ISSN 1830-3617

doi:10.3000/18303617.L_2009.193.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 193

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 52
24 юли 2009 г.


Съдържание

 

I   Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕО) № 606/2009 на Комисията от 10 юли 2009 година относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на категориите лозаро-винарски продукти, енологичните практики и приложимите ограничения

1

 

*

Регламент (ЕО) № 607/2009 на Комисията от 14 юли 2009 година за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти

60

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

РЕГЛАМЕНТИ

24.7.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 193/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 606/2009 НА КОМИСИЯТА

от 10 юли 2009 година

относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на категориите лозаро-винарски продукти, енологичните практики и приложимите ограничения

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета от 29 април 2008 г. относно общата организация на пазара на вино, за изменение на регламенти (ЕО) № 1493/1999, (ЕО) № 1782/2003, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 3/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2392/86 и (ЕО) № 1493/1999 (1), и по-специално член 25, параграф 3 и член 32 от него,

като има предвид, че:

(1)

Определението на вино от точка 1, втора алинея, буква в), първо тире на приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008, което изрежда категориите лозаро-винарски продукти, предвижда общо алкохолно съдържание най-много 15 об. %. Тази горна граница обаче се премества до 20 об. % за вината без обогатяване, произведени в определени лозарски райони, които следва да се определят.

(2)

Глава II на дял III от Регламент (ЕО) № 479/2008, както и приложения V и VI към същия регламент определят общи правила за eнологичните практики и обработки и препращат за останалото към подробни правила, които следва да бъдат приети от Комисията. Целесъобразно е да се определят ясно и точно разрешените енологични практики, включително подробните правила за подслаждането на вината, както и за определяне на граничните стойности при употребата на някои вещества и условията за употреба на някои от тях.

(3)

Приложение IV към Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (2) изрежда разрешените енологични практики. Описанието на тези разрешени енологични практики, описани по по-прост и по-последователен начин в едно-единствено приложение, следва да се поддържа, като се допълва с оглед на развитието на технологиите.

(4)

Приложение V—А към Регламент (ЕО) № 1493/1999 определя за произведените в Общността вина максималните стойности на сулфити, които са по-високи от граничните стойности, определени от Международната организация по лозята и виното (ОIV). Следва производството да бъде съобразено с граничните стойности на ОIV, признати на международно равнище, а за някои специални сладки вина, произвеждани в малки количества, да се запазят необходимите дерогации за повишеното съдържание на захар в тях и за осигуряване на доброто им съхраняване. С оглед на резултатите от текущите научни изследвания за намалението и заместването на сулфити във виното и добавянето на сулфити във вината за консумация от човека, граничните стойности трябва да могат да бъдат преразглеждани в бъдеще с оглед на намаляването им.

(5)

За държавите-членки следва да се определят подробните правила за разрешаване от страна на държавите-членки на използването, за ограничен период от време и за експериментални цели, на някои енологични практики и обработки, които не са предвидени в законодателството на Общността.

(6)

Производството на пенливи вина, висококачествени пенливи вина и висококачествени пенливи ароматизирани вина изисква, освен разрешените енологични практики, съвкупност от специални практики. За по-голяма яснота тези практики трябва да се изредят в обособено приложение.

(7)

Производството на ликьорни вина изисква, освен разрешените енологични практики, съвкупност от специални практики, както и някои особености — за някои ликьорни вина със защитено наименование за произход. За по-голяма яснота тези практики и ограничения трябва да се изредят в обособено приложение.

(8)

Купажирането е широко разпространена енологична практика и с оглед на неговите възможни последици върху качеството на вината, е необходимо определението му да се уточни и използването му да се регулира, за да се избегнат злоупотребите и да се осигури високо качество на вината, съвместимо с все по-голямата конкурентоспособност на отрасъла. По същите причини, и при производството на вино розé, това използване следва да се регламентира, по-специално за някои вина, които не се подчиняват на разпоредбите на спецификация.

(9)

Спецификациите за чистота и идентичност за значително количество вещества, използвани в енологичните практики, са вече определени в рамките на законодателството на Общността относно хранителните продукти, както и в Международния енологичен кодекс на ОIV. С оглед на хармонизацията и яснотата следва да се извършва позоваване преди всичко на тези спецификации, като същевременно се предвиди допълването им с правила, специфични за ситуацията в Общността.

(10)

Лозарско-винарските продукти, които не съответстват на разпоредбите на глава II от дял III от Регламент (ЕО) № 479/2008 или на тези, които следва да се предвидят в настоящия регламент, не могат да бъдат пускани на пазара. Въпреки това промишлената употреба на някои от тези продукти е възможна и следва да се уточнят подробните правила за това с оглед осигуряването на адекватен контрол на крайната им цел. Освен това с оглед избягването на икономически загуби за операторите, които разполагат с определени продукти, изработени преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, следва да се предвиди, че продуктите, произведени съгласно правилата, съществуващи преди същата дата, могат да бъдат пуснати в потребление.

(11)

Буква Г 4 от приложение V към Регламент (ЕО) № 479/2008 предвижда компетентните органи да бъдат уведомявани за всички манипулации по обогатяване, повишаване или намаляване на киселинното съдържание. Това също се отнася до количествата захар, концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст, съхранявана от физически или юридически лица, предприемащи такива операции. Целта на такова уведомяване е да позволи съответните операции да бъдат контролирани. Следователно е необходимо уведомленията да бъдат адресирани до компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия ще се извърши операцията, да бъдат възможно най-точни и компетентните органи следва да бъдат уведомени достатъчно рано, за да бъде извършена ефективна проверка от тяхна страна, когато се отнася до повишаване на алкохолното съдържание.

(12)

В случай на повишаване или намаляване на киселинното съдържание е достатъчна проверка след манипулацията. По тази причина и за да се опростят административните процедури, следва да се даде възможност такива декларации да се подават, с изключение на първата декларация за лозарската година, чрез актуализиране на информацията в регистрите, редовно проверявани от компетентните органи. В някои държави-членки компетентните органи извършват систематични аналитични проверки на всички партиди продукти, предмет на винификация Подаването на уведомление за намерение за обогатяване на вино не е необходимо, доколкото тези условия продължават да се прилагат.

(13)

Чрез дерогация от общото правило, определено в точка Г на приложение VI към Регламент (ЕО) № 479/2008, наливането на вино или на гроздова мъст върху винени утайки, върху джибри или върху намачкана пулпа от „aszú“ или „výber“ представлява съществена характеристика при производството на някои унгарски и словашки вина. Особените условия на тази практика трябва да бъдат определени съгласно националните разпоредби, които са в сила в съответните държави-членки от 1 май 2004 г.

(14)

Член 31 от Регламент (ЕО) № 479/2008 предвижда, че методите на анализ за определяне състава на продуктите, обхванати от настоящия регламент, и правилата, по които може да се установи дали тези продукти са преминали през обработки, които противоречат на разрешените енологични практики, съответстват на препоръчаните и публикувани от OIV в „Сборник с международните методи за анализ на вината и видовете мъст“. В случаите, когато са необходими методи за анализ, специфични за определени лозаро-винарски продукти от Общността и те не са установени от ОIV, следва да се опишат тези методи, прилагани в Общността.

(15)

С цел осигуряване на по-добра прозрачност, трябва да се публикуват на общностно равнище списъкът и описанието на съответните методи за анализ.

(16)

В резултат на това трябва да се отменят Регламент (ЕИО) № 2676/90 на Комисията от 17 септември 1990 г. относно определяне на методи на Общността за анализ на вината (3) и Регламент (ЕО) № 423/2008 на Комисията от 8 май 2008 г. относно определяне на някои подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета и установяване на кодекс на Общността на енологичните практики и обработки (4).

(17)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 113, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 479/2008,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел

Настоящият регламент определя някои подробни правила за прилагане на дял III, глави I и II от Регламент (ЕО) № 479/2008.

Член 2

Лозаро-винарски зони, чиито вина могат да имат общо алкохолно съдържание най-много 20 об. %

Лозаро-винарските зони, посочени в точка 1, втора алинея, буква в), първо тире от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008 са зоните В I, В II и В III, посочени в приложение IX към същия регламент, както и площите от зона Б, където могат да се произвеждат следните бели вина със защитени географски указания: „Vin de pays de Franche-Comté“ и „Vin de pays du Val de Loire“.

Член 3

Разрешени енологични практики и ограничения

1.   Разрешените енологични практики и ограничения, приложими към производството и съхраняването на продуктите, обхванати от Регламент (ЕО) № 479/2008, посочени в член 29, параграф 1 от него, са определени в приложение I към настоящия регламент.

2.   Разрешените енологични практики, условията за прилагането им и граничните стойности при употребата им са посочени в приложение I А.

3.   Граничните стойности за съдържанието на серен диоксид във вината са показани в приложение I Б.

4.   Граничните стойности за съдържанието на летливи киселини са показани в приложение I В.

5.   Условията относно практиката за подслаждане са определени в приложение I Г.

Член 4

Експериментално използване на нови енологични практики

1.   За експериментални цели, както са посочени в член 29, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 479/2008, всяка държава-членка може да разреши прилагането на определени енологични практики или обработки, които не са предвидени в Регламент (ЕО) № 479/2008 или в настоящия регламент максимум за три години, при условие че:

а)

съответните практики или обработки отговарят на условията, определени в член 27, параграф 2 и на критериите, изредени в член 30, букви б) до д) от Регламент (ЕО) № 479/2008,

б)

такива практики и обработки се прилагат към количества, ненадхвърлящи обем от най-много 50 000 хектолитра годишно за всеки експеримент,

в)

съответната държава-членка информира Комисията и останалите държави-членки при започването на експеримента за условията, при които е дадено разрешение;

г)

обработката подлежи на вписване в придружителния документ, посочен в член 112, параграф 1 и в регистъра, посочен в член 112, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 479/2008.

„Експеримент“ означава манипулация или манипулации, извършени в рамките на добре определен изследователски проект с отделен експериментален протокол.

2.   Продуктите, получени от експерименталното използване на такива практики или обработки, могат да бъдат пускани на пазара на други държави-членки, различни от съответната държава-членка, когато компетентните органи на държавата-членка по местоназначение са били предварително информирани от държавата-членка, разрешаваща експеримента, за условията на разрешаване и за съответните количества.

3.   В течение на трите месеца след края на периода, посочен в параграф 1, съответната държава-членка изпраща на Комисията съобщение за разрешения експеримент и за резултатите от него, а Комисията съобщава на останалите държави-членки за резултатите от експеримента.

4.   При необходимост и в зависимост от тези резултати съответната държава-членка може да подаде заявление до Комисията за разрешение да продължи експеримента, евентуално с по-голямо количество, отколкото в първоначалния експеримент, за нов период от най-много три години. Държавата-членка предоставя съответното досие в подкрепа на своето заявление. Комисията взема решение по отношение на заявлението за продължаване на експеримента в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 479/2008.

Член 5

Енологични практики, приложими към категориите пенливи вина

Разрешените енологични практики и ограниченията, в това число по отношение на обогатяване, повишаване или намаляване на киселинното съдържание на пенливи вина, висококачествени пенливи вина и висококачествени пенливи ароматизирани вина, посочени в член 32, втора алинея, буква б) от Регламент (ЕО) № 479/2008 са изредени в приложение II от настоящия регламент, без да се засягат общите енологични практики и ограничения, предвидени в Регламент (ЕО) № 479/2008 или в приложение I към настоящия регламент.

Член 6

Енологични практики, приложими към ликьорните вина

Разрешените енологични практики и ограниченията, отнасящи се до ликьорните вина, посочени в член 32, втора алинея, буква в) от Регламент (ЕО) № 479/2008, са изредени в приложение III към настоящия регламент, без да се засягат общите енологични практики и ограничения, предвидени в Регламент (ЕО) № 479/2008 или в приложение I към настоящия регламент.

Член 7

Определение на купажирането

1.   По смисъла на член 32, втора алинея, буква г) от Регламент (ЕО) № 479/2008 под „купажиране“ се разбира сместа от вина или гроздова мъст с различен произход, различни сортове лози, различни реколти или различни категории вино или гроздова мъст.

2.   Като различни категории вино и мъст се разглеждат:

а)

червено вино, бяло вино и мъст или вина, подходящи за получаване на една от тези категории вино;

б)

вина без защитено наименование за произход/географско указание, вина със защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ), както и гроздова мъст или вина, подходящи за получаване на една от тези категории вино.

За целите на прилагането на настоящия параграф виното розé се разглежда като червено вино.

3.   Следните обработки не се разглеждат като купажиране:

а)

обогатяването с добавяне на концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст;

б)

подслаждането.

Член 8

Общи правила относно смесването и купажирането

1.   Вина могат да се получат със смесване или купажиране, само ако съставките на това смесване или на това купажиране притежават характеристики, предвидени за получаване на вино, и се подчиняват на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 479/2008 и на настоящия регламент.

Купажирането на бяло вино, което не притежава ЗНП/ЗГУ, с червено вино, което не притежава ЗНП/ЗГУ, не може да доведе до получаването на вино розé.

Въпреки това разпоредбата, предвидена във втората алинея, не изключва купажиране от вида, предвиден в тази алинея, когато крайният продукт е предназначен за приготвяне на ферментационна смес съобразно определението ѝ в приложение I към Регламент (ЕО) № 479/2008 или е предназначен за производството на искрящи вина.

2.   Забранява се купажирането на гроздова мъст или вино, което е преминало енологичната практика, посочена в приложение I А, точка 14 от настоящия регламент с гроздова мъст или вино, което не е преминало през тази енологична практика.

Член 9

Спецификации за чистота и идентичност на веществата, използвани в енологичните практики

1.   Когато не са определени от Директива 2008/84/ЕО на Комисията (5), спецификациите за чистота и идентичност на веществата, използвани в енологичните практики, посочени в член 32, втора алинея, буква д) от Регламент (ЕО) № 479/2008, са същите като определените и публикуваните в Международния енологичен кодекс на Международната организация по лозята и виното.

Там, където е необходимо, тези критерии за чистота се допълват със специфичните изисквания, предвидени в приложение I А към настоящия регламент.

2.   Ензимите и ензимните препарати, използвани в разрешените енологични практики и процеси, изброени в приложение I А, отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ензимите в храните (6).

Член 10

Условия за държане, разпространение и използване на продукти, които не съответстват на разпоредбите на глава II от дял III от Регламент (ЕО) № 479/2008 или на настоящия регламент

1.   Продуктите, които не съответстват на разпоредбите на глава II от дял III от Регламент (ЕО) № 479/2008 или на тези от настоящия регламент, се унищожават. Държавите-членки обаче могат да разрешат използването на определени продукти, чиито характеристики те определят, от дестилационни фабрики или предприятия за производство на оцет или за индустриални цели.

2.   Такива продукти не могат да бъдат съхранявани без легитимна причина от производители или търговци и те могат да бъдат прехвърляни само в дестилационни фабрики, предприятия за производство на оцет или предприятия, използващи ги за индустриални цели или продукти или в заводи за унищожаване.

3.   Държавите-членки могат да разрешават добавянето на денатуриращи вещества или индикатори към вината, посочени в параграф 1, с цел по-добрата им идентификация. Когато това е оправдано, те могат също да забранят използването, предвидено в параграф 1, и могат да наредят унищожаване на продуктите.

4.   Вино, произведено преди 1 август 2009 г., може да бъде предложено или доставено за пряка консумация от човека,, при условие че то отговаря на общностните правила или на националните правила, които са в сила преди тази дата.

Член 11

Общи условия относно манипулациите по обогатяване, повишаване и намаляване на киселинното съдържание на продуктите, различни от вино

Манипулациите, посочени в приложение V, точка Г 1 към Регламент (ЕО) № 479/2008, трябва да бъдат извършвани еднократно. Държавите-членки обаче могат да разрешат някои от тези операции да могат да бъдат извършвани многократно, когато това подобрява винификацията на съответния продукт. В такива случаи граничните стойности, предвидени в приложение V към Регламент (ЕО) № 479/2008, се прилагат към съответната манипулация в нейната цялост.

Член 12

Административни правила относно обогатяването

1.   Съобщаването, посочено в приложение V, буква Г 4 към Регламент (ЕО) № 479/2008 по отношение на манипулации за повишаване на алкохолното съдържание, се извършва от физическите или юридическите лица, осъществяващи съответните манипулации, и в съответствие с целесъобразните срокове и условия за контрол, определени от компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия се извършва манипулацията.

2.   Съобщаването, посочено в параграф 1, се извършва писмено и включва следната информация:

а)

името и адреса на декларатора;

б)

мястото, където ще бъде извършена манипулацията;

в)

датата и часът, когато ще започне манипулацията,

г)

описанието на продукта, подложен на манипулацията;

д)

използвания процес при манипулацията с подробности за типа на продукта, който ще бъде използван за нея.

3.   Държавите-членки могат да разрешат да бъдат изпратени на компетентните органи предварителни съобщения, отнасящи се до няколко операции или за определен период. Такива съобщения се приемат само ако деклараторът води регистър за всяка операция по обогатяване, както е предвидено в параграф 6, и за информацията, посочена в параграф 2.

4.   Когато съответното лице е възпрепятствано поради непреодолима сила да извърши навреме съобщаваната операция, държавите-членки определят условията, съгласно които това лице трябва да изпрати ново съобщение до компетентните органи, така че необходимите проверки да могат да бъдат извършени.

5.   Съобщението, посочено в параграф 1, не се изисква в държавите-членки, където компетентните органи извършват систематични аналитични проверки на всички партиди продукти, предмет на винификация.

6.   Вписването в регистрите, посочени в член 112, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 479/2008 на данните относно протичането на манипулациите по повишаване на алкохолното съдържание, се извършва незабавно след края на самата манипулация.

В случаите, в които предварителното съобщаване, отнасящо се до няколко операции, не посочва датата и часа, когато ще започнат манипулациите, трябва да бъде направено вписване в тези регистри преди започването на всяка манипулация.

Член 13

Административни правила, приложими при повишаване и при намаляване на киселинното съдържание

1.   По отношение на повишаването и намаляването на киселинното съдържание операторите изпращат съобщението, посочено в приложение V, буква Г 4 към Регламент (ЕО) № 479/2008, не по-късно от втория ден, следващ първата извършена манипулация през всяка лозарска година. Това съобщение е валидно за всички манипулации през тази лозарска година.

2.   Съобщаването, посочено в параграф 1, се извършва писмено и включва следната информация:

а)

името и адреса на декларатора;

б)

вида на манипулацията;

в)

мястото, където се извършва манипулацията.

3.   Информацията относно протичането на всяка манипулация за повишаване или намаляване на киселинното съдържание трябва да се впише в регистрите, посочени в член 112, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 479/2008.

Член 14

Наливане на вино или на гроздова мъст върху винени утайки, върху джибри или върху намачкана пулпа от „aszú“/„ýer“

Наливането на вино или на гроздова мъст върху винени утайки, върху джибри или върху намачкана пулпа от „aszú“/„ýer“, предвидено в приложение VI, точка Г 2, към Регламент (ЕО) № 479/2008, се извършва както следва, в съответствие с националните разпоредби, които са в сила на 1 май 2004 г.:

а)

„Tokaji fordítás“ или „Tokajský forditáš“ се приготвя, като се налива гроздова мъст или вино върху намачкана пулпа от „aszú“/„výber“;

б)

„Tokaji máslás“ или „Tokajský mášláš“ се приготвя, като се налива гроздова мъст или вино върху винени утайки от „szamorodni“/„samorodné“ или от „aszú“/„výber“;

Съответните продукти трябва да са от една и съща реколта.

Член 15

Приложими общностни методи за анализ

1.   Методите за анализ, посочени в член 31, втора алинея от Регламент (ЕО) № 479/2008, приложими за контрола на някои лозаро-винарски продукти или някои ограничения, определени на общностно ниво, са установени в приложение IV.

2.   Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз, серия С списъка и описанието на методите за анализ, посочени в член 31, първа алинея от Регламент (ЕО) № 479/2008 и описани в „Сборник с международните методи за анализ на вината и видовете мъст“ на ОIV, които са приложими за контрола на ограниченията и на изискванията, определени в нормативната уредба на Общността за производството на лозаро-винарски продукти.

Член 16

Отмяна

Регламенти (ЕИО) № 2676/90 и (ЕО) № 423/2008 се отменят.

Позоваванията на отменените регламенти и на Регламент (ЕО) № 1493/1999 се тълкуват като позовавания на настоящия регламент и се четат съобразно таблицата на съответствието, дадена в приложение V.

Член 17

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 август 2009 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 10 юли 2009 година.

За Комисията

Mariann FISCHER BOEL

Член на Комисията


(1)  ОВ L 148, 6.6.2008 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1

(3)  ОВ L 272, 3.10.1990 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 127, 15.5.2008 г., стр. 13.

(5)  ОВ L 253, 20.9.2008 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 7.


ПРИЛОЖЕНИЕ I А

РАЗРЕШЕНИ ЕНОЛОГИЧНИ ПРАКТИКИ И ОБРАБОТКИ

1

2

3

Енологична практика

Условия за употреба (1)

Гранични стойности за използване

1

Аериране или окисляване с газообразен кислород;

 

 

2

Термични обработки

 

 

3

Центрофугиране и филтриране със или без инертна филтрираща добавка

 

Възможното използване на добавка не трябва да оставя нежелани остатъци в обработвания продукт

4

Употреба на въглероден диоксид, наричан също така въгледвуокис, аргон или азот, самостоятелно или в комбинация помежду им, с цел да се създаде инертна атмосфера, в която продуктът да се обработва в защитена от въздуха среда

 

 

5

Използване на дрождени обвивки за винификация, сухи или във винена суспензия

Единствено за прясно грозде, за гроздова мъст, за частично ферментирала гроздова мъст, за частично ферментирала гроздова мъст от стафидирано грозде, за концентрирана гроздова мъст, за младо вино в процес на ферментация, както и за втората алкохолна ферментация на всички категории пенливи вина

 

6

За да се благоприятства развитието на дрождите, използване на едно или повече от следните вещества, евентуално придружени от инертна база от микрокристална целулоза:

 

 

добавяне на двуамониев фосфат или амониев сулфат

Единствено за прясно грозде, за гроздова мъст, за частично ферментирала гроздова мъст, за частично ферментирала гроздова мъст от стафидирано грозде, за концентрирана гроздова мъст, за младо вино в процес на ферментация, както и за втората алкохолна ферментация на всички категории пенливи вина

В съответната гранична стойност за употреба от 1 g/l (изразено в соли) (2) или от 0,3 g/l за втората ферментация на пенливите вина

добавка на амониев бисулфит.

Единствено за прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, получена от стафидирано грозде, концентрирана гроздова мъст, младо вино в процес на ферментация:

В съответната гранична стойност за употреба от 0,2 g/l (изразена в соли) (2) и в граничните стойности, предвидени в точка 7.

добавка на тиаминов дихлорхидрат

Единствено за прясно грозде, за гроздова мъст, за частично ферментирала гроздова мъст, за частично ферментирала гроздова мъст от стафидирано грозде, за концентрирана гроздова мъст, за младо вино в процес на ферментация, както и за втората алкохолна ферментация на всички категории пенливи вина

В граничната използвана стойност от 0,6 mg/l (изразена в тиамин) за всяка обработка.

7

Използване на серен анхидрид, наричан още серен двуокис, калиев бисулфит или калиев метабисулфит, наричан още калиев дисулфит или калиев пиросулфит

 

Гранични стойности (максимално количество в пуснат на пазара продукт), предвидени в приложение I Б

8

Десулфитиране чрез физични методи

Единствено за прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, получена от стафидирано грозде, концентрираната гроздова мъст, ректифицираната концентрирана гроздова мъст и младото вино в процес на ферментация

 

9

Обработка с активен въглен за енологична употреба

Единствено за гроздовата мъст и младите вина в процес на ферментация, ректифицираната концентрирана гроздова мъст и за белите вина

В граничната използвана стойност от 100 g сух продукт на hl

10

Избистряне с едно или повече от следните вещества за енологична употреба:

ядивен желатин,

белтъчни вещества от растителен произход, получени от пшеница или грах,

рибен клей,

калиев казеин и калиев казеинат,

яйчен албумин,

бентонит,

силициев диоксид във формата на гел или колоидален разтвор,

каолин,

танин,

пектолитни ензими,

ензимни заготовки на бетаглюнази

Условия за употреба на бетаглюнази, предвидени в допълнение 1

 

11

Използване на сорбинова киселина под формата на калиев сорбат

 

Максимално количество сорбинова киселина в обработвания пуснат на пазара продукт: 200 mg/l

12

Използване на L(+) винена киселина, L-ябълчена киселина, D, L-ябълчена киселина или млечна киселина за повишаване на киселинното съдържание

Условия и гранични стойности, предвидени в приложение V, точки В и Г към Регламент (ЕО) № 479/2008 и в членове 11 и 13 от настоящия регламент.

Спецификации за L(+) винена киселина, предвидени в допълнение 2, параграф 2

 

13

Използване на едно или повече от следните вещества с цел намаляване на киселинното съдържание:

неутрален калиев тартрат,

калиев бикарбонат,

калциев карбонат, който може да съдържа малки количества двойна калциева сол на L (+) винена и L (–) ябълчена киселина,

калциев тартрат

L (+)-винена киселина,

хомогенен продукт на винена киселина и калциев карбонат в еднакви и фино пулверизирани пропорции

Условия и гранични стойности, предвидени в приложение V, точки В и Г към Регламент (ЕО) № 479/2008 и в членове 11 и 13 от настоящия регламент.

За L(+) винена киселина, съобразно условията, предвидени в допълнение 2

 

14

Добавяне на смола от алепски борове

Съобразно условията, предвидени в допълнение 3

 

15

Използване на препарати от клетъчни стени на дрожди

 

В граничната използвана стойност от 40 g/hl

16

Използване на поливинилполипиролидон

 

В граничната използвана стойност от 80 g/hl

17

Използване на млечнокисели бактерии

 

 

18

Добавяне на лизозим

 

В граничната използвана стойност от 500 mg/l (когато се добавя във виното и в мъстта, общото количество не трябва да надвишава 500 mg/l)

19

Добавяне на L-аскорбинова киселина

 

Максимално количество в обработвания пуснат на пазара продукт: 250 mg/l (3)

20

Използване на йонообменните смоли

Единствено за гроздова мъст, предназначена за получаване на концентрирана ректифицирана гроздова мъст и при условията, определени в допълнение 4

 

21

Използване в сухи вина от пресни, здрави и неразредени утайки, които съдържат дрожди, получени от скорошна винификация на сухо вино

За продуктите, установени в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, и 9, 15 и 16 на приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008

Количества, не по-големи от 5 % от обема на обработвания продукт

22

Барботаж с помощта на аргон или азот

 

 

23

Добавяне на въглероден диоксид

За частично ферментиралата гроздова мъст, използвана за пряка консумация от човека в непроменено състояние и продуктите, установени в точки 1, 7 и 9 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008

За негазираните вина максималното количество въглероден диоксид в обработваното пуснато на пазара вино е 3 g/l, а свръхналягането, дължащо се на въглеродния диоксид, трябва да е под 1 бар при температура от 20 °C

24

Добавяне на лимонена киселина с цел стабилизация на виното

За частично ферментиралата гроздова мъст, използвана за пряка консумация от човека в непроменено състояние и продуктите, установени в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008

Максимално количество в обработвания пуснат на пазара продукт: 1g/l

25

Добавяне на танини

За частично ферментиралата гроздова мъст, използвана за пряка консумация от човека в непроменено състояние и продуктите, установени в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008

 

26

Обработка:

на бели вина или на вина тип „розé“ с калиев фероцианид,

на червените вина с калциев фероцианид или с калциев фитат

За частично ферментиралата гроздова мъст, използвана за пряка консумация от човека в непроменено състояние и продуктите, установени в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008, при условията, установени в допълнение 5

За калциевия фитат, в граничната използвана стойност от 8 g/hl

27

Добавяне на метавинена киселина

За частично ферментиралата гроздова мъст, използвана за пряка консумация от човека в непроменено състояние и продуктите, установени в точки 1, 3, 4, 5 ,6, 7, 8, 9, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008

В граничната използвана стойност от 100 mg/l

28

Използване на арабска гума

За частично ферментиралата гроздова мъст, използвана за пряка консумация от човека в непроменено състояние и продуктите, установени в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008

 

29

Използване на D, L-винена киселина, наричана още рацемична киселина, или на нейна неутрална калиева сол с цел утаяване на излишния калций

За частично ферментиралата гроздова мъст, използвана за пряка консумация от човека в непроменено състояние и продуктите, установени в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008 при условията, установени в допълнение 5

 

30

Използване на винени соли за подпомагане на утаяването:

калиев битартрат или калиев хидроген тартрат,

калциев тартрат

За частично ферментиралата гроздова мъст, използвана за пряка консумация от човека в непроменено състояние и продуктите, установени в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008

За калциевия тартрат, в граничната използвана стойност от 200 g/hl

31

Използване на меден сулфат или меден цитрат за отстраняване на недостатъци във вкуса или в миризмата на виното

За частично ферментиралата гроздова мъст, използвана за пряка консумация от човека в непроменено състояние и продуктите, установени в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008

В граничната използвана стойност от 1 g/hl и при условие че обработваният продукт не съдържа повече от 1 mg/l мед

32

Добавяне на карамел, по смисъла на Директива (ЕО) 94/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1994 година относно оцветители за влагане в храни (4), с цел подсилване на цвета

Единствено за ликьорните вина

 

33

Използване на пити чист парафин, напоени с алил изотиоцианат за създаване на стерилна атмосфера

Единствено за частично ферментиралата гроздова мъст, използвана за пряка консумация от човека в непроменено състояние и за виното.

Разрешено единствено в Италия, доколкото не е забранено от националното законодателство и единствено при съдовете, съдържащи повече от 20 литра

Във виното не трябва да има никакви следи от алил изотиоцианат

34

Добавяне на диметил дикарбонат (DMDC) във виното за гарантиране на микробиологичната му стабилизация

За частично ферментиралата гроздова мъст, използвана за пряка консумация от човека в непроменено състояние и продуктите, установени в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008 при условията, установени в допълнение 6

В граничната използвана стойност от 200 mg/l и остатъци, които не трябва да се отчитат във вино, което е пуснато на пазара

35

Добавяне на манопротеини от дрожди, за да се гарантира тартаратна и протеинова стабилност на виното

За частично ферментиралата гроздова мъст, използвана за пряка консумация от човека в непроменено състояние и продуктите, установени в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008

 

36

Обработка с електродиализа за стабилизиране на тартаратната стабилност на виното

За частично ферментиралата гроздова мъст, използвана за пряка консумация от човека в непроменено състояние и продуктите, установени в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008 при условията, установени в допълнение 7

 

37

Използване на уреаза за намаляване на нивото на уреята във виното

За частично ферментиралата гроздова мъст, използвана за пряка консумация от човека в непроменено състояние и продуктите, установени в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008 при условията, установени в допълнение 8

 

38

Използване на парчета дъбово дърво при производството и добиването на вина, включително за ферментацията на прясно грозде и гроздова мъст

Съобразно условията, предвидени в допълнение 9

 

39

Употреба:

на калциев алгинат, или

калиев алгинат;

Единствено за производството на всички категории пенливи и искрящи вина, получени чрез ферментация в бутилки и за които сепарацията на утайката е извършена чрез дегоржаж.

 

40

Частично намаляване на алкохолното съдържание на виното

Само за виното и при условията, посочени в допълнение 10

 

41

Използване на кополимери поливинилмидазол — поливинилпиролидон (PVI/PVP) с цел намаляване на съдържанието на мед, желязо и тежки метали

Съобразно условията, предвидени в допълнение 11

В граничната използвана стойност от 500 mg/l (когато се използва във виното и в мъстта, общата доза не трябва да надвишава от 500 mg/l)

42

Добавяне на карбоксиметилцелулоза (целулозна гума) за гарантиране на тартаратната стабилност

Единствено за виното и всички категории пенливи и искрящи вина

В граничната използвана стойност от 100 mg/l

43

Обработка с катионообменители за гарантиране на тартаратната стабилност на виното

За частично ферментиралата гроздова мъст, използвана за пряка консумация от човека в непроменено състояние и продуктите, установени в точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008 при условията, установени в допълнение 12

 


(1)  Освен ако е споменато изрично, описаната практика или обработка може да се използва за прясно грозде, за гроздова мъст, за частично ферментирала гроздова мъст, за частично ферментирала гроздова мъст от стафидирано грозде, за концентрирана гроздова мъст, за младо вино в процес на ферментация, за частично ферментирала гроздова мъст, използвана за пряка консумация от човека в непроменено състояние, за вино, за всички категории пенливи вина, за искрящи вина, за искрящи газирани вина, за ликьорни вина, за вина от стафидирано грозде и за вина от презряло грозде.

(2)  Тези амониеви соли могат да се използват и комбинирано до една обща прагова стойност от 1 g/l, без да се нарушава определените по-горе специфични прагови стойности от 0,3 g/l или 0,2 g/l.

(3)  Граничната използвана стойност е 250 mg/l за всяка обработка.

(4)  ОВ L 237, 10.9.1994 г., стр. 13.

Допълнение 1

Изисквания относно бетаглюконазата

1.

Международно кодифициране на бетаглюконазите: E.C. 3-2-1-58

2.

Бета-глюкан хидролаза (разгражда глюкана на благородната плесен Botrytis cinerea)

3.

Произход: Trichoderma harzianum

4.

Област на приложение: разграждане на бета-глюкани, намиращи се във вината, по-специално онези от тях, които произхождат от грозде, обхванато от благородната плесен Botrytis cinerea

5.

Максимално използвано количество: 3 g ензимен препарат, съдържащ 25 % органична материя в състояние на суспензия (TOS) на хектолитър

6.

Спецификации относно химическата и микробиологичната чистота:

Загуба при изсушаване

Под 10 %

Тежки метали

Под 30 ppm

Pb:

Под 10 ppm

As:

Под 3 ppm

Общи колиформени:

Няма

Escherichia coli

Няма в проба от 25 g

Salmonella spp:

Няма в проба от 25 g

Общи аеробни зародиши:

Под 5 x 104 зародиши/g

Допълнение 2

L (+)-винена киселина

1.

Използването на винена киселина, чиято употреба за намаляване на киселинното съдържание е предвидена в приложение I А, точка 13, се разрешава само за продуктите:

 

които са произведени от сортовете лози Elbling и Riesling и

 

които са получени от грозде, събрано в следните лозарски райони на северната част на лозарска зона A:

Ahr,

Rheingau,

Mittelrhein,

Mosel,

Nahe,

Rheinhessen,

Pfalz,

Moselle luxembourgeoise.

2.

Винената киселина, чиято употреба е предвидена в точки 12 и 13 от настоящото приложение, известна още като L(+) винена киселина, трябва да бъде от земеделски произход, по-специално — извлечена от лозаро-винарски продукти. Тя трябва и да отговаря на критериите за чистота, установени в Директива 2008/84/ЕО.

Допълнение 3

Смола от алепски бор

1.

Смола от алепски бор, чиято употреба е предвидена в приложение I А, точка 14, може да бъде използвана за производство само на вино „retsina“. Тази енологична практика може да бъде прилагана само:

а)

на географската територия на Гърция;

б)

като се използва гроздова мъст от сортове грозде, производствени области и лозарски области, които са определени в гръцките разпоредби, в сила от 31 декември 1980 г.,

в)

чрез добавяне на 1 000 грама или по-малко от смолата на хектолитър от използвания продукт преди ферментация или където действителното алкохолно съдържание не надвишава една трета от общото алкохолно съдържание по време на ферментация.

2.

Гърция уведомява Комисията предварително, ако възнамерява да измени разпоредбите, посочени в параграф 1, буква б). Ако Комисията не отговори в рамките на два месеца от това уведомяване, Гърция може да въведе планираните изменения.

Допълнение 4

Йонообменни смоли

1. Йонообменните смоли, които могат да бъдат използвани в съответствие с приложение I А, точка 20 са стирен и дивинилбензен кополимери, съдържащи групи сулфонова киселина или амониеви групи. Те трябва да бъдат съобразени с предписанията на Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета (1) и с националните и общностни разпоредби, приети в прилагане на последния. Освен това, когато се изпитват чрез метода за анализ, установен в параграф 2, те не трябва да губят повече от 1 mg/l от органичното вещество в никой от изброените разтворители. Те трябва да бъдат регенирирани с разрешените вещества за използване при производството на хранителните продукти.

Тези смоли могат да бъдат използвани само под надзор на енолог или техник и в инсталации, одобрени от органите на държавата-членка, на чиято територия те се използват. Тези органи установяват задълженията и отговорността на одобрените енолози и техници.

2. Метод за анализ за определяне на загубата на органични вещества от йонообменните смоли:

1.   ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ

Определяне на загубите на органична материя от йонообменните смоли.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Загуби на органична материя при йонообменните смоли. Загуби, определени според описания по-долу метод.

3.   ПРИНЦИП

Екстрахиращите разтворители се прекарват през приготвени за целта смоли и теглото на екстрахираната органична материя се определя чрез гравиметрия.

4.   РЕАГЕНТИ

Всички реагенти трябва да бъдат с чистота за анализ.

Екстрахиращи разтворители.

4.1.   Дестилирана вода или дейонизирана вода или вода с еквивалентна степен на чистота.

4.2.   Приготвя се 15 % v/v етанол, като се смесват 15 обемни части чист етанол с 85 обемни части вода (т. 4.1).

4.3.   Приготвя се оцетна киселина 5 % m/m, като се смесват пет тегловни части ледена оцетна киселина с 95 тегловни части вода (т. 4.1).

5.   ОБОРУДВАНЕ

5.1.   Колони за йонообменна хроматография.

5.2.   Цилиндрични епруветки с вместимост два литра.

5.3.   Плоски изпарителни ванички, издържащи на температура до 850 °C в муфелна пещ.

5.4.   Сушилен шкаф с устройство за термостатен контрол, регулиран на около 105 ± 2 °C.

5.5.   Муфелна пещ с устройство за термостатен контрол, регулирана на 850 ± 25 °C.

5.6.   Аналитична везна с точност до 0,1 милиграма.

5.7.   Изпарител, нагревателна плоча или изпарител с инфрачервени лъчи.

6.   ПРОЦЕДУРА

6.1.   Към всяка от трите колони за йонообменна хроматография (точка 5.1) се добавят 50 милилитра от йонообменната смола, която ще бъде тествана, след като е измита и обработена в съответствие със спецификациите на производителя относно смолите, предназначени да бъдат използвани в сектора на хранителните продукти.

6.2.   При анионните смоли, екстрахиращите разтворители (точки 4.1, 4.2 и 4.3) се прекарват поотделно през подготвените за тази цел колони (точка 6.1) при дебит от 350 до 450 милилитра на час. Всеки път първият литър от елюата се изхвърля, а следващите два литра се събират в градуирани епруветки (точка 5.2). При катионните смоли през подготвените за тази цел колони се прекарват само двата разредителя, посочени в точки 4.1 и 4.2.

6.3.   Всеки от трите елюата се изпарява върху загряваща пластина или с помощта на изпарител с инфрачервени лъчи (точка 5.7) в плоска изпарителна ваничка (точка 5.3), която предварително е изчистена и претеглена (m0). Ваничките се поставят в сушилен шкаф (точка 5.4) и се сушат до достигане на постоянно тегло (m1).

6.4.   След като се запише теглото на така изсушената ваничка (точка 6.3), тя се поставя в муфелна пещ (точка 5.5) и се обгаря до получаване на постоянно тегло (m2).

6.5.   Определя се екстрахираната органична материя (точка 7.1). Ако резултатът е повече от 1 милиграм на литър, се извършва контролно изпитание с помощта на реактиви и теглото на екстрахираната органична материя се преизчислява.

Контролното изпитание се извършва, като се повтарят операциите, посочени в точки 6.3 и 6.4, но се използват два литра екстрахиращ разтворител, което дава стойности за теглото m3 и m4, съответстващи на точки 6.3 и 6.4.

7.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

7.1.   Формула и изчисляване на резултатите.

Теглото на екстрахираната от йонообменните смоли органична материя, изразено в милиграми на литър, се определя по следната формула:

500 (m1 — m2)

в която m1 и m2 се изразени в грамове.

Коригираното тегло на екстрахираната от йонообменните смоли органична материя, изразено в милиграми на литър, се определя по следната формула:

500 (m1 — m2 — m3 + m4)

в която m1, m2, m3 и m4 се изразени в грамове.

7.2.   Разликата между резултатите от две успоредни измервания, осъществени върху една и съща проба, не трябва да надвишава 0,2 милиграма на литър.


(1)  ОВ L 338, 13.11.2004 г., стр. 4.

Допълнение 5

Калиев фероцианид (жълта кръвна сол)

Калциев фитат

D,L-винена киселина

Калиев фероцианид и калциен фитат, чието използване е предвидено в приложение I А, точка 26, или използването на D,L-винена киселина, предвидено в приложение I А, точка 29, може да бъде използвана само под надзор на енолог или техник, одобрен от органите на държавата-членка, на чиято територия се извършва обработката, като степента на неговата отговорност се определя при необходимост от съответната държава-членка.

След обработка с калиев фероцианид или калциев фитат виното трябва да съдържа следи от желязо.

Контролът върху използването на продуктите, посочени в първа алинея, се урежда от разпоредбите, приети от държавите-членки.

Допълнение 6

Изисквания към диметилдикарбонат

ОБЛАСТ НА ПРИЛАГАНЕ

Диметилдикарбонат може да се добавя към виното със следната цел: микробиологична стабилизация на бутилирано вино, съдържащо подлежаща на ферментация захар.

ИЗИСКВАНИЯ

добавянето трябва да се извърши малко преди бутилирането, определено като предлагане на дадения продукт за търговски цели в съдове с номинален обем от 60 литра или по-малко,

обработката може да се прилага само за вина със съдържание на захар, равно или по-голямо от 5 g/l,

използваният продукт трябва да отговаря на критериите за чистота, определени в Директива 2008/84/ЕО,

тази обработка трябва да бъде вписана в регистъра, посочен в член 112, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 479/2008.

Допълнение 7

Изисквания относно обработката с електродиализа

Тази обработка има за цел постигане на стабилизация на винения камък спрямо калиевия хидроген тартрат и калциевия тартрат (и други соли на калция) чрез екстрахиране на йони за намаляване на пренаситеността им във виното под въздействие на електрическо поле с помощта от една страна на мембрани, пропускащи само аниони, и от друга страна, на мембрани, пропускащи само катиони.

1.   ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО МЕМБРАНИТЕ

1.1.   Мембраните са разположени последователно в система тип „филтър-преса“ или във всяка друга подходяща система, която определя отделенията за обработка (вино) и за концентриране (отпадна вода).

1.2.   Мембраните, пропускащи катиони, трябва да бъдат адаптирани за екстракция само на катиони, и по-специално на катионите: K+, Ca++.

1.3.   Мембраните, пропускащи аниони, трябва да бъдат адаптирани за екстракция само на аниони, и по-специално на тартратни аниони.

1.4.   Мембраните не трябва да предизвикват прекомерни изменения във физикохимичния състав и на сетивните характеристики на виното. Те трябва да отговарят на следните изисквания:

те трябва да са произведени съгласно добрите производствени практики на базата на вещества, които са разрешени за производство на пластмасови материали, предназначени да влизат в контакт с хранителните продукти, фигуриращи в приложение II към Директива 2002/72/ЕО на Комисията (1),

потребителят на инсталацията за електродиализа трябва да докаже, че използваните мембрани притежават описаните по-горе характеристики, и че операциите по заменянето им са извършени от специализиран персонал;

те не трябва да отделят никакви вещества в количество, което може да представлява заплаха за здравето на хората или да повлияе на вкуса или мириса на хранителните продукти, и трябва да отговарят на критериите, предвидени в Директива 2002/72/ЕО;

тяхното използване не трябва да предизвиква взаимодействие между съставките на мембраната и на виното, които биха могли да предизвикат образуване в обработвания продукт на нови съединения, които могат да имат токсичен характер.

Стабилността на новите мембрани за електродиализа трябва да се установява със симулатор, който има физикохимичния състав на виното за изследване на евентуална миграция на някои вещества, получени от мембрани за електродиализа.

Препоръчва се следният метод на изследване:

Симулаторът е водно-спиртен разтвор, който е буфериран спрямо pH и проводимостта на виното. Той има следния състав:

чист етанол 11 л,

калиев хидроген тартрат: 380 g,

калиев хлорид: 60 g,

концентрирана сярна киселина: 5 ml,

дестилирана вода: количество, необходимо за достигане до 100 l.

Този разтвор се използва за изпитванията за миграция в затворен кръг чрез стек за електродиализа под напрежение (1 волт/клетка), с използване на 50 l/m2 анионни и катионни мембрани, до достигане на 50 % деминерализиране на разтвора. Веригата на елюата се активира чрез разтвор от 5 g/l калиев хлорид. Мигриращите вещества се анализират в симулатора и в оттока от електродиализата.

Органичните молекули, които влизат в състава на мембраната и които биха могли да мигрират в обработвания разтвор, трябва да се определят количествено. За всяка от тези съставки се извършва специално количествено определяне от оторизирана лаборатория. Съдържанието в симулатора на всички количествено определени съединения трябва да бъде общо под 50 g/l.

Принципно общите правила за проверките на материалите, които са в контакт с хранителните продукти, трябва да се прилагат в случая с тези мембрани.

2.   ИЗИСКВАНИЯ, ПРИЛАГАНИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МЕМБРАНИ

Двойката мембрани, приложими към обработката на тартаратната стабилност на виното с електродиализа, се определя така че да бъдат спазени следните условия:

намаляването на pH на виното да не надвишава 0,3 единици pH,

намаляването на летливите киселини да бъде под 0,12 g/l (2 mеq (милиеквивалента), изразени в оцетна киселина),

обработката чрез електродиализа не трябва да повлиява на нейонните съставки на виното, по-специално полифенолите и полизахаридите,

дифузията на малки молекули, като тези на етанола, трябва да е редуцирана и да не предизвиква намаляване на алкохолния градус на виното с повече от 0,1 об. %,

съхраняването и почистването на тези мембрани трябва да бъде извършвано съгласно приетите методи и с вещества, чието използване е разрешено при приготвянето на хранителни продукти,

мембраните се маркират така, че да може да се контролира спазването на поредността им в стека,

използваната апаратура се управлява от командно-контролна система, която отчита нестабилността, присъща на всяко вино, така че да се елиминира само пренасищането с калиев хидроген тартрат и калциеви соли,

прилагането на обработката се ръководи от енолог или квалифициран специалист.

Тази обработка трябва да бъде вписана в регистъра, посочен в член 112, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 479/2008.


(1)  ОВ L 220, 15.8.2002 г., стр. 18.

Допълнение 8

Изисквания относно уреазата

1.

Международно кодифициране на уреазата: EC 3-5-1-5, CAS №: 9002-13-5.

2.

Дейност: уреаза (активна в кисела среда), разгражда уреята на амоняк и въглероден диоксид. Обявената активност е минимум 5 единици на милиграм, като 1 единица е равна на количеството ензим, което освобождава един μмол NH3 на минута при 37 °C от 5 g/l концентрат на урея (при pH4).

3.

Произход: Lactobacillus fermentum.

4.

Област на приложение: разграждане на уреята във вината, предназначени за продължително стареене, когато началната концентрация на урея надвишава 1 милиграма на литър.

5.

Максимално използвано количество: 75 милиграма ензимен препарат на литър обработвано вино, като не трябва да се надвишават 375 единици уреаза на литър вино. В края на обработката всяка остатъчна ензимна дейност трябва да се прекрати чрез филтрация на виното (диаметър на порите, по-малък от 1 μм).

6.

Спецификации относно химическата и микробиологичната чистота:

Загуба при изсушаване

Под 10 %

Тежки метали

Под 30 ppm

Pb

Под 10 ppm

As

Под 2 ppm

Общи колиформени:

Няма

Salmonella spp:

Няма в проба от 25 g

Общи аеробни зародиши

Под 5 × 104 зародиши/g

Уреазата, използвана за обработка на виното, трябва да бъде произвеждана при условия, сходни с условията относно уреазата, предмет на становището на Научния комитет по храните от 10 декември 1998 г.

Допълнение 9

Изисквания за парчетата дъбово дърво

ЦЕЛ, ПРОИЗХОД И ОБЛАСТ НА ПРИЛАГАНЕ

Парчетата дъбово дърво се използват при производството и добиването на вина, включително за ферментацията на прясно грозде и гроздова мъст и за внасянето във виното на някои съставни характеристики, присъщи на дъбовото дърво.

Парчетата дъбово дърво трябва да произлизат изключително от видовете Quercus.

Парчетата дъбово дърво се оставят в естественото им състояние или се затоплят до лека, средна или висока степен, но не бива да се претърпели горене, включително повърхностно, не бива да са въглищни, нито да са трошливи на допир. Те не трябва да са претърпели други химични, ензимни или физични обработки, освен нагряването. Към тях не трябва да се добавя какъвто и да е било продукт, предназначен да увеличи тяхната естествена ароматизираща способност или техните извлечими фенолни съединения.

ЕТИКЕТИРАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНИЯ ПРОДУКТ

Етикетът трябва да отбелязва произхода на ботаническия вид или видове дъб и интензивността на евентуалното нагряване, условията на съхранение и указанията за безопасност.

РАЗМЕРИ

Размерите на дървените частици трябва да са такива, че поне 95 % от теглото им да бъдат задържани от ситото, чиито отвори са 2 mm (или светло сечение на сито № 9).

ЧИСТОТА

Парчетата дъбово дърво не трябва да отделят вещества в концентрации, които биха предизвикали евентуални рискове за здравето.

Тази обработка трябва да бъде вписана в регистъра, посочен в член 112, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 479/2008.

Допълнение 10

Изисквания за обработката за частично намаляване на алкохолното съдържание на виното

Тази обработка има за цел да се получи вино с частично намалено алкохолно съдържание чрез отстраняване на част от алкохола (етанола) във виното посредством техники за физическо отделяне.

Изисквания

Обработваните вина не трябва да имат органолептични недостатъци и трябва да бъдат годни за пряка консумация от човека.

Отстраняването на алкохола във виното не може да се прилага, ако върху някой от лозаро-винарските продукти, употребявани при производството на съответното вино, се използва една от манипулациите по обогатяване, предвидени в приложение V към Регламент (ЕО) № 479/2008.

Намаляването на действителното алкохолно съдържание по обем не може да надвишава 2 % об. и действителното алкохолно съдържание по обем на крайния продукт трябва да е съобразено с това, което е определено в точка 1, втора алинея, буква а) към приложение IV от Регламент (ЕО) № 479/2008.

Прилагането на обработката се възлага на енолог или квалифициран специалист.

Тази обработка трябва да бъде вписана в регистъра, посочен в член 112, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 479/2008.

Държавите-членки могат да предвидят тази обработка да стане предмет на декларация към компетентните органи.

Допълнение 11

Изисквания за обработката за кополимерите PVI/PVP

Тази обработка цели намаляването на извънредно завишените концентрации на метали и предотвратяването на недостатъците, причинени от твърде повишеното съдържание, например на желязо, посредством добавянето на кополимери, които поглъщат тези метали.

Изисквания

добавяните към виното кополимери трябва да бъдат отстранявани чрез филтрация най-късно два дни след добавянето, като се прилага принципът на предпазните мерки.

При мъстта кополимерите трябва да се добавят най-рано два дни преди филтрацията.

Прилагането на обработката се възлага на енолог или квалифициран специалист.

Използваните кополимери адсорбенти трябва да са съобразени с изискванията на Международния енологичен кодекс на ОIV, по-специално за максималните гранични стойности за съдържание на мономери (1).


(1)  Обработката с кополимери PVI/PVP може да се използва само след определянето и публикацията на спецификациите за чистота и идентичност на разрешените кополимери в Международния енологичен кодекс на OIV.

Допълнение 12

Изисквания за обработка с катионообменители за гарантиране на тартаратната стабилност на виното

Тази обработка има за цел постигане на стабилизация на винения камък спрямо калиевия хидроген тартрат и калциевия тартрат (и други соли на калция).

Изисквания

1.

Обработката трябва да обхваща само отстраняването на излишните катиони.

Виното се обработва със студ предварително.

Само малка част от виното, необходима за постигането на стабилност, се обработва с катионообменители.

2.

Обработката се провежда върху смоли катионообменители, регенерирани киселинно.

3.

Всички манипулации се ръководят от енолог или квалифициран специалист. Обработката трябва да бъде вписана в регистъра, посочен в член 112, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 479/2008.

4.

Катионните смоли трябва да бъдат съобразени с предписанията на Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета (1) и с националните и общностните разпоредби, приети в прилагане на последния и да отговарят на изискванията от аналитичен характер, посочени в допълнение 4 към настоящия регламент. Използването им не трябва да предизвиква прекомерни изменения във физикохимичния състав и в сетивните характеристики на виното и да се съобразяват с граничните стойности, определени в точка 3 на монографията „Смоли катионообменители“ на Международния енологичен кодекс на Международната организация по лозята и виното.


(1)  ОВ L 338, 13.11.2004 г., стр. 4.


ПРИЛОЖЕНИЕ I—Б

ГРАНИЧНИ СТОЙНОСТИ ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА СЕРЕН ДИОКСИД ВЪВ ВИНАТА

А.   СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕРЕН ДИОКСИД ВЪВ ВИНАТА

1.

Общото съдържание на серен диоксид във вината, различни от пенливи и ликьорни вина не може да надвишава, при пускането им за пряка консумация от човека:

а)

150 mg на литър за червените вина;

б)

200 mg на литър за белите и вината тип „розé“.

2.

Независимо от параграф 1, букви а) и б), максималната гранична стойност на съдържанието на серен диоксид по отношение на вината със съдържание на захар, изразена в сумата от глюкоза и фруктоза, равна или по-висока от 5 g на литър, достига до:

а)

200 mg на литър за червените вина и

б)

250 милиграма на литър за белите вина и вината тип „розé“;

в)

300 mg на литър за:

вината, които притежават правото за обозначението „Spätlese“ съгласно разпоредбите на Общността;

белите вина, които имат право на следните защитени наименования за произход: Bordeaux supérieur, Graves de Vayres, Côtes de Bordeaux-Saint-Macaire, Premières Côtes de Bordeaux, Côtes de Bergerac, Haut Montravel, Côtes de Montravel, Gaillac, Rosette и Savennières;

белите вина, които имат право на защитените наименования за произход Allela, Navarra, Penedès, Tarragona и Valencia, и вината, които имат право на защитено наименование за произход от Comunidad Autónoma del Pais Vasco и са обозначени с „vendimia tardia“;

сладките вина, които имат право на защитено наименование за произход „Binissalem-Mallorca“;

вината от Обединеното кралство, произведени съобразно британското законодателство, когато съдържанието на захар е по-високо от 45 g/l;

вината от Унгария със защитено наименование за произход „Tokaji“ и с наименованието според унгарското законодателство „Tokaji édes szamorodni“ или „Tokaji szàraz szamorodni“;

вината, които имат право на защитените наименования за произход: Loazzolo, Alto Adige и Trentino, обозначени с едно от наименованията или с наименованията: „passito“ или „vendemmia tardiva“;

вината, които имат право на защитеното наименование за произход: „Colli orientali del Friuli“, обозначено с наименованието „Picolit“,

вината, които имат право на защитеното наименование за произход Moscato di Pantelleria naturale и Moscato di Pantelleria;

вината от Чешката република, които имат право на наименованието „pozdní sběr“;

вината от Словакия, които имат право на защитено наименование за произход и носят обозначението „neskorý zber“ и словашките токайски вина, които имат право на защитеното наименование за произход „Tokajské samorodné suché“ или „Tokajské samorodné sladké“;

вината от Словения, които имат право на защитено наименование за произход и носят обозначението „vrhunsko vino ZGP — pozna trgatev“;

следните бели вина с географско указание, когато общото алкохолно съдържание по обем е по-голямо от 15 об. % и съдържанието на захар надвишава 45 g/l:

Vin de pays de Franche-Comté,

Vin de pays des coteaux de l’Auxois,

Vin de pays de Saône-et-Loire,

Vin de pays des coteaux de l’Ardèche,

Vin de pays des collines rhodaniennes,

Vin de pays du comté Tolosan,

Vin de pays des côtes de Gascogne,

Vin de pays du Gers,

Vin de pays du Lot,

Vin de pays des côtes du Tarn,

Vin de pays de la Corrèze,

Vin de pays de l’Ile de Beauté,

Vin de pays d’Oc,

Vin de pays des côtes de Thau,

Vin de pays des coteaux de Murviel,

Vin de pays du Val de Loire,

Vin de pays de Méditerranée,

Vin de pays des comtés rhodaniens,

Vin de pays des côtes de Thongue,

Vin de pays de la Côte Vermeille;

сладки вина от Гърция, чието общо алкохолно съдържание по обем надвишава или е равно на 15 об. % и съдържанието на захар надвишава или е равно на 45 g/l и които имат право на едно от следните защитени географски указания:

Τοπικός Οίνος Τυρνάβου (регионално вино от Tyrnavos)

Αχαϊκός Τοπικός Οίνος (регионално вино от Ahaia)

Λακωνικός Τοπικός Οίνος (регионално вино от Lakonia)

Τοπικός Οίνος Φλώρινας (регионално вино от Florina)

Τοπικός Οίνος Κυκλάδων (регионално вино от Cyclades)

Τοπικός Οίνος Αργολίδας (регионално вино от Argolida)

Τοπικός Οίνος Πιερίας (регионално вино от Pieria)

Αγιορείτικος Τοπικός Οίνος (регионално вино от планината Атон — регионално вино от Свещената планина);

сладки вина от Кипър, чието общо алкохолно съдържание по обем надвишава или е равно на 15 об. % и съдържанието на захар надвишава или е равно на 45 g/l и които имат право на защитеното наименование за произход Κουμανδαρία (Commandaria):

сладки вина от Кипър, получени от презряло грозде или от стафидирано грозде, чието общо алкохолно съдържание по обем надвишава или е равно на 15 об. % и съдържанието на захар надвишава или е равно на 45 g/l и които имат право на едно от следните защитени географски указания:

Τοπικός Οίνος Λεμεσός (регионално вино от Lemesos)

Τοπικός Οίνος Πάφος (регионално вино от Pafos)

Τοπικός Οίνος Λάρνακα(регионално вино от Larnaka)

Τοπικός Οίνος Λευκωσία (регионално вино от Lefkosia);

г)

350 mg на литър за:

вината, които притежават правото за обозначението „Auslese“ съгласно разпоредбите на Общността;

румънските бели вина, които имат право на едно от следните защитени наименования за произход: Murfatlar, Cotnari, Târnave, Pietroasa, Valea Călugărească;

вината от Чешката република, които имат право на наименованието „výběr z hroznů“;

вината от Словакия, които имат право на защитено наименование за произход и носят обозначението „výber z hrozna“ и словашките токайски вина, които имат право на защитеното наименование за произход „Tokajský másláš“ или „Tokajský forditáš“;

вината от Словения, които имат право на защитено наименование за произход и носят обозначението „vrhunsko vino ZGP — izbor“;

д)

400 mg на литър за:

вината, които имат право на обозначението „Beerenauslese“, „Ausbruch“, „Ausbruchwein“, „Trockenbeerenauslese“, „Strohwein“, „Schilfwein“ и „Eiswein“ съгласно разпоредбите на Общността;

белите вина, които имат право на следните защитени наименования за произход: Sauternes, Barsac, Cadillac, Cérons, Loupiac, Sainte-Croix-du-Mont, Monbazillac, Bonnezeaux, Quarts de Chaume, Coteaux du Layon, Coteaux de l'Aubance, Graves Supérieures, Sainte-Foy Bordeaux, Saussignac, Jurançon, освен ако наименованието не е придружавано от текста „sec“, Anjou-Coteaux de la Loire, Coteaux du Layon, придружавано от името на съответната община, Chaume, Coteaux de Saumur, Pacherenc du Vic Bilh, освен ако наименованието не е придружавано от текста „sec“, Alsace и Alsace grand cru, придружавани от текста „vendanges tardives“ или „sélection de grains nobles“;

сладките вина, произведени от презряло грозде, и сладките вина, произведени от стафидирано грозде с произход от Гърция, чието съдържание на остатъчна захар, изразено в захар, е равно или надвишава 45 g/l, и които имат право на едно от следните защитени наименования за произход: Σάμος (Samos), Ρόδος (Rhodes), Πατρα (Patras), Ρίο Πατρών (Rio Patron), Κεφαλονία (Céphalonie), Λήμνος (Limnos), Σητεία (Sitia), Σαντορίνη (Santorin), Νεμέα (Néméa), Δαφνές (Daphnès), и сладките вина, произведени от презряло грозде, и сладките вина, произведени от стафидирано грозде, които имат право на едно от следните защитени географски указания: Σιάτιστας (Siatista), Καστοριάς (Kastoria), Κυκλάδων (Cyclades), Μονεμβάσιος (Monemvasia), Αγιορείτικος (Планината Атон — Свещената планина);

вината от Чешката република, които имат право на обозначенията „výběr z bobulí“, „výběr z cibéb“, „ledové víno“ или „slámové víno“;

вината от Словакия, които имат право на защитено наименование за произход и носят обозначенията „bobuľový výber“, „hrozienkový výber“, „cibébový výber“, „ľadové víno“ или „slamové víno“ и словашките токайски вина, които имат право на защитените наименования за произход „Tokajský výber“, „Tokajská esencia“, „Tokajská výberová esencia“;

вината от Унгария, които имат право на защитено наименование за произход и които носят съобразно унгарското законодателство обозначението „Tokaji máslás“, „Tokaji fordítás“, „Tokaji aszúeszencia“, „Tokaji eszencia“, „Tokaji aszú“ или „Töppedt szőlőből készült bor“;

вината, които имат право на защитеното наименование за произход „Albana di Romagna“ с обозначението „passito“;

люксембургските вина, които имат право на защитено наименование за произход и които носят обозначенията „vendanges tardives“, „vin de glace“ или „vin de paille“;

белите вина, които имат правото да носят защитеното наименование за произход „Douro“, придружено от наименованието „colheita tardia“;

вината от Словения, които имат право на защитено наименование за произход и носят обозначенията: „vrhunsko vino ZGP — jagodni izbor“, или „vrhunsko vino ZGP — ledeno vino“, или „vrhunsko vino ZGP — suhi jagodni izbor“;

белите вина от Канада, които имат право да носят обозначението „Icewine“.

3.

Списъците на вината, получили защитено наименование за произход или защитено географско указание, които се намират в параграф 2, букви в), г) и д) могат да бъдат изменяни, когато условията за производство на съответните вина се изменят или тяхното географско указание или наименование за произход се промени. Държавите-членки предоставят предварително всички необходими технически данни за съответните вина, включително спецификациите, както и годишно произвежданите количества.

4.

Когато климатичните условия го налагат, Комисията може да вземе решение съобразно с процедурата, предвидена в член 113, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 479/2008 в определени лозарски зони на Общността съответните държави-членки да разрешават за вината, произведени на територията им, максималното съдържание на серния диоксид под 300 mg на литър, посочено в настоящата точка, да се увеличи максимум с 50 mg на литър. Случаите, в които държавите-членки могат да разрешават подобно увеличение, са посочени в приложение 1.

5.

Държавите-членки могат да прилагат по-строги разпоредби за вината, произведени на територията им.

Б.   СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕРЕН ДИОКСИД В ЛИКЬОРНИТЕ ВИНА

Общото съдържание на серен диоксид в ликьорните вина не може да надвишава, при пускането им за пряка консумация от човека:

150 mg на литър, когато съдържанието на захар е под 5 g на литър;

200 mg на литър, когато съдържанието на захар надвишава или е равно на 5 g на литър.

В.   СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕРЕН ДИОКСИД В ПЕНЛИВИТЕ ВИНА

1.

Общото съдържание на серен диоксид в пенливите вина не може да надвишава, при пускането им за пряка консумация от човека:

а)

185 милиграма на литър за всички категории качествени пенливи вина, и

б)

235 милиграма на литър за останалите пенливи вина.

2.

Когато климатичните условия го налагат, в някои лозарски зони на Общността, съответните държави-членки могат да разрешат за пенливите вина, посочени в параграф 1, букви а) и б), които се произвеждат на тяхната територия, максималното общо съдържание на серен двуокис да се повиши с максимум 40 mg на литър, при положение че вината, които ползват разрешението, не се изнасят извън съответните държави-членки.

Допълнение 1

Повишаване на максималното общо съдържание на серен диоксид в случаите, в които климатичните условия са го наложили

(Приложение I Б към настоящия регламент)

 

Година

Държава-членка

Лозарска(и) зона(и)

Вина, които са обект на настоящите разпоредби

1.

2000

Германия

Всички лозарски зони на немска територия

Всички вина, произведени от грозде от реколта 2000 г.

2.

2006

Германия

Лозарските зони на провинции Баден-Вюртемберг, Бавария, Хесен и Райнланд-Пфалц

Всички вина, произведени от грозде от реколта 2006 г.

3.

2006

Франция

Лозарските райони на департаментите Bas-Rhin и Haut-Rhin

Всички вина, произведени от грозде от реколта 2006 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ I В

ГРАНИЧНИ СТОЙНОСТИ ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЛЕТЛИВИ КИСЕЛИНИ ВЪВ ВИНАТА

1.

Съдържанието на летливи киселини не може да надвишава:

а)

18 meq на литър за частично ферментиралата гроздова мъст;

б)

18 meq на литър за бели вина и вината тип „розé“; или

в)

20 meq на литър за червените вина.

2.

Нивата, посочени в точка 1, се прилагат за:

а)

продуктите, получени от грозде, добито в Общността по време на производството му и при всички етапи на продажбата,

б)

за частично ферментиралата гроздова мъст и вината, които произхождат от трети страни, на всички етапи, още с влизането им на географската територия на Общността.

3.

Може да се предвидят дерогации спрямо точка 1 по отношение на:

а)

някои вина със защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ),

ако са преминали период на стареене поне в продължение на две години или

ако са били произведени по специални методи;

б)

вината с общо алкохолно съдържание, равно или надвишаващо 13 об. %.

Държавите-членки уведомяват за тези дерогации Комисията, която от своя страна съобщава тази информация на останалите държави-членки.


ПРИЛОЖЕНИЕ I Г

ГРАНИЧНИ СТОЙНОСТИ И УСЛОВИЯ ЗА ПОДСЛАЖДАНЕ НА ВИНАТА

1.

Подслаждането на вината се разрешава само ако се извършва посредством един или няколко от следните продукти:

а)

гроздова мъст,

б)

концентрирана гроздова мъст,

в)

ректифицирана концентрирана гроздова мъст.

Общото алкохолно съдържание по обем на съответното вино не може да се повишава с повече от 4 об. %.

2.

Подслаждането на вносните вина, предназначени за пряка консумация от човека и обозначени с географско наименование, се забранява на територията на Общността. Подслаждането на другите вносни вина се подчинява на същите условия като тези, приложими за вината, произведени в Общността.

3.

Подслаждането на вино със запазено наименование за произход може да бъде разрешено от дадена държава-членка единствено, ако се извършва:

а)

при спазване на условията и граничните стойности, определени в настоящото приложение;

б)

във вътрешността на района, откъдето произхожда съответното вино или от район в непосредствена близост.

Гроздовата мъст и концентрираната гроздова мъст, посочени в точка 1, трябва да произхождат от същия район като този на виното, за чието подслаждане са използвани.

4.

Подслаждането на вината се разрешава само по време на етапите на производство и на търговия на едро.

5.

Подслаждането на вината трябва да се извършва, като се спазват следните конкретни административни правила:

а)

Всяко физическо или юридическо лице, което има намерение да извърши операция по подслаждане, декларира това пред компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия ще бъде извършена операцията по подслаждане.

б)

Тези декларации се представят в писмена форма. Те трябва да стигнат до компетентния орган най-малко 48 часа преди деня, в който ще бъде извършена операцията.

в)

Въпреки това, когато предприятие извършва често или редовно операции по подслаждане, държавата-членка може да разреши да бъде подадена само една декларация, отнасяща се до няколко операции или определен период, до компетентния орган. Тази декларация се приема само при условие че предприятието води регистър на всяка операция по подслаждане и регистрира информацията, изисквана съгласно буква г).

г)

Декларациите включват следната информация:

обема и общото и действителното алкохолно съдържание на използваното вино;

обема и общото и действителното алкохолно съдържание на гроздовата мъст или обема и гъстотата на концентрираната гроздова мъст или на концентрираната ректифицирана гроздова мъст, която се добавя, в зависимост от случая;

общото и действителното алкохолно съдържание на виното след подслаждането.

Лицата, посочени в буква а), водят входящи и изходящи регистри за стоката, в които са посочени количествата на гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст или концентрирана ректифицирана гроздова мъст, които те държат за извършване на подслаждането.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

РАЗРЕШЕНИ ЕНОЛОГИЧНИ ПРАКТИКИ И ОГРАНИЧЕНИЯ, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПЕНЛИВИТЕ ВИНА, КЪМ ВИСОКОКАЧЕСТВЕНИТЕ ПЕНЛИВИ ВИНА И КЪМ ВИСОКОКАЧЕСТВЕНИТЕ АРОМАТИЗИРАНИ ПЕНЛИВИ ВИНА

А.   Пенливи вина

1.

За целите на настоящата точка, както и на точки Б и В от настоящото приложение:

а)

„тиражен ликьор“ е

продуктът, предназначен за добавяне към ферментационната смес за отнемане на пяната;

б)

„експедиционен ликьор“ е

продуктът, предназначен за добавяне към пенливи вина, за да им придаде особени вкусови характеристики.

2.

Експедиционният ликьор може да се състои единствено от:

захароза,

от гроздова мъст,

частично ферментирала гроздова мъст,

концентрирана гроздова мъст,

ректифицирана концентрирана гроздова мъст,

вино или

смесването им,

към които евентуално е добавен винен дестилат.

3.

Без да се нарушава разрешеното обогатяване в съответствие с Регламент (ЕО) № 479/2008 за съставките на ферментационната смес, забранява се всяко обогатяване на ферментационна смес.

4.

Въпреки това по отношение на районите и лозовите насаждения, за които е оправдано от техническа гледна точка, всяка държава-членка може да разрешава обогатяването на ферментационната смес на местата, където се произвежда пенливо вино при условие че:

а)

никоя от съставните части на ферментационната смес вече не е претърпявала обогатяване;

б)

посочените съставни части са извлечени единствено от грозде, събрано на нейна територия;

в)

обогатяването е извършено с една-единствена операция;

г)

следните гранични стойности не са превишени:

i)

3 об. % за ферментационната смес, включваща съставни части от лозарска зона А;

ii)

2 об. % за ферментационната смес, включваща съставни части от лозарска зона Б;

iii)

1,5 об. % за ферментационната смес, включваща съставни части от лозарска зона В;

д)

използваният метод е добавка на захароза, на концентрирана гроздова мъст или на ректифицирана концентрирана гроздова мъст.

5.

Добавянето на тиражен ликьор и експедиционен ликьор не се смятат нито за обогатяване, нито за подслаждане. Добавянето на тиражен ликьор не може до доведе до повишаване на общото алкохолно съдържание по обем на ферментационната смес с повече от 1,5 об. %. Това повишаване се измерва, като се изчисли отклонението между общото алкохолно съдържание по обем на ферментационната смес и общото алкохолно съдържание по обем на пенливото вино преди евентуалното добавяне на експедиционен ликьор.

6.

Добавянето на експедиционен ликьор се осъществява по начин, при който действителното алкохолно съдържание по обем на пенливите вина не се повишава с повече от 0,5 об. %.

7.

Забранява се подслаждането на ферментационната смес и нейните съставки.

8.

Освен възможните повишаване или намаляване на киселинното съдържание, практикувани съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 479/2008 относно съставките, ферментационната смес може да бъде предмет на повишаване или намаляване на киселинното съдържание. Повишаването или намаляването на киселинното съдържание на ферментационната смес взаимно се изключват. Повишаването на киселинното съдържание може да се осъществи единствено при гранична стойност от 1,50 g на литър, изразено като винена киселина, т.е. 20 meq на литър.

9.

През годините с изключителни климатични условия максималната гранична стойност от 1,50 g на литър, или 20 meq на литър, може да достигне до 2,50 g на литър, или 34 meq на литър, при условие че естествената киселинност на продуктите не е по-ниска от 3 g на литър, изразено във винена киселина — 40 meq на литър.

10.

Въглеродният диоксид, който се съдържа в пенливото вино, може да се получава единствено от ферментационната смес, от която е получено съответното вино.

Тази ферментация, освен ако се отнася за тази, която е предназначена за трансформиране на гроздето, гроздовата мъст или частично ферментиралата гроздова мъст направо във пенливо вино, може да се получи единствено при добавянето на тиражен ликьор. Тя може да се осъществява единствено в бутилки или в затворена бъчва.

Използването на въглероден диоксид при процедурата преливане от един съд в друг чрез противоналягане е разрешено, под контрола и при условие че налягането на въглеродния диоксид в пенливото вино не е повишено.

11.

По отношение на пенливите вина, различни от пенливите вина със защитено наименование за произход:

а)

тиражният ликьор, предназначен за тяхното производство, може да се състои единствено от:

от гроздова мъст,

частично ферментирала гроздова мъст,

концентрирана гроздова мъст,

ректифицирана концентрирана гроздова мъст или

захароза и вино;

б)

действителното алкохолно съдържание по обем, включително и съдържанието на алкохол в експедиционния ликьор, който може да се добави, е минимум 9,5 об.%.

Б.   Висококачествени пенливи вина

1.

Тиражният ликьор, предназначен за производството на висококачествено пенливо вино, може да съдържа единствено:

а)

захароза,

б)

концентрирана гроздова мъст,

в)

ректифицирана концентрирана гроздова мъст,

г)

гроздова мъст или частично ферментирала гроздова мъст или

д)

вино.

2.

Държавите-членки производители могат да определят всички допълнителни или по-строги характеристики или условия за производство и разпространяване на висококачествените пенливи вина, посочени в настоящия дял и произвеждани на територията им.

3.

Освен това в производството на висококачествените пенливи вина се прилагат правилата, посочени в:

точка А, параграфи от 1 до 10;

в точки В 3 за действителното алкохолно съдържание по обем, В 5 за минималното свръхналягане и точки В 6 и В 7 за минималните срокове за производствените процеси, без да се засягат на настоящата точка Б 4 г) по-долу.

4.

Относно висококачествените ароматизирани пенливи вина:

а)

освен ако е предвидена дерогация, те могат да се получат единствено чрез използване за образуване на ферментационна смес, предимно от гроздова мъст или частично ферментирала гроздова мъст, които са получени от сортове лози от списъка, посочен в допълнение 1. При все това висококачествените ароматизирани пенливи вина могат да бъдат произведени по традиционен начин чрез използване, в качеството им на елементи на ферментационната смес, на вина, получени от грозде от сорт „Prosecco“, набрано от районите Trentino — Alto Adige, Veneto и Friuli-Venezia Giulia;

б)

контролирането на ферментационния процес преди и след образуването на ферментационна смес, за да я направи пенлива, може да се осъществи чрез охлаждане или чрез други физични процеси;

в)

забранява се добавянето на експедиционен ликьор;

г)

продължителността на процеса на производство на висококачествени ароматизирани пенливи вина не може да бъде по-малка от месец.

В.   Пенливи вина и висококачествени пенливи вина със защитено наименование за произход

1.

Общото алкохолно съдържание по обем на ферментационната смес, предназначена за производството на висококачествени пенливи вина със защитено наименование за произход е минимум:

9,5 об. % в лозарските зони C III,

9 об. % в другите лозарски зони.

2.

Въпреки това ферментационната смес, предназначена за производството на качествени пенливи вина със защитено наименование за произход „Prosecco di Conegliano Valdobbiadene“ и „Montello e Colli Asolani“ и произведени само от един лозов сорт, може да има общо алкохолно съдържание по обем, не по-ниско от 8,5 об. %.

3.

Действителното алкохолно съдържание по обем на висококачествени пенливи вина със защитено наименование за произход, включително и съдържанието на алкохол в експедиционния ликьор, който може да се добави, е минимум 10 об. %

4.

Тиражният ликьор за пенливите вина и висококачествените пенливи вина със защитено наименование за произход може да съдържа единствено:

а)

захароза,

б)

концентрирана гроздова мъст,

в)

ректифицирана концентрирана гроздова мъст,

и

а)

гроздова мъст,

б)

частично ферментирала гроздова мъст,

в)

вино,

годни за производството на същото пенливо вино или същото висококачествено пенливо вино със защитено наименование за произход като това, към което се добавя тиражният ликьор.

5.

Чрез дерогация от точка 5, буква в) от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008 висококачествените пенливи вина със защитено наименование за произход в затворени съдове с капацитет под 25 cl могат да покажат минимално свръхналягане от 3 бара, когато се съхраняват при температура от 20 °С.

6.

Продължителността на производствения процес на висококачествените пенливи вина със защитено наименование за произход, включително стареенето в производственото предприятие, считано от началото на ферментацията, предназначена за постигане на пенливост на сместа, е не по-малка от:

а)

шест месеца, когато ферментацията, предназначена за постигане на пенливост, се извършва в затворена бъчва;

б)

девет месеца, когато ферментацията, предназначена за постигането на пенливост, се извършва в бутилка.

7.

Продължителността на ферментацията, предназначена за превръщането на ферментационната смес в пенлива и продължителността на престоя на тази смес във винената утайка са минимум, както следва:

90 дни,

30 дни, в случай че ферментацията се извършва в съдове, снабдени с приспособления за разклащане.

8.

Правилата, изброени в точки А, 1—10 и Б 2 се прилагат също за пенливите вина и висококачествените пенливи вина със защитено наименование за произход.

9.

Относно висококачествените ароматизирани пенливи вина със защитено наименование за произход:

а)

те могат да се получат единствено, като за образуването на ферментационна смес се използват предимно гроздова мъст или частично ферментирала гроздова мъст, получени от сортове лози от списъка, посочен в допълнение 1 и доколкото тези сортове са признати като годни за производството на висококачествени пенливи вина със защитено наименование за произход в района, чието наименование носят висококачествените пенливи вина със защитено наименование за произход. По изключение може да бъде произведено висококачествено ароматично пенливо вино със защитено наименование за произход, като за създаване на ферментационната смес се използват вина, получени от грозде от сорта лоза „Prosecco“, набрано в районите с наименования за произход „Conegliano-Valdobbiadene“ и „Montello e Colli Asolani“;

б)

контролирането на ферментационния процес преди и след образуването на ферментационна смес, за да я направи пенлива, може да се осъществи чрез охлаждане или чрез други физични процеси;

в)

забранява се добавянето на експедиционен ликьор;

г)

действителното алкохолно съдържание по обем на висококачествените ароматизирани пенливи вина със защитено наименование за произход не може да бъде под 6 об. %;

д)

общото алкохолно съдържание по обем на висококачествените ароматизирани пенливи вина със защитено наименование за произход не може да бъде под 10 об. %;

е)

висококачествените ароматизирани пенливи вина със защитено наименование за произход показват свръхналягане не по-ниско от 3 бара; когато са съхранявани в затворени съдове при температура 20 °С;

ж)

чрез дерогация от точка В 6 продължителността на процеса на производство на висококачествени ароматизирани пенливи вина със защитено наименование за произход не може да бъде по-малка от месец.

Допълнение 1

Списък на сортовете лози, чието грозде може да бъде използвано за създаване на ферментационна смес за висококачествени ароматизирани пенливи вина и висококачествени ароматизирани пенливи вина със защитено наименование за произход

 

Airén

 

Aleatico N

 

Alvarinho

 

Ασύρτικο (Assyrtiko)

 

Bourboulenc B

 

Brachetto N.

 

Busuioacă de Bohotin

 

Clairette B

 

Colombard B

 

Csaba gyöngye B

 

Cserszegi fűszeres B

 

Devín

 

Fernão Pires

 

Freisa N

 

Gamay N

 

Gewürztraminer Rs

 

Girò N

 

Γλυκερύθρα (Glykerythra)

 

Huxelrebe

 

Irsai Olivér B

 

Macabeu B

 

Всички видове Malvoisie

 

Mauzac blanc и rosé

 

Monica N

 

Μοσχοφίλερο (Moschofilero)

 

Müller-Thurgau B

 

Всички видове Muscat

 

Manzoni moscato

 

Nektár

 

Pálava B

 

Parellada B

 

Perle B

 

Piquepoul B

 

Poulsard

 

Prosecco

 

Ροδίτης (Roditis)

 

Scheurebe

 

Tămâioasă românească

 

Torbato

 

Touriga Nacional

 

Verdejo

 

Zefír B


ПРИЛОЖЕНИЕ III

РАЗРЕШЕНИ ЕНОЛОГИЧНИ ПРАКТИКИ И ОГРАНИЧЕНИЯ, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ЛИКЬОРНИТЕ ВИНА И КЪМ ЛИКЬОРНИТЕ ВИНА СЪС ЗАЩИТЕНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД ИЛИ ЗАЩИТЕНО ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ

А.   Ликьорни вина

1.

Продуктите, посочени в точка 3, буква в) от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008, които се използват за производството на ликьорни вина и на ликьорни вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание, могат да са били предмет единствено на енологични практики и обработки, посочени в Регламент (ЕО) № 479/2008 или в настоящия регламент.

2.

Все пак:

а)

повишаването на естественото алкохолно съдържание по обем може да е постигнато единствено от използването на продуктите, посочени в точка 3, букви д) и е) от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008 и,

б)

чрез дерогация на Испания се разрешава да позволи използването на калциев сулфат за испанските вина, обозначени с традиционното наименование „vino generoso“ или „vino generoso de licor“, когато тази практика е традиционна, и при условие че съдържанието на сулфат в така обработвания продукт не надвишава 2,5 g на литър, изразено в калиев сулфат. Така получените вина могат да бъдат подложени на допълнително повишаване на киселинното съдържание в максималната гранична стойност от 1,5 g на литър.

3.

Без да се нарушават по-строгите разпоредби, които държавите-членки могат да приемат за ликьорните вина и ликьорните вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание, произвеждани на територията им, за тези продукти са разрешение енологичните практики, посочени в Регламент (ЕО) № 479/2008 или в настоящия регламент.

4.

Разрешават се следните манипулации:

а)

подслаждането, при условие че е предмет на декларация и поддържане на регистри, когато използваните продукти не са подлагани на обогатяване чрез концентрирана гроздова мъст с помощта на:

концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст, при условие че повишаването на общото алкохолно съдържание по обем на съответното вино не е по-високо от 3 об. %,

концентрирана гроздова мъст, ректифицирана концентрирана гроздова мъст или частично ферментирала гроздова мъст, получена от пресовано грозде, за инспанското вино, обозначено с традиционното наименование „vino generoso de licor“, при условие че повишаването на общото алкохолно съдържание не е по-високо от 8 об. %,

концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст за ликьорните вина със защитено наименование за произход „Madeira“, при условие че повишаването на общото алкохолно съдържание по обем на съответното вино не е по-високо от 8 об. %;

б)

добавянето на алкохол, дестилат или спиртни напитки, посочени в точка 3, букви д) и е) от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008, за да се компенсират загубите, дължими на изпаряването по време на стареенето;

в)

стареенето в съдове, поставени при температура, не по-висока от 50 °С, за ликьорните вина със защитено наименование за произход „Madeira“.

5.

Сортовете лози, от които произхождат продуктите, посочени в точка 3, буква в) от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008, използвани за производството на ликьорните вина и ликьорните вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание, се избират измежду тези, които са посочени в член 24, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 479/2008.

6.

Естественото алкохолно съдържание по обем на продуктите, посочени в точка 3, буква в) от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008, използвани за производството на дадено ликьорно вино, различно от ликьорно вино със защитено наименование за произход или защитено географско указание, не може да бъде по-ниско от 12 об. %.

Б.   Ликьорни вина със защитено наименование за произход (разпоредби, различни от предвидените в точка А от настоящото приложение и по-специално относно ликьорните вина със защитено наименование за произход)

1.

Списъкът с ликьорните вина със защитено наименование за произход, чието производство се състои от използване на гроздова мъст или на смес от гроздова мъст и вино, посочени в точка 3, буква в), четвърто тире от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008, се намира в допълнение 1, част А от настоящото приложение.

2.

Списъкът с ликьорните вина със защитено наименование за произход, към които могат да бъдат добавени продуктите, посочени в точка 3, буква е), от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008, се намира в допълнение 1, част Б от настоящото приложение.

3.

Продуктите, посочени в точка 3, буква в) от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008, както и концентрираната гроздова мъст и частично ферментиралата гроздова мъст, получена от стафидирано грозде, посочени в точка 3, буква е), подточка iii) от същото приложение IV, използвани за производството на дадено ликьорно вино със защитено наименование за произход, трябва да произхождат от района, чието защитено наименование за произход носи съответното ликьорно вино.

Въпреки това по отношение на ликьорните вина със защитено наименование за произход „Málaga“ и „Jerez-Xérès-Sherry“, гроздовата мъст, концентрираната гроздова мъст и, в прилагане на точка Б 4 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 479/2008, частично ферментиралата гроздова мъст, получена от стафидирано грозде, посочена в точка 3, буква е), подточка iii) от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008, произхождащи от сорта лоза Pedro Ximénez, могат да произлизат от района „Montilla-Moriles“.

4.

Манипулациите, посочени в точки А 1 до А 4 от настоящото приложение, предназначени за получаване на ликьорно вино със защитено наименование за произход не могат да се извършват извън района, посочен в точка 3.

Въпреки това по отношение на ликьорното вино със защитено наименование за произход, за което наименованието „Porto“ e запазено за продукта, приготвян от грозде, добито в района с наименование „Dоuro“, допълнителното производство и процесът на стареене могат да се провеждат в горецитирания определен район или в района на Vila Nova на Gaia — Porto.

5.

Без да се засягат по-рестриктивните разпоредби, които могат да приемат държавите-членки за ликьорните вина със защитено наименование за произход, произвеждани на тяхната територия:

а)

естественото алкохолно съдържание по обем на продуктите, използвани за производството на дадено ликьорно вино със защитено наименование за произход, посочени в точка 3, буква в) от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008, не може да бъде по-ниско от 12 об. %. Въпреки това някои ликьорни вина със защитено наименование за произход, фигуриращи в един от списъците в допълнение 2, част А от настоящото приложение, могат да се добиват:

i)

или от гроздова мъст с естествено алкохолно съдържание по обем, което е равно поне на 10 об. %, ако се отнасят до ликьорни вина със защитено наименование за произход, получени чрез добавяне на спиртни напитки, получени чрез дестилация от вино или от гроздови джибри с наименование за произход и по възможност от същото стопанство;

ii)

или от гроздова мъст в процес на ферментация — или, по отношение на второто тире по-долу, от вино, — чието първоначално естествено алкохолно съдържание по обем е равно поне на:

11 об. % за ликьорните вина със защитено наименование за произход, получени чрез добавяне на неутрален алкохол, на винен дестилат с действително алкохолно съдържание по обем, не по-ниско от 70 об. % или на спиртна напитка от винен произход,

10,5 об. % за вината, получени от бяла гроздова мъст, фигуриращи в списък 3 на допълнение 2, част А,

9 об. % за португалските ликьорни вина със защитено наименование за произход „Madeira“ с традиционно производство и употреба в съответствие с националното законодателство, което специално го предвижда;

б)

списъкът на ликьорните вина със защитено наименование за произход, който има, чрез дерогация от точка 3, буква б) от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008, общо алкохолно съдържане по обем, по-ниско от 17,5 об. %, но не по-ниско от 15 об. %, като националното законодателство, приложимо за тях преди 1 януари 1985 г., го предвиждаше изрично, е изреден в допълнение 2, част Б.

6.

Специфичните традиционни наименования „οίνος γλυκύς φυσικός“, „vino dulce natural“, „vino dolce naturale“, „vinho doce natural“ са запазени за ликьорни вина със защитено наименование за произход:

получени от гроздовата реколта с поне 85 % сортове лози от списъка, фигуриращ в допълнение 3,

извлечени от мъст с първоначално съдържание на захар от минимум 212 грама на литър,

получени, без никакво друго обогатяване, от добавяне на алкохол, дестилат или спиртни напитки, посочени в точка 3, букви д) и е) от приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008

7.

Доколкото традиционните практики на производството го налагат, държавите-членки могат по отношение на ликьорните вина със защитено наименование за произход, произведени на територията им, да предвидят специфичното традиционно наименование „vin doux naturel“ да е запазено за ликьорните вина със защитено наименование за произход, които са:

произведени пряко от производители, извършващи прибирането на реколтата, при условие че произлизат изключително от тяхната реколта от Muscat, Grenache, Maccabéo или Malvoisie; въпреки това се допуска реколта, получена от парцели, които са засадени с гроздови сортове, различни от горепосочените четири, в границите на 10 % от общия брой лози;

получени в границата на добива на хектар от 40 hl гроздова мъст, посочена в приложение IV, точка 3, буква в), първо и четвърто тире от Регламент (ЕО) № 479/2008, като всяко надвишаване на този добив води до изгубване правото на ползване, за цялата реколта, на наименованието „vin doux naturel“,

получени от горецитираната гроздова мъст с първоначално съдържание на захар от минимум 252 g на литър,

получени, като се изключи всякакво друго обогатяване, чрез добавяне на алкохол от гроздов произход, който, изразен в чист алкохол, отговаря на минимум 5 % от обема на ползваната горепосочена гроздова мъст и максимум на по-ниската от двете пропорции, както следва:

или 10 % от обема на ползваната горецитирана гроздова мъст,

или 40 % от общото алкохолно съдържание по обем на крайния продукт, изразено като сбор от действителното алкохолно съдържание по обем и еквивалента на потенциалното алкохолно съдържание по обем, изчислено на основата на 1 об. % чист алкохол на 17,5 грама остатъчна захар на литър.

8.

Специфичното традиционно наименование „vino generoso“ е запазено за сухото ликьорно вино със защитено наименование за произход, изцяло или частично произведено „под покривка“ и:

получено от бяло грозде от сортовете Palomino de Jerez, Palomino fino, Pedro Ximénez, Verdejo, Zalema и Garrido Fino,

предлагано за консумация след средно две години стареене в дъбови бурета.

Производството „под покривка“, посочено в първа алинея, се приема като биологичен процес, който се появява по време на спонтанното развитие на покривката от характерни дрожди на свободната повърхност на виното след пълната алкохолна ферментация на мъстта и придава на продукта специфични аналитични и органолептични характеристики.

9.

Специфичното традиционно означение „vinho generoso“ се запазва за ликьорните вина със защитено наименование за произход „Porto“, „Madeira“, „Moscatel de Setúbal“ и „Carcavelos“ в съчетание със съответното наименование за произход.

10.

Специфичното традиционно наименование „vinho generoso de licor“ се запазва за ликьорните вина със защитено наименование за произход:

получени от „vinho generoso“, посочено в точка 8 или от вино „под покривка“, подходящо за получаване на такова „vinho generoso“, което е преминало през добавяне или на частично ферментирала гроздова мъст от пресовано грозде, или от концентрирана гроздова мъст,

предлагано за консумация след средно две години стареене в дъбови бурета.

Допълнение 1

Списък на ликьорните вина със защитено наименование за произход, за производството на които се прилагат специални правила

А.   СПИСЪК НА ЛИКЬОРНИТЕ ВИНА СЪС ЗАЩИТЕНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД, ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА КОИТО СЕ ИЗПОЛЗВА ГРОЗДОВА МЪСТ ИЛИ СМЕСТА ОТ ТОЗИ ПРОДУКТ С ВИНО

(Точка Б.1 от настоящото приложение)

ГЪРЦИЯ

Σάμος (Samos), Μοσχάτος Πατρών (Muscat de Patras), Μοσχάτος Ρίου Πατρών (Muscat Rion de Patras), Μοσχάτος Κεφαλληνίας (Muscat de Céphalonie), Μοσχάτος Ρόδου (Muscat de Rhodos), Μοσχάτος Λήμνου (Muscat de Lemnos), Σητεία (Sitia), Νεμέα (Nemée), Σαντορίνη (Santorini), Δαφνές (Dafnes), Μαυροδάφνη Κεφαλληνίας (Mavrodafne de Céphalonie), Μαυροδάφνη Πατρών (Mavrodafne de Patras)

ИСПАНИЯ

Ликьорни вина със защитено наименование за произход

Описание на продукта, установено от законодателството на Общността или на държавата-членка

Alicante

Moscatel de Alicante

Vino dulce

Cariñena

Vino dulce

Jerez-Xérès-Sherry

Pedro Ximénez

Moscatel

Malaga

Vino dulce

Montilla-Moriles

Pedro Ximénez

Moscatel

Priorato

Vino dulce

Tarragona

Vino dulce

Valencia

Moscatel de Valencia

Vino dulce

ИТАЛИЯ

Cannonau di Sardegna, Giró di Cagliari, Malvasia di Bosa, Malvasia di Cagliari, Marsala, Monica di Cagliari, Moscato di Cagliari, Moscato di Sorso-Sennori, Moscato di Trani, Masco di Cagliari, Oltrepó Pavese Moscato, San Martino della Battaglia, Trentino, Vesuvio Lacrima Christi.

Б.   СПИСЪК НА ЛИКЬОРНИТЕ ВИНА СЪС ЗАЩИТЕНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД, ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА КОИТО СЕ ИЗПОЛЗВА ДОБАВЯНЕТО НА ПРОДУКТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ IV, ТОЧКА 3, БУКВА Е) КЪМ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 479/2008

(Точка Б.2 от настоящото приложение)

1.   Списък на ликьорните вина със защитено наименование за произход, при производството на които се добавя винен алкохол или алкохол от сушено грозде, притежаващ алкохолно съдържание, равно или по-високо от 95 обемни процента и равно или по-ниско от 96 обемни процента

(Приложение IV, точка 3, буква е), ii), първо тире към Регламент (ЕО) № 479/2008)

ГЪРЦИЯ

Σάμος (Samos), Μοσχάτος Πατρών (Muscat de Patras), Μοσχάτος Ρίου Πατρών (Muscat Rion de Patras), Μοσχάτος Κεφαλληνίας (Muscat de Céphalonie), Μοσχάτος Ρόδου (Muscat de Rhodos), Μοσχάτος Λήμνου (Muscat de Lemnos), Σητεία (Sitia), Σαντορίνη (Santorini), Δαφνές (Dafnes), Μαυροδάφνη Πατρών (Mavrodafne de Patras), Μαυροδάφνη Κεφαλληνίας (Mavrodafne de Céphalonie).

ИСПАНИЯ

Condado de Huelva, Jerez-Xérès-Sherry, Manzanilla-Sanlúcar de Barrameda, Málaga, Montilla-Moriles, Rueda, Terra Alta.

КИПЪР

Κουμανδαρία (Commandaria)

2.   Списък на ликьорните вина със защитено наименование за произход, при производството на които се добавят спиртни напитки, получени чрез дестилация от вино или от гроздови джибри, притежаващи алкохолно съдържание, равно или по-високо от 52 обемни процента и по-ниско или равно на 86 обемни процента

(Приложение IV, точка 3, буква е), ii), второ тире към Регламент (ЕО) № 479/2008)

ГЪРЦИЯ

Μαυροδάφνη Πατρών (Mavrodafne de Patras), Μαυροδάφνη Κεφαλληνίας (Mavrodafne de Céphalonie), Σητεία (Sitia), Σαντορίνη (Santorini), Δαφνές (Dafnes), Νεμέα (Nemée).

ФРАНЦИЯ

Pineau des Charentes или Pineau charentais, Floc de Gascogne, Macvin du Jura.

КИПЪР

Κουμανδαρία (Commandaria).

3.   Списък на ликьорните вина със защитено наименование за произход, при производството на които се добавят спиртни напитки, получени чрез дестилация от сушено грозде, притежаващи алкохолно съдържание, равно или по-високо от 52 обемни процента и по-ниско от 94,5 обемни процента

(Приложение IV, точка 3, буква е), ii), трето тире към Регламент (ЕО) № 479/2008)

ГЪРЦИЯ

Μαυροδάφνη Πατρών (Mavrodafne de Patras), Μαυροδάφνη Κεφαλληνίας (Mavrodafne de Céphalonie).

4.   Списък на ликьорните вина със защитено наименование за произход, при производството на които се добавя частично ферментирала гроздова мъст от стафидирано грозде

(Приложение IV, точка 3, буква е), iii), първо тире към Регламент (ЕО) № 479/2008)

ИСПАНИЯ

Ликьорни вина със защитено наименование за произход

Описание на продукта, установено от законодателството на Общността или на държавата-членка

Jerez-Xérès-Sherry

Vino generoso de licor

Málaga

Vino dulce

Montilla-Moriles

Vino generoso de licor

ИТАЛИЯ

Aleatico di Gradoli, Giró di Cagliari, Malvasia delle Lipari, Malvasia di Cagliari, Moscato passito di Pantelleria

КИПЪР

Κουμανδαρία (Commandaria).

5.   Списък на ликьорните вина със защитено наименование за произход, при производството на които се добавя концентрирана гроздова мъст, получена чрез директно нагряване, която отговаря, като се изключи тази манипулация, на определението за концентрирана гроздова мъст

(Приложение IV, точка 3, буква е), iii), второ тире към Регламент (ЕО) № 479/2008)

ИСПАНИЯ

Ликьорни вина със защитено наименование за произход

Описание на продукта, установено от законодателството на Общността или на държавата-членка

Alicante

 

Condado de Huelva

Vino generoso de licor

Jerez-Xérès-Sherry

Vino generoso de licor

Málaga

Vino dulce

Montilla-Moriles

Vino generoso de licor

Navarra

Moscatel

ИТАЛИЯ

Marsala.

6.   Списък на ликьорните вина със защитено наименование за произход, при производството на които се добавя концентрирана гроздова мъст

(Приложение IV, точка 3, буква е), iii), трето тире към Регламент (ЕО) № 479/2008)

ИСПАНИЯ

Ликьорни вина със защитено наименование за произход

Описание на продукта, установено от законодателството на Общността или на държавата-членка

Málaga

Vino dulce

Montilla-Moriles

Vino dulce

Tarragona

Vino dulce

ИТАЛИЯ

Oltrepó Pavese Moscato, Marsala, Moscato di Trani.

Допълнение 2

А.   Списъци, посочени в приложение III — Б, точка 5, буква а)

1.   Списък на ликьорните вина със защитено наименование за произход, приготвени от гроздова мъст с естествено алкохолно съдържание по обем, равно поне на 10 обемни процента, получени чрез добавяне на спиртни напитки, получени чрез дестилация от вино или от гроздови джибри с наименование за произход и по възможност от същото стопанство

ФРАНЦИЯ

Pineau des Charentes или Pineau charentais, Floc de Gascogne, Macvin du Jura.

2.   Списък на ликьорните вина със защитено наименование за произход, приготвени от гроздова мъст в процес на ферментация с първоначално естествено алкохолно съдържание по обем, равно поне на 11 обемни процента, получено чрез добавяне на неутрален алкохол или на винен дестилат с действително алкохолно съдържание по обем, не по-ниско от 70 обемни процента или на спиртна напитка от винен произход

ПОРТУГАЛИЯ

 

Porto — Port

 

Moscatel de Setúbal, Setúbal

 

Carcavelos

 

Moscatel do Douro.

ИТАЛИЯ

 

Moscato di Noto

 

Trentino

3.   Списък на ликьорните вина със защитено наименование за произход, приготвени от вино с първоначално естествено алкохолно съдържание по обем, равно поне на 10,5 обемни процента

ИСПАНИЯ

 

Jerez-Xérès-Sherry

 

Manzanilla-Sanlúcar de Barrameda

 

Condado de Huelva

 

Rueda

4.   Списък на ликьорните вина със защитено наименование за произход, приготвени от гроздова мъст в процес на ферментация с първоначално естествено алкохолно съдържание, равно поне на 9 обемни процента

ПОРТУГАЛИЯ

Madeira.

Б.   Списъци, посочени в приложение III — Б, точка 5, буква б)

Списък на ликьорните вина със защитено наименование за произход, които имат общо алкохолно съдържание по обем, по-ниско от 17,5 обемни процента, но не по-ниско от 15 обемни процента, когато националното законодателство, приложимо към тях преди 1 януари 1985 г., изрично предвижда това

[Точка 3, буква б) ом приложение IV към Регламент (ЕО) № 479/2008]

ИСПАНИЯ

Ликьорни вина със защитено наименование за произход

Описание на продукта, установено от законодателството на Общността или на държавата-членка

Condado de Huelva

Vino generoso

Jerez-Xérès-Sherry

Vino generoso

Manzanilla-Sanlúcar de Barrameda

Vino generoso

Málaga

Seco

Montilla-Moriles

Vino generoso

Priorato

Rancio seco

Rueda

Vino generoso

Tarragona

Rancio seco

ИТАЛИЯ

Trentino

ПОРТУГАЛИЯ

Ликьорни вина със защитено наименование за произход

Описание на продукта, установено от законодателството на Общността или на държавата-членка

Porto — Port

Branco leve seco

Допълнение 3

Списък на сортовете лози, които могат да бъдат използвани за производството на ликьорни вина със защитено наименование за произход, съдържащи специфичните традиционни наименования „vino dulce natural“, „vino dolce naturale“, „vinho doce natural“ и „οινος γλυκυς Φυσικος“

Muscats — Grenache — Garnacha Blanca — Garnacha Peluda — Listán Blanco — Listán Negro-Negramoll — Maccabéo — Malvoisies — Mavrodaphne — Assirtiko — Liatiko — Garnacha tintorera — Monastrell — Palomino — Pedro Ximénez — Albarola — Aleatico — Bosco — Cannonau — Corinto nero — Giró — Monica — Nasco — Primitivo — Vermentino — Zibibbo.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СПЕЦИФИЧНИ ОБЩНОСТНИ МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ

А.   АЛИЛ ИЗОТИОЦИАНАТ

1.   Принцип на метода

Алил изотиоцианатът, съдържащ се във виното, се изолира чрез дестилация и се определя посредством газова хроматография.

2.   Реагенти

2.1.   Абсолютен етанол.

2.2.   Стандартен разтвор: разтвор на алил изотиоцианат в абсолютен алкохол, съдържащ 15 mg/l активен алил изотиоцианат.

2.3.   Смес-замразител, състоящ се от етанол и сух лед (температура –60 °C).

3.   Апаратура

3.1.   Дестилационен апарат с непрекъснат поток на азот, както е показано на схемата.

3.2.   Подгряващ кожух с термостатичен регулатор.

3.3.   Дебитометър.

3.4.   Газов хроматограф с пламъко-фотометричен детектор, снабден със селективен филтър за съединенията на сяра (λ = 394 nm), или друг подходящ детектор.

3.5.   Хроматографска колона от неръждаема стомана с вътрешен диаметър 3 mm и дължина 3 m; пълна с Carbowax 20 M върху 10 % на Chromosorb WHP, 80—100 светло сечение на сито.

3.6.   Микроспринцовка от 10 µl

4.   Процедура

В дестилационната колба се наливат 2 l вино. В двете епруветки за събиране на дестилат се добавят няколко милилитра етанол (точка 2.1.), така че порьозните части на тръбите за газова дисперсия да бъдат напълно покрити. Двете епруветки се изстудяват външно със сместа-замразител. Колбата се свързва с епруветките за събиране на дестилата и се пропуска азот с дебит 3 l на час. Виното се загрява до 80°С с подходящо регулиране на температурата на загряващия кожух и се отделят 45—50 ml от дестилата.

Хроматографът се стабилизира; препоръчва се да се използват следните параметри:

температура на инжектора: 200 °C,

температура на колоната: 130 °C,

газ-носител хелий с дебит 20 ml/min.

С помощта на микроспринцовка се въвежда определено количество стандартен разтвор, така че пикът, съответстващ на алил изотиоцианата, да се открои лесно на хроматограмата.

По същия начин в хроматографа се въвежда и аликвотно количество от дестилата. Прави се проверка дали времето на задържане на получения пик съответства на времето на задържане на алил изотиоцианата.

При описаните за опита условия никоя естествена съставка на виното не води до интерференция, съответстваща на времето на задържане на изследваното вещество.

Апарат за дестилация в поток от азот

Image

Б.   СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ НА РЕКТИФИЦИРАНАТА КОНЦЕНТРИРАНА ГРОЗДОВА МЪСТ

а)   Общи катиони

1.   Принцип

Пробата се третира през силно кисела катионобменна смола. Катионите се обменят срещу Н+. Общите катиони се представят като разликата между общата киселинност на елюата и тази на анализираната проба.

2.   Оборудване

2.1.   Стъклена колона с вътрешен диаметър 10—11 mm и дължина приблизително 300 mm с канюла за изтичане.

2.2.   pH-метър със скала, разграфена най-малко в 0,1 pH мерни единици.

2.3.   Електроди:

стъклен електрод, съхраняван в дестилирана вода;

каломелов електрод/референтен електрод с наситен калиев хлорид, съхраняван в наситен разтвор калиев хлорид;

или комбиниран електрод, съхраняван в дестилирана вода.

3.   Реагенти

3.1.   Силно кисела катионобменна смола в H + форма. Смолата е предварително накисната във вода за една нощ, за да набъбне.

3.2.   0,1 M разтвор на натриев хидроксид.

3.3.   Хартиен pH-индикатор.

4.   Процедура

4.1.   Приготвяне на пробата за анализ

Използва се разтвор, получен от разреждането на ректифицирана концентрирана мъст до 40 % (m/v): вкарват се 200 g концентрирана ректифицирана мъст, прецизно претеглена в меритарлна колба от 500 ml, допълва се с вода до чертичката и се хомогенизира.

4.2.   Подготовка на йонообменната колона

В колоната се поставят приблизително 10 ml от предварително набъбнала йонообмена смола в Н + форма; колоната се изплаква с дестилирана вода до пълното изчезване на киселинността, като за проверка се използва хартиен индикатор.

4.3.   Йонен обмен

През колоната се пропускат 100 ml от разтвора на ректифицираната концентрирана мъст, приготвен съгласно точка 4.1, със скорост една капка на секунда. Елюатът се събира в бехерова чаша. Колоната се изплаква с 50 ml дестилирана вода. Киселинността на елюата (включително водата от изплакването) се титрува с 0,1 M разтвор на натриев хидроксид, докато рН достигне 7 при температура 20°С. Алкалният разтвор се прибавя бавно, а полученият разтвор се разклаща продължително. С n ml се обозначава обемът на използвания 0,1 М разтвор на натриев хидроксид.

5.   Изразяване на резултатите

Общите катиони в елюата се изразяват в милиеквиваленти на килограм обща захар с точност до първия десетичен знак.

5.1.   Изчисления:

Киселинността на елюата се изразява в милиеквиваленти на килограм ректифицирана концентрирана мъст по формулата:

E = 2,5 n.

Общата киселинност, изразена в милиеквиваленти на килограм ректифицирана концентрирана мъст, се определя по формулата: a.

Общите катиони се изразяват в милиеквиваленти на килограм обща захар:

((2,5 n–a)/(P)) × 100, където

P = концентрация на обща захар (m/m), изразена в проценти.

б)   Проводимост

1.   Принцип

Електропроводимостта на течна колона, определена от два паралелни платинени електрода в двата ѝ края, се измерва посредством едно от рамената на Уитстонов мост.

Проводимостта варира според температурата. Стойността ѝ се изразява при температура 20 °C.

2.   Апаратура

2.1.   Кондуктометър, позволяващ измерванията на проводимостта да се извършват в обхват от 1 до 1 000 микросименса на сантиметър.

2.2.   Водна баня за довеждане на температурата на анализираната проба до около 20 °C (20 ± 2 °C).

3.   Реагенти

3.1.   Дейонизирана вода със специфична проводимост под 2 микросименса на сантиметър при температура 20 °C.

3.2.   Референтен разтвор на калиев хлорид

В дейонизирана вода (точка 3.1) се разтварят 0,581 g калиев хлорид (КCl), предварително изсушен до постоянна маса при температура 105 °C. Допълва се до един литър с дейонизирана вода (точка 3.1). Разтворът има проводимост от 1 000 микросименса на сантиметър при температура 20°С и е годен за употреба в продължение на не повече от три месеца.

4.   Процедура

4.1.   Приготвяне на пробата за анализ

Използва се разтвор с концентрация на обща захар 25 % (m/m) (25°Brix): измерва се маса, равна на 2500/P и се долива до 100 g с вода (точка 3.1), като P = концентрация в проценти (m/m) на обща захар в ректифицираната мъст.

4.2.   Определяне на проводимостта

Температурата на пробата за анализ се довежда до 20 °C, като се постави във водна баня. Поддържа се с точност до ± 0,1 °C.

Клетката за проводимост се промива два пъти с тест-разтвора.

Измерва се проводимостта. Полученият резултат се изразява в микросименси на сантиметър.

5.   Изразяване на резултатите

Резултатът, получен за разтвора на ректифицирана концентрирана мъст с концентрация 25 % (m/m) (25° Brix), се изразява в микросименси на сантиметър (μЅ cm-1) при температура 20 °C.

5.1.   Изчисления:

Ако апаратът не е снабден с компенсатор на температурата, проводимостта се коригира, като се използва таблица I. Ако температурата е по-ниска от 20°С, корекцията се добавя; ако температурата е по-висока от 20°С, корекцията се изважда.

Таблица I

Корекция на проводимостта за температури, различни от 20 °C, (в μЅ cm-1)

Проводимост

Температури

20,2

19,8

20,4

19,6

20,6

19,4

20,8

19,2

21,0

19,0

21,2

18,8

21,4

18,6

21,6

18,4

21,8

18,2

22,0 (1)

18,0 (2)

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

0

50

0

0

1

1

1

1

1

2

2

2

100

0

1

1

2

2

3

3

3

4

4

150

1

1

2

3

3

4

5

5

6

7

200

1

2

3

3

4

5

6

7

8

9

250

1

2

3

4

6

7

8

9

10

11

300

1

3

4

5

7

8

9

11

12

13

350

1

3

5

6

8

9

11

12

14

15

400

2

3

5

7

9

11

12

14

16

18

450

2

3

6

8

10

12

14

16

18

20

500

2

4

7

9

11

13

15

18

20

22

550

2

5

7

10

12

14

17

19

22

24

600

3

5

8

11

13

16

18

21

24

26

в)   Хидроксиметилфурфурол (HMF)

1.   Принцип на метода

1.1.   Колориметричен метод

Алдехидните производни на фурана, най-важният от които е хидроксиметилфурфуролът, реагират с барбитуровата киселина и паратолуидина, при което се получава червено съединение. Определя се чрез колориметрия при дължина на вълната 550 nm.

1.2.   Високоефективна течна хроматография (HPLC)

Изолиране чрез пропускане през хроматографска колона с обърната фаза и определяне при дължина на вълната 280 nm.

2.   Колориметричен метод

2.1.   Апаратура

2.1.1.   Спектрофотометър за измервания при дължина на вълната между 300 и 700 nm.

2.1.2.   Стъклени кювети с дължина на оптичния път един сантиметър.

2.2.   Реагенти

2.2.1.   Разтвор на барбитурова киселина, 0,5 % (m/v).

В дестилирана вода се разтварят 500 mg барбитурова киселина (C4O3N2H4). Разтворът се загрява леко на водна баня при температура 100 °C; долива се с дестилирана вода до 100 ml. Годен е за употреба в продължение на една седмица.

2.2.2.   Разтвор на паратулоидин 10 % (m/v).

10 g паратулоидин, C6H4(CH3) NH2 се слагат в мерителна колба от 100 ml; добавят се 50 ml изопропанол, CH3CH(OH)CH3 и 10 ml ледена оцетна киселина, CH3COOH (ρ20 = 1,05 g/ml); полученият обем се довежда до 100 ml чрез добавяне на изопропанол. Разтворът се подновява всеки ден.

2.2.3.   Воден разтвор на етанал (CH3CHO), 1 % (m/v).

Приготвя се непосредствено преди употреба.

2.2.4.   Воден разтвор на хидроксиметилфурфурол (C6O3H6), 1 g/l.

Чрез поредни разреждания се приготвят разтвори, съдържащи съответно 5—10—20—30 и 40 mg/l. Разтворът с концентрация 1 g/l и разредените разтвори се приготвят непосредствено преди употреба.

2.3.   Начин на работа

2.3.1.   Приготвяне на пробата за анализ

Използва се разтвор, получен от разреждането на ректифицирана концентрирана мъст до 40 % (m/v): вкарват се 200 g концентрирана ректифицирана мъст, прецизно претеглена в меритарлна колба от 500 ml, допълва се с вода до чертичката и се хомогенизира. Анализът се извършва за 2 ml от разтвора.

2.3.2.   Колориметрично определяне

В две колби „а“ и „b“ с обем 25 ml със запушалки от шлифовано стъкло се поставят по 2 ml от пробата, приготвена съгласно инструкциите в точка 2.3.1. Във всяка от тях се добавят по 5 ml разтвор на паратолуидин (точка 2.2.2); разбърква се. Доливат се един милилитър дестилирана вода в колба „b“ (празна проба) и един милилитър барбитурова киселина (точка 2.2.1) в колба „а“. Хомогенизират се с разклащане. Съдържанието на колбите се прехвърля в спектрофотометрични кювети с дължина на оптичния път един сантиметър. Скалата за отчитане на абсорбцията се нулира, като се използва съдържанието на колба „b“ за дължина на вълната 550 nm. Проследяват се колебанията в абсорбцията на съдържанието в колба „а“; записва се максималната стойност на абсорбция А, която се достига след две до пет минути.

Пробите с концентрация на хидроксиметилфурфурол, по-голяма от 30 mg/l, се разреждат преди анализа.

2.3.3.   Построяване на калибровъчна крива

В два набора от колби „a“ и „b“, всяка от които с обем 25 ml, се прехвърлят 2 ml от разтворите на хидроксиметилфурфурол с концентрация съответно 5, 10, 20, 30, и 40 mg/l (точка 2.2.4), след което работата продължава съгласно указанията, дадени в точка 2.3.2.

Графиката с измененията в абсорбцията при концентрация на хидроксиметилфурфурол, изразена в милиграми на литър, е права линия, преминаваща през центъра на координатната система.

2.4.   Изразяване на резултатите

Съдържанието на хидроксиметилфурфурол в ректифицираната концентрирана мъст се изразява в милиграми на килограм обща захар.

2.4.1.   Метод за изчисляване

Концентрацията на хидроксиметилфурфурол C mg/l в анализираната проба е отчетената на калибровъчната крива концентрация, която съответства на измерената от пробата абсорбция A.

концентрацията на хидроксиметилфурфурол, изразена в милиграми на килограм обща захар, е равна на:

250 × ((C)/(P)), където

P = концентрация на обща захар (m/m) в ректифицираната концентрирана мъст в проценти.

3.   Високоефективна течна хроматография

3.1.   Апаратура

3.1.1.   Високоефективен течен хроматограф, снабден със:

инжектор — йозе, 5 μl или 10 μl;

спектрофотометричен детектор за измервания при дължина на вълната 280 nm;

колона от силициев диоксид с октадецилова връзка (например: Bondapak C 18 Corasil, Waters Ass.),

записващо устройство, по възможност интегратор.

Скорост на потока на подвижната фаза: 1,5 ml/min,

3.1.2.   Мембранен филтър с диаметър на порите 0,45 μm

3.2.   Реагенти

3.2.1.   Двойно дестилирана вода.

3.2.2.   Метанол (CH3OH), разреден или за HPLC.

3.2.3.   Оцетна киселина, CH3COOH) (ρ20 = 1,05 g/ml).

3.2.4.   Подвижна фаза: вода-метанол (точка 3.2.2) и оцетна киселина (точка 3.2.3), предварително филтрирани през мембранен филтър (0,45 μm), (40:9:1 v/v).

Подвижната фаза се приготвя всеки ден и се дегазира преди употреба.

3.2.5.   Референтен разтвор на хидроксиметилфурфурол, 25 mg/l (v/v).

В мерителна колба с обем 100 ml се поставят 25 mg точно претеглен хидроксиметилфурфурол (C6H3O6) и се долива до чертата с метанол (точка 3.2.2). Разтворът се разрежда с метанол (точка 3.2.2) в съотношение 1:10е и се филтрира през мембранен филтър (0,45 μm).

Съхраняван в хладилник в кафяво херметически запечатано стъклено шише, разтворът има трайност от два до три месеца.

3.3.   Начин на работа

3.3.1.   Приготвяне на пробата за анализ

Използва се разтвор, получен от разреждането на ректифицирана концентрирана гроздова мъст до 40 % (m/v) (вкарват се 200 g концентрирана ректифицирана гроздова мъст, прецизно претеглена в мерителна колба от 500 ml, допълва се с вода до чертичката и се хомогенизира) и се филтрира през мембранен филтър (0,45 µm).

3.3.2.   Хроматографски анализ

В хроматографа се инжектират 5 (или 10) μl от пробата, приготвена съгласно точка 3.3.1, и 5 (или 10) μl от референтния разтвор на хидроксиметилфурфурол (точка 3.2.5). Записва се хроматограмата.

Времето на задържане на хидроксиметилфурфурола е приблизително 6—7 минути.

3.4.   Изразяване на резултатите

Съдържанието на хидроксиметилфурфурол в ректифицираната концентрирана мъст се изразява в милиграми на килограм обща захар.

3.4.1.   Метод за изчисляване

Ако С в mg/l е концентрацията на хидроксиметилфурфурол в разтвор 40 % (m/v) на ректифицирана концентрирана мъст,

концентрацията на хидроксиметилфурфурол, изразена в милиграми на килограм обща захар, е равна на:

250 × ((C)/(P)), където

P = концентрация на обща захар (m/m) в ректифицираната концентрирана мъст в проценти.

г)   Тежки метали

1.   Принцип на метода

I.   Бърз метод за оценка на тежки метали

Тежките метали се откриват в подходящо разредена ректифицирана концентрирана мъст по оцветяването, получено вследствие образуването на сулфиди. Те се анализират въз основа на сравнение със стандартен разтвор на олово, отговарящ на максимално допустимата концентрация.

II.   Определяне съдържанието на олово с атомно-абсорбционна спектрофотометрия

Полученият от взаимодействието на олово и амониев пиролидиндитиокарбамат хелат се екстрахира с помощта на метилизобутилкетон. Абсорбцията се измерва при дължина на вълната 283,3 nm. Съдържанието на олово се определя, като се използват допълнителни количества от метала, участващи в серия референтни разтвори.

2.   Бърз метод за оценка на тежки метали

2.1.   Реагенти

2.1.1.   Разредена солна киселина, 70 % (m/v)

Разреждат се 70 g солна киселина (HCl), (ρ20 = 1,16—1,19 g/ml) и се допълват с вода до обем от 100 ml.

2.1.2.   Разредена солна киселина, 20 % (m/v)

Разреждат се 20 g солна киселина (HCl), (ρ20 = 1,16—1,19 g/ml) и се допълват с вода до обем от 100 ml.

2.1.3.   Разреден амоняк

Разреждат се 14 g амоняк (NH3) (ρ20 = 0,931—0,934 g/ml) и се допълват с вода до обем 100 ml.

2.1.4.   Буферен разтвор с pH 3,5

В 25 ml вода се разтварят 25 g амониев ацетат (CH3COONH4) и към тях се прибавят 38 ml разредена солна киселина (точка 2.1.1). Ако е необходимо, рН се коригира с разредена солна киселина (точка 2.1.2) или разреден амоняк (точка 2.1.3). Допълва се с вода до 100 ml.

2.1.5.   Разтвор на тиоацетамид (C2H5SN), 4 % (m/v).

2.1.6.   Разтвор на глицерол (C3H8O3), 85 % (m/v)

(n D 20 °C = 1,449—1,455).

2.1.7.   Реагент на тиоацетамид

Към 0,2 ml разтвор на тиоацетамид (точка 2.1.5) се прибавя 1 ml смес, приготвена от 5 ml вода, 15 ml разтвор на 1 M натриев хидроксид и 20 ml глицерол (точка 2.1.6). Загрява се на водна баня при температура 100°С в продължение на 20 секунди. Приготвя се непосредствено преди употреба.

2.1.8.   Разтвор, съдържащ 0,002 g олово на литър.

Разтворът на олово с концентрация 1 g/l се приготвя, като във вода се разтварят 0,400 g оловен нитрат (Pb(NO3)2) и се долее до 250 ml с вода. По време на работата разтворът се разрежда с вода на две части в 1 000 (v/v) за да се получи разтвор на олово с концентрация 0,002 g/l.

2.2.   Начин на работа

Тест-проба с 10 g ректифицирана концентрирана мъст се разтваря в 10 ml вода. Добавят се 2 ml от буферния разтвор с pH 3,5 (точка 2.1.4); разбърква се. Прибавят се 1,2 ml реагент — тиоацетамид (точка 2.1.7). Разбърква се незабавно. Контролната проба се приготвя по същия начин, като се използват 10 ml разтвор на олово с концентрация 0,002 g/l (точка 2.1.8).

След 2 минути възможното оцветяване в кафяво на ректифицираната концентрирана мъст не трябва да бъде по-наситено от оцветяването на контролната проба.

2.3.   Изчисления:

При гореописаните условия на работа контролната проба отговаря на максимално допустимата концентрация за тежките метали, изразена като олово — 2 mg/kg ректифицирана концентрирана гроздова мъст.

3.   Определяне съдържанието на олово с атомно-абсорбционна спектрофотометрия

3.1.   Апаратура

3.1.1.   Атомно-абсорбционен спектрофотометър, снабден с горелка въздух-ацетилен.

3.1.2.   Лампа с кух катод за определяне на олово.

3.2.   Реагенти

3.2.1.   Разредена оцетна киселина.

Отмерват се 12 g ледена оцетна киселина (ρ20 = 1,05 g/ml) и полученият обем се долива до 100 ml с вода.

3.2.2.   Разтвор на амониев пиролидиндитиокарбамат (C5H12N2S2), 1 % (m/v).

3.2.3.   Метилизобутилкетон, (CH3)2 CHCH2COCH3.

3.2.4.   Разтвор с 0,010 g/l олово.

Разтворът с концентрация 1 g/l (точка 2.1.8) се разрежда до 1 % (v/v).

3.3.   Начин на работа

3.3.1.   Приготвяне на разтвора за анализ

Разтварят се 10 g от ректифицираната концентрирана мъст в смес от равни части разредена оцетна киселина (точка 3.2.1) и вода и се долива се до 100 ml със същата смес.

Добавят се 2 ml от разтвора на амониев пиролидиндитиокарбамат (точка 3.2.2) и 10 ml метилизобутилкетон (точка 3.2.3). Предпазван от ярка светлина, разтворът се разклаща в продължение на 30 секунди. Оставя се да се отделят двата слоя. Използва се метилизобутилкетоновият слой.

3.3.2.   Приготвяне на референтните разтвори

Приготвят се три референтни разтвора, които освен 10 g ректифицирана концентрирана гроздова мъст, съдържат още и съответно 1, 2 и 3 ml разтвор на олово с концентрация 0,010 g/l (точка 3.2.4). Третират се по същия начин като разтвора за анализ.

3.3.3.   Контролна проба

Контролната проба се приготвя при същите условия, описани в точка 3.3.1 за разтвора за анализ, но без добавяне на ректифицирана концентрирана мъст.

3.3.4.   Определяне

Избира се дължина на вълната от 283,3 nm.

Метилизобутилкетонът от контролната проба се атомизира в пламъка на горелката и се нулира скалата за отчитане на абсорбцията.

Определя се абсорбцията на разтвора за анализ и референтните разтвори, като се работи със съответните екстракти на разтворителите.

3.4.   Изразяване на резултатите

Съдържанието на олово се изразява в милиграми на килограм ректифицирана концентрирана мъст с точност до първия десетичен знак.

3.4.1.   Изчисления:

Построява се крива с измененията в абсорбцията като функция от концентрацията на олово, добавено към референтните разтвори. В началото на координатната система (0) се нанася концентрацията на разтвора за анализ.

Есктраполира се правата линия, свързваща точките, до пресичането ѝ с отрицателните стойности по оста на концентрация. Концентрацията на олово в разтвора за анализ се изчислява от разстоянието между точката на пресичане и началото на координатната система.

д)   Химично определяне на етанол

Методът се използва за определяне на съдържанието на алкохол в нискоалкохолни течности като мъст, концентрирана мъст и ректифицирана концентрирана мъст.

1.   Принцип

Обикновена дестилация. Окисляване на етанола в дестилата с калиев бихромат. Титруване на излишъка от бихромат с разтвор на желязо (II).

2.   Апаратура

2.1.   Дестилационна апаратура, използвана за измерване на алкохолното съдържание

3.   Реагенти

3.1.   Разтвор на калиев бихромат

33,600 g калиев бихромат (K2Cr2O7) се разтварят в количество вода, достатъчно, за да се получи един литър разтвор при температура 20 °C.

Един милилитър от този разтвор окислява 7,8924 mg алкохол.

3.2.   Разтвор на феро (II) амониев сулфат

135 g феро (II) амониев сулфат, FeSO4, (NH4)2SO4, 6 H2O се разтварят в количество вода, достатъчно, за да се получи един литър разтвор. Доливат се 20 ml концентрирана сярна киселина (H2SO4) (ρ20 = 1,84 g/ml). До голяма степен полученият разтвор съответства на половината обем на разтвора от бихромат, когато е прясно приготвен. Окислява се бавно с течение на времето.

3.3.   Разтвор на калиев перманганат

В достатъчно количество вода, за да се получи един литър разтвор, се разтварят 1,088 g калиев перманганат (KMnO4).

3.4.   Сярна киселина, разредена в съотношение 1:2 (v/v)

На малки части при непрекъснато разбъркване към 500 ml вода се прибавят 500 ml сярна киселина (H2SO4) (ρ20 = 1,84 g/ml).

3.5.   Реагент на железен ортофенантролин

В 100 ml вода се разтварят 0,695 g железен сулфат (FeSO4, 7 H2O). Добавя се 1,485 g ортофенантролинов монохидрат (C12H8N2, H2O). Съдържанието се загрява, за да се улесни разтварянето. Полученият яркочервен разтвор има добра трайност.

4.   Процедура

4.1.   Дестилация

В дестилационна колба се поставят 100 g ректифицирана концентрирана гроздова мъст и 100 ml вода. Дестилира се и дестилатът се събира в мерителна колба с обем 100 ml, след което се допълва до чертата с вода.

4.2.   Окисляване

В колба със запушалка от шлифовано стъкло от 300 ml и широко гърло, което позволява да бъде промивано без загуба на вещество се поставят 20 ml от разтвора за титруване — калиев бихромат (точка 3.1), 20 ml от разредената сярна киселина1/2 (v/v) (точка 3.4) и се разклаща. Добавят се 20 ml от дестилата. Колбата се запушва и отново се разклаща. Изчаква се най-малко 30 минути, като периодично се разклаща (това е колбата с разтвор за измерване).

Разтворът на феро (II) амониев сулфат (точка 3.2) се титрува спрямо разтвор на калиев бромат, като за целта в идентична колба се поставят същите количества от реагентите, но дестилатът (20 ml) се заменя с 20 ml дестилирана вода (това е контролната проба).

4.3.   Титруване

Към съдържанието на колбата с пробата, приготвена за измерване, се добавят 4 капки от ортофенантролиновия разтвор (точка 3.5). Излишният бихромат се титрува чрез добавяне на феро (II) амониев сулфат (точка 3.2). Добавянето на разтвора от желязо се преустановява, когато сместа промени цвета си от зеленосин на кафяв.

За по-точното определяне на края на титруването, цветът на сместа се възстановява, т.е. променя се от кафяв в зеленосин, с разтвор на калиев перманганат (точка 3.3). От обема на добавения феро (II) амониев сулфат се изважда една десета от обема на използвания разтвор. С n ml се означава разликата между обемите.

По същия начин се работи и с контролната проба. Разликата в обемите се обозначава с n’ ml.

5.   Изразяване на резултатите

Съдържанието на етанол се изразява в грамове на килограм обща захар и се определя с точност до първия десетичен знак.

5.1.   Метод за изчисляване

n’ ml от разтвора на желязо редуцира 20 ml от обема на бихроматния разтвор, който от своя страна води до окисляването на 157,85 mg чист етанол.

Един милилитър от разтвора на двувалентно желязо има същата редуцираща сила като:

((157,85)/ (n’)) mg етанол

n’ – n ml от разтвора на двувалентно желязо има същата редуцираща сила като:

157,85 × ((n’ – n)/(n’)) mg етанол.

Концентрацията на етанол в грамове на килограм ректифицирана концентрирана мъст се изчислява по формулата:

7,892 × ((n’ – n)/(n’))

Концентрацията на етанол в грамове на килограм обща захар се изчислява по формулата:

789,2 × ((n’ – n)/(n’ × P)),

P = концентрация на обща захар (m/m) в ректифицираната концентрирана мъст в проценти.

е)   Мезо-инозитол, сцило-инозитол и захароза

1.   Принцип

Газова хроматография на силанови производни.

2.   Реагенти

2.1.   Вътрешен стандарт: ксилитол (воден разтвор от около 10 g/l, към който с върха на шпатула е добавен натриев азид)

2.2.   Бис-триметилсилил-трифлуорацетамид — BSTFA — (C8H18F3NOSi2)

2.3.   Триметилхлоросилан (C3H9ClSi)

2.4.   Пиридин p.a. (C5H5N)

2.5.   Мезо-инозитол (C6H12O6)

3.   Оборудване

3.1.   Газов хроматограф, оборудван със:

3.2.   Капилярна колона (например: в разтопен кварц с размери: дължина 25 m и вътрешен диаметър 0,3 mm, покрита с филм OV 1 с дебелина 0,15 μm).

Експериментални условия: газ-носител: водород и хелий

дебит на газа носител: около 2 ml/min,

температура на инжектора и на детектора: 300 °C,

програмиране на температурата: 1 минута при 160 °C, 4 °C на минута до 260 °C, поддържане на постоянна температура от 260 °C в продължение на 15 минути,

съотношение на разделяне: около 1:20.

3.3.   Интегратор.

3.4.   Микроспринцовка — 10 μl.

3.5.   Микропипети — 50, 100 и 200 μl.

3.6.   Колба с обем 2 ml с тефлонова запушалка.

3.7.   Сушилня.

4.   Процедура

Прецизно претеглена проба от приблизително 5 g ректифицирана концентрирана гроздова мъст се поставя в колба с обем 50 ml. Добавя се един милилитър от стандартен разтвор на ксилитол (точка 2.1) и вода до чертата. След хомогенизиране на пробата 100 μl от разтвора се поставят в колба (точка 3.6), където се изсушават на слаба въздушна струя. Ако е необходимо, могат да се прибавят 100 μl чист етилов алкохол за улесняване на изпаряването.

Утайката се разтваря внимателно в 100 μl пиридин (точка 2.4). Добавят се 100 μl бис-триметилсилил-трифлуорацетамид (точка 2.2) и 10 μl триметилхлорсилан (точка 2.3). Колбата се запушва с тефлонова запушалка и се нагрява в сушилня до температура 60 °C в продължение на един час.

С помощта на нагрята куха игла се инжектират 0,5 μl от бистрата течност в хроматографа, като се спазва установеното по-горе съотношение на разделяне.

5.   Изчисляване на резултатите

5.1.   Приготвя се разтвор, съдържащ:

60 g/l глюкоза, 60 g/l фруктоза, 1 g/l мезо-инозитол и 1 g/l захароза.

Претеглят се 5 g от разтвора и се следва процедурата, описана в точка 4. От получената хроматограма се изчисляват резултатите за мезо-инозитола и захарозата по отношение на ксилитола.

За сцило-инозитола, който не се предлага в готов вид в търговската мрежа и има време на задържане, намиращо се между последния пик на аномеричната форма на глюкозата и пика на мезо-инозитола (виж приложената диаграма), се взима същият резултат като за мезо-инозитола.

6.   Изразяване на резултатите

6.1.   Мезо-инозитолът и сцило-инозитолът се изразяват в милиграми на килограм обща захар.

Захарозата се изразява в грамове на килограм гроздова мъст.

Image


(1)  Изваждане на корекцията.

(2)  Добавяне на корекцията.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 16, ВТОРА АЛИНЕЯ

Регламент (ЕО) № 1493/1999

Регламент (ЕИО) № 2676/90

Регламент (ЕО) № 423/2008

Настоящият регламент

Член 1

Член 1

Член 2

Член 43, параграф 1

Член 5

Член 3, параграф 1

Член 43, параграф 2, първо тире

Член 23

Член 3, параграф 2

Член 43, параграф 2, първо тире

Член 24

Член 3, параграф 3

Член 43, параграф 2, първо тире

Членове 34, 35 и 36

Член 3, параграф 4

Член 44

Член 4

Член 43, параграф 2, второ тире

Член 5

Член 43, параграф 2, трето тире

Член 6

Член 38

Член 7

Член 42, параграф 6

Член 39

Член 8

Член 6

Член 9

Член 46

Член 10, параграф 1

Член 45

Член 10, параграф 2

Член 32

Член 11

Член 29

Член 12

Член 30

Член 13

Член 21

Член 14

Член 1, параграф 1

Член 47

Член 15

Член 48

Член 16

Приложение IV

Членове 7 и 12

Приложение I—А

Член 10

Приложение I—А, допълнение 1

Член 8

Приложение I—А, допълнение 2

Член 9

Приложение I—А, допълнение 3

Член 13

Приложение I—А, допълнение 4

Членове 14, 15 и 16

Приложение I—А, допълнение 5

Член 17

Приложение I—А, допълнение 6

Член 18

Приложение I—А, допълнение 7

Член 19

Приложение I—А, допълнение 8

Член 22

Приложение I—А, допълнение 9

Приложение V—А

Приложение I—Б

Приложение V—Б

Приложение I—В

Приложение V—Е

Приложение I—Г

Приложение V—З

Член 28

приложение II—А

Приложение V—И

Член 4

Приложение II—Б

Приложение VI—К

Приложение II В

Приложение V—Й

Членове 25 и 37

приложение III-А

Член 43

приложение III-А

Приложение VI—Л

Членове 40 и 41

Приложение III-Б

Приложение, точка 39

Приложение IV A

Приложение, точка 42

Приложение IV Б


24.7.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 193/60


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 607/2009 НА КОМИСИЯТА

от 14 юли 2009 година

за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета от 29 април 2008 г. относно общата организация на пазара на вино, за изменение на Регламенти (EО) № 1493/1999, (EО) № 1782/2003, (EО) № 1290/2005, (EО) № 3/2008 и за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 2392/86 и (EО) № 1493/1999 (1), и по-специално членове 52, 56, 63 и член 126, буква a) от него,

като има предвид, че:

(1)

Глава IV на дял III от Регламент (EО) № 479/2008 определя общите правила за закрила на наименованията за произход и географските указания на определени лозаро-винарски продукти.

(2)

За да се гарантира, че регистрираните в Общността наименования за произход и географски указания отговарят на условията, определени в Регламент (EО) № 479/2008, заявленията следва да се разглеждат от националните органи на съответната държава-членка в контекста на предварителна национална процедура по възражения. Следва да се извършват допълнителни проверки, за да се гарантира, че заявленията отговарят на условията, определени от настоящия регламент, че подходът е еднакъв във всички държави-членки и че регистрациите на наименования за произход и географски указания не вредят на трети страни. Следователно, необходимо е да се установят подробни правила относно прилагането на процедурите за подаване на заявления, преглед, подаване на възражение и за отмяна на наименованията за произход и географските указания за определени лозаро-винарски продукти.

(3)

Следва да се определят условията, при които дадено физическо или юридическо лице може да подава заявление за регистрация. Особено внимание следва да се обърне на определянето на съответния район, като се вземат предвид зоната на производство и характеристиките на продукта. Всеки производител, установен в географския район с определени граници, следва да има възможност да използва регистрираното наименование, при условие че са изпълнени условията, определени в спецификацията на продукта. Определянето на границите на района следва да бъде подробно, точно и недвусмислено, така че производителите, компетентните органи и контролните органи да могат да се уверят, че дейността се извършва в рамките на определения географски район.

(4)

Следва да се установят специфични правила относно регистрацията на наименования за произход и географски указания.

(5)

Ограничаването на опаковането на лозаро-винарски продукт с наименование за произход или географско указание, или на дейностите, свързани с представянето на продукта, в границите на определен географски район представлява ограничение на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги. Предвид установената съдебна практика на Съда на Европейските общности, подобни ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими, пропорционални и подходящи за закрила на репутацията на наименованието за произход или географското указание. Всяко ограничение следва да бъде надлежно обосновано от гледна точка на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги.

(6)

Следва да се предвидят разпоредби относно условията, свързани с производството в определения район. Действително, в Общността съществуват ограничен брой дерогации.

(7)

Следва да се определят също данните, указващи връзката с характеристиките на географския район и тяхното влияние върху крайния продукт.

(8)

Вписването на наименованията за произход и географските указания в регистър на Общността следва също така да предоставя информация на участниците в търговията и на потребителите. За да се гарантира нейната достъпност за всички, тази информация следва да бъде достъпна в електронна форма.

(9)

За да се съхранят специфичните характеристики на вината със защитени наименования за произход и географски указания и за да се сближи законодателството на държавите-членки с оглед установяването на равни условия за конкуренция в рамките на Общността, следва да се определи правна рамка на Общността, уреждаща проверките на такива вина, на която трябва да съответстват специфичните разпоредби, приети от държавите-членки. Такива проверки следва да дават възможност за подобряване на проследяването на въпросните продукти и за точно определяне на аспектите, които трябва да бъдат обхванати от проверките. С цел да се предотвратят нарушения на конкуренцията, проверките следва да се извършват редовно от независими органи.

(10)

За да се гарантира последователното прилагане на Регламент (EО) № 479/2008, следва да се изготвят образци на заявленията, възраженията, измененията и исканията за отмяна.

(11)

Глава V на дял III от Регламент (EО) № 479/2008 определя общите правила по отношение използването на защитени традиционни наименования във връзка с определени лозаро-винарски продукти.

(12)

Използването, регулирането и закрилата на определени наименования (различни от наименования за произход и географски указания) за описание на лозаро-винарски продукти е отдавна установена практика в Общността. Такива традиционни наименования извикват в представите на потребителите връзка с метода на производство или метода на стареене или с качеството, с цвета или с вида на мястото или определено събитие, свързано с историята на виното. Поради това, с цел да се гарантира лоялна конкуренция и за да се избегне въвеждането в заблуждение на потребителите, следва да се установи обща рамка относно определението, признаването, закрилата и използването на такива традиционни наименования.

(13)

Използването на традиционни наименования върху продуктите на трети страни е позволено, при условие че те отговарят на същите или на еквивалентни условия като условията, които се изискват от държавите-членки, за да се гарантира, че потребителите не са подведени. Освен това, като се има предвид, че някои трети страни нямат същото ниво на централизирани правила като правната система на Общността, следва да се определят изисквания за „представителни професионални организации“ на трети страни, които да осигуряват същите гаранции като тези, предвидени в правилата на Общността.

(14)

В глава VI на дял III от Регламент (EО) № 479/2008 са определени общите правила за етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти.

(15)

Определени правила относно етикетирането на хранителни продукти са изложени в Първа директива 89/104/EИО (2) на Съвета, Директива 89/396/EИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт (3), Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) и Директива 2007/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за определяне на правила за номиналните количества за предварително опаковани продукти (5). Тези правила се прилагат също и за лозаро-винарските продукти, освен когато са изрично изключени от съответните директиви.

(16)

Регламент (EО) № 479/2008 хармонизира етикетирането за всички лозаро-винарски продукти и позволява използването на термини, различни от изрично обхванатите в законодателството на Общността, при условие че тези термини са точни.

(17)

Регламент (EО) № 479/2008 предвижда да бъдат определени условия за използване на определени термини, които посочват, наред с друго, мястото, откъдето произхожда продуктът, бутилиращото предприятие, производителя, вносителя и др. За някои от тези термини е необходимо да се определят общностни правила, които да осигуряват безпроблемното функциониране на вътрешния пазар. Тези правила следва най-общо да се основават на съществуващите разпоредби. За други термини е необходимо държавите-членки да определят правилата за вината, произвеждани на тяхна територия — които следва да са съвместими с общностното право — с цел да бъдат приети правила, които са възможно най-близо до производителя. Освен това следва да бъде гарантирана и прозрачността на тези правила.

(18)

В интерес на потребителите, определена задължителна информация следва да бъде групирана в едно и също зрително поле върху съда и следва да се определят граници на допустимото отклонение за указването на действителното алкохолно съдържание, както и да се вземат под внимание особеностите на съответните продукти.

(19)

Съществуващите правила относно използването на означения или маркировки върху етикетите, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт, се оказаха полезни и затова следва да бъдат запазени.

(20)

Наименованията, указващи биологичния метод на производство на гроздето, са предмет единствено на Регламент (EО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти (6) и се прилагат за всички лозаро-винарски продукти.

(21)

Използването на капсули, произведени на основата на олово, за покриване на устройствата за затваряне на съдовете, в които се държат продуктите, попадащи в приложното поле на Регламент (EC) № 479/2008, следва да остане забранено, за да се избегне, от една страна, всякаква опасност от заразяване най-вече чрез случаен допир с тези капсули и, от друга страна, всякакъв риск от замърсяване на околната среда, дължащо се на отпадъци, съдържащи олово и произхождащи от посочените по-горе капсули.

(22)

С оглед на проследяването на продукта и прозрачността, следва да се въведат нови правила относно „обозначение на мястото, откъдето произхожда виното“.

(23)

Използването на обозначения, свързани с винени сортове лози и годината на реколтата, за вина без наименование за произход и географски указания, изисква специфични правила за прилагане.

(24)

Използването на някои видове бутилки за определени продукти представлява отдавна установена практика в Общността и в трети страни. Тези бутилки могат да предизвикат в представите на потребителите връзка с определени характеристики или с конкретен произход на продуктите поради факта, че те се използват от дълго време. Следователно тези бутилки следва да бъдат запазени за въпросните вина.

(25)

Правилата, приложими за етикетирането на лозаро-винарските продукти с произход от трети страни и представени на общностния пазар, следва също да бъдат хармонизирани, доколкото е възможно, в съответствие с метода, установен за лозаро-винарски продукти от Общността, като целта е да се избегне всякакво въвеждане в заблуждение на потребителите и нелоялната конкуренция за производителите. При все това, следва да се отчитат разликите в условията на производство и в лозаро-винарските традиции, както и действащото законодателство в третите страни.

(26)

С оглед на различията между продуктите, обхванати от настоящия регламент, и техните пазари, както и очакванията на потребителите, правилата следва да бъдат диференцирани според съответните продукти, по-специално относно определени незадължителни данни, използвани за вина без защитено наименование за произход и географско указание, които въпреки това носят наименования на винени сортове грозде и годината на реколтата, ако отговарят на определена акредитация за сертифициране (така наречените „сортови вина“). Поради това, с цел да се отличават в рамките на категорията вина без ЗНП/ЗГУ онези от тях, които попадат в подкатегорията „сортови вина“, от другите, които не се ползват от тази откритост, следва да се установят специфични правила относно използването на незадължителни данни, от една страна, за вина със защитени наименования за произход и географски указания, и от друга страна, за вина без защитено наименование за произход и географско указание, като се има предвид, че това обхваща и „сортовите вина“.

(27)

Необходимо е да се предприемат мерки за улесняване на прехода от предишното законодателство в лозаро-винарския сектор към настоящия регламент (по-специално Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (7)), за да се избегне излишна тежест за операторите. За да могат икономическите оператори, установени в Общността и в трети страни, да спазват изискванията относно етикетирането, следва да бъде предоставен преходен период за адаптиране. Поради това следва да бъдат приети разпоредби, които да гарантират, че продуктите, етикетирани в съответствие със съществуващите правила, могат да продължат да се предлагат на пазара по време на преходния период.

(28)

Поради административната тежест някои държави-членки не са в състояние да въведат законовите, подзаконовите или административните разпоредби, необходими за спазването на член 38 от Регламент (EО) № 479/2008 до 1 август 2009 г. За да се гарантира, че икономическите оператори и компетентните органи няма да бъдат засегнати от този краен срок, следва да бъде предоставен преходен период и да бъдат установени преходни разпоредби.

(29)

Разпоредбите на настоящия регламент не следва да засягат специфичните правила, договорени съгласно споразумения с трети страни в съответствие с процедурата, предвидена в член 133 от Договора за ЕО.

(30)

Новите подробни правила за прилагане на глави IV, V и VI на дял III от Регламент (EО) № 479/2008 следва да заменят съществуващото законодателство за прилагането на Регламент (EО) № 1493/1999. Поради това е необходимо да бъдат отменени Регламент (EО) № 1607/2000 на Комисията от 24 юли 2000 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (EО) № 1493/1999 относно общата организация на пазара на вино (8), и по-специално дялът относно качествените вина, произведени в определен район, и Регламент (EО) № 753/2002 на Комисията от 29 април 2002 г. относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (EО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени винаро-лозарски продукти (9).

(31)

Член 128 от Регламент (EО) № 479/2008 отменя съществуващото законодателство на Съвета в лозаро-винарския сектор, включително това, което има за предмет някои аспекти, обхванати от настоящия регламент. С цел да се избегнат затруднения в търговията, да се осигури безпроблемен преход за икономическите оператори и достатъчно време за държавите-членки да приемат редица мерки за прилагане, е необходимо да бъдат установени преходни периоди.

(32)

Подробните правила, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат от същата дата, от която се прилагат глави IV, V и VI на дял III от Регламент (EО) № 479/2008.

(33)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Настоящият регламент определя подробни правила за прилагането на дял III от Регламент (EО) № 479/2008, по-специално по отношение на:

а)

разпоредбите, съдържащи се в глава IV на посочения дял, които са свързани със защитени наименования за произход и географски указания на продуктите, посочени в член 33, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008;

б)

разпоредбите, съдържащи се в глава V на посочения дял, които са свързани с традиционните наименования на продуктите, посочени в член 33, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008;

в)

разпоредбите, съдържащи се в глава VI на посочения дял, които са свързани с етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти.

ГЛАВА II

ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД И ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

РАЗДЕЛ 1

Заявление за предоставяне на правна закрила

Член 2

Заявител

1.   Отделен производител може да бъде заявител по смисъла на член 37, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, ако се докаже, че:

а)

въпросното лице е единственият производител в определения географски район, и

б)

когато съответният определен географски район е заобиколен от райони с наименования за произход или географски указания, този съответен район притежава характеристики, които съществено се различават от характеристиките на околните определени райони или характеристиките на продукта се различават от характеристиките на продуктите, получавани в околните определени райони.

2.   Държава-членка или трета страна, или съответните техни органи не могат да бъдат заявител по смисъла на член 37 от Регламент (EО) № 479/2008.

Член 3

Заявление за предоставяне на правна закрила

Заявлението за предоставяне на правна закрила се състои от документите, които се изискват съгласно член 35 или член 36 от Регламент (EО) № 479/2008, и от електронен екземпляр от спецификацията на продукта и единния документ.

Заявлението за предоставяне на правна закрила, както и единният документ се изготвят съгласно образците, посочени съответно в приложение I и приложение II към настоящия регламент.

Член 4

Наименование

1.   Наименованието, което подлежи на закрила, се регистрира само на езика (езиците), използван(и) за описание на въпросния продукт в определения географски район.

2.   Наименованието се регистрира, изписано в съответствие с начина (начините) на изписване на оригиналния език.

Член 5

Определяне на границите на географския район

Границите на района се определят подробно, точно и по недвусмислен начин.

Член 6

Производство в определения географски район

1.   За целите на прилагането на член 34, параграф 1, буква а), подточка iii) и буква б), подточка iii) от Регламент (EО) № 479/2008 и на настоящия член, „производство“ обхваща всички дейности от беритбата на гроздето до приключването на процеса на производство на виното, с изключение на следпроизводствените процеси.

2.   За продукти със защитено географско указание частта от гроздето до 15 %, която може да е с произход извън определения географски район, както е предвидено в член 34, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент (EО) № 479/2008, трябва да произхожда от съответната държава-членка или трета страна, в която попада определеният район.

3.   Чрез дерогация от член 34, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент (EО) № 479/2008 се прилага приложение III, част Б, параграф 3 от Регламент (EО) № 606/2009 (10) на Комисията относно практиките и ограниченията в производството на вино.

4.   Чрез дерогация от член 34, параграф 1, буква a), подточка iii) и параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент (EО) № 479/2008 и при условие, че спецификацията на продукта предвижда това, продукт със защитено наименование за произход или географско указание може да подлежи на винификация:

а)

в район в непосредствена близост до съответния определен географски район, или

б)

в район, разположен в рамките на същата административна единица или в съседна административна единица в съответствие с националните правила, или

в)

в случай на трансгранично наименование за произход или географско указание, или когато съществува споразумение относно мерките за контрол между две или повече държави-членки или между една или повече държави-членки и една или повече трети страни, даден продукт със защитено наименование за произход или географско указание може да подлежи на винификация в район, който е разположен в непосредствена близост до въпросния определен район.

Чрез дерогация от член 34, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент (EО) № 479/2008 и при условие, че спецификацията на продукта предвижда това, вината със защитено географско указание могат да продължат да подлежат на винификация извън районите, намиращи се в непосредствена близост до въпросния определен район, до 31 декември 2012 г.

Чрез дерогация от член 34, параграф 1, буква а), подточка iii) от Регламент (EО) № 479/2008 и при условие, че спецификацията на продукта предвижда това, даден продукт може да бъде преработен в пенливо вино или искрящо вино със защитено наименование за произход извън районите, намиращи се в непосредствена близост до въпросния определен район, ако тази практика се е използвала преди 1 март 1986 г.

Член 7

Връзка

1.   Данните за географската връзка, посочена в член 35, параграф 2, буква ж) от Регламент (EО) № 479/2008, обясняват до каква степен характеристиките на определения географски район оказват влияние върху крайния продукт.

В случай на заявления, обхващащи различни категории лозаро-винарски продукти, данните за връзката се доказват за всеки от съответните лозаро-винарски продукти.

2.   В случай на наименование за произход, в спецификацията на продукта се посочват:

а)

данни за географския район, и по-специално природни и човешки фактори, които имат отношение към връзката;

б)

данни за качеството или характеристиките на продукта, които могат да се отдадат основно или изключително на географската среда.

в)

описание на причинната взаимовръзка между данните, посочени в буква а), и данните, посочени в буква б).

3.   В случай на географско указание, в спецификацията на продукта се посочват:

а)

данни за географския район, които са от значение за връзката;

б)

данни за качеството, репутацията или други специфични характеристики на продукта, които могат да бъдат отдадени на неговия географски произход;

в)

описание на причинната взаимовръзка между данните, посочени в буква а), и данните, посочени в буква б).

4.   В случай на географско указание спецификацията на продукта посочва дали то се основава на специфично качество или репутация или на други характеристики, свързани с географския произход на продукта.

Член 8

Опаковане в определения географски район

Ако в спецификацията на продукта се посочва, че опаковането на продукта трябва да се извърши в определения географски район или в непосредствена близост до въпросния определен район съгласно изискване, посочено в член 35, параграф 2, буква з) от Регламент (EО) № 479/2008, трябва да се представи обосновка за това изискване по отношение на съответния продукт.

РАЗДЕЛ 2

Процедура по преглед от страна на Комисията

Член 9

Получаване на заявлението

1.   Заявлението се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. Датата на подаване на заявление до Комисията е датата, на която заявлението е вписано в пощенския регистър на Комисията. Тази дата се оповестява публично чрез подходящи средства.

2.   Комисията завежда документите, съдържащи се в заявлението, с датата на получаването и номера на досието, който е даден на заявлението.

Органите на държавата-членка или на третата страна или заявителят, установен в съответната трета страна, получават потвърждение за получаването му, в което се посочват най-малко следните данни:

а)

номерът на досието;

б)

наименованието, което трябва да бъде регистрирано;

в)

броят на получените страници; и

г)

датата на получаване на заявлението.

Член 10

Подаване на трансгранично заявление

1.   В случай на трансгранично искане може да бъде подадено съвместно заявление за наименование, което указва трансграничен географски район, от повече от една група производители, представляващи този район.

2.   Когато се отнася само до държави-членки, предварителната национална процедура, посочена в член 38 от Регламент (EО) № 479/2008, се прилага във всички засегнати държави-членки.

За целите на прилагането на член 38, параграф 5 от Регламент (EО) № 479/2008, една държава-членка подава до Комисията трансгранично заявление от името на останалите и прилага пълномощно от всяка от останалите засегнати държави-членки, с което се упълномощава държавата-членка, подаваща заявлението, да действа от нейно име.

3.   Когато трансграничното заявление включва само трети страни, заявлението се подава до Комисията или от една от групите заявители от името на останалите, или от една от третите страни от името на останалите и включва:

а)

елементите, които доказват, че условията, определени в членове 34 и 35 от Регламент (EО) № 479/2008, са изпълнени;

б)

доказателствата за правна закрила в засегнатите трети страни; и

в)

пълномощно, както е посочено в параграф 2, от всяка от останалите засегнати трети страни.

4.   Когато трансграничното заявление включва най-малко една държава-членка и поне една трета страна, предварителната национална процедура, посочена в член 38 от Регламент (EО) № 479/2008, се прилага във всички засегнати държави-членки. Заявлението се подава до Комисията от една от държавите-членки или третите страни, или от една от групите заявители от третите страни и включва:

а)

елементите, които доказват, че условията, определени в членове 34 и 35 от Регламент (EО) № 479/2008, са изпълнени;

б)

доказателствата за правна закрила в засегнатите трети страни; и

в)

пълномощно, както е посочено в параграф 2, от всяка от останалите засегнати държави-членки или трети страни.

5.   Държавата-членка, третите страни или групите от производители, установени в третите страни, които подават до Комисията трансгранично заявление, както е посочено в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член, получават всяко уведомление или решение, издадено от Комисията.

Член 11

Допустимост

1.   С цел да определи дали едно заявление за правна закрила е допустимо, Комисията проверява дали заявлението за регистрация, посочено в приложение I, е попълнено и дали подкрепящите документи са прикрепени към заявлението.

2.   За всяко заявление за регистрация, което е счетено за допустимо, се уведомяват органите в държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна.

Ако заявлението не е попълнено или е попълнено само отчасти, или ако подкрепящите документи, посочени в параграф 1, не са представени едновременно със заявлението за регистрация или някои от тях липсват, Комисията съответно уведомява заявителя и го приканва да отстрани отбелязаните нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля заявлението като недопустимо. За решението за недопустимост се уведомяват органите в държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна.

Член 12

Контрол относно условията за валидност

1.   Ако допустимо заявление за правна закрила на наименование за произход или географско указание не отговаря на изискванията, определени в членове 34 и 35 от Регламент (EО) № 479/2008, Комисията уведомява органите на държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна, за основанията за отказа, като определя краен срок за оттегляне или изменение на заявлението или за предоставяне на мнения.

2.   В случай че в определения срок пречките за регистрацията не бъдат отстранени от органите на държавата-членка или третата страна, или от заявителя, установен във въпросната трета страна, Комисията отхвърля заявлението в съответствие с член 39, параграф 3 от Регламент (EО) № 479/2008.

3.   Всяко решение за отхвърляне на съответното наименование за произход или географско указание се взима от Комисията въз основа на предоставените ѝ документи и информация. За тези решения за отхвърляне се уведомяват органите в държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна.

РАЗДЕЛ 3

Процедури за предявяване на възражения

Член 13

Национална процедура по възражения в случай на трансгранични заявления

За целите на член 38, параграф 3 от Регламент (EО) № 479/2008, когато едно трансгранично заявление включва само държави-членки или най-малко една държава-членка и поне една трета страна, процедурата за предявяване на възражения се прилага във всички засегнати държави-членки.

Член 14

Подаване на възражения съгласно процедурата на Общността

1.   Възраженията, посочени в член 40 от Регламент (EО) № 479/2008, се изготвят въз основа на формуляра, посочен в приложение III към настоящия регламент. Възражението се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. Датата на подаване на възражението до Комисията е датата, на която възражението е вписано в пощенския регистър на Комисията. Тази дата се оповестява публично чрез подходящи средства.

2.   Комисията завежда документите, съдържащи се във възражението, с датата на получаването и номера на досието, който е даден на възражението.

Възразяващият получава потвърждение за получаването, в което се посочват най-малко следните данни:

а)

номерът на досието,

б)

броят на получените страници, и

в)

датата на получаване на искането.

Член 15

Допустимост съгласно процедурата на Общността

1.   С цел да определи дали едно възражение е допустимо, в съответствие с член 40 от Регламент (EО) № 479/2008 Комисията проверява дали във възражението са посочени претендираното (претендираните) по-ранно (по-ранни) право (права) и основанието (основанията) за възражението и дали възражението е получено от Комисията в рамките на определения срок.

2.   Ако възражението се основава на наличие на по-ранна търговска марка с репутация и известност, в съответствие с член 43, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008 възражението се придружава от доказателства за подаването на заявление, регистрацията или използването на тази по-ранна търговска марка, като сертификат за регистрация или доказателства за използването ѝ, и от доказателства за нейната репутация и известност.

3.   Всяко надлежно обосновано възражение съдържа данни за фактите, доказателствата и мненията, представени в подкрепа на възражението, придружени от съответните подкрепящи документи.

Информацията и доказателствата, които трябва да се представят в подкрепа на използването на по-ранна марка, съдържат подробни данни за мястото, продължителността, степента и естеството на използването на по-ранната марка, както и за нейната репутация и известност.

4.   В случай че данните за претендираното (претендираните) по-ранно (по-ранни) право (права), основанието (основанията), фактите, доказателствата или мненията, или подкрепящите документи, както е посочено в параграфи 1—3, не са представени едновременно с възражението или някои от тях липсват, Комисията съответно уведомява подателя на възражението и го приканва да отстрани посочените нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля възражението като недопустимо. За решението за недопустимост се уведомява възразяващият и органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна.

5.   За всяко възражение, което е счетено за допустимо, се уведомяват органите в държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна.

Член 16

Контрол относно възражение съгласно процедурата на Общността

1.   Ако Комисията не е отхвърлила възражението в съответствие с член 15, параграф 4, тя съобщава за възражението на органите в държавата-членка или третата страна, или на заявителя, установен във въпросната трета страна, и ги приканва да изпратят забележки в двумесечен срок от датата на издаване на това съобщение. Всички забележки, получени в рамките на този двумесечен срок, се съобщават на възразяващия.

В хода на контрола относно възражението, Комисията изисква от страните да предоставят мнения, по целесъобразност, в двумесечен срок от датата на издаване на това искане, относно съобщенията, получени от останалите страни.

2.   Ако органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна, или възразяващият не предоставят забележки в отговор или не спазят сроковете, Комисията се произнася по отношение на възражението.

3.   Всяко решение за отхвърляне или регистрация на съответното наименование за произход или географско указание се взема от Комисията въз основа на предоставените ѝ доказателства. За решението за отхвърляне се уведомяват възразяващият и органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна.

4.   В случай на много на брой възразяващи, след предварителен преглед на едно или повече такива възражения, може да не е възможно да бъде прието заявлението за регистрация; в такива случаи Комисията може да преустанови останалите процедури по възражение. Комисията уведомява останалите възразяващи за всяко засягащо ги решение, взето в хода на процедурата.

Когато едно заявление бъде отхвърлено, процедурите за възражение, които са били преустановени, се считат за приключени, а съответните възразяващи биват надлежно уведомени.

РАЗДЕЛ 4

Закрила

Член 17

Решение по заявлението за предоставяне на закрила

1.   Освен ако заявленията за закрила на наименования за произход или географски указания не са отхвърлени съгласно членове 11, 12, 16 и 28, Комисията взима решение да защити наименованията за произход или географските указания.

2.   Решенията относно закрилата, взети съгласно член 41 от Регламент (EО) № 479/2008, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 18

Регистър

1.   Комисията поддържа „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“, както е предвидено в член 46 от Регламент (EО) № 479/2008, наричан по-долу „регистъра“.

2.   Наименование за произход или географско указание, което е прието, се вписва в регистъра.

В случай на наименования, регистрирани в съответствие с член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, Комисията вписва в регистъра данните, посочени в параграф 3 от настоящия член, с изключение на посочените в буква е).

3.   Комисията вписва в регистъра следните данни:

а)

регистрираното наименование на продукта (продуктите);

б)

отразяването на факта, че наименованието е защитено като географско указание или наименование за произход;

в)

името на страната или имената на страните на произход;

г)

датата на регистрацията;

д)

позоваването на правния инструмент, въз основа на който се регистрира наименованието;

е)

позоваването на единния документ.

Член 19

Закрила

1.   Закрилата на наименование за произход или географско указание започва да тече от датата на неговото вписване в регистъра.

2.   В случай на незаконно използване на защитено наименование за произход или географско указание, компетентните органи на държавите-членки по собствена инициатива, съгласно член 45, параграф 4 от Регламент (EО) № 479/2008, или при поискване от дадена страна, предприемат необходимите действия за прекратяване на това незаконно използване и за предотвратяване на предлагането на пазара или износа на въпросните продукти.

3.   Закрилата на наименование за произход или географско указание се прилага за цялото наименование, включително за съставните му елементи, при условие че сами по себе си те са отличителни. Неотличителен или родов елемент от защитено наименование за произход или географско указание не подлежи на закрила.

РАЗДЕЛ 5

Изменения и отмяна

Член 20

Изменения на спецификацията на продукта или на единния документ

1.   Заявлението за одобрение на измененията на спецификацията на продукта, подадено от заявител, както е посочено в член 37 от Регламент (EО) № 479/2008, на защитено наименование за произход или географско указание, се изготвя в съответствие с приложение IV към настоящия регламент.

2.   С цел да се определи дали едно заявление за одобрение на измененията на спецификацията на продукта съгласно член 49, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008 е допустимо, Комисията проверява дали ѝ е била изпратена информацията, изисквана съгласно член 35, параграф 2 от посочения регламент, както и попълнено заявление, посочено в параграф 1 от настоящия член.

3.   За целите на прилагането на член 49, параграф 2, първо изречение от Регламент (EО) № 479/2008, членове 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 от настоящия регламент се прилагат mutandis mutadis.

4.   Едно изменение се счита за минимално, ако:

а)

не е свързано със съществените характеристики на продукта;

б)

не изменя връзката;

в)

не включва промяна на наименованието или на каквато и да било част от наименованието на продукта;

г)

не засяга определения географски район;

д)

не води до допълнителни ограничения относно предлагането на продукта на пазара;

5.   Когато заявлението за одобряване на измененията на спецификацията на продукта е подадено от заявител, различен от първоначалния заявител, Комисията уведомява първоначалния заявител за това заявление.

6.   Когато Комисията реши да приеме изменение в спецификацията на продукта, което засяга или включва изменение на информацията, записана в регистъра, Комисията заличава първоначалните данни от регистъра и вписва новите данни, които влизат в сила от датата, на която поражда действие съответното решение.

Член 21

Подаване на искане за отмяна

1.   Искането за отмяна съгласно член 50 от Регламент (EО) № 479/2008 се изготвя в съответствие с формуляра, посочен в приложение V към настоящия регламент. Искането за отмяна се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. За дата на подаване на искането за отмяна до Комисията се счита датата, на която искането е вписано в пощенския регистър на Комисията. Тази дата се оповестява публично чрез подходящи средства.

2.   Комисията завежда документите, съдържащи се в искането за отмяна, с датата на получаването и номера на досието, който е даден на искането за отмяна.

Подателят на искането за отмяна получава потвърждение за получаването, в което се посочват най-малко следните данни:

а)

номерът на досието;

б)

броят на получените страници; и

в)

датата на получаване на искането.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато отмяната е по инициатива на Комисията.

Член 22

Допустимост

1.   С цел да се определи дали едно искане за отмяна е допустимо съгласно член 50 от Регламент (EО) № 479/2008, Комисията проверява дали искането:

а)

посочва законния интерес, причините и обосновката на подателя на искането за отмяна;

б)

обяснява основанието за отмяна; и

в)

се позовава на декларация от държавата-членка или от третата страна, в която е местопребиваването или седалището на подателя на искането, в подкрепа на искането за отмяна.

2.   Всяко искане за отмяна съдържа данни за фактите, доказателствата и мненията, представени в подкрепа на отмяната, придружени от съответните подкрепящи документи.

3.   В случай че информацията относно основанията, фактите, доказателствата и мненията, както и подкрепящите документи, посочени в параграфи 1 и 2, не са представени едновременно с искането за отмяна, Комисията уведомява подателя на искането за отмяна и го приканва да отстрани посочените нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля искането като недопустимо. За решението за недопустимост се уведомяват подателят на искането за отмяна и органите в държавата-членка или третата страна, или подателят на искането за отмяна, установен във въпросната трета страна.

4.   За всяко искане за отмяна, което бъде счетено за допустимо, както и за процедурата за отмяна по собствена инициатива на Комисията, се уведомяват органите на държавата-членка или третата страна или заявителите, установени в третата страна, чието наименование за произход или географско указание е засегнато от отмяната.

Член 23

Контрол по отмяна

1.   Ако Комисията не е отхвърлила искането за отмяна в съответствие с член 22, параграф 3, тя съобщава за отмяната на органите в държавата-членка или третата страна, или на засегнатите производители, установени във въпросната трета страна, и ги приканва да изпратят забележки в двумесечен срок от датата на изпращане на това съобщение. Всички забележки, получени в този двумесечен срок, се съобщават, по целесъобразност, на подателя на искането за отмяна.

В хода на контрола по отмяната, Комисията изисква от страните да представят мнения, когато е приложимо, в двумесечен срок от издаването на това искане, относно съобщенията, получени от останалите страни.

2.   Ако органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна, или подателят на искането за отмяна не представят забележки в отговор или не спазят сроковете, Комисията се произнася по отношение на отмяната.

3.   Всяко решение за отмяна на съответното наименование за произход или географско указание се взема от Комисията въз основа на предоставените ѝ доказателства. Комисията взима под внимание дали по-нататъшното съответствие с продуктовата спецификация на лозаро-винарски продукт, който е предмет на защитено наименование за произход или географско указание, е невъзможно или вече не може да бъде гарантирано, по-специално ако условията, определени в член 35 от Регламент (EО) № 479/2008, вече не се изпълняват или няма да могат да бъдат изпълнени в близко бъдеще.

За това решение за отмяна се уведомяват подателят на искането за отмяна и органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна.

4.   В случай на много на брой искания за отмяна, след предварителен преглед на едно или повече такива искания за отмяна, може да не е възможно да се приеме решение за по-нататъшна закрила на наименование за произход или географско указание и в такъв случай Комисията може да преустанови останалите процедури за отмяна. В този случай Комисията уведомява останалите податели на искания за отмяна за всяко решение, което ги засяга и е взето в хода на процедурата.

Когато едно защитено наименование за произход или географско указание бъде отменено, процедурите за отмяна, които са били преустановени, се считат за приключени, а засегнатите податели на искането за отмяна биват надлежно уведомени.

5.   Когато отмяната породи действие, Комисията заличава наименованието от регистъра.

РАЗДЕЛ 6

Проверки

Члeн 24

Декларация от оператори

Всеки оператор, който желае да участва във всички или в част от производствените процеси или в опаковането на продукт със защитено наименование за произход или географско указание, подава декларация до компетентните контролни органи, посочени в член 47 от Регламент (EО) № 479/2008.

Член 25

Годишна проверка

1.   Годишната проверка, извършвана от компетентния контролен орган, както е посочено в член 48, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, включва:

а)

органолептично и аналитично изследване на продуктите, обхванати от едно наименование за произход;

б)

или само аналитично изследване, или органолептично и аналитично изследване на продукти, обхванати от едно географско указание; и

в)

проверка на условията, посочени в спецификацията на продукта.

Годишната проверка се извършва в държавата-членка, в която се осъществява производството в съответствие със спецификацията на продукта, и се извършва чрез:

а)

проверки на случаен принцип въз основа на анализ на риска, или

б)

взимане на проби, или

в)

систематично.

При проверки на случаен принцип държавите-членки подбират минимален брой оператори, които да бъдат подложени на тези проверки.

При взимането на проби държавите-членки гарантират, че броят, естеството и честотата на контролните проверки са представителни за целия съответен определен географски район и отговарят на обема на лозаро-винарските продукти, предлагани на пазара или държани с цел предлагане на пазара.

Проверките на случаен принцип могат да се съчетават с взимане на проби.

2.   Изследванията, посочени в параграф 1, първа алинея, букви a) и б), се извършват с анонимни проби, които доказват, че изследваният продукт е в съответствие с характеристиките и качествата, описани в спецификацията на продукта за съответното наименование за произход или географско указание, и се извършват на всички етапи от производствения процес, включително на етап опаковане или по-късно. Всяка взета проба трябва да е представителна за съответните вина, държани от оператора.

3.   С цел проверка на съответствието на продукта със спецификацията на продукта съгласно параграф 1, първа алинея, буква в), контролните органи проверяват:

а)

помещенията на операторите, с цел да се провери дали операторите в действителност отговарят на условията, посочени в спецификацията на продукта; и

б)

продуктите на всички етапи от производствения процес, включително етапа на опаковане, въз основа на план за проверка, който се изготвя предварително от контролния орган и за който операторите са осведомени, обхващащ всеки етап от производството на продукта.

4.   Годишната проверка гарантира, че продуктът не може да използва свързаното с него защитено наименование за произход или географско указание, освен ако:

а)

резултатите от изследванията, посочени в параграф 1, алинея 1, букви a) и б) и параграф 2, доказват, че въпросният продукт отговаря на пределните стойности и притежава всички необходими характеристики на съответното наименование за произход или географско указание;

б)

другите условия, изброени в спецификацията на продукта, са изпълнени в съответствие с процедурите, изложени в параграф 3.

5.   Всеки продукт, който не отговаря на условията, изложени в настоящия член, може да бъде предлаган на пазара, но без съответното наименование за произход или географско указание, при условие че останалите правни изисквания са изпълнени.

6.   В случай на защитено трансгранично наименование за произход или географско указание, проверката може да бъде извършена от контролен орган от която и да е от държавите-членки, засегнати от това наименование за произход или географско указание.

7.   В случай че годишната проверка се извършва на етапа на опаковане на продукта на територията на държава-членка, която не е държавата-членка, в която е осъществено производството, се прилага член 84 от Регламент (EО) № 555/2008 на Комисията (11).

8.   Параграфи 1—7 се прилагат за вина, носещи наименование за произход или географско указание, чието наименование за произход или географско указание отговарят на изискванията, посочени в член 38, параграф 5 от Регламент (EО) № 479/2008.

Член 26

Аналитично и органолептично изследване

Аналитичното и органолептично изследване, посочено в член 25, параграф 1, първа алинея, букви a) и б), включва:

а)

анализ на въпросното вино, който измерва следните характерни свойства:

i)

определени въз основа на физичен и химичен анализ:

общото и действителното алкохолно съдържание;

общото съдържание на захари, изразени като глюкоза и фруктоза (включително наличието на захароза в случай на пенливи и искрящи вина);

общата киселинност

съдържанието на летливи киселини;

общото съдържание на серен диоксид.

ii)

определени въз основа на допълнителни анализи:

въглероден диоксид (пенливи и искрящи вина при свръхналягане в барове при температура 20 °C);

други характерни свойства, предвидени в законодателството на държавите-членки или продуктовите спецификации на съответните защитени наименования за произход и географски указания.

б)

органолептично изследване, обхващащо външен вид, аромат и вкус.

Член 27

Проверки на продукти с произход от трети страни

Ако вина на трета страна се ползват от закрила на защитено наименование за произход или географско указание, съответната трета страна изпраща до Комисията, при поискване от нейна страна, информация относно компетентните органи, посочени в член 48, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008, и относно аспектите, обхванати от проверката, както и доказателство, че въпросното вино изпълнява условията на съответното наименование за произход или географско указание.

РАЗДЕЛ 7

Преобразуване в географско указание

Член 28

Искане

1.   Орган на държава-членка или трета страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна, могат да поискат преобразуване на защитено наименование за произход в защитено географско указание, ако по-нататъшното съответствие със спецификацията на продукта на дадено защитено наименование за произход вече не е възможно или не може да бъде гарантирано.

Искането за преобразуване, подадено до Комисията, се изготвя в съответствие с образеца, посочен в приложение VI към настоящия регламент. Искането за преобразуване се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. За дата на подаване до Комисията на искането за преобразуване се счита датата, на която искането е вписано в пощенския регистър на Комисията.

2.   Ако искането за преобразуване в географско указание не отговаря на изискванията, определени в членове 34 и 35 от Регламент (EО) № 479/2008, Комисията уведомява органите на държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна, какви са основанията за отказа и го приканва да оттегли или измени искането или да представи мнения в двумесечен срок.

3.   В случай че преди изтичането на срока пречките за преобразуване в географско указание не са отстранени от органите на държавата-членка или третата страна, или от заявителя, установен във въпросната трета страна, Комисията отхвърля искането.

4.   Всяко решение за отхвърляне на искането за преобразуване се взима от Комисията въз основа на предоставените ѝ документи и информация. За това решение за отхвърляне се уведомяват органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна.

5.   Член 40 и член 49, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008 не се прилагат.

ГЛАВА III

ТРАДИЦИОННИ НАИМЕНОВАНИЯ

РАЗДЕЛ 1

Заявление

Член 29

Заявители

1.   Компетентните органи на държавите-членки или третите страни, или представителни професионални организации, установени в трети страни, могат да подадат до Комисията заявление за закрила на традиционни наименования по смисъла на член 54, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008.

2.   „Представителна професионална организация“ означава всяка организация на производители или асоциация от организации на производители, приела едни и същи правила и развиваща дейност в даден лозаро-винарски район или в няколко такива с наименование за произход или географско указание, когато в нея членуват най-малко две трети от производителите в района/ите на наименованието за произход или географското указание, в който/които организацията развива дейност, и тя произвежда най-малко две трети от производството на районите. Една представителна професионална организация може да подаде заявление за закрила само за произвежданите от нея вина.

Член 30

Заявление за правна закрила

1.   Заявлението за закрила на традиционно наименование съответства на образеца, посочен в приложение VII, и се придружава от копие от правилата, уреждащи използването на въпросното наименование.

2.   В случай на заявление, подадено от представителна професионална организация, установена в трета страна, се представят също подробни данни за представителната професионална организация. Тази информация, включително съответните подробни данни за членовете на представителната професионална организация, където това е уместно, е посочена в приложение XI.

Член 31

Език

1.   Заявеното наименование за закрила се подава:

a)

на официалния език (езици), регионалния език (езици) на държавата-членка или третата страна, от която произхожда наименованието, или;

б)

на езика, използван с търговско предназначение за това наименование.

Наименованието, използвано на даден език, се отнася до специфичните продукти, посочени в член 33, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008.

2.   Наименованието се регистрира, изписано в съответствие с начина (начините) на изписване на оригиналния език.

Член 32

Правила относно традиционни наименования на трети страни

1.   Член 54, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008 се прилага mutatis mutandis за наименования, които традиционно се използват в трети страни във връзка с лозаро-винарски продукти с географско указание от съответната трета страна.

2.   За вината с произход от трети страни, чиито етикети носят традиционни указания, различни от традиционните наименования, изброени в приложение XII, посочените традиционни указания могат да бъдат използвани върху етикетите на вината в съответствие с правилата, приложими в съответните трети страни, включително онези, които произтичат от представителни професионални организации.

РАЗДЕЛ 2

Процедура по преглед

Член 33

Подаване на заявление

Комисията завежда документите, съдържащи се в заявлението, с датата на получаване и номера на досието на заявлението. Заявлението се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. Датата на подаване на заявлението до Комисията е датата, на която възражението е вписано в пощенския регистър на Комисията. Тази дата и традиционното наименование се оповестяват публично чрез подходящи средства.

Заявителят получава потвърждение за получаването, в което се посочват най-малко:

а)

номерът на досието;

б)

традиционното наименование;

в)

броят на получените документи; и

г)

датата на получаването им.

Член 34

Допустимост

Комисията проверява дали формулярът за заявление е попълнен изцяло и е придружен от необходимата документация, както е предвидено в член 30.

Ако формулярът за заявление е непълен или документацията липсва или е непълна, Комисията съответно уведомява заявителя и го приканва да отстрани посочените нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля заявлението като недопустимо. Заявителят бива уведомен за решението за недопустимост.

Член 35

Условия за валидност

1.   Признаването на традиционно наименование се приема, ако:

a)

отговаря на определението, посочено в член 54, параграф 1, буква a) или буква б) от Регламент (EО) № 479/2008, и на условията, определени в член 31 от настоящия регламент;

б)

наименованието се състои изключително от:

i)

наименование, използвано традиционно в търговията в голяма част от територията на Общността или на съответната трета страна, за разграничаване на специфичните категории лозаро-винарски продукти, посочени в член 33, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, или;

ii)

наименование с репутация, използвано традиционно в търговията най-малкото на територията на държавата-членка или на съответната трета страна, за разграничаване на специфичните категории лозаро-винарски продукти, посочени в член 33, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008.

в)

наименованието трябва:

i)

да не е родово;

ii)

да бъде определено и регулирано в законодателството на държавата-членка, или;

iii)

да подлежи на условията за използване, предвидени в правилата, приложими за винопроизводители в съответната трета страна, включително онези, произтичащи от представителни професионални организации.

2.   За целите на параграф 1, буква б), традиционна употреба означава:

a)

най-малко пет години в случай на наименования, за които е подадено заявление на езика (езиците), посочени в член 31, буква a) от настоящия регламент,

б)

най-малко 15 години в случай на наименования, за които е подадено заявление на език, посочен в член 31, буква б) от настоящия регламент.

3.   За целите на параграф 1, буква в), i) „родово“ означава, че името на традиционно наименование, въпреки че е свързано със специфичен начин на производство или стареене, или с качеството, цвета, типа местност или събитие, свързано с историята на лозаро-винарския продукт, се е превърнало в традиционно наименование за съответния лозаро-винарски продукт в Общността.

4.   Условието, посочено в параграф 1, буква б) от настоящия член, не се прилага за традиционните наименования, посочени в член 54, параграф 1, буква a) от Регламент (EC) № 479/2008.

Член 36

Основания за отказ

1.   Ако заявлението за традиционно наименование не отговаря на определението, посочено в член 54, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, и на изискванията, посочени в членове 31 и 35, Комисията уведомява заявителя за основанията за отказ, като определя двумесечен срок от издаването на това съобщение за оттегляне или изменение на заявлението или за представяне на забележки.

Комисията взима решение относно закрилата въз основа на предоставената ѝ информация.

2.   Ако пречките не бъдат отстранени от заявителя в срока, посочен в параграф 1, Комисията отхвърля заявлението. Всяко решение за отхвърляне на съответното традиционно наименование се взема от Комисията въз основа на предоставените ѝ документи и информация. Заявителят бива уведомен за решението за отказ.

РАЗДЕЛ 3

Процедури за предявяване на възражения

Член 37

Подаване на искане за възражение

1.   В двумесечен срок от датата на публикуването, предвидено в член 33, първа алинея, всяка държава-членка или трета страна, или всяко физическо или юридическо лице, което има законов интерес, може да възрази срещу предложеното признаване чрез подаване на искане за възражение.

2.   Искането за възражение се изготвя въз основа на формуляра, посочен в приложение VIII, и се изпраща до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. За дата на подаване на искането за възражение до Комисията се счита датата, на която искането е вписано в пощенския регистър на Комисията.

3.   Комисията завежда документите, съдържащи се в искането за възражение, с датата на получаване и номера на досието, който е даден на искането за възражение.

Подателят на възражението получава потвърждение за получаването, в което се посочват най-малко следните данни:

а)

номерът на досието;

б)

броят на получените страници; и

в)

датата на получаване на искането.

Член 38

Допустимост

1.   С цел да определи дали едно възражение е допустимо, Комисията проверява дали в искането за възражение са посочени претендираното по-ранно право (права) и основанието (основанията) за възражение и дали искането е получено от Комисията в срока, предвиден в член 37, параграф 1.

2.   Ако възражението се основава на съществуването на по-ранна търговска марка с репутация и известност, в съответствие с член 41, параграф 2, искането за възражение се придружава от доказателство за подаването, регистрацията или използването на тази по-ранна търговска марка, например сертификат за регистрация, и от доказателство за нейната репутация и известност.

3.   Всяко надлежно обосновано искане за възражение съдържа данни за фактите, доказателствата и мненията, представени в подкрепа на възражението, придружени от съответните подкрепящи документи.

Информацията и доказателствата, които трябва да се представят в подкрепа на използването на по-ранна марка, съдържат подробни данни за мястото, продължителността, степента и естеството на използването на по-ранната марка, както и за нейната репутация и известност.

4.   В случай че данните за претендираното по-ранно право (права), основанието (основанията), фактите, доказателствата или мненията, или покрепящите документи, както е посочено в параграфи 1—3, не са представени едновременно с искането за възражение или някои от тях липсват, Комисията съответно уведомява подателя на възражението и го приканва да отстрани посочените нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля искането като недопустимо. За решението за недопустимост биват уведомени възразяващият и органите в държавата-членка или третата страна, или представителната професионална организация, установена във въпросната трета страна.

5.   За всяко искане за възражение, счетено за допустимо, биват уведомени органите на държавата-членка или третата страна или професионалната организация във въпросната трета страна.

Член 39

Контрол относно възражение

1.   Ако Комисията не е отхвърлила искането за възражение в съответствие с член 38, параграф 4, тя съобщава за възражението на органите в държавата-членка или третата страна, или на представителната професионална организация, установена във въпросната трета страна, и ги приканва да представят забележки в двумесечен срок от датата на изпращане на това съобщение. Всички забележки, получени в рамките на този двумесечен срок, се съобщават на възразяващия.

В хода на контрола относно възражението, Комисията изисква от страните да представят мнения, по целесъобразност, в двумесечен срок от издаването на това искане, относно съобщенията, получени от останалите страни.

2.   Ако органите в държавата-членка или третата страна, или представителната професионална организация, установена във въпросната трета страна, или възразяващият не представят забележки в отговор или не спазят сроковете, Комисията се произнася по отношение на възражението.

3.   Всяко решение за отхвърляне или признаване на съответното традиционно наименование се взима от Комисията въз основа на доказателствата, с които тя разполага. Комисията взима под внимание дали са изпълнени условията, посочени в член 40, параграф 1 или изложени в член 41, параграф 3 или в член 42. За решението за отказ се уведомяват възразяващият и органите в държавата-членка или третата страна, или представителната професионална организация, установена във въпросната трета страна.

4.   В случай на много на брой искания за възражение, след предварителен преглед на едно или повече такива искания за възражения може да не е възможно заявлението за признаване да бъде прието; в такива случаи Комисията може да преустанови останалите процедури по възражения. Комисията уведомява останалите възразяващи за всяко засягащо ги решение, взето в хода на процедурата.

Когато едно заявление е отхвърлено, процедурите за възражение, които са били преустановени, се считат за приключени, а съответните възразяващи биват надлежно уведомени.

РАЗДЕЛ 4

Закрила

Член 40

Обща закрила

1.   Ако едно заявление отговаря на условията, посочени в член 54, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008 и в членове 31 и 35, и не е отхвърлено съгласно членове 38 и 39, традиционното наименование се включва в приложение XII към настоящия регламент.

2.   Традиционните наименования, изброени в приложение XII, са защитени само на езика и за категориите лозаро-винарски продукти, предявени в заявлението, срещу:

a)

всяка злоупотреба, дори ако защитеното наименование е придружено от израз като „стил“, „тип“, „метод“,„имитация“„както е произведено в“, „с аромат на“, „като“ или друг подобен израз;

б)

всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение означение на естеството, характеристиките или основните свойства на продукта, върху вътрешната или външната опаковка, рекламни материали или документи, свързани с него;

в)

всяка друга практика, която би могла да въведе в заблуждение потребителите, по-специално да създаде впечатлението, че виното отговаря на условията за защитеното традиционно наименование.

Член 41

Връзка с търговските марки

1.   Когато традиционно наименование е защитено съгласно настоящия регламент, регистрацията на търговска марка, съответстваща на една от хипотезите по член 40, се отказва, ако заявлението за регистрация на търговската марка не се отнася за вина, които отговарят на условията за използване на това традиционно наименование, и заявлението е подадено след датата на представяне в Комисията на заявлението за предоставяне на правна закрила на традиционното наименование и впоследствие традиционното наименование е получило закрила.

Търговски марки, регистрирани в нарушение на първа алинея, се обявяват за недействителни при подаване на искане съгласно приложимите процедури, определени в Директива 2008/95/EО на Европейския парламент и на Съвета (12) или Регламент (EО) № 40/94 на Съвета (13).

2.   Търговска марка, съответстваща на една от хипотезите по член 40 от настоящия регламент, за която е подадено заявление, регистрирана е или, ако такава възможност е предвидена в съответното законодателство, е установена вследствие на употреба на територията на Общността преди 4 май 2002 г. или преди датата на подаване на заявление до Комисията за закрила на традиционното наименование, може да продължи да се използва и подновява независимо от закрилата на традиционното наименование.

В подобни случаи се разрешава използването на традиционното наименование успоредно със съответната търговска марка.

3.   Едно наименование не може да се ползва със закрила като традиционно наименование, когато в светлината на репутацията и известността на търговската марка тази закрила може да въведе потребителите в заблуждение по отношение на истинската идентичност, естеството, характеристиките или качеството на виното.

Член 42

Омоними

1.   Наименование, за което е подадено заявление и което изцяло или отчасти е омоним с традиционно наименование, което вече е защитено съгласно настоящата глава, подлежи на закрила, като се спазва местното и традиционно използване и се отчита рискът от въвеждане в заблуждение.

Омонимно наименование, което въвежда в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или истинския произход на продуктите, не се регистрира, дори ако наименованието е точно.

Използването на защитени омонимни наименования зависи от наличието на достатъчно разграничения в практиката между омонима, защитен впоследствие, и вече включеното в приложение XII традиционно наименование, като се взима предвид необходимостта от равнопоставено третиране на заинтересованите производители и от това да не се въвеждат в заблуждение потребителите.

2.   Параграф 1 се прилага mutatis mutandis за традиционни наименования, защитени преди 1 август 2009 г., които са отчасти омонимни със защитено наименование за произход или географско указание или с наименованието на винен сорт лоза или неговите синоними, изброени в приложение XV.

Член 43

Привеждане в изпълнение на закрилата

За целите на прилагането на член 55 от Регламент (EО) № 479/2008, в случай на незаконно използване на защитени традиционни наименования, компетентните национални органи по своя собствена инициатива или по искане на дадена страна, предприемат всички мерки, за да спрат предлагането на пазара, включително всякакъв износ, на съответните продукти.

РАЗДЕЛ 5

Процедура за отмяна

Член 44

Основания за отмяна

Основанията за отмяна на традиционно наименование са налице, когато то вече не отговаря на определението, установено в член 54, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, или на изискванията, посочени в член 31, член 35, член 40, параграф 2, член 41, параграф 3, или член 42.

Член 45

Подаване на искане за отмяна

1.   Надлежно обосновано искане за отмяна може да бъде подадено до Комисията от държава-членка, трета страна или физическо или юридическо лице, което има законен интерес в съответствие с формуляра, посочен в приложение IX. Искането за отмяна се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. За дата на подаване на искането за отмяна до Комисията се счита датата, на която искането е вписано в пощенския регистър на Комисията. Тази дата се оповестява публично чрез подходящи средства.

2.   Комисията завежда документите, съдържащи се в искането за отмяна, с датата на получаване и номера на досието, който е даден на искането за отмяна.

Подателят на искането за отмяна получава потвърждение за получаването му, в което се посочват най-малко следните данни:

а)

номерът на досието;

б)

броят на получените страници; и

в)

датата на получаване на искането.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато отмяната е по инициатива на Комисията.

Член 46

Допустимост

1.   С цел да се определи дали едно искане за отмяна е допустимо, Комисията проверява дали искането:

а)

посочва законния интерес на подателя на искането за отмяна;

б)

основанието (основанията) за отмяна; и

в)

се позовава на декларация от държавата-членка или от третата страна, в която се намира местопребиваването или седалището на подателя на искането, в което се обяснява законния интерес, причините и обосновката на подателя на искането за отмяна.

2.   Всяко искане за отмяна съдържа данни за фактите, доказателствата и мненията, представени в подкрепа на отмяната, придружени от съответните подкрепящи документи.

3.   В случай че информацията относно основанията, фактите, доказателствата и мненията, както и подкрепящиге документи, посочени в параграфи 1 и 2, не са представени едновременно с искането за отмяна, Комисията уведомява съответно подателя на искането за отмяна и го прикава да отстрани посочените нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля искането като недопустимо. За решението за недопустимост се уведомяват подателят на искането за отмяна и органите в държавата-членка или третата страна, или подателят на искането за отмяна, установен във въпросната трета страна.

4.   За всяко искане за отмяна, счетено за допустимо, включително за процедурата за отмяна по собствена инициатива на Комисията, се уведомяват органите на държавата-членка или третата страна или подателят на искането за отмяна, установен в третата страна, чието традиционно наименование е засегнато от отмяната.

Член 47

Контрол по отмяна

1.   Ако Комисията не е отхвърлила искането за отмяна в съответствие с член 46, параграф 3, тя съобщава за искането за отмяна на органите в държавата-членка или третата страна, или на заявителя, установен във въпросната трета страна, и ги приканва да изпратят забележки в двумесечен срок срок от датата на изпращане на това съобщение. Всички забележки, получени в този двумесечен срок, се съобщават на подателя на искането за отмяна.

В хода на контрола по отмяната, Комисията изисква от страните да представят мнения, по целесъобразност, в двумесечен срок от издаването на това искане относно съобщенията, получени от останалите страни.

2.   Ако органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна, или подателят на искането за отмяна не представят забележки в отговор или не спазят сроковете, Комисията се произнася по отношение на искането за отмяна.

3.   Всяко решение за отмяна на съответното традиционно наименование се взима от Комисията въз основа на доказателствата, с които тя разполага. Комисията взима под внимание дали посочените в член 44 условия вече не се изпълняват.

За решението за отмяна се уведомяват подателят на искането за отмяна и органите в държавата-членка или съответната трета страна.

4.   В случай на много на брой искания за отмяна, след предварителен преглед на едно или повече такива искания за отмяна, може да не е възможно да се приеме решение за по-нататъшна закрила на традиционно наименование и в такъв случай Комисията може да преустанови останалите процедури за отмяна. В този случай Комисията уведомява останалите податели на искането за отмяна за всяко засягащо ги решение, взето в хода на процедурата.

Когато едно традиционно наименование бъде отменено, процедурите за отмяна, които са били преустановени, се считат за приключени, а съответните податели на искането за отмяна биват надлежно уведомени.

5.   Когато една отмяна породи действие, Комисията заличава съответното наименование от списъка, посочен в приложение XII.

РАЗДЕЛ 6

Съществуващи защитени традиционни наименования

Член 48

Съществуващи защитени традиционни наименования

Традиционните наименования, които са защитени в съответствие с членове 24, 28 и 29 от Регламент (EО) № 753/2002, се ползват автоматично със закрила по настоящия регламент, при условие че:

а)

до 1 май 2009 г. до Комисията е подадено резюме на определението или условията за използване;

б)

държавите-членки или третите страни не са преустановили закрилата си върху определени традиционни наименования.

ГЛАВА IV

ЕТИКЕТИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ

Член 49

Общо правило за всички данни в етикетирането

Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, етикетирането на продуктите, посочени в параграфи 1—11, 13, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008 (наричани по-долу „продукти“), не може да бъде допълвано с други данни, освен предвидените в член 58 и регламентираните в член 59, параграф 1 и член 60, параграф 1 от посочения регламент, освен ако удовлетворяват изискванията на член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2000/13/EО.

РАЗДЕЛ 1

Задължителни данни

Член 50

Представяне на задължителните данни

1.   Задължителните данни, посочени в член 58 от Регламент (EО) № 479/2008, както и данните, изброени в член 59 от същия регламент, трябва да са разположени в едно и също зрително поле върху съда по начин, позволяващ да се четат едновременно, без да се налага завъртане на съда.

Независимо от това се допуска задължителните данни за номера на партидата и данните, посочени в член 51 и член 56, параграф 4 от настоящия регламент, да са разположени извън зрителното поле, в което са разположени останалите задължителни данни.

2.   Задължителните данни, посочени в параграф 1, и данните, приложими по силата на правните инструменти, посочени в член 58 от Регламент (EО) № 479/2008, се представят с неизличими букви, които ясно се отличават от заобикалящите ги писмени указания и рисунки.

Член 51

Прилагане на определени хоризонтални правила

1.   Когато една или повече от съставките, изброени в приложение IIIa към Директива 2000/13/EО, се намират в един от продуктите, посочени в приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, те задължително трябва да бъдат обозначени върху етикета, предшествани от термина „съдържа“. За сулфитите могат да бъдат използвани следните термини: „сулфити“ или „серен диоксид“.

2.   Задължителното етикетиране, посочено в параграф 1, може да бъде придружено от използването на пиктограмата, включена в приложение X към настоящия регламент.

Член 52

Предлагане на пазара и износ

1.   Продуктите, чиито етикети или представяне не отговарят на съответните условия, както е посочено в настоящия регламент, не могат да бъдат предлагани на пазара на Общността или да бъдат изнасяни.

2.   Чрез дерогация от глави V и VI от Регламент (EО) № 479/2008, когато съответните продукти са предназначени за износ, държавите-членки могат да позволят данни, които са в противоречие с правилата за етикетиране, предвидени в законодателството на Общността, да фигурират върху етикета на вината за износ, когато това се изисква от законодателството на съответната трета страна. Тези данни могат да фигурират на езици, различни от официалните езици на Общността.

Член 53

Забрана за използване на капсули или фолио, изработени на основата на олово

Устройствата за затваряне на продуктите, посочени в член 49, не могат да бъдат облечени с капсула или фолио, изработени от материали на основата на олово.

Член 54

Действително алкохолно съдържание

1.   Действителното алкохолно съдържание по обем, посочено в член 59, параграф 1, буква в) от Регламент (EО) № 479/2008, се изразява в цели проценти или половини от проценти.

След числото следва „об. %“, като преди него може да се изпише „действително алкохолно съдържание“, „действителен алкохол“ или „алк.“.

Без да се засягат допустимите отклонения, определени за използвания референтен метод за анализ, показаното съдържание не може да се различава с повече от 0,5 обемни процента от полученото чрез анализ съдържание. Независимо от това, алкохолното съдържание на продуктите със защитени наименования за произход или географски указания, съхранявани в бутилки в продължение на повече от три години, пенливите вина, качествените пенливи вина, пенливите-газирани вина, искрящите вина, искрящите-газирани вина, ликьорните вина и вината от презряло грозде, без да се засягат допустимите отклонения, определени за използвания референтен метод за анализ, не може да се различава с повече от 0,8 обемни процента от полученото чрез анализ съдържание.

2.   Действителното алкохолно съдържание се посочва върху етикета с цифри с височина най-малко 5 mm, ако номиналният обем на съда е по-голям от 100 cl, 3 mm — ако е равен или по-малък от 100 cl и по-голям от 20 cl, и 2 mm, ако е равен или по-малък от 20 cl.

Член 55

Обозначение на мястото, откъдето произхожда продуктът

1.   Обозначението на мястото, откъдето произхожда продуктът, посочено в член 59, параграф 1, буква г) от Регламент (EО) № 479/2008, се указва, както следва:

a)

за вина, посочени в параграфи 1, 2, 3, 7—9, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, без защитено наименование за произход или географско указание, едно от следните обозначения:

i)

думите „вино от (…)“, „произведено в (…)“ или „продукт от (…)“, или еквивалентни изрази, следвани от името на държавата-членка или третата страна, на чиято територия е добито гроздето и е преработено във вино;

В случай на трансгранично вино, произведено от определени винени сортове лози, както е посочено в член 60, параграф 2, буква в) от Регламент (EО) № 479/2008, може да бъде посочено само наименованието на една или повече държави-членки или трети страни.

ii)

думите „вино от Европейската общност“ или еквивалентен израз, или „смес от вина от различни страни в Европейската общност“ в случаи на вина, получени от смесване на вина с произход от няколко държави-членки, или

думите „смес от вина от различни страни извън Европейската общност“ или „смес от (…)“ с посочване на наименованията на съответните трети страни в случай на вино, получено в резултат на смесване на вина с произход от няколко трети страни;

iii)

думите „вино от Европейската общност“ или еквивалентни изрази, или „вино, получено в (…) на основата на грозде, добито в (…)“ допълнени от наименованията на съответните държави-членки в случай на вина, произведени в държава-членка, от грозде, добито в друга държава-членка, или

думите „вино, получено в (…) на основата на грозде, добито в (…)“, с посочване на наименованията на съответните трети страни за вина, произведени в трета страна, от грозде, добито в друга трета страна.

б)

за вина, посочени в параграфи 4, 5 и 6 от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, без защитено наименование за произход или географско указание, едно от следните обозначения:

i)

думите „вино от (…)“, „произведено в (…)“, „продукт от (…)“ или „sekt от (…)“ или еквивалентни изрази, следвани от наименованието на държавата-членка или третата страна, на чиято територия е добито гроздето и е преработено във вино;

ii)

думите „произведено в (…)“ или еквивалентен израз, допълнени от наименованието на държавата-членка, в която се извършва вторичната ферментация.

в)

за вина със защитено наименование за произход или географско указание думите „вино от (…)“, „произведено в (…)“ или „продукт от (…)“, или еквивалентни изрази, допълнени от наименованието на държавата-членка или третата страна, на чиято територия е добито гроздето и е преработено във вино;

В случай на трансгранично защитено наименование за произход или географско указание, се посочва само наименованието на една или повече държави-членки или трети страни.

Настоящият параграф не засяга членове 56 и 67.

2.   Обозначението на мястото, откъдето произхожда продуктът, посочено в член 59, параграф 1, буква г) от Регламент (EО) № 479/2008, върху етикети на гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, концентрирана гроздова мъст или младо вино в процес на ферментация се обозначава, както следва:

a)

мъст от (…)“ или „мъст, произведена в (….)“ или еквивалентни изрази, допълнени от наименованието на държавата-членка, отделна страна, която съставлява част от държавата-членка, в която е произведен продуктът;

б)

смес на основата на продукти от две или повече страни от Европейската общност“ в случай на купажиране на продукти, произведени в две или повече държави-членки;

в)

мъст, получена в (…) от грозде, добито в (…)“ в случай, че гроздовата мъст не е била добита в държавата-членка, в която е добито използваното грозде.

3.   В случая на Обединеното кралство, наименованието на държавата-членка може да бъде заменено с наименованието на отделната страна, съставляваща част от Обединеното кралство.

Член 56

Обозначение на бутилиращото предприятие, производителя, вносителя и търговеца

1.   За целите на прилагането на член 59, параграф 1, букви д) и е) от Регламент (EО) № 479/2008 и на настоящия член:

a)

бутилиращо предприятие“ е физическо или юридическо лице или група от тези лица, които извършват бутилиране за своя сметка, лично или чрез други лица;

б)

бутилиране“ е поставянето на съответния продукт в съдове с обем не повече от 60 литра, за последваща продажба;

в)

производител“ е физическо или юридическо лице или група от тези лица, които преработват лично или за своя сметка чрез други лица грозде, гроздова мъст и вино в пенливи вина, пенливи-газирани вина, качествени пенливи вина или качествени пенливи ароматизирани вина;

г)

вносител“ е физическо или юридическо лице или група от тези лица, установени в Общността, които поемат отговорността за пускане в свободно обращение на стоки, които не са от Общността по смисъла на член 4, параграф 8 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (14);

д)

търговец“ е физическо или юридическо лице или група от тези лица, които не попадат в обхвата на определението за производител, които закупуват, а след това пускат в обращение пенливи вина, пенливи-газирани вина, качествени пенливи вина или качествени пенливи ароматизирани вина;

е)

адрес“ са обозначенията за местния административен район и държавата-членка, където се намира седалището на бутилиращото предприятие, производителя, търговеца или вносителя.

2.   Наименованието и адресът на бутилиращото предприятие се допълват от:

а)

думите „бутилиращо предприятие“ или „бутилирано от (…)“, или

б)

наименования, чиито условия за употреба са определени от държавата-членка, в която се извършва бутилирането на вина със защитено наименование за произход или географско указание:

i)

в стопанството на производителя, или;

ii)

в помещенията на група производители, или;

iii)

в предприятие, разположено в определения географски район или в непосредствена близост до съответния определен географски район.

В случаите на бутилиране по договор, указанието за бутилиращото предприятие се допълва от текста: „бутилирано за (…)“ или, в случая когато се указват името и адресът на този, който е извършил бутилирането за сметка на трето лице — от текста: „бутилирано от (…) за (…)“.

Когато бутилирането се извършва на място, различно от бутилиращото предприятие, посочените в този параграф данни се придружават от посочване на точното място, където е извършена операцията, и ако тя е била извършена в друга държава-членка — от името на тази държава.

В случаите, които се отнасят до напълване на други съдове освен бутилки, текстът „опаковащо предприятие“ и „опаковано от (…)“ заменя съответно текста „бутилиращо предприятие“ и „бутилирано от (…)“, освен когато в използвания език такава разлика не съществува.

3.   Името и адресът на производителя или търговеца се допълват от текста „производител“ или „произведено от“ и „търговец“ или „продавано от“, или еквивалентен израз. Държавите-членки могат да направят задължително обозначаването на производителя.

4.   Името и адресът на вносителя се предшестват от думите „вносител“ или „внесено от (…)“.

5.   Посочените в параграфи 2, 3 и 4 обозначения могат да бъдат групирани заедно, ако се отнасят за едно и също физическо или юридическо лице.

Едно от тези обозначения може да бъде заменено с код, определен от държавата-членка, в която се намира седалището на бутилиращото предприятие, производителя, вносителя или търговеца. Кодът се допълва от посочване на въпросната държава-членка. Върху етикета на виното от съответния продукт фигурират също името и адресът на друго физическо или юридическо лице, което участва в търговското разпространение и е различно от обозначените с код бутилиращо предприятие, производител, вносител или търговец.

6.   Когато името или адресът на бутилиращото предприятие, производителя, вносителя или търговеца се състоят от или съдържат защитено наименование за произход или географско указание, то фигурира върху етикета:

а)

с букви, чиито размери не надвишават половината от размера на използваните за защитеното наименование за произход или географско указание или за обозначаване на съответната категория лозаро-винарски продукти, или

б)

чрез използване на код, както е предвидено в параграф 5, втора алинея.

Държавата-членка може да реши кой вариант да приложи за продуктите, произвеждани на нейна територия.

Член 57

Обозначение за стопанство

1.   Термините за обозначаване на стопанство, изброени в приложение XIII, с изключение на обозначението за наименованието на бутилиращото предприятие, производителя или търговеца, се запазват за вина със защитено наименование за произход или географско указание, при условие че:

а)

виното е произведено изключително от грозде, добито от лозя, използвани от това стопанство;

б)

винопроизводството се извършва изцяло в това стопанство;

в)

държавите-членки регламентират употребата на техните съответни термини, изброени в приложение XIII. Третите страни определят правилата за използване, приложими за техните съответни термини, изброени в приложение XIII, включително тези, произхождащи от представителни професионални организации.

2.   Наименованието на стопанството може да бъде използвано от други оператори, участващи в предлагането на продукта на пазара, само когато съответното стопанство е съгласно с това използване.

Член 58

Обозначение за съдържанието на захар

1.   Термините, изброени в част А от приложение XIV към настоящия регламент, указващи съдържанието на захар, фигурират върху етикета на продуктите, предвидени в член 59, параграф 1, буква ж) от Регламент (EО) № 479/2008.

2.   Ако съдържанието на захар в продуктите, изразено като фруктоза и глюкоза (включително захароза), позволява използването на два от термините, изброени в част А от приложение XIV, се избира само един от тези два термина.

3.   Без да се засягат условията за употреба, описани в част А от приложение XIV, съдържанието на захар не може да се различава с повече от 3 g/l от указаното върху етикета на продукта.

Член 59

Дерогации

В съответствие с член 59, параграф 3, буква б) от Регламент (EО) № 479/2008, означенията „защитено наименование за произход“ могат да не се посочват за вина, носещи следните защитени наименования за произход, при условие, че тази възможност е регламентирана в законодателството на държавата-членка или в правилата, приложими в съответната трета страна, включително тези, произхождащи от представителни професионални организации:

a)

Кипър:

Κουμανδαρία (Commandaria);

б)

Гърция:

Σάμος (Samos);

в)

Испания:

Cava,

Jerez, Xérès или Sherry,

Manzanilla;

г)

Франция:

Champagne;

д)

Италия:

Asti,

Marsala,

Franciacorta;

е)

Португалия:

Madeira или Madère,

Port или Porto.

Член 60

Специални правила за пенливо-газирано вино, искрящо-газирано вино и качествено пенливо вино

1.   Наименованията „пенливо-газирано вино“ и „искрящо-газирано вино“, посочени в приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, се допълват от изписан с букви от същия вид и със същата големина текст „получено чрез добавяне на въглероден диоксид“ или „получено чрез добавяне на въглероден анхидрид“, освен когато използваният език сам по себе си показва, че е добавен въглероден диоксид.

Текстовете „получено чрез добавяне на въглероден диоксид“ или „получено чрез добавяне на въглероден анхидрид“ се изписват, дори когато се прилага член 59, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008.

2.   По отношение на качествените пенливи вина, за вината, чиито етикети съдържат наименованието „Sekt“, може да не се посочва категорията лозаро-винарски продукт.

РАЗДЕЛ 2

Незадължителни данни

Член 61

Година на реколтата

1.   Годината на реколтата, посочена в член 60, параграф 1, буква а) от Регламент (EО) № 479/2008, може да фигурира върху етикетите на продукти, както е посочено в член 49, при условие че най-малко 85 % от гроздето, използвано за производството на продуктите, е добито през въпросната година. Това не включва:

а)

количествата продукти, използвани за подслаждане, „експедиционен ликьор“ или „тиражен ликьор“, или;

б)

количествата продукт, посочен в параграф 3, букви д) и е) от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008.

2.   За продукти, които традиционно се получават от грозде, набрано през януари или февруари, годината на реколтата, която фигурира върху етикета на вината, е предходната календарна година.

3.   Продуктите без защитено наименование за произход или географско указание също спазват изискванията, изложени в параграфи 1 и 2 от настоящия член и в член 63.

Член 62

Наименование на винения сорт лоза

1.   Наименованията на винените сортове лози или техните синоними, посочени в член 60, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) № 479/2008, използвани за производство на продукти, посочени в член 49 от настоящия регламент, могат да фигурират върху етикетите на съответните продукти при условията, изложени в букви a) и б) от настоящия член.

а)

За вина, произведени в Европейската общност, наименованията на винените сортове лози или техните синоними са наименованията, посочени в класификацията на винените сортове лози, посочена в член 24, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008.

За държави-членки, освободени от задължението за класификация, както е посочено в член 24, параграф 2 от регламент (EО) № 479/2008, наименованията на винените сортове лози или техните синоними са наименованията, посочени в „Международния списък на сортовете лози и техните синоними“, поддържан от Международната организация по лозарство и винарство (OIV).

б)

За вина с произход от трети страни, условията за използване на наименованията на винените сортове лози или техните синоними са в съответствие с правилата, приложими за винопроизводителите в съответната трета страна, включително тези, произхождащи от представителни професионални организации, и имената на винени сортове лози или техни синоними, посочени в поне един от следните списъци:

i)

Международната организация по лозарство и винарство (OIV);

ii)

Международния съюз за закрила на новите сортове растения (UPOV);

iii)

Международния съвет за растителни генетични ресурси (IBPGR).

в)

За продукти със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна, наименованията на винените сортове лози или техните синоними могат да бъдат посочени:

i)

ако е посочен само един винен сорт лоза или неговият синоним, най-малко 85 % от продуктите са произведени от този сорт, без да се включва:

количеството продукти, използвани за подслаждане, „експедиционен ликьор“ или „тиражен ликьор“, или;

количеството продукт, посочен в параграф 3, букви д) и е) от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008.

ii)

ако са посочени два или повече винени сортове лози или техните синоними, 100 % от съответните продукти са произведени от тези сортове, без да се включва:

количеството продукти, използвани за подслаждане, „експедиционен ликьор“ или „тиражен ликьор“, или;

количеството продукт, посочен в параграф 3, букви д) и е) от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008.

В случая, посочен в подточка ii), винените сортове лози трябва да фигурират в низходящ ред според използваната пропорция и с букви с еднаква големина.

г)

За продуктите без защитено наименование за произход или географско указание, наименованията на винените сортове лози или техните синоними могат да бъдат посочени, при условие че са изпълнени изискванията, изложени в параграф 1, буква a) или б) и параграф 1, буква в) и в член 63.

2.   При пенливи вина и качествени пенливи вина, наименованията на винени сортове лози, използвани като допълнение към описанието на продукта, а именно „pinot blanc“, „pinot noir“, „pinot meunier“ или „pinot gris“ и еквивалентните им наименования на другите езици на Общността, могат да бъдат заменени със синонима „pinot“.

3.   Чрез дерогация от член 42, параграф 3 от Регламент (EО) № 479/2008, наименованията на винените сортове лози и техните синоними, изброени в част А от приложение XV към настоящия регламент, които са съставени от или съдържат защитено наименование за произход или географско указание, могат да фигурират само върху етикета на продукт със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна, ако са одобрени съгласно общностните правила, които са били в сила към 11 май 2002 г. или към датата на присъединяването на държавата-членка, която от двете дати е по-късна.

4.   Наименованията на винените сортове лози и техните синоними, изброени в част Б от приложение XV към настоящия регламент, които съдържат отчасти защитено наименование за произход или географско указание и пряко посочват географския елемент на въпросното защитено наименование за произход или географско указание, могат да фигурират само върху етикета на продукт със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна.

Член 63

Специфични правила относно винени сортове лози и години на реколта за вина без защитено наименование за произход или географско указание

1.   Държавите-членки определят компетентния орган или органи, отговорни за осигуряване на сертифицирането, предвидено в член 60, параграф 2, буква a) от Регламент (EО) № 479/2008, в съответствие с критериите, изложени в член 4 от Регламент (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (15).

2.   Сертифицирането на виното на всеки етап от производството, включително по време на опаковане на виното, се осигурява от:

а)

компетентния орган или органи, посочени в параграф 1; или

б)

един или повече контролни органи по смисъла на член 2, втора алинея, точка 5 от Регламент (EО) № 882/2004, действащи като органи по сертифициране на продуктите в съответствие с критериите, предвидени в член 5 от посочения регламент.

Органът или органите, посочени в параграф 1, предоставят адекватни гаранции за обективност и безпристрастност и разполагат с необходимия квалифициран персонал и ресурси, необходими за изпълнение на техните задачи.

Органите по сертифициране, посочени в първа алинея, буква б), спазват европейския стандарт EN 45011 или ISO/IEC Guide 65 (Общи изисквания за органите, които извършват сертифициране на продукти), като от 1 май 2010 г. се акредитират в съответствие с тях.

Разходите за сертификация са за сметка на сертифицираните оператори.

3.   Процедурата за сертифициране, както е предвидено в член 60, параграф 2, буква a) от Регламент (EC) № 479/2008, осигурява административни доказателства в подкрепа на верността на данните за винения сорт (сортове) лоза и годината на реколтата, посочени върху етикета на съответното вино (вина).

Освен това държавите-членки производителки могат да вземат решение относно:

а)

органолептично изследване на виното по отношение на аромата и вкуса, извършвано върху анонимни проби, с цел да се потвърди, че основните характеристики на виното се дължат на използвания винен сорт (сортове) лози;

б)

аналитично изследване в случай на вино, произведено само от един винен сорт грозде.

Процедурата за сертифициране се извършва от компетентния орган (органи) или контролния орган (органи), посочен в параграфи 1 и 2, в държавата-членка, в която е осъществено производството.

Сертифицирането се извършва чрез:

а)

проверки на случаен принцип въз основа на анализ на риска;

б)

взимане на проби, или;

в)

систематично.

В случая на проверки на случаен принцип, те се извършват въз основа на план за контрол, съставен предварително от органа (органите), който обхваща различни етапи от производството на продукта. Операторите са запознати с плана за контрол. Държавите-членки подбират на случаен принцип минималния брой оператори, които да бъдат подложени на тази проверка.

При взимането на проби държавите-членки гарантират чрез броя, естеството и честотата на контролните проверки, че пробите са представителни за цялата им територия и че отговарят на обема на лозаро-винарските продукти, които се предлагат на пазара или се държат с цел предлагане на пазара.

Проверките на случаен принцип могат да се съчетават с взимане на проби.

4.   По отношение на член 60, параграф 2, буква a) от Регламент (EО) № 479/2008, държавите-членки производителки гарантират, че производителите на въпросните вина са одобрени от държавата-членка, в която се осъществява производството.

5.   По отношение на контрола, включително възможността за проследяване, държавите-членки производителки гарантират, че се прилагат дял V от Регламент (EО) № 555/2008 и Регламент (ЕО) № 606/2009.

6.   В случая на трансгранично произведени вина, както е посочено в член 60, параграф 2, буква в) от Регламент (EО) № 479/2008, сертифицирането може да се извършва от органа (органите) на която и да е от съответните държави-членки.

7.   За вина, произведени съгласно член 60, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008, държавите-членки могат да решат да използват наименованието „сортово вино“, допълнено от името (имената) на:

а)

съответната държава-членка (държави-членки);

б)

винения сорт (сортове) лози.

За вината без защитено наименование за произход, защитено географско указание или географско указание, произведени в трети страни, върху чийто етикет е името на един или повече винени сортове лози или годината на реколтата, третите страни могат да решат да използват термина „сортово вино“, допълнен от името (имената) на съответната трета страна (трети страни).

В случай, че името (имената) на държавата-членка (държавите-членки) или третата страна (третите страни) са указани, член 55 от настоящия регламент не се прилага.

8.   Параграфи 1—6 се прилагат за продукти, произведени от грозде, добито след 2009 г. включително.

Член 64

Обозначение за съдържанието на захар

1.   Освен ако не е предвидено друго в член 58 от настоящия регламент, съдържанието на захар, изразено като глюкоза и фруктоза, както е предвидено в част Б от приложение XIV към настоящия регламент, може да фигурира върху етикета на продуктите, посочени в член 60, параграф 1, буква в) от Регламент (EО) № 479/2008.

2.   Ако съдържанието на захар в продуктите позволява използването на два от термините, изброени в част Б от приложение XIV към настоящия регламент, избира се само един от тези два термина.

3.   Без да се засягат условията за употреба, описани в част Б от приложение XIV към настоящия регламент, съдържанието на захар не може да се различава с повече от 1 грам на литър от обозначеното върху етикета на продукта.

4.   Параграф 1 не се прилага за продукти, посочени в параграфи 3, 8 и 9 от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, при условие, че държавите-членки или третите страни регламентират условията за употреба на означенията за съдържанието на захар.

Член 65

Обозначаване на символите на Общността

1.   Символите на Общността, посочени в член 60, параграф 1, буква д) от Регламент (EО) № 479/2008, могат да фигурират върху етикети на вина, както е посочено в приложение V към Регламент (EО) № 1898/2006 на Комисията (16). Независимо от член 59, обозначенията „ЗАЩИТЕНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД“ и „ЗАЩИТЕНО ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ“ в рамките на символите могат да бъдат заменени с еквивалентни изрази на друг официален език на Общността, както е определено в горепосоченото приложение.

2.   Когато символите на Общността или указанията, посочени в член 60, параграф 1, буква д) от Регламент (EО) № 479/2008, фигурират върху етикета на продукт, те се придружават от съответното защитено наименование за произход или географско указание.

Член 66

Термини за обозначаване на определени методи на производство

1.   Съгласно член 60, параграф 1, буква е) от Регламент (EО) № 479/2008, вината, предлагани на пазара в Общността, могат да носят указания за определени производствени методи, в това число и, изложените в параграфи 2, 3, 4, 5 и 6 от настоящия член.

2.   Указанията, изброени в приложение XVI, са единствените термини, които могат да се използват за описание на вино със защитени наименования за произход или географски указания или с географско указание на трета страна, което е ферментирало, отлежало или оставено да старее в дървен съд. Държавите-членки и третите страни могат обаче да въведат други обозначения, еквивалентни на посочените в приложение XVI за тези вина.

Използването на едно от указанията, посочени в първа алинея, се разрешава, когато виното е оставено да старее в дървен съд в съответствие с действащите национални правила, дори когато процесът на стареене продължи в друг вид съд.

Посочените в първа алинея указания не могат да се използват за описание на вино, което е произведено с помощта на парчета дъбова дървесина, дори когато процесът е свързан с използването на дървен съд или дървени съдове.

3.   Изразът „ферментация в бутилка“ може да се използва само за описание на пенливи вина със защитени наименования за произход или географско указание на трета страна или качествени пенливи вина, при условие че:

а)

продуктът е придобил пенливост чрез вторична алкохолна ферментация в бутилка;

б)

продължителността на производствения процес, включително стареенето в предприятието, в което е произведен продуктът, считано от началото на ферментационния процес, предназначен за постигане на пенливост на ферментационната смес, е не по-малко от девет месеца;

в)

продължителността на ферментационния процес, предназначен за постигане на пенливост на ферментационната смес, и престояването на ферментационната смес върху винените утайки, е не по-малко от 90 дни; и

г)

продуктът е отделен от винените утайки чрез филтриране по метода на преливане или чрез отцеждане.

4.   Изразите „ферментация в бутилка по традиционен метод“ или „традиционен метод“ или „класически метод“ или „класически традиционен метод“ могат да се използват само за описание на пенливи вина със защитени наименования за произход или с географско указание на трета страна или за описание на качествени пенливи вина, при условие че продуктът:

а)

е придобил пенливост чрез вторична алкохолна ферментация в бутилка;

б)

е бил в постоянен контакт с винените утайки в продължение на не по-малко от девет месеца в същото предприятие от момента на образуване на ферментационната смес;

в)

е отделен от винените утайки чрез отцеждане.

5.   Изразът „Crémant“ може да се използва само за качествени пенливи вина, бели или „розе“, със защитени наименования за произход или с географско указание на трета страна, при условие че:

а)

гроздето се бере на ръка;

б)

виното е произведено от мъст, получена чрез пресоване на цяло или очистено грозде. Количеството на получената мъст не превишава 100 l на всеки 150 kg грозде;

в)

максималното съдържание на серен диоксид не надвишава 150 mg/l;

г)

съдържанието на захар е по-малко от 50 g/l;

д)

виното е в съответствие с изискванията, изложени в параграф 4; и

е)

без да се засяга член 67, наименованието „Crémant“ се указва върху етикети на качествени пенливи вина в съчетание с наименованието на географската единица, която е в основата на определения район на защитеното наименование за произход или географското указание на въпросната трета страна.

Букви a) и е) не се прилагат за производители, които притежават търговски марки, съдържащи наименованието „Crémant“, регистрирани преди 1 март 1986 г.

6.   Посочването на биологичното производство на грозде се урежда от Регламент (EО) № 834/2007 на Съвета (17).

Член 67

Наименование на географска единица, която е по-малка или по-голяма от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание, и указания за географския район

1.   По отношение на член 60, параграф 1, буква ж) от Регламент (EО) № 479/2008 и без да се засягат членове 55 и 56 от настоящия регламент, наименованието на географската единица и указанията за географския район могат да фигурират само върху етикетите на вина със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна.

2.   За да се използва наименованието на географска единица, по-малка от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание, районът на въпросната географска единица трябва да бъде точно определен. Държавите-членки могат да въведат правила относно използването на тези географски единици. Най-малко 85 % от гроздето, от което е произведено виното, произхождат от тази по-малка географска единица. Останалите 15 % от гроздето произхождат от определения географски район на съответното наименование за произход или географско указание.

Държавите-членки могат да решат, в случая на регистрирани търговски марки или търговски марки, утвърдени в резултат на употреба преди 11 май 2002 г., които съдържат или се състоят от наименование на географска единица, по-малка от района, даващ наименованието за произход или географското указание и указанията за географски район на съответните държави-членки, да не прилагат изискванията, определени в третото и четвъртото изречение от първа алинея.

3.   Наименованието на географска единица, по-малка или по-голяма от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание или указанията за географски район, се състои от:

а)

местност или група местности;

б)

местна административна единица или част от нея;

в)

лозарски микрорайон или част от него;

г)

административен район.

РАЗДЕЛ 3

Правила относно някои специфични форми на бутилки и устройства за затваряне и допълнителни разпоредби, установени от държавите-членки производителки

Член 68

Условия за употреба на някои специфични форми на бутилки

За да отговаря на условията за включване в списъка на специфичните видове бутилки, посочен в приложение XVII, видът бутилка трябва да отговаря на следните изисквания:

а)

да е използван изключително, действително и традиционно през последните 25 години за вино с определено защитено наименование за произход или географско указание, и

б)

използването му да предизвиква в представите на потребителите връзка с вино с определено защитено наименование за произход или географско указание.

В приложение XVII са указани условията, уреждащи използването на признати специфични видове бутилки.

Член 69

Правила относно представяне на определени продукти

1.   Само пенливо вино, качествено пенливо вино и качествено ароматизирано пенливо вино могат да бъдат предлагани на пазара или изнасяни в стъклени бутилки от вида за „пенливо вино“, затворени с:

а)

за бутилки с номинална вместимост 0,20 литра: тапа с формата на гъба, направена от корк или друг подходящ материал, разрешен за контакт с хранителни продукти, тапата е прикрепена към бутилката с приспособление за закрепване и е покрита, ако е необходимо, с калпаче и обвита с фолио, което покрива напълно тапата и изцяло или отчасти гърлото на бутилката;

б)

за бутилки с номинална вместимост, която не надвишава 0,20 литра: друго подходящо приспособление за затваряне.

2.   Държавите-членки могат да решат, че посоченото в параграф 1 изискване се прилага за:

а)

продукти, традиционно бутилирани в такива бутилки, и които:

i)

са изброени в член 25, параграф 2, буква а) от Регламент (EО) № 479/2008,

ii)

са изброени в параграфи 7, 8 и 9 от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008,

iii)

са изброени в Регламент (EИО) № 1601/1991 на Съвета (18), или

iv)

имат действително алкохолно съдържание по обем не по-голямо от 1,2 % об.;

б)

други продукти освен посочените в буква а), при условие че не въвеждат в заблуждение потребителите относно истинското естество на продукта:

Член 70

Допълнителни разпоредби, определени от държавите-членки производителки, свързани с етикетирането и представянето

1.   За вина със защитено наименование за произход или географско указание, произведени на тяхна територия, данните, посочени в членове 61, 62 и 64—67, могат да станат задължителни, да бъдат забранени или ограничени по отношение на тяхното използване чрез въвеждане на по-строги условия, отколкото определените в настоящата глава, чрез съответните продуктови спецификации за тези вина.

2.   По отношение на вината без защитено наименование за произход или географско указание, произведени на тяхна територия, държавите-членки могат да решат да направят задължителни данните, посочени в членове 64 и 66.

3.   За целите на контрола, държавите-членки могат да решат да определят и регламентират други данни, освен изброените в член 59, параграф 1 и член 60, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, за вина, произведени на тяхна територия.

4.   За целите на контрола, държавите-членки могат да решат да направят приложими членове 58, 59 и 60 от Регламент (EО) № 479/2008 за вина, които са бутилирани на тяхна територия, но все още не са предложени на пазара или не са изнесени.

ГЛАВА V

ОБЩИ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 71

Наименования на вина, защитени съгласно Регламент (EО) № 1493/1999

1.   Комисията завежда всеки документ, получен от държавите-членки съгласно член 51, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008, относно наименование за произход или географско указание, посочени в член 51, параграф 3 от същия регламент, с датата на получаване и номера на досието.

Съответната държава-членка получава потвърждение за получаването, в което се посочват най-малко:

а)

номерът на досието,

б)

броят на получените документи; и

в)

датата на получаване на документите.

Датата на подаване до Комисията е датата, на която документите са вписани в пощенския регистър на Комисията.

2.   Всяко решение за отмяна на съответно наименование за произход или географско указание в съответствие с член 51, параграф 4 от Регламент (EО) № 479/2008 се взима от Комисията въз основа на представените ѝ документи съгласно член 51, параграф 2 от посочения регламент.

Член 72

Временно етикетиране

1.   Чрез дерогация от член 65 от настоящия регламент, вината, носещи наименование за произход или географско указание, чието съответно наименование за произход или географско указание отговаря на изискванията, определени в член 38, параграф 5 от Регламент (EО) № 479/2008, се етикетират в съответствие с разпоредбите, определени в глава IV от настоящия регламент.

2.   Когато Комисията реши да не предостави закрила на наименование за произход или географско указание по силата на член 41 от Регламент (EО) № 479/2008, вината, етикетирани в съответствие с параграф 1 от настоящия член, се изтеглят от пазара или се етикетират отново в съответствие с глава IV от настоящия регламент.

Член 73

Преходни разпоредби

1.   Наименования на вина, признати от държавите-членки като наименование за произход или географско указание до 1 август 2009 г., които не са били публикувани от Комисията съгласно член 54, параграф 5 от Регламент (EО) № 1493/1999 или член 28 от Регламент (EО) № 753/2002, подлежат на процедурата, предвидена в член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008.

2.   Всяко изменение на спецификацията на продукта, отнасящо се до наименования на вина, защитени по силата на член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, или до наименования на вина, които не са защитени по силата на член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, което е подадено до държавата-членка най-късно на 1 август 2009 г., подлежи на процедурата, определена в член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, при условие че държавата-членка е взела решение за одобрение и е налице техническо досие, както е предвидено в член 35, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, за които Комисията е уведомена най-късно на 31 декември 2011 г.

3.   Държавите-членки, които до 1 август 2009 г. не са въвели необходимите законови, подзаконови или административни разпоредби, за да се съобразят с член 38 от Регламент (EО) № 479/2008., трябва да направят това до 1 август 2010 г. Междувременно членове 9, 10, 11 и 12 се прилагат mutadis mutandis в съответната държава-членка като „предварителната национална процедура“, посочена в член 38 от Регламент (EО) № 479/2008.

4.   Вината, пуснати на пазара или етикетирани преди 31 декември 2010 г., които отговарят на съответните разпоредби, приложими преди 1 август 2009 г., могат да се предлагат на пазара до изчерпване на техните количества.

Член 74

Отмяна

С настоящия регламент се отменят Регламенти (EО) № 1607/2000 и (EО) № 753/2002.

Член 75

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 август 2009 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 14 юли 2009 година.

За Комисията

Mariann FISCHER BOEL

Член на Комисията


(1)  ОВ L 148, 6.6.2008 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 21.

(4)  ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29.

(5)  ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 17.

(6)  ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 185, 25.7.2000 г., стр. 17.

(9)  ОВ L 118, 4.5.2002 г., стр. 1.

(10)  Вж. страница 1 от настоящия брой на Официален вестник.

(11)  ОВ L 170, 30.6.2008 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 299, 8.11.2008 г., стр. 25.

(13)  ОВ L 11, 14.1.1994 г., стр. 1.

(14)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

(15)  ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.

(16)  ОВ L 369, 23.12.2006 г., стр. 1.

(17)  ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1.

(18)  ОВ L 149, 14.6.1991 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД ИЛИ ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ

Дата на получаване (ДД/MM/ГГГГ) …

[попълва се от Комисията]

Брой страници (включително настоящата страница) …

Език, на който е подадено заявлението …

Номер на досието …

[попълва се от Комисията]

Заявител

Име на юридическото или физическото лице …

Пълен адрес (улица и номер, град/населено място и пощенски код, страна)

Правен статут, размер и структура (за юридически лица)

Гражданство …

Телефон, факс, e-mail …

Посредник

Държава-членка (държави-членки) (*)

Орган на третата страна (*)

[(*) ненужното се зачерква]

Име (имена) на посредника (посредниците) …

Пълен адрес (адреси) (улица и номер, град/населено място и пощенски код, страна)

Телефон, факс, e-mail …

Наименование за регистриране 

Наименование за произход (*)

Географско указание (*)

[(*) ненужното се зачерква]

Доказателства за закрила в трета страна …

Категории лозаро-винарски продукти 

[на отделен лист]

Спецификация на продукта

Брой страници …

Име (имена) на подписалия (подписалите) …

Подпис (подписи) …


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

Дата на получаване (ДД/MM/ГГГГ) …

[попълва се от Комисията]

Брой страници (включително настоящата страница) …

Език, на който е подадено заявлението …

Номер на досието …

[попълва се от Комисията]

Заявител

Име на юридическото или физическото лице …

Пълен адрес (улица и номер, град/населено място и пощенски код, страна)

Правен статут (за юридически лица)

Гражданство …

Посредник

Държава-членка (държави-членки) (*)

Орган на третата страна (*)

[(*) ненужното се зачерква]

Име (имена) на посредника (посредниците) …

Пълен адрес (адреси) (улица и номер, град/населено място и пощенски код, страна)

Наименование за регистриране

Наименование за произход (*)

Географско указание (*)

[(*) ненужното се зачерква]

Описание на виното (вината) (1)

Обозначение на традиционните наименования, посочени в член 54, параграф 1, буква a  (2) , които са свързани с това наименование за произход или географско указание

Специфични енологични практики  (3)

Определен район

Максимален добив (добиви) от хектар …

Одобрени винени сортове лози

Връзка с географския район  (4)

Допълнителни условия  (3)

Позоваване на спецификацията на продукта


(1)  Включително позоваване на продуктите, попадащи в обхвата на член 33, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008.

(2)  Член 54, параграф 1, буква а) от Регламент (EО) № 479/2008].

(3)  Не е задължително.

(4)  Описва се специфичното естество на продукта и географския район и причинно-следствената връзка между тях.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИСКАНЕ ЗА ВЪЗРАЖЕНИЕ СРЕЩУ НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД ИЛИ ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ

Дата на получаване (ДД/MM/ГГГГ) …

[попълва се от Комисията]

Брой страници (включително настоящата страница) …

Език на искането за възражение …

Номер на досието …

[попълва се от Комисията]

Възразяващ

Име на юридическото или физическото лице …

Пълен адрес (улица и номер, град/населено място и пощенски код, страна)

Гражданство …

Телефон, факс, e-mail …

Посредник

Държава-членка (държави-членки) (*)

Орган на третата страна (не е задължително) (*)

[(*) ненужното се зачерква]

Име (имена) на посредника (посредниците) …

Пълен адрес (адреси) (улица и номер, град/населено място и пощенски код, страна)

Наименование, срещу което се възразява

Наименование за произход (*)

Географско указание (*)

[(*) ненужното се зачерква]

По-ранни права

Защитено наименование за произход (*)

Защитено географско указание (*)

Национално географско указание (*)

[(*) ненужното се зачерква]

Име …

Регистрационен номер …

Дата на регистрация (ДД/MM/ГГГГ) …

Търговска марка

Знак …

Списък на продуктите и услугите …

Регистрационен номер …

Дата на регистрация …

Страна на произход …

Репутация/известност (*) …

[(*) ненужното се зачерква]

Основания за възражението

Член 42, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

Член 42, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

Член 43, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

Член 45, параграф 2, буква а) от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

Член 45, параграф 2, буква б) от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

Член 45, параграф 2, буква в) от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

Член 45, параграф 2, буква г) от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

[(*) ненужното се зачерква]

Обосновка на основанието (основанията)

Име на подписалия …

Подпис …


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД ИЛИ ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ

Дата на получаване (ДД/MM/ГГГГ) …

[попълва се от Комисията]

Брой страници (включително настоящата страница) …

Език на изменението …

Номер на досието …

[попълва се от Комисията]

Посредник

Държава-членка (държави-членки) (*)

Орган на третата страна (не е задължително) (*)

[(*)ненужното се зачерква]

Име (имена) на посредника (посредниците) …

Пълен адрес (адреси) (улица и номер, град/населено място и пощенски код, страна) …

Телефон, факс, e-mail …

Наименование 

Наименование за произход (*)

Географско указание (*)

[(*)ненужното се зачерква]

Позиция от спецификацията, засегната от изменението

Защитено наименование (*)

Описание на продукта (*)

Използвани енологични практики (*)

Географски район (*)

Добив на хектар (*)

Използвани винени сортове лози (*)

Връзка (*)

Наименования и адреси на контролните органи (*)

Други (*)

[(*)ненужното се зачерква]

Изменение

Изменението в спецификацията на продукта не води до изменение в единния документ (*)

Изменението в спецификацията на продукта води до изменение в единния документ (*)

[(*)ненужното се зачерква]

Незначително изменение (*)

Съществено изменение (*)

[(*)ненужното се зачерква]

Обяснение за изменението …

Изменен единен документ

[на отделен лист]

Име на подписалия …

Подпис …


ПРИЛОЖЕНИЕ V

ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА ОТНОСНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД ИЛИ ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ

Дата на получаване (ДД/MM/ГГГГ) …

[попълва се от Комисията]

Брой страници (включително настоящата страница) …

Подател на искането за отмяна …

Номер на досието …

[попълва се от Комисията]

Език на искането за отмяна

Име на юридическото или физическото лице …

Пълен адрес (улица и номер, град/населено място и пощенски код, страна)

Гражданство …

Телефон, факс, e-mail …

Оспорвано наименование 

Наименование за произход (*)

Географско указание (*)

[(*) ненужното се зачерква]

Законен интерес на подателя на искането …

Декларация от държавата-членка или третата страна …

Основания за отмяната

Член 34, параграф 1, буква а) от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

Член 34, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

Член 35, параграф 2, буква а) от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

Член 35, параграф 2, буква б) от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

Член 35, параграф 2, буква в) от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

Член 35, параграф 2, буква г) от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

Член 35, параграф 2, буква д) от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

Член 35, параграф 2, буква е) от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

Член 35, параграф 2, буква ж) от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

Член 35, параграф 2, буква з) от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

Член 35, параграф 2, буква и) от Регламент (EО) № 479/2008 (*)

[(*) ненужното се зачерква]

Обосновка на основанието (основанията) …

Име на подписалия …

Подпис …


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ИСКАНЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЗАЩИТЕНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД В ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ

Дата на получаване (ДД/MM/ГГГГ) …

[попълва се от Комисията]

Брой страници (включително настоящата страница) …

Език, на който е подадено заявлението …

Номер на досието …

[попълва се от Комисията]

Заявител

Име на юридическото или физическото лице …

Пълен адрес (улица и номер, град/населено място и пощенски код, страна) …

Правен статут, размер и структура (за юридически лица) …

Гражданство …

Телефон, факс, e-mail …

Посредник

Държава-членка (държави-членки) (*)

Орган на третата страна (*)

[(*)ненужното се зачерква]

Име (имена) на посредника (посредниците) …

Пълен адрес (адреси) (улица и номер, град/населено място и пощенски код, страна))…

Телефон, факс, e-mail …

Наименование за регистриране 

Доказателства за закрила в трета страна …

Категории продукти 

[на отделен лист]

Спецификация на продукта

Брой страници …

Име (имена) на подписалия (подписалите) …

Подпис (подписи) …


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ТРАДИЦИОННО НАИМЕНОВАНИЕ

Дата на получаване (ДД/MM/ГГГГ) …

[попълва се от Комисията]

Брой страници (включително настоящата) …

Език на заявлението …

Номер на досието …

[попълва се от Комисията]

Заявител

Компетентен орган на