24.12.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 348/1

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1340/2008 НА СЪВЕТА

от 8 декември 2008 година

относно търговията с определени стоманени продукти между Европейската общност и Република Казахстан

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че:

(1)	В член 17, параграф 1 от Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави-членки и Република Казахстан (1) се предвижда, че търговията с определени стоманени продукти е предмет на специално споразумение относно количествените договорености.

(2)

Срокът на действие на двустранното Споразумение между Европейската общност и правителството на Република Казахстан за търговия с определени стоманени продукти (2), сключено на 19 юли 2005 г., изтече на 31 декември 2006 г. От 2007 и 2008 г. автономните мерки, установени съответно с регламенти (ЕО) № 1870/2006 (3) и (ЕО) № 1531/2007 (4) на Съвета, уреждаха търговията с определени стоманени продукти между Европейската общност и Казахстан.

(3)	До подписването и влизането в сила на новото споразумение или присъединяването на Казахстан към Световната търговска организация (СТО) следва да бъдат установени количествени ограничения, които да се прилагат от 2009 г.

(4)	Тъй като условията, които доведоха до определянето на количествените ограничения за 2007 и 2008 г., до голяма степен се запазват, е целесъобразно да се определят количествени ограничения за 2009 г. на същите нива, както тези за 2007 и 2008 г.

(5)	Необходимо е да се осигурят средства за администриране на този режим в рамките на Общността, така че да се улесни прилагането на новото споразумение, като се вземат предвид колкото се може повече подобни разпоредби.

(6)	Необходимо е да се гарантира, че произходът на въпросните продукти е проверен и че за тази цел са установени подходящи методи на административно сътрудничество.

(7)	Продуктите, поставени в свободна зона или внесени съгласно разпоредбите, регулиращи митническите складове, временния внос или активното усъвършенстване (режим с отложено плащане), не следва да се отчитат спрямо ограниченията, въведени за въпросните продукти.

(8)	Ефективното прилагане на настоящия регламент налага въвеждане на изискване за лиценз за внос в Общността за пускането в свободно обращение в Общността на въпросните продукти.

(9)

За да се гарантира, че количествените ограничения не са надхвърлени, е необходимо да се въведе процедура на управление, при която компетентните органи на държавите-членки няма да издават лицензи за внос, преди да получат предварително потвърждение от Комисията, че съответните количества са разрешени в рамките на въпросните количествени ограничения,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Настоящият регламент се прилага за вноса в Общността на стоманените продукти, изброени в приложение I, с произход от Република Казахстан.

2.   Стоманените продукти се класират в продуктови групи, както е посочено в приложение I.

3.   Класификацията на продуктите, изброени в приложение I, се основава на комбинираната номенклатура (КН), установена с Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (5).

4.   Произходът на продуктите, посочени в параграф 1, се определя в съответствие с действащите правилата на Общността.

Член 2

1.   Вносът в Общността на стоманените продукти, изброени в приложение I, с произход от Република Казахстан, подлежи на количествените ограничения, посочени в приложение V. Пускането за свободно обращение в Общността на продуктите, изброени в приложение I, с произход от Република Казахстан е възможно при представянето на сертификат за произход, описан в приложение II, и на лиценз за внос, издаден от органите на държава-членка в съответствие с член 4.

2.   За да се гарантира, че количествата, за които се издават лицензи за внос, не надвишават в нито един момент количествените ограничения за всяка продуктова група, компетентните органи, изброени в приложение IV, издават лицензи за внос само след потвърждение от страна на Комисията, че все още има свободни количества в рамките на количествените ограничения за съответната продуктова група стоманени продукти по отношение на държавата доставчик, за която вносителят(ите) е(са) подал(и) заявления пред посочените органи.

3.   Разрешеният внос се отчита спрямо съответното количествено ограничение, посочено в приложение V. Изпращането на продуктите се счита за осъществено от датата, на която са били натоварени на превозното средство с цел износ.

Член 3

1.   Количествените ограничения, посочени в приложение V, не се прилагат по отношение на продукти, поставени в свободни зони или свободни складове, или внесени съгласно разпоредбите, регулиращи митническите складове, временния внос или активното усъвършенстване (режим с отложено плащане).

2.   Когато продуктите, посочени в параграф 1, впоследствие се пускат в свободно обращение било в непроменено състояние или след обработка или преработка, се прилага член 2, параграф 2 и така освободените продукти се отчитат спрямо съответните количествени ограничения, посочени в приложение V.

Член 4

1.   За целите на прилагането на член 2, параграф 2, преди да издадат лицензи за внос, компетентните органи, изброени в приложение IV, уведомяват Комисията за количествата, съдържащи се в заявленията за лицензи за внос, придружени от оригиналните лицензи за износ, които са получили. В отговор на това Комисията ги уведомява дали поисканите количества са допустими за внос, като това става в хронологичен ред на получаването на нотификациите от държавите-членки (на принципа „първи дошъл, първи обслужен“).

2.   Исканията, включени в нотификациите до Комисията, са валидни, ако за всеки отделен случай посочват ясно държавата на износ, кода на разглеждания продукт, количествата за внос, номера на лиценза за износ, квотната година и държавата-членка, в която продуктите ще бъдат пуснати в свободно обращение.

3.   Доколкото това е възможно, Комисията потвърждава пред органите пълното количество, посочено в исканията, за които е уведомена, по отношение на всяка продуктова група.

4.   Компетентните органи на държавите-членки уведомяват незабавно Комисията, когато получат информация за количество, което не е било използвано през периода на валидност на лиценза за внос. Такива неизползвани количества автоматично се добавят към оставащите количества от общото ограничение на Общността за всяка продуктова група.

5.   Нотификациите, посочени в параграфи 1—4, се изпращат по електронен път в рамките на интегрираната мрежа, изградена за тази цел, освен ако поради непреодолими технически причини не се налага временно да бъдат използвани други средства за връзка.

6.   Лицензите за внос или равностойни на тях документи се издават в съответствие с членове 12—16.

7.   Компетентните органи на държавите-членки уведомяват Комисията за всяко отнемане на лицензи за внос или равностойни документи, които вече са издадени, в случаите, когато съответните лицензи за износ са били оттеглени или отнети от компетентните органи в Република Казахстан. Същевременно ако Комисията или компетентните органи на държава-членка са били информирани от компетентните органи в Република Казахстан за оттеглянето или отнемането на лиценза за износ, след като съответните продукти са внесени в Общността, въпросните количества се отчитат спрямо количествените ограничения, посочени в приложение V.

Член 5

1.   Когато Комисията има данни, че продуктите, изброени в приложение I, с произход от Република Казахстан са били претоварени, маршрутът им е бил променен или по друг начин са били внесени в Общността чрез заобикаляне на количествените ограничения, посочени в член 2, и че е необходимо извършването на корекции, тя изисква започването на консултации за постигането на споразумение за необходимите корекции в съответните количествени ограничения.

2.   До приключване на консултациите, посочени в параграф 1, Комисията може да поиска от Република Казахстан да предприеме необходимите предпазни мерки, за да гарантира, че могат да бъдат извършени корекции на количествените ограничения, приети след тези консултации.

3.   Ако Комисията и Република Казахстан не успеят да постигнат задоволително решение и ако Комисията забележи, че съществуват ясни доказателства за заобикаляне, тя намалява количествената квота за продуктите, произхождащи от Република Казахстан, в равностоен обем.

Член 6

1.   Лицензът за износ, който трябва да бъде издаден от компетентните органи на Република Казахстан, се изисква по отношение на всяка пратка с продукти от стомана, предмет на количествените ограничения, установени в приложение V, до размера на посочените ограничения.

2.   Вносителят представя оригинала на лиценза за износ с цел издаване на лиценза за внос, посочен в член 12.

Член 7

1.   Лицензът за износ при количествени ограничения съответства на образеца, даден в приложение II, и удостоверява, inter alia, че количеството на въпросните стоки, е било отчетено спрямо количествените ограничения, установени за съответната продуктова група.

2.   Всеки лиценз за износ обхваща само една продуктова група от изброените в приложение I.

Член 8

Износът се отчита спрямо установеното количествено ограничение, посочено в приложение V, и се изпраща по смисъла на член 2, параграф 3.

Член 9

1.   Лицензът за износ, посочен в член 6, може да съдържа допълнителни екземпляри, надлежно обозначени като такива. Лицензът за износ и копията от него, както и сертификатът за произход и копията от него, се изготвят на английски език.

2.   Ако документите, посочени в параграф 1, се попълват на ръка, това следва да се направи с мастило и с печатни букви.

3.   Лицензите за износ или равностойните им документи следва да са с размер 210 × 297 mm. Хартията е бяла, оразмерена, несъдържаща механична маса и с тегло не по-малко от 25 g/m2. Всяка част има фон във вид на плетеница (гийош), така че всякаква подправка с механични или химически средства да е видима.

4.   За целите на вноса в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент компетентните органи в Общността приемат като валиден само оригинала на лиценза за износ.

5.   Всеки лиценз за износ или равностоен документ съдържа стандартизиран сериен номер, независимо дали е отпечатан или не, чрез който може да бъде идентифициран.

6.   Серийният номер съдържа следните елементи:

—	две букви, обозначаващи държавата износителка, както следва: KZ = Република Казахстан,

—

две букви, обозначаващи държавата-членка по местоназначение, както следва: BE = Белгия BG = България CZ = Чешка република DK = Дания DE = Германия EE = Естония IE = Ирландия GR = Гърция ES = Испания FR = Франция IT = Италия CY = Кипър LV = Латвия LT = Литва LU = Люксембург HU = Унгария MT = Малта NL = Нидерландия AT = Австрия PL = Полша PT = Португалия RO = Румъния SI = Словения SK = Словакия FI = Финландия SE = Швеция GB = Обединено кралство,

—	едноцифрен номер, идентифициращ квотната година, съответстващ на последното число на съответната година, например „9“ за 2009 г.,

—	двуцифрен номер, идентифициращ издаващото учреждение в държавата износител,

—	петцифрен номер, вървящ последователно от 00 001 до 99 999, определен за конкретната държава-членка по местоназначение.

Член 10

Лицензът за износ и сертификатът за произход могат да бъдат издадени след изпращането на продуктите, за които се отнасят. В такива случаи на тях се отбелязва „издадено впоследствие“.

Член 11

В случай на кражба, загуба или унищожаване на лиценза за износ износителят може да поиска от компетентния орган, издал документа, да състави дубликат на основата на документите за износ, с които разполага.

Дубликатът на лиценза, издаден по такъв начин, носи обозначението „дубликат“. Дубликатът носи датата на оригиналния лиценз.

Член 12

1.   До степента, до която Комисията в съответствие с член 4 е потвърдила, че поисканото количество е допустимо в рамките на съответните количествени ограничения, компетентните органи на държавите-членки издават лиценз за внос в рамките на максимум пет работни дни след представянето от вносителя на оригинала на съответния лиценз за износ. Това представяне трябва да стане не по-късно от 31 март на годината, следваща тази, през която са били изпратени стоките, обхванати от лиценза за износ. Лицензите за внос се издават от компетентните органи на всяка държава-членка, независимо от държавата-членка, посочена на лиценза за износ, когато Комисията в съответствие с член 4 е потвърдила, че въпросното количество е допустимо в рамките на съответните количествени ограничения.

2.   Лицензите за внос са валидни четири месеца, считано от датата на тяхното издаване. При надлежно обосновано искане от страна на вносителя компетентните органи на държавата-членка могат да удължат валидността за период не по-дълъг от четири месеца.

3.   Лицензите за внос се изготвят в съответствие с образеца, даден в приложение III, и важат за цялата митническа територия на Общността.

4.   Декларацията или искането на вносителя за получаване на лиценз за внос съдържа:

а)	пълното име и адрес на износителя;

б)	пълното име и адрес на вносителя;

в)	точно описание на стоките и техния(те) код(ове) по ТАРИК;

г)	държавата на произход на стоките;

д)	държавата на доставката;

е)	съответната продуктова група и количеството на въпросните продукти;

ж)	нетното тегло по позиция по ТАРИК;

з)	стойността CIF на продуктите на границата на Общността по позиция по ТАРИК;

и)	информация дали разглежданите продукти са второ качество или по-ниско от обичайното качество;

й)	когато е целесъобразно, датите на плащане и доставка и копие от товарителницата и от договора за покупко-продажба;

к)	датата и номера на лиценза за износ;

л)	всеки вътрешен код, използван за административни цели;

м)	дата и подпис на вносителя.

5.   Вносителите не са задължени да внасят цялото количество, обхванато от лиценза за внос, с една пратка.

Член 13

Валидността на лицензите за внос, издадени от органите на държавите-членки, зависи от валидността на лицензите за износ и количествата, посочени в тях, издадени от компетентните органи на Република Казахстан, на основата на които се издават лицензите за внос.

Член 14

Лицензите за внос или равностойните им документи се издават от компетентните органи на държавите-членки в съответствие с член 2, параграф 2 и без дискриминация по отношение на вносителите, където и да се намира тяхното седалище в Общността, без това да влиза в противоречие с други условия, изисквани съгласно действащите правила.

Член 15

1.   Ако Комисията установи, че общите количества по лицензите за износ, издадени от Република Казахстан за конкретна продуктова група, надвишават количествените ограничения за тази продуктова група, тя информира незабавно компетентните органи на държавите-членки, за да спрат по-нататъшното издаване на лицензи за внос. В такъв случай Комисията незабавно започва консултации.

2.   Компетентните органи на държавите-членки отказват издаването на лицензи за внос по отношение на продукти с произход от Република Казахстан, които не са обхванати от лицензи за износ, издадени в съответствие с членове 6—11.

Член 16

1.   Формулярите, използвани от компетентните органи на държавите-членки за издаване на лицензите за внос, посочени в член 12, следват образеца на лиценза за внос, даден в приложение III.

2.   Лицензите за внос и извлечения от тях се изготвят в два екземпляра, един обозначен като „Екземпляр за притежателя“ и носещ номер 1, който се издава на заявителя, и друг, обозначен като „Екземпляр за издаващия орган“ и носещ номер 2, който се съхранява от органа, издаващ лиценза. Компетентните органи могат да прилагат допълнителни копия към формуляр 2 за административни цели.

3.   Формулярите се отпечатват на бяла хартия, несъдържаща механична маса, оразмерена за писане и тежаща между 55 и 65 g/m2. Размерът на формуляра е 210 × 297 mm; разстоянието между редовете е 4,24 mm (една шеста от инча); формата на формулярите се следва точно. И двете страни на екземпляр № 1, който е самият лиценз, имат в допълнение отпечатан червен фон с плетеници (гийош), което прави видима подправката с механични или химически средства.

4.   Държавите-членки отговарят за отпечатването на формулярите. Формулярите могат да бъдат отпечатани и от печатници, определени от държавата-членка, в която са установени. В последния случай всеки формуляр трябва да посочва, че печатницата е определена от държавата-членка. Всеки формуляр съдържа наименованието и адреса на печатницата или знак, позволяващ нейното идентифициране.

5.   Към момента на издаването на лиценза за внос или на части от него той(те) получава(т) номер на издаване, определен от компетентните органи на държавата-членка. Номерът на лиценза за внос се съобщава на Комисията по електронен път в рамките на интегрираната мрежа, създадена съгласно член 4.

6.   Лицензите и извлеченията от тях се съставят на официалния език или официалните езици на държавата-членка на издаване.

7.   В клетка 10 компетентните органи посочват групата стоманени продукти.

8.   Знаците на издаващите служби се полагат посредством печати. Същевременно печатът на издаващия орган върху лиценза може да бъде заменен от графичен знак, комбиниращ букви или цифри, получени чрез перфорация или отпечатване. Издаващите органи използват всякакви методи, непозволяващи подправка, за да записват разрешеното количество по такъв начин, че да е невъзможно в него да се добавят цифри или допълнителни препратки.

9.   Гърбът на екземпляри № 1 и № 2 съдържа поле, в което могат да се вписват количества, било от митническите органи при приключване на процедурата по внос, или от компетентните административни органи при издаване на извлечение. Ако полето върху лиценза или извлечението от него, предвидено за дебити, е недостатъчно, компетентните органи могат да добавят една или повече допълнителни страници, съдържащи графи, съвпадащи с тези на гърба на екземпляри № 1 и № 2 на лиценза или извлечението от него. Издаващите органи поставят своя печат така, че едната му половина да е върху лиценза или извлечението от него, а другата — върху допълнителната страница. Ако допълнителните страници са повече от една, се поставят допълнителни печати, които по подобен начин са разположени върху всяка нова страница и предхождащата я страница.

10.   Лицензите за внос и извлеченията от тях, вписванията и отбелязванията в тях, направени в една държава-членка, имат във всяка друга държава-членка същото правно действие, както и издадените документи, вписванията и отбелязванията в тях, направени от органите на такава държава-членка.

11.   Компетентните органи на съответните държави-членки могат, когато това е необходимо, да поискат съдържанието на лицензите и извлеченията от тях да бъде преведено на официалния език или на един от официалните езици на тази държава-членка.

Член 17

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2009 г. В случай че Казахстан се присъедини към СТО, действието на настоящият регламент се прекратява от датата на присъединяването (6).

---

(1)  ОВ L 196, 28.7.1999 г., стр. 3.

(2)  ОВ L 232, 8.9.2005 г., стр. 64.

(3)  ОВ L 360, 19.12.2006 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 337, 21.12.2007 г., стр. 2.

(5)  ОВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1.

(6)  Датата на прекратяване на действието ще бъде публикувана от Европейската комисия в Официален вестник на Европейския съюз.

---

---

---

---

---

---

24.12.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 348/19

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1341/2008 НА СЪВЕТА

от 18 декември 2008 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд по отношение на някои проекти, генериращи приходи

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 161, трета алинея от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид съгласието на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

след консултации с Комитета на регионите,

като има предвид, че:

(1)	Целите на подготвената за програмния период 2007—2013 г. регулаторна рамка са свързани с по-голямо опростяване на програмирането и управлението на фондовете, на ефективността от предоставяната чрез тях помощ и на субсидиарността при привеждането им в действие.

(2)	По отношение на генериращите приходи проекти, обхванати от член 55 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (3), започна прилагането на по-точен и строг подход, който се основава на изчисляване на максималния размер на допустимите разходи.

(3)

Във връзка с прилагането на член 55 бяха отбелязани редица трудности, включително прекомерна административна тежест, особено що се отнася до операциите, съфинансирани от Европейския социален фонд, и до малките операции, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) или от Кохезионния фонд.

(4)

Тези трудности могат да окажат неблагоприятно въздействие върху управлението на операциите, особено по отношение на проекти в приоритетни за Общността области като околна среда, социално включване, научни изследвания, иновации или енергетика, както и под формата на административна тежест. Ето защо член 55 следва да бъде опростен.

(5)	Опростяването следва да се прилага по отношение на всички проекти, които се подпомагат от структурните фондове или Кохезионния фонд по време на програмния период 2007—2013 г. Следователно е необходимо да се предвиди прилагане с обратно действие.

(6)	Следователно Регламент (ЕО) № 1083/2006 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В член 55 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 параграф 5 се заменя със следното:

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага, считано от 1 август 2006 г., по отношение на всички операции, при които има участие на структурните фондове или Кохезионния фонд по време на програмния период 2007—2013 г.

---

(1)  Съгласие от 16 декември 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Становище от 27 октомври 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25.

---

24.12.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 348/20

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1342/2008 НА СЪВЕТА

от 18 декември 2008 година

за създаване на дългосрочен план за запасите от атлантическа треска и риболовните стопанства, които експлоатират тези запаси, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2004

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

Целта на Регламент (ЕО) № 423/2004 на Съвета от 26 февруари 2004 г. относно определяне на мерки за възстановяване на запасите от атлантическа треска (2) е да обезпечи възстановяването на запасите от атлантическа треска в Kattegat, в Северно море, включително Skagerrak, и източната част на Ламанша, в зоната на запад от Шотландия и в Ирландско море до предохранителния размер, препоръчван от учените, в рамките на период от пет до десет години.

(2)

Според последното научно становище на Международния съвет за изследване на морето (ICES) намаляването на улова на атлантическа треска в резултат на съвкупния ефект от общия допустим улов (ОДУ), техническите мерки и допълнителните мерки за управление на усилието, включително мерките за наблюдение и контрол, с оглед предотвратяване на улова и разтоварването на атлантическа треска от незаконен, недеклариран или нерегламентиран риболов, е крайно недостатъчно за намаляване на смъртността от риболов до равнищата, необходими за възстановяване на запасите от атлантическа треска, като никой от четирите запаса, обхванати от Регламент (ЕО) № 423/2004, не показва ясни признаци за възстановяване, при все че запасите в Северно море показват известни признаци за това.

(3)	Необходимо е да се засили режимът и да се въведе дългосрочен план, за да се постигне устойчива експлоатация на запасите от атлантическа треска въз основа на максимален устойчив улов.

(4)

Според последните научни доклади, по-специално докладите за дългосрочните тенденции на развитие на морските екосистеми, желаните дългосрочни равнища на биомаса не могат да бъдат точно определени. Вследствие на това целта на дългосрочния план следва да бъде променена от цел, основаваща се на биомасата, в цел, основаваща се на смъртността от риболов, което следва да се прилага и към позволените нива на риболовно усилие.

(5)

Запасите от атлантическа треска в Северно море се използват заедно с Норвегия и се управляват съвместно. Мерките, предвидени в настоящия регламент, следва надлежно да вземат предвид консултациите с Норвегия съгласно Споразумението относно риболова между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия (3).

(6)

В случай че Научният, технически и икономически комитет по рибарство (STECF) не може да отправи препоръка за ОДУ поради липса на достатъчно точна и представителна информация, следва да се предвидят разпоредби, осигуряващи последователност при определянето на ОДУ дори и при липса на достатъчно данни.

(7)

За да се осигури достигането на целите за смъртност от риболов и да се допринесе за свеждането до минимум на изхвърлянето, е необходимо риболовните възможности под формата на риболовно усилие също да бъдат фиксирани на нива, които да бъдат съвместими с многогодишната стратегия. Такива риболовни възможности следва, доколкото е възможно, да бъдат определени според вида на риболовните съоръжения въз основа на действащите риболовни практики. Целесъобразно е да се предвиди периодично преразглеждане на ефективността на системата за управление и по-специално да се гарантира преразглеждане на системата за регулиране на риболовното усилие, когато запасите на атлантическа треска достигнат нива, които позволяват експлоатация, даваща максимално устойчив улов.

(8)

Следва да бъдат въведени нови механизми за насърчаване на участието на рибарите в програми за избягване на улова на атлантическа треска. Има по-голяма вероятност такова избягване на улова на атлантическа треска или програми за намаляване на изхвърлянето да успеят, ако са разработени в сътрудничество с риболовната промишленост; и съответно такива програми, разработени с държавите-членки, следва да се считат за ефективно средство за окуражаване на устойчивостта и тяхното разработване следва да бъде насърчавано. Освен това държавите-членки следва да упражняват правомощията си за разпределяне на достъпа до риболов на запаси от атлантическа треска, така че да насърчават рибарите си да ловят риба по начини, които имат за резултат по-избирателен риболов и са по-малко вредни за околната среда.

(9)

Определянето и разпределянето на ограниченията за улова, фиксирането на минимално и на предпазни равнища на запасите и на равнищата на смъртност от риболов, както и на максимално допустимото риболовно усилие за всяка група за риболовно усилие за държава-членка, както и изключването на някои групи кораби от режима на риболовното усилие, определен с настоящия регламент, са мерки от първостепенно значение в рамките на общата политика в областта на рибарството. Целесъобразно е Съветът да си запази правото да упражнява пряко изпълнителни правомощия във връзка с тези специфични въпроси.

(10)

Мерките, необходими за прилагането на определени разпоредби от настоящия регламент, и по-специално тези, които са свързани с приспособяване на ограниченията на риболовното усилие в рамките на максимално допустимото риболовно усилие, определено от Съвета, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4).

(11)

В допълнение към мерките, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (5), следва да бъдат въведени мерки за контрол, за да се гарантира съответствие с мерките, предвидени в настоящия регламент.

(12)

Следва да бъдат установени правила, според които дългосрочният план, въведен с настоящия регламент, като се вземе предвид състоянието на съответните запаси, да бъде квалифициран като план за възстановяване по смисъла на член 5 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (6), и за целите на член 21, буква а), подточка i) от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство (7), или като план за управление по смисъла на член 6 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 и за целите на член 1, буква а), подточка iv) от Регламент (ЕО) № 1198/2006.

(13)	Регламент (ЕО) № 423/2004 следва да бъде отменен и заменен с настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се създава план за четири запаса от атлантическа треска, отговарящи на следните географски зони:

а)

Kattegat;

б)	Северно море, Skagerrak и източната част на Ламанша;

в)	зоната на запад от Шотландия;

г)	Ирландско море.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения, които допълват определенията, посочени в член 3 от Регламент (ЕО) № 2371/2002:

а)	„група за риболовно усилие“ означава структура на управление на държава-членка, за която се определя максимално допустимо риболовно усилие. Тя включва група риболовните съоръжения и зоната, посочени в приложение I;

б)	„сборна група за риболовно усилие“ означава съвкупността от групите за риболовно усилие на всички държави-членки, които имат една и съща група риболовни съоръжения и зона;

в)	„улов на единица усилие“ означава количеството уловена атлантическа треска в рамките на една година, изразено в живо тегло към единица риболовно усилие, изразено в kW/дни;

г)

„съответни възрастови групи“ означава възрасти 3, 4 и 5 за атлантическата треска в Kattegat; възрасти 2, 3 и 4 за атлантическата треска в Ирландско море, Северно море, Skagerrak и източната част на Ламанша; възрасти 2, 3, 4 и 5 за атлантическата треска в зоната на запад от Шотландия; или други възрастови групи в съответствие с препоръките на STECF.

Член 3

Географски определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните географски определения на географски зони:

а)

„Kattegat“ е зоната от участък IIIa, определена от IСЕS, оградена на север от линията, свързваща фара в Skagen с фара в Tistlarna и продължаваща до най-близката точка на шведското крайбрежие, а на юг от линията, свързваща Hasenore с Gnibens Spids, от Korshage до Spodsbjerg и от Gilbjerg Hoved до Kullen;

б)	„Северно море“ е подзона IV на ICES и зоната от участък IIIa на ICES, която не е включена в определението на Skagerrak и Kattegat, както и делът от участък IIa на ICES, разположен в териториалните води или водите под юрисдикцията на държавите-членки;

в)	„Skagerrak“ е делът от участък IIIa на ICES, ограничен на запад от линията, свързваща фара в Hanstholm с фара в Lindesnes, а на юг от линията, свързваща фара в Skagen с фара в Tistlarna и продължаваща до най-близката точка на шведското крайбрежие;

г)	„източната част на Ламанша“ е участък VIId на ICES;

д)	„Ирландско море“ е участък VIIа на ICES;

е)	„зоната на запад от Шотландия“ е участък VIa на ICES и делът от участък Vb на ICES, разположен в териториалните води или водите под юрисдикцията на държавите-членки.

Член 4

Изчисляване на риболовното усилие

За целите на настоящия регламент риболовното усилие на група кораби се равнява на сбора от произведенията на стойностите на капацитетите на всеки кораб, изразени в kW, и броя на дните, по време на които всеки от корабите е присъствал в зоната, посочена в приложение I. Един ден присъствие в дадена зона означава всеки непрекъснат период от 24 часа (или част от него), по време на който корабът присъства в зоната и не е в пристанище.

Член 5

Цели на плана

1.   Планът, посочен в член 1, осигурява устойчива експлоатация на запасите от атлантическа треска на основата на максимален устойчив улов.

2.   Посочените в параграф 1 цели се постигат при поддържане на следната смъртност от риболов за атлантическата треска в съответните възрастови групи:

Запас	Смъртност от риболов
Атлантическа треска в Kattegat	0,4
Атлантическа треска в зоната на запад от Шотландия	0,4
Атлантическа треска в Ирландско море	0,4

3.   По отношение на запасите на атлантическа треска в Северно море, Skagerrak и източната част на Ламанша, посочената в параграф 1 цел се постига при поддържане на смъртността от риболов за атлантическата треска в съответните възрастови групи, посочени в член 8.

ГЛАВА II

ОБЩ ДОПУСТИМ УЛОВ

Член 6

Минимални и предпазни равнища

Минималните и предпазните равнища за хвърлящата хайвер биомаса за всеки запас на атлантическа треска са, както следва:

Запас	Минимални равнища за хвърляща хайвер биомаса в тонове	Предпазни равнища за хвърляща хайвер биомаса в тонове
Атлантическа треска в Kattegat	6 400	10 500
Атлантическа треска в Северно море, Skagerrak и източната част на Ламанша	70 000	150 000
Атлантическа треска в зоната на запад от Шотландия	14 000	22 000
Атлантическа треска в Ирландско море	6 000	10 000

Член 7

Процедура за установяване на ОДУ за запаси от атлантическа треска в Kattegat, в зоната за запад от Шотландия и в Ирландско море

1.   Всяка година Съветът взема решение за определяне на ОДУ за следващата година за всеки от запасите от атлантическа треска в Kattegat, в зоната на запад от Шотландия и в Ирландско море. ОДУ се изчислява чрез приспадане на следните количества от общото отстраняване на атлантическа треска, предвидени от STECF като отговарящи на смъртността от риболов, посочена в параграфи 2 и 3:

а)	количеството риба, равно на очакваното изхвърляне на атлантическа треска от съответния запас;

б)	количеството, съответстващо на другите източници на смъртност от риболов на атлантическата треска, което следва да бъде съответно определено въз основа на предложение от Комисията.

2.   ОДУ, който се основава на становище на STECF, следва да отговаря на всяко от следните условия:

а)

ако прогнозираната от STECF големина на запаса на 1 януари в годината на прилагане на ОДУ е под минималното равнище на хвърлящата хайвер биомаса, установено в член 6, смъртността от риболов се намалява с 25 % в годината на прилагане на ОДУ в сравнение със смъртността от риболов през предходната година;

б)

ако прогнозираната от STECF големина на запаса на 1 януари в годината на прилагане на ОДУ е под предпазното равнище за хвърлящата хайвер биомаса, установено в член 6, и по-висока или равна на минималното равнище на хвърлящата хайвер биомаса, установено в член 6, смъртността от риболов се намалява с 15 % в годината на прилагане на ОДУ в сравнение със смъртността от риболов през предходната година; и

в)

ако прогнозираната от STECF големина на запаса на 1 януари в годината на прилагане на ОДУ е по-висока или равна на предпазното равнище за хвърлящата хайвер биомаса, установено в член 6, смъртността от риболов се намалява с 10 % в годината на прилагане на ОДУ в сравнение със смъртността от риболов през предходната година.

3.   Ако според становището на STECF прилагането на параграф 2, букви б) и в) би довело до смъртност от риболов, по-ниска от посочената в член 5, параграф 2, Съветът определя ОДУ на равнища, които да водят до посочената в споменатия член смъртност от риболов.

4.   Когато дава становището си в съответствие с параграфи 2 и 3, STECF приема, че в годината, предхождаща годината на прилагане на ОДУ, уловът на рибния запас е с корекция за смъртност от риболов, равна на намалението на максимално допустимото риболовно усилие, прилагано през същата година.

5.   Независимо от параграф 2, букви а), б) и в) и параграф 3 Съветът не определя ОДУ на равнище, което е с повече от 20 % под или над равнището на ОДУ, установено за предходната година.

Член 8

Процедура за установяване на ОДУ за запасите на атлантическа треска в Северно море, Skagerrak и източната част на Ламанша

1.   Всяка година Съветът взема решение относно ОДУ за запасите на атлантическа треска в Северно море, Skagerrak и източната част на Ламанша. ОДУ се изчислява чрез прилагане на правилата за намаление, установени в член 7, параграф 1, букви а) и б).

2.   ОДУ първоначално се изчислява в съответствие с параграфи 3 и 5. От годината, когато ОДУ, определен чрез прилагането на параграфи 3 и 5, ще бъде по-нисък от ОДУ, определен чрез прилагането на параграфи 4 и 5, ОДУ се изчислява съгласно параграфи 4 и 5.

3.   Първоначално ОДУ не надхвърля ниво, съответстващо на смъртност от риболов, която представлява процент от прогнозата за смъртност от риболов в съответните възрастови групи през 2008 г., както следва: 75 % за ОДУ през 2009 г., 65 % за ОДУ през 2010 г. и прилагане на последователно намаляване от 10 % за следващите години.

4.   Следователно, ако големината на запаса на 1 януари в годината, предхождаща годината на прилагане на ОДУ, е:

а)	над предпазното равнище за хвърлящата хайвер биомаса, ОДУ съответства на процент на смъртност от риболов от 0,4 в съответните възрастови групи;

б)

между минималното равнище на хвърлящата хайвер биомаса и предпазното равнище за хвърлящата хайвер биомаса, ОДУ не надхвърля равнище, съответстващо на процент на смъртност от риболов в съответните възрастови групи, равен на следната формула: 0,4 – (0,2 * (предпазно равнище за хвърлящата хайвер биомаса – хвърляща хайвер биомаса)/(предпазно равнище за хвърлящата хайвер биомаса – минимално равнище за хвърлящата хайвер биомаса);

в)	на или под ограничението за равнище на хвърлящата хайвер биомаса, ОДУ не надхвърля ниво, съответстващо на процент на смъртност от риболов от 0,2 в съответните възрастови групи.

5.   Независимо от параграфи 3 и 4 Съветът не определя ОДУ за 2010 г. и следващите години на равнище, което е с повече от 20 % под или над равнището на ОДУ, установено за предходната година.

6.   Когато посоченият в параграф 1 запас на атлантическа треска е бил експлоатиран при процент на смъртност от риболов, близък до 0,4 в продължение на три последователни години, Комисията оценява прилагането на настоящия член и когато е целесъобразно, предлага подходящи мерки за неговото изменение, за да гарантира експлоатация при максимално устойчив улов.

Член 9

Процедура за определяне на ОДУ при липса на достатъчно данни

Когато поради липса на достатъчно точна и представителна информация STECF не може да даде становище, позволяващо на Съвета да определи ОДУ в съответствие с член 7 или 8, Съветът решава, както следва:

а)	когато STECF препоръчва намаляване на улова на атлантическа треска до най-ниското възможно равнище, ОДУ се определя с 25 % намаление в сравнение с ОДУ от предходната година;

б)	във всички други случаи ОДУ се определя с 15 % намаление в сравнение с ОДУ от предходната година, освен ако според становището на STECF това не е уместно.

Член 10

Адаптиране на мерките

1.   Когато целевото равнище на причинената от риболов смъртност, посочено в член 5, параграф 2, е постигнато или STECF изрази становище, че това равнище или минималните и предпазните равнища на хвърлящата хайвер биомаса по член 6 или равнището на смъртност от риболов по член 7, параграф 2 вече не са подходящи за поддържане на нисък риск от изчерпване на запасите и максимално устойчиво възпроизводство, Съветът взема решение за определяне на нови стойности за съответните равнища.

2.   Когато STECF изрази становище, че някой от запасите от атлантическа треска не се възстановява както трябва, Съветът взема решение, което:

а)	определя ОДУ за съответния запас на равнище, по-ниско от предвиденото в членове 7, 8 и 9;

б)	определя максимално допустимото риболовно усилие на равнище, по-ниско от предвиденото в член 12;

в)	въвежда съответно други свързани с горното условия.

ГЛАВА III

ОГРАНИЧАВАНЕ НА РИБОЛОВНОТО УСИЛИЕ

Член 11

Режим на риболовното усилие

1.   Установените в членове 7, 8 и 9 ОДУ се допълват от режим на риболовното усилие, при който риболовните възможности се разпределят под формата на риболовно усилие между държавите-членки на годишна основа.

2.   Съветът може, по предложение на Комисията или въз основа на информация, предоставена от държавите-членки, и становище на STECF съгласно параграф 3, да изключи определени групи кораби от прилагането на режима на риболовно усилие, при условие че:

а)	съответните данни за улова и изхвърлянето на треска са налице, с оглед STECF да оцени процента на улова на атлантическа треска, извършен от всяка съответна група кораби;

б)	процентът на улов на атлантическа треска, според оценката на STECF, не надхвърля 1,5 % от общия улов за всяка съответна група кораби; и

в)	включването на тези групи кораби в режима на риболовно усилие би представлявало административна тежест, несъразмерна спрямо цялостния им ефект върху запасите от атлантическа треска.

Ако STECF не е в състояние да прецени дали тези условия продължават да бъдат изпълнени, Съветът включва всяка от съответните групи кораби в риболовното усилие.

3.   Държавите-членки предоставят всяка година съответната информация на Комисията и STECF с оглед да се установи, че посочените по-горе условия са и продължават да бъдат изпълнени в съответствие с подробните правила, които следва да бъдат приети от Комисията.

Член 12

Разпределяне на риболовно усилие

1.   Всяка година Съветът взема решение за максимално допустимото риболовно усилие за всяка група за риболовно усилие по държави-членки.

2.   Максимално допустимото риболовно усилие се изчислява на база, установена, както следва:

а)	за първата година на прилагане на настоящия регламент базовата линия се установява като средното усилие в kW/дни, изразходвано през 2004—2006 г. или 2005— 2007 г., според предпочитанието на съответната държава-членка, въз основа на становището на STECF;

б)	за следващите години на прилагане на настоящия регламент базата се равнява на максимално допустимото риболовно усилие от предходната година.

3.   Групите за риболовно усилие, за които се прилага годишна корекция на максимално допустимото риболовно усилие, се определят на посочената по-долу основа:

а)

уловите на атлантическа треска от корабите във всяка група за риболовно усилие се оценяват въз основа на данните, представени от държавите-членки в съответствие с членове 18, 19 и 20 от Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 г. относно установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данните в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с общата политика в областта на рибарството (8);

б)

за всяка от определените в приложение I към настоящия регламент зони на сборните групи за риболовно усилие и съответните им улови на атлантическа треска, включително изхвърлената риба, се изготвя списък. Списъкът се подрежда така, че да отразява нарастването на улова на атлантическа треска във всяка група за риболовно усилие;

в)

сборът на уловите на атлантическа треска в списъците по буква б) се изчислява по описания по-долу начин. За всяка сборна група за риболовно усилие се изчислява сумата от улова на атлантическа треска от тази група за риболовно усилие и уловите на атлантическа треска на всички сборни групи за риболовно усилие от предходните точки на списъка;

г)	сборът на уловите, изчислени по посочения в буква в) начин, се изчислява като процент от общия улов на атлантическа треска от всички сборни групи за риболовно усилие в същата зона.

4.   По отношение на сборните групи за риболовно усилие, при които процентът на сбора от уловите, изчислен съгласно параграф 3, буква б), е равен или надвишава 20 %, се прилагат годишни корекции. Максимално допустимото риболовно усилие на съответните групи се изчислява по следния начин:

а)	когато се прилага член 7 или 8 — чрез прилагане към базата на същата процентна корекция като определената в посочените членове корекция за смъртност от риболов;

б)	когато се прилага член 9 — чрез прилагане към базата на същата процентна корекция на риболовното усилие като намалението на ОДУ.

5.   За групи за риболовно усилие, различни от тези, посочени в параграф 4, максимално допустимото риболовно усилие остава на базовото ниво.

Член 13

Разпределение на допълнително риболовно усилие за силно избирателни съоръжения и риболовни курсове, избягващи атлантическата треска

1.   Държавите-членки могат да увеличат максимално допустимото риболовно усилие на групите за риболовно усилие, при които риболовното усилие се коригира в съответствие с член 12, параграф 4 и при спазване на условията, установени в параграфи 2—7.

2.   Максимално допустимото риболовно усилие може да бъде увеличено в рамките на групите за риболовно усилие, при които риболовната дейност на един или повече кораби:

а)	се извършва само с едно регулирано съоръжение на борда, чиито технически качества, според оценено от STECF научно изследване, винаги имат за резултат по-малко от 1 % атлантическа треска в състава на улова (силно избирателно съоръжение);

б)	има за резултат по-малко от 5 % атлантическа треска в състава на улова на риболовен курс (риболовни курсове, избягващи атлантическата треска);

в)

се извършва в съответствие с план за избягване на улова на атлантическа треска или за намаляване на изхвърлянията, което намалява смъртността от риболов при атлантическата треска сред участващите риболовни кораби най-малко с приспособяването на риболовното усилие, посочено в член 12, параграф 4; или

г)

се извършва в зоната на запад от Шотландия на запад от линия, получена чрез последователно свързване посредством румбови линии на точките, посочени в приложение IV, отчетени съгласно координатната система WGS84, при условие че участващите кораби са оборудвани със сателитно базирани системи за наблюдение на кораби (VMS).

3.   Посочените в параграфи 2 кораби са предмет на повишена честота на наблюдение по-специално по отношение на:

а)	изключителната употреба на силно избирателни съоръжения по време на въпросните риболовни курсове в съответствие с параграф 2, буква а);

б)	количеството изхвърляния в съответствие с параграф 2, буква б);

в)	намаляването на смъртността от риболов в съответствие с параграф 2, буква в);

г)	количеството улов и изхвърляния на запад от линията, посочена в параграф 2, буква г),

при спазване на договореностите за редовно предоставяне на данни на държавите-членки относно спазването на специалните условия, посочени в споменатите букви.

4.   Повишаването на риболовното усилие съгласно настоящия член се изчислява за всеки кораб от съответните групи за риболовно усилие, действащи при специалните условия, посочени в параграф 2, букви а), б), в) и г), и не превишава количеството, необходимо за компенсиране на посочените в член 12, параграф 4 корекции на риболовното усилие за съоръженията, използвани при тези действия.

5.   Всяко увеличение на разпределението на риболовното усилие, извършено от държавите-членки, се съобщава на Комисията до 30 април от годината, през която се извършва компенсирането за корекциите на риболовното усилие. В нотификацията се посочват данни за корабите, действащи при специалните условия, посочени в параграф 2, букви а), б), в) и г), риболовното усилие на група за риболовно усилие, което държавата-членка очаква да бъде извършено от тези кораби през тази година, както и условията на наблюдение на риболовното усилие на корабите, включително мерките за контрол.

6.   Държавите-членки докладват на Комисията най-късно до 1 март всяка година относно количествата на усилието, използвано в рамките на действията през предходната година.

7.   Комисията отправя искане до STECF да сравнява ежегодно намаляването на смъртността при атлантическата треска, което би било резултат от прилагането на параграф 2, буква в), с намаляването, което по негови очаквания би било резултат от приспособяването на риболовното усилие, посочено в член 12, параграф 4. В контекста на тази консултация Комисията може да предложи приспособяване на риболовното усилие, което да се прилага за съответните групи съоръжения през следващата година.

Член 14

Задължения на държавите-членки

1.   По отношение на корабите, плаващи под флага ѝ, всяка държава-членка определя метода за разпределяне на максимално допустимото риболовно усилие на отделни кораби или групи кораби в светлината на редица критерии, включващи например:

а)	поощряване на добрите риболовни практики, в това число засилване на събирането на данни, намаляване на изхвърлянето на риба и свеждане до минимум на въздействията върху младата риба;

б)	участие в програми за сътрудничество за избягване на нежелан прилов на атлантическа треска;

в)	слабо въздействие върху околната среда, в това число чрез разход на гориво и емисии от парникови газове;

г)	пропорционалност по отношение на разпределението на риболовните възможности под формата на квоти за риболов.

2.   За всяка от посочените в приложение I към настоящия регламент зони всяка държава-членка издава специални разрешителни за риболов в съответствие с Регламент (ЕО) № 1627/94 на Съвета от 27 юни 1994 г. относно постановяване на общите разпоредби за специалните разрешителни за риболов (9) за кораби, плаващи под нейния флаг, които участват в риболовни дейности в тази зона и използват съоръжения, попадащи в една от групите съоръжения, посочени в приложение I към настоящия регламент.

3.   За всяка от посочените в приложение I зони общият капацитет, изразен в kW, за кораби, разполагащи със специални разрешителни за риболов, издадени в съответствие с параграф 2, не надвишава максималния капацитет на корабите, които са действали през 2006 г. или 2007 г., използвайки регулирани риболовни съоръжения и осъществявайки риболов в съответната риболовна зона.

4.   Всяка държава-членка съставя и актуализира списък на корабите, притежаващи специално разрешително за риболов по параграф 2, като го прави достъпен на официалния си уебсайт за Комисията и останалите държави-членки.

Член 15

Регулиране на риболовното усилие

Държавите-членки наблюдават капацитета и дейността на своя флот по групи за риболовно усилие и взимат подходящи мерки, ако максимално допустимото риболовно усилие, установено в съответствие с член 12, ще бъде достигнато скоро, с оглед да се гарантира, че усилието няма да надхвърли установените граници.

Член 16

Обмен на максимално допустимо риболовно усилие между държавите-членки и възстановяване на риболовно усилие

1.   Максимално допустимото риболовно усилие, установено в съответствие с член 11, може да се коригира от съответните държави-членки предвид:

а)	обмена на квоти, извършен в съответствие с член 20, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2371/2002; и

б)	преразпределенията и/или приспаданията, направени в съответствие с член 23, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 и член 21, параграф 4, член 23, параграф 1 и член 32, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2847/93.

2.   Максимално допустимото риболовно усилие, установено в съответствие с член 12, може да бъде коригирано от държава-членка, която преустановява обмена на квоти в която и да е от посочените в член 3 зони, ако тази държава-членка е извършвала такъв обмен по време на референтния период за установяване на базите, посочени в член 12, параграф 2, и има нужда от упражняване на допълнително усилие в някоя от съответните групи за риболовно усилие, за да използва възстановената квота. Възстановяването на риболовно усилие се придружава от намаляване на общото допустимо риболовно усилие от държавата-членка, върнала квотата на получаващата обратно квотата си държава-членка, което да отразява степента на намаление на наличната квота на нейните групи за риболовно усилие, освен ако държавата-членка, която връща квотата, не е използвала съответното усилие за установяване на посочените по-горе бази.

3.   Независимо от член 17, параграф 2 през 2009 г. държавите-членки могат да променят разпределението на риболовното си усилие като прехвърлят риболовно усилие и капацитет за риболов между географските зони, посочени в член 3, при условие че това прехвърляне включва риболовни дейности, посочени в член 13, параграф 2, букви а) и б). Комисията следва да бъде уведомена за такива прехвърляния. Максимално допустимото риболовно усилие, посочено в член 12, параграф 2, буква а), се изменя по съответния начин.

Член 17

Обмен на максимално допустимо риболовно усилие между групи за риболовно усилие

1.   Държава-членка може да промени разпределението на риболовното си усилие като прехвърли капацитет за риболов от едни групи за риболовно усилие към други при условията, установени в параграфи 2—5.

2.   Такова прехвърляне е разрешено между групи съоръжения, но не и между географски зони, при положение че съответната държава-членка предостави информация на Комисията относно улова на единица усилие на предоставящата и получаващата група съоръжения, усреднени за последните три години.

3.   Когато уловът на единица усилие на предоставящата група съоръжения е по-висок от този на получаващата група, прехвърлянето се прави като правило на база 1 kW/ден срещу 1 kW/ден.

4.   Когато уловът за единица усилие на предоставящата група съоръжения е по-нисък от този на получаващата група, държавата-членка прилага коефициент за корекция към количеството на риболовното усилие на получаващата група съоръжения, така че да се компенсира по-високият улов на единица усилие на получаващата група.

5.   Комисията отправя искане към STECF да разработи стандартни коефициенти за корекция, които да се използват за улесняване на прехвърлянето на усилията между групи съоръжения с различен улов на единица усилие.

ГЛАВА IV

НАБЛЮДЕНИЕ, ИНСПЕКЦИИ И НАДЗОР

Член 18

Връзка с Регламент (ЕИО) № 2847/93

Мерките за контрол, предвидени в настоящата глава, се прилагат в допълнение към мерките, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2847/93.

Член 19

Проверки на бордовия дневник

1.   За кораби, оборудвани с VMS, държавите-членки проверяват дали получената в центровете за наблюдение на риболова информация съответства на дейностите, записани в бордовия дневник, чрез използване на VMS данни. Тези кръстосани проверки се записват и съхраняват в електронен вид в продължение на три години.

2.   Всяка държава-членка съхранява и прави достъпни на своя официален уебсайт адресите за контакт, на които се представят бордовите дневници и декларациите за разтоварване.

Член 20

Претегляне на атлантическата треска при първо разтоварване

1.   Капитанът на риболовния кораб гарантира, че всяко количество атлантическа треска над 300 kg, уловена в зона, определена в член 3 и разтоварвана в пристанище на Общността, се претегля на борда или в пристанището преди продажбата ѝ или преди по-нататъшното ѝ транспортиране. Използваните за претеглянето везни се одобряват от компетентните национални органи. Цифрите, получени в резултат на претеглянето, се използват за декларацията, посочена в член 8 от Регламент (ЕИО) № 2847/93.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 държавите-членки могат да позволят претеглянето на атлантическата треска да се извърши на рибен търг на територията на държавата-членка, при условие че разтоварването е било обект на физическа инспекция и рибата е била запечатана преди да бъде директно транспортирана до рибния търг и остава запечатана до извършването на претеглянето. В транспортния документ се посочва подробна информация за проведената при разтоварването инспекция.

Член 21

Референтни показатели за инспекция

Всяка държава-членка, която има кораби, обхванати от настоящия регламент, установява конкретни референтни показатели за инспекции. Тези референтни показатели се преразглеждат периодично след извършване на анализ на постигнатите резултати. Референтните показатели подлежат на постоянна промяна, докато не бъдат достигнати определените в приложение II целеви референтни показатели.

Член 22

Забрана за трансбордиране

Трансбордирането на атлантическа треска в открито море е забранено в географските зони, посочени в член 3.

Член 23

Национални програми за контролна дейност

1.   Държавите-членки, които имат кораби, обхванати от настоящия регламент, определят национални програми за контролна дейност в съответствие с приложение III.

2.   Държавите-членки, които имат кораби, обхванати от настоящия регламент, правят достъпни на своите официални уебсайтове преди 31 януари всяка година националните си програми за контролна дейност, заедно с графика за прилагането им.

3.   Поне веднъж годишно Комисията свиква заседание на Комитета по рибарство и аквакултури, за да се извърши оценка на изпълнението и резултатите от националните програми за контролна дейност по отношение на запасите от атлантическа треска, обхванати от настоящия регламент.

Член 24

Предварително уведомяване

1.   Преди всяко влизане в пристанище или място на разтоварване в една държава-членка на риболовен кораб на Общността с над един тон атлантическа треска на борда, капитанът на риболовния кораб или негов представител уведомява компетентните органи на тази държава-членка най-малко четири часа преди влизането относно:

а)	името на пристанището или мястото на разтоварване;

б)	очакваното време на пристигане в това пристанище или място на разтоварване;

в)	предполагаемите количества в килограми живо тегло от всички видове улов на борда, чийто обем надвишава 50 kg.

2.   Компетентните органи на държавата-членка, в която се предвижда разтоварването на повече от един тон атлантическа треска, могат да изискат разтоварването на съхранявания на борда улов да не започва без тяхното разрешение.

3.   Капитан на риболовен кораб на Общността или негов представител, желаещ да трансбордира или разтовари в открито море съхраняван на борда улов, или да го разтовари в пристанище или място за разтоварване на трета държава, съобщава на компетентните органи на държавата-членка, под чийто флаг плава, данните по параграф 1 най-малко 24 часа преди трансбордирането или разтоварването в открито море или разтоварването в трета страна.

Член 25

Указани пристанища

1.   Когато риболовен кораб на Общността трябва да разтовари в Общността над два тона атлантическа треска, капитанът на кораба следи разтоварването да се извършва само в указаните за целта пристанища.

2.   Всяка държава-членка посочва пристанищата, в които да се извършва разтоварването на над два тона атлантическа треска.

3.   Всяка държава-членка публикува на публичната си уебстраница списъка на указаните пристанища и съответните процедури за инспекция и надзор в тези пристанища, включително реда и условията за регистрация и съобщаване на данните за количествата атлантическа треска при всяко разтоварване.

Комисията предава тази информация на останалите държави-членки.

Член 26

Граници на допустимо отклонение при изчисляването на количествата, записани в риболовния дневник

Чрез дерогация от член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2807/83 на Комисията от 22 септември 1983 г. относно установяване на подробни правила за вписване на информация за улова на риба от държавите-членки (10) разрешеното допустимо отклонение при изчисляването в килограми на съхраняваните на борда количества риба е 8 % от вписаното в бордовия дневник количество.

Член 27

Разделно съхраняване на атлантическа треска на борда

Забранява се смесеното съхранение на борда на риболовен кораб на Общността на каквито и да е количества атлантическа треска и каквито и да е други морски организми в един и същ контейнер. Контейнерите, съдържащи атлантическа треска, се складират в трюма отделно от другите.

Член 28

Транспортиране на атлантическа треска

1.   Компетентните органи на държавата-членка могат да изискат всяко количество атлантическа треска, уловено в географските зони, посочени в член 3, и разтоварено за първи път на нейна територия, да бъде претеглено в присъствието на контролните органи, преди да бъде транспортирано от първото пристанище, на което е разтоварено. Когато атлантическата треска бъде разтоварена за първи път в едно от указаните в член 24 пристанища, представителна извадка от най-малко 20 % от броя на разтоварените количества се претегля в присъствието на упълномощени от държавите-членки контролни органи, преди тези количества да бъдат предложени за първа продажба и продадени. За целта държавите-членки, в едномесечен срок от датата на влизане в сила на настоящия регламент, подробно уведомяват Комисията за използвания режим за набиране на извадки.

2.   Чрез дерогация от разпоредбите на член 13 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 всички количества атлантическа треска над 50 kg, които се транспортират на място, различно от мястото на първото разтоварване или на първия внос, се придружават от копие на една от декларациите, предвидени в член 8, параграф 1 от посочения регламент относно транспортираните количества атлантическа треска. Изключението, предвидено в член 13, параграф 4, буква б) от посочения регламент, не се прилага.

Член 29

Конкретни програми за контрол

Чрез дерогация от разпоредбите на член 34в, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 конкретните програми за контрол на съответните запаси атлантическа треска могат да продължават повече от две години, считано от влизането им сила.

ГЛАВА V

ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 30

Процедура за вземане на решения

Когато настоящият регламент предвижда вземане на решение от Съвета, Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.

Член 31

Изменения на приложение I

Въз основа на становището на STECF Комисията може да измени приложение I към настоящия регламент в съответствие с процедурата, установена в член 30, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 и въз основа на следните принципи:

а)	групите за риболовно усилие се формират по възможно най-хомогенния начин по отношение на уловените биологични запаси, размера на уловената риба като цел или като прилов и въздействието върху околната среда от риболовните дейности, свързани с групите за риболовно усилие;

б)	броят и размерът на групите за риболовно усилие са икономически ефективни от гледна точка на отношението между разходите за управление и нуждата от опазване.

Член 32

Подробни правила

Подробните правила за прилагане на член 11, параграф 3, членове 14, 16 и 17 от настоящия регламент могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, посочена в член 30, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.

Член 33

Помощ от Европейския фонд за рибарство

1.   За всеки от четирите запаса от атлантическа треска, посочени в член 1, за годините, в които запасът е под съответното предпазно равнище за хвърлящата хайвер биомаса, посочено в член 6, дългосрочният план се счита за план за възстановяване по смисъла на член 5 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 и за целите на член 21, буква а), подточка i) от Регламент (ЕО) № 1198/2006.

2.   За всеки от четирите запаса от атлантическа треска, посочени в член 1, за годините, различни от посочените в параграф 1, дългосрочният план се счита за план за управление по смисъла на член 6 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 и за целите на член 21, буква а), подточка iv) от Регламент (ЕО) № 1198/2006.

Член 34

Преразглеждане

Въз основа на становище на STECF и след консултации със съответния регионален консултативен съвет Комисията оценява въздействието на мерките за управление върху съответните запаси на атлантическа треска и върху риболовните стопанства най-късно през третата година от прилагането на настоящия регламент, а след това през всяка трета последователна година от прилагането на настоящия регламент и ако е целесъобразно, предлага съответни мерки за неговото изменение.

Член 35

Отмяна

Регламент (ЕО) № 423/2004 се отменя.

Член 36

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2009 г.

---

(1)  Становище от 21 октомври 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ L 70, 9.3.2004 г., стр. 8.

(3)  ОВ L 226, 29.8.1980 г., стр. 48.

(4)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(5)  ОВ L 261, 20.10.1993 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.

(7)  ОВ L 223, 15.8.2006 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 60, 5.2.2008 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 171, 6.7.1994 г., стр. 7.

(10)  ОВ L 276, 10.10.1983 г., стр. 1.

---

---

---

---

---

24.12.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 348/34

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1343/2008 НА КОМИСИЯТА

от 23 декември 2008 година

за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 24 декември 2008 година.

---

(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 350, 31.12.2007 г., стр. 1.

---

---

24.12.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 348/36

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1344/2008 НА КОМИСИЯТА

от 23 декември 2008 година

относно публикуване за 2009 г. на въведената с Регламент (ЕИО) № 3846/87 номенклатура на селскостопанските продукти, подлежащи на възстановявания при износ

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3846/87 на Комисията от 17 декември 1987 г. за установяване на номенклатура на селскостопанските продукти, подлежащи на възстановявания при износ (2), и по-специално член 3, четвърти параграф от него,

като има предвид, че:

Следва да се публикува пълната версия на номенклатурата за възстановявания, която влиза в сила на 1 януари 2009 г., както произтича от нормативните разпоредби относно режима на износ на селскостопански продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 3846/87 се изменя, както следва:

1.	Приложение I се заменя с текста от приложение I към настоящия регламент.

2.	Приложение II се заменя с текста от Приложение II към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 2009 година.

---

(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 366, 24.12.1987 г., стр. 1.

---

---

---