10.1.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 6/1

(1)

През декември 1999 г. с Регламент (ЕО) № 2597/1999 (2) Съветът наложи окончателно изравнително мито върху вноса на фолио от полиетилен терефталат, попадащо под кодове по КН ex 3920 62 19 и ex 3920 62 90, с произход от Индия (наричано по-долу „разглеждания продукт“). Разследването, довело до приемането на посочения регламент, ще бъде наричано по-долу „първоначално разследване“. Мерките бяха под формата на адвалорни изравнителни мита със стойност между 3,8 % и 19,1 %, наложени върху вноса от поименно изброени износители, като върху вноса от всички други дружества беше наложенa остатъчна митническа ставка в размер на 19,1 %. Периодът на първоначалното разследване бе от 1 октомври 1997 г. до 30 септември 1998 г.

(2)

През март 2006 г., след провеждане на преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие на съществуващите мерки съгласно член 18 от основния регламент, с Регламент (ЕО) № 367/2006 (3) Съветът запази окончателното изравнително мито върху вноса на фолио от ПЕТ с произход от Индия, наложено с Регламент (ЕО) № 2597/1999. Периодът на разследването за преразглеждане бе от 1 октомври 2003 г. до 30 септември 2004 г.

(3)

През август 2006 г., след междинно преразглеждане относно субсидирането по отношение на друг индийски производител на фолио от ПЕТ, Garware Polyester Limited (наричан по-долу „Garware“), Съветът измени с Регламент (ЕО) № 1288/2006 (4) окончателното изравнително мито, наложено на Garware с Регламент (ЕО) № 367/2006.

(4)

През септември 2007 г., след междинно преразглеждане относно субсидирането по отношение на друг индийски производител на фолио от ПЕТ, Jindal Poly Films, Limited, познат преди това като Jindal Polyester Ltd (наричан по-долу „Jindal“), Съветът измени с Регламент (ЕО) № 1124/2007 (5) окончателното изравнително мито, наложено на Jindal с Регламент (ЕО) № 367/2006.

(5)

През август 2001 г. с Регламент (ЕО) № 1676/2001 (6) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на фолио от полиетилен терефталат (ПЕТ) с произход, inter alia, от Индия. Мерките се изразяваха в налагане на адвалорни антидъмпингови мита в размер между 0 и 62,6 % върху вноса от поименно изброени износители, като върху вноса от всички други дружества беше наложенa остатъчна митническа ставка в размер на 53,3 %.

(6)

През март 2006 г. с Регламент (ЕО) № 366/2006 (7) Съветът измени равнището на дъмпинговите маржове, изчислени съгласно Регламент (ЕО) № 1676/2001. Новите дъмпингови маржове са в размер от 3,2 до 29,3 %, а новото дъмпингово мито е в размер от 0 до 18 % предвид изравнителните мита, наложени в резултат от експортните субсидии върху същите продукти с произход от Индия и изменени съгласно Регламент (ЕО) № 367/2006, приет вследствие преразглеждането с оглед изтичане на срока на Регламент (ЕО) № 2579/1999, упоменат в съображение 1 по-горе. През август 2006 г., след междинно преразглеждане относно субсидирането по отношение на индийския производител на фолио от ПЕТ Garware Polyester Limited (наричан по-долу „Garware“), Съветът измени с Регламент (ЕО) № 1288/2006 окончателното антидъмпингово мито, наложено на Garware с Регламент (ЕО) № 1676/2001.

(7)

През септември 2006 г., вследствие на заявление от нов производител износител, с Регламент (ЕО) № 1424/2006 (8) Съветът измени Регламент (ЕО) № 1676/2001, що се отнася до SRF Limited. С този регламент за засегнатото дружество бяха определени дъмпингов марж в размер на 15,5 % и дъмпингово мито със ставка от 3,5 %, като беше взет предвид размерът на субсидията по отношение на износа на дружеството, установен при разследването за защита срещу субсидиран внос, довело до приемането на споменатия по-горе Регламент (ЕО) № 367/2006. Тъй като за дружеството не е определено индивидуално изравнително мито, беше приложена ставката, определена за всички останали дружества.

(8)

С Регламент (ЕО) № 1292/2007 (9) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на фолио от полиетилен терефталат с произход от Индия вследствие на преразглеждане с оглед изтичане на срока съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (10) („основния антидъмпингов регламент“). Със същия регламент беше прекратено частичното междинно преразглеждане на вноса на такива продукти, ограничено до един износител от Индия, по силата на член 11, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент.

(9)

Вследствие на удължаването на срока на валидност на окончателното изравнително мито през март 2006 г., правителството на Индия (ПИ) изрази становището, че обстоятелствата, свързани с две от схемите на субсидиране (схемата с натрупване на митнически кредити в „спестовна книжка“ и освобождаването от данък върху приходите на основание раздел 80 HHC от Закона за подоходното облагане), са се променили и че тези промени са с дълготраен характер. В резултат на това беше отбелязано, че равнището на субсидиране най-вероятно е намаляло и затова мерките, установени частично въз основа на посочените схеми, следва да бъдат преразгледани.

(10)

Комисията разгледа доказателствата, представени от ПИ, и прецени, че те представляват достатъчно основание за започването на преразглеждане в съответствие с разпоредбите на член 19 от основния регламент. След консултации с Консултативния комитет, с известие за започване на частично междинно преразглеждане, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 12 октомври 2007 г. (11), Комисията започна ex officio частично междинно преразглеждане, ограничено до равнището на субсидиране на действащото изравнително мито по отношение на вноса на фолио от полиетилен терефталат с произход от Индия.

(11)

Целта на разследването за частично междинно преразглеждане е да се направи оценка на необходимостта от запазване, премахване или изменение на съществуващите мерки по отношение на дружествата, които са се ползвали от едната или от двете схеми на субсидиране, за които се твърди, че са се променили, при наличие на достатъчни доказателства в съответствие със съответните разпоредби от известието за започване на частично междинно преразглеждане. При разследването за частично междинно преразглеждане, в зависимост от направените в рамките на преразглеждането заключения, се прави и оценка на необходимостта от преразглеждане на мерките, приложими за други дружества, които са сътрудничили по време на разследването, при което е определено равнището на съществуващите мерки и/или на остатъчните мерки, приложими по отношение на всички други дружества.

(12)

Преразглеждането беше ограничено до равнището на субсидиране на дружествата, изброени в приложението към известието за започване на частично междинно преразглеждане, както и до други износители, приканени да заявят своя интерес съгласно условията и срока, определени в известието.

(13)

Разследването по отношение на равнището на субсидиране обхвана периода от 1 октомври 2006 г. до 30 септември 2007 г. (наричан по-долу „период на разследване с оглед преразглеждане“, или „ПРП“).

(14)

Комисията официално уведоми за започването на разследване за частично междинно преразглеждане ПИ, а тези индийски производители износители, които сътрудничиха при предишното разследване и за които бе констатирано, че са се ползвали от която и да е от двете схеми за субсидиране, за които се твърди, че са се променили, бяха упоменати в Регламент (ЕО) № 367/2006 и бяха изброени в приложението към известието за започване на частично междинно преразглеждане, както и Du Pont Tejin Films, Люксембург, Mitsubishi Polyester Film, Германия, Toray Plastics Europe, Франция, и Nurell, Италия, представляващи мнозинството от производителите на фолио от ПЕТ в Общността (наричани по-долу „производство на Общността“). На заинтересованите страни беше предоставена възможност да представят писмено становищата си и да поискат да бъдат изслушани в срока, посочен в известието за започване на частично междинно преразглеждане.

(15)

Всички заинтересовани страни, които поискаха това и показаха, че съществуват конкретни причини да бъдат изслушани, получиха тази възможност.

(16)

Писмените и устните коментари, представени от страните, бяха разгледани и, където това беше уместно, бяха взети предвид.

(17)

Предвид очевидно големия брой страни, участващи в настоящото преразглеждане, при разследването на субсидирането беше предвидено използването на селективна проверка в съответствие с член 27 от основния регламент. За да може Комисията да вземе решение дали е необходимо използване на извадка и, ако е така, да подбере такава, производителите износители бяха приканени, в съответствие с член 27 от основния регламент, да заявят своя интерес в рамките на 15 дни от започването на частичното междинно преразглеждане и да предоставят на Комисията информацията, изисквана в известието за започване на частично междинно преразглеждане.

(18)

След проучване на предоставената информация и предвид малкия брой изразили желание да сътрудничат производители износители от Индия, беше решено, че в случая не е необходимо да се използва извадка.

(19)

Едно дружество, SRF Limited, което не е посочено в списъка от приложението към известието за започване на частично междинно преразглеждане, заяви своя интерес и предостави доказателства, че изпълнява критериите за включване в обхвата на разследването за частично междинно преразглеждане, определени в точка 4 от известието за започване на частично междинно преразглеждане. Поради това посоченото дружество беше включено в обхвата на настоящото разследване за преразглеждане.

(20)

Едно дружество, Flex Industries Limited, по отношение на което е наложено изравнително мито (с Регламент (ЕО) № 367/2006) и антидъмпингово мито (с Регламент (ЕО) № 1292/2007), е променило наименованието си и сега е познато като Uflex Limited. Тази промяна в наименованието няма отражение върху констатациите от предходните разследвания.

(21)

С цел да получи информацията, необходима за целите на разследването, Комисията изпрати въпросници до производителите износители, които отговарят на критериите, определени в известието за започване на частично междинно преразглеждане. Освен това беше изпратен въпросник и на ПИ.

(22)

Бяха получени отговори на въпросниците от петима производители износители от Индия, както и от ПИ.

(23)

Комисията изиска и провери цялата информация, счетена за необходима за определяне на субсидирането. Бяха проведени проверки на място в сградите на индийското правителство в Делхи, на правителството на Махаращра в Мумбай, на Резервната банка на Индия в Мумбай, както и на следните дружества:

(24)

ПИ и другите заинтересовани страни бяха уведомени за основните факти и съображения, на които се основаваше намерението да се предложи изменение на митническите ставки, приложими за засегнатите сътрудничещи индийски производители износители, и да се удължи срокът на прилагане на съществуващите мерки за всички останали дружества, които не оказаха сътрудничество при това частично междинно преразглеждане. Беше им предоставен и разумен срок за представяне на коментари. Всички становища и коментари бяха надлежно взети предвид, както е посочено по-долу.

(25)

Продуктът, предмет на настоящото преразглеждане, е същият като разгледания в Регламент (ЕО) № 367/2006, а именно фолио от полиетилен терефталат (ПET), попадащо под кодове по КН ex 3920 62 19 и ex 3920 62 90, с произход от Индия.

(26)

Въз основа на информацията, предоставена от ПИ и сътрудничещите производители износители от Индия, и отговорите на въпросника на Комисията са разследвани следните схеми, за които се предполага, че са свързани с предоставяне на субсидии:

ж)

(27)

Схемите, посочени в букви а)—г), се основават на Закона за (развитие и регулиране на) външната търговия от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), в сила от 7 август 1992 г. (наричан по-долу „Закон за външната търговия“). Със Закона за външната търговия ИП се упълномощава да издава уведомления относно политиката на износ и внос. Те са обобщени в документите за политиката на износ и внос, издавани на всеки пет години и редовно осъвременявани от Министерството на търговията. Един от документите за политиката на износ и внос е от значение за ПРП в настоящия случай — петгодишният план за периода от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г. („Политика на ИВ 2004—2009 г.“). Освен това ПИ определя процедурите, свързани с Политиката на ИВ за периода 2004—2009 г. в „Наръчник на процедурите за периода 1 септември 2004 г. — 31 март 2009 г., том I“ (наричан по-долу „НОР I 2004—2009 г.“). Наръчникът на процедурите също се актуализира редовно.

(28)

Схемата с освобождаване от данък върху приходите, посочена в буква д) по-горе, се основава на Закона за подоходното облагане от 1961 г., изменян всяка година със Закона за финансите.

(29)

Схемата на експортно кредитиране, посочена в буква е) по-горе, се базира на раздели 21 и 35А от Закона за регулиране на банковото дело от 1949 г., който позволява на Резервната банка на Индия (РБИ) да дава нареждания на търговските банки в областта на експортното кредитиране.

(30)

Схемата, посочена в буква ж) по-горе, се управлява от държавните органи на Индия.

(31)

В съответствие с член 11, параграф 10 от основния регламент Комисията покани ПИ на допълнителни консултации относно променените и непроменените схеми, с цел изясняване на фактическата ситуация по отношение на разглежданите схеми и постигане на взаимноприемливо решение. Вследствие на посочените консултации и поради липсата на взаимноприемливо решение във връзка със схемите, Комисията включи всички схеми в разследването относно субсидирането.

(32)

След оповестяването ПИ и един от производителите износители заявиха, че не е било установено, че разследваните схеми са предоставили ползи на ползвателя. В отговор на това твърдение следва се отбележи, че за всяка една от разследваните схеми беше определено дали някоя от отстъпките представлява субсидия по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) и параграф 2 от основния регламент, т.е. финансово участие на ПИ, чрез което се предоставят ползи на разглежданите производители износители. Освен това беше разяснено защо ползите по различните схеми се разглеждат като подлежащи на изравняване. В допълнение всички сътрудничили производители износители получиха подробен разчет, в който се обяснява по какъв начин са определени ползите по всяка от схемите. Следователно това твърдение следва да бъде отхвърлено.

(33)

Подробно описание на схемата се съдържа в параграфи 4.1.1—4.1.14 от Политиката на ИВ за 2004—2009 г. и глави 4.1—4.30 от HOP I 2004—2009 г. Тази схема бе наречена Схема на предварителните лицензии при разследването в контекста на предишното преразглеждане, довело до налагането с Регламент (ЕО) № 367/2006 на окончателно изравнително мито, което е в сила и понастоящем.

(34)

Схемата на предварителните разрешения се състои от шест подсхеми, описани по-подробно в съображение 35. Тези подсхеми се различават, inter alia, по обхвата си по отношение на подлежащите на включване участници. Производителите износители и търговците износители, „свързани с“ допълнителни производители, имат право да участват в AAS за действителен износ и в AAS за годишни потребности. Производителите износители, извършващи доставки за крайния износител, имат право да участват в AAS за междинни доставки. Основните изпълнители, които извършват доставки в рамките на категориите, свързани с „недействителен износ“, както е посочено в параграф 8.2 от Политиката на ИВ за 2004—2009 г., както и доставчиците на експортно ориентирани единици (ЕОЕ), имат право да участват в AAS за недействителен износ. И накрая, междинните снабдители на производителите износители могат да претендират за свързаните с „недействителен износ“ ползи в рамките на подсхеми Предварително нареждане за освобождаване (ARO) и Насрещен вътрешен акредитив.

(35)

Предварителни разрешения могат да бъдат издавани за:

(36)

През ПРП трима от сътрудничилите производители износители получиха отстъпки по AAS във връзка с разглеждания продукт. Две от тези дружества използваха две от подсхемите, т.е. i) AAS за действителен износ и iii) AAS за междинни доставки. Третото дружество използва подсхема ii) AAS за годишни потребности. Следователно не е необходимо да се определят условията за изравняване на оставащите неизползвани подсхеми.

(37)

По-конкретно, за целите на извършването на проверки от страна на индийските органи титулярят на предварително разрешение е правно задължен да води „вярна и точна отчетност за потреблението и оползотворяването на безмитни вносни стоки/стоки от вътрешния пазар“ в определен формат (глави 4.26 и 4.30 и допълнение 23 към НОР I 2004—2009 г.), т.е. регистър на действителното потребление. Този регистър трябва да бъде заверен от външен експерт-счетоводител/счетоводител, експерт по управленско счетоводство, който издава сертификат, удостоверяващ, че препоръчителните регистри и съответните записи са били проверени и информацията, представена съгласно допълнение 23, е вярна и точна във всяко едно отношение. Въпреки това гореспоменатите разпоредби се прилагат само за предварителните разрешения, издадени от 13 май 2005 г. нататък. За всички предварителни разрешения или предварителни лицензи, издадени преди посочената дата, от техните титуляри се изисква да спазват приложимите преди това условия за проверка, т.е. да водят верен и точен отчет на потреблението и оползотворяването на вносни стоки, свързани с лиценза, в определения в допълнение 18 формат (глава 4.30 и допълнение 18 към НОР I 2002—2007 г.).

(38)

Що се отнася до подсхемите, използвани през ПРП от двамата сътрудничили производители износители, т.е. тази за действителен износ и тази за междинни доставки, допустимият внос и задълженията при износа са фиксирани по обем и стойност от ПИ и са отбелязани в разрешението. Освен това към момента на вноса и износа правителствените служители следва да документират в разрешението съответните сделки. Обемът на вноса, разрешен по AAS, се определя от ПИ въз основа на стандартни норми за съотношението между изходни материали и крайни продукти (наричани по-долу „СНСИМКП“). СНСИМКП съществуват за повечето продукти, включително за засегнатия продукт, и са публикувани в НОР II 2004—2009 г. Последните промени в СНСИМКП по отношение на фолио и гранули от ПЕТ, междинен продукт, бяха преразгледани през септември 2005 г.

(39)

По отношение на споменатата в подточка ii) по-горе подсхема (AAS за годишни потребности), използвана от другия износител, само лицензът за внос се документира по стойност в лиценза. Титулярят на лиценза е задължен да „поддържа връзката между вносните изходни материали и крайния продукт“ (параграф 4.24А, буква в) от HOP I 2004—2009 г.).

(40)

Внасяните изходни материали не могат да се прехвърлят и трябва да бъдат използвани за производството на крайния продукт за износ. Задължението за износ трябва да бъде изпълнено в рамките на препоръчания срок след издаването на лиценза (24 месеца с възможност за две удължавания от по шест месеца всяко).

(41)

Проверката показа, че нивото на действително потребление от страна на засегнатите дружества на основните изходни материали, необходими за производството на един килограм фолио от ПЕТ, е по-ниско от съответстващите СНСИМКП. То очевидно беше по-ниско и от предишните СНСИМКП за фолио и гранули от ПЕТ и, в по-малка степен, от преразгледаните СНСИМКП, в сила от септември 2005 г.

(42)

При проверката се установи също и че нито едно от засегнатите дружества не е поддържало изисквания по закон регистър на потреблението, упоменат в съображение 37 по-горе. Следователно единственото заключение, което може да се направи, е, че изискванията за проверка, установени от индийските органи, не са спазени.

(43)

Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент, т.е. то представлява финансово участие на ПИ, предоставило ползи на разследваните износители.

(44)

Освен това ползването на AAS за действителен износ, AAS за междинни доставки и AAS за годишни потребности е обвързано по закон с осъществяването на износ и следователно тези подсхеми се считат за специфични и подлежащи на изравнителни мерки по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Без задължение за износ никое дружество не може да извлича ползи от тези схеми.

(45)

Нито една от трите подсхеми, използвани в настоящия случай, не може да бъде разглеждана като система, позволяваща възстановяването на мита или възстановяването за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Те не се придържат към правилата, предвидени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяването за заместители) от основния регламент. ПИ не е приложило ефективно нито старата, нито новата система или процедура за проверка, посредством която да се провери дали и в какви количества изходните материали са били употребени в производството на изнасяния продукт (приложение II, раздел II, точка 4 от основния регламент, а по отношение на системи за възстановяване за заместители — приложение III, раздел II, точка 2 от основния регламент). СНСИМКП за разглеждания продукт не са били достатъчно точни. СНСИМКП сами по себе си не могат да бъдат разглеждани като система за проверка на действителното потребление, защото нито едно от засегнатите дружества не е поддържало изисквания регистър на потреблението, за да позволи на ПИ да провери с достатъчна точност какво количество от вложените изходни материали действително е било използвано в производството за износ. Освен това ПИ не е провело допълнителна проверка въз основа на действително вложените изходни материали, макар и по принцип това да се изисква, когато отсъства прилагана ефективно система за проверка (приложение II, раздел II, точка 5 и приложение III, раздел II, точка 3 от основния регламент).

(46)

Следователно тези три подсхеми подлежат на изравнителни мерки.

(47)

Поради липсата на системи за допустимо възстановяване на мита или системи за възстановяване за заместители привилегията, спрямо която могат да бъдат наложени изравнителни мерки, е опрощаване на всички вносни мита, които по принцип са дължими при вноса на изходни материали за влагане в продукта. В това отношение следва да се отбележи, че основният регламент предвижда не само изравнителни мерки, които да компенсират „свръх“ освобождаване от мита. В съответствие с член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и приложение I, буква и) от основния регламент свръхосвобождаването от мита може да бъде обект на изравнителни мерки само при условие че са спазени условията на приложения II и III от основния регламент. В настоящия случай обаче тези условия не са изпълнени. Следователно, ако бъде установено, че не е проведен съответен мониторинг, горното изключение за схемите на възстановяване не е приложимо и се прилага обичайното правило за изравнителни мерки спрямо сумата на (очакваните приходи от) неплатените мита, а не спрямо предполагаемо свръхосвобождаване. Както е посочено в приложение II, раздел II и приложение III, раздел II от основния регламент, тежестта за изчисляването на такова свръхосвобождаване не пада върху разследващия орган. Напротив, според член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент той трябва само да установи наличието на достатъчни доказателства, които да опровергаят целесъобразността на евентуално заявена система за проверка.

(48)

Размерът на субсидиите за тримата производители износители, които са използвали AAS, е изчислен въз основа на очакваните вносни мита (основните мита и специалните допълнителни мита) върху изходните материали, внесени през ПРП по трите подсхеми (числител). В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент таксите, задължително платени за получаването на субсидията, се изваждат от размера на субсидиите при направено мотивирано искане за това. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент този размер на субсидиите беше отнесен към експортния оборот през ПРП (подходящ знаменател), тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е предоставена във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(49)

Тримата сътрудничили производители износители са извлекли ползи от въпросната схема през ПРП в размер от 0,5 до 2,1 %.

(50)

Подробното описание на DEPBS се съдържа в параграф 4.3 от Политиката на ИВ за 2004—2009 г. и в глава 4 от HOP I 2004—2009 г.

(51)

Всеки производител износител или търговец износител може да участва в тази схема.

(52)

Износител, който има право да участва в тази схема, може да подаде заявление за кредити по DEPBS, които се изчисляват като процент от стойността на продуктите, изнасяни по тази схема. Размерът на кредитите по DEPBS е установен от индийските органи за повечето продукти, включително и за засегнатия продукт. Те се определят въз основа на СНСИМКП, като се вземат предвид предполагаемо вносно съдържание на вложените в изнасяния продукт изходни материали и митото върху този предполагаем внос, независимо дали вносните мита са били платени в действителност.

(53)

За да може да се ползва от тази схема, едно дружество трябва да осъществява износ. Към момента на експортната сделка износителят трябва да подаде декларация до индийските органи, в която да посочи, че осъществява износ по DEPBS. За да бъдат изнесени стоките, по време на процедурата по изпращане индийските митнически органи издават товарителница за износ. Този документ удостоверява, inter alia, размера на кредита по DEPBS, който може да бъде предоставен за тази експортна сделка. Към този момент износителят знае какво точно ще получи. След издаването на експортната товарителница от митническите органи ПИ няма правомощия при отпускането на кредит по DEPBS. Съответният размер, използван за изчисляване на ползата по DEPBS, е същият като приложения по време на изготвянето на експортната декларация. Следователно няма възможност за изменения на размера на ползата със задна дата.

(54)

Кредитите по DEPBS са свободно прехвърляеми и са валидни в рамките на 12 месеца от датата на отпускане. Те могат да се използват за плащане на мита върху последващ внос на всякакви стоки, които се внасят без ограничения, с изключение на производствено оборудване. Стоките, внасяни срещу такива кредити, могат да бъдат продавани на вътрешния пазар (като се плаща данък върху продажбата) или да бъдат използвани по друг начин.

(55)

Заявления за кредити по DEPBS се попълват по електронен път и могат да обхващат неограничен брой експортни сделки. De facto няма строг краен срок за кандидатстване за кредити по DEPBS. Използваната за управление на DEPBS електронна система не изключва автоматично експортни сделки извън крайния срок за подаване на заявления, упоменат в глава 4.47 от HOP I 2004—2009 г. Освен това, както изрично е предвидено в глава 9.3 от HOP I 2004—2009 г., заявленията, получени след изтичането на крайния срок за подаване на заявления, винаги могат да бъдат разгледани, като им се наложи минимална наказателна такса (напр. 10 % от отпуснатия размер).

(56)

В рамките на DEPBS се предоставят субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент. Кредитът по DEPBS представлява финансово участие на ПИ, тъй като може евентуално да бъде използван за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. Освен това с кредитите по DEPBS се облагодетелства износителят, тъй като по този начин се подобрява неговата ликвидност.

(57)

Освен това ползването на DEPBS е обвързано по закон с осъществяването на износ и следователно схемата се счита за специфична и подлежаща на изравнителни мерки по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(58)

Тази схема не може да бъде считана за система, позволяваща възстановяване на мита или възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на стриктните правила, определени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Износителят не е задължен действително да потребява стоките, внесени безмитно, в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява във връзка с действително вложените изходни материали. Нещо повече, не съществува система или процедура, посредством която да се провери кои изходни материали са употребени в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е извършено свръхплащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. На последно място, даден износител има право на ползи по DEPBS независимо от това дали изобщо внася изходни материали. За да извлече полза, износителят е достатъчно само да изнесе стоки, без да доказва внос на изходни материали. По този начин дори износители, които доставят изходните си материали изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като изходни материали, имат право да се възползват от DEPBS.

(59)

В съответствие с член 2, параграф 2 и член 5 от основния регламент и методологията на изчисление, използвана за посочената схема в Регламент (ЕО) № 367/2006, размерът на субсидиите, подлежащи на изравнителни мерки, е изчислен от гледна точка на ползата за получателя, установена за ПРП. В това отношение беше прието, че получателят реализира полза към момента, в който се осъществява експортната сделка по схемата. В този момент ПИ се отказва от събиране на мита, което представлява финансово участие по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителница, в която, inter alia, е посочена сумата на кредита по DEPBS, която следва да се предостави за тази експортна сделка, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията или не. Освен това сътрудничилите производители износители са завели кредитите по DEPBS с натрупване като приход при осъществяване на експортната сделка.

(60)

В случаите, в които бяха отправени мотивирани искания, таксите, плащани задължително за получаването на субсидията, бяха приспаднати от така установените кредити, така че да се получи размерът на субсидията като числител, в съответствие с член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент тази субсидия се отнася към размера на съответния експортен оборот за ПРП като подходящ знаменател, тъй като субсидиите са обвързани с осъществяването на износ, а не се отпускат в съответствие с изработените, произведени, изнесени или транспортирани количества.

(61)

Четирима от сътрудничилите производители износители са извлекли ползи по въпросната схема през ПРП в размер от 2,7 до 5,9 %.

(62)

Подробното описание на EPCGS се съдържа в глава 5 от Политиката на ИВ 2004—2009 г. и глава 5 от HOP I 2004—2009 г.

(63)

В тази схема могат да участват производители износители, търговци износители, „свързани с“ допълнителни производители и доставчици на услуги.

(64)

В условия на поето задължение за осъществяване на износ дадено дружество получава разрешение да внася производствено оборудване (ново, а от април 2003 г. — и втора употреба, до 10-годишно) при намалени митнически ставки. За целта ПИ издава лиценз по EPCGS при подаване на заявление и заплащане на такса. От април 2000 г. схемата предвижда намалена митническа ставка при внос в размер на 5 %, приложима за всякакво производствено оборудване, внесено по тази схема. До 31 март 2000 г. прилаганата действителна митническа ставка е 11 % (включително 10 % допълнителна такса), а за внос с голяма стойност — нулева. За да бъде изпълнено задължението за износ, внесеното производствено оборудване трябва да се използва за производство на определено количество стоки за износ в течение на известен период.

(65)

Титулярят на лиценз по EPCGS може също да се снабдява с производствено оборудване от местни източници. В този случай местният производител на производствено оборудване може да се възползва от възможността за безмитен внос на компоненти, необходими за производство на такова оборудване. Като алтернатива местният производител може да извлече полза от недействителен износ по отношение на доставката на производствено оборудване на титуляря на лиценз по EPCGS.

(66)

След оповестяването един от производителите износители подчерта, че производственото оборудване, внесено по тази схема, е било използвано също и за производството на продукти, които не са обхванати от настоящото разследване, и че при определянето на маржа на субсидията установеният за ПРП размер на субсидията следва да бъде отнесен към износа не само на разглеждания продукт. Това твърдение беше счетено за основателно и при изчисляването на размера на ползите от схемата за това дружество бяха направени съответните корекции.

(67)

В рамките на EPCGS се осигуряват субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент. Намаляването на митата представлява финансово участие на ПИ, тъй като отстъпката намалява неговите приходи от мита, които иначе биха били дължими. Освен това с намаляването на митото се предоставят ползи на износителя, тъй като спестените при вноса мита подобряват неговата ликвидност.

(68)

Освен това ползването на EPCGS е обвързано по закон с осъществяването на износ, тъй като такива лицензи не могат да бъдат получени без поето задължение за износ. Следователно схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(69)

В крайна сметка тази схема не може да бъде считана за система, позволяваща възстановяване на мита или възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Производственото оборудване не попада в обхвата на подобни системи, както е посочено в приложение I, буква и) от основния регламент, защото то не се потребява при производството на изнасяните продукти.

(70)

Размерът на субсидията беше изчислен в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатените мита върху внесеното производствено оборудване, разпределени в рамките на период, който отразява обичайния срок на амортизация на такова оборудване в съответната промишленост. В съответствие с установената практика така изчисленият размер, отнасящ се до ПРП, беше коригиран с добавянето на лихва за този период, за да се отрази пълният размер на ползите за това време. За тази цел беше счетен за подходящ търговският лихвен процент, приложим в Индия през периода на разследването. В случаите, в които бяха отправени мотивирани искания, таксите, задължително платени за получаването на субсидията, бяха приспаднати в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент този размер на субсидията беше отнесен към експортния оборот през ПРП (подходящ знаменател), тъй като субсидията е обвързана с осъществяването на износ и не се предоставя в съответствие с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(71)

Четирима сътрудничили производители износители са извлекли ползи по въпросната схема през ПРП в размер от 1,0 до 1,9 %.

(72)

Беше установено, че нито един от сътрудничилите производители износители не е бил със статут на експортно ориентирана единица и не е бил разположен в зона за експортна преработка. Същевременно един от сътрудничилите производители износители се е намирал в специална икономическа зона и през ПРП е получил субсидии, подлежащи на изравнителни мерки. Следователно описанието и оценката по-долу се отнасят само до схемата на специалните икономически зони.

(73)

SEZS се споменава в глава 7 от Политиката на ИВ за 2004—2009 г. и в глава 7 от HOP I 2004—2009 г. Подробните правила и разпоредби вече не се съдържат в Политиката на ИВ и в наръчника с процедури. Съответните разпоредби относно политиката и изпълнението ѝ се съдържат в Закона за специалните икономически зони от 2005 г. (№ 28 от 2005 г.) и в Правилника за специалните икономически зони от 2006 г. (уведомление от 10 февруари 2006 г.).

(74)

Всички предприятия, които по принцип са поели задължение за износ на цялото си производство на стоки или услуги, могат да бъдат учредени по SEZS. Това се отнася и за чисто търговските дружества. За разлика от EOUS, при SEZS не съществуват минимални прагове за размера на инвестициите, които дружествата трябва да са вложили в дълготрайни материални активи, за да могат да участват в схемата.

(75)

SEZS е схемата правоприемник на бившата Схема на зоните за експортна преработка (EPZS). Специалните икономически зони са специално очертани безмитни анклави и за целите на търговските операции, митата и данъците се разглеждат като чужда територия. Единиците, учредени по SEZS, трябва да бъдат разположени в специални зони, създадени за тази цел. Вече са налице седемнадесет действащи специални икономически зони след получаване на одобрението на индийските органи за тяхното създаване.

(76)

Заявленията за предоставяне на статут на специална икономическа зона трябва да включват подробна информация за следващите пет години, inter alia, относно планираните производствени количества, прогнозираната стойност на износа, изискванията на вноса и местните изисквания. При одобрение от страна на органите на заявлението на дружеството то бива уведомявано за свързаните с това одобрение ред и условия. Споразумението за предоставяне на дружеството на статут по SEZS е валидно за срок от пет години. То може да бъде подновявано за допълнителни периоди.

(77)

Ключово задължение на единиците, учредени по SEZS, както е посочено в глава VI от Правилника за специалните икономически зони за 2006 г., е да бъдат постигнати нетни външнотърговски (НВТ) приходи, т.е. за даден референтен период от пет години от началото на производството за търговски цели общата стойност на износа да бъде по-висока от общата стойност на внесените стоки.

(78)

Единиците, учредени по SEZS, имат право на следните отстъпки:

(79)

Единиците, функциониращи в рамките на SEZS, са поставени под надзора на митнически служители съгласно съответните разпоредби на Закона за митниците.

(80)

Тези единици са задължени по закон да поддържат съответна отчетност, при която следва да се посочва стойността на стоките, внесени или набавени на вътрешна митническа територия, потреблението и ползването на стоките, производството на стоките и бракуването им посредством износ, продажбите на вътрешна митническа територия и т.н., в съответствие с правило 22, параграф 2 от Правилника за специалните икономически зони от 2006 г.

(81)

Същевременно от единиците, функциониращи в рамките на специална икономическа зона, не се изисква да свързват всяка пратка с вносни стоки със собствен износ, с прехвърляния към други единици или със собствени продажби във вътрешната митническа територия в съответствие с правило 35 от Правилника за специалните икономически зони от 2006 г.

(82)

Оценката на вноса и набавянето на изходни материали и производствено оборудване на вътрешна територия се основава на самоудостоверяване. Същото се прилага и за експортни продажби. По този начин не се извършват рутинни проверки от митническите органи на такива пратки на единици, функциониращи в SEZ.

(83)

В конкретния случай сътрудничилият производител износител е използвал схемата, за да внася безмитно изходни материали и производствено оборудване, за да си набавя стоки на вътрешния пазар, освободени от акциз, за да си набавя стоки на вътрешния пазар, без да заплаща централизиран данък върху продажбите и за да бъде освободен от данък върху услугите. Разследването показа, че разглежданият производител износител не е реализирал ползи от освобождаване от данък върху приходите по SEZS.

(84)

След оповестяването производителят износител, намиращ се в специална икономическа зона, отправи редица коментари, като например заяви, че подсхемите, ползвани от дружеството, представляват допустими схеми за освобождаване от мита (възстановяване на мита) и че използваните подсхеми не представляват субсидия, тъй като не предоставят ползи. Отговорът на тези твърдения на производителя износител е изложен по-долу.

(85)

В случая с освобождаването от акциз върху стоки, набавени на вътрешния пазар, беше установено, че митото, платено при покупки от единица, която не функционира в рамките на специална икономическа зона, може да бъде използвано като кредит за нейни бъдещи митнически задължения, например по отношение на плащането на акциз върху вътрешните продажби (т.нар. механизъм на централизиран ДДС — „CENVAT“). Следователно платеният върху покупките акциз не е окончателен. Посредством кредита по „CENVAT“ окончателно мито се налага единствено върху добавената стойност, но не и върху изходните материали. Така, чрез освобождаване от акциз върху покупки от единица по SEZS, правителството не се отказва от допълнителни приходи и следователно на специалните икономически зони не се предоставя допълнителна полза. При тези обстоятелства, тъй като специалните икономически зони не получават допълнителни ползи, не е необходимо тази подсхема да бъде допълнително анализирана в рамките на настоящото разследване.

(86)

Освобождаването на единица, учредена по SEZS, от два вида вносни мита (основното мито и специалното допълнително мито, обичайно дължимо върху вноса на изходни материали и производствено оборудване), освобождаването от плащане на данък върху продажбите за стоки, набавени на местна територия, и освобождаването от данък върху услугите представлява субсидия по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Правителството се отказва от приходи, които биха били дължими в отсъствието на тази схема, като по този начин предоставя на единиците по SEZS ползи по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент, тъй като подобрява тяхната ликвидност. Тези субсидии са обвързани по закон с осъществения износ и следователно се разглеждат като специфични и подлежащи на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Целта на SEZS за осъществяване на износ, посочена в правило 2 от Правилника за специалните икономически зони от 2006 г., е conditio sine qua non за предоставянето на насърчителните мерки.

(87)

Производителят износител заяви, че подсхемите, ползвани от дружеството, представляват допустими схеми за освобождаване от мита (възстановяване на мита) по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), подточка ii) и приложение I от основния регламент и следователно не подлежат на изравняване. Дружеството заяви, че в приложение I към основния регламент се предвижда, че само освобождаването, опрощаването или възстановяването на вносни мита, надплатени в излишък спрямо събраните върху внесените изходни материали, употребени при производството на изнасяния продукт, представляват експортна субсидия. С други думи, при положение че не е налице прекомерно опрощаване или освобождаване, освобождаването от вносни мита върху изходните материали, необходими за направата, производството или преработката на изнесения продукт, не може да бъде считано за подлежаща на изравняване субсидия.

(88)

В отговор на това твърдение следва на първо място да се отбележи, че ползите, които дадена единица по SEZS извлича, зависят по закон от осъществения износ. Освен това схемите не могат да бъдат считани за допустими системи за възстановяване на мита или възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Те не отговарят на стриктните правила, определени в приложение I (букви з) и и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) от основния регламент. При положение че схемите за освобождаване от данък върху продажбите и от вносни мита се използват за закупуване на производствено оборудване, те вече не съответстват на правилата за позволени системи за възстановяване, тъй като производственото оборудване не се употребява в процеса на производство в съответствие с изискванията на приложение I, буква з) (възстановяване на данък върху продажбите) и приложение I, буква и) (опрощаване на вносни мита). Освен това беше потвърдено, че ПИ не разполага с ефикасна система или процедура, посредством която да се провери дали и в какви количества набавените изходни материали, освободени от мита и/или данъци, са употребени при производството на изнесения продукт (раздел II, точка 4 от приложение II към основния регламент и, за схемите за възстановяване на заместители, раздел II, точка 2 от приложение III към основния регламент). В действителност от единиците, учредени по SEZS, се изисква да са реализирали нетни приходи по чуждестранен обмен, но не съществува действаща система за проверка, която да цели мониторинг на потреблението на вноса, осъществен във връзка с производството на изнасяните стоки.

(89)

Като алтернативен аргумент производителят износител заяви, че подсхемите, ползвани от дружеството, не представляват субсидия, тъй като дружеството не е получило ползи. По отношение на продажбите на местния пазар производителите износители заявиха, че при положение че дадена единица, намираща се в специална икономическа зона, не се счита за принадлежаща към митническата/данъчната територия на Индия, при продажбата на завършените продукти на местния пазар следва да бъде заплатена пълната стойност на митническите ставки. Твърдението им беше, че не е извлечена полза, тъй като размерът на опростените мита върху изходните материали, използвани в производството на продадените на местния пазар стоки, е по-нисък от този на митата, заплатени от дружеството при продажбата на местния пазар.

(90)

В отговор на това твърдение следва да се отбележи, че въпреки че целта на учредяването на единица по SEZS е реализирането на нетни приходи от чуждестранен обмен, единицата по SEZS разполага с възможността да продава част от производството си на местни пазар. По SEZS стоките, освободени на митница от територията на специалната зона към местния пазар, се третират като вносни стоки. По този начин единицата по SEZS не е поставена в различна ситуация в сравнение с други дружества, действащи на местния пазар, т.е. следва да бъдат заплатени приложимите мита/данъци върху закупените стоки. В този контекст следва да се изясни, че решението от страна на правителството да облага с данъци стоките за потребление на местния пазар не означава, че освобождаването на единицата по SEZS от вносни мита и данък върху продажбите не представлява полза във връзка с експортните продажби на разглеждания продукт. Освен това продажбите на местния пазар нямат въздействие върху по-общата оценка на съответствието относно това дали съществува подходяща система за проверка.

(91)

Що се отнася до експортните продажби, производителят износител заяви, че освобождаването от мита и данъци върху вноса не представлява субсидия, подлежаща на изравняване, доколкото не е налице прекомерно опрощаване. Също така дружеството заяви, че единицата по SEZS е поставена под надзора на митническите служители и че е невъзможно тя да продава изходни материали на местния пазар или да ги влага в продукти, предназначени за продажба на местния пазар, без заплащане на приложимите мита. Поради това по мнение на производителя износител не е възможно предоставянето на прекомерно опрощаване.

(92)

В отговор на това следва да се припомни, че не съществува действаща система или процедура, посредством която да се провери кои изходни материали са употребени при производството на изнесения продукт и дали е налице прекомерно заплащане на вносни мита и данъци по смисъла на приложения I, II и III към основния регламент. Единицата по SEZS вече съществува като такава de jure и от нея в нито един момент не се изисква да обвързва всяка вносна пратка с местоназначението на съответния произлизащ от нея продукт. Само ако съществуваше такъв механизъм за контрол, индийските органи биха могли да получат достатъчно информация относно крайното местоназначение на изходните материали, така че да се позволи ефикасна проверка, която да потвърди, че размерът на опростените мита/данъци не превишава обема на вложените в производство за износ изходни материали. Вътрешните за дружеството системи сами по себе си не биха били достатъчни, тъй като системата за проверка на възстановяването на мита би следвало да бъде създадена и приложена от правителството. Следователно при разследването се установи, че от единицата, намираща се в специална икономическа зона, не се изисква изрично по силата на никакви правни норми и разпоредби относно SEZS да води отчетност за връзката между внесените материали и завършения продукт и ПИ не е създало ефикасен контролен механизъм за определяне на това кои изходни материали са били употребени при производството на стоките за износ и в какви количества.

(93)

Освен това ПИ не е провело и по-нататъшно разследване въз основа на действително вложените изходни материали, въпреки че това принципно би било необходимо при липсата на ефикасна система за проверка (раздел II, точка 5 от приложение II и раздел II, точка 3 от приложение III към основния регламент). Освен това ПИ не представи доказателства, че не е било предоставено прекомерно опрощаване.

(94)

Съответно при отсъствието на позволена схема за възстановяване на мита или възстановяване за заместители ползата, подлежаща на изравняване, се равнява на опрощаването на митнически ставки (основно мито и специално допълнително мито), освобождаването от заплащане на данък върху продажбите за стоки, набавени на местния пазар, и освобождаването от данък върху услугите през ПР.

(95)

Що се отнася до освобождаването от плащане на основните мита, освобождаването от плащане на данък върху продажбите за стоки, набавени на местния пазар, и освобождаването от данък върху услугите, числителят (размер на субсидията) е изчислен въз основа на размера на данъците, от които е било освободено дружеството през ПРП. Таксите, чието плащане е било задължително за получаването на субсидията, са приспаднати от тази сума в съответствие с член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент, за да се получи размерът на субсидията като числител.

(96)

За разлика от изходните материали, производственото оборудване не се влага физически в готовите стоки. Съответно, по отношение на освобождаването от плащане на данъци върху закупуването на производствено оборудване, размерът на субсидията е изчислен в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатените мита върху внесено производствено оборудване, разпределени в рамките на период, който отразява обичайния срок на амортизация на такова оборудване в съответната промишленост. В съответствие с установената практика така изчисленият размер, отнасящ се до ПРП, е коригиран с добавянето на лихва за този период, за да се отрази пълният размер на ползите за това време. За тази цел беше счетен за подходящ търговският лихвен процент, приложим в Индия през ПРП. В случаите, в които бяха отправени обосновани искания, таксите, задължително платени за получаването на субсидията, бяха приспаднати в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент.

(97)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент така установеният съгласно съображения 95 и 96 по-горе размер на субсидията беше отнесен към съответния експортен оборот, натрупан през ПРП (подходящ знаменател), тъй като предоставянето на субсидията е обвързано с осъществяването на износ и не зависи от изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Така полученият марж на субсидията е в размер на 5,4 %.

(98)

По тази схема износителите могат да се ползват от частично освобождаване от данък върху приходите за печалбите, получени от продажби за износ. Правното основание за това освобождаване се съдържа в раздел 80 ННС от Закона за данъка върху приходите (ЗДП).

(99)

Тази разпоредба беше отменена от проведената през 2005/2006 г. оценка (т.е. за финансовата година от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г.) нататък и поради това раздел 80 ННС от ЗДП не предоставя никакви ползи след 31 март 2004 г. Сътрудничилите производители износители не са реализирали никакви ползи по тази схема през ПРП. Следователно, тъй като схемата е била отменена, тя не подлежи на изравнителни мерки в съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент.

(100)

Схемата е описана подробно в ръководен циркуляр DBOD № DIR.(Exp).BC 02/04.02.02/2007-08 (Експортен кредит в чужда валута) и в Ръководен циркуляр DBOD № DIR.(Exp).BC 01/04.02.02/2007-08 (Експортен кредит в рупии) на Резервната банка на Индия (РБИ), адресирани до всички търговски банки в Индия.

(101)

В тази схема могат да участват производители износители и търговци износители. Беше установено, че трима от сътрудничилите производители износители са реализирали ползи в рамките на ECS.

(102)

В рамките на тази схема РБИ задължително определя максимални прагове на лихвените проценти, приложими спрямо експортните кредити в индийски рупии и в чужда валута, които търговските банки могат да наложат на износителя. ECS се състои от две подсхеми: ECS преди експедиране („кредит за опаковане“), която обхваща кредитите, предоставени на даден износител за финансиране на набавянето, преработката, производството, опаковането и/или спедицията на стоки преди износ, и ECS след експедиране, която предвижда заеми за работен капитал с цел финансиране на експортните вземания. РБИ също така нарежда на банките да насочат известна част от нетния си банков кредит за експортно финансиране.

(103)

Въз основа на ръководните циркуляри на РБИ износителите могат да получават експортни кредити при преференциални лихвени проценти в сравнение с лихвените проценти, приложими за обикновени търговски кредити („кешови кредити“), които се определят изцяло при пазарни условия. Разликата в лихвените проценти може да бъде по-малка при дружества с добър кредитен рейтинг. Всъщност дружествата с висок рейтинг могат да бъдат в състояние да получат експортни кредити и кешови кредити при еднакви условия.

(104)

Преференциалните лихвени проценти за кредит по ECS, определени съгласно ръководните циркуляри на РБИ, упоменати в съображение 100, могат да намалят разходите за лихви на даден износител в сравнение с разходите, изцяло определени при пазарни условия, и в този случай на износителя се предоставят ползи по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент. Експортното финансиране не е per se по-сигурно от вътрешното финансиране. Всъщност то обикновено се възприема като по-рисковано и степента на обезпечаване, която се изисква за определен кредит, независимо от предмета на финансиране, е обект на чисто търговско решение на дадена търговска банка. Разликите в лихвените проценти при различните банки са резултат от методологията на РБИ за определяне на максимални размери на лихвите по заемите за всяка търговска банка поотделно. Освен това търговските банки не са задължени да предоставят на кредитополучателите експортно финансиране при по-изгодни лихвени проценти за експортните кредити в чужда валута.

(105)

Въпреки че преференциалните кредити по ECS се отпускат от търговски банки, тази полза представлява финансово участие от страна на правителството по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент. В този контекст следва да се отбележи, че нито член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент, нито Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (ССИМ) поставят изискване за налагане на задължение върху публичните сметки (т.е. възстановяване на средствата на търговските банки от страна на ПИ), за да бъде установена субсидия, а само нареждане от правителството за изпълняване на функциите, посочени в член 2, параграф 1, буква а), подточка i), ii) или iii) от основния регламент. РБИ е публичен орган и следователно отговаря на определението за „правителство“, както е посочено в член 1, параграф 3 от основния регламент. Тя е 100 % държавна собственост, обслужва целите на държавната политика, напр. парична политика, а ръководството ѝ се назначава от ПИ. РБИ дава нареждания на частните органи по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv), второ тире от основния регламент, тъй като търговските банки са обвързани с условията, които тя налага inter alia по отношение на максималните стойности на лихвените проценти върху експортните кредити, определени в ръководните циркуляри на РБИ и в разпоредбите на РБИ, съгласно които търговските банки трябва да насочват определен дял от нетния си банков кредит за експортно финансиране. Това нареждане задължава търговските банки да изпълняват функциите, упоменати в член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент, в конкретния случай — да предоставят заеми под формата на преференциално експортно финансиране. Такова пряко прехвърляне на средства под формата на заеми, отпускани при определени условия, обикновено е в правомощията на правителството и на практика реално не се различава от обичайната практика на правителствата по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент. Тази субсидия се счита за специфична и подлежаща на изравнителни мерки, тъй като преференциалните лихвени проценти са достъпни само във връзка с финансирането на експортните сделки и следователно прилагането им е обвързано с осъществяване на износ по силата на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(106)

Размерът на субсидията е изчислен въз основа на разликата между платените лихви за използваните експортни кредити през ПРП и сумата, която би била платима за обикновени търговски кредити, използвани от сътрудничилите производители износители. Този размер на субсидията (числител) беше отнесен към общия експортен оборот през ПРП (подходящ знаменател) в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тъй като предоставянето на субсидията е обвързано с осъществяването на износ и не зависи от изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(107)

Трима сътрудничили производители износители са реализирали печалби по въпросната схема през ПРП в стойности от 0,3 до 0,4 %.

(108)

При предходните разследвания по отношение на фолио от ПЕТ, в това число и разследването, довело до налагането с Регламент (ЕО) № 367/2006 на окончателното изравнително мито, в сила и понастоящем, бяха разгледани няколко държавни схеми на Индия, включващи предоставяне на насърчителни мерки на местни дружества. Държавните схеми попадат в обхвата на „Схема с пакет от насърчителни мерки“ (PSI), тъй като могат да включват различни видове насърчителни мерки. При разследването се установи, че правото на дружеството да извлича ползи по схемата е определено в сертификата за право на допускане до участие. Разследването разкри, че през ПРП двама от сътрудничилите производители са се ползвали от освобождаване от търговски данък (данък върху продажбите) по PSI съгласно раздел 4А от Закона за търговския данък на щат Uttar Pradesh. С този закон продажбите, реализирани от дружество на вътрешния пазар, се освобождават от данък върху продажбите (както на местно, така и на централно равнище).

(109)

За да могат да участват, по правило дружествата трябва да инвестират в по-слабо развити райони на даден щат, като създават нова промишленост или като правят широкомащабни капиталовложения в разгръщане или разнообразяване на съществуваща промишленост. Основните критерии за установяване на размера на насърчителните мерки са класификацията на района, в който предприятието е или ще бъде разположено, и размерът на инвестицията.

(110)

При схемата за освобождаване от данъци върху продажбите определени единици не са били задължени да събират данък върху продажбите върху реализираните от тях сделки за продажба. По подобен начин определени единици са били освободени от плащането на данък върху продажбите при набавянето на стоки от снабдители, които също отговарят на условията за участие в схемите. Ако освобождаването при сделките за продажба не се счита за облагодетелстващо определена единица продавач, то освобождаването при сделките за набавяне все пак води до извличане на ползи от определени единици купувачи.

(111)

След оповестяването един производител износител отбеляза, че при количественото определяне на ползите, извлечени по тази схема, е било прието, че доставчиците на основна суровина, използвана в производството на разглеждания продукт, са били освободени от данък върху продажбите. Въпреки това фактурите за продажбите показаха, че въпросните доставчици в действителност са обложили с данък продажбите от разглежданото дружество. Следователно, тъй като данъкът върху продажбите е бил платен от дружеството, от тези покупки за производителя износител не са произтекли никакви ползи, подлежащи на изравняване, а размерът на субсидията е бил съответно преразгледан.

(112)

В рамките на PSI се предоставят субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент. Освобождаването от плащане на данък върху продажбите във връзка с покупки представлява финансово участие, тъй като тази отстъпка намалява размера на иначе дължими приходи за правителството. Освен това освобождаването осигурява ползи за дружествата, тъй като подобрява ликвидността им.

(113)

PSI е достъпна само за дружества, които са инвестирали в някои определени географски райони под юрисдикцията на щат в Индия. Тя не е достъпна за дружества извън тези райони. Размерът на ползите е различен в различните райони. Схемата е специфична съгласно член 3, параграф 2, буква а) и параграф 3 от основния регламент и следователно подлежи на изравнителни мерки.

(114)

Що се отнася до освобождаването от данък върху продажбите, размерът на субсидията е изчислен въз основа на размера на данъка върху продажбите, който обикновено се дължи за ПРП, но е останал неплатен.

(115)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на субсидията (числител) е отнесен впоследствие към общия експортен оборот и вътрешните продажби на дружеството през ПРП като подходящ знаменател, тъй като субсидията не е обвързана с осъществяването на износ и не се предоставя в съответствие с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(116)

Двамата сътрудничили производители износители са извлекли ползи по въпросната схема през ПРП в размер съответно от 0,3 и 1,4 %.

(117)

Припомня се, че в Регламент (ЕО) № 367/2006 и в последващите му изменения, упоменати в съображения 2, 3 и 4 по-горе, стойността на подлежащите на изравнителни мерки субсидии, изразена ad valorem, беше определена в размер между 12 и 19,1 % за засегнатите производители износители, сътрудничили при настоящото частично междинно преразглеждане.

(118)

При настоящото частично междинно преразглеждане стойността на подлежащите на изравнителни мерки субсидии, изразена ad valorem, беше определена в размер между 5,4 и 8,6 %, както е изложено по-долу:

(119)

В съответствие с разпоредбите на член 19 от основния регламент и основанията за частичното междинно преразглеждане, посочени в точка 3 от известието за започване на частично междинно преразглеждане, беше установено, че равнището на субсидиране по отношение на сътрудничилите производители износители се е понижило и поради това ставките на изравнителните мита, наложени на тези производители износители с Регламент (ЕО) № 367/2006, следва да бъдат съответно изменени.

(120)

Изменените ставки на изравнителните мита следва да бъдат определени въз основа на новите равнища на субсидиране, установени при настоящото междинно преразглеждане, тъй като маржовете на вреда, изчислени при първоначалното разследване срещу субсидиран внос, са по-високи.

(121)

По отношение на всички останали дружества, които не са засегнати от настоящото частично междинно преразглеждане, се отбелязва, че реалните обстоятелства при разследваните схеми и тяхното изравняване не са се променили спрямо предишното разследване. Поради това няма причина да се преизчисляват равнищата на субсидиране и митническите ставки за тези дружества. Следователно ставките на митата, приложими за всички останали страни, с изключение на петимата сътрудничили при настоящото преразглеждане производители износители, остават непроменени.

(122)

Определените в настоящия регламент ставки на индивидуални изравнителни мита за отделните дружества отразяват положението, установено по време на частичното междинно преразглеждане. Ето защо те са приложими единствено по отношение на вноса на засегнатия продукт, произвеждан от тези дружества. Вносът на засегнатия продукт, произведен от дружество, което не е изрично упоменато в постановителната част на настоящия регламент, в това число субекти, свързани с изрично упоменатите, не могат да се възползват от тези ставки и са обект на митническа ставка, приложима за „всички други дружества“.

(123)

Всяко искане за прилагане на тези индивидуални ставки на изравнителните мита (напр. вследствие на промяна в наименованието на субекта или вследствие на създаване на нови производствени или пласментни субекти) следва да бъде отправено до Комисията (13) заедно с цялата съществена информация, по-специално всяка промяна в дейността на дружеството, свързана с производството, както и вътрешните и експортните продажби, свързани например с промяната в наименованието или с промяната в производствените или пласментните субекти. Когато е уместно и след консултации с Консултативния комитет, регламентът ще бъде съответно изменен, като се актуализира списъкът на дружествата, които се ползват с индивидуални митнически ставки.

(124)

Както е предвидено в точка 3, последния параграф от известието за започване на частично междинно преразглеждане, изменението на ставката на изравнителното мито ще има отражение върху окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1292/2007, коригирано при предходните антидъмпингови разследвания с цел избягване на двойно отчитане на въздействията от ползите, получени от експортно субсидиране (припомня се, че окончателното антидъмпингово мито беше изчислено въз основа на дъмпинговия марж, тъй като беше установено, че той е по-нисък от равнището на неутрализиране на вредата). В член 24, параграф 1 от основния регламент и в член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 384/96 се предвижда, че не се допуска едновременно налагане на антидъмпингово и изравнително мито при разглеждане на един и същ случай, възникнал поради дъмпинг или наличие на експортно субсидиране. При първоначалното разследване беше установено, че някои от разследваните схеми на субсидиране, подлежащи на изравнителни мерки, представляват експортни субсидии по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Като такива тези субсидии са оказали въздействие върху експортните цени на индийските производители износители и следователно са довели до повишаване на дъмпинговия марж. Поради това, в съответствие с член 24, параграф 1 от основния регламент, ставките на окончателните антидъмпингови мита са коригирани, така че да отразяват действителния дъмпингов марж, оставащ след налагането на окончателното изравнително мито, предназначено да компенсира последиците от експортните субсидии (вж. съображение 59 от Регламент (ЕО) № 366/2006 и съображение 11 от Регламент (ЕО) № 1424/2006).

(125)

Следователно към настоящия момент ставките на окончателните антидъмпингови мита за разглежданите производители износители трябва да бъдат коригирани, за да се вземе предвид преразгледаният размер на ползите, получени от експортни субсидии през ПРП на настоящото разследване, и да бъде отразен действителният дъмпингов марж, оставащ след налагането на коригираното окончателно изравнително мито, компенсиращо последиците от експортните субсидии.

(126)

Дъмпинговите маржове, установени по-рано по отношение на Ester Industries Limited, Garware Polyester Limited, Polyplex Corporation Limited и Uflex Limited (познато по това време като Flex Industries Limited) (14), бяха определени в Регламент (ЕО) № 366/2006 (вж. съображение 50) и за четирите засегнати дружества възлизаха съответно на 29,3, 20,1, 3,7 и 3,2 %. Равнището на дъмпинговия марж за SRF Limited, определено в Регламент (ЕО) № 1424/2006, беше 15,5 %.

(127)

Предвид ползите от експортните субсидии през ПРП и установеното по-рано равнище на дъмпингов марж, приложимите по отношение на разглежданите дружества маржове и митнически ставки следва да бъдат изчислени, както е посочено в таблицата по-долу:

(128)

С цел да бъдат взети предвид преразгледаните равнища на антидъмпинговото мито, приложимо по отношение на петимата разглеждани производители износители, Регламент (ЕО) № 1292/2007 следва да бъде съответно изменен,

10.1.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 6/18

10.1.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 6/20

(1)

Директива 95/45/ЕО на Комисията от 26 юли 1995 г. за определяне на специфични критерии за чистота на оцветителите, които са предназначени за влагане в храни (2) е била неколкократно и съществено изменяна (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)

Необходимо е да се установят критерии за чистота на всички оцветители, посочени в Директива 94/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1994 г. относно оцветители за влагане в храни (4).

(3)

Необходимо е да се вземат предвид спецификациите и техниките за анализ на оцветители, които са определени в Codex Alimentarius, съставен от Съвместния ФАО/СЗО експертен комитет по хранителни добавки (СЕКХД).

(4)

Изготвените по производствени методи хранителни добавки или изходни суровини, които съществено се различават от оценените от Научния комитет по храните или от посочените в настоящата директива трябва да бъдат представени за оценка на безопасността от Европейския орган за безопасност на храните, като се наблегне на критериите за чистота.

(5)

Предвидените в настоящата директива мерки са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.

(6)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение II, част Б,