15.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/1

15.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/3

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда издаването на разрешително за използването на добавки при храненето на животните, както и основанията и процедурите за издаването на такова разрешително.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 бе подадено заявление за издаване на разрешително на препарата, посочен в приложението към настоящия регламент. Това заявление бе придружено от информацията и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

Заявлението се отнася до ново разрешително за употреба на аминокиселината L-валин с чистота най-малко 98 %, получена от Escherichia coli (K-12 AG314) FERM ABP-10640, като фуражна добавка за всички видове животни, която следва да бъде класифицирана в категорията „хранителни добавки“.

(4)

От становищата на Европейския орган за безопасност на храните („органът“) от 30 януари 2008 г. (2) и от 18 ноември 2008 г. (3) става ясно, че аминокиселината L-валин с чистота най-малко 98 % не оказва вредно въздействие върху здравето на животните и хората и върху околната среда, и се смята за източник на достъпен валин за всички видове животни. Органът не счита, че е налице необходимост от специфични изисквания по отношение на мониторинга след пускането на продукта на пазара. Той също така провери доклада за метода за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория на Общността, създадена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(5)

Оценката на посочения препарат показва, че условията за разрешителното, определени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003, са изпълнени. Следователно употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена, както е предвидено в приложението към настоящия регламент.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

15.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/5

(1)

Природните ресурси, чието внимателно и рационално използване се изисква в член 174, параграф 1 от Договора, включват петрола, който e основен източник на енергия в Европейския съюз, но е също така значителен източник на емисии на замърсители.

(2)

Съобщение на Комисията от 15 май 2001 г., озаглавено „Устойчива Европа за един по-добър свят: Стратегия на Европейския съюз за устойчиво развитие“, представено на Европейския съвет в Гьотеборг на 15 и 16 юни 2001 г., определи емисиите на газове с парников ефект и замърсяването, причинено от транспорта, като едни от основните пречки за устойчиво развитие.

(3)

Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шестата програма на Европейската общност за действие в областта на околната среда (4) призна необходимостта от предприемане на специфични мерки в полза на енергийната ефективност и на икономиите на енергия, за включване на целите, отнасящи се до климатичните промени, в транспортните и енергийните политики, както и необходимостта от специфични мерки в транспортния сектор за намаляване потреблението на енергия и емисиите на парникови газове.

(4)

В съобщение на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавено „Енергийна политика за Европа“, бе предложено ангажиране от страна на Европейския съюз за постигане на поне 20 % намаление на газовете с парников ефект до 2020 г. в сравнение с 1990 г. Наред с това бяха предложени задължителни цели за Общността до 2020 г. за повишаване на енергийната ефективност с 20 %, за постигане на ниво на възобновяема енергия от 20 % и дял на възобновяемата енергия от 10 % в транспорта, inter alia, за повишаване сигурността на енергийните доставки чрез разнообразяване на енергийните източници.

(5)

В съобщение на Комисията от 19 октомври 2006 г., озаглавено „План за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала“, бе обявено, че Комисията ще продължи усилията си за развитие на пазари за по-чисти, по-интелигентни, по-безопасни, по-енергийноефективни превозни средства чрез възлагане на обществени поръчки и чрез повишаване на обществената информираност.

(6)

В средносрочния преглед на Бялата книга по транспорта на Комисията от 2001 г., озаглавена „Нека Европа продължава да се движи — устойчива мобилност за нашия континент“, от 22 юни 2006 г. бе обявено, че Съюзът ще стимулира иновации, съобразени с околната среда, по-специално чрез европейски стандарти за емисиите (евронорми) и чрез насърчаване на чистите превозни средства въз основа на възлагане на обществени поръчки.

(7)

Комисията представи в съобщението си от 7 февруари 2007 г., озаглавено „Резултати от прегледа на стратегията на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от леки автомобили и лекотоварни превозни средства с търговска цел“, нова глобална стратегия, за да може Съюзът да достигне целта от 120 g/km за емисии на CO2 от нови леки автомобили до 2012 г. Предложена бе правна рамка, за да се гарантира подобряването на автомобилните технологии. Допълнителни мерки следва да насърчат придобиването на енергийноефективни превозни средства.

(8)

В Зелената книга за градския транспорт от 25 септември 2007 г., озаглавена „Към нова култура за градска мобилност“, се отбелязва, че заинтересованите страни подкрепят идеята за насърчаване въвеждането на пазара на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства чрез „зелени“ обществени поръчки. Според нея един от възможните подходи би могъл да се основава на превръщането на външните разходи във вътрешни чрез използването като критерии за възлагане освен на цената на превозното средство, също и на разходите през целия експлоатационен живот за потребление на енергия, емисиите на CO2 и на замърсители, свързани с експлоатацията на превозните средства. В допълнение, обществената поръчка може да отдаде предпочитания на новите евронорми. По-ранното използване на по-чисти превозни средства би подобрило качеството на въздуха в градските райони.

(9)

Групата на високо равнище CARS 21 в своя доклад от 12 декември 2005 г. подкрепи инициативата на Комисията за насърчаване на чисти и енергийноефективни превозни средства, при условие че се възприеме технологично неутрален, основаващ се на постигнатите резултати комплексен подход, с участието на производителите на превозни средства, доставчиците на петрол или горива, предприятията, извършващи ремонтни дейности, клиентите или водачите на МПС и публичните органи.

(10)

Групата на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността, енергетиката и околната среда в доклада си от 27 февруари 2007 г. препоръча при частните и обществените поръчки да се вземат предвид разходите през целия експлоатационен живот, като се наблегне на енергийната ефективност. Държавите-членки и Общността следва да разработят и публикуват насоки за обществените поръчки относно това, как да се излезе от рамката за предоставяне на поръчката на участника в търга, предложил най-ниска цена, и да се премине към възлагане на поръчки за по-устойчиви междинни стоки, в съответствие с Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (5) и Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (6).

(11)

Настоящата директива има за цел да стимулира пазара на чисти и енергийноефективни автомобилни превози, и по-специално — тъй като това би имало значителни последици за околната среда — да окаже влияние върху пазара на стандартизирани превозни средства, произвеждани в големи количества, като леки автомобили, автобуси и камиони, като гарантира равнище на търсене на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства, което да е достатъчно голямо, за да насърчи производителите и отрасъла да инвестират и да продължат да разработват превозни средства с ниски разходи по отношение на консумацията на енергия, с ниски емисии на CO2 и ниски емисии на други замърсители.

(12)

Държавите-членки следва да информират националните, регионалните или местните възлагащи органи и възложителите и операторите, които предоставят обществени услуги по пътнически превоз, относно разпоредбите, свързани със закупуването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства.

(13)

Чистите и енергийноефективни превозни средства първоначално имат по-висока цена в сравнение с конвенционалните. Създаването на достатъчно търсене на такива превозни средства би могло да гарантира, че икономиите от мащаба водят до намаляване на цената.

(14)

Настоящата директива е насочена към необходимостта от предоставяне на подкрепа за държавите-членки чрез улесняване и структуриране на обмена на знания и най-добри практики за насърчаване на чисти и енергийноефективни превозни средства.

(15)

Възлагането на поръчки за превозни средства за обществен транспорт може да окаже значително влияние върху пазара, ако се прилагат хармонизирани критерии на равнище на Общността.

(16)

Най-голямо влияние върху пазара, както и най-добро съотношение разходи/ползи се получава при задължително включване на разходите за потребление на енергия, емисии на CO2 и на замърсители през целия експлоатационен живот на превозното средство като критерии при възлагане на обществена поръчка за превозни средства за обществения транспорт.

(17)

В съответствие с приложното поле на Директива 2004/17/ЕО и на Директива 2004/18/ЕО и при пълно зачитане на въвеждането в националното законодателство на същите директиви, настоящата директива следва да обхваща пътните превозни средства, закупени от възлагащи органи и възложители, независимо дали тези възлагащи органи и възложители са обществени или частни. Освен това настоящата директива следва да обхваща покупката на пътни превозни средства, използвани за предоставянето на обществени услуги за пътнически превоз по силата на възложена обществена поръчка за услуги, като се остави на държавите-членки възможността да изключат покупките с незначителна стойност, за да се избегне ненужна административна тежест.

(18)

В съответствие с Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (7) и с цел да се избегне ненужна административна тежест държавите-членки следва да имат възможност да освобождават органите и операторите от изискванията, предвидени в настоящата директива, при покупка на превозни средства със специално предназначение, проектирани и произведени за тази цел.

(19)

Настоящата директива следва да предоставя набор от възможности за отчитане на енергийните аспекти и въздействието върху околната среда. Това би позволило на органите и операторите, които вече са разработили методи, които са специално пригодени да отговорят на местните потребности и условия, да продължат да прилагат тези методи.

(20)

Включването на потреблението на енергия, на емисиите на CO2 и на замърсители в критериите при възлагане на обществена поръчка не води до по-високи общи разходи, а по-скоро позволява предвиждането на оперативните разходи през целия експлоатационен живот на превозното средство при вземането на решение за възлагане на поръчка. В допълнение към правната уредба относно евронормите, които установяват максимално допустимите емисии, този подход позволява да се изчисли паричното изражение на действителните емисии на замърсители и не изисква създаването на каквито и да било допълнителни стандарти.

(21)

При изпълнението на изискванията за вземане предвид на енергийните аспекти и въздействието върху околната среда посредством определянето на технически спецификации възлагащите органи, възложителите и операторите се насърчават да установят спецификации за по-високо ниво на енергийна ефективност и опазване на околната среда от предвиденото в общностното законодателство, като вземат предвид например евронормите, които вече са приети, но все още не са станали задължителни.

(22)

Проучването „ExternE“ (външни разходи за енергия) (8), програмата на Комисията „Чист въздух за Европа“ (CAFЕ) (9) и проучването HEATCO (10) предоставиха информация за разходите за емисиите на CO2, азотни оксиди (NOx), неметанови въглеводороди (NMHC), и по-специално на прахови частици. За да не се усложнява процедурата по възлагането, разходите се изразяват в сегашна стойност.

(23)

Настоящата директива следва да определи пределни стойности за разходите за емисии на CO2 и на замърсители, което, от една страна, предоставя гъвкавост на възлагащите органи, възложителите и операторите да вземат предвид местните условия, а от друга страна осигурява необходимото ниво на хармонизация.

(24)

Задължителното прилагане на критериите при поръчка на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства не изключва въвеждането и на други релевантни критерии за възлагане. То не препятства също така избора на по-стари модели превозни средства, модернизирани с цел подобряване на показателите им по отношение на околната среда. Други такива релевантни критерии за възлагане може да бъдат включени също така във възлагането на поръчки при условията на Директива 2004/17/ЕО или 2004/18/ЕО, ако те са свързани с предмета на договора, не предоставят неограничено право на избор на възлагащия орган или възложителя, изрично са упоменати и съответстват на основните принципи на Договора.

(25)

Методът на изчисляване на експлоатационните разходи за емисии на замърсители през целия експлоатационен живот за целите на решения за възлагане на поръчки за превозни средства, включително цифровите стойности, определени в настоящата директива, не засяга останалото общностно законодателство, което урежда външни разходи.

(26)

При преразглеждане и ревизиране на метода за изчисляване, определен в настоящата директива, следва да се вземат предвид съответните законодателни мерки на Общността и да се търси съгласуваност с тях.

(27)

Критериите за възлагане, свързани с енергийни и екологични съображения, следва да бъдат сред критериите, които възлагащите органи или възложителите вземат предвид, когато трябва да вземат решение относно поръчка за чисти и енергийноефективни пътни превозни средства.

(28)

Настоящата директива не следва да препятства възлагащите органи и възложителите да отдадат предпочитание на последните евронорми при закупуване на превозни средства за обществен транспорт,преди тези стандарти да станат задължителни. Освен това настоящата директива не възпрепятства възлагащите органи и възложителите да отдават предпочитания на алтернативните горива, например водород, втечнен нефтен газ (ВНГ), сгъстен природен газ (СПГ) и биогорива, при условие че енергийните аспекти и въздействието върху околната среда се вземат предвид през целия срок на експлоатация.

(29)

Следва да се разработят стандартизирани процедури на Общността за изпитване за допълнителни категории превозни средства, за да се подобрят възможността за сравняване и прозрачността на предоставените от производителите данни. Производителите следва да бъдат насърчавани да предоставят данни относно потреблението на енергия, емисиите на CO2 и на замърсители през целия експлоатационен живот на превозните средства.

(30)

Възможността за публична подкрепа за закупуването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства, включително последващото монтиране в превозните средства на двигатели и резервни части, които надхвърлят задължителните екологични изисквания, е призната в Насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда (11) и Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване) (12). В този контекст също така следва да се вземат предвид разпоредбите, включени в съобщението на Комисията, озаглавено „Ръководни насоки на Общността за държавните помощи за железопътните предприятия“ (13), по-специално бележка под линия 1 към точка 34 и бележка под линия 3 към точка 36. Въпреки това правилата на Договора, и по-специално на членове 87 и 88 от него, ще продължат да се прилагат за такава публична подкрепа.

(31)

Възможността за публична подкрепа за насърчаване развитието на необходимата инфраструктура за разпространението на алтернативни горива се отчита в общностни насоки за държавна помощ за опазване на околната среда. Въпреки това правилата на Договора, и по-специално на членове 87 и 88 от него, ще продължат да се прилагат за такава публична подкрепа.

(32)

Закупуването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства предлага на градовете възможност да покажат своята загриженост за околната среда. Във връзка с това е важно в Интернет да се съобщава информация за възлагане на обществени поръчки съгласно настоящата директива.

(33)

Следва да се насърчава публикуването в Интернет на полезна информация, свързана с финансовите инструменти, които са на разположение във всяка държава-членка, за градската мобилност и за насърчаване на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства.

(34)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на реда и условията за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (14).

(35)

По-специално на Комисията следва да бъде предоставено правомощие да адаптира към инфлацията и техническия прогрес данните за изчисляване на експлоатационните разходи през целия експлоатационен живот на пътните превозни средства. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение № 1999/468/ЕО.

(36)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно да насърчава и стимулира пазара на чисти и енергийноефективни превозни средства и да подобрява приноса на транспортния сектор за политиките на Общността в областта на околната среда, климата и енергетиката, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, за постигане на критична маса превозни средства за рентабилно развитие на европейската промишленост, могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(37)

Държавите-членки и Комисията следва да продължават да насърчават чисти и енергийноефективни пътни превозни средства. В този контекст националните и регионалните оперативни програми, както са определени в Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (15), биха могли да играят важна роля. Освен това общностните програми, като например Civitas и програмата „Интелигентна енергия — Европа“, биха могли да допринесат за подобряване на градската мобилност и да намалят отрицателните последици от нея.

(38)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (16) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние,

а)

възлагащи органи или възложители, доколкото имат задължението да прилагат процедурите за възлагане на поръчки, определени в директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО;

б)

доставчици на услуги, които изпълняват задължения за извършване на обществени услуги, съгласно договор за обществена поръчка за услуги, по смисъла на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт (17), над пределната стойност, която се определя от държавите-членки и която не надвишава праговете, определени в директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО.

1.

„възлагащи органи“ означава възлагащите органи съгласно определенията в член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2004/17/ЕО и член 1, параграф 9 от Директива 2004/18/ЕО;

2.

„възложители“ означава възложителите, посочени в член 2, параграф 2 от Директива 2004/17/ЕО;

3.

„пътно превозно средство“ означава превозно средство, попадащо в категориите, изброени в таблица 3 от приложението.

а)

потребление на енергия;

б)

емисии на CO2; и

в)

емисии на NOx, NMHC и прахови частици.

а)

в документацията за покупка на пътни превозни средства се определят технически спецификации за енергийна ефективност и въздействие върху околната среда за всеки от разглежданите въпроси, както и всички допълнителни въпроси, свързани с въздействието върху околната среда; или

б)

в решението за покупка се включват енергийните аспекти и въздействието върху околната среда, като:

а)

Оперативните разходи за потребление на енергия на превозно средство през целия му експлоатационен живот се изчисляват въз основа на следната методология:

б)

Оперативните разходи за емисиите на CO2 на превозно средство през целия му експлоатационен живот се изчисляват, като се умножи пълният пробег, при необходимост, като се отчита направеният до този момент пробег, в съответствие с параграф 3, по емисиите на CO2 в килограми на километър, в съответствие с параграф 2, и по разходите на килограм, в съответствие с границите, определени в таблица 2 от приложението.

в)

Оперативните разходи за емисиите на замърсители, изброени в таблица 2 от приложението, на превозно средство през целия му експлоатационен живот се изчисляват чрез събиране на оперативните разходи през целия му експлоатационен живот за емисиите на NOx, NMHC и прахови частици. Оперативните разходи за емисиите на всеки един замърсител през целия експлоатационен живот на превозно средство се изчисляват, като се умножи пълният пробег, при необходимост, като се отчита направеният до този момент пробег, в съответствие с параграф 3, по емисиите в грамове на километър, в съответствие с параграф 2, и по съответните разходи на грам. Разходите се вземат от средните стойности за Общността, определени в таблица 2 от приложението.

Възлагащите органи, възложителите и операторите, посочени в член 3, могат да прилагат по-високи разходи, при условие че тези разходи не надвишават съответните стойности, определени в таблица 2 от приложението, умножени по 2.

15.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/13

(1)

След като получиха информация, последвана от жалба, според която в Регионален закон № 14 от 20 август 2003 г. на регион Friuli-Venezia Giulia се съдържат разпоредби за отпускане на средства на търговските камари в Триест и Гориция, за да посрещнат нуждите от фураж в животновъдните стопанства, пострадали от сушата през 2003 г., с писмо от 2 април 2004 г. службите на Комисията поискаха от италианските органи редица разяснения по този въпрос.

(2)

Тъй като в четириседмичния срок, даден на италианските органи за предоставяне на исканата информация, не бе получен никакъв отговор, с писмо от 26 май 2004 г. службите на Комисията им изпратиха писмо за напомняне.

(3)

С писмо от 10 юни 2004 г., протоколирано на 15 юни 2004 г., Постоянното представителство на Италия към Европейския съюз предаде на службите на Комисията писмо от италианските органи, в което последните твърдят, че са изпратили на търговските камари в Триест и Гориция две писмени уведомления с дати съответно от 30 септември 2003 г. и 12 март 2004 г., за да насочат вниманието им към необходимостта от публикуване на покана за изразяване на интерес за помощите, предвидени в член 6 от посочения по-горе закон, както и да уведомят Комисията за това.

(4)

Въз основа на тази информация с писмо от 28 юни 2004 г. службите на Комисията поискаха от италианските органи да им съобщят текстовете на споменатите уведомления и на поканите за изразяване на интерес, подготвени от двете търговски камари. Освен това те отправиха запитване, дали са били предоставени помощи и в случай че това е така, поискаха уточняване на сумите и на начините за предоставянето им.

(5)

С писмо от 27 септември 2004 г., протоколирано на 29 септември 2004 г., Постоянното представителство на Италия към Европейския съюз предаде на Комисията текстовете и информацията, поискани с писмото от 28 юни 2004 г.

(6)

Тъй като от гореуказаната информация става ясно, че поканата за изразяване на интерес от търговската камара в Триест вече е била публикувана и са направени постъпки по нея, както и че освен това помощите, които е можело да бъдат отпуснати или са били отпуснати от търговските камари, не са били предвидени в общата схема на помощите на търговските камари, одобрена от Комисията в рамките на досие за помощ № 241/01, службите на Комисията решиха да открият досие за отпускане на ненотифицирана помощ под номер NN 69/04.

(7)

С писмо от 12 ноември 2004 службите на Комисията поискаха от италианските органи допълнителна информация за въпросните помощи.

(8)

В същия ден Комисията получи писмо от италианските органи с информация, допълваща информацията, поискана в писмото от 28 юни 2004 г. (вж. съображение 4).

(9)

С писмо от 6 януари 2005 г., протоколирано на 11 януари 2005 г., Постоянното представителство на Италия към Европейския съюз предаде на Комисията писмо от италианските органи, с което те поискаха удължаване на дадения им срок за предоставяне на допълнителна информация за въпросните помощи, с цел да се преразгледа съответната регионална нормативна база.

(10)

С писмо от 25 януари 2005 г. службите на Комисията разрешиха удължаване на срока с един месец.

(11)

С писмо от 21 февруари 2005 г. Постоянното представителство на Италия към Европейския съюз изпрати на Комисията писмо от италианските органи, в което се уточнява, че търговската камара в Гориция не е въвела в действие предвидената помощ и че не възнамерява да го направи (писмото бе придружено от решение на същата търговска камара в потвърждение на тази информация).

(12)

С писмо от 28 февруари 2005 г., протоколирано на 1 март 2005 г., и с писмо от 30 март 2005 г., протоколирано на 31 март 2005 г., Постоянното представителство на Италия към Европейския съюз предаде на Комисията допълнителна информация за помощта, отпусната от търговската камара в Триест.

(13)

С писмо от 22 юли 2005 г. (1) Комисията уведоми Италия за решението си да започне процедура по член 88, параграф 2 от Договора относно помощта за закупуване на фураж, предвидена в член 6 от Регионален закон № 14 от 20 август 2003 г. и предмет на покана за изразяване на интерес, публикувана от търговската камара в Триест.

(14)

Решението на Комисията да открие процедурата бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията покани заинтересованите страни да представят коментарите си относно въпросната мярка.

(15)

Комисията не получи коментари от заинтересованите страни.

(16)

Член 6 от Регионален закон № 14 на регион Friuli-Venezia Giulia от 20 август 2003 г. (наричан по-долу „Регионален закон № 14“) постановява, че регионалната администрация е упълномощена да предостави извънредно финансиране в размер на 170 000 EUR на Camera di commercio, industria, artigianato e agricoltura di Trieste (Търговската камара за търговия, промишленост, занаяти и селско стопанство в Триест) и в размер на 80 000 EUR на Camera di commercio, industria, artigianato e agricoltura di Gorizia (Търговската камара за търговия, промишленост, занаяти и селско стопанство в Гориция), за да могат да бъдат посрещнати изключителните нужди, свързани с изхранването на животните от животновъдните стопанства, пострадали от сушата през 2003 г., попадащи в зони, необслужвани от консорциумни напоителни системи.

(17)

Поканата за изразяване на интерес, публикувана от търговската камара в Триест, предвижда финансова помощ за животновъдните стопанства в провинция Триест, които са пострадали от сушата през 2003 г., и които след като не са могли да напоят тази част от площите си, която не се обслужва от консорциумна напоителна система, са претърпели производствена загуба от най-малко 20 % в районите в по-неблагоприятно положение и от 30 % в останалите райони. Помощта се изразява в закупуване на фураж, необходим за изхранването на животните.

(18)

Помощта е изплатена след представяне на съответните фактури за закупуване на фуражи в периода между 1 май и 20 ноември 2003 г. и покрива количеството фураж, необходимо за задоволяване на хранителните нужди, изчислени на глава добитък (по-долу ГД), налични в стопанството и принадлежащи на арендатора. ГД са говедата, овцете, козите и конете, предназначени за клане или използвани за работа; в случай че се касае за животни, предназначени за клане, се вземат под внимание единствено тези, които са отгледани от арендатори или директно от земеделски стопани, регистрирани в Istituto nazionale per la previdenza sociale (Националния осигурителен институт). С термина „фураж“ се обозначава какъвто и да е вид изсушено сено.

(19)

Помощта може да бъде изплащана до изчерпване на създадения за тази цел фонд и може да бъде отпусната на всяко едно от стопанствата в провинция Триест, което отправи искане за това.

(20)

Максималното количество фураж, чиято стойност може да бъде възстановена за ГД, е определено на 15 квинтала. Референтната цена, използвана за изчисляване на помощта, е определена на 20 EUR без ДДС. В случай че броят на исканията превиши предвиденото, индивидуалната помощ ще бъде намалена пропорционално на ГД.

(21)

В случай че стопанствата, получаващи помощ, поискат и получат други помощи за загубите, дължащи се на засушаването през 2003 г., размерът на помощта, предвиден в поканата за изразяване на интерес, ще бъде съответно намален.

(22)

Комисията започна процедурата по член 88, параграф 2 от Договора поради съмненията си относно съвместимостта на въпросните мерки за оказване на помощ с общия пазар. Съмненията ѝ произтичаха от следните елементи:

(23)

С писмо от 26 септември 2005 г., протоколирано на 27 септември 2005 г., Постоянното представителство на Италия към Европейския съюз съобщи на Комисията становищата на италианските органи след започване на процедурата за въпросните помощи по член 88, параграф 2 от Договора.

(24)

В тези становища италианските органи уточняват най-вече, че засушаването през 2003 г. е било обявено за „неблагоприятно атмосферно условие“ от регион Friuli-Venezia Giulia с Указ № 0329/Pres. на регионалния управител от 16 септември 2003 г., което бе потвърдено от метеорологичните данни на регионалната метеорологична обсерватория и създаде предпоставка за откриване на досие за държавна помощ, което бе съобщено на Комисията и одобрено от нея (досие № 262/04).

(25)

Италианските органи признават освен това, че използваният от търговската камара в Триест метод за изчисляване на загубите, претърпени от земеделските стопани от провинция Триест, не съответства на разпоредбите на точка 11.3 от насоките. Те обаче уточняват, че след започването на процедурата по член 88, параграф 2 от Договора търговската камара в Триест е установила праговете на загуба на продукция за всяко стопанство получател на помощ (43 стопанства) въз основа на сравнение между средните нива на производство на фураж през тригодишния период 2000—2002 г. (през който не са били изплащани компенсации за загуби, дължащи се на неблагоприятни атмосферни условия) и на количествата фураж, получени през 2003 г. Според гореспоменатите органи получените данни са им позволили да констатират, че във всеки случай загубите са превишавали минималните прагове, предвидени за получаване на право на помощ (20 % в районите в по-неблагоприятно положение и 30 % в останалите райони).

(26)

Италианските органи добавят също така, че са изчислили размера на помощта, която е можело да бъде отпусната съгласно насоките. За тази цел те са използвали данните, съдържащи се в Решение № 1535 на Регионалния съвет от 23 май 2003 г. относно средното количество и средната цена на фуража през тригодишния период 2000—2002 г. От получената стойност те са приспаднали декларираната от всяко едно стопанство реална продукция за 2003 г., умножена по средната цена за въпросната година. Те са оформили изчисленията си в таблица, илюстрираща размерите на изплатените помощи, размерите на помощите, които са могли да бъдат одобрени съгласно насоките и размерът на помощите de minimis, които могат все още да бъдат отпуснати допълнително на получателите съгласно Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Комисията от 6 октомври 2004 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО спрямо минималните помощи в секторите на земеделието и рибарството (4). От гореспоменатата таблица става ясно, че ако се добави помощта de minimis към помощите, които могат да бъдат отпуснати съгласно насоките, само двама земеделски стопани са получили свръхкомпенсации за претърпените загуби, като италианските органи са поели ангажимент тези свръхкомпенсации да бъдат възстановени.

(27)

По отношение на другите съмнения, изразени от Комисията при започването на процедурата по член 88, параграф 2 от Договора, италианските органи уточняват, че въпросните получатели не са получили директни помощи за фуражите, нито евентуални суми, получени по застрахователни схеми. Те правят освен това и уточнението, че разходите за прибиране на реколтата и за транспорт на фуражите са били все пак поети от получателите, доколкото е било реализирано фуражно производство.

(28)

И накрая, италианските органи декларират, че всички земеделски стопани, получатели на въпросната помощ, са били информирани за започването на процедурата по член 88, параграф 2 от Договора по отношение на въпросната мярка.

(29)

Съгласно член 87, параграф 1 от Договора всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар. Помощите, предвидени в Регионален закон № 14, съответстват на това определение, в смисъл, че те са отпуснати от местна организация и благоприятстват определени производства (като животновъдството, тъй като помощта при закупуване на фуража служи за изхранване на животните) и могат да нарушат конкуренцията и да повлияят на търговията в рамките на Общността, като се има предвид мястото, което Италия заема в този вид производство (тя е осъществила например 13,3 % от производството в Общността на говеждо месо през 2006 г., което я прави третият по големина производител на говеждо месо в Съюза).

(30)

При все това в случаите, предвидени в член 87, параграфи 2 и 3 от Договора, някои мерки могат да бъдат считани, по изключение, за съвместими с общия пазар.

(31)

В конкретния случай, като се има предвид естеството на въпросните помощи (помощи, предназначени за обезщетяване на загубите на земеделските стопани, причинени от неблагоприятни атмосферни условия), единственото приложимо изключение е това, предвидено от член 87, параграф 3, буква в) от Договора, съгласно което могат да бъдат считани за съвместими с общия пазар помощите, предназначени за подпомагане на развитието на някои дейности или на някои местни икономики, стига да не нарушат условията на търговия по начин, противоположен на общия интерес (изключението по член 87, параграф 2, буква б) от Договора се прилага при истински природни бедствия, а не при подобни на тях събития; както е посочено и в насоките, Комисията винаги е смятала, че засушаването само по себе си не може да бъде считано за природно бедствие съгласно член 87, параграф 2, буква б) от Договора).

(32)

За да може да се приложи гореспоменатото изключение, въпросните помощи, неправомерни по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (5) (понастоящем член 88), трябва да бъдат анализирани въз основа на обективни критерии, посочени в нормативната уредба, действаща към момента на отпускане на помощта в съответствие с разпоредбите на Известието на Комисията за определяне на приложимите правила при оценка на неправомерно отпусната държавна помощ (6).

(33)

В конкретния случай приложимите към въпросните помощи правила в момента на отпускането им са тези, дефинирани в точка 11.3 от насоките. Според тази точка:

(34)

Що се отнася до спазването на първите две условия, Комисията отбелязва, че италианските органи са констатирали настъпването на суша въз основа на съответните метеорологични данни. По въпроса за обхвата на причинените от неблагоприятните атмосферни условия щети Комисията констатира преди всичко, че самите италиански органи признават, че методът, използван за изчисляване на загубите, претърпени от земеделските стопани в провинция Триест, не съответства на разпоредбите на точка 11.3 от насоките. Комисията може единствено да потвърди тази констатация, тъй като поканата за изразяване на интерес, публикувана от търговската камара в Триест, предвижда праг на загуби, над който се предвижда отпускане на помощ, без да се уточнява начинът на определяне на въпросната загуба.

(35)

Предвид това от информацията, подадена от италианските органи след започването на процедурата по член 88, параграф 2 от Договора, става ясно, че при прилагането на метода по точка 11.3 от насоките, т.е. в конкретния случай при сравняване на средната продукция на фураж за периода 2000—2002 г. (през който не е изплатено нито едно обезщетение за загуби, дължащи се на неблагоприятни атмосферни условия) и продукцията на фураж през 2003 г., загубите са превишавали минималните прагове за получаване на право на помощ (20 % в районите в по-неблагоприятно положение и 30 % в останалите райони) за всяко едно обезщетено стопанство.

(36)

По отношение на начина на изчисляване на конкретната помощ (и следователно спазването на третото условие, споменато по-горе), Комисията отбелязва, че приложеният в конкретния случай метод не съответства на този, който се предвижда от насоките, тъй като помощите са били изплатени след представяне на фактури за закупуване на фураж в периода 1 май — 20 ноември 2003 г. и са съответствали на количеството фураж, необходимо за задоволяване на обичайните хранителни нужди за ГД в земеделското стопанство, докато съгласно насоките размерът на помощта за изплащане не трябва да превишава средното ниво на продукцията през нормалния период, умножено по средната цена за същия период, от което се приспада реалната продукция за годината, в която се наблюдава събитието, умножено по средната цена за въпросната година.

(37)

Информацията, съобщена от италианските органи след започването на процедурата по член 88, параграф 2 от Договора, доказва, че методът на изчисление, използван от търговската камара в Триест, е включвал в някои случаи (12 случая от общо 43) изплащане на помощ в размер, превишаващ размера, изчислен по метода, предвиден в насоките.

(38)

Предвид факта, че методът на изчисление на търговската камара в Триест съдържа в над 25 % от случаите превишаване на размера на помощите, които могат да бъдат изплатени по точка 11.3 от насоките, Комисията не може да приеме посочения метод.

(39)

Що се касае до другите условия по точка 11.3 от насоките (и следователно спазването на четвъртото и петото от гореспоменатите условия), Комисията взема под внимание информацията, предоставена от италианските органи, от която става ясно, че получателите на въпросните помощи не са получили директни помощи за фуражите, нито евентуални суми, получени по застрахователни схеми, и че разходите, свързани с прибирането и транспорта на фуражите, са поети от получателите дотолкова, доколкото все пак е осъществено фуражно производство. Тези уточнения показват непригодността в конкретния случай на описаните по-горе условия.

(40)

Предвид горепосочените съображения Комисията не може да приеме, че всички условия по точка 11.3 от насоките са удовлетворени, тъй като, както е посочено в съображение 38, методът на изчисляване на помощите, използван от търговската камара в Триест, позволява в много от случаите превишаване на сумите, които биха могли да бъдат изплатени при липса на свръхкомпенсация.

(41)

Следователно за помощите, отпуснати от търговската камара в Триест за закупуване на фураж вследствие на засушаването през 2003 г., не може да се приложи изключението, предвидено в член 87, параграф 3, буква в) от Договора, що се отнася до частта, която надхвърля сумата, за която би могло да се приложи посоченото изключение, ако е бил използван методът на изчисление на помощите, предвиден в точка 11.3 от насоките. Тази част от помощта, която не надхвърля въпросната сума обаче, е съвместима с общия пазар, тъй като тя удовлетворява всички условия, определени от насоките.

(42)

Съгласно член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999, когато в случаи с неправомерна помощ са взети отрицателни решения, Комисията взема решение съответната държава-членка да предприеме всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя. Следователно Италия трябва да предприеме всички необходими мерки за възстановяване на предоставената помощ от получателя. Съгласно разпоредбите на точка 42 от известието на Комисията „Към ефективно прилагане на решенията на Комисията, разпореждащи на държавите-членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ“ (7) Италия разполага със срок от четири месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, за да изпълни предписаните от Комисията изисквания. Помощите, които трябва да бъдат възстановени, включват и лихвите, изчислени съгласно Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (8).

(43)

Независимо от това за всяка една помощ, която е предоставена въз основа на настоящата схема за отпускане на помощи, и която в момента на отпускането ѝ отговаря на условията, предвидени в регламент на Комисията, приет в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета (9) (Регламент de minimis), се счита, че не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора.

(44)

Точка 49 от известието на Комисията „Към ефективно прилагане на решенията на Комисията, разпореждащи на държавите-членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ“ постановява, че за да се изчисли точният размер на помощта, която подлежи на възстановяване от всеки отделен получател в рамките на тази схема, държавата-членка може да прилага критерии de minimis, действащи към момента на предоставянето на неправомерната и несъвместима помощ, предмет на решението за възстановяване.

(45)

В момента, в който помощите са били предоставени от търговската камара в Триест, все още не са съществували общоевропейските норми за помощите de minimis в областта на селското стопанство.

(46)

Първите разпоредби, приети в тази област, се съдържат в Регламент (ЕО) № 1860/2004.

(47)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1860/2004 помощ, която не превишава тавана от 3 000 EUR на получател за произволен тригодишен период (посочената сума включва и помощта de minimis, предоставена на дадено предприятие), не оказва влияние върху търговията между държавите-членки, не нарушава и не заплашва да наруши конкуренцията и следователно не попада в обхвата на разпоредбите на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(48)

Съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 1860/2004 същият принцип се прилага за помощите, предоставени преди влизането в сила на посочения регламент, ако тези помощи отговарят на всички условия, предвидени в членове 1 и 3.

(49)

В конкретния случай индивидуалните помощи, непревишаващи 3 000 EUR, ще бъдат считани за непредставляващи държавна помощ по силата на член 87, параграф 1 от Договора, ако в момента на тяхното предоставяне са съответствали на разпоредбите на членове 1, 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1860/2004. Горепосоченото се прилага единствено спрямо сумите, непревишаващи 3 000 EUR, изплатени действително в рамките на въпросната схема. Италианските органи не могат да считат, че броят на случаите на възстановяване може да бъде ограничен посредством приспадане в 12-те случая на свръхкомпенсация на сумата, която всяка заинтересована страна би могла да получи съгласно Регламент (ЕО) № 1860/2004, тъй като ако размерът на помощта, предоставена в рамките на схемата, превишава тавана за помощта de minimis, тя не би могла да се възползва от разпоредбите на Регламента de minimis дори и за тази част, която не превишава тавана,

а)

общата сума (главница и лихва), която следва да бъде възстановена от всеки получател;

б)

подробно описание на мерките, които вече са предприети и които са предвидени за спазване на настоящото решение;

в)

документи, показващи, че на получателите им е било наредено да върнат помощта.

15.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/20

(1)

След провеждането на разследване за преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент („разследване за преразглеждане“) с Регламент (ЕО) № 1683/2004 (2) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито за внос на глифозат с произход от Китайската народна република, към момента попадащ под кодове по КН ex 2931 00 95 (код по ТАРИК 2931009582) и ex 3808 93 27 (код по ТАРИК 3808932719) („разглеждания продукт“), приложим и по отношение на вноса на глифозат, транспортиран от Малайзия (независимо дали вносът е деклариран с произход от Малайзия или не) (кодове по ТАРИК 2931009581 и 3808932711), с изключение на вноса, произведен от Crop protection (M) Sdn. Вhd., Lot 746, Jalan Haji Sirat 4 ½ Miles, off Jalan Kapar, 42100 Klang, Selangor Darul Ehsan, Malaysia (допълнителен код по ТАРИК A 309), и приложим и по отношение на вноса на глифозат, транспортиран от Тайван (независимо дали вносът е деклариран с произход от Тайван или не) (кодове по ТАРИК 2931009581 и 3808932711) с изключение на вноса, произведен от Sinon Corporation, № 23, Sec. 1, Mei Chuan W. Rd, Taichung, Taiwan (допълнителен код по ТАРИК A 310). Размерът на антидъмпинговото мито е 29,9 %.

(2)

AUDACE — асоциация на ползватели и дистрибутори на разглеждания продукт — предостави информация относно промяна в пазарните условия, която е настъпила след периода, обхванат от разследването за преразглеждане поради изтичането на действието на мерките (т.е. от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2002 г.), и посочи, че тези промени биха могли да оправдаят, в съответствие с член 14, параграф 4 от основния регламент, суспендирането на мерките понастоящем в сила. Вследствие на това Комисията проучи дали такова суспендиране е оправдано.

(3)

В член 14, параграф 4 от основния регламент се предвижда, че в интерес на Общността антидъмпинговите мерки могат да бъдат суспендирани на основание, че пазарните условия са се променили временно в такава степен, че е малко вероятно вредата да се появи отново в резултат на суспендиране и при условие че на производството на Общността е била предоставена възможност да изрази становище и това становище е било отчетено. Член 14, параграф 4 допълнително уточнява, че действието на разглежданите антидъмпингови мерки винаги може да бъде възобновено, ако отпаднат предпоставките за суспендиране.

(4)

По отношение на производството на Общността се отбелязва, че положението му се е подобрявало до първата половина на 2008 г. Поради сериозно повишаване на цените на пазара на ЕС, повишаване на обема и стойността на продажбите и поради относително стабилните производствени разходи, печалбата, изразена като процент от оборота, се е увеличила значително. Тази положителна тенденция се потвърждава от по-скорошни данни за основния производител от Общността, който представлява по-голямата част от продукцията и обема на продажбите на производството на Общността. Въз основа на наличната към този момент информация за пазара не се очаква ситуацията да се промени значително, ако мерките бъдат суспендирани.

(5)

Производството на Общността потвърди, че понастоящем нивото на цените му на пазара на ЕС остава до голяма степен без промяна, макар че цените на износа от Китайската народна република са спаднали значително от юли 2008 г. насам.

(6)

Увеличаващият се производствен капацитет и продукция в Китайската народна република може в средносрочен или дългосрочен план да накара цените на глифозата на ЕС да спадат. Въпреки това актуална информация посочва, че се очаква този ефект да бъде до голяма степен омекотен от нарастващото глобално търсене.

(7)

Не бяха намерени никакви признаци, че суспендирането не би било в интерес на Общността.

(8)

В заключение, предвид временната промяна в пазарните условия, и по-специално сегашното ниво на цените на пазара на Общността, заедно със сегашното високо ниво на печалба на производството на Общността въпреки спадащите през последните месеци цени на износа от Китайската народна република, се счита, че е слабо вероятно поради суспендирането на мерките вредата, свързана с вноса на разглеждания продукт с произход от КНР, да се появи отново. Предлага се следователно действащите мерки да бъдат суспендирани за срок от девет месеца в съответствие с член 14, параграф 4 от основния регламент.

(9)

Съгласно член 14, параграф 4 от основния регламент, Комисията информира производството на Общността за намерението си да суспендира действащите антидъмпингови мерки. Дадена е възможност на производството на Общността да изрази становище и становището му е било отчетено.

(10)

Поради това Комисията счита, че всички изисквания за суспендиране на антидъмпинговите мерки, наложени по отношение на разглеждания продукт, са изпълнени в съответствие с член 14, параграф 4 от основния регламент. Следователно антидъмпинговото мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1683/2004, следва да бъде суспендирано за срок от девет месеца.

(11)

Ако впоследствие обстоятелствата, довели до суспендирането, се променят в значителна степен, Европейската комисията може да наложи отново антидъмпинговите мерки чрез отмяна на настоящото суспендиране на антидъмпинговото мито,

15.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/22

(1)

Прекомерното поемане на риск в сектора на финансовите услуги, и по-специално в банките и инвестиционните дружества, допринесе за фалита на финансови предприятия и за системни проблеми в държавите-членки и в целия свят. Тези проблеми се разпространиха в останалата част от икономиката и доведоха до големи разходи за обществото.

(2)

Съществува широко разпространена нагласа, че макар неподходящите практики за възнаграждение в сектора на финансовите услуги да не са основната причина за финансовата криза, която се разви през 2007 и 2008 г., те също така причиниха прекомерно поемане на риск и по този начин допринесоха за значителните загуби на големи финансови предприятия.

(3)

Практиките за възнаграждение в голяма част от сектора на финансовите услуги влязоха в противоречие с ефективното и разумно управление на риска. При тези практики се проявяваше склонност да се възнаграждава печалбата в краткосрочен план и персоналът да се стимулира за извършване на прекомерно рискови дейности, които осигуряваха по-големи приходи в краткосрочен план, но същевременно излагаха финансовите предприятия на опасност от по-големи потенциални загуби в по-дългосрочна перспектива.

(4)

По принцип, ако системите за управление на риска и за контрол бяха солидни и високоефективни, предоставяните от практиките за възнаграждение стимули за поемане на риск щяха да са в съответствие с допустимия риск на финансовите предприятия. Всички системи за управление на риска и за контрол имат обаче своите ограничения и, както показа финансовата криза, е възможно да не успеят да се справят с рисковете, породени от неподходящи стимули, поради растящата сложност на рисковете и разнообразието от начини, по които могат да бъдат поети рискове. Вследствие на това, простото функционално разделение между звената, осъществяващи стопанска дейност, и персонала, отговарящ за системите за управление на риска и за контрол, е необходимо, но вече не е достатъчно.

(5)

Създаването на подходящи стимули в рамките на самата система за възнаграждения следва да намали натиска върху управлението на риска и да увеличи вероятността посочените системи да станат ефективни. Поради това съществува необходимост от установяване на принципи за разумна политика на възнаграждения.

(6)

Предвид на конкурентния натиск в сектора на финансовите услуги и фактът, че много финансови предприятия оперират трансгранично, е важно да се гарантира, че във всички държави-членки съгласувано се прилагат принципи за разумна политика на възнаграждения. Установено е обаче, че за по-голяма ефективност на принципите за разумна политика на възнаграждения е необходимо те да се прилагат глобално и по съгласуван начин.

(7)

В своето съобщение за пролетното заседание на Европейския съвет „Движеща сила за възстановяването на Европа“ (1) Комисията представи плана си за възстановяване и поддържане на стабилна и надеждна финансова система. Комисията обяви по-конкретно, че ще бъде представена нова препоръка относно възнагражденията в сектора на финансовите услуги, за да се подобри управлението на риска във финансови дружества и стимулите в заплащането да се обвържат с устойчивостта на постигнатите резултати.

(8)

В настоящата препоръка се формулират общи принципи за политиката на възнаграждения в сектора на финансовите услуги, които следва да се прилагат във всички финансови предприятия, действащи в сектора на финансовите услуги.

(9)

Предвид на действащите регламенти и общоприетите практики в сектора на финансовите услуги посочените общи принципи може да са от по-голямо значение за някои категории финансови предприятия отколкото за други. Тези принципи следва да се прилагат успоредно с правилата или регламентите за управление на специфичен финансов сектор. По-специално, хонорарите и комисионите, получени от посредници или доставчици на външни услуги в случай на възложени на външен изпълнител дейности, следва да не се разглеждат, тъй като практиките за възнаграждение във връзка с тези хонорари и комисиони вече са обхванати частично от конкретни режими, и по-специално от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти (2) и Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 г. относно застрахователното посредничество (3). Освен това настоящата препоръка не засяга правата, ако са приложими, на социалните партньори при колективното договаряне.

(10)

По отношение на финансови предприятия, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар по смисъла на Директива 2004/39/ЕО в една или повече държави-членки, настоящата препоръка се прилага в допълнение към и заедно с Препоръка 2004/913/ЕО на Комисията от 14 декември 2004 г. за насърчаване на подходящ режим за възнаграждение на директорите на дружества, които са допуснати за търговия на борсата (4), и Препоръка 2009/385/ЕО на Комисията от 30 април 2009 г. за допълнение на Препоръка 2004/913/ЕО и Препоръка 2005/162/ЕО по отношение на режима за възнагражденията на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар (5).

(11)

Политиката на възнаграждения на конкретно финансово предприятие следва да е обвързана и с мащаба на въпросното финансово предприятие, както и с характера и сложността на неговите дейности.

(12)

Следва да се приеме съсредоточена върху риска политика на възнаграждения, която да е в подкрепа на ефективното управление на риска и да не води до прекомерно излагане на риск.

(13)

Политиката на възнаграждения следва да обхваща тези категории персонал, чиито професионални дейности оказват въздействие върху рисковия профил на финансовото предприятие. Следва да се приемат специални разпоредби във връзка с възнаграждението на тези категории персонал, за да се избегнат стимулите за прекомерно поемане на риск.

(14)

Политиката на възнаграждения следва да е насочена към обвързване на личните цели на членовете на персонала с дългосрочните интереси на съответното финансово предприятие. Оценката на основаващите се на получените резултати елементи на възнаграждението следва да се базира на дългосрочните резултати и да отчита оставащите рискове, свързани с дейността. Оценката на резултатите следва да се осъществява за многогодишен период от време — примерно от три до пет години, за да се гарантира, че процесът на оценяване се основава на дългосрочните резултати и че фактическото плащане на основаващите се на получените резултати елементи на възнаграждението е разпределено през бизнес цикъла на дружеството.

(15)

Финансовото предприятие следва да е в състояние да поиска възстановяването на променливите елементи на възнаграждението, които са били дадени за постигнати резултати въз основа на данни, оказали се впоследствие явно погрешни.

(16)

По принцип с договорно определените заплащания, свързани с преждевременно прекратяване на договор, не бива да се поощрява неуспехът. За директорите на финансови предприятия, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, следва да се прилагат специфични разпоредби за плащания при прекратяване на договори съгласно Препоръка 2009/385/ЕО.

(17)

За постигане на съответствие на политиката на възнаграждения с целите следва да се имат предвид стратегията за стопанска дейност, ценностите и дългосрочните интереси на финансовата институция, а също и други фактори освен финансовите резултати, като например съответствие със системите и контрола на финансовата институция, както и спазване на стандартите относно отношенията с клиенти и инвеститори.

(18)

Ефективното управление е необходимо условие за разумна политика на възнаграждения. Процесът на вземане на решения относно политиката на възнаграждения в дадено финансово предприятие следва да е вътрешно прозрачен и да е замислен по такъв начин, че да се избягват конфликти на интереси и да се гарантира независимостта на участващите лица.

(19)

Управителният орган на финансовото предприятие следва да носи крайната отговорност за определянето на политиката на възнаграждения за цялото финансово предприятие и за следене на нейното прилагане. В процеса следва да бъдат включени звена за контрол и по целесъобразност отдели и експерти по човешки ресурси, за да се осигури необходимата компетентност. По-специално, звената за контрол следва също да бъдат включени в разработването и преразглеждането на политиката на възнаграждения, както и да получават адекватно възнаграждение за дейността си, така че да привличат квалифицирани лица и да осигурят своята независимост от контролираните от тях стопански единици. Задължителният одитор следва в рамките на текущите си задължения за докладване да съобщава на управителния (или надзорния) съвет или на одиторския комитет за съществени слабости, установени при прегледа на прилагането на политиката на възнаграждения.

(20)

Контролът върху разработването и прилагането на политиката на възнаграждения ще бъде по-ефективен, ако заинтересованите страни от финансовото предприятие, включително представители на служителите, ако е приложимо, са добре информирани за процеса на въвеждане и следене на политиката на възнаграждения и са включени в него. За тази цел финансовите предприятия следва да оповестяват пред своите заинтересовани страни съответната информация.

(21)

Прилагането на принципите, формулирани в настоящата препоръка, следва да бъде подсилено чрез надзорен преглед на национално равнище. Поради това общата оценка на надзорния орган за стабилността на финансовото предприятие следва да включва оценка на съответствието на политиката на възнаграждения на финансовото предприятие с принципите, формулирани в настоящата препоръка.

(22)

Държавите-членки следва да гарантират, че спрямо клонове на финансови предприятия, чието седалище или централно управление е в трета държава и които действат на територията на държава-членка, се прилагат сходни принципи относно политиката на възнаграждения, каквито се прилагат спрямо финансови предприятия, чието седалище или централно управление е на територията на държава-членка.

(23)

Настоящата препоръка следва да се прилага, без да се засягат мерките, които може да бъдат приети от държави-членки по отношение на политиката на възнаграждения на финансови предприятия, получаващи държавна помощ.

(24)

Уведомлението за предприетите от държавите-членки мерки в съответствие с настоящата препоръка следва да включва ясно определен период от време, в който финансовите предприятия да приемат политика на възнаграждения съобразно принципите, формулирани в настоящата препоръка,

1.1.

Държавите-членки следва да гарантират, че формулираните в раздели II, III и IV принципи се прилагат спрямо всички финансови предприятия, чието седалище или централно управление е на тяхна територия.

1.2.

Държавите-членки следва да гарантират, че формулираните в раздели II, III и IV принципи се прилагат към възнаграждението на тези категории персонал, чиито професионални дейности оказват значително въздействие върху рисковия профил на финансовото предприятие.

1.3.

Когато вземат мерки за гарантиране прилагането от финансовите предприятия на посочените принципи, държавите-членки следва да вземат предвид характера, мащаба и конкретната съвкупност от дейности на съответните финансови предприятия.

1.4.

Държавите-членки следва да прилагат формулираните в раздели II, III и IV принципи спрямо финансовите предприятия на индивидуална основа и на консолидирана основа. Принципите за разумна политика на възнаграждения следва да се прилагат на групово равнище към предприятието майка и към неговите дъщерни предприятия, включително тези, установени в офшорни финансови центрове.

1.5.

Настоящата препоръка не се прилага за хонорари и комисиони, получени от посредници или доставчици на външни услуги в случай на дейности, възложени на външен изпълнител.

2.1.

„Финансово предприятие“ означава предприятие независимо от неговия правен статут и дали е регулирано или не, което извършва следните дейности на професионална основа:

Едно финансово предприятие включва, но не само, кредитни институции, инвестиционни дружества, застрахователни или презастрахователни предприятия, пенсионни фондове и схеми за колективно инвестиране.

2.2.

„Директор“ означава член на административното ръководство, управителния или надзорния съвет на финансови предприятия.

2.3.

„Звена за контрол“ означава звена за управление на риска, за вътрешен контрол и за други подобни дейности в рамките на финансово предприятие.

2.4.

„Променлив елемент на възнаграждение“ елемент на право на възнаграждение, който се дава въз основа на критерии за резултати, включително премии.

3.1.

Държавите-членки следва да гарантират, че финансовите предприятия въвеждат, прилагат и поддържат политика на възнаграждения, която да е в съответствие с разумното и ефективно управление на риска, да насърчава такова управление и да не поражда прекомерно поемане на риск.

3.2.

Политиката на възнаграждения следва да е в съответствие със стратегията за стопанска дейност, целите, ценностите и дългосрочните интереси на финансовото предприятие, като например перспективи за устойчив растеж, и да е съобразена с принципите за защита на клиентите и инвеститорите при предоставянето на услуги.

4.1.

Когато възнаграждението включва променлив елемент или премия, политиката на възнаграждения следва да предвижда подходящ баланс между фиксираните и променливите елементи на възнаграждението. Подходящият баланс между елементите на възнаграждението може да се различава за членовете на персонала съобразно пазарните условия и специфичния контекст, в който действа финансовото предприятие. Държавите-членки следва да гарантират, че политиката на възнаграждения на финансовите предприятия поставя лимит за максималния размер на променлив елемент.

4.2.

Фиксираният елемент на възнаграждението следва да представлява достатъчно голяма част от общото възнаграждение, позволяваща на финансовото предприятие да осъществява напълно гъвкава политика по отношение на премиите. По-специално, финансовото предприятие следва да е в състояние въобще да не дава премии или да прави това само отчасти, когато критериите за успех не са изпълнени от съответното лице, съответната стопанска единица или от финансовото предприятие. Финансовото предприятие следва да е в състояние да не дава премии също и при значително влошаване на положението и особено, ако вече не може да се счита, че то може или ще продължи да бъде в състояние да осъществява бизнеса си като действащо предприятие.

4.3.

Когато е дадена значителна премия, по-голямата част от премията следва да се изплаща с минимално забавяне. Размерът на отложената част на премията следва да бъде определен по отношение на общия размер на премията, който пък се определя съобразно общия размер на възнаграждението.

4.4.

Отложената част на премията следва да е съобразена с оставащите рискове, свързани с резултатите, за които се отнася премията, и може да се състои от акции, опции, пари в брой или други средства, изплащането на които е отложено за времетраенето на периода на отсрочване. Критериите за оценка на бъдещите резултати, с които е обвързана отложената част, следва да бъдат коригирани съобразно риска, както е посочено в точка 5.

4.5.

Заплащания, свързани с преждевременно прекратяване на договор, които се дават на договорна основа, следва да са обвързани с постигнатите с течение на времето резултати и да са определени по такъв начин, че да не се поощрява неуспехът.

4.6.

Държавите-членки следва да гарантират, че управителният (или надзорният) съвет на финансово предприятие може да изисква от членовете на персонала да върнат изцяло или отчасти премиите, с които са били възнаградени за постижения въз основа на данни, оказали се впоследствие явно погрешни.

4.7.

Структурата на политиката на възнаграждения следва да се актуализира с течение на времето, за да се гарантира нейното развитие съобразно променящата се ситуация за конкретното финансово предприятие.

5.1.

Когато възнаграждението е обвързано с резултати от дейността, неговият общ размер следва да се основава на съчетание от оценката за резултатите на отделното лице и на съответната стопанска единица, както и на общите резултати на финансовото предприятие.

5.2.

Оценката на резултатите следва да се осъществява за многогодишен период от време, за да се гарантира, че процесът на оценяване се основава на дългосрочните резултати и че фактическото плащане на премии е разпределено през бизнес цикъла на дружеството.

5.3.

Измерването на резултатите, служещо като основа за премии или премийни фондове, следва да включва корекция за настоящи и бъдещи рискове, свързани със съответните резултати, и да отчита направените капиталови разходи и изискваната ликвидност.

5.4.

Когато се определят индивидуалните резултати, следва да се вземат предвид нефинансови критерии, като например съответствие с вътрешни правила и процедури, както и спазване на стандартите относно отношенията с клиенти и инвеститори.

6.1.

Политиката на възнаграждения следва да включва мерки за избягване на конфликти на интереси. Процедурите за определяне на възнаграждението във финансовото предприятие следва да са ясни и документирани, както и вътрешно прозрачни.

6.2.

Управителният (или надзорният) съвет следва да определя възнаграждението на директорите. Освен това управителният (или надзорният) съвет следва да определя общите принципи на политиката на финансовото предприятие относно възнагражденията и да отговаря за нейното прилагане.

6.3.

В разработването на политиката на възнаграждения следва да бъдат включени и звена за контрол и, когато е уместно, отдели и експерти по човешки ресурси.

6.4.

Членовете на управителния (или надзорния) съвет, отговарящи за политиката на възнаграждения, членовете на комисии по възнагражденията и членовете на персонала, участващи в разработването и прилагането на политиката на възнаграждения, следва да притежават съответните експертни знания и да са функционално независими от контролираните от тях стопански единици, така че да са способни да направят независима преценка на целесъобразността на политиката на възнаграждения, включително на последиците за риска и управлението на риска.

6.5.

Без да се засяга общата отговорност на управителния (или надзорния) съвет, както е посочено в точка 6.2, прилагането на политиката на възнаграждения следва да бъде поне на годишна основа предмет на централен и независим вътрешен преглед от контролни звена по отношение на съответствието с политиките и процедурите, определени от управителния (или надзорния) съвет. Контролните звена следва да докладват резултатите от този преглед на управителния (или надзорния) съвет.

6.6.

Членовете на персонала, участващи в процедури на контрол, следва да са независими от надзираваните от тях стопански единици, да притежават достатъчно авторитет и да бъдат възнаградени в съответствие с постигането на целите, свързани с техните функции, независимо от резултатите на контролираните от тях области на стопанска дейност. По-специално при застрахователни или презастрахователни предприятия, отделът за актюерска дейност и главният актюер следва да бъдат възнаградени по начин, който да е пропорционален на съответната им роля в застрахователното или презастрахователното предприятие, а не на резултатите на самото предприятие.

6.7.

Общите принципи на политиката на възнаграждения следва да са известни на членовете на персонала, към които се прилагат те. Тези членове на персонала следва да са предварително информирани за критериите, които ще бъдат използвани за определяне на тяхното възнаграждение, и за процеса на оценяване. Процесът на оценяване и политиката на възнаграждения следва да са надлежно документирани и прозрачни за съответните отделни членове на персонала.

7.

Без да се засягат разпоредбите за поверителност и защита на данните, финансовите предприятия следва да оповестяват по ясен и лесно разбираем начин пред съответните заинтересовани страни съответната информация за посочената в раздел II политика на възнаграждения и за актуализации в случай на промени в политиката. Това оповестяване може да бъде под формата на самостоятелна декларация относно политиката на възнаграждения, периодично оповестяване в годишните финансови отчети или в друга форма.

8.

На оповестяване подлежи следната информация:

9.

При определяне на равнището на подлежащата на оповестяване информация държавите-членки следва да вземат предвид характера, мащаба и конкретната съвкупност от дейности на съответните финансови предприятия.

10.

Държавите-членки следва да гарантират, че компетентните органи вземат предвид мащаба на финансовите предприятия, характера и сложността на техните дейности, когато следят спазването на принципите, формулирани в раздели II и III.

11.

Държавите-членки следва да гарантират, че финансовите предприятия са в състояние да съобщават политиката на възнаграждения, която е предмет на настоящата препоръка, на техните компетентни органи, включително с посочване на съответствието с формулираните в настоящата препоръка принципи, под формата на декларация относно политиката на възнаграждения, която при необходимост подлежи на актуализация.

12.

Държавите-членки следва да гарантират, че компетентните органи могат да изискат и имат достъп до цялата информация, която им е необходима, за да оценят в каква степен се спазват принципите, формулирани в раздели II и III.

13.

Държавите-членки се приканват да вземат необходимите мерки за подпомагане на прилагането на настоящата препоръка до 31 декември 2009 г. и да уведомят Комисията за мерките, предприети в съответствие с настоящата препоръка, за да дадат възможност на Комисията да следи отблизо положението и на тази основа да оценява нуждата от допълнителни мерки.

14.

Адресати на настоящата препоръка са държавите-членки.

15.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 120/28

(1)

На 14 декември 2004 г. Комисията прие Препоръка 2004/913/ЕО за насърчаване на установяването на подходящ режим за възнагражденията на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар (1), а на 15 февруари 2005 г. Комисията прие Препоръка 2005/162/ЕО относно ролята на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, които не са натоварени с изпълнителни или надзорни функции, и на комитетите на (надзорния) съвет (2). Основните цели на тези препоръки са да се осигури прозрачност на практиките при възнагражденията, контрол на акционерите върху политиката по отношение на възнагражденията и индивидуалните възнаграждения чрез оповестяване и въвеждане на задължително или консултативно гласуване на отчета за възнагражденията и на одобрение от акционерите на схемите за възнаграждения въз основа на акции, ефективен и независим неизпълнителен надзор и поне консултативна роля на комитета по възнагражденията по отношение на практиките при възнагражденията.

(2)

В съответствие с тези препоръки Комисията следва да наблюдава състоянието, включително изпълнението и прилагането на включените в тези препоръки принципи, и да прецени дали са необходими допълнителни мерки. Освен това опитът през последните години и напоследък във връзка с финансовата криза показва, че структурите за възнагражденията стават все по-комплексни, прекомерно съсредоточени върху краткосрочните постижения и в някои случаи водят до твърде високи възнаграждения, които не са оправдани от резултатите от дейността.

(3)

Формата, структурата и равнището на възнагражденията на директорите продължават да бъдат въпроси от компетенцията на дружествата, техните акционери и, когато е приложимо, представители на работниците и служителите, но Комисията счита, че съществува необходимост от допълнителни принципи по отношение на структурата на възнагражденията на директорите, установена в политиката на дружеството по отношение на възнагражденията и при процеса на определяне на възнагражденията и контрола на този процес.

(4)

Настоящата препоръка не засяга правата, когато е приложимо, на социалните партньори при колективно договаряне.

(5)

Съществуващият режим за възнагражденията на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, следва да се засили с принципи, които допълват съдържащите се в Препоръка 2004/913/ЕО и Препоръка 2005/162/ЕО.

(6)

Структурата на възнагражденията на директорите следва да стимулира дългосрочната устойчивост на дружеството и да гарантира, че възнагражденията са въз основа на резултатите от дейността. Вследствие на това променливите компоненти на възнагражденията следва да бъдат обвързани с предварително определени и измерими критерии за резултатите от дейността, включително с критерии от нефинансов характер. Следва да се определят ограничения по отношение на променливите компоненти на възнагражденията. Изплащането на променливи компоненти, представляващи значителна част от възнагражденията, следва да бъде отложено за известен период от време, например от три до пет години, в зависимост от резултатите от дейността. Освен това, като последна мярка, дружествата следва да са в състояние да искат възстановяване на променливите компоненти от възнагражденията, изплатени въз основа на данни, които впоследствие са се оказали неоспоримо подвеждащи.

(7)

Необходимо е да се гарантира, че с плащанията при прекратяване на трудовото правоотношение, т.нар. „златни парашути“, не се възнаграждава провалът и че се съблюдава основната цел на тези плащания да представляват обезщетение при преждевременно прекратяване на трудовите правоотношения. За тази цел плащанията при прекратяване на трудови правоотношения трябва да бъдат ограничени предварително до известна сума или продължителност, която в общия случай не трябва да превишава годишното възнаграждение за две години (въз основа единствено на непроменливия компонент на годишното възнаграждение) и не трябва да се извършват, ако прекратяването на трудовите правоотношения се дължи на незадоволителни резултати от дейността или ако директорът напусне по свое собствено желание. Това не изключва изплащането на обезщетения при преждевременно прекратяване на договор вследствие на промени на стратегията на дружеството или при сливания и/или придобивания на контрол.

(8)

Схеми, при които директорите получават възнаграждения под формата на акции, опции върху акции или друг вид права за придобиване на акции или когато възнагражденията им са поставени в зависимост от измененията на цените на акциите, следва да са по-добре обвързани с резултатите от дейността и дългосрочното създаване на стойност за дружеството. За тази цел следва да се прилага подходящ период за пораждането на права по отношение на акциите, който да зависи от условия, свързани с резултатите от дейността. Опциите върху акции и правата за придобиване на акции или за получаване на възнаграждения въз основа на измененията на цените на акциите не следва да могат да бъдат упражнявани в продължение на подходящ период от време, а правото те да бъдат упражнени следва да зависи от условия, свързани с резултатите от дейността. За да се предотвратят в още по-голяма степен конфликтите на интереси за директори, които притежават акции на дружеството, тези директори следва да бъдат задължени да задържат част от акциите си до края на своя мандат.

(9)

За да се улесни оценката от страна на акционерите на подхода на дружеството по отношение на възнагражденията и да се засили отчетността на дружеството по отношение на неговите акционери, отчетът за възнагражденията следва да бъде ясен и лесно разбираем. Освен това е необходимо оповестяване на допълнителна информация във връзка със структурата на възнагражденията.

(10)

За да се засили задължението за даване на отчет, акционерите следва да бъдат насърчени да присъстват на общите събрания и да използват обмислено правата си на глас. По-специално институционалните акционери трябва да поемат водеща роля за осигуряване на задължението на бордовете за даване на отчет по въпроси, свързани с възнагражденията.

(11)

Комитетите по възнагражденията, в съответствие с Препоръка 2005/162/ЕО, изпълняват важна роля за определяне на политиката на дружествата по отношение на възнагражденията, предотвратяването на конфликти на интереси и надзора над поведението на (управляващите) бордове в контекста на възнагражденията. За засилване на ролята на тези комитети, поне един техен член трябва да има опит в областта на възнагражденията.

(12)

За консултантите в областта на възнагражденията могат да възникнат конфликти на интереси, например когато те съветват комитета по възнагражденията по отношение на практиките и процедурите при възнагражденията и в същото време дават консултации на дружеството или на изпълнителния директор(и). Подходящо е комитетите по възнагражденията да бъдат предпазливи при назначаването на консултанти по възнагражденията, за да се гарантира, че същите консултанти не дават консултации в същото време на отдела по човешки ресурси на дружеството или на изпълнителните директори.

(13)

Като се има предвид значението на въпроса за възнагражденията на директорите и с цел да се подобри ефективността на приложението на рамката на Общността относно възнагражденията на директорите, Комисията възнамерява да прибегне до широко използване на различни механизми за наблюдение като годишни таблици с резултатите (scoreboards) и механизми за взаимна оценка на държавите-членки. Освен това Комисията възнамерява да проучи възможностите за стандартизирано оповестяване на политиката по отношение на възнагражденията на директорите.

(14)

При уведомяването за мерки от страна на държавите-членки в съответствие с настоящата препоръка трябва да се включва ясен график за приемането от дружествата на политики в областта на възнагражденията, съответстващи на изложените в настоящата препоръка принципи,

1.1.

Обхватът на раздел II на настоящата препоръка съответства на този на Препоръка 2004/913/ЕО.

Обхватът на раздел III на настоящата препоръка съответства на този на Препоръка 2005/162/ЕО.

1.2.

Държавите-членки следва да предприемат всички подходящи мерки за осигуряване на съблюдаване на настоящата препоръка от дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, за които са приложими Препоръка 2004/913/ЕО и Препоръка 2005/162/ЕО.

2.1.

„Променливи компоненти на възнагражденията“ са компоненти от възнагражденията на директорите, като например бонуси, които се предоставят въз основа на критерии, свързани с резултатите от дейността.

2.2.

„Плащания при прекратяване на трудови правоотношения“ са всички плащания, свързани с предсрочно прекратяване на трудови договори на изпълнителни директори, включително плащания, свързани с продължителността на периода на предизвестие или с включена в договора клауза за избягване на конкуренцията.

3.1.

Когато политиката по отношение на възнагражденията включва променлив(и) компонент(и) на възнаграждения, дружествата следва да определят ограничения за променливия(те) компонент(и). Непроменливите компоненти на възнагражденията следва да са достатъчни, за да позволяват на дружествата да удържат променливите компоненти на възнагражденията, ако критериите за резултатите от дейността не са изпълнени.

3.2.

Предоставянето на променливи компоненти на възнагражденията следва да зависи от предварително определени и измерими критерии за резултатите от дейността.

Критериите за резултатите от дейността следва да насърчават дългосрочната устойчивост на дружествата и да включват нефинансови критерии, които са от значение за дългосрочното създаване на стойност от дружествата като съблюдаване на приложимите правила и процедури.

3.3.

Когато се предоставят променливи компоненти на възнагражденията, голяма част от променливия компонент следва да се отлага за минимален период от време. Частта от променливия компонент, чието изплащане се отлага, следва да се определи в зависимост от относителното тегло на променливия компонент спрямо непроменливия компонент на възнаграждението.

3.4.

В договорните споразумения с изпълнителните директори следва да се включват клаузи, които да позволяват на дружеството да изисква връщане на променливите компоненти на възнаграждение, предоставени въз основа на данни, които впоследствие са се оказали неоспоримо подвеждащи.

3.5.

Обезщетенията при прекратяване на трудови правоотношения не следва да превишават фиксирана сума или сумата от годишните възнаграждения за определен брой години, която следва в общия случай да не превишава непроменливите компоненти на възнаграждението за две години или техния еквивалент.

Обезщетения при прекратяване на трудови правоотношения не следва да се изплащат, когато прекратяването се дължи на незадоволителни резултати от дейността.

4.1.

Придобиването на правата върху акциите не следва да влиза в сила поне три години след тяхното предоставяне.

Опциите върху акции и всички други права за придобиване на акции или за получаване на възнаграждение въз основа на измененията на цените на акции не следва да могат да бъдат упражнявани поне три години след тяхното предоставяне.

4.2.

Влизането в сила на права върху акции и на правото на упражняване на опции върху акции или на всякакъв друг вид права за придобиване на акции или за получаване на възнаграждение в зависимост от измененията на цените на акции следва да зависи от предварително определени и измерими критерии за резултатите от дейността.

4.3.

След влизането в сила на тези права, директорите следва да запазят определен брой акции до края на мандата си, за да могат да посрещнат евентуални разходи, свързани с придобиването на акциите. Броят на акциите, които трябва да се задържат, следва да е фиксиран, например два пъти стойността на общото годишно възнаграждение (непроменливия плюс променливия компонент).

4.4.

Възнаграждението на директорите, които не са натоварени с изпълнителни или надзорни функции, следва да не включва опции върху акции.

5.1.

Отчетът за възнагражденията, посочен в точка 3.1 от Препоръка 2004/913/ЕО, следва да бъде ясен и лесно разбираем.

5.2.

В допълнение към информацията, посочена в точка 3.3 от Препоръка 2004/913/ЕО, отчетът за възнагражденията следва да включва и следното:

6.1.

Акционерите, по-специално институционалните акционери, следва да се насърчават да присъстват на общите събрания, когато е подходящо, и да използват обмислено правата си на глас по отношение на възнагражденията на директорите, като вземат предвид принципите, установени в настоящата препоръка, в Препоръка 2004/913/ЕО и в Препоръка 2005/162/ЕО.

7.1.

Поне един от членовете на комитета по възнагражденията следва да има познания и опит в областта на политиката по отношение на възнагражденията.

8.1.

Комитетът по възнагражденията следва периодично да прави преглед на политиката по отношение на възнагражденията на изпълнителните директори, включително политиката по отношение на възнагражденията въз основа на акции и нейното прилагане.

9.1.

Комитетът по възнагражденията следва да упражнява функциите си независимо и добросъвестно.

9.2.

Когато използва услугите на консултант за получаване на информация относно пазарни стандарти за системи за възнаграждения, комитетът по възнагражденията следва да гарантира, че въпросният консултант не съветва в същото време отделите по човешки ресурси или изпълнителните директори на въпросното дружество.

9.3.

При осъществяване на своите функции комитетът по възнагражденията следва да гарантира, че възнагражденията на отделните изпълнителни директори са съразмерни на възнаграждението на други изпълнителни директори и други членове на персонала на дружеството.

9.4.

Комитетът по възнагражденията следва да се отчита за упражняването на функциите си пред акционерите и за тази цел да присъства на годишните общи събрания.

10.

Държавите-членки се приканват да предприемат необходимите мерки, за да подпомагат прилагането на настоящата препоръка не по-късно от 31 декември 2009 г.

В тази връзка държавите-членки се приканват да организират национални консултации със заинтересованите страни относно настоящата препоръка и да уведомяват Комисията за предприетите мерки в съответствие с настоящата препоръка, за да може Комисията да наблюдава отблизо развитието на ситуацията и въз основа на това да прецени необходимостта от допълнителни мерки.

11.

Адресати на настоящата препоръка са държавите-членки.