20.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/1

20.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/3

—

След налагането на мерките по отношение на разглеждания продукт е настъпила значителна промяна в модела на търговия, която засяга износа от Китайската народна република и Тайланд за Общността, като за такава промяна няма достатъчна причина или обяснение освен налагането на митото.

—

Промяната в модела на търговия изглежда се дължи на сглобяването на ръчни колички за палети и основните им части в Тайланд.

—

Освен това доказателствата сочат, че е налице отслабване на оздравителния ефект от съществуващите антидъмпингови мерки срещу вноса на разглеждания продукт както в количествен, така и в ценови аспект. Вносът на значителни количества от продукта — обект на разследване, от Тайланд изглежда е заменил вноса на разглеждания продукт. Освен това са налице достатъчно доказателства, че увеличаването на вноса е извършено при цени, далеч по-ниски от невредоносните цени, определени в рамките на разследването, довело до съществуващите мерки.

—

Освен това Комисията разполага с достатъчно prima facie доказателства, че цените на ръчните колички за палети и основните им части са резултат от дъмпинг по отношение на установената преди това нормална стойност на ръчните колички за палети и основните им части.

—

заинтересованите страни да се представят на Комисията, да представят становищата си в писмен вид и да подадат попълнен въпросник или всякаква друга информация, която да бъде взета предвид по време на разследването,

—

производителите от Тайланд могат да поискат освобождаване от регистрационния режим на вноса или от мерките,

—

заинтересованите страни могат да подадат писмена молба за изслушване от Комисията.

European Commission

Directorate General for Trade

Directorate H

Office: N105 04/090

B-1040 Brussels

Fax (32-2) 295 65 05.

20.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/7

(1)

Съгласно член 61, първа алинея, буква г) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 количеството захар или изоглюкоза, произведено в превишение на квотата, посочена в член 7 от същия регламент, може да бъде изнесено само в рамките на количествените ограничения, които следва да бъдат определени.

(2)

В Регламент (ЕО) № 951/2006 на Комисията (2) са предвидени подробните правила за прилагане по отношение на извънквотния износ, и по-специално по отношение на въпроса за лицензиите за износ. Количественото ограничение обаче следва да се определя за пазарна година предвид благоприятните възможности на износните пазари.

(3)

За някои производители на захар и изоглюкоза в Общността износът извън Общността представлява важна част от икономическата им дейност и те имат установени традиционни пазари извън Общността. Износът на захар и изоглюкоза за тези пазари може да бъде икономически надежден и без предоставяне на възстановявания при износ. За тази цел е необходимо да се фиксират количествени ограничения за износа на извънквотна захар и изоглюкоза, за да могат производителите от Общността да продължат да снабдяват традиционните си пазари.

(4)

За пазарната 2008/2009 година се оценява, че определянето на количествено ограничение от 650 000 тона в еквивалент на бяла захар за износ на извънквотна захар и 50 000 тона в сухо вещество за износ на извънквотна изоглюкоза отговаря на пазарното търсене.

(5)

Износът от Общността към определени близки местоназначения и към трети държави, които предоставят на продукти на Общността преференциално третиране при внос, е понастоящем в особено благоприятна конкурентна позиция. Освен това с цел намаляване на риска от измами и за предотвратяване на всякакви злоупотреби, свързани с повторен внос или повторно пускане на пазара на Общността на извънквотна захар или изоглюкоза, някои близки износни местоназначения следва да се изключат от списъка с отговарящи на условията местоназначения.

(6)

Предвид прогнозираната по-малка вероятност от евентуални измами по отношение на изоглюкозата поради естеството на продукта, страните от Западните Балкани, чиито органи са длъжни да издават сертификати за износ за потвърждаване на произхода на захарните или изоглюкозните продукти, предназначени за износ към Общността, не следва да бъдат изключвани.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

а)

трети държави: Андора, Лихтенщайн, Светия престол (града-държава Ватикана), Сан Марино, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, бившата югославска република Македония и Сърбия, както и Косово съгласно Резолюция 1244/99 на Съвета за сигурност на ООН;

б)

територии на държави-членки, които не са част от митническата територия на Общността: Фарьорските острови, Гренландия, Хелиголанд, Сеута, Мелила, общините Ливиньо и Кампионе д'Италия и областите в Република Кипър, където правителството на Република Кипър не упражнява ефективен контрол;

в)

европейски територии, чиито външни отношения се осигуряват от държава-членка и които не са част от митническата територия на Общността: Гибралтар.

а)

трети държави: Андора, Лихтенщайн, Светия престол (града-държава Ватикана), Сан Марино, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и бившата югославска република Македония;

б)

територии на държави-членки, които не са част от митническата територия на Общността: Фарьорските острови, Гренландия, Хелиголанд, Сеута, Мелила, общините Ливиньо и Кампионе д'Италия и областите в Република Кипър, където правителството на Република Кипър не упражнява ефективен контрол;

в)

европейски територии, чиито външни отношения се осигуряват от държава-членка и които не са част от митническата територия на Общността: Гибралтар.

20.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/9

(1)

Регламент (ЕО) № 533/2007 откри тарифни квоти за внос на продукти от сектора на птичето месо.

(2)

Заявленията за лицензии за внос, подадени през първите седем дни от месец септември 2008 г. за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2008 г., надвишават наличните количества за някои квоти. Поради това следва да се определи до каква степен могат да се издават лицензии за внос, като се определи коефициент на разпределение, който да се прилага към заявените количества,

20.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/11

(1)

Регламент (ЕО) № 539/2007 откри тарифни квоти за внос на продукти от сектора на яйцата и яйчния албумин.

(2)

Заявленията за лицензии за внос, подадени през първите седем дни от месец септември 2008 г. за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2008 г., надвишават наличните количества за някои квоти. Поради това следва да се определи до каква степен могат да се издават лицензии за внос, като се определи коефициент на разпределение, който да се прилага към заявените количества.

(3)

Заявленията за лицензии за внос, подадени през първите седем дни на месец септември 2008 г., за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2008 г., са за количества, по-малки от наличните за някои квоти. Поради това е целесъобразно да се определят количествата, за които не са били подадени заявления, като тези количества трябва да бъдат добавени към определените за следващия квотен подпериод количества,

20.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/13

20.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/15

20.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/17

(1)

След като се запозна с помощта, предмет на настоящото решение, на първо време, Комисията поиска информация от френските органи с писма от 2 декември 1998 г. и 4 юни 1999 г. Френските органи представиха мненията си в писма от 12 май 1999 г. (A/33645) и 19 август 1999 г. (A/36449).

(2)

По отношение на тази информация с решение от 2 декември 1999 г. (3) Комисията откри официална процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора относно някои помощи, предоставяни за построяването на туристическия кораб „Le Levant”.

(3)

Вследствие на това решение френските органи представиха мненията си в писма от 12 януари 2000 г. (A/30357), 14 юни 2000 г. (A/34964), 30 април 2001 г. (A/33440) и 11 юни 2001 г. (A/34609). Комисията получи и мнения от една заинтересована страна – „Compagnie des Iles du Levant” (наричана по-долу „CIL”), изпратени до френските органи, на които те са отговорили.

(4)

Решение 2001/882/ЕО на Комисията от 25 юли 2001 г. относно държавната помощ, приведена в действие от Франция под формата на помощ за развитие за пътническия кораб „Le Levant”, строен от „Alstom Leroux Naval” и предназначен за експлоатация в Сен Пиер и Микелон (4), закри процедурата по разследване, като заключи, че държавната помощ е несъвместима с общия пазар, и разпореди Франция „да вземе всички необходими мерки по прекратяването на изплащането и възстановяването [на помощта] от инвеститорите, които са преки получатели на помощта и настоящи собственици на кораба”.

(5)

Решение 2001/882/ЕО бе отменено с решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 22 февруари 2006 г. (5). По-специално, Съдът счете, че решението на Комисията съдържа пропуски в мотивите, които не позволяват да се провери наличието на съвкупността от съставните елементи на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора.

(6)

Вследствие на решението на Съда предприетата с решението от 2 декември 1999 г. процедура за разследване остава открита.

(7)

Предвид мотивите в решението на Съда и предоставените му нови сведения Комисията реши, че е уместно да прикани отново френските органи и заинтересованите страни да изложат мненията си въз основа на член 88, параграф 2 от Договора. По този начин решението за откриване на официалната процедура по разследване от 2 декември 1999 г. беше допълнено с решение от 6 декември 2006 г. (6).

(8)

Вследствие на това решение френските органи, които първо поискаха и получиха удължаване на срока за отговор, представиха своите мнения в писма от 16 март 2007 г. (A/32335) и 12 декември 2007 г. (A/40301). Мнения бяха представени и от заинтересовани страни, и по-специално от „CIL” — в писмо, регистрирано на 21 март 2007 г. (A/32446), и от инвеститорите — бивши съдружници в дружествата акционери, подкрепени от Банката (7), с писма от 1 март 2007 г. (A/31951) и 7 март 2007 г. (A/32026).

(9)

Измененият закон от 11 юли 1986 г., представляващ закон за корекция на финансите за 1986 г., предвиждаше данъчни облекчения за някои инвестиции във френските отвъдморски департаменти и територии („Закон Pons”).

(10)

Франция уведоми Комисията за тези мерки с оглед на разглеждането на тяхната съвместимост с общностните разпоредби в областта на държавните помощи. С писмо от 27 януари 1993 г. Комисията информира Франция, че след разглеждане на мерките тя е решила да не повдига възражения по силата на членове 92 и 93 от Договора (настоящи членове 87 и 88). Въпреки това Комисията уточни, че прилагането на въпросните помощи остава подчинено на нормативните уредби и насоки на общностното право, отнасящи се до някои сектори.

(11)

В настоящото решение при позоваването на „Закона Pons” се имат предвид разпоредбите на член 238а HA I и IIIв от Общия кодекс за данъците (наричан по-долу „ОКД”), приложими към 23 ноември 1996 г., които могат да бъдат обобщени, както следва:

(12)

По силата на член 238а HA I от ОКД предприятията могат да приспадат от облагаемия си финансов резултат сума, равняваща се на сбора от производствените инвестиции, направени в някои френски отвъдморски департаменти и територии, сред които е и Сен Пиер и Микелон (8). Този член съдържа дерогация от общия режим на ОКД, който не допуска такова приспадане при определяне на облагаемия финансов резултат на предприятието.

(13)

Член 238а HA IIIб от ОКД уточнява, че инвестициите в някои отрасли като корабоплаване с туристическа цел дават право на приспадането, предвидено в параграф I от горепосочения член, само с предварително одобрение от министъра на финансите. Такова одобрение „може да бъде получено след становище на министъра на отвъдморските департаменти и територии дали инвестицията представлява икономически интерес за департамента, в който се прави, дали се вписва в политиката за териториално устройство и опазване на околната среда и дали гарантира защита на инвеститорите и на трети лица.”

(14)

ОКД предвижда плащане на данък върху дохода от физическите лица. С този данък се облага общият нетен доход на данъкоплатеца, съставен от неговите нетни доходи от определени категории. По правило нетният доход в различните категории е съставен от имущество, капитали, възнаграждения и други, получавани от данъкоплатците, както и печалби от извършвани стопански дейности, с приспадане на установената годишна загуба в дадена категория доходи.

(15)

При все това обаче, по отношение на категорията „промишлени и търговски печалби” член 156 1o а от ОКД предвижда да не се допуска приспадане на „загуби, произтичащи пряко или косвено от дейности, свързани с промишлени и търговски печалби, когато тези дейности не включват лично, продължително и пряко участие на един от членовете на семейството, подлежащо на облагане, в извършването на необходимите за осъществяване на дейността действия. По-специално това е така, когато управлението на дейността е поверено, фактически или юридически, на лице, което не е член на семейството, подлежащо на данъчно облагане, посредством пълномощно, трудов договор или друг вид споразумение.”

(16)

Чрез дерогация от този принцип член 238а HA III в от ОКД предвижда разпоредбите на член 156 1o а да не се прилагат за загуби, дължащи се на приспадане на инвестициите, посочени в параграф I от горепосочения член 238а HA, и тяхното използване, щом тези инвестиции са направени след датата 1 януари 1996 г. и са предварително одобрени от министъра на финансите според условията в член 238 а HA III б.

(17)

През 1996 г. Банката и „Compagnie des Iles du Ponant” (наричана по-долу „CIP”) създадоха схема за финансиране на построяването и експлоатацията на луксозен туристически кораб с малък капацитет (около 95 пътници и 55-членен екипаж), наречен „Le Levant”. Това споразумение бе формализирано с протокол от 9 декември 1996 г. между Банката, CIP и CIL, филиал на CIP, учреден специално за нуждите на проекта (9).

(18)

Отделните елементи на схемата могат да бъдат обобщени по следния начин:

(19)

Банката и CIL образуваха съсобственост на кораба (по смисъла на изменения закон № 67-5 от 3 януари 1967 г. относно статута на корабите и други морски съоръжения), наречена „съсобственост на кораба Le Levant”, със седалище в Нант. Съгласно устава съсобствеността има за цел да „финансира, закупи, оборудва и експлоатира луксозен туристически кораб, наречен „Le Levant” ”. Съсобствеността е разделена на 740 части или „дялове”, от които CIL придоби два дяла, а Банката — останалите 738.

(20)

Беше предвидено съсобствениците да възложат поръчката на корабостроителницата „Leroux & Lotz Naval” във Франция на цена от 228 550 000 френски франка (FRF) (или около 35 милиона евро (10)). Корабът трябваше да бъде предаден през 1998 г.

(21)

CIL бе избрано за управител на съсобствеността и като такъв трябваше срещу заплащане да следи процеса на построяване и експлоатация на кораба след неговото предаване.

(22)

Банката продаде своите 738 дяла на инвеститори, подлежащи на облагане с данък върху дохода и желаещи да се възползват от данъчните облекчения, произтичащи от „Закона Pons”. За целите на трансакцията всеки от инвеститорите учреди еднолично дружество с предмет на дейност закупуване на дяловете и експлоатация на кораба, предмет на съсобственост („дружества акционери”). Тези дружества са със статут на еднолично дружество с ограничена отговорност (или ЕООД).

(23)

Уместно е да се уточни, че едно ЕООД с едноличен акционер физическо лице е прозрачно по отношение на данъците. Акционерът включва в своя данък върху дохода (в категорията „промишлени и търговски печалби”) и социалните ползи, предоставени от едноличното дружество с ограничена отговорност. При необходимост е възможно загубата на дружеството да се отнесе към другите му приходи, ако те са от същото естество. При все това обаче, по силата на разпоредбите на член 156 1o а от ОКД отнасянето на загуби, произтичащи от дейности, свързани с промишлени и търговски печалби, е възможно само ако тези дейности включват личното участие на един от членовете на семейството, подлежащо на облагане, в извършването на необходимите действия за осъществяване на дейността.

(24)

Всеки инвеститор е трябвало да закупи поне два дяла. Цената за пакет от два дяла е била 636 216 FRF (около 100 000 EUR). Дружествата акционери са заплатили за закупуването на дяловете (за два дяла), както следва:

(25)

След продажбата на всички дялове, собственост на Банката, съсобствеността на кораба е съставена от дружествата акционери и CIL (в качеството ѝ на притежател на два дяла).

(26)

Съгласно механизма на схемата „Le Levant” ще бъде експлоатиран като туристически кораб от датата на предаването му до края на 2003 г. Съгласно устава на съсобствеността акционерите ще поделят печалбите и загубите от експлоатацията пропорционално на капиталовложенията си в кораба. Въпреки това, трябва да се подчертае, че схемата се основава на прогноза за значителни загуби през първите пет години от експлоатацията на „Le Levant” (11).

(27)

Нуждата от финансиране на дружествата акционери е следствие от:

(28)

Тези нужди от финансиране е трябвало да се покрият от инвеститорите, които са се ангажирали официално да реинвестират ежегодно съответните данъчни икономии от приспадане на загубите от експлоатацията на кораба, предмет на съсобственост, в увеличаване на капитала на съответните свои дружества акционери (с изключение на последната година от експлоатацията, през която данъчните икономии е трябвало да останат у инвеститорите). Тези реинвестиции на данъчните икономии са представлявали единственият източник за финансиране на дружествата акционери по време на експлоатационната фаза.

(29)

Чрез взаимни обещания дружествата акционери се ангажират да продадат на Банката (а Банката да закупи) своите дялове на обща цена от 124 861 905 FRF (или около 19 милиона EUR) в края на експлоатационната фаза на кораба. Тази цена, наречена „базова”, обаче може да варира според предварително определена формула в зависимост от действително прилаганите максимални ставки за облагане с данък върху дохода през периода 1997—2003 г. Базовата цена е извадена от пасива на дружествата акционери към датата на продажбата (съответстващ главно на гаранционния депозит, внесен от CIL заедно с капитализираните лихви). Нетната цена се изчислява на 56 494 213 FRF (около 8,7 милиона евро), или по 153 101 FRF (около 23 500 EUR) за пакет от два дяла. Крайната дата за продажба бе 29 февруари 2004 г.

(30)

От своя страна, Банката и CIL са се обвързали с взаимни обещания, според които CIL се ангажира да закупи всички дялове собственост на Банката на цена, съответстваща на платената от Банката цена. Тази трансакция, която би превърнала CIL в законен собственик на „Le Levant”, е трябвало да се състои най-късно на 29 февруари 2004 г.

(31)

Банката и CIP са представили на френските органи механизма, обобщен в раздел 2, за получаване на одобрението, необходимо за ползване на данъчните облекчения, предвидени в „Закона Pons”.

(32)

С одобрение от 26 ноември 1996 г., издадено съгласно член 238 а HA III б и в от ОКД, министърът на финансите определи, че:

(33)

В текста на одобрението френските органи изрично посочват някои елементи на трансакцията, и по-специално че CIP и Банката „ще гарантират … на притежателите на акциите в учредените за закупуване на дяловете дружества изкупуване на техните дялове в края на петата година от експлоатацията на стойност 56,756 милиона френски франка”.

(34)

В одобрението беше включено и условието дружествата акционери да запазят своите дялове от съсобствеността в продължение на пет години считано от датата на предаване на кораба и този кораб да бъде с петгодишна експлоатация в отвъдморски територии, с отправна точка Сен Пиер и Микелон. През този период съдружниците се задължават да запазят дяловете си в дружествата акционери.

(35)

От друга страна, от заявлението за одобрение става ясно, че Банката и CIP са знаели, че желаното данъчно облекчение представлява държавна помощ по смисъла на член 87 от Договора (12). Въпреки това Банката и CIP са използвали този механизъм за финансиране, въпреки че в решението за одобрение никъде не се споменава за евентуално уведомяване на Комисията за тази помощ съгласно член 88 от Договора, нито за нейната съвместимост с общия пазар.

(36)

Според информацията, с която разполага Комисията, финансирането на „Le Levant” е извършвано съобразно представената накратко в раздел 2 схема.

(37)

Обещанията за продажба и покупка, обвързващи страните в схемата, са изпълнени според предвижданията, вследствие на което CIL става собственик на всички дялове от „Le Levant” през януари 2004 г. за цената от 17 825 989 EUR.

(38)

Комисията обръща внимание, че според френското законодателство съсредоточаването на всички дялове в кораба в ръцете на един собственик води до ликвидиране на съсобствеността. Дружествата акционери са ликвидирани и заличени от търговския регистър през май и юли 2004 г. (13)

(39)

В решенията си за откриване на процедурата от 2 декември 1999 г. и 6 декември 2006 г. Комисията реши, че прилагането на „Закона Pons” за схемата за финансиране на „Le Levant” дава предимство на съдружниците от дружествата акционери (наричани по-долу „инвеститори”) и на CIL, както и че това предимство, водещо до намаляване на данъчните приходи, е предоставено чрез държавни ресурси. По отношение на избирателността за ползването на това облекчение Комисията отбеляза, че полето на прилагане на „Закона Pons” е избирателно, тъй като неговите разпоредби са приложими само за инвестиции в някои френски отвъдморски административни единици. Накрая, Комисията реши, че помощта може да наруши конкуренцията на пазара на туристически кораби - пазар, който се характеризира с търговия между държавите-членки. В резултат на това Комисията установи, че въпросната мярка представлява държавна помощ.

(40)

По отношение на съвместимостта на тази помощ с общия пазар Комисията счете, че тя изглежда не отговаря на условията, приложими за помощите за развитие, посочени в член 4, параграф 7 от Директива 90/684/ЕИО. По-специално, Комисията изрази съмнения във връзка с условието, според което действителният собственик на кораба трябва да пребивава на територия, изпълняваща условията за предоставяне на помощ за развитие и за наличие на истински „компонент на развитие”.

(41)

Вследствие на това Комисията откри официална процедура по разследване.

(42)

Комисията получи мнения от CIL, а също и от представители на инвеститорите, подкрепени от Банката.

(43)

Първо, CIL поставя под съмнение приложимостта на Директива 90/684/ЕИО. CIL смята, че Директива 90/684/ЕИО има за цел да установи рамки за помощите, от които пряко или косвено могат да се възползват корабостроителниците, установени в Общността. От това тя заключава, че посочената директива е приложима само за помощи, предоставяни на корабостроителници. И тъй като Комисията не е доказала такова получаване на помощ, тя не би могла да основе своя анализ на помощта върху Директива 90/684/ЕИО.

(44)

След това, CIL оспорва наличието на държавна помощ според критериите в член 87, параграф 1 от Договора. По отношение на предимството, което е получила CIL, изкупувайки дяловете на инвеститорите, CIL отбелязва, че е изкупила дяловете в кораба от дружествата акционери на цена от 17 825 989 EUR. Тази цена надвишава пазарната оценка на кораба от юни 2004 г. на стойност между 14,5 и 16,1 милиона евро, извършена от реномирания корабен посредник Barry Rogliano Salles. Тя е по-висока и от цената, на която CIL е препродала кораба през юни 2004 г. (15 322 581 EUR). Следователно твърдението на Комисията, че CIL е получила предимство, изкупувайки дяловете на инвеститорите на по-ниска цена, не отговаря на истината.

(45)

По отношение на предимството, което CIL е получила от експлоатацията на „Le Levant”, CIL представя три мнения. Първо, тя смята, че не е правилно да се счита, че е експлоатирала кораба, тъй като тя е действала единствено в качеството си на управител за сметка на съсобствеността, която е истинският ползвател на кораба. След това, CIL счита, че Комисията не е доказала, че помощта е позволила експлоатация на „Le Levant” при по-изгодни условия от достъпните за останалите оператори, като се има предвид, че Комисията не е направила оценка на въпросното предимство.

(46)

И накрая, по отношение на критерия за засягане на търговията между държавите-членки CIL отбелязва, че „Le Levant” е кораб с малък капацитет, който през първите пет години от експлоатацията никога не е бил използван във водите на Общността, че неговите пътници през този период са били главно от Северна Америка, т.е с произход извън Общността, и че в тази пазарна ниша той няма европейски конкуренти. CIL изразява съмнение във възможността експлоатацията на „Le Levant” да е засегнала търговията между държавите-членки.

(47)

От друга страна, CIL не е получила помощта в качеството си на акционер, като се има предвид, че като дружество, установено извън континенталната част, то не плаща данъци във Франция и следователно не може да ползва никакви данъчни облекчения.

(48)

Първо, инвеститорите смятат, че в процедурата, следвана от Комисията, има нередности. Така, решението на Съда от 22 февруари 2006 г. би обезсилило решението за откриване на процедурата от 2 декември 1999 г., което е неизменно свързано с отмененото окончателно решение, и Комисията не би могла основателно да го допълни с решението си от 6 декември 2006 г. За да спази процедурата, Комисията е трябвало да приеме ново решение за откриване на процедура, а допълнителното ѝ решение от 2 декември 2006 г. трябва да се разбира като откриване на процедурата ex novo.

(49)

След това, инвеститорите смятат, че допълнителното решение от 6 декември 2006 г. съдържа редица грешки и недостатъци, които съответстват на пропуските, отбелязани от Съда в неговото решение от 22 февруари 2006 г., и които се отнасят по-специално до характера на икономическите отношения между инвеститорите, Банката и CIL.

(50)

Инвеститорите подчертават, че по предложение на Банката те са подписали договор за включване, който има за цел да им позволи да се възползват от схема за данъчна оптимизация. От друга страна, те подчертават, че не притежават никаква квалификация за упражняването на дейност в сферата на круизните пътувания, тъй като повечето от тях са висши служители, лица, упражняващи свободни професии (лекари, фармацевти, адвокати, съдебни изпълнители, нотариуси) или пенсионери. И ако е формално вярно, че те са били съдружници в дружествата акционери, то тези дружества, чиито единствени активи са дяловете, никога не са били предприятия по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора. Тогава инвеститорите не биха били икономически оператори, поемащи рисковете, свързани с определена стопанска дейност, а обикновени участници във финансов продукт с гарантирана от създателите на схемата минимална възвръщаемост. От това следва, че нито инвеститорите, нито техните дружества акционери или свързващата ги съсобственост могат да бъдат получатели на държавни помощи, след като не упражняват стопанска дейност.

(51)

След това, инвеститорите смятат, че Комисията е допуснала грешка, прилагайки Директива 90/684/ЕИО за въпросната помощ. Всъщност, те смятат, че горепосочената директива се прилага само за помощи, чийто получател е строител на кораб (т. е. корабостроителница), което в дадения случай Комисията е изключила. В тази връзка инвеститорите считат от друга страна, че това заключение на Комисията произтича от повърхностен анализ и едно по-внимателно разглеждане на фактите би показало, че предоставената помощ е дала предимство на корабостроителницата. Така, подписването на договора е било истинска „глътка въздух” за корабостроителницата, изпаднала във финансови затруднения. И тъй като корабът е нямало да бъде построен без финансовия механизъм, разрешен от „Закона Pons”, въпросните данъчни облекчения са дали на корабостроителницата финансово предимство без компенсация.

(52)

В своите мнения френските органи отбелязват първо, че реалната цел на „Закона Pons” е да подпомогне отвъдморските оператори в развиването на техните дейности, за да компенсира специфичните пречки, които срещат те. Следователно не може да се говори за помощ за корабостроенето, а освен това, за построяването не е предоставяна каквато и да било пряка помощ в рамките на проекта.

(53)

В този контекст френските органи отбелязват също, че ако финансирането на кораба посредством „Закона Pons” налага прибягването до схема на възлагане на външен изпълнител, чрез която се осигурява участие на инвеститори, обединени в съсобственост на кораб, които го предоставят на действителния ползвател, то намесата на тези инвеститори се свежда до участие в готов за ползване финансов продукт с данъчна рентабилност, прехвърлящ помощта до ползвателя. Ползвателят е действителният получател на помощта, тъй като схемата му позволява да придобие in fine кораба при преференциални условия. Вследствие на това те оспорват формално, че на инвеститорите може да се признае статут на получатели на държавна помощ.

(54)

По отношение на избирателността на помощта френските органи оспорват аргумента, който Комисията изтъква за пълнота за правомощията, дадени на органите за издаване на необходимите одобрения за получаване на данъчна преференция по „Закона Pons”. Френските органи заявяват първо, че този аспект е част от „Закона Pons” във вида, одобрен безрезервно от Комисията. След това, френските органи изразяват изненада, че критериите за даване на одобрение могат да бъдат окачествени като „неясни”, след като са уточнени от административна инструкция и са идентични с предвидените в законите, наречени „Paul” и „Girardin” — режими за държавни помощи, като и двата са одобрени безрезервно от Комисията по тази точка (14).

(55)

След това френските органи заявяват, че след като помощта не е получена за корабостроене (и по-точно не е получена от корабостроителницата, построила „Le Levant”), Директива 90/684/ЕИО не може да бъде приложена.

(56)

Дори и ако трябваше помощта да се анализира в светлината на Директива 90/684/ЕИО, френските органи смятат, че всички условия за съвместимост на въпросната помощ като помощ за развитие по смисъла на член 4, параграф 7 от посочената директива са изпълнени. В тази връзка френските органи изтъкват по-специално следните аргументи.

(57)

По отношение на условието, според което действителният собственик трябва да пребивава в страната получател на помощта, а предприятието получател не трябва да бъде нефункциониращ филиал на чуждестранно предприятие, френските органи отбелязват, че въз основа на анализа на Комисията по сходно досие „Renaissance” (15) CIL трябва да се счита за действителен собственик на кораба и реален получател на помощта. И тъй като CIL е създадена на Уолис и Футуна, територия, която отговаря на условията за предоставяне на помощ за развитие, условието за пребиваване е изпълнено. Освен това, тъй като CIL се грижи изцяло за експлоатацията на кораба, компанията не е нефункциониращ филиал.

(58)

Що се отнася до „компонента на развитие”, френските органи излагат следните мнения:

(59)

И накрая, френските органи смятат, че пропорционалността на помощта трябва да се оценява не в абсолютна, а в относителна стойност. Въздействието на помощта следва да се оценява с оглед на мащабите на икономиката на архипелага и неговия икономически потенциал.

(60)

Френските органи получиха мненията на третите заинтересовани страни и не изразиха допълнителни мнения.

(61)

Уместно е първо да се отхвърлят обвиненията за процедурни нарушения, повдигнати от инвеститорите.

(62)

Комисията не споделя мнението, че анулирането на Решение 2001/882/ЕО от Съда води до отмяна на решението за откриване на процедурата от 2 декември 1999 г. Според установената съдебна практика анулирането на акт на институция на Общността не засяга задължително подготвителните актове, довели до неговото приемане (16).

(63)

Институцията, чийто акт е бил анулиран, трябва да вземе всички мерки, необходими според решението и мотивите за анулиране за отстраняване на недостатъците, довели до анулирането. В дадения случай Съдът отмени Решение 2001/882/ЕО с мотива, че Комисията е пренебрегнала правото на защита и не е изпълнила задължението си да аргументира заключенията си относно наличието на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора.

(64)

Що се отнася до актовете, предхождащи окончателното решение по настоящия случай, решението на Съда налага Комисията да вземе необходимите мерки за разследване с оглед на пълното зачитане на правото на защита на държавата-членка и на заинтересованите страни. Това в никакъв случай не предполага отмяна на решението за откриване на процедурата от 2 декември 1999 г. и прекратяване на процедурата, както очевидно смятат инвеститорите. Достатъчно е това решение да бъде изменено и допълнено в частите, в които има пропуски, така че френските органи и заинтересованите страни да могат да представят мненията си, както предвижда член 88, параграф 2 от Договора (17). Този резултат е напълно постигнат с допълнителното решение от 6 декември 2006 г.

(65)

След официалната процедура по разследване и предвид аргументите, представени в този контекст от френските органи и заинтересованите страни, Комисията смята, че данъчните облекчения, предоставени във връзка с построяването и експлоатацията на кораба „Le Levant”, представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора, според който „всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар.”

(66)

Окачествяването на една национална мярка като държавна помощ предполага изпълнение на следните кумулативни условия: 1) въпросната мярка дава предимство посредством държавни ресурси, 2) това предимство е избирателно, т.е. поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на определени стоки, и 3) въпросната мярка нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите-членки (18).

(67)

Тук е мястото да се изложат причините, навеждащи на мисълта, че данъчните мерки, взети във връзка с построяването на „Le Levant”, отговарят на тези условия.

(68)

Разпоредбите на „Закона Pons”, приложени за въпросната схема, представляват дерогация от общия данъчен закон и предоставят предимство на данъкоплатците, за които се прилагат, дотолкова доколкото дават възможност за ползване на по-големи данъчни облекчения от общото правило. С предоставянето на това предимство Франция се отказва от данъчни приходи, което води до намаляване на нейните ресурси. От това следва, че предимството е предоставено посредством държавни ресурси.

(69)

Актът, с който се предоставя това предимство, е решението за одобрение на министъра на финансите от 23 ноември 1996 г. Съгласно одобрението ползата по член 238 а HA III б и в от ОКД се предоставя на „съсобствеността на кораба „Le Levant.” ”

(70)

Въпреки това резултатите на съсобствеността се облагат на ниво съставящи я дружества акционери и това са същите дружества, имащи възможност за приспадане на сумата за закупуване на дяловете от данъчния си резултат (възможност, дадена въз основа на член 238 а HA I от ОКД).

(71)

От дерогацията от член 156 1o а от ОКД, предоставена въз основа на член 238 а HA III в от ОКД, се възползват инвеститорите, при които резултатите на дружествата акционери ще се облагат (с данък върху дохода) съгласно прозрачността по отношение на данъците на дружествата акционери. Следователно предимствата, предоставени чрез одобрението, имат непосредствено финансово въздействие върху инвеститорите под формата на данъчни икономии, реализирани чрез приспаданията, извършени благодарение на дерогационния режим на „Закона Pons”.

(72)

Въпреки това, трябва се отбележи, че тези данъчни икономии не са оставени на разположение на инвеститорите, а съгласно схемата, подкрепена от френските органи чрез решението за одобрение, те имат предварително определено предназначение. Всъщност, сключеното инвестиционно споразумение задължава инвеститорите да реинвестират почти изцяло данъчните икономии в съсобствеността под формата на увеличение на капитала на съответните свои дружества акционери с цел покриване на разходите за финансиране на закупуването на „Le Levant” и загубите от неговата експлоатация (вж. съображение 27).

(73)

Определянето на получателите на помощта изисква задълбочено проучване на отношенията, свързани със закупуването и експлоатацията на „Le Levant”.

(74)

Първо, трябва да се припомни, че целта на самата схема, както става ясно от заявлението за одобрение, внесено от CIP, е била „закупуване на пътнически кораб” (19).

(75)

Следователно компанията „CIP не разполага с необходимите финансови средства, за да закупи „Le Levant” чрез класическия начин на финансиране (ипотечен кредит)”. Така CIP си поставя за цел да плати своя кораб „в рамките на финансиране, ползващо фискално подпомагане за отвъдморска инвестиция”, което ще се основава на „схема на финансиране чрез учредяване на съсобственост на кораб”. За целта Банката „ще предложи на своите клиенти да закупят дялове от Съсобствеността” и „ще започне процедура по емитиране на публични облигации …” (20).

(76)

Следователно става ясно, че целта на схемата е да позволи на CIP да закупи кораб, чийто собственик ще бъде CIP, а участието на инвеститорите, подбрани сред клиентите на Банката, се е свеждало до финансирането на покупката.

(77)

Избраната за целта финансова схема е много често срещана при отвъдморските „необлагаеми” инвестиции (21), т. нар. „възложена” схема, при която дружеството, което желае да закупи дадено оборудване, но поради недостиг на средства не може да осъществи инвестицията със собствен капитал, се обръща към външни инвеститори, които купуват оборудването и го предоставят на оператора, който го ползва, и в края на наложения от закона срок на експлоатация той става негов собственик. При схеми от този вид данъчното облекчение се прехвърля частично на купувача, друга част се задържа от инвеститора, който по този начин си осигурява възвръщаемост на инвестицията. Прехвърлянето на облекчението на купувача обикновено става чрез намаляване на наема през периода на експлоатация („наемна” схема).

(78)

Комисията вече анализира аспектите на държавни помощи по подобни схеми за финансиране на туристически кораби благодарение на облекченията на „Закона Pons” при случаите „Club Med” (22) и „Renaissance” (23). Случаят „Renaissance” е особено подходящ заради сходството с операцията за финансиране на „Le Levant”. Всъщност и в двата случая стават въпрос за инвеститори, чието данъчно положение позволява освобождаване от данъци, обединени в съсобственост, закупуващи туристически кораби с определен срок на отвъдморска експлоатация от купувач (Renaissance или CIL), който поема ангажимент пред инвеститорите да откупи кораба в края на периода на експлоатация.

(79)

При случая „Renaissance” корабът е отдаден под наем на ползвателя и данъчното облекчение, което ползват инвеститорите по силата на „Закона Pons”, му е било прехвърлено чрез намаляване на наема по класическия модел на описаната в съображение 77 наемна схема. Френските органи отбелязаха, че тази схема позволява „ефективно преотстъпване на данъчното подпомагане за ползвателя”. Комисията (която в решението си за откриване на процедурата констатира, че инвеститорите са „непосредствените получатели” и „получателите на измеримата помощ” (24)) установи, че „RF [Renaissance] е реалният получател на помощта и като се има предвид, че RF има задължението да откупи корабите, то може да се счита за действителен собственик”. Следователно Комисията е направила разграничение между инвеститори, непосредствени получатели на помощта и „реален” получател на помощта (по смисъла на правилата за държавните помощи), на който са били прехвърлени частично данъчните облекчения чрез намаляване на наема спрямо пазарната стойност на кораба (25).

(80)

В случая с кораба „Le Levant” прехвърлянето на данъчните облекчения от инвеститорите (непосредствени получатели на помощта) на CIL е извършено по друг механизъм. Всъщност при случая „Renaissance” инвеститорите са отдали под наем корабите на ползвателя, докато в настоящия случай CIL разполага официално с кораба единствено в качеството си на управител на съсобствеността, която пък е официален ползвател на кораба. Следователно няма отношения, свързани с наем, които биха позволили прехвърлянето на облекчението чрез намаляване на наема.

(81)

Конкретно, прехвърлянето на облекчението към CIL се извършва по следния начин:

(82)

Разходите за закупуване на кораба и загубата от експлоатацията се изразяват в загуби на едноличните дружества с ограничена отговорност, които са акционери. Благодарение на данъчните облекчения, предоставени съгласно „Закона Pons”, инвеститорите могат да приспаднат тези загуби от своите приходи, облагаеми с данък върху дохода, реализирайки данъчна икономия, която е материалният израз на тяхното данъчно облекчение и която като такава е съставена от държавни ресурси по смисъла на законодателството на Общността. Но вместо да запазят тези данъчни икономии, инвеститорите са поели ангажимент да предоставят по-голямата част в рамките на покани за внасяне на средства за покриване на загубите на техните ЕООД.

(83)

Следвайки нормалната логика за възвръщаемост, един инвеститор ще се стреми към по-добра възвръщаемост на своята инвестиция (в случая на кораба), като си осигури възвръщаемост на инвестицията, която да покрие разходите му за покупка и да включва задоволителен марж на печалба. Така например в случая на наемната схема при „Club Med” и „Renaissance” този резултат е постигнат чрез плащането на наем от купувача (този наем обаче е изгоден за купувача, тъй като част от данъчното облекчение му се прехвърля под формата на наем, който е по-нисък от пазарния наем).

(84)

В нормалния случай тези разходи (като плащане на наема и поемане на пълния размер на загубите) биха били поети от CIL, а не от инвеститора. При въпросната схема обаче тези разходи са поети от ЕООД и чрез механизма на поканите за внасяне на средства те са покрити от данъчните икономии, които по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора представляват държавни ресурси. В еднаква степен CIL е освободена и от разходите, свързани с експлоатацията на кораба, които по правило би трябвало да поеме. Поради всички тези причини Комисията констатира, че е извършено прехвърляне на облекчението от инвеститорите на CIL. Въпреки това, трябва да се отбележи, че данъчното облекчение не е прехвърлено изцяло на CIL. Всъщност според схемата инвеститорите запазват за себе си данъчните икономии от 2003 г. — последната година на експлоатация.

(85)

Независимо от тази техническа разлика в схемата въздействието ѝ не се различава от това на схемата в случая „Renaissance”. Всъщност, както и при „Renaissance”, CIL получава ефективни права върху „Le Levant” от неговото доставяне, като по този начин изпреварва официалната собственост на кораба, която ще добие ефективност едва след изпълнението на схемата. Както и при случая „Renaissance”, корабът се предоставя за ползване на CIL, без компанията да плаща реалните му разходи, тъй като от нейна страна не се изисква никаква финансова компенсация. По този начин разходите за експлоатация на кораба, които по правило би трябвало да се поемат от CIL, са намалени, което представлява облекчение за CIL.

(86)

Ако инвеститорите могат да предоставят кораба за безвъзмездно ползване на CIL, то е благодарение на данъчните облекчения, които са получили съгласно „Закона Pons” и които им позволяват посредством техните ЕООД да приспаднат от облагаемите си приходи както разходите за закупуване на кораба, така и загубите на своите ЕООД, които включват годишните вноски за погасяване на главницата и лихвите по кредита, взет от Банката за закупуване на дяловете. Подлежащият на приспадане резултат на ЕООД включва и съответните им части от резултата от експлоатацията на „Le Levant” в гарантираните от CIL граници.

(87)

Тази схема и покриването от инвеститорите на разходите за финансиране и поне частично на разходите за експлоатация на кораба „Le Levant” посредством механизма на задължителните покани за внасяне на средства в печалбата на ЕООД цели да предостави на CIL възможност да ползва облекченията, предоставяни от „Закона Pons”. Този механизъм на прехвърляне на помощта е условие, предвидено в заявлението за одобрение, и така е получил подкрепата на френските органи. Това прехвърляне на ресурси от страна на инвеститорите в полза на съсобствеността позволява да се субсидира експлоатацията на „Le Levant” от CIL. Без този механизъм експлоатацията на кораба от CIL не би била икономически жизнеспособна.

(88)

За инвеститорите полезният ефект от схемата добива материално измерение в края на операцията за финансиране чрез откупуването на техните дялове и факта, че могат да запазят за себе си данъчните икономии за 2003 г. — последната от периода на експлоатация (която не е ипотекирана чрез задължителна покана за внасяне на средства).

(89)

Така държавните ресурси (състоящи се от данъчни икономии на инвеститорите) се разпределят между инвеститорите и CIL, на която помощта е преотстъпена почти изцяло. Преотстъпената на CIL част от облекчението е съставена от сумата от поканите за внасяне на средства, на които инвеститорите са отговорили в полза на едноличните дружества с ограничена отговорност.

(90)

Вследствие на това мненията на CIL, според които Комисията не е доказала, че помощта е позволила експлоатацията на „Le Levant” при по-благоприятни условия от условията, достъпни за останалите оператори, няма да бъдат приети.

(91)

Що се отнася до цената, за която „Le Levant” е продаден на CIL през януари 2004 г., според информацията, с която разполага Комисията, изглежда, че цената не съдържа елемент на безвъзмездна помощ в полза на CIL. Всъщност според CIL независим корабен посредник смята, че цената на препродажба надвишава пазарната стойност на кораба. Комисията не разполага с други елементи, които да оборят тази информация.

(92)

Допълнително условие за окачествяването на една помощ като държавна е тя да поставя в по-благоприятно положение определени предприятия (или производството на някои стоки). Понятието „предприятие” по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора обхваща всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от неговия юридически статут и начин на финансиране. Стопанска дейност е всяка дейност, състояща се в предлагането на стоки или услуги на даден пазар (26).

(93)

За сметка на това по дело Cassa di Risparmio, по което трябваше да се направи разграничение между „оператор в пряк контакт с пазара и косвен контакт [на] друг юридически субект, контролиращ този оператор в рамките на икономическото цяло, което те формират заедно”, Съдът на Европейските общности реши, че „притежаването на дялово участие, било то и на контролен пакет акции, само по себе си не е достатъчно, за да се охарактеризира една дейност на притежателя на тези акции като стопанска дейност, щом тя поражда единствено упражняването на права в качеството на акционер или съдружник, а когато е уместно, и получаването на дивиденти като обичайни приходи от собствеността” (27).

(94)

Отвъд юридическата форма съдебната практика сочи, че определението „предприятие” следва да се основава на анализ на икономическата действителност на конкретния случай. Окачествяването на CIL и на инвеститорите като предприятия трябва да се основава на анализ на икономическите отношения в схемата, за да се определи начинът, по който се извършва на практика стопанската дейност, състояща се в експлоатацията на „Le Levant” като туристически кораб.

(95)

Първо, трябва да се отбележи, че съгласно схемата инвеститорите са тези, които са представени като официални собственици и ползватели на кораба за своя собствена сметка посредством своите ЕООД, обединени в съсобственост, а ролята на CIL се ограничава до тази на управител на кораба „за сметка и на риск на съсобствеността” (28). Напълно възможно е един собственик и ползвател да повери ежедневното управление на стопанската си дейност на управител, без същевременно собственикът да губи характеристиките си на предприятие по смисъла на правилата за държавните помощи, при условие че отговаря на определящите критерии, разработени от съдебната практика, а именно да взема участие в дейността, състояща се в предлагането на стоки и услуги на даден пазар, както и да не се ограничава в притежаването на дяловото участие и получаването на дивиденти.

(96)

В конкретния случай Комисията отбелязва, че съгласно устава на съсобствеността всеки от инвеститорите упражнява права върху кораба посредством своите дялове, но тези права могат да се упражняват единствено колективно (всеки дял дава право и на пропорционална част от приходите от експлоатацията). Инвеститорите упражняват правата си в рамките на общото събрание на съсобствениците, където всеки акционер има право на глас пропорционално на своя дял от съсобствеността. От тази гледна точка положението на инвеститорите е съпоставимо с това на акционери или съдружници.

(97)

Освен това, инвеститорите не вземат активно участие в стопанската дейност на „Le Levant”, която е поверена изцяло на CIL. Всъщност от пълномощното за управление става ясно, че CIL е натоварена с всички аспекти от експлоатацията на кораба и разполага с всички необходими пълномощия по начин, който изключва каквото и да било вмешателство на инвеститорите в експлоатацията. Така:

(98)

Оттеглянето на инвеститорите от експлоатацията не е въпрос на търговски избор, от който те биха могли свободно да се откажат, а се определя от самата структура на схемата. Всъщност според своите инвестиционни договори всяко дружество акционер се управлява от двама съуправители, които всъщност са служители на Банката. Всички практически аспекти на учредяването и функционирането на дружествата акционери са отговорност на тези управители или на представени от Банката лица и на общото събрание на съсобствеността (където теоретично инвеститорите биха могли да упражнят правата си върху кораба и неговата експлоатация), дружествата акционери са представени не от съдружниците, а от управителите. Впрочем, инвеститорът не може да назначава други управители или самият той да поема управлението на своето ЕООД, освен ако не се откаже от „обещанието за покупка” на дяловете от страна на Банката, което представлява гаранция за възвръщаемост на неговата инвестиция. Що се отнася до избора на управител на съсобствеността и съгласно неговото пълномощно, CIL е назначена в устава на съсобствеността (изготвен от Банката и CIP) и на практика може да бъде уволнена само поради груба грешка или измама. Така, Комисията установява, че в схемата не съществува никакъв механизъм, който да позволява ефективната намеса на съсобствеността в експлоатацията на „Le Levant” като туристически кораб, т. е. в самата стопанска дейност, осъществявана изключително от CIL. Накратко може да се заключи, че инвеститорите са подписали договор за включване, без да имат възможност да определят свободно неговите условия.

(99)

И накрая е важно да се спомене, че в отношенията между собственика ползвател и неговия управител икономическият риск, свързан с експлоатацията на имуществото, по правило се поема от собственика, а управителят получава възнаграждение за своите услуги и не се интересува от резултатите от експлоатацията. Следователно в случая с „Le Levant”, получавайки гаранция за възвръщаемост на инвестициите от спонсорите на проекта, инвеститорите не поемат реалните рискове, свързани с резултата от експлоатацията на „Le Levant”. Тези рискове в действителност се поемат от CIL, която, въпреки че разполага само с два от общо 740 дяла на съсобствеността, е приела да поеме изцяло отговорността за всяка загуба, надхвърляща прогнозите за експлоатацията през периода 1996—2003 г. Комисията констатира, че това разпределение на рисковете, неприсъщо за нормални отношения между ползвател и управител, е показателно за това, че стопанската дейност се упражнява самостоятелно от CIL.

(100)

Следователно проектът „Le Levant” с основание не e бил представен на потенциалните инвеститори като предложение за участие в организирането и продажбата на туристически пътувания на борда на „Le Levant”, а като „рентабилна инвестиция, без риск и без грижи, свързани с управлението” (29). Фактът, че „компанията CIP, чрез своя филиал CIL” е представена като „корабособственик и управител на съсобствеността” (30), също свидетелства за реалните отношения между CIL и инвеститорите.

(101)

Тази организация е идеално отражение на целта на схемата, според която CIL трябва да закупи кораб, а участието на инвеститорите се ограничава до целите на финансирането, без да се предвижда участие в експлоатацията му. Фактът, че инвеститорите, посредством своите дружества, са официални собственици на кораба, e мотивиран единствено от данъчната изобретателност на схемата и не съответства на реално участие в нейната търговска експлоатация.

(102)

Дейността на инвеститорите се ограничава до участие с оглед на възвръщаемост на инвестициите без никакво реално участие в експлоатацията на „Le Levant”. За сметка на това CIL, която официално е само управител, получава гаранцията, че в края на изпълнението на схемата ще получи изключителната собственост върху кораба на цена, чийто метод на изчисление е предварително определен, и очаквайки нейните права върху кораба да придобият юридически официален вид, взема свободно (спрямо инвеститорите) решения за условията на неговата експлоатация. По отношение на търговския аспект на експлоатацията на „Le Levant” CIL действа като реален собственик на кораба.

(103)

Що се отнася до експлоатацията на „Le Levant”, само CIL може да бъде окачествена като предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора. Тъй като инвеститорите не са предприятия в този смисъл, получените чрез държавни ресурси облекчения в рамките на схемата за финансиране на „Le Levant” не представляват държавна помощ.

(104)

По отношение на статута на корабостроителницата Комисията констатира, че мненията на заинтересованите страни в тази връзка не доказват наличието на облекчение, финансирано с държавни ресурси в полза на корабостроителницата. При официалната процедура по разследване не бяха открити доказателства, позволяващи да се допусне, че корабостроителницата е получател на помощта.

(105)

Спецификата на една държавна мярка, а именно нейната избирателност, представлява една от характеристиките на понятието държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора. В този смисъл е важно да се провери дали въпросната данъчна мярка дава изключителни предимства на определени предприятия или сектори (31).

(106)

По принцип, за да се окачестви една данъчна мярка като държавна помощ, предприятията получатели на помощта трябва да попадат в категория, която е определена фактически или юридически от прилагането на определения от въпросната мярка критерий (32). В дадения случай е достатъчно да се установи, че разследваната мярка е прилагане на „Закона Pons”, данъчен режим, обхващащ само инвестиции в определени отвъдморски административни единици на Франция, чийто избирателен характер вече е бил признат от Комисията с нейното решение от 27 януари 1993 г. да не повдига възражение срещу режима за държавна помощ, установен от „Закона Pons” (33).

(107)

Комисията смята, че избирателният характер на въпросната мярка е доказан в достатъчна степен от факта, че тя е следствие от прилагането на избирателния режим на „Закона Pons”, и затова не се налага тя да взема позиция относно характера на правомощията на френските органи за одобрението, предвидено съгласно член 238 а HA III б от ОКД — аспект, който е посочен от Комисията единствено с оглед на изчерпателността.

(108)

Френските органи и CIL заявяват, че експлоатацията на „Le Levant” е била осъществявана с отправна точка Сен Пиер и Микелон, т. е. на силно ограничен пазар, на който нито една друга компания за круизни пътувания не е развивала дейност. CIL отбелязва също така скромния капацитет на „Le Levant” и факта, че неговото предлагане е било насочено основно към клиенти от Северна Америка. Поради тези причини френските органи и CIL оспорват твърдението, че предоставеното облекчение би могло да причини нарушаване на конкуренцията и да засегне търговията между държавите-членки.

(109)

Трябва да се припомни, че помощите, които имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които по правило то би трябвало да поеме в рамките на текущото си управление и обичайните си дейности, по принцип нарушават условията на конкуренция (34). Беше преценено, че всяко предоставяне на помощи на предприятие, извършващо дейности на пазара на Общността, е в състояние да причини нарушаване на конкуренцията и да засегне търговията между държавите-членки (35).

(110)

Комисията смята за неуместно круизните пътувания, извършвани с отправна точка Сен Пиер и Микелон, да се считат за отделен пазар. Има вероятност потребителят, който е планирал круизно пътуване в този регион, да е бил склонен да планира такива пътувания по други дестинации или от други пристанища и неговият избор може да зависи от редица фактори, сред които и цената, която може да бъде повлияна от разследваната мярка. Следователно круизните пътувания са част от по-голям пазар и доколкото въпросните данъчни облекчения освобождават CIL от разходи, които по правило тя би трябвало да поеме за финансиране на стопанската си дейност, помощта може да причини нарушаване на конкуренцията на този пазар.

(111)

Що се отнася до засягането на търговията между държавите-членки, Комисията взе под внимание, че предлагането на „Le Levant” е било насочено главно към северноамериканския пазар и че за целта CIL си е сътрудничила с американски туроператор, който е рекламирал и продавал круизните пътувания. Въпреки това, Комисията отбелязва, че не е изключена възможността тези помощи да нарушават конкуренцията дори в случаите, когато получателят на помощта изнася почти цялата си продукция извън Общността (36). Освен това изглежда, че някои круизни пътувания са били предлагани и в Европа.

(112)

Следователно въпросната мярка може да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите-членки.

(113)

Комисията смята, че помощта включва пълния размер на данъчните икономии, прехвърлени от инвеститорите на техните дружества акционери като увеличения на капитала, с които те са се ангажирали в рамките на включването в схемата за финансиране на „Le Levant”.

(114)

Френските органи са заявили, че не са в състояние да изчислят данъчните икономии, без да разследват поотделно данъчното положение на всеки от инвеститорите.

(115)

Във всеки случай Комисията не смята, че трябва да изчисли точния размер на помощта, а само да уточни базата за нейното изчисление. Въпреки това, тя отбелязва, запазвайки си правото за изчисление на пълния размер на помощта, че според оценките на банката, основаващи се на профила на „типичния инвеститор” (37), данъчните икономии, реализирани благодарение на приспадането само на цената, на която е закупен корабът, биха позволили вливане на капитал от 278 506 FRF за пакет от два дяла, т.е. за продадените на инвеститорите 738 дяла общата сума е 102 490 200 FRF, следователно интензитетът спрямо цената на кораба е около 44,8 %.

(116)

След като Комисията установи, че въпросната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора, уместно е да се разгледа нейната съвместимост с общия пазар. В тази връзка в решенията си за откриване на процедурата Комисията посочи, че според нея помощта трябва да се анализира в светлината на Директива 90/684/ЕИО, и по-специално на член 4, параграф 7 от посочената директива, предвид целта на помощта (38). Уместността на това правно основание беше оспорена от френските органи и заинтересованите страни с основанията, посочени в части IV и V. Следователно първо, трябва да се обоснове изборът на това правно основание.

(117)

Решението на Комисията от 27 януари 1993 г. да не повдига възражения срещу държавната помощ във връзка със „Закона Pons” предвиждаше изрично, че „прилагането на въпросните помощи е подчинено на нормативните уредби и рамки на общностното право в областта на (…) определени отрасли на промишлеността …”. От това следва, че посоченото решение не обхваща помощта, разглеждана в мярката, дотолкова доколкото тя попада в полето на прилагане на Директива 90/684/ЕИО.

(118)

Франция и заинтересованите страни твърдят, че Директива 90/684/ЕИО е приложима само за помощи с получател корабостроителница и тъй като Комисията не е открила облекчение за корабостроителницата, построила „Le Levant”, Директива 90/684/ЕИО е неприложима в настоящия случай. Комисията не е съгласна с този аргумент. Всъщност от самия текст на член 3, параграф 1 от Директива 90/684/ЕИО става ясно, че тя се прилага за „всички форми на помощ, отпускана на собственици на кораби или на трети лица за корабостроене или преустройство на кораби”. Следователно не толкова качеството на получателя, а целта на помощта е определяща за прилагането на Директива 90/684/ЕИО, която се отнася за помощите за „корабостроене”, а не за корабостроителите. Според това тълкуване, подкрепено от съдебната практика на Съда в отговор на аргумента, че само помощите, предоставяни за построяването на кораби, а не за тяхната експлоатация, трябва да бъдат взети предвид в рамките на Директива 90/684/ЕИО, нейните разпоредби се прилагат „не само за всички форми на помощ за построяване, отпускани пряко на корабостроителниците, но и за помощите, посочени в член 3, параграф 2, като последната разпоредба се отнася за всички форми на помощ, предоставяна на собствениците на кораби или на трети лица, когато тези помощи действително се използват за корабостроене или за преустройство на кораби в корабостроителниците на Общността” (39).

(119)

Вследствие на това Комисията потвърждава, че съвместимостта на помощта с общия пазар трябва да се оценява по отношение на Директива 90/684/ЕИО.

(120)

Съгласно член 4, параграф 7 от Директива 90/684/ЕИО помощите, свързани с корабостроене и преустройство на кораби, предоставяни като помощи за развитие на развиващи се страни, могат да се считат за съвместими с общия пазар, ако съответстват на приетите за целта разпоредби от работна група № 6 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в нейното споразумение за тълкуването на членове 6, 7 и 8 от договореността относно експортните кредити за кораби и всички изменения на посоченото споразумение (наричани по-долу „критерии на ОИСР”).

(121)

С писмото си SG (89) D/311 от 3 януари 1989 г. Комисията уведоми държавите-членки, че проектите за помощ за развитие трябва да отговарят на следните критерии на ОИСР:

(122)

Освен това, предоставяната помощ трябва да съдържа елемент на безвъзмездна помощ от поне 25 %.

(123)

Както вече беше посочено, Комисията трябва да провери също така дали проектът съдържа реален „компонент на развитие”. Всъщност според Съда (40) Комисията е длъжна да направи отделна проверка на „компонента на развитие” на проекта и спазването на критериите на ОИСР. Следователно за целите на своята оценка Комисията трябва да се увери, че проектите наистина целят развитие и че те не биха могли да бъдат осъществени без помощта (т.е. тя трябва да се увери в необходимостта от помощта).

(124)

Както Комисията посочи в своите решения за откриване на процедурата, въпросната помощ отговаря на критериите на ОИСР по следните причини:

(125)

Освен това, Комисията трябва да провери и „компонента на развитие”, т. е. да се увери, че помощта може да допринесе за развитието на територията получател на помощта. Този анализ трябва да вземе предвид специфичните условия и нужди на въпросната територия. По този въпрос френските органи подчертаха, че икономиката на Сен Пиер и Микелон е била в изключително затруднение в момента на предоставяне на помощта. В действителност в миналото архипелагът е бил зависим от промишления риболов. Внезапният и масивен срив на тази промишленост през 1993 г., настъпил вследствие на неблагоприятното за Франция уреждане на спор за правото на риболов с Канада и на канадския мораториум върху улова на треска, породи спешна нужда от преориентиране на икономиката на територията. Малките размери на архипелага и неговото население, относителната му изолация и свитата му икономика намаляват значително възможностите за подобно преориентиране. Ето защо разнообразяването на икономиката посредством туризма, като се акцентира върху съхранената природа на територията и нейната близост до северноамериканския континент, изглежда най-интересният подход. И тъй като Сен Пиер и Микелон не може да предложи дълготраен туристически престой, разумно е да се опита архипелагът да се развие като пристан на туристически кораби.

(126)

В своите мнения, представени вследствие на решението за откриване на процедурата от 2 декември 1999 г., френските органи заявяват, че експлоатацията на „Le Levant” може да допринесе за развитието на Сен Пиер и Микелон, по-специално чрез откриването на работни места и разходите, породени от неговата експлоатация на тази територия.

(127)

Въпреки това, в Решение 2001/882/ЕО Комисията стигна до заключението, че липсва „компонент на развитие” (42). По-специално тази оценка се основава на следните заключения относно икономическия ефект от помощта:

(128)

Тези заключения очевидно се основават на информацията, с която Комисията е разполагала към момента на вземане на своето решение. И както стана ясно и от решението на Съда по искането за отмяна по горепосоченото дело C-394/01 (43), Комисията може да основе решението си само на елементите, с които се е запознала по време на официалната процедура по разследване, започната с нейното решение от 2 декември 1999 г., което изключва част от информацията, която френските органи са предоставили едва по време на процедурата пред Съда.

(129)

Впрочем, в новите мнения, представени от френските органи след допълнителното решение на Комисията от 6 декември 2006 г., френските органи и заинтересованите страни предоставиха на Комисията информация, с която тя не разполагаше при вземането на Решение 2001/882/ЕО и която придава друг облик на икономическия ефект от експлоатацията на кораба „Le Levant”.

(130)

Така, по отношение на работните места от мненията на френските органи става ясно, че поне 14 местни жители на Сен Пиер и Микелон са работили на борда на „Le Levant” от 1999 г. до 25 юли 2001 г. Към тези работни места в морето трябва да се добавят и тези на сушата, произтичащи от използването на местни доставчици и услуги. Френските органи смятат, че от 1999 г. до 25 юли 2001 г. експлоатацията на „Le Levant” е довела до откриването на поне 10 работни места на сушата (44).

(131)

Според същата информация на френските органи експлоатацията на „Le Levant” e станала причина за преки разходи в размер на 1,66 милиона EUR в Сен Пиер и Микелон (свързани със снабдяването на кораба с провизии, трансфер на пътници и други) през периода от 1999 г. до 2001 г. (45).

(132)

Противно на информацията, с която разполагаше Комисията през 2001 г., новата информация позволи да се установи количественото въздействие по отношение на откриването на работни места. Това въздействие не може да се окачестви като незначително предвид ограничения пазар на труда на територията и като се съпостави с броя на търсещите работа (409 души през 1999 г.) (46). Тя сочи също, че преките разходи, направени в Сен Пиер и Микелон във връзка с експлоатацията на „Le Levant”, надвишават двукратно сумите, посочени от Комисията в мотивите на Решение 2001/882/ЕО (47).

(133)

Тази нова информация позволява да се установи, че помощта за „Le Levant” е породила икономическо въздействие, разбира се ограничено, но то може да допринесе за икономическото развитие на Сен Пиер и Микелон.

(134)

Френските органи също така заявиха, че по-общо казано, помощта може да допринесе за развитието на Сен Пиер и Микелон, като стимулира необходимото разнообразяване на неговата икономика. По отношение на този аспект процедурата по разследване даде възможност на Комисията да установи, че до 1993 г. икономиката на Сен Пиер и Микелон се е характеризирала с почти пълна зависимост от промишления риболов, а след това със зависимост от публичния сектор и обществените поръчки (48).

(135)

Комисията допуска, че подобна зависимост от толкова малко източници на заетост и доходи може да възпрепятства развитието на територията. Вземайки предвид географските особености и ограничения вътрешен пазар на Сен Пиер и Микелон, Комисията допуска, че разнообразяването на икономиката е полезно за развитието на територията, както и че туризмът би могъл да се превърне в обещаваща възможност за разнообразяване към момента на предоставяне на помощта. Комисията приема мненията на френските органи, според които размерите на архипелага намаляват възможностите за предлагане на дълготраен туристически престой, но за сметка на това неговото разположение е подходящо за развиване на круизна дейност.

(136)

Комисията отбелязва, че според предоставената от френските органи информация броят на пътниците на туристически кораби, посещаващи архипелага, е търпял силни колебания през годините преди предоставянето на помощта и въвеждането в експлоатация на „Le Levant”, но техният брой изглежда се е стабилизирал на относително високо равнище след 2000 г. (49).

(137)

За реален принос към развитието на Сен Пиер и Микелон, какъвто всъщност е, този принос може би изглежда скромен в сравнение с интензитета на помощта. Въпреки това, Комисията смята, че съвместимостта на помощта с общия пазар трябва да се оценява спрямо нейния принос към развитието на Сен Пиер и Микелон и степента на нарушаване на търговията между държавите-членки вследствие на помощта. По този въпрос Комисията смята, че не може да се отрече, че помощта може да има известно отрицателно въздействие върху търговията между държавите-членки, както това беше доказано в раздел 2.4, но е вероятно това въздействие да е много ограничено поради специфичните обстоятелства в случая. В този контекст Комисията отбелязва следното:

(138)

Предвид изложеното по-горе Комисията установява, че въпросната помощ може да допринесе за развитието на Сен Пиер и Микелон чрез откриване на работни места и разнообразяване на икономиката, както и че, макар и да е скромен, този принос е по-голям от нарушаването на търговията между държавите-членки, което може да бъде причинено от помощта.

(139)

Комисията отбелязва също, че тази помощ е била необходима. Всъщност съгласно схемата, одобрена от френските органи, перспективите за рентабилност за експлоатация на кораба с отправна точка Сен Пиер и Микелон са били такива, че рентабилността на проекта би могла да бъде осигурена само благодарение на помощта. От това следва, че построяването и експлоатацията на кораба „Le Levant” не биха могли да се осъществят без помощта.

(140)

Поради гореизложените причини Комисията констатира, че помощта, предоставена за „Le Levant”, съдържа „компонент на развитие”.

(141)

Комисията установява, че Франция неправомерно е привела в действие въпросната помощ в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора. Въпреки това Комисията смята, че по смисъла на член 4, параграф 7 от Директива 90/684/ЕИО помощта представлява помощ за развитие, от което следва, че тя е съвместима с общия пазар,

20.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/35

(1)

На 2 април 1998 г. COLIPA (Европейска асоциация по парфюмерия и козметика) депозира жалба съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета (наричан по-долу „регламента“) от името на онези от членовете си, които осъществяват или искат да осъществяват износ за Република Корея.

(2)

В жалбата се твърди, че продажбите на козметични продукти на Общността в Република Корея са възпрепятствани от различни пречки пред търговията по смисъла на член 2, параграф 1 от регламента, които са следните:

(3)

Жалбоподателят твърди също така, че въпросните практики предизвикват неблагоприятни търговски последици по смисъла на член 2, параграф 4 от регламента.

(4)

Следователно Комисията, след допитване до Консултативния комитет, създаден с регламента, реши, че са налице достатъчно доказателства, за да бъде аргументирано започването на процедура за проучване с цел установяване на свързаните със случая правни и фактически обстоятелства. Вследствие на това на 19 май 1998 г. започна процедура за проучване (2).

(5)

През 1999 г. при разследването бе направено заключение, че оценката на съответствието е била дискриминираща и по-утежнена от необходимото, следователно е била в нарушение на членове 5.1.1 и 5.1.2 от Споразумението за техническите пречки пред търговията (Споразумение за ТПТ) на СТО, основно защото корейските продукти, за разлика от внасяните козметични продукти, не са били предмет на процедура по предоставяне на разрешение, преди да бъдат предлагани на пазара. Задължителната документация за административното проследяване на продуктите бе определена като ненужно дублиране на административната работа за вносителите, следователно в разрез с член 5.1.2 от Споразумението за ТПТ. По отношение на режима за рекламиране на козметиката Комисията не намери доказателства, че законодателството или изпълнението му са дискриминиращи. И на последно място, по отношение на другите практики, споменати в жалбата, корейският правилник по етикетирането бе променен и описанието на ЕС бе взето под внимание. Не може да се уважи жалбата по отношение на корейския режим за предоставяне на промоционален подарък при покупка, тъй като наличието на такава пълна забрана може да бъде установена и в някои държави-членки. При разследването също така се констатира, че някои от разследваните мерки кумулативно са предизвикали или има опасност да предизвикат неблагоприятни последици по смисъла на член 2, параграф 4 от регламента.

(6)

След разследването в обменена кореспонденция в края на юли 1999 г. бе постигнато споразумение за прекратяване на изпитванията на внасяната козметика.

(7)

Междувременно Корея прие ново законодателство за козметиката, с което се регулират производството, разпространението и продажбата на козметичните продукти и с което се създава нова категория козметични продукти („функционална козметика“), за която бяха установени по-утежнени административни процедури в сравнение с тези за „обикновената козметика“. Комисията прие решение, с което се отменя процедурата съгласно регламента за пречките пред търговията (3) с цел да се наблюдават функционирането и административното действие на новите правила за козметичните продукти. Временното заключение на оценката на новия режим през 2000 г. бе, че той е твърде утежнен и потенциално ограничителен за търговията.

(8)

След редица дискусии с корейските органи бе постигнат значителен напредък посредством два последователни прегледа на Правилата за преглед на функционалната козметика от страна на Корейската администрация по храни и лекарства (KFDA). Въведеното през 2003 г. изменение доведе до някои подобрения при прегледа на функционалната козметика чрез приемането на данните от изпитвания in vivo, приемането на данните за ефикасност на цялостната формула (вместо данни за някои активни съставки), освобождаване на определени продукти от преглед на ефикасността им и подобряване на спецификацията на съставките. С приетото през 2004 г. изменение се отложи временно изискването за устойчивост на данните, последващото подобряване на спецификацията на съставките и се изготви списък с някои активни съставки, които се освобождават от преглед на ефикасността.

(9)

Някои от проблемите обаче останаха неразрешени и вносителите от ЕС на козметика не можеха да се възползват от повечето от направените с горните изменения подобрения поради тясното тълкуване и прилагане на практика на корейските правила от страна на KFDA.

(10)

След четири години непрекъснати разговори корейските органи най-сетне склониха да премахнат оставащите пречки пред вноса и продажбата на козметични продукти от ЕС в Корея, което е резултат от прилагането на корейските правила. Споменатите ангажименти се състоят по-конкретно във: а) според конкретния случай, което подлежи на преглед, и вземайки предвид продукта като цяло, преценката на това, дали етикетът на козметичния продукт кара потребителя да мисли, че това е функционален козметичен продукт (следователно подлежи на преглед на ефикасността); б) признаването на сравнителни изпитвания „преди и след“ на готови продукти (в сравнение с по-ранното изискване за сравнителни тестове, при които се използва плацебо); в) по-малко утежнени процедури за регистрация и контрол на пазара на продуктите против бръчки; г) освобождаването от необходимостта от данни за ефикасност на продукти от еднаква линия; д) по-голямата прозрачност при одобрението на активните съставки на функционалната козметика; е) по отношение на митническото оформяне на внасяните козметични продукти — премахването на задължението за предоставяне на поверителни данни на корейската браншова организация и ангажирането с конкретни срокове; ж) допитване до вносителите във връзка с изготвянето, приемането и прилагането на законодателството и административните указания, свързани с козметичните продукти. Изброените ангажименти се смятат за задоволителни от жалбоподателя (COLIPA).

(11)

Предвид анализа по-горе се смята, че процедурата за проучването е довела до задоволително състояние по отношение на пречките, които стояха пред търговията, както е изложено в депозираната от COLIPA жалба. Следователно процедурата за проучването следва да бъде прекратена в съответствие с член 11, параграф 1 от регламента.

(12)

Беше извършено допитване до Консултативния комитет относно мерките, предвидени в настоящото решение,

20.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/37

(1)

В член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО се предвижда, че дадена държава-членка може, през период от 12 години от датата на нотифициране на посочената директива, да разреши пускането на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които не са посочени в приложение I към посочената директива, които вече се намират на пазара две години след датата на нотифициране, докато тези вещества постепенно се проучват в рамките на работна програма.

(2)

С регламенти (ЕО) № 451/2000 (2) и (ЕО) № 1490/2002 (3) на Комисията се определят подробните правила за изпълнението на третия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО, и се установява списък с активни вещества, които да бъдат оценени с оглед на евентуалното им включване в приложение I към споменатата директива. Този списък включва трифлумизол.

(3)

Въздействието на трифлумизола върху човешкото здраве и околната среда е оценено в съответствие с разпоредбите, установени с регламенти (ЕО) № 451/2000 и (ЕО) № 1490/2002 за редица употреби, предложени от нотификатора. Освен това в посочените регламенти се определят докладващите държави-членки, които трябва да представят съответните доклади за оценка и препоръки на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 451/2000. За трифлумизол докладващата държава-членка беше Нидерландия и тя предостави цялата необходима информация на 4 януари 2006 г.

(4)

Комисията извърши проучвания на веществото трифлумизол в съответствие с член 11а от Регламент (ЕО) № 1490/2002. Проектодоклад за преглед на посоченото вещество беше разгледан от държавите-членки и от Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и бе финализиран на 20 май 2008 г. под формата на доклад за преглед на Комисията.

(5)

По време на проучванията от страна на Комитета на посоченото активно вещество и предвид коментарите, получени от държавите-членки, се стигна до заключението, че съществуват ясни индикации, според които може да се очаква активното вещество да оказва вредно въздействие върху здравето на хората, и по-специално на операторите и работниците, тъй като експозицията е по-голяма от 100 % от ПНЕО.

(6)

Комисията прикани нотификатора да внесе своите коментари относно резултатите от проучването на трифлумизол и относно намерението си да продължи да предлага веществото за одобрение или не. Нотификаторът внесе своите коментари, които бяха внимателно разгледани. Въпреки изложените от страна на нотификатора доводи, обаче, установените проблеми останаха неразрешени и оценките, направени въз основа на предоставената информация, не показаха, че може да се очаква при предложените условия на употреба продуктите за растителна защита, съдържащи трифлумизол, да отговарят като цяло на изискванията, установени в член 5, параграф 1, букви a) и б) от Директива 91/414/ЕИО.

(7)

Поради това веществото трифлумизол не следва да бъде включено в приложение I към Директива 91/414/ЕИО.

(8)

Следва да бъдат взети мерки, за да се гарантира, че предоставените разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи трифлумизол, ще бъдат отнети в рамките на определен срок и няма да бъдат подновявани, както и че няма да бъдат предоставяни нови разрешения за такива продукти.

(9)

Всеки гратисен период, предоставен от държава-членка за унищожаване, съхранение, пускане на пазара и използване на съществуващите запаси от продукти за растителна защита, съдържащи трифлумизол, следва да бъде ограничен до 12 месеца, за да се позволи употребата на съществуващите запаси за един допълнителен вегетативен период, което е гаранция за това, че продуктите за растителна защита, съдържащи трифлумизол, ще останат достъпни за земеделските производители в продължение на 18 месеца считано от датата на приемане на настоящото решение.

(10)

Настоящото решение не накърнява правото на подаване на заявление за трифлумизол в съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО и Регламент (ЕО) № 33/2008 на Комисията от 17 януари 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Директива 91/414/ЕИО на Съвета във връзка с редовна и ускорена процедура за оценката на активни вещества, които са били част от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от същата директива, но не са били включени в приложение I към нея (4), с оглед на евентуалното включване на веществото в приложение I.

(11)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

а)

всички разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи трифлумизол, се отнемат най-късно до 18 март 2009 г.;

б)

не се предоставят, нито подновяват разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи трифлумизол, считано от датата на публикуване на настоящото решение.

20.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/39

(1)

В Резолюция 1816 (2008) относно положението в Сомалия, приета на 2 юни 2008 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации (ССООН) изрази своята загриженост от заплахата, която извършените срещу плавателни съдове пиратски актове и въоръжени грабежи създават по отношение на предоставянето на хуманитарна помощ в Сомалия, на сигурността на морските търговски пътища и на международното корабоплаване. По-специално ССООН прикани държавите, които желаят да използват морските търговски пътища, разположени покрай бреговете на Сомалия, да подкрепят и координират в сътрудничество с преходното федерално правителство (ПФП) провежданото действие за възпиране на пиратските актове и въоръжените грабежи, извършвани по море. ССООН упълномощи държавите, които сътрудничат с ПФП и чиито имена предварително са съобщени от последното на генералния секретар на Организацията на обединените нации, за период от шест месеца от приемането на резолюцията да влизат в териториалните води на Сомалия и да използват всички необходими средства за потушаване на пиратските актове и въоръжени грабежи по море, в съответствие с приложимото международно право. Освен това ССООН поиска участващите държави да съгласуват помежду си мерките, които предприемат при прилагането на посочените по-горе разпоредби.

(2)

В заключенията си от 26 май 2008 г. Съветът изрази безпокойството си относно нарастващия брой на пиратски актове край бреговете на Сомалия, което оказва негативно влияние върху хуманитарните действия и международния морски трафик в региона и допринася за продължаването на нарушенията на наложеното оръжейно ембарго от Организацията на обединените нации. Съветът приветства също така серията инициативи, предприети от някои държави-членки на Европейския съюз с оглед предоставянето на защита на плавателните съдове на Световната програма по изхранване. Съветът изтъкна необходимостта от по-широко участие на международната общност в тези ескорти с цел хуманитарната помощ да достигне до населението на Сомалия.

(3)

На 16 юни 2008 г. Съветът покани генералния секретариат на Съвета и Комисията да обмислят различните възможности за изпълнение на всички ангажименти, съдържащи се в заключенията му, приети на 26 май, както и за начините да се допринесе по най-подходящ начин за изпълнението на Резолюция 1816 (2008 г.) на ССООН.

(4)

На 5 август 2008 г. Съветът одобри концепцията за управление на кризи за действие на Европейския съюз с оглед допринасяне към изпълнението на Резолюция 1816 (2008) на ССООН.

(5)

Уместно е Комитетът по политика и сигурност (КПС) да упражнява политическия контрол върху военното координиращо действие на ЕС в подкрепа на Резолюция 1816 (2008) на ССООН, да предоставя стратегическото ръководство и да взема необходимите решения в съответствие с член 25, трета алинея от Договора за ЕС.

(6)

При прилагане на член 28, параграф 3 от Договора за ЕС е уместно оперативните разходи, произтичащи от настоящото съвместно действие, имащо военни последици или последици в областта на отбраната, да се поемат от държавите-членки. Независимо от факта, че разходи за военно координиращо действие на ЕС, така както са уредени в настоящото съвместно действие, не са предвидени в Решение 2007/384/ОВППС на Съвета от 14 май 2007 г. за създаване на механизъм за администриране на общите разходи за операциите на Европейския съюз с военни или отбранителни последици(„Athena“) (1), е уместно в случая и по изключение разходите, произтичащи от това военно координиращо действие на ЕС, да се управляват в съответствие със споменатото решение.

(7)

Референтната финансова сума за общите разходи по военното координиращо действие на ЕС представлява най-добрата прогноза понастоящем и не засяга окончателните стойности, които да се включат в бюджета, който се одобрява съгласно правилата, предвидени в Решение 2007/384/ОВППС.

(8)

В съответствие с член 6 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за ЕС и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не взема участие в изготвянето и изпълнението на решения и действия на Съюза, свързани с въпросите на отбраната. Дания не взема участие в изпълнението на настоящото съвместно действие и следователно не участва във финансирането на военното координиращо действие на ЕС,

—

съобщения,

—

транспорт/пътуване,

—

администриране.

20.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/43

20.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/43

20.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/s3