18.6.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 155/1

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 513/2009 НА КОМИСИЯТА

от 17 юни 2009 година

за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 18 юни 2009 година.

---

(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 350, 31.12.2007 г., стр. 1.

---

---

18.6.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 155/3

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 514/2009 НА КОМИСИЯТА

от 17 юни 2009 година

относно изменение на представителните цени и размера на допълнителните вносни мита за някои продукти от сектора на захарта, определени с Регламент (ЕО) № 945/2008 за 2008/2009 пазарна година

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 951/2006 на Комисията от 30 юни 2006 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета по отношение на обмена с трети страни в сектора на захарта (2), и по-специално член 36, параграф 2, втора алинея, второ изречение,

като има предвид, че:

(1)	Размерът на представителните цени и допълнителните вносни мита, приложими за бяла захар, сурова захар и някои сиропи, за 2008/2009 пазарна година се определя от Регламент (ЕО) № 945/2008 на Комисията (3). Тези цени и мита са последно изменени с Регламент (ЕО) № 486/2009 на Комисията (4).

(2)	Данните, с които Комисията разполага понастоящем, предполагат изменение на посочения размер в съответствие с правилата и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 951/2006,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Представителните цени и допълнителните вносни мита, приложими за продуктите, посочени в член 36 от Регламент (ЕО) № 951/2006, определени в Регламент (ЕО) № 945/2008, за 2008/2009 пазарна година, се изменят и се съдържат в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 18 юни 2009 година.

---

(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 178, 1.7.2006 г., стр. 24.

(3)  ОВ L 258, 26.9.2008 г., стр. 56.

(4)  ОВ L 145, 10.6.2009 г., стр. 34.

---

---

18.6.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 155/5

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 515/2009 НА КОМИСИЯТА

от 17 юни 2009 година

за одобрение на промени, които не са минимални, в спецификацията на название, вписано в Регистъра на защитените наименования за произход и на защитените географски указания [Pera dell’Emilia Romagna (ЗГУ)]

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1), и по-специално член 7, параграф 4, първа алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 9, параграф 1, първа алинея и съгласно член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 Комисията разгледа заявката на Италия за одобрение на промените на елементите в спецификацията на защитеното географско указание „Pera dell’Emilia Romagna“, регистрирано по силата на Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията (2), изменен с Регламент (ЕО) № 134/98 (3).

(2)

Тъй като по смисъла на член 9 от Регламент (ЕО) № 510/2006 въпросните промени не са минимални, Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз заявката за промени в съответствие с член 6, параграф 2, първа алинея от посочения регламент (4). Комисията не получи нито едно възражение съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 и следователно промените трябва да бъдат одобрени,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Одобряват се публикуваните в Официален вестник на Европейския съюз промени в спецификацията, свързана с посоченото в приложението към настоящия регламент название.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

(2)  ОВ L 148, 21.6.1996 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 15, 21.1.1998 г., стр. 6.

(4)  ОВ C 284, 8.11.2008 г., стр. 7.

---

---

18.6.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 155/7

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 516/2009 НА КОМИСИЯТА

от 17 юни 2009 година

за вписване на название в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Pagnotta del Dittaino (ЗНП))

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1), и по-специално член 7, параграф 4 от него,

като има предвид, че:

(1)	В съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 подадената от Италия заявка за регистрация на названието „Pagnotta del Dittaino“ беше публикувана в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)	Тъй като Комисията не получи никакви възражения съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006, това название следва да бъде регистрирано,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регистрира се названието, посочено в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

(2)  ОВ С 283, 7.11.2008 г., стр. 15.

---

---

18.6.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 155/9

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 517/2009 НА КОМИСИЯТА

от 17 юни 2009 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 43/2009 на Съвета по отношение на ограниченията на улова на пясъчна змиорка във водите на ЕО от зона IIIа на ICES и във водите на ЕО от зони IIа и IV на ICES

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 43/2009 на Съвета от 16 януари 2009 г. за установяване на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2009 г. и свързаните с тях условия, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, които подлежат на ограничения на улова (1), и по-специално член 5, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)	Ограниченията на улова на пясъчна змиорка във води на ЕО от зона IIIа на ICES и във води на ЕО от зони IIа и IV на ICES са временно определени в приложение IА към Регламент (ЕО) № 43/2009.

(2)

Съгласно точка 6 от приложение IIГ към Регламент (ЕО) № 43/2009 Комисията преразглежда общия допустим улов (ОДУ) и квотите за 2009 г. за пясъчна змиорка в тези зони въз основа на становище на Международния съвет за изследване на морето (ICES) и на Научно-техническия и икономически комитет по рибарство (НТИКР).

(3)	ОДУ за зони IIa и IV на ICES следва да се определи в съответствие с функцията, указана в точка 6, втора алинея от приложение IIГ към Регламент (ЕО) № 43/2009. Съгласно тази функция ОДУ би възлизал на 435 000 тона.

(4)	В съответствие с точка 7 от приложение IIГ към Регламент (ЕО) № 43/2009 ОДУ за зони IIa и IV на ICES не трябва да надхвърля 400 000 тона.

(5)

Запасът на пясъчна змиорка в Северно море се поделя с Норвегия, но в момента не се управлява съвместно. Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие с консултациите с Норвегия съгласно условията в съгласувания протокол за заключенията от консултациите в областта на рибарството между Европейската комисия и Норвегия от 10 декември 2008 г. Следователно делът на Общността от частта от ОДУ, която може да бъде уловена във водите на ЕО от зони IIа и IV на ICES, следва да се определи в размер на 90 % от 400 000 тона.

(6)	Научно-техническият и икономически комитет по рибарство препоръчва ОДУ да бъде увеличен с 4,23 %, за да обхване водите на ЕО от зона IIIa на ICES.

(7)	Приложение IА към Регламент (ЕО) № 43/2009 следва съответно да бъде изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение IA към Регламент (ЕО) № 43/2009 се изменя съгласно приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 22, 26.1.2009 г., стр. 1.

---

---

18.6.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 155/11

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 518/2009 НА КОМИСИЯТА

от 17 юни 2009 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 503/2009 за определяне на вносните мита в сектора на зърнените култури, считано от 16 юни 2009 година

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1249/96 на Комисията от 28 юни 1996 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета по отношение на вносните мита в сектора на зърнените култури (2), и по-специално член 2, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)	Вносните мита в сектора на зърнените култури, приложими от 16 юни 2009 година, са определени в Регламент (ЕО) № 503/2009 на Комисията (3).

(2)	Тъй като изчислената средна стойност на вносните мита се различава с 5 EUR/t от определеното мито, следва да се извърши съответно индексиране на вносните мита, определени с Регламент (ЕО) № 503/2009.

(3)	Следователно е необходимо Регламент (ЕО) № 503/2009 да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложения I и II към Регламент (ЕО) № 503/2009 се заменят с текста в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 18 юни 2009 година.

---

(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 161, 29.6.1996 г., стр. 125.

(3)  ОВ L 151, 16.6.2009 г., стр. 19.

---

---

---

18.6.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 155/14

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 519/2009 НА КОМИСИЯТА

от 17 юни 2009 година

за установяване, че някои лимити, свързани с издаването на лицензии за внос за продукти от сектора на захарта в рамките на тарифните квоти и преференциалните споразумения, не са достигнати

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 950/2006 на Комисията от 28 юни 2006 г. за определяне за 2006/2007, 2007/2008 и 2008/2009 пазарни години на правилата за прилагане при внос и рафиниране на продуктите от сектора на захарта в рамките на някои тарифни квоти и преференциални споразумения (2), и по-специално член 5, параграф 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

При осчетоводяването, посочено в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 950/2006, бе установено, че все още има налични количества захар за задълженията за доставка на преференциална захар, определени по силата на член 12 от Регламент (ЕО) № 950/2006, с поредни номера 09.4332, 09.4337, 09.4341, 09.4343, 09.4346 и 09.4351 (2008—2009).

(2)	При тези обстоятелства Комисията следва да посочи, че съответните лимити не се считат за достигнати,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Лимитите на задълженията за доставка на преференциална захар, определени по силата на член 12 от Регламент (ЕО) № 950/2006, и с поредни номера 09.4332, 09.4337, 09.4341, 09.4343, 09.4346 и 09.4351 (2008—2009), не са достигнати.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 18 юни 2009 година

---

(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 178, 1.7.2006 г., стр. 1.

---

18.6.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 155/15

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 520/2009 НА КОМИСИЯТА

от 17 юни 2009 година

относно издаването на лицензии за внос, за които са подадени заявления през първите седем дни на месец юни 2009 година в рамките на тарифната квота, открита с Регламент (ЕО) № 1399/2007 за внос на колбаси и някои месни продукти с произход от Швейцария

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1399/2007 на Комисията от 28 ноември 2007 година относно откриване и управление на тарифна квота за колбаси и някои месни продукти с произход от Швейцария (2), и по-специално член 5, параграф 5 от него,

като има предвид, че:

(1)	Регламент (ЕО) № 1399/2007 откри тарифна квота за внос на колбаси и определени месни продукти.

(2)

Заявленията за лицензии за внос, подадени през първите седем дни на месец юни 2009 година за подпериода от 1 юли до 30 септември 2009 година, са за количества, по-малки от наличните. Поради това е целесъобразно да се определят количествата, за които не са били подадени заявления, като тези количества бъдат добавени към определените за следващия квотен подпериод количества,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Количествата, за които не са подадени заявления за лицензии за внос от квота с пореден номер 09.4180 по силата на Регламент (ЕО) № 1399/2007 и които се прибавят към подпериода от 1 октомври до 31 лекември 2009 година, са 1 400 000 kg.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 18 юни 2009 година.

---

(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 311, 29.11.2007 г., стр. 7.

---

18.6.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 155/16

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 521/2009 НА КОМИСИЯТА

от 17 юни 2009 година

относно издаването на лицензии за внос, за които са подадени заявления през първите седем дни на месец юни 2009 година в рамките на тарифната квота, открита съгласно Регламент (ЕО) № 1382/2007 за свинското месо

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) 1382/2007 на Комисията от 26 ноември 2007 година относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 774/94 на Съвета по отношение на режима на внос на свинско месо (2), и по-специално член 5, параграф 6 от него,

като има предвид, че:

(1)	Регламент (ЕО) № 1382/2007 откри тарифна квота за внос на продукти от сектора на свинското месо.

(2)

Заявленията за лицензии за внос, подадени през първите седем дни на месец юни 2009 година за подпериода от 1 юли до 30 септември 2009 година, са за количества, по-малки от наличните. Поради това е целесъобразно да се определят количествата, за които не са били подадени заявления, като тези количества бъдат добавени към определените за следващия квотен подпериод количества,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Количествата, за които не са подадени заявления за лицензии за внос от квота с пореден номер 09.4046 по силата на Регламент (ЕО) № 1382/2007 и които се прибавят към подпериода от 1 октомври до 31 декември 2009 година, са 4 844 000 кг.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 18 юни 2009 година.

---

(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 309, 27.11.2007 г., стр. 28.

---

18.6.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 155/17

---

ДИРЕКТИВА 2009/50/ЕО НА СЪВЕТА

от 25 май 2009 година

относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 63, първа алинея, точка 3, буква а) и точка 4 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

след консултация с Европейския икономически и социален комитет (2),

след консултация с Комитета на регионите (3),

като има предвид, че:

(1)	За постепенното изграждане на пространство на свобода, сигурност и правосъдие Договорът предвижда приемането на мерки в областта на убежището, имиграцията и защитата на правата на гражданите на трети държави.

(2)

Съгласно Договора Съветът приема мерки в областта на имиграционната политика във връзка с условията за влизане и пребиваване и процедурните стандарти за издаване на дългосрочни визи и разрешения за пребиваване от държавите-членки, както и мерки, определящи правата и условията, съгласно които граждани на трети държави, законно пребиваващи в държава-членка, могат да пребивават и в други държави-членки.

(3)

Европейският съвет в Лисабон през март 2000 г. постави целта до 2010 г. Общността да стане най-конкурентоспособната и динамична, основана на знанието икономика в света, способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и с по-голямо социално единство. Мерките за привличане и задържане на висококвалифицирани работници от трети държави като част от подход, основан на нуждите на държавите-членки, следва да се разглеждат в по-широкия контекст, установен от Лисабонската стратегия и от Съобщението на Комисията от 11 декември 2007 г. за интегрираните насоки за растеж и работни места.

(4)

В Програмата от Хага, приета от Европейския съвет на 4 и 5 ноември 2004 г., бе признато, че законната миграция ще играе важна роля за укрепването на икономиката, основана на знанието в Европа и за икономическия напредък, като по този начин ще допринесе за осъществяването на Лисабонската стратегия. Европейският съвет прикани Комисията да представи план за политика относно законната миграция, включващ процедури за приемане, позволяващи да се дава бърз отговор на непрекъснато променящата се нужда от мигранти на пазара на труда.

(5)

Европейският съвет от 14 и 15 декември 2006 г. одобри поредица от стъпки, които да бъдат предприети през 2007 г., сред които разработването на добре управлявана политика за законната имиграция, която изцяло да зачита националните области на компетентност, за да се помогне на държавите-членки в удовлетворяването на сегашните и бъдещи нужди от работна ръка.

(6)

За постигане на целите на Лисабонската стратегия е важно също така да се насърчи мобилността на територията на Съюза на висококвалифицирани работници, които са граждани на ЕС, по-специално тези от новите държави-членки, които се присъединиха през 2004 и 2007 г. При прилагането на настоящата директива държавите-членки са задължени да спазят принципа на общностните преференции, изложен конкретно в съответните разпоредби на Актовете за присъединяване от 2003 г. и 2005 г.

(7)

Настоящата директива е насочена да допринесе за постигането на тези цели и да се справи с недостига на работна ръка чрез насърчаване на приемането и мобилността — за целите на висококвалифицирана трудова заетост — на граждани на трети държави за престои, надвишаващи три месеца, за да може Общността да стане по-привлекателна за такива работници от целия свят и да се подпомогне нейната конкурентоспособност и икономически растеж. За постигането на тези цели е необходимо да се улесни приемането на висококвалифицирани работници и техните семейства като се въведе ускорена процедура за приемане и се предоставят, в редица области, социални и икономически права, равни с тези на гражданите на приемащата държава-членка. Необходимо е също да се вземат предвид приоритетите, нуждите на пазара на труда и капацитета за прием на държавите-членки. Настоящата директива следва да не засяга компетентността на държавите-членки да запазват или въвеждат нови национални разрешения за пребиваване за целите на заетостта. Гражданите на трети държави следва да имат възможност да подават заявление за синя карта на ЕС или за национално разрешение за пребиваване. Освен това настоящата директива следва да не засяга възможността на притежател на синя карта на ЕС да има допълнителни права и предимства, които националното законодателство е възможно да предоставя и които са съвместими с настоящата директива.

(8)

Настоящата директива следва да не засяга правото на държавите-членки да определят капацитета за прием на граждани на трети държави, влизащи на тяхна територия, за целите на висококвалифицирана трудова заетост. Това следва да включва също така граждани на трети държави, които се опитват да останат на територията на държава-членка с цел да упражняват платена икономическа дейност и които пребивават законно в тази държава-членка по силата на други режими, например студенти, които току-що са завършили образованието си, или научни работници, които са били приети съгласно Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност (4) и съответно Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност (5), и които не се ползват от консолидиран достъп до пазара на труда на държавата-членка съгласно правото на Общността или националното право. Освен това по отношение на капацитета за прием държавите-членки запазват възможността да не предоставят разрешения за пребиваване с цел наемане на работа по принцип или за определени професии, икономически сектори или региони.

(9)	За целите на настоящата директива, за да се оцени дали съответният гражданин на трета държава има придобито висше образование, може да се направи позоваване на нива 5а и 6 от ISCED („Международна стандартна класификация на образованието“) от 1997 г.

(10)

Настоящата директива следва да предвижда гъвкав и диктуван от търсенето режим на влизане, който се основава на обективни критерии като минимален праг на заплатата, съпоставим с равнищата на заплатите в държавите-членки, както и на професионалните квалификации. Необходимо е да се определи общ минимален знаменател за прага на заплатите, за да се гарантира минимално равнище на хармонизиране на условията за приемане в цялата Общност. Прагът на заплатите определя минималното равнище, докато държавите-членки могат да определят по-висок праг на заплатите. Държавите-членки следва да определят своя праг в съответствие със ситуацията и организацията на съответния пазар на труда и своята обща имиграционна политика. За конкретни професии може да се постанови дерогация от основния режим по отношение на прага на заплатите, когато съответната държава-членка смята, че съществува специфичен недостиг на работна сила и когато тези професии са част от основна група 1 и 2 на ISCO („Международната стандартна класификация на професиите“).

(11)

Настоящата директива цели само да определи условията на влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицираната трудова заетост в рамките на системата за синя карта на ЕС, включително критериите за допустимост, свързани с прага на заплатите. Единствената цел на прага на заплатите е да помогне за определянето — като се отчитат статистически наблюдения, публикувани от Комисията (Евростат) или от съответната държава-членка — на обхвата на синята карта на ЕС, установен от всяка държава-членка въз основа на общи правила. Той няма за цел да определя заплатите и следователно не дерогира от правилата или практиките на равнище държави-членки, или от колективните споразумения, както и не може да се използва за каквото и да било хармонизиране в тази област. Настоящата директива напълно зачита областите на компетентност на държавите-членки, особено в областта на заетостта, труда и социалните въпроси.

(12)

След като държава-членка е взела решение да приеме гражданин на трета държава, който отговаря на съответните критерии, въпросният гражданин на трета държава, кандидатствал за синя карта на ЕС, следва да получи специалното разрешение за пребиваване, предвидено в настоящата директива, което следва да предостави поетапен достъп до пазара на труда, както и до правата на пребиваване и мобилност, за него и неговото семейство. Крайният срок за разглеждане на заявлението за синя карта на ЕС следва да не включва времето, необходимо за признаване на професионална квалификация, или времето, необходимо за издаване на виза, ако такава се изисква. Настоящата директива не засяга националните процедури за признаване на дипломи. Определянето на компетентните органи съгласно настоящата директива не засяга ролята и отговорностите на други национални органи и, където е приложимо, социалните партньори във връзка с разглеждането на заявлението и с решението по това заявление.

(13)

Форматът на синята карта на ЕС следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (6), като по този начин дава възможност на държавите-членки да вписват информация, по-специално относно условията, при които лицето има право да работи.

(14)

На гражданите на трети държави, които притежават валиден документ за пътуване и синя карта на ЕС, издадена от държава-членка, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген, следва да се разреши да влизат и да се придвижват свободно на територията на друга държава-членка, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген, за срок до три месеца в съответствие с Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на Шенгенските граници) (7) и член 21 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенно премахване на контрола по техните общи граници.

(15)

Професионалната и географската мобилност на висококвалифицирани работници от трети държави следва да бъде призната като основен механизъм за подобряване на ефективността на пазара на труда, за предотвратяване на недостига на квалифицирана работна ръка и за неутрализиране на регионалните несъответствия. За да се спази принципът на общностните преференции и да се избегнат възможни злоупотреби с режима, професионалната мобилност на висококвалифицираните работници от трети държави следва да бъде ограничена през първите две години на законна заетост в държава-членка.

(16)	Настоящата директива напълно зачита равното третиране на гражданите на държавите-членки и притежателите на синя карта на ЕС по отношение на заплащането, когато те се намират в сравнимо положение.

(17)	Равното третиране на притежателите на синя карта на ЕС не обхваща мерките в областта на професионалното обучение, които са обхванати от схемите за социално подпомагане.

(18)

Притежателите на синя карта на ЕС следва да бъдат третирани равноправно по отношение на социалната сигурност. Клоновете на социалната сигурност са определени в Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (8). Регламент (ЕО) № 859/2003 на Съвета от 14 май 2003 г. за разширяване на приложното поле на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72 за граждани на трети страни, които все още не са субект на тези разпоредби единствено на основание тяхното гражданство (9) разширява приложното поле на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за граждани на трети държави, които законно пребивават в Общността и които минават границата между държави-членки. Разпоредбите в настоящата директива относно равното третиране в областта на социалната сигурност се прилагат пряко и към лица, влизащи на територията на държава-членка директно от трета държава, при условие че съответното лице пребивава законно като притежател на валидна синя карта на ЕС, включително по време на периода на временна безработица, и отговаря на условията, установени от националното право за получаване на съответните обезщетения за социална сигурност. Независимо от това настоящата директива следва да не предоставя на притежателите на синя карта на ЕС повече права от тези, които вече са предоставени в съществуващото право на Общността в областта на социалната сигурност за граждани на трети държави, които минават границата между държави-членки. Освен това настоящата директива следва да не предоставя права във връзка със ситуации извън приложното поле на правото на Общността, като напр. ситуацията за членове на семейството, пребиваващи в трета държава.

(19)

Професионалните квалификации, придобити от гражданин на трета държава в друга държава-членка, следва да бъдат признати по същия начин, както се признават за граждани на Съюза. Квалификациите, придобити в трета държава, следва да се вземат предвид в съответствие с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (10).

(20)

Географската мобилност в рамките на Общността следва да бъде контролирана и водена от търсенето през първия период на законен престой на високо квалифицирания работник от трета държава. Следва да се предвидят дерогации от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (11), за да не се санкционират географски мобилните висококвалифицирани работници от трети държави, които все още не са придобили статус на дългосрочно пребиваващ в ЕО, посочен в настоящата директива, както и за да се насърчи географската и циркулярната миграция.

(21)

Мобилността на висококвалифицирани работници от трети държави между Общността и тяхната държава на произход следва да бъде насърчавана и запазена. Следва да се предвидят дерогации от Директива 2003/109/ЕО, за да се удължи периодът на отсъствие от територията на Общността, без да се прекъсва срокът на законно и непрекъснато пребиваване, необходим за изпълняване на изискванията за получаване на статус на дългосрочно пребиваващ в ЕО. Следва също да се разрешат по-дълги периоди на отсъствие от предвидените в Директива 2003/109/ЕО, след като висококвалифицираният работник от трета държава е получил статус на дългосрочно пребиваващ в ЕО, за да се насърчи тяхната циркулярна миграция.

(22)

При прилагането на настоящата директива държавите-членки следва да се въздържат от активно набиране на персонал в развиващите се страни в сектори, в които има недостиг на персонал. За ключовите сектори, например сектора на здравеопазването, както се подчертава в заключенията на Съвета и на държавите-членки от 14 май 2007 г. относно Европейската програма за действие за справяне с критичния недостиг на здравни работници в развиващите се страни (2007—2013 г.), и съответно сектора на образованието, следва да се изготвят етична политика и принципи за набиране на персонал, които да се прилагат към работодателите от публичния и частния сектор. Тази политика и принципи следва да бъдат утвърдени посредством разработването и прилагането на механизми, насоки и други инструменти за улесняване според необходимостта на циркулярната и временната миграция, както и посредством други мерки, които ще сведат до минимум отрицателното и ще увеличат положителното въздействие от висококвалифицираната имиграция върху развиващите се страни, за да може „изтичането на мозъци“ да се превърне в „придобиване на мозъци“.

(23)

Благоприятните условия за събиране на семейството и за достъп до работа за съпрузи следва да бъдат основен елемент на настоящата директива, която цели привличането на висококвалифицирани работници от трети държави. За постигането на тази цел следва да се предвидят специални дерогации от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството (12). Дерогацията, включена в член 15, параграф 3 от настоящата директива, не изключва възможността за държавите-членки да запазват или въвеждат условия и мерки за интеграция, включително езиково обучение, за членовете на семейството на притежател на синя карта на ЕС.

(24)

Следва да се предвидят специални разпоредби за наблюдение на прилагането на настоящата директива, с цел откриване и евентуално противодействие на възможния ефект от „изтичане на мозъци“ в развиващите се страни, както и за избягване на „прахосването на мозъци“. Държавите-членки следва да представят годишно съответните данни на Комисията в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила (13).

(25)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно въвеждането на специална процедура за приемане, както и приемането на условия за влизане и пребиваване за срок по-голям от 3 месеца, приложими за граждани на трети държави за пребиваване в държавите-членки за целите на висококвалифицирана заетост и за членовете на техните семейства, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, особено по отношение гарантиране на тяхната мобилност между държавите-членки, и поради това могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Общността, Общността може да приема мерки съгласно принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(26)	Настоящата директива спазва основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в член 6 от Договора за Европейския съюз и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(27)

Съгласно точка 34 от Междуинституционалното споразумение на Европейския парламент, Съвета и Комисията за по-добро законотворчество (14) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които показват, доколкото е възможно, съответствието между директивата и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние.

(28)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и без да се засягат разпоредбите на член 4 от посочения по-горе протокол, тези държави-членки не участват в приемането на настоящата директива, не са обвързани от нея, нито от нейното прилагане.

(28)	В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящата директива, не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Целта на настоящата директива е да се определят:

а)	условията за влизане и пребиваване за повече от три месеца на граждани на трети държави на територията на държавите-членки за целите на висококвалифицирана трудова заетост в качеството им на притежатели на синя карта на ЕС, както и на членовете на техните семейства;

б)	условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави и на членовете на техните семейства по смисъла на буква а) в държави-членки, различни от първата държава-членка.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

а)	„гражданин на трета държава“ означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора;

б)

„висококвалифицирана трудова заетост“ означава наемането на работа на лице, което: — в съответната държава-членка е защитено като работник или служител по силата на националното трудово право и/или в съответствие с националната практика, независимо от правоотношението, за целите на упражняване на действителна и ефективна трудова дейност за чужда сметка или под чуждо ръководство, — получава заплащане, и — притежава необходимата подходяща и специфична компетентност, доказана с висока професионална квалификация;

в)	„синя карта на ЕС“ означава разрешение с обозначението „синя карта на ЕС“, което дава право на притежателя си да пребивава и да работи на територията на държава-членка, съгласно условията на настоящата директива;

г)	„първа държава-членка“ означава държавата-членка, която първа предоставя „синя карта на ЕС“ на гражданин на трета държава;

д)	„втора държава-членка“ означава всяка държава-членка, различна от първата държава-членка;

е)	„членове на семейството“ означава граждани на трети държави съгласно определението в член 4, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО;

ж)

„висока професионална квалификация“ означава квалификация, която е удостоверена посредством доказателство за придобито висше образование или чрез дерогация, когато такава се предвижда от националното право, от поне пет години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование, и която има отношение към професията или сектора, уточнени в трудовия договор или обвързващото предложение за работа;

з)

„придобито висше образование“ означава диплома, свидетелства или друго удостоверение за формална квалификация, издадени от компетентен орган, чрез които се доказва успешното завършване на програма за висше образование, а именно набор от курсове, осигурени от образователна институция, призната като висше учебно заведение от държавата, в която се намира. За целите на настоящата директива придобитото висше образование се взема предвид, при условие че обучението, необходимо за придобиването му, е било с продължителност поне три години;

и)	„професионален опит“ означава действително и законно упражняване на съответната професия;

й)	„регламентирана професия“ означава регламентирана професия съгласно определението в член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36/ЕО.

Член 3

Приложно поле

1.   Настоящата директива се прилага към граждани на трети държави, които кандидатстват за приемане на територията на държава-членка за целите на висококвалифицирана трудова заетост по смисъла на настоящата директива.

2.   Настоящата директива не се прилага спрямо граждани на трети държави:

а)	които имат разрешение за пребиваване в държава-членка по линията на временна закрила или са поискали разрешение за пребиваване със същия мотив и очакват решение относно своя статус;

б)

които се ползват от международна закрила съгласно Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (15) или са представили молба за международна закрила съгласно същата директива, по която все още не е взето окончателно решение;

в)	които се ползват от закрила съгласно националното право, международните задължения или практиката на държавата-членка или са представили молба за закрила съгласно националното право, международните задължения или практиката на държавата-членка, и по която все още не е взето окончателно решение;

г)	които кандидатстват за пребиваване в държава-членка в качеството си на научни работници по смисъла на Директива 2005/71/ЕО за целите на провеждане на научноизследователски проект;

д)

които са членове на семейството на граждани на Съюза, които са упражнявали или упражняват своето право на свободно движение на територията на Общността в съответствие с Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки (16);

е)	които имат статус на дългосрочно пребиваващи в ЕО в държава-членка в съответствие с Директива 2003/109/ЕО и упражняват своето право да пребивават в друга държава-членка с цел извършване на икономическа дейност в качеството си на заети или самостоятелно заети лица;

ж)	които влизат в държава-членка по силата на ангажименти, съдържащи се в международно споразумение, което улеснява влизането и временния престой на някои категории физически лица, свързани с търговия и инвестиции;

з)	които са били приети на територията на държава-членка в качеството си на сезонни работници;

и)	чието експулсиране е било временно преустановено поради фактически или правни основания;

й)	които попадат в приложното поле на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (17), ако те са командировани на територията на съответната държава-членка.

Освен това настоящата директива не се прилага за граждани на трети държави и членове на техните семейства, независимо от гражданството им, които съгласно споразумения между Общността и нейните държави-членки и тези трети държави се ползват от правата на свободно движение, които са равностойни на тези на гражданите на Съюза.

3.   Настоящата директива не засяга споразуменията между Общността и/или нейните държави-членки и една или повече трети държави, в които се изброяват професиите, които следва да не попадат в приложното поле на настоящата директива, за да се гарантира етичното набиране на персонал в сектори, страдащи от недостиг на работна ръка, като се защитават човешките ресурси в развиващите се страни, които са подписали тези споразумения.

4.   Разпоредбите на настоящата директива не засягат правото на държавите-членки да издават разрешения за пребиваване, различни от синя карта на ЕС, за какъвто и да е вид заетост. Тези разрешения за пребиваване не предоставят право на пребиваване в останалите държави-членки, както е предвидено в настоящата директива.

Член 4

По-благоприятни разпоредби

1.   Настоящата директива се прилага, без да се засягат по-благоприятни разпоредби на:

а)	правото на Общността, включително двустранни или многостранни споразумения, сключени между Общността или между Общността и нейните държави-членки и една или повече трети държави;

б)	двустранни или многостранни споразумения, сключени между една или повече държави-членки и една или повече трети държави.

2.   Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да приемат или да запазят по-благоприятни разпоредби за лицата, спрямо които се прилага директивата, по отношение на следните разпоредби на настоящата директива:

а)	член 5, параграф 3 при прилагане на член 18;

б)	член 11, член 12, параграф 1, второ изречение, член 12, параграф 2 и членове 13, 14, 15 и 16, параграф 4.

ГЛАВА II

УСЛОВИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ

Член 5

Критерии за приемане

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 10, параграф 1, гражданин на трета държава, който е подал заявление за синя карта на ЕС при условията на настоящата директива:

а)	представя валиден трудов договор или, съгласно предвиденото в националното право, обвързващо предложение за работа за висококвалифицирана заетост за не по-малко от една година в съответната държава-членка;

б)	представя документ, удостоверяващ, че са изпълнени условията на националното право за упражняване от граждани на Съюза на регламентираната професия, посочена в трудовия договор или в обвързващото предложение за работа, съгласно предвиденото в националното право;

в)	за нерегламентирани професии, представя документи, удостоверяващи съответна висока квалификация в професията или сектора, посочени в трудовия договор или в обвързващото предложение за работа, съгласно предвиденото в националното право;

г)

представя валиден документ за пътуване, съгласно националното право, заявление за виза или виза, ако такава се изисква, както и доказателство за валидно разрешение за пребиваване или съответно за национална виза за дългосрочно пребиваване. Държавите-членки могат да изискват периодът на валидност на документа за пътуване да обхваща поне първоначалния срок на разрешението за пребиваване;

д)

представя доказателство, че има или, ако това се предвижда в националното право, че кандидатства за здравна застраховка, покриваща всички рискове, срещу които гражданите на съответната държава-членка обичайно са застраховани, за периодите, през които такова застрахователно покритие и съответните права на обезщетение не се предоставят във връзка със или вследствие от трудовия договор;

е)	не се счита, че представлява заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.

2.   Държавите-членки могат да поискат от кандидата да посочи своя адрес на територията на съответната държава-членка.

3.   В допълнение към условията, изложени в параграф 1, брутната годишна заплата, определена въз основа на месечната или годишната заплата, посочена в трудовия договор или в обвързващото предложение за работа, не трябва да бъде по-ниска от съответния национален праг на заплатите, определен и публикуван за тази цел от държавите-членки, като този праг е най-малко 1,5 пъти по-висок от средната брутна годишна заплата в съответната държава-членка.

4.   При прилагането на параграф 3 държавите-членки могат да изискват изпълнение на всички условия в приложимите закони, колективните трудови договори или практиките за висококвалифицирана трудова заетост в съответните сектори на заетост.

5.   Чрез дерогация от параграф 3, за целите на заетостта в професии, в които има особена необходимост от работници граждани на трети държави и които попадат в основните групи 1 и 2 от ISCO, прагът на заплатите може да е най-малко 1,2 пъти по-висок от средната брутна годишна заплата в съответната държава-членка. В този случай съответната държава-членка ежегодно изпраща на Комисията списъка с професиите, за които е взето решение за дерогация.

6.   Настоящият член не засяга приложимите колективни трудови договори или практиките за висококвалифицирана трудова заетост в съответните сектори на заетост.

Член 6

Капацитет за прием

Настоящата директива не засяга правото на държава-членка да определя капацитет за прием на граждани на трети държави, които влизат на нейна територия за целите на висококвалифицирана трудова заетост.

ГЛАВА III

СИНЯ КАРТА НА ЕС, ПРОЦЕДУРА И ПРОЗРАЧНОСТ

Член 7

Синя карта на ЕС

1.   На гражданин на трета държава, който е подал заявление и отговаря на изискванията по член 5, и за който компетентните органи са взели положително решение в съответствие с член 8, се издава синя карта на ЕС.

Съответната държава-членка осигурява на гражданина на трета държава всички улеснения за получаване на изискваните визи.

2.   Държавите-членки определят стандартен срок на валидност на синята карта на ЕС, който е с продължителност между една и четири години. Ако трудовият договор е за срок, по-кратък от този срок, синята карта на ЕС се издава или подновява за продължителността на трудовия договор плюс три месеца.

3.   Синята карта на ЕС се издава от компетентните органи на държавата-членка, като се използва единният формат, посочен в Регламент (ЕО) № 1030/2002. В съответствие с буква а), точка 7.5—9 от приложението към настоящия регламент държавите-членки отбелязват в синята карта на ЕС условията за достъп до пазара на труда, както е посочено в член 12, параграф 1 от настоящата директива. В полето „Категория“ държавите-членки посочват „Синя карта на ЕС“.

4.   По време на срока на валидност синята карта на ЕС предоставя на притежателя си:

а)	правото на влизане, повторно влизане и престой на територията на държавата-членка, издала синята карта на ЕС;

б)	правата, които са признати по силата на настоящата директива.

Член 8

Основания за отказ

1.   Държавите-членки отхвърлят заявление за издаване на синя карта на ЕС, когато кандидатът не отговаря на условията, посочени в член 5, или когато представените документи са придобити чрез измама, фалшифицирани или подправени.

2.   Преди да вземат решение по дадено заявление за издаване на синя карта на ЕС и когато разглеждат случаите на подновяване или на издаване на разрешения съгласно член 12, параграфи 1 и 2 през първите две години, през които лицето упражнява законна трудова дейност като притежател на синя карта на ЕС, държавите-членки могат да проучат ситуацията на своя пазар на труда и да приложат националните си процедури по отношение на изискванията за заемане на свободно работно място.

Държавите-членки могат да проверят дали въпросното свободно работно място не би могло да бъде заето от работна сила от съответната държава-членка или от Общността, от граждани на трети държави, законно пребиваващи в дадената държава-членка, които вече участват в нейния пазар на труда по силата на общностното или националното право, или от дългосрочно пребиваващи в ЕО лица, които желаят да се преместят в тази държава-членка за целите на висококвалифицирана трудова заетост в съответствие с глава III от Директива 2003/109/ЕО.

3.   Заявление за синя карта на ЕС може също да бъде счетено за недопустимо на основанията, посочени в член 6.

4.   Държавите-членки могат да отхвърлят заявление за издаване на синя карта на ЕС, за да осигурят етично набиране на работници в сектори, страдащи от недостиг на квалифицирани работници в държавите на произход.

5.   Държавите-членки могат да отхвърлят заявление за издаване на синя карта на ЕС, ако работодателят е бил санкциониран в съответствие с националното право за недеклариран труд и/или незаконно наемане на работа.

Член 9

Отнемане или отказ за подновяване на синя карта на ЕС

1.   Държавите-членки отнемат или отказват подновяването на синя карта на ЕС, издадена въз основа на настоящата директива, в следните случаи:

а)	когато тя е била придобита чрез измама, фалшифицирана или подправена;

б)	когато се окаже, че притежателят ѝ не е отговарял или вече не отговаря на условията за влизане и пребиваване, определени в настоящата директива, или че пребивава с цел, различна от тази, за която притежателят е получил разрешение за пребиваване;

в)	когато притежателят ѝ не е спазил ограниченията, предвидени в член 12, параграфи 1 и 2 и в член 13.

2.   Липсата на уведомление по силата на член 12, параграф 2, второ алинея и на член 13, параграф 4 не се смята за достатъчно основание за отнемане или отказ за подновяване на синя карта на ЕС, ако притежателят на картата може да докаже, че уведомлението не е достигнало до компетентните органи по независещи от притежателя причини.

3.   Държавите-членки могат да отнемат или да откажат подновяването на синя карта на ЕС, издадена въз основа на настоящата директива, в следните случаи:

а)	от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве;

б)

когато притежателят на синя карта на ЕС не разполага с достатъчно средства за своята собствена издръжка и, когато е приложимо, за издръжката на членовете на семейството си, без да прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава-членка. Държавите-членки оценяват тези средства с оглед на естеството и регулярността им и могат да вземат под внимание размера на минималната национална заплата и пенсия, както и броя на членовете на семейството на съответното лице. Такава оценка не се извършва по време на периода на безработица, посочен в член 13;

в)	когато съответното лице не е съобщило адреса си;

г)	когато притежател на синя карта на ЕС подаде молба за социално подпомагане, при условие че подходяща писмена информация по този въпрос му е била предварително предоставена от държавата-членка.

Член 10

Заявления за приемане

1.   Държавите-членки определят дали заявленията за издаване на синя карта на ЕС трябва да бъдат подадени от гражданина на трета държава и/или от неговия работодател.

2.   Заявлението се разглежда и проучва, когато съответният гражданин на трета държава пребивава извън територията на държавата-членка, в която иска да бъде приет, или когато вече пребивава на територията на съответната държава-членка като притежател на валидно разрешение за пребиваване или национална дългосрочна виза.

3.   Чрез дерогация от параграф 2 държава-членка може да приеме в съответствие с националното си право заявление, подадено когато съответният гражданин на трета държава не притежава валидно разрешение за пребиваване, но се намира законно на нейна територия.

4.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 2, държава-членка може да предвиди заявление да се подава само от лица, намиращи се извън нейната територия, при условие че подобни ограничения, било то за всички граждани на трети държави или за определени категории граждани на трети държави, са вече установени в действащото национално право към момента на приемане на настоящата директива.

Член 11

Процедурни гаранции

1.   Компетентните органи на държавите-членки приемат решение относно пълното заявление за синя карта на ЕС и уведомяват кандидата писмено в съответствие с процедурите за уведомяване, предвидени в националното право на съответната държава-членка, възможно най-бързо и най-късно в срок от деветдесет дни след датата на подаване на заявлението.

Националното право на съответната държава-членка определя последиците от липсата на решение при изтичането на срока, предвиден в първата алинея.

2.   Когато информацията или документите, предоставени в подкрепа на заявлението, са недостатъчни, компетентните органи уведомяват кандидата за изискваната допълнителна информация и определят разумен срок за предоставянето ѝ. Срокът, посочен в параграф 1, се спира, докато органите получат изискваната допълнителна информация или документи. Ако допълнителната информация или документи не бъдат предоставени в рамките на срока, заявлението може да бъде отхвърлено.

3.   Всяко решение за отхвърляне на заявление за издаване на синя карта на ЕС, за отказ за подновяване или за отнемане на синя карта на ЕС се съобщава писмено на съответния гражданин на трета държава и, където е приложимо, на неговия работодател, съгласно процедурите за уведомяване по съответното национално право, и подлежи на обжалване пред органите на съответната държава-членка в съответствие с националното право. В уведомлението се посочват причините за решението, възможните съществуващи процедури за обжалване и срокът за предприемане на действия.

ГЛАВА IV

ПРАВА

Член 12

Достъп до пазара на труда

1.   През първите две години на законна трудова заетост в съответната държава-членка в качеството си на притежател на синя карта на ЕС, достъпът до пазара на труда за съответното лице е ограничен до упражняването на платени трудови дейности, отговарящи на условията за приемане, посочени в член 5. След първите две години държавите-членки могат да предоставят на въпросните лица равно третиране с гражданите на съответната държава-членка що се отнася до условията за достъп до висококвалифицирана заетост.

2.   През първите две години на законна трудова дейност в съответната държава-членка в качеството си на притежател на синя карта на ЕС, смяната на работодател е предмет на предварително писмено разрешение от компетентните органи на държавата-членка на пребиваване в съответствие с националните процедури и в рамките на срока, посочен в член 11, параграф 1. Измененията, засягащи условията за приемане, са предмет на предварително уведомление или, ако това е предвидено от националното право, на предварително разрешение.

След изтичане на първите две години и когато съответните държави-членки не се възползват от предвидената в параграф 1 възможност относно равното третиране, въпросното лице, в съответствие с националните процедури, уведомява компетентните органи на държавата-членка на пребиваване относно промените, които засягат условията по член 5.

3.   Държавите-членки могат да запазят ограничения на достъпа до трудова дейност, ако тази трудова дейност предполага понякога участие в упражняването на публична власт и отговорност за гарантиране на общия интерес на държавата и когато в съответствие със съществуващото национално или общностно право тези дейности могат да се извършват само от граждани на съответната държава-членка.

4.   Държавите-членки могат да запазят ограничения за достъпа до трудова дейност в случаи, когато в съответствие със съществуващото национално или общностно право тази дейност може да се извършва само от граждани на съответната държава-членка, граждани на Съюза или граждани от ЕИП.

5.   Настоящият член се прилага, без да се засяга принципът на общностните преференции, определен в съответните разпоредби на Актовете за присъединяване от 2003 г. и 2005 г., по-специално що се отнася до правата на гражданите на съответните държави-членки за достъп до пазара на труда.

Член 13

Временна безработица

1.   Безработицата сама по себе си не представлява основание за отнемане на синя карта на ЕС, освен ако периодът на безработица превиши три последователни месеца или възникне повече от веднъж в периода на валидност на синята карта на ЕС.

2.   През посочения в параграф 1 период притежателят на синя карта на ЕС има право да търси работа и да започне да я упражнява при условията, посочени в член 12.

3.   Държавите-членки разрешават на притежателя на синя карта на ЕС да остане на тяхна територия, докато получи или му бъде отказано необходимото разрешение съгласно член 12, параграф 2. Уведомлението по член 12, параграф 2 автоматично слага край на периода на безработица.

4.   Притежателят на синя карта на ЕС уведомява компетентните органи на държавата-членка на пребиваване за началото на периода на безработица, в съответствие със съответните национални процедури.

Член 14

Равно третиране

1.   Притежателите на синя карта на ЕС се третират наравно с гражданите на държавата-членка, издаваща синята карта, по отношение на:

а)	условията на труд, включително заплащане и уволнение, както и здравословни и безопасни условия на работното място;

б)

свободата на сдружаване, присъединяване и членство в организация, представляваща работници или работодатели, или във всяка друга организация, чиито членове упражняват определена професионална дейност, включително по отношение на привилегиите, предоставяни от подобни организации, без да се засягат националните разпоредби относно обществения ред и сигурност;

в)	образованието и професионалното обучение;

г)	признаването на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация в съответствие с приложимите национални процедури;

д)	разпоредбите в националното право, отнасящи се до клоновете на социалната сигурност съгласно определението в Регламент (ЕИО) № 1408/71. Специалните разпоредби в приложението към Регламент (ЕО) № 859/2003 се прилагат съответно;

е)	без да се засягат съществуващите двустранни споразумения, плащанията на свързани с приходите придобити законоустановени пенсии за старост, в размер, приложим съгласно правото на държавата-членка или държавите-членки длъжници, при преместване в трета държава;

ж)	достъпа до стоки и услуги и доставянето на стоки и услуги, предоставени за обществено ползване, включително процедури за жилищно настаняване, както и информация и консултиране, предоставяни от службите по заетостта;

з)	свободния достъп до цялата територия на съответната държава-членка в пределите, предвидени в националното законодателство.

2.   Във връзка с параграф 1, букви в) и ж) държавите-членки могат да ограничат равното третиране по отношение на стипендиите и заемите за обучение и издръжка или други стипендии и заеми, свързани със средното и висшето образование и с професионално обучение, както и по отношение на процедурите за жилищно настаняване.

Във връзка на параграф 1, буква в):

а)	достъпът до университет и до образование след средното може да бъде предмет на специфични условия в съответствие с националното право;

б)	съответната държава-членка може да ограничи равното третиране до случаите, в които мястото на регистриране или обичайно пребиваване на притежателя на синя карта на ЕС или на члена на неговото семейство, за който лицето претендира за помощи, е на нейна територия.

Параграф 1, буква ж) не засяга свободата на договаряне в съответствие с общностното и националното право.

3.   Правото на равно третиране, предвидено в параграф 1, не засяга правото на държавата-членка да отнеме или да откаже да поднови синята карта на ЕС в съответствие с член 9.

4.   Когато притежателят на синя карта на ЕС се премести във втора държава-членка съгласно разпоредбите на член 18 и когато все още не е взето положително решение относно издаването на синя карта на ЕС, държавите-членки могат да ограничат равното третиране в областите, посочени в параграф 1 от настоящия член, с изключение на букви б) и г). Ако в рамките на този период държавите-членки разрешат на кандидата да работи, се предоставя равно третиране с гражданите на втората държава-членка във всички области по параграф 1.

Член 15

Членове на семейството

1.   Директива 2003/86/ЕО се прилага с дерогациите, посочени в настоящия член.

2.   Чрез дерогация от член 3, параграф 1 и член 8 от Директива 2003/86/ЕО събирането на семейството не е обвързано с изискването притежателят на синя карта на ЕС да има разумни перспективи да получи право на постоянно пребиваване и да има минимален период на пребиваване.

3.   Чрез дерогация от член 4, параграф 1, последна алинея и член 7, параграф 2 от Директива 2003/86/ЕО посочените там мерки и условия за интеграция могат да се прилагат само след като съответните лица получат право на събиране на семейството.

4.   Чрез дерогация от член 5, параграф 4, първа алинея от Директива 2003/86/ЕО разрешенията за пребиваване на членове на семейството се издават не по-късно от шест месеца след датата на подаване на заявлението, когато са изпълнени условията за събиране на семейството.

5.   Чрез дерогация от член 13, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/86/ЕО, срокът на валидност на разрешенията за пребиваване на членове на семейството е същият като този в разрешението за пребиваване, издадено на притежателя на синя карта на ЕС, доколкото срокът на валидност на техните документи за пътуване позволява това.

6.   Чрез дерогация от член 14, параграф 2, второ изречение от Директива 2003/86/ЕО държавите-членки не прилагат никакъв срок по отношение на достъпа до пазара на труда.

Настоящият параграф се прилага от 19 декември 2011 г.

7.   Чрез дерогация от член 15, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО за целите на изчисляване на петте години на пребиваване, изисквани за получаването на самостоятелно разрешение за пребиваване, пребиваването в различни държави-членки може да се натрупва.

8.   Ако държавите-членки използват възможността, предвидена в параграф 7, разпоредбите на член 16 от настоящата директива по отношение на натрупването на периоди на пребиваване в различни държави-членки от притежателя на синя карта на ЕС се прилагат mutatis mutandis.

Член 16

Статут на дългосрочно пребиваващи в ЕО за притежателите на синя карта на ЕС

1.   Директива 2003/109/ЕО се прилага с дерогациите, посочени в настоящия член.

2.   Чрез дерогация от член 4, параграф 1 от Директива 2003/109/ЕО притежателят на синя карта на ЕС, който е използвал възможността, предвидена в член 18 от настоящата директива, има право да натрупва периоди на пребиваване в различни държави-членки, за да изпълни изискването относно продължителността на пребиваване, ако са изпълнени следните условия:

а)	пет години законно и непрекъснато пребиваване на територията на Общността като притежател на синя карта на ЕС; и

б)	законно и непрекъснато пребиваване в продължение на две години непосредствено преди подаването на съответното заявление като притежател на синя карта на ЕС на територията на държавата-членка, където е подадено заявлението за издаване на разрешение за пребиваване за дългосрочно пребиваващ в ЕО.

3.   За целите на изчисляване на срока на законно и непрекъснато пребиваване в Общността и чрез дерогация от член 4, параграф 3, първа алинея от Директива 2003/109/ЕО срокът, посочен в параграф 2, буква а) от настоящия член, не се прекъсва от периоди на отсъствие от територията на Общността, ако тези периоди са по-къси от дванадесет последователни месеца и общата им продължителност не надхвърля осемнадесет месеца в рамките на срока, посочен в параграф 2, буква а) от настоящия член. Настоящият параграф се прилага и в случаите, когато притежателят на синя карта на ЕС не е използвал възможността, предвидена в член 18.

4.   Чрез дерогация от член 9, параграф 1, буква в) от Директива 2003/109/ЕО държавите-членки удължават на 24 последователни месеца периода на отсъствие от територията на Общността, разрешен на лице със статус на дългосрочно пребиваващ в ЕО, притежател на разрешение за дългосрочно пребиваване, със забележката, посочена в член 17, параграф 2, и на членовете на неговото семейство, които са получили статус на дългосрочно пребиваващи в ЕО.

5.   Дерогациите от Директива 2003/109/ЕО, посочени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, може да бъдат ограничени до случаи, в които съответният гражданин на трета държава може да представи доказателство, че е отсъствал от територията на Общността заради упражняването на икономическа дейност в качеството си на заето или самостоятелно заето лице, заради извършването на доброволческа дейност или заради обучение в страната си на произход.

6.   Член 14, параграф 1, буква е) и член 15 продължават да се прилагат за притежатели на разрешение за дългосрочно пребиваване със забележката, посочена в член 17, параграф 2, когато това е приложимо, след като притежателят на синя карта на ЕС е получил статус на дългосрочно пребиваващ в ЕО.

Член 17

Разрешение за дългосрочно пребиваване

1.   На притежателите на синя карта на ЕС, които отговарят на условията по член 16 от настоящата директива за придобиването на статус на дългосрочно пребиваващи в ЕО, се издава разрешение за пребиваване в съответствие с член 1, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1030/2002.

2.   В разрешението за пребиваване, посочено в параграф 1 на настоящия член,в полето „Забележки“ държавите-членки посочват „Бивш притежател на синя карта на ЕС“.

ГЛАВА V

ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ

Член 18

Условия

1.   След осемнадесетмесечно законно пребиваване в първата държава-членка като притежател на синя карта на ЕС, съответното лице и членовете на неговото семейство могат да се преместят в държава-членка, различна от първата държава-членка, за целите на висококвалифицирана трудова заетост при условията, посочени в настоящия член.

2.   Във възможно най-кратък срок и не по-късно от един месец след влизането на територията на втората държава-членка притежателят на синя карта на ЕС и/или неговият работодател подава заявление за издаване на синя карта на ЕС до компетентните органи на въпросната държава-членка и представя всички документи, доказващи, че са изпълнени условията по член 5 за втората държава-членка. В съответствие с националното право втората държава-членка може да реши да не разреша на кандидата да работи, докато нейният компетентен орган не вземе положително решение относно заявлението.

3.   Заявлението може също да се подаде до компетентните органи на втората държава-членка, докато притежателят на синя карта на ЕС все още пребивава на територията на първата държава-членка.

4.   В съответствие с процедурите по член 11 втората държава-членка обработва заявлението и писмено информира кандидата и първата държава-членка за решението си:

а)	или да издаде синя карта на ЕС и да разреши на кандидата да пребивава на нейна територия за целите на висококвалифицирана трудова заетост, когато са изпълнени условията, посочени в настоящия член, и при условията, посочени в членове 7—14, или

б)

когато условията по настоящия член не са изпълнени, да откаже да издаде синя карта на ЕС и да задължи кандидата и членовете на неговото семейство да напуснат нейната територия, в съответствие с процедурите, предвидени в националното право, включително процедурите за извеждане. Първата държава-членка незабавно и без формалности приема обратно притежателя на синя карта на ЕС и членовете на неговото семейство. Това се прилага и когато синята карта на ЕС, издадена от първата държава-членка, е с изтекъл срок на валидност или е отнета при разглеждането на заявлението. Член 13 се прилага след обратното приемане.

5.   Ако срокът на валидност на синята карта на ЕС, издадена от първата държава-членка, изтече по време на процедурата, държавите-членки могат, ако се изисква от националното право, да издадат национални разрешения за временно пребиваване или равностойни на тях разрешения, които дават възможност на кандидата да продължи законния си престой на територията на съответната държава-членка, докато компетентните органи вземат решение относно заявлението.

6.   От кандидата и/или неговия работодател може да се изиска да поемат разходите, свързани с връщането и обратното приемане на притежателя на синя карта на ЕС и на членовете на семейството му, включително като възстановят разходите, направени от обществени фондове, когато това е приложимо, съгласно параграф 4, буква б).

7.   При прилагането на настоящия член държавите-членки могат да продължат да прилагат капацитета за прием, посочен в член 6.

8.   Когато притежател на синя карта на ЕС и, ако е приложимо, членовете на неговото семейство, се възползва за втори път от възможността да се премести в друга държава-членка при условията на настоящата глава, под „първа държава-членка“ се разбира държавата-членка, която съответното лице напуска, а под „втора държава-членка“ — държавата-членка, за която е подал заявление за пребиваване.

Член 19

Пребиваване във втората държава-членка на членове на семейството

1.   Когато притежателят на синя карта на ЕС се премести във втора държава-членка в съответствие с член 18 и когато семейството вече се е събрало в първата държава-членка, на членовете на семейството му се разрешава да го придружат или да се присъединят към него.

2.   Не по-късно от един месец след влизането на територията на втората държава-членка съответните членове на семейството или притежателят на синя карта на ЕС, подават заявление за издаване на разрешение за пребиваване на член на семейството до компетентните органи на тази държава-членка в съответствие с националното право.

В случаите, когато срокът на валидност на разрешението за пребиваване на членовете на семейството, издадено от първата държава-членка, изтече по време на процедурата или вече не дава право на притежателя си да пребивава законно на територията на втората държава-членка, държавите-членки разрешават на лицето да остане на тяхна територия, ако е необходимо, като издадат национални разрешения за временно пребиваване или равностойни на тях разрешения, които дават възможност на кандидата да продължи законния си престой на тяхна територия заедно с притежателя на синя карта на ЕС, докато компетентните органи на втората държава-членка вземат решение относно заявлението.

3.   Втората държава-членка може да поиска от съответните членове на семейството да представят заедно със заявлението за издаване на разрешение за пребиваване:

а)	разрешението си за пребиваване в първата държава-членка и валиден документ за пътуване или техни заверени копия, както и виза, ако такава се изисква;

б)	доказателство, че са пребивавали в първата държава-членка в качеството си на членове на семейството на притежателя на синя карта на ЕС;

в)	доказателство, че имат здравна застраховка, покриваща всички рискове във втората държава-членка, или че притежателят на синя карта на ЕС има такава застраховка за тях.

4.   Втората държава-членка може да поиска от притежателя на синя карта на ЕС да представи доказателства, че притежателят:

а)	е настанен при условия, считани за нормални за сравнимо семейство, което живее в същия район, и покриващи изискванията на общите здравни норми и нормите за безопасност във въпросната държава-членка.

б)

има стабилни и постоянни финансови средства, които са достатъчни, за да издържа себе си и членовете на своето семейство, без да прибягва до системата за социално подпомагане на въпросната държава-членка. Държавите-членки оценяват тези средства с оглед на естеството и постоянността им и могат да вземат предвид размера на минималната национална заплата и пенсия, както и броя на членовете на семейството.

5.   Дерогациите, съдържащи се в член 15, продължават да се прилагат mutatis mutandis.

6.   Ако семейството не се е събрало в първата държава-членка, се прилага член 15.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 20

Мерки за прилагане

1.   Държавите-членки уведомяват Комисията и останалите държави-членки, ако приемат законодателни или регулаторни мерки във връзка с член 6, член 8, параграф 2 и член 18, параграф 6.

Държавите-членки, които прилагат разпоредбите на член 8, параграф 4, уведомяват Комисията и останалите държави членки с надлежно обосновано решение, в което се посочват засегнатите държави и сектори.

2.   Всяка година и за първи път не по-късно от 19 юни 2013 г. държавите-членки в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 предоставят на Комисията статистически данни за броя на гражданите на трети държави, на които е предоставена синя карта на ЕС и доколкото е възможно за броя на гражданите на трети държави, чиято синя карта на ЕС е била подновена или отнета през предишната календарна година, като посочват тяхното гражданство и, доколкото е възможно, професия. По същия начин се съобщават статистически данни и за приетите членове на семейството, с изключение на данните за тяхната професия. По отношение на притежателите на синя карта на ЕС и членовете на техните семейства, приети в съответствие с членове 18, 19 и 20, в предоставената информация се уточнява допълнително, доколкото е възможно, и държавата-членка на предишното пребиваване.

3.   За целите на прилагането на член 5, параграф 3 и, по целесъобразност, на член 5, параграф 5 се прави позоваване на данни на Комисията (Евростат) и, когато това е уместно, на национални данни.

Член 21

Доклади

На всеки три години и за първи път не по-късно от 19 юни 2014 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящата директива в държавите-членки, по-специално относно оценката на въздействието на член 3, параграф 4, член 5 и член 18 и предлага необходимите изменения.

Комисията прави по-специално оценка доколко подходящ е определеният в член 5 праг на заплатите и на предвидените в същия член дерогации, като взема предвид, inter alia, многообразието от икономически, отраслови и географски ситуации в държавите-членки.

Член 22

Точки за контакт

1.   Държавите-членки посочват точки за контакт, които отговарят за получаването и предаването на информацията, посочена в членове 16, 18 и 20.

2.   Държавите-членки си сътрудничат по подходящ начин при обмена на информация и документация по параграф 1.

Член 23

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 19 юни 2011 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 24

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 25

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки съгласно Договора за създаване на Европейската общност.

---

(1)  Становище от 20 ноември 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Становище от 9 юли 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  Становище от 18 юни 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4)  ОВ L 375, 23.12.2004 г., стр. 12.

(5)  ОВ L 289, 3.11.2005 г., стр. 15.

(6)  ОВ L 157, 15.6.2002 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 149, 5.7.1971 г., стр. 2.

(9)  ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.

(11)  ОВ L 16, 23.1.2004 г., стр. 44.

(12)  ОВ L 251, 3.10.2003 г., стр. 12.

(13)  ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 23.

(14)  ОВ С 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(15)  ОВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 12.

(16)  ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.

(17)  ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1.

---

18.6.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 155/30

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 25 май 2009 година

относно разходите във ветеринарната област

(кодифицирана версия)

(2009/470/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)	Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно разходите във ветеринарната област (2) е било неколкократно съществено изменяно (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченото решение следва да бъде кодифицирано.

(2)	Живите животни и продуктите от животински произход фигурират в списъка в приложение I към Договора. Животновъдството и пускането на пазара на продукти от животински произход представляват източник на доходи за голяма част от селското население.

(3)	Рационалното развитие на този сектор и подобряването на производителността му могат да се постигнат чрез въвеждането на ветеринарни мерки, насочени към защита и повишаване на равнището на общественото здраве и здравето на животните в Общността.

(4)	Преследването на тази цел налага предоставянето от Общността на помощ за предприетите действия или за действията, които предстои да бъдат предприети.

(5)	Общността следва да предостави финансов принос за възможно най-бързото ликвидиране на всяко огнище на остри заразни болести.

(6)	Следва също да се предотврати и намали чрез подходящи мерки за контрол появата на зоонози, които застрашават здравето на човека.

(7)

Предвид приемането на Директива 2006/88/ЕО на Съвета от 24 октомври 2006 г. относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни (4) финансовият принос на Общността също следва да бъде предоставян за мерки по ликвидиране, предприети от държавите-членки за борба с други болести по аквакултурите, като се спазват общностните разпоредби за контрол.

(8)

Финансовият принос на Общността за целите на контрола на болестите по аквакултурите следва да подлежи на надзор по отношение на съответствието с разпоредбите за контрол, установени в Директива 2006/88/ЕО, съгласно същите процедури като тези, които се прилагат за такъв надзор и контрол на определени болести по сухоземните животни.

(9)

Функционирането на вътрешния пазар изисква стратегия за контрол, която да включва хармонизирана система за контрол на продуктите, които идват от трети държави. Подходящо е да се улесни провеждането на посочената стратегия, като се предвиди финансов принос на Общността за въвеждането и развитието на тази стратегия.

(10)

Хармонизирането на основните изисквания за защита на общественото здраве, здравето на животните и за защита на животните налага да бъдат определени общностни координационни и референтни лаборатории и да бъдат предприети действия от научно и техническо естество. Подходящо е да се предвиди и финансов принос на Общността. Особено в областта на защита на животните е желателно да се създаде база данни за събиране, съхраняване и разпространяване на необходимата информация.

(11)

Дейностите по събиране на информация са необходими, за да се позволи по-добро развитие и прилагане на законодателството в областта на здравето на животните и безопасността на храните. Освен това съществува неотложна нужда да се разпространява възможно най-широко информация за законодателството в областта на здравето на животните и безопасността на храните в Общността. Затова е желателно да се включат здравето на животите и безопасността на храните в продукти от животински произход във финансирането на информационната политика в областта на защитата на животните.

(12)

Общностните мерки за ликвидирането на някои болести по животните вече получават финансова помощ от Общността. Съответните разпоредби обхващат мерките, приети посредством Директива 77/391/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. за въвеждане на мерки на Общността за ликвидиране на бруцелозата, туберкулозата и левкозата по говедата (5), Директива 82/400/ЕИО на Съвета от 14 юни 1982 г. за изменение на Директива 77/391/ЕИО и за въвеждане на допълнителна мярка на Общността за ликвидиране на бруцелоза, туберкулоза и левкоза по говедата (6), Решение 80/1096/ЕИО на Съвета от 11 ноември 1980 г. относно въвеждане на финансова мярка на Общността за ликвидиране на класическата чума по свинете (7) и Решение 89/455/ЕИО на Съвета от 24 юли 1989 г. относно въвеждане на мерки на Общността за започване на пилотни проекти за борба с бяса с оглед неговото ликвидиране или предотвратяване (8). Препоръчително е финансовият принос на Общността, предназначен за ликвидиране на всяка посочена по-горе болест, да продължи да се урежда от съответното решение.

(13)

Необходимо е да се предвиди финансова мярка на Общността за ликвидирането, контрола и наблюдението на някои болести по животните. Следва да се обединят в една глава всички финансови мерки на Общността, които се отнасят за ликвидирането, контрола и наблюдението на болестите по животните и зоонозите и включват задължителни разходи от бюджета на Общността.

(14)	Подходящо е Комисията, предвид спецификата на своята дейност, да управлява пряко разходите, подлежащи на финансиране, при условията на настоящото решение.

(15)	Мерките, необходими за изпълнението на настоящото решение, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 1

Настоящото решение определя процедурите, уреждащи финансовия принос на Общността за:

—	конкретни ветеринарни мерки,

—	мерки за инспекция във ветеринарната област,

—	програми за ликвидиране, контрол и наблюдение на болести по животните и зоонози.

Настоящото решение не засяга възможността някои държави-членки да се ползват от финансов принос на Общността от над 50 % съгласно Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (10).

ГЛАВА II

КОНКРЕТНИ ВЕТЕРИНАРНИ МЕРКИ

РАЗДЕЛ 1

Общи разпоредби

Член 2

Конкретните ветеринарни мерки включват:

—	спешни мерки,

—	кампания за борба с шапа,

—	информационна политика за здравето на животните, хуманното отношение към животните и безопасността на храните,

—	технически или научни мерки,

—	участие в национални схеми за ликвидиране на някои болести.

РАЗДЕЛ 2

Спешна намеса

Член 3

1.   Настоящият член се прилага в случай на поява на територията на държава-членка на следните болести:

—	чума по говедата,

—	чума по дребния преживен добитък,

—	везикулозна болест по свинете,

—

син език,

—	болест на Тешен,

—	шарка по овцете или шарка по козите,

—	треска от долината на Рифт,

—	Лаймска болест,

—	африканска чума по конете,

—	везикулозен стоматит,

—	венецуелски вирусен енцефаломиелит по конете,

—	хеморагична болест по елените,

—	класическа чума по свинете,

—	африканска чума по свинете,

—	заразна плевропневмония по говедата,

—	епизоотична хематопоетична некроза по рибите (EHN),

—	епизоотичен улцеративен синдром по рибите (EUS),

—	инфекция с Bonamia exitiosa,

—	инфекция с Perkinsus marinus,

—	инфекция с Microcytos mackini,

—	синдрома на Taura при ракообразни,

—	болестта Yellowhead при ракообразни.

2.   Съответната държава-членка се ползва от финансов принос на Общността за ликвидиране на болестта, при условие че незабавно приложените мерки включват най-малко изолирането на стопанството от момента на съмнението и след официалното потвърждаване на болестта:

—	клането на животни от податливи видове, които са засегнати или заразени или се подозира, че са засегнати или заразени, и тяхното унищожаване,

—	унищожаването на заразените фуражи или на заразените съоръжения, когато последните не могат да бъдат дезинфекцирани в съответствие с третото тире,

—	почистването, дезинсекцията и дезинфекцията на стопанството и на наличните съоръжения в стопанството,

—	създаването на защитни зони,

—	прилагането на съответните мерки за предотвратяване на риска от разпространяване на заразата,

—	определянето на карантинен период след клането, преди да се възобнови отглеждането на животни в стопанството,

—	бързо и подходящо обезщетяване на животновъдите.

3.   Съответната държава-членка също така добива правото да се ползва от финансов принос на Общността, когато при поява на една от болестите, изброени в параграф 1, две или повече от държавите-членки си сътрудничат тясно за контролиране на епидемията, по-специално при извършването на епидемиологичното изследване и прилагането на мерките по наблюдение на болестта. Без да се засягат мерките, предвидени в рамките на общата организация на съответните пазари, решението за конкретния финансов принос на Общността се взема в съответствие с процедурата, посочена в член 40, параграф 2.

4.   Съответната държава-членка незабавно уведомява Комисията и останалите държави-членки за приложените мерки в съответствие с общностното законодателство за обявяване и ликвидиране, както и за резултатите от тях. Веднага щом това стане възможно, обстановката се разглежда в рамките на комитета, посочен в член 40, параграф 1, наричан по-долу „комитетът“. Конкретният финансов принос на Общността се решава съгласно посочената в член 40, параграф 2 процедура, без да се засягат мерките, предвидени в рамките на общата организация на съответните пазари.

5.   Ако с оглед развитието на ситуацията в Общността се окаже необходимо да бъдат продължени предвидените в параграф 2 и член 4 мерки, в съответствие с процедурата, посочена в член 40, параграф 2, може да бъде прието ново решение относно финансовия принос на Общността, който може да превиши размера от 50 %, определен в параграф 6, първо тире. Когато бъде прието такова решение, може да се определят всякакви мерки, които съответната държава-членка трябва да предприеме, за да гарантира успеха на действието, и по-специално мерки, различни от тези, предвидени в параграф 2 от настоящия член.

6.   Без да се засягат мерките за подкрепа на пазарите, които трябва да се приемат в рамките на общата организация на пазарите, финансовият принос на Общността, разделен при необходимост на няколко транша, е:

—

50 % от разходите, направени от държавите-членки за обезщетяване на собствениците за клането и унищожаването на животните, и когато е приложимо, на техните продукти, за почистването, дезинсекцията и дезинфекцията на стопанствата и на съоръженията и за унищожаването на заразените фуражи и заразените съоръжения, посочени в параграф 2, второ тире,

—	в случаите, когато е взето решение за ваксинация в съответствие с параграф 5, 100 % от разходите за доставки на ваксина и 50 % от разходите, направени за извършването на тази ваксинация.

Член 4

1.   Настоящият член и член 3, параграфи 4 и 5 се прилагат в случай на поява на инфлуенца по птиците на територията на държава-членка.

2.   Съответната държава-членка се ползва от финансов принос на Общността за ликвидирането на инфлуенцата по птиците, ако минималните мерки за контрол, предвидени в Директива 2005/94/ЕО на Съвета от 20 декември 2005 г. относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците (11), са изцяло и ефективно изпълнени в съответствие със съответното общностно законодателство и в случай на убиване на животни от податливи видове, които са засегнати или заразени, или се подозира, че са засегнати или заразени, животновъдите са били обезщетени незабавно и адекватно.

3.   Финансовият принос на Общността, разделен, ако е необходимо, на няколко транша, е:

—	50 % от разходите, направени от държавата-членка при обезщетяване на животновъдите за убиването на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, и стойността на унищожените яйца,

—

50 % от разходите, направени от държавата-членка за унищожаването на животните, унищожаването на животинските продукти, почистването и дезинфекцията на стопанствата и оборудването, унищожаването на заразените фуражи и унищожаването на заразените съоръжения, ако тези съоръжения не могат да бъдат дезинфекцирани,

—	ако бъде взето решение за спешна ваксинация в съответствие с член 54 от Директива 2005/94/ЕО, 100 % от разходите за доставка на ваксината и 50 % от разходите, направени за извършване на тази ваксинация.

Член 5

Държавите-членки могат да разпределят средства в рамките на оперативните програми, изготвени в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство (12) за ликвидирането на екзотичните болести по аквакултурите, изброени в член 3, параграф 1 от настоящото решение, съгласно процедурите, определени в член 3, параграфи 4, 5 и 6 от настоящото решение, при условие че се спазват минималните мерки за контрол и ликвидиране, определени в глава V, раздел 3 от Директива 2006/88/ЕО.

Член 6

1.   Член 3 се прилага в случаите, които се отнасят до установяване на контрол над сериозни здравни рискове за Общността, причинени от болестите, изброени в член 3, параграф 1, дори ако на територията, на която се появява болестта, се прилага програма за ликвидиране на болестта в съответствие с член 27.

2.   Член 3 се прилагат в случай на поява на нюкасълска болест на територията на държава-членка.

Въпреки това, освен когато Комисията взема решение в съответствие с посочената в член 40, параграф 2 процедура, което разрешава при определени условия и за ограничен период и ограничена област да се прибегне до ваксинация, не се разрешава никакъв финансов принос на Общността за доставката на ваксината или за извършването на ваксинацията.

3.   Разпоредбите на член 3, с изключение на параграф 2, четвърто тире и параграф 6, второ тире, се прилагат, когато възникне зооноза, изброена в Директива 2003/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно мониторинга на зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози (13), ако нейната поява създава непосредствена опасност за здравето на човека. Това условие е изпълнено, когато се взема решението, предвидено в член 3, параграф 4 от настоящото решение.

Член 7

1.   В съответствие с посочената в член 40, параграф 2 процедура Комисията, по искане на държава-членка, добавя към списъка в член 3, параграф 1 екзотична болест, подлежаща на задължително обявяване, която може да представлява опасност за Общността.

2.   В съответствие с процедурата, посочена в член 40, параграф 2, списъкът в член 3, параграф 1 може да бъде допълнен според развитието на обстановката с болести, които трябва да бъдат обявявани в съответствие с Директива 82/894/ЕИО на Съвета от 21 декември 1982 г. относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността (14) и с болести, които могат да бъдат пренесени в животни от аквакултури. Списъкът също може да бъде изменен или съкратен, за да се вземе предвид постигнатият напредък по отношение на мерките за контрол на някои болести, предприети на общностно равнище.

3.   Член 3, параграф 2 може да бъде допълван или изменян в съответствие с посочената в член 40, параграф 2 процедура, по-специално като се отчитат включването на нови болести в списъка в член 3, параграф 1, придобитият опит или приемането на общностни разпоредби за мерките за контрол на болестите.

Член 8

1.   Когато държава-членка е пряко застрашена от появата или развитието на територията на трета държава или държава-членка на една от болестите, посочени в член 3, параграф 1, член 4, параграф 1, член 6, параграфи 1 и 2, член 14, параграф 1 или в приложение I, тя уведомява Комисията и останалите държави-членки за мерките, които възнамерява да приеме за своята защита.

2.   Веднага след като това стане възможно, обстановката се разглежда в рамките на комитета. В съответствие с посочената в член 40, параграф 2 процедура може да се реши да се приемат всички подходящи за обстановката мерки, включително по-специално създаването на буферна зона за ваксинация, и да се предостави финансов принос на Общността за мерки, преценени като особено необходими за успеха на предприетото действие.

3.   В решението, посочено в параграф 2, се определят допустимите разходи и равнището на финансовия принос на Общността.

Член 9

1.   Общността може да реши, по искане на държава-членка, че държавите-членки трябва да създадат запаси от биологични продукти, предназначени за контрол на болестите, посочени в член 3, параграф 1, член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 (ваксини, стандартни вирусни серотипове, диагностични серуми), и без да се засяга решението, предвидено в член 69, параграф 1 от Директива 2003/85/ЕО на Съвета от 29 септември 2003 г. относно мерки на Общността за борба с болестта шап (15), в член 14, параграф 1 от настоящото решение.

2.   Действието, посочено в параграф 1, както и правилата за изпълнението му, по-специално във връзка с избора, производството, складирането, транспорта и използването на тези запаси, и равнището на финансовия принос на Общността, се решават в съответствие с посочената в член 40, параграф 2 процедура.

Член 10

1.   Ако появата или развитието в трета държава на една от болестите, посочени в член 3, параграф 1, член 4, параграф 1, член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 или член 14, параграф 1, може да представлява опасност за Общността, Общността може да даде своята подкрепа за мерките за контрол на тази болест, като достави ваксината или финансира набавянето на ваксината.

2.   Действието, посочено в параграф 1, правилата за изпълнението му, условията, на които може да бъде подчинено, и равнището на финансовия принос на Общността се решават в съответствие с посочената в член 40, параграф 2 процедура.

Член 11

1.   Комисията, със съдействието на компетентните национални органи, извършва проверки на място, за да се увери от ветеринарна гледна точка, че приетите мерки са били приложени.

2.   Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да улеснят проверките, посочени в параграф 1, и по-специално за да гарантират, че експертите имат достъп до цялата информация и всички документи, необходими за оценка дали мерките са били осъществени.

3.   Общите правила за прилагането на настоящия член, по-специално тези, отнасящи се до честотата и начините на извършване на проверките, посочени в параграф 1, определянето на ветеринарните експерти и процедурата, която те трябва да спазват при съставянето на доклада си, се приемат в съответствие с посочената в член 40, параграф 2 процедура.

Член 12

Бюджетните кредити, необходими за мерките, посочени в настоящия раздел, се определят всяка година в рамките на бюджетната процедура.

Член 13

Не се предоставя финансов принос на Общността в случаите, когато общата сума на мярката възлиза на по-малко от 10 000 EUR.

РАЗДЕЛ 3

Кампания за борба с шапа

Член 14

1.   Настоящият член се прилага в случай на поява на шап на територията на държава-членка.

2.   Съответната държава-членка получава финансов принос на Общността за ликвидиране на шапа, при условие че мерките, предвидени в член 3, параграф 2 и съответните разпоредби на Директива 2003/85/ЕО, са приложени незабавно.

3.   Прилага се член 3, параграф 4.

4.   Без да се засягат мерките, взети в контекста на общата организация на пазара, за подкрепа на пазара, специфичният финансов принос съгласно настоящото решение се равнява на 60 % от направените от държавата-членка разходи за:

а)

обезщетяване на животновъдите за: i) клането и унищожаването на животните; ii) унищожаването на млякото; iii) почистването и дезинфекцията на стопанствата; iv) унищожаването на заразените фуражи и на заразените съоръжения, когато последните не могат да бъдат дезинфекцирани; v) загубите, понесени от животновъдите поради наложените ограничения върху търговията с живи животни и с пасищно угоявани животни в резултат от повторното въвеждане на спешна ваксинация в съответствие с член 50, параграф 3 от Директива 2003/85/ЕО;

б)	евентуалния превоз на кланичните трупове до преработвателните предприятия, когато е приложимо;

в)	всички други мерки, които са съществени за ликвидиране на огнището на болестта.

Комисията определя в съответствие с посочената в член 40, параграф 2 процедура естеството на другите мерки, посочени в буква в) от настоящия параграф, които са допустими за същия финансов принос на Общността, както и случаите, в които се прилага буква а), подточка v) от настоящия параграф.

5.   За първи път не по-късно от 45 дни след официалното потвърждаване на първото огнище на шап и впоследствие в зависимост от развитието на обстановката, обстановката се преразглежда в рамките на комитета. Това разглеждане се отнася както до ветеринарната обстановка, така и до оценката на вече направените или предстоящите разходи. В резултат от това разглеждане и в съответствие с посочената в член 40, параграф 3 процедура може да бъде прието ново решение за финансовия принос на Общността, който може да надвишава размера от 60 %, предвиден в параграф 4. В това решение се определят допустимите разходи и равнището на финансовия принос на Общността. Освен това по време на приемането на това решение може да се определят всички необходими мерки, които съответната държава-членка трябва да приеме за гарантиране на успеха на действието, по-специално мерки, различни от посочените в параграф 2 от настоящия член.

Член 15

Всяка мярка, за която Общността е взела решение за подпомагане на кампанията за борба с шапа извън Общността, по-специално мерките, взети съгласно членове 8 и 10, може да се ползва от финансов принос на Общността.

Член 16

Мерките и правилата за изпълнение на мерките, посочени в член 15, условията, на които те може да са подчинени, и равнището на финансовия принос на Общността се решават в съответствие с посочената в член 40, параграф 3 процедура.

Член 17

Общностните резерви от противошапни ваксини, създадени с Решение 91/666/ЕИО на Съвета от 11 декември 1991 г. относно създаване на резерви в Общността на противошапни ваксини (16), могат да се ползват от помощ от Общността.

Равнището на участието на Общността и условията, на които това участие може да бъде подчинено, се определят в съответствие с посочената в член 40, параграф 3 процедура.

Член 18

Бюджетните кредити, необходими за мерките, посочените в членове 15, 16 и 17, се определят всяка година в рамките на бюджетната процедура.

Когато тежка епидемия от шап налага разходи съгласно настоящия раздел над определените в съответствие с първата алинея, Комисията приема в рамките на своите съществуващи правомощия необходимите мерки или представя на бюджетния орган необходимите предложения, за да гарантира спазването на финансовите задължения, предвидени в член 14.

РАЗДЕЛ 4

Информационна политика за здравето на животните, хуманното отношение към животните и безопасността на храните

Член 19

Общността предоставя финансов принос за създаването на информационна политика в областта на здравето на животните, хуманното отношение към животните и безопасността на храните в продукти от животински произход, включително:

а)

създаването и разработването на информационни пособия, в това число подходяща база данни за: i) събиране и съхраняване на цялата информация, свързана с общностното законодателство относно здравето на животните, хуманното отношение към животните и безопасността на храните в продукти от животински произход; ii) разпространяване на информацията, посочена в подточка i), до компетентните органи, производителите и потребителите, като се взема предвид интерфейсът с национални бази данни, където е подходящо;

б)	извършването на необходимите проучвания за подготовката и развитието на законодателството в областта на хуманното отношение към животните.

Член 20

Мерките, посочени в член 19, правилата за тяхното изпълнение и равнището на финансовия принос на Общността се решават в съответствие с посочената в член 40, параграф 2 процедура.

Член 21

Бюджетните кредити, необходими за мерките, предвидени в настоящия раздел, се определят всяка година в рамките на бюджетната процедура.

РАЗДЕЛ 5

Технически и научни мерки

Член 22

Общността може да предприема или да подпомага държавите-членки или международните организации да предприемат необходимите технически и научни мерки за развитието на общностното законодателство във ветеринарната област и за развитието на ветеринарното образование или обучение.

Член 23

Мерките, посочени в член 22, правилата за тяхното изпълнение и равнището на финансовия принос на Общността се решават в съответствие с посочената в член 40, параграф 2 процедура.

Член 24

Бюджетните кредити, необходими за мерките, предвидени в настоящия раздел, се определят всяка година в рамките на бюджетната процедура.

ГЛАВА III

ПРОГРАМИ ЗА ЛИКВИДИРАНЕ, КОНТРОЛ И НАБЛЮДЕНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО ЖИВОТНИТЕ И ЗООНОЗИТЕ

Член 25

Финансовият принос на Общността за ликвидиране на бруцелозата, туберкулозата и левкозата по говедата се определя с директиви 77/391/ЕИО и 82/400/ЕИО, без да се засягат разпоредбите на член 28, параграф 1.

Член 26

1.   Финансовият принос на Общността за ликвидиране на класическата чума по свинете се определя с Решение 80/1096/ЕИО.

2.   Финансовият принос на Общността за ликвидиране на бруцелозата по овцете се определя с Решение 90/242/ЕИО на Съвета от 21 май 1990 г. за въвеждане на финансова мярка на Общността за ликвидирането на бруцелозата по овцете и козите (17).

Член 27

1.   Въвежда се финансова мярка на Общността за възстановяване на разходите, направени от държавите-членки за финансирането на националните програми за ликвидиране, контрол и наблюдение на болестите по животните и зоонозите, изброени в приложение I (наричани по-долу „програмите“).

Списъкът в приложение I може да бъде изменян в съответствие с процедурата, посочена в член 40, параграф 2, по-специално по отношение на появата на болести по животните, които представляват риск за здравето на животните и косвено за общественото здраве, или предвид нови епидемиологични или научни доказателства.

2.   Всяка година най-късно до 30 април държавите-членки представят на Комисията годишните или многогодишните програми, стартиращи през следващата година, за които те искат да получат финансов принос на Общността.

Програми, които са представени след 30 април, не са допустими за финансиране през следващата година.

Програмите, представени от държавите-членки, съдържат най-малко следното:

а)	описание на епидемиологичната обстановка на болестта преди датата на стартиране на програмата;

б)	описание и разграничение на географските и административните области, в които трябва да се прилага програмата;

в)	вероятната продължителност на програмата, мерките, които трябва да се прилагат, и целта, която трябва да се постигне до крайната дата на програмата;

г)	анализ на изчислените разходи и очакваните ползи от програмата.

Подробните критерии, в това число тези, включващи повече от една държава-членка, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 40, параграф 2.

Във всяка многогодишна програма, представена от държавата-членка, информацията, която се изисква в съответствие с критериите, посочени в настоящия параграф, се предоставя за всяка година от продължителността на програмата.

3.   Комисията може да прикани държава-членка да представи многогодишна програма или да удължи продължителността на представената годишна програма, където е подходящо, когато многогодишното програмиране се смята за необходимо с цел да се осигури по-ефикасно и ефективно ликвидиране, контрол и наблюдение на особена болест, по-специално по отношение на потенциалните заплахи за здравето на животните и косвено за общественото здраве.

Комисията може да координира регионалните програми, включващи повече от една държава-членка в сътрудничество със засегнатите държави-членки.

4.   Комисията оценява програмите, предоставени от държавите-членки, от ветеринарна и финансова гледна точка.

Държавите-членки съобщават на Комисията съответната допълнителна информация, която последната изисква за оценката на програмата.

Периодът за събиране на цялата информация относно програмите приключва на 15 септември всяка година.

5.   Най-късно до 30 ноември всяка година следното се одобрява в съответствие с процедурата, посочена в член 40, параграф 3 от настоящия член:

а)	програмите, където е подходящо, изменени, за да се вземе предвид оценката, предвидена в параграф 4 от настоящия член;

б)	равнището на финансовия принос на Общността;

в)	горната граница на финансовия принос на Общността;

г)	всички условия, на които може да бъде подчинен финансовият принос на Общността.

Програмите се одобряват за не повече от шест години.

6.   Измененията на програмите се одобряват в съответствие с процедурата, посочена в член 40, параграф 3.

7.   За всяка одобрена програма държавите-членки представят на Комисията следните доклади:

а)	междинни технически и финансови доклади;

б)	най-късно до 30 април всяка година годишен подробен технически доклад, включващ оценката на постигнатите резултати и подробен отчет на направените разходи за предходната година.

8.   Заявленията за плащане, свързани с направените от държавата-членка разходи по отношение на дадена програма за предходната година, се представят на Комисията най-късно до 30 април.

В случай на закъснели заявления за плащане финансовият принос на Общността се намалява с 25 % на 1 юни, с 50 % на 1 август, със 75 % на 1 септември и със 100 % на 1 октомври от същата година.

Най-късно до 30 октомври всяка година Комисията взема решение за плащането от Общността, като се вземат предвид техническите и финансовите доклади, представени от държавата-членка в съответствие с параграф 7.

9.   Експерти от Комисията могат да извършват проверки на място в сътрудничество с компетентния орган, доколкото това е необходимо, за да се осигури еднакво прилагане на настоящото решение в съответствие с член 45 от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (18).

При извършването на тези проверки експертите от Комисията могат да бъдат подпомагани от група експерти, създадена в съответствие с процедурата, посочена в член 40, параграф 2.

10.   Подробните правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 40, параграф 2.

11.   Държавите-членки могат да разпределят средства в рамките на оперативните програми, изготвени в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 1198/2006, за ликвидирането на болестите по животни от аквакултури, посочени в приложение I към настоящото решение.

Тези средства се разпределят в съответствие с процедурите, определени в настоящия член, със следните уточнения:

а)	размерът на помощта е в съответствие с размера, определен в Регламент (ЕО) № 1198/2006;

б)	параграф 8 от настоящия член не се прилага.

Ликвидирането се извършва в съответствие с член 38, параграф 1 от Директива 2006/88/ЕО или съгласно програма за ликвидиране.

Член 28

1.   Независимо от членове 25, 26 и 27 равнището на финансовия принос на Общността в програми за болестите, посочени в тези членове, се определя от Комисията в съответствие с посочената в член 40, параграф 2 процедура на 50 % от направените в държавите-членки разходи за обезщетяване на собствениците за клането на животните поради съответната болест.

2.   По искане на държава-членка Комисията преразглежда в рамките на комитета обстановката във връзка с болестите, обхванати от членове 25, 26 и 27. Това преразглеждане се отнася както за ветеринарната обстановка, така и за оценката на разходите, които вече са направени или ще бъдат направени. В резултат от това преразглеждане всяко ново решение за финансовия принос на Общността, който може да надвишава 50 % от разходите, направени в държавите-членки за обезщетяване на собствениците за клането на животните поради съответната болест, се приема в съответствие с посочената в член 40, параграф 3 процедура.

При приемането на такова решение може да се определят всички необходими мерки, които трябва да се вземат от съответната държава-членка, за да се гарантира успехът на действието.

Член 29

Бюджетните задължения на Общността за съфинансирането на програмите се изпълняват ежегодно. Задълженията по разходите за многогодишните програми се приемат в съответствие с член 76, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (19). За многогодишните програми първото бюджетно задължение се изпълнява след тяхното одобряване. Всяко следващо задължение се изпълнява от Комисията на базата на решението за предоставяне на принос, посочено в член 27, параграф 5 от настоящото решение.

ГЛАВА IV

ВЕТЕРИНАРНИ ПРОВЕРКИ

РАЗДЕЛ 1

Уводна разпоредба

Член 30

Общността допринася за повишаване на ефикасността на ветеринарните проверки, като:

—	отпуска финансова помощ на координационните и референтните лаборатории,

—	допринася финансово за извършването на инспекции, целящи предотвратяване на зоонозите,

—	допринася финансово за изпълнението на стратегията за инспекция, необходима за функционирането на вътрешния пазар.

РАЗДЕЛ 2

Координационни и референтни лаборатории

Член 31

1.   Всяка координационна и референтна лаборатория, определена като такава в съответствие с общностното ветеринарно законодателство и изпълняваща определените в него задължения и изисквания, може да получава финансова помощ от Общността.

2.   Правилата за предоставяне на предвидената в параграф 1 помощ, условията, на които тя може да бъде подчинена, както и размерът ѝ се определят в съответствие с посочената в член 40, параграф 2 процедура.

3.   Бюджетните кредити, необходими за мерките, предвидени в настоящия раздел, се определят всяка година в рамките на бюджетната процедура.

РАЗДЕЛ 3

Стратегия за контрол

Член 32

1.   Всяка държава-членка изготвя програма за обмен на служители, които работят във ветеринарната област.

2.   В рамките на комитета Комисията координира програмите за обмен заедно с държавите-членки.

3.   Съответните държави-членки приемат всички необходими мерки за изпълнение на координираните програми за обмен.

4.   Всяка година въз основа на доклад на държавите-членки се прави преглед на изпълнението на програмите за обмен в рамките на комитета.

5.   Държавите-членки вземат предвид придобития опит с оглед да подобрят и разширят програмите за обмен.

6.   Финансова помощ от Общността може да бъде предоставена с цел ефективно изпълнение на програмите за обмен, особено чрез допълнителните курсове за обучение, посочени в член 34, параграф 1. Равнището на финансовия принос на Общността и условията, на които той може да бъде подчинен, се определят в съответствие с посочената в член 40, параграф 2 процедура.

7.   За целите на настоящия член се прилагат членове 23 и 24.

Член 33

Разпоредбите на член 32, параграфи 6 и 7 се прилагат за програмите, създадени съгласно Директива 91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни (20) и Директива 97/78/ЕО на Съвета от 18 декември 1997 г. за определяне на принципите, които регулират организацията на ветеринарните проверки на продуктите, въведени в Общността от трети страни (21), с цел да се организират ветеринарните проверки по външните граници за внасяните в Общността продукти от трети страни.

Член 34

1.   Комисията може пряко или чрез компетентните национални органи да организира опреснителни курсове или срещи за персонала в държавите-членки, по-специално за персонала, който отговаря за посочените в член 33 ветеринарни проверки.

Тези опреснителни курсове или срещи могат да бъдат открити съобразно възможностите, по искане на компетентните органи и след съгласие от страна на Комисията, за персонал от трети страни, които са сключили споразумения за сътрудничество с Общността в областта на ветеринарните проверки, както и за лица с диплома за завършени ветеринарни науки, желаещи да разширят познанията си за правилата на Общността.

2.   Правилата за организиране на предвидените в параграф 1 мерки и равнището на финансовия принос на Общността се определят от Комисията в съответствие с посочената в член 40, параграф 2 процедура.

Член 35

1.   Въвеждането на системи за идентификация на животните и обявяване на болестите съгласно законодателството относно ветеринарните проверки при търговията с живи животни в Общността с цел завършване на изграждането на вътрешния пазар може да получава финансова помощ от Общността.

2.   Правилата за организиране на предвидената в параграф 1 мярка и равнището на финансовия принос на Общността се определят от Комисията след консултация с комитета.

Член 36

1.   Финансовият принос на Общността може да бъде предоставен за компютризиране на ветеринарните процедури, свързани със:

а)	вътреобщностната търговия и вноса на живи животи и продукти от животински произход;

б)	стопанисването, управлението и поддържането на интегрирани компютризирани ветеринарни системи, включително интерфейс с национални бази данни, където е подходящо.

2.   Организационните мерки за финансиране съгласно параграф 1 и равнището на финансовия принос на Общността се определят в съответствие с посочената в член 40, параграф 2 процедура.

Член 37

1.   Ако от структурна или географска гледна точка държава-членка изпитва трудности с персонала или инфраструктурни трудности при изпълнение на новата стратегия за контрол, породена от завършване на изграждането на вътрешния пазар на живи животни и продукти от животински произход, тя може за преходен период да получава финансово подпомагане от Общността, което постепенно се намалява.

2.   Съответната държава-членка представя на Комисията национална програма, придружена от цялата подходяща финансова информация, предназначена да подобри нейната система за контрол.

3.   За целите на настоящия член се прилагат разпоредбите на член 27, параграфи 3—11.

Член 38

Бюджетните кредити, необходими за мерките, предвидени в настоящия раздел, се определят всяка година в рамките на бюджетната процедура.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 39

Разходите, подлежащи на финансиране съгласно условията на настоящото решение, се управляват пряко от Комисията в съответствие с член 148, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002.

Член 40

1.   Комисията се подпомага Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден съгласно член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за бе-зопасност на храните и за определяне на процедури относно бе-зопасността на храните (22).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на петнадесет дни.

Член 41

На всеки четири години Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за ситуацията със здравето на животните и разходната ефикасност от изпълнението на програмите в различните държави-членки, включително подробности за приетите критерии.

Член 42

Решение 90/424/ЕИО се отменя.

Позоваванията на отмененото решение се считат за позовавания на настоящото решение и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III.

Член 43

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  Становище от 16 декември 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 19.

(3)  Вж. приложение II.

(4)  ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 14.

(5)  ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 44.

(6)  ОВ L 173, 19.6.1982 г., стр. 18.

(7)  ОВ L 325, 1.12.1980 г., стр. 5.

(8)  ОВ L 223, 2.8.1989 г., стр. 19.

(9)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стp. 23.

(10)  ОВ L 210, 31.7.2006 г., стp. 25.

(11)  ОВ L 10, 14.1.2006 г., стр. 16.

(12)  ОВ L 223, 15.8.2006 г., стр. 1.

(13)  ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 31.

(14)  ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 58.

(15)  ОВ L 306, 22.11.2003 г., стр. 1.

(16)  ОВ L 368, 31.12.1991 г., стр. 21.

(17)  ОВ L 140, 1.6.1990 г., стр. 123.

(18)  ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.

(19)  ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(20)  ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56.

(21)  ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 9.

(22)  ОВ L 31, 1.2.2002 г., стp. 1.

---

---

---

---

18.6.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 155/46

---

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 15 юни 2009 година

за изменение на решения 2008/603/ЕО, 2008/691/ЕО и 2008/751/ЕО във връзка с удължаване на временните дерогации от правилата за произход, определени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1528/2007 на Съвета, за да се вземе предвид специалната ситуация в Мавриций, Сейшелските острови и Мадагаскар по отношение на рибата тон и филето от риба тон

(нотифицирано под номер C(2009) 4543)

(2009/471/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1528/2007 на Съвета от 20 декември 2007 г. за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвидени в споразумения, установяващи или водещи до установяване на споразумения за икономическо партньорство (1), и по-специално член 36, параграф 4 от приложение II към него,

като има предвид, че:

(1)

На 17 юли 2008 г. бе прието Решение 2008/603/ЕО на Комисията (2), предоставящо временна дерогация от правилата за произход, предвидени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1528/2007, за да се вземе предвид специалната ситуация в Мавриций по отношение на консервираната риба тон и филето от риба тон. В съответствие с член 36 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1528/2007 на 29 октомври 2008 г. Мавриций поиска нова дерогация от правилата за произход, определени в посоченото приложение. Според получената от Мавриций информация уловът на сурова риба тон остава необикновено нисък, дори при отчитане на нормалните сезонни колебания. Като се изходи от това, че необичайната ситуация от 2008 г. остава непроменена и през 2009 г., следва да се предостави нова дерогация, която да се прилага от 1 януари 2009 г.

(2)

На 14 август 2008 г. бе прието Решение 2008/691/ЕО на Комисията (3), предоставящо временна дерогация от правилата за произход, предвидени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1528/2007, за да се вземе предвид специалната ситуация на Сейшелските острови по отношение на консервираната риба тон. В съответствие с член 36 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1528/2007 на 18 декември 2008 г. Сейшелските острови поискаха нова дерогация от правилата за произход, определени в посоченото приложение. Според предоставената от Сейшелските острови информация уловът на сурова риба тон остава много нисък, дори при отчитане на нормалните сезонни колебания. Като се изходи от това, че необичайната ситуация от 2008 г. остава непроменена и през 2009 г., следва да се предостави нова дерогация, която да се прилага от 1 януари 2009 г.

(3)

На 18 септември 2008 г. бе прието Решение 2008/751/ЕО на Комисията (4), предоставящо временна дерогация от правилата за произход, предвидени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1528/2007, за да се вземе предвид специалната ситуация в Мадагаскар по отношение на консервираната риба тон и филето от риба тон. В съответствие с член 36 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1528/2007 на 10 декември 2008 г. Мадагаскар поиска нова дерогация от правилата за произход, определени в посоченото приложение. Според предоставената от Мадагаскар информация снабдяването със сурова риба тон с произход остава трудно поради липса на такава. Като се изходи от това, че необичайната ситуация от 2008 г. остава непроменена и през 2009 г., следва да се предостави нова дерогация, която да се прилага от 1 януари 2009 г.

(4)

Решения 2008/603/ЕО, 2008/691/ЕО и 2008/751/ЕО се прилагаха до 31 декември 2008 г., тъй като Временното споразумение за икономическо партньорство, сключено между източните и южните африкански държави, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна (Временно споразумение за партньорство ИЮАД—ЕС), не беше влязло в сила или не беше прилагано временно преди тази дата.

(5)

В съответствие с член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1528/2007 правилата за произход, определени в приложение II към посочения регламент, и дерогациите от тях следва да бъдат заменени с правилата от Временното споразумение за партньорство ИЮАД—ЕС, чието влизане в сила или временно прилагане се предвижда да стане през 2009 г.

(6)	Необходимо е да се осигури последователен внос от държавите от АКТБ в Общността, както и плавен преход към Временното споразумение за икономическо партньорство. Срокът на действие на решения 2008/603/ЕО, 2008/691/ЕО и 2008/751/ЕО следва да бъде съответно удължен, считано от 1 януари 2009 г.

(7)

Мавриций, Сейшелските острови и Мадагаскар ще се възползват от автоматична дерогация от правилата за произход за риба тон от позиция по ХС 1604 по силата на съответните разпоредби от Протокола за произход, приложен към подписаното от тях Временно споразумение за партньорство ИЮАД—ЕС, когато това споразумение влезе в сила или започне да се прилага временно. Би било нецелесъобразно с настоящото решение да се предоставят дерогации в съответствие с член 36 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1528/2007, които надвишават годишната квота, определена за региона на ИЮАД съгласно Временното споразумение за партньорство ИЮАД—ЕС. Поради това беше договорено към Временното споразумение за партньорство ИЮАД—ЕС по време на подписването му да се приложи Съвместна тълкувателна декларация, в която се изразява общото разбиране, че годишните квоти, предвидени във Временното споразумение за партньорство ИЮАД—ЕС, трябва съответно да се адаптират за 2009 година. Поради това размерът на квотите за 2009 г. следва да се установи на същото равнище както за 2008 г.

(8)	Решения 2008/603/ЕО, 2008/691/ЕО и 2008/751/ЕО следва да бъдат съответно изменени.

(9)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Решение 2008/603/ЕО се изменя, както следва:

1.

Член 2 се заменя със следното: „Член 2 Предвидената в член 1 дерогация се прилага за продуктите и количествата, посочени в приложението, които са декларирани за свободно обращение в Общността през периодите от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2008 г. и от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г. и са с произход от Мавриций.“

2.

В член 6 втората алинея се заменя със следното: „То се прилага до момента, в който правилата за произход, определени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1528/2007, бъдат заменени от правилата, съдържащи се в приложението към всяко едно споразумение с Мавриций, когато такова споразумение започне да се прилага временно или влезе в сила, което от двете настъпи по-рано, но във всички случаи не по-късно от 31 декември 2009 г.“

3.	Приложението се заменя с текста на приложение I към настоящото решение.

Член 2

Решение 2008/691/ЕО се изменя, както следва:

1.

Член 2 се заменя със следния текст: „Член 2 Предвидената в член 1 дерогация се прилага за продуктите и количествата, посочени в приложението, които са декларирани за свободно обращение в Общността през периодите от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2008 г. и от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г. и са с произход от Сейшелските острови.“

2.

В член 6 втората алинея се заменя със следното: „То се прилага до момента, в който правилата за произход, определени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1528/2007, бъдат заменени от правилата, съдържащи се в приложението към всяко едно споразумение със Сейшелските острови, когато такова споразумение започне да се прилага временно или влезе в сила, което от двете настъпи по-рано, но във всички случаи не по-късно от 31 декември 2009 г.“

3.	Приложението се заменя с текста на приложение II към настоящото решение.

Член 3

Решение 2008/751/ЕО се изменя, както следва:

1.

Член 2 се заменя със следния текст: „Член 2 Предвидената в член 1 дерогация се прилага за продуктите и количествата, посочени в приложението, които са декларирани за свободно обращение в Общността през периодите от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2008 г. и от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г. и са с произход от Мадагаскар.“

2.

В член 6 втората алинея се заменя със следното: „То се прилага до момента, в който правилата за произход, определени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1528/2007, бъдат заменени от правилата, съдържащи се в приложението към всяко едно споразумение с Мадагаскар, когато такова споразумение започне да се прилага временно или влезе в сила, което от двете настъпи по-рано, но във всички случаи не по-късно от 31 декември 2009 г.“

3.	Приложението се заменя с текста на приложение III към настоящото решение.

Член 4

Настоящото решение се прилага от 1 януари 2009 г.

Член 5

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 348, 31.12.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 194, 23.7.2008 г., стр. 9.

(3)  ОВ L 225, 23.8.2008 г., стр. 17.

(4)  ОВ L 255, 23.9.2008 г., стр. 31.

---

---

---

---