5.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 140/1

(1)

Целта на настоящия регламент е да се определят стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили, регистрирани в Общността, което съставлява част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства, като едновременно с това се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)

Рамковата конвенция на Обединените нации за изменението на климата, която бе одобрена от името на Европейската общност с Решение 94/69/ЕО на Съвета (3), изисква всички страни да изготвят и приложат национални и, където е уместно, регионални програми, съдържащи мерки за намаляване на изменението на климата. Във връзка с това Комисията предложи през януари 2007 г. в контекста на международните преговори Европейският съюз да има за цел намаление с 30 % на емисиите на парникови газове на развитите държави до 2020 г. (спрямо нивата от 1990 г.), но и самият Съюз да поеме твърд и независим ангажимент за постигане на намаление на емисиите на парникови газове най-малко с 20 % до 2020 г. (спрямо нивата от 1990 г.) независимо от намалението, постигнато от други развити държави. Тази цел бе одобрена от Европейския парламент и от Съвета.

(3)

Едно от следствията от тези ангажименти е, че ще бъде необходимо всички държави-членки да намалят значително емисиите от леките пътнически автомобили. С цел да се осигурят необходимите значителни намаления на емисиите, на равнище държава-членка и на равнището на Общността следва да се въведат политики и мерки във всички икономически сектори на Общността, а не само в промишления сектор и в сектора на енергетиката. Автомобилният транспорт е вторият сектор в Съюза по обем на емисиите на парникови газове и неговите емисии продължават да нарастват. Ако въздействието на пътния транспорт върху изменението на климата продължи да се увеличава, то ще обезсмисли в значителна степен намаленията, постигнати от другите сектори с цел борба с изменението на климата.

(4)

Общностните цели за новите леки пътнически автомобили дават на производителите повече сигурност при планирането и по-голяма гъвкавост при съобразяване с изискванията за намаляване на CO2, отколкото отделните национални цели за намаляване на емисиите. При определяне на стандартите за обем на емисиите е важно да се вземат предвид техните последици за пазарите и конкурентоспособността на производителите, преките и непреките разходи, наложени на бизнеса, и ползите по отношение на насърчаването на иновациите и намаляването на потреблението на енергия.

(5)

Настоящият регламент се основава на трайно наложен процес за измерване и мониторинг на емисиите на CO2 от превозни средства, регистрирани в Общността, в съответствие с Решение № 1753/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 2000 г. за разработване на схема за мониторинг на средните специфични емисии на СО2 от нови леки автомобили (4). Важно е определянето на изисквания за намаляване на емисиите на CO2 да продължи да осигурява предвидимост и сигурност при планирането за производителите на превозни средства по отношение на новия им автомобилен парк в Общността.

(6)

Комисията е приела Стратегия на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от леки автомобили през 1995 г. Стратегията се основава на три стълба: доброволно поемане на ангажименти от страна на автомобилната промишленост за намаляване на емисиите, подобряване на информацията за потребителите и насърчаване чрез фискални мерки на производството на ефективни по отношение на горивата леки автомобили.

(7)

През 1998 г. Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA) се ангажира да намали средните емисии от продадените нови леки автомобили до 140 g CO2/km до 2008 г., а през 1999 г. Асоциацията на автомобилните производители в Япония (JAMA) и Асоциацията на автомобилните производители в Корея (KAMA) поеха ангажимент да намалят средните емисии от продадените нови коли до 140 g CO2/km до 2009 г. Тези ангажименти бяха признати с Препоръка 1999/125/ЕО на Комисията от 5 февруари 1999 г. относно намаляването на емисиите на CO2 от леките пътнически автомобили (5) (ACEA), Препоръка 2000/303/ЕО на Комисията от 13 април 2000 г. относно намаляването на емисиите на CO2 от леки пътнически автомобили (KAMA) (6) и Препоръка 2000/304/ЕО на Комисията от 13 април 2000 г. относно намаляването на емисиите на CO2 от леки пътнически автомобили (JAMA (7)).

(8)

На 7 февруари 2007 г. Комисията прие две паралелни съобщения: Съобщение относно резултатите от прегледа на стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварни автомобили и Съобщение относно конкурентна регулаторна рамка за автомобилостроенето през ХХI век (CARS 21). В съобщенията се подчертава, че е постигнат напредък при достигането на целта от 140 g CO2/km до 2008/2009 г., но че общностната цел за 120 g CO2/km няма да бъде достигната през 2012 г. без допълнителни мерки.

(9)

В съобщенията се предлага възприемането на цялостен подход за постигане на целта на Общността от 120 g CO2/km до 2012 г. и се посочва, че Комисията ще предложи законодателна рамка за постигането на целта на Общността, като се акцентира върху задължителните намаления на емисиите на CO2, за да се достигне цел от 130 g CO2/km средно за парка от нови леки автомобили чрез подобрения в технологията на двигателите на превозните средства. В съответствие с подхода при доброволните ангажименти, поети от производителите, са обхванати тези елементи, които се вземат предвид при измерването на емисиите на CO2 на леките пътнически автомобили в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите на леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (8). Допълнително намаление на емисиите с 10 g CO2/km, или равностойно на тях при техническа необходимост, ще се осигури от други технологични подобрения и увеличена употреба на устойчиви биогорива.

(10)

Законодателната рамка за постигане на средните цели за новия автомобилен парк следва да гарантира неутрални за конкуренцията и социално справедливи и устойчиви цели за намаляване на емисиите, които отчитат многообразието на европейските производители на автомобили, и следва да бъде избегнато всяко необосновано нарушаване на конкуренцията между тях. Законодателната рамка следва да бъде съвместима с общата цел за постигане на целите на Общността от Киото и следва да бъде допълнена от други инструменти, които са в по-голяма степен свързани с употребата, като например диференцирани данъци върху леките автомобили и енергията.

(11)

Следва да бъде гарантирано подходящо финансиране в общия бюджет на Европейския съюз, за да се насърчава развитието на технологиите с цел радикално намаляване на емисиите на CO2 от пътните превозни средства.

(12)

За да се запазят многообразието на автомобилния пазар и способността му да отговаря на различни нужди на потребителите, целите за CO2 за леките пътнически автомобили следва да се определят на линейна база в зависимост от тяхната полезност. Подходящ показател за определяне на полезността, е масата, която позволява да се направи връзка с настоящите емисии и следователно води до по-реалистични и неутрални за конкуренцията цели. Още повече че данните за нея са леснодостъпни. Данните за алтернативните параметри на полезността — като например отпечатъка (произведението на широчината на колеята и междуосовото разстояние), следва да се събират, за да се улеснят дългосрочните оценки на подхода, основаващ се на полезността. До 2014 г. Комисията следва да направи преглед на наличността на данните и, при необходимост, да внесе предложение до Европейския парламент и до Съвета за адаптиране на показателя за полезност.

(13)

Целта на настоящия регламент е да се създадат стимули за автомобилната промишленост да инвестира в нови технологии. С настоящия регламент активно се насърчават екологичните иновации и се взема предвид бъдещото развитие на технологиите. Разработването на иновативни технологии за задвижване следва да бъде особено насърчавано, тъй като те водят до по-ниски емисии, отколкото при традиционните леки пътнически автомобили. По този начин се насърчава дългосрочната конкурентоспособност на европейската промишленост и се създават повече качествени работни места. Комисията следва да разгледа възможността за включване на мерки за екологични иновации в прегледа на процедурите по изпитване, в съответствие с разпоредбите на член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 715/2007, като отчете техническото и икономическото въздействие от това включване.

(14)

Като се признават значителните разходи за изследвания и развитие, както и за производство на единица продукция на ранните поколения автомобилни технологии с много ниско съдържание на въглерод, които трябва да бъдат въведени на пазара след влизането му в сила, с настоящия регламент се цели и ограничено във времето ускоряване и улесняване на процеса по въвеждане на общностния пазар на превозни средства с много ниски емисии на въглерод в началните етапи на тяхното предлагане на пазара.

(15)

Използването на някои алтернативни горива може да предложи значително намаляване на емисиите на CO2 по цялата верига — от източника на гориво до потребителя. Следователно настоящият регламент включва специални разпоредби, целящи насърчаването на бъдещото използване на някои превозни средства с алтернативни горива на общностния пазар.

(16)

За да се осигури съгласуваност с подхода, приет в стратегията на Комисията за CO2 и леките автомобили, по-специално по отношение на доброволните ангажименти, поети от асоциациите на производителите, целта следва да се прилага по отношение на новите леки пътнически автомобили, които са регистрирани за първи път в Общността и които не са били регистрирани преди това извън нея, освен с цел избягване на злоупотреби, за ограничен период от време.

(17)

С Директива 2007/46/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (9) се установява хармонизирана рамка, съдържаща административни разпоредби и общи технически изисквания за одобрение на всички нови превозни средства, попадащи в нейното приложно поле. Органът, който отговаря за спазването на настоящия регламент, следва да бъде същият като този, който носи отговорност за всички аспекти на процеса на одобрение на типа в съответствие с посочената директива и за осигуряване на съответствието на производството.

(18)

За целите на одобрението на типа се прилагат специфични изисквания за превозни средства със специално предназначение по смисъла на определението в приложение II към Директива 2007/46/ЕО, и следователно те следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент. Като се има предвид, че превозните средства, които са класифицирани като категория M1 преди влизането в сила на настоящия регламент и са създадени специално с търговска цел, така че да може да се осигури използването на инвалидна количка вътре в тях, и отговарят на определението на превозно средство със специално предназначение в приложение II към Директива 2007/46/ЕО, следва също така да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент в съответствие с политиката на Общността за подпомагане на лицата с увреждания.

(19)

На производителите следва да се осигури гъвкавост при вземане на решение за това как да постигнат целите по настоящия регламент и да се позволи да осредняват емисиите в рамките на парка от нови леки автомобили, вместо да е необходимо да спазват цели за CO2 за всеки отделен лек автомобил. Следователно производителите следва да бъдат задължени да гарантират, че средните специфични емисии за всички нови леки автомобили, регистрирани в Общността, за които те са отговорни, не превишават средната стойност на целите за емисиите за тези леки автомобили. За да се улесни преходът, това изискване следва да се въведе постепенно в периода между 2012 и 2015 г.

(20)

Не е целесъобразно да се използва един и същ метод за определяне на целите за намаляване на емисиите за големите и малките производители, които се разглеждат като независими въз основа на критериите, установени в настоящия регламент. Такива малки производители следва да имат алтернативни цели за намаляване на емисиите, свързани с технологичния потенциал на превозните средства на съответния производител за намаляване на специфичните емисии на СО2 и съответстващи на характеристиките на съответните пазарни сегменти. Тази дерогация следва да бъде предмет на прегледа на конкретните цели за емисиите в приложение I, който трябва да бъде завършен най-късно до началото на 2013 г.

(21)

На тясноспециализираните производители следва да се позволи да се възползват от алтернативна цел, която е с 25 % по-ниска от техните средни специфични емисии на CO2 през 2007 г. Когато не съществува информация за средните специфични емисии на производителите за 2007 г., следва да бъде определена равностойна цел. Тази дерогация следва да бъде предмет на прегледа на целите за специфични емисии в приложение I, който трябва да бъде завършен най-късно до началото на 2013 г.

(22)

При определянето на средната стойност на специфичните емисии на CO2 за всички нови леки автомобили, регистрирани в Общността, за които производителите носят отговорност, следва да се вземат предвид всички леки автомобили, независимо от тяхната маса или други характеристики. Въпреки че Регламент (ЕО) № 715/2007 не обхваща леките пътнически автомобили с референтна маса над 2 610 kg и за които обхватът на одобрението на типа не е разширен съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2007, емисиите за тези леки автомобили следва да бъдат измервани съгласно процедурата за измерване, определена за леките пътнически автомобили в Регламент (ЕО) № 692/2008 (10). Получените стойности на емисии на CO2 следва да бъдат въведени в сертификата за съответствие на превозното средство, за да се позволи тяхното включване в схемата за мониторинг.

(23)

За да се осигури гъвкавост с оглед изпълнение на целите по настоящия регламент, производителите може да се споразумеят да се обединят в група на открита, прозрачна и недискриминационна основа. Срокът на споразумението за създаване на група не следва да превишава пет години, но споразумението може да бъде подновявано. Когато производителите са обединени в група, следва да се счита, че те са постигнали целите си съгласно настоящия регламент, ако средните емисии на групата като цяло не превишават целта за емисиите на групата.

(24)

Необходим е стабилен механизъм за осигуряване на спазването, за да се гарантира постигането на целите съгласно настоящия регламент.

(25)

Специфичните емисии на CO2 от нови леки пътнически автомобили се измерват на хармонизирана основа в Общността в съответствие с методологията, предвидена в Регламент (ЕО) № 715/2007. За да се намали във възможно най-голяма степен административната тежест, свързана с настоящия регламент, спазването следва да се оценява чрез посочване на данни за регистрациите на нови леки автомобили в Общността, събрани от държавите-членки и докладвани на Комисията. С цел да се осигури съпоставимост на данните, използвани за оценка на степента на спазване, правилата за тяхното събиране и отчитане следва да се хармонизират във възможно най-голяма степен.

(26)

Директива 2007/46/ЕО предвижда, че производителите издават сертификат за съответствие, който трябва да придружава всеки нов лек пътнически автомобил, и че държавите-членки допускат регистрирането и пускането в движение на нови леки пътнически автомобили само ако те са придружени от валиден сертификат за съответствие. Данните, събрани от държавите-членки, следва да са съобразени със сертификата за съответствие, издаден от производителя на лекия пътнически автомобил, и следва да се основават единствено на този референтен документ. Ако държавите-членки поради обосновани причини не използват сертификата за съответствие в процеса на регистрация и пускане в движение на нови леки пътнически автомобили, те следва да въведат необходимите мерки за гарантиране на адекватна точност в процеса на мониторинг. Следва да има стандартна база данни на Общността за данните от сертификатите за съответствие. Тя следва да бъде използвана като единен референтен източник, за да се позволи на държавите-членки по-лесно да поддържат своите данни, свързани с регистрацията, при първоначалната регистрация на превозни средства.

(27)

Спазването на целите по настоящия регламент от страна на производителите следва да се оценява на общностно равнище. Производители, чиито средни специфични емисии на CO2 превишават допустимите по настоящия регламент, следва да плащат такса за извънредно количество емисии за всяка календарна година, считано от 2012 г. Таксата следва да се коригира според степента, в която производителите не успяват да спазят целите си. Тя следва да нараства с течение на времето. За да се създадат достатъчно стимули за вземане на мерки за намаляване на специфичните емисии на CO2 от леките пътнически автомобили, таксата следва да отразява технологичните разходи. Сумите от таксите за извънредно количество емисии следва да се считат за приход в общия бюджет на Европейския съюз.

(28)

Националните мерки, които държавите-членки може да запазят или да въведат в съответствие с член 176 от Договора, не следва, с оглед целите и процедурите, установени с настоящия регламент, да предвиждат допълнителни или по-строги санкции на производителите, които не изпълняват целите по настоящия регламент.

(29)

Настоящият регламент не следва да засяга пълното прилагане на правилата за конкуренция на Общността.

(30)

Комисията следва да разгледа нови начини за постигане на дългосрочната цел, и по-специално наклона на кривата, показателя за полезност и схемата за такси за извънредно количество емисии.

(31)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (11).

(32)

По-специално на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за изменение на изискванията за мониторинг и отчитане с оглед на опита при прилагането на настоящия регламент, за създаване на методи за събиране на таксите за извънредно количество емисии и за приемане на подробни разпоредби относно дерогацията за определени производители и за адаптиране на приложение I с цел отчитане на промяната на масата на новите леки пътнически автомобили, регистрирани в Общността, и отразяване на всяка промяна в регламентираната процедура за изпитване за измерването на специфичните емисии на CO2. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия регламент чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(33)

Решение № 1753/2000/ЕО следва да се отмени с цел опростяване и правна яснота.

(34)

Тъй като целта на настоящия регламент, и по-специално установяването на изисквания по отношение на емисиите на CO2 от нови леки пътнически автомобили с цел да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и постигането на общата цел на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците на предложеното действие, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

а)

„средни специфични емисии на CO2“ означава, по отношение на даден производител, средните специфични емисии на CO2 от всички нови леки пътнически автомобили, които той е произвел;

б)

„сертификат за съответствие“ означава сертификатът, посочен в член 18 от Директива 2007/46/ЕО;

в)

„производител“ означава лицето или органът, отговорен пред компетентния орган по одобряването по отношение на всички аспекти на процедурата за ЕО одобрение на типа в съответствие с Директива 2007/46/ЕО и за осигуряване на съответствието на продукцията;

г)

„маса“ означава масата на лекия автомобил заедно с каросерията в готовност за движение, така както е посочена в сертификата за съответствие и е определено в раздел 2.6 от приложение I към Директива 2007/46/ЕО;

д)

„отпечатък“ означава широчината на колеята, умножена по междуосовото разстояние, както е посочено в сертификата за съответствие и е определено в раздел 2.1 и 2.3 от приложение I към Директива 2007/46/ЕО;

e)

„специфични емисии на CO2“ означава емисиите на CO2 от даден лек пътнически автомобил, измерени съгласно Регламент (ЕО) № 715/2007 и посочени като маса на CO2 в емисиите (комбинирано) в сертификата за съответствие. За леките пътнически автомобили, за които няма одобрение на типа в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007, „специфични емисии на CO2“ означава емисиите на CO2, измерени в съответствие с процедура за измерване като определената за леки пътнически автомобили в Регламент (ЕО) № 692/2008 или в съответствие с приетите от Комисията процедури за определяне на емисиите на CO2 от тези леки пътнически автомобили;

ж)

„цели за специфични емисии“ означава, по отношение на даден производител, средните специфични емисии на CO2, допустими в съответствие с приложение I, за всеки нов лек пътнически автомобил, който той е произвел или, когато на производителя е предоставена дерогация съгласно член 11, целите за специфични емисии, определени съгласно посочената дерогация.

а)

предприятия, в които производителят пряко или косвено има:

б)

предприятия, които пряко или косвено притежават в производителя изброените в буква а) права или правомощия;

в)

предприятия, в които предприятие по буква б) пряко или косвено притежава посочените в буква а) права или правомощия;

г)

предприятия, в които производителят заедно с едно или повече от предприятията, посочени в букви а), б) или в), или в които две или повече от предприятията по букви а), б) или в) съвместно притежават изброените в буква а) права или правомощия;

д)

предприятия, в които изброените в буква а) права или правомощия се притежават съвместно от производителя или едно или повече от неговите свързани предприятия, посочени в букви а) — г), и едно или повече трети лица.

—

65 % за 2012 г.,

—

75 % за 2013 г.,

—

80 % за 2014 г.,

—

100 % за 2015 г. и следващите.

—

3,5 леки автомобила за 2012 г.,

—

3,5 леки автомобила за 2013 г.,

—

2,5 леки автомобила за 2014 г.,

—

1,5 леки автомобила за 2015 г.,

—

1 лек автомобил от 2016 г.

а)

производителите, които ще бъдат включени в групата;

б)

производителя, определен за ръководител на групата, чрез когото ще се осъществяват контактите с групата и който ще отговаря за плащането на евентуални такси за извънредно количество емисии, начислени на групата в съответствие с член 9; както и

в)

доказателства, че ръководителят на групата ще бъде в състояние да изпълнява задълженията си по буква б).

а)

средните специфични емисии на CO2;

б)

целта за специфични емисии;

в)

общия брой на регистрираните превозни средства.

а)

средните специфични емисии на CO2 през предходната календарна година;

б)

целта за специфични емисии през предходната календарна година; и

в)

разликата между неговите средни специфични емисии на CO2 през предходната календарна година и целта му за специфични емисии през същата тази година.

а)

от 2012 до 2018 г.:

б)

от 2019 г.:

(Извънредно количество емисии × 95 EUR/g CO2/km) × брой нови леки пътнически автомобили.

а)

неговата цел за специфични емисии през предходната календарна година;

б)

неговите средни специфични емисии на CO2 през предходната календарна година;

в)

разликата между неговите средни специфични емисии на CO2 през предходната календарна година и целта му за специфични емисии през същата тази година;

г)

средните специфични емисии на CO2 от всички нови леки пътнически автомобили в Общността през предходната календарна година; и

д)

средната маса за всички нови леки пътнически автомобили в Общността през предходната календарна година.

а)

не е член на група свързани производители; или

б)

е член на група свързани производители, която отговаря като цяло за по-малко от 10 000 нови леки пътнически автомобила, регистрирани в Общността за календарна година; или

в)

е член на група свързани производители, но работи в свои собствени производствени съоръжения и център за проектиране.

а)

наименование и лице за контакти на производителя;

б)

доказателство, че производителят отговаря на условията за предоставяне на дерогацията по параграф 1;

в)

подробни данни за леките пътнически автомобили, които той произвежда, включително тяхната маса и специфични емисии на CO2; и

г)

цел за специфични емисии, съответстваща на неговия потенциал за намаляване на емисиите, включително икономическия и технологичния потенциал за намаляване на специфичните му емисии на CO2., и съобразена с особеностите на пазара за типа произвеждан лек автомобил.

a)

цялата информация, посочена в параграф 2, букви a) и в), включително, когато е приложимо, информация за свързани предприятия;

б)

цел, която представлява 25-процентно намаление на средните специфични емисии на CO2 през 2007 г. или, когато дадено заявление се подава по отношение на няколко свързани предприятия — 25-процентно намаление на средната стойност на средните специфични емисии на CO2 на тези предприятия през 2007 г.

a)

намалението на CO2, постигнато посредством използването на иновативни технологии, трябва да се дължи на производителя;

б)

иновативните технологии трябва да имат проверен принос за намаляване на СО2;

в)

иновативните технологии трябва да не са обхванати от измерването на СО2 при стандартния цикъл на изпитване или от задължителни разпоредби, свързани с допълнителни мерки, съответстващи на изискването за намаление от 10 g CO2/km, посочени в член 1, и да не са задължителни съгласно други разпоредби на общностното законодателство.

—

условията за постигане на дългосрочната цел от 95 g CO2/km до 2020 г. по ефективен по отношение на разходите начин, и

—

аспектите на изпълнението на тази цел, включително таксите за извънредно количество емисии.

5.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 140/16

(1)

Контролът на енергийното потребление в Европа, както и увеличеното използване на енергия от възобновяеми източници заедно с енергоспестяването и увеличената енергийна ефективност представляват важни части от пакета от мерки, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове и за съобразяване с Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата, както и с допълнителни общностни и международни ангажименти за намаление на емисиите на парникови газове след 2012 г. Тези фактори играят важна роля за подобряване на сигурността на енергийните доставки, за насърчаване на технологичното развитие и иновациите и създаване на възможности за заетост и регионално развитие, особено в селски и изолирани области.

(2)

По-специално увеличените технологични подобрения, стимулите за използване и разрастване на обществения транспорт, използването на технологии за енергийна ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници в транспорта са едни от най-ефективните инструменти, чрез които Общността може да намали своята зависимост от внос на нефт в транспортния сектор, в който проблемът със сигурността на енергийните доставки е особено сериозен и влияе върху пазара на горивата за транспорта.

(3)

Възможностите за постигане на икономически растеж чрез иновации и устойчива и конкурентна енергийна политика са признати. Производството на енергия от възобновяеми източници често зависи от местни или регионални малки и средни предприятия (МСП). От голямо значение са възможностите за растеж и заетост, които се създават в държавите-членки и техните региони от инвестициите в регионално и местно производство на енергия от възобновяеми източници. Следователно Комисията и държавите-членки следва да подкрепят националните и регионалните мерки за развитие в тези области, да насърчават обмена на най-добри практики в производството на енергия от възобновяеми източници между местни и регионални инициативи за развитие и да насърчават използването на финансиране от структурните фондове в тази област.

(4)

При насърчаване на развитието на пазара на енергия от възобновяеми източници е необходимо да се отчете положителното въздействие върху възможностите за регионално и местно развитие, перспективите за износ, социалното сближаване и възможностите за заетост, особено що се отнася до МСП и независимите производители на енергия.

(5)

С цел да се намалят емисиите на парникови газове в Общността и зависимостта ѝ от вноса на енергия, развитието на енергията от възобновяеми източници следва да бъде тясно свързано с увеличаването на енергийната ефективност.

(6)

Подходящо е да се подпомогне фазата на демонстрация и пускане на пазара на децентрализирани технологии за енергия от възобновяеми източници. Преминаването към децентрализирано производство на енергия носи редица ползи, включително използването на местни източници на енергия, по-голяма сигурност на енергийните доставки на местно равнище, по-къси транспортни разстояния и намалени загуби на енергия при пренос. Такова децентрализиране също така насърчава развитието и сближаването на Общността чрез предоставяне на източници на приходи и разкриване на работни места на местно равнище.

(7)

С Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници във вътрешния електроенергиен пазар (4) и Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 г. относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт (5) бяха установени определения за различните видове енергия от възобновяеми източници. С Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (6) бяха установени определения за електроенергийния сектор като цяло. В интерес на правната сигурност и яснота е уместно да се използват същите или подобни определения и в настоящата директива.

(8)

Съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавено „Пътна карта за енергията от възобновяеми източници — енергии от възобновяеми източници през ХХI век: изграждане на по-устойчиво бъдеще“ показа, че целта за 20 % общ дял на енергията от възобновяеми източници и целта за 10 % енергия от възобновяеми източници в транспорта биха били уместни и постижими задачи, както и че наличието на рамка, която включва задължителни цели, следва да осигури на стопанската общност необходимата дългосрочна стабилност, за да могат да се извършват рационални, устойчиви инвестиции в сектора на енергията от възобновяеми източници, които могат да намалят зависимостта от внасяните изкопаеми горива и да стимулират използването на нови енергийни технологии. Тези цели съществуват в рамките на повишаването на енергийната ефективност с 20 % до 2020 г., както е предвидено в съобщението на Комисията от 19 октомври 2006 г., озаглавено „План за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала“, което беше одобрено от Европейския съвет от март 2007 г. и от Европейския парламент в неговата резолюция от 31 януари 2008 г. относно този план за действие.

(9)

Европейският съвет от март 2007 г. потвърди ангажимента на Общността за развитие в рамките на цялата Общност на енергия от възобновяеми източници след 2010 г. Европейският съвет утвърди задължителна цел за 20-процентен дял на енергия от възобновяеми източници от общото потребление на енергия на Общността до 2020 г. и задължителна цел, която да бъде постигната от всяка държава-членка, за минимум 10-процентен дял на биогорива от потреблението на бензин и дизелово гориво в транспорта до 2020 г., което да бъде постигнато по икономически ефективен начин. Европейският съвет декларира, че обвързващият характер на целта за биогоривата е уместен, при условие че те се произвеждат по устойчив начин, че биогоривата от второ поколение станат търговски достъпни и че Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива (7) бъде изменена, за да се даде възможност за прилагане на адекватни съотношения на смесване. Европейският съвет от март 2008 г. отново заяви, че е от съществено значение да се разработят и прилагат ефективни критерии за устойчивост на биогоривата и да се гарантира търговската наличност на биогорива от второ поколение. Европейският съвет от юни 2008 г. отново припомни критериите за устойчивост и разработването на биогорива от второ поколение и подчерта необходимостта от оценка на възможното въздействие на производството на биогорива върху селскостопанските хранителни продукти и при необходимост от предприемане на действия за преодоляване на недостатъците. Той също така заяви, че следва да се извърши и допълнителна оценка на екологичните и социалните последици от производството и потреблението на биогорива.

(10)

В своята Резолюция относно Пътна карта за енергията от възобновяеми източници в Европа от 25 септември 2007 г. (8) Европейският парламент призова Комисията да представи до края на 2007 г. предложение за законодателна рамка за енергията от възобновяеми източници, като се позова на важното значение на задаването на цели за дела на енергия от възобновяеми източници както на равнище Общност, така и на равнище държава-членка.

(11)

Необходимо е да бъдат формулирани прозрачни и недвусмислени правила за изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници и за определяне какви са тези източници. В този контекст следва да се включва енергията, налична в океаните и други водни басейни под формата на вълни, морски течения, приливи и отливи, градиенти на океанската термална енергия или градиенти на солеността.

(12)

Използването на селскостопански материали като твърди и течни торове, както и на други отпадъци от животински и органичен произход за производството на биогаз, поради високия си потенциал за ограничаване на емисиите на парникови газове предлага значителни предимства от гледна точка на околната среда както при производството на топлинна и електроенергия, така и при използването му като биогориво. Поради децентрализирания си характер и регионалната инвестиционна структура инсталациите за биогаз могат да окажат значителен принос за устойчивото развитие в селските райони и да открият нови възможности за приходи на земеделските стопани.

(13)

Предвид позициите на Европейския парламент, Съвета и Комисията е уместно да бъдат установени задължителни национални цели, съвместими с 20-процентния дял на енергията от възобновяеми източници, както и с 10-процентния дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта за потреблението на енергия в Общността до 2020 г.

(14)

Основното предназначение на задължителните национални цели е да се създаде сигурност за инвеститорите и да се насърчи трайното развитие на технологиите за производство на енергия от всички видове възобновяеми източници. В този смисъл не е подходящо вземането на решение дали дадена цел да е задължителна да се отлага до настъпването на бъдещо събитие.

(15)

Изходната позиция, потенциалът за производство на енергия от възобновяеми източници и енергийният състав на всяка държава-членка са различни. Ето защо е необходимо да се преобразува общностната цел за 20 % дял в индивидуални цели за всяка държава-членка с оглед на справедливо и адекватно разпределение, като бъдат отчетени различните изходни позиции и потенциал на държавите-членки, включително настоящите нива на енергия от възобновяеми източници и енергийният състав. Уместно е това да бъде направено, като се разпредели между държавите-членки изискваното общо увеличение на използването на енергия от възобновяеми източници въз основа на еднакво увеличение на дела на всяка държава-членка, претеглено спрямо техния БВП, приспособено да отрази техните изходни точки, и при отчитане, изразено като брутно крайно потребление на енергия, като се вземат предвид усилията, положени до момента от държавите-членки за използване на енергия от възобновяеми източници.

(16)

От друга страна, подходящо е целта за 10-процентен дял на енергия от възобновяеми източници в транспорта да се зададе на едно и също равнище за всички държави-членки, за да се осигури съответствие в спецификациите и достъпността на транспортните горива. Тъй като транспортните горива се търгуват лесно, държавите-членки, които разполагат с по-малки количества от съответните ресурси, ще могат лесно да си набавят биогорива от другаде. При все че технически е възможно за Общността да изпълни целта си за използване на енергия от възобновяеми източници в транспорта само от собствено производство, вероятно и желателно е тази цел да бъде фактически изпълнена чрез съчетание на собствено производство и внос. За тази цел Комисията следва да наблюдава предлагането на пазара на Общността за биогорива и, ако е уместно, следва да предлага подходящи мерки за достигане на балансиран подход между вътрешното производство и вноса, отчитайки, inter alia, развитието на многостранните и двустранните търговски преговори, екологичните, социалните и икономическите съображения, както и сигурността на енергийните доставки.

(17)

Подобряването на енергийната ефективност е основна цел на Общността, насочена към постигане на 20 % повишаване на енергийната ефективност до 2020 г. Тази цел, заедно с действащото и бъдещото законодателство, включително Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийните характеристики на сградите (9), Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти (10) и Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (11), играе ключова роля, за да се гарантира, че целите по отношение на климата и енергията се постигат на възможно най-ниска цена, а може също така и да създаде нови възможности за икономиката на Европейския съюз. Политиките за енергийна ефективност и енергоспестяването са най-ефективните методи, с които държавите-членки могат да увеличават процентния дял на енергия от възобновяеми източници, и по този начин държавите-членки ще постигнат по-лесно както общите национални цели, така и целите за енергия от възобновяеми източници в сектора на транспорта, установени в настоящата директива.

(18)

Държавите-членки ще бъдат задължени да направят значителни подобрения по отношение на енергийната ефективност във всички сектори с цел по-лесно постигане на своите цели по отношение на енергията от възобновяеми източници, като тези цели се изразяват в процент от брутното крайно потребление на енергия. Енергийната ефективност в сектора на транспорта е крайно необходима, тъй като, ако цялостното търсене на енергия в транспорта продължава да расте, е вероятно да става все по-трудно устойчивото постигане на задължителна цел за дял на енергията от възобновяеми източници. Ето защо задължителната цел за 10-процентен дял за транспорта, която трябва да бъде постигната от всички държави-членки, следва да се определи като дела от крайно потребление на енергия в транспорта, който да бъде постигнат от възобновяеми източници като цяло, а не единствено от биогорива.

(19)

За да се осигури постигането на общите задължителни национални цели, държавите-членки следва да работят за постигането на индикативна крива, очертаваща пътя към постигането на техните крайни задължителни цели. Държавите-членки следва да създадат национален план за действие относно енергията от възобновяеми източници, включващ информация за целите по сектори, като се има също предвид, че съществуват различни видове приложения на биомасата и затова е от съществено значение да бъдат мобилизирани нови ресурси от биомаса. Освен това държавите-членки следва да установят своите мерки за постигането на тези цели. При оценяването на своето очаквано брутно крайно потребление на енергия в националния си план за действие относно енергията от възобновяеми източници всяка държава-членка следва да преценява приноса, който мерките за енергийна ефективност и енергоспестяване могат да окажат за постигане на нейните национални цели. Държавите-членки следва да вземат предвид възможно най-доброто съчетание от технологии за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници.

(20)

За да се даде възможност за оползотворяване на техническия напредък и на икономиите от мащаба, индикативната крива следва да отчита възможността за по-бърз растеж при използването на възобновяеми източници на енергия в бъдеще. По този начин може да бъде отредено специално внимание на сектори, които страдат диспропорционално от липса на технически напредък и на икономии от мащаба и по тези причини остават не достатъчно развити, но които биха могли в бъдеще да имат значителен принос за изпълнение на целите за 2020 г.

(21)

Индикативната крива следва да вземе за отправна точка 2005 г., тъй като това е последната година, за която са на разположение надеждни данни за националните дялове на енергия от възобновяеми източници.

(22)

За постигането на целите на настоящата директива е необходимо Общността и държавите-членки да посветят значителни по своя размер финансови средства за научноизследователска и развойна дейност по отношение на технологии за енергия от възобновяеми източници. По-специално Европейският институт за иновации и технологии следва да отреди приоритетно място на научните изследвания и разработването на технологии за енергия от възобновяеми източници.

(23)

Държавите-членки може да насърчават местните и регионалните органи да определят цели в допълнение към националните цели и да включат местните и регионалните органи в изготвянето на национални планове за действие за енергия от възобновяеми източници и в повишаването на осведомеността относно ползите от енергията от възобновяеми източници.

(24)

За да използват пълния потенциал на биомасата, Общността и държавите-членки следва да насърчават по-широко използване на съществуващите запаси на дървесина и развитие на нови системи в областта на горското стопанство.

(25)

Държавите-членки имат различен потенциал по отношение на енергията от възобновяеми източници и прилагат различни схеми на национално равнище за подпомагане в областта на енергията от възобновяеми източници. Повечето държави-членки прилагат схеми за подпомагане, които осигуряват предимства единствено за произведената на тяхна територия енергия от възобновяеми източници. За да функционират добре националните схеми за подпомагане, е изключително важно държавите-членки да могат да контролират ефекта и разходите на националните схеми за подпомагане в зависимост от техния различен потенциал. Едно от важните средства за постигане на целта на настоящата директива е да се гарантира правилното функциониране на националните схеми за подпомагане, като тези съгласно Директива 2001/77/ЕО, за да се поддържа доверието на инвеститорите и да се даде възможност на държавите-членки да разработят ефективни национални мерки за съответствие с целите. Настоящата директива цели улесняването на трансграничното насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, без да се засягат националните схеми за подпомагане. Тя въвежда незадължителни механизми на сътрудничество между държавите-членки, които да им дават възможност да се споразумеят до каква степен дадена държава-членка да подпомага производството на енергия в друга държава-членка, както и до каква степен производството на енергия от възобновяеми източници следва да се отчита като изпълнение на общите национални цели на едната или другата. За да се осигури ефективността и на двете мерки за постигане на целите, т.е. на националните схеми за подпомагане и на механизмите за сътрудничество, е изключително важно държавите-членки да могат да определят дали и до каква степен националните им схеми за подпомагане се прилагат за енергията от възобновяеми източници, произведена в други държави-членки, и да се споразумеят за това, като прилагат механизмите на сътрудничество, предвидени в настоящата директива.

(26)

Желателно е цените на енергията да отразяват външните разходи по производството и потреблението на енергия, включително, по целесъобразност, екологичните и социалните разходи, както и разходите за здравеопазване.

(27)

Общественото подпомагане е необходимо за постигане на целите на Общността по отношение на увеличаване на дела на електроенергията, произведена от възобновяеми източници на енергия, по-специално доколкото цените на електроенергията на вътрешния пазар не отразяват пълните екологични и социални разходи и ползите от използваните източници на енергия.

(28)

Общността и държавите-членки следва да се стремят да ограничат общото потребление на енергия в транспорта и да увеличат енергийната ефективност в транспорта. Основният начин за намаляване на потреблението на енергия в транспорта включва транспортно планиране, подпомагане на обществения транспорт, увеличаване на дела на електрическите автомобили в производство и производството на по-енергийноефективни и по-малки автомобили както по отношение на размера, така и по отношение на мощността на двигателя.

(29)

Държавите-членки следва да се стремят да разнообразят състава на енергията от възобновяеми източници във всички транспортни сектори. До 1 юни 2015 г. Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се очертава потенциалът за увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници във всеки транспортен сектор.

(30)

При изчисляване на дела на водна и вятърна енергия за целите на настоящата директива последиците от климатичните колебания следва да бъдат изглаждани чрез използване на правило за нормализация. В допълнение електроенергия, произведена в помпеноакумулиращи водни електроцентрали от предварително изпомпвана на горното ниво вода, не следва да се счита за електроенергия, произведена от възобновяеми източници на енергия.

(31)

Термопомпите, които позволяват използването на аеротермална, геотермална и хидротермална топлина на полезно температурно ниво, се нуждаят от електроенергия или друга спомагателна енергия за функционирането си. Следователно енергията, използвана за функционирането на термопомпите, следва да бъде приспадната от общата ползваема топлина. Следва да се вземат предвид само термопомпи, чието общо производство значително надхвърля първичната енергия, необходима за тяхното функциониране.

(32)

Пасивните енергийни системи използват конструкцията на сградите за улавяне на енергия. Това се разглежда като спестена енергия. Следователно, за избягване на двойно отчитане, уловената по този начин енергия не следва да се отчита за целите на настоящата директива.

(33)

Някои държави-членки имат голям дял на въздухоплаването в своето брутно крайно потребление на енергия. С оглед на съществуващите технологични и регулаторни ограничения, които препятстват търговското използване на биогорива във въздухоплаването, е подходящо да се предвиди частично освобождаване за тези държави-членки, като от изчислението на брутното крайно потребление на енергия в националния въздушен транспорт бъде изключено количеството, което надхвърля един път и половина средните стойности за Общността за брутното крайно потребление на енергия във въздухоплаването през 2005 г. според оценките на Евростат, т.е. 6,18 %. Кипър и Малта, поради техния островен и периферен характер, разчитат на въздухоплаването като начин на транспорт, който е абсолютно необходим за техните граждани и тяхната икономика. В резултат на това Кипър и Малта имат брутно крайно потребление на енергия в националния въздушен транспорт, което е непропорционално високо, т.е. над три пъти средното за Общността през 2005 г., като по този начин са засегнати по непропорционален начин от настоящите технологични и регулаторни ограничения. Следователно за тези държави-членки е подходящо да се предвиди, че освобождаването следва да включва сумата, с която те надхвърлят средното за Общността брутно крайно потребление на енергия във въздушния транспорт през 2005 г., както е оценено от Евростат, т.е. 4,12 %.

(34)

За постигане на енергиен модел, който залага на енергията от възобновяеми източници, е необходимо да се насърчи стратегическото сътрудничество между държавите-членки, което включва по целесъобразност регионите и органите на местно управление.

(35)

При надлежно отчитане на разпоредбите на настоящата директива държавите-членки следва бъдат насърчавани да използват всички подходящи форми на сътрудничество във връзка с целите, установени в настоящата директива. Такова сътрудничество може да се осъществява на всички равнища, двустранно или многостранно. Освен механизмите, които оказват въздействие върху изчислението на целите и тяхното съблюдаване, които са предвидени изключително в настоящата директива, а именно статистически прехвърляния между държави-членки, съвместни проекти и съвместни схеми за подпомагане, сътрудничеството може също така да приема формата например на обмен на информация и най-добри практики, както е предвидено по-специално в платформата за прозрачност, създадена с настоящата директива, и друга доброволна координация между всички видове схеми за подпомагане.

(36)

С оглед на създаване на възможности за намаляване на разходите за постигане на предвидените в настоящата директива цели, е уместно както да бъде улеснено потреблението в държавите-членки на енергия, произведена от възобновяеми източници в други държави-членки, така също и да се даде възможност на държавите-членки да отчитат енергията от възобновяеми източници, употребена в други държави-членки за изпълнението на собствените им национални цели. Поради тази причина са необходими мерки за гъвкавост, но те остават под контрола на държавите-членки, така че да не се засегне тяхната способност да постигнат националните цели. Тези мерки за гъвкавост са под формата на статистически прехвърляния, съвместни проекти между държави-членки или съвместни схеми за подпомагане.

(37)

Следва да е възможно вносна електроенергия, произведена от възобновяеми източници на енергия извън Общността, да се отчита за изпълнението на целите на държавите-членки. Въпреки това, за да се избегне нетно увеличение на емисиите на парникови газове чрез отклоняване на вече използвани възобновяеми източници на енергия и тяхното пълно или частично заместване с конвенционални източници на енергия, за такъв вид отчитане ще може да се използва само електроенергията, която е произведена от инсталации за енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на настоящата директива, или от увеличената мощност на инсталация, която е преоборудвана след тази дата. За да се гарантира необходимият резултат от заместването на конвенционални източници на енергия с възобновяеми източници на енергия в Общността, а също и в трети държави, е подходящо да се осигури надеждно проследяване и отчитане на подобен внос. Ще бъде обмислено сключването на споразумения с трети държави относно организацията на такава търговия с електричество от енергия от възобновяеми източници. Ако по силата на решение за тази цел, взето съгласно Договора за енергийна общност (12), договарящите страни по този договор бъдат обвързани от съответните разпоредби на настоящата директива, предвидените в нея мерки за сътрудничество между държавите-членки ще са приложими за тях.

(38)

Когато държавите-членки предприемат съвместни проекти с една или повече трети държави относно производството на електроенергия от възобновяеми източници, е подходящо тези съвместни проекти да се отнасят единствено до новопостроени инсталации или инсталации с новоувеличена мощност. Това ще спомогне да се гарантира, че делът на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия на третата държава не се намалява поради вноса в Общността на енергия от възобновяеми източници. Освен това съответните държави-членки следва да улеснят местното потребление в съответната трета държава на част от производството на електроенергия от инсталациите, обхванати от съвместния проект. Освен това съответната трета държава следва да се насърчава от Комисията и държавите-членки да разработи политика за енергия от възобновяеми източници, която да включва амбициозни цели.

(39)

Като се отбелязва, че проекти от особен интерес за Европа в трети държави, като средиземноморския план за слънчева енергия, може да се нуждаят от продължителен първоначален период, преди да бъдат напълно взаимосвързани с територията на Общността, е подходящо да се улесни тяхното разработване, като се позволи на държавите-членки да вземат предвид в своите национални цели ограничено количество електроенергия, произведено от такива проекти по време на изграждане на взаимосвързаност.

(40)

При прилагането на правилата за конкретни проекти процедурата, използвана от страна на администрацията, отговаряща за надзора над разрешаването, сертифицирането и лицензирането на централи за енергия от възобновяеми източници, следва да е обективна, прозрачна, недискриминационна и пропорционална. По-специално е уместно да се избягва ненужната тежест, която би могла да произтече от причисляването на проекти в областта на енергията от възобновяеми източници към инсталации, които представляват по-голям риск за здравето.

(41)

Установено бе, че липсата на прозрачни правила и на съгласуваност между различните разрешаващи органи препятства разпространението на енергия от възобновяеми източници. Ето защо националните, регионалните и местните органи следва да отчитат специфичната структура на сектора на енергия от възобновяеми източници, когато преразглеждат своите административни процедури за даване на разрешение за изграждане и експлоатация на централи и свързаните с тях мрежови инфраструктури за пренос и разпределение на производството на електроенергия, на топлинна енергия и енергия за охлаждане или на транспортни горива от възобновяеми източници на енергия. Административните процедури за одобрение на инсталации, използващи енергия от възобновяеми източници, следва да бъдат рационализирани и с прозрачни срокове. Правилата и инструкциите за проектиране следва да бъдат приспособени да отчитат възможностите за прилагане на икономически ефективно и екологосъобразно използване на енергия от възобновяеми източници за отоплително, охлаждащо и електроенергийно оборудване.

(42)

За целите на бързото разпространение на енергията от възобновяеми източници и с оглед на нейното като цяло много благотворно действие по отношение на устойчивото развитие и околната среда държавите-членки следва, когато прилагат административни правила, структури за планиране и законодателство, които са изготвени за лицензиране на инсталации по отношение на намалението и контрола на замърсяването от промишлени предприятия, борбата със замърсяването на въздуха и предотвратяването или намаляването до минимум на изпускането на опасни вещества в околната среда, да вземат предвид приноса на енергията от възобновяеми източници за изпълнението на целите в областта на околната среда и изменението на климата, особено в сравнение с инсталациите за енергия от невъзобновяеми източници.

(43)

С цел да се стимулира приносът на отделните граждани към постигането на целите, установени в настоящата директива, съответните органи следва да проучат възможността за замяна на разрешенията с обикновено уведомяване на компетентния орган при инсталирането на малки децентрализирани устройства за производство на енергия от възобновяеми източници.

(44)

Следва да се осигури съгласуваност между целите на настоящата директива и законодателството на Общността в областта на околната среда. По-специално при процедурите по оценка, планиране и лицензиране на инсталации за енергия от възобновяеми източници държавите-членки следва да отчитат цялото законодателство на Общността в областта на околната среда и приноса на възобновяемите източници на енергия за изпълнението на целите в областта на околната среда и изменението на климата, особено в сравнение с инсталациите за енергия от невъзобновяеми източници.

(45)

Националните технически спецификации и другите изисквания, попадащи в обхвата на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (13) във връзка например с равнището на качеството, методите за изпитване и условията на употреба, не следва да създават пречки за търговията със съоръжения и системи за енергия от възобновяеми източници. В този смисъл схемите за подпомагане на енергия от възобновяеми източници не следва да предвиждат национални технически спецификации, отклоняващи се от съществуващите общностни стандарти, или да изискват получилото подкрепа оборудване или системи да бъдат сертифицирани или изпитвани на точно определено място или от точно определено образувание.

(46)

Уместно е държавите-членки да обсъдят механизми за насърчаване на производството от възобновяеми източници на местна топлинна енергия и енергия за охлаждане.

(47)

Правилата и задълженията на национално или регионално равнище за минималните изисквания за използване на енергия от възобновяеми източници в нови или ремонтирани сгради доведоха до чувствително увеличение на използването на енергия от възобновяеми източници. Тези мерки следва да бъдат окуражени в по-широк общностен контекст, като в същото време бъде насърчено използването на повече енергийноефективни приложения на енергия от възобновяеми източници в строителните правила и кодекси.

(48)

Би могло да е подходящо държавите-членки, с цел да улеснят и ускорят определянето на минимални равнища за използването на енергия от възобновяеми източници в сградите, да осигурят постигането на тези равнища посредством включването на коефициент за енергията от възобновяеми източници при изпълнението на минималните изисквания за енергийни характеристики съгласно Директива 2002/91/ЕО във връзка с оптимално спрямо разходите намаление на въглеродните емисии за сградите.

(49)

Следва да бъдат запълнени празнините по отношение на информацията и обучението, особено в сектора на топлинната енергия и енергията за охлаждане, за да се насърчи ползването на енергия от възобновяеми източници.

(50)

Доколкото достъпът и упражняването на професията монтажник са регулирани, предпоставките за признаването на професионалните квалификации са установени в Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (14). Настоящата директива се прилага, без да се засяга Директива 2005/36/ЕО.

(51)

Доколкото в Директива 2005/36/ЕО се предвиждат изисквания за взаимно признаване на професионалните квалификации, включително на архитектите, съществува допълнителна необходимост да се гарантира, че архитектите и проектантите правилно отчитат в техните планове и проекти оптималното съчетание от възобновяеми източници на енергия и високоефективни технологии. Държавите-членки следва да предоставят ясни указания в това отношение. Това следва да бъде направено, без да се засягат разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО, и по-специално на членове 46 и 49 от нея.

(52)

Гаранциите за произход, издадени за целите на настоящата директива, служат единствено като доказателство пред крайния потребител, че определен дял или количество енергия е произведено от възобновяеми източници. Гаранцията за произход може да се прехвърля от един притежател на друг независимо от енергията, за която се отнася. Въпреки това, за да се гарантира, че единица електроенергия от възобновяеми източници може да се предостави само веднъж на потребител, следва да се избягват двойно отчитане и двойно предоставяне на гаранции за произход. Енергия от възобновяеми източници, чиято гаранция за произход е отделно продадена от производителя, не следва да се предоставя или продава на крайния потребител като енергия, произведена от възобновяеми източници. Важно е да се направи разграничение между зелените сертификати, използвани за схеми за подпомагане, и гаранциите за произход.

(53)

Необходимо е да се даде възможност нововъзникващият потребителски пазар на енергия от възобновяеми източници да допринесе за изграждането на нови инсталации за енергия от възобновяеми източници. По тази причина държавите-членки следва да може да изискват доставчиците на електроенергия, които предоставят информация за своя енергиен състав на крайните потребители съгласно член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО, да включат минимален процент гаранции за произход от новопостроени инсталации, произвеждащи енергия от възобновяеми източници, при условие че това е в съответствие с правото на Общността.

(54)

Важно е да се предостави информация за начините, по които електроенергията, която е обект на подпомагане, се разпределя на крайните потребители в съответствие с член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО. С цел да се подобри качеството на тази информация, предназначена за потребителите, по-специално по отношение на количеството енергия от възобновяеми източници, произведено от нови инсталации, Комисията следва да извърши оценка на ефективността на мерките, предприети от държавите-членки.

(55)

Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар (15) предвижда гаранции за произход като доказателство за произхода на електроенергията, произведена от високоефективни централи за комбинирано производство на енергия. Такива гаранции за произход не могат да се използват, когато се предоставя използването на енергия от възобновяеми източници съгласно член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО, тъй като това би могло да доведе до двойно отчитане и двойно предоставяне.

(56)

Гаранциите за произход сами по себе си не предоставят право да се ползват националните схеми за подпомагане.

(57)

Налице е необходимост да се окаже подкрепа за интеграцията на енергията от възобновяеми източници в преносната и разпределителната мрежа и използването на системи за съхранение на енергия с оглед на интегрираното периодично производство на енергия от възобновяеми източници.

(58)

Следва да се ускори разработването на проекти за енергия от възобновяеми източници, включително проекти от европейски интерес за енергия от възобновяеми източници съгласно програмата за трансевропейска енергийна мрежа (TEN-Е). За тази цел Комисията следва да извърши анализ на начините за подобряване на финансирането на подобни проекти. Особено внимание следва да се отдели на проектите за енергия от възобновяеми източници, които ще допринесат за значително повишаване на сигурността на енергийните доставки в Общността и съседните държави.

(59)

Взаимното свързване между държавите улеснява интегрирането на електроенергията от възобновяеми източници. Освен че изглажда различията, взаимното свързване може да намали балансовите разходи, да насърчи реална конкуренция, водеща до по-ниски цени и да подпомогне развитието на мрежите. Също така при споделено и оптимално ползване на наличния преносен капацитет може да се избегне прекомерна нужда от новоизградени мощности.

(60)

Приоритетният достъп и гарантираният достъп до електроенергия от възобновяеми източници са важни за интегрирането на възобновяемите източници на енергия във вътрешния пазар на електроенергия в съответствие с член 11, параграф 2 и за доразвиването на член 11, параграф 3 от Директива 2003/54/ЕО. Изискванията, свързани с поддръжката на надеждността и безопасността на мрежата и разпределението, може да се различават в зависимост от характеристиките на националната мрежа и нейната безопасна експлоатация. Приоритетният достъп до мрежата гарантира на свързаните производители на електроенергия от възобновяеми източници, че ще могат да продават и пренасят електроенергията от възобновяеми източници в съответствие с правилата за взаимно свързване по всяко време, когато източникът стане наличен. В случай че електроенергията от възобновяеми източници се интегрира в „спот“ пазара, гарантираният достъп осигурява възможност за достъп до мрежата на цялата продадена електроенергия и цялата електроенергия, която е била обект на подпомагане, като по този начин инсталациите, свързани с мрежата, могат да използват максимално количество електроенергия от възобновяеми източници. Това обаче не предполага задължение за държавите-членки да подпомагат или въвеждат задължения за закупуване по отношение на енергията от възобновяеми източници. В други системи за електроенергията от възобновяеми източници се определя фиксирана цена, обикновено паралелно със задължение за закупуване за системния оператор. В този случай приоритетен достъп вече е бил предоставен.

(61)

При определени обстоятелства е невъзможно да бъдат осигурени изцяло преносът и разпределението на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, без да се наруши надеждността или сигурността на мрежовата система. При такива обстоятелства би могло да е уместно предоставянето на финансови компенсации на съответните производители. Независимо от това, за целите на настоящата директива е необходимо устойчиво нарастване на преноса и разпределението на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, без да се засяга надеждността или сигурността на мрежовата система. За тази цел държавите-членки следва да вземат подходящи мерки, за да осигурят по-голямо навлизане на електроенергията от възобновяеми източници, включително като отчетат особеностите на променливите ресурси и ресурсите, които все още не могат да се съхраняват. В рамките на изискваното от целите, установени в настоящата директива, свързването на нови инсталации за енергия от възобновяеми източници следва да се разрешава възможно най-бързо. С оглед ускоряването на процедурите за взаимно свързване на мрежите, държавите-членки може да предоставят приоритетно свързване или запазен капацитет за свързване за новите инсталации, които произвеждат електроенергия от възобновяеми източници.

(62)

Разходите за свързването към мрежите за електроенергия и газ на нови производители на електроенергия и газ от възобновяеми източници следва да бъдат обективни, прозрачни и недискриминационни, като следва надлежно да се отчита ползата, която присъединените производители на електроенергия от възобновяеми източници и местните производители на газ предоставят за мрежите за електроенергия и газ.

(63)

Производителите на електроенергия, които желаят да реализират потенциала на енергията от възобновяеми източници в периферни региони на Общността, по-специално в островни и в слабонаселени региони, следва да се ползват, когато е възможно, от разумни тарифи за свързване с цел да се гарантира, че те не са поставени несправедливо в неравностойно положение в сравнение с производителите, намиращи се в по-централни, по-индустриализирани или по-гъстонаселени региони.

(64)

Директива 2001/77/ЕО установява рамката за интегриране в мрежата на електроенергията от възобновяеми източници. Между държавите-членки обаче съществуват значителни различия по отношение на степента на реално постигнатото интегриране. За тази цел е необходимо да се укрепи рамката и периодично да се проверява нейното прилагане на национално равнище.

(65)

Производството на биогорива следва да бъде устойчиво. Поради това биогоривата, които се използват за постигане на съответствие с целите, установени в настоящата директива, както и тези, които се ползват от националните схеми за подпомагане, следва задължително да отговарят на критериите за устойчивост.

(66)

Общността следва да предприема подходящи стъпки в контекста на настоящата директива, включително чрез насърчаване на критериите за устойчивост за биогоривата и на развитието на биогорива от второ и трето поколение в Общността и по света, както и за активизиране на научноизследователската дейност в областта на селското стопанство и за натрупването на знания в тези области.

(67)

Въвеждането на критерии за устойчивост на биогоривата няма да постигне своята цел, ако тези продукти, които не удовлетворяват критериите и които иначе биха били използвани като биогорива, вместо това се използват като течни горива от биомаса в секторите на топлинната енергия или на електроенергията. Поради тази причина критериите за устойчивост следва да се прилагат към всички течни горива от биомаса.

(68)

Европейският съвет от март 2007 г. прикани Комисията да направи предложение за цялостна директива за използването на всички възобновяеми източници на енергия, която да съдържа критерии и разпоредби, целящи да осигурят устойчиво снабдяване и използване на биоенергията. Такива критерии за устойчивост следва да съставляват съгласувана част от една по-широка схема, обхващаща не само биогоривата, а и всички течни горива от биомаса. Ето защо такива критерии за устойчивост следва да бъдат включени в настоящата директива. За да се гарантира последователен подход между енергийната политика и политиката в областта на околната среда и за да се избегнат допълнителни разходи за предприятията, както и несъответствия в екологичните норми поради прилагане на непоследователен подход, е от съществено значение да се предвидят същите критерии за устойчивост за използването на биогорива, използвани за целите на настоящата директива, от една страна, и за целите на Директива 98/70/ЕО, от друга. По същите причини двойното отчитане следва да се избягва в този контекст. Осен това Комисията и компетентните национални органи следва да координират действията си в рамките на комитет, специално отговорен за аспектите на устойчивостта. През 2009 г. Комисията следва да преразгледа също така възможното включване на други приложения на биомасата, както и условията за такова включване.

(69)

Нарастващото в световен мащаб търсене на биогорива и течни горива от биомаса и предвидените в настоящата директива стимули за тяхното използване не следва да водят до насърчаване разрушаването на зони на биоразнообразие. Тези изчерпаеми ресурси, признати в различни международни правни инструменти като ценни за човечеството, следва да бъдат запазени. Освен това за потребителите в Общността не би било морално приемливо, че тяхното увеличено потребление на биогорива и течни горива от биомаса би могло да води до разрушаване на зони на биоразнообразие. По тези причини е необходимо да се установят критерии за устойчивост, които да гарантират, че биогоривата и течните горива от биомаса могат да бъдат обект на стимули само когато може да се гарантира, че те не произхождат от зони на биоразнообразие или в случаите на зони, които са определени за опазване на природата или за опазване на редки, под заплаха или застрашени екосистеми или видове — че производството на суровините не променя предназначението на зоните, за което съответният компетентен орган представя доказателства. Съгласно установените критерии за устойчивост гората следва да се смята за зона на биоразнообразие, когато е девствена гора в съответствие с определението, използвано от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) в нейната оценка на световните горски ресурси, която страните в цял свят използват, за да отчитат площите с девствени гори, или когато е защитена с национални закони за опазване на природата. Следва да се включват и зони, в които се събират недървесни горски продукти, при условие че човешкото въздействие е слабо. Другите видове гори съгласно определението на ФАО, като променени естествени гори, полуестествени гори и насаждения, не следва да се смятат за девствени гори. Освен това, като се има предвид високата степен на биоразнообразие на някои затревени зони както в умерения, така и в тропичния пояс, включително саваните, степите, храсталаците и прериите, биогоривата, произведени от суровини с произход от такива земи, следва да не могат да се ползват от предвидените в настоящата директива стимули. Комисията следва да установи подходящи критерии и/или географски обхват за определянето на затревените зони с висока степен на биоразнообразие съгласно наличните най-подходящи научни данни и приложимите международни стандарти.

(70)

Ако територии с високо съдържание на въглерод в почвата или растителността бъдат преобразувани за отглеждане на суровини за биогорива или за течни горива от биомаса, част от натрупаното въглеродно съдържание ще попадне в атмосферата и ще доведе до образуването на въглероден диоксид. Произтичащото отрицателно въздействие на парникови газове може да неутрализира положителното въздействие на парникови газове от биогорива или на течни горива от биомаса, като в някои случи може дори да го надхвърли с голяма разлика. Ето защо при изчисляване на намалението на емисиите на парникови газове в резултат от използване на биогорива или на течни горива от биомаса следва да бъдат отчитани всички въглеродни последици от такова преобразуване. Това е необходимо, за да се гарантира, че при изчисляването на намалението на емисии на парникови газове са отчетени всички въглеродни последици от използването на биогорива или на течни горива от биомаса.

(71)

При изчисляване въздействието на емисиите на парникови газове при преобразуването на земи икономическите оператори следва да могат да ползват актуални стойности за въглеродните запаси, свързани с използването на въпросните земи, и за използването на земите след преобразуването. Те следва също така да могат да ползват стандартни стойности. Работата на Междуправителствената експертна група по изменение на климата е подходящата основа за такива стандартни стойности. Тази работа понастоящем не е изразена под такава форма, че да бъде непосредствено прилагана от икономическите оператори. Следователно Комисията следва да предоставя насоки, като се основава на тази работа, които да послужат за основа при изчисляването на промените във въглеродните запаси за целите на настоящата директива, включително такива промени по отношение на залесени зони с покритие от короните между 10 и 30 %, савани, храсталаци и прерии.

(72)

Уместно е Комисията да разработи методики с оглед оценка на въздействието от дренажа на торфищата върху емисиите на парникови газове.

(73)

Земи не следва да бъдат преобразуват в земи за производство на биогорива, ако отделянето на въглерод не би могло — в разумен срок, предвид неотложната необходимост от противодействие на изменението на климата — да бъде компенсирано с намаление на емисиите на парникови газове, произтичащи от производство на биогорива и течни горива от биомаса. По този начин би могло да се избегне ненужно натоварване на икономическите оператори с обременителни проучвания, както и преобразуването на земи с високи въглеродни запаси, които биха се оказали неподходящи за отглеждане на суровини за биогорива и за течни горива от биомаса. Описът на въглеродните запаси в почвите в целия свят показва, че в тази категория следва да бъдат включени мочурливите и трайно залесените зони с покритие на короните над 30 %. Залесените области с покритие на короните между 10 и 30 % следва също да бъдат включени, освен ако се предостави доказателство, че техните въглеродни запаси са прекалено ниски, за да оправдаят преобразуването им съгласно посочените в настоящата директива правила. По отношение на мочурливите зони се взема предвид определението, установено в Конвенцията относно мочурливите зони с международна значимост, особено като хабитат на водни птици, приета на 2 февруари 1971 г. в Рамсар.

(74)

Стимулите, предвидени в настоящата директива, ще насърчат увеличаването на производството на биогорива и течни горива от биомаса в целия свят. Когато биогоривата и течните горива от биомаса са произведени от суровини с произход в рамките на Общността, те също така следва да отговарят на общностните екологични изисквания за селското стопанство, включително и тези относно защитата на качеството на подпочвените и повърхностните води, и на социалните изисквания. Съществуват обаче опасения, че при производството на биогорива и течни горива от биомаса в определени трети държави не се спазват минималните екологични или социални изисквания. За да се стимулира устойчивото производство на биогорива и течни горива от биомаса, е подходящо да се насърчава сключването на многостранни и двустранни споразумения, както и установяването на доброволни международни или национални схеми, които да включват основните екологични и социални аспекти. Когато не съществуват подобни споразумения или схеми, държавите-членки следва да изискват от икономическите оператори да изготвят доклади във връзка с това.

(75)

Изискванията за схема за устойчивост на енергийните приложения на биомасата, различни от биогоривата и от течните горива от биомаса, следва да бъдат анализирани от Комисията през 2009 г., като се отчете необходимостта от управление на ресурсите от биомаса по устойчив начин.

(76)

Критериите за устойчивост ще дадат резултат, само ако доведат до промяна в поведението на участниците на пазара. Тези промени ще настъпят, само ако отговарящите на тези критерии биогорива и течни горива от биомаса получават ценова премия в сравнение с неотговарящите на критериите горива. Съгласно метода на масов баланс за проверка на съответствието съществува физическа зависимост между производството на биогорива и течни горива от биомаса, отговарящи на критериите за устойчивост, и потреблението на такива горива в Общността, което създава баланс между предлагането и търсенето и осигурява по-голяма ценова премия в сравнение със системите, в които няма такава зависимост. Следователно, за да може биогоривата и течните горива от биомаса, отговарящи на критериите за устойчивост, да се продават на по-висока цена, следва да се използва методът на масов баланс, за да се проверява съответствието. Това следва да поддържа целостта на системата, като в същото време избягва прекомерно натоварване на промишлеността. Въпреки това следва да бъдат проучени и други методи за проверка.

(77)

Когато е уместно, Комисията следва надлежно да вземе предвид оценката на екосистемите за хилядолетието, в която се съдържат полезни сведения за запазването поне на тези зони, които предоставят основни услуги за екосистеми в критични ситуации, като например защита на речни басейни и ерозионен контрол.

(78)

Уместно е да се наблюдава въздействието от отглеждането на биомаса, например при промени в земеползването, включително преместване, внасянето на агресивно разпространяващи се чужди растителни видове и други въздействия върху биоразнообразието, както и въздействия върху производството на храни и местното благосъстояние. Комисията следва да вземе предвид всички съответни източници на информация, включително картата на глада на ФАО. Използването на биогорива следва да се насърчава по начин, който спомага за по-голямата селскостопанска производителност и използването на деградирала земя.

(79)

В интерес на Общността е да се насърчава разработването на многостранни и двустранни споразумения и на доброволни международни и национални схеми, задаващи стандарти за производство по устойчив начин на биогорива и на течни горива от биомаса, както и за удостоверяване, че производството на биогорива и на течни горива от биомаса съответства на тези стандарти. За тази цел следва да бъдат въведени разпоредби, даващи възможност да се признае, че тези споразумения или схеми предоставят надеждни доказателства и данни, при условие че схемите съответстват на адекватни стандарти за надеждност, прозрачност и независимо одитиране.

(80)

Необходимо е да се въведат ясни правила за изчисляване на емисиите на парникови газове от биогорива и от течни горива от биомаса, както и съответните сравнителни стойности при използването на изкопаеми горива.

(81)

Страничните продукти от производството и използването на горивата следва да бъдат отчитани при изчисляване на емисиите на парникови газове. Методът на заместването е подходящ за целите на анализа на цялостната политика в тази област, но не и за целите на регулирането на отделни икономически оператори и отделни партиди транспортни горива. В тези случаи най-подходящ за използване е методът на разпределение на енергията, защото той е лесно приложим, предсказуем във времето, свежда до минимум контрапродуктивните стимули и дава резултати, които по принцип са сравними с порядъка на резултатите, получавани по метода на заместването. За целите на анализа на цялостната политика Комисията следва в своите доклади да предоставя и резултатите, получени по метода на заместването.

(82)

За да се избегне непропорционалната административна тежест, следва да бъде изготвен списък от приети стойности за най-често срещаните начини на производство на биогорива и този списък следва да бъде актуализиран и разширяван при наличието на допълнителни надеждни данни. Икономическите оператори следва винаги да имат право да им бъде признавано установеното по този списък ниво на намаление на емисиите на парникови газове по отношение на биогоривата и течните горива от биомаса. Когато стойността по подразбиране на намалението на емисиите на парникови газове за даден начин на производство е по-ниска от минималното ниво, от производителите, желаещи да докажат, че спазват това минимално ниво, следва да се изисква да покажат, че действителните емисии при техния производствен процес са по-ниски от използваните за изчисление на приетите стойности.

(83)

Необходимо е данните, използвани за изчисление на тези приети стойности, да се получават от независими научни експертни източници и да се актуализират в съответствие с напредъка на работата на тези източници. Комисията следва да насърчава тези източници в работата си по актуализирането да разгледат и емисиите при отглеждането на култури, последиците от регионалните и климатичните условия, последиците от отглеждането на култури чрез използване на методи на устойчиво и екологично чисто селскостопанско производство, както и научен принос на производителите в рамките на Общността и от трети държави, както и на гражданското общество.

(84)

За да се избегне насърчаването на отглеждане на суровини за биогорива и за течни горива от биомаса на места, където това ще доведе до големи емисии на парникови газове, използването на приети стойности за отглеждане на култури следва да бъде ограничено до региони, където такъв ефект може да бъде изключен с висока степен на надеждност. За да се избегне непропорционалната административна тежест обаче, е уместно държавите-членки да установят национални или регионални средни стойности за емисии при отглеждането на култури, включително при използването на торове.

(85)

Търсенето на селскостопански продукти се увеличава в световен план. Част от отговора на това растящо търсене ще бъде увеличаването на площта на земеделските земи. Възстановяването на земи със силно влошено качество или силно замърсени, които поради това в сегашното си състояние не могат да се използват за селскостопански цели, е един от начините да се увеличат площите за отглеждане. Тъй като насърчаването на биогоривата и течните горива от биомаса ще увеличи търсенето на селскостопански продукти, в схемата за устойчивост следва да се насърчава използването на възстановени земи с влошено качество. Дори и самите биогорива да са направени от суровини от вече обработваема земя, нетното увеличение на търсенето на култури, причинено от поощряването на използването на биогорива, може да доведе до нетно увеличение на добивната площ. Това може да се случи в земи с високи въглеродни запаси и в такъв случай би могло да се наблюдава вредно отделяне на въглерод. С цел да се смекчи този риск, е подходящо да се въведат придружаващи мерки за насърчаване на повишаването на темпа на растеж на продуктивността в засети земи, използването на земя с влошено качество, както и приемането на изисквания за устойчивост, сравними с тези, установени в настоящата директива за потребление на биогорива в Общността, в други държави с потребление на биогорива. Комисията следва да разработи конкретна методика, за да се намалят до минимум емисиите на парникови газове, дължащи се на непряка промяна на земеползването. За тази цел Комисията следва да анализира, на основата на най-добрите налични научни доказателства, по-специално включването на коефициент за непряка промяна на земеползването при изчислението на емисиите на парникови газове и нуждата да бъде стимулирана устойчивостта на биогоривата по отношение на непряката промяна на земеползването. При разработването на тази методика Комисията следва да разгледа, inter alia, потенциалните последици за непряка промяна на земеползването в резултат на биогоривата, които са произведени от нехранителни целулозни материали и от лигноцелулозни материали.

(86)

За да стане възможно постигането на адекватен пазарен дял на биогоривата, е необходимо да се осигури присъствието на пазара на такива смеси на биодизел и дизелово гориво, които са с по-високо съдържание на биодизел в сравнение с посоченото в европейския стандарт EN590/2004.

(87)

За да се осигури постигането на търговска жизнеспособност за такива видове биогорива, които са свързани с разнообразяване на набора от суровини, тези биогорива следва да получат допълнителна тежест в рамките на националните задължения по отношение на биогоривата.

(88)

Необходимо е да се докладва редовно с цел да се осигури непрекъснато насочване на вниманието към напредъка в развитието на енергията от възобновяеми източници на национално и общностно равнище. Необходимо е да се изисква използването на хармонизиран модел за националните планове за действие по отношение на енергия от възобновяеми източници, които държавите-членки следва да представят. Такива планове могат да включват очаквани разходи и ползи от предвидените мерки, мерки, свързани с наложителното разширяване и/или укрепване на съществуващата мрежова инфраструктура, очаквани разходи и ползи от разработването на енергия от възобновяеми източници над нивата, зададени с индикативната крива, информация относно националните схеми за подпомагане и информация относно използването на енергия от възобновяеми източници в нови или ремонтирани сгради.

(89)

При съставянето на своите схеми за подпомагане държавите-членки може да насърчават използването на такива биогорива, които осигуряват допълнителни ползи — включително ползите на разнообразяване на суровините в случаите на биогорива, произвеждани от отпадъци, от остатъци, от нехранителни целулозни материали, от лигноцелулозни материали и от водорасли, както и от неполивни растения, отглеждани в безводни области с цел борба срещу опустиняването, като бъде отчетена разликата в себестойността на произведената енергия при използването на традиционни биогорива — от една страна, и на тези видове биогорива, които са свързани с допълнителни странични ползи — от друга страна. Държавите-членки могат да насърчават инвестициите за научни изследвания и разработване на тези и други видове технологии за енергия от възобновяеми източници, които се нуждаят от време, за да станат конкурентноспособни.

(90)

При изпълнението на настоящата директива следва да се отчитат, където е приложимо, разпоредбите на Конвенцията за достъп до информация, обществено участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда, по-специално така, както са въведени чрез Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда (16).

(91)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (17).

(92)

По-специално на Комисията следва да се предостави правомощие за адаптиране на методологичните принципи и стойности, необходими за оценяване дали са изпълнени критериите за устойчивост по отношение на биогоривата и течните горива от биомаса, за адаптиране на енергийното съдържание на транспортните горива в съответствие с техническия и научния напредък, за установяване на критерии и географски обхвати за определяне на високо биоразнообразни пасища и за установяване на подробни определения за тежко деградирала или замърсена земя. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(93)

Разпоредбите на Директива 2001/77/ЕО и Директива 2003/30/ЕО, които се припокриват с разпоредбите на настоящата директива, следва да бъдат заличени, считано от най-късния възможен момент за транспониране на настоящата директива. Разпоредбите, които се отнасят до цели и докладване за 2010 г., следва да останат в сила до края на 2011 г. По тези причини е необходимо да бъдат съответно изменени Директива 2001/77/ЕО и Директива 2003/30/ЕО.

(94)

Доколкото мерките, предвидени в членове 17—19, също така въздействат върху функционирането на вътрешния пазар чрез хармонизиране на критериите за устойчивост за биогоривата и течните горива от биомаса с оглед на отчитането на целите по настоящата директива и по този начин улесняват, в съответствие с член 17, параграф 8, търговията между държавите-членки с биогорива и течни горива от биомаса, които отговарят на тези условия, тези разпоредби се основават на член 95 от Договора.

(95)

Схемата за устойчивост не следва да препятства държавите-членки да отчитат в своите национални схеми за подпомагане по-високите производствени разходи за биогоривата и горивата от биомаса, които създават ползи, надхвърлящи установените в схемата минимални стойности.

(96)

Доколкото общите цели на настоящата директива, а именно постигане до 2020 г. на 20-процентен дял на енергия от възобновяеми източници от брутното крайно потребление на енергия на Общността, както и на 10-процентен дял на енергията от възобновяеми източници от потреблението на енергия в транспорта във всяка държава-членка, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно поради мащаба на действието могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(97)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (18) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние,

а)

„енергия от възобновяеми източници“ означава енергия от възобновяеми неизкопаеми източници, а именно вятърна, слънчева, аеротермална, геотермална, хидротермална и океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и биогазове;

б)

„аеротермална енергия“ означава енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух;

в)

„геотермална енергия“ означава енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва;

г)

„хидротермална енергия“ означава енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води;

д)

„биомаса“ означава биоразградимата част на продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях промишлености, включително рибно стопанство и аквакултури, както и биоразградимата част на промишлени и битови отпадъци;

е)

„брутно крайно потребление на енергия“ означава енергийните продукти, доставяни за енергийни цели на промишлеността, транспорта, домакинствата, услугите, включително обществените услуги, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство, включително потреблението на електроенергия и топлинна енергия от енергийния сектор за целите на производството на електроенергия и топлинна енергия и включително загубите при разпределението и преноса на електроенергия и топлинна енергия;

ж)

„местни топлофикационни системи“ или „местни охладителни системи“ означава разпределението на термоенергия под формата на пара, гореща вода или охладени течности от централен източник за производството им, по мрежа до множество сгради или обекти, за използване за отопление, технологична топлина или охлаждане;

з)

„течни горива от биомаса“ означава течни горива за енергийни цели, различни от тези за транспорт, включително за електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, произведени от биомаса;

и)

„биогорива“ означава течни или газообразни горива в транспорта, произведени от биомаса;

й)

„гаранция за произход“ означава електронен документ, който служи единствено като доказателство пред краен потребител, че определен дял или количество енергия е произведено от възобновяеми източници съгласно изискванията на член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО;

к)

„схема за подпомагане“ означава всеки инструмент, схема или механизъм, прилагани от държава-членка или група държави-членки, които насърчават използването на енергия от възобновяеми източници чрез намаляване на себестойността на тази енергия, увеличаване на цената, на която може да бъде продадена, или увеличаване, посредством задължение за енергия от възобновяеми източници или по друг начин, на обема на покупките на такава енергия. Това включва, но не се ограничава до инвестиционни помощи, данъчни облекчения или намаления, връщане на платени данъци, схеми за подпомагане на задължението за използване на възобновяеми източници на енергия, включително тези, при които се използват зелени сертификати, и схеми за пряко ценово подпомагане, включително преференциални тарифи и премийни плащания;

л)

„задължение за енергия от възобновяеми източници“ означава национална схема за подпомагане, изискваща от производителите на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в своето производство, изискваща от доставчиците на енергия да включат в своите доставки определен дял енергия от възобновяеми източници или изискваща от потребителите на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в своето потребление. Това включва схеми, съгласно които такива изисквания могат да бъдат изпълнени чрез използване на зелени сертификати;

м)

„действителна стойност“ означава намалението на емисии на парникови газове на някои или всички етапи на конкретен процес на производство на биогорива, изчислено според методиката, предвидена в приложение V, част В;

н)

„типична стойност“ означава прогноза за представителното намаление на емисиите на парникови газове за конкретен начин на производство на биогорива;

о)

„приета стойност“ означава стойност, получена от типична стойност чрез прилагане на предварително определени коефициенти, която при определените в настоящата директива обстоятелства може да бъде използвана вместо действителната стойност.

а)

схеми за подпомагане;

б)

мерки на сътрудничество между различните държави-членки и с трети държави за постигането на техните общи национални цели в съответствие с членове 5—11.

а)

за изчисляването на знаменателя, т.е. общото потребление на енергия в транспорта по смисъла на първа алинея, се отчитат единствено бензинът, дизеловото гориво, биогоривата, потребени в пътния или железопътния транспорт, и електроенергията;

б)

за изчисляването на числителя, т.е. потреблението на енергия от възобновяеми източници в транспорта по смисъла на първа алинея, се отчитат всички видове енергия от възобновяеми източници, потребени във всички видове транспорт;

в)

за изчисляването на приноса на електроенергията, произведена от възобновяеми източници и потребявана във всички видове електрически превозни средства по смисъла на букви а) и б), държавите-членки могат да избират да използват или средния дял на електроенергията от възобновяеми източници в Общността, или дела на електроенергията от възобновяеми източници в съответната държава-членка, измерен две години преди въпросната година. Освен това за изчисляването на потребената електроенергия от възобновяеми източници от електрически пътни превозни средства се счита, че това потребление е равно на 2,5 пъти енергийното съдържание на вложената електроенергия от възобновяеми източници.

а)

очакваното свръхпроизводство на енергия от възобновяеми източници в сравнение с индикативната крива, което може да се прехвърли на други държави-членки в съответствие с членове 6—11, както и прогнозният ѝ потенциал за съвместни проекти до 2020 г.; и

б)

прогнозното търсене на енергия от възобновяеми източници до 2020 г., което ще бъде задоволено по начини, различни от вътрешно производство.

а)

брутното крайно потребление на електроенергия от възобновяеми източници;

б)

брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници за топлинна енергия и енергия за охлаждане; и

в)

крайното потребление на енергия от възобновяеми източници в транспорта.

а)

изважда от количеството енергия от възобновяеми източници, което се отчита, с цел да се определи степента на спазване на изискванията на член 3, параграфи 1 и 2 от страна на държавата-членка, която извършва прехвърлянето; и

б)

прибавя към количеството енергия от възобновяеми източници, което се отчита, с цел да се определи степента на спазване на изискванията на член 3, параграфи 1 и 2 от страна на държавата-членка, която приема прехвърлянето.

а)

се описва планираната инсталация или се посочва реконструираната инсталация;

б)

се уточнява делът или количеството електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане, произведена от инсталацията, който следва да се разглежда като част от общата национална цел на друга държава-членка;

в)

се посочва държавата-членка, в полза на която се прави нотификацията; и

г)

се уточнява периодът, в цели календарни години, през който електроенергията или топлинната енергия, или енергията за охлаждане, произведени от инсталации за енергия от възобновяеми източници, следва да се разглежда като част от общата национална цел на другата държава-членка.

а)

общото количество електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане, произведено през годината от възобновяеми източници на енергия от инсталацията, за която се отнася нотификацията по член 7; и

б)

общото количество електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане, произведено през годината от възобновяеми източници на енергия от същата инсталация, което следва да се разглежда като част от общата национална цел на друга държава-членка в съответствие с условията на нотификацията.

а)

се изважда от количеството електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, което се отчита, за да се определи степента на спазване на изискванията от страна на държавата-членка, изготвила уведомлението по параграф 1; и

б)

се прибавя към количеството електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, което се отчита, за да се определи степента на спазване на изискванията от страна на държавата-членка, получила нотификацията в съответствие с параграф 2.

а)

електроенергията се потребява в Общността — изискване, което се счита за изпълнено, когато:

б)

електроенергията е произведена от новопостроена инсталация, която е въведена в експлоатация след 25 юни 2009 г., или от увеличена мощност на инсталация, която е била реконструирана след тази дата, в рамките на съвместен проект съгласно параграф 1; и

в)

количеството на произведената и изнесена електроенергия не е било обект на подпомагане по схема за подпомагане на трета държава, различно от инвестиционна помощ, предоставена за инсталацията.

а)

изграждането на междусистемната връзка е започнало до 31 декември 2016 г.;

б)

не е възможно междусистемната връзка да бъде въведена в експлоатация до 31 декември 2020 г.;

в)

възможно е междусистемната връзка да бъде въведена в експлоатация до 31 декември 2022 г.;

г)

след нейното въвеждане в експлоатация междусистемната връзка ще се използва за износ в Общността, в съответствие с параграф 2, на електроенергия, произведена от възобновяеми източници на енергия;

д)

това искане се отнася до съвместен проект, който отговаря на критериите, посочени в параграф 2, букви б) и в), и ще използва междусистемната връзка след нейното въвеждане в експлоатация, както и до количество електроенергия, което не е по-голямо от количеството, което ще се изнася за Общността след въвеждането в експлоатация на междусистемната връзка.

а)

се описва планираната инсталация или се посочва реконструираната инсталация;

б)

се уточнява делът или количеството електроенергия, произведена от инсталацията, които следва да се разглеждат като част от националната цел на дадената държава-членка, както и съответните финансови договорености, при спазване на изискванията за поверителност;

в)

се уточнява периодът, в цели календарни години, през който електроенергията следва да се разглежда като част от общата национална цел на държавата-членка; и

г)

се включва писмено потвърждение по букви б) и в) от третата държава, на чиято територия ще се експлоатира инсталацията, както и делът или количеството електроенергия, произведени от инсталацията, които ще се използват за вътрешни цели от тази трета държава.

а)

общото количество електроенергия, произведена през годината от възобновяеми източници на енергия от инсталацията, предмет на нотификацията по член 9;

б)

количеството електроенергия, произведено през годината от възобновяеми източници на енергия от същата инсталация, което следва да се разглежда като част от нейната обща национална цел съгласно условията на нотификацията по член 9; и

в)

доказателство за съответствие с условията, установени в член 9, параграф 2.

а)

извършат статистическо прехвърляне на определени количества енергия от възобновяеми източници от една държава-членка към друга, в съответствие с член 6, или

б)

определят правило за разпределението, одобрено от участващите държави-членки, въз основа на което се разпределят количества енергия от възобновяеми източници между участващите държави-членки. Такова правило се нотифицира на Комисията не по-късно от три месеца след края на първата година, през която то поражда действие.

а)

поради разликите между административните структури и организация на държавите-членки съответните отговорности на националните, регионалните и местните административни органи за разрешителни, сертификационни и лицензионни процедури, включително за пространствено планиране, са ясно координирани и определени и с прозрачни срокове за вземане на решение по заявленията за съгласуване на проекти и за разрешения за строеж;

б)

на подходящо равнище се предоставя цялостна информация за обработването на заявленията за разрешения, сертификати и лицензи за инсталации, произвеждащи енергия от възобновяеми източници, и за наличната подкрепа за кандидатите;

в)

административните процедури са рационализирани и се провеждат в срок на съответното административно равнище;

г)

правилата за разрешаване, сертифициране и лицензиране са обективни, прозрачни и пропорционални, не пораждат дискриминация между кандидатите и изцяло отчитат особеностите на отделните технологии за енергия от възобновяеми източници;

д)

административните такси, плащани от потребители, проектанти, архитекти, строители, монтажници и доставчици на оборудване и системи, са прозрачни и се обуславят от разходите; и

е)

за малките проекти и за децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници са установени опростени и облекчени процедури за получаване на разрешение, когато това е целесъобразно, включително чрез обикновено уведомяване, ако то е разрешено от приложимата регулаторна рамка.

а)

енергийния източник, използван за производство на енергията, и началната и крайната дата на производство;

б)

информация дали се отнася за:

в)

наименованието, местоположението, вида и мощността на инсталацията, където енергията е била произведена;

г)

дали и до каква степен инсталацията се е ползвала от инвестиционна помощ, дали и до каква степен единицата енергия се е ползвала по друг начин от национална схема за подпомагане, както и вида схема за подпомагане;

д)

датата, на която инсталацията е въведена в експлоатация; и

е)

датата и държавата на издаване и уникален идентификационен номер.

а)

държавите-членки гарантират, че операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи на тяхна територия гарантират преноса и разпределението на електроенергия, произведена от възобновяеми източници на енергия;

б)

държавите-членки предоставят също приоритетен достъп или гарантиран достъп до мрежата на произведената от възобновяеми източници на енергия електроенергия;

в)

държавите-членки гарантират, че при диспечиращите електрогенериращи инсталации операторите на преносните системи дават приоритет на тези инсталации, които използват възобновяеми източници на енергия, доколкото това се позволява от сигурната експлоатация на националната електроенергийна система и въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии. Държавите-членки гарантират предприемането на подходящи експлоатационни мерки по отношение на мрежите и пазара с цел да се ограничи до минимум намаляването на електроенергия, произведена от възобновяеми източници. Ако се предприемат значителни мерки за намаляване на възобновяемите източници на енергия, с цел да се гарантират сигурността на националната електроенергийна система и сигурността на енергийните доставки, държавите-членки правят необходимото отговорните оператори на системи да докладват на компетентния регулаторен орган за тези мерки и да посочат какви корективни мерки възнамеряват да вземат, за да предотвратят неуместното намаляване.

а)

цялостна и подробна прогноза за разходите, свързани със свързването;

б)

разумен и точен график за приемане и обработка на искането за свързване към мрежата;

в)

разумен индикативен график за всяко предложено свързване към мрежата.

а)

определяне на степента на съответствие с изискванията на настоящата директива относно националните цели;

б)

определяне на степента на съответствие със задълженията за енергия от възобновяеми източници;

в)

съответствие на условията за получаване на финансова подкрепа за потреблението на биогорива и течни горива от биомаса.

а)

девствена гори или други залесени земи, т.е. гори или други залесени земи с местни видове, където няма ясно видими признаци на човешка дейност и екологичните процеси не са съществено нарушени;

б)

зони, определени:

освен ако не бъдат представени доказателства, че производството на тази суровина не противоречи на тези природозащитни цели;

в)

пасища с висока степен на биоразнообразие, които са:

а)

мочурища, т.е. почви, покрити или наситени с вода постоянно или през значителна част от годината;

б)

трайно залесени зони, т.е. терени с площ над един хектар, височина на дърветата над пет метра и с покритие от короните над 30 %, или с дървета, които могат да достигнат тези прагове на място;

в)

терени с площ над един хектар, височина на дърветата над пет метра и с покритие от короните между 10 и 30 %, или с дървета, които могат да достигнат тези прагове на място, освен ако не бъде предоставено доказателство, че запасите от въглерод на зоната преди и след преобразуването са такива, че при прилагането на методиката, установена в приложение V, част В, биха били изпълнени условията, посочени в параграф 2 от настоящия член.

—

Конвенция относно принудителния или задължителния труд (№ 29),

—

Конвенция относно свободата на сдружаване и закрилата на правото на синдикално организиране (№ 87),

—

Конвенция относно прилагането на принципите на правото на организиране и на колективно договаряне (№ 98),

—

Конвенция относно равното заплащане на мъжете и жените работници за труд с еднаква стойност (№ 100),

—

Конвенция за премахване на принудителния труд (№ 105),

—

Конвенция относно дискриминацията в областта на труда и професиите (№ 111),

—

Конвенция относно минималната възраст за приемане на работа (№ 138),

—

Конвенция относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд (№ 182).

—

Протокола от Картахена по биологична безопасност,

—

Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна.

а)

позволява смесването на партиди от суровини или биогорива с различни характеристики за устойчивост;

б)

изисква информация за характеристиките за устойчивост и обемите на партидите, посочени в буква а), да остава прикрепена към сместа; и

в)

осигурява сборът от всички партиди, напуснали сместа, да има същите характеристики за устойчивост, каквито има сборът на всички партиди, добавени към сместа.

а)

ефективността на въведената система за предоставяне на информацията за критериите за устойчивост; и

б)

това, дали е изпълнимо и подходящо да се въведат задължителни изисквания по отношение на защитата на въздуха, почвите или водата, като се отчитат последните научни доказателства и международните задължения на Общността.

а)

когато в приложение V, част А или Б е установена приета стойност за намалението на емисиите на парникови газове за начин на производство и когато стойността el за тези биогорива или течни горива от биомаса, изчислена в съответствие с приложение V, част В, точка 7, е равна или по-малка от нула, при изчислението се използва тази приета стойност;

б)

чрез използване на действителната стойност, изчислена в съответствие с методиката, посочена в приложение V, част В; или

в)

чрез използване на стойност, изчислена като сбор от елементите на формулата, посочена в приложение V, част В, точка 1, където разпределените приети стойности в приложение V, част Г или Д могат да бъдат използвани за някои елементи, а действителните стойности, изчислени в съответствие с методиката, установена в приложение V, част В — за всички останали елементи.

а)

са отгледани извън Общността;

б)

са отгледани в Общността, в райони, включени в списъците, посочени в параграф 2; или

в)

са отпадъци или остатъци, различни от остатъци от селско стопанство, аквакултури или риболов.

—

метода на отчитане на отпадъците и остатъците,

—

метода на отчитане на страничните продукти,

—

метода на отчитане при комбинирано производство, и

—

статуса на странични продукти, предоставян на остатъците от селскостопански култури.

а)

в случаите, когато приносът на даден фактор към общите емисии е малък или когато е налице ограничено вариране, или когато разходите или трудностите при установяване на действителните стойности са високи, приетите стойности трябва да са типичните стойности за нормалните производствени процеси;

б)

във всички останали случаи приетите стойности трябва да са занижени в сравнение с нормалните производствени процеси.

а)

дяловете по сектори (електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, и транспорт) и общо на енергията от възобновяеми източници през предходните две календарни години и взетите или планирани мерки на национално равнище за насърчаване на растежа на енергията от възобновяеми източници, като в съответствие с член 5 се взема под внимание индикативната крива от приложение I, част Б;

б)

въвеждането и действието на схеми за подпомагане и на другите мерки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници, както и евентуални промени в използваните мерки в сравнение с посочените в националния план за действие относно енергията от възобновяеми източници на съответната държава-членка и информация за начините, по които електроенергията, за която се предоставя подпомагане, се разпределя на крайните потребители за целите на член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО;

в)

как, където е приложимо, държавата-членка е структурирала своите схеми за подпомагане с цел да бъдат взети предвид такива приложения на енергията от възобновяеми източници, които дават допълнителни ползи в сравнение с други сравними приложения, но в същото време може да са свързани с по-високи разходи — включително по отношение на биогоривата от отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни материали и лигноцелулозни материали;

г)

действието на системата за гаранции за произход на електроенергията, топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници на енергия и мерките за осигуряване на надеждност и защита срещу измами в тази система;

д)

постигнатият напредък при оценката и подобряването на административните процедури, с оглед отстраняване на регулаторни и нерегулаторни пречки за разработките в областта на енергията от възобновяеми източници;

е)

взетите мерки за осигуряване на преноса и разпределението на електроенергия от възобновяеми източници и за подобряване на нормативната рамка или правилата за поемането и разпределянето на разходите, посочени в член 16, параграф 3;

ж)

развитията в областта на наличието и използването на биомаса за енергийни цели;

з)

промените в цените на стоките и земеползването в държавите-членки, настъпили във връзка с увеличеното използване на биомаса и на други видове енергия от възобновяеми източници;

и)

разработването и делът на биогоривата, произвеждани от отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни материали и лигноцелулозни материали;

й)

прогнозата за въздействието на производството на биогорива и течни горива от биомаса върху биоразнообразието, водните ресурси, качеството на водите и качеството на почвите в рамките на държавите-членки;

к)

прогнозата за нетното намаление на емисиите на парникови газове в резултат на използването на енергия от възобновяеми източници;

л)

прогнозата за свръхпроизводството на енергия от възобновяеми източници в сравнение с индикативната крива, което подлежи на прехвърляне към други държави-членки, както и прогноза за потенциала за съвместни проекти, до 2020 г.;

м)

прогнозата за потреблението на енергия от възобновяеми източници, което се предвижда да бъде задоволявано по начин, различен от вътрешно производство, до 2020 г.; и

н)

информация за това, как е била направена прогноза за дела на биоразградимите отпадъци от отпадъците, използвани за производство на енергия, както и какви стъпки са предприети за подобряване и проверка на прогнозите.

а)

създаде единен административен орган, отговарящ за обработване на заявления за разрешаване, сертифициране и лицензиране на инсталации за енергия от възобновяеми източници, както и за предоставяне на административна помощ на заявителите;

б)

въведе автоматично одобряване на заявленията за проектиране и за разрешения в случаите, когато съответният разрешаващ орган не е отговорил в предвидения срок; или

в)

означи географските обекти, подходящи за добив на енергия от възобновяеми източници, за нуждите на планирането на териториалното устройство, както и за създаване на местни топлофикационни и охладителни системи.

а)

относителните екологични ползи и разходи за различните биогорива, влиянието на политиката на внос на Общността върху тези ползи и разходи, последиците за сигурността на доставките и начините за поддържане на баланс между вътрешното производство и вноса;

б)

въздействието на увеличеното търсене на биогорива върху устойчивостта в Общността и в трети държави, като се вземат предвид икономическите и екологичните последици, включително последиците за биоразнообразието;

в)

възможността да бъдат идентифицирани по научно обективен начин географски райони с висока степен на биологично разнообразие, извън обхвата на член 17, параграф 3;

г)

въздействието на увеличеното търсене на биомаса върху секторите, използващи биомаса;

д)

наличието на биогорива, произвеждани от отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни материали и лигноцелулозни материали; и

е)

непреките промени в земеползването по отношение на всички начини на производство;

а)

подобрено усвояване на структурните фондове и изпълнение на рамковите програми;

б)

подобряване и повишаване на използването на финансови средства от Европейската инвестиционна банка и други публични финансови институции;

в)

по-добър достъп до рисков капитал, по-точно чрез анализиране на осъществимостта на инструмент за споделяне на риска при инвестиции в енергия от възобновяеми източници в Общността, подобен на Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия, насочен към трети държави;

г)

подобряване на координацията на финансирането от Общността и на национално равнище и на други видове подпомагане;

д)

подобряване на координацията за подпомагане на инициативи в областта на енергията от възобновяеми източници, чийто успех зависи от дейността на участниците от няколко държави-членки.

а)

преразглеждане на минималните намаления на емисиите на парникови газове, приложими от датите, посочени в член 17, параграф 2, втора алинея, въз основа на анализ на въздействието, отчитащ по-специално технологичния напредък, наличните технологии и наличието на биогорива от първо и второ поколение с високо ниво на намаление на емисиите на парникови газове;

б)

по отношение на целта, посочена в член 3, параграф 4, преразглеждане на:

в)

оценка на изпълнението на настоящата директива, по-специално по отношение на механизмите на сътрудничество, за да се гарантира, че наред с възможността държавите-членки да продължават да използват националните схеми за подпомагане, посочени в член 3, параграф 3, тези механизми позволяват на държавите-членки да постигнат националните цели, определени в приложение I, при най-добро съотношение на разходите и ползите, на технологичното развитие и на изводите, които предстои да бъдат направени, за да се постигне целта от 20 % енергия от възобновяеми източници на общностно равнище.

—

за елемента в буква а) — изменение на минималното намаление на емисиите на парникови газове, посочено в тази буква, и

—

за елемента в буква в) — подходящи корекции в мерките за сътрудничество, предвидени в настоящата директива, с цел подобряване на тяхната ефективност за постигане на целта от 20 %. Такова предложение не засяга нито целта от 20 %, нито контрола на държавите-членки върху схемите за подпомагане и мерките за сътрудничество.

а)

процеса на изготвяне на прогнози и национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници;

б)

ефективността на механизмите за сътрудничество;

в)

технологичния напредък относно енергията от възобновяеми източници, включително развитието на употребата на биогорива в търговското въздухоплаване;

г)

ефективността на националните схеми за подпомагане; и

д)

заключенията на Комисията в докладите, посочени в параграфи 8 и 9.

а)

национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници на държавите-членки;

б)

прогнозни документи на държавите-членки, посочени в член 4, параграф 3, допълвани в най-кратък срок от обобщени данни на Комисията за свръхпроизводството и очакваното търсене на внос;

в)

предложения на държавите-членки за сътрудничество в областта на статистическите прехвърляния или съвместните проекти, по искане на съответната държава-членка;

г)

информацията, посочена в член 6, параграф 2, относно статистическите прехвърляния между държави-членки;

д)

информацията, посочена в член 7, параграфи 2 и 3 и член 9, параграфи 4 и 5, относно съвместните проекти;

е)

националните доклади на държавите-членки, посочени в член 22;

ж)

докладите на Комисията, посочени в член 23, параграф 3.

5.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 140/63

(1)

С Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) бе създадена схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (схема на Общността) с цел да се насърчи намаляването на емисиите на парникови газове по разходо- и икономически ефективен начин.

(2)

Крайната цел на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК), която бе одобрена от името на Европейската общност с Решение 94/69/ЕО на Съвета (5), е да стабилизира концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система. С оглед постигането на тази цел общото повишение на световната средногодишна температура на повърхността не следва да надхвърля нивата от преди началото на индустриализацията с повече от 2 °C. Последният доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) показва, че за постигането на тази цел емисиите на парникови газове в световен мащаб трябва да започнат да намаляват най-късно до 2020 г. Това предполага увеличаване на усилията на Общността, незабавно поемане на ангажименти от страна на развитите държави и насърчаване участието на развиващите се държави в процеса на намаляване на емисиите.

(3)

Европейският съвет от март 2007 г. пое твърд ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове в рамките на Общността до 2020 г. с най-малко 20 % в сравнение с нивата от 1990 г. и с 30 %, при условие че другите развити държави се ангажират с подобно намаляване на емисиите и икономически по-напредналите развиващи се държави дадат своя принос според отговорностите и съответните си възможности. До 2050 г. емисиите на парникови газове в световен мащаб следва да бъдат намалени с най-малко 50 % в сравнение с нивото им през 1990 г. Всички отрасли на икономиката следва да допринесат за постигане на тези намаления на емисиите, включително международното морско корабоплаване и въздухоплаването. Въздухоплаването допринася за тези намаления посредством включването си в схемата на Общността. В случай че международно споразумение, което включва емисиите от международното мореплаване в неговите цели за намаляване на емисиите чрез Международната морска организация, не е било одобрено от държавите членки и/или подобно споразумение чрез РКООНИК не е било одобрено от Общността до 31 декември 2011 г., Комисията следва да направи предложение за включване на емисиите от международно мореплаване в ангажимента на Общността за намаляване на емисиите съгласно хармонизирани условия, с цел влизането в сила на предложението до 2013 г. Такова предложение следва да сведе до минимум възможни отрицателни последици за конкурентоспособността на Общността, като същевременно с това се вземат предвид възможните ползи за околната среда.

(4)

В своята резолюция от 31 януари 2008 г. относно резултатите от Конференцията в Бали по изменението на климата (COP 13 и COP/MOP 3) (6) Европейският парламент напомни своята позиция, че индустриализираните държави следва да се ангажират да намалят своите емисии на парникови газове най-малко с 30 % до 2020 г. и с 60—80 % до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Предвид положителните резултати, които се очакват от преговорите на Петнадесетата конференция на страните (COP 15) по РКООНИК, която ще се проведе в Копенхаген през 2009 г., Европейският съюз следва да започне да подготвя по-строги цели за намаляване на емисиите за 2020 г. и след това и да гарантира, че след 2013 г. схемата на Общността ще предвижда, при необходимост, по-строги прагове на емисиите като част от приноса на Съюза към постигането на бъдещо международно споразумение по изменение на климата (наричано по-долу „международно споразумение по изменение на климата“).

(5)

За да се допринесе за постигането на тези дългосрочни цели, е целесъобразно да се очертае план, по който следва да бъдат намалени емисиите от инсталациите, попадащи в обхвата на схемата на Общността. За да бъде постигната разходна ефективност на ангажимента на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 20 % спрямо нивото от 1990 г., до 2020 г. квотите, разпределени във връзка с тези инсталации, следва да бъдат с 21 % по-ниски от нивото на техните емисии през 2005 г.

(6)

С оглед увеличаване на сигурността и предвидимостта на схемата на Общността следва да бъдат приети разпоредби за повишаване на приноса на тази схема за постигане на общата цел за намаляване на емисиите с повече от 20 %, и по-специално в контекста на целта на Европейския съвет за 30-процентно намаление в срок до 2020 г., което се счита за необходимо от научна гледна точка с цел предотвратяване на опасни изменения на климата.

(7)

Непосредствено след сключването на международно споразумение по изменение на климата между Общността и трети държави, в съответствие с което се определят подходящи действия, които ще бъдат предприети на световно равнище за периода след 2012 г., следва да се окаже значителна подкрепа в полза на кредитите за постигнатите в тези държави намаления на емисиите. До постигането на подобно споразумение следва при все това да се повиши сигурността по отношение на продължаващото използване на издадени извън Общността кредити.

(8)