7.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 263/1

7.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 263/3

(1)

Размерът на представителните цени и допълнителните вносни мита, приложими за бяла захар, сурова захар и някои сиропи, за 2009/2010 пазарна година се определя от Регламент (ЕО) № 877/2009 на Комисията (3). Тези цени и мита са последно изменени с Регламент (ЕО) № 928/2009 на Комисията (4).

(2)

Данните, с които Комисията разполага понастоящем, предполагат изменение на посочения размер в съответствие с правилата и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 951/2006,

7.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 263/5

(1)

Регламент (ЕО) № 1322/2008 на Съвета от 28 ноември 2008 г. за определяне на възможностите за риболов за 2009 г. и свързаните с тях условия на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими в Балтийско море (3) определя квотите за 2009 г.

(2)

Съгласно получената от Комисията информация с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на съдове под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка е изчерпана отпуснатата за 2009 г. квота.

(3)

Следователно е необходимо да се забрани риболовът на този рибен запас, както и неговото задържане на борда, трансбордиране и разтоварване на суша,

7.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 263/7

(1)

Регламент (ЕО) № 43/2009 на Съвета от 16 януари 2009 г. за установяване на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2009 г. и свързаните с тях условия, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, които подлежат на ограничения на улова (3) определя квотите за 2009 г.

(2)

Съгласно получената от Комисията информация с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на съдове под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка е изчерпана отпуснатата за 2009 г. квота.

(3)

Следователно е необходимо да се забрани риболовът на този рибен запас, както и неговото задържане на борда, трансбордиране и разтоварване на суша,

7.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 263/9

(1)

С Решение № 1/98 на Съвета за асоцииране ЕО—Турция от 25 февруари 1998 г. относно търговския режим на селскостопанските продукти (3) бе установен преференциален режим, приложим спрямо вноса в Общността на селскостопански продукти с произход от Турция.

(2)

С Регламент (ЕО) № 1383/2007 на Комисията от 26 ноември 2007 година за установяване на правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 779/98 на Съвета относно отваряне и управление на някои тарифни квоти за внос в Общността на продукти в сектора на птичето месо с произход от Турция (4), заменил Регламент (ЕО) № 1396/98 (5), се отвориха тарифни квоти за внос на продукти от сектора на птичето месо и се определиха правилата за управление.

(3)

Резултатите от прилагането в други селскостопански сектори на принципа, основан на хронологичния ред („първи пристигнал, първи обслужен“), се оказаха положителни и с оглед на административното опростяване е уместно отсега нататък квотата, на която настоящият регламент се позовава, да бъде управлявана според посочения в член 144, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 метод. Това следва да се извършва в съответствие с членове 308а, 308б и 308в, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (6).

(4)

Предвид свързаните с прехвърлянето от една система за управление към друга особености е необходимо квотата, посочена в настоящия регламент, да не бъде считана за критична по смисъла на член 308г от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Все пак не може да се изключи евентуалността тя да стане критична по смисъла на посочения член вследствие на нови обстоятелства.

(5)

Необходимо е следователно Регламент (ЕО) № 1383/2007 да бъде отменен и заменен с нов регламент. Уместно е обаче посоченият регламент да остане в сила за удостоверенията за внос, издадени за периодите на квоти за внос, предшестващи обхванатите от настоящия регламент.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

7.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 263/11

(1)

Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (3), Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) (4), Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (5) и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства (Четвърта директива за автомобилното застраховане) (6) са били няколкократно съществено изменяни (7). С оглед постигане на яснота и рационалност посочените четири директиви, както и Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства (8) следва да бъдат кодифицирани.

(2)

Застраховката „Гражданска отговорност“ по отношение на използването на моторни превозни средства (застраховка на автомобилистите) е особено важна за европейските граждани, независимо дали са застраховани или са пострадали при произшествие. Тя е от особено значение и за застрахователните предприятия, тъй като представлява голяма част от застрахователните договори, различни от животозастраховането, сключени в Общността. Застраховката на автомобилистите влияе също и на свободното движение на хора и превозни средства. Затова тя следва да бъде ключова цел в действията на Общността в сферата на финансовите услуги, за да подсили и обедини вътрешния пазар в автомобилното застраховане.

(3)

Всяка държава-членка следва да предприеме всички подходящи мерки, за да гарантира, че гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства на нейна територия е покрита със застраховка. Покритите вреди, както и условията и правилата на застрахователното покритие, се определят в рамките на тези мерки.

(4)

За да се избегнат възможни грешки при тълкуване на настоящата директива и да се улесни получаването на застрахователно покритие за превозни средства с временни номера, определението за територията, на която обичайно се намира превозното средства, следва да посочва територията на държавата, в която превозното средство е получило регистрационен номер, независимо дали той е временен или постоянен.

(5)

Едновременно със спазването на общия критерий, според който регистрационният номер определя територията, на която обичайно се намира превозното средство, следва да се предвиди специална разпоредба за произшествия, причинени от превозно средство без регистрационен номер или с регистрационен номер, който не съответства или вече не съответства на превозното средство. В такъв случай и единствено с цел уреждане на застрахователната претенция, за територия, на която обичайно се намира превозното средство, следва да се счита територията, на която е настъпило произшествието.

(6)

Както спрямо превозни средства, обичайно намиращи се на територията на друга държава-членка, така и спрямо превозни средства, обичайно намиращи се в трета държава, но влизащи от територията на друга държава-членка, следва да се прилага забрана за систематични проверки на застраховките за автомобилните превозни средства. Позволени могат да бъдат само несистематични проверки, които не са дискриминационни и се извършват в рамките на контрол, който не цели единствено да провери дали превозното средство е застраховано.

(7)

Премахването на проверките на „зелените карти“ за превозни средства, обичайно намиращи се в една държава-членка, които влизат на територията на друга държава-членка, може да се осъществи въз основа на споразумение между националните застрахователни бюра, според което всяко национално бюро ще гарантира, в съответствие с разпоредбите на националното си законодателство, обезщетение за всички причинени на негова територия от някое от тези превозни средства вреди, за които се дължи обезщетение, независимо дали превозното средство е застраховано или не.

(8)

Такова гаранционно споразумение се основава на предположението, че всички движещи се на територията на Общността моторни превозни средства са покрити от застраховка. Поради това националното законодателство на всяка държава-членка следва да предвижда задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на превозните средства с покритие за цялата територия на Общността.

(9)

Предвиденият в настоящата директива режим би могъл да се разшири и да включи превозни средства, обичайно намиращи се на територията на трета държава, по отношение на която националните бюра на държавите-членки са сключили подобно споразумение.

(10)

Всяка държава-членка следва да има възможност да предвиди дерогация от общото задължение за застраховка по отношение на превозни средства, принадлежащи на определени физически или юридически, публични или частни лица. При произшествия, причинени от такива превозни средства, държавата-членка, предвидила дерогацията, следва да посочи организацията или органа, натоварени с изплащане на обезщетение на пострадалите при произшествия в друга държава-членка. Следва да се гарантира, че дължимото обезщетение се изплаща не само на пострадалите при произшествия, причинени от такива превозни средства зад граница, но и на пострадалите при произшествия и в държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство, независимо дали пребивават на територията на тази държава-членка. Държавите-членки следва също така да гарантират, че списъкът на лица, освободени от задължителна застраховка, и на организациите или органите, натоварени с изплащането на обезщетение на пострадалите при произшествия, причинени от такива превозни средства, са съобщени на Комисията с оглед тяхното публикуване.

(11)

Всяка държава-членка следва да има възможност да предвиди дерогация от общото задължение за застраховане по отношение на определени видове превозни средства със специални номера. В този случай на останалите държави-членки е разрешено да изискват, при влизане на превозното средство на тяхна територия, валидна зелена карта или гранична застраховка, за да се гарантира обезщетяването на пострадалите при произшествия, причинени от тези превозни средства на тяхна територия. Въпреки това, тъй като премахването на граничния контрол в рамките на Общността означава, че не може да се провери дали преминаващи през граница превозни средства са застраховани, обезщетението на пострадалите при произшествия, причинени в чужбина, не може да бъде гарантирано. Следва да се гарантира, че обезщетенията се изплащат не само на пострадалите при произшествия, причинени от тези превозни средства зад граница, но и в самата държава-членка, в която обичайно се намира превозното средство. За тази цел държавите-членки следва да третират пострадалите при произшествия, причинени от тези превозни средства по същия начин както пострадалите при произшествия, причинени от незастраховани превозни средства. Действително, обезщетенията на пострадали при произшествия, причинени от незастраховани превозни средства, следва да се изплащат от органа за изплащане на обезщетения на държавата-членка, където е настъпило произшествието. Когато органът за изплащане на обезщетения взема участие в полза на пострадали при произшествия, причинени от превозни средства, по отношение на които е предвидена дерогация, той следва да има възможност да реализира правата си срещу органа на държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство. След определен период за въвеждане и прилагане на тази възможност за дерогация и с оглед на информацията във връзка с нейното прилагане, Комисията следва, ако е необходимо, да внесе предложения за нейната замяна или отмяна.

(12)

Задължението на държавите-членки да гарантират минимални суми на застрахователно покритие представлява важен елемент от защитата на пострадалите. Минималното покритие в случай на телесни увреждания следва да се изчисли така, че да обезщети напълно и справедливо всички пострадали, получили много сериозни увреждания, като същевременно се вземе предвид ниският брой произшествия с няколко пострадали и малкото произшествия с няколко пострадали, получили много сериозни увреждания в рамките на едно и също произшествие. Следва да се предвиди минимално покритие на пострадал или за претенция. За да се улесни въвеждането на тези минимални покрития, следва да се въведе преходен период. Въпреки това, следва да се предвиди по-кратък период от преходния, в рамките на който държавите-членки следва да увеличат своите минимални покрития, така че да достигнат най-малко половината от предвиденото равнище.

(13)

С цел да се гарантира, че минималното покритие няма да се обезцени във времето, следва да се предвиди клауза за периодично преразглеждане, като за основа се използва европейският индекс на потребителските цени (ЕИПЦ), публикуван от Евростат в съответствие с Регламент (ЕО) № 2494/95 на Съвета от 23 октомври 1995 г. относно хармонизираните индекси на потребителските цени (9). Следва също така да се предвидят процедурни правила относно това преразглеждане.

(14)

Необходимо е да се предвиди, че определен орган ще гарантира, че пострадалият няма да остане без обезщетение, когато превозното средство, което е причинило произшествието, не е застраховано или не е идентифицирано. Важно е да се предвиди, че пострадалият при такова произшествие би могъл да се обърне директно към този орган като първо звено за контакт. На държавите-членки обаче следва да се даде възможност да прилагат определени ограничени изключения по отношение изплащането на обезщетението от този орган и да предвидят, че обезщетяването на имуществени вреди, причинени от неидентифицирано превозно средство, може да бъде ограничено или изключено с оглед на опасността от измама.

(15)

В интерес на пострадалите е последиците от определени клаузи за изключение да бъдат ограничени до отношенията между застрахователя и лицето, отговорно за произшествието. При все това, в случая на откраднати или отнети чрез насилие превозни средства държавите-членки могат да предвидят участието на посочения по-горе орган при обезщетяването на пострадалия.

(16)

За да се намали финансовата тежест за този орган, държавите-членки могат да предвидят прилагането на самоучастие, когато органът изплаща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незастраховани или, съответно, откраднати или отнети чрез насилие превозни средства.

(17)

Възможността за ограничаване или изключване изплащането на дължимото обезщетение на пострадалите на основание, че превозното средство не е идентифицирано, не следва да се прилага, когато органът е изплатил обезщетение за сериозни телесни увреждания на пострадал при същото застрахователно събитие, което е причинило имуществени вреди. Държавите-членки могат да предвидят на претърпелите имуществени вреди пострадали да бъде наложено самоучастие с максимален размер, равен на предвидения в настоящата директива. Условията, при които телесните увреждания се считат за сериозни, следва да се определят от националното законодателство или административните разпоредби на държавата-членка, в която е настъпило произшествието. При определяне на тези условия държавата-членка може да вземе предвид, наред с другото, дали увреждането е изисквало болнично лечение.

(18)

В случай на произшествие, причинено от незастраховано превозно средство, органът, който обезщетява пострадалите при произшествия, причинени от незастраховано или неидентифицирано превозно средство, е в по-благоприятна позиция от пострадалия да предяви иск срещу отговорното лице. Следователно следва да се предвиди, че този орган не може да изисква от пострадалия, с оглед той да бъде обезщетен, да доказва, че отговорното лице не е в състояние или отказва да плати.

(19)

В случай на спор между посочения по-горе орган и застраховател на гражданска отговорност относно това кой трябва да обезщети пострадалия при произшествие, държавите-членки, за да избегнат всякакво забавяне на изплащането на обезщетение на пострадалия, следва да гарантират, че една от тези страни е задължена първоначално да изплати обезщетението на пострадалия до разрешаването на спора.

(20)

На пострадалите при произшествия с моторни превозни средства следва да се гарантира съпоставимо третиране, независимо от това къде в Общността е настъпило произшествието.

(21)

На членовете на семейството на застрахования, на водача на превозното средство или на което и да било друго отговорно лице, следва да бъде предоставена закрила, съпоставима с тази на други пострадали, при всички случаи — по отношение на техните телесни увреждания.

(22)

Неимуществените и имуществените вреди, причинени на пешеходци, велосипедисти и други лица на пътя, които не използват моторни превозни средства, които обикновено са „слабата страна“ при произшествия, следва да бъдат покрити от задължителната застраховка на превозното средство, участващо в произшествието, когато те имат право на обезщетение съгласно националното гражданско право. Настоящата разпоредба не засяга гражданската отговорност, нито размера на обезщетението за вреди, причинени при определено произшествие в съответствие с националното законодателство.

(23)

Включването на пътниците в превозното средство в застрахователното покритие е важно постижение на съществуващото законодателство. Постигането на тази цел би било застрашено, ако националното законодателство или някоя договорна клауза, съдържаща се в застрахователната полица, изключат от застрахователното покритие пътниците, които са знаели или би следвало да знаят, че водачът е бил под влияние на алкохол или упойващо вещество по време на произшествието. Пътникът не винаги е в състояние да оцени правилно нивото на опиянение на водача. Целта да се възпират лицата да не управляват превозно средство под влиянието на алкохол или упойващи вещества не може да се постигне чрез намаляване на застрахователното покритие на пътниците на моторните превозни средства при произшествие. Обхващането на такива пътници от задължителната застраховка на автомобилистите не засяга отговорността, която те може да носят съгласно приложимото национално законодателство, нито нивото на обезщетение на вредите, претърпени при определено произшествие.

(24)

Всички задължителни застрахователни полици за автомобилисти следва да покриват цялата територия на Общността.

(25)

Някои застрахователни предприятия включват в застрахователните договори клаузи, според които договорът се прекратява, ако застрахованото превозно средство остане извън държавата-членка, в която е регистрирано, по-дълго от определен период. Тази практика е в противоречие с принципа, заложен в настоящата директива, според който задължителната застраховка на автомобилистите следва да обхваща, въз основа на единна премия, цялата територия на Общността. Следователно следва да се уточни, че застрахователното покритие остава валидно през цялото време на действие на договора, независимо дали превозното средство остава в друга държава-членка през определен период, без да се засягат задълженията съгласно националното законодателството на държавите-членки по отношение на регистрацията на превозните средства.

(26)

В интерес на застрахованото лице всяка застрахователна полица следва да гарантира срещу единна премия във всяка държава-членка покритието, изисквано съгласно нейното законодателство или покритието, изисквано съгласно законодателството на държавата-членка, в която обичайно се намира моторното превозно средство, когато това покритие е по-голямо.

(27)

Следва да се вземат мерки за улесняване на получаването на застраховка, покриваща превозни средства, внасяни от една държава-членка в друга, дори когато превозното средство още не е регистрирано в държавата-членка по местоназначение. Следва да се допусне временна дерогация от общото правило, определящо държавата-членка на риска. За срок от 30 дни от датата, на която превозното средство е било доставено, предоставено на разположение или изпратено на купувача, за държава-членка на риска следва да се счита държавата-членка по местоназначение.

(28)

Всяко лице, което желае да сключи нов застрахователен договор с друг застраховател, следва да бъде в състояние да удостовери събитията и претенциите, възникнали по стария договор. Застрахованият следва да има право по всяко време да изиска удостоверение относно претенциите или липсата на такива, засягащи превозното средство или средства, обхванати от застрахователния договор за период от най-малко последните пет години от съществуването на договорните отношения. Застрахователното предприятие или орган, определен от държавата-членка за предоставяне на услуги по задължително застраховане или предоставяне на такива удостоверения, следва да предоставят удостоверението на застрахования в срок от 15 дни от подаване на искането.

(29)

С цел да се осигури необходимата защита на пострадалите при произшествия с моторни превозни средства, държавите-членки не следва да позволяват на застрахователните предприятия да противопоставят на пострадалия изискване за самоучастие.

(30)

Правото да се позовава на застрахователния договор и той да се противопостави директно на застрахователното предприятие е от голямо значение за защитата на пострадалите при произшествия с моторни превозни средства. С цел улесняване ефикасното и бързо уреждане на претенциите и с цел да се избегнат, доколкото е възможно, скъпите съдебни производства, за всички пострадали при произшествия с моторни превозни средства следва да бъде предвидено право на пряк иск срещу застрахователното предприятие, осигуряващо покритие за гражданска отговорност на отговорното лице.

(31)

С цел да се предостави достатъчна защита на пострадалите при произшествия с моторни превозни средства, процедурата за представяне на „мотивирано предложение за обезщетение“ следва да включва всички видове произшествия с такива превозни средства. Същата процедура следва да се прилага mutatis mutandis и в случаите, когато претенцията се урежда от системата от национални застрахователни бюра.

(32)

В съответствие с член 11, параграф 2, във връзка с член 9, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (10) увредените лица могат да завеждат съдебни дела срещу застрахователя на гражданска отговорност в държавата-членка, в която се намира тяхното местоживеене.

(33)

Системата на бюрата, издаващи „Зелена карта“, осигурява лесно уреждане на претенции в държавата на пребиваване на увреденото лице, дори когато другата страна е от друга европейска държава.

(34)

Лицата, увредени в резултат на пътнотранспортно произшествие, което попада в приложното поле на настоящата директива и е настъпило в държава, различна от тяхната държава на пребиваване, следва да имат право да предявят претенцията си в тяхната държава-членка на пребиваване към представител, натоварен с уреждане на претенции, назначен в тази държава от застрахователното предприятие на отговорното лице. Това разрешение би позволило по отношение на вредите, претърпени от увредените лица извън тяхната държава-членка на пребиваване, да бъде приложена процедура, с която те са запознати.

(35)

Системата на представители за уреждане на претенции в държавата-членка на пребиваване на увреденото лице не засяга нито приложимото за всеки отделен случай материално право, нито компетентността на съдилищата.

(36)

Съществуването в полза на увредените лица на право на пряк иск срещу застрахователното предприятие е логично допълнение към назначаването на такива представители и наред с това подобрява правното положение на лицата, увредени при пътнотранспортно произшествие, настъпило извън тяхната държава-членка на пребиваване.

(37)

Следва да се предвиди, че държавата-членка, в която застрахователното предприятие е получило разрешително, задължава предприятието да назначи пребиваващи или установени в другите държави-членки представители за уреждане на претенциите, които да събират цялата необходима информация във връзка с претенции, произтичащи от такива произшествия, и да предприемат необходимите мерки за тяхното уреждане от името и за сметка на застрахователното предприятие, включително чрез изплащането на обезщетение. Тези представителите за уреждане на претенции следва да имат достатъчно правомощия да представляват застрахователното предприятие в отношенията с лица, увредени в резултат от такива произшествия, както и да го представляват пред националните органи — включително, при необходимост, и пред съдилищата, доколкото това съответства на правилата на международното частно право за определяне на компетентност.

(38)

Дейността на представителя за уреждане на претенции не е достатъчно основание за предоставяне на компетентност на съдилищата в държавата-членка на пребиваване на увреденото лице, ако правилата на международното частно право за определяне на компетентността на съдилищата не предвиждат това.

(39)

Назначаването на представители за уреждане на претенции следва да бъде едно от условията за достъп до застрахователна дейност, посочена в клас 10 от точка А на приложението към Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (11), с изключение на гражданската отговорност на превозвача и условията за упражняване на тази дейност. Ето защо това условие следва да бъде включено в единното официално разрешително, предвидено в дял II от Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането, и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане) (12), което се издава от органите на държавата-членка, в която се намира седалището на застрахователното предприятие. Това условие следва да се прилага и за застрахователни предприятия със седалище извън Общността, които са получили разрешително за извършване на застрахователна дейност в държава-членка на Общността.

(40)

Наред с назначаването от страна на застрахователното предприятие на представител в държавата на пребиваване на увреденото лице, следва да се гарантира специалното право на увреденото лице претенцията му да бъде уредена бързо. Поради това в националното право следва да се предвидят подходящи ефикасни и систематични финансови или равностойни административни санкции, например мерки, целящи определено поведение, съчетани с административни глоби, задължение за периодично представяне на отчети на надзорните органи, проверки на място, публикуване на информация в националното официално издание и в печата, спиране на дейността на дружеството (забрана за сключване на нови договори за определен срок), назначаване на специален представител на надзорните органи, който да следи дали дейността се извършва в съответствие със законодателството в областта на застрахователната дейност, отнемане на разрешителното за този вид дейност, санкции за отговорните ръководители и ръководните длъжностни лица, като изброените по-горе санкции може да бъдат наложени на застрахователното предприятие, в случай че то или неговият представител не изпълнят задължението да отправят предложение за обезщетение в разумен срок. Това не следва да засяга прилагането на други мерки, които се считат за подходящи — особено такива, които са предвидени в приложимото във връзка с упражняването на надзор законодателство. Въпреки това, за да може застрахователното предприятие да отправи мотивирано предложение в предвидените срокове, следва да не съществува спор за отговорността и претърпените вреди. Мотивираното предложение за обезщетение следва да бъде в писмена форма и да съдържа елементите, въз основа на които са оценени отговорността и вредите.

(41)

Наред с тези санкции следва да се предвиди, че когато предложението не е отправено в предвидените срокове, върху размера на обезщетението, предложено от застрахователното предприятие или присъдено от съда на увреденото лице, се дължи лихва. Ако в държавите-членки съществуват правила, които уреждат плащането на лихва за забава, посочената разпоредба може да се въведе чрез препращане към тези правила.

(42)

За увредените при пътнотранспортни произшествия лица понякога е трудно да узнаят името на застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност при използване на моторните превозни средства, участвали в произшествието.

(43)

В интерес на такива увредени лица държавите-членки следва да създадат информационни центрове, чрез които да се осигурява своевременното предоставяне на такава информация, свързана с всякакви произшествия с моторни превозни средства. Информационните центрове следва също така да предоставят на увредените лица и информация за представителите за уреждане на претенции. Необходимо е тези центрове да си сътрудничат и бързо да отговарят на искания за информация относно представителите за уреждане на претенции, отправени от центрове в други държави-членки. Уместно е тези центрове да събират информация за датата на реално прекратяване на застрахователното покритие, а не за датата на изтичане на първоначалния срок на валидност на полицата, ако действието на договора е продължено поради липса на изрично прекратяване.

(44)

Следва да се предвиди специална разпоредба във връзка с превозните средства (например превозни средства на администрацията или военни превозни средства), които са освободени от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

(45)

Увреденото лице може да има законен интерес да бъде уведомено за самоличността на собственика, обичайния водач или регистрирания държател на превозното средство, например ако увреденото лице може да получи обезщетение само от тези лица, тъй като превозното средство няма валидна застраховка или вредите превишават застрахователната сума, като в такъв случай следва съответно да се предоставя и тази информация.

(46)

Определена предоставяна информация, като името и адреса на собственика или обичайния водач на превозното средство и номера на застрахователната полица или регистрационния номер на превозното средство, представлява лични данни по смисъла на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (13). Поради това обработката на такива данни, необходима за целите на настоящата директива, следва да съответства на националните разпоредби, приети в изпълнение на Директива 95/46/ЕО. Името и адресът на обичайния водач се съобщават само ако това е предвидено в националното законодателство.

(47)

За да се гарантира, че увреденото лице няма да остане без обезщетението, на което има право, е необходимо да се създаде орган за изплащане на обезщетения, към който увреденото лице да може да се обръща, когато застрахователното предприятие не е назначило представител, явно бави уреждането на претенцията или не може да бъде установено. Участието на органа за изплащане на обезщетения следва да бъде ограничено до отделни редки случаи, в които застрахователното предприятие не е изпълнило задълженията си въпреки възпиращия ефект на възможните санкции.

(48)

Ролята на органа за изплащане на обезщетения се състои в уреждане на претенцията по отношение на всички претърпени от увреденото лице вреди само в случаи, които могат да бъдат обективно установени, и поради това дейността на този орган следва да се ограничава до проверка дали е отправено предложение за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество.

(49)

На юридическите лица, които по закон се суброгират в правата на увреденото лице спрямо лицето, причинило произшествието, или неговото застрахователно предприятие (например други застрахователни предприятия или органи за социална сигурност), не следва да бъде предоставяно право да предявяват аналогична претенция пред органа за изплащане на обезщетения.

(50)

Уместно е органът за изплащане на обезщетения да има право на суброгация, в случай че е обезщетил увреденото лице. За да бъде улеснено упражняването на правата на този орган срещу застрахователно предприятие, което не е назначило представител за уреждане на претенции или явно бави уреждането на претенцията, органът за изплащане на обезщетения в държавата на увреденото лице следва да има и право на автоматично възстановяване на сумата, съчетано със суброгация на органа за изплащане на обезщетения на държавата, в която е установено застрахователното предприятие, в правата на увреденото лице. Този орган има най-добра възможност да предяви регресен иск срещу застрахователното предприятие

(51)

Дори държавите-членки да предвидят, че предявяването на претенция пред органа за изплащане на обезщетения има субсидиарен характер, увреденото лице не следва да бъде задължавано да предявява искане за обезщетение пред лицето, причинило произшествието, преди да го представи пред органа за изплащане на обезщетения. В такъв случай увреденото лице следва да разполага най-малко със същите възможности, както при претенция, предявена пред гаранционния фонд.

(52)

Функционирането на тази система може да се осигури чрез споразумение между създадените или оправомощени от държавите-членки органи за изплащане на обезщетения, с което се определят техните функции и задължения и условията за плащане.

(53)

При невъзможност да бъде установено застрахователното предприятие на превозно средство следва да се предвиди, че краен платец на сумата, която се изплаща на увреденото лице, е гаранционният фонд, предвиден за тази цел и намиращ се в държавата-членка, в която обичайно се намира незастрахованото превозно средство, с което е причинено произшествието. При невъзможност за идентифициране на превозното средство също следва да се предвиди, че краен платец е гаранционният фонд, предвиден за тази цел и намиращ се в държавата-членка, в която е настъпило произшествието,

(54)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, които са посочени в приложение I, част Б,

1.

„превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, което е предназначено да се движи по суша и може да бъде задвижвано от механична сила, но не се движи по релси, както и всички ремаркета, дори и да не са прикачени;

2.

„увредено лице“ означава всяко лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от превозни средства;

3.

„национално застрахователно бюро“ означава професионална организация, създадена в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета по автомобилен транспорт на Комитета по вътрешен транспорт към Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, и която обединява застрахователните предприятия, които в дадена държава са получили разрешително да извършват дейност по застраховане на гражданската отговорност при използването на пътни моторни превозни средства;

4.

„територия, на която обичайно се намира превозното средство“ означава:

5.

„зелена карта“ означава международно застрахователно удостоверение, издадено от национално бюро в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета по автомобилен транспорт на Комитета по вътрешен транспорт на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации;

6.

„застрахователно предприятие“ означава предприятие, което е получило официално разрешително в съответствие с член 6 или член 23, параграф 2 от Директива 73/239/ЕИО;

7.

„установяване“ означава седалище, представителство или клон на застрахователно предприятие по смисъла на член 2, буква в) от Втора директива 88/357/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прякото застраховане, различно от животозастраховането, и за формулиране на разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги (14).

а)

след като е сключен договор между националните застрахователни бюра, съгласно който всяко национално бюро, при условията на неговото национално законодателство в областта на задължителното застраховане, гарантира уреждането на претенции във връзка със застрахователни събития, настъпили на неговата територия и причинени от превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга държава-членка, независимо дали те са застраховани или не;

б)

от определената от Комисията дата, след като същата е установила в тясно сътрудничество с държавите-членки, че е сключено такова споразумение;

в)

за срока на сключеното споразумение.

а)

всички вреди, причинени на територията на другите държави, в съответствие с действащото законодателство на тези държави-членки;

б)

всички вреди, претърпени от граждани на държавите-членки по време на пряко пътуване между две територии, в които се прилага Договорът — ако няма национално застрахователно бюро, което да отговаря за прекосяваната територия; в такъв случай вредите се покриват в съответствие с действащото национално законодателство относно задължителното застраховане в държавата-членка, на чиято територия обичайно се намира превозното средство.

а)

за територията, на която обичайно се намира превозното средство и за регистрационния му номер, ако има такъв;

б)

доколкото е възможно — за данните относно застраховката на превозното средство, които обикновено фигурират в „зелената карта“ и с които разполага държателят на превозното средство, ако тези данни са поискани от държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство.

а)

в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите;

б)

в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.

а)

лица, които нямат изрично или мълчаливо разрешение за това,

б)

лица, които нямат свидетелство за управление на МПС, даващо им право да управляват съответното моторно превозно средство,

в)

лица, които нарушават законовите изисквания от технически характер, отнасящи се до състоянието и безопасността на съответното превозно средство.

а)

покриват, на базата на единна застрахователна премия за целия срок на договора цялата територия на Общността, включително и всеки период, през който превозното средство остава в друга държава-членка по време на срока на действие на договора; и

б)

гарантират, на базата на същата единна премия, във всяка държава-членка покритието, изисквано съгласно нейното законодателство, или покритието, изисквано съгласно законодателството на държавата-членка, в която обичайно се намира моторното превозно средство, когато това покритие е по-голямо.

а)

е застраховано от установяване в държава-членка, различна от държавата на пребиваване на увреденото лице; и

б)

обичайно се намира в държава-членка, различна от държавата на пребиваване на увреденото лице.

а)

застрахователното предприятие на лицето, причинило произшествието, или неговият представител за уреждане на претенции трябва да отправят мотивирано предложение за обезщетение в случаите, когато не се оспорва отговорността и е установен размерът на вредите; или

б)

застрахователното предприятие, пред което е предявена претенцията за обезщетение, или неговият представител за уреждане на претенции трябва да дадат мотивиран отговор на исканията, включени в претенцията в случаите, когато отговорността се оспорва или не е ясно установена, или размерът на вредите не е установен.

а)

воденето на регистър, съдържащ следната информация:

б)

координацията на събирането и разпространението на тези данни; и

в)

оказването на съдействие на правоимащите лица да се запознаят с информацията по буква а), подточки i)—v).

а)

наименование и адрес на застрахователното предприятие;

б)

номер на застрахователната полица; и

в)

наименование и адрес на представителя за уреждане на претенции на застрахователното предприятие в държавата на пребиваване на увреденото лице.

а)

застрахователното предприятие; или

б)

органа за регистрация на превозните средства.

а)

ако в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за обезщетение пред застрахователното предприятие на превозното средство, при чието използване е настъпило произшествието, или пред неговия представител за уреждане на претенции, застрахователното предприятие или неговият представител за уреждане на претенции не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията; или

б)

ако застрахователното предприятие не е назначило представител за уреждане на претенции в държавата-членка на пребиваване на увреденото лице в съответствие с член 20, параграф 1; в такъв случай увредените лица не могат да предявяват претенция пред органа за изплащане на обезщетения, ако са предявили претенция пряко пред застрахователното предприятие на превозното средство, при чието използване е настъпило произшествието, и са получили мотивиран отговор в тримесечен срок от предявяване на претенцията.

а)

застрахователното предприятие на превозното средство, при чието използване е настъпило произшествието, или неговия представител за уреждане на претенции;

б)

органа за изплащане на обезщетения в държавата-членка на установяване на застрахователното предприятие, което е издало полицата;

в)

лицето, причинило произшествието, ако е известно,

а)

след сключване на споразумение между създадените или оправомощени от държавите-членки органи за изплащане на обезщетения относно техните задачи и задължения и относно условията за възстановяване на сумите;

б)

на определената от Комисията дата, след като същата е установила в тясно сътрудничество с държавите-членки, че наистина е сключено такова споразумение.

а)

към гаранционния фонд на държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство, когато застрахователното предприятие не може да бъде установено;

б)

към гаранционния фонд на държавата-членка, в която е настъпило произшествието, при неидентифицирано превозно средство;

в)

към гаранционния фонд на държавата-членка, в която е настъпило произшествието, при превозно средство от трета държава.

7.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 263/32

(1)

Обменът на информация между съответните компетентни органи е следствие от задължението за взаимно подпомагане и ефективно сътрудничество между държавите-членки, установено в членове 28—36 от Директива 2006/123/ЕО. За да функционира правилно, сътрудничеството между държавите-членки трябва да бъде подпомагано от технически средства, които позволяват пряка и бърза комуникация между техните компетентни органи. За тази цел член 34, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО предвижда, че Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, установява електронна система за обмен на информация между държавите-членки, като взема предвид съществуващите информационни системи.

(2)

Информационната система за вътрешния пазар (IMI), създадена с Решение 2004/387/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно оперативно съвместимо предоставяне на общоевропейски електронноправителствени услуги на публичните администрации, стопанските предприятия и гражданите (IDABC) (2), е електронен инструмент, който е предназначен да подпомага редица законодателни актове в областта на вътрешния пазар, за които е необходим обмен на информация между администрациите на държавите-членки. Тъй като IMI позволява сигурен и структуриран обмен на информация между компетентните органи по електронен път и чрез нея компетентните органи могат лесно да идентифицират съответния събеседник в друга държава-членка и да комуникират помежду си бързо и ефективно, е подходящо тази система да се използва за обмен на информация за целите на Директива 2006/123/ЕО.

(3)

За да могат компетентните органи на държавите-членки да обменят ефективно информация по електронен път, е необходимо да се определят практическите процедури за такъв обмен чрез IMI.

(4)

Освен искания за информация и осъществяване на проверки, инспекции и разследвания, както и предоставянето на отговор при такива искания, в Директива 2006/123/ЕО се предвиждат два специфични механизма за обмен на информация: обмен на информация относно сериозни специфични действия или обстоятелства, свързани с дейност по предоставяне на услуга, които могат да причинят сериозна вреда на здравето или безопасността на хората или на околната среда („предупреждения“) в съответствие с член 29, параграф 3 и член 32, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО, и обмен на информация относно извънредни мерки във връзка с безопасността на услуги („дерогации в конкретни случаи“) в съответствие с член 18 и член 35 от Директива 2006/123/ЕО.

(5)

Тъй като предупрежденията се отнасят най-вече за сериозни заплахи за здравето или безопасността на хората или на околната среда, доброто сътрудничество между компетентните органи в различните държави-членки е от съществено значение за отстраняването на съответната заплаха и за информиране на тези органи за предприетите действия от други органи, както и за преустановяването или продължаването на заплахата. За да се осигури ефективен надзор от страна на компетентните органи на доставчиците и на предоставяните от тях услуги, както и подходяща защита на личните данни, съдържащи се в предупрежденията, е необходимо да се предвиди преустановяване на предупреждения, които са отправени от държава-членка в съответствие с Директива 2006/123/ЕО, когато условията по член 29, параграф 3 и член 32, параграф 1 вече не съществуват. За държавите-членки следва да е възможно да отхвърлят предложения за преустановяване на предупреждение, когато заплахата за сериозна вреда за здравето или безопасността на хората или на околната среда продължава да съществува.

(6)

В съответствие с член 43 от Директива 2006/123/ЕО изпълнението и прилагането на посочената директива и особено разпоредбите за надзор се съобразяват с правилата за защита на личните данни, както са предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (3), както и в съответствие с Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (4). В тази връзка обменът на информация по електронен път между държавите-членки следва да се осъществява в съответствие с правилата за защитата на личните данни, както са предвидени в директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО. Обработката на информация от Комисията следва да се осъществява в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (5).

(7)

С цел да се осигури високо равнище на защита на личните данни при действието на IMI, Комисията прие Решение 2008/49/ЕО от 12 декември 2007 г. относно защитата на личните данни при въвеждането на информационна система за вътрешния пазар (IMI) (6) и Препоръка 2009/329/ЕО от 26 март 2009 г. относно насоки за защита на данните за информационна система за вътрешния пазар (IMI) (7).

(8)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 40 от Директива 2006/123/ЕО,

а)

искания за информация и осъществяване на проверки, инспекции и разследвания, както и предоставянето на отговор при такива искания, в съответствие с глава VI от Директива 2006/123/ЕО;

б)

предупреждения, в съответствие с член 29, параграф 3 и член 32, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО;

в)

искания и нотификации в конкретни случаи, в съответствие с процедурата в член 35, параграф 2, параграф 3 и параграф 6 от Директива 2006/123/ЕО.

а)

изпращане на искания;

б)

изпращане на искания за допълнителна информация;

в)

приемане на искания;

г)

препращане на искания;

д)

отговор на искания;

а)

изпращане на предупреждения, когато са изпълнени установените в член 29, параграф 3 и член 32, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО условия;

б)

изпращане на искания за допълнителна информация при предупреждения;

в)

оттегляне на предупреждения, които са изпратени без да са изпълнени установените в член 29, параграф 3 и член 32, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО условия;

г)

поправяне на съдържащата се в предупрежденията информация;

д)

изпращане на предложения за преустановяване на предупреждения;

е)

отхвърляне на предложения за преустановяване на предупреждения;

ж)

преустановяване на предупреждения, когато установените в член 29, параграф 3 и член 32, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО условия вече не са изпълнени;

а)

изпращане на искане до държавата-членка на установяване в съответствие с член 35, параграф 2 от Директива 2006/123/ЕО;

б)

отговор на искане, изпратено в съответствие с член 35, параграф 2 от Директива 2006/123/ЕО;

в)

изпращане на нотификация на Комисията и на държавата-членка на установяване в съответствие с член 35, параграф 3 и член 35, параграф 6 от Директива 2006/123/ЕО;

г)

автоматично информиране на координатора относно действията, предвидени в букви а), б) и в).

7.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 263/35

(1)

По силата на Решение 2008/477/ЕО държавите-членки трябва да определят и впоследствие да предоставят на неизключителна основа радиочестотната лента 2 500—2 690 MHz за наземни системи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги, при условие че са спазени определени параметри, не по-късно от 13 декември 2008 г.

(2)

Член 2, параграф 2 от Решение 2008/477/ЕО постановява, че държавите-членки могат да поискат чрез дерогация преходни периоди, които могат да включват договорености за съвместно използване на радиочестотния спектър в съответствие с член 4, параграф 5 от Решение № 676/2002/ЕО.

(3)

Франция информира Комисията, че тъй като понастоящем тази радиочестотна лента е запазена изключително за използване от оборудване за мобилни електронни съобщения за нуждите на националната сигурност (системата RUBIS), тя не е в състояние да приложи своевременно изискванията на Решение 2008/477/ЕО.

(4)

С писмо от 15 декември 2008 г. Франция поиска временна дерогация от тези изисквания, за да може да продължи да използва това оборудване, докато изгражда нова система, използваща различна радиочестотна лента. С писмо от 29 юни 2009 г. бяха представени допълнителни уточнения във връзка с това искане.

(5)

Франция представи достатъчна техническа обосновка на своето искане, основаваща се по-конкретно на необходимостта от запазване на състоянието на пълна оперативност и непрекъснати функции на настоящата съобщителна система RUBIS в периода на миграцията, както и на необходимото време за набавянето чрез публична поръчка и за инсталирането на новото оборудване.

(6)

С приключването на първата фаза на прилагане на 1 януари 2012 г., радиочестотната лента 2 500—2 690 MHz ще бъде предоставена за ползване в най-гъсто населените райони на Франция в съответствие с Решение 2008/477/ЕО. Втората фаза ще обхване всички останали райони, като радиочестотната лента в тях ще бъде освободена до 31 декември 2013 г., с изключение на Корсика, където диапазонът ще бъде предоставен за ползване до 31 май 2014 г.

(7)

Предвид плануваната продължителност на миграцията и за да се гарантира възможно най-кратък преходен период, френските органи започнаха процеса на миграция на 1 юли 2009 г.

(8)

Правилното управление на преходния период ще бъде подпомогнато от доклад за напредъка на миграцията и изпълнението на задълженията.

(9)

Членовете на Комитета по радиочестотния спектър посочиха на своето заседание на 2 октомври 2008 г., че не възразяват срещу тази преходна дерогация.

(10)

Поисканата дерогация няма да забави неоснователно прилагането на Решение 2008/477/ЕО и няма да създаде неправомерни разлики между държавите-членки в областта на конкуренцията или нормативното регулиране. Молбата е основателна и преходната дерогация би била подходящо средство за улесняване на пълното прилагане на Решение 2008/477/ЕО на Комисията,