ISSN 1830-3617

Официален вестник

на Европейския съюз

L 275

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 51
16 октомври 2008 г.


Съдържание

 

I   Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕО) № 1000/2008 на Съвета от 13 октомври 2008 година за налагане на окончателно антидъмпинговото мито върху вноса на сулфанилова киселина с произход от Китайската народна република и от Индия след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96

1

 

*

Регламент (ЕО) № 1001/2008 на Съвета от 13 октомври 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои съединителни елементи за тръби и тръбопроводи от желязо или стомана с произход от Република Корея и Малайзия след преразглеждане във връзка с изтичането на срока съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96

18

 

 

Регламент (ЕО) № 1002/2008 на Комисията от 15 октомври 2008 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

32

 

 

Регламент (ЕО) № 1003/2008 на Комисията от 15 октомври 2008 година относно определяне на вносните мита в сектора на зърнените култури приложими от 16 октомври 2008 година

34

 

*

Регламент (ЕО) № 1004/2008 на Комисията от 15 октомври 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Международен счетоводен стандарт (МСС) 39 и Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 7 ( 1 )

37

 

 

II   Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

 

 

РЕШЕНИЯ

 

 

Комисия

 

 

2008/799/ЕО

 

*

Решение на Комисията от 10 октомври 2008 година за определяне на окончателните финансови помощи за държавите-членки за финансовата 2008 година, за определен брой хектари, с цел преструктуриране и конверсия на лозята по силата на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета (нотифицирано под номер C(2008) 5738)

42

 

 

IV   Други актове

 

 

ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

 

 

Съвместен комитет на ЕИП

 

*

Решение на надзорния орган на ЕАСТ № 318/05/COL от 14 декември 2005 година за закриване на официалната процедура за разследване, предвидена в член 1, параграф 2 на част I от протокол № 3 към Споразумението за надзор и Съд, относно освобождаванията от такси за документи и такси за регистрация във връзка със създаването на Entra Eiendom AS (Норвегия)

45

 

*

Препоръка на надзорния орган на ЕАСТ № 119/07/COL от 16 април 2007 година относно контрола и наблюдението на фоновите нива на диоксини, диоксиноподобни полихлорирани бифенили (ПХБ) (PCB) и недиоксиноподни ПХБ в храните

65

 

 

 

*

Съобщение за читателите (Виж стр. 3 от корицата)

s3

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

РЕГЛАМЕНТИ

16.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1000/2008 НА СЪВЕТА

от 13 октомври 2008 година

за налагане на окончателно антидъмпинговото мито върху вноса на сулфанилова киселина с произход от Китайската народна република и от Индия след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основния регламент“), и по-специално член 9 и член 11, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението, внесено от Комисията след консултация с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

A.   ПРОЦЕДУРА

1.   Действащи мерки

(1)

През юли 2002 г. с Регламент (ЕО) № 1339/2002 (2) Комисията наложи окончателно антидъмпингово мито („съществуващи мерки“) от 21 % върху вноса на сулфанилова киселина, попадаща под код по КН ex 2921 42 10 (код по ТАРИК 2921421060) и с произход от Китайската народна република („КНР“), както и остатъчно мито от 18,3 % върху вноса с произход от Индия. Наложените мерки се основаваха на резултатите от антидъмпинговата процедура, започната съгласно член 5 от основния регламент („първоначалното разследване“)

(2)

Същевременно с Регламент (ЕО) № 1338/2002 (3) Съветът наложи окончателно изравнително мито от 7,1 % върху вноса на същия продукт с произход от Индия.

(3)

В рамките на гореспоменатите антидъмпингови и изравнителни процедури, с Решение 2002/611/ЕО (4) Комисията прие ценова гаранция, предложена от един индийски производител износител, а именно Kokan Synthetics and Chemicals Pvt. Ltd. („Kokan“).

(4)

През февруари 2004 г. след повторно разследване за усвояването на антидъмпинговите мита съгласно член 12 от основния регламент Съветът с Регламент (ЕО) № 236/2004 (5) увеличи ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо за внос на сулфанилова киселина с произход от КНР, от 21 на 33,7 %.

(5)

През декември 2003 г. Kokan информира Комисията, че желае доброволно да оттегли гаранцията си. Съответно решението на Комисията за приемането на гаранцията бе отменено с Решение 2004/255/ЕО (6).

(6)

През април 2005 г. след искане, подадено от Kokan, Комисията започна (7) частично междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент и член 19 от Регламент (ЕО) № 2026/97 относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (8) („основния регламент за защита срещу субсидиран внос“), ограничено по обхват до изследване на приемливостта на последваща гаранция, която да бъде предложена от Kokan.

(7)

С Решение 2006/37/ЕО (9) Комисията прие последващата гаранция, предложена от Kokan, във връзка с антидъмпинговите и изравнителните процедури относно вноса на сулфанилова киселина с произход от Индия.

(8)

Същевременно Регламент (ЕО) № 1338/2002 относно налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на сулфанилова киселина с произход от Индия и Регламент (ЕО) № 1339/2002 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на сулфанилова киселина с произход, inter alia, от Индия бяха изменени с Регламент (ЕО) № 123/2006 на Съвета (10) с цел да се вземе предвид приемането на споменатата гаранция.

2.   Искане за преразглеждане

(9)

След публикуването на известие за предстоящо изтичане на срока на действие на мерките (11), на 24 април 2007 г. Комисията получи искане за преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент. Искането бе подадено от двама производители от Общността („заявителите“), които представляват 100 % от продукцията на Общността на сулфанилова киселина.

(10)

Заявителите твърдяха и предоставиха достатъчно prima facie доказателства, че съществува вероятност от продължаване и/или повтаряне на дъмпинга и повтаряне на вредата от него за производството на Общността във връзка с вноса на сулфанилова киселина с произход от КНР и от Индия („разглежданите държави“).

(11)

След като се консултира с Консултативния комитет и установи, че са налице достатъчно доказателства за започване на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие, Комисията обяви на 24 юли 2007 г. чрез известие за започване на процедура, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (12), започването на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент.

3.   Успоредни разследвания

(12)

С известие за започване, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 24 юли 2007 г. (13), Комисията също започна преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 18 от основния регламент за защита срещу субсидиран внос по отношение на действащите изравнителни мерки спрямо вноса на сулфанилова киселина с произход от Индия. Това разследване все още продължава.

(13)

С известие за започване, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 29 септември 2007 г. (14), Комисията започна по собствена инициатива частично междинно преразглеждане, ограничено до равнището на субсидиране, съгласно член 19 от основния регламент за защита срещу субсидиран внос, тъй като Комисията разполагаше с достатъчно prima facie доказателства, че обстоятелствата във връзка със субсидирането, на основата на които мерките са били установени, са се променили и тези промени са с дълготраен характер. Това разследване все още продължава.

4.   Разследване

4.1.   Период на разследване

(14)

Разследването за продължаване или повтаряне на дъмпинга обхващаше периода от 1 април 2006 г. до 31 март 2007 г. („периода на разследване за преразглеждането“ или „ПРП“). Изследването на тенденциите, имащи отношение към оценката на вероятността от продължаване или повтаряне на вредата, обхващаше периода от 2003 г. до края на периода на разследване за преразглеждането („разглеждания период“).

4.2.   Засегнати от разследването държави

(15)

Комисията уведоми официално за започването на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие производителите износители, вносителите и потребителите, за които се знаеше, че са засегнати, представителите на изнасящите държави и заявителите. На заинтересованите страни беше дадена възможност да изложат своите становища в писмена форма и да поискат изслушване в срока, посочен в известието за започване.

(16)

Всички заинтересовани страни, които поискаха и показаха, че има специални причини да бъдат изслушани, бяха изслушани.

(17)

Бяха изпратени въпросници на всички страни, за които беше известно, че са заинтересовани, а именно — двамата производители от Общността и всички известни производители износители, вносители и потребители.

(18)

Бяха получени отговори на въпросниците от двамата производители от Общността и от един производител износител от Индия, а така също и от четирима потребители. В хода на разследването нито един производител износител от КНР и нито един вносител не отговори на въпросника, а така също и никой от тях не заяви своя интерес.

(19)

Комисията издири и провери цялата информация, която сметна за необходима за определяне на вероятността от продължаване или повтаряне на дъмпинга и на произтичащата от него вреда, както и на интереса на Общността. В тази връзка Комисията извърши посещения с цел проверки на място в помещенията на следните дружества:

а)

производител износител в Индия:

Kokan Synthetics & Chemicals Pvt Ltd., Mumbai, Индия;

б)

производители от Общността:

Ardenity, Givet, Франция, и

CUF Químicos Industriais, Estarreja, Португалия;

в)

потребители:

Kemira Germany GmbH, Leverkusen, Германия, и

Robama SA, Palafolls, Испания.

Б.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

1.   Разглеждан продукт

(20)

Продуктът, предмет на преразглеждане, е същият като този при първоначалната разследване, а именно сулфанилова киселина, класирана понастоящем под код по КН ex 2921 42 10. По принцип сулфанилова киселина е с две различни качества, които се определят от чистотата ѝ: техническа сулфанилова киселина и пречистена сулфанилова киселина. Освен това пречистената сулфанилова киселина понякога се пуска на пазара под формата на сол на сулфанилова киселина. Сулфаниловата киселина се използва като суровина в производството на оптични полиращи средства, добавки към бетон, оцветители за храни и специализирани багрила. Независимо от това, че сулфаниловата киселина може да бъде използвана за различни цели, потребителите възприемат отделните качества и форми като взаимозаменяеми и ги използват по този начин в повечето случаи, вследствие на което те биват разглеждани като един-единствен продукт, както това беше и по време на първоначалното разследване.

2.   Сходен продукт

(21)

Както бе установено по време на първоначалното разследване, настоящото преразглеждане потвърди, че сулфаниловата киселина е чист продукт и неговото качество и основните му физически характеристики са идентични независимо от държавата на произход. Поради това беше установено, че разглежданият продукт и произведените и продадени продукти от производителя износител от Индия на вътрешния пазар и към трети държави, както и произведените и продадени продукти от производителите на Общността на пазара на Общността имат еднакви основни физически и химически характеристики и са по същество с една и съща употреба, и следователно се считат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

В.   ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ И/ИЛИ ПОВТАРЯНЕ НА ДЪМПИНГА

(22)

В съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент беше изследвано дали по време на ПРП е бил налице дъмпинг и дали съществува или не вероятност изтичането на срока на действие на мерките да доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга.

1.   Предварителни забележки

(23)

Следва да се отбележи, че предвид разширяването на Общността до 25 държави-членки през 2004 г. и до 27 държави-членки през 2007 г. обемът на износа и пазарните дялове на вноса в предишното разследване и в настоящото преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие не могат да бъдат пряко сравнени.

1.1.   Индия

(24)

За да се зачете поверителността на бизнес информацията и с оглед на факта, че Kokan представлява 100 % от вноса с произход от Индия, беше необходимо съответната информация да бъде представена рамките на определени интервали или в индексиран вид.

(25)

Настоящото изследване се основаваше на проверката на въпросника, попълнен от производителя износител от Индия, който оказа пълно съдействие на разследването. От информацията, предоставена от дружеството, и от наличните данни на Евростат е видно, че целият внос на разглеждания продукт по време на ПРП е осъществен от посочения производител износител.

(26)

Беше констатирано, че около 800 до 1 000 тона сулфанилова киселина са били внесени по време на ПРП от Индия в Общността, т.е. приблизително 8—10 % от потреблението на Общността. В първоначалното разследване вносът от Индия възлизаше на 1 712 тона.

1.2.   Китайска народна република

(27)

При отсъствието на сътрудничество от страна на който и да е от китайските производители износители изследването дали понастоящем е налице дъмпинг трябваше да се основава на информацията, с която Комисията разполагаше от други източници. В тази връзка и в съответствие с разпоредбите на член 18 от основния регламент бяха използвани официални данни на Евростат с цел да се установят количествата и цените на вноса.

(28)

На основата на наличните данни беше констатирано, че по време на ПРП 1 482 тона сулфанилова киселина са били внесени от КНР в Общността, т.е. приблизително около 15 % от потреблението на Общността. В първоначалното разследване вносът от Китай възлизаше на 2 950 тона.

2.   Вероятност от продължаване на дъмпинга

2.1.   Индия

(29)

В съответствие с член 11, параграф 9 от основния регламент същата методология както при предишното разследване беше използвана за установяване на дъмпинговия марж. Следва да се припомни, че дъмпинговият марж, установен при първоначалното разследване, възлизаше на 24,6 %.

а)   Нормална стойност

(30)

За определянето на нормална стойност първо беше установено за сътрудничилия производител износител дали общият размер на продажбите му на вътрешния пазар на разглеждания продукт е представителен в сравнение с неговите експортни продажби за Общността. В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент продажбите на вътрешния пазар се считат за представителни, когато общият обем на продажби на вътрешния пазар е не по-малко от 5 % от общите експортни продажби за Общността. Разследването показа, че продажбите на вътрешния пазар са представителни.

(31)

Впоследствие бяха идентифицирани онези видове на разглеждания продукт, продавани от производителя износител на вътрешния пазар, чиито общи продажби на вътрешния пазар се считат за представителни и които са идентични или пряко сравними с видовете продукти, продавани за износ в Общността. Критериите, използвани за идентифициране на различните видове продукти, бяха качеството (пречистена или техническа сулфанилова киселина), формата (киселина на прах или натриеви соли) и концентрацията на киселината.

(32)

За всеки вид продукт, продаван от производителя износител на вътрешния пазар, за който беше констатирано, че е пряко сравним с вида, продаван за износ в Общността, се определяше дали вътрешните продажби са достатъчно представителни за целите на член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на конкретен вид продукт бяха разглеждани като достатъчно представителни, когато общият обем на продажби на вътрешния пазар на този вид по време на ПРП представляваше 5 % или повече от общия обем на продажби на сравним вид продукт, изнесен за Общността. Разследването показа, че от трите вида, изнасяни от разглеждания производител износител, на вътрешния пазар са били продавани представителни количества от два от тях.

(33)

Също така беше изследвано дали продажбите на вътрешния пазар на дружеството биха могли да бъдат разглеждани като направени при обичайни търговски условия съгласно член 2, параграф 4 от основния регламент.

(34)

Това беше извършено, като за всеки от двата вида, от които са продадени представителни количества, беше установен делът на продажби на вътрешния пазар за независими клиенти, които не са направени на загуба по време на ПРП. Тъй като за тези видове продукти повече от 80 % от количествата не бяха продадени на загуба на вътрешния пазар и среднопретеглената продажна цена беше равна или по-висока от среднопретеглените производствени разходи, съгласно член 2, параграф 1 от основния регламент нормалната стойност на вид продукт се изчисли на основата на среднопретегленото от всички продажни цени на въпросния продукт на вътрешния пазар, платени или подлежащи на плащане от независими купувачи.

(35)

За вида продукт, който не беше продаден в представителни количества на вътрешния пазар, нормалната стойност трябваше да бъде определена. Съгласно член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент, с цел да се определи нормалната стойност, направените от сътрудничилия производител износител разходи за реализация, общи и административни разходи, както и среднопретеглената печалба, реализирана от продажбата на вътрешния пазар на сходния продукт при обичайни търговски условия, по време на ПРП бяха добавени към средните производствени разходи по време на ПРП.

б)   Експортна цена

(36)

Разследването показа, че износът на индийския производител износител е извършван единствено за несвързани клиенти в Общността.

(37)

Поради това експортната цена беше определена в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент, а именно — на основата на действително платените или подлежащи на плащане експортни цени.

в)   Сравнение

(38)

Нормалната стойност и експортната цена бяха сравнени на основата на цена на производител. С цел обезпечаване на обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена, са направени съответни намаления под формата на корекции за отчитане на разликите, които засягат цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Тези корекции бяха направени с оглед разходите за транспорт и застраховка.

г)   Дъмпингов марж

(39)

Както е предвидено в член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент, среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на разглеждания продукт, изнесен за Общността през ПРП, бе сравнена със среднопретеглената експортна цена на всеки съответстващ вид на разглеждания продукт.

(40)

Това сравнение показа липсата на дъмпинг от страна на сътрудничилия производител износител от Индия, който е изнасял за Общността по време на ПРП.

(41)

Във връзка с липсата на дъмпинг от страна на сътрудничилия производител износител по време на ПРП следва да се отбележи, че както е споменато в съображение 7 по-горе, по време на ПРП действаше ценова гаранция, което налагаше на разглеждания производител износител да спазва определено ценово равнище при износ за Общността. Беше констатирано, че при някои сделки цените са малко по-високи от равнището на минималните вносни цени („МВЦ“) от гаранцията, но повечето от продажбите са се извършвали на цени на равнището на МВЦ.

2.2.   Китайска народна република

(42)

В съответствие с член 11, параграф 9 от основния регламент същата методология както при предишното разследване беше използвана за установяване на дъмпинговия марж. Следва да се припомни, че дъмпинговият марж, установен при първоначалното разследване, възлизаше на 21 %. Обаче след повторно разследване за усвояването на антидъмпинговите мита, започнато през юни 2003 г., беше направена повторна оценка на дъмпинговия марж и се констатира, че е нараснал на 33,7 %, както е описано в Регламент (ЕО) № 236/2004.

д)   Държава аналог

(43)

В съответствие с член 2, параграф 7 от основния регламент, тъй като КНР не е държава с пазарна икономика, нормалната стойност трябваше да бъде основана на данни, получени в трета държава с пазарна икономика.

(44)

В известието за започване Индия беше предвидена като подходяща трета държава с пазарна икономика по отношение на износа за Общността от страна на КНР. Индия беше използвана като държава аналог и при първоначалното разследване.

(45)

Заявителите обаче изказаха предположение, че в този случай по-подходящо би било като държава аналог да се използват Съединените американски щати („САЩ“). Като довод беше изтъкнато, че противно на Индия, цените на сулфаниловата киселина в САЩ се определят от присъщите на един недеформиран пазар фактори. Наред с това беше заявено, че производственият процес на сулфанилова киселина в САЩ протича по начин, сравним с този в КНР, и че количествата, произведени и продадени в САЩ, са представителни. Освен това заявителите твърдяха, че достъпът до суровини в Индия не може да бъде сравняван с достъпа до суровини в КНР, тъй като индийските производители, вследствие на Схемата за предварително лицензиране, предпочитат да внасят суровини, вместо да закупуват местни материали.

(46)

Що се отнася до предложението САЩ да бъдат използвана като държава аналог, трябва да се отбележи, че от няколко години в САЩ действат защитни мерки под формата на антидъмпингови мерки спрямо внос от КНР и от Индия, както и изравнителни мерки спрямо внос от Индия. По тази причина не може да бъде изключено, че цените са повлияни от тези мерки за търговска защита.

(47)

Също така беше констатирано относно достъпа до суровини, че индийските производители на сулфанилова киселина закупуват суровини на вътрешния пазар. Съответно не може да се твърди, че достъпът до суровини прави Индия неподходяща държава аналог. Още повече че в Индия има няколко производители на сулфанилова киселина, като на пазара присъства и внос, напр. от КНР. Поради това няма доказателства за евентуална липса на конкуренция в Индия.

(48)

Предвид горното и при липсата на други убедителни доводи за промени в обстоятелствата, настъпили след първоначалното разследване, заключението е, че Индия представлява подходяща държава аналог за целите на установяването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент в контекста на настоящото преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките.

е)   Определяне на нормалната стойност

(49)

Съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент нормалната стойност беше определена на основата на проверената информация, получена от сътрудничилия производител износител в държавата аналог. По-конкретно, нормалната стойност се основаваше на платената или подлежаща на плащане от несвързани клиенти в Индия цена за сравними видове продукти, като беше установено, че продажбите са направени при обичайни търговски условия.

ж)   Експортна цена

(50)

При липсата на сътрудничество от страна на китайските производители износители, в съответствие с член 18 от основния регламент експортната цена трябваше да се основава на наличните факти. Данните на Евростат бяха избрани като подходяща основа за определяне на експортната цена.

з)   Сравнение

(51)

С цел обезпечаване на обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена бяха направени съответни намаления за отчитане на разликите, които са могли да засегнат сравнимостта на цената. Корекциите бяха направени с оглед разходите за транспорт и застраховане в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Нормалната стойност на равнище цена на производител в Индия след това беше сравнена с коригираната китайска експортна цена на същото равнище.

и)   Дъмпингов марж

(52)

Сравнението на нормалната стойност и експортната цена показа съществуването на дъмпинг, като дъмпинговият марж беше равен на стойността, с която нормалната стойност превишаваше цената за износа в Общността. Установеният дъмпингов марж като процент от цена CIF на производител на границата на Общността беше от порядъка на 15 до 20 %.

3.   Развитие на вноса, ако мерките бъдат отменени

3.1.   Индия

й)   Предварителни бележки

(53)

При липсата на дъмпинг по време на ПРП беше проучено дали съществува вероятност от повтаряне на дъмпинга от Индия, ако мерките бъдат отменени. За да се прецени дали съществува вероятност от повтаряне на дъмпинга, беше проучена ценовата политика на Kokan, а именно цените за други експортни пазари в сравнение с експортните цени за Общността и цените на вътрешния пазар, както и неговите продукция, производствен капацитет и запаси. Анализът се основаваше на информацията, предоставена в попълнения въпросник и проверена в помещенията на Kokan по време на разследването.

к)   Връзка между цените в Общността и цените в Индия

(54)

По време на ПРП цените на пазара на Общността бяха по-високи от цените, постигнати от Kokan на вътрешния пазар. Това развитие обаче следва да бъде разглеждано предвид факта, че експортните цени на дружеството са подложени на действието на МВЦ на гаранцията.

л)   Връзка между експортни цени за трети държави, експортни цени за Общността и цени на вътрешния пазар в Индия

(55)

Беше констатирано, че средната експортна цена, налагана от Kokan за трети държави, беше значително под средната експортна цена за Общността. Констатирано беше и че тези цени бяха дъмпингови, тъй като бяха доста под равнището на цените, налагана от Kokan на неговия вътрешен пазар.

(56)

Както е споменато в съображения 7 и 41 по-горе, по време на ПРП Kokan подчиняваше износа си за Общността на гаранция за минимална цена, докато цените за клиенти в други трети държави бяха свободно определяни. При тези обстоятелства последните цени са показателни за вероятното ценово равнище за износ в Общността, ако се допусне изтичане на срока на действие на мерките. По този начин беше направено заключението, че има вероятност Kokan да намали експортните си цени за Общността и че има вероятност от повтаряне на дъмпинга на пазара на Общността, в случай че мерките бъдат отменени.

м)   Връзка между експортни цени за трети държави и ценовото равнище на пазара на Общността

(57)

Следва да се отбележи също така, че се установи, че експортните цени за трети държави са средно под равнището на продажните цени на производството на Общността на пазара на Общността. Това означава, че преобладаващото ценово равнище на разглеждания продукт на пазара на Общността прави пазара изключително привлекателен за производителя износител от Индия. На тази основа се смята, че наистина е налице икономически стимул износът да бъде пренасочен към предлагащия по-високи цени пазар на Общността, в случай че действащите мерки бъдат отменени.

н)   Неизползван капацитет и запаси

(58)

Разследването разкри, че сътрудничилият производител износител не беше натрупал запаси по време на ПРП. Беше констатирано обаче, че дружеството би било в състояние да увеличи продукцията си, тъй като по време на ПРП коефициентът на използваемост на производствения капацитет беше около 65 %. В тази връзка се отбелязва, че неизползваният производствен капацитет на сътрудничилия производител износител отговаря на повече от 30 % от потреблението на Общността.

о)   Заключение за Индия

(59)

Разследването ясно показа, че ценовото равнище в Индия и в други трети държави е значително по-ниско от ценовото равнище на пазара на Общността. Ако съществуващите антидъмпингови мерки бъдат отменени, за сътрудничилия индийски производител износител ще бъде налице силен икономически стимул да разгърне неизползвания производствен капацитет, както и да пренасочи повече продажби към пазара на Общността, и следователно да продължи да изнася, като при това даже увеличава количествата. Направената по-горе преценка указва, че увеличените експортни количества за Общността по всяка вероятност ще бъдат на дъмпингови цени.

3.2.   КНР

п)   Предварителни бележки

(60)

Наред с констатацията за дъмпинг по време на ПРП беше изследвана и вероятността от продължаване на дъмпинга, в случай че мерките бъдат отменени. При липсата на сътрудничество от страна на който и да е от китайските производители износители направените по-долу заключения изхождат от наличните факти, а именно — на информация, предоставена от заявителите, в съответствие с член 18 от основния регламент, заедно с данни, извлечени от Евростат.

р)   Производствен капацитет

(61)

Публично достъпни данни показват, че обемът на китайската продукция е около 22 000 тона, което е повече от два пъти потреблението на Общността по време на ПРП. При липсата на сътрудничество от страна на който и да е от китайските производители износители не беше налице никаква информация относно съществуването на резервен капацитет в КНР. Все пак, съгласно наличната информация, китайските производители са в състояние да използват относително простия прекъснат (партиден) метод, използван понастоящем за производство на специализирани багрила и химикали, за производство на сулфанилова киселина. Освен това, както е споменато в съображение 63 по-долу, вече много години пазарът на Общността продължава да е привлекателен за китайските износители. Затова основателно е да се допусне, че ако съществуващите антидъмпингови мерки бъдат отменени, целият резервен производствен капацитет, който може да съществува в КНР, би се използвал за насочване на допълнителни количества към пазара на Общността и/или че съществуващата продукция, увеличена посредством възможността да се преминава от производство на специализирани багрила към производство на химикали, би се пренасочила към Общността.

с)   Връзка между експортни цени в трети държави и експортни цени в Общността

(62)

Съгласно наличните данни китайските експортни цени за трети държави са били под китайските експортни цени за Общността по време на ПРП. Поради това има голяма вероятност, ако мерките бъдат отменени, китайските износители да пренасочат техния настоящ износ за трети държави към пазара на Общността и този износ да продължи да се осъществява на дъмпингови цени.

т)   Практики на усвояване

(63)

Както е установено в Регламент (ЕО) № 236/2004, беше констатирано, че е налице усвояване на антидъмпинговото мито по отношение на вноса от КНР за Общността. Тази практика показва, че пазарът на Общността продължава да е привлекателен за китайските производители износители. Тъй като беше констатирано, че по време на ПРП вносът се е осъществявал на дъмпингови цени, може да бъде направено заключението, че има вероятност дъмпингът да продължи, ако се допусне изтичането на срока на действие на мерките, а също така е вероятно и нарастването на обема на износа.

у)   Заключение за КНР

(64)

Разследването показа, че по време на ПРП китайските износители са продължавали техните дъмпингови практики на значително равнище. На основата на констатациите в съображения 62 и 63 по-горе е направено заключението, че ако съществуващите мерки бъдат отменени, има вероятност значителният дъмпинг да продължи. Също така при липсата на мерки има вероятност обемът на дъмпинговия внос значително да нарасне.

4.   Заключение относно вероятността от продължаване или повтаряне на дъмпинга

(65)

На основата на посоченото по-горе е направено заключението, че ако действащите мерки бъдат отменени, дъмпингът, що се отнася до китайските износители, е вероятно да продължи, а що се отнася до индийските производители износители, е вероятно да се повтори.

Г.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩНОСТТА

(66)

В рамките на Общността сходният продукт се произвежда от двама производители, чието производство се смята, че съставлява общото производство на Общността на сходния продукт по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(67)

Следва да се отбележи, че в сравнение с първоначалното разследване дружествата „Sorochimie Chimie Fine“ и „Quimigal SA“ са преименувани, първото — на „Ardenity“, а второто — на „CUF Químicos Industriais“.

(68)

Тези двама производители сътрудничиха на разследването и поддържаха искането за преразглеждане. Следователно тези дружества съставляват производството на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент.

Д.   ПОЛОЖЕНИЕ НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА

1.   Потребление на пазара на Общността

(69)

Видимото потребление на Общността беше установено на основата на:

данни за вноса на разглеждания продукт на пазара на Общността, получени от Евростат,

данни за общи продажби на производството на Общността на пазара на Общността, получени от попълнените въпросници.

(70)

Потреблението на сулфанилова киселина през ПРП беше около 10 000 тона. В продължение на разглеждания период беше наблюдавано намаление на потреблението от 6 %.

Таблица 1

Потребление на пазара на Общността

 

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Потребление (тонове)

10 684

10 443

10 899

9 939

9 997

Индекс

100

98

102

93

94

2.   Настоящ внос от разглежданите държави

(71)

За да се зачете поверителността на бизнес информацията и с оглед на факта, че Kokan представлява 100 % от вноса с произход от Индия и че производството на Общността се състои от само двама производители, беше необходимо информацията в таблици 2—5 по-долу да бъде представена в индексиран вид.

2.1.   Обем и пазарен дял на разглеждания внос през ПРП

(72)

Обемът и пазарните дялове на вноса от КНР и от Индия се развиват, както е посочено в таблиците по-долу. Данните за обема на вноса се основават на Евростат.

Таблица 2

Внос от разглежданите държави

Внос (индекс)

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

КНР

100

106

128

86

84

Индия

100

54

59

56

60

Общо за разглежданите държави

100

81

95

72

73

Източник: Евростат.

Таблица 3

Пазарен дял на разглежданите държави

Пазарен дял (индекс)

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

КНР

100

109

126

92

90

Индия

100

55

58

60

64

Общо за разглежданите държави

100

83

94

77

78

(73)

Вносът от разглежданите държави е спаднал с 27 % през разглеждания период. Пазарният дял на разглежданите държави е спаднал с 22 % между 2003 г. и ПРП.

(74)

Ако държавите се разглеждат поотделно, обемът на вноса от Индия е спаднал с 40 % между 2003 г. и ПРП и пазарният дял на индийския внос е спаднал с 36 %.

(75)

Обемът на вноса с произход от КНР е спаднал с 16 % през разглеждания период, като през същия период пазарният му дял е спаднал с 10 %.

2.2.   Еволюция на цените и тенденции в цените на вноса на разглеждания продукт

Таблица 4

Цени на разглеждания внос

Единична цена (евро/тон)

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

КНР

773

876

1 138

1 128

1 040

Индекс

100

113

147

146

135

Индия (индексирани данни)

100

85

96

110

111

Общо за разглежданите държави

956

910

1 131

1 180

1 138

Индекс

100

95

118

123

119

Източник: Евростат.

(76)

Средната цена на разглеждания внос с произход от КНР е нараснала с 35 % през разглеждания период. През същия период средната цена на разглеждания внос с произход от Индия е нараснала с 11 %.

(77)

За целите на изчисляването на равнището на подбиването на цените по време на ПРП цените на производител на производството на Общността за несвързани купувачи бяха сравнени с цените на вноса CIF на границата на Общността на разглежданите държави, надлежно коригирани, така че да отразяват крайната цена на разтоварена стока. За КНР и Индия корекцията беше направена, като към цените бяха прибавени обичайните мита и разходите, направени след вноса, като китайските цени бяха увеличени и с антидъмпинговото мито. Сравнението показа, че коригираните китайски и индийски цени не подбиваха цените на производството на Общността.

3.   Внос от други трети държави

Таблица 5

Внос от други трети държави

Останал свят

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Внос (индекс)

100

80

100

97

97

Пазарен дял (индекс)

100

82

98

104

104

Средна цена (евро/тон)

935

927

1 100

1 255

1 285

Индекс

100

99

118

134

137

Източник: Евростат.

(78)

Обемът на вноса от други трети държави отбеляза лек спад от 3 % през разглеждания период. С оглед на свиването на търсенето обаче техният пазарен дял нарасна с 0,7 % пункта. По време на разглеждания период по-голямата част от този внос се осъществи от основната държава износител, а именно САЩ.

(79)

Цените на сулфанилова киселина от други трети държави бяха малко по-ниски от цените на производството на Общността и следваха индийските ценови тенденции от 2005 г. нататък.

4.   Икономическа ситуация на производството на Общността

а)   Предварителни бележки

(80)

За да се зачете поверителността на бизнес информацията, беше необходимо информацията относно двете дружества, които съставляват производството на Общността, да бъде представена в индексиран вид.

(81)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент бяха изследвани всички релевантни икономически фактори и показатели, които имат връзка с производството на Общността.

б)   Данни, свързани с производството на Общността

—   продукция, инсталиран производствен капацитет и коефициент на използваемост на капацитета,

Таблица 6

Продукция, инсталиран производствен капацитет и коефициент на използваемост на капацитета

 

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Капацитет в тонове (индекс)

100

100

100

105

112

Продукция в тонове (индекс)

100

119

115

115

117

Коефициент на използваемост на капацитета (индекс)

100

119

115

109

105

Източник: Попълнени въпросници на производството на Общността.

(82)

През ПРП равнището на продукция на производството на Общността беше със 17 % по-високо от равнището, отчетено в началото на разглеждания период. Производственият капацитет на производството на Общността също нарасна през разглеждания период с 12 %, като резултат от увеличаване на капацитета на един производител от Общността чрез инвестиране в оборудване с цел производство на чиста сулфанилова киселина. Съчетанието от тези два фактора доведе до общо увеличение на коефициента на използваемост на капацитета на производството на Общността през разглеждания период. Следва също да се отбележи, че през ПРП производството на Общността постигна задоволително равнище на използваемост на капацитета (в обхвата от 75—80 %).

—   запаси,

(83)

Запасите на производството на Общността в края на финансовите отчетни периоди намаляха с 22 % през разглеждания период. Запасите спаднаха значително през 2004 и 2005 г., но се увеличиха постепенно през 2006 г. и през ПРП.

Таблица 7

Обем на крайните запаси

 

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Запаси в тонове (индекс)

100

35

38

64

78

Източник: Попълнени въпросници на производството на Общността.

—   обем на продажбите, пазарен дял и растеж,

(84)

През ПРП обемът на продажбите на производството на Общността беше с 5 % по-висок в сравнение с началото на разглеждания период. Успоредно със спада в потребление на Общността от 6 % (вж. съображение 70 по-горе) през разглеждания период, пазарният дял на производството на Общността нарасна с 12 %. По-конкретно производството на Общността увеличи пазарния си дял през разглеждания период с около 7 %. Производството на Общността запази пазарен дял от над 50 % през целия разглеждания период.

Таблица 8

Обем на продажби и пазарен дял

 

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Обем на продажби — тонове (индекс)

100

114

107

105

105

Пазарен дял % (индекс)

100

116

105

113

112

Източник: Попълнени въпросници на производството на Общността.

(85)

Следва да се отбележи, че спадът в потреблението на Общността през 2006 г. и през ПРП донякъде засегна растежа на производството на Общността. Нарасналият пазарен дял се обяснява в почти равна степен с увеличаването на обема на продажбите и с по-слабото потребление към края на разглеждания период.

—   фактори, оказващи влияние върху цените на Общността,

(86)

През разглеждания период средните продажни цени на производството на Общността съществено нараснаха с 26 %. Наблюдаваното от края на 2005 г. развитие изглежда, че отразява по-специално последиците от мерките против усвояването на митата, наложени през 2004 г. Средните продажни цени на производството на Общността нараснаха значително между 2004 и 2005 г., като след това останаха сравнително стабилни. Нарастването обаче беше в по-ниска степен, отколкото нарастването на цената на анилина, който е най-важната суровина за производството на сулфанилова киселина. Всъщност анилинът, който е производно на бензена и на който се падат около 50 % от общите производствени разходи по време на ПРП, отбеляза между 2003 г. и ПРП нарастване на цената от около 45 %.

Таблица 9

Продажни цени

 

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Средна продажна цена (индекс)

100

104

124

125

126

Източник: Попълнени въпросници на производството на Общността.

—   заетост и производителност,

(87)

Между 2003 г. и ПРП равнището на заетостта спадна с 9 %, докато продукцията се увеличи, което отразяваше увеличението на производителността и конкурентоспособността на производството на Общността. През същия период обаче средните разходи на работник се покачиха с 15 %.

Таблица 10

Заетост и производителност

 

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Заетост (индекс)

100

96

96

98

91

Производителност (индекс)

100

125

120

117

129

Средни разходи за труд (индекс)

100

82

94

106

115

Източник: Попълнени въпросници на производството на Общността.

—   рентабилност,

Таблица 11

Рентабилност

 

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Индекс

100

–1 286

1 519

335

191

Източник: Попълнени въпросници на производството на Общността.

(88)

С изключение на 2005 г. рентабилността на производството на Общността беше около или под 1 % от оборота му. През 2004 г. бяха регистрирани значителни загуби, докато през 2005, 2006 г. и ПРП производството на Общността отчете печалба. Предвид факта, че рентабилността на производството на Общността беше осезаемо ниска през 2003 г., видимото нарастване, демонстрирано през разглеждания период, доведе до равнище на рентабилност, което все още беше далеч под равнището, което би било приемливо за този вид производство.

(89)

Следва също да се отбележи, че рентабилността на производството на Общността беше повлияна от еволюцията в цените на суровините. Между 2003 г. и ПРП средните производствени разходи се увеличиха с 25 %. Както е посочено в съображение 86 по-горе, анилинът е ключова входяща суровина в производството на сулфанилова киселина и на него се падат приблизително половината от разходите за производство. Предвид факта, че цените на анилин се покачиха значително през 2004 г., производството на Общността не беше в състояние да включи това увеличение на цените в цената за клиенти и понесе загуби. През 2005 г. положението се подобри за производството на Общността, като цените на анилин се стабилизираха и производството на Общността беше в състояние да увеличи цените на сулфаниловата киселина до степента, необходима за компенсирането на покачването на разходите за суровини. През 2006 г. и ПРП, вследствие на ново покачване на цените на анилин, рентабилността на производството на Общността спадна до нива под 1 % спрямо оборота.

—   инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитали,

Таблица 12

Инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

 

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Инвестиции (индекс)

100

39

57

255

305

Възвръщаемост на инвестициите (индекс)

100

–1 779

2 498

420

224

Източник: Попълнени въпросници на производството на Общността.

(90)

През целия разглеждан период производството на Общността продължи да прави инвестиции в дейността си, свързана със сулфаниловата киселина. През 2006 г. и ПРП освен инвестициите, предимно свързани с поддържането на съществуващите капиталови активи, един производител от Общността направи инвестиции за увеличаване на капацитета си с цел производство на чиста сулфанилова киселина. Следва обаче да се отбележи, че се очаква този нов капацитет да бъде напълно оперативен едва от 2008 г.

(91)

Тъй като производството на Общността реализира ниски печалби през целия разглеждан период, размерът на възвръщаемост на инвестициите, който изразява финансовия резултат преди облагането му с данъци като процент от средната начална и крайната нетна балансова стойност на активите, използвани в производството на сулфанилова киселина, също остана много нисък по време на ПРП, а именно около 2 %.

(92)

Разследването показа, че капиталовите изисквания на производството в Общността са неблагоприятно засегнати от трудното финансово положение. Макар един от производителите на Общността да е част от голяма група дружества, капиталовите нужди не винаги са удовлетворени на желаното равнище, тъй като в рамките на тази група финансовите ресурси обикновено се предоставят на най-печелившите единици.

—   паричен поток.

(93)

Паричният поток намаля значително, с 85 %, между 2003 г. и ПРП, но все още остана положителен. Паричният поток не следва движението на рентабилността, тъй като е повлиян от непарични фактори, като амортизация и промени в запасите.

Таблица 13

Паричен поток

Паричен поток

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПРП

Индекс

100

41

64

32

15

Източник: Попълнени въпросници на производството на Общността.

5.   Заключение

(94)

В периода между 2003 г. и ПРП повечето от показателите относно производството на Общността отбелязаха положително развитие: обем на продажби, използваемост на капацитета, обем на производството, крайни запаси, производителност, инвестиции и възвръщаемост на инвестиции. По време на ПРП неговата рентабилност обаче остана под 1 % от оборота.

(95)

Производството на Общността беше облагодетелствано от покачването на цената на единица произведена сулфанилова киселина, особено от 2004 г. до края на ПРП. Нарастването на продажната цена обаче не можа да компенсира напълно покачването на производствените разходи и поради това маржът на печалба намаля.

(96)

Освен това спадът в потреблението на Общността през 2006 г. и през ПРП донякъде възпрепятства възстановяването на производството на Общността.

(97)

Като цяло е ясно, че въвеждането на антидъмпингови мерки позволи на производството на Общността да стабилизира своето положение, но не и напълно да се възстанови от вредоносната ситуация, в която се намираше, както поради продължаващото присъствие на дъмпингов внос от КНР, така и поради нарастването на разходите за суровини, които производството на Общността не беше в състояние да включи в цената за клиентите. Независимо от това разследването показа, че през разглеждания период производството на Общността е започнало да инвестира в ново оборудване.

(98)

Предвид на горния анализ се изясни, от една страна, че обемните показатели са се развили положително през разглеждания период. От друга страна, финансовите показатели на производството на Общността, такива като рентабилност и паричен поток, показаха, че икономическото състояние на производството на Общността е все още уязвимо. Поради всичко това се достигна до заключението, че производството на Общността не е могло да се възстанови напълно от последиците от вредоносния дъмпинг.

E.   ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПОВТАРЯНЕ НА ВРЕДАТА

1.   Общи положения

(99)

Съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент беше извършен анализ на вероятността от повтаряне на вредата, ако съществуващите мерки бъдат отменени. Във връзка с това по-специално беше изследвано вероятното развитие на обема и цените на износа от разглежданите държави, както и свързаните с тях вероятни последици за положението на производството на Общността при липсата на мерки.

2.   Развитие на обема и цените на вноса от разглежданите държави, ако мерките бъдат отменени

(100)

Следва да се припомни, че през ПРП, дори при действащи антидъмпингови мерки, вносът от разглежданите държави имаше пазарен дял от 24,6 %.

(101)

Разследването показа, че сътрудничилият индийски производител износител има значителен резервен капацитет, отговарящ на повече от 30 % от потреблението на Общността. Освен това информацията, с която Комисията разполага, показа, че съществуващото производство на сулфанилова киселина в КНР възлиза на 22 000 тона, което отговаря на повече от два пъти потреблението на Общността. На основата на същата информация изглежда също, че китайските производители са в състояние лесно да преминават от производство на специални багрила и химикали към производство на сулфанилова киселина. Този капацитет, който евентуално е на разположение в разглежданите държави, е показателен за възможността на производителите износители да увеличават тяхното настоящо производство и по този начин да увеличават износа си на сулфанилова киселина за Общността.

(102)

Следва също да се отбележи, че потреблението на Общността спадна слабо през разглеждания период и през следващите няколко години не се очаква търсенето да бъде такова, че да поеме евентуалното нарастване на вноса от КНР и от Индия, ако мерките бъдат прекратени. При този сценарий е много вероятно износът на сулфанилова киселина от КНР и от Индия да заеме мястото на голяма част от продажбите, осъществявани от производството на Общността, тъй като цените на вноса вероятно ще са по-ниски.

(103)

Разследването установи, че пазарът на Общността остава привлекателен за китайските и индийските производители износители. Всъщност, както е посочено в съображения 57 и 62 по-горе, беше констатирано, че средната експортна цена при индийски и китайски продажби за трети държави беше значително под средната експортна цена за Общността. Въпреки факта, че не беше установено подбиване на цените от страна на китайските и индийските експортни цени, коригирани с настоящите антидъмпингови и обичайни мита, беше констатирано, че китайските и индийските експортни цени CIF, взети средно, са значително по-ниски (около 18 %) от средната цена на производството на Общността. Затова при липса на действащи мерки е вероятно вносът на сулфанилова киселина от разглежданите държави за Общността да нарасне значително предвид: i) неизползвания капацитет (по-специално в Индия); ii) пренасочването на износ за други трети държави към пазара на Общността; iii) възможността да се преминава от производство на специални багрила и химикали към производство на сулфанилова киселина (по-специално в КНР), на ценови равнища значително под настоящите ценови равнища в Общността.

3.   Заключение относно вероятността от повтаряне на вредата

(104)

На основата на гореизложеното може да се направи заключението, че ако се допусне изтичане на срока на действие на мерките, е много вероятно износът от разглежданите държави към Общността да нарасне със значителни обеми и на дъмпингови цени, които биха били под цените на производството на Общността. Това най-вероятно би повлияло в посока на възникване на тенденция за натиск за понижаване на цените на пазара на Общността, което, както може да се очаква, ще има отрицателно въздействие върху икономическото състояние на производството на Общността. Това, по-специално, би върнало назад финансовото възстановяване, което беше постигнато през разглеждания период, и би довело до вероятно повтаряне на вредата.

Ж.   ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА

1.   Въведение

(105)

В съответствие с член 21 от основния регламент беше изследвано дали запазването на съществуващите антидъмпингови мерки не е в противоречие с интереса на Общността като цяло. Определянето на интереса на Общността беше основано на оценката на различните съставящи го интереси.

(106)

Наред с това фактът, че настоящото разследване представлява преразглеждане, което съответно анализира положение, при което вече са били въведени антидъмпингови мерки, позволява да се оцени всяко неоправдано отрицателно въздействие на настоящите антидъмпингови мерки върху засегнатите държави.

(107)

На тази основа беше проучено дали въпреки заключението относно вероятността от повтаряне на вредоносния дъмпинг съществуват убедителни причини, които биха довели до заключението, че запазването на мерките в този конкретен случай не е в интерес на Общността.

2.   Интерес на производството на Общността

(108)

С основание може да се очаква, че наложените понастоящем мерки ще продължат да имат благотворен ефект върху производството на Общността, което ще продължи да се възстановява, като увеличава пазарния си дял и подобрява рентабилността си. Ако мерките не бъдат запазени, вероятно производството на Общността отново ще започне да понася вреда от увеличаването на вноса на дъмпингови цени от разглежданите държави, а сегашното му крехко финансово състояние ще се влоши.

(109)

На тази основа може да се заключи, че запазването на мерките би било в интерес на производството на Общността.

3.   Интерес на вносителите

(110)

Следва да се припомни, че при първоначалното разследване беше констатирано, че налагането на мерки няма да има сериозно въздействие върху търговците на сулфанилова киселина от Общността. Както беше посочено по-горе, нито един вносител не оказа съдействие на настоящото разследване. Ето защо не бяха представени убедителни доводи, че налагането на мерки не би било в интерес на вносителите.

4.   Интерес на потребителите

(111)

Комисията изпрати въпросници на всичките 31 известни потребители, от които само четирима предоставиха попълнен въпросник. Три попълнени въпросника бяха получени от дружества от Общността, които произвеждат оптични полиращи средства, и един попълнен въпросник — от дружество производител на багрила. Информацията обаче, предоставена от тези потребители, относно последиците от мерките и относителния дял, който сулфаниловата киселина представлява в производствените им разходи, не беше от значение.

(112)

Обемът на разглеждания продукт, внесен от тези четирима потребители, представляваше 47,3 % от общия внос в Общността. Наред с това, тъй като тези четирима потребители закупуват значителни обеми сулфанилова киселина от производството на Общността, на тях се падаше общо около 40 % от потреблението на Общността през ПРП.

(113)

Трима от потребителите направиха едни и същи коментари, като се противопоставиха на запазването на мерките на основание недостатъчния производствен капацитет на производството на Общността за задоволяване на вътрешното търсене, както и заради вредата, която нанасят мерките на тяхната конкурентоспособност по отношение на продукти, произведени по-нататък по веригата на производство. Четвъртият потребител не изрази мнение за или против запазването на мерките.

(114)

По отношение на снабдяването на пазара на Общността следва да се отбележи, че сегашният производствен капацитет на производството на Общността би му позволил да задоволи някъде около 80 % от потреблението на Общността. Тук следва също да се подчертае, че производството на Общността инвестира в нови съоръжения с цел да увеличи производството си на чиста сулфанилова киселина. Във всеки случай целта на мерките не е да се затвори пазарът за вноса от разглежданите държави, а да се гарантира, че той е осъществяван на цени, които не са вредоносни и дъмпингови. Поради това се очаква вносът от разглежданите държави да продължи да навлиза на пазара, подобно на случилото се след налагането на мерките през 2002 г.

(115)

Следва също да се отбележи, че понастоящем производството на сулфанилова киселина извън Общността е ограничено до няколко държави в света, като Индия, КНР и САЩ. Затова е важно да се позволи на производството на Общността да действа в условията на реална конкуренция, така че всички потребители от Общността да продължават да имат достъп до вътрешни доставчици на продукта.

(116)

По отношение на конкурентоспособността на потребителите следва да се отбележи, че въпреки липсата на информация, получена от потребителите в рамките на настоящото разследване, в първоначалното разследване беше показано, че антидъмпинговите мерки биха увеличили пълните разходи за закупуване на оптични полиращи средства и за багрила, съдържащи сулфанилова киселина, с по-малко от 1 %.

(117)

На основата на гореизложеното се счита също, че в рамките на настоящото преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките, запазването на мерките не би имало значително отрицателно въздействие върху положението на потребителите.

5.   Заключение относно интереса на Общността

(118)

Предвид гореизложеното се заключава, че няма убедителни причини против запазването на настоящите антидъмпингови мерки.

З.   АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

(119)

Всички страни бяха информирани за основните факти и съображения, на основата на които беше предвидено да се препоръча запазването на съществуващите мерки. Беше определен също така срок, в рамките на който страните да направят забележки и коментар. Не бяха получени коментари, които да са от такова естество, че да доведат до промяна на направените по-горе заключения.

(120)

С оглед на достигнатите заключения относно вероятността от продължаване на дъмпинга във връзка с вноса на сулфанилова киселина от КНР, вероятността от повтаряне на дъмпинга по отношение на вноса от Индия, вероятността от повторение на вредата, както и интереса на Общността, антидъмпинговите мита върху вноса на сулфанилова киселина следва да се запазят с цел да се предотврати повтарянето на вредата, която дъмпинговият внос причинява на производството на Общността.

(121)

Митническата ставка няма да се прилага за внос на разглеждания продукт, който е произвеждан и продаван за износ в Общността от една индийска компания, чиято гаранция беше приета с Решение 2006/37/ЕО на Комисията,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на сулфанилова киселина, класирана под код по КН ex 2921 42 10 (код по ТАРИК 2921421060) и с произход от Китайската народна република и от Индия.

2.   Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо спрямо нетната цена на производител на границата на Общността преди обмитяване на продуктите, описани в параграф 1, е, както следва:

Държава

Окончателно мито (%)

Китайската народна република

33,7

Индия

18,3

3.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, окончателното антидъмпингово мито не се прилага за вноса, допуснат за свободно обращение съгласно член 2.

4.   Освен ако не е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата.

Член 2

1.   Вносът, деклариран за допускане за свободно обращение, който е фактуриран от дружествата, от които са приети гаранции от Комисията и чиито имена са изброени в Решение 2006/37/ЕО, както е изменено, се освобождава от антидъмпинговото мито, наложено с член 1, при условие че:

са произведени, транспортирани и фактурирани пряко от упоменатите дружества на първия независим клиент в Общността, и

се придружават от фактура за гаранция, която представлява търговска фактура, съдържаща поне елементите и декларацията, определени в приложението към настоящия регламент, и

декларираните и представени на митница стоки съответстват точно на описанието във фактурата за гаранция.

2.   Митническо задължение възниква при приемането на декларацията за допускане за свободно обращение, когато се установи, че по отношение на стоките, описани в член 1 и освободени от митата при условията, посочени в параграф 1, едно или няколко от условията не са изпълнени. Условието, определено в параграф 1, второ тире, се смята за неизпълнено, когато се установи, че фактурата за гаранцията не отговаря на разпоредбите на приложението или се установи, че тя не е автентична, или когато Комисията е оттеглила приемането на гаранцията съгласно член 8, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 384/96 или член 13, параграф 9 от основния регламент за защита срещу субсидиран внос в регламент или решение, което се отнася за конкретна/и сделка/и, и обявява съответната/ите фактура/и за гаранцията за невалидна/и.

3.   Вносителите приемат като обичаен търговски риск факта, че неизпълнението от която и да е от страните на едно или няколко от условията, посочени в параграф 1 и допълнително определени в параграф 2, може да доведе до възникване на митническо задължение съгласно член 201 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (15). Възникналото митническо задължение се заплаща при оттегляне от страна на Комисията на приемането на гаранцията.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 13 октомври 2008 година.

За Съвета

Председател

B. KOUCHNER


(1)  ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 196, 25.7.2002 г., стр. 11.

(3)  ОВ L 196, 25.7.2002 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 196, 25.7.2002 г., стр. 36.

(5)  ОВ L 40, 12.2.2004 г., стр. 17.

(6)  ОВ L 80, 18.3.2004 г., стр. 29.

(7)  ОВ C 101, 27.4.2005 г., стр. 34.

(8)  ОВ L 288, 21.10.1997 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 22, 26.1.2006 г., стр. 52.

(10)  ОВ L 22, 26.1.2006 г., стр. 5.

(11)  ОВ C 272, 9.11.2006 г., стр. 18.

(12)  ОВ C 171, 24.7.2007 г., стр. 18.

(13)  ОВ C 171, 24.7.2007 г., стр. 14.

(14)  ОВ C 229, 29.9.2007 г., стр. 9.

(15)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

В търговската фактура, придружаваща продажбите на дружеството на сулфанилова киселина за Общността, предмет на гаранция, се посочват следните елементи:

1.

Заглавие „ТЪРГОВСКА ФАКТУРА, ПРИДРУЖАВАЩА СТОКИТЕ, ПРЕДМЕТ НА ГАРАНЦИЯ“.

2.

Наименованието на дружеството, посочено в член 1 от Решение 2006/37/ЕО на Комисията относно приемането на гаранцията, която издава търговската фактура.

3.

Номер на търговската фактура.

4.

Дата на издаване на търговската фактура.

5.

Допълнителен код по ТАРИК, под който фактурираните стоки се освобождават от митница на границата на Общността.

6.

Точно описание на стоките, включително:

кодов номер на продукта (PCN), използван за целите на разследването и гаранцията (например „PA99“, „PS85“ или „TA98“),

техническите/физическите характеристики на PCN, т.е. за „PA99“ и „PS85“ — бял свободно разпространяващ се прах, и за „TA98“ — сив свободно разпространяващ се прах,

кодов номер на продукта на дружеството (ако има такъв),

код по КН,

количество (посочва се в тонове).

7.

Описание на условията на продажбата, включително:

цена за тон,

приложими условия на плащане,

приложими условия на доставяне,

общо отстъпки и рабати.

8.

Наименование на дружеството, което действа като вносител в Общността и на което търговската фактура, придружаваща стоките, предмет на гаранция, е издадена пряко от дружеството.

9.

Име на служителя на дружеството, който е издал търговската фактура, и следната подписана декларация:

„Аз, долуподписаният/ата, удостоверявам, че продажбата за директен износ за Европейската общност на стоките, обхванати от настоящата фактура, е извършена в обхвата и съгласно условията на гаранцията, предложена от [ДРУЖЕСТВО] и приета от Европейската комисия с Решение 2006/37/ЕО. Декларирам, че предоставената в настоящата фактура информация е пълна и вярна.“


16.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/18


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1001/2008 НА СЪВЕТА

от 13 октомври 2008 година

за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои съединителни елементи за тръби и тръбопроводи от желязо или стомана с произход от Република Корея и Малайзия след преразглеждане във връзка с изтичането на срока съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основният регламент“), и по-специално член 9 и член 11, параграф 2 от него,

след консултация с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

А.   ПРОЦЕДУРА

1.   Действащи мерки

(1)

През август 2002 г. с Регламент (ЕО) № 1514/2002 на Съвета (2) („първоначално разследване“) бяха наложени окончателни антидъмпингови мерки върху вноса на някои съединителни елементи за тръби и тръбопроводи („СЕТТ“ или „разглеждания продукт“) с произход, inter alia, от Република Корея и Малайзия („разглежданите страни“). Антидъмпинговите мита, които са в сила за Малайзия, са: 59,2 % за Anggerik Laksana Sdn Bhd и 75 % — за всички останали предприятия; за Република Корея митото е 44 % за всички дружества.

(2)

Извън обхвата на настоящата процедура са понастоящем в сила антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 964/2003 на Съвета (3), по отношение на износа от Китайската народна република (58,6 %) и Тайланд (58,9 %), с изключение на две дружества от Тайланд и на износа на продукти, изпратени от Тайван, било то декларирани с произход от Тайван или не. Обхватът на мерките за разглеждания продукт с произход от Китай беше разширен върху вноса на същия продукт, изпращан от Индонезия, с Регламент (ЕО) № 2052/2004 на Съвета (4), от Шри Ланка — с Регламент (ЕО) № 2053/2004 на Съвета (5), и от Филипините — с Регламент (ЕО) № 655/2006 на Съвета (6), независимо дали са декларирани с произход от Филипините, Индонезия, Шри Ланка или не.

2.   Искане за преразглеждане

(3)

След публикуване на известие за предстоящо изтичане на срока на действие (7) на антидъмпинговите мерки, действащи по отношение на вноса на СЕТТ с произход от Република Корея и Малайзия, Комисията получи искане за преразглеждане на тези мерки съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент.

(4)

Искането е подадено на 23 май 2007 г. от Комитета за защита на индустрията за стоманени съединителни елементи за челно заваряване на Европейския съюз („заявителя“) от името на производителите, представляващи основната част, в случая повече от 50 %, от общата продукция на Общността на някои съединителни елементи за тръби и тръбопроводи.

(5)

Искането се основава на това, че след изтичането на срока на действие на мерките има вероятност от продължаване или повтарянето на дъмпинга и на вредата, причинена на производството на Общността.

(6)

Като определи след консултация с Консултативния комитет, че съществуват достатъчно доказателства за започване на преразглеждане, Комисията започна преразглеждане с оглед изтичане срока на действие на мерките (8) по реда на член 11, параграф 2 от основния регламент.

3.   Разследване

(7)

Комисията официално информира за започването на преразглеждането производителите заявители от Общността, другите производители от Общността, производителите износители от разглежданите страни, вносителите/търговците, потребителите и техните асоциации, за които е известно, че са заинтересовани, както и правителствените представители на двете изнасящи държави.

(8)

Комисията изпрати въпросници до всички тези заинтересовани страни и до онези, които заявиха интереса си в рамките на срока, определен в известието за започване на процедурата.

(9)

Комисията също така даде възможност на заинтересованите страни да изложат становищата си в писмен вид и да поискат изслушване в рамките на определения в известието за започване на процедурата срок.

(10)

Поради видимо големия брой производители износители от Република Корея, вносители/търговци на разглеждания продукт и производители от Общността, в известието за започване на процедурата се предвиждаше да се направи представителна извадка в съответствие с член 17 от основния регламент. За да се реши дали ще бъде необходима такава извадка и, ако е така, да се подбере такава, Комисията изпрати формуляри за представителна извадка, с които изиска конкретна информация относно средния обем на продажбите и цените от всеки съответен производител от Общността, производител износител и вносител. Нито един от производителите износители от Корея не даде отговор, а от вносителите бяха получени единадесет отговора на въпросника. Само четирима от производителите от Общността изпратиха попълнен формуляр за представителната извадка. Затова беше решено, че представителна извадка не е необходима.

(11)

Четирима производители от Общността дадоха отговори на въпросника, докато един изпрати частичен отговор и не отговори на изпратеното до него писмо с искане на допълнителна информация. Що се касае до Малайзия, бяха получени два попълнени въпросника, единият от ново дружество, а другият от дружество, което по-късно отказа проверката на място. Не бяха получени отговори от производителите износители от Корея. Двама вносители предадоха попълнени въпросници.

(12)

Комисията потърси и провери цялата информация, която сметна за необходима, за да определи вероятността от продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата, както и да определи интереса на Общността. Бяха извършени проверки на място в следните дружества:

а)

Производители заявители от Общността:

Erne Fittings GmbH, Schlins, Австрия,

Interfit S.A., Maubeuge, Франция,

Virgilio Cena & Figli S.p.A, Brescia, Италия.

б)

Ново дружество производител от Малайзия:

Pantech Steel Industries SDN. BHD., Selangor, Малайзия.

4.   Период на разследване

(13)

Периодът на разследването за продължаване или повтаряне на дъмпинга обхваща периода от 1 юли 2006 г. до 30 юни 2007 г. („ПР“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за целите на оценка на вероятността от продължаване или повтаряне на вредата, обхваща периода от 1 януари 2002 г. до края на ПР („разглеждан период“).

Б.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

1.   Разглеждан продукт

(14)

Продуктите, по отношение на които се предприема преразглеждане, са съединителни елементи за и тръбопроводи (различни от отлети съединителни елементи, фланци и резбовани съединителни елементи) от желязо или стомана (без неръждаема стомана), с външен диаметър, не по-голям от 609,6 mm, от вида, използван за челно заваряване или за други нужди, с произход от Република Корея и Малайзия („разглежданият продукт“), понастоящем класирани по код по КН ex 7307 93 11, ex 7307 93 19, ex 7307 99 30 и ex 7307 99 90.

(15)

СЕТТ се произвеждат основно чрез рязане и формоване на тръби и тръбопроводи. Използват се за сглобяване на тръби и тръбопроводи и са в различна форма: дъги, преходни муфи, Т-образни елементи и тапи, както и с различни размери и качество на материала. Използват се предимно в нефтохимическата промишленост, строителството, производството на енергия, корабостроенето и промишлените инсталации. Когато се продават за употреба в нефтохимическата промишленост, прилаганият водещ стандарт е ANSI. За останалите им употреби най-често прилаганият стандарт в Общността е DIN.

2.   Сходен продукт

(16)

Както и при първоначалното разследване, разследването показа, че СЕТТ, произведени в разглежданите държави, продавани на вътрешния пазар и/или изнасяни в Общността, имат същите основни физични, технически и химични характеристики и употреби като продуктите, продавани в Общността от заявителите производители в Общността, така че се смятат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

В.   ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ДЪМПИНГА

(17)

В съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент беше проверено дали изтичането на срока на действие на мерките би било вероятно да предизвика продължаване на дъмпинга.

1.   Предварителни бележки

(18)

Както беше споменато по-горе, предвид липсата на съдействие от производителите износители от Корея и Малайзия, с изключение на едно ново дружество, настоящото проучване трябваше да се основе на наличната в Комисията информация от други източници. За целта и в съответствие с член 18 от основния регламент за установяването на обема на вноса и неговите цени бяха използвани данните на Евростат, основаващи се на осемцифрения код по КН, сравнени с други източници. Бяха използвани наличните факти за изчисляването на дъмпинговия марж, т.е. в конкретния случай съдържащата се в искането и в статистическите данни от САЩ информация.

(19)

Поради малкия обем на вноса в ЕС на СЕТТ от Корея и Малайзия Комисията трябваше да използва данни от друга държава. САЩ бяха сметнати за подходящи, тъй като пазарът е с подобен размер, с много местни производители, но също така с голям дял на вноса, което прави пазара много конкурентен. Освен това САЩ са основното направление на износа от Корея и Малайзия.

2.   Дъмпингов внос по време на периода на разследването

а)   Нормална стойност

(20)

В съответствие с член 18 от основния регламент и при липсата на съдействие от производителите износители от Корея или Малайзия, освен от едно ново дружество, нормалната стойност се основава на данните, предоставени в искането, т.е. изчислените разходи за производство, към които бяха добавени съответно 12,3 % и 15,1 % разходи за продажба и общи и административни разходи, както и 5,6 % и 6 % печалба за Корея и Малайзия, и двете стойности изразени като процент от оборота. Счита се, че горните проценти са по-скоро консервативни.

б)   Експортна цена

(21)

В съответствие с член 18 от основния регламент и при липсата на съдействие от производителите износители от Корея и Малайзия, освен от едно ново дружество, експортната цена беше изчислена, като се използваха корейските и малайзийските експортни цени на разглеждания продукт за САЩ, получени от статистиката за вноса в САЩ. Споменатите стойности бяха коригирани по вид продукт в съответствие с тонажа на всеки вид продукт въз основа на информацията, предоставена в искането.

в)   Сравнение

(22)

Нормалната среднопретеглена стойност и среднопретеглената износна цена на СЕТТ бяха сравнени, съгласно член 2, параграф 11 от основния регламент, на равнище цена на производител.

(23)

За целите на справедливото сравнение между нормалната стойност и експортната цена бяха отчетени разликите, констатирани във факторите, влияещи на цените и на съпоставимостта на цените, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. За целта бяха направени корекции, отчитащи сухопътно и морско навло, разходите за застраховки, обработка и товарене и допълнителните разходи.

г)   Дъмпингов марж

(24)

Сравнението между конструираната нормална стойност и конструираната износна цена за Общността показа наличието на дъмпинг и в двете разглеждани държави, като дъмпинговият марж е равен на стойността, с която установената нормална стойност надвишава експортната цена. Така установеният дъмпингов марж, в процентно изражение от вносната цена CIF на границата на Общността, се оказа равен на 15,1 % за Корея и 61,3 % — за Малайзия.

3.   Развитие на вноса в случай на отменяне на мерките

а)   Предварителни бележки

(25)

След като беше анализирано наличието на дъмпинг по време на ПР, беше анализирана също така вероятността от продължаване на дъмпинга. При липсата на съдействие от корейските и малайзийските производители износители, освен от едно ново дружество, и предвид липсата на общественодостъпна информация за производството на СЕТТ, заключенията по-долу се основават основно на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент, а именно данните от Евростат, искането за преразглеждане и статистическите данни от САЩ.

б)   Производствен капацитет на Корея и Малайзия

(26)

Наличният производствен капацитет на Корея и Малайзия се изчислява на 35 300 тона, а експортният им капацитет — на 20 000 тона. Това представлява над една четвърт от потреблението на Общността.

в)   Експортни цени на Корея и Малайзия за Общността

(27)

Както е споменато в предварителните бележки, износът на разглеждания продукт от двете разглеждани държави към пазара на Общността е почти несъществуващ. По отношение на износа за други трети държави в искането се твърди, че износът на разглеждания продукт за САЩ се извършва на дъмпингови цени.

г)   Заключение за вероятността от продължаване на дъмпинга

(28)

Предвид изложеното по-горе, т.е. високите дъмпингови маржове, наличния огромен неизползван производствен капацитет в двете държави, заедно с техния голям капацитет за износ, може да се направи заключението, че ако се позволи изтичането на срока на действие на наложените мерки, дъмпинговият внос от посочените две страни ще бъде повторен. Освен това, въпреки високите равнища на антидъмпинговите мита, наложени върху вноса им, който на практика бе преустановен, нито един от производителите износители в Малайзия не поиска междинно преразглеждане. В допълнение към това следва да се има предвид и че корейските дружества износители не съдействаха при първоначалното разследване. Липсата на съдействие при настоящото разследване също така показва, че тези производители износители не са имали желание или възможност да докажат, че ако се позволи изтичане на срока на действие на мерките, няма да се появи дъмпинг.

Г.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩНОСТТА

(29)

Три дружества оказаха пълно съдействие на разследването. Въпросните дружества се намират във Франция (Interfit), Австрия (Erne Fittings) и Италия (Virgilio Cena). Австрийската група също така има свързано дружество в Германия (Siekmann Fittings). При разследването се установи, че тримата производители заявители от Общността, оказали пълно съдействие, представляват над 50 % от производството на Общността на СЕТТ и в този смисъл съставляват производството на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент.

Д.   ПОЛОЖЕНИЕ НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА

1.   Потребление на пазара на Общността

(30)

Потреблението в Общността се базира на сбора от обема на продажбите, реализирани от производителите заявители от Общността и други производители от Общността, въз основа на данните в искането и данните от Евростат относно вноса от разглежданите страни и вноса от други трети държави.

(31)

На тази основа, в рамките на разглеждания период, потреблението на Общността е нараснало с 26 % — от 58 561 тона през 2002 г. на 73 519 тона през ПР. Съединителните елементи за тръби и тръбопроводи се използват предимно в нефтохимическата промишленост, строителството, производството на енергия, корабостроенето и промишлените инсталации, което заедно с възстановяването на стоманодобивната промишленост може да обясни този ръст.

(32)

Таблица 1

Потребление на Общността

Потребление на Общността

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

Тонове

58 561

62 122

64 480

56 255

65 667

73 519

Индекс

100

106

110

96

112

126

Промяна за годината

100

6

4

–14

16

13

Източник: ЕВРОСТАТ, искането и проверени отговори на въпросника от производството на Общността.

2.   Внос от разглежданите държави

а)   Обем и пазарен дял

(33)

Обемът на вноса от Малайзия и Корея е намалял значително от 404 на 11 тона. Това изглежда е резултат от антидъмпинговите мерки, които са в сила от февруари 2002 г. Техният пазарен дял е de minimis.

(34)

Таблица 2

Внос от разглежданите държави

Внос от разглежданите държави

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

Тонове

404

22

54

94

17

11

Индекс

100

5

13

23

4

3

Промяна за годината

100

–95

8

10

–19

–1

Пазарен дял в проценти от потреблението на Общността

1 %

0,04 %

0,08 %

0,17 %

0,03 %

0,01 %

Източник: ЕВРОСТАТ.

б)   Развитие на цените на вноса и подбиване на цените

(35)

Поради много ограничен внос от разглежданите държави и предвид голямото разнообразие от различните видове продукти, данните за цените, предоставени от Евростат, не могат да се смятат за достоверен източник за подробен анализ.

(36)

При липсата на съдействие от разглежданите държави маржът на подбиване на цените беше изчислен, като бе използвана същата методология като в искането, т.е. чрез сравнение на експортните цени за САЩ на разглежданите държави и цените на заявителите на пазара в Общността. Маржът на подбиване на цените е 25,2 % за Корея и 53,3 % — за Малайзия.

3.   Икономическо състояние на производството на Общността

а)   Производство, производствен капацитет и използваемост на капацитета

(37)

През разглеждания период продукцията на производството на Общността се е увеличила с 5 %, докато потреблението в Общността — с 26 %.

(38)

Таблица 3

Обем на производството

Обем на производството

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

Тонове

46 454

43 504

47 155

40 881

49 300

48 922

Индекс

100

94

102

88

106

105

Промяна за годината

100

–6

8

–14

18

–1

Източник: Проверени отговори на въпросника от производството на Общността.

(39)

По време на разглеждания период производственият капацитет на производството на Общността е нараснал с 6 % въпреки лекия спад през 2003 г.

(40)

Таблица 4

Производствен капацитет

Производствен капацитет

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

Тонове

89 400

87 800

89 700

90 300

94 800

95 000

Индекс

100

98

100

101

106

106

Промяна за годината

100

–2

2

1

5

0

Източник: Проверени отговори на въпросника от производството на Общността.

(41)

През разглеждания период коефициентът на използваемост на капацитета е спаднал с 1 %.

(42)

Таблица 5

Използваемост на капацитета

Използваемост на капацитета

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

%

52

50

53

45

52

51

Индекс

100

95

101

87

100

99

Промяна за годината

100

–5

6

–14

13

–1

Източник: Проверени отговори на въпросника от производството на Общността.

б)   Обем на продажбите и продажни цени

(43)

Между 2002 г. и периода на разследване продажбите на производството на Общността на независими потребители на пазара на Общността са се повишили с 11 %.

(44)

Таблица 6

Продажби на производството на Общността на независими потребители

Продажби на производството на Общността на независими страни

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

Тонове

34 968

34 893

38 401

32 841

36 908

38 750

Индекс

100

100

110

94

106

111

Промяна за годината

100

–0,2

10

–16

12

5

Източник: Проверени отговори на въпросника от производството на Общността.

(45)

През разглеждания период средната продажна цена на производството на Общността на пазара на Общността постепенно нарасна. Между 2002 г. и периода на разследване общият ръст е бил 63 %. Посоченият ръст отчасти се обяснява с ръста на цената на основната суровина, стоманените тръби, и отчасти с промяната на производствената гама на двама от производителите от Общността и насочването им към по-скъпи специални видове.

(46)

Таблица 7

Продажни цени на производството на Общността

Продажни цени, прилагани от производството на Общността

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

ЕUR за тон

1 553

1 652

1 783

2 133

2 217

2 528

Индекс

100

106

115

137

143

163

Промяна за годината

100

6

8

23

5

20

Източник: Проверени отговори на въпросника, подаден от производството на Общността.

в)   Пазарен дял

(47)

Общият пазарен дял, който държи производството на Общността, е намалял със 7 процентни пункта от 2002 г. до периода на разследването.

(48)

Таблица 8

Пазарен дял на производството на Общността

Пазарен дял на производството на Общността

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

Процент на пазарния дял

60 %

56 %

60 %

58 %

56 %

53 %

Източник: ЕВРОСТАТ и проверени отговори на въпросника от производството на Общността.

г)   Ръст

(49)

Докато потреблението на Общността е нараснало с 26 % през разглеждания период, обемът на продажбите на производството на Общността на пазара се е увеличил едва с 11 %, а пазарният дял на производството на Общността на пазара е спаднал със 7 процентни пункта. В този смисъл ръстът на потреблението на Общността не е бил придружен от пропорционално нарастване на продажбите, реализирани от производството на Общността.

д)   Рентабилност и възвръщаемост на инвестициите

(50)

През разглеждания период рентабилността, изразена като процент от нетната стойност на продажбите на независими купувачи, се е повишила, както следва:

(51)

Таблица 9

Рентабилност

Рентабилност

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

Процент от нетната стойност на продажбите

2 %

1 %

4 %

1 %

6 %

10 %

Източник: Проверени отговори на въпросника от производството на Общността.

(52)

Рентабилността на производството на Общността отбеляза положителна тенденция заедно с ръста на продажните цени на производството на Общността. Въпреки значителния спад през 2003 и 2005 г., общата рентабилност достигна 10 %. Това се дължи на преминаване към производството на продукти с по-висока добавена стойност по време на разглеждания период, по време на който средната рентабилност, реализирана от производството на Общността, бе 4 %.

(53)

Възвръщаемостта на инвестициите, изразена в приходи/разходи по отношение на нетната балансова стойност на инвестициите, следва същото развитие като това на рентабилността.

(54)

Таблица 10

Възвръщаемост на инвестициите

Възвръщаемост на инвестициите

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

%

6

2

11

4

18

37

Индекс

100

37

184

62

310

618

Промяна за годината

100

–63

147

– 122

248

309

Източник: Проверени отговори на въпросника, подаден от производството на Общността.

е)   Паричен поток

(55)

Наблюдаваха се значителни колебания в паричните потоци между 2002 и 2005 г., както и значителен ръст през 2006 г. и по време на ПР. Този ръст на паричните потоци също показва, че отрасълът се възстановява. Това равнище на паричния поток позволява на дружествата отново да инвестират в производството на СЕТТ след периодите на спад.

(56)

Таблица 11

Паричен поток

Паричен поток

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

EUR

1 310 693

3 826 570

2 378 520

1 233 797

7 559 501

10 040 180

Индекс

100

292

181

94

577

766

Промяна за годината

100

192

– 110

–87

483

189

Източник: Проверени отговори на въпросника от производството на Общността.

ж)   Инвестиции и способност за привличане на капитали

(57)

През разглеждания период производството в Общността е увеличило инвестициите с 65 %. Повечето от тях са насочени към машини с цел увеличаване на производителността. Никое от разследваните дружествата не спомена за трудности при привличането на капитал.

(58)

Таблица 12

Инвестиции

Инвестиции

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

EUR

5 839 416

5 824 908

3 438 352

7 422 926

9 986 636

9 643 822

Индекс

100

100

59

127

171

165

Промяна за годината

100

–0,2

–41

68

44

–6

Източник: Проверени отговори на въпросника от производството на Общността.

з)   Запаси

(59)

В таблицата по-долу е показано, че количеството на запасите в края на отчетния период остава стабилно, и все пак през разглеждания период се наблюдава леко намаление около 1 %.

(60)

Таблица 13

Запаси

Обем на запасите в края на отчетния период

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

Тонове

7 233

7 115

7 449

7 206

7 580

7 190

Индекс

100

98

103

100

105

99

Промяна за годината

100

–2

5

–3

5

–5

Източник: Проверени отговори на въпросника от производството на Общността.

и)   Заетост, производителност и разходи за работна ръка

(61)

След спада от 5 % през 2003 г. по време на разглеждания период общата заетост е отбелязала понижение с 2 %.

(62)

Таблица 14

Заетост

Заетост

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

Брой наети лица

760

725

719

692

729

741

Индекс

100

95

95

91

96

98

Промяна за годината

100

–5

–0,8

–3

5

2

Източник: Проверени отговори на въпросника от производството на Общността.

(63)

Заедно с повишаването на производството и спада в заетостта, производителността през периода на разследване се е подобрила с 8 %.

(64)

Таблица 15

Производителност

Производителност

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

Тона/заето лице

61

60

66

59

68

66

Индекс

100

98

107

97

111

108

Промяна за годината

100

–2

9

–11

14

–3

Източник: Проверени отговори на въпросника от производството на Общността.

(65)

През разглеждания период разходите за работна ръка на производството на Общността постепенно са нараствали. Цялостният ръст на разходите за работна ръка през разглеждания период е 22 %. Основният ръст в разходите за работна ръка е свързан с дружество, което е променило продуктовата си гама от базови стоки към специализирани продукти, което е наложило по-висока професионална квалификация.

(66)

Таблица 16

Разходи за работна ръка

Разходи за работна ръка/работни заплати

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

EUR

28 941 652

28 436 139

29 607 915

29 754 664

33 069 402

35 312 821

Индекс

100

98

102

103

114

122

Промяна за годината

100

–2

4

1

11

8

Източник: Проверени отговори на въпросника от производството на Общността.

4.   Въздействие на други фактори

а)   Износ на производството на Общността

(67)

Износът на производството на Общността на съединителни елементи за тръби и тръбопроводи по време на разглеждания период не е много стабилен и показва силни колебания. Като цяло равнището на износа към трети държави е отбелязвало спад от 15 %, като това намаление се дължи основно на неблагоприятния валутен курс EUR/USD.

(68)

Таблица 17

Износ на производството на Общността

Износ на производството на Общността

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

Тонове

10 893

8 003

9 358

8 410

11 890

9 278

Индекс

100

73

86

77

109

85

Промяна за годината

100

–27

12

–9

32

–24

Източник: Проверени отговори на въпросника от производството на Общността.

б)   Обем и цени на вноса от други трети държави

(69)

С Регламент (ЕО) № 964/2003 се наложиха антидъмпингови мита върху вноса на СЕТТ от Китайската народна република (58,6 %) и Тайланд (58,9 %). Мерките са приложими за разглеждания продукт с произход от Китай и изпращан от една от следните държави: Филипините, Индонезия, Шри Ланка и Тайван. Въпреки мерките, които са в сила спрямо вноса от Китай, износът на Китай за ЕС бележи стабилен ръст.

(70)

Общият обем на СЕТТ от трети държави, различни от разглежданите, е нараснал повече от двойно през разглеждания период, като от 9 654 тона през 2002 г. е достигнал 24 105 тона към края на ПР.

(71)

Обемът на вноса в Общността на СЕТТ с произход от държави, различни от Корея и Малайзия, се е развил по следния начин:

(72)

Таблица 18

Внос от други трети държави

Внос от други трети държави

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

Тонове

9 654

12 453

11 488

13 344

19 020

24 105

Индекс

100

129

119

138

197

250

Промяна за годината

100

29

–10

19

59

53

Източник: ЕВРОСТАТ.

(73)

Пазарният дял на вноса с произход от трети държави, различни от разглежданите, е достигнал 33 % от потреблението на Общността. Това означава увеличение с 99 % през разглеждания период, от 16 на 33 %.

(74)

Таблица 19

Пазарен дял на вноса с произход от други трети държави

Пазарен дял на вноса с произход от други трети държави

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

Процент на пазарния дял

16 %

20 %

18 %

24 %

29 %

33 %

Индекс

100

122

108

144

176

199

Промяна за годината

100

22

–14

36

32

23

Източник: ЕВРОСТАТ и информация за пазара, предоставена от производителите заявители.

(75)

Таблица 20

Основен внос в ЕС

Внос от други трети държави в тонове

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

ПР

Китай

859

1 428

1 772

2 236

5 846

8 339

Тайван

1 101

2 372

1 894

2 540

4 774

5 854

Виетнам

1 835

1 214

767

694

1 224

1 475

Индия

1 522

1 569

1 537

1 763

1 552

2 096

Тайланд

676

1 508

778

558

1 622

2 334

в)   Възстановяване след въздействието на дъмпинга

(76)

Както се вижда от положителното развитие на повечето от изброените по-горе показатели, през периода от 2002 г. до средата на 2007 г. икономическото положение на производството на Общността частично се е възстановило от вредното влияние на дъмпинговия внос с произход от разглежданите две държави.

5.   Заключение относно положението на производството на Общността

(77)

Мерките, които са в сила, дадоха възможност за частично възстановяване на производството на Общността от 2002 г. насам. Производството на Общността успя да увеличи обема на продажбите си и цените си. Показателите за вреда, като продукция, производствен капацитет, рентабилност, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и производителност, също показаха положително развитие. Това показва, че производството на Общността е положило усилия за подобряване на конкурентоспособността си. В резултат на това продажбите на производството на Общността са на печалба от 2002 г. насам.

(78)

Производството на Общността обаче не успя да се възползва от значителния ръст на потреблението на Общността, а някои от положителните фактори са в резултат от изчезването на един значителен производител от Общността в Обединеното кралство, чиито дейности бяха поети от две от дружествата, които са част от заявителите.

(79)

Все пак може да се направи заключението, че въвеждането на мерки срещу Корея и Малайзия имаше положително влияние върху икономическата ситуация на производството на Общността.

(80)

Предвид започващото възстановяване на производството на Общността не бе установено продължаване на вредата, причинена от дъмпинговия внос. Затова беше проучено дали вредата би се повторила, ако се позволи срокът на действие на мерките да изтече.

Е.   ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПОВТОРНА ПОЯВА НА ВРЕДАТА

(81)

Както е споменато по-горе, производителите от Корея и Малайзия имат потенциала да пренасочат голяма част от износа си към пазара на Общността, ако се позволи срокът на действие на мерките да изтече. Според данните от искането тези държави са до голяма степен зависими от износните пазари: 75 % — за Корея, и 84 % — за Малайзия. Освен това изглежда че другите износни пазари, като САЩ и Япония, не могат да поемат излишния капацитет, тъй като обемът на износа към тези държави вече е значителен, и следователно излишният капацитет би бил пренасочен към пазара на Общността. Освен това изглежда че за целия азиатския пазар е характерно наличието на неизползван капацитет.

(82)

По отношение на цените, от статистическите данни на САЩ е видно, че малайзийските и корейските експортни цени към САЩ са по-ниски от тези на производството на Общността. Въпреки че не бе възможно да се направи подробен анализ поради големия брой различни видове продукти, има вероятност тези износители да изравнят цените си с много ниските цени на другите азиатски държави, за да си възвърнат загубения пазарен дял. Подобно ценово поведение, подкрепено от липсата им на съдействие заедно със способността им да доставят значителни количества от разглеждания продукт на общностния пазар, вероятно би оказало отрицателно влияние върху производството на Общността.

(83)

Освен това следва да се има предвид, че производството на Общността, за да може да реализира икономии от мащаба, трябва да остане конкурентоспособно, за да произвежда определен обем стандартни продукти, които следователно ще са в пряка конкуренция с вноса от Корея и Малайзия.

(84)

Предвид горепосоченото се прави заключението, че ако се позволи срокът на действие на мерките да изтече, това най-вероятно би довело до повтаряне на вредата, причинена на производството на Общността от дъмпинговия внос.

Ж.   ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА

1.   Въведение

(85)

В съответствие с член 21 от основния регламент беше проверено дали удължаването на срока на действие на съществуващите антидъмпингови мерки би било в противоречие с интересите на Общността като цяло. Определянето на интереса на Общността се базира на оценката на всички различни засегнати интереси, т.e. тези на производството на Общността, на вносителите/търговците, както и на потребителите на разглеждания продукт. Не бяха получени коментари от потребителите.

(86)

За да се оцени възможното въздействие от продължаването или непродължаването на мерките, Комисията поиска информация от всички заинтересовани страни, споменати по-горе. Комисията изпрати въпросници с цел проучване на 64 вносители на разглеждания продукт и получи 11 отговора. Комисията изпрати въпросник до тези единадесет дружества и получи само два частични отговора, в които нямаше никакво доказателство, че мерките, които са в сила, са ги засегнали съществено. Ясно е, че вносителите са намерили други източници на доставки, както може да се види от значимия пазарен дял (33 %) на другите трети държави, което показва, че условията за конкурентоспособност на пазара в Общността са гарантирани.

(87)

Освен това фактът, че настоящото разследване представлява преразглеждане, което съответно анализира положение, при което вече са били въведени антидъмпингови мерки, позволява да се оцени всяко неоправдано негативно въздействие на настоящите антидъмпингови мерки върху разглежданите страни.

(88)

На тази основа беше проучено дали, въпреки заключенията относно продължаването на дъмпинга и вероятността от повтарянето му, съществуват наложителни причини, които да доведат до заключението, че не е в интерес на Общността да се поддържат мерките в конкретния случай.

2.   Интереси на производството на Общността

(89)

Производството на Общността е доказало своята жизнеспособност в структурно отношение. Това се потвърди от положителното развитие на икономическото положение по време на периода на възстановена ефективната конкуренция след налагане на сега действащите антидъмпингови мерки. В действителност усилията, положени от производството на Общността, да рационализира производството си и да увеличи конкурентоспособността си са довели до разумна рентабилност през последните две години от разглеждания период.

(90)

Предвид горепосоченото изглежда наложително да се запазят в сила съществуващите мерки с цел да се предотврати негативното влияние на дъмпинговия внос, който може да застраши процеса на възстановяване на производството на Общността, а в крайна сметка и самото ѝ съществуване. Също така е уместно да се отчете фактът, че изчезването на производството на Общността може да има отрицателно въздействие и върху производството в края на производствената верига, за която това ще се отрази в значително намаляване на наличните доставчици.

3.   Интереси на вносители/търговци

(91)

Както е отбелязано по-горе, само двама от 64-мата несвързани вносители отговориха на въпросника на Комисията. Те обаче не изказаха отрицателно мнение относно евентуално продължаване на действието на мерките. Липсата на сътрудничество сама по себе си представлява индикатор, че мерките не са причинили какъвто и да е значителен негативен ефект върху икономическото състояние на този сектор. Това се потвърждава от факта, че вносителите продължиха да търгуват с разглеждания продукт в значителни обеми и даже увеличиха обема на вноса по време на разглеждания период.

(92)

Следователно се счита, че икономическото положение на вносителите на въпросния продукт не е било негативно повлияно от налагането на антидъмпинговите мерки, които понастоящем са в сила. По същите причини е малко вероятно продължаването на действието на тези мерки да доведе до влошаване на икономическото им положение в бъдеще.

4.   Интереси на потребителите

(93)

По време на настоящото разследване нито един потребител не заяви интереса си. Потребителите на разглеждания продукт са основно нефтохимическата и строителната промишленост. Липсата на съдействие от тяхна страна изглежда потвърждава факта, че съединителните елементи за тръби и тръбопроводи представляват много малка част от общите им производствени разходи и че мерките, които са в сила, изглежда не водят до загуба на конкурентоспособност за тях.

(94)

Бе направено заключението, че запазването на мерките на същото равнище няма да доведе до влошаване на положението на потребителите.

5.   Заключение относно интереса на Общността

(95)

Разследването показа, че съществуващите антидъмпингови мерки са дали възможност за известно възстановяване на производството на Общността. Ако се позволи срокът на действие на мерките да изтече, това би застрашило този процес на възстановяване и би могло да доведе до изчезване на производството на Общността. Вследствие на това в интерес на производството на Общността е продължаването на действието на мерките.

(96)

Освен това в миналото съществуващите мерки изглежда не са имали значително отрицателно въздействие върху икономическото положение на потребителите и вносителите. Следователно се прави заключението, че няма основателни причини да не се продължи действието на съществуващите антидъмпингови мерки.

З.   АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

(97)

Всички засегнати страни бяха информирани за основните факти и съображения, въз основа на които се препоръчва продължаване на действието на съществуващите мерки. Също така им беше предоставен период, през който да изложат своето становище след съобщаването на тази информация. Не бяха получени коментари от Корея. Бе получен коментар от едно малайзийско дружество, но той не бе с характер, който да доведе до промяна на горните заключения.

(98)

От гореизложеното следва, че в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент антидъмпинговите мерки, приложими за вноса на съединителни елементи за тръби и тръбопроводи с произход от Република Корея и Малайзия, наложени с Регламент (ЕО) № 1514/2002, следва да бъдат запазени,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на съединителни елементи за тръби и тръбопроводи (различни от отлети съединителни елементи, фланци и резбовани съединителни елементи) от желязо или стомана (без неръждаема стомана), с външен диаметър, не по-голям от 609,6 mm, от вида, използван за челно заваряване или за други нужди, с произход от Република Корея и Малайзия и попадащи под кодове по КН ex 7307 93 11, ex 7307 93 19, ex 7307 99 30 и ex 7307 99 90 (кодове по ТАРИК 7307931191, 7307931193, 7307931194, 7307931195, 7307931199, 7307931991, 7307931993, 7307931994, 7307931995, 7307931999, 7307993092, 7307993093, 7307993094, 7307993095, 7307993098, 7307999092, 7307999093, 7307999094, 7307999095, 7307999098).

2.   Размерът на окончателното антидъмпингово мито, приложимо за нетна цена на производител на границата на Общността преди обмитяване, за продуктите, описани в параграф 1 и произведени от посочените по-долу дружества, е, както следва:

Държава

Дружество

Митническа ставка

(%)

Допълнителен код по ТАРИК

Малайзия

 

Anggerik Laksana Sdn Bhd,

Selangor Darul Ehsan

59,2

A324

 

Всички останали дружества

75

A999

Република Корея

 

Всички дружества

44

3.   Освен ако не е посочено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 13 октомври 2008 година.

За Съвета

Председател

B. KOUCHNER


(1)  ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 228, 24.8.2002 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 139, 6.6.2003 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 355, 1.12.2004 г., стр. 4.

(5)  ОВ L 355, 1.12.2004 г., стр. 9.

(6)  ОВ L 116, 29.4.2006 г., стр. 1.

(7)  ОВ C 286, 23.11.2006 г., стp. 8.

(8)  ОВ C 192, 18.8.2007 г., стp. 15.


16.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/32


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1002/2008 НА КОМИСИЯТА

от 15 октомври 2008 година

за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 16 октомври 2008 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 15 октомври 2008 година.

За Комисията

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 350, 31.12.2007 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Кодове на трети страни (1)

Фиксирана вносна стойност

0702 00 00

MA

73,5

MK

51,9

TR

86,7

ZZ

70,7

0707 00 05

MK

81,9

TR

100,5

ZZ

91,2

0709 90 70

TR

117,4

ZZ

117,4

0805 50 10

AR

77,7

TR

104,7

UY

95,7

ZA

84,1

ZZ

90,6

0806 10 10

BR

261,2

TR

97,8

US

224,7

ZZ

194,6

0808 10 80

AR

67,2

CL

64,0

CN

53,8

MK

37,6

NZ

89,9

US

121,5

ZA

82,2

ZZ

73,7

0808 20 50

CL

60,3

CN

50,9

TR

128,9

ZA

83,4

ZZ

80,9


(1)  Номенклатура на страните, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ZZ“ означава „друг произход“.


16.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/34


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1003/2008 НА КОМИСИЯТА

от 15 октомври 2008 година

относно определяне на вносните мита в сектора на зърнените култури приложими от 16 октомври 2008 година

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1),

като взе предвид Регламент № 1249/96 на Комисията от 28 юни 1996 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета по отношение на вносните мита в сектора на зърнените култури (2) и по-специално член 2, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В член 136, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че за продукти, включени в кодове по КН 1001 10 00, 1001 90 91, ex 1001 90 99 (висококачествена мека пшеница), 1002, ex 1005, с изключение на хибридни семена, и ex 1007, с изключение на хибриди за посев, вносното мито се равнява на интервенционната цена, валидна за тези продукти при вноса и увеличена с 55 %, минус вносната цена CIF, приложима за съответната доставка. Това мито обаче не може да надхвърля размера на митото в Общата митническа тарифа.

(2)

В член 136, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че за целите на изчисляване на вносното мито, посочено в параграф 1 от същия член, се определят периодично представителни цени CIF за разглежданите продукти.

(3)

Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1249/96, цената, която трябва да се използва за изчисляване на вносното мито върху продукти от кодове по КН 1001 10 00, 1001 90 91, ex 1001 90 99 (висококачествена мека пшеница), 1002 00, 1005 10 90, 1005 90 00 и 1007 00 90, е средната от ежедневните представителни цени CIF, определени по метода, посочен в член 4 от същия регламент.

(4)

Необходимо е да се определят вносни мита за периода, започващ от 16 октомври 2008 г., които да са приложими до влизането в сила на ново определяне,

(5)

В същото време, съгласно Регламент (ЕО) № 608/2008 на Комисията от 26 юни 2008 г. относно временно спиране на митата върху вноса на някои зърнени култури в рамките на пазарната 2008/2009 (3), се спира прилагането на някои мита, определени от настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

От 16 октомври 2008 г. вносните мита в сектора на зърнените култури, посочени в член 136, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, се определят в приложение I към настоящия регламент на основата на елементи, изложени в приложение II.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 16 октомври 2008 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 15 октомври 2008 година.

За Комисията

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 161, 29.6.1996 г., стр. 125.

(3)  ОВ L 166, 27.6.2008 г., стр. 19.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Вносни мита за продуктите, посочени в член 136, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, приложими от 16 октомври 2008 година

Код по КН

Описание на стоките

Вносно мито (1)

(EUR/t)

1001 10 00

ПШЕНИЦА твърда висококачествена

0,00 (2)

със средно качество

0,00 (2)

с ниско качество

0,00 (2)

1001 90 91

ПШЕНИЦА мека, за посев

0,00

ex 1001 90 99

ПШЕНИЦА мека висококачествена, различна от тази за посев

0,00 (2)

1002 00 00

РЪЖ

19,11 (2)

1005 10 90

ЦАРЕВИЦА за посев, различна от хибридна

0,00

1005 90 00

ЦАРЕВИЦА, различна от тази за посев (3)

0,00 (2)

1007 00 90

СОРГО на зърна, различно от хибрид за посев

19,11 (2)


(1)  За стоките, пристигащи в Общността през Атлантическия океан или през Суецкия канал, вносителят може, прилагайки член 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1249/96, да се ползва от намаление на митата със:

3 EUR/t, ако пристанището на разтоварване се намира в Средиземно море,

2 EUR/t, ако пристанището на разтоварване се намира в Дания, Естония, Ирландия, Литва, Латвия, Полша, Финландия, Швеция, Обединеното кралство или на атлантическия бряг на Иберийския полуостров.

(2)  Съгласно Регламент (ЕО) № 608/2008 прилагането на това мито се отменя.

(3)  Вносителят може да ползва фиксирано намаление от 24 EUR/t, когато са изпълнени условията, установени в член 2, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1249/96.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Елементи за изчисляване на митата, определени в приложение I

1.10.2008-14.10.2008

1.

Средни стойности за референтния период, посочен в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1249/96:

(EUR/t)

 

Мека пшеница (1)

Царевица

Твърда пшеница, висококачествена

Твърда пшеница със средно качество (2)

Твърда пшеница с ниско качество (3)

Ечемик

Борса

Minnéapolis

Chicago

Котировка

195,25

123,95

Цена CAF САЩ

281,83

271,83

251,83

116,56

Премия за Залива

15,20

Премия за Големите езера

4,76

2.

Средни стойности за референтния период, посочен в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1249/96:

Разходи за навло: Мексикански залив–Ротердам:

22,09 EUR/t

Разходи за навло: Големите езера–Ротердам:

21,36 EUR/t


(1)  Позитивна премия от 14 EUR/t инкорпорирано (член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1249/96).

(2)  Негативна премия от 10 EUR/t (член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1249/96).

(3)  Негативна премия от 30 EUR/t (член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1249/96).


16.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/37


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1004/2008 НА КОМИСИЯТА

от 15 октомври 2008 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Международен счетоводен стандарт (МСС) 39 и Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 7

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (1), и по-специално член 3, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 1725/2003 на Комисията от 29 септември 2003 г. (2) бяха приети някои международни стандарти и разяснения, съществуващи към 14 септември 2002 г.

(2)

На 13 октомври 2008 г. Съветът по международни счетоводни стандарти (IASB) прие изменения на Международен счетоводен стандарт (МСС) 39 Финансови инструменти: Признаване и оценяване и Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 7 Финансови инструменти: Оповестявания, наречени по-долу „изменения на МСС 39 и МСФО 7“. Измененията на МСС 39 и МСФО 7 позволяват прекласифицирането на някои финансови инструменти от категория „държани за търгуване“ при необичайни обстоятелства. Настоящата финансова криза се смята за такова необичайно обстоятелство, което би оправдало използването на тази възможност от страна на дружествата.

(3)

В съответствие с измененията на МСС 39 и МСФО 7 дружествата следва да могат да прекласифицират някои финансови инструменти считано от 1 юли 2008 г.

(4)

Консултацията с Техническата експертна група (ТЕГ) при Европейската консултативна група по финансова отчетност (ЕКГФО) потвърждава, че измененията на МСС 39 и МСФО 7 отговарят на техническите критерии за приемане, формулирани в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1606/2002. В съответствие с Решение № 2006/505/ЕО на Комисията от 14 юли 2006 г. за създаване на група за проучване на становищата относно счетоводните стандарти, предназначенa да консултира Комисията за обективността и неутралитета на становищата на Европейската консултативна група за финансова отчетност в Европа (EFRAG) (3) групата за проучване на становищата относно счетоводните стандарти взе под внимание становището на EFRAG относно одобряването на измененията и потвърди пред Европейската комисия, че то е балансирано и обективно.

(5)

Поради това Регламент (ЕО) № 1725/2003 следва да бъде съответно изменен.

(6)

В условията на настоящите финансови сътресения и предвид факта, че някои финансови инструменти вече не се търгуват или свързаните с тях пазари вече не са активни или изпитват затруднения, е необходимо измененията, позволяващи прекласифициране на някои финансови инструменти, да бъдат приведени в действие незабавно и следователно настоящият регламент следва спешно да влезе в сила.

(7)

Предвидените в настоящия регламент мерки са съобразени със становището на Регулаторния комитет по счетоводство,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В приложението към Регламент (ЕО) № 1725/2003 Международен счетоводен стандарт (МСС) 39 Финансови инструменти: Признаване и оценяване и Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 7 Финансови инструменти: Оповестявания се изменят, както е предвидено в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 15 октомври 2008 година.

За Комисията

Charlie McCREEVY

Член на Комисията


(1)  ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1

(2)  ОВ L 261, 13.10.2003 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 199, 21.7.2006 г., стр. 33.


ПРИЛОЖЕНИЕ

МЕЖДУНАРОДНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ

МСС 39

Изменения на МСС 39 Финансови инструменти: Признаване и оценяване

МСФО 7

МСФО 7 Финансови инструменти: Оповестяване

Възпроизвеждането е разрешено на територията на Европейското икономическо пространство. Всички права са запазени извън ЕИП с изключение на правото за възпроизвеждане за лична употреба или друга честна употреба. Допълнителна информация може да се получи от IASB на адрес www.iasb.org

Прекласификация на финансови активи (изменения на МСС 39 Финансови инструменти: Признаване и оценяване и МСФО 7 Финансови инструменти: Оповестяване)

Изменения на МСС 39

Параграф 50 се изменя и се добавят параграфи 50Б—50Е и 103Ж.

ОЦЕНЯВАНЕ

Прекласификация

50

Предприятието:

а)

не прекласифицира деривативи извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, докато те се държат или емитират;

б)

не може да прекласифицира финансов инструмент извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, ако при първоначалното признаване той е бил определен от предприятието в печалбата или загубата по справедлива стойност; както и

в)

може, ако финансовият актив вече не се държи с цел продажба или обратно изкупуване в близко бъдеще (независимо от това, че финансовият актив може да е бил придобит или поет главно с цел продажба или обратно изкупуване в близко бъдеще), да прекласифицира този финансов актив извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, ако са изпълнени условията в параграф 50Б или 50Г.

Предприятието не прекласифицира финансови инструменти в категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, след първоначалното признаване.

50Б

Финансов актив, за който се прилага параграф 50, буква в) (с изключение на финансови активи от типа, посочен в параграф 50Г), може да се прекласифицира извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, само в редки случаи.

50В

Ако предприятието прекласифицира в съответствие с параграф 50Б даден финансов актив извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, финансовият актив се прекласифицира по неговата справедлива стойност на датата на прекласификацията. Всички печалби или загуби, които вече са признати в печалбата или загубата, не се коригират с обратен знак. Справедливата стойност на финансовия актив на датата на прекласификация става неговата нова или амортизирана стойност, както е приложимо.

50Г

Финансов актив, към който се прилага параграф 50, буква в), който би бил в съответствие с дефиницията за кредити и вземания (ако не се е изисквало той да бъде класифициран при първоначалното признаване като държан за търгуване), може да се прекласифицира извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, ако предприятието има намерение и е в състояние да задържи финансовия актив в обозримо бъдеще или до падежа.

50Д

Финансов актив, класифициран като такъв на разположение за продажба, който би бил в съответствие с дефиницията за кредити и вземания (ако не е бил определен като актив на разположение за продажба) може да бъде прекласифициран извън категорията на финансовите активи/пасиви на разположение за продажба, ако предприятието има намерение и е в състояние да задържи финансовия актив в обозримо бъдеще или до падежа.

50Е

Ако предприятието прекласифицира финансов актив извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, в съответствие с параграф 50Г или извън категорията на финансовите активи/пасиви на разположение за продажба в съответствие с параграф 50Д, то прекласифицира финансовия актив по неговата справедлива стойност на датата на прекласификацията. За финансов актив, прекласифициран в съответствие с параграф 50Г, всички печалби или загуби, които вече са признати в отчета за доходите, не се коригират с обратен знак. Справедливата стойност на финансовия актив на датата на прекласификацията става неговата нова или амортизирана стойност, както е приложимо. За финансов актив, прекласифициран извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, в съответствие с параграф 50Д, всички предходни печалби или загуби от този актив, които са били признати в друг всеобхватен доход в съответствие с параграф 55, буква б), се осчетоводяват в съответствие с параграф 54.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

103Ж

С Прекласификация на финансови активи (изменение на МСС 39 и МСФО 7) от октомври 2008 г. се изменят параграф 50 и НП8 и се добавят параграфи 50Б—50Е. Предприятията прилагат тези изменения считано от 1 юли 2008 г. Предприятията не прекласифицират финансовите активи в съответствие с параграф 50Б, 50Г или 50Д преди 1 юли 2008 г. Всяка прекласификация на финансови активи, направена през периоди започващи на или след 1 ноември 2008 г., влиза в сила едва от датата, на която е направена прекласификацията. Всяка прекласификация на финансови активи в съответствие с параграф 50Б, 50Г или 50Д не се прилага с обратна сила за отчетни периоди, приключили преди датата на влизане в сила, определена в настоящия параграф.

В приложение А Ръководство за прилагане се изменя параграф НП8.

Ефективен лихвен процент

НП8

Ако предприятието преразгледа оценките си за плащания или вземания, то коригира балансовата стойност на финансовия актив или финансовия пасив (или на група финансови инструменти), за да отрази действителните и преразгледани очаквани парични потоци. Предприятието преизчислява балансовата стойност като изчислява настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци с първоначалния ефективен лихвен процент за финансовия инструмент. Корекцията се признава като приход или разход в отчета за доходите. Ако финансовият актив се прекласифицира в съответствие с параграф 50Б, 50Г или 50Д и предприятието впоследствие увеличи оценката си за бъдещите парични вземания в резултат на увеличаване на тяхната събираемост, резултатът от това увеличение се признава като корекция на ефективния лихвен процент от датата на промяната в оценката, а не като корекция на балансовата стойност на актива на датата на промяната в оценката.

Изменения на МСФО 7

Параграф 12 се изменя и се добавят параграфи 12А и 44Д.

Значение на финансовите инструменти за финансовото състояние и резултата от дейността

Отчет за финансовото състояние

Прекласификация

12

Ако предприятието е прекласифицирало финансов актив (в съответствие с параграфи 51—54 от МСС 39) като такъв, оценяван:

а)

по цена на придобиване или по амортизирана стойност, а не по справедлива стойност; или

б)

по справедлива стойност, а не по цена на придобиване или амортизирана стойност,

то оповестява стойността, която е прекласифицирана във или от всяка категория, както и причината за тази прекласификация.

12A

Ако предприятието е прекласифицирало финансов актив извън категорията на финансовите активи/пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, в съответствие с параграф 50Б или 50Г от МСС39 или извън категорията на финансовите активи/пасиви на разположение за продажба в съответствие с параграф 50Д от МСС 39, то оповестява:

а)

стойността, която е прекласифицирана във или извън всяка категория;

б)

за всеки отчетен период до отписването, балансовите стойности и справедливите стойности на всички финансови активи, които са били прекласифицирани през текущия и предходния отчетен период;

в)

ако даден финансов актив е бил прекласифициран в съответствие с параграф 50Б, описание на редкия случай и фактите и обстоятелствата, сочещи че случаят е рядък;

г)

за отчетния период, през който е прекласифициран финансовият актив, увеличението или намалението на справедливата стойност на финансовия актив, което е признато в печалбата или загубата или в друг всеобхватен доход през този отчетен период и предходния отчетен период;

д)

за всеки отчетен период след прекласификацията (включително отчетния период, през който финансовият актив е прекласифициран) до отписването на финансовия актив, увеличението или намалението на справедливата стойност, което би било признато в печалбата или загубата или в друг всеобхватен доход, ако финансовият актив не е бил прекласифициран, и печалбата, загубата, приходите и разходите, които са признати в отчета за доходите; както и

е)

ефективния лихвен процент и приблизителната стойност на паричните потоци, които предприятието очаква да получи, към датата на прекласификацията на финансовия актив.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

44Д

С Прекласификация на финансови активи (изменение на МСС 39 и МСФО 7) от октомври 2008 г. се изменя параграф 12 и се добавя параграф 12А. Предприятията прилагат тези изменения считано от 1 юли 2008 г.


II Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

РЕШЕНИЯ

Комисия

16.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/42


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 10 октомври 2008 година

за определяне на окончателните финансови помощи за държавите-членки за финансовата 2008 година, за определен брой хектари, с цел преструктуриране и конверсия на лозята по силата на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета

(нотифицирано под номер C(2008) 5738)

(само текстовете на български, гръцки, испански, италиански, малтийски, немски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, френски и чешки език са автентични)

(2008/799/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (1), и по-специално член 14, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Правилата за преструктурирането и конверсията на лозята са определени от Регламент (ЕО) № 1493/1999 и Регламент (ЕО) № 1227/2000 на Комисията от 31 май 2000 г. за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета относно общата организация на пазара на вино по отношение на производствения потенциал (2).

(2)

Подробните правила относно финансовото планиране и участието във финансирането на системата за преструктуриране и конверсия, определени от Регламент (ЕО) № 1227/2000, постановяват, че препратките към дадена финансова година се отнасят до плащанията, действително извършени от държавите-членки между 16 октомври и 15 октомври на идната година.

(3)

В съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1493/1999, всяка година Комисията предоставя на държавите-членки първоначални разпределяния на база обективни критерии, като взема предвид спецификата на ситуациите и нуждите, както и усилията, които следва да бъдат положени предвид целта на режима.

(4)

Комисията определи индикативни финансови помощи за пазарната 2007/2008 година в Решение 2007/719/ЕО (3).

(5)

В прилагане на член 17, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1227/2000 се налага санкция, когато действителните разходи на хектар на държава-членка надвишават разходите, предвидени от първоначалното финансиране. За финансовата 2008 година тази санкция е наложена на Словакия за сумата от 6 169 EUR.

(6)

В съответствие с член 16, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) №o 1227/2000 държавите-членки могат да подадат последващи заявления в рамките на текущата финансова година. За финансовата 2008 година такъв беше случаят с Чешката република, Испания, Италия, Унгария и Румъния.

(7)

В съответствие с член 17, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1227/2000 заявленията за последващо финансиране, нотифицирани на Комисията от държавите-членки, се приемат pro rata, като се използва сумата, получена след приспадане за всички държави-членки, на общата сума, нотифицирана на Комисията в съответствие с член 16, параграф 1, букви a) и б) от същия регламент, от общата сума, предоставена на държавите-членки. Това разпореждане се прилага за финансовата 2008 година за Чешката република, Испания, Италия, Унгария и Румъния. Тъй като заявленията за последващо финансиране, представени от тези държави-членки, бяха за по-малка сума от сумата на средствата, останали за повторно разпределение, всичките заявления от тези държави-членки можаха да бъдат удовлетворени,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Окончателните финансови помощи за пазарната 2007/2008 година на съответните държави-членки за определен брой хектари относно преструктурирането и конверсията на лозята в съответствие с Регламент (ЕО) № 1493/1999, за периода на финансовата 2008 година, фигурират в приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са: Република България, Чешката република, Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Република Австрия, Португалската република, Румъния, Република Словения и Словашката република.

Съставено в Брюксел на 10 октомври 2008 година.

За Комисията

Mariann FISCHER BOEL

Член на Комисията


(1)  ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 143, 16.6.2000 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 289, 7.11.2007 г., стр. 59.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ОКОНЧАТЕЛНИ ИНДИКАТИВНИ ФИНАНСОВИ ПОМОЩИ ЗА ПАЗАРНАТА 2007/2008 ГОДИНА

(финансова година 2008)

Държава-членка

Площ (hа)

Финансови помощи (EUR)

България

1 200

9 013 796

Чешка република

706

11 883 827

Германия

1 406

12 097 072

Гърция

647

6 360 118

Испания

21 154

169 516 302

Франция

8 977

69 071 668

Италия

12 358

101 761 476

Кипър

150

2 131 684

Люксембург

5

38 001

Унгария

1 852

14 813 090

Малта

3

38 157

Австрия

888

5 068 342

Португалия

2 711

23 511 590

Румъния

4 205

35 050 228

Словения

124

2 401 900

Словакия

228

863 646

Общо

56 614

463 620 897


IV Други актове

ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

Съвместен комитет на ЕИП

16.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/45


РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 318/05/COL

от 14 декември 2005 година

за закриване на официалната процедура за разследване, предвидена в член 1, параграф 2 на част I от протокол № 3 към Споразумението за надзор и Съд, относно освобождаванията от такси за документи и такси за регистрация във връзка със създаването на Entra Eiendom AS (Норвегия)

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за Европейското икономическо пространство (1), и по-специално членове 61—63 и протокол 26 от него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд (2), и по-специално член 24 и член 1 на част I от протокол № 3 от него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Насоките на органа (3) относно прилагането и тълкуванието на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП,

КАТО ИЗИСКВА от заинтересованите страни да представят техните коментари съгласно цитираните по-горе разпоредби (4) и като взе предвид техните коментари,

КАТО ИМА ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

I.   ФАКТИ

1.   Процедура и кореспонденция

С писмо от 22 май 2002 г. (Док. № 02-3856 D) органът поиска от правителството на Норвегия да представи съответната информация относно създаването на Entra Eiendom AS (наричана по-долу „Entra“), за да даде възможност на органът да прецени дали създаването на предприятието е в съгласие с правилата за държавните помощи. Норвежките власти отговориха с писмо от Мисията на Норвегия към Европейския съюз от 25 юни 2002 г., с което препращат писмо от 20 юни 2002 г. от Министерството на труда и държавната администрация, и двете получени и регистрирани от органа на 26 юни 2002 г. (Док. № 02-4850 A).

С писмо от 10 октомври 2002 г. (Док. № 02-7036 D) органът поиска допълнителна информация относно, по точка 1, освобождаването от такси за документи и такси за регистрация, свързани с промяната на собствеността на недвижими имоти, и по точка 2, приспадането от оценената стойност въз основа на специални условия за прекратяване. Норвежките власти представиха допълнителната информация с писмо от Мисията на Норвегия към Европейския съюз с дата 14 ноември 2002 г., с което препращат писмо от Министерството на търговията и промишлеността от 7 ноември 2002 г., и двете получени и регистрирани от органа на 14 ноември 2002 г. (Док. № 02-8219 A).

С факс от Министерството на търговията и промишлеността от 9 декември 2002 г., получено и регистрирано от органа на същия ден (Док. № 02-8912 A), правителството на Норвегия поиска органът да представи своите заключения по делото относно създаването на Entra. С писмо от 17 декември 2002 г. (Док. № 02-9062 D) до Мисията на Норвегия към Европейския съюз органът информира властите на Норвегия, че той би могъл да прекрати тази част от делото, която се отнася до приспадането от оценената стойност въз основа на специални условия за прекратяване в зависимост от предоставянето на допълнителна точно определена и подробна документация, отнасяща се до този въпрос.

Тази подробна информация беше предоставена с факс от Министерството на търговията и промишлеността от 23 януари 2003 г., получен и регистриран от органа на 23 януари 2003 г. (Док. № 03-424 A). С писмо до Мисията на Норвегия към Европейския съюз от 31 януари 2003 г. (Док. № 03-588 D) органът информира властите на Норвегия, че – тъй като вероятно не става дума за помощ – той „няма да повдига възражения към извършената оценка на стойността в началното салдо на недвижимите имоти, които са прехвърлени от норвежката държава на Entra Eiendom AS“. Все пак органът подчерта, че това изложение не засяга въпроса с таксите за документи и таксите за регистрация.

С писмо от 2 април 2003 г. (Док. № 03-1827 D) органът още един път разгледа въпроса за освобождаването от такси за регистрация и акцизи и поиска от властите на Норвегия да предоставят допълнителна уточняваща информация. С писмо от Мисията на Норвегия до Европейската мисия от 5 юни 2003 г., с което се препраща писмо от Министерството на търговията и промишлеността от 4 юни 2003 г., и двете получени и регистрирани от органа на 10 юни 2003 г. (Док. № 03-3631 A), беше предоставена допълнителната информация.

На 16 юни 2004 г. органът взе решение да открие официална процедура за разследване (Док. № 132/04/COL). Решението за започване на официалната процедура за разследване беше публикувано на 23 декември 2004 г.

С факс от 13 август 2004 г. (Факт № 290206) и писмо от Мисията на Норвегия към Европейския съюз от 17 август 2004 г., получено и регистрирано от органа на 18 август 2004 г. (Факт № 290456), норвежките власти поискаха едномесечно удължаване на крайния срок за представяне на коментари.

С писмо от 17 август 2004 г. (Факт № 290305) органът прие да удължи крайния срок с един месец.

С факс от 16 септември 2004 г. (Факт № 292867) и писмо от Мисията на Норвегия към ЕС от 20 септември 2004 г., с което се препраща писмо от Министерството на търговията и промишлеността от 16 септември 2004 г., получено и регистрирано от органа на 21 септември 2004 г. (Факт № 293392), норвежките власти представиха коментарите си относно решението за започване на процедурата. Норвежките власти заключиха, че освобождаването от такси за документи и такси за регистрация, предвидено в рамките на създаването на Entra, не представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Органът не получи коментари относно решението за започване на процедурата от други заинтересовани страни в рамките на едномесечния срок след публикацията в Официален вестник на Европейския съюз.

С писмо от 4 май 2005 г., получено и регистрирано от органа на 9 май 2005 г. (Факт № 318691), правната фирма Selmer, която представлява Entra, представи коментари относно решението на органът да започне официална процедура за разследване (вж. точка 3.4 по-долу).

Случаят беше обсъден на среща в Осло на 19 май 2005 г. на представители от различни министерства на Норвегия и представители на органа.

С факс от Министерството на модернизацията от 26 юли 2005 г. (Факт № 327938) и писмо от Мисията на Норвегия към ЕС от 1 август 2005 г., получено и регистрирано на 3 август 2005 г. (Факт № 329110), с което се препраща писмо от 30 юни 2005 г. от Министерството на търговията и промишлеността, норвежките власти предоставиха допълнителна информация относно въпроса дали освобождаването представлява икономическо предимство за Entra. Заключението на Министерството на търговията и промишлеността беше, че освобождаването не представлява предимство за Entra.

2.   Създаването на Entra

2.1.   Предложение за създаване на дружество с ограничена отговорност

Правителството на Норвегия представи реорганизацията на един обществен орган — Дирекцията за обществено строителство и собственост („Statsbygg“) — и създаването на Entra на 4 юни 1999 г. (5). На същата дата правителството представи специален закон за преобразуването на части от дейността, свързана с недвижимите имоти на Statsbygg, в дружество с ограничена отговорност за разрешаването на някои преходни въпроси във връзка с преобразуването и създаването на Entra (6). Параграф 3 от тази закон (наричан по-долу„оспорвания акт“) постановява, че пререгистрацията в регистъра на недвижимите имоти и в други публични регистри трябва да се извърши под формата на промяна на името. Вследствие на това Entra не беше задължена да заплати такси за документи и такси за регистрация, но въпреки това стана носител на правото на собственост в регистъра на недвижимите имоти.

Statsbygg е административен орган („Forvaltningsbedrift“), който отговоря пред Министерството на модернизацията. Statsbygg действа от името на правителството на Норвегия като управител и съветник по въпросите на строителството и недвижимите имоти и предлага помещения на правителствени организации. Statsbygg продължи дейността си и управлението на недвижимите имоти, които не бяха прехвърлени на Entra. Statsbygg понастоящем управлява площ от около 2,2 милиона квадратни метра в Норвегия и в чужбина. Портфейлът от недвижимо имущество се състои от офис сгради, училища, жилищни сгради и такива със специално предназначение в цялата страна, посолства и резиденции извън Норвегия. Годишният бюджет за строителство е приблизително 2,3 милиарда норвежки крони (NOK) (около 288 милиона EUR). Statsbygg има 669 служители (октомври 2005 г.) (7).

В Законопроект „St.prp. nr. 84“ (1998–1999) се постановява inter alia., че целта на реорганизацията е да уточни различните роли на Statsbygg и да постигне по-ефикасно използване на сградите, които са собственост на държавата. За да се осигурят по-добри рамкови условия за тази част от дейността на Statsbygg, която е в конкуренция с други частни предприятия, сградите, които се използват на конкурентния пазар („konkuranseutsatte bygg“), трябваше да бъдат разграничени от сградите със специално предназначение и да станат част от нов портфейл от недвижимо имущество, притежаван от Entra. Правителството посочи, че на един по-късен етап може да се разгледа възможността част от компанията да бъде продадена на частния сектор.

Entra съдържа следната клауза за целите в своя регламент: „основната цел на компанията е да осигурява помещения за държавните агенции. Компанията може да притежава, закупува, продава, да управлява и да се разпорежда с недвижимите имоти и да осъществява други дейности във връзка с това. Компанията може също така да притежава дялове или собственост и да участва в други компании, които осъществяват дейности като споменатите в предното изречение“ (неофициален превод на органа).

2.2.   Начално салдо на Entra

В предложението, представено пред парламента, правителството на Норвегия излага основните принципи, които стоят зад прехвърлянето на активи на новото предприятие. Не бяха направени заключения по отношение на действителната стойност на активите, подлежащи на прехвърляне. По-скоро беше заявено, че този въпрос предстои да се разгледа на един по-късен етап, както е записано, че: „окончателният вариант на началния капитал на компанията ще бъде представен в бюджета за 2000 г.  (8)“. Не беше и установена специална методология за определянето на тази стойност.

През периода от 4 юни 1999 г. до приемането на окончателната оценка с кралски указ от 22 юни 2000 г. стойността на активите, подлежащи на прехвърляне, беше подложена на щателно изследване. Целта беше да се определи точната стойност на сделката съгласно принципите на Предложение № 84 (1998–1999) за прехвърляне на активите. Бяха разгледани няколко метода и хипотези за получаване на крайната цена.

Първо, Statsbygg поиска независимият консултант Catella Eiendom Consult AS (CEC) да извърши оценката на недвижимото имущество, подлежащо на прехвърляне. Тази оценка беше извършена съгласно рамката за оценяване на Норвежката асоциация на оценителите и контрольорите (NTF), посредством оценяване на всеки имот и след това сумиране на оценките на отделните имоти за получаване на крайната стойност на портфейла. Полученият резултат беше 3 852 110 000 норвежки крони. По-късно тази стойност беше проверена от Норвежката асоциация на оценителите и контрольорите (NTF), които стигнаха до заключение, че получената стойност е приемлива, но оценена предпазливо.

Второ, Statsbygg направи собствена оценка на активите. Тя беше извършена съгласно друга методология. Statsbygg използваха дисконтирани парични потоци за общия портфейл като основа за изчисленията, вместо да разгледат всеки един имот като отделна сума, която да се прибави към общата сума. Полученият резултат беше 3 137 500 000 норвежки крони.

Трето, Министерството на администрацията също извърши оценка въз основа на същите принципи като Statsbygg, но при различни предположения. Полученият резултат беше 3 337 500 000 норвежки крони.

Маржът между най-високата и най-ниската оценка на този етап беше 714 610 000 норвежки крони или разлика от 22 %, съотнесена към най-ниската предположена цена. Без да се навлиза в повече подробности, трябва да се спомене, че използваните методи се различават съществено. Същата констатация беше направена и при независимия одит, осъществен от PricewaterhouseCoopers (PWC), при който бяха оценени горните три стойности.

В оценката си PWC заключиха, че като се имат предвид сериозните методологични различия, едно детайлно сравнение между трите оценки би представлявало едновременно сложна за изпълнение задача и преди всичко без голяма полза. Те заключиха: „по наше мнение и трите стойности са в рамките на един разумен диапазон“. По-нататък PWC наблегнаха на това, че получаването на точни цифри, които биха били приети като „вярна“ стойност, е било невъзможно. По-скоро тази цена би била предмет на договаряне между страните и следователно би варирала в зависимост от направените предположения.

Четвърто, Министерството взе решение да направи нова оценка на стойността. След подробно обсъждане на въпроса дали фактът, че правителствените агенции могат да прекратят договорите си за наем с 12-месечно предизвестие, би повлиял върху пазарната стойност на недвижимите имоти, тяхната стойност беше определена на 2 837 550 000 норвежки крони. Тази стойност беше предоставена на Stortinget (9) във връзка с държавния бюджет за 1999–2000 г. Все пак предложението запазваше на правителството правото да направи окончателни корекции.

Пето, правото да коригира окончателния баланс беше упражнено от Министерството, което, след като коригира inter alia някои от договорите за наем на Entra, като по този начин отново промени изходните данни на модела, получи по-висока стойност. С кралски указ стойността на окончателния вариант на началното салдо беше определена на 3 222 871 000 норвежки крони.

Този процес е обобщен по-долу. Както може да се види, предложеният диапазон на стойностите варира от 3 852 110 000 норвежки крони дo 2 837 550 000 норвежки крони. Разликата от 1 014 560 000 норвежки крони или 35,8 % спрямо най-ниската цена може да бъде обяснена от различията в приложената методология, както и от първоначалните предположения при различните модели.

Оценка от Catella Eiendoms Consult (CEC) (10)

NOK 3 852 110 000

Препоръка на Statsbygg

NOK 3 137 500 000

Оценка на Министерството

NOK 3 337 500 000

Преоценена стойност на министерството, дължаща се на условията за прекратяване (11)

NOK 2 837 550 000

Окончателно начално салдо (12)

NOK 3 222 871 000

Окончателното начално салдо беше определено въз основа на дисконтиран паричен поток от общия портфейл, какъвто беше използван в първоначалната препоръка на Statsbygg, но на базата на определени промени в предположенията.

Entra първоначално беше създадена като „минимална“ компания на основата на парични вноски. Впоследствие, имущество, капитал и персонал (активи и пасиви) бяха прехвърлени от държавата на Entra в замяна на издаване на акции, считано от 1 юли 2000 г. Притежанието и правото на собственост върху въпросните недвижими имоти бяха прехвърлени от норвежката държава на Entra и регистрирани на името на Entra. Въз основа на акта за създаване на Entra не бяха платени нито такси за документи, нито такси за регистрация. Компанията е дружество с ограничена отговорност, 100 процента собственост на норвежката държава.

Компанията (групата (13)) имаше оперативни доходи от 1 072 милиона норвежки крони (около128 милиона EUR (14)) през 2004 година и печалба без данъците от 134 милиона норвежки крони (около16 милиона EUR). Консолидираният капитал на групата (отчетна стойност) към 31 декември 2004 г. беше 1 288 милиона норвежки крони (около 154 милиона EUR). Към края на годината портфейлът от недвижимости на групата (отчетна стойност) беше 8 768 милиона норвежки крони (около 1 047 милиона EUR). Към 31 декември 2004 г. Entra имаше 133 служители. Общият портфейл от недвижимости се състои от 110 недвижими имота, възлизащи приблизително на 900 000 m2  (15).

Според норвежките власти изчислените чрез симулация акумулирани такси за документи възлизат на 80 571 775 норвежки крони, а платимите такси за регистрация се изчисляват на сумата от 147 300 норвежки крони (150 недвижими имота * 982 норвежки крони), или общо 80 719 075 норвежки крони (около 9,87 милиона EUR) (16).

3.   Оценка на правителството на Норвегия за това дали освобождаването от такси за документи и такси за регистрация е в съответствие с разпоредбите на Споразумението за ЕИП относно държавните помощи

3.1.   Оценка на правителството, представена във връзка със създаването на Entra

В Предложение № 84 (1998–1999), глава 7.6.1 се дава оценка на правителството на Норвегия по въпроса дали освобождаването от гербовия налог и таксите за регистрация е в съгласие с разпоредбите за държавните помощи на Споразумението за ЕИП. Текстът гласи следното (неофициален превод на органа):

„Следващият въпрос, който възниква, е дали компанията може да бъде освободена от задължението да регистрира прехвърлянето на правото на собственост от Statsbygg на Statens utleiebygg AS и по този начин да не заплати таксите за регистрация и акциза. Според Закона за съдебните такси глава 6 и член 7 от Закона за таксите за документи задълженията във връзка с регистрацията на документи, с които се прехвърля право на собственост, се плащат на хазната. Задълженията за заплащане на разходите следователно стават дължими само след като е извършено вписването в регистъра на недвижимите имоти. Плащането на акциза не се изисква при промяна на името в регистъра.

Министерството счита, че далеч не е сигурно, че разделянето на собствеността между държавата и Statens utleiebygg AS предполага прехвърляне на правото на собственост, което трябва да бъде отразено в регистъра на недвижимите имоти. Изглежда по-естествено това положение да се разглежда като организационна промяна в портфейла с недвижимо имущество на държавата, в която държавата си запазва регистрираните права по отношение на недвижимостите. Не става дума за прехвърляне на право на собственост, а просто за промяна на името в регистъра. Една от последиците на това положение е, че не изисква заплащане на акциз. Следователно компанията не е задължена да заплати такси за регистрация и акциз. Все пак Министерството в отделно предложение до Odelsting предлага освен това пререгистрацията във връзка с организационните промени да се осъществява само като промяна на името. По отношение на регистъра на недвижимите имоти това предполага, че няма нужда от прехвърляне на правото на собственост. Разпоредбата предполага, че със сигурност няма да има нужда от прехвърляне на право на собственост. Предложението съответства на правилата, предвидени във връзка с други преобразувания на притежавани от държавата предприятия (вж. за справка Закон № 45 от 24 юни 1994 г. за създаването на Televerket като дружество с ограничена отговорност и член 73 от Закон № 65 от 22 ноември 1996 г. за създаването на държавна пощенска компания). Въпросът е дали тази практика води до различно положение по отношение на конкуренцията за държавните дружества с ограничена отговорност в сравнение с частните юридически лица, които отделят част от тяхната дейност, свързана с недвижимо имущество, в дружество с ограничена отговорност, което притежават изцяло.

Надзорният орган на ЕАСТ (ESA) публикува насоки за приложението на правилата за държавните помощи, предвидени в член 61 от Споразумението за ЕИП, във връзка с финансови трансакции между обществени предприятия и властите (вж. Насоки относно държавните помощи, глави 19—20). Основният критерий за оценка за това дали съществува държавна помощ или не съгласно тези насоки е така наречения „принцип на частен инвеститор в пазарна икономика“. Това означава, че държавата в своите икономически мерки трябва да действа по начин, по който би постъпил един частен инвеститор в същото положение по отношение на подобна или сравнима частна компания.

Отправната точка по смисъла на норвежкото законодателство е, че прехвърлянето на право на собственост от един правен субект на друг трябва да бъде регистрирано, за да има сила по отношение на трети лица. Следователно частните инвеститори още от самото начало са задължени да регистрират прехвърлянето на правото и да заплатят гербовия налог. Подобна отправна точка предполага, че дружество с ограничена отговорност, чийто собственик е държавата, има същото задължение да регистрира прехвърлянето на правото на собственост от държавата.

От друга страна, малко вероятно е един разумен инвеститор да избере решение, при което, във връзка с отделянето на част от предприятието, което се занимава с недвижими имоти, да регистрира прехвърляне на правото на собственост, действие, което би му наложило заплащането на акциз. Тъй като едно такова прехвърляне на правото на собственост би струвало скъпо на предприятието, трудно е да се предположи, че един разумен инвеститор би се спрял на такова решение. По-вероятно е той да избере решение, с което да избегне плащането на такси, например като запази правото на собственост на компанията майка или като създаде холдингова компания. Държавата няма тези възможности. Когато държавата реши да стане участник на пазара, за нея е по-удобно да отдели тази част от бизнеса и да го организира в самостоятелна компания. От това следва, че държавата е в положение, при което трябва да прехвърли собствеността върху друго юридическо лице. Това подкрепя довода, че регистрацията на прехвърлянето на права не е в противоречие с правилата за държавна помощ.

Следователно Министерството трябва да приеме, че освобождаването от изискването за регистрация на прехвърлянето на права няма да постави Statens utleiebygg AS в различно конкурентно положение от това на един частен инвеститор на пазара. Освобождаването не се разглежда като противоречащо на Споразумението за ЕИП.

Освен това, общоприета презумпция е, че оценката на стойността на недвижимото имущество, което трябва да бъде прехвърлено на Statens utleiebygg AS, се прави по пазарни стойности, както и това, че евентуални бъдещи прехвърляния на капитал от държавата се осъществява по същия начин, по който един частен инвеститор би направил вноски към предприятието.“

3.2.   Аргументи, представени от норвежките власти, преди органът да вземе решение за започване на официално процедура за разследване

С писмо от 20 юни 2002 г. Министерството на труда и държавната администрация предостави информация относно рамковите условия за Entra и за съставянето на нейното начално салдо. Министерството описа метода на паричните потоци, използван за оценка на общата стойност на портфейла от недвижимости, и заяви, че този метод е използван „защото той по-добре отговаря на изискванията на Предложение № 84 към Storting (1998-99) да осигури на компанията рамкови условия на равнопоставеност с другите играчи в същия отрасъл“. Писмото не уточни дали и по какъв начин и до каква степен неплащането на акциза се е отразило върху началното салдо. То не коментира също така дали параграф 3 от оспорвания акт изисква освобождаването от задължението за плащане на акциз да се компенсира с увеличение на оценката на портфейла, съответстващо на сумата, която би следвало да се заплати, ако регистрацията в регистъра на недвижимите имоти е считана за промяна на титуляра на правото на собственост, а не за промяна на името.

С писмо от 7 ноември 2002 г. Министерството на търговията и промишлеността разви в подробности довода, който вече беше представен в рамките на подготвителните работи, че частните инвеститори биха могли да изберат решения, при които се избягва формалното прехвърляне на собственост, и по този начин се избягва заплащането на таксите за документи и таксите за регистрация. Тъй като регистрацията на прехвърляне на право на собственост не е задължителна, предприятията биха могли, независимо дали са частни или обществени, законно да избегнат таксите за документи и таксите за регистрация, като просто не регистрират прехвърлянето на право на собственост. Оставянето на правото на собственост на първоначалния титуляр представляваше риск за новия собственик да не бъде счетен за „добросъвестен притежател“ спрямо трети страни. Все пак този риск можеше да се премахне с регистрирането на „ограничение на правото на собственост“. Регистрирането на декларация за ограничението на правото на собственост не изключваше риска от погасяване на правата на законния правоприемник на недвижимото имущество на длъжника поради банкрут или завеждане на съдебно производство от страна на кредиторите. Според норвежките власти този метод е широко използван от частни предприятия, особено между свързани страни.

По мнението на Министерството един частен собственик на Statsbygg най-вероятно би разделил Statsbygg на части без освобождаване от задължението за заплащане на таксите за регистрация или акциза. Този метод не представлява реалистичен вариант в конкретния случай на създаването на Entra. Това се дължи inter alia на пречки, произлизащи от факта, че Statsbygg подлежи на обществен и политически контрол. Методи като задържане на правото на собственост върху недвижимите имоти на името на Statsbygg биха довели до това, че Entra била зависима от одобрението на обществен орган за трансакции, засягащи недвижимите имоти. Ако правото на собственост върху недвижимите имоти остане на името на Statsbygg, това би означавало, че държавата е едновременно и наемател, и формален носител на правото на собственост върху същите имоти. Използването на такива методи по отношение на Statsbygg/Entra би размило разграничението между различните роли на двете юридически лица. Statsbygg е натоварен със задачата да притежава и да управлява обществени сгради с нетърговска цел, докато Entra осъществява търговска дейност.

В писмото от 7 ноември 2002 г. Министерството изтъкна също така и довод срещу приложението на член 61 от Споразумението за ЕИП, който не беше споменат в подготвителните работи, цитирани по-горе. Министерството повтори, че стойността на портфейла от недвижими имоти се основава на метода на „нетна капитализация“. Накратко, този метод предполага, че бъдещият паричен поток на имуществото (нетна сума на наемите от съществуващите договори плюс оценката на бъдещи нетни наеми след изтичане на съществуващите договори) е бил намален до настоящата стойност посредством фактор, който отчита изискването за съответния процент на възвращаемост. Този процент беше определен на 9,5 %, като той отразява базата за сравнение със сходни частни търговски оператори. Според Министерството, ако таксите за документи и таксите за регистрация е трябвало да бъдат платени, разходите биха били формирани като активи, докато стойността на недвижимите имоти би била съответно намалена. По този начин това не би намалило общия баланс на Entra или общата оценка на активите. Обратно, ако акцизът е бил включен без коригиране на стойността на недвижимите имоти, това би довело в резултат до „по-висока стойност на общите активи и в резултат до едва 9,1 % ниво на възвращаемост, което е доста под изискваното от Entra Eiendom AS ниво. Това би поставило Entra Eiendom As в значително неблагоприятна позиция в сравнение с частните оператори“.

С писмо от 4 юни 2003 г. Министерството на търговията и промишлеността представи допълнителна информация и аргументи по отношение inter alia на мерките, предприети от частни предприятия. Освен това министерството повтори аргументите от писмото от 7 ноември 2002 г. относно това, защо то смята, че неплащането на задължението не влияе върху капиталовата структура на компанията, надеждността ѝ или общата ѝ стойност.

Като допълнителен трети аргумент в подкрепа на становището, че освобождаването от заплащане на акциза не представлява помощ, Министерството посочва така наречения „принцип на приемственост“ в законодателството на Норвегия. Министерството заявява, че този принцип е родово понятие за поредица правила, които предполагат, че придобиващото предприятие приема правното положение на прехвърлящата компания. Целта на принципа на приемственост е да улесни сливанията и разделянията на компаниите. Когато се прилага принципът на приемственост, се приема, че съществуващото правно положение на прехвърлящото предприятие продължава и по отношение на приемащото предприятие. Според Министерството приемствеността по отношение на задълженията за плащане на данъци и такси представлява важен аспект на този принцип. Наистина Законът за регистрацията, тълкуван в светлината на фирменото законодателство, предполага, че реорганизацията на частните дейности в много от случаите може да настъпи без изискването за плащане на такси за регистрация и такси за документи. На това основание министерството изтъква, че освобождаването е обща мярка, която не представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението ва ЕИП. Точка 9 (Заключение) от писмото от 4 юни 2003 г. гласи:

„Общата система по отношение на таксите за регистрация и таксите за документи е, че принципът на приемственост определя дали процесът на преобразуване, за частни и за обществени предприятия, може да бъде осъществен като промяна на името по отношение на inter alia правилата за заплащане на такси регистрация и такси за документи. Целта на този принцип на приемственост е да улесни осъществяването на сливания, разделяния и преструктуриране, считани за желани в социално-икономически план. Специалното законодателство и възстановяването на дължимите такси за документи в резултат от реорганизацията на водноелектрическите/електроенергийните компании са резултат от същите съображения. Следователно тази практика представлява обща мярка, която съгласно общоприетата съдебна практика не представлява държавна помощ по смисъла на член 61 от Споразумението за ЕИП.“

3.3.   Аргументи, представени от правителството на Норвегия, след като органът започна процедурата за разследване

В писмо от Министерството на търговията и промишлеността от 16 септември 2004 г. властите на Норвегия коментираха решението на органа за започване на официална процедура за разследване. Становището на правителството на Норвегия е, че нито едно от условията на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП не е изпълнено. Оттам следва, че липсата на плащане от страна на Entra на акциз не представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Първо, Министерството повтори, представените по-рано аргументи, че мярката не представлява предимство за Entra. Тя не променя капиталовата структура, надеждността и общата стойност на компанията. Ако таксите за документи и таксите за регистрация са били дължими в началния баланс, последният би бил различен. Министерството заяви, че по мнение на правителството на Норвегия въпросната данъчна мярка не трябва да се отделя от началния баланс на компанията. Освен това целта на основното правило за таксите за документи и таксите за регистрация е да се обложат действителните прехвърляния между различни икономически субекти. Когато прехвърлянето е само привидно и прехвърлящото и придобиващото юридическо лице са по същество един и същ субект, основният принцип в норвежкото правото според Министерството би бил да се даде възможност на придобиващото предприятие да запази правното положение на прехвърлящото предприятие (принцип на приемственост). Министерството смята, че принципът на приемственост не се ограничава до конкретни прехвърляния, а се приема за основно правило, в случаите, в които прехвърлящото и придобиващото юридическо лице по същество представляват един и същ правен субект. Следователно според норвежките власти Entra не е освободена от задължение, което обикновено се поема от техния бюджет.

Второ, Министерството посочи факта, че прехвърлянето на правото в разглеждания случай по силата на параграф 3 от оспорвания акт беше извършено като промяна на името, а не като прехвърляне на правото на собственост. От това следва, че задължението на Entra да заплати такса за документи не е било задействано и според норвежките власти не е настъпила загуба от данъчни постъпления, а оттам и потребление на държавни ресурси.

Трето, норвежките власти изтъкнаха, че въпросната мярка не е повлияла върху търговията между договарящите се страни. Министерството смята, че едно проучване на пазара може да покаже дали пазарът на недвижими имоти за градски бизнес сгради е с чисто национален характер и не е подложен на трансгранична конкуренция. Министерството счита, че с изключение на чуждестранните инвестиции във финансови институции, инвеститори извън Норвегия не са действали на норвежкия пазар на недвижими имоти.

Четвърто, Министерството приведе доводи, че освобождаването от такси за документи и такси за регистрация не е селективна мярка. Министерството обърна внимание на факта, че основният критерий за прилагане на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП по отношение на данъчна мярка е мярката да предвижда изключение от приложението на данъчната система в полза на определени предприятия в държавата от ЕАСТ. Следователно първо трябва да се определи общата приложима система. Ако една данъчна мярка представлява дерогация от общата система, трябва да се проучи дали дерогацията е оправдана от естеството на общата схема на данъчната система. Министерството смята, че практиката с промяна на името като процедура за прехвърляне на право на собственост не представлява дерогация от данъчната система. В случай, че органът приеме, че практиката представлява дерогация от данъчната система, Министерството счита, че дерогацията е оправдана от естеството на общата схема на данъчната система.

Накрая, Министерството обърна внимание на Решение C 27/99 на Комисията от 5 юни 2002 г. (17) относно освобождаване от такси за прехвърляне в случай на преструктуриране на определени обществени предприятия в акционерни дружества в Италия. Според Министерството фактическото положение в италианското дело е сходно с разглежданото дело и могат да се вземат предвид същите съображения. Министерството заключава, че освобождаването е оправдано от естеството на общата схема на системата и не представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

С писмо от 30 юни 2005 г. Министерството на търговията и промишлеността представи допълнителни аргументи в подкрепа на това защо освобождаването от таксите за документи и таксите за регистрация не представлява икономическо предимство за Entra. Министерството обърна внимание на факта, че началното салдо на Entra е подготвено чрез метода на нетната настояща стойност (ННС). Очакваният в бъдеще паричен поток от всяка една от сградите е изчислен и актуализиран с изисквания процент на възвращаемост. Процентът на възвращаемост е определен с използването на модела за оценка на капиталовите активи след сравнение с други конкурентни компании за недвижими имоти. Стойността на собствения капитал е фиксирана приблизително на 40 %, което е съпоставимо с други сходни компании.

Министерството смята, че изчислената стойност на недвижимите имоти е най-добре изчислената прогнозна сума, която един инвеститор, „който не е задължен да заплати такси за документи и такси за регистрация“, би бил склонен да плати за портфейла. Ако купувачът на портфейла (в това дело Entra) би следвало да заплати таксите за документи и таксите за регистрация, цената която, инвеститорът би бил склонен да плати, би била намалена със същата сума, на която възлизат таксите за документи и таксите за регистрация. Стойността на дълготрайните активи на недвижимите имоти в баланса би била намалена със същата сума, докато финансовите дълготрайни активи се биха били повишили със същата сума, така че общата стойност на активите би останала същата. Що се отнася до пасивите, собственият капитал и общата сума на задълженията не биха се променили, въпреки че краткосрочните задължения биха се увеличили съответно на стойността на таксите за документи и таксите за регистрация. Министерството стига до заключение, че финансовото положение на Entra не се променило като следствие от освобождаването от такси за документи и такси за регистрация.

Министерството признава, че не може да се направи общо заключение, че винаги продавачът на едно имущество е лицето, което de facto понася тежестта на плащане на акцизи, тъй като това зависи от определени обстоятелства. При все това във въпросното дело продавачът е този, който понася тази тежест, тъй като методът за оценка на недвижимите имоти, който е използван по отношение на началното салдо на Еntra, предполага, че (неофициален превод на органа): „при един такъв случай и когато е използван метода на нетната настояща стойност, всички видове разходи във връзка с покупката ще бъдат приспаднати от цената за покупка, тъй като всички елементи са част от самия метод за оценка на стойността, тъй като в противен случай купувачът не би получил изисквания процент на възвращаемост…).“

3.4.   Коментари от заинтересованите страни

С писмо от 4 май 2005 г. правната фирма Selmer, представляваща Entra, представи коментари на решението на органа за започване на официална процедура за разследване. Selmer твърди, че освобождаването от такси за документи и такси за регистрация не представлява предимство за Entra и че то съответства на същността и общата логика на норвежката система.

Първо, Selmer обърна внимание на факта, че е било решено да се създаде компанията със стойност на собствения капитал, възлизаща на 40 % от общия капитал. Като последица от това, ако Entra е трябвало да заплати таксите за документи и таксите за регистрация, стойността на недвижимите имоти би се намалила със същата сума, на която възлизат таксите за документи и таксите за регистрация и норвежката държава би трябвало да внесе тази сума в компанията, за да запази стойността на собствения капитал на 40 %. Selmer смята, че това не променя икономическото положение на компанията и че Entra не е получила икономическо предимство.

Второ, Selmer заяви, че всички държавни реорганизации са се осъществили по един последователен начин, който се основава на принципа на приемственост и посочи като пример реорганизацията на Норвежката радиотелевизионна корпорация (NRK), Telenor, Националната железопътна компания (NSB), Posten Norge, Avinor, Mesta и Statkraft. Следователно Selmer смята, че освобождаването от такси за документи и такси за регистрация отговаря на естеството и общата логика на норвежката система.

4.   Норвежкото законодателство във връзка с таксите за документи и таксите за регистрация при регистрация на прехвърляне на недвижим имот

4.1.   Кои елементи задействат задължението за заплащане на такси за документи и такси за регистрация?

Всички недвижими имоти в Норвегия се вписват в регистъра на недвижимите имоти („Eiendomsregisteret“), който от 1995 година насам съдържа информация от „Tinglysingsregisteret/Grunnboken“ и „GAB-registeret (Grunneiendommer, Adresser og Bygninger) “ (18).

Tinglysingsregisteret беше създаден съгласно Закон за регистрацията № 2 от 1935 г. („Lov om tinglysing“). Всеки един недвижими имот се определя с идентификация в регистъра, където може да се въведе информация относно собствеността, носителя на правото на собственост, ипотечните задължения и др. Регистърът съдържа inter alia информация за различните права и задължения върху въпросния недвижим имот. Добросъвестните заинтересовани страни са в правото си да разчитат на надеждността на иформацията, която се съдържа в регистъра на недвижимите имоти.

Съгласно раздел 7, параграф 1 от Закона за таксите за документи № 59 от 1975 г. („Lov om dokumentavgift“) регистрацията на прехвърляне на право на собственост („hjemmelsoverføring“) върху недвижим имот задейства задължението за заплащане на такса за документи („dokumentavgift“). Ставката е 2,5 % от продажната стойност на имуществото. Новият носител на правото на собственост е отговорен за заплащане на задължението (вж. за справка раздели 2—6 от Наредба за таксите за документи, Министерство на финансите, 16 септември 1975 г. и по-късни изменения).

Освен това регистрацията на прехвърляне на право на собственост в регистъра на недвижимите имоти подлежи на заплащане на такса за регистрация, („tinglysingsgebyr“) съгласно Закон за съдебните такси № 86 от 1982 г. („Rettsgebyrloven“). Когато Entra беше създадена, тази такса беше определена на 982 норвежки крони (около 123 EUR) за регистриран документ. Разпоредбите, които се отнасят до условията за налагане на такси за документи и на такси за регистрация, са едни и същи.

Както беше споменато по-горе, заплащането на акциз се задейства от регистрацията на прехвърляне на правото на собственост на друго юридическо лице („hjemmelsoverføring“). Вследствие на това, ако няма прехвърляне на правото на собственост на друго юридическо лице, а само промяна на името на същото юридическо лице в регистъра („grunnboken“), не се дължи заплащане на акциз.

Не съществува законово задължение за регистрация („tinglyse“) на права, които се отнасят до недвижимия имот (собственост и т.н.) в регистъра. Не е необходимо да се регистрира прехвърлянето на правото на собственост, за да се засегне прехвърлянето на собствеността. Все пак носителят на правата може да избере да ги регистрира с цел защитата им от трети лица.

4.2.   Кога посочването на носителя на правото на собственост може да бъде променено, без това да доведе до плащане на акциз?

Практиката по отношение заплащането на акциза от 1990 г. до 1 юли 2005 г. – а оттам и по времето, когато беше създадена Entra – е описано в два пакета от циркулярни писма, а именно Циркуляр G-37/90 от 25 май 1990 г. от Министерството на правосъдието на Норвегия и годишните циркулярни писма от Норвежката дирекция за митници и акцизи (NCE) („Toll- og Avgiftsdirektoratet“) (19). Съгласно точка 1.1 от последните циркулярни писма освобождаването от гербовия налог не се предоставя, освен ако не съществува пряко правно основание в Закона за таксите за документи или чрез решения на парламента (20).

i)   Сливания

В случая на сливанията, съгласно норвежкото Министерство на правосъдието, няма прехвърляне на право на собственост за целите на Закона за таксите за документи. Следователно достатъчно е сливането да е вписано в регистъра на недвижимите имоти, с което се потвърждава, че компанията е слята с друга. Такова потвърждение може да бъде издадено от фирмения регистър и не предизвиква заплащане на такса за регистрация и акциз. Това се прилага за сливанията между дружества с ограничена отговорност по смисъла на раздел 14, параграф 7 от Закон № 59 от 4 юни 1976 г. („Закон за дружества с ограничена отговорност“) (21) и също така за други сливания, предприети въз основа на глава 14 от същия закон, и сливания между спестовни банки (глава 8 от Закон № 1 от 24 май 1961 г.; „Закон за спестовните банки“) (22).

ii)   Разделяне на предприятия по силата на Закона за дружествата с ограничена отговорност от 1976 г.

Когато при разделяне собствеността върху недвижим имот е прехвърлена от първоначалната компания („A“) към компания, която е отделена („Б“), и Циркуляр G-37/90 и точка 1.4 от годишните циркулярни писма от Норвежката дирекция за митници и акцизи предвиждат, че таксата за регистрация и таксата за документи трябва да се платят (23).

Обратно, в случай че недвижимият имот остане в първоначалната компания (A), част от която (Б) е била отделена, не съществува задължение за заплащане на такса за регистрация и такса за документи (24). Причината за това е, че в този случай недвижимият имот не е прехвърлен на нов юридически субект (какъвто би бил случаят, ако недвижимият имот е бил прехвърлен на компанията, която е била отделена).

iii)   Прехвърляне на собственост от съвместна собственост към форма на съдружие

През разглеждания период прехвърлянето на недвижим имот от съвместна собственост към дружество с неограничена отговорност или към дружество с ограничена отговорност (или обратно) предполагаше прехвърляне от един правен субект на друг правен субект. Следователно и Циркуляр G-37/90, и точка 1.5 от годишните циркулярни писма на Норвежката дирекция за митници и акцизи посочваха, че вследствие на това трябва да се заплати акциз.

iv)   Преобразуване от една корпоративна форма в друга

Едно положение, което не е споменато в циркулярното писмо, е когато едно предприятие се преобразува от една корпоративна форма в друга. В писмо на правителството на Норвегия от 4 юни 2002 г. се посочва, че основното правило в такива ситуации е, че „трябва да има прехвърляне на право. Съответно таксата за регистрация и таксата за документи трябва да се заплатят. По този начин се е прилагало законодателството.“ Въпреки това, правителството на Норвегия изтъква, че трябва да съществува възможност за разглеждане на изключения от това правило, свързани с принципа за приемственост (25).

Във връзка с това органът отбелязва, че Апелативният съд (Frostating Lagmannsrett) в свое решение от 9 октомври 1997 година, публикувано в LF-1997-671, смята, че преобразуване от „kommandittselskap“ в „aksjeselskap“ („North West Terminalen AS“) води до плащане на акциз. В тази връзка съдът (Lagmannsrett) посочва гореспоменатите циркулярни писма от Министерството на правосъдието и Дирекцията за митници и акцизи и заявява, че от Закона за таксите за документи следва, че таксата трябва да се заплати, освен ако в самия закон или в разпоредби, издадени съгласно този закон, не е предвидено обратното. Тъй като новата компания е друго юридическо лице, различно от първоначалното, няма значение, че същите собственици продължават участието си и в новата компания и следователно единствената промяна в действителност е правноорганизационната форма, под която функционира компанията.

В допълнение може да се посочи случая, споменат в приложение 1 към писмото на правителството на Норвегия от 4 юни 2002 г., с което норвежките власти отказват да освободят от заплащане на такса преобразуването от „selveiende institusjon“ в „allmenaksjeselskap“.

v)   Прехвърляне на собственост от община към отделно юридическо лице, което е изцяло притежавано от общината

На срещата между норвежките власти и органа на 19 май 2005 г. норвежките власти посочиха, че най-вероятно по силата на приложимите към момента на създаване на Entra циркулярни писма, задължението за плащане на гербов налог е възникнало във връзка с реорганизацията, при която собствеността върху сградите е прехвърлена от община към дружество с ограничена отговорност, притежавано от тази община. Обратно, за известно време практиката е била, че не възниква задължение за плащане на гербов налог във връзка с прехвърлянето на право на собственост при реорганизации, съгласно закона от 29 януари 1999 г. за вътрешнообщинските компании (26).

vi)   Практиката след 1 юли 2005 г.

Тъй като вписването на промяна в името в регистъра на недвижимите имоти се осъществява във връзка със създаването на Entra, описаните по-горе правила представляват уместно сравнение с разпоредбите на параграф 3 от оспорвания акт. Все пак, трябва да се спомене, че на 21 юни 2005 г. Министерството на правосъдието прие ново циркулярно писмо (G-6/05) относно процедурата за прехвърляне на недвижим имот във връзка със сливания, разделяния и преобразуване на компании (27). Новото циркулярно писмо с действие от 1 юли 2005 г. въвежда нова практика по отношение на случаи, когато определянето на носителя на правото на собственост може да бъдат променено, без това да се приема за прехвърляне на право. Съгласно новото циркулярно писмо регистрацията във връзка с разделяния на компании въз основа на принципа на приемственост сега се третира по същия начин като сливанията по отношение на правилата за акциза и следователно повече не подлежи на заплащане на гербов налог. Същото се прилага по отношение на преобразувания, които се осъществяват на базата на глави 13, 14 и 15 от Закона за дружествата с ограничена отговорност и Закона за публичните дружества с ограничена отговорност.

Обратно, съгласно новото циркулярно писмо акцизът продължава да е дължим, когато недвижим имот се прехвърля в съгласие с пакет от правила, които не се основават на приемственост (например сливане на дружества с неограничена отговорност („ansvarlige selskaper“)). Прехвърлянето от една правноорганизационна форма към друга, например от дружество с неограничена отговорност към дружество с ограничена отговорност, продължава да изисква заплащане на акциз.

5.   Други реорганизации на публични предприятия

Както се посочва в писмото от 4 юни 2003 г. на норвежките власти, други реорганизации съдържат разпоредби, подобни на оспорвания акт (Posten AS, NSB AS, Mesta AS, Avinor AS, Telenor AS и предприятия от сектора на здравеопазването) (28).

Органът отбелязва, че и други реорганизации са били осъществени, без да е била приета разпоредба, сходна със съдържащата се в оспорвания акт. Реорганизациите, за които органът е осведомен, в които такава разпоредба не е била приета, включват създаването на BaneTele AS, Secora AS и Statkraft AS.

BaneTele AS е доставчик на широколентова мрежа от оптични влакна за цялата страна. Дружеството с ограничена отговорност беше създадено на 1 юли 2001 г. Преди тази дата осъществяваните дейности бяха част от Националната железопътна администрация („Jernbaneverket“). BaneTele е дружество с ограничена отговорност, 100 % собственост на държавата, представлявана от Министерството на търговията и промишлеността. Националната железопътна администрация отговаря за управлението на националната железопътна мрежа от името на Министерството на транспорта и комуникациите. Предложението за създаване на дружество с ограничена отговорност BaneTele беше представено пред парламента с Законопроект St.prp. № 80 (2000–2001) Omdanning av BaneTele til aksjeselskap  (29) и Законопроект Оt.prp. № 93 (2000–2001) Om lov om omdanning av Jernbaneverkets kommersielle televirksomhet til aksjeselskap  (30). Законопроект Оt.prp. № 93 (2000–2001) и последващият закон (Закон от 15 юни 2001 г.) не съдържат разпоредби, сходни на тези от параграф 3 от оспорвания акт.

Secora AS е специализиран изпълнител по договор в изграждането на безопасни и икономически ефективни пристанища и крайбрежни водни пътища. Дружеството с ограничена отговорност беше създадено на 1 януари 2005 г. Преди това дейностите бяха осъществявани от производствения отдел на Норвежката крайбрежна администрация („Kystverket“). Secora AS е 100 % собственост на държавата, представлявана от Министерството на риболова и крайбрежните работи. Норвежката крайбрежна администрация е Норвежка национална агенция за управление на крайбрежието, морска безопасност и комуникации. Предложението за създаване на Secora AS беше представено със Законопроект St.prp. № 1 (2004–2005) Om omdanning av Kystverkets produksjonsvirksomhet til statlig aksjeselskap m.m.  (31) и със Законопроект Оt.prp. № 20 (2004–2005) Om lov om omdanning av Kystverkets produksjonsvirksomhet til statsaksjeselskap  (32). Законопроект Оt.prp. № 20 (2004–2005) и последващият закон (Закон от 17 декември 2004 г.) не съдържат разпоредби, сходни на параграф 3 от оспорвания акт.

Statkraft AS е най-големият производител на електричество в Норвегия. Дружеството с ограничена отговорност беше създадено на 1 октомври 2004 г. Преди това дружеството беше държавно предприятие („Statsforetak (SF)“), като държавното предприятие Statkraft SF все още съществува като формален собственик на Statkraft AS. Първото предложение за създаване на дружеството с ограничена отговорност беше представено пред парламента със Законопроект St.meld. № 22 (2001–2002) Et mindre og bedre statlig eierskap  (33), а след това със Законопроект St.prp. № 53 (2003–2004) Statens eierskap i Statkraft SF  (34) и със Законопроект Оt.prp. № 63 (2003–2004) Om lov om omorganisering av Statkraft SF  (35). В Законопроект St.prp № 53 (2003-2004) правителството посочи, че реорганизацията ще предизвика плащането от страна на Statkraft AS на акциз „съгласно обичайните разпоредби на закона“ (неофициален превод на органа) относно акциза и че разходите ще намалят активното салдо на предприятието, а оттам и основата за дивиденти. Акцизът беше изчислен на 1 500 милиона норвежки крони (приблизително 188 милиона EUR) (36).

II.   ОЦЕНКА

1.   Съществуването на държавна помощ

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи следното:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите-членки на ЕО, от страните от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства“

За да бъде приета за държавна помощ съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕП, една мярка трябва да отговаря на следните четири критерия:

1.

Помощта трябва да е отпусната от държавата или чрез държавни ресурси;

2.

Помощта трябва да предоставя предимство за получателите, като намалява разходите, които те обичайно понасят, извършвайки дейността си;

3.

Предимството трябва да е специфично или селективно, така че да облагодетелства определени предприятия или производство на определени стоки;

4.

Помощта трябва да нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и да засяга търговията между договарящите страни.

Докато органът в своето решение за започване на официална процедура за разследване стигна до предварително заключение, че всички тези условия са изпълнени, правителството на Норвегия изтъкна, че нито едно от условията не е изпълнено (37). Следователно органът трябва да проучи освобождаването от акциз в светлината на съответната съдебна практика, за да прецени дали то представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

1.1.   Помощта трябва да е отпусната от държавата или чрез държавни ресурси

По отношение на първото условие, споменато по-горе, съществува съдебна практика (38), че това условие е изпълнено, когато една мярка пряко или непряко води до някаква форма на финансова тежест върху обществени фондове.

В решението си започване на официална процедура за разследване органът стигна до предварително заключение, че разпоредбата на параграф 3 от оспорвания акт налага неплащането на иначе дължим акциз. Това освобождаване от заплащане на акциз води до пряка загуба от данъчни постъпления за държавата, което е равносилно на потребление на държавни ресурси. Следователно органът направи предварително заключение, че първото условие е изпълнено.

В своите коментари на решението за започване на процедурата норвежките власти, обаче, приведоха доводи (37), че задължението на Entra да заплати такса за документи не е било задействано (защото „прехвърлянето на правото в разглеждания случай е осъществено като промяна на името, а не като прехвърляне на право“), няма загуба на данъчни постъпления, а оттам и потребление на държавни ресурси.

Органът не може да се съгласи с този аргумент. Предимството под формата на данъчно облекчение, посочено в член 61, параграф 1, обикновено се осъществява като изрично освобождаване. Все пак, тъй като член 61, параграф 1 се съсредоточава върху резултата върху националната правна система, а не върху стоящия зад този резултат формален начин на осъществяване, в обсега на този член влизат също така и ситуации, при които данъчното облекчение се постига по непряк начин, като се използва някакво правно понятие (in casu„промяна на името“), резултатът от което е, че не трябва да се заплаща такса. И в двете ситуации, и по отношение на разглеждания случай, резултатът е, че вписването в регистъра на недвижимите имоти е могло да се извърши, без това да доведе до възникване на задължение за заплащане на акциз само поради конкретната законова разпоредба. При отсъствието на тази специална разпоредба безплатната регистрация не би могла да се извърши.

В предложението до парламента (39) норвежкото правителство заяви, че е твърде несигурно дали прехвърлянето на имуществото от Statsbygg на Entra би довело до заплащане на акциз. Все пак, както е показано в точка 1.2 по-долу, норвежкото правителство не е доказало убедително, че регистрацията на прехвърлянето на имущество от държавата на Entra би могло да бъде освободена от акциз при отсъствието на специална разпоредба в параграф 3 от закона от 18 февруари 2000 г. Никаква друга разпоредба в норвежкото право не предвижда изрично, че такава трансакция е освободена от общото правило, че регистрацията на промяна на собствеността води до задължение за плащане на акциз. Нещо повече, органът не вижда как реорганизацията на Statsbygg – при отсъствието на параграф 3 в закона от 18 февруари 2000 г – би могла да бъде освободена по силата на Закона за регистрацията, както това е било тълкувано тогава.

Следователно органът поддържа, че първото условие е изпълнено.

1.2.   Мярката трябва да е специфична или селективна, така че да облагодетелства „определени предприятия или производството на определени стоки“

1.2.1.   Селективност по същество

В своето решение за започване на официална процедура за разследване органът направи предварително заключение, че приемането на специален закон, който освобождава от заплащане на акциз (само за една компания (Entra)), следва да се определи като селективна мярка.

Като се позоваха на предстваните по-горе аргументи относно принципа на приемственост, норвежките власти изтъкнаха, че практиката на промяна на името като процедура за прехвърляне на право на собственост не представлява de facto дерогация от общата данъчна система. Следователно това представлява обща мярка.

Органът се позовава на глава 17B.3.1 от насоките на Надзорния орган относно държавните помощи за прякото корпоративно данъчно облагане във връзка със спецфичния характер или селективността на данъчните мерки, където пише:

„Данъчните мерки, които са отворени за всички икономически оператори, които извършват дейност в държавите от ЕАСТ, са по принцип общи мерки. Те трябва да са ефективно отворени за всички фирми въз основа на равен достъп и ообхватът им не може да бъде фактически ограничен посредством например неограничените правомощия на държавата при тяхното отпускане или посредством други фактори, които ограничават практическия им ефект.“

Оспорваният акт се прилага само по отношение на определена трансакция между Statsbygg и Entra. Вярно е, че подобни актове са приемани при създаването на други дружества с ограничена отговорност (виж част I по-горе). Въпреки това, фактът, че сходни правила са били въвеждани по отношение на определен кръг от други държавни приватизационни сделки, не означава, че въпросният lex specialis престава да бъде селективен.

Първо, не трябва да се пренебрегва факта, че при други държавни реорганизации подобни на оспорвания акт разпоредби не са приемани. Например, когато BaneTele AS (40) беше създадена, новото дружество с ограничена отговорност не беше освободено от заплащане на акциз. Същото се отнася и до създаването на Secora AS (41). При реорганизацията на Statkraft правителството на Норвегия постанови, че компанията трябва да заплати акциз съгласно обичайните правила (42).

Второ, във всеки случай едно данъчно законодателство, което третира по-благоприятно реорганизациите на държавните предприятия, отколкото тези, които се отнасят до преструктурирането на частни предприятия, е селективно по смисъла на член 61, параграф 1. Все пак, по силата на закона за таксите за документи отправната точка е, че всяко прехвърляне на права между различни субекти изисква плащане на акциз, независимо дали новият собственик продължава същата дейност като предишния собственик. Както беше показано по-горе, до месец юли 2005 г. циркулярното писмо от 1990 г. на Министерството на правосъдието, както и редица последователни циркулярни писма от Дирекцията за митници и акцизи, съдържаха само едно важно изключение от това правило. И в двата пакета циркулярни писма недвусмислено бе заявено, че само когато собствеността се прехвърля в контекста на сливане между дружества с ограничена отговорност, съображенията, свързани с приемствеността, предполагат, че вписването на новия носител на правото на собственост може да се осъществи като промяна на името, а не като промяна в носителя на правото, което води до заплащане на акциз. Обратно, задължението за заплащане на акциз възникна в резултат на регистрацията или на прехвърлянето на правото на собственост в регистъра на недвижимите имоти за разделяния, преобразувания от една корпоративна форма в друга, прехвърляне на собственост от съвместна собственост във форма на съдружие и прехвърляне на собственост от община в отделно юридическо лице, притежавано изцяло от общината (43). Този въпрос беше изяснен и в решението на Frostating lagmannsrett, цитирано по-горе, в което се твърди, че акциз се заплаща, когато дружество с неограничена отговорност („kommandittselskap“) се преобразува в дружество с ограничена отговорност, дори когато собствениците в новото дружество са същите, а единствената действителна промяна е правноорганизационната форма, под която действа дружеството.

Органът намира, че създаването на Entra не може да се приеме за аналогично на сливане. То много повече наподобява разделяне, преобразуване от едно юридическо лице в друго, или на отделянето на една общинска дейност в отделен юридически субект. Следователно освобождавания от акциз, подобни на предвиденото в параграф 3 от оспорвания акт, не са били предвидени по времето на създаване на Entra за трансакции, притежаващи най-голямо сходство с разглежданата.

Следователно параграф 3 от оспорвания акт не може да се тълкува като продължение на едно вече общо правило (което не е селективно) по отношение на липсата на плащане във връзка с определени видове прехвърляне на право в регистъра на недвижимите имоти. Следователно мярката по същество е селективна.

1.2.2.   Оправдано ли е освобождаването от заплащане на акциз от естеството на общата схема на данъчната система?

Съгласно съдебната практика на Европейския съд (44) е възможно да се направи разграничение между:

различно третиране в резултат от приложението на същите принципи, като тези в основата на обичайните правила, към някои специфични ситуации (няма помощ);

различно третиране, което, облагодетелствайки определени предприятия, се отклонява от вътрешната логика на обичайните правила (помощ) (45).

Това разграничение е описано и в глава 17B.3.4(1) на Насоките на органа относно държавните помощи при пряко корпоративно данъчно облагане, във връзка с основанието за дерогация поради „естеството на общата схема на системата“: „Разграничителното естество на някои мерки не означава задължително, че те трябва да бъдат считани за държавна помощ. Такъв е случаят с мерките, чиято икономическа обосновка ги прави необходими за гладкото функциониране и ефективност на данъчната система. Все пак, държавата от ЕАСТ трябва да предостави такова оправдание.“ Европейският съд потвърди последното правило за понасяне на тежестта за доказване (46).

Норвежките власти изтъкнаха факта, че „дори органът да смята, че практиката (с процедура за прехвърляне на право на собственост без погасяване на задължението за заплащане на акциз, състояща се в промяна на името) съставлява освобождаване от основното правило, тя е оправдана от естеството на общата схема на данъчната система“. В подкрепа на тази позиция норвежките власти твърдяха, че принципът за приемственост и съображенията за прилагане на този принцип, inter alia за целите на освобождаване от заплащане на акциз в разглеждания случай, води до това, че освобождаването е в духа на логиката и същността на съответното норвежко законодателство. По тяхно мнение оспорваният акт отразява принципа на приемственост и е в съответствие с общите правила, регулиращи преструктуриранията.

По отношение на този аргумент органът отбелязва, че в разглеждания случай въпросът е в обхвата на принципа на приемственост във връзка със задължението за заплащане на такси за документи, а не в обхвата на самия принцип на приемственост, а оттам и на приложението му в областта на корпоративното законодателство.

Въз основа на анализа на правилата, отнасящи се до акциза, посочени по-горе в точка I.4 органът заема становището, че докато принципът за приемственост може да е имал основополагащо място в норвежкото законодателство по времето на създаване на Entra, по същото това време той не е представлявал присъща и обща част от правилата и практиката по отношение на акциза във връзка с други видове дружествени реорганизации.

Както вече беше посочено, до месец 2005 г. само в случаите на прехвърляне на собственост в контекста на сливания между дружества с ограничена отговорност основанията за приемственост предвиждаха, че вписването на нов носител на правото на собственост може да се осъществи като промяна на името, а не като промяна в правото, което води до задължение за заплащане на акциз.

Обратно, задължението за заплащане на акциз възникна в резултат на регистрацията на прехвърляне или на правото на собственост в регистъра на недвижимите имоти по отношение на разделяне на дружества, преобразуване от една корпоративна форма в друга, прехвърляне на собственост от съвместна собственост във форма на съдружие и прехвърляне на собственост от община на отделно юридическо лице, изцяло притежавано от общината (47).

Норвежките власти обясниха, че логиката, на която почиват освобождаванията от общото правило за задължение за заплащане на акциз, може да се открие в принципа за приемственост. Въпреки това, властите не дадоха обяснение на логиката, която стои зад различния режим на изброените по-горе видове прехвърляния. Напротив, правителството на Норвегия заяви, че всъщност би било по-логично сливанията и някои други определени реорганизации да се третират по един и същи начин. При все това едва от месец юли 2005 г., приблизително пет години след създаването на Entra, тълкуването на закона за таксите за документи бе променено, така че да се отнася еднакво към различните ситуации. Въз основа на това органът намира, че е трудно да се установи някаква друга логика зад тълкуването на закона за таксите за документи, надделяла по времето на създаването на Entra, вместо тази, която произтича от цитираните циркулярни писма, а именно, че само сливанията между дружества с ограничена отговорност биха избегнали плащането на акциз, който иначе е дължим. Приложението на принципа за приемственост във връзка със закона за таксите за документи е ограничено само до такива случаи, а не до другите случаи, споменати по-горе.

Както беше посочено по-горе в точка 1.2.1, органът във всеки случй намира, че създаването на Entra е много по-близко до тези случаи, при които вписването в регистъра на недвижимите имоти към съответния момент би следвало да изисква заплащане на акциз, в сравнение със случаите, когато това заплащане не се изисква. На това основание органът не вижда как това освобождаване в оспорвания акт може да бъде оправдано от естеството и логиката на норвежките правила, отнасящи се до акцизното задължение по времето, когато това освобождаване е приложено. Това не променя оценката, че сходни реорганизации на публични търговски дейности също са били освободени от заплащане на акциз. Изпълнението на основните цели на принципа на приемственост не може да оправдае това, че освобождаването от общото правило за заплащане на акциз трябва да се прилага към определени реорганизации, ако най-съотносимите реорганизации на частни дружества не подлежат на такова освобождаване.

1.2.3.   „Италианското дело“

Норвежките власти посочиха едно решение на Европейската комисия и приведоха доводи, че фактическата ситуация в този случай е същатата като при Entra.

В Решение на Комисията от 5 юни 2002 г. (48) Комисията проучи италианското законодателство, което предвижда специален данъчен режим за акционерните дружества с мажоритарно публично участие по силата на специален закон. В тази връзка италианското законодателство изрично предвижда освобождаване от всички такси за прехвърляне, свързани с преобразуването на специални и общински предприятия в акционерни дружества („освобождаване от такси за прехвърляне“). В италианската правна система таксите за прехвърляне обикновено се прилагат за създаването на нов икономическа субект или за прехвърлянето на активи между различни икономически субекти. Все пак италианските власти обясниха, че италианското право като цяло отразява принципа на данъчна неутралност (което означава, че не се прилага данъчно облагане) в контекста на преобразуване на правния статут на една компания (т.е.когато правният статут на една фирма се променя, но фирмата остава същата от икономическа гледна точка“) (49).

Комисията сметна, че независимо, че изглежда, че ликвидирането на едно общинско предприятие и учредяването на „ново“ акционерно дружество са равностойни на създаването на нов икономически субект, това външно сходство се дължи единствено на правните формалности на италианската юридическа система. В действителност новото акционерно дружество бе същия икономически субект като общинското предприятие, но функционираше с различен правен статут. В тази връзка Комисията прие, че общият принцип на данъчна неутралност в италианското законодателство се прилага по сходен начин по отношение на случаите, които попадат в обхвата на специалния данъчен режим. Оттам следва, че не трябва да се заплаща такса за прехвърляне (50).

Според органа от аргументацията на Комисията следва, че когато националното законодателство, отнасящо се до гербовия налог във връзка с преобразувания на частни предприятия, се гради на принципа на данъчната неутралност - така че ударението е по-скоро върху продължаващото съществуване на същия икономически субект, отколкото върху това дали използваната юридическа форма е същата – би било в духа на логиката на такъв данъчен режим да се разшири действието на този принцип и върху положения, когато държавата или общината отделят един икономически субект, който е бил част от държавата или от общината в отделно юридическо лице.

Органът е напълно съгласен с такъв подход. Все пак, логиката на всяка данъчна система трябва да бъде оценявана на индивидуална основа. Решението на Комисията се основаваше на факта, че италианската правна система предвиждаше възможност за освобождаване от таксите за прехвърляне в контекста на преобразуването от една корпоративна форма в друга. Обратно, норвежкото законодателство, тълкувано и прилагано от данъчните органи, не предвиждаше такава възможност. В действителност, както вече беше посочено, съпоставимите с Entra случаи, които се отнасят до реорганизации на частни предприятия (относно разделяне и преобразуване от една корпоративна форма в друга) не бяха освободени от заплащане на акциз. Следователно по мнение на органа фактическата ситуация при двата случая е различна. Фактът, че принципът на приемственост може да е съществувал в други области на норвежкото законодателство, включително най-вече в областта на корпоративното право и в законодателството, регулиращо прякото данъчно облагане на засегнатия стопански субект, не би могъл да бъде счетен за особено важен в оценката на сходството между италианското и норвежкото дело.

1.2.4.   Заключение за съществуването на селективност

В заключение, мярката трябва да се разглежда като селективна по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП и не може да избегне тази квалификация чрез позоваване на естеството и логиката на норвежките правила относно акцизните задължения.

1.3.   Мярката трябва да предоставя предимство на получателите, като намалява разходите, които те обикновено понасят в процеса на търговската дейност

Съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности (СЕО) (51) и глава 17B.3.1(2) от Насоките на органа „мярката трябва да предоставя на получателите предимство, което ги освобождава от задълженията, които обикновено се понасят от техния бюджет. Предимството може да бъде предоставено чрез намаляване на данъчното бреме на фирмата по различни начини, включително: “ (…) „пълно или частично намаляване на сумата на данъците (като освобождаване или данъчен кредит)“.

С приемането на законова разпоредба в параграф 3 от оспорвания акт Entra беше освободена от разходите за акциз в размер на приблизително 81 милиона норвежки крони (близо 10 милиона EUR). Както се вижда от точки 1.1 и 1.2, тези задължения биха били платими от нейния бюджет. Въз основа на това органът в своето решение за започване на официална процедура за разследване направи предварително заключение, че Entra наистина е получила предимство по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Обратно, норвежките власти изтъкнаха, че условието не е изпълнено поради две причини: първо, защото освобождаването не поставяше Entra в по-добро конкурентно положение в сравнение с частните инвеститори. Второ, фактът, че капиталовата структура, надеждността и общата стойност на компанията не биха се променили, ако акцизът е бил заплатен. Органът разглежда на свой ред тези аргументи по-долу.

1.3.1.   Сравнение с частни фирми

Както беше посочено по-горе в точка I.3.1, в предложението до парламента норвежкото правителство заяви, че един частен собственик би избрал да не прехвърля правото на собственост, а например да запази това право в една холдингова компания при създаването на новата компания. Държавата според норвежките власти трябва да прехвърли имуществата на новото юридическо лице. Следователно според норвежките власти не съществува нарушаване на конкуренцията с освобождаването на Entra от плащането на такса за документи.

Според Първоинстанционния съд едно предимство по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за създаване на ЕО (съответстващ на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП) не съществува задължително във всички случаи, когато се въвежда мярка с цел да освободи една публична компания от структурен недостатък на това предприятие по отношение на конкурентите му от частния сектор (52). Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП има за цел единствено да забрани предимствата за определени предприятия, а понятието за помощ покрива само предимствата или освобождаването от тежестите, които се предвиждат обикновено в бюджета на предприятието и които трябва да се считат за икономическо предимство, и които получаващото предприятие не би получило при нормални пазарни условия. Въпреки това органът не е съгласен с норвежките власти, че аргументите, изтъкнати от Норвегия, могат да доведат до заключението, че едно сравнение с частни оператори показва, че Entra не е получила никаква облага от това, че е освободена от заплащане на акцизни задължения.

Методите, които може да използва един частен собственик, за да избегне заплащането на акциз, са еднакво достъпни за предприятия, създадени във връзка с държавна приватизация. Структурната вреда, пред която норвежките власти твърдят, че са изправени, няма правен характер. Норвежкото законодателство не би спряло създаването и прехвърлянето на имуществата на Entra без вписването на тези действия в регистъра на недвижимите имоти. Освен това Entra и норвежките власти биха могли да вземат същите предпазни мерки като един частен оператор. Причината да не се използват тези методи във връзка със Statsbygg и Entra е единствено тази, че норвежките власти са счели, че политическите, управленските и практическите неудобства, свързани с тези методи, са били толкова отрицателни, че Entra е трябвало да се превърне в новия носител на правото на собственост.

По мнение на органа подобни съображения не могат да доведат до заключението, че Entra не е получила предимство от освобождаването от заплащане на акциз. Това вече следва от факта, че всички методи, които могат да бъдат използвани за избягване на акциз, се основават на нерегистрация на прехвърлянето на собственост (задържане на правото на собственост). Ако правото на собственост („grunnbokshjemmel“) не е прехвърлено, то не се дължи никакво плащане на акциз. Но защитата, която регистрацията предлага, не е достъпна за частните оператори, които не прехвърлят право на собственост, докато Entra е получила такава защита. Такива методи следователно не са еквивалентни на процедурата, която е приложена в настоящия случй, където Entra става новият носител на правото на собственост.

Нещо повече, дори случаят да е би такъв, органът не може да приеме, че предполагаемият структурен проблем за норвежката държава е от фундаментално различен характер в сравнение с този на частните оператори. Вероятно е възможно непрехвърлянето на правото на собственост на практика да представлява в някои отношения по-голямо неудобство за един стопански субект, чиято собственост е публична, отколкото за една частна компания. Все пак, по мнение на органа въпросите, засягащи inter partes взаимоотношения между предишния и настоящия собственик на недвижимия имот, трябва да се разглеждат извън дискусиите, които се отнасят до вписването в регистъра на недвижимите имоти. Тази регистрация обикновено не би повлияла на отношенията inter partes между двата правни субекта, а би имала значение само по отношение на трети страни. Следователно вписването може да е от значение, за да може купувачът да избегне това, че една добросъвестна трета страна, която в по-късен момент купува недвижимия имот от предишния собственик, би имала по-силно право върху този недвижим имот. Регистрацията има също така значение за защитата срещу кредиторите на предишния собственик, така както може да въздейства на възможността на купувача да получи заем срещу ипотека и други заеми. Във всички тези случаи щетите от невписването на имота в регистъра на недвижимите имоти са общо взето същите за частно и публично притежаваните предприятия. Всъщност в някои отношения описаните методи могат да бъдат по-малко благоприятни за частните предприятия в сравнение с публичните предприятия, тъй като вписването на клетвена декларация за ограниченията на правото на собственост не изключва риска от погасяване на правата на законния правоприемник на недвижимото имущество на длъжника поради банкрут или завеждане на съдебно производство от страна на кредиторите.

Накрая органът подчертава, че норвежките власти не са доказали, че един частен субект би избрал със сигурност да не прехвърля правото на собственост. Норвегия твърди, че съществува по-голяма вероятност един частен оператор, поставен при подобни обстоятелства, да реши да не прехвърли правото на собственост в регистъра на недвижимите имоти, отколкото обратното.

1.3.2.   Аргументът, засягащ началното салдо

Както вече беше споменато, норвежките власти приведоха доводи (53), че освобождаването от задължението за заплащане на акциз не трябва да се разглежда отделно от началния баланс на компанията. Те считат, че въпросната мярка не променя капиталовата структура, надеждността и общата стойност на компанията. На теория, ако акцизът беше взет предвид в началния баланс, началният баланс би бил различен и стойността на недвижимите имоти би била намалена със същата сума като тази на акциза.

Както беше показано по-горе в точка 1.2, съгласно обичайните правила на норвежката данъчна система, Entra е била длъжна да плати акциза. Вследствие на това и независимо от начина, по който е било формирано началното салдо, стойността на трансакцията между продавача и купувача е служи за определяне на данъчната основа за акцизното задължение. Каквито и съображения да имат купувачът (Entra) или продавачът (държавата) във връзка с договорената цена, данъчните органи вземат предвид единствено цената и нищо друго при изчисляване на дължимия акциз.

Принципно Органът не е съгласен с норвежките власти, че съществуването на това данъчно облекчение не представлява предимство по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, ако освобождаването от акциз е въздействало върху съставянета на началния баланс на Entra по такъв начин, че, както се твърди, е неутрализирало предимството, произтичащо от данъчното освобождаване. Според норвежкото законодателство Entra, при отсъствието на параграф 3 от оспорвания акт, би била задължена да заплати на данъчните органи акциз върху договорената цена на трансакцията за извършената регистрация, без да е от значение дали цената на трансакцията би била различна. Таксатта не е била платена и именно това липсващо данъчно постъпление е предмет на обсъждане в настоящия случай. Видът на началния баланс на Entra, повлиян от други обстоятелства, по-специално от това дали продавачът би приел по-ниска стойност на сградите, ако Entra беше заплатила акциза, са фактори, които не могат да бъдат взети под внимание при определяне на това дали компанията се е облагодетелствала или не.

Аргументът на норвежките власти, че данъчното освобождаване трябва да се разглежда във връзка с иначе различната цена на недвижимите имоти, се основава на това, че помощта, която произтича от данъчното освобождаване, води Entra до нетна загуба под формата на по-висока цена на прехвърляния недвижим имот. Все пак, вземането под внимание на всички възможни икономически последици, произтичащи повече или по-малко пряко от една мярка, която представлява помощ, за определен получател на помощ, би могло по мнението на органа да противоречи на подхода, който е всеобщо приложим към случаите на отпускане на държавна помощ. В същия дух, не може да се признае по принцип, че последващите икономически ефекти от помощта в договорните отношения между получателя на помощта и друг правен субект трябва да се вземат под внимание при оценката на това дали и до каква степен мярката може да се определи като предимство по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. В тази връзка органът подчертава, че норвежката държава в качеството ѝ на орган, който събира данъчните постъпления, и в качеството ѝ на продавач на недвижимо имущество, трябва да се разглежда като два различни субекта за целите на режима на отпускане на държавна помощ.

Следователно органът не може да се съгласи с норвежкото правителство, че Entra не е получила предимство по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП посредством освобождаването ѝ от акциз, като все още се ползва от защитата, предоставена от вписването в регистъра на недвижимите имоти.

В писмо от 4 юни 2003 г. от Министерството на търговията и промишлеността, министерството заявява, че: „на теория, ако таксата за документи и таксата за регистрация трябваше да се отчетат в началния баланс, коригираното алтернативно начално салдо щеше да бъде като описаното в приложение 2“. Приложение 2 дава описание на алтернативен начален баланс, където общите активи и пасиви/собствен капитал са същите, но където inter alia стойността на недвижимите имоти е намалена със същата сума като тази на акциза. Министерството заключава, че Entra не е получила никакво икономическо предимство вследствие на освобождаването от заплащане на акциз.

Хипотетичният начален баланс, описан от норвежките власти, се основава на предположенията, че купувачът (Entra) не би намалил своя очакван процент на възвращаемост (9,5 %) и капиталовото съотношение (40 %), ако акцизът е трябвало да се заплати. Това предполага, че хипотетичният начален баланс се основава на предположението, че продавачът винаги ще заплаща 100 % от акциза, а стойността на сградите в този алтернативен начален баланс би била намалявана с абсолютно същата сума като акциза.

Органът няма причина да поставя под въпрос основателността на метода на нетната настояща стойност, използван при съставяне на началното салдо на Entra. Все пак, както показват опитите на норвежкото правителство да установи точната стойност на недвижимите имоти (виж точка I 2.2 по-горе и съществените различия между алтернативните стойности), могли са да бъдат използвани и други методи. Биха могли да бъдат използвани и други предположения, като тези други методи и първоначални стойности биха могли да доведат в резултат до положение, при което данъчното бреме не би било понесено на 100 % от продавача. В една нормална пазарна ситуация с няколко наддавачи е по-вероятно допълнителната данъчна тежест от договорената цена на трансакцията да се раздели между продавача и купувача.

Органът не смята, че е възможно да се установи едно общо правило, според което пазарната цена на една сграда винаги се увеличава с точната сума, която купувачът обикновено следва да заплати за непреки данъци за регистрация на тази сграда в случаи, когато тези данъци или вече са били платени, или няма да бъдат понесени поради освобождаване чрез закон. Наистина в писмото от 30 юни 2005 г. от Министерството на търговията и промишлеността Министерството признава, че не може да се направи такова радикално заключение, и че доводът на правителството относно крайния резултат от неплащането на акциза се основава единствено на използването на специфичния метод за оценка на стойността, който правителството е избрало да приложи за Entra.

В настоящия случай Норвегия избра да не облага Entra с акциз и уточни, че по-късната оценка на стойността на недвижимия имот зависи от това предварително условие. Следователно Норвегия изтъква основно това, че в една хипотетична ситуация, при която, тя е решила, че Entra дължи обичайния акциз, тя все пак би се спряла на метода на чистата настояща стойност и би използвала същите предположения за изчисляване на продажната цена. Приемането на такъв аргумент би означавало да се допусне обхватът на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП да зависи от способността на дадена държава от ЕИП да убеди органа и Съда на ЕАСТ, че тя би предпиела въображаеми стъпки в една хипотетична ситуация.

Накрая, органът подчертава, че в много малкото случаи, в които Европейският съд – в различни положения – е приел аргумент quid pro quo, той винаги е изисквал като предварително условие, уравновесяващият механизъм да е заложен предварително (а не ex post facto) по ясно определен, обективен и прозрачен начин (54). Въпреки това, никъде в подготвителните работи към съответното законодателство не е определено, че е предпоставка за предоставяне на предимството, произтичащо от освобождаването от заплащане на акциз, това предимство да бъде компенсирано с една по-висока оценка на стойността на съответното недвижимо имущество в сравнение с тази, което един частен субект би заплатил за този имот на свободния пазар. Обратно, доводът на норвежките власти, че Entra не е получила предимство в сравнение с положението, при което компанията би заплатила дължимия акциз, изглежда противоречи на изрично постановената цел, която стои зад освобождаването на Entra от заплащане на акциза. Както беше цитирано по-горе в точка I.3.1, в предложението на правителството до Stortinget беше обяснено, че целта на клаузата за освобождаване е била Entra да не понесе икономическото бреме на акциза, тъй като конкурентни частни предприятия биха могли до голяма степен да избегнат това бреме, като използват други средства. С други думи, в предложението до парламента е заложено едно основно предположение, че заплащането на акциза наистина би поставило Entra в по-неблагоприятно икономическо положение в сравнение с положението, в което компанията би била, ако не заплати акциз. Освен това намерението на парламента е било Entra да не бъде поставяна в неблагоприятно положение.

1.3.3.   Заключение за предимството

В заключение органът поддържа становището си, че параграф 3 от оспорвания акт наистина предоставя на Entra предимство по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

1.4.   Мярката трябва нарушава или заплашва да наруши конкуренцията конкуренцията и да засяга търговията между договарящите се страни

В решението за започване на процедурата органът стига до предварителното заключение, че мярката наистина заплашва да наруши конкуренцията и въздейства върху търговията в границите на ЕИП по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Обратно, норвежките власти твърдят, че въпросната мярка „няма да засегне търговията между договарящите страни“ и че органът трябва да оцени съответния пазар. Освен това норвежките власти твърдят, че „инвеститори извън Норвегия не са извършвали дейност на норвежкия пазар на недвижими имоти (55).

Европейският съд поддържа (56), че конкуренцията е нарушена от момента, в който държавната финансова помощ усилва позицията на едно предприятие в сравнение с други конкурентни предприятия. Предоставянето на помощ намалява разходите и по този начин предоставя на получателите предимство в конкуренцията в сравение с тези, които трябва да понесат всички разходи за своя собствена сметка. На тази основа органът намира, че помощта, предоставена на Entra под формата на липсващо задължение за заплащане на акциз, нарушава конкуренцията по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Наистина норвежките власти не твърдят, че конкуренцията не е нарушена (а само че търговията не е засегната).

Относно въпроса, засягащ въздействието върху търговията, трябва да се проучи дали въпросната помощ е в състояние да усили позицията на едно предприятие в сравнение с позицията на предприятията, които се конкурират в областта на търговията в ЕИП (57). Както се поддържа от Съда на ЕАСТ, органът не е длъжен да установи дали помощта има осезаемо въздействие върху търговията между договарящите страни, а само да проучи дали помощта е възможно да окаже за такова въздействие (58). Оттам, критерият за въздействие върху търговията традиционно се тълкува неограничително, което води до това, че една мярка общо казано се счита за държавна помощ, ако е в състояние да засегне търговията между държавите от ЕИП (59).

Съгласно глава 17B.3(2) от Насоки относно държавните помощи на Органа, „според установената съдебна практика за целите на тази разпоредба критерият за въздействие върху търговията е изпълнен, ако получаващата фирма осъществява стопанска дейност, която включва търговия между договарящите се страни“. Все пак помощта може да въздейства върху търговията в рамките на ЕИП, дори ако самото получаващо предприятие не участва в трансгранични дейности (60). Това се дължи на факта, че предоставянето на държавна подкрепа на едно предприятие може да доведе до поддържането или увеличаването на вътрешните наличности, чиито последици са, че възможностите за предприятия, установени в други държави от ЕИП, да предлагат своите услуги на пазара на тази държава, са намалени (61).

Според годишния отчет на Entra за 2001 година Entra работи в областта на „развитие, отдаване под наем, управление, търговска дейност, продажба и покупка на недвимижими имоти в Норвегия“.

Entra е член на „Асоциацията търговците на недвижими имоти“ („Foreningen Næringseiendom“) (62), чиито членове изцяло или частично осъществяват същия вид дейности като Entra. Асоциацията на търговците на недвижими имоти има 74 члена (през месец октомври 2005 г.). Членовете включват компании като ABB AS–Eiendom, Aberdeen Property Investors, Avantor AS, ICA Eiendom Norge AS, KLP Eiendom AS, Linstow ASA, Mustad Eiendom AS, NCC Property Development AS, Reitan Eiendom AS, Skanska Eiendomsutvikling AS, Smedvig Eiendom AS, Steen & Strøm ASA, Storebrand Eiendom AS, Umoe Sterkorder AS, Veidekke Eiendom AS, Vesta Forsikring AS-Eiendom и Vital Eiendomsforvaltning AS (63).

Най-голямата норвежка компания за недвижими имоти (или група от компании) е Olav Thon Gruppen. Групата извършваше и през 2000 година, когато беше основана Entra. Olav Thon Gruppen към настоящия момент притежава 320 имота в Норвегия и 18 в чужбина (основно в Брюксел). Първият недвижим имот в Брюксел беше закупен през 1988 г. (Thon Belgium SA). Групата има около 3 400 служители. В допълнение към отдаването под наем на офиси, групата се занимава и с хотели, ресторанти и търговски центрове (64).

Една от компаниите, споменати по-горе, Linstow AS, притежава и развива недвижими имоти в Норвегия, както и в балтийските страни, Португалия и Швеция. Linstow AS е изцяло притежавана от Anders Wilhelmsen Group, която закупи и свали акциите на компанията от листинга на Фондовата борса на Осло през 1999 г. The Anders Wilhelmsen Group е един от собствениците на спедиторската компания Royal Caribbean Cruise Line (RCCL). Linstow AS inter alia. управлява норвежкия портфейл (Nordea Portfolio) от недвижими имоти, притежавани от Curzon Global Partners. Портфейлът се състои от 31 недвижими имота (към месец ноември 2005 г.) в цяла Норвегия. Curzon Global Partners е инвестиционна управленска компания със седалище в Лондон, притежавана от IXIS AEW Europe (IAE). IAE е европейски инвестиционен управител на недвижими имоти, притежаван от Groupe Caisse d'Epargne и Caisse des Dépôts във Франция. IAE отговаря за управлението на активи на приблизителна стойност 1 милиарда EUR (65).

Една от другите компании, ICA Eiendom Norge AS, е дъщерна компания на шведската компания ICA Fastigheter AB. ICA Fastigheter AB е дъщерна компания на ICA AB, изцяло притежавана от последната. ICA Fastigheter AB строи, управлява и продава недвижими имоти в скандинавските и балтийските страни. Портфейлът е с отчетна стойност от 5,7 милиарда шведски крони (SEK) и се състои основно от магазинни и складови площи. Освен магазините на ICA и компаниите, компанията също така предлага недвижими имоти на външни клиенти. ICA Group (ICA AB) е една от водещите компании за търговия на дребно в скандинавския регион с малко над 2 600 собствени и с нейно участие магазини в скандинавските и балтийските страни (66).

По същото време, по което беше създадена Entra (през 2000 година), Aberdeen Property Investors Norway AS беше създадена като дъщерна компания на Aberdeen Property Investors. Aberdeen Property Investors е част от Aberdeen Asset Management PLC, независима група за управление на фондове, листвана на Лондонската фондова борса. Към настоящия момент Aberdeen Property Investors управлява 7,8 милиарда EUR в инвистиции в недвижими имоти в Северна Европа, от които 9 милиарда норвежки крони (1,1 милиарда EUR) са в Норвегия. През 2001 г. Aberdeen Property Investors Norway AS купи Norske Liv Eiendom, друга компания за недвижими имоти на норвежкия пазар, и днес компанията управлява портфейлите от недвижими имоти на inter alia NSB, Nordea Liv and API Eiendomsfond. Aberdeen Property Investors има 200 служители в Норвегия (67).

От компаниите, споменати по-горе, които извършват дейност на същия пазар като Entra (развитие, отдаване под наем, управление, търговска дейност, продажба и покупка на недвимижими имоти в Норвегия) и които развиват дейност през 2000 година, когато беше създадена Entra, става ясно, че няколко са притежавани от собственици извън Норвегия, няколко действат едновремено в Норвегия и извън Норвегия, а няколко управляват портфейли от недвижими имоти, притежавани от чуждестранни клиенти.

От описанието в точка I по-горе следва, че активите и дейностите, прехвърлени на Entra, са изложени на конкуренция. Съответно, Entra се конкурира с други доставчици на сгради/недвижими имоти. Това се отнася до Entra в качеството ѝ на собственик, купувач, продавач, оператор и управител на недвижими имоти. Entra развива дейност в цяла Норвегия на един пазар, където икономическите оператори от другите държави от ЕИП са активни. Следователно условие 4 също е изпълнено, тъй като мярката засяга или заплашва да засегне конкуренцията и търговията между договарящите се страни.

2.   Съвместимост на помощта

Въз основа на гореспоменатите съображения разглежданото освобождаване от плащане на такси съставлява помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Норвежките власти твърдяха, че разглежданата мярка не съдържа помощ и не изложиха никакви аргументи относно съвместимостта. Все пак, след оценката на вероятното наличие на държавна помощ трябва да се разгледа въпросът дали такава помощ е съвместима със Споразумението за ЕИП по силата на член 61, параграфи 2 и 3 от споразумението.

Прилагането на изключенията по член 61, параграф 2 не е уместно. Създаването на Entra не е свързано с помощ, която е със социален характер и се предоставя на отделни потребители, или помощ, която да възстановява щети, причинени от природни катаклизми или изключителни събития.

По силата на член 61, параграф 3, буква a) помощта може да се счита за съвместима със Споразумението за ЕИП, когато тя е предназначена да подпомогне икономическото развитие на области, където жизненото равнище е ненормално ниско или където съществува висока безработица. Тъй като въпросната мярка не е ограничена до такива области, тази разпоредба не се прилага. Също така и освобождаването, установено в член 61, параграф 3, буква б), не е приложимо. Накрая, що се отнася до освобождаването, установено в член 61, параграф, 3 буква в), органът не вижда доказателства, че помощта улеснява развитието на определени стопански дейности или развитието на определени икономически области по смисъла на този член. Следователно помощта не не отговаря на нито едно от освобождаванията, предвидени в член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП.

3.   Процедурни изисквания и характер на помощта

3.1.   Задължение за уведомление

Член 1, параграф 3 на част I от Протокол № 3 към Споразумението за надзор и съд предвижда, че: „надзорният орган на ЕАСТ бива информиран в подходящ срок, за да има възжоност да представи своите коментари за всякакви планове за предоставяне или промяна на помощ.“ Помощ, която е предоставена без предварително уведомление, или помощ, за която е направено уведомление по-късно, т.e. след като е „изпълнена“, се счита за неправомерна помощ.

За освобождаването от акциз, предвидено при създаването на Entra, не беше изпратено уведомление до органа и беше изпълнено.

3.2.   Възстановяване

Органът насочва вниманието на норвежкото правителство към член 1 на част II от Протокол № 3 към Споразумението за надзор и съд. Освобождаването от акциз беше въведено след влизането в сила на Споразумението за ЕИП. В този случай всяка помощ следва да се определи като нова помощ. Както беше отбелязано по-горе, не беше получено никакво уведомление относно такава помощ. В такъв случай помощта трябва да се счита за неправомерна, както гласи член 1, буква е) на част II от Протокол № 3 към Споразумението за надзор и съд.

Съгласно член 14 на част II от Протокол № 3 към Споразумението за надзор и съд в случаите на неправомерна помощ, която бъде призната за несъвместима, органът по принцип разпорежда съответната държава от ЕАСТ да изиска помощта обратно от получателя.

Органът е на мнение, че нито един общ принцип не възпрепятства възстановяването в настоящия случай. Съгласно установената съдебна практика премахването на неправомерната помощ посредством нейното възстановяване е логична последица от констатацията, че помощта е неправомерна. Следователно възстановяването на държавната помощ, която е предоставена неправомерно за целите на възстановяване на съществущото преди положение, не може принципно да се счита за непропорционална на целите на Споразумението за ЕИП по отношение на държавната помощ. Като върне помощта, получателят губи предимството, от което се е възползвал за сметка на конкурентите си на пазара, а положението, което е съществувало преди плащането на помощта, е възстановено (68). От тази функция на обратното изплащане на помощта следва като общо правило, че с изключение на някои извънредни обстоятелства, органът не надхвърля своите правомощия, признати от съдебната практика на Съда, ако изиска от засегнатата държава от ЕАСТ да възстанови сумата, предоставена като неправомерна помощ, тъй като по този начин само се възстановява съществуващото преди положение (69). Освен това, като се има предвид задължителния характер на надзора върху държавните помощи от страна на органа по силата на Протокол № 3 от Споразумението за надзор и съд, предприятията, на които е предоставена помощ, не могат по принцип да имат законосъобразно очакване, че помощта е правомерна, освен ако не е била предоставена при следване на процедурата, установена в разпоредбите на този протокол (70).

4.   Заключение

С оглед на гореспоменатите съображения органът намира, че освобождаването от такси за документи и такси за регистрация, предприети във връзка със създаването на Entra, е държавна помощ, която не е съвместима с действието на Споразумението за ЕИП. Вследствие на това органът закрива процедурата, предвидена в член 1, параграф 2 на част I на Протокол № 3 към Споразумението за надзор и съд с отрицателно решение и разпорежда на норвежките власти да възстановят от Entra държавната помощ плюс лихвите.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

1.

Освобождаването от такси за документи и такси за регистрация, предвидено при създаването на Entra Eiendom AS (съгласно параграф 3 от Закон № 11 от 18 февруари 2000 г.), представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Помощта е отпусната в противоречие с процедурните изисквания на член 1, параграф 3 на част 1 от Протокол № 3 към Споразумението за надзор и съд и не се не отговаря на условията за освобождаване според член 61, параграф 2 или член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП.

2.

Правителството на Норвегия възстановява от Entra гореспоменатия гербов налог и гореспоменатите такси за регистрация плюс натрупаната лихва, изчислена на базата на съответния лихвен процент, считано от датата, на която акцизът е станал дължим, до датата на възстановяване.

3.

Правителството на Норвегия се уведомява с писмо, съдържащо копие на настоящото решение.

4.

Правителството на Норвегия информира органа в срок от два месеца от датата на уведомяването на настоящото решение за мерките, които са предприети за неговото изпълнение.

5.

Комисията на ЕО се уведомява съгласно Протокол № 27 буква г) от Споразумението за ЕИП чрез копие на настоящото решение.

6.

Другите държави от ЕАСТ, държавите-членки на ЕО и заинтересованите страни се информират чрез публикацията на настоящото решение на автентичния език в раздел „ЕИП“ и в притурка „ЕИП“ на Официален вестник на Европейските общности.

7.

Настоящото решение е автентично на английски език.

Съставено в Брюксел на 14 декември 2005 година.

За Надзорния орган на ЕАСТ

Einar M. BULL

Председател

Kurt JÄGER

Член на колегията


(1)  Наричано по-нататък Споразумение за ЕИП.

(2)  Наричано по-нататък Споразумение за надзор и съд.

(3)  Процесуални и материалноправни норми в областта на държавните помощи (Насоки за държавните помощи), приети и издадени от Надзорния орган на ЕАСТ на 19 януари 1994 г., публикувани в Официален вестник L 231, 3.9.1994 г. Насоките за държавните помощи са достъпни на уебсайта на Надзорния орган: www.eftasurv.int

(4)  Решение №: 132/04/COL. Решението за откриване на официална процедура за разследване беше публикувано в ОВ C 319, 23.12.2004 г., стp. 17 и в Притурка № 64 на ЕИП на същата дата, стp. 46. Решението може да бъде намерено и на страницата на Надзорния орган: http://www.eftasurv.int/fieldsofwork/fieldstateaid/stateaidregistry/sadecinor04/132_04_entra.DOC

(5)  „St prp nr 84 (1998-99) Om ny strategi for Statsbygg og etablering av Statens utleiebygg AS“. Първоначалното име на компанията беше „Statens utleiebygg AS“. По-долу „Entra“ се използва за Entra Eiendom AS and Statens utleiebygg AS.

(6)  „Ot prp nr 83 (1998-99) Om lov om omdanning av deler av Statsbyggs eiendomsvirksomhet til aksjeselskap“. Закон № 11 от 18 февруари 2000 г.

(7)  Източник: http://www.statsbygg.no/english/

(8)  Неофициален превод на органа.

(9)  „St.prp. nr. 1 Tillegg nr. 10 (1999-2000) Om etablering av Statens utleiebygg AS“.

(10)  „Porteføljevurdering konkurransebyggene Statsbygg“. Писмо до Statsbygg от 10.8.1999 г., съдържащо оценките на CEC.

(11)  „St.prp. nr. 1 Tillegg nr. 10 (1999-2000) Om etablering av Statens utleiebygg AS“.

(12)  „Statens utleiebygg AS — Fastsettelse av åpningsbalanse og endelige bevilgninger til egenkapital og lån“. Kongelig resolusjon av 22.6.2000.

(13)  Групата се състои освен от Entra eiendom AS, от Entra Service AS, Universitetsgaten 2 AS, Biskop Gunnerus gate 14 AS, Instituttveien 24 AS, Entra Kultur 1 AS, Langkaia 1 AS, Kr Augustgate 23 AS, Nonnen utbygging AS and Krambugt 3 AS. Източник: годишен доклад за 2004 г. Вж. http://www.entraeiendom.no/files/Entra_Eiendom_Arsrapport_2004.pdf

(14)  Среден обменен курс за 2004 г.: 1 EUR = 8,3715 NOK.

(15)  Източник: годишен доклад на Entra за 2004 година.

(16)  Обменен курс към 30 юни 2000 г.: 1 EUR = 8,1815 NOK.

(17)  ОВ L 77, 24.3.2003 г., стр. 21.

(18)  Източник: Statens Kartverk – Tinglysingen, вж: http://www.statkart.no/IPS/tinglysing/?module=Articles;action=ArticleFolder.publicOpenFolder;ID=2207

(19)  Вж. inter alia Dokumentavgift 2000 – S12-DOK-2001 и Rundskriv nr. 12/2005 S, който споменава по-долу. Вж. също http://www.toll.no/upload/dokumentavgift1_1.pdf

(20)  Текстът гласи следното на норвежки: „det gis ikke fritak for dokumentavgift med mindre det er direkte hjemmel i loven eller stortingsvedtak“.

(21)  Споменава се също така Закон № 44 и Закон № 45 от 13 юни 1997 г. за дружествата с ограничена отговорност и съответно публичните дружества с ограничена отговорност.

(22)  Споменава се Циркуляр G-37/90, стр. 1, т. 1.3. в Dokumentavgift 2000 и т. 1.3 в Rundskriv nr. 12/2005 S.

(23)  Органът взема предвид забележката на норвежкото правителство в т. 4.3 в неговото писмо от 4 юни 2003 г., че може да се дискутира „дали вписването на един документ трябва да се изисква като израз на прехвърляне на право. Въпросът се обсъжда в Министерството на правосъдието“. Все пак остава фактът, че последователните циркулярни писма от правителството поддържаха тази позиция до месец юни 2005 г. и промениха практиката по отношение на регистрациите за тези, извършени едва след тази дата.

(24)  Това е така, дори ако компанията, която е била отделена (Б), приеме името на първоначалната компания (A), тъй като в действителност собственикът на недвижимия имот си остава същият, а именно първоначалната компания (A). Това ще се приеме като обикновена промяна на името. Вж. също така становището на Норвежкото министерство на правосъдието, публикувано в U87-4.

(25)  Вж. точка 7, буква h) от писмото.

(26)  Вж. например точка 3.9 от Rundskriv № 12/2005 S.

(27)  „Rundskriv G-6/05: Den tinglysingsmessige fremgangsmåten når fast eiendom blir overført i forbindelse med fusjon, fisjon og omdanning“. Циркулярното писмо може да бъде намерено на страницата на Министерството на правосъдието: http://odin.dep.no/jd/norsk/dok/regelverk/rundskriv/012081-250018/dok-bn.html

(28)  За някои от реорганизациите в подготвителните работи не са изтъкнати никакви причини за освобождаване. За други разпоредбата се разглежда като отклонение от обичайните правила, които регулират акцизните задължения. Твърди се също така, че разпоредбата съответства на сходна разпоредба във връзка с други преобразувания на държавни предприятия в публични дружества с ограничена отговорност. Накрая, често се посочва, че въпросната разпоредба съответства на подхода относно прехвърлянето на недвижими имоти в случай на сливане на публични дружества с ограничена отговорност и банки.

(29)  Вж. http://www.odin.dep.no/repub/00-01/stprp/80

(30)  Вж. http://www.odin.dep.no/repub/00-01/otprp/93

(31)  Вж. http://www.odin.dep.no/filarkiv/226433/STP0405001-T06-TS.pdf

(32)  Вж. http://www.odin.dep.no/repub/04-05/otprp/20

(33)  Вж. http://odin.dep.no/nhd/norsk/dok/regpubl/stmeld/024001-040006/dok-bn.html

(34)  Вж. http://www.odin.dep.no/filarkiv/208116/STP0304053-TS.pdf

(35)  Вж. http://odin.dep.no/filarkiv/207892/OTP0304063-TS.pdf

(36)  Текстът гласи следното на норвежки: „den foreslåtte omorganiseringen av Statkraft vil medføre at det påløper dokumentavgift til staten, jf Stortingets vedtak om dokumentavgift § 1 første ledd. Utgiften vil være i størrelsesorden 1,5 milliarder kroner. Departementet legger til grunn at Statkraft betaler dokumentavgift i tråd med lovens normalordning. Utgifter til dokumentavgift vil redusere overskuddet til selskapet og dermed også utbyttegrunnlaget“.

(37)  Писмо 16 септември 2004 г. от Министерството на търговията и промишлеността.

(38)  Вж. Съвместни дела 67/85, 68/85 и 70/85 Van der Kooy срещу Комисията [1988] ECR 219; Дело C-290/83, Комисията срещу Франция [1985] ECR 439; Дело C-482/99 Френската република срешу Комисията[2002] ECR I-4397; Дело C-379/98 Preussen Elektra AG срещу Schleswag AG [2001] ECR -I 2099.

(39)  Законопроект St. prp. № 84 (1998–1999) „Om ny strategi for Statsbygg og etablering av Statens utleiebygg AS“. Представен на 4 юни 1999 г.

(40)  Lov av 15.6.2001„Om omdanning av Jernbaneverkets kommersielle televirksomhet til aksjeselskap“.

(41)  Lov av 17.12.2004„Om omdanning av Kystverkets produksjonsvirksomhet til statsaksjeselskap“.

(42)  Текстът гласи следното на норвежки: „Departementet legger til grunn at Statkraft betaler dokumentavgift i tråd med lovens normalordning“.

(43)  Вж т. I.4 по-горе.

(44)  Вж. в тази връзка: Дело № 173/73 Италия срещу Комисията [1974] ECR 709 (параграф 33) и Дело № C-75/97 Кралство Белгия срещу Комисията [1999] ECR, стр. I-3671.

(45)  Вж. inter alia Съвместни дела E-5/04, E-6/04 и E-7/04 Fesil, Pil и Кралство Норвегия срещу Надзорния орган на ЕАСТ, съдебно решение от 21 юли 2005 г. (параграфи 82—85); Дело 173/73 Италия срещу Комисията, [1974] ECR 709 (параграф 33), Дело C-143/99 Adria Wien Pipeline [2001] ECR I-8365 (параграф 42); Дело C-157/01 Кралство Нидерландия срещу Комисията, цитиран по-горе (параграф 42), както и дело C-308/01 GIL Insurance Ltd, цитирано по-горе.

(46)  Вж. например Дело C-157/01 Кралство Холандия срещу Комисията, цитирано по-горе, параграф 43.

(47)  Вж. т. I.4 по-горе.

(48)  Дело № C 27/99, публикувано в ОВ L 77, 24.3.2003 г., стp. 21.

(49)  Вж. параграф 37 от решението.

(50)  Вж. параграфи 76—81 от решението.

(51)  Сравни дело № 173/73 Италия срещу Комисията [1974] ECR 709.

(52)  Вж. Дело T-157/01 Danske Busvognmænd срещу Комисията, съдебно решение от 16 март 2004 г., параграф 57.

(53)  Писма от 4 юни 2003 г., 16 септември 2004 г. и 30 юни 2005 г. от Министерството на търговията и промишлеността.

(54)  Вж. за съответстващия подход в съответната област на държавна помощ, Дело C-280/00 Altmark Trans GmbH [2003] ECR I-7747 (параграфи 83 до 95). Вж. и Advocate General Jacobs точки 117 - 129 в Дело C-126/01 GEMO [2003] ECR I-13769.

(55)  Вж. писмо от 16 септември 2004 г. от Министерство на търговията и промишлеността.

(56)  Дело № 730/79 Philip Morris Holland BV срешу Комисията [1980] ECR 2671, параграф 11.

(57)  Вж. inter alia Дело C-126/01 Gemo, съдебно решение от 20 ноември 2003 г.; Дело E-6/98 Правителството на Норвегия срещу Надзорния орган на ЕАСТ [1999] Доклад на Съда на ЕАСТ, страница 76, параграф 59; Дело № 730/79, Philip Morris срещу Комисията [1980] ECR 2671, параграф 11.

(58)  Съвместни дела E-5/04, E-6/04 и E-7/04 Fesil, Pil и Кралство Норвегия срещу Надзорния орган на ЕАСТ, съдебно решение от 21 юли 2005 г., параграф 94.

(59)  Съвместни дела T-298/97 - T-312/97 e.a., Alzetta a.o. срешу Комисията [2000] ECR 2319, параграфи 76—78.

(60)  Дело T-55/99 CETM срещу Комисията [2000] ECR II-3207, параграф 86.

(61)  Дело C-303/88 Италия срещу Комисията [1991] ECR I-1433, параграф 27; Съвместни дела C-278/92 до C-280/92 Испания срещу Комисията [1994] ECR I-4103, параграф 40.

(62)  Асоциацията на търговците на недвижими имоти е част от Федерацията на норвежката строителна промишленост („Byggenæringens Landsforening (BNL)“). BNL е част от Конфедерацията на норвежките предприятия (NHO).

(63)  Източник: http://www.foreningen-naringseiendom.no/medlemsbedriftene

(64)  Източник: http://www.olavthon.no/

(65)  Източник: http://www.ne.no/linstow

(66)  Източник: http://www.ica.no/FrontServlet?s=eiendom&state=eiendom_dynamic&viewid=919&expand=1

(67)  Източник: http://www.aberdeenpropertyinvestors.no

(68)  Вж. Дело C-350/93 Комисията срещу Италия [1995] ECR I-699, параграф 22.

(69)  Вж. Дело C-75/97 Белгия срещу Комисията [1999] ECR I-3671, параграф 66 и Дело C-310/99 Италия срещу Комисията [2002] ECR I-2289, параграф 99.

(70)  Вж. Дело C-169/95 Испания срещу Комисията [1997] ECR I-135, параграф 51.


16.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/65


ПРЕПОРЪКА НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 119/07/COL

от 16 април 2007 година

относно контрола и наблюдението на фоновите нива на диоксини, диоксиноподобни полихлорирани бифенили (ПХБ) (PCB) и недиоксиноподни ПХБ в храните

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕВРОПЕЙСКАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък Споразумението за ЕИП), и по-специално член 109 и Протокол 1 към него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението между страните от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд, и по-специално член 5, параграф 2, буква б) и Протокол 1 към него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД акта, посочен в точка 54 от глава XII от приложение II към Споразумението за ЕИП,

Регламент (ЕО) № 466/2001 на Комисията от 8 март 2001 г. за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните  (1),

изменен и адаптиран към Споразумението за ЕИП с Протокол 1 към него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД акта, посочен в точка 54 от глава XII от приложение II към Споразумението за ЕИП,

Директива 2002/69/ЕО на Комисията от 26 юли 2002 г. за установяване на методи за вземане на проби и методи за анализ за официалния контрол на диоксини и определяне на диоксиноподобни ПХБ в храни  (2),

изменена и адаптирана към Споразумението за ЕИП с Протокол 1 към него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Решение № 37/07/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 27 февруари 2007 г., с което компетентният член на колегията е инструктиран да приеме препоръката, ако проектопрепоръката е в съответствие със становището на Комитета на ЕАСТ по храните (КЕХ),

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ Регламент (ЕО) № 466/2001 на Комисията установява максималното съдържание на диоксини и на сбора от диоксини и диоксиноподобни полихлорирани бифенили (ПХБ) в храните,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ е необходимо да се произведат достоверни данни в Европейското икономическо пространство за наличието на диоксини, фурани и диоксиноподобни ПХБ във възможно най-широка гама от храни, за да се получи ясна представа за тенденциите на промяна във времето на фоновото наличие на тези вещества в храните,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ в Препоръка 144/06/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 11 май 2006 г. относно намаляването на наличието на диоксини, фурани и ПХБ във фуражите и храните се препоръчва държавите от ЕАСТ да контролират и наблюдават произволно наличието на диоксини, диоксиноподобни ПХБ и по възможност недиоксиноподобни ПХБ в храните в съответствие с Препоръка 2004/705/ЕО на Комисията (3),

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ в Препоръка 2004/705/ЕО се препоръчва на държавите-членки минималната честота на пробите за ежегоден анализ за различните категории храни, както и формата на докладване на резултатите за контрола и наблюдението на фоновото наличие на диоксини, фурани и диоксиноподобни ПХБ в храните,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ е целесъобразно да се измени настоящата програма за контрол и наблюдение, посочена в Препоръка 2004/705/ЕО, като се вземат предвид натрупаният опит и фактът, че държавите от ЕАСТ, които са членки на ЕИП, участват в проучването на нивата на диоксините, диоксиноподобните ПХБ и недиоксиноподобните ПХБ в храните,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ е важно събраните съгласно настоящата препоръка данни да бъдат докладвани редовно на Надзорния орган на ЕАСТ и същият да предава тази информация, в съответствие с член 2, параграф 1 от Протокол 1 към Споразумението за надзор и съд, на Европейската комисия, която ще осигури компилирането на тези данни в една база данни. Също така следва да бъдат предоставени данни от близките години, получени чрез използване на метод на анализ, съответстващ на изискванията, посочени в Директива 2002/69/ЕО на Комисията,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ мерките, предвидени в настоящата препоръка, са в съответствие със становището на Комитета на ЕАСТ по храните, който подпомага Надзорния орган на ЕАСТ,

ПРЕПОРЪЧВА НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕАСТ СЛЕДНОТО:

1.

Да извършват от 2007 г. до 31 декември 2008 г. контрол и наблюдение на фоновото наличие на диоксини, фурани и диоксиноподобни полихлорирани бифенили (ПХБ) в храните, като използват препоръчаната минимална честота на пробите за ежегоден анализ, както е посочено в насоките в таблицата от приложение I.

2.

Ако е възможно, да извършват също анализ на недиоксиноподобните ПХБ в същите проби.

3.

Да предоставят редовно на Надзорния орган на ЕАСТ данните от контрола и наблюдението заедно с информацията в предвидения в приложение II формат за компилиране в една база данни. Данните от близките години, получени чрез използване на метод на анализ, отговарящ на изискванията, посочени в Директива 2002/69/ЕО, и отразяващи фоновите нива, следва също да бъдат предоставени.

4.

Препратките към Препоръка 2004/705/ЕО в Препоръка 144/06/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 11 май 2006 г. се тълкуват като препратки към настоящата препоръка.

Съставено в Брюксел на 16 април 2007 година.

За Надзорния орган на ЕАСТ

Kristján Andri STEFÁNSSON

Член на колегията

Niels FENGER

Директор


(1)  ОВ L 77, 16.3.2001 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 209, 6.8.2002 г., стр. 5.

(3)  ОВ L 321, 22.10.2004 г., стр. 45.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Таблица:

Общ преглед на препоръчителния минимален брой хранителни проби за ежегоден анализ. Разпределението на пробите се основава на производството във всяка страна. Особено внимание се отделя на храните, за които се предполага, че имат значителни вариации във фоновите нива на диоксини, фурани и диоксиноподобни ПХБ. Това важи най-вече за рибата.


Продукт, включително производни продукти

Аквакултури

(*)

Дива уловена риба

(**)

Месо

(***)

Мляко

(****)

Яйца

(*****)

Други

(******)

Общо

Брой проби

 

 

 

 

 

 

 

Норвегия

 

 

 

 

 

 

 

Исландия

 

 

 

 

 

 

 

Забележки по таблицата

Цифрите в таблицата са минимални цифри. Държавите от ЕАСТ, които са членки на ЕИП, се приканват да вземат повече проби.

(*)   Аквакултури: при пробите за аквакултурите разпределението по видове риба следва да бъде пропорционално на производството.

(**)   Дива уловена риба: при пробите за дивата риба разпределението по видове риба следва да бъде пропорционално на улова. Специално внимание следва да бъде обърнато на уловената дива змиорка.

(***)   Месо: освен месото и месните продукти от говеда, прасета, пилета и овце, следва да бъде взет значителен брой проби от конско месо, месо от северен елен, козе месо, заешко месо, еленово месо и месо от дивеч.

(****)   Мляко: голяма част от млечните проби следва да бъдат взети от мляко, произведено във ферми (основно краве мляко). Също така е целесъобразно да се вземат проби от мляко и млечни продукти, различни от кравето мляко (козе мляко и т.н. ...).

(*****)   Яйца: особено внимание следва да се отдели на яйцата от кокошки, отгледани на открито, а също така следва да се събират проби и от патешки, гъши и пъдпъдъчи яйца.

(******)   Други: в тази категория особено внимание следва да се отдели на:

хранителните добавки (особени тези на базата на рибено масло),

храните за бебета и малки деца,

хранителните продукти с произход от региони, в които например поради климатични условия, водещи до наводнения, са настъпили промени в производствените условия, които биха могли да се отразят на концентрацията на диоксини и диоксиноподобни ПХБ в хранителните продукти в тези региони.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

A.   Обяснителни бележки към формуляра за резултатите от анализите на диоксини, фурани и диоксиноподобни ПХБ и други ПХБ в храните

1.   Обща информация за анализираните проби

Код на мострата: идентификационен код на пробата.

Страна: име на държавата-членка, където са били извършени контролът и наблюдението.

Година: годината, през която са били извършени контролът и наблюдението.

Продукт: анализиран хранителен продукт — да се опише хранителният продукт възможно най-точно.

Етап от търговската реализация: Място, откъдето е взет (а) продуктът (пробата).

Тъкан: част от продукта, която е анализирана.

Изразяване на резултатите: Резултатите се изразяват на същата база, на която са били установени максималните нива. В случай на анализ на недиоксиноподобни ПХБ се препоръчва силно нивата да се изразяват на същата база.

Вид на вземането на проби: Произволно вземане на проби — резултатите от анализите от целевото вземане на проби могат също да се съобщят, но трябва ясно да се посочи, че вземането е било целево и не отразява непременно обичайните фонови нива.

Брой на подпробите: Ако анализираната проба е обединена проба, броят на (отделните) подпроби следва да бъде съобщен. Ако резултатът от анализа се основава само на една проба, това следва да се съобщи. Броят на подпробите в една обединена проба може да варира, затова е целесъобразно този брой да се посочи за всяка проба.

Метод на производство: традиционен/биологичен (възможно най-подробно).

Зона: ако това е целесъобразно, трябва да се посочи областта или регионът, където е взета пробата, при възможност с уточнение дали става дума за селска, градска, промишлена зона, пристанище, открито море и т.н. Например Брюксел — градска зона, Средиземно море — открито море. Особено важно е да се посочи ясно зоната в случаите, в които пробата е взета от храна, произведена в региони, които са били наводнени.

Съдържание на мазнини (%): процентът мазнини, съдържащи се в пробата.

Влажност (%): процентът на влагата, съдържаща се в пробата (ако има).

2.   Обща информация за използвания метод на анализ

Метод на анализ: да се посочи използваният метод.

Акредитационен статус: да се посочи дали аналитичният метод е акредитиран или не.

Несигурност: границата за решение или процентът на разширената неопределеност на измерването, присъща на аналитичния метод.

Метод за екстракция на мазнини: се уточни методът за екстракция на мазнини, използван за определяне на съдържанието на мазнини в пробата.

3.   Резултати от анализите

Диоксини, фурани и диоксиноподобни ПХБ: резултатите за всяко съединение следва да бъдат докладвани в ppt — пикограм/грам (pg/g).

Недиоксиноподобни ПХБ: резултатите за всяко съединение следва да бъдат посочвани в ppb — нанограм/грам или микрограм/килограм (ng/g или μg/kg).

LOQ: Граница на количествено определяне в pg/g (за диоксини, фурани и диоксиноподобни ПХБ) или μg/kg — ng/g (за недиоксиноподобни ПХБ).

За съединения, които са определени, но които са под LOQ (граница на количествено определяне), резултатите следва да бъдат отбелязани в клетката като < LOQ (стойността на LOQ следва да бъде посочена).

За съединенията на ПХБ, анализирани в допълнение на PCB-6 и диоксиноподобните ПХБ, броят на съединенията на ПХБ следва да бъде добавен във формуляра, напр. 31, 99, 110 и т.н. Ако пробата е анализирана за повече съединения на ПХБ, отколкото има отбелязани редове, просто добавете нови редове в долната част на формуляра.

4.   Общи забележки по таблицата

Съобщаване на процента на възстановяването

Съобщаването на процента на възстановяването е по желание, ако този добив за отделните конгенери е в порядъка на 60—120 %. В случай че процентът на възстановяването за някои отделни съединения попада извън този обхват, съобщаването му е задължително.

Съобщаване на LOQ

Съобщаването на LOQ не е задължително, но в колоната с резултатите съединенията, които не са количествено определени, трябва да бъдат посочени като < LOQ (стойността на LOQ).

Съобщаване на стойността на ТЕ (токсичен еквивалент) за отделните съединения

Колоната за стойностите на ТЕ за отделните съединения е по желание.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

B.   Формуляр за съобщаване на специфични за съединенията резултати от анализите на диоксини, фурани и диоксиноподобни ПХБ и други ПХБ в храните

Image

Image

Image


16.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/s3


СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ

Институциите решиха, че занапред в техните текстове няма да се съдържа позоваване на последното изменение на цитираните актове.

Освен ако не е посочено друго, позоваванията на актове в публикуваните тук текстове се отнасят към актуалната версия на съответния акт.