31.7.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 200/1

(1)

Вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. За тази цел в Общността се прилага широкообхватна система за одобрение на типа на моторните превозни средства, установена от Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (3).

(2)

Настоящият регламент представлява отделен регламент за целите на процедурата на Общността за одобрение на типа, предвидена в Директива 2007/46/ЕО. Следователно приложения IV, VI, XI и ХV към посочената директива следва да бъдат съответно изменени.

(3)

Настоящият регламент не засяга процедурата на едноетапно и смесено одобрение на типа на превозно средство, установена в член 6 от Директива 2007/46/ЕО.

(4)

Техническите изисквания за одобрение на типа на моторните превозни средства по отношение на голям брой елементи, свързани с безопасността и опазването на околната среда, са хармонизирани на общностно равнище, за да се избегне наличието на различни изисквания в отделните държави-членки и да се осигури висока степен на безопасност на пътя и защита на околната среда в цялата Общност.

(5)

Затова настоящият регламент цели също така повишаване на конкурентоспособността на общностната автомобилна промишленост, като същевременно дава на държавите-членки възможност да упражняват ефективен надзор на пазара за съответствие с подробните изисквания за одобрение на типа на настоящия регламент във връзка с пускането на пазара на съответните продукти.

(6)

Целесъобразно е да бъдат определени изисквания както по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, така и по отношение на екологичните параметри на гумите, поради наличието на системи за следене на налягането в гумите, които водят до подобрение едновременно на безопасността и на екологичните параметри на гумите.

(7)

Вследствие на искането на Европейския парламент в законодателството на Общността за превозните средства бе приложен нов регулаторен подход. Поради това настоящият регламент следва да определи само основните разпоредби относно безопасността на превозните средства, емисиите на CO2 и нивата на шум от гумите, докато техническите спецификации следва да бъдат предвидени в мерките за прилагане, приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4).

(8)

По-специално на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за установяване на специалните процедури, изпитвания и изисквания за одобрение на типа на моторните превозни средства, компоненти и отделни технически възли; за определяне с по-голяма точност на характеристиките, на които трябва да отговаря една гума, за да бъде определена като „специална гума“, „специална гума за движение извън пътя“, „подсилена гума“, „гума за допълнителен товар“, „гума с висока проходимост (за сняг)“, „Т-тип резервна гума за временно ползване“ или „гума за подобряване на задвижването“; за определяне на конкретни изисквания за безопасност за превозните средства, предназначени за превоз на опасни товари по шосе в рамките на една държава-членка или между държави-членки; за освобождаване на някои превозни средства или класове превозни средства в категориите M2, M3, N2 и N3 от задължението за монтиране на усъвършенствани системи за аварийно спиране и/или системи за предупреждение при напускане на лентата за движение; за изменение на пределните стойности за съпротивлението при търкаляне и шума от гумите при контакт с пътя като резултат от изменението на процедурите за изпитване, без да се занижава равнището на защита на околната среда; за установяване на правила за процедурата за определяне на равнищата на шума от гумите; за съкращаване на срока за разпродажба на гумите, несъответстващи на новите изисквания на настоящия регламент и мерките за прилагането му, и за изменение на приложение IV, за да се включат правилата на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (правила на ИКЕ-ООН), които са задължителни съгласно Решение 97/836/ЕО на Съвета от 27 ноември 1997 г. с оглед на присъединяването на Европейската общност към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесни превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания (5). Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(9)

В допълнение към текущата инициатива на Комисията, която цели разработването на система за категоризиране на пътищата, Комисията следва в 12-месечен срок от влизането в сила на настоящия регламент да представи предложение за класификация на пътищата в ЕС в зависимост от отделянето на шум, което ще допълни картографирането на шума при превоз с моторни превозни средства, с оглед определяне на подходящи приоритети и изисквания за пътната повърхност, както и определяне на максимални допустими стойности за шума по пътищата.

(10)

Техническият напредък в областта на усъвършенстваните системи за безопасност на превозните средства предлага нови възможности за намаляване на нещастните случаи. За да се минимизира броят нещастни случаи, е необходимо да се въведат съответните нови технологии.

(11)

Задължителното и последователно използване на съвременни технологии за производство на гуми и гуми с ниско съпротивление при търкаляне е важен фактор за намаляване на дела на емисиите на парникови газове от пътното движение в транспортния сектор, като същевременно се насърчават иновациите, заетостта и конкурентоспособността на общностната автомобилна промишленост.

(12)

С цел опростяване на законодателството относно одобрението на типа в съответствие с препоръките, съдържащи се в окончателния доклад на групата на високо равнище CARS 21, е целесъобразно да бъдат отменени някои директиви, без да се намалява нивото на защита на участниците в пътното движение. Предвидените в тези директиви изисквания следва да бъдат въведени в настоящия регламент и да бъдат заменени, когато е подходящо, с позовавания на съответните правила на ИКЕ-ООН, въведени в общностното право в съответствие с Решение 97/836/ЕО. За да се намали административната тежест на процеса на одобрение на типа е уместно на производителите на превозни средства да се позволи да получат одобрение на типа за целите на настоящия регламент, когато е подходящо, чрез получаване на одобрение в съответствие със съответните правила на ИКЕ-ООН, както са изброени в приложение IV към настоящия регламент.

(13)

Подходящо е превозните средства да бъдат проектирани, конструирани и сглобени така, че да се сведе до минимум рискът от нараняване на пътниците им и на останалите участници в пътното движение. За тази цел е необходимо производителите да гарантират, че тези превозни средства отговарят на съответните изисквания на настоящия регламент и мерките за прилагането му. Тези разпоредби следва да включват, без да се ограничават до, изисквания относно структурната цялост на превозното средство, системите за подпомагане на контрола от водача върху превозното средство, системите, предоставящи на водача видимост и информация за състоянието на превозното средство и околното пространство, системите за осветяване на превозното средство, системите за защита на пътниците в превозното средство, външната страна на превозното средство и неговите принадлежности, масите и размерите на превозното средство, гумите и усъвършенстваните системи за превозни средства и различни други елементи. Освен това, в зависимост от случая, е необходимо тези превозни средства да отговарят на специфичните разпоредби относно някои товарни превозни средства и техните ремаркета, или на специфичните разпоредби относно автобусите, според случая.

(14)

В графика за въвеждането на специфични нови изисквания за одобрение на типа на превозните средства следва да се вземе предвид техническата осъществимост на тези изисквания. В общия случай изискванията първоначално следва да се прилагат само към новите типове превозни средства. За съществуващите типове превозни средства следва да се предвиди допълнителен период от време за постигане на съответствие с тези изисквания. Освен това задължителното монтиране на системите за следене на налягането в гумите следва първоначално да се прилага само по отношение на леките автомобили. Задължителното монтиране на други усъвършенствани устройства за безопасност следва първоначално да се прилага само по отношение на тежкотоварните превозни средства.

(15)

Комисията следва да продължи да оценява техническата и икономическата осъществимост и доказаното развитие на пазара на други усъвършенствани устройства за безопасност и да представи доклад, включващ, ако е уместно, предложения за изменение на настоящия регламент до 1 декември 2012 г., а след това на всеки три години.

(16)

Комисията следва да оцени осъществимостта на разширяването на обхвата на задължителното монтиране на системи за следене на налягането в гумите, на системи за предупреждение при напускане на лентата за движение и на усъвършенствани системи за аварийно спиране за други категории превозни средства и ако е подходящо, да предложи изменение на настоящия регламент.

(17)

Комисията следва да оцени осъществимостта на завишаването на изискванията за сцепление на гумите с влажна пътна настилка и ако е подходящо, да предложи изменение на настоящия регламент. Държавите-членки следва да осигурят ефективен надзор на пазара.

(18)

Пълният потенциал на повишаването на сигурността, намаляването на емисиите на CO2 и на шума от пътното движение може да бъде постигнат единствено ако се съпътства от схема за етикетиране, предназначена за информиране на потребителя за различните експлоатационни характеристики на гумите.

(19)

Подходящо е да бъдат изпълнени мерките, посочени в съобщението на Комисията от 7 февруари 2007 г., озаглавено „Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от леки автомобили и лекотоварните автомобили“, които имат за цел намаление на емисии на CO2 от гуми. Това намаление следва да бъде постигнато чрез комбинация от гуми с ниско съпротивление при търкаляне и използване на системи за следене на налягането в гумите. Същевременно е целесъобразно също да се предвидят изисквания за намаляване на шума при контакт на гумите с пътя и за сцепление с влажна пътна настилка, които гарантират, че нивото на безопасност на гумите ще бъде запазено. В графика за изпълнение на тези мерки следва да се вземе предвид предизвикателството, което представлява постигането на съответствие с всички тези изисквания. По-специално поради трудността от постигането на съответствие с изискванията относно шума при контакт с пътя и като се има предвид времето, необходимо на промишлеността за замяна на съществуващите гами от гуми, е целесъобразно да се предвиди по-дълъг период за изпълнение на изискванията относно шума при контакт с пътя по отношение на новите гуми от съществуващите типове.

(20)

Някои категории гуми, включително специалните гуми за движение извън пътя, спрямо които съществуват ограничения на скоростта, и гумите, предназначени единствено за превозни средства, регистрирани преди 1990 г., по всяка вероятност се произвеждат в много малки количества. Следователно е целесъобразно такива категории гуми да бъдат освободени от някои изисквания, предвидени в настоящия регламент и мерките за прилагането му, когато съответните изисквания са несъвместими с употребата на тези гуми или когато наложената с тях допълнителна административна тежест е несъразмерна.

(21)

По отношение на регенерираните гуми Комисията следва да направи подходяща оценка на този сектор, като включи всички заинтересовани страни и прецени дали е необходимо адаптиране на действащия регулаторен режим.

(22)

Целесъобразно е да се установят отклонения от някои пределни стойности на съпротивление при търкаляне и шум при контакт с пътя за някои конкретни категории гуми, за да се отчетат техните характеристики, свързани с проектирането или експлоатацията. Уместно е по-специално да се установят подобни отклонения за гуми, проектирани за подобряване на задвижването и ефективност на спирачното действие при наличие на обилен сняг.

(23)

Специалните гуми се използват при превозни средства, имащи достъп до строителни, дърводобивни и минни обекти, и следователно са проектирани преимуществено за по-добра ефективност извън пътя, отколкото гумите, предназначени за употреба само на пътя. За да се постигне тази ефективност, те се произвеждат от материали, позволяващи им да са по-устойчиви на повреда, отколкото нормалните гуми, и имат блокове в шарката на протектора. Тъй като тези основни функции на проектиране водят до произвеждане на повече шум от нормалните гуми, за тях следва да бъде позволено да произвеждат повече шум от нормалните гуми.

(24)

Системите за електронен контрол на устойчивостта, усъвършенстваните системи за аварийно спиране и системите за предупреждение при напускане на лентата за движение имат голям потенциал за значително намаляване на нещастните случаи. Следователно следва да се установят изисквания относно тези системи от Комисията в съответствие с правилата на ИКЕ-ООН за тези категории превозни средства, за които тяхното прилагане е целесъобразно и за които е доказано, че ще подобрят общото ниво на безопасност. Следва да се предвиди достатъчно дълъг срок за изпълнение на тези изисквания, за да могат да бъдат приети мерките за прилагане и впоследствие тези сложни технологии да бъдат разработени и монтирани в превозните средства.

(25)

Считано от 2011 г. за новите одобрения на типа и от 2014 г. — за новите превозни средства, сроковете за прилагане на задължителното монтиране на системи за електронен контрол на устойчивостта в тежкотоварни превозни средства следва да следват датите, установени в настоящия регламент.

(26)

До въвеждането на системи за електронен контрол на устойчивостта Комисията следва да вземе мерки и да проведе кампании, които да предоставят информация за ефективността на тези системи и да насърчават продажбата им. Освен това Комисията следва да наблюдава развитието на цените, за да установи дали цените на новите автомобили не са прекомерно завишени поради оборудването на превозните средства в съответствие с новите стандарти за безопасност.

(27)

Бъдещите мерки, предложени въз основа на настоящия регламент, или процедурите за прилагането му следва да са в съответствие с принципите, установени от Комисията в нейното съобщение от 7 февруари 2007 г., озаглавено „Конкурентна нормативна рамка за автомобилостроенето през 21-ви век“. По-специално, с цел по-добро регулиране и опростяване и за да се избегне постоянното актуализиране на действащото законодателство на Общността по въпроси, касаещи техническите спецификации, настоящият регламент следва да препраща към съществуващи международни стандарти и разпоредби, без да ги възпроизвежда в общностната правна рамка.

(28)

Важно е спрямо резервните компоненти за системите, обхванати от настоящия регламент, да се прилагат еквивалентни изисквания за безопасност и процедури за одобрение. Следователно е целесъобразно да се предвиди изискване за одобрение на резервните компоненти и отделните технически възли.

(29)

Държавите-членки следва да установят правила за санкциите, приложими при нарушение на разпоредбите на настоящия регламент, и да гарантират тяхното прилагане. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(30)

Настоящият регламент е свързан с Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (6) и с Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (7). По-специално мерките от настоящия регламент по отношение на намаляването на емисиите на CO2 следва да бъдат свързани възможно най-тясно с допълнителните мерки за постигане на по-нататъшно намаляване на емисиите на CO2 с 10 g въз основа на целта за емисии на CO2 от 130 g.

(31)

Комисията следва своевременно да предложи като по-интегриран подход допълнителни изменения на настоящия регламент или да представи други предложения вследствие на обща оценка на въздействието, която разглежда всички възможни допълнителни мерки, насочени към постигането на желаните цели за емисии на CO2, и обхваща други налични технологии на пазара, включително технологиите за задържане на налягането на гумите, подобряването на пътните повърхности и всякакви други съответни нови технологии, както и изисквания за ефективност на климатичните системи, които вече имат или биха могли да имат очевидно въздействие върху съпротивлението при търкаляне на гумите или икономията на гориво на превозното средство и емисиите на CO2.

(32)

За справяне с проблема на шума по пътищата следва да се прилага съгласуван и цялостен подход. Във връзка с това, че пътната повърхност допринася в значителна степен за шума по пътищата, понастоящем стандартът ISO 10844 се преразглежда и следва да бъде взет предвид в този контекст с оглед по-нататъшно оптимизиране на пътната повърхност. Държавите-членки следва да инвестират повече средства по съществуващите стандарти ISO с оглед подобряване на тяхната пътна повърхност. Освен това следва да се разработи обща политика за нивата на шум, която да включва всички транспортни системи и да обхваща шума от авиацията и железопътния транспорт в допълнение към шума от автомобилния транспорт.

(33)

Считано от датите на прилагане на съответните изисквания на настоящия регламент по отношение на новите превозни средства, новите компоненти и отделни технически възли следва да бъдат отменени следните директиви:

(34)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно осъществяването на вътрешния пазар чрез въвеждане на общи технически изисквания относно безопасността и екологичните параметри на моторните превозни средства и гумите, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно поради мащаба на последиците може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

1.

за одобрение на типа на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях с оглед на безопасността им;

2.

за одобрение на типа на моторни превозни средства по отношение на системите за следене на налягането в гумите, що се отнася до тяхната безопасност, горивна ефективност и емисии на CO2, и по отношение на индикаторите за смяна на предавката, що се отнася до горивната им ефективност и емисиите на CO2; и

3.

за одобрение на типа на новопроизведени гуми по отношение на тяхната безопасност и техните показатели за съпротивление при търкаляне, както и нивата на шум от тях при контакт с пътя.

1.

„система за електронен контрол на устойчивостта“ означава функция за електронен контрол на превозното средство, която подобрява динамичната устойчивост на превозното средство;

2.

„превозно средство от клас I, категория M2 или M3“ означава превозно средство от категория M2 или M3 с капацитет, надвишаващ 22 пътници, без мястото на водача, което е конструирано с пространства за правостоящи пътници, с цел да се осигури възможност за нормално придвижване на пътниците;

3.

„превозно средство от клас A, категория M2 или M3“ означава превозно средство от категория M2 или M3 с капацитет, който не надвишава 22 пътници, без мястото на водача, проектирано за превоз на правостоящи пътници и разполагащо със седалки, като са предвидени и места за правостоящи пътници;

4.

„система за предупреждение при напускане на лентата за движение“ означава система, която предупреждава водача за неволно отклонение на превозното средство от следваната от него лента на движение;

5.

„усъвършенствана система за аварийно спиране“ означава система, която може автоматично да открие наличието на извънредна ситуация и да задейства спирачната уредба за намаляване на скоростта на превозното средство с цел предотвратяване на сблъсък или смекчаване на последиците от него;

6.

„индекс на товароносимост“ означава едно или две числа, показващи товара, който може да носи гумата, монтирана единично или монтирана единично или сдвоено - при скорост, характерна за съответната категория в съответствие с изискванията, определени от производителя;

7.

„система за следене на налягането в гумите“ означава монтирана на превозно средство система, която е в състояние да извършва оценка на налягането в гумите или на промените в налягането в хода на времето и да предава съответната информация на ползвателя по време на движение на превозното средство;

8.

„специална гума“ означава гума, предназначена за смесена употреба както по пътя, така и извън пътя, или за всяка друга специална употреба;

9.

„специална гума за движение извън пътя“ означава специална гума, използвана предимно за движение при тежки условия извън пътя;

10.

„подсилена гума“ или „гума за допълнителен товар“ означава структура на пневматична гума от клас С1, в която каркасът на гумата е проектиран да носи по-голям товар, отколкото съответната стандартна гума;

11.

„гума с висока проходимост (за сняг)“ означава гума, чиято шарка, състав или структура на протектора са предназначени основно за получаване на по-добри експлоатационни параметри при наличие на сняг, в сравнение с нормална гума по отношение на способността да осигурява първоначално движение или да поддържа движението на превозното средство;

12.

„Т-тип резервна гума за временно ползване“ означава резервна гума за временно ползване, проектирана за употреба, напомпана до налягане, по-високо от определеното за стандартни и подсилени гуми;

13.

„гума за подобряване на задвижването“ означава гума от клас C2 или C3, на която е поставено означението „M + S“ или „M.S.“, или „M&S“ и е предназначена за монтиране на задвижващата(ите) ос(и) на превозното средство;

14.

„незащитен участник в пътното движение“ означава пешеходците, велосипедистите и мотоциклетистите;

15.

„индикатор за смяна на предавката“ или „ИСП (GSI)“ означава видим индикатор, който препоръчва на водача да смени предавката;

16.

„механична предавателна кутия“ означава предавателна кутия, която може да функционира по начин, при който смяната на всички предавки или на някои предавки е винаги непосредствен резултат от действие на водача, независимо от метода на физическото изпълнение на това действие. Това определение не обхваща системи, при които водачът единствено може предварително да избере определена стратегия за смяната на предавките или да ограничи броя на предавките, които да се използват при управлението на превозното средство, но реалната смяна на предавките се задейства независимо от решението на водача, според определени модели на управление.

а)

механичната цялост на конструкцията на превозното средство, включително изпитванията за сблъсък;

б)

системите за подпомагане на контрола от водача върху превозното средство, включително кормилната и спирачната уредба и системата за електронен контрол на устойчивостта;

в)

системите, предоставящи на водача видимост и информация за състоянието на превозното средство и околното пространство, включително стъклата, огледалата за виждане назад и системите за информиране на водача;

г)

системите за осветяване на превозното средство;

д)

защитата на пътниците в превозното средство, включително вътрешното оборудване, облегалките за глава, обезопасителните колани, закрепванията тип „ISOfix“ или вградените системи за обезопасяване на деца и врати на превозните средства;

е)

външната част на превозното средство и неговите принадлежности;

ж)

електромагнитната съвместимост;

з)

устройствата за звуков сигнал;

и)

отоплителните системи;

й)

устройствата срещу неразрешено използване;

к)

символите за идентификация на превозното средство;

л)

масата и размерите;

м)

безопасността на електрическите инсталации;

н)

индикаторите за смяна на предавката.

а)

гуми, чиято категория на скорост е по-малка от 80 km/h;

б)

гуми, чийто монтажен диаметър на джантата не надвишава 254 mm или е равен или по-голям от 635 mm;

в)

Т-тип резервни гуми за временно ползване;

г)

гуми, проектирани за монтаж единствено на превозни средства, които са регистрирани за първи път преди 1 октомври 1990 г.;

д)

гуми, снабдени с допълнителни приспособления за увеличаване на задвижващата им сила.

а)

превозни средства от категории M2 и M3, с изключение на тези с повече от три оси, съчленените автобуси за градски превоз и автобусите за извънградски превоз, както и автобусите от клас I или клас A;

б)

превозни средства от категории N2 и N3, с изключение на тези с повече от три оси, влекачите за полуремаркета с обща маса на превозното средство между 3,5 и 7,5 тона, както и превозните средства със специално предназначение, определени в точки 5.7 и 5.8 от раздел A от приложение II към Директива 2007/46/ЕО;

в)

превозни средства от категории O3 и O4, оборудвани с пневматично окачване, с изключение на тези с повече от три оси, ремаркетата за превоз на извънредни товари и ремаркетата с места за правостоящи пътници.

а)

ЕО одобрение на типа или на национално одобрение на типа на нови типове превозни средства от категориите, посочени в тези членове и мерките за прилагането им, когато такива превозни средства не съответстват на настоящия регламент и мерките за прилагането му; и

б)

ЕО одобрение на типа за компонент/отделен технически възел на нови типове компоненти или отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, когато такива компоненти или отделни технически възли не съответстват на настоящия регламент и мерките за прилагането му.

а)

считат сертификати за съответствие за нови превозни средства от категориите, посочени в тези членове за невалидни за целите на член 26 от Директива 2007/46/ЕО и забраняват регистрацията, продажбата и пускането в движение на такива превозни средства, когато такива превозни средства не съответстват на настоящия регламент и мерките за прилагането му, и

б)

забраняват продажбата и пускането в употреба на нови компоненти или отделни технически възли предназначени за такива превозни средства, когато такива компоненти или отделни технически възли не отговарят на настоящия регламент и мерките за прилагането му.

а)

считат сертификатите за съответствие за нови превозни средства от категории M, N и O за невалидни за целите на член 26 от Директива 2007/46/ЕО и забраняват регистрацията, продажбата и пускането в движение на такива превозни средства, когато такива превозни средства не съответстват на настоящия регламент и мерките за прилагането му, и

б)

забраняват продажбата и пускането в употреба на нови гуми, предназначени за такива превозни средства, когато такива гуми не съответстват на настоящия регламент и мерките за прилагането му.

а)

на основания, свързани с пределните стойности относно съпротивлението при търкаляне на гумите от клас C1 и C2, посочени в приложение II, част Б, таблица 2 считат сертификатите за съответствие за нови превозни средства от категории M, N и O за невалидни за целите на член 26 от Директива 2007/46/ЕО и забраняват регистрацията, продажбата и пускането в движение на такива превозни средства, когато такива превозни средства не съответстват на настоящия регламент и мерките за прилагането му; и

б)

забраняват продажбата и пускането в движение на нови гуми, предназначени за такива превозни средства, когато такива гуми не съответстват на пределните стойности на съпротивлението при търкаляне, предвидени в приложение II, част Б, таблица 2.

а)

на основания, свързани с пределните стойности относно съпротивлението при търкаляне на гумите от клас C3, предвидени в приложение II, част Б, таблица 2 — считат сертификатите за съответствие за нови превозни средства от категории M, N и O за невалидни за целите на член 26 от Директива 2007/46/ЕО и забраняват регистрацията, продажбата и пускането в движение на такива превозни средства, когато такива преводни средства не съответстват на настоящия регламент и мерките за прилагането му; и

б)

забраняват продажбата и пускането в употреба на нови гуми, предназначени за такива превозни средства, когато такива гуми не съответстват на пределните стойности на съпротивлението при търкаляне, предвидени в приложение II, част Б, таблица 2.

а)

да откажат предоставянето на ЕО одобрение на типа или на национално одобрение на типа за нов тип превозно средство, или да откажат да предоставят ЕО одобрение на типа за нов тип компонент или отделен технически възел, когато такова превозно средство, компонент или отделен технически възел съответства на настоящия регламент и мерките за прилагането му; или

б)

да забранят регистрацията, продажбата или пускането в движение на ново превозно средство, или да забранят продажбата или пускането в употреба на нов компонент или отделен технически възел, когато превозното средство, компонента или отделния технически възел съответстват на настоящия регламент и мерките за прилагането му.

а)

подробни правила относно специалните процедури, изпитвания и технически изисквания за одобрението на типа на моторни превозни средства, техните ремаркета, компоненти или отделни технически възли в съответствие с разпоредбите на членове 5—12;

б)

подробни правила относно конкретни изисквания за безопасност на превозните средства, предназначени за превоз на опасни товари в рамките на държава-членка или между държави-членки, като се отчита Правило 105 на ИКЕ-ООН;

в)

по-точно определяне на физичните характеристики и изискванията по отношение на параметрите, на които трябва да отговаря една гума, за да бъде определена като „специална гума“, „специална гума за движение извън пътя“, „подсилена гума“, „гума за допълнителен товар“, „гума с висока проходимост (за сняг)“, „Т-тип резервна гума за временно ползване“ или „гума за подобряване на задвижването“, в съответствие с член 3, втора алинея, точки 8—13;

г)

мерки за изменение на пределните стойности относно съпротивлението при търкаляне и шума при контакт с пътя, посочени в приложение II, части Б и В, доколкото са необходими в резултат от изменения на процедурите за изпитване, без да се занижава равнището на защита на околната среда;

д)

подробни правила относно за процедурата за определяне на нивата на шум, посочени в приложение II, част В, точка 1;

е)

мерки за изменение на приложение IV за включване на правилата на ИКЕ-ООН, които са задължителни по силата на член 4, параграф 4 от Решение 97/836/ЕО.

а)

мерки за освобождаване на някои превозни средства или класове превозни средства от категориите M2, M3, N2 и N3 от задължението за монтиране на усъвършенствани системи за превозни средства по член 10, когато в резултат на анализа на разходите и ползите и след отчитане на всички относими аспекти на безопасността се докаже, че прилагането на тези системи не е подходящо за съответното превозно средство или клас превозни средства;

б)

до 31 декември 2010 г. и въз основа на анализа на разходите и ползите — мерки за съкращаване на срока, предвиден в член 13, параграф 11, който може да е различен в зависимост от съответния клас или категория на гумите.

а)

подаване на декларации с невярно съдържание в хода на процедурите по одобрение или на процедурите, водещи до изземване на одобрение;

б)

фалшифициране на резултатите от изпитванията за одобрение на типа;

в)

укриване на данни или технически спецификации, които биха могли да доведат до изземване или отнемане на одобрението на типа.

31.7.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 200/25

(1)

Трета част, дял IV от Договора дава правното основание за приемане на законодателство на Общността в сферата на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси.

(2)

Съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси между държави-членки и трети държави по традиция се регламентира със споразумения между държавите-членки и третите държави. Тези споразумения, чийто брой вече е значителен, често отразяват специалните връзки между държава-членка или държави-членки и трета държава или трети държави и тяхната цел е да предоставят адекватна правна рамка за задоволяване на специфичните потребности на заинтересованите страни.

(3)

Съгласно член 307 от Договора държавите-членки трябва да предприемат всички необходими мерки за премахване на несъответствията между достиженията на правото на Общността и международни споразумения, сключени между държави-членки и трети държави. Това може да включва необходимостта от предоговаряне на такива споразумения.

(4)

С цел предоставяне на подходяща правна рамка в отговор на специфичните потребности на държава-членка във връзка с нейните отношения с трета държава е възможно да има явна необходимост от сключване на нови споразумения с трети държави, отнасящи се до областите на гражданското правосъдие, които попадат в приложното поле на дял IV от трета част от Договора.

(5)

В своето Становище 1/03 от 7 февруари 2006 г. относно сключването на новата Конвенция от Лугано Съдът на Европейските общности потвърди, че Общността е придобила изключителна компетентност за сключването на международно споразумение, подобно на Конвенцията от Лугано, с трети държави по въпроси, засягащи разпоредбите, установени в Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (2) (Брюксел I).

(6)

Съгласно член 300 от Договора Общността е тази, която сключва споразумения между Общността и трета държава по въпроси, попадащи в изключителната компетентност на Общността.

(7)

Член 10 от Договора изисква от държавите-членки да съдействат за постигането на задачите на Общността и да се въздържат от предприемането на каквито и да е мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Договора. Това задължение за лоялно сътрудничество е с общо приложение и не зависи от това, дали компетентността на Общността е изключителна или не.

(8)

По отношение на споразуменията с трети държави относно специфични въпроси от областта на гражданското правосъдие, които попадат в изключителната компетентност на Общността, следва да се създаде последователна и прозрачна процедура, чрез която да се разрешава на държава-членка да изменя действащо споразумение или да договаря и сключва ново споразумение, по-специално когато самата Общност не е обявила намерението си да упражни външната си компетентност за сключване на споразумение посредством вече съществуващ мандат за водене на преговори или на предвиден мандат за водене на преговори. Тази процедура не следва да засяга изключителната компетентност на Общността и разпоредбите на членове 300 и 307 от Договора. Тя следва да бъде разглеждана като изключителна мярка и следва да бъде с ограничено приложно поле и срок.

(9)

Настоящият регламент не следва да се прилага, ако Общността вече е сключила споразумение със същия предмет със съответната трета държава. Две споразумения следва да се разглеждат като отнасящи се до един и същи предмет само ако и до степента, в която регулират по същество еднакви специфични правни въпроси. Разпоредби, в които само се изразява общо намерение за сътрудничество по такива въпроси, не следва да се считат за отнасящи се до един и същи предмет.

(10)

По изключение определени регионални споразумения между малко на брой държави-членки и малко на брой трети държави, например две или три, които имат за цел разглеждане на специфични местни въпроси и които не са открити за присъединяване на други държави, също следва да бъдат обхванати от настоящия регламент.

(11)

За да се гарантира, че предвидено от държава-членка споразумение не засяга ефективността на правото на Общността и не подкопава правилното функциониране на установената от това право система или на политиката на Общността в областта на външните отношения, както е определена от Общността, от съответната държава-членка следва да се изисква да нотифицира Комисията за намеренията си с оглед да получи разрешение както за започване или продължаване на официални преговори по дадено споразумение, така и за сключване на споразумение. Тази нотификация следва да бъде извършена чрез писмо или по електронен път. В нея следва да се съдържа цялата релевантна информация и документация, която би позволила на Комисията да оцени очакваното отражение върху правото на Общността на резултатите от преговорите.

(12)

Следва да се прецени дали Общността има достатъчен интерес от сключване на двустранно споразумение между Общността и съответната трета държава или, в зависимост от случая — от замяна на действащо двустранно споразумение между държава-членка и трета държава със споразумение на Общността. За тази цел всички държави-членки следва да бъдат информирани за всяка получена от Комисията нотификация относно предвидено от държава-членка споразумение, за да могат да заявят своя интерес от присъединяване към инициативата на нотифициращата държава-членка. Ако в хода на този обмен на информация се появи достатъчен интерес на Общността, Комисията следва да прецени дали да направи предложение за мандат за водене на преговори с оглед сключването на споразумение между Общността и съответната трета държава.

(13)

Ако Комисията поиска допълнителна информация от дадена държава-членка във връзка със своята оценка дали на тази държава-членка следва да бъде разрешено да започне преговори с дадена трета държава, това искане не следва да засяга сроковете, в рамките на които Комисията трябва да вземе мотивирано решение по искането на същата държава.

(14)

Когато разрешава започването на официални преговори, Комисията следва, ако е необходимо, да разполага с възможност да предлага насоки за водене на преговорите или да поиска включването на специални клаузи в предвиденото споразумение. Комисията следва да бъде изцяло информирана на всички етапи на преговорите, що се отнася до въпроси, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, и следва да може да участва в качеството на наблюдател в преговорите по отношение на тези въпроси.

(15)

Когато нотифицират Комисията за своето намерение да започнат преговори с трета държава, държавите-членки следва да имат задължението за информиране на Комисията единствено относно елементите, които са от значение за предстоящата оценка от страна на Комисията. Разрешението от страна на Комисията, както и всички евентуални насоки за водене на преговори или, в зависимост от случая, отказът от страна на Комисията, следва да засягат единствено въпроси, попадащи в приложното поле на настоящия регламент.

(16)

Всички държави-членки следва да бъдат информирани за всяка нотификация до Комисията относно предвидени или договорени споразумения, както и за всички обосновани решения на Комисията съгласно настоящия регламент. Въпреки това подобна информация следва в пълна степен да зачита евентуалните изисквания за поверителност.

(17)

Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да гарантират, че всяка информация, определена като поверителна, се третира в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (3).

(18)

В случаите, когато въз основа на своята оценка Комисията не възнамерява да разреши започването на официални преговори или сключването на договорено споразумение, тя следва да даде на засегнатата държава-членка становище, преди да представи обоснованото си решение. В случай на отказ за разрешение за сключването на договорено споразумение становището следва също да бъде предоставено на Европейския парламент и на Съвета.

(19)

За да се гарантира, че договореното споразумение не препятства провеждането на външната политика на Общността в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, в споразумението следва да се предвиди или неговото пълно или частично денонсиране в случай на сключване на последващо споразумение между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и същата трета държава, от друга страна, относно същия предмет, или пряко заменяне на съответните разпоредби от споразумението с разпоредбите на такова последващо споразумение.

(20)

Следва да бъдат предвидени преходни мерки, за да се обхванат ситуации, при които към момента на влизането в сила на настоящия регламент определена държава-членка вече е започнала процеса на договаряне на споразумение с трета държава или е приключила преговорите, но още не е дала съгласието си да бъде обвързана със споразумението.

(21)

За да се гарантира натрупването на достатъчен опит по прилагането на настоящия регламент, Комисията следва да представи доклад за това прилагане не по-рано от осем години след приемане на настоящия регламент. В този доклад, при упражняване на своите правомощия, Комисията следва да потвърди временния характер на настоящия регламент или да проучи дали настоящият регламент следва да бъде заменен с нов регламент, обхващащ същия предмет или включващ също специфични въпроси, попадащи в изключителните правомощия на Общността и уреждани с помощта на други правни актове на Общността, както е посочено в съображение 5.

(22)

Ако представеният от Комисията доклад потвърди временния характер на настоящия регламент, държавите-членки следва все още да могат, след представяне на доклада, да нотифицират Комисията относно провеждани или вече обявени преговори с цел получаване на разрешение за започване на официални преговори.

(23)

В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в член 5 от Договора, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на своята цел.

(24)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(25)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

а)

двустранно споразумение между държава-членка и трета държава;

б)

регионално споразумение между ограничен брой държави-членки и трети държави — съседни на съответните държави-членки, което има за цел решаване на въпроси с местно значение и не е открито за присъединяване на други държави.

а)

съответната държава-членка е предоставила информация, посочваща, че има специален интерес от сключването на споразумение поради икономически, географски, културни, исторически, социални или политически връзки между държавата-членка и съответната трета държава;

б)

въз основа на предоставената от държавата-членка информация предвижданото споразумение не засяга ефективността на общностното право и не накърнява правилното функциониране на системата, установена от това право; и

в)

предвиденото споразумение няма да засегне предмета и целите на общностната политика в областта на външните отношения, както са определени от Общността.

а)

пълно или частично денонсиране на споразумението в случай на сключване на последващо споразумение със същия предмет между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и същата трета държава, от друга страна; или

б)

пряко заменяне на съответните разпоредби на споразумението с разпоредбите на последващо споразумение със същия предмет, сключено между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и същата трета държава, от друга страна.

Посочената в първа алинея, буква а) клауза се формулира по следния начин: „(наименование/наименования на държавата-членка/държавите-членки) ще денонсира настоящото споразумение частично или изцяло, ако и когато Европейската общност или Европейската общност и нейните държави-членки сключат споразумение с (наименование/наименования на третата държава/третите държави) по същите въпроси от областта на гражданското правосъдие като тези, уредени с настоящото споразумение“.

Посочената в първа алинея, буква б) клауза се формулира по следния начин: „Настоящото споразумение или конкретни разпоредби от настоящото споразумение престават да се прилагат в деня на влизане в сила на споразумение между Европейската общност или Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и (наименование/наименования на третата държава/третите държави), от друга страна, по въпросите, уредени от последващото споразумение“.

а)

отговаря на условието, установено в член 4, параграф 2, буква б);

б)

отговаря на условието, установено в член 4, параграф 2, буква в), дотолкова, доколкото са налице нови изключителни обстоятелства във връзка с това условие; и

в)

изпълнява изискванията по член 5, параграф 2.

а)

се потвърждава, че е целесъобразно срокът на действие на настоящия регламент да изтече на датата, определена в съответствие с член 14, параграф 1; или

б)

се препоръчва настоящият регламент да бъде заменен с нов регламент, считано от тази дата.

31.7.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 200/31

(1)

Европейската икономика е изправена пред рязък спад, дължащ се на финансовата криза. Необходими са извънредни и незабавни усилия за противодействие на тази тежка и безпрецедентна икономическа ситуация. За да се възстанови доверието сред участниците на пазара, е необходимо незабавно да се разработят мерки, които да окажат въздействие върху икономиката.

(2)

Същевременно е ясно, че дългосрочната стабилност и устойчивост на европейската икономика зависят от нейното преобразуване в отговор на изискванията за енергийна сигурност и необходимостта от намаляване на емисиите на парникови газове. Този извод се потвърждава от нарастващата загриженост относно сигурността на доставките на природен газ.

(3)

Предвид тази загриженост Европейският съвет от 11 и 12 декември 2008 г. в своите заключения утвърди Европейския план за икономическо възстановяване (План за възстановяване), представен от Комисията на 26 ноември 2008 г., в който се определя как държавите-членки и Европейският съюз могат да координират своите политики и да дадат нов тласък на европейската икономика, съобразявайки неговата насоченост с дългосрочните цели на Общността.

(4)

Важна част от Плана за възстановяване е предложението за увеличаване на разходите на Общността в определени стратегически сектори като мярка срещу липсата на доверие сред инвеститорите и като средство за изграждане на по-силна икономика в бъдеще. Европейският съвет поиска от Комисията да представи списък на конкретни проекти при спазване на подходящ географски баланс с цел засилване на инвестициите за разработване, по-специално на инфраструктурни проекти.

(5)

За да бъде ефективен Планът за възстановяване, от решаващо значение е да се финансират мерки, които в кратки срокове да се справят както с икономическата криза, така и с неотложните потребности на Общността от енергия. Независимо от това специалната програма, създадена съгласно настоящия регламент, в никакъв случай не следва да установява прецедент за бъдещите нива на съфинансиране в областта на инвестициите в инфраструктура.

(6)

За да имат осезаемо и значително въздействие, тези мерки следва да са съсредоточени в няколко конкретни сектора, където действията биха имали несъмнен принос за постигане на целите за сигурност на енергийните доставки и за намаляване на емисиите на парникови газове; съществуват големи и достигнали зрялост проекти, които могат по ефикасен и ефективен начин да оползотворят значителна по размер финансова помощ и да привлекат значителни инвестиции от други източници, включително от Европейската инвестиционна банка; и действията на европейско равнище биха добавили стойност. Секторите на инфраструктурата за природен газ и за електроенергия, на вятърната енергия от разположени в морето инсталации, както и на улавянето и съхранението на въглероден диоксид отговарят на тези критерии. Изборът на тези сектори отразява особените обстоятелства, свързани с Плана за възстановяване, и следва да не поставя под въпрос високия приоритет, който се отдава на енергийната ефективност и на насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници, които са включени в Плана за възстановяване.

(7)

В случай че е невъзможно да се отделят всички необходими средства до края на 2010 г., Комисията заяви намерението си да предложи, ако е уместно, при представянето през 2010 г. на доклада си относно прилагането на настоящия регламент, мерки, които позволяват финансиране на проекти, съобразени с Плана за възстановяване, например проекти в областите на енергийната ефективност и на използването на енергия от възобновяеми източници.

(8)

По отношение на инфраструктурата за природен газ и за електроенергия през последните няколко години възникнаха определени предизвикателства. Неотдавнашните газови кризи (през зимите на 2006 г. и на 2009 г.) и увеличаването на цените на нефта до средата на 2008 г. показаха уязвимостта на Европа. Местните енергийни ресурси — природен газ и нефт — намаляват до такава степен, че Европа е все по-зависима от внос за своите енергийни доставки. В този контекст енергийната инфраструктура ще играе ключова роля.

(9)

От друга страна обаче сегашната икономическа и финансова криза затруднява реализацията на енергийни инфраструктурни проекти. Реализацията на някои важни проекти, включително проекти, представляващи интерес за Общността, може да закъснее значително поради недостиг на средства. Ето защо е уместно да се предприемат спешни действия за подкрепа на инвестициите в енергийна инфраструктура. Като се има предвид продължителното време, необходимо за планирането и впоследствие за изпълнението на такива проекти, е важно Общността да инвестира незабавно в такава инфраструктура, за да може, по-специално, да ускори разработването на проектите от особено значение за сигурността на енергийните доставки в рамките на Общността. Това ще е жизнено важно за постигането на сигурност на енергийните доставки за Общността на конкурентни цени, когато икономиката се възстанови и глобалното търсене на енергия се увеличи.

(10)

Измежду енергийните инфраструктурни проекти е необходимо да бъдат избрани такива, които са важни за функционирането на вътрешния енергиен пазар за сигурността на енергийните доставки, и които биха допринесли за възстановяването на икономиката.

(11)

По-специално в случаите на проектите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и за вятърна енергия от разположени в морето инсталации, настоящият регламент следва да доразвива Европейския стратегически план за енергийни технологии, представен от Комисията на 22 ноември 2007 г., в който бе отправен призив за съвместен и стратегически план за научни изследвания и иновации в областта на енергетиката, съобразени с целите на енергийната политика на ЕС, като в същото време бе поет ангажимент за създаването на шест европейски индустриални инициативи. В своите заключения Европейският съвет от 16 октомври 2008 г. призова Комисията да ускори значително изпълнението на Европейския стратегически план за енергийни технологии. С програмата се започва финансиране на проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и за разположени в морето вятърни електропроизводствени инсталации, без това да засяга бъдещото създаване на шестте индустриални инициативи за енергийни демонстрационни проекти, както това е отбелязано в Европейския стратегически план за енергийни технологии.

(12)

За да бъде оказано незабавно въздействие върху икономическата криза, от изключително значение е настоящият регламент да включва списък на проектите, които може да получат незабавна финансова помощ, при условие че отговарят на критериите за осигуряване на ефикасност и ефективност, както и на определените във финансовия пакет граници.

(13)

По отношение на проектите за инфраструктура за природен газ и за електроенергия следва да бъде съставен списък въз основа на приноса на проектите по отношение постигането на целите за сигурност и разнообразяване на енергийните доставки, както бяха посочени във Втория стратегически енергиен преглед на Комисията от 13 ноември 2008 г. и бяха утвърдени от Европейския парламент в резолюция от 3 февруари 2009 г. и от Съвета в заключенията му от 19 февруари 2009 г. Проектите следва да бъдат избирани в зависимост от степента на реализация на приоритетите, установени в посочения преглед, на достигането на достатъчна степен на зрелост, както и на способността им да допринесат за сигурността и разнообразяването на източниците на енергия и на доставките; оптимизиране на капацитета на мрежата и интегриране на вътрешния енергиен пазар, по-специално във връзка с трансграничните отсечки; развитие на мрежата с оглед укрепване на икономическото и социално сближаване чрез намаляване на изолацията на най-необлагодетелстваните региони или островите в Общността; включване на възобновяеми енергийни източници; безопасност, надеждност и оперативна съвместимост на взаимосвързаните мрежи; както и солидарност между държавите-членки. За реализацията на тези проекти ще е необходимо националните, регионалните и местните власти да поемат ангажимент за ускоряване на административните процедури и издаването на разрешения. Без такова ускоряване за много проекти подкрепата няма да може да бъде оказана в предвидения график.

(14)

По отношение на вятърната енергия от разположени в морето инсталации списъкът следва да включва проекти, за които може да се счита, че са вече одобрени и готови за реализация с оглед на информация, получена от заинтересованите страни в рамките на Европейската технологична платформа за вятърна енергия, както и от източници от съответния промишлен отрасъл и от други източници; че са новаторски, като същевременно се основават на добре установени принципи; че изпълнението им може да бъде ускорено при наличие на финансов стимул; че имат презгранично значение; че са широкомащабни; и че са в състояние да демонстрират как резултатите от технологичното развитие ще бъдат ефикасно разпространени в светлината на целите и структурите, утвърдени от Европейския стратегически план за енергийни технологии. Финансовата помощ следва да бъде насочена към онези проекти, в развитието на които може да бъде постигнат значителен напредък през 2009 г. и 2010 г.

(15)

По отношение на улавянето и съхранението на въглероден диоксид списъкът следва да бъде съставен в голяма степен въз основа на информация, получена от заинтересовани страни в рамките на Форума по минералните горива (Fossil Fuel Forum), Технологичната платформа за нулеви емисии от електроцентрали, използващи изкопаеми горива (Zero Emissions Fossil Fuel Power Plants Technology Platform), както и от други източници. Финансовата помощ следва да бъде насочена към проектите, по които може да бъде постигнат значителен напредък през 2009 г. и 2010 г. Степента на готовност следва да се оценява въз основа на наличието на зряла и осъществима концепция за съответната промишлена инсталация, включително и за компонента ѝ за улавяне на въглероден диоксид; наличието на зряла и осъществима концепция за преноса и съхранението на CO2; както и деклариран ангажимент от страна на местните власти да подкрепят проекта. Също така за проектите следва да бъде демонстрирано как резултатите от техническия напредък ще бъдат ефективно разпространени и как те ще ускорят постигането на целите, установени в Европейския стратегически план за енергийни технологии.

(16)

Необходимо ще бъде да се избира измежду допустими предложения. При този подбор следва, inter alia, да се гарантира, че във всяка държава-членка ще бъде подпомогнато не повече от едно предложение за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, за да се осигури проучването на широка гама от условия за съхранение в геоложки формации и да се подкрепи целта за насърчаване на икономическото възстановяване в Европа.

(17)

Финансирането от страна на Общността не следва да предизвиква необосновано нарушаване на конкуренцията или на функционирането на вътрешния пазар, особено по отношение на правилата за достъп на трети страни и за възможните изключения от правилата за достъп на трети страни. При предоставяне на допълнително национално финансиране, в допълнение към финансирането от страна на Общността, следва да се спазват правилата за предоставяне на държавна помощ. Независимо от нейната форма, финансовата помощ от страна на Общността следва да бъде предоставяна в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (3) („Финансовия регламент“), както и на Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (4), освен когато разпоредбите на настоящия регламент изрично се отклоняват от тези правила.

(18)

Поради спешната необходимост от мерки във връзка с икономическата криза и с неотложните енергийни нужди на Общността в настоящия регламент вече са включени подробни разпоредби относно условията за предоставяне на финансовата помощ, включително списък на допустими проекти. Освен това, поради спешната необходимост от стимулиране, всички правни ангажименти за изпълнение на заложените през 2009 и 2010 г. бюджетни задължения следва да се поемат до края на 2010 г.

(19)

При извършването на действията, финансирани съгласно настоящия регламент, финансовите интереси на Общността следва да бъдат защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измами, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез извършването на ефективни проверки и възстановяване на неправомерно изплатени суми, а когато се констатират нередности — чрез прилагането на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции съгласно Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (5), Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (6) и Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (7).

(20)

Като се има предвид естеството на разглежданите в подпрограмите въпроси, Комисията следва да бъде подпомагана от различни комитети при подбора на предложенията, избрани за финансиране, и при определяне на размера на финансирането, което ще бъде предоставяно по всяка една от подпрограмите.

(21)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8).

(22)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно да се подпомогне икономическото възстановяване в рамките на Общността, да се отговори на потребностите в областта на енергийната сигурност и да се намалят емисиите на парникови газове чрез увеличаване на разходите в определени стратегически сектори, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и, следователно, поради обхвата на настоящия регламент и на естеството на избраните сектори и проекти, могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(23)

Поради спешната необходимост от мерки в отговор на икономическата криза и поради неотложните енергийни потребности на Общността настоящият регламент следва да влезе в сила веднага след неговото публикуване,

а)

инфраструктура за природен газ и за електроенергия;

б)

вятърна енергия от разположени в морето инсталации; и

в)

улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

а)

„улавяне и съхранение на въглероден диоксид“ означава улавянето на образувания в промишлени инсталации въглероден диоксид (CO2), неговия пренос до място за съхранение и неговото инжектиране в подходяща подземна геоложка формация с цел постоянно съхранение;

б)

„допустими разходи“ има същото значение, както в Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002;

в)

„инфраструктура за природен газ и за електроенергия“ означава:

г)

„част от проект“ означава всяка дейност, която е независима финансово, технически или във времето и която допринася за завършването на даден проект;

д)

„инвестиционна фаза“ означава фазата от проекта, през която се извършва изграждане и се правят капиталови разходи;

е)

„вятърна енергия от разположени в морето инсталации“ означава електроенергия, произведена от задвижвани от вятър турбогенераторни съоръжения, които са разположени в морето, без оглед на това дали са в близост или далеч от брега;

ж)

„фаза на планиране“ означава фазата от проекта, която предхожда инвестиционната фаза, по време на която се подготвя реализацията на проекта, включително, когато е подходящо, оценка на възможностите за реализацията му, подготвителни и технически проучвания, получаване на лицензии и разрешения, и по време на която се правят капиталови разходи.

а)

за проекти за инфраструктура за природен газ и за електроенергия: 2 365 000 000 EUR;

б)

за проекти за вятърна енергия от разположени в морето инсталации: 565 000 000 EUR;

в)

за проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид: 1 050 000 000 EUR.

а)

сигурност и разнообразяване на източниците на енергия, трасетата и доставките;

б)

оптимизиране на капацитета на енергийната мрежа и интегриране на вътрешния енергиен пазар на Общността, по-специално във връзка с презграничните отсечки;

в)

развитие на мрежата с оглед засилване на икономическото и социално сближаване чрез намаляване на изолацията на най-необлагодетелстваните региони или островите в Общността;

г)

присъединяване и интегриране в мрежата на възобновяеми енергийни източници; и

д)

безопасност, надеждност и оперативна съвместимост на взаимосвързаните енергийни мрежи, включително възможността да бъде използвано многопосочно подаване на газ, когато е необходимо.

а)

от една или от няколко действащи съвместно държави-членки;

б)

със съгласието на всички държави-членки, за които пряко се отнася въпросният проект:

а)

обоснованост и техническа адекватност на подхода;

б)

обоснованост на финансовия пакет за цялостната инвестиционна фаза на действието.

а)

степен на зрелост, определена като достигане на инвестиционния етап и свързана със значителни капиталови разходи до края на 2010 г.;

б)

степен, до която липсата на достъп до финансиране задържа изпълнението на действието;

в)

степен, в която помощта по ЕЕПВ ще насърчи публичното и частното финансиране;

г)

социално-икономическо въздействие;

д)

въздействие върху околната среда;

е)

принос за непрекъснатост и оперативна съвместимост на енергийната мрежа, както и за оптимизиране на нейния капацитет;

ж)

принос за подобряване на качеството на услугите, безопасността и сигурността;

з)

принос за създаване на добре интегриран енергиен пазар.

а)

обоснованост и техническа адекватност на подхода;

б)

обоснованост на финансовия пакет за цялостната инвестиционна фаза на проекта.

а)

степен на зрелост, определена като достигане на инвестиционния етап и свързана със значителни капиталови разходи до края на 2010 г.;

б)

степен, до която липсата на достъп до финансиране задържа изпълнението на действието;

в)

степен, до която проектът подобрява или увеличава мащаба на инсталации или инфраструктури, които вече са в процес на изграждане или са във фазата на планиране;

г)

степен, в която проектът включва изграждането на цялостни инсталации и инфраструктури в промишлен мащаб, както и степен, в която проектът е насочен по-специално към:

д)

новаторските характеристики на проекта и степента, до която той ще демонстрира постигането на тези характеристики;

е)

въздействието на проекта и неговия принос към системата от разположени в морето вятърни електропроизводствени инсталации на Общността, включително потенциал за възпроизвеждане;

ж)

демонстрирания ангажимент от страна на бенефициерите за разпространение на резултатите от постигнатия чрез проекта технически напредък сред други европейски оператори,в съответствие с общностното право, и по-специално с целите и структурите, очертани в Европейския стратегически план за енергийни технологии.

а)

проектите са демонстрирали способност за улавяне на най-малко 80 % от количеството CO2, получавано в промишлени инсталации, както и за пренос и съхраняване на този CO2 по безопасен начин в геоложки формации под земята;

б)

за електропроизводствени инсталации улавянето на CO2 е демонстрирано за инсталация с електропроизводствена мощност от най-малко 250 MW или с еквивалентна електропроизводствена мощност;

в)

разработващите проекта лица правят обвързваща декларация, задължаваща ги да предоставят общите знания с широко приложение, придобити чрез демонстрационната инсталация, на разположение на целия промишлен отрасъл и на Комисията, с което да допринесат за изпълнението на Европейския стратегически план за енергийни технологии.

а)

обоснованост и техническа адекватност на подхода;

б)

степен на зрелост, определена като достигане на инвестиционния етап, който включва проучване и развитие на възможностите за съхранение и която е свързана със значителни инвестиционни разходи по проекта до края на 2010 г.;

в)

обоснованост на финансовия пакет за цялата инвестиционна фаза на проекта;

г)

набелязване на всички необходими разрешения за изграждането и за експлоатацията на проекта в предложената(ите) формация(и) и наличие на стратегия за получаването на тези разрешения.

а)

степен, до която липсата на достъп до финансиране задържа изпълнението на действието;

б)

поискано финансиране, отнесено към тон намалени емисии на CO2 през първите пет години на експлоатация на проекта;

в)

сложност на проекта и степен на иновация на цялостната инсталация, включително и с отчитането на други съпътстващи научноизследователски дейности, както и демонстриран ангажимент от страна на бенефициерите да разпространяват резултатите от постигнатия чрез проекта технически напредък сред други европейски оператори в съответствие с общностното право, и по-специално с целите и структурите, очертани в Европейския стратегически план за енергийни технологии;

г)

обоснованост и адекватност на плана за управление, включително по отношение на съдържащата се в него научна, инженерна и техническа информация и данни, доказана готовност на предлаганата концепция за въвеждане в експлоатация на проекта до 31 декември 2015 г.

а)

за проектите за инфраструктура за природен газ и за електроенергия — от комитета, създаден съгласно член 15 от Регламент (ЕО) № 680/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за установяване на общи правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи (9);

б)

за проектите за разположени в морето вятърни електропроизводствени инсталации — от комитета, създаден съгласно член 8 от Решение 2006/971/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г. относно специфичната програма „Сътрудничество“ в изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (10);

в)

за проектите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид — от комитета, създаден съгласно член 8 от Решение 2006/971/ЕО.

31.7.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 200/46

(1)

Част трета, дял IV от Договора дава правното основание за приемане на законодателство на Общността в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси.

(2)

Съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси между държави-членки и трети държави по традиция се урежда със споразумения между държавите-членки и третите държави. Тези споразумения, чийто брой е значителен, често отразяват специфичните връзки между държавата-членка и третата държава и имат за цел да предоставят адекватна правна рамка в отговор на специфични потребности на заинтересованите страни.

(3)

Съгласно член 307 от Договора, държавите-членки трябва да предприемат всички необходими мерки за премахване на несъответствията между достиженията на правото на Общността и международните споразумения, сключени между държави-членки и трети държави. Това може да включва необходимостта от предоговаряне на такива споразумения.

(4)

За да се създаде адекватна правна рамка в отговор на специфичните потребности на дадена държава-членка в отношенията ѝ с трета държава, е възможно да има явна необходимост от сключване на нови споразумения с трети държави, отнасящи се до областите на гражданското правосъдие, които попадат в приложното поле на част трета, дял IV от Договора.

(5)

В своето Становище 1/03 от 7 февруари 2006 г. относно сключването на новата Конвенция от Лугано, Съдът на Европейските общности потвърди, че Общността е придобила изключителна компетентност за сключването на международно споразумение като Конвенцията от Лугано с трети държави по въпроси, засягащи разпоредбите, установени в Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (2) („Брюксел I“).

(6)

Съгласно член 300 от Договора Общността е тази, която сключва споразумения между Общността и трета държава по въпроси от изключителната компетентност на Общността.

(7)

Член 10 от Договора изисква от държавите-членки да съдействат за постигането на задачите на Общността и да се въздържат от предприемането на каквито и да е мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Договора. Това задължение за лоялно сътрудничество е с общо приложение и не зависи от това, дали компетентността на Общността е изключителна или не.

(8)

По отношение на споразуменията с трети държави относно специфични въпроси от областта на гражданското правосъдие, които попадат в изключителната компетентност на Общността, следва да се създаде последователна и прозрачна процедура, чрез която да се разрешава на държава-членка да изменя действащо споразумение с трети държави или да договаря и сключва ново споразумение, по-специално когато самата Общност не е обявила намерението си да упражни външната си компетентност за сключване на споразумение чрез вече съществуващ мандат за водене на преговори или предвиден мандат за водене на преговори. Тази процедура не следва да засяга изключителната компетентност на Общността и разпоредбите на членове 300 и 307 от Договора. Тя следва да бъде разглеждана като изключителна мярка и да бъде с ограничено приложно поле и срок.

(9)

Настоящият регламент не следва да се прилага, ако Общността вече е сключила споразумение със същия предмет със съответната трета държава. Две споразумения следва да се разглеждат като отнасящи се до един и същи предмет само ако и до степен, в която регулират по същество еднакви специфични правни въпроси. Разпоредби, в които само се изразява общо намерение за сътрудничество по такива въпроси, не следва да се считат за отнасящи се до един и същи предмет.

(10)

Определени регионални споразумения, на които се прави позоваване в съществуващите правни актове на Общността, следва също да бъдат обхванати от настоящия регламент.

(11)

За да се гарантира, че предвиденото от държава-членка споразумение не засяга ефективността на правото на Общността и не подкопава правилното функциониране на установената от това право система или на политиката на Общността в областта на външните отношения, както е определена от Общността, от съответната държава-членка следва да се изисква да нотифицира Комисията за намеренията си с оглед да получи разрешение както за започване или продължаване на официални преговори по споразумение, така и за сключване на споразумение. Тази нотификация следва да бъде извършена с писмо или по електронен път. В нея следва да се съдържа цялата релевантна информация или документация, която би позволила на Комисията да оцени очакваното въздействие върху правото на Общността на резултатите от преговорите.

(12)

Следва да се прецени дали Общността има достатъчен интерес от сключване на двустранно споразумение между Общността и съответната трета държава или, където е целесъобразно, от замяна на действащо двустранно споразумение между държава-членка и трета държава със споразумение на Общността. За тази цел всички държави-членки следва да бъдат информирани за всяка получена от Комисията нотификация относно предвидено от дадена държава-членка споразумение, за да могат да изразят своя интерес за присъединяване към инициативата на нотифициращата държава-членка. Ако в хода на този обмен на информация се появи достатъчен интерес на Общността, Комисията следва да прецени дали да направи предложение за мандат за водене на преговори с оглед на сключването на споразумение между Общността и съответната трета държава.

(13)

Ако Комисията поиска допълнителна информация от дадена държава-членка във връзка със своята оценка дали на тази държава-членка следва да бъде разрешено да започне преговори с трета държава, това искане не следва да нарушава сроковете, в рамките на които Комисията трябва да вземе мотивирано решение по искането на същата държава-членка.

(14)

Когато дава разрешение за започване на официални преговори, Комисията следва, по целесъобразност, да разполага с възможност да предлага насоки за водене на преговори или да поиска включването на специални клаузи в предвиденото споразумение. На Комисията следва да се предоставя пълна информация по време на отделните етапи от преговорите по отношение на въпросите, които попадат в приложното поле на настоящия регламент, и следва да ѝ бъде позволено да участва като наблюдател във връзка с тези въпроси.

(15)

Когато нотифицират Комисията за своето намерение да започнат преговори с трети държави, държавите-членки следва да имат задължението за информиране на Комисията единствено относно елементите, които са от значение за изготвяната оценка от Комисията. Разрешението, което дава Комисията, и евентуалните насоки за водене на преговори или, според случая, отказът на Комисията следва да се отнасят единствено до въпросите, които попадат в приложното поле на настоящия регламент.

(16)

Всички държави-членки следва да бъдат информирани за нотификации до Комисията относно предвидени или договорени споразумения, както и за обосновани решения на Комисията съгласно настоящия регламент. Тази информация обаче следва в пълна степен да зачита евентуалните изисквания за поверителност.

(17)

Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да гарантират, че всяка информация, определена като поверителна, се третира съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (3).

(18)

В случаите, когато въз основа на своята оценка Комисията не възнамерява да разреши започването на официални преговори или сключването на договорено споразумение, тя следва да даде на засегнатата държава-членка становище, преди да се произнесе с мотивирано решение. В случай на отказ за даване на разрешение за сключване на договорено споразумение становището следва също да бъде предоставено на Европейския парламент и на Съвета.

(19)

За да се гарантира, че договореното споразумение не възпрепятства провеждането на външната политика на Общността в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, в споразумението следва да се предвиди или неговото частично или цялостно денонсиране при сключване на последващо споразумение между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и същата трета държава, от друга страна, относно същия предмет, или прякото заменяне на съответните разпоредби от споразумението с разпоредбите от такова последващо споразумение.

(20)

Следва да се предвиди разпоредба за преходни мерки, за да се обхванат ситуации, при които към момента на влизането в сила на настоящия регламент дадена държава-членка вече е започнала процеса на договаряне на споразумение с трета държава или е приключила преговорите, но още не е дала съгласието си да бъде обвързана със споразумението.

(21)

За да се гарантира, че е натрупан достатъчно опит по прилагането на настоящия регламент, Комисията следва да представи доклад за това прилагане не по-рано от осем години след приемането на настоящия регламент. В този доклад Комисията, като упражнява правомощията си, следва да потвърди временния характер на регламента или да разгледа въпроса дали настоящият регламент следва да бъде заменен от нов регламент, обхващащ същия предмет или включващ също и други въпроси, попадащи в изключителната компетентност на Общността и регулирани от други правни актове на Общността.

(22)

Ако представеният от Комисията доклад потвърди временния характер на настоящия регламент, държавите-членки следва все още да могат, след предаването на доклада, да нотифицират Комисията за провеждани или вече обявени преговори с оглед на получаване на разрешение за започване на официални преговори.

(23)

В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в член 5 от Договора, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на своята цел.

(24)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(25)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

а)

двустранно споразумение между държава-членка и трета държава;

б)

регионалните споразумения, посочени в член 59, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 2201/2003, без да се засягат член 59, параграф 2, буква в) и параграф 3 от същия регламент, и в член 69, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 4/2009.

а)

съответната държава-членка е предоставила информация, показваща, че тя има специален интерес от сключването на споразумение поради икономически, географски, културни, исторически, социални или политически връзки между държавата-членка и съответната трета държава;

б)

въз основа на предоставената от държавата-членка информация предвижданото споразумение не засяга ефективността на общностното право и не накърнява правилното функциониране на системата, установена от това право; и

в)

предвиденото споразумение няма да засегне предмета и целите на политиката на Общността в областта на външните отношения, както те са определени от Общността.

а)

пълно или частично денонсиране на споразумението при сключването на последващо споразумение със същия предмет между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и същата трета държава от друга страна; или

б)

пряко заменяне на съответните разпоредби на споразумението с разпоредби на последващо споразумение със същия предмет, сключено между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и същата трета държава, от друга страна.

а)

отговаря на условието, установено в член 4, параграф 2, буква б);

б)

отговаря на условието, установено в член 4, параграф 2, буква в), доколкото има нови и изключителни обстоятелства във връзка с това условие; и

в)

изпълнява изискванията по член 5, параграф 2.

а)

се потвърждава, че е целесъобразно срокът на действие на настоящия регламент да изтече на датата, определена в съответствие с член 14, параграф 1; или

б)

се препоръчва настоящият регламент да бъде заменен с нов регламент, считано от посочената дата.

31.7.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 200/52