I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

7.5.2009

Официален вестник на Европейския съюз

L 114/3

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 370/2009 НА КОМИСИЯТА

от 6 май 2009 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 795/2004 за определяне на подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (1), и по-специално член 34, параграф 2, втора алинея и член 142, букви в), г) и ж) от него,

като има предвид, че:

(1)	С Регламент (ЕО) № 73/2009 бяха установени нови правила за схемата за единно плащане, които се прилагат от 1 януари 2009 г. Следователно установените в Регламент (ЕО) № 795/2004 на Комисията (2) правила за прилагане се нуждаят от адаптиране.

(2)	Посочените в член 2 от Регламент (ЕО) № 795/2004 дефиниции следва да отразяват удължената допустимост на площите по схемата за единно плащане.

(3)

Посочените в член 3б от Регламент (ЕО) № 795/2004 разпоредби относно допустимостта са остарели и поради това следва да бъдат премахнати. В член 34, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 73/2009 обаче се предвижда използването на хектари, отговарящи на условията за допустимост, за неселскостопански дейности. За всички държави-членки следва да бъде установена рамка от критерии.

(4)	С Регламент (ЕО) № 73/2009 се слага край на задължението за оставяне на земя под угар и се премахват някои от ограниченията, свързани с издадените от националния резерв права на плащане, и следователно разпоредбите в тези области са вече остарели.

(5)	Член 7 от Регламент (ЕО) № 795/2004 следва да бъде уточнен по отношение на позоваванията на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета (3) и Регламент (ЕО) № 73/2009.

(6)	В Регламент (ЕО) № 73/2009 вече не се предвиждат специални правила относно процедурата на прилагане на схемата за единно плащане през първата година на нейното прилагане. Следователно съответните правила от Регламент (ЕО) № 795/2004 следва да бъдат адаптирани.

(7)

В случай че срокът на договора за отдаване под аренда, посочен в членове 20 и 22, или на програмите, посочени в член 23 от Регламент (ЕО) № 795/2004, изтича след последната дата за подаване на молбите по схемата за единно плащане през първата година на прилагане, крайният срок за подаване на молби за установяване на правата на плащане следва да бъде удължен, за да се предостави на земеделските производители необходимото време за подаване на молба, в която да се отразява действителното положение на стопанството.

(8)	Регионалните ограничения, определени в член 26 от Регламент (ЕО) № 795/2004, следва да бъдат адаптирани спрямо член 43, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009.

(9)	Тъй като разпоредбите относно задължително оставените под угар земи са остарели, условията относно доброволно оставените под угар земи следва да бъдат запазени до 2009 г. съгласно предвиденото в член 107 от Регламент (ЕО) № 1782/2003.

(10)	Когато държавите-членки решат да приложат член 72, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 73/2009, следва да бъдат определени крайният срок и съдържанието на съобщението до Комисията относно съответната молба.

(11)

Следва да се определят разпоредби относно правилата за нови държави-членки, които преминават от схемата за единно плащане на площ към схемата за единно плащане. Тези правила следва да обхващат по-специално първоначалното разпределяне на правата на плащане и на специалните права, а също така и уведомяването относно решението.

(12)

В Регламент (ЕО) № 73/2009 се предвижда предоставянето на директното подпомагане на винопроизводителите по схемата за единно плащане, по-специално чрез прехвърляне от програмите за подпомагане на винопроизводителите към схемата за единно плащане. Поради това следва да бъдат приети съответните подробни правила за разпределението на правата на плащане. Тези подробни правила следват насоките, които вече са определени в Регламент (ЕО) № 795/2004 по отношение на сектора на плодовете и зеленчуците.

(13)

По отношение на земеделските производители, на които вече са били разпределени права на плащане или които вече са закупили или получили права на плащане преди крайния срок за подаване на молба за установяване на определените в съответствие с Регламент (ЕО) № 795/2004 права на плащане, следва да бъдат преизчислени стойността и броят на техните права на плащане. В това изчисление следва да не се вземат под внимание правата на плащане, които са обект на специални условия.

(14)

Държавите-членки, които прилагат установения в член 59, параграфи 1 и 3 или член 71е от Регламент (ЕО) № 1782/2003 регионален модел, следва да бъдат упълномощени да определят броя на правата на плащане за земеделски производител, възникнали в резултат на прехвърлянето на програми за подпомагане на винопроизводителите в съответствие с част В от приложение IX към Регламент (ЕО) № 73/2009.

(15)	Следва да бъдат предвидени разпоредби относно средната регионална стойност в рамките на определяне на стойността на правата на плащане при прилагане на част Б от приложение IX (изкореняване) към Регламент (ЕО) № 73/2009.

(16)

В приложение I към Регламент (ЕО) № 795/2004 е определена датата, от която може временно да се разреши отглеждането на втори култури в районите, където зърнените култури обикновено се прибират по-рано поради климатичните условия, както е посочено в член 38, втора алинея от Регламент (ЕО) № 73/2009. По молба на Испания за различните региони на таза държава-членка следва да бъдат определени различни дати, за да бъдат взети предвид различните агрономични и климатични условия. Приложението следва също да бъде актуализирано с оглед отчитане на допустимостта на сектора на плодовете и зеленчуците в държавите-членки, които не прилагат неговото отсрочено интегриране.

(17)	Регламент (ЕО) № 795/2004 следва да бъде съответно изменен.

(18)	Предложените изменения следва да се прилагат от датата на прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009.

(19)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по преките плащания,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 795/2004 се изменя, както следва:

Член 2 се изменя, както следва:

а)	буква а) се заличава;

б)

буква в) се заменя със следното:

„в)

„трайни насаждения“ означава култури, за които не се прилага сеитбообращение, различни от трайните пасища, които заемат селскостопанските площи в продължение на пет години или по-дълъг период и дават реколта многократно, включително разсадници и храстовидни насаждения със съкратен срок на сеитбообращение (с код по КН ex 0602 90 41);“

в)	буква г) се заличава;

г)

буква е) се заменя със следното:

„е)	„ливада“ означава обработваема земя, която се използва за производството на трева (независимо дали изкуствено засята или естествено растяща); за целите на член 49 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (4) ливадите също включват постоянните пасища;

2.	Член 3б се заличава.

В глава 1 се добавя следният член 3в:

„Член 3в

Предимно селскостопанска употреба

За целите на прилагането на член 34, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 73/2009, когато земеделската площ на стопанството се използва и за неселскостопански дейности, за тази площ се счита, че се използва предимно за селскостопански дейности, ако селскостопанската дейност може да се упражнява, без да бъде затруднена в значителна степен от интензивността, естеството, продължителността и сроковете на неселскостопанската дейност.

Държавите-членки установяват критерии за изпълнението на първата алинея на техните територии.“

Член 6 се изменя, както следва:

а)

параграф 3 се изменя, както следва:

i)	втората алинея се заменя със следното: „Стойността на единица за всяко право на плащане, което той вече притежава, може да бъде увеличена.“;

ii)	третата алинея се заличава;

б)	параграф 4 се заличава.

Член 7 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 първата и втората алинея се заменят със следното:

„Когато една държава-членка се възползва от възможността, предвидена в член 42, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, тя може по-специално да разпредели, при поискване и в съответствие с настоящия член, права на плащане на земеделските производители във въпросните територии, които са декларирали по-малко хектари от броя хектари, съответстващ на правата на плащане, които биха им били разпределени в съответствие с член 43 от посочения регламент и член 59 от Регламент (ЕО) № 73/2009.

В този случай земеделският производител прехвърля на националния резерв всички права на плащане, които той притежава или които е трябвало да му бъдат разпределени, освен правата на плащане, които са обект на посочените в член 49 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 специални условия.“;

б)	параграф 3 се заличава;

в)	параграф 4 се заменя със следното: „4. Стойността на единица за разпределените от националния резерв права на плащане се изчислява, като индивидуалното референтно количество на земеделския производител се раздели на броя на хектарите, които той декларира.“

Член 8 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 първата алинея се заменя със следното:

„Неизползваните права на плащане се считат за върнати в националния резерв в деня, следващ последния ден за изменение на молбата по схемата за единно плащане в календарната година, през която изтича периодът, предвиден в член 28, параграф 3 и член 42 от Регламент (ЕО) № 73/2009.“;

б)	параграф 2 се заличава.

7.	В член 9, параграф 1 буква в) се заличава.

В член 12, параграф 4 първата алинея се заменя със следното:

„Окончателното установяване на правата на плащане, които следва да бъдат разпределени по време на първата година от прилагането на схемата за единно плащане, е обвързано с подаването на молба за права на плащане в рамките на установения в съответствие с член 21а, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 796/2004 срок.“

Член 18 се изменя, както следва:

а)	параграф 3 се заличава;

б)

параграф 4 се заменя със следното:

„4. Когато сроковете на арендата, предвидена в членове 20 и 22, или на програмите, предвидени в член 23, изтичат след крайната дата за подаване на молби по схемата за единно плащане през първата година от прилагането ѝ, след изтичането на срока на договора за отдаване под аренда или на програмата съответният земеделски производител може да подаде молба за установяване на неговите права на плащане до определена дата, която следва да бъде определена от държавите-членки, но не по-късно от крайната дата за изменение на молбата за подпомагане през следващата година.“

10.	В член 23а втората алинея се заличава.

11.	В член 24 параграф 3 се заменя със следното: „3. Земеделските производители могат доброволно да предоставят права на плащане на националния резерв.“

12.

Член 26 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1. Без да се засягат член 50, параграф 1 и член 62, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009, когато дадена държава-членка се възползва от възможността, предвидена в член 43, параграф 1, трета алинея от същия регламент, държавите-членки дефинират регионите на подходящото териториално равнище в съответствие с обективни критерии и по начин, по който да се осигури равно третиране на земеделските производители и да се избегнат нарушения на пазара и в областта на конкуренцията.“;

б)	параграф 4 се заличава.

13.

Член 32 се заменя със следното:

„Член 32

Условия за доброволно оставяне на посочените в член 107 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 земи под угар

1. Площите под угар трябва да останат такива за период, който започва най-късно на 15 януари и приключва най-рано на 31 август. Въпреки това държавите-членки установяват условията, при които производителите могат да получат разрешение да засяват след 15 юли семена, реколтата от които ще бъде събрана през следващата година, както и условията, които трябва да бъдат спазени по отношение на използването на площите за пасища след 15 юли или, в случай на изключителни климатични условия, след 15 юни в държавите-членки, в които изкарването на лятна паша се практикува традиционно.

2. Държавите-членки прилагат подходящи мерки, съответстващи на специфичната ситуация на площите под угар, с цел да се осигури поддържането им в добро селскостопанско и екологично състояние и с оглед на опазването на околната среда.

Такива мерки могат да включват изискването за зелена покривка. В този случай мерките следва да гарантират, че зелената покривка не може да бъде използвана за производство на семена и че не може да бъде използвана за селскостопански нужди преди 31 август или при производство на култури, които ще се предлагат на пазара — преди 15 януари през следващата година.

3. При посочените в член 31, буква в) от Регламент (ЕО) № 73/2009 случаи държавите-членки могат да разрешат на всички засегнати производители да използват декларираната земя под угар за хранене на животни през годината на молбата за единно плащане. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки с цел да се гарантира, че площите под угар, обект на разрешението, не се използват за доходоносни дейности, и по-специално че произведеният върху тази земя под угар фураж не подлежи на продажба. Държавите-членки уведомяват Комисията относно своето решение за разрешение и относно мотивите за него.“

14.	Членове 33, 34, 39, 41 и 43 се заличават.

15.

В член 48 параграф 6 се заменя със следното:

„6. Държавите-членки, прилагащи член 72, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 73/2009, подават не по-късно от 7 юни 2009 г. подробна информация за плащанията, които възнамеряват да отпускат, и по-специално описанието на условията за допустимост и секторите, в които се прилагат мерките, както и на набраните финансови ресурси.“

16.

Глава 6а се заменя със следното:

„ГЛАВА 6а

НОВИ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ

Прилагане на схемата за единно плащане в новите държави-членки, които са въвели схемата за единно плащане на площ

Член 48а

Общи разпоредби

1. Освен ако не е предвидено друго в настоящата глава, разпоредбите на настоящия регламент се прилага за новите държави-членки, които са въвели схемата за единно плащане на площ.

2. Позоваването в настоящия регламент на член 42 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 или на член 41 от Регламент (ЕО) № 73/2009 се счита за позоваване на член 57 от Регламент (ЕО) № 73/2009.

3. За целите на прилагането на член 57, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 73/2009 новите държави-членки могат да определят референтен период, който предхожда първата година на прилагане на схемата за единно плащане.

4. Позоваването в настоящия регламент на „референтен период“ се счита за позоваване на първата година на прилагане на схемата за единно плащане или на установения в член 59, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 73/2009 референтен период.

Член 48б

Първоначално разпределение на правата на плащане

1. Без да се засяга член 59, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 73/2009, за целите на член 59, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009 новите държави-членки установяват броя на допустимите за подпомагане хектари, предвидени в посочения параграф, като използват броя на хектарите, декларирани при установяването на правата на плащане по време на първата година на прилагане на схемата за единно плащане.

2. Независимо от параграф 1 от настоящия член новите държави-членки могат да установяват броя на допустимите за подпомагане хектари, предвидени в член 59 параграф 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009, като използват броя на хектарите, декларирани за годината, предхождаща първата година на прилагане на схемата за единно плащане.

В случаите, при които броят на допустимите за подпомагане хектари, декларирани от земеделските производители по време на първата година на прилагане на схемата за единно плащане, е по-малък от броя на допустимите за подпомагане хектари, установен в съответствие с първа алинея, новите държави-членки могат да преразпределят, цялостно или частично, сумите, които съответстват на хектарите, които не са били декларирани, като добавка към всяко едно от правата на плащане, разпределени по време на първата година на прилагане на схемата за единно плащане. Добавката се изчислява, като въпросната сума се раздели на броя на разпределените права на плащане.

3. Стойността и броят на правата на плащане, разпределени на базата на декларациите на земеделските производители за установяване на правата на плащане по време на първата година на прилагане на схемата за единно плащане, са временни. Окончателните стойност и брой се установяват не по-късно от 1 април на годината, следваща първата година на прилагане на схемата за единно плащане, след като са били извършени проверките в съответствие с Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията.

4. Когато държава-членка се възползва от възможността, предвидена в член 59, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 73/2009, тя може от календарната година, предхождаща първата година на прилагане на схемата за единно плащане, да пристъпи към определяне на земеделските производители, които са допуснати за подпомагане, и към временно установяване на броя на посочените в този параграф хектари, както и към предварителна проверка на посочените в параграф 6 условия.

Без да се засяга член 61 от Регламент (ЕО) № 73/2009, стойността на правата на плащане се изчислява чрез разделяне на посочената в член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 сума на общия брой права на плащане, разпределени по силата на настоящия параграф.

5. Земеделският производител бива информиран за временните права на плащане най-малко един месец преди крайния срок за подаване на молба, установен съгласно член 56, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009.

6. Кандидатстващият земеделски производител доказва по удовлетворителен за държавата-членка начин, че към датата на подаване на молбата за получаване на права на плащане той е земеделски производител по смисъла на член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 73/2009.

7. Всяка държава-членка може да вземе решение да установи по отношение на селскостопанските площи минимален размер за стопанство, за който може да бъде подадена молба за установяване на права на плащане. Минималният размер обаче не може да бъде по-висок от ограниченията, установени по силата на член 28, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 73/2009.

Не се установява минимален размер за правата на плащане, които са обект на посочените в член 60 от Регламент (ЕО) № 73/2009 специални условия, съгласно предвиденото в член 28, параграф 1 от посочения регламент.

8. Всяка държава-членка може да реши, че молбите за окончателно установяване на посочените в параграф 5 права на плащане могат да се подават по същото време както молбите за плащания по схемата за единно плащане.

Член 48ба

Разпределение на специалните права на плащане

Независимо от член 30, параграфи 1 и 2 от настоящия регламент, за целите на изчисляване на селскостопанската дейност, изразена в животински единици (ЖЕ), посочени в член 44, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009, броят на животните, отглеждани от земеделския производител за установен от държавата-членка период, се превръща в ЖЕ посредством позоваване на следната таблица за превръщане:

Мъжки животни от рода на едрия рогат добитък и юници на възраст над 24 месеца, крави с бозаещи телета, млекодайни крави	1,0 ЖЕ
Мъжки животни от рода на едрия рогат добитък и юници на възраст между 6 и 24 месеца	0,6 ЖЕ
Мъжки и женски животни от рода на едрия рогат добитък на възраст под 6 месеца	0,2 ЖЕ
Овце	0,15 ЖЕ
Кози	0,15 ЖЕ

С цел да се провери минималната селскостопанска дейност в новите държави-членки се прилага член 30, параграфи 3—5 от настоящия регламент.

Член 48бб

Уведомяване относно решението

Когато нова държава-членка възнамерява съгласно член 122, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 73/2009 да преустанови прилагането на схемата за единно плащане на площ, тя съобщава на Комисията не по-късно от 1 август на годината, предхождаща първата година на прилагане на схемата за единно плащане, подробностите относно прилагането на схемата за единно плащане, включително възможностите съгласно член 55, параграф 3 и членове 57, 59 и 61 от посочения регламент, а също и обективните критерии, въз основа на които решенията са били взети.“

17.

Добавя се следната глава 6г:

„ГЛАВА 6г

ВИНО

Раздел 1

Прехвърляне от програмите за подпомагане на винопроизводителите към схемата за единно плащане

Член 48и

Общи разпоредби

1. За целите на установяването на сумата и определянето на правата на плащане в рамките на прехвърлянето от програмите за подпомагане на винопроизводителите към схемата за единно плащане част В от приложение IX към Регламент (ЕО) № 73/2009 се прилага в съответствие със специалните правила, установени в член 48й от настоящия регламент, както и в член 48к от настоящия регламент, в случай че държавата-членка се е възползвала от възможността, предвидена в член 59 или член 71е от Регламент (ЕО) № 1782/2003.

2. От 1 януари 2009 г. държавите-членки могат да пристъпят към определяне на земеделските производители, на които могат да бъдат разпределени права на плащане вследствие на прехвърлянето от програмите за подпомагане на винопроизводителите към схемата за единно плащане.

3. За целите на прилагането на член 7, параграф 1 и член 12 от настоящия регламент по отношение на лозаро-винарския сектор първата година на прилагането на схемата за единно плащане е годината, през която държавите-членки определят сумите и допустимите хектари съгласно посоченото в част В от приложение IX към Регламент (ЕО) № 73/2009.

Член 48й

Специфични правила

1. Ако преди определения в съответствие с настоящия регламент краен срок за подаването на молба за установяване на правата на плащане земеделският производител не притежава права на плащане или притежава само права на плащане, които са обект на специални условия, той получава права на плащане за винопроизводители, изчислени в съответствие с част В от приложение IX към Регламент (ЕО) № 73/2009.

Първата алинея се прилага и когато земеделският производител е взел на лизинг права на плащане между първата година на прилагане на схемата за единно плащане и годината на прехвърлянето от програмите за подпомагане.

2. Ако на земеделския производител са разпределени права на плащане или е закупил или получил права на плащане преди определения в съответствие с настоящия регламент краен срок за подаване на молба за установяване на правата на плащане, стойността и броят на притежаваните от него права на плащане се изчисляват, както следва:

а)	броят на правата на плащане е равен на броя на правата на плащане, които притежава, увеличени с броя хектари, определени в съответствие с част В от приложение IX към Регламент (ЕО) № 73/2009;

б)	стойността се изчислява, като се раздели сумата от стойността на правата на плащане, които притежава, и референтната сума, изчислена в съответствие с част В от приложение IX към Регламент (ЕО) № 73/2009, на броя, определен в съответствие с буква а) от настоящия параграф.

В посоченото в настоящия параграф изчисление не се вземат под внимание правата на плащане, които са обект на специални условия.

3. Правата на плащане, дадени на лизинг преди определената в съответствие с настоящия регламент дата на подаване на молба по схемата за единно плащане, се вземат предвид при изчислението, посочено в параграф 2.

Член 48к

Регионално приложение

1. В случаите, когато държава-членка се е възползвала от възможността, предвидена в член 59 или член 71е от Регламент (ЕО) № 1782/2003, броят на получените от земеделските производители права на плащане е равен на броя на новите допустими лозарски хектари.

Стойността на правата на плащане се изчислява въз основа на обективни и недискриминационни критерии.

Първата година на прилагане за лозаро-винарския сектор съгласно член 59, параграф 4 или член 71е от Регламент (ЕО) № 1782/2003 е 2009 г.

2. Чрез дерогация от параграф 1 държавите-членки могат да установяват броя на правата на плащане за земеделски производител въз основа на обективни критерии в съответствие с част В от приложение IX към Регламент (ЕО) № 73/2009.

Раздел 2

Изкореняване

Член 48л

Средна регионална стойност

За целите на определянето на стойността на правата на плащане при прилагане на част Б от приложение IX (изкореняване) към Регламент (ЕО) № 73/2009 средната регионална стойност се установява от държавите-членки на подходящото териториално равнище. Тя се установява към определена от държавата-членка дата. Средната стойност може да се преразглежда на годишна база. Тя се базира на стойността на правата за плащане, които са били разпределени на земеделските производители във въпросния регион. Тя не се различава в зависимост от секторите на производство.“

18.	Приложение I се заменя с текста от приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2009 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 6 май 2009 година.

За Комисията

Mariann FISCHER BOEL

Член на Комисията

(1) ОВ L 30, 31.1.2009 г., стр. 16.

(2) ОВ L 141, 30.4.2004 г., стр. 1.

(3) ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1.

(4) ОВ L 30, 31.1.2009 г., стр. 16.“

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Държава-членка	Дата
Дания	15 юли
Германия	15 юли
Испания: Castilla-la-Mancha	1 юни
Испания: Aragón, Asturias, Baleares, Cantabria, Castilla y León, Cataluña, Galicia, Madrid, Murcia, País Vasco, La Rioja, Comunidad Valenciana	1 юли
Испания: Andalucía	1 септември
Испания: Extremadura	15 септември
Испания: Navarra	15 август
Франция: Aquitaine, Midi-Pyrénées и Languedoc-Roussillon	1 юли
Франция: Alsace, Auvergne, Burgundy, Brittany, Centre, Champagne-Ardenne, Corsica, Franche-Comté, Île-de-France, Limousin, Lorraine, Nord-Pas-de-Calais, Basse-Normandie, Haute-Normandie, Pays-de-la-Loire (с изключение на департаменти Loire-Atlantique и Vendée), Picardy, Poitou-Charentes, Provence-Alpes-Côte-d’Azur и Rhône-Alpes	15 юли
Франция: департаменти Loire-Atlantique и Vendée	15 октомври
Италия	11 юни
Австрия	30 юни“

7.5.2009

Официален вестник на Европейския съюз

L 114/10

ДИРЕКТИВА 2009/3/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 март 2009 година

за изменение на Директива 80/181/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 80/181/ЕИО на Съвета (3) изисква Обединеното кралство и Ирландия да определят дата за премахване на последните изключения, там където все още се прилагат по отношение на мерните единици, известни като „пинта“ за мляко в бутилки за многократна употреба, наливна бира и ябълково вино, „миля“ на пътните знаци и за указване на скоростта и „тройунция“ за транзакции в благородни метали. Въпреки това опитът показа, че предвид местния характер на тези изключения и на ограничения брой на засегнатите продукти запазването на изключенията няма да доведе до нетарифни пречки пред търговията и вследствие на това вече няма нужда тези изключения да се премахват.

(2)	Следователно е необходимо да се изясни, че обхватът на Директива 80/181/ЕИО е съвместим с целите, посочени в член 95 от Договора, и не е ограничен до специфични области на действие на Общността.

(3)

Директива 80/181/ЕИО разрешава употребата на допълнителни обозначения в допълнение към законните единици, изложени в глава I от приложението към посочената директива, до 31 декември 2009 г. При все това, с цел да се избегне създаването на пречки за предприятията от Общността, изнасящи в някои трети държави, които изискват продуктите да бъдат маркирани с други единици, различни от определените в глава I, е целесъобразно да се запази разрешаването на употребата на допълнителни обозначения.

(4)

Директива 80/181/ЕИО подкрепя гладкото функциониране на вътрешния пазар чрез изискваното от нея ниво на хармонизиране на мерните единици. В този контекст е уместно Комисията да следи развитието на пазара, свързано с посочената директива и прилагането ѝ, най-вече по отношение на евентуални пречки пред функционирането на вътрешния пазар и необходимостта от допълнително хармонизиране за преодоляване на тези пречки.

(5)	Уместно е Комисията да продължи усилено да се стреми, в контекста на търговските си отношения с трети държави, включително Трансатлантическия икономически съвет, към приемането на пазарите на трети държави на продуктите, етикетирани само в единици от Международната система на единици (SI).

(6)	Допълнителните обозначения могат също да позволят постепенното и гладко въвеждане на нови метрични единици, които могат да бъдат развити на международно равнище.

(7)

През 1995 г. Генералната конференция по мерки и теглилки взе решение да премахне класа на допълнителните единици като отделен клас в SI и да тълкува единиците „радиан“ и „стерадиан“ като безразмерни производни единици в SI, чиито имена и символи могат, но не е задължително, да се използват при изразяване на други производни единици на SI, когато е подходящо.

(8)

През 1999 г. Генералната конференция по мерки и теглилки прие в рамките на системата SI „катал“, със символ „kat“, като единица в SI за каталитична активност. Тази нова хармонизирана единица в SI цели да осигури съгласувано и уеднаквено обозначаване на мерните единици в областта на медицината и биохимията и в резултат на това ще премахне рисковете от недоразумения, възникващи от употребата на нехармонизирани единици.

(9)

През 2007 г., с цел да отстрани един от основните източници на наблюдавани разлики при възпроизвеждането на тройната точка на водата, Генералната конференция по мерки и теглилки прие бележка към определението за „келвин“. „Келвин“ се определя като част от термодинамичната температура на тройната точка на водата. Бележката се отнася до вода с точно определен изотопен състав.

(10)	Тъй като единицата „акър“ вече не се използва за целите на поземлената регистрация в Обединеното кралство и Ирландия, не е необходимо повече да се предоставя изключение в това отношение.

(11)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (4) държавите-членки следва да изготвят за собствено ползване и в интерес на Общността таблици, които илюстрират, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за нейното транспониране, и да ги направят обществено достояние.

(12)	Директива 80/181/ЕИО следва да бъде съответно изменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения

Директива 80/181/ЕИО се изменя, както следва:

в член 1 буква б) се заменя със следното:

„б)	изброените в глава II от приложението — само в държавите-членки, в които са били разрешени към 21 април 1973 г.“;

в член 2 буква а) се заменя със следното:

„а)	Задълженията, произтичащи от член 1, се отнасят за използваните измервателни уреди, извършените измервания и обозначенията на количествата, изразени в мерни единици.“;

3.	в член 3 параграф 2 се заменя със следното: „2. Разрешава се използването на допълнителни обозначения.“;

вмъква се следният член:

„Член 6б

Комисията следи развитието на пазара, свързано с настоящата директива и прилагането ѝ, по отношение на гладкото функциониране на вътрешния пазар и международната търговия и до 31 декември 2019 г. представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен от предложения, когато е уместно.“;

Приложението се изменя, както следва:

а)

в глава I, точка 1.1 параграфът „Единица за термодинамична температура“ се заменя със следното:

„Единица за термодинамична температура

Келвин е единица за измерване на температура по термодинамичната скала, равна на 1/273,16 от термодинамичната температура на тройната точка на водата.

Настоящото определение се отнася за вода с изотопен състав, определен от следните съотношения на количеството вещество: 0,00015576 мола 2H за мол 1H, 0,0003799 мола 17O за мол 16O и 0,0020052 мола 18O за мол 16O.

(Тринадесета CGPM (1967 г.), резолюция 4 и Двадесет и трета CGPM (2007 г.), резолюция 10)“;

б)	в глава I, точка 1.1.1 заглавието се заменя със следното:

в)	в глава I, точка 1.2 заглавието се заменя със следното:

г)	в глава I точка 1.2.1 се заличава;

д)

в глава I точки 1.2.2 и 1.2.3 се заменят със следното:

„1.2.2. Общи правила за производни единици в системата SI

Производните единици, получени кохерентно от основни единици SI, се представят като алгебрични изрази на произведение от степени на основните единици SI с числен коефициент, равен на 1.

1.2.3. Производни единици в системата SI със специални наименования и означения

Величина	Единица за измерване		Израз
Величина	Наименование	Означение	Чрез други единици от системата SI	Чрез основните единици от системата SI
Равнинен ъгъл	радиан	rad		m · m–1
Пространствен ъгъл	стерадиан	sr		m2 · m–2
Честота	херц	Hz		s–1
Сила	нютон	N		m · kg · s–2
Налягане, натиск	паскал	Pa	N · m–2	m–1 · kg · s–2
Енергия; работа; количество топлина	джаул	J	N · m	m2 · kg · s–2
Мощност (5), поток на енергия	ват	W	J · s–1	m2 · kg · s–3
Количество електричество, електричен заряд	кулон	C		s · A
Електричен потенциал, потенциална разлика, електродвижещо напрежение	волт	V	W · A–1	m2 · kg · s–3 · A–1
Електрично съпротивление	ом	Ω	V · A–1	m2 · kg · s–3 · A–2
Проводимост	сименс	S	A · V–1	m–2 · kg–1 · s3 · A2
Капацитет	фарад	F	C · V–1	m–2 · kg–1 · s4 · A2
Магнитен поток	вебер	Wb	V · s	m2 · kg · s–2 · A–1
Магнитна индукция	тесла	T	Wb · m–2	kg · s–2 · A–1
Индуктивност	хенри	H	Wb · A–1	m2 · kg · s–2 · A–2
Светлинен поток	лумен	lm	cd · sr	cd
Осветеност	лукс	lx	lm · m–2	m–2 · cd
Активност (на радионуклид)	бекерел	Bq		s–1
Погълната доза, специфична енергия на предаване, керма, индекс на погълната доза	грей	Gy	J · kg–1	m2 · s–2
Еквивалентна доза	сиверт	Sv	J · kg–1	m2 · s–2
Каталитична активност	катал	kat		mol · s–1

Производните единици от основните единици в системата SI могат да се изразят чрез единиците, изброени в глава I.

По-конкретно производните единици в системата SI могат да се изразят чрез специалните наименования и обозначения, дадени в таблицата по-горе; например единицата за динамичен вискозитет в системата SI може да се изрази като m–1 · kg · s–1 или N · s · m–2 или Pa · s.“;

е)

в глава II се заличава следният ред от таблицата:

„Поземлен регистър

акър

1 ac = 4 047 m2

ac“

ж)	в глава II последното изречение се заменя със следното: „Единиците, изброени в настоящата глава, могат да се комбинират една с друга, както и с тези от глава I, с цел образуване на съставни единици.“.

Член 2

Транспониране

1. Държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 31 декември 2009 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби, считано от 1 януари 2010 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 11 март 2009 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

A. VONDRA

(1) ОВ C 120, 16.5.2008 г., стр. 14.

(2) Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 ноември 2007 г. (ОВ C 297 E, 20.11.2008 г., стр. 105), обща позиция на Съвета от 18 ноември 2008 г. (ОВ C 330 Е, 30.12.2008 г., стр. 1) и позиция на Европейския парламент от 16 декември 2008 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(3) ОВ L 39, 15.2.1980 г., стр. 40.

(4) ОВ С 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(5) Специални наименования за единиците за мощност: наименованието „волтампер“ (означение „VA“), когато се използва за изразяване на активната мощност на променлив електричен ток, и „вар“ (означение „var“), когато се използва за изразяване на реактивна електрическа мощност. „Var“ не е включен в резолюциите на CGPM.

7.5.2009

Официален вестник на Европейския съюз

L 114/14

РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕВРОПЕЙСКАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ

№ 368/06/COL

от 29 ноември 2006 година

относно продажбата на акциите на исландската държава в Sementsverksmiðjan hf. (Исландия)

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ (1),

като взе предвид Споразумението за Европейско икономическо пространство (2), и по-специално членове 61—63 и Протокол 26 към него,

като взе предвид Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд (3), и по-специално член 24 от него,

като взе предвид член 1, параграфи 3 и 2 на част I и член 4, параграфи 2 и 4, член 6, член 7, параграф 2 на част II от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд,

като взе предвид Насоките на Органа (4) относно прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП,

като взе предвид решението на Органа от 14 юли 2004 г. относно изпълнителните разпоредби по член 27 на част II от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд,

като призова съгласно тези разпоредби заинтересованите страни да представят своите коментари относно Решение № 421/04/COL (5) и Решение № 367/06/COL (6),

като има предвид, че:

I ФАКТИ

1. Процедура

С писмо от 19 август 2003 г. от Мисията на Исландия към Европейския съюз, с което се препраща писмо от Министерство на финансите от 19 август 2003 г., и двете получени и регистрирани от Органа на същата дата (документ № 03-5685 А), исландските власти нотифицират, съгласно член 1, параграф 3 на част I от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, продажбата на държавния дял в Sementsverksmiðjan hf.

На 17 декември 2003 г. дружеството Aalborg Portland Íslandi ehf. подава жалба до Органа относно реда и условията на продажбата от исландската държава на нейните акции в Sementsverksmiðjan hf. Органът получава и регистрира това писмо на 23 декември 2003 г. (документ № 03-9059 A). Жалбоподателят иска жалбата му да се разглежда едновременно с нотификацията на продажбата, подадена от правителството.

След обмен на кореспонденция (7), с писмо от 21 декември 2004 г., Органът уведомява исландските власти, че е решил да открие процедурата, предвидена в член 1, параграф 2 на част I от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, по отношение на продажбата от исландската държава на нейните акции в Sementsverksmiðjan hf. (факт № 296878).

Решението на Органа № 421/04/COL за откриване на процедурата е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, както и в притурката за ЕИП към него (8). Органът призовава заинтересованите страни да предоставят своите коментари във връзка с това. Исландските власти внасят коментарите си относно това решение с писмо от 24 февруари 2005 г. (факт № 311243). На 20 юни 2005 г. Органът получава коментари от Íslenskt sement ehf., купувачът на Sementsverksmiðjan hf. (факт № 323552). На 2 септември 2005 г. Aalborg Portland Íslandi ehf. подава допълнителни коментари (факт № 333018).

Органът иска съдействието на независим експерт, г-н Erlend Kvaal, доцент в Норвежкото училище по мениджмънт в Осло, за да установи дали продажбата на акциите на държавата в Sementsverksmiðjan hf. е извършена в съответствие с принципа на частно инвестиране на пазара. Въз основа на първата оценка на независимия експерт на информацията за продажбата, с която разполага Органът, на 12 юли 2005 г. е изпратено искане до исландските власти за предоставяне на информация (факт № 326295). Исландските власти отговарят с писмо от Мисията на Исландия към Европейския съюз, с което се препраща писмо от Министерство на финансите съответно от 30 и 31 август 2005 г. Това писмо е получено и регистрирано от Органа на 1 септември 2005 г. (факт № 332274).

На 28 октомври 2005 г. се изпраща второ искане за предоставяне на информация до исландските власти в рамките на официалната процедура за разследване. (факт № 347691). Това искане е последвано от среща в Брюксел на 23 ноември 2005 г. между представители на Органа, исландските власти, Sementsverksmiðjan hf. и един от инвеститорите от консорциума, който е придобил акциите на държавата. Независимият експерт, ангажиран от Органа, също присъства на срещата.

С писмо от 6 декември 2005 г., получено и регистрирано от Органа на 7 декември 2005 г. (факт № 353483), Мисията на Исландия към ЕС препраща писмо от Министерство на финансите от 2 декември 2005 г. в отговор на споменатото по-горе искане за предоставяне на информация, както и относно някои нерешени въпроси, повдигнати по време на срещата.

На 31 януари 2006 г. независимият експерт представя на Органа окончателния си доклад относно това дали продажбата от исландската държава на нейните акции в Sementsverksmiðjan hf. е извършена при пазарни условия (факт № 360438).

На 16 февруари, 9 март и 4 август 2006 г. Органът изпраща писма до исландските власти, с които иска допълнителна информация и разяснения относно все още неясни въпроси (факт № 363213, 365145 и 383227). Исландските власти отговарят с писма съответно от 20 февруари, 19 април и 25 септември (факт № 363608, 370425 и 390092).

На 12 октомври 2006 г. по време на годишната среща в Рейкявик за пакета от държавна помощ този случай се обсъжда. Като следствие от това обсъждане исландските власти изпращат писмо до Органа на 2 ноември 2006 г. (факт № 396476).

На 29 ноември 2006 г. Органът приема Решение № 367/06/COL за удължаване на официалната процедура за разследване, открита с Решение № 421/04/COL на Органа. Удължаването на процедурата се отнася до поемането от държавата на пенсионните задължения на Sementsverksmiðjan hf. в процеса на подготвяне на дружеството за продажба. С настоящото решение Органът закрива откритото официално разследване относно продажбата на акциите на исландската държава в Sementsverksmiðjan hf. на инвеститорската група Íslenskt sement ehf. на цената от 68 млн. ISK. Другите елементи от официалната процедура за разследване все още се проучват.

2. Описание на оценените мерки в настоящото решение

Държавното предприятие Sementsverksmiðjan hf. се възползва от de facto монопол на пазара на цимент в Исландия до навлизането на вносител на цимент от Дания през 2000 г. Изглежда че в резултат на новата конкурентна ситуация Sementsverksmiðjan hf. търпи икономически затруднения и започва да трупа загуби. При тези обстоятелства през 2003 г. държавата решава да продаде своите акции в дружеството (9). Съгласно обявата на държавата за продажбата на акциите: „Изпълнителният комитет по приватизация и Министерството на промишлеността възнамеряват да продадат всички акции в Sementsverksmiðjan hf., които понастоящем се притежават от държавата, с номинална стойност от 450 000 000 крони на отделен инвеститор или на инвеститорска група. Това се отнася за 100 % от емитираните ценни книжа в дружеството. Очаква се, че покупната цена ще бъде заплатена в брой. Търси се инвеститор, който има интерес да продължи дейността на дружеството, като го стабилизира и допринесе за добрата конкуренция на строителния пазар в Исландия.“

На 2 октомври 2003 г. Министерството на промишлеността от името на правителството на Исландия подписва споразумение за покупко-продажба на акции с инвеститорската група Íslenskt Sement ehf. Въз основа на това споразумение държавата, собственик на 100 % от акциите в Sementsverksmiðjan hf., ги продава на Íslenskt sement ehf. за цена от 68 млн. ISK.

Същевременно се изготвя отделно споразумение между Sementsverksmiðjan hf. и държавната хазна. Съгласно това споразумение исландската държава купува определени дълготрайни материални и финансови активи от Sementsverksmiðjan hf., които са излишни за производството на цимент, на цената от 450 млн. ISK. Постъпленията се използват за изплащането на непогасени дългове на дружеството.

В допълнение, като спазва член 4 от споразумението за покупко-продажба на акции между правителството на Исландия и Íslenskt sement ehf., исландската държава поема пенсионни задължения на Sementsverksmiðjan hf. посредством споразумение между Министерството на финансите и Пенсионния фонд на държавните служители.

С други думи, така дружеството, чиито акции са закупени от Íslenskt sement ehf., е лишено от тези активи и задължения.

Именно тази сделка — продажбата на Sementsverksmiðjan hf. на Íslenskt sement ehf. — се разглежда в настоящото решение. Официалната процедура за разследване по отношение на другите предполагаеми мерки за държавна помощ в полза на Sementsverksmiðjan hf., открита с Решение № 421/04/COL, е удължена с Решение № 367/06/COL, за да обхване поемането от държавата на пенсионните задължения на дружеството, и ще бъде предмет на друго решение.

3. Основания за откриване на официална процедура за разследване

По отношение на продажбата от страна на държавата на стопроцентовото ѝ дялово участие в Sementsverksmiðjan hf., в Решение № 421/04/COL за откриване на официална процедура за разследване, Органът поставя под въпрос приложимостта към конкретния случай на глава 18.Б от Насоките за държавна помощ относно продажбата на земя и сгради от държавни власти. Органът взима предвид, че държавата продава не само притежавани земя и сгради, но и дяловото си участие в предприятие, притежавано 100 %.

Освен това Органът изрази съмнения дали продажбата е била осъществена в съответствие с принципа на частно инвестиране на пазара. Не беше ясно до каква степен по време на процеса на преговорите държавата е взела предвид други съображения, освен чисто икономическата възвръщаемост от сделката, и съответно дали получената цена при продажбата съответства на пазарната стойност на дружеството.

С нотификацията на сделката исландските власти са представили оценка на Sementsverksmiðjan hf., извършена от независим експерт на базата на ликвидационната стойност. С решението за откриване на официална процедура за разследване Органът поставя под въпрос дали цената на работещо дружество може да се счита за равностойна на неговата ликвидационна стойност, която се основава на предположението, че дружеството ще спре да функционира. Органът се обоснова с това, че ако пазарната стойност на 100-процентовото дялово участие на държавата в Sementsverksmiðjan hf. е била по-висока от 68 млн. ISK, заплатени от Íslenskt sement ehf., държавата е щяла да продаде дружеството под пазарната му цена. Въпросът касае държавни средства по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, под формата на пропуснат доход, тъй като държавата би получила по-ниска цена от тази, която би получил за същите активи частен оператор, действащ в пазарни условия.

4. Коментари на исландските власти

С писмо от 23 февруари 2005 г. исландските власти предоставят своите коментари относно решението на Органа да открие официална процедура за разследване относно продажбата на акциите на държавата в Sementsverksmiðjan hf.

Исландските власти подчертават, че една от най-важните причини да се наложи условието производството на цимент да продължи, е за да се повиши стойността на Sementsverksmiðjan hf. при продажбата на дружеството на трета страна. Исландските власти заявяват: „Ако не беше наложено такова условие, разходите за разчистване на обекта трябваше да бъдат незабавно поети от купувача. С условието производството на цимент да продължи тези разходи останаха латентни. Освен това трябва да се отбележи, че условието беше договорено с купувачите и включено в споразумението за покупко-продажба на акции единствено като намерение на купувачите да продължат дейността на Sementsverksmiðjan hf., доколкото това е икономически приемливо. Държавата не може да налага на купувачите да продължават дейността на дружеството, ако то не е икономически жизнеспособно. Това не може да се счита за доказателство, че държавата е взела предвид съображения, несвързани с икономическата възвръщаемост.“

По мнение на исландските власти, както гласят и Насоките на Органа, към държавна помощ може да се прибегне единствено когато няма обективни основания да се очаква, че дадена инвестиция ще доведе до адекватна норма на възвръщаемост, която би била приемлива за частен инвеститор, финансиращ съпоставимо частно предприятие при нормални пазарни условия.

Исландските власти твърдят: „Като се вземе предвид споменатото по-горе, не може да се счита, че са липсвали обективни основания държавата да вярва, че продажбата на Sementsverksmiðjan няма да ѝ осигури адекватна норма на възвръщаемост. Напротив, след преговори с купувачите държавата можеше да очаква покупна цена за дружеството доста над пазарната стойност. Следователно трябва да заключим, че държавата не е получила по-нисък приход, сравнен с този, който частен оператор, действащ при пазарни условия, би получил за същите активи. Следователно държавата е действала в съответствие с принципа на частно инвестиране на пазара. Органът е този, който трябва да докаже, че държавата не е можела да очаква адекватна норма на възвръщаемост. Тъй като това не е доказано и по мнение на държавата не може да бъде доказано, трябва да се заключи, че държавата е действала в съответствие с принципа на частно инвестиране на пазара.“

При нотификацията на сделката исландските власти защитават тезата, че стойността на дружеството съответства на неговата ликвидационна стойност. Ликвидационната стойност на Sementsverksmiðjan hf. е била оценена приблизително на 46,5 млн. ISK, без да се вземат предвид разходите по разчистването на предприятието в Акранес. В решението за откриване на официална процедура за разследване Органът изразява съмнение дали пазарната стойност на дружество, което е продадено като действащо предприятие, трябва да се определя, като се използва ликвидационната стойност. В своите коментари относно решението на Органа за откриване на официална процедура за разследване исландските власти освен това се позовават и на оценките на паричните потоци, предоставени на Органа. По-конкретно, според оценката на паричните потоци в приложението към тяхното писмо от 23 февруари 2005 г., пазарната стойност на Sementsverksmiðjan hf. възлиза на сумата от 1,5 млрд ISK. Въз основа на това исландските власти считат, че пазарната стойност на Sementsverksmiðjan hf. като действащо предприятие е значително по-ниска от ликвидационната стойност на предприятието.

Исландските власти освен това твърдят, че, тъй като пазарната стойност на Sementsverksmiðjan hf., независимо дали се прилага оценка на паричните потоци или ликвидационна оценка, е по-ниска от продажната цена от 68 млн. ISK, нито Sementsverksmiðjan hf., нито Íslenskt sement ehf. са извлекли икономическа изгода по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Исландските власти считат, че, когато се определя дали е отпусната държавна помощ, Органът трябва да направи оценка на общата продажна цена на дружеството след продажбата на активите, които са били в излишък за производството на цимент, обратно на исландската държава: „Освен това, по мнение на държавата, ако Органът стигне да заключението, че [оценка на паричните потоци] на дружеството е правилната оценка за определяне на продажната цена […][в] такъв случай методът на паричните потоци трябва да се използва за оценка на стойността на дружеството след продажбата на активите.“

Исландските власти обясняват, че държавата не е била подготвена да договаря продажна цена, която съответства на изчислената стойност на паричните потоци на Sementsverksmiðjan hf. „[П]оради загубите на дружеството, натрупани след обявяването на търга, стана ясно, че, за да се продаде дружеството на купувача, то трябва да бъде преструктурирано. Държавата трябваше да закупи от дружеството всички активи, които не са основни за производството и работата, за да намали оперативните разходи и да направи работата на дружеството възможна.“

Поради споменатите по-горе причини исландските власти считат, че в сделката няма намеса на държавна помощ. Въпреки това, ако Органът стигне до заключението, че има държавна помощ, по тяхно мнение тази държавна помощ би трябвало да се счита за оправдана в съответствие с дерогацията, предвидена в член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП, и по-конкретно разпоредбите на глава 16 от Насоките за държавна помощ, като помощ за преструктуриране на фирма в затруднение.

В писмо от 2 ноември 2006 г. исландските власти изразяват желанието си Органът да не закрива някои аспекти от съществуващото официално разследване, тъй като „трябва да се вземат предвид всички аспекти на сделката като цяло, за да се получи ясна представа за същността на въпроса.“

5. Коментари от трети страни

5.1 Коментари от Íslenskt sement ehf.

С писмо от 20 юни 2005 г. Íslenskt sement ehf. предоставят своите коментари относно Решение № 421/04/COL на Органа за откриване на официална процедура за разследване относно продажбата на акциите на исландската държава в Sementsverksmiðjan. По мнение на Íslenskt sement ehf. в споменатата по-горе продажба не е налице държавна помощ. Дружеството заявява: „Islenskt Sement са убедени, че принципът на частно инвестиране на пазара е спазен, тъй като общата покупна цена на Sementsverksmiðjan е поне равностойна, ако не и значително по-висока от действителната пазарна стойност на дружеството при въпросната сделка.“

Íslenskt sement ehf. считат, че оценката на паричните потоци, която обикновено се използва при оценката на предприятията за цимент, е единственият справедлив метод за оценка на дружеството. Въпреки това купувачът изказва предположението, че исландската държава не е била склонна да преговаря въз основа на тази оценка, тъй като това би довело до отрицателна покупна цена. Според Íslenskt sement ehf., ако е бил използван методът на паричните потоци, приблизителната пазарна стойност на Sementsverksmiðjan би била нулева или дори отрицателна. По тази причина Íslenskt sement ehf. считат, че стойността, получена чрез прилагането на ликвидационния метод, съответства на максималната пазарна стойност на дружеството по времето на покупко-продажбата. Íslenskt sement ehf. твърдят още, че при ликвидационната стойност от 69,6 млн. ISK не са взети предвид разходите, които е трябвало да бъдат направени във връзка с ликвидацията и приключването на операции, включително разчистването на терена. Íslenskt sement ehf. заявяват, че покупната цена за акциите в Sementsverksmiðjan hf. далеч надвишава ликвидационната стойност на дружеството.

Islenskt Sement твърдят, че активите, закупени от държавната хазна, не са продадени отделно, а във връзка с продажбата на акциите като неразделна част от цялото споразумение за покупко-продажба. Следователно „при преценяването на това дали в продажбата на Semenstverksmidjan е налице държавна помощ, Органът не може да оценява отделно всеки продаден актив, а трябва да вземе предвид ефекта от продажбата на отделните активи върху цялостната оценка на стойността на дружеството по времето на продажбата.“

5.2 Коментари от Aalborg Portland Íslandi ehf.

С писмо от 2 септември 2005 г. Aalborg Portland Íslandi ehf. представя коментари относно Решение № 421/04/COL на Органа за откриване на официална процедура за разследване относно продажбата на държавния дял в Sementsverksmiðjan hf. Дружеството споделя опасенията и мненията на Органа, изразени в споменатото решение, но посочва и факта, че исландската държава поема пенсионните задължения на Sementsverksmiðjan hf., което не е разгледано в решението на Органа.

II ОЦЕНКА

1. Наличие на държавна помощ при продажбата на акциите на държавата в Sementsverksmiðjan hf.

Според предоставената информация от исландските власти, държавата е продала акциите си в Sementsverksmiðjan hf. за цената от 68 млн. ISK в сделка, свързана с придобиването от държавната хазна на Исландия на някои активи на дружеството, които не са необходими за дейността му. Въпреки че тези два елемента на сделката са тясно свързани, така че това, което Íslenskt sement ehf.. купува, е оперативната част от Sementsverksmiðjan hf., освободена от активи и акции, които са излишни за производството на цимент, в настоящото решение Органът ще оцени отделно продажбата на акциите сама за себе си. Това е така, тъй като потенциалният бенефициер на държавна помощ при продажбата на акциите на държавата в Sementsverksmiðjan hf. би бил Íslenskt sement ehf. И обратно — потенциалният бенефициер на каквато и да е държавна помощ, отпусната в контекста на преструктуриране на активите и пасивите на дружеството, извършено от държавата във връзка с продажбата на акции, би бил самият производител на цимент, т.е. Sementsverksmiðjan hf. Именно от последния държавата е закупила различни активи и е поела пенсионни задължения.

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП предвижда следното:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите-членки на ЕО, от страните от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства.“

Преди да се прецени дали при настоящата продажба е налице държавна помощ по смисъла на член 61 от Споразумението за ЕИП, Органът ще разгледа аргументите на правителството на Исландия, че наличието на държавна помощ може да се изключи поради прилагането на глава 18Б „Елементи на държавна помощ при продажби на земя и сгради от държавни органи“ от Насоките за държавна помощ.

1.1. Глава 18Б от Насоките за държавна помощ „Елементи на държавна помощ при продажби на земя и сгради от държавни органи“

Глава 18Б от Насоките за държавна помощ „Елементи на държавна помощ при продажби на земя и сгради от държавни органи“ дава информация за това как Органът тълкува и прилага разпоредбите на Споразумението за ЕИП за държавната помощ, когато става въпрос за оценка на продажби на земя и сгради от държавни органи. Ако се спазват процедурите, предвидени в глава 18Б от Насоките за държавна помощ на Органа, посветена на продажбите на земя и сгради от държавни органи, се допуска презумпцията, че в продажбата няма държавна помощ.

Въпреки че исландските власти нотифицират условията на сделката за продажба на държавния дял в Sementsverksmiðjan hf., те поддържат становището, че продажбата е извършена в съответствие с глава 18Б от Насоките за държавна помощ при продажби на земя и сгради. Следователно по тяхно мнение в сделката не е налице държавна помощ.

Както вече беше заявено в решението за откриване на официална процедура за разследване, Органът счита, че глава 18Б не може да се приложи към въпросната сделка. Държавата е продала не просто притежавани земя и сгради, но и своите акции в 100 % притежавано предприятие, което продължава дейността си. Дори ако глава 18Б беше приложима, не са спазени описаните процедури за изключване наличието на държавна помощ.

Тръжната процедура в дадения случай не е в съответствие с дефиницията, предвидена в глава 18Б.2.1, параграф 1, буква б). На първо място, тя не е достатъчно огласена. Освен това е послужила единствено за избор на бъдещ купувач, с който впоследствие е договорена цената. Що се отнася до алтернативната процедура, т.е. продажба въз основа на оценката на независим експерт, в настоящия случай експерт, MP-verðbréf hf., е определил ликвидационната стойност на Sementsverksmiðjan hf. Независимо от това, дружеството е продадено като действащо предприятие, което означава, че производството на цимент е щяло да продължи. При тези обстоятелства без допълнителна оценка не може да се приеме, че ликвидационната стойност съответства на пазарната стойност, като се изключва наличието на държавна помощ.

Изглежда е необходимо да се определи кой е по-подходящият метод за определяне на пазарната стойност на дружеството при тези обстоятелства и съответно да се извърши оценка. Следва по-нататъшен анализ относно това каква би могла да бъде пазарната стойност на дружеството и дали в продажбата на акциите на Sementsverksmiðjan hf. на Íslenskt sement ehf. е налице държавна помощ.

1.2. Оценка на държавната помощ при продажбата на акции

За да се счита дадена мярка за държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, тя трябва да отговаря на следните кумулативни условия:

—	помощта създава селективно преимущество,

—	помощта се отпуска чрез държавни ресурси,

—	помощта нарушава или заплашва да наруши конкуренцията,

—	и засяга търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП.

Дадена мярка, която предоставя предимство на определени конкретни бенефициери и не е обща мярка, отговаря на първото от споменатите по-горе условия. Следователно е необходимо да се определи дали въпросното предприятие извлича икономическа изгода, която не би получило при нормални пазарни условия (10). Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП разграничава интервенциите на държавата не въз основа на техните причини или цели, а въз основа на следствията от тях. (11). От това следва, че понятието за държавна помощ е обективно, като трябва да се провери дали държавната мярка води до по-изгодно положение на едно или повече конкретни предприятия (12).

Придобиването на активи на цена по-ниска от тяхната пазарна стойност, по принцип, е по-изгодно. Следователно, ако Íslenskt sement ehf. са заплатили за Sementsverksmiðjan hf. цена, която съответства на пазарната стойност на дружеството, те не са имали по-голяма изгода от тази сделка.

За да се определи дали Íslenskt sement ehf. са заплатили за държавните акции цена под тяхната пазарна стойност, Органът повери на независим експерт оценката на пазарната стойност на Sementsverksmiðjan hf. към момента на продажбата. Независимият експерт направи оценка на пазарната стойност на дружеството след цялостното приключване на сделката, като взе предвид предприятието, което продължаваше дейността си. Това означава, че независимият експерт е направил оценка на пазарната стойност на Sementsverksmiðjan hf., след като държавната хазна на Исландия е закупила повторно някои активи на дружеството, които не са необходими за производството на цимент, (13) а Министерството на финансите е поело пенсионните задължения на дружеството. С други думи, независимият експерт е направил оценка на пазарната стойност на това, което Íslenskt sement ehf. действително са закупили, т.е. акциите в лишеното от някои активи и от пенсионни задължения дружество.

По мнение на независимия експерт единственият метод, който може да даде представа каква вероятно е обективната стойност на дружеството при сделка като продажбата на държавния дял в Sementsverksmiðjan hf., е методът на дисконтиране на приблизителните бъдещи парични потоци (стойност в употреба) (14). Нетната текуща стойност (НТС) на очакваните парични потоци от бъдеща употреба на дълготраен актив представлява изчислението на даден инвеститор за резултата от потенциален проект. Следователно планираните парични потоци може да се различават в зависимост от стратегиите на всеки отделен инвеститор. Следователно по мнение на независимия експерт най-добрият подход е да се определи амплитудата на възможните резултати за стойността в употреба, като се определи горна и долна граница за резултатите. От исландските власти беше поискано да предоставят необходимата информация и изчисления за определяне на тези граници (15), чрез които може да се добие представа за обективната стойност на основната дейност — производство на цимент. След като се определи оперативната стойност, всеки добавен актив, който не спада към основната дейност (напр. какъвто и да е финансов актив), увеличава стойността, а всеки пасив (напр. какъвто и да е дълг или друго финансово задължение) я намалява.

Въз основа на това, по искане на независимия експерт, от исландските власти беше поискано да изготвят два сценария: сценарий I, при който се приема, че вносът на цимент в Исландия е 30 % от целия пазар, и сценарий II, при който се приема, че няма внос. Сценарий I (т.нар. „песимистичен сценарий“) доведе до отрицателна НТС на бъдещите свободни парични потоци от приблизително 1 000 млн. ISK, а сценарий II (т.нар. „оптимистичен сценарий“) доведе до положителна НТС на бъдещите свободни парични потоци от приблизително 200 млн. ISK. Като коригира НТС чрез изваждане на дългосрочния дълг и прибавяне на излишните нетни текущи активи, правителството на Исландия получи приблизителни стойности на собствения си капитал от 897 млн. ISK за сценарий I и 307 млн. ISK за сценарий II. Използването на производствените мощности беше решаващата променлива за резултата. Променливата производствена себестойност за един тон беше изчислена приблизително на 5 749 ISK през годините с пълно натоварване на производствените мощности (130 000 тона) и на 7 479 ISK през годините с много ниско натоварване (70 000 тона). Следователно е имало двоен ефект на икономия от мащаба при изчисляването, тъй като двете променливи, а по дефиниция и постоянните разходи за един тон намаляват с увеличаване на обема на продукцията (16).

В придружаващото писмо исландските власти твърдят, че оптимистичният сценарий не е реалистичен, тъй като той не предполага конкуренция на пазара на цимент в Исландия. С оглед на инвестициите в съоръжения от конкурента от Дания Aalborg Portland се счита за малко вероятно конкуренцията на пазара на цимент в Исландия да отслабне. Исландските власти не коментираха реалистичността на най-песимистичния сценарий.

Експертът критикува използването на висок сконтов процент (включващ и премия за риска) в моделите, представени от исландските власти. Високият сконтов процент може да подцени пасивите, натрупани в резултат на отрицателни парични потоци, и по този начин несъразмерно да представи перспективите в по-добра светлина. Независимо от тази критика, в името на последователността, действителният сконтов процент от 12,4 %, предложен от исландските власти, е използван в навсякъде в анализа на различните предложени сценарии.

Сценарий I показва предприятие, трупащо непрекъснато загуби в продължение на 30 години, което изглежда напълно нелогично. Като се има предвид, че с въвеждането на песимистичен сценарий независимият експерт се стремеше да определи долната граница на възможните резултати, сценарий I, представен от исландските власти, се оказа очевидно неадекватен (17). Всяко рационално решение за инвестиране се основава на очакването за положителна възвръщаемост. Възниква въпросът как би реагирал рационалният инвеститор, ако не бъде реализирана очакваната печалба. Обичайното поведение в такива случаи е да се сведат до минимум загубите в светлината на преразгледани очаквания.

Независимият експерт преформулира песимистичния сценарий, като прие петгодишна рамка със слабо натоварване на капацитета (82 000 тона на година, средна стойност за сценарий I), ниски продажни цени, поддържани на нивото от 2003 г. (7 071 ISK за тон), и презумпцията, че дружеството ще бъде закрито след петгодишно функциониране. Освен това се прие, че всички отрицателни парични потоци се прехвърлят на собствениците. Според експерта това изглежда разумна стратегия за най-лошия сценарий, тъй като всяко рационално решение за инвестиране би се основавало на очакването за положителна възвръщаемост и на възможността да се реагира, ако тази положителна възвръщаемост не бъде реализирана.

Най-лошият сценарий, който би довел до прекратяване на производството на цимент след пет години, би наложил да се извърши разчистване незабавно след това. Съгласно лизинговото споразумение, подписано между Sementsverksmiðjan hf. и Община Акранес през юли 2003 г., „ако бъде прекратено производството на цимент за непрекъснат период от 24 месеца, Iceland Cement Ltd. трябва да унищожи складовата база за своя сметка“ (18). Въз основа на предоставената информация от исландските власти разходите по разчистването са оценени приблизително на 460 млн. ISK, като се предполага, че това е оценката по текущи цени (19).

Въз основа на това се конструира най-лошият сценарий със симулация на петгодишна ниска производителност и цени на цимента, поддържани на нивото от 2003 г. НТС се коригира с активите и пасивите извън производствения цикъл към датата на покупко-продажбата. Добавиха се нетният ефект от алтернативна употреба на дълготрайните активи (напр. за внос на цимент) и разходите по разчистването.

Според новата формулировка на независимия експерт, при тези изходни условия симулирането на парични потоци води до отрицателни парични потоци от експлоатация, възлизащи на 144 млн. ISK за всяка от петте години, и НТС на отрицателно капиталовложение от 360 млн. ISK през шестата година. Дисконтираната стойност на тези парични потоци се изчислява на 691 млн. ISK, а след корекцията на статиите от баланса извън работния цикъл стойността на инвестицията се определя на 332 млн. ISK.

Целта на оптимистичния сценарий беше да се определи горна граница за възможните резултати. Основната характеристика на оптимистичния сценарий е постигането на баланс на операциите след пет години. Изходната точка е първата година на работа след приватизацията, като се приема, че производството е 100 000 тона, цената на цимента е 7 489 ISK, променливите разходи са съгласно формулата за разходите (6 381 ISK за тон) и режийните разноски са както в сценарий I (127 млн. ISK). Приема се, че годишните парични ефекти от инвестициите са 40 ISK, което значително надхвърля амортизациите. Въз основа на тези предположения нетният паричен поток за първата година се изчислява на 38 млн. ISK. Впоследствие в продължение на петте години нетният паричен поток прогресивно намалява, за да стигне нула през шестата година.

НТС на паричните потоци през първите пет години от дейността беше оценена приблизително на 59 млн. ISK. Като се предположи, че оперативната печалба би била близка до нулевата след това, текущата стойност от експлоатация през следващите години бе фиксирана на нула. При този сценарий експертът предположи, че е разумно пренесените към бъдещ период загуби от данъци (20) да не се използват през първите години. Финансовият резултат от експлоатация беше коригиран със статиите от баланса извън работния цикъл (както беше направено при песимистичния сценарий) и това доведе до НТС от 300 млн. ISK. Експертът отново използва сконтов процент от 12,4 %, както при песимистичния сценарий. Той изтъкна, че тази норма отразява единствено стойността на собствения капитал (преди данъчното облагане), докато инвестиционният проект при този сценарий обикновено би бил финансиран до голяма степен от дълг, като по този начин се намалява общата изискуема норма на възвръщаемост. По-нисък сконтов процент би довел до по-неблагоприятен резултат, тъй като всички включени парични потоци са отрицателни. Въпреки това експертът изтъкна, че е важно последователно да се използва един и същ сконтов процент при всички сценарии.

Въз основа на споменатите по-горе оценки, по мнение на независимия експерт е уместно да се определи горна и долна граница за обективни оценки чрез дисконтиране на бъдещи парични потоци. Долната граница би се отнасяла до песимистичния сценарий, при който производството на цимент се прекратява след няколкогодишна работа, след като собствениците се убедят, че дейността няма да стане рентабилна. Освен изразходването на ресурси през тези години на натрупване на загуби, дружеството трябва да предвиди и разходи за разчистване при приключване на производството (21). Добрата страна на този сценарий са първоначалният основен капитал и финансови ресурси, които биха довели до положителни постъпления при ликвидацията, както и алтернативната употреба на някои дълготрайни активи. Въз основа на оценката на паричните потоци, най-ниската пазарна стойност на Sementsverksmiðjan hf. беше оценена приблизително на 322 млн. ISK.

Горната граница би била определена от оптимистичния сценарий, при който се счита, че рентабилността на производството на цимент постепенно се подобрява и след няколко години се стига до изравняване. Както и при песимистичния сценарий, първите години водят до загуби и изразходване на ресурсите на дружеството, въпреки че това е в по-умерена степен. НТС от експлоатация след изравняването най-вероятно щеше да е незначителна и поради това не беше включена в изчислението. При този сценарий също има положителен принос на първоначалния капитал и финансови средства. Въз основа на оценката на паричните потоци най-високата пазарна стойност на Sementsverksmiðjan hf. бе изчислена приблизително на 300 млн. ISK.

Следователно изчисленията въз основа на паричните потоци зададоха сравнително симетричен интервал на обективната стойност около нулата с основателно вероятни резултати в интервала на приблизително ± 300 млн. ISK.

В някои случаи дадена договорена сделка може да се отклони от обичайната или предполагаемата пазарна стойност, тъй като една от страните по сделката има отчетливи лични интереси точно в тази сделка. По мнение на експерта в придобиването на държавния дял в Sementsverksmiðjan hf. от Íslenskt sement ehf. ясно личат лични интереси, които вероятно са повлияли върху цената на сделката.

Íslenskt sement ehf. е консорциум от три дружества, създадени с оглед придобиването на държавния дял в Sementsverksmiðjan hf.: BM Valla, Björgun и Norcem. BM Valla е голяма строителна фирма в Исландия и значителен купувач на цимент. Според информацията, предоставена на срещата между представители на Органа, независимия експерт, представители на исландските власти и Íslenskt sement ehf., BM Valla има два стратегически интереса в исландското предприятие за цимент. Единият от тях е да гарантира, че предлагането на цимент на пазара в Исландия няма да се контролира от едни-единствен доставчик. Вторият интерес се състои в това да се поддържа развитието на местното производство и умения, което благоприятства в дългосрочен план сектора на строителството, по-конкретно като се вземат предвид техническите спецификации на пазара на цимент в Исландия.

Björgun е доставчик на черупчест пясък за Sementsverksmiðjan hf. Ако намалее местното производство на цимент, Björgun няма да има алтернативна реализация на продуктите си.

Norcem е норвежки производител на цимент, собственост на немската група Heidelberger Zement. Norcem може да има стратегически и конкурентни интереси в засилване на присъствието си на пазара в Исландия.

В светлината на тези конкретни обстоятелства, засягащи консорциума от купувачи, независимият експерт счита, че в този случай договорената цена за покупко-продажбата е била повлияна от наличието на лични интереси.

Поради тези причини независимият експерт заключава, че (22)„въпреки че считам договорената цена от 68 млн. ISK по-скоро за висока, в положението на собствениците има елементи, които увеличават вероятността за възстановяване на инвестиционните разходи“.

Органът прецени фактите и цифрите представени от исландските власти и внимателно разгледа оценката и доклада, представени от независимия експерт. Органът счита, че анализът на експерта е обективен метод за определяне на стойността на Sementsverksmiðjan hf. Както вече беше посочено в Решение № 421/04/COL за откриване на официална процедура за разследване, не може да се приеме, че ликвидационната стойност на дадено дружество, което се очаква да продължи дейността си, представлява пазарната стойност на дружеството. Съгласно мнението на независимия експерт Органът счита, че анализ, основаващ се на дисконтираните парични потоци, е адекватен начин за изчисляване на стойността на предприятие като това във въпросния случай. Въпреки това Органът признава, че оценката на стойността на дружеството по времето на сделката се определя очевидно в ситуация на значителна несигурност. Поради това, по мнение на Органа, за да се направи оценка на стойността на дружество, изглежда разумно да се разгледат различни сценарии, както прави експертът, за да се определят граници, в рамките на които обосновано да се разположи предполагаемата стойност. Продажната цена на държавния дял в Sementsverksmiðjan hf. попада в определения обхват и дори е по-висока от средната стойност, която е около нула.

Нещо повече — исландските власти са определили, че ликвидационната стойност на дружеството е 69,6 млн. ISK. Споразумение между Община Акранес и Sementsverksmiðjan hf. от 31 юли 2003 г. гласи, че: „ако бъде прекратено производството на клинкер за непрекъснат период от 24 месеца, Iceland Cement Ltd. трябва да унищожи складовата база за своя сметка“. Предвид това, ликвидационната стойност на Sementsverksmiðjan hf. е по-ниска от 69,6 млн. ISK, тъй като от нея трябва да се извадят разходите за унищожаване на складовата база, предвидени в споменатото по-горе правно споразумение (23). Следователно цената, която са заплатили Íslenskt sement ehf. за акциите на държавата в Sementsverksmiðjan hf., е по-висока от ликвидационната стойност на дружеството.

2. Заключение

Въз основа на тези съображения Органът не може да заключи, че дружеството е продадено под пазарната му цена. Следователно Органът не може да заключи, че Íslenskt sement ehf. като дружество, основано от инвеститорската група за закупуване на държавния дял в Sementsverksmiðjan hf., е извлякло икономическа изгода по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП трябва да са изпълнени четири кумулативни условия, за да бъде дадена мярка държавна помощ. Въз основа на горната оценка Органът не е установил причини за разследване на останалите три условия, изброени по-горе, при които дадена мярка представлява държавна помощ. Тъй като Íslenskt sement ehf. не са получили каквото и да е преимущество, Органът счита, че продажбата на акциите на държавата в Sementsverksmiðjan hf. на инвеститорската група Íslenskt sement ehf. не представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Приемането на настоящото решение за закриване на разследването относно продажбата на държавния дял на Íslenskt sement ehf. за цената от 68 млн. ISK е част от официалното разследване, открито с Решение № 421/04/COL на Органа и продължено с Решение № 367/06/COL и не може да предреши изхода на останалата част от разследването,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Надзорният орган на Европейската асоциация за свободна търговия счита, че продажбата от исландската държава на нейните акции в Sementsverksmiðjan hf. на Íslenskt sement ehf. за цената от 68 млн. ISK не представлява държавна помощ по смисъла на член 61 от Споразумението за ЕИП.

Член 2

Адресат на настоящото решение е Република Исландия.

Член 3

Само версията на английски език е автентична.

Съставено в Брюксел на 29 ноември 2006 година.

За Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия

Bjørn T. GRYDELAND

Председател

Kristján A. STEFÁNSSON

Член на колегията

(1) Наричан по-долу „Орган“.

(2) Наричано по-долу „Споразумение за ЕИП“.

(3) Наричано по-долу „Споразумение за надзор и съд“.

(4) Насоки за прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП и член 1 от Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, приети и издадени от Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия на 19 януари 1994 г., публикувани в ОВ L 231, 3.9.1994 г., стр. 1 и в Притурка за ЕИП, 3.9.1994 г., № 32, изменени на 25 октомври 2006 г., наричани по-долу „Насоки за държавна помощ“.

(5) Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 421/04/COL от 20 декември 2004 г. относно продажбата на акциите на исландската държава в Sementsverksmiðjan (ОВ C 117, 19.5.2005 г., стр. 17), както и в Притурка за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз № 24 от 19.5.2005 г.

(6) Решение на Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия № 367/06/COL от 29 ноември 2006 г. относно поемането от исландската държава на пенсионните задължения на Sementsverksmiðjan, все още непубликувано.

(7) За по-подробна информация относно кореспонденцията между Органа и исландските власти се прави справка в решението на Органа за откриване на официална процедура за разследване.

(8) Виж бележка под линия на стр. 5.

(9) Писмо от исландските власти от 19 август 2003 г., стр. 3.

(10) Дело C-39/94 Syndicat français de l'Express international (SFEI) и други срещу La Poste и други [1996] ECR I- 3547, параграф 60, Дело C-256/97 DM Transport [1999] ECR I-3913, параграф 22, Дело CT-116/01 и T-118/01 P&O Ferries срещу Комисията [2003] ECR, параграф 112.

(11) Дело C-56/93 Белгия срещу Комисията [1996] ECR I-723, параграф 79, и Дело C-241/94 Франция срещу Комисията [1996] ECR I-4551, параграфи 19 и 20.

(12) Дело T-67/94 Ladbroke Racing срещу Комисията [1998] ECR II-1, параграф 52, и Дело T-46/97 SIC срещу Комисията [2000] ECR II-2125, параграф 83.

(13) Както е предвидено в споразумението за покупко-продажба на акции между правителството на Исландия и Íslenskt sement ehf. и е осъществено съобразно разпоредбите на Договора за покупко-продажба между Sementsverksmiðjan hf. и хазната.

(14) Доклад на експерта, стр. 2.

(15) Писмо на Органа от 12 юли 2005 г.

(16) Доклад на експерта, стр. 8.

(17) Доклад на експерта, стр. 8.

(18) Лизингов договор между Община Акранес и Sementsverksmiðjan hf. от 2 октомври 2003 г.

(19) Доклад на експерта, стр. 9.

(20) Загубата от данък върху дохода за една година може да се използва за рефинансиране на данъци, платени преди това през която и да е от последните години, или може да се използва за намаляване на дължимите данъци през която и да е от следващите години.

(21) Както беше споменато по-горе, чисто моралното задължение на държавата за разчистване на производствения обект в Акранес е трансформирано в правно задължение, наложено на Sementsverksmiðjan hf. с подписването на лизинговите договори за земята в Акранес между дружеството и Община Акранес.

(22) Доклада на експерта, стр. 13.

(23) В оценката на ликвидационната стойност, извършена от MP Verdbref през март 2003 г., разходите, свързани с разрушаването и разчистването на фабриката (сгради и машини), се оценяват приблизително на 460 млн. ISK. Дори ако тази цифра не е напълно точна, тя дава представа за финансовите тежести върху Sementsverksmiðjan, които могат значително да намалят приблизителната ликвидационна стойност.

		ISSN 1830-3617 doi:10.3000/18303617.L_2009.114.bul
Официален вестник на Европейския съюз		L 114

Издание на български език	Законодателство	Година 52 7 май 2009 г.

Съдържание		I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
		Регламент (ЕО) № 369/2009 на Комисията от 6 май 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	1
	*	Регламент (ЕО) № 370/2009 на Комисията от 6 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 795/2004 за определяне на подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета	3
		ДИРЕКТИВИ
	*	Директива 2009/3/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година за изменение на Директива 80/181/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици ( 1 )	10

	IV Други актове
	ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
	Надзорен орган на ЕАСТ
*	Решение на Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия № 368/06/COL от 29 ноември 2006 година относно продажбата на акциите на исландската държава в Sementsverksmiðjan hf. (Исландия)	14

(EUR/100 kg)
Код по КН	Кодове на трети страни (1)	Фиксирана вносна стойност
0702 00 00	MA	71,9
	TN	115,0
	TR	141,3
	ZZ	109,4
0707 00 05	JO	155,5
	MA	32,7
	TR	135,3
	ZZ	107,8
0709 90 70	TR	118,7
0709 90 70	ZZ	118,7
0805 10 20	EG	41,2
	IL	60,3
	MA	46,8
	TN	49,5
	TR	98,3
	US	55,4
	ZZ	58,6
0805 50 10	TR	41,7
	ZA	69,9
	ZZ	55,8
0808 10 80	AR	77,4
	BR	71,5
	CA	114,7
	CL	79,5
	CN	94,5
	NZ	102,5
	US	121,6
	UY	71,7
	ZA	81,2
	ZZ	90,5