ISSN 1830-3617

doi:10.3000/18303617.L_2009.342.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 342

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 52
22 декември 2009 г.


Съдържание

 

I   Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 761/2001 и на решения 2001/681/ЕО и 2006/193/ЕО на Комисията

1

 

*

Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри ( 1 )

46

 

*

Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти ( 1 )

59

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

РЕГЛАМЕНТИ

22.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 342/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1221/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 25 ноември 2009 година

относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 761/2001 и на решения 2001/681/ЕО и 2006/193/ЕО на Комисията

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Член 2 от Договора предвижда, че измежду задачите на Общността е да насърчава устойчивия растеж в цялата Общност.

(2)

Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шеста програма за действие на Общността за околната среда (4) идентифицира подобряването на сътрудничеството и партньорството с предприятия като стратегически подход за постигане на екологични цели. Доброволните ангажименти са съществена част от това. В този контекст се счита за необходимо да се насърчава по-широкото участие в схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и разработването на инициативи за насърчаване на организациите да публикуват изчерпателни и проверени от независими експерти доклади относно своите резултати в областта на екологичното или устойчиво развитие.

(3)

В съобщението на Комисията от 30 април 2007 г. относно междинния преглед на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда се признава, че има нужда да се подобри функционирането на разработените за промишлеността доброволни инструменти и че тези инструменти притежават голям потенциал, но не са напълно развити. В него се призовава Комисията да преработи инструментите с цел да се насърчи тяхното участие и се намали административната тежест по управлението им.

(4)

В Съобщението на Комисията от 16 юли 2008 г. относно план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика се посочва, че EMAS подпомага организациите да оптимизират производствените си процеси, да намалят въздействието върху околната среда и да използват ресурсите по по-ефективен начин.

(5)

За насърчаване на съгласуван подход между законодателните инструменти, разработени на равнище Общност в областта на опазването на околната среда, Комисията и държавите-членки следва да разгледат как регистрацията по EMAS може да се вземе предвид при разработването на законодателството или да се използва като инструмент при осигуряване прилагането на законодателството. В своята политика за възлагане на поръчки те следва също да вземат предвид и, където е уместно, да посочват EMAS или еквивалентни системи за управление по околна среда като условия за изпълнение на поръчки за строителство и услуги, за да се повиши привлекателността на EMAS за организациите.

(6)

Член 15 от Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО) (5) предвижда Комисията да преразгледа EMAS с оглед на придобития опит по време на нейното функциониране и да предложи подходящи изменения на Европейския парламент и на Съвета.

(7)

Прилагането на схеми за управление по околна среда, включително EMAS, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 761/2001, доказа тяхната ефективност, като съдейства за подобряване на екологичните резултати на организациите. Налице е обаче необходимост да се увеличи броят на организациите, участващи в схемата, за да се постигне по-добро цялостно въздействие на екологичните подобрения. С тази цел опитът, придобит от прилагането на посочения регламент, следва да се използва за повишаване способността на EMAS да доведе до подобрение на общите екологични резултати на организациите.

(8)

Организациите следва да бъдат насърчавани доброволно да участват в EMAS и да могат да извличат допълнителна полза с оглед на регулаторния контрол, икономии на разходи и обществен облик, при условие че са в състояние да покажат, че са подобрили екологичните си резултати.

(9)

EMAS следва да се направи достъпна за всички организации в и извън Общността, чиито дейности оказват въздействие върху околната среда. EMAS следва да предостави на тези организации начини да управляват това въздействие и да подобряват цялостните си екологични резултати.

(10)

Организациите и особено малките организации следва да бъдат насърчавани да участват в EMAS. Тяхното участие следва да се подпомага чрез улесняване на достъпа до информация, до фондове за подпомагане и до обществени институции, както и чрез въвеждане или насърчаване на мерки за техническа помощ.

(11)

Организации, които прилагат други системи за управление по околна среда и желаят да преминат към EMAS, следва да са максимално улеснени да направят това. Следва да се вземат под внимание връзки с други системи за управление по околна среда.

(12)

Организации с обекти, разположени в една или повече държави-членки, следва да са в състояние да регистрират всички тези обекти или няколко от тях с една-единствена регистрация.

(13)

Механизмът за установяване спазването от една организация на всички приложими правни изисквания, свързани с околната среда следва да се подсили, за да се повиши доверието в EMAS, и по-специално да се даде възможност на държавите-членки да намалят административната тежест за регистрирани организации чрез дерегулиране или облекчаване на регулаторната рамка.

(14)

Процесът на прилагане на EMAS следва да включва ангажиране на служителите и работниците на организацията, тъй като това увеличава удовлетворението от работата, както и познаване на екологичните проблеми, което може да се разпространи във и извън работната среда.

(15)

Логото на EMAS следва да е привлекателен комуникационен и маркетингов инструмент за организациите, който повишава информираността на купувачите и другите заинтересовани лица по отношение на EMAS. Правилата за използване на логото на EMAS следва да се опростят чрез използването на едно-единствено лого и съществуващите ограничения следва да се отменят, с изключение на тези, които са свързани с продукта и опаковката. Следва да не се допуска объркване с етикети за екологични продукти.

(16)

Разходите и таксите за регистрация по EMAS следва да са приемливи и пропорционални на големината на организацията и на работата, която се извършва от компетентните органи. Без да се засягат правилата в Договора относно държавните помощи, следва да се обмисли освобождаването от такси или намаляването им за малки организации.

(17)

Организациите следва да изготвят и да осигуряват публичен достъп до периодични екологични декларации, като предоставят на обществеността и заинтересованите страни информация относно спазването от тях на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда, и относно техните екологични резултати.

(18)

За осигуряване релевантността и съпоставимостта на информацията докладването относно екологичните резултати на организациите следва да е въз основа на общи и специфични за отделните сектори показатели, насочени към ключови екологични области, на равнище процес и на равнище продукт, като се използват подходящи еталони и скали. Това следва да подпомогне организациите в сравняването на техните екологични резултати, както за различни отчетни периоди, така и с екологичните резултати на други организации.

(19)

Следва да се разработят референтни документи, включващи най-добра практика за управление по околна среда и показатели за екологични резултати за отделни сектори, чрез информационен обмен и сътрудничество между държавите-членки. Тези документи следва да помогнат на организациите по-добре да се съсредоточат върху най-важните екологични аспекти в даден сектор.

(20)

Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти (6) организира акредитация на национално и европейско равнище и урежда цялостната рамка за акредитация. Настоящият регламент следва да допълва тези правила, доколкото е необходимо, като същевременно отчита специфичните характеристики на EMAS, като нуждата да се осигури висока степен на доверие от заинтересованите страни, по-специално държавите-членки, и където е уместно следва да предвижда по-специфични правила. Разпоредбите на EMAS следва да осигурят и непрекъснато да подобряват компетентността на проверяващите по околна среда чрез предоставяне на независима и неутрална система за акредитация или лицензиране, обучение и подходящ надзор върху дейността им, като по този начин се гарантира прозрачността и доверието в организациите, участващи в EMAS.

(21)

Когато държава-членка реши да не използва акредитация за EMAS, следва да се прилага член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

(22)

Както държавите-членки, така и Комисията следва да предприемат дейности за популяризиране и подпомагане.

(23)

Без да се засягат правилата в Договора относно държавните помощи, държавите-членки следва да предоставят стимули на регистрираните организации, като например достъп до финансиране или данъчни облекчения в рамката на схеми за подпомагане на екологичните резултати на промишлеността, при условие че организациите са в състояние да докажат, че са подобрили екологичните си резултати.

(24)

Държавите-членки и Комисията следва да разработят и прилагат специфични мерки, насочени към по-голямо участие в EMAS на организациите и особено на малките организации.

(25)

С цел да се осигури хармонизирано прилагане на настоящия регламент, Комисията следва да изготви референтни документи по сектори за областта, попадаща в обхвата на настоящия регламент, въз основа на програма по приоритети.

(26)

Настоящият регламент следва да се преразгледа, ако е подходящо, с оглед придобития опит, в срок от пет години от влизането му в сила.

(27)

Настоящият регламент заменя Регламент (ЕО) № 761/2001, който поради това следва да бъде отменен.

(28)

Тъй като в настоящия регламент са включени полезни елементи от Препоръка 2001/680/ЕО на Комисията от 7 септември 2001 г. относно насоки за прилагане на Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО) (7) и от Препоръка 2003/532/ЕО на Комисията от 10 юли 2003 г. относно насоки за прилагане на Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО) (8), тези актове следва повече да не се използват, тъй като се заменят от настоящия регламент.

(29)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно да се създаде една-единствена, заслужаваща доверие схема и да се избегне създаването на различни национални схеми, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците му, могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(30)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9).

(31)

По-специално, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието за установяване на процедури за партньорска оценка на компетентните органи, за разработване на референтни документи по сектори, за признаване на съществуващи система за управление по околна среда или на части от тях като отговарящи на съответните изисквания от настоящия регламент и за изменение на приложения I—VIII. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(32)

Тъй като е необходим период от време, за да се осигури наличието на рамката за правилното функциониране на настоящия регламент, държавите-членки следва да разполагат с период от 12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент за изменение на процедурите, следвани от органите по акредитация и компетентните органи съгласно съответните разпоредби на настоящия регламент. В рамките на този 12-месечен срок органите по акредитация и компетентните органи следва да имат правото да продължат да прилагат процедурите, установени съгласно Регламент (ЕО) № 761/2001,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цел

Създава се Схема на Общността за управление по околна среда и одит, наричана по-нататък EMAS, в която се допуска доброволно участие на организации, разположени във и извън Общността.

Целта на EMAS, като важен инструмент на Плана за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика, е да насърчава непрекъснатото подобряване на екологичните резултати на организациите чрез създаване и прилагане от организациите на системи за управление по околна среда, системна, обективна и периодична оценка на резултатите на такива системи, предоставянето на информация относно екологичните резултати, открит диалог с обществеността и други заинтересовани страни, както и активното участие на служители в организациите и подходящо обучение.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1.

„политика в областта на околната среда“ означава общите цели и посока на развитие на дадена организация по отношение на нейните екологични резултати, официално заявени от висшето ръководство, включително спазване на всички приложими правни изисквания, свързани с околната среда, както и ангажимент за непрекъснато подобряване на екологичните резултати. Тя осигурява рамка за действие и определяне на екологични цели и задачи;

2.

„екологични резултати“ означава измеримите резултати от управлението на дадена организация на екологичните аспекти;

3.

„спазване на правните изисквания“ означава пълно изпълнение на приложимите правни изисквания, включително условия за разрешителни, отнасящи се до околната среда;

4.

„екологичен аспект“ означава елемент от дейността, продуктите или услугите на дадена организация, който има или може да оказва въздействие върху околната среда;

5.

„съществен екологичен аспект“ е екологичен аспект, който оказва или може да окаже съществено въздействие върху околната среда;

6.

„пряк екологичен аспект“ означава екологичен аспект, свързан с дейностите, продуктите и услугите на самата организация, върху които тя има пряк управленски контрол;

7.

„непряк екологичен аспект“ означава екологичен аспект, който може да възникне от взаимодействие на дадена организация с трети страни и който в разумна степен може да бъде повлиян от организацията;

8.

„въздействие върху околната среда“ означава всяка неблагоприятна или благоприятна промяна на околната среда, която изцяло или частично е резултат от дейността, продуктите или услугите на дадена организация;

9.

„екологичен преглед“ означава първоначален подробен анализ на екологичните аспекти, въздействието върху околната среда и екологичните резултати, свързани с дейността, продуктите или услугите на дадена организация;

10.

„екологична програма“ означава описание на предприетите или предвидени мерки, отговорности и средства за постигането на цели и задачи в областта на околната среда и съответните крайни срокове за постигане на целите и задачите в областта на околната среда;

11.

„екологична цел“ означава обща екологична цел, произтичаща от политиката в областта на околната среда, която дадена организация иска да постигне и която по възможност е количествено определена;

12.

„екологична задача“ означава приложимо за дадена организация или за части от нея подробно изискване за резултати, което произтича от екологичните цели и трябва да се определи и изпълни, за да могат да се постигнат тези цели;

13.

„система за управление по околна среда“ означава частта от общата система за управление, която включва организационната структура, дейностите по планиране, отговорностите, практиките, процедурите, процесите и ресурсите за разработване, прилагане, постигане, преразглеждане и поддържане на политиката в областта на околната среда и за управление по екологичните аспекти;

14.

„най-добра практика за управление по околна среда“ означава най-ефективният начин за прилагане на системата за управление по околна среда от организациите в съответния сектор, в резултат на който могат да се постигнат най-добри екологични резултати при дадени икономически и технически условия;

15.

„съществена промяна“ означава всяка промяна във функционирането, структурата, администрацията, процесите, дейността, продуктите или услугите на дадена организация, която оказва или може да окаже значително въздействие върху системата за управление по околна среда на организацията, върху околната среда или човешкото здраве;

16.

„вътрешен екологичен одит“ означава системна, документирана, периодична и обективна оценка на екологичните резултати на дадена организация, система за управление и процеси, които са предназначени да опазват околната среда;

17.

„одитор“ означава физическо лице или група от физически лица, които принадлежат към самата организация, или физическо или юридическо лице, което е външно за организацията, но действа от нейно име, което извършва оценка по-специално на съществуващата система за управление по околна среда и определя съответствието с политиката и програмата на организацията в областта на околната среда, включително спазването на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда;

18.

„екологична декларация“ означава пълната информация за обществеността и други заинтересовани страни относно следните характеристики на дадена организация:

а)

структура и дейности;

б)

политика в областта на околната среда и система за управление по околна среда;

в)

екологични аспекти и въздействия;

г)

екологични програма, цели и задачи;

д)

екологични резултати и спазване на приложимите правни задължения, свързани с околната среда, посочени в приложение IV;

19.

„актуализирана екологична декларация“ означава пълната информация за обществеността и други заинтересовани страни, съдържаща актуализиран вариант на последната заверена екологична декларация, единствено във връзка с екологичните резултати на дадена организация и спазването на приложимите правни задължения, свързани с околната среда, посочени в приложение IV;

20.

„проверяващ по околна среда“ означава:

а)

орган за оценяване на съответствието, определен в Регламент (ЕО) № 765/2008, или сдружение или група от такива органи, получили акредитация в съответствие с настоящия регламент; или

б)

физическо или юридическо лице или сдружение или група от такива лица, получили лиценз за извършване на проверка и заверяване в съответствие с настоящия регламент;

21.

„организация“ означава дружество, корпорация, компания, предприятие, орган или институция, разположени във или извън Общността, или част или комбинация от тях, регистрирани или не като юридическо лице, публични или частни, които имат собствени функции и администрация;

22.

„обект“ означава точно определен географски район, който се намира под управленския контрол на дадена организация, обхващащ дейност, продукти и услуги, включително цялата инфраструктура, оборудване и материали; обектът е най-малката единица, която може да бъде регистрирана;

23.

„клъстер“ означава група от независими организации, свързани помежду си поради географска близост или стопанска дейност, които прилагат съвместно система за управление по околна среда;

24.

„проверка“ означава процесът на оценка на съответствието, извършен от проверяващ по околна среда, за да се докаже дали екологичният преглед на дадена организация, нейната политика в областта на околната среда, система за управление по околна среда и вътрешен екологичен одит и изпълнението ѝ удовлетворяват изискванията на настоящия регламент;

25.

„заверяване“ означава потвърждаване от проверяващия по околна среда, извършил проверката, че информацията и данните в екологичната декларация и актуализираната екологична декларация са надеждни, достоверни и верни и отговарят на изискванията на настоящия регламент;

26.

„контролни органи“ означава съответните компетентни органи, определени от държавите-членки да откриват, предотвратяват и разследват нарушения на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда, и при необходимост да предприемат действия за осигуряване изпълнението им;

27.

„показател за екологични резултати“ означава специфичен израз, който позволява измерване на екологичните резултати на дадена организация;

28.

„малки организации“ означава:

а)

микро-, малки и средни предприятия, както са определени в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (10); или

б)

местни органи, управляващи по-малко от 10 000 жители, или други обществени органи, които имат под 250 души персонал и годишен бюджет, ненадвишаващ 50 милиона евро, или общ годишен счетоводен баланс, ненадвишаващ 43 милиона евро, включително всички от следните:

i)

държавна или друга публична администрация, или публични съвещателни органи на национално, регионално или местно ниво;

ii)

физически или юридически лица, изпълняващи публични административни функции съгласно националното право, включително специфични задължения, дейности или услуги във връзка с околната среда; и

iii)

физически или юридически лица с публични отговорности или функции, или предоставящи публични услуги, свързани с околната среда, под контрола на орган или лице, посочени в буква б);

29.

„корпоративна регистрация“ означава една-единствена регистрация за всички или няколко обекта на дадена организация, разположени в една или повече държави-членки или в трети държави;

30.

„орган по акредитация“ означава национален орган по акредитация, определен съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 765/2008, който отговаря за акредитацията и за надзора върху проверяващите по околна среда;

31.

„лицензиращ орган“ означава орган, определен в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 765/2008, който отговаря за издаването на лицензи на проверяващите по околна среда и за надзора върху проверяващи по околна среда.

ГЛАВА II

РЕГИСТРИРАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Член 3

Определяне на компетентния орган

1.   Заявления за регистрация от организации в държава-членка се подават до компетентен орган в тази държава-членка.

2.   Организация с обекти, разположени в една или повече държави-членки или трети държави, може да подаде една единствена корпоративна регистрация за всички тези обекти или няколко от тях.

Заявления за една-единствена корпоративна регистрация се подават до компетентен орган на държавата-членка, където се намира седалището на организацията или нейното място на управление, определено за целите на настоящия параграф.

3.   Заявления за регистрация от организации извън Общността, включително за корпоративна регистрация, която се състои само от обекти извън Общността, се подават до компетентен орган в онези държави-членки, които предвиждат регистрация на организации, разположени извън Общността, съгласно член 11, параграф 1, втора алинея.

Тези организации гарантират, че проверяващият по околна среда, който ще извърши проверката и ще завери системата за управление по околна среда, е акредитиран или лицензиран в държавата-членка, в която организацията подава заявление за регистрация.

Член 4

Подготовка за регистрация

1.   Организации, желаещи да бъдат регистрирани за първи път:

а)

извършват екологичен преглед на всички екологични аспекти на организацията в съответствие с изискванията, установени в приложение I и приложение II, точка A.3.1.

б)

с оглед на резултатите от екологичния преглед, разработват и прилагат система за управление по околна среда, отговаряща на всички изисквания, посочени в приложение II, и ако такава е налична, вземат под внимание най-добрата практика в управлението по околна среда за съответния сектор, както е посочено в член 46, параграф 1, буква а);

в)

извършват вътрешен одит в съответствие с изискванията, уредени в приложение II, точка A.5.5 и в приложение III;

г)

подготвят екологична декларация в съответствие с приложение IV. Когато за конкретния сектор са налични референтни документи, както е посочено в член 46, оценката на екологичните резултати на организацията взема предвид съответния документ.

2.   Организациите могат да се ползват от помощта, посочена в член 32, която е налична в държавата-членка, където организацията подава заявление за регистрация.

3.   Организациите, които разполагат с призната в съответствие с член 45, параграф 4 сертифицирана система за управление по околна среда, не са задължени да извършват онези части, които са признати като еквивалентни на настоящия регламент.

4.   Организациите предоставят веществени доказателства или документи, доказващи, че организацията спазва всички приложими правни изисквания, свързани с околната среда.

Организациите могат да поискат информация от компетентния контролен орган или органи в съответствие с член 32 или от проверяващия по околна среда.

Организации извън Общността се позовават и правните изисквания, свързани с околната среда, приложими за сходни организации в държавите-членки, където те възнамеряват да представят своето заявление.

Когато за конкретния сектор са налични референтни документи, както е посочено в член 46, оценката на екологичните резултати на организацията се прави с позоваване на съответния документ.

5.   Първоначалният екологичен преглед, системата за управление по околна среда, процедурата за одит и нейното изпълнение се проверяват от акредитиран или лицензиран проверяващ по околна среда и екологичната декларация се заверява от този проверяващ.

Член 5

Заявление за регистрация

1.   Всяка организация, отговаряща на изискванията, определени в член 4, може да подаде заявление за регистрация.

2.   Заявлението за регистрация се подава до компетентния орган, определен в съответствие с член 3, и включва следното:

а)

заверената екологична декларация в електронна или печатна форма;

б)

декларацията, посочена в член 25, параграф 9, подписана от проверяващия по околна среда, който е заверил екологичната декларация;

в)

попълнен формуляр, който съдържа поне посочения в приложение VI минимум от информация;

г)

доказателство за заплатени съответни такси, ако е приложимо.

3.   Заявлението се съставя на официалния език (един от официалните езици) на държавата-членка, в която организацията подава заявление за регистрация.

ГЛАВА III

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РЕГИСТРИРАНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Член 6

Подновяване на регистрацията по EMAS

1.   Най-малко на всеки три години регистрираната организация:

а)

преминава през проверка на цялата система за управление по околна среда и на програмата за одит, както и на нейното прилагане;

б)

подготвя екологичната декларация в съответствие с изискванията, уредени в приложение IV, след което тя се заверява от проверяващ по околна среда;

в)

изпраща заверената екологична декларация на компетентния орган;

г)

предава на компетентния орган попълнен формуляр, който съдържа най-малко посочения в приложение VI минимум от информация,

д)

ако е приложимо, заплаща на компетентния орган такса за подновяване на регистрацията.

2.   Без да се засяга параграф 1, през междинните години регистрираната организация ежегодно:

а)

в съответствие с програмата за одит, извършва вътрешен одит на екологичните си резултати и на спазването на приложимите правни изисквания свързани с околната среда в съответствие с приложение III;

б)

подготвя актуализирана екологична декларация в съответствие с изискванията, установени в приложение IV, след което тя се заверява от проверяващ по околна среда;

в)

предава заверената актуализирана екологична декларация на компетентния орган;

г)

предава на компетентния орган попълнен формуляр, който съдържа най-малко посочения в приложение VI минимум от информация,

д)

ако е приложимо, заплаща на компетентния орган такса за поддържане на регистрацията.

3.   Регистрираните организации осигуряват достъп на обществеността до своите екологична декларация и актуализирана екологична декларация в срок от един месец от регистрацията и един месец след подновяването на регистрацията.

Регистрираните организации могат да удовлетворят посоченото изискване, като предоставят достъп до екологична декларация и актуализираната екологична декларация при поискване или чрез създаване на връзки към интернет страници, където има достъп до тези декларации.

Регистрираните организации определят начина, по който те предоставят обществен достъп посредством формуляра, установен в приложение VI.

Член 7

Дерогация за малки организации

1.   По искане на малка организация компетентните органи удължават за тази организация тригодишния период, посочен в член 6, параграф 1, до четири години или едногодишния период, посочен в член 6, параграф 2, до две години, при условие че проверяващият по околна среда, който е извършил проверка в организацията, потвърди, че са изпълнени всички от следните условия:

а)

не съществуват значителни рискове за околната среда;

б)

организацията не е планирала съществени промени, както са определени в член 8, и

в)

няма значителни местни екологични проблеми за които да допринася организацията.

За подаване на искането, посочено в първа алинея, организацията може да използва формуляра, установен в приложение VI.

2.   Компетентният орган отхвърля искането, ако не са спазени условията, предвидени в параграф 1. Той съобщава на организацията мотивите за отказа.

3.   Организации, ползващи се от удължаване на срока до две години, както е посочено в параграф 1, предават незаверената актуализирана екологична декларация на компетентния орган за всяка година, за която са освободени от задължението да имат заверена актуализирана екологична декларация.

Член 8

Съществени промени

1.   Когато регистрирана организация планира въвеждането на съществени промени, организацията извършва екологичен преглед на тези промени, включително на техните екологични аспекти и въздействия.

2.   След извършване на екологичен преглед на промените организацията съответно актуализира първоначалния екологичен преглед, изменя своята политика в областта на околната среда, екологичната програма и системата за управление по околна среда и актуализира екологичната декларация.

3.   Всички документи, изменени и актуализирани в съответствие на параграф 2, се проверяват и заверяват в срок от 6 месеца.

4.   След заверка организацията представя промените на компетентния орган, като използва формуляра, посочен в приложение VI, и прави промените обществено достояние.

Член 9

Вътрешен екологичен одит

1.   Регистрираната организация въвежда програма за одит, която гарантира, че за определен период от време, непревишаващ три години или четири години, ако се прилага дерогацията, предвидена в член 7, всички дейности в организацията се подлагат на вътрешен екологичен одит в съответствие с изискванията, уредени в приложение III.

2.   Одитът се извършва от одитори, които притежават, индивидуално или колективно, необходимата компетентност за извършване на тези задачи и са в достатъчна степен независими от одитираните от тях дейности, за да направят обективна преценка.

3.   В програмата на организацията за екологичен одит се определят целите на всеки одит или одитен цикъл, включително честотата на одит за всяка дейност.

4.   В края на всеки одит и одитен цикъл одиторите изготвят писмен одиторски доклад.

5.   Одиторът съобщава на организацията констатациите и заключенията от одита.

6.   След процеса на одит организацията изготвя и изпълнява подходящ план за действие.

7.   Организацията въвежда подходящи механизми, които осигуряват предприемането на действия въз основа на резултатите от одита.

Член 10

Използване на логото на EMAS

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 35, параграф 2, логото на EMAS, посочено в приложение V, може да се използва само от регистрирани организации и само докато тяхната регистрация е валидна.

Логото следва винаги да носи регистрационния номер на организацията.

2.   Логото на EMAS се използва само в съответствие с техническите спецификации, уредени в приложение V.

3.   В случай че дадена организация избере, в съответствие с член 3, параграф 2, да не включва в корпоративната регистрация всички свои обекти, тя гарантира, че в комуникацията си с обществеността и при използването от нея на логото на EMAS ясно личи кои обекти са включени в регистрацията.

4.   Логото на EMAS не се използва:

а)

върху продукти или техните опаковки; или

б)

във връзка със сравнителни твърдения относно други дейности и услуги, или по начин, който може да създаде объркване с етикети за екологични продукти.

5.   Всяка информация относно околната среда, публикувана от регистрирана организация, може да носи логото на EMAS, при условие че тази информация се позовава на последната екологична декларация на организацията или актуализираната екологична декларация, от която е извлечена, и е заверена от проверяващ по околна среда в уверение на това, че е:

а)

точна;

б)

обоснована и проверима;

в)

релевантна и използвана в подходящ контекст или ситуация;

г)

представителна за цялостните екологични резултати на организацията;

д)

не се очаква да доведе до погрешно тълкуване; и

е)

съществена по отношение на цялостното въздействие върху околната среда.

ГЛАВА IV

ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ КЪМ КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ

Член 11

Определяне и роля на компетентните органи

1.   Държавите-членки определят компетентни органи, които отговарят за регистрацията на организациите, разположени в Общността, в съответствие с настоящия регламент.

Държавите-членки могат да предвидят определените от тях компетентни органи да регистрират и да отговарят за регистрацията на организации, разположени извън Общността, в съответствие с настоящия регламент.

Компетентните органи контролират вписването и поддържането на регистрацията на организациите в регистъра, включително спирането или заличаването на регистрацията.

2.   Компетентните органи могат да бъдат национални, регионални или местни.

3.   Съставът на компетентните органи гарантира тяхната независимост и неутралност.

4.   Компетентните органи разполагат с подходящи, както финансови, така и кадрови ресурси за правилното изпълнение на своите задачи.

5.   Компетентните органи прилагат настоящия регламент по последователен начин и участват в редовната партньорска оценка, уредена в член 17.

Член 12

Задължения относно процеса на регистрация

1.   Компетентните органи установяват процедури за регистриране на организациите. По-специално, те установяват правила за:

а)

разглеждане на съображенията на заинтересованите страни, включително органите по акредитация и лицензиращите органи и компетентните контролни органи, както и представителни органи на организациите, относно кандидатстващи или регистрирани организации,

б)

отказ на регистрация, спиране или заличаване на регистрацията на организации; и

в)

произнасяне по жалби и оплаквания срещу техни решения.

2.   Компетентните органи създават и поддържат регистър на организациите, регистрирани в техните държави-членки, включващ информация за начина, по който техните екологични декларации или актуализирани екологични декларации могат да бъдат получени, и в случай на промени, актуализират този регистър ежемесечно.

Този регистър е публично достъпен на интернет страница.

3.   Всеки месец компетентните органи съобщават, директно или чрез националните органи в зависимост от решението на съответната държава-членка, на Комисията промените в регистъра, посочен в параграф 2.

Член 13

Регистриране на организациите

1.   Компетентните органи разглеждат заявленията за регистрация на организации в съответствие с процедурите, установени за тази цел.

2.   Когато една организация подаде заявление за регистрация, компетентният орган регистрира тази организация и ѝ издава регистрационен номер, ако са изпълнени всичките следни условия:

а)

компетентният орган е получил заявление за регистрация, което включва всички документи, посочени в член 5, параграф 2, букви а)—г);

б)

компетентният орган се е уверил, че проверката и заверката са извършени в съответствие с членове 25, 26 и 27;

в)

компетентният орган е удовлетворен въз основа на получените доказателства, например чрез писмен доклад от компетентния контролен орган, че не са налице доказателства за нарушаване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда;

г)

не са налице съответни жалби от заинтересовани страни или жалбите са били разрешени по удовлетворителен начин;

д)

компетентният орган е удовлетворен въз основа на получените доказателства, че организацията отговаря на изискванията на настоящия регламент; и

е)

компетентният орган е получил регистрационната такса, ако е приложимо.

3.   Компетентният орган информира организацията, че е регистрирана и ѝ предоставя регистрационния ѝ номер и логото на EMAS.

4.   Ако компетентен орган заключи, че кандидатстваща организация не отговаря на изискванията, посочени в параграф 2, той отказва да регистрира тази организация и съобщава мотивите за отказа.

5.   Ако компетентен орган получи писмен доклад за извършен надзор от органа по акредитация или лицензиращия орган, от който е видно, че дейностите на проверяващия по околна среда не са извършени задоволително, за да гарантират, че кандидатстващата организация изпълнява изискванията на настоящия регламент, той отказва да регистрира тази организация. Компетентният орган приканва организацията да представи ново заявление за регистрация.

6.   За да получи необходимите доказателства за вземане на решение за отказ на регистрация на организации, компетентният орган се консултира със заинтересованите страни, включително с организацията.

Член 14

Подновяване на регистрацията на организациите

1.   Компетентният орган подновява регистрацията на организацията, ако са изпълнени следните условия:

а)

компетентният орган е получил заверена екологична декларация съгласно член 6, параграф 1, буква в), заверена актуализирана екологична декларация съгласно член 6, параграф 2, буква в) или незаверена актуализирана екологична декларация съгласно член 7, параграф 3;

б)

компетентният орган е получил попълнен формуляр, който съдържа най-малко посочения в приложение VI минимум от информация, съгласно член 6, параграф 1, буква г) и член 6, параграф 2, буква г);

в)

компетентният орган няма доказателства, че проверката и заверката не са извършени в съответствие с членове 25, 26 и 27;

г)

компетентният орган няма доказателства за неспазване от страна на организацията на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда;

д)

не са налице съответни жалби от заинтересовани страни или жалбите са били разрешени по удовлетворителен начин;

е)

компетентният орган е удовлетворен въз основа на получените доказателства, че организацията отговаря на изискванията на настоящия регламент; и

ж)

компетентният орган е получил такса за подновяване на регистрацията, ако е приложимо.

2.   Компетентният орган информира организацията, че регистрацията ѝ е подновена.

Член 15

Спиране или заличаване на регистрацията на организации от регистъра

1.   Когато компетентен орган счита, че регистрирана организация не спазва настоящия регламент, той дава възможност на организацията да представи своето становище по въпроса. Ако организацията не представи задоволителен отговор, тя се заличава от регистъра или нейната регистрация се спира.

2.   Когато компетентен орган получи писмен доклад за извършен надзор от органа по акредитация или лицензиращия орган, от който е видно, че дейностите на проверяващия по околна среда не са извършени задоволително, за да гарантират, че регистрираната организация спазва изискванията на настоящия регламент, регистрацията се спира.

3.   Спира се или се заличава регистрацията на регистрирана организация, в зависимост от случая, ако тя не представи на компетентния орган в срок от два месеца от искането да стори това някой от следните документи:

а)

заверената екологична декларация, актуализираната екологична декларация или подписаната декларация, посочена в член 25, параграф 9;

б)

формуляр, който съдържа най-малко посочената в приложение VI минимална информация от организацията.

4.   Ако компетентен орган е информиран с писмен доклад от компетентния контролен орган за нарушение от организацията на приложими правни изисквания, свързани с околната среда, той спира или заличава регистрацията на тази организация, в зависимост от случая.

5.   В случай че компетентен орган реши да спре или заличи регистрация, той взема предвид най-малко следното:

а)

екологичните последици от неспазването от организацията на изискванията на настоящия регламент;

б)

степента на предвидимост на неспазването от организацията на изискванията на настоящия регламент или обстоятелствата, водещи до това;

в)

предишни случаи на неспазване на изискванията на настоящия регламент от организацията; и

г)

специфичните за организацията обстоятелства.

6.   За да получи необходимите доказателства за вземане на решение за спиране или заличаване на регистрацията на организации от регистъра, компетентния орган се консултира със заинтересованите страни, включително с организацията.

7.   Когато компетентният орган е получил по друг начин, а не чрез писмен доклад за извършен надзор от органа по акредитация или лицензиращия орган, доказателства, че извършените от проверяващия по околна среда действия не гарантират в достатъчна степен, че организацията спазва изискванията на настоящия регламент, компетентния орган се консултира с органа по акредитация или лицензиращия орган, който упражнява надзор върху проверяващия по околна среда.

8.   Компетентният орган посочва основанията и мотивите за взетите мерки.

9.   Компетентният орган предоставя на организацията съответна информация относно консултациите със заинтересованите страни.

10.   Спирането на регистрацията на дадена организация се отменя, ако компетентният орган получи удовлетворителна информация, че организацията спазва изискванията на настоящия регламент.

Член 16

Форум на компетентни органи

1.   Компетентните органи създават Форум на компетентните органи от всички държави-членки, наричан по-нататък „Форум на компетентните органи“, който заседава най-малко веднъж годишно в присъствието на представител на Комисията.

Форумът на компетентните органи приема свой процедурен правилник.

2.   Във Форума на компетентните органи участват компетентните органи от всяка държава-членка. Когато в една държава-членка са установени няколко компетентни органа, се вземат съответните мерки за осигуряване, че всички те са информирани относно дейностите на Форума на компетентните органи.

3.   Форумът на компетентните органи разработва насоки, за да се гарантира съгласуваност на процедурите за регистрация на организации в съответствие с настоящия регламент, включително подновяване на регистрацията и спиране на регистрация и заличаване от регистъра на организации както от Общността, така и извън нея.

Форумът на компетентните органи предоставя на Комисията насоките и документите, отнасящи се до партньорската оценка.

4.   Документи с насоки относно процедурите за хармонизиране, одобрени от Форума на компетентните органи, се предлагат по целесъобразност от Комисията за приемане в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 49, параграф 3.

Тези документи се правят обществено достояние.

Член 17

Партньорска оценка на компетентни органи

1.   Форумът на компетентните органи организира партньорска оценка, за да прецени съответствието на системата за регистрация на всеки компетентен орган с настоящия регламент и за разработване на хармонизиран подход за прилагане на правилата, отнасящи се до регистрацията.

2.   Партньорската оценка се извършва редовно и поне веднъж на всеки четири години и включва оценка на правилата и процедурите, установени в членове 12, 13 и 15. Всички компетентни органи участват в партньорската оценка.

3.   Комисията установява процедури за извършване на партньорска оценка, включително подходящи процедури за обжалване на решения, взети в резултат на партньорската оценка.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, като го допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 49, параграф 3.

4.   Процедурите, посочени в параграф 3, се установяват преди провеждането на първата партньорска оценка.

5.   Форумът на компетентните органи представя на Комисията и на комитета, учреден съгласно член 49, параграф 1, редовен доклад за партньорската оценка.

Този доклад се прави обществено достояние, след като бъде одобрен от Форума на компетентните органи и комитета, посочен в първата алинея.

ГЛАВА V

ПРОВЕРЯВАЩИ ПО ОКОЛНА СРЕДА

Член 18

Задачи на проверяващите по околна среда

1.   Проверяващите по околна среда преценяват дали екологичният преглед, политиката в областта на околната среда, системата за управление, процедурите за одит и тяхното изпълнение отговарят на изискванията на настоящия регламент.

2.   Проверяващите по околна среда проверяват следното:

а)

изпълнението от организацията на всички изисквания на настоящия регламент по отношение на първоначалния екологичен преглед, системата за управление по околна среда, екологичния одит и неговите резултати, както и на екологичната декларация или актуализираната екологична декларация;

б)

спазването от организацията на приложимите общностни, национални, регионални и местни правни изисквания, свързани с околната среда;

в)

непрекъснатото подобряване на екологичните резултати на организацията; и

г)

надеждността, достоверността и точността на данните и информацията в следните документи:

i)

екологичната декларация;

ii)

актуализираната екологична декларация;

iii)

екологичната информация, която подлежи на заверка.

3.   По-специално, проверяващите по околна среда проверяват доколко са подходящи първоначалният екологичен преглед или одитът, или други извършвани от организацията процедури, без ненужно да дублират тези процедури.

4.   Проверяващите по околна среда проверяват надеждността на резултатите от вътрешния одит. За тази цел те могат да извършват проверки на място.

5.   По време на проверката на подготовката за регистрация на дадена организация проверяващият по околна среда проверява дали тази организация отговаря най-малкото на следните изисквания:

а)

налице е напълно функционираща система за управление по околна среда в съответствие с приложение II;

б)

налице е напълно планирана одитна програма, която вече е започнала в съответствие с приложение III, така че вече са обхванати поне най-значителните въздействия върху околната среда;

в)

приключен е прегледът от ръководството, посочен в приложение II част А; и

г)

изготвена е екологична декларация в съответствие с приложение IV и са взети предвид референтните документи по сектори, ако такива са налице.

6.   За целите на проверката за подновяване на регистрация, посочена в член 6, параграф 1, проверяващият по околна среда проверява дали организацията отговаря на следните изисквания:

а)

организацията има напълно функционираща система за управление по околна среда в съответствие с приложение II;

б)

организацията има напълно функционираща планирана одитна програма с най-малко един завършен одитен цикъл в съответствие с приложение III;

в)

организацията има един приключен преглед от ръководството; и

г)

организацията е подготвила екологична декларация в съответствие с приложение IV и са взети предвид референтните документи по сектори, ако такива са налице.

7.   За целите на проверката за подновяване на регистрация, посочена в член 6, параграф 2, проверяващият по околна среда проверява дали организацията отговаря поне на следните изисквания:

а)

организацията е извършила вътрешен одит на екологичните резултати и спазването на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда в съответствие с приложение III;

б)

организацията демонстрира текущо спазване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда и непрекъснато подобряване на своите екологични резултати; и

в)

организацията е подготвила актуализирана екологична декларация в съответствие с приложение IV и са взети предвид референтните документи по сектори, ако такива са налице.

Член 19

Честота на проверките

1.   Като се консултира с организацията, проверяващият по околна среда съставя програма, която да осигури проверка на всички елементи, изисквани за регистрация и подновяване на регистрацията, както е посочено в членове 4, 5 и 6.

2.   На интервали от не повече от 12 месеца, проверяващият по околна среда заверява актуализираната информация в екологичната декларация или в актуализираната екологична декларация.

Когато е уместно, се прилага предвидената в член 7 дерогация.

Член 20

Изисквания към проверяващите по околна среда

1.   За получаване на акредитация или лиценз в съответствие с настоящия регламент, кандидатът за проверяващ по околна среда представя искане до органа по акредитация или лицензиращия орган, от който иска акредитацията или лиценза.

В това искане се уточнява обхватът на исканата акредитация или лиценз с позоваване на класификацията на икономическите дейности, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1893/2006 (11).

2.   Проверяващият по околна среда представя на органа по акредитация или лицензиращия орган подходящи доказателства за своята компетентност, включително познания, съответен опит и технически способности, съответстващи на обхвата на исканата акредитация или лиценз в следните области:

а)

настоящия регламент;

б)

цялостното функциониране на системата за управление по околна среда;

в)

съответни референтни документи по сектори, издадени от Комисията съгласно член 46 за прилагането на настоящия регламент;

г)

законодателните, регулаторните и административните изисквания по отношение на дейността, подлежаща на проверка и заверяване;

д)

екологични аспекти и въздействия, включително екологичното измерение на устойчивото развитие;

е)

техническите аспекти на дейността, подлежаща на проверка и заверяване, които са от значение за въпросите в областта на околната среда;

ж)

цялостното функциониране на дейността, подлежаща на проверка и заверяване, за да се прецени доколко е подходяща системата за управление по отношение на взаимодействието на организацията и на нейните продукти, услуги и операции с околната среда, включително поне следното:

i)

използваните от организацията технологии;

ii)

терминология и инструменти, използвани в дейностите;

iii)

оперативни дейности и характеристики на тяхното взаимодействие с околната среда;

iv)

методики за оценката на съществени екологични аспекти;

v)

контрол върху замърсяването и технологии за неговото намаляване;

з)

изисквания и методика за извършване на екологичен одит, включително способност за извършване на ефективни контролни одити на система за управление по околна среда, установяване на адекватни констатации и заключения от одита и представяне в устна и писмена форма на доклади за одита, за да се осигури ясен запис на контролния одит;

и)

информационен одит, екологична декларация и актуализирана екологична декларация по отношение на управлението на данните, съхраняването и боравенето с данните, представянето на данни в писмен и графичен формат за преценка за потенциални грешки в данните, използване на предположения и оценки;

й)

екологичното измерение на продукти и услуги, включително екологични аспекти и екологични резултати по време на използване и след това, и целостта на данните, предоставени за вземане на решения във връзка с околната среда.

3.   От проверяващия по околна среда се изисква да докаже непрекъснато професионално развитие в областите на компетентност, уредени в параграф 2, и да поддържа такова развитие за оценка от органа по акредитация или лицензиращия орган.

4.   Проверяващият по околна среда е външна трета страна, независима по-специално от одитора или консултанта на организацията, безпристрастен и обективен при изпълнение на своята дейност.

5.   Проверяващият по околна среда гарантира, че върху него не се упражнява търговски, финансов или друг вид натиск, който може да повлияе върху преценката му или да застраши доверието в независимостта на преценка и почтеността по отношение на контролните дейности. Проверяващият по околна среда гарантира спазване на правилата, приложими в това отношение.

6.   Проверяващият по околна среда разполага с документирани методи и процедури, включително механизми за качествен контрол и разпоредби за поверителност, за да отговори на изискванията за проверка и заверяване на настоящия регламент.

7.   Когато организация действа като проверяващ по околна среда, тя разполага със организационна схема, в която подробно са посочени структурите и отговорностите в рамките на организацията, и с декларация за нейния правен статус, собственост и средства за финансиране.

Посочената организационна схема се предоставя при поискване.

8.   Спазването на тези изисквания се осигурява чрез оценката, която се извършва преди акредитацията или лицензирането, и чрез надзор от органа по акредитация или лицензиращия орган.

Член 21

Допълнителни изисквания за проверяващи по околна среда, които са физически лица и извършват самостоятелно дейности по проверка и заверяване

Физически лица, действащи като проверяващи по околна среда и извършващи проверка и заверяване самостоятелно, освен че отговарят на изискванията, посочени в член 20, притежават:

а)

цялата необходима компетентност за извършване на дейности по проверка и заверяване в областите, в които са лицензирани;

б)

ограничен обхват на лиценза, в зависимост от личната им компетентност.

Член 22

Допълнителни изисквания за проверяващи по околна среда, действащи в трети държави

1.   Ако проверяващ по околна среда възнамерява да извършва дейности по проверка и заверяване в трети държави, той иска акредитация или лиценз за конкретни трети държави.

2.   За получаване на акредитация или лиценз за трета държава, освен на посочените в членове 20 и 21 изисквания, проверяващият по околна среда отговаря на следните допълнителни изисквания:

а)

познаване и разбиране на законодателните, регулаторни и административни изисквания по отношение на околната среда в третата държава, за която се иска акредитация или лиценз;

б)

познаване и разбиране на официалния език на третата държава, за която се иска акредитация или лиценз.

3.   Изискванията, уредени в параграф 2, се считат при всички случаи за изпълнени, ако проверяващият по околна среда докаже съществуването на договорни отношения между него и квалифицирано лице или организация, отговарящи на тези изисквания.

Това лице или организация е независимо от организацията, подлежаща на проверка.

Член 23

Надзор върху проверяващите по околна среда

1.   Надзорът върху дейностите по проверка и заверяване, извършени от проверяващите по околна среда в:

а)

в държавата-членка, в която са акредитирани или лицензирани, се осъществява от органа по акредитация или лицензиращия орган, който им е издал акредитацията или лиценза;

б)

в трета държава, се осъществява от органа по акредитация или лицензиращия орган, който е издал акредитация или лиценз на проверяващия по околна среда за тези дейности;

в)

в държава-членка, различна от тази, в която е издадена акредитацията или лицензът, се осъществява от органа по акредитация или лицензиращия орган на държавата-членка, в която се извършва проверката.

2.   Най-малко четири седмици преди всяка проверка в държава-членка, проверяващият по околна среда уведомява органа по акредитация или лицензиращия орган, отговорен за надзора върху съответния проверяващ по околна среда, за подробности по своята акредитация или лиценз, както и за времето и мястото на проверката.

3.   Проверяващият по околна среда незабавно информира органа по акредитация или лицензиращия орган за всякакви промени, които имат отношение към акредитацията или лиценза или техния обхват.

4.   Органът по акредитация или лицензиращият орган взема мерки на редовни интервали, непревишаващи 24 месеца, за да се гарантира, че проверяващият по околна среда продължава да отговаря на изискванията за акредитация или лиценз, и за да се следи качеството на извършените дейности по проверка и заверяване.

5.   Надзорът може да се състои в административен одит, надзор на място в организациите, въпросници, преглед на заверените от проверяващите по околна среда екологични декларации или актуализирани екологични декларации, както и преглед на доклада за проверка.

Надзорът е пропорционален на дейността, извършвана от проверяващия по околна среда.

6.   Организациите позволяват на органите по акредитация или на лицензиращите органи да осъществяват надзор по отношение на проверяващия по околна среда по време на процеса на проверка и заверяване.

7.   Всяко решение на органа по акредитация или на лицензиращия орган за прекратяване или спиране на акредитацията или лиценза, или за ограничаване на обхвата на акредитацията или лиценза се взема само след като на проверяващия по околна среда е предоставена възможност да бъде изслушан.

8.   Ако надзорният орган по акредитация или лицензиращ орган е на мнение, че качеството на работата на даден проверяващ по околна среда не отговаря на изискванията на настоящия регламент, се изпраща писмен доклад за извършен надзор до съответния проверяващ по околна среда и до компетентния орган, пред който съответната организация възнамерява да кандидатства за регистрация, или който е регистрирал съответната организация.

В случай на по-нататъшен спор докладът за извършен надзор се изпраща до Форума на органите по акредитация и лицензиращите органи, посочен в член 30.

Член 24

Допълнителни изисквания за надзор върху проверяващи по околна среда, действащи в държава-членка, различна от тази, в която са получили акредитацията или лиценза си

1.   Проверяващ по околна среда, акредитиран или лицензиран в дадена държава-членка, най-малко четири седмици преди да започне да извършва дейности по проверка и заверяване в друга държава-членка, съобщава на органа по акредитация или лицензиращия орган на последната държава-членка следната информация:

а)

данните за акредитацията или лиценза си, областите си на компетентност, по-конкретно познаване на правните изисквания, свързани с околната среда и на официалния език на другата държава-членка, както и състав на екипа, ако е уместно;

б)

времето и мястото на проверката и заверяването;

в)

адреса на организацията и данните за осъществяване на контакт с нея.

Това уведомяване се извършва преди всяка дейност по проверка и заверяване.

2.   Органът по акредитация или лицензиращият орган може да изиска допълнителни пояснения за познаването от проверяващия на необходимите приложими правни изисквания, свързани с околната среда.

3.   Органът по акредитация или лицензиращият орган може да постави други условия, освен посочените в параграф 1, но само ако тези други условия не засягат правото на проверяващия по околна среда да предоставя услуги в държава-членка, различна от тази, в която е издадена акредитацията или лицензът.

4.   Органът по акредитация или лицензиращият орган не използва процедурата, посочена в параграф 1, за да забавя пристигането на проверяващия по околна среда. Когато органът по акредитация или лицензиращият орган не е в състояние да изпълни своите задачи в съответствие с параграфи 2 и 3 преди времето за проверка и заверяване, както е уведомен от проверяващия в съответствие с параграф 1, буква б), той съобщава на проверяващия мотивите за това.

5.   Не се начисляват дискриминационни такси за уведомление и надзор от органите по акредитация или лицензиращите органи.

6.   Когато надзорният акредитиращ или лицензиращ орган е на мнение, че качеството на работата на проверяващия по околна среда не отговаря на изискванията на настоящия регламент, тогава се изпраща писмен доклад за извършен надзор до съответния проверяващ по околна среда, до органа по акредитация или лицензиращия орган, издал акредитацията или лиценза, и до компетентния орган, пред който съответната организация възнамерява да кандидатства за регистрация, или който е регистрирал съответната организация. В случай на по-нататъшен спор докладът за извършен надзор се изпраща до Форума на органите по акредитация и лицензиращите органи, посочен в член 30.

Член 25

Условия за извършване на проверка и заверяване

1.   Проверяващият по околна среда действа в обхвата на своята акредитация или лиценз и въз основа на писмено споразумение с организацията.

В това споразумение:

а)

се посочва обхватът на дейностите;

б)

се посочват условия, целящи да позволят на проверяващия по околна среда да действа по независим професионален начин; и

в)

организацията се ангажира да предостави нужното сътрудничество.

2.   Проверяващият по околна среда осигурява компонентите на организацията да са еднозначно определени и да отговарят на действителното разделение на дейностите.

Екологичната декларация следва ясно да посочва различните части на организацията, които подлежат на проверка или заверяване.

3.   Проверяващият по околна среда извършва оценка на елементите, посочени в член 18.

4.   Като част от дейностите по проверка и заверяване проверяващият по околна среда проучва документацията, посещава организацията, извършва проверки на място и провежда разговори с персонала.

5.   Преди посещението на проверяващия по околна среда организацията му предоставя основна информация за организацията и нейните дейности, политиката и програмата в областта на околната среда, описание на функциониращата в организацията система за управление по околна среда, подробности от извършения екологичен преглед или одит, доклада за този преглед или одит и информация за всички предприети след това корективни действия, и проекта за екологична декларация или актуализираната екологична декларация.

6.   Проверяващият по околна среда изготвя за организацията писмен доклад относно резултатите от проверката, в който посочва:

а)

всички въпроси, свързани с дейността, извършена от проверяващия по околна среда;

б)

описание на съответствието с всички изисквания на настоящия регламент, включително подкрепящи доказателства, констатации и заключения;

в)

сравнението на постиженията и целите с предишните екологични декларации и оценката на екологичните резултати, както и оценката на непрекъснатото подобряване на екологичните резултати на организацията;

г)

ако е приложимо, технически несъвършенства в екологичния преглед, метода на одит, системата за управление по околна среда или всякакъв друг съответен процес.

7.   В случаи на несъответствие с разпоредбите на настоящия регламент, в допълнение към горепосоченото докладът посочва:

а)

констатации и заключения относно несъответствието на организацията и доказателства, на които се основават тези констатации и заключения;

б)

въпроси, по които съществува несъгласуваност с проекта на екологична декларация или актуализираната екологична декларация, и подробности за измененията или допълненията, които следва да се направят в екологичната декларация или в актуализираната екологична декларация.

8.   След проверката проверяващият по околна среда заверява екологичната декларация или актуализираната екологична декларация на организацията и потвърждава, че тя отговаря на изискванията на настоящия регламент при условие, че резултатите от проверката и заверяването потвърдят, че:

а)

информацията и данните в екологичната декларация или актуализираната екологична декларация на организацията са надеждни и точни и отговарят на изискванията на настоящия регламент; и

б)

няма доказателства, че организацията не изпълнява приложимите правни изисквания, свързани с околната среда.

9.   При заверяване проверяващият по околна среда издава подписана декларация, както е посочено в приложение VII, в която заявява, че проверката и заверяването са извършени в съответствие с настоящия регламент.

10.   Акредитираните или лицензирани в една държава-членка проверяващи по околна среда могат да извършват дейности по проверка и заверяване във всяка друга държава-членка в съответствие с изискванията, установени с настоящия регламент.

Дейността по проверката или заверяването подлежи на надзор от органа по акредитация или лицензиращия орган на държавата-членка, където трябва да се извърши дейността. Съответният орган по акредитация или лицензиращ орган се уведомява за началото на дейността в съответствие със срока, посочен в член 24, параграф 1.

Член 26

Проверка и заверяване на малки организации

1.   Когато проверяващият по околна среда извършва дейности по проверка и заверяване, той взема под внимание специфичните характеристики на малките организации, включително следните:

а)

къси вериги на отчитане;

б)

многофункционален персонал;

в)

обучение на работното място;

г)

способност за бързо адаптиране към промени; и

д)

ограничено документиране на процедурите.

2.   Проверяващият по околна среда извършва проверка или заверяване по начин, който не налага ненужни тежести върху малките организации.

3.   Проверяващият по околна среда взема под внимание обективните доказателства, че системата е ефективна, включително съществуването на процедури в рамките на организацията, които са пропорционални на размера и сложността на работата, характера на свързаните екологични въздействия и компетентността на операторите.

Член 27

Условия за проверка и заверяване в трети държави

1.   Акредитираните или лицензирани в една държава-членка проверяващи по околна среда могат да извършват дейности по проверка и заверяване за организация, намираща се в трета държава, в съответствие с изискванията, посочени в настоящия регламент.

2.   Най-малко шест седмици преди проверка или заверяване в трета държава проверяващият по околна среда уведомява органа по акредитация или лицензиращия орган в държавата-членка, в която организацията възнамерява да подаде заявление за регистрация или е регистрирана, за подробности по своята акредитация или лиценз, както и за времето и мястото на проверката или заверяването.

3.   Дейностите по проверка и заверяване подлежат на надзор от органа по акредитация или лицензиращия орган в държавата-членка, в която е акредитиран или лицензиран проверяващият по околна среда. Съответният орган по акредитация или лицензиращ орган се уведомява за началото на дейността в съответствие със срока, посочен в параграф 2.

ГЛАВА VI

ОРГАНИ ПО АКРЕДИТАЦИЯ И ЛИЦЕНЗИРАЩИ ОРГАНИ

Член 28

Извършване на акредитация и лицензиране

1.   Органите по акредитация, определени от държавите-членки съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 765/2008, са отговорни за акредитацията на проверяващи по околна среда и за надзора върху дейностите, извършени от проверяващи по околна среда в съответствие с настоящия регламент.

2.   Държавите-членки могат да определят лицензиращ орган в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 765/2008, който отговаря за издаването на лицензи на проверяващите по околна среда и за надзора върху проверяващите по околна среда.

3.   Държавите-членки могат да не разрешат акредитация или лицензиране на физически лица като проверяващи по околна среда.

4.   Органите по акредитация или лицензиращите органи оценяват компетентността на проверяващите по околна среда с оглед на елементите, посочени в членове 20, 21 и 22 съобразно обхвата на исканата акредитация или лиценз.

5.   Обхватът на акредитацията или лиценза на проверяващи по околна среда се определя съгласно класификацията на стопанските дейности, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1893/2006. Този обхват се ограничава от компетентността на проверяващия по околна среда и при необходимост се вземат предвид размерът и сложността на дейността.

6.   Органите по акредитация или лицензиращите органи установяват подходящи процедури за акредитация или лицензиране, отказ на акредитация или лиценз, спиране и отнемането на акредитацията или лиценза на проверяващи по околна среда, както и относно надзора върху проверяващи по околна среда.

Тези процедури включват механизми за разглеждане на съображенията на заинтересованите страни, включително компетентни органи и представителни органи на организациите, относно кандидатстващи и акредитирани или лицензирани проверяващи по околна среда.

7.   В случай на отказ на акредитация или лиценз органът по акредитация или лицензиращият орган информира проверяващия по околна среда за мотивите за това решение.

8.   Органите по акредитация или лицензиращите органи създават, ревизират и актуализират списък на проверяващи по околна среда и техния обхват на акредитация или лиценз в своите държави-членки и всеки месец съобщават, директно или чрез националните органи в зависимост от решението на съответната държава-членка, промените в този списък на Комисията и на компетентния орган в държавата-членка, където се намира органът по акредитация или лицензиращия орган.

9.   В рамките на правилата и процедурите относно наблюдението на дейностите, както е предвидено в член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 765/2008, органите по акредитация и лицензиращите органи изготвят доклад за извършен надзор, в който след консултация със съответния проверяващ по околна среда се взема решение за една от следните две констатации:

а)

че дейностите на проверяващия по околна среда не са извършени задоволително, за да гарантират в достатъчна степен изпълнението от организацията на изискванията на настоящия регламент;

б)

че проверката и заверяването от проверяващия по околна среда са извършени в нарушение на едно или повече изисквания на настоящия регламент.

Този доклад се предава на компетентния орган в държавата-членка, където организацията е регистрирана или е подала заявление за регистрация и по целесъобразност, на органа по акредитация или лицензиращия орган, издал акредитацията или лиценза.

Член 29

Спиране и отнемане на акредитация или лиценз

1.   За спиране или отнемане на акредитацията или лиценза се изисква консултиране със заинтересованите страни, включително с проверяващия по околна среда, за да се предоставят на органа по акредитация или лицензиращия орган необходимите доказателства за вземане на решение.

2.   Органът по акредитация или лицензиращият орган информира проверяващия по околна среда за основанията и мотивите за предприетите мерки и ако е приложимо, за процеса на обсъждане с компетентния контролен орган.

3.   Акредитацията или лицензът се спират или отнемат, според случая, до получаване на уверение от проверяващите по околна среда за спазване на настоящия регламент, в зависимост от характера и обхвата на неспазване или нарушаване на правните изисквания.

4.   Спирането на акредитацията или лиценза се отменя, ако органът по акредитация или лицензиращият орган получи удовлетворителна информация, че проверяващият по околна среда спазва настоящия регламент.

Член 30

Форум на органите по акредитация и лицензиращите органи

1.   Създава се форум на всички органи по акредитация и лицензиращи органи от всички държави-членки, наричан по-нататък „Форум на органите по акредитация и лицензиращите органи“, който заседава най-малко веднъж годишно в присъствието на представител на Комисията.

2.   Задачата на Форума на органите по акредитация и лицензиращите органи е да осигури съгласуваност на процедурите, отнасящи се до следното:

а)

акредитацията или лицензирането на проверяващите по околна среда по настоящия регламент, включително отказа, спиране и отнемането на акредитацията или лиценза;

б)

надзор върху дейността, извършена от акредитирани или лицензирани проверяващи по околна среда.

3.   Форумът на органите по акредитация и лицензиращите органи разработва насоки по въпроси в областта на компетентността на органите по акредитация и лицензиращите органи.

4.   Форумът на органите по акредитация и лицензиращите органи приема свой процедурен правилник.

5.   Документите с насоки, посочени в параграф 3, и процедурният правилник, посочен в параграф 4, се предават на Комисията.

6.   Документите с насоки относно процедурите за хармонизиране, одобрени от форума на органите по акредитация и лицензиращите органи, се предлагат по целесъобразност от Комисията за приемане в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 49, параграф 3.

Тези документи са публично достъпни.

Член 31

Партньорска оценка на органи по акредитация и лицензиращи органи

1.   Партньорската оценка по отношение на акредитацията и лицензирането на проверяващи по околна среда съгласно настоящия регламент, която се организира от Форума на органите по акредитация и лицензиращите органи, се извършва редовно най-малко веднъж на четири години и включва оценка на правилата и процедурите, посочени в членове 28 и 29.

Всички органи по акредитация и лицензиращи органи участват в партньорската оценка.

2.   Форумът на органите по акредитация и лицензиращите органи предават на Комисията и на комитета, учреден съгласно член 49, параграф 1, редовен годишен доклад за партньорската оценка.

Този доклад се прави обществено достояние, след като бъде одобрен от Форума на органите по акредитация и лицензиращите органи и от комитета, посочен в първа алинея.

ГЛАВА VII

ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

Член 32

Съдействие за организациите във връзка със спазването на правните изисквания, свързани с околната среда

1.   Държавите-членки гарантират, че организациите имат достъп до информация и възможности за оказване на съдействие във връзка с правните изисквания, свързани с околната среда в съответната държава-членка.

2.   Съдействието включва следното:

а)

информация относно приложимите правни изисквания, свързани с околната среда;

б)

посочване на компетентните контролни органи за специфични правни изисквания, свързани с околната среда, за които е установено, че са приложими.

3.   Държавите-членки могат да възложат задачите, посочени в параграфи 1 и 2, на компетентните органи или на който и да е друг орган, който притежава необходимия опит и подходящи ресурси за тяхното изпълнение.

4.   Държавите-членки гарантират, че контролните органи отговарят на запитвания поне от малки организации относно приложимите правни изисквания, свързани с околната среда, попадащи в тяхната компетентност, и предоставят на организациите информация за начините за показване как организациите изпълняват съответните правни изисквания.

5.   Държавите-членки гарантират, че компетентните контролни органи съобщават на компетентния орган, регистрирал организацията, за неспазване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда от регистрирана организация.

Компетентният контролен орган уведомява този компетентен орган възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от един месец след като узнае за неспазването.

Член 33

Популяризиране на EMAS

1.   Държавите-членки, съвместно с компетентните органи, контролните органи и други заинтересовани лица, популяризират схемата EMAS, като вземат предвид дейностите, посочени в членове 34—38.

2.   За целта държавите-членки могат да създадат стратегия за популяризиране, която подлежи на редовно преразглеждане.

Член 34

Информация

1.   Държавите-членки вземат подходящи мерки за предоставяне на информация:

а)

на обществеността относно целите и основните компоненти на EMAS;

б)

на организациите относно съдържанието на настоящия регламент.

2.   Държавите-членки, ако е уместно, използват професионални издания, местни вестници, кампании за популяризиране или всякакви други функционални средства за повишаване на общата осведоменост относно EMAS.

Държавите-членки могат да си сътрудничат по-специално с браншови организации, организации на потребителите, организации за опазване на околната среда, професионални съюзи, местни институции и други заинтересовани лица.

Член 35

Дейности по популяризиране

1.   Държавите-членки извършват дейности по популяризиране на EMAS. Тези дейности могат да включват:

а)

насърчаване обмена на знания и най-добри практики относно EMAS измежду всички заинтересовани страни;

б)

разработване на ефективни средства за популяризиране на EMAS и тяхното споделяне с организации;

в)

предоставяне на техническа помощ на организации при определянето и осъществяването на техните маркетингови дейности, свързани със EMAS;

г)

насърчаване на партньорства между организации за популяризиране на EMAS.

2.   Логото на EMAS без регистрационен номер може да се използва от компетентните органи, органите по акредитация и лицензиращите органи, националните органи и други заинтересовани лица за свързани със EMAS цели за маркетинг и популяризиране. В тези случаи използването на логото на EMAS, посочено в приложение V, не означава, че ползвателят е регистриран, ако случаят не е такъв.

Член 36

Насърчаване участието на малки организации

Държавите-членки вземат подходящи мерки, за да насърчат участието на малки организации, inter alia, чрез:

а)

улесняване на достъпа до информация и до специално адаптирани за тях фондове за подкрепа;

б)

гарантиране на разумни такси за регистрация, което да насърчава участието им;

в)

насърчаване на мерките за техническа помощ.

Член 37

Клъстерен и поетапен подход

1.   Държавите-членки поощряват местните органи да предоставят, с участието на браншови организации, търговски камари и други заинтересовани страни, специфична помощ на клъстери от организации, за да отговорят на изискванията за регистрация, както е посочено в членове 4, 5 и 6.

Всяка организация от клъстера се регистрира отделно.

2.   Държавите-членки насърчават организациите да прилагат система за управление по околна среда. Те поощряват по-специално поетапен подход, който води до регистрация по EMAS.

3.   Системите, установени съгласно параграфи 1 и 2, функционират, с цел да се избегнат ненужни разходи за участниците, по-специално за малките организации.

Член 38

EMAS и други политики и инструменти в Общността

1.   Без да се засяга законодателството на Общността, държавите-членки определят как регистрацията по EMAS в съответствие с настоящия регламент може да:

а)

бъде взета предвид при разработването на ново законодателство;

б)

се използва като инструмент в прилагането и осигуряване прилагането на законодателството;

в)

бъде взета предвид при възлагането на обществени поръчки и покупки.

2.   Без да се засяга законодателството на Общността, а именно законодателството относно конкуренцията, данъчното облагане и държавните помощи, държавите-членки, където е подходящо, вземат мерки, улесняващи организациите да получат или запазят регистрация по EMAS.

Тези мерки може да включват, inter alia, следното:

а)

регулаторно облекчение, така че регистрирана организация да се счита за отговаряща на определени правни изисквания свързани с околната среда, предвидени в други правни актове, установени от компетентните органи;

б)

по-добро регулиране, чрез което други правни актове се изменят, така че тежестите за участващите в EMAS организации се премахват, намаляват или опростяват, с оглед да се насърчи ефективното функциониране на пазарите и да се повиши нивото на конкурентоспособност.

Член 39

Такси

1.   Държавите-членки могат да начисляват такси, като вземат предвид следното:

а)

разходите, направени във връзка с предоставянето на информация и съдействие на организациите от органите, определени или създадени за тази цел от държавите-членки съгласно член 32;

б)

разходите, направени във връзка с акредитацията, лицензирането и надзора върху проверяващите по околна среда;

в)

разходите за регистрация, подновяване на регистрация, спиране и заличаване от компетентните органи, както и допълнителните разходи за администриране на тези процеси за организации извън Общността.

Тези такси не превишават разумна стойност и са пропорционални на размера на организацията и на работата, която трябва да се извърши.

2.   Държавите-членки гарантират, че организациите са информирани за всички приложими такси.

Член 40

Неспазване

1.   Държавите-членки предприемат подходящи правни и административни мерки в случай на неспазване на настоящия регламент.

2.   Държавите-членки въвеждат ефективни разпоредби срещу използването на логото на EMAS в нарушение на настоящия регламент.

Могат да се прилагат разпоредбите, въведени в съответствие с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (12).

Член 41

Информация и докладване на Комисията

1.   Държавите-членки информират Комисията за структурата и процедурите, отнасящи се до функционирането на компетентните органи и органите по акредитация и лицензиращите органи и по целесъобразност актуализират тази информация.

2.   Държавите-членки предоставят доклад на Комисията на всеки две години с актуална информация за предприетите от тях мерки съгласно настоящия регламент.

В тези доклади държавите-членки се съобразяват с последния доклад, представен от Комисията на Европейския парламент и на Съвета съгласно член 47.

ГЛАВА VIII

ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ ЗА КОМИСИЯТА

Член 42

Информация

1.   Комисията предоставя информация на:

а)

обществеността — относно целите и основните компоненти на EMAS;

б)

организациите — относно съдържанието на настоящия регламент.

2.   Комисията поддържа и прави публично достъпни:

а)

регистър на проверяващите по околна среда и на регистрирани организации;

б)

база данни, съдържаща екологичните декларации в електронна форма;

в)

база данни от най-добри практики по отношение на EMAS, включително и ефективни инструменти за насърчаване на EMAS и примери за техническо съдействие на организациите;

г)

списък с ресурси на Общността за финансиране на прилагането на EMAS и на свързани проекти и дейности.

Член 43

Сътрудничество и координация

1.   Комисията насърчава, ако е уместно, сътрудничеството между държавите-членки с цел, по-специално, да се постигне еднакво и последователно прилагане в цялата Общност на правилата по отношение на следното:

а)

регистриране на организациите;

б)

проверяващи по околна среда;

в)

информацията и съдействието, посочени в член 32.

2.   Без да се засяга законодателството на Общността относно обществените поръчки, Комисията и другите институции и органи на Общността посочват, където е уместно, EMAS или други системи за управление по околна среда, признати в съответствие с член 45, или еквивалентни такива като условия за изпълнение на поръчки за строителство и за услуги.

Член 44

Интегриране на EMAS в други политики и инструменти в Общността

Комисията определя как регистрацията по EMAS в съответствие с настоящия регламент може да:

1.

се вземе под внимание при разработването на ново законодателство и преразглеждането на съществуващото законодателство, по-конкретно под формата на регулаторно облекчаване и по-добро регулиране, както е посочено в член 38, параграф 2;

2.

се използва като инструмент в контекста на прилагането и осигуряване прилагането на законодателство.

Член 45

Връзка с други системи за управление по околна среда

1.   Държавите-членки могат да представят на Комисията писмено искане за признаване като съответстващи на съответните изисквания в настоящия регламент на съществуващи системи за управление по околна среда или части от тях, които са сертифицирани в съответствие с подходящи процедури по сертифициране, признати на национално или регионално равнище.

2.   Държавите-членки посочват в своето искане съответните части от системите за управление по околна среда и съответните изисквания на настоящия регламент.

3.   Държавите-членки предоставят доказателства за еквивалентност с настоящия регламент на всички съответни части на съответната система за управление по околна среда.

4.   След проучване на искането, посочено в параграф 1, и като действа в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 49, параграф 2, Комисията признава съответните части от системите за управление по околна среда и признава изисквания за акредитация или лицензиране за органите по сертифициране, ако е на мнение, че дадена държава-членка:

а)

е посочила достатъчно ясно в своето искане съответните части от системите за управление по околна среда и съответните изисквания на настоящия регламент;

б)

е предоставила достатъчно доказателство за еквивалентност с настоящия регламент на всички съответни части на разглежданата система за управление по околна среда.

5.   Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз данни за признатите системи за управление по околна среда, включително съответните раздели от EMAS, посочени в приложение I, за които тези данни се отнасят, и признатите изисквания за акредитация или лицензиране.

Член 46

Разработване на референтни документи и ръководства

1.   Комисията, като се консултира с държавите-членки и други заинтересовани страни, разработва референтни документи по сектори, които включват:

а)

най-добрата практика за управление по околна среда;

б)

показатели за екологични резултати за специфични сектори;

в)

където е уместно еталони за отлични постижения и рейтингови системи, определящи равнището на постигнатите екологични резултати.

Комисията може също да разработи референтни документи за междусекторно използване.

2.   Комисията взема под внимание съществуващите референтни документи и показатели за екологични резултати, разработени в съответствие с други политики и инструменти в областта на околната среда на Общността или с международни стандарти.

3.   Преди края на 2010 г. Комисията установява работен план с индикативен списък на секторите, които ще се считат за приоритетни по отношение на приемането на секторни и междусекторни референтни документи.

Работният план се прави обществено достояние и редовно се актуализира.

4.   Комисията, съвместно с Форума на компетентните органи, разработва ръководство за регистрацията на организации извън Общността.

5.   Комисията публикува ръководство за потребителя, което посочва необходимите стъпки за участие в EMAS.

Ръководството е достъпно на всички официални езици на институциите на Европейския съюз и онлайн.

6.   Документите, разработени съгласно параграфи 1 и 4, се представят за одобрение. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, като го допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 49, параграф 3.

Член 47

Доклади

На всеки пет години Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, съдържащ информация относно действията и мерките, предприети съгласно настоящата глава, и информация, получена от държавите-членки съгласно член 41.

Докладът включва оценка на въздействието на схемата върху околната среда и тенденциите по отношение на броя на участниците.

ГЛАВА IХ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 48

Изменение на приложенията

1.   Комисията може да измени приложенията, ако е необходимо или подходящо, с оглед на придобития опит по функционирането на EMAS, в отговор на установени нужди за насочване относно изисквания на EMAS и с оглед на промени в международни стандарти или нови стандарти, които са от значение за ефективността на настоящия регламент.

2.   Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 49, параграф 3.

Член 49

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

Член 50

Преразглеждане

До 11 януари 2015 г. Комисията преразглежда EMAS с оглед на придобития опит по време на нейното функциониране и на международното развитие. Тя взема под внимание докладите, представени на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 47.

Член 51

Отмяна и преходни разпоредби

1.   Отменят се следните правни актове:

а)

Регламент (ЕО) № 761/2001;

б)

Решение 2001/681/ЕО на Комисията от 7 септември 2001 г. относно насоките за прилагане на Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета, позволяващ доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одит (СОУОСО) (13);

в)

Решение 2006/193/ЕО на Комисията от 1 март 2006 г. за установяване на правила съгласно Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета относно употребата на емблемата на EMAS в изключителни случаи при транспортни опаковки и третични опаковки (14).

2.   Чрез дерогация от параграф 1:

а)

създадените съгласно Регламент (ЕО) № 761/2001 национални органи по акредитация и компетентни органи продължават своята дейност. Държавите-членки изменят в съответствие с настоящия регламент процедурите, следвани от органите по акредитация и компетентните органи. Държавите-членки гарантират, че системите, въвеждащи изменените процедури ще функционират изцяло до 11 януари 2011 г.;

б)

организации, регистрирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 761/2001, остават включени в регистъра на EMAS. По време на следващата проверка на дадена организация проверяващият по околна среда проверява нейното съответствие с новите изисквания на настоящия регламент. Ако следващата проверка следва да се извърши преди 11 юли 2010 г., датата на следващата проверка може да се отложи с шест месеца по споразумение с проверяващия по околна среда и компетентните органи;

в)

акредитираните в съответствие с Регламент (ЕО) № 761/2001 проверяващи по околна среда могат да продължат да упражняват дейността си в съответствие с изискванията, установени с настоящия регламент.

3.   Позоваванията на Регламент (ЕО) № 761/2001 се тълкуват като позовавания на настоящия регламент и се четат в съответствие с таблицата на съответствието, посочена в приложение VIII.

Член 52

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 25 ноември 2009 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

Å. TORSTENSSON


(1)  Становище от 25 февруари 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ C 120, 28.5.2009 г., стр. 56.

(3)  Становище на Европейския парламент от 2 април 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 26 октомври 2009 г.

(4)  ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30.

(7)  ОВ L 247, 17.9.2001 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 184, 23.7.2003 г., стр. 19.

(9)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(10)  ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

(11)  Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).

(12)  ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.

(13)  ОВ L 247, 17.9.2001 г., стр. 24.

(14)  ОВ L 70, 9.3.2006 г., стр. 63.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЕКОЛОГИЧЕН ПРЕГЛЕД

Екологичният преглед обхваща следните области:

1.

Определяне на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда.

Като допълнение към създаването на списък на приложимите правни изисквания организацията също посочва как могат да се осигурят доказателства, че тя се съобразява с различните изисквания.

2.

Определяне на всички преки и непреки екологични аспекти със значително въздействие върху околната среда, изразени качествено и количествено в зависимост от случая, и съставяне на регистър на онези от тях, които са определени за важни.

При оценката на значимостта на даден екологичен аспект организацията следва да отчита следните въпроси:

i)

вероятност от причиняване на вреда върху околната среда;

ii)

уязвимост на местната, регионалната и глобалната околна среда;

iii)

размери, брой, честотата и обратимост на аспекта или въздействието;

iv)

наличие и изисквания на съответното законодателство за околната среда;

v)

значение за заинтересованите страни и служителите на организацията.

а)

Преки екологични аспекти

Преките екологични аспекти са свързани с дейностите, продуктите и услугите на самата организация, върху които тя има пряк контрол.

Всички организации отчитат преките аспекти на техните дейности.

Преките екологични аспекти включват следните аспекти без да се ограничават до:

i)

правни изисквания и ограничения на разрешителните;

ii)

емисии в атмосферата;

iii)

изпускане във води;

iv)

производство, рециклиране, повторна употреба, превоз и обезвреждане на твърди и други отпадъци и особено на опасни отпадъци;

v)

използване и замърсяване на земя;

vi)

използване на природни ресурси и суровини (включително енергия);

vii)

използване на добавки и спомагателни вещества, както и полуфабрикати;

viii)

местни въпроси (шум, вибрации, мирис, прах, външен изглед и т.н.);

ix)

транспортни въпроси (по отношение както на стоки, така и на услуги);

ч)

рискове от екологични аварии и въздействия, които произтичат или съществува вероятност да настъпят вследствие на аварии и потенциални аварийни ситуации;

xi)

последици върху биологичното разнообразие.

б)

Непреки екологични аспекти

Непреки екологични аспекти могат да възникнат вследствие на взаимоотношения на организацията с трети страни, които в разумна степен могат да бъдат повлияни от стремежа на организацията за регистрация по EMAS.

За непромишлени организации, като например местни власти или финансови институции, е от основно значение те да вземат предвид също и екологичните аспекти, свързани с основната им дейност. Списък, който се ограничава до екологичните аспекти на обекта и съоръженията на организацията, не е достатъчен.

Те включват, но не се ограничават до следните аспекти:

i)

въпроси, свързани с жизнения цикъл на продуктите (проектиране, разработване, опаковане, превоз, използване и оползотворяване/обезвреждане на отпадъци);

ii)

капитални инвестиции, отпускане на заеми и застрахователни услуги;

iii)

нови пазари;

iv)

избор и състав на услугите (напр. превоз или дейност по снабдяването);

v)

административни и планови решения;

vi)

състав на продуктовата гама;

vii)

екологични резултати и практики на изпълнители, подизпълнители и доставчици.

Организациите трябва да могат да докажат, че са установени значителните екологични аспекти, които са свързани с процедурите им за възлагане на поръчки, и че тези значителни въздействия върху околната среда са взети под внимание в системата за управление. Организацията следва да се стреми да гарантира, че доставчиците и лицата, които действат от нейно име, спазват политиката на организацията в областта на околната среда в рамките на извършвана дейност съгласно поръчката.

При тези непреки екологични аспекти организацията обмисля до каква степен може да повлияе върху тях и какви мерки могат да се предприемат за намаляване на тяхното въздействие върху околната среда.

3.

Описание на критериите за оценка на значимостта на въздействието върху околната среда

Организацията определя критериите за оценка на значимостта на екологичните аспекти на своята дейност, продукти и услуги, за да определи кои от тях имат значително въздействие върху околната среда.

Разработените от организацията критерии вземат предвид правото на Общността и са изчерпателни, могат да са предмет на независима проверка, възпроизводими са и са публично достъпни.

Съображенията при определяне на критериите за оценка на значението на екологичните аспекти на дадена организация могат да включват, но не се ограничават до:

а)

информация за състоянието на околната среда, за да се определят дейностите, продуктите и услугите на организацията, които могат да имат въздействие върху околната среда;

б)

наличните данни на организацията за влаганите материали и енергия, изтичания, отпадъци и емисии от гледна точка на риска;

в)

становища на заинтересованите страни;

г)

регламентираните екологични дейности на организацията;

д)

дейности, свързани с поръчки;

е)

проектиране, разработка, производство, разпределение, обслужване, използване, повторно използване, рециклиране и обезвреждане на продуктите на организацията;

ж)

дейностите на организацията, които са свързани с най-значителните екологични разходи и екологични ползи.

При оценяване на значението на екологичните аспекти на дейността на организацията, се мисли не само за условията на нормална работа, но и за условията при пускане и затваряне и за разумно предвидимите аварийни условия. Следва да се отчитат минали, настоящи и планирани дейности.

4.

Проучване на всички съществуващи практики и процедури за управление по околна среда.

5.

Оценка на обратната информация от разследването на предишни аварии.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Изисквания към системата за управление по околна среда и допълнителни въпроси, които се вземат под внимание от организациите, прилагащи EMAS

Изискванията към системата за управление по околна среда съгласно EMAS са тези, предвидени в раздел 4 на стандарта EN ISO 14001: 2004. Тези изисквания са дадени в лявата колона на таблицата по-долу, която съставлява част A от настоящото приложение.

Освен това, от регистрираните организации се изисква да вземат под внимание редица допълнителни въпроси, имащи пряка връзка с множество елементи от раздел 4 на стандарта EN ISO 14001:2004. Тези допълнителни изисквания са изброени в дясната колона на таблицата по-долу, която съставлява част Б от настоящото приложение.

ЧАСТ А

Изисквания към системите за управление по околна среда по EN ISO 14001:2004

ЧАСТ Б

Допълнителни въпроси, които се вземат под внимание от организациите, прилагащи EMAS

Организациите, участващи в Схемата за управление по околна среда и одит (EMAS), прилагат изискванията на EN ISO 14001:2004, които са описани в раздел 4 на европейския стандарт (1) и са дадени в тяхната цялост по-долу:

 

А.

Изисквания към системата за управление по околна среда

 

А.1.

Общи изисквания

 

Организацията създава, документира, въвежда, поддържа и непрекъснато да подобрява системата за управление по околна среда в съответствие с изискванията на посочения международен стандарт и да определи как тя ще изпълни тези изисквания.

 

Организацията определя и документира обхвата на нейната система за управление по околна среда.

 

А.2.

Политика по отношение на околната среда

 

Най-високото ниво на ръководството определя политиката на организацията по отношение на околната среда и осигурява, че в рамките на определения обхват на нейната система за управление по околна среда, тя:

 

а)

е подходяща за естеството, мащаба и екологичното въздействие, което оказват нейната дейност, продукти и услуги;

 

б)

включва ангажимент за непрекъснато подобряване и предотвратяване на замърсяването;

 

в)

включва ангажимент за съответствие с приложимите правни изисквания, както и с други свързани с екологичните аспекти изисквания, които организацията е подписала да спазва;

 

г)

осигурява рамката за определяне и преразглеждане на екологични цели и задачи;

 

д)

е документирана, бива прилагана и поддържана;

 

е)

е съобщена на всички лица, работещи за или от името на организацията; и

 

ж)

е достъпна за обществеността.

 

А.3.

Планиране

 

А.3.1.

Екологични аспекти

 

Организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и):

 

а)

за определяне на екологичните аспекти на нейните дейности, продукти и услуги в рамките на определения обхват на системата за управление по околна среда, които тя може да контролира, и тези, на които тя може да въздейства, като се отчитат планираните или новите обстоятелства или новите или променените дейности, продукти и услуги; и

 

б)

за определяне на тези аспекти, които имат или могат да имат значимо(и) въздействие(я) върху околната среда (т.е. значими екологични аспекти).

 

Организацията документира тази информация и да я поддържа актуална.

 

Организацията гарантира, че значимите екологични аспекти са взети предвид при създаването, въвеждането и поддържането на нейната система за управление по околна среда.

 

 

Б.1.

Преглед на състоянието на околната среда

 

Организациите осъществяват първоначален преглед на състоянието на околната среда, посочен в приложение I, с цел определяне и оценка на екологичните си аспекти и установяване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда.

 

Организации извън Общността се позовават на правните изисквания, свързани с околната среда, приложими за сходни организации в държавите-членки, където те възнамеряват да подадат своето заявление.

А.3.2.

Правни и други изисквания

 

Организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и):

 

а)

за идентифициране и достъп до приложимите правни изисквания и до други изисквания, свързани с екологичните аспекти, които организацията е подписала да спазва; и

 

б)

за определяне на това какво отношение имат тези изисквания към нейните екологични аспекти.

 

Организацията гарантира, че тези приложими правни изисквания и други изисквания, които организацията документирано е приела, са взети предвид при създаването, въвеждането и поддържането на нейната система за управление по околна среда.

 

 

Б.2.

Спазване на правните изисквания

 

Организациите, които желаят да се регистрират в EMAS, трябва да могат да докажат, че:

 

1.

са установили и са наясно със задълженията на организацията, произтичащи от всички приложими правни изисквания, свързани с околната среда; определени по време на екологичния преглед в съответствие с приложение I;

 

2.

осигуряват спазване на законодателството в областта на околната среда, включително на разрешителни и ограничения за разрешителните; и

 

3.

разполагат с процедури на място, които дават възможност на организацията постоянно да спазва тези изисквания.

А.3.3.

Общи и конкретни цели и програма/програми

 

Организацията създава, въвежда и поддържа документирани общи и конкретни цели по отношение на околната среда на съответните нива и функции в рамките на организацията.

 

Общите и конкретните цели са измерими, когато това е практически възможно, и са съгласувани с политиката в областта на околната среда, включително с ангажиментите по предотвратяването на замърсяването, при спазване на приложимите правни изисквания и други изисквания, които организацията документирано е приела, и при непрекъснатото подобряване.

 

Когато определя и преглежда своите общи и конкретни цели, организацията взима предвид правните изисквания и другите изисквания, които организацията документирано е приела, и своите значими екологични аспекти. Тя също така разглежда своите технологични възможности, своите финансови, оперативни и стопански изисквания и становищата на заинтересованите страни.

 

Организацията създава, въвежда и поддържа програма (и) за постигане на нейните общи и конкретни цели. Програмата(ите) включва(т):

 

а)

разпределението на отговорността за постигане на общите и конкретните цели за съответните нива и функции на организацията; и

 

б)

средствата, чрез които, и срока, в които те бъдат постигнати.

 

 

Б.3.

Екологични резултати

 

1.

Организацията трябва да може да докаже, че системата за управление и процедурите за одит са насочени към действителните екологични резултати на организацията по отношение на преки и непреки аспекти идентифицирани при екологичния преглед съгласно приложение I.

 

2.

Екологичните резултати на организацията спрямо нейните общи и конкретни цели се оценяват като част от процеса на преглед от ръководството. Организацията се ангажира също непрекъснато да подобрява екологичните си резултати. При това действията ѝ могат да се основават на местни, регионални и национални екологични програми.

 

3.

Средствата за постигане на общите и конкретни цели не могат да се считат за екологични цели. Ако организацията включва един или повече обекти, всеки от обектите, за които се прилага EMAS, спазва всички изисквания на EMAS, включително определеното в член 2, параграф 2 непрекъснато подобряване на екологичните резултати.

А.4.

Въвеждане и функциониране

 

А.4.1.

Ресурси, роли, отговорност и правомощия

 

Ръководството осигурява наличието на ресурси, които са съществено важни за създаването, въвеждането, поддържането и подобряването на системата за управление по околна среда. Ресурсите включват човешки ресурси и специализирани умения, организационна инфраструктура, технология и финансови ресурси.

 

Ролите, отговорностите и йерархичните зависимости са определени, документирани и съобщени, с оглед да се улесни ефективното функциониране на системата за управление по околна среда.

 

Най-високото ниво на ръководството определя специален(и) представител(и) на ръководството, който/които, независимо от другите задължения, има(т) определени роли, отговорности и правомощие да:

 

а)

гарантира(т), че системата за управление по околна среда ще бъде създадена, въведена и поддържана в съответствие с изискванията на настоящия международен стандарт;

 

б)

докладва(т), за целите на прегледа, пред най-висшето ръководство за резултатите, постигнати от системата за управление по околна среда, включително да дава(т) препоръки за подобряване.

 

А.4.2.

Компетентност, обучение и осведоменост

Б.4.

Участие на работниците и служителите

 

1.

Организацията следва да вземе под внимание, че участието на работниците и служителите е движеща сила и предпоставка за постоянно и успешно подобряване на околната среда, че то е ключов ресурс за подобряването на екологичните резултати, както и правилен метод за успешно утвърждаване на системата за управление по околна среда и одит в организацията.

 

2.

Понятието „участие на работниците и служителите“ включва както участие, така и информиране на отделния работник или служител и неговите представители. Ето защо следва да има схема за участие на работниците и служителите на всички нива. Организацията следва да вземе под внимание, че ангажирането, откликването и активната подкрепа от страна на ръководството е предпоставка за успеха на тези процеси. В тази смисъл се подчертава необходимостта от обратна връзка от ръководството към работниците и служителите.

Организацията гарантира, че всяко лице(а), извършващо(и) задачи за нея или от нейно име, което(които) има(т) потенциала да причини(ят) значимо(и) въздействие(я) върху околната среда, идентифицирани от организацията, е(са) компетентно(и) на базата на подходящо образование, обучение или опит, както и поддържа съответни досиета.

 

Организацията идентифицира нуждите от обучение, свързани с нейните екологични аспекти и с нейната система за управление по околна среда. Тя осигурява обучение или предприема други действия, за да отговори на тези нужди, както и поддържа съответни досиета.

 

Организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и), за да осведоми лицата, работещи за нея или от нейно име, за:

 

а)

важността на съответствието с политиката и процедурите по отношение на околната среда и с изискванията на системата за управление по околна среда;

 

б)

значимите екологични аспекти и свързаните с тях текущи и потенциални въздействия, свързани с тяхната работа, и ползите за околната среда от подобрените индивидуални резултати от тяхната работа;

 

в)

техните роли и отговорности за постигане на съответствие с изискванията на системата за управление по околна среда; и

 

г)

потенциалните последствия от отклонението от уточнените процедури.

 

 

3.

В допълнение към тези изисквания служителите участват в процеса, насочен към непрекъснато подобряване на екологичните резултати, постигнати от организацията чрез:

 

а)

първоначалния екологичен преглед, анализа на съществуващото положение и събирането и проверката на информация;

 

б)

създаване и въвеждане на система за управление по околна среда и одит, подобряваща екологичните резултати;

 

в)

екологични комитети, които да събират информация и да осигуряват участието на служителя по околна среда/представители на ръководството, работниците и служителите и техните представители;

 

г)

съвместни работни групи за програмата за действие в областта на околната среда и за екологичен одит;

 

д)

изготвяне на екологични декларации.

 

4.

За целта следва да се използват подходящи форми на участие, като например система за книга за предложения или групова работа по проекти, или екологични комитети. Организациите вземат предвид насоките на Комисията за най-добрите практики в областта. По тяхно искане участват и всички представители на работниците и служителите.

A.4.3.

Обмен на информация

 

Във връзка със своите екологични аспекти и система за управление по околна среда организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и) за:

 

а)

вътрешен обмен на информация между различните нива и функции на организацията;

 

б)

получаване, документиране и отговаряне на съответни съобщения от външни заинтересовани страни.

 

Организацията решава дали да съобщава публично информация относно своите значими екологични аспекти и да документира своето решение. Ако решението е да се разпространи информация, то организацията създава и реализира метод(и) за това публично съобщаване на информация.

 

 

Б.5.

Съобщаване на информация

 

1.

Организациите трябва да са способни да докажат открит диалог с обществеността и други заинтересовани страни, включително местни общности и клиенти, във връзка с въздействието върху околната среда на тяхната дейност, продукти и услуги, за да се определят въпросите, които предизвикват загриженост в обществото и другите заинтересовани страни.

 

2.

Откритост, прозрачност и периодично предоставяне на информация за околната среда са ключови фактори в разграничаването на EMAS от други схеми. Тези фактори са важни за организацията и за изграждането на доверие със заинтересованите страни.

 

3.

EMAS осигурява гъвкавост, позволяваща на организациите да насочват съществената информация към конкретни категории публика, като гарантира, че цялата информация е достъпна за тези, които я поискат.

A.4.4.

Документация

 

Документацията на системата за управление по околна среда включва:

 

а)

политиката, целите и задачите по отношение на околната среда;

 

б)

описание на обхвата на системата за управление по околна среда;

 

в)

описание на основните елементи на системата за управление по околна среда и тяхното взаимодействие и позоваване на съответните документи;

 

г)

документи, включително досиета, изисквани от настоящия международен стандарт; и

 

д)

документи, включително досиета, определени от организацията като необходими, за да се осигури ефективно планиране, функциониране и контрол на процесите, които имат отношение към нейните основни екологични аспекти.

 

A.4.5.

Контрол на документите

 

Документите, изисквани от системата за управление по околна среда и от настоящия международен стандарт, се контролират. Досиетата представляват специален тип документи, които се контролират в съответствие с изискванията, дадени в точка А.5.4.

 

Организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и) за:

 

а)

одобряване на документите като адекватни преди тяхното издаване;

 

б)

преглед и актуализиране при необходимост, както и повторно одобряване на документи;

 

в)

гарантиране, че промените и статута на текущия преглед на документите са точно определени;

 

г)

гарантиране, че съответните версии на приложимите документи са налични по местата за ползване;

 

д)

гарантиране, че документите остават четливи и могат лесно да бъдат идентифицирани;

 

е)

гарантиране, че документите с външен произход, които са определени от организацията като необходими за планирането и действието на системата за управление по околна среда, са точно определени и тяхното разпространение се контролира; и

 

ж)

предотвратяване на неволното използване на остарели документи и прилагане на подходящото им идентифициране, ако по някаква причина те са запазени.

 

A.4.6.

Оперативен контрол

 

Организацията идентифицира и планира тези операции, които са свързани с идентифицираните значими екологични аспекти, съответстващи на нейната политика, цели и задачи по отношение на околната среда, за да осигури осъществяването на тези операции да става в съответствие със зададените условия, чрез:

 

а)

създаване, въвеждане и поддържане на документирана(и) процедура(и) за контрол на ситуациите, при които тяхното отсъствие би довело до отклонение от политиката, целите и задачите по отношение на околната среда;

 

б)

определяне на оперативни критерии в процедурата(ите); и

 

в)

създаване, въвеждане и поддържане на процедури, свързани с определените основни екологични аспекти на стоките и услугите, използвани от организацията, и съобщаване на приложимите процедури и изисквания на доставчиците, включително на подизпълнителите.

 

A.4.7.

Готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране

 

Организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и), за да идентифицира потенциалните извънредни ситуации и потенциални инциденти, които могат да имат въздействие(я) върху околната среда, и как да отговори на тях.

 

Организацията отговаря на реалните извънредни ситуации и инциденти и предотвратява или смекчава свързаните с тях неблагоприятни въздействия върху околната среда.

 

Организацията периодично преглежда и, когато това е необходимо, ревизира своите процедури за готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране, по-специално, след възникването на инциденти или извънредни ситуации.

 

Организацията периодично изпитва тези процедури, когато това е осъществимо.

 

A.5.

Проверка

 

A.5.1.

Наблюдение и измервания

 

Организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и) за редовно наблюдение и измерване на ключовите характеристики на своите операции, които могат да имат значимо въздействие върху околната среда. Процедурата(ите) включва(т) документиране на информацията с цел наблюдение на резултатите, приложимия оперативен контрол и съответствието с общите и конкретните цели на организацията, свързани с околната среда.

 

Организацията гарантира, че за наблюдението и измерването се използва и поддържа калибрирано или проверено оборудване и се съхраняват съответни досиета.

 

A.5.2.

Оценка на съответствието

 

A.5.2.1.

В изпълнение на своите ангажименти за съответствие организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и) за периодична оценка на съответствието с приложимите правни изисквания.

 

Организацията съхранява досиета с резултатите от периодичните оценки.

 

A.5.2.2.

Организацията оценява спазването на другите изисквания, които тя документирано е приела. Организацията може да пожелае да комбинира тази оценка с оценката на спазването на правните изисквания, посочена в точка А.5.2.1, или да създаде отделна(и) процедура(и).

 

Организацията съхранява досиета с резултатите от периодичните оценки.

 

A.5.3.

Несъответствие, корективни и превантивни действия

 

Организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и) за справяне с действително(и) и потенциално(и) несъответствие(я) и за предприемане на корективни действия и превантивни действия. Процедурата/ите определя(т) изискванията за:

 

а)

идентифициране и коригиране на несъответствието(ята) и предприемане на действие(я) за смекчаване на тяхното въздействие върху околната среда;

 

б)

проучване на несъответствието(ята), определяне на причина(ите) му (им) и предприемане на действия за избягване на повтарянето му (им);

 

в)

оценка на необходимостта от действие(я) за недопускане на несъответствие(я) и реализиране на подходящи действия, насочени към недопускане на появяването му (им);

 

г)

записване на резултатите от предприетите корективни действия и превантивни действия;

 

д)

преглед на ефективността на предприетите корективни действия и превантивни действия. Предприетите действия съответстват на важността на проблемите и на възникналите въздействия върху околната среда.

 

Организацията осигурява извършването на всички необходими промени в документацията на системата за управление по околна среда.

 

A.5.4.

Управление на досиетата

 

Организацията създава и поддържа досиетата, необходими, за да доказва съответствието с изискванията на своята система за управление по околна среда и тези на настоящия международен стандарт, и постигнатите резултати.

 

Организацията създава, въвежда и поддържа процедура(и) за идентифициране, съхранение, защита, достъпност, срок на съхранение и унищожаване на досиетата.

 

Досиетата са и остават четливи, могат да бъдат идентифицирани и проследими.

 

A.5.5.

Вътрешен одит

 

Организацията осигурява вътрешните одити на системата за управление по околна среда да бъдат провеждани през планирани интервали, за да:

 

а)

определят дали системата за управление по околна среда:

 

съответства на планираната организация за управление по околна среда, включително изискванията на настоящия международен стандарт, и

 

е коректно въведена и поддържана; и

 

б)

предостави информация за резултатите от одитите на ръководството.

 

Одитната(ите) програма(и) се планирана(т), създава(т), въвежда(т) и поддържа(т) от организацията, като се взима предвид важността от гледна точка на околната среда на съответното действие(я) и резултатите от предишни одити.

 

Създава(т) се, въвежда(т) се и се поддържа(т) процедура(и) за одит, която(които) е(са) насочена(и) към:

 

отговорностите и изискванията за планиране и провеждане на одити, докладване на резултатите и съхранение на съответните досиета,

 

определяне на критериите за одит, обхват, честота и методи.

 

Изборът на одитори и провеждането на одитите осигурят обективността и безпристрастността на одитния процес.

 

A.6.

Преглед от ръководството

 

Висшето ръководство през планирани интервали прави преглед на системата за управление по околна среда, за да осигури, че продължава да е подходяща, адекватна и ефективна. Прегледите включват оценка на възможностите за подобрение и необходимостта за промени на системата за управление по околна среда, включително политиката, общите и конкретните цели в областта на околната среда.

 

Досиетата на прегледите на ръководството се запазват.

 

Началната информация за ръководството включва:

 

а)

резултатите от вътрешните одити и оценки на съответствието с правните и другите изисквания, които организацията е подписала да спазва;

 

б)

информация от външни заинтересовани страни, включително оплаквания;

 

в)

постигнатите от организацията екологични резултати;

 

г)

степента, в която са постигнати общите и конкретните цели;

 

д)

състоянието на корективните и превантивните действия;

 

е)

последващите действия след предишните прегледи от ръководството;

 

ж)

променените обстоятелства, включително развитието в правните и другите изисквания, свързани с нейните екологични аспекти; и

 

з)

препоръки за подобрение.

 

Резултатите от прегледите на ръководството включват всички решения и действия, свързани с възможните промени в политиката, общите и конкретните цели в областта на околната среда и другите елементи на системата за управление по околна среда, в съответствие с ангажимента за непрекъснато подобряване.

 

Списък на националните органи по стандартизация

BE: IBN/BIN (Institut Belge de Normalisation/Belgisch Instituut voor Normalisatie)

CZ: ČNI (Český normalizační institut)

DK: DS (Dansk Standard)

DE: DIN (Deutsches Institut für Normung e.V.)

EE: EVS (Eesti Standardikeskus)

EL: ELOT (Ελληνικός Οργανισμός Τυποποίησης)

ES: AENOR (Asociacion Espanola de Normalizacion y Certificacion)

FR: AFNOR (Association Française de Normalisation)

IE: NSAI (National Standards Authority of Ireland)

IT: UNI (Ente Nazionale Italiano di Unificazione)

CY: Κυπριακός Οργανισμός Προώθησης Ποιότητας

LV: LVS (Latvijas Standarts)

LT: LST (Lietuvos standartizacijos departamentas)

LU: SEE (Service de l’Energie de l’Etat) (Luxembourg)

HU: MSZT (Magyar Szabványügyi Testület)

MT: MSA (Awtoritá Maltija dwar l-Istandards/Malta Standards Authority)

NL: NEN (Nederlands Normalisatie-Instituut)

AT: ON (Österreichisches Normungsinstitut)

PL: PKN (Polski Komitet Normalizacyjny)

PT: IPQ (Instituto Português da Qualidade)

SI: SIST (Slovenski inštitut za standardizacijo)

SK: SÚTN (Slovenský ústav technickej normalizácie)

FI: SFS (Suomen Standardisoimisliitto r.y)

SE: SIS (Swedish Standards Institute)

UK: BSI (British Standards Institution).

 

 

Допълнителен списък на националните органи по стандартизация

 

Национални органи по стандартизация в държавите-членки, които не са обхванати от EN ISO 14001:2004:

 

BG: BDS (БДС) (Български институт за стандартизация);

 

RO: ASRO (Asociaţia de Standardizare din România).

 

Национални органи по стандартизация в държавите-членки, където национален орган по стандартизация, включен в EN ISO 14001:2004, е бил заменен:

 

CZ: ÚNMZ (Ústav pro technickou normalizaci, metrologii a státní zkušebnictví).


(1)  Използването на текста, възпроизведен в настоящото приложение, е направено с разрешението на Европейския комитет по стандартизация (CEN). Пълният текст може да бъде закупен от националните органи по стандартизация, чийто списък е даден в настоящото приложение. Всяко възпроизвеждане на настоящото приложение с търговски цели е забранено.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ВЪТРЕШEН ЕКОЛОГИЧЕН ОДИТ

А.   Одитна програма и честота на одитиране

1.   Одитна програма

Одитната програма следва да гарантира, че ръководството на организацията разполага с информацията, необходима за прегледа на екологичната резултатност на организацията и ефективността на системата за управление по околна среда и да показва, че те са под контрол.

2.   Общи цели на одитната програма

По-специално, целите включват оценка на съществуващите системи за управление и определяне на съответствието с политиката и програмата на организацията, което включва съблюдаване на съответните регулаторни изисквания в областта на околната среда.

3.   Обхват на одитната програма

Цялостният обхват на отделните одити или на всеки етап от одитния цикъла, в зависимост от случая, е ясно определен и изрично посочва:

а)

обхванатите области;

б)

подлежащите на одит дейности;

в)

екологичните критерии, които следва да се вземат под внимание;

г)

обхванатия от одита период.

Екологичният одит включва оценка на фактическите данни, които са необходими за оценка на екологичните резултати.

4.   Честота на одита

Одитът или одитният цикъл, обхващащ всички дейности на организацията, в зависимост от случая, се извършват през интервали не по-дълги от 3 години или 4 години, ако се прилага дерогацията, предвидена в член 7. Честотата, с която се проверява всяка дейност, е различна в зависимост от:

а)

естеството, мащабите и сложността на дейностите;

б)

значението на съответните въздействия върху околната среда;

в)

важността и спешността на установените при предишни одити проблеми;

г)

историята на екологичните проблеми.

По-сложните дейности с по-значително въздействие върху околната среда се подлагат на одит по-често.

Организацията следва да провежда одити поне веднъж годишно, тъй като това ще помогне да се демонстрира пред ръководството на организацията и на проверяващия, че контролира своите значими екологични аспекти.

Организацията следва да извършва одити във връзка със:

а)

екологичните резултати на организацията; и

б)

спазването от организацията на приложимите правни задължения, свързани с околната среда.

Б.   Дейности по одита

Дейностите по одита включват обсъждане с персонала, инспекция на оперативните условия и на оборудването, както и преглед на досиетата, писмените процедури и друга съответна документация, с цел извършване на оценка на екологичните резултати от дейност, на която се извършва одит, за да се определи дали тя отговаря на приложимите стандарти и правна уредба или на поставените екологични общи и конкретни цели, и дали съществуващата система за управление на екологичните задължения е ефективна и подходяща. За да се определи ефективността на цялата система за управление, inter alia, следва да се използват проверки на място на спазването на тези критерии.

В одитния процес се включват по-специално следните стъпки:

а)

разбиране на системите за управление;

б)

оценка на силните и слабите страни на системите за управление;

в)

събиране на съответни доказателства;

г)

оценка на констатациите от одита;

д)

подготовка на заключенията от одита;

е)

докладване на констатациите и заключенията от одита.

В.   Докладване на констатациите и заключенията от одита

Основните цели на писмения одиторски доклад са:

а)

да се документира обхватът на одита;

б)

да се предостави информация на ръководството за състоянието на съответствие с политиката на организацията в областта на околната среда и за постигнатия напредък в тази област;

в)

да се предостави информация на ръководството за ефективността и надеждността на мерките за наблюдение и контрол на въздействието на организацията върху околната среда;

г)

да се докаже необходимостта от корективни действия, когато е уместно.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ДОКЛАДВАНЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

A.   Въведение

Информацията за околната среда се представя по ясен и последователен начин в електронна или печатна форма.

Б.   Екологична декларация

Екологичната декларация съдържа поне елементите и отговаря на минималните изисквания, определени по-долу:

а)

ясно и недвусмислено описание на организацията, която се регистрира по EMAS и обобщено описание на нейните дейности, продукти и услуги, както и на връзките ѝ с евентуални организации майки, в зависимост от случая;

б)

политиката на организацията в областта на околната среда и кратко описание на нейната система за управление по околна среда;

в)

описание на всички значими преки и непреки екологични аспекти, които обуславят наличието на значителни въздействия на организацията върху околната среда и обяснение на естеството на въздействията във връзка с тези аспекти (приложение I.2);

г)

описание на екологичните общи и конкретни цели във връзка със значимите екологични аспекти и въздействия;

д)

обобщение на наличните данни за резултатите на организацията във връзка с нейните екологични общи и конкретни цели по отношение на значимите ѝ екологични въздействия. Докладването следва да бъде за основните показатели и други относими съществуващи показатели за екологични резултати, както са уредени в раздел В;

е)

други фактори относно екологичните резултати, включително изпълнението на правни разпоредби във връзка със значимите им екологични въздействия;

ж)

позоваване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда;

з)

име и акредитационен номер или номер на лиценза на проверяващия по околна среда, както и дата на заверяване.

Актуализираната екологична декларация съдържа поне елементите и отговаря на минималните изисквания, посочени в букви д) — з).

В.   Основни показатели и други относими съществуващи показатели за екологични резултати

1.   Въведение

Организациите докладват, както чрез екологичната декларация, така и чрез актуализираната екологична декларация, относно основните показатели дотолкова, доколкото те са свързани с преките екологични аспекти на организацията и други относими съществуващи показатели за екологични резултати, както са определени по-долу.

Докладването предоставя данни относно действителното потребление/въздействие. В случай че оповестяването би могло да окаже неблагоприятно въздействие върху поверителността на търговска или промишлена информация на организацията, когато тази поверителност е предвидена от националното право или от правото на Общността с цел защита на законен икономически интерес, на организацията може да бъде разрешено да индексира тази информация в своите доклади, например чрез установяване на базисна година (с индексна формула 100), от която би станало известно развитието на действителното потребление/въздействие.

Показателите:

а)

дават точна оценка на екологичните резултати на организацията;

б)

са разбираеми и недвусмислени;

в)

позволяват сравнение година за година, за оценяване развитието на екологичните резултати на организацията;

г)

позволяват сравнение с отраслови, национални или регионални еталони, според случая;

д)

позволяват сравнение с регулаторните изисквания, според случая.

2.   Основни показатели

а)

Основните показатели се отнасят за всички видове организации. Те са съсредоточени върху резултатността в следните ключови екологични области:

i)

енергийна ефективност;

ii)

ефективност на използване на материалите;

iii)

води;

iv)

отпадъци;

v)

биоразнообразие; и

vi)

емисии.

Когато дадена организация стигне до заключението, че един или повече основни показатели не са съществени за нейния значителен пряк екологичен аспект, тази организация може да не докладва относно тези основни показатели. За тази цел организацията представя обосновка с позоваване на своя екологичен преглед.

б)

Всеки основен показател е съставен от:

i)

число А, показващо общото годишно количество на входния елемент/въздействие в дадената област;

ii)

число Б, показващо общото годишно количество на изходния елемент на организацията; и

iii)

число С, показващо отношението А/Б.

Всяка организация докладва относно всички 3 съставни елемента на всеки показател.

в)

Представянето на общото годишно количество на потреблението/въздействието в дадената област, число А, се докладва, както следва:

i)

за енергийната ефективност

„съвкупно пряко използване на енергия“, общата годишна консумация на енергия, изразена в MWh или в GJ;

„съвкупно пряко използване на възобновяема енергия“, процента от общата годишна консумация на енергия (електро- и топлоенергия), произведена от организацията от възобновяеми източници на енергия;

ii)

за ефективността на използване на материалите

„годишен масов разход на различни материали“ (изключват се енергоносителите и водата), изразен в тонове;

iii)

за водата

„съвкупна годишна консумация на вода“, изразена в m3;

iv)

за отпадъците

„съвкупно годишно генериране на отпадъци“, разпределено по типове, изразено в тонове;

„съвкупно годишно генериране на опасни отпадъци“, изразено в килограми или тонове;

v)

за биологичното разнообразие

„използване на земи“, изразено в m2 застроена площ;

vi)

за емисиите

„съвкупни годишни емисии на парникови газове“, в това число поне емисии на CO2, CH4, N2O, HFCs, PFCs и SF6, изразени в тонове еквивалент на CO2;

„съвкупни годишни емисии на въздух“, в това число поне емисии на SO2, NOX и PM, изразени в килограми или тонове.

В допълнение към показателите, определени по-горе, организацията може също така да използва други показатели за изразяване на съвкупното годишно потребление/въздействие в определената област.

г)

Представянето на общата годишна продукция на организацията — число Б, е едно и също за всички области, но е пригодено за различните типове организации според вида на дейността им и се докладва, както следва.

i)

за организации, работещи в производствения сектор (промишлеността), може да се даде общата брутна прибавена стойност в милиона евро (млн. EUR) или общата годишна действителна продукция в тонове, а за малки организации — общият годишен оборот или броят служители;

ii)

за организации от непроизводствения сектор (администрация/услуги) може да се свърже с големината на организацията, изразена в брой служители.

В допълнение към показателите, определени по-горе, организацията може също така да използва други показатели за изразяване на своята общата годишна продукция.

3.   Други съответни показатели за екологични резултати

Всяка организация докладва ежегодно относно своите резултати, свързани с по-специфичните аспекти, определени в нейната екологична декларация и, когато е възможно, взема предвид референтните документи по сектори, както е посочено в член 46.

Г.   Публична достъпност

Организацията трябва да може да докаже пред проверяващия по околна среда, че всеки, който се интересува от екологичните резултати на организацията може да получи лесен и свободен достъп до информацията, която се изисква по точки Б и В.

Организацията гарантира, че тази информация е налична на официалния език (или на един от официалните езици) на държавата-членка, в която е регистрирана организацията, и, ако е приложимо, на (един от) официалните езици на тези държави-членки, в които се намират обектите, включени в корпоративната регистрация.

Д.   Местна отчетност

Организациите, които се регистрират по EMAS, могат да желаят да изготвят една корпоративна екологична декларация, която да обхваща няколко различни географски района.

Тъй като целта на EMAS е да се гарантира местна отчетност, организациите гарантират, че значимото въздействие на всеки обект върху околната среда е ясно установено и отразено в корпоративната екологична декларация.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

ЛОГО НА EMAS

Image

1.   Логото може да бъде използвано на 23-те езика, при условие че се използва следната формулировка:

Български

:

„Проверено управление по околна среда“

Чешки

:

„Ověřený systém environmentálního řízení“

Датски

:

„Verificeret miljøledelse“

Нидерландски

:

„Geverifieerd milieuzorgsysteem$1“

Английски

:

„Verified environmental management$“

Естонски

:

„Tõendatud keskkonnajuhtimine“

Фински

:

„Todennettu ympäristöasioiden hallinta“

Френски

:

„Management environnemental vérifié“

Немски

:

„Geprüftes Umweltmanagement“

Гръцки

:

„επιθεωρημένη περιβαλλοντική διαχείριση“

Унгарски

:

„Hitelesített környezetvédelmi vezetési rendszer“

Италиански

:

„Gestione ambientale verificata“

Ирландски

:

„Bainistíocht comhshaoil fíoraithe“

Латвийски

:

„Verificēta vides pārvaldība“

Литовски

:

„Įvertinta aplinkosaugos vadyba“

Малтийски

:

„Immaniggjar Ambjentali Verifikat“

Полски

:

„Zweryfikowany system zarządzania środowiskowego“

Португалски

:

„Gestão ambiental verificada“

Румънски

:

„Management de mediu verificat“

Словашки

:

„Overené environmentálne manažérstvo“

Словенски

:

„Preverjen sistem ravnanja z okoljem“

Испански

:

„Gestión medioambiental verificada“

Шведски

:

„Verifierat miljöledningssystem“

2.   Логото се използва:

в три цвята (Pantone № 355 зелен; Pantone № 109 жълт; Pantone № 286 син);

в черно

в бяло, или

в сивата скала.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНФОРМАЦИЯТА ПРИ РЕГИСТРИРАНЕ

(информация, която следва да се предоставя, когато това е приложимо)

1.

ОРГАНИЗАЦИЯ

 

Име

Адрес

Град

Пощенски код

Държава/област/регион/автономна общност

Лице за контакт

Телефон

ФАКС

Електронна поща

Интернет страница

Публичен достъп до екологичната декларация или до актуализираната екологична декларация

 

а)

в печатна форма

б)

в електронна форма

Регистрационен номер

Дата на регистрация

Дата на спиране на регистрацията

Дата на заличаване на регистрацията

Дата на следващата екологична декларация

Дата на следващата актуализирана екологична декларация

Искане за дерогация съгласно член 7 ДА/НЕ

Код на дейността по NACE

Брой на служителите

Оборот или годишен счетоводен баланс:

2.

ОБЕКТ

 

Наименование

Адрес

Пощенски код

Град

Държава/област/регион/автономна общност

Лице за контакт

Телефон

ФАКС

Електронна поща

Интернет страница

Публичен достъп до екологичната декларация или до актуализираната екологична декларация

 

а)

в печатна форма

б)

в електронна форма

Регистрационен номер

Дата на регистриране

Дата на спиране на регистрацията

Дата на заличаване на регистрацията

Дата на следващата екологична декларация

Дата на следващата актуализирана екологична декларация

Искане за дерогация съгласно член 7 ДА/НЕ

Код на дейността по NACE

Брой на служителите

Оборот или годишен счетоводен баланс

3.

ПРОВЕРЯВАЩ ПО ОКОЛНА СРЕДА

 

Име на проверяващия по околна среда

Адрес

Пощенски код

Град

Държава/област/регион/автономна общност

Телефон

ФАКС

Електронна поща

Регистрационен номер на акредитацията или лиценза

Обхват на акредитация или лиценз (кодове по NACE)

Орган по акредитация или лицензиращ орган

Съставен в … на …/…/20…

Подпис на представителя на организацията


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРОВЕРЯВАЩИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРОВЕРКА И ЗАВЕРЯВАНЕ

… (име)

с регистрационен номер на проверяващ по околна среда по EMAS …

акредитиран или лицензиран с обхват на акредитацията/лиценза … (код по NACE)

декларира, че е проверил дали обектът(ите) или цялата организация, посочени в екологичната декларация/актуализираната екологична декларация (1) на организацията … (име)

с регистрационен номер (ако има такъв) …

отговаря(т) на всички изисквания на Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволно участие на организации в Схема на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS).

С подписването на настоящата декларация, аз декларирам, че:

проверката и заверяването са извършени при пълно съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1221/2009;

резултатите от проверката и заверяването потвърждават, че няма доказателства за неспазване на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда;

данните и информацията от екологичната декларация/актуализираната екологична декларация (1) на организация/обект (1) отразяват надеждно, достоверно и правилно дейностите на организациите/обектите (1) в рамките на обхвата, посочен в екологичната декларация.

Настоящият документ не е еквивалентен на регистрация по EMAS. Регистрация по EMAS може да бъде извършена единствено от компетентен орган по силата на Регламент (ЕО) № 1221/2009. Настоящият документ не може да бъде използван като самостоятелен документ за информиране на обществеността.

Съставен в … на …/…/20..

Подпис


(1)  Ненужното се зачертава.


ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕО) № 761/2001

В настоящия регламент

Член 1, параграф 1

Член 1

Член 1, параграф 2, буква а)

Член 1, параграф 2, буква б)

Член 1, параграф 2, буква в)

Член 1, параграф 2, буква г)

Член 2, буква а)

Член 2, параграф 1

Член 2, буква б)

Член 2, буква в)

Член 2, параграф 2

Член 2, буква г)

Член 2, буква д)

Член 2, параграф 9

Член 2, буква е)

Член 2, параграф 4

Член 2, буква ж)

Член 2, параграф 8

Член 2, буква з)

Член 2, параграф 10

Член 2, буква и)

Член 2, параграф 11

Член 2, буква й)

Член 2, параграф 12

Член 2, буква к)

Член 2, параграф 13

Член 2, буква л)

Член 2, параграф 16

Член 2, буква л), подточка i)

Член 2, буква л), подточка ii)

Член 2, буква м)

Член 2, буква н)

Член 2, параграф 17

Член 2, буква о)

Член 2, параграф 18

Член 2, буква п)

Член 2, буква р)

Член 2, параграф 20

Член 2, буква с)

Член 2, буква т), първа алинея

Член 2, параграф 21

Член 2, буква т), втора алинея

Член 2, буква у)

Член 2, параграф 22

Член 2, буква ф)

Член 3, параграф 1

Член 3, параграф 2, буква а), първа алинея

Член 4, параграф 1, букви а) и б)

Член 3, параграф 2, буква a), второ изречение

Член 4, параграф 3

Член 3, параграф 2, буква б)

Член 4, параграф 1, буква в)

Член 3, параграф 2, буква в)

Член 4, параграф 1, буква г)

Член 3, параграф 2, буква г)

Член 4, параграф 5

Член 3, параграф 2, буква д)

Член 5, параграф 2, първа алинея; член 6, параграф 3

Член 3, параграф 3, буква а)

Член 6, параграф 1, буква а)

Член 3, параграф 3, буква б), първо изречение

Член 6, параграф 1, букви б) и в)

Член 3, параграф 3, буква б), второ изречение

Член 7, параграф 1

Член 4, параграф 1

Член 4, параграф 2

Член 51, парагарф 2

Член 4, параграф 3

Член 4, параграф 4

Член 4, параграф 5, първо изречение

Член 25, параграф 10, първа алинея

Член 4, параграф 5, второ изречение

Член 25, параграф 10, втора алинея, второ изречение

Член 4, параграф 6

Член 41

Член 4, параграф 7

Член 4, параграф 8, първа алинея

Член 30, параграф 1

Член 4, параграф 8, втора алинея

Член 30, параграфи 3 и 5

Член 4, параграф 8, трета алинея, първо и второ изречение

Член 31, параграф 1

Член 4, параграф 8, трета алинея, последно изречение

Член 31, параграф 2

Член 5, параграф 1

Член 11, параграф 1, първа алинея

Член 5, параграф 2

Член 11, параграф 3

Член 5, параграф 3, първо изречение

Член 12, параграф 1

Член 5, параграф 3, второ изречение, първо тире

Член 12, параграф 1, буква а)

Член 5, параграф 3, второ изречение, второ тире

Член 12, параграф 1, буква б)

Член 5, параграф 4

Член 11, параграф 1, втора и трета алинея

Член 5, параграф 5, първо изречение

Член 16, параграф 1

Член 5, параграф 5, второ изречение

Член 16, параграф 3, първо изречение

Член 5, параграф 5, трето изречение

Член 17, параграф 1

Член 5, параграф 5, четвърто изречение

Член 16, параграф 3, втора алинея и член 16, параграф 4, втора алинея

Член 6, параграф 1

Член 13, параграф 1

Член 6, параграф 1, първо тире

Член 13, параграф 2, буква а) и член 5, параграф 2, буква а)

Член 6, параграф 1, второ тире

Член 13, параграф 2, буква а) и член 5, параграф 2, буква в)

Член 6, параграф 1, трето тире

Член 13, параграф 2, буква е) и член 5, параграф 2, буква г)

Член 6, параграф 1, четвърто тире

Член 13, параграф 2, буква в)

Член 6, параграф 1, втора алинея

Член 13, параграф 2, първо изречение

Член 6, параграф 2

Член 15, параграф 3

Член 6, параграф 3, първо тире

Член 15, параграф 3, буква а)

Член 6, параграф 3, второ тире

Член 15, параграф 3, буква б)

Член 6, параграф 3, трето тире

Член 6, параграф 3, последно изречение

Член 15, параграф 8

Член 6, параграф 4, първа алинея

Член 15, параграф 2

Член 6, параграф 4, втора алинея

Член 15, параграф 4

Член 6, параграф 5, първо изречение

Член 15, параграф 6

Член 6, параграф 5, второ изречение

Член 15, параграфи 8 и 9

Член 6, параграф 6

Член 15, параграф 10

Член 7, параграф 1

Член 28, параграф 8

Член 7, параграф 2, първо изречение

Член 12, параграф 2

Член 7, параграф 2, второ изречение

Член 12, параграф 3

Член 7, параграф 3

Член 42, параграф 2, буква а)

Член 8, параграф 1, първо изречение

Член 10, параграф 1

Член 8, параграф 1, второ изречение

Член 10, параграф 2

Член 8, параграф 2

Член 8, параграф 3, първа алинея

Член 10, параграф 4

Член 8, параграф 3, втора алинея

Член 9, параграф 1, уводно изречение

Член 4, параграф 3

Член 9, параграф 1, буква а)

Член 45, параграф 4

Член 9, параграф 1, буква б)

Член 45, параграф 4

Член 9, параграф 1, втора алинея

Член 45, параграф 5

Член 9, параграф 2

Член 10, параграф 1

Член 10, параграф 2, първа алинея

Член 38, параграфи 1 и 2

Член 10, параграф 2, втора алинея, първо изречение

Член 41

Член 10, параграф 2, втора алинея, второ изречение

Член 47

Член 11, параграф 1, първа алинея

Член 36

Член 11, параграф 1, първо тире

Член 36, буква а)

Член 11, параграф 1, второ тире

Член 36, буква в)

Член 11, параграф 1, трето тире

Член 36, параграф 2, буква б)

Член 11, параграф 1, втора алинея, първо изречение

Член 37, параграф 1

Член 11, параграф 1, втора алинея, второ изречение

Член 11, параграф 1, втора алинея, трето изречение

Член 37, параграф 2

Член 11, параграф 1, втора алинея, четвърто изречение

Член 37, параграф 3

Член 11, параграф 2

Член 43, параграф 2

Член 11, параграф 3, първо изречение

Член 41, параграф 2

Член 11, параграф 3, второ изречение

Член 47

Член 12, параграф 1, буква а)

Член 12, параграф 1, буква б)

Член 35, параграф 1

Член 12, параграф 1, втора алинея

Член 12, параграф 2

Член 41, параграф 2

Член 12, параграф 3

Член 13

Член 40, параграф 1

Член 14, параграф 1

Член 49, параграф 1

Член 14, параграф 2

Член 14, параграф 3

Член 15, параграф 1

Член 50

Член 15, параграф 2

Член 48

Член 15, параграф 3

Член 16, параграф 1

Член 39, параграф 1

Член 16, параграф 2

Член 42, параграф 2

Член 17, параграф 1

Член 17, параграфи 2, 3 и 4

Член 51, параграф 2

Член 17, параграф 5

Член 18

Член 52


22.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 342/46


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1222/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 25 ноември 2009 година

относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Устойчивата мобилност е основно предизвикателство пред Общността в контекста на изменението на климата и необходимостта от подкрепа на конкурентоспособността на Европа, както бе подчертано в Съобщението от 8 юли 2008 г., озаглавено „Постигането на по-екологосъобразен транспорт“.

(2)

В Съобщението на Комисията от 19 октомври 2006 г., озаглавено „План за действие за енергийна ефективност — реализиране на потенциала“, бе подчертана възможността за намаляване на общото потребление на енергия с 20 % до 2020 г. посредством списък от целеви действия, включващ етикетирането на гуми.

(3)

В Съобщението на Комисията от 7 февруари 2007 г., озаглавено „Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили“, бе подчертана възможността за намаляване на емисиите на въглероден диоксид посредством допълнителни мерки по отношение на частите на автомобила с най-голямо въздействие върху разхода на гориво, като гумите.

(4)

Между 20 % и 30 % от разхода на гориво на превозните средства се дължи на гумите, основно в резултат на тяхното съпротивление при търкаляне. Ето защо намаляването на съпротивлението при търкаляне на гумите може да допринесе значително за енергийната ефективност на автомобилния транспорт и по този начин за намаляването на емисиите.

(5)

Гумите се характеризират с редица параметри, които са взаимосвързани. Подобряването на един параметър, като например съпротивлението при търкаляне, може да има неблагоприятно въздействие върху друг параметър — сцеплението с влажна пътна настилка, докато подобряването на сцеплението с влажна пътна настилка може да има неблагоприятно въздействие върху външния шум при контакт с пътя. Производителите на гуми следва да бъдат насърчавани да подобрят всички параметри спрямо постигнатите вече стандарти.

(6)

Ефективните от гледна точка на разхода на гориво гуми са рентабилни, тъй като икономиите на гориво компенсират и надхвърлят по-високата цена на закупуване, произтичаща от по-високите производствени разходи.

(7)

С Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях (3) се установяват минимални изисквания за съпротивлението при търкаляне на гумите. Технологичното развитие дава възможност загубите на енергия, предизвикани от съпротивлението при търкаляне на гумите, да се намалят значително над тези минимални изисквания. Ето защо, за да се намали въздействието на автомобилния транспорт върху околната среда, е целесъобразно да се предвидят разпоредби за насърчаване на крайните ползватели да закупуват по-ефективни от гледна точка на разхода на гориво гуми, като се предоставя хармонизирана информация относно този параметър.

(8)

Шумът от автомобилния транспорт е вреден и въздейства неблагоприятно върху здравето. С Регламент (ЕО) № 661/2009 се установяват минимални изисквания за външния шум при контакт с пътя на гумите. Технологичното развитие дава възможност за значително намаляване на външния шум при контакт с пътя над тези минимални изисквания. Ето защо, за да се намали шумът от автомобилния транспорт, е целесъобразно да се предвидят разпоредби за насърчаване на крайните ползватели да закупуват гуми с по-ниски нива на външен шум при контакт с пътя, като се предоставя хармонизирана информация относно този параметър.

(9)

Предоставянето на хармонизирана информация относно външния шум при контакт с пътя би улеснило и прилагането на мерки срещу шума от автомобилния транспорт и би допринесло за повишаване на осведомеността относно влиянието на гумите върху шума от автомобилния транспорт в рамките на Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда (4).

(10)

С Регламент (ЕО) № 661/2009 се установяват минимални изисквания за сцеплението на гумите с влажна пътна настилка. Технологичното развитие дава възможност за значително подобряване на сцеплението с влажна пътна настилка над тези минимални изисквания, а следователно и за намаляване на спирачния път при влажна пътна настилка. Ето защо, за да се подобри безопасността на автомобилния транспорт, е целесъобразно да се предвидят разпоредби за насърчаване на крайните ползватели да закупуват гуми с високи показатели за сцепление с влажна пътна настилка, като се предоставя хармонизирана информация относно този параметър.

(11)

Предоставянето на информация относно сцеплението с влажна пътна настилка може да не отразява основните характеристики на гуми, проектирани специално за условия на сняг и лед. Като се има предвид фактът, че все още не са налице хармонизирани методи на изпитване по отношение на тези гуми, е уместно да се предвиди възможност категоризацията според сцеплението с влажна пътна настилка да бъде адаптирана на по-късен етап.

(12)

Предоставянето на информация относно параметрите на гумата под формата на стандартен етикет е вероятно да повлияе върху решенията за закупуване на крайните ползватели в полза на гуми, които са по-безопасни, по-безшумни и по-ефективни от гледна точка на разхода на гориво. Това от своя страна вероятно ще насърчи производителите на гуми да подобрят тези параметри на гумите, което ще проправи пътя към по-устойчиво потребление и производство.

(13)

Многообразието от правила за етикетирането на гуми в различните държави-членки би създало пречки за вътрешната търговия на Общността и би увеличило административната тежест и разходите за изпитване за производителите на гуми.

(14)

Делът на гумите, използвани за замяна, съставлява 78 % от пазара на гуми. Ето защо е уместно крайните ползватели да бъдат информирани относно параметрите, както на гумите, използвани за замяна, така и на гумите, монтирани на нови превозни средства.

(15)

Необходимостта от повече информация относно горивната ефективност на гумите и относно други параметри е съществена за потребителите, както и за управителите на автомобилни паркове и транспортните предприятия, които при липсата на етикетиране и на режим за хармонизирано изпитване не могат да сравнят лесно параметрите на гумите с различни търговски наименования. Ето защо е целесъобразно гумите от класове C1, C2 и C3 да се включат в приложното поле на настоящия регламент.

(16)

Енергийният етикет, който категоризира продуктите в класове от A до G, прилаган за домакински уреди съгласно Директива 92/75/ЕИО на Съвета от 22 септември 1992 г. относно посочване на консумацията на енергия и други ресурси от домакински уреди в етикети и стандартна информация, свързана с продуктите (5), е добре познат на потребителите и е доказал своята ефективност за популяризиране на по-ефективни уреди. За етикетиране на горивната ефективност на гумите следва да се използва същото решение.

(17)

Поставянето на етикет върху гумите на мястото на продажба, както и в рекламните материали с технически характер, следва да гарантира, че в момента и на мястото на вземане на решението за покупката, дистрибуторите, а също и евентуалните крайни ползватели, разполагат с хармонизирана информация относно горивната ефективност, сцеплението с влажна пътна настилка и външния шум при контакт с пътя на гумите.

(18)

Някои крайни ползватели избират гумите преди пристигането си на мястото на продажба или закупуват гумите чрез поръчка по пощата. За да се гарантира, че тези крайни ползватели също правят информиран избор въз основа на достатъчно хармонизирана информация относно горивната ефективност, сцеплението с влажна пътна настилка и външния шум при контакт с пътя на гумите, етикетите следва да са представени в рекламните материали с технически характер, включително и когато тези материали са достъпни в интернет. Рекламните материали с технически характер не включват реклами върху рекламни пана, във вестници и списания, по радиото, телевизията и подобни онлайн формати.

(19)

На потенциалните крайни ползватели следва да се предоставя информация, обясняваща всеки един елемент на етикета и неговото значение. Тази информация следва да се предоставя в рекламните материали с технически характер, като например уебсайтовете на доставчици.

(20)

Информацията следва да се предоставя съгласно хармонизирани методи за изпитване, които следва да са надеждни, точни и възпроизводими, с цел да се позволи на крайните ползватели да сравняват различните гуми и да се ограничат разходите по изпитването за производителите.

(21)

С цел намаляване на емисиите от парникови газове и повишаване на безопасността на автомобилния транспорт държавите-членки може да въведат стимули в полза на гуми, които са ефективни от гледна точка на разхода на гориво, по-безопасни и с ниски нива на шум. Целесъобразно е да се определят минимални класове на горивна ефективност и сцепление с влажна пътна настилка, под които не трябва да се предоставят такива стимули, за да се избегне фрагментирането на вътрешния пазар. Такива стимули може да представляват държавна помощ. Настоящият регламент не следва да засяга резултатите от каквито и да било бъдещи процедури във връзка с държавните помощ, които може да бъдат предприети в съответствие с членове 87 и 88 от Договора по отношение на такива стимули и не следва да включва данъчни и фискални въпроси.

(22)

Спазването на разпоредбите относно етикетирането на гуми от доставчици и дистрибутори е от съществено значение за постигане на целите на тези разпоредби и за осигуряване на еднакви условия за стопанска дейност в рамките на Общността. Ето защо държавите-членки следва да следят за спазването им посредством надзор върху пазара и редовни последващи проверки, по-специално в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти (6).

(23)

При прилагане на съответните разпоредби на настоящия регламент държавите-членки следва да се въздържат от мерки за прилагане, които налагат неоправдани, бюрократични и прекомерни задължения на малките и средните предприятия.

(24)

Доставчиците и дистрибуторите на гуми следва да бъдат насърчавани да започнат да спазват разпоредбите на настоящия регламент преди 2012 г. с цел да се ускори разпознаването на етикета и реализирането на ползите от него.

(25)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(26)

По-специално на Комисията следва да се предоставят правомощия да въведе изисквания за категоризация на гумите C2 и C3 според сцеплението с влажна пътна настилка, да адаптира категоризацията за сцепление за гуми, проектирани специално за условия на сняг и лед, както и да адаптира приложенията, включително методите за изпитване и съответните отклонения, към техническия прогрес. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(27)

Следва да се направи преглед на настоящия регламент, за да се определи разбирането на етикета от крайните ползватели и възможността с настоящия регламент да се постигне трансформация на пазара,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел и предмет

1.   Целта на настоящия регламент е да увеличи безопасността, икономическата и екологичната ефективност на автомобилния транспорт чрез популяризиране на гуми, които са ефективни от гледна точка на разхода на гориво, безопасни и с ниски нива на шум.

2.   Настоящият регламент установява рамката за предоставяне на хармонизирана информация относно параметрите на гумите посредством етикетиране, което позволява на ползвателите да направят информиран избор при покупка на гуми.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага за гуми от класове C1, C2 и C3.

2.   Настоящият регламент не се прилага за:

а)

регенерирани гуми;

б)

гуми с професионална употреба за превозни средства с висока проходимост;

в)

гуми, проектирани за монтаж единствено на превозни средства, които са регистрирани за първи път преди 1 октомври 1990 г.;

г)

резервни гуми за временно ползване тип Т;

д)

гуми, чиято номинална скорост е по-малка от 80 km/h;

е)

гуми, предназначени за джанти с номинален диаметър, по-малък или равен на 254 mm или по-голям или равен на 635 mm;

ж)

гуми, оборудвани с допълнителни приспособления за увеличаване на задвижващата сила, например гуми с шипове;

з)

гуми, проектирани за монтаж единствено на превозни средства, които са предназначени само за състезания.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент:

1.

„гуми от класове C1, C2 и C3“ означава гуми от класовете, определени в член 8 от Регламент (ЕО) № 661/2009;

2.

„резервна гума за временно ползване тип Т“ означава резервна гума за временно ползване, предназначена за експлоатация при по-високи нива на вътрешно налягане от определените за стандартни и подсилени гуми;

3.

„място на продажба“ означава мястото, където гумите са изложени или съхранявани и предлагани за продажба на крайни ползватели, включително изложбените търговски площи за леки автомобили по отношение на немонтирани на превозни средства гуми, предлагани за продажба на крайни ползватели;

4.

„рекламни материали с технически характер“ означава технически ръководства, брошури, листовки и каталози (независимо дали са в печатен, електронен или онлайн формат), както и уебсайтове, предназначени за предлагане на гуми на крайни ползватели или дистрибутори и описващи специфичните технически параметри на гумата;

5.

„техническата документация“ означава информация по отношение на гумите, включваща производител и търговско наименование на гумата; описание на типа на гумата или на групата на гумата, определено при деклариране на класа на горивна ефективност, класа на сцепление с влажна пътна настилка и измерената стойност на външен шум при контакт с пътя; протоколи от изпитванията и точност на изпитванията;

6.

„производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което произвежда продукт или което възлага проектирането или производството на продукт и предлага този продукт на пазара със своето име или търговска марка;

7.

„вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Общността, което пуска на пазара на Общността продукт от трета държава;

8.

„упълномощен представител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Общността, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име във връзка с определени задачи, касаещи задълженията на последния съгласно настоящия регламент;

9.

„доставчик“ означава производителят или негов упълномощен представител в Общността или вносителят;

10.

„дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице, част от веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя гуми на пазара;

11.

„предоставяне на пазара“ е всяка доставка на продукта за дистрибуция или употреба на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, независимо дали се прави срещу заплащане или безвъзмездно;

12.

„краен ползвател“ означава потребител, включително управител на автомобилен парк или предприятие за автомобилен транспорт, който закупува или се очаква да закупи гума;

13.

„съществен параметър“ означава даден параметър на гумата като съпротивлението при търкаляне, сцеплението с влажна пътна настилка и външния шум при контакт с пътя, който по време на използване има значително въздействие върху околната среда, безопасността на автомобилния транспорт и здравето.

Член 4

Отговорности на доставчиците на гуми

1.   Доставчиците гарантират, че гумите от класове C1 и C2, които се доставят на дистрибуторите или крайните ползватели:

а)

са с поставен върху протектора на гумата на стикер, който представлява етикет, указващ класа на горивна ефективност съгласно посоченото в приложение I, част А и класа и измерената стойност на външен шум при контакт с пътя съгласно посоченото в приложение I, част В и, където е приложимо, класа на сцепление с влажна пътна настилка съгласно посоченото в приложение I, част Б;

или

б)

за всяка доставена партида от една или повече идентични гуми се придружават от етикет в печатен формат, указващ класа на горивна ефективност съгласно посоченото в приложение I, част А и класа и измерената стойност на външен шум при контакт с пътя съгласно посоченото в приложение I, част В и, където е приложимо, класа на сцепление с влажна пътна настилка съгласно посоченото в приложение I, част Б.

2.   Форматът на стикера и етикет, посочени в параграф 1, съответства на предвиденото в приложение II.

3.   В рекламните материали с технически характер, включително на уебсайтовете си, доставчиците обявяват класа на горивна ефективност, класа и измерената стойност на външен шум при контакт с пътя и, където е приложимо, класа на сцепление с влажна пътна настилка на гуми от класове C1, C2 и C3 съгласно посоченото в приложение I по реда, определен в приложение III.

4.   Доставчиците предоставят техническата документация на органите на държавите-членки при поискване, в рамките на период от пет години, след като последната гума от даден тип е била предоставена на пазара. Техническата документация е подробна в степен, позволяваща на органите да проверят точността на предоставената върху етикета информация относно горивната ефективност, сцеплението с влажна пътна настилка и външния шум при контакт с пътя.

Член 5

Отговорности на дистрибуторите на гуми

1.   Дистрибуторите гарантират, че:

а)

на мястото на продажба върху гумите, на добре видимо място, е поставен предоставеният от доставчиците съгласно член 4, параграф 1, буква а) стикер,

или

б)

преди продажбата на гумата етикетът, посочен в член 4, параграф 1, буква б), е показан на крайния ползвател и е поставен в непосредствена близост до гумата на мястото на продажбата.

2.   Когато гумите, предлагани за продажба, не се виждат от крайния ползвател, дистрибуторите предоставят на крайните ползватели информация относно класа на горивна ефективност, класа на сцепление с влажна пътна настилка и класа и измерената стойност на външен шум при контакт с пътя на тези гуми.

3.   По отношение на гуми от класове C1, C2 и C3 дистрибуторите обявяват класа на горивна ефективност, измерената стойност на външен шум при контакт с пътя и, където е приложимо, класа на сцепление с влажна пътна настилка, както е предвидено в приложение I, върху или приложено към фактурите, предоставени на крайните ползватели при покупката на тези гуми.

Член 6

Отговорности на доставчиците на превозни средства и на дистрибуторите на превозни средства

Когато на крайните ползватели, възнамеряващи да придобият ново превозно средство, на мястото на продажбата се предоставя възможност за избор между различни гуми, предназначени за монтаж на това ново превозно средство, преди продажбата доставчиците и дистрибуторите на превозни средства предоставят информация за всички предложени гуми относно класа на горивна ефективност, класа и измерената стойност на външен шум при контакт с пътя и, когато и приложимо, класа на сцепление с влажна пътна настилка за гуми от класове C1, С2 и С3, както е предвидено в приложение I и по реда, определен в приложение III. Тази информация се включва най-малкото в рекламните материали с технически характер.

Член 7

Хармонизирани методи за изпитване

Предоставяната съгласно членове 4, 5 и 6 информация относно класа на горивна ефективност, класа и измерената стойност на външен шум при контакт с пътя и класа на сцепление с влажна пътна настилка на гумите се получава посредством прилагане на хармонизираните методи за изпитване, посочени в приложение I.

Член 8

Процедура за проверка

Държавите-членки оценяват съответствието на декларираните класове на горивна ефективност и на сцепление с влажна пътна настилка по смисъла на приложение I, части А и Б, както и на декларирания клас и измерена стойност на външен шум при контакт с пътя по смисъла на приложение I, част В, в съответствие с предвидената в приложение IV процедура.

Член 9

Вътрешен пазар

1.   Когато е налице съответствие с изискванията на настоящия регламент, държавите-членки не забраняват, нито ограничават предоставянето на пазара на посочените в член 2 гуми на основания, свързани с информацията за продукта.

2.   Освен ако имат доказателства за обратното, държавите-членки считат, че етикетите и информацията за продукта съответстват на настоящия регламент. Те може да изискват от доставчиците да предоставят техническа документация съгласно член 4, параграф 4, за да оценят точността на декларираните стойности и класове.

Член 10

Стимули

Държавите-членки не предоставят стимули по отношение на гуми с по-нисък клас от клас C както във връзка с горивната ефективност, така и със сцеплението с влажна пътна настилка по смисъла на приложение I, съответно части А и Б. За целите на настоящия регламент данъчните и фискалните мерки не представляват стимули.

Член 11

Изменение и адаптиране към техническия прогрес

Следните мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 13, параграф 2:

а)

въвеждане на изисквания за информацията относно категоризацията на гумите от класове C2 и C3 по отношение на сцеплението с влажна пътна настилка, при условие че съществуват приложими хармонизирани методи за изпитване;

б)

адаптиране, когато е приложимо, на категоризацията по отношение на сцеплението към техническите особености на гумите, проектирани главно за постигане на по-добри работни характеристики в условия на лед и/или сняг, отколкото тези на обикновени гуми по отношение на способността да задвижват превозното средство и да поддържат или спират движението му;

в)

адаптиране на приложения I — IV към техническия прогрес.

Член 12

Прилагане

В съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 държавите-членки гарантират, че органите за надзор на пазара проверяват спазването на членове 4, 5 и 6 от настоящия регламент.

Член 13

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 14

Преглед

1.   Комисията оценява необходимостта от преразглеждане на настоящия регламент, като взема предвид, inter alia:

а)

ефективността на етикета по отношение на осведомеността на крайните ползватели, по-специално дали разпоредбите на член 4, параграф 1, буква б) са били толкова ефективни за постигането на целите на настоящия регламент, колкото разпоредбите на член 4, параграф 1, буква а);

б)

дали схемата за етикетиране следва да бъде разширена за включване и на регенерирани гуми;

в)

дали следва да се въведат нови параметри на гумите, като например пробег;

г)

информацията относно параметрите на гумите, предоставяна от доставчици и дистрибутори на автомобили за крайните потребители.

2.   Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета резултатите от тази оценка не по-късно от 1 март 2016 г.и, ако е целесъобразно, им представя предложения.

Член 15

Преходна разпоредба

Членове 4 и 5 не се прилагат за гуми, произведени преди 1 юли 2012 г.

Член 16

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент се прилага от 1 ноември 2012 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 25 ноември 2009 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

Å. TORSTENSSON


(1)  ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 81.

(2)  Становище на Европейския парламент от 22 април 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник), обща позиция на Съвета от 20 ноември 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Европейския парламент от 24 ноември 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(3)  ОВ L 200, 31.7.2009 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12.

(5)  ОВ L 297, 13.10.1992 г., стр. 16.

(6)  ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30.

(7)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА ПАРАМЕТРИТЕ НА ГУМИТЕ

Част А: Класове на горивна ефективност

Класът на горивна ефективност трябва да бъде определен въз основа на коефициента на съпротивление при контакт с пътя (КСКП) в съответствие с посочената по-долу скала от A до G и измерен в съответствие с Правило № 117 на ИКЕ/ООН и неговите последващи изменения.

Ако тип гума е одобрен за повече от един клас гуми (например C1 и C2), използваната при определяне на класа на горивна ефективност на този тип гуми скала за класификация следва да бъде тази, която е приложима за най-високия клас гуми (например C2, а не C1).

Гуми от клас C1

Гуми от клас C2

Гуми от клас C3

КСКП в kg/t

Клас на енергийна ефективност

КСКП в kg/t

Клас на енергийна ефективност

КСКП в kg/t

Клас на енергийна ефективност

КСКП ≤ 6,5

A

КСКП ≤ 5,5

A

КСКП ≤ 4,0

A

6,6 ≤ КСКП ≤ 7,7

B

5,6 ≤ КСКП ≤ 6,7

B

4,1 ≤ КСКП ≤ 5,0

B

7,8 ≤ КСКП ≤ 9,0

C

6,8 ≤ КСКП ≤ 8,0

C

5,1 ≤ КСКП ≤ 6,0

C

Празно

D

Празно

D

6,1 ≤ КСКП ≤ 7,0

D

9,1 ≤ КСКП ≤ 10,5

E

8,1 ≤ КСКП ≤ 9,2

E

7,1 ≤ КСКП ≤ 8,0

E

10,6 ≤ КСКП ≤ 12,0

F

9,3 ≤ КСКП ≤ 10,5

F

КСКП ≥ 8,1

F

КСКП ≥ 12,1

G

КСКП ≥ 10,6

G

Празно

G

Част Б: Класове на сцепление с влажна пътна настилка

За гуми C1 класовете на сцепление с влажна пътна настилка трябва да бъдат определени въз основа на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка (G) в съответствие с посочената по-долу скала от A до G и измерен в съответствие с Правило № 117 на ИКЕ/ООН ООН и неговите последващи изменения.

G

Клас на сцепление с влажна пътна настилка

1,55 ≤ G

A

1,40 ≤ G ≤ 1,54

B

1,25 ≤ G ≤ 1,39

C

Празно

D

1,10 ≤ G ≤ 1,24

E

G ≤ 1,09

F

Празно

G

Част В: Класове и измерена стойност на външен шум при контакт с пътя

Измерената стойност на външния шум при контакт с пътя (N) трябва да бъде посочена в децибели и измерена в съответствие с Правило № 117 на ИКЕ/ООН и неговите последващи изменения.

Класът на външен шум при контакт с пътя трябва да се определи въз основа на крайните стойности (LV), предвидени в част В от приложение II към Регламент (ЕО) № 661/2009, както следва:

N в dB

Клас на външен шум при контакт с пътя

N ≤ LV – 3

Image

LV-3 < N ≤ LV

Image

N > LV

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ФОРМАТ НА ЕТИКЕТА

1.   Оформление на етикета

1.1.   Етикетът, посочен в член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1, трябва да съответства на следната илюстрация:

Image

1.2.   Спецификации на етикета:

Image

1.3.   Етикетът трябва да бъде широк най-малко 75 mm и висок най-малко 110 mm. Ако етикетът е отпечатан в по-голям формат, неговото съдържание въпреки това трябва да бъде пропорционално на посоченото в спецификациите по-горе.

Етикетът трябва да отговаря на следните изисквания:

а)

цветовете са ЦМЖЧ — циан, магента, жълт и черен — според следния пример: 00-70-X-00: 0 % циан, 70 % магента, 100 % жълто, 0 % черно;

б)

посочените по-долу номера съответстват на легендата, посочена в точка 1.2;

Image

Горивна ефективност

Пиктограма — по образеца: широчина: 19,5 mm, височина: 18,5 mm — щрих на рамката на пиктограмата: 3,5 пункта, широчина: 26 mm, височина: 23 mm — рамка за класа: щрих: 1 пункт — край на рамката: щрих: 3,5 пункта, широчина: 36 mm — цвят: X-10-00-05;

Image

Сцепление с влажна пътна настилка

Пиктограма — по образеца: широчина: 19 mm, височина: 19 mm — рамка на пиктограмата: щрих: 3,5 пункта, широчина: 26 mm, височина: 23 mm — рамка за класа: щрих: 1 пункт; край на рамката: щрих: 3,5 пункта, широчина: 26 mm — цвят: X-10-00-05;

Image

Външен шум при контакт с пътя

Пиктограма — по образеца: широчина: 14 mm, височина: 15 mm — рамка на пиктограмата: щрих: 3,5 пункта, широчина: 26 mm, височина: 24 mm — рамка за стойността: щрих: 1 пункт — край на рамката: щрих: 3,5 пункта, височина: 24 mm — цвят: X-10-00-05;

Image

Очертания на етикета: щрих: 1,5 пункта — цвят: X-10-00-05;

Image

Скала от A до G

Стрелки: височина: 4,75 mm, празно пространство: 0,75 mm, черен щрих: 0,5 пункта — цвят:

A: X-00-X-00;

B: 70-00-X-00;

C: 30-00-X-00;

D: 00-00-X-00;

E: 00-30-X-00;

F: 00-70-X-00;

G: 00-X-X-00.

Шрифт: Helvetica получерен 12 пункта, 100 % бяло, черен контур: 0,5 пункта;

Image

Категоризация

Стрелка: широчина: 16 mm, височина: 10 mm, 100 % черно;

Шрифт: Helvetica получерен 27 пункта, 100 % бяло;

Image

Мащаб на линиите: щрих: 0,5 пункта, интервал на прекъснатата линия: 5,5 mm, 100 % черно;

Image

Мащаб на шрифта: Helvetica получерен 11 пункта, 100 % черно;

Image

Измерена стойност на външен шум при контакт с пътя

Стрелка: широчина: 25,25 mm, височина: 10 mm, 100 % черно;

Шрифт: Helvetica получерен 20 пункта, 100 % бяло;

Шрифт на текста за мерна единица: Helvetica получерен 13 пункта, 100 % бяло;

Image

Лого на ЕС: широчина: 9 mm, височина: 6 mm;

Image

Позоваване на регламента: Helvetica нормален 7,5 пункта, 100 % черно;

Посочване на класа на гумата: Helvetica получерен 7,5 пункта, 100 % черно;

Image

Клас на външен шум при контакт с пътя съгласно посоченото в приложение I, част В: широчина: 8,25 mm, височина: 15,5 mm — 100 % черно

в)

фонът трябва да е бял.

1.5.   Класът на гумата (C1 или C2) трябва да е указан върху етикета в посочения в илюстрацията от точка 1.2 формат.

2.   Стикер

2.1.   Посоченият в член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 стикер се състои от две части: i) етикет, отпечатан според описания в раздел 1 от настоящото приложение формат, и ii) поле за търговска марка, отпечатано в съответствие със спецификациите, описани в точка 2.2 от настоящото приложение.

2.2.   Поле за търговска марка: доставчиците трябва да добавят своето наименование или търговска марка, серията на гумите, размера на гумите, индекса за капацитет на натоварване, номиналната скорост и други технически спецификации върху стикера заедно с етикета, чиито цвят, формат и дизайн са произволни, при условие че това не отклонява от и не нарушава информацията върху етикета, определена в точка 1 от настоящото приложение. Общата площ на стикера не надхвърля 250 cm2, а общата дължина на стикера — 220 mm.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Информация, предоставяна в рекламните материали с технически характер

1.   Информацията относно гумите трябва да се предоставя в следния ред:

i)

клас на горивна ефективност (букви от A до G);

ii)

клас на сцепление с влажна пътна настилка (букви от A до G);

iii)

клас и измерена стойност на външен шум при контакт с пътя (dB).

2.   Информацията, предоставена съгласно точка 1, трябва да отговаря на следните изисквания:

i)

да бъде четлива;

ii)

да бъде лесно разбираема;

iii)

ако за даден тип гума съществуват различни класове в зависимост от размера или други параметри, се посочва диапазонът между гумата с най-лоши и тази с най-добри показатели.

3.   На своя уебсайт доставчиците осигуряват достъп до следното:

i)

връзка към съответния уебсайт на Комисията, свързан с настоящия регламент;

i)

обяснение на пиктограмите, отпечатани върху етикета;

ii)

декларация, в която се подчертава, че реалните икономии на гориво и пътната безопасност зависят в голяма степен от поведението на водача, и по-специално следното:

екологосъобразното шофиране може да намали значително разхода на гориво;

налягането на гумата следва да бъде редовно проверявано за подобряване на сцеплението с влажна пътна настилка и горивната ефективност;

винаги следва стриктно да се съблюдава спирачният път.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Процедура за проверка

За всеки тип гуми или група гуми, определени от доставчика, се оценява съответствието на декларираните класове на горивна ефективност и на сцепление с влажна пътна настилка, както и на декларираната измерена стойност на външен шум при контакт с пътя съгласно една от следните процедури:

а)

i)

първо се изпитва една гума. Ако измерената стойност отговаря на декларирания клас или на декларираната измерена стойност на външен шум при контакт с пътя, изпитването е преминато успешно;

и

ii)

ако измерената стойност не отговаря на декларирания клас или на декларираната измерена стойност на външен шум при контакт с пътя, се изпитват още три гуми. За оценяване на съответствието с декларираната информация се използва средната стойност от измерванията за четирите изпитани гуми;

или

б)

когато класовете върху етикета или стойностите са взети от резултатите от изпитванията за одобрение на типа, получени в съответствие с Директива 2001/43/ЕО, Регламент (ЕО) № 661/2009 или Правило № 117 на ИКЕ/ООН и последващите му изменения, държавите-членки може да използват информацията за съответствието на производството на гуми, посочена в одобренията на типа.

При оценяването на съответствието на данните за производството трябва да бъдат отчетени позволените отклонения, посочени в раздел 8 от Правило № 117 на ИКЕ/ООН и последващите му изменения.


22.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 342/59


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1223/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 30 ноември 2009 г.

относно козметичните продукти

(преработен)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, посочена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид че:

(1)

Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти (3) е била неколкократно съществено изменяна. Тъй като предстои да бъдат направени по-нататъшни изменения, в този конкретен случай, тя следва да бъде преработена като един цялостен текст за постигане на яснота.

(2)

Регламентът е подходящ правен инструмент, защото налага ясни и подробни правила, които не дават възможност за разнородно транспониране от държавите-членки. Освен това регламентът гарантира, че законовите изисквания се прилагат по едно и също време в цялата Общност.

(3)

Настоящият регламент цели опростяване на процедурите и изясняване на терминологията, като по този начин се постига намаляване на административната тежест и неяснотите. Освен това, с оглед осигуряване на висока степен на защита на човешкото здраве, той засилва ролята на някои елементи от регулаторната рамка за козметични продукти като например контрола на пазара.

(4)

Настоящият регламент хармонизира по изчерпателен начин правилата на Общността с цел постигане на вътрешен пазар на козметични продукти, като същевременно се осигурява висока степен на защита на човешкото здраве.

(5)

Будещите безпокойство въпроси, свързани с околната среда, които може да възникнат във връзка с употребата на вещества в козметични продукти са взети предвид чрез прилагането на Регламент (ЕО) №1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейска агенция по химикали (4), който позволява извършването на оценка на безопасността за околната среда чрез междусекторен подход.

(6)

Настоящият регламент се отнася само до козметични продукти, а не до медицински продукти, медицински изделия или биоциди. В частност разграничаването произтича от подробното определение на козметичните продукти, което се отнася до областта на приложението им и на целта на тяхната употреба.

(7)

Следва да бъде направена оценка за всеки отделен случай дали даден продукт е козметичен продукт, като се вземат предвид всички негови характеристики. Козметичните продукти могат да включват кремове, емулсии, лосиони, гелове и масла, предназначени за кожата маски за разкрасяване, оцветени основи (течности, пасти, пудри), пудри за гримиране, пудри за след баня, хигиенни пудри, тоалетни сапуни, дезодорирани сапуни, парфюми, тоалетни води и одеколони, продукти за вана и душ (соли, пени, масла, гелове), депилатори, дезодоранти и средства срещу изпотяване, оцветители за коса, продукти за къдрене, изправяне и фиксиране на коса, втвърдители за коса, почистващи продукти за коса (лосиони, пудри, шампоани), кондициониращи продукти за коса (лосиони, кремове, масла), фризьорски продукти (лосиони, лакове, брилянтин), продукти за бръснене (кремове, пяна за бръснене, лосиони), грим и продукти за почистване на грим, продукти предназначени за прилагане на устните, продукти за зъбите и устната кухина, продукти за грижа и лакиране на нокти, продукти за външна интимна хигиена, продукти за слънчеви бани, продукти за тен без слънчево въздействие, продукти за избелване на кожата и продукти срещу бръчки.

(8)

Комисията следва да определи категориите козметични продукти от значение за прилагането на настоящият регламент.

(9)

Козметичните продукти следва да бъдат безопасни при нормални или разумно предвидими условия на употреба. По-специално аргументите за „полза-риск“ не могат да оправдаят риска за човешкото здраве.

(10)

Представянето на козметичните продукти и по-специално тяхната форма, мирис, цвят, външен вид, опаковка, етикет, обем или размер следва да не застрашават здравето и безопасността на потребителите поради объркване с хранителни продукти, в съответствие с Директива 87/357/EИО на Съвета от 25 юни 1987 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с продукти, чийто външен вид се различава от съдържанието им и които застрашават здравето или безопасността на потребителите (5).

(11)

С цел създаване на ясни отговорности всеки козметичен продукт следва да бъде свързан с отговорно лице, което е установено в Общността.

(12)

Гарантирането на проследимостта на даден козметичен продукт през цялата верига на доставка способства за опростяване и по-голяма ефикасност на надзора на пазара. Ефикасната система за проследяване улеснява органите по надзор на пазара в тяхната задача, свързана с проследяване на икономическите оператори.

(13)

Необходимо е да се определи при какви условия даден дистрибутор трябва да бъде считан за отговорно лице.

(14)

Всички юридически или физически лица в търговията на едро, както и търговците на дребно, които продават директно на потребителите, са обхванати чрез позоваването на дистрибутора. Ето защо задълженията на дистрибуторите следва да бъдат адаптирани към съответната роля и част от дейността, изпълнявана от всеки един от тези оператори.

(15)

Европейският сектор на козметичните продукти е една от промишлените дейности, засегнати от фалшифициране, което може да увеличи рисковете за човешкото здраве. Държавите-членки следва да обръщат специално внимание на прилагането на хоризонтално законодателство на Общността и мерки по отношение на фалшифицирането на продукти в областта на козметичните продукти, като например Регламент (ЕО № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост (6) и Директива 2004/48/EО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуална собственост (7). Системата за контрол на пазара представлява мощно средство за идентифициране на продуктите, които не съответстват на изискванията на настоящия регламент.

(16)

С цел гарантиране на безопасността на пуснатите на пазара козметични продукти те следва да бъдат произведени в съответствие с добрата производствена практика.

(17)

За целите на ефективния надзор на пазара досието с информация за продукта следва да е налице на един единствен адрес на територията на Общността, което да е на разположение на компетентния орган на държавата-членка, в която досието се съхранява.

(18)

За да бъдат сравними и с високо качество резултатите от проведените неклинични изследвания за безопасност, чиято цел е оценка на безопасността на козметичния продукт, следва да бъдат съобразени със съответното законодателство на Общността.

(19)

Следва да бъде ясно коя информация се предоставя на компетентните органи. Тази информация следва да съдържа всички необходими подробности относно идентичността, качеството, безопасността за човешкото здраве и претендираното въздействие на козметичния продукт. По-специално въпросната информация за продукта следва да включва доклад за безопасността на козметичния продукт, който документира, че е извършена оценка на безопасността.

(20)

За да се осигури еднакво прилагане и контрол по отношение на ограниченията за веществата, вземането на проби и анализът следва да бъдат извършени по възпроизводим и стандартизиран начин.

(21)

Терминът „смес“, както е определен в настоящия регламент, следва да има същото значение като термина „препарат“, използван преди в законодателството на Общността.

(22)

За целите на ефективния надзор на пазара компетентните органи следва да бъдат нотифицирани за определена информация, отнасяща се до пуснатия на пазара козметичен продукт.

(23)

С цел да се позволи бързо и подходящо медицинско лечение в случай на проблеми, необходимата информация за формулацията на продукта следва да бъде предоставена на токсикологичните центрове и подобни заведения, където такива центрове са създадени за тази цел от държавата-членка.

(24)

За да бъде сведена до минимум административната тежест, нотифицираната информация за компетентните органи, токсикологичните центрове и подобни заведения следва да бъде предоставена централно за цялата Общност чрез използването на електронен интерфейс.

(25)

С цел да се гарантира плавно преминаване към нов електронен интерфейс, на икономическите оператори следва да бъде позволено да нотифицират изискваната информация в съответствие с настоящия регламент преди датата на неговото прилагане.

(26)

В подкрепа на основния принцип за отговорността на производителя или вносителя за безопасността на продукта следва да се вземат предвид ограниченията за някои вещества, включени в приложения II и III. Освен това вещества, които са предназначени за използване като оцветители, консерванти и UV-филтри следва да бъдат изброени съответно в приложения IV, V и VI, за да се разреши тази им употреба.

(27)

За да се избегне възникването на неясноти, следва да се направи уточнението, че списъкът на разрешените оцветители, който се съдържа в приложение IV, включва само вещества, които оцветяват чрез абсорбция и отражение, но не и вещества, които оцветяват чрез фотолуминесценция, интерференция или химическа реакция.

(28)

В отговор на опасения, свързани с безопасността, приложение IV, което понастоящем се отнася само до оцветители за кожа, следва също да включи и оцветители за коса след приключването на оценката на риска на тези вещества от Научния комитет по безопасност за потребителите (НКБП), създаден с Решение 2008/721/ЕО на Комисията от 5 септември 2008 г. за създаване на съвещателна структура от научни комитети и експерти в областта на безопасността на потребителите, общественото здраве и околната среда (8). За тази цел Комисията следва да разполага с възможността да включи оцветителите за коса в обхвата на въпросното приложение чрез комитологичната процедура.

(29)

Употребата на наноматериали в козметичните продукти е възможно да се увеличи в процеса на по-нататъшното технологично развитие. Необходимо е да се разработи единно определение за наноматериали на международно равнище, с цел да се гарантира високо равнище на защита на потребителите, свободно движение на стоки и правна сигурност за производителите. Общността следва да се стреми към постигане на споразумение за такова определение в рамките на съответните международни форуми. Ако бъде постигнато подобно споразумение, определението за наноматериали в настоящия регламент следва да бъде съответно адаптирано.

(30)

Понастоящем няма подходяща информация относно рисковете, свързани с наноматериалите. С оглед по-добрата оценка на тяхната безопасност, НКБП следва в сътрудничество със съответните органи да предоставя ръководства относно методологии за извършване на изпитвания, които вземат предвид специфичните характеристики на наноматериалите.

(31)

Комисията следва редовно да преразглежда разпоредбите относно наноматериалите в светлината на научния прогрес.

(32)

Като се имат предвид опасните свойства на веществата, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията (CMR), категория 1А, 1B и 2, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (9), тяхното използване в козметични продукти следва да бъде забранено. Същевременно, тъй като опасните свойства на веществата не водят задължително до възникването на риск, следва да е налице възможност да се разреши употребата на класифицирани като вещества CMR от категория 2, когато предвид експозицията и концентрацията им те са счетени за безопасни от НКБП и са регулирани от Комисията в приложенията към настоящия регламент. Във връзка с веществата, класифицирани като вещества CMR от категория 1А или 1В, следва да е налице възможност в изключителен случай, когато тези вещества съответстват на изискванията за безопасност на храните, inter alia, в резултат на тяхното естествено присъствие в храни, и когато не съществуват подходящи алтернативни вещества, тези вещества да бъдат използвани в козметични продукти, при условие че такова използване е счетено за безопасно от НКБП. Когато тези условия са изпълнени, Комисията следва да измени съответните приложения към настоящия регламент в срок от 15 месеца след класифицирането на веществата като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията на категория 1А или 1B съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008. Такива вещества следва да подлежат на редовен преглед от НКБП.

(33)

Оценката на безопасността на веществата, особено тези класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията, категория 1А или 1В, следва да разгледа цялостната експозиция на подобни вещества, произтичаща от всички източници. В същото време за лицата, участващи в изработването на оценки на безопасността, е от съществено значение наличието на хармонизиран подход към изработването и използването на оценки на цялостната експозиция. В тази връзка Комисията, в тясно сътрудничество с НКБП, Европейската агенция по химикалите (ECHA), Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и други заинтересовани страни, следва спешно да извърши преглед и да разработи ръководства относно извършването и използването на оценки на цялостната експозиция за тези вещества.

(34)

Оценката от страна на НКБП относно употребата на веществата, класифицирани канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията, категория 1А и 1В, в козметични продукти следва също така да вземе предвид експозицията на тези вещества на уязвимите групи от населението, като децата под тригодишна възраст, възрастните хора, бременните и кърмещите жени, както и лицата с нарушени имунни реакции.

(35)

НКБП следва да предоставя становища, когато е уместно, относно безопасността на употребата на наноматериали в козметичните продукти. Тези становища следва да се основават на пълната информация, предоставяна на разположение от отговорното лице.

(36)

Действията на Комисията и държавите-членки във връзка със защитата на здравето на човека следва да се основават на принципа на предпазливостта.

(37)

С цел да се гарантира безопасността на продукта следва да бъдат допускани следи от забранени вещества само ако е технологически невъзможно те да бъдат избегнати при правилни производствени процеси и при условие, че продуктът е безопасен.

(38)

Протоколът относно закрилата и хуманното отношение към животните, приложен към Договора предвижда Общността и държавите-членки да спазват напълно изискванията за хуманното отношение към животните при осъществяването на политиките на Общността, по-специално по отношение на вътрешния пазар.

(39)

Директива 86/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1986 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно защитата на животните, използвани за експериментални и други научни цели (10) установи общи правила за използването на животни за експериментални цели в рамките на Общността и условията, при които трябва да се провеждат такива експерименти на територията на държавите-членки. По-специално, член 7 от посочената директива изисква експериментите с животни да бъдат заменени с алтернативни методи, ако такива методи съществуват и са приемливи от научна гледна точка.

(40)

Безопасността на козметичните продукти и техните съставки може да бъде осигурена чрез използването на алтернативни методи, за които не е задължително да се отнасят до всички приложения на химичните съставки. Следователно, използването на такива методи от цялата козметична индустрия следва да бъде насърчено и да бъде осигурено тяхното приемане на общностно равнище, когато такива методи предлагат еквивалентно ниво на защита на потребителите.

(41)

Безопасността на крайните козметични продукти вече може да бъде осигурена въз основа на познанията за безопасността на съставките, които те съдържат. Следователно следва да бъдат предвидени разпоредби, забраняващи изпитването върху животни на крайни козметични продукти. Прилагането, по-специално от малки и средни предприятия, както на методи за изпитване, така и на процедури за оценка на относими налични данни, включително използването на подходите на асоцииране и значимост на доказателствата, които не включват използването на животни за оценка на безопасността на крайни козметични продукти, може да бъде подпомогнато от насоките на Комисията.

(42)

Постепенно ще стане възможно да се осигури безопасността на съставките, използвани в козметични продукти, чрез прилагането на алтернативни методи, без използването на животни, одобрени на общностно равнище или научно валидирани от Европейския център за валидиране на алтернативни методи (ECVAM), като надлежно се следи развитието на валидирането в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). След консултация с НКБП по отношение на приложимостта на валидираните алтернативни методи в областта на козметичните продукти Комисията следва незабавно да публикува валидираните или одобрени методи, които са признати за приложими спрямо такива съставки. За да се достигне максимално възможна степен на защита на животните, следва да се постави краен срок за въвеждането на окончателна забрана.

(43)

Комисията състави графици за забрана на търговията с козметични продукти, окончателния състав, отделните съставки на които или комбинации от съставките на които са били изпитвани върху животни, и за забраната на всяко изпитване, което понастоящем се осъществява с използване на животни, като крайният срок е 11 март 2009 г. С оглед обаче на изпитванията, касаещи токсичността при повтаряща се експозиция, токсичността за репродукцията и токсикокинетиката, е подходящо крайният срок на забраната за предлагането на козметични продукти на пазара, за които се използват такива изпитвания, да бъде 11 март 2013 г. Въз основа на годишните доклади Комисията следва да бъде упълномощена да адаптира графиците в рамките на посочения по-горе краен срок.

(44)

По-добра координация на ресурсите на общностно равнище ще допринесе за разширяване на научните знания, които са крайно необходими за разработването на алтернативни методи. За тази цел е от съществено значение Общността да продължи и да увеличи своите усилия, и да предприеме необходимите мерки за насърчаването на проучванията и разработките на нови алтернативни методи без използването на животни, по-специално в рамковите си програми за научни изследвания.

(45)

Признаването от трети държави на алтернативни методи, разработени в Общността, следва да бъде насърчавано. За да се постигне тази цел, Комисията и държавите-членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да улеснят приемането на такива методи от ОИСР. Комисията следва да положи усилия, в рамките на споразуменията за сътрудничество на Европейската общност, за да постигне признаване на резултатите от изпитванията за безопасност, провеждани в Общността с използване на алтернативни методи, така че износът на козметични продукти, при които са били използвани такива методи, да не бъде възпрепятстван и да предотврати или избегне възможността трети държави да изискват повтарянето на такива изпитвания с използването на животни.

(46)

Необходима е прозрачност по отношение на съставките, използвани в козметичните продукти. Такава прозрачност следва да бъде постигната с обозначаване на съставните елементи, използвани в козметичния продукт, върху неговата опаковка. Когато, поради практически съображения, не е възможно съставките да бъдат посочени върху опаковката, тази информация следва да бъде включена в листовката за употреба, за да може потребителят да получи достъп до тази информация.

(47)

Комисията следва да състави справочник с общоприетите наименования на съставките с цел гарантиране на унифицирано етикетиране и улесняване на идентифицирането на козметичните съставки. Този справочник не следва да има за цел да бъде ограничителен списък на съставките, използвани в производството на козметични продукти.

(48)

С цел информиране на потребителите козметичните продукти следва да носят точни и лесно разбираеми указания относно техния срок на трайност. Като се има предвид, че потребителите следва да бъдат информирани за датата, до която козметичният продукт ще продължава да изпълнява своята първоначална функция и е все още безопасен, е важно минималният срок на трайност да бъде известен, тоест датата, до която е най-добре продуктът да бъде използван. В случаите, когато минималният срок на трайност надвишава 30 месеца, потребителят следва да бъде уведомен относно периода от време след отваряне на опаковката, през който продуктът може да бъде използван без никаква вреда за потребителя. При все това, това изискване не следва да се прилага в случаите, когато понятието за трайност след отваряне на опаковката не е уместно, тоест за продукти за еднократна употреба, продукти, за които не съществува риск от разваляне, или продукти, които не се отварят.

(49)

Редица вещества са идентифицирани от НКБП като възможни причинители на алергични реакции и ще бъде необходимо да се ограничи тяхната употреба и/или да им се наложат определени условия. За да се гарантира, че потребителите са адекватно информирани, наличието на тези вещества следва да бъде посочено в списъка на съставките и вниманието на потребителите да бъде привлечено към наличието на тези съставки. Тази информация следва да подобри диагностицирането на контактните алергии при потребителите и следва да им позволи да избягват употребата на козметични продукти, към които те имат непоносимост. За веществата, за които има вероятност да предизвикат алергия при значителна част от населението, следва да се вземат предвид други ограничителни мерки, като забрана или ограничение относно концентрацията.

(50)

При оценката на безопасността на козметичен продукт следва да е възможно да се вземат предвид резултатите от оценки на риска, извършени в други относими области. Използването на подобни данни следва да бъде надлежно подкрепено с доказателства и обосновано.

(51)

Потребителят следва да е защитен срещу подвеждащи твърдения относно ефикасността и други характеристики на козметичните продукти. Приложима е по- специално Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (11). Освен това, Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, следва да определи общи критерии във връзка със специфични претенции на козметичните продукти.

(52)

Следва да се предвиди възможност да се изисква върху козметичния продукт да бъде отбелязано, че не са извършвани изпитвания с животни във връзка с неговото разработване. Комисията, след консултация с държавите-членки, разработи насоки, за да гарантира прилагането на общи критерии при използването на претенциите и за да осигури тяхното единно тълкуване по начин, който не въвежда потребителя в заблуждение. При разработването на такива указания Комисията взе също така предвид становищата на много малки и средни предприятия, представляващи мнозинството производители, които не провеждат изпитвания върху животни, съответните неправителствени организации и необходимостта потребителите да са в състояние на направят практически разграничения между продуктите въз основа на критерии, свързани с изпитването върху животни.

(53)

В допълнение към информацията на етикета, следва да се даде възможност на потребителите да изискват от отговорното лице определена информация за продукта с цел да направят осведомен избор на продукти.

(54)

За да се гарантира спазването на разпоредбите на настоящия регламент, е необходим ефективен надзор на пазара. За тази цел сериозните нежелани ефекти следва да бъдат съобщавани, а компетентните органи следва да имат възможността да изискат от отговорното лице списък с козметични продукти, които съдържат вещества, породили сериозни съмнения по отношение на безопасността.

(55)

Настоящият регламент не засяга възможността на държавите-членки да регулират в съответствие с общностното законодателство уведомяването на компетентните органи на държавите-членки от здравните специалисти или потребителите относно сериозни нежелани странични ефекти.

(56)

Настоящият регламент не засяга възможността на държавите-членки да регулират в съответствие със законодателството на Общността установяването на икономически оператори в областта на козметичните продукти.

(57)

В случай на неспазване на този регламент може да се окаже необходима ясна и ефикасна процедура за изтегляне или изземване на продукти. Тази процедура следва да се основава, когато това е възможно, на съществуващи общностни правила за опасни стоки.

(58)

С цел да се обхванат козметични продукти, които, въпреки че съответстват на разпоредбите на настоящия регламент могат да застрашат човешкото здраве, следва да бъде въведена предпазна процедура.

(59)

Комисията следва да предостави указания за еднакво тълкуване и прилагане на понятието за сериозен риск, за да се улесни последователното прилагане на настоящия регламент.

(60)

За да бъде съобразено с принципите на добрата административна практика, всяко решение на компетентен орган в рамките на надзора на пазара следва да бъде надлежно обосновано.

(61)

За да се осигури ефективен контрол на пазара, е необходима висока степен на сътрудничество между компетентните органи. Това се отнася особено до оказването на взаимна помощ при проверката на досието с информация за продукта, намиращо се в друга държава-членка.

(62)

Комисията следва да бъде подпомагана от НКБП, който е независим орган за оценка на риска.

(63)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящия регламент следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (12).

(64)

По-специално на Комисията следва да се предоставят правомощия за адаптиране към техническия прогрес на приложенията към настоящия регламент. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, те трябва да бъдат приети съгласно процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5a от Решение 1999/468/EО.

(65)

Когато поради наложителни причини за спешност, сроковете, които обикновено са приложими в рамките на процедурата по регулиране с контрол, не могат да бъдат спазени, Комисията следва да може да приложи процедурата по спешност, предвидена в член 5а, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО за приемането на определени мерки по отношение на CMR, наноматериалите и потенциалните рискове за човешкото здраве.

(66)

Държавите-членки следва да установяват система от санкции, приложими при нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент и да гарантират тяхното прилагане. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(67)

Икономическите оператори, както и държавите-членки и Комисията се нуждаят от достатъчно време, за да се адаптират към промените, въведени с настоящия регламент. Затова е уместно да се предвиди достатъчно дълъг преходен период за такова адаптиране. При все това, с цел да се гарантира плавен преход, на икономическите оператори следва да се разреши да пускат на пазара козметични продукти, които са в съответствие с настоящия регламент, преди изтичането на този преходен период.

(68)

С оглед повишаване на безопасността на козметичните продукти и укрепване на надзора на пазара, по отношение на козметичните продукти, които са пуснати на пазара след датата на прилагане на настоящия регламент, следва да са спазени наложените от него задължения по отношение на оценката на безопасността, досието с информация за продукта и нотифицирането, дори и ако подобни задължения вече са били изпълнени в съответствие с Директива 76/768/EИО.

(69)

Директива 76/768/ЕИО следва да бъде отменена. При все това, с цел да се осигури подходящо медицинско лечение в случай на проблеми и да се осигури надзор на пазара, информацията, получена относно козметичните продукти съгласно член 7, параграф 3 и член 7а, параграф 4 от Директива 76/768/EИО, следва да бъде съхранявана от компетентните органи в продължение на определен период от време, а информацията, съхранявана от отговорното лице, следва да остане на разположение за същия период от време.

(70)

Настоящият регламент не засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение IХ, част Б.

(71)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно постигане на вътрешен пазар и висока степен на защита на човешкото здраве чрез привеждане в съответствие на козметичните продукти с изискванията, установени в настоящия регламент, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба на действието, може да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Приложно поле и цел

Настоящият регламент установява правила, с които трябва да бъде съобразен всеки козметичен продукт, предоставен на пазара, с цел да се гарантира функционирането на вътрешния пазар и висока степен на защита на човешкото здраве.

Член 2

Определения

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

a)

„козметичен продукт“ означава всяко вещество или смес, предназначени за контакт с която и да е външна част на човешкото тяло (епидермис, коса и окосмени части, нокти, устни и външни полови органи) или със зъбите и лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна във външния им вид, тяхната защита, поддържането им в добро състояние или коригиране на телесната миризма;

б)

„вещество“ означава химически елемент и неговите съединения в естествено състояние или получени чрез производствен процес, включително всяка добавка, необходима за запазване на неговата стабилност, както и всеки примес, произтичащ от използвания процес, с изключение на всеки разтворител, който може да бъде отделен, без да се засяга стабилността на веществото или да се променя неговия състав;

в)

„смес“ означава смес или разтвор, състоящи се от две или повече вещества;

г)

„производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което произвежда козметичен продукт или възлага проектирането или производството на такъв продукт и предлага този козметичен продукт на пазара със своето име или търговска марка;

д)

„дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производител или вносител, което предоставя козметичен продукт на пазара на Общността;

е)

„краен ползвател“ означава потребител или специалист, който използва козметичен продукт;

ж)

„предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на козметичен продукт за разпространение, потребление или употреба на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

з)

„пускане на пазара“ означава предоставяне на козметичен продукт на пазара на Общността за първи път;

и)

„вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено на територията на Общността, което пуска на пазара на Общността козметичен продукт от трета държава;

й)

„хармонизиран стандарт“ означава стандарт, приет от един от европейските органи по стандартизация, изброени в приложение I към Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, както и правила относно услугите на информационното общество (13) въз основа на отправено от Комисията искане в съответствие с член 6 от посочената директива;

к)

„наноматериал“ означава неразтворим или биоустойчив и специално произведен материал, който притежава едно или повече външни измерения или вътрешна структура при размери от 1 до 100 nm;

л)

„консерванти“ означава вещества, предназначени изключително или предимно да предотвратят развитието на микроорганизми в дадения козметичен продукт;

м)

„оцветители“ означава вещества, предназначени изключително или предимно да оцветят козметичния продукт, тялото като цяло или някои части от него чрез абсорбция или рефлексия на видима светлина; освен това за оцветители се считат и прекурсорите на оцветители за коса с окислител;

н)

„UV-филтри“ означава вещества, предназначени изключително или предимно да предпазват кожата от някои ултравиолетови лъчи чрез абсорбция, рефлексия или дисперсия на ултравиолетовите лъчи;

о)

„нежелан ефект“ означава неблагоприятна за човешкото здраве реакция, при нормална или разумно предвидима употреба на конкретен козметичен продукт;

п)

„сериозен нежелан ефект“ означава нежелан ефект, който води до временна или постоянна функционална недостатъчност, трайно увреждане, хоспитализация, вродени аномалии или непосредствена заплаха за живота или смърт;

р)

„изтегляне“ означава всяка мярка, целяща предотвратяване на предоставянето на пазара на даден козметичен продукт във веригата на доставка;

с)

„изземване“ означава всяка мярка, целяща да постигне връщане на козметичен продукт, който вече е бил предоставен на крайния ползвател.

т)

„рамкова формулация“ означава формулация, в която се изброяват категориите или функциите на съставките и тяхната максимална концентрация в козметичния продукт или се предоставя съответната качествена и количествена информация в случаите, когато даден козметичен продукт не е обхванат или е обхванат частично от такава формулация. Комисията предоставя указания, позволяващи установяването на рамкова формулация, и ги адаптира редовно в зависимост от техническия или научния прогрес.

2.   За целите на параграф 1, буква а) вещества или смеси, предназначени за поглъщане, вдишване, инжектиране или имплантиране в човешкото тяло, не се считат за козметични продукти.

3.   Предвид различните определения за наноматериали, публикувани от различни органи, и постоянното научно-техническо развитие в областта на нанотехнологиите, Комисията коригира и адаптира параграф 1, буква к) към техническия и научния прогрес, както и към определенията, договорени впоследствие на международно равнище. Тази мярка, предназначена да измени несъществени елементи от настоящия регламент, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 3.

ГЛАВА II

БЕЗОПАСНОСТ, ОТГОВОРНОСТ, СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ

Член 3

Безопасност

Козметичен продукт, предоставен на пазара, е безопасен за човешкото здраве, когато се използва при нормални или разумно предвидими условия, като се вземе предвид по-специално следното:

а)

представяне, включително съответствие с Директива 87/357/ЕИО;

б)

етикетиране;

в)

инструкции за употреба и унищожаване след употреба;

г)

всякакво друго указание или информация от страна на отговорното лице, определено в член 4.

Наличието на предупреждения не освобождава лицата, определени в членове 2 и 4, от спазването на останалите задължения, предвидени в настоящия регламент.

Член 4

Отговорно лице

1.   Пускат се на пазара единствено козметичните продукти, за които в рамките на Общността дадено юридическо или физическо лице е определено като отговорно лице.

2.   За всеки козметичен продукт, пуснат на пазара, отговорното лице гарантира спазването на съответните задължения, посочени в настоящия регламент.

3.   За козметични продукти, които са произведени в рамките на Общността и които не са изнесени и отново внесени в Общността, отговорно лице е производителят, установен в Общността.

Производителят може с писмено пълномощно да определи за отговорно лице установено в Общността лице, което дава своето съгласие в писмена форма.

4.   В случаите, когато производителят на козметични продукти, които са произведени в рамките на Общността и които не са изнесени и отново внесени в Общността, е установен извън Общността, той определя с писмено пълномощно за отговорно лице установено в Общността лице, което дава своето съгласие в писмена форма.

5.   За внесените козметични продукти, всеки вносител е отговорно лице за всеки конкретен козметичен продукт, който той пуска на пазара.

Вносителят може с писмено пълномощно да определи за отговорно лице установено в Общността лице, което дава своето съгласие в писмена форма.

6.   Дистрибуторът се явява отговорно лице, когато пуска на пазара козметичен продукт със своето име или търговска марка, или променя продукт, който вече е пуснат на пазара, по начин, който може да засегне спазването на приложимите изисквания.

Преводът на информация, свързана с козметичен продукт, който вече е пуснат на пазара, не се счита за промяна от такова естество на този продукт, че спазването на приложимите изисквания на настоящия регламент може да бъде засегнато.

Член 5

Задължения на отговорното лице

1.   Отговорното лице гарантира спазването на членове 3, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, член 19, параграфи 1, 2 и 5, както и членове 20, 21, 23 и 24.

2.   Отговорни лица, които считат или имат причина да считат, че козметичен продукт, който те са пуснали на пазара, не е в съответствие с настоящия регламент, незабавно предприемат необходимите коригиращи мерки за привеждане на този продукт в съответствие, за изтегляне или изземване, ако е необходимо.

Освен това, в случаите когато козметичен продукт представлява риск за човешкото здраве, отговорните лица незабавно информират компетентните национални органи на държавите-членки, в които те предоставят продукта, и на държавата-членка, в която досието с информацията за продукта е лесно достъпно за тази цел, като предоставят подробности, по-специално относно несъответствието и предприетите коригиращи мерки.

3.   Отговорните лица сътрудничат с компетентните органи, по искане на последните относно всяко действие по отстраняване на рискове, свързани с козметични продукти, които те са предоставили на пазара. По-специално, вследствие на обосновано искане от компетентен национален орган, отговорните лица предоставят цялата информация и документация, която е необходима, за да се докаже съответствието на специфичен аспект от продукта на език, който може лесно да бъде разбран от въпросния орган.

Член 6

Задължения на дистрибуторите

1.   В рамките на своите дейности, когато предоставят на пазара козметичен продукт, дистрибуторите действат с дължимата грижа по отношение на приложимите изисквания.

2.   Преди да предоставят на пазара козметичен продукт, дистрибуторите проверяват дали:

е налице информацията на етикета, предвидена в член 19, параграф 1, букви а), д) и ж) и член 19, параграфи 3 и 4;

са изпълнени изискванията по отношение на езика, предвидени в член 19, параграф 5;

не е изтекъл минималният срок на трайност, посочен, когато е приложимо, съгласно член 19, параграф 1.

3.   Ако дистрибуторите считат или имат основания да считат, че:

козметичен продукт не съответства на изискванията, предвидени в настоящия регламент, те не предоставят на пазара продукта, докато продуктът не бъде приведен в съответствие с приложимите изисквания;

козметичен продукт, който са предоставили на пазара, не е в съответствие с настоящия регламент, дистрибуторите се уверяват, че са предприети необходимите коригиращи мерки за привеждане на продукта в съответствие, за неговото изтегляне или изземване, ако е необходимо.

Освен това, ако козметичният продукт представлява риск за човешкото здраве, дистрибуторите незабавно информират отговорното лице и компетентните национални органи на държавите-членки, в които предоставят на пазара продукта, като представят подробности, по-специално относно несъответствието и предприетите коригиращи мерки.

4.   Дистрибуторите гарантират, че докато отговорността за даден продукт е тяхна, условията на складиране или транспорт не поставят под въпрос неговото съответствие с изискванията, определени в настоящия регламент.

5.   Дистрибуторите сътрудничат с компетентните органи по искане на последните относно всяко действие по отстраняване на рискове, създавани от продукти, които те са предоставили на пазара. По-специално, при обосновано искане от компетентен национален орган, дистрибуторите предоставят цялата информация и документация, която е необходима, за да се докаже съответствието на продукта с изискванията, изброени в параграф 2, на език, който може лесно да бъде разбран от въпросния орган.

Член 7

Идентифициране по веригата на доставка

По искане на компетентните органи:

отговорните лица идентифицират дистрибуторите, на които те доставят козметични продукти;

дистрибуторът идентифицира дистрибутора или отговорното лице, от които е доставен козметичният продукт, както и дистрибуторите, на които той е доставен.

Това задължение се прилага за период от три години след датата, на която партидата на козметичния продукт е предоставена на дистрибутора.

Член 8

Добра производствена практика

1.   Производството на козметични продукти трябва да съответства на добрата производствена практика с оглед постигането на целите на член 1.

2.   Съответствието с добрата производствена практика се счита за постигнато, когато производството отговаря на съответните хармонизирани стандарти, данните за публикация на които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 9

Свободно движение

Държавите-членки не могат по причини, свързани с изискванията, установени в настоящия регламент, да отказват, забраняват или ограничават предоставянето на пазара на козметични продукти, за които са спазени разпоредбите на настоящия регламент.

ГЛАВА III

ОЦЕНКА НА БЕЗОПАСНОСТТА, ДОСИЕ С ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОДУКТА, НОТИФИЦИРАНЕ

Член 10

Оценка на безопасността

1.   За да докаже съответствието на козметичен продукт с член 3, отговорното лице гарантира, че преди пускането му на пазара козметичният продукт е преминал оценка на безопасността въз основа на информацията, която е от значение, и че е изготвен доклад за безопасността на козметичния продукт в съответствие с приложение I.

Отговорното лице гарантира, че:

a)

при оценката за безопасност са взети предвид предназначението на козметичния продукт и очакваната системна експозиция на отделните съставки в крайната формулация;

б)

при оценката за безопасност е използван подходящ подход за преценяване на значимостта на доказателствата при прегледа на данни от всички съществуващи източници;

в)

докладът за безопасност на козметичния продукт се актуализира постоянно с оглед на допълнителна информация, която е от значение и която се е появила след пускането на продукта на пазара.

Първа алинея се прилага също така по отношение на козметичните продукти, които са били нотифицирани съгласно Директива 76/768/EИО.

Комисията в тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни приема съответните насоки, за да се даде възможност на предприятията, особено на малките и средни предприятия, да спазят изискванията, определени в приложение I. Ръководствата се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 2.

2.   Оценката на безопасността на козметичния продукт се извършва, както е посочено в част Б от приложение I, от лице, което притежава диплома или друг официален документ за професионална квалификация, получен след завършено университетско обучение с курс по теория и практика в областта на фармацията, токсикологията, медицината или друга подобна дисциплина, или курс, признат за еквивалентен от държава-членка.

3.   Неклиничните изследвания за безопасност, посочени в оценката на безопасност в съответствие с параграф 1 и извършени след 30 юни 1988 г. с цел оценяване на безопасността на козметичен продукт, трябва да съответстват на общностното законодателство относно принципите на добра лабораторна практика, приложимо към периода на извършване на изследването, или на други международни стандарти, признати за еквивалентни от Комисията или от ECHA.

Член 11

Досие с информация за продукта

1.   Когато даден козметичен продукт е пуснат на пазара, отговорното лице съхранява досие с информация него. Досието с информация за продукта се съхранява за период от десет години след датата, на която последната партида на козметичния продукт е пусната на пазара.

2.   Досието с информация за продукта съдържа следната информация и данни, които се осъвременяват, когато е необходимо:

a)

описание на козметичния продукт, което позволява ясното свързване на досието с информация за продукта към козметичния продукт;

б)

доклада за безопасността на козметичния продукт, посочен в член 10, параграф 1;

в)

описание на метода на производство и удостоверение за съответствието с добрата производствена практика, посочена в член 8;

г)

когато е оправдано поради естеството или ефекта на козметичния продукт, доказателство за ефекта, претендиран за козметичния продукт;

д)

данни относно каквито и да е изпитвания върху животни, извършени от производителя, негови представители или доставчици, свързани с разработването или оценката на безопасност на козметичния продукт или неговите съставки, включително каквито и да е изпитвания върху животни, извършени с цел да се изпълнят законодателни или регулаторни изисквания на трети държави.

3.   Отговорното лице осигурява лесен достъп до досието с информация за продукта в електронен или друг формат на неговия адрес, посочен на етикета, на компетентните органи на държавата-членка, в която се съхранява досието.

Данните в досието с информация за продукта се предоставят на език, който може лесно да бъде разбран от компетентните органи на държавата-членка.

4.   Изискванията, предвидени в параграфи 1 - 3 от настоящия член, се прилагат също така по отношение на козметичните продукти, които са били нотифицирани съгласно Директива 76/768/EИО.

Член 12

Вземане на проби и анализ

1.   Вземането на проби и анализът на козметични продукти се извършват по надежден и въпроизводим начин.

2.   При липса на приложимо общностно законодателство, надеждността и възпроизводимостта се считат за постигнати, ако използваният метод отговаря на съответните хармонизирани стандарти, данните за публикацията на които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 13

Нотифициране

1.   Преди пускането на козметичния продукт на пазара отговорното лице следва да предостави на Комисията по електронен път следната информация:

а)

категорията на козметичния продукт и неговото наименование или наименования, позволяващи неговото конкретно идентифициране;

б)

името и адреса на отговорното лице, където се предоставя на разположение досието с информация за продукта;

в)

държавата на произход в случай на внос;

г)

държавата-членка, в която козметичният продукт се пуска на пазара;

д)

данните за контакт с физическо лице, което да бъде потърсено при необходимост;

е)

наличието на вещества под формата на наноматериали и;

i)

тяхното идентифициране, включително химичното наименование (съгласно IUPAC) и други дескриптори, посочени в точка 2 от преамбюла към приложения II – VI към настоящия регламент;

ii)

разумно предвидими условия на експозиция;

ж)

наименованието и номера в регистъра на службата, предоставяща обобщена информация за химичните вещества (Chemical Abstracts Service) (CAS номер) или ЕО номера на вещества, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията (CMR) от категория 1А или 1B, съгласно част 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008;

з)

рамкова формулация, която да позволява бързо и подходящо медицинско лечение при възникване на проблеми;

Първа алинея се прилага също така по отношение на козметичните продукти, нотифицирани съгласно Директива 76/768/EИО.

2.   Когато козметичният продукт в пуснат на пазара, отговорното лице нотифицира Комисията за оригиналния етикет и, когато тя е четлива в достатъчна степен, предоставя снимка на съответната опаковка.

3.   Считано от 11 юли 2013 г., дистрибутор, който предоставя козметичен продукт в държава-членка, който вече е пуснат на пазара на друга държава-членка, и превежда по своя собствена инициатива елемент от етикета на този продукт с оглед спазване на националното законодателство, предоставя по електронен път следната информация на Комисията:

а)

категорията на козметичния продукт, неговото наименование в държавата-членка, от която се изпраща, и неговото наименование в държавата-членка, в която се предоставя, позволяващи неговото конкретно идентифициране;

б)

държавата-членка, в която козметичният продукт се предоставя;

в)

своето име и адрес;

г)

името и адреса на отговорното лице, където се предоставя на разположение досието с информация за продукта.

4.   Когато козметичният продукт е пуснат на пазара преди 11 юли 2013 г., но вече не се намира на пазара считано от посочената дата, и дистрибуторът, който въвежда този продукт в държава-членка след тази дата, съобщава следната информация на отговорното лице:

а)

категорията на козметичния продукт, неговото наименование в държавата-членка, от която се изпраща, и неговото наименование в държавата-членка, в която се предоставя, позволяващи неговото конкретно идентифициране;

б)

държавата-членка, в която козметичният продукт се предоставя;

в)

своето име и адрес.

Въз основа на това съобщение, отговорното лице представя на Комисията по електронен път информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, когато нотификацията съгласно член 7, параграф 3 и член 7а, параграф 4 от Директива 76/768/EИО не е извършена в държавата-членка, в която се предоставя продуктът.

5.   Комисията предоставя незабавно на всички компетентни органи в електронен вид информацията, посочена в параграф 1, букви а) - ж) и в параграфи 2 и 3.

Компетентните органи могат да използват тази информация само за целите на надзора на пазара, на пазарния анализ, на оценките и на информацията за потребителите в контекста на членове 25, 26 и 27.

6.   Комисията предоставя незабавно по електронен път информацията, посочена в параграфи 1, 2 и 3, на токсикологични центрове или други подобни заведения, когато такива центрове или заведения са създадени от държавите-членки.

Тази информация може да бъде използвана от въпросните заведения само за целите на медицинското лечение.

7.   При промяна на която и да е част от информацията, посочена в параграфи 1,3 и 4, отговорното лице и дистрибуторът предоставят незабавно актуализация на информацията.

8.   Като взема предвид научния и техническия прогрес и специфичните нужди, свързани с надзора на пазара, Комисията може да измени параграфи 1 - 7 като добави изисквания.

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 3.

ГЛАВА IV

ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА НЯКОИ ВЕЩЕСТВА

Член 14

Ограничения за вещества, изброени в приложенията

1.   Без да се засяга член 3, козметичните продукти не трябва да съдържат което и да е от следните:

a)

забранени вещества

забранените вещества, изброени в приложение II;

б)

ограничени вещества

ограничените вещества, които не се използват в съответствие с ограниченията, определени в приложение III;

в)

оцветители

i)

оцветители, различни от изброените в приложение IV, и оцветители, които са изброени в него, но не се използват в съответствие с условията, определени в посоченото приложение, с изключение на продуктите за боядисване на коса, посочени в параграф 2;

ii)

без да се засягат разпоредбите на буква б), буква г), подточка i) и буква д), подточка i), вещества, които са изброени в приложение IV, но не са предназначени да бъдат използвани като оцветители и които не се използват в съответствие с условията, определени в посоченото приложение;

г)

консерванти

i)

консерванти, различни от изброените в приложение V, и консерванти, които са изброени в него, но не се използват в съответствие с условията, определени в посоченото приложение;

ii)

без да се засягат разпоредбите на буква б), буква в), подточка i) и буква д), подточка i), вещества, които са изброени в приложение V, но не са предназначени да бъдат използвани като консерванти и които не се използват в съответствие с условията, определени в посоченото;

д)

UV-филтри

i)

UV-филтри, различни от изброените в приложение VI, и UV-филтри, които са изброени в него, но не се използват в съответствие с условията, определени в посоченото приложение;

ii)

без да се засягат разпоредбите на буква б), буква в), подточка i) и буква г), подточка i), вещества, които са изброени в приложение VI, но които не са предназначени да бъдат използвани като UV-филтри и които не се използват в съответствие с условията, определени в посоченото приложение.

2.   При условие, че е налице решение на Комисията за включване в обхвата на приложение IV на продуктите за боядисване на коса, последните не трябва да съдържат нито оцветители, предназначени за боядисване на коса, различни от изброените в приложение IV, нито оцветители, предназначени за боядисване на коса, които са изброени там, но не се използват в съответствие с условията, определени в посоченото приложение.

Решението на Комисията, посочено в първа алинея, предназначено да измени несъществени елементи от настоящия регламент, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 3.

Член 15

Вещества, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията(CMR)

1.   Забранява се използването в козметични продукти на CMR вещества от категория 2 съгласно част 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008. Въпреки това вещество, класифицирано в категория 2, може да бъде използвано в козметични продукти, ако е оценено от НКБП със заключение, че неговото използване в козметични продукти е безопасно. За тази цел Комисията приема необходимите мерки в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 3 от настоящия регламент.

2.   Забранява се използването в козметични продукти на CMR вещества от категория 1A или 1B съгласно част 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008.

Въпреки това такива вещества могат да бъдат използвани по изключение в козметични продукти, ако след класифицирането им като CMR от категория 1A или 1B съгласно част 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008, е изпълнено всяко от следните условия:

а)

те съответстват на изискванията за безопасност на храните, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за определяне на общите принципи и изисквания към законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури в областта на безопасността на храните (14);

б)

не съществуват подходящи алтернативни вещества, както е документирано в анализ на алтернативите;

в)

искането се отнася за специфична употреба на категорията продукти, за които е известна експозицията; и

г)

те са били оценени от НКБП със заключение, че използването им в козметични продукти е безопасно, особено що се отнася до експозицията спрямо тези продукти, и като се вземе предвид цялостната експозиция от други източници, и се отдели специално внимание на уязвимите групи от населението.

За предотвратяване на неправилната употреба на козметичния продукт се осигурява специфично етикетиране в съответствие с член 3 от настоящия регламент, като се вземат предвид възможните рискове, свързани с наличието на опасни вещества и пътищата на експозиция.

С цел прилагането на настоящия параграф Комисията изменя приложенията към настоящия регламент в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 3 от настоящия регламент в срок до 15 месеца след включването на въпросните вещества в част 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008.

Поради наложителни причини за спешност от Комисията може да използва процедурата по спешност, посочена в член 32, параграф 4 от настоящия регламент.

Комисията оправомощава НКБП да извършва последващи оценки на веществата при възникване на опасения за безопасността им и най-късно 5 години след включването им в приложения III - VI към настоящия регламент и най-малко на всеки пет години след това.

3.   До 11 януари 2012 г., Комисията гарантира, че са разработени подходящи ръководства, с цел да се предостави възможност за хармонизиран подход при извършването и използването на оценки за цялостната експозиция при оценяване на безопасната употреба на канцерогенните, мутагенните или токсичните за репродукцията вещества. Тези ръководства се разработват в консултация с НКБП, ECHA, ЕОБХ и други заинтересовани страни, като се ползват, ако е подходящо, съответните най-добри практики.

4.   Когато са налице общностни или международно възприети критерии за идентифициране на вещества със свойства, водещи до ендокринни смущения, или най-късно на 11 януари 2015 г., Комисията прави преглед настоящия регламент по отношение на веществата със свойства, водещи до ендокринни смущения.

Член 16

Наноматериали

1.   Осигурява се висока степен на защита на човешкото здраве по отношение на всеки козметичен продукт, който съдържа наноматериали.

2.   Разпоредбите на настоящия член не се прилагат по отношение на наноматериалите, използвани като оцветители, UV-филтри или консерванти, които се регулират съгласно член 14, освен ако изрично е посочено друго.

3.   Освен нотификацията съгласно член 13 отговорното лице нотифицира по електронен път Комисията за козметичните продукти, съдържащи наноматериали, шест месеца преди пускането им на пазара, освен когато те вече са пуснати на пазара от същото отговорно лице преди 11 януари 2013 г..

В последния случай отговорното лице нотифицира Комисията за пуснатите на пазара козметични продукти, съдържащи наноматериали, в периода между 11 януари 2013 г. и 11 юли 2013 г. по електронен път, в допълнение към нотификацията по член 13.

Първа и втора алинея не се прилагат по отношение на козметични продукти, съдържащи наноматериали, които са в съответствие с изискванията, предвидени в приложение III.

Нотификацията до Комисията съдържа най-малко следното:

а)

идентифициране на наноматериала, включително неговото химично наименование (съгласно IUPAC) и други дескриптори, посочени в точка 2 от преамбюла към приложения II - VI;

б)

спецификация на наноматериала, включително размера на частиците и физичните и химичните свойства;

в)

оценка на количеството на наноматериала, съдържащ се в козметични продукти, което се предвижда да бъде пускано на пазара за година;

г)

токсикологичния профил на наноматериала;

д)

данни за безопасността на наноматериала във връзка с категорията на козметичния продукт, в който се използва;

е)

разумно предвидими условия на експозиция.

Отговорното лице може да определи с писмено пълномощно друго юридическо или физическо лице, което да извършва нотификациите за наноматериалите, и информира Комисията за това.

Комисията определя референтен номер за предоставянето на токсикологичния профил, който може да замести информацията, подлежаща на нотифициране съгласно буква г).

4.   В случай че Комисията има опасения във връзка с безопасността на наноматериала, тя незабавно отправя искане до НКБП да предостави своето становище относно безопасността на този наноматериал във връзка с използването му в съответните категории козметични продукти и относно разумно предвидимите условия на експозиция. Комисията оповестява тази информация публично. НКБП дава своето становище в срок от шест месеца след искането на Комисията. Когато НКБП прецени, че липсват някои необходими данни, Комисията отправя искане до отговорното лице да предостави тези данни в изрично посочен разумен срок, който не се удължава. НКБП дава окончателното си становище в срок от шест месеца след предоставянето на допълнителните данни. Становището на НКБП се оповестява публично.

5.   Комисията може във всеки един момент да приложи процедурата по параграф 4, ако изпитва каквито и да е опасения по отношение на безопасността, например във връзка с нова информация, предоставена от трета страна.

6.   Като взема предвид становището на НКБП и в случай че човешкото здраве е изложено на потенциален риск, включително при недостатъчни данни, Комисията може да изменя приложения II и III.

7.   Като взема предвид научния и техническия прогрес, Комисията може да изменя параграф 3 чрез добавяне на изисквания.

8.   Посочените в параграфи 6 и 7 мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 3.

9.   Поради наложителни причини за спешност Комисията може да използва процедурата, посочена в член 32, параграф 4.

10.   Следната информация се предоставя от Комисията:

а)

до 11 януари 2014 г., Комисията предоставя каталог на всички наноматериали, използвани в козметични продукти, пуснати на пазара, включително тези, използвани като оцветители, UV-филтри и консерванти в отделен раздел, като посочва категориите козметични продукти и разумно предвидимите условия на експозиция. Този каталог впоследствие редовно се актуализира и се оповестява публично;

б)

всяка година Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за състоянието, който включва информация относно развитието по отношение на използването на наноматериали в козметичните продукти в рамките на Общността, включително, в отделен раздел, информация относно наноматериалите, използвани като оцветители, UV-филтри и консерванти. Първият доклад се представя в срок до 11 юли 2014 г.. Актуализираният доклад обобщава по-специално новите наноматериали в новите категории козметични продукти, броя на нотификациите, осъществения напредък при развитието на методите за наноспецифична оценка и ръководствата за оценка на безопасността, както и информация относно програмите за международно сътрудничество.

11.   Комисията редовно прави преглед на разпоредбите на настоящия регламент, свързани с наноматериалите, в светлината на научния прогрес и при необходимост предлага подходящи изменения на тези разпоредби.

Първият преглед се извършва в срок до 11 юли 2018 г.

Член 17

Следи от забранени вещества

Нежеланото наличие на малко количество от дадено забранено вещество, което се дължи на примеси от естествени или изкуствени съставки, на производствения процес, на съхранението или на преминаване от опаковката, което е технически неизбежно при спазване на добра производствена практика, е разрешено при условие че това наличие е в съответствие с член 3.

ГЛАВА V

ИЗПИТВАНЕ ВЪРХУ ЖИВОТНИ

Член 18

Изпитване върху животни

1.   Без да се засягат общите задължения, произтичащи от член 3, се забранява следното:

а)

пускане на пазара на козметични продукти, чиято крайна формулация, за да бъдат изпълнени изискванията на настоящия регламент, е била обект на изпитване с използване на животни по метод, който не е алтернативен метод, след като такъв метод е бил валидиран и приет на общностно равнище, като надлежно отчита развитието на валидирането в рамките на ОИСР;

б)

пускане на пазара на козметични продукти, съдържащи съставки или комбинация от съставки, които, за да бъдат изпълнени изискванията на настоящия регламент, са били обект на изпитване върху животни с използване на метод, който не е алтернативен метод, след като такъв метод е бил валидиран и приет на общностно равнище, като надлежно се отчита развитието на валидирането в рамките на ОИСР;

в)

провеждане в рамките на Общността на изпитване на крайни козметични продукти върху животни, за да бъдат изпълнени изискванията на настоящия регламент;

г)

провеждане в рамките на Общността на изпитване на съставки или на комбинации от съставки върху животни, за да бъдат изпълнени изискванията на настоящия регламент, след датата, на която се изисква такива изпитвания да бъдат заменени от един или повече валидирани алтернативни методи, изброени в Регламент (ЕО) № 440/2008 на Комисията от 30 май 2008 г. за определяне на методи за изпитване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (15) или в приложение VIII към настоящия регламент.

2.   Комисията, след консултация с НКБП и с Европейския център за валидиране на алтернативни методи (ECVAM), и като надлежно вземе предвид развитието на валидирането в рамките на ОИСР, определи графици за изпълнение на разпоредбите на параграф 1, букви а), б) и г), включително крайни срокове за прекратяване на различните изпитвания. Графиците бяха оповестени публично на 1 октомври 2004 г. и бяха изпратени на Европейския парламент и на Съвета. По отношение на параграф 1, букви а), б) и г) срокът за изпълнение беше определен до 11 март 2009 г.

По отношение на изпитванията за токсичност при повтаряща се експозиция, токсичност за репродукцията и токсикокинетика, за които все още не съществуват алтернативни методи в процес на разработка, срокът за изпълнение на параграф 1, букви а) и б) се определя до 11 март 2013 г.

Комисията проучва възможните технически трудности, свързани със спазването на забраната на изпитванията, по-специално тези, касаещи токсичността при повтаряща се експозиция, токсичността за репродукцията и токсикокинетиката, за които все още не се разглеждат алтернативи. Информацията относно временните и окончателните резултати от тези проучвания съставлява част от годишните доклади, представяни съгласно член 35.

Въз основа на тези годишни доклади графиците, изготвени според посоченото в параграф 2, първа алинея, можеха да бъдат адаптирани до 11 март 2009 г. по отношение на първа алинея или могат да бъдат адаптирани до 11 март 2013 г. по отношение на втора алинея и след консултация с организациите, посочени в първа алинея.

Комисията проучва напредъка и спазването на крайните срокове и възможните технически трудности за спазване на забраната. Информацията относно временните и крайните резултати от проучванията на Комисията представлява част от годишните доклади, представяни съгласно член 35. Ако в резултат на тези проучвания се стигне до извода, най-късно две години преди края на максималния период, посочен във втора алинея, че по технически причини едно или повече изпитвания, предвидени в посочената алинея, няма да бъдат разработени и валидирани преди изтичането на периода, посочен в нея, Комисията информира Европейския парламент и Съвета и представя законодателно предложение в съответствие с член 251 от Договора.

При изключителни обстоятелства, когато възникнат сериозни опасения относно безопасността на съществуващи козметични съставки, дадена държава-членка може да поиска Комисията да предостави дерогация от параграф 1. Искането съдържа оценка на ситуацията и посочва необходимите мерки. На тази основа Комисията може, след консултиране с НКБП и с мотивирано решение, да разреши дерогацията. Това разрешение определя условията, при които е направена дерогацията, като специфични цели, продължителност и отчитане на резултатите.

Дерогация се предоставя само когато:

а)

съставката е в широка употреба и не може да бъде заменена от друга съставка, годна за осъществяване на същата функция;

б)

приведени са доказателства за специфичния проблем за човешкото здраве и необходимостта да се проведат изпитвания върху животни е обоснована и подкрепена от подробен изследователски протокол като основа за оценка.

Решението за разрешаване, свързаните с него условия и достигнатите окончателни резултати се включват в годишния доклад, представян от Комисията в съответствие с член 35.

Мерките, посочени в шеста алинея, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 3.

3.   За целите на настоящия член и на член 20:

а)

„краен козметичен продукт“ означава козметичен продукт в неговата окончателна формулация, така, както е пуснат на пазара и е предоставен за крайния ползвател, или неговия прототип;

б)

„прототип“ означава първи модел или образец, който не е бил произвеждан в партиди, и от който е копиран или окончателно разработен крайният козметичен продукт.

ГЛАВА VI

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Член 19

Етикетиране

1.   Без да се засягат останалите разпоредби на настоящия член, козметичните продукти се предоставят на пазара само ако върху първичната и вторичната опаковка на козметичния продукт е нанесена следната информация с незаличими, лесни за четене и ясни букви:

а)

име или търговска фирма и адрес на отговорното лице. Тази информация може да бъде изписана със съкращения или чрез инициали, ако от тях е възможно да се установи въпросното лице, както и неговият адрес. Ако са посочени няколко адреса, следва да се открои адресът, на който отговорното лице предоставя на разположение досието с информация за продукта. Държавата на произход се уточнява за внесените козметични продукти;

б)

нетно съдържание при пакетирането, изразено в единици за маса или обем, с изключение на случаите на пакетирани продукти, съдържащи количество по-малко от 5 g или 5 ml, безплатни мостри и опаковки за еднократна употреба; за продукти, продавани в обща опаковка, за които масата и обемът не са от значение, не е необходимо да се посочва нетното съдържание, ако техният брой е посочен върху опаковката. Тази информация няма нужда да бъде предоставяна за случаите, когато броят на продуктите се вижда лесно отвън или продуктът обикновено се продава индивидуално;

в)

датата, до която козметичният продукт, съхраняван при подходящи условия, ще продължи да изпълнява първоначално предвидените си функции и по-специално ще запази съответствието си с член 3 („минимален срок на трайност“);

Самата дата или информация относно това къде тя е отбелязана върху опаковката се предхождат от символа, показан в точка 3 от приложение VII, или от думите: „най-добър за употреба преди края на“.

Датата на минималния срок на трайност се посочва ясно и се състои или от месеца и годината, или от деня, месеца и годината, в тази последователност. Ако е необходимо, тази информация се допълва от посочване на условията, които трябва да бъдат спазени, за да се гарантира посоченият срок на трайност.

Посочването на минималния срок на трайност на продукта не е задължително за козметични продукти с минимален срок на трайност по-дълъг от 30 месеца. За такива продукти се посочва периодът след отварянето, през който продуктът е безопасен и може да бъде използван без каквато и да е вреда за потребителя. Освен в случаите, в които понятието за трайност след отваряне на опаковката не е приложимо, тази информация се посочва със символа, показан в точка 2 от приложение VII, последван от периода (в месеци и/или години);

г)

конкретни предпазни мерки, които трябва да се спазват по време на употребата, и най-малко мерките, посочени в приложения III -VI, както и всякаква друга специална информация за предпазни мерки при козметичните продукти за професионална употреба;

д)

номер на производствената партида или указание за идентифициране на козметичния продукт. Когато това не е възможно поради практически съображения, тъй като козметичният продукт е много малък, то тази информация се посочва само върху вторичната опаковка на козметичния продукт;

е)

функцията на козметичния продукт, освен ако това е ясно от неговото представяне;

ж)

списък на съставките. Тази информация може да бъде обозначена и само върху вторичната опаковка. Този списък се предшества от термина „съставки“.

За целите на настоящия член „съставка“ означава всяко съзнателно използвано в козметичния продукт вещество или смес по време на процеса на производство. Като съставки обаче няма да бъдат разглеждани:

i)

примеси, съдържащи се в изходните материали,

ii)

помощни технически материали, използвани в сместа, но които не са налични в крайния продукт.

Парфюмните и ароматните композиции и техните изходни материали се посочват чрез термина „парфюм“ или „аромат“. Наличието на вещества обаче, посочването на които се изисква в колоната „други“ в приложение III, се посочва в списъка на съставките в допълнение към термините „парфюм“ или „аромат“.

Списъкът на съставките се съставя в низходящ ред в зависимост от количеството вложена маса към момента на влагането им в козметичния продукт. Съставки с концентрация по-малка от 1 % може да фигурират в списъка в произволен ред след тези с концентрации по-големи от 1 %.

Всички съставки, съдържащи се под формата на наноматериали, трябва ясно да се обозначават в списъка на съставките. Наименованията на тези съставки са последвани от думата „нано“ в скоби.

Оцветителите, различни от предназначените за боядисване на коса, може да фигурират в списъка в произволен ред след другите козметични съставки. За декоративните козметични продукти, предлагани на пазара в няколко цветови нюанса, всички оцветители, различни от предназначените за боядисване на коса, използвани в гамата, могат да фигурират в списъка, като при това са добавени думите „може да съдържа“ или символа „+/–.“ По целесъобразност се използва номенклатурата за цветен индекс (CI).

2.   Когато поради практически съображения е невъзможно изписването върху етикета на информацията, посочена в параграф 1, букви г) и ж) се прилага следното:

тази информация се посочва върху приложена или закрепена листовка, етикет, лента, стикер или картичка към козметичния продукт;

освен ако не е практически възможно, препращането към тази информация се извършва чрез абревиатура или чрез символа, посочен в точка 1 от приложение VII, които в случая на информацията, посочена в параграф 1, буква г), трябва да присъстват върху първичната или върху вторичната опаковка, а в случая на информацията, посочена в параграф 1, буква ж) — върху вторичната опаковка.

3.   Що се отнася до сапуни, ароматизиращи топчета за вана и други продукти с малки размери, когато е невъзможно поради практически съображения, изписването върху етикет, стикер, лента или картичка на информацията, посочена в параграф 1, буква ж), тази информация се посочва в указание, поставено в непосредствена близост до първичната опаковка, в която козметичният продукт е изложен за продажба.

4.   За козметични продукти, които не са предварително пакетирани или се пакетират в момента на продажбата им по искане на потребителя или са предварително пакетирани за непосредствена продажба, държавите-членки приемат подробни правила за представяне на информацията, посочена в параграф 1.

5.   Езикът на информацията, посочена в параграф 1, букви б), в), г) и е) и в параграфи 2, 3 и 4, се определя от правото на държавите-членки, в която продуктът се предоставя на крайния ползвател.

6.   Информацията, посочена в параграф 1, буква ж), се изписва посредством използването на общоприетото наименование на съставката съгласно справочника, предвиден в член 33. При липса на общоприето наименование на съставката се използва термин от която и да е общоприета номенклатура.

Член 20

Претенции на продуктите

1.   При етикетирането, предоставянето на пазара и рекламата на козметичните продукти не се използват текст, наименования, търговски марки, изображения, картини, фигури или други знаци, сочещи характеристики или функции, каквито продуктите нямат.

2.   Комисията изготвя, в сътрудничество с държавите-членки, план за действие относно използваните претенции и поставя приоритети за определяне на общи критерии, които оправдават използването на дадена претенция.

След консултиране с НКБП или други компетентни органи Комисията приема списък с общи критерии относно претенциите, които може да бъдат използвани за козметични продукти, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 3 от настоящия регламент, като се вземат предвид разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО.

До 11 юли 2016 г.Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно използването на претенции въз основа на общите критерии, приети по втора алинея. Ако докладът установи, че използваните за козметични продукти претенции не са в съответствие с общите критерии, Комисията в сътрудничество с държавите-членки предприема подходящи мерки с цел да осигури наличието на съответствие.

3.   Отговорното лице може да посочи върху опаковката на продукта или във всеки документ, бележка, етикет, лента или карта, съпровождащи козметичния продукт или препращащи към него, факта, че не са провеждани изпитвания върху животни, само ако производителят и неговите доставчици не са провеждали и не са възлагали провеждането на каквито и да са изпитвания върху животни на крайния козметичен продукт или на негов прототип, или на която и да е от неговите съставки, и не са използвали каквито и да са съставки, които са били изпитвани върху животни от друго лице с цел разработването на нови козметични продукти.

Член 21

Достъп до информация за обществеността

Без да се засяга по-специално защитата на търговската тайна и правата на интелектуална собственост, отговорното лице гарантира с всякакви подходящи средства лесния достъп на обществеността до информацията относно качествения и количествения състав на козметичния продукт, а в случая на парфюмните и ароматните композиции— относно наименованието и кодовия номер на композицията и данните, свързани с идентифицирането на доставчика им, както и съществуващите данни за нежелани ефекти и сериозни нежелани ефекти, произтичащи от употребата на козметичния продукт.

Количествената информация относно състава на козметичния продукт, която трябва да бъде обществено достъпна, се ограничава до опасните вещества в съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 1272/2008.

ГЛАВА VII

НАДЗОР НА ПАЗАРА

Член 22

Контрол на пазара

Държавите-членки следят чрез система за контрол на пазара за съответствието на предоставените на пазара козметични продукти с настоящия регламент. Те извършват подходящи проверки на козметичните продукти и проверки в съответния мащаб на икономическите оператори чрез досието с информация за продукта и при необходимост чрез физически проверки и лабораторни проверки въз основа на подходящи проби.

Държавите-членки следят също така за спазването на принципите на добрата производствена практика.

Държавите-членки предоставят на органите по надзор на пазара необходимите правомощия, ресурси и познания, за да може тези органи да изпълняват правилно своите задачи.

Държавите-членки периодично преразглеждат и оценяват функционирането на тяхната дейност по надзор. Тези прегледи и оценки се извършват поне на всяка четвърта година и резултатите от тях се съобщават на другите държави-членки и на Комисията и се оповестяват публично чрез електронни средства и по целесъобразност чрез други средства.

Член 23

Съобщаване за сериозни нежелани ефекти

1.   В случай на сериозен нежелан ефект отговорното лице и дистрибуторите нотифицират незабавно компетентния орган на държавата-членка, в която се е проявил сериозният нежелан ефект, за следното:

а)

всички сериозни нежелани ефекти, които са им известни или които може да се очаква да им бъдат известни;

б)

наименованието на съответния козметичен продукт, позволяващо неговото конкретно идентифициране;

в)

коригиращите мерки, предприети от тях, ако има такива.

2.   Когато отговорното лице докладва за сериозни нежелани ефекти на компетентния орган на държавата-членка, в която се е проявил този ефект, този компетентен орган незабавно предава информацията, посочена в параграф 1, на компетентните органи на останалите държави-членки

3.   Когато дистрибуторите докладват за сериозни нежелани ефекти на компетентния орган на държавата-членка, в която се е проявил този ефект, този компетентен орган незабавно предава информацията, посочена в параграф 1, на компетентните органи на останалите държави-членки и на отговорното лице.

4.   Когато крайни ползватели или специалисти в областта на здравеопазването докладват за сериозни нежелани ефекти на компетентния орган на държавата-членка, в която се е проявил този ефект, въпросният компетентен орган незабавно предава информацията относно съответния козметичен продукт на компетентните органи на останалите държави-членки и на отговорното лице.

5.   Компетентните органи могат да използват информацията, посочена в настоящия член, за целите на надзора на пазара, на пазарния анализ, на оценките и на информацията за потребителите в контекста на членове 25, 26 и 27.

Член 24

Информация относно веществата

В случай на сериозно съмнение относно безопасността на което и да е вещество, съдържащо се в козметични продукти, компетентният орган на държавата-членка, в която се предоставя на пазара продукт, съдържащ такова вещество, може да поиска с мотивирано искане от отговорното лице да предостави списък с всички козметични продукти, за които то е отговорно и които съдържат въпросното вещество. В списъка се посочва концентрацията на въпросното вещество в козметичните продукти.

Компетентните органи могат да използват информацията, посочена в настоящия член за целите на надзора, анализа на пазара, на оценките и на информацията за потребителите в контекста на членове 25, 2