ISSN 1830-3617

doi:10.3000/18303617.L_2009.121.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 121

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 52
15 май 2009 г.


Съдържание

 

I   Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕО) № 371/2009 на Съвета от 27 ноември 2008 година за изменение на Регламент (Евратом, ЕОВС, ЕИО) № 549/69 относно определяне на категориите на длъжностните лица и други служители на Европейските общности, за които се прилагат разпоредбите на член 12, на член 13, втори параграф и член 14 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Общностите

1

 

 

II   Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

 

 

РЕШЕНИЯ

 

 

Съвет

 

 

2009/370/ЕО

 

*

Решение на Съвета от 6 април 2009 година относно присъединяването на Европейската общност към Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване и към Протокола към нея относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства, приети съвместно на 16 ноември 2001 г. в Кейптаун

3

Конвенция за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване

8

Протокол към Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства

25

 

 

III   Актове, приети по силата на Договора за ЕС

 

 

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ПО СИЛАТА НА ДЯЛ VI ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕС

 

 

2009/371/ПВР

 

*

Решение на Съвета от 6 април 2009 година за създаване на Европейска полицейска служба (Европол)

37

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

РЕГЛАМЕНТИ

15.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 121/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 371/2009 НА СЪВЕТА

от 27 ноември 2008 година

за изменение на Регламент (Евратом, ЕОВС, ЕИО) № 549/69 относно определяне на категориите на длъжностните лица и други служители на Европейските общности, за които се прилагат разпоредбите на член 12, на член 13, втори параграф и член 14 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Общностите

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 291 от него,

като взе предвид Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, и по-специално член 16 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Съда на Европейските общности (2),

като взе предвид становището на Сметната палата (3),

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 6 от Решение 2009/371/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаването на Европейска полицейска служба (Европол) (4) служителите на Европол могат да участват в качеството на оказващи подкрепа в съвместни екипи за разследване, създадени от най-малко две държави-членки и по инициатива на последните, при условие че тези екипи разследват престъпления, които са от компетентността на Европол. Тези съвместни екипи за разследване се ръководят от ръководител на екипа, който е представител на компетентния национален орган, участващ в разследвания по наказателни дела от държавата-членка, на територията на която работи екипът. По време на работата на съвместния екип за разследване служителите на Европол се подчиняват на приложимото за лица със сходни функции национално законодателство на държавата-членка по място на осъществяване на операциите по отношение на престъпления, извършени спрямо тях или от тях.

(2)

Когато с протокола за изменение на Конвенцията за Европол (5) беше въведена възможността служителите на Европол да участват в съвместни екипи за разследване, беше възприето, че с оглед на спецификата на участието на служителите на Европол в съвместни екипи за разследване, създадени от държавите-членки в рамките на разследвания по наказателни дела, по които Европол е компетентен, служителите на Европол не следва да се ползват със съдебен имунитет по отношение на служебните действия, предприети в рамките на участието в тези екипи.

(3)

Привилегиите и имунитетите, които Протоколът за привилегиите и имунитетите на Общностите предоставя на своите длъжностни лица и служители изключително в интерес на Общностите, са изцяло с функционален характер поради това, че целят избягване на всякаква намеса във функционирането и независимостта на Общностите. С оглед на това, че Решение 2009/371/ПВР не променя спецификата на участието на служители на Европол в съвместни екипи за разследване, неговото приемане не следва да предоставя съдебен имунитет на служителите на Европол, участващи в тези екипи. Следователно Регламент (Евратом, ЕОВС, ЕИО) № 549/69 (6) следва да бъде изменен, за да се поясни в контекста на посоченото решение и изключително за целите на неговото прилагане обхватът на имунитета на служителите на Европол, които са на разположение на съвместен екип за разследване,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В Регламент (Евратом, ЕОВС, ЕИО) № 549/69 се вмъква следният член:

„Член 1а

Член 12, буква а) от Протокола за привилегиите и имунитетите на Общностите не се прилага за служителите на Европол, които са на разположение на съвместен екип за разследване, по отношение на служебните действия, които е необходимо да бъдат осъществени в рамките на функциите, упражнявани по силата на член 6 от Решение 2009/371/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. (7) за създаване на Европейска полицейска служба (Европол).

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2010 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 27 ноември 2008 година.

За Съвета

Председател

M. ALLIOT-MARIE


(1)  Становище от 23 септември 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Становище от 11 юни 2008 г.

(3)  Становище от 17 юли 2008 г.

(4)  Вж. стр. 37 от настоящия брой на Официален вестник.

(5)  ОВ C 312, 16.12.2002 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 74, 27.3.1969 г., стp. 1.

(7)  ОВ L 121, 15.5.2009 г., стр. 37.“


II Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

РЕШЕНИЯ

Съвет

15.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 121/3


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 6 април 2009 година

относно присъединяването на Европейската общност към Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване и към Протокола към нея относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства, приети съвместно на 16 ноември 2001 г. в Кейптаун

(2009/370/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 61, буква в) във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея и параграф 3, първа алинея от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

Общността работи за изграждане на единно съдебно пространство, основаващо се на принципа на взаимно признаване на съдебните решения.

(2)

Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване (наричана по-долу „Конвенцията от Кейптаун“) и Протоколът към нея относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства (наричан по-долу „Протоколът за въздухоплавателното оборудване“), приети съвместно на 16 ноември 2001 г. в Кейптаун, имат полезен принос за регулирането на международно равнище на съответните области. Поради тази причина е желателно възможно най-скоро да започне прилагането на разпоредбите на тези два правни инструмента, засягащи въпроси от изключителната компетентност на Общността.

(3)

Комисията проведе преговорите по Конвенцията от Кейптаун и Протокола за въздухоплавателното оборудване от името на Общността по отношение на частите, които са от изключителната компетентност на Общността.

(4)

Регионалните организации за икономическа интеграция, които имат компетентност по някои въпроси, уредени от Конвенцията от Кейптаун и Протокола за въздухоплавателното оборудване, могат да се присъединят към посочената конвенция и посочения протокол след влизането им в сила.

(5)

Някои въпроси, уредени от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (2), Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност (3) и Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (4) са предмет и на Конвенцията от Кейптаун, и на Протокола за въздухоплавателното оборудване.

(6)

Общността има изключителна компетентност по някои въпроси, уредени от Конвенцията от Кейптаун и Протокола за въздухоплавателното оборудване, докато държавите-членки имат компетентност по други въпроси, уредени от тези два правни инструмента.

(7)

Ето защо Общността следва да се присъедини към Конвенцията от Кейптаун и към Протокола за въздухоплавателното оборудване.

(8)

Член 48 от Конвенцията от Кейптаун и член XXVII от Протокола за въздухоплавателното оборудване предвиждат в момента на присъединяването си съответната регионална организация за икономическа интеграция да направи декларация, в която да бъдат посочени въпросите, уредени от конвенцията и протокола, по които нейните държави-членки са ѝ прехвърлили своята компетентност. Поради тази причина Общността следва да направи такава декларация в момента на присъединяването си към двата правни инструмента.

(9)

Съгласно член 55 от Конвенцията от Кейптаун всяка договаряща се държава може да заяви, че няма да прилага изцяло или частично разпоредбите на член 13 или на член 43, или на нито един от тези членове. В момента на присъединяването си към посочената конвенция Общността следва да направи такава декларация.

(10)

Членове X, XI и XII от Протокола за въздухоплавателното оборудване се прилагат само в случай че договаряща се държава направи декларация в този смисъл съгласно член XXX от посочения протокол и при спазване на условията, посочени в декларацията. В момента на присъединяването си към Протокола за въздухоплавателното оборудване Общността следва да заяви, че няма да прилага член XII и че няма да направи декларацията по член XXX, параграфи 2 и 3. Компетентността на държавите-членки по отношение на материалноправните норми относно несъстоятелността няма да бъде засегната.

(11)

За прилагането на член VIII от Протокола за въздухоплавателното оборудване относно избора на приложимо право е необходима декларация, която може да бъде направена от която и да е договаряща се държава съгласно член XXX, параграф 1. В момента на присъединяването си към Протокола за въздухоплавателното оборудване Общността следва да заяви, че няма да прилага член VIII.

(12)

Обединеното кралство ще остане обвързано от Римската конвенция от 1980 г. за приложимото право към договорните задължения (5) до момента, в който бъде обвързано от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 593/2008. Приема се, че ако Обединеното кралство се присъедини към Протокола за въздухоплавателното оборудване преди това, в момента на присъединяването си то ще направи декларация съгласно член XXX, параграф 1, без това да засяга прилагането на разпоредбите на посочения регламент.

(13)

Обединеното кралство и Ирландия участват в приемането и прилагането на настоящото решение.

(14)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящото решение, не е обвързана от него и от неговото прилагане,

РЕШИ:

Член 1

1.   Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване (наричана по-долу „Конвенцията от Кейптаун“) и Протоколът относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства (наричан по-долу „Протоколът за въздухоплавателното оборудване“), приети съвместно на 16 ноември 2001 г. в Кейптаун, се одобряват от името на Европейската общност.

Текстовете на Конвенцията от Кейптаун и на Протокола за въздухоплавателното оборудване са приложени към настоящото решение.

2.   В настоящото решение „държави-членки“ означава всички държави-членки с изключение на Дания.

Член 2

Председателят на Съвета е оправомощен да определи лицето(ата), упълномощено(и) да депозира(т) от името на Общността правните инструменти, посочени в член 47, параграф 4 от Конвенцията от Кейптаун и член XXVI, параграф 4 от Протокола за въздухоплавателното оборудване.

Член 3

1.   В момента на присъединяването си към Конвенцията от Кейптаун Общността ще направи декларациите, съдържащи се в точка I от приложения I и II.

2.   В момента на присъединяването си към Протокола за въздухоплавателното оборудване Общността ще направи декларациите, съдържащи се в точка II от приложения I и II.

Съставено в Люксембург на 6 април 2009 година.

За Съвета

Председател

J. POSPÍŠIL


(1)  Становище от 18 декември 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6.

(5)  ОВ L 266, 9.10.1980 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Общи декларации относно компетентността на Европейската общност, които Общността следва да направи в момента на присъединяването си към Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване („Конвенцията от Кейптаун“) и към Протокола относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства („Протокола за въздухоплавателното оборудване“), приети съвместно на 16 ноември 2001 г. в Кейптаун

I.

Декларация съгласно член 48, параграф 2 относно компетентността на Европейската общност по въпроси, уредени от Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване („Конвенцията от Кейптаун“), по които държавите-членки са прехвърлили своята компетентност на Общността

1.

Съгласно член 48 от Конвенцията от Кейптаун регионални организации за икономическа интеграция, които са съставени от суверенни държави и имат компетентност по някои въпроси, уредени от посочената конвенция, могат да се присъединят към нея, при условие че направят декларацията по параграф 2 от същия член. Общността реши да се присъедини към Конвенцията от Кейптаун и съответно прави такава декларация.

2.

Настоящите членове на Общността са Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

3.

Независимо от това настоящата декларация не се отнася до Кралство Дания в съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност.

4.

Настоящата декларация не е приложима спрямо териториите на държавите-членки, в които не се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, и не накърнява мерки или позиции, които биха могли да бъдат приети в съответствие с Конвенцията от Кейптаун от заинтересованите държави-членки от името и в интерес на тези територии.

5.

Държавите-членки на Европейската общност са прехвърлили своята компетентност на Общността по въпроси, засягащи Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1), Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност (2) и Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (3).

6.

В момента на присъединяването си към Конвенцията от Кейптаун Общността няма да направи нито една от декларациите, разрешени съгласно членовете, посочени в член 56 от конвенцията, с изключение на декларация относно член 55. Държавите-членки запазват компетентността си по отношение на материалноправните норми относно несъстоятелността.

7.

Упражняването на компетентността, която държавите-членки са прехвърлили на Общността съгласно Договора за създаване на Европейската общност, подлежи по своята същност на непрекъснато развитие. Съгласно Договора компетентните институции могат да вземат решения, които определят обхвата на компетентност на Общността. Поради тази причина Общността си запазва правото да изменя по съответен начин настоящата декларация, без това да представлява предварително условие за упражняване на компетентността ѝ по въпроси, уредени от Конвенцията от Кейптаун.

II.

Декларация съгласно член XXVII, параграф 2 относно компетентността на Европейската общност по въпроси, уредени от Протокола относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства („Протокола за въздухоплавателното оборудване“), по които държавите-членки са прехвърлили своята компетентност на Общността

1.

Съгласно член XXVII от Протокола за въздухоплавателното оборудване регионални организации за икономическа интеграция, които са съставени от суверенни държави и имат компетентност по някои въпроси, уредени от посочения протокол, могат да се присъединят към него, при условие че направят декларацията по параграф 2 от същия член. Общността реши да се присъедини към Протокола за въздухоплавателното оборудване и съответно прави такава декларация.

2.

Настоящите членове на Европейската общност са Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

3.

Въпреки това настоящата декларация не се отнася до Кралство Дания в съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност.

4.

Настоящата декларация не е приложима спрямо териториите на държавите-членки, в които не се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, и не засяга мерки или позиции, които биха могли да бъдат приети във връзка с Протокола за въздухоплавателното оборудване от заинтересованите държави-членки от името и в интерес на тези територии.

5.

Държавите-членки на Европейската общност са прехвърлили на Общността своята компетентност по въпроси, засягащи Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (4), Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност (5) и Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (6).

6.

В момента на присъединяването си към Протокола за въздухоплавателното оборудване Общността няма да направи декларацията по член XXX, параграф 1 относно прилагането на член VIII, нито която и да е от декларациите, разрешени съгласно член XXX, параграфи 2 и 3. Държавите-членки запазват компетентността си по отношение на материалноправните норми относно несъстоятелността.

7.

Упражняването на компетентността, която държавите-членки са предоставили на Общността съгласно Договора за създаване на Европейската общност, подлежи по своята същност на непрекъснато развитие. В рамките на Договора компетентните институции могат да вземат решения, които определят обхвата на компетентност на Общността. Поради тази причина Общността си запазва правото да изменя по съответен начин настоящата декларация, без това да представлява необходимо условие за упражняването на компетентността ѝ по въпроси, уредени от Протокола за въздухоплавателното оборудване.


(1)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6.

(4)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Декларации, които Европейската общност следва да направи в момента на присъединяването си към Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване („Конвенцията от Кейптаун“) и към Протокола относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства („Протоколът за въздухоплавателното оборудване“), приети съвместно на 16 ноември 2001 г. в Кейптаун, по отношение на някои разпоредби и мерки, съдържащи се в тях

I.

Декларация на Европейската общност съгласно член 55 от Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване („Конвенцията от Кейптаун“)

Съгласно член 55 от Конвенцията от Кейптаун когато длъжник има местоживеене на територията на държава-членка на Общността, държавите-членки, обвързани от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1), ще прилагат членове 13 и 43 от Конвенцията от Кейптаун за въвеждане на временни мерки само при спазване на член 31 от Регламент (ЕО) № 44/2001 съгласно тълкуването му от Съда на Европейските общности в рамките на член 24 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право (2).

II.

Декларация на Европейската общност съгласно член XXX от Протокола относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства („Протокола за въздухоплавателното оборудване“)

В съответствие с член ХХХ, параграф 5 от Протокола за въздухоплавателното оборудване член ХХI от посочения протокол няма да се прилага в рамките на Общността, а Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (3) се прилага в тази област по отношение на държавите-членки, обвързани от посочения регламент или от друго споразумение, имащо за цел да разшири обхвата му.


(1)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 299, 31.12.1972 г., стр. 32.

(3)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.


ПРЕВОД

КОНВЕНЦИЯ

за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване

ДЪРЖАВИТЕ — СТРАНИ ПО НАСТОЯЩАТА КОНВЕНЦИЯ,

КАТО СЪЗНАВАТ необходимостта от придобиване и използване на подвижно оборудване с висока стойност или от особено икономическо значение и необходимостта финансирането, насочено към придобиване на такова оборудване, и ефикасното му използване да бъдат улеснени,

КАТО ОТЧИТАТ предимствата на лизинга и финансирането, гарантирани от активи, и желаейки да улеснят този вид сделки, като установят ясни правила, които ги уреждат,

КАТО СЪЗНАВАТ необходимостта да гарантират, че гаранциите по отношение на такова оборудване са универсално признати и защитени,

КАТО ЖЕЛАЯТ да осигурят широкообхватни и взаимни икономически ползи за всички заинтересовани страни,

УБЕДЕНИ, че тези правила трябва да отразяват принципите, на които се основават лизингът и финансирането, гарантирани от активи, и да насърчават автономията на волята на страните, необходима при такива сделки,

КАТО СЪЗНАВАТ необходимостта от установяване на правен режим за международните гаранции по отношение на такова оборудване и от създаване на международна система за вписване за тяхната закрила,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД целите и принципите, установени в съществуващите конвенции, които се отнасят до такова оборудване,

СЕ СПОРАЗУМЯХА за следното:

ГЛАВА I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Дефиниции

С изключение на случаите, в които контекстът налага различно тълкуване, в настоящата конвенция следните термини се използват с посоченото по-долу значение:

а)

„договор“ означава договор за учредяване на обезпечение, договор за продажба с уговорка за изкупуване или договор за лизинг;

б)

„прехвърляне“ означава договор, с който на приобретателя се прехвърлят, за обезпечение или в друго качество, акцесорни права с прехвърляне или без прехвърляне на съответната международна гаранция;

в)

„акцесорни права“ означава право на плащане или на друг вид изпълнение от страна на длъжник по договор, което е обезпечено с обект или е свързано с него;

г)

„откриване на производство по несъстоятелност“ означава момента, към който производството по несъстоятелност се счита за открито съгласно приложимото законодателство относно несъстоятелността;

д)

„потенциален купувач“ означава купувач по договор за продажба с уговорка за изкупуване;

е)

„потенциален продавач“ означава продавач по договор за продажба с уговорка за изкупуване;

ж)

„договор за продажба“ означава договор за продажбата на обект от продавач на купувач, различен от договора, дефиниран в буква а) по-горе;

з)

„съд“ означава съд, включително административен или арбитражен съд, създаден от договаряща се държава;

и)

„кредитор“ означава обезпечен кредитор по договор за учредяване на обезпечение, потенциален продавач по договор за продажба с уговорка за изкупуване или лизингодател по договор за лизинг;

й)

„длъжник“ означава длъжник по договор за учредяване на обезпечение, потенциален купувач по договор за продажба с уговорка за изкупуване, лизингополучател по договор за лизинг или лице, чието право върху даден обект е обременено с извъндоговорно право или гаранция, които подлежат на вписване;

к)

„синдик“ означава лице, на което е разрешено да управлява оздравяването или ликвидацията, включително лице, на което това е разрешено временно, и включва длъжник, държател на обекта, ако приложимото законодателство относно несъстоятелността позволява това;

л)

„производство по несъстоятелност“ означава несъстоятелност, ликвидация или друго съдебно или административно производство за удовлетворяване на кредиторите, включително временно производство, при което активите и дейността на длъжника подлежат на контрол или надзор от съд за целите на оздравяване или ликвидация;

м)

„заинтересовани лица“ означава:

i)

длъжник;

ii)

всяко лице, което, за да обезпечи изпълнението на задължение в полза на кредитора, става поръчител, предоставя гаранция при първо поискване или акредитив или друг вид документ, който служи за обезпечаване на кредит;

iii)

всяко друго лице, което има права върху обекта;

н)

„вътрешна сделка“ означава сделка, която спада към един от видовете сделки, изброени в член 2, параграф 2, букви а)—в), когато центърът на основни интереси на всички страни и съответният обект при сключване на договора се намират (както се посочва в протокола) в същата договаряща се държава и ако гаранцията, създадена в резултат на сделката, е вписана в национален регистър на тази договаряща се държава, която е направила декларация по член 50, параграф 1;

о)

„международна гаранция“ означава гаранция, на която кредиторът е титуляр и за която се прилага член 2;

п)

„международен регистър“ означава международната служба по вписвания, създадена за целите на настоящата конвенция или протокола;

р)

„договор за лизинг“ означава договор, с който едно лице (лизингодател) предоставя право на владение или контрол върху даден обект (с опция или без опция за закупуването му) на друго лице (лизингополучател) срещу наем или заплащане;

с)

„национална гаранция“ означава гаранция върху обект, на която кредиторът е титуляр и която е създадена в резултат на вътрешна сделка, попадаща под действието на декларация по член 50, параграф 1;

т)

„извъндоговорно право или гаранция“ означава право или гаранция, предоставено(а) по силата на законодателството на договаряща се държава, която е направила декларация по член 39, за да обезпечи изпълнението на задължение, включително на задължение към държава, държавна организация или междуправителствена или частна организация;

у)

„уведомление за национална гаранция“ означава вписано или подлежащо на вписване в международния регистър уведомление, че е създадена национална гаранция;

ф)

„обект“ означава обект, който спада към една от категориите обекти, за които се прилага член 2;

х)

„вече съществуващо право или гаранция“ означава всякакъв вид право или гаранция върху обект, което(ято) е възникнало(а) или съществува преди датата на влизане в сила на настоящата конвенция така, както тази дата е определена в член 60, параграф 2, буква а);

ц)

„обезщетение“ означава парични или непарични постъпления от обект, които възникват от пълната или частична загуба или физическо погиване на обекта или неговата пълна или частична конфискация, принудително отчуждаване или реквизиция;

ч)

„условно прехвърляне“ означава прехвърляне, което е предвидено да бъде извършено в бъдеще при сбъдването на определено събитие, независимо дали сбъдването е сигурно или несигурно;

ш)

„условна международна гаранция“ означава гаранция, за която е предвидено да бъде създадена или предвидена по отношение на обект като международна гаранция в бъдеще при сбъдването на определено събитие (включително придобиване от длъжника на право върху обекта), независимо дали сбъдването е сигурно или несигурно;

щ)

„условна продажба“ означава продажба, за която е предвидено да бъде извършена в бъдеще при сбъдването на определено събитие, независимо дали сбъдването е сигурно или несигурно;

аа)

„протокол“ означава, по отношение на всяка категория обекти и акцесорни права, към които се прилага настоящата конвенция, протоколът по отношение на тази категория обекти и акцесорни права;

бб)

„вписан“ означава вписан в международния регистър в съответствие с глава V;

вв)

„вписана гаранция“ означава международна гаранция, извъндоговорно право или гаранция, които подлежат на вписване, или национална гаранция, посочена в уведомление за национална гаранция, вписана в съответствие с глава V;

гг)

„извъндоговорно право или гаранция, които подлежат на вписване“ означава извъндоговорно право или гаранция, които подлежат на вписване в съответствие с декларация, депозирана по член 40;

дд)

„регистратор“ означава, по отношение на протокола, лице или орган, определен от протокола или назначен в съответствие с член 17, параграф 2, буква б);

ее)

„правила“ означава правилата, изготвени или одобрени от надзорния орган в съответствие с протокола;

жж)

„продажба“ означава прехвърляне на правото на собственост върху обект с договор за продажба;

зз)

„обезпечено задължение“ означава задължение, което е гарантирано с обезпечение;

ии)

„договор за учредяване на обезпечение“ означава договор, чрез който длъжникът предава или се задължава да предаде на обезпечения кредитор право (включително право на собственост) върху обект, за да обезпечи изпълнението на съществуващо или на бъдещо задължение на длъжника или на трето лице;

йй)

„обезпечение“ означава гаранция, създадена с договор за учредяване на обезпечение;

кк)

„надзорен орган“ означава, по отношение на протокола, надзорният орган, упоменат в член 17, параграф 1;

лл)

„договор за продажба с уговорка за изкупуване“ означава договор за продажба на обект, по силата на който правото на собственост не се прехвърля, докато условието(ята) на договора не бъде(ат) изпълнено(и);

мм)

„невписана гаранция“ означава договорна гаранция или извъндоговорно право или гаранция (различна от гаранцията, към която се прилага член 39), които не са вписани, независимо дали подлежат на вписване съгласно настоящата конвенция; и

нн)

„в писмена форма“ означава запис на информация (включително на информация, която е предадена по електронен път) в материална форма или в друг вид, която е възможно впоследствие да бъде възпроизведена в материална форма и която по разумен начин свидетелства за съгласието на лице със съдържанието на записа.

Член 2

Международна гаранция

1.   Настоящата конвенция урежда учредяването и правните последици от международните гаранции по отношение на някои категории подвижно оборудване и акцесорните права.

2.   За целите на настоящата конвенция международна гаранция по отношение на подвижното оборудване е гаранция, учредена в съответствие с член 7, по отношение на обект, който може да бъде еднозначно идентифициран и който спада към една от категориите обекти, изброени в параграф 3 и посочени в протокола:

а)

предоставена от длъжника по договор за учредяване на обезпечение;

б)

във владение на лице, което е потенциален продавач по договор за продажба с уговорка за изкупуване; или

в)

във владение на лице, което е лизингодател по договор за лизинг. Гаранция, която попада под действието на буква а), не попада под действието на буква б) или в).

3.   Категориите, посочени в предходните параграфи, са:

а)

планери, авиационни двигатели и вертолети;

б)

железопътни подвижни състави; и

в)

космически средства.

4.   Приложимото право определя дали гаранцията, за която се прилага параграф 2, попада под действието на буква а), б) или в) от настоящия параграф.

5.   Международната гаранция по отношение на обект обхваща и обезщетението, свързано с този обект.

Член 3

Приложно поле

1.   Настоящата конвенция се прилага, когато при сключване на договора за учредяване или предоставяне на международната гаранция длъжникът се намира в договаряща се държава.

2.   Фактът, че кредиторът се намира в държава, която не е договаряща се държава, не засяга приложимостта на настоящата конвенция.

Член 4

Местонахождение на длъжника

1.   За целите на член 3, параграф 1 длъжникът се намира в някоя договаряща се държава:

а)

в съответствие със законодателството на която е вписан или създаден;

б)

в която се намира седалището му по устав;

в)

в която се намират органите му на централно управление; или

г)

в която се намира мястото му на дейност.

2.   Ако длъжникът извършва своята дейност на повече от едно място, мястото на дейност на длъжника, упоменато в буква г) от предходния параграф, означава основното му място на дейност или ако няма място на дейност — мястото му на обичайно пребиваване.

Член 5

Тълкуване и приложимо право

1.   При тълкуването на настоящата конвенция трябва да се държи сметка за нейните цели, посочени в преамбюла, за нейния международен характер и за необходимостта да се насърчава еднаквото ѝ и предсказуемо прилагане.

2.   Въпроси, които се отнасят до сферата на действие на настоящата конвенция и които не са изрично уредени в нея, следва да бъдат уредени в съответствие с основните принципи, на които тя се основава, или при липса на такива принципи, в съответствие с приложимото право.

3.   Позоваването на приложимото право се отнася до правилата на вътрешното право, което трябва да се приложи съгласно правилата на международното частно право в държавата на сезирания съд.

4.   Когато държава се състои от няколко териториални единици, всяка от които има собствени правила по отношение на въпроса, който следва да бъде уреден, и когато липсва препращане към съответна териториална единица, въпросът за това правилата на коя териториална единица се прилагат се решава от правото на тази държава. При липса на такова правило се прилага правото на териториалната единица, с която съответният случай е най-тясно свързан.

Член 6

Връзка между конвенцията и протокола

1.   Настоящата конвенция и протоколът се разглеждат и тълкуват заедно като един-единствен документ.

2.   Ако и доколкото има противоречие между конвенцията и протокола, предимство има протоколът.

ГЛАВА II

УЧРЕДЯВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА ГАРАНЦИЯ

Член 7

Формални изисквания

Съгласно настоящата конвенция гаранция се учредява като международна гаранция, когато договорът за учредяване или предоставяне на гаранцията:

а)

е в писмена форма;

б)

се отнася до обект, с който длъжникът, потенциалният продавач или лизингодателят има право да се разпорежда;

в)

позволява обектът да бъде идентифициран в съответствие с протокола; и

г)

в случаите на договор за учредяване на обезпечение позволява обезпеченото задължение да бъде определено, без да е необходимо да се посочва обезпечена сума или максимално обезпечена сума.

ГЛАВА III

СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 8

Средства за защита на правата на обезпечения кредитор

1.   При неизпълнение по смисъла на член 11 обезпеченият кредитор може, доколкото длъжникът се е съгласил на това, което съгласие може да бъде дадено по всяко време, и при спазване на условията на декларация, която може да бъде направена от договаряща се държава по член 54, да упражни едно или няколко от следните средства за защита на правата си:

а)

да вземе в свое владение или да постави под свой контрол всеки обект, който му е бил предоставен като обезпечение;

б)

да продаде или да даде на лизинг такъв обект;

в)

да събере или да получи всички доходи или печалби, които произтичат от управлението или от използването на такъв обект.

2.   Като алтернативна мярка обезпеченият кредитор може да поиска от съда да издаде постановление, с което разрешава или разпорежда някое от действията, упоменати в предходния параграф.

3.   Всяко от средствата за защита на правата, предвидени в буква а), б) или в) от параграф 1 или в член 13, се упражнява в съответствие с разумната търговска практика. Счита се, че средство за защита на правата е упражнено в съответствие с разумната търговска практика, когато то е упражнено в съответствие с разпоредба на договор за учредяване на обезпечение, освен ако такава разпоредба е явно неоправдана.

4.   Обезпечен кредитор, който възнамерява да продаде или да даде на лизинг обект в съответствие с параграф 1, следва да даде писмено предизвестие в разумен срок за предлаганата продажба или лизинг на:

а)

заинтересованите лица, посочени в член 1, буква м), подточки i) и ii); и

б)

заинтересованите лица, посочени в член 1, буква м), подточка iii), които са уведомили обезпечения кредитор за своите права в разумен срок преди извършването на продажбата или на лизинга.

5.   Всяка сума, събрана или получена от обезпечения кредитор в резултат на упражняване на някое от средствата за защита, предвидени в параграф 1 или 2, се приспада от размера на обезпечените задължения.

6.   Когато сумата, събрана или получена от обезпечения кредитор в резултат на упражняване на някое от средствата за защита, предвидени в параграф 1 или 2, надвишава размера, гарантиран с обезпечение, и всички разумни разходи, които се извършват при упражняване на такова средство за защита, и освен ако съдът е разпоредил нещо друго, обезпеченият кредитор разпределя излишъка между притежателите на следващите по ред гаранции, които са вписани или за които обезпеченият кредитор е бил уведомен, по реда на обезпеченията, и изплаща евентуалния остатък на длъжника.

Член 9

Прехвърляне на право на собственост за изпълнение на задължение; освобождаване на длъжника

1.   По всяко време след неизпълнение по смисъла на член 11 обезпеченият кредитор и всички заинтересовани лица могат да се споразумеят, че правото на собственост (или всяко друго право на длъжника) върху обекта, гарантиран с обезпечение, се прехвърля на обезпечения кредитор за пълно или частично изпълнение на обезпечените задължения.

2.   По молба на обезпечения кредитор съдът може да нареди правото на собственост (или всяко друго право на длъжника) върху обекта, гарантиран с обезпечение, да бъде прехвърлено на обезпечения кредитор за пълно или частично изпълнение на обезпечените задължения.

3.   Съдът удовлетворява молбата, подадена съгласно предходния параграф, само ако размерът на обезпечените задължения, които трябва да бъдат удовлетворени чрез такова прехвърляне, е съизмерим със стойността на обекта, като се държи сметка за всички плащания, които обезпеченият кредитор трябва да извърши спрямо всяко от заинтересованите лица.

4.   По всяко време след неизпълнение по смисъла на член 11 и преди продажбата на обезпечения обект или издаването на разпореждане на съда съгласно параграф 2 длъжникът или всяко заинтересовано лице може да освободи обекта от обезпечението, като изплати изцяло обезпечената сума и при спазване на условията на евентуално предаване на обекта на лизинг от обезпечения кредитор в съответствие с член 8, параграф 1, буква б) или с разпореждане на съда в съответствие с член 8, параграф 2. Ако след такова неизпълнение обезпечената сума бъде изцяло изплатена от заинтересовано лице, различно от длъжника, това лице встъпва в правата на обезпечения кредитор.

5.   Право на собственост или друго право на длъжника, прехвърлено чрез продажба в съответствие с член 8, параграф 1, буква б) или прехвърлено в съответствие с параграф 1 или 2 от настоящия член, преминава необременено от други тежести или права, пред които обезпечението на обезпечения кредитор има предимство в съответствие с разпоредбите на член 29.

Член 10

Средства за защита на правата на потенциалния продавач или лизингодателя

При неизпълнение по договор за продажба с уговорка за изкупуване или по договор за лизинг по смисъла на член 11 потенциалният продавач или лизингодателят, в зависимост от обстоятелствата, може:

а)

при спазване на условията на декларация, която може да бъде направена от договаряща се държава по член 54, да развали договора и да вземе в свое владение или да постави под свой контрол всеки обект, до който се отнася договорът; или

б)

да поиска от съда да издаде постановление, с което разрешава или разпорежда някое от тези действия.

Член 11

Значение на „неизпълнение“

1.   Длъжникът и кредиторът могат по всяко време да се споразумеят в писмена форма за това, какви обстоятелства се считат за неизпълнение или какви други обстоятелства пораждат правата и средствата за защита на правата, посочени в членове 8—10 и 13.

2.   Ако длъжникът и кредиторът не са се споразумели, „неизпълнение“ за целите на членове 8—10 и 13 означава неизпълнение, което в значителна степен лишава кредитора от това, което той е в правото си да очаква от договора.

Член 12

Допълнителни средства за защита

Допълнителни средства за защита, допустими от приложимото право, включително средства за защита, за които страните са се споразумели, могат да бъдат упражнени, ако и доколкото не противоречат на задължителните разпоредби на настоящата глава, предвидени в член 15.

Член 13

Охранителни мерки до произнасяне на окончателно решение

1.   При спазване на условията на декларация, която всяка договаряща се държава може да направи по член 55, договарящата се държава следва да гарантира, че кредитор, който представи доказателства за неизпълнение от страна на длъжник, може, до произнасянето на окончателно решение и доколкото длъжникът се е съгласил на това, което съгласие може да бъде дадено по всяко време, да получи от съда в кратък срок като охранителна мярка едно или няколко от следните постановления в съответствие със заявеното от кредитора:

а)

запазване на обекта и на неговата стойност;

б)

предаване на обекта във владение, под контрол или за отговорно пазене;

в)

забрана за промяна на местонахождението на обекта; и

г)

отдаване на лизинг или с изключение на случаите, които са обхванати от букви а)—в), управление на обекта и на доходите от него.

2.   При издаване на постановление в съответствие с предходния параграф съдът може да наложи условия, които счита за необходими за защита на заинтересованите лица, в случай че:

а)

кредиторът при изпълнение на съдебното постановление, разпореждащо такива охранителни мерки, не изпълни някое от задълженията си към длъжника в съответствие с настоящата конвенция или протокол; или

б)

при произнасяне на окончателно решение по този иск, искът на кредитора е изцяло или частично неоснователен.

3.   Преди издаването на постановление в съответствие с параграф 1 съдът може да изиска всички заинтересовани лица да бъдат уведомени за такъв иск.

4.   Никоя от разпоредбите на настоящия член не засяга прилагането на член 8, параграф 3, нито ограничава видовете временни охранителни мерки до тези, предвидени в параграф 1.

Член 14

Процесуални изисквания

При спазване на член 54, параграф 2 всяка мярка за защита на права, предвидена в настоящата глава, следва да бъде изпълнена в съответствие с процесуалните правила на законодателството по мястото на изпълнение на мярката.

Член 15

Дерогация

Във взаимоотношенията си две или повече от страните, упоменати в настоящата глава, могат по всяко време чрез споразумение в писмена форма да предвидят дерогация от предходните разпоредби на настоящата глава или да изменят техните правни последици с изключение на член 8, параграфи 3—6, член 9, параграфи 3 и 4, член 13, параграф 2 и член 14.

ГЛАВА IV

МЕЖДУНАРОДНА СИСТЕМА ЗА ВПИСВАНЕ

Член 16

Международен регистър

1.   Създава се международен регистър за вписването на:

а)

международни гаранции, условни международни гаранции и извъндоговорни права или гаранции, които подлежат на вписване;

б)

прехвърляне и условно прехвърляне на международни гаранции;

в)

придобиване на международни гаранции чрез законови или договорни суброгации в съответствие с приложимото право;

г)

уведомления за национални гаранции; и

д)

реда за удовлетворяване на гаранциите, упоменати в някои от предходните букви.

2.   Могат да бъдат създадени различни международни регистри за различните категории обекти и акцесорни права.

3.   За целите на настоящата глава и на глава V терминът „вписване“ включва, когато е необходимо, изменението, разширяването или заличаването на вписване.

Член 17

Надзорен орган и регистратор

1.   Създава се надзорен орган съгласно предвиденото в протокола:

2.   Надзорният орган:

а)

създава или следи за създаването на международен регистър;

б)

с изключение на случаите, в които протоколът предвижда друго, назначава и освобождава от длъжност регистратора;

в)

следи всички правомощия, необходими за непрекъснатото ефективно функциониране на международния регистър в случай на смяна на регистратора да бъдат прехвърлени или да могат да бъдат възложени на нов регистратор;

г)

след консултации с договарящите се държави и въз основа на протокола изготвя или одобрява и следи за публикуването на правилата, които уреждат функционирането на международния регистър;

д)

изготвя административните процедури, по които могат да се подават жалби до надзорния орган относно функционирането на международния регистър;

е)

извършва контрол на дейността на регистратора и на функционирането на международния регистър;

ж)

по искане на регистратора му дава такива указания, които надзорният орган счита за необходими;

з)

установява и периодично преразглежда структурата на таксите, които следва да се заплащат за услугите и дейностите на международния регистър;

и)

прави всичко необходимо, за да се увери, че съществува ефикасна система за електронно вписване чрез уведомяване за изпълнение на целите на конвенцията и на протокола; и

й)

отчита се периодично пред договарящите се държави по отношение на изпълнението на задълженията си по настоящата конвенция и протокола;

3.   Надзорният орган може да сключва всякакви споразумения, необходими за изпълнение на неговите функции, включително споразуменията, упоменати в член 27, параграф 3.

4.   Надзорният орган е титуляр на всички права на собственост върху базите данни и върху архивите на международния регистър.

5.   Регистраторът осигурява ефикасното функциониране на международния регистър и изпълнява функциите, които са му възложени от настоящата конвенция, протокола и правилата.

ГЛАВА V

ДРУГИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ВПИСВАНЕТО

Член 18

Изисквания за вписване

1.   Протоколът и правилата посочват изискванията, включително критериите за идентифициране на обекта, необходими:

а)

за извършване на вписване (включително и разпоредба за предварително предаване по електронен път на съгласието на всяко лице, чието съгласие се изисква по член 20);

б)

за извършване на търсене и издаване на удостоверения за търсене и като се държи сметка за гореспоменатото;

в)

за гарантиране на поверителност на информацията и на документите от международния регистър, различни от информацията и документите, свързани с вписване.

2.   Регистраторът няма задължение да изяснява дали е дадено фактическо съгласие за вписване по член 20 или дали съгласието е действително.

3.   Когато гаранция, вписана като условна международна гаранция, се превърне в международна гаранция, не се изисква ново вписване, при условие че сведенията по вписването са достатъчни за вписване на международна гаранция.

4.   Регистраторът взема мерки вписванията да бъдат включени в базата данни на международния регистър и да бъдат достъпни за търсене по хронологичен ред на постъпване на информацията, както и че файлът съдържа датата и часа на постъпване на информацията.

5.   Протоколът може да предвижда, че договаряща се държава може да определи намираща(и) се на нейна територия организация(и) за входен(ни) пункт(ове), чрез който(ито) на международния регистър се предава или може да се предава информацията, необходима за вписването. Договарящата се държава, която определи такава организация, може да посочи изискванията, ако има такива, които трябва да бъдат изпълнени преди предаването на информацията на международния регистър.

Член 19

Действителност и време на вписването

1.   Вписването е действително само ако е извършено в съответствие с член 20.

2.   Вписването, ако е действително, се счита за завършено след включване на необходимата информация в базата данни на международния регистър, като вписването трябва да е достъпно за търсене.

3.   Вписването е достъпно за търсене за целите на предходния параграф от момента, когато:

а)

международният регистър му е определил пореден номер на файл; и

б)

сведенията по вписването, включително номерът на файла, се съхраняват във форма, осигуряваща трайно съхранение, и международният регистър дава достъп до тях.

4.   Ако гаранция, първоначално вписана като условна международна гаранция, се превърне в международна гаранция, тази международна гаранция се счита за вписана от момента на вписване на условната международна гаранция, при условие че вписването е било все още налично непосредствено преди учредяването на международната гаранция, както предвижда член 7.

5.   Предходният параграф се прилага с необходимите изменения към вписването на условно прехвърляне на международна гаранция.

6.   Вписването е достъпно за търсене в базата данни на международния регистър в съответствие с критериите, установени в протокола.

Член 20

Съгласие за вписване

1.   Международна гаранция, условна международна гаранция или прехвърляне или условно прехвърляне на международна гаранция могат да бъдат вписани и всяко такова вписване може да бъде изменено или разширено преди изтичане на срока на действието му от всяка страна със съгласието в писмена форма на другата страна.

2.   Привилегированият ред на една международна гаранция пред друга международна гаранция може да бъде вписан от лицето, чиято гаранция остава от по-заден ред, или с негово съгласие в писмена форма по всяко време.

3.   Вписването може да бъде заличено от страната, в чиято полза то е извършено, или с нейното съгласие в писмена форма.

4.   Придобиването на международна гаранция чрез законова или договорна суброгация може да бъде вписано от встъпилия в правата кредитор.

5.   Извъндоговорно право или гаранция, които подлежат на вписване, могат да бъдат вписани от техния титуляр.

6.   Уведомление за национална гаранция може да бъде вписано от титуляря на гаранцията.

Член 21

Срок на вписването

Вписването на международна гаранция остава в сила до заличаването ѝ или до изтичане на срока на действието ѝ, посочен във вписването.

Член 22

Търсене

1.   Всяко лице може чрез електронни средства да извърши или да поиска търсене в международния регистър по отношение на гаранции или условни международни гаранции, вписани в него, в съответствие с установеното в протокола и от правилата.

2.   При получаване на искане за търсене и в съответствие с установеното в протокола и правилата регистраторът издава удостоверение за търсене в регистъра чрез електронни средства по отношение на обект:

а)

което съдържа цялата вписана информация, свързана с обекта, като са указани датата и часът на вписване на такава информация; или

б)

което констатира, че международният регистър не съдържа информация по отношение на обекта.

3.   Удостоверението за търсене, издадено в съответствие с предходния параграф, следва да указва, че кредиторът, посочен в сведенията по вписването, е придобил или възнамерява да придобие международна гаранция върху обекта, но не следва да указва дали вписването се отнася за международна гаранция или за условна международна гаранция, дори ако това може да бъде установено въз основа на съществуващите сведения по вписването.

Член 23

Списък с декларации и декларирани извъндоговорни права или гаранции

Регистраторът поддържа списък с декларации, оттегляния на декларации и категории извъндоговорни права или гаранции, за които депозитарят го е уведомил, че са били декларирани от договарящите се държави в съответствие с членове 39 и 40, като е указана датата на всяка такава декларация или оттегляне на декларация. Този списък се води и е достъпен за търсене по името на деклариращата държава и до него се осигурява достъп на всяко лице, което поиска това в съответствие с установеното в протокола и правилата.

Член 24

Доказателствена стойност на удостоверенията

Документ, в предвидената от правилата форма, който има вид на удостоверение, издадено от международния регистър, съставлява оборима презумпция:

а)

за това, че е издаден от международния регистър; и

б)

за установените в него факти, включително датата и часа на вписване.

Член 25

Заличаване на вписване

1.   Когато задълженията, гарантирани с вписано обезпечение, или задълженията, които обуславят учредяването на вписано извъндоговорно право или гаранция, са погасени или когато условията за прехвърляне на правото на собственост при вписан договор за продажба с уговорка за изкупуване са изпълнени, титулярят на такава гаранция пристъпва без ненужно забавяне към заличаване на вписването след писмено искане от страна на длъжника, връчено или получено на адреса, указан във вписването.

2.   Когато условна международна гаранция или условно прехвърляне на международна гаранция са вписани, бъдещият кредитор или бъдещият приобретател пристъпва без ненужно забавяне към заличаване на вписването след писмено искане от страна на бъдещия длъжник или прехвърлителя, връчено или получено на адреса, указан във вписването, преди бъдещият кредитор или приобретателят да направи плащане или да се задължи да направи плащане.

3.   Когато задълженията, обезпечени с национална гаранция, посочена в уведомление за национална гаранция, са погасени, титулярят на такава гаранция пристъпва без ненужно забавяне към заличаване на вписването след писмено искане от страна на длъжника, връчено или получено на адреса, указан във вписването.

4.   Когато е извършено вписване по погрешка или извършеното вписване е неправилно, лицето, в чиято полза е извършено вписването, пристъпва без ненужно забавяне към заличаване или изменение на вписването след писмено искане от страна на длъжника, връчено или получено на адреса, указан във вписването.

Член 26

Достъп до международната служба по вписвания

На никого не може да бъде отказан достъп до службата по вписвания и търсене в международния регистър на никакво основание, освен такова, свързано с неспазване на процедурите, предвидени в настоящата глава.

ГЛАВА VI

ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН И НА РЕГИСТРАТОРА

Член 27

Правосубектност; имунитет

1.   Надзорният орган придобива международна правосубектност, ако до този момент все още не е притежавал такава.

2.   Надзорният орган и неговите длъжностни лица и служители се ползват с имунитет срещу съдебни или административни действия в съответствие с посоченото в протокола.

3.

а)

Надзорният орган се ползва от освобождаване от данъци и от такива други привилегии, които могат да му бъдат предоставени чрез споразумение с приемащата държава.

б)

За целите на настоящия параграф „приемаща държава“ означава държавата по местонахождение на надзорния орган.

4.   Активите, документите, базите данни и архивите на международния регистър са неприкосновени и се ползват с имунитет срещу изземване или други съдебни или административни действия.

5.   За целите на завеждане на иск срещу регистратора по член 28, параграф 1 или член 44 ищецът има право на достъп до информацията и документите, които са му необходими, за да може да упражни иска си.

6.   Надзорният орган може да отмени неприкосновеността и имунитетите, предоставени по силата на параграф 4.

ГЛАВА VII

ОТГОВОРНОСТ НА РЕГИСТРАТОРА

Член 28

Отговорност и финансови гаранции

1.   Регистраторът носи материална отговорност поради понесена загуба от лице, която загуба произтича непосредствено от грешка или пропуск на регистратора и неговите длъжностни лица и служители или от недоброто функциониране на международната система за вписване, освен в случаите, когато недоброто функциониране е причинено от събитие с неизбежен и непреодолим характер, което не е могло да бъде предотвратено чрез използване на най-добрите практики, които обикновено се прилагат в областта на проектирането и експлоатацията на електронни регистри, включително на тези, свързани с архивиране, сигурност на системите и изграждане на мрежи.

2.   Регистраторът не носи отговорност съгласно предходния параграф за фактическите неточности на сведенията по вписването, получени от регистратора или предадени от регистратора в състоянието, в което тези сведения са получени, нито за действия или обстоятелства, за които регистраторът и неговите длъжностни лица и служители не носят отговорност и които са възникнали преди получаването на сведенията по вписването в международния регистър.

3.   Материалната отговорност по параграф 1 може да бъде намалена в такава степен, в каквато лицето, което е претърпяло вредата, я е причинило или е допринесло за нейното настъпване.

4.   Регистраторът сключва застраховка или финансова гаранция, която покрива отговорността, упомената в настоящия член, до размера, определен от надзорния орган, в съответствие с протокола.

ГЛАВА VIII

ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ГАРАНЦИЯ ЗА ТРЕТИ ЛИЦА

Член 29

Предимство на конкуриращи се по ред гаранции

1.   Вписаната гаранция има предимство пред всяка друга гаранция, вписана на по-късна дата, както и пред невписана гаранция.

2.   Предимството на по-рано вписаната гаранция в съответствие с предходния параграф се прилага:

а)

дори ако по-рано вписаната гаранция е придобита или вписана със знанието за съществуването на другата гаранция; и

б)

дори по отношение на направено плащане от титуляря на по-рано вписаната гаранция със знанието за съществуването на другата гаранция.

3.   Купувачът на обекта придобива правата върху него:

а)

обременени с всички вписани гаранции към момента на придобиване на тези права; и

б)

необременени с невписаните гаранции, дори ако купувачът е знаел за съществуването на тези гаранции.

4.   Потенциалният купувач или лизингополучателят придобива гаранцията или правата върху обекта:

а)

обременена(и) с всички гаранции, вписани преди вписването на международната гаранция, чийто титуляр е потенциалният продавач или лизингодателят; и

б)

необременена(и) с невписаните към този момент гаранции, дори ако потенциалният купувач или лизингополучателят е знаел за съществуването на тези гаранции.

5.   Предимството на конкуриращи се по ред гаранции или права съгласно настоящия член може да бъде изменено чрез споразумение между титулярите на тези гаранции или права, но приобретателят на гаранция от по-заден ред не е обвързан от такова споразумение, освен ако при прехвърлянето по-задният ред на гаранцията така, както е определен в споразумението, е бил вписан.

6.   Предимството на гаранция върху обект, установено съгласно настоящия член, се отнася и до обезщетението, получено за този обект.

7.   Настоящата конвенция:

а)

не засяга правата на дадено лице върху предмет, различен от обекта, преди присъединяването му към обекта, ако в съответствие с приложимото право тези права продължават да съществуват след присъединяването; и

б)

не възпрепятства възникването на права върху предмет, различен от обекта, който е бил предварително присъединен към обекта, когато тези права възникват в съответствие с приложимото право.

Член 30

Правни последици на несъстоятелността

1.   В случай на производство по несъстоятелност срещу длъжника международната гаранция има правно действие, ако преди започване на производството по несъстоятелност тази гаранция е била вписана в съответствие с настоящата конвенция.

2.   Никоя разпоредба на настоящия член не засяга правното действие на международна гаранция по време на производството по несъстоятелност, ако тази гаранция има правно действие в съответствие с приложимото право.

3.   Никоя разпоредба на настоящия член не засяга:

а)

действието на правните норми, приложими към производство по несъстоятелност, по отношение на унищожаемост на сделка, сключена с цел създаване на привилегировано вземане или с цел прехвърляне за измама на кредиторите; или

б)

действието на процесуалните норми, свързани с принудително изпълнение на права по отношение на имущество, което се намира под контрола или под надзор на синдик.

ГЛАВА IХ

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА АКЦЕСОРНИ ПРАВА И НА МЕЖДУНАРОДНИ ГАРАНЦИИ; ПРАВА НА СУБРОГАЦИЯ

Член 31

Правни последици на прехвърлянето

1.   Освен ако страните не са се споразумели за друго, с прехвърлянето на акцесорни права, извършено в съответствие с член 32, върху приобретателя преминават също:

а)

съответната международна гаранция; и

б)

всички права и привилегии на прехвърлителя съгласно настоящата конвенция.

2.   Никоя разпоредба на настоящата конвенция не възпрепятства частичното прехвърляне на акцесорните права на прехвърлителя. В случай на такова частично прехвърляне прехвърлителят и приобретателят могат да се споразумеят за правата на всеки един по отношение на съответната международна гаранция, прехвърлена в съответствие с предходния параграф, без това да води до отрицателни правни последици за длъжника без негово съгласие.

3.   При спазване на параграф 4 приложимото право определя с какви средства за защита и права на прихващане разполага длъжникът срещу приобретателя.

4.   Длъжникът може по всяко време чрез споразумение в писмена форма да се откаже от всички или от някои средства за защита и права на прихващане, упоменати в предходния параграф, освен от средствата за защита, които произтичат от измамни действия от страна на приобретателя.

5.   В случай на прехвърляне за обезпечение прехвърлените акцесорни права преминават отново върху прехвърлителя, ако и доколкото те все още съществуват към момента, когато са погасени задълженията, обезпечени с прехвърлянето.

Член 32

Формални изисквания към прехвърлянето

1.   С прехвърлянето на акцесорни права преминава и съответната международна гаранция само ако тя:

а)

е в писмена форма;

б)

позволява акцесорните права да бъдат идентифицирани по договора, от който те възникват; и

в)

в случай на прехвърляне за обезпечение, позволява задълженията, обезпечени с прехвърлянето, да бъдат определени в съответствие с протокола, без да е необходимо да се посочва обезпечена сума или максимално обезпечена сума.

2.   Прехвърлянето на международна гаранция, създадена или предвидена по договор за учредяване на обезпечение, е недействително, освен ако някои или всички съответни акцесорни права също са прехвърлени.

3.   Настоящата конвенция не се прилага по отношение на прехвърлянето на акцесорни права, което не е годно правно основание за прехвърлянето на съответната международна гаранция.

Член 33

Задължения на длъжника към приобретателя

1.   Доколкото акцесорните права и съответната международна гаранция са прехвърлени в съответствие с членове 31 и 32, длъжникът по тези права и тази гаранция е обвързан от прехвърлянето и е задължен да извърши плащане или да удовлетвори по друг начин приобретателя, но само ако:

а)

длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето в писмена форма от прехвърлителя или по негово упълномощаване; и

б)

уведомлението позволява акцесорните права да бъдат идентифицирани.

2.   Без да се засягат другите основания, въз основа на които плащането или изпълнението от страна на длъжника го освобождава от отговорност, плащането или изпълнението е действително за тази цел, ако е направено в съответствие с предходния параграф.

3.   Никоя разпоредба на настоящия член не засяга предимството на конкуриращи се по ред прехвърляния.

Член 34

Средства за защита на правата при неизпълнение по договор за прехвърляне за обезпечение

При неизпълнение от страна на прехвърлителя по договор за прехвърляне на акцесорни права и на съответната международна гаранция за обезпечение, членове 8, 9 и 10—14 се прилагат в отношенията между прехвърлителя и приобретателя (а по отношение на акцесорните права — доколкото тези разпоредби биха могли да се прилагат за нематериални активи), както ако позоваванията:

а)

на обезпеченото задължение и на обезпечението са позовавания на задължението, обезпечено чрез прехвърляне на акцесорни права, и на съответната международна гаранция, и на обезпечението, създадено с това прехвърляне;

б)

на обезпечения кредитор или на кредитора и на длъжника са позовавания на прехвърлителя и приобретателя;

в)

на титуляря на международната гаранция са позовавания на приобретателя; и

г)

на обекта са позовавания на прехвърлените акцесорни права и на съответната международна гаранция.

Член 35

Предимство на конкуриращи се по ред прехвърляния

1.   Когато има конкуриращи се по ред прехвърляния на акцесорни права и поне едно от прехвърлянията включва съответната международна гаранция и е вписано, разпоредбите на член 29 се прилагат, както ако позоваванията на вписаната гаранция са позовавания на акцесорни права и съответната вписана гаранция и както ако позоваванията на вписаната или невписаната гаранция са позовавания на вписано или невписано прехвърляне.

2.   Член 30 се прилага за прехвърляне на акцесорни права, както ако позоваванията на международна гаранция са позовавания на прехвърляне на акцесорни права и на съответната международна гаранция.

Член 36

Предимство на приобретателя по отношение на акцесорните права

1.   Приобретателят на акцесорни права и на съответната международна гаранция, чието прехвърляне е било вписано, има предимство по силата на член 35, параграф 1 пред друг приобретател на акцесорните права само:

а)

ако в договора, от който възникват акцесорните права, се посочва, че те са обезпечени с обекта или са свързани с него; и

б)

доколкото акцесорните права са свързани с даден обект.

2.   За целите на буква б) от предходния параграф акцесорните права са свързани с даден обект, когато те включват право за получаване на плащане или на друг вид изпълнение, което се отнася до:

а)

авансово платена сума, използвана за закупуването на обекта;

б)

авансово платена сума, използвана за закупуването на друг обект, по отношение на който прехвърлителят е титуляр на друга международна гаранция, ако прехвърлителят е прехвърлил тази гаранция на приобретателя и прехвърлянето е вписано;

в)

дължимата цена за обекта;

г)

дължимите наеми за обекта; или

д)

други задължения, които възникват от сделка, упомената в някоя от предходните букви.

3.   Във всички тези случаи предимството на конкуриращи се по ред прехвърляния на акцесорни права се определя от приложимото право.

Член 37

Правни последици на несъстоятелността на прехвърлителя

Разпоредбите на член 30 се прилагат за производството по несъстоятелност срещу прехвърлителя, както ако позоваванията на длъжника са позовавания на прехвърлителя.

Член 38

Суброгация

1.   При спазване на параграф 2 никоя разпоредба на настоящата конвенция не засяга придобиването на акцесорни права и на съответната международна гаранция чрез законова или договорна суброгация в съответствие с приложимото право.

2.   Предимството между правото, предвидено в предходния параграф, и конкуриращото го по ред право може да бъде изменено чрез споразумение между титулярите на съответните права, но приобретателят на гаранция от по-заден ред не е обвързан от такова споразумение, освен ако при прехвърлянето по-задният ред на гаранцията така, както е определен в споразумението, е бил вписан.

ГЛАВА Х

ПРАВА ИЛИ ГАРАНЦИИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕДМЕТ НА ДЕКЛАРАЦИИ ОТ СТРАНА НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ ДЪРЖАВИ

Член 39

Права, които имат предимство без вписване

1.   Всяка договаряща се държава може по всяко време чрез декларация, депозирана при депозитаря на протокола, да посочи общо или за отделни случаи:

а)

категориите от извъндоговорни права или гаранции (различни от правата или гаранциите, за които се прилага член 40), които съгласно законодателството на държавата имат предимство пред гаранция върху обект от същия ред като гаранцията на титуляря на вписана международна гаранция, и които имат предимство пред вписана международна гаранция, независимо дали тази гаранция е свързана с производство по несъстоятелност или не; и

б)

че никоя разпоредба на настоящата конвенция не засяга правото на държава или на държавна организация, на междуправителствена организация или на друг частен доставчик на обществени услуги да запорира или да задържи обект съгласно законодателството на дадената държава като плащане на дължими суми към такава организация или доставчик, които са пряко свързани с предоставените по отношение на този обект или на друг обект услуги;

2.   Декларация, направена по предходния параграф, може да обхваща и категории, които са създадени след депозирането ѝ.

3.   Извъндоговорно право или гаранция има предимство пред международна гаранция само ако такова право или гаранция спада към категория, която е посочена в декларация, депозирана преди вписването на международната гаранция.

4.   Независимо от разпоредбите на предходния параграф при ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към протокола всяка договаряща се държава може да декларира, че право или гаранция, спадащо(а) към категория, която е посочена в декларация, направена по параграф 1, буква а), има предимство пред международна гаранция, вписана преди датата на такава ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.

Член 40

Извъндоговорни права или гаранции, които подлежат на вписване

Всяка договаряща се държава може по всяко време чрез декларация, депозирана при депозитаря на протокола, да изброи категориите от извъндоговорни права или гаранции в съответствие с настоящата конвенция, които следва да бъдат вписани към дадена категория обекти, така че правата или гаранциите да се приравнят на международни гаранции и да бъдат уредени по съответния начин. Такава декларация може периодично да бъде изменяна.

ГЛАВА XI

ПРИЛАГАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА КЪМ ПРОДАЖБАТА

Член 41

Продажба и условна продажба

Настоящата конвенция се прилага към продажбата или условната продажба на обект в съответствие с протокола и измененията, които могат да бъдат внесени в него.

ГЛАВА XII

КОМПЕТЕНТНОСТ

Член 42

Избор на съд

1.   При спазване на членове 43 и 44 съдилищата на договаряща се държава, избрани от страните по сделка, са компетентни по отношение на всеки иск, заведен в съответствие с настоящата конвенция, независимо дали избраният съд има връзка със страните или със сделката. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните не са се споразумели за друго.

2.   Всяко такова споразумение се сключва в писмена форма или във всяка друга форма, която отговаря на формалните законови изисквания в държавата на избрания съд.

Член 43

Компетентност по член 13

1.   Съдилищата на договаряща се държава, избрани от страните, и съдилищата на договарящата се държава, на чиято територия се намира обектът, са компетентни да разпоредят охранителните мерки, предвидени в член 13, параграф 1, букви а)—в) и параграф 4 по отношение на този обект.

2.   Компетентни да разпоредят охранителни мерки по член 13, параграф 1, буква г) или други временни охранителни мерки по смисъла на член 13, параграф 4 са:

а)

съдилищата, избрани от страните; или

б)

съдилищата на договарящата се държава, на чиято територия се намира длъжникът, в случай че съгласно условията на постановлението, което ги разпорежда, тези охранителни мерки могат да бъдат принудително изпълнени само на територията на тази договаряща се държава.

3.   Даден съд е компетентен в съответствие с предходните параграфи дори ако окончателното решение по иска, упоменато в член 13, параграф 1, може да бъде или ще бъде произнесено в съд на друга договаряща се държава или чрез арбитраж.

Член 44

Компетентност за издаване на постановления срещу регистратора

1.   Съдилищата по мястото, където се намира централното управление на регистратора, имат изключителна компетентност да присъждат обезщетяване на вреди или да издават постановления срещу регистратора.

2.   Ако лице не отговори на искане, направено в съответствие с член 25, и това лице е престанало да съществува или не може да бъде открито, за да бъде изпълнено постановление срещу него, съгласно което лицето следва да заличи вписването, съдилищата, упоменати в предходния параграф, имат изключителна компетентност по молба на длъжника или на бъдещия длъжник да издадат постановление до регистратора, с което се разпорежда на регистратора да заличи вписването.

3.   Ако лице не изпълни постановление на съд, който е компетентен в съответствие с настоящата конвенция или, в случая на национална гаранция, при постановление на компетентен съд лицето да пристъпи към заличаване или поправяне на вписването, съдилищата, упоменати в параграф 1, могат да разпоредят на регистратора да предприеме мерки за привеждане в действие на това постановление.

4.   Освен ако предходните параграфи не предвиждат друго, никой съд не може да налага задължителни мерки или да издава постановления, съдебни решения или разпореждания срещу регистратора.

Член 45

Компетентност по отношение на производства по несъстоятелност

Разпоредбите на настоящата глава не се прилагат по отношение на производствата по несъстоятелност.

ГЛАВА XIII

ВРЪЗКА С ДРУГИ КОНВЕНЦИИ

Член 45а

Връзка с Конвенцията на Организацията на обединените нации за прехвърляне на вземанията (цесия) в международната търговия

Настоящата конвенция има предимство пред Конвенцията на Организацията на обединените нации за прехвърляне на вземанията (цесия) в международната търговия, открита за подписване на 12 декември 2001 г. в Ню Йорк, що се отнася до прехвърлянето на вземания (цесията), които са акцесорни права, свързани с международни гаранции върху авиационни обекти, железопътни подвижни състави и космически средства.

Член 46

Връзка с Конвенцията на UNIDROIT за международен финансов лизинг

Връзката между настоящата конвенция и Конвенцията на UNIDROIT за международен финансов лизинг, подписана в Отава на 28 май 1988 г., може да бъде определена в протокола.

ГЛАВА XIV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 47

Подписване, ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване

1.   Настоящата конвенцията се открива за подписване в Кейптаун на 16 ноември 2001 г. от държавите, участващи в дипломатическата конференция за приемане на конвенция за подвижното оборудване и на протокол за въздухоплавателните средства, проведена в Кейптаун от 29 октомври до 16 ноември 2001 г. След 16 ноември 2001 г. конвенцията е открита за подписване от всички държави в седалището на Международния институт за унифициране на частното право (UNIDROIT) в Рим до нейното влизане в сила в съответствие с член 49.

2.   Настоящата конвенция подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване от подписалите я държави.

3.   Всяка държава, която не подпише настоящата конвенция, може да се присъедини към нея по всяко време.

4.   Ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването се осъществяват чрез депозиране на официален документ за тази цел при депозитаря.

Член 48

Регионални организации за икономическа интеграция

1.   Регионална организация за икономическа интеграция, която е съставена от суверенни държави и е компетентна по някои въпроси, уредени от настоящата конвенция, може също така да подпише, приеме, утвърди или да се присъедини към настоящата конвенция. В такъв случай регионалната организация за икономическа интеграция има правата и задълженията на договаряща се държава, доколкото тази организацията е компетентна по въпроси, уредени от настоящата конвенция. Когато в настоящата конвенция броят на договарящите се държави е от значение, регионалната организация за икономическа интеграция не се счита за договаряща се държава в допълнение към своите държави-членки, които са договарящи се държави.

2.   При подписването, приемането, утвърждаването или присъединяването регионалната организация за икономическа интеграция прави декларация до депозитаря, като посочва въпросите, уредени от настоящата конвенция, по отношение на които ѝ е била прехвърлена компетентност от нейните държави-членки. Регионалната организация за икономическа интеграция уведомява незабавно депозитаря относно всички промени в разпределението на описаната в декларацията по настоящия параграф компетентност, включително относно прехвърлянето на нови правомощия.

3.   Всяко позоваване в настоящата конвенция на „договаряща се държава“ или „договарящи се държави“ или „държава — страна по конвенцията“ или „държави — страни по конвенцията“ се прилага и за регионалната организация за икономическа интеграция, когато контекстът налага това.

Член 49

Влизане в сила

1.   Настоящата конвенция влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на срок от три месеца след датата на депозиране на третия инструмент за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, но само що се отнася до категория обекти, към които се прилага даден протокол:

а)

от момента на влизане в сила на този протокол;

б)

при спазване на условията на този протокол; и

в)

между държавите — страни по конвенцията и по настоящия протокол.

2.   За други държави настоящата конвенция влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на срок от три месеца след датата на депозиране на техния инструмент за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, но само що се отнася до категория обекти, към които се прилага даден протокол, и в съответствие с условията по отношение на такъв протокол в букви а), б) и в) от предходния параграф:

Член 50

Вътрешни сделки

1.   При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към протокола договаряща се държава може да декларира, че настоящата конвенция не се прилага към вътрешни сделки за тази държава по отношение на всички видове обекти или само на някои от тях.

2.   Независимо от разпоредбите на предходния параграф към вътрешните сделки се прилагат разпоредбите на член 8, параграф 4, член 9, параграф 1, член 16, глава V, член 29 и разпоредбите на настоящата конвенция, които се отнасят до вписаните гаранции.

3.   Когато уведомление за национална гаранция е вписано в международния регистър, предимството на титуляря на тази гаранция съгласно член 29 не се засяга от това, че тази гаранция е във владение на друго лице поради прехвърляне или суброгация в съответствие с приложимото право.

Член 51

Бъдещи протоколи

1.   Депозитарят може да създава работни групи в сътрудничество със съответните неправителствени организации, които счита за подходящи, за оценяване доколко е осъществимо разширяване на действието на настоящата конвенция чрез един или повече протоколи, за да бъдат обхвати обекти от категориите подвижно оборудване с висока стойност, различни от категориите, упоменати в член 2, параграф 3, от които всеки обект е еднозначно идентифициран, както и акцесорните права, свързани с такива обекти.

2.   Депозитарят изпраща текста на всеки предварителен проект на протокол за категория обекти, изготвен от такава работна група, на всички държави — страни по настоящата конвенция, на всички държави членки на депозитаря, на държавите членки на Организацията на обединените нации, които не са членки на депозитаря, и на съответните междуправителствени организации и кани тези държави и организации да участват в преговори на междуправителствено равнище за изготвяне на проект на протокол въз основа на такъв предварителен проект на протокол.

3.   Депозитарят изпраща също така текста на всеки предварителен проект на протокол, изготвен от такава работна група, на съответните неправителствени организации, които счита за подходящи. Такива неправителствени организации се приканват да представят на депозитаря своевременно своите забележки по текста на предварителния проект на протокол и да участват като наблюдатели в изготвянето на проекта на протокол.

4.   Когато компетентните органи на депозитаря сметнат, че даден проект на протокол е готов за приемане, депозитарят свиква дипломатическа конференция за неговото приемане.

5.   След приемането на такъв протокол, при спазване на параграф 6, настоящата конвенция се прилага към категорията обекти, предвидени в протокола.

6.   Член 45а от настоящата конвенция се прилага към такъв протокол само ако това е изрично предвидено в протокола.

Член 52

Териториални единици

1.   Ако договаряща се държава има две или повече териториални единици с различни правни системи по отношение на въпроси, уредени от настоящата конвенция, при подписването, ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването тя може да декларира, че настоящата конвенция се прилага спрямо всички нейни териториални единици или спрямо само една или няколко от тях и може да измени тази си декларация чрез подаването на друга декларация по всяко време.

2.   В декларацията се посочват изрично териториалните единици, спрямо които се прилага настоящата конвенция.

3.   Ако договаряща се държава не е направила декларация по параграф 1, настоящата конвенция се прилага спрямо всички териториални единици на тази държава.

4.   Когато договаряща се държава разшири прилагането на настоящата конвенция към една или няколко от своите териториални единици, декларациите, допустими съгласно настоящата конвенция, могат да бъдат направени по отношение на всяка една териториална единица, като декларациите, направени по отношение на дадена териториална единица, могат да се различават от декларациите, направени по отношение на друга териториална единица.

5.   Ако по силата на декларация по параграф 1 прилагането на настоящата конвенция се разширява към една или няколко териториални единици на договаряща се държава:

а)

се счита, че длъжникът се намира в договаряща се държава само ако е вписан или учреден в съответствие със законодателството на териториалната единица, спрямо която се прилага настоящата конвенция, или ако седалището му по устав, централното му управление, мястото му на дейност или мястото му на обичайно пребиваване се намира в териториалната единица, спрямо която се прилага настоящата конвенция;

б)

всяко позоваване на местонахождението на обект в договаряща се държава се отнася до местонахождението на обекта в териториалната единица, спрямо която се прилага настоящата конвенция; и

в)

всяко позоваване на административните органи в тази договаряща се държава се разбира като позоваване на административните органи, които са компетентни в териториалната единица, спрямо която се прилага настоящата конвенция.

Член 53

Определяне на съдилищата

При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към протокола договаряща се държава може да декларира кой „съд“ или кои „съдилища“ са компетентни за целите на член 1 и на глава XII от настоящата конвенция.

Член 54

Декларации относно средствата за защита на правата

1.   При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към протокола договаряща се държава може да декларира, че докато обезпеченият обект се намира на нейна територия или се контролира от нейна територия, обезпеченият кредитор не следва да дава на лизинг обекта на тази територия.

2.   При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към протокола всяка договаряща се държава следва да декларира дали средствата за защита на правата на разположение на кредитора съгласно разпоредбите на настоящата конвенция, за които не е изрично посочено, че е необходимо подаване на молба до съда, могат да бъдат упражнени само с разрешение на съда.

Член 55

Декларации относно охранителните мерки до произнасяне на окончателно решение

При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към протокола договаряща се държава може да декларира, че няма да прилага изцяло или отчасти разпоредбите на член 13 или на член 43, или и на двата члена. Декларацията следва да посочва при какви условия ще се прилага съответният член, в случай че се прилага отчасти, или в противен случай, какви други видове временни охранителни мерки ще се прилагат.

Член 56

Резерви и декларации

1.   По отношение на настоящата конвенция не се допускат резерви, а декларациите, които са допустими по силата на членове 39, 40, 50, 52, 53, 54, 55, 57, 58 и 60, могат да бъдат направени в съответствие с разпоредбите на тези членове.

2.   Депозитарят следва да бъде уведомен в писмена форма за всяка декларация или последваща декларация или оттегляне на декларация, извършени съгласно настоящата конвенция.

Член 57

Последващи декларации

1.   Всяка държава — страна по конвенцията, може да направи последваща декларация, с изключение на декларацията, допустима по член 60, по всяко време след датата на влизане в сила на настоящата конвенция по отношение на тази държава чрез уведомяване на депозитаря за това.

2.   Всяка такава последваща декларация влиза в действие на първия ден от месеца след изтичането на срок от шест месеца след датата, на която уведомлението е получено от депозитаря. Когато в уведомлението е посочен по-дълъг срок за влизане в действие на тази декларация, декларацията влиза в действие след изтичането на този по-дълъг срок след получаване на уведомлението от депозитаря.

3.   Независимо от разпоредбите на предходните параграфи настоящата конвенция продължава да се прилага, както ако такива последващи декларации не са били правени, по отношение на всички права и гаранции, учредени преди датата на влизане в действие на такива последващи декларации.

Член 58

Оттегляне на декларации

1.   Държава — страна по конвенцията, която е направила декларация по настоящата конвенция, с изключение на декларацията, допустима по член 60, може да я оттегли по всяко време чрез уведомяване на депозитаря. Такова оттегляне влиза в действие на първия ден от месеца след изтичането на срок от шест месеца след датата, на която уведомлението е получено от депозитаря.

2.   Независимо от разпоредбите на предходния параграф настоящата конвенция продължава да се прилага, както ако такова оттегляне на декларация не е било правено, по отношение на всички права и гаранции, учредени преди датата на влизане в действие на такова оттегляне.

Член 59

Денонсиране

1.   Всяка държава — страна по конвенцията, може да денонсира настоящата конвенция чрез уведомление в писмена форма до депозитаря.

2.   Такова денонсиране влиза в действие на първия ден от месеца след изтичането на срок от дванадесет месеца след датата, на която уведомлението е получено от депозитаря.

3.   Независимо от разпоредбите на предходните параграфи настоящата конвенция продължава да се прилага, както ако такова денонсиране не е било правено, по отношение на всички права и гаранции, учредени преди датата на влизане в действие на такова денонсиране.

Член 60

Преходни разпоредби

1.   Освен ако дадена договаряща се държава в който и да е момент не е декларирала друго, конвенцията не се прилага към вече съществуващо право или гаранция, които запазват предимството си в съответствие с приложимото право, възникнало преди датата на влизане в сила на настоящата конвенция.

2.   За целите на член 1, буква х) и на определяне на предимството съгласно настоящата конвенция:

а)

„дата на влизане в сила на настоящата конвенция“ означава по отношение на длъжник и в зависимост от това, коя дата е по-късна, моментът, в който настоящата конвенция влиза в сила, или моментът, в който държавата, в която се намира длъжникът, става договаряща се държава;

и

б)

длъжникът се намира в държава, в която се намира централното му управление или ако няма централно управление, мястото му на дейност, или ако извършва своята дейност на повече от едно място, основното му място на дейност, или ако няма място на дейност, мястото му на обичайно пребиваване.

3.   За определяне на предимство, включително за защита на съществуващо предимство, но само до степента и по начина, посочени в декларацията по параграф 1, договаряща се държава може да посочи дата най-рано три години след датата, на която декларацията влиза в действие, когато настоящата конвенция и протоколът започват да се прилагат към вече съществуващи права или гаранции, учредени по силата на договор, сключен, когато длъжникът се е намирал в държава, упомената в буква б) от предходния параграф.

Член 61

Конференции за преглед, изменения и свързани с тях въпроси

1.   Депозитарят изготвя ежегодно или тогава, когато обстоятелствата го налагат, доклади на вниманието на държавите — страни по конвенцията, относно начина, по който функционира на практика международният режим, установен с настоящата конвенция. При подготовката на тези доклади депозитарят взема предвид докладите на надзорния орган относно функционирането на международната система за вписване.

2.   По искане на най-малко двадесет и пет процента от държавите — страни по конвенцията и след консултации с надзорния орган депозитарят свиква периодично конференции за преглед с участието на държавите — страни по конвенцията, за обсъждане на:

а)

практическото прилагане на настоящата конвенция и нейната ефективност за улесняване на гарантираните с активи финансиране и лизинг на обектите, уредени от нейните разпоредби;

б)

съдебното тълкуване на конвенцията и прилагането на нейните разпоредби и на правилата;

в)

функционирането на международната система за вписване, дейността на регистратора и надзора на тази дейност от страна на надзорния орган, като се отчитат докладите на надзорния орган; и

г)

необходимостта от изменение на настоящата конвенция или на разпоредбите относно международния регистър.

3.   При спазване на параграф 4 всяко изменение на настоящата конвенция се одобрява с мнозинство от най-малко две трети от държавите — страни по конвенцията, които участват в конференцията, упомената в предходния параграф, и влиза в сила по отношение на държавите, които са ратифицирали, приели или утвърдили такова изменение, след като то е било ратифицирано, прието или утвърдено от три държави в съответствие с разпоредбите на член 49 относно влизането в сила на конвенцията.

4.   Когато се предвижда предложеното изменение на настоящата конвенция да се прилага за повече от една категория оборудване, такова изменение трябва да бъде одобрено с мнозинство от най-малко две трети от държавите — страни по всеки протокол, които участват в конференцията, упомената в параграф 2.

Член 62

Депозитар и неговите функции

1.   Документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване се депозират в Международния институт за унифициране на частното право (UNIDROIT), който с настоящото се определя за депозитар.

2.   Депозитарят:

а)

информира всички договарящи се държави за:

i)

всяко ново подписване или депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване и датата, на която е станало това;

ii)

датата на влизане в сила на настоящата конвенция;

iii)

всяка декларация, направена в съответствие с настоящата конвенция, и датата, на която е станало това;

iv)

оттеглянето или изменението на декларация и датата, на която е станало това; и

v)

уведомлението за всяко денонсиране на настоящата конвенция и датата, на която е станало това, както и датата, на която денонсирането влиза в действие;

б)

предава заверени копия от настоящата конвенция на всички договарящи се държави;

в)

предоставя на надзорния орган и на регистратора копие от всеки документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване и ги информира за датата, на която документът е депозиран, от всяка декларация или оттегляне или изменение на декларация и от всяко уведомление за денонсиране и ги информира за датата на уведомлението, така че съдържащата се в тях информация да е изцяло и леснодостъпна; и

г)

изпълнява други обичайни за депозитарите функции.

В УВЕРЕНИЕ НА КОЕТО долуподписаните надлежно упълномощени представители подписаха настоящата конвенция.

СЪСТАВЕНО в Кейптаун на шестнадесети ноември две хиляди и първа година в единствен оригинален екземпляр на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език, като текстовете на всеки един от тези езици са еднакво автентични, което се признава след проверка за съответствие на текстовете помежду им от страна на съвместния секретариат на конференцията, извършена под ръководството на председателя на конференцията в срок от деветдесет дни от посочената тук дата.


ПРОТОКОЛ

към Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства

ДЪРЖАВИТЕ — СТРАНИ ПО НАСТОЯЩИЯ ПРОТОКОЛ,

КАТО СЧИТАТ, че е необходимо да се осигури прилагане на Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване (наричана по-долу „конвенцията“), що се отнася до оборудването за въздухоплавателни средства, с оглед на целите, формулирани в преамбюла на конвенцията,

КАТО ОТЧИТАТ необходимостта от адаптиране на конвенцията към специфичните изисквания на авиационното финансиране и от разширяване на действието на конвенцията, за да обхване договори за продажба на авиационно оборудване,

КАТО ОТЧИТАТ принципите и целите на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г.,

СЕ СПОРАЗУМЯХА за следните разпоредби във връзка с авиационното оборудване:

ГЛАВА I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член I

Дефинирани термини

1.   С изключение на случаите, в които контекстът налага различно тълкуване, в настоящия протокол термините, употребени в него, се използват със значението, установено в конвенцията:

2.   В настоящия протокол следните термини се използват с посоченото по-долу значение:

а)

„въздухоплавателни средства“ означава въздухоплавателни средства така, както са дефинирани за целите на Чикагската конвенция, които представляват или планери, на които са поставени авиационни двигатели, или вертолети;

б)

„авиационни двигатели“ означава авиационни двигатели (различни от тези, използвани за военни, митнически или полицейски полети), които са задвижвани от реактивна, турбинна или бутална технология и:

i)

в случая на реактивни авиационни двигатели — имат тяга от поне 1 750 фунта или равностойна величина; и

ii)

в случая на турбинни или бутални авиационни двигатели — имат тяга от поне 550 конски сили или равностойна величина, като се включват всички модули и други поставени, включени или прикрепени принадлежности, части и оборудване, както и всички данни, ръководства и регистри, които се отнасят към тях;

в)

„авиационни обекти“ означава планери, авиационни двигатели и вертолети;

г)

„регистър на въздухоплавателни средства“ означава регистър, който се води от държава или от орган за регистрация на общи регистрационни опознавателни знаци за целите на Чикагската конвенция;

д)

„планери“ означава планери (различни от тези, използвани за военни, митнически или полицейски полети), на които, когато са поставени авиационни двигатели, компетентният орган по въздухоплаване издава удостоверение за съответния вид превоз на:

i)

най-малко осем (8) лица, включително екипаж; или

ii)

стоки, чието общо тегло надвишава 2 750 килограма, като се включват всички поставени, включени или прикрепени принадлежности, части и оборудване (различни от авиационни двигатели), както и всички данни, ръководства и регистри, които се отнасят към тях;

е)

„упълномощена страна“ означава страната, упомената в член XIII, параграф 3;

ж)

„Чикагска конвенцията“ означава Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г., с нейните изменения и приложения;

з)

„орган за регистрация на общи регистрационни опознавателни знаци“ означава органът, който води регистър в съответствие с член 77 от Чикагската конвенция и е създаден с резолюцията, приета на 14 декември 1967 г. от Съвета на Международната организация за гражданско въздухоплаване, относно националността и регистрацията на въздухоплавателни средства, използвани от международни агенции за експлоатация;

и)

„дерегистрация на въздухоплавателно средство“ означава заличаване или отписване на регистрацията на въздухоплавателно средство от неговия регистър на въздухоплавателни средства в съответствие с Чикагската конвенция;

й)

„договор за гаранция“ означава договор, сключен от лице в качеството му на гарант;

к)

„гарант“ означава лице, което, за да обезпечи изпълнението на задължение в полза на кредитор, обезпечен с договор за учредяване на обезпечение, или по договор, става поръчител, предоставя гаранция при първо поискване или акредитив, или друг вид документ, който служи за обезпечаване на кредит;

л)

„вертолети“ означава по-тежки от въздуха летателни апарати (различни от тези, използвани за военни, митнически или полицейски полети), които се поддържат в полет основно чрез взаимодействието на въздуха с един или няколко носещи винта, задвижвани от силова установка около оси основно във вертикално положение, и на които компетентният орган по въздухоплаване издава удостоверение за съответния вид превоз на:

i)

най-малко пет (5) лица, включително екипаж; или

ii)

стоки, чието общо тегло надвишава 450 килограма, като се включват всички поставени, включени или прикрепени принадлежности, части и оборудване (включително носещи винтове), както и всички данни, ръководства и регистри, които се отнасят към тях;

м)

„събитие, свързано с несъстоятелност“ означава:

i)

откриване на производство по несъстоятелност; или

ii)

заявено намерение за прекратяване на плащанията или фактическо прекратяване на плащанията от страна на длъжника, когато правото на кредитора да започне производство по несъстоятелност срещу длъжника или да упражни други средства за защита на правата си съгласно конвенцията е преустановено или не може да бъде упражнено по закон или поради действие на държавата;

н)

„основна юрисдикция по несъстоятелността“ означава договарящата се държава, в която се намира центърът на основни интереси на длъжника, който за целта се счита, че е мястото, където се намира седалището по устав на длъжника или, ако няма такова, мястото на вписване или на учредяване на длъжника, освен ако се докаже друго;

о)

„орган за регистрация“ означава национален орган или орган за регистрация на общи регистрационни опознавателни знаци, който води регистър на въздухоплавателни средства в договаряща се държава и който отговаря за регистрацията и дерегистрацията на въздухоплавателни средства в съответствие с Чикагската конвенция; и

п)

„държава на регистрация“ означава по отношение на дадено въздухоплавателно средство държавата, в чийто национален регистър е записано въздухоплавателното средство, или държавата по местонахождение на органа за регистрация на общи регистрационни опознавателни знаци, който води регистъра на въздухоплавателни средства.

Член II

Прилагане на конвенцията по отношение на авиационните обекти

1.   Конвенцията се прилага по отношение на авиационните обекти съгласно предвиденото в разпоредбите на настоящия протокол.

2.   Конвенцията и настоящият протокол се наричат с общото наименование Конвенция за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване, както се прилага към авиационните обекти.

Член III

Прилагане на конвенцията към продажбата

Следните разпоредби на конвенцията се прилагат, както ако позоваванията на договор за учредяване или предоставяне на международна гаранция са позовавания на договор за продажба и както ако позоваванията на международна гаранция, условна международна гаранция, длъжника или кредитора са позовавания съответно на продажба, условна продажба, продавача и купувача:

членове 3 и 4;

член 16, параграф 1, буква а);

член 19, параграф 4;

член 20, параграф 1 (по отношение на вписване на договор за продажба или на условна продажба);

член 25, параграф 2 (по отношение на условна продажба); и

член 30.

В допълнение към договорите за продажба и към условните продажби се прилагат разпоредбите на член 1, член 5, глави IV—VII, член 29 (с изключение на параграф 3, който се заменя с член XIV, параграфи 1 и 2), глава X, глава XII (с изключение на член 43), глава XIII и глава XIV (с изключение на член 60).

Член IV

Приложно поле

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 3, параграф 1 от конвенцията, тя се прилага и по отношение на вертолет или по отношение на планер, принадлежащ на въздухоплавателно средство, регистрирано в регистър на въздухоплавателните средства на договаряща се държава, която е държавата на регистрация, и когато такава регистрация е извършена съгласно споразумение за регистрация на въздухоплавателно средство се счита, че тя е извършена в момента на сключване на споразумението.

2.   За целите на дефиницията на „вътрешна сделка“ по член 1 от конвенцията:

а)

планер се намира в държавата на регистрация на въздухоплавателното средство, от което той е част;

б)

авиационен двигател се намира в държавата на регистрация на въздухоплавателното средство, на което той е поставен или, ако не е поставен на въздухоплавателно средство, там, където двигателят се намира физически; и

в)

вертолет се намира в държавата на регистрацията си по времето на сключване на договора за учредяване или предоставяне на гаранция.

3.   В рамките на своите взаимоотношения страните могат чрез споразумение в писмена форма страните могат чрез споразумение в писмена форма да изключат прилагането на член XI и да дерогират от всички разпоредби на настоящия протокол или да изменят правните им последици, с изключение на разпоредбите на член IX, параграфи 2—4.

Член V

Формалности, правни последици и вписване на договорите за продажба

1.   За целите на настоящата конвенция договор за продажба е договор, който:

а)

е в писмена форма;

б)

се отнася до авиационен обект, с който продавачът им право да се разпорежда; и

в)

позволява авиационният обект да бъде идентифициран в съответствие с протокола.

2.   Договорът за продажба прехвърля върху купувача правата на продавача върху авиационния обект в съответствие с условията на договора.

3.   Вписването на договор за продажба остава в сила безсрочно. Вписването на условна продажба остава в сила до заличаването ѝ или до изтичането на срока на действието ѝ (ако има такъв), посочен във вписването.

Член VI

Права на представителите

Лице може да сключи договор или да извърши продажба и да впише международна гаранция или продажба на авиационен обект в качеството му на довереник, фидуциар или в друго качество на упълномощен представител. В такъв случай това лице може да предявява правата и гаранциите си съгласно конвенцията.

Член VII

Описание на авиационните обекти

Описанието на авиационния обект, включващо серийния номер на производителя, името на производителя и обозначение на модела, е необходимо и достатъчно за идентифициране на обекта по смисъла на член 7, буква в) от конвенцията и на член V, параграф 1, буква в) от настоящия протокол.

Член VIII

Избор на приложимо право

1.   Настоящият член се прилага само в случай че договаряща се държава е направила декларация по член XXX, параграф 1.

2.   Страните по договор, по договор за продажба, по свързан договор за гаранция или по споразумение за определяне на реда на задълженията могат да се споразумеят относно правото, което да урежда изцяло или отчасти договорните им права и задължения.

3.   Освен ако страните не са се споразумели за друго, позоваването в предходния параграф на правото, избрано от страните, е препращане към вътрешните правни норми на посочената държава или, ако тази държава се състои от няколко териториални единици — към вътрешното право на посочената териториална единица.

ГЛАВА II

СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ, РЕД НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ПРЕХВЪРЛЯНИЯ

Член IХ

Изменение на разпоредбите относно средствата за защита на правата при неизпълнение

1.   В допълнение към средствата за защита на правата, посочени в глава III от конвенцията, кредиторът може, доколкото длъжникът се е съгласил на това, което съгласие може да бъде дадено във всеки момент, и в случаите, посочени в настоящата глава:

а)

да пристъпи към дерегистрация на въздухоплавателното средство; и

б)

да пристъпи към изнасяне и физическо преместване на авиационния обект извън територията, на която се намира.

2.   Кредиторът не може да упражни средствата за защита на правата, посочени в предходния параграф, без предварителното съгласие в писмена форма на титуляря на вписана гаранция, която има предимство пред гаранцията на кредитора.

3.   Член 8, параграф 3 от конвенция не се прилага към авиационни обекти. Всяко от средствата за защита на правата, предвидено от конвенцията по отношение на авиационен обект, се упражнява в съответствие с разумната търговска практика. Счита се, че средство за защита на правата е упражнено в съответствие с разумната търговска практика, когато то е упражнено в съответствие с разпоредба на договора, освен ако такава разпоредба е явно неоправдана.

4.   Счита се, че обезпечен кредитор, който даде на заинтересованите лица писмено предизвестие от най-малко десет работни дни относно предлагана продажба или лизинг, е изпълнил изискването, посочено в член 8, параграф 4 от конвенцията, да даде „предизвестие в разумен срок“. Настоящият параграф не възпрепятства длъжникът и обезпеченият кредитор или гарантът да се споразумеят за по-дълъг период на предизвестие.

5.   При спазване на приложимите законови и подзаконови актове в областта на авиационната безопасност органът за регистрация в договаряща се държава удовлетворява молбата за дерегистрация и износ, ако:

а)

молбата е подадена от упълномощената страна в надлежната форма въз основа на вписано пълномощно за дерегистрация, което не може да бъде оттеглено, и молба за разрешаване на износ; и

б)

упълномощената страна потвърди пред органа за регистрация, ако той изисква това, че всички вписани гаранции, които имат предимство пред гаранцията на кредитора, в чиято полза е издадено пълномощното, са заличени или че титулярите на такива гаранции са дали съгласието си за дерегистрация и износ.

6.   Обезпеченият кредитор, който възнамерява да извърши дерегистрация и износ на въздухоплавателно средство в съответствие с параграф 1, следва да даде писмено предизвестие в разумен срок за предлаганата дерегистрация и износ на:

а)

заинтересованите лица, посочени в член 1, буква м), подточки i) и ii) от конвенцията; и

б)

заинтересованите лица, посочени в член 1, буква м), подточка iii) от конвенцията, които са уведомили обезпечения кредитор за своите права в разумен срок преди извършването на дерегистрацията и износа.

Член Х

Изменение на разпоредбите относно охранителните мерки до произнасяне на окончателно решение

1.   Настоящият член се прилага само в случаите, в които договаряща се държава е направила декларация по член XXX, параграф 2, и по начина, указан в тази декларация.

2.   За целите на член 13, параграф 1 от конвенцията в контекста на получаване на охранителни мерки „в кратък срок“ означава срок от толкова работни дни, считано от датата на подаване на иска за налагане на охранителни мерки, колкото са посочени в декларацията, направена от договарящата се държава, в която е подаден искът.

3.   Член 13, параграф 1 от конвенцията се прилага, като непосредствено след буква г) се добавя следният текст:

„д)

ако длъжникът и кредиторът се споразумеят изрично, което споразумение може да стане по всяко време, продажба и използване на обезщетението, свързано с нея“ и член 43, параграф 2 се прилага, като след думите „член 13, параграф 1, буква г)“ се добавят думите „и буква д)“.

4.   Правото на собственост или всяко друго право на длъжника, прехвърлено чрез продажба по предходния параграф, преминава необременено от други тежести или права, пред които международната гаранция на кредитора има предимство в съответствие с разпоредбите на член 29 от конвенцията.

5.   Длъжникът и кредиторът или всяко друго заинтересовано лице могат да се споразумеят в писмена форма да изключат прилагането на член 13, параграф 2 от конвенцията.

6.   Средствата за защита на правата по член IX, параграф 1:

а)

следва да бъдат предоставени съответно от органа за регистрация и другите административни органи в договаряща се държава не по-късно от пет работни дни след като кредиторът уведоми тези органи, че охранителните мерки, посочени в член IX, параграф 1, са разпоредени или, в случай на охранителни мерки, разпоредени от чуждестранен съд, са признати от съд на тази договаряща се държава и че кредиторът може да се ползва от тези средства за защита на правата си в съответствие с конвенцията; и

б)

компетентните органи следва експедитивно да съдействат на кредитора и да го подпомагат при упражняването на тези средства за защита на правата му в съответствие с приложимите законови и подзаконови актове в областта на авиационната безопасност.

7.   Параграфи 2 и 6 не засягат приложимите законови и подзаконови актове в областта на авиационната безопасност.

Член ХI

Средствата за защита на правата при несъстоятелност

1.   Настоящият член се прилага само в случай че договаряща се държава, която се явява основна юрисдикция по несъстоятелността, е направила декларация по член XXX, параграф 3.

2.   При настъпване на събитие, свързано с несъстоятелност, и при спазване на параграф 6 съответно синдикът или длъжникът предава авиационния обект във владение на кредитора не по-късно от по-ранната от двете посочени по-долу дати:

а)

края на периода на отсрочката; и

б)

датата, на която кредиторът би могъл да влезе във владение на авиационния обект, ако настоящият член не се прилагаше.

3.   За целите на настоящия член „отсрочка“ означава периода, посочен в декларация на договарящата се държава, която се явява основна юрисдикция по несъстоятелността.

4.   Позоваванията в настоящия член на „синдика“ се отнасят до него в качеството му на официално лице, а не на частно лице.

5.   Докато кредиторът не влезе във владение съгласно параграф 2:

а)

съответно синдикът или длъжникът следва да пази и поддържа авиационния обект, както и да запази неговата стойност в съответствие с договора; и

б)

кредиторът има право да поиска налагането на който и да е друг вид временни охранителни мерки, които съществуват в съответствие с приложимото право.

6.   Буква а) от предходния параграф не изключва използването на авиационния обект по договорености, които имат за цел да пазят и поддържат авиационния обект, както и да запазят неговата стойност.

7.   Съответно синдикът или длъжникът могат да задържат авиационния обект, когато до изтичане на срока, посочен в параграф 2, той е отстранил всяко неизпълнение на задълженията, освен неизпълнение, което се дължи на откриване на производство по несъстоятелност, и се е съгласил да изпълни всички бъдещи задължения по договора. По отношение на неизпълнението на такива бъдещи задължения не се прилага втора отсрочка.

8.   Средствата за защита на правата по член IX, параграф 1:

а)

следва да бъдат предоставени съответно от органа за регистрация и административните органи в договаряща се държава не по-късно от пет работни дни след датата, на която кредиторът уведоми тези органи, че може да се ползва от тези средства за защита на правата си в съответствие с конвенцията; и

б)

компетентните органи следва експедитивно да съдействат на кредитора и да го подпомагат при упражняването на тези средства за защита на правата му в съответствие с приложимите законови и подзаконови актове в областта на авиационната безопасност.

9.   Упражняването на средствата за защита, позволени от конвенцията или от настоящия протокол, не може да бъде възпрепятствано или забавяно след датата, посочена в параграф 2.

10.   Задълженията на длъжника по договора не могат да бъдат изменяни без съгласието на кредитора.

11.   Разпоредбите на предходните параграфи не могат да се тълкуват като засягащи правомощието на синдика, ако има такова, да прекрати договора в съответствие с приложимото право.

12.   Освен извъндоговорните права или гаранции, спадащи към категория, която е посочена в декларация по член 39, параграф 1, по време на производството по несъстоятелност другите права или гаранции нямат предимство пред вписаните гаранции.

13.   Конвенцията, изменена с член IX от настоящия протокол, се прилага при упражняване на средствата за защита на правата в съответствие с настоящия член.

2.   При настъпване на събитие, свързано с несъстоятелност, и по искане на кредитора, съответно синдикът или длъжникът уведомява кредитора в рамките на срока, посочен в декларация на договаряща се държава по член XXX, параграф 3, дали:

а)

ще отстрани всяко неизпълнение на задълженията, освен неизпълнение, което се дължи на откриване на производство по несъстоятелност, и дали е съгласен да изпълни всички бъдещи задължения по договора и свързаните със сделката документи; или

б)

ще даде на кредитора възможност да влезе във владение на авиационния обект в съответствие с приложимото право.

3.   Приложимото право, упоменато в буква б) от предходния параграф, може да позволи на съда да изиска предприемане на допълнителни мерки или предоставяне на допълнителни гаранции.

4.   Кредиторът представя доказателства в подкрепа на своя иск и удостоверение, че неговата международна гаранция е вписана.

5.   Ако съответно синдикът или длъжникът не уведоми кредитора в съответствие с параграф 2 или ако синдикът или длъжникът е декларирал, че ще даде на кредитора възможност да влезе във владение на авиационния обект, но не го е извършил, съдът може да разреши на кредитора да влезе във владение на авиационния обект при условията, разпоредени от съда, и може да изиска предприемане на допълнителни мерки или предоставяне на допълнителни гаранции.

6.   Авиационният обект не може да бъде продаден до произнасяне на решение от съда по иска и по международната гаранция.

Член ХII

Помощ в случай на несъстоятелност

1.   Настоящият член се прилага само в случай че договаряща се държава е направила декларация по член XXX, параграф 1.

2.   В съответствие с правото на дадена договаряща се държава съдилищата на договарящата се държава, в която се намира авиационният обект, оказват максимално възможно сътрудничество на чуждестранните съдилища и чуждестранните синдици за прилагане на разпоредбите на член XI.

Член ХIII

Пълномощно за дерегистрация и за молба за износ

1.   Настоящият член се прилага само в случай че договаряща се държава е направила декларация по член XXX, параграф 1.

2.   Когато длъжникът е издал пълномощно за дерегистрация и за молба за износ, което не може да бъде оттеглено, съответстващо по същността си на формуляра, приложен към настоящия протокол, и е подал това пълномощно до органа за регистрация за вписване, пълномощното следва да бъде вписано.

3.   Титулярят на пълномощното („упълномощената страна“) или определен от него представител е единственото лице, което може да упражни средствата за защита на правата, посочени в член IX, параграф 1, и може да извърши това само в съответствие с пълномощното и приложимите законови и подзаконови актове в областта на авиационната безопасност. Това пълномощно не може да бъде оттеглено от длъжника без съгласието в писмена форма на упълномощената страна. Органът за регистрация заличава пълномощното от регистъра по искане на упълномощената страна.

4.   Органът за регистрация и другите административни органи в договаряща се държава следва експедитивно да съдействат на упълномощената страна и да я подпомагат при упражняването на средствата за защита на правата ѝ, посочени в член IX.

Член ХIV

Изменение на разпоредбите относно предимството

1.   Купувачът на авиационен обект по регистриран договор за продажба придобива правата върху обекта, необременен с гаранция, вписана на по-късна дата, нито с невписана гаранция, дори ако купувачът е знаел за съществуването на невписаната гаранция.

2.   Купувачът на авиационен обект придобива правата върху обекта, обременен с всички вписани гаранции към момента на придобиване на тези права.

3.   Правото на собственост или друго право или гаранция върху авиационен двигател не се засяга от поставянето на двигателя на въздухоплавателно средство или свалянето му от него.

4.   Член 29, параграф 7 от конвенция се прилага за предмет, различен от обекта, поставен върху планер, авиационен двигател или вертолет.

Член ХV

Изменение на разпоредбите относно прехвърлянето

Член 33, параграф 1 от конвенцията се прилага, като непосредствено след буква б) се добавя следният текст:

„и в) длъжникът е изразил съгласие в писмена форма, независимо дали съгласието е било дадено преди прехвърлянето или не или дали посочва приобретателя или не.“

Член ХVI

Разпоредби относно длъжника

1.   Ако няма неизпълнение по смисъла на член 11 от конвенцията, длъжникът има право на необезпокоявано владение и ползване на обекта в съответствие с договора спрямо:

а)

неговия кредитор и титуляря на всяка гаранция, чийто длъжник получава права, необременени с гаранции, в съответствие с член 29, параграф 4 от конвенцията или, в качеството на купувач, в съответствие с член XIV, параграф 1 от настоящия протокол, освен и доколкото длъжникът не се е съгласил за друго; и

б)

титуляря на всяка гаранция, с която правата или гаранциите на длъжника са необременени в съответствие с член 29, параграф 4 от конвенцията, или в качеството на купувач в съответствие с член XIV, параграф 2 от настоящия протокол, но само доколкото титулярят се е съгласил на това.

2.   Никоя разпоредба на конвенцията или на настоящия протокол не засяга отговорността на кредитора за нарушение на договора съгласно приложимото право доколкото договорът се отнася до авиационен обект.

ГЛАВА III

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО СИСТЕМАТА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИ ГАРАНЦИИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА АВИАЦИОННИТЕ ОБЕКТИ

Член ХVII

Надзорен орган и регистратор

1.   Надзорният орган е международна организация, определена с резолюция, приета от дипломатическата конференция за приемане на конвенция за подвижното оборудване и на протокол за въздухоплавателните средства.

2.   Когато международната организация, упомената в предходния параграф, не може и не желае да действа като надзорен орган, се свиква конференция на подписалите конвенцията държави и на договарящите се държави за определяне на друг надзорен орган.

3.   Надзорният орган и неговите длъжностни лица и служители се ползват с имунитет срещу съдебни или административни действия в съответствие с правилата, които се прилагат за тях в качеството им на международна организация или в друго им качество.

4.   Надзорният орган може да създаде комисия от експерти, избрани измежду лицата, предложени от подписалите конвенцията държави и договарящите се държави, и които имат необходимите квалификации и опит, и да възложи на тази комисия задачата да подпомага надзорния орган при изпълнението на функциите му.

5.   Първият регистратор осигурява функционирането на международния регистър за период от пет години считано от датата на влизане в сила на настоящия протокол. След това регистраторът се назначава или преназначава от надзорния орган на всеки пет години.

Член ХVIII

Първи правила

Първите правила се изготвят от надзорния орган така, че да влязат в действие от момента на влизане в сила на настоящия протокол.

Член ХIХ

Определяне на входни пунктове

1.   При спазване на параграф 2 договаряща се държава може да определи намираща(и) се на нейна територия организация(и) за входен(ни) пункт(ове), чрез който(ито) на международния регистър се предава или може да се предава информацията, необходима за вписването, освен за вписване на уведомление за национална гаранция или право или гаранция по член 40, които във всички изброени случаи са учредени в съответствие със законодателството на друга държава.

2.   Определянето, извършено в съответствие с предходния параграф, може да позволи, но не поражда задължение за използване на определения(те) входен(ни) пункт(ове) за информацията, необходима за вписванията по отношение на авиационните двигатели.

Член ХХ

Допълнителни изменения на разпоредбите относно системата за регистрация

1.   За целите на член 19, параграф 6 от конвенцията критериите за търсене на авиационен обект са името на производителя, серийният номер на производителя и обозначението на модела, като те могат да бъдат допълвани с други сведения, за да се осигури еднозначно идентифициране. Тези допълнителни сведения се определят от правилата.

2.   За целите на член 25, параграф 2 от конвенцията и при описаните обстоятелства титулярят на вписана условна международна гаранция или на вписано прехвърляне на международна гаранция или лицето, в полза на което е вписана условна продажба, предприема всички действия, в рамките на неговите правомощия, за заличаване на вписването не по-късно от пет работни дни след получаване на искането, описано в споменатия параграф.

3.   Таксите, упоменати в член 17, параграф 2, буква з) от конвенцията, се установяват така, че да покрият разходите по създаване, функциониране и правно уреждане на международния регистър, както и разумните разходи на надзорния орган, свързани с изпълнението на неговите функции, упражняването на неговите правомощия и изпълнението на задълженията, предвидени в член 17, параграф 2 от конвенцията.

4.   Централизираните функции на международния регистър се осъществяват и управляват от регистратора двадесет и четири часа в денонощието. Различните входни пунктове функционират поне през работното време за съответните територии.

5.   По отношение на всяко събитие размерът на застраховката или на финансовата гаранция, упомената в член 28, параграф 4 от конвенцията, не може да бъде по-малък от максималната стойност на авиационния обект така, както е определена от надзорния орган.

6.   Никоя разпоредба на конвенцията не препятства регистратора да сключи застраховка или финансова гаранция, която покрива събитията, за които регистраторът не носи отговорност по силата на член 28 от конвенцията.

ГЛАВА IV

КОМПЕТЕНТНОСТ

Член ХХI

Изменение на разпоредбите относно компетентността

За целите на член 43 от конвенцията и при спазване на член 42 от конвенцията съд на договаряща се държава е компетентен, когато обектът е вертолет или планер, принадлежащ на въздухоплавателно средство, по отношение на което тази държава е държавата на регистрация.

Член ХХII

Отказ от суверенен имунитет

1.   При спазване на параграф 2 отказът от суверенен имунитет за компетентност на съдилищата, посочен в член 42 или 43 от конвенцията или свързан с принудително изпълнение на права и гаранции по отношение на авиационен обект съгласно конвенцията, е правно обвързващ и е действителен за определяне на компетентността или разрешаване на принудителното изпълнение, ако са изпълнени останалите условия за определяне на компетентност или за принудително изпълнение.

2.   Отказът по предходния параграф трябва да е в писмена форма и да съдържа описание на авиационния обект.

ГЛАВА V

ВРЪЗКА С ДРУГИ КОНВЕНЦИИ

Член XXIII

Връзка с Конвенцията за международното признаване на права върху въздухоплавателни средства

За договаряща се държава, която е страна по Конвенцията за международното признаване на права върху въздухоплавателни средства, подписана в Женева на 19 юни 1948 г., настоящата конвенция заменя въпросната конвенция що се отнася до въздухоплавателните средства, както са дефинирани в настоящия протокол, и що се отнася до авиационните обекти. При все това Женевската конвенция не се заменя по отношение на права и гаранции, които не са уредени или засегнати от настоящата конвенция.

Член ХХIV

Връзка с Конвенцията за уеднаквяване на някои правила относно налагане на запор на въздухоплавателни средства

1.   За договаряща се държава, която е страна по Конвенцията за уеднаквяване на някои правила относно налагане на запор на въздухоплавателни средства, подписана в Рим на 29 май 1933 г., настоящата конвенция заменя въпросната конвенция що се отнася до въздухоплавателните средства, както са дефинирани в настоящия протокол.

2.   При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към настоящия протокол договарящата се държава — страна по гореспоменатата конвенция, може да декларира, че няма да прилага настоящия член.

Член ХХV

Връзка с Конвенцията на UNIDROIT за международен финансов лизинг

Настоящата конвенция заменя Конвенцията на UNIDROIT за международен финансов лизинг, подписана в Отава на 28 май 1988 г., що се отнася до авиационните обекти.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член ХХVI

Подписване, ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване

1.   Настоящият протокол се открива за подписване в Кейптаун на 16 ноември 2001 г. от държавите, участващи в дипломатическата конференция за приемане на конвенция за подвижното оборудване, проведена в Кейптаун от 29 октомври до 16 ноември 2001 г. След 16 ноември 2001 г. настоящият протокол е открит за подписване от всички държави в седалището на Международния институт за унифициране на частното право (UNIDROIT) в Рим до неговото влизане в сила в съответствие с член XXVIII.

2.   Настоящият протокол подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване от подписалите го държави.

3.   Всяка държава, която не подпише настоящия протокол, може да се присъедини към него по всяко време.

4.   Ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването се осъществяват чрез депозиране на официален документ за тази цел при депозитаря.

5.   Държава не може да стане страна по настоящия протокол, ако не е или не стане страна по конвенцията.

Член ХХVII

Регионални организации за икономическа интеграция

1.   Регионална организация за икономическа интеграция, която е съставена от суверенни държави и е компетентна по някои въпроси, уредени от настоящия протокол, може също така да подпише, приеме, утвърди или да се присъедини към настоящия протокол. В такъв случай регионалната организация за икономическа интеграция има правата и задълженията на договаряща се държава, доколкото тази организацията е компетентна по въпроси, уредени от настоящия протокол. Когато в настоящия протокол броят на договарящите се държави е от значение, регионалната организация за икономическа интеграция не се счита за договаряща се държава в допълнение към своите държави-членки, които са договарящи се държави.

2.   При подписването, приемането, утвърждаването или присъединяването регионалната организация за икономическа интеграция прави декларация до депозитаря, като посочва въпросите, уредени от настоящия протокол, по отношение на които ѝ е била прехвърлена компетентност от нейните държави-членки. Регионалната организация за икономическа интеграция уведомява незабавно депозитаря относно всички промени в разпределението на описаната в декларацията по настоящия параграф компетентност, включително относно прехвърлянето на нови правомощия.

3.   Всяко позоваване в настоящия протокол на „договаряща се държава“ или „договарящи се държави“, или „държава — страна по конвенцията“, или „държави — страни по конвенцията“ се прилага и за регионалната организация за икономическа интеграция, когато контекстът налага това.

Член ХХVIII

Влизане в сила

1.   Настоящият протокол влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на срок от три месеца след датата на депозиране на осмия инструмент за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване между държавите, които са депозирали такива документи.

2.   За други държави настоящият протокол влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на срок от три месеца след датата на депозиране на техния инструмент за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.

Член ХХIХ

Териториални единици

1.   Ако договаряща се държава има две или повече териториални единици с различни правни системи по отношение на въпросите, уредени от настоящия протокол, при подписването, ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването тя може да декларира, че настоящият протокол се прилага спрямо всички нейни териториални единици или спрямо само една или няколко от тях и може да измени тази си декларация чрез подаването на друга декларация по всяко време.

2.   В декларацията се посочват изрично териториалните единици, спрямо които се прилага настоящият протокол.

3.   Ако договаряща се държава не е направила декларация по параграф 1, настоящият протокол се прилага спрямо всички териториални единици на тази държава.

4.   Когато договаряща се държава разшири прилагането на настоящия протокол към една или няколко от своите териториални единици, декларациите, допустими съгласно настоящия протокол, могат да бъдат направени по отношение на всяка териториална единица, като декларациите, направени по отношение на дадена териториална единица, могат да се различават от декларациите, направени по отношение на друга териториална единица.

5.   Ако по силата на декларация по параграф 1 прилагането на настоящия протокол се разширява към една или няколко териториални единици на договаряща се държава:

а)

се счита, че длъжникът се намира в договаряща се държава само ако е вписан или учреден в съответствие със законодателството на териториална единица, спрямо която се прилагат конвенцията и настоящият протокол, или ако седалището му по устав, централното му управление, мястото му на дейност или мястото му на обичайно пребиваване се намира в териториална единица, спрямо която се прилагат конвенцията и настоящият протокол;

б)

всяко позоваване на местонахождението на обект в договаряща се държава се отнася до местонахождението на обекта в териториална единица, спрямо която се прилагат конвенцията и настоящият протокол; и

в)

всяко позоваване на административните органи в тази договаряща се държава се разбира като позоваване на административните органи, които са компетентни в териториалната единица, спрямо която се прилагат конвенцията и настоящият протокол, и всяко позоваване на националния регистър или на органа за регистрация в тази договаряща се държава се разбира като позоваване на действащия регистър на въздухоплавателни средства или на органа за регистрация, който е компетентен в териториалната(ите) единица(и), спрямо която(ито) се прилагат конвенцията и настоящият протокол.

Член ХХХ

Декларации относно някои разпоредби

1.   При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към настоящия протокол договаряща се държава може да декларира, че ще прилага една или няколко от разпоредбите на членове VIII, XII и XIII от настоящия протокол.

2.   При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към настоящия протокол договаряща се държава може да декларира, че ще прилага изцяло или отчасти разпоредбите на член X от настоящия протокол. Ако направи такава декларация по отношение на член X, параграф 2, държавата следва да посочи продължителността на срока, който се изисква по споменатия член.

3.   При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към настоящия протокол договарящата се държава може да декларира, че ще прилага вариант А или вариант Б на член XI в неговата цялост и ако направи такава декларация, държавата следва да посочи видовете производства по несъстоятелност, ако е необходимо, към които ще прилага вариант А, и видовете производства по несъстоятелност, ако е необходимо, към които ще прилага вариант Б. Договарящата се държава, която направи декларация по настоящия параграф, следва да посочи продължителността на срока, който се изисква по член XI.

4.   Съдилищата на договаряща се държава следва да прилагат член XI в съответствие с декларацията, направена от договарящата се държава, която се явява основна юрисдикция по несъстоятелността.

5.   При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към настоящия протокол договаряща се държава може да декларира, че няма да прилага изцяло или отчасти разпоредбите на член XXI. Декларацията следва да посочва при какви условия ще се прилага съответният член, в случай че се прилага отчасти, или в противен случай, какви други видове временни охранителни мерки ще се прилагат.

Член ХХХI

Декларации съгласно конвенцията

Освен ако не е посочено друго декларациите, извършени съгласно конвенцията, включително тези извършени по членове 39, 40, 50, 53, 54, 55, 57, 58 и 60 от конвенцията, се считат за извършени и съгласно настоящия протокол.

Член ХХХII

Резерви и декларации

1.   Не могат да се правят резерви по отношение на настоящия протокол, но могат да се извършват декларации, допустими съгласно членове XXIV, XXIX, XXX, XXXI, XXXIII и XXXIV, в съответствие с разпоредбите на тези членове.

2.   Депозитарят следва да бъде уведомен в писмена форма за всяка декларация или последваща декларация или оттегляне на декларация, извършени съгласно настоящия протокол.

Член ХХХIII

Последващи декларации

1.   Всяка държава — страна по конвенцията, може да направи последваща декларация, с изключение на декларацията, направена в съответствие с член XXXI, допустима по член 60 от конвенцията, по всяко време след датата на влизане в сила на настоящия протокол по отношение на тази държава чрез уведомяване на депозитаря за това.

2.   Всяка такава последваща декларация влиза в действие на първия ден от месеца след изтичането на срок от шест месеца след датата, на която уведомлението е получено от депозитаря.

Когато в уведомлението е посочен по-дълъг срок за влизане в действие на тази декларация, декларацията влиза в действие след изтичането на този по-дълъг срок след получаване на уведомлението от депозитаря.

3.   Независимо от разпоредбите на предходните параграфи настоящият протокол продължава да се прилага, както ако такива последващи декларации не са били правени, по отношение на всички права и гаранции, учредени преди датата на влизане в действие на такива последващи декларации.

Член ХХХIV

Оттегляне на декларации

1.   Държава — страна по конвенцията, която е направила декларация по настоящия протокол, с изключение на декларацията, направена в съответствие с член XXXI, допустима по член 60 от конвенцията, може да я оттегли по всяко време чрез уведомяване на депозитаря. Такова оттегляне влиза в действие на първия ден от месеца след изтичането на срок от шест месеца след датата, на която уведомлението е получено от депозитаря.

2.   Независимо от разпоредбите на предходния параграф настоящият протокол продължава да се прилага, както ако такова оттегляне на декларация не е било правено, по отношение на всички права и гаранции, учредени преди датата на влизане в действие на такова оттегляне.

Член ХХХV

Денонсиране

1.   Всяка държава — страна по конвенцията, може да денонсира настоящия протокол чрез уведомление в писмена форма до депозитаря.

2.   Всяко такова денонсиране влиза в действие на първия ден от месеца след изтичането на срок от дванадесет месеца след датата, на която уведомлението е получено от депозитаря.

3.   Независимо от разпоредбите на предходните параграфи настоящият протокол продължава да се прилага, както ако такова денонсиране не е било правено, по отношение на всички права и гаранции, учредени преди датата на влизане в действие на такова денонсиране.

Член ХХХVI

Конференции за преглед, изменения и свързани с тях въпроси

1.   След консултации с надзорния орган депозитарят изготвя ежегодно или тогава, когато обстоятелствата го налагат, доклади на вниманието на държавите — страни по конвенцията, относно начина, по който функционира на практика международният режим, установен с конвенцията, изменена с настоящия протокол. При подготовката на тези доклади депозитарят взема предвид докладите на надзорния орган относно функционирането на международната система за вписване.

2.   По искане на най-малко двадесет и пет процента от държавите — страни по конвенцията и след консултации с надзорния орган депозитарят свиква периодично конференции за преглед с участието на държавите — страни по конвенцията, за обсъждане на:

а)

практическото прилагане на конвенцията, изменена с настоящия протокол, и нейната ефективност за улесняване на гарантираните с активи финансиране и лизинг на обектите, уредени от нейните разпоредби;

б)

съдебното тълкуване на настоящия протокол и прилагането на неговите разпоредби и на правилата;

в)

функционирането на международната система за вписване, дейността на регистратора и надзора на тази дейност от страна на надзорния орган, като се отчитат докладите на надзорния орган; и

г)

необходимостта от изменение на настоящия протокол или на разпоредбите относно международния регистър.

3.   Всяко изменение на настоящия протокол се одобрява с мнозинство от най-малко две трети от държавите — страни по конвенцията, които участват в конференцията, упомената в предходния параграф, и влиза в сила по отношение на държавите, които са ратифицирали, приели или утвърдили такова изменение, след като то е било ратифицирано, прието или утвърдено от осем държави в съответствие с разпоредбите на член XXVIII относно влизането в сила на протокола.

Член ХХХVII

Депозитар и неговите функции

1.   Документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване се депозират в Международния институт за унифициране на частното право (UNIDROIT), който с настоящото се определя за депозитар.

2.   Депозитарят:

а)

информира всички договарящи се държави за:

i)

всяко ново подписване или депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване и датата, на която е станало това;

ii)

датата на влизане в сила на настоящия протокол;

iii)

всяка декларация, направена в съответствие с настоящия протокол и датата, на която е станало това;

iv)

оттеглянето или изменението на декларация и датата, на която е станало това; и

v)

уведомлението за всяко денонсиране на настоящия протокол и датата, на която е станало това, както и датата, на която денонсирането влиза в действие;

б)

предава заверени копия от настоящия протокол на всички договарящи се държави;

в)

предоставя на надзорния орган и на регистратора копие от всеки документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване и ги информира за датата, на която документът е депозиран, от всяка декларация или оттегляне или изменение на декларация и от всяко уведомление за денонсиране и ги информира за датата на уведомлението, така че съдържащата се в тях информация да е изцяло и леснодостъпна; и

г)

изпълнява други обичайни за депозитарите функции.

В УВЕРЕНИЕ НА КОЕТО долуподписаните надлежно упълномощени представители подписаха настоящия протокол.

СЪСТАВЕНО в Кейптаун на шестнадесети ноември две хиляди и първа година в единствен оригинален екземпляр на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език, като текстовете на всеки един от тези езици са еднакво автентични, което се признава след проверка за съответствие на текстовете помежду им от страна на съвместния секретариат на конференцията, извършена под ръководството на председателя на конференцията в срок от деветдесет дни от посочената тук дата.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ФОРМУЛЯР НА ПЪЛНОМОЩНО ЗА ДЕРЕГИСТРАЦИЯ И ЗА МОЛБА ЗА ИЗНОС, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТТЕГЛЕНО

Приложение, посочено в член XIII

Image


III Актове, приети по силата на Договора за ЕС

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ПО СИЛАТА НА ДЯЛ VI ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕС

15.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 121/37


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 6 април 2009 година

за създаване на Европейска полицейска служба (Европол)

(2009/371/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 30, параграф 1, буква б), член 30, параграф 2 и член 34, параграф 2, буква в) от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

Създаването на Европейска полицейска служба (Европол) е договорено в Договора за Европейския съюз от 7 февруари 1992 г. и регламентирано в Конвенцията, приета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за създаването на Европейска полицейска служба („Конвенция за Европол“) (2).

(2)

Конвенцията за Европол беше предмет на множество изменения, включени в три протокола, които влязоха в сила след продължителен процес на ратификация. В резултат на това замяната на конвенцията с решение ще улесни внасянето на евентуални по-нататъшни изменения.

(3)

Опростяването и подобряването на правната рамка на Европол могат да бъдат постигнати отчасти чрез създаването на Европол като образувание на Съюза, финансирано от общия бюджет на Европейския съюз, поради прилаганите вследствие на това общи правила и процедури.

(4)

Някои неотдавнашни правни инструменти за създаване на сходни образувания на Съюза в областите, уредени от дял VI от Договора за Европейския съюз (Решение 2002/187/ПВР на Съвета от 28 февруари 2002 г. за създаване на Евроюст с цел засилване на борбата срещу сериозната престъпност (3) и Решение 2005/681/ПВР на Съвета от 20 септември 2005 г. за създаване на Европейски полицейски колеж (СЕПОЛ) (4), са приети под формата на решения на Съвета, тъй като тези решения се адаптират по-лесно към променящите се обстоятелства и новите политически приоритети.

(5)

Създаването на Европол като образувание на Съюза, финансирано от общия бюджет на Европейския съюз, ще засили ролята на Европейския парламент в контрола върху Европол посредством участието на Европейския парламент в приемането на бюджета, включително на щатното разписание и процедурата за освобождаване от отговорност.

(6)

С въвеждането на общите правила и процедури, приложими за сходни образувания на Съюза, в Европол ще се осигури опростяване на административните дейности, което ще позволи на Европол да посвети по-голяма част от своите ресурси на основните си задачи.

(7)

Допълнителното опростяване и подобряването на функционирането на Европол могат да бъдат постигнати чрез мерки, насочени към разширяване на възможностите на Европол да оказва съдействие и подкрепа на компетентните правоприлагащи органи на държавите-членки, без да се предоставят изпълнителни правомощия на служителите на Европол.

(8)

Целта на едно такова подобрение е да се гарантира, че Европол може да съдейства на компетентните органи в държавите-членки в борбата срещу конкретни тежки форми на престъпност без настоящото ограничение, според което са необходими факти, които показват, че е замесена организирана престъпна структура.

(9)

Следва да се насърчава създаването на съвместни екипи за разследване, като е важно служителите на Европол да имат възможност да участват в тях. За да се осигури възможност за такова участие във всяка от държавите-членки, следва да се гарантира, че служителите на Европол не се ползват от приложимите имунитети, докато участват в качеството на оказващи подкрепа в съвместни екипи за разследване. Това ще стане възможно след приемането на регламент за тази цел въз основа на член 16 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности.

(10)

Националните звена на Европол следва да имат пряк достъп до всички данни в информационната система на Европол, за да се избегнат излишни процедури.

(11)

За да постигне своите цели, Европол обработва личните данни чрез автоматизирани средства или в структурирани за ръчна обработка досиета. Следва съответно да бъдат предприети необходимите стъпки, за да се гарантира степен на защита на данните, съответстваща поне на степента, която се получава при прилагането на принципите на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата по отношение на автоматичната обработка на лични данни, подписана в Страсбург на 28 януари 1981 г., заедно с последващите ѝ изменения, когато тези изменения са влезли в сила между държавите-членки.

(12)

Рамково решение на Съвета относно защитата на лични данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси при обработката на лични данни, ще бъде приложимо за предаването на лични данни от държавите-членки на Европол. Съответният набор от разпоредби на решението, отнасящи се до защитата на данни, няма да бъде засегнат от това рамково решение и настоящото решение следва да съдържа специфични разпоредби относно защитата на лични данни, с които тази материя се регулира по-подробно предвид специфичния характер, функции и компетентност на Европол.

(13)

Необходимо е да се назначи отговорник по защита на данните, който следва да отговаря за гарантирането по независим начин на законосъобразността на обработката на данни и на спазването на разпоредбите на настоящото решение относно обработката на лични данни, включително обработката на лични данни на служителите на Европол, защитени по силата на член 24 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (5).

(14)

Следва да бъдат разширени съществуващите възможности на Европол за създаване и управление на други системи за обработка на информация с цел подкрепа на неговите задачи. Такива допълнителни системи за обработка на информация следва да се установят и поддържат в съответствие с общите принципи за защита на данните, заложени в Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата по отношение на автоматичната обработка на лични данни от 28 януари 1981 г. и в Препоръка № R (87) 15 на Комитета на министрите към Съвета на Европа от 17 септември 1987 г. посредством одобрено от Съвета решение на управителния съвет.

(15)

Настоящото решение позволява съобразяване с принципа за публичен достъп до официални документи.

(16)

За изпълнение на задачите си Европол следва да си сътрудничи с европейските институции, органи, служби и агенции, включително с Евроюст, като се гарантира съответната степен на защита на данните.

(17)

Европол следва да може да сключва споразумения или договорености за работа с институции, органи, служби или агенции на Съюза или Общността, с цел да се увеличи взаимната ефективност в борбата срещу тежките форми на престъпност, които попадат в съответната област на компетентност на двете страни, както и да се избегне дублиране на работата.

(18)

Възможностите на Европол за сътрудничество с трети страни и организации следва да бъдат рационализирани, за да се осигури съгласуваност с общата политика на Съюза в това отношение, и следва да бъдат установени нови разпоредби за начините на осъществяване на това сътрудничество в бъдеще.

(19)

Управлението на Европол следва да бъде подобрено чрез опростени процедури и по-общи описания на задачите на управителния съвет, както и установяване на общо правило за вземане на всички решения с мнозинство от две трети.

(20)

Желателно е също така да се предвидят разпоредби за по-строг контрол върху Европол от страна на Европейския парламент, за да се гарантира, че Европол е напълно подотчетна и прозрачна организация, като надлежно се вземе предвид необходимостта от запазване на поверителността на оперативната информация.

(21)

Съдебният контрол върху Европол ще се осъществява в съответствие с член 35 от Договора за Европейския съюз.

(22)

За да се даде на Европол възможност да продължи да изпълнява задачите си по най-добрия възможен начин, следва внимателно да се определят преходни мерки.

(23)

Тъй като целите на настоящото решение, и по-специално необходимостта от създаване на образувание, отговарящо за сътрудничеството в областта на правоприлагането на равнището на Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците от действието, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съветът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност и посочен в член 2 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(24)

Настоящото решение зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата за основните права на Европейския съюз,

РЕШИ:

ГЛАВА I

СЪЗДАВАНЕ И ЗАДАЧИ

Член 1

Създаване

1.   Настоящото решение заменя разпоредбите на Конвенцията, приета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за създаване на Европейска полицейска служба („Конвенция за Европол“).

Седалището на Европол е в Хага, Нидерландия.

2.   Европол, както е посочен в настоящото решение, се счита за законен правоприемник на Европол, създаден с Конвенцията за Европол.

3.   Европол осъществява във всяка държава-членка връзка със съответното единно национално звено, което се създава или определя в съответствие с член 8.

Член 2

Юридическа правоспособност

1.   Европол има юридическа правосубектност.

2.   Във всяка от държавите-членки Европол притежава най-широката законова и договорна правоспособност, предоставяна на юридическите лица съгласно законодателството на тази държава-членка. Европол може по-специално да придобива и да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество, както и да бъде страна по съдебни производства.

3.   Европол е оправомощен да сключи споразумение с Кралство Нидерландия относно седалището си.

Член 3

Цел

Целта на Европол е да подкрепя и усилва действията на компетентните органи на държавите-членки и взаимното им сътрудничество за предотвратяване и борба с организираната престъпност, тероризма и други тежки форми на престъпност, засягащи две или повече държави-членки.

За целите на настоящото решение „компетентни органи“ означава всички съществуващи в държавите-членки публични органи, които съгласно националното законодателство отговарят за предотвратяването на престъпления и борбата с престъпността.

Член 4

Компетентност

1.   Компетентността на Европол обхваща организираната престъпност, тероризма и другите тежки форми на престъпност, посочени в приложение I към настоящото решение, които засягат две или повече държави-членки по начин, изискващ от държавите-членки общ подход поради размера и значимостта на престъпленията и последствията от тях.

2.   По препоръка на управителния съвет Съветът определя приоритетите за Европол, по-специално като взема предвид изготвените от Европол стратегически анализи и оценки на заплахите.

3.   Компетентността на Европол обхваща също така свързаните престъпления. За свързани престъпления се считат следните деяния:

а)

престъпления, извършени с цел придобиване на средства за извършване на деяния, за които Европол е компетентен;

б)

престъпления, извършени с цел помагане или извършване на деяния, за които Европол е компетентен;

в)

престъпления, извършени с цел да се осигури безнаказаност на деяния, за които Европол е компетентен.

Член 5

Задачи

1.   Европол има следните основни задачи:

а)

да събира, съхранява, обработва, анализира и обменя информация и разузнавателни данни;

б)

да съобщава незабавно, чрез посоченото в член 8 национално звено, на компетентните органи на държавите-членки информация, която ги засяга, и да ги уведомява за всички установени връзки между престъпления;

в)

да подпомага разследвания в държавите-членки, по-специално като изпраща цялата значима информация на националните звена;

г)

да изисква от компетентните органи на съответните държави-членки да започват, провеждат или координират разследвания, а в конкретни случаи също така да предлага създаване на съвместен екип за разследване;

д)

да предоставя разузнавателна и аналитична подкрепа на държавите-членки във връзка с големи международни събития;

е)

да изготвя във връзка със своите цели оценки на заплахите, стратегически анализи и общи доклади за обстановката, включително оценка на заплахата от организирана престъпност.

2.   Задачите, посочени в параграф 1, включват оказване на помощ на държавите-членки при събиране и анализиране на информация от Интернет, с цел да се съдейства за разкриването на престъпни дейности, които се улесняват или извършват чрез Интернет.

3.   Европол има следните допълнителни задачи:

а)

да развива специализирани познания за процедурите за разследване, по които работят компетентните органи в държавите-членки, и да предоставя консултации при разследванията;

б)

да предоставя стратегическа разузнавателна информация с цел съдействие и насърчаване на ефикасното и ефективно използване на наличните ресурси на национално равнище и на равнището на Съюза при оперативните дейности, както и да оказва подкрепа за тези дейности.

4.   Освен това в контекста на предвидените в член 3 цели и в съответствие с наличния персонал и бюджетни ресурси, както и в определените от управителния съвет срокове, Европол може да оказва помощ на държавите-членки чрез подкрепа, консултации и проучвания в следните области:

а)

обучение на служителите на техните компетентни органи, когато е подходящо — в сътрудничество с Европейския полицейски колеж;

б)

организация и оборудване на тези органи чрез улесняване на предоставянето на техническа подкрепа между държавите-членки;

в)

методи за предотвратяване на престъпността;

г)

технически и криминалистични методи и анализи, както и процедури за разследване.

5.   Европол действа също така като Централно бюро за борба срещу фалшифицирането на еврото в съответствие с Решение 2005/511/ПВР на Съвета от 12 юли 2005 г. относно защитата на еврото срещу фалшифициране чрез определяне на Европол за централно бюро за борба срещу фалшифицирането на еврото (6). Европол може също така да насърчава координирането на мерките, предприемани от компетентните органи на държавите-членки за борба срещу фалшифицирането на еврото или в контекста на съвместните екипи за разследване, при необходимост в сътрудничество с образувания на Съюза и с органи на трети държави. При поискване Европол може да осигури финансова помощ за разследвания срещу фалшифициране на еврото.

Член 6

Участие в съвместни екипи за разследване

1.   Служители на Европол могат да участват в качеството на оказващи подкрепа в съвместни екипи за разследване, включително в екипите, създадени съгласно член 1 от Рамково решение 2002/465/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно съвместните екипи за разследване (7), в съответствие с член 13 от Конвенцията от 29 май 2000 г. за взаимна помощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз (8) или в съответствие с член 24 от Конвенцията от 18 декември 1997 г. за взаимна помощ и сътрудничество между митническите администрации (9), доколкото тези екипи разследват престъпления, за които Европол е компетентен съгласно член 4 от настоящото решение.

В рамките на ограниченията, предвидени в законодателството на държавата-членка, в която работи съвместният екип за разследване, както и в съответствие с договореностите, посочени в параграф 2, служители на Европол могат да участват във всички дейности и да обменят информация с всички членове на съвместния екип за разследване в съответствие с параграф 4. Те обаче не участват в предприемането на принудителни мерки.

2.   Административният аспект на участието на служителите на Европол в съвместни екипи за разследване се урежда в споразумение между директора и компетентните органи на държавите-членки, участващи в съответния съвместен екип за разследване, с участието на националните звена. Правилата, регламентиращи тези договорености, се определят от управителния съвет.

3.   В правилата, посочени в параграф 2, се определят условията, при които служителите на Европол се поставят на разположение на екипа за съвместно разследване.

4.   В съответствие с посоченото в параграф 2 споразумение служителите на Европол могат да осъществяват пряка връзка с членовете на съвместния екип за разследване и в съответствие с настоящото решение да предоставят на членовете и на командированите членове на съвместния екип за разследване информация от всеки компонент на системите за обработка на информацията, посочени в член 10. В случай на пряка връзка Европол информира едновременно както националните звена на държавите-членки, представени в екипа, така и държавите-членки, които са предоставили информацията.

5.   Информацията, получена от служител на Европол по време на участието му в съвместен екип за разследване, може да бъде включена — със съгласието и на отговорността на предоставилата информацията държава-членка — във всеки от компонентите на системите за обработка на информация, посочени в член 10, съгласно установените в настоящото решение условия.

6.   По време на операциите на съвместния екип за разследване и що се отнася до престъпления, извършени срещу тях или от тях, за служителите на Европол са в сила разпоредбите на националното законодателство на държавата-членка, в която се осъществяват операциите, приложими спрямо лицата със сходни функции.

Член 7

Искания от страна на Европол за започване на наказателни разследвания

1.   Държавите-членки обработват всички искания, отправени от Европол за започване, провеждане или координиране на разследвания във връзка с конкретни случаи, като отделят на тези искания необходимото внимание. Държавите-членки информират Европол дали поисканото разследване ще бъде започнато.

2.   Преди да отправи искане за започване на наказателно разследване, Европол информира Евроюст за това.

3.   Ако компетентните органи на държавата-членка решат да не изпълнят искане на Европол, те го информират за своето решение и основанията за него, освен ако не са в състояние да посочат основанията поради следните причини:

а)

това би навредило на основни интереси на националната сигурност; или

б)

това би застрашило успеха на текущи разследвания или безопасността на отделни лица.

4.   Отговорите на искания на Европол за започване, провеждане или координиране на разследвания в конкретни случаи, както и информацията относно резултатите от разследванията, се предоставят на Европол чрез компетентните органи на държавите-членки в съответствие с правилата, определени в настоящото решение и съответното национално законодателство.

Член 8

Национални звена

1.   Всяка държава-членка създава или определя национално звено, което да осъществява посочените в настоящия член задачи. Във всяка държава-членка има назначен служител за ръководител на националното звено.

2.   Националното звено е единственият орган за връзка между Европол и компетентните органи на държавите-членки. Държавите-членки обаче могат да позволят преки контакти между определените компетентни органи и Европол съобразно условията, определени от съответната държава-членка, които може да включват предварително участие на националното звено.

Същевременно националното звено получава от Европол всяка информация, обменена при преките контакти между Европол и определените компетентни органи. Отношенията между националното звено и компетентните органи се уреждат чрез националното законодателство и по-специално от съответните изисквания на националната конституция.

3.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че националните звена са в състояние да изпълнят своите задачи, и по-специално че имат достъп до съответната национална база данни.

4.   Националните звена:

а)

предоставят на Европол по собствена инициатива информация и разузнавателни данни, от които той се нуждае за осъществяване на своите задачи;

б)

отговарят на искания на Европол за информация, разузнавателни данни и консултации;

в)

грижат се за актуализиране на информацията и разузнавателните данни;

г)

извършват оценка на информацията и разузнавателните данни в съответствие с националното законодателство, отнасящо се за компетентните органи, и им предават тези материали;

д)

подават до Европол искания за консултации, информация, разузнавателни данни и анализи;

е)

предоставят на Европол информация, която да се съхранява в неговите бази данни;

ж)

гарантират спазването на законодателството при всеки обмен на информация между тях и Европол.

5.   Без да се засяга изпълнението на отговорностите, които държавите-членки имат по отношение на поддържането на закона и реда и защитата на вътрешната сигурност, в определени случаи националното звено не е задължено да предоставя информация и разузнавателни данни, ако това би означавало, че:

а)

се накърняват основни интереси на националната сигурност; или

б)

се застрашава успехът на текущо разследване или безопасността на определени лица; или

в)

се разкрива информация, свързана с организации или специфични разузнавателни дейности в областта на държавната сигурност.

6.   Разходите, направени от националните звена за комуникация с Европол, се поемат от държавите-членки и с изключение на разходите за свързване не са за сметка на Европол.

7.   Ръководителите на националните звена провеждат редовни срещи с цел оказване на съдействие на Европол по оперативни въпроси, по собствена инициатива или по искане на управителния съвет или на директора, за да:

а)

обсъдят и разработят предложения, които ще подобрят оперативната ефективност на Европол и ще насърчат ангажираността на държавите-членки;

б)

направят оценка на докладите и анализите, изготвени от Европол в съответствие с член 5, параграф 1, буква е), и да разработят мерки, за да спомогнат за осъществяването на направените заключения;

в)

подпомагат създаването на съвместни екипи за разследване, включващи участие на Европол в съответствие с член 5, параграф 1, буква г) и член 6.

Член 9

Служители за връзка

1.   Всяко национално звено изпраща в Европол най-малко един служител за връзка. Ако в конкретните разпоредби на настоящото решение не е посочено друго, служителите за връзка се подчиняват на националното законодателство на изпращащата държава-членка.

2.   Служителите за връзка съставляват национално бюро за връзка в Европол и приемат указания от националните си звена, с цел да представляват интересите на тези звена в рамките на Европол в съответствие с националното законодателство на изпращащата държава-членка и в съответствие с разпоредбите, приложими за администрацията на Европол.

3.   Без да се засяга член 8, параграфи 4 и 5, служителите за връзка:

а)

предоставят на Европол информация от изпращащото национално звено;

б)

изпращат информация от Европол до изпращащото национално звено;

в)

осъществяват сътрудничество със служителите на Европол, като предоставят информация и консултации; и

г)

съдействат за обмена на информация между техните национални звена и служителите за връзка на други държави-членки, на своя отговорност и в съответствие с националното законодателство. Този двустранен обмен може също така да обхваща престъпления извън компетентността на Европол, доколкото това се допуска от националното законодателство.

4.   Член 35 се прилага mutatis mutandis за дейността на служителите за връзка.

5.   Правата и задълженията на служителите за връзка по отношение на Европол се определят от управителния съвет.

6.   Служителите за връзка се ползват с привилегиите и имунитетите, които са необходими за изпълнение на техните задачи, в съответствие с член 51, параграф 2.

7.   Европол гарантира, че служителите за връзка са напълно информирани и обвързани с всички негови дейности, доколкото това е съвместимо с тяхната длъжност.

8.   Европол безвъзмездно предоставя на държавите-членки необходимите помещения в сградата на Европол и осигурява необходимата подкрепа за извършване на дейността на техните служители за връзка. Всички други разходи, свързани с командироването на служителите за връзка, се поемат от изпращащата държава-членка, включително разходите за оборудване на служителите за връзка, освен ако при изготвянето на бюджета на Европол управителният съвет не е препоръчал друго за конкретния случай.

ГЛАВА II

СИСТЕМИ ЗА ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯТА

Член 10

Обработка на информацията

1.   В съответствие с настоящото решение Европол обработва информация и разузнавателни данни, включително лични данни, доколкото това е необходимо за постигането на неговите цели. Европол създава и поддържа посочената в член 11 информационна система на Европол, както и посочените в член 14 аналитични работни досиета. Европол може да създава и поддържа и други системи за обработка на лични данни, които се установяват в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член.

2.   Решението за създаване на нова система за обработка на лични данни се взема от управителния съвет по предложение на директора, след като се вземат предвид възможностите, които предлагат съществуващите системи за обработка на информация на Европол, и след консултация със съвместния надзорен орган. Решението на управителния съвет се представя на Съвета за одобрение.

3.   В решението на управителния съвет, посочено в параграф 2, се определят условията и ограниченията, при които Европол може да създаде нова система за обработка на лични данни. Решението може да допуска обработката на лични данни, свързани с категориите лица, посочени в член 14, параграф 1, но не и обработката на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, нито обработка на данни, отнасящи се до здравето или сексуалния живот. Решението на управителния съвет гарантира правилното прилагане на предвидените в членове 18, 19, 20, 27, 29 и 35 мерки и принципи. По-конкретно решението на управителния съвет определя целите на новата система, достъпа до нея и използването на данните, както и сроковете за съхраняване и заличаване на данните.

4.   Европол може да обработва данни, за да установи дали те съответстват на неговите задачи и могат да бъдат въведени в предвидената в член 11 информационна система на Европол и в аналитичните работни досиета, посочени в член 14, или в други системи за обработка на лични данни, създадени в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член. По предложение на директора и след консултация със съвместния надзорен орган управителният съвет определя условията за обработка на тези данни, по-конкретно що се отнася до достъпа до тях и използването им, както и сроковете за съхраняване и заличаване на данните, които не могат да надвишават шест месеца, като надлежно спазва посочените в член 27 принципи. Решението на управителния съвет се представя на Съвета за одобрение.

Член 11

Информационна система на Европол

1.   Европол поддържа информационната система на Европол.

2.   Европол гарантира спазването на разпоредбите на настоящото решение, с които се регламентира функционирането на информационната система. Европол отговаря за правилното функциониране на информационната система в техническо и оперативно отношение, като по-специално взема всички необходими мерки, за да гарантира правилното прилагане на мерките, посочени в членове 20, 29, 31 и 35, относно информационната система.

3.   Националното звено във всяка държава-членка отговаря за връзката с информационната система на Европол. То отговаря по-специално за мерките за сигурност, посочени в член 35, по отношение на оборудването за обработка на данни, използвано на територията на съответната държава-членка, за предвиденото в член 20 преразглеждане, както и за правилното прилагане на настоящото решение в други отношения, доколкото това се изисква от законовите, подзаконовите и административните разпоредби и процедури на тази държава-членка.

Член 12

Съдържание на информационната система на Европол

1.   Информационната система на Европол може да се използва само за обработка на онези данни, които са необходими за изпълнение на задачите на Европол. Въведените данни се отнасят до:

а)

лица, които съгласно националното законодателство на съответната държава-членка са заподозрени в извършване или в участие в престъпление, за което Европол е компетентен, или които са осъдени за такова престъпление;

б)

лица, за които съобразно националното законодателство на съответната държава-членка са налице факти или приемливи основания да се счита, че ще извършат престъпления, за които Европол е компетентен.

2.   Данните, свързани с посочените в параграф 1 лица, могат да включват само следните сведения:

а)

фамилно име, моминско име, собствени имена и всякакви псевдоними и приети имена;

б)

дата и място на раждане;

в)

гражданство;

г)

пол;

д)

пребиваване, професия и местонахождение на съответното лице;

е)

номера за социално осигуряване, шофьорски книжки, документи за самоличност и паспортни данни; и

ж)

при необходимост, други отличителни белези, които биха могли да спомогнат за идентификацията, включително всякакви специфични, конкретни и непроменливи физически отличителни белези като дактилоскопни данни и ДНК профил (установен от некодиращата част на ДНК).

3.   Освен за данните, посочени в параграф 2, информационната система на Европол може да се използва и за обработка на следните сведения за посочените в параграф 1 лица:

а)

престъпления, предполагаеми престъпления, както и време, място и начин на тяхното (предполагаемо) извършване;

б)

средства, които са били използвани или могат да бъдат използвани за извършване на престъпленията, включително информация за юридически лица;

в)

служби, които се занимават със случая, и съответни регистрационни номера на досиетата;

г)

предполагаемо членство в престъпна организация;

д)

осъждания, когато те са свързани с престъпления, за които Европол е компетентен;

е)

страната, която е въвела данните.

Тези данни може да се въвеждат и когато все още не съдържат информация за конкретни лица. Когато Европол въвежда данните самостоятелно, както и когато предоставя съответните номера на досиета, се посочва също и източникът на данните.

4.   Допълнителната информация, с която разполагат Европол или националните звена относно лицата, посочени в параграф 1, може да се предоставя съответно на всяко национално звено или на Европол при поискване. Националните звена предоставят информация в съответствие с националното си законодателство.

Когато допълнителната информация касае едно или повече свързани престъпления съгласно посоченото в член 4, параграф 3, съхранените в информационната система на Европол данни се отбелязват по съответен начин, за да могат националните звена и Европол да обменят информация относно свързаните престъпления.

5.   Ако производството срещу въпросното лице е окончателно прекратено или ако това лице е окончателно оправдано, данните относно делото, по което е взето такова решение, се заличават.

Член 13

Използване на информационната система на Европол

1.   Националните звена, служителите за връзка, директорът, заместник-директорите или надлежно упълномощените служители на Европол имат право директно да въвеждат данни в информационната система на Европол, както и да извличат данни от нея. Европол може да извлича данни, когато това е необходимо за изпълнение на неговите задачи във връзка с конкретен случай. Извличането на данни от националните звена и от служителите за връзка се осъществява в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби и процедури на имащата достъп страна, като се спазват всички допълнителни разпоредби на настоящото решение.

2.   Единствено страната, която е въвела данните, може да ги изменя, поправя или заличава. Когато друга страна има причини да смята, че данните, посочени в член 12, параграф 2, са неточни или желае да ги допълни, тя незабавно уведомява страната, която е въвела данните. Страната, която е въвела данните, незабавно разглежда това уведомление и ако е необходимо, незабавно изменя, допълва, поправя или заличава данните.

3.   Когато системата съдържа данни, посочени в член 12, параграф 3, относно дадено лице, всяка страна може да въведе допълнителни данни съобразно тази разпоредба. В случай на явно противоречие между въведените данни съответните страни се консултират помежду си и постигат съгласие.

4.   Когато една страна възнамерява изцяло да заличи данните, посочени в член 12, параграф 2, които е въвела за дадено лице, и когато данните по член 12, параграф 3 за същото лице са били въведени от други страни, отговорността по отношение на законодателството за защита на данните в съответствие с член 29, параграф 1 и правото да се изменят, допълват, поправят и заличават тези данни съгласно член 12, параграф 2 се прехвърлят на следващата страна, която е въвела данни за това лице по член 12, параграф 3. Страната, която възнамерява да заличи данни, уведомява за своето намерение страната, на която е прехвърлена отговорността по отношение на защитата на данните.

5.   Отговорността за допустимостта на извличането, въвеждането и измененията в информационната система на Европол се носи от извличащата, въвеждащата или изменящата страна. Трябва да е възможно тази страна да бъде идентифицирана. Предоставянето на информация между националните звена и компетентните органи на държавите-членки се урежда от националното законодателство.

6.   Освен националните звена и лицата по параграф 1, компетентните органи, определени за тази цел от държавите-членки, могат също да отправят запитвания до информационната система на Европол. В резултатите от търсенето обаче ще се посочва единствено дали търсените данни са налични в информационната система на Европол. Допълнителна информация може да бъде получена след това чрез националното звено.

7.   Информацията относно определените в съответствие с параграф 6 компетентни органи, включително последващите изменения, се предава на генералния секретариат на Съвета, който я публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 14

Аналитични работни досиета

1.   Когато е необходимо за изпълнението на задачите му, Европол може да съхранява, изменя и използва в аналитичните работни досиета данни за престъпления, за които е компетентен, включително данни за свързаните престъпления, посочени в член 4, параграф 3. Аналитичните работни досиета може да съдържат данни за следните категории лица:

а)

лицата, посочени в член 12, параграф 1;

б)

лица, които биха могли да бъдат призовани да свидетелстват при разследвания във връзка с разглежданите престъпления или в последващи наказателни производства;

в)

лица, които са били жертва на някое от разглежданите престъпления, или по отношение на които някои факти дават основание да се смята, че те биха могли да са жертва на такова престъпление;

г)

лица за контакт и съучастници; и

д)

лица, които могат да предоставят информация за разглежданите престъпления.

Обработката на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработката на данни, касаещи здравето или сексуалния живот, не се разрешава, освен ако не са безусловно необходими за целите на въпросното досие и ако тези данни не допълват други лични данни, които вече са въведени в същото досие. Забранява се подбирането на дадена група лица единствено въз основа на изброените по-горе данни в нарушение на вече посочените правила по отношение на целите.

С квалифицирано мнозинство и след консултация с Европейския парламент Съветът приема правила за прилагане по отношение на аналитичните работни досиета, които се изготвят от управителния съвет след получаване на становището на съвместния надзорен орган и съдържат допълнителни подробности, по-специално по отношение на категориите лични данни, посочени в настоящия член, и на разпоредбите относно сигурността на съответните данни и вътрешния надзор върху тяхното използване.

2.   Аналитичните работни досиета се отварят за целите на анализа, който се определя като събиране, обработка или използване на данните с цел да се помогне на наказателно разследване. Всеки аналитичен проект води до създаването на група за анализ, в която тясно си сътрудничат следните участници:

а)

анализатори и други служители на Европол, посочени от директора на Европол;

б)

служителите за връзка и/или експертите от държавите-членки, които предоставят информация или са заинтересовани от анализа по смисъла на параграф 4.

Единствено анализаторите са упълномощени да въвеждат данни в съответното досие и да ги изменят. Всички участници в групата за анализ могат да извличат данни от досието.

3.   По искане на Европол или по своя собствена инициатива националните звена съобщават на Европол цялата информация, от която може да се нуждае за целите на определено аналитично работно досие, при спазване на член 8, параграф 5. Държавите-членки предоставят тези данни само когато в тяхното национално законодателство също се разрешава те да бъдат обработвани за целите на предотвратяването, анализирането или борбата с престъпленията. В зависимост от степента на спешност посочените компетентни органи могат да насочват данни директно към аналитичните работни досиета в съответствие с член 8, параграф 2.

4.   Ако анализът е от общ характер и стратегическо естество, всички държави-членки получават пълна информация за констатираните резултати посредством служителите за връзка и/или експертите, по-специално като им се изпращат съставените от Европол доклади.

Ако анализът се отнася до конкретни случаи, които не засягат всички държави-членки, и има пряка оперативна цел, в него участват представители на следните държави-членки:

а)

държавите-членки, които са източник на информацията, довела до вземането на решението за отваряне на аналитичното работно досие, или държавите-членки, които са пряко заинтересовани от тази информация, както и държавите-членки, които са поканени след това от групата за анализ да вземат участие в анализа, защото те също стават заинтересовани;

б)

държавите-членки, които са узнали за необходимостта да бъдат информирани чрез консултиране на посочената в член 15 индексна функция и държат на необходимостта да знаят съгласно условията, определени в параграф 5 от настоящия член.

5.   Необходимостта за получаване на информация може да бъде предявена от упълномощените служители за връзка. Всяка държава-членка назначава и упълномощава ограничен брой служители за връзка.

Необходимостта за получаване на информация, определена в параграф 4, втора алинея, буква б), се предявява от служителя за връзка чрез писмено обосновано заявление, което е одобрено от органа, на който той е подчинен в своята държава-членка, и което се изпраща до всички участници в анализа. След това той автоматично се включва в извършвания анализ.

Ако в групата за анализ бъде повдигнато възражение, автоматичното участие се отлага до приключването на помирителната процедура, която се състои от следните три етапа:

а)

участниците в анализа се стремят да постигнат съгласие със служителя за връзка, който предявява необходимостта за получаване на информация; за тази цел те разполагат с не повече от осем дни;

б)

ако не бъде постигнато споразумение, ръководителите на заинтересованите национални звена и ръководството на Европол се срещат в срок от три дни и се стремят да постигнат съгласие;

в)

ако не бъде постигнато съгласие, представителите на заинтересованите страни в управителния съвет се срещат в срок от осем дни. Ако заинтересованата държава-членка не се откаже от необходимостта за получаване на информация, участието на тази държава-членка се решава с консенсус.

6.   Държавата-членка, която предоставя определени данни на Европол, сама преценява степента на чувствителност и нейното вариране, и има право да определи условията за боравене с данните. Всяко разпространяване или оперативно използване на предоставени данни се решава от държавата-членка, която ги е предоставила на Европол. Ако не може да се определи коя държава-членка е предоставила данните на Европол, решението за разпространяване или оперативно използване на данните се взема от участниците в анализа. Държавата-членка или експертът, който се присъединява към анализ в процеса на извършването му, по-специално нямат право да разпространяват или използват данните без предварителното съгласие на първоначално заинтересованите държави-членки.

7.   Чрез дерогация от параграф 6 когато след включването на данни в аналитичното работно досие Европол установи, че тези данни са свързани с лице или предмет, за което/който в досието вече са включени данни, предоставени от друга държава-членка или трета страна, държавата-членка или съответната трета страна следва да бъде уведомена незабавно за установената връзка в съответствие с член 17.

8.   Европол може да покани експерти на организациите, посочени в член 22, параграф 1 или член 23, параграф 1, за участие в дейностите на групата за анализ, когато:

а)

между Европол и заинтересованата организация е в сила споразумение или договореност за работа, посочени в член 22, параграф 1 или член 23, параграф 1, в което се съдържат подходящи разпоредби относно обмена на информация, включително предаването на лични данни, както и относно поверителността на обменяната информация;

б)

участието на експерти от организацията е в интерес на държавите-членки;

в)

организацията е пряко заинтересована от анализа; и

г)

всички участници са изразили съгласието си за включването на експерти от организацията в дейностите на групата за анализ.

Съгласно посочените в първа алинея, букви б), в) и г) условия Европол кани експерти от Европейската служба за борба с измамите да се включат в дейностите на групата за анализ, ако аналитичният проект е свързан с измама или други незаконни дейности, които засягат финансовите интереси на Европейските общности.

Участието на експерти от дадена организация в дейностите на групата за анализ е предмет на договореност между Европол и съответната организация. Правилата, регламентиращи тези договорености, се определят от управителния съвет.

Подробностите на договореностите между Европол и организациите се изпращат на съвместния надзорен орган, който може да отправя до управителния съвет всякакви коментари, които счита за необходими.

Член 15

Индексна функция

1.   Европол създава индексна функция за данните, които се съхраняват в аналитичните работни досиета.

2.   Директорът, заместник-директорите, надлежно оправомощените служители на Европол, както и служителите за връзка и надлежно оправомощените служители на националните звена имат право на достъп до индексната функция. Индексната функция е такава, че лицето, което я използва, ясно разбира от консултираните данни дали определено аналитично работно досие съдържа данни, които представляват интерес за изпълнението на задачите на лицето, което използва индексната функция.

3.   Достъпът до индексната функция се определя по такъв начин, че да е възможно да се определи дали дадена информация се съхранява в аналитичното работно досие, но да не е възможно да се правят връзки или допълнителни заключения относно съдържанието му.

4.   Подробните процедури за оформянето на индексната функция, включително условията за достъп до нея, се определят от управителния съвет след консултация със съвместния надзорен орган.

Член 16

Заповед за отваряне на аналитично работно досие

1.   Във всяка заповед за отваряне на аналитично работно досие директорът на Европол посочва:

а)

името на досието;

б)

целите на досието;

в)

групите лица, за които се съхраняват данни;

г)

естеството на съхраняваните данни, както и задължително необходимите личните данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, и данни, отнасящи се до здравето или сексуалния живот;

д)

общия контекст, довел до решението за отваряне на досието;

е)

участниците в групата за анализ към момента на отваряне на досието;

ж)

условията, при които съхраняваните в досието лични данни могат да бъдат предоставяни, както и възможните получатели и използваната процедура;

з)

сроковете за проучване на данните, както и продължителността на съхранение;

и)

метода за регистриране за целите на проверката (audit log).

2.   Директорът уведомява незабавно управителния съвет и съвместния надзорен орган относно заповедта за отваряне на досието, както и относно всички последващи изменения на посочените в параграф 1 елементи, като им предоставя и самото досие. Съвместният надзорен орган може да отправи към управителния съвет всички коментари, които смята за необходими. Директорът на Европол може да поиска от съвместния надзорен орган да се занимае с това в рамките на определен период от време.

3.   Аналитичното работно досие се съхранява за срок не по-дълъг от три години. Преди да изтече тригодишният период Европол преценява дали е необходимо да се продължи това досие. Когато е крайно необходимо за целите на досието, директорът може да нареди продължаване на досието за нов тригодишен период. Директорът незабавно уведомява управителния съвет и съвместния надзорен орган относно онези елементи в досието, които обуславят крайната необходимост от продължаването му. Съвместният надзорен орган отправя към управителния съвет всякакви бележки, които смята за необходими. Директорът на Европол може да поиска от съвместния надзорен орган да се занимае с това в рамките на определен период от време.

4.   Управителният съвет може по всяко време да нареди на директора да измени заповедта за отваряне или да затвори аналитичното работно досие. Управителният съвет решава на коя дата да се извърши това изменение или затваряне.

ГЛАВА III

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОБРАБОТКАТА НА ИНФОРМАЦИЯ

Член 17

Задължение за уведомяване

Без да се засяга член 14, параграфи 6 и 7, Европол своевременно уведомява националните звена и по искане от националните звена, техните служители за връзка, за всяка информация, която представлява интерес за тяхната държава-членка, както и за установени връзки между престъпления, за които Европол е компетентен съгласно член 4. Може да се съобщават също така информация и разузнавателни данни относно други тежки престъпления, за които Европол научава при изпълнението на своите задачи.

Член 18

Разпоредби за контрол върху извличането на данни

Европол установява в сътрудничество с държавите-членки подходящи механизми за контрол с оглед проверката на законосъобразността на извличането на данни от всяко автоматизирано досие с данни, използвано за обработката на лични данни, и предоставя на държавите-членки достъп до регистрите за целите на проверката (audit logs) по тяхно искане. Събраните по този начин данни се използват от Европол и от надзорните органи, предвидени в членове 33 и 34, единствено за целите на проверката и се заличават след осемнадесет месеца, освен ако тези данни не са необходими за целите на текущия контрол. Тези механизми за контрол се определят по-подробно от управителния съвет след консултация със съвместния надзорен орган.

Член 19

Правила за използването на данни

1.   Личните данни, които са извлечени от досиета на Европол за обработка на данни или предоставени по друг подходящ начин, се изпращат и се използват само от компетентните органи на държавите-членки за предотвратяване и борба с престъпленията, за които Европол е компетентен, както и за предотвратяване и борба с други тежки форми на престъпност. Европол използва данните само за изпълнението на своите задачи.

2.   Ако във връзка с някои данни съобщаващата държава-членка или съобщаващата трета държава или трети орган постави по-специални ограничения върху използването на тези данни в тази държава-членка, трета страна или трети орган, тези ограничения се спазват също така от ползвателя на данните, освен в специални случаи, когато националното законодателство постановява, че ограниченията върху използването не се прилагат за съдебни и законодателни органи или за други законоустановени независими органи, които отговарят за надзора върху националните компетентни органи. В тези случаи данните се използват само след предварителна консултация със съобщаващата държава-членка, чиито интереси и становища се вземат предвид в рамките на възможното.

3.   Използването на данните за други цели или от органи, различни от националните компетентни органи, е възможно само след консултация с държавата-членка, която е предала данните, доколкото националното законодателство на тази държава-членка позволява това.

Член 20

Срокове за съхраняване и заличаване на досиета с данни

1.   Европол съхранява данните в досиетата с данни само докато това е необходимо за изпълнението на неговите задачи. Необходимостта от продължаване на съхраняването се преразглежда не по-късно от три години след въвеждането на данните. Преразглеждането на данните, които се съхраняват в информационната система на Европол, и тяхното заличаване се извършват от звеното, което е въвело данните. Преразглеждането на данните, съхранявани в други досиета с данни на Европол, и тяхното заличаване се извършват от Европол. Европол автоматично уведомява държавите-членки, с тримесечно предизвестие, за изтичането на сроковете за преразглеждане на съхраняването на данните.

2.   По време на преразглеждането звената, посочени в третото и четвъртото изречение от параграф 1, могат да решат да продължат съхраняването на данните до следващото преразглеждане, което ще се извърши след нов тригодишен период, ако това все още е необходимо за изпълнението на задачите на Европол. Ако не се вземе решение за продължаване на съхраняването на данните, последните се заличават автоматично.

3.   Когато държава-членка заличи от своите национални досиета данни, предоставени на Европол, която ги съхранява в други досиета с данни, тя информира Европол за това. В такива случаи Европол заличава данните, освен ако към тях няма продължаващ интерес, основаващ се на разузнавателни данни, които са по-обширни от притежаваните от съобщаващата държава-членка. Европол информира заинтересованата държава-членка за продълженото съхраняване на тези данни.

4.   Тези данни не се заличават, ако това би навредило на интересите на субекта на данните, който трябва да бъде защитен. В тези случаи данните се използват само със съгласието на субекта на данните.

Член 21

Достъп до данни от други информационни системи

Доколкото Европол е упълномощен съгласно международни или национални правни инструменти или правни инструменти на Съюза да получи компютърен достъп до данни от други информационни системи с национален или международен характер, Европол може да извлича лични данни с такива средства, ако това е необходимо за изпълнението на задачите му. Достъпът до тези данни и използването им от Европол се уреждат от приложимите разпоредби на такива международни или национални правни инструменти или правни инструменти на Съюза, доколкото те предвиждат по-строги правила за достъп и използване, отколкото тези по настоящото решение.

ГЛАВА IV

ОТНОШЕНИЯ С ПАРТНЬОРИ

Член 22

Отношения с други институции, органи, служби и агенции на Съюза или Общността

1.   Доколкото това е свързано с изпълнението на неговите задачи, Европол може да установява и поддържа отношения на сътрудничество с институции, органи, служби и агенции, създадени от или въз основа на Договора за Европейския съюз и на договорите за създаване на Европейските общности, по-специално със:

а)

Евроюст,

б)

Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (10);

в)

Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex) (11);

г)

Европейския полицейски колеж (СЕПОЛ);

д)

Европейската централна банка;

е)

Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) (12).

2.   Европол сключва споразумения или договорености за работа с посочените в параграф 1 образувания. Подобни споразумения или договорености за работа могат да засягат обмена на оперативна, стратегическа или техническа информация, включително лични данни и класифицирана информация. Подобни споразумения или договорености за работа могат да се сключват само след одобрение от управителния съвет, който, доколкото се отнася до обмена на лични данни, предварително е получил становището на съвместния надзорен орган.

3.   Преди влизането в сила на посочените в параграф 2 споразумения или договорености за работа Европол може директно да получава и използва информация, включително лични данни, от посочените в параграф 1 образувания, когато това е необходимо за законното изпълнение на неговите задачи, и може при условията, предвидени в член 24, параграф 1, директно да предава информация, включително лични данни, на такива образувания, когато това е необходимо за законното изпълнение на задачите на получателите.

4.   Предаването на класифицирана информация от Европол на посочените в параграф 1 образувания се разрешава само когато между Европол и получателя съществува споразумение за поверителност.

Член 23

Отношения с трети държави и организации

1.   Когато това се изисква за изпълнението на неговите задачи, Европол може също така да установява и поддържа отношения на сътрудничество със:

а)

трети държави;

б)

организации като следните:

i)

международни организации и техни подчинени органи, регламентирани от публичното право;

ii)

други органи, регламентирани от публичното право, създадени от или въз основа на споразумение между две или повече държави; и

iii)

Международната организация на криминалната полиция (Интерпол).

2.   Европол сключва споразумения с посочените в параграф 1 образувания, които са включени в списъка по член 26, параграф 1, буква а). Подобни споразумения могат да се сключват във връзка с обмена на оперативна, стратегическа или техническа информация, включително лични данни и класифицирана информация, ако същият се осъществява посредством определена точка за контакт, посочена в споразумението, упоменато в параграф 6, буква б) от настоящия член. Подобни споразумения могат да бъдат сключени само след одобрение от Съвета, след консултация с управителния съвет и що се отнася до обмена на лични данни — след получаване на становището на съвместния надзорен орган, съобщено чрез управителния съвет.

3.   Преди влизането в сила на посочените в параграф 2 споразумения Европол може директно да получава и използва информация, включително лични данни и класифицирана информация, когато това е необходимо за законното изпълнение на неговите задачи.

4.   Преди влизането в сила на посочените в параграф 2 споразумения Европол може, съгласно условията, определени в член 24, параграф 1, да предава директно информация, с изключение на лични данни и класифицирана информация, на образуванията, посочени в параграф 1 от настоящия член, когато това е необходимо за законното изпълнение на задачите на получателя.

5.   Европол може съгласно условията, посочени в член 24, параграф 1, директно да предава информация, с изключение на лични данни и класифицирана информация, на посочените в параграф 1 от настоящия член образувания, които не са включени в списъка, посочен в член 26, параграф 1, буква а), когато това е абсолютно необходимо в отделни случаи за целите на предотвратяването или противодействието на престъпления, за които Европол е компетентен.

6.   Европол може съгласно условията, посочени в член 24, параграф 1, да предава на образуванията, посочени в параграф 1 от настоящия член:

а)

лични данни и класифицирана информация, когато това е необходимо в отделни случаи за целите на предотвратяването и противодействието на престъпления, за които Европол е компетентен; и

б)

лични данни, когато Европол е сключил споразумение със съответното образувание съгласно параграф 2 от настоящия член, с което се позволява предаването на такива данни въз основа на оценката за наличие на достатъчна степен на защита на данните, осигурена от това образувание.

7.   Предаването на класифицирана информация от Европол на посочените в параграф 1 образувания се разрешава само когато между Европол и получателя съществува споразумение за поверителност.

8.   Чрез дерогация от параграфи 6 и 7 и без да се засяга член 24, параграф 1, Европол може да предава лични данни и класифицирана информация, с които разполага, на посочените в параграф 1 от настоящия член образувания, когато директорът смята, че предаването на данните е абсолютно необходимо за защита на основните интереси на съответните държави-членки, попадащи в обхвата на целите на Европол, или е в интерес на предотвратяването на непосредствена опасност, свързана с престъпление или терористичен акт. При всички обстоятелства директорът проучва степента на защита на данните, която се прилага към съответния орган, с оглед уравновесяване на тази степен на защита на данните с посочените по-горе интереси. Директорът информира възможно най-бързо управителния съвет и съвместния надзорен орган относно решението си и основанията за оценката на съответствието на степента на защита на данните, която е налице в съответните образувания.

9.   Преди да се пристъпи към предаване на лични данни съгласно параграф 8, директорът преценява съответствието на равнището на защита на данните, която е налице в съответните образувания, като взема предвид всички обстоятелства, които са релевантни при предаването на лични данни, и по-специално:

а)

естеството на данните;

б)

целта, за която са предназначени данните;

в)

продължителността на предвидената обработка;

г)

общите или специфични разпоредби за защита на данните, приложими към образуванието;

д)

дали образуванието приема специфичните условия, изисквани от Европол относно данните.

Член 24

Предаване на данни

1.   Ако съответните данни са предадени на Европол от държава-членка, Европол ги предава на образуванията, посочени в член 22, параграф 1 и член 23, параграф 1, само със съгласието на тази държава-членка. Съответната държава-членка може да даде своето предварително съгласие за такова предаване, като това съгласие може да е общо или да подлежи на определени условия. Това съгласие може да бъде оттеглено по всяко време.

Ако данните не са били предадени от държава-членка, Европол се уверява, че предаването на тези данни няма да е причина за:

а)

възпрепятстване на правилното изпълнение на задачите, които попадат в областта на компетентност на държавата-членка;

б)

застрашаване на сигурността и обществения ред в държава-членка или засягане на нейното общо благосъстояние.

2.   Европол отговаря за законосъобразността на предаването на данни. Европол води отчет на всяко предаване на данни съгласно настоящия член и на основанията за предаването. Данни се предават само ако получателят поеме задължението данните да се използват само за целта, за която са предадени.

Член 25

Информация, предадена от частноправни субекти и частни лица

1.   За целите на настоящото решение,

а)

„частноправни субекти“ означават образувания и лица, установени съгласно законодателството на държава-членка или трета държава, по-специално дружества и фирми, стопански сдружения, нестопански организации и други юридически лица, субекти на частното право, които не са уредени от член 23, параграф 1;

б)

„частни лица“ означава всички физически лица.

2.   Когато това е необходимо за законното изпълнение на неговите задачи, Европол може да обработва информация, включително лични данни, предадена от частноправни субекти съгласно посочените в параграф 3 условия.

3.   Личните данни, предадени от частноправни субекти, могат да се обработват от Европол при следните условия:

а)

Лични данни от частноправни субекти, установени съгласно законодателството на държава-членка, могат да се обработват от Европол само ако са предадени чрез националното звено на тази държава-членка в съответствие с националното законодателство. Европол не може директно да се свързва с частноправни субекти в държавите-членки с цел извличане на информация.

б)

Личните данни от частноправни субекти, установени съгласно законодателството на трета държава, с която Европол има сключено споразумение за сътрудничество в съответствие с член 23, позволяващо обмена на лични данни, могат да бъдат предавани на Европол само чрез точката за контакт на тази държава, определена в действащото споразумение за сътрудничество и съответстваща на неговите условия.

в)

Личните данни, предадени от частноправни субекти, установени съгласно законодателството на трета държава, с която Европол няма сключено споразумение за сътрудничество, позволяващо обмена на лични данни, могат да бъдат обработвани от Европол само ако:

i)

съответният частноправен субект е включен в списъка, посочен в член 26, параграф 2; и

ii)

Европол и съответният частноправен субект са сключили меморандум за разбирателство относно предаването на информация, включително лични данни, потвърждаващ законността на събирането и предаването на лична информация от частноправен субект и указващ, че предадените лични данни могат да бъдат използвани само за законното изпълнение на задачите на Европол. Подобен меморандум за разбирателство може да се сключи само след одобрение от управителния съвет, който предварително е получил становището на съвместния надзорен орган.

Ако предадените данни засягат интересите на държава-членка, Европол незабавно уведомява националното звено на съответната държава-членка.

4.   В допълнение към обработката на данни от частноправни субекти съгласно параграф 3 Европол може директно да извлича и обработва данни, включително лични данни, от общественодостъпни източници, като медиите и публични данни, както и от доставчици на данни от търговския сектор, съгласно разпоредбите от настоящото решение за защита на данните. В съответствие с член 17 Европол препраща на националните звена всяка информация, която ги засяга.

5.   Информация, включително лични данни, от частни лица, може да бъде обработвана от Европол само ако е получена чрез националното звено съгласно националното законодателство или чрез точката за контакт на трета държава, с която Европол има сключено споразумение за сътрудничество съгласно член 23. Ако Европол получи информация, включително лични данни, от частно лице, пребиваващо в трета държава, с която Европол няма сключено споразумение за сътрудничество, Европол може само я препрати до заинтересованата държава-членка или трета държава, с която Европол има сключено споразумение за сътрудничество в съответствие с член 23. Европол не може да се свързва пряко с частни лица с цел извличане на информация.

6.   Личните данни, предадени или извлечени от Европол съгласно параграф 3, буква в) от настоящия член, могат да бъдат обработвани само с цел включването им в информационната система на Европол, посочена в член 11, и аналитичните работни досиета, посочени в член 14, или други системи за обработка на лични данни, създадени в съответствие с член 10, параграфи 2 и 3, при условие че тези данни са свързани с други данни, вече въведени в една от горепосочените системи, или тези данни са свързани с предишно търсене на национално звено в една от горепосочените системи.

Отговорността за обработени от Европол данни, които са били предадени съгласно условията, предвидени в параграф 3, букви б) и в) и параграф 4 от настоящия член, както и за информацията, предадена чрез точката за контакт на трета държава, с която Европол има сключено споразумение за сътрудничество съгласно член 23, се носи от Европол в съответствие с член 29, параграф 1, буква б).

7.   Директорът представя на управителния съвет пълен доклад за прилагането на настоящия член две години след датата, от която се прилага настоящото решение. По съвет от страна на съвместния надзорен орган или по собствена инициатива управителният съвет може да приеме всяка подходяща според него мярка съгласно член 37, параграф 9, буква б).

Член 26

Правила за прилагане, регламентиращи отношенията на Европол

1.   Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство, след консултация с Европейския парламент:

а)

определя списък на третите държави и организации, посочени в член 23, параграф 1, с които Европол сключва споразумения. Този списък се изготвя от управителния съвет и се преразглежда при необходимост; и

б)

приема правилата за прилагане, определящи отношенията на Европол с образуванията, посочени в член 22, параграф 1 и член 23, параграф 1, включително обмена на лични данни и класифицирана информация. Правилата за прилагане се изготвят от управителния съвет, който предварително е получил становището на съвместния надзорен орган.

2.   Управителният съвет определя и преразглежда, когато е необходимо, списък на частноправните субекти, с които Европол може да сключва меморандуми за разбирателство съгласно член 25, параграф 3, буква в), подточка ii), както и да приема правила, определящи съдържанието и процедурата при сключване на такива меморандуми за разбирателство, след получаване на становището на съвместния надзорен орган.

ГЛАВА V

ЗАЩИТА И СИГУРНОСТ НА ДАННИТЕ

Член 27

Стандарт за защита на данните

Без да се засягат конкретни разпоредби на настоящото решение, Европол взема предвид принципите на Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и Препоръка № R (87) 15 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 17 септември 1987 г. Европол съблюдава тези принципи при обработката на лични данни, включително по отношение на автоматизираните и неавтоматизираните данни, съхранявани под формата на досиета с данни, особено всеки структуриран комплект лични данни, достъпни в съответствие със специфични критерии.

Член 28

Отговорник по защита на данните

1.   По предложение на директора управителният съвет назначава за отговорник по защита на данните лице, което е служител на Европол. Този служител действа независимо при изпълнение на своите задължения.

2.   Отговорникът по защита на данните има по-специално следните задачи:

а)

да гарантира по независим начин законосъобразността и спазването на разпоредбите на настоящото решение относно обработката на лични данни, включително обработката на лични данни на служителите на Европол;

б)

да гарантира, че в съответствие с настоящото решение за предаването и получаването на лични данни се държи писмен отчет;

в)

да направи необходимото субектите на данните да бъдат информирани по тяхно искане за правата си съгласно настоящото решение;

г)

да сътрудничи със служителите на Европол, отговарящи за процедурите, обучението и консултациите относно обработката на данни;

д)

да сътрудничи със съвместния надзорен орган;

е)

да подготвя годишен доклад и да го представя на управителния съвет и съвместния надзорен орган.

3.   При изпълнението на своите задачи отговорникът по защита на данните има достъп до всички данни, обработвани от Европол, и до всички помещения на Европол.

4.   Ако отговорникът по защита на данните сметне, че не са спазени разпоредбите на настоящото решение, засягащи обработката на лични данни, той информира директора, като изисква от него да поправи това неспазване в определен срок.

Ако директорът не поправи неспазването на обработката в определения срок, отговорникът по защита на данните информира управителния съвет и договаря с него определен срок за отговор.

Ако управителният съвет не поправи неспазването на изискванията за обработката в определения срок, отговорникът по защита на данните отнася въпроса към съвместния надзорен орган.

5.   Управителният съвет приема допълнителни правила за прилагане по отношение на отговорника по защита на данните. Тези правила за прилагане се отнасят по-специално до подбора и освобождаването от длъжност, задачите, задълженията, правомощията и гаранциите за независимост на отговорника по защита на данните.

Член 29

Отговорност в работата по защита на данните

1.   Отговорността за данните, които се обработват в Европол, по-специално по отношение на законосъобразността на тяхното събиране, предаването им на Европол и въвеждането им, както и на тяхната точност и актуалност и проверката на сроковете за съхранение, се носи от:

а)

държавата-членка, която е въвела или по друг начин е съобщила данните;

б)

Европол по отношение на данните, съобщени на Европол от трети страни, включително данните, съобщени от частни лица в съответствие с член 25, параграф 3, букви б) и в) и параграф 4, както и данните, съобщени чрез точката за контакт на трета държава, с която Европол има подписано споразумение за сътрудничество съгласно член 23, или които произтичат от анализи, извършени от Европол.

2.   Отговорността за защита на данните, които са предадени на Европол, но още не са въведени в досиетата с данни на Европол, продължава да се носи от страната, предала данните. Въпреки това Европол носи отговорност за гарантиране на сигурността на данните в съответствие с член 35, параграф 2 дотолкова, че до въвеждането на тези данни в досие с данни те могат да бъдат достъпни единствено за упълномощени служители на Европол с цел да се определи дали могат да бъдат обработвани в Европол или от упълномощени служители на страната, предоставила данните. Ако след извършване на оценка Европол има основание да смята, че предоставените данни са неточни или вече не са актуални, той информира за това страната, която е предоставила данните.

3.   Освен това съгласно други разпоредби на настоящото решение Европол отговаря за всички обработвани от него данни.

4.   Ако Европол има доказателства, че данни, въведени в някоя от неговите системи, посочени в глава II, са фактически неточни или се съхраняват незаконно, той съответно информира за това държавата-членка или друга имаща отношение страна.

5.   Европол съхранява данните по такъв начин, че да може да се установи коя държава-членка или трета страна е предала данните и дали те са резултат от анализ на Европол.

Член 30

Право на достъп на физически лица

1.   Всяко лице има право през разумни интервали от време да получава информация, дали Европол обработва свързани с него лични данни, да получава съобщения за такива данни в разбираема форма или да иска проверка на такива данни във всички случаи съгласно изложените в настоящия член условия.

2.   Всяко лице, желаещо да упражни правата си съгласно настоящия член, може за тази цел да отправи искане, което не налага прекомерни разходи, в държава-членка по свой избор към определения за тази цел орган в същата държава-членка. Органът препраща искането до Европол незабавно и при всички случаи в рамките на един месец от получаването му.

3.   Европол дава отговор на искането, без да го бави неоснователно и при всички случаи в рамките на три месеца от получаването му от Европол в съответствие с настоящия член.

4.   Европол се консултира с компетентните органи на заинтересованите държави-членки, преди да вземе решение относно своя отговор на искане по параграф 1. Решението за достъп до данни зависи от тясното сътрудничество между Европол и държавите-членки, пряко засегнати от съобщаването на тези данни. В случай че държава-членка възразява срещу предложения отговор на Европол, тя уведомява Европол за основанията си.

5.   Предоставянето на информация в отговор на искане по параграф 1 се отказва, ако този отказ е необходим поради следните причини:

а)

да се даде възможност на Европол да изпълни надлежно задълженията си;

б)

да се защитят сигурността и общественият ред в държавите-членки или да се предотврати престъпление;

в)

да се гарантира, че няма да бъде застрашено някое национално разследване;

г)

да се защитят правата и свободите на трети страни.

Когато се прави оценка на приложимостта на дадено изключение, се вземат предвид интересите на засегнатото лице.

6.   Ако предоставянето на информация в отговор на искане по параграф 1 бъде отказано, Европол уведомява засегнатото лице, че е извършил проверки, без да дава информация, която би могла да разкрие на лицето дали отнасящи се до него лични данни се обработват от Европол.

7.   Всяко лице има право през разумни интервали от време да иска от съвместния надзорен орган да провери дали начинът на събиране, съхраняване, обработка и използване на неговите лични данни от страна на Европол е в съответствие с разпоредбите на настоящото решение относно обработката на лични данни. Съвместният надзорен орган уведомява засегнатото лице, че е извършил проверки, без да дава информация, която би могла да разкрие на лицето дали отнасящи се до него лични данни се обработват от Европол.

Член 31

Право на субекта на данните на поправяне и заличаване на данни

1.   Всяко лице има право да поиска Европол да поправи или заличи неточни данни, които го засягат. Ако се окаже, въз основа на упражняването на това право или по друг начин, че данни, с които Европол разполага и които са му съобщени от трети страни или са резултат от негови собствени анализи, са неточни или че тяхното въвеждане или съхраняване е в нарушение на настоящото решение, Европол поправя или заличава тези данни.

2.   Ако данните, които са неточни или са обработени в нарушение на настоящото решение, са предадени на Европол пряко от държави-членки, съответните държави-членки поправят или заличават тези данни в сътрудничество с Европол.

3.   Ако неточните данни са предадени чрез друго подходящо средство или ако грешките в данните, които са предоставени от държави-членки, се дължат на грешно предаване или са били предадени в нарушение на разпоредбите на настоящото решение, или са в резултат на тяхното неправилно въвеждане, завеждане или съхраняване или на нарушение на разпоредбите на настоящото решение от Европол, Европол поправя или заличава данните в сътрудничество със заинтересованите държави-членки.

4.   В случаите, посочени в параграфи 1, 2 и 3, държавите-членки или третите страни, които са получили данните, се уведомяват незабавно. Държавите-членки, които са получатели, и третите страни също поправят или заличават тези данни. Когато заличаването е невъзможно, данните се блокират, за да се предотврати бъдеща обработка.

5.   Европол информира субекта на данни, отправил искането, в писмен вид и без необосновано забавяне и при всички случаи в тримесечен срок, че отнасящите се до него данни са поправени или заличени.

Член 32

Обжалване

1.   В своя отговор на искане за проверка, на искане за достъп до данни или на искане за поправяне и заличаване на данни Европол информира субекта на данни, отправил искането, че той може да обжалва решението пред съвместния надзорен орган, ако не е удовлетворен от това решение. Субектът на данни може също така да отнесе въпроса до съвместния надзорен орган и ако не е получил отговор на искането си в сроковете, определени в членове 30 или 31.

2.   Ако субектът на данни, отправил искането, подаде жалба пред съвместния надзорен орган, жалбата се разглежда от този орган.

3.   Когато жалбата се отнася до решение съгласно член 30 или 31, съвместният надзорен орган се консултира с националните надзорни органи или с компетентния съдебен орган в държавата-членка, която е източник на данните, или с пряко заинтересованата държава-членка. Решението на съвместния надзорен орган, което може да включва отказ за съобщаване на всякаква информация, се взема в тясно сътрудничество с националния надзорен орган или с компетентния съдебен орган.

4.   Когато обжалването е свързано с достъп до данни, въведени от Европол в информационната система на Европол, с достъп до данни, съхранявани в аналитичните работни досиета, или с достъп до друга система, създадена от Европол за обработка на лични данни съгласно член 10, и при настоятелни възражения от Европол, съвместният надзорен орган може да отхвърли тези възражения само с мнозинство от две трети от своите членове, след като е изслушал Европол и държавата-членка или държавите-членки, както е посочено в член 30, параграф 4. Ако няма такова мнозинство, съвместният надзорен орган уведомява за отказа субекта на данни, отправил искането, без да дава информация, която би могла да разкрие съществуването на лични данни за този субект.

5.   Когато обжалването е свързано с проверката на данни, въведени в информационната система на Европол от държава-членка, или на данни, съхранявани в аналитичните работни досиета или в друга система, създадена от Европол за обработката на лични данни в съответствие с член 10, съвместният надзорен орган гарантира правилното извършване на необходимите проверки в тясно сътрудничество с националния надзорен орган на държавата-членка, която е въвела данните. Съвместният надзорен орган уведомява субекта на данни, отправил искането, че е извършил проверките, без да дава информация, която би могла да разкрие съществуването на лични данни за този субект.

6.   Когато обжалването е свързано с проверката на данни, въведени от Европол в информационната система на Европол, или на данни, съхранявани в аналитичните работни досиета или в друга система, създадена от Европол за обработката на лични данни в съответствие с член 10, съвместният надзорен орган гарантира правилното извършване на необходимите проверки от Европол. Съвместният надзорен орган уведомява субекта на данни, отправил искането, че е извършил проверките, без да дава информация, която би могла да разкрие съществуването на лични данни за този субект.

Член 33

Национален надзорен орган

1.   Всяка държава-членка определя национален надзорен орган, чиято задача е да извършва независим контрол съгласно съответното национално право върху допустимостта на въвеждането, извличането и съобщаването на Европол на лични данни от съответната държава-членка, както и да преценява дали това въвеждане, извличане или съобщаване не нарушава правата на субекта на данните. За тази цел надзорният орган има достъп в работните помещения на националното звено и на служителите за връзка до данните, които са въведени от държавата-членка в информационната система на Европол или в друга система, създадена от Европол за обработка на лични данни съгласно член 10, съгласно съответните национални процедури.

За целите на упражняването на своята надзорна функция националните надзорни органи имат достъп до служебните помещения и документите на съответните им служители за връзка в Европол.

Освен това националните надзорни органи следят съгласно съответните национални процедури дейностите на националните звена и на служителите за връзка, доколкото тези дейности имат отношение към защитата на личните данни. Те постоянно информират съвместния надзорен орган за всички действия, които предприемат по отношение на Европол.

2.   Всяко лице има правото да изиска от националния надзорен орган да гарантира, че въвеждането или съобщаването на Европол на данни, които го засягат под каквато и да е форма, и консултирането с данните от заинтересованата държава-членка са законосъобразни.

Това право се упражнява в съответствие с националното право на държавата-членка, в която е отправено искането.

Член 34

Съвместен надзорен орган

1.   Създава се независим съвместен надзорен орган, който да извършва в съответствие с настоящото решение преглед на дейностите на Европол, за да гарантира, че правата на лицата не се нарушават при съхраняването, обработката и използването на данните, с които разполага Европол. Освен това съвместният надзорен орган извършва контрол върху допустимостта на предаване на данните, постъпващи от Европол. Съвместният надзорен орган се състои от най-много двама членове или представители на всеки от независимите национални надзорни органи, когато е уместно, подпомагани от заместници, които притежават необходимите способности и се назначават от всяка държава-членка за срок от пет години. Всяка делегация има право на един глас.

Съвместният надзорен орган избира председател измежду своите членове.

При изпълнението на своите задължения членовете на съвместния надзорен орган не получават указания от друг орган.

2.   Европол подпомага съвместния надзорен орган при изпълнението на неговите задачи. В това си качество Европол по-специално:

а)

предоставя исканата от съвместния надзорен орган информация, предоставя му достъп до всички документи и досиета на хартиен носител, както и достъп до данните, съхранявани в неговите досиета с данни;

б)

предоставя на съвместния надзорен орган свободен достъп до всички свои помещения по всяко време;

в)

изпълнява решенията на съвместния надзорен орган, взети по повод на направени обжалвания.

3.   Съвместният надзорен орган е компетентен да разглежда въпроси, свързани с прилагането и тълкуването на дейността на Европол по отношение на обработката и използването на лични данни, да разглежда въпроси, свързани с независимо извършени проверки от националните надзорни органи на държавите-членки или с упражняване на правото на достъп, както и да изготвя хармонизирани предложения за общи решения на съществуващи въпроси.

4.   Ако съвместният надзорен орган установи нарушения на разпоредбите на настоящото решение при съхраняването, обработката или използването на лични данни, той подава всички жалби, които сметне за необходими, до директора, и иска от него отговор в определен срок. Директорът редовно информира управителния съвет за цялата процедура. Ако съвместният надзорен орган не е удовлетворен от отговора, даден от директора на неговото искане, той отнася въпроса до управителния съвет.

5.   За изпълнението на своите задачи и за да допринесе за подобряване на съгласуваността при прилагане на правилата и процедурите за обработка на данни, съвместният надзорен орган си сътрудничи при необходимост с други надзорни органи.

6.   Съвместният надзорен орган изготвя редовно отчети за дейността си. Тези отчети се изпращат на Европейския парламент и на Съвета. Управителният съвет има възможност да прави бележки, които се прилагат към отчетите.

Съвместният надзорен орган решава дали да публикува отчета за дейността си и ако реши да направи това, определя как да бъде публикуван.

7.   Съвместният надзорен орган приема процедурния си правилник с мнозинство от две трети от членовете си и го представя на Съвета за одобрение. Съветът действа с квалифицирано мнозинство.

8.   Съвместният надзорен орган създава вътрешен комтет, състоящ се от по един квалифициран представител с право на глас от всяка държава-членка. Комитетът има за задача да разглежда жалбите, предвидени в член 32, с всички подходящи средства. Ако страните поискат, те могат да бъдат изслушани от комитета, включително в присъствието на техни съветници. Решенията, взети в този контекст, са окончателни по отношение на всички заинтересовани страни.

9.   Съвместният надзорен орган може също така да създаде един или повече други комитети, освен посочения в параграф 8.

10.   Със съвместния надзорен орган се провежда консултация относно частта от бюджета на Европол, която го засяга. Неговото становище се прилага към съответния проект за бюджет.

11.   Съвместният надзорен орган се подпомага от секретариат, чиито задачи са определени в процедурния правилник.

Член 35

Сигурност на данните

1.   Европол взема необходимите технически и организационни мерки за гарантиране на изпълнението на настоящото решение. Мерките се смятат за необходими, когато необходимото усилие е пропорционално на преследваната от тях цел по отношение на защитата.

2.   По отношение на автоматизираната обработка на данни в Европол всяка държава-членка и Европол прилагат мерки, които имат за цел:

а)

да отказват достъп на неупълномощени лица до оборудването за обработка на данни, което се използва за обработка на лични данни (контрол върху достъпа до оборудване);

б)

да предотвратяват неупълномощено четене, копиране, променяне или отстраняване на носители на данни (контрол върху носителите на данни);

в)

да предотвратяват неупълномощено въвеждане на данни и неупълномощена проверка, промяна или заличаване на съхраняваните лични данни (контрол върху съхраняването);

г)

да предотвратяват използването на автоматизирани системи за обработка на данни от неупълномощени лица, които използват оборудване за предаване на данни (контрол върху ползвателите);

д)

да гарантират, че лицата, упълномощени да използват автоматизирана система за обработка на данни, имат достъп само до данните, обхванати от разрешението им за достъп (контрол върху достъпа до данни);

е)

да гарантират, че е възможно да се провери и установи на кои органи може да се изпращат или да са били изпратени лични данни чрез използване на оборудване за предаване на данни (контрол върху комуникацията);

ж)

да гарантират, че е възможно да се провери и установи какви лични данни са въведени в автоматизираните системи за данни или за обработка и кога и от кого са въведени (контрол върху въвеждането на данни);

з)

да предотвратяват неупълномощено четене, копиране, променяне или заличаване на лични данни при предаване на лични данни или при транспортиране на носители на данни (контрол върху транспортирането);

и)

да гарантират, че в случай на прекъсване инсталираните системи могат да бъдат възстановени незабавно (възстановяване);

й)

да гарантират, че системата функционира без грешки, че за поява на грешки във функционирането веднага се докладва (надеждност) и че съхраняваните данни не могат да бъдат повредени заради неправилно функциониране на системата (ненарушимост).

ГЛАВА VI

ОРГАНИЗАЦИЯ

Член 36

Органи на Европол

Органите на Европол са:

а)

управителен съвет;

б)

директор.

Член 37

Управителен съвет

1.   Управителният съвет се състои от по един представител на всяка държава-членка и един представител на Комисията. Всеки член на управителния съвет има право на един глас. Всеки член на управителния съвет може да бъде представляван от заместник; в отсъствието на пълноправния член заместникът може да упражнява неговото право на глас.

2.   Председателят и заместник-председателят на управителния съвет се избират от и измежду групата от три държави-членки, които съвместно са изготвили осемнадесетмесечната програма на Съвета. Те действат по време на осемнадесетмесечния период, който съответства на тази програма на Съвета. През този период председателят не действа вече в качеството си на представител на своята държава-членка в управителния съвет. Заместник-председателят замества служебно председателя, в случай че той не е в състояние да изпълнява функциите си.

3.   Председателят носи отговорност за ефективното функциониране на управителния съвет в рамките на целите, посочени в параграф 9, като гарантира, че се обръща специално внимание на стратегическите въпроси и принципните задачи на Европол, посочени в член 5, параграф 1.

4.   Председателят се подпомага от секретариата на управителния съвет. По-специално секретариатът:

а)

е тясно и постоянно ангажиран с организацията, координацията и осигуряването на съгласуваност в работата на управителния съвет. Под ръководството и насоките на председателя той подпомага последния в намирането на решения;

б)

предоставя на управителния съвет необходимата административна подкрепа за изпълнението на неговите задължения.

5.   Директорът участва в заседанията на управителния съвет без право на глас.

6.   Членовете на управителния съвет или техните заместници и директорът могат да бъдат придружавани от експерти.

7.   Управителният съвет заседава най-малко два пъти годишно.

8.   Управителният съвет действа с мнозинство от две трети от членовете си, освен ако в настоящото решение не е предвидено друго.

9.   Управителният съвет:

а)

приема стратегия за Европол, която включва критерии за оценка дали заложените цели са постигнати;

б)

наблюдава работата на директора, включително изпълнението на решенията на управителния съвет;

в)

взема всички решения и мерки за изпълнение в съответствие с разпоредбите на настоящото решение;

г)

приема правилата за прилагане, приложими към служителите на Европол, по предложение на директора и след съгласуване с Комисията;

д)

приема финансовия правилник и след консултации с Комисията назначава счетоводител в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно Рамковия финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (13);

е)

създава функция за вътрешен одит и назначава изпълнителите ѝ, които са служители на Европол. Управителният съвет приема допълнителни правила за прилагане по отношение на функцията за вътрешен одит. Правилата за прилагане се отнасят по-специално до подбора и освобождаването от длъжност, задачите, задълженията, правомощията и гаранциите за независимост на функцията. Функцията за вътрешен одит се отчита единствено пред управителния съвет и има достъп до цялата документация, необходима за изпълняване на нейните функции;

ж)

приема списък с най-малко трима кандидати за постовете директор и заместник-директори, който се представя на Съвета;

з)

отговаря за всякакви други задачи, възложени му от Съвета, в частност относно разпоредбите за прилагане на настоящото решение;

и)

създава свой процедурен правилник, в който са включени разпоредби, осигуряващи независимостта на секретариата.

10.   Управителният съвет ежегодно приема:

а)

проект на разчет за приходите и разходите, включително щатното разписание, който се представя на Комисията, както и окончателен бюджет;

б)

работна програма за бъдещите дейности на Европол, която отчита оперативните изисквания на държавите-членки и последиците за Европол по отношение на бюджета и на щата, след като Комисията представи своето становище;

в)

общ доклад за дейността на Европол през предходната година, включително за постигнатите резултати по определените от Съвета приоритети.

Тези документи се предават на Съвета за одобрение. Съветът ги изпраща на Европейския парламент за информация.

11.   В четиригодишен срок от датата на прилагане на настоящото решение и на всеки четири години след това управителният съвет възлага независима външна оценка на прилагането на настоящото решение, както и на дейностите, извършвани от Европол.

За тази цел управителният съвет изготвя специфичен мандат.

Докладът за оценката се изпраща на Европейския парламент, Съвета и Комисията.

12.   Управителният съвет може да вземе решение за създаването на работни групи. Правилата за създаването и функционирането на работните групи са посочени в процедурния правилник.

13.   Управителният съвет упражнява правомощията по член 39, параграф 3 по отношение на директора, без да се засяга член 38, параграфи 1 и 7.

Член 38

Директор

1.   Европол се оглавява от директор, който се назначава с квалифицирано мнозинство от Съвета въз основа на представен от управителния съвет списък с най-малко трима кандидати за срок от четири години. По предложение на управителния съвет, който е направил оценка на работата на директора, Съветът може веднъж да удължи мандата на директора за не повече от четири години.

2.   Директорът се подпомага от трима заместник-директори, назначени за период от четири години, който може да бъде подновен веднъж в съответствие с процедурата по параграф 1. Техните задачи се определят по-подробно от директора.

3.   Управителният съвет установява правила за подбора на кандидати за постовете директор и заместник-директор, включително за удължаването на мандата им. Преди влизането им в сила тези правила се одобряват от Съвета с квалифицирано мнозинство.

4.   Директорът отговаря за:

а)

изпълнението на задачите, които са възложени на Европол;

б)

ежедневното управление;

в)

упражняването на посочените в член 39, параграф 3 правомощия по отношение на служителите и заместник-директорите, без да се засягат параграфи 2 и 7 от настоящия член;

г)

подготовката и изпълнението на решенията на управителния съвет и отговор на отправени от управителния съвет искания;

д)

подпомагането на председателя на управителния съвет при подготовката на заседанията му;

е)

изготвянето на проект на разчет за приходите и разходите, включително щатното разписание, и проект за работна програма;

ж)

изготвянето на доклада, посочен в член 37, параграф 10, буква в);

з)

изпълнението на бюджета на Европол;

и)

редовното информиране на управителния съвет за изпълнението на приоритетите, определени от Съвета, както и за външните отношения на Европол;

й)

създаването и прилагането, в сътрудничество с управителния съвет, на ефективна и ефикасна процедура за контрол и оценка на работата на Европол по отношение на постигането на зададените цели. Директорът докладва редовно пред управителния съвет за резултатите от този контрол;

к)

изпълнението на всички други задачи, които са възложени на директора с настоящото решение.

5.   Директорът отчита пред управителния съвет изпълнението на своите задължения.

6.   Директорът е законният представител на Европол.

7.   Директорът и заместник-директорите могат да бъдат освободени от длъжност с решение на Съвета, който действа с квалифицирано мнозинство, след получаване на становището на управителния съвет. Управителният съвет установява правилата, които се прилагат в такива случаи. Преди влизането им в сила тези правила се одобряват от Съвета, който действа с квалифицирано мнозинство.

Член 39

Служители

1.   Правилникът за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Европейските общности (наричани по-долу „Правилника за длъжностните лица“ и „Условията за работа“), установени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета (14), и правилата, приети съвместно от институциите на Европейските общности за целите на прилагане на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа, се прилагат по отношение на директора, заместник-директорите и служителите на Европол, наети на работа след датата на прилагане на настоящото решение.

2.   За целите на прилагането на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа Европол е агенция по смисъла на член 1а, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

3.   Правомощията, предоставени на органа по назначаването съгласно Правилника за длъжностните лица, както и на органа, упълномощен да сключва договори съгласно Условията за работа на другите служители, се упражняват от Европол по отношение на неговите служители и на директора в съответствие с разпоредбите на член 37, параграф 13 и член 38, параграф 4, буква в) от настоящото решение.

4.   Персоналът на Европол се състои от временни служители и договорно наети служители. Управителният съвет на Европол одобрява на ежегоден принцип безсрочните договори, които директорът на Европол възнамерява да подпише. Управителният съвет решава кои временни длъжности, предвидени в щатното разписание, могат да бъдат заемани единствено от служители на компетентните органи на държавите-членки. Назначените на такива длъжности служители са временни служители съгласно член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители и могат да бъдат наети на срочен договор, подновяем веднъж за определен срок.

5.   Държавите-членки могат да командироват в Европол национални експерти. За тази цел управителният съвет приема необходимите договорености за прилагане.

6.   Европол прилага принципите на Регламент (ЕО) № 45/2001 при обработката на лични данни, свързани със служители на Европол.

ГЛАВА VII

ПОВЕРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ

Член 40

Поверителност

1.   Европол и държавите-членки предприемат подходящи мерки за защита на информацията, която е предмет на изискванията за поверителност и която е получена от или обменена с Европол въз основа на настоящото решение. За тази цел Съветът, след консултация с Европейския парламент, приема с квалифицирано мнозинство необходимите правила за поверителност, изготвени от управителния съвет. Тези правила включват разпоредби за случаите, в които Европол може да обменя с трети страни информация, която е предмет на изискванията за поверителност.

2.   Когато Европол възнамерява да възложи на лица дейност, която е свързана с поверителна информация, държавите-членки се ангажират да организират, по искане на директора, извършване на проверка за допускане до работа с поверителна информация на техните собствени граждани в съответствие с националните им разпоредби и да си оказват взаимопомощ за тази цел. Съответният орган съгласно националните разпоредби информира Европол само за резултатите от проверката за допускане до работа с поверителна информация. Тези резултати са задължителни за Европол.

3.   Всяка държава-членка и Европол могат да възлагат обработката на данни в Европол само на тези лица, които са преминали през специално обучение и през проверка за допускане до работа с поверителна информация. Управителният съвет приема правила за проверка за допускане до работа с поверителна информация на служителите на Европол. Директорът редовно информира управителния съвет за състоянието на проверката за допускане до работа с поверителна информация на служителите на Европол.

Член 41

Задължение за дискретност и поверителност

1.   Членовете на управителния съвет, директорът, заместник-директорите, служителите на Европол и служителите за връзка се въздържат от всякакви действия и изразяване на мнения, които могат да навредят на Европол или да засегнат неговите дейности.

2.   Членовете на управителния съвет, директорът, заместник-директорите, служителите на Европол и служителите за връзка, както и всички други лица, които имат специално задължение за дискретност или поверителност, се задължават да не разкриват никакви факти или информация, които са им станали известни при изпълнението на техните задължения или при упражняването на тяхната дейност, на неупълномощени лица или на обществеността. Това не се отнася за факти или информация, които са твърде незначителни, за да изискват поверителност. Задължението за дискретност и поверителност е валидно дори след напускане на длъжността или работата, или след прекратяване на дейностите. Европол уведомява за особеното задължение, посочено в първото изречение, като предупреждава за правните последици от всякакви нарушения. За това уведомяване се съставя писмен протокол.

3.   Членовете на управителния съвет, директорът, заместник-директорите, служителите на Европол и служителите за връзка, както и други лица, които са поели задължението по параграф 2, не могат да дават показания в съда или извън съда или да правят изявления относно факти или информация, които са им станали известни при изпълнението на техните задължения или при упражняването на техните дейности, без това да бъде съобщено на директора, а когато става въпрос за самия директор — на управителния съвет.

Управителният съвет или директорът, в зависимост от случая, се обръщат към съдебния орган или друг компетентен орган с оглед да се вземат необходимите мерки съгласно националното законодателство, приложимо за органа, към който са се обърнали.

Тези мерки може да предвиждат адаптиране на процедурите за даване на показания, за да се гарантира поверителността на информацията, или, при условие че съответното национално законодателство позволява това — отказ да бъде съобщавана информация за данни, когато това е от първостепенно значение за защита на интересите на Европол или на държава-членка.

Когато законодателството на държава-членка предвижда право на отказ за даване на свидетелски показания, лицата, посочени в параграф 2, от които е поискано да дадат показания, се нуждаят от разрешение за това. Разрешението се предоставя от директора, а що се отнася до показания, давани от директора — от управителния съвет. Когато от служител за връзка се иска да даде показания във връзка с информация, която той получава от Европол, разрешение за това се дава след получаване на съгласие от държавата-членка, която отговаря за този служител. Задължението за искане на разрешение за даване на показания е валидно дори след напускане на длъжността или работата, или след прекратяване на дейностите.

Освен това, ако съществува възможност показанията да обхванат информация и знания, които държава-членка е съобщила на Европол или които ясно се отнасят до нея, преди да бъде дадено разрешение, се иска позицията на тази държава-членка относно показанията.

Разрешение да се дадат показания може да бъде отказано само когато това е необходимо за защита на първостепенните интереси на Европол или на една или повече държави-членки, които се нуждаят от защита.

4.   Всяка държава-членка разглежда нарушението на задължението за дискретност или поверителност по параграфи 2 и 3 като нарушение на задълженията, които са наложени от нейното законодателство по отношение на служебните или професионални тайни или от разпоредбите за защита на класифицирани материали.

Тя гарантира, че съответните правила и разпоредби се отнасят също за нейните собствени служители, които имат контакт с Европол в хода на своята работа.

ГЛАВА VIII

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО БЮДЖЕТА

Член 42

Бюджет

1.   Без да се засягат други видове приходи, приходите на Европол се състоят от субсидия от Общността, вписана в общия бюджет на Европейския съюз (раздел „Комисия“), считано от датата на прилагане на настоящото решение. Финансирането на Европол подлежи на одобрение от Европейския парламент и от Съвета (наричани по-долу „бюджетен орган“) съгласно предвиденото в Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (15).

2.   Разходите на Европол включват разходи за персонал, административни, инфраструктурни и оперативни разходи.

3.   Директорът изготвя проект на разчет за приходите и разходите на Европол за следващата финансова година и го изпраща на управителния съвет заедно с проекта за щатно разписание. Проектът за щатно разписание включва постоянните или временните постове и командированите национални експерти и посочва броя, степента и категорията на служителите, работещи в Европол през съответната финансова година.

4.   Приходите и разходите се изравняват.

5.   Управителният съвет приема проект на разчет за приходите и разходите, в това число проекта за щатно разписание и съпътстващата го предварителна работна програма, и ги изпраща на Комисията до 31 март всяка година. Ако Комисията има възражения относно проекта на разчет, тя информира за това управителния съвет в срок от тридесет дни от датата на получаването му.

6.   Комисията изпраща разчета на бюджетния орган заедно с предварителния проект на общ бюджет на Европейския съюз.

7.   Въз основа на разчета Комисията вписва в предварителния проект на общ бюджет на Европейския съюз, който представя на бюджетния орган в съответствие с член 272 от Договора за създаване на Европейската общност, разчетите, които смята за необходими за щатното разписание и за размера на субсидията и които са за сметка на този бюджет.

8.   Бюджетният орган разрешава бюджетните кредити за субсидия за Европол и щатното разписание, когато приема общия бюджет на Европейския съюз.

9.   Управителният съвет приема бюджета на Европол и щатното разписание. Те стават окончателни след окончателното приемане на общия бюджет на Европейския съюз. Когато е целесъобразно, те се коригират чрез приемане на преработен бюджет.

10.   Всяко изменение на бюджета, включително на щатното разписание, следва процедурата, изложена в параграфи 5—9.

11.   Управителният съвет уведомява бюджетния орган във възможно най-кратък срок за намерението си да осъществи проекти, които могат да имат значителни последици за финансирането на неговия бюджет, по-специално проекти, свързани със собственост, например за наемане или закупуване на сгради. Той информира Комисията за това. Когато клон на бюджетния орган е уведомил за намерението си да предостави становище, той изпраща становището си до управителния съвет в срок до шест седмици от датата на уведомяване на бюджетния орган за проекта.

Член 43

Изпълнение и контрол на бюджета

1.   Директорът изпълнява бюджета на Европол.

2.   Най-късно до 28 февруари след приключване на всяка бюджетна година счетоводителят на Европол предава на счетоводителя на Комисията междинния счетоводен отчет, към който е приложен доклад за бюджетното и финансово управление за тази бюджетна година. Счетоводителят на Комисията консолидира междинните счетоводни отчети на институциите и децентрализираните органи в съответствие с член 128 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (16).

3.   Най-късно до 31 март след приключването на всяка бюджетна година счетоводителят на Комисията предава на Сметната палата междинния счетоводен отчет на Европол, към който е приложен доклад за бюджетното и финансово управление за тази бюджетна година. Докладът за бюджетното и финансово управление за тази бюджетна година се изпраща също на Европейския парламент и на Съвета.

4.   При получаване на забележките на Сметната палата относно междинния счетоводен отчет на Европол съгласно член 129 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 директорът изготвя окончателния счетоводен отчет на Европол на своя собствена отговорност и го изпраща за становище на управителния съвет.

5.   Управителният съвет дава становище по окончателния счетоводен отчет на Европол.

6.   Най-късно до 30 юни след приключването на всяка бюджетна година директорът изпраща на Европейския парламент, Съвета, Комисията и Сметната палата, окончателния счетоводен отчет, към който е приложено становището на управителния съвет.

7.   Окончателният счетоводен отчет се публикува.

8.   Най-късно до 30 септември директорът изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки. Той също така изпраща копие от този отговор на управителния съвет.

9.   Директорът предоставя на Европейския парламент, по негово искане, всякаква информация, необходима за безпрепятственото прилагане на процедурата за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за съответната бюджетна година, както е установено в член 146, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002.

10.   Европейският парламент, по препоръка на Съвета, действащ с квалифицирано мнозинство, освобождава от отговорност директора по отношение на изпълнението на бюджета за година n преди 30 април на година n + 2.

Член 44

Финансов регламент

Финансовият регламент, приложим за Европол, се приема от управителния съвет след консултация с Комисията. Той не може да нарушава Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002, освен ако това не е специално необходимо за функционирането на Европол. За приемане на правила, които представляват дерогация от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002, се изисква предварителното съгласие на Комисията. Бюджетният орган се уведомява за тези дерогации.

ГЛАВА IX

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 45

Правила относно достъпа до документи на Европол

По предложение на директора и не по-късно от шест месеца след датата на прилагане на настоящото решение управителният съвет приема правила относно достъпа до документи на Европол, като взема предвид принципите и ограниченията, посочени в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (17).

Член 46

Класифицирана информация на ЕС

Европол прилага принципите за сигурност и минималните стандарти, заложени в Решение 2001/264/ЕО на Съвета от 19 март 2001 г. за приемане на разпоредбите относно сигурността на Съвета (18) във връзка с класифицирана информация на ЕС.

Член 47

Езици

1.   За Европол се прилага Регламент № 1 от 15 април 1958 г. за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (19).

2.   Управителният съвет взема единодушно решенията относно вътрешния езиков режим на Европол.

3.   Преводите, които са необходими за работата на Европол, се осигуряват от Центъра за преводи за органите на Европейския съюз (20).

Член 48

Уведомяване на Европейския парламент

Председателството на Съвета, председателят на управителния съвет и директорът се явяват в Европейския парламент по негово искане с цел обсъждане на въпроси, свързани с Европол, като се отчитат задълженията за дискретност и поверителност.

Член 49

Борба с измамите

За Европол се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (21). По предложение на директора и не по-късно от шест месеца след датата на прилагане на настоящото решение управителният съвет приема необходимите мерки за прилагане, които могат да изключат оперативни данни от обхвата на разследванията на OLAF.

Член 50

Споразумение за седалището

Необходимите договорености относно установяването на Европол в държавата, в която ще бъде неговото седалище, и относно улесненията, които ще предоставя тази държава, както и специалните правила в държавата на седалището на Европол, приложими към директора, членовете на управителния съвет, заместник-директорите и служителите на Европол и членовете на техните семейства, се уреждат в споразумение за седалището между Европол и Кралство Нидерландия, което се сключва след одобрение от управителния съвет.

Член 51

Привилегии и имунитети

1.   Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности и специален регламент, който предстои да бъде приет съгласно член 16 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, се прилагат по отношение на директора и заместник-директорите на Европол и спрямо служителите на Европол.

2.   За Европол се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности.

3.   Кралство Нидерландия и другите държави-членки се съгласяват, че служителите за връзка, които са командировани от другите държави-членки, както и членовете на техните семейства, се ползват с тези привилегии и имунитети, които са необходими за правилното изпълнение на задачите на служителите за връзка в Европол.

Член 52

Отговорност за неупълномощена или неправилна обработка на данни

1.   Всяка държава-членка отговаря в съответствие с националното си законодателство за щетите, причинени на физическо лице в резултат на правни или фактически грешки в данните, съхранявани или обработвани в Европол. Само държавата-членка, в която е възникнало предизвикалото щета събитие, е обект на действие за получаване на обезщетение от пострадалото лице, което отправя иск към компетентния съд съгласно националното законодателство на съответната държава-членка. Никоя държава-членка не може — за да избегне своята отговорност спрямо пострадалото лице съгласно националното си законодателство — да твърди, че друга държава-членка или Европол са предали неточни данни.

2.   Ако правните или фактически грешки, посочени в параграф 1, са станали в резултат на грешно предадени данни или на неспазване на задълженията, определени в настоящото решение, от страна на една или повече държави-членки или в резултат на неупълномощено или неправилно съхраняване или обработка от Европол, Европол или другата държава-членка са задължени при поискване да възстановят на пострадалото лице заплатените като обезщетение суми съгласно параграф 1, освен ако данните са били използвани от държавата-членка, на чиято територия е била причинена щетата, в нарушение на настоящото решение.

3.   Всеки спор между държавата-членка, която е изплатила обезщетението съгласно параграф 1, и Европол или друга държава-членка за принципа или за сумата за възстановяване се отнася до управителния съвет, който урежда спора с мнозинство от две трети от членовете си.

Член 53

Друга отговорност

1.   Договорната отговорност на Европол се регламентира от приложимото към съответния договор законодателство.

2.   При извъндоговорна отговорност Европол има задължението, независимо от отговорността по член 52, да компенсира щетите, които са причинени по вина на неговите органи или на неговите служители при изпълнение на техните задължения, доколкото това може да им бъде вменено и независимо от различните процедури за предявяване на иск за щети, които съществуват съгласно законодателството на държавите-членки.

3.   Пострадалото лице има право да поиска Европол да се въздържи или да прекрати всякакво действие.

4.   Националните съдилища на държавите-членки, които са компетентни да разглеждат спорове, включващи отговорност на Европол, както е посочено в настоящия член, се определят с позоваване на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (22).

Член 54

Отговорност по отношение на участието на Европол в съвместни екипи за разследване

1.   Държавата-членка, на чиято територия е причинена щета от служители на Европол, действащи в тази държава-членка в съответствие с член 6 при оказвано от тях подпомагане при оперативни мерки, компенсира тази щета съгласно условията, приложими към щета, причинена от собствените ѝ служители.

2.   Освен ако не е договорено друго от съответната държава-членка, Европол възстановява изцяло сумите, които държава-членка е платила на жертви или упълномощени от тях лица за щети по параграф 1. Всеки спор между тази държава-членка и Европол за принципа или сумата за възстановяване се отнася до управителния съвет, който урежда спора.

ГЛАВА X

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 55

Универсално правоприемство

1.   Настоящото решение не засяга правната сила на споразуменията, сключени от Европол, както е установен съгласно Конвенцията за Европол преди датата на прилагане на настоящото решение.

2.   Параграф 1 се прилага по-специално към споразумението за седалището, сключено на основание член 37 от Конвенцията за Европол, към споразуменията между Кралство Нидерландия и останалите държави-членки, съставени на основание член 41, параграф 2 от Конвенцията за Европол, както и към всички международни споразумения, включително техните разпоредби за обмен на информация, и към договорите, сключени от Европол, неговите отговорности и собствеността, придобита от него, както е установено в Конвенцията за Европол.

Член 56

Директор и заместник-директори

1.   Директорът и заместник-директорите, назначени на основание член 29 от Конвенцията за Европол, продължават да бъдат за оставащия период от своя мандат директор и заместник-директори по смисъла на член 38 от настоящото решение. Ако мандатът им приключва в рамките на една година или по-рано след датата на прилагане на настоящото решение, мандатът им автоматично се продължава до една година след датата на прилагане на настоящото решение.

2.   Ако директорът или един или повече от заместник-директорите не желаят или не са в състояние да действат в съответствие с параграф 1, управителният съвет назначава изпълняващ длъжността директор или изпълняващ(и) длъжността заместник-директор(и), както се изисква, за не повече от 18 месеца до назначенията, предвидени в член 38, параграфи 1 и 2.

Член 57

Служители

1.   Чрез дерогация от член 39 всички трудови договори, сключени от Европол, създаден съгласно Конвенцията за Европол, които са в сила на датата на прилагане на настоящото решение, се зачитат до датата на изтичането им и не могат да бъдат подновявани на основата на Правилника за персонала на Европол (23) след датата на прилагане на настоящото решение.

2.   На всички договорно наети служители, както е посочено в параграф 1, се предлага възможност да сключат договор за срочно наети служители съгласно член 2, буква а) от Условията за работа на съответните различни степени, както е посочено в щатното разписание, или за договорно наети служители съгласно член 3а от Условията за работа.

За тази цел след влизането в сила на настоящото решение и до две години от датата на прилагане на настоящото решение органът, упълномощен да сключва договори, извършва вътрешен подбор, ограничен до служители, които имат сключен договор с Европол към датата на прилагане на настоящото решение, с цел да се провери годността, ефикасността и надеждността на лицата, които ще бъдат наети.

В зависимост от вида и равнището на изпълняваните функции на одобрените кандидати ще бъде предложен договор за срочно нает служител или договор за договорно нает служител за срок, който е равен поне на оставащия срок по договора, сключен преди датата на прилагане на настоящото решение.

3.   Ако преди датата на прилагане на настоящото решение с Европол е сключен втори срочен договор и съответният служител е приел договор за срочно нает служител или за договорно нает служител съгласно посочените в параграф 2, трета алинея условия, следващо подновяване е възможно единствено безсрочно, в съответствие с разпоредбите на член 39, параграф 4.

4.   Ако преди датата на прилагане на настоящото решение с Европол е сключен безсрочен договор и съответният служител е приел договор за срочно нает служител или за договорно нает служител съгласно условията, посочени в параграф 2, трета алинея, този договор се счита за безсрочен в съответствие с разпоредбите на член 8, първа алинея и на член 85, параграф 1 от Условията за работа.

5.   Правилникът за персонала на Европол и други приложими за целта правни инструменти продължават да се прилагат за служители, които не са наети на работа в съответствие с параграф 2. Чрез дерогация от глава 5 от Правилника за персонала на Европол процентът на годишна корекция на възнаграждението, определен от Съвета в съответствие с член 65 от Правилника за длъжностните лица, се прилага за персонала на Европол.

Член 58

Бюджет

1.   Процедурата по освобождаване от отговорност за изпълнението на бюджета, установена на основание член 35, параграф 5 от Конвенцията за Европол, се извършва в съответствие с правилата, установени с член 36, параграф 5 от Конвенцията за Европол и финансовия регламент, приет на основание член 35, параграф 9 от Конвенцията за Европол.

2.   При изпълнение на процедурата по освобождаване от отговорност, описана в параграф 1, се прилага следното:

а)

за целите на изпълнението на процедурата за освобождаване от отговорност по отношение на годишните отчети за годината, предшестваща датата на прилагането на настоящото решение, съвместният проверителен комитет продължава да работи в съответствие с процедурите, установени на основание член 36 от Конвенцията за Европол. Процедурата за освобождаване от отговорност, установена с Конвенцията за Европол, се прилага в необходимата за тази цел степен;

б)

управителният съвет, посочен в член 36 от настоящото решение, има право да решава относно замяната на функциите, изпълнявани преди това от финансовия контрольор и финансовия комитет на основата на Конвенцията за Европол.

3.   Всички разходи, произтичащи от задължения, които са поети от Европол в съответствие с финансовия регламент, приет на основание член 35, параграф 9 от Конвенцията за Европол, преди датата за прилагане на настоящото решение, и които все още не са изплатени, се покриват по начина, описан в параграф 4 от настоящия член.

4.   Преди изтичането на дванадесетмесечен срок след датата на прилагане на настоящото решение управителният съвет определя сумата, която да покрие разходите, посочени в параграф 3. Съответстващата сума, финансирана от натрупания излишък в бюджета, одобрен на основание член 35, параграф 5 от Конвенцията за Европол, се прехвърля в първия бюджет, изготвен съгласно настоящото решение, и представлява целеви приход за покриването на този разход.

Ако излишъците не са достатъчни, за да покрият разходите, посочени в параграф 3, държавите-членки осигуряват необходимото финансиране в съответствие с процедурите, установени на основание на Конвенцията за Европол.

5.   Остатъкът от излишъците в бюджета, одобрен на основание член 35, параграф 5 от Конвенцията за Европол, се изплаща обратно на държавите-членки. Сумата, която да бъде изплатена на всяка държава-членка, се изчислява въз основа на годишните вноски на държавите-членки в бюджета на Европол, определени на основание член 35, параграф 2 от Конвенцията за Европол.

Плащането се извършва в срок от три месеца след определяне на сумата, покриваща разходите по параграф 3, и след приключване на процедурите по освобождаване от отговорност за изпълнението на бюджета, одобрен на основание член 35, параграф 5 от Конвенцията за Европол.

Член 59

Мерки, които да бъдат подготвени и приети преди датата на прилагане на настоящото решение

1.   Управителният съвет, създаден на основание на Конвенцията за Европол, директорът, назначен на основание на същата конвенция, както и съвместният надзорен орган, създаден на основание на тази конвенция, подготвят приемането на следните инструменти:

а)

правилата относно правата и задълженията на служителите за връзка, посочени в член 9, параграф 5;

б)

правилата, приложими към аналитичните работни досиета, посочени в член 14, параграф 1, трета алинея;

в)

правилата за международните отношения на Европол, посочени в член 26, параграф 1, буква б);

г)

правилата за прилагане, приложими спрямо персонала на Европол, посочени в член 37, параграф 9, буква г);

д)

правилата за избиране и освобождаване от длъжност на директора и заместник-директорите, посочени в член 38, параграфи 3 и 7;

е)

правилата за поверителност, посочени в член 40, параграф 1;

ж)

финансовия регламент, посочен в член 44.

з)

всякакви други инструменти, необходими за подготовката на прилагането на настоящото решение.

2.   За целите на приемането на мерките, посочени в параграф 1, букви а), г), д), ж) и з), съставът на управителния съвет се определя, както е посочено в член 37, параграф 1. Управителният съвет приема тези мерки в съответствие с процедурата, определена в разпоредбите, посочени в параграф 1, букви а), г), д) и ж) от настоящия член.

Съветът приема мерките, посочени в параграф 1, букви б), в) и е), в съответствие с процедурата, определена в параграф 1, букви б), в) и е).

Член 60

Финансови действия и решения, които да се предприемат преди датата на прилагане на настоящото решение

1.   Управителният съвет, в състава си, определен в член 37, параграф 1, предприема всички финансови действия и решения, необходими за прилагането на новата финансова рамка.

2.   Действията и решенията, посочени в параграф 1, се предприемат в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 и включват, inter alia, следното:

а)

подготовка и приемане на всички действия и решения, посочени в член 42, във връзка с първата бюджетна година след датата на прилагане на настоящото решение;

б)

назначаване на счетоводителя, предвиден съгласно член 37, параграф 9, буква д), най-късно до 15 ноември на годината, предшестваща първата бюджетна година след датата на прилагане на настоящото решение;

в)

установяване на функцията за вътрешен одит, предвидена в член 37, параграф 9, буква е).

3.   Разрешаването на операции, които се отнасят до първата бюджетна година след датата на прилагане на настоящото решение, се извършва от директора, назначен съгласно член 29 от Конвенцията за Европол, считано от 15 ноември на годината, предшестваща първата бюджетна година след датата на прилагане на настоящото решение. От тази датата нататък директорът има право също така при необходимост да делегира тази функция на разпоредителя с финансови средства. При изпълнението на функциите на разпоредител с финансови средства се спазват изискванията на Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002.

4.   Проверката ex-ante на операции, които се отнасят до първата бюджетна година след датата на прилагане на настоящото решение, се извършва от финансовия контрольор, назначен съгласно член 27, параграф 3 от Конвенцията за Европол, в периода от 15 ноември до 31 декември на годината, предшестваща първата бюджетна година след датата на прилагане на настоящото решение. Финансовият контрольор изпълнява тази функция в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002.

5.   Част от преходните разходи, направени от Европол за подготовката за новата финансова рамка в годината, предшестваща първата бюджетна година след датата на прилагане на настоящото решение, се поемат от общия бюджет на Европейския съюз. Тези разходи могат да бъдат финансирани с безвъзмездни средства от Общността.

ГЛАВА XI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 61

Транспониране

Държавите-членки гарантират, че националното им законодателство е в съответствие с настоящото решение до датата на прилагане на настоящото решение.

Член 62

Замяна

Настоящото решение заменя Конвенцията за Европол и Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европол, членовете на неговите органи, заместник-директорите и наетите от Европол лица от датата на прилагане на настоящото решение.

Член 63

Отмяна

Освен ако в настоящото решение не е посочено друго, всички мерки за прилагане на Конвенцията за Европол се отменят, считано от датата на прилагане на настоящото решение.

Член 64

Влизане в сила и прилагане

1.   Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   То се прилага от 1 януари 2010 г. или от датата на прилагане на регламента, посочен в член 51, параграф 1, като се избира по-късната от двете дати.

Член 57, параграф 2, втора алинея и членове 59, 60 и 61 се прилагат от датата на влизане в сила на настоящото решение.

Съставено в Люксембург на 6 април 2009 година.

За Съвета

Председател

J. POSPÍŠIL


(1)  Становище от 17 януари 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 63, 6.3.2002 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 256, 1.10.2005 г., стр. 63.

(5)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 185, 16.7.2005 г., стр. 35.

(7)  ОВ L 162, 20.6.2002 г., стр. 1.

(8)  ОВ С 197, 12.7.2000 г., стр. 3.

(9)  ОВ C 24, 23.1.1998 г., стр. 2.

(10)  Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 28 април 1999 г. за създаване на Европейска служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 20).

(11)  Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г. за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (ОВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 1).

(12)  Регламент (ЕО) № 1920/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 1).

(13)  ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72.

(14)  ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1.

(15)  ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

(16)  ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(17)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(18)  ОВ L 101, 11.4.2001 г., стр. 1.

(19)  ОВ 17, 6.10.1958 г., стр. 385/58.

(20)  Регламент (ЕО) № 2965/94 на Съвета от 28 ноември 1994 г. относно създаване на Център за преводи за органите на Европейския съюз (ОВ L 314, 7.12.1994 г., стр. 1).

(21)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(22)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

(23)  Акт на Съвета от 3 декември 1998 г. за установяване на правилник за персонала, приложим за заетите в Европол лица (ОВ С 26, 30.1.1999 г., стр. 23).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък с други тежки престъпления, с които Европол е компетентен да се занимава в съответствие с член 4, параграф 1:

незаконен трафик на наркотици,

незаконни дейности, свързани с пране на пари,

престъпления, свързани с ядрени или радиоактивни вещества,

прекарване през граница на нелегални имигранти,

трафик на хора

престъпления, свързани с моторни превозни средства,

убийство, тежка телесна повреда,

незаконна търговия с човешки органи и тъкани,

отвличане, противозаконно лишаване от свобода и вземане на заложници,

расизъм и ксенофобия,

организиран грабеж,

незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството,

мошеничество и измама,

рекет и изнудване,

фалшифициране и пиратство на изделия,

подправяне на административни документи и търговия с тях,

подправяне на пари и средства за разплащане,

компютърни престъпления,

корупция,

незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества,

незаконен трафик на застрашени животински видове,

незаконен трафик на застрашени растителни видове и разновидности,

престъпления против околната среда,

незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа.

По отношение на престъпленията, изброени в член 4, параграф 1, за целите на настоящото решение:

а)

„престъпления, свързани с ядрени и радиоактивни вещества“ означава престъпленията, изброени в член 7, параграф 1 от Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, подписана във Виена и Ню Йорк на 3 март 1980 г. и отнасяща се до ядрените и/или радиоактивните материали, определени в член 197 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия и в Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение (1);

б)

„прекарване през граница на нелегални имигранти“ означава дейности, с които умишлено и срещу финансова изгода се цели да се улесни влизането, пребиваването или работата на територията на държавите-членки на Европейския съюз по начин, който противоречи на правилата и условията, приложими в държавите-членки;

в)

„трафик на хора“ означава набиране, транспортиране, прехвърляне, укриване или приемане на хора посредством заплаха за използване на сила или използване на сила или чрез други форми на принуда, чрез отвличане, измама, заблуждение, злоупотреба с власт или с положение на зависимост или чрез даване или получаване на заплащане или облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, с цел експлоатация. Експлоатацията включва като минимум експлоатацията на проституирането на други лица или други форми на сексуална експлоатация, производството, продажбата или разпространението на материали с детска порнография, принудителен труд или услуги, поставяне в робство или сходни с поставянето в робството практики, принудително подчинение или отнемане на органи;

г)

„престъпления с моторни превозни средства“ означава кражба или присвояване на моторни превозни средства, камиони, полуремаркета, товара на камиони или полуремаркета, автобуси, мотоциклети, каравани и селскостопански машини, строителна техника и резервни части за такива превозни средства, както и получаването и укриването на такива предмети;

д)

„незаконни дейности, свързани с изпирането на пари“ означава престъпленията, изброени в член 6, параграфи 1—3 от Конвенцията на Съвета на Европа относно прането на пари, проследяването, изземването и конфискацията на облаги от престъпления, подписана в Страсбург на 8 ноември 1990 г.;

е)

„незаконен трафик на наркотици“ означава престъпленията, изброени в член 3, параграф 1 от Конвенцията на ООН от 20 декември 1988 г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества и в разпоредбите за изменение или заменяне на същата конвенция.

Престъпленията, посочени в член 4 и в настоящото приложение, се преценяват от компетентните органи на държавите-членки в съответствие с националното право на държавите-членки, към които принадлежат.


(1)  ОВ L 159, 29.6.1996 г., стр. 1.