2.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/1

(1)

С писмо от 13 септември 2005 г. (2) Дания уведоми Комисията за изменение в режима на данъка върху тонажа в Дания, първоначално разрешен с решение от 12 март 2002 г. (3) (дело N 563/01).

(2)

Настоящото изменение е заведено като помощ, за която е отправено уведомление, под номер № 469/05. Изменението, за което е отправено уведомление, бе въведено чрез Закон № 408 от 1 юни 2005 г.

(3)

С писма от 28 октомври 2005 г., 19 май и 29 август 2006 г. (4) Комисията изиска от датските власти да предоставят допълнителна информация, която бе предадена в техните отговори от 22 ноември 2005 г., 30 юни 2006 г. и 29 септември 2006 г. (5)

(4)

С решение от 7 февруари 2007 г. Комисията реши да открие официалната процедура по разследване (наричано по-долу „решението за откриване на процедура“) в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (6) (наричан по-долу „Регламент за процедурата за държавна помощ“). По искане на датските власти с решение от 4 април 2007 г. Комисията прие решение за поправка, с което изменя решението за откриване на процедурата. Известие, с което се резюмира решението, и цялото съдържание на писмото на официалния език — и в поправения му вариант — бяха публикувани в ОВ C 135/6 от 19 юни 2007 г.  (7).

(5)

С писмо от 7 март 2007 г. (8) Дания представи своето мнение относно решението за откриване на процедура. Само една заинтересована страна представи становище с писмо от 19 юли 2007 г. (9)

(6)

Мярката, за която е отправено уведомление, бе описана в решението за откриване на процедура и ще бъде описана отново в този раздел.

(7)

Търговските сделки между две дружества, принадлежащи към една и съща група, трябва да се извършват въз основа на принципа на сделката между несвързани лица. Съгласно този принцип трябва да се извършва проверка на съответствието на цените при сделките между свързани дружества, принадлежащи към една и съща група дружества, и пазарните цени. За да позволят на данъчната администрация да проверява дали този принцип се спазва, дружествата трябва да предоставят цялата необходима информация относно търговските си сделки със свързани дружества, принадлежащи към една и съща група.

(8)

Закон № 408 от 1 юни 2005 г. освобождава датските дружества за морски транспорт, чиято дейност се облага с данък върху тонажа в Дания (10), от задължението им да предоставят на данъчните власти цялата необходима информация относно финансовите им сделки с чуждестранни дружества, принадлежащи към същата група.

(9)

По-точно член 1, параграф 9 от посочения закон гласи, че „параграфи от 1 до 8 не се прилагат и за дружества и др., които декларират своя доход съгласно Закона за данъка върху тонажа по отношение на контролирани сделки с чуждестранни юридически лица или обекти за стопанска дейност (вж. параграф 1, алинеи от 2 до 4), при които приходът, реализиран от такива сделки, се разпределя в приход, подлежащ на облагане с данък върху тонажа.“ Параграфи от 1 до 8, на които се позовава този член, се съдържат в член 3Б, параграф 9 от Закона за управление на данъците (Консолидиран закон № 869 от 12 август 2004 г., последно изменен от член 1 от Закон № 1441 от 22 декември 2004 г.). Тези параграфи се отнасят към две основни задължения, наложени на всички датски дружества, действащи на територията на Дания, а именно:

(10)

Измененията, за които е отправено уведомление, действително предвиждат освобождаването на дружествата, облагани с данък върху тонажа, от двете задължения по отношение на техните трансгранични сделки, докато те остават в сила за дружествата, облагани с данък върху тонажа, по отношение на сделките между свързани дружества на територията на Дания.

(11)

Следователно мярката, за която е отправено уведомление, ще има отражение върху „принципа на сделката между несвързани лица“, посочен в раздел 2.11.1 от първоначалното решение от 12 март 2002 г., се което се одобрява датския режим на данъка върху тонажа (11), тъй като тя ще промени задължението за предоставяне на информация и документи, наложено на дружествата, чиято дейност се облага с данък върху тонажа по отношение на техните трансгранични сделки.

(12)

Освобождаването от задължението за предоставяне на информация и документи е специално предвидено за дружествата, чиято дейност се облага с данък върху тонажа.

(13)

Режимът на данъка върху тонажа е описан в решения на Комисията от 12 март 2002 г. по дело N 563/01 и от 7 февруари 2007 г. в дело N 469/05. По-долу в този раздел се припомнят основните му характеристики.

(14)

Доходът, произтичащ от всички признати операции и подлежащ на облагане съгласно режима на данъка върху тонажа, е обща сума, съответстваща на сбора от твърдо установените суми, определени за всеки плавателен съд въз основа на неговия тонаж, независимо от действителната печалба, реализирана от корабоплавателното дружество, както следва:

(15)

Изчисленият по този начин доход се облага с обичайната ставка на корпоративния данък.

(16)

Този режим, който се прилага от 1 януари 2001 г., е открит за дружествата, които подлежат на данъчно облагане в Дания (тези с установено място на стопанска дейност в Дания) и които предоставят морски транспортни услуги. Режимът също така е открит за чуждестранните предприятия, които се регистрират в Дания, като преместват там управлението си. По този режим могат да се облагат само приходи, реализирани от морски транспортни дейности.

(17)

Корабоплавателните дружества имат право на избор дали да се възползват от режима. Изборът следва да се направи не по-късно от подаването на данъчната декларация за годината, в която дружеството се възползва за първи път от данъчното облагане на тонажа. Решението за избор или отказ от правото на облагане на тонажа е обвързващо за срок от 10 години. В Дания корабоплавателните дружества, които принадлежат към една и съща група дружества, трябва да правят същия избор по отношение на режима на данъка върху тонажа. Когато дружество за морски транспорт се възползва от режима на данъка върху тонажа, всички негови плавателни съдове и операции, които отговарят на условията, попадат под този фискален режим.

(18)

Доколкото е известно на Комисията, освен режима на данъка върху тонажа в момента Дания прилага само още една схема в полза на операторите в областта на морския транспорт: тази, с която корабособствениците се освобождават от плащането на данък върху дохода и на осигурителни вноски за моряците, работещи на борда на отговарящи на изискванията плавателни съдове (така нареченият DIS режим) (12).

(19)

Както се припомня в решението от 7 февруари 2007 г., с писмо от 14 февруари 2006 г. датските власти поемат задължението да оповестят отново изменението, за което е отправено уведомление, в рамките на 10 години. Следователно срокът на действие на мярката, която се проучва, изтича в края на 2015 г.

(20)

Както се припомня в решението от 7 февруари 2007 г., датските власти посочват, че това изменение няма да окаже влияние върху бюджетните приходи от съществуващия режим. Индивидуалните помощи няма да бъдат променени от предвиденото изменение.

(21)

В решението си за откриване на процедура Комисията повдига два основни въпроса по отношение на мярката, за която е отправено уведомление.

(22)

Комисията напомня, че мярката за разделяне на счетоводството е решаваща за гарантирането на устойчивостта на режимите на данъка върху тонажа.

(23)

По-специално, без ефективно изпълнение на съответната мярка за разделяне на счетоводството, от възможността за избягване на корпоративния данък чрез търговски сделки със свързано дружество, облагано съгласно режима на данъка върху тонажа във въпросната държава-членка, могат да се възползват сектори, различни от морския транспорт, било то във въпросната държава-членка или в други държави.

(24)

Комисията също така има опасения, че изменението на мярката за разделяне на счетоводството, за която се отнася уведомлението, ще доведе до ситуация, в която дейности, които подлежат на данъчно облагане в други държави и поради това не се покриват от режима на данъка върху тонажа в Дания, ще се облагодетелстват неоснователно от последния чрез сделки по непазарни цени със свързани дружества, установени в Дания и облагани с данъка върху тонажа в Дания.

(25)

Комисията отбелязва, че датските данъчни власти все пак биха могли да запазят възможността да извършват последващи проверки на сделки в рамките на група, включващи единствено дружества, облагани с данъка върху тонажа в Дания.

(26)

С писмо от 15 март 2007 г. (14) датските власти реагират на решението за откриване на процедура, като отбелязват, че нямат допълнителни коментари и следователно се позовават на отговорите си, дадени по-рано с писма от 22 ноември 2005 г., 30 юни 2006 г. и 29 септември 2006 г.

(27)

В писмото от 22 ноември 2005 г. е упоменато следното: „Режимът, за който е отправено уведомление, няма да включва прехвърляне на държавни ресурси към дружествата бенефициери. Това е смекчаване на изискването за предоставяне на информация и документиране, което няма икономическа стойност само по себе си. Следователно режимът, за който е отправено уведомление, не включва други допълнителни финансови или фискални ползи и т.н., в сравнение с режимите, одобрени по-рано от Комисията. Корабоплавателните дружества, които се облагат с данък върху тонажа, трябва да се придържат към принципа на сделката между несвързани лица при всички свои контролирани сделки. Режимът, за който е отправено уведомление, не променя това. Той включва само смекчаване на изискването за документиране в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица за определени контролирани сделки.“

(28)

В писмото си от 30 юни 2006 г. датските власти посочват, че преди влизането в сила на Закон № 408 от 1 юни 2005 г. задължението да се предоставят информация и документи е касаело единствено трансграничните сделки между свързани дружества. Посоченият закон е разширил това задължение и за сделките между дружество, облагано с данък върху тонажа в Дания, и свързано дружество, което не се облага с данък върху тонажа и което подлежи на данъчно облагане в Дания.

(29)

В писмото си от 29 септември 2006 г. датските власти посочват следното по отношение на въпроса дали чужди държави, включително другите държави-членки на ЕС, следва да поемат тежката задача да проверяват всички трансгранични сделки с дружества, облагани с данъка върху тонажа в Дания:

„Данъчните власти на дадена държава са задължени да проверяват отчетите за доходите на предприятията и на лицата, чиито доходи подлежат на облагане с данъци в нея. Съгласно международните ангажименти може също да е необходимо да предават информация и на други държави — по своя инициатива или при поискване.

Данъчните власти на държавата-членка би трябвало сами да решават как да изпълняват контролните си функции. За датските данъчни власти е изключително важно данъчните приходи на Дания да бъдат гарантирани, като се вземат предвид наличните ресурси. Това също така означава, че контролната им дейност ще бъде концентрирана естествено върху данъчнозадължените лица, чиито доходи подлежат на облагане и които са определени като изискващи непосредствено наблюдение след оценка на риска.

Предложеното изменение на режима на данъка върху тонажа в Дания не променя това положение. Напротив, то може да окаже влияние върху възможностите на датските данъчни власти да се съобразяват с исканията за информация от данъчните власти на други държави.

Когато се касае по-специално за трансферни цени, може да се окаже трудно постфактум да се получат нужните доказателства, че сделките в рамките на дадена група са извършени в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица. Често базата за сравнение, която се използва при оценяването, е непълна. Поради това е значително по-лесно да се получат нужните документи по време на извършването на сделките в рамките на групата. Задължението да се предоставят документи е ясен стимул за редовно осигуряване на документи, които да подкрепят заключението, че сделките в рамките на групата са извършени в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица.

Значението на изменението, за което е отправено уведомление, е, че тези, които подлежат на облагане с данък върху тонажа, се освобождават от задължението да предоставят документи, ако сделките касаят чуждестранните дружества от групата. Когато бъдат освободени от това задължение, за тези лица няма да важи същото изискване да осигуряват редовно или изобщо да осигуряват документи, за да подкрепят заключението, че сделките с тези дружества от групата са извършени в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица. При искане от друга държава за предоставяне на информация то може да бъде изпълнено, ако такава документация съществува, например счетоводните отчети на дружествата заедно с оправдателните документи. Въпреки това датските данъчни власти няма да имат правото да изискват да бъде предоставени нови документи единствено за целите на данъчните власти на друга държава. Ако едно данъчнозадължено лице не подлежи на изискването за предоставяне на документи, няма да е възможно например да се изисква това лице да изготви сравнителен анализ в полза на друга държава. В този смисъл освобождаването може да бъде в ущърб на другите държави.“

(30)

В същото писмо от 29 септември 2006 г. се споменава следното по въпроса дали след въвеждането на мярката, за която е отправено уведомление, изискването за разделно счетоводство ще остане устойчива мярка срещу всеки опит за избягване на данъци от страна на чуждестранни свързани дружества на дружествата за морски транспорт, облагани с данъка върху тонажа в Дания:

„За да бъде възможно това, ще се изисква поне всички лица, чиято дейност се облага с данък върху тонажа, заедно с чуждестранните дружества от групите им да бъдат проверявани всяка година и в тази връзка всички сделки между двете страни да бъдат проверявани. Това все пак би било напълно нереалистично. От датските данъчни власти се изисква да подредят по степен на важност ресурсите си и да опитат да оптимизират контролната си дейност.

Приложимите правила показват, че са правени опити да се създаде възможно най-добрата мярка (разделно счетоводство) срещу избягването на данъци. Изменението, за което е оправено уведомление — освобождаване от задължението за предоставяне на информация и документи — ще отслаби незначително тази мярка. Вследствие на това е уведомлението до Комисията.“

(31)

С гореспоменатото писмо датските власти обявяват, че изменението ще подкопае незначително мярката за разделното счетоводство, като обаче уточняват, че „незначително наистина означава незначително“. Според датските власти „това изменение няма да бъде от значение, когато другата държава-членка, засегната от трансграничната сделка, също има режим на данък върху тонажа. Могат да възникнат проблеми единствено с държави, които не са въвели такъв данък върху тонажа. Все пак ще бъде от значение дали самата държава е въвела задължение за предоставяне на документи или не е счела за необходимо да налага такова задължение на данъчнозадължените си лица.“

(32)

На въпроса как ще обосноват неравното третиране — по отношение на задължението да се предоставят информация и документи — между дружествата, чиято дейност се облага съгласно режима на данъка върху тонажа в Дания, и тези, чиято дейност не се облага съгласно този режим (но които са данъчнозадължени по отношение на корпоративния данък в Дания), датските власти отговарят, че специалният отчет за доходите, включително невъзможността да се правят приспадания, означава, че задължението да се предоставят информация и документи е с по-малко значение за лицата, чиято дейност се облага с данък върху тонажа.

(33)

Само една заинтересована страна, Датската асоциация на корабособствениците, Danmarks Rederiforening, реагира на публикуването на известието, с което се резюмира решението за откриване на процедура в Официален вестник.

(34)

С писмо от 19 юли 2007 г. (15) Датската асоциация на корабособствениците припомня, че всяко датско корабоплавателно дружество трябва, както и преди, да действа съгласно условията на сделката между несвързани лица, както вътрешно — между дейността, облагана с данък върху тонажа, и общата дейност, — така и външно — по отношение на чуждестранните дружества от групата. Също така всяко дружество е длъжно да продължава да има готовност за предоставяне на данни за прилаганите цени.

(35)

Датската асоциация на корабособствениците подчертава, че съгласно мярката, за която е отправено уведомление, дружествата не би трябвало да предоставят предварително информацията във връзка с търговските сделки с чуждестранни свързани дружества, а само когато тази информация се изисква.

(36)

По въпроса дали е законно да третират по различен начин дружествата по отношение на административните процедури, Датската асоциация на корабособствениците посочва, че мнението на Комисията не би могло да бъде такова, че едни дружества следва да понасят ненужни административни тежести, наложени им единствено, за да бъдат третирани еднакво в условия на конкуренция с други дружества, по отношение на които властите считат, че въпросните процедури са необходими.

(37)

Дания не е изпратила мнение относно становището, представено от Датската асоциация на корабособствениците.

(38)

Съгласно член 87, параграф 1 от Договора за ЕО всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производство на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, ще се счита за несъвместима с общия пазар.

(39)

Чрез режима на данъка върху тонажа датските власти предоставят преимущество, като намаляват корпоративния данък, който този сектор иначе би трябвало да плаща, използвайки ресурси на държава-членка, и по този начин поставят в по-благоприятно положение определени предприятия, тъй като мярката е специално предвидена за сектора на международното корабоплаване. Такава помощ заплашва да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите-членки, тъй като тези транспортни дейности се извършват основно на световния пазар.

(40)

Комисията счита, че мярката, за която е отправено уведомление, не променя квалифицирането на режима като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(41)

В този контекст основният очакващ решение въпрос е да се определи дали предвидената мярка би изменила оценката, направена в решението на Комисията от 12 март 2002 г. (16) относно цялостната съвместимост на режима с общия пазар.

(42)

Съгласно член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО помощ, която има за цел да улесни развитието на някои икономически дейности, може да се счита за съвместима с общия пазар, когато такава помощ не засяга по неблагоприятен начин условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес, и следователно тази разпоредба предоставя възможна база за освобождаване от общата забрана за държавна помощ. Комисията счита, че в настоящия случай мярката, за която е отправено уведомление, трябва да се разглежда съгласно член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО.

(43)

По-специално помощ, която е в полза на морския сектор, следва да бъде разглеждана с оглед на Насоките на Общността относно държавната помощ за морския транспорт от 2004 г. (17) (наричани по-долу „Насоките“).

(44)

Както се припомня в решението за откриване на процедура, едно от основните условия за съвместимост на режимите на данъка върху тонажа с общия пазар е изпълнението на мерките за разделяне на счетоводството, приложени към такива режими. По-специално това условие е посочено в раздел 3.1, последната алинея от Насоките, която гласи, че „в случаите, когато дружеството корабособственик осъществява и други търговски дейности, ще се изисква прозрачно счетоводство с цел да се предотврати „прехвърлянето“ към дейности, които не са свързани с корабоплаване.“

(45)

Мерките за разделяне на счетоводството, които са неделима част от режима, са предназначени да гарантират, че от режима няма косвено да се облагодетелстват дейности, различни от морския транспорт, във въпросната държава-членка или в която и да е друга държава-членка, или в трета държава. Ако измененият режим на данъка върху тонажа евентуално доведе до облагодетелстване от режима на данъка върху тонажа в Дания на дейности, различни от морския транспорт, неговата съвместимост би следвало да се постави под въпрос.

(46)

Една от основните мерки за разделяне на счетоводството е проверката — въз основа на принципа на сделката между несвързани лица — на търговските сделки между дружества, облагани с данъка върху тонажа, и дружествата, които вероятно са свързани с тях, (или тази част от въпросните дружества, която подлежи на облагане със стандартен корпоративен данък), независимо дали тези свързани дружества са местни или чуждестранни предприятия.

(47)

Всъщност дори ако датските власти считат, че изискването за представяне на информация и документиране няма икономическа стойност само по себе си, то в действителност е свързано с финансовите сделки, които са с икономически характер per se; без ефективно изпълнение на мярката за разделяне на счетоводството, касаеща търговските сделки, от възможността за избягване на корпоративния данък чрез търговски сделки със свързано дружество, облагано съгласно режима на данъка върху тонажа във въпросната държава-членка, могат да се възползват сектори, различни от морския транспорт, независимо дали във въпросната държава-членка или в други държави, без това да е оправдано от която и да е позволена от закона цел от общ интерес.

(48)

В допълнение Комисията счита, че в случаите, когато мерките за разделяне на счетоводството се окажат неефективни или е вероятно да бъдат неефективни, дори отчасти, режимът на данъка върху тонажа може да създаде възможност за избягване на данъка, което ще бъде в ущърб на другите държави-членки или държавите от ЕИП.

(49)

Поради това смекчаването на мерките за разделяне на счетоводството трябва да се разглежда като отрицателно въздействие върху условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес. При тези условия режимът би бил несъвместим с общия пазар.

(50)

В допълнение Комисията разбира, че датските власти, както и преди, възнамеряват да продължат да проверяват — прилагайки мярката за разделяне на счетоводството, основаваща се на принципа на сделката между несвързани лица — сделките между две свързани дружества, когато дейността на едното от тях се облага с данък върху тонажа, но само когато и двете подлежат на данъчно облагане в Дания.

(51)

Следователно, въпреки че проверката на вътрешнонационалните сделки с дружество, чиято дейност се облага с данък върху тонажа, ще остане под надзора и отговорността на датските данъчни власти, то проверката на трансграничните сделки между дружество, облагано с данък върху тонажа в Дания, и чуждестранно свързано дружество, остава отговорност на съответната чужда държава, което ще доведе до липса на надзор и наблюдение по отношение на международните финансови сделки.

(52)

Вследствие на това с мярката, за която е отправено уведомление, се изменя режимът на данъка върху тонажа на Дания, одобрен от Комисията през 2002 г. (18), така че дружествата, облагани с данък върху тонажа, да бъдат освободени от изискванията, които са били в сила през 2002 г. Дейности, различни от морския транспорт, извършвани в друга държава-членка или държава от ЕИП от предприятие, свързано с предприятие, което се облага с данък върху тонажа в Дания, могат много по-лесно да се облагодетелстват от данъка върху тонажа в Дания и да избегнат стандартния корпоративен данък в съответната държава-членка или държава от ЕИП. Дания признава това, когато отбелязва, че въпросната мярка за разделяне на счетоводството ще бъде отслабена „незначително“. Все пак за всички дружества в този сектор би следвало да се прилагат принципите на недискриминация и равно третиране; датските власти приемат, че измамите и избягването на данъци са нещо необичайно при търговските сделки, въпреки това, ако случаят е такъв, извършването на проверки е наложително с цел да се осигури точна практика при международните сделки.

(53)

Комисията счита, че мярката за разделяне на счетоводството, касаеща сделките в рамките на групата, трябва да предпазва от нарушения на общия пазар, които произлизат от предимствата за свързаните дружества както в съответната държава-членка, така и в другите държави-членки. В противен случай последствията от избягването на данъци чрез дружество, облагано с данък върху тонажа, биха повлияли сериозно върху функционирането на общия пазар.

(54)

Вследствие на това Комисията счита, че държавата-членка, която е въвела режим на данък върху тонажа, трябва да третира трансграничните сделки в рамките на групата (трансгранични сделки, които биха облагодетелствали свързаните дружества в която и да е друга държава-членка или държава от ЕИП) така, сякаш тези сделки облагодетелстват такива дружества в същата държава-членка. Това означава, че за целите на прилагането на мярката за разделяне на счетоводството по отношение на сделките в рамките на групата държавата-членка трябва да приложи същите стандарти при сделките на едно дружество, облагано с данък върху тонажа, с чуждестранно свързано дружество, по начина, по който ги прилага при сделки с местно свързано дружество, което не се облага с данък върху тонажа.

(55)

Съгласно принципите на недискриминация и равно третиране държавата-членка, която прилага данък върху тонажа, трябва да наложи същото задължение за предоставяне на информация и документи, съгласно въпросната мярка за разделяне на счетоводството, върху вътрешнонационалните сделки (които могат да бъдат в ущърб на тази държава-членка) и върху трансграничните сделки (които могат да бъдат в ущърб на други държави-членки или държави от ЕИП). Тази информация несъмнено е от първостепенно значение за проверката на трансферните цени в група от дружества.

(56)

Като облекчава проверките, които датските власти трябва да извършват при сделки между дружество, чиято дейност се облага с данък върху тонажа в Дания, и някое от неговите чуждестранни свързани дружества, Дания не спазва принципите на недискриминация и равно третиране. По този начин Дания би прехвърлила поне част от тежестта на проверката за спазването на целите на системата и за възможно последващо нарушение на общия пазар на другата държава-членка и държавата от ЕИП, където дейността на свързаното дружество, което не се облага с данък върху тонажа и участва в сделката, подлежи на облагане.

(57)

Следователно Комисията прави заключението, че мярката, за която е отправено уведомление, ще доведе до значително отслабване на мярката за разделяне на счетоводството в друга държава-членка или държава от ЕИП.

(58)

Нещо повече, Комисията счита неравното третиране за неоправдано по отношение на задължението да се предоставят информация и документи между бенефициери, които имат единствено местни свързани дружества, неподлежащи на облагане с данък върху тонажа, и бенефициери, които имат и свързани дружества в чужбина. Следователно по този начин мярката би довела до неоправдано нарушаване на конкуренцията между дружества, които имат свързани дружества в чужбина, и други, които нямат такива.

(59)

В резултат на това мярката, за която е отправено уведомление, ще засегне условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, и няма да изпълнява изискването, съдържащо се в раздел 3.1, последната алинея от Насоките. Следователно въпросната мярка следва да се обяви за несъвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(60)

В заключение Комисията счита, че мярката, за която е отправено уведомление, би довела до нарушения, противоречащи на общия интерес по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, и следователно ще направи режима на данъка върху тонажа в Дания несъвместим с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО,

2.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/8

(1)

Директива 2003/85/ЕО определя минимални мерки за борба, които да се прилагат в случай на възникване на огнище на болестта шап и конкретни превантивни мерки, насочени към повишаване на познанията и готовността на компетентните органи и на фермерите по отношение на тази болест.

(2)

В член 65 от Директива 2003/85/ЕО се предвижда, че държавите-членки, гарантират, че работата с жив вирус на шап с цел научни изследвания, диагностика или производство се извършва само в одобрените лаборатории, изброени в приложение XI, които работят най-малко съгласно стандартите за биологична безопасност, описани в приложение XII към посочената директива.

(3)

В част А от приложение XI към Директива 2003/85/ЕО са изброени националните лаборатории, оправомощени да работят с жив вирус на шап с цел научни изследвания и диагностика. В част Б от посоченото приложение са изброени лабораториите, работещи с антиген на вируса при производството на ваксини.

(4)

Франция информира официално Комисията, че една от нейните национални референтни лаборатории и лаборатория за производство на ваксини вече не се считат за отговарящи на стандартите за биологична безопасност, предвидени в член 65, буква г) от Директива 2003/85/ЕО.

(5)

Нидерландия информира официално Комисията за допълнителна промяна на наименованието на нейната национална лаборатория за диагностика, оправомощена да работи с жив вирус на шап, и за придобиването от частното дружество „Lelystad Biologicals BV, Lelystad“ на частта от бившия Централен институт за борба с болестите по животните (CIDC-Lelystad), оправомощена да работи с жив вирус на шап за производството на ваксини.

(6)

Поради това е необходимо да се изменят списъците на лабораториите, оправомощени да работят с жив вирус на шап, изложени в приложение XI към Директива 2003/85/ЕО.

(7)

В точка 1 от приложение XII към Директива 2003/85/ЕО са посочени стандартите за биологична безопасност за лабораториите, работещи с жив вирус на шап. В нея се предвижда, че тези лаборатории трябва да отговарят задължително на минималните изисквания или на по-високи от определените изисквания в „Минимални стандарти за лабораториите, работещи с вируса на шап ин витро и ин виво“, установени от Европейската комисия с оглед на контрола на болестта шап на 26-ата сесия в Рим през април 1985 г., изменени през 1993 г.

(8)

В точка 1 от приложение XV към Директива 2003/85/ЕО се предвижда, че всички национални лаборатории, работещи с жив вирус на шап, трябва да функционират при условия на висока сигурност, определени в „Минимални стандарти за лабораториите, работещи с вируса на шап ин витро и ин виво“ по време на 26-ата сесия на Европейската комисия с оглед на борба с болестта шап в Рим през 1985 г., изменени с допълнение 6 ii) към доклада от 30-ата сесия в Рим през 1993 г.

(9)

Освен това в точка 7 от приложение XVI към Директива 2003/85/ЕО се предвижда, че референтната лаборатория на Общността функционира съгласно признати условия за строга защита срещу болести, както е отбелязано в „Минимални стандарти за лабораториите, работещи с вируса на шап ин витро и ин виво“ от 26-ата сесия на Европейската комисия за борба с болестта шап в Рим през април 1985 г., изменени с допълнение 6 ii) към доклада от 30-ата сесия на Европейската комисия от 1993 г., посветена на контрола на болестта шап, посочени в приложение XII към споменатата директива.

(10)

След възникване на огнище на болестта шап през 2007 г. в държава-членка, свързано с избягването на вируса на шап от лаборатория, посочените „Минимални стандарти за лабораториите, работещи с вируса на шап ин витро и ин виво“ („стандарти за биологична безопасност“) бяха изменени. След обсъждания с държавите-членки относно стандартите за биологична безопасност в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните изменената версия на посочените стандарти беше приета на 29 април 2009 г. (2) на 38-ата генерална сесия на Европейската комисия за борба с болестта шап и е включена в доклада на 38-ата генерална сесия на Европейската комисия с оглед на контрола на болестта шап, Рим, 28—30 април 2009 г. („доклада“). Тя заменя стандартите за биологична безопасност, установени през 1985 г. и изменени през 1993 г. Поради това приложения XII, XV и ХVI към Директива 2003/85/ЕО следва да бъдат съответно изменени.

(11)

Директива 2003/85/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(12)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

2.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/11

(1)

С Решение 2009/821/ЕО на Комисията от 28 септември 2009 г. относно съставяне на списък на граничните инспекционни пунктове, определяне на някои правила относно инспекциите, извършвани от ветеринарните експерти на Комисията, и определяне на ветеринарните единици в TRACES (3), се установява списък на граничните инспекционни пунктове, одобрени в съответствие с директиви 91/496/ЕИО и 97/78/ЕО. Списъкът е установен в приложение I към посоченото решение.

(2)

Инспекционната служба на Комисията — Хранителна и ветеринарна служба (FVO), проведе инспекция на граничния инспекционен пункт на летището в Копенхаген в Дания. Резултатите от инспекцията са удовлетворителни. Поради това в списъка, установен в приложение I към Решение 2009/821/ЕО, следва да бъде добавен допълнителен инспекционен център.

(3)

Вследствие на направените от Дания, Франция, Италия и Португалия съобщения някои категории животни или продукти от животински произход, които могат да бъдат проверявани в някои вече одобрени в съответствие с Решение 2009/821/ЕО гранични инспекционни пунктове, следва да бъдат добавени в списъка на граничните инспекционни пунктове за посочените държави-членки, установен в приложение I към посоченото решение.

(4)

Вследствие на резултатите от проведените от FVO инспекции в съответствие с Решение 2009/821/ЕО и на направените от Франция, Ирландия и Италия съобщения някои категории животни и продукти от животински произход, които могат да бъдат проверявани в някои вече одобрени в съответствие с Решение 2009/821/ЕО гранични инспекционни пунктове, следва да бъдат заличени от списъка на граничните инспекционни пунктове за посочените държави-членки, установен в приложение I към посоченото решение.

(5)

Вследствие на направено от Латвия съобщение списъкът на граничните инспекционни пунктове за тази държава следва да бъде изменен, за да се вземе предвид временното преустановяване на дейността на един от нейните гранични инспекционни пунктове.

(6)

Вследствие на направените от Белгия, Германия и Франция съобщения някои гранични инспекционни пунктове за тези държави следва да бъдат заличени от списъка на граничните инспекционни пунктове, установен в приложение I към Решение 2009/821/ЕО.

(7)

Вследствие на направено от Италия съобщение списъкът на граничните инспекционни пунктове за тази държава следва да бъде изменен, за да се вземе предвид промяната в наименованието на един от нейните гранични инспекционни пунктове.

(8)

Освен това Белгия съобщи, че съоръжението OCHZ на граничния инспекционен пункт в Зеербрюге е затворено и е изградено ново инспекционно съоръжение.

(9)

Поради това Решение 2009/821/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

2.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/15

(1)

В Регламент (ЕО) № 1085/2006 са определени целите и основните принципи за предприсъединителната помощ за страните кандидати и потенциалните страни кандидати за периода 2007—2013 г., а отговорността за неговото прилагане се възлага на Комисията.

(2)

С членове 11, 12, 13, 14, 18 и 186 от Регламент (ЕО) № 718/2007 се дава възможност на Комисията да предоставя управленски правомощия на страната бенефициер и се определят изискванията за подобно предоставяне във връзка с раздел V — Селско стопанство и развитие на селските райони от Инструмента за предприсъединителна помощ.

(3)

Съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 718/2007 Комисията и страната бенефициер сключват рамково споразумение с цел определяне и договаряне на правилата за сътрудничество относно финансовото подпомагане от ЕО за страната бенефициер. Когато е необходимо, рамковото споразумение може да се допълни от секторно споразумение или секторни споразумения, обхващащо/и разпоредбите за съответния раздел.

(4)

Условията на член 53в и член 56, параграф 2 от Финансовия регламент и член 35 от Правилата за прилагане трябва да бъдат спазени, за да се предоставят управленски правомощия на страната бенефициер.

(5)

Рамковото споразумение относно правилата за сътрудничество във връзка с финансовото подпомагане от ЕО за Република Хърватия в рамките на прилагането на подпомагането по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) между правителството на Република Хърватия и Комисията на Европейските общности бе сключено на 17 декември 2007 г.

(6)

Програмата за селско стопанство и развитие на селските райони на Република Хърватия по ИПП (наричана по-долу „Програмата IPARD“), одобрена с Решение C(2008) 690 на Комисията от 25 февруари 2008 г. в съответствие с член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1085/2006 и член 184 от Регламент (ЕО) № 718/2007, включваше план относно годишните вноски на Общността, както и финансовото споразумение.

(7)

Секторното споразумение, сключено на 12 януари 2009 г. между Комисията на Европейските общности, действаща за Европейската общност и от нейно име, и правителството на Република Хърватия, действащо от името на Република Хърватия, допълва разпоредбите на рамковото споразумение, като определя конкретни разпоредби, приложими за прилагането и изпълнението на Програмата за селско стопанство и развитие на селските райони на Република Хърватия (IPARD) по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП).

(8)

Последното изменение на Програмата IPARD бе направено на 10 септември 2009 г. с Решение C(2009) 6770 на Комисията.

(9)

Съгласно член 21 от Регламент (ЕО) № 718/2007 страната бенефициер трябва да определи инстанции и органи, отговорни за прилагането на Програмата IPARD: компетентен акредитиращ служител, национален ръководител, национален фонд, управителен орган, агенция по IPARD и одитиращ орган.

(10)

Правителството на Хърватия определи сектора за националния фонд, организационен отдел към държавната хазна в рамките на Министерството на финансите, да действа като национален фонд, изпълняващ функциите и отговорностите, определени в приложение I към секторното споразумение.

(11)

Правителството на Хърватия определи дирекцията за пазарно и структурно подпомагане в селското стопанство, организационен отдел към Министерството на селското стопанство, рибното стопанство и развитието на селските райони, да действа като агенция по IPARD, изпълняваща функциите и отговорностите, определени в приложение I към секторното споразумение.

(12)

Правителството на Хърватия определи дирекцията за развитие на селските райони, управителен орган по Програмата Sapard/IPARD към Министерството на селското стопанство, рибното стопанство и развитието на селските райони, да действа като управителен орган, изпълняващ функциите и отговорностите, определени в приложение I към секторното споразумение.

(13)

На 12 ноември 2008 г. компетентният акредитиращ служител уведоми Европейската комисия за акредитацията на националния ръководител и националния фонд в съответствие с член 12, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 718/2007.

(14)

На 12 ноември 2008 г. националният ръководител уведоми Европейската комисия за акредитацията на оперативната структура, отговорна за управлението и прилагането на раздел V от ИПП — Развитие на селските райони, в съответствие с член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 718/2007.

(15)

Дирекцията за пазарно и структурно подпомагане в селското стопанство, в качеството си на агенция по IPARD, и дирекцията за развитие на селските райони, управителен орган по Програмата Sapard/IPARD, в качеството си на управителен орган, ще отговарят за прилагането на трите мерки, акредитирани от националния ръководител от седемте такива по Програмата IPARD: 101 „Инвестиции в земеделски стопанства за преструктуриране и подобряване с цел постигане на стандартите на Общността“, 103 „Инвестиции в преработване и маркетинг на селскостопански и рибни продукти за преструктуриране и подобряване на тези дейности с цел постигане на стандартите на Общността“ и 301 „Подобряване и развитие на инфраструктурата в селските райони“, както е определено в програмата.

(16)

На 16 март 2009 г. властите на Хърватия представиха на Комисията списъка на допустимите разходи в съответствие с член 32, параграф 3 от секторното споразумение. Комисията одобри този списък на 8 април 2009 г.

(17)

За да се вземат предвид изискванията на член 19, параграф 1 от рамковото споразумение, разходите във връзка с настоящото решение следва да са допустими за съфинансиране от Общността само ако не са извършени преди датата на решението за предоставяне, с изключение на общите разходи, посочени в член 172, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 718/2007. Разходите са допустими, ако са в съответствие с принципите на доброто финансово управление, и по-специално — на икономии и финансова ефективност.

(18)

В Регламент (ЕО) № 718/2007 е предвидено, че изискването за предварително одобрение, посочено в член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 718/2007, може да не бъде приложено въз основа на анализ на ефективното функциониране на съответната система за управление и контрол за всеки отделен случай; предвидени са и подробни правила за извършване на посочения анализ.

(19)

В съответствие с членове 14 и 18 от Регламент (ЕО) № 718/2007 бяха преразгледани акредитациите, посочени в членове 11, 12 и 13 от Регламент (ЕО) № 718/2007; проведе се и преглед на процедурите и структурите на съответните служби и органи, посочени в заявлението, подадено от националния ръководител, включително чрез проверки на място.

(20)

Проверките, проведени от Комисията по отношение на мярка 101 „Инвестиции в земеделски стопанства за преструктуриране и подобряване с цел постигане на стандартите на Общността“ и мярка 103 „Инвестиции в преработване и маркетинг на селскостопански и рибни продукти за преструктуриране и подобряване на тези дейности с цел постигане на стандартите на Общността“, обаче се основават на оперативна система, която все още не функционира по отношение на всички съответни елементи.

(21)

Въпреки че самият одитиращ орган не се разглежда в настоящото решение, неговото равнище на готовност да работи като функционално независим одитиращ орган към момента на представяне на акредитационния пакет на Комисията за предоставяне на управленски правомощия бе оценено чрез проверки на място.

(22)

Спазването на изискванията на член 56, параграф 2 от Финансовия регламент и на членове 11, 12 и 13 от Регламент (ЕО) № 718/2007 от Хърватия бе оценено чрез проверки на място.

(23)

Оценката показа, че Хърватия спазва изискванията за мерки 101 и 103. Дирекцията за пазарно и структурно подпомагане в селското стопанство обаче в качеството си на агенция по IPARD все още не е изпълнила правилно критериите за акредитация за функциите, които предстои да изпълнява в рамките на прилагането на мярка 301 от програмата за Хърватия.

(24)

Следователно е уместно да не бъдат прилагани изискванията за предварително одобрение, посочени в член 18, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 718/2007 и член 165 от Финансовия регламент, и да се предоставят децентрализирани управленски правомощия на националния ръководител, националния фонд, агенцията по IPARD и управителния орган във връзка с мерки 101 и 103 от програмата за Хърватия,

а)

национален ръководител;

б)

национален фонд;

в)

оперативна структура по ИПП — раздел V:

2.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/18

(1)

С приетата от Комисията на 23 октомври 2007 г. Бяла книга на Комисията „Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС 2008—2013 г.“ (1) се разработва здравна стратегия на ЕС, а редките заболявания се набелязват за област на приоритетно действие.

(2)

Същевременно Европейският парламент и Съветът приеха Решение № 1350/2007/ЕО от 23 октомври 2007 г. за създаване на втора Програма за действие на Общността в областта на здравето (2008—2013 г.) (2). Съгласно член 7, параграф 2 и приложението към посоченото решение действията в областта на създаване и разпространяване на здравна информация и знания се изпълняват в тясно сътрудничество с държавите-членки, като се разработват механизми за консултация и процеси на участие.

(3)

На 11 ноември 2008 г. Европейската комисия прие „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно редките заболявания — Предизвикателствата за Европа“ (3) (наричано по-долу „съобщението на Комисията“), а на 8 юни 2009 г. бе приета Препоръка на Съвета за действие в областта на редките заболявания (4) (наричана по-долу „препоръката на Съвета“).

(4)

За подготовката и извършването на дейности от Общността в областта на редките заболявания е необходимо тясно сътрудничество със специализираните структури в държавите-членки и със заинтересованите страни.

(5)

Поради това е необходима рамка с цел провеждането на редовни консултации с тези структури, с управителите на подпомаганите от Европейската комисия проекти в областта на изследователската дейност и дейностите по общественото здраве и с другите съответни участници, които извършват дейност в тази област.

(6)

Посочената необходимост от рамка бе отразена в Съобщение COM(2008) 679 окончателен относно редките заболявания. В точка 7 от съобщението се препоръчва Комисията да бъде подпомагана от Консултативен комитет по редки заболявания на Европейския съюз.

(7)

Комитетът не действа като комитет по смисъла на Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5),

а)

подпомага Комисията при мониторинга, оценката и разпространяването на резултатите от мерките, предприети на общностно и национално равнище в областта на редките заболявания;

б)

допринася за извършването на дейностите на Общността в тази област, по-специално посредством анализ на резултатите и предложения за усъвършенстване на предприетите мерки;

в)

допринася за изготвянето на докладите на Комисията относно прилагането на съобщението на Комисията и на препоръката на Съвета;

г)

предоставя становища, препоръки или представя на Комисията доклади по нейно искане или по собствена инициатива;

д)

подпомага Комисията в международното сътрудничество по въпроси, свързани с редките заболявания;

е)

подпомага Комисията при съставянето на насоки, препоръки и други действия, определени в съобщението на Комисията и в препоръката на Съвета;

ж)

представя на Комисията годишен доклад относно дейностите си.

а)

по един представител за всяка държава-членка от министерствата или правителствените служби, компетентни по въпросите на редките заболявания, като представителят се определя от правителството на всяка държава-членка;

б)

четирима представители на пациентски организации;

в)

четирима представители на фармацевтичната промишленост;

г)

деветима представители на текущи и/или приключили проекти на Общността в областта на редките заболявания, финансирани по програми за действие на Общността в областта на здравето (8), в това число трима членове на пилотните европейски референтни мрежи за редки заболявания;

д)

шестима представители на текущи и/или приключили проекти в областта на редките заболявания, финансирани от рамковите програми на Общността за научни изследвания и технологично развитие (9),

е)

един представител на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ЕCDC), чийто мандат, установен в съответствие с Регламент (ЕО) № 851/2004 на Европейския парламент и Съвета от 21 април 2004 г. за създаване на Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (10), обхваща дейности във връзка с редки новопоявяващи се заразни заболявания.

2.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/22

(1)

С Директива 89/556/ЕИО се определят ветеринарно-санитарните изисквания, регулиращи търговията в рамките на Общността и вноса от трети страни на пресни или замразени ембриони от домашни животни от рода на едрия рогат добитък.

(2)

С Решение 2006/168/ЕО на Комисията от 4 януари 2006 г. за установяване на изисквания за здравно и ветеринарно сертифициране при внос в Общността на ембриони от едър рогат добитък (2) се предвижда държавите-членки да разрешават вноса на ембриони от домашни животни от рода на едрия рогат добитък, събрани или произведени в третите страни, изброени в приложение I към същото решение, от одобрените екипи за събиране или производство на ембриони, изброени в приложението към Решение 92/452/ЕИО на Комисията от 30 юли 1992 година относно съставяне на списъци на екипите за събиране на ембриони, одобрени в трети страни за износа на ембриони от едър рогат добитък за Общността (3).

(3)

Решение 2008/155/ЕО на Комисията от 14 февруари 2008 г. за съставяне на списък на екипите за събиране и производство на ембриони в трети страни, одобрени за внос на ембриони от едър рогат добитък в Общността (4), отменя и заменя Решение 92/452/ЕИО. С Решение 2008/155/ЕО се предвижда държавите-членки да внасят ембриони от трети страни само ако те са били събрани, преработени и съхранени от екипите за събиране и производство на ембриони, изброени в списъците на приложението към посоченото решение.

(4)

Директива 2008/73/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 г. за опростяване на процедурите по вписване и публикуване на информация във ветеринарната и зоотехническата област и за изменение на директиви 64/432/ЕИО, 77/504/ЕИО, 88/407/ЕИО, 88/661/ЕИО, 89/361/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/426/ЕИО, 90/427/ЕИО, 90/428/ЕИО, 90/429/ЕИО, 90/539/ЕИО, 91/68/ЕИО, 91/496/ЕИО, 92/35/ЕИО, 92/65/ЕИО, 92/66/ЕИО, 92/119/ЕИО, 94/28/ЕО, 2000/75/ЕО, Решение 2000/258/ЕО и директиви 2001/89/ЕО, 2002/60/ЕО и 2005/94/ЕО (5) изменя Директива 89/556/ЕИО и въвежда опростена процедура за съставяне и публикуване на списъците на екипите за събиране и производство на ембриони в трети страни, одобрени за внос на ембриони от едър рогат добитък в Общността. Съгласно тази нова процедура, която ще се прилага от 1 януари 2010 г., Комисията няма да е отговорна за съставянето на списъка. Списъкът на екипи за събиране или производство на ембриони, които са одобрени от компетентния орган на третата държава в съответствие с условията, определени в Директива 89/556/ЕИО, и от които могат да бъдат изпращани ембриони в Общността, ще трябва само бъде съобщен на Комисията, която го предоставя на обществеността за информация.

(5)

В резултат на въведената с Директива 2008/73/ЕО нова процедура Решение 2008/155/ЕО ще се прилага до 31 декември 2009 г.

(6)

Поради това Решение 2006/168/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

2.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/24

(1)

Директива 2003/23/ЕО на Комисията (2) съдържа грешка относно минималната чистота на активното вещество оксасулфурон. Тази грешка трябва да бъде поправена.

(2)

Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

2.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/25

(1)

Съгласно Регламент (ЕО) № 689/2008, Комисията взема решение от името на Общността за това дали да бъде разрешен или не вносът в Общността на всяко химично вещество, което подлежи на процедурата по предварително обосновано съгласие (PIC).

(2)

Програмата на Обединените нации за околната среда (UNEP) и Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (FAO) са определени да осигуряват функциите на секретариат за изпълнение на процедурата, установена с Конвенцията относно процедурата по предварително обоснованото съгласие при международната търговия с определени химични вещества и пестициди, наричана по-долу „Ротердамската конвенция“, която е одобрена от Общността с Решение 2006/730/ЕО на Съвета (3).

(3)

От Комисията се изисква, в качеството ѝ на общ определен орган, да изпраща до Секретариата на Ротердамската конвенция от името на Общността и нейните държави-членки решения за внос на химични вещества, подлежащи на процедура по предварително обосновано съгласие (PIC).

(4)

Групата химикали, включваща трибутилкалаените съединения, бе добавена към процедурата по предварително обосновано съгласие (PIC) в качеството им на пестициди с решение RC.4/5 на четвъртата среща на Конференцията на Страните, за което Комисията получи информация от Секретариата на Ротердамската конвенция под формата на упътващ документ относно решението. Трибутилкалаените съединения попадат под обхвата на Регламент (ЕО) № 1907/2006 и принадлежат към групата на тези органични калаени съединения, чиято употреба като вещества и съставки в препарати с биоцидно действие е строго ограничена.

(5)

Активното вещество бис(трибутилкалаен) оксид попада под обхвата на Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоциди (4). Бис(трибутилкалаеният) оксид принадлежи към групата на трибутилкалаените съединения и бе използван като консервант за дървесина, до момента когато тази употреба бе забранена с Регламент (ЕО) № 1048/2005 на Комисията от 13 юни 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2032/2003 относно втората фаза на 10-годишната работна програма, посочена в член 16, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на биоциди (5).

(6)

В съответствие с горепосоченото, следва да бъде взето окончателно решение за внос на трибутилкалаени съединения,

2.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/30

(1)

С Решение 2004/512/ЕО на Съвета от 8 юни 2004 г. за създаване на визова информационна система (ВИС) (2) ВИС бе създадена като система за обмен на визови данни между държавите-членки и на Комисията бе предоставен мандат да разработи тази система.

(2)

С Регламент (ЕО) № 767/2008 се определят целта, функциите и отговорностите на ВИС и се установяват условията и процедурите по обмена на визови данни между държавите-членки, с цел да се улесни разглеждането на заявленията за издаване на виза и свързаните с това решения.

(3)

В член 45, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 767/2008 е предвидено, че необходимите мерки за техническото изпълнение на централната ВИС, националните интерфейси и комуникационната инфраструктура между централната ВИС и националните интерфейси се приемат в съответствие с процедурата по член 49, параграф 2.

(4)

С Решение 2009/377/ЕО на Комисията (3) се определят мерките за механизма за справки и за другите процедури, посочени в член 16 от Регламент (ЕО) № 767/2008. С Решение 2009/756/ЕО на Комисията (4) се определят спецификации за разделителната способност и използването на пръстови отпечатъци за биометрично установяване на самоличността и проверка във ВИС.

(5)

Съгласно член 45, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 767/2008 следва да се приемат необходимите мерки за техническото изпълнение на ВИС по отношение на процедурите за въвеждане на данни и свързване на заявления, за достъп до данните, за изменяне, заличаване и предварително заличаване на данни и за съхраняване и достъп до данните за операциите по обработка на данни.

(6)

Следва да се приеме техническа концепция за „собственост“, с цел да се гарантира, че операциите по поддръжка на данните във ВИС могат да се извършват само от компетентните да издават визи органи в държавите-членки, отговорни за въвеждането на данните във ВИС.

(7)

Предвидените в настоящото решение мерки за техническото изпълнение на ВИС следва да се допълнят от подробните технически спецификации и документа за контрол на интерфейса на ВИС.

(8)

В съответствие с член 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на Регламент (ЕО) № 767/2008 и той не я обвързва, нито се прилага спрямо нея. Въпреки това, като се има предвид, че Регламент (ЕО) № 767/2008 развива достиженията на правото от Шенген съгласно разпоредбите на дял IV от част трета от Договора за създаване на Европейската общност, Дания, в съответствие с член 5 от протокола, уведоми с писмо от 13 октомври 2008 г. за транспонирането на това достижение на правото в своето национално законодателство. Следователно по силата на международното право Дания е длъжна да прилага настоящото решение.

(9)

В съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (5) Обединеното кралство не участва в приемането на Регламент (ЕО) № 767/2008 и той не я обвързва, нито се прилага спрямо нея, тъй като представлява развитие на разпоредби на достиженията на правото от Шенген. Следователно Обединеното кралство не е адресат на настоящото решение.

(10)

В съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (6) Ирландия не участва в приемането на Регламент (ЕО) № 767/2008 и той не я обвързва, нито се прилага спрямо нея, тъй като представлява развитие на разпоредби на достиженията на правото от Шенген. Следователно Ирландия не е адресат на настоящото решение.

(11)

Настоящото решение представлява акт, основан на достиженията на правото от Шенген или свързан с него по друг начин по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г. и член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г.

(12)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (7), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (8).

(13)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, точка Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (9) за сключване на посоченото споразумение от името на Европейската общност.

(14)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн за присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, точка Б от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/261/ЕО на Съвета (10) за подписването от името на Европейската общност и за временното прилагане на някои разпоредби от посочения протокол.

(15)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 51, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (11),

2.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/35

(1)

На 2 юни 2008 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации (ССООН) прие Резолюция 1816 (2008), с която призовава всички държави да сътрудничат при определянето на компетентност и при разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия. Тези разпоредби бяха подновени с Резолюция 1846 (2008) на ССООН, приета на 2 декември 2008 г.

(2)

На 10 ноември 2008 г. Съветът прие Съвместно действие 2008/851/ОВППС относно военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (1) (операция „Atalanta“).

(3)

Член 12 от Съвместно действие 2008/851/ОВППС предвижда, че лицата, извършили или заподозрени в извършването на пиратски действия или въоръжени грабежи в териториалните води на Сомалия, които са арестувани и задържани с оглед наказателно преследване, и имуществото, послужило за извършване на тези деяния, могат да бъдат прехвърлени в трета държава, която желае да упражни компетентността си по отношение на посочените по-горе лица и имущество, при положение че условията за прехвърлянето са договорени с тази трета държава по начин, съответстващ на релевантното международно право, в частност на международното право в областта на правата на човека, за да се гарантира по-специално, че никое лице няма да бъде подложено на смъртно наказание, на мъчения или на друго жестоко, нечовешко или унизително отношение.

(4)

В съответствие с член 24 от Договора председателството, подпомагано от генералния секретар/върховен представител (ГС/ВП), договори размяна на писма между Европейския съюз и правителството на Сейшелските острови относно условията и реда за прехвърляне от EUNAVFOR в Република Сейшели на лица, заподозрени в пиратски действия и въоръжени грабежи, и относно тяхното третиране след прехвърлянето им.

(5)

Размяната на писма следва да бъде подписана и временно прилагана, при условие че бъде сключена на по-късна дата,

2.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/44

2.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/46

(1)

Член 4 от Протокола относно преходните разпоредби предвижда, че до влизането в сила на решението на Европейския съвет, посочено в член 16, параграф 6, първа алинея от Договора за Европейския съюз, относно списъка на съставите на Съвета, списъкът на съставите на Съвета в допълнение към съставите по общи въпроси и по външни работи следва да се установи с решение на Съвета по общи въпроси, прието с обикновено мнозинство.

(2)

Списъкът на съставите на Съвета е бил установен от Съвета (Общи въпроси) на 22 юли 2002 г. като част от приложение I към Процедурния правилник на Съвета и въз основа на списъка, одобрен от Европейския съвет на заседанието му в Севиля на 21 и 22 юни 2002 г.

(3)

За да бъдат спазени разпоредбите на Договорите, е уместно този списък да бъде адаптиран, след което да бъде вмъкнат в Процедурния правилник на Съвета,

2.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/48

(1)

Договорът от Лисабон създава новата длъжност председател на Европейския съвет.

(2)

Следва да бъде избран председателят на Европейския съвет,

2.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/49

(1)

Договорът от Лисабон създава новата длъжност върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

(2)

В съответствие с член 5 от Протокола (№ 36) относно преходните разпоредби и според предвиденото в Декларацията (№ 12), приложена към заключителния акт на междуправителствената конференция, на която бе приет Договорът от Лисабон, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, назначен по време на мандата на Комисията, следва да стане член на Комисията за остатъка от нейния мандат.

(3)

Следва да бъде назначен върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

2.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/50

(1)

Декларацията (№ 9), приложена към Заключителния акт на Междуправителствената конференция, която прие Договора от Лисабон, предвижда че на датата на влизане в сила на договора Европейският съвет приема решението, чийто текст се съдържа в посочената декларация.

(2)

Следователно е уместно да се приеме това решение,

2.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/51

(1)

С Договора от Лисабон Европейският съвет става институция на Европейския съюз.

(2)

Във връзка с това Европейският съвет следва да приеме своя процедурен правилник.

(3)

За да може този правилник да бъде приет незабавно в деня на влизането в сила на Договора от Лисабон, в настоящото решение следва да се предвиди възможност Европейският съвет да използва писмената процедура, предвидена в член 7 от неговия процедурен правилник, за приемането на същия правилник,