.   Данните в зоните с ограничен достъп на уебсайтовете са достъпни само за специални потребители, които са упълномощени за целта от съответните държави-членки или от Комисията или определения от нея орган. Данните, до които тези лица имат достъп, се ограничават до необходимите им за изпълнение на техните задължения и извършване на дейности за осигуряване на съответствие с общата политика в областта на рибарството и поради това са подчинени на правилата, регулиращи поверителността на използване на такива данни.

5.   Данните в зоните с ограничен достъп на уебсайтовете се съхраняват само за периода от време, необходим за постигане на целите на настоящия регламент, но винаги най-малко за три календарни години, отчетени от годината, следваща годината на вписване на данните. Личните данни, които трябва да се обменят в съответствие с настоящия регламент за исторически, статистически или научни цели, се обменят само в анонимен вид или, ако това не е възможно, само при кодиране на самоличността на субектите на данни.

6.   Подробни правила за прилагането на настоящата глава се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

ДЯЛ ХIII

ПРИЛАГАНЕ

Член 117

Административно сътрудничество

1.   Органите, отговарящи за прилагането на настоящия регламент в държавите-членки, сътрудничат помежду си, с компетентните органи на трети държави, с Комисията и с определения от нея орган, за да осигурят спазването на настоящия регламент.

2.   За посочените в параграф 1 цели се създава система за взаимопомощ, която включва правила за обмен на информация по предварителна заявка или спонтанно.

3.   Държавата-членка, в която са извършени риболовните дейности, изпраща на Комисията по нейно искане и по електронен път съответната информация едновременно с изпращането ѝ до държавата-членка на знамето на риболовния кораб.

4.   Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 118

Задължения за докладване

1.   На всеки пет години държавите-членки представят на Комисията доклад за прилагането на настоящия регламент.

2.   Въз основа на представените от държавите-членки доклади и на собствени наблюдения, Комисията изготвя на всеки пет години доклад, който предоставя на Европейския парламент и на Съвета.

3.   Комисията прави оценка на въздействието на настоящия регламент върху общата политика в областта на рибарството пет години след влизането в сила на настоящия регламент.

4.   Държавите-членки изпращат до Комисията доклад, посочващ правилата, използвани при изготвянето на доклади по основните данни.

5.   Подробни правила относно съдържанието и формата на докладите на държавите-членки за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по член 119.

Член 119

Процедура на комитети

1.   Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 30 от Регламент (ЕС) № 2371/2002.

2.   При позоваване на настоящия член се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Срокът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец.

ДЯЛ XIV

ИЗМЕНЕНИЯ И ОТМЯНА

Член 120

Изменения на Регламент (ЕО) № 768/2005

Регламент (ЕО) № 768/2005 се изменя, както следва:

1.

В член 3 се добавя следната буква:

„и)

да подпомага еднаквото прилагане на системата за контрол на общата политика в областта на рибарството, като включва по-специално:

организация на оперативната координация на дейностите по контрол на държавите-членки за прилагането на специфични програми по контрол и инспекция, програми за контрол, свързани с незаконен, недеклариран и нелрегулиран (ННН) риболов и международни програми по контрол и инспекция;

инспекции, необходими за изпълнението на задачите на Агенцията в съответствие с член 17а.“

2.

В член 5

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Оперативната координация от страна на Агенцията обхваща контрола на дейностите в рамките на общата политика в областта на рибарството.“;

б)

добавя се следният параграф:

„3.   За целите на разширената оперативна координация между държавите-членки Агенцията може да разработи заедно със съответните държави-членки оперативни планове и да координира тяхното прилагане.“;

3.

Член 7 се заменя със следното:

„Член 7

Подпомагане на Комисията и на държавите-членки

Агенцията сътрудничи на Комисията и на държавите-членки, за да осигури във висока степен единно и ефективно изпълнение на техните задължения по общата политика в областта на рибарството, включително и борбата с ННН риболов и техните отношения с трети държави. Агенцията по-специално:

а)

разработва и развива основна програма за обучение на инструкторите от инспекторатите по рибарство на държавите-членки и осигурява допълнителни курсове на обучение и семинари за тези длъжностни лица и други членове на персонала, които извършват дейности по контрол и провеждане на испекции;

б)

разработва и развива основна програма за обучение на инспекторите на Общността преди първата им задача и осигурява редовно актуализирано допълнително обучение и семинари за тези длъжностни лица;

в)

по искане на държавите-членки организира съвместното набавяне на стоки и услуги, имащи отношение към дейностите по контрол и инспекция, извършвани от държавите-членки, както и подготовката и координацията на изпълнението на съвместни пилотни проекти от държавите-членки;

г)

разработва съвместни оперативни процедури във връзка със съвместните дейности по осъществяване на контрол и инспекция, предприети от две или повече държави-членки;

д)

разработва критерии за обмена на средства за контрол и инспекция между държавите-членки и между държавите-членки и трети държави, както и за осигуряването на такива средства от държавите-членки.

е)

извършва анализи на риска въз основа на данните за улова, разтоварването и риболовното усилие, както и анализ на риска от недокладвани разтоварвания на суша, като наред с други дейности сравнява данните за улова и вноса с данните за износа и националната консумация;

ж)

разработва по искане на Комисията или държава-членка обща методика и процедури за инспекции;

з)

подпомага държавите-членки, по тяхно искане, при изпълнението на задълженията им, както и на задълженията на Общността и останалите им международни задължения, включително и борбата с ННН риболов, и на задълженията, поети в рамките на регионални организации за управление на рибарството;

и)

насърчава и координира разработването на единни методики за управление на риска в области от нейната компетентност;

й)

координира и насърчава сътрудничеството между държавите-членки и общите стандарти за разработка на планове за статистически извадки, определени в Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (26).

4.

Член 8 се заменя със следното:

„Член 8

Изпълнение на задълженията на Общността по отношение на контрола и инспекцията

1.   Агенцията, по искане на Комисията, координира дейностите на държавите-членки по осъществяване на контрол и инспекция въз основа на международните програми за контрол и инспекция, като изготвя съвместни планове за разполагане.

2.   Агенцията може да придобива, да отдава под наем или да наема оборудването, необходимо за изпълнение на съвместните планове за разполагане, посочени в параграф 1.“.

5.

Член 9 се заменя със следното:

„Член 9

Изпълнение на специфични програми за контрол и инспекция

1.   Агенцията координира изпълнението на специфичните програми за контрол и инспекция, разработени в съответствие с член 95 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, чрез съвместни планове за разполагане.

2.   Агенцията може да придобива, да отдава под наем или да наема оборудването, необходимо за изпълнение на съвместните планове за разполагане, посочени в параграф 1.“.

6.

След глава III се вмъква следната глава:

„ГЛАВА IIIа

КОМПЕТЕНТНОСТ НА АГЕНЦИЯТА

Член 17а

Назначаване на длъжностни лица на Агенцията за инспектори на Общността

Длъжностни лица на Агенцията могат в международни води да бъдат назначавани за инспектори на Общността в съответствие с член 79 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

Член 17б

Мерки, предприемани от Агенцията

Когато е подходящо, Агенцията:

а)

издава наръчници за хармонизираните стандарти за инспекции;

б)

разработва ръководства, отразяващи най-добрите практики в сферата на контрола на общата политика в областта на рибарството, в това число и ръководства за обучение на служители по контрола, и ги актуализира редовно;

в)

предоставя на Комисията и необходимата техническа и административна подкрепа за изпълнението на нейните задачи.

Член 17в

Сътрудничество

1.   Държавите-членки и Комисията сътрудничат и оказват необходимата подкрепа на Агенцията за изпълнение на нейната мисия.

2.   Предвид различните правни системи в отделните държави членки Агенцията подпомага сътрудничеството между държавите-членки и между тях и Комисията при разработката на хармонизирани стандарти за контрол в съответствие със законодателството на Общността и с оглед на най-добрите практики в държавите-членки и на международните стандарти.

Член 17г

Група за спешни действия

1.   Ако Комисията по собствена инициатива или по искане на най-малко две държави-членки установи ситуация, криеща сериозен пряк, непряк или потенциален риск за общата политика в областта на рибарството, и този риск не може да бъде предотвратен, премахнат или намален чрез наличните средства и не може да бъде управляван по подходящ начин, Агенцията трябва да бъде информирана незабавно.

2.   В отговор на подобно уведомление от страна на Комисията или по собствена инициатива Агенцията сформира незабавно група за спешни действия и информира Комисията за това.

Член 17д

Задачи на групата за спешни действия

1.   Групата за спешни действия, сформирана от агенцията, отговаря за събирането и оценката на цялата съответна информация и за установяването на съществуващите възможности за най-ефективно и бързо предотвратяване, отстраняване или намаляване на риска за общата политика в областта на рибарството.

2.   Групата за спешни действия може да иска съдействие от всеки публичноправен или частноправен субект, чийто експертен потенциал счита за необходим за даването на ефективен отговор на извънредната ситуация.

3.   Агенцията осъществява необходимата координация за даване на адекватен и своевременен отговор на възникналата извънредна ситуация.

4.   Ако е уместно, групата за спешни действия информира обществеността за съответните рискове и за предприетите мерки.

Член 17е

Многогодишна работна програма

1.   Многогодишната работна програма на агенцията определя нейните общи цели, мандат, задачи, показатели за напредък и приоритети за всяка дейност на агенцията за срок от пет години. Тя включва представяне на плана за политика относно персонала и прогноза на бюджетните кредити, необходими за постигане на целите за този 5-годишен срок.

2.   Многогодишната работна програма се представя съгласно системата за основано на дейностите управление и разработената от Комисията методика. Тя се приема от административния съвет.

3.   Работната програма, посочена в член 23, параграф 2, буква в), се основава на многогодишната работна програма. Тя ясно посочва допълненията, промените или заличаванията в сравнение с програмата за предходната година, както и напредъка при постигането на общите цели и приоритети на многогодишната работна програма.

Член 17ж

Сътрудничество в областта на морското дело

Агенцията дава своя принос за прилагането на интегрираната морска политика на ЕС и по-специално за сключването на административни спогодби с други органи по въпроси от обхвата на настоящия регламент след одобрение от административния съвет. Изпълнителният директор информира Комисията и държавите-членки за това в ранния етап на тези преговори.

Член 17з

Подробни правила

Подробни правила за прилагане на настоящата глава се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 30, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.

Тези правила могат да обхващат по-специално изработването на планове в отговор на спешни ситуации, създаването на група за спешни действия и практическите процедури, които да се приложат.“

Член 121

Изменения на други регламенти

1.   В Регламент (ЕО) № 847/96 член 5 се заличава.

2.   Регламент (ЕО) № 2371/2002 се изменя, както следва:

а)

член 21 се заменя със следното:

„Член 21

Система за контрол и правоприлагане на Общността

Достъпът до водите и ресурсите и осъществяването на дейности, както е определено в член 1, се контролират и се съобразяват с правилата на общата политика в областта на рибарството. За тази цел се изгражда система на Общността за контрол, инспекции и прилагане на правилата на общата политика в областта на рибарството.“;

б)

членове 22—28 се заличават.

3.   В Регламент (ЕО) № 811/2004 на Съвета от 21 април 2004 г. относно въвеждането на мерки за възстановяване на популацията на северна мерлуза (27) членове 7, 8, 10, 11, 12 и 13 се заличат.

4.   В Регламент (ЕО) № 2115/2005 на Съвета oт 20 декември 2005 г. за установяване на план за възстановяването на черната писия в рамките на Организацията за риболов в северозападната част на Атлантическия океан (28), член 7 се заличава.

5.   В Регламент (ЕО) № 2166/2005 на Съвета oт 20 декември 2005 г. за установяване на мерки за възстановяването на запасите от южен хек и норвежки омар в Карибско море и Западния иберийски полуостров (29) глава IV се заличава.

6.   В Регламент (ЕО) № 388/2006 на Съвета oт 23 февруари 2006 г. за съставяне на многогодишен план за устойчива експлоатация на запаса от морски език в Бискайския залив (30) глава IV се заличава.

7.   В Регламент (ЕО) № 509/2007 на Съвета от 7 май 2007 г. за съставяне на многогодишен план за устойчива експлоатация на запаса от морски език в Западния Ламанш (31) глава IV се заличава.

8.   В Регламент (ЕО) № 676/2007 на Съвета от 11 юни 2007 г. за съставяне на многогодишен план за риболовни дейности, експлоатиращи запасите от писия и морски език в Северно море (32) глава IV се заличава.

9.   В Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета от 18 септември 2007 г. за създаване на многогодишен план за запасите от треска в Балтийско море и за риболовните предприятия, които експлоатират тези запаси (33) член 10, параграфи 3 и 4, член 11, параграфи 2 и 3, членове 12, 13, 15, член 18, параграфи 2 и 3, членове 19 и 20, член 22, втора алинея, членове 23, 24 и 25 се заличават.

10.   В Регламент (ЕО) № 1300/2008 на Съвета от 18 декември 2008 г. за създаване на многогодишен план за запаса от херинга, намиращ се на запад от Шотландия, и за риболовните дейности по експлоатация на този запас (34) членове 5 и 6 се заличават.

11.   В Регламент (ЕО) № 1342/2008 на Съвета от 18 декември 2008 г. за създаване на дългосрочен план за запасите от атлантическа треска и риболовните стопанства, които експлоатират тези запаси (35) членове 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 26, 27, 28 и 29 се заличават.

Член 122

Отмяна

1.   Регламент (ЕИО) № 2847/93 се отменя с изключение на членове 6, 8 и 11, които се отменят считано от датата на влизане в сила на правилата за прилагане на членове 14, 21 и 23 от настоящия регламент, и на член 5, член 9, параграф 5, членове 13, 21 и 34, които се отменят, считано от 1 януари 2011 г.

2.   Регламенти (ЕО) № 1627/94 се отменя, считано от датата на влизане в сила на правилата за прилагане на член 7 от настоящия регламент.

3.   Регламент (ЕО) № 1966/2006 се отменя, считано от 1 януари 2011 г.

Член 123

Позоваване

Позоваването на отменените регламенти и на разпоредбите, заличени в съответствие с член 121 се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

ДЯЛ ХV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 124

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага считано от 1 януари 2010 г.

При все това,

а)

член 33, параграфи 6 и 9, членове 37, 43, 58, 60, 61, 63, 67, 68, 73, 78 и 84, член 90, параграфи 2, 3 и 4, членове 93 и 117 и член 121, параграфи 3—11 се прилагат считано от 1 януари 2011 г.;

б)

членове 6, 7, 14, 21 и 23 се прилагат от датата на влизане в сила на правилата за прилагането им;

в)

член 92 се прилага шест месеца след влизането в сила на правилата за прилагането му.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 20 ноември 2009 година.

За Съвета

Председател

E. ERLANDSSON


(1)  Становище от 22 април 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Становище от 15 май 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ C 211, 4.9.2009 г., стр. 73.

(4)  ОВ C 151, 3.7.2009 г., стр. 11.

(5)  ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.

(6)  ОВ L 261, 20.10.1993 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 33.

(9)  ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10.

(10)  ОВ L 102, 7.4.2004 г., стр. 9.

(11)  ОВ L 204, 13.8.2003 г., стр. 21.

(12)  ОВ L 365, 10.12.2004 г., стр. 19.

(13)  ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

(14)  ОВ L 278, 23.10.2001 г., стр. 6.

(15)  ОВ L 289, 16.11.2000 г., стр. 8.

(16)  ОВ L 223, 15.8.2006 г., стр. 1.

(17)  ОВ L 160, 14.6.2006 г., стр. 1.

(18)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(19)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(20)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(21)  ОВ L 171, 6.7.1994 г., стр. 7.

(22)  ОВ L 408, 30.12.2006 г., стр. 1.

(23)  ОВ L 128, 21.5.2005 г., стр. 1.

(24)  ОВ L 60, 5.3.2008 г., стр. 1.

(25)  ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.

(26)  ОВ L 343, 22.12.2009 г.,  стр. 1.“.

(27)  ОВ L 150, 30.4.2004 г., стр. 1.

(28)  ОВ L 340, 23.12.2005 г., стр. 3.

(29)  ОВ L 345, 28.12.2005 г., стр. 5.

(30)  ОВ L 65, 7.3.2006 г., стр. 1.

(31)  ОВ L 122, 11.5.2007 г., стр. 7.

(32)  ОВ L 157, 19.6.2007 г., стр. 1.

(33)  ОВ L 248, 22.9.2007 г., стр. 1.

(34)  ОВ L 344, 20.12.2008 г., стр. 6.

(35)  ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 20.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

КОНКРЕТНИ РЕФЕРЕНТНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИНСПЕКЦИЯ ЗА МНОГОГОДИШНИ ПЛАНОВЕ

Цел

1.   Всяка държава-членка определя конкретни референтни показатели за инспекция в съответствие с настоящото приложение.

Стратегия

2.   Инспекциите и надзорът на риболовната дейност са насочени главно към риболовни кораби, за които се предполага, че осъществяват риболов на видове, които са обект на многогодишен план. Провеждането на случайни инспекции на транспортирането и търговията с видове, обект на многогодишен план, служи като допълнителен механизъм за кръстосана проверка на ефективността на инспекцията и наблюдението.

Приоритети

3.   На различните видове риболовни съоръжения се придава различен приоритет в зависимост от степента, в която флотът е засегнат от ограниченията на възможностите за риболов. Поради тази причина всяка държава членка установява конкретните си приоритети.

Целеви референтни показатели

4.   Не по-късно от един месец след датата на влизане в сила на регламент, установяващ многогодишен план, държавите-членки изпълняват своите графици за провеждане на инспекции, като отчитат изложените по-долу цели.

Държавите-членки определят и описват стратегията за определяне на статистически извадки, която ще се прилага.

По искане на Комисията държавата-членка ѝ предоставя достъп до прилагания план за статистически извадки.

а)

Ниво на инспекция в пристанищата

По правило точността, която трябва да се достигне, следва да е поне равностойна на тази, която би била получена чрез използване на метода на простата случайна извадка, като инспекциите обхващат 20 % от общото тегло на разтоварения в дадена държава членка вид, обект на многогодишен план.

б)

Ниво на инспекция на пускането на пазара

Инспекция на 5 % от количествата от вида, предмет на многогодишен план, предлагани за продажба на търг.

в)

Ниво на инспекция в открито море

Гъвкав референтен показател: определя се след подробен анализ на риболовната дейност във всяка зона. Референтните показатели за инспекции в открито море указват броя на дните за патрулиране в зоните на управление, с възможност за въвеждане на отделен показател за дните за патрулиране в конкретни зони.

г)

Ниво на надзор от въздуха

Гъвкав референтен показател: определя се след подробен анализ на извършваната във всяка зона риболовна дейност, като се вземат предвид наличните ресурси, с които разполага държавата-членка.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕИО) № 2847/93

Настоящият регламент

Член 1, параграф 1

Членове 1 и 2

Член 1, параграф 2

Член 5, параграф 3

Член 1, параграф 3

Член 2

Член 2

Член 5

Член 3

Член 9

Член 4, параграф 1

Член 5

Член 4, параграф 2

Член 75

Член 5, букви а) и б)

Член 74

Член 5, буква в)

Член 8

Член 6

Членове 14, 15 и 16

Член 7

Членове 17 и 18

Член 8

Членове 23, 24 и 25

Член 9, параграфи 1, 2, 3, 4, 4а, 5, 6, 7, 8 и 9

Членове 62, 63, 64, 65 и 68

Член 9, параграфи 4б и 5

Членове 66 и 67

Член 11

Членове 20, 21 и 22

Член 13

Член 68

Член 14

Член 59

Член 15, параграф 1, 2 и 4

Членове 33 и 34

Член 15, параграф 3

Член 36

Член 16

Член 117

Член 17

Член 5

Член 19

Членове 112 и 113

Дял IIА

Дял IV, глава I, раздел 2

Член 20, параграф 1

Член 47

Член 20, параграф 2

Член 49

Член 21, параграф 1

Член 33

Член 21, параграф 2

Член 35

Член 21, параграф 3

Член 36

Член 21, параграф 4

Член 37

Член 21а

Член 35

Член 21б

Член 34

Член 21в

Член 36

Член 23

Член 105

Дял V

Дял IV, глава II и член 109

Член 28, параграф 1

Член 56

Член 28, параграф 2

Членове 57 и 70

Член 28, параграф 2а

Член 56

Член 29

Членове 96, 97, 98 и 99

Член 30

Член 102

Член 31, параграфи 1 и 2

Членове 89 и 90

Член 31, параграф 4

Член 86

Член 32, параграф 1

Член 85

Член 32, параграф 2

Член 88

Член 33

Член 86

Член 34

Член 117

Член 34а

Член 117

Член 34б

Член 98

Член 34в

Член 95

Член 35

Член 118

Член 36

Член 119

Член 37

Членове 112, 113

Член 38

Член 3

Член 39

Член 122

Член 40

Член 124

Регламент (ЕО) № 1627/94

Настоящ регламент

Целият регламент

Член 7

Регламент (ЕО) № 847/96

Настоящ регламент

Член 5

Член 106

Регламент (ЕО) № 2371/2002

Настоящ регламент

Член 21

Членове 1, 2

Член 22, параграф 1

Членове 6, 7, 8, 9, 14 и 75

Член 22, параграф 2

Членове 58, 59, 62, 68 и 75

Член 23, параграф 3

Член 5, параграфи 3 и 5 и член 11

Член 23, параграф 4

Членове 105 и 106

Член 24

Член 5, дял VII и членове 71 и 92

Член 25

Дял VII, глави III и IV и член 89

Член 26, параграф 1

Член 96

Член 26, параграф 2

Член 108

Член 26, параграф 4

Член 36

Член 27, параграф 1

Членове 96—99

Член 27, параграф 2

Членове 101 и 102

Член 28, параграф 1

Член 117

Член 28, параграф 3

Членове 80, 81 и 83

Член 28, параграф 4

Член 79

Член 28, параграф 5

Член 74

Регламент (ЕО) № 811/2004

Настоящ регламент

Член 7

Член 14, параграф 2

Член 8

Член 17

Член 10

Член 14, параграф 3

Член 11

Член 44

Член 12

Член 60, параграф 6

Регламент (ЕО) № 2166/2005

Настоящ регламент

Член 9

Член 14, параграф 3

Член 10

Член 60, параграф 1

Член 12

Член 44

Член 13

Член 60, параграф 6

Регламент (ЕО) № 2115/2005

Настоящ регламент

Член 7

Член 14, параграф 3

Регламент (ЕО) № 388/2006

Настоящ регламент

Член 7

Член 14, параграф 3

Член 8

Член 60, параграф 1

Член 10

Член 44

Член 11

Член 60, параграф 6

Регламент (ЕО) № 509/2007

Настоящ регламент

Член 6

Член 14, параграф 3

Член 8

Член 44

Член 9

Член 60, параграф 6

Регламент (ЕО) № 676/2007

Настоящ регламент

Член 10

Член 14, параграф 2

Член 11

Член 14, параграф 3

Член 12

Член 60, параграф 1

Член 14

Член 44

Член 15

Член 60, параграф 6

Регламент (ЕО) № 1098/2007

Настоящ регламент

Член 15

Член 14, параграф 3

Член 19

Член 60, параграф 1

Член 24

Член 46

Регламент (ЕО) № 1342/2008

Настоящ регламент

Член 19, параграф 1

Член 109, параграф 2

Член 19, параграф 2

Член 115

Член 20

Член 60

Член 22

Член 42

Член 23

Член 46)

Член 24

Член 17

Член 25

Член 43

Член 26

Член 14, параграф 2

Член 27

Член 44

Член 28

Член 60, параграф 6


22.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/51


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1225/2009 НА СЪВЕТА

от 30 ноември 2009 година

за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност

(kодифицирана версия)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1)

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕИО) № 384/96 на Съвета от22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (2) е бил неколкократно и съществено изменян (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Многостранните търговски преговори, приключили през 1994 г., доведоха до нови споразумения за прилагането на член VI от Общото споразумение за митата и търговията (наречено по-долу „ГАТТ“). В светлината на различния характер на новите правила за дъмпинг и субсидии съответно, е целесъобразно също така да има отделни актове на Общността за всяка от тези области. По тази причина правилата за защита от субсидии и за изравнителни мита се съдържат в отделен регламент.

(3)

Споразумението по дъмпинга, а именно Споразумението за прилагане на член VI от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (наричано по-долу „Антидъмпингово споразумение от 1994 г.“) съдържа детайлни правила, отнасящи се по-специално до изчисляването на дъмпинговия марж, процедурите за откриване и провеждане на разследване, включително установяването и тълкуването на фактите, въвеждането на временни мерки, въвеждането и събирането на антидъмпингови мита, срока на действие и преразглеждането на антидъмпингови мерки и публичното разгласяване на информация, свързана с антидъмпингови разследвания. Езикът на споразумението следва да се въведе доколкото е възможно в законодателството на Общността, с цел да се гарантира правилно и прозрачно прилагане на тези правила.

(4)

При прилагането на тези правила е съществено Общността да отчита как те се тълкуват от основните търговски партньори на Общността, за да се спазва равновесието между права и задължения, установени от ГАТТ.

(5)

Желателно е да се определят ясни и детайлни правила за определянето на нормалната стойност; по-специално тази стойност във всички случаи следва да се основава на представителни продажби при обичайни търговски условия в страната на износа. Целесъобразно е да се дадат насоки относно това кога страни могат да се смятат за свързани за целите на определяне на случай на дъмпинг. Целесъобразно е да се дефинират условията, при които продажбите на вътрешния пазар могат да се разглеждат като продажби на загуба и да не се вземат предвид, в който случай за основа да се вземат останалите продажби или конструирана нормална стойност или продажбите за трета страна. Целесъобразно е също да се осигури правилно разпределение на разходите, дори за операции по въвеждане, и да се определят насоки за дефинирането на операции по въвеждането и за размера и метода на разпределението. Необходимо е освен това при конструиране на нормалната стойност да се посочи методологията, която следва да се прилага при определяне на размерите за включване в тази стойност на разходите по реализацията, на общите и административни разходи и на обоснованата печалба.

(6)

При определяне на нормалната стойност за страни с непазарна икономика е уместно да се уточнят правила за избора на подходяща трета страна с пазарна икономика, която да се използва за сравнение, или където не е възможно да се намери подходяща трета страна, да се предвиди нормалната стойност да се определя на всяка друга разумна основа.

(7)

Уместно е антидъмпинговата практика на Общността да отчита променените икономически условия в Казахстан. По-специално е подходящо да се определи, че нормалната стойност може да се определя в съответствие с правилата, които се прилагат за страните с пазарна икономика в случаи, при които може да се покаже, че пазарните условия преобладават за един или повече производители, обект на разследване във връзка с производството и продажбата на разглеждания продукт.

(8)

Целесъобразно е също да се предостави подобно третиране на вноса от такива страни, които са членки на Световната търговска организация (СТО) към момента на откриване на съответното антидъмпингово разследване.

(9)

Подходящо е да се уточни, че ще се провежда проучване, за да се установи дали преобладават пазарни условия, въз основа на подходящо формулирани претенции на един или повече производители, обект на разследването, които желаят да се възползват от възможността да разполагат с нормална стойност, определяна на основата на правилата, приложими за страните с пазарна икономика.

(10)

Целесъобразно е да се дефинира експортната цена и да се изброят корекциите, които следва да се направят в случаите, в които се преценява за необходимо тази цена да се формира отново на основата на първата цена на свободен пазар.

(11)

С цел да се гарантира обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност е препоръчително да се изброят факторите, които могат да повлияят на цените и на сравнимостта на цените и да се установят специални правила кога и как се правят корекции, включително и факта, че следва да се избягва дублиране на корекции. Необходимо е освен това да се предвиди сравнението да може да се прави, като се използват усреднени цени, независимо от възможността индивидуални експортни цени, когато те се различават между различни купувачи, региони и периоди, да се сравняват с усреднена нормална стойност.

(12)

Необходимо е да се дадат ясни и подробни насоки кои фактори следва да релевантни при определяне доколко дъмпинговият внос е причинил съществена вреда или създава опасност от причиняване на вреда. При доказване, че обемът и ценовите нива на разглеждания внос са в основата на вреда, нанесена на промишлеността на Общността, внимание следва да се обърне и на отражението на други фактори, и по-специално на преобладаващите пазарни условия в Общността.

(13)

Препоръчително е да се дефинира понятието „промишленост на Общността“ и да се предвиди възможността лица, свързани с износителите, да се изключват от обхвата на това понятие, както и понятието „свързани лица“ да се дефинира. Освен това е необходимо да се предвиди възможност за приемане на антидъмпингови мерки от името на производители от даден регион в Общността и да се дадат насоки за дефинирането на такъв регион.

(14)

Необходимо е да се установи кои лица могат да подават антидъмпингова жалба, включително степента, до която тази жалба следва да се подкрепя от промишлеността на Общността, и каква информация за дъмпинг, вреда и причинната връзка между тях следва да се съдържа в жалбата. Целесъобразно е също да се уточнят процедурите за отхвърляне на жалбите или за откриването на процедура по разследване.

(15)

Необходимо е да се определи начина, по който заинтересованите лица следва да се уведомяват за информацията, изисквана от органите и следва да имат достатъчна възможност да представят всички релевантни доказателства и да защитават своите интереси. Освен това е желателно да се определят ясно правилата и процедурите по разследването, по-специално правилата, по които заинтересованите лица могат да заявят себе си, да изложат своите становища и да представят информация в определен срок, ако искат тези становища и информация да бъдат взети предвид. Освен това е уместно да се уточнят условията, при които заинтересовано лице може да има достъп до информация, представена от други заинтересовани лица и да представи коментари по нея. Освен това при събирането на информация следва да има сътрудничество между държавите-членки и Общността.

(16)

Необходимо е да се определят условията, при които може да се въвеждат временни мита, включително условието, че такива мита може да се въвеждат не по-рано от 60 дни, считано от датата на откриване на процедурата по разследване, и не по-късно от девет месеца след тази дата. Поради административни съображения е необходимо също да се предвиди, че във всички случаи тези мита могат да се въвеждат от Комисията, направо за период от девет месеца или на два етапа от по шест и три месеца.

(17)

Необходимо е да се уточнят процедурите за приемане на гаранции за отстраняване на дъмпинга и вредата от него вместо въвеждането на временни и окончателни мита. Освен това е уместно да се уточнят последствията от неизпълнение или оттегляне на гаранции и да се предвиди въвеждане на временни мита в случаите на съмнения за нарушения или необходимост от продължаване на разследването за допълване на констатациите. При приемане на гаранциите следва да се обърне внимание предложените гаранции и тяхното прилагане да не водят до антиконкурентно поведение.

(18)

Необходимо е да се предвиди прекратяването на разследване, независимо от въвеждането или невъвеждането на окончателни мерки, да става в нормалния случай в рамките на 12 месеца и в никакъв случай не по-късно от 15 месеца от датата на откриване на разследването. Разследванията или процедурите следва да се прекратяват, ако дъмпингът е de minimis или вредата е незначителна, и е целесъобразно да се определят тези понятия. Когато се въвеждат мерки, е необходимо да се предвиди възможност за прекратяване на разследването и да се постанови, че мерките следва да са в размер по-малък от дъмпинговия марж, ако такъв по-нисък размер е достатъчен за отстраняване на вредата, както и да се уточни методът за изчисляване на нивото на мерките в случаите, когато се използва представителна извадка.

(19)

Необходимо е да се предвиди възможност за ретроактивно събиране на временни мита, ако това се счете за целесъобразно, както и да се определят обстоятелствата, които могат да предизвикат ретроактивното прилагане на мита, за да се избегне лишаването от смисъл на окончателните мерки, които трябва да се прилагат. Освен това е необходимо да се предвиди възможност за ретроактивно прилагане на мита в случаите на нарушение или оттегляне на гаранции.

(20)

Необходимо е да се предвиди, че мерките губят сила след пет години, освен ако преразглеждане не показва, че те следва да се запазят. Освен това е необходимо да се предвиди възможност за междинно преразглеждане в случаите, в които са предоставени достатъчно доказателства за променени обстоятелства или възможност за разследване на основателността на претенции за възстановяване на антидъмпингови мита. Освен това е уместно да се уточни, че при всяко преизчисляване на дъмпинг, налагащо формиране отново на експортните цени, митата не се разглеждат като разход, направен между вноса и препродажбата, ако тези мита са намерили отражение в цените на продуктите, предмет на мерките на Общността.

(21)

Необходимо е да се предвиди специална възможност за преоценка на експортните цени и на дъмпинговите маржове, когато митото е неутрализирано от износителя под формата на компенсаторно споразумение и мерките не са намерили отражение в цените на продуктите, предмет на мерките на Общността.

(22)

Антидъмпинговото споразумение от 1994 г. не съдържа разпоредби по отношение на заобикалянето на антидъмпингови мерки, макар че в отделно решение на министрите на ГАТТ заобикалянето е отчетено като проблем и е изпратено за разглеждане в Антидъмпинговия комитет на ГАТТ. С оглед на неуспешните до този момент многостранни преговори и нерешения изход на препратения за разглеждане в Антидъмпинговия комитет на СТО въпрос, е необходимо общностното законодателство да съдържа разпоредби, които да осуетяват практики, включително обикновеното комплектоване на стоки в Общността или в трета страна, чиято основна цел е заобикаляне на антидъмпингови мерки.

(23)

Също така е желателно да се изясни кои практики представляват заобикаляне на въведените мерки. Практиките по заобикаляне може да се извършват вътре или извън Общността. Следователно е необходимо да се предвиди, че освобождаването от разширените мита, каквото вече може да е дадено на вносителите, може да се даде и на износителите, когато обхватът на митата се разширява, за да се избегне заобикалянето на мерките извън Общността.

(24)

Целесъобразно е да се разрешава суспендиране на антидъмпингови мерки при временна промяна в пазарните условия, което временно прави неподходящо продължителното прилагане на мерките.

(25)

Необходимо е да се предвиди, че вносът, предмет на разследване, може да бъде поставен в зависимост от регистрация при реализирането му, за да се осигури последващо прилагане на мерки срещу такъв внос.

(26)

С оглед на правилното прилагане на мерките е необходимо държавите-членки да наблюдават и да докладват на Комсията вноса на продукти, предмет на разследване или обект на мерки, както и размера на митата, събирани съгласно настоящия регламент.

(27)

Необходимо е периодично и на определени етапи от разследването да се правят консултации с консултативен комитет. Този комитет следва да включва представители на държавите-членки и да се председателства от представител на Комисията.

(28)

Информацията, предоставена на държавите-членки в консултативния комитет, често е от специализиран технически характер и включва сложен икономически и правен анализ. За да се осигури на държавите-членки достатъчно време да разгледат съответната информация, същата следва да се изпрати в разумен срок преди датата на заседанието, определена от председателя на консултативния комитет.

(29)

Целесъобразно е да се предвидят посещения с цел проверка на информацията, постъпила за съществуване на дъмпинг и вреда от него, като обаче тези посещения се провеждат само след надлежен отговор на изпратените въпросници.

(30)

Важно е да се предвиди възможност за използване на представителни извадки в случаите, когато броят на страните и сделките е голям, за да се позволи приключване на разследването в предварително определения срок.

(31)

Необходимо е да се предвиди, че за установяване на констатациите може да се ползва и друга информация, ако страните не оказват достатъчно съдействие, както и че тази информация може да е по-малко благоприятна за страните, отколкото в случай на оказване на съдействие.

(32)

Следва да се приемат разпоредби за третирането на поверителната информация, за да не се разкриват търговски тайни.

(33)

От съществено значение е да се предвидят разпоредби за правомерно разгласяване на съществени факти и съображения пред страни, които отговарят на условията за това, като разгласяването се осъществява, при отчитане на процеса на вземане на решения в Общността, в рамките на период от време, който позволява на страните да защитят своите интереси.

(34)

Уместно е да се предвиди създаването на административна система, пред която да се представят аргументи за това доколко мерките са в интерес на Общността, включително в интерес на потребителите, и да се определят периодите от време, в които трябва да се представя такава информация, както и правата на заинтересованите лица по отношение на разгласяването,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Принципи

1.   Антидъмпингово мито може да се прилага за всеки дъмпингов продукт, чието допускане за свободно обращение в Общността причинява вреда.

2.   Един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от срвнимата с нея цена за сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа.

3.   Страната на износа обикновено е страната на произход. Страна на износа обаче може да бъде и междинна страна, освен ако например продуктите само биват пренасяни през територията на тази страна или разглежданите продукти не се произвеждат в тази страна или ако няма сравнима цена за тях в тази страна.

4.   По смисъла на настоящия регламент „сходен продукт“ означава продукт, който е идентичен, т.е. еднакъв във всяко отношение с продукта — предмет на разглеждане, или при липсата на такъв продукт — друг продукт, който макар и да не е еднакъв във всяко отношение, притежава характеристики, максимално доближаващи се до тези на разглеждания продукт.

Член 2

Определяне на дъмпинг

1.   Нормалната стойност се основава обикновено на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия.

Когато обаче износителят в страната на износа не произвежда или не търгува със сходен продукт, нормалната стойност може да се определи на основата на цените на други продавачи или производители.

Цените по сделки между страни, които се явяват съдружници или които прилагат компенсационно споразумение помежду си, не се считат за част от обичайните търговски условия и не могат да служат като основа за определяне на нормалната стойност, освен ако се установи, че цените не са повлияни от връзката между тези страни.

За да се определи дали две страни са съдружници, може да се вземе предвид дефиницията за свързани страни, съдържаща се в член 143 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (4).

2.   Продажбите на сходен продукт, предназначен за вътрешния пазар, обикновено се използват за определяне на нормалната стойност, ако тези продажби съставляват 5 или повече % от обема на продажбите на разглеждания продукт в Общността. Въпреки това, по-нисък обем на продажбите може да се използва, ако, например, практикуваните цени се считат за представителни за съответния пазар.

3.   Когато няма продажби или има нисък обем на продажби на сходен продукт при обичайни търговски условия или когато поради специфичната пазарна ситуация такива продажби не позволяват да се направи точно сравнение, нормалната стойност на сходен продукт се определя на основата на разходите за производство в страната на произхода, увеличена с обосновани по размер разходи за реализация, общи и административни разходи и реализиране на печалба, или на основата на експортните цени, при обичайни търговски условия, при износ за съпоставима трета страна, при условие че тези цени са представителни.

Може да се смята, че съществува специфична пазарна ситуация за въпросния продукт по смисъла на първата алинея, inter alia, когато цените са изкуствено занижени, когато има значителна бартерна търговия или когато съществуват нетърговски споразумения за преработка.

4.   Продажбите на сходен продукт на вътрешния пазар на страната на износа или експортните продажби за трета страна на цени под разходите (постоянни и променливи) за производство на единица продукция плюс разходите за реализация, общите и административни разходи, могат да не се считат за сключени при обичайни търговски условия по ценови причини и могат да не бъдат взети предвид при определяне на нормалната стойност, само ако е установено, че продажбите са реализирани за продължителен период от време в значителни количества и на цени, които не осигуряват покриването на всички разходи в разумен срок.

Цени, които са под разходите към момента на продажба, но надвишават среднопретеглените разходи за периода на разследване, се приема, че осигуряват покриване на разходите в разумен срок.

За продължителен период от време обикновено се счита срок от една година, но не по-кратък от шест месеца, а за продажби за продължителен период на цени, по-ниски от разходите за единица продукция се счита, че са в значителни количества, ако се установи, че среднопретеглената продажна цена е по-ниска от среднопретеглените разходи за единица продукция или ако се установи, че обемът на продажбите на цени под разходите за единица продукция е не по-нисък от 20 % от продажбите, използвани за определяне на нормалната стойност.

5.   Разходите се определят обикновено въз основа на счетоводните книги, водени от разследваното лице, при условие че тези книги са водени в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти на съответната страна и е видно, че те отразяват достоверно разходите, свързани с производството и реализацията на разглеждания продукт.

Ако разходите, свързани с производството и продажбата на продукта, обект на разследването, не са добре отразени в документите на съответното лице, те се коригират или установяват на базата на разходите на други производители или износители в същата страна или, когато такава информация не е на разположение или не може да се използва, на всяка друга приемлива основа, включително информация от други представителни пазари.

Вземат се предвид всички предоставени доказателства за подходящо разпределение на разходите, при условие че е видно, че тези разходи са вече усвоени. При липса на друг по-подходящ метод с предимство се прилага разпределението на разходите на основата на оборота. Разходите се коригират по съответния начин с извънредните разходи, направени във връзка с бъдещо и/или текущо производство, освен ако тези разходи не са включени вече в разпределението на разходите по настоящата алинея.

Когато за част от периода, необходим за възстановяването им, разходите са повлияни от използването на нови производствени мощности, изискващи значителни допълнителни инвестиции или от нисък коефициент на използваемост на мощности, в резултат на операции по въвеждането, извършени изцяло или отчасти през разследвания период, средните разходи за етапа на въвеждане се определят съгласно гореспоменатите правила за разпределяне на разходите към края на етапа на въвеждане и се включват на този етап, за съответния период, в среднопретеглените разходи, посочени в параграф 4, втора алинея. Продължителността на етапа на въвеждане се определя в зависимост от обстоятелствата, характерни за разглеждания производител или износител, но не може да превишава необходимия начален етап от срока за покриване на разходите. Коригирането на разходите за разследвания период отчита информация, отнасяща се до етапа на въвеждане, продължаващ и след разследвания период, ако тази информация бъде предоставена преди провеждането на проверки на място и в рамките на три месеца от откриване на разследването.

6.   Размерът на разходите за реализация, общите и административните разходи и размерът на печалбата се определят на основата на действителните данни за производството и продажбите на сходен продукт при обичайни търговски условия, като данните се предоставят от разследвания износител или производителя. Когато тези размери не могат да бъдат определени на основата на тези данни, те могат да се определят на основата на:

а)

среднопретеглените действителни суми на други производители или износители, по отношение на които се провежда разследване на производството и продажбите на сходен продукт на вътрешния пазар на страната на произхода;

б)

действителните суми, приложими за разглеждания износител или производител, при обичайни търговски условия, по отношение на производството и продажбите на продукти от същата обща категория на вътрешния пазар на страната на произхода;

в)

всеки друг обоснован метод, при условие че размерът на определената чрез него печалба не превишава печалбата, обичайно реализирана от други износители или производители при продажба на продукти от същата обща категория на вътрешния пазар на страната на произхода.

 

а)

В случай на внос от страни без пазарна икономика (5) нормалната стойност се определя на основата на цената или изградената стойност в трета страна с пазарна икономика или цената от такава трета страна към други страни, включително Общността, или ако това не е възможно, на всяка друга разумна основа, включително и цената, действително платена или платима в Общността за сходни продукти, подходящо коригирана, ако е необходимо, за да се включи разумен марж на печалба.

Избира се подходяща трета страна с пазарна икономика по неподлежащ на съмнение начин, като се взема предвид всяка надеждна информация, предоставена в момента на избора. Вземат се предвид и времевите ограничения; когато е уместно, се използва трета страна с пазарна икономика, обект на същото разследване.

Страните по разследването трябва да бъдат информирани скоро след откриването му относно предвидената трета страна с пазарна икономика и да им се предоставят 10 дни за изразяване на становище.

б)

В антидъмпингови разследвания, които се отнасят до внос от Казахстан и всяка страна с непазарна икономика, която е член на СТО към датата на откриване на разследването, нормална стойност се определя в съответствие с параграфи от 1 до 6, ако е показано, въз основа на надлежно мотивирани искания от един или повече производители, които са обект на разследване и в съответствие с критериите и процедурите, посочени в буква в), че преобладават условия на пазарна икономика за този производител или производители по отношение на производството и търговията на съответния сходен продукт. Когато случаят не е такъв, ще се прилагат правилата, описани в буква а).

в)

Исканията по буква б) се представят в писмен вид и трябва да съдържат достатъчни доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика, тоест ако:

решенията на дружествата във връзка с цените, разходите и вложените материали, включително, например, суровините, разходите за технологии и труд, продукция, продажби и инвестиции, се взимат в отговор на сигнали от пазара, които отразяват предлагането и търсенето, и без значителна намеса на държавата в това отношение, а разходите за основните вложени материали отразяват в голяма степен пазарните стойности;

дружествата имат ясен основен комплект счетоводна документация, която се подлага на независим одит в съответствие с международните счетоводни стандарти и се прилага във всички случаи;

производствените разходи и финансовото положение на дружествата не са обект на значителни нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика, по-специално във връзка с амортизацията на активите, други отписвания на активи, бартерна търговия и плащане чрез компенсиране на дългове;

разглежданите дружества са обект на законодателство относно несъстоятелност и собственост, което гарантира правна сигурност и стабилност за действието на дружествата, и

превръщането на обменните курсове се извършва по пазарен курс.

Определянето дали производителят отговаря на гореспоменатите критерии се извършва в рамките на три месеца от откриването на разследването, след конкретни консултации с консултативния комитет и след като на промишлеността на Общността бъде дадена възможност да изрази мнението си. Това определение остава в сила по време на цялото разследване.

8.   Експортна цена е цената, реално платена или подлежаща на плащане при продажба на продукт, предназначен за износ от страната на износа за Общността.

9.   Когато няма експортна цена или тя е вероятно тя да е ненадеждна поради отношения на съдружие или компенсационно споразумение между износителя и вносителя или трето лице, експортната цена се конструира на основата на цената, на която внесените продукти са препродадени за първи път на независим купувач, или, ако продуктите не се препродават на независим купувач или не се препродават във вида, в който са били внесени, на друга разумна основа.

В тези случаи се извършват корекции за всички разходи, включително мита и данъци, натрупани по веригата между вноса и препродажбата и за произтичащата печалба, така че да се определи надеждна експортна цена на равнището на границата на Общността.

Разходите, за които се извършват корекции, включват обичайните разходи, които са за сметка на вносителя, но се заплащат от трета страна, от или извън Общността, която се счита за съдружник или има компенсационно споразумение с вносителя или износителя, като тук се включват обичайните разходи за транспорт, застраховка, заготовка, товарене и допълнителни разходи; митата, антидъмпинговите мита и други такси, дължими при внос или продажба на продукти в страната на вноса; обоснована граница на разходите за реализация, общите и административни разходи и печалбата.

10.   Извършва се обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност. Това сравнение се прави на едно и също ниво на търговията по отношение на продажби, колкото е възможно по-близки по време и като се вземат под внимание други разлики, които засягат сравнимостта на страните. Когато нормалната стойност и експортната цена не са определени на сравнима основа, се държи сметка - за всеки конкретен случай съобразно особеностите му - под формата на корекции за разлики в онези фактори, за които се твърди или се установи, че засягат цените и тяхната сравнимост. Корекции, които дублират вече извършените, не се допускат, особено при отчитане на отстъпки, рабати, количества и ниво на търговията. Когато са изпълнени упоменатите условия, корекции могат да се правят за посочените по-долу фактори:

а)

Физически характеристики

Корекция се прави за разлики във физическите характеристики на разглеждания продукт. Корекцията следва да съответства на обоснована оценка на пазарната стойност на разликата.

б)

Вносни такси и косвени данъци

Корекция се прави на нормалната стойност с размера на дължимите вносни такси и косвени данъци за сходен продукт и съдържащите се в него материали, предназначени за потребление в страната на износа, които не се събират или се възстановяват при износ на продукта за Общността.

в)

Отстъпки, рабати и количества

Корекция се прави за разлики в отстъпките и рабатите, включително тези, предоставяни във връзка с разлики в количествата, когато те са надлежно количествено определени и са пряко свързани с разглежданите продажби. Корекции могат да се правят и за отложени отстъпки и рабати, ако искането за това се основава на трайна практика в предходни периоди, включително на съответствие с условията, изисквани за предоставяне на отстъпките и рабатите.

г)

Ниво на търговия

i)

Корекция за разликите в нивата на търговия, включително всякакви разлики, които могат да възникнат при продажби от производител на оригинално оборудване, се прави тогава, когато по отношение на дистрибуторската верига и в двата пазара е видно, че експортната цена, включително конструираната експортна цена, е на различно ниво на търговия от нормалната стойност и разликата е повлияла на сравнимостта на цените, което се доказва от редовни и отчетливи разлики във функции и цени на продавача за различните нива на търговия на вътрешния пазар на страната на износа. Размерът на корекцията се базира на пазарната стойност на разликата.

ii)

Все пак при обстоятелства, които не са предвидени в подточка i), когато съществуваща разлика в нивото на търговия не може да бъде количествено определена поради липсата на съответни нива на вътрешния пазар на страните на износа или в случаите, когато за определени функции ясно се посочва, че се отнасят за нива на търговия, различни от това, което ще се използва при сравняването, може да бъде разрешена специална корекция.

д)

Разходи за транспорт, застраховка, заготовка, товарене и допълнителни разходи

Корекции се правят за разлики в разходите, пряко свързани с доставката на продукта от помещенията на износителя до независим купувач, когато те са включени в дължимите цени. Тези разходи включват транспорт, застраховка, заготовка, товарене и допълнителни разходи.

е)

Опаковка

Корекция се прави за разлики в разходите, пряко свързани с опаковката на съответния продукт.

ж)

Кредит

Корекция се прави за разлики в стойността на всеки кредит, предоставян във връзка с разглежданите продажби, при условие че този кредит е фактор, отчетен при определяне на дължимите цени.

з)

Разходи след продажбата

Корекция се прави за разлики в преките разходи по предоставянето на обезпечения, гаранции, техническа помощ и сервизно обслужване, когато такива се изискват по силата на закон и/или договора за продажба.

и)

Комисиони

Корекция се прави за разлики в комисионите, заплащани във връзка с разглежданите продажби.

Терминът „комисиони“ се приема, че включва надценката, получена от търговеца на продукта или на сходен продукт, ако функциите на този търговец са подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиона.

й)

Конвертиране на валути

Когато сравняването на цените изисква конвертирането на валути, такова конвертиране се извършва при прилагане на валутния курс на датата на продажбата, освен ако продажбата на чуждестранна валута на форуърдни пазари е пряко свързана със сделката по износа, като в този случай се използва валутният курс „форуърд“. Обикновено за дата на продажба се приема датата на фактуриране, но може да се приеме и датата на договора, поръчката или потвърждението на поръчката, ако те по-адекватно отразяват съществените условия, при които е извършена продажбата. Колебания на валутните курсове се игнорират и износителите имат право на 60 дни, в рамките на които да отчетат устойчивото движение на валутните курсове през разследвания период.

к)

Други фактори

Корекция може също така да бъде направена за разлики в други фактори, които не са предвидени в букви от а) до й), ако бъде доказано, че те влияят на сравнимостта на цените така, както се изисква съгласно настоящия параграф, и по-специално че потребителите редовно плащат различни цени на вътрешния пазар поради разликата в тези фактори.

11.   Съгласно съответните разпоредби, регулиращи обективното сравнение, съществуването на дъмпингов марж през разследвания период се установява по правило на основата на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглените цени по всички сделки за износ за Общността или на основата на сравнение на индивидуалните нормални стойности и индивидуалните експортни цени за Общността сделка по сделка. Нормалната стойност, определена на среднопретеглена основа, може обаче да бъде сравнена с цените на всички индивидуални сделки за износ в Общността, при условие че експортните цени се различават съществено между различните купувачи, региони и периоди и ако методите, уточнени в първото изречение на настоящия параграф, не биха отчели в пълна степен съществуващия дъмпинг. Настоящият параграф не изключва използването на представителна извадка съгласно член 17.

12.   Дъмпинговият марж е величината, с която нормалната стойност превишава експортната цена. Ако дъмпинговите маржове варират, дъмпинговият марж може да се определи на среднопретеглена основа.

Член 3

Установяване на вреда

1.   По смисъла на настоящия регламент „вреда“, освен ако не е установено друго, означава причиняване на съществена вреда на промишлеността на Общността, опасност от причиняване на съществена вреда на промишлеността на Общността или съществено забавяне на процеса на създаване на такава промишленост и се тълкува съгласно разпоредбите на настоящия член.

2.   Установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване на следните два фактора:

а)

обем на дъмпинговия внос и ефект на този внос върху цените на сходни продукти на Общия пазар; и

б)

последвалото от този внос въздействие върху промишлеността на Общността.

3.   По отношение на обема на дъмпинговия внос се установява дали е налице значително увеличение на дъмпинговия внос в абсолютен размер или по отношение на производството или потреблението в Общността. По отношение на въздействието на дъмпинговия внос върху цените се установява дали в резултат на дъмпинговия внос е налице цена, значително по-ниска в сравнение с цената за сходен продукт на промишлеността на Общността или дали в резултат на този внос е налице значително потискане на цените по друг начин или е налице значително препятстване на увеличението на цените, което би настъпило иначе. Един или повече от тези фактори не може да бъдат от решаващо значение.

4.   Когато дъмпинговият внос на определен продукт от повече от една страна е едновременно предмет на антидъмпингово разследване, въздействието на такъв внос се оценява кумулативно, само ако се установи, че:

а)

дъмпинговият марж, определен спрямо вноса от всяка страна, е по-висок от маржa de minimis, както е определен в член 9, параграф 3 и обемът на този внос от всяка страна не е несъществен; и

б)

кумулативната оценка на въздействието на вноса е допустима от гледна точка на условията за конкуренция между внесените продукти и тези между внесените продукти и сходния продукт на Общността.

5.   Изследването на въздействието на дъмпинговия внос върху съответната промишленост на Общността включва оценка на всички релевантни фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на тази промишленост, включително факта, че определена промишленост е още в процес на възстановяване от въздействието на минал дъмпинг или субсидиране, значението на действителния дъмпингов марж, действителния или потенциален спад на продажбите, печалбите, продукцията, пазарния дял, производителността, възвръщаемостта на инвестициите, натоварването на мощностите; фактори, отразяващи се върху цените в Общността; действително или потенциално отрицателно влияние върху паричния поток, наличностите, заетостта, заплатите, ръста, способността за привличане на капитали или инвестиции. Този списък не е изчерпателен и един или повече от тези фактори не могат да бъдат от решаващо значение.

6.   От всички представени във връзка с параграф 2 релевантни доказателства трябва да става ясно, че дъмпинговият внос причинява вреда по смисъла на настоящия регламент. По-конкретно, това изисква демонстриране, че обемът и/или ценовите равнища, идентифицирани съгласно параграф 3 са довели до въздействие върху промишлеността на Общността, както е предвидено в параграф 5, както и че това въздействие е в степен, която позволява то да бъде определено като съществено.

7.   Изследват се и всички известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които в същото време причиняват вреда на промишлеността на Общността, за да се гарантира, че вредата, причинена от тях, не се приписва на дъмпинговия внос по параграф 6. Фактори, които може да се изследват в тази връзка, са обемът и цените на вносни продукти, които не се продават на дъмпингови цени, свиване на търсенето или промени в потреблението, ограничителни търговски практики на производители от трети страни и такива от Общността и конкуренция между същите тези производители, развитие на технологиите, експортният потенциал и производителността на промишлеността на Общността.

8.   Въздействието на дъмпинговия внос се оценява във връзка спроизводството на Общността на сходен продукт, когато наличните данни правят възможно отделното идентифициране на това производство на основата на критерии като производствени процеси, продажби и печалби на производителите. Ако такова отделно идентифициране на това производство не е възможно, въздействието на дъмпинговия внос се оценява чрез изследване на производството на възможно най-тясната група или категория от продукти, включващи сходния продукт, за който може да се осигури необходимата информация.

9.   Установяването на опасност от причиняване на съществена вреда се основава на факти, а не само на твърдения, предположения или далечни възможности. Промяната в обстоятелствата, която може да доведе до ситуация, при която дъмпингът да причини вреда, трябва да е предвидима и непосредствена.

При установяване на опасност от съществена вреда следва да бъдат разгледани фактори като:

а)

значителен темп на нарастване на дъмпинговия внос на пазара на Общността, посочващ вероятността за съществено увеличаване на вноса;

б)

достатъчно свободен капацитет на износителя или непосредствено значително увеличаване на този капацитет, посочващ вероятността за съществено увеличаване на дъмпинговия износ за Общността, като се отчита наличието на други пазари за износ, които да поемат евентуален допълнителен износ;

в)

доколко вносът се осъществява по цени, които в значителна степен биха потискали цените или препятствали тяхно увеличение, което би настъпило иначе и доколко това може да доведе до нарастване на търсенето на допълнителен внос; и

г)

наличностите от продукта, предмет на разследване.

Нито един от гореизброените фактори няма решаващо значение, но всички те, взети заедно, трябва да водят до заключението, че дъмпинговият внос е предстоящ и ако не се предприеме защитно действие, ще настъпи съществена вреда.

Член 4

Дефиниране на „промишлеността на Общността“

1.   По смисъла на настоящия регламент „промишленост на Общността“ означава производителите от Общността на сходни продукти или тези от тях, чието съвкупно производство на сходни продукти съставлява голяма част, съгласно член 5, параграф 4, от общото производство на Общността на такива продукти, при следните изключения:

а)

когато производителите са свързани с износителите или вносителите, или самите те са вносители на продукта, за който се твърди, че е дъмпингов, „промишлеността на Общността“ може да се тълкува като обозначаващо останалите производители;

б)

при изключителни обстоятелства територията на Общността може да се раздели по отношение на разглежданото производство на два или повече конкуриращи се пазара, като производителите във всеки от тях могат да се разглеждат като отделна промишленост, при условие че:

i)

производителите в рамките на такъв пазар реализират цялата или почти цялата си продукция от съответния продукт на този пазар; и

ii)

търсенето на такъв пазар не се задоволява в съществена степен чрез доставки на производители на въпросния продукт от други части на територията на Общността. В тези случаи вреда може да бъде установена, дори ако голяма част от всичката промишленост на Общността не търпи вреда, стига дъмпинговият внос да е концентриран в този изолиран пазар и да причинява вреда на производителите на цялата или на почти цялата продукция в рамките на този пазар.

2.   По смисъла на параграф 1, производителите са лица, свързани с износителите или вносителите единствено когато:

а)

едно от тях пряко или косвено контролира другото; или

б)

двете лица са пряко или косвено контролирани от трето лице; или

в)

тези лица съвместно, пряко или косвено, контролират трето лице, при условие че има основания да се приеме или предположи, че връзката помежду им е причина производителят да действа по начин, различен от този на несвързаните производители.

По смисъла на настоящия параграф се счита, че едно лице контролира друго, когато първото има ограничаваща власт или управлява другото лице на правна или фактическа основа.

3.   Когато като промишленост на Общността са означени производителите от определен регион, на износителите се предоставя възможност да предложат гаранции съгласно член 8 по отношение на този регион. В тези случаи при оценяване на интереса на Общността от мерките специално се отчита интересът на съответния регион. Ако своевременно не бъде предложена достатъчна гаранция или се прилагат случаите, посочени в член 8, параграфи 9 и 10, може да се определи временно или окончателно мито за Общността като цяло. В тези случаи, ако това е възможно, митата може да бъдат ограничени до определени производители или износители.

4.   Разпоредбите на член 3, параграф 8 се прилагат съответно за настоящия член.

Член 5

Откриване на процедура

1.   Освен в случаите, предвидени в параграф 6, разследване за установяване на съществуването, степента и въздействието на предполагаем дъмпинг се открива въз основа на писмена жалба от физическо или юридическо лице, или от сдружение, което не е юридическо лице, като то действа от името на промишлеността на Общността.

Жалбата може да се подаде до Комисията или до държава-членка, която я препраща до Комисията. Комисията изпраща до държавите-членки копия от всички получавани жалби. За дата на подаване на жалбата се приема първият работен ден след получаването ѝ в Комисията с препоръчано писмо или след издаване на обратна разписка от Комисията.

Когато при липса на подадена жалба дадена държава-членка разполага с достатъчно доказателства за дъмпинг и за причинена вреда на промишлеността на Общността, тази държава-членка незабавно предоставя доказателствата на Комисията.

2.   Жалбата съгласно параграф 1 съдържа доказателства за съществуването на дъмпинг, вреда и причинна връзка между твърдяния дъмпингов внос и твърдяната вреда. Жалбата съдържа информация относно следното, доколкото жалбоподателят разполага с нея:

а)

самоличност на жалбоподателя и описание на обема и стойността на общностното производство на сходния продукт от жалбоподателя. Когато е подадена писмена жалба от името на промишлеността на Общността, в жалбата се посочва промишлеността, от чието име се подава жалбата, във вид на списък на всички известни производители от Общността на сходен продукт (или на сдружения на такива производители на сходния продукт, и по възможност описание на обема и стойността на общностното производство на сходния продукт, които се падат на тези производители;

б)

пълно описание на продукта, за който се твърди, че е дъмпингов, упоменаване на страната или страните на произхода или износа, данни за идентичността на всеки известен износител или чуждестранен производител и списък на известните лица, които внасят въпросния продукт;

в)

информация за цените, по които съответният продукт се продава, когато е предназначен за потребление на вътрешния пазар на страната или страните на произход или износ (или, според случая, информация за цените, на които продуктът се продава от страната или страните на произход или износ на трета страна или страни, или за конструираната стойност на продукта) и информация за експортните цени, или според случая за цените, по които продуктът се препродава за първи път на независим купувач в Общността;

г)

информация за промени в обема на вноса, за който се твърди, че е дъмпингов, за въздействието на този внос върху цените на сходния продукт на пазара на Общността и произтичащото въздействие на вноса върху промишлеността на Общността, така както то е доказано чрез релевантните фактори и показатели за състоянието на промишлеността на Общността, като тези, изброени в член 3, параграфи 3 и 5.

3.   Комисията проверява, доколкото това е възможно, точността и адекватността на предоставените в жалбата доказателства с цел да прецени доколко са налице достатъчни доказателства за откриване разследване.

4.   Разследване не се открива съгласно параграф 1, освен ако не се установи, след проверка на степента на подкрепа или противопоставяне на жалбата, изразена от производителите от Общността на сходния продукт, че жалбата е подадена от или от името на промишлеността на Общността. Жалбата се счита за подадена от или от името на промишлеността на Общността, ако тя се поддържа от производители от Общността, чието съвкупно производство представлява повече от 50 % от общото производство на сходен продукт, произвеждан от онази част от промишлеността на Общността, която поддържа или се противопоставя на жалбата. Разследване не се открива обаче, ако производителитеот Общността, които изрично поддържат жалбата, съставляват по-малко от 25 % от общото производство на Общността на сходния продукт, произвеждан от промишлеността на Общността.

5.   Органите следят подаването на жалба за откриване разследване да не се разгласява, освен ако не е взето решение за откриване на процедура. След получаването на жалбата, с надлежни документи към нея и преди откриването на разследване правителството на съответната страна на износа се нотифицира.

6.   Ако в особени случаи се вземе решение за откриване на разследване, без да е получена писмена жалба от или от името на промишлеността на Общността, това се прави на основата на достатъчно доказателства за съществуването на дъмпинг, вреда и причинна връзка, както е описано в параграф 2, които да послужат като основание за откриването на процедура.

7.   Доказателствата за дъмпинга и за вредата от него се разглеждат едновременно при вземане на решение дали да се открие разследване. Жалбата се отхвърля при липса на достатъчно доказателства за дъмпинг или за вредата от него, които да служат като основание за откриване на процедура. Процедура не се открива срещу страни, чийто внос представлява пазарен дял от под 1 %, с изключение на случаите, когато на тези страни общо се пада 3 % или повече от потреблението в Общността.

8.   Жалбата може да бъде оттеглена преди откриване на разследването, в който случай се счита, че такава не е била подавана.

9.   При установяване, след консултации, на явно наличие на достатъчно доказателства за откриване на разследване Комисията открива процедура в рамките на 45 дни от постъпване на жалбата и публикува известие в Официален вестник на Европейския Съюз. При липса на достатъчно предоставени доказателства, жалбоподателят се уведомява за това, след консултации, в срок от 45 дни от датата на подаване на жалбата в Комисията.

10.   В известието за откриване на процедура се обявява откриването на процедура, посочва се продуктът и страната, предмет на разглеждане, дава се обобщение на получената информация и се указва, че цялата отнасяща се до процедурата информация следва да се представя в Комисията; определят се сроковете, в които заинтересованите лица могат да заявят себе си, да представят писмени становища и информация, ако искат тези становища и информация да бъдат взети предвид в хода на разследването; определя се и срок, в рамките на който заинтересованите лица могат да поискат да бъдат изслушани от Комисията в съответствие с член 6, параграф 5.

11.   Комисията уведомява за откриването на процедурата известните ѝ заинтересовани износители, вносители и представителни сдружения на вносители и износители, както и представителите на страната на износа и жалбоподателите и при спазване на изискването за поверителност на информацията предоставя пълния текст на получената по параграф 1 писмена жалба на известните износители и на органите на страната на износа, а при поискване предоставя този текст и на други заинтересовани лица. При изключителна многобройност на засегнатите износители пълният текст на писмената жалба може да се предостави само на органите на страната на износа или на съответното търговско сдружение.

12.   Антидъмпинговото разследване не възпрепятства митническо освобождаване.

Член 6

Разследване

1.   След откриване на разследването Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, започва разследване на ниво на Общността. Предмет на разследване са дъмпингът и вредата от него, като те се разследват едновременно. За да бъде представителен резултатът от разследването, се определя разследваният период, който в случаите на дъмпинг е не по-кратък от шестте месеца, непосредствено предхождащи откриването на процедурата. Информация, отнасяща се до период, следващ разследвания период, обикновено не се взема предвид.

2.   За отговор по използваните в антидъмпинговото разследване въпросници на съответните лица се дава най-малко 30-дневен срок. Срокът за износителите се брои от датата на получаване на въпросниците, като те се считат за получени една седмица след тяхното изпращане до износителя или предаване на подходящ дипломатически представител на страната на износа. Този срок може да бъде продължен с 30 дни, като се отчетат подобаващо сроковете за процедурата и ако разследваната страна посочи уважителни причини за такова продължаване, свързани с особени обстоятелства.

3.   Комисията може да поиска от държавите-членки да предоставят информация, в който случай държавите-членки предприемат всички необходими стъпки за предоставянето на тази информация. Държавите-членки изпращат на Комисията исканата информация, като прилагат към нея резултатите от всички предприети инспекции, проверки и разследвания. В случаите, когато информацията е от общ интерес или предоставянето ѝ е поискано от държава-членка, Комисията я предоставя на държавите-членки, освен ако не е поверителна, в който случай Комисията предоставя обобщение с неповерителен характер.

4.   Комисията може да поиска от държавите-членки предприемането на всички необходими проверки и инспекции, по-специално сред вносителите, търговците и производителите от Общността, както и провеждането на разследвания в трети страни, в случай че съответните предприятия са дали съгласие и правителството на съответната страна е официално информирано и няма възражения. Държавите-членки предприемат всички необходими стъпки, за да изпълнят исканията на Комисията. Ако Комисията или някоя държава-членка поиска, служители на Комисията се упълномощават да оказват съдействие на служителите на държавите-членки при изпълнението на техните задължения.

5.   Заинтересованите страни, които са изразили интерес в съответствие с член 5, параграф 10, се изслушват, ако в рамките на определения в известието в Официален вестник на Европейския Съюз срок са отправили писмено искане за изслушване, от което е видно, че те са заинтересована страна, която е вероятно да бъде засегната от резултатите на разследването, и че имат специални основания да бъдат изслушани.

6.   При поискване на вносителите, износителите, представителите на правителството на страната на износа и на жалбоподателите, които са заявили себе си съгласно член 5, параграф 10, се осигурява възможност за среща със страните с противни на техните интереси, където да могат да бъдат изложени противоположни становища и да бъдат изразени оборващи аргументи. Осигуряването на такава възможност трябва да отчита необходимостта от спазване на поверителност и възможностите на страните. Присъствието на такова заседание не е задължително за нито една от страните и отсъствието на страна не се тълкува в нейна вреда. Устната информация, предоставена съгласно настоящия параграф, се взема предвид, ако впоследствие бъде потвърдена писмено.

7.   Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни сдружения, организациите на купувачите и потребителите, които са заявили себе си в съответствие с член 5, параграф 10, както и представителите на страната на износа имат право, въз основа на писмено искане, да се запознаят с всяка информация, предоставена от страна по разследването и която е различна от вътрешнослужебните документи, подготвени от органите на Общността или от нейните държави-членки, ако тази информация е от съществено значение за формулирането на защитата, не е поверителна по смисъла на член 19 и която се използва в разследването. Тези страни могат да представят отговор във връзка с тази информация и коментарите им се вземат предвид, ако са подкрепени с достатъчно доказателства в отговора.

8.   С изключение на обстоятелствата, предвидени в член 18, предоставената от заинтересованите страни информация, на която се основават констатациите, се подлага на възможно най-задълбочена проверка за достоверност.

9.   При процедура, открита съгласно член 5, параграф 9, разследването приключва по възможност в рамките на една година. Във всеки случай, разследването приключва в рамките на 15 месеца от неговото откриване, с констатациите, направени съгласно член 8 за приемане на гаранции или с констатациите, направени съгласно член 9 за налагане на окончателни мерки.

Член 7

Временни мерки

1.   Временни мита могат да се приложат, ако е открита процедура в съответствие с член 5, ако е публикувано известие за откриването на тази процедура и на заинтересованите страни е дадена адекватна възможност да предоставят информация и отправят коментари в съответствие с член 5, параграф 10, ако е направено предварително положително установяване на дъмпинг и вреда от него за промишлеността на Общността, и ако интересите на Общността налагат намеса с оглед предотвратяване на причиняването на вреда. Временните мита могат да се прилагат не по-рано от 60 дни от датата на откриване на процедурата, но не по-късно от девет месеца от датата на откриване на процедурата.

2.   Размерът на временното антидъмпингово мито не надвишава предварително определения дъмпингов марж, но то следва да е по-малко от този размер, ако такова по-ниско мито е достатъчно, за да отстрани причиняваната на промишлеността на Общността вреда.

3.   Временното мито се обезпечава с гаранция и освобождаването на съответните продукти за свободно обращение в Общността става след внасянето на такава гаранция.

4.   Комисията предприема временни мерки след консултация с държавите-членки, или в неотложни случаи, след като ги информира за това. Във втория случай консултациите се провеждат не по-късно от 10 дни, след като държавите-членки са били нотифицирани за предприетите от Комисията действия.

5.   В случаите, когато държава-членка поиска незабавно предприемане на мерки и условията по параграф 1 са изпълнени, Комисията взема решение дали да наложи временно антидъмпингово мито не по-късно от пет работни дни след получаване на искането.

6.   Комисията уведомява незабавно Съвета и държавите-членки за всички решения, взети в съответствие с параграфи 1 — 5. Съветът може да вземе друго решение с квалифицирано мнозинство.

7.   Временни мита може да се налагат за срок от шест месеца с възможност за продължение от още три месеца или да се налагат за срок от девет месеца. Срокът на действие може да се продължава или да се определи на девет месеца, ако има искане за това от износители, представляващи значителен процент от осъществяваната търговия или ако тези износители не направят възражение при нотифициране от Комисията.

Член 8

Гаранции

1.   При условие че е направено предварително положително установяване на дъмпинг и вреда, Комисията може да приеме предложение за удовлетворителна доброволна гаранция от износителя да преразгледа цените си или да прекрати износа на дъмпингови цени, в случай че след специални консултации с консултативния комитет, Комисията е в достатъчна степен убедена, че по този начин вредоносният ефект на дъмпинга би бил отстранен. В такъв случай и доколкото подобна гаранция е в сила, временни мита, наложени от Комисията съгласно член 7, параграф 1 или окончателни мита, наложени от Съвета съгласно член 9, параграф 4 според случая, не се отнасят до вноса на разглеждания продукт, произведен от дружествата, посочени в решението на Комисията за приемане на гаранциите, с последващите му изменения. Увеличението на цените в резултат от тези гаранции не е повече от необходимото да се отстрани дъмпинговия марж и те следва да са по-ниски от дъмпинговия марж, ако такова увеличение е достатъчно да се отстрани вредата за промишлеността на Общността.

2.   Поемането на гаранции може да бъде предложено от Комисията, но никой износител не е длъжен да даде такива гаранции. Фактът, че износител не предлага гаранция или отказва да приеме поканата за такава, не засяга разглеждането на случая. Въпреки това, може да се реши, че опасността от причиняване на вреда е по-вероятна, ако дъмпинговият внос продължи. Гаранции не могат да бъдат искани или приемани от износителите освен след предварително положително установяване на дъмпинг и на причинена от него вреда. Освен при извънредни обстоятелства, предложение за поемане на гаранции може да се прави не по-късно от изтичането на срока за приемане на забележки в съответствие с член 20, параграф 5.

3.   Предложените гаранции не е необходимо да бъдат приемани, ако приемането им се прецени за нецелесъобразно, ако броят на действителните или потенциални износители е твърде голям или по други причини, включително такива, свързани с общата политика. Износителят може да бъде уведомен за причините за отказа да се приемат предложените от него гаранции и да получи възможност да представи коментарите си по тях. Причините за отказ се излагат в окончателното решение.

4.   От страните, които предлагат гаранция, се изисква представяне на неповерителна версия на гаранцията, така че да може да се предоставя на заинтересовани по разследването страни.

5.   В случаите, когато след консултация предложените гаранции се приемат и в рамките на консултативния комитет не се повдигнат възражения, разследването се прекратява Във всички останали случаи Комисията предоставя незабавно на Съвета доклад за резултата от консултацията с предложение за прекратяване на разследването. Приема се, че разследването е приключено, ако в рамките на един месец Съветът не вземе друго решение с квалифицирано мнозинство.

6.   При приемане на гаранция, разследването на дъмпингов внос и вредата от него обикновено приключва. В такъв случай при отрицателно установяване на дъмпинг и причинена от него вреда, гаранцията се погасява автоматично, освен ако отрицателното заключение не е в голяма степен резултат от самата гаранция. В такива случаи може да се изисква гаранцията да бъде поддържана за определен срок от време. В случай на положително установяване на дъмпинг и произтичаща от него вреда действието на гаранцията се продължава при условията, предвидени в нея и в съответните разпоредби на настоящия регламент.

7.   Комисията изисква от всеки износител, чиято гаранция е приета, да предоставя периодична информация относно изпълнението ѝ и да разрешава проверка на данните, свързани с нея. Неспазването на тези изисквания се счита за нарушаване на гаранцията.

8.   Когато от отделни износители се приеме гаранция в хода на разследване, за целите на член 11 се счита, че тази гаранция влиза в сила от датата, на която разследването за страната на износа е приключило.

9.   При неизпълнение на гаранцията или нейното оттегляне от която и да е страна по гаранцията, или в случай на оттегляне на приемането на гаранцията от страна на Комисията, приемането на гаранцията, след консултации, се оттегля с решение или с регламент на Комисията, според случая, и временното мито, наложено от Комисията съгласно член 7 или окончателното мито, наложено от Съвета съгласно член 9, параграф 4 автоматично се прилагат, при условие че на съответния износител, освен когато той сам е оттеглил гаранцията, е предоставена възможността за отправяне на коментар.

Всяка заинтересована страна или държава-членка може да подаде информация, посочваща prima facie доказателство за нарушение на гаранцията. Последващата оценка относно това дали е налице нарушение се извършва по правило в срок от шест месеца, но не по-късно от девет месеца след представянето на обоснованото искане. Комисията може да поиска съдействие от компетентните органи в държавите-членки при контрола на гаранциите.

10.   След консултации, временно мито може да се наложи в съответствие с член 7 на основата на най-добрата налична информация, ако има основание да се счита, че дадена гаранция е нарушена, или ако има нарушение или оттегляне на гаранция, когато разследването, довело до гаранцията, не е приключено.

Член 9

Прекратяване без налагане на мерки; налагане на окончателни мита

1.   При оттегляне на жалба, процедурата може да бъде прекратена, освен когато прекратяването не е в интерес на Общността.

2.   Когато след консултации се установи, че не е необходимо налагането на защитни мерки и в рамките на консултативния комитет не са повдигнати възражения, разследването или процедурата се прекратява. Във всички останали случаи Комисията изпраща незабавно доклад до Съвета с резултатите от консултациите и предложение за прекратяване на процедурата. Счита се, че процедурата е прекратена, ако в рамките на един месец Съветът не приеме друго решение с квалифицирано мнозинство.

3.   При процедури, открити в съответствие с член 5 параграф 9, вредата се разглежда обикновено като незначителна, ако съответният внос съставлява по-малко от определените в член 5, параграф 7 обеми. При същата процедура се прилага незабавно прекратяване, ако се установи, че дъмпинговият марж е по-малък от 2 %, изразен като процент от експортната цена, като при марж по-малък от 2 % за отделни износители се прекратява само разследването, но тези износители остават обект на процедурата и могат да бъдат отново подложени на разследване при последващо преразглеждане за въпросната страна в съответствие с член 11.

4.   Когато окончателно установените факти доказват, че е налице дъмпинг и причинена вреда, и интересът на Общността изискват намеса съгласно член 21, Съветът налага окончателно антидъмпингово мито, въз основа на предложение от Комисията след консултация с консултативния комитет. Съветът приема предложението, освен ако не реши с обикновено мнозинство да го отхвърли в срок от един месец след представянето му от Комисията. В случаите, когато има наложени временни мита, се подава предложение за налагане на окончателни мерки не по-късно от един месец преди изтичането на срока на тези мита. Размерът на антидъмпинговото мито не надвишава установения дъмпингов марж, но следва да бъде и по-малък, когато това по-малко мито би било достатъчно, за да се отстрани вредата за промишлеността на Общността.

5.   Антидъмпингово мито се налага в подходящ за всеки случай размер, на недискриминационна основа, върху вноса на даден продукт от всеки източник, за който се установи, че е обект на дъмпинг и причинява вреда, с изключение на внос от онези източници, от които са приети гаранции съгласно условията на настоящия регламент. Регламентът, с който се налага митото, посочва митото за всеки доставчик или, ако това е неприложимо и, най-общо, когато член 2, параграф 7, буква а) се прилага, съответната доставяща страна.

При все това, когато е приложим член 2, параграф 7, буква а), се определя индивидуално мито за износителите, които могат да докажат, на базата на надлежно обосновани искания, че:

а)

в случая на предприятия контролирани изцяло или частично от чуждестранни лица или на съвместни предприятия, износителите са свободни да репатрират капитала и печалбите;

б)

експортните цени, количествата, условията и параметрите на продажбата са определени свободно;

в)

мнозинството от акциите принадлежат на частни лица; държавните служители, участващи в борда на директорите или заемащи ключови позиции в управлението са или малцинство или трябва да се докаже, че дружеството, въпреки това е достатъчно независимо от държавна намеса;

г)

обменът на валута се извършва по пазарния курс; и

д)

държавната намеса не е такава, че да позволи заобикаляне на мерките, ако на отделните износители се определят различни митнически ставки.

6.   Когато Комисията е ограничила разследването в съответствие с член 17, антидъмпинговото мито, приложено към внос от износители или производители, които са заявили себе си в съответствие с член 17, но които не са били включени в разследването, не надвишава среднопретегления дъмпингов марж, установен за подбраните в представителната извадка страни. За целите на настоящия параграф, Комисията не взема предвид дъмпингов марж, който е равен на нула или е de minimis, както и дъмпингов марж, установен при обстоятелствата, посочени в член 18. Индивидуални мита се налагат към вноса на износителите или производителите, на които е предоставено индивидуално третиране, както е предвидено в член 17.

Член 10

Ретроактивност

1.   Временни мерки и окончателни антидъмпингови мита се прилагат само по отношение на продукти, които са предмет на свободно обращение след датата на влизане в сила на решение, взето в съответствие с член 7, параграф 1 или член 9, параграф 4, според случая, с изключение на случаите, определени в настоящия регламент.

2.   В случаите на прилагано временно мито и доказване въз основа на окончателно установените факти на дъмпинг и на вреда от него, Съветът определя, независимо от това дали трябва да бъде наложено окончателно антидъмпингово мито, частта от временното мито, която подлежи на окончателно събиране. В този смисъл, „вреда“ не включва съществено забавяне на създаването на промишленост на Общността, нито опасност от причиняване на съществена вреда, освен ако се установи, че без прилагането на временни мерки, това би довело до съществена вреда. Във всички останали случаи, включващи опасност от причиняване на вреда или забавяне всички временни суми се освобождават и окончателни мита могат да се събират само от датата на окончателно установяване на опасност от причиняване на вреда или съществено забавяне.

3.   Ако размерът на окончателното мито е по-висок от този на временното, разликата не се събира. Ако размерът на окончателното мито е по-нисък от този на временното, митото се преизчислява. Когато окончателната констатация е отрицателна, временното мито не се утвърждава.

4.   Окончателно антидъмпингово мито може да се наложи на продукти, въведени за целите на потреблението до 90 дни преди датата на прилагане на временни мерки, но не и преди датата на откриване на разследване, ако вносът е регистриран в съответствие с член 14, параграф 5, Комисията е предоставила на съответните вносители възможност да изразят становище и при условие че:

а)

за въпросния продукт има данни за дъмпинг, осъществяван за продължителен период от време или че вносителят е знаел или е бил длъжен да знае за дъмпинга, като степен на съществуване и на твърдяна или действителна вреда; и

б)

в допълнение към нивото на внос, причинил вреда през разследвания период се наблюдава допълнително съществено нарастване на вноса, който с оглед на времетраенето, обема и други фактори, е вероятно съществено да намали изравнителния ефект на окончателното антидъмпингово мито, което трябва да се приложи.

5.   При нарушение или оттегляне на гаранция, окончателни мита могат да се налагат за продукти, въведени в свободно обращение до 90 дни преди прилагането на временни мерки, ако вносът е бил регистриран в съответствие с член 14, параграф 5 и при условие че такава ретроактивна оценка не се прилага към внос, осъществен преди нарушаването или оттеглянето на гаранцията.

Член 11

Срок на действие, преразглеждане и възстановяване

1.   Антидъмпинговите мерки са в сила в степента и за времето, които са необходими, за да се неутрализира ефектът от причиняващия вреда дъмпинг.

2.   Срокът на действие на антидъмпинговите мита изтича пет години след датата на налагането им или пет години от датата на приключване на последното по ред преразглеждане на дъмпинга и вредата от него, освен ако в някое преразглеждане не е установено, че изтичането на този срок вероятно ще доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата от него. Преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на митата се предприема по инициатива на Комисията или по искане на или от името на производителите на Общността, като мярката остава в сила до приключване на преразглеждането.

Преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие се предприема, когато в искането се съдържат достатъчно доказателства, че изтичането на действието на мерките по всяка вероятност ще доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата от него. Вероятността може да бъде подкрепена, например, с доказателства за продължаващ дъмпинг и вреда или доказателства, че отстраняването на вредата се дължи изцяло или отчасти на съществуването на мерки, или доказателства, че положението на износителите или условията на пазара са такива, че биха указали вероятност от по-нататъшен вредоносен дъмпинг.

При провеждане на разследванията по настоящия параграф, на износителите, вносителите, представителите на страната на износа и на производителите от Общността се предоставя възможност да развият, опровергаят или предоставят коментари по въпросите, повдигнати в искането за преразглеждане, и в заключенията се отчитат пълно всички съответни и надлежно подкрепени с документи доказателства, представени във връзка с въпроса доколко е вероятно или не изтичането на срока на действие на мерките да доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата от него.

Известие за предстоящото изтичане на срока на действие се публикува в Официален вестник на Европейския Съюз в подходящ момент през последната година от прилагането на мерките, както е определено в настоящия параграф. След това, но не по-късно от три месеца преди изтичането на петгодишния период, производителите от Общността имат право да подадат искане за преразглеждане в съответствие с втората алинея. Публикува се и известие за действителното изтичане на срока на действие на мерките по настоящия параграф.

3.   Необходимостта от продължаване на действието на мерките може също да се преразглежда, ако това е оправдано — по инициатива на Комисията или по искане на държава-членка — или, в случаите когато е изминал разумен период от най-малко една година от налагането на окончателната мярка, по искане на износител, вносител или производители от Общността, като искането съдържа достатъчно доказателства в подкрепа на необходимостта от подобно междинно преразглеждане.

Процедура по междинно преразглеждане се открива, когато искането съдържа достатъчно доказателства, че продължаване на действието на мярката не е вече необходимо за компенсиране на дъмпинга и/или че няма вероятност причиняването на вреда да продължи или да се повтори, ако мярката се отмени или измени, или че действащата мярка не е или вече не е достатъчна за неутрализиране на дъмпинга, който причинява вреда.

При провеждане на разследванията съгласно настоящия параграф Комисията има право, inter alia, на преценка доколко е налице съществена промяна на обстоятелствата по отношение на дъмпинга и вредата от него и доколко съществуващите мерки постигат желания ефект да отстранят вредата по-рано установена съгласно член 3. За тази цел при окончателната преценка се вземат предвид всички релевантни и надлежно подкрепени от документи доказателства.

4.   Преразглеждане се извършва и с цел определяне на индивидуален дъмпингов марж за новоизносители от страната на износа, които не са изнасяли продукта през периода на разследването, на което се основават мерките.

Такова преразглеждане се предприема, ако новоизносител или производител може да докаже, че не е свързано лице с износителите или производителите в страната на износа, по отношение на които се прилагат антидъмпинговите мерки за продукта и че той деиствително е изнасял за Общността след разследвания период или ако може да докаже, че е поел неотменимо договорно задължение за износ на голямо количество за Общността.

Процедура по преразглеждане за новоизносител се открива и провежда в ускорени срокове след консултация с консултативния комитет и след като на производителите от Общността е дадена възможност да отправят коментар. Регламентът на Комисията, по силата на който се открива процедура по преразглеждане, отменя действащото мито по отношение на съответния новоизносител, като изменя регламента, с който е наложено съответното мито и въвежда регистрационен режим за съответния внос в съответствие с член 14, параграф 5, за да се гарантира възможността за ретроактивно налагане на антидъмпингово мито, считано от датата на откриване на процедурата по преразглеждане, ако това преразглеждане приключи с установяване на дъмпинг по отношение на новоизносителя.

Разпоредбите на настоящия параграф не се прилагат, когато са наложени мита по член 9, параграф 6.

5.   Съответните разпоредби на настоящия регламент по отношение на процедурите и провеждането на разследванията, с изключение на онези, които се отнасят до сроковете, се прилагат за всяко преразглеждане, извършвано съгласно параграфи 2, 3 и 4. Преразглежданията, извършвани по параграфи 2 и 3, се извършват експедитивно, като нормалният срок за това е 12 месеца от датата на откриване на преразглеждането. При всички случаи, преразглеждането съгласно параграфи 2 и 3 завършва не по-късно от 15 месеца след откриването. Преразглеждания съгласно параграф 4 при всички случаи приключват в срок от девет месеца след откриването им. Когато преразглеждане, провеждано по параграф 2 бъде открито, докато паралелно тече преразглеждане по параграф 3 в рамките на същата процедура, преразглеждането по параграф 3 приключва в срока, предвиден за преразглеждането по параграф 2.

Комисията прави предложение за предприемане на действие до Съвета не по-късно от един месец преди изтичането на сроковете, посочени в първата алинея.

Когато разследването не е приключило в рамките на сроковете, посочени в първата алинея, мерките:

престават да бъдат валидни за разследвания по параграф 2,

престават да бъдат валидни в случай на разследвания, провеждани паралелно по параграфи 2 и 3, когато или разследването по параграф 2 е било открито, докато е текло преразглеждане по параграф 3 в рамките на същата процедура или такива преразглеждания са били открити по същото време, или

остават непроменени за разследвания по параграфи 3 и 4.

За изтичането или оставянето в сила на мерките съгласно настоящия параграф се публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

6.   Преразглежданията по този член се откриват по инициатива на Комисията след консултация с консултативния комитет. Когато преразглежданията го налагат, дадени мерки се отменят или остават в сила съгласно параграф 2 или се отменят, остават в сила или се изменят съгласно параграфи 3 и 4, от институцията на Общността, която отговаря за тяхното въвеждане. Когато определени мерки се отменят за индивидуални износители, но не и за страната като цяло, тези износители продължават да са обект на процедурата и могат да бъдат подлагани автоматично на ново разследване при всяко поредно преразглеждане, предприемано за съответната страна в съответствие с настоящия член.

7.   Когато преразглеждане на мерки в съответствие с параграф 3 е в ход в края на периода на прилагане на мерките по смисъла на параграф 2, съответното преразглеждане отчита и обстоятелствата, изложени в параграф 2.

8.   Независимо от параграф 2 вносител може да предяви искане за възстановяване на събрани мита, ако се докаже, че дъмпинговият марж, на чиято основа са платени митата, е бил елиминиран или редуциран до ниво, по-ниско от нивото на действащото мито.

При предявяване на искане за възстановяване на антидъмпингови мита вносителят подава заявление до Комисията. Заявлението се депозира чрез държавата-членка, на територията на която продуктите са допуснати за свободно обращение, в рамките на шест месеца, считано от датата, на която размерът на наложените окончателни мита е бил надлежно определен от компетентните органи или считано от датата, на която е взето решение да се съберат окончателно обезпечените като временно мито суми. Държавите-членки незабавно препращат заявлението до Комисията.

Заявление за възстановяване на мита се приема, че е надлежно подкрепено от доказателства, само когато съдържа точна информация за сумата, за която се претендира възстановяване на антидъмпингови мита и цялата митническ документация, свързана с изчисляването и заплащането на тази сума. Заявлението съдържа също така доказателства, за представителен период от време, за нормалните стойности и експортните цени за Общността на износителя или производителя, обект на митата. В случаите, когато вносителят не е свързано лице със съответния износител или производител и информацията за това не е в непосредствена наличност, или когато износителят или производителят не е готов да предостави тази информация на вносителя, заявлението съдържа декларация на износителя или производителя, че дъмпинговият марж е редуциран или елиминиран, по смисъла на този член, и че релевантните подкрепящи доказателства ще бъдат предоставени на Комисията. Когато тези доказателства от износителя или производителя не постъпят в рамките на разумен период от време, заявлението се отхвърля.

След консултации с консултативния комитет Комисията решава дали и в каква степен заявлението следва да бъде уважено. Тя може да реши по всяко време да открие процедура за междинно преразглеждане, при което информацията и заключенията от това преразглеждане, проведено в съответствие с разпоредбите за провеждане на подобни преразглеждания, се използва като основа за определяне дали и в каква степен възстановяването е оправдано. Възстановяването на мита се осъществява в нормалния случай в рамките на 12 месеца, но при никакви обстоятелства не може да се забави повече от 18 месеца, считано от датата, на която вносителят на продукта, за който е наложено антидъмпингово мито, е подал надлежно подкрепено с доказателства заявление с искане за възстановяване. Плащането на разрешено възстановяване на мито следва да се осъществява обикновено от държавите-членки в рамките на 90 дни от вземането на решението на Комисията.

9.   При провеждането на всяко преразглеждане или разследване за възстановяване на мита съгласно настоящия член Комисията прилага, ако няма промяна в обстоятелствата, същата методология, която е била приложена при разследването, довело до налагане на мито, при надлежно отчитане на член 2, и по-специално параграфи 11 и 12 от него, и на член 17.

10.   При провеждане на всяко разследване съгласно настоящия член Комисията проверява достоверността на експортните цени в съответствие с член 2. При вземане на решение за конструиране на експортната цена в съответствие с член 2, параграф 9 Комисията обаче я изчислява без приспадане на сумата за заплатени антидъмпингови мита, ако са предоставени окончателни доказателства, че митото е надлежно отразено в препродажните цени и производните от тях продажни цени в Общността.

Член 12

Подновено разследване

1.   Когато промишлеността на Общността или друга заинтересована страна подадат, обикновено в рамките на две години след влизане в сила на мерките, достатъчна информация, показваща, че след първоначалния период на разследване и преди или след налагането на мерките, експортните цени са намалени или че няма колебание на цените на препродаване или на последващите продажни цени на внесените продукти в Общността, или че това колебание е недостатъчно, след консултации разследването може да бъде започнато отново, за да се провери дали мярката е имала ефект върху горепосочените цени.

Разследването може също така да бъде започнато отново при горепосочените условия по инициатива на Комисията или по молба на държава-членка.

2.   По време на подновеното в съответствие с настоящия член разследване на износителите, вносителите и производителите от Общността се предоставя възможност да разяснят ситуацията по отношение на препродажните цени и производните от тях продажни цени: ако заключението е, че мярката е следвало да повлияе на тези цени, тогава с цел да се отстрани установената предварително в съответствие с член 3 вреда, експортните цени се определят отново в съответствие с член 2 и дъмпинговите маржове се преизчисляват, така че да отчетат новоопределените експортни цени.

Когато се счита, че условията на член 12, параграф 1 са изпълнени поради намаляване на износните цени, което се е случило след периода на първоначално разследване и преди или след налагането на мерките, дъмпинговите маржове могат да бъдат преизчислени, за да се отчетат тези по-ниски експортни цени.

3.   Когато подновеното разследване по настоящия член покаже нарастващ дъмпинг, действащите мерки могат, след консултации, да бъдат изменени от Съвета, по предложение от Комисията в съответствие с новите констатации за експортните цени. Предложението се приема от Съвета, освен когато същият реши с обикновено мнозинство да го отхвърли в срок от един месец след представянето му от Комисията. Размерът на антидъмпинговото мито, наложено съгласно настоящия член, не надвишава двойния размер на митото, първоначално наложено от Съвета.

4.   Съответните разпоредби на членове 5 и 6 се прилагат за всички подновени разследвания, провеждани съгласно настоящия член, с изключение на изискването, такива подновени разследвания да се провеждат експедитивно и по правило да приключат в рамките на шест месеца след датата на започване на подновеното разследване. При всички случаи такива подновени разследвания приключват в рамките на девет месеца след започване на подновеното разследване.

Комисията прави предложение за предприемане на действие от страна на Съвета не по-късно от един месец преди изтичане на сроковете, посочени в първата алинея.

Когато подновеното разследване не бъде приключено в рамките на сроковете, посочени в първата алинея, мерките остават непроменени. Известие за оставянето в сила на мерките по настоящия параграф се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

5.   Предполагаеми промени на нормалната стойност се вземат под внимание по силата на настоящия член, само ако в сроковете, заложени в известието за откриване на разследване, на Комисията е предоставена пълна информация, надлежно подкрепена с доказателства за преразгледани нормални стойности. Ако разследването включва преразглеждане на нормални стойности, вносът може да бъде подложен на регистрационен режим в съответствие с член 14, параграф 5 в очакване на изхода от подновеното разследване.

Член 13

Заобикаляне

1.   Обхватът на антидъмпинговите мита, наложени съгласно настоящия регламент, може да бъде разширен върху вноса от трети страни на сходни продукти, независимо дали последните са леко видоизменени или не, или за внос на леко видоизменени сходни продукти от страната, подложена на мерките, или части от същите, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Обхватът на антидъмпингови мита, които не надвишават остатъчното антидъмпингово мито, наложено съгласно член 9, параграф 5 може да бъде разширен и върху вноса от дружества, които се ползват от индивидуални мита в страните, подложени на мерки, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Заобикалянето се определя като промяна в схемите на търговия между трети страни и Общността или между отделни дружества и страната, обект на мерките и Общността, което произтича от практика, процес или дейност, за които няма достатъчно основание или икономическа обосновка освен налагането на митото, и когато има доказателства за нанесена вреда или за това че коригиращият ефект на митото е изложен на риск по отношение на цените и/или количествата на сходния продукт, и когато има доказателства за дъмпинг във връзка с предварително определените нормални стойности за сходните продукти, ако това е необходимо съгласно разпоредбите на член 2.

Практиката, процесът или дейността, посочени в първата алинея, включват, inter alia, лекото видоизменение на съответния продукт, за да може той да попадне в митнически кодове, които принципно не са предмет на мерките, при условие че видоизменението не променя същностните характеристики на продукта, изпращането на продукта, обект на мерките, през трети страни, реорганизацията от страна на износителите или производителите на схемите им за търговия и техните търговски канали в страната, обект на мерки, с крайна цел продуктите им да бъдат изнесени за Общността чрез производители, ползващи се от индивидуални ставки на митата, по-ниски от митата, приложими за продуктите на производителите, и при обстоятелствата посочени по-долу, параграф 2, комплектоването на части чрез операция по комплектоване в Общността или в трета страна.

2.   Комплектоването в Общността или в трета страна се разглежда като заобикаляне на действащите мерки, когато:

а)

комплектоването е започнало или значително е нарастнало от или непосредствено преди откриването на антидъмпингово разследване и съответните частиса с произход от страната, обект на мерки; и

б)

частите съставляват 60 % или повече от общата стойност на всички части на комплектования продукт, като не се разглежда обаче като заобикаляне случаят, когато добавената стойност на включените в комплектоването или доокомплектоването части надвишава 25 % от производствените разходи, и

в)

възстановителният ефект на митото, изразен като цени и/или количества на комплектования сходен продукт, намалява и има доказателства за дъмпинг по отношение на нормалните стойности, предварително установени за сходни или подобни продукти.

3.   Разследвания по настоящия член се откриват по инициатива на Комисията или по искане на държава-членка или друга заинтересована страна въз основа на достатъчно доказателства по отношение на факторите, посочени в параграф 1. Откриването се извършва след консултации с консултативния комитет, с регламент на Комисията, който може също така да инструктира митническите органи да въведат регистрационен режим на вноса съгласно член 14, параграф 5 или да поискат гаранции. Комисията извършва разследвания, за които митническите органи могат да съдействат, и които завършват в срок от 9 месеца. Когато окончателно установените факти оправдават разширяването на обхвата на мерките, това се извършва от Съвета по предложение на Комисията, след консултации с консултативния комитет. Предложението се приема от Съвета, освен когато същият реши с обикновено мнозинство да отхвърли предложението, в срок от един месец след представянето му от Комисията. Разширението на обхвата на мярката влиза в сила от датата, от която е бил въведен регистрационен режим съгласно член 14, параграф 5 или на която са били поискани гаранции. Съответните процедурни разпоредби на настоящия регламент по отношение на откриването и провеждането на разследванията се прилагат съгласно настоящия член.

4.   Вносът не подлежи на регистрационен режим по член 14, параграф 5 или на мерките, когато търговията се осъществява от дружества, ползващи се с освобождаване. Искания за освобождаване, надлежно подкрепени с доказателства, се подават в рамките на сроковете, установени с регламента на Комисията за откриване на разследването. В случай на практики, процеси или дейности за заобикаляне на мерките, които се случват извън Общността, на производителите може да бъде предоставено освобождаване от митата за разглеждания продукт, ако покажат, че не са свързани с производител, подлежащ на мерките, и е установено, че не са замесени в практики за заобикаляне, определени в параграфи 1 и 2 от настоящия член. В случай че практиката, процесът или дейността за заобикалянето се случва в рамките на Общността, на вносителите може да бъде предоставено освобождаване, ако покажат, че не са свързани с производители, подложени на мерките.

Освобождаването се предоставя с решение на Комисията след консултации с консултативния комитет или с решение на Съвета, с което се налагат мерките и остава в сила за срока и при условията, посочени в решението.

Ако условията на член 11, параграф 4 са спазени, освобождаване може да бъде предоставено и след заключение на разследването, водещо до разширяване обхвата на мерките.

При условие, че е изтекла поне една година от разширяване обхвата на мерките и когато броят на страните, които искат или евентуално биха поискали освобождаване, е значителен, Комисията може да реши да открие преразглеждане на разширяването на обхвата на мерките. Всяко такова преразглеждане се провежда съгласно разпоредбите на член 11, параграф 5 така, както се прилага към преразглеждания по член 11, параграф 3.

5.   Настоящият член по никакъв начин не обезсилва нормалното прилагане на действащите разпоредби по отношение на митата.

Член 14

Общи разпоредби

1.   Временни или окончателни антидъмпингови мита се налагат с регламент и се събират от държавите-членки под формата, в определения размер и в съответствие с всички останали критерии, определени в регламента, с който се налагат митата. Тези мита се събират независимо от митата, данъците и другите такси, налагани обикновено при внос на стоки. Не се допуска едновременно налагане на антидъмпингово и изравнително мито при разглеждане на един и същ случай, възникнал поради дъмпинг или наличие на експортно субсидиране.

2.   Регламентите, с които се налагат временни или окончателни антидъмпингови мита, както и регламентите или решенията, с които се приемат гаранции или с които се прекратяват разследвания или процедури, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. По-специално при отчитане на необходимостта от защита на поверителна информация, регламентите и решенията съдържат имената на износителите, ако е възможно, или на страните, предмет на разглеждане, описание на продукта и обобщение на съществените факти и съображения, релевантни за установяването на дъмпинг и причинена от него вреда. Във всеки конкретен случай екземпляр от регламента или решението се изпращат на известните заинтересовани страни. Разпоредбите на настоящия параграф се прилагат mutatis mutandis и при процедурите по преразглеждане.

3.   В съответствие с настоящия регламент могат да се приемат специални разпоредби, по-специално по отношение на общото дефиниране на понятието за произход, съдържащо се в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (6).

4.   В интерес на Общността, действието на мерките, наложени по силата на настоящия регламент може, след консултации с консултативния комитет, да бъде спряно с решение на Комисията за срок от девет месеца. Това спиране може да бъде продължено за допълнителен срок, ненадвишаващ една година, когато Съветът реши това, по предложение на Комисията. Предложението се приема от Съвета, освен когато същият реши с обикновено мнозинство да отхвърли предложението, в срок от един месец след представянето му от Комисията. Действието на мерките може да бъде спряно, само когато пазарните условия са се променили временно в такава степен, че е малко вероятно вредата да настъпи отново в резултат на спирането и при условие че на промишлеността на Общността е била предоставена възможността да даде становище и това становище е взето предвид. Действието на мерките може да бъде възобновено по всяко време и след консултации, когато отпаднат предпоставките за спирането.

5.   След консултация с консултативния комитет Комисията може да възложи на митническите органи да предприемат необходимите действия за въвеждане на регистрационен режим на внос, което да позволява последващо прилагане на мерки по отношение на този внос, считано от датата на регистрация. Регистрационен режим по отношение на внос може да се въвежда по искане на промишлеността на Общността, подкрепено с достатъчно доказателства, обосноваващи подобно действие. Регистрационен режим се въвежда с регламент, в който се дефинира целта на предприеманата мярка и ако е подходящо, предполагаемият размер на евентуалното бъдещо задължение. Регистрационен режим по отношение на внос не може да се въвежда за период, по-дълъг от девет месеца.

6.   Държавите-членки информират Комисията ежемесечно за вноса на продукти, които са предмет на разследване или спрямо които са въведени мерки и за сумите от събраните в съответствие с този регламент мита.

7.   Без да се засяга параграф 6 Комисията може да поиска от държавите-членки, за всеки отделен случай, да предоставят необходимата информация за ефективен контрол на прилагането на мерките. В това отношение се прилагат разпоредбите на член 6, параграфи 3 и 4. Всякакви данни, предоставени от държавите-членки съгласно настоящия член, попадат в обхвата на разпоредбите на член 19, параграф 6.

Член 15

Консултации

1.   Консултациите, предвидени в настоящия регламент, се провеждат в рамките на консултативен комитет, в който участват представители на всички държави-членки, като председател е представител на Комисията. Консултации се провеждат незабавно по искане на държава-членка или по инициатива на Комисията и във всички останали случаи в рамките на период, който позволява спазване на сроковете, заложени в настоящия регламент.

2.   Комитетът заседава, когато бъде свикан от неговия председател. Той предоставя цялата относима информация на държавите-членки във възможно най-кратки срокове, но не по-късно от 10 работни дни преди заседанието.

3.   В случай на необходимост консултациите могат да бъдат и само писмени; тогава Комисията нотифицира държавите-членки и определя срок, в рамките на който те могат да изразят своите становища или да поискат устна консултация, която да бъде организирана от председателя, ако е възможно устната консултация да се проведе в рамките на период, позволяващ спазване на сроковете, заложени в настоящия регламент.

4.   Предмет на консултация са по-специално:

а)

наличието на дъмпинг и методите за установяване на дъмпинговия марж;

б)

наличието и размерът на причиняваната вреда;

в)

причинната връзка между дъмпинговия внос и вредата от него;

г)

подходящите при съответните обстоятелства мерки за предотвратяване или неутрализиране на причиняваната от дъмпинга вреда и начините и средствата за привеждане на тези мерки в действие.

Член 16

Проверки на място

1.   Ако счете за необходимо, Комисията провежда проверки на място с цел проверка на документацията на вносителите, износителите, търговците, представителите, производителите, търговските обединения и организации и достоверността на подадената информация за дъмпинг и вреда. При липса на точен и своевременен отговор проверка на място не може да бъде провеждана.

2.   Комисията осъществява при необходимост разследвания в трети страни, в случай че получи съгласието за това на съответните дружества, нотифицира представителите на правителството на въпросната страна и те не възразят срещу разследването. След получаване на съгласието на съответните дружества, Комисията нотифицира органите на страната на износа за имената и адресите на дружествата, които трябва да бъдат посетени, както и за договорените за това дати.

3.   Съответните дружествата получават информация за естеството на информацията, обект на проверка по време на проверката на място, както и за евентуална друга информация, която следва да бъде предоставена по време на такива проверки, без това да изключва възможността от предявяване на искания по време на проверката за повече подробности по събраната допълнително информация.

4.   По време на разследванията, провеждани по параграфи 1, 2 и 3, Комисията се подпомага от длъжностни лица на държави-членките, изявили съответния интерес.

Член 17

Представителна извадка

1.   Когато броят на жалбоподателите, износителите или вносителите, видовете продукти или броят на сделките е голям, разследването може да се ограничи до приемлив брой страни, продукти и сделки чрез използването на представителни извадки, които са статистически валидни, въз основа на наличната информация по време на подбора, или да се ограничи до най-големия представителен обем на производство, продажби или износ, чието изследване е възможно в рамките на наличното време.

2.   Окончателният подбор на лица, видове продукти и осъществени сделки, осъществен съгласно тези разпоредби за получаване на представителна извадка, се прави от Комисията, като се предпочита представителната извадка да е съгласувана и одобрена от заинтересованите страни, при условие че тези заинтересовани страни са заявили себе си като такива и са предоставили достатъчна налична информация в рамките на три седмици от откриването разследването, за да може да се направи подбор на представителна извадка.

3.   В случаите на ограничено разследване в съответствие с настоящия член все пак се определя индивидуален дъмпингов марж за всеки износител или производител, различен от първоначално подбраните, който представи в срока, определен от настоящия регламент, необходимата информация, освен ако броят на износителите или производителите е толкова голям, че индивидуалните разследвания биха затруднили разследването неоправдано и биха забавили приключването му в надлежен срок.

4.   Ако е взето решение за представителна извадка и някоя или всички от подбраните страни демонстрират неоказване на съдействие, което има вероятност да се отрази съществено върху изхода на разследването, може да се направи нова представителна извадка. При трайна висока степен на неоказване на съдействие или липса на достатъчно време за нова представителна извадка се прилагат съответните разпоредби на член 18.

Член 18

Неоказване на съдействие

1.   В случай че заинтересована страна откаже достъп или по друг начин не предостави в срока, предвиден по настоящия регламент, необходимата информация или значително възпрепятства разследването, предварителните или окончателни заключения, положителни или отрицателни, могат да бъдат направени въз основа на наличните факти. Ако се установи, че заинтересовано лице предостави невярна или подвеждаща информация, тази информация се изключва и се използват наличните факти. Заинтересованите лица се предупреждават за последиците от неоказване на съдействие.

2.   Непредоставянето на отговор на електронен носител не се тълкува като неоказване на съдействие, ако заинтересованата страна докаже, че предоставянето на отговор под тази форма би представлявало неоправдана допълнителна тежест или неоправдани допълнителни разходи.

3.   Ако предоставената от заинтересована страна информация не е съвършена във всяко едно отношение, тя не се изключва автоматично, ако недостатъците в нея не са от естество, което да причини неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения и ако информацията е предоставена по подходящ начин, навреме и може да бъде проверена, и ако страната е действала, полагайки всички усилия.

4.   Ако доказателства или информация не бъдат приети, предоставящата ги страна се информира за съответните причини, като ѝ се дава възможност да предостави допълнителни разяснения в определения за това срок. Ако и допълнителните разяснения се счетат за незадоволителни, причините за изключването на доказателства или информация от разследването се разгласяват и се включват в публикуваните констатации.

5.   Ако определянето, включително на нормалната стойност, се прави на основата на разпоредбите на параграф 1, включително на основата на предоставена в жалбата информация, когато е възможно и постижимо във времевите рамки на разследването, данните се проверяват, като се съпоставят с информация от други налични независими източници като публикувани ценови листи, официални статистики за вноса и данни за митнически постъпления или с информация, получена в хода на разследването от други заинтересовани страни.

Тази информация може да включва съответни данни, отнасящи се до световния пазар или други представителни пазари, когато това е уместно.

6.   Ако заинтересована страна отказва съдействие или оказва само частично съдействие, като по този начин препятства получаването на релевантна информация, резултатът от разследването за такава страна може да бъде по-малко благоприятен отколкото, ако тя би сътрудничила.

Член 19

Поверителност

1.   Всяка поверителна по своя характер информация (защото например разгласяването ѝ би дало значително конкурентно преимущество на конкурент или би имало значителен отрицателен ефект за лицето, предоставило информацията или за трето лице, от което информацията е получена), както и информацията, предоставена от страни по разследването на поверителна основа, се разглежда от органите като поверителна, ако са посочени уважителни причини за това.

2.   От заинтересованите страни, които предоставят информация на поверителна основа, се изисква да представят обобщения с неповерителен характер. Обобщенията с неповерителен характер са достатъчно подробни, за да позволят разбирането на смисъла на предоставената при поверителност информация. В изключителни случаи заинтересованите страни може да посочат, че информацията не подлежи на обобщаване. В тези изключителни случаи се декларират причините, поради които информацията не подлежи на обобщаване.

3.   Ако се установи, че искането за поверителност не е обосновано и заинтересованата страна не желае да предостави информацията или да разреши разгласяването ѝ в обобщен вид, такава информация може да не бъде взета предвид, освен ако чрез подходящи източници се докаже, че тя е вярна. Исканията за поверителност не може да се отхвърлят произволно.

4.   Настоящият член не изключва разгласяване на обща информация от органите на Общността и по-специално на основанията, въз основа на които се вземат решения по силата на настоящия регламент, и на доказателствата, използвани от органите на Общността, ако съответните основания е необходимо да се разясняват в рамките на съдебно производство. При такова разгласяване трябва да се държи сметка за законния интерес на съответните лица да не се накърнява търговската им тайна.

5.   Съветът, Комисията, държавите-членки, или техни длъжностни лица нямат право да разгласяват информация, получена по силата на настоящия регламент, за която предоставилото я лице е поискало поверително третиране, без изрично съгласие на предоставилото я лице. Информация, обменяна между Комисията и държавите-членки, информация, свързана с консултациите, провеждани в съответствие с член 15, както и вътрешните документи, изготвяни от органите на Общността или от държавите-членки, не се разгласяват, освен по реда на специалните разпоредби на настоящия регламент.

6.   Информацията, получена съгласно настоящия регламент, се използва само за целите, за които е била поискана. Тази разпоредба не изключва възможността информация, получена в контекста на едно разследване, да се използва с цел откриване на други разследвания в рамките на същата процедура по отношение на разглеждания продукт.

Член 20

Разгласяване

1.   Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни обединения, както и представителите на страната на износа имат право да изискат разгласяване на подробностите, подкрепящи основните факти и съображения, на основата на които са въведени временни мерки. Искания за такова разгласяване се правят писмено непосредствено след въвеждането на временни мерки, а разгласяването се прави също писмено във възможно най-кратък срок след подаване на искането.

2.   Страните, посочени в параграф 1, имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без въвеждане на мерки, като се отдава особено внимание на разгласяването на факти и съображения, различни от използваните при въвеждане на временни мерки.

3.   Исканията за окончателно разгласяване по смисъла на параграф 2 се отправят в писмена форма до Комисията и се получават, в случаите на въвеждане на временни мита, не по-късно от един месец след публикуване на налагането на това мито. Когато не е въведено временно мито, на страните се предоставя възможност да поискат окончателно разгласяване в срок, определен от Комисията.

4.   Окончателното разгласяване се прави в писмена форма. То се прави, с надлежно отчитане на защитата на поверителна информация, във възможно най-кратък срок и обикновено не по-късно от един месец преди вземане на окончателно решение или преди внасяне от страна на Комисията на предложение за окончателни действия в съответствие с член 9. Ако Комисията не в състояние да разгласи някои факти и съображения към този момент, това се извършва във възможно най-кратък срок след този момент. Разгласяването не преопределя решенията, които може да бъдат взети от Комисията или Съвета впоследствие, но ако такива решения се основават на други факти и съображения, същите се разгласяват във възможно най-кратък срок.

5.   Забележки, направени след окончателното разгласяване, се вземат предвид, само когато се получат в рамките на срок, определен от Комисията за всеки конкретен случай, като този срок е най-малко 10 дни, при надлежно отчитане на спешността на случая.

Член 21

Интерес на Общността

1.   Преценката дали интересът на Общността налага намеса се основава на отчитане на различните интереси в тяхната цялост, включително на интересите на местната промишленост, търговците и потребителите и преценка в съответствие с този член се прави само когато на всички заинтересовани лица е била предоставена възможност да изложат своите становища в съответствие с параграф 2. При такова иззследване се отделя специално внимание на необходимостта да се елиминират нарушаващите търговията последици от вредоносен дъмпинг и да се възстанови реалната конкуренция. Мерки, определени на основата на установен дъмпинг и вреда от него, може да не се въвеждат, в случаите, когато органите, на основата на цялата получена информация, могат категорично да заключат, че въвеждането на тези мерки не е в интерес на Общността.

2.   С цел да се подсигури солидна основа, която да позволи на органите да вземат предвид всички мнения и информации при формулиране на решението доколко въвеждането на мерки е в интерес на Общността или не е, жалбоподателите, вносителите и техните представителни сдружения, представителните организации на търговците и на потребителите, имат право да заявят себе си и да предоставят на Комисията информация в срок, определен в публикуваното известие за откриване на антидъмпингово разследване. Такава информация или подходящи обобщения на същата се предоставят на останалите страни, посочени в настоящия член, и те имат право да я коментират.

3.   Страните, действали в съответствие с параграф 2, имат право да поискат устно изслушване. Такива искания се уважават, когато се предоставени в рамките на сроковете, определени в параграф 2 и когато съдържат обосновка какво от гледна точка на интереса на Общността налага да бъдат изслушани.

4.   Страните, действали в съответствие с параграф 2, имат право на коментар по прилагането на временни мита. За да бъдат взети предвид, такива коментари трябва да се получат в рамките на месец от въвеждането на съответните мерки и да може да се предоставят, те или подходящи обобщения, на други страни с право да отговорят на съответните коментари.

5.   Комисията проучва надлежно предоставената ѝ информация и степента на нейната представителност, като резултатите от анализа, заедно със становище по основанията, се предоставя на консултативния комитет. Във всяко едно предложение, което прави в съответствие с член 9, Комисията търси равновесието между различните становища, изразени в комитета.

6.   Страните, действали в съответствие с параграф 2, имат право да искат да им бъдат предоставени фактите и съображенията, които има вероятност да послужат като основа за вземане на окончателно решение. Такава информация се предоставя в рамките на възможното и без да засяга последващи решения на Комисията или Съвета.

7.   Взема се предвид само информация, подкрепена с реални доказателства в полза на достоверността й.

Член 22

Заключителни разпоредби

Настоящият регламент не изключва прилагането на:

а)

специални правила, определени в споразумения, сключени между Общността и трети страни;

б)

регламентите на Общността в областта на селскостопанския сектор и Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета от 6 декември 1993 г. за определяне на търговския режим, приложим за някои стоки, получени от преработката на селскостопански продукти (7), Регламент (ЕО) № 1667/2006 на Съвета от 7 ноември 2006 г. относно глюкозата и лактозата (8) и Регламент (ЕИО) № 2783/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. за общата система за търговия с яйчен албумин и млечен албумин (9). Настоящият регламент действа в допълнение към тези регламенти и дерогира онези разпоредби в тях, които изключват прилагането на антидъмпингови мита;

в)

специални мерки, освен ако те не влизат в противоречие с поети по ГАТТ задължения.

Член 23

отмяна

Регламент (ЕО) № 384/96 се отменя.

Въпреки това, отмяната на Регламент (ЕО) № 384/96 не засяга валидността на процедурите, открити съгласно него.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 24

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 30 ноември 2009 година.

За Съвета

Председател

S. O. LITTORIN


(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр. 1.

(3)  Виж приложение I.

(4)  ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1.

(5)  Включително Азербайджан, Беларус, Северна Корея,, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан.

(6)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 318, 20.12.1993 г., стр. 18.

(8)  ОВ L 312, 11.11.2006 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр. 104.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОТМЕНЕНИЯТ РЕГЛАМЕНТ И СПИСЪК НА НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ИЗМЕНЕНИЯ

Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета

(ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр. 1)

 

Регламент (ЕО) № 2331/96 на Съвета

(ОВ L 317, 6.12.1996 г., стр. 1)

 

Регламент (ЕО) № 905/98 на Съвета

(ОВ L 128, 30.4.1998 г., стр. 18)

 

Регламент (ЕО) № 2238/2000 на Съвета

(ОВ L 257, 11.10.2000 г., стр. 2)

 

Регламент (ЕО) № 1972/2002 на Съвета

(ОВ L 305, 7.11.2002 г., стр. 1)

 

Регламент (ЕО) № 461/2004 на Съвета

(ОВ L 77, 13.3.2004 г., стр. 12)

член 1

член 3, единствено по отношение на позоваването на Регламент (ЕО) № 384/96

Регламент (ЕО) № 2117/2005 на Съвета

(ОВ L 340, 23.12.2005 г., стр. 17)

 


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕО) № 384/96

Настоящият регламент

Член 1

Член 1

Член 2, параграф 1

Член 2, параграф 1

Член 2, параграф 2

Член 2, параграф 2

Член 2, параграф 3, първо изречение

Член 2, параграф 3, първа алинея

Член 2, параграф 3, второ изречение

Член 2, параграф 3, втора алинея

Член 2, параграф 4

Член 2, параграф 4

Член 2, параграф 5, първо изречение

Член 2, параграф 5, първа алинея

Член 2, параграф 5, второ изречение

Член 2, параграф 5, втора алинея

Член 2, параграф 5, втора и трета алинея

Член 2, параграф 5, трета и четвърта алинея

Член 2, параграфи 6 – 9

Член 2, параграфи 6 – 9

Член 2, параграф 10, букви а) – з)

Член 2, параграф 10, букви а) – з)

Член 2, параграф 10, подточка i), първо изречение

Член 2, параграф 10, подточка i), първа алинея

Член 2, параграф 10, подточка i), второ изречение

Член 2, параграф 10, подточка i), втора алинея

Член 2, параграф 10, букви й) и к)

Член 2, параграф 10, букви й) и к)

Член 2, параграфи 11 и 12

Член 2, параграфи 11 и 12

Член 3, параграф 1

Член 3, параграф 1

Член 3, параграф 2

Член 3, параграф 2, уводни думи и букви a) и б)

Член 3, параграф 3

Член 3, параграф 3

Член 3, параграф 4

Член 3, параграф 4, уводни думи и букви a) и б)

Член 3, параграфи 5 – 9

Член 3, параграфи 5 – 9

Член 4, параграф 1, уводни думи

Член 4, параграф 1, уводни думи

Член 4, параграф1, буква a)

Член 4, параграф 1, буква a)

Член 4, параграф 1, буква б)

Член 4, параграф 1), буква б), уводни думи и подточки i) и ii)

Член 4, параграф 2

Член 4, параграф 2, първа алинея, уводни думи и букви a), б) и в)

Член 4, параграф 2, втора алинея

Член 4, параграфи 3 и 4

Член 4, параграфи 3 и 4

Членове 5 – 22

Членове 5 – 22

Член 23

Член 23

Член 24, първа алинея

Член 24

Член 24, втора алинея

Приложение I

Приложение II


ДИРЕКТИВИ

22.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 343/74


ДИРЕКТИВА 2009/158/EО НА СЪВЕТА

от 30 ноември 2009 г.

относно ветеринарно-санитарните изисквания за вътреобщностната търговия и вноса от трети държави на домашни птици и яйца за люпене

(кодифицирана версия)

(Текст от значение за ЕИП)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

Директива на Съвета 90/539/ЕИО от 15 октомври 1990 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за търговията в Общността и вноса от трети страни на домашни птици и яйца за люпене (2) е била неколкократно съществено изменяна (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)

Домашните птици като живи животни и яйцата за люпене като животински продукти са включени в списъка на продукти в приложение I към Договора.

(3)

С цел да се осигури рационалното развитие на производството на домашни птици, с което се увеличава производителността в този сектор, определени ветеринарно-санитарни правила, регулиращи търговията с домашни птици и яйца за люпене в рамките на Общността следва да бъдат установени на равнище Общност.

(4)

Разплодът и отглеждането на домашни птици е включено в земеделския сектор. Това представлява източник на приходи за част от земеделското население.

(5)

За да се насърчи вътреобщностната търговия с домашни птици и яйца за люпене не следва да съществуват различия по отношение на ветеринарно-санитарните условия в държавите-членки.

(6)

За да се насърчи хармоничното развитие на вътреобщностната търговия, следва да се установи общностна система за управление на вноса от трети държави.

(7)

Разпоредбите на настоящата директива не следва по принцип да се прилагат за определен вид търговия, например за изложби, представяния и състезания.

(8)

С оглед естеството на съвременното птицевъдство най-добрият начин за стимулиране на хармоничното развитие на вътреобщностната търговия с домашни птици и яйца за люпене е да се контролират предприятията за производство.

(9)

Следва да се остави на компетентните органи на държавите-членки одобряването на предприятията, които отговарят на условията, установени в настоящата директива, и осигуряването прилагането на тези условия.

(10)

Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (4), предвижда стандарти за търговия с продукти от сектор яйца и птиче месо. Регламент (ЕО) № 617/2008 на Комисията от 27 юни 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на стандартите за търговия с яйца за люпене и пилета от домашни птици, отглеждани в птицеферми (5) определя подробни правила за прилагането на същия регламент по отношение на стандартите за търговия с яйца за люпене и домашни пилета, отглеждани в птицеферми, и по-специално по отношение на предоставянето на отличителен номер на всяко предприятие за производство и на маркирането на яйцата за люпене. По практически причини същите критерии за идентифицирането на предприятията за производство и маркиране на яйцата за люпене следва да се приемат за целите на настоящата директива.

(11)

Държавите-членки следва да определят националните референтни лаборатории и да предоставят всички необходими данни и актуализации. Държавите-членки следва да предоставят информацията на останалите държави-членки и на обществеността.

(12)

За да бъдат предмет на вътреобщностна търговия, домашните птици и яйцата за люпене следва да отговарят на определени ветеринарно-санитарни изисквания, с цел да се избегне разпространението на заразни болести.

(13)

По същата причина следва да бъдат определени условията за превоз.

(14)

Следва да се предвиди разпоредба, позволяваща на Комисията да одобрява определени допълнителни изисквания предвид напредъка, постигнат от държава-членка при ликвидирането на определени болести по домашните птици, при условие че тези изисквания в никакъв случай не превишават изискванията, прилагани в национален мащаб от съответната държава-членка. В този контекст, може да се окаже желателно да се определи статусът на държавите-членки или на регионите в тях по отношение на определени болести, които могат да засегнат домашните птици.

(15)

Макар вътрешнообщностните търговски сделки в много малки количества да не могат по практически причини да подлежат на всички изисквания на Общността, следва да се спазват определени основни правила.

(16)

За да се гарантира, че предвидените изисквания са изпълнени, следва да се предвиди издаването от официален ветеринарен лекар на ветеринарен сертификат, който да придружава домашните птици и яйцата за люпене до тяхното местоназначение.

(17)

По отношение на организацията на проверките и последващите ги действия, които се извършват от държавата-членка на местоназначението, както и защитните мерки, които да се приложат, следва да се отчитат общите правила, установени в Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (6).

(18)

Следва да се предвидят разпоредби относно извършването на проверки от Комисията в сътрудничество с компетентните органи на държавите-членки.

(19)

Определянето на мерките на Общността, приложими към вноса от трети държави, изисква да бъде съставен списък на трети държави или части от трети държави, от които може да се внасят домашни птици и яйца за люпене.

(20)

Изборът на тези държави следва да се основава на критерии от общо естество, например здравното състояние на домашните птици и на други домашни животни, организацията и правомощията на ветеринарните служби и действащите здравни норми.

(21)

В допълнение, не следва да бъде разрешаван вносът на домашни птици и яйца за люпене от държави, които са заразени със заразни болести по домашните птици, представляващи риск за добитъка в Общността, или които са били свободни от такива болести от твърде кратко време.

(22)

Общите условия, приложими към вноса от трети държави, следва да се допълнят от специални условия, съставени на основата на здравната ситуация във всяка от тях.

(23)

Представянето на стандартизиран формуляр на сертификата при вноса на домашни птици и яйца за люпене представлява ефективно средство за удостоверяване, че са приложени правилата на Общността. Тези правила могат да включват специални разпоредби, които може да варират в зависимост от съответната трета държава. Това следва да се отчита при съставянето на стандартизираните формуляри на сертификати.

(24)

Ветеринарните експерти на Комисията следва да отговарят за удостоверяването на това, че правилата се спазват от третите държави.

(25)

Проверките, извършени при вноса, следва да обхващат произхода и здравното състояние на домашните птици и яйцата за люпене.

(26)

На държавите-членки следва е позволено при пристигането на домашните птици и яйцата за люпене на територията на Общността и по време на транзитното преминаване до местоназначението им да предприемат всички мерки, включително колене и унищожаване, необходими за целите на безопасността на общественото здраве и на здравето на животните.

(27)

Постоянното развитие на методите за отглеждане на домашни птици означава, че ще бъде необходимо да се извършват периодични промени в методите на контрол на болестите по домашните птици.

(28)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(29)

Настоящата директива не засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение VI, част Б,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

1.   Настоящата директива определя ветеринарно-санитарните условия за вътреобщностната търговия и вноса от трети държави на домашни птици и яйца за люпене.

2.   Настоящата директива не се прилага за домашни птици за изложби, представяния или състезания.

Член 2

За целите на настоящата директива „официален ветеринарен лекар“ и „трета държава“ означават официален ветеринарен лекар и третите държави, както са определени в Директива 2004/68/EO на Съвета от 26 април 2004 г.относно определяне на ветеринарно-санитарните правила за внос и транзит в Общността на някои живи копитни животни (8).

Прилагат се също следните определения:

1)

„домашни птици“ означава кокошки, пуйки, токачки, патици, гъски, пъдпъдъци, гълъби, фазани, яребици и щраусови птици (Ratitae), отглеждани или държани затворени за разплод, производство на месо или яйца за консумация, или за попълване на дивечовите запаси;

2)

„яйца за люпене“ означава яйца за инкубиране, снесени от домашни птици;

3)

„еднодневни пилета“ означава всички незахранени домашни птици на възраст под 72 часа; въпреки това мускусните патици (Cairina moschata) или техните кръстоски може да са захранени;

4)

„домашни птици за разплод“ означава домашни птици на възраст не по-малко от 72 часа или повече, предназначени за производство на яйца за люпене;

5)

„домашни птици за доотглеждане“ означава домашни птици на възраст не по-малко от 72 часа или повече, отглеждани за производство на месо и/или яйца за консумация (или за попълване на дивечовите запаси);

6)

„домашни птици за клане“ означава домашни птици, изпращани директно в кланицата за клане, което да се извърши колкото се може по-скоро след пристигането им, и във всички случаи в рамките на 72 часа;

7)

„стадо“ означава всички домашни птици с еднакъв здравен статус, отглеждани в едно помещение или заграждение и съставляващи една епидемиологична единица. При отглежданите на закрито птици това означава всички птици, отглеждани в едно и също въздушно пространство;

8)

„стопанство“ означава съоръжение — което може да включва предприятие — използвана за отглеждане или съхраняването на домашни птици за разплод или домашни птици за доотглеждане;

9)

„предприятие“ означава съоръжение или част от съоръжение, което е разположено в единен обект и е предназначена за следните дейности:

а)

предприятие за разплод на чисти породи: предприятие, което произвежда яйца за люпене за производство на домашни птици за разплод;

б)

предприятие за разплод: предприятие, което произвежда яйца за люпене за домашни птици за доотглеждане;

в)

предприятие за отглеждане:

i)

предприятие, в което се отглеждат домашни птици за разплод преди размножителна възраст;

или

ii)

предприятие, в което се отглеждат носещи домашни птици за доотглеждане преди възрастта за носене;

г)

люпилня: предприятие, в което се инкубират и излюпват яйца и което доставя еднодневни пилета;

10)

„упълномощен ветеринарен лекар“ означава ветеринарен лекар, натоварен от компетентните ветеринарни органи под техен контрол, да извършва проверките, предвидени в настоящата Директива, в определено предприятие;

11)

„одобрена лаборатория“ означава лаборатория, разположена на територията на държава-членка, одобрена от компетентните ветеринарни органи и натоварена с извършването на диагностичните изследвания, предвидени в настоящата Директива, под техен контрол;

12)

„здравна инспекция“ означава посещение от официален ветеринарен лекар или упълномощен ветеринарен лекар за целите на инспектирането на здравния статус на всички домашни птици в предприятието;

13)

„болести, които подлежат на задължително обявяване“ означава болестите, изброени в приложение V;

14)

„огнище“ означава огнище, както е определено в Директива 82/894/ЕИО на Съвета от 21 декември 1982 г. относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността (9);

15)

„карантинна станция“ означава съоръжения, в които се съхраняват домашни птици в пълна изолация и далече от пряк или непряк контакт с други домашни птици, което да позволи дългосрочно наблюдение и изследване за болестите, изброени в приложение V;

16)

„санитарно клане“ означава унищожаване, подлежащо на всички необходими защитни здравни мерки, включително дезинфекция, на всички домашни птици и продукти, които са заразени или е налице съмнение че са заразени.

ГЛАВА II

ПРАВИЛА ЗА ВЪТРЕОБЩНОСТНА ТЪРГОВИЯ

Член 3

1.   Държавите-членки представят на Комисията до 1 юли 1991 г. план, описващ националните мерки, които те възнамеряват да въведат, за да осигурят спазване на правилата, уредени в приложение II за одобрение на предприятията за целите на вътреобщностната търговия с домашни птици и яйца за люпене.

Комисията проверява плановете. В съответствие с процедурата, посочена в член 33, параграф 2, плановете могат да бъдат одобрени, изменени или допълнени преди даването на одобрението.

2.   В съответствие с процедурата, посочена в член 33, параграф 2, измененията или допълненията в план, който е одобрен в съответствие с втора алинея на параграф 1 от настоящия член, могат да бъдат:

а)

одобрени по искане на съответната държава-членка, с цел да се отчете промяна на ситуацията в тази държава-членка; или

б)

изискани, с цел да се отчете напредъкът в методите на профилактика и контрол на болестите.

Член 4

Всяка държава-членка определя национална референтна лаборатория, която да отговаря за координирането на диагностичните методи, предвидени в настоящата директива, и тяхното използване от одобрените лаборатории, разположени на нейна територия.

Всяка държава-членка предоставя координатите на своята национална референтна лаборатория, както и всички последващи промени, на останалите държави-членки и на обществеността.

Подробни правила за еднаквото прилагане на настоящия член могат да се приемат съгласно процедурата, посочена в член 33, параграф 2.

Член 5

За да могат да се търгуват в Общността:

а)

яйцата за люпене, еднодневните пилета, птиците за разплод и домашните птици за доотглеждане отговарят на изискванията, предвидени в членове 6, 15, 18 и 20. Те също така отговарят на всички изисквания, предвидени в съответствие с членове 16 и 17.

В допълнение:

i)

яйцата за люпене отговарят на изискванията, предвидени в член 8;

ii)

еднодневните пилета отговарят на изискванията, предвидени в член 9;

iii)

домашните птици за разплод и домашните птици за доотглеждане отговарят на изискванията, предвидени в член 10;

б)

домашните птици за клане отговарят на изискванията, предвидени в членове 11, 15, 18 и 20, както и на изискванията, определени съгласно членове 16 и 17;

в)

домашните птици (включително и еднодневните пилета), предназначени за попълване на дивечовите запаси, отговарят на изискванията, предвидени в членове 12, 15, 18 и 20, както и на изискванията, определени съгласно членове 16 и 17;

г)

във връзка със салмонелата, птици, внасяни във Финландия и Швеция, отговарят на условията, определени в член 13.

Член 6

Яйцата за люпене, еднодневните пилета, домашните птици за разплод и домашните птици за доотглеждане идват от:

а)

предприятия, които отговарят на следните изисквания:

i)

трябва да са одобрени и да са получили отличителен номер от компетентния орган, в съответствие с правилата, определени в приложение II, глава I;

ii)

не трябва по време на изпращането да бъдат предмет на каквито и да било ветеринарно-санитарни ограничения, приложими за домашните птици;

iii)

не трябва да се намират в зона, която поради ветеринарно-санитарни причини е подложена на ограничителни мерки в съответствие с общностното законодателство, в резултат от появата на огнище на болест, към която домашните птици са възприемчиви;

б)

стадо, при което по времето на изпращането не са установени клинични признаци и не са възникнали съмнения за заразна болест по домашните птици.

Член 7

Всяка държава-членка съставя и актуализира списък на предприятията, одобрени в съответствие с член 6, буква а), подточка i), както и на техните отличителни номера, и го предоставя на останалите държави-членки и на обществеността.

Подробни правила за еднаквото прилагане на настоящия член могат да се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 33, параграф 2.

Член 8

1.   По време на изпращането яйцата за люпене:

а)

идват от стада, които:

i)

са били отглеждани повече от шест седмици в едно или повече предприятия на Общността, както е посочено в член 6, буква а), подточка i);

ii)

ако са ваксинирани, това е извършено в съответствие с изискванията за ваксинация в приложение III;

iii)

са или:

преминали през ветеринарномедицински преглед, извършен от официален или упълномощен ветеринарен лекар в периода от 72 часа, предхождащ изпращането и при прегледа не са установени клинични признаци и не са възникнали съмнения за заразна болест или,

са били подложени на месечен ветеринарномедицински преглед от официален или упълномощен ветеринарен лекар, като последният от тези прегледи е проведен в срок не повече от 31 дни преди изпращането. Ако се избере последният вариант, официален или упълномощен ветеринарен лекар проверява здравните документи на стадото, както и прави оценка на настоящия му здравен статус въз основа на актуална информация, предоставена от лицето, отговарящо за стадото през последните 72 часа преди изпращането. В случаите, когато документите или друга информация пораждат съмнение за болест, на стадото се извършва ветеринарномедицински преглед от официален или упълномощен ветеринарен лекар, който установява липсата на заразна болест по домашните птици;

б)

са маркирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 617/2008;

в)

са били дезинфекцирани в съответствие с инструкциите на официалния ветеринарен лекар.

2.   Ако в периода на тяхната инкубация в доставилото яйцата за люпене стадо се появи заразна болест по домашните птици, която може да се предава чрез яйцата, се уведомя засегната люпилня, както и органът или органите, отговорни за люпилнята и за стадото първоизточник.

Член 9

Еднодневните пилета:

а)

са били излюпени от яйца за люпене, отговарящи на изискванията на членове 6 и 8;

б)

ако са ваксинирани, отговарят на изискванията за ваксинация в приложение III;

в)

в момента на изпращането няма съмнение за наличието на болести въз основа на приложение II, глава II, част Б2, букви ж) и з).

Член 10

В момента на изпращането домашните птици за разплод и домашните птици за доотглеждане са:

а)

били държани от излюпването си или повече от шест седмици в едно или повече от предприятията на Общността, както е посочено в член 6, буква а), подточка i);

б)

ако са ваксинирани, отговарят на изискванията за ваксинация в приложение III;

в)

били прегледани от официален или упълномощен ветеринарен лекар в периода от 48 часа преди изпращането, като по време на прегледа не са установени клинични признаци и не са възникнали съмнения за заразна болест по домашните птици;

Член 11

В момента на изпращането домашните птици за клане идват от стопанство:

а)

в което са били държани от излюпването си или повече от 21 дни;

б)

което не подлежи на никакви ветеринарно-санитарни ограничения, приложими за домашни птици;

в)

ако прегледът, извършен от официален или упълномощен ветеринарен лекар през последните пет дни преди изпращането на стадото, от което се избира пратката за клане, показва, че в рамките на това стадо няма клинични признаци или съмнения за заразна болест по домашните птици;

г)

което не се намира в зона, която поради ветеринарно-санитарни причини подлежи на ограничителни мерки в съответствие със законодателството на Общността вследствие възникване на огнище на болест, към което домашните птици са възприемчиви.

Член 12

1.   Към момента на изпращането птиците на възраст над 72 часа, предназначени за попълване на дивечовите запаси, идват от стопанство:

а)

в което са били отглеждани от излюпването си или повече от 21 дни и не са били в контакт с новонастанени птици през последните две седмици преди изпращането;

б)

което не подлежи на ограничения прилагани към домашните птици поради ветеринарно-санитарни причини;

в)

където прегледът, извършен от официален или упълномощен ветеринарен лекар през последните 48 часа преди изпращането на стадото, от което се избира пратката, показва, че в рамките на това стадо няма клинични признаци или съмнения за заразна болест по домашните птици;

г)

което не се намира в зона, която поради ветеринарно-санитарни причини подлежи на забрана в съответствие със законодателството на Общността вследствие възникване на огнище на болест, към която домашните птици са възприемчиви.

2.   Член 6 не се прилага по отношение на домашните птици, посочени в параграф 1.

Член 13

1.   Във връзка със салмонелата и серологичните типове, които не са включени в приложение II, глава III (A), доставките на домашни птици за клане във Финландия и Швеция подлежат на микробиологичен тест чрез вземане на проби в предприятието на произход в съответствие с Решение на 95/410/ЕО на Съвета от 22 юни 1995 г. за определяне на правилата за микробиологично изследване чрез вземане на проби в предприятието на произход на домашните птици за клане, предназначени за Финландия и Швеция (10).

2.   Обхватът на предвидения в параграф 1 тест и методите за неговото провеждане се определят въз основа на становището на Европейския орган за безопасност на храните и на оперативните програми, които Финландия и Швеция трябва да представят на Комисията.

3.   Посоченият тест в параграф 1 не се извършва при домашни птици за клане от стопанство, което подлежи на програма, която в съответствие с процедурата, посочена в член 33, параграф 2, е призната за еквивалентна на програмите, посочени в параграф 2.

Член 14

1.   Изискванията на членове 5 — 11 и 18 не се отнасят до вътреобщностната търговия с домашни птици и яйца за люпене в случаите на пратки, по-м