5.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 111/1

5.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 111/3

(1)

Размерът на представителните цени и допълнителните вносни мита, приложими за бяла захар, сурова захар и някои сиропи, за 2008/2009 пазарна година се определя от Регламент (ЕО) № 945/2008 на Комисията (3). Тези цени и мита са последно изменени с Регламент (ЕО) № 348/2009 на Комисията (4).

(2)

Данните, с които Комисията разполага понастоящем, предполагат изменение на посочения размер в съответствие с правилата и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 951/2006,

5.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 111/5

(1)

Регламент (ЕО) № 1698/2005, с който се установява правната рамка за подпомагане от ЕЗФРСР на развитието на селските райони в Общността, е изменен с Регламент (ЕО) № 74/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (2). Следователно Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията (3) следва да бъде допълнен от допълнителни подробни правила за прилагане.

(2)

Изтичането на действието на режима за квотите за мляко и млечни продукти съгласно Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (4) ще изисква специални усилия от производителите на мляко и млечни продукти. Затова е целесъобразно да бъде отменено, считано от началото на програмния период, ограничението, наложено върху инвестиционното подпомагане на млекопроизводителните стопанства с цел да не надхвърлят производствените квоти, отпускани на всяко отделно стопанство.

(3)

С Регламент (ЕО) № 74/2009 бе въведено изискването за преразглеждане на националните стратегически планове. Следва да бъде определено минимално необходимото съдържание на преразглеждането.

(4)

Поради значението на приоритетите, определени в член 16a от Регламент (ЕО) № 1698/2005, преразглежданията на програмите за развитие на селските райони след първото прилагане на посочения член следва да се считат за преразглеждания по член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 и да бъдат предмет на решение на Комисията.

(5)

Регламент (ЕО) № 74/2009 съдържа списък на видовете възможно въздействие, към чието постигане са насочени проектите, свързани с приоритетите, посочени в член 16a от Регламент (ЕО) № 1698/2005. Този списък не е изчерпателен и държавите-членки могат да предлагат допълнителни видове възможно въздействие, към чието постигане да бъдат насочени гореспоменатите проекти. Обаче за да се осигури съгласуваност с вече определените възможни въздействия и с общата цел за засилване на проектите, свързани с новите предизвикателства, възможността държавите-членки да предлагат такива допълнителни възможни въздействия следва да подлежи на преразглеждане от страна на Комисията и на становище от страна на Комитета за развитие на селските райони. Следователно измененията, с които се въвежда ново възможно въздействие, следва да бъдат обект на решение на Комисията.

(6)

Като се има предвид големият брой случаи, в които преразглежданията се отнасят до несъществено изключение от принципите за разграничаване между общата организация на пазара и развитието на селските райони, и с цел да се ограничи административната тежест, Комисията не следва повече да приема решения относно преразглеждания, отнасящи се до изменения, свързани с изключението, посочено в член 5, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1698/2005. Следователно тази категория преразглеждане следва да бъде заличена от списъка в член 7 от Регламент (ЕО) № 1974/2006.

(7)

Следва да бъдат уточнени съдържанието и критериите за бизнесплановете по отношение на подпомагането за стопанствата, които са в процес на преструктуриране в резултат на реформа в общата организация на пазара.

(8)

След премахването на мярката за оставяне на земя под угар съгласно Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (5) свързаните с тази мярка разпоредби следва да бъдат адаптирани.

(9)

За да се улесни осъществяването на инвестиционни проекти в контекста на настоящата икономическа и финансова криза, максималният таван за авансовите плащания следва да бъде увеличен през 2009 г. и 2010 г.

(10)

Целесъобразно е да се адаптират разпоредбите относно държавните помощи за някои съфинансирани от ЕЗФРСР мерки и за допълнителното национално финансиране, за да се изясни тяхното приложно поле и да се вземе предвид новата мярка, въведена с Регламент (ЕО) № 74/2009, по отношение на стопанствата, които са в процес на преструктуриране в резултат на реформа в общата организация на пазара.

(11)

Необходимо е да се определи понятието „съществени промени“ в член 78, буква е) от Регламент (ЕО) № 1698/2005.

(12)

За да се даде възможност за мониторинг на действията, свързани с приоритетите, определени в член 16а от Регламент (ЕО) № 1698/2005, следва да бъдат определени по вид проекти изходните показатели и свързаните с тях цели, които са част от Общата рамка за мониторинг и оценка, посочена в член 80 от същия регламент.

(13)

В преразгледаните си програми държавите-членки следва да предоставят информация относно видовете проекти, свързани с приоритетите, определени в член 16а от Регламент (ЕО) № 1698/2005, като посочат кои от тези проекти се основават на нови мерки, т.e. мерки, все още неодобрени с програмата за развитие на селските райони. В допълнение следва да се посочи индикативният принос на ЕЗФРСР за 2010—2013 г. За тази цел приложенията към Регламент (ЕО) № 1974/2006 следва да бъдат изменени.

(14)

За да има съгласуваност с датата на прилагане на Регламент (ЕО) № 74/2009, който се допълва от разпоредбите на настоящия регламент, последният следва да се прилага от 1 януари 2009 г. Това прилагане с обратна сила не следва да нарушава принципа за правна сигурност на засегнатите бенефициери.

(15)

Следователно Регламент (ЕО) № 1974/2006 следва да бъде съответно изменен.

(16)

Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Комитета за развитие на селските райони,

1)

В член 2 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   С изключение на сектора на млякото и млечните продукти, когато една обща организация на пазар, включително схемите за директно подпомагане, финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), налага ограничения върху производството или върху подпомагането на Общността на равнището на отделния земеделски производител, отделното стопанство или преработвателно предприятие, по Регламент (ЕО) № 1698/2005 не се предоставя подпомагане за инвестиции, които биха увеличили обема на производството отвъд тези ограничения.“;

2)

Създава се следният член 3а:

„Член 3a

Преразглежданията на националните стратегически планове в съответствие с член 12a от Регламент (ЕО) № 1698/2005 включват преразглеждане на съответните елементи, изложени в член 11, параграф 3 от същия регламент, които са свързани с приоритетите, предвидени в член 16a, параграф 1 от същия регламент, и по-специално на основните количествени цели.

В националната стратегия се посочва приблизителният и индикативен принос на ЕЗФРСР, посочен в член 69, параграф 5a от Регламент (ЕО) № 1698/2005, разпределен за всеки от приоритетите, посочени в член 16a, параграф 1 от същия регламент, в държавата-членка, и се дават уместни пояснения, свързани с разпределението.“;

3)

В член 5, параграф 1 първата алинея се заменя със следното:

„Съдържанието на програмите за развитие на селските райони, посочено в членове 16 и 16а от Регламент (ЕО) № 1698/2005, се изготвя в съответствие с приложение II към настоящия регламент.“;

4)

В член 7 параграф 1 се изменя, както следва:

5)

В член 9 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Измененията, внасяни в програмите от държавите-членки съгласно член 6, параграф 1, буква в), могат да включват изменения във финансовите разбивки по мерки в рамките на една ос, както и нефинансови изменения, касаещи въвеждането на нови мерки и видове проекти, оттеглянето на съществуващи мерки и видове проекти, промените, свързани с посоченото в член 5, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 изключение, или включването на информация и описание на съществуващите мерки в програмата.“;

6)

Създава се следният член 24а:

„Член 24a

В бизнесплана, посочен в член 35а от Регламент (ЕО) № 1698/2005:

7)

В член 27, параграф 6 първата алинея се заличава;

8)

В член 46 се добавя следната алинея:

„Настоящият член се прилага и за задълженията, засегнати от премахването на мярката за оставяне на земя под угар след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 73/2009. По искане на бенефициера може да бъде разрешено адаптиране на такива задължения дори и в случай че не е предвидена клауза за преразглеждане.“;

9)

В член 56, параграф 2, първа алинея се добавя следното изречение:

„В случай на инвестиции, за които индивидуалното решение за предоставяне на подпомагане е взето през 2009 г. или 2010 г., размерът на авансовото плащане може да бъде увеличен до 50 % от публичната помощ, свързана с посочената инвестиция.“;

10)

В член 57 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Програмите за развитие на селските райони могат да включват извършвани от държавите-членки плащания за развитие на селските райони, попадащи извън обхвата на член 36 от Договора, в полза на мерките съгласно членове 25, 43—49 и 52 от Регламент (ЕО) № 1698/2005, и на проекти, свързани с мерките съгласно членове 21, 24, 28, 29, 30 и 35a от същия регламент, или допълнително национално финансиране, попадащо извън обхвата на член 36 от Договора, в полза на мерките съгласно членове 25, 27, 43—49 и 52 от Регламент (ЕО) № 1698/2005, и на проекти, свързани с мерките съгласно членове 21, 24, 28, 29, 30 и 35a от същия регламент, само ако държавните помощи са определени съгласно точка 9.Б от приложение II към настоящия регламент.“;

11)

В раздел 4 „Мониторинг и оценка“ се създава следният член 59а:

„Член 59a

За целите на член 78, буква е) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 „съществените предложения за промени“ включват промените, за които е задължително решение на Комисията, и промените, посочени в член 9, параграф 1 от настоящия регламент, с изключение на промените, свързани с посоченото в член 5, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 изключение, и на включването на информация и описанието на съществуващите мерки в програмата.“;

12)

В член 62, параграф 1 се добавя следната алинея:

„За мерките, съдържащи видовете проекти, изброени в член 16a от Регламент (ЕО) № 1698/2005, се прави разбивка на изходните показатели и индикативните цели за тях по видове проекти.“;

13)

В член 63, параграф 8 първата алинея се заменя със следното:

„В случаи на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, и особено при неизправности в системата или липса на трайна връзка, държавата-членка може да представя документите си на Комисията на хартиен носител или чрез други подходящи електронни средства. За такова представяне на хартиен носител или чрез други подходящи електронни средства се изисква Комисията да бъде предварително уведомена.“;

14)

Приложения I, II, VII и VIII се изменят съгласно приложението към настоящия регламент.

5.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 111/13

(1)

Вносните мита в сектора на зърнените култури, приложими от 1 май 2009 година, са определени в Регламент (ЕО) № 360/2009 на Комисията (3).

(2)

Тъй като изчислената средна стойност на вносните мита се различава с 5 EUR/t от определеното мито, следва да се извърши съответно индексиране на вносните мита, определени с Регламент (ЕО) № 360/2009.

(3)

Следователно е необходимо Регламент (ЕО) № 360/2009 да бъде съответно изменен,

5.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 111/16

(1)

Съдържанието на Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми (3) е било изменяно (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)

Развитието на компютърните програми изисква влагането на значителни човешки, технически и финансови ресурси, а същевременно компютърните програми могат да бъдат копирани срещу незначителна част от разноските, необходими за самостоятелното им създаване.

(3)

Компютърните програми заемат все по-важна роля в широк кръг от промишлени отрасли и компютърно-програмната технология може съответно да се разглежда като имаща съществено значение за индустриалното развитие на Общността.

(4)

Известни различия в правната закрила, предлагана от законите на държавите-членки, имат непосредствени и отрицателни последици върху функционирането на вътрешния пазар по отношение на компютърните програми.

(5)

Необходимо е да се отстранят съществуващите различия, които имат такива последици, и да не се допуска появата на нови такива, като същевременно не е необходимо да се отстраняват или да не се допуска появата на различията, които не засягат съществено функционирането на вътрешния пазар.

(6)

Правната рамка на Общността за закрила на компютърните програми може, съответно, на първо време, да бъде ограничена до установяване на правилото, че държавите-членки следва да предоставят закрила на компютърните програми съгласно правото на интелектуална собственост като литературни произведения и впоследствие да установят субектите и обектите на закрила, изключителните права на които закриляните лица трябва да могат да разчитат, за да разрешават или забраняват определени действия, както и времетраенето на закрилата.

(7)

За целите на настоящата директива понятието „компютърни програми“ включва програми в каквато и да е форма, включително и тези, които са част от хардуер. Това понятие включва и подготвителната дейност по разработване, водеща до създаването на компютърна програма, при условие че естеството на подготвителната дейност е такова, че на един по-късен етап може да се получи компютърна програма от нея.

(8)

С оглед критериите, които трябва да се прилагат за определяне дали една компютърна програма е оригинално произведение или не, никакви тестове няма да бъдат прилагани по отношение на качествените или естетическите достойнства на програмата.

(9)

Общността полага всички усилия за постигане на международна стандартизация.

(10)

Функцията на една компютърна програма е да се свързва и да работи заедно с други компоненти на компютърната система и с ползвателите и за тази цел се изисква логическа, а когато е уместно, и механична взаимовръзка и взаимодействие, за да се позволи на всички елементи от софтуера и хардуера да работят с друг софтуер и хардуер и с ползвателите по всички начини, за които те са предназначени да функционират. Частите на програмата, които осигуряват такава взаимовръзка и взаимодействие между елементите на софтуера и хардуера, са обичайно наричани „интерфейси“. Функционалната взаимовръзка и взаимодействие е обичайно наричана „интероперативност“; тази интероперативност може да бъде определена като способността за обмен на информация и съвместно използване на обменената информация.

(11)

За да се избегне всяко съмнение, трябва да се поясни, че се закриля само обективното изражение на една компютърна програма и че идеите и принципите, заложени в който и да е елемент на програмата, включително и тези, които са заложени в интерфейсите, не се закрилят с авторско право по настоящата директива. В съответствие с този принцип на авторското право, идеите и принципите, залегнали в основата на логиката, алгоритмите и програмните езици, не се закрилят по настоящата директива. В съответствие със законодателството и съдебната практика на държавите-членки и международните конвенции за авторско право изразяването в обективна форма на тези идеи и принципи се закриля с авторско право.

(12)

По смисъла на настоящата директива понятието „наемане“ означава предоставянето за ползване за ограничен период от време и с търговска цел на компютърна програма или нейно копие. Това понятие не включва публично заемане, което съответно остава извън приложното поле на настоящата директива.

(13)

Изключителните права на автора да не допуска неразрешено възпроизвеждане на неговото произведение следва да бъдат предмет на ограничено изключение по отношение на компютърни програми, за да се позволи възпроизвеждането, технически необходимо за ползването на такива програми от лицето, което законно ги е придобило. Това означава, че действията по зареждане и изпълняване, необходими за използването на копие от програма, която е законно придобита, и действията по отстраняване на нейните грешки не могат да бъдат забранени с договор. При липса на специални договорни разпоредби, включително когато бъде продадено копие от програмата, всякакво друго действие, необходимо за използването на копието от програма, може да бъде извършвано в съответствие с нейното предназначение от законния приобретател на това копие.

(14)

Лицето, което има право да използва компютърна програма, следва да не бъде възпрепятствано да извършва действия, необходими за наблюдаване, изучаване или изпитване функционирането на програмата, при условие че тези действия не нарушават авторското право върху програмата.

(15)

Неразрешеното възпроизвеждане, превеждане, адаптиране или преработване на формата на кода, в която копие от компютърна програма е било предоставено, представлява нарушение на изключителните права на автора. Независимо от това може да съществуват обстоятелства, когато такова възпроизвеждане на кода и превеждането на формата му са единственият възможен начин за получаване на необходимата информация, за да се постигне съвместимост на самостоятелно създадената програма с други програми. Поради това трябва да се отчита фактът, че само при такива ограничени обстоятелства извършването на действията за възпроизвеждане или превеждане от името на или от лице, което има право да използва копие от програмата, е законно и съвместимо с лоялната практика и съответно трябва да се приеме, че не е необходимо разрешението на носителя на правата. Целта на това изключение е да направи възможно свързването на всички компоненти на една компютърна система, включително тези на различни производители, така че те да могат да работят заедно. Това изключение от изключителните права на автора не може да се използва по начин, който да накърнява законните интереси на носителя на правата или който противоречи на нормалното използване на програмата.

(16)

Закрилата на компютърните програми съгласно законите за интелектуалната собственост не следва да засяга прилагането на други форми на закрила, когато това се налага. Всякакви договорни клаузи, които противоречат на разпоредбите на настоящата директива, установени по отношение на декомпилация, или на изключенията, предвидени от настоящата директива що се отнася до изготвянето на резервно копие, наблюдение, изучаване или изпитване на функционирането на програмата, са нищожни.

(17)

Разпоредбите на настоящата директива не засягат прилагането на правилата за конкуренцията по членове 81 и 82 от Договора, ако доставчик с господстващо положение откаже да предостави информация, която е необходима за интероперативността, така както е определена в настоящата директива.

(18)

Разпоредбите на настоящата директива не следва да засягат вече приетите особени изисквания на законодателството на Общността по отношение на публикуването на интерфейси в телекомуникационния сектор или решения на Съвета относно стандартизацията в областта на информационната технология или телекомуникациите.

(19)

Настоящата директива не засяга дерогациите, предвидени съгласно националното законодателство в съответствие с Бернската конвенция по въпроси, които не са обхванати от настоящата директива.

(20)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно посочените в приложение I, част Б сроковете за транспониране в националното право на директивите,

а)

постоянното или временното възпроизвеждане на компютърна програма по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, изцяло или отчасти; доколкото зареждането, изобразяването на екран, изпълняването, предаването на разстояние или съхраняването на компютърната програма налагат такова възпроизвеждане, тези действия изискват разрешението на носителя на правата;

б)

превеждането, адаптирането, обработката и всякакво друго изменяне на компютърна програма и възпроизвеждането на съответните резултати, без да се накърняват правата на лицето, което изменя програмата;

в)

всяка форма на публично разпространение, включително отдаването под наем, на оригинална компютърна програма или на копия от нея.

а)

тези действия се извършват от лицензополучателя или от друго лице, което има право да използва копие от програмата, или от тяхно име от лице, упълномощено да извърши това;

б)

информацията, необходима за постигането на съвместимост, не е била вече предоставена на лицата, посочени в буква а); и

в)

тези действия се отнасят до части от оригиналната програма, които са необходими, за да се постигне съвместимост.

а)

да се използва за цели, различни от тази за постигане на интероперативност на самостоятелно създадена компютърна програма;

б)

да бъде предоставена на други, освен когато това е необходимо за съвместимостта на самостоятелно създадената компютърна програма; или

в)

да се използва за развитието, производството или предлагането на пазара на компютърна програма, по същество подобна в нейната обективирана форма или за всякакво друго действие, което нарушава авторско право.

а)

каквото и да е действие по пускането в обращение на копие от компютърна програма, като знае или има основание да предполага, че това копие е незаконно;

б)

притежаването с търговска цел на копие от компютърна програма, като знае или има основание да предполага, че това копие е незаконно;

в)

всяко действие по пускането в обращение или притежаването с търговска цел на всякакви средства с единствено предназначение да улеснят непозволеното отстраняване или преодоляване на всякакви технически устройства, които са използвани за закрила на компютърна програма.

5.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 111/23

(1)

С писмо от 30 май 2006 г., регистрирано в Комисията на същия ден, Германия обяви пред Комисията първата част на мярката по член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, регистрирана като Държавна помощ N 339/06.

(2)

С писмо от 22 юни 2006 г. Комисията поиска допълнителна информация. Германия отговори с писмо от 13 юли 2006 г. С писмо от 31 август 2006 г. Комисията поиска допълнителна информация, която Германия изпрати с писмо от 22 септември 2006 г. На 11 октомври 2006 г. Комисията поиска допълнителни сведения, които ѝ бяха предоставени от Германия с писмо от 6 ноември 2006 г.

(3)

С писмо от 9 ноември 2006 г., регистрирано в Комисията на същия ден, Германия обяви пред Комисията втората част на мярката, регистрирана от Комисията като Държавна помощ N 729/06. Тъй като предметът на двете известия (N 339/06 и N 729/06) се припокрива, с писмо от 6 декември 2006 г. Комисията предложи да обедини двата случая и да разгледа цялата кореспонденция като отнасяща се и за двата случая и поиска допълнителна информация по двата случая. Германия отговори с писмо от 23 януари 2007 г.

(4)

На 28 февруари 2007 г. Комисията поиска допълнителна информация. След удължаване на срока Германия отговори с писмо от 11 април 2007 г. На 4 май 2007 г. Комисията поиска допълнителни сведения. След удължаване на срока Германия отговори с писмо от 29 юни 2007 г.

(5)

С писмо от 30 август 2007 г. Комисията уведоми Германия за решението си да започне процедурата във връзка с помощта, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО (наричано по-долу „решение за откриване на процедура“). Решението за откриване на процедура е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията прикани Германия и другите заинтересовани страни да вземат становище.

(6)

Германия изрази становище относно решението за откриване на процедурата с писмо от 19 октомври 2007 г. След удължаване на срока с писмо от 10 декември 2007 г. в Комисията постъпи становището на една заинтересована страна, IBG Beteiligungsgesellschaft Sachsen-Anhalt mbH (наричана по-долу „фонд IBG“). Комисията предаде това становище на Германия с писмо от 21 януари 2008 г. Германия отговори с писмо от 14 февруари 2008 г.

(7)

С писмо от 18 април 2008 г. и електронни писма от 28 април 2008 г. и 11 юни 2008 г. Комисията поиска допълнителни сведения. Германия предостави допълнителна информация с писмо от 5 юни и електронно писмо от 13 юни 2008 г.

(8)

Фонд IBG е държавен фонд за рисков капитал, който е създаден и финансиран от провинция Саксония-Анхалт. Целта на фонда е да предоставя рисков капитал на технологично ориентирани, иновативни МСП в Саксония-Анхалт, които са в начален етап от развитието си и в процес на растеж. Саксония-Анхалт е регион, отговарящ на условията за подпомагане по смисъла на член 87, параграф 3, буква а) от договора за ЕО (3).

(9)

От 1 юли 2007 г. фонд IBG се ръководи от управително дружество GOODVENT Beteiligungsmanagement GmbH & Co. KG (наричано по-долу „управител на фонда“), което е избрано чрез отворен и недискриминационен публичен търг. Държавното финансиране възлиза на общо около 130 млн. евро. Мярката е в сила до 31 декември 2013 г.

(10)

Фонд IBG предлага следните инвестиции:

(11)

Във връзка с преките дялови участия и мерките за конвертиране в решението си за откриване на процедура Комисията констатира, че в случая не е налице държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО в полза на инвеститорите (4) или на управителя на фонд IBG (5). Наличието на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО в полза на фонд IBG (6) или на целевото предприятие не можа да бъде изключено. Но Комисията стигна до заключението, че мярката отговаря на насоките на Общността за държавни помощи за подпомагане на инвестиции в рисков капитал в малки и средни предприятия (наричани по-долу „насоките“) (7) и според член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО е съвместима с Общия пазар.

(12)

Непреките дялови участия на фонд IBG бяха специално проверени в решението за откриване на процедура, тъй като според Германия става въпрос за кредитни инструменти, които отговарят на пазарните условия, а не за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, докато Комисията не е сигурна дали от икономическа гледна точка непреките дялови участия на фонд IBG трябва да се определят като кредитни инструменти или като собствени капиталови инструменти.

(13)

Комисията започна официалната процедура по разследване, за да изясни дали от икономическа гледна точка непреките дялови участия на фонд IBG могат да се определят като кредитни инструменти — както смята Германия — или като собствени капиталови инструменти. В случай че при непреките дялови участия на фонд IBG наистина става въпрос за кредитни инструменти, за решаването на въпроса, дали в този случай е налице държавна помощ за целевото предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, от решаващо значение е Известието на Комисията относно метода за определяне на референтната ставка и размера на сконтовия процент (8) (по-долу „Известието от 1997 г.“), което е определящо за пазарната ставка (9).

(14)

В решението си за откриване на процедура Комисията защити мнението, че непреките дялови участия на фонд IBG, доколкото могат да се определят като кредитни инструменти, не облагодетелстват целевото предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, тъй като според Известието от 1997 г. съответстват на пазарните условия. Но ако непреките дялови участия на фонд IBG се класифицират като собствен капитал, тогава наличието на държавна помощ в полза на целевото предприятие не би могло да бъде изключено, тъй като чрез тази мярка вероятно ще бъде предотвратен пазарен неуспех на пазара на рисков капитал.

(15)

За да се изясни въпросът, дали при непреките дялови участия на фонд IBG става дума за кредитни или за собствени капиталови инструменти, в решението за откриване на процедура, като се взема предвид точка 4.3.3 от Насоките, бе проверено икономическото съдържание на инструментите и бе взето под внимание до каква степен инвеститорът също носи риск, какви загуби поема евентуално, дали е гарантирано предимството на зависимото от печалбата възнаграждение пред фиксираното възнаграждение, какъв е рангът на инвеститора в случай на несъстоятелност на целевото предприятие и как съответните инвестиции се третират според приложимите национални правни, регулаторни, финансови и счетоводни правила.

(16)

При разглеждането на икономическата същност на непреките дялови участия на фонд IBG Комисията установи следните потенциални разлики между стандартните кредитни инструменти и непреките дялови участия на фонд IBG:

а)   Подчиненост: В случай на несъстоятелност на целевото предприятие непреките дялови участия на фонд IBG имат предимство пред собствения капитал, но са подчинени на кредити и други външни задължения.

б)   Гаранции: Непреките дялови участия на фонд IBG са частично гарантирани (поне 10 %), но много под необходимото ниво за външно финансиране.

в)   Възстановяване на суми: Непреките дялови участия на фонд IBG се възстановяват два пъти годишно, докато при стандартните кредитни инструменти капиталът заедно с лихвите по правило се възстановява всеки месец.

г)   Право на информация и право на контрол: Бяха установени разлики, засягащи правото на информация и правото на контрол, макар стандартните кредитни договори понякога да съдържат клаузи, отнасящи се до притежателя и до смяната на контрола.

д)   Право на предсрочно прекратяване на договора: В случай на прекратяване на договора има известни различия.

е)   Възнаграждение: Като се има предвид съобразеното с печалбата еднократно възнаграждение при напускане на фонда, не можа да бъде установено със стопроцентова сигурност дали фиксираното възнаграждение е по-високо.

(17)

Затова Комисията се съмняваше дали непреките дялови участия на фонд IBG могат да се класифицират като кредитни инструменти и прикани заинтересованите страни да изразят становище по въпроса.

(18)

Съгласно член 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяването на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (10) и в отговор на обявление, публикувано в Официален вестник на ЕС (11), в Комисията постъпи становището на една заинтересована страна, а именно на фонд IBG, който приведе подробни аргументи в защита на тезата, че непреките дялови участия на фонд IBG могат да се смятат за кредитни инструменти.

(19)

Фонд IBG обяснява подчинеността на непреките дялови участия. Подчинеността се определя на доброволни начала и не е законово фиксирана. По принцип не е необичайно кредитните инструменти да имат различна подчиненост. Когато се финансира покупката на предприятия, вземанията практически винаги се разделят на привилегировани и подчинени. В своето становище фонд IBG обръща внимание на факта, че макар непреките дялови участия да са подчинени на кредити и други външни задължения, те винаги са привилегировани спрямо собствения капитал и в никакъв случай не са част от загубите на целевото предприятие.

(20)

Фонд IBG обясни, че от 10 до 30 % от стойността на непреките дялови участия е осигурена чрез гаранции на акционерите в целевите предприятия. Точният размер на гаранцията зависи от конкретния случай, особено от активите, които акционерите предварително са прехвърлили в предприятието, например под формата на собствен капитал или права върху интелектуална собственост. Кредитните инструменти биха могли да са под различна форма във всеки отделен случай. На практика съществува дори 0-процентова гаранция (при така наречения бланков кредит), което не превръща кредитния инструмент автоматично в собствен капиталов инструмент.

(21)

По данни на фонд IBG условията и редът, при които се възстановяват средства при непреките дялови участия на фонд IBG, са подобни на тези при кредитните инструменти. При стандартните кредити, в зависимост от ликвидността на предприятието, не е необходимо главницата заедно с лихвите да се изплащат ежемесечно. Плащания на всеки 3 или 6 месеца са също толкова обичайни, колкото месечните. Съгласно Гражданския кодекс (ГК) лихвите следва да се изплащат след изтичане на една година, освен ако не е договорено друго.

(22)

За възстановяване на главницата фонд IBG се позовава на ГК, според който възстановяването на сумата трябва да се извърши при прекратяване на кредита, освен ако в договора не е записано друго. Непреките дялови участия на фонд IBG отговарят на разпоредбите на ГК, без да съдържат различаващи се от тях договорни споразумения.

(23)

Фонд IBG привежда допълнителни аргументи за приликата между клаузите за смяна на информация, смяна на притежателя и на контрола на непреките дялови участия на фонд IBG и на тези на кредитните инструменти. Практика е при кредитни договори да се договарят клаузи за смяна на контрола и на притежателя. Кредиторите настояват за това предимно при банкови кредити и финансирането на проекти и закупуването на предприятия. Този вид кредити и непреките дялови участия на фонд IBG си приличат по това, че имат дълъг период на действие и се изплащат едва при предсрочно прекратяване на договорните отношения. В замяна кредиторите искат подробни споразумения, които им дават право в случай на нарушение на споразумението от страна на длъжника да прекратят договора за кредит предсрочно.

(24)

Асоциацията на германските частни банки Bundesverband deutscher Banken е разработила специален примерен договор за банкови кредити с подробна клауза за смяна на контрола и на притежателя. Относно финансирането на проекти и закупуването на предприятия фонд IBG се позовава на множество германски коментари по темата, в които се обясняват и признават подробни клаузи за контрол в полза на кредиторите.

(25)

Фонд IBG представя допълнителни аргументи за приликата между непреките дялови участия на фонд IGB и кредитните инструменти, като се вземат предвид предпоставките за предсрочно прекратяване на договора. В случай на нарушаване на договора, неизпълнение на договорените условия, неверни данни или смяна на контрола както целевото предприятие, така и фонд IBG биха могли да прекратят договора предсрочно. Доколкото специфичната терминология за прекратяване на договора при непреките дялови участия на фонд IBG се различава от тази за стандартните кредити, това отразява единствено особеностите на инструмента спрямо стандартния кредит.

(26)

Фонд IBG обясни системата за изплащане на непреките дялови участия на фонд IBG, при която фиксираното възнаграждение е преобладаващата част от годишното общо възнаграждение от 13 %. Годишното общо възнаграждение се състои от компонент с твърд лихвен процент, който се изчислява въз основа на оценка на кредитния риск на целевото предприятие и се изплаща независимо от рентабилността на инвестицията, и от компонент, зависещ от печалбата, който се изплаща при надвишаване на определен показател за рентабилност. Зависимият от печалбата компонент винаги е поне 250 базисни точки под компонента с твърд лихвен процент. Към годишното общо възнаграждение от 13 % се изплаща еднократно фиксирано възнаграждение при напускане на фонда, което е процентен дял от номиналната стойност на непреките дялови участия и не зависи от рентабилността на инвестицията.

(27)

Фонд IBG представи подробни доказателства, че според германското право (гражданско, счетоводно и данъчно) и международните счетоводни правила (IFRS, IAS) непреките дялови участия на фонд IBG се считат за типични непреки дялови участия и следователно за кредитни инструменти.

(28)

Съгласно член 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999 и в отговор на обявление, публикувано в Официален вестник  (12), в Комисията постъпи становище на Германия. Според Германия непреките дялови участия на фонд IBG са типични непреки дялови участия и следователно трябва да се разглеждат като кредитни инструменти по следните причини:

(29)

В бележките си към становището на заинтересованата страна Германия се съгласява със становището на фонд IBG и повтаря заключенията от становището си относно решението за откриване на процедура. Освен това Германия подчертава, че непреките дялови участия на фонд IBG са отпуснати при пазарни условия и не съдържат държавна помощ, тъй като отговарят на Съобщението на Комисията относно метода за определяне на референтната ставка и размера на сконтовия процент (13) (по-долу „Съобщение от 2008 г.“).

(30)

В последвалата кореспонденция с Комисията Германия обясни проверената от PricewaterhouseCoopers рейтингова система на фонд IBG, според която целевите предприятия получават оценка между „Много добър“ (AAA) и „Лош/финансови трудности“ (ССС), при което предприятия от категория ССС не получават финансиране. Слабата гарантираност и рангът на непреките дялови участия на фонд IBG се вземат предвид при оценката на кредитния риск за целевото предприятие.

(31)

Рейтинговата система е основата за определянето на адекватните за дадения риск лихвени проценти. Непреките дялови участия винаги се изплащат по точно фиксиран лихвен процент, който се образува от IBOR и подходящ марж. В зависимост от рейтинга на предприятието той може да е между 100 и 650 базисни точки. За невключените в рейтинговата система на фонд IBG предприятия се прилага марж от минимум 400 базисни точки, който обаче в никакъв случай не е по-нисък от този, който се прилага за дружеството майка.

(32)

Германия обяви мярката преди нейното въвеждане и така изпълни задължението си по член 88, параграф 3 от Договора за ЕО. Мярката влиза в сила едва след одобрение от Комисията.

(33)

За изясняване на въпроса, дали икономически погледнато непреките дялови участия на фонд IBG са кредитни или собствени капиталови инструменти, тези инструменти са проверени с помощта на насоките. В точка 2.2 от насоките финансовите инструменти с характер на дялово участие и инструментите за кредитно финансиране са дефинирани, както следва:

—   „Финансови инструменти с характер на дялово участие“: инструменти, при които рентабилността за притежателя (инвеститор/кредитор) зависи преди всичко от печалбите или загубите на целевото предприятие и при несъстоятелност на това предприятие не са гарантирани. Това определение се опира на принципа „Съдържанието над формата“.

—   „Инструменти за кредитно финансиране“: Кредити или други инструменти за финансиране, които гарантират на кредитора/инвеститора преди всичко фиксирана минимална рентабилност и поне отчасти са гарантирани. Това определение се базира на принципа „Съдържанието над формата“.

(34)

Съгласно точка 4.3.3 от насоките „Комисията ще оценява предимно икономическото им съдържание и ще се ръководи в по-малка степен от наименованието им или от класифицирането им от инвеститора [и ще обърне особено внимание] до каква степен инвеститорът също поема риска, произтичащ от дейността на целевото предприятие, какви евентуални загуби може да претърпи, дали е гарантирано преимуществото на зависещото от печалбата възнаграждение пред фиксираното възнаграждение и какъв е рангът на инвеститора в случай на несъстоятелност на целевото предприятие [и] как съответният инвестиционен инструмент се третира съгласно националните правни, регулационни, финансови и счетоводни разпоредби, ако тези правила са последователни и подходящи за категоризацията“.

(35)

След разглеждане на приведените от Германия аргументи и на предоставените от заинтересованата страна (фонд IBG) сведения в становището относно решението за откриване на процедура бе установено следното:

(36)

Въз основа на насоките бе изчислен размерът на поетите от фонд IBG рискове и потенциални загуби. При това бе взето предвид, че непреките дялови участия на фонд IBG, подобно на кредитни инструменти, не носят пълния риск при напускане на фонд IBG, какъвто би бил случаят при инвеститор в капитал (14). Непреките дялови участия на фонд IBG в никакъв случай не са част от загубите на целевото предприятие, както е при капиталовите участия; в точка 4.3.3 от насоките е изрично посочено, че става въпрос за критерий за различаване между собствени капиталови инструменти и кредитни инструменти. Както и при кредитните инструменти, съгласно договорните условия за непреките дялови участия на фонд IBG капиталът заедно с лихвите, включително и зависещият от печалбата компонент, трябва да бъде възстановен от паричните потоци на предприятието. Затова, що се отнася до размера на поетите от инвеститора рискове и потенциални загуби, непреките дялови участия на фонд IBG могат да се определят като инструменти за кредитно финансиране.

(37)

Според Насоките в случай на несъстоятелност трябва да се вземе предвид рангът на вземанията. Непреките дялови участия на фонд IBG са подчинени на кредити и други външни задължения, но са с предимство спрямо собствения капитал и в никакъв случай не участват в загубите на целевите предприятия, което е типично за кредитните инструменти. Обичайна е подчинеността на негарантирани или частично гарантирани дългове спрямо вземанията на предпочитани кредитори. Макар че подчинените непреки дялови участия на фонд IBG действително са свързани с по-висок риск от неподчинените дългове, това се отразява в лихвения процент, който е адекватен на риска. По тези причини само подчинеността на други кредитори не е достатъчна за класифицирането на непреките дялови участия на фонд IBG като финансови инструменти с характер на дялово участие.

(38)

Съгласно насоките даден кредитен инструмент трябва да бъде гарантиран поне отчасти. Трябва да се има предвид, че между 10 и 30 % от стойността на непреките дялови участия на фонд IBG са обезпечени чрез гаранции на притежателите на дялове в целевите предприятия. Ниските изисквания по отношение на гаранцията се обясняват с това, че бързо развиващите се, технологично ориентирани МСП не притежават достатъчно гаранции с висока стойност. Освен това заради ниския ранг на непреките дялови участия на фонд IBG частичната гаранция изглежда подходяща. Подчинеността и частичната гарантираност на непреките дялови участия на фонд IBG са съответно отразени в размера на възнаграждението. Следователно може да се установи, че непреките дялови участия на фонд IBG са частично гарантирани, в съответствие с насоките.

(39)

Съгласно насоките при кредитния инструмент фиксираното възнаграждение трябва да е преобладаващият компонент от възнаграждението. При непреките дялови участия на фонд IBG зависимият от печалбата компонент винаги е поне с 250 базисни точки по-нисък от компонента с твърд лихвен процент. Фактът, че към общото възнаграждение от 13 % се изплаща еднократно фиксирано възнаграждение при напускане на фонда, допълнително повишава дела на твърдото възнаграждение. По този начин при непреките дялови участия на фонд IBG компонентът с твърд лихвен процент е преобладаващият компонент от възнаграждението, което отговаря на насоките.

(40)

След разглеждане на предоставената от заинтересованите страни подробна информация Комисията стигна до извода, че клаузите за обмен на информация, за смяна на притежателя и на контрола на непреките дялови участия на фонд IBG приличат на тези на негарантираните или частично гарантираните подчинени кредитни инструменти, при които по принцип се изисква интензивен контрол, както и подробна и актуална информация за икономическото развитие на предприятието и за които се определят особени финансови индикатори или споразумения, с които предприятието трябва да се съобразява. Затова, като се имат предвид клаузите за смяна на информацията, собствеността и контрола, непреките дялови участия на фонд IBG трябва да се определят като кредитни инструменти.

(41)

В решението за откриване на процедура Комисията признава, че предпоставките на фонд IBG за предсрочното прекратяване на договора за непряко дялово участие толкова приличат на тези за кредитните инструменти, че в случай на нарушаване на договора, на неизпълнение на договорените условия, неверни данни или смяна на контрола инвестицията може да бъде прекратена. Комисията взе предвид, че разликите в терминологията са само израз на особеностите на непреките дялови участия на фонд IBG спрямо стандартните кредитни инструменти. Затова, като се изключат терминологичните разлики, условията за предсрочно прекратяване на договора за непреките дялови участия на фонд IBG принципно приличат на тези за стандартните кредитни инструменти.

(42)

Комисията установява, че, както са доказали Германия и фонд IBG, според съответното германско законодателство (гражданско, счетоводно и данъчно) и международните счетоводни правила (IAS) непреките дялови участия на фонд IBG са типични непреки дялови участия и следователно се считат за кредитни инструменти.

(43)

След проверка на икономическата същност на непреките дялови участия на фонд IBG, като се взема предвид правното, счетоводното и данъчното третиране на тези инструменти, се установява, че от икономическа гледна точка непреките дялови участия на фонд IBG могат да бъдат класифицирани като кредитни инструменти.

(44)

Комисията провери негласните капиталови участия на фонд IBG в съответствие с член 87 от Договора за ЕО. Съгласно член 87, параграф 1 от Договора за ЕО „всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, когато нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар“. За да попадне дадена мярка в приложното поле на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, трябва да са изпълнени четири критерия:

(45)

В решението си за откриване на процедура Комисията стигна до извода, че непреките дялови участия на фонд IBG, доколкото могат да се класифицират като кредитни инструменти, според Известието от 1997 г. могат да се определят като инструменти, отговарящи на пазарните условия. Според Съобщението от 2008 г. инструментът също отговаря на пазарните условия, тъй като фонд IBG проверява кредитния риск за всяко предприятие, включително и подчинеността при несъстоятелност и размера на гаранцията, и прилага адекватни на риска лихвени проценти.

(46)

Затова може да се заключи, че непреките дялови участия на фонд IBG не са държавна помощ в полза на целевото предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО,

5.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 111/31

(1)

На 30 август 2007 г. дружество Vitatene отправи искане към компетентните органи на Обединеното кралство за пускане на пазара на ликопен от Blakeslea trispora като нова хранителна съставка. На 17 октомври 2007 г. компетентният орган на Обединеното кралство за оценка на храните издаде доклада си за първоначална оценка. В този доклад той стигна до заключението, че в светлината на другите подадени заявления относно ликопен е необходима допълнителна оценка с цел да се гарантира, че разрешението за употреба на различните видове ликопен като нови съставки в храните се предоставя на равни основания.

(2)

На 11 февруари 2008 г. Комисията препрати доклада за първоначална оценка до всички държави-членки.

(3)

Бе проведена консултация с Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и той обяви своето становище на 4 декември 2008 г.

(4)

В становището си ЕОБХ стигна до заключението, че тъй като ликопенът може да претърпи изменения вследствие оксидация, е необходимо той да се приготвя като суспензия в хранителни мазнини или като прах за директно таблетиране или диспергиране във вода. Необходимо е да се осигури достатъчна защита срещу оксидация.

(5)

ЕОБХ заключи също, че консумацията на ликопен от средния потребител ще остане по-ниска от „допустимата дневна доза“ (ДДД), но е възможно някои потребители на ликопен да превишат ДДД. Следователно изглежда целесъобразно в течение на няколко години след издаването на разрешението да бъдат събирани данни относно приема с цел да се преразгледа разрешението в светлината на евентуални бъдещи сведения относно безопасността на ликопен и неговата употреба. Особено внимание следва да се обърне на събирането на данни относно нивата на съдържание на ликопен в зърнените закуски. По силата на настоящото решение обаче това изискване се прилага по отношение на употребата на ликопен като нова хранителна съставка, а не по отношение на употребата му като оцветител в храни, която попада в обхвата на Директива 89/107/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно хранителни добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (2).

(6)

Въз основа на научната оценка е установено, че ликопенът от Blakeslea trispora отговаря на критериите, определени в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 258/97.

(7)

Дружество Vitatene се съгласи Решение 2006/721/ЕО на Комисията (3) да бъде отменено.

(8)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

5.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 111/35

(1)

Въз основа на годишните счетоводни отчети, подадени от Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия относно разходите в областта на мерките за развитие на селските райони, придружени от поисканата информация, счетоводните сметки на разплащателните агенции, посочени в член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, следва да бъдат уравнени. Уравняването обхваща пълнотата, точността и достоверността на счетоводните отчети, предоставени във връзка с докладите, изготвени от сертифициращите органи.

(2)

Предоставените на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия срокове, посочени в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (2), за подаване до Комисията на документите, посочени в член 8, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1290/2005 и в член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 885/2006, изтекоха.

(3)

Комисията провери подадената информация и съобщи на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия преди 31 март 2009 г. резултатите от своите проверки, както и необходимите изменения.

(4)

За разходите за развитие на селските райони, попадащи в обхвата на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 27/2004 на Комисията от 5 януари 2004 година относно определяне на преходни подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета по отношение на финансирането, чрез секцията „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, на мерките за развитие на селските райони в Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (3), резултатът от решението за уравняване на сметки следва да бъде изваден от следващи плащания, извършени от Комисията или прибавен към тях.

(5)

Вследствие на извършените проверки, въз основа на годишните счетоводни отчети и придружаващите документи Комисията може да вземе решение за някои разплащателни агенции относно пълнотата, точността и достоверността на подадените счетоводни отчети. Подробностите за тези суми бяха описани в обобщения доклад, който бе представен на Комитета по фондовете заедно с настоящото решение.

(6)

В резултат на проведените проверки подадената информация от някои разплащателни агенции се нуждае от допълнителни проучвания и затова техните счетоводни сметки не могат да бъдат уравнени в настоящото решение.

(7)

По отношение на разходите за развитие на селските райони, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 27/2004, възстановимите или платими суми по силата на решението за уравняване на сметки се изваждат от следващи плащания или се прибавят към тях.

(8)

По силата на член 30, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 настоящото решение не засяга решенията, които ще бъдат приети впоследствие от Комисията за изключване от финансиране от страна на Общността на разходи, които не са били извършени в съответствие с правилата на Общността,

5.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 111/44

(1)

По силата на член 30 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, въз основа на годишните счетоводни отчети, подадени от държавите-членки и придружени от информация, изисквана за уравняване на сметките, както и от сертификат за пълнотата, точността и достоверността на отчетите и докладите, изготвени от сертифициращия орган, счетоводните сметки на разплащателните агенции, посочени в член 6 от посочения регламент, се уравняват от Комисията.

(2)

Съгласно член 5, параграф 1, втората алинея от Регламент (ЕО) № 883/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година за формулиране на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение воденето на счетоводство от агенциите платци, декларациите за разходи и приходи и условията за възстановяване на разходите по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (2), се вземат предвид разходите, направени от държавите-членки за финансовата 2008 година за периода между 16 октомври 2007 г. и 15 октомври 2008 г.

(3)

Комисията провери подадената от държавите-членки информация и изпрати преди 31 март 2009 г. до държавите-членки резултатите от своите проверки заедно с необходимите изменения.

(4)

Годишните отчети и придружаващите документи позволяват на Комисията да вземе решение за някои разплащателни агенции относно пълнотата, точността и достоверността на подадените счетоводни сметки. В приложение I са изброени сумите, които са уравнени за всяка държава-членка и сумите, които трябва да бъдат възстановени от държавите-членки или да им бъдат изплатени.

(5)

Необходимо е да бъдат направени допълнителни проучвания на информацията, подадена от някои други разплащателни агенции и техните счетоводни сметки не могат да бъдат уравнени в настоящото решение. В приложение II са изброени въпросните разплащателни агенции.

(6)

По силата на член 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 883/2006 всяко пресрочване на сроковете през август, септември и октомври се взема предвид в решението за уравняване на счетоводните сметки. Някои от разходите, декларирани от определени държави-членки през гореспоменатите месеци на 2008 г., са извършени след приложимия краен срок. Затова в настоящото решение следва да бъдат определени подходящи намаления.

(7)

В съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 и член 9 от Регламент (ЕО) № 883/2006 Комисията вече намали или прекрати редица месечни плащания, вписани в счетоводните сметки за разходи за 2008 финансова година. С оглед да се предотврати преждевременно или временно възстановяване на въпросните суми, те следва да не бъдат признати в настоящото решение и да бъдат подложени на допълнителна проверка по процедурата за уравняване с оглед на съответствието по силата на член 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005.

(8)

По силата на член 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 50 % от финансовите последствия от невъзстановяване на неправомерно изплатени суми се понасят от въпросната държава-членка, ако посочените суми не са възстановени в рамките на четири години от произнасянето на първоначалното административно или съдебно решение или в рамките на осем години, ако за сумата е предявен иск чрез националните съдилища. По силата на член 32, параграф 3 от посочения регламент държавите-членки са длъжни да предоставят на Комисията, заедно с годишните отчети, обобщен доклад за процедурите по възстановяване на средствата, предприети в отговор на нередностите. В Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (3) са посочени подробните правила за прилагането на задължението на държавите-членки за докладване на сумите за възстановяване. В приложение III към посочения регламент се съдържа таблицата, които държавите-членки трябваше да предоставят през 2009 г. Въз основа на попълнените от държавите-членки таблици Комисията решава относно финансовите последици от невъзстановяване на неправомерно изплатени суми, които датират съответно от преди повече от четири или осем години. Това решение не засяга бъдещи решения за съответствие съгласно член 32, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1290/2005.

(9)

По силата на член 32, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 държавите-членки могат да вземат решение да не изискват възстановяване на сумите. Такова решение може да бъде взето единствено ако вече направените и евентуалните разходи по възстановяването на сумата надхвърлят размера на подлежащата на възстановяване сума или ако връщането се окаже невъзможно поради неплатежоспособност, отчетена и призната съгласно националното законодателство, на длъжника или на лицата, носещи юридическа отговорност за нередностите. Ако такова решение е взето в срок от четири години от датата на първоначалното административно или съдебно решение или в срок от осем години, ако искът за възстановяване е отнесен до националните съдилища, 100 % от финансовите последствия от невъзстановяването следва да се поемат от бюджета на Общността. В обобщения доклад, посочен в член 32, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, са посочени сумите, за които държавата-членка е решила да не изисква възстановяване, както и основанията за това решение. Тези суми не се начисляват на засегнатите държави-членки и следователно се поемат от бюджета на Общността. Настоящото решение не засяга бъдещи решения за съответствие съгласно член 32, параграф 8 от посочения регламент.

(10)

По силата на член 30, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 настоящото решение не засяга решенията, което ще бъдат приети впоследствие от Комисията за изключване от финансиране от страна на Общността на разходи, които не са били извършени в съответствие с правилата на Общността,

5.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 111/50

(1)

Комисията трябва да определи размерите на помощите, предоставяни на всяка държава-членка, предвидена като получател на помощ за диверсификация съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 320/2006 и на допълнителна помощ за диверсификация съгласно член 7 от същия регламент.

(2)

Размерът на помощта за диверсификация и на допълнителната помощ за диверсификация се изчислява въз основа на тоновете от квотите за захар, отказани през пазарната 2009/2010 година в съответната държава-членка съгласно член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 968/2006,

5.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 111/51