25.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/1

(1)

Регламент (ЕИО) № 479/92 на Съвета от 25 февруари 1992 година относно прилагането на член 85, параграф 3 от Договора за някои категории споразумения, решения и съгласувани практики между дружества за линейно корабоплаване (консорциуми) (2) е бил неколкократно и съществено изменян (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Съгласно член 81, параграф 3 от Договора, член 81, параграф 1 от Договора може да бъде обявен за неприложим към някои категории споразумения, решения и съгласувани практики, отговарящи на изискванията, предвидени в член 81, параграф 3 от Договора.

(3)

Съгласно член 83 от Договора, разпоредбите за прилагане на член 81, параграф 3 от Договора трябва да се приемат чрез регламент или директива. Съгласно член 83, параграф 2, буква б) от Договора, посочените разпоредби трябва да съдържат реда и условията за прилагане на член 81, параграф 3, като се отчитат, от една страна, необходимостта от осигуряване на ефективен контрол, а от друга — от опростяване на административния контрол в най-голяма възможна степен. Съгласно член 83, параграф 2, буква г) от Договора, посочените разпоредби трябва да определят съответно ролята на Комисията и на Съда на Европейските общности.

(4)

Линейното корабоплаване е сектор с интензивна капитализация и оборот. Използването на контейнери при превозите увеличава нуждата от сътрудничество и рационализация. Търговското корабоплаване на Общността следва да постигне необходимите икономии на мащаба, за да е конкурентоспособно на световния пазар на линейно корабоплаване.

(5)

Споразуменията за съвместни услуги, сключени между дружествата за линейно корабоплаване с цел да рационализират дейностите си чрез технически, работни и/или търговски договорености (означавани в морските среди с термина „консорциуми“), могат да допринесат за осигуряването на необходимите средства за повишаване на продуктивността на услугите по линейно корабоплаване и да подпомогнат техническия и икономически прогрес.

(6)

Морският транспорт е от значение за развитието на търговията на Общността и споразуменията за консорциум могат да имат роля в това отношение, предвид особеностите на трафика при международното линейно корабоплаване. Установяването на правила с тези споразумения е мярка, допринасяща по положителен начин за повишаване на конкурентоспособността на корабоплаването в Общността.

(7)

Ползвателите на услуги по корабоплаване, предлагани от консорциумите, могат да получат дял от ползите от повишената продуктивност и подобрени услуги, дължащи се в частност на редовно обслужване, на намаления на разходите, които са възможни поради по-високи равнища на запълване на капацитета, и на по-добро качество на услугите в резултат на по-качествените плавателни съдове и оборудване.

(8)

На Комисията следва да се предостави правомощието чрез регламент да предвиди, че член 81, параграф 1 от Договора не се прилага за някои категории споразумения, решения и съгласувани практики на консорциуми, за да улесни сътрудничеството между предприятията в икономически желана от тях насока и без отрицателно въздействие върху политиката на конкуренцията. Комисията, в тясно и постоянно сътрудничество с компетентните органи на държавите-членки, следва да има възможност да определи точно приложното поле на тези изключения и свързаните с тях условия.

(9)

Консорциумите в областта на линейното корабоплаване представляват сложна и специална форма на съвместно предприятие (joint venture). Има голямо разнообразие от споразумения за консорциум, прилагани при различни обстоятелства. Приложното поле, страните, дейностите и условията на споразуменията за консорциум често се променят. Следователно Комисията следва да разполага с възможност периодично да определя консорциумите, за които да прилага групово освобождаване.

(10)

За да се гарантира спазването на всички условия, определени в член 81, параграф 3 от Договора, груповото освобождаване следва да бъде свързано с условия, предназначени да осигурят прехвърлянето на справедлив дял от ползите на товародателите и запазването на конкуренцията,

25.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/5

25.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/7

(1)

Регламент (ЕО) № 80/2001 на Комисията от 16 януари 2001 г. за установяването на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета по отношение на уведомяването относно официалното признаване на организации на производители, както и определянето на цени и на интервенция в рамките на общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури (2), е бил неколкократно и съществено изменян (3). Поради по-нататъшни изменения за коригиране на списъка на районите на държавите-членки и на кодовете на националните валути, използвани за целите на настоящия регламент, и с оглед постигане на яснота посоченият регламент следва да бъде преработен.

(2)

В съответствие с член 13, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 104/2000 Комисията ежегодно публикува списък на официално признатите организации на производители и техни асоциации. За целта държавите-членки следва да предоставят на Комисията съответната информация.

(3)

Комисията трябва да е в състояние да следи дейностите на организациите на производители по стабилизиране на цените и начина по който те прилагат системите за финансови компенсации и за помощ за прехвърляне.

(4)

Режимите на интервенция от страна на Общността, произтичащи от членове 21 до 26 на Регламент (ЕО) № 104/2000, налагат да има на разположение информация за цените, отчитани през редовни интервали от време в ясно определени райони.

(5)

В рамките на управлението на общата политика в областта на рибарството е въведена система за електронен пренос на данните между държавите-членки и Комисията (системата FIDES II). Тя следва да се използва за целите на събирането на информацията, посочена в настоящия регламент.

(6)

Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Управителния комитет по рибни продукти,

25.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/34

(1)

В член 67, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (2) се определя, че приходите на Европейската агенция по лекарствата (наричана по-долу „Агенцията“) се състоят от вноски от Общността и от заплащаните от предприятията такси на Агенцията. С Регламент (ЕО) № 297/95 се определят категориите и равнищата на таксите.

(2)

В член 12 от Регламент (ЕО) № 297/95 се предвижда, че от 1 април всяка година Комисията преразглежда таксите на Агенцията, като взема предвид процента на инфлация, и ги актуализира.

(3)

Въпросните такси следва да бъдат актуализирани по отношение на процента на инфлация за 2008 г. Процентът на инфлация в Общността, оповестен от Статистическата служба на Европейските общности (Евростат), е бил 3,7 % през 2008 г.

(4)

С цел опростяване коригираните равнища на таксите следва да се закръгляват с точност до 100 EUR.

(5)

Регламент (ЕО) № 297/95 следва да бъде съответно изменен.

(6)

От съображения за правна сигурност настоящият регламент не се прилага за валидни заявления, по отношение на които към 1 април 2009 г. все още няма решение.

(7)

Съгласно член 12 от Регламент (ЕО) № 297/95 актуализацията следва да влезе в сила от 1 април 2009 г. Подходящо е настоящият регламент спешно да влезе в сила и да започне да се прилага от посочената дата,

1.

Член 3 се изменя, както следва:

2.

В член 4 сумата „60 600 EUR“ се заменя с „62 800 EUR“.

3.

Член 5 се изменя, както следва:

4.

В член 6 сумата „36 400 EUR“ се заменя с „37 700 EUR“.

5.

Член 7 се изменя, както следва:

6.

Член 8 се изменя, както следва:

25.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/37

(1)

В контекста на необходимостта от много голямо външно финансиране капиталовите и финансови пазари на Латвия неотдавна бяха подложени на натиск, отразяващ общото влошаване на нагласите на пазара и растящата загриженост за състоянието на латвийската икономика, като се имат предвид големите дисбаланси, изразяващи се в голям външен дефицит, и много големия външен дълг, отслабващите публични финанси и високите темпове на инфлация на разходите и цените. Банковият сектор на Латвия претърпя сериозни проблеми, свързани с ликвидността и доверието. Равнището на резервите от чуждестранна валута намаля и централната банка се намеси, за да запази обвързаността на валутния курс.

(2)

Съветът редовно преразглежда икономическите политики, изпълнявани от Латвия, по-специално в контекста на програмата за сближаване и националната програма за реформа на Латвия, както и в контекста на докладите за сближаването.

(3)

Общо нуждата от външно финансиране на Латвия за първото тримесечие на 2011 г. се оценява на 7,5 милиарда евро.

(4)

Органите на Латвия поискаха значителна финансова подкрепа от ЕС и други международни финансови институции и държави за поддържане на устойчивостта на платежния баланс.

(5)

Съществува сериозна заплаха за платежния баланс на Латвия, която дава основание за спешно предоставяне на взаимна помощ от Общността в сътрудничество с МВФ и други донори. Също така, с оглед спешността на въпроса, е наложително да се предостави изключение от шестседмичния срок, посочен в параграф I(3) от Протокола за ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към договорите за създаване на Европейските общности.

(6)

Пакетът за финансова помощ би се предоставил при условие, че латвийските органи поемат сериозен ангажимент за прилагане на амбициозна програма за фискална реформа, реформа на финансовата система и структурна реформа за улесняване на необходимото стабилизиране във външен и вътрешен план и за възстановяване на доверието в икономическата политика. Комисията ще преразглежда редовно и внимателно в сътрудничество с ИФК дали съпътстващите подкрепата условия, свързани с икономическата политика, се изпълняват изцяло,

25.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/39

(1)

С решение 2009/289/ЕО (2) Съветът реши да предостави взаимна помощ на Латвия.

(2)

В контекста на необходимостта от много голямо външно финансиране капиталовите и финансови пазари на Латвия неотдавна бяха подложени на натиск, отразяващ общото влошаване на нагласите на пазара и растящата загриженост за състоянието на латвийската икономика, като се имат предвид големите дисбаланси, изразяващи се в голям външен дефицит, отслабването на публични финанси и високите темпове на инфлация на разходите и цените. Банковият сектор на Латвия претърпя сериозни проблеми, свързани с ликвидността и доверието. Равнището на резервите в чуждестранна валута намаля и централната банка се намеси, за да запази обвързаността на валутния курс.

(3)

Общо нуждата от външно финансиране на Латвия за първото тримесечие на 2011 г. се оценява на 7,5 милиарда евро.

(4)

Уместно е да се предостави помощ от Общността на Латвия в размер до 3,1 милиарда евро съгласно механизма за предоставяне на средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите-членки, установен в Регламент (ЕО) № 332/2002. Тази помощ следва да се предостави във връзка със заем от Международния валутен фонд (МВФ) в размер 1,5 милиарда специални права на тираж (1 200 % от квотата на Латвия в МВФ, около 1,7 милиарда евро) съгласно стендбай споразумение с МВФ, одобрено на 23 декември 2008 г. Северните държави (Швеция, Дания, Финландия, Естония и Норвегия) следва да предоставят съвместно 1,9 милиарда евро, Световната банка: 0,4 милиарда евро, Европейската банка за възстановяване и развитие, Чешката република и Полша: общо 0,4 милиарда евро, с което сумата на помощта възлиза на 7,5 милиарда евро за периода до първото тримесечие на 2011 г.

(5)

Помощта от Общността следва да бъде управлявана от Комисията. Специалните условия относно икономическата политика, договорени с органите на Латвия след консултация с ИФК, следва да бъдат установени в меморандум за разбирателство. Те следва да включват, inter alia, мерки, преназначени непосредствено да намалят напрежението по отношение на ликвидността, да се възстанови дългосрочната стабилност чрез укрепване на банковия сектор, да се коригират фискалните дисбаланси и да се приемат вътрешни политики, които ще подобрят конкурентоспособността. Мерките следва да включват незабавна и устойчива фискална консолидация, цялостна стратегия за разрешаване на проблемите на банките, увеличен капацитет на регулаторните органи за управлението на кризи, цялостни структурни реформи, както и други важни мерки. Комисията следва да установи подробните финансови условия в кредитното споразумение.

(6)

Помощта следва да се предостави с цел непосредствено намаляване на напрежението по отношение на ликвидността и при условие прилагането на политики за възстановяване на дългосрочната стабилност чрез укрепване на банковия сектор, коригиране на фискалните дисбаланси и приемане на вътрешни политики, с които ще се подобри конкурентоспособността, като в същото време се запази тесният диапазон на валутния курс около настоящия му централен курс,

а)

приемане на ясно определена средносрочна фискална програма, насочена към намаляване до 2011 г. на дефицита по консолидирания държавен бюджет до равнище, което не превишава референтното ниво в Договора от 3 % от БВП;

б)

изпълнение на бюджета за 2009 г., както е изменен с допълнителния бюджет, приет на 12 декември 2008 г. (и който да бъде внесен изцяло до края на м. март 2009 г.), като се цели консолидиран държавен дефицит на паричния поток от не повече от 5 % от БВП или 5,3 %, изразен по ESA 95;

в)

намаление в номинално изражение на средните възнаграждения в държавния сектор през 2009 г. с поне 15 % в сравнение с първоначалния бюджет от 14 ноември 2008 г. и с допълнителни 2 % през периода 2010—2011 г.;

г)

продължаване на мерките, започнати през 2008 г. за намаляване заетостта в централния държавен сектор, осигуряващи поне 5 % намаление до края на 2008 г. и общо намаление от 10 % до 30 юни 2009 г.;

д)

подобряване на концепцията и изпълнението на бюджетните процедури чрез приемане на фискална рамка и закон за бюджетна реформа чрез изменение на настоящия закон за бюджета и финансовото управление;

е)

въвеждане на ясна и прозрачна система за заплащане на възнагражденията за пряко наетите служители в държавната администрация и установяване на единна система за планиране и управление на човешките ресурси за институциите в тази администрация;

ж)

механизми за гарантиране в по-широк план на средносрочната и дългосрочната стабилност на банковия сектор, включващи широк набор от надзорни мерки, мерки за предпазливост и мерки, свързани с паричната политика. С тях следва да се ограничи растежът на кредитите до устойчиви нива и да се избягва да се разчита в голяма степен на несигурно външно финансиране. Следва да се осъществяват целенасочени проверки в банковата система, за да се гарантира, че всички банки са платежоспособни и достатъчно капитализирани;

з)

подходящи мерки по отношение на преструктурирането на дълга на частния сектор. Укрепване на съответната правна уредба за преструктуриране на падежите и валутата на настоящия дълг. Следва да бъдат изведени като приоритетни и да се улеснят процедурите при неплатежоспособност и бързото прилагане на оздравителни планове;

и)

гарантиране, че оставащите миноритарни акционери на Parex Bank не се възползват от разрешаването на проблемите на банката и мерките за укрепване на финансовата стабилност чрез пълното национализиране на Parex Bank;

й)

мерки за структурна реформа в контекста на Лисабонската стратегия, прилагани в националната програма за реформа на Латвия, включващи политики за активен трудов пазар и обучение през целия живот, по-голямо участие на частния сектор в научно-изследователска и развойна дейност и иновации, мерки за насърчаване на износа и премахване на административната тежест за предприятията;

к)

изпълнение на проекти, финансирани от ЕС, на планираното равнище, за да се подпомогне подобряването на приноса на търгуемия сектор за икономическия растеж;

л)

мерки за подобряване на достъпа до финансиране на дружествата и предприемачите, чиито заявления за финансиране от структурните фондове са одобрени, или които може да планират да кандидатстват за финансиране от структурните фондове.

25.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/42

(1)

В съответствие с процедурата, предвидена в член 19, втора алинея от Директива 2000/13/ЕО, на 25 юни 2008 г. ирландските органи нотифицираха Комисията за проект на здравна наредба за задължително обозначаване на страната на произход при етикетиране на птиче, свинско и овче месо.

(2)

Проектът на наредба изисква върху етикета на всяко птиче, свинско и овче месо, както и на храни с минимум 70 % тегловно съдържание на тези видове месо по ясен и четлив начин да бъде обозначена тяхната страна на произход на ирландски и/или английски език. „Страна на произход“ е страната, в която животното е било отглеждано през по-голямата част от живота му, а когато те се различават — страната, в която то е било заклано.

(3)

С Директива 2000/13/ЕО се хармонизират правилата, на които се подчинява етикетирането на храните, като се предвижда хармонизиране на някои национални разпоредби, от една страна, и правила във връзка с нехармонизираните национални разпоредби, от друга. Обхватът на хармонизирането е определен в член 3, параграф 1, в който са изброени всички задължителни указания при етикетирането на храни „в съответствие с условията и уговорката за дерогациите, предвидени в членове 4—17“. Освен това член 4, параграф 2 предвижда, че за някои определени храни с разпоредби на Общността или, при липса на такива, с национални разпоредби, в допълнение към изброените в член 3, параграф 1 обозначения, могат да се изискват и други задължителни обозначения.

(4)

Член 18, параграф 2 от Директива 2000/13/ЕО разрешава приемането на нехармонизирани национални разпоредби, в случай че те бъдат аргументирани с едно от изброените в него основания, включително, inter alia, предотвратяване на измамата и защита на общественото здраве, при условие че тези разпоредби не възпрепятстват прилагането на определенията и правилата, постановени в Директива 2000/13/ЕО; ето защо, когато в държава-членка са предложени национални разпоредби за етикетиране, е необходимо да се провери тяхната съвместимост с посочените по-горе изисквания и разпоредби на Договора за създаване на Европейската общност.

(5)

В съответствие с член 3, параграф 1, точка 8 от Директива 2000/13/ЕО е задължително да бъде обозначено „мястото на произход или мястото, от което идва храната, когато липсата на това посочване може да заблуди потребителя относно истинския произход на храната“. Предвиждайки задължение за посочване на произхода или мястото, от което идва храната, когато други обозначения върху етикета на даден продукт биха могли да оставят впечатлението, че този продукт има различен произход, тази разпоредба представлява подходящ механизъм за неутрализиране на риска потребителите да бъдат подведени.

(6)

В случая с птичето, свинското и овчето месо изтъкнатите от ирландските органи основания не позволяват да се направи изводът, че ирландските потребители могат по принцип погрешно да сметнат, че въпросните продукти идват от определено място.

(7)

Ирландия не е представила никакви доказателства за това, че предложената наредба е нужна за постигането на една от целите на упоменатия по-горе член 18 или че така създаденото препятствие е съразмерно. Тя само споменава целта, която преследва, а именно да информира потребителите за произхода на въпросните продукти. Това основание само по себе си не е достатъчно, за да обоснове проектонаредбата.

(8)

С оглед на гореизложените констатации Комисията даде отрицателно становище на основание член 19, трета алинея от Директива 2000/13/ЕО.

(9)

От ирландските органи съответно следва да бъде изискано да не приемат въпросната проектонаредба.

(10)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

25.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/44

(1)

На 9 февруари 2009 г. изтече срокът на действие на Решение 1999/177/ЕО на Комисията от 8 февруари 1999 г. за установяване на условията на дерогация за пластмасови каси и пластмасови палети по отношение на нивата на концентрация на тежки метали, определени в Директива 94/62/ЕО относно опаковки и отпадъци от опаковки (2).

(2)

При изтичането на срока на действие на Решение 1999/177/ЕО на пазара все още бяха налични значителни количества пластмасови каси и пластмасови палети, съдържащи тежки метали с нива на концентрация, надвишаващи нивата, определени от Директива 94/62/ЕО. Като се има предвид недостатъчният капацитет на промишления сектор за замяна на всички подобни каси и палети, съществува голяма опасност тези каси и палети да бъдат изтеглени от употреба чрез изпращане в депа за отпадъци или чрез изгаряне. И двата варианта са с опасни последици за здравето на хората и за околната среда.

(3)

Директива 94/62/ЕО има за цел да ограничи наличието на тежки метали в опаковките, както и да подсигури високо равнище на екологична защита, включително при повторна употреба и рециклиране.

(4)

За да се подсигури достатъчно време на промишления сектор да замени тези пластмасови каси и пластмасови палети, като се използват най-добрите налични технологии, е уместно да бъдат приети условия за дерогация във връзка с тези каси и палети в обвързани продукти, които са в затворена и контролирана верига. Предоставените на Комисията научни доклади препоръчват разрешаването на подобна дерогация.

(5)

Тъй като Комисията възнамерява да направи преглед на функционирането на системата, определено от настоящото решение, и на напредъка, отбелязан в постепенното извеждане от употреба след пет години на пластмасови каси и пластмасови палети, съдържащи тежки метали, е необходимо държавите-членки да предоставят съответната информация. За да се избегне нарастване на съществуващите административни тежести чрез налагане на държавите-членки на конкретно задължение за докладване, е достатъчно необходимата информация да бъде включена в докладите, които трябва да бъдат предоставени на Комисията съгласно член 17 от Директива 94/62/ЕО.

(6)

По съображения за правна сигурност настоящото решение следва да се прилага от датата, следваща датата на изтичане на срока на действие на Решение 1999/177/ЕО, за да се избегнат каквито и да било негативни последици, произтичащи от изтичането на този срок.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 21 от Директива 94/62/ЕО,

1.

„тежки метали“ означава олово, кадмий, живак и хексавалентен хром;

2.

„умишлено влагане на тежки метали“ означава съзнателното оползотворяване на вещество, съдържащо тежки метали, при създаването на опаковката или детайл от опаковката, в която постоянното му наличие е желателно в готовата опаковка или детайл от опаковката, за да придава специфична характеристика, външен вид или качество;

3.

„случайно наличие на тежки метали“ означава наличие на метал в качеството на непредвидена съставна част на опаковка или детайл от опаковката.

25.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/47

(1)

На 2 юни 2008 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации (ССООН) прие Резолюция 1816 (2008), с която призовава всички държави да сътрудничат при определянето на компетентност и при разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия. Тези разпоредби се препотвърждават с Резолюция 1846 (2008) на ССООН, приета на 2 декември 2008 г.

(2)

На 10 ноември 2008 г. Съветът прие Съвместно действие 2008/851/ОВППС относно военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (1) (операция „Atalanta“).

(3)

Съвместно действие 2008/851/ОВППС предвижда, че лицата, извършили или заподозрени в извършването на пиратски действия или въоръжени грабежи в териториалните води на Сомалия, които са арестувани и задържани с оглед наказателно преследване, и имуществото, послужило за извършване на тези деяния, могат да бъдат прехвърлени в трета държава, която желае да упражни компетентността си по отношение на посочените по-горе лица и имущество, при положение че условията за прехвърлянето са договорени с тази трета държава по начин, съответстващ на релевантното международно право, в частност на международното право в областта на правата на човека, за да се гарантира по-специално, че никое лице няма да бъде подложено на смъртно наказание, на мъчения или на друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.

(4)

В съответствие с член 24 от Договора председателството, подпомагано от генералния секретар/върховен представител (ГС/ВП), договори размяната на писма между Европейския съюз и правителството на Кения относно условията и реда за прехвърляне от EUNAVFOR в Кения на лица, заподозрени в извършването на пиратски действия и задържани от военноморските сили, ръководени от Европейския съюз (EUNAVFOR), както и на иззетото имущество в притежание на EUNAVFOR, и относно тяхното третиране след прехвърлянето им.

(5)

Размяната на писма следва да бъде одобрена,