I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

5.2.2009

Официален вестник на Европейския съюз

L 36/1

РЕГЛАМЕНТ (ЕО, ЕВРАТОМ) № 105/2009 НА СЪВЕТА

от 26 януари 2009 година

за изменение на Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 за прилагане на Решение 2000/597/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 279, параграф 2 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 183 от него,

като взе предвид Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата за собствените ресурси на Европейските общности (1), и по-специално член 8, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Сметната палата (3),

като има предвид, че:

(1)	На заседанието си в Брюксел от 15—16 декември 2005 г. Европейският съвет прие редица заключения относно системата за собствени ресурси на Общностите, което доведе до приемането на Решение 2007/436/ЕО, Евратом.

(2)	Съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Решение 2007/436/ЕО, Евратом, няма разлика между селскостопански налози и мита.

(3)

Съгласно член 2, параграф 5, втора алинея от Решение 2007/436/ЕО, Евратом за периода 2007—2013 г. Нидерландия и Швеция се ползват от брутно намаление в съответните си годишни вноски от брутния национален доход (БНД), които се финансират от всички държави-членки. Не се допуска последващо преразглеждане на финансирането на това брутно намаление при евентуални промени в данните за БНД.

(4)

Като се има предвид, че в Решение 2007/436/ЕО, Евратом използва понятието БНД вместо брутен национален продукт (БНП), подходящо е в Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 г. за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (4) да се използва същото понятие. Системата на собствените ресурси на Общността вече не предвижда финансови вноски от БНП и следователно вече не е необходимо те да се посочват в Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000.

(5)	С оглед на ефикасното управление на сметките на собствените ресурси на Комисията следва да се предвидят специални разпоредби за хармонизиране на предаването на данни и отчетните периоди с настоящата банкова практика.

(6)

След бюджет 2007 Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (5) вече не предвижда специален финансов механизъм за резерва, свързан със заеми и гаранции по заеми, както и резерва за спешна помощ. Резервът за спешна помощ се вписва в бюджета като провизия, а резервът за заеми и гаранции по заеми се смята за задължителен разход в общия бюджет.

(7)	Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 следва да бъде съответно изменен.

(8)	Предвид член 11 от Решение 2007/436/ЕО, Евратом, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на влизане в сила на това решение и следва да се прилага, считано от 1 януари 2007 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 се изменя, както следва:

1.	В заглавието изразът „Решение 2000/597/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите“ се заменя със следното: „Решение 2007/436/ ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Европейските общности“;

Член 1 се заменя със следното:

„Член 1

Собствените ресурси на Европейските общности, предвидени в Решение 2007/436/ЕО, Евратом (6), наричани по-долу „собствени ресурси“, се предоставят на разположение на Комисията и се контролират при предвидените от настоящия регламент условия, без да се засяга Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 (7), Регламент (ЕО, Евратом) № 1287/2003 (8) и Директива 89/130/ЕИО, Евратом (9).

3.	В член 2, параграф 1 изразът „член 2, параграф 1, букви а) и б) от Решение 2000/597/ЕО, Евратом“ се заменя със следното: „член 2, параграф 1, буква а) от Решение 2007/436/ ЕО, Евратом“;

В член 3, втора алинея се заменя със следното:

„Оправдателните документи за статистическите процедури и бази, посочени в член 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1287/2003, се съхраняват от държавите-членки до 30 септември на четвъртата година, следваща съответната финансова година. Оправдателните документи, които се отнасят за базата за ресурсите от ДДС, се съхраняват за същия период“;

Член 5 се заменя със следното:

„Член 5

Ставката, посочена в член 2, параграф 1, буква в) от Решение 2007/436/ЕО, Евратом, която се определя в рамките на бюджетната процедура, се изчислява като процент от сумата на очаквания брутен национален доход (наричан по-нататък „БНД“) на държавите-членки по такъв начин, че напълно да покрива тази част от бюджета, която не се финансира от приходите, посочени в член 2, параграф 1, букви а) и б) от Решение 2007/436/ЕО, Евратом, от финансови вноски за допълнителни програми за изследвания и технологично развитие и други приходи.

Тази ставка се изразява в бюджета с цифра, която съдържа толкова десетични знаци, колкото е необходимо, за да се разпределят напълно средствата, базирани на БНД, между държавите-членки.“;

В член 6, параграф 3, буква в) се заменя със следното:

„в)

ресурсите от ДДС и допълнителните ресурси, като се отчита ефектът за тях от корекцията, предоставена на Обединеното кралство с оглед бюджетните дисбаланси, и за брутното намаление, предоставено на Нидерландия и Швеция, обаче се вписват в сметките, както е посочено в буква а) по следния начин:

—	1/12 част, посочена в член 10, параграф 3, се вписва на първия работен ден от всеки месец;

—

салдата, посочени в член 10, параграфи 4 и 6, и корекциите, посочени в член 10, параграфи 5 и 7, се вписват годишно с изключение на особените корекции, посочени в член 10, параграф 5, първо тире, които се вписват в сметките на първия работен ден от месеца след споразумението между съответната държава-членка и Комисията.“;

В член 9, параграф 1а се заменя със следното:

„1а. Държавите-членки или определените от тях органи предават на Комисията по електронен път:

а)	в работния ден, в който собствените ресурси са внесени по сметката на Комисията, извлечение от сметката или вносна бележка, показващи внасянето на собствените ресурси;

б)	без да се засяга буква а), най-късно на втория работен ден след внасянето по сметката, извлечение от сметката, показващо внасянето на собствените ресурси.“;

Член 10 се заменя със следното:

„Член 10

1. След приспадане на разходите по събирането в съответствие с член 2, параграф 3 и член 10, параграф 3 от Решение 2007/436/ЕО, Евратом, вписването на собствените ресурси, посочени в член 2, параграф 1, буква а) от посоченото решение, се извършва най-късно на първия работен ден след 19-то число на втория месец, следващ месеца, през който правото е било констатирано, в съответствие с член 2 от настоящия регламент.

Въпреки това вписването на правата, които са посочени в отделни сметки съгласно член 6, параграф 3, буква б) от настоящия регламент, трябва да се извърши най-късно на първия работен ден след 19-то число на втория месец, следващ месеца на възстановяване на тези права.

2. Ако е необходимо, държавите-членки могат да бъдат приканени от Комисията да изтеглят с един месец напред вписването на средства, различни от ресурсите от ДДС и допълнителните ресурси, въз основа на информацията, с която те разполагат на 15-то число на същия месец.

Всяко изтеглено напред вписване се коригира през следващия месец по време на вписването, посочено в параграф 1. Тази корекция представлява отрицателно вписване на сума, равна на сумата, посочена в изтегленото на по-ранна дата вписване.

3. Ресурсите от ДДС и допълнителните ресурси, като се отчита ефектът за тях от корекцията, предоставена на Обединеното кралство с оглед бюджетните дисбаланси, и от брутното намаление, предоставено на Нидерландия и Швеция, се кредитират на първия работен ден на всеки месец, като сумите представляват 1/12 част от съответния общ размер в бюджета, преобразувани в националните валути по обменния курс на последния ден с котировки от календарната година, която предхожда бюджетната година, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, серия С.

С оглед на специфичните потребности за покриване на разходите по ЕФГЗ съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (10) и в зависимост от състоянието на паричната наличност в Общността, държавите-членки могат да бъдат приканени от Комисията да изтеглят с един или два месеца напред през първото тримесечие на финансовата година вписването на 1/12 или част от 1/12 част от сумите в бюджета за ресурсите от ДДС и/или допълнителните ресурси, като се отчита ефектът за тях от корекцията, предоставена на Обединеното кралство с оглед бюджетните дисбаланси, и от брутното намаление, предоставено на Нидерландия и Швеция.

След първото тримесечие поисканото месечно вписване не може да надвишава 1/12 част от ресурсите от ДДС и БНД, докато остава в рамките на заложените за тази цел в бюджета суми.

Комисията уведомява за това държавите-членки предварително, не по-късно от две седмици преди исканото вписване.

Разпоредбите на осма алинея относно сумата, подлежаща на вписване през януари всяка година, и разпоредбите на девета алинея, които се прилагат, ако бюджетът не е окончателно приет преди началото на финансовата година, се прилагат за тези авансови вписвания.

Всяка промяна в единната ставка на средствата от ДДС, в ставките на допълнителните ресурси и в корекцията, предоставена на Обединеното кралство с оглед бюджетните дисбаланси и в нейното финансиране по членове 4 и 5 от Решение 2007/436/ЕО, Евратом и във финансирането на брутното намаление, предоставено на Нидерландия и Швеция, изисква окончателно приемане на коригиращия бюджет и води до нови корекции на 1/12 части, вписани от началото на финансовата година.

Тези повторни корекции се извършват при първото вписване след окончателното приемане на коригиращия бюджет, ако е приет преди 16-то число на месеца. В противен случай те се извършват при второто вписване след окончателното приемане. Чрез дерогация от член 8 от Финансовия регламент повторните корекции се вписват по сметките за финансовата година на съответния коригиращ бюджет.

Изчисляването на 1/12 части за януари на всяка финансова година се основава на сумите, предвидени в проектобюджета по член 272, параграф 3 от Договора за ЕО и член 177, параграф 3 от Договора за създаване на Евратом и конвертирани в националните валути по обменния курс на първия ден с котировки след 15 декември на календарната година, която предхожда бюджетната година; корекцията се извършва с вписването за следващия месец.

Ако бюджетът не е окончателно приет преди началото на финансовата година, държавите-членки вписват в първия работен ден на всеки месец включително януари 1/12 част от ресурсите от ДДС и допълнителните ресурси, като вземат предвид ефекта за тези ресурси от корекцията, предоставена на Обединеното кралство с оглед бюджетните дисбаланси, и от брутното намаление, предоставено на Нидерландия и Швеция, вписани в последния окончателно приет бюджет; корекцията се извършва на датата на първия падеж след окончателното приемане на бюджета, ако е приет преди 16-то число на месеца. В противен случай корекцията се прави на втората дата на падежа, следваща окончателното приемане на бюджета.

4. Всяка държава-членка въз основа на годишния отчет за базата на ресурсите от ДДС, предвидена в член 7, параграф 1 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89, се дебитира със сума, изчислена от информацията, съдържаща се в посочения отчет чрез прилагане на единната ставка, приета за предходната финансова година, и се кредитира с извършените 12 плащания през посочената финансова година. Същевременно базата на ресурсите от ДДС на всяка държава-членка, към която се прилага посочената по-горе ставка, не може да надхвърля процента, определен съгласно член 2, параграф 1, буква б) от Решение 2007/436/ЕО, Евратом за нейния БНД в съответствие с параграф 7, първо изречение от този член. Комисията съставя салдото и своевременно уведомява държавите-членки, за да могат те да го впишат в сметката, посочена в член 9, параграф 1 от настоящия регламент, на първия работен ден от месец декември същата година.

5. Всякакви корекции на базата на ресурсите от ДДС, съгласно член 9, параграф 1 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89, са основание всяка заинтересована държава-членка, чиято база не надвишава процентите, определени в член 2, параграф 1, буква б) и член 10, параграф 2 от Решение 2007/436/ЕО, Евратом, като се имат предвид тези корекции, да извърши следните корекции на салдото, посочено в параграф 4 от настоящия член:

—

корекциите съгласно член 9, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89, извършени до 31 юли, са основание за обща корекция, която да се впише в сметката, посочена в член 9, параграф 1 от настоящия регламент, на първия работен ден от месец декември същата година. Въпреки това може да се впише специфична корекция преди тази дата, ако заинтересованата държава-членка и Комисията постигнат съгласие,

—

когато предприетите от Комисията мерки за коригиране на базата съгласно член 9, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 водят до корекция на вписванията в сметката, посочена в член 9, параграф 1 от настоящия регламент, тази корекция се извършва на дата, определена от Комисията в съответствие с посочените мерки.

Промените в БНД, посочени в параграф 7 от настоящия член, също така водят до корекция на салдото на всяка държава-членка, чиято база, като се вземат предвид корекциите, се ограничава до процентите, определени съгласно член 2, параграф 1, буква б) и член 10, параграф 2 от Решение 2007/436/ЕО, Евратом.

Комисията своевременно уведомява държавите-членки за тези корекции, за да могат те да ги впишат в сметката, посочена в член 9, параграф 1, на първия работен ден от месец декември същата година.

Въпреки това може да се впише специфична корекция по всяко време, ако заинтересованата държава-членка и Комисията постигнат съгласие.

6. Въз основа на цифрите за общия размер на БНД по пазарни цени и неговите компоненти за предходната година, предоставени от държавите-членки в съответствие с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1287/2003, всяка държава-членка се дебитира със сума, която се изчислява, като спрямо БНД се прилага ставката, приета за предходната финансова година, и се кредитира с плащанията, извършени през тази предходна финансова година. Комисията съставя салдото и своевременно уведомява държавите-членки, за да могат те да го впишат в сметката, посочена в член 9, параграф 1 от настоящия регламент, на първия работен ден от месец декември същата година.

7. Всякакви промени в БНД за предходни финансови години съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1287/2003, при спазването на член 5 от него, е основание всяка заинтересована държава-членка да извърши корекция на салдото, установено съгласно параграф 6 от настоящия член. Тази корекция се извършва по начина, определен в параграф 5, първа алинея от настоящия член. Комисията уведомява държавите-членки за тези корекции, за да могат те да ги впишат в сметката, посочена в член 9, параграф 1 от настоящия регламент, на първия работен ден от месец декември същата година. След 30 септември на четвъртата година, следваща дадена финансова година, не се вземат под внимание никакви промени в БНД, освен по точките, нотифицирани в рамките на този срок или от Комисията, или от държавата-членка.

8. Операциите, посочени в параграфи 4—7, представляват изменения на приходите по отношение на финансовата година, през която те възникват.

9. Брутното намаление, предвидено за Нидерландия и Швеция, се финансира от всички държави-членки. Не се допуска последващо преразглеждане на финансирането на това брутно намаление при евентуална промяна в размера на БНД.

10. В съответствие с член 2, параграф 7 от Решение 2007/436/ЕО, Евратом за целите на прилагането на това решение „БНД“ означава БНД за годината по пазарни цени, както е определен в Регламент (ЕО, Евратом) № 1287/2003, с изключение на годините преди 2002 г., за които за изчисляване на допълнителните ресурси продължава да се използва БНП по пазарни цени, както е определен в Директива 89/130/ЕИО, Евратом.

9.	В член 10а „БНП“ се заменя със следното: „БНД“;

10.	Член 11, параграф 4 се заменя със следното: „4. за изплащането на лихва, посочено в параграф 1, се прилагат mutatis mutandis разпоредбите на член 9, параграфи 1а и 2.“;

11.

В член 12, параграф 5 се изменя, както следва:

а)	първото изречение се заменя със следното: „Държавите-членки или определените от тях органи изпълняват платежните нареждания на Комисията съгласно инструкциите на Комисията и в срок от не повече от три работни дни след тяхното получаване.“

б)	добавя се следната алинея: „Държавите-членки или определените от тях органи изпращат на Комисията по електронен път най-късно на втория работен ден след извършване на всяка операция извлечение от сметка, където са посочени съответните движения на средства.“;

12.	В заглавието на дял VI думите „Решение 2000/597/ЕО, Евратом“ се заменят със следното: „Решение 2007/436/ ЕО, Евратом“;

13.	В уводното изречение на член 15 думите „Решение 2000/597/ЕО, Евратом“ се заменят със следното: „Решение 2007/436/ ЕО, Евратом“;

14.	В член 16 позоваването на „член 10, параграфи 4—8“ се заменя със следното: „член 10, параграфи 4—7“;

15.

Член 18 се изменя, както следва:

а)	в параграф 1, първото изречение се заменя със следното: „1. Държавите-членки извършват проверки и справки за констатацията и предоставянето на собствените средства, посочени в член 2, параграф 1, буква а) от Решение 2007/436/ЕО, Евратом.“;

б)

в параграф 4, буква в) се заменя със следното:

„в)	правилата за контрол, определени въз основа на член 279, параграф 1, буква б) от Договора за ЕО и член 183, параграф 1, буква б) от Договора за ЕОАЕ.“;

16.	В член 19 „БНП“ се заменя със следното: „БНД“.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на влизане в сила на Решение 2007/436/ЕО, Евратом.

Прилага се от 1 януари 2007 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 26 януари 2009 година.

За Съвета

Председател

A. VONDRA

(1) ОВ L 163, 23.6.2007 г., стp. 17.

(2) Становище на Европейския парламент от 21 октомври 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3) ОВ C 192, 29.7.2008 г., стр. 1.

(4) ОВ L 130, 31.5.2000 г., стp. 1.

(5) ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

(6) ОВ L 163, 23.6.2007 г., стp. 17.

(7) Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност (ОВ L 155, 7.6.1989 г., стp. 9).

(8) Регламент (ЕО, Евратом) № 1287/2003 на Съвета от 15 юли 2003 г. за хармонизиране на брутния национален доход по пазарни цени (Регламент за БНД) (ОВ L 181, 19.7.2003 г., стp. 1).

(9) ОВ L 49, 21.2.1989 г., стp. 26“.

(10) ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1.“;

5.2.2009

Официален вестник на Европейския съюз

L 36/8

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 107/2009 НА КОМИСИЯТА

от 4 февруари 2009 година

за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране за прости телевизионни приставки

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти и за изменение на Директива 92/42/ЕИО на Съвета и директиви 96/57/ЕО и 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1), и по специално член 15, параграф 1 от нея,

след консултация с Консултативния форум по екопроектиране,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно Директива 2005/32/ЕО изискванията за екопроектиране следва да се определят от Комисията за енергоизползващи продукти със значителен обем на продажби и търговия, притежаващи значително екологично въздействие и представляващи значителен потенциал за подобрение по отношение на тяхното екологично въздействие, без това да има за последица прекомерни разходи.

(2)

В член 16, параграф 2, първо тире от Директива 2005/32/ЕО се предвижда, че в съответствие с процедурата, посочена в член 19, параграф 3, и с критериите, определени в член 15, параграф 2, и след консултация с Консултативния форум Комисията, когато е целесъобразно, въвежда мерки по прилагането, насочени към потребителската, т.е. битовата електроника.

(3)

Комисията извърши предварително проучване, което анализира техническите, екологичните и икономическите аспекти на простите телевизионни приставки (наричани по-долу ПТП). Проучването беше разработено съвместно със заинтересовани страни от ЕС и трети държави, като резултатите бяха предоставени на обществеността.

(4)

В предварителното проучване се посочва, че броят на пуснатите на пазара на Общността ПТП ще нарасне от 28 милиона през 2008 г. на 56 милиона през 2014 г., а годишната консумация на електроенергия от ПТП ще нарасне от 6 TWh през 2010 г. на 14 TWh през 2014 г., но тази консумация на електроенергия от ПТП може значително да се намали по икономически ефективен начин.

(5)

Консумацията на електроенергия от ПТП може да се намали чрез прилагане на съществуващи непатентовани конструктивни решения, които, въпреки че са икономически ефективни, не са въведени на пазара по задоволителен начин, понеже крайните потребители не са информирани за текущите разходи по ПТП, така че производителите нямат стимул да въвеждат такива решения за намалена консумация на енергия по време на използване.

(6)

Изискванията за екопроектиране във връзка с консумацията на енергия от ПТП следва да се определят с оглед да се хармонизират изискванията за екопроектиране за тези устройства в цялата Общност и да се допринесе за функционирането на вътрешния пазар, както и за подобряването на екологичните характеристики на тези устройства.

(7)	Настоящият регламент следва да повиши степента на пазарно навлизане на технологиите, осигуряващи повишена енергийна ефективност на ПТП, водеща до прогнозирани годишни икономии на енергия от 9 TWh през 2014 г. в сравнение със сценария за обичайно развитие на бизнеса.

(8)	Изискванията за екопроектиране следва да не оказват отрицателно въздействие върху функционалността на продукта и следва да не влияят отрицателно върху здравето, безопасността и околната среда.

(9)

Поетапното влизане в сила на изискванията за екопроектиране следва да осигури подходящ период от време за промяна на конструктивното решение на продуктите от производителите. Моментът за въвеждане на етапите следва да се определи по такъв начин, че да се избегнат отрицателните въздействия, свързани с функционалността на оборудването на пазара, и да се вземат предвид въздействията върху разходите за производителите, и по-специално за МСП, като същевременно се осигури своевременно постигане на политическите цели.

(10)	Измервания на консумацията на енергия следва да се извършват, като се има предвид общопризнатото съвременно техническо равнище; производителите могат да прилагат хармонизирани стандарти, установени в съответствие с член 9 от Директива 2005/32/ЕО.

(11)

Изискванията, предвидени в настоящия регламент, следва да бъдат с по-голяма тежест от изискванията, предвидени в Регламент (ЕО) № 1275/2008 на Комисията за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране към електрическото и електронното битово и офис оборудване във връзка с консумацията му на електроенергия в режим „в готовност“ и режим „изключен“ (2).

(12)

Съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2005/32/ЕО настоящият регламент следва да уточни, че приложимите процедури за оценяване на съответствието са вътрешният контрол на проектирането, предвиден в приложение IV към Директива 2005/32/ЕО, и системата за управление, предвидена в приложение V към Директива 2005/32/ЕО.

(13)	С цел да се улеснят проверките за съответствие, от производителите следва да се изисква да предоставят информация в техническата документация, посочена в приложения IV и V към Директива 2005/32/ЕО, доколкото тя се отнася до изискванията, предвидени в тази мярка по прилагането.

(14)

Следва да се установят базисни стойности за сравнение за наличните понастоящем ПТП с ниска консумация на мощност. Наличието на режим 0 W на ПТП ще насърчи потребителите към поведение и решения за намаляване на ненужната загуба на енергия. Базисните стойности за сравнение помагат да се осигурят широка наличност и лесна достъпност на информация, по-специално за МСП и много малки предприятия, което допълнително улеснява въвеждането на най-добри конструктивни технологии за намаляване на консумацията на енергия от ПТП.

(15)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета, учреден съгласно член 19, параграф 1 от Директива 2005/32/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и обхват

Настоящият регламент установява изисквания за екопроектиране за прости телевизионни приставки.

Член 2

Определения

За целите на прилагането на настоящия регламент се прилагат определенията, посочени в Директива 2005/32/ЕО. Прилагат се и следните определения:

„Проста телевизионна приставка“ (ПТП) означава самостоятелно устройство, което независимо от използваните интерфейси:

а)	има за основна функция преобразуване на цифрови сигнали за безплатна телевизия/радио със стандартна разделителна способност (СРС) или висока разделителна способност (ВРС) в аналогови сигнали, подходящи за аналогова телевизия или радио;

б)	няма функция „условен достъп“;

в)	не предлага функция за запис, основаваща се на сменяеми информационни носители в стандартен библиотечен формат.

Една ПТП може да бъде оборудвана със следните допълнителни функции и/или компоненти, които не спадат към изискваните минимални спецификации на една ПТП:

а)	преместване във времето и запис с използването на вграден твърд диск;

б)	преобразуване на приетия радиотелевизионен ВРС-сигнал в изходен ВРС- или СРС-видеосигнал;

в)	втори тунер.

„Режим(и) на готовност“ означава състояние, при което оборудването е свързано към захранващата електрическа мрежа, зависи от получаването на енергия от захранващата електрическа мрежа, за да функционира съгласно предназначението си, и предоставя само следните функции, които могат да се поддържат неопределено време:

а)	функция за повторно активиране или функция за повторно активиране и само индикация за задействана функция за повторно активиране; и/или

б)	визуализиране на информация или състояние.

„Функция за повторно активиране“ означава функция, позволяваща задействането на други работни режими, включително активен режим, чрез отдалечен превключвател, включително устройство за дистанционно управление, вътрешен сензор, таймер, до работно състояние, в което се предоставят допълнителни функции, включително основната функция.

4.	„Визуализиране на информация или състояние“ означава постоянна функция, предоставяща информация или указваща състоянието на оборудването, включително отчитане на време.

5.	„Активен режим/активни режими“ означава състояние, при което оборудването е свързано към захранващата електрическа мрежа и е активирана поне една от основните функции, предоставящи услугата, за която е предназначено устройството.

6.	„Функция за автоматично намаляване на консумираната мощност“ означава функция, която превключва една ПТП от активен режим в режим на готовност след изтичане на определен период от време в активен режим от последното взаимодействие с потребителя и/или смяна на канала.

7.	„Втори тунер“ означава част от една ПТП, която е на разположение за независимо записване, докато в същото време позволява гледането на различна програма.

8.	„Условен достъп“ означава контролирана от доставчика услуга по радиотелевизионно разпръскване за предоставяне на телевизионна услуга срещу платен абонамент.

Член 3

Изисквания за екопроектиране

Изискванията за екопроектиране към ПТП са посочени в приложение I.

Член 4

Връзка с Регламент (ЕО) № 1275/2008

Изискванията, предвидени в настоящия регламент, имат приоритет спрямо изискванията, предвидени в Регламент (ЕО) № 1275/2008.

Член 5

Оценяване на съответствието

Процедурата за оценяване на съответствието, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 2005/32/ЕО, е вътрешният контрол на проектирането, предвиден в приложение IV към Директива 2005/32/ЕО, или системата за управление, предвидена в приложение V към Директива 2005/32/ЕО.

Член 6

Процедури за проверка с цел надзор върху пазара

Проверки за надзор се извършват в съответствие с процедурата за проверка, предвидена в приложение II.

Член 7

Базисни стойности за сравнение

Базисните стойности за сравнение за налични понастоящем на пазара продукти и технологии с най-добри характеристики са посочени в приложение III.

Член 8

Преработване

Не по-късно от 5 години след влизането му в сила Комисията извършва преглед на настоящия регламент с оглед на технологичния напредък и представя резултата от този преглед на Консултативния форум.

Член 9

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на 20-ия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Точка 1 от приложение I се прилага след изтичането на една година от датата, посочена в първата алинея.

Точка 2 от приложение I се прилага след изтичането на три години от датата, посочена в първата алинея.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 4 февруари 2009 година.

За Комисията

Andris PIEBALGS

Член на Комисията

(1) ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 29.

(2) ОВ L 339, 18.12.2008 г., стр. 45.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Изисквания за екопроектиране

1. Една година след влизане в сила на настоящия регламент намиращите се на пазара ПТП трябва да не превишават следните гранични стойности за консумацията на мощност: ПТП с вграден твърд диск и/или втори тунер са изключени от това изискване:

	Режим на готовност	Активен режим
Проста телевизионна приставка	1,00 W	5,00 W
Допустимо отклонение за функция на визуализация в режим на готовност	+1,00 W	—
Допустимо отклонение за декодирането на ВРС-сигнали	—	+3,00 W

2. Три години след влизане в сила на настоящия регламент намиращите се на пазара ПТП трябва да не превишават следните гранични стойности за консумацията на мощност:

	Режим на готовност	Активен режим
Проста телевизионна приставка	0,50 W	5,00 W
Допустимо отклонение за функция на визуализация в режим на готовност	+0,50 W	—
Допустимо отклонение за твърд диск	—	+6,00 W
Допустимо отклонение за 2-ри тунер	—	+1,00 W
Допустимо отклонение за декодирането на ВРС-сигнали	—	+1,00 W

3. Наличие на режим на готовност

Една година след влизане в сила на настоящия регламент ПТП трябва да предоставят режим на готовност.

4. Автоматично намаляване на консумираната мощност

Една година след влизане в сила на тази мярка по прилагането ПТП трябва да бъдат оборудвани с функция „автоматично намаляване на консумираната мощност“ или сходна функция със следните характеристики:

—	ПТП се превключва автоматично от активен режим в режим на готовност след изтичане на по-малко от 3 часа в активен режим от последното взаимодействие с потребителя и/или смяна на канала с предупредително съобщение 2 минути преди преминаване в режим на готовност,

—	функцията „автоматично намаляване на консумираната мощност“ е активирана по подразбиране.

5. Измервания

Консумацията на мощност, посочена в точки 1 и 2, се установява чрез процедура за точни, надеждни и възпроизводими измервания, която взема предвид общопризнатото съвременно техническо равнище.

Измерването на мощност от 0,50 W или повече се извършва с по-малка или равна на 2 % неточност при гаранционна вероятност 95 %. Измерването на мощност под 0,50 W се извършва с по-малка или равна на 0,01 W неточност при гаранционна вероятност 95 %.

6. Информация, предоставяна от производителите за целите на оценката на съответствието

За целите на оценката на съответствието съгласно член 5, техническата документация трябва да съдържа следните елементи:

а)

за активен режим и режим на готовност:

—	консумирана мощност във ватове, закръглена с точност до втората цифра след десетичния знак, включително консумирана мощност за различните допълнителни функции и/или компоненти,

—	използвания метод за измерване,

—	период на измерване,

—	описание на начина, по който работният режим на устройството е избран или програмиран,

—	последователност от събития, докато оборудването премине в режима, при който режимите се променят автоматично,

—	забележки относно функционирането на оборудването;

б)

параметри на изпитване за измервания:

—	температура на околната среда,

—	изпитателно напрежение във V и честота в Hz,

—	общ коефициент на хармонични съставящи за захранващата система,

—	флуктуация на захранващото напрежение по време на изпитванията,

—	информация и документация относно измервателната апаратура, настройката и схемите, използвани за електрическо изпитване,

—	входни сигнали в радиочестоти (за цифрово наземно радиотелевизионно разпръскване) или в междинни честоти (за спътниково радиотелевизионно разпръскване),

—	сигнали за изпитване за аудио/видео, както е описано в транспортния поток за MPEG-2,

—	направени настройки чрез елементите за регулиране.

Не се изисква в техническата документация да се посочват потребностите от мощност на захранвани от телевизионната приставка периферни устройства за приемане на излъчвани програми, като например активна наземна антена, нискошумов блоков преобразувател (LNB) за спътникова телевизия, кабелен или далекосъобщителен модем.

7. Информация, предоставяна от производителите за целите на информирането на потребителя

Производителите трябва да осигурят на потребителите на ПТП информацията относно консумираната мощност във ватове, закръглена до първата цифра след десетичния знак, на ПТП в режим на готовност и в активен режим.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Процедура за проверка

Когато се извършват проверките с цел надзор върху пазара, упоменати в член 3, параграф 2 от Директива 2005/32/ЕО, органите на държавите-членки прилагат следната процедура за проверка за приложимите изисквания, посочени в приложение I, точки 1, 2 и 4, според случая.

За консумирана мощност над 1,00 W:

Органите на държавите-членки изпитват едно-единствено устройство.

Счита се, че моделът съответства на разпоредбите, посочени, според случая, в точки 1 и 2 от приложение I към настоящия регламент, ако резултатите за активния режим и режима на готовност, според случая, не превишават граничните стойности с повече от 10 %.

В противен случай се изпитват още три устройства. Счита се, че моделът е в съответствие с настоящия регламент, ако средната стойност от резултатите от последните три изпитвания в условията на активен режим и режим на готовност, според случая, не превишават граничните стойности с повече от 10 %.

За консумирана мощност, по-малка от или равна на 1,00 W:

Органите на държавите-членки изпитват едно-единствено устройство.

Счита се, че моделът съответства на разпоредбите, посочени, според случая, в точки 1 и 2 от приложение I към настоящия регламент, ако резултатите за активния режим и/или режима на готовност, според случая, не превишават граничните стойности с повече от 0,10 W.

В противен случай се изпитват още три устройства. Счита се, че моделът е в съответствие с настоящия регламент, ако средната стойност от резултатите от последните три изпитвания в условията на активен режим и/или режим на готовност, според случая, не превишават граничните стойности с повече от 0,10 W.

В противен случай моделът се счита за несъответстващ.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Базисни стойности за сравнение

Следните базисни стойности за сравнение бяха установени за целите на прилагането на част 3, точка 2 от приложение I към Директива 2005/32/ЕО. Те се отнасят до най-добрата технология, която е на разположение в деня на приемане на настоящия регламент:

ПТП без допълнителни функции:

—	в активен режим 4,00 W,

—	в режим на готовност (без функция на визуализиране) 0,25 W,

—	в изключено състояние 0 W.

ПТП с вграден твърд диск:

—	в активен режим 10,00 W,

—	в режим на готовност (без функция на визуализиране) 0,25 W,

—	в изключено състояние 0 W.

Горепосочените базисни стойности са определени въз основа на показателите на ПТП с базова конфигурация, функция „автоматично намаляване на консумираната мощност“ и физически ключ за изключване.

II Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

5.2.2009

Официален вестник на Европейския съюз

L 36/22

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 11 декември 2008 година

за изменение на Решение ЕЦБ/2006/17 относно годишните отчети на Европейската централна банка

(ЕЦБ/2008/22)

(2009/98/ЕО)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 26.2 от него,

като има предвид, че:

(1)	Решение ЕЦБ/2006/17 от 10 ноември 2006 г. относно годишните отчети на Европейската централна банка (1) се нуждае от изменение, за да отрази политическите решения и промените на пазара.

(2)

Европейската централна банка (ЕЦБ) ревизира своята политика за оповестяване на транзакции с ценни книжа с оглед да засили допълнително прозрачността на годишните отчети на ЕЦБ. Като част от тази ревизирана политика, ценни книжа, които преди се класифицираха като финансови дълготрайни активи, следва да се прекласифицират от балансова позиция „Други финансови активи“ в съответната позиция под заглавието „Активи“ в зависимост от произхода на емитента, валутата, в която са деноминирани, и дали ценните книжа се притежават до падеж. Освен това всички финансови инструменти, които са част от целеви портфейл, следва да се включат в позиция „Други финансови активи“.

(3)

Решение ЕЦБ/2006/17 не съдържа конкретни правила относно счетоводното отчитане на форуърдни лихвени суапове, валутни фючърси и капиталови фючърси. Такива инструменти се използват все повече на финансовите пазари и могат да бъдат от значение за управлението на валутните резерви на ЕЦБ. Докато форуърдни лихвени суапове следва да се осчетоводяват по същия начин като „обикновени“ лихвени суапове, валутните фючърси и капиталовите фючърси следва да се осчетоводяват по същия начин като лихвени фючърси,

РЕШИ:

Член 1

Изменения

Решение ЕЦБ/2006/17 се изменя, както следва:

Член 8 се изменя, както следва:

а)

Параграф 2 се заменя със следното:

б)	Добавя се следният параграф 4: „4. Ценни книжа, класифицирани като притежавани до падеж, и нетъргуеми ценни книжа се оценяват по амортизационни разходи и подлежат на обезценка.“

2.	Член 10 се заменя със следния текст: „Член 10 Търгуеми капиталови инструменти Търгуемите капиталови инструменти се осчетоводяват в съответствие с член 9 от Насоки ЕЦБ/2006/16.“

3.	Член 16 се заменя със следния текст: „Член 16 Фючърсни договори Фючърсните договори се осчетоводяват в съответствие с член 16 от Насоки ЕЦБ/2006/16.“

4.	В член 17 се добавя следният параграф: „В случай на форуърдни лихвени суапове амортизацията започва от датата на вальора на транзакцията.“

5.	Приложения I и III към Решение ЕЦБ/2006/17 се изменят в съответствие с приложението към настоящето решение.

Член 2

Заключителна разпоредба

Настоящото решение влиза в сила на 31 декември 2008 г.

Съставено във Франкфурт на Майн на 11 декември 2008 година.

Председател на ЕЦБ

Jean-Claude TRICHET

(1) ОВ L 348, 11.12.2006 г., стр. 38.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложения I и III към Решение ЕЦБ/2006/17 се изменят, както следва:

Таблицата „Активи“ в приложение I се заменя със следното:

„АКТИВИ

Балансова позиция

Категоризиране на съдържанието на балансовите позиции

Принцип на оценка

Активи

1	Злато и вземания в злато

Физическо злато, т.е. кюлчета, монети, слитъци, късове на съхранение или „на път“. Монетарно злато, като салда по сметките на виждане в злато (неразпределени сметки), срочни депозити и вземания в злато, произтичащи от следните транзакции: i) транзакции за повишаване или понижаване на пробата; и ii) промяна на разположението или чистотата на златото, когато има разлика повече от един работен ден между изписването и получаването

Пазарна стойност

2	Вземания от резиденти извън еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута

Вземания от контрагенти, които са резиденти извън еврозоната, включително от международни и наднационални институции и централни банки извън еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута

2.1	Вземания от Международния валутен фонд (МВФ)

a)	Права на тираж в рамките на резервния транш (нето) Национална квота минус салда в евро на разположение на МВФ. Сметка № 2 на МВФ (сметка в евро за административни разходи) може да бъде включена в тази позиция или в позиция „Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро“

a)	Права на тираж в рамките на резервния транш (нето) Номинална стойност, конвертиране по пазарен обменен курс

б)	Специални права на тираж Притежавани специални права на тираж (бруто)

б)	Специални права на тираж Номинална стойност, конвертиране по пазарен обменен курс

в)	Други вземания Общи кредитни споразумения, заеми по специални кредитни споразумения, депозити в рамките на Улеснението за намаляване на бедността и стимулиране на растежа

в)	Други вземания Номинална стойност, конвертиране по пазарен обменен курс

2.2	Салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи

а)	Салда в банки извън еврозоната, различни от тези по позиция „Други финансови активи“ Разплащателни сметки, срочни депозити, еднодневни депозити, обратни репо-сделки

a)	Салда в банки извън еврозоната Номинална стойност, конвертиране по пазарен обменен курс

б)	Инвестиции в ценни книжа извън еврозоната, различни от тези по позиция „Други финансови активи“ Облигации, полици, облигации с нулев купон, книжа на паричния пазар, капиталови инструменти, притежавани като част от валутните резерви — всичките издадени от резиденти извън еврозоната

б) i)

Търгуеми ценни книжа, различни от ценни книжа, притежавани до падеж

Пазарна цена и пазарен обменен курс

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

б) ii)

Търгуеми ценни книжа, класифицирани като ценни книжа, притежавани до падеж

Цена на придобиване, подлежаща на обезценка и пазарен обменен курс

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

б) iii)

Нетъргуеми ценни книжа

Цена на придобиване, подлежаща на обезценка и пазарен обменен курс

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

б) iv)

Търгуеми капиталови инструменти

Пазарна цена и пазарен обменен курс

в)	Външни заеми (депозити) извън еврозоната, различни от тези по позиция „Други финансови активи“

в)	Външни заеми: Депозити по номинална стойност, конвертирани по пазарен обменен курс

г)	Други външни активи Банкноти и монети, издадени извън еврозоната

г)	Други външни активи Номинална стойност, конвертиране по пазарен обменен курс

3	Вземания от резиденти в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута

a)	Инвестиции в ценни книжа извън еврозоната, различни от тези по позиция „Други финансови активи“ Облигации, полици, облигации с нулев купон, книжа на паричния пазар, капиталови инструменти, притежавани като част от валутните резерви — всичките издадени от резиденти в еврозоната

а) i)

Търгуеми ценни книжа, различни от ценни книжа, притежавани до падеж

Пазарна цена и пазарен обменен курс

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

а) ii)

Търгуеми ценни книжа, класифицирани като ценни книжа, притежавани до падеж

Цена на придобиване, подлежаща на обезценка и пазарен обменен курс

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

а) iii)

Нетъргуеми ценни книжа

Цена на придобиване, подлежаща на обезценка и пазарен обменен курс

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

a) iv)

Търгуеми капиталови инструменти

Пазарна цена и пазарен обменен курс

б)	Други вземания от резиденти в еврозоната, различни от тези по позиция „Други финансови активи“ Заеми, депозити, обратни репо-сделки, други кредити

б)	Други вземания Депозити и друго кредитиране по номинална стойност, конвертирани по пазарен обменен курс

4	Вземания от резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро

4.1	Салда в банки, инвестиции в ценни книжа и заеми

a)	Салда в банки извън еврозоната, различни от тези по позиция „Други финансови активи“ Разплащателни сметки, срочни депозити, еднодневни депозити, обратни репо-сделки във връзка с управлението на ценни книжа, деноминирани в евро

a)	Салда в банки извън еврозоната Номинална стойност

б)	Инвестиции в ценни книжа извън еврозоната, различни от тези по позиция „Други финансови активи“ Капиталови инструменти, облигации, полици, облигации с нулев купон, книжа на паричния пазар — всичките издадени от резиденти извън еврозоната

б) i)

Търгуеми ценни книжа, различни от ценни книжа, притежавани до падеж

Пазарна цена

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

б) ii)

Търгуеми ценни книжа, класифицирани като ценни книжа, притежавани до падеж

Цена на придобиване, подлежаща на обезценка

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

б) iii)

Нетъргуеми ценни книжа

Цена на придобиване, подлежаща на обезценка

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

б) iv)

Търгуеми капиталови инструменти

Пазарна цена

в)	Заеми за резиденти извън еврозоната, различни от тези по позиция „Други финансови активи“

в)	Заеми извън еврозоната Депозити по номинална стойност

г)	Ценни книжа, различни от тези по позиция „Други финансови активи“, емитирани от лица, извън еврозоната Ценни книжа, издадени от наднационални или международни организации, например Европейската инвестиционна банка, независимо от тяхното географско местоположение

г) i)

Търгуеми ценни книжа, различни от ценни книжа, притежавани до падеж

Пазарна цена

Премиите/отстъпките се амортизират

г) ii)

Търгуеми ценни книжа, класифицирани като ценни книжа, притежавани до падеж

Цена на придобиване, подлежаща на обезценка

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

г) iii)

Нетъргуеми ценни книжа

Цена на придобиване, подлежаща на обезценка

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

4.2	Вземания, произтичащи от кредитното улеснение по Механизма на обменните курсове II (ERM II)

Кредитиране в съответствие с условията на Механизма на обменните курсове II (ERM II)

Номинална стойност

5	Заеми за кредитни институции от еврозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в евро

Позиции 5.1 до 5.5: транзакции в зависимост от съответните инструменти на паричната политика, описани в приложение I към Насоки ЕЦБ/2000/7 от 31 август 2000 г. относно инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата (1)

5.1	Основни операции по рефинансиране

Обичайни обратни транзакции за осигуряване на ликвидност със седмична честота и обикновено едноседмичен падеж

Номинална стойност или цена на придобиване при репо-сделка

5.2	Дългосрочни операции по рефинансиране

Обичайни обратни транзакции за осигуряване на ликвидност с месечна честота и обикновено с тримесечен падеж

Номинална стойност или цена на придобиване при репо-сделка

5.3	Обратни операции за фино регулиране

Обратни транзакции, осъществявани ad hoc за целите на финото регулиране

Номинална стойност или цена на придобиване при репо-сделка

5.4	Структурни обратни операции

Обратни транзакции, насочени към коригиране на структурната позиция на Евросистемата спрямо финансовия сектор

Номинална стойност или цена на придобиване при репо-сделка

5.5	Пределно кредитно улеснение

Улеснение за предоставяне на овърнайт ликвидност с предварително определена лихва срещу допустими активи (ликвидно улеснение с постоянен достъп)

Номинална стойност или цена на придобиване при репо-сделка

5.6	Кредити, свързани с искания за допълнителни обезпечения (margin calls)

Допълнителен кредит към кредитни институции, произтичащ от нарастването на стойността на базовите активи по отношение на друг кредит за тези кредитни институции

Номинална стойност или цена на придобиване

6	Други вземания от кредитни институции в еврозоната, деноминирани в евро

Разплащателни сметки, срочни депозити, еднодневни депозити, обратни репо-сделки във връзка с управлението на портфейли от ценни книжа по позиция на актива „Ценни книжа на резиденти от еврозоната, деноминирани в евро“, включително транзакции, произтичащи от трансформирането на предишни резерви в чуждестранна валута в еврозоната и други вземания. Кореспондентски сметки при кредитни институции в еврозоната, намиращи се в друга държава-членка. Други вземания и операции, които не са свързани с операциите по паричната политика на Евросистемата

Номинална стойност или цена на придобиване

7	Ценни книжа на резиденти в еврозоната, деноминирани в евро

Ценни книжа, различни от тези по позиция „Други финансови активи“: Капиталови инструменти, облигации, полици, облигации с нулев купон, пряко притежавани книжа на паричния пазар, включително държавни ценни книжа отпреди създаването на Икономическия и паричен съюз, деноминирани в евро; дългови сертификати на ЕЦБ, закупени за целите на финото регулиране

i)	Търгуеми ценни книжа, различни от ценни книжа, притежавани до падеж Пазарна цена Всякакви премии или отстъпки се амортизират

ii)	Търгуеми ценни книжа, класифицирани като ценни книжа, притежавани до падеж Цена на придобиване, подлежаща на обезценка Всякакви премии или отстъпки се амортизират

iii)	Нетъргуеми ценни книжа Цена на придобиване, подлежаща на обезценка Всякакви премии или отстъпки се амортизират

iv)	Търгуеми капиталови инструменти Пазарна цена

8	Дълг на сектор „Държавно управление“, деноминиран в евро

Вземания от правителството отпреди създаването на Икономическия и паричен съюз (нетъргуеми ценни книжа, заеми)

Депозити/заеми по номинална стойност, нетъргуеми ценни книжа по цена на придобиване

9	Вземания в рамките на Евросистемата

9.1	Вземания, свързани със записи на заповед, обезпечаващи издаването на дългови сертификати от ЕЦБ

Позиция само в баланса на ЕЦБ

Записи на заповед, издадени от НЦБ във връзка със споразумението за взаимно обезпечаване при издаване на дългови сертификати от ЕЦБ

Номинална стойност

9.2	Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата

Вземания, свързани с емисията на банкноти от ЕЦБ, съгласно Решение ЕЦБ/2001/15 от 6 декември 2001 г. относно емитирането на евробанкноти (2)

Номинална стойност

9.3	Номинална стойност

Нетна позиция на следните подпозиции:

a)	Нетни вземания, произтичащи от салдата по сметките в TARGET2 и кореспондентските сметки на НЦБ, т.е. нетната стойност на вземанията и задълженията (вж. също позиция от пасива „Други задължения в рамките на Евросистемата (нето)“)

a)	Номинална стойност

б)	Други вътрешни за Евросистемата вземания, които могат да възникнат, включително междинно разпределяне на дохода на ЕЦБ от евробанкноти между НЦБ

б)	Номинална стойност

10	Позиции в процес на сетълмент

Салда по сетълмент сметки (вземания), включително чекове в процес на осребряване

Номинална стойност

11	Други активи

11.1	Монети от еврозоната

Евромонети

Номинална стойност

11.2	Материални и нематериални дълготрайни активи

Земя и сгради, обзавеждане и оборудване (включително компютърно оборудване), софтуер

Цена на придобиване минус амортизация

Амортизацията е системно разпределяне на амортизируемата стойност на актива през неговия полезен живот. Полезният живот е периодът, по време на който се очаква даден дълготраен актив да бъде на разположение за употреба от стопанския субект. Полезният живот на отделни материални дълготрайни активи може да бъде преразглеждан системно, ако очакванията се различават от предишните оценки. Големите активи могат да обхващат компоненти с различен полезен живот. Животът на такива компоненти се оценява индивидуално

Разходите за нематериални активи включват цената на придобиване на нематериалния актив. Други преки или косвени разходи се третират като разход

Капитализиране на разходите: ограничено (под 10 000 EUR без ДДС: не се капитализират)

11.3	Други финансови активи

—	Дялови участия и инвестиции в дъщерни дружества, акции, притежавани по стратегически/политически причини

—	Ценни книжа, включително акции и други финансови инструменти и баланси, включително срочни депозити и разплащателни сметки, притежавани като целеви портфейл

—	Обратни репо-сделки с кредитни институции във връзка с управлението на портфейли от ценни книжа по тази позиция

a)	Търгуеми капиталови инструменти Пазарна цена

б)	Дялови участия и неликвидни акции, както и всякакви други капиталови инструменти, притежавани като постоянни инвестиции Цена на придобиване, подлежаща на обезценка

в)	Инвестиция в дъщерни дружества или значителни участия Нетна стойност на актива

г)	Търгуеми ценни книжа, различни от ценни книжа, притежавани до падеж Пазарна цена Премиите/отстъпките се амортизират

д)	Търгуеми ценни книжа, класифицирани като ценни книжа, притежавани до падеж или притежавани като постоянна инвестиция Цена на придобиване, подлежаща на обезценка Всякакви премии или отстъпки се амортизират

е)	Нетъргуеми ценни книжа Цена на придобиване, подлежаща на обезценка

ж)	Салда в банки и заеми Номинална стойност, конвертирани по пазарен обменен курс, ако салдата и депозитите са деноминирани в чуждестранни валути

11.4	Разлики от преоценка на задбалансови инструменти

Резултати от преоценка на валутни форуърди, валутни суапове, лихвени суапове, споразумения за лихвен форуърд, форуърдни транзакции с ценни книжа, валутни спот транзакции от датата на сделката до датата на сетълмента

Нетна позиция между форуърд и спот, по пазарен обменен курс

11.5	Начисления и разходи за бъдещи периоди

Доход, който все още не е дължим, но може да бъде отнесен към отчетния период. Разходи за бъдещи периоди и платени начислени лихви (т.е. начислени лихви, закупени с ценна книга)

Номинална стойност, чуждестранна валута, конвертирана по пазарен курс

11.6

Други

a)	Аванси, заеми и други второстепенни позиции. Заеми на доверителна основа

а)	Номинална стойност или цена на придобиване

б)	Инвестиции, свързани с депозити в злато на клиенти

б)	Пазарна стойност

в)	Нетни пенсионни активи

в)	Съгласно член 22, параграф 3

12	Загуба за годината

Номинална стойност

2.	В приложение III думите „Прехвърляне към/от провизии за валутен и ценови риск“ в първата колона на таблицата, подзаглавие 2.3, се заменят с думите „Прехвърляне към/от провизии за валутен риск, лихвен риск и риск за цената на златото“.

(1) ОВ L 310, 11.12.2000 г., стр. 1.

(2) ОВ L 337, 20.12.2001 г., стр. 52.“

5.2.2009

Официален вестник на Европейския съюз

L 36/31

НАСОКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 23 октомври 2008 година

за изменение на Насоки ЕЦБ/2000/7 относно инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата

(ЕЦБ/2008/13)

(2009/99/ЕО)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 105, параграф 2, първо тире,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 12.1 и член 14.3 във връзка с член 3.1, първо тире, член 18.2 и член 20, първа алинея,

като има предвид, че:

(1)

Постигането на единна парична политика налага дефинирането на инструментите и процедурите, които Евросистемата, включваща националните централни банки (НЦБ) на държавите-членки, приели еврото (наричани по-долу „участващи държави-членки“), и Европейската централна банка (ЕЦБ), следва да използва при осъществяването на такава политика по начин, който е унифициран във всички участващи държави-членки.

(2)	ЕЦБ има правомощията да разработи необходимите насоки за осъществяването на единната парична политика на Евросистемата, а НЦБ имат задължението да работят в съответствие с тези насоки.

(3)

Текущите събития на пазарите изискват определени изменения в определянето и осъществяването на паричната политика на Евросистемата. Съответни изменения следва да бъдат направени в Насоки ЕЦБ/2000/7 от 31 август 2000 г. относно инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата (1), по-специално за да се отрази следното: i) промени в рамката за контрол на риска и правилата за допустимост на обезпечения за кредитни операции на Евросистемата; ii) приемането на неденоминирано в евро обезпечение при определени непредвидени ситуации; iii) необходимостта от разпоредби относно третирането на лица, за които се прилага блокиране на средства и/или други мерки, наложени от Европейската общност или държава-членка съгласно член 60, параграф 2 от Договора; и iv) хармонизиране с нови разпоредби на Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка от 12 септември 2003 г. за прилагане на изискването за минимални резерви (ЕЦБ/2003/9) (2),

ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:

Член 1

Изменения на приложения I и II

Насоки ЕЦБ/2000/7 се изменят, както следва:

1.	Приложение I се изменя в съответствие с приложение I към настоящите насоки.

2.	Приложение II се изменя в съответствие с приложение II към настоящите насоки.

Член 2

Проверка

НЦБ изпращат на ЕЦБ най-късно до 30 ноември 2008 г. подробна информация за текстовете и средствата, чрез които те възнамеряват да приведат в изпълнение настоящите насоки.

Член 3

Влизане в сила

Настоящите насоки влизат в сила на 1 ноември 2008 г. Член 1 се прилага от 1 февруари 2009 г.

Член 4

Адресати

Адресати на настоящите насоки са НЦБ на участващите държави-членки.

Съставено във Франкфурт на Майн на 23 октомври 2008 година.

За Управителния съвет на ЕЦБ

Председател на ЕЦБ

Jean-Claude TRICHET

(1) ОВ L 310, 11.12.2000 г., стр. 1.

(2) ОВ L 250, 2.10.2003 г., стр. 10.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложение I към Насоки ЕЦБ/2000/7 се изменя, както следва:

1.	В съдържанието се добавя заглавието на глава 6.7 „Приемане на неденоминирано в евро обезпечение при непредвидени ситуации“.

Раздел 1.3.1 се изменя, както следва:

а)	в първа алинея четвъртото изречение от бележка под линия 5 се заменя със следното: „Бързите търгове обикновено се изпълняват в рамките на 90 минути.“;

б)	в първа алинея, първо тире последното изречение се заменя със следното: „Основните рефинансиращи операции играят централна роля за постигането на целите на операциите на открития пазар в Евросистемата.“

В раздел 2.2 първите две изречения от четвърта алинея се заменят със следното:

„При бързите търгове и двустранните операции националните централни банки осъществяват сделки с контрагентите, които са включени в кръга, одобрен за операциите за фино регулиране. Бързите търгове и двустранните операции могат също да се осъществяват с по-широк кръг от контрагенти.“

4.	Заглавието на раздел 2.4 се заменя със следното:

5.	В раздел 3.1.2 последното изречение от първа алинея се заличава.

6.	В раздел 3.1.3 второто изречение от първа алинея се заличава.

Раздел 4.1 се изменя, както следва:

а)

под заглавието „Условия за достъп“ първата алинея се заменя със следното:

„Институции, отговарящи на общите критерии за достъп на контрагентите, описани в раздел 2.1, могат да бъдат допускани до пределно кредитно улеснение. Достъпът до пределното кредитно улеснение се предоставя чрез НЦБ на държавата-членка, в която се намира институцията. Достъпът до кредитното улеснение се предоставя само в дните, когато TARGET2 (1) работи (2). В дните, когато системите за сетълмент на ценни книжа не работят, достъпът до пределните кредитни улеснения се предоставя въз основа на базови активи, които вече са били предварително депозирани в НЦБ.

б)

под заглавието „Условия за достъп“, в трета алинея бележка под линия 4 се заменя със следното:

„(4)	Дните, в които TARGET2 не работи, се обявяват на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.europa.eu) и на уебсайтовете на Евросистемата (вж. допълнение 5).“;

в)	под заглавието „Условия за достъп“, в трета алинея бележка под линия 5 се заличава.

8.	В раздел 4.2 под заглавието „Условия за достъп“, във втора алинея бележка под линия 12 се заличава.

В раздел 5.1.3 последното изречение от втора алинея се заменя със следното:

„При провеждането на бързи търгове, които не са обявени публично предварително, НЦБ се свързват директно с избраните контрагенти. При провеждането на бързи търгове, които са обявени публично предварително, НЦБ могат да влязат във връзка директно с избраните контрагенти.“;

10.	Бележка под линия 12 в раздел 5.3.3, първа алинея се заличава.

11.

В раздел 6.2 втората алинея се заменя със следното:

„Евросистемата предоставя на контрагентите становище само относно допустимостта като обезпечение за Евросистемата, ако вече емитирани търгуеми активи или непогасени нетъргуеми активи са предоставени на Евросистемата като обезпечение. Не се предоставя становище преди емитирането.“

12.

Раздел 6.2.1 под заглавието „Вид актив“ се изменя, както следва:

а)

в първа алинея, буква а) след думите „главницата, платима безусловно“ се добавя следната бележка под линия 5:

„(5)	Облигации с варанти или други подобни свързани права не са допустими.“;

б)

четвърта алинея се заменя със следното:

„Активите, генериращи паричен поток, които обезпечават ценните книжа, обезпечени с активи, изпълняват следните изисквания:

а)	придобиването на тези активи е уредено по законодателството на държава-членка на ЕС;

б)

те се придобиват от инициатора или посредник посредством дружество със специална цел за секюритизация, по начин, който се счита от Евросистемата като „истинска продажба“, която е приложима за всяка трета страна, и е извън обсега на инициатора и неговите кредитори, включително в случай на неплатежоспособност на инициатора; и

в)	те не се състоят, изцяло или частично, действително или потенциално, от дългови ценни книжа, свързани с кредити или подобни вземания, произтичащи от прехвърляне на кредитен риск посредством кредитни деривативи.“;

в)

пета алинея се заменя със следното:

„В рамките на една структурирана емисия, за да бъде допустим, даден транш (или подтранш) не може да бъде подчинен на други траншове от същата емисия. Един транш (или подтранш) се счита, че не е подчинен на други траншове (или подтраншове) на същата емисия, ако в съответствие с приоритета на плащането, приложим след съобщение за изпълнение, както е предвидено в циркуляра за предлагането, никой друг транш (или подтранш) няма приоритет над този транш (или подтранш) по отношение на получаването на плащане (главница и лихва), и по този начин такъв транш (или подтранш) е последен при понасянето на загуби сред различните траншове или подтраншове на структурирана емисия.“;

13.

В раздел 6.2.1 под заглавието „Място на емитиране“ първото изречение на бележка под линия 7 се заменя със следното:

„От 1 януари 2007 г., за да бъдат допустими, международните дългови ценни книжа на глобален приносител, емитирани чрез международните централни депозитари за ценни книжа Euroclear Bank (Belgium) и Clearstream Banking Luxembourg се емитират под формата на нови глобални дългови ценни книжа (New Global Notes) и се депозират при глобален попечител (Common Safekeeper), който е международен централен депозитар за ценни книжа или, ако е приложимо, централен депозитар за ценни книжа, който отговаря на минималните стандарти, установени от ЕЦБ.“

14.

Раздел 6.2.2 под заглавието „Вземания по кредити“ се изменя, както следва:

а)

в първа алинея, първо тире, първа алинея последното изречение се заменя със следното:

„Вземанията по кредити не могат да дават права по главницата и/или лихвата, които са подчинени на правата на държателите на други вземания по кредити (или други траншове или подтраншове от същия синдикиран заем) или дългови инструменти на същия емитент.“;

б)	в първа алинея, първо тире, втора алинея след второто изречение се добавя следното изречение: „Освен това вземания по кредити с лихвен процент, свързан с процента на инфлация, са също допустими.“;

в)	в първа алинея, пето тире бележка под линия 20 се заличава.

15.

Раздел 6.2.3 под заглавието „Правила за използване на допустимите активи“ се изменя, както следва:

а)

в трета алинея подточки i)—iii) се заменят със следното:

„i)	контрагентът притежава пряко или косвено, чрез едно или повече други предприятия, 20 % или повече от капитала на емитента/длъжника/гаранта; или

ii)	емитентът/длъжникът/гарантът притежава пряко или косвено, чрез едно или повече други предприятия, 20 % или повече от капитала на контрагента; или

iii)	трето лице притежава повече от 20 % от капитала на контрагента и повече от 20 % от капитала на емитента/длъжника/гаранта пряко или косвено чрез едно или повече предприятия.“;

б)

четвърта и пета алинея се заменят със следния текст:

„Горепосочената разпоредба, касаеща тесни връзки, не се прилага за: а) тесни връзки между контрагента и публичните органи на държавите от ЕИП или в случая, когато дългов инструмент е гарантиран от субекти от публичния сектор, които имат правото да събират данъци; б) обезпечени банкови облигации, емитирани в съответствие с критериите, изложени в член 22, параграф 4 от Директивата за ПКИПЦК; или в) случаи, при които дълговите инструменти са защитени със специални правни мерки на защита, сравними с инструментите съгласно буква б), както в случая на нетъргуеми потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека (ПДИОИ), които не са ценни книжа.

Освен това контрагент не може да представя като обезпечение ценни книжа, обезпечени с активи, ако контрагентът (или всяко трето лице, с което има тесни връзки) предоставя валутен хедж за ценните книжа, обезпечени с активи, чрез сключване на валутна хедж транзакция с емитента като хедж контрагент или осигурява ликвидна помощ за 20 % или повече от салдото от ценни книжа, обезпечени с активи.“;

в)

таблица 4 „Допустими активи за операциите на паричната политика на Евросистемата“ се актуализира, както следва:

—	бележка под линия 4 се заличава,

—	в колоната относно критерии за допустимост думите „Управляващо право, касаещо вземания по кредити“ се заменят с „Приложимо право“,

—	в десетия ред на колоната за търгуеми активи думите „Не е приложимо“ се заменят със „За ценни книжа, обезпечени с активи, придобиването на базовите активи се урежда съгласно законодателството на държава-членка на ЕС.“

16.

Раздел 6.3.1 се изменя, както следва:

а)

следното се добавя като четвърта алинея:

„По отношение на източника на АВКО оценката се основава на публичен рейтинг. Евросистемата си запазва правото да поиска всякакви разяснения, които счита за необходими. За ценни книжа, обезпечени с активи, рейтингите се поясняват в публично достъпен доклад за кредитен рейтинг, който е подробен доклад, предшестващ продажбата или последващ нова емисия и включващ подробен анализ на структурните и правните аспекти, подробна оценка на пула от обезпечения, анализ на участниците в транзакцията, както и анализ на всички други относими особености на транзакцията. Освен това АВКО трябва да публикуват редовни доклади за наблюдение за ценни книжа, обезпечени с активи, поне на тримесечна основа (3). Тези доклади съдържат най-малко актуализация на основните данни за транзакцията (напр. състав на пула от обезпечения, участници в транзакцията, капиталова структура), както и данни за изпълнението.

б)	в пета алинея бележка под линия 26 се заменя със следното: „Кредитен рейтинг „едно А“ означава минимален дългосрочен рейтинг „А-“ от Fitch или Standard & Poor’s или „А3“ от Moody’s, или „AL“ от DBRS.“;

в)

шеста и седма алинея се заменят със следния текст:

„Евросистемата си запазва правото да определя дали дадена емисия, емитент, длъжник или гарант изпълняват нейните изисквания за високи кредитни стандарти въз основа на всякаква информация, която тя може да счете за относима, и може да отхвърля, ограничава използването на активи или прилага допълнителни допустими отклонения на това основание, ако се изисква да се осигури адекватна защита на Евросистемата от риск в съответствие с член 18.1 от Устава на ЕСЦБ. Тези мерки могат също да се прилагат спрямо определени контрагенти, по-специално ако кредитното качество на контрагента изглежда, че има голяма корелация с кредитното качество на активите по обезпечението, предоставени от контрагента. В случай че такова отхвърляне е основано на надзорна информация, използването на такава информация, предоставена от контрагенти или надзорни органи, ще бъде строго съизмеримо със и необходимо за изпълнението на задачите на Евросистемата по провеждането на паричната политика.

Активи, емитирани или гарантирани от лица, които са обект на блокиране на средства и/или други мерки, наложени от Европейската общност или държава-членка съгласно член 60, параграф 2 от Договора, ограничаващи използването на техните средства или по отношение на които Управителният съвет на ЕЦБ е приел решение за прекратяване или изключване на достъпа им до операции на открития пазар или до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата, могат да бъдат изключени от списъка с допустими активи.“;

17.

В раздел 6.3.4 под заглавието „Институции — източник за външна кредитна оценка“, в първа алинея, второ тире първото изречение се заменя със следното:

„АВКО отговарят на оперативните критерии и предоставят съответно покритие, така че да осигурят ефективното изпълнение на рамката за кредитна оценка на Евросистемата.“

18.

Раздел 6.4.1 се изменя, както следва:

а)	последното изречение от втора алинея се заменя със следното: „Мерките за контрол на риска са хармонизирани на територията на еврозоната (4) и трябва да осигуряват последователни, прозрачни и недискриминационни условия за всякакъв вид допустим актив в цялата еврозона.

б)

добавя се следната алинея:

„Евросистемата си запазва правото да прилага допълнителни мерки за контрол на риска, ако е необходимо да се осигури адекватна защита на Евросистемата от риск в съответствие с член 18.1 от Устава на ЕСЦБ. Тези мерки за контрол на риска се прилагат по последователен, прозрачен и недискриминационен начин и могат също да се приложат спрямо индивидуални контрагенти, ако е необходимо да се осигури такава защита.“;

в)

каре 7 „Мерки за контрол на риска“ се заменя със следното:

„КАРЕ 7

Мерки за контрол на риска

Евросистемата прилага следните мерки за контрол на риска:

—	Допустими отклонения при оценяване (valuation haircuts) Евросистемата прилага „допустимите отклонения при оценяване“ при оценяването на базовите активи. Това предполага, че стойността на базовия актив се получава от пазарната стойност на актива, намалена с определен процент (допустимо отклонение).

—

Марж на отклонение (преоценка по текуща пазарна стойност

Евросистемата изисква поддържането на пазарната стойност на базовите активи, коригирана с допустимото отклонение, използвано в обратните сделки за предоставяне на ликвидност. Това означава, че ако стойността на базовите активи, определяна на регулярна основа, падне под определено ниво, НЦБ изисква от контрагента да достави допълнителни активи или налични парични средства (а именно отправя искане за допълнително обезпечение). По подобен начин, ако стойността на базовите активи превишава вследствие на тяхната преоценка определено ниво, контрагентът може да изиска възстановяване на превишението на активите или наличните парични средства. (Изчисленията, свързани с изпълнението на искането за допълнително обезпечение, са представени в каре 8.)

Евросистемата може да прилага по всяко време следните мерки за контрол на риска, ако се изисква да се осигури на Евросистемата адекватна защита от риск в съответствие с член 18.1 от Устава на ЕСЦБ:

—

Първоначални обезпечителни маржове

Евросистемата може да приложи първоначални обезпечителни маржове при своите обратни сделки за предоставяне на ликвидност. Това предполага, че контрагентите следва да предоставят базови активи на стойност, най-малко равна на ликвидността, предоставяна от Евросистемата, плюс стойността на първоначалния обезпечителен марж.

—

Лимити по отношение на емитентите/длъжниците или гарантите

Евросистемата може да приложи лимити за експозицията спрямо емитенти/длъжници или гаранти. Тези лимити могат да се прилагат и по отношение на определени контрагенти, по-специално ако кредитното качество на контрагента показва висока корелация с кредитното качество на обезпечението, предоставено от контрагента.

—	Допълнителни гаранции Евросистемата може да изиска допълнителни гаранции от финансово стабилни институции, за да приеме определени активи.

—

Изключване

Евросистемата може да изключи определени активи от използването им при операциите по паричната политика. Това изключване може да се приложи и по отношение на определени контрагенти, по-специално ако кредитното качество на контрагента показва висока корелация с кредитното качество на обезпечението, предоставено от контрагента.

Активи, емитирани или гарантирани от лица, които са обект на блокиране на средства и/или други мерки, наложени от Европейската общност или държава-членка съгласно член 60, параграф 2 от Договора, ограничаващи използването на техните средства или по отношение на които Управителният съвет на ЕЦБ е приел решение за временно прекратяване или изключване на достъпа им до операции на открития пазар или до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата, могат да се изключат от списъка на допустими активи.“;

19.

Раздел 6.4.2 се изменя, както следва:

а)	първото изречение от първа алинея, първо тире се заменя със следното: „Допустимите търгуеми активи са разпределени в една от петте категории на ликвидност въз основа на класификацията на емитента и вида на актива.“;

б)

третото изречение от първа алинея, второ тире се заменя със следното:

„Допустимите отклонения, приложими към дългови инструменти, включени в категории от I до IV, се разграничават в съответствие с остатъчния падеж и структурата на купона на дълговите инструменти, както е описано в таблица 7 за допустимите търгуеми дългови инструменти с фиксиран и с нулев купон (5).

в)

в първа алинея се добавят следните трето и четвърто тире:

„—	При отделните дългови инструменти, включени в категория V, се прилага уникално допустимо отклонение от 12 % независимо от матуритета или структурата на купона.

—

Спрямо отделните дългови инструменти, включени в категория V, които теоретично се оценяват съгласно раздел 6.5, се прилага допълнително допустимо отклонение при оценяване. Това допустимо отклонение е пряко приложимо на ниво теоретична оценка на отделен дългов инструмент под формата на намаление от преоценка от 5 %.“;

г)

таблица 6 се заменя със следното:

„ТАБЛИЦА 6

Категории на ликвидност за търгуеми активи (6)

Категория I

Категория II

Категория III

Категория IV

Категория V

Дългови инструменти на централното правителство

Дългови инструменти на местните и регионалните органи на управление

Традиционни обезпечени банкови облигации

Дългови инструменти на кредитни институции (необезпечени)

Ценни книжа, обезпечени с активи

Дългови инструменти, емитирани от централни банки (7)

Обезпечени банкови облигации от типа Jumbo (8)

Дългови инструменти на правителствени агенции (9)

Дългови инструменти на наднационални институции

Дългови инструменти на наднационални институции (9)

д)

трето, четвърто и пето тире се заменят със следния текст:

„—	Допустимите отклонения при оценяване, прилагани към всички търгуеми дългови инструменти с обратно плаващ лихвен процент, включени в категории от I до IV, са едни и същи и са описани в таблица 8.

—	Допустимото отклонение, прилагано към търгуемите дългови инструменти, включени в категории от I до IV с променлив лихвен купон (10), е това, което се прилага към инструментите с фиксиран лихвен купон и с падеж до 1 година в съответната категория на ликвидност, към която е включен инструментът.

—

Мерките за контрол на риска, прилагани към търгуем дългов инструмент, включен в категории от I до IV, с повече от един вид плащане по лихвен купон, зависят изцяло от плащанията по лихвените купони през остатъчния срок до падежа на инструмента. Допустимото отклонение при оценяване, прилагано по отношение на такъв инструмент, е равно на най-високото от допустимите отклонения, приложими към дългови инструменти със същия остатъчен срок до падежа, и се взимат предвид плащанията по всеки един отделен вид лихвени купони, които възникват в остатъчния срок на инструмента.

е)

таблица 7 се заменя със следното:

„ТАБЛИЦА 7

Нива на допустими отклонения при оценяване, прилагани към допустими търгуеми активи

(Проценти)
	Категории на ликвидност
Остатъчен	Категория I		Категория II		Категория III		Категория IV		Категория V
срок до падежа (години)	фиксиран купон	нулев купон	фиксиран купон	нулев купон	фиксиран купон	нулев купон	фиксиран купон	нулев купон
0-1	0,5	0,5	1	1	1,5	1,5	6,5	6,5	12 (11)
1-3	1,5	1,5	2,5	2,5	3	3	8	8
3-5	2,5	3	3,5	4	4,5	5	9,5	10
5-7	3	3,5	4,5	5	5,5	6	10,5	11
7-10	4	4,5	5,5	6,5	6,5	8	11,5	13
> 10	5,5	8,5	7,5	12	9	15	14	20

ж)	заглавието на таблица 8 се заменя със следното:

20.

В раздел 6.4.3 под заглавието „Вземания по кредити“, в края на първо тире се добавя следната бележка под линия:

„(*)	Допустимите отклонения при оценяване, прилагани към вземания по кредити с плащания с фиксиран лихвен процент, са също приложими към вземания по кредити, лихвените плащания по които са свързани с процента на инфлация.“;

21.

Добавя се следният раздел 6.7:

„6.7. Приемане на неденоминирано в евро обезпечение при непредвидени ситуации

В определени ситуации Управителният съвет може да реши да приеме като допустимо обезпечение определени търгуеми дългови инструменти, емитирани от централните правителства на една или повече държави от Г10, които са извън еврозоната, в тяхната национална валута. При такова решение приложимите критерии се изясняват и на контрагентите се съобщават също процедурите, които се прилагат за избора и мобилизацията на чуждестранно обезпечение, включително източниците и принципите за оценка, мерките за контрол на риска и процедурите за сетълмент.

Независимо от разпоредбите на раздел 6.2.1 такива активи могат да бъдат депозирани/регистрирани (емитирани), притежавани и техният сетълмент да се извърши извън ЕИП и, както е посочено по-горе, могат да бъдат деноминирани във валути, различни от еврото. Всеки такъв актив, използван от контрагента, е собственост на контрагента.

Контрагенти, които са клонове на кредитни институции, разположени извън ЕИП или Швейцария, не могат да използват такива активи като обезпечение.“;

22.

Раздел 7.2 се изменя, както следва:

а)

втора алинея се заменя със следния текст:

„Институциите автоматично се освобождават от изискването за задължителни резерви от началото на периода на поддържане, през който е отнет лицензът им за извършване на банкова дейност или самите институции са се отказали от това право, или ако в този период е взето решение за образуване на производство по ликвидация от съдебните власти или друг компетентен орган на участващата държава-членка. Съгласно Регламент (ЕО) № 2531/98 и Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9) ЕЦБ може да освободи на недискриминационен принцип дадени институции от задълженията им по системата за минимални резерви на Евросистемата, ако спрямо тях се прилагат реорганизационни мерки или блокиране на средства и/или други мерки, наложени от Европейската общност или държава-членка, съгласно член 60, параграф 2 от Договора, ограничаващи използването на техните средства или по отношение на които Управителният съвет на ЕЦБ е приел решение за временно прекратяване или изключване на достъпа им до операции на открития пазар или до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата, или ако целите на системата за минимални резерви на Евросистемата не биха били постигнати чрез налагането на тези задължения на съответните кредитни институции. Ако решението на ЕЦБ за всяко такова освобождаване е основано на целите на системата за минимални резерви на Евросистемата, ЕЦБ взима предвид един или повече от следните критерии:

—	институцията е оправомощена да изпълнява само функции със специално предназначение,

—	на институцията е забранено да извършва активна банкова дейност в конкуренция с други кредитни институции и/или,

—	институцията е законово задължена да задели всички свои депозити за осъществяването на цели, свързани с оказване на регионална и/или международна подкрепа за развитие.“;

б)

второто изречение от трета алинея се заменя със следното:

„ЕЦБ оповестява списък с институциите, освободени от задължението за минимални резерви по причини, различни от налагане на оздравителни мерки или блокиране на средства и/или други мерки, наложени от Европейската общност или държава-членка съгласно член 60, параграф 2 от Договора, ограничаващи използването на техните средства или по отношение на които Управителният съвет на ЕЦБ е приел решение за временно прекратяване или изключване на достъпа им до операции на открития пазар или до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата (12).

23.

Раздел 7.3 се изменя, както следва:

а)

под заглавието „Резервна база и процент на задължителните резерви“ първото изречение от четвърта алинея се заменя със следното:

„Задължения към институции, които са включени в списъка на институциите от системата за минимални резерви на Евросистемата, и задължения към ЕЦБ и участващите НЦБ не се включват в резервната база.“

б)

под заглавието „Резервна база и процент на задължителните резерви“ третото и четвъртото изречение от пета алинея се заменят със следното:

„Това съотношение се определя в Регламент (ЕО) № 1745/2003 (ЕЦБ/2003/9). ЕЦБ определя нулев процент на минимални задължителни резерви за следните категории задължения: „депозити с договорен матуритет над две години“, „депозити, договорени за ползване след предизвестие, със срок над две години“, „репо-сделки“ и „дългови ценни книжа с оригинален матуритет над две години“ (вж. каре 9).“;

в)

каре 9 „Резервна база и процент на задължителни минимални резерви“ се заменя със следното:

„КАРЕ 9

Резервна база и процент на задължителни резерви

A. Задължения, включени в резервната база и към които се прилага положителен процент на задължителни резерви

Депозити (13)

—	Овърнайт депозити

—	Депозити с договорен матуритет до и включително две години

—	Депозити, договорени за ползване след предизвестие със срок до и включително две години

Емитирани дългови ценни книжа

—	Дългови ценни книжа с оригинален матуритет до и включително две години

Б. Задължения, включени в резервната база и към които се прилага нулев процент на задължителни резерви

Депозити (13)

—	Депозити с договорен матуритет над две години

—	Депозити, договорени за ползване след предизвестие със срок над две години

—	Репо-сделки

Емитирани дългови ценни книжа

—	Дългови ценни книжа с оригинален матуритет над две години

В. Задължения, изключени от резервната база

—	Задължения към други институции, включени в системата за минимални резерви на Евросистемата

—	Задължения към ЕЦБ и участващите НЦБ

24.

Допълнение 1 към приложение I се изменя, както следва:

а)

в пример 6 първи ред на таблица 1 се заменя със следното:

„Актив А

Обезпечени банкови облигации от типа Jumbo

30.8.2008 г.

С фиксирана лихва

6 месеца

4 години

3,50 %“

б)

в пример 6 под заглавието „Системи с целево предназначение“, в първа алинея, точка 1 второто и третото изречение се заменят със следното:

„Актив А представлява обезпечена банкова облигация от типа Jumbo с фиксиран купон и падеж на 30 август 2008 г. Остатъчният срок до падежа е четири години, което изисква допустимо отклонение при оценяване от 3,5 %.“

25.

Допълнение 2 към приложение I се изменя, както следва:

а)

добавя се следното определение на „Ценни книжа, обезпечени с активи“:

„Ценни книжа, обезпечени с активи (Asset-backed securities (ABS): дългови инструменти, обезпечени с пул от заделени финансови активи (фиксирани или възобновяеми), които в рамките на определен период от време се конвертират в налични средства. Освен това могат да съществуват права или други активи, осигуряващи обслужването или навременното разпределяне на постъпленията на държателите на ценни книжа. Като цяло цените книжа, обезпечени с активи, се емитират от специално създадени инвестиционни дружества, които са придобили пула от финансови активи от инициатора или продавача. В този смисъл плащанията по ценни книжа, обезпечени с активи, зависят предимно от паричните потоци, получени от активите в базовия пул, и от други права, създадени, за да осигурят навременността на плащането, като ликвидни улеснения, гаранции или други общоизвестни като кредитни подобрения.“;

б)

определението за „Модел на кореспондентски отношения между централните банки“ се заменя със следното:

„Модел на кореспондентски отношения между централните банки, МКЦБ (Correspondent central banking model (CCBM): механизъм, създаден от Евросистемата с цел предоставяне на възможност на контрагентите да използват базови активи на презгранична основа. При модела на кореспондентски отношения между централните банки националните централни банки действат като попечители помежду си. Това означава, че при администрацията за управление на ценни книжа към всяка НЦБ има сметка за ценни книжа за всички други НЦБ и ЕЦБ. МКЦБ е достъпен и за контрагенти на определени НЦБ извън Евросистемата.“;

в)

добавя се следното определение на „Валутна хедж транзакция“

„Валутна хедж транзакция (Currency hedge transaction): споразумение, сключено между емитента и хедж контрагент, съгласно което част от валутния риск, произтичащ от получаването на парични потоци в различна от еврото валута, се намалява чрез суап на паричните потоци за плащания в евро, които се правят от хедж контрагента, включително гаранции на тези плащания от хедж контрагента.“;

г)	определението за „Край на деня“ се заменя със следното: „Край на деня (End-of-day): времето от работния ден, след като TARGET2 е приключила работата си, когато обработваните в TARGET2 плащания станат окончателни за деня.“;

д)

определението за „Бърз търг“ се заменя със следното:

„Бърз търг (Quick tender): тръжната процедура, използвана от Евросистемата за операциите по фино регулиране, когато е желателно да се окаже бързо въздействие върху ликвидността на пазара. Бързите търгове обикновено се извършват в рамките на 90 минути и броят на контрагентите обикновено е ограничен.“;

е)

определението за „Система за брутен сетълмент в реално време“ се заменя със следното:

„Система за брутен сетълмент в реално време, БСРВ (RTGS (real-time gross settlement) system): система за сетълмент, при която обработката и сетълментът се осъществяват непрекъснато и в реално време въз основа на последователни нареждания без нетиране. Вж. също TARGET2.“

ж)

определението за „Трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET)“ се заменя със следното:

„Трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET): предшественик на системата TARGET2, която действа като децентрализирана структура, свързваща националните системи за БСРВ и платежния механизъм на ЕЦБ. Системата TARGET е заменена със системата TARGET2 в съответствие с графика за миграция, посочен в член 13 от Насоки ЕЦБ/2007/2.“

з)

добавя се следното определение за „Намаление от преоценка“:

„Намаление от преоценка (Valuation markdown): мярка за контрол на риска, приложима към базовите активи, използвани при обратни сделки, при която централната банка намалява теоретичната пазарна стойност на активите с определен процент, преди да приложи допустимо отклонение при оценяване (14).

26.

Таблицата в допълнение 5 се заменя със следното:

„УЕБСАЙТОВЕ НА ЕВРОСИСТЕМАТА

ЦЕНТРАЛНА БАНКА	УЕБСАЙТ
Европейска централна банка	www.ecb.europa.eu
Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique	www.nbb.be или www.bnb.be
Deutsche Bundesbank	www.bundesbank.de
Central Bank and Financial Services Authority of Ireland	www.centralbank.ie
Bank of Greece	www.bankofgreece.gr
Banco de España	www.bde.es
Banque de France	www.banque-france.fr
Banca d’Italia	www.bancaditalia.it
Central Bank of Cyprus	www.centralbank.gov.cy
Banque centrale du Luxembourg	www.bcl.lu
Bank Ċentrali ta’ Malta/Central Bank of Malta	www.centralbankmalta.org
De Nederlandsche Bank	www.dnb.nl
Oesterreichische Nationalbank	www.oenb.at
Banco de Portugal	www.bportugal.pt
Banka Slovenije	www.bsi.si
Suomen Pankki	www.bof.fi“

(1) От 19 ноември 2007 г. децентрализираната техническа инфраструктура на TARGET се заменени от единната съвместна платформа на TARGET2, през която се подават и обработват всички платежни нареждания и през която се получават плащания по един и същ технически начин. Миграцията към TARGET2 се извърши на три групи от страни, което позволи на потребителите на TARGET да мигрират към TARGET2 на различни етапи и на различни предварително определени дати. Съставът на групите от страни беше следният: група 1 (19 ноември 2007 г.): Австрия, Кипър, Германия, Люксембург, Малта и Словения; група 2 (18 февруари 2008 г.): Белгия, Финландия, Франция, Ирландия, Нидерландия, Португалия и Испания; и група 3 (19 май 2008 г.): Гърция, Италия и ЕЦБ. Като мярка за извънредни ситуации се запази четвърта дата за миграция (15 септември 2008 г.). Някои неучастващи НЦБ също са свързани с TARGET2 въз основа на отделно споразумение: Латвия и Литва (в група 1), както и Дания, Естония и Полша (в група 3).

(2) Освен това достъпът до пределното кредитно улеснение се предоставя само, когато са изпълнени изискванията на инфраструктурата на платежната система в брутния сетълмент в реално време.“;

(3) За ценни книжа, обезпечени с активи, чиито базови активи плащат главница или лихва с полугодишна или годишна честота, докладите за наблюдение могат да се извършват съответно на полугодие или ежегодно.“;

(4) Поради оперативни различия в държавите-членки може да са налице някои различия по отношение на мерките за контрол на риска. Например по отношение на процедурите за доставянето на базови активи на НЦБ (под формата на пул от обезпечения, предоставян в залог на НЦБ, или като споразумения за обратно изкупуване, основани на отделни активи, предназначени за всяка една транзакция) могат да се появят минимални различия във връзка с определянето на момента на оценка и другите оперативни характеристики в рамката за контрола на риска. Освен това в случай на нетъргуеми активи прецизността на техниките за оценка може да се различава, което е отразено в цялостното равнище на допустимите отклонения (вж. раздел 6.4.3).“;

(5) Допустимите отклонения при оценяване, прилагани към дългови инструменти с фиксиран купон, са приложими и по отношение на дълговите инструменти, чийто купон е обвързан с промяна в рейтинга на самия емитент или с облигации, индексирани с процента на инфлация.“;

(6) Като цяло класификацията на емитента определя категорията на ликвидност. Всички ценни книжа, обезпечени с активи, обаче се включват в категория V, независимо от класификацията на емитента, а обезпечените банкови облигации от типа „Jumbo“ се включват в категория II за разлика от традиционните обезпечени банкови облигации и други дългови инструменти, емитирани от кредитни институции, които се включват в категории III и IV.“

(7) Дълговите сертификати, емитирани от ЕЦБ, и дълговите инструменти, емитирани от НЦБ, преди въвеждането на еврото в съответната държава-членка се включват в категория на ликвидност I.

(8) Само инструменти с обем на емисията най-малко 1 милиард евро, за които най-малко три значителни за пазара участници осигуряват редовни заявки и изискват котировки, попадат в категорията активи на обезпечените банкови облигации от типа Jumbo.

(9) Само търгуеми активи, емитирани от емитенти, които са класифицирани от ЕЦБ като правителствени агенции, се включват в категория на ликвидност II. Търгуемите активи, емитирани от други правителствени агенции, се включват в категория на ликвидност III.

(10) Плащането на даден купон се счита за плащане с променлив лихвен процент, ако купонът е свързан с референтен лихвен процент и ако коригираният период, съответстващ на този купон, не е по-дълъг от една година. Плащанията по купони, за които този период е по-дълъг от една година, се третират като плащания с фиксиран лихвен процент, като съответният падеж за допустимото отклонение при оценяване е остатъчният падеж на дълговия инструмент.“;

(11) Спрямо отделните дългови инструменти, включени в категория V, които теоретично се оценяват съгласно раздел 6.5, се прилага допълнително допустимо отклонение при оценяване. Това допустимо отклонение е пряко приложимо на ниво теоретична оценка на отделен дългов инструмент под формата на намаление от преоценка от 5 %.“;

(12) Списъците са публикувани на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.europa.eu).“;

(13) Регламент (ЕО) № 2181/2004 на Европейската централна банка от 16 декември 2004 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2423/2001 (ЕЦБ/2001/13) относно консолидирания баланс на сектор „Парично-финансови институции“ и Регламент (ЕО) № 63/2002 (ЕЦБ/2001/18) относно статистиката на лихвените проценти, прилагани от парично-финансовите институции по депозити и кредити за домакинства и нефинансови предприятия (ЕЦБ/2004/21) (ОВ L 371, 18.12.2004 г., стр. 42) изрично изисква отчитането на задълженията по депозитите по номинална стойност. Номинална стойност означава сумата на главницата, която даден длъжник е задължен договорно да изплати на кредитора. Това изменение стана необходимо, защото Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1) бе изменена, в смисъл че някои финансови инструменти може да се оценят по справедлива стойност.“;

(14) Така например за ценни книжа, обезпечени с активи в категория на ликвидност V, които са оценени въз основа на теоретична цена, се прилага намаление от преоценка от 5 % от теоретичната цена, преди да се приложи допустимо отклонение при оценяване от 12 %. Това се равнява на общо допустимо отклонение от 16,4 %.“;

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложение II към Насоки ЕЦБ/2000/7 се изменя, както следва:

В раздел I, точка 6, първа алинея, буква е) се заменя със следното:

„—

временно или окончателно е отменен лицензът на контрагента за осъществяване на дейностите съгласно Директива 2006/48/ЕО или Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета (1), както съответно са въведени в изпълнение в държавите-членки от Евросистемата; или

2.	В раздел I, точка 6, първа алинея буква з) се заменя със следното: „по отношение на контрагента (участника в операции по паричната политика) се прилагат мерките, посочени в членове 30, 31, 33 и 34 от Директива 2006/48/ЕО; или“.

В раздел I, точка 6, първа алинея се добавят букви от п) до у):

„п)	спрямо контрагента се прилага блокиране на средства и/или други мерки, наложени от Общността, ограничаващи възможността на контрагента да използва своите средства; или

р)	спрямо контрагента се прилага блокиране на средства и/или други мерки, наложени от държава-членка съгласно член 60, параграф 2 от Договора, ограничаващи възможността на контрагента да използва своите средства; или

с)	всички или значителна част от активите на контрагента са предмет на заповед за блокиране, запориране, конфискуване или на друго производство, предназначено да защити обществения интерес или правата на кредиторите на контрагента; или

т)	всички или значителна част от активите на контрагента са прехвърлени на друго лице; или

у)

всяко друго предстоящо или съществуващо събитие, чието настъпване може да застраши изпълнението от страна на контрагента на задълженията му по договореностите, сключени от него за целите на изпълнение на операции на паричната политика или други правила, приложими към отношенията между контрагента и всяка от централните банки от Евросистемата.“

В раздел I, точка 6, втора алинея се заменя със следното:

„Случаи а) и п) трябва да предизвикат ефект по право; случаи б), в) и р) може да предизвикат ефект по право; случаи от г) до о) и от с) до у) не могат да предизвикат ефект по право и трябва да бъде упражнена дискреция (необходимо е официално уведомление за неизпълнението на задължения). Това уведомление за неизпълнение на задължения може да предвижда допълнителен срок от максимум три работни дни, за да се изпълни въпросното задължение. За случаите на неизпълнение на задълженията, които зависят от упражняването на дискреция, разпоредбите, свързани с нейното упражняване, следва изрично да прецизират ефекта от упражняването на дискреция.“

В раздел I, точка 7 се заменя със следното:

„Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, гарантират, че в случай на неизпълнение на задълженията НЦБ има правото да използва следните мерки: временно прекратяване или изключване на достъпа на контрагент до операции на открития пазар; временно прекратяване или изключване на достъпа на контрагент до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата; прекратяване на всички неизпълнени споразумения и транзакции; или изискване на предсрочно събиране на вземанията, чийто падеж не е настъпил или които са условни. Освен това НЦБ може да е оправомощена да използва следните мерки: да използва депозитите на контрагента, вложени в НЦБ, за да компенсира вземанията към този контрагент; временно да прекрати изпълнението на задълженията към този контрагент, докато вземането към контрагента не бъде удовлетворено; да поиска лихва за забавено плащане; или да поиска обезщетение за всяка загуба, причинена вследствие на неизпълнените задължения на контрагента. Освен това съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, трябва да гарантират, че в случай на неизпълнение на задължения тази НЦБ има законното право да осребри без ненужно забавяне всички активи, предоставени като обезпечение, по начин, по който НЦБ да има право да възстанови стойността на отпуснатия кредит, ако контрагентът не уреди бързо отрицателното си салдо. За да осигури еднакво прилагане на наложените мерки, Управителният съвет на ЕЦБ може да вземе решение относно мерките, включително временното прекратяване на достъп или изключване на контрагент от достъп до операции на открития пазар или до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Евросистемата.“

6.	В раздел II под заглавието „Характеристики, общи за всички обратни операции“ бележка под линия 2 в точка 15 се заличава.

(1) ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1.“

5.2.2009

Официален вестник на Европейския съюз

L 36/46

НАСОКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 11 декември 2008 година

за изменение на Насоки ЕЦБ/2006/16 относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки

(ЕЦБ/2008/21)

(2009/100/ЕО)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устав на ЕСЦБ“), и по-специално членове 12.1, 14.3 и 26.4 от него,

като взе предвид приноса на Генералния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), съгласно член 47.2, второ и трето тире от Устава на ЕСЦБ,

като има предвид, че:

(1)	Насоки ЕЦБ/2006/16 от 10 ноември 2006 г. относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (1) се нуждаят от изменение, за да отразят политическите решения и промените на пазара.

(2)

Евросистемата ревизира своята политика за оповестяване на транзакции с ценни книжа с оглед да засили допълнително прозрачността на финансовите отчети. Като част от тази ревизирана политика, ценни книжа, които преди се класифицираха като финансови дълготрайни активи, следва да се прекласифицират от балансова позиция „Други финансови активи“ в съответната позиция под заглавието „Активи“ в зависимост от произхода на емитента, валутата, в която са деноминирани, и дали ценните книжа се притежават до падеж. Освен това всички финансови инструменти, които са част от целеви портфейл, следва да се включат в позиция „Други финансови активи“.

(3)

Насоки ЕЦБ/2006/16 не съдържат специални правила за осчетоводяването на форуърдни лихвени суапове, валутни фючърси и капиталови фючърси. Такива инструменти се използват все повече на финансовите пазари и могат да бъдат от значение за управлението на валутните резерви на ЕЦБ. Докато форуърдни лихвени суапове следва да се осчетоводяват по същия начин като „обикновени“ лихвени суапове, валутните фючърси и капиталовите фючърси следва да се осчетоводяват по същия начин като лихвени фючърси.

(4)	Настоящите правила за капиталови инструменти е необходимо да бъдат изменени, за да отразяват възможността да се търгува с търгуеми капиталови инструменти като част от управлението на валутните резерви на ЕЦБ,

ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:

Член 1

Изменения

Насоки ЕЦБ/2006/16 се изменят, както следва:

Член 5, параграф 2 се заменя със следния текст:

„2. Транзакции с ценни книжа, включително капиталови инструменти, деноминирани в чуждестранна валута, могат да продължат да се записват по касовия/сетълмент подход. Свързаната с това начислена лихва, в това число и премиите или отстъпките, се записват ежедневно от датата на спот сетълмента.“

Член 7 се изменя, както следва:

а)

Параграф 2 се заменя със следното:

„2. Преоценката на злато, валутни инструменти, ценни книжа, различни от ценни книжа, класифицирани като притежавани до падеж и нетъргуеми ценни книжа, и финансови инструменти, както балансови, така и задбалансови, се извършва към датата на преоценка за тримесечието по средни пазарни курсове и цени. Това не изключва възможността отчетните единици да преоценяват своите портфейли по-често за вътрешни цели, при условие че техните балансови позиции се отчитат по транзакционна стойност през тримесечието.“

б)	Добавя се следният параграф 5: „5. Ценни книжа, класифицирани като притежавани до падеж, и нетъргуеми ценни книжа се оценяват по амортизационни разходи и подлежат на обезценка.“

Член 8, параграф 5 се заменя със следния текст:

„5. Обратните транзакции, включително транзакциите за заемане на ценни книжа, осъществени по автоматизирана програма за заемане на ценни книжа, се записват и имат последствие за баланса само при тези транзакции, при които е осигурено обезпечение под формата на парични средства, осигурени по сметка на съответната НЦБ или ЕЦБ.“

Член 9 се изменя, както следва:

а)

Параграф 1 се заменя със следното:

„1. Настоящият член се прилага по отношение на търгуеми капиталови инструменти, т.е. акции или капиталови фондове, независимо дали транзакцията се извършва пряко от отчетната единица или неин агент, с изключение на дейностите, извършени за пенсионни фондове, дялови участия, инвестиции в дъщерни дружества или значителни участия.“

б)

Параграф 2 се заменя със следното:

„2. Капиталовите инструменти, деноминирани в чуждестранна валута и оповестени по „Други активи“, не са част от общата валутна позиция, а са част от отделни валутни наличности. Изчисляването на свързаните с това печалби и загуби от курсови разлики може да се осъществява или по метода на нетната средна стойност, или по метода на средната стойност.“

в)

Параграф 3 се заменя със следното:

„3. Преоценката на капиталовите портфейли се извършва в съответствие с член 7, параграф 2. Преоценката се прави по отделни позиции. За капиталови фондове ценовата преоценка се извършва на нетна база, а не ценна книга по ценна книга. Не се извършва нетиране между различни акции или различни капиталови фондове.“

г)

Следните параграфи 4 до 8 се добавят:

„4. Транзакциите се записват в баланса по транзакционна цена.

5. Брокерската комисиона се записва или като транзакционен разход, който се включва в цената на придобиване на актива, или като разход в отчета за приходите и разходите.

6. Размерът на закупения дивидент се включва в цената на придобиване на капиталовия инструмент. На датата, на която акцията се търгува без дивидент, сумата на закупения дивидент може да се третира като отделна позиция, докато се получи плащането на дивидента.

7. Начисленията по дивиденти не се записват в края на периода, тъй като те са вече отразени в пазарната цена на капиталовите инструменти, с изключение на котираните без дивидент акции.

8. Правата за емитиране на нови емисии се третират като отделен актив при тяхното емитиране. Цената на придобиване се изчислява на база съществуващата средна стойност на акцията, „страйк“ цената на новата емисия и на съотношението между старите и новите акции. Също така цената на правото може да се базира на стойността на правата на пазара, съществуващата средна стойност на акцията и на пазарната цена на акцията преди емитирането на правата.“

Член 16 се изменя, както следва:

а)	Заглавието се заменя със следното: „Член 16 Фючърсни договори“

б)	Параграф 1 се заменя със следното: „1. Фючърсните договори се записват на датата на сделката в задбалансови сметки.“

Член 17, параграф 3 се заменя със следния текст:

„3. Лихвените суапове се преоценяват индивидуално и, ако е необходимо, се конвертират в евро по спот курса на валутата. Препоръчва се нереализираните загуби, отнесени в отчета за приходи и разходи в края на годината, да се амортизират в следващи години, а в случаите на форуърдни лихвени суапове амортизацията да започва от датата на вальора на транзакцията и амортизацията да бъде линейна. Нереализирани печалби от преоценка се кредитират по сметката за преоценка.“

7.	Приложения II, IV и IX към Насоки ЕЦБ/2006/16 се изменят в съответствие с приложението към настоящите насоки.

Член 2

Влизане в сила

Настоящите насоки влизат в сила на 31 декември 2008 г.

Член 3

Адресати

Настоящите насоки се прилагат за всички централни банки на Евросистемата.

Съставено във Франкфурт на Майн на 11 декември 2008 година.

За Управителния съвет на ЕЦБ

Председател на ЕЦБ

Jean-Claude TRICHET

(1) ОВ L 348, 11.12.2006 г., стр. 1.

АКТИВИ

Приложения II, IV и IX към Насоки ЕЦБ/2006/16 се изменят, както следва:

Приложение II се изменя, както следва:

а)

Добавя се следното определение:

„Целеви портфейл: целева инвестиция, записана в актива на баланса като насрещни средства, която се състои от ценни книжа, капиталови инструменти, срочни депозити и разплащателни сметки, дялови участия и/или инвестиции в дъщерни дружества. Съответства на установима позиция в пасива на баланса, независимо от законови или други ограничения“;

б)	Определението на „Дълготрайни финансови активи“ се заличава.

в)	Добавя се следното определение: „Ценни книжа, притежавани до падеж: ценни книжа с фиксирани или определяеми плащания и фиксиран падеж, които НЦБ възнамерява да притежава до падежа.“;

Таблицата „Активи“ в приложение IV се заменя със следното:

„АКТИВИ

Балансова позиция (1)

Категоризиране на съдържанието на балансовите позиции

Принцип на оценка

Приложно поле (2)

Активи

Злато и вземания в злато

Пазарна стойност

Задължително

Вземания от резиденти извън еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута

2.1

Вземания от Международния валутен фонд (МВФ)

а)	Права на тираж в рамките на резервния транш (нето) Национална квота минус салда в евро на разположение на МВФ. Сметка № 2 на МВФ (сметка в евро за административни разходи) може да бъде включена в тази позиция или в позиция „Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро“

а)	Права на тираж в рамките на резервния транш (нето) Номинална стойност, конвертиране по пазарен обменен курс

Задължително

б)	Специални права на тираж Притежавани специални права на тираж (бруто)

б)	Специални права на тираж Номинална стойност, конвертиране по пазарен обменен курс

Задължително

в)	Други вземания Общи кредитни споразумения, заеми по специални кредитни споразумения, депозити в рамките на Улеснението за намаляване на бедността и стимулиране на растежа

в)	Други вземания Номинална стойност, конвертиране по пазарен обменен курс

Задължително

2.2

Салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи

а)	Салда в банки извън еврозоната, различни от тези по позиция „Други финансови активи“ Разплащателни сметки, срочни депозити, еднодневни депозити, обратни репо-сделки

а)	Салда в банки извън еврозоната Номинална стойност, конвертиране по пазарен обменен курс

Задължително

б)	Инвестиции в ценни книжа извън еврозоната, различни от тези по позиция „Други финансови активи“ Облигации, полици, облигации с нулев купон, книжа на паричния пазар, капиталови инструменти, притежавани като част от валутните резерви — всичките издадени от резиденти извън еврозоната

б)i)	Търгуеми ценни книжа, различни от ценните книжа, притежавани до падеж Пазарна цена и пазарен обменен курс Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Задължително

б)ii)

Търгуеми ценни книжа, класифицирани като ценни книжа, притежавани до падеж

Цена на придобиване, подлежаща на обезценка и пазарен обменен курс

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Задължително

б)íii)

Нетъргуеми ценни книжа

Цена на придобиване, подлежаща на обезценка и пазарен обменен курс

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Задължително

б)iv)

Търгуеми капиталови инструменти

Пазарна цена и пазарен обменен курс

Задължително

в)	Външни заеми (депозити) извън еврозоната, различни от тези по позиция „Други финансови активи“

в)	Външни заеми Депозити по номинална стойност, конвертирани по пазарен обменен курс

Задължително

г)	Други външни активи Банкноти и монети, издадени извън еврозоната

г)	Други външни активи Номинална стойност, конвертиране по пазарен обменен курс

Задължително

Вземания от резиденти в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута

a)	Инвестиции в ценни книжа в еврозоната, различни от тези по позиция „Други финансови активи“ Облигации, полици, облигации с нулев купон, книжа на паричния пазар, капиталови инструменти, притежавани като част от валутните резерви — всичките издадени от резиденти в еврозоната

а)i)	Търгуеми ценни книжа, различни от ценни книжа, притежавани до падеж Пазарна цена и пазарен обменен курс Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Задължително

а)ii)

Търгуеми ценни книжа, класифицирани като ценни книжа, притежавани до падеж

Цена на придобиване, подлежаща на обезценка и пазарен обменен курс

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Задължително

а)iii)

Нетъргуеми ценни книжа

Цена на придобиване, подлежаща на обезценка и пазарен обменен курс

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Задължително

a)iv)

Търгуеми капиталови инструменти

Пазарна цена и пазарен обменен курс

Задължително

б)	Други вземания от резиденти в еврозоната, различни от тези по позиция „Други финансови активи“ Заеми, депозити, обратни репо-сделки, други кредити

б)	Други вземания Депозити и други кредити по номинална стойност, конвертирани по пазарен обменен курс

Задължително

Вземания от резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро

4.1

Салда в банки, инвестиции в ценни книжа и заеми

а)	Салда в банки извън еврозоната, различни от тези по позиция „Други финансови активи“ Разплащателни сметки, срочни депозити, еднодневни депозити. Обратни репо-сделки във връзка с управлението на ценни книжа, деноминирани в евро

а)	Салда в банки извън еврозоната Номинална стойност

Задължително

б)	Инвестиции в ценни книжа извън еврозоната, различни от тези по позиция „Други финансови активи“ Капиталови инструменти, облигации, полици, облигации с нулев купон, книжа на паричния пазар — всичките издадени от резиденти извън еврозоната

б)i)	Търгуеми ценни книжа, различни от ценните книжа, притежавани до падеж Пазарна цена Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Задължително

б)ii)

Търгуеми ценни книжа, класифицирани като ценни книжа, притежавани до падеж

Цена на придобиване, подлежаща на обезценка

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Задължително

б)iii)

Нетъргуеми ценни книжа

Цена на придобиване, подлежаща на обезценка

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Задължително

б)iv)

Търгуеми капиталови инструменти

Пазарна цена

Задължително

в)	Заеми извън еврозоната, различни от тези по позиция „Други финансови активи“

в)	Заеми извън еврозоната Депозити по номинална стойност

Задължително

г)	Ценни книжа, различни от тези по позиция „Други финансови активи“, емитирани от лица, извън еврозоната Ценни книжа, емитирани от наднационални или международни организации, например Европейската инвестиционна банка, независимо от тяхното географско местоположение

г)i)	Търгуеми ценни книжа, различни от ценните книжа, притежавани до падеж Пазарна цена Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Задължително

г)ii)

Търгуеми ценни книжа, класифицирани като ценни книжа, притежавани до падеж

Цена на придобиване, подлежаща на обезценка

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Задължително

г)iii)

Нетъргуеми ценни книжа

Цена на придобиване, подлежаща на обезценка

Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Задължително

4.2

Вземания, произтичащи от кредитното улеснение по Механизма на обменните курсове II (ERM II)

Кредитиране в съответствие с условията на Механизма на обменните курсове II (ERM II)

Номинална стойност

Задължително

Заеми за кредитни институции от еврозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в евро

5.1

Основни операции по рефинансиране

Номинална стойност или цена на придобиване при репо-сделка

Задължително

5.2

Дългосрочни операции по рефинансиране

Обичайни обратни транзакции за осигуряване на ликвидност с месечна честота и обикновено с тримесечен падеж

Номинална стойност или цена на придобиване при репо-сделка

Задължително

5.3

Обратни операции за фино регулиране

Обратни транзакции, осъществявани ad hoc за целите на финото регулиране

Номинална стойност или цена на придобиване при репо-сделка

Задължително

5.4

Структурни обратни операции

Номинална стойност или цена на придобиване при репо-сделка

Задължително

5.5

Пределно кредитно улеснение

Номинална стойност или цена на придобиване при репо-сделка

Задължително

5.6

Кредити, свързани с искания за допълнителни обезпечения (margin calls)

Номинална стойност или цена на придобиване

Задължително

Други вземания от кредитни институции в еврозоната, деноминирани в евро

Разплащателни сметки, срочни депозити, еднодневни депозити, обратни репо-сделки във връзка с управлението на портфейли от ценни книжа по позиция на актива „Ценни книжа на резиденти от еврозоната, деноминирани в евро“, включително транзакции, произтичащи от трансформирането на предишни резерви в чуждестранна валута в еврозоната и други вземания. Кореспондентски сметки при кредитни институции от еврозоната, намиращи се в друга държава-членка. Други вземания и операции, които не са свързани с операциите по паричната политика на Евросистемата. Всякакви вземания, произтичащи от операции по паричната политика, инициирани от НЦБ преди присъединяването към Евросистемата

Номинална стойност или цена на придобиване

Задължително

Ценни книжа на резиденти в еврозоната, деноминирани в евро

i)	Търгуеми ценни книжа, различни от ценни книжа, притежавани до падеж Пазарна цена Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Задължително

ii)	Търгуеми ценни книжа, класифицирани като ценни книжа, притежавани до падеж Цена на придобиване, подлежаща на обезценка Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Задължително

iii)	Нетъргуеми ценни книжа Цена на придобиване, подлежаща на обезценка Премиите/отстъпките се амортизират

Задължително

iv)	Търгуеми капиталови инструменти Пазарна цена

Задължително

Дълг на сектор „Държавно управление“, деноминиран в евро

Депозити/заеми по номинална стойност, нетъргуеми ценни книжа по цена на придобиване

Задължително

—

Вземания в рамките на Евросистемата

—

9.1

Дялово участие в ЕЦБ +)

Позиция само в баланса на НЦБ

Капиталовият дял в ЕЦБ на всяка НЦБ съгласно Договора и съответния алгоритъм за участие в капитала на ЕЦБ и вноски съгласно член 49.2 от Устава

Цена на придобиване

Задължително

—

9.2

Вземания, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви +)

Позиция само в баланса на НЦБ

Деноминирани в евро вземания от ЕЦБ по отношение на първоначалното и последващото прехвърляне на валутни резерви, съгласно разпоредбите на Договора

Номинална стойност

Задължително

—

9.3

Вземания, свързани със записи на заповед, обезпечаващи издаването на дългови сертификати от ЕЦБ +)

Позиция само в баланса на НЦБ

Номинална стойност

Задължително

—

9.4

Нетни вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата +), *

За НЦБ: нетно вземане, свързано с прилагането на алгоритъма за разпределяне на банкнотите, т.е. включително свързаните с емисията на банкноти от ЕЦБ вътрешни за Евросистемата салда, компенсаторната сума и нейния изравняващ счетоводен запис, както са определени в Решение ЕЦБ/2001/16 относно разпределянето на паричния доход на НЦБ на участващите държави-членки от финансова година 2002.

За ЕЦБ: вземане, свързано с емисията на банкноти от ЕЦБ, съгласно Решение ЕЦБ/2001/15

Номинална стойност

Задължително

—

9.5

Други вземания в рамките на Евросистемата (нето)+)

Нетна позиция на следните подпозиции:

а)	Нетни вземания, произтичащи от салдата по сметките в TARGET и кореспондентските сметки на НЦБ, т.е. нетната стойност на вземанията и задълженията (вж. също позиция от пасива „Други задължения в рамките на Евросистемата (нето)“)

а)	Номинална стойност

Задължително

б)	Вземане, свързано с разликата между паричния доход, подлежащ на консолидиране и преразпределяне. Валидни само за периода между осчетоводяването на паричния доход като част от процедурите в края на годината и неговия сетълмент в последния работен ден на януари всяка година

б)	Номинална стойност

Задължително

в)	Други вътрешни за Евросистемата вземания, които могат да възникнат, включително междинно разпределяне на дохода на ЕЦБ от евробанкноти между НЦБ*

в)	Номинална стойност

Задължително

Позиции в процес на сетълмент

Салда по сетълмент сметки (вземания), включително чекове в процес на осребряване

Номинална стойност

Задължително

Други активи

11.1

Монети от еврозоната

Евромонети, ако НЦБ не е законният емитент

Номинална стойност

Задължително

11.2

Материални и нематериални дълготрайни активи

Земя и сгради, обзавеждане и оборудване (включително компютърно оборудване), софтуер

Цена на придобиване минус амортизация

Период на амортизация:

—	компютри и свързан с тях хардуер/софтуер и моторни превозни средства: 4 години

—	оборудване, обзавеждане и инсталации в сградите: 10 години

—	сгради и капитализирани разходи за основни ремонти: 25 години

Капитализиране на разходите: ограничено (под 10 000 евро без ДДС: не се капитализират)

Препоръчително

11.3

Други финансови активи

—	дялови участия и инвестиции в дъщерни дружества, акции, притежавани по стратегически/политически причини

—	ценни книжа, включително акции и други финансови инструменти и баланси (например срочни депозити и разплащателни сметки), притежавани като целеви портфейл

—	Обратни репо-сделки с кредитни институции във връзка с управлението на портфейли от ценни книжа по тази позиция

а)	Търгуеми капиталови инструменти Пазарна цена

Препоръчително

б)	Дялови участия и неликвидни акции, както и всякакви други капиталови инструменти, притежавани като постоянни инвестиции Цена на придобиване, подлежаща на обезценка

Препоръчително

в)	Инвестиция в дъщерни дружества или значителни участия Нетна стойност на актива

Препоръчително

г)	Търгуеми ценни книжа, различни от ценните книжа, притежавани до падеж Пазарна цена Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Препоръчително

д)	Търгуеми ценни книжа, класифицирани като ценни книжа, притежавани до падеж или притежавани като постоянна инвестиция Цена на придобиване, подлежаща на обезценка Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Препоръчително

е)	Нетъргуеми ценни книжа Цена на придобиване, подлежаща на обезценка Всякакви премии или отстъпки се амортизират

Препоръчително

ж)	Салда в банки и заеми Номинална стойност, конвертирани по пазарен обменен курс, ако салдата и депозитите са деноминирани в чуждестранни валути

Препоръчително

11.4

Разлики от преоценка на задбалансови инструменти

Нетна позиция между форуърд и спот, по пазарен обменен курс

Задължително

11.5

Начисления и разходи за бъдещи периоди

Номинална стойност, чуждестранна валута, конвертирана по пазарен курс

Задължително

11.6

Други

Аванси, заеми, други второстепенни позиции. Временни сметки за преоценка (само балансови позиции през годината: нереализирани загуби към датите на преоценка в течение на годината, които не са отразени в съответните сметки за преоценка по позиция на пасива „Сметки за преоценка“). Заеми на доверителна основа. Инвестиции, свързани с депозити в злато на клиенти. Монети, деноминирани в национални (за еврозоната) валутни единици. Текущи разходи (нетна натрупана загуба), загуба от предходната година преди покриването ѝ. Нетни пенсионни активи

Номинална стойност или цена на придобиване

Препоръчително

Временни сметки за преоценка

Разлика от преоценка между средната стойност на придобиване и пазарната стойност, валутата, конвертирана по пазарен курс

Временни сметки за преоценка:

Задължително

Инвестиции, свързани с депозити в злато на клиенти

Пазарна стойност

Инвестиции, свързани с депозити в злато на клиенти:

Задължително

—

Загуба за годината

Номинална стойност

Задължително

3.	В приложение IX думите „Прехвърляне към/от провизии за валутен и ценови риск“ в първата колона на таблицата, в подзаглавие 2.3, се заменят с думите „Прехвърляне към/от провизии за валутен риск, лихвен риск и риск, свързан с цената на златото“.

(1) Номерирането в първата колона е свързано с формите балансите, представени в приложения V, VI и VII, (седмични финансови отчети и консолидиран годишен баланс на Евросистемата). Номерирането във втората колона е свързано с формата на балансите, представена в приложение VIII (годишен баланс на централна банка). Позициите, обозначени с „+)“ са консолидирани в седмичните финансови отчети на Евросистемата.

(2) Структурата и правилата за оценка, изброени в настоящото приложение, се считат за задължителни за сметките на ЕЦБ и за всички съществени активи и пасиви по сметките на НЦБ за целите на Евросистемата, т.е. съществени за функционирането на Евросистемата.

(3) ОВ L 310, 11.12.2000 г., стр. 1.“

5.2.2009

Официален вестник на Европейския съюз

L 36/62

РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 94/06/COL

от 19 април 2006 година

за петдесет и седмо изменение на процесуалните и материалноправни норми за държавните помощи

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ (1),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за Европейското икономическо пространство (2), и по-специално членове 61—63 и Протокол 26 от него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението между страните от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд (3), и по-специално член 24 и член 5, параграф 2, буква б) от него и член 1 на част I от Протокол 3 към него,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ съгласно член 24 от Споразумението за надзор и съд, Надзорният орган ще приложи разпоредбите на Споразумението за ЕИП относно държавните помощи,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Споразумението за надзор и съд, Надзорният орган ще издаде препоръки и насоки по въпросите относно Споразумението за ЕИП, в случай че Споразумението за ЕИП или Споразумението за надзор и съд изрично го предвиждат или ако Надзорният орган счете за необходимо,

КАТО НАПОМНЯ процесуалните и материалноправни норми за държавните помощи (4), приети на 19 януари 1994 г. от Надзорния орган (5),

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ съгласно точка II от глава „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“, в края на приложение XV към Споразумението за ЕИП, Надзорният орган ще приеме, след консултиране с Европейската комисия, актове съответстващи на приетите от последната,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ Европейската комисия издаде Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (6) относно определението за микро-, малки и средни предприятия, която заменя предходната Препоръка 96/280/ЕО на Комисията (7) относно определението за малки и средни предприятия,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ бившата глава 10 от Насоките за държавна помощ, която включваше Препоръка 96/280/ЕО на Комисията, бе заличена от Надзорния орган на ЕАСТ с Решение № 198/03/COL от 5 ноември 2003 г. (8) поради факта, че новото определение за малки и средни предприятия, уточнено в новата Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията, също бе включено в приложението към новия регламент за групово освобождаване от забрана за помощите за малки и средни предприятия (9),

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ определението за малки и средни предприятия (МСП) служи за общ инструмент за справка в рамките на Насоките за държавна помощ, в които се съдържат няколко позовавания на определението за МСП, Надзорният орган счита за полезно включването на новото определение за МСП, посочено в новата Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията, в Насоките за държавна помощ,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ следователно определението за микро-, малки и средни предприятия в новата Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията следва да се включи в Насоките за държавна помощ като нова глава 10,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ други глави в Насоките за държавна помощ се позовават на предходното определение за малки и средни предприятия, посочено в бившата глава 10 и следователно трябва да се изменят така, че да препращат към новото определение за микро-, малки и средни предприятия,

КАТО ПРИПОМНЯ, че Надзорният орган се е консултирал с Европейската комисия относно включването на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията в Насоките за държавна помощ,

КАТО ПРИПОМНЯ, че Надзорният орган се е консултирал по тази тема с държавите от ЕАСТ посредством писма до Исландия, Лихтенщайн и Норвегия от 7 февруари 2006 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Насоките за държавна помощ на Надзорния орган се изменят с въвеждането на нова глава 10 относно определението за микро-, малки и средни предприятия. Новата глава 10 се включва и съставлява неразделна част от настоящото решение. Други глави в Насоките за държавна помощ, които се позовават на предходното определение за малки и средни предприятия, посочено в бившата глава 10, се изменят така, че да препращат към новото определение за микро-, малки и средни предприятия, посочено в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията.

Новата глава 10 се прилага, считано от момента на нейното приемане от Надзорния орган.

Член 2

Държавите от ЕАСТ се уведомяват с писмо, което съдържа екземпляр от настоящото решение и включената нова глава 10 от Насоките за държавна помощ на Надзорния орган.

Член 3

Европейската комисия се уведомява в съответствие с буква г) от Протокол 27 от Споразумението за ЕИП чрез изпращане на екземпляр от настоящото решение и включената нова глава 10 от Насоките за държавна помощ на Надзорния орган.

Член 4

Решението, заедно с приложението към него, се публикува в раздела за ЕИП и в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 19 април 2006 година.

За Надзорния орган на ЕАСТ

Bjørn T. GRYDELAND

Председател

Kurt JAEGER

Член на колегията

(1) Наричан по-долу „Надзорният орган“.

(2) Наричано по-долу „Споразумението за ЕИП“.

(3) Наричано по-долу „Споразумението за надзор и съд“.

(4) Всички препоръки, насоки и т.н., приети от Надзорния орган във връзка с тези норми, са наречени по-долу „Насоки за държавна помощ“.

(5) Публикувани за първи път в ОВ L 231, 3.9.1994 г., стр. 1, както и в притурка за ЕИП № 32 към него от същата дата. Актуализирана версия на Насоките за държавна помощ можете да намерите на страницата на Надзорния орган в Интернет: www.eftasurv.int

(6) ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

(7) ОВ L 107, 30.4.1996 г., стр. 4.

(8) ОВ L 120, 12.5.2005 г., стр. 39.

(9) Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на държавната помощ за малките и средни предприятия (ОВ L 10, 13.1.2001 г., стр. 33), изменен с Регламент (ЕО) № 364/2004 на Комисията (ОВ L 63, 28.2.2004 г., стр. 22). Двата регламента са включени в раздел 1е от приложение XV към Споразумението за ЕИП с Решение № 88/2002 на Съвместния комитет (ОВ L 266, 3.10.2002 г., стр. 56 и притурка за ЕИП № 49, 3.10.2002 г., стр. 42) и с Решение № 131/2004 на Съвместния комитет (ОВ L 64, 10.3.2005 г., стр. 67 и притурка за ЕИП № 12, 10.3.2005 г., стр. 49).

ПРИЛОЖЕНИЕ

„10 ПОМОЩ ЗА МИКРО-, МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (МСП)

10.1 Въведение

(1)

Предходната глава 10 съдържа включването на Препоръка 96/280/ЕО на Комисията (1) относно определението за малки и средни предприятия. Вследствие на редица проблеми с тълкуването, които възникваха при прилагането на Препоръка 96/280/ЕО на Комисията и в резултат на съображения, получени от някои предприятия, се наложи да се направят редица изменения на Препоръка 96/280/ЕО на Комисията. При все това, за по-голяма яснота Комисията реши по-скоро да замени Препоръка 96/280/ЕО на Комисията с нова Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията, която да съдържа определение за микро-, малки и средни предприятия (наричани по-долу „МСП“).

(2)

Надзорният орган на ЕАСТ заличи бившата глава 10 от Насоките за държавна помощ (включваща Препоръка 96/280/ЕО на Комисията) с Решение № 198/03/COL от 5 ноември 2003 г. (2) поради факта, че новото определение за малки и средни предприятия, уточнено в новата Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията, също бе включено в приложението към новия регламент за групово освобождаване от забрана за помощите за МСП (3).

(3)

Въпреки това, с оглед на факта, че определението за МСП служи за общ инструмент за справка в рамките на Насоките за държавна помощ, в които се съдържат няколко позовавания на определението за МСП, Надзорният орган счита за полезно включването на новото определение за МСП, посочено в новата Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията, в Насоките за държавна помощ. Следователно настоящата нова глава включва новото определение за МСП, установено в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (4).

(4)

Следва да се уточни, че в съответствие със:

i)	членове 48, 81 и 82 от Договора за ЕО съгласно тълкуването им от Съда на Европейските общности, както и

ii)	членове 34, 53 и 54 от Споразумението за ЕИП съгласно тълкуването им от Съда на ЕАСТ и Съда на Европейските общности,

под предприятие следва да се разбира всеки субект, независимо от правната му форма, който се занимава със стопанска дейност, като това включва по-специално лица, които практикуват занаят, както и други дейности на самостоятелни или семейни начала, партньорства или сдружения, които редовно се занимават със стопанска дейност.

(5)

Без съмнение критерият за брой на служителите („критерият за численост на персонала“) остава един от най-важните и трябва да се разглежда като основен критерий; въвеждането на финансов критерий е не по-малко необходимо допълнение, за да се обхване реалният мащаб и представянето на дадено предприятие, както и неговата позиция спрямо конкурентите му. При все това, не е желателно оборотът да се използва като единствен финансов критерий, по-конкретно защото предприятията от сектора на търговията и дистрибуцията, поради тяхната същност, имат по-високи равнища на оборота отколкото тези в производствения сектор. Така критерият за оборот следва да се съчетае с общата сума от счетоводния баланс — критерий, който отразява цялостното богатство на дадена стопанска дейност, с възможност и двата критерия да могат да бъдат надхвърляни.

(6)	Горната граница на оборота се отнася за предприятия, които се занимават с много различни видове стопански дейности. За да не се ограничава излишно полезността при прилагането на определението, то следва да бъде актуализирано, като се отчитат промените в цените и в производителността.

(7)

Що се отнася до горната граница за общата сума от счетоводния баланс, при липсата на нови елементи, обосновано е да се придържаме към подхода, според който горните граници на оборота се изчисляват спрямо коефициент, който се основава на статистическото съотношение между двете променливи. Според тенденциите в статистиката се налага горната граница да бъде по-завишена. Тъй като тенденцията варира в зависимост от категорията, според размера на предприятието, уместно е коефициентът да се настройва, за да следва икономическата тенденция колкото се може по-плътно и да не ощетява микро- и малките предприятия за разлика от средните предприятия. Този коефициент е много близък до 1 в случая с микропредприятията и малките предприятия. Ето защо, с цел опростяване, за тези категории трябва да се избере единна стойност за горните граници на оборота и общата сума от счетоводния баланс.

(8)	Микропредприятията — категория малки предприятия от изключително значение за развитието на предприемачеството и създаването на работни места — също следва да бъдат определени по-добре.

(9)

За да се достигне до по-добро схващане за реалната икономическа позиция на МСП и да се изключат от тази категория тези групи от предприятия, чиято икономическа мощ вероятно надхвърля мощта на истинските МСП, следва да се проведе обсъждане между различните видове предприятия в зависимост от това дали са автономни, дали имат участие, което не предполага контролираща позиция (предприятия партньори) или дали са свързани с други предприятия. Посочената в предишната Препоръка 96/280/ЕО на Комисията граница от 25 % участие, под която дадено предприятие се счита за автономно, се запазва.

(10)

С цел да се насърчи създаването на предприятия, капиталовото финансиране на МСП, местното развитие и развитието на селскостопанските райони дадени предприятия могат да се считат за автономни, въпреки че в тях има участие от 25 % или повече от страна на някои категории инвеститори, които имат положителна роля във финансирането на възникващи стопански субекти. При все това, условията за тези инвеститори преди не са били уточнявани. Случаят с „бизнес ангелите“ (отделни лица или групи, които редовно се ангажират с инвестиции в рисков капитал) заслужава да бъде споменат специално, защото в сравнение с други инвеститори в рисков капитал тяхната способност да предоставят уместни съвети на новите предприемачи е изключително ценна. Тяхната инвестиция в капиталово финансиране също допълва дейността на компаниите за рисков капитал, тъй като те предоставят по-малки суми на по-ранен етап от живота на предприятието.

(11)

С цел опростяване, и по-специално за държавите и предприятията от ЕАСТ, при определянето на свързани предприятия следва да се възползваме от условията, посочени в член 1 от Директива № 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети (5), последно изменена с Директива № 2001/65/ЕО на Европейския парламент и Съвета (6), доколкото тези условия са уместни за целите на тази глава. За да се засилят стимулите за капиталово инвестиране в МСП, беше въведена презумпцията за липса на доминиращо влияние върху въпросното предприятие съгласно критериите на член 5, параграф 3 от Директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (7), последно изменена с Директива 2001/65/ЕО.

(12)

В случай че е уместно, трябва да се имат предвид и взаимоотношенията между предприятията, които преминават през физически лица с цел да се гарантира, че само тези предприятия, които наистина имат потребност от различните процедури или мерки в тяхна полза и полагащи се на МСП, наистина се възползват от тях. За да се ограничи колкото се може повече проучването на тези случаи, отчитането на тези взаимоотношения се свежда до съответния пазар или до съседните пазари — като за позоваване се използва, където е необходимо, определението на Надзорния орган за „съответен пазар“ в приложение I към неговото решение относно определението за съответен пазар за целите на законодателството за конкуренция в рамките на ЕИП (8).

(13)	За да се избегнат случайни разлики между различните публични органи на държава от ЕАСТ, и предвид потребността от правна сигурност, се счита за необходимо да се потвърди, че предприятие с 25 % или повече капитал или право на глас, под контрола на публичен орган, не е МСП.

(14)	С цел намаляването на административното бреме за предприятията и с цел опростяване и ускоряване на административната обработка в случаите, в които се изисква статут на МСП, е уместно да се позволи на предприятията да използват официални декларации, за да удостоверят някои от техните характеристики.

(15)

За целите на определянето на МСП е необходимо подробно да се установи състава на числеността на персонала. За да се насърчава развитието на професионалното обучение и курсове, съчетани с работата, при изчисляване на бройката на персонала е желателно да не се взимат предвид чираците и учащите с договор за професионално обучение. По същия начин отпуските за отглеждане на деца (родителски отпуск) не трябва да се броят.

(16)

Различните видове предприятия, определени според техните взаимоотношения с други предприятия, съответстват на обективно различни степени на интеграция. Ето защо е уместно да се прилагат различни процедури за всеки от тези видове предприятия при изчисляване на количествата, които представляват тяхната дейност и икономическа мощ.

10.2 Определение за микро-, малки и средни предприятия

10.2.1 Предприятие

(17)	За предприятие се смята всеки субект, който се занимава със стопанска дейност, независимо от правната му форма. Това включва по-специално: самонаети лица и семеен бизнес, в сферата на занаятите или други дейности, както и партньорства и сдружения, които редовно се занимават със стопанска дейност.

10.2.2 Численост на персонала и горна финансова граница, които определят категориите на предприятията

(18)	Категорията на микро-, малките и средни предприятия се състои от предприятия, в които работят по-малко от 250 служители и чиито оборот не надхвърля 50 млн. евро, и/или общият им годишен счетоводен баланс не надхвърля 43 милиона евро.

(19)	В рамките на категорията МСП под малко предприятие се разбира предприятие, в което работят по-малко от 50 служители и чийто годишен оборот и/или общ счетоводен баланс не надхвърля 10 милиона евро.

(20)	В рамките на категорията МСП под микропредприятие се разбира предприятие, в което работят по-малко от 10 служители и чийто годишен оборот и/или общ счетоводен баланс не надхвърля 2 милиона евро.

10.2.3 Видове предприятия, въз основа на които са изчислени бройката на персонала и сумите

(21)	Под „автономно предприятие“ се разбира всяко предприятие, което не е класифицирано като партньорско предприятие по смисъла на параграфи 22—23 или като свързано предприятие по смисъла на параграфи 24—28.

(22)

„Партньорски предприятия“ са всички предприятия, които не са класифицирани като свързани предприятия по смисъла на параграфи 24—28 и между които съществува следната връзка: дадено предприятие (нагоре по веригата) притежава или самостоятелно, или съвместно с едно или повече свързани предприятия по смисъла на параграфи 24—28, 25 % или повече от капитала или от правото на глас на друго предприятие (надолу по веригата).

(23)

Все пак дадено предприятие може да бъде класирано като самостоятелно и по този начин като нямащо партньорски предприятия, дори и ако този праг от 25 % бъде достигнат от следните инвеститори, при положение че тези инвеститори не са свързани по смисъла на параграфи 24—28, или самостоятелно, или съвместно с въпросното предприятие:

а)

корпорации за публични инвестиции, компании за рисков капитал, отделни лица или групи лица с редовна дейност в областта на рисковия капитал, които инвестират чрез капиталово финансиране в некотирани фирми („бизнес ангели“), при условие че общата инвестиция от страна на тези бизнес ангели е по-малко от 1 250 000 EUR в едно и също предприятие;

б)	университети и научноизследователски центрове с нестопанска цел;

в)	институционални инвеститори, включително фондове за регионално развитие;

г)	автономни местни власти с годишен бюджет по-малко от 10 милиона евро и управляващи население по-малко от 5 000 жители.

(24)

„Свързани предприятия“ са предприятията, които имат някое от следните взаимоотношения помежду си:

а)	дадено предприятие притежава мнозинство от правото на глас на акционерите или членовете в друго предприятие;

б)	дадено предприятие има право да назначи или да отстрани мнозинство от членовете на административното, управленското или надзорното тяло на друго предприятие;

в)	дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние върху друго предприятие съгласно договор, който е сключило с това предприятие или съгласно разпоредбите на меморандума или членове от договора за сдружаване;

(г)	предприятие, което е акционер или член на друго предприятие, контролира самостоятелно, съгласно споразумение с други акционери или членове на това предприятие, мнозинство от правото на глас на акционерите или членовете в това предприятие.

(25)	По презумпция не съществува доминиращо влияние, ако инвеститорите, изброени в параграф 23 не участват пряко или косвено в управлението на въпросното предприятие без да се нарушават правата им като акционери.

(26)	Предприятия, които имат помежду си взаимоотношения като описаните в параграф 24 посредством едно или повече предприятия както и всеки от инвеститорите, споменати в параграф 23, също се считат за свързани.

(27)	Предприятия, които имат едно или повече такива взаимоотношения чрез физическо лице или група от физически лица, които действат съвместно, също се считат за свързани предприятия, ако те се ангажират с тяхната дейност или с част от нея в същия съответен пазар или в съседни пазари.

(28)	За „съседен пазар“ се счита пазар на продукт или услуга, разположен директно нагоре или надолу по течението на съответния пазар.

(29)	С изключение на случаите, описани в параграф 23, предприятие не може да бъде считано за МСП, ако 25 % или повече от капитала или правото на глас се контролират пряко или косвено, съвместно или самостоятелно, от един или повече публични органа.

(30)

Предприятията декларират статута си на самостоятелно, партньорско или свързано предприятие включително данните относно горните граници, посочени в раздел 10.2.2. Декларация се представя дори и капиталът да е така разпределен, че да е невъзможно да се определи точно кой е собственикът му, в който случай предприятието може добросъвестно да декларира, че легитимно предполага, че 25 % или повече от него не са собственост на едно предприятие или съвместна собственост на предприятия, свързани помежду им. Тези декларации се подават без да се нарушава осъществяването на проверките и разследванията, предвидени в националните правни норми и нормите на ЕИП.

10.2.4 Данни, използвани за числеността на персонала, сумите и отчетния период

(31)

Данните, приложими за числеността на персонала и сумите са тези, които се отнасят за последния одобрен счетоводен период и се изчисляват на годишна база. Те се взимат предвид, считано от датата на счетоводното приключване. Сумата, избрана за оборота, се изчислява без данък добавена стойност (ДДС) и други косвени данъци.

(32)

В случай че на датата на приключване на счетоводния баланс дадено предприятие установи, че на годишна база е надвишило или попада под горната финансова граница или границата за численост на персонала, посочени в раздел 10.2.2, това няма да доведе до загуба на статута на средно, малко или микропредприятие, освен ако тези горни граници бъдат превишени в продължение на два последователни отчетни периода.

(33)	В случаите на новосъздадени предприятия, чиито счетоводни баланси още не са одобрени, приложните данни се извеждат от добросъвестна предварителна оценка, направена в рамките на финансовата година.

10.2.5 Численост на персонала

(34)

Числеността на персонала съответства на броя на годишните работни единици (ГРЕ), т.е. броя служители, които са работили на пълен работен ден във въпросното предприятие или от негово име през цялата разглеждана отчетна година. Работата на служителите, които не са изработили пълна година, работата на тези, които са били на намален работен ден, независимо от продължителността, както и работата на сезонните работници, се отчитат като фракции на ГРЕ. Персоналът се състои от:

а)	служители;

б)	лица, които работят за предприятието като негови подчинени и се считат за служители според националното законодателство;

в)	собственици-управители;

г)	партньори, които се ангажират с редовна дейност в предприятието и се възползват от финансови предимства от предприятието.

(35)	Чираци или учащи, ангажирани с професионално обучение, които са на договори за чиракуване или за професионално обучение, не се включват в числеността на персонала. Продължителността на отпуските за отглеждане на деца (родителски отпуск) не се отчита.

10.2.6 Установяване на данните за дадено предприятие

(36)	В случаите на самостоятелно предприятие данните, включително за числеността на персонала, се определят изключително въз основа на счетоводния отчет на това предприятие.

(37)

Данните, включително числеността на персонала, на предприятие, което има партньорски предприятия или свързани предприятия, се определят въз основа на счетоводните отчети и други данни на предприятието или, там където съществуват такива, въз основата на консолидираните счетоводни отчети, в които предприятието е включено чрез консолидиране.

(38)

Към данните, посочени в параграф 37, се добавят данните за всяко партньорско предприятие на въпросното предприятие, разположени непосредствено нагоре или надолу по веригата спрямо него. Натрупването е пропорционално на процентния дял в капитала или в правото на глас (който от двата е по-голям). В случай на кръстосано притежаване на акции се прилага по-големият дял.

(39)	Към данните, посочени в параграфи 37 и 38, се добавят 100 % от данните на всяко предприятие, което е свързано пряко или косвено с въпросното предприятие, в случаите в които тези данни вече не са включени чрез консолидиране на счетоводните отчети.

(40)

При прилагането на параграфи 37—39 данните на партньорските предприятия на въпросното предприятие се извеждат от техните счетоводни отчети и от други данни за тях, ако съществуват такива. Към тях се добавят 100 % от данните на предприятията, които са свързани с тези партньорски предприятия, освен ако счетоводните данни вече са включени чрез консолидиране.

(41)

При прилагането на същите тези параграфи 37—39 данните на предприятията, които са свързани с въпросното предприятие, се извеждат от техните счетоводни отчети и от други данни за тях, ако съществуват такива. Към тях се прибавят, pro rata, данните на всяко евентуално партньорско предприятие на това свързано предприятие, разположено непосредствено нагоре или надолу по веригата спрямо него, освен ако вече е включено в консолидираните счетоводни отчети с дял, който е най-малкото пропорционален на дяла, определен според параграф 38.

(42)	Там където в консолидираните отчети не излизат данни за персонала на дадено предприятие, числеността на персонала се изчислява чрез пропорционално натрупване на данните от партньорските му предприятия и чрез добавяне на данните на предприятията, с които въпросното предприятие е свързано.

10.2.7 Преразглеждане

(43)

Въз основа на преразглеждане на прилагането на определението, съдържащо се в тази глава, което предстои да бъде създадено след представяне на проект от Европейската комисия в това отношение и като се вземат предвид всичките изменения на член 1 от Директива 83/349/ЕИО относно определението за свързани предприятия по смисъла на тази директива, Надзорният орган ще приспособи, ако е необходимо, определението, съдържащо се в тази глава, и по-специално горните граници за оборот и обща сума на счетоводния баланс, за да се отчете опитът и икономическото развитие в ЕИП.

10.3 Приемане

(44)	Новата глава 10 се прилага, считано от датата на нейното приемане от Надзорния орган на ЕАСТ.“

(1) Препоръка 96/280/ЕО на Комисията (ОВ L 107, 30.4.1996 г., стр. 4).

(2) Решение № 198/03/COL на Колегията от 5 ноември 2003 г. (ОВ L 120, 12.5.2005 г., стр. 39).

(3) Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на държавната помощ за малките и средни предприятия (ОВ L 10, 13.1.2001 г., стр. 33), изменен с Регламент (ЕО) № 364/2004 на Комисията от 25 февруари 2004 г. (ОВ L 63, 28.2.2004 г., стр. 22). Двата регламента са включени в раздел 1е от приложение XV към Споразумението за ЕИП с Решение № 88/2002 на Съвместния комитет (ОВ L 266, 3.10.2002 г., стр. 56 и притурка за ЕИП № 49, 3.10.2002 г., стр. 42) и с Решение № 131/2004 на Съвместния комитет (ОВ L 64, 10.3.2005 г., стр. 67 и притурка за ЕИП № 12, 10.3.2005 г., стр. 49).

(4) Препоръка № 2003/361/ЕО на Комисията относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(5) Директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. (ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1), включена в раздел 4 на приложение XXII към Споразумението за ЕИП.

(6) Директива 2001/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 283, 27.10.2001 г., стр. 28), включена в раздел 4 на приложение XXII към Споразумението за ЕИП с Решение № 176/2003 на Съвместния комитет от 5.12.2003 г. (ОВ L 88, 25.3.2004 г., стр. 53 и притурка за ЕИП № 15, 25.3.2004 г., стр. 14).

(7) Директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. (ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11), включена в раздел 4 на приложение XXII към Споразумението за ЕИП.

(8) Решение № 46/98/COL на Колегията от 4 март 1998 г. (ОВ L 200, 16.7.1998 г., стр. 46 и притурка за ЕИП № 52, 18.12.1997 г., стр. 10). Това решение съответства на Известие на Комисията относно определението за съответен пазар за целите на законодателството за конкуренция на Общността (ОВ C 372, 9.12.1997 г., стр. 5).

5.2.2009

Официален вестник на Европейския съюз

L 36/69

РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 227/06/COL

от 19 юли 2006 година

относно държавната помощ в полза на Farice hf. (Исландия)

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ (1),

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство (2), и по-специално членове от 61 до 63 и протокол 26 към него,

като взе предвид Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд (3), и по-специално член 24 от него,

като взе предвид протокол 3, част I, член 1, параграф 2 и част II, член 4, параграф 4, член 6, член 7, параграф 3 и член 10 от Споразумението за Надзорен орган и Съд,

като взе предвид Насоките на Органа (4) относно прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП, и по-специално глава 17 за държавните гаранции и глава 19 за участията на държавните органи,

като взе предвид Решение № 125/05/COL на Органа за започване на официална процедура за разследване относно държавната помощ в полза на Farice hf., с което призова заинтересованите страни да предоставят своите коментари по въпроса (5),

като има предвид, че:

I. ФАКТИ

1. ПРОЦЕДУРА

С писмо от 27 февруари 2004 г. от Мисията на Исландия към Европейския съюз, с което се препраща писмо от Министерството на финансите от 26 февруари 2004 г., исландските органи нотифицираха Органа за държавна гаранция в полза на проект за подводен кабел в Исландия, т.е. проекта Farice. Писмото беше получено и регистрирано на 1 март 2004 г. (събитие № 257593).

Допълнителна информация беше предоставена с писмо от Мисията на Исландия от 14 май 2004 г., с което се препраща писмо от Министерството на финансите на Исландия от 13 май 2004 г. Писмото беше получено и регистрирано от Органа на 14 май 2004 г. (събитие № 281472).

След обмен на информация (6) с писмо от 26 май 2006 г. Органът уведоми исландските органи, че е решил да започне официалната процедура за разследване, предвидена в протокол 3, част I, член 1, параграф 2 от Споразумението за Надзорен орган и Съд по отношение на държавната помощ в полза на Farice hf. (събитие № 319257).

Решение № 125/05/COL на Органа за започване на официална процедура за разследване беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, както и в притурката за ЕИП към него (7). Органът призова заинтересованите страни да предоставят своите коментари по въпроса. Органът не получи коментари от заинтересованите страни.

Исландските органи предоставиха своите коментари относно Решение № 125/05/COL с писмо от 28 юни 2005 г. (събитие № 324236).

Както беше споменато в решението за започване на официална процедура за разследване, Органът изрази известни опасения по отношение на конкуренцията с писмо до Farice hf. от 31 януари 2003 г. в рамките на отделно производство по конкуренцията. Органът също изиска информация относно проекта Farice, която е уместна за оценката на конкурентното влияние на проекта. С писмо от 6 май 2004 г. Органът изпрати официално искане за информация до Farice hf. (8) Отговорът на Farice hf. беше получен от Органа на 21 октомври 2004 г. Производството по конкуренция беше прекратено с писмо на Органа от 2 юни 2006 г. (събитие № 1072261).

2. ОПИСАНИЕ НА МЕРКИТЕ

2.1. ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА FARICE

Проектът Farice се отнася до изграждането и управлението на подводен телекомуникационен кабел, свързващ Исландия и Фарьорските острови с Шотландия.

От 1994 г. Исландия и Фарьорските острови са международно свързани с подводен телекомуникационен кабел CANTAT-3. CANTAT-3 е изграден като кабел на консорциум. Достъпът до CANTAT-3 се гарантира от членство в консорциума (9) посредством неотменяеми права за използване и отдаване под лизинг на капацитет от члена на консорциума Teleglobe. CANTAT-3 има пунктове на свързване в Канада, Исландия, Фарьорските острови, Дания, Обединеното кралство и Германия. С изграждането на трансатлантическа система от кабели, конкурентна на CANTAT-3, създателите на CANTAT-3 имат достъп до други по-икономични връзки. Въпреки това Исландия и Фарьорските острови все още трябва да разчитат на връзката посредством CANTAT-3. Това е едно от съображенията, което тези страни е трябвало да имат предвид при разработването на новата свързаност. В допълнение кабелът CANTAT-3 има известни технически ограничения, тъй като е кабел от по-старо поколение, който има ограничен капацитет и невинаги е надежден. Исландските органи представиха общ преглед на няколко неизправности на връзката посредством CANTAT-3 през периода от 1995 г. до 2003 г. Друг проект за международна мрежа не е достигнал до тези две страни след 1994 г., въпреки общия ръст на капацитета на международните и междурегионалните телекомуникационни маршрути. Според информацията, представена от исландските органи, географски изолираното местоположение на двете страни и ограниченият мащаб на пазара са предотвратили това.

Разходите за сателитните връзки, които служат като втори начин за свързване, се очаква да се увеличат и в никакъв случай не се считат за подходящи за осъществяване на интернет трафик, чувствителен към закъснение. Трябвало е да бъде разработен алтернативен вариант, за да се реши проблемът с увеличения телекомуникационен трафик.

Проектът Farice е резултат от инициативата на (по онова време) почти 100 % притежавания от държавата исландски телекомуникационен оператор Landssími Íslands hf. (наричан по-долу „Síminn“ (10) и задлъжнелия телекомуникационен оператор на Фарьорските острови — Føroya Tele, които обсъждат разработването на подводен кабел, свързващ Рейкявик, Торсхавн и Единбург. Въпреки това през 2002 г. става ясно, че проектът Farice изглежда не може да набере потенциал като чисто търговско начинание (11). В проучването относно осъществимостта, проведено през март 2002 г., се заключава, че проектът не може да бъде финансиран посредством конвенционалното финансиране на проекти. Било е потърсено широко обединяване в подкрепа на проекта, за да бъде спасена неговата реализация. Това довежда до две решения:

Първо, комуникационните органи на Исландия и на Фарьорските острови вземат участие в подготовката на проекта. По-конкретно най-големите спонсори, Síminn и Føroya Tele, заявяват ясно, че не се интересуват от предоставянето на необходимите гаранции за заеми от името на целия пазар на телекомуникации (12). Следователно исландската държава е трябвало да участва и да има активен принос в проекта.

Второ, счита се за важно Og Vodafone, който е основен участник на исландския пазар на телекомуникации, да участва активно в проекта. Било е решено, освен основаването на Farice hf., за целите на изграждането и управлението на новата трансмисионна система, да бъде основано холдинговото дружество Eignarhaldsfélagið Farice ehf. (наричано по-долу „E-Farice“) (13). Това дружество, притежател на всички исландски акции във Farice, е трябвало да изкупи капацитета на Og Vodafone в CANTAT-3. Подобно предложение е направено на Síminn, което съгласно доклада на IBM (14), представен от исландските органи, довежда до това E-Farice да поемат цялата международна свързаност на Исландия. Както е заявено в нотификацията, предполагало се е, че капацитетът на CANTAT-3 впоследствие ще бъде управляван и продаден от E-Farice (15).

През 2002 г. новото дружество с ограничена отговорност — Farice hf. — е основано с цел подготвяне, изграждане и управление на подводна съобщителна кабелна система за предаване на телекомуникации и интернет трафик между Исландия, Фарьорските острови и Обединеното кралство. Според информацията, представена от исландските органи, акционери в това дружество са Síminn (47,33 %), Og Vodafone (1,33 %), правителството на Исландия (27,33 %), три други исландски оператора, които заедно притежават 3,99 %, Føroya Tele (17,33 %) и два други телекомуникационни оператора от Фарьорските острови, всеки от които притежава 1,33 % (16). Новият кабел Farice включва основна линия на Исландия (17) (от Seyðisfjörður до Reykjavík), подводен участък (от Seyðisfjörður до Dunnet Bay), основна линия на Фарьорските острови (от Funningsfjörður до Tórshavn) и основна линия на Обединеното кралство (от Dunnet Bay до Edinburgh). Не е проведен публичен търг, за да се вземе решение относно управлението на кабела, което е предоставено на Farice hf. Съгласно бизнес плана приблизителните общи разходи за инвестицията на проекта Farice са 48,9 млн. евро.

Споразумението между акционерите от 12 септември 2002 г. предвижда ценовата политика на Farice да се основава на принципите за обвързаност с разходите, прозрачност и липса на дискриминация.

Исландските органи допълнително наблегнаха на факта, че използването на кабела Farice е отворено както за чуждестранни, така и за вътрешни оператори при еднакви условия и цени. Споразумението между акционерите също е отворено за нови акционери. Въпреки това в него е уговорено, че съществуващите акционери винаги ще имат възможност за поддържане на своята позиция по отношение на собствения капитал в дружеството, ако се увеличи акционерният капитал (раздел 7 от споразумението между акционерите).

Официалното откриване на подводния трансмисионен кабел Farice е през февруари 2004 г.

2.2. ОПИСАНИЕ НА ДЪРЖАВНОТО ПОДПОМАГАНЕ ОТ ИСЛАНДИЯ

а) Гаранция за заем

Нотификацията се отнася за отпускането от държавата на гаранция за заем от 9,4 млн. евро в полза на Farice (наричан по-долу „срочен заем А“). Този заем представлява част от по-голям пакет за дългосрочен заем за максималната сума от 34,5 млн. евро.

Според информацията, предоставена от исландските органи, по-конкретно, както се вижда от споразумението от 27 февруари 2004 г. (наричано по-долу „споразумението за заем“) между Farice hf., Íslandsbanki hf., други финансови институции и други гаранти, подписаните заеми за максималната сума от 34,5 млн. евро имат следните разбивки:

Заем	Милиона евро	Заемодател	Лихвен процент (18)	Лихвени периоди	Погасяване		Гарант
					брой на вноските	начало на погасяване
A	9,4	Северна инвестиционна банка	Euribor + 0,18 % годишно	6 месеца	8 шестмесечни плащания	септември 2011 г.	правителството на Исландия
Б	4,7	Северна инвестиционна банка	Euribor + 0,80 % годишно	6 месеца	5 шестмесечни плащания	септември 2009 г.	Landssími Íslands hf. (Síminn)
	4,7	Íslandsbanki hf.
В	4,7	Føroya banki	Euribor + 1,00 % годишно	3 месеца	10 тримесечни плащания	септември 2009 г.	Telefon verkið P/F
Г	11,0	Íslandsbanki hf.	Euribor + 1,50 % годишно	1 месец	48 месечни плащания	септември 2005 г.	няма

Държавната гаранция за срочния заем А е гаранция за инкасо, т.е. Farice hf. ще носи пълна отговорност за изплащането на заема и кредиторът ще трябва да изчерпи всички възможности за инкасиране от дружеството, преди да влезе в сила държавната гаранция. На Farice hf. е начислена годишна премия от 0,5 % (определена от управлението на националния дълг на Исландия), която е изплатена предврително при издаването на споразумението за заем и държавната гаранция. Предварителното плащане възлиза на 438 839 EUR, т.е. 4,7 % от сумата за заема. В допълнение е начислена гаранционна такса от 120 000 исландски крони.

По-ранна гаранция за инкасо е подписана през юли 2003 г. във връзка с междинен заем от 16 млн. евро. Гаранцията за инкасо покрива 6,4 млн. евро, т.е. 40 % от този заем. Междинният заем е изплатен при освобождаването на дългосрочните заеми от 34,5 млн. евро и гаранцията за инкасо за междинния заем престава да съществува на същия ден. Farice hf. заплаща гаранционна такса от 0,50 % и гаранционно начисляване от 120 000 исландски крони за тази гаранция.

б) Увеличение на акционерния капитал на правителството на Исландия

В началото на януари 2003 г. държавното участие във Farice hf. се увеличава от 27,33 % при първоначалния дял до 46,5 %. Следва обяснението, представено от исландските органи, в техния отговор от юни 2004 г.:

„[с] изменението на бизнес плана необходимостта от финансиране на дружеството стана по-ясна и беше решено да се увеличи акционерният капитал на дружеството. Всички оператори в Исландия и Фарьорските острови бяха поканени да закупят акции от увеличението на акционерния капитал. След като Síminn заяви ясно, че дружеството не желае да предостави повече от 33,33 % от акционерния капитал, а Telefonverkið биха предоставили необходимия акционерен капитал от страна на Фарьорските острови (19,93 %), правителството на Исландия трябваше да предостави 46,53 % от необходимия акционерен капитал, тъй като другите оператори в Исландия нямаха финансовата възможност да закупят повече от 1,2 % от акционерния капитал.“

Както беше заявено от исландските органи, общият акционерен капитал на Farice hf. е бил увеличен от 327 000 EUR на повече от 14 млн. евро. Подробности за вноските в акционерния капитал на различните акционери могат да се видят в следната таблица (19):

Акционерен капитал на Farice hf. (сумите са в хиляди)

	Подготвителен етап			януари 2003 г.			януари 2003 г.
	исландски крони	евро (20)	дял	исландски крони	евро	дял	исландски крони	евро	дял
Eignarhaldsfélagið Farice ehf.				947 944	11 242	79,90 %	947 944	11 242	79,90 %
Правителство на Исландия	8 200	90	27,33 %	552 067	6 547	46,53 %	491 737	5 831	41,45 %
Síminn	14 200	155	47,33 %	395 477	4 690	33,33 %	352 259	4 177	29,69 %
Og Vodafone	400	4	1,33 %	400	5	0,03 %	103 949	1 232	8,76 %
Lína.Net	400	4	1,33 %	400	5	0,03 %	400	5	0,03 %
Fjarski ehf.	400	4	1,33 %	400	5	0,03 %	400	5	0,03 %
RH-net	400	4	1,33 %	400	5	0,03 %	400	5	0,03 %
Telefonverkið	5 200	57	17,33 %	236 486	2 804	19,93 %	236 486	2 804	19,93 %
Kall	400	4	1,33 %	400	5	0,03 %	400	5	0,03 %
SPF spf.	400	4	1,33 %	400	5	0,03 %	400	5	0,03 %
Общо	30 000	327	100,00 %	1 186 430	14 070	100,00 %	1 186 430	14 070	100,00 %

3. ЗАПОЧВАНЕ НА ОФИЦИАЛНА ПРОЦЕДУРА ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ

В своето Решение № 125/05/COL за започване на официална процедура за разследване Органът стигна до предварителното заключение, че държавната гаранция и увеличението на акционерния капитал от исландската държава във Farice hf. представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Органът имаше съмнения дали мерките за подпомагане на исландската държава могат да бъдат обявени за съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП. В своето решение за започване на официална процедура за разследване Органът изрази съмнения дали мерките за помощ — за да бъдат съвместими с правилата от Споразумението за ЕИП — са пропорционални на тяхното предназначение и не нарушават конкуренцията до степен, която е в противоречие с общия интерес. Тези съмнения се отнасяха по-конкретно до въпроса, дали ще има недискриминационен достъп до мрежата. Освен това, тъй като първоначалната идея беше да се канализира капацитетът на CANTAT-3 посредством E-Farice еhf., имаше опасения дали конкуренцията при свързаността с Исландия няма да бъде елиминирана, тъй като на пазара щеше да остане само един доставчик.

4. КОМЕНТАРИ ОТ ИСЛАНДСКИТЕ ОРГАНИ

В своите коментари към Решение № 125/05/COL от 28 юни 2005 г. исландските органи заявяват повторно своето мнение, че при проекта Farice няма държавна помощ. Според исландските органи гаранцията за заема и увеличението на акционерния капитал на правителството са в съответствие с разпоредбите за държавната помощ. Освен това проектът Farice представлява инфраструктура по смисъла на правилата за държавната помощ. Въпреки това, както беше заявено в предишно писмо от 21 януари 2005 г., исландските органи са на мнение, че всяка държавна помощ би била съвместима с член 61, параграф 3, букви б) и в) от Споразумението за ЕИП.

Исландските органи оправдават необходимостта от въпросните мерки въз основа на съображението, че далекосъобщителната свързаност и широколентовият достъп са необходима стъпка към модернизацията на обществото и икономиката на Европейския съюз и са изключително важен аспект от Лисабонската програма, както и предпоставка за разработването на плана за действие „Електронна Европа“.

Като се има предвид географското положение, Исландия е изключително зависима от наличието на достъп до икономична и надеждна телекомуникационна свързаност. Настоящата свързаност нито е задоволителна, нито надеждна или приемлива за зависещите от телекомуникациите икономики на Исландия и Фарьорските острови поради техническите ограничения на CANTAT-3.

При тези обстоятелства участието на държавата е резултат от необходимостта проектът да стане възможен. Без участието на държавата проектът щеше или да закъснее, или изобщо нямаше да бъде осъществен.

Исландските органи са на мнение, че предимствата по отношение на гарантирането на надеждно доставяне на телекомуникационни услуги в Исландия надделяват над недостатъците от определено нарушаване на конкуренцията за другите конкуренти.

Преди основаването на Farice са били проведени срещи за представяне на исландски оператори, на които единствено три от „по-малките“ оператори са се съгласили да закупят акции в дружеството. По мнението на исландските органи значителни усилия са положени при търсенето на основаващи страни, без да се определя долна граница за вноските в акционерния капитал. Следователно исландските органи твърдят, че има широкоразпространено участие, като се имат предвид специфичните обстоятелства на проекта.

Исландските органи наблягат, че раздел 7 от споразумението между акционерите съдържа право на преимуществено закупуване за основаващите дружества на Farice hf. Това право е еквивалентно на член 34 от исландския Закон № 2/1995 относно публичните акционерни дружества с ограничена отговорност, съгласно който акционерите имат право да записват нови акции правопропорционално на техните участия. Това право е прехвърляемо и освен това всеки акционер може по всяко време да използва това право на преимуществено закупуване. Също така раздел 7, параграф 2 от споразумението между акционерите предвижда, че акционерите ще полагат усилия, за да гарантират, че новите страни могат да участват в увеличението на капитала независимо от правата на преимуществено закупуване.

Споразумението между акционерите предвижда недискриминационно прозрачно ценообразуване при пазарни условия. Ценовата политика на дружеството следва да се основава на принципите на обвързаност с разходите, прозрачност и липса на дискриминация. Исландските органи сравняват проекта Farice със ситуацията, която се разглежда в Решение № 307/2004 на Комисията относно проект за широколентова инфраструктура в Обединеното кралство за масово предоставяне на широколентови услуги на бизнеса и гражданите в отдалечените селскостопански райони на Шотландия. Според тяхната информация цените за капацитет на системата Farice са вероятно най-високите за подобни услуги в целия Северен Атлантически океан. Това е една от причините, поради които продаденият обем през 2005 г. съответства на по-малко от 5 % от понастоящем инсталирания капацитет на Farice.

Относно въпроса за отворения достъп исландските органи наблягат на факта, че достъпът до инфраструктурата е отворен, прозрачен и недискриминацонен.

На последно място, исландските органи считат, че ако бъде установено, че е налице държавна помощ, общата сума на помощта е ограничена. По-конкретно по отношение на гаранцията за заема за такава ограничена сума не може да се счита, че е в противоречие с общия интерес по отношение на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП. По отношение на увеличението на участието на исландската държава исландските органи твърдят: „първоначалната цел на основаването на Farice hf. през септември 2002 г. беше единствено подготовката за изграждането и управлението на подводната съобщителна кабелна система. На този етап финансовата необходимост за целия проект все още не беше окончателно определена, нито окончателното участие в акционерния капитал […]. Нито едно дружество не беше в състояние да предприеме действителното изграждане и управление на кабела […]. Следователно първото увеличение на дела през януари 2003 г. не беше обикновено „увеличение на дела“ на дадено дружество, а по-скоро наподобяваше основаването на ново дружество с нова цел.“ Фактът, че частните оператори притежават по-голяма част от акциите на всички етапи и имат съществен принос за дружеството едновременно с исландската държава показва, че която и да е евентуална държавна помощ би била много ограничена.

По отношение на опасенията, свързани с конкуренцията (вж. раздел II.3.2 от Решение № 125/05/COL), исландските органи твърдят, че понастоящем нито Farice hf., нито E-Farice ehf. имат планове да закупят или да отдадат на лизинг повече капацитет от CANTAT-3 и обсъждането с Teleglobe по онова време не е довело до споразумения. Също беше показано, че поради високите цени на Farice клиентите все повече са използвали капацитета на CANTAT-3, който е в състояние да се конкурира с Farice hf.

II. ОЦЕНКА

1. НАЛИЧИЕ НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 61, ПАРАГРАФ 1 ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕИП

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи следното:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите-членки на ЕО, от страните от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства.“

1.1. ГАРАНЦИЯ ЗА ЗАЕМ ОТ ИСЛАНДСКАТА ДЪРЖАВА

По принцип държавната гаранция позволява на своя бенефициер да получи по-добри финансови условия за даден заем от тези, които обикновено са на разположение на финансовите пазари. Следователно предоставените от държавата гаранции могат да попаднат в обхвата на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Въпреки това в разпоредбите на глава 17.4, параграф 2 от Насоките на Органа за държавната помощ за държавните гаранции (наричани по-долу „насоките“) Органът е предвидил ситуация, при която индивидуалната държавна гаранция не представлява държавна помощ съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. За тази цел държавната гаранция трябва да отговаря на следните условия:

а)	заемодателят не е във финансово затруднение;

б)	заемодателят по принцип би трябвало да има възможност да получи заем при пазарни условия от финансовите пазари без намесата на държавата;

в)	гаранцията е свързана със специфична финансова сделка, е за определена максимална сума, не покрива повече от 80 % от неизплатения заем и не е отворена;

г)

пазарната цена на гаранцията е заплатена (което отразява, освен всичко останало, сумата и продължителността на гаранцията, обезщетението, предоставено от заемополучателя, финансовото състояние на заемополучателя, сектора на дейност и перспективите, лихвените проценти по подразбиране и другите икономически условия).

Следователно Органът първо ще оценява дали държавната гаранция в полза на Farice hf. за срочния заем А отговаря на четирите условия, изложени в насоките, които изключват наличието на държавна помощ. Единствено в случай на отрицателна констатация по този въпрос Органът ще оценява индивидуалните условия на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

1.1.1. Условия, които изключват наличието на помощ — глава 17.4, параграф 2 от Насоките за държавната помощ

Според информацията, предоставена от исландските органи, проектът не е могъл да набере потенциал като чисто търговски случай и се е наложило участието на държавата. Въпреки че Farice hf. технически не е във финансово затруднение (първото условие), то би могло да осигури само заем от 11 млн. евро при пазарни условия (заем Г). Фактът, че банките не само изискват гаранция от държавата за срочния заем А, но също и от двама бивши монополисти в телекомуникацията (Síminn за срочния заем Б и Telefonverkið P/F за срочния заем В), които все още са притежание на съответните държави, показва, че Farice не е била в състояние да получи заем при пазарни условия без намесата на държавата. Следователно второто условие не е изпълнено.

По отношение на третото условие Органът изложи предварително мнение в решението за започване на официално разследване, че държавната гаранция покрива 100 % от гарантирания срочен заем А. Общият пакет за заема се състои от четири (или пет (21) различни суми за заеми при различни условия за отпускане на заем, различни заемодатели и различни гаранции. Исландските органи твърдят, че има риск при само един заем от 34,5 млн. евро и че по тази причина държавната гаранция, свързана със срочния заем А, не покрива повече от 80 % от заема. Въпреки това, както може да се види от споразумението за заема, въпреки че са отпуснати с едно и също обезпечение, четирите заема се отпускат от различни банки, които поемат отговорност единствено за сумата на техния заем. Нито една от банките не би се отказала от своя дял от обезпечението (22) в случай на неизпълнение от страна на Farice hf., за да покрие който и да е от другите заеми. Различните заеми не само носят различни лихвени проценти, но имат и различни срокове за погасяване, различен брой вноски и различни гаранти.

Освен това трябва да се отбележи, че правилото за 80 % трябва да гарантира, че кредиторът все още има стимул да обмисля риска, който е склонен да поеме. Въз основа на тази обща информация не изглежда коректно да се разглежда — във връзка с бизнес решенията, взети от Северната инвестиционна банка, и за да се определи основа за заема, за която да се прилага правилото за 80 % — отпускането на други заеми от Íslandsbanki и Føroya Banki. Северната инвестиционна банка не е поела никаква отговорност за тези заеми.

По тези причини Органът счита, че всяка част от общата сума на заема представлява независим заем сам по себе си. Комбинацията от заемите в един съвместен документ не изглежда да е от голямо значение. По тази причина Органът счита, че гаранцията на държавата покрива 100 % от гарантирания срочен заем А за максималната сума от 9,4 млн. евро. Следователно третото условие не е изпълнено.

По отношение на четвъртото условие Органът отбелязва, че Държавният гаранционен фонд на Исландия е начислил гаранционна премия от 0,5 % годишно във връзка със срочния заем А. Премията е изплатена предварително като сума от 438 839 EUR. В допълнение е начислена гаранция от 120 000 исландски крони.

Единствено като се предположи, че при оценката на премията Държавният гаранционен фонд е взел предвид конкретните характеристики на гарантирания заем, по-конкретно условията за погасяване (23), и че при оценката е спазвал така наречения „пазарен инвестиционен принцип“, би било изпълнено четвъртото условие, изложено в глава 17.4, параграф 2 от насоките. Независимо от това, въпреки че бяха призовани да докажат, че гаранционната премия отразява пазарната норма, исландските органи не доказаха това, а се ограничиха да повторят съответните разпоредби от Закона за Държавния гаранционен фонд. Органът отбелязва, че като се има предвид, че въпросната гаранция е гаранция за инкасо с по-малък риск, начислената премия на Farice е в най-долната граница за такива начислявания, които се фиксират от Агенцията за управление на националния дълг (от 0,5 до 4 % (24), което не е обосновано от исландските органи, независимо от коментара на Органа в решението за започване на официална процедура за разследване (25).

Допълнителна индикация за подходящия пазарен процент може да се получи от глава 17.3, параграф 2 от насоките, която идентифицира сумата на помощта, т.е. паричния грантов еквивалент за индивидуална гаранция, като разликата между пазарния процент и процента, получен благодарение на държавната гаранция след приспадането на премиите. Това се основава на разбирането, че ако заемополучателят се възползва от благоприятен лихвен процент, който не би получил без намесата на държавата, елементът на помощта е сумата, която остава в сравнение с пазарния процент и след приспадането на премията. Ако премията не отстранява напълно това предимство, държавната гаранция все още ще облагодетелства получателя и по този начин ще нарушава пазара. При тези обстоятелства предимството в резултат на гаранцията не е отстранено от премията и трябва да се класифицира като помощ (26).

Въз основа на информацията, с която разполага (Органът не разполага с информация за кредитния рейтинг на Farice hf.), Органът ще се опита да определи приблизително стойността на гаранцията и съответния интензитет на помощта посредством сравнение на срочния заем А и срочния заем Г.

В своето решение за започване на официална процедура за разследване Органът изрази съмнения дали лихвеният процент на срочния заем А трябва да се сравни със срочните заеми Б или Г. Органът счита, че лихвеният процент на срочния заем А може да се сравни със срочния заем Г (27), който е единственият неподкрепен от държавата или от държавно дружество. Разликата между лихвените проценти на тези два заема е 1,32 процентни пункта. Като се приспадне гаранционната премия от 0,50 %, разликата възлиза на 0,82 процентни пункта (28). Това ще доведе до помощ, възлизаща на около 720 000 EUR (29). Въпреки това трябва да се вземе предвид, че срочният заем Г има по-кратък срок на погасяване (падеж) от срочния заем А. Докато срочният заем А ще бъде изплатен обратно през 2015 г., т.е. 11 години след сключването на споразумението за заем, срочният заем Г ще бъде изплатен обратно през 2009 г. (вж. таблицата в раздел I 2.2., буква a) от настоящото решение). Ако срочният заем Г имаше същия падеж като срочния заем А (т.е. до 2015 г.), има основание да вярваме, че Íslandsbanki hf. би поискала лихвен процент, по-висок от Euribor + 1,50 %. Като се използват кривите за процентния доход на Евробонд за 2004 г. (30), разликата между падежа на облигация от 5 години и от 11 години показва разлика в процентния доход от около 0,8 процентни пункта. За да не се подценяват предимството на гаранцията и съответният интензитет на помощта, разликата трябва да се вземе предвид, което при срочния заем Г би довело да лихвен процент на Euribor от + 2,3 % (1,5 % като първоначален процент плюс допълнителните 0,8 %), като по този начин интензитетът на помощта се увеличава на 1,62 % (31) или около 1,4 млн. евро (32). Тази цифра трябва да се разглежда по-скоро като илюстрация, отколкото като точно изчисление на сумата на помощта. Не може да се приема за даденост, че търговски заемодател за негарантиран заем би начислил 2,12 процентни пункта (33) повече от процента за срочния заем А, дори ако падежът беше един и същ. Изискваният процент ще зависи от оценката на риска за заемодателя, което невинаги води до такова покачване, както изчисленото по-горе.

По този начин три от четирите съчетаеми условия, изложени в насоките за оценка дали дадена индивидуална гаранция представлява държавна помощ съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, не са изпълнени. Въпреки че заемополучателят — Farice hf. — технически не е бил във финансово затруднение, той не е имал възможност да получи заем от финансовите пазари при пазарни условия без намесата на държавата, а и държавната гаранция му е била необходима за 100 % от неизплатения срочен заем А. Освен това Farice hf. не са заплатили пазарна цена за гаранцията, която да отразява сумата и продължителността на гаранцията, и обезпечението, предоставено от заемополучателя, както и по-конкретно за сектора на дейността и перспективите.

По тези причини Органът не може да заключи, че държавната гаранция в полза на Farice hf. за срочния заем А изключва наличието на държавна помощ.

1.1.2. Условия на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП

За да се счита дадена мярка за държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, тя трябва да отговаря на следните съчетаеми условия: помощта представлява селективно предимство в полза на определени предприятия, отпуска се чрез държавни ресурси, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП.

Дадена мярка, която предоставя предимство на дадени специфични бенефициери и която не е основна мярка, представлява помощ.

Исландските органи твърдяха, че подпомагането на проекта Farice не включва държавна помощ, при условие че подводният кабел се определя като инфраструктура и следователно подпомагането в негова полза представлява „основна“, а не селективна мярка. Както се твърди в съобщението на Европейската комисия COM(2001) 35 окончателен, озаглавено „Подобряване на качеството на обслужването в морските пристанища: ключово за европейския транспорт“ (34), критерият за селективност е важна отправна точка при определяне дали конкретна финансова мярка представлява държавна помощ.

В практиката на Комисията държавното финансиране за изграждането или управлението на дадена инфраструктура не се счита за помощ, ако инфраструктурата се управлява директно от държавата (какъвто не е случаят при настоящия проект) или ако има публичен търг за избор на управител, или ако достъпът до инфраструктурата е отворен за всички потенциални потребители на недискриминационна основа (35).

Както се изтъква в решението за започване на официална процедура за разследване, докато e можело да се търси широко участие в проекта нито изграждането, нито управлението на дружеството е било организирано с публичен търг. Участието на правителството е по-скоро в отговор на частна инициатива, предприета от двата задлъжнели телекомуникационни оператора (36). Освен това относно недискриминационния достъп, докато участието в дружеството съгласно споразумението между акционерите не е ограничено, основаващите акционери запазват известни права на преимуществено закупуване, което изглежда ги поставя в по-добра позиция от новите акционери.

Независимо от това съгласно практиката на Комисията дадена мярка не е основна мярка, ако органът, който управлява инфраструктурата, развива икономическа дейност, тъй като това може да предостави потенциално предимство на бенефициера (37) във връзка с конкурентните оператори. В този смисъл е достатъчно да се отбележи, че държавното подпомагане облагодетелства Farice hf., които управляват кабела и продават потребителски права на заинтересованите страни срещу възнаграждение. Според прецедентното право на Първоинстанционния съд на ЕО управлението на инфраструктура представлява икономическа дейност по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (38). Farice hf. може да извлече изгода от изграждането на инфраструктура, обезпечена с държавна гаранция и с държавно участие, в ситуация, при която частните страни не са склонни да гарантират пълното финансиране на проекта, докато други оператори може да трябва да финансират 100 % от него самостоятелно.

В допълнение участието в дружеството е насочено предимно към телекомуникационните оператори. Свързаността посредством кабела Farice понастоящем се продава единствено в големи мащаби на бизнес оператори, които препродават услугата на обикновения пазар на крайни потребители. Именно тези бизнес оператори предприемат инициативата, на която се е отзовала държавата. Следователно видът на услугата е предназначен за търговските оператори, а не за широката публика. Следователно Органът счита, че проектът трябва да се разглежда като средство, предназначено за предприятията, което е в обхвата на контрола на държавната помощ, а не като обща инфраструктура (39).

За да се определи дали дадена държавна мярка представлява помощ, е необходимо да се определи дали получаващото предприятие извлича икономическа изгода, която не би извлякло при нормални пазарни условия.

Както гласи глава 17.2.1, параграф 1 от насоките, държавната гаранция позволява на заемополучателя да получи по-добри финансови условия за заем от тези, които обикновено са на разположение на финансовите пазари. Обикновено с изгодата от държавната гаранция заемополучателят не би намерил без държавната гаранция финансова институция, готова да му отпусне заем при каквито и да е условия.

Както е посочено по-горе (в раздел II.1.1.1 от настоящото решение), фактът, че банките не само изискват гаранция от държавата за срочния заем А, а също и от двамата бивши държавни монополисти в телекомуникациите (Síminn за срочния заем Б и Telefonverkið P/F за срочния заем В), които все още са притежание на съответните държави, показва, че Farice не са били в състояние да получат заем при пазарни условия без каквато и да е намеса от страна на държавата.

Освен това поемането на риск от държавата обикновено трябва да се възнаграждава с подходяща премия. Както беше показано по-горе (в раздел II.1.1.1 от настоящото решение), начислената на Farice hf. премия е в най-долната граница и може да не представлява подходящо възнаграждение. Исландските органи не са предоставили информация в техните коментари относно опасенията си по този въпрос, повдигнат в решението за откриване на процедура за официално разследване, въз основа на която Органът да може да прецени дали изплатената премия е адекватна. Това трябва по-конкретно да се разгледа по отношение на факта, че премията не е отстранила напълно предимството, което Farice hf. са получили с получаването на по-нисък лихвен процент за срочния заем А от банките. Както може да се види в глава 17.2.1, параграф 2 от насоките, когато държавата се въздържа от адекватна премия, за предприятието има изгода.

Следователно Органът счита, че Farice hf. са получили икономическа изгода, която не биха извлекли при нормални пазарни условия.

За да се счита за държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, икономическата изгода трябва да се предоставя от държавата или посредством държавни ресурси. Исландската държава е предоставила гаранция за заем от 9,4 млн. евро в полза на Farice, т.е. държавната гаранция включва държавни ресурси.

Освен това, както е посочено в глава 17.2.1, параграф 2 от насоките, когато държавата се въздържа от адекватна премия, това представлява изразходване на държавни ресурси. Както беше показано по-горе, начислената на Farice hf. премия е в най-долната граница и не може да представлява адекватно възнаграждение, по-конкретно относно получения по-нисък лихвен процент. Тъй като исландската държава би могла да изиска изплащането на по-висока премия и следователно е пропуснала по-високи приходи, налице са държавни ресурси.

Държавата също не е действала като частен пазарен инвеститор, което би изключило прилагането на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Разглеждането на горните два критерия показва, че проектът не е набрал потенциал на търговска основа. Участието на държавата в проекта, inter alia, чрез гарантиране на срочния заем А, става необходимо в ситуация, при която частните пазарни инвеститори — ако бяха отпуснали гаранцията — щяха да поискат по-висока премия. Това показва, че исландската държава, като се има предвид гаранцията, не е действала съгласно принципа на частния пазарен инвеститор.

За да бъде приложим член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, мярката трябва да нарушава конкуренцията и да засяга търговията между договарящите се страни. Предприятията, които получават икономическа изгода, предоставена от държавата, която намалява нормалната тежест на техните разходи, са поставени в по-добра конкурентна позиция от тези, които не могат да се възползват от това предимство.

Намесата на държавата засилва позицията на Farice hf. при осигуряването на финансиране за проекта в сравнение с конкурентите, които не се възползват от такава гаранция и трябва да осъществят инвестицията единствено при пазарни условия, като например други доставчици на кабели за интернет свързаност (като мрежата CANTAT-3). Консорциумът, който работи с мрежата CANTAT-3, включва, inter alia, исландския телекомуникационен оператор Landssími Íslands hf., Teleglobe и Deutsche Telekom. CANTAT-3 има пунктове на свързване в Канада, Исландия, Фарьорските острови, Дания, Обединеното кралство и Германия.

Освен това гаранцията е предоставена за проект, който се осъществява от многонационални бизнес оператори и представлява дейност, която подлежи на търговия между договарящите се страни.

Поради това мярката нарушава конкуренцията и засяга търговията между договарящите се страни.

Поради споменатите по-горе причини Органът заключи, че държавната гаранция, отпусната в полза на Farice hf. за срочния заем А, представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

1.2. УВЕЛИЧАВАНЕ НА УЧАСТИЕТО НА ДЪРЖАВАТА КАТО АКЦИОНЕР ВЪВ FARICE HF.

Между времето на основаване на дружеството през септември 2002 г. и времето на нотификация в началото на 2004 г. участието на държавата във Farice hf. се е увеличило от първоначалния дял от 27,33 % до 46,5 %. След обяснението, представено от исландските органи в техния отговор от юни 2004 г., Síminn заявиха, че не възнамеряват да предоставят повече от 33,33 % от акционерния капитал (40).

За целите на държавната помощ трябва да се установи дали увеличението на капитала във Farice hf., предприето от държавата, е в съответствие с инвестиционния принцип на пазарната икономика. Глава 19 от насоките определя основния подход на Органа относно придобиването на акционерни дялове от държавни органи.

Съгласно глава 19.6, буква б) от насоките не е налице държавна помощ, когато в дадено предприятие е въведен нов капитал при обстоятелства, които биха били приемливи за частен инвеститор, който действа при нормалните условия на пазарната икономика. Това може да се приложи, когато държавните дялове в дадено дружество трябва да бъдат увеличени, при условие че въведеният капитал е пропорционален на броя на акциите, притежавани от органите, и се съпътства от въвеждането на капитал от частен акционер. Участието на частния инвеститор трябва да е от действително икономическо значение.

От друга страна, има държавна помощ, когато е въведен нов капитал при обстоятелства, които не биха били приемливи за частен инвеститор, който действа при нормалните условия на пазарната икономика. Съгласно глава 19.6, буква в) от насоките такъв е, освен всички останали, случаят, при който въвеждането на капитал в дружества, чийто капитал е разделен между частни и държавни акционери, прави така, че държавното участие да достигне значително по-високо ниво от първоначалното и относителното неприсъединяване на частни акционери е основно поради вероятността за малки печалби на дружествата.

Исландските органи твърдят, че увеличението на акционерния капитал на исландската държава не трябва да се възприема като въвеждане на нов капитал, а по-скоро като начално основаване на дружество. Исландските органи твърдят, че Farice hf., с акционерен капитал от 30 млн. исландски крони, през септември 2002 г. не са били в състояние да предприемат проекта за изграждане или работа с подводната съобщителна кабелна система. Вместо създаването на ново дружество — както е било обсъдено — е извършено първото увеличаване на дела през януари 2003 г., което по мнение на исландските органи не е нормално „увеличение на дела“ на дадено дружество, а всъщност е подобно на основаването на ново дружество с нова цел. Органът изтъква, че Насоките за държавната помощ разглеждат увеличението на акционерния капитал, независимо от това на какъв етап във времето се осъществява, като подкатегория на въвеждането на нов капитал. Тъй като насоките отразяват основния принцип на поведението на частния пазарен инвеститор, увеличението на акционерния капитал трябва да се анализира въз основа на неговите качества. Дори ако правителството беше прогнозирало по-висок дял по време на подготвителния етап, участието в капитала на исландската държава пак би подлежало на анализ съгласно разпоредбите за държавната помощ. Следователно за тази оценка е от значение единствено дали увеличението на акционерния капитал отразява обосновката на частния пазарен инвеститор.

Органът не отрича, че в действителност увеличеният дял на частните оператори е налице по времето на увеличаването на капитала от държавата. Въпреки това по мнението на Органа, увеличението на дела на частните оператори не е пропорционално на увеличението на акционерния капитал от държавата.

Както може да се види от горната таблица (вж. раздел I.2.2, буква б) от настоящото решение), капиталът на Farice hf. се е увеличил от 327 000 EUR на 14 070 000 EUR през януари 2003 г. Делът на исландската държава се е увеличил от 27,33 % (90 000 EUR) на 46,53 % (6 547 000 EUR), т.е. почти с 20 процентни пункта. Докато исландските органи правилно твърдят, че делът на Síminn се е увеличил от 155 000 EUR на 4 690 000 EUR, като относителна стойност делът на Síminn е спаднал от 47,33 % на 33,33 % (14 процентни пункта). С изключение на Telefonverkið акциите на всички други участници също са спаднали (от 1,33 % на 0,33 %), което показва, че в относителни стойности търговските оператори не са се присъединили към проекта.

Това може да е в резултат на вероятността за малка печалба на дружеството. В своето писмо от септември 2004 г. исландските органи представиха следното:

„Síminn почувстваха, че увеличаването на капацитета, за да се отговори на предвидимото търсене, както и предоставянето на алтернативен маршрут за извънредни случаи, беше финансово рисковано начинание, което осигурява малка възвръщаемост на инвестицията (особено за дружество с ограничена отговорност съгласно приватизацията). Правителството се намеси, за да се улесни необходимото увеличение на капацитета, по-конкретно с оглед на краткосрочната рамка, която е налице, докато капацитетът не бъде изпреварен от търсенето.“

Освен това исландските органи твърдят, че пазарната неохота спрямо проекта е отбелязана по време на подготвителния етап, когато Síminn и Telefonverkið ангажират IBM Consulting да им предоставя съвети относно икономическата осъществимост на проекта и неговите финансови възможности. Констатациите в значителна степен предполагат, че финансирането не може да бъде осъществено посредством традиционните средства (41).

От това изглежда, че първоначалната липса на интерес от страна на частните инвеститори е причината за регистриране на необходимото увеличение на капитала от правителството в началото на 2003 г. (42), което увеличава държавното участие във Farice hf.

Увеличението на дела на исландската държава във Farice е допълнително придружено от отпускане на държавна гаранция, която да покрива срочния заем А от 9,4 млн. евро, както е оценен по-горе в настоящото решение. Съгласно глава 19.6, буква г) от насоките се предполага, че има държавна помощ, когато намесата на органите е под формата на придобиване на дял, комбинирана с други видове намеси, които трябва да бъдат нотифицирани съгласно протокол 4, част I, член 1, параграф 3 от Споразумението за Надзорен орган и Съд.

Увеличението на акционерния капитал в ситуация, при която нито един частен инвеститор не увеличава своя акционерен капитал в същата пропорция, представлява предимство за индивидуално дружество, Farice hf., и изразходване на държавни ресурси.

Намесата на държавата засилва позицията на Farice hf. при осигуряването на финансиране за проекта в сравнение с конкурентите, които не се възползват от такова държавно участие (например мрежата CANTAT-3) в ситуация, при която частните оператори на се склонни да наберат допълнителни средства. Консорциумът, който работи с мрежата CANTAT-3, включва, inter alia, исландския телекомуникационен оператор Landssími Íslands hf., Teleglobe и Deutsche Telekom. CANTAT-3 има пунктове на свързване в Канада, Исландия, Фарьорските острови, Дания, Обединеното кралство и Германия.

Освен това увеличението на дела се отнася за проект, който се осъществява от многонационални бизнес оператори и представлява дейност, която подлежи на търговия между договарящите се страни.

Поради това мярката нарушава конкуренцията и засяга търговията между договарящите се страни.

1.3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Поради споменатите по-горе причини Органът заключи, че държавната гаранция за срочния заем А и увеличението на дела от капитала от исландската държава представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

2. ПРОЦЕДУРНИ ИЗИСКВАНИЯ

Съгласно протокол 3, част I, член 1, параграф 3 от Споразумението за Надзорен орган и Съд „Надзорният орган на ЕАСТ следва да бъде уведомен в необходимия срок, за да има възможност да предостави своите коментари за всички планове за отпускане или промяна на помощта.“ Съгласно протокол 3, част II, член 2, параграф 1 и член 3 от Споразумението за Надзорен орган и Съд „всички планове за отпускане на нова помощ трябва да бъдат нотифицирани до Органа в необходимия срок от съответната държава от Европейската асоциация за свободна търговия и не трябва да влизат в сила преди Органът да е взел или да се предполага, че е взел решение за оторизиране на тази помощ.“

Farice hf. е основано през 2002 г. и работата по изграждането вече е започнала през юни 2003 г. Кабелът е открит официално през февруари 2004 г. (43) Увеличението на акционерния капитал е осъществено през януари 2003 г., а гаранцията за инкасо от исландските органи е от 27 февруари 2004 г., т.е. преди Органът да е имал възможност да изрази мнението си относно нотификацията на мерките на 27 февруари 2004 г. По този начин исландските органи въвеждат мерките, преди Органът да е взел окончателно решение за тях.

Следователно Органът отбелязва, че исландските органи не са спазили задължението за непредприемане на действия, изложено в протокол 3, част II, член 3 от Споразумението за Надзорен орган и Съд.

3. СЪВМЕСТИМОСТ

По мнението на Органа мерките за помощ не са съвместими с което и да е изключение, предвидено съгласно член 59, параграф 2 (44) и член 61, параграф 2 или параграф 3, букви а) и г) от Споразумението за ЕИП.

Както се твърди в решението за започване на официална процедура за разследване, по мнението на Органа държавното подпомагане не може да бъде оправдано съгласно член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП. Трябва да признаем, че за съществуването на надеждна международна свързаност може да се счита, че е в общ интерес при определени обстоятелства. Въпреки че проектът е транснационален, това не е достатъчно, за да се приеме, че той попада в обхвата на освобождаванията съгласно член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП. Въпросната помощ е под формата на секторна помощ, облагодетелства индивидуално дружество (Farice hf.) и е в резултат по-скоро от частната инициатива на група от бизнес оператори, отколкото за постигане на големи положителни резултати за европейската икономика или създаване на важни свръхизлишъци за обществото като цяло. Проектът не носи печалба на Европейското икономическо пространство като цяло (45) и също така е извън всякаква рамка на което и да е действие на Общността в тази сфера (46).

Необходимо е да се прецени дали помощта може да бъда оправдана съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП. Съгласно тази разпоредба помощта може да бъде обявена за съвместима, ако „улеснява развиването на някои икономически дейности или на някои икономически области, при положение че те не влошават условията на търговския обмен до степен, която противоречи на общия интерес“.

Органът счита, че оценката за съвместимостта трябва да се основава пряко на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП. За да се счита за съвместима съгласно тази разпоредба, мярката за държавна помощ трябва да е необходима и да е пропорционална на целта, за която е предназначена.

3.1. НЕОБХОДИМОСТ ОТ МЕРКИТЕ ЗА ПОМОЩ

Органът отбелязва, че проектът възнамерява да осигури интернет свързаност за Исландия чрез надежден трансмисионен метод, за който предишната връзка CANTAT-3 ще служи като резервен вариант. Поради географското си положение Исландия е изключително зависима от наличието на достъп до икономична и надеждна телекомуникационна свързаност. Както може да се види от раздел I.2 от настоящото решение, алтернативите под формата на съществуващия кабел CANTAT-3 или спътници не са надеждни възможности или поради техните технически ограничения, или поради зависимост от други акционери в консорциума (CANTAT-3 (47), или поради техните увеличаващи се разходи (спътници). Новият подводен кабел, който трябва да стане основната трансмисионна свързаност на Исландия, има по-голям капацитет, по-надежден е и заедно с резервния CANTAT-3 може да осигури предоставянето на телекомуникационни услуги на Исландия. Наличието на широколентова инфраструктура (48) се признава в политиката на Комисията и в решенията относно държавните помощи (49) като легитимна цел и вид услуга, която по своето естество може да повлияе положително на производителността и растежа на много сектори и дейности.

Както може да се види от неговата история (по-конкретно проучването за приложимостта от март 2002 г.), проектът Farice не би могъл да бъде създаден като изцяло частна инициатива. Отпускането на държавната гаранция и увеличението на акционерния капитал са в резултат на необходимостта от по-голямо държавно участие, за да стане проектът икономически възможен. Без участието на държавата проектът или е щял да закъснее, или изобщо е нямало да бъде осъществен. По тези причини Органът счита, че държавното подпомагане е било необходимо по смисъла на член 61, параграф 1, буква в) от Споразумението за ЕИП.

3.2. ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ НА МЕРКИТЕ ЗА ПОМОЩ

За да бъде мярката за помощ съвместима с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП, тя трябва също да е пропорционална на целта и да не нарушава конкуренцията до степен, която противоречи на общия интерес. Компромисът между предимствата по отношение на гарантирането на надеждно предоставяне на телекомуникационни услуги за Исландия трябва да се прецени въз основа на недостатъците от нарушаването на конкуренцията в сравнение с конкурентите, които нямат достъп до държавно финансиране при осъществяването на подобни проекти.

Нито изграждането, нито управлението на кабела са предоставени на Farice hf. посредством открит търг. По мнението на Органа широкоразпространената информация относно този проект, както твърдят исландските органи, не може да замести официалната тръжна процедура, тъй като това участие е ограничено до Исландия и Фарьорските острови (50). Откритият търг се счита за положителен, въпреки че не е необходимо да бъде задължителен елемент за одобряване на проекти за широколентови инфраструктури в практиката на Комисията (51). В тези решения по-конкретно се набляга на факта, че предоставянето на управлението на кабела чрез търг на независим управител на активи осигурява неутралност на управителя на инфраструктурата, която е по-добра, отколкото при ситуацията, при която доставчикът на услуги има контрол върху инфраструктурата, както е в настоящия случай.

Органът оценява положително факта, че споразумението между акционерите предвижда недискриминационно прозрачно ценообразуване при пазарни условия. Ценовата политика изглежда прозрачна, графикът е публикуван на уебсайта на Farice hf. и съдържа формулата, която се използва за изчисляване на цената.

Освен това споразумението между акционерите по принцип е отворено за нови участници. В решението за започване на официална процедура за разследване Органът изрази някои съмнения относно позицията на новите участници във връзка с основаващите страни. Тези съмнения се основават предимно на раздел 7 от споразумението между акционерите, който защитава позицията на основателите, като им предоставя възможност да запазят позицията си по отношение на собствения капитал. В своите коментари към решението на Органа (52) обаче исландските органи разсеяха съмненията на Органа и наблегнаха на разликата между достъпа до собственост върху дружеството и достъпа до телекомуникационния кабел. Както е посочено в предходната алинея, споразумението между акционерите предвижда недискриминационно и прозрачно ценообразуване при пазарни условия и следователно предоставя адекватен достъп до телекомуникационния кабел.

Експериментално изчислената помощ по отношение на държавната гаранция (1,62 % (53) или около 1,4 млн. евро) е сравнително ограничена в сравнение с общите разходи за инвестицията от 48,9 млн. евро, тъй като тя възлиза на 2,9 %. По отношение на увеличението на дела на исландската държава през юни 2003 г. акционерният капитал на държавата вече е намалял на 41 %, докато делът от собствения капитал на други частни оператори, като Og Vodafone, се е увеличил. Исландските органи изтъкват, че въпреки факта, че настоящите акционери са готови да приемат нови участници, нито едно дружество не е проявило интерес към проекта (54). Изчисляването на сумата на държавната помощ в резултат на увеличението на акционерния капитал на исландската държава не е ясно. Въпреки това, дори ако в крайния случай цялото увеличение на капитала се счита за държавна помощ и дори ако целият срочен заем А се счита за държавна помощ (55), общата сума на участието на исландската държава ще бъде около 15,5 млн. евро. Това са около 32 % от разходите за инвестицията за проекта Farice (56).

Съдът на Европейските общности е установил, че оценката за съвместимост съгласно разпоредбите за държавната помощ не трябва да води до резултат, който е в противоречие с разпоредбите на друг договор. Следователно за оценката съгласно разпоредбите за държавната помощ също е от значение дали държавното подпомагане е предоставено на проект, който би могъл да предизвика опасения по отношение на конкуренцията съгласно прилагането на член 53 и/или 54 от Споразумението за ЕИП (57). В това отношение Органът, inter alia, отбеляза в решението за откриване на процедура за официално разследване, че макар съществуващата инфраструктура CANTAT-3 да остава на мястото си (58), съществува — освен останалите въпроси — опасение, че в бъдеще цялата свързаност на CANTAT-3 за Исландия ще бъде канализирана посредством E-Farice еhf., който притежава по-голяма част от акциите във Farice hf. (59) Поради това Органът се опасяваше, че конкуренцията в свързаността с Исландия ще бъде елиминирана, тъй като на пазара ще остане само един доставчик. Тези опасения все още съществуват.

Проектът Farice насърчава конкуренцията, като създава нов канал за международна свързаност там, където преди това е бил само CANTAT-3.

Освен това като резултат от цените на Farice hf., които са високи в сравнение с международните цени, купувачите на едро на капацитет в Исландия, различни от основателите на Farice, проявяват тенденция да използват капацитета на CANTAT-3, който Teleglobe предлага на по-ниски цени. Това показва, че Farice изглежда не може да контролира цените или предлагането на пазара за международна свързаност от/към Исландия при настоящите пазарни условия. Исландските органи преценяват приблизително, че понастоящем Teleglobe продава капацитет на исландски клиенти, който възлиза на приблизително 50 % от канализирания обем през Farice. Изглежда, че ценовата политика на Farice hf. не понижава цените на CANTAT-3 и няма възможност да измести този конкурент от пазара. Клиентите на едро, които не са свързани с основателите на Farice hf., имат възможност да не използват кабела Farice и в действителност правят това.

Исландските органи също реагираха на опасенията, изразени в решението за започване на официална процедура за разследване, че Farice hf. първоначално са имали планове за съвместно изкупуване/лизинг на увеличения честотен обхват на CANTAT-3, за да свържат посредством пръстен двете системи. Това цялостно изкупуване на наличния капацитет ефективно щеше да отстрани Teleglobe като конкурент на Farice. Исландските органи заявиха, че Farice hf. или E-Farice ehf. понастоящем нямат планове за изкупуване или лизинг на повече капацитет на CANTAT-3 и обсъждането, проведено с Teleglobe (60) преди години, не е довело до споразумение. Ситуацията днес е такава, че капацитетът на Farice и CANTAT-3 е на разположение към и от Исландия. В допълнение има други оператори, като TDC и T-Systems, които предоставят капацитет чрез CANTAT-3 до Исландия, макар и в по-малък мащаб.

Следователно при настоящата ситуация Органът няма основания да се опасява относно аспектите на конкуренцията и съответните процедури във връзка с конкуренцията са закрити.

4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Въз основа на предходната оценка Органът счита, че подпомагането в полза на Farice hf. е съвместимо със Споразумението за ЕИП. Независимо от това Органът съжалява, че мерките са приложени, преди Исландия да нотифицира Органа за държавната гаранция и преди Органът да вземе окончателно решение за оценката на мерките за държавната помощ,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Подпомагането в полза на Farice hf. под формата на държавна гаранция за заем и увеличение на капитала представлява държавна помощ, която е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по смисъла на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП.

Член 2

Адресат на настоящото решение е Република Исландия.

Член 3

Само текстът на английски език е автентичен.

Съставено в Брюксел на 19 юли 2006 година.

За Надзорния орган на ЕАСТ

Bjørn T. GRYDELAND

Председател

Kristján A. STEFÁNSSON

Член на колегията

(1) Наричан по-долу „Органа“.

(2) Наричано по-долу „Споразумението за ЕИП“.

(3) Наричано по-долу „Споразумението за Надзорен орган и Съд“.

(4) Насоки за прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП и член 1 от протокол 3 към Споразумението за Надзорен орган и Съд, приети и издадени от Надзорния орган на ЕАСТ на 19 януари 1994 г., публикувани в ОВ L 231, 3.9.1994 г., притурка за ЕИП № 32 от 3.9.1994 г. Насоките са изменени последно на 29 март 2006 г. Наричани по-долу „Насоките за държавната помощ“.

(5) Публикувано в ОВ C 277, 10.11.2005 г. и притурка за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз № 56, 10.11.2005 г., стр. 14.

(6) За по-подробна информация относно кореспонденцията между Органа и исландските органи може да се направи справка в решението на Органа за започване на официална процедура за разследване, Решение № 125/05/COL, публикувано в ОВ C 277, 10.11.2005 г., стр. 14.

(7) ОВ C 277, 10.11.2005 г. и притурка за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз № 56 от 10.11.2005 г., стр. 14.

(8) В съответствие с разпоредбите на протокол 21 към Споразумението за ЕИП и протокол 4, глава II, член 11 от Споразумението за Надзорен орган и Съд.

(9) Консорциумът включва, inter alia, исландския телекомуникационен оператор Landssími Íslands hf., Teleglobe и Deutsche Telekom.

(10) Делът на исландската държава в Síminn е продаден на Skipti ehf. през август 2005 г.

(11) Вж. обобщения доклад, представен като приложение 1 към нотификацията.

(12) Вж. също следния коментар на исландските органи: „Въпреки че е определеният доставчик на универсална услуга, от който като такъв се изисква да предоставя сигурна комуникация на далечни разстояния, Síminn е разбрало, че увеличаването на капацитета, за да се отговори на търсенето, както и предоставянето на алтернативен маршрут за извънредни случаи, е рисковано от финансова гледна точка и осигурява малка възвръщаемост на инвестицията. Правителството се намеси, за да улесни необходимото увеличение на капацитета, по-конкретно с оглед на краткосрочната рамка, по време на която капацитетът ще бъде изпреварен от търсенето.“

(13) През 2003 г. E-Farice ehf. притежава 80 % от акциите във Farice hf., като останалите 20 % от акциите са притежание на Føroya Tele (19,93 %) и други страни от Фарьорските острови (общо 0,6 %).

(14) Докладът на IBM е доклад, представен от исландските органи, който представя обобщение на общите положения и настоящия статут на проекта Farice. Той описва идеята за проекта, бизнес плана и структурата на мрежата, както и необходимостта от нов кабел.

(15) Докладът на IBM подчертава, че търговската възможност за изкупуването от E-Farice на свързаността на CANTAT-3 предоставя възможност за свързване чрез пръстен на двете системи от кабели по такъв начин, че Farice hf. да може да предлага на своите клиенти сигурна свързаност. Освен това докладът описва преговорите между E-Farice и Teleglobe за лизинг на допълнителен капацитет на CANTAT-3. Обсъдено е дали Farice hf. или E-Farice трябва да отдаде на лизинг целия наличен капацитет на Исландия и Фарьорските острови.

(16) Първоначални капиталови вноски, които впоследствие са променени. Холдинговото дружество E-Farice притежава всички акции на исландските страни във Farice hf.

(17) Терминът „основна линия“ често се отнася за предаването от по-отдалечен обект или мрежа до централния или основен обект. Първоначалното определение за „основна линия“ се отнася за предаване на телефонна поръчка или данни отвъд нормалната им дестинация и след това обратно, за да се използва наличният персонал (оператори, служители и др.) или оборудване за мрежата, което не е в предназначеното за него местоположение. Терминът е претърпял развитие и има по-широк обхват. Той обикновено предполага линия с висок капацитет.

(18) Въпреки че в придружаващото писмо към нотификацията има препратка към Libor като основа за определяне на лихвения процент за заема за всеки транш, в клауза 7.1 от споразумението за заем се споменава Euribor. По тази причина Органът счита Euribor за валидния процент за определяне на приложимия лихвен процент за заема за всеки един лихвен период.

(19) Вж. писмото от исландските органи от 8 юни 2004 г., стр. 7.

(20) Тъй като исландските органи не са използвали един и същ обменен курс в цялата таблица, Органът измени таблицата, представена от исландските органи, по отношение на цифрите в евро. Той изчисли цифрите в евро в таблицата съгласно обменните курсове, публикувани на уебстраницата http://www.eftasurv.int/fieldsofwork/fieldstateaid/dbaFile791.html. За подготвителния етап Органът използва обменния курс от 2002 г. от 91,58, а за цифрите за 2003 г. — обменния курс от 2003 г. от 84,32.

(21) Тъй като срочният заем Б е предоставен от два различни заемодателя.

(22) Съгласно документа за обезпечение от споразумението за заем е регистрирано обезпечение от първи ранг от земя и активи за сумата от 34,5 млн. евро.

(23) Разпоредбите на споразумението за заем предвиждат възможност за предплащане на целия заем или на част от заема с изключение на срочния заем А без такса за предплащането.

(24) Вж. писмото от исландските органи от 21 януари 2005 г., стр. 9.

(25) Вж. стр. 11 от Решение № 125/05/COL на Органа.

(26) Исландските органи не разглеждат този аспект, а разглеждат адекватността на самата пазарна цена. В резултат на това фактът, че държавната гаранция е довела до по-добри условия за заема от пазарните условия, не се разглежда нито съгласно второто условие (вж. по-горе), нито съгласно четвъртото условие.

(27) Съгласно клауза 7.4 от споразумението за заем единствено маржът за срочния заем А може да се измени след подписване на споразумението. Такова изменение може да бъде направено на 18 март 2011 г. и ще бъде в сила до падежа на заема. Тъй като това зависи от бъдещите преговори, Органът не е в състояние да оцени дали този изменен марж ще представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП или дали може да бъде оторизирана която и да е възможна държавна помощ. Въпреки това исландските органи ще имат възможност да идентифицират съществуването на елемент на помощ при което и да е бъдещо изменение, като прилагат параметрите за изчисляване, изложени в предходната алинея, и в случай че съществува елемент на помощ, ще трябва да нотифицират мярката за помощ на Органа.

(28) Euribor + 1,50 % годишно – (Euribor + 0,18 % годишно) – 0,50 % = 0,82 %.

(29) Въз основа на следното изчисление: 438 839 EUR/0,5 × 0,82 = 719 695 EUR.

(30) http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/EYC/EN/eyc-EN.htm#historical

(31) Euribor + 2,30 % годишно – (Euribor + 0,18 % годишно) – 0,50 % = 1,62 %.

(32) 438 839 EUR/0,5 × 1,62 = 1 421 838 EUR.

(33) 2,30 – 0,18 (лихвеният процент на срочния заем А).

(34) Съобщение от 13.2.2001 г., COM(2001) 35 окончателен.

(35) Решение № 527/02 на Комисията, Гърция — финансово подпомагане на частно дружество за проектирането, изграждането, тестването и пускането в употреба на тръбопроводи за авиационно гориво за снабдяване на новото международно летище на Атина.

(36) Вж. Решение C 67-69/2003 на Комисията относно помощта за изграждане на пропиленов тръбопровод между Ротердам, Антверпен и областта Рур, параграф 48. Съображението на исландските органи, че Директива 2002/20/ЕО изисква само обща оторизация (а не търг), е валидно, но не е уместно за целите на държавната помощ. Съгласно разпоредбите за държавната помощ провеждането на търг е един от елементите за оценяване дали дадена мярка може да се класифицира като инфраструктура.

(37) Вж. Решение № 527/02 на Комисията, Гърция — финансово подпомагане на частно дружество за проектирането, изграждането, тестването и пускането в употреба на тръбопроводи за авиационно гориво за снабдяване на новото международно летище на Атина. Вж. също Решение № 860/01 на Комисията, Австрия — относно ски курорта Mutterer Alm, където работата със ски лифтовете се счита за икономическа дейност, от която операторът на ски лифта извлича изгода, и следователно не представлява инфраструктурна мярка. Вж Решение на Комисията C 67-69/2003, параграф 48.

(38) Вж. дело T-128/98 Aéroports de Paris/Европейска комисия, (2000 г.), Recueil, стр. II-3929.

(39) Вж. Решение № 213/2003 на Комисията, Проект „Атлас“ — широколентова инфраструктура за бизнес паркове.

(40) Вж. раздел I 2.2, буква б) от настоящото решение.

(41) Вж. писмото от исландските органи от 25 юни 2004 г., стр. 3.

(42) Органът е уведомен за позоваването на исландските органи на речта на председателя на борда на Farice hf. на 24 януари 2004 г. Въпреки това в речта единствено се твърди, че е налице „умерено рентабилен бизнес случай“ и че частните оператори също са предоставили обезпечения. Последното никога не е отричано от Органа, въпреки това на въпроса дали увеличението на дела от държавата е пропорционално не е даден отговор.

(43) Съобщение за пресата от 3 февруари 2004 г.

(44) Исландските органи не са представили информация, която позволява на Органа да извърши оценка съгласно посочената разпоредба.

(45) Вж. например държавна помощ № 576/98, Обединено кралство, относно железопътната връзка на тунела под Ламанш, при която високоскоростната железопътна връзка е от значение за Европейския съюз, а не само за една или няколко държави-членки.

(46) За този критерий вижте например Решение 96/369/ЕО на Комисията относно фискалната помощ, предоставена на немските авиолинии под формата на амортизируемо съоръжение (ОВ L 146, 20.6.1996 г., стр. 42).

(47) Както се твърди в обобщения доклад, представен от исландските органи в нотификацията от 27 февруари 2004 г., членът на консорциума Teleglobe по-конкретно е бил изправен пред търговски затруднения.

(48) Трансмисия на данни, при която едно средство може да предава няколко канала едновременно. Терминът също се използва за сравняване на честотен обхват по-голям от 3 MHz с нискочестотните обхвати. Широколентовата инфраструктура може да предава повече данни с по-висока скорост.

(49) Вж. плана за действие „Електронна Европа 2004“, съобщение на Комисията „Информационно общество за всички“, 28.5.2002 г., COM(2002) 263 окончателен, вижте Решение № 213/2003 на Комисията, Проект „Атлас“ — широколентова инфраструктура за бизнес паркове и Решение № 307/2004, Широколентова инфраструктура в Шотландия — отдалечени и селски райони.

(50) Исландските органи твърдят: „Широкоразпространено участие се търсеше в Исландия и Фарьорските острови за акционери в проекта Farice и всички телекомуникационни оператори бяха поканени да участват в основаването на дружеството.“

(51) Решения № 307/2004, № 199/2004 и № 213/2003 на Комисията.

(52) Вж. писмото от исландските органи от 28 юни 2006 г., стр. 5.

(53) Euribor + 2,30 % годишно – (Euribor + 0,18 % годишно) – 0,50 % = 1,62 %.

(54) Вж. писмото от исландските органи от 28 юни 2006 г., стр. 5.

(55) Вж. глава 17, точка 17.3 от Насоките на Органа за държавната помощ, в която се твърди, че при определени ситуации стойността на гаранцията може да е висока колкото ефективно покритата от гаранцията сума.

(56) Интензитети на помощта от 35 % от общите разходи за инвестицията например са оторизирани от Европейската комисия при държавна помощ № 188/2006, Латвия, за проект за широколентова инфраструктура в селските райони.

(57) Сравнете дело C-225/91 Matra SA/Комисия, (1993 г.), Recueil, стр. I-03203, параграф 41, Постановление на Съда на Европейската асоциация за свободна търговия по дело E-09/04 Асоциацията на банкерите и дилърите на ценни книжа на Исландия срещу Надзорния орган на ЕАСТ, все още непубликувано, параграф 82.

(58) Относно съвместното съществуване на съществуващата инфраструктура вижте Решение № 307/2004 на Комисията, параграф 45, където положително се определя, че това минимизира риска от ненужно дублиране и ограничава икономическите въздействия за операторите, които вече имат инфраструктура. Вижте също решения на Комисията № 199/2004, параграф 41 и № 213/2003, параграф 47.

(59) През 2003 г. E-Farice ehf. притежава 80 % от акциите във Farice hf., като останалите 20 % от акциите са притежание на Føroya Tele (19,93 %) и други страни от Фарьорските острови (общо 0,6 %).

(60) Teleglobe е оцелял при по-ранната процедура от глава 11 и понастоящем е търговско дружество NASDAQ.

		ISSN 1830-3617
Официален вестник на Европейския съюз		L 36

Издание на български език	Законодателство	Година 52 5 февруари 2009 г.

Съдържание		I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (ЕО, Евратом) № 105/2009 на Съвета от 26 януари 2009 година за изменение на Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 за прилагане на Решение 2000/597/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите	1
		Регламент (ЕО) № 106/2009 на Комисията от 4 февруари 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	6
	*	Регламент (ЕО) № 107/2009 на Комисията от 4 февруари 2009 година за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране за прости телевизионни приставки ( 1 )	8
		ДИРЕКТИВИ
	*	Директива 2009/6/ЕО на Комисията от 4 февруари 2009 година за изменение на Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно козметичните продукти, с цел привеждане в съответствие с техническия прогрес на приложения II и III към нея ( 1 )	15

	IV Други актове
	ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
	Надзорен орган на ЕАСТ
*	Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 94/06/COL от 19 април 2006 година за петдесет и седмо изменение на процесуалните и материалноправни норми за държавните помощи	62
*	Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 227/06/COL от 19 юли 2006 година относно държавната помощ в полза на Farice hf. (Исландия)	69

(EUR/100 kg)
Код по КН	Кодове на трети страни (1)	Фиксирана вносна стойност
0702 00 00	JO	73,2
	MA	46,2
	TN	134,4
	TR	94,0
	ZZ	87,0
0707 00 05	JO	155,5
	MA	134,2
	TR	172,1
	ZZ	153,9
0709 90 70	MA	114,4
	TR	150,8
	ZZ	132,6
0709 90 80	EG	84,3
0709 90 80	ZZ	84,3
0805 10 20	EG	48,3
	IL	51,0
	MA	60,0
	TN	47,0
	TR	58,5
	ZZ	53,0
0805 20 10	IL	148,2
	MA	96,1
	TR	49,1
	ZZ	97,8
0805 20 30, 0805 20 50, 0805 20 70, 0805 20 90	CN	72,2
	IL	76,4
	JM	75,5
	MA	136,4
	PK	73,9
	TR	70,9
	ZZ	84,2
0805 50 10	EG	48,0
	MA	67,1
	TR	58,8
	ZZ	58,0
0808 10 80	CA	86,3
	CL	67,8
	CN	69,8
	MK	32,6
	US	114,6
	ZZ	74,2
0808 20 50	AR	104,9
	CL	73,7
	CN	33,6
	US	118,1
	ZA	118,6
	ZZ	89,8

	II Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително
	РЕШЕНИЯ
	Съвет
	2009/97/ЕО
*	Решение на Съвета от 24 юли 2008 година относно подписването и временното прилагане на Меморандум за сътрудничество между Международната организация за гражданско въздухоплаване и Европейската общност относно одита/инспекциите по сигурността на въздухоплаването и свързаните с тях въпроси	18
	Европейска централна банка
	2009/98/ЕО
*	Решение на Европейската централна банка от 11 декември 2008 година за изменение на Решение ЕЦБ/2006/17 относно годишните отчети на Европейската централна банка (ЕЦБ/2008/22)	22
	НАСОКИ
	Европейска централна банка
	2009/99/ЕО
*	Насоки на Европейската централна банка от 23 октомври 2008 година за изменение на Насоки ЕЦБ/2000/7 относно инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата (ЕЦБ/2008/13)	31
	2009/100/ЕО
*	Насоки на Европейската централна банка от 11 декември 2008 година за изменение на Насоки ЕЦБ/2006/16 относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (ЕЦБ/2008/21)	46
	2009/101/ЕО
*	Насоки на Европейската централна банка от 20 януари 2009 година за изменение на Насоки ЕЦБ/2000/7 относно инструментите и процедурите на паричната политика на Евросистемата (ЕЦБ/2009/1)	59

		Поправки
	*	Поправка на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и Директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г.) (Специално издание 2007 г., глава 13, том 60)	84