ISSN 1830-3617

doi:10.3000/18303617.L_2009.211.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 211

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 52
14 август 2009 г.


Съдържание

 

I   Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия ( 1 )

1

 

*

Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 ( 1 )

15

 

*

Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005 ( 1 )

36

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО ( 1 )

55

 

*

Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО ( 1 )

94

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

РЕГЛАМЕНТИ

14.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 211/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 713/2009 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 юли 2009 година

за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

В съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавено „Енергийна политика за Европа“, се подчертава значението на завършването на вътрешния пазар на електроенергия и на природен газ. Подобряването на регулаторната рамка на общностно равнище е определено като ключова мярка за постигането на тази цел.

(2)

С Решение 2003/796/ЕО (4) на Комисията беше създадена независима консултативна група по въпросите на електроенергията и природния газ, наречена Европейска група на регулаторите по въпросите на електроенергията и природния газ („ERGEG“), която да улесни консултацията, координацията и сътрудничеството между регулаторните органи в държавите-членки и между тези органи и Комисията, с цел да се консолидират вътрешните пазари на електроенергия и природен газ. Тази група се състои от представители на националните регулаторни органи, създадени съгласно Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (5) и съгласно Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (6).

(3)

Работата, извършена от ERGEG след нейното създаване, има положителен принос за вътрешните пазари на електроенергия и природен газ. При все това в сектора е общопризнато и е предложено от самата ERGEG да се премине от доброволно сътрудничество между националните регулаторни органи към сътрудничество в рамките на структура на Общността с ясна компетентност и правомощия да приема самостоятелни регулаторни решения в редица конкретни случаи.

(4)

Европейският съвет от 8 и 9 март 2007 г. прикани Комисията да предложи мерки за установяване на независим механизъм за сътрудничество между националните регулатори.

(5)

За да бъдат постигнати целите на енергийната политика на Общността, държавите-членки следва тясно да си сътрудничат, като премахват пречките пред трансграничния обмен на електроенергия и природен газ. Въз основа на оценка на въздействието във връзка с изискваните ресурси за функционирането на централен орган бе направено заключението, че един независим централен орган предлага редица дългосрочни преимущества в сравнение с други възможности. Следва да се създаде Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия („Агенцията“), за да запълни празнотите в регулирането на общностно равнище и да допринесе за ефективното функциониране на вътрешните пазари на електроенергия и природен газ. Агенцията следва също да предостави възможност на националните регулаторни органи да засилят своето сътрудничество на общностно равнище и да участват, на основата на взаимността, в упражняването на свързаните с Общността функции.

(6)

Агенцията следва да осигури правилното координиране и, когато е необходимо, извършване на общностно равнище на регулаторните функции, осъществявани от националните регулаторни органи в съответствие с Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (7) и Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (8). За тази цел е необходимо да се гарантира независимостта на Агенцията от производителите на електроенергия и газ, операторите на преносни и разпределителни системи, публични или частни, и потребители и да се гарантира съответствието на нейните действия с правото на Общността, нейния технически и регулаторен капацитет, нейната прозрачност, податливост на демократичен контрол и ефикасност.

(7)

Агенцията следва да наблюдава регионалното сътрудничество между операторите на преносни системи в секторите на електроенергия и на газ, както и осъществяването на задачите на Европейската мрежа от оператори на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС за електроенергия) и тези на Европейските мрежи от оператори на преносни системи за газ (ЕМОПС за газ). Участието на Агенцията е ключово, за да се гарантира, че сътрудничеството между операторите на преносни системи се осъществява по ефикасен и прозрачен начин в полза на вътрешните пазари на електроенергия и природен газ.

(8)

В сътрудничество с Комисията, с държавите-членки и със съответните национални органи, Агенцията следва да наблюдава вътрешните пазари за електроенергия и природен газ и да информира Европейския парламент, Комисията и националните органи за своите констатации, когато това е уместно. Тези задачи по наблюдение на Агенцията не следва нито да дублират, нито да възпрепятстват наблюдението от Комисията или националните органи, по-специално от националните органи по конкуренция.

(9)

Агенцията играе важна роля за изработването на рамкови насоки, които имат необвързващ характер (рамкови насоки), с които мрежовите кодекси трябва да са в съответствие. Също така се счита за подходящо за Агенцията и в съответствие с целта ѝ тя да участва в преразглеждането на мрежовите кодекси (както при тяхното създаване, така и при изменението им), с цел да гарантира, че те са в съответствие с рамковите насоки, преди да ги препоръча на Комисията за приемане.

(10)

Целесъобразно е да се създаде интегрирана рамка, в която националните регулаторни органи да могат да участват и да си сътрудничат. Тази рамка следва да улесни еднаквото прилагане на законодателството в областта на вътрешния пазар на електроенергия и природен газ в цялата Общност. На Агенцията следва да бъде предоставено правомощие да приема самостоятелни решения по отношение на ситуации, засягащи повече от една държава-членка. Това правомощие следва, при определени условия, да обхваща технически въпроси, регулаторния режим за инфраструктурата за електроенергия и природен газ, която свързва или която може да свърже поне две държави-членки и като краен случай освобождавания от правилата на вътрешния пазар на нови междусистемни електропроводи и нова инфраструктура за газ, разположени в повече от една държава-членка.

(11)

Доколкото Агенцията има цялостен поглед върху дейността на националните регулаторни органи, тя следва да има консултативна роля спрямо Комисията, останалите институции на Общността и националните регулаторни органи по всички въпроси, свързани с целта, за която е създадена. Тя следва също така да бъде задължена да докладва на Комисията, когато установи, че сътрудничеството между операторите на преносни системи не дава необходимите резултати или че даден национален регулаторен орган, чието решение не е в съответствие с насоките, не прилага правилно становището, препоръката или решението на Агенцията.

(12)

Агенцията следва също така да може да дава препоръки, които да подпомагат регулаторните органи и участниците на пазара при обмена на добри практики.

(13)

Агенцията следва да се консултира със заинтересованите страни, когато това е целесъобразно, и да им дава достатъчна възможност да коментират предлаганите мерки, като например мрежови кодекси и правилници.

(14)

Агенцията следва да допринася за изпълнението на насоките относно трансевропейските енергийни мрежи, установени с Решение № 1364/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година за определяне на насоките за трансевропейските енергийни мрежи (9), по-специално когато дава становище относно необвързващите десетгодишни планове за развитие на мрежата в цялата Общност (планове за развитие на мрежата в цялата Общност) в съответствие с член 6, параграф 3 от настоящия регламент.

(15)

Агенцията следва да допринася за усилията за повишаване на енергийната сигурност.

(16)

Структурата на Агенцията следва да бъде адаптирана да посреща специфичните нужди на енергийното регулиране. По-конкретно, необходимо е изцяло да се вземе предвид специфичната роля на националните регулаторни органи, както и да се гарантира тяхната независимост.

(17)

Управителният съвет следва да има необходимите правомощия да изготвя бюджета, да проверява неговото изпълнение, да съставя вътрешни правила, да приема финансов правилник и да назначава директор. За подновяване на членовете на управителния съвет, назначавани от Съвета, следва да се използва ротационна система, която да осигурява балансирано участие във времето на държавите-членки. Управителният съвет следва да действа независимо и обективно в интерес на обществеността и следва да не търси или следва политически инструкции.

(18)

Агенцията следва да има необходимите правомощия да осъществява регулаторните си функции по ефикасен, прозрачен, обоснован и най-вече независим начин. Независимостта на Агенцията от производителите на електроенергия и газ и от операторите на преносни и разпределителни системи е не само ключов принцип на доброто управление, но също така основна предпоставка за осигуряване на доверието на пазара. Без това да засяга действията на неговите членове от името на съответните им национални органи, Съветът на регулаторите следва да действа независимо от каквито и да е пазарни интереси, следва да избягва конфликти на интереси и следва да не търси или приема инструкции или да не приема препоръки от което и да е правителство на държава-членка, от Комисията или от което и да е друго публично или частно образувание. Решенията на Съвета на регулаторите следва същевременно да са в съответствие с правото на Общността по отношение на енергията, като например вътрешния пазар на енергия, околната среда, и конкуренцията. Съветът на регулаторите следва да докладва на институциите на Общността относно своите становища, препоръки и решения.

(19)

С цел съкращаване на процедурата, когато Агенцията има правомощия да взема решения, на заинтересованите страни следва да се предостави право на обжалване пред Апелативен съвет, който следва да бъде част от Агенцията, но да бъде независим както от нейната административна, така и от нейната регулаторна структура. В интерес на приемствеността при назначаването или подновяването на членовете на Апелативния съвет следва да се дава възможност за частично подновяване на членовете на Апелативния съвет. Решенията на Апелативния съвет може да бъдат обжалвани пред Съда на Европейските общности.

(20)

Агенцията следва да се финансира главно от общия бюджет на Европейския съюз чрез такси и доброволни вноски. По-специално, ресурсите, които в момента са обединени от регулаторните органи за сътрудничеството им на общностно равнище, следва да продължат да бъдат на разположение на Агенцията. Бюджетната процедура на Общността следва да остане приложима по отношение на каквито и да било субсидии, платими от общия бюджет на Европейския съюз. Освен това одитът на отчетите следва да се осъществява от Сметната палата в съответствие с член 91 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (10).

(21)

След създаването на Агенцията бюджетният орган следва редовно да извършва оценка на нейния бюджет, като взема предвид обема и качеството на работата ѝ. Бюджетният орган следва да гарантира съблюдаването на най-високи стандарти за ефикасност.

(22)

Агенцията следва да има персонал с високи професионални качества. По-специално, тя следва да се възползва от компетентността и опита на служители, командировани от националните регулаторни органи, Комисията и държавите-членки. За служителите на Агенцията следва да се прилагат Правилникът за длъжностните лица на Европейските общности („Правилник за длъжностните лица“) и Условията за работа на други служители на Европейските общности („Условия за работа“), установени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 (11), както и правилата, приети съвместно от институциите на Европейската общност за целите на тяхното прилагане. Управителният съвет, съгласувано с Комисията, следва да приема необходимите правила за прилагане.

(23)

Агенцията следва да прилага общите правила по отношение на публичния достъп до документи, съхранявани от органи на Общността. Управителният съвет следва да установи практическите мерки за защита на чувствителна търговска информация и лични данни.

(24)

Агенцията следва да се отчита пред Европейския парламент, Съвета и Комисията, когато е подходящо.

(25)

Държави, които не са членки на Общността, следва да могат да участват в работата на Агенцията в съответствие с подходящи споразумения, които ще бъдат сключени от Общността.

(26)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение № 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (12).

(27)

По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема насоките, необходими в ситуации, в които Агенцията придобива компетентност да взема решения относно условията и реда за достъпа до и оперативната сигурност на трансграничната инфраструктура. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(28)

Комисията следва да представя на Европейския парламент и на Съвета най-късно три години от датата, на която първият директор е встъпил в длъжност, и на всеки четири години след това доклад относно специфичните задачи на Агенцията и постигнатите резултати, придружен от всякакви подходящи предложения. В този доклад Комисията следва да отправя предложения относно допълнителни задачи за Агенцията.

(29)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно участие и сътрудничество на националните регулаторни органи на общностно равнище, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

СЪЗДАВАНЕ И ПРАВЕН СТАТУС

Член 1

Предмет

1.   С настоящия регламент се създава Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия („Агенцията“).

2.   Целта на Агенцията е да се подпомагат регулаторните органи, посочени в член 35 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (7) и член 39 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (8) в изпълнението на общностно равнище на регулаторните задачи, осъществявани в държавите-членки и при необходимост да координира тяхната дейност.

3.   Докато сградите на Агенцията бъдат подготвени, тя ще ползва сгради на Комисията.

Член 2

Правен статус

1.   Агенцията е орган на Общността, който притежава правосубектност.

2.   Във всяка държава-членка Агенцията се ползва с най-широката правоспособност, предоставяна на юридически лица съгласно националното законодателство. По-специално, тя може да придобива или да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и да е страна по съдебни производства.

3.   Агенцията се представлява от директора ѝ.

Член 3

Състав

Агенцията се състои от:

а)

Управителен съвет, който изпълнява задачите, определени в член 13;

б)

Съвет на регулаторите, който изпълнява задачите, определени в член 15;

в)

Директор, който изпълнява задачите, определени в член 17; и

г)

Апелативен съвет, който изпълнява задачите, определени в член 19.

Член 4

Видове актове на Агенцията

Агенцията:

а)

издава становища и препоръки, адресирани до операторите на преносни системи;

б)

издава становища и препоръки, адресирани до регулаторните органи;

в)

издава становища и препоръки, адресирани до Европейския парламент, Съвета или Комисията;

г)

взема самостоятелни решения в специфични случаи, посочени в членове 7, 8 и 9; и

д)

представя на Комисията необвързващи рамкови насоки (рамкови насоки) в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия (13) и член 6 от Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ (14).

ГЛАВА II

ЗАДАЧИ

Член 5

Общи задачи

Агенцията може, по искане на Европейския парламент, Съвета, Комисията или по своя собствена инициатива, да предоставя становища или препоръки на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията по всички въпроси, свързани с целта, за която тя е създадена.

Член 6

Задачи по отношение на сътрудничествотомежду операторите на преносни системи

1.   Агенцията дава на Комисията становища относно проекта на устав, списъка на членовете и проекта на процедурен правилник на ЕМОПС за електроенергия в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 714/2009 и тези на ЕМОПС за газ съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2009.

2.   Агенцията следи изпълнението на задачите на ЕМОПС за електроенергия, посочени в член 9 от Регламент (ЕО) № 714/2009 и на ЕМОПС за газ, посочени в член 9 от Регламент (ЕО) № 715/2009.

3.   Агенцията дава становища:

а)

на ЕМОПС за електроенергия, в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 714/2009 и на ЕМОПС за газ в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2009 относно мрежовите кодекси, и

б)

на ЕМОПС за електроенергия, в съответствие с член 9, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 714/2009 и на ЕМОПС за газ, в съответствие с член 9, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 715/2009 относно проекта на годишна работна програма, проекта на план за развитие на мрежата в цялата Общност, както и относно други съответни документи, посочени в член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 714/2009 и в член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 715/2009, като взема предвид целите за недискриминация, ефективна конкуренция и ефикасно и сигурно функциониране на вътрешните пазари на електроенергия и природен газ.

4.   Агенцията, на основата на факти, дава надлежно мотивирани становища, както и препоръки, на ЕМОПС за електроенергия, ЕМОПС за газ, на Европейския парламент, Съвета и Комисията, когато прецени, че проектът на годишна работна програма или проектът на план за развитие на мрежата в цялата Общност, представени ѝ в съответствие с член 9, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕО) № 714/2009 и член 9, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕО) № 715/2009 не допринасят за недискриминация, ефективна конкуренция и ефикасно функциониране на пазара или достатъчно равнище на трансгранични междусистемни връзки, отворени за достъп на трети страни, или не спазват съответните разпоредби на Директива 2009/72/ЕО и Регламент (ЕО) № 714/2009 или на Директива 2009/73/ЕО и на Регламент (ЕО) № 715/2009.

Агенцията участва в разработването на мрежовите кодекси в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 714/2009 и член 6 от Регламент (ЕО) № 715/2009.

Агенцията представя необвързваща рамкова насока на Комисията при поискване съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 714/2009 или член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2009. Агенцията преразглежда необвързващата рамкова насока и я представя отново на Комисията при поискване съгласно член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 714/2009 или член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 715/2009.

Агенцията предоставя мотивирано становище на ЕМОПС за електроенергия и ЕМОПС за газ относно мрежовите кодекси в съответствие с член 6, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 714/2009 и член 6, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 715/2009.

Агенцията представя мрежовия кодекс на Комисията и може да препоръча той да бъде приет съгласно член 6, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 714/2009 или член 6, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 715/2009. Агенцията подготвя и представя проект на мрежови кодекс на Комисията при поискване съгласно член 6, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 714/2009 или член 6, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 715/2009.

5.   Агенцията дава на Комисията надлежно мотивирано становище в съответствие с член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 714/2009 или член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 715/2009, в случай че ЕМОПС за електроенергия или ЕМОПС за газ не е успяла да приложи мрежови кодекс, изработен съгласно член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 714/2009 или член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2009, или мрежови кодекс, който е бил разработен в съответствие с член 6, параграфи 1—10 от посочените регламенти, но не е бил приет от Комисията съгласно член 6, параграф 11 от посочените регламенти.

6.   Агенцията наблюдава и анализира изпълнението на мрежовите кодекси и насоките, приети от Комисията, в съответствие с член 6, параграф 11 от Регламент (ЕО) № 714/2009 и в член 6, параграф 11 от Регламент (ЕО) № 715/2009 и тяхното въздействие върху хармонизирането на приложимите правила, целящи улесняване на интегрирането на пазара, както и върху недискриминацията, ефективната конкуренция и ефикасното функциониране на пазара, и докладва на Комисията.

7.   Агенцията наблюдава напредъка в изпълнението на проекти за създаване на нов междусистемен капацитет.

8.   Агенцията наблюдава изпълнението на плановете за развитие на мрежата в цялата Общност. Ако Агенцията установи несъответствия между такъв план и неговото изпълнение, тя проучва причините за тези несъответствия и дава препоръки на съответните оператори на преносни системи, на националните регулаторни органи или други компетентни органи с оглед на извършване на инвестициите съгласно планове за развитие на мрежата в цялата Общност.

9.   Агенцията наблюдава регионалното сътрудничество между операторите на преносни системи по член 12 от Регламент (ЕО) № 714/2009 и член 12 от Регламент (ЕО) № 715/2009 и отчита надлежно резултата от това сътрудничество при изготвянето на своите становища, препоръки и решения.

Член 7

Задачи по отношение на националните регулаторни органи

1.   Агенцията приема индивидуални решения по технически въпроси, когато тези решения са предвидени в Директива 2009/72/ЕО, Директива 2009/73/ЕО, Регламент (ЕО) № 714/2009 или Регламент (ЕО) № 715/2009.

2.   В съответствие с работната си програма или по искане на Комисията Агенцията може да издава препоръки, за да подпомогне регулаторните органи и участниците на пазара при обмена на добри практики.

3.   Агенцията предоставя рамка, в която националните регулатори могат да си сътрудничат. Тя насърчава сътрудничеството между националните регулаторни органи и между регулаторни органи на регионално и общностно равнище и отчита надлежно резултата от такова сътрудничество при изготвянето на своите становища, препоръки и решения. Когато Агенцията счита, че се изискват обвързващи правила за такова сътрудничество, тя отправя необходимите препоръки до Комисията.

4.   По искане на регулаторен орган или на Комисията Агенцията предоставя основано на фактите становище относно съответствието на дадено решение на регулаторен орган с насоките, посочени в Директива 2009/72/ЕО, Директива 2009/73/ЕО, Регламент (ЕО) № 714/2009 или Регламент (ЕО) № 715/2009, или с други съответни разпоредби на посочените директиви или регламенти.

5.   Когато национален регулаторен орган не се съобрази със становището на Агенцията, посочено в параграф 4, в рамките на четири месеца от деня на получаване, Агенцията уведомява Комисията и съответната държава-членка за това.

6.   Когато в конкретен случай национален регулаторен орган срещне затруднения с прилагането на насоките, посочени в Директива 2009/72/ЕО, Директива 2009/73/ЕО, Регламент (ЕО) № 714/2009 или Регламент (ЕО) № 715/2009, той може да поиска становище от Агенцията. Агенцията предоставя становището си след консултация с Комисията в срок от три месеца от получаването на такова искане.

7.   Агенцията взема решение относно реда и условията за достъп до и оперативна сигурност на инфраструктура за електроенергия и газ, която свързва или би могла да свърже поне две държави-членки (трансгранична инфраструктура) в съответствие с член 8.

Член 8

Задачи по отношение на реда и условията за достъп дои оперативна сигурност на трансгранична инфраструктура

1.   За трансгранична инфраструктура Агенцията взема решения относно тези регулаторни въпроси, които попадат в областите на компетентност на национални регулаторни органи, които могат да включват реда и условията за достъп и оперативна сигурност само:

а)

когато компетентните национални регулаторни органи не са постигнали споразумение в рамките на период от шест месеца от деня, на който случаят е бил предаден на последния от тези регулаторни органи; или

б)

въз основа на съвместно искане от компетентните национални регулаторни органи.

Компетентните национални регулаторни органи могат съвместно да поискат удължаване на срока, посочен в буква а), с до шест месеца.

При подготовката на решението си Агенцията се консултира с националните регулаторни органи и съответните оператори на преносни системи и се уведомява за предложенията и забележките на всички съответни оператори на преносни системи.

2.   Редът и условията за достъп до трансгранична инфраструктура включват:

а)

процедура за разпределяне на капацитета;

б)

времева рамка за разпределението;

в)

поделяне на приходите от претоварване; и

г)

налагане на такси на ползвателите на инфраструктурата, посочени в член 17, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 714/2009 или член 36, параграф 1, буква г) oт Директива 2009/73/ЕО.

3.   Когато даден случай е отнесен до Агенцията по силата на параграф 1, Агенцията:

а)

предоставя решението си в рамките на период от шест месеца от деня на отнасяне на случая; и

б)

ако е необходимо, може да предостави временно решение, за да гарантира, че е защитена сигурността на доставките или оперативната сигурност на въпросната инфраструктура.

4.   Комисията може да приеме насоки за случаите, при които Агенцията придобива компетентност да взема решения относно реда и условията за достъп до и оперативна сигурност на трансгранична инфраструктура. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 2 от настоящия регламент.

5.   Когато регулаторните въпроси, посочени в параграф 1, обхващат също така изключения по смисъла на член 17 от Регламент (ЕО) № 714/2009 или на член 36 от Директива 2009/73/ЕО, сроковете, определени в настоящия регламент и сроковете, предвидени от посочените разпоредби, не се кумулират.

Член 9

Други задачи

1.   Агенцията може да взема решение за освобождаване съгласно предвиденото в член 17, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 714/2009. Агенцията може също така да взема решение за освобождаване съгласно член 36, параграф 4 от Директива 2009/73/ЕО, когато съответната инфраструктура се намира на територията на повече от една държава-членка.

2.   По искане на Комисията, в съответствие с член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 714/2009 или член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 715/2009, Агенцията представя становище относно решения за сертифициране, взети от националните регулаторни органи.

При обстоятелства, ясно определени от Комисията в насоките, приети съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 714/2009 или член 23 от Регламент (ЕО) № 715/2009, и по въпроси, свързани с целта на създаването ѝ, Агенцията може да бъде натоварена с допълнителни задачи, които не включват правомощия за вземане на решения.

Член10

Консултации и прозрачност

1.   При изпълнението на задачите си, и по-специално в процеса на разработване на рамковите насоки в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 714/2009 или член 6 от Регламент (ЕО) № 715/2009, както и в процеса на предлагане на изменения в кодексите съгласно член 7 от който и да е от посочените регламенти, Агенцията се консултира обстойно на ранен етап с участниците на пазара, операторите на преносни системи, потребителите, крайните ползватели, а когато това е уместно и с органите по конкуренция, без да се засяга съответната им компетентност, по открит и прозрачен начин, особено когато задачите ѝ засягат операторите на преносни системи.

2.   Агенцията гарантира, че на обществеността и на заинтересованите страни се предоставя обективна, достоверна и леснодостъпна информация, по-специално по отношение на резултатите от нейната дейност, ако това е целесъобразно.

Всички документи и протоколи от консултационните заседания, проведени по време на разработването на рамковите насоки съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 714/2009 или член 6 от Регламент (ЕО) № 715/2009 или по време на изменянето на кодекси съгласно член 7 от който и да е от посочените регламенти, се оповестяват публично.

3.   Преди да се приемат рамковите насоки в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 714/2009 или член 6 от Регламент (ЕО) № 715/2009 или да се предлагат изменения на мрежови кодекси съгласно член 7 от който и да е от посочените регламенти, Агенцията посочва как са били взети предвид забележките, получени по време на консултациите и предоставя мотивите, когато тези забележки не са били следвани.

4.   Агенцията публикува на своя собствен интернет сайт поне дневния ред, справочните документи и, когато е уместно, протоколите от заседанията на Управителния съвет, на Съвета на регулаторите и на Апелативния съвет.

Член 11

Наблюдение и докладване относно секторитена електроенергията и природния газ

1.   В тясно сътрудничество с Комисията, държавите-членки и съответните национални органи, включително националните регулаторни органи, и без да се засягат правомощията на органите по конкуренция, Агенцията наблюдава вътрешните пазари на електроенергия и природен газ, и по-специално цените на дребно на електроенергия и природен газ, достъпа до мрежата, включително достъпа до електроенергия от възобновяеми енергийни източници, и спазването на правата на потребителите, установени в Директива 2009/72/ЕО и Директива 2009/73/ЕО.

2.   Агенцията публикува годишен доклад относно резултатите от дейността си по наблюдение в съответствие с параграф 1. В този доклад Агенцията посочва всички пречки пред завършването на вътрешните пазари на електроенергия и на природен газ.

3.   Когато публикува своя годишен доклад, Агенцията може да представи на Европейския парламент и на Комисията становище относно мерките, които биха могли да бъдат предприети за премахване на пречките, посочени в параграф 2.

ГЛАВА III

ОРГАНИЗАЦИЯ

Член 12

Управителен съвет

1.   Управителният съвет се състои от девет членове. Всеки член има по един заместник. Двама членове и техните заместници се назначават от Комисията, двама членове и техните заместници се назначават от Европейския парламент, а петима членове и техните заместници се назначават от Съвета. Член на Управителния съвет не може да бъде едновременно и член на Европейския парламент. Мандатът на членовете на Управителния съвет и техните заместници е четири години и може да бъде подновен еднократно. За първия мандат срокът е шест години за половината от членовете на Управителния съвет и техните заместници.

2.   Управителният съвет избира своя председател и своя заместник-председател измежду членовете си. Заместник-председателят замества автоматично председателя в случай на невъзможност на последния да изпълнява функциите си. Мандатът на председателя и на заместник-председателя е две години и може да бъде подновен еднократно. При всички случаи обаче мандатът на председателя и на заместник-председателя изтича в момента, когато те престанат да бъдат членове на Управителния съвет.

3.   Заседанията на Управителния съвет се свикват от неговия председател. Председателят на съвета на регулаторите или определен от тях представител от съвета на регулаторите, и директорът участват в разискванията без право на глас, освен ако Управителният съвет не реши друго по отношение на директора. Управителният съвет заседава поне два пъти в годината на редовни сесии. Допълнително той може да заседава по инициатива на неговия председател, по искане на Комисията или по искане на най-малко една трета от неговите членове. Управителният съвет може да покани да участва в заседанията му като наблюдател всяко лице, чието становище може да бъде от интерес. Членовете на Управителния съвет могат да бъдат подпомагани от съветници или експерти при условията на неговия процедурен правилник. Секретариатът на Управителния съвет се осигурява от Агенцията.

4.   Решенията на Управителния съвет се приемат с мнозинство от две трети от присъстващите членове, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго. Всеки член на Управителния съвет или заместник има право на един глас.

5.   В процедурния правилник по-подробно се определят:

а)

редът относно гласуването и по-специално условията, въз основа на които един член може да действа от името на друг член, както и изискванията за кворум, когато е необходимо; и

б)

редът относно принципа на ротация, приложим за подновяване на членовете на Управителния съвет, които се назначават от Съвета, така че да се осигури балансирано участие на държавите-членки във времето.

6.   Член на Управителния съвет не е член на Съвета на регулаторите.

7.   Членовете на Управителния съвет се ангажират да действат независимо и обективно в обществен интерес, без да търсят или да следват политически инструкции. За целта всеки член прави писмена декларация за обвързване и декларация за интереси, като посочва или отсъствието на интереси, за които би могло да се счита, че накърняват независимостта му, или за наличието на преки или косвени интереси, за които би могло да се счита, че накърняват независимостта му. Тези декларации се оповестяват публично всяка година.

Член13

Задачи на Управителния съвет

1.   След като се консултира със Съвета на регулаторите и след като е получил положителното му становище в съответствие с член 15, параграф 2, Управителният съвет назначава директор в съответствие с член 16, параграф 2.

2.   Управителният съвет официално назначава членовете на Съвета на регулаторите в съответствие с член 14, параграф 1.

3.   Управителният съвет официално назначава членовете на Апелативния съвет в съответствие с член 18, параграфи 1 и 2.

4.   Управителният съвет гарантира, че Агенцията осъществява мисията си и изпълнява поставените ѝ в съответствие с настоящия регламент задачи.

5.   Всяка година преди 30 септември, след консултация на Комисията и след като е получил одобрение от Съвета на регулаторите съгласно член 15, параграф 3, Управителният съвет приема работната програма на Агенцията за следващата година и я предава на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Работната програма се приема, без това да противоречи на ежегодната бюджетна процедура, и се оповестява публично.

6.   Управителният съвет приема и, ако е необходимо, преразглежда многогодишна програма. Това преразглеждане става въз основа на доклад за оценка, изготвен от независим външен експерт по искане на управителния съвет. Тези документи се оповестяват публично.

7.   Управителният съвет упражнява бюджетните си правомощия в съответствие с членове 21—24.

8.   Управителният съвет решава, след като е получил съгласието на Комисията, дали да приема завещания, дарения или безвъзмездни средства от други източници от Общността, или доброволни вноски от държавите-членки или от регулаторните органи. В становището, което Управителният съвет предоставя в съответствие с член 24, параграф 5, изрично се разглеждат източниците на финансиране, уредени в настоящия параграф.

9.   Управителният съвет упражнява дисциплинарен контрол над директора, като се консултира със Съвета на регулаторите.

10.   При необходимост Управителният съвет изготвя правила на Агенцията за прилагане на Правилника за длъжностните лица в съответствие с член 28, параграф 2.

11.   Управителният съвет предприема практически мерки по отношение на правото на достъп до документи на Агенцията в съответствие с член 30.

12.   Управителният съвет приема и публикува годишния доклад за дейността на Агенцията въз основа на проекта на годишен доклад, посочен в член 17, параграф 8, и представя този доклад на Европейския парламент, Съвета, Комисията, Сметната палата, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите най-късно до 15 юни на всяка година. Годишният доклад за дейността на Агенцията съдържа независима част, одобрена от Съвета на регулаторите, относно регулаторните дейности на Агенцията през разглежданата година.

13.   Управителният съвет приема и публикува свой процедурен правилник.

Член 14

Съвет на регулаторите

1.   Съветът на регулаторите се състои от:

а)

висши представители на регулаторните органи, както е посочено в член 35, параграф 1 от Директива 2009/72/ЕО и член 39, параграф 1 от Директива 2009/73/ЕО и по един заместник от държава-членка от настоящите висши служители на тези органи;

б)

един представител на Комисията без право на глас.

В Съвета на регулаторите може да бъде допуснат само по един представител на държава-членка от националния регулаторен орган.

Всеки национален регулаторен орган отговаря за определянето на заместника измежду настоящите служители на националния регулаторен орган към момента.

2.   Съветът на регулаторите избира председател и заместник-председател измежду членовете си. Заместник-председателят замества председателя при невъзможност на последния да изпълнява функциите си. Мандатът на председателя и заместник-председателя е две и половина години и е подновяем. При всички случаи обаче мандатът на председателя и заместник-председателя изтича, когато се прекратява тяхното членство в Съвета на регулаторите.

3.   Съветът на регулаторите действа с мнозинство от две трети от присъстващите членове. Всеки член има право на един глас.

4.   Съветът на регулаторите приема и публикува свой процедурен правилник, в който са установени по-подробни разпоредби относно гласуването, по-специално условията, въз основа на които един член може да действа от името на друг член, както и изискванията за кворум, когато е уместно. Процедурният правилник може да предвиди конкретни методи на работа за разглеждането на въпроси, възникващи в контекста на инициативите за регионално сътрудничество.

5.   При изпълнението на предоставените му с настоящия регламент задачи и без това да засяга членовете му, действащи от името на съответния им регулаторен орган, Съветът на регулаторите действа независимо и нито търси, нито приема указания от което и да е правителство на държава-членка, от Комисията или от друго публично или частно образувание.

6.   Секретариатът на Съвета на регулаторите се осигурява от Агенцията.

Член 15

Задачи на Съвета на регулаторите

1.   Съветът на регулаторите предоставя становище на Директора относно становищата, препоръките и решенията, посочени в членове 5, 6, 7, 8 и 9, които се разглеждат с оглед да бъдат приети. Освен това, Съветът на регулаторите предоставя ръководни насоки на директора, в рамките на своята компетентност, относно изпълнението на задачите му.

2.   Съветът на регулаторите дава становище на Управителния съвет относно кандидата за директор в съответствие с член 13, параграф 1 и член 16, параграф 2. Съветът на регулаторите взема това решение с мнозинство от три четвърти от своите членове.

3.   Съветът на регулаторите, в съответствие с член 13, параграф 5 и член 17, параграф 6 и съгласно предварителния проект на бюджет, изготвен в съответствие с член 23, параграф 1, одобрява работната програма на Агенцията за следващата година и я представя до 1 септември на всяка година с оглед приемането ѝ от Управителния съвет.

4.   Съветът на регулаторите приема независимата част на годишния доклад относно регулаторните дейности в съответствие с член 13, параграф 12 и член 17, параграф 8.

5.   Европейският парламент може да покани председателя на Съвета на регулаторите или неговия заместник, като изцяло зачита независимостта им, да направят изявление пред негова компетентна комисия и да отговорят на въпросите, зададени от членовете на тази комисия.

Член 16

Директор

1.   Агенцията се управлява от нейния директор, който действа в съответствие с ръководните насоки, посочени в член 15, параграф 1, второ изречение и — когато това е предвидено в настоящия регламент — в съответствие със становищата на Съвета на регулаторите. Без да се засягат съответните роли на Управителния съвет и на Съвета на регулаторите във връзка със задачите на директора, директорът нито търси, нито приема указания от правителство, от Комисията или от друго публично или частно образувание.

2.   Директорът се назначава от Управителния съвет след получаване на положително становище от Съвета на регулаторите, въз основа на неговите качества, умения и опит, свързан със сектора на енергетиката, от списък с поне трима кандидати, предложени от Комисията, след публична покана за изразяване на интерес. Преди назначаването избраният от Управителния съвет кандидат може да бъде поканен да направи изявление пред компетентната комисия на Европейския парламент и да отговори на въпроси, поставени от неговите членове.

3.   Мандатът на директора е пет години. В хода на деветте месеца преди изтичането на този срок Комисията предприема оценка. При оценката Комисията разглежда по-специално:

а)

резултатите от дейността на директора;

б)

задълженията и потребностите на Агенцията през следващите години.

Оценката относно буква б) се изготвя с помощта на независим външен експерт.

4.   Управителният съвет, като действа по предложение на Комисията и след като се е запознал с доклада за оценка и със становището на Съвета на регулаторите за тази оценка, и ги е разгледал изключително внимателно, и само в случаите, когато това може да се обоснове със задълженията и изискванията на Агенцията, може да удължи еднократно мандата на директора с не повече от три години.

5.   Управителният съвет информира Европейския парламент за намерението си да удължи мандата на директора. В едномесечен срок преди удължаването на неговия мандат директорът може да бъде поканен да направи изявление пред компетентната комисия на Европейския парламент и да отговори на въпроси, поставени от членовете на тази комисия.

6.   Ако мандатът не бъде удължен, директорът остава на поста си до назначаването на следващия директор.

7.   Директорът може да бъде отстранен от поста си единствено с решение на управителния съвет, след като е получил положително становище от Съвета на регулаторите. Управителният съвет взема това решение с мнозинство от три-четвърти от своите членове.

8.   Европейският парламент и Съветът може да поискат директорът на Агенцията да представи доклад за изпълнението на своите задължения. Европейският парламент може също така да покани директора да направи изложение пред негова компетентна комисия и да отговори на въпросите, поставени от членовете на тази комисия.

Член 17

Задачи на директора

1.   Директорът отговаря за представляването на Агенцията и нейното управление.

2.   Директорът подготвя дейността на Управителния съвет. Директорът участва в работата на Управителния съвет без право на глас.

3.   Директорът приема и публикува становищата, препоръките и решенията по членове 5, 6, 7, 8 и 9, за които е получено положително становище от Съвета на регулаторите.

4.   Директорът отговаря за изпълнението на годишната работна програма на Агенцията под ръководството на Съвета на регулаторите и под административния контрол на Управителния съвет.

5.   Директорът предприема всички необходими мерки, по-специално по отношение на приемането на вътрешни административни инструкции и публикуването на уведомления, за да осигури функционирането на Агенцията в съответствие с настоящия регламент.

6.   Всяка година директорът подготвя проект на работна програма на Агенцията за следващата година и я представя на Съвета на регулаторите, на Европейския парламент и на Комисията до 30 юни на текущата година.

7.   Директорът съставя предварителен проект на бюджет на Агенцията в съответствие с член 23, параграф 1 и изпълнява нейния бюджет в съответствие с член 24.

8.   Всяка година директорът подготвя проект на годишен доклад с независима част относно регулаторните дейности на Агенцията и част относно финансовите и административните въпроси.

9.   По отношение на персонала на Агенцията директорът упражнява правомощията по член 28, параграф 3.

Член18

Апелативен съвет

1.   Апелативният съвет се състои от шестима членове и шестима заместници, избрани измежду настоящи и бивши висши служители на националните регулаторни органи, органите по конкуренция или други национални или общностни институции, които имат съответен опит в енергийния сектор. Апелативният съвет избира свой председател. Решенията на Апелативния съвет се приемат с квалифицирано мнозинство от поне четирима от неговите шестима членове. Апелативният съвет се свиква, когато е необходимо.

2.   Членовете на Апелативния съвет официално се назначават от Управителния съвет по предложение на Комисията, след публична покана за изразяване на интерес и след консултация със Съвета на регулаторите.

3.   Мандатът на членовете на Апелативния съвет е пет години. Този мандат е подновяем. Членовете на Апелативния съвет са независими при вземането на решенията си. Те не се обвързват с инструкции. Те не изпълняват никакви други функции в Агенцията, в нейния Управителен съвет или в нейния Съвет на регулаторите. Член на Апелативния съвет не се отстранява по време на мандата си, освен ако не е установено виновно извършване на сериозно нарушение, и Управителният съвет взема решение за това след консултация със Съвета на регулаторите.

4.   Членовете на Апелативния съвет не вземат участие в никакви производства по обжалване, ако имат какъвто и да е личен интерес или ако преди това са участвали като представители на една от страните в производството, или ако са участвали при вземането на решението, което се обжалва.

5.   Ако по една от причините, посочени в параграф 4, или на всякакво друго основание член на Апелативния съвет счете, че негов колега не следва да участва в производство по обжалване, той уведомява за това Апелативния съвет. Всяка от страните в производството по обжалване може да направи искане за отвод на член на Апелативния съвет на всяко от основанията, посочени в параграф 4, или при съмнение за пристрастност. Искането за отвод ще е недопустимо, ако се основава на националността на члена или ако страната в производството по обжалване, въпреки че ѝ е било известно основание за искане на отвод, е предприела процесуални действия в производството по обжалване, различни от искане за отвод на член от състава на Апелативния съвет.

6.   Апелативният съвет решава какво действие да бъде предприето в случаите, посочени в параграфи 4 и 5 без участието на съответния член. За да се вземе такова решение, мястото на въпросния член се заема от неговия заместник в Апелативния съвет. Ако заместникът се намира в сходна ситуация като съответния член, то председателят посочва заместник измежду наличните заместници.

7.   Членовете на Апелативния съвет се ангажират да действат независимо в обществен интерес. За целта те правят писмена декларация за обвързване и писмена декларация за интереси, като посочват или отсъствието на интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост, или наличието на преки или косвени интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост. Тези декларации се оповестяват публично всяка година.

Член 19

Жалби

1.   Всяко физическо или юридическо лице, включително националните регулаторни органи, може да обжалва решение, посочено в членове 7, 8 или 9, на което то е адресат, както и всяко решение, което, макар и под формата на адресирано към друго лице решение, го засяга пряко и лично.

2.   Жалбата, заедно с изложението на основанията за нея, се подава писмено в Агенцията в срок от два месеца от деня на уведомяване за взетото решение на въпросното лице или, при липса на такова уведомяване, от деня на публикуване на решението от Агенцията. Апелативният съвет взема решение по жалбата в срок от два месеца от подаването на жалбата.

3.   Жалба, подадена по реда на параграф 1, няма суспензивен ефект. Апелативният съвет обаче може да спре изпълнението на оспорваното решение, ако прецени, че обстоятелствата го налагат.

4.   Ако жалбата е допустима, Апелативният съвет проверява дали тя е основателна. Той приканва толкова често, колкото е необходимо, страните в производството по обжалване да представят в определен срок забележки по направените от него уведомления или по съобщения от другите страни в процедурата по обжалване. Страните в производството по обжалване имат право на устни изказвания.

5.   В съответствие с настоящия член Апелативният съвет може да упражнява всяко от правомощията, които са от компетентността на Агенцията или да отнесе случая до компетентния орган на Агенцията. Последната е обвързана от решението на Апелативния съвет.

6.   Апелативният съвет приема и публикува свой процедурен правилник.

7.   Решенията на Апелативния съвет се публикуват от Агенцията.

Член 20

Искове пред Първоинстанционния съд и Съда на Европейските общности

1.   Решение, което е взето от Апелативния съвет или — когато той няма право да се произнася — от Агенцията, може да бъде оспорено пред Първоинстанционния съд или пред Съда на Европейските общности в съответствие с член 230 от Договора.

2.   Ако Агенцията не съумее да вземе решение, може да бъде заведен иск за бездействие пред Първоинстанционния съд или Съда на Европейските общности, в съответствие с член 232 от Договора.

3.   Агенцията се задължава да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Първоинстанционния съд или Съда на Европейските общности.

ГЛАВА IV

ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 21

Бюджет на Агенцията

1.   Приходите на Агенцията се състоят по-специално от:

а)

субсидия от Общността, включена в общия бюджет на Европейския съюз (раздел Комисия);

б)

такси, заплащани на Агенцията съгласно член 22;

в)

доброволни вноски от държавите-членки или от регулаторните органи, посочени член 13, параграф 8; и

г)

завещания, дарения или безвъзмездни средства съгласно член 13, параграф 8.

2.   Разходите на Агенцията обхващат разходи за персонал, административни и оперативни разходи.

3.   Приходите и разходите на Агенцията са балансирани.

4.   Всички приходи и разходи на Агенцията са предмет на прогнози за всяка финансова година, която съвпада с календарната година, и се включват в бюджета на Агенцията.

Член 22

Такси

1.   На Агенцията е дължима такса при искане за вземане на решение за освобождаване съгласно член 9, параграф 1.

2.   Таксите, посочени в параграф 1, се определят от Комисията.

Член 23

Изготвяне на бюджета

1.   До 15 февруари всяка година директорът съставя предварителен проект на бюджета, покриващ оперативните разходи и работната програма, очаквани за следващата финансова година, и го внася в Управителния съвет, заедно с неокончателно щатно разписание. Всяка година, въз основа на изготвения от директора предварителен проект на бюджет, Управителният съвет прави прогноза за приходите и разходите на Агенцията за следващата финансова година. Тази прогноза, която включва проект на щатно разписание, се предоставя от Управителния съвет на Комисията до 31 март. Преди приемането на прогнозата проектът, изготвен от директора, се изпраща на Съвета на регулаторите, който може да даде обосновано становище по него.

2.   Комисията изпраща прогнозата, посочена в параграф 1, на Европейския парламент и на Съвета („бюджетен орган“), заедно с предварителния проект на общ бюджет на Европейския съюз.

3.   Въз основа на прогнозата Комисията включва в предварителния проект на общ бюджет на Европейския съюз предвижданията, които тя счита за необходими за щатното разписание и за размера на средствата, които ще се предоставят от общия бюджет на Европейския съюз, в съответствие с член 272 от Договора.

4.   Бюджетният орган приема щатното разписание на Агенцията.

5.   Бюджетът на Агенцията се приема от Управителния съвет. Той става окончателен след последното одобрение на общия бюджет на Европейския съюз. Когато е необходимо, той се коригира съответно.

6.   Управителният съвет съобщава в най-кратък срок на бюджетния орган намерението си да изпълни всеки проект, който може да има значителни финансови последици за финансирането на бюджета на Агенцията, по-специално всеки проект, свързан със собственост, като наемането или закупуването на сгради. Управителният съвет уведомява Комисията за намерението си. Когато клон на бюджетния орган възнамерява да предостави становище, той уведомява Агенцията за намерението си в срок от две седмици от получаването на информация за проекта. При липса на отговор Агенцията може да пристъпи към планирания проект.

Член 24

Изпълнение и контрол на бюджета

1.   Директорът действа като разпоредител с бюджетни кредити и изпълнява бюджета на Агенцията.

2.   До 1 март след приключването на всяка финансова година счетоводителят на Агенцията изпраща на счетоводителя на Комисията и на Сметната палата предварителни отчети, придружени от доклада за управлението на бюджета и финансите за предходната финансова година. Счетоводителят на Агенцията също така изпраща отчета за управлението на бюджета и финансите на Европейския парламент и на Съвета до 31 март на следващата година. Счетоводителят на Комисията консолидира временните отчети на институциите и децентрализираните органи в съответствие с член 128 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (15) (Финансов регламент).

3.   До 31 март след приключването на всяка финансова година счетоводителят на Комисията изпраща на Сметната палата временните отчети на Агенцията, придружени от отчет за управлението на бюджета и финансите за предходната финансова година. Докладът за управлението на бюджета и финансите за съответната финансова година се изпраща също така и на Европейския парламент и на Съвета.

4.   След получаване на забележките на Сметната палата относно временните отчети на Агенцията в съответствие с член 129 от Финансовия регламент директорът, действащ на своя собствена отговорност, изготвя окончателния отчет на Агенцията и го предава за становище на Управителния съвет.

5.   Управителният съвет предоставя становище по окончателните отчети на Агенцията.

6.   Директорът предава окончателните отчети, придружени от становището на Управителния съвет, до 1 юли след приключването на финансовата година, на Европейския парламент, Съвета, Комисията и Сметната палата.

7.   Окончателните отчети се публикуват.

8.   До 15 октомври директорът изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки. Той изпраща копие от този отговор на Управителния съвет и на Комисията.

9.   Директорът предоставя на Европейския парламент, по искане на последния и по начина, предвиден в член 146, параграф 3 от Финансовия регламент, цялата необходима информация за безпрепятственото прилагане на процедурата по освобождаване от отговорност за съответната финансова година.

10.   До 15 май на година N + 2 Европейският парламент, по препоръка на Съвета, действайки с квалифицирано мнозинство, освобождава от отговорност директора за изпълнението на бюджета за финансова година N.

Член 25

Финансови правила

Финансовите правила, приложими за Агенцията, се съставят от Управителния съвет след консултация с Комисията. Тези правила могат да се отклоняват от предвиденото в Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002, ако конкретните оперативни нужди за функционирането на Агенцията налагат това и само с предварителното съгласие на Комисията.

Член 26

Мерки за борба с измамите

1.   За целите на борбата с измамите, корупцията и други незаконни дейности се прилагат без никакви ограничения разпоредбите на Регламент (ЕО, Евратом) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (16).

2.   Агенцията се присъединява към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (17) и незабавно приема подходящите разпоредби, приложими по отношение на всички служители на Агенцията.

3.   Решенията относно финансирането и споразуменията, както и инструментите за прилагане, произтичащи от тях, изрично предвиждат, че при необходимост Сметната палата и ОLAF може да извършват проверки на място на бенефициерите на финансиране от Агенцията и на служителите, които отговарят за разпределението на тези парични средства.

ГЛАВА V

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 27

Привилегии и имунитети

Протоколът за привилегиите и имунитета на Европейските общности се прилага по отношение на Агенцията.

Член 28

Персонал

1.   За персонала на Агенцията, включително нейния директор, се прилагат Правилникът за длъжностните лица, Условията за работа и правилата, приети съвместно от институциите на Европейската общност за целите на прилагането на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа.

2.   Управителният съвет, съгласувано с Комисията, приема подходящи правила за прилагане в съответствие с предвиденото в член 110 от Правилника за длъжностните лица.

3.   По отношение на своя персонал Агенцията упражнява правомощията, които са предоставени на назначаващия орган съгласно Правилника за длъжностните лица и на органа, упълномощен да сключва трудови договори съгласно Условията за работа.

4.   Управителният съвет може да приема разпоредби, позволяващи командироването в Агенцията на национални експерти от държавите-членки.

Член 29

Отговорност на Агенцията

1.   В случай на недоговорна отговорност Агенцията, в съответствие с основните принципи, общи за законите на държавите-членки, следва да обезщети всяка вреда, причинена от нея или от нейните служители при изпълнение на техните задължения. Спорове с предмет обезщетяването на такива вреди са от компетентността на Съда на Европейските общности.

2.   Личната финансова и дисциплинарна отговорност на персонала на Агенцията по отношение на Агенцията се урежда от съответните разпоредби, които се прилагат за нейния персонал.

Член 30

Достъп до документи

1.   По отношение на документи, съхранявани от Агенцията, се прилага Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (18).

2.   Управителният съвет приема практически мерки за прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 до 3 март 2010 г.

3.   Решения, взети от Агенцията съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, може да бъдат предмет на жалба до Омбудсмана или на производство пред Съда на Европейските общности съгласно условията, установени съответно в членове 195 и 230 от Договора.

Член 31

Участие на трети държави

1.   Агенцията е отворена за участие на трети държави, сключили споразумения с Общността, съгласно които са приели и прилагат правото на Общността в областта на енергетиката, а когато това е уместно — в областите на околната среда и на конкуренцията.

2.   Съгласно съответните разпоредби на тези споразумения следва да бъдат направени договорености, в които се определят по-специално характерът, обхватът и процедурните аспекти на участието на тези държави в работата на Агенцията, включително разпоредби за финансовите вноски и персонала.

Член 32

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 33

Езиков режим

1.   Разпоредбите на Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 г. за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (19) се прилагат за Агенцията.

2.   Управителният съвет взема решения относно вътрешния езиков режим на Агенцията.

3.   Преводаческите услуги, необходими за функционирането на Агенцията, се извършват от Центъра за преводи на органите на Европейския съюз.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 34

Оценка

1.   Комисията, с помощта на независим външен експерт, извършва оценка на дейността на Агенцията. Тази оценка обхваща постигнатите от Агенцията резултати и нейните методи на работа по отношение на целта, мандата и задачите, определени с настоящия регламент и нейната годишна работна програма. Тази оценка се основава на обстойни консултации в съответствие с член 10.

2.   Комисията изпраща оценката, посочена в параграф 1, на Агенцията и на Съвета на регулаторите. Съветът на регулаторите издава препоръки във връзка с промени в настоящия регламент, Агенцията и нейните методи на работа до Комисията, която може да изпрати тези препоръки, заедно със своето собствено становище, както и с подходящи предложения, на Европейския парламент и на Съвета.

3.   Първият доклад за оценка се представя от Комисията на Европейския парламент и на Съвета до три години след като първият директор е встъпил в длъжност. След това Комисията представя оценка поне веднъж на всеки четири години.

Член 35

Влизане в сила и преходни разпоредби

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Членове 5—11 се прилагат от 3 март 2011 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 13 юли 2009 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

E. ERLANDSSON


(1)  ОВ C 211, 19.8.2008 г., стр. 23.

(2)  ОВ C 172, 5.7.2008 г., стр. 55.

(3)  Становище на Европейския парламент от 18 юни 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 9 януари 2009 г. (ОВ C 75 E, 31.3.2009 г., стр. 1) и Позиция на Европейския парламент от 22 април 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Решение на Съвета от 25 юни 2009 г..

(4)  ОВ C 296, 14.11.2003 г., стр. 34.

(5)  ОВ C 176, 15.7.2003 г., стр. 37.

(6)  ОВ C 176, 15.7.2003 г., стр. 57.

(7)  Вж. страница 55 от настоящия брой на Официален вестник.

(8)  Вж. страница 94 от настоящия брой на Официален вестник.

(9)  ОВ L 262, 22.9.2006 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72.

(11)  ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(13)  Вж. страница 15 от настоящия брой на Официален вестник.

(14)  Вж. страница 36 от настоящия брой на Официален вестник.

(15)  ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(16)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(17)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 15.

(18)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(19)  ОВ L 17, 6.10.1958 г., стр. 385.


14.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 211/15


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 714/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 юли 2009 година

относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Вътрешният пазар на електроенергия, който постепенно се създава от 1999 г. насам, е предназначен да предоставя реален избор за всички потребители в Общността, били те граждани или предприятия, на нови бизнес възможности и по-интензивна трансгранична търговия, с цел да се постигне повишаване на ефикасността, конкурентни цени, по-високи стандарти на услугите, сигурност на доставките и устойчиво развитие.

(2)

Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (4) и Регламент (ЕО) № 1228/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия (5) допринесоха значително за създаването на вътрешен пазар на електроенергия.

(3)

Въпреки това понастоящем съществуват препятствия пред продажбата на електроенергия в Общността при условия на равнопоставеност, без дискриминация и пречки. По-специално все още не съществуват недискриминационен достъп до мрежата и еднакво ефективно ниво на регулативен надзор във всяка държава-членка и продължават да съществуват изолирани пазари.

(4)

В съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавено „Енергийна политика за Европа“, се подчертава значението на завършването на вътрешния пазар на електроенергия и създаването на условия на равнопоставеност за всички предприятия за електроенергия в Общността. Съобщенията на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавени „Перспективи за вътрешния пазар на газ и електроенергия“ и „Разследване по силата на член 17 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на европейските сектори на газ и електроенергия (окончателен доклад)“, показват, че действащите правила и мерки нито осигуряват необходимата рамка, нито създават условия за изграждане на междусистемен капацитет за постигане на целта за добре функциониращ, ефикасен и отворен вътрешен пазар.

(5)

Освен изцяло да се прилага съществуващата регулаторна рамка, регулаторната рамка за вътрешния пазар на електроенергия, уредена в Регламент (ЕО) № 1228/2003, следва да се адаптира в съответствие с тези съобщения.

(6)

По-специално е необходимо да се увеличат сътрудничеството и координацията между операторите на преносни системи, за да се създадат мрежови кодекси за предоставяне и управление на ефективен и прозрачен достъп до трансграничните преносни системи, както и за да се осигурят координирано и в достатъчна степен ориентирано към бъдещето планиране и стабилно техническо развитие на преносната система в Общността, включително изграждане на междусистемен капацитет, при спазване на екологичните изисквания. Тези мрежови кодекси следва да съответстват на рамковите насоки, които са необвързващи по своя характер (рамкови насоки) и които са разработени от Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (6) (Агенцията). Агенцията следва да участва в преразглеждането на основата на факти на проектите на мрежови кодекси, включително в съобразяването им с рамковите насоки, както и да има право да ги препоръчва за приемане от Комисията. Агенцията следва да прави оценка на предложените изменения на мрежовите кодекси, както и да има право да ги препоръчва за приемане от Комисията. Операторите на преносни системи следва да експлоатират своите мрежи в съответствие с тези мрежови кодекси.

(7)

За да се гарантира оптимално управление на преносната мрежа за електроенергия и да се направят възможни търговията и трансграничните доставки на електроенергия в Общността, следва да бъде създадена Европейска мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС за електроенергия). Задачите на ЕМОПС за електроенергия следва да бъдат изпълнявани при спазване на общностните правила в областта на конкуренцията, които остават приложими към решенията на ЕМОПС за електроенергия. Задачите на ЕМОПС за електроенергия следва да бъдат ясно определени и методите ѝ на работа следва да са такива, че да гарантират ефикасност, прозрачност и представителен характер на ЕМОПС за електроенергия. Подготвените от ЕМОПС за електроенергия мрежови кодекси нямат за цел да заменят необходимите национални мрежови кодекси по въпроси, които не са трансгранични. Тъй като може да бъде постигнат по-ефективен напредък чрез подход на регионално равнище, операторите на преносни системи следва да изградят регионални структури в рамките на цялостната структура на сътрудничество, като същевременно осигурят съвместимост на резултатите на регионално равнище с мрежовите кодекси и с необвързващите десетгодишни планове за развитие на мрежата на общностно равнище. Държавите-членки следва да насърчават сътрудничеството и да наблюдават ефективността на мрежата на регионално равнище. Сътрудничеството на регионално равнище следва да бъде съвместимо с напредъка по посока на конкурентен и ефикасен вътрешен пазар на електроенергия.

(8)

Всички участници на пазара се интересуват от работата, която се очаква от ЕМОПС за електроенергия. Следователно процесът на ефективна консултация е от съществено значение и съществуващите структури, създадени, за да го улесняват и направляват, като Съюза за координация на преноса на електроенергия, националните регулатори или Агенцията, следва да играят важна роля.

(9)

За да се гарантира по-голяма прозрачност по отношение на цялата мрежа за пренос на електроенергия в Общността, ЕМОПС за електроенергия следва да изготви, публикува и редовно да актуализира необвързващ десетгодишен план за развитие на мрежата в цялата Общност (план за развитие на мрежата в цялата Общност). Този план за развитие на мрежата следва да включва жизнеспособни мрежи за пренос на електроенергия и необходимите регионални междусистемни електропроводи, подходящи от търговска гледна точка или от гледна точка на сигурността на доставките.

(10)

Настоящият регламент следва да установи основните принципи по отношение на определяне на тарифите и разпределение на капацитета, като същевременно предвиди приемането на насоки, които да уреждат подробно по-нататък релевантни принципи и методики, за да се даде възможност за бърза адаптация в случай на променени обстоятелства.

(11)

В един отворен, конкурентен пазар операторите на преносни системи следва да бъдат компенсирани за разходите, направени в резултат на преминаването на трансгранични потоци от електроенергия през техните мрежи, от операторите на преносните системи, от които произхождат трансграничните потоци и системите, където завършват тези потоци.

(12)

Плащането и получаването на средства в резултат на компенсациите между операторите на преносни системи следва да бъдат взети предвид при определянето на националните мрежови тарифи.

(13)

Действителната сума, дължима за трансграничен достъп до мрежата, може да варира значително в зависимост от участващите оператори на преносни системи и в резултат на разлики в структурата на системите за тарифите, прилагани в държавите-членки. Поради това е необходима известна степен на хармонизиране, за да се избегне нарушаване на търговията.

(14)

Необходима е подходяща система на дългосрочни локационни сигнали, основана на принципа, че нивото на таксите за достъп до мрежата следва да отразява баланса между производството и потреблението на съответния район на базата на диференциране на таксите за достъп до мрежата за производители и/или потребители.

(15)

Не би било уместно да се използват тарифи в зависимост от разстоянието или, при условие че има подходящи локационни сигнали, да бъде заплащана определена тарифа само от износителите или вносителите в допълнение към общата такса за достъп до националната мрежа.

(16)

Предварителното условие за ефективна конкуренция на вътрешния пазар на електроенергия е недискриминационни и прозрачни такси за използване на мрежата, включително междусистемните електропроводи в преносната система. Наличният капацитет на тези електропроводи следва да бъде настроен на максимални нива в съответствие със стандартите за безопасност за сигурна експлоатация на мрежата.

(17)

Важно е да се избягва нарушаването на конкуренцията, произтичащо от различните стандарти за безопасност, експлоатация и планиране, използвани от операторите на преносни системи в държавите-членки. Освен това следва да има прозрачност за участниците на пазара по отношение на наличния преносен капацитет и стандартите за безопасност, експлоатация и планиране, които засягат наличния преносен капацитет.

(18)

Наблюдението на пазара, предприето през последните години от националните регулаторни органи и от Комисията, показва, че действащите изисквания за прозрачност и правила за достъп до инфраструктурата не са достатъчни за осигуряване на истински, добре функциониращ, отворен и ефикасен вътрешен пазар на електроенергия.

(19)

Необходим е еднакъв достъп до информация за физическия статус и ефикасността на системата, така че всички участници на пазара да могат да преценят цялостното състояние на търсенето и предлагането и да открият причините за промените на цените на едро. Това включва по-точна информация за производството, търсенето и предлагането на електроенергия, включително прогнозиране, мрежови и междусистемен капацитет, потоци и поддръжка, балансиращ и резервен капацитет.

(20)

За да се увеличи доверието в пазара, неговите участници се нуждаят да бъдат сигурни, че извършителите на злоупотреби подлежат на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции. Компетентните органи следва да бъдат оправомощени да разследват ефективно твърденията за злоупотреба с пазара. За тази цел е необходимо компетентните органи да имат достъп до данни, които дават информация за взетите от предприятията за доставка оперативни решения. На пазара за електроенергия много релевантни решения се вземат от производителите, които следва да предоставят на разположение на компетентните органи информация във връзка с решенията на компетентните органи, като тя бъде лесно достъпна за тях за определен период от време. Освен това компетентните органи следва редовно да следят за спазването на правилата от страна на операторите на преносни системи. Дребните производители, които нямат реална възможност да нарушават пазара, следва да бъдат освободени от това задължение.

(21)

Следва да има правила за използване на приходите от процедурите по управление на претоварването, освен ако специфичният характер на съответния междусистемен електропровод оправдава освобождаване от тези правила.

(22)

Управлението на проблемите по претоварване следва да предоставя на операторите на преносни системи и участниците на пазара правилни икономически сигнали, както и следва да е основано на пазарни механизми.

(23)

Инвестициите в нова важна инфраструктура следва да бъдат силно насърчавани, като едновременно с това се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар на електроенергия. За да се увеличи положителното въздействие на освободените междусистемни електропроводи за прав ток върху конкуренцията и сигурността на доставките, пазарните интереси следва да бъдат подлагани на проверка по време на фазата на планирането и следва да бъдат приети правила за управление на претоварването. Когато междусистемните електропроводи за прав ток са разположени върху територията на повече от една държава-членка, Агенцията следва да обработва като последна инстанция искането за освобождаване, за да може по-добре да се отчитат трансграничните последици и да се улесни административната му обработка. Освен това, предвид изключителния риск при изграждане на такива освободени големи инфраструктурни проекти, предприятията, които имат интереси в доставката и производството, следва да могат да се ползват от временна дерогация от правилата за пълно отделяне по отношение на тези проекти. Освобождаването, предоставено съгласно Регламент (ЕО) № 1228/2003, продължава да се прилага до определения срок, както постановява решението за освобождаване.

(24)

За осигуряване на гладкото функциониране на вътрешния пазар на електроенергия следва да се предвидят процедури, които да позволяват приемането на решения и насоки с оглед, inter alia, определяне на тарифите и разпределение на капацитета от Комисията, като същевременно се осигурява участието на регулаторните органи на държавите-членки в този процес, където е подходящо чрез тяхната европейска асоциация. Регулаторните органи, заедно с другите съответни органи на държавите-членки, имат важна роля в допринасянето за правилното функциониране на вътрешния пазар на електроенергия.

(25)

Националните регулаторни органи следва да осигурят съобразяване с правилата, съдържащи се в настоящия регламент, и с насоките, приети въз основа на тях.

(26)

От държавите-членки и компетентните национални органи следва да се изисква предоставянето на релевантна информация на Комисията. Такава информация следва да се третира като поверителна от Комисията. Когато е необходимо, Комисията следва да има възможност да изисква релевантната информация директно от съответните предприятия, при условие че са уведомени компетентните национални органи.

(27)

Държавите-членки следва да установят правила за санкции, приложими за нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, и да гарантират тяхното изпълнение. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(28)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(29)

По-специално на Комисията следва да се предоставят правомощия за създаване и приемане на насоките, необходими за осигуряване на минималната степен на хармонизиране, която се изисква за постигане на целите на настоящия регламент. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(30)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно осигуряването на хармонизирана рамка за трансграничен обмен на електроенергия, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(31)

Предвид обхвата на измененията, които се правят с настоящия регламент в Регламент (ЕО) № 1228/2003, е желателно, от съображения за яснота и рационалност, въпросните разпоредби да бъдат преработени чрез организирането им в единен текст в нов регламент,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и приложно поле

Настоящият регламент цели да:

а)

определи справедливи правила за трансграничен обмен на електроенергия и следователно засилване на конкуренцията на вътрешния пазар на електроенергия при отчитане на конкретните характеристики на националните и регионални пазари. Това включва създаването на компенсаторен механизъм по отношение на трансграничните потоци на електроенергия и създаването на хармонизирани принципи във връзка с таксите за трансграничен пренос и разпределението на наличния капацитет на междусистемните електропроводи между националните преносни системи;

б)

улесни възникването на добре работещ и прозрачен пазар на едро с висока степен на сигурност на доставките на електроенергия. Той предоставя механизми за хармонизиране на правилата за трансграничен обмен на електроенергия.

Член 2

Определения

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, съдържащи се в член 2 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия (8), с изключение на определението за „междусистемен електропровод“, което се заменя със следното:

„междусистемен електропровод“ означава преносна линия, която пресича или върви по протежението на граница между държавите-членки и която свързва националните преносни системи на държавите-членки.

2.   Прилагат се следните определения:

а)

„регулаторни органи“ означава регулаторните органи, посочени в член 35, параграф 1 от Директива 2009/72/ЕО;

б)

„трансграничен поток“ означава физическия поток електроенергия в преносната мрежа на дадена държава-членка, който е резултат от въздействието на дейността на производители и/или потребители извън тази държава-членка върху нейната преносна мрежа;

в)

„претоварване“ означава ситуация, при която даден междусистемен електропровод, свързващ национални преносни мрежи, не може да поеме всички физически потоци, произтичащи от заявения от участници на пазара международен търговски обмен, поради липса на капацитет на междусистемните електропроводи и/или в съответните национални преносни системи;

г)

„деклариран износ“ означава диспечиране на електроенергия в една държава-членка на основата на основна договореност с действие едновременният съответстващ прием (деклариран внос) на електроенергия да се осъществи в друга държава-членка или трета държава;

д)

„деклариран транзит“ означава обстоятелство, при което се осъществява „деклариран износ“ на електроенергия и при което определената за сделката пътека включва държава, в която няма да се извърши нито диспечирането, нито съответният едновременен прием на електроенергия;

е)

„деклариран внос“ означава прием на електроенергия в държава-членка или трета държава едновременно с диспечирането на електроенергия („деклариран износ“) в друга държава-членка;

ж)

„нов междусистемен електропровод“ означава междусистемен електропровод, който не е завършен до 4 август 2003 г.

Само за целите на посочения в член 13 компенсаторен механизъм между операторите на преносни системи, когато преносните системи на две или повече държави-членки принадлежат отчасти или изцяло към един контролен блок, контролният блок като цяло се счита за принадлежащ към преносната мрежа на едната от съответните държави-членки, с цел да се избегне считането на потоците в рамките на контролните блокове като трансгранични потоци съгласно първа алинея, буква б) от настоящия параграф и да се инициират компенсационни плащания съгласно член 13. Регулаторните органи на съответните държави-членки може да решат към коя държава-членка се счита, че принадлежи контролният блок като цяло.

Член 3

Сертифициране на оператори на преносни системи

1.   Комисията разглежда незабавно всяка нотификация на решение за сертифициране на оператор на преносна система съгласно член 10, параграф 6 от Директива 2009/72/ЕО. В срок от два месеца от деня на получаване на такава нотификация Комисията дава становището си на съответния национален регулаторен орган относно съответствието ѝ с член 10, параграф 2 или член 11, както и член 9 от Директива 2009/72/ЕО.

При изготвяне на посоченото в първа алинея становище Комисията може да поиска Агенцията да предостави становище относно решението на националния регулаторен орган. В такъв случай двумесечният срок, посочен в първа алинея, се удължава с два допълнителни месеца.

При отсъствието на становище от Комисията в рамките на срока, посочен в първа и втора алинея, се счита, че Комисията не повдига възражения срещу решението на регулаторния орган.

2.   В срок от два месеца от получаването на становище на Комисията националният регулаторен орган приема окончателното си решение относно сертифицирането на оператора на преносна система, като се съобразява в най-голяма степен с това становище. Решението на регулаторния орган и становището на Комисията се публикуват заедно.

3.   Във всеки един момент по време на процедурата регулаторните органи и/или Комисията може да изискват от оператор на преносна система и/или от предприятие, извършващо някоя от функциите по производство или доставка, всяка релевантна информация за изпълнението на задачите им по настоящия член.

4.   Регулаторните органи и Комисията запазват поверителността на чувствителната търговска информация.

5.   Комисията може да приема насоки, определящи в детайли процедурата, която да бъде следвана за прилагането на параграфи 1 и 2 от настоящия член. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълване му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 23, параграф 2.

6.   Когато Комисията получи нотификация за сертифициране на оператор на преносна система съгласно член 9, параграф 10 от Директива 2009/72/ЕО, Комисията взема решение относно сертифицирането. Регулаторният орган се съобразява с решението на Комисията.

Член 4

Европейска мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия

Всички оператори на преносни системи си сътрудничат на общностно равнище посредством ЕМОПС за електроенергия, за да се съдейства за завършването и функционирането на вътрешния пазар на електроенергия, както и трансграничната търговия, и да се гарантират оптималното управление, координираната експлоатация и стабилната техническа еволюция на европейската мрежа за пренос на електроенергия.

Член 5

Създаване на ЕМОПС за електроенергия

1.   До 3 март 2011 г. операторите на преносни системи за електроенергия внасят в Комисията и в Агенцията проект на устав, списък на членовете и проект на процедурен правилник, включително процедурен правилник относно консултирането с други заинтересовани страни, на ЕМОПС за електроенергия, която предстои да бъде създадена.

2.   В срок от два месеца от деня на получаването, след официална консултация с организациите, които представляват всички заинтересовани страни, и по-специално с ползвателите на системата, включително клиентите, Агенцията предоставя на Комисията становище относно проекта на устав, списъка на членовете и проекта на процедурен правилник.

3.   Комисията дава становището си по проекта на устав, списъка на членовете и проекта на процедурен правилник, като взема предвид становището на Агенцията, предвидено в параграф 2, и в срок от три месеца от деня на получаване на становището на Агенцията.

4.   В срок от три месеца от деня на получаване на становището на Комисията операторите на преносни системи създават ЕМОПС за електроенергия, приемат и публикуват нейния устав и процедурен правилник.

Член 6

Създаване на мрежови кодекси

1.   Комисията, след консултация с Агенцията, ЕМОПС за електроенергия и другите съответни заинтересовани страни, изготвя годишен списък на приоритетите, определящ областите, уредени в член 8, параграф 6, които следва да се включат при разработването на мрежовите кодекси.

2.   Комисията изисква от Агенцията да ѝ представи в разумен срок, не по-дълъг от шест месеца, необвързваща рамкова насока (рамкова насока), в която да се установят ясни и обективни принципи в съответствие с член 8, параграф 7 за разработването на мрежови кодекси, свързани с установените области в списъка на приоритетите. Всяка рамкова насока допринася за недискриминацията, ефективната конкуренция и ефикасното функциониране на пазара. При мотивирано искане от страна на Агенцията Комисията може да удължи този срок.

3.   Агенцията се консултира официално с ЕМОПС за електроенергия и с другите съответни заинтересовани страни относно рамковата насока в продължение най-малко на два месеца по открит и прозрачен начин.

4.   Ако Комисията счете, че рамковата насока не допринася за недискриминация, ефективна конкуренция и ефикасно функциониране на пазара, тя може да поиска от Агенцията да преразгледа рамковата насока в разумен срок и да я представи повторно на Комисията.

5.   Ако Агенцията не представи или не представи повторно рамковата насока в определения от Комисията срок по параграф 2 или 4, Комисията изготвя въпросната рамкова насока.

6.   Комисията иска от ЕМОПС за електроенергия в разумен срок, който не надвишава 12 месеца, да представи на Агенцията мрежов кодекс, който да е съобразен със съответната рамкова насока.

7.   В срок от три месеца от деня на получаването на мрежов кодекс, по време на които Агенцията може да се консултира официално със съответните заинтересовани страни, Агенцията предоставя на ЕМОПС за електроенергия мотивирано становище относно мрежовия кодекс.

8.   ЕМОПС за електроенергия може да измени мрежовия кодекс в съответствие със становището на Агенцията и да го представи повторно на Агенцията.

9.   Когато Агенцията е удовлетворена, че даден мрежов кодекс е съобразен със съответната рамкова насока, тя го внася в Комисията и може да препоръча неговото приемане в разумен срок. Ако Комисията не приеме мрежовия кодекс, тя посочва причините за това.

10.   Когато ЕМОПС за електроенергия не успее да разработи мрежов кодекс в рамките на определения от Комисията срок по параграф 6, Комисията може да поиска от Агенцията да подготви проект на мрежов кодекс въз основа на съответната рамкова насока. Агенцията може да започне допълнителна консултация в хода на подготовката на проект на мрежов кодекс по настоящия параграф. Агенцията внася в Комисията проект на мрежов кодекс, подготвен по настоящия параграф, и може да препоръча неговото приемане.

11.   Комисията може да приеме по собствена инициатива един или повече мрежови кодекси в областите, изброени в член 8, параграф 6, когато ЕМОПС за електроенергия не успее да разработи мрежов кодекс или Агенцията не успее да разработи проект на мрежов кодекс, както е посочено в параграф 10 от настоящия член, или по препоръка на Агенцията съгласно параграф 9 от настоящия член.

Когато Комисията предложи приемането на мрежов кодекс по своя собствена инициатива, Комисията се консултира с Агенцията, ЕМОПС за електроенергия и всички заинтересовани страни по отношение на проекта на мрежов кодекс в продължение на срок от не по-малко от два месеца. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 23, параграф 2.

12.   Настоящият член не засяга правото на Комисията да приема и изменя насоките съгласно член 18.

Член 7

Изменения на мрежови кодекси

1.   Проекти за изменения на мрежов кодекс, приет по силата на член 6, може да бъдат предлагани на Агенцията от лица, които е вероятно да са заинтересовани от съответния мрежов кодекс, включително ЕМОПС за електроенергия, операторите на преносни системи, ползвателите на системата и потребителите. Агенцията може да предложи изменения по собствена инициатива.

2.   Агенцията се консултира с всички заинтересовани страни в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 713/2009. Въз основа на тази процедура Агенцията може да представи на Комисията мотивирани предложения за изменения, като обясни по какъв начин тези предложения съответстват на целите на мрежовите кодекси, установени в член 6, параграф 2.

3.   Като вземе предвид предложенията на Агенцията, Комисията може да приеме изменения в мрежов кодекс, приет съгласно член 6. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 23, параграф 2.

4.   Разглеждането на предложените изменения в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2, се ограничава до разглеждане на аспектите, свързани с предложеното изменение. Тези предложени изменения не засягат други изменения, които Комисията може да предложи.

Член 8

Задачи на ЕМОПС за електроенергия

1.   ЕМОПС за електроенергия разработва мрежови кодекси в областите, посочени в параграф 6 от настоящия член, след отправено искане от Комисията в съответствие с член 6, параграф 6.

2.   ЕМОПС за електроенергия може да разработи мрежови кодекси в областите, уредени в параграф 6, с оглед постигане на целите, посочени в член 4, когато тези кодекси не са свързани с областите, включени в обхвата на отправеното от Комисията искане. Тези мрежови кодекси се представят на Агенцията за становище. Това становище се взема надлежно предвид от ЕМОПС за електроенергия.

3.   ЕМОПС за електроенергия приема:

а)

инструменти за съвместна експлоатация на мрежата с оглед осигуряване на координация при експлоатация на мрежата в нормални и извънредни условия, включително обща скала за класификация на авариите и планове за научноизследователска дейност;

б)

необвързващ десетгодишен план за развитие на мрежата в цялата Общност (план за развитие на мрежата в цялата Общност), включително европейска прогноза за адекватността на производството на всеки две години;

в)

препоръки относно координацията на техническото сътрудничество между оператори на преносни мрежи от Общността и оператори на преносни мрежи от трети държави;

г)

годишна работна програма;

д)

годишен доклад;

е)

годишна лятна и зимна прогноза за адекватността на производството.

4.   Европейската прогноза за адекватността на производството, посочена в параграф 3, буква б), включва цялостната адекватност на електроенергийната система за задоволяване на текущото и планираното търсене на електроенергия за следващия петгодишен период, както и за периода между пет и 15 години, считано от датата на тази прогноза. Европейската прогноза за адекватността на производството се основава на прогнозите за адекватността на националното производство за всеки отделен оператор на преносна система.

5.   Годишната работна програма по параграф 3, буква г) включва списък и описание на мрежовите кодекси, които да се подготвят, план за координиране на експлоатацията на мрежата и научноизследователски и развойни дейности, които да се осъществят през тази година, както и примерен график.

6.   Мрежовите кодекси, посочени в параграфи 1 и 2, обхващат следните области, като при необходимост се вземат под внимание регионалните особености:

а)

правила за сигурност и надеждност на мрежата, включително правила за технически резервен преносен капацитет за оперативна сигурност на мрежата;

б)

правила за присъединяване към мрежата;

в)

правила за достъп на трета страна;

г)

правила за обмен на данни и разрешаване на спорове;

д)

правила за оперативна съвместимост;

е)

оперативни процедури при аварийни ситуации;

ж)

правила за разпределение на капацитета и за управление на претоварването;

з)

правила за търговия, свързани с техническото и оперативното предоставяне на услуги за достъп до мрежата и балансиране на системата;

и)

правила за прозрачност;

й)

правила за балансиране, включително свързаните с мрежата правила за резервна мощност;

к)

правила относно хармонизирани тарифни структури за пренос, включително локационни сигнали и правила за компенсация между операторите на преносни системи; и

л)

енергийна ефективност по отношение на електроенергийните мрежи.

7.   Мрежовите кодекси се разработват за въпроси, свързани с трансграничната мрежа, и за въпроси, свързани с интегрирането на пазара, и не засягат правото на държавите-членки да създават национални мрежови кодекси по въпроси, които не засягат презграничната търговия.

8.   ЕМОПС за електроенергия наблюдава и анализира прилагането на мрежовите кодекси и насоките, приети от Комисията в съответствие с член 6, параграф 11, и влиянието, което оказват върху хармонизирането на приложимите правила, целящи улесняване на интегрирането на пазара. ЕМОПС за електроенергия докладва за своите констатации на Агенцията и включва резултатите от анализа в годишния доклад, посочен в параграф 3, буква д) от настоящия член.

9.   ЕМОПС за електроенергия предоставя цялата налична информация, искана от Агенцията за изпълнение на задачите ѝ по член 9, параграф 1.

10.   ЕМОПС за електроенергия приема и публикува план за развитие на мрежата в цялата Общност на всеки две години. Този план за развитие на мрежата в цялата Общност включва моделиране на интегрираната мрежа, разработване на сценарии, европейска прогноза за адекватността на производството на енергия и оценка на устойчивостта на системата.

Планът за развитие на мрежата в цялата Общност, по-специално:

а)

се основава на националните инвестиционни планове, като взема предвид регионалните инвестиционни планове, посочени в член 12, параграф 1, и ако е целесъобразно, общностните аспекти на планирането на мрежата, включително насоките за трансевропейските енергийни мрежи в съответствие с Решение № 1364/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9);

б)

по отношение на трансграничните междусистемни електропроводи се основава също така на разумните потребности на различните ползватели на системата и включва дългосрочните задължения на инвеститорите, посочени в членове 8, 13 и 22 от Директива 2009/72/ЕО; и

в)

открива пропуски в инвестициите, най-вече по отношение на трансграничните капацитети.

По отношение на втора алинея, буква в), може да се добави преглед на пречките пред укрепването на трансграничния капацитет на мрежата, които произтичат от различните процедури или практики за одобрение, като приложение към плана за развитие на мрежата в цялата Общност.

11.   Агенцията представя становище относно националните десетгодишни планове за развитие на мрежата с оглед извършване на оценка на съответствието им с плана за развитие на мрежата в цялата Общност. Ако Агенцията установи несъответствия между националния десетгодишен план за развитие на мрежата и плана за развитие на мрежата в цялата Общност, тя препоръчва да се измени националният десетгодишен план за развитие на мрежата или планът за развитие на мрежата в цялата Общност, според случая. Ако такъв национален десетгодишен план за развитие на мрежата е изготвен в съответствие с член 22 от Директива 2009/72/ЕО, Агенцията препоръчва на компетентните национални регулаторни органи да изменят националния десетгодишен план за развитие на мрежата в съответствие с член 22, параграф 7 от посочената директива и да уведомят Комисията за това.

12.   По искане на Комисията ЕМОПС за електроенергия изразява пред Комисията своето мнение относно приемането на насоките, посочени в член 18.

Член 9

Наблюдение от Агенцията

1.   Агенцията наблюдава изпълнението на задачите на ЕМОПС за електроенергия, посочени в член 8, параграфи 1, 2 и 3, и докладва на Комисията.

Агенцията наблюдава прилагането от ЕМОПС за електроенергия на мрежовите кодекси, разработени съгласно член 8, параграф 2, и на мрежовите кодекси, разработени в съответствие с член 6, параграфи 1—10, които не са били приети от Комисията съгласно член 6, параграф 11. В случаите, когато ЕМОПС за електроенергия не е приложил такива мрежови кодекси, Агенцията изисква от ЕМОПС за електроенергия да представи надлежно мотивирано обяснение относно причините за това. Агенцията информира Комисията за това обяснение и представя своето становище по него.

Агенцията наблюдава и анализира прилагането на мрежовите кодекси и насоките, приети от Комисията в съответствие с член 6, параграф 11, и тяхното въздействие върху хармонизирането на приложимите правила, целящи улесняване на интегрирането на пазара, както и върху недискриминацията, ефективната конкуренция и ефикасното функциониране на пазара, и докладва на Комисията.

2.   ЕМОПС за електроенергия внася в Агенцията за становище проекта на плана за развитие на мрежата в цялата Общност и проекта на годишната работна програма, включително информацията относно процеса на консултация и другите документи, посочени в член 8, параграф 3.

В срок от два месеца от деня на получаване Агенцията предоставя надлежно мотивирано становище, както и препоръки до ЕМОПС за електроенергия и до Комисията, когато счита, че проектът на годишна работна програма или проектът на плана за развитие на мрежата в цялата Общност, предоставени от ЕМОПС за електроенергия, не допринасят за недискриминацията, ефективната конкуренция, ефикасното функциониране на пазара или за задоволителна степен на трансгранична свързаност на мрежите, отворени за достъп за трети страни.

Член 10

Консултации

1.   Докато подготвя мрежовите кодекси, проекта на план за развитие на мрежата в цялата Общност и годишната работна програма, посочени в член 8, параграфи 1, 2 и 3, ЕМОПС за електроенергия провежда обстоен процес на консултации, на ранен етап и по открит и прозрачен начин, в който участват всички съответни участници на пазара и особено организациите, в които са представени всички заинтересовани страни в съответствие с процедурния правилник, посочен в член 5, параграф 1. В тази консултация участват и националните регулаторни органи и други национални органи, предприятия за доставка и производство, ползватели на системата, включително клиенти, оператори на разпределителни системи, включително съответните промишлени асоциации, технически органи и платформи на заинтересованите страни. Те имат за цел определяне на възгледите и предложенията на всички заинтересовани страни по време на процеса на вземане на решения.

2.   Всички документи и протоколи от заседанията, свързани с консултациите, посочени в параграф 1, са публично достояние.

3.   Преди да приеме годишната работна програма и мрежовите кодекси, посочени в член 8, параграфи 1, 2 и 3, ЕМОПС за електроенергия посочва как са били взети под внимание бележките, получени по време на консултацията. Когато бележките не са взети под внимание, тя излага основанията за това.

Член 11

Разходи

Разходите, свързани с дейностите на ЕМОПС за електроенергия, посочени в членове 4—12, се поемат от операторите на преносни системи и се вземат предвид при изчисляване на тарифите. Регулаторните органи одобряват тези разходи само в случай че те са обосновани и пропорционални.

Член 12

Регионално сътрудничество между операторите на преносни системи

1.   Операторите на преносни системи установяват регионално сътрудничество в рамките на ЕМОПС за електроенергия, за да допринасят за дейностите, посочени в член 8, параграфи 1, 2 и 3. По-специално те публикуват регионален инвестиционен план на всеки две години и могат да вземат инвестиционни решения на основата на регионалния инвестиционен план.

2.   Операторите на преносни системи насърчават постигането на оперативни договорености, за да бъде осигурено оптимално управление на мрежата, и насърчават развитието на енергийния обмен, координираното разпределяне на трансграничен капацитет чрез недискриминационни пазарно обусловени решения и като отдават дължимото внимание на специфичните предимства на имплицитните търгове за краткосрочно разпределяне, и насърчават интегрирането на механизмите за балансиране и за резервна мощност.

3.   С оглед постигане на целите, установени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, географската област, която всяка структура за регионално сътрудничество обхваща, може да бъде определена от Комисията, като се вземат предвид съществуващите структури за регионално сътрудничество. Всяка държава-членка има право да насърчава сътрудничество в повече от една географска област. Мярката, посочена в първо изречение, предназначена да измени несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 23, параграф 2.

За тази цел Комисията се консултира с Агенцията и с ЕМОПС за електроенергия.

Член 13

Компенсаторен механизъм между операторите на преносни системи

1.   Операторите на преносни системи получават компенсации за разходите по приема на трансгранични потоци електроенергия в техните мрежи.

2.   Компенсациите, посочени в параграф 1, се изплащат от операторите на националните преносни системи, от които произхождат трансграничните потоци, и от системите, в които завършват тези потоци.

3.   Изплащането на компенсации се извършва редовно по отношение на определен минал период от време. Когато е необходимо да бъдат отразени действителните разходи, се изплащат корекции на компенсациите със задна дата.

Първият период, за който се изплащат компенсации, се определя в насоките, посочени в член 18.

4.   Комисията определя сумите, дължими като компенсации. Тази мярка, предназначена да измени несъществени елементи от настоящия регламент чрез допълването му, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 23, параграф 2.

5.   Размерът на приетите трансгранични потоци и размерът на трансграничните потоци, посочени като произхождащи от и/или завършващи в национални преносни системи, се определя на базата на физическите потоци електроенергия, действително измерени през определен период от време.

6.   Разходите, направени в резултат на приема на трансгранични потоци, се установяват на базата на прогнозните дългосрочни средни пределни разходи, като се вземат предвид загубите, инвестициите в нова инфраструктура и съответна част от стойността на съществуващата инфраструктура, доколкото тази инфраструктура се използва за преноса на трансгранични потоци, и по-специално като се вземе предвид необходимостта от гарантиране на сигурността на доставките. Когато се установяват направените разходи, се използват стандартни методики за определяне на разходите. Ползите за дадена мрежа от приема на трансгранични потоци се вземат предвид, за да бъдат намалени получените компенсации.

Член 14

Такси за достъп до мрежите

1.   Таксите, прилагани от операторите на мрежите за достъп до мрежите, са прозрачни, отчитат необходимостта от сигурност на мрежата и отразяват действително направените разходи, доколкото те съответстват на тези, извършени от ефективен и сравним в структурно отношение оператор на мрежа и приложени без дискриминация. Тези такси не зависят от разстоянието.

2.   Когато е подходящо, нивото на прилаганите към производителите и/или потребителите тарифи включва локационни сигнали на общностно равнище и отчита размера на загубите по мрежата и предизвиканото претоварване, както и инвестиционните разходи за инфраструктура.

3.   При определяне на таксите за достъп до мрежата се вземат предвид:

а)

плащанията и приходите от компенсаторния механизъм между операторите на преносни системи;

б)

действително извършените плащания и получените суми, както и очакваните плащания за бъдещи периоди от време, изчислени на базата на минали периоди.

4.   Определянето на такси за достъп до мрежата съгласно настоящия член не засяга таксите за деклариран износ и деклариран внос в резултат на управлението на претоварването, посочени в член 16.

5.   Не се прилага специална мрежова такса за индивидуалните сделки при деклариран транзит на електроенергия.

Член 15

Предоставяне на информация

1.   Операторите на преносни системи въвеждат механизми за координация и информационен обмен с оглед гарантиране на сигурността на мрежите във връзка с управлението на претоварването.

2.   Използваните от операторите на преносни системи стандарти за безопасност, експлоатация и планиране се огласяват. Публикуваната информация включва обща схема за изчисляване на общия преносен капацитет и маржа на надеждност на преноса, въз основа на електрическите и физическите характеристики на мрежата. Тези схеми подлежат на одобрение от страна на регулаторните органи.

3.   Операторите на преносни системи публикуват прогнози за наличния преносен капацитет за всеки ден, като посочват дали определен наличен преносен капацитет вече е запазен. Тези публикации излизат на определени интервали преди деня на пренос и при всички случаи включват прогнози за седмица напред и за месец напред, както и количествени показания по отношение на очакваната надеждност на наличния капацитет.

4.   Операторите на преносни системи публикуват релевантната информация за обобщената прогноза и фактическото търсене, за наличието и фактическото използване на активи за производство и натоварване, за наличността и използването на мрежите и междусистемните електропроводи и за балансиращата мощност и резервния капацитет. По отношение на наличието и фактическото използване на малки мощности за производство и натоварване може да се използват обобщени прогнозни данни.

5.   Съответните участници на пазара предоставят на операторите на преносни системи релевантните данни.

6.   Предприятия за производство, които притежават или експлоатират активи за производство, от които поне един актив за производство има инсталирана мощност от поне 250 MW, съхраняват на разположение на националния регулаторен орган, националния орган по конкуренция и Комисията в продължение на пет години данните за всеки час и за всяка централа, които са необходими, за да се проверят всички оперативни решения за диспечиране и поведението на борсите за енергиен обмен, търговете за междусистемни електропроводи, пазарите на резервни мощности и пазарите „на гише“. Информацията за всеки час и за всяка централа, която трябва да се съхранява, включва, но не се ограничава единствено до данни относно наличния производствен капацитет и предоставените резервни мощности, включително тяхното разпределение на ниво централа, по време на наддаването и по време на производството.

Член 16

Общи принципи на управлението на претоварването

1.   Към проблемите, свързани с претоварване на мрежата, се подхожда с недискриминационни пазарно обусловени решения, които подават ефикасни икономически сигнали към участниците на пазара и операторите на преносни системи. Проблемите, свързани с претоварването, се решават преференциално чрез методи, които не са свързани със сделки, а именно методи, които не включват избор между договорите с индивидуалните участници на пазара.

2.   Процедури за ограничаване на сделките се прилагат само при извънредни ситуации, при които операторът на преносна система трябва да действа експедитивно и повторното диспечиране или насрещната търговия не са възможни. Такива процедури се прилагат по недискриминационен начин.

Освен в случаи на force-majeure участниците на пазара, на които е разпределен капацитет, се компенсират за подобно ограничаване.

3.   На участниците на пазара се предоставя максималният капацитет на междусистемните електропроводи и/или на преносните мрежи, влияещи върху трансграничните потоци, като се спазват стандартите за безопасност и сигурна експлоатация на мрежата.

4.   Участниците на пазара информират съответните оператори на преносни системи достатъчно време преди съответния експлоатационен период дали възнамеряват да използват разпределения им капацитет. Разпределен капацитет, който няма да бъде използван, се подава обратно към пазара по открит, прозрачен и недискриминационен начин.

5.   Операторите на преносни системи, доколкото е технически възможно, салдират изискванията за капацитет на който и да е енергиен поток в обратна посока по претоварени междусистемни електропроводи с цел използване на тези електропроводи до максималния им капацитет. При пълно отчитане на сигурността на мрежата никога не се отхвърлят сделки, които спомагат за облекчаване на претоварването.

6.   Всички приходи от разпределението на междусистемните електропроводи се използват за следните цели:

а)

гарантиране на действителната наличност на разпределения капацитет; и/или

б)

поддържане или увеличаване на междусистемните капацитети чрез мрежови инвестиции, по-специално в нови междусистемни електропроводи.

Ако приходите не могат да бъдат използвани ефективно за целите, посочени в първа алинея, букви а) и/или б), те може да бъдат използвани при условие одобрението на регулаторните органи на съответните държави-членки до максимална сума, която се определя от тези регулаторни органи като приход, който се взема предвид от регулаторните органи при одобряване на методиката за изчисляване на мрежовите тарифи и/или фиксирането на мрежовите тарифи.

Остатъкът от приходите се слага на отделна линия по вътрешна сметка, докато стане възможно да бъде изразходван за целите, посочени в първа алинея, букви а) и/или б). Регулаторният орган уведомява Агенцията за одобрението, посочено във втора алинея.

Член 17

Нови междусистемни електропроводи

1.   При поискване и за ограничен период от време новите междусистемни електропроводи за прав ток може да бъдат освободени от разпоредбите на член 16, параграф 6 от настоящия регламент и членове 9 и 32 и член 37, параграфи 6 и 10 от Директива 2009/72/ЕО при следните условия:

а)

инвестициите трябва да засилват конкуренцията при доставката на електроенергия;

б)

степента на риск, свързан с инвестициите, е такава, че инвестициите няма да бъдат осъществени, ако не бъде предоставено такова освобождаване;

в)

междусистемният електропровод трябва да бъде собственост на физическо или юридическо лице, което е отделно поне по отношение на правната си форма от системните оператори, в рамките на чиито системи ще бъде изграден междусистемният електропровод;

г)

таксите се начисляват на ползвателите на този междусистемен електропровод;

д)

след частичното отваряне на пазара, посочено в член 19 от Директива 96/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (10), нито една част от капиталовите или оперативните разходи за междусистемния електропровод не е възвърната от който и да било елемент от таксите за използване на преносните или разпределителните мрежи, свързани чрез междусистемния електропровод; и

е)

освобождаването не трябва да е във вреда на конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния пазар на електроенергия или на ефективното функциониране на регулираната система, към която е свързан междусистемният електропровод.

2.   При изключителни случаи параграф 1 се прилага също така за междусистемните електропроводи на променлив ток, при условие че разходите и рисковете при въпросните инвестиции са особено високи в сравнение с разходите и рисковете, които обикновено съпътстват свързването на две съседни национални преносни системи чрез междусистемен електропровод на променлив ток.

3.   Параграф 1 се прилага също и при значително нарастване на капацитета на съществуващите междусистемни електропроводи.

4.   Решението за освобождаване съгласно параграфи 1, 2 и 3 се взема за всеки отделен случай от регулаторните органи на съответните държави-членки. Освобождаването може да покрива целия или част от капацитета на новия междусистемен електропровод или на съществуващия междусистемен електропровод със значително увеличен капацитет.

В срок от два месеца от датата, на която искането за освобождаване е получено от последния от съответните регулаторни органи, Агенцията може да даде консултативно становище на тези регулаторни органи, което може да служи като основа за вземането на тяхното решение.

При вземане на решение за предоставяне на освобождаване за всеки отделен случай се отчита нуждата от налагане на условия, свързани със срока на освобождаване и недискриминационния достъп до междусистемния електропровод. При вземането на решение за тези условия по-специално се обръща внимание на допълнителния капацитет, който ще бъде изграден, или на промяната на съществуващия капацитет, времевата рамка на проекта и националните обстоятелства.

Преди да предоставят освобождаване, регулаторните органи на съответните държави-членки определят правилата и механизмите за управление и разпределяне на капацитета. Правилата за управление на претоварването включват задължение за предлагане на неизползван капацитет на пазара, а лицата, използващи съоръженията, са оправомощени да търгуват с договорения си капацитет на вторичния пазар. При оценяването на критериите, посочени в параграф 1, букви а), б) и е), се вземат предвид резултатите от процедурата за разпределяне на капацитет.

Когато всички съответни регулаторни органи постигнат споразумение относно решението за освобождаване в шестмесечен срок, те информират Агенцията за това решение.

Решението за освобождаване, включително посочените във втората алинея от настоящия параграф условия, са надлежно обосновани и се публикуват.

5.   Решението, посочено в параграф 4, се взема от Агенцията:

а)

когато всички съответни регулаторни органи не са постигнали споразумение в срок от шест месеца от датата, на която е поискано освобождаване от последния от тези регулаторни органи; или

б)

при съвместно искане от съответните регулаторни органи.

Преди да вземе такова решение, Агенцията се консултира със съответните регулаторни органи и кандидатите.

6.   Независимо от параграфи 4 и 5 държавите-членки може да предвидят регулаторният орган или Агенцията, в зависимост от случая, да предостави за официално решение на съответния орган в държавата-членка своето становище по искането за освобождаване. Това становище се публикува заедно с решението.

7.   При получаване на всяко искане за освобождаване регулаторните органи незабавно изпращат копие от него за информация на Агенцията и на Комисията. Съответните регулаторни органи или Агенцията (нотифициращи органи), според случая, незабавно нотифицират на Комисията решението за освобождаване, заедно с цялата релевантна информация във връзка с решението. Тази информация може да бъде предоставена на Комисията в обобщена форма, което да даде възможност на Комисията да постигне добре обосновано решение. По-специално информацията включва:

а)

подробно описание на причините, въз основа на които е предоставено или отказано освобождаването, включително финансова информация, обосноваваща необходимостта от освобождаване;

б)

извършения анализ на ефекта върху конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния пазар на електроенергия в резултат на предоставянето на освобождаване;

в)

причините да се определи съответният период от време и дял от общия капацитет на междусистемния електропровод, за които е предоставено освобождаването; и

г)

резултатите от консултациите със съответните регулаторни органи.

8.   В срок от два месеца от деня след получаването на нотификацията по параграф 7 Комисията може да вземе решение да изиска от нотифициращите органи да изменят или отменят решението за предоставяне на освобождаване. Този двумесечен срок може да бъде удължен с допълнителен срок от два месеца, в случай че Комисията има нужда от допълнителна информация. Този допълнителен срок започва да тече от деня след получаването на пълната информация. Първоначалният двумесечен срок може да бъде удължен и с едновременното съгласие на Комисията и на нотифициращите органи.

Когато поисканата информация не бъде предоставена в рамките на срока, предвиден в искането, нотификацията се счита за оттеглена, освен ако преди изтичането му този срок е удължен с едновременното съгласие на Комисията и на нотифициращите органи, или ако нотифициращите органи чрез надлежно мотивирано изявление уведомят Комисията, че считат нотификацията за пълна.

Нотифициращите органи се съобразяват с решението на Комисията за изменение или отмяна на решението за освобождаване в срок от един месец от приемането му и информират Комисията за това.

Комисията запазва поверителността на чувствителната търговска информация.

Одобрението на Комисията на решението за освобождаване изтича две години след датата на приемането му, в случай че изграждането на междусистемния електропровод все още не е започнало до тази дата, и пет години след датата на приемането му, ако междусистемният електропровод не е започнал да функционира до тази дата, освен ако Комисията реши, че забавянето се дължи на значителни пречки, които са извън контрола на лицето, на което е било предоставено освобождаването.

9.   Комисията може да приеме насоки за прилагането на условията, посочени в параграф 1 от настоящия член, и да определи процедурата, която да бъде следвана за прилагането на параграфи 4, 7 и 8 от настоящия член. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 23, параграф 2.

Член 18

Насоки

1.   Когато е подходящо, насоките, свързани с компенсаторния механизъм между операторите на преносни системи, в съответствие с уредените в членове 13 и 14 принципи, предвиждат:

а)

подробности по отношение на процедурата за определяне кои оператори на преносни системи са длъжни да плащат компенсации за трансграничните потоци, включително разграничение между операторите на националните преносни системи, от които произхождат трансграничните потоци, и системите, в които те завършват, в съответствие с член 13, параграф 2;

б)

подробности по отношение на процедурата на плащане, която да се следва, включително определяне на първия период, за който следва да бъде изплатена компенсация, в съответствие с член 13, параграф 3, втора алинея;

в)

подробности по отношение на методиките за определяне на приетите трансгранични потоци, за които се дължи компенсация в съответствие с член 13, по отношение както на количество, така и на типа потоци, както и определяне на величините на тези потоци като произхождащи и/или завършващи в преносните системи на отделните държави-членки, в съответствие с член 13, параграф 5;

г)

подробности по отношение на методиката за определяне на разходите и ползите в резултат на приемане на трансгранични потоци, в съответствие с член 13, параграф 6;

д)

подробности относно третирането на потоци електроенергия, произхождащи или завършващи в държави извън Европейското икономическо пространство, в контекста на компенсаторния механизъм между операторите на преносни системи; и

е)

участието на национални системи, които са свързани чрез електропроводи на прав ток, в съответствие с член 13.

2.   Насоките може да определят също така и подходящи правила, които водят до постепенно хармонизиране на основните принципи за определяне на таксите, налагани на производителите и потребителите (натоварване) по националните тарифни системи, включително и отразяване на компенсаторния механизъм между операторите на преносни системи в националните такси за достъп и осигуряване на подходящи и ефективни локационни сигнали в съответствие с принципите, посочени в член 14.

Насоките също така предвиждат мерки за подходящи и ефективни хармонизирани локационни сигнали на общностно равнище.

Всяко такова хармонизиране не препятства прилагането от държавите-членки на механизми, с които да гарантират, че таксите за достъп до мрежата, които плащат потребителите (натоварване), са съпоставими на цялата им територия.

3.   Когато е целесъобразно, в насоките, в които се посочва минималната степен на необходима хармонизация за постигане целите на настоящия регламент, се предвиждат също така и:

а)

подробности, свързани с предоставянето на информация в съответствие с принципите, уредени в член 15;

б)

подробности относно правилата за търговия с електроенергия;

в)

подробности относно правилата за инвестиционните стимули за капацитет на междусистемен електропровод, в това число локационните сигнали;

г)

подробности относно областите, изброени в член 8, параграф 6.

За тази цел Комисията се консултира с Агенцията и с ЕМОПС за електроенергия.

4.   Насоките за управление и разпределяне на наличния преносен капацитет на междусистемните електропроводи между националните мрежи са установени в приложение I.

5.   Комисията може да приема насоки по въпросите, изброени в параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член. Тя може да изменя насоките, посочени в параграф 4 от настоящия член, в съответствие с принципите, уредени в членове 15 и 16, по-специално за да включи подробни насоки относно всички прилагани на практика методики за разпределяне на капацитет и за да гарантира, че механизмите за управление на претоварването се развиват по начин, съвместим с целите на вътрешния пазар. Когато е целесъобразно, в хода на извършването на такива изменения се установяват общи правила за минимални стандарти за безопасност и експлоатация при използването и експлоатацията на мрежата, както е посочено в член 15, параграф 2. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълване му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 23, параграф 2.

Когато приема или изменя насоки, Комисията:

а)

гарантира, че насоките осигуряват минималната степен на хармонизация, която се изисква за постигане на целите на настоящия регламент, и не надхвърлят необходимото за тази цел; и

б)

посочва какви действия е предприела по отношение на съответствието на правилата в трети държави, които представляват част от общностната електроенергийна система, с въпросните насоки.

Когато приема за първи път насоки съгласно настоящия член, Комисията гарантира, че те обхващат в един проект на мярка поне въпросите, посочени в параграф 1, букви а) и г) и в параграф 2.

Член 19

Регулаторни органи

При изпълнението на своите задължения регулаторните органи осигуряват съответствие с настоящия регламент и насоките, приети в съответствие с член 18. Когато е подходящо за постигане на целите на настоящия регламент, регулаторните органи си сътрудничат помежду си, с Комисията и с Агенцията в съответствие с глава IХ от Директива 2009/72/ЕО.

Член 20

Предоставяне на информация и поверителност

1.   При искане от страна на Комисията държавите-членки и регулаторните органи ѝ предоставят цялата информация, необходима за целите на член 13, параграф 4 и член 18.

По-специално за целите на член 13, параграфи 4 и 6 регулаторните органи редовно предоставят информация относно действително извършените разходи от националните оператори на преносни системи, както и данни и всяка релевантна информация, отнасяща се до физическите потоци през мрежите на операторите на преносни системи и разходите за мрежите.

Комисията определя разумни срокове, в рамките на които следва да бъде представена информацията, като взема под внимание сложността на изискваната информация и доколко е спешно нейното получаване.

2.   Ако дадена държава-членка или съответен регулаторен орган не предостави тази информация в определения по параграф 1 срок, Комисията може да поиска пряко от съответните предприятия цялата информация, необходима за целите на член 13, параграф 4 и член 18.

Когато се изпраща искане за предоставяне на информация до предприятие, Комисията едновременно изпраща копие от него до регулаторните органи на държавата-членка, на чиято територия се намира седалището на предприятието.

3.   В искането за предоставяне на информация по параграф 1 Комисията посочва правното основание за искането, срока, в рамките на който трябва да бъде предоставена исканата информация, целта на искането, както и предвидените в член 22, параграф 2 санкции при подаване на невярна, непълна или подвеждаща информация. Комисията определя разумни срокове, като взема под внимание сложността на исканата информация и доколко е спешно нейното получаване.

4.   Исканата информация се предоставя от собствениците на предприятията или техни представители и — в случаите на юридически лица — от упълномощените представители по закон или по устав/дружествен акт. Когато надлежно упълномощени за целта адвокати предоставят информацията от името на техните клиенти, клиентите остават изцяло отговорни, в случай че подадената информация е невярна, непълна или подвеждаща.

5.   Когато предприятие не предостави исканата информация в определения от Комисията срок или подадената информация е непълна, Комисията може с решение да изиска предоставянето на информацията. В решението се уточнява каква информация е необходима и се определя подходящ срок за нейното предоставяне. В него се отбелязват и санкциите, предвидени в член 22, параграф 2. В него се отбелязва и правото решението да бъде предмет на контрол от Съда на Европейските общности.

По същото време Комисията изпраща копие от решението си до регулаторните органи на държавата-членка, на чиято територия пребивава лицето или се намира седалището на предприятието.

6.   Информацията, посочена в параграфи 1 и 2, се използва единствено за целите на член 13, параграф 4 и член 18.

Комисията не разкрива придобита по силата на настоящия регламент информация, която влиза в обхвата на задължението за професионална тайна.

Член 21

Право на държавите-членки да предвиждат по-подробни мерки

Настоящият регламент не засяга правото на държавите-членки да запазят или въведат мерки, които съдържат по-подробни разпоредби от тези, установени в настоящия регламент и в насоките, посочени в член 18.

Член 22

Санкции

1.   Без да се засяга параграф 2, държавите-членки установяват правила за санкциите, приложими при нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент, и предприемат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки нотифицират на Комисията до 1 юли 2004 г. тези правила, които съответстват на разпоредбите, установени в Регламент (ЕО) № 1228/2003, и нотифицират незабавно Комисията за всички последващи изменения, които ги засягат. Те нотифицират на Комисията всички правила, които не съответстват на разпоредбите, установени в Регламент (ЕО) № 1228/2003, до 3 март 2011 г. и нотифицират на Комисията незабавно всички последващи изменения, които ги засягат.

2.   Комисията може с решение да наложи на предприятията глоби, които не надвишават 1 % от общия оборот от предходната финансова година, в случаите, когато умишлено или поради небрежност те предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация в отговор на искане, направено съгласно член 20, параграф 3, или не успеят да осигурят исканата информация в срока, определен в решение, прието по силата на член 20, параграф 5, първа алинея.

При определяне на размера на глобата Комисията взема предвид доколко сериозно е неизпълнението на изискванията в първата алинея.

3.   Предвидените в параграф 1 санкции и решенията, взети съгласно параграф 2, не са от наказателноправен характер.

Член 23

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 46 от Директива 2009/72/ЕО.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 24

Доклад на Комисията

Комисията наблюдава прилагането на настоящия регламент. В доклада си по член 47, параграф 6 от Директива 2009/72/ЕО Комисията докладва относно опита, придобит при прилагането на настоящия регламент. По-специално в доклада се разглежда до каква степен настоящият регламент е успял да гарантира недискриминационни и съобразени с разходите условия за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия, за да допринесе за избора на клиентите в един добре функциониращ вътрешен пазар на електроенергия и за дългосрочната сигурност на доставките, както и разглежда до каква степен са въведени ефективни локационни сигнали. Ако е необходимо, докладът се придружава от подходящи предложения и/или препоръки.

Член 25

Отмяна

Регламент (ЕО) № 1228/2003 се отменя, считано от 3 март 2011 г. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 26

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 3 март 2011 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 13 юли 2009 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

E. ERLANDSSON


(1)  ОВ C 211, 19.8.2008 г., стр. 23.

(2)  ОВ C 172, 5.7.2008 г., стр. 55.

(3)  Становище на Европейския парламент от 18 юни 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник), обща позиция на Съвета от 9 януари 2009 г. (ОВ C 75 E, 31.3.2009 г., стр. 16) и позиция на Европейския парламент от 22 април 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Решение на Съвета от 25 юни 2009 г.

(4)  ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 37.

(5)  ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 1.

(6)  Вж. страница 1 от настоящия брой на Официален вестник.

(7)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(8)  Вж. страница 55 от настоящия брой на Официален вестник.

(9)  ОВ L 262, 22.9.2006 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 27, 30.1.1997 г., стр. 20.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

НАСОКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА НАЛИЧНИЯ ПРЕНОСЕН КАПАЦИТЕТ НА МЕЖДУСИСТЕМНИТЕ ЕЛЕКТРОПРОВОДИ МЕЖДУ НАЦИОНАЛНИТЕ СИСТЕМИ

1.   Общи разпоредби

1.1.   Операторите на преносни системи (ОПС) полагат усилия да приемат всички търговски сделки, включително породените от презгранична търговия.

1.2.   Когато не е налице претоварване, не се ограничава достъпът до междусистемните електропроводи. Там, където това е обичайно състояние, не е необходимо да има постоянна обща процедура за достъп до услугата за презграничен пренос.

1.3.   Когато планираните търговски сделки са несъвместими със сигурната експлоатация на мрежата, ОПС намаляват претоварването в съответствие с изискванията за оперативна сигурност на мрежата, като в същото време полагат усилия да гарантират, че всички свързани разходи остават на икономически ефикасно ниво. В случай че не може да се приложат нискоразходни мерки, се провежда оздравително предиспачиране или насрещна търговия.

1.4.   Ако се появи структурно претоварване, ОПС незабавно прилагат предварително определени и съгласувани подходящи методи и процедури за управление на претоварването. Методите за управление на претоварването осигуряват, че физическият енергиен поток, свързан с целия разпределен преносен капацитет, е в съответствие със стандартите за сигурност на мрежите.

1.5.   Възприетите методи за управление на претоварването дават ефикасни икономически сигнали на участниците на пазара и ОПС, насърчават конкуренцията и са подходящи за регионално прилагане, както и за прилагане в цялата Общност.

1.6.   При управление на претоварването не се прилага основано на сделките разграничаване. Конкретно искане за услуга за пренос се отказва единствено когато едновременно са изпълнени следните условия:

а)

пределният физически енергиен поток, произтичащ от приемането на това искане, предполага, че не може да се гарантира по-нататъшната сигурна експлоатация на енергийната система; и

б)

паричната стойност, която се придава на искането в процедурата за управление на претоварването, е по-ниска от тази на всички останали искания, които се възнамерява да бъдат удовлетворени за същата услуга и условия.

1.7.   При определянето на подходящи зони от мрежата, във и между които следва да се управлява претоварването, ОПС се ръководят от принципите за разходна ефективност и минимизиране на отрицателните влияния върху вътрешния пазар на електроенергия. По-специално ОПС не ограничават междусистемния капацитет, за да преодолеят претоварването в тяхната контролна зона, освен с оглед на горепосочените причини и по причини на оперативна сигурност (1). Ако възникне такава ситуация, ОПС описват и открито представят положението на всички ползватели на системата. Такава ситуация се допуска единствено до намиране на дългосрочно решение. ОПС описват и представят открито на всички ползватели на системата методиката и проектите за постигане на дългосрочно решение.

1.8.   При балансиране на мрежата в своята контролна зона чрез оперативни мерки и чрез предиспачиране ОПС взема предвид въздействието на тези мерки върху съседните контролни зони.

1.9.   До 1 януари 2008 г. се установят по координиран начин и при сигурни оперативни условия механизми за управление на претоварването в междусистемните електропроводи в рамките на текущия ден, за максимално оползотворяване на възможностите за търговия и обезпечаване на презгранично балансиране.

1.10.   Националните регулаторни органи оценяват редовно методите за управление на претоварването, като обръщат специално внимание на съответствието с принципите и правилата, установени в настоящия регламент и в настоящите насоки, както и с условията и реда, определени от самите регулаторни органи в съответствие с тези принципи и правила. Такава оценка включва консултация с всички участници на пазара и посветени на това проучвания.

2.   Методи за управление на претоварването

2.1.   Методите за управление на претоварването са пазарно основани, за да се улесни ефикасната презгранична търговия. За тази цел капацитетът се разпределя само чрез експлицитни търгове (за капацитет) или имплицитни търгове (за капацитет и енергия). И двата метода може да се прилагат едновременно за един и същ междусистемен електропровод. При търговия в рамките на текущия ден може да се прилага непрекъсваща търговия.

2.2.   В зависимост от условията на конкуренция механизмите за управление на претоварването може да имат нужда от позволяването на дългосрочно и краткосрочно разпределяне на преносен капацитет.

2.3.   Всяка процедура за разпределяне на преносен капацитет разпределя определена част от наличния междусистемен капацитет плюс останалия, неразпределен преди капацитет, както и капацитетът, освободен от притежатели на капацитет от предишни разпределения.

2.4.   ОПС оптимизират степента, до която капацитетът е гарантиран, вземайки предвид задълженията и правата на участващите ОПС, както и задълженията и правата на участниците на пазара, за да улеснят ефективната и ефикасна конкуренция. Разумна част от капацитета може да бъде предлагана на пазара с намалена степен на гарантираност, като участниците на пазара се информират по всяко време за точните условия за пренос по междусистемните електропроводи.

2.5.   Правата на достъп при дългосрочно и средносрочно разпределяне са права за гарантиран капацитет за пренос. Те се подчиняват на принципите на „ползваш или губиш“ или „ползваш или продаваш“ по времето на заявката.

2.6.   ОПС определят също така подходяща структура за разпределянето на капацитета между различните времеви периоди. Това може да включва възможност за резервиране на минимален процент междусистемен капацитет за ежедневно разпределение или разпределение в рамките на деня. Такава структура на разпределяне подлежи на преразглеждане от съответните регулаторни органи. При изготвяне на техните предложения ОПС вземат предвид:

а)

характеристиките на пазарите;

б)

оперативните условия, като например последствията от салдиране на обявени гарантирани графици;

в)

степента на хармонизиране на процентите и времевите периоди, приети за различните съществуващи механизми за разпределение на капацитет.

2.7.   При разпределението на капацитет не може да се дискриминират участниците на пазара, които желаят да се възползват от правата си да сключват двустранни договори за доставка, или тези, които участват в търгове за енергиен обмен. Успешни са най-високите по стойност предложения, независимо дали се провежда експлицитен или имплицитен търг, за даден времеви период.

2.8.   В региони, в които форуърдните финансови пазари на електроенергия са добре развити и са показали своята ефективност, целият междусистемен капацитет може да бъде разпределян чрез имплицитни търгове.

2.9.   Освен в случаите на нови междусистемни електропроводи, които се ползват от изключение съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 1228/2003 или член 17 от настоящия регламент, при методите за разпределение на капацитет не се разрешава определянето на цени за резервиране.

2.10.   По принцип на всички потенциални участници на пазара е разрешено неограничено участие в процеса на разпределение. За да се избегне създаване или задълбочаване на проблеми, свързани с потенциалното възползване от господстващо положение на участник на пазара, съответните регулаторни органи и/или органи по конкуренция, според случая, могат да налагат общи ограничения или ограничения на отделно дружество на основание господстващо положение на пазара.

2.11.   Пазарните участници заявяват окончателно пред ОПС използването на техния капацитет до определен краен срок за всеки времеви период. Крайният срок се определя така, че да позволи на ОПС да предоставят неизползваната преносна способност за преразпределение през следващия съответен времеви период, включително в рамките на деня.

2.12.   Капацитетът се търгува свободно на вторичния пазар, при условие че ОПС е информиран достатъчно време предварително. Там където ОПС откаже вторична търговия (сделка), това трябва да бъде ясно и открито съобщено и обяснено на всички участници на пазара и нотифицирано на регулаторния орган.

2.13.   Финансовите последствия от неизпълнението на задълженията, свързани с разпределянето на капацитет, се покриват от тези, които са отговорни за това неизпълнение. Когато участниците на пазара не използват капацитет, който са ангажирали за използване, или в случай на капацитет от експлицитен търг, не продадат на вторичния пазар или не върнат своевременно капацитет, те губят правото върху него и заплащат такса, която отразява разходите. Всички такси, които отразяват разходите за неизползване на капацитет, са обосновани и пропорционални. По същия начин ако ОПС не изпълни свое задължение, той носи отговорност за компенсирането на участника на пазара за загубата на права върху капацитет. За тази цел не се вземат предвид последващи загуби. Ключовите понятия и методи за определяне на отговорността при неизпълнение на задълженията се определят предварително по отношение на финансовите последствия и подлежат на преразглеждане от съответния(те) национален(ни) регулаторен(ни) орган(и).

3.   Координация

3.1.   Разпределението на капацитет за междусистемен електропровод се координира и изпълнява, като се използват общи процедури за разпределяне на капацитет от участващите ОПС. В случаите, когато се очаква търговските обмени между две държави (ОПС) да окажат съществено влияние върху условията на физическия поток в която и да е трета държава (ОПС), методите за управление на претоварването се съгласуват между всички ОПС, върху които е оказано влияние, чрез обща процедура за управление на претоварването. Националните регулаторни органи и ОПС гарантират, че не се планира едностранно процедура за управление на претоварване със съществено влияние върху физическите електроенергийни потоци в други мрежи.

3.2.   До 1 януари 2007 г. се прилага общ координиран метод за управление на претоварването и процедура за поне годишно, месечно и за ден напред разпределение на капацитета на пазара между държавите в следните региони:

а)

Северна Европа (а именно Дания, Швеция, Финландия, Германия и Полша),

б)

Северозападна Европа (а именно Бенелюкс, Германия и Франция),

в)

Италия (а именно Италия, Франция, Германия, Австрия, Словения и Гърция),

г)

Централна Източна Европа (а именно Германия, Полша, Чешка република, Словакия, Унгария, Австрия и Словения),

д)

Югозападна Европа (а именно Испания, Португалия и Франция),

е)

Обединено кралство, Ирландия и Франция,

ж)

Балтийски държави (а именно Естония, Латвия и Литва).

При междусистемни електропроводи, които свързват държави, принадлежащи към повече от един регион, прилаганият метод за управление на претоварването може да се различава, за да се гарантира съвместимост с методите, прилагани в другите региони, към които принадлежат тези държави. В този случай съответните ОПС предлагат метода, който подлежи на преразглеждане от съответните регулаторни органи.

3.3.   Регионите, посочени в точка 2.8, може да разпределят целия междусистемен капацитет чрез разпределяне за ден напред.

3.4.   Определят се съвместими процедури за управление на претоварването във всичките седем региона с оглед формиране на истински интегриран вътрешен пазар на електроенергия. Участниците на пазара не следва да бъдат затруднявани от несъвместими регионални системи.

3.5.   С оглед насърчаване на справедлива и ефективна конкуренция и презгранична търговия координацията между ОПС в рамките на регионите, определени в точка 3.2, включва всички стъпки от изчисление и оптимизиране на капацитета до сигурна експлоатация на мрежата, с ясно възлагане на отговорности. Тази координация включва, по-специално:

а)

използването на общ преносен модел, който отчита ефикасно взаимосвързаните физически кръгови потоци и който взема предвид различията между физически и търговски потоци;

б)

разпределяне и заявяване на капацитет за ефективно справяне с взаимно зависими физически и търговски кръгови потоци;

в)

идентични задължения на притежателите на капацитет за предоставяне на информация за планираното използване на капацитета, а именно за заявяване на капацитета (при експлицитни търгове);

г)

идентични времеви периоди и крайни срокове;

д)

идентична структура за разпределянето на капацитет между различните времеви периоди (например 1 ден, 3 часа, 1 седмица и т.н.) и по отношение на блоковете продаван капацитет (количество енергия в МW, MWh и т.н.);

е)

съвместима договорна рамка с участници на пазара;

ж)

проверка на съобразяването на потоците с изискванията за сигурност на мрежата при оперативното планиране и при експлоатация в реално време;

з)

осчетоводяване и уреждане на действия по управление на претоварването.

3.6.   Координацията също така включва обмен на информация между ОПС. Характерът, времето и честотата на обмена на информация са съвместими с дейностите, уредени в точка 3.5, и функционирането на електроенергийните пазари. В частност този обмен на информация дава възможност на ОПС да правят най-добрите възможни прогнози за цялостната ситуация на мрежата, за да оценяват потоците в тяхната мрежа и наличния капацитет на междусистемни електропроводи. Всеки ОПС, който събира информация от името на други ОПС, връща на участващия ОПС резултатите от събирането на данни.

4.   График за пазарни операции

4.1.   Разпределението на наличния преносен капацитет се извършва достатъчно време предварително. Преди всяко разпределяне участващите ОПС публикуват съвместно капацитета, който ще се разпределя, като вземат предвид, където е подходящо, капацитета, освободен от гарантирани права за пренос, и когато е приложимо, свързаните салдирани заявки, заедно с всички времеви периоди, по време на които капацитетът ще бъде намален или неналичен (например за целите на поддръжка).

4.2.   Като се взема изцяло предвид сигурността на мрежата, заявяването на права за пренос се извършва достатъчно време преди сесиите за ден напред на всички съответни организирани пазари и преди публикуването на капацитета, който ще се разпределя съгласно механизмите за ден напред или за текущия ден. Заявяването на преносни права в обратната посока се салдира за ефективно използване на междусистемните електропроводи.

4.3.   Последващите предоставяния през текущия ден на преносен капацитет на разположение за ден Д се извършват в дни Д — 1 и Д след издаване на предварителните или действителните графици за производство през ден напред.

4.4.   При подготовка на функционирането на мрежата през следващия ден ОПС обменят информация със съседните ОПС, включително тяхната прогнозна мрежова топология, наличното и прогнозното производство от производствени единици, потока на натоварване с цел оптимизиране използването на цялостната мрежа чрез оперативни мерки в съответствие с правилата за сигурна работа на мрежата.

5.   Прозрачност

5.1.   ОПС публикуват всички съответни данни, свързани с наличността на мрежата, достъпа до мрежата и използването на мрежата, включително доклад за това, къде и защо съществува претоварване, методите, прилагани за управление на претоварването, и плановете за тяхното бъдещо управление.

5.2.   ОПС публикуват общо описание на метода за управление на претоварването, прилаган при различни обстоятелства за максимизиране на капацитета, наличен на пазара, и обща схема за изчисляване на междусистемния капацитет за различните времеви периоди. Такава схема подлежи на преразглеждане от страна на регулаторните органи на съответните държави-членки.

5.3.   Използваните процедури за управление на претоварването и разпределение на капацитетите, заедно с времето и процедурата за кандидатстване за капацитет, описание на предлаганите продукти и задълженията и правата на ОПС и на страната, която получава капацитета, включително отговорността, които произтича от неизпълнение на задължения, се описват подробно и се предоставят по прозрачен начин на всички потенциални ползватели на мрежата от ОПС.

5.4.   Стандартите за сигурност при експлоатация и при планиране представляват неразделна част от информацията, която ОПС публикуват в открит и публичен документ. Този документ също така подлежи на преразглеждане от страна на националните регулаторни органи.

5.5.   ОПС публикуват всички съответни данни във връзка с презграничната търговия въз основа на най-добрите възможни прогнози. С цел изпълнение на това задължение съответните участници на пазара предоставят на ОПС съответните данни. Начинът, по който се публикува такава информация, подлежи на преразглеждане от страна на регулаторните органи. ОПС публикуват най-малко:

а)

ежегодно: информация относно дългосрочното развитие на преносната инфраструктура и нейното влияние върху капацитета за трансграничен пренос;

б)

ежемесечно: месечна прогноза и прогноза за година напред за наличния на пазара преносен капацитет, като се взема предвид цялата свързана информация, с която ОПС разполага по времето на изчисляване на прогнозата (например влияние на летните и зимните сезони върху капацитета на електропроводите, поддръжката на мрежата, наличност на производствените блокове и т.н.);

в)

ежеседмично: прогнози за седмица напред за наличния на пазара преносен капацитет, като се взема предвид цялата съответна информация, с която ОПС разполагат по време на изчисляване на прогнозата, като например прогноза за времето, планирани работи по поддръжка на мрежата, наличност на производствените блокове и т.н.;

г)

ежедневно: преносната способност, налична на пазара за ден напред или текущия ден за всеки единичен пазарен период, като се вземат предвид всички салдирания на заявки за ден напред, производствените графици за ден напред, прогнозите на потреблението и планираните работи по поддръжка на мрежата;

д)

общ вече разпределен капацитет по единични пазарни периоди и всички съответни условия, при които може да се използва този капацитет (например тръжна клирингова цена, задължения относно начина на използване на капацитета и т.н.) с цел определяне на оставащия капацитет;

е)

разпределен капацитет във възможно най-кратки срокове след всяко разпределяне, както и посочване на заплатените цени;

ж)

общо използван капацитет в единични пазарни периоди, незабавно след заявяването;

з)

възможно най-близо до реалното време: агрегирани освободени търговски и физически потоци по единични пазарни периоди, включително описание на влиянията на всички коригиращи мерки, взети от ОПС (като например ограничаване) за решаване на мрежови или системни проблеми;

и)

предварителна информация относно планирани ремонти и последваща информация за предишния ден относно планирани и непланирани ремонти на производствени агрегати, по-големи от 100 MW.

5.6.   Цялата съответна информация е на разположение за пазара своевременно за договарянето на всички сделки (като например времето за договаряне на годишните договори за доставка за промишлени клиенти или времето, когато офертите следва да се изпращат на организираните пазари).

5.7.   ОПС публикува съответната информация относно прогнозното потребление и производство в съответствие с времевите периоди, посочени в точки 5.5 и 5.6. ОПС също така публикува съответната информация, необходима за трансграничния балансиращ пазар.

5.8.   При публикуване на прогнозите последващите реализирани стойности за прогнозната информация се публикуват също така във времевия период, следващ периода, за който се отнася прогнозата, или най-късно на следващия ден (Д + 1).

5.9.   Цялата информация, публикувана от ОПС, се предоставя свободно в лесно достъпна форма. Всички данни са също така достъпни чрез подходящи и стандартизирани способи за обмен на информация, които следва да се определят в тясно сътрудничество с участниците на пазара. Данните включват информация за минали периоди от минимум две години, така че новите участници, които навлизат на пазара, да могат да имат достъп до такива данни.

5.10.   ОПС редовно обменят набор от достатъчно точни данни за мрежите и потока на натоварване, за да се даде възможност за изчисляване на потока на натоварване за всеки ОПС в съответната зона. Същият набор от данни се предоставя на регулаторните органи и на Комисията при поискване. Регулаторните органи и Комисията гарантират поверителността при използването на този набор от данни от тях и от всеки консултант, който извършва аналитична работа в тяхна полза въз основа на тези данни.

6.   Използване на приходи от претоварване

6.1.   Процедурите за управление на претоварването, свързани с предварително определена времева рамка, могат да генерират приходи единствено в случай на претоварване, което възниква в тази времева рамка, освен в случай на нови междусистемни електропроводи, които се ползват от изключението по член 7 от Регламент (ЕО) № 1228/2003 или член 17 от настоящия регламент. Процедурата за разделяне на тези приходи подлежи на преразглеждане от страна на регулаторните органи и нито нарушава процеса на разпределяне в полза на участник, който кандидатства за капацитет или енергия, нито обезсърчава намаляването на претоварването.

6.2.   Националните регулаторни органи са прозрачни по отношение на използването на приходите, произтичащи от разпределянето на междусистемен капацитет.

6.3.   Приходите от претоварване се поделят между съответните ОПС в съответствие с критериите, съгласувани между съответните ОПС и преразглеждани от съответните регулаторни органи.

6.4.   ОПС предварително ясно установяват начина, по който ще използват приходите от претоварване, които те могат да получат и докладват за действителното използване на тези доходи. Регулаторните органи удостоверяват, че това използване съответства на настоящия регламент и настоящите насоки, и че общата сума на дохода от претоварване, който произтича от разпределяне на междусистемен капацитет, е насочена към една или повече от трите цели, установени в член 16, параграф 6 от настоящия регламент.

6.5.   Ежегодно до 31 юли всяка година регулаторните органи публикуват доклад, в който се посочват сумата на приходите, събрани за 12-месечния период до 30 юни на същата година, и начинът, по който са използвани въпросните приходи, заедно с проверка, че това използване съответства на настоящия регламент и настоящите насоки, и че общият размер на приходите от претоварване е насочен към една или повече от трите определени цели.

6.6.   Използването на приходите от претоварване като инвестиции за поддръжка или увеличаване на междусистемния капацитет се възлага предимно на предварително определени проекти, които допринасят за облекчаване на съществуващото претоварване и които могат също да бъдат изпълнявани в разумни срокове, особено по отношение на процеса на одобряване.


(1)  „Оперативна сигурност“ означава поддържане на преносната система в рамките на съгласуваните граници на сигурност.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕО) № 1228/2003

Настоящият регламент

Член 1

Член 1

Член 2

Член 2

Член 3

Член 4

Член 5

Член 6

Член 7

Член 8

Член 9

Член 10

Член 11

Член 12

Член 3

Член 13

Член 4

Член 14

Член 5

Член 15

Член 6

Член 16

Член 7

Член 17

Член 8

Член 18

Член 9

Член 19

Член 10

Член 20

Член 11

Член 21

Член 12

Член 22

Член 13

Член 23

Член 14

Член 24

Член 25

Член 15

Член 26

Приложение

Приложение I


14.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 211/36


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 715/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 юли 2009 година

относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Вътрешният пазар на природен газ, който постепенно се изгражда от 1999 г. насам, е предназначен да предоставя действителен избор за всички потребители в Общността, били те граждани или предприятия, на нови стопански възможности и по-интензивна трансгранична търговия, с цел да се постигне повишаване на ефективността, конкурентни цени, по-високи стандарти на услугите, сигурност на доставките и устойчиво развитие.

(2)

Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (4) и Регламент (ЕО) № 1775/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи (5) имат значителен принос за създаването на вътрешен пазар на природен газ.

(3)

Опитът, придобит при изпълнението и мониторинга на първия набор от Насоки за добра практика, приети от Европейския регулаторен форум за газ (Мадридски форум) през 2002 г. сочи, че за да се осигури цялостното изпълнение на правилата, предвидени в тези насоки във всички държави-членки и с оглед предоставяне на минимални гаранции за равни условия за достъп до пазара, е необходимо тези правила да станат правно обвързващи.

(4)

Вторият набор от общи правила, озаглавени „Втори насоки за добра практика“ бяха приети на срещата на Мадридския форум на 24 и 25 септември 2003 г. и целта на настоящия регламент е да установи, въз основа на тези насоки, основните принципи и правила по отношение на достъпа до мрежата и до услугите за достъп на трети страни, управлението на претоварване, прозрачността, балансирането и търговията с права върху капацитет.

(5)

Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (6) предвижда възможността за съществуването на комбиниран оператор на преносна и разпределителна система. Следователно правилата, уредени в настоящия регламент, не изискват промени в организацията на националните преносни и разпределителни системи, които отговарят на съответните разпоредби на същата директива.

(6)

Тръбопроводи с високо налягане, свързващи местни разпределителни компании с газовата мрежа и които не се използват предимно в контекста на местното разпределение, са включени в обхвата на настоящия регламент.

(7)

Необходимо е да се предвидят критериите, съгласно които се определят тарифите за достъп до мрежата, за да се гарантира, че те напълно съответстват на принципа за недискриминация, на необходимостта от добре функциониращ вътрешен пазар, че те вземат изцяло предвид необходимостта от цялостност на системата, че отразяват действително направени разходи, доколкото такива разходи отговарят на тези на ефективно и структурно сравним мрежов оператор, че са прозрачни, като същевременно включват необходимата възвръщаемост на инвестициите и, когато е приложимо, се вземат предвид и сравнителните тарифи по дадени показатели на регулаторните органи.

(8)

При изчисляване на тарифи за достъп до мрежи е от значение да се вземат предвид действително направените разходи, доколкото такива разходи отговарят на разходите на ефикасен и структурно сравним мрежов оператор и са прозрачни, като не по-малко важно е да се заложи подобаваща възвръщаемост на инвестициите и стимули за изграждане на нова инфраструктура, включително специално регулаторно третиране на новите инвестиции, както се предвижда в Директива 2009/73/ЕО. В това отношение и особено при наличието на ефективна конкуренция между отделните тръбопроводни, сравнението на тарифи по дадени показатели от регулаторните органи също ще трябва да се вземат под внимание.

(9)

Използването на пазарно основани инструменти, като например търгове, за определяне на тарифите следва да е съвместимо с разпоредбите, предвидени в Директива 2009/73/ЕО.

(10)

Необходимо е наличието на общ минимален пакет от услуги за достъп на трети страни, с което да се въведе в практиката общ минимален стандарт за достъп, валиден за цялата Общност, и да се гарантира, че услугите за достъп на трети страни са в удовлетворителна степен съвместими, както и да се позволи използване на ползите, произтичащи от добре функциониращ вътрешен пазар на природен газ.

(11)

Понастоящем съществуват препятствия пред продажбата на газ в Общността при условия на равнопоставеност, без дискриминация и пречки. По-специално, все още не съществуват недискриминационен достъп до мрежа и еднакво ефективно ниво на регулативен надзор във всяка държава-членка, и все още съществуват изолирани пазари.

(12)

Следва да се постигне достатъчно равнище на трансграничен междусистемен капацитет за газ и да се насърчава пазарната интеграция, с цел да се завърши изграждането на вътрешния пазар на природен газ.

(13)

В Съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавено „Енергийна политика за Европа“, се подчертава значението на завършването на вътрешния пазар на природен газ и създаването на условия на равнопоставеност за всички предприятия за природен газ в Общността. Съобщенията на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавени „Перспективи за вътрешния пазар на газ и електроенергия“ и „Разследване по силата на член 17 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на европейските сектори на газ и електроенергия (окончателен доклад)“, показват, че действащите правила и мерки нито осигуряват необходимата правна рамка, нито създават условия за изграждане на междусистемен капацитет за постигане на целта за добре функциониращ, ефикасен и отворен вътрешен пазар.

(14)

Освен изцяло да се прилага съществуващата регулаторна рамка, регулаторната рамка за вътрешния пазар на природен газ, уредена в Регламент (ЕО) № 1775/2005, следва да се адаптира в съответствие с тези съобщения.

(15)

По-специално е необходимо да се увеличи сътрудничеството и координацията между операторите на преносни системи, за да се създадат мрежови кодекси за предоставяне и управление на ефективен и прозрачен достъп до трансграничните преносни мрежи, както и за да се осигури координирано и в достатъчна степен ориентирано към бъдещето планиране и стабилно техническо развитие на преносната система в Общността, включително изграждане на междусистемен капацитет, при спазване на екологичните изисквания. Мрежовите кодекси следва да съответстват на рамкови насоки, които са с необвързващ характер (рамкови насоки) и които са разработени от Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (7) (Агенцията). Агенцията следва да участва в преразглеждането въз основа на фактите на проектите на мрежови кодекси, включително в съобразяването им с рамковите насоки, както и да има право да ги препоръчва за приемане от Комисията. Агенцията следва да прави оценка на предложените изменения на мрежовите кодекси, както и да има право да ги препоръчва за приемане от Комисията. Операторите на газопреносни системи следва да експлоатират своите мрежи в съответствие с тези мрежови кодекси.

(16)

За да се гарантира оптимално управление на газопреносната мрежа в Общността, следва да бъде създадена Европейска мрежа на операторите на преносни системи за газ (ЕМОПС за газ). Нейните задачи следва да бъдат изпълнявани при спазване на общностните правила за конкуренция, които остават приложими към решенията на ЕМОПС за газ. Задачите на ЕМОПС за газ следва да бъдат ясно определени и методите ѝ на работа такива, че да гарантират ефикасност, прозрачност и представителен характер на ЕМОПС за газ. Изготвените от ЕМОПС за газ мрежови кодекси нямат за цел да заменят необходимите национални мрежови кодекси по въпроси, които не са трансгранични. Тъй като чрез подход на регионално равнище може да бъде постигнат по-ефективен напредък, операторите на преносни системи следва да изградят регионални структури в рамките на цялостната структура на сътрудничество, като същевременно се уверят, че резултатите на регионално равнище са съвместими с мрежовите кодекси и необвързващите десетгодишни планове за развитие на общностно ниво. Сътрудничеството в рамките на подобни регионални структури предполага ефективно отделяне на дейностите по мрежата от дейностите по производство и доставка. При липсата на такова отделяне регионалното сътрудничество между операторите на преносни системи създава риск от антиконкурентно поведение. Държавите-членки следва да насърчават сътрудничеството и да следят за ефективността при експлоатацията на мрежата на регионално равнище. Сътрудничеството на регионално равнище следва да е съвместимо с напредъка в посока конкурентен и ефективен вътрешен пазар на газ.

(17)

Всички участници на пазара се интересуват от работата, която се очаква от ЕМОПС за газ. Следователно процесът на ефективна консултация е от съществено значение и съществуващите структури, създадени, за да го улесняват и направляват, като Европейската асоциация за координация на обмена на енергия, националните регулатори или Агенцията, следва да играят важна роля.

(18)

За да се гарантира по-голяма прозрачност по отношение на развитието на газопреносната мрежа в Общността, ЕМОПС за газ следва да изготвя, да публикува и редовно да актуализира необвързващ десетгодишен план за развитие на мрежата в цялата Общност (план за развитие на мрежата в цялата Общност). Този план за развитие на мрежата следва да включва жизнеспособни газопреносни мрежи и необходимите регионални свързващи точки, подходящи от търговска гледна точка или от гледна точка на сигурността на доставките.

(19)

За да се засили конкуренцията чрез ликвидни пазари за газ на едро, е от особено значение газът да може да бъде търгуван независимо от местоположението му в системата. Единственият начин да се направи това е чрез предоставяне на свобода за ползвателите на мрежата да правят самостоятелно заявки за входящ и изходящ капацитет, като по този начин създават пренос на газ по зони, вместо по договорни пътеки. Предпочитанието към входни-изходни системи за улесняване на развитието на конкуренцията бе вече изразено от повечето заинтересовани страни по време на шестия Мадридски форум на 30 и 31 октомври 2002 г. Тарифите не следва да зависят от трасето. Следователно тарифата, определена за една или повече входящи точки, не следва да е обвързана с тарифата, определена за една или повече изходящи точки, и обратното.

(20)

Позоваването на хармонизирани договори за пренос в контекста на недискриминационен достъп до мрежата на операторите на преносни системи не означава, че условията на договорите за пренос на даден системен оператор в някоя държава-членка трябва да са идентични с договорите на друг оператор на преносна система в същата или в друга държава-членка, освен ако има минимални изисквания, които трябва да залегнат във всички договори за пренос.

(21)

В мрежите за газ има значително договорно претоварване. Ето защо принципите за управление на претоварването и разпределение на капацитет за нови или наскоро договорени договори се основават на освобождаване на неизползвания капацитет чрез предоставяне на възможност на потребителите на мрежата да дадат под наем или да препродадат капацитетите по своите договори, както и на задължение за операторите на преносни системи да предлагат неизползвания капацитет на пазара поне за един ден напред и без прекъсване. Като се има предвид големият дял на съществуващите договори и необходимостта от създаване на истински условия на равнопоставеност за ползвателите на нов и съществуващ капацитет, тези принципи следва да се прилагат към целия договорен капацитет, включително и към съществуващите договори.

(22)

Макар физическото претоварване на мрежите понастоящем да е рядко срещан проблем в Общността, той може да стане такъв в бъдеще. Следователно е от значение да се изработи основен принцип за разпределение на капацитет при претоварване в подобни обстоятелства.

(23)

Наблюдението на пазара, предприето през последните години от националните регулаторни органи и от Комисията, показва, че действащите изисквания за прозрачност и правила за достъп до инфраструктурата не са достатъчни за осигуряване на действителен, добре функциониращ, отворен и ефикасен вътрешен пазар на газ.

(24)

Необходим е равен достъп до информация по отношение на физическия статус и ефикасността на системата, така че всички участници на пазара да могат да преценят цялостното състояние на търсенето и предлагането и да открият причините за промените на цените на едро Това включва по-прецизна информация за търсенето и предлагането, капацитета на мрежата, потоци и поддръжка, балансиране, наличност и използване на съоръжения за съхранение. Значението на тази информация за функционирането на пазара изисква да бъдат намалени действащите ограничения за публикуване от съображения за поверителност.

(25)

Изискванията за поверителност на чувствителната търговска информация обаче са особено важни, когато става дума за данни от стратегически търговски характер за съответното дружество, когато има само един ползвател на съоръжение за съхранение, или когато става дума за данни, които по отношение на изходящи точки в рамките на дадена система или подсистема, не са свързани с друга преносна или разпределителна система, а към един единствен краен промишлен клиент, и когато публикуването на такива данни би разкрило поверителна информация за производствения процес на този клиент.

(26)

За да се увеличи доверието в пазара, неговите участници трябва да бъдат сигурни, че върху извършителите на злоупотреби могат да се наложат ефективни и пропорционални и възпиращи санкции. Компетентните органи следва да бъдат оправомощени да разследват ефективно твърденията за злоупотреба с пазара. За тази цел компетентните органи се нуждаят от достъп до данни, които дават информация за оперативните решения, взети от предприятията за доставка. На пазара за газ всички тези решения се съобщават на системните оператори под формата на резервиране на капацитет, заявки и освободени потоци. Операторите на системи следва да съхраняват информация затова, налична и лесно достъпна от компетентните органи за определен период от време. Освен това компетентните органи следва редовно да следят за спазването на правилата от операторите на преносни системи.

(27)

Достъпът до съоръжения за съхранение на газ и до съоръжения за втечнен природен газ (ВПГ) не е достатъчен в някои държави-членки и следователно е необходимо да се усъвършенства прилагането на съществуващите правила. Наблюдение от Групата на европейските регулатори на електроенергия и газ стигна до заключението, че доброволните насоки за добра практика за предоставяне на достъп на трети страни от операторите на системи за съхранение, които са били одобрени от всички участници в Мадридския форум, не се прилагат в достатъчна степен и следователно е необходимо да станат задължителни.

(28)

Недискриминационните и прозрачни системи за балансиране на газа, използвани от оператори на преносни системи, са важни механизми, особено за новите участници на пазара, които вероятно биха изпитали по-големи затруднения при балансиране на общия си портфейл на продажби в сравнение с дружествата с установени позиции на даден пазар. Затова е необходимо да се създадат правила, които да гарантират, че операторите на преносни системи използват тези механизми в съответствие с условията за недискриминационен, прозрачен и ефективен достъп до мрежата.

(29)

Търговията с първични права на капацитет е важна част от създаването на конкурентен пазар и осигуряване на ликвидност. Ето защо настоящият регламент установява основните правила, свързани с такава търговия.

(30)

Националните регулаторни органи следва да гарантират спазване на правилата, съдържащи се в настоящия регламент, и на насоките, приети съгласно него.

(31)

В насоките, приложени към настоящия регламент, са определени специфични подробни правила за прилагане въз основа на втория набор от насоки за добра практика. Когато е необходимо, тези правила ще се развиват с течение на времето, като се вземат под внимание различията между националните газови системи.

(32)

Когато предлага да се изменят насоките, приложени към настоящия регламент, Комисията следва да осигури предварителна консултация с всички заинтересовани от насоките страни, представени от професионалните организации, и с държавите-членки в рамките на Мадридския форум.

(33)

От държавите-членки и компетентните национални органи следва да се изисква да предоставят на Комисията съответната информация. Такава информация следва да се третира като поверителна от Комисията.

(34)

Настоящият регламент и насоките, приети в съответствие с него, не засягат прилагането на правилата на Общността в областта на конкуренцията.

(35)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8).

(36)

По-специално на Комисията следва да се предоставят правомощия за създаване и приемане на насоките, необходими за осигуряване на минималната степен на хармонизиране, която се изисква за постигане на целта на настоящия регламент. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(37)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно установяване на справедливи правила за условията за достъп до газопреносните мрежи, до съоръженията за съхранение и за ВПГ, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(38)

Предвид обхвата на измененията, които се въвеждат с настоящия регламент в Регламент (ЕО) № 1775/2005 е желателно, от съображения за яснота и рационалност, въпросните разпоредби да бъдат преработени чрез организирането им в единен текст в нов регламент,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и приложно поле

Настоящият регламент цели:

а)

установява недискриминационни правила за условия за достъп до газопреносни системи, като се вземат предвид специалните характеристики на националните и регионалните пазари, с оглед обезпечаване на нормалното функциониране на вътрешния пазар на газ;

б)

установява недискриминационни правила за условията за достъп до съоръжения за ВПГ и до съоръжения за съхранение, като се вземат предвид специалните характеристики на националните и регионалните пазари; и

в)

улеснява появата на добре функциониращ и прозрачен пазар на едро с високо равнище на сигурност на доставките на газ и предоставя механизми за хармонизиране на правилата за достъп до мрежата при трансграничен обмен на газ.

Целите, посочени в първа алинея, включват определяне на хармонизирани принципи относно тарифите — или методиките за тяхното изчисляване — за достъп до мрежата, но не и до съоръженията за съхранение, за установяване на услуги за достъп на трети страни и хармонизирани принципи за разпределение на капацитет, управление на претоварването, определяне на изисквания за прозрачност, правила за балансиране, такси при дисбаланс и улесняване на търговията с капацитет.

Настоящият регламент, с изключение на член 19, параграф 4, се прилага само за съоръжения за съхранение, които попадат в обхвата на член 33, параграф 3 или 4 от Директива 2009/73/EО.

Държавите-членки може да създадат образувание или орган, установени в съответствие с Директива 2009/73/EО, с цел осъществяването на една или повече от функциите, обикновено възлагани на оператора на преносната система, които се подчиняват на изискванията на настоящия регламент. Това образувание или орган подлежи на сертифициране в съответствие с член 3 от настоящия регламент и подлежи на определяне в съответствие с член 10 от Директива 2009/73/EО.

Член 2

Определения

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1.

„пренос“ означава транспортиране на природен газ по мрежа, съставена предимно от тръбопроводи с високо налягане, различна от добивна тръбопроводна мрежа и различна от частта от тръбопроводите с високо налягане, използвана предимно в контекста на местно разпределение на природен газ, с оглед на доставката му на клиенти, но невключващо самата доставка;

2.

„договор за пренос“ означава договор, който операторът на преносна система е сключил с ползвател на мрежата с оглед извършване на пренос;

3.

„капацитет“ означава максималният поток, изразен в нормални кубически метри за единица време или в енергийна единица за единица време, на който ползвателят на мрежата има право съгласно разпоредбите на договора за пренос;

4.

„неизползван капацитет“ означава гарантиран капацитет, който ползвател на мрежата е добил по силата на договор за пренос, но който същият ползвател не е заявил в рамките на крайния срок, определен в договора;

5.

„управление на претоварване“ означава управление на капацитетите за пренос на оператора на преносна система с оглед оптимално и максимално използване на техническия капацитет и навременно откриване на точки на бъдещо претоварване и насищане;

6.

„вторичен пазар“ означава пазар на капацитет, търгуван по начин, различен от този на първичния пазар;

7.

„заявка“ означава предварително докладване от ползвател на мрежата на оператора на преносна система относно действителния поток, който ползвателят на мрежата възнамерява да подаде към или да изтегли от системата;

8.

„коригираща заявка“ означава последващо докладване, с което се коригира първоначалната заявка;

9.

„цялостност на системата“ означава всяка ситуация по отношение на преносна система, в това число необходимите съоръжения за пренос, в които налягането и качеството на природния газ се поддържа в рамките на минимални и максимални граници, установени от оператора на преносната система, така че преносът на природен газ да бъде гарантиран от техническа гледна точка;

10.

„период на балансиране“ означава период, в рамките на който изтеглянето на дадено количество природен газ, изразено в енергийни единици, трябва да бъде компенсирано от всеки ползвател на мрежата посредством подаване на същото количество природен газ към преносната мрежа в съответствие с договора за пренос или мрежовия кодекс;

11.

„ползвател на мрежа“ означава клиент или потенциален клиент на оператора на преносна система, както и самите оператори на преносни системи, доколкото това им е необходимо, за да изпълняват функциите си, свързани с пренос;

12.

„прекъсваеми услуги“ означава услуги, предлагани от оператора на преносната система въз основа на прекъсваем капацитет;

13.

„прекъсваем капацитет“ означава газов капацитет за пренос, който може да бъде прекъсван от оператора на преносна система в съответствие с условията, залегнали в договора за пренос;

14.

„дългосрочни услуги“ означава услуги, предлагани от оператора на преносна система, с продължителност една година или повече;

15.

„краткосрочни услуги“ означава услуги, предлагани от оператора на преносна система, с продължителност по-малка от една година;

16.

„гарантиран капацитет“ означава капацитет за пренос на газ, чиято непрекъсваемост е гарантирана от оператора на преносна система по силата на сключен договор;

17.

„гарантирани услуги“ означава услуги, предоставяни от оператора на преносна система във връзка с гарантиран капацитет на пренос;

18.

„технически капацитет“ означава максималния гарантиран капацитет, който операторът на преносна система може да предложи на ползвателите на мрежата, като вземе под внимание целостността на системата и експлоатационните изисквания на преносната система;

19.

„договорен капацитет“ означава капацитет, който операторът на преносна система е разпределил на ползвател на мрежата съгласно договор за пренос;

20.

„наличен капацитет“ означава онази част от техническия капацитет, която операторът на преносна система не е разпределил и е все още е налична за системата в дадения момент;

21.

„договорно претоварване“ означава ситуация, при която нивото на търсене на гарантиран капацитет надхвърля техническия капацитет;

22.

„първичен пазар“ означава пазара на капацитет, търгуван директно от оператора на преносната система;

23.

„физическо претоварване“ означава ситуация, при която нивото на търсене на реални доставки в определен момент надхвърля техническия капацитет;

24.

„капацитет на съоръжение за ВПГ“ означава капацитет в терминал за ВПГ, който се използва за втечняване на природен газ, или за внасяне, разтоварване, спомагателни услуги, временно съхранение и регазификация на ВПГ;

25.

„пространство“ означава обем газ, който даден ползвател на съоръжение за съхранение може да използва за съхранение на газ;

26.

„подаваща способност“ означава скоростта на добив, с която ползвателят на съоръжение за съхранение има право да добива газ от съоръжението за съхранение;

27.

„нагнетателна способност“ означава скоростта на нагнетяване, с която ползвателят на съоръжение за съхранение има право да нагнети газ в съоръжението за съхранение;

28.

„капацитет за съхранение“ означава всяко съчетание от пространство, нагнетателна способност и подаваща способност.

2.   Без да се засягат определенията в параграф 1 от настоящия член, определенията, съдържащи се в член 2 от Директива 2009/73/EО, които са относими към прилагането на настоящия регламент, също се прилагат, с изключение на определението за пренос в точка 3 от същия член.

Определенията в параграф 1, точки 3—23 от настоящия член във връзка с преноса се прилагат по аналогия и по отношение на съоръженията за съхранение и съоръженията за ВПГ.

Член 3

Сертифициране на оператори на преносни системи

1.   Комисията разглежда всяка нотификация за решение за сертифициране на оператор на преносна система, както е предвидено в член 10, параграф 6 от Директива 2009/73/EО, веднага щом я получи. В рамките на два месеца от деня на получаване на такава нотификация, Комисията дава становището си на съответния национален регулаторен орган относно съответствието й с член 10, параграф 2 или член 11, както и член 9 от Директива 2009/73/EО.

При изготвяне на посоченото в първа алинея становище, Комисията може да поиска Агенцията да предостави становище относно решението на националния регулаторен орган. В такъв случай двумесечният срок, посочен в първа алинея, се удължава с два допълнителни месеца.

При отсъствието на становище от Комисията в рамките на срока, посочен в първа и втора алинея, се приема, че Комисията не повдига възражения срещу решението на регулаторния орган.

2.   При получаване на становище на Комисията, националният регулаторен орган, в срок от два месеца, приема окончателното си решение относно сертифицирането на оператора на преносна система, като се съобразява в най-голяма степен с това становище. Решението на регулаторния орган и становището на Комисията се публикуват заедно.

3.   Във всеки един момент по време на процедурата регулаторните органи и/или Комисията могат да изискват от оператор на преносна система и/или от предприятие, извършващо някоя от функциите по производство или доставка, всяка информация, свързана с изпълнението на задачите им по настоящия член.

4.   Регулаторните органи и Комисията запазват поверителността на чувствителната търговска информация.

5.   Комисията може да приема насоки, определящи в детайли процедурата, която да се следва за прилагането на параграфи 1 и 2 от настоящия член. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 28, параграф 2.

6.   Когато Комисията получи нотификация за сертифициране на оператор на преносна система съгласно член 9, параграф 10 от Директива 2009/73/EО, Комисията взема решение относно сертифицирането. Регулаторният орган се съобразява с решението на Комисията.

Член 4

Европейска мрежа на операторите на преносни системи за газ

Всички оператори на преносни системи си сътрудничат на общностно ниво посредством ЕМОПС за газ, с цел да се насърчи окончателното изграждане и функционирането на вътрешния пазар на природен газ, както и трансграничната търговия, и да се гарантират оптималното управление, координираната експлоатация и стабилното техническо развитие на газопреносната мрежа.

Член 5

Създаване на ЕМОПС за газ

1.   До 3 март 2011 г. операторите на газопреносни системи внасят в Комисията и в Агенцията проекта на устав, списък на членовете и проект на процедурен правилник, включително процедурен правилник относно консултирането с други заинтересовани страни, на ЕМОПС за газ, която предстои да бъде създадена.

2.   В рамките на два месеца от деня на получаване, Агенцията, след официална консултация с организациите, които представят всички заинтересовани страни, и по-специално ползвателите на системата, в това число клиентите, предоставя на Комисията становище относно проекта на устав, списъка на членовете и проекта на процедурен правилник

3.   Комисията дава становището си по проекта на устав, списъка на членовете и проекта на процедурен правилник, като взема предвид становището на Агенцията, предвидено в параграф 2, и в срок от три месеца от деня на получаване на становището на Агенцията.

4.   В рамките на три месеца от деня на получаване на становището на Комисията операторите на преносни системи създават ЕМОПС за газ, приемат и публикуват нейния устав и процедурен правилник.

Член 6

Създаване на мрежови кодекси

1.   Комисията, след консултация с Агенцията, с ЕМОПС за газ и другите съответни заинтересовани страни, изготвя годишен списък на приоритетите, определящ областите, уредени в член 8, параграф 6, които следва да се включат при разработването на мрежовите кодекси.

2.   Комисията изисква от Агенцията да ѝ представи в разумен срок, не по-дълъг от шест месеца, необвързваща рамкова насока (рамкова насока), в която да се установят ясни и обективни принципи, в съответствие с член 8, параграф 7, за разработването на мрежови кодекси, свързани с установените области в списъка на приоритетите. Всяка необвързваща рамкова насока допринася за недискриминацията, ефективната конкуренция и ефикасно функциониране на пазара. При мотивирано искане от страна на Агенцията, Комисията може да удължи този срок.

3.   Агенцията провежда официална консултация с ЕМОПС за газ и с другите съответни заинтересовани страни относно рамковата насока в рамките на срок, не по-кратък от два месеца, и по открит и прозрачен начин.

4.   Ако Комисията счете, че рамковата насока не допринася за недискриминацията, ефективната конкуренция и ефикасното функциониране на пазара, тя може да изиска от Агенцията да преразгледа рамковата насока в разумен срок и да я представи повторно на Комисията.

5.   Ако Агенцията не представи или не представи повторно рамковата насока в определения от Комисията срок по параграфи 2 или 4, Комисията изготвя въпросната рамкова насока.

6.   Комисията изисква от ЕМОПС за газ да представи на Агенцията в разумен срок, който не надвишава дванадесет месеца, мрежов кодекс, който да е съобразен със съответната рамкова насока.

7.   В срок от три месеца от деня на получаване на мрежов кодекс, по време на който Агенцията може да се консултира официално със съответните заинтересовани страни, Агенцията предоставя на ЕМОПС за газ мотивирано становище относно мрежовия кодекс.

8.   ЕМОПС за газ може да измени мрежовия кодекс предвид становището на Агенцията и да го представи повторно на Агенцията.

9.   Ако Агенцията е удовлетворена, че даден мрежов кодекс е съобразен със съответните рамкови насоки, тя внася мрежовия кодекс в Комисията и може да препоръча неговото приемане в рамките на разумен срок. В случай че Комисията не приеме мрежовите кодекси, тя посочва причините за това.

10.   Ако ЕМОПС за газ не успее да разработи мрежов кодекс в рамките на определения от Комисията срок по параграф 6, Комисията може да поиска Агенцията да изготви проект на мрежов кодекс въз основа на съответната рамкова насока. Агенцията може да започне допълнителна консултация в хода на подготовката на проект на мрежов кодекс по настоящия параграф. Агенцията внася в Комисията проекта на мрежов кодекс, изготвен в съответствие с настоящия параграф, и може да препоръча неговото приемане.

11.   Комисията може да приеме по собствена инициатива един или повече мрежови кодекси в областите, изброени в член 8, параграф 6, ако ЕМОПС за газ не успее да разработи мрежов кодекс или Агенцията не успее да разработи проект на мрежов кодекс, както е посочено в параграф 10 от настоящия член, или по препоръка на Агенцията съгласно параграф 9 от настоящия член.

Когато Комисията предлага приемането на мрежов кодекс по своя собствена инициатива, тя се консултира с Агенцията, ЕМОПС за газ и всички съответни заинтересовани страни по отношение на проекта на мрежов кодекс в рамките на срок, не по-кратък от два месеца. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 28, параграф 2.

12.   Настоящият член не засяга правото на Комисията да приема и изменя насоките съгласно предвиденото в член 23.

Член 7

Изменение на мрежови кодекси

1.   Проекти за изменения на мрежов кодекс, приет по силата на член 6, може да бъдат предлагани на Агенцията от лица, които е вероятно да са заинтересовани от съответния мрежов кодекс, включително ЕМОПС за газ, операторите на преносни системи, ползвателите на мрежи и потребителите. Агенцията може да предложи изменения и по собствена инициатива.

2.   Агенцията се консултира с всички заинтересовани страни в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 713/2009. Въз основа на тази процес Агенцията може да представи на Комисията мотивирани предложения за изменения, като обясни по какъв начин такива предложения съответстват на целите на мрежовите кодекси, установени в член 6, параграф 2 от настоящия регламент.

3.   Като взема предвид предложенията на Агенцията, Комисията може да приема изменения на всеки мрежов кодекс, приет съгласно член 6. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 28, параграф 2.

4.   Разглеждането на предложените изменения в съответствие с процедурата, посочена в член 28, параграф 2, се ограничава до разглеждане на аспектите във връзка с предложеното изменение. Тези предложени изменения не засягат други изменения, които Комисията може да предложи.

Член 8

Задачи на ЕМОПС за газ

1.   ЕМОПС за газ разработва мрежови кодекси в областите, посочени в параграф 6 от настоящия член, след отправено искане от страна на Комисията в съответствие с член 6, параграф 6.

2.   ЕМОПС за газ може да разработи мрежови кодекси в областите, уредени в параграф 6, с цел да постигне целите, определени в член 4, когато тези мрежови кодекси не са свързани с областите, включени в обхвата на отправеното от Комисията искане. Тези мрежови кодекси се представят на Агенцията за становище. Това становище се взема надлежно предвид от ЕМОПС за газ.

3.   ЕМОПС за газ приема:

а)

инструменти за съвместна експлоатация на мрежата с оглед на осигуряването на координация при експлоатация на мрежата в нормални и извънредни условия, включително обща скала за класификация на авариите, и планове за научноизследователска дейност;

б)

необвързващ десетгодишен план за развитите на мрежата в цялата Общност (план за развитие на мрежата в цялата Общност), включително европейска прогноза за адекватност на доставките на всеки две години;

в)

препоръки относно координацията на техническото сътрудничество между оператори на преносни системи от Общността и от трети държави;

г)

годишна работна програма;

д)

годишен доклад;

е)

годишна лятна и зимна прогноза за доставките.

4.   Европейската прогноза за адекватност на доставките, посочена в параграф 3, буква б), включва цялостната адекватност на газовата система да доставя текущото и прогнозно търсене на газ през следващите пет години, както и за периода между пет и 10 години след датата на тази прогноза. Европейската прогноза за адекватност на доставките се основава на националните прогнози за доставките, изготвяни от всички отделни оператори на преносни системи.

5.   Годишната работна програма по параграф 3, буква г) включва списък и описание на мрежовите кодекси, които да се изготвят, план за координиране на експлоатацията на мрежата и научноизследователски и развойни дейности, които да се осъществят през тази година, както и примерен график.

6.   Мрежовите кодекси, посочени в параграфи 1 и 2, обхващат следните области, като при необходимост се вземат под внимание регионалните специални характеристики:

а)

правила за сигурност и надеждност на мрежата;

б)

правила за присъединяване към мрежата;

в)

правила за достъп на трета страна;

г)

правила за обмен на данни и разрешаване на спорове;

д)

правила за оперативна съвместимост;

е)

оперативни процедури при извънредни ситуации;

ж)

правила за разпределение на капацитета и за управление на претоварването;

з)

правила за търгуване, свързани с техническото и оперативно предоставяне на услуги за достъп до мрежата и балансиране на системата;

и)

правила за прозрачност;

й)

правила за балансиране, включително свързани с мрежата процедури за заявки, правила за такси при дисбаланс и правила за оперативно балансиране между системите на операторите на преносни системи;

к)

правила относно хармонизирани тарифни структури за пренос; и

л)

енергийна ефективност по отношение на мрежите на газ.

7.   Мрежовите кодекси се разработват по въпроси свързани с трансграничната мрежа и въпроси, свързани с пазарната интеграция и не засягат правото на държавите-членки да създават национални мрежови кодекси, които не засягат трансграничната търговия.

8.   ЕМОПС за газ наблюдава и анализира прилагането на мрежовите кодекси и насоките, приети от Комисията в съответствие с член 6, параграф 11, както и влиянието, което те оказват върху хармонизирането на приложимите правила, насочени към улесняване на пазарната интеграция. ЕМОПС за газ докладва констатациите си на Агенцията и включва резултатите от анализа в годишния доклад, посочен в параграф 3, буква д) от настоящия член.

9.   ЕМОПС за газ предоставя цялата налична информация по искане на Агенцията за изпълнение на задачите си по член 9, параграф 1.

10.   ЕМОПС за газ приема и публикува плана за развитие на мрежата в цялата Общност, посочен в параграф 3, буква б), веднъж на всеки две години. Планът за развитие на мрежата в цялата Общност включва моделиране на интегрираната мрежа, разработване на сценарии, европейска прогноза за адекватността на доставките и оценка на устойчивостта на системата.

Планът за развитие на мрежата в цялата Общност по-специално:

а)

се основава върху националните инвестиционни планове, като се вземат предвид регионалните инвестиционни планове, както е посочено в член 12, параграф 1, и ако е целесъобразно, върху общностни аспекти на планирането на мрежите, включително насоките за трансевропейските енергийни мрежи в съответствие с Решение № 1364/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9);

б)

по отношение на трансграничните междусистемни връзки се основава на разумните потребности на различните ползватели на мрежата и включва дългосрочните ангажименти на инвеститори, посочени в членове 14 и 22 от Директива 2009/73/EО; и

в)

открива пропуски в инвестициите, най-вече по отношение на трансграничните капацитети.

По отношение на втора алинея, буква в), към плана за развитие на мрежата в цялата Общност може да се добави преглед на пречките пред увеличаването на трансграничния капацитет на мрежата, които произтичат от различните процедури или практики за одобрение.

11.   Агенцията преразглежда националните десетгодишни планове за развитие на мрежата, за да извърши оценка на тяхната съгласуваност с плана за развитие на мрежата в цялата Общност. Ако Агенцията установи несъответствия между национален десетгодишен план за развитие на мрежата и плана за развитие на мрежата за цялата Общност, тя препоръчва ако е целесъобразно да се измени националният десетгодишен план за развитие на мрежата или плана за развитие на мрежата за цялата Общност. Ако подобен национален десетгодишен план за развитие на мрежата е изготвен в съответствие с член 22 от Директива 2009/73/ЕО, Агенцията препоръчва на компетентния национален регулаторен орган да измени националния десетгодишен план за развитие на мрежата съгласно член 22, параграф 7 от същата директива и да информира Комисията за това.

12.   По искане на Комисията, ЕМОПС за газ предоставя становището си на Комисията относно приемането на насоките, установени в член 23.

Член 9

Наблюдение от Агенцията

1.   Агенцията наблюдава изпълнението на задачите на ЕМОПС за газ, посочени в член 8, параграфи 1, 2 и 3 и докладва на Комисията.

Агенцията наблюдава прилагането от ЕМОПС за газ на мрежовите кодекси, разработени съгласно член 8, параграф 2, и на мрежовите кодекси, разработени в съответствие с член 6, параграфи 1—10, които не са били приети от Комисията съгласно член 6, параграф 11. В случаите, в които ЕМОПС за газ не е приложила подобни мрежови кодекси, Агенцията изисква от ЕМОПС за газ да представи надлежно мотивирано обяснение относно причините за това. Агенцията информира Комисията за обяснението и представя своето становище по него.

Агенцията наблюдава и анализира прилагането на мрежовите кодекси и насоките, приети от Комисията, както е предвидено в член 6, параграф 11, и тяхното въздействие върху хармонизирането на приложимите правила, целящи улесняване на интегрирането на пазара, както и върху недискриминацията, ефективната конкуренция и ефикасното функциониране на пазара, и докладва на Комисията.

2.   ЕМОПС за газ предава на Агенцията за становище проекта на плана за развитие на мрежата за цялата Общност, проекта на годишна работна програма, включително информацията относно процеса на консултация, и останалите документи по член 8, параграф 3.

В срок от два месеца от деня на получаване, Агенцията предоставя надлежно мотивирано становище, както и препоръки до ЕМОПС за газ и до Комисията, когато счита, че проектът на годишна работна програма или проектът на плана за развитие на мрежата за цялата Общност, предоставени от ЕМОПС за газ, не допринасят за недискриминацията, ефективната конкуренция, ефикасното функциониране на пазара или за задоволителна степен на трансгранична взаимосвързаност, отворена за достъп от трети страни.

Член 10

Консултации

1.   При изготвянето на мрежовите кодекси, проекта на план за развитие на мрежата за цялата Общност и годишната работна програма, посочена в член 8, параграфи 1, 2 и 3, ЕМОПС за газ провежда обстоен процес на консултации, на ранен етап и по открит и прозрачен начин, в която участват всички съответни участници на пазара и особено организациите, представляващи всички заинтересовани страни в съответствие с процедурния правилник, посочен в член 5, параграф 1. В тези консултации участват и националните регулаторни органи и други национални органи, предприятия за доставка и производство, ползватели на мрежата включително клиенти, оператори на разпределителни системи, включително съответните промишлени асоциации, технически органи и платформи на заинтересованите страни. Тя има за цел определяне на възгледите и предложенията на всички заинтересовани страни по време на процеса на вземане на решения.

2.   Всички документи и протоколи от заседанията, свързани с консултациите, посочени в параграф 1, са публично достояние.

3.   Преди да приеме годишната работна програма и мрежовите кодекси, посочени в член 8, параграфи 1, 2 и 3, ЕМОПС за газ посочва как забележките, отправени по време на консултациите, са били взети под внимание. Когато забележките не са взети под внимание, тя излага основанията за това.

Член 11

Разходи

Разходите, свързани с дейностите на ЕМОПС за газ, посочени в членове 4—12, се поемат от операторите на преносни системи и се вземат предвид при изчисляването на тарифите. Регулаторните органи одобряват тези разходи единствено ако те са обосновани и пропорционални.

Член 12

Регионално сътрудничество между операторите на преносни системи

1.   Операторите на преносни системи установяват регионално сътрудничество в рамките на ЕМОПС за газ, за да допринасят за дейностите, посочени в член 8, параграфи 1, 2 и 3. По-специално, те публикуват регионален инвестиционен план на всеки две години и може да вземат инвестиционни решения на основата на този регионален инвестиционен план.

2.   Операторите на преносни системи насърчават постигането на оперативни договорености, за да бъде осигурено оптимално управление на мрежата, и насърчават развитието на енергийния обмен, координираното разпределение на трансграничен капацитет чрез недискриминиращи пазарно обусловени решения и като отдават дължимото внимание на специфичните предимства на имплицитните търгове за краткосрочно разпределяне, и насърчават интегрирането на механизмите за балансиране.

3.   С оглед постигане на целите, определени в параграфи 1 и 2, географската област, която всяка структура за регионално сътрудничество обхваща, може да бъде определена от Комисията, като се вземат предвид съществуващите структури за регионално сътрудничество Всяка държава-членка има право да насърчава сътрудничество в повече от една географска област. Мярката, посочена в първото изречение, предназначена да измени несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 28, параграф 2.

За тази цел Комисията се консултира с Агенцията и с ЕМОПС за газ.

Член 13

Тарифи за достъп до мрежите

1.   Тарифите или методиките, използвани за тяхното изчисление, които операторите на преносни системи прилагат и които се одобряват от регулаторните органи съгласно член 41, параграф 6 от Директива 2009/73/EО, както и тарифите, публикувани съгласно член 32, параграф 1 от същата директива, са прозрачни, отчитат необходимостта от цялостност на системата и нейните подобрения и отразяват реално направени разходи в степента, в която те съответстват на разходи, направени от ефикасен и структурно сравним оператор на мрежа, освен това са прозрачни, като същевременно включват подобаваща възвръщаемост на инвестициите и, когато е приложимо, отчитат сравнителните тарифи по дадени показатели на регулаторните органи. Тарифите или методиките, използвани за тяхното изчисление, се прилагат по недискриминационен начин.

Държавите-членки може да решат тарифите да се определят чрез пазарно обусловени договорености, например търгове, при условие че подобни договорености и приходите от тях са одобрени от регулаторния орган.

Тарифите или методиките, използвани за тяхното изчисление, подпомагат ефикасната търговия с газ и конкуренцията, като същевременно се предотвратява кръстосаното субсидиране между ползватели на мрежата и се осигуряват стимули за инвестиции, поддържа се или се създава оперативна съвместимост на преносните мрежи.

Тарифите за ползватели на мрежата са недискриминационни и се определят поотделно за всяка входяща или изходяща точка от преносната система. Механизмите за разпределение на разходите и методиката за определяне на тарифите по отношение на входящите и изходящите точки се одобряват от националните регулаторни органи. Държавите-членки гарантират, че след преходен период до 3 септември 2011 г. таксите за мрежата няма да се изчисляват на основата на договорни пътеки.

2.   Тарифите за достъп до мрежата не ограничават пазарната ликвидност, нито нарушават трансграничната търговия между различните преносни системи. Когато различията в тарифните структури или механизми за балансиране биха възпрепятствали търговията между преносните системи, и независимо от член 41, параграф 6 от Директива 2009/73/EО, операторите на преносни системи, в тясно сътрудничество със съответните национални органи, работят активно за сближаване на тарифните структури и принципите за определяне на такси, в това число и по отношение на балансирането.

Член 14

Услуги за достъп на трети страни по отношение на операторите на преносни системи

1.   Операторите на преносни системи:

а)

гарантират, че предлагат услуги на всички ползватели на мрежата на недискриминационна основа;

б)

предоставят на трети страни услуги за достъп както за гарантирани доставки, така и за прекъсваеми доставки при условията на цената за прекъсваеми доставки на трети страни, като се отразява вероятността от прекъсване;

в)

предлагат на ползвателите на мрежата както дългосрочни, така и краткосрочни услуги.

По отношение на първа алинея, буква а), когато оператор на преносна система предлага една и съща услуга на различни клиенти, той я предлага при равностойни договорни условия, или като използва хармонизирани договори за пренос или общ мрежов кодекс, одобрен от компетентния орган в съответствие с процедурата, предвидена в член 41 от Директива 2009/73/EО.

2.   Договорите за пренос, подписани с начални дати, различни от стандартните, или с по-кратка продължителност от стандартните годишни договори за пренос, не водят до произволно повишаване или понижаване на тарифите, което не отразява пазарната стойност на услугата в съответствие с принципите, установени в член 13, параграф 1.

3.   Когато е уместно, услугите за достъп на трети страни може да се извършват при условията на подходящи гаранции от страна на ползватели на мрежите по отношение на тяхната кредитоспособност. Такива гаранции не представляват неоправдани бариери за навлизане на пазара и са недискриминационни, прозрачни и пропорционални.

Член 15

Услуги за достъп на трети страни по отношение на съоръжения за съхранение и за ВПГ

1.   Оператори на система за ВПГ и на система за съхранение:

а)

предлагат на недискриминационна основа услуги на всички ползватели на мрежата, които отговарят на търсенето на пазара, по-специално, когато даден оператор на система за ВПГ или на система за съхранение предлага една и съща услуга на различни клиенти, той го прави при равностойни договорни условия;

б)

предлагат услуги, които са съвместими с използването на взаимосвързани газопреносни системи и улеснява достъпа чрез сътрудничество с оператора на преносна система; и

в)

правят публично достояние необходимата информация, по-специално данни за използването и наличието на услуги, в рамките на период, обоснован от разумните търговски нужди на ползвателите на съоръжения за ВПГ или за съхранение, при условие че националният регулаторен орган осъществява контрол върху подобно оповестяване.

2.   Всеки оператор на система за съхранение:

а)

предоставят на трети страни услуги за достъп както за гарантирани доставки, така и за прекъсваеми доставки; цената за прекъсваеми доставки, отразява вероятността от прекъсване;

б)

предлага на ползвателите на съоръжението за съхранение както дългосрочни, така и краткосрочни услуги; и

в)

предлага на ползвателите на съоръжението за съхранение както поотделно, така и в пакет, услуги по предоставяне на пространство за съхранение, нагнетателна способност и добивна способност.

3.   Договори за съоръжения за ВПГ и за съхранение не водят до неоправдано по-високи тарифи в случаите, когато са подписани:

а)

извън годината на природния газ с начални дати, различни от стандартните; или

б)

с по-кратка продължителност от стандартния годишен договор за съоръжения за ВПГ и за съхранение.

4.   Когато е уместно, услугите за достъп на трети страни може да се извършват при условията на подходящи гаранции от страна на ползватели на мрежите по отношение на тяхната кредитоспособност. Такива гаранции не представляват неоправдана бариера за навлизане на пазара и са недискриминационни, прозрачни и пропорционални.

5.   Договорните ограничения за изисквания минимален размер на капацитета на съоръжението за ВПГ и на капацитета за съхранение се основават на технически ограничения и позволяват на ползватели на по-малки съоръжения за съхранение да получават достъп до услуги по съхранение.

Член 16

Принципи на механизмите за разпределение на капацитет и на процедурите за управление на претоварването по отношение на операторите на преносни системи

1.   Максималният капацитет във всички важни точки, посочени в член 18, параграф 3, се предоставя на всички участници на пазара, като се отчитат целостта на системата и ефикасната експлоатация на мрежата.

2.   Оператор на преносна система прилага и публикува недискриминационни и прозрачни механизми за разпределение на капацитет, които:

а)

подават подходящи икономически сигнали за ефикасното и максимално използване на техническия капацитет и улесняват инвестирането в нова инфраструктура и трансграничния обмен на природен газ;

б)

са съвместими с пазарните механизми, включително спот пазари и борси, като същевременно са гъвкави и могат да се приспособяват към променящите се пазарни условия; и

в)

са съвместими със системите за достъп до мрежите на държавите-членки.

3.   Операторът на преносна система прилага и публикува недискриминационни и прозрачни процедури за управление на претоварването, които улесняват трансграничния обмен на природен газ на недискриминационна основа и които се основават на следните принципи:

а)

в случай на договорно претоварване операторът на преносна система предлага неизползвания капацитет на първичния пазар поне ден напред и на база прекъсваемост на доставките; и

б)

ползватели на мрежата, които желаят да препродадат или преотдадат под наем неизползван договорен капацитет на вторичния пазар, имат правото да го направят.

По отношение на първа алинея, буква б), държава-членка може да изиска от ползвателите на мрежата да уведомят или да информират оператора на преносна система.

4.   В случай че е налице физическо претоварване, операторът на преносна система или, когато е уместно, регулаторните органи прилагат недискриминационни и прозрачни механизми за разпределение на капацитета.

5.   Операторите на преносни системи правят редовно оценка на пазарното търсене на нови инвестиции. При планиране на нови инвестиции операторите на преносни системи правят оценка на търсенето на пазара и вземат предвид сигурността на доставките.

Член 17

Принципи на механизмите за разпределение на капацитет и на процедурите за управление на претоварване по отношение на съоръженията за съхранение и за ВПГ

1.   На участниците на пазара се предлага максималният капацитет на съоръженията за съхранение и за ВПГ, като се отчита целостта и експлоатацията на системата.

2.   Оператори на система за ВПГ и на система за съхранение прилагат и публикуват недискриминационни и прозрачни механизми за разпределение на капацитет, които:

а)

подават подходящи икономически сигнали за ефикасното и максимално използване на капацитета и улесняват инвестирането в нова инфраструктура;

б)

са съвместими с пазарните механизми, включително спот пазари и борси, като същевременно са гъвкави и способни за приспособяване към променящите се условия на пазара; и

в)

са съвместими със свързаните системи за достъп до мрежата.

3.   Договорите за съоръжения за ВПГ и за съхранение включват мерки за предотвратяване на презапасяването с капацитет, като се вземат предвид следните принципи, които се прилагат в случай на договорно претоварване:

а)

операторът на система трябва своевременно да предлага неизползвания капацитет на съоръжението за ВПГ и за съхранение на първичния пазар; по отношение на съоръженията за съхранение това трябва да се прави поне ден напред и на база прекъсваемост на доставките;

б)

ползватели на съоръжения за ВПГ и за съхранение, които желаят да препродадат договорния си капацитет на вторичния пазар, трябва да имат правото да го направят.

Член 18

Изисквания за прозрачност по отношение на операторите на преносни системи

1.   Операторът на преносна система оповестява публично подробна информация относно услугите и условията, които предлага, заедно с техническата информация, необходима на ползвателите на мрежата, за да получат ефективен достъп до мрежата.

2.   С цел гарантиране на прозрачни, обективни и недискриминационни тарифи и подпомагане на ефикасното използване на газовата мрежа, операторите на преносни системи или съответните национални органи публикуват разумно и достатъчно подробна информация за тарифите, тяхното образуване, методика и структура.

3.   За предоставяните услуги всеки оператор на преносна система оповестява публично информация за техническия, договорения и наличния капацитет в числово изражение за всички важни точки, включително входни и изходни, редовно и периодично по стандартизиран и удобен за ползване начин.

4.   Важните точки от преносната система, за които трябва да се оповестява публично информация, се одобряват от компетентните органи след консултация с ползвателите на мрежата.

5.   Операторът на преносна система винаги разкрива информацията, която се изисква съгласно настоящия регламент, по смислен, количествено ясен и лесен за използване начин и на недискриминационна основа.

6.   Операторът на преносна система оповестява публично предварителна и последваща информация за търсенето и предлагането, основаваща се на заявки, прогнози и реализирани потоци към и от системата. Националният регулаторен орган гарантира, че всяка подобна информация се оповестява. Нивото на предоставените подробности в публикуваната информация отразява информацията, която е била достъпна за оператора на преносна система.

Операторът на преносна система оповестява публично взетите мерки, както и направените разходи и генерираните приходи за балансиране на системата.

Съответните участници на пазара предоставят на оператора на преносна система данните, посочени в настоящия член.

Член 19

Изисквания за прозрачност по отношение на съоръженията за съхранение и съоръженията за ВПГ

1.   Операторите на системи за ВПГ и на системи за съхранение оповестяват публично подробна информация относно услугите, които предлагат, и приложимите условия, заедно с техническата информация, необходима на ползвателите на съоръжения за съхранение и съоръжения за ВПГ, за да получат ефективен достъп до тези съоръжения за ВПГ и за съхранение.

2.   За предоставените услуги операторите на системи за ВПГ и на системи за съхранение оповестяват публично информация за договорения и наличния капацитет на съоръжението за съхранение и на съоръжението за ВПГ в числово изражение, като това се прави редовно и периодично, по удобен за ползване и стандартизиран начин.

3.   Операторите на системи за ВПГ и на системи за съхранение винаги предоставят информацията, която се изисква съгласно настоящия регламент, по смислен, количествено ясен и лесен за използване начин и на недискриминационна основа.

4.   Операторите на системи за ВПГ и на системи за съхранение оповестяват публично количеството газ във всяко съоръжение за съхранение или съоръжение за ВПГ — или в група съоръжения за съхранение, ако това съответства на начина, по който се осигурява достъпът на ползвателите на системата — входящите и изходящите потоци и наличния капацитет на съоръжението за съхранение и за ВПГ, включително и за съоръжения, освободени от достъпа на трети страни. Тази информация се съобщава и на оператора на преносна система, който я оповестява публично, като я обобщава на ниво система или подсистема, определена за важните точки. Информацията се актуализира поне веднъж на ден.

В случаите, в които даден ползвател на система за съхранение е единственият ползвател на дадено съоръжение за съхранение, този ползвател на система за съхранение може да подаде мотивирано искане до националния регулаторен орган за поверително обработване на данните, посочени в първа алинея. Когато националният регулаторен орган стигне до заключението, че подобно искане е обосновано — като се има предвид по-конкретно необходимостта за баланс между правната защита на търговска тайна, разкриването на която би се отразило негативно на цялостната търговска стратегия на ползвателя на съоръжение за съхранение, и целта да се създаде конкурентен вътрешен пазар на газ — той може да разреши на оператора на система за съхранение да не оповестява посочените в първа алинея данни, в продължение на най-много една година.

Втора алинея се прилага, без да се засяга задължението за съобщаване и публикуване от оператора на преносна система, посочено в първа алинея, освен ако обобщените данни са идентични с индивидуалните данни за системата за съхранение, за които националният регулаторен орган е одобрил да не бъдат публикувани.

5.   С цел гарантиране на прозрачни, обективни и недискриминационни тарифи и улесняване на ефикасното използване на инфраструктурите, операторите на съоръжения за ВПГ и за съхранение или съответните регулаторни органи оповестяват достатъчно подробна информация относно образуването на тарифите, методиките и структурата на тарифите за инфраструктура при регулиран достъп на трети страни.

Член 20

Съхраняване на документацията от системните оператори

Операторите на преносни системи, операторите на системи за съхранение и операторите на системи за ВПГ съхраняват на разположение на националните органи — включително националният регулаторен орган, националният орган по конкуренция и Комисията — в продължение на пет години цялата информация, посочена в членове 18 и 19 и в част 3 от приложение I.

Член 21

Правила за балансиране и такси при дисбаланс

1.   Правилата за балансиране се определят по честен, недискриминационен и прозрачен начин и се основават на обективни критерии. Правилата за балансиране отразяват реалните потребности на системата, като се отчитат ресурсите, с които разполага операторът на преносна система. Правилата за балансиране са пазарно обусловени.

2.   С цел да се даде възможност на ползвателите на мрежи да предприемат навременни коригиращи действия, операторите на преносни системи предоставят достатъчна, навременна и надеждна онлайн информация по отношение на балансовия статус на ползвателите на мрежата.

Предоставената информация отразява нивото на налична информация за оператора на преносна система, както и периода на плащане, за който се изчисляват такси при дисбаланс.

Предоставянето на информация по настоящия параграф е безплатно.

3.   Таксите при дисбаланс отразяват възможно най-точно разходите, като същевременно осигуряват подходящи стимули за ползвателите на мрежата да балансират подаването и изтеглянето на газ. Таксите не допускат кръстосано субсидиране между ползватели на мрежата и не възпрепятстват навлизането на нови участници на пазара.

Методиката за изчисляване на такси при дисбаланс, както и окончателните тарифи, се обявяват от компетентните органи или от оператора на преносната система, според случая.

4.   Държавите-членки гарантират, че операторите на преносни системи се стремят да хармонизират режимите на балансиране и да усъвършенстват структурите и нивата на таксите за балансиране, за да улеснят търговията с газ.

Член 22

Търговия с права върху капацитети

Всеки оператор на преносна система, на система за съхранение или на система за ВПГ предприема разумни мерки, за да даде възможност правата върху капацитета да се търгуват свободно и да се улесни тази търговия по прозрачен и недискриминационен начин. Всеки такъв оператор разработва хармонизирани договори и процедури за пренос, за съоръжения за ВПГ и за съхранение на първичния пазар, за да се улесни вторичната търговия с капацитет, и отчита прехвърлянето на първични права върху капацитет, когато получи уведомление от ползватели на мрежата.

Регулаторните органи се уведомяват за хармонизираните договори за пренос, за съоръжения за ВПГ и за съхранение.

Член 23

Насоки

1.   Когато е подходящо, насоките, предвиждащи минималната степен на необходима хармонизация за постигане целите на настоящия регламент, предвиждат:

а)

подробна информация относно услугите за достъп на трети страни, включително характера, продължителността и други изисквания за тези услуги, в съответствие с членове 14 и 15;

б)

подробна информация относно принципите, на които се основават механизмите за разпределение на капацитет, и относно прилагането на процедурите за управление на претоварване в случай на договорно претоварване, в съответствие с членове 16 и 17;

в)

подробна информация относно предоставянето на информация, определянето на техническата информация, необходима за ползвателите на мрежа, за да получат ефективен достъп до системата, и определянето на всички важни точки по отношение на изискванията за прозрачност, включително информацията, която трябва да се публикува във всички важни точки, и графика за публикация на тази информация, в съответствие с членове 18 и 19;

г)

подробности относно методиката за определяне на тарифите в областта на трансграничната търговия с природен газ, в съответствие с член 13;

д)

подробности относно областите, изброени в член 8, параграф 6.

За тази цел Комисията се консултира с Агенцията и ЕМОПС за газ.

2.   Насоките по въпросите, изброени в параграф 1, букви а), б) и в), са установени в приложение I по отношение на операторите на преносни системи.

Комисията може да приема насоки по въпросите, изброени в параграф 1 от настоящия член, и да изменя насоките, посочени в букви а), б) и в) от него. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 28, параграф 2.

3.   Прилагането и изменението на насоките, приети по силата на настоящия регламент, отразяват различията между националните газови системи и поради това не изискват уеднаквени подробни условия на общностно ниво по отношение на достъпа на трети страни. Въпреки това насоките може да определят минимални изисквания, които следва да се спазват с цел установяване на недискриминационни и прозрачни условия за достъп до мрежата, необходими за вътрешния пазар на природен газ, които могат впоследствие да се прилагат с оглед на различията между националните газови системи.

Член 24

Регулаторни органи

При изпълнение на своите задължения по настоящия регламент, регулаторните органи гарантират спазването на настоящия регламент и на насоките, приети съгласно член 23.

Когато е уместно, регулаторните органи си сътрудничат един с друг, с Комисията и с Агенцията в съответствие с глава VIII от Директива 2009/73/EО.

Член 25

Предоставяне на информация

При поискване държавите-членки и регулаторните органи представят на Комисията цялата информация, необходима за целите на член 23.

Комисията определя разумни срокове, в рамките на които информацията да бъде представена, като взема под внимание сложността на изискваната информация и доколко нейното получаване е спешно.

Член 26

Право на държавите-членки да предвиждат по-подробни мерки

Настоящият регламент не засяга правото на държавите-членки да запазят или въвеждат мерки, които съдържат по-подробни разпоредби от тези, установени в настоящия регламент и насоките, посочени в член 23.

Член 27

Санкции

1.   Държавите-членки установяват правила относно санкциите, приложими при нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. До 1 юли 2006 г. Държавите-членки нотифицират на Комисията тези правила, които съответстват на разпоредбите, установени в Регламент (ЕО) № 1775/2005 и нотифицират незабавно на Комисията всички последващи изменения, които ги засягат. Те нотифицират на Комисията тези правила, които не съответстват на разпоредбите, установени в Регламент (ЕО) № 1775/2005, до 3 септември 2009 г. и нотифицират на незабавно Комисията за всички последващи изменения, които ги засягат.

2.   Санкциите, предвидени по силата на параграф 1, нямат наказателноправен характер.

Член 28

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитета, създаден по член 51 от Директива 2009/73/EО.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1— 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 29

Доклад на Комисията

Комисията наблюдава прилагането на настоящия регламент. В доклада си съгласно член 52, параграф 6 от Директива 2009/73/EО Комисията докладва относно опита, придобит при прилагането на настоящия регламент. По-специално в доклада се разглежда до каква степен настоящият регламент е успял да гарантира недискриминационни и съобразени с разходите условия за достъп до газопреносните мрежи, за да допринесе за избора на клиентите в един добре функциониращ вътрешен пазар и за дългосрочната сигурност на доставките. Ако е необходимо, докладът се придружава от подходящи предложения и/или препоръки.

Член 30

Дерогации и освобождаване

Настоящият регламент не се прилага по отношение на:

а)

газопреносните системи, разположени в държавите-членки за периода на дерогациите, предоставени съгласно член 49 от Директива 2009/73/EО;

б)

значима нова инфраструктура, а именно междусистемни връзки, съоръжения за ВПГ и за съхранение, както и значителни увеличения на капацитета на съществуваща инфраструктура и промени на такава инфраструктура, които способстват за разработване на нови източници на доставка на газ, както е посочено в член 36, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/73/EО, които са освободени от разпоредбите на членове 9, 14, 32, 33, 34 или член 41, параграфи 6, 8 и 10 от същата директива, доколкото те са освободени от разпоредбите, посочени в настоящата алинея, с изключение на член 19, параграф 4 от настоящия регламент; или

в)

газопреносни системи, на които са предоставени дерогации съгласно член 48 от Директива 2009/73/EО.

По отношение на първа алинея, буква а), държавите-членки, на които са предоставени дерогации съгласно член 49 от Директива 2009/73/EО, може да кандидатстват пред Комисията за временна дерогация от прилагането на настоящия регламент най-много за две години, считано от датата, на която изтича дерогацията, посочена в същата буква.

Член 31

Отмяна

Регламент (ЕО) № 1775/2005 се отменя от 3 март 2011 г. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съобразно таблицата на съответствие в приложение II.

Член 32

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 3 септември 2009 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 13 юли 2009 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

E. ERLANDSSON


(1)  ОВ C 211, 19.8.2008 г., стр. 23.

(2)  ОВ C 172, 5.7.2008 г., стр. 55.

(3)  Становище на Европейския парламент от 9 юли 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник), обща позиция на Съвета от 9 януари 2009 г. (ОВ C 75 E, 31.3.2009 г., стр. 38) и позиция на Европейския парламент от 22 април 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Решение на Съвета от 25 юни 2009 г.

(4)  ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 57.

(5)  ОВ L 289, 3.11.2005 г., стр. 1.

(6)  Вж. страница 94 от настоящия брой на Официален вестник.

(7)  Вж. страница 1 от настоящия брой на Официален вестник.

(8)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(9)  ОВ L 262, 22.9.2006 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

НАСОКИ ОТНОСНО

1.   Услуги за достъп на трети страни по отношение на операторите на преносни системи

1.   Операторите на преносни системи предлагат услуги за пренос на гарантиран капацитет и на прекъсваемия капацитет за минимален срок от един ден.

2.   Хармонизираните договори за пренос и общите мрежови кодекси се съставят така, че да улеснят търговията и повторното използване на капацитет, договорени от ползвателите на мрежата, без да се възпрепятства освобождаването на капацитет.

3.   Операторите на преносни системи разработват мрежови кодекси и хармонизирани договори след подходяща консултация с ползвателите на мрежата.

4.   Операторите на преносни системи прилагат стандартни процедури за заявки и коригиращи заявки. Те разработват информационни системи и средства за електронна комуникация, за да осигуряват адекватна информация на ползвателите на мрежата и да опростяват сделките, такива като заявки, договаряне на капацитет и прехвърляне на права върху капацитет между ползвателите на мрежата.

5.   Операторите на преносни системи хармонизират процедурите за официални искания и сроковете за даване на отговор в съответствие с най-добрите практики в сектора с цел свеждане до минимум на времето за реагиране. След консултация със съответните ползватели на мрежа, операторите осигуряват не по-късно от 1 юли 2006 г. системи на екран за онлайн заявки на капацитет и потвърждение, както и процедури за заявки и коригиране на заявки.

6.   Операторите на преносни системи не начисляват на ползвателите на мрежа допълнителни такси за искане на информация и за свързани с договорите им за пренос сделки, които се извършват съгласно стандартни правила и процедури.

7.   Искания за информация, които изискват извънредни или прекомерни разходи, като например проучвания за осъществимост, могат да се таксуват отделно, при условие че такива такси могат да бъдат надлежно обосновани.

8.   Операторите на преносни системи си сътрудничат с други оператори на преносни системи при координиране на поддръжката на съответните мрежи с цел да сведат до минимум прекъсванията в услугите по пренос, предоставяни на ползватели на мрежа и на оператори на преносни системи в други области, и с цел да се гарантират равни изгоди по отношение на сигурността на доставките, включително по отношение на транзита.

9.   Поне веднъж годишно и в предварително определен краен срок операторите на преносни системи публикуват всички планирани периоди за профилактика, които могат да засегнат правата на ползвателите на мрежата, произтичащи от договори за пренос, както и съответната експлоатационна информация, като дават своевременно предизвестие. Това включва своевременно и недискриминационно публикуване на всички промени в планираните периоди на профилактика и известяване на непланираната профилактика, веднага щом операторът на преносна система разполага с подобна информация. По време на периодите на профилактика операторите на преносни системи редовно публикуват актуализирана информация с подробности, очаквана продължителност и ефекти от профилактиката.

10.   Операторите на преносни системи поддържат и при поискване предоставят на компетентните органи ежедневен запис на дейностите по профилактика и на възникналите прекъсвания на подавания поток. При поискване информация се предоставя и на страните, засегнати от такива прекъсвания.

2.   Принципи на механизмите за разпределение на капацитет и на процедурите за управление на претоварването по отношение на операторите на преносни системи и тяхното прилагане в случай на договорно претоварване

2.1.   Принципи на механизмите за разпределение на капацитет и на процедурите за управление на претоварването по отношение на операторите на преносни системи

1.   Механизмите за разпределение на капацитет и процедурите за управление на претоварването улесняват развитието на конкуренция и ликвидна търговия с капацитет и са съвместими с пазарни механизми, в това число спот пазари и борси. Те са гъвкави и могат да се приспособяват към променящите се пазарни условия.

2.   Тези механизми и процедурите отчитат целостта на съответната система и сигурността на доставките.

3.   Тези механизми и процедури не възпрепятстват навлизането на нови участници на пазара, нито създават бариери за навлизане на пазара. Те не пречат на ефективната конкуренция между пазарните участници, в това число нови участници на пазара и дружества с малък пазарен дял.

4.   Тези механизми и процедури подават подходящи икономически сигнали за ефективно и оптимално използване на техническия капацитет и улесняват инвестирането в нова инфраструктура.

5.   Ползвателите на мрежа биват информирани за обстоятелствата, които могат да повлияят върху наличността на договорения капацитет. Информацията за прекъсване следва да отразява нивото на информация, с която разполага операторът на преносната система.

6.   Ако изпълнението на договорните задължения за доставка бъде затруднено поради причини, свързани с целостта на системата, операторите на преносни системи следва да уведомят ползвателите на мрежа и да потърсят незабавно недискриминационно решение.

Операторите на преносни системи се консултират с ползвателите на мрежа относно процедурите преди тяхното прилагане и ги съгласуват с регулаторния орган.

2.2.   Процедури за управление на претоварването в случай на договорно претоварване

1.   В случай че договорен капацитет остане неизползван, операторите на преносни системи предлагат капацитета на първичния пазар като прекъсваем капацитет чрез договори с различна продължителност, доколкото този капацитет не се предлага на вторичния пазар от съответния ползвател на мрежа на разумна цена.

2.   Приходите от освободен прекъсваем капацитет се разделят съгласно правила, определени или одобрени от съответния регулаторен орган. Тези правила са съвместими с изискването за ефективно и ефикасно използване на системата.

3.   Съответният регулаторен орган може да определи разумна цена за освободен прекъсваем капацитет, като вземе предвид възникналите специфични обстоятелства.

4.   Когато е подходящо, операторите на преносни системи полагат разумни усилия да предложат на пазара поне част от неизползвания капацитет като гарантиран капацитет.

3.   Определяне на техническата информация, необходима на ползвателите на мрежа, за да получат ефективен достъп до системата, определяне на всички важни точки във връзка с изискванията за прозрачност, на информацията, която да се оповестява във всички важни точки, и на графика, съгласно който да се публикува тази информация

3.1.   Определяне на техническата информация, необходима на ползвателите на мрежа, за да получат ефективен достъп до системата

Операторите на преносни системи публикуват най-малко следната информация относно своите системи и услуги:

а)

подробно и пълно описание на различните предлагани услуги и на техните цени;

б)

различните видове договори за пренос и, ако е приложимо, мрежовия кодекс и/или стандартните условия, определящи правата и задълженията на всички ползватели на мрежа, в това число хармонизирани договори за пренос и други приложими документи;

в)

приложимите хармонизирани процедури при използване на преносната система, включително определения на ключови термини;

г)

разпоредби относно разпределението на капацитет, управлението на претоварване, процедурите за предотвратяване на презапасяването и повторната употреба;

д)

приложимите правила при търгуване с капацитет на вторичния пазар, при които операторът на преносна система е насрещна страна по сделката;

е)

ако е приложимо, нивата на гъвкавост и толеранс, включени в услуги по пренос и в други услуги без допълнителни такси, както и всяка гъвкавост, предлагана в допълнение на това, и съответните такси за нея;

ж)

подробно описание на газовата система на оператора на преносната система, посочващо всички важни точки, които осигуряват връзката на системата с тази на други оператори на преносни системи и/или газовата инфраструктура, например за втечнен природен газ (ВПГ) и инфраструктура, необходима за предоставяне на спомагателни услуги съгласно определенията по член 2, точка 14 от Директива 2009/73/EО;

з)

информация относно качеството на газ и изискванията за налягане;

и)

приложимите правила за присъединяване към системата, експлоатирана от оператора на преносната система;

й)

всяка информация, представена навреме, относно предложени и/или действителни промени в услугите и условията, в това число изброените по-горе в букви а) — и).

3.2.   Определяне на всички важни точки във връзка с изискванията за прозрачност

Важните точки включват най-малко следното:

а)

всички входящи точки към мрежата, експлоатирана от оператора на преносната система;

б)

най-важните изходни точки и изходни зони, покриващи най-малко 50 % от общия изходен капацитет на мрежата на даден оператор на преносна система, включително всички изходни точки или изходни зони, покриващи повече от 2 % от общия изходен капацитет на мрежата;

в)

всички точки, свързващи различни мрежи на операторите на преносни системи;

г)

всички точки, свързващи мрежата на оператор на преносна система с терминал за ВПГ;

д)

всички съществени точки в границите на мрежата на даден оператор на преносна система, включително точките, които са свързващо звено с газова борса. Всички точки се считат за съществени, при които опитът показва, че е възможно да възникне физическо претоварване;

е)

всички точки, свързващи мрежата на даден оператор на преносна система с инфраструктура, необходима за предоставяне на спомагателни услуги съгласно определенията по член 2, точка 14 от Директива 2009/73/ЕО.

3.3.   Информация, която да се оповестява във всички важни точки, и график, съгласно който да се публикува тази информация

1.   Операторите на преносни системи публикуват в интернет следната информация относно статуса на капацитета във всички важни точки на база дневни периоди, като това се прави редовно и периодично и информацията се представя по стандартизиран, удобен за ползване начин:

a)

максималния технически капацитет за газов поток в двете посоки;

б)

общия обем на договорен капацитет и на прекъсваем капацитет, и

в)

наличния капацитет.

2.   За всички важни точки операторите на преносни системи публикуват наличния капацитет най-малко за 18 месеца предварително и актуализират информацията поне веднъж месечно или по-често, ако разполагат с допълнителна информация.

3.   Операторите на преносни системи публикуват ежедневно актуализирана информация относно възможностите си да предлагат краткосрочни услуги (ден напред и седмица напред), въз основа, inter alia, на заявки, основни договорни ангажименти и редовни дългосрочни прогнози за наличен капацитет на годишна база за десетгодишен период относно всички важни точки.

4.   Операторите на преносни системи периодично публикуват исторически данни по месеци за максималната и минималната степен на използване на капацитета и за средногодишните потоци във всички важни точки за последните три години.

5.   Операторите на преносни системи поддържат всекидневни записи на действителните акумулирани потоци през последните три месеца.

6.   Операторите на преносни системи поддържат архиви на всички договори за капацитет и всяка друга релевантна информация, свързана с изчисляване и предоставяне на достъп до наличен капацитет, до който съответните национални органи имат достъп при изпълнение на задълженията си.

7.   Операторите на преносни системи предоставят лесни за използване инструменти за изчисляване на тарифи за предоставяните услуги и за онлайн проверки на наличния капацитет.

8.   Когато операторите на преносни системи не са в състояние да публикуват информация в съответствие с точки 1, 3 и 7, те се консултират със съответните национални органи и установяват план за действие, който трябва да се приложи възможно най-бързо, но не по-късно от 31 декември 2006 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕО) № 1775/2005

Настоящият регламент

Член 1

Член 1

Член 2

Член 2

Член 3

Член 4

Член 5

Член 6

Член 7

Член 8

Член 9

Член 10

Член 11

Член 12

Член 3

Член 13

Член 4

Член 14

Член 15

Член 5

Член 16

Член 17

Член 6

Член 18

Член 19

Член 20

Член 7

Член 21

Член 8

Член 22

Член 9

Член 23

Член 10

Член 24

Член 11

Член 25

Член 12

Член 26

Член 13

Член 27

Член 14

Член 28

Член 15

Член 29

Член 16

Член 30

Член 31

Член 17

Член 32

Приложение

Приложение I


ДИРЕКТИВИ

14.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 211/55


ДИРЕКТИВА 2009/72/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 юли 2009 година

относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2 и членове 55 и 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Вътрешният пазар на електроенергия, който постепенно се създава в цялата Общност от 1999 г. насам, е предназначен да предоставя действителен избор за всички потребители в Европейския съюз, били те граждани или предприятия, на нови възможности за развиване на стопанска дейност и по-интензивна трансгранична търговия, за да се постигне повишаване на ефикасността, конкурентни цени, по-високи стандарти на услугите, сигурност на доставките и устойчиво развитие.

(2)

Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (4) допринесе значително за създаването на вътрешен пазар на електроенергия.

(3)

Свободите, които Договорът гарантира на гражданите на Съюза, inter alia, свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободата на предлагане на услуги — са възможни единствено в условията на напълно отворен пазар, който позволява на всички потребители да избират свободно своя доставчик и на всички доставчици — да извършват свободно доставки на своите клиенти.

(4)

Въпреки това, понастоящем съществуват препятствия пред продажбата на електроенергия в Общността при условия на равнопоставеност, без дискриминация и пречки. По-специално, все още не съществува недискриминационен достъп до мрежата и еднакво ефективно ниво на регулаторен надзор във всяка държава-членка.

(5)

Сигурното снабдяване с електроенергия е от съществено значение за развитието на европейското общество, за прилагането на устойчива политика в областта на изменението на климата и за насърчаването на конкурентоспособността в рамките на вътрешния пазар. За тази цел трансграничните междусистемни връзки следва да бъдат развити допълнително с оглед да се гарантират доставките на всички енергийни източници на най-конкурентни цени както за потребителите, така и за промишлеността в рамките на Общността.

(6)

Един добре функциониращ вътрешен пазар на електроенергия следва да осигурява на производителите подходящи стимули за инвестиции в ново производство на електроенергия, включително електроенергия от възобновяеми енергийни източници, като се обръща особено внимание на най-изолираните държави и региони в енергийния пазар на Общността. Един добре функциониращ пазар следва също така да осигурява на потребителите адекватни мерки за насърчаване на по-ефикасно използване на енергията, предпоставка за което е сигурността на енергийните доставки.

(7)

Съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавено „Енергийна политика за Европа“ подчерта значението на завършването на вътрешния пазар на електроенергия и на създаването на условия на равнопоставеност за всички предприятия за електроенергия, установени в Общността. Съобщенията на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавени „Перспективи за вътрешния пазар на газ и електроенергия“ и „Разследване по силата на член 17 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на европейските сектори на газ и електроенергия (окончателен доклад)“ показват, че действащите правила и мерки не осигуряват необходимата рамка за постигане на целта — добре функциониращ вътрешен пазар.

(8)

За да се гарантира конкуренцията и доставките на електроенергия на най-конкурентни цени, държавите-членки и националните регулаторни органи следва да улесняват трансграничния достъп за нови доставчици на електроенергия от различни енергийни източници, както и за нови производители на електроенергия.

(9)

Без ефективно отделяне на мрежите от дейностите по производство и доставка („ефективно отделяне“) съществува вътрешно присъщ риск от дискриминация не само в експлоатацията на мрежата, но и в стимулите на вертикално интегрираните предприятия да инвестират адекватно в мрежите си.

(10)

Предвидените в Директива 2003/54/ЕО правила за правно и функционално отделяне обаче не доведоха до ефективно отделяне на операторите на преносни системи. Ето защо на заседанието си в Брюксел на 8 и 9 март 2007 г. Европейският съвет прикани Комисията да разработи законодателни предложения за „ефективното отделяне на дейностите по доставка и производство от дейностите по експлоатация на мрежите“.

(11)

Единствено отстраняването на стимулите за вертикално интегрираните предприятия да дискриминират конкурентите си по отношение на достъпа до мрежата и инвестициите може да осигури ефективно отделяне. Отделянето на собствеността, което предполага определянето на собственика на мрежата за системен оператор и неговата независимост от свързаните с доставката и производството интереси, е ефективен и стабилен начин за разрешаване на вътрешно присъщия конфликт на интереси и за гарантиране сигурността на доставките. Поради тази причина в своята резолюция от 10 юли 2007 г. относно перспективите за вътрешния пазар на газ и електроенергия (5), Европейският парламент посочи отделянето на собствеността на равнище пренос като най-ефективния инструмент, чрез който да се стимулират инвестициите в инфраструктура по недискриминационен начин, равнопоставения достъп на нови участници до мрежата и прозрачността на пазара. Ето защо във връзка с отделянето на собствеността, от държавите-членки следва да се изисква да гарантират, че едно и също лице или едни и същи лица нямат право да упражняват контрол върху предприятие за производство или доставка, ако едновременно с това упражняват контрол или каквито и да е права върху оператор на преносна система или върху преносна система. Обратно, правото на контрол над преносна система или оператор на преносна система следва да изключва възможността за упражняване на контрол или други права по отношение на предприятие за производство или доставка. В тези рамки, предприятие за производство или доставка следва да може да има миноритарно дялово участие в оператор на преносна система или в преносна система.

(12)

Всяка система за отделяне следва ефективно да отстранява какъвто и да е конфликт на интереси между производители, доставчици и оператори на преносни системи, за да се създадат стимули за необходимите инвестиции и да се гарантира достъпът на нови участници на пазара при условията на прозрачен и ефикасен регулаторен режим, както и следва да не създава прекалено тежък регулаторен режим за националните регулаторни органи.

(13)

Определението на понятието „контрол“ е заимствано от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (Регламент за сливанията на ЕО) (6).

(14)

Поради факта, че отделянето на собствеността изисква в някои случаи преструктуриране на предприятия, на държавите-членки, които решат да извършат отделяне на собствеността, следва да бъде предоставено допълнително време за прилагането на съответните разпоредби. Освен това с оглед на вертикалните връзки между секторите на електроенергия и на природен газ, разпоредбите за отделяне следва да се прилагат и в двата сектора.

(15)

Във връзка с отделянето на собствеността, за да се гарантира пълната независимост на експлоатацията на мрежите от свързаните с доставката и производството интереси и за да се предотврати обменът на поверителна информация, едно и също лице не следва да бъде член на управителните съвети едновременно на оператор на преносна система или преносна система и на предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка. По същата причина едно и също лице не следва да има правото да назначава членове на управителните съвети на оператор на преносна система или преносна система и едновременно с това да упражнява контрол или някакви права върху предприятие за производство или доставка.

(16)

Създаването на системен оператор или на преносен оператор, независими от свързаните с доставката и производството интереси, следва да даде възможност на вертикално интегрирано предприятие да запази собствеността си върху свързаните с мрежите активи, като едновременно с това изпълнява изискването за ефективно отделяне на интересите, при условие че такъв независим системен оператор или такъв независим преносен оператор изпълнява всички функции на системен оператор, и при наличието на подробни нормативни разпоредби и засилен регулаторен надзор.

(17)

Когато на 3 септември 2009 г. предприятие, което притежава преносна система, е част от вертикално интегрирано предприятие, на държавите-членки следователно следва да бъде предоставен избор между отделяне на собствеността и създаване на системен оператор или преносен оператор, който е независим от свързаните с доставката и производството интереси.

(18)

За да се запазят изцяло интересите на акционерите/съдружниците във вертикално интегрираните предприятия, държавите-членки следва да могат да избират как да прилагат отделянето на собствеността — чрез пряко прехвърляне или чрез разделяне на акциите/дяловете на интегрираното предприятие на акции/дялове на предприятие на мрежата и акции на оставащото предприятие за доставка и производство, при условие че са спазени изискванията за отделяне на собствеността.

(19)

Пълната ефективност на възможните решения за създаването на независим системен оператор или независим преносен оператор следва бъде гарантирана чрез конкретни допълнителни правила. Правилата за независим преносен оператор осигуряват подходяща регулаторна рамка за гарантиране на лоялна конкуренция, достатъчно инвестиции, достъп за нови участници на пазара и интегриране на пазарите на електроенергия. Ефективното отделяне чрез независим преносен оператор следва да се основава върху стълб от организационни мерки и мерки, свързани с управлението на операторите на преносни системи, и върху стълб от мерки, свързани с инвестициите, свързването в мрежата на нови производствени мощности и интеграцията на пазарите посредством регионално сътрудничество. Независимостта на преносния оператор следва също така, inter alia, да се гарантира чрез определени „периоди за анализ“, по време на които не се упражнява никаква управленска или друга подобна дейност, предоставяща достъп до същата информация, която е възможно да бъде придобита при упражняването на управленска дейност във вертикално интегрираното предприятие. Моделът на ефективно отделяне чрез независим преносен оператор е в съответствие с изискванията, определени от Европейския съвет на неговото заседание от 8 и 9 март 2007 г.

(20)

С цел развитие на конкуренцията на вътрешния пазар на електроенергия, големите небитови клиенти следва да могат да избират своите доставчици, както и да сключват договори с няколко доставчика, за задоволяване на нуждите си от електроенергия. Такива клиенти следва да бъдат защитени срещу клаузи за изключителност в договори, чиято цел е изключване на конкурентни и/или допълнителни оферти.

(21)

Държава-членка има право да избере пълно отделяне на собствеността на територията си. Когато държава-членка е упражнила това си право, предприятието няма право да създава независим системен оператор или независим преносен оператор. Освен това, предприятие, което изпълнява някоя от функциите по производство или доставка, не може да упражнява пряк или непряк контрол или каквото и да е право върху оператор на преносна система от държава-членка, която е избрала пълно отделяне на собствеността.

(22)

Съгласно настоящата директива ще съществуват различни видове организация на вътрешния пазар на електроенергия. Мерките, които държавите-членки биха могли да вземат за гарантиране на равнопоставени условия следва да се основават на първостепенните изисквания от обществен интерес. Комисията следва да бъде консултирана относно съвместимостта на мерките с Договора и правото на Общността.

(23)

Прилагането на ефективно отделяне следва да бъде съобразено с принципа на недискриминация между публичния и частния сектор. За тази цел едно и също лице не следва да има възможност да упражнява контрол или други права, в нарушение на правилата за отделяне на собствеността или на избора на независим системен оператор, поотделно или заедно с други лица, върху състава, гласуването или вземането на решения от органите както на операторите на преносни системи или преносните системи, така и на предприятията за производство или доставка. По отношение на отделянето на собствеността и избора на независим системен оператор, при условие че съответната държава-членка може да покаже, че изискването е спазено — два отделни публични органа следва да са в състояние да контролират дейностите по производство и доставка, от една страна, и дейностите по преноса, от друга страна.

(24)

Напълно ефективното отделяне на дейностите, свързани с мрежата от дейностите по доставка и производство следва да се прилага в цялата Общност както за предприятията от Общността, така и за предприятия извън нея. За да се гарантира, че дейностите по експлоатацията на мрежите и дейностите за доставка и производство остават независими едни от други в цялата Общност, регулаторните органи следва да имат правомощия да отказват сертифициране на оператори на преносни системи, които не спазват разпоредбите за отделяне. За да се осигури последователното прилагане на тези правила в цялата Общност, регулаторните органи следва в най-голяма степен да отчитат становището на Комисията, когато вземат решения във връзка със сертифицирането. В допълнение, за да се осигури изпълнението на международните задължения на Общността, като и солидарност и енергийна сигурност в рамките на Общността, Комисията следва да има правото да дава становища за сертифициране по отношение на собственик на преносна система или оператор на преносна система, който се контролира от лице или лица от трета държава или трети държави.

(25)

Сигурността на доставките на енергия е основен елемент от обществената сигурност и следователно е неразривно свързана с ефективното функциониране на вътрешния пазар на електроенергия и с интегрирането на изолираните пазари на електроенергия на държави-членки. Електроенергията може да достигне до гражданите на Съюза единствено посредством мрежата. Функциониращите пазари на електроенергия, и по-специално мрежите и другите активи, свързани с доставката на електроенергия, са от основно значение за обществената сигурност, за конкурентоспособността на икономиката и за благосъстоянието на гражданите на Съюза. По тази причина лица от трети държави следва да имат възможността да контролират преносна система или оператор на преносна система единствено ако те отговарят на изискванията на ефективно отделяне, които се прилагат в рамките на Общността. Без да се засягат международните ѝ задължения, Общността счита, че секторът на преносните системи на електроенергия е от голямо значение за нея и затова са необходими допълнителни защитни мерки за опазване сигурността на доставките на енергия за Общността, за да бъдат избегнати всякакви заплахи за обществения ред и обществената сигурност в Общността и за благосъстоянието на гражданите на Съюза. Сигурността на доставката на енергия за Общността изисква, по-специално, оценка на независимостта на експлоатацията на мрежите, нивото на зависимост на Общността и на отделните държави-членки от доставките на енергия от трети държави, както и на третирането на вътрешната и външната търговия и на инвестициите в областта на енергията в дадена трета държава. Поради това сигурността на доставките следва да бъде оценявана в контекста на фактическите обстоятелства при всеки отделен случай, както и на правата и задълженията, произтичащи от международното право, по-специално от международните споразумения между Общността и съответната трета държава. Когато е уместно, Комисията се насърчава да представя препоръки за договаряне на съответни споразумения с трети държави, които разглеждат въпроса за сигурността на доставките на енергия за Общността, или да включва необходимите въпроси в други преговори с тези трети държави.

(26)

Недискриминационният достъп до разпределителната мрежа определя достъпа надолу по веригата до клиенти на дребно. Възможностите за дискриминация по отношение на достъпа и инвестициите на трети страни все пак са от по-малко значение на равнище разпределение, отколкото на равнище пренос, където претоварването и влиянието на свързаните с производството или доставката интереси са обикновено по-значителни, отколкото на равнище разпределение. Освен това, съгласно Директива 2003/54/ЕО, правното и функционално отделяне на операторите на разпределителни системи се изисква едва от 1 юли 2007 г. и въздействието му върху вътрешния пазар на електроенергия тепърва следва да се оцени. Действащите правила за правно и функционално отделяне могат да доведат до ефективно отделяне, при условие че бъдат по-ясно определени и правилно прилагани, а спазването им — следено отблизо. За да бъдат създадени условия на равнопоставеност на пазара на дребно, дейностите на операторите на разпределителни системи следва да бъдат наблюдавани, за да не им се дава възможност да се възползват от вертикалната си интеграция с оглед на конкурентното си положение на пазара, особено по отношение на битовите и малките небитови клиенти.

(27)

Държавите-членки следва да насърчават модернизацията на разпределителните мрежи, например чрез въвеждането на интелигентни мрежи, които следва да се изграждат по начин, който насърчава децентрализираното производство и енергийната ефективност.

(28)

При малките системи може да бъде необходимо да се осигури предоставянето на допълнителни услуги от операторите на преносни системи, взаимосвързани с малки системи.

(29)

За да се избегне налагането на несъразмерна финансова и административна тежест върху малки оператори на разпределителни системи, държавите-членки следва да имат възможност, където е необходимо, да освобождават съответните предприятия от правните изисквания за отделяне на разпределението.

(30)

Когато затворена разпределителна система се използва за осигуряване на оптимална ефикасност на интегрирани доставки на енергия, изискващи специфични оперативни стандарти, или затворена разпределителна система се поддържа основно за използване от собственика на системата, следва да е възможно освобождаване на оператора на разпределителната система от задължения, които биха представлявали прекомерна административна тежест поради специфичното естество на връзката между оператора на разпределителната система и ползвателите на системата. Промишлени и търговски обекти или обекти, предлагащи съвместни услуги като сгради на железопътни гари, летища, болници, големи къмпинги с интегрирани съоръжения или химически заводи могат да включват затворени разпределителни системи поради специфичното естество на тяхната дейност.

(31)

Разрешителните процедури не следва да водят до административна тежест, несъразмерна на големината и потенциалното влияние на производителите на електроенергия. Прекомерно продължителните разрешителни процедури може да представляват препятствие за достъпа на нови участници до пазара.

(32)

Следва да бъдат взети допълнителни мерки, за да се осигурят прозрачни и недискриминационни тарифи за достъп до мрежите. Тези тарифи следва да са приложими към всички ползватели на системата на недискриминационна основа.

(33)

Директива 2003/54/ЕО въведе изискване държавите-членки да създадат регулатори със специална компетентност. При все това опитът показва, че ефективността на регулиране често е ограничена от липсата на независимост на регулаторите от правителството и на недостатъчните им правомощия и разпоредителна власт. Поради тази причина на заседанието си на 8 и 9 март 2007 г. Европейският съвет прикани Комисията да разработи законодателни предложения за по-нататъшно хармонизиране на правомощията и за укрепване на независимостта на националните регулатори на енергия. Следва да е възможно тези национални регулаторни органи да са едновременно компетентни по отношение на секторите на електроенергия и на природен газ.

(34)

Регулаторите на енергия следва да могат да вземат решения по отношение на всички важни въпроси, свързани с регулирането, за да функционира правилно вътрешният пазар на електроенергия и да бъдат напълно независими от всякакви други обществени или частни интереси. Това не възпрепятства нито съдебния контрол, нито парламентарния надзор в съответствие с конституционното право на държавите-членки. Освен това одобряването на бюджета на регулаторите от националния законодател не представлява пречка за бюджетна автономност. Разпоредбите, свързани с автономността при изпълнението на бюджета, предоставен на регулаторния орган, следва да бъдат прилагани в рамките, определени от националните право и правила за бюджета. Като допринасят за независимостта на националните регулаторни органи от политически или икономически интереси чрез подходяща ротационна схема, държавите-членки следва да могат да вземат надлежно предвид наличните човешки ресурси и състава на съвета.

(35)

За да се осигури ефективен пазарен достъп за всички участници на пазара, включително нови участници, е необходимо въвеждането на недискриминационни и отразяващи разходите механизми на балансиране. Веднага щом като пазарът на електроенергия придобие достатъчна ликвидност, това следва да бъде постигнато чрез установяването на прозрачни пазарно основани механизми за доставка и закупуване на електроенергия, необходими в контекста на изискванията за балансиране. При отсъствието на подобен ликвиден пазар, националните регулаторни органи следва да играят активна роля за осигуряване на тарифи за балансиране, които са недискриминационни и отразяват разходите. В същото време следва да бъдат осигурени подходящи стимули за балансиране на подаването и поемането на електроенергия и да не се допуска излагането на системата на опасност. Операторите на преносни системи следва да улесняват участието на крайни клиенти и на групи от крайни клиенти в пазарите за резервна енергия и балансиращите пазари.

(36)

Националните регулаторни органи следва да бъдат в състояние да определят или одобряват тарифите или методиките, на които се основава изчисляването на тарифите, въз основа на предложение от оператора на преносната система или оператора(ите) на разпределителни системи или въз основа на предложение, договорено между този/тези оператор(и) и ползвателите на мрежата. При изпълнение на тези задачи националните регулаторни органи следва да гарантират, че тарифите за пренос и разпределение са недискриминационни и отразяват разходите, и следва да вземат предвид дългосрочните, маргиналните, избегнатите мрежови разходи от разпределеното производство и мерки за управление на търсенето.

(37)

Регулаторите на енергия следва да имат правомощието да издават обвързващи решения спрямо електроенергийните предприятия и да им налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, когато не изпълняват задълженията си или да предлагат на компетентен съд да им налага такива санкции. На регулаторите на енергия следва да бъдат предоставени и правомощия да вземат решения, независимо от прилагането на правилата за конкуренцията, относно въвеждането на подходящи мерки за гарантиране на ползи за клиентите чрез насърчаване на ефективната конкуренция, необходима за правилното функциониране на вътрешния пазар на електроенергия. Създаването на виртуални електроцентрали — програма за предоставяне на електроенергия, чрез която електроенергийните предприятия се задължават или да продадат, или да осигурят определен обем електроенергия или да предоставят достъп до част от своите производствени мощности, на заинтересовани доставчици за определен период от време — е една от възможните мерки, които може да бъдат използвани за насърчаване на ефективна конкуренция и за гарантиране на правилното функциониране на пазара. На регулаторите на енергия следва също да се предоставят правомощия да допринасят за осигуряването на високи стандарти за универсални и обществени услуги в съответствие с изискванията за отваряне на пазара, за защита на уязвимите клиенти, както и за пълната ефективност на мерките за защита на потребителите. Тези разпоредби следва да не засягат нито правомощията на Комисията относно прилагането на правилата за конкуренция, включително контрола върху сливанията с общностно измерение, нито правилата за вътрешния пазар, като например свободното движение на капитали. Независимият орган, пред който има право да обжалва дадена страна, засегната от решението на национален регулатор, може да бъде съд или друг правораздавателен орган, упълномощен да осъществява съдебен контрол.

(38)

Всяко хармонизиране на правомощията на националните регулаторни органи следва да включва правомощия да предоставят стимули на електроенергийните предприятия и да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции на електроенергийните предприятия, или да предлагат на компетентен съд да наложи такива санкции Освен това регулаторните органи следва да разполагат с правомощията да изискват съответна информация от електроенергийните предприятия, да провеждат подходящи и достатъчни разследвания и да уреждат спорове.

(39)

Вътрешният пазар на електроенергия страда от липсата на ликвидност и прозрачност, което пречи на ефикасното разпределение на ресурсите, предпазването от рискове и навлизането на нови участници на пазара. Съществува необходимост от укрепване на конкуренцията и сигурността на доставките чрез улесняване на интегрирането на нови електроцентрали в електроенергийната мрежа във всички държави-членки, по-специално чрез насърчаване на нови участници на пазара. Доверието в пазара, ликвидността му и броят на участниците трябва да се увеличат и по тази причина трябва да се засили регулаторният надзор над предприятията за доставка на електроенергия. Тези изисквания следва да не засягат действащото право на Общността по отношение на финансовите пазари и следва да бъдат в съответствие с него. Необходимо е регулаторите на енергия и регулаторите на финансови пазари да си сътрудничат, за да могат взаимно да си предоставят възможност за наблюдение на съответните пазари.

(40)

Преди приемането от Комисията на насоки за по-подробно определяне на изискванията за съхранение на документацията, Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (7) („Агенцията“) и Европейският комитет на регулаторите на ценни книжа (ЕКРЦК), създаден с Решение 2009/77/ЕО на Комисията (8) следва съвместно да обсъждат и да предоставят съвети на Комисията относно съдържанието на насоките. Агенцията и ЕКРЦК следва да си сътрудничат и при по-нататъшното проучване и предоставяне на съвети относно това дали сделките с договори за доставка на електроенергия и на електроенергийни деривати също следва да се подчиняват на изискванията за прозрачност преди или след сключването на сделките и какво следва да е съдържанието на тези изисквания.

(41)

Държавите-членки или, когато държавата-членка е предвидила това — регулаторният орган — следва да насърчава съставянето на договори за прекъсваемо снабдяване.

(42)

Цялата промишленост и търговия на Общността, включително малките и средни предприятия, както и всички граждани на Съюза, които се ползват от икономическите предимства на вътрешния пазар, следва също така да имат възможността да се ползват от високи нива на защита на потребителите и по-специално на битовите клиенти и, когато държавите-членки смятат за подходящо малките предприятия следва също да имат възможността да се ползват от гаранции за обществени услуги, особено по отношение на сигурност на доставките и разумни тарифи, за целите на справедливостта, конкурентоспособността и косвено — за създаване на заетост. Тези клиенти следва също така да имат достъп до избор, справедливи условия, представителство и механизми за уреждане на спорове.

(43)

Почти всички държави-членки решиха да осигурят конкуренция на пазара на производство на електроенергия чрез прозрачна разрешителна процедура. Все пак държавите-членки следва да осигурят възможност за допринасяне за сигурността на доставките чрез въвеждане на тръжна процедура или еквивалентна процедура, в случай че не бъде изградена достатъчна електропроизводствена мощност въз основа на разрешителна процедура. Държавите-членки следва да имат възможността, в интерес на опазването на околната среда и насърчаването на съвсем нови технологии, да организират търгове за изграждане на нови мощности въз основа на публикувани критерии. Такива нови мощности включват, inter alia, електроенергия от възобновяеми енергийни източници и комбинирано производство на топлинна енергия и електроенергия.

(44)

В интерес на сигурността на доставките балансът между предлагане и търсене в отделна държава-членка следва да се наблюдава и такова наблюдение следва да бъде последвано от доклад за положението на общностно равнище, като се отчита междусистемният капацитет между зоните. Такова наблюдение следва да се извършва достатъчно своевременно, за да се даде възможност за вземането на подходящи мерки, ако сигурността на доставките е изложена на риск. Изграждането и поддържането на необходимата инфраструктура на мрежата, включително междусистемен капацитет, следва да допринесат за гарантирането на стабилни доставки на електроенергия. Поддържането и изграждането на необходимата мрежова инфраструктура, включително междусистемен капацитет и децентрализирано производство на електроенергия, са важни елементи за осигуряване на стабилни доставки на електроенергия.

(45)

Държавите-членки следва да гарантират, че битовите клиенти и, когато държавите-членки смятат за подходящо, малките предприятия се ползват от правото да им бъде доставяна електроенергия с определено качество при изцяло съпоставими, прозрачни и разумни цени. За да се осигури запазването на високи нива на обществени услуги в Общността, всички мерки, предприети от държавите-членки за постигане на целта на настоящата директива, следва да се нотифицират редовно на Комисията. Комисията следва периодично да публикува доклад, в който се анализират мерките, взети на национално ниво за постигане на целите, свързани с обществените услуги, и се прави сравнение на тяхната ефективност с оглед на даването на препоръки относно мерките, които да бъдат взети на национално ниво за постигане на високи стандарти на обществени услуги. Държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки, за да защитят уязвимите клиенти в условията на вътрешен пазар на електроенергия. Такива мерки може да се различават в зависимост от конкретните условия в съответните държави-членки и може да включват конкретни мерки, свързани с плащането на сметките за електроенергия или по-общи мерки, предвидени в системата за социална сигурност. Когато универсална услуга се предоставя и на малки предприятия, мерките за гарантиране на тази универсална услуга може да се различават според това дали се отнасят за битови клиенти или малки предприятия.

(46)

Спазването на изискванията за обществени услуги е основно изискване на настоящата директива и е важно в нея да бъдат определени общите минимални стандарти, които да се зачитат от всички държави-членки, които разглеждат целите на защита на потребителите, сигурност на доставките, опазване на околната среда и равностойни нива на конкуренция във всички държави членки. Важно е изискванията за обществени услуги да се тълкуват на национална основа, отчитайки местните обстоятелства и при спазване на правото на Общността.

(47)

Следва да е възможно държавите-членки да определят доставчик, който да действа в краен случай. Този доставчик може да бъде отделът, който се занимава с продажби във вертикално интегрирано предприятие, което изпълнява и функциите на разпределение, при условие че отговаря на изискванията на настоящата директива за отделяне.

(48)

Следва да е възможно мерките, въведени от държавите-членки за постигане на целите за социално и икономическо сближаване, да включват по-специално осигуряването на адекватни икономически стимули, като използват, според случая, всички съществуващи инструменти на национално и общностно равнище. Такива инструменти може да включват механизми за надеждност с цел гарантиране на необходимите инвестиции.

(49)

Доколкото мерките, взети от държавите-членки за изпълнение на задълженията за обществени услуги, представляват държавна помощ съгласно член 87, параграф 1 от Договора, съществува задължение по член 88, параграф 3 от него тези мерки да бъдат нотифицирани на Комисията.

(50)

Необходимо е изискванията за обществена услуга, включително по отношение на универсалната услуга, и общите минимални стандарти, които произтичат от тях, да бъдат още по-строги, за да се гарантира на всички потребители, и по-специално на уязвимите потребители, възможността да извличат ползи от конкуренцията и от справедливите цени. Изискванията за обществена услуга следва да бъдат определени на национално равнище, като се отчитат националните обстоятелства, правото на Общността следва обаче да се зачита от държавите-членки. Гражданите на Съюза и, когато държавите-членки сметнат за подходящо — малките предприятия, следва да имат възможността да се ползват от задължения за обществени услуги, по-специално по отношение на сигурност на доставките и разумни цени. Достъпът до обективни и прозрачни данни за потреблението е ключов аспект на доставките за клиенти. Следователно потребителите следва да имат достъп до данните за тяхното потребление и свързаните с него цени и разходи за услугите, за да могат да отправят покани към конкурентни предприятия за представяне на предложения на базата на тези данни. Потребителите следва също да имат правото да бъдат надлежно информирани за своето потребление на енергия. Авансовите плащания следва да отразяват вероятното потребление на електроенергия, а различните системи за плащане следва да не бъдат дискриминиращи. Информацията за разходите за енергия, предоставяна достатъчно често на потребителите, ще създаде стимули за спестяване на енергия, тъй като ще предостави на клиентите пряка обратна връзка относно ефекта от инвестициите в енергийната ефективност и промяната на поведението. В това отношение пълното изпълнение на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (9) ще помогне на потребителите да намалят своите разходи за електроенергия.

(51)

Интересите на потребителите следва да бъдат в основата на настоящата директива, а качеството на услугите следва да бъде основна отговорност на електроенергийните предприятия. Необходимо е съществуващите права на потребителите да бъдат укрепени и гарантирани и те следва да включват по-голяма прозрачност. Защитата на потребителите следва да гарантира, че всички потребители в рамките на Общността се ползват от конкурентния пазар. Държавите-членки, или когато държавата-членка е предвидила това — регулаторните органи, следва да осигуряват прилагането на правата на потребителите.

(52)

На потребителите следва да бъде предоставена ясна и разбираема информация за правата им по отношение на енергийния сектор. Комисията следва да създаде, след консултация със съответните заинтересовани страни, включително държавите-членки, националните регулаторни органи, организациите на потребителите и електроенергийните предприятия, достъпен и лесно разбираем контролен списък за потребителите на енергия, предоставящ на потребителите практическа информация за техните права. Този контролен списък за потребителите на енергия следва да бъде предоставен на всички потребители и да бъде обществено достъпен.

(53)

Енергийната бедност представлява все по-голям проблем в Общността. Държавите-членки, които са засегнати от него и които още не са направили това, следва да разработят национални планове за действие или други подходящи рамки за справяне с енергийната бедност с цел намаляване на броя на засегнатите от енергийна бедност лица. Във всеки случай държавите-членки следва да гарантират необходимите доставки на енергия за уязвимите клиенти. За тази цел може да се използва интегриран подход, например в рамките на социалната политика, и мерките могат да включват социални политики или повишаване на енергийната ефективност на жилищата. Накрая, настоящата директива следва да дава възможност за прилагане на национални политики в полза на уязвимите клиенти.

(54)

По-голяма защита на потребителите се гарантира чрез наличието на ефективни средства за уреждане на спорове за всички потребители. Държавите-членки следва да въведат бързи и ефективни процедури за обработка на жалби.

(55)

Следва да е възможно въвеждането на интелигентни измервателни системи да се основава на икономическа оценка. Ако заключението от тази оценка е, че въвеждането на такива измервателни системи е икономически оправдано и разходоефективно единствено за потребители с определено количество потребление на електроенергия, държавите-членки следва да могат да вземат това предвид, при въвеждането на интелигентни измервателни системи.

(56)

Пазарните цени следва да създават подходящи стимули за развитие на мрежата и за инвестиции в нови производства на електроенергия.

(57)

Насърчаването на лоялна конкуренция и на лесен достъп за различните доставчици, както и подпомагането на капацитети за нови производства на електроенергия следва да бъде от първостепенно значение за държавите-членки, за да се позволи на потребителите да се възползват в пълна степен от възможностите на либерализирания вътрешен пазар на електроенергия.

(58)

С оглед създаването на вътрешен пазар на електроенергия, държавите-членки следва да насърчават интеграцията на националните си пазари и сътрудничеството между системните оператори на общностно и регионално равнище, като бъдат обхванати също така изолираните системи, които формират електроенергийни острови, които продължават да съществуват в Общността.

(59)

Развитието на истински вътрешен пазар на електроенергия, чрез свързана през Общността мрежа, следва да бъде една от основните цели на настоящата директива, поради което регулаторните въпроси относно трансграничните междусистемни връзки и регионалните пазари следва да бъдат една от основните задачи на регулаторните органи, по целесъобразност в тясно сътрудничество с Агенцията.

(60)

Гарантирането на общи правила за истински вътрешен пазар и широкото снабдяване с електроенергия следва също да бъдат едни от основните цели на настоящата директива. За тази цел реални пазарни цени биха стимулирали трансграничните междусистемни връзки и инвестициите в нови производства на електроенергия, като същевременно водят до сближаване на цените в дългосрочен план.

(61)

Регулаторните органи следва също да предоставят информация относно пазара, за да позволят на Комисията да следи и наблюдава вътрешния пазар на електроенергия и краткосрочното, средносрочното и дългосрочното му развитие, включително такива аспекти като производствен капацитет, различни източници на производство на електроенергия, инфраструктури за пренос и разпределение, качество на услугите, трансгранична търговия, управление на претоварването, инвестиции, цени на едро и потребителски цени, ликвидност на пазара, както и подобрения на екологичните показатели и на ефикасността. Националните регулаторни органи следва да докладват на органите по конкуренция и на Комисията относно онези държави-членки, в които цените затрудняват конкуренцията и правилното функциониране на пазара

(62)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно създаването на напълно работещ вътрешен пазар на електроенергия, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може по-добре да бъде постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(63)

Съгласно Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия (10) Комисията може да приема насоки за постигането на необходимата степен на хармонизация. Такива насоки, които представляват обвързващи мерки за изпълнение, също с оглед на някои разпоредби на настоящата директива, са полезен инструмент, който при необходимост може бързо да бъде адаптиран.

(64)

Мерките, необходими за изпълнение на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (11).

(65)

По-специално на Комисията следва да бъде предоставено правомощие да приеме насоките, необходими за осигуряването на минималната степен на хармонизация, нужна за постигането на целта на настоящата директива. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедура по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(66)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (12) държавите-членки се насърчават да съставят за себе си и в интерес на Общността техни собствени таблици, илюстриращи, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние.

(67)

Предвид обхвата на измененията, които се правят с настоящата директива в Директива 2003/54/ЕО, е желателно, от съображения за яснота и рационалност, въпросните разпоредби да бъдат преработени чрез организирането им в единен текст в нова директива.

(68)

Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-конкретно от Хартата на основните права на Европейския съюз,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет и обхват

Настоящата директива установява общите правила за производството, преноса, разпределението и доставката на електроенергия, както и разпоредби относно защитата на потребителите, с оглед на усъвършенстването и интегрирането на конкурентни пазари на електроенергия в Общността. Тя определя правилата, свързани с организацията и функционирането на електроенергийния сектор, свободния достъп до пазара, критериите и процедурите, приложими към организирането на търгове и към предоставянето на разрешения и управлението на системите. Тя урежда също така задълженията за предоставяне на универсална услуга и правата на потребителите на електроенергия и изяснява изискванията по отношение на конкуренцията.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.

„производство“ означава производството на електроенергия;

2.

„производител“ означава физическо или юридическо лице, произвеждащо електроенергия;

3.

„пренос“ означава транспортиране на електроенергия по взаимосвързана система със свръхвисоко и високо напрежение с цел да бъде доставена до крайни клиенти или разпределители, като не се включва доставка;

4.

„оператор на преносна система“ означава физическо или юридическо лице, което отговаря за експлоатацията на преносната система, за нейната поддръжка и ако е необходимо — за развитието на преносната система на дадена територия, а където е приложимо — за взаимовръзките на тази система с други системи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на системата да покрива разумни искания за пренос на електроенергия;

5.

„разпределение“ означава преноса на електроенергия по разпределителни системи с високо, средно и ниско напрежение с цел да бъде доставена до клиенти като не се включва доставка;

6.

„оператор на разпределителна система“ означава физическо или юридическо лице, отговорно за функционирането на разпределителната система, за нейната поддръжка и ако това е необходимо — за развитието на разпределителната система на дадена територия, а ако е приложимо — за взаимовръзките на тази система с други системи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на системата да покрива разумни искания за разпределяне на електроенергия;

7.

„клиент“ означава клиент на едро или краен клиент на електроенергия;

8.

„клиент на едро“ означава физическо или юридическо лице, което купува електроенергия с цел препродажба в рамките на системата, в която то е установено, или извън нея;

9.

„краен клиент“ означава клиент, купуващ електроенергия за собствено ползване;

10.

„битов клиент“ означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности;

11.

„небитов клиент“ означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро;

12.

„привилегирован клиент“ означава клиент, който е свободен да купува електроенергия от доставчика, който е избрал по смисъла на член 33;

13.

„междусистемен електропровод“ означава оборудване, използвано за свързване на електроенергийни системи;

14.

„взаимосвързана система“ означава няколко преносни и разпределителни системи, свързани заедно чрез един или повече междусистемни електропроводи;

15.

„директна електропроводна линия“ означава или електропроводна линия, свързваща отделен производствен обект с отделен клиент, или електропроводна линия, свързваща производител на електроенергия и електроснабдително предприятие за директно снабдяване на тяхна собственост, дъщерни дружества и привилегировани клиенти;

16.

„икономическо предимство“ означава подреждането на източници на електроснабдяване съобразно икономически критерии;

17.

„допълнителна услуга“ означава услуга, необходима за работата на преносна или разпределителна система;

18.

„ползвател на система“ означава физическо или юридическо лице, снабдяващо преносна или разпределителна система или снабдявано от нея;

19.

„доставка“ означава продажбата, включително препродажбата, на електроенергия на клиенти;

20.

„интегрирано електроенергийно предприятие“ означава вертикално или хоризонтално интегрирано предприятие;

21.

„вертикално интегрирано предприятие“ означава електроенергийно предприятие или група електроенергийни предприятия, за които едно и също лице или лица са оправомощени, пряко или непряко, да упражняват контрол, и в което предприятието или групата предприятия изпълняват най-малко една от функциите по пренос или разпределение и най-малко една от функциите по производство или доставка на електроенергия;

22.

„свързани предприятия“ означава свързани предприятия по смисъла на член 41 от Седма директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г., приета на основание член 44, параграф 2, буква ж) (13) от Договора, относно консолидираните счетоводни отчети (14) и/или свързани предприятия по смисъла на член 33, параграф 1 от посочената директива, и/или предприятия, които принадлежат на същите акционери/съдружници;

23.

„хоризонтално интегрирано предприятие“ означава предприятие, изпълняващо поне една от функциите по производство за продажба, или пренос, или разпределение, или доставка на електроенергия и друга, различна от електроенергийната, дейност;

24.

„тръжна процедура“ означава процедурата, чрез която планираните допълнителни нужди и заместващата мощност се покриват чрез доставки от нова или съществуваща производствена мощност;

25.

„дългосрочно планиране“ означава планирането на необходимостта от инвестиции в производствени, преносни и разпределителни мощности на дългосрочна основа, с цел да се посрещнат нуждите на системата от електроенергия и да се гарантират доставките за клиентите;

26.

„малка изолирана система“ означава система с консумация под 3 000 GWh през 1996 г., при която под 5 % от годишната консумация се получава чрез свързване с други системи;

27.

„изолирана микросистема“ означава система с потребление под 500 GWh през 1996 г., при която няма връзка с други системи;

28.

„сигурност“ означава както сигурност на доставките, така и снабдяване с електроенергия и техническа безопасност;

29.

„енергийна ефективност/управление на търсенето“ означава глобален или комплексен подход, насочен към повлияване на количеството и времето на електропотребление, за да се намали потреблението на първична енергия и върховите натоварвания, като се даде предимство на инвестиции в мерки за енергийна ефективност или други мерки, като договори за прекъсваемо снабдяване, пред инвестиции за увеличаване на производствената мощност, ако първите са най-ефективната и икономична възможност, отчитайки положителния екологичен ефект от намаленото потребление на енергия и свързаните с това аспекти по отношение на сигурността на доставките и разходите за разпределение;

30.

„възобновяеми енергийни източници“ означава възобновяеми неизкопаеми източници на енергия (вятърна, слънчева, геотермална, вълнова, от приливи и отливи, хидроенергия, биомаса, газ от сметища, газ от инсталации за третиране на отпадни води и биогазове);

31.

„разпределено производство“ означава производствени обекти, свързани към разпределителната система;

32.

„договор за доставка на електроенергия“ означава договор за доставка на електроенергия, но не включва електроенергиен дериват;

33.

„електроенергиен дериват“ означава финансов инструмент, посочен в приложение I, раздел В, точка 5, 6 или 7 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти (15), когато този инструмент е свързан с електроенергията;

34.

„контрол“ означава права, договори или всякакви други средства, които самостоятелно или в комбинация и предвид свързаните с тях фактически и правни обстоятелства предоставят възможността за упражняване на решаващо влияние върху дадено предприятие, по-специално чрез:

а)

собственост или право на ползване на всички или част от активите на дадено предприятие;

б)

права или договори, които предоставят решаващо влияние върху състава, гласуването или решенията на органите на предприятието;

35.

„електроенергийно предприятие“ означава всяко физическо или юридическо лице, което изпълнява поне една от следните функции: производство, пренос, разпределение, доставка, или закупуване на електроенергия, и което отговаря за търговски и технически задачи и/или задачи по поддръжката, свързани с тези дейности, но без да се включват крайните клиенти.

ГЛАВА II

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЕКТОРА

Член 3

Задължения за обществени услуги и защита на клиентите

1.   Държавите-членки гарантират, въз основа на своята институционална организация и с необходимото внимание към принципа на субсидиарността, че, без да се засяга параграф 2, електроенергийните предприятия се управляват в съответствие с принципите на настоящата директива, с цел да се постигне конкурентен, сигурен и екологично устойчив пазар на електроенергия, и не упражняват дискриминация спрямо тези предприятия както по отношение на правата, така и по отношение на задълженията.

2.   При пълно зачитане на съответните разпоредби на Договора, по-специално член 86 от него, държавите-членки може да налагат на предприятия, работещи в електроенергийния сектор, в общ икономически интерес, задължения за обществени услуги, които може да се отнасят до сигурността, включително сигурност на доставките, редовността, качеството и цената на доставките и опазването на околната среда, включително енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници и опазване на климата. Такива задължения са ясно определени, прозрачни, недискриминационни, подлежат на проверка и гарантират равни условия на достъп за електроенергийните предприятия от Общността до националните потребители. Във връзка със сигурността на доставките, управлението на енергийната ефективност/търсенето и за изпълнение на екологичните цели, както и на целите по отношение на енергията от възобновяеми източници, както се посочва в настоящия параграф, държавите-членки може да въведат изпълнението на дългосрочно планиране, като вземат предвид възможността трети страни да търсят достъп до системата.

3.   Държавите-членки гарантират, че всички битови клиенти, а когато държавите-членки сметнат за подходящо, и малки предприятия (а именно предприятия с по-малко от 50 наети служители и годишен оборот или балансов отчет, който не надвишава 10 милиона евро), се ползват от универсална услуга, т.е. правото да им се доставя електроенергия с определено качество в рамките на тяхната територия на разумни, лесно и ясно съпоставими, прозрачни и недискриминационни цени. За гарантиране на предоставянето на универсална услуга държавите-членки може да определят доставчик, който да действа в краен случай. Държавите-членки налагат на разпределителните дружества задължение да свързват клиенти към своята мрежа при условия и тарифи, определени в съответствие с процедурата, предвидена в член 37, параграф 6. Нищо в настоящата директива не възпрепятства държавите-членки да заздравят пазарната позиция на битови, малки и средни потребители чрез насърчаване на възможностите за доброволно обединяване на представителството за тази категория потребители.

Първа алинея се прилага по прозрачен и недискриминационен начин и не препятства отварянето на пазара, предвидено в член 33.

4.   Държавите-членки гарантират правото на всички клиенти да бъдат снабдявани с електроенергия от даден доставчик, при условие че той даде съгласието си, независимо от това в коя държава-членка е регистриран доставчикът, доколкото доставчикът спазва приложимите търговски правила и правила за балансиране. Във връзка с това държавите-членки предприемат всички мерки, необходими, за да гарантират, че административните процедури не дискриминират предприятията за доставка, които вече са регистрирани в друга държава-членка.

5.   Държавите-членки гарантират, че:

а)

когато даден клиент, при спазване на договорните условия, пожелае да смени доставчика си, то промяната се извършва от съответния оператор/съответните оператори в срок от три седмици, и

б)

клиентите имат право да получават всички съответни данни за потреблението.

Държавите-членки гарантират, че правата, посочени в букви а) и б) се предоставят на клиентите по дискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време.

6.   Когато при изпълнение на задълженията си, установени в параграфи 2 и 3, държавите-членки предоставят финансова компенсация, други форми на компенсация и изключителни права, те го правят по недискриминационен и прозрачен начин.

7.   Държавите-членки вземат подходящи мерки за защита на крайните клиенти и по-специално осигуряват адекватни гаранции за защита на уязвими клиенти. Във връзка с това всяка държава-членка определя понятието „уязвими клиенти“, което може да се отнася до енергийна бедност и, inter alia, до забраната за спиране на електричеството на такива клиенти в критични моменти. Държавите-членки осигуряват прилагането на правата и задълженията, свързани с уязвимите клиенти. По-специално, те вземат мерки за защитата на крайни клиенти в отдалечени райони. Те осигуряват високи нива на защита на потребителя, особено по отношение на прозрачността относно договорните условия, общата информация и механизмите за уреждане на спорове. Държавите-членки правят необходимото привилегированият клиент действително да има възможност лесно да премине към нов доставчик. По отношение най-малко на битовите клиенти тези мерки включват мерките, предвидени в приложение I.

8.   Държавите-членки предприемат подходящи мерки, като например съставяне на национални планове за действие в областта на енергетиката и предоставяне на помощи по линия на системите за социална сигурност, за да гарантират необходимите доставки на електроенергия за уязвими клиенти или предоставяне на помощ за повишаване на енергийната ефективност, с цел справяне с енергийната бедност, при констатирането ѝ, включително в по-широкия контекст на бедността. Тези мерки не възпрепятстват ефективното отваряне на пазара съгласно член 33 или функционирането на пазара и се нотифицират на Комисията, когато е уместно, в съответствие с разпоредбите на параграф 15 от настоящия член. Това нотифициране може да включва също така мерки, предприети в рамките на общата система за социална сигурност.

9.   Държавите-членки гарантират, че доставчиците на електроенергия посочват в сметките или заедно с тях и в рекламните материали, предоставяни на крайните клиенти:

а)

дела на всеки енергиен източник в общия горивен състав на доставчика през предходната година по разбираем и на национално равнище ясно съпоставим начин;

б)

като минимум препратка към съществуващи източници за справка, като интернет страници, където е обществено достъпна информацията за въздействието върху околната среда по отношение най-малко на емисиите на CO2 и радиоактивните отпадъци, резултат от производството на електроенергия от целия горивен състав на доставчика през предходната година;

в)

информация относно техните права по отношение на средствата за уреждане на спорове, които са на тяхно разположение в случай на спор.

По отношение на първа алинея, букви а) и б) с оглед на електроенергия, получена чрез борса или внесена от предприятие, намиращо се извън Общността, може да се използват сумарни цифри, предоставени от борсата или въпросното предприятие през предходната година.

Регулаторният орган или друг компетентен национален орган предприема необходимите мерки, за да гарантира надеждността на информацията, предоставяна от доставчиците на техните клиенти съгласно настоящия член, както и че тя се предоставя на национално равнище по ясно съпоставим начин.

10.   Държавите-членки прилагат мерки за постигане на целите за социално и икономическо сближаване и опазване на околната среда, които включват, когато е целесъобразно, мерки за енергийна ефективност/управление на търсенето и средства за борба с изменението на климата, както и за сигурността на доставките. Такива мерки може да включват по-специално осигуряването на адекватни икономически стимули, като използват, където е подходящо, всички съществуващи средства на национално и на общностно равнище за поддържане и изграждане на необходимата мрежова инфраструктура, включително междусистемен капацитет.

11.   С цел насърчаване на енергийната ефективност, държавите-членки или, когато държавата-членка е предвидила това — регулаторният орган — настоятелно препоръчват електроенергийните предприятия да оптимизират потреблението на електроенергия, например посредством предоставяне на услуги по управление на енергията, разработване на иновативни ценообразуващи формули или въвеждане на интелигентни измервателни системи или интелигентни мрежи, когато е целесъобразно.

12.   Държавите-членки гарантират създаването на единни точки за контакт с цел предоставяне на потребителите на цялата необходима информация относно техните права, действащото законодателство и средствата за уреждане на спорове на тяхно разположение в случай на спор. Такива точки за контакт могат да са част от пунктове за обща информация за потребителите.

13.   Държавите-членки осигуряват наличието на независим механизъм, като например омбудсман по въпросите на енергетиката или орган на потребителите, за осигуряване ефикасно обработване на жалби и извънсъдебно уреждане на спорове.

14.   Държавите-членки може да решат да не прилагат разпоредбите на членове 7, 8, 32 и/или 34, доколкото тяхното прилагане би възпрепятствало изпълнението, юридически или практически, на задълженията, наложени на електроенергийните предприятия в името на общия икономически интерес, и доколкото развитието на търговията не би било засегнато до такава степен, че да бъде в противоречие с интересите на Общността. Интересите на Общността включват, inter alia, конкуренция по отношение на привилегированите клиенти в съответствие с настоящата директива и с член 86 от Договора.

15.   При изпълнението на настоящата директива държавите-членки информират Комисията за всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за универсална услуга и за обществени услуги, включително за защита на потребителите и за опазване на околната среда, и за възможния им ефект върху вътрешната и международната конкуренция, независимо дали тези мерки изискват дерогация от настоящата директива или не. Впоследствие държавите-членки информират Комисията на всеки две години за всички промени в тези мерки, независимо дали те изискват дерогация от настоящата директива или не.

16.   Като се консултира със съответните заинтересовани страни, включително държавите-членки, националните регулаторни органи, потребителските организации, електроенергийните предприятия и, въз основа на напредъка, постигнат до момента, социалните партньори, Комисията създава ясен и стегнат контролен списък за потребителите на електроенергия, съдържащ практическа информация относно правата им. Държавите-членки гарантират, че доставчиците на електроенергия или операторите на разпределителни системи, в сътрудничество с регулаторния орган, предприемат необходимите мерки за предоставяне на всички техни потребители на екземпляр от контролния списък за потребителите на електроенергия и гарантират, че той е обществено достъпен.

Член 4

Наблюдение на сигурността на доставките

Държавите-членки осигуряват наблюдение по въпросите на сигурността на доставките. Когато държавите-членки преценят това за уместно, те може да делегират тази задача на регулаторните органи, посочени в член 35. Такова наблюдение обхваща по-специално баланса на предлагане и търсене на националния пазар, нивото на очакваното бъдещо търсене и предвижданите допълнителни мощности, които се планират или изграждат, качеството и нивото на поддържане на мрежите, както и мерките за покриване на върхово потребление и справяне с дефицита на един или повече доставчици. На всеки две години до 31 юли компетентните органи публикуват доклад, който представя в общ вид констатациите от наблюдението на тези въпроси, както и мерки, взети или предвидени за решаването им, и своевременно представят този доклад на Комисията.

Член 5

Технически правила

Регулаторните органи, когато държавите-членки са предвидили това или държавите-членки гарантират определянето и оповестяването на критерии за техническа безопасност и разработването и оповестяването на технически правила, установяващи минималните проектни и оперативни изисквания за свързване към системата от производствени съоръжения, разпределителни системи, оборудване на директно свързани потребители, междусистемни електропроводни вериги и директни електропроводни линии. Тези технически правила осигуряват съвместимостта на системите и са обективни и недискриминационни. По целесъобразност Агенцията може да отправи подходящи препоръки за постигане на съгласуваност на тези правила. Тези правила се нотифицират на Комисията в съответствие с член 8 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (16).

Член 6

Насърчаване на регионалното сътрудничество

1.   Държавите-членки, както и регулаторните органи, си сътрудничат с цел интегриране на националните си пазари на едно или повече регионални равнища, като първа стъпка към създаване на напълно либерализиран вътрешен пазар. По-специално, регулаторните органи, когато държавите-членки са предвидили това, или държавите-членки насърчават и подпомагат сътрудничеството между операторите на преносни системи на регионално равнище, включително по въпроси от трансграничен характер, с цел създаване на конкурентен вътрешен пазар на електроенергия, стимулират синхронизирането на своите правни, регулаторни и технически рамки и съдействат за интегрирането на изолираните системи, формиращи електроенергийните острови, които продължават да съществуват в Общността. Географските области, обхванати от такова регионално сътрудничество, включват сътрудничество в географските области, определени в съответствие с член 12, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 714/2009. Такова сътрудничество може да обхваща други географски области.

2.   Агенцията сътрудничи на националните регулаторни органи и операторите на преносни системи, за да се гарантира съгласуваността на регулаторните рамки между регионите с цел създаване на конкурентен вътрешен пазар на електроенергия. Когато Агенцията прецени, че са необходими обвързващи правила относно такова сътрудничество, тя отправя съответните препоръки.

3.   Чрез изпълнението на настоящата директива държавите-членки гарантират, че операторите на преносни системи имат една или повече интегрирани системи на регионално равнище, които обхващат две или повече държави-членки с цел разпределяне на капацитет и проверка на сигурността на мрежата.

4.   Ако оператори на вертикално интегрирана преносна система участват в съвместно предприятие, създадено за осъществяване на такова сътрудничество, съвместното предприятие въвежда и изпълнява програма за съответствие, в която се определят мерки, които да бъдат взети за да осигурят недопускането на дискриминационно и антиконкурентно поведение. Тази програма за съответствие определя конкретните задължения на служителите за постигането на целта за недопускане на дискриминационно и антиконкурентно поведение. Тя подлежи на одобрение от Агенцията. Спазването на програмата подлежи на независим контрол от отговорниците по съответствието на операторите на вертикално интегрираната преносна система.

ГЛАВА III

ПРОИЗВОДСТВО

Член 7

Разрешителна процедура за нова мощност

1.   Държавите-членки приемат разрешителна процедура за изграждане на нови производствени мощности, която се провежда в съответствие с обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.

2.   Държавите-членки установяват критериите за предоставяне на разрешения за изграждане на производствена мощност на тяхна територия. При определяне на подходящи критерии държавите-членки вземат предвид:

а)

безопасността и сигурността на електроенергийната система, съоръженията и прилежащото оборудване;

б)

защитата на общественото здраве и безопасност;

в)

опазването на околната среда;

г)

използването на земята и избор на площадки за изграждане на обекти;

д)

използването на обществени земи;

е)

енергийната ефективност;

ж)

естеството на първичните източници;

з)

специфичните за кандидата характеристики, като технически, икономически и финансови възможности;

и)

спазването на мерките, приети съгласно член 3;

й)

приносът на производствените мощности за постигане на общата цел на Общността от най-малко 20-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Общността през 2020 г., посочен в член 3, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (17); и

к)

приносът на производствените мощности за намаляване на емисиите.

3.   Държавите-членки гарантират, че съществуват специални разрешителни процедури за малко децентрализирано и/или разпределено производство, които отчитат техния ограничен размер и потенциален ефект.

Държавите-членки може да установят насоки за тази специална разрешителна процедура. Националните регулаторни органи или други компетентни национални органи, включително планиращите органи, преразглеждат тези насоки и може да препоръчат изменения.

Когато държавите-членки са установили специални процедури за разрешаване използване на земята, които се прилагат за големи нови инфраструктурни проекти за производствен капацитет, държавите-членки по целесъобразност включват изграждането на нов производствени мощности в обхвата на тези процедури и ги прилагат по недискриминационен начин и в подходяща времева рамка.

4.   Разрешителните процедури и критерии се оповестяват публично. Кандидатите биват информирани за основанията за отказ за даване на разрешение. Тези основания трябва бъдат обективни, недискриминационни, добре обосновани и надлежно доказани. Кандидатът има на разположение процедури по обжалване.

Член 8

Обявяване на търгове за нови мощности

1.   Държавите-членки гарантират възможността, в интерес на сигурността на доставките, за осигуряване на нова мощност или на мерки за енергийна ефективност/управление на търсенето чрез тръжна процедура или процедура, равностойна по отношение на прозрачност и недискриминиране, въз основа на публикувани критерии. Тези процедури обаче може да се предприемат, само когато въз основа на разрешителната процедура производствената мощност, която се изгражда, или мерките за енергийна ефективност/управление на търсенето, които се вземат, не са достатъчни за гарантиране на сигурността на доставките.

2.   Държавите-членки може да гарантират възможността, в интерес на опазването на околната среда и насърчаването на изцяло нови технологии, за организиране на търгове за нови мощности въз основа на публикувани критерии. Тези търгове може да се отнасят до нова мощност или мерки за енергийна ефективност/управление на търсенето. Тръжна процедура обаче може да бъде предприета, само когато въз основа на разрешителната процедура производствената мощност, която се изгражда, или мерките, които са вземат, не са достатъчни за постигането на тези цели.

3.   Подробна информация за тръжната процедура за производствена мощност и мерки за енергийна ефективност/управление на търсенето се публикува в Официален вестник на Европейския съюз поне шест месеца преди крайния срок за представяне на оферти.

Тръжните спецификации се предоставят на всяко заинтересовано предприятие, установено на територията на държава-членка, така че то да разполага с достатъчно време, през което да представи оферта.

С оглед да се осигури прозрачност и недискриминация тръжните спецификации съдържат подробно описание на точните параметри на договора и на процедурата, която да бъде следвана от всички участници в търга, както и изчерпателен списък на критериите, определящи избора на участниците и възлагането на договора, включително стимули, като например субсидии, които се включват в търга. Тези спецификации може да се отнасят и до областите, посочени в член 7, параграф 2.

4.   В поканите за представяне на оферти за необходимата производствена мощност следва да се обърне внимание и на офертите за доставка на електроенергия с дългосрочни гаранции от съществуващи производствени мощности, при условие че допълнителните нужди може да бъдат покрити по този начин.

5.   Държавите-членки определят институция или публичен орган или частна организация, независими от дейностите по производство, пренос, разпределение и доставка на електроенергия, които може да бъдат регулаторен орган, посочен в член 35, параграф 1, които да отговарят за организацията, наблюдението и контрола на тръжната процедура, посочена в параграфи 1—4 от настоящия член. В случаите, когато операторът на преносната система е напълно независим от други дейности, които не са свързани с преносната мрежа от гледна точка на собствеността, операторът на преносната система може да бъде определен като орган, отговорен за организацията, наблюдението и контрола на тръжната процедура. Този орган или организация предприема всички необходими мерки да осигури поверителността на информацията, която се съдържа в офертите.

ГЛАВА IV

ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ПРЕНОСНАТА СИСТЕМА

Член 9

Отделяне на преносните системи и операторите на преносни системи

1.   Държавите-членки гарантират, че, считано от 3 март 2012 г.:

а)

всяко предприятие, което притежава преносна система, действа като оператор на преносна система;

б)

едно и също лице или едни и същи лица нямат право:

і)

да упражняват пряко или непряко контрол върху предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка, както и да упражняват пряко или непряко контрол или да имат правомощия върху оператори на преносна система или върху преносна система; нито

ii)

да упражняват пряко или непряко контрол върху оператор на преносна система или върху преносна система, и да упражняват пряко или непряко контрол или да имат правомощия върху предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка;

в)

едно и също лице или едни и същи лица нямат право да определят членове на надзорния съвет, административния съвет или на законно представляващи предприятието органи, на оператор на преносна система или на преносна система, както и да упражняват пряко или непряко контрол или да имат правомощия върху предприятие, изпълняващо някоя от функциите производство или доставка; и

г)

едно и също лице няма право да бъде член на надзорния съвет, административния съвет или на законно представляващи предприятието органи едновременно на предприятие, изпълняващо някоя от функциите производство или доставка, и на оператор на преносна система или на преносна система.

2.   Правомощията, посочени в параграф 1, букви б) и в), включват по-специално:

а)

правомощието да се гласува;

б)

правомощието да се определят членове на надзорния съвет, административния съвет или законно представляващи предприятието органи; или

в)

притежаването на мажоритарен дял.

3.   За целите на параграф 1, буква б) понятието „предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка“ включва „предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка“ по смисъла на Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (18), а понятията „оператор на преносна система“ и „преносна система“ включват „оператор на преносна система“ и „преносна система“ по смисъла на същата директива.

4.   Държавите-членки може да разрешават дерогации от параграф 1, букви б) и в) до 3 март 2013 г., при условие че операторите на преносни системи не са част от вертикално интегрирано предприятие.

5.   Задължението, определено в параграф 1, буква а), се смята за изпълнено, когато две или повече предприятия, притежаващи преносни системи, са създали съвместно предприятие, което действа като оператор на преносна система в две или повече държави-членки по отношение на съответните преносни системи. Друго предприятие не може да бъде част от съвместното предприятие, освен ако не е било одобрено като независим системен оператор съгласно член 13 или като независим преносен оператор за целите на глава V.

6.   За прилагането на настоящия член, когато лицето, посочено в параграф 1, букви б, в) и г), е държавата-членка или друг публичен орган, два отделни публични органа, упражняващи контрол върху оператора на преносна система или върху преносна система, от една страна, и върху предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка, от друга страна, не се смятат за едно и също лице или едни и същи лица.

7.   Държавите-членки гарантират, че нито посочената в член 16 чувствителна търговска информация, притежавана от оператор на преносна система, който е бил част от вертикално интегрирано предприятие, нито персоналът на този оператор не се прехвърлят към предприятия, изпълняващи някоя от функциите по производство или доставка.

8.   Когато на 3 септември 2009 г. преносната система принадлежи на вертикално интегрирано предприятие, държава-членка може да вземе решение да не прилага параграф 1.

В този случай тази държава-членка извършва едно от следните действия:

а)

определя независим системен оператор в съответствие с член 13; или

б)

изпълнява разпоредбите на глава V.

9.   Когато на 3 септември 2009 г. преносната система принадлежи на вертикално интегрирано предприятие и са налице договорености, които гарантират по-ефективна независимост на оператора на преносна система отколкото разпоредбите на глава V, държава-членка може да реши да не прилага параграф 1.

10.   Преди дадено предприятие да бъде одобрено или определено за оператор на преносна система по параграф 9 от настоящия член, то се сертифицира в съответствие с процедурите, установени в член 10, параграфи 4, 5 и 6 от настоящата директива и в член 3 от Регламент (ЕО) № 714/2009, съгласно които Комисията проверява дали наличните договорености ясно гарантират по-ефективна независимост на оператора на преносна система, отколкото разпоредбите на глава V.

11.   Вертикално интегрирано предприятие, притежаващо преносна система, при никакви обстоятелства не се възпира да предприема мерки за изпълнение на изискванията на параграф 1.

12.   Предприятия, изпълняващи някоя от функциите по производство или доставка в никакъв случай нямат възможност да контролират пряко или непряко или да упражняват каквито и да било права върху отделените оператори на преносни системи в държавите-членки, за които се прилага параграф 1.

Член 10

Определяне и сертифициране на оператори на преносни системи

1.   Преди дадено предприятие да бъде одобрено или определено за оператор на преносна система, то се сертифицира съгласно процедурите, установени в параграфи 4, 5 и 6 от настоящия член и в член 3 от Регламент (ЕО) № 714/2009.

2.   Предприятията, които притежават преносна система и които са сертифицирани от националния регулаторен орган по отношение на съответствието им с изискванията на член 9, съгласно посочената по-долу процедура за сертифициране, се одобряват и определят от държавите-членки за оператори на преносни системи. Изборът на оператори на преносни системи се нотифицира на Комисията и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

3.   Операторите на преносни системи уведомяват регулаторния орган относно всякакви планирани сделки, които могат да наложат преоценка на спазването от тяхна страна на изискванията на член 9.

4.   Регулаторните органи наблюдават постоянното спазване от операторите на преносни системи на изискванията на член 9. Те откриват процедура по сертифициране, за да гарантират това съответствие:

а)

след уведомление от оператора на преносна система съгласно параграф 3;

б)

по собствена инициатива в случаите, когато имат сведения, че планирана промяна на правомощията или влиянието върху собствениците на преносни системи или операторите на преносни системи може да доведе до нарушение на член 9, или когато имат основания да смятат, че такова нарушение вече може да е извършено; или

в)

след мотивирано искане от Комисията.

5.   Регулаторните органи взимат решение относно сертифицирането на даден оператор на преносна система в срок от четири месеца от датата на уведомлението от оператора на преносна система или от датата на искането на Комисията. След изтичането на този срок сертификатът се смята за издаден. Изричното или мълчаливото решение на регулаторния орган поражда действие единствено след закриването на процедурата, предвидена в параграф 6.

6.   Изричното или мълчаливото решение относно сертифицирането на даден оператор на преносна система се нотифицира незабавно на Комисията от регулаторния орган заедно с цялата свързана с това решение информация. Комисията действа съгласно процедурата, установена в член 3 от Регламент (ЕО) № 714/2009.

7.   Регулаторните органи и Комисията може да изискват от операторите на преносни системи и от предприятията, изпълняващи някоя от функциите по производство или доставка, всякаква информация, свързана с изпълнението на задълженията им по настоящия член.

8.   Регулаторните органи и Комисията запазват поверителността на чувствителната търговска информация.

Член 11

Сертифициране по отношение на трети държави

1.   Когато сертифицирането е поискано от собственик на преносна система или от оператор на преносна система, които са контролирани от лице или лица от трети държава или трети държави, регулаторният орган нотифицира Комисията.

Регулаторният орган също така незабавно нотифицира Комисията за всяко обстоятелство, което може да доведе до придобиването на контрол върху преносна система или оператор на преносна система от лице или лица от трета държава или трети държави.

2.   Операторите на преносни системи уведомяват регулаторния орган за всяко обстоятелство, което може да доведе до придобиването на контрол върху преносна система или оператор на преносна система от лице или лица от трета държава или трети държави.

3.   Регулаторният орган приема проект на решение относно сертифицирането на оператор на преносна мрежа в срок от четири месеца от датата на уведомлението от оператора на преносна мрежа. Регулаторният орган отказва сертифицирането му, ако не е било доказано:

а)

дали съответното лице спазва изискванията на член 9; и

б)

пред регулаторния орган или друг компетентен орган, определен от държавата-членка, че сертифицирането няма да представлява риск за сигурността на доставката на енергия на държавата-членка и на Общността. При разглеждането на този въпрос регулаторният орган или съответно определеният друг компетентен орган вземат предвид:

і)

правата и задълженията на Общността по отношение на тази трета държава, които произтичат съгласно международното право, включително всяко споразумение, сключено с една или повече трети държави, по което Общността е страна, и което разглежда въпросите на сигурността на доставката на енергия;

ii)

правата и задълженията на държавата-членка по отношение на тази трета държава, които произтичат съгласно споразумения, сключени с нея, доколкото са съобразени с правото на Общността; и

iii)

други конкретни данни и обстоятелства в случая и съответната трета държава.

4.   Регулаторният орган незабавно нотифицира решението на Комисията, заедно с цялата свързана с него информация.

5.   Държавите-членки предвиждат, преди регулаторният орган да приеме решение относно сертифицирането, посочените в параграф 3, буква б) регулаторен орган или определения компетентен орган да поискат становището на Комисията относно това дали:

а)

съответното лице спазва изискванията на член 9; и

б)

сертифицирането няма да представлява риск за сигурността на доставките на енергия за Общността.

6.   Комисията разглежда искането, посочено в параграф 5, веднага след получаването му. В срок от два месеца след получаване на искането, Комисията предоставя становището си на националния регулаторен орган или на определения компетентен орган, в случай че последният е отправил искането.

При изготвяне на своето становище Комисията може да поиска мнението на Агенцията, съответната държава-членка и заинтересованите страни. В случай че Комисията отправи такова искане, двумесечният срок се удължава с още два месеца.

При отсъствието на становище от страна на Комисията в рамките на срока, посочен в първа и втора алинея, се счита, че Комисията не повдига възражения срещу решението на регулаторния орган.

7.   При извършване на оценката на това дали контролът от лице или лица от трета държава или трети държави ще представлява риск за сигурността на доставката на енергия за Общността, Комисията взема предвид:

а)

конкретните данни в случая и съответната трета държава или трети държави; и

б)

правата и задълженията на Общността по отношение на тази трета държава или трети държави, които произтичат съгласно международното право, включително съгласно всяко споразумение, сключено с една или повече трети държави, по което Общността е страна, и което засяга въпросите на сигурността на доставката.

8.   Националният регулаторен орган приема окончателното си решение относно сертифицирането в срок от два месеца след изтичането на срока, посочен в параграф 6. Когато приема окончателното си решение националният регулаторен орган взема изключително предвид становището на Комисията. При всички случаи държавите-членки имат правото да откажат сертифициране тогава, когато сертифицирането представлява риск за сигурността на доставката на енергия за държавата-членка или за сигурността на доставката на енергия за друга държава-членка. В случаите, когато държавата-членка е определила друг компетентен орган да извърши оценката съгласно параграф 3, буква б), тя може да изиска от националния регулаторен орган да приеме окончателното си решение в съответствие с оценката на този компетентен орган. Окончателното решение на националния регулаторен орган и становището на Комисията се публикуват заедно. Когато окончателното решение се отклонява от становището на Комисията, съответната държава-членка предоставя и публикува заедно с това решение и съображенията, на които то се основава.

9.   Настоящият член по никакъв начин не засяга правото на държавите-членки да осъществяват национален правен контрол за защита на легитимните си интереси, свързани с обществената сигурност, в съответствие с правото на Общността.

10.   Комисията може да приеме насоки, определящи подробностите относно процедурата, която да бъде следвана за прилагането на настоящия член. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 46, параграф 2.

11.   Настоящият член, с изключение на параграф 3, буква а), се прилага и за държавите-членки, които подлежат на дерогация съгласно член 44.

Член 12

Задачи на операторите на преносни системи

Всеки оператор на преносна система отговаря за:

а)

гарантирането на дълготрайния капацитет на системата да покрива търсенето на пренос на електроенергия в разумни граници, експлоатацията, поддръжката и развитието при икономически приемливи условия на сигурни, надеждни и ефективни преносни мрежи, като се отдава необходимото внимание на околната среда;

б)

осигуряването на подходящи средства за изпълнение на задълженията за предоставяне на услуги;

в)

подобряването на сигурността на доставките чрез достатъчен преносен капацитет и надеждност на системата;

г)

управлението на потоците на електроенергия през системата, като се отчитат обмените с други свързани системи. За тази цел операторът на преносната система отговаря за гарантирането на сигурна, надеждна и ефективна електроенергийна система и в тази връзка за осигуряване на наличието на всички необходими допълнителни услуги, включително услуги, предоставяни в отговор на търсенето, доколкото наличието на тези услуги е независимо от друга преносна система, с която неговата система е взаимосвързана;

д)

предоставянето на оператора на която и да е друга система, с която неговата система е свързана, на достатъчно информация за осигуряване на надеждна и ефективна експлоатация, съгласувано развитие и оперативна съвместимост на свързаната система;

е)

недопускането на дискриминация между ползвателите на системата или от ползватели на класове от системата, особено в полза на свързани с него предприятия;

ж)

предоставянето на ползвателите на системата на информация, която им е необходима за ефикасен достъп до системата; и

з)

събирането на такси и приходи за претоварване по механизма за компенсиране между операторите на преносни системи в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 714/2009, предоставянето и управлението на достъп на трети страни и представянето на обосновка, когато такъв достъп им е отказан, се наблюдават от националните регулаторни органи; при изпълнение на задълженията си съгласно настоящия член, операторите на преносни системи на първо място спомагат за пазарната интеграция.

Член 13

Независим системен оператор

1.   В случаите, когато към 3 септември 2009 г.преносната система принадлежи на вертикално интегрирано предприятие, държавите-членки може да вземат решение да не прилагат член 9, параграф 1 и да определят независим системен оператор по предложение на собственика на преносната система. Определянето на независим системен оператор подлежи на одобрение от Комисията.

2.   Държавата-членка може да одобрява и определя независим системен оператор само когато:

а)

кандидатът за оператор е показал, че отговаря на изискванията на член 9, параграф 1, букви б), в) и г);

б)

кандидатът за оператор е показал, че разполага с финансовите, технически, физически и човешки ресурси, необходими за изпълнението на задачите му по член 12;

в)

кандидатът за оператор се е ангажирал да спазва десетгодишен план за развитие на мрежата, чието изпълнение се контролира от регулаторния орган;

г)

собственикът на преносна система е доказал способността си да изпълнява задълженията си по параграф 5. За тази цел същият представя всички проекти на договорни споразумения с предприятието-кандидат и с всички други заинтересовани образувания; и

д)

кандидатът за оператор е доказал способността си да изпълнява задълженията си съгласно Регламент (ЕО) № 714/2009, включително сътрудничеството между оператори на преносни системи на европейско и регионално равнище.

3.   Държавите-членки одобряват и определят за независими оператори на системи предприятията, които са сертифицирани от регулаторния орган като отговарящи на изискванията по член 11 и параграф 2 от настоящия член. Прилага се процедурата за сертифициране, предвидена или в член 10 от настоящата директива и член 3 от Регламент (ЕО) № 714/2009, или в член 11 от настоящата директива.

4.   Всеки независим системен оператор отговаря за осигуряването и управлението на достъпа на трети страни, включително за събирането на такси за достъп и претоварване и на приходи от механизма за компенсиране между операторите на преносни системи в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 714/2009, както и за експлоатацията, поддръжката и развитието на преносната система и за гарантирането на дълготрайния капацитет на системата да покрива потребление в разумни граници чрез инвестиционно планиране. В рамките на развитието на преносната система независимият оператор на система отговаря за планирането (включително за разрешителната процедура), изграждането и възлагането на новата инфраструктура. За тази цел независимият оператор на система действа като оператор на преносна система съгласно разпоредбите на настоящата глава. Собственикът на преносна система не отговаря за предоставянето и управлението на достъпа на трети страни, нито за инвестиционното планиране.

5.   Когато бъде определен независимият системен оператор, собственикът на преносната система:

а)

осигурява необходимото сътрудничество и помощ на независимия системен оператор при изпълнението на задачите му, включително по-специално цялата необходима информация;

б)

финансира инвестициите, които независимият системен оператор е решил да направи и които са одобрени от регулаторния орган, или дава съгласието си да бъдат финансирани от която и да е заинтересована страна, включително от независимия системен оператор. Регулаторният орган одобрява съответните финансови споразумения. Преди това одобрение регулаторният орган се консултира със собственика на преносната система и други заинтересовани страни;

в)

осигурява покритието на отговорността, свързана с активите на мрежата, с изключение на отговорността, която е свързана със задачите на независимия системен оператор; и

г)

осигурява гаранциите, необходими за улесняване на финансирането на всички разширения на мрежата с изключение на инвестициите, за които в съответствие с буква б) е дал съгласието си да бъдат финансирани от която и да е заинтересована страна, включително от независимия системен оператор.

6.   Съответният национален орган по конкуренция, действащ в тясно сътрудничество с регулаторния орган, разполага с всички необходими правомощия за ефективен надзор над изпълнението на задълженията на собственика на преносна система съгласно параграф 5.

Член 14

Отделяне на собствениците на преносни системи

1.   Когато има определен независим оператор на система, собственикът на преносна система, който е част от вертикално интегрирани предприятия, е независим поне по отношение на правната си форма, организацията и вземането на решения от други дейности, които не са свързани с преноса.

2.   За да се осигури независимостта на собствениците на преносни системи съгласно параграф 1, се прилагат следните минимални критерии:

а)

лицата, отговорни за управлението на собственика на преносната система, не участват в дружествени структури на интегрираното електроенергийно предприятие, отговарящи пряко или непряко за ежедневното функциониране на производството, разпределението и доставката на електроенергия;

б)

вземат се подходящи мерки, за да се гарантира, че професионалните интереси на лицата, които отговарят за управлението на дружеството собственик на преносната система, се вземат предвид по начин, осигуряващ способността им да действат независимо; и

в)

собственикът на преносната система въвежда програма за съответствие, в която са посочени взетите мерки за недопускане на дискриминационно поведение, и гарантира, че спазването ѝ се контролира по подходящ начин. Програмата за съответствие определя конкретните задължения на служителите за постигането на тези цели. Лицето или органът, отговарящ за спазването на програмата за съответствие, представя на регулаторния орган годишен доклад, в който са посочени взетите мерки, и който се публикува.

3.   Комисията може да приеме насоки за осигуряване на пълно и ефективно изпълнение на изискванията по параграф 2 от настоящия член от собственика на преносна система. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 46, параграф 2.

Член 15

Диспечиране и балансиране

1.   Без да се засягат доставките на електроенергия въз основа на договорни задължения, включително тези, които произтичат от тръжните спецификации, операторът на преносната система, когато има такава функция, отговаря за диспечирането на производствените съоръжения на своята територия и за определяне на ползването на междусистемните електропроводи с други системи.

2.   Диспечирането на производствени съоръжения и използването на междусистемните електропроводи се определя въз основа на критерии, които се одобряват от националните регулаторни органи, които са компетентни и които критерии трябва да бъдат обективни, публикувани и прилагани по недискриминационен начин, осигуряващ нормалното функциониране на вътрешния електроенергиен пазар. Критериите отчитат изискването за икономическо предимство на електроенергията от съществуващи производствени съоръжения или обмените по междусистемни електропроводи и техническите ограничения на системата.

3.   Държава-членка изисква от системните оператори да действат в съответствие с член 16 от Директива 2009/28/ЕО при диспечирането на производствените съоръжения, използващи възобновяеми енергийни източници. Те също така може да поискат от системния оператор да даде приоритет при диспечирането на производствените съоръжения, произвеждащи комбинирано топлинна енергия и електроенергия.

4.   Държава-членка може, с оглед на сигурността на доставките, да даде указание подобен приоритет да се предостави на диспечирането на производствени съоръжения, използващи местни първични енергийни горивни източници, стига това да не надвишава в една календарна година 15 % от цялата първична енергия, необходима за производство на електроенергията, консумирана в съответната държава-членка.

5.   Регулаторните органи, когато държавите-членки са предвидили това, или държавите-членки изискват от операторите на преносни системи да спазват минимални стандарти по отношение на поддържането и развитието на преносната система, включително междусистемния капацитет.

6.   Операторите на преносни системи осигуряват енергията, която използват за покриване на енергийни загуби и резервна мощност в своята система, в съответствие с прозрачни, недискриминационни и пазарно основани процедури, в случаите, когато те имат такава функция.

7.   Правилата, приети от операторите на преносни системи за балансиране на електроенергийната система са обективни, прозрачни и недискриминационни, включително правилата за начисляването на наказателни плащания на ползватели на техните мрежи за енергийни дисбаланси. Редът и условията за предоставянето на такива услуги от операторите на преносни системи, включително правилата и тарифите, се установяват съгласно методика, съвместима с член 37, параграф 6, по недискриминационен и съобразен с разходите начин, като тези условия се публикуват.

Член 16

Поверителност по отношение на операторите на преносни системи и собствениците на преносни системи

1.   Без да се засяга член 30 или други правни задължения за разкриване на информация, всеки оператор на преносна система и всеки собственик на преносна система запазва поверителността на чувствителната търговска информация, получена при извършването на дейността му, и предотвратява разкриването по дискриминационен начин на информация относно собствената си дейност, която може да доведе до търговски предимства. По-специално той не разкрива никаква чувствителна търговска информация на останалите части от предприятието, освен ако това не е необходимо за сключването на търговска сделка. За да се осигури изцяло спазването на правилата за отделяне на информацията, държавите-членки гарантират, че собственикът на преносната система и останалата част от предприятието не използват съвместни служби, като например съвместни правни служби, освен такива с чисто административни или ИТ функции.

2.   Операторите на преносни системи нямат право в контекста на продажбите или покупките на електроенергия от свързани предприятия да злоупотребяват с чувствителна търговска информация, получена от трети страни при осигуряването или договарянето на достъп до системата.

3.   Информацията, необходима за ефективната конкуренция и ефективното функциониране на пазара се оповестява публично. Това задължение не засяга запазването на поверителността на чувствителната търговска информация.

ГЛАВА V

НЕЗАВИСИМ ПРЕНОСЕН ОПЕРАТОР

Член 17

Активи, оборудване, персонал и самоличност

1.   Операторите на преносни системи разполагат с всички човешки, технически, физически и финансови, ресурси, необходими за изпълнение на задълженията им по настоящата директива и по-специално за извършване на дейността по пренос на електроенергия, и по-специално:

а)

активите, необходими за дейността по пренос на електроенергия, включително преносната мрежа, са собственост на оператора на преносната система;

б)

персоналът, необходим за дейността по пренос на електроенергия, включително изпълнението на всички фирмени задачи, се наема на работа от оператора на преносната система;

в)

забранява се наемането на персонал или предоставянето на услуги от и за други части на вертикално интегрираното предприятие. Операторът на преносна система може обаче да предоставя услуги на вертикално интегрираното предприятие, доколкото:

і)

предоставянето на тези услуги не допуска дискриминиране между ползватели на система, достъпно е за всички ползватели на система при едни и същи условия и ред и не ограничава, нарушава или възпрепятства конкуренцията в производството или доставката; и

ii)

редът и условията за предоставяне на тези услуги са одобрени от регулаторния орган;

г)

без да се засягат решенията на надзорния орган съгласно член 20, вертикално интегрираното предприятие предоставя своевременно на оператора на преносната система достатъчни финансови ресурси за бъдещи инвестиционни проекти и/или за подмяна на съществуващи активи вследствие на съответно подходящо искане от оператора на преносната система.

2.   Дейността по пренос на електроенергия включва най-малко следните задачи в допълнение към изброените в член 12:

а)

представителството на оператора на преносната система и контакти с трети страни и с регулаторните органи;

б)

представителството на оператора на преносна система в рамките на Европейската мрежа на операторите на преносни системи (ЕМОПС за електроенергия);

в)

осигуряване и управление на достъпа на трети страни на недискриминационна основа спрямо ползватели на системата или групи от ползватели на системата;

г)

събирането на всички свързани с преноса такси, включително такси за достъп, изравнителни такси за допълнителни услуги като например закупуване на услуги (балансиране на разходи, енергия за покриване на загуби);

д)

експлоатацията, поддръжката и развитието на сигурна, ефикасна и икономична преносна система;

е)

инвестиционно планиране, което да осигури дълготрайния капацитет на системата да покрива в разумни граници търсенето и да гарантира сигурността на доставките;

ж)

създаването на подходящи съвместни предприятия, включително с един или повече оператори на преносни системи, енергийни борси и другите съответни участници, с цел да се развива създаването на регионални пазари или да се улеснява процесът на либерализиране; и

з)

всички корпоративни услуги, включително правни услуги, счетоводство и ИТ услуги.

3.   Операторите на преносни системи са организирани в правна форма, както е посочено в член 1 от Директива 68/151/ЕИО на Съвета (19).

4.   Операторът на преносна система, чрез своята корпоративна самоличност, комуникации, търговски марки и обекти, не създава объркване по отношение на отделната самоличност на вертикално интегрираното предприятие или която и да било част от него.

5.   Операторът на преносна система не споделя ИТ системи или оборудване, обекти и системи за сигурност по отношение на достъпа с никоя част от вертикално интегрираното предприятие, нито използва същите консултанти или външни изпълнители за ИТ системи или оборудване, и системи за сигурност по отношение на достъпа.

6.   Отчетите на операторите на преносни системи подлежат на одит от страна на одитор, различен от този на вертикално интегрираното предприятие или на която и да е негова част.

Член 18

Независимост на оператора на преносна система

1.   Без да се засягат решенията на надзорния орган съгласно член 20, операторът на преносна система разполага със:

а)

действителни права за вземане на решения, независимо от вертикално интегрираното предприятие, по отношение на активи, необходими за експлоатацията, поддръжката или развитието на преносната система; и

б)

правомощия да набира средства на капиталовия пазар, по-специално чрез заем или увеличаване на капитала.

2.   Операторът на преносна система по всяко време действа така че да гарантира наличността на необходимите му ресурси за изпълнение на дейността по преноса по подходящ и ефективен начин и за развитие и поддръжка на ефективна, сигурна и икономична преносна система.

3.   Дъщерни предприятия на вертикално интегрираното предприятие, изпълняващи функциите по производство или доставка, не притежават пряко или непряко дялово участие в оператора на преносна система. Операторът на преносна система не притежава нито пряко, нито непряко дялово участие в никое дъщерно предприятие на вертикално интегрираното предприятие, изпълняващо функциите по производство или доставка, нито получава дивиденти или други финансови облаги от това дъщерно предприятие.

4.   Цялостната управленска структура и устав на дружеството на оператора на преносна система гарантират ефективната независимост на оператора на преносна система съгласно настоящата глава. Вертикално интегрираното предприятие не определя пряко или непряко конкурентното поведение на оператора на преносна система по отношение на текущите дейности на оператора на преносна система и управлението на мрежата, или по отношение на дейностите, необходими за изготвянето на десетгодишния план за развитие на мрежата, разработен съгласно член 22.

5.   При изпълнение на задачите им по член 12 и член 17, параграф 2 от настоящата директива и в съответствие с членове 14, 15 и 16 от Регламент (ЕО) № 714/2009, операторите на преносни системи не упражняват дискриминация спрямо различни лица или образувания, нито ограничават, нарушават или възпрепятстват конкуренцията в производството или доставките.

6.   Всички търговски и финансови отношения между вертикално интегрираното предприятие и оператора на преносна система, включително заеми, предоставяни от оператора на преносна система на вертикално интегрираното предприятие, се осъществяват при пазарни условия. Операторът на преносна система съхранява подробна документация за тези търговски и финансови отношения и при поискване предоставя достъп до нея на регулаторния орган.

7.   Операторът на преносна система представя за одобрение от регулаторния орган всички търговски и финансови споразумения с вертикално интегрираното предприятие.

8.   Операторът на преносна система информира регулаторния орган за финансовите ресурси, посочени в член 17, параграф 1, буква г), които се предоставят за бъдещи инвестиционни проекти и/или за смяна на съществуващи активи.

9.   Вертикално интегрираното предприятие се въздържа от всякакво действие, възпрепятстващо или увреждащо оператора на преносна система при изпълнението на задълженията му съгласно настоящата глава и не изисква от оператора на преносна система да иска разрешение от вертикално интегрираното предприятие, за да изпълнява тези задължения.

10.   Предприятие, сертифицирано от регулаторния орган като изпълняващо изискванията по настоящата глава, се одобрява и определя за оператор на преносна система от съответната държава-членка. Прилага се процедурата за сертифициране, предвидена или в член 10 от настоящата директива и член 3 от Регламент (ЕО) № 714/2009, или в член 11 от настоящата директива.

Член 19

Независимост на персонала и ръководството на оператора на преносна система

1.   Решения, свързани с назначаването и подновяването на договори, условията на работа, включително възнаграждението и прекратяването на мандата на лицата, отговарящи за управлението и/или на членовете на административните органи на оператора на преносна система, се вземат от надзорния орган на оператора на преносна система, определен съгласно член 20.

2.   Самоличността и условията, които уреждат мандата, продължителността му и прекратяването му за лицата, определени от надзорния орган за назначаване или подновяване на договорите им като отговарящи за оперативното управление и/или като членове на административните органи на оператора на газопреносна система, както и основанията за всяко предлагано решение за прекратяване на такъв мандат, се съобщават на регулаторния орган. Тези условия и решенията, посочени в параграф 1, придобиват обвързваща сила, ако в срок от три седмици след съобщаването им регулаторният орган не е възразил срещу тях.

Регулаторният орган може да възрази срещу решенията, посочени в параграф 1, когато:

а)

възникнат съмнения относно професионалната независимост на лицата, определени като отговарящи за управлението и/или като членове на административни органи; или

б)

в случай на предсрочно прекратяване на мандат, съществуват съмнения относно основанията за това предсрочно прекратяване.

3.   В срок от три години преди назначаването им, лицата, отговарящи за управлението и/или членовете на административните органи на оператора на преносна система, които подлежат на условията на настоящия параграф, не са заемали професионален пост или отговорна длъжност, нямали са интереси или делови отношения, пряко или непряко, с вертикално интегрирано предприятие или която и да е част от него, или с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции, и различни от оператора на преносна система.

4.   Лицата, отговарящи за управлението, и/или членовете на административните органи и служителите на оператора на преносна система, не заемат професионален пост или отговорна длъжност, нямат интереси или делови отношения, пряко или непряко, с която и да е друга част от вертикално интегрираното предприятие или с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции.

5.   Лицата, отговарящи за управлението, и/или членовете на административните органи и служителите на оператора на преносна система, нямат интереси или не получават финансови облаги, пряко или непряко, от която и да е част от вертикално интегрираното предприятие, различна от оператора на преносна система. Тяхното възнаграждение не зависи от дейностите или резултатите на вертикално интегрираното предприятие, различни от тези на оператора на преносна система.

6.   На лицата, отговарящи за управлението, и/или на членовете на административните органи на оператора на преносна система се гарантират ефективни права за обжалване пред регулаторния орган срещу предсрочно прекратяване на мандата им.

7.   След прекратяването на мандата им в оператора на преносна система лицата, отговарящи за управлението, и/или членовете на административните органи не заемат професионален пост или отговорна длъжност, нямат интереси или делови отношения с която и да е част от вертикално интегрираното предприятие, различна от оператора на преносна система, или с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции, за период не по-малък от четири години.

8.   Параграф 3 се прилага спрямо мнозинството от лицата, отговорни за управлението, и/или членовете на административните органи на оператора на преносна система.

Лицата, отговорни за управлението, и/или членовете на административните органи на оператора на преносна система, които не подлежат на условията на параграф 3, не са упражнявали управленска или друга значима дейност във вертикално интегрираното предприятие за период от най-малко шест месеца преди назначаването им.

Първа алинея от настоящия параграф и параграфи 4—7 се прилагат по отношение на всички лица, участващи в оперативното управление, както и към тези, които им докладват директно по въпроси, свързани с експлоатацията, поддръжката и развитието на мрежата.

Член 20

Надзорен орган

1.   Операторът на преносна система има надзорен орган, натоварен да взема решенията, които могат съществено да повлияят върху стойността на активите на акционерите в оператора на преносна система, по-специално решенията, свързани с одобрението на годишните финансови планове, нивото на задлъжнялост на оператора на преносна система и размера на дивидентите, които се разпределят между акционерите. Решенията, попадащи в обхвата на компетентност на надзорния орган, изключват тези, които са свързани с текущите дейности на оператора на преносна система и управлението на мрежата, и с дейностите, необходими за изготвянето на десетгодишния план за развитие на мрежата, разработен съгласно член 22.

2.   Надзорният орган е съставен от членове, представляващи вертикално интегрираното предприятие, членове, представляващи акционери на трети страни и, когато съответното законодателство на държавата-членка предвижда това, членове, представляващи други заинтересовани страни, например служителите в оператора на преносна система.

3.   Член 19, параграф 2, първа алинея и член 19, параграфи 3—7 се прилагат поне за половината членове на надзорния орган минус един.

Член 19, параграф 2, втора алинея, буква б) се прилага за всички членове на надзорния орган.

Член 21

Програма за съответствие и отговорник по съответствието

1.   Държавите-членки гарантират, че операторите на преносни системи въвеждат и изпълняват програма за съответствие, в която се определят мерки за недопускане на дискриминационно поведение, и гарантират, че спазването на тази програма се контролира по подходящ начин. Програмата за съответствие определя конкретните задължения на служителите за постигането на тези цели. Тя подлежи на одобрение от националния регулатор. Без да се засягат правомощията на регулаторния орган, спазването на програмата се контролира независимо от отговорника по съответствието.

2.   Отговорникът по съответствието се назначава от надзорния орган, след одобрение от регулаторния орган. Регулаторният орган може да откаже да одобри назначаването на отговорника по съответствието единствено на основание липса на независимост или на професионална компетентност. Отговорникът по съответствието може да бъде физическо или юридическо лице. Член 19, параграфи 2—8 се прилагат за отговорника по съответствието.

3.   Отговорникът по съответствието отговаря за:

а)

наблюдение на изпълнението на програмата за съответствие;

б)

изготвяне на ежегоден доклад, в който се посочват мерките, предприети за изпълнение на програмата за съответствие, и представяне на доклада на регулаторния орган;

в)

докладване пред надзорния орган и отправяне на препоръки относно програмата за съответствие и изпълнението ѝ;

г)

уведомяване на регулаторния орган относно всички значителни нарушения по отношение на изпълнението на програмата за съответствие; и

д)

докладване пред регулаторния орган за всички търговски и финансови отношения между вертикално интегрираното предприятие и оператора на преносна система.

4.   Отговорникът по съответствието представя на регулаторния орган предлаганите решения относно инвестиционния план или отделните инвестиции в мрежата. Това задължение се изпълнява най-късно, когато ръководството и/или компетентният административен орган на оператора на преносна система представи тези документи на надзорния орган.

5.   В случай че вертикално интегрираното предприятие на своето общо събрание или чрез гласуване на членовете на определения от него надзорен орган е осуетило приемането на дадено решение, с което е възпрепятствало или забавило инвестиции, които е трябвало да бъдат осъществени през следващите три години съгласно десетгодишния план за развитие на мрежата, отговорникът по съответствието докладва за това пред регулаторния орган, който тогава действа в съответствие с член 22.

6.   Условията, които уреждат мандата или условията на заетост на отговорника по съответствието, включително продължителността на неговия мандат, подлежат на одобрение от регулаторния орган. Тези условия осигуряват независимостта на отговорника по съответствието, включително като му осигуряват всички ресурси, които са необходими за изпълнение на задълженията му. По време на своя мандат отговорникът по съответствието не заема друг професионален пост или отговорна длъжност и няма интереси, пряко или непряко, в или с която и да е част от вертикално интегрираното предприятие или с неговите акционери, притежаващи контролен пакет от акции.

7.   Отговорникът по съответствието докладва редовно, устно или писмено, пред регулаторния орган и има право да докладва редовно, устно или писмено, пред надзорния орган на оператора на преносна система.

8.   Отговорникът по съответствието може да присъства на всички заседания на управителните или административните органи на оператора на преносна система, както и на заседанията на надзорния орган и на общото събрание. Отговорникът по съответствието присъства на всички заседания, на които се разискват следните въпроси:

а)

условията за достъп до мрежата, определени в Регламент (ЕО) № 714/2009, по-специално по отношение на тарифи, услуги, свързани с достъп на трети страни, разпределение на капацитет, управление на претоварването, прозрачност, балансиране и вторични пазари;

б)

проектите, целящи експлоатация, поддръжка и развитие на преносната система, включително междусистемните връзки и инвестициите във връзките;

в)

закупуването или продажбите на енергия, необходими за експлоатацията на преносната система.

9.   Отговорникът по съответствието контролира спазването на член 16 от оператора на преносна система.

10.   Отговорникът по съответствието разполага с достъп до цялата необходима информация и до помещенията на оператора на преносна система, както и до цялата информация, нужна за изпълнението на неговите задачи.

11.   След предварително одобрение от регулаторния орган, надзорният орган може да освободи от длъжност отговорника по съответствието. Той освобождава отговорника по съответствието на основание липса на независимост или на професионални способности, по искане на регулаторния орган.

12.   Отговорникът по съответствието има достъп до помещенията на оператора на преносна система, без да е необходимо предварително известие.

Член 22

План за развитие на мрежата и правомощия за вземане на инвестиционни решения

1.   Всяка година операторите на преносни системи представят на регулаторния орган десетгодишен план за развитие на мрежата, основан на съществуващото и прогнозираното търсене и предлагане, след консултация с всички заинтересовани страни. Този план за развитие на мрежата съдържа ефикасни мерки с оглед гарантиране на адекватността на системата и сигурността на доставките.

2.   По-специално десетгодишният план за развитие на мрежата:

а)

показва на участниците в пазара основната инфраструктура за пренос, която трябва да се изгради или осъвремени през следващите десет години;

б)

съдържа всички инвестиции, за които вече е взето решение, и определя новите инвестиции, които трябва да бъдат направени през следващите три години; и

в)

предвижда график за всички инвестиционни проекти.

3.   При изготвянето на десетгодишния план за развитие на мрежата операторът на преносна система прави разумни предвиждания за измененията в производството, доставките, потреблението и обмена с други държави, като взема предвид инвестиционните планове за регионални мрежи и мрежи в цялата Общност.

4.   Регулаторният орган се консултира с всички настоящи или потенциални ползватели на системата относно десетгодишния план за развитие на мрежата по открит и прозрачен начин. От лицата или предприятията, които твърдят, че са потенциални ползватели на системата, може да бъде поискано да обосноват твърденията си. Регулаторният орган публикува резултата от процеса на консултации, и по-специално възможните нужди от инвестиции.

5.   Регулаторният орган проучва дали десетгодишният план за развитие на мрежата обхваща всички нужди от инвестиции, установени в процеса на консултации, и дали той е в съответствие с необвързващия десетгодишен план за развитие на мрежата за цялата Общност (план за развитие на мрежата за цялата Общност), посочен в член 8, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 714/2009. Ако се породят съмнения относно съответствието с необвързващия план за развитие на мрежата в цялата Общност, регулаторният орган се консултира с Агенцията. Регулаторният орган може да поиска от оператора на преносна система да измени своя десетгодишен план за развитие на мрежата.

6.   Регулаторният орган наблюдава и оценява изпълнението на десетгодишния план за развитие на мрежата.

7.   Освен ако не са налице наложителни причини извън неговия контрол, при обстоятелства, при които операторът на преносна система не извърши инвестиция, която съгласно десетгодишния план за развитие на мрежата е следвало да бъде извършена в следващите три години, държавите-членки гарантират, че от регулаторния орган се изисква да предприеме поне една от следните мерки, които да гарантират извършването на такава инвестиция, ако все още е подходящо да бъде направена въз основа на най-актуалния десетгодишен план за развитие на мрежата:

а)

да поиска от оператора на преносна система да изпълни въпросните инвестиции;

б)

да организира за въпросната инвестиция тръжна процедура, открита за всички инвеститори; или

в)

да задължи оператора на преносна система да приеме увеличение на капитала, за да финансира необходимите инвестиции, и да позволи на независими инвеститори участие в капитала.

При упражняване на правомощията си по първа алинея, буква б) регулаторният орган може да задължи оператора на преносна система да приеме едно или повече от следните:

а)

финансиране от всяка трета страна;

б)

изграждане от всяка трета страна;

в)

изграждане на съответните нови активи самостоятелно;

г)

експлоатация на съответните нови активи самостоятелно.

Операторът на преносна система предоставя на инвеститорите цялата информация, необходима за осъществяване на инвестицията, свързва нови активи с преносната мрежа и като цяло полага всички усилия да улесни изпълнението на инвестиционния проект.

Съответните финансови договорености подлежат на одобрение от регулаторния орган.

8.   Когато регулаторният орган е упражнил правомощията си по параграф 7, първа алинея, съответните тарифни разпоредби обхващат разходите по въпросната инвестиция.

Член 23

Правомощия за вземане на решение по отношение на свързването на нови електроцентрали към преносната система

1.   Операторът на преносна система определя и публикува прозрачни и ефикасни процедури за недискриминационно свързване на нови електроцентрали към преносната система. Тези процедури подлежат на одобрение от националните регулаторни органи.

2.   Операторът на преносна система няма право да откаже свързването на нова електроцентрала въз основа на възможни бъдещи ограничения на съществуващите мощности на мрежата, като например претоварване в отдалечени части на преносната система. Операторът на преносна система предоставя необходимата информация.

3.   Операторът на преносна система няма право да откаже нова точка за свързване на основание, че това ще доведе до допълнителни разходи, свързани с необходимото увеличение на капацитета на елементите от системата в непосредствена близост до точката на свързване.

ГЛАВА VI

ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА СИСТЕМА

Член 24

Определяне на оператори на разпределителни системи

Държавите-членки определят сами или изискват от предприятията, които притежават или отговарят за разпределителни системи, да определят един или повече оператори на разпределителни системи за период от време, който се установява от държавите-членки при отчитане на съображенията за ефективност и икономически баланс. Държавите-членки гарантират, че операторите на разпределителни системи действат в съответствие с членове 25, 26 и 27.

Член 25

Задачи на операторите на разпределителни системи

1.   Операторът на разпределителна система е отговорен за гарантиране на дългосрочната способност на системата да отговаря на разумни искания за разпределението на електроенергията, за експлоатацията, поддръжката и развитието при икономически условия на сигурна, надеждна и ефикасна електроразпределителна система на своята територия, като се съобразява надлежно с околната среда и енергийната ефективност.

2.   При всички случаи той не трябва да дискриминира ползватели на системата или групи от ползватели на системата, особено в полза на свързаните с него предприятия.

3.   Операторът на разпределителна система предоставя на ползвателите на системата информацията, която им е необходима за ефективен достъп до системата, включително за нейното използване.

4.   Държавата-членка може да поиска от оператора на разпределителна система при диспечиране на производствените съоръжения да даде приоритет на производствени съоръжения, които използват възобновяеми енергийни източници или отпадъци, или произвеждащи комбинирано топлинна енергия и електроенергия.

5.   Всеки оператор на разпределителни системи осигурява енергията, която използва за покриване на енергийни загуби и резервна мощност в своята система, в съответствие с прозрачни, недискриминационни и пазарно основани процедури, в случаите, когато има такава функция. Това изискване не засяга използването на електроенергията по договори, сключени преди 1 януари 2002 г.

6.   Когато оператор на разпределителна система отговаря за балансирането на разпределителната система, правилата, приети от него за тази цел, са обективни, прозрачни и недискриминационни, включително правилата за налагане на такси на ползвателите на системата за енергийни дисбаланси на техните мрежи. Редът и условията за предоставянето на такива услуги от операторите на разпределителни системи, включително правилата и тарифите, се установяват съгласно член 37, параграф 6, по недискриминационен и съобразен с разходите начин, като тези условия се публикуват.

7.   При планиране на развитието на разпределителната мрежа операторът на разпределителна система обмисля и мерки за енергийна ефективност/управление на търсенето и/или разпределено производство, които биха могли да заместят необходимостта от модернизиране или подмяна на електроенергийна мощност.

Член 26

Отделяне на операторите на разпределителни системи

1.   Когато операторът на разпределителна система е част от вертикално интегрирано предприятие, той е независим поне по отношение на правната си форма, организацията и взимането на решения от други дейности, които не са свързани с разпределението. Тези правила не създават задължение за отделяне на собствеността върху активите на оператора на разпределителна система от вертикално интегрираното предприятие.

2.   В допълнение към изискванията по параграф 1, когато операторът на разпределителна система е част от вертикално интегрирано предприятие, той е независим по отношение на организацията и вземането на решения от другите дейности, които не са свързани с разпределението. За да се постигне това, се прилагат следните минимални критерии:

а)

тези лица, които отговарят за управлението на оператора на разпределителна система, не трябва да участват в дружествени структури на интегрираното електроенергийно предприятие, отговарящи, пряко или непряко, за ежедневното управление на производството, преноса или доставката на електроенергия;

б)

следва да се вземат подходящи мерки, за да се гарантира, че професионалните интереси на лицата, отговорни за управлението на оператора на разпределителна система, са отчетени по начин, гарантиращ, че тези лица са в състояние да действат независимо;

в)

операторът на разпределителна система трябва да има ефективни права за вземане на решения, независимо от интегрираното електроенергийно предприятие, по отношение на активи, необходими за експлоатацията, поддръжката или развитието на мрежата. За да изпълнява тези задачи, операторът на разпределителна система разполага с необходимите ресурси, включително човешки, технически, физически и финансови ресурси. Това не следва да възпрепятства съществуването на подходящи координационни механизми, които да гарантират защитата на икономическите и управленско-надзорните права на дружеството майка в негово дъщерно дружество по отношение възвръщаемостта върху активите, регулирани непряко в съответствие с член 37, параграф 6. По-специално това дава възможност на дружеството майка да одобрява годишния финансов план или друг равностоен инструмент на оператора на разпределителна система и да поставя глобални ограничения върху равнището на задлъжнялост на дъщерното дружество. Не се допуска дружеството майка да дава указания относно текущата дейност или по отношение на отделни решения, свързани с изграждането или модернизирането на електропроводи на ниво разпределение, които не надвишават условията на одобрения финансов план или равностоен документ; и

г)

операторът на разпределителна система трябва да въведе програма за съответствие, в която са посочени взетите мерки за недопускане на дискриминационно поведение, и гарантира, че спазването ѝ се контролира по подходящ начин. Програмата за съответствие определя конкретните задължения на служителите за изпълнението на тази цел. Лицето или органът, отговарящ за наблюдението на програмата за съответствие, отговорникът по съответствието на оператора на разпределителната система, представя на регулаторния орган, посочен в член 35, параграф 1 годишен доклад, в който са посочени взетите мерки и който се публикува. Отговорникът по съответствието на оператора на разпределителната система има пълна независимост и достъп до цялата информация за оператора на разпределителна система и всички свързани с него предприятия, необходима за изпълнението на задачите му.

3.   Когато операторът на разпределителна система е част от вертикално интегрирано предприятие, държавите-членки гарантират, че дейността му се следи от регулаторните органи или други компетентни органи, така че да не може да се възползва от вертикалната си интеграция с цел нарушаване на конкуренцията. По-специално вертикално интегрираният оператор на разпределителна система в комуникациите си и при използването на търговската си марка не създава възможност за объркване относно отделната идентичност на клона за доставка на вертикално интегрираното предприятие.

4.   Държавите-членки може да решат да не прилагат параграфи 1, 2 и 3 за интегрирани електроенергийни предприятия, обслужващи по-малко от 100 000 свързани клиенти, или обслужващи малки изолирани системи.

Член 27

Задължения за поверителност на операторите на разпределителни системи

Без да се засяга член 30 или други правни задължения за разкриване на информация, всеки оператор на разпределителна система запазва поверителността на чувствителната търговска информация, получена при извършването на дейността му, и да предотвратява разкриването по дискриминационен начин на информация относно собствената му дейност, която може да доведе до търговски предимства.

Член 28

Затворени разпределителни системи

1.   Държавите-членки може да предвидят, че националните регулаторни органи или други компетентни органи класифицират като „затворена разпределителна система“ такава система, която разпределя електроенергия в рамките на географски обособен промишлен или търговски обект или обект с общо ползване на услуги и, без да се засяга параграф 4, не доставя на битови потребители, в случай че:

а)

поради определени технически причини или причини, свързани с безопасността, дейностите или производственият процес на ползвателите на тази система са интегрирани; или

б)

тази система разпределя електроенергия основно на собственика или оператора на системата или на предприятия, свързани с тях.

2.   Държавите-членки може да предвидят, че националните регулаторни органи освобождават оператора на затворена разпределителна система от:

а)

задълженията съгласно член 25, параграф 5 да осигурява енергията, която използва за покриване на енергийни загуби и резервна мощност в своята система, в съответствие с прозрачни, недискриминационни и пазарно основани процедури;

б)

задължението съгласно член 32, параграф 1 тарифите или методиките, на които се основава тяхното изчисление, да са одобрени преди влизането им в сила в съответствие с член 37.

3.   Когато е предоставена дерогация съгласно параграф 2, приложимите тарифи или методиките, на които се основава тяхното изчисление, се преразглеждат и одобряват в съответствие с член 37 по искане на ползвател на затворената разпределителна система.

4.   Инцидентно използване на системата от малък брой домакинства, които са наети на работа при собственика на разпределителната система или които имат подобни връзки с него и се намират в границите на зоната, обслужвана от затворена разпределителна система, не изключва предоставяне на освобождаване по параграф 2.

Член 29

Комбиниран оператор

Член 26, параграф 1 не възпрепятства дейността на комбиниран оператор на преносна и разпределителна система, при условие че този оператор спазва разпоредбите на член 9, параграф 1 или членове 13 и 14 или на глава V или попада в обхвата на член 44, параграф 2.

ГЛАВА VII

ОТДЕЛЯНЕ И ПРОЗРАЧНОСТ НА СЧЕТОВОДНИТЕ ОТЧЕТИ

Член 30

Право на достъп до счетоводните отчети

1.   Държавите-членки или компетентният орган, определен от тях, включително регулаторните органи, посочени в член 35 имат право на достъп до счетоводните отчети на електроенергийните предприятия съгласно член 31, доколкото това е необходимо, за да изпълняват своите функции.

2.   Държавите-членки и определеният компетентен орган, включително регулаторните органи, запазват поверителността на чувствителна търговска информация. Държавите-членки може да предвидят разкриване на такава информация, когато това е необходимо, за да могат компетентните органи да изпълняват функциите си.

Член 31

Отделяне на счетоводните отчети

1.   Държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че счетоводните отчети на електроенергийните предприятия се водят в съответствие с параграфи 2 и 3.

2.   Електроенергийните предприятия, независимо от системата си на собственост или правната си форма, съставят, представят за одит и публикуват своите годишни счетоводни отчети в съответствие с разпоредбите на националното законодателство относно годишните отчети на дружествата с ограничена отговорност, приети в съответствие с Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г., приета на основание член 44, параграф 2, буква ж) (20) от Договора, относно годишните счетоводни отчети за някои видове дружества (21).

Предприятия, които не са правно задължени да публикуват своите годишни счетоводни отчети, съхраняват в централното си управление копие от тях на разположение на обществеността.

3.   При своето вътрешно счетоводство електроенергийните предприятия, водят отделни счетоводни отчети за всяка от дейностите по пренос и разпределение, както те биха ги водили, ако въпросните дейности се извършваха от отделни предприятия, с цел недопускане на дискриминация, кръстосано субсидиране и нарушаване на конкуренцията. Те също така водят и счетоводни отчети, които могат да бъдат консолидирани, за други електроенергийни дейности, които не са свързани с пренос или разпределение. До 1 юли 2007 г. те водят отделни счетоводни отчети за дейностите по доставка на привилегировани клиенти и дейностите по доставка на непривилегировани клиенти. Приходите от собствеността на преносната или разпределителната система се посочва в счетоводните отчети. Когато е подходящо, те водят консолидирани счетоводни отчети за други неелектроенергийни дейности. Вътрешното счетоводство включва баланс и отчет за приходите и разходите за всяка дейност.

4.   Одитът, посочен в параграф 2, удостоверява по-специално спазването на задължението за недопускане на дискриминация и кръстосано субсидиране, посочено в параграф 3.

ГЛАВА VIII

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДОСТЪПА ДО СИСТЕМАТА

Член 32

Достъп на трети страни

1.   Държавите-членки осигуряват прилагането на система за достъп на трети страни до преносните и разпределителните системи въз основа на публикувани тарифи, приложими за всички привилегировани клиенти и прилагани обективно и без дискриминация между ползвателите на системата. Държавите-членки гарантират, че тези тарифи или методиките, на които се основава тяхното изчисление, са одобрени преди влизането им в сила в съответствие с член 37 и че тези тарифи и методики — когато само методиките са одобрени — са публикувани преди влизането им в сила.

2.   Операторът на преносна или разпределителна система може да откаже достъп, когато липсва необходимия капацитет. Подобен отказ трябва да бъде придружен от надлежно обосновани причини, особено предвид разпоредбите на член 3, като се изхожда от обективни и целесъобразни в техническо и икономическо отношение критерии. Регулаторните органи, когато държавите-членки са предвидили това, или държавите-членки гарантират, че тези критерии се прилагат последователно и че ползвателят на системата, на когото е бил отказан достъп, може да се възползва от процедура за уреждане на спорове. Регулаторните органи гарантират също така, когато е подходящо и когато се дава отказ за достъп, че операторът на преносна или разпределителна система предоставя съответната информация за мерките, които биха били необходими за укрепване на мрежата. На страната, поискала тази информация, може да бъде наложена разумна такса, отразяваща разходите за предоставяне на подобна информация.

Член 33

Отваряне на пазара и реципрочност

1.   Държавите-членки гарантират, че привилегированите клиенти включват:

а)

до 1 юли 2004 г. — привилегированите клиенти, посочени в член 19, параграфи 1—3 от Директива 96/92/ЕО. Държавите-членки публикуват до 31 януари всяка година критериите за определяне на тези привилегировани клиенти;

б)

от 1 юли 2004 г. — всички небитови клиенти;

в)

от 1 юли 2007 г. — всички клиенти.

2.   За недопускане на дисбаланс при отварянето на електроенергийните пазари:

а)

договори за доставка на електроенергия с привилегирован клиент в системата на друга държава-членка не са забранени, ако клиентът се счита за привилегирован и в двете въпросни системи; и

б)

когато сделките, описани в буква а), се отказват поради това, че клиентът е привилегирован само в една от двете системи, Комисията може да задължи, като взема под внимание положението на пазара и общия интерес, отказващата страна да изпълни исканата доставка по искане на държавата-членка, в която се намира привилегированият клиент.

Член 34

Директни електропроводни линии

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се позволи:

а)

на всички производители на електроенергия и предприятия за доставка на електроенергия, установени на тяхна територия, да снабдяват своите обекти, дъщерни дружества и привилегировани клиенти чрез директна електропроводна линия; и

б)

всички привилегировани клиенти на тяхна територия да бъдат снабдявани чрез директна електропроводна линия от производител и предприятия за доставка.

2.   Държавите-членки установяват критериите за предоставянето на разрешения за изграждане на директни електропроводни линии на тяхна територия. Тези критерии трябва да бъдат обективни и недискриминационни.

3.   Възможността за доставка на електроенергия чрез директна електропроводна линия, посочена в параграф 1 от настоящия член, не засяга възможността за договаряне на електроенергия в съответствие с член 32.

4.   Държавите-членки може да обвържат разрешението за изграждане на директна електропроводна линия с отказ за достъп до системата въз основа, в зависимост от случая, на член 32 или със започване на процедура за решаване на спор съгласно член 37.

5.   Държавите-членки може да откажат разрешение за директна електропроводна линия, ако издаването на подобно разрешение би препятствало разпоредбите на член 3. Този отказ се придружава от надлежно обосновани съображения.

ГЛАВА IХ

НАЦИОНАЛНИ РЕГУЛАТОРНИ ОРГАНИ

Член 35

Определяне и независимост на регулаторните органи

1.   Всяка държава-членка определя един-единствен национален регулаторен орган на национално равнище.

2.   Параграф 1 от настоящия член не засяга определянето на други регулаторни органи на регионално равнище в рамките на държавите-членки, при условие че има един старши представител, който представлява държавата-членка и осъществява контакти на общностно равнище в рамките на Съвета на регулаторите на Агенцията в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 713/2009.

3.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член дадена държава-членка може да определи регулаторни органи за малки системи на географски отделен район, чието потребление през 2008 г. е било по малко от 3 % от общото потребление на държавата-членка, от която е част. Тази дерогация не засяга определянето на един старши представител, който представлява държавата-членка и осъществява контакти на общностно равнище в рамките на Съвета на регулаторите на Агенцията в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 713/2009.

4.   Държавите-членки гарантират независимостта на регулаторния орган и безпристрастното и прозрачно упражняване на правомощията му. За тази цел, държавата-членка гарантира, че при изпълнението на регулаторни функции, възложени му съгласно настоящата директива и свързаното с нея законодателство, регулаторният орган:

а)

е правно отделен и функционално независим от други публични и частни образувания;

б)

гарантира, че персоналът му и лицата, отговорни за управлението му:

і)

действат независимо от пазарни интереси; и

ii)

не търсят или не получават преки инструкции от правителство или друго публично или частно образувание при изпълнение на своите регулаторни функции. Това изискване не засяга тясното сътрудничество, при необходимост, с други релевантни национални органи, нито общите политически насоки, давани от правителството, които не са свързани с регулаторните правомощия и задължения съгласно член 37.

5.   За да защитят независимостта на регулаторния орган, държавите-членки по-специално гарантират, че:

а)

регулаторният орган може да взема автономни решения, независимо от всякакви политически органи и разполага със собствени годишни бюджетни кредити, с автономност при изпълнението на предоставения бюджет, както и с достатъчни човешки и финансови ресурси за изпълнение на своите задължения; и

б)

членовете на управителния съвет на регулаторния орган или, при липса на управителен съвет, висшите ръководни служители на регулаторния орган се назначават за определен мандат от пет до седем години, който може да бъде подновен веднъж.

По отношение на първа алинея, буква б), държавите-членки осигуряват подходяща ротационна схема за управителния съвет или висшите ръководни служители. Членовете на управителния съвет или, при липса на управителен съвет, висшите ръководни служители може да бъдат освободени от длъжност по време на мандата си единствено ако вече не отговарят на условията, посочени в настоящия член, или са виновни за закононарушения съгласно националното право.

Член 36

Общи цели на регулаторния орган

При изпълнение на регулаторните функции, посочени в настоящата директива, регулаторния орган взема всички подходящи мерки за постигане на следните цели в рамките на своите задължения и правомощия, установени в член 37, в тясно сътрудничество с други релевантни национални органи, включително органите по конкуренция, когато това е необходимо, без да се засяга тяхната компетентност:

а)

насърчаване, в тясно сътрудничество с Агенцията, с регулаторните органи на другите държави-членки и с Комисията, на развиването на конкурентен, сигурен и устойчив от екологична гледна точка вътрешен пазар на електроенергия в рамките на Общността, както и на действителното отваряне на пазара за всички клиенти и доставчици в Общността, и осигуряване на подходящи условия за ефективната и надеждна експлоатация на електроенергийните мрежи, като се вземат предвид дългосрочните цели;

б)

развиване на конкурентни и добре функциониращи регионални пазари в рамките на Общността за постигане на целите, посочени в буква а);

в)

премахване на ограниченията върху търговията с електроенергия между държавите-членки, което включва развиване на подходящ капацитет за трансграничен пренос, с цел да се отговори на търсенето и да се стимулира интеграцията на националните пазари, с което може да се улесни свободният поток на електроенергия в Общността;

г)

съдействие за постигане, по най-разходоефективен начин, на развитието на сигурни, надеждни и ефикасни недискриминационни системи, които са ориентирани към потребителите, и насърчаване на съответност на системите и, съгласно общите цели на енергийната политика, енергийната ефективност, както и интеграцията на производство от различен мащаб на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и разпределено производство както в преносните, така и в разпределителните мрежи;

д)

улесняване на достъпа до мрежата на производствен капацитет от ново поколение, по-специално отстраняване на пречки, които биха могли да възпрепятстват достъпа на нови участници на пазара и на електроенергията от възобновяеми енергийни източници;

е)

осигуряване на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за операторите и ползвателите на системи, така че да се увеличи ефикасността на системите и да се насърчи интеграцията на пазарите;

ж)

гарантиране, че клиентите се ползват от ефективното функциониране на националния пазар, насърчаване на ефективната конкуренция и съдействие за осигуряване на защита на потребителите;

з)

съдействие за постигане на високи стандарти по отношение на универсалната и обществените услуги за доставка на електроенергия, допринасяне за защитата на уязвимите клиенти и допринасяне за съвместимостта на процесите за обмен на данни, необходими на клиентите за смяна на доставчика.

Член 37

Задължения и правомощия на регулаторния орган

1.   Регулаторният орган има следните задължения:

а)

определяне или одобряване, в съответствие с прозрачни критерии, на тарифи за пренос или разпределение или техните методики;

б)

да осигури изпълнението от страна на операторите на преносни и разпределителни системи и, според случая, на собствениците на системи, както и на всички електроенергийни предприятия, на задълженията им съгласно настоящата директива и съответното законодателство на Общността, включително по отношение на въпроси от трансграничен характер;

в)

да си сътрудничи по отношение на въпроси от трансграничен характер с регулаторния(те) орган(и) на съответните държави-членки и с Агенцията;

г)

да спазва и изпълнява всички съотв