ISSN 1830-3617

Официален вестник

на Европейския съюз

L 218

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 51
13 август 2008 г.


Съдържание

 

I   Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕО) № 762/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за предоставянето от държавите-членки на статистикa относно аквакултурите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 788/96 ( 1 )

1

 

*

Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно преброяването на населението и жилищния фонд  ( 1 )

14

 

*

Регламент (ЕО) № 764/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара в други държави-членки, и за отмяна на Решение № 3052/95/ЕО  ( 1 )

21

 

*

Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93  ( 1 )

30

 

*

Регламент (ЕО) № 766/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси

48

 

*

Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави-членки относно визите за краткосрочно пребиваване (Регламент за ВИС)

60

 

 

РЕШЕНИЯ, ПРИЕТИ СЪВМЕСТНО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ОТ СЪВЕТА

 

*

Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО  ( 1 )

82

 

 

III   Актове, приети по силата на Договора за ЕС

 

 

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ПО СИЛАТА НА ДЯЛ VI ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕС

 

*

Решение 2008/633/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 година относно достъпа до Визовата информационна система (ВИС) за справки от оправомощени органи на държавите-членки и от Европол с цел предотвратяване, разкриване и разследване на терористични действия и други тежки престъпления

129

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

РЕГЛАМЕНТИ

13.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 762/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 9 юли 2008 година

за предоставянето от държавите-членки на статистикa относно аквакултурите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 788/96

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 285, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (1),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 788/96 на Съвета от 22 април 1996 г. относно предоставянето от държавите-членки на статистическа информация за производството на аквакултури (2) изисква от държавите-членки да предоставят годишни данни за обема на производство.

(2)

Нарасналият принос на аквакултурите към общото производство от рибарството на Общността изисква по-широк кръг от данни за разумно развитие и управление на този сектор в рамките на Общата политика в областта на рибарството.

(3)

Нарастващото значение на рибарниците и развъдниците за аквакултури изисква подробни данни с цел подходящо наблюдение и управление на този сектор в рамките на Общата политика в областта на рибарството.

(4)

Необходима е информация относно обема и стойността на производството, за да се преразгледа и оцени пазарът на продукти от аквакултури.

(5)

Необходима е информация относно структурата на сектора и използваните технологии, за да се гарантира една екологично съобразна промишленост.

(6)

Регламент (ЕО) № 788/96 следва да бъде отменен.

(7)

За да се гарантира плавен преход от режима, приложим съгласно Регламент (ЕО) № 788/96, настоящият регламент следва да позволи преходен период до три години да бъде предоставен на държавите-членки, в които прилагането му по отношение на националните им статистически системи би изисквало съществени адаптации и вероятно би предизвикало сериозни проблеми от практическо естество.

(8)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно установяването на обща правна рамка за системното изготвяне на общностна статистика за сектора на аквакултурите не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и може по-добре да бъде постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(9)

Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997 г. относно статистиката на Общността (3) предвижда референтна рамка за статистиката в областта на рибарството. По-специално тя изисква съответствие с принципите на безпристрастност, надеждност, адекватност, съотношение „стойност—ефикасност“, статистическа поверителност и прозрачност.

(10)

Събирането и предоставянето на статистически данни е необходим инструмент за доброто управление на Общата политика в областта на рибарството.

(11)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4).

(12)

По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на технически промени в приложенията към настоящия регламент. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(13)

Комисията следва да бъде подпомагана от Постоянния комитет за земеделска статистика, създаден с Решение 72/279/ЕИО на Съвета (5),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Задължения на държавите-членки

Държавите-членки предоставят на Комисията статистика за всички дейности, свързани с аквакултури, проведени в сладки и солени води на тяхна територия.

Член 2

Определения

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)

„статистика на Общността“, съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 322/97;

б)

„аквакултура“, съгласно определението в член 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство (6);

в)

„аквакултура на основата на улов“ означава практиката за събиране на екземпляри в естествена среда и тяхното последващо използване в аквакултура;

г)

„продукция“ означава добивът от аквакултури при първа продажба, включително продукцията от рибарници и развъдници, предложена за продажба.

2.   Всички други определения, използвани за целите на настоящия регламент, са установени в приложение I.

Член 3

Изготвяне на статистика

1.   Държавите-членки използват изследвания или други статистически утвърдени методи, обхващащи най-малко 90 % от общата продукция по обем или по брой за продукцията от рибарници и развъдници, без да се засяга параграф 4. Останалата част от общата продукция може да бъде изчислена приблизително. За да се изчисли приблизително повече от 10 % от общата продукция, може да бъде внесено искане за дерогация съгласно условията, предвидени в член 8.

2.   Използването на източници, различни от изследвания, подлежи на последваща оценка на качеството на статистиката от тези източници.

3.   Държава-членка, чиято обща годишна продукция е по-малко от 1 000 тона, може да предостави обобщени данни, изчисляващи приблизително общата ѝ продукция.

4.   Държавите-членки определят продукцията по видове. Въпреки това, продукцията на онези видове, които самостоятелно не надвишават 500 тона и не представляват повече от 5 % от теглото на продукцията по обем в държава-членка, може да бъде изчислена приблизително и да бъде агрегирана. Продукцията от рибарници и развъдници по брой на тези видове може да бъде изчислена приблизително.

Член 4

Данни

Данните се отнасят до референтната календарна година и обхващат:

а)

годишната продукция (обем и единична стойност) от аквакултури;

б)

годишния принос (обем и единична стойност) към аквакултурите на основата на улов;

в)

годишната продукция от рибарниците и развъдниците;

г)

структурата на сектора на аквакултурите.

Член 5

Предоставяне на данни

1.   Държавите-членки предоставят на Комисията (Евростат) данните, посочени в приложения II, III и IV в срок от дванадесет месеца след края на референтната календарна година. Първата референтна календарна година е 2008 г.

2.   Като се започне с данните за 2008 г. и на интервали от три години след това, данните за структурата на сектора на аквакултурите, посочени в приложение V, се предоставят на Комисията (Евростат) в рамките на дванадесет месеца след края на референтната календарна година.

Член 6

Оценка на качеството

1.   Всяка държава-членка предоставя на Комисията (Евростат) годишен доклад за качеството на предоставените данни.

2.   При предоставянето на данните всяка държава-членка предоставя на Комисията подробен методологичен доклад. В този доклад всяка държава-членка описва начина на събиране и съставяне на данните. Докладът включва информация за техниките за съставяне на извадки, методите за приблизително изчисление и за използваните източници, различни от изследвания, както и оценка за качеството на получените приблизителни изчисления. Предложен формат за методологичния доклад е указан в приложение VI.

3.   Комисията разглежда докладите и представя заключенията си на съответната работна група на Постоянния комитет за земеделска статистика, създаден с Решение 72/279/ЕИО.

Член 7

Преходен период

1.   В съответствие с процедурата по управление, посочена в член 10, параграф 2, на държавите-членки могат да бъдат предоставени преходни периоди в пълни календарни години за изпълнението на настоящия регламент, чиято продължителност не може да надвишава три години, считано от 1 януари 2009 г., доколкото прилагането на настоящия регламент към националните статистически системи на държавите-членки изисква съществени адаптации и е вероятно да предизвика сериозни практически проблеми.

2.   За тази цел дадената държава-членка представя надлежно обосновано искане до Комисията до 31 декември 2008 г.

Член 8

Дерогации

1.   В случаите, при които включването в статистиката на определен сектор от дейности, свързани с аквакултурите, би причинило затруднения за националните органи, които са несъразмерни с оглед значимостта на този сектор, може да бъде предоставена дерогация в съответствие с процедурата по управление, посочена в член 10, параграф 2.

Такава дерогация позволява на държава-членка да изключи от предоставените национални данни онези данни, които се отнасят до този сектор, или да използва методи за приблизително изчисление, използвани за предоставяне на данни за повече от 10 % от общата продукция.

2.   Държавите-членки подкрепят всяко искане за дерогация, което трябва да бъде направено преди крайния срок за първото предоставяне на данни, чрез изпращането на Комисията на доклад относно проблемите, срещнати при прилагането на настоящия регламент.

3.   В случай че промяната в положението, свързано със събирането на данни, създаде непредвидени затруднения на националните органи, държавата-членка може да внесе надлежно обосновано искане за дерогация след крайния срок за първото предоставяне на данни.

Член 9

Технически разпоредби

1.   Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му, отнасящи се до техническите промени в приложенията, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 10, параграф 3.

2.   Форматът, в който статистиката да бъде предоставяна, се приема в съответствие с процедурата по управление, посочена в член 10, параграф 2.

Член 10

Процедура на комитета

1.   Комисията се подпомага от Постоянния комитет за земеделска статистика.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1 — 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 11

Доклад за оценка

До 31 декември 2011 г., а след това на всеки три години Комисията представя доклад за оценка на Европейския парламент и на Съвета относно статистиките, съставени съгласно настоящия регламент, и по-специално за тяхната адекватност и качество.

Този доклад извършва също така анализ на съотношението „стойност—ефикасност“ на системата, въведена за събиране и изготвяне на статистиката, и посочва най-добрите практики за намаляване на обема на работа за държавите-членки и за повишаване на полезността и качеството на данните.

Член 12

Отмяна

1.   Без да се засяга параграф 3, Регламент (ЕО) № 788/96 се отменя.

2.   Позовавания на отменения регламент се тълкуват като позовавания на настоящия регламент.

3.   Чрез дерогация от член 13, втора от настоящия регламент държава-членка, на която е предоставен преходен период в съответствие с член 7 от настоящия регламент, продължава да прилага разпоредбите на Регламент (ЕО) № 788/96 за продължителността на предоставения преходен период.

Член 13

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2009 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 9 юли 2008 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

J.-P. JOUYET


(1)  Становище на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 23 юни 2008 г.

(2)  ОВ L 108, 1.5.1996 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(3)  ОВ L 52, 22.2.1997 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

(4)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(5)  ОВ L 179, 7.8.1972 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 223, 15.8.2006 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Определения, които да се използват при предоставянето на данни относно аквакултурите

1.

„Сладка вода“ означава вода с постоянно незначително равнище на соленост.

2.

„Солена вода“ означава вода със значителна соленост. Това може да бъде вода с постоянно висока соленост (напр. морска вода) или вода със значителна соленост, но не с постоянно висока соленост (възсолена вода): солеността може да варира периодично поради вливането на сладка или морска вода.

3.

„Видове“ означава видовете водни организми, определени посредством използването на международния алфа-3 код, определен от ФАО (списък ASFIS на видовете за целите на статистиката на рибарството).

4.

„Основни области ФАО“ означава географските области, определени посредством използването на международния двузначен цифров код, определен от ФАО (Наръчник за статистическите стандарти за рибарство на работната група за координиране (CWP); раздел З: Риболовни области за статистически цели). Основните области ФАО, които са обхванати за целите на настоящия регламент са следните:

Код

Област

01

Вътрешни води (Африка)

05

Вътрешни води (Европа)

27

Североизточен Атлантически океан

34

Централноизточен Атлантически океан

37

Средиземно море и Черно море

Други области (подлежащи на уточняване)

5.

„Блата“ означава относително плитки и най-често малки басейни със застояла вода или вода с нисък процент на опресняване, най-често образувани по изкуствен път; но може също да се отнася за естествени водни басейни, малки езера, блата и други малки водни басейни.

6.

„Рибарници и развъдници“ означават места за изкуствено размножаване, излюпване и отглеждане по време на ранните етапи от живота на водните животни. За статистически цели рибарниците се ограничават до производството на оплодени яйца. Младите екземпляри водни животни в ранния си стадий на развитие се считат за продукция на развъдниците.

7.

„Преградени места и заграждения“ означават водни пространства, оградени с мрежи или други средства, които позволяват свободен воден обмен и се отличават с това, че тези преградени места заемат целия воден стълб от дъното до повърхността; по принцип загражденията и преградените места обхващат относително голяма водна маса.

8.

„Клетки“ означават отворени или покрити преградени структури, изградени от мрежа или друг пропусклив материал, който позволява естествен воден обмен. Тези структури могат да бъдат плаващи, окачени или закрепени за дъното, но така, че отдолу да се осигурява воден обмен.

9.

„Резервоари и канали“ означават изкуствени единици, изградени под или над нивото на земята, позволяващи висока степен на воден обмен и с високо контролирана среда, без рециркулация на водата.

10.

„Системи за рециркулация“ означава системи, в които водата се използва повторно след някаква форма на обработка (напр. филтриране).

11.

„Прехвърлени в контролирана среда“ означава целенасочено пускане за целите на по-нататъшни практики, свързани с аквакултурите.

12.

„Пуснати в естествена среда“ означава целенасочено пускане за възстановяване на популацията в реки, езера и други водни басейни за цели, различни от тези, свързани с аквакултурите. Пуснатите организми могат да се ползват за улов при риболовни дейности.

13.

„Обем“ означава:

а)

за риби, ракообразни, мекотели и други водни животни — равностойността на живото тегло на продукта. За мекотелите, живото тегло включва и теглото на черупките;

б)

за водни растения — теглото на продукта в мокро състояние.

14.

„Единична стойност“ означава общата стойност (без данък върху добавената стойност) на продукцията (в националната парична единица), разделена на общия обем на продукцията.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Продукция от аквакултури с изключение на рибарници и развъдници  (1)

Държава:

 

 

 

 

 

Година:

Произвеждани видове

Основна област ФАО

Сладка вода

Солена вода

Общо

 

Алфа-3 код

Обичайно наименование

Научно наименование

Обем

(метрични тонове)

Единична стойност

(национална парична единица)

Обем

(метрични тонове)

Единична стойност

(национална парична единица)

Обем

(метрични тонове)

Единична стойност

(национална парична единица)

РИБА

Блата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Резервоари и канали

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Преградени места и заграждения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Клетки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Системи за рециркулация

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Други методи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РАКООБРАЗНИ

Блата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Резервоари и канали

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Преградени места и заграждения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Други методи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕКОТЕЛИ

По дъното

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Над дъното

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Други методи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОРСКИ ВОДОРАСЛИ

Всички методи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ХАЙВЕР (предназначен за консумация) (2)

Всички методи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ДРУГИ ВОДНИ ОРГАНИЗМИ

Всички методи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


(1)  С изключение на аквариумните и декоративните видове.

(2)  Хайверът, предназначен за консумация, който е посочен в този ред, се отнася единствено за добития хайвер, предназначен за консумация при първоначална продажба.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Принос към аквакултури на основата на улов  (1)

Държава:

 

 

 

Година:

Видове

Единица (да се уточни) (2)

Единична стойност (национална парична единица)

Алфа-3 код

Обичайно наименование

Научно наименование

РИБА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РАКООБРАЗНИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕКОТЕЛИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


(1)  С изключение на аквариумните, декоративните и растителните видове.

(2)  Тегло или брой; при посочване на броя трябва също да се предостави коефициент за превръщане в живо тегло.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Продукция от рибарници и развъдници  (1)

Държава:

 

 

 

 

 

 

 

Година:

Видове

Фаза от жизнения цикъл

Планирана употреба

Алфа-3 код

Обичайно наименование

Научно наименование

Яйца

(милиони)

Млади екземпляри

(милиони)

Прехвърлени в контролирана среда

(с цел наедряване) (2)(милиони)

Пуснати в естествена среда (2)

(милиони)

Яйца

Млади екземпляри

Яйца

Млади екземпляри

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


(1)  С изключение на аквариумните и декоративните видове.

(2)  Незадължително.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Данни за структурата на сектора на аквакултурите  (1)  (4)

Държава:

 

 

 

Година:

 

Основна област ФАО

Сладки води

Солени води

Общо

Размер на съоръженията (3)

Размер на съоръженията (3)

Размер на съоръженията (3)

в хиляди m3

хектари

в хиляди m3

хектари

в хиляди m3

хектари

РИБА

Блата

 

 

 

 

 

 

 

Резервоари и канали

 

 

 

 

 

 

 

Преградени места и заграждения

 

 

 

 

 

 

 

Клетки

 

 

 

 

 

 

 

Системи за рециркулация

 

 

 

 

 

 

 

Други методи

 

 

 

 

 

 

 

РАКООБРАЗНИ

Блата

 

 

 

 

 

 

 

Резервоари и канали

 

 

 

 

 

 

 

Преградени места и заграждения

 

 

 

 

 

 

 

Други методи

 

 

 

 

 

 

 

МЕКОТЕЛИ

По дъното (2)

 

 

 

 

 

 

 

Над дъното (2)

 

 

 

 

 

 

 

Други методи (2)

 

 

 

 

 

 

 

МОРСКИ ВОДОРАСЛИ

Всички методи

 

 

 

 

 

 

 


(1)  С изключение на аквариумните и декоративните видове.

(2)  Ако мекотелите се отглеждат върху въжета, може да се използва мярка за дължина.

(3)  Следва да се вземе предвид потенциалният капацитет.

(4)  Затъмнените клетки в таблицата указват кога информацията не е приложима.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Формат на методологичните доклади на националните системи за статистика относно аквакултури

1.

Организация на националната система за статистика относно аквакултури.

Органи, отговорни за събиране и обработване на данните и техните съответни задължения.

Национално законодателство относно събирането на данни относно аквакултури.

Отдел, отговорен за предоставянето на данните на Комисията.

2.

Метод за събиране, обработване и съставяне на данни относно аквакултури.

Посочване на източника на всеки вид данни.

Описание на методите, използвани за събирането на данните (напр. въпросници, изпратени по поща, персонални интервюта, преброявания или извадки, честота на изследванията и методи за приблизително изчисление) за всяка част от сектора на аквакултурите.

Описание на начина на обработване и съставяне на данните и посочване на времето, за което това е било извършено.

3.

Аспекти на качеството в съответствие с „Кодекс за дейността на европейската статистическа система“.

В случай че са били използвани техники за приблизително изчисление при някои елементи на данните — описание на използваните методи и оценка на степента им на използване, както и надеждността на тези методи.

Посочване на евентуални недостатъци на националните системи, начини за преодоляването им и където е подходящо, график за действията по коригирането им.


13.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/14


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 763/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 9 юли 2008 година

относно преброяването на населението и жилищния фонд

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 285, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (1),

като имат предвид, че:

(1)

Комисията (Евростат) се нуждае от наличието на достатъчно надеждни, детайлни и сравними данни за населението и жилищния фонд, за да може Общността да изпълнява възложените ѝ задачи, по-специално с членове 2 и 3 от Договора. На общностно равнище трябва да се осигури достатъчна сравнимост по отношение на методологията, определенията и програмата за статистическите данни и за метаданните.

(2)

Периодичните статистически данни за населението и основните семейни, социални, икономически и жилищни характеристики на лицата са необходими за изучаване и определяне на регионалните и социалните политики и политиките в областта на околната среда, влияещи върху конкретни сектори на Общността. По-специално, необходимо е да се събира подробна информация относно жилищния фонд в подкрепа на различни дейности на Общността, като например насърчаването на социалното включване и мониторинга на социалното сближаване на регионално равнище или опазването на околната среда и насърчаването на енергийната ефективност.

(3)

С оглед развитието в областта на методологията и технологиите, следва да бъдат идентифицирани най-добрите практики и да бъде насърчавано подобряването на процеса на търсене на данни и на методологиите, използвани при преброявания в държавите-членки.

(4)

С цел да бъде осигурена съпоставимост на данните, предоставяни от държавите-членки, и да бъдат извършвани надеждни сравнения на равнище на Общността, използваните данни следва да се отнасят до една и съща референтна година.

(5)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997 г. относно статистиката на Общността (2), който определя референтната рамка за разпоредбите на настоящия регламент, е необходимо събирането на статистически данни да съответства на принципите на безпристрастност, значещи по-специално обективност и научна независимост, както и прозрачност, надеждност, адекватност, съотношение „стойност—ефикасност“ и статистическа поверителност.

(6)

Предаването на данни при спазване на изискванията за статистическа поверителност се урежда в Регламент (ЕО) № 322/97 и в Регламент (Евратом, ЕИО) № 1588/90 на Съвета от 11 юни 1990 г. за предоставяне на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности (3). Мерките, взети в съответствие с посочените регламенти, гарантират физическата и логическата защита на поверителни данни и гарантират, че в процеса на създаване и разпространяване на статистически данни на Общността няма да има случаи на неправомерно разкриване на данните или тяхното използване за нестатистически цели.

(7)

При изготвянето и разпространяването на статистиката на Общността съгласно настоящия регламент, националните и общностните статистически служби следва да вземат предвид принципите, установени в Кодексa за дейността на европейската статистика, приет на 24 февруари 2005 г. от Статистическия програмен комитет, създаден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета (4) и приложен към Препоръката на Комисията относно независимостта, лоялността и отчетността на националните и общностните статистически служби.

(8)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно събирането и изготвянето на сравними и изчерпателни статистически данни на Общността за населението и жилищния фонд, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поради отсъствието на общи статистически характеристики и изисквания за качеството, както и поради липсата на методологична прозрачност, и следователно, посредством обща статистическа рамка, могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(9)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на реда и условията за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5).

(10)

По-специално, на Комисията следва да бъде предоставено правомощие да установява условията за определянето на следващи референтни години и за приемането на програмата за статистическите данни и за метаданните. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, inter alia, посредством допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5a от Решение 1999/468/EО.

(11)

Статистическият програмен комитет бе консултиран в съответствие с член 3 от Решение 89/382/ЕИО, Евратом,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

Настоящият регламент установява общи правила за представяне на изчерпателни данни за населението и жилищния фонд на десетгодишни периоди.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)

„население“ означава националното, регионалното и местното население по своето обичайно местопребиваване към референтната дата;

б)

„жилищен фонд“ означава жилищни помещения и сгради, както и жилищните условия и връзката между населението и жилищните помещения на национално, регионално и местно равнище към референтната дата;

в)

„сгради“ означава постоянни постройки, състоящи се от жилищни помещения, предназначени за обитаване от хора, или конвенционални жилища, предназначени за сезонно ползване или за второ жилище, или които са необитавани;

г)

„обичайно местопребиваване“ означава мястото, където едно лице обикновено прекарва дневния период на почивка, независимо от временно отсъствие поради почивка, ваканция, посещения при приятели и роднини, работа, медицинско лечение или религиозно поклонение.

Само следните лица следва да се считат за обичайно пребиваващи във въпросния географски район:

i)

тези, които са живели в своето обичайно местопребиваване в продължение най-малко на дванадесет месеца преди референтната дата; или

ii)

тези, които са пристигнали в своето обичайно местопребиваване през последните дванадесет месеца преди референтната дата с намерението да пребивават там най-малко една година.

Когато обстоятелствата, посочени в подточка i) или ii), не могат да бъдат установени, „обичайно местопребиваване“ означава мястото на законно или регистрирано местожителство;

д)

„референтна дата“ означава датата, към която се отнасят данните за съответната държава-членка, в съответствие с член 5, параграф 1;

е)

„национален“ означава на територията на държава-членка;

ж)

„регионален“ означава на NUTS ниво 1, NUTS ниво 2 или NUTS ниво 3, както са определени в класификацията на териториалните единици за статистически цели (NUTS), създадена с Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета (6) във версията ѝ, която е приложима към референтната дата;

з)

„местен“ означава на ниво 2 от Местните административни единици (LAU ниво 2);

и)

„съществени характеристики на статистическите данни за населението и жилищния фонд“ означава индивидуално изброяване, едновременност, универсалност в рамките на определена територия, наличност на данни за малките зони и зададена периодичност.

Член 3

Предаване на данни

Държавите-членки предават на Комисията (Евростат) данни за населението, покриващи определени демографски, социални и икономически характеристики на лица, семейства и домакинства, както и за жилищния фонд на национално, регионално и местно равнище, съгласно приложението.

Член 4

Източници на данни

1.   Държавите-членки могат да базират статистиките на различни информационни източници, по-специално:

а)

конвенционални преброявания;

б)

преброявания, базирани на регистрите;

в)

комбинация от конвенционални преброявания и извадкови изследвания;

г)

комбинация от преброявания, базирани на регистрите, и извадкови изследвания;

д)

комбинация от преброявания, базирани на регистрите, и конвенционални преброявания;

е)

комбинация от преброявания, базирани на регистрите, извадкови изследвания и конвенционални преброявания;

ж)

подходящи изследвания с ротационни извадки (текущо преброяване).

2.   Държавите-членки предприемат всички мерки, необходими за изпълнението на изискванията относно защитата на данните. Националните разпоредби на държавите-членки относно защитата на данните не се засягат от настоящия регламент.

3.   Държавите-членки информират Комисията (Евростат) относно всяка ревизия или корекция на статистиките, представени по настоящия регламент, както и за всички промени в избраните източници на данни и методология, не по-късно от един месец преди публикуването на ревизираните данни.

4.   Държавите-членки гарантират, че източниците на данни и методология, използвани в съответствие с изискванията на настоящия регламент, отговарят във възможно най-голяма степен на съществените характеристики на преброяването на населението и жилищния фонд, както са определени в член 2, буква и). Държавите-членки полагат постоянни усилия да повишат съответствието с тези съществени характеристики.

Член 5

Предаване на данни

1.   Всяка държава-членка определя референтна дата. Референтната дата попада в година, определена на базата на настоящия регламент (референтна година). За първа референтна година се определя 2011 г. Комисията (Евростат) определя следващите референтни години в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 8, параграф 3. Референтните години са в началото на всяко десетилетие.

2.   Държавите-членки предоставят на Комисията (Евростат) окончателни, проверени и обобщени данни и метаданни, както се изисква по настоящия регламент, в срок до 27 месеца от края на референтната година.

3.   Комисията (Евростат) приема програма за статистическите данни и за метаданните, които да се предоставят в изпълнение на изискванията на настоящия регламент, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 8, параграф 3.

4.   Комисията (Евростат) приема техническите спецификации по темите съгласно изискванията на настоящия регламент, както и техните разбивки, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 8, параграф 2.

5.   Държавите-членки предават на Комисията (Евростат) проверените данни и метаданни в електронна форма. Комисията приема подходящ технически формат, който да се използва за предаването на изискваните данни, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 8, параграф 2.

6.   В случай на ревизия или корекция в съответствие с член 4, параграф 3, държавите-членки предават на Комисията (Евростат) променените данни не по-късно от датата на публикуване на ревизираните данни.

Член 6

Оценка на качеството

1.   За целите на настоящия регламент към данните, които трябва да бъдат предадени, се прилагат следните критерии за оценка на качеството:

„адекватност“ указва степента, в която статистическите данни отговарят на настоящите и потенциалните нужди на ползвателите;

„точност“ указва близостта между прогнозите и неизвестните действителни стойности;

„навременност“ и „актуалност“ указват промеждутъка между референтния период и наличието на резултати;

„достъпност“ и „яснота“ указват условията и начините за получаване, използване и тълкуване на данни от ползвателите;

„съпоставимост“ указва измерването на въздействието на различията между прилаганите статистически понятия и инструментите и процедурите за измерване, когато се сравняват статистики между географски райони, сектори или периоди от време; и

„съгласуваност“ указва адекватността на данните с оглед възможността за надеждно комбиниране на данните по различни начини и за различни ползватели.

2.   Държавите-членки предоставят на Комисията (Евростат) доклад относно качеството на предадените данни. В този контекст държавите-членки докладват за степента, в която избраните източници на данни и методология отговарят на съществените характеристики на преброяването на населението и жилищния фонд, определени в член 2, буква и).

3.   При прилагане на критериите за оценка на качеството, предвидени в параграф 1, по отношение на данните, включени в обхвата на настоящия регламент, условията и структурата на докладите за качеството се определят в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 8, параграф 2. Комисията (Евростат) оценява качеството на предадените данни.

4.   Комисията (Евростат) в сътрудничество с компетентните органи на държавите-членки дава методологични препоръки, предназначени да гарантират качеството на изготвените данни и метаданни, като взема предвид по-специално препоръките на Конференцията на европейските статистици за преброяване на населението и жилищния фонд през 2010 г.

Член 7

Мерки за прилагане

1.   Следните мерки, необходими за прилагане на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 8, параграф 2:

а)

технически спецификации на темите съгласно изискванията на настоящия регламент, както и на техните разбивки съобразно член 5, параграф 4;

б)

приемане на подходящия технически формат, както е предвидено в член 5, параграф 5;

в)

условията и структурата на докладите за качество, както е предвидено в член 6, параграф 3.

2.   Следните мерки, необходими за прилагане на настоящия регламент, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му с нови елементи, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 8, параграф 3:

а)

определянето на референтните години, както е предвидено в член 5, параграф 1; и

б)

приемането на програмата за статистическите данни и за метаданните, както е предвидено в член 5, параграф 3.

3.   Необходимо е да се обърне внимание на принципите, че ползите от предприетите мерки трябва да са по-големи от разходите за тях, както и че допълнителните разходи и тежести трябва да остават в разумни граници.

Член 8

Процедура на комитета

1.   Комисията се подпомага от Статистическия програмен комитет.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5a, параграфи 1 — 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 9

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 9 юли 2008 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

J.-P. JOUYET


(1)  Становище на Европейския парламент от 20 февруари 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 23 юни 2008 г.

(2)  ОВ L 52, 22.2.1997 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(3)  ОВ L 151, 15.6.1990 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

(4)  ОВ L 181, 28.6.1989 г., стр. 47.

(5)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(6)  ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 176/2008 (ОВ L 61, 5.3.2008 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Теми, които да се покрият при преброяването на населението и жилищния фонд

1.

Теми за населението

1.1.

Задължителни теми за географски нива: NUTS 3, LAU 2

1.1.1.

Непроизводни теми

Обичайно местопребиваване

Пол

Възраст

Юридическо семейно положение

Държава/място на раждане

Гражданство

Предишно обичайно местопребиваване и дата на пристигане в сегашното място; или обичайно местопребиваване една година преди преброяването

Връзки между членовете на домакинството

1.1.2.

Производни теми

Общ брой население

Местоположение

Статут на домакинството

Семейно положение

Тип семейно ядро

Големина на семейното ядро

Тип частно домакинство

Големина на частното домакинство

1.2.

Задължителни теми за географските нива: национално ниво, NUTS 1, NUTS 2

1.2.1.

Непроизводни теми

Обичайно местопребиваване

Местоположение на работното място

Пол

Възраст

Юридическо семейно положение

Статут на настояща дейност

Занятие

Индустрия (клон на икономическа дейност)

Статут на трудова заетост

Образователно ниво

Държава/място на раждане

Гражданство

Живял ли е в чужбина и година на пристигане в страната (от 1980 г. нататък)

Предишно обичайно местопребиваване и дата на пристигане в сегашното място; или обичайно местопребиваване една година преди преброяването

Връзки между членовете на домакинството

Статут на владение на жилището от домакинството

1.2.2.

Производни теми

Общ брой население

Местоположение

Статут на домакинството

Семейно положение

Тип семейно ядро

Големина на семейното ядро

Тип частно домакинство

Големина на частното домакинство

2.

Теми във връзка с жилищния фонд

2.1.

Задължителни теми за географските нива: NUTS 3, LAU 2

2.1.1.

Непроизводни теми

Тип жилищни помещения

Местонахождение на жилищните помещения

Статут на заетост на конвенционални жилища

Брой обитатели

Полезна застроена площ и/или брой стаи на жилищната единица

Жилища според типа сграда

Жилища според периода на построяване

2.1.2.

Производни теми

Стандарт на плътност

2.2.

Задължителни теми за географските нива: национално ниво, NUTS 1, NUTS 2

2.2.1.

Непроизводни теми

Жилищни условия

Тип жилищни помещения

Местоположение на жилищните помещения

Статут на заетост на конвенционални жилища

Тип собственост

Брой обитатели

Полезна застроена площ и/или брой стаи на жилищните единици

Водоснабдителна система

Тоалетна

Баня

Тип отопление

Жилища според типа сграда

Жилища според периода на построяване

2.2.2.

Производни теми

Стандарт на плътност


13.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/21


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 764/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 9 юли 2008 година

относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара в други държави-членки, и за отмяна на Решение № 3052/95/ЕО

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 37 и 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки е осигурено от Договора, забраняващ мерки с равностоен ефект на количествени ограничения върху вноса. Забраната се отнася до всяка национална мярка, която може да възпрепятства пряко или непряко, действително или потенциално, търговията със стоки в рамките на Общността.

(2)

Пред свободното движение на стоки между държавите-членки могат незаконно да бъдат създадени препятствия от компетентните органи на държавите-членки, които при липсата на хармонизирано законодателство прилагат по отношение на продукти, които се предлагат законно на пазара на други държави-членки, технически правила, поставящи изисквания, които трябва да бъдат спазени от тези продукти, като например правила относно наименованието, формата, размера, теглото, състава, външния вид, етикетирането и опаковката. Прилагането на такива правила за продукти, предлагани законно на пазара в друга държава-членка, може да е в противоречие с членове 28 и 30 от Договора, дори ако те се прилагат за всички продукти без разграничение.

(3)

Принципът на взаимно признаване, произтичащ от съдебната практика на Съда на Европейските общности, е едно от средствата за осигуряване на свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар. Взаимното признаване се прилага за продукти, които не са предмет на уреждане от законодателството на Общността за хармонизация, или за аспекти на продукти, попадащи извън приложното поле на това законодателство. Съгласно този принцип държава-членка не може да забрани продажбата на нейна територия на продукти, законно предлагани на пазара в друга държава-членка, даже и ако тези продукти са произведени в съответствие с технически правила, различни от тези, които се прилагат за местните продукти. Единственото изключение от този принцип са ограничения, оправдани въз основа на съображенията, установени в член 30 от Договора, или въз основа на други императивни съображения от обществен интерес, които са пропорционални на преследваната цел.

(4)

Все още съществуват много проблеми по отношение на правилното прилагане на принципа на взаимно признаване от държавите-членки. Следователно е необходимо да бъдат създадени процедури, свеждащи до минимум възможността технически правила да създават незаконни пречки пред свободното движение на стоки между държавите-членки. Отсъствието на такива процедури в държавите-членки създава допълнителни пречки пред свободното движение на стоки, тъй като разколебава предприятията да продават продуктите си, законно предлагани на пазара в друга държава-членка, на територията на държавата-членка, прилагаща технически правила. Проучванията показаха, че много предприятия, по-специално малките и средните предприятия (МСП), или адаптират продуктите си, за да отговарят на техническите правила на държавите-членки, или се въздържат от предлагането им на пазара на тези държави-членки.

(5)

Компетентните органи също така не разполагат с подходящи процедури за прилагане на техническите си правила за конкретни продукти, предлагани законно на пазара в друга държава-членка. Липсата на такива процедури вреди на тяхната способност за оценяване на съответствието на продуктите съгласно Договора.

(6)

В Резолюцията на Съвета от 28 октомври 1999 г. относно взаимното признаване (3) се отбелязва, че икономическите оператори и гражданите невинаги използват правилно и пълноценно принципа на взаимно признаване, тъй като не познават достатъчно добре този принцип и неговите оперативни последици. С нея държавите-членки се приканват да разработят подходящи мерки, за да осигурят на икономическите оператори и на гражданите ефективна рамка за взаимно признаване, inter alia чрез ефективно разглеждане на запитвания от икономически оператори и граждани и чрез бърз отговор на тези запитвания.

(7)

Европейският съвет от 8 и 9 март 2007 г. подчерта важността да се даде нов тласък на вътрешния пазар на стоки чрез укрепване на взаимното признаване, като същевременно се гарантира висока степен на безопасност и защита на потребителите. Европейският съвет от 21 и 22 юни 2007 г. подчерта, че по-нататъшното укрепване на четирите свободи на вътрешния пазар (свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали) и подобряването на неговото функциониране остават от първостепенно значение за растежа, конкурентоспособността и заетостта.

(8)

Гладкото функциониране на вътрешния пазар на стоки изисква адекватни и прозрачни средства за решаване на проблемите, предизвиквани от прилагането на техническите правила на определена държава-членка за конкретни продукти, предлагани законно на пазара в друга държава-членка.

(9)

Настоящият регламент не следва да засяга по-нататъшното хармонизиране на технически правила, когато това е целесъобразно, с оглед подобряване функционирането на вътрешния пазар.

(10)

Пречки пред търговията могат да произтичат и от други видове мерки, които попадат в приложното поле на членове 28 и 30 от Договора. Тези мерки могат да включват например технически спецификации, изготвени за процедури по възлагане на обществени поръчки, или задължения за използване на официалните езици в държавите-членки. Въпреки това тези мерки не следва да представляват техническо правило по смисъла на настоящия регламент и следователно не следва да попадат в неговото приложно поле.

(11)

Технически правила по смисъла на настоящия регламент понякога се прилагат по време на и посредством процедури за задължително предварително разрешение, установени от законодателството на дадена държава-членка, в съответствие с които преди продукт или тип продукт да може да бъде пуснат на пазара на държава-членка или на част от него, компетентният орган на тази държава-членка следва да даде своето формално разрешение по подадено заявление. Наличието на такива процедури само по себе си ограничава свободното движение на стоки. Следователно, за да бъде обоснована от гледна точка на основния принцип на свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар, съответната процедура за задължително предварително разрешение следва да преследва цел от обществен интерес, призната от правото на Общността, да бъде недискриминационна и пропорционална; тоест тя следва да осигурява по подходящ начин постигането на преследваната цел, но да не надхвърля необходимото за постигането ѝ. Съответствието на тази процедура с принципа на пропорционалност следва да бъде оценявано в светлината на съображенията, изложени в практиката на Съда на Европейските общности.

(12)

Изискването пускането на пазара на определен продукт да подлежи на предварително разрешение не следва, само по себе си, да представлява техническо правило по смисъла на настоящия регламент, така че актовете за недопускане или отстраняване на даден продукт от пазара, изключително въз основа на съображения, че за него няма валидно предварително разрешение, не следва да представляват акт, по отношение на който се прилага настоящият регламент. Когато обаче е подадено заявление за такова задължително предварително разрешение за определен продукт, всеки акт, който се предвижда да бъде постановен за отхвърляне на заявлението въз основа на техническо правило, следва да се постановява в съответствие с настоящия регламент, така че заявителят да може да се възползва от процедурната защита, която настоящият регламент предвижда.

(13)

Актовете на националните съдилища, с които се преценява законността на случаите, в които, вследствие на прилагането на техническо правило, продукти, законно предлагани на пазара в една държава-членка, не получават достъп до пазара на друга държава-членка или с които се налагат санкции, следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент.

(14)

Оръжията са продукти, които могат да представляват сериозен риск за здравето и безопасността на хората, както и за обществената сигурност в държавите-членки. Някои конкретни типове оръжия, законно предлагани на пазара в една държава-членка, могат, от съображения за защита на здравето и безопасността на хората и предотвратяването на престъпления, да подлежат на ограничителни мерки в друга държава-членка. Такива мерки могат да включват специални проверки и разрешения преди оръжията, законно предлагани на пазара в определена държава-членка, да бъдат пуснати на пазара на друга държава-членка. Следователно на държавите-членки следва да бъде разрешено да не допускат пускането на оръжия на своите пазари, докато техните национални процедурни изисквания не бъдат напълно спазени.

(15)

Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (4) уточнява, че на пазара могат да се пускат само безопасни продукти, и установява задълженията на производителите и дистрибуторите по отношение на безопасността на продуктите. Тя дава на компетентните органи право да налагат с незабавно действие забрана на опасни продукти, или временна забрана на продукти, които могат да бъдат опасни, за периода, необходим за извършване на различни проверки, контрол и оценки за безопасност. Тя също така дава на органите право да предприемат необходимите действия за изпълнението, с необходимата бързина, на съответните мерки, като например посочените в член 8, параграф 1, букви б)—е) от нея, когато продуктите представляват сериозен риск. Следователно мерките, предприемани от компетентните органи на държавите-членки съгласно националното законодателство, приети в изпълнение на член 8, параграф 1, букви г)—е), и член 8, параграф 3 от същата директива, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент.

(16)

Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (5), създава, inter alia, система за бързо предупреждаване за пряк или косвен риск за здравето на хората, произтичащ от храни или фуражи. Регламентът задължава държавите-членки да уведомяват незабавно Комисията, в съответствие със системата за бързо предупреждение, за всички мерки, които предприемат с цел ограничаване на пускането на пазара, изтегляне от пазара или изземване на храни или фуражи, с цел защита на здравето на хората, и които изискват бързи действия. Поради това от приложното поле на настоящия регламент следва да се изключат мерките, предприемани от компетентните органи на държавите-членки съгласно член 50, параграф 3, буква а) и член 54 от същия регламент.

(17)

Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателство в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (6) установява общите правила за осъществяване на официалния контрол за проверка на съответствието с правилата, имащи за цел, по-специално, предотвратяване, отстраняване или намаляване до приемливи нива на риска за хората и животните, пряко или чрез заобикалящата ги среда, и гарантиране на лоялните практики в търговията с храни и фуражи, както и защита на интересите на потребителите, включващи етикетиране на фуражите и храните и други форми на информация за потребителите. Той определя конкретна процедура, за да гарантира, че икономическите оператори ще коригират несъответствието с изискванията на законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните. Следователно мерките, предприемани от компетентните органи на държавите-членки съгласно член 54 от същия регламент, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент. При все това, мерките, които са предприети или е предвидено да бъдат предприети от компетентните органи, въз основа на национални технически правила, следва да попадат в приложното поле на настоящия регламент, доколкото тези мерки не засягат целите на Регламент (ЕО) № 882/2004.

(18)

Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността (Директива относно безопасността на железопътния транспорт) (7) предвижда процедура за издаване на разрешително за въвеждане в експлоатация на годния за употреба подвижен състав, като оставя място за прилагане на някои национални правила. Следователно мерките, предприети от компетентните органи съгласно член 14 от същата директива, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент.

(19)

Директива 96/48/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. относно оперативната съвместимост на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове (8) и Директива 2001/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. относно оперативната съвместимост на трансевропейската конвенционална железопътна система (9) предвиждат поетапното хармонизиране на системи и операции посредством постепенно приемане на технически спецификации за оперативна съвместимост. Следователно системите и съставните елементи на оперативната съвместимост, попадащи в приложното поле на тези директиви, следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент.

(20)

Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти (10) установява система за акредитация, която гарантира взаимното приемане на равнището на компетентност на органите за оценяване на съответствието. Следователно компетентните органи на държавите-членки не следва повече да отхвърлят протоколи от изпитвания и сертификати, издадени от акредитиран орган за оценяване на съответствието, въз основа на съображения, свързани с компетентността на този орган. Освен това държавите-членки могат да приемат също така протоколи от изпитвания и сертификати, издадени от други органи за оценяване на съответствието, в съответствие с правото на Общността.

(21)

Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (11) задължава държавите-членки да уведомяват Комисията и останалите държави-членки относно проектите на технически регламенти, свързани с всякакви продукти, включително селскостопански и рибни продукти, и да излагат съображенията, налагащи въвеждането на такива регламенти. Въпреки това е необходимо да се гарантира, че след приемането на такива технически регламенти принципът на взаимно признаване се прилага правилно в отделните случаи спрямо конкретни продукти. Настоящият регламент установява процедура за прилагане на принципа на взаимно признаване в отделни случаи, посредством задължението на компетентните органи да посочват съображенията от техническо или научно естество, поради които конкретният продукт в настоящата си форма не може да бъде предлаган на пазара в дадената държава-членка, в съответствие с членове 28 и 30 от Договора. В контекста на настоящия регламент „данни“ не следва да се разбира като доказателства в юридическия смисъл. В контекста на настоящия регламент органите на държавите-членки не са задължени да обосновават самото техническо правило. При все това, те следва да обосноват, както е предвидено в настоящия регламент, евентуалното прилагане на техническото правило спрямо продукт, който се предлага законно на пазара в друга държава-членка.

(22)

В съответствие с принципа на взаимно признаване, установената в настоящия регламент процедура следва да предвижда, че компетентните органи съобщават на икономическия оператор, във всеки отделен случай, въз основа на приложимите налични технически или научни елементи, че съществуват императивни съображения от обществен интерес за налагането на национални технически правила за съответния продукт или тип продукт и че не могат да се използват по-малко ограничителни мерки. Писменото уведомление следва да даде възможност на икономическия оператор да представи коментари относно всички значими аспекти на акта за ограничаване на достъпа до пазара, който компетентните органи имат намерение да постановят. При липса на отговор от икономическия оператор, нищо не пречи на компетентния орган да предприеме действия след изтичането на крайния срок за представяне на тези коментари.

(23)

Понятието „императивни съображения от обществен интерес“, на което се позовават някои разпоредби от настоящия регламент, е развиващо се понятие, разработено от Съда на Европейските общности в практиката му във връзка с членове 28 и 30 от Договора. Това понятие обхваща, inter alia, ефективността на данъчния контрол, почтеността на търговските сделки, защитата на потребителите, опазването на околната среда, поддържането на разнообразие на пресата и риска от нанасяне на сериозна вреда на финансовото равновесие на системата за социална сигурност. Такива императивни съображения могат да оправдаят прилагането на технически правила от компетентните органи. Такова прилагане обаче не следва да представлява средство за произволна дискриминация, нито прикрито ограничение на търговията между държавите-членки. Освен това принципът на пропорционалност следва винаги да се спазва, като се отчита дали компетентните органи действително са използвали най-малко ограничителната мярка.

(24)

При прилагането на процедурата, установена в настоящия регламент, компетентният орган на държавата-членка не следва да изтегля от пазара или да ограничава пускането на нейния пазар на продукт или тип продукт, законно предлаган на пазара в друга държава-членка. Въпреки това е целесъобразно компетентният орган да може да приема временни мерки, когато се налага бърза намеса с цел да се предотврати увреждането на безопасността и здравето на ползвателите. Такива временни мерки могат също така да бъдат приемани от компетентния орган, за да се предотврати пускането на пазара на продукт, за чието предлагане на пазара съществува обща забрана по съображения, свързани с обществения морал или обществената сигурност, включително предотвратяването на престъпления. Поради това, на всеки етап от процедурата, установена в настоящия регламент, на държавите-членки следва да се предоставя възможност при такива обстоятелства да спират предлагането на своите територии на определен продукт или тип продукт.

(25)

Всеки акт, за който се прилага настоящият регламент, следва да посочва наличните средства за правна защита, така че икономическите оператори да могат да се обърнат към компетентния национален съд.

(26)

Целесъобразно е икономическият оператор да бъде информиран също така относно наличието на извънсъдебни механизми за разрешаване на спорове, като например системата SOLVIT, за да се избегнат правната несигурност и съдебните разноски.

(27)

След като компетентният орган постанови акт за изключване на определен продукт въз основа на техническо правило в съответствие с процедурните изисквания на настоящия регламент, за никое по-нататъшно действие, предприето във връзка с този продукт, което се основава на същия акт и на същото техническо правило, не следва да се прилагат изискванията на настоящия регламент.

(28)

За вътрешния пазар на стоки е важно да се осигури достъп до националните технически правила, така че предприятията, и по-специално МСП, да могат да събират надеждна и точна информация относно действащото законодателство.

(29)

Следователно е необходимо да се прилагат принципите на административно опростяване, inter alia, чрез създаването на система от звена за контакт относно продукти. Тя трябва да бъде разработена така, че да осигурява на предприятията достъп до информацията по прозрачен и точен начин, за да могат да се избегнат забавянето, разходите и възпиращото действие, предизвикани от националните технически правила.

(30)

С цел да се улесни свободното движение на стоки, звената за контакт относно продукти следва да осигуряват безплатно информация за техните национални технически правила и прилагането на принципа на взаимно признаване в областта на продуктите. Звената за контакт относно продукти следва да бъдат адекватно оборудвани и обезпечени с ресурси, както и насърчавани да разпространяват информацията чрез уебсайт, както и на други езици на Общността. Звената за контакт относно продукти също така биха могли да предоставят на икономическите оператори допълнителна информация или мнения по време на процедурата, установена в настоящия регламент. За предоставянето на допълнителна информация звената за контакт относно продукти могат да начисляват такси, съразмерни на разходите за информацията.

(31)

Тъй като създаването на звена за контакт относно продукти не следва да оказва влияние върху разпределението на функциите между компетентните органи в регулаторните системи на държавите-членки, следва да бъде възможно държавите-членки да създават звена за контакт относно продукти съгласно регионалната или местната компетентност. Държавите-членки следва да имат възможност да поверят ролята на звена за контакт относно продукти на вече съществуващи звена за контакт, създадени в съответствие с други общностни инструменти, с цел да се избегне ненужното увеличаване на броя на звената за контакт и да се опростят административните процедури. Държавите-членки следва също така да имат възможност да поверят ролята на звена за контакт относно продукти не само на съществуващите служби в рамките на публичната администрация, но и на националните центрове в рамките на системата SOLVIT, търговските камари, съсловните или частните организации, с цел да не се увеличават административните разходи за предприятията и за компетентните органи.

(32)

Държавите-членки и Комисията следва да бъдат насърчавани да работят в тясно сътрудничество, за да улеснят обучението на служителите, работещи в звената за контакт относно продукти.

(33)

С оглед на разработването и създаването на паневропейски електронноправителствени услуги и подкрепящите съвместими телематични мрежи, следва да се предвиди възможността за създаването на електронна система за обмен на информация между звената за контакт относно продукти, в съответствие с Решение 2004/387/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно взаимно предоставяне на паневропейски електронноправителствени услуги за публичните администрации, стопанските предприятия и гражданите (IDABC) (12).

(34)

За да се осигури информация за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат създадени надеждни и ефикасни механизми за наблюдение и оценка, така че да се повишат знанията относно функционирането на вътрешния пазар на стоки в сектори, които не са предмет на хармонизиране, и да се гарантира, че принципът на взаимно признаване се прилага надлежно от компетентните органи на държавите-членки. Тези механизми не следва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели.

(35)

Настоящият регламент се прилага само за продукти или специфични характеристики на продукти, които не са предмет на общностни мерки за хармонизация, имащи за цел премахването на пречките пред търговията между държавите-членки, които са резултат от съществуването на различаващи се национални технически правила. Разпоредбите на такива мерки за хармонизация често са изчерпателни, като в такъв случай държавите-членки не могат да забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на своите територии на продукти, при които са спазени тези мерки. Някои общностни мерки за хармонизация обаче позволяват на държавите-членки да налагат допълнителни технически условия за пускането на даден продукт на техния пазар. Такива допълнителни условия следва да се подчиняват на разпоредбите на членове 28 и 30 от Договора и на разпоредбите на настоящия регламент. Следователно с оглед на ефикасното прилагане на настоящия регламент, е целесъобразно Комисията да изготви примерен, неизчерпателен списък с продукти, които не са предмет на хармонизиране на общностно равнище.

(36)

Схемата за наблюдение, въведена с Решение № 3052/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1995 г. за установяване на процедура за обмен на информация относно взети национални мерки, които дерогират принципа на свободното движение на стоки в рамките на Общността (13), се оказа до голяма степен неуспешна поради това, че нейното въвеждане не осигури на Комисията достатъчно информация за идентифициране на секторите, където хармонизацията би могла да бъде целесъобразна. Тя не доведе и до бързо разрешаване на някои проблеми, свързани със свободното движение. Следователно Решение № 3052/95/ЕО следва да бъде отменено.

(37)

Целесъобразно е да се въведе преходен период за прилагането на настоящия регламент, за да се даде възможност на компетентните органи да се адаптират към предвидените в него изисквания.

(38)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно премахването на техническите пречки пред свободното движение на стоки между държавите-членки, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, и следователно, поради мащаба и последиците си, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(39)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (14),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА 1

ПРЕДМЕТ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 1

Предмет

1.   Целта на настоящия регламент е да укрепи функционирането на вътрешния пазар, като подобри свободното движение на стоки.

2.   Настоящият регламент определя правилата и процедурите, които трябва да се следват от компетентните органи на държава-членка, когато постановяват или възнамеряват да постановят акт, както е посочено в член 2, параграф 1, който би затруднил свободното движение на продукт, предлаган законно на пазара в друга държава-членка и за който се прилага член 28 от Договора.

3.   Той също така предвижда създаването на звена за контакт относно продукти в държавите-членки, които да допринесат за постигането на целта на настоящия регламент, установена в параграф 1.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага за административни актове, адресирани до икономически оператори, които са постановени или се предвижда да бъдат постановени, въз основа на техническо правило, съгласно определението в параграф 2, по отношение на какъвто и да е продукт, включително селскостопански и рибни продукти, предлагани законно на пазара в друга държава-членка, когато прекият или непрекият ефект от този акт е един от следните:

а)

забрана за пускане на пазара на този продукт или тип продукт;

б)

промяна или допълнително изпитване на този продукт или тип продукт преди да е възможно неговото пускане или оставане на пазара;

в)

изтегляне на този продукт или тип продукт от пазара.

За целите на първа алинея, буква б), промяна на продукта или на типа продукт означава всяка промяна на една или няколко характеристики на продукт или тип продукт, както са изброени в параграф 2, буква б), подточка i).

2.   За целите на настоящия регламент, техническо правило е всяка законова, подзаконова или административна разпоредба на държава-членка:

а)

която не е предмет на хармонизиране на общностно равнище; и

б)

която забранява предлагането на пазара на определен продукт или тип продукт на територията на тази държава-членка, или чието спазване е задължително при предлагането на пазара на определен продукт или тип продукт на територията на тази държава-членка, и която предвижда:

i)

характеристиките, изисквани по отношение на този продукт или тип продукт, като например ниво на качество, производителност, безопасност или размери, включително изискванията, приложими за продукта или типа продукт по отношение на името, под което се продава, терминологията, символите, изпитването и методите за изпитване, опаковката, маркировката или етикетирането; или

ii)

всяко друго изискване, наложено върху продукта или типа продукт, с цел защита на потребителите или опазване на околната среда, което влияе върху жизнения цикъл на продукта след пускането му на пазара, като например условия за употреба, рециклиране, повторна употреба или излизане от употреба, в случаите, когато тези условия могат съществено да повлияят върху състава, характера или предлагането на пазара на продукта или типа продукт.

3.   Настоящият регламент не се прилага за:

а)

актове с правораздавателен характер, постановени от национални съдилища;

б)

актове с правораздавателен характер, взети от органи на наказателното преследване в хода на разследването или на наказателното преследване за престъпление, по отношение на терминологията, символите или други съществени позовавания на противоконституционни или престъпни организации или престъпления от расистко или ксенофобско естество.

Член 3

Отношение с други разпоредби на правото на Общността

1.   Настоящият регламент не се прилага спрямо системи или компоненти за оперативна съвместимост, попадащи в приложното поле на директиви 96/48/ЕО и 2001/16/ЕО.

2.   Настоящият регламент не се прилага в случай на мерки, предприети от органи на държавите-членки съгласно:

а)

член 8, параграф 1, букви г)—е) и член 8, параграф 3 от Директива 2001/95/ЕО;

б)

член 50, параграф 3, буква а) и член 54 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

в)

член 54 от Регламент (ЕО) № 882/2004;

г)

член 14 от Директива 2004/49/ЕО.

ГЛАВА 2

ПРОЦЕДУРА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКИ ПРАВИЛА

Член 4

Информация относно продукта

Когато компетентният орган подложи продукт или тип продукт на оценка, за да прецени дали да постанови акт, посочен в член 2, параграф 1, той може да изиска от икономическия оператор, идентифициран в съответствие с член 8, при надлежно спазване на принципа на пропорционалност, по-специално всяко от следните:

а)

съответна информация относно характеристиките на въпросния продукт или тип продукт;

б)

съответна и леснодостъпна информация относно законното предлагане на продукта на пазара в друга държава-членка.

Член 5

Взаимно признаване на равнището на компетентност на акредитирани органи за оценяване на съответствието

Държавите-членки не могат да откажат приемане на сертификати или протоколи от изпитванията, издадени от орган за оценяване на съответствието, акредитиран в съответната област на дейност по оценяване на съответствието съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008, въз основа на съображения, свързани с компетентността на този орган.

Член 6

Оценка на необходимостта от прилагане на техническо правило

1.   Когато компетентен орган възнамерява да постанови акт, посочен в член 2, параграф 1, той изпраща на икономическия оператор, идентифициран съгласно член 8, писмено уведомление за това намерение, посочващо техническото правило, на което ще се основава актът, и съдържащо технически или научни данни, показващи че:

а)

актът, който възнамерява да постанови, е оправдан с оглед на някое от съображенията от обществен интерес, установени в член 30 от Договора, или на други императивни съображения от обществен интерес, и

б)

актът, който възнамерява да постанови, е целесъобразен за постигане на поставената цел, и не надхвърля необходимото за постигане на същата цел.

Всеки акт, който компетентният орган възнамерява да постанови, се основава на характеристиките на съответния продукт или тип продукт.

Засегнатият икономически оператор има на разположение най-малко двадесет работни дни след получаване на уведомлението, за да представи коментари. Срокът, в който може да се представят коментари, се посочва изрично в уведомлението.

2.   Всеки акт, посочено в член 2, параграф 1, се постановява и съобщава на засегнатия икономически оператор и на Комисията в срок от двадесет работни дни от изтичането на крайния срок за получаване на коментари от страна на икономическия оператор съгласно параграф 1 от настоящия член. В акта надлежно се вземат предвид тези коментари и се посочват мотивите за него, включително причините за отхвърляне на аргументите, изложени от икономическия оператор, при наличие на такива, както и техническите или научни данни, посочени в параграф 1 от настоящия член.

Компетентният орган може еднократно да удължи посочения в първа алинея срок с най-много двадесет работни дни, когато това е съответно обосновано от сложността на въпроса. Това удължаване се мотивира надлежно и се съобщава на икономическия оператор преди изтичането на първоначалния срок.

Във всеки акт, посочен в член 2, параграф 1, се посочват и съществуващите средства за правна защита съгласно действащото в съответната държава-членка право, както и сроковете, приложими към тези средства. Такъв акт може да бъде обжалван пред националните съдилища или други органи, компетентни да разглеждат жалби.

3.   Ако след изпращане на писмено уведомление в съответствие с параграф 1 компетентният орган реши да не постановява акт, посочен в член 2, параграф 1 той незабавно уведомява заинтересования икономически оператор за това.

4.   Когато компетентният орган пропусне да уведоми икономическия оператор за акта, посочен в член 2, параграф 1, в срока, предвиден в параграф 2 от настоящия член, се приема, че продуктът се предлага законно на пазара на тази държава-членка, що се отнася до прилагането на нейното техническо правило, посочено в параграф 1 от настоящия член.

Член 7

Спиране на предлагането на продукт на пазара

1.   По време на процедурата, предвидена в настоящата глава, компетентният орган не спира предлагането на въпросния продукт или тип продукт на пазара, освен когато:

а)

въпросният продукт или тип продукт, при нормални или разумно предвидими условия на употреба, представлява сериозен риск за безопасността и здравето на ползвателите; или

б)

предлагането на въпросния продукт или тип продукт на пазара е предмет на обща забрана в държавата-членка поради съображения за обществен морал или обществена сигурност.

2.   Компетентният орган незабавно уведомява икономическия оператор, идентифициран в съответствие с член 8, и Комисията за всяко спиране на предлагането на пазара, посочено в параграф 1 от настоящия член. В случаите, посочени в параграф 1, буква а) от настоящия член, това уведомление се придружава с техническа или научна обосновка.

3.   Всяко спиране на предлагането на продукт на пазара съгласно настоящия член може да се обжалва пред националните съдилища или други органи, които са компетентни да разглеждат жалби.

Член 8

Информация, предназначена за икономическия оператор

Позоваванията на икономическия оператор в членове 4, 6 и 7 се разглеждат като позовавания:

а)

на производителя на продукта, ако е установен в Общността, или лицето, което е пуснало продукта на пазара или е поискало от компетентния орган продуктът да бъде пуснат на пазара;

б)

когато компетентният орган не може да идентифицира и да установи данните за контакт на нито един от икономическите оператори, посочени в буква а) — на представителя на производителя, в случаите, когато производителят не е установен в Общността, или, ако няма установен в Общността представител — на вносителя на продукта;

в)

когато компетентният орган не може да идентифицира и да установи данните за контакт на нито един от икономическите оператори, посочени в букви а) и б) — на всяко лице, ангажирано професионално във веригата на доставка, чиято дейност може да окаже влияние върху някое от свойствата на продукта, което се регулира от прилаганото към него техническо правило;

г)

когато компетентният орган не може да идентифицира и да установи данните за контакт на нито един от икономическите оператори, посочени в букви а), б) и в) — на всяко лице, ангажирано професионално във веригата на доставка, чиято дейност не оказва влияние върху някое от свойствата на продукта, което се регулира от прилаганото към него техническо правило.

ГЛАВА 3

ЗВЕНА ЗА КОНТАКТ ОТНОСНО ПРОДУКТИ

Член 9

Създаване на звена за контакт относно продукти

1.   Държавите-членки определят звена за контакт относно продукти на своята територия и съобщават техните данни за контакт на другите държави-членки и на Комисията.

2.   Комисията изготвя и редовно актуализира списък на звената за контакт относно продукти и го публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Комисията осигурява достъп до тази информация и чрез уебсайт.

Член 10

Задачи

1.   Звената за контакт относно продукти, при запитване от страна на, inter alia, икономически оператор или компетентен орган на друга държава-членка, предоставят следната информация:

а)

техническите правила, приложими към конкретния тип продукт на територията, на която са установени тези звена за контакт относно продукти, и информация дали към този тип продукт има изискване за предварително разрешение съгласно законодателството на тяхната държава-членка, заедно с информация относно принципа на взаимно признаване и прилагането на настоящия регламент на територията на тази държава-членка;

б)

данните за контакт на компетентните органи в тази държава-членка, даващи възможност за пряк контакт, включително на органите, които отговарят за надзора върху изпълнението на съответните технически правила на територията на тази държава-членка;

в)

средствата за правна защита, съществуващи по правило на територията на тази държава-членка в случай на спор между компетентните органи и икономически оператор.

2.   Звената за контакт относно продукти отговарят в срок от петнадесет работни дни, считано от получаване на запитването, посочено в параграф 1.

3.   Звената за контакт относно продукти в държавата-членка, в която съответният икономически оператор законно е предлагал съответния продукт на пазара, могат да предоставят на икономическия оператор или на компетентния орган, посочени в член 6, всяка относима информация или мнение.

4.   Звената за контакт относно продукти не събират такса за предоставянето на информацията, посочена в параграф 1.

Член 11

Телематична мрежа

Комисията може, в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 13, параграф 2, да създаде телематична мрежа за прилагане на разпоредбите на настоящия регламент относно обмена на информация между звената за контакт относно продукти и/или компетентните органи на държавите-членки.

ГЛАВА 4

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 12

Задължения за представяне на доклади

1.   Всяка държава-членка изпраща на Комисията ежегодно доклад за прилагането на настоящия регламент. Докладът съдържа най-малко следната информация:

а)

броя писмени уведомления, изпратени съгласно член 6, параграф 1, и типа на съответните продукти;

б)

достатъчно информация за всякакви актове, постановени съгласно член 6, параграф 2, включително съображенията, на които се основава актът, и типа на съответните продукти;

в)

броя актове, постановени съгласно член 6, параграф 3 и типа на съответните продукти.

2.   На основа на информацията, предоставена от държавите-членки съгласно параграф 1, Комисията анализира актовете, постановени съгласно член 6, параграф 2, и оценява съображенията, на които се основават.

3.   В срок до 13 май 2012 г. и на всеки пет години след това Комисията извършва преглед на прилагането на настоящия регламент и представя на Европейския парламент и Съвета доклад във връзка с това. Когато е уместно, Комисията може да приложи към доклада предложения с цел подобряване на свободното движение на стоки.

4.   Комисията изготвя, публикува и редовно актуализира неизчерпателен списък с продукти, които не са предмет на уреждане от законодателство на Общността за хармонизация. Тя осигурява достъп до този списък чрез уебсайт.

Член 13

Процедура на комитета

1.   Комисията се подпомага от комитет, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага процедурата по консултиране, предвидена в член 3 от Решение 1999/468/ЕО, в съответствие с член 7, параграф 3 и член 8 от него.

Член 14

Отмяна

Решение № 3052/95/ЕО се отменя, считано от 13 май 2009 г.

Член 15

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 13 май 2009 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 9 юли 2008 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

J.-P. JOUYET


(1)  ОВ C 120, 16.5.2008 г., стр. 1.

(2)  Становище на Европейския парламент от 21 февруари 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 23 юни 2008 г.

(3)  ОВ C 141, 19.5.2000 г., стр. 5.

(4)  ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4.

(5)  ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 202/2008 на Комисията (ОВ L 60, 5.3.2008 г., стр. 17).

(6)  ОВ L 165, 30.4.2004 г. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).

(7)  ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 44.

(8)  ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 6. Директива, последно изменена с Директива 2007/32/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 2.6.2007 г., стр. 63).

(9)  ОВ L 110, 20.4.2001 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2007/32/ЕО.

(10)  Вж. страница 30 от настоящия брой на Официален вестник.

(11)  ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. Директива, последно изменена с Директива 2006/96/ЕО на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 81).

(12)  ОВ L 144, 30.4.2004 г.

(13)  ОВ L 321, 30.12.1995 г., стр. 1.

(14)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).


13.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/30


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 765/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 9 юли 2008 година

за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 95 и 133 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Съществува необходимост да се гарантира, че продуктите, ползващи се от свободното движение на стоки в Общността, отговарят на изискванията, осигуряващи високо ниво на защита на обществените интереси, като здраве и безопасност в общ смисъл, здравословни и безопасни условия на работното място, защита на потребителите, опазване на околната среда и сигурността, и същевременно гарантиращи, че свободното движение на продукти не се ограничава в по-голяма степен от допустимата според законодателството на Общността за хармонизация или други приложими правила на Общността. Поради това следва да се предвидят правила за акредитация, надзор на пазара, контрол върху продуктите от трети държави и маркировката „СЕ“.

(2)

Необходимо е да се установи цялостна рамка от правила и принципи във връзка с акредитацията и надзора на пазара. Тази рамка не следва да засяга материалните норми на действащото законодателство, установяващо разпоредбите, които да бъдат спазвани, с цел защита на обществените интереси като здраве, безопасност и защита на потребителите и на околната среда, а следва да цели подобряване на тяхното действие.

(3)

Настоящият регламент следва да се разглежда като допълващ Решение № 768/2008/EO на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти (3).

(4)

Много е трудно да бъде прието законодателство на Общността за всеки продукт, който съществува или може да бъде разработен; необходима е широкообхватна законодателна рамка с хоризонтален характер, която да урежда такива продукти и да обхваща пропуските, особено предвид предстоящото преразглеждане на действащото специално законодателство, и да допълни разпоредбите в действащото или бъдещо специално законодателство, за да осигури, в частност, висока степен на защита на здравето, безопасността, околната среда и потребителите съгласно изискванията на член 95 от Договора.

(5)

Рамката за надзор на пазара, създадена чрез настоящия регламент, следва да допълва и укрепва съществуващите разпоредби на законодателството на Общността за хармонизация относно надзора на пазара или изпълнението на такива разпоредби. Все пак, в съответствие с принципа за lex specialis, настоящият регламент следва да се прилага само доколкото няма специални разпоредби със същата цел, характер и действие в други действащи или бъдещи правила на законодателството на Общността за хармонизация. Такива случаи могат да се открият в следните сектори: прекурсори на наркотични вещества, медицински изделия, лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба, моторни превозни средства и въздухоплаване. Следователно, съответните разпоредби на настоящия регламент следва да не се прилагат по отношение на областите, обхванати от такива специални разпоредби.

(6)

Директива 2001/95/EО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (4) създаде правила за гарантиране на безопасността на потребителските продукти. Органите за надзор на пазара следва да имат възможността да предприемат по-специфичните мерки, които са на тяхно разположение съгласно тази директива.

(7)

Все пак, за да се постигне по-висока степен на безопасност на потребителските продукти, механизмите за надзор на пазара, предвидени в Директива 2001/95/ЕО, следва да бъдат засилени по отношение на продуктите, представляващи сериозен риск, в съответствие с принципите, установени с настоящия регламент. Следователно Директива 2001/95/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(8)

Акредитацията е част от цялостна система, включваща оценяване на съответствието и надзор на пазара, предназначена за оценяване и гарантиране на съответствие с приложимите изисквания.

(9)

Особеното значение на акредитацията се основава на факта, че тя дава официално удостоверение за техническата компетентност на органите, чиято задача е да осигурят съответствие с приложимите изисквания.

(10)

Акредитацията се осъществява във всички държави-членки, въпреки че досега не е била уредена на общностно равнище. Липсата на общи правила за тази дейност доведе до различни подходи и системи на цялата територия на Общността, в резултат на което степента на взискателност, прилагана при извършване на акредитация, се различава между държавите-членки. Следователно е необходимо да се създаде обща рамка за акредитация и да се установят на равнището на Общността принципите за нейните функциониране и организация.

(11)

Създаването на единен национален орган по акредитация не следва да засяга разпределението на функциите в рамките на държавите-членки.

(12)

Когато законодателството на Общността за хармонизация предвижда за прилагането му да се изберат органи за оценяване на съответствието, прозрачната акредитация, предвидена в настоящия регламент, осигуряваща необходимото ниво на доверие в сертификатите за съответствие, следва да се разглежда от националните органи на публична власт в цялата Общност като предпочитано средство за доказване на техническата компетентност на такива органи. Въпреки това, националните органи могат да счетат, че притежават подходящите средства сами да извършват такава оценка. В такива случаи, с цел да се гарантира подходящо ниво на доверие в оценките, извършвани от други национални органи, те следва да предоставят на Комисията и на другите държави-членки необходимите документи, доказващи съответствието на оценените органи за оценяване на съответствието с приложимите регулаторни изисквания.

(13)

Система за акредитация, която функционира съгласно задължителни правила, подпомага засилването на взаимното доверие между държавите-членки по отношение на компетентността на органите за оценяване на съответствието и като резултат от това — по отношение на издадените от тях сертификати и протоколи от изпитвания. По този начин тя укрепва принципа на взаимно признаване и следователно разпоредбите на настоящия регламент относно акредитацията следва да се прилагат за органи, извършващи оценяване на съответствието както в регулирани, така и в нерегулирани области. Основният въпрос е качеството на сертификатите и протоколите от изпитвания независимо дали те попадат в регулираната или нерегулираната област и следователно не следва да се прави разлика между тези области.

(14)

За целите на настоящия регламент, дейността с нестопанска цел на националните органи по акредитация следва да се разглежда като дейност, с която не се цели добавянето на печалба към ресурсите на собствениците или членовете на органа. Доколкото националите органи по акредитация нямат за цел оптимизиране или разпределение на печалба, те могат да предоставят услуги срещу заплащане или да получават приходи. Излишъкът от приходите от такива услуги може да се използва за инвестиции за по-нататъшно развиване на тяхната дейност, доколкото това е съвместимо с тяхната основна дейност. Следователно следва да се подчертае, че основната цел на националните органи по акредитация следва да бъде подпомагането на или активното участие в дейности, които не целят формирането на печалба.

(15)

След като целта на акредитация е да предостави официално удостоверение за компетентността на органа да извършва дейности по оценяване на съответствието, държавите-членки не следва да поддържат повече от един национален орган по акредитация и следва да следят този орган да е организиран по начин, който гарантира обективността и безпристрастността на действията му. Такива национални органи по акредитация следва да функционират независимо от търговските дейности за оценяване на съответствието. Следователно е уместно да се предвиди държавите-членки да гарантират, че се счита, че при осъществяване на тяхната дейност националните органи по акредитация упражняват публична власт без оглед на техния правен статут.

(16)

За оценката и постоянното наблюдение на компетентността на орган за оценяване на съответствието е от съществено значение да се определят неговите технически знания и опит и способността му да извършва оценяване. Следователно е необходимо националният орган по акредитация да притежава съответните знания, компетентност и средства за надлежно изпълнение на задачите си.

(17)

По принцип акредитацията следва да се осъществява като самофинансираща се дейност. Държавите-членки следва да гарантират наличието на финансова подкрепа за осъществяването на специални задачи.

(18)

В онези случаи, когато за държава-членка не е икономически изгодно или изпълнимо да създаде национален орган по акредитация, тази държава-членка следва да се обърне към националния орган по акредитация на друга държава-членка и следва да бъде насърчавана да използва тази възможност в най-голяма степен.

(19)

Конкуренцията между националните органи по акредитация може да доведе до комерсиализирането на тяхната дейност, което би било несъвместимо с тяхната роля като последно ниво на контрол във веригата за оценяване на съответствието. Целта на настоящия регламент е да гарантира, че в Европейския съюз един сертификат за акредитация е достатъчен за цялата територия на Съюза и да предотврати многократна акредитация, което означава допълнителни разходи без добавена стойност. Националните органи по акредитация могат да се конкурират на пазарите на трети държави, но това не трябва да има въздействие върху техните дейности в рамките на Общността или на сътрудничеството и дейностите по партньорски оценки, организирани от органа, признат съгласно настоящия регламент.

(20)

За да се избегне многократна акредитация, да се подобри приемането и признаването на сертификати за акредитация и да се извършва ефективно наблюдение на акредитираните органи за оценяване на съответствието, органите за оценяване на съответствието следва да подадат заявление за акредитация до националния орган по акредитация на държавата-членка, в която са установени. Въпреки това е необходимо да се гарантира, че органът за оценяване на съответствието има възможността да подаде заявление за акредитация в друга държава-членка, в случай че в неговата собствена държава няма национален орган по акредитацията или когато такъв национален орган не е компетентен да предостави търсените услуги по акредитация. В такива случаи следва да се установят подходящо сътрудничество и обмен на информация между националните органи по акредитация.

(21)

За да се гарантира, че националните органи по акредитация спазват изискванията и задълженията, предвидени в настоящия регламент, от значение е държавите-членки да подкрепят правилното функциониране на системата за акредитация, да извършват редовно наблюдение на техните национални органи по акредитация и да предприемат в разумни срокове съответните коригиращи мерки, когато е необходимо.

(22)

За да се гарантира равностойно ниво на компетентност на органите за оценяване на съответствието, да се улесни взаимното признаване и да се насърчи всеобщото приемане на сертификати за акредитация и резултатите от оценяване на съответствието, издадени от акредитирани органи, е необходимо националните органи по акредитация да поддържат строга и прозрачна система за партньорска оценка и редовно да се подлагат на такава оценка.

(23)

Настоящият регламент следва да предвиди признаването на единствена организация на европейско равнище по отношение на определени функции в областта на акредитацията. Европейската организация за акредитация („ЕА“), чиято основна мисия е да подпомага развитието на прозрачна и насочена към качество система за оценка на компетентността на органите за оценяване на съответствието в цяла Европа, управлява система за партньорска оценка сред националните органи по акредитация от държавите-членки и други европейски държави. Тази система доказа, че е ефикасна и осигурява взаимно доверие. Следователно ЕА следва да бъде първият орган, признат съгласно настоящия регламент, и държавите-членки следва да гарантират, че националните им органи по акредитация се стремят към и ще запазят членството си в ЕА дотогава, докогато тя продължава да е призната като такъв орган. В същото време следва да се осигури възможност за промяна на съответния орган, признат съгласно настоящия регламент, ако в бъдеще се появи такава необходимост.

(24)

Ефективно сътрудничество между националните органи по акредитация е съществено за правилното извършване на партньорска оценка и по отношение на презгранична акредитация. Следователно с цел по-голяма прозрачност е необходимо националните органи по акредитация да бъдат задължени да обменят информация помежду си и да предоставят съответната информация на националните органи и на Комисията. Актуализирана и точна информация относно наличието на дейности по акредитация, извършвани от националните органи по акредитация, следва да бъде обществено достъпна и следователно по-специално да бъде достъпна за органите за оценяване на съответствието.

(25)

Секторните схеми за акредитация следва да обхванат областите на дейност, където общите изисквания за компетентността на органите за оценяване на съответствието не са достатъчни да осигурят необходимото ниво на защита, когато са наложени специфични подробни технологични изисквания или такива, свързани със здравето и безопасността. Като се вземе предвид фактът, че ЕА разполага с широка гама от технически експертни знания, тя следва да бъде приканена да разработи такива схеми, и по-специално за областите, обхванати от законодателството на Общността.

(26)

С цел да се гарантира равностойното и последователно прилагане на законодателство на Общността за хармонизация, настоящият регламент въвежда рамка на Общността за надзор на пазара, определяйки както минималните изисквания спрямо целите, които да постигнат държавите-членки, така и рамка за административно сътрудничество, включително обмен на информация между държавите-членки.

(27)

Когато икономическите оператори притежават протоколи от изпитвания или сертификати, удостоверяващи съответствие, които са издадени от акредитиран орган за оценяване на съответствието, в случаите когато съответното законодателство на Общността за хармонизация не изисква такива протоколи или сертификати, органите за надзор на пазара следва надлежно да ги вземат предвид при извършването на проверки на характеристиките на продуктите.

(28)

Националното и презграничното сътрудничество между компетентните органи при обмен на информация, разследване на нарушения и предприемане на действие за тяхното отстраняване, дори още преди пускането на пазара на опасни продукти, чрез засилени мерки за тяхното идентифициране най-вече в морските пристанища, е от съществено значение за защитата на здравето и безопасността и за гарантиране гладкото функциониране на вътрешния пазар. Националните органи за защита на потребителите следва да си сътрудничат, на национално равнище, с националните органи за надзор на пазара, както и да обменят информация с тях във връзка с продукти, за които предполагат, че крият риск.

(29)

Оценката на риска следва да отчита всички съответни данни, включително — при наличие — данните за рискове, които са се проявили по отношение на съответния продукт. Също така следва да се вземат предвид всички мерки, които е възможно да са били предприети от съответните икономически оператори за намаляване на рисковете.

(30)

Ситуации на сериозен риск, породен от продукт, изискват бърза намеса, която може да наложи изтеглянето на продукта, изземването му или налагането на забрана за предоставянето му на пазара. В такива ситуации е необходим достъп до система за бърз обмен на информация между държавите-членки и Комисията. Системата, предвидена в член 12 от Директива 2001/95/ЕО, е доказала своята ефективност и ефикасност в областта на потребителските продукти. За да се избегне излишно дублиране, тази система следва да се използва за целите на настоящия регламент. Освен това, последователният надзор на пазара в цялата Общност изисква цялостен обмен на информация относно националните дейности в този контекст, което излиза извън рамките на тази система.

(31)

Обменената информация между компетентните органи следва да бъде предмет на най-големи гаранции за поверителност и служебна тайна и да се обработва в съответствие с правилата за поверителност съгласно съответното национално законодателство или, по отношение на Комисията, съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (5), с цел да се гарантира, че разследванията не са изложени на риск, и репутацията на икономическите оператори не е накърнена. Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (6) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (7) се прилагат в контекста на настоящия регламент.

(32)

Законодателство на Общността за хармонизация предвижда специални процедури, които установяват дали национална мярка, ограничаваща свободното движение на продукта, е оправдана или не (процедури по предпазна клауза). Тези процедури се прилагат в резултат на бързия обмен на информация за продукти, представляващи сериозен риск.

(33)

Входните пунктове на външните граници предоставят добри възможности за откриване на опасни продукти които не съответстват на изискванията или продукти, на които маркировката „СЕ“ е нанесена невярно или по подвеждащ начин, дори преди пускането им на пазара. Следователно задължаването на органите, отговарящи за контрола на продуктите, въвеждани на пазара на Общността, да извършват проверки в подходящ мащаб може да допринесе за по-сигурен пазар. С цел да увеличат ефективността на тези проверки тези органи следва да получат своевременно от органите за надзор на пазара цялата необходима информация за опасните несъответстващи продукти.

(34)

Регламент (ЕИО) № 339/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. относно проверките за съответствие с правилата за безопасност на продуктите при продукти, внасяни от трети страни (8), определя правилата за спиране от митническите власти на допускането на продукти в обращение и предвижда последващи мерки с участието на органите за надзор на пазара. Следователно е уместно тези разпоредби, включително участието на органите за надзор на пазара, да бъдат включени в настоящия регламент.

(35)

Опитът показа, че продуктите, които не са допуснати в обращение, са често повторно изнесени и впоследствие се въвеждат на пазара на Общността през други входни пунктове, като по този начин подронват усилията на митническите власти. Следователно на органите за надзор на пазара следва да бъдат предоставени средства за пристъпване към унищожаването на продукти, ако сметнат за необходимо.

(36)

В срок от една година от публикуването на настоящия регламент в Официален вестник на Европейския съюз Комисията следва да представи задълбочен анализ в областта на маркировките за безопасност на потребителите, последван, ако е необходимо, от законодателни предложения.

(37)

Маркировката „СЕ“, показваща съответствието на продукта, е видимата последица от цял един процес включващ оценяване на съответствието в широк смисъл. В настоящия регламент следва да бъдат предвидени основни принципи, уреждащи маркировката „СЕ“, като по този начин те ще бъдат незабавно приложими и ще се опрости бъдещото законодателство.

(38)

Маркировката „СЕ“ следва да бъде единствената маркировка за съответствие, указваща, че продуктът е в съответствие със законодателството на Общността за хармонизация. Все пак, може да се използват други маркировки, ако те допринасят за подобряване на защитата на потребителите и не са обхванати от законодателството на Общността за хармонизация.

(39)

Необходимо е държавите-членки да предвидят подходящи средства за защита пред компетентните съдилища във връзка с действията, предприемани от компетентните органи, които ограничават пускането на пазара на продукт или които изискват неговото изтегляне или изземване.

(40)

Държавите-членки могат да счетат за полезно да си сътрудничат със заинтересованите страни, в това число професионални браншови и потребителски организации, с цел да се възползват от наличните сведения за пазара при създаването, прилагането и актуализирането на програми за надзор на пазара.

(41)

Държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент и да гарантират тяхното прилагане. Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи и могат да бъдат увеличавани, в случай че съответният икономически оператор е извършил предходно подобно нарушение на разпоредбите на настоящия регламент.

(42)

За да се постигнат целите на настоящия регламент, е необходимо Общността да допринесе за финансирането на дейности, необходими за осъществяването на политиките в областта на акредитацията и надзора на пазара. Финансирането следва да се осигури под формата на безвъзмездни средства, отпуснати на органа, признат съгласно настоящия регламент без покани за предложения, под формата на безвъзмездни средства с покани за предложения или чрез възлагане на поръчки на този или на други органи, в зависимост от естеството на дейността за финансиране и в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (9) („Финансовия регламент“).

(43)

За изпълнението на някои специализирани задачи, като създаването и преразглеждането на секторни схеми за акредитация, както и за други задачи, свързани с проверка на техническата компетентност и оборудването на лаборатории и органи за сертификация и контрол, ЕА следва първоначално да получи финансиране от Общността, тъй като в това отношение тя е добре подготвена да осигури необходимите технически експертни знания.

(44)

Като се има предвид ролята на органа, признат съгласно настоящия регламент в партньорската оценка на органите по акредитация и способността му да подпомага държавите-членки в управлението на такава партньорска оценка, Комисията следва да бъде в състояние да осигури безвъзмездни средства за функционирането на секретариата на органа, признат съгласно настоящия регламент, който следва да предоставя постоянна подкрепа за дейностите по акредитация на общностно равнище.

(45)

В съответствие с разпоредбите на Финансовия регламент следва да се подпише споразумение за партньорство между Комисията и органа, признат съгласно настоящия регламент, с цел да се установят административните и финансовите правила относно финансирането на дейности по акредитация.

(46)

Освен това, финансирането следва да бъде достъпно и за други органи, различни от органа, признат съгласно настоящия регламент, по отношение на други дейности в областта на оценяването на съответствието, метрологията, акредитацията и надзора на пазара, като разработване и актуализиране на насоки, дейности по сравнения, свързани с изпълнението на предпазните клаузи, предварителни или спомагателни дейности във връзка с прилагането на законодателство на Общността в посочените области и програми за техническа помощ и сътрудничество с трети държави, както и подобряване на политиките в посочените области на общностно и на международно равнище.

(47)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(48)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно гарантиране, че продуктите на пазара, обхванати от законодателството на Общността, отговарят на изискванията, осигуряващи високо ниво на защита на здраве и безопасност и други обществени интереси, като едновременно с това гарантира функционирането на вътрешния пазар чрез предоставяне на рамка за акредитация и надзор на пазара, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно поради мащаба и последиците ѝ, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и приложно поле

1.   Настоящият регламент определя правилата за организация и функциониране на акредитацията на органи за оценяване на съответствието, които осъществяват дейности по оценяване на съответствието.

2.   Настоящият регламент предвижда рамка за надзора на пазара на продукти, за да се гарантира, че тези продукти отговарят на изискванията, осигуряващи високо ниво на защита на обществените интереси, като здраве и безопасност в общ смисъл, здравословни и безопасни условия на работното място, защита на потребителите, опазване на околната среда и сигурността.

3.   Настоящият регламент предвижда рамка за осъществяване на контрол на продуктите от трети държави.

4.   Настоящият регламент установява основните принципи относно маркировката „СЕ“.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1.

„предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

2.

„пускане на пазара“ означава предоставянето на продукта на пазара на Общността за първи път;

3.

„производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което произвежда продукт или което възлага проектирането или производството на продукт и предлага този продукт на пазара със своето име или търговска марка;

4.

„упълномощен представител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Общността, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име във връзка с определени задачи, свързани със задълженията на последния по съответното общностно законодателство;

5.

„вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Общността, което пуска на пазара на Общността продукт от трета държава;

6.

„дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя определен продукт на пазара;

7.

„икономически оператор“ означава производител, упълномощен представител, вносител и дистрибутор;

8.

„техническа спецификация“ означава документ, определящ техническите изисквания, които трябва да са изпълнени за определен продукт, процес или услуга;

9.

„хармонизиран стандарт“ означава стандарт, приет от един от европейските органи по стандартизация, изброени в приложение I към Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за опредепяне на процедура за предоставяне на информация в обпастта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (10) въз основа на отправено от Комисията искане в съответствие с член 6 от тази директива;

10.

„акредитация“ означава атестация от национален орган по акредитация за това, че съответният орган за оценяване на съответствието отговаря на изискванията, определени в хармонизирани стандарти, и където е приложимо, всякакви допълнителни изисквания, включително определените в приложимите секторни схеми, да изпълнява специфична дейност по оценяване на съответствието;

11.

„национален орган по акредитация“ означава единственият орган в държава-членка, който има предоставено от държавата правомощие да извършва акредитация;

12.

„оценяване на съответствието“ означава процес, който доказва дали са изпълнени определените изисквания, свързани с даден продукт, процес, услуга, система, лице или орган;

13.

„орган за оценяване на съответствието“ означава орган, осъществяващ дейности по оценяване на съответствието, включително калибриране, изпитване, сертификация и контрол;

14.

„изземване“ означава всяка мярка, целяща да постигне връщане на продукт, който вече е бил предоставен на крайния ползвател;

15.

„изтегляне“ означава всяка мярка, целяща предотвратяване на предоставянето на пазара на продукт, който е във веригата на доставка;

16.

„партньорска оценка“ означава процес на оценяване на национален орган по акредитация, от страна на други национални органи по акредитация, осъществен в съответствие с изискванията на настоящия регламент и, когато е приложимо, в съответствие с допълнителни секторни технически спецификации;

17.

„надзор на пазара“ означава извършени дейности и предприети мерки от органите на публична власт с цел да се гарантира, че продуктите съответстват на изискванията, определени от съответното законодателство на Общността за хармонизация и че не представляват опасност за здравето, безопасността или за други аспекти на защитата на обществения интерес;

18.

„орган за надзор на пазара“ означава орган на държава-членка, отговорен за извършването на надзор на пазара на нейна територия;

19.

„допускане за свободно обращение“ означава процедурата, установена в член 79 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (11);

20.

маркировка „СЕ“ означава маркировка, чрез която производителят указва, че продуктът е в съответствие с приложимите изисквания, установени в законодателството на Общността за хармонизация, предвиждащо нейното нанасяне;

21.

„законодателство на Общността за хармонизация“ означава законодателството на Общността, което хармонизира условията за предлагане на продукти на пазара.

ГЛАВА II

АКРЕДИТАЦИЯ

Член 3

Приложно поле

Настоящата глава се прилага за акредитация, която се използва на задължителна или доброволна основа във връзка с оценяването на съответствието, независимо дали това оценяване е задължително или не, и независимо от правния статут на органа, извършващ акредитация.

Член 4

Основни принципи

1.   Всяка държава-членка определя само един национален орган по акредитация.

2.   Когато държава-членка счита, че не е икономически изгодно или изпълнимо да има национален орган по акредитация или да предлага някои услуги по акредитация, тя се обръща, доколкото това е възможно, към националния орган по акредитация на друга държава-членка.

3.   Държавата-членка информира Комисията и другите държави-членки, когато в съответствие с параграф 2 използва услугите на националния орган по акредитация на друга държава-членка.

4.   Въз основа на информацията, посочена в параграф 3 и член 12, Комисията изготвя и актуализира списъка на националните органи по акредитация и го прави обществено достояние.

5.   Когато акредитацията не се извършва непосредствено от органите на публична власт, съответната държава-членка възлага на националния си орган по акредитация да извършва дейност по акредитация като орган на публична власт и го признава официално.

6.   Задълженията и задачите на националния орган по акредитация се разграничават ясно от онези на други национални власти.

7.   Националният орган по акредитация осъществява дейността си с нестопанска цел.

8.   Националният орган по акредитация не предлага или извършва каквито и да било дейности или услуги, които се предоставят от органите за оценяване на съответствието, не предоставя консултантски услуги, не участва в капитала, нито притежава друг финансов или управленски интерес в орган за оценяване на съответствието.

9.   Всяка държава-членка гарантира, че нейният национален орган по акредитация разполага с необходимите финансови и човешки ресурси за правилното изпълнение на неговите задачи, включително за осъществяването на специални задачи, като например дейности във връзка с европейското и международното сътрудничество в областта на акредитацията, както и дейности, необходими за подкрепа на обществената политика, които не се самофинансират.

10.   Националният орган по акредитация трябва да е член на органа, признат съгласно член 14.

11.   Националните органи по акредитация създават и поддържат подходящи структури, за да гарантират ефикасно и балансирано участие на всички заинтересовани страни както в техните организации, така и в органа, признат съгласно член 14.

Член 5

Извършване на акредитация

1.   Националният орган по акредитация оценява, по искане от органа за оценяване на съответствието, дали този орган за оценяване на съответствието е компетентен да изпълни специфична дейност по оценяване на съответствието. Когато установи, че е компетентен, националният орган по акредитация издава съответния сертификат за акредитация.

2.   Когато държава-членка реши да не използва акредитация, тя предоставя на Комисията и на другите държави-членки всички документи, необходими за проверката на компетентността на органите за оценяване на съответствието, избрани от нея във връзка с прилагането на съответното законодателство на Общността за хармонизация.

3.   Националните органи по акредитация наблюдават органите за оценяване на съответствието, на които са издали сертификат за акредитация.

4.   Когато национален орган по акредитация констатира, че орган за оценяване на съответствието, който е получил сертификат за акредитация, вече не е компетентен да извършва специфична дейност по оценяване на съответствието или е извършил сериозно нарушение на задълженията си, този орган по акредитация в разумни срокове взема всички подходящи мерки, за да ограничи, спре действието или отнеме неговия сертификат за акредитация.

5.   Държавите-членки въвеждат процедури за разглеждане на възражения, включително, когато е подходящо, средства за правна защита срещу решение за акредитация или срещу липсата на такова решение.

Член 6

Принцип за недопускане на конкуренция

1.   Националните органи по акредитация не се конкурират с органите за оценяване на съответствието.

2.   Националните органи по акредитация не се конкурират с други национални органи по акредитация.

3.   На националните органи по акредитация е разрешено да извършват дейност извън националните граници, на територията на друга държава-членка, по искане на орган за оценяване на съответствието при обстоятелствата, предвидени в член 7, параграф 1, или ако тяхното съдействие е потърсено от национален орган по акредитация в съответствие с член 7, параграф 3, в сътрудничество с националния орган по акредитация на тази държава-членка.

Член 7

Презгранична акредитация

1.   Когато органът за оценяване на съответствието иска да бъде акредитиран, той се обръща към националния орган по акредитация на държавата-членка, в която е установен или до националния орган по акредитация, към който тази държава-членка се е обърнала в съответствие с член 4, параграф 2.

Въпреки това, органът за оценяване на съответствието може да поиска акредитация от друг национален орган по акредитация, различен от тези, посочени в първа алинея при всяка една от следните ситуации:

а)

когато държавата-членка, в която е установен органът за оценяване на съответствието, реши, че няма да създава национален орган по акредитация и не се е обърнала към националния орган по акредитация на друга държава-членка в съответствие с член 4, параграф 2;

б)

когато националните органи по акредитация, посочени в първата алинея, не извършват акредитация по отношение на дейности по оценяване на съответствието, за които се иска акредитация;

в)

когато националните органи по акредитация, посочени в първата алинея, не са преминали успешно партньорската оценка съгласно член 10 по отношение на дейности по оценяване на съответствието, за които се иска акредитация.

2.   Когато национален орган по акредитация получи заявление съгласно параграф 1, буква б) или в), той информира националния орган по акредитация на държавата-членка, в която е установен органът за оценяване на съответствието заявител. В такива случаи националният орган по акредитация на държавата-членка, в която е установен органът за оценяване на съответствието заявител, може да участва като наблюдател.

3.   Национален орган по акредитацията може да поиска друг национален орган по акредитация да извърши част от дейността по оценка. В такъв случай сертификатът за акредитация се издава от органа заявител.

Член 8

Изисквания към националните органи по акредитация

Националният орган по акредитация отговаря на следните изисквания:

1.

организиран е така, че да бъде независим от органите за оценяване на съответствието, които оценява и от търговски натиск, както и да гарантира, че няма да възникне конфликт на интереси с органите за оценяване на съответствието;

2.

организиран е и функционира така, че да гарантира обективността и безпристрастността на дейностите си;

3.

гарантира, че всяко решение, свързано с атестацията на компетентността се взема от компетентни лица, различни от тези, които са извършили оценката;

4.

предприема подходящи мерки за запазване поверителността на получената информация;

5.

определя дейностите по оценяване на съответствието, за които е компетентен да извърши акредитация, като се позовава при необходимост на съответното общностно или национално законодателство и стандарти;

6.

създава необходимите процедури за гарантиране на ефикасно управление и подходящ вътрешен контрол;

7.

разполага със съответен на брой компетентен персонал, достатъчен за надлежното изпълнение на задачите си;

8.

документира задълженията, отговорностите и правомощията на персонала, които могат да засегнат качеството на оценката и атестацията на компетентността;

9.

създава, прилага и поддържа процедури за наблюдение на работата и компетентността на участващия персонал;

10.

следи оценяването на съответствието да се извършва по подходящ начин, т.е. избягва се ненужна тежест за предприятията и се вземат предвид размерът на предприятието, секторът, в който то работи, неговата структура, степента на сложност на съответната производствена технология и масовият или сериен характер на производството;

11.

публикува одитирани годишни счетоводни отчети, изготвени в съответствие с общоприетите счетоводни принципи.

Член 9

Съответствие с изискванията

1.   Когато национален орган по акредитация не отговаря на изискванията на настоящия регламент или не изпълнява задълженията си по него, съответната държава-членка предприема подходящите коригиращи действия или гарантира, че такива коригиращи действия са предприети, и информира Комисията за тях.

2.   Държавите-членки наблюдават на редовни интервали от време своите национални органи по акредитация, за да гарантират непрекъснатото спазване на изискванията, посочени в член 8.

3.   Държавите-членки отдават особено внимание на резултатите от партньорската оценка съгласно член 10 при извършването на наблюдението, посочено в параграф 2 от настоящия член.

4.   Националните органи по акредитация установяват необходимите процедури за разглеждане на жалби срещу акредитираните от тях органи за оценяване на съответствието.

Член 10

Партньорска оценка

1.   Националните органи по акредитация се подлагат на партньорска оценка, организирана от органа, признат съгласно член 14.

2.   Заинтересованите страни имат право да участват в системата, създадена за надзор на дейностите по партньорска оценка, но не и в отделни процедури за партньорска оценка.

3.   Държавите-членки гарантират, че националните органи по акредитация редовно преминават партньорска оценка съгласно изискването в параграф 1.

4.   Партньорската оценка се извършва на базата на надеждни и прозрачни критерии и процедури за оценка, по-специално по отношение на изискванията към структурата, човешките ресурси, процеса, поверителността и жалбите. Предвиждат се подходящи процедури за оспорване на решенията, взети в резултат на такава оценка.

5.   Партньорската оценка установява дали националните органи по акредитация отговарят на изискванията, предвидени в член 8, като се вземат предвид приложимите хармонизирани стандарти, посочени в член 11.

6.   Резултатите от партньорската оценка се публикуват и съобщават на всички държави-членки и на Комисията от органа, признат съгласно член 14.

7.   Комисията в сътрудничество с държавите-членки осъществява надзор над правилата и правилното функциониране на системата за партньорска оценка.

Член 11

Презумпция за съответствие за националните органи по акредитация

1.   Счита се, че националните органи по акредитация, които в резултат на успешното си преминаване на партньорска оценка съгласно член 10 докажат съответствие с критериите, посочени в съответния хармонизиран стандарт, данните за който са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, отговарят на изискванията, установени в член 8.

2.   Националните органи признават равностойността на услугите, предоставяни от тези органи по акредитация, които успешно са преминали партньорската оценка съгласно член 10, и с това приемат, на основата на презумпцията по параграф 1 от настоящия член, сертификатите за акредитация от тези органи и удостоверенията, издадени от акредитираните от тях органи за оценяване на съответствието.

Член 12

Задължение за информиране

1.   Всеки национален орган по акредитация информира другите национални органи по акредитация за дейностите по оценяване на съответствието, за които извършва акредитация, и за всички промени, свързани с тях.

2.   Всяка държава-членка информира Комисията и органа, признат съгласно член 14, за това кой е националният орган по акредитация и за всички дейности по оценяване на съответствието, по отношение на които този орган извършва акредитация в подкрепа на законодателство на Общността за хармонизация, както и за всички промени, свързани с това.

3.   Всеки национален орган по акредитация редовно прави обществено достояние информацията за резултатите от неговата партньорска оценка, дейностите по оценяване на съответствието, по отношение на които извършва акредитация и за всички промени във връзка с това.

Член 13

Искания към органа, признат съгласно член 14

1.   Комисията, след консултация с комитета, създаден с член 5 от Директива 98/34/ЕО, може да поиска от органа, признат съгласно член 14, да допринесе за разработването, поддържането и прилагането на акредитация в Общността.

2.   Като следва процедурата, установена в параграф 1, Комисията може също:

а)

да поиска от органа, признат съгласно член 14, да определи критерии за оценка и процедури за партньорска оценка и да разработи секторни схеми за акредитация;

б)

да приеме всяка съществуваща схема, която вече определя критерии за оценка и процедури за партньорска оценка.

3.   Комисията гарантира, че секторните схеми определят технически спецификации, необходими за постигането на ниво на компетентност, изисквано съгласно законодателството на Общността за хармонизация, в области със специфични технологични изисквания или изисквания за здраве и безопасност или околна среда, или за други аспекти на защитата на обществения интерес.

Член 14

Европейска акредитационна инфраструктура

1.   Комисията, след консултация с държавите-членки, признава орган, който отговаря на изискванията, установени в приложение I към настоящия регламент.

2.   Органът, който предстои да бъде признат съгласно параграф 1, сключва споразумение с Комисията. Това споразумение включва, inter alia, подробно описание на задачите на органа, разпоредби за финансирането и разпоредби за наблюдението върху него. Както Комисията, така и органът могат да прекратят споразумението без да посочват причина след изтичането на разумен срок на предизвестие, който се определя в споразумението.

3.   Комисията и органът правят споразумението обществено достояние.

4.   Комисията съобщава за признаването на органа съгласно параграф 1 на държавите-членки и на националните органи по акредитация.

5.   Комисията не може да признае повече от един орган в даден момент.

6.   Първият орган, признат по настоящия регламент, е Европейската организация за акредитация, при условие че е сключила споразумението, посочено в параграф 2.

ГЛАВА III

РАМКА НА ОБЩНОСТТА ЗА НАДЗОР НА ПАЗАРА И КОНТРОЛ ВЪРХУ ПРОДУКТИТЕ, КОИТО СЕ ВЪВЕЖДАТ НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА

РАЗДЕЛ 1

Общи разпоредби

Член 15

Приложно поле

1.   Членове 16 — 26 се прилагат за продукти, обхванати от законодателство на Общността за хармонизация.

2.   Всяка от разпоредбите на членове 16 — 26 се прилага в случай че не съществуват специални разпоредби със същата цел в законодателството на Общността за хармонизация.

3.   Прилагането на настоящия регламент не възпрепятства органите за надзор на пазара да вземат по-специфични мерки, предвидени в Директива 2001/95/EО.

4.   За целите на членове 16 — 26 „продукт“ означава вещество, препарат или стока, създадени чрез производствен процес, различни от храна, фураж, живи растения и животни, продукти с човешки произход и растителни и животински продукти, пряко свързани с тяхното бъдещо възпроизводство.

5.   Членове 27, 28 и 29 се прилагат за всички продукти, обхванати от законодателството на Общността, когато друго законодателство на Общността не съдържа специални разпоредби, свързани с организацията на граничния контрол.

Член 16

Общи изисквания

1.   Държавите-членки организират и осъществяват надзор на пазара, както е предвидено в настоящата глава.

2.   Надзорът на пазара гарантира, че продукти, обхванати от законодателството на Общността за хармонизация, които при използването им в съответствие с тяхното предназначение или при условия, които разумно могат да бъдат предвидени и когато са правилно монтирани и поддържани, могат да застрашат здравето или безопасността на ползвателите, или които в друго отношение не отговарят на приложимите изисквания, определени в законодателството на Общността за хармонизация, са изтеглени или предоставянето им на пазара е забранено или ограничено, и че обществеността, Комисията и останалите държави-членки са информирани за това.

3.   Националните инфраструктури и програми по надзор на пазара гарантират, че е възможно да бъдат взети ефективни мерки по отношение на всяка от категориите продукти, които са предмет на законодателството на Общността за хармонизация.

4.   Надзорът на пазара обхваща продукти, сглобени или произведени за собствена употреба на производителя, когато законодателството на Общността за хармонизация посочва, че разпоредбите му се прилагат за такива продукти.

РАЗДЕЛ 2

Рамка на Общността за надзор на пазара

Член 17

Задължения за информиране

1.   Държавите-членки информират Комисията за техните органи за надзор на пазара и областите им на компетентност. Комисията предава тази информация на другите държави-членки.

2.   Държавите-членки гарантират, че обществеността е запозната със съществуването и отговорностите, известно ѝ е кои са националните органи за надзор на пазара, както и какви са начините за контакт с тези органи.

Член 18

Задължения на държавите-членки относно организацията

1.   Държавите-членки създават подходящи механизми за комуникация и сътрудничество между своите органи за надзор на пазара.

2.   Държавите-членки създават подходящи процедури с цел да:

а)

осигурят разглеждането на жалби или доклади по въпроси, свързани с рискове, възникващи във връзка с продукти, за които се прилага законодателството на Общността за хармонизация,

б)

наблюдават произшествия и случаи на увреждане на здравето, за които се предполага, че са причинени от тези продукти,

в)

проверяват дали са предприети коригиращи действия, и

г)

се информират за научни и технически знания, свързани с въпроси на безопасността.

3.   Държавите-членки предоставят на органите за надзор на пазара правомощията, ресурсите и знанията, необходими за правилното изпълнение на техните задачи.

4.   Държавите-членки гарантират, че органите за надзор на пазара упражняват правомощията си в съответствие с принципа на пропорционалност.

5.   Държавите-членки създават, прилагат и периодично актуализират своите програми за надзор на пазара. Държавите-членки изготвят обща програма за надзор на пазара или специални секторни програми, които обхващат секторите, в които те провеждат надзор на пазара, съобщават тези програми на другите държави-членки и на Комисията и ги правят обществено достояние чрез електрони средства за комуникация и когато е уместно, чрез други средства. Първото подобно съобщаване се извършва до 1 януари 2010 г. По същия начин се прави обществено достояние всяко последващо актуализиране на програмите. За тази цел държавите-членки могат да си сътрудничат с всички съответни заинтересовани страни.

6.   Държавите-членки периодично правят преглед и оценяват изпълнението на дейностите си по надзора. Тези прегледи и оценки се извършват най-малко веднъж на всеки четири години и резултатите от тях се съобщават на другите държави-членки и на Комисията и се правят обществено достояние чрез електрони средства за комуникация и, когато е уместно, чрез други средства.

Член 19

Мерки за надзор на пазара

1.   Органите за надзор на пазара извършват съответните проверки на характеристиките на продуктите в съответния мащаб посредством проверки на документи и, когато е уместно, физически и лабораторни проверки на базата на подходящи проби. При тази своя дейност те вземат предвид установените принципи за оценка на риска, жалби и друга информация.

Органите за надзор на пазара могат да изискват от икономическите оператори да предоставят на тяхно разположение такива документи и информация, каквито счетат за необходимо с оглед извършването на дейността им, и когато е необходимо и оправдано, достъп до помещенията на икономически оператори и вземане на необходимите проби от продукти. Те могат да унищожат или по друг начин да направят неизползваеми продуктите, представляващи сериозен риск, когато счетат за необходимо.

Когато икономическите оператори представят протоколи от изпитвания или сертификати, доказващи съответствие, издадени от акредитиран орган за оценяване на съответствието, органите за надзор на пазара надлежно вземат предвид такива протоколи и сертификати.

2.   Органите за надзор на пазара предприемат съответните мерки, за да предупредят ползвателите на тяхната територия в подходящи срокове за всяка открита от тях опасност, свързана с всякакъв продукт, така че да намалят риска от нараняване или други вреди.

Те си сътрудничат с икономическите оператори във връзка с дейности, които биха могли да предотвратят или намалят риска, породен от предоставяните от тези икономически оператори продукти.

3.   Когато органите за надзор на пазара на една държава-членка решат да изтеглят продукт, произведен в друга държава-членка, те уведомяват икономическия оператор на адреса, посочен на съответния продукт или в придружаващата този продукт документация.

4.   Органите за надзор на пазара изпълняват своите задължения независимо, безпристрастно и непредубедено.

5.   При необходимост органите за надзор на пазара спазват поверителност с цел опазване на търговски тайни или с цел защита на личните данни съгласно националното законодателство, при спазване на изискването по настоящия регламент информацията да бъде направена обществено достояние в най-пълния възможен обем, необходим за защита на интересите на ползвателите в Общността.

Член 20

Продукти, представляващи сериозен риск

1.   Държавите-членки гарантират, че продуктите, които представляват сериозен риск, изискващ бърза намеса, включително сериозен риск, чиито последици не са незабавни, са иззети или изтеглени или че е забранено да бъдат предоставяни на техния пазар, както и че Комисията е незабавно информирана за това в съответствие с член 22.

2.   Решението дали определен продукт представлява сериозен риск се основава на подходяща оценка на риска, която взема предвид естеството на опасността и вероятността за нейното настъпване. Възможността за постигане на по-висока степен на безопасност или наличието на други продукти, създаващи по-малък риск, не представляват основание да се счита, че продуктът представлява сериозен риск.

Член 21

Ограничителни мерки

1.   Държавите-членки гарантират, че всички предприети мерки съгласно приложимото законодателство на Общността за хармонизация, с цел забрана или ограничаване на предоставянето на продукта на пазара, изтеглянето му от пазара или изземването му, са пропорционални и посочват точно основанието, на което са базирани.

2.   Такива мерки се съобщават незабавно на съответния икономически оператор, който в същото време се уведомява за наличните средства за правна защита съгласно законодателството на съответната държава-членка и за крайните срокове, приложими по отношение на тези средства.

3.   Преди приемането на мярка, както е посочено в параграф 1, на съответните икономически оператори се дава възможност да бъдат изслушани в рамките на подходящ срок, не по дълъг от 10 дни, освен ако такава консултация е невъзможна поради неотложния характер на мярка, която предстои да бъде предприета, което е обосновано от изискванията за здраве и безопасност или други съображения, свързани с обществените интереси, обхванати от съответното законодателство на Общността за хармонизация. Ако са предприети действия, без да е изслушан икономическият оператор, на последния се предоставя възможност да бъде изслушан при първа възможност, а предприетите действия се преразглеждат веднага след това.

4.   Всяка мярка, посочена в параграф 1, се оттегля или изменя, веднага след като икономическият оператор докаже, че е предприел ефективни действия.

Член 22

Обмен на информация — система на Общността за бърз обмен на информация

1.   Когато държава-членка предприеме или възнамерява да предприеме мярка в съответствие с член 20 и счита, че причините, които са довели до приемането на мярката, или последиците от предприетата мярка надхвърлят нейната територия, тя незабавно нотифицира Комисията за тази мярка, в съответствие с параграф 4 от настоящия член. Тя също незабавно информира Комисията за промяната или оттеглянето на всяка такава мярка.

2.   Ако продукт, който представлява сериозен риск, се предоставя на пазара, държавите-членки нотифицират Комисията за всички доброволни мерки, предприети и съобщени от икономически оператор.

3.   Информацията, предоставена в съответствие с параграфи 1 и 2, включва всички налични сведения, по-специално относно необходимите данни за идентифицирането, произхода и веригата на доставка на продукта, свързания с продукта риск, естеството и продължителността на предприетите национални мерки и всички доброволни мерки, предприети от икономическите оператори.

4.   За целите на параграфи 1, 2 и 3 се използва системата за надзор на пазара и обмен на информация, предвидена в член 12 от Директива 2001/95/ЕО. Член 12, параграфи 2, 3 и 4 от тази директива се прилагат mutatis mutandis.

Член 23

Обща система за информационно осигуряване

1.   Комисията разработва и поддържа обща система за архивиране и обмен на информация чрез електронни средства по въпроси, свързани с дейностите по надзор на пазара, програми и сродна информация относно случаи на неспазване на законодателството на Общността за хармонизация. Системата отразява по подходящ начин нотификациите и информацията, предоставени съгласно член 22.

2.   За целите на параграф 1 държавите-членки предоставят на Комисията информация, с която разполагат и която не е била вече предоставена съгласно член 22, за продукти, представляващи риск, по-специално във връзка с идентифициране на рискове, резултати от проведени изпитвания, предприети временни ограничителни мерки, контакти със съответните икономически оператори и обосновка за действие или бездействие.

3.   Без да се засягат член 19, параграф 5 или националното законодателство в областта на поверителността на информацията, се гарантира запазването на поверителността на съдържанието на информацията. Защитата на поверителността не пречи на предоставянето на органите за надзор на пазара на информация от значение за осигуряване на ефективността на дейностите по надзор на пазара.

Член 24

Принципи на сътрудничество между държавите-членки и Комисията

1.   Държавите-членки осигуряват ефективно сътрудничество и обмен на информация между своите органи за надзор на пазара и тези на другите държави-членки и между собствените си органи и Комисията и съответните агенции на Общността във връзка със своите програми за надзор на пазара и за всички въпроси, свързани с продукти, представляващи рискове.

2.   За целите на параграф 1 органите за надзор на пазара на една държава-членка подпомагат органите за надзор на пазара на други държави-членки в подходяща степен посредством предоставяне на информация или документация, осъществявайки съответните разследвания или всякакви други подходящи мерки и посредством участие в разследвания, започнати в други държави-членки.

3.   Комисията събира и организира данните относно националните мерки за надзор на пазара, които ще ѝ позволят да изпълни задълженията си.

4.   Всяка информация, предоставена от икономически оператор съгласно член 21, параграф 3 или по друг начин се включва, когато докладващата държава-членка уведомява други държави-членки и Комисията за своите заключения и действия. За всяка последваща информация ясно се посочва връзката ѝ с вече предоставената информация.

Член 25

Съвместно използване на ресурси

1.   Възможно е Комисията или държави-членки да организират инициативи за надзор на пазара, с цел съвместно използване на ресурси и обмен на експертни знания между компетентните органи на държавите-членки. Такива инициативи се координират от Комисията.

2.   За целите на параграф 1 Комисията, в сътрудничество с държави-членки:

а)

разработва и организира програми за обучение и обмен на национални служители;

б)

разработва, организира и въвежда програми за обмен на опит, информация и най-добри практики, програми и действия за общи проекти, информационни кампании, програми за съвместни посещения и съответно съвместно използване на ресурси.

3.   Държавите-членки гарантират, че техните компетентни органи участват пълноценно в дейностите, посочени в параграф 2, когато това е подходящо.

Член 26

Сътрудничество с компетентните органи на трети държави

1.   Органите за надзор на пазара могат да си сътрудничат с компетентните органи на трети държави с цел обмен на информация и техническо подпомагане, насърчаване и улесняване на достъпа до европейските системи, насърчаване на дейности, свързани с оценяване на съответствието, надзор на пазара и акредитация.

Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, разработва подходящи програми за тази цел.

2.   Сътрудничеството с компетентните органи на трети държави се осъществява, inter alia, под формата на дейностите по член 25, параграф 2. Държавите-членки гарантират, че техните компетентни органи участват пълноценно в тези дейности.

РАЗДЕЛ 3

Контрол на продукти, въвеждани на пазара на Общността

Член 27

Контрол на продукти, въвеждани на пазара на Общността

1.   Органите на държавите-членки, отговорни за контрола на продуктите, въвеждани на пазара на Общността, разполагат с правомощията и ресурсите, необходими за правилното изпълнение на своите задачи. Те извършват съответните проверки на характеристиките на продуктите в подходяща степен съгласно принципите, посочени в член 19, параграф 1, преди тези продукти да бъдат допуснати за свободно обращение.

2.   Когато в държава-членка органите, отговорни за надзора на пазара и контрола по външните граници, са повече от един, тези органи си сътрудничат, като обменят информация, свързана с функциите им, или по друг подходящ начин.

3.   Органите, отговорни за контрола по външните граници, отлагат допускането на продукта за свободно обращение на пазара на Общността, когато в рамките на проверките, посочени в параграф 1, е направена една от следните констатации:

а)

продуктът притежава характеристики, които дават основания да се счита, че продуктът, когато е правилно монтиран, поддържан и използван, представлява сериозен риск за здравето, безопасността, околната среда или за всеки друг обществен интерес, посочен в член 1;

б)

продуктът не е придружен от документацията в писмен или електронен вид, изисквана съгласно съответното законодателство на Общността за хармонизация или не е маркиран в съответствие с такова законодателство;

в)

маркировката „СЕ“ е нанесена на продукта по неверен или подвеждащ начин.

Органите, отговорни за контрола по външните граници, незабавно уведомяват органите за надзор на пазара за всяко такова отлагане.

4.   В случай на нетрайни продукти органите, отговорни за контрола по външните граници, се стремят, доколкото е възможно, да гарантират, че всички изисквания, които те могат да наложат по отношение на съхраняването на продукти или паркирането на превозни средства, използвани за транспортиране, не са несъвместими със запазването на тези продукти.

5.   За целите на настоящия раздел, член 24 се прилага по отношение на органи, отговорни за контрола по външните граници, без да се засяга прилагането на законодателството на Общността, предвиждащо по-специфични системи на сътрудничество между тези органи.

Член 28

Вдигане на продукти

1.   За продукт, чието вдигане е отложено от органите, отговорни за контрола по външните граници съгласно член 27, се допуска вдигане, ако в срок от три работни дни от отлагане на вдигането тези органи не са били уведомени за действие, предприето от органите за надзор на пазара и при условие че са изпълнени всички други изисквания и формалности във връзка с такова вдигане.

2.   Когато органите за надзор на пазара установят, че съответният продукт не представлява сериозен риск за здравето и безопасността или не може да се счете, че е в нарушение на законодателството на Общността за хармонизация, се допуска вдигането на този продукт, при условие че са изпълнени всички други изисквания и формалности във връзка с такова вдигане.

Член 29

Национални мерки

1.   Когато органите за надзор на пазара установят, че даден продукт представлява сериозен риск, те предприемат мерки с цел забрана на пускането на този продукт на пазара и изискват от органите, отговорни за контрола по външните граници, да впишат следния текст във фактурата, придружаваща продукта, и на всеки друг придружаващ документ или, в случаите, когато обработката на данни се извършва електронно, да го въведат в самата система за обработка на данни:

„Опасен продукт — допускането за свободно обращение не е разрешено — Регламент (ЕО) № 765/2008“.

2.   Когато органите за надзор на пазара установят, че даден продукт не съответства на законодателството на Общността за хармонизация, те предприемат подходящи действия, които могат, ако е необходимо, да включват забрана за пускането на продукта на пазара.

Когато пускането на пазара е забранено съгласно първата алинея, органите за надзор на пазара изискват от органите, отговорни за контрола по външните граници, да не допускат продукта за свободно обращение и да впишат следния текст във фактурата, придружаваща продукта и на всеки друг придружаващ документ или, в случаите, когато обработката на данни се извършва електронно, да го въведат в самата система за обработка на данни:

„Продукт, несъответстващ на изискванията — допускането за свободно обращение не е разрешено — Регламент (ЕО) № 765/2008“.

3.   Когато впоследствие този продукт е деклариран за митнически режим, различен от допускане за свободно обращение и при условие, че органите за надзор на пазара не възразяват, текстовете, посочени в параграфи 1 и 2, се вписват при същите условия в документите, използвани във връзка с този режим.

4.   Органите на държавите-членки могат да унищожат или по друг начин да направят неизползваеми продуктите, представляващи сериозен риск, когато счетат това за необходимо и пропорционално.

5.   Органите за надзор на пазара предоставят на органите, отговорни за контрол по външните граници, информация относно категориите продукти, при които е установен сериозен риск или несъответствие по смисъла на параграфи 1 и 2.

ГЛАВА IV

МАРКИРОВКА „CE“

Член 30

Основни принципи за маркировката „СЕ“

1.   Маркировката „СЕ“ се нанася само от производителя или от негов упълномощен представител.

2.   Маркировката „СЕ“, представена в приложение II, може да бъде нанасяна само на продукти, за които нейното нанасяне е предвидено от конкретна разпоредба на законодателството на Общността за хармонизация и не може да бъде нанасяна на никакви други продукти.

3.   Като нанася или поръчва нанасянето на маркировка „CE“, производителят показва, че поема отговорност за съответствието на своя продукт с всички приложими изисквания, посочени в съответното законодателство на Общността за хармонизация, предвиждащо нейното нанасяне.

4.   Маркировката „СЕ“ е единствената маркировка, която потвърждава съответствието на продукта с приложимите изисквания на съответното законодателство на Общността за хармонизация, предвиждащо нейното нанасяне.

5.   Забранява се нанасянето върху продукт на маркировки, знаци или надписи, които биха могли да подведат трети лица относно значението или формата на маркировката „CE“. На продукта може да се нанасят други маркировки, ако те не засягат видимостта, четливостта и значението на маркировката „CE“.

6.   Без да се засяга член 41, държавите-членки следят за правилното прилагане на режима, уреждащ маркировката „CE“, и предприемат подходящи действия в случай на неправилна употреба. Освен това държавите-членки предвиждат санкции за нарушения, които могат да включват наказателноправни санкции за тежки нарушения. Тези санкции са пропорционални на тежестта на нарушението и представляват ефективно възпиращо средство срещу неправилната употреба.

ГЛАВА V

ФИНАНСИРАНЕ ОТ ОБЩНОСТТА

Член 31

Орган, който преследва цел от общ европейски интерес

Органът, признат съгласно член 14, се смята за орган, който преследва цел от общ европейски интерес по смисъла на член 162 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 (12).

Член 32

Дейности, отговарящи на условията за финансиране от Общността

1.   Общността може да финансира следните дейности във връзка с прилагането на настоящия регламент:

а)

създаването и преразглеждането на секторни схеми за акредитация, посочени в член 13, параграф 3.

б)

дейностите на секретариата на органа, признат съгласно член 14, като координиране на дейностите по акредитация, провеждането на технически дейности, свързани с функционирането на системата за партньорска оценка, осигуряване на информация на заинтересованите лица и участието на органа в дейностите на международни организации в областта на акредитацията;

в)

подготвяне и актуализиране на материали за насоки в областта на акредитацията, нотифициране на Комисията за органите за оценяване на съответствието, оценяване на съответствието и надзор на пазара;

г)

дейности по сравнения, свързани с действието на предпазните клаузи;

д)

представянето на разположение на Комисията на технически експертни знания, с цел подпомагане на Комисията в осъществяване на административно сътрудничество в областта на надзора на пазара, включително финансирането на групи за административно сътрудничество, решения относно надзора на пазара и случаите на предпазни клаузи;

е)

осъществяване на предварителна или подпомагаща дейност във връзка с изпълнението на дейности по оценяване на съответствието, метрология, акредитация и надзор на пазара, свързани с прилагането на законодателство на Общността, като изследвания, програми, оценки, насоки, сравнителни анализи, взаимни съвместни посещения, научноизследователска дейност, разработване и поддръжка на бази данни, дейности за обучение, лабораторна дейност, изпитвания за пригодност, междулабораторни изпитвания и дейност по оценяване на съответствието, както и европейски кампании за надзор на пазара и подобни дейности;

ж)

дейности, осъществени в рамките на програми за техническа помощ, сътрудничество с трети държави и насърчаване и подобряване на европейските системи и политики за оценяване на съответствието, надзора на пазара и акредитацията сред заинтересованите лица в Общността и на международно равнище.

2.   Дейностите, посочени в параграф 1, буква а), отговарят на условията за финансиране от Общността, само ако комитетът, създаден с член 5 от Директива 98/34/ЕО, е бил консултиран относно исканията, подадени до органа, признат съгласно член 14 от настоящия регламент.

Член 33

Органи, които отговарят на изискванията за финансиране от Общността

Финансиране от Общността може да се отпуска на органа, признат съгласно член 14, за изпълнението на дейностите, предвидени в член 32.

Въпреки това, финансирането от Общността може също да се отпусне на други органи за изпълнение на дейностите, предвидени в член 32, с изключение на тези, посочени в параграф 1, букви а) и б) от него.

Член 34

Финансиране

Бюджетните кредити, отпуснати за дейностите, посочени в настоящия регламент, се определят всяка година от бюджетния орган в рамките на действащата финансова рамка.

Член 35

Правила за финансиране

1.   Финансирането от Общността се предоставя:

а)

без покана за предложения — на органа, признат съгласно член 14, за осъществяване на тези от дейностите, посочени в член 32, параграф 1, букви а)—ж), за които могат да се предоставят безвъзмездни средства в съответствие с Финансовия регламент;

б)

под формата на безвъзмездни средства след покана за предложения или съгласно процедури за възлагане на обществена поръчка — на други органи за осъществяване на дейности, посочени в член 32, параграф 1, букви в)—ж).

2.   Дейностите на секретариата на органа, признат съгласно член 14, посочени в член 32, параграф 1, буква б), могат да се финансират на базата на безвъзмездни средства за оперативни разходи. При подновяване безвъзмездните средства за оперативни разходи не намаляват автоматично.

3.   Споразуменията за безвъзмездни средства могат да разрешават покриване на режийните разноски на бенефициера в предварително установен размер от не повече от 10 % от общите допустими преки разходи за действия, освен когато непреките разходи на бенефициера са покрити от безвъзмездни средства за оперативни разходи, финансирани от бюджета на Общността.

4.   Общите цели на сътрудничество и административните и финансовите условия, свързани с безвъзмездните средства, отпуснати на органа, признат съгласно член 14, могат да се определят в рамково споразумение за партньорство, подписано от Комисията и от този орган в съответствие с Финансовия регламент и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002. Европейският парламент и Съветът биват информирани за сключването на всяко такова споразумение.

Член 36

Управление и наблюдение

1.   Бюджетните кредити, определени от бюджетния орган за финансиране на дейностите по оценяване на съответствието, акредитация и надзор на пазара, могат също да обхванат административните разходи, свързани с подготовка, наблюдение, проверка, одит и оценка, които са пряко необходими за постигане на целите на настоящия регламент, и по-специално изследвания, срещи, информационни дейности и публикации, разходи, свързани с информационните системи за обмен на информация и всички други разходи по административна и техническа помощ, които Комисията може да използва за дейности по оценяване на съответствието и акредитация.

2.   Комисията оценява целесъобразността на дейностите по оценяване на съответствието, акредитация и надзор на пазара, финансирани от Общността предвид изискванията на общностните политики и законодателство, и информира Европейския парламент и Съвета за резултата от тази оценка до 1 януари 2013 г. и на всеки пет години след това.

Член 37

Защита на финансовите интереси на Общността

1.   Комисията гарантира, че при изпълнение на дейностите, финансирани съгласно настоящия регламент, финансовите интереси на Общността са защитени посредством прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и други незаконни дейности, посредством ефективни проверки и възстановяване на неправомерно изплатените суми, и при откриване на нередности посредством ефективни, съразмерни и възпиращи санкции в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (13), Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (14) и Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (15).

2.   За целите на дейностите на Общността, финансирани съгласно настоящия регламент, понятието за нередности, посочено в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95, означава всяко нарушение на разпоредба на общностното право или всяко нарушение на договорно задължение, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз или бюджети, управлявани от него, чрез неоправдано перо на разходи.

3.   Всички споразумения и договори, произтичащи от настоящия регламент, предвиждат наблюдение и финансов контрол от Комисията или всеки представител, който тя упълномощава, както и одити от Сметната палата, които при необходимост могат да се извършат на място.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 38

Технически насоки

С цел да се улесни прилагането на настоящия регламент, Комисията изготвя незадължителни насоки, като се консултира със заинтересованите страни.

Член 39

Преходна разпоредба

Сертификатите за акредитация, издадени преди 1 януари 2010 г., могат да останат валидни до датата на изтичането им, но не и след 31 декември 2014 г. Въпреки това, настоящият регламент се прилага по отношение на удължаване на срока им или подновяване.

Член 40

Преразглеждане и доклади

До 2 септември 2013 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящия регламент, на Директива 2001/95/ЕО, както и на всеки друг инструмент на Общността, отнасящ се до надзора на пазара. Този доклад анализира, в частност, съгласуваността на правилата на Общността в областта на надзора на пазара. Ако е уместно, той се придружава от предложения за изменение и/или обединяване на съответните инструменти, с цел по-добро регулиране и опростяване. Той включва оценка на разширяването на приложното поле на глава III от настоящия регламент към всички продукти.

До 1 януари 2013 г. и на всеки пет години след това, Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, изготвя и представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящия регламент.

Член 41

Санкции

Държавите-членки определят система от санкции за икономическите оператори, които могат да включват наказателноправни санкции за тежки нарушения, приложими при нарушение на разпоредбите на настоящия регламент и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи и могат да бъдат увеличавани, в случай че съответният икономически оператор е извършил предходно подобно нарушение на разпоредбите на настоящия регламент. Държавите-членки нотифицират Комисията за тези разпоредби до 1 януари 2010 г. и я нотифицират незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 42

Изменение на Директива 2001/95/ЕО

В член 8 от Директива 2001/95/EО параграф 3 се заменя със следното:

„3.   В случаи на продукти, представляващи сериозен риск, компетентните органи предприемат с необходимата бързина подходящите мерки, посочени в параграф 1, букви б)—е). Съществуването на сериозен риск се определя от държавите-членки, като се оценяват особеностите на всеки отделен случай и като се отчитат насоките, посочени в точка 8 от приложение II.“

Член 43

Отмяна

Регламент (ЕИО) № 339/93 се отменя, считано от 1 януари 2010 г.

Позоваванията на отменения регламент се тълкуват като позовавания на настоящия регламент.

Член 44

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2010 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 9 юли 2008 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

J.-P. JOUYET


(1)  ОВ C 120, 16.5.2008 г., стр. 1.

(2)  Становище на Европейския парламент от 21 февруари 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 23 юни 2008 г.

(3)  Вж. страница 82 от настоящия брой на Официален вестник.

(4)  ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4.

(5)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(6)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. Директива, изменена с Регламент (EО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(7)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 40, 17.2.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).

(9)  ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1525/2007 (ОВ L 343, 27.12.2007 г., стр. 9).

(10)  ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. Директива, последно изменена с Директива 2006/96/ЕО на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 81).

(11)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (EО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).

(12)  ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 478/2007 (ОВ L 111, 28.4.2007 г., стр. 13).

(13)  ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

(14)  ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2.

(15)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Изисквания, приложими към органа, признат съгласно член 14

1.

Органът, признат съгласно член 14 от настоящия регламент („органът“), се установява в рамките на Общността.

2.

Според учредителния акт на органа, националните органи по акредитация в рамките на Общността имат право да членуват в него, при условие че спазват правилата и целите на органа и другите условия, изложени в настоящия регламент и съгласувани с Комисията в рамковото споразумение.

3.

Органът провежда консултации с всички заинтересовани страни.

4.

Органът предоставя на своите членове услуги, свързани с партньорски оценки, които отговарят на изискванията на членове 10 и 11.

5.

Органът си сътрудничи с Комисията в съответствие с настоящия регламент.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Маркировка „CE“

1.

Маркировката „СЕ“ се състои от инициалите „CE“ и има следната форма:

Image

2.

При увеличаване или намаляване на маркировката „CE“ се спазват пропорциите в графичната мрежа по параграф 1.

3.

Когато специалното законодателство не определя конкретни размери, маркировката „CE“ е с височина най-малко 5 mm.


13.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/48


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 766/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 9 юли 2008 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 135 и 280 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Сметната палата (1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета (3) усъвършенства предишния правен механизъм, по-специално като предостави възможност за съхраняване на информация в общностната база данни на Митническата информационна система (МИС).

(2)

Въпреки това, придобитият опит след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 515/97 показа, че използването на МИС единствено за оглед и докладване, дискретно наблюдение или конкретни проверки не позволява напълно да се осъществи целта на системата, която е предотвратяване, разследване и борба с операции, които са в нарушение на митническото или земеделското законодателство.

(3)

Промените, въведени след разширяването на Европейския съюз и включването на 27 държави-членки, изискват преразглеждане на митническото сътрудничество на Общността в по-широка рамка и с модернизирани механизми.

(4)

Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 28 април 1999 г. за създаване на Европейска служба за борба с измамите (OLAF) (4) и Конвенцията за използване на информационни технологии за митнически цели (5), съставена с акт на Съвета от 26 юли 1995 г. (6), измениха общата рамка за сътрудничество между държавите-членки и Комисията по отношение на предотвратяването, разследването и борбата с нарушения на общностното законодателство.

(5)

Резултатите от стратегическия анализ следва да помогнат на отговорните лица на най-високо равнище при определянето на проекти, цели и политики за борба с измамите, планирането на дейности и насочването на средства, необходими за постигане на определените оперативни цели.

(6)

Резултатът от оперативния анализ по отношение на дейности, ресурси и намерения на определени лица или предприятия, които не спазват или изглежда не спазват митническото или земеделското законодателството, следва да подпомогне митническите органи и Комисията при предприемането на подходящи мерки в конкретни случаи, за да се постигнат целите, определени във връзка с борбата с измамите.

(7)

Съгласно действащия механизъм, установен в Регламент (ЕО) № 515/97, личните данни, въведени от държава-членка, могат да бъдат копирани от МИС в други системи за обработка на данни само с предварително разрешение на партньора по МИС, който е въвел съответните данни, и при спазване на определените от него условия в съответствие с член 30, параграф 1. Изменението на регламента има за цел да бъде допуснато отклонение от този принцип на предварително разрешение само в случаите, когато данните трябва да се обработват от националните органи и службите на Комисията, отговарящи за управление на риска, с оглед на целевите проверки на движението на стоки.

(8)

Необходимо е действащият механизъм да се допълни с нормативна уредба за създаване на идентификационна база данни за митнически досиета, която да обхваща предходни и текущи досиета. Създаването на такава база данни е продължение на междуправителствената инициатива за митническо сътрудничество, довела до приемането на Акт на Съвета от 8 май 2003 г. за съставяне на протокол за изменение на Конвенцията за използването на информационни технологии за митнически цели, по отношение на изграждането на идентификационна база данни за митнически досиета (7).

(9)

Необходимо е да се гарантира, че с оглед укрепването на митническото сътрудничество между държавите-членки и между държавите-членки и Комисията и без да се засягат останалите разпоредби на Регламент (ЕО) № 515/97, определени данни могат да бъдат обменяни при преследването на целите на настоящия регламент.

(10)

Освен това е необходимо да се гарантира в по-голяма степен взаимно допълване с действията в контекста на междуправителственото митническо сътрудничество и сътрудничеството с другите органи и агенции на Европейския съюз, както и с други международни и регионални организации. Тези действия произтичат от Резолюцията на Съвета от 2 октомври 2003 г. относно стратегията за митническо сътрудничество (8) и Решението на Съвета от 6 декември 2001 г. за разширяване на правомощията на Европол за борба с тежките форми на международна престъпност, изброени в приложението към Конвенцията за Европол (9).

(11)

С оглед подобряване съгласуваността на действията, предприемани от Комисията, останалите органи и агенции на Европейския съюз и други международни и регионални организации, Комисията следва да бъде оправомощена да предоставя обучение и всякакъв вид помощ, различна от финансова помощ, на служители за връзка от трети страни и от европейски или международни организации и агенции, включително чрез обмен на най-добри практики с тези органи и, например, с Европол и Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex).

(12)

Съгласно Регламент (ЕО) № 515/97 следва да се създадат необходимите условия за провеждане на съвместни митнически операции в Общността. Комитетът, предвиден в член 43 от Регламент (ЕО) № 515/97, следва да бъде оправомощен да определя мандата за съвместни митнически операции на Общността.

(13)

Трябва да се създаде постоянна инфраструктура в рамките на Комисията с цел съвместните митнически операции да могат да бъдат координирани през цялата календарна година, както и представителите на държавите-членки и, ако е необходимо, служителите за връзка от трети страни, от европейски или международни организации и агенции, по-специално Европол, Световната митническа организация (СМО) и Интерпол да могат да бъдат приемани за срока, необходим за провеждане на една или повече отделни операции.

(14)

С оглед решаването на свързани с МИС въпроси по осъществяване на надзора Европейският надзорен орган по защита на данните следва да свиква заседание с националните надзорни органи по защита на данните най-малко веднъж годишно.

(15)

Държавите-членки трябва да имат възможност да използват повторно тази инфраструктура за съвместни митнически операции, организирани в рамките на митническото сътрудничество, предвидено в членове 29 и 30 от Договора за Европейския съюз, без да се засяга ролята на Европол. В такъв случай съвместните митнически операции следва да се провеждат в рамките на мандата, определен от съответната работна група на Съвета в областта на митническото сътрудничество съгласно дял VI от Договора за Европейския съюз.

(16)

Освен това, развитието на нови пазари, продължаващата интернационализация на търговията и бързото ѝ разрастване, в съчетание с ускорения превоз на стоки, изискват митническите администрации да следват тази тенденция, за да не се вреди на развитието на европейската икономика.

(17)

Крайните цели са всички оператори да могат предварително да предоставят цялата необходима документация и напълно да компютризират връзката си с митническите органи. Междувременно ще се запази сегашното положение с различни степени на развитие на националните информационни системи и тъй като все още са възможни отклонения в търговските потоци, трябва да се подобрят механизмите за борба с измамите.

(18)

За целите на борбата с измами, едновременно с извършването на реформа и модернизация на митническите системи е необходимо да се търси информация възможно най-близо до източника ѝ. Освен това, за да се подпомогнат компетентните органи на държавите-членки в разкриването на движения на стоки, предмет на операции, които е възможно да нарушават митническото или земеделското законодателство, и на превозни средства, включително контейнери, използвани за тази цел, данните от основните публични или частни доставчици на обществени услуги в световен мащаб, които развиват дейност в международна верига на доставка, следва да се обединят в централизиран европейски информационен справочник.

(19)

Защитата на физическите лица при обработването на лични данни е уредена с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (10) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации) (11), които са напълно приложими за услугите на информационното общество. Тези директиви вече са установили правната уредба на Общността в областта на личните данни и следователно не е необходимо този въпрос да се урежда в настоящия регламент, за да се гарантира гладкото функциониране на вътрешния пазар, и по-специално свободното движение на лични данни между държавите-членки. Настоящият регламент трябва да се изпълнява и прилага в съответствие с правилата за защита на личните данни, по-специално относно обмена и съхранението на информация, с цел да се подпомогнат дейностите по предотвратяване и разкриване на измами.

(20)

Обменът на лични данни с трети страни следва да подлежи на предварителна проверка дали правилата на страната получател относно защитата на личните данни предоставят степен на защита, съответстваща на защитата, предвидена от законодателството на Общността.

(21)

Тъй като след приемането на Регламент (ЕО) № 515/97 Директива 95/46/ЕО е транспонирана в националното законодателство от държавите-членки, а Комисията е създала независим орган, за да гарантира, че свободите и основните права на лицата се зачитат от институциите и органите на Общността при обработката на лични данни в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (12), мерките за контрол върху защитата на личните данни следва да се приведат в съответствие, а позоваването на Европейския омбудсман следва да се замени с позоваване на Европейския надзорен орган по защита на данните, без да се засягат правомощията на Омбудсмана.

(22)

Мерките, необходими за прилагането на Регламент (ЕО) № 515/97, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на реда и условията за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (13).

(23)

По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да взема решения относно данните, подлежащи на включване в МИС, и да определя операциите, свързани с прилагането на земеделското законодателство, във връзка с които да бъде въвеждана информация в тази система. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на Регламент (ЕО) № 515/97, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(24)

Докладът за прилагането на Регламент (ЕО) № 515/97 следва да бъде включен в доклада, който се представя ежегодно пред Европейския парламент и пред Съвета относно мерките, предприети при прилагането на член 280 от Договора.

(25)

Регламент (ЕО) № 515/97 следва да бъде съответно изменен.

(26)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно координация на борбата с измамите и всяка друга незаконна дейност, която уврежда финансовите интереси на Общността, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради нейните мащаб и последици, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, предвидените в настоящия регламент мерки не надхвърлят необходимото за постигане на тази цел.

(27)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати по-конкретно в Хартата на основните права на Европейския съюз (14). По-специално, настоящият регламент има за цел да гарантира пълно зачитане на правото на защита на личните данни (член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз).

(28)

Проведена бе консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001, който представи становището си на 22 февруари 2007 г. (15),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 515/97 се изменя, както следва:

1.

В член 2, параграф 1 се добавят следните тирета:

„—

„оперативен анализ“ означава анализ на операции, които представляват или изглежда, че представляват нарушение на митническото или земеделското законодателство, включващ следните последователни етапи:

а)

събиране на информация, включително лични данни;

б)

оценка на надеждността на източника на информация и на самата информация;

в)

проучване, систематично представяне и тълкуване на връзките между тези информационни единици или между тях и други важни данни;

г)

формулиране на мнения, хипотези или препоръки, които да могат да бъдат пряко използвани като информация за риска от компетентните органи и от Комисията за предотвратяване и разкриване на други операции, които са в нарушение на митническото и земеделското законодателство, и/или за идентифициране на лице или предприятие, участващо в такива операции;

„стратегически анализ“ означава проучване и представяне на общите тенденции, свързани с нарушенията на митническото и земеделското законодателство, чрез оценка на заплахата, мащаба и последиците на определени операции, които са в нарушение на митническото и земеделското законодателство, с цел впоследствие да се определят приоритетите, да се постигне по-голяма яснота по отношение на явлението или заплахата, както и да се пренасочат дейностите по предотвратяване и разкриване на измами и да се преразгледа административната организация. За стратегически анализ могат да бъдат използвани само данни, от които е заличена идентификационната информация;

„редовен автоматичен обмен“ означава систематично съобщаване на предварително определена информация без предварителна молба и на предварително установени редовни интервали;

„инцидентен автоматичен обмен“ означава систематично съобщаване на предварително определена информация без предварителна молба, когато тези данни бъдат на разположение;“.

2.

Създава се следният член:

„Член 2а

Без да се засягат останалите разпоредби на настоящия регламент и с оглед постигане на неговите цели, по-специално когато не е била подадена митническа декларация или опростена декларация, или когато декларацията е непълна, или когато има основание да се предполога, че съдържащите се в декларацията данни са неверни, Комисията и компетентните органи на всяка държава-членка могат да обменят с компетентен орган на всяка друга държава-членка и с Комисията следните данни:

а)

наименование на предприятието;

б)

търговско наименование;

в)

адрес на предприятието;

г)

идентификационния номер по ДДС на предприятието;

д)

идентификационният номер по регистрацията за акцизи (16);

е)

информация дали идентификационният номер по ДДС и/или идентификационният номер по регистрацията за акцизи се използват;

ж)

имената на управителите, директорите и, ако има такива, на основните акционери и съдружници в предприятието;

з)

номерът и датата на издаване на фактурата; и

и)

стойността на фактурата.

Настоящият член се прилага само за движения на стоки, описани в член 2, параграф 1, първо тире.

3.

Член 15 се изменя, както следва:

а)

съществуващата алинея се номерира като параграф 1;

б)

добавя се следният параграф:

„2.   Компетентните органи на всяка държава-членка могат също така, чрез редовен автоматичен обмен или инцидентен автоматичен обмен, да предоставят на компетентните органи на всяка друга засегната държава-членка получена информация относно въвеждането, напускането, транзита, складирането и специфичната употреба на стоки, включително пощенския трафик, преминаващи между митническата територия на Общността и други територии, и да съобщят за наличието на движение в рамките на митническата територия на Общността на необщностни стоки и стоки за специфична употреба, когато това е необходимо за предотвратяване или разкриване на операции, които представляват или изглежда, че представляват нарушения на митническото или земеделското законодателство.“

4.

Член 18 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се изменя, както следва:

i)

първото тире се заменя със следното:

„—

когато те имат или могат да имат последици в други държави-членки или трети страни, или“;

ii)

добавя се следната алинея:

„В срок от шест месеца след получаването на информацията, изпратена от Комисията, компетентните органи в държавите-членки изпращат на Комисията обобщение на взетите от тях мерки за борба с измамите въз основа на тази информация. Комисията, въз основа тези обобщения, редовно изготвя и изпраща на държавите-членки доклади относно резултатите и мерките, взети от държавите-членки.“;

б)

добавят се следните параграфи:

„7.   Без да се засягат разпоредбите на Митническия кодекс на Общността относно създаването на обща рамка за управление на риска, данните, обменяни между Комисията и държавите-членки съгласно членове 17 и 18, могат да бъдат съхранявани и използвани за целите на стратегическия и оперативния анализ.

8.   Държавите-членки и Комисията могат да обменят резултатите от оперативните и стратегическите анализи, изготвени съгласно настоящия регламент.“

5.

В дял III се добавят следните членове:

„Член 18а

1.   Без да се засяга компетентността на държавите-членки, с оглед подпомагане на органите, посочени в член 1, параграф 1, при разкриването на движения на стоки, които са предмет на операции, които е възможно да нарушават митническото и земеделското законодателство, както и на използваните с такава цел превозни средства, включително контейнери, Комисията създава и управлява информационен справочник с данни, получавани от публични или частни доставчици на услуги, участващи в международната верига на доставка. Този информационен справочник е пряко достъпен за тези органи.

2.   При управлението на този информационен справочник на Комисията се предоставят правомощия:

а)

да получи достъп или да извлича съдържанието на тези данни, по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, и да използва данните повторно в съответствие с приложимото законодателство в областта на правата върху интелектуалната собственост; условията и редът за достъп до данни или извличане на данни се уреждат с техническо споразумение между Комисията, действаща от името на Общността, и съответния доставчик на услуги;

б)

да сравнява и да съпоставя данни, които са достъпни чрез или са извлечени от справочника, да ги подрежда, да ги обогатява с помощта на други източници на информация и да ги анализира в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (17);

в)

да предоставя информацията в този справочник на органите, посочени в член 1, параграф 1, като се използват техниките за обработка на електронни данни.

3.   Посочените в настоящия член данни се отнасят по-специално до движението на контейнери и/или свързаните с това движение превозни средства, стоки и лица. Те включват, когато са налице, следните данни:

а)

относно движението на контейнери:

номер на контейнера,

състояние (натоварен/празен) на контейнера,

дата на движението,

вид на движението (с товар, без товар, претоварване, въвеждане, напускане и т.н.),

наименование на плавателния съд или регистрационен номер на превозното средство,

номер на превоза/пътуването,

място,

товарителница или друг транспортен документ;

б)

относно движението на превозни средства:

наименование на плавателния съд или регистрационен номер на превозното средство,

товарителница или друг транспортен документ,

брой контейнери,

тегло на товара,

описание и/или код на стоките,

номер на резервацията,

номер на пломбите,

място на първо товарене,

място на последно разтоварване,

места на претоварване,

очаквана дата на пристигане на мястото на последното разтоварване;

в)

по отношение на лица, свързани със случаите на движение, за които се прилагат разпоредбите на букви а) и б): фамилно име, моминско име, име, предишни имена, псевдоними, дата и място на раждане, гражданство, пол и адрес;

г)

по отношение на предприятията, свързани със случаите на движение, за които се прилагат разпоредбите на букви а) и б): наименование на предприятието, търговско наименование, адрес на предприятието, регистрационен номер, идентификационен номер по ДДС и идентификационен номер по регистрацията за акцизи, както и адрес на собствениците, изпращачите, получателите, спедиторите, превозвачите и другите посредници или лица, участващи в международната верига на доставка.

4.   В рамките на Комисията само определени анализатори са оправомощени да обработват лични данни по параграф 2, букви б) и в).

Личните данни, които не са необходими за постигането на съответната цел, се заличават незабавно или се заличава съдържащата се в тях идентификационна информация. Във всички случаи те могат да бъдат съхранявани за не повече от три години.

Член 18б

1.   На Комисията се предоставят правомощия да предоставя обучение и всякакъв вид помощ, различна от финансова помощ, на служители за връзка от трети страни и от европейски и международни организации и агенции.

2.   Комисията може да предостави експертен опит, техническа или логистична помощ, дейности за обучение или информиране и всякаква друга форма на оперативна подкрепа на държавите-членки както за постигане на целите на настоящия регламент, така и изпълнението на задълженията на държавите-членки в рамките на осъществяването на митническото сътрудничество, предвидено в членове 29 и 30 от Договора за Европейския съюз.

6.

Член 19 се заменя със следното:

„Член 19

При условие че засегнатата трета страна е поела правно задължение да предоставя необходимата помощ за събиране на доказателства за незаконния характер на операции, които изглежда, че са в нарушение на митническото или земеделското законодателство, или за определяне на обхвата на операциите, за които е установено, че са в нарушение на това законодателство, събраната по реда на настоящия регламент информация може да ѝ бъде предадена:

от Комисията или от засегнатата държава-членка, при условие че, където е уместно, е получено предварително съгласие от компетентните органи на държавата-членка, която е предоставила информацията; или

от Комисията или от засегнатите държави-членки в рамките на съвместно действие, ако информацията е получена в резултат на анализ на данни, предоставени от повече от една държава-членка, при условие че е получено предварително съгласие от компетентните органи на държавите-членки, които са предоставили информацията;

Съобщаването от държавата-членка се извършва в съответствие с приложимите разпоредби на националното ѝ законодателство в областта на предаването на лични данни на трети страни.

Във всички случаи се следи разпоредбите на засегнатата трета страна да гарантират степен на защита, равностойна на предвидената в член 45, параграфи 1 и 2.“

7.

В член 20, параграф 2, буква г) се заличава.

8.

Член 23 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Целта на МИС е, в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, да се оказва помощ при предотвратяване, разследване и борба с операции, които са в нарушение на митническото или земеделското законодателство, чрез по-бързото предоставяне на информация и посредством това — повишаване на ефективността на сътрудничеството и процедурите на контрол на компетентните органи, посочени в настоящия регламент.“;

б)

в параграф 3 думите „в член К.1, параграф 8“ се заменят с думите „в членове 29 и 30“;

в)

в параграф 4 думите „процедурите по член 43, параграф 2“ се заменят с думите „процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 43, параграф 2“;

г)

параграф 5 се заличава.

9.

В член 24 се добавят следните букви:

„ж)

задържани, иззети или конфискувани стоки;

з)

задържани, иззети или конфискувани пари в брой, съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят или изнасят от Общността (18).

10.

Член 25 се заменя със следното:

„Член 25

1.   Информационните единици, които се включват в МИС, отнасящи се до всяка от категориите, посочени в член 24, букви а)—з), се определят в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 43, параграф 2, в степента, необходима за постигане на целта на системата. При никакви обстоятелства не се включват лични данни в категорията, посочена в член 24, буква д).

2.   По отношение на категориите, посочени в член 24, букви а)—г), информационните единици, които се включват във връзка с лични данни, не съдържат повече от следните данни:

а)

фамилно име, моминско име, име, предишни имена и псевдоними;

б)

дата и място на раждане;

в)

гражданство;

г)

пол;

д)

номер, място и дата на издаване на документите за самоличност (паспорти, лични карти, свидетелства за управление на МПС);

е)

адрес;

ж)

особени обективни и постоянни физически характеристики.

з)

предупредителен код, указващ, че за лицето е известно, че е притежавало оръжие, употребявало е насилие или е извършвало бягство от места за задържане;

и)

причина за въвеждане на данните;

й)

предлагано действие;

к)

регистрационен номер на превозното средство.

3.   По отношение на категорията, посочена в член 24, буква е), информационните единици, които се включват във връзка с лични данни, не съдържат повече от имената и фамилните имена на експертите.

4.   По отношение на категориите, посочени в член 24, букви ж) и з), информационните единици, които се включват във връзка с лични данни, не съдържат повече от следните данни:

а)

фамилно име, моминско име, име, предишни имена и псевдоними;

б)

дата и място на раждане;

в)

гражданство;

г)

пол;

д)

адрес.

5.   Във всички случаи не се включват лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в профсъюзни организации и данни, отнасящи се до здравето или сексуалния живот на физическото лице.“

11.

Член 27 се заменя със следното:

„Член 27

1.   Лични данни, включени в категориите, посочени в член 24, се въвеждат в МИС само за целите на следните предлагани действия:

а)

оглед и докладване;

б)

дискретно наблюдение;

в)

конкретни проверки; и

г)

оперативен анализ.

2.   Личните данни, включени в категориите, посочени в член 24, могат да се въвеждат в МИС само ако, по-специално въз основа на предходна незаконна дейност или при наличие на информация, предоставена под формата на помощ, действително са налице данни, че съответното лице е извършило, извършва или ще извърши операции, които са в нарушение на митническото или земеделското законодателство, и които са от особено значение на общностно равнище.“

12.

В член 34 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   За да се осигури правилното прилагане на разпоредбите на настоящия регламент в областта на защитата на личните данни, държавите-членки и Комисията разглеждат МИС като система за обработка на лични данни, за която се прилагат:

националните разпоредби, приети в изпълнение на Директива 95/46/ЕО;

Регламент (ЕО) № 45/2001; и

всички по-строги разпоредби на настоящия регламент.“

13.

Член 35 се заменя със следното:

„Член 35

1.   При спазване на член 30, параграф 1, на партньорите МИС се забранява да използват лични данни от МИС за цели, различни от определените в член 23, параграф 2.

2.   Създаването на копия на данни се допуска единствено по технически причини, при условие че копията са необходими с цел търсене в системата, извършвано от органите, посочени в член 29.

3.   Личните данни, въведени в МИС от държава-членка или от Комисията, не могат да се копират в други системи за обработка на данни, за които отговарят държави-членки или Комисията, с изключение на системи за управление на риска, използвани за управление на националния митнически контрол, или в система за оперативен анализ, използвана за координиране на действия на общностно равнище.

В този случай единствено анализаторите, определени от националните органи на всяка държава-членка, и тези, определени от службите на Комисията, са оправомощени да обработват лични данни, получени от МИС, в рамките съответно на система за управление на риска, използвана за управление на митническия контрол от националните органи, или на система за оперативен анализ, използвана за координиране на действия на общностно равнище.

Държавите-членки изпращат на Комисията списък на службите за управление на риска, чиито анализатори са оправомощени да копират и обработват лични данни, въведени в МИС. Комисията информира съответно останалите държави-членки. Тя също така предоставя на всички държави-членки и съответната информация относно нейните собствени служби, отговарящи за оперативния анализ.

Списъкът с така определените национални органи и служби на Комисията се публикува за сведение от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз.

Личните данни, копирани от МИС, се съхраняват единствено за времето, необходимо за постигането на целите, за които са били копирани. Необходимостта от тяхното съхраняване се преразглежда най-малко веднъж годишно от копиращия партньор по МИС. Срокът на съхранение не превишава десет години. Личните данни, които не са необходими за продължаване на анализа, се заличават незабавно или се заличава съдържащата се в тях идентификационна информация.“

14.

В член 36, параграф 2 втора алинея се заменя със следното:

„Във всички случаи може да бъде отказан достъп на лице, чиито данни се обработват, през периода, в който се извършват дейности по оглед и докладване или дискретно наблюдение, и през периода, в който се извършва оперативен анализ на данните или административно проучване или наказателно разследване.“

15.

Член 37 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Всяко лице може да поиска съответно от всеки национален надзорен орган, предвиден в член 28 от Директива 95/46/ЕО или от Европейския надзорен орган по защита на данните, предвиден в член 41, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001, да има достъп до личните данни, свързани с него, за да провери дали данните са точни и за каква цел са били използвани или се използват. В зависимост от случая, това право се урежда от законовите и подзаконовите разпоредби и процедури в държавата-членка, в която се отправя искането, или от Регламент (ЕО) № 45/2001. Ако данните са въведени в системата от друга държава-членка или от Комисията, проверката се извършва в тясно сътрудничество с националния надзорен орган на съответната друга държава-членка или с Европейския надзорен орган по защита на данните.“;

б)

създава се следният параграф:

„3а.   Европейският надзорен орган по защита на данните следи за съответствието на МИС с Регламент (ЕО) № 45/2001.“;

в)

параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Европейският надзорен орган по защита на данните свиква най-малко веднъж годишно заседание с участието на всички национални надзорни органи по защита на данните, компетентни по свързаните с МИС въпроси по осъществяване на надзора.“

16.

В дял V заглавието на глава 7 се заменя със следното: „Сигурност на данните“.

17.

В член 38, параграф 1 се добавя следната буква:

„в)

на Комисията — по отношение на общностните елементи на общата комуникационна мрежа.“

18.

Създава се следният дял:

„ДЯЛ Vа:

ИДЕНТИФИКАЦИОННА БАЗА ДАННИ ЗА МИТНИЧЕСКИ ДОСИЕТА

ГЛАВА 1

Създаване на идентификационна база данни за митнически досиета

Член 41a

1.   МИС включва и специална база данни, наречена „Идентификационна база данни за митнически досиета“ („FIDE“). При спазване на разпоредбите на настоящия дял, всички разпоредби на настоящия регламент, свързани с МИС, се прилагат и по отношение на FIDE и всяко позоваване на МИС включва тази база данни.

2.   Целите на FIDE са да се оказва помощ за предотвратяване на операции, които са в нарушение на митническото законодателство и на земеделското законодателство, приложимо за стоки, въвеждани или напускащи митническата територия на Общността, и за улесняване и ускоряване на разкриването и борбата с тези операции.

3.   Целта на FIDE е да се даде възможност на Комисията, при завеждане на координационно досие по смисъла на член 18 или при подготовката на мисии на Общността в трети страни по смисъла на член 20, както и на компетентните органи на държава-членка, които са определени да извършват административни проучвания в съответствие с член 29, когато завеждат следствено досие или при разследване на едно или повече лица или предприятия, да установяват компетентните органи на другите държави-членки или службите на Комисията, които разследват или са разследвали съответните лица или предприятия, с оглед постигане на определените в параграф 2 цели чрез информация за съществуването на следствени досиета.

4.   Ако в процеса на търсене във FIDE държавата-членка или Комисията се нуждае от по-изчерпателна информация относно регистрирани следствени досиета за лица или предприятия, тя се обръща за помощ към държавата-членка, предоставяща информацията.

5.   Митническите органи на държавите-членки могат да използват FIDE в рамките на митническото сътрудничество, предвидено в членове 29 и 30 от Договора за Европейския съюз. В такъв случай техническото управление на базата данни се осигурява от Комисията.

ГЛАВА 2

Действие и използване на FIDE

Член 41б

1.   Компетентните органи могат да въвеждат информация от следствените досиета във FIDE за целите, определени в член 41а, параграф 3, относно случаи на нарушение на митническото законодателство или на земеделското законодателство, приложимо за стоки, въвеждани или напускащи митническата територия на Общността и които са от особено значение на общностно равнище. Данните се отнасят единствено до следните категории:

а)

лица и предприятия, по отношение на които се провежда или е било провеждано административно проучване или наказателно разследване от страна на съответните органи на държава-членка, и които

са заподозрени, че извършват или са извършвали нарушение на митническото или земеделското законодателство или че участват или са участвали в операция, представляваща нарушение на това законодателство;

по отношение на които е имало констатации, свързани с такава операция; или

по отношение на които е приет административен акт или са били наложени по административен или съдебен ред санкции за такава операция;

б)

областта, за която се отнася следственото досие;

в)

наименованието, гражданството/националността и подробни данни за съответната служба на държавата-членка, както и номер на досието.

Данните, посочени в букви а), б) и в), се въвеждат поотделно за всяко лице или предприятие. Забранено е създаването на връзки между тези данни.

2.   Личните данни, посочени в параграф 1, буква а), съдържат единствено следните данни:

а)

за лица: фамилно име, моминско име, име, предишни имена и псевдоними, дата и място на раждане, гражданство и пол;

б)

за предприятия: наименование на предприятието, търговско наименование, адрес на предприятието, идентификационен номер по ДДС и идентификационен номер по регистрацията за акцизи.

3.   Данните се съхраняват за ограничен срок в съответствие с член 41г.

Член 41в

1.   Въвеждането и извършването на справки с данни във FIDE се извършва единствено от органите, посочени в член 41а.

2.   При всяка справка във FIDE трябва да се посочват следните лични данни:

а)

за лица: име и/или фамилно име и/или моминско име и/или предишни имена и/или псевдоними и/или дата на раждане;

б)

за предприятия: наименование на предприятието и/или търговско наименование и/или идентификационен номер по ДДС и/или идентификационен номер по регистрацията за акцизи.

ГЛАВА 3

Съхранение на данни

Член 41г

1.   Срокът, през който могат да бъдат съхранявани данните, се определя в зависимост от законовите и подзаконови разпоредби и процедури в държавата-членка, която ги предоставя. По-долу са посочени максималните срокове, изчислени от датата на въвеждане на данните в следствените досиета, които не могат да се превишават:

а)

данни, свързани с текущи следствени досиета, не могат да бъдат съхранявани за повече от три години, след като е наблюдавана операция, която е в нарушение на митническото или земеделското законодателство; данните трябва да се заличат преди изтичането на този срок, ако от последния случай на наблюдаване е изминала една година;

б)

данни относно административни проучвания или наказателни разследвания, в хода на които е установена операция в нарушение на митническото и земеделското законодателство, но вследствие на които не е приет административен акт, не е постановена присъда или не е наложена глоба по наказателното право или административна санкция, не могат да бъдат съхранявани за повече от шест години;

в)

данни относно административни прочувания или наказателни разследвания, вследствие на които е приет административен акт, постановена е присъда или е наложена глоба по наказателното право или административна санкция, не могат да бъдат съхранявани за повече от десет години.

Тези срокове не се кумулират.

2.   На всеки етап при водене на следственото досие, посочен в параграф 1, букви а), б) и в), веднага след снемане на подозренията съгласно законовите и подзаконовите разпоредби и процедури на предоставящата информация държава-членка, от лицето или предприятието, за които се прилага член 41б, данните относно това лице или предприятие се заличават незабавно.

3.   FIDE автоматично заличава данните след изтичането на максималния срок за съхранение, предвиден в параграф 1.“

19.

Дял VI се заменя със следното:

„ДЯЛ VI

ФИНАНСИРАНЕ

Член 42a

1.   Настоящият регламент представлява основният акт, на който се основава финансирането на всички предвидени в него общностни действия, включително:

а)

всички разходи по инсталиране и поддръжка на постоянната техническа инфраструктура, предоставяща на разположение на държавите-членки логистични, административни и информационни средства за координация на съвместни митнически операции, и по-специално специалните операции по наблюдение, предвидени в член 7;

б)

възстановяване на пътни, квартирни и дневни разходи на представители на държавите-членки, участващи в мисиите на Общността, предвидени в член 20, в съвместни митнически операции, организирани от или в сътрудничество с Комисията, както и в курсове за обучение, специални срещи и в срещи за подготовка на административни разследвания или оперативни действия, извършвани от държавите-членки, когато същите са организирани от или в сътрудничество с Комисията;

Когато постоянната техническа инфраструктура, посочена в буква а), се използва в рамките на митническото сътрудничество, предвидено в членове 29 и 30 от Договора за Европейския съюз, пътните, квартирните и дневните разходи на представителите на държавите-членки се поемат от държавите-членки;

в)

разходите, свързани с придобиването, проучването, разработката и поддръжката на информационната инфраструктура (хардуер), софтуер и свързването им в мрежи, както и на свързаните с тях услуги по производство, подкрепа и обучение за целите на извършването на дейностите, предвидени в настоящия регламент, и по-специално предотвратяване и борба с измамите;

г)

разходите, свързани с предоставянето на информация и разходите за свързани дейности, позволяващи достъп до информация, данни и източници на данни за целите на извършването на дейностите, предвидени в настоящия регламент, и по-специално предотвратяването и борбата с измамите;

д)

разходите, свързани с използването на МИС, предвидена в актовете, приети в съответствие с членове 29 и 30 от Договора за Европейския съюз, и по-конкретно Конвенцията за използването на информационни технологии за митнически цели, съставена с акт на Съвета от 26 юли 1995 г. (19), доколкото в тези актове се предвижда поемането на посочените разходи от общия бюджет на Европейския съюз.

2.   Разходите, свързани с придобиването, проучването, разработката и поддръжката на общностните компоненти на общата информационна мрежа, използвана за целите на параграф 1, буква в), също се поемат от общия бюджет на Европейския съюз. Комисията сключва необходимите договори от името на Общността, за да се гарантира оперативният характер на тези компоненти.

3.   Без да се засягат разходите, свързани с функционирането на МИС, и компенсаторните суми, предвидени по член 40, държавите-членки и Комисията се отказват от всички претенции за възстановяване на разходи, свързани с предоставянето на информация или документи или с провеждането на административна проверка или други оперативни действия съгласно настоящия регламент, които се осъществяват по искане на държава-членка или на Комисията, с изключение на надбавките, ако има такива, изплатени на експерти.

20.

Член 43 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи 1 — 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.“;

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Следните мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в параграф 2:

а)

решения относно данните, подлежащи включване в МИС, както е предвидено в член 25;

б)

определяне на операциите, свързани с прилагането на земеделското законодателство, във връзка с които ще се въвежда информация в МИС, както е предвидено в член 23, параграф 4.“;

в)

параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Комитетът разглежда всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент, които могат да се повдигат от председателя на комитета, по негова собствена инициатива или по искане на представителя на държава-членка, и по-специално отнасящи се до:

общото действие на правилата за взаимопомощ, предвидени в настоящия регламент;

приемането на практически правила за предоставяне на информацията, посочена в членове 15, 16 и 17;

изпратената съгласно членове 17 и 18 информация до Комисията, за да бъде установено доколко тя е полезна, да бъде взето решение относно необходимите мерки за прекратяване на операции, за които е установено, че са в нарушение на митническото или земеделско законодателство, и, при необходимост, да бъде представено предложение за изменения на действащите разпоредби в Общността или за изготвяне на проект на нови такива;

организирането на съвместни митнически операции, и по-специално специалните операции по наблюдение, предвидени в член 7;

подготовката на разследвания, провеждани от държавите-членки и координирани от Комисията, и мисии на Общността, предвидени в член 20;

предприетите мерки за опазване на поверителния характер на информацията, по-специално лични данни, обменени по реда на настоящия регламент и различни от предвидените в дял V;

въвеждането и правилното функциониране на МИС и всички технически и оперативни мерки, които са необходими за гарантиране сигурността на системата;

необходимостта от съхраняване на информация в МИС;

предприетите мерки за опазване на поверителния характер на информацията, въведена в МИС по реда на настоящия регламент, по-специално лични данни, и за гарантиране на спазването на задълженията на отговорните за обработката на данните лица;

приетите мерки съгласно член 38, параграф 2.“;

г)

параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Комитетът разглежда всички проблеми във връзка с функционирането на МИС, възникнали за националните надзорни органи, посочени в член 37. Комитетът заседава в своя ad hoc състав най-малко веднъж годишно.“

21.

В член 44 и в член 45, параграф 2 думите „в дял V относно МИС“ се заменят с думите: „в дялове V и Vа“.

22.

Създава се следният член:

„Член 51а

Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, докладва ежегодно пред Европейския парламент и пред Съвета за мерките, взети при прилагане на настоящия регламент.“

23.

Член 53 се изменя, както следва:

а)

номерацията на параграф 1 се заличава;

б)

параграф 2 се заличава.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 9 юли 2008 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

J.-P. JOUYET


(1)  ОВ C 101, 4.5.2007 г., стр. 4.

(2)  Становище на Европейския парламент от 19 февруари 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 23 юни 2008 г.

(3)  ОВ L 82, 22.3.1997, стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 807/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36).

(4)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 20.

(5)  ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 34.

(6)  ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 33.

(7)  ОВ C 139, 13.6.2003 г., стр. 1.

(8)  ОВ C 247, 15.10.2003 г., стр. 1.

(9)  ОВ C 362, 18.12.2001 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 281, 28.11.1995 г., стр. 31. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(11)  ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37. Директива, изменена с Директива 2006/24/ЕО (ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 54).

(12)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(13)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(14)  ОВ C 364, 18.12.2000 г., стр. 1.

(15)  ОВ C 94, 28.4.2007 г., стр. 3.

(16)  Съгласно член 22, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 2073/2004 на Съвета от 16 ноември 2004 г. относно административното сътрудничество в областта на акцизите (ОВ L 359, 4.12.2004 г., стр. 1).“

(17)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.“

(18)  ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 9.“

(19)  ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 33.“


13.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/60


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 767/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 9 юли 2008 година

относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави-членки относно визите за краткосрочно пребиваване (Регламент за ВИС)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 62, параграф 2, буква б), ii) и член 66 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (1),

като имат предвид, че:

(1)

В съответствие със заключенията на Съвета от 20 септември 2001 г. и със заключенията на Европейския съвет в Лакен през декември 2001 г., в Севиля през м. юни 2002 г., в Солун през м. юни 2003 г. и в Брюксел през март 2004 г., създаването на Визовата информационна система (ВИС) представлява една от ключовите инициативи в политиките на Европейския съюз, целящи създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

Решение 2004/512/ЕО на Съвета от 8 юни 2004 г. за установяване на Визовата информационна система (ВИС) (2) създаде ВИС като система за обмен на визови данни между държавите-членки.

(3)

В момента е необходимо да се определят целта, функциите и отговорностите на ВИС, както и да се установят условията и реда на извършване на обмена на визови данни между държавите-членки, с цел да се улесни разглеждането на заявленията за издаване на виза и свързаните с това решения, като се вземат предвид насоките за развитието на ВИС, приети от Съвета на 19 февруари 2004 г., и да се предостави на Комисията мандатът да създаде ВИС.

(4)

За преходен период Комисията следва да отговаря за оперативното управление на централната ВИС, националните интерфейси и някои аспекти на комуникационната инфраструктура между централната ВИС и националните интерфейси.

В дългосрочен план, след оценка на въздействието, съдържаща задълбочен анализ на алтернативите от финансова, оперативна и организационна гледна точка, и законодателни предложения от Комисията, следва да се създаде постоянен управителен орган, отговорен за тези задачи. Преходният период не следва да превишава пет години след влизането в сила на настоящия регламент.

(5)

ВИС следва да има за цел подобряване изпълнението на общата визова политика, консулското сътрудничество и консултациите между централните органи за издаване на визи, посредством улесняване на обмена на данни между държавите-членки относно заявленията и свързаните с това решения, с цел да бъдат улеснени процедурите за издаване на виза, да се предотврати „пазаруването на визи“ и да бъде улеснена борбата срещу измамите и да бъдат улеснени проверките на външните граници и вътре в територията на държавите-членки. ВИС следва, също така, да съдейства при установяване на самоличността на всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване на територията на държавите-членки и да улесни прилагането на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна (3), и да спомогне за предотвратяване на заплахи за вътрешната сигурност на всяка една от държавите-членки.

(6)

Настоящият регламент се основава на достиженията на правото на ЕС в областта на общата визова политика. Данните, обработвани от ВИС, следва да се определят въз основа на данните, съдържащи се в общото заявление за издаване на виза, както са въведени с Решение 2002/354/ЕО на Съвета от 25 април 2002 г. за адаптиране на част III и създаване на приложение 16 към Общите консулски инструкции (4), както и от информацията, съдържаща се на визовия стикер, съгласно Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май 1995 г. за определяне на единен формат за визи (5).

(7)

ВИС следва да бъде свързана с националните системи на държавите-членки, за да позволи на компетентните органи в държавите-членки да обработват информацията, касаеща заявленията за издаване на виза както и издадени, отказани, анулирани, отменени или продължени визи.

(8)

Условията и процедурите за въвеждане, изменяне, заличаване и справка със данните във ВИС следва да вземат предвид процедурите, установени в Общите консулски инструкции относно визите за дипломатически и консулски представителства (6) („Общите консулски инструкции“).

(9)

Техническите функции на мрежата за консултации с централните органи за издаване на визи, както постановява член 17, параграф 2 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (7) („Шенгенската конвенция“) следва да бъдат включени във ВИС.

(10)

За да се гарантира надеждна проверка и установяване на самоличността на кандидатите за виза, е необходимо да се извършва обработка на биометрични данни чрез Визова информационна система (ВИС).

(11)

Необходимо е да бъдат определени компетентните органи от държавите-членки, чийто надлежно оправомощен персонал да има достъп да влиза, изменя, заличава или да прави справка с данните, за специфичните цели на ВИС, в съответствие с настоящия регламент, за да изпълни своите задачи.

(12)

Всяка обработка на ВИС данни следва да е пропорционална на преследваните цели и необходима за изпълнение на задачите на компетентните органи. Когато използват ВИС, компетентните органи следва да гарантират, че човешкото достойнство и неприкосновеността на личността, чиито данни са поискани, са спазени и не се извършва дискриминация, основана на пол, раса, етнически произход, религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

(13)

Настоящият регламент следва да се допълни от отделен правен инструмент, приет по Дял VI от Договора за Европейски съюз (ДЕС), относно достъпа на органите, отговорни за вътрешната сигурност, до ВИС.

(14)

Личните данни, запазени във ВИС, следва да бъдат съхранявани не по-дълго от необходимото за целите на ВИС. Следва данните да се пазят за период не повече от 5 години, с цел да се позволи данните от предишни заявления да бъдат взети предвид при оценката на заявления за издаване на виза, включително надеждността на кандидатите и за да поддържане на документацията относно незаконните имигранти, които могат, на определен етап, да са подали заявление за издаване на виза. По-кратък период не би бил достатъчен за тези цели. Данните следва да бъдат заличени след период от пет години, освен ако има причина да бъдат заличени по-рано.

(15)

Конкретни правила следва да бъдат установени по отношение на отговорностите за създаването и поддържането на ВИС, по отношение на отговорностите на държавите-членки за националните системи и достъпа до използването на данните от националните органи.

(16)

Следва да бъдат установени правила, уреждащи отговорността на държавите-членки във връзка с вреди, причинени от неспазване на този регламент. Отговорността на Комисията по отношение на такива вреди се урежда от член 288, втори параграф от Договора.

(17)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (8) се отнася за обработката на личните данни от самите държави-членки при прилагане на настоящия регламент. Въпреки това, някои точки следва да бъдат изяснени по отношение на отговорността за обработката на данни, защитата на правата на субектите на данни и надзора над защитата на данните.

(18)

Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (9) се прилага към дейностите на институциите и органите на Общността, когато извършват техните задължения като отговорни за оперативното управление на ВИС. Въпреки това, някои точки следва да бъдат изяснени по отношение на отговорността за обработката на данни и надзора над защитата на данни.

(19)

Националните органи за надзор, установени в съответствие с член 28 от Директива 95/46/ЕО, следва да следят законността на обработката на лични данни от държавите-членки, докато Европейският надзорен орган по защита на данните, съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001, следва да упражнява надзор върху дейностите на институциите и органите на Общността във връзка с обработката на лични данни, като се вземат предвид ограничените задължения на институциите и органите на Общността по отношение на самите данни.

(20)

Европейският надзорен орган по защита на данните и националните надзорни органи следва да си сътрудничат активно.

(21)

Ефективното наблюдение на прилагането на настоящия регламент изисква оценка през редовни периоди от време.

(22)

Държавите-членки следва да определят правила за налагане на наказания за нарушения на настоящия регламент и да гарантират, че тези наказания се прилагат.

(23)

Мерките, необходими за привеждането в изпълнение на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (10).

(24)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, които са възприети по-специално от Хартата за основните права в Европейския съюз.

(25)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно създаването на обща Визова информационна система и на общи задължения, условия и процедури за обмена на визови данни между държавите-членки не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, и следователно могат, поради мащаба и въздействието на мерките, да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за ЕО. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(26)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и следователно не е обвързана от него или не е подчинена на неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент доразвива достиженията на правото от Шенген съгласно разпоредбите на дял IV, част трета от Договора за създаване на Европейска общност, Дания, в съответствие с член 5 от посочения протокол, следва да реши в срок от шест месеца от приемането на настоящия регламент от Съвета дали ще го приложи в своето национално законодателство.

(27)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент съставлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно асоциирането на тези две страни към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (11), което попада в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (12) относно някои договорености за прилагане на посоченото споразумение.

(28)

Необходимо е да се предвиди разпоредба, която да позволи на представители на Исландия и Норвегия да бъдат приобщени към работата на комитетите, съдействащи на Комисията при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия. Такава разпоредба е предвидена в споразумението под формата на размяна на писма между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно комитетите, подпомагащи Европейската комисия при упражняване на изпълнителните ѝ правомощия (13), приложена към споразумението, посочено в съображение 27.

(29)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, което не се прилага от Обединеното кралство, в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да се присъедини към някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (14), последващото Решение 2004/926/ЕО на Съвета от 22 декември 2004 г. относно влизането в сила на части от достиженията на правото от Шенген за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (15). Обединеното кралство следователно не взема участие в приемането на настоящия регламент, не е обвързано от него и от неговото прилагане.

(30)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва, в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген (16). Ирландия следователно не взема участие в приемането на настоящия регламент, не е обвързана от него и от неговото прилагане.

(31)

По отношение на Швейцария настоящият регламент съдържа развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, подписано от Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, което попада в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 4, параграф 1 от Решение 2004/860/ЕО на Съвета (17).

(32)

Следва да се предвиди договореност, която да предостави възможност на представители на Швейцария да бъдат асоциирани към работата на комитетите, които сътрудничат на Комисията при упражняване на нейните изпълнителни правомощия. Подобна договореност е предвидена в размяната на писма между Общността и Швейцария, приложени към споразумението, посочено в съображение 31.

(33)

Настоящият регламент представлява акт, който доразвива достиженията на правото от Шенген или е свързан по друг начин с него по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г. и член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г.,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и обхват

Настоящият регламент определя целта, функциите и отговорностите на Визовата информационна система (ВИС), установена в член 1 от Решение 2004/512/ЕО. Той урежда условията и процедурите по обмена на данни между държавите-членки по отношение на заявленията за издаване на визи за краткосрочно пребиваване и свързаните с това решения, включително решението за анулиране, отнемане или удължаване на дадена виза, с цел улесняване на разглеждането на такива заявления и свързаните с това решения.

Член 2

Цел

ВИС има за цел да подобри прилагането на общата визова политика, консулското сътрудничество и консултациите между централните консулски органи, посредством улесняване на обмена на данни между държавите-членки относно заявленията и свързаните с това решения, с цел:

а)

да бъде улеснена процедурата за издаване на виза;

б)

да бъде предотвратено неспазването на критериите за определяне на държавата-членка, отговаряща за разглеждането на заявлението за виза;

в)

да бъде улеснена борбата срещу измамите;

г)

да бъдат улеснени проверките на контролно-пропускателните пунктове на външните граници и вътре в територията на държавите-членки;

д)

да помогне за установяване на самоличността на всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване на територията на държавите-членки;

е)

да улесни прилагането на Регламент (ЕО) № 343/2003;

ж)

да допринесе за предотвратяването на заплахи за вътрешната сигурност на всяка една от държавите-членки.

Член 3

Наличност на данни за предотвратяването, разкриването и разследването на терористични действия и други тежки престъпления

1.   Посочените от държави-членки органи могат в определени случаи и в резултат на мотивирано искане в писмен вид или по електронен път да имат достъп до данните, които се съхраняват във ВИС, посочена в членове 9 — 14, ако има основателни причини да се счита, че тази справка в данни от ВИС ще допринесе съществено за предотвратяването, разкриването или разследването на терористични действия и други тежки престъпления. Европол може да има достъп до ВИС в рамките на своя мандат и тогава, когато е необходимо, за да изпълни задачите си.

2.   Справката, посочена в параграф 1, се осъществява посредством централен(и) пункт(ове) за достъп, който отговаря за осигуряването на стриктно спазване на условията за достъп и на процедурите, установени с Решение 2008/633/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. относно достъпа до Визовата информационна система (ВИС) за справки от оправомощени органи на държавите-членки и от Европол с цел предотвратяване, разкриване и разследване на терористични действия и други тежки престъпления (18). При изпълнение на конституционните и законовите си задължения държавите-членки могат да определят повече от един централен пункт за достъп съобразно тяхната организационна и административна структура. При изключително спешни случаи централният(те) пункт(ове) за достъп може(гат) да получава(т) искания в писмен вид, по електронен път или устно и да провери(ят) впоследствие дали условията за достъп са изпълнени, включително дали е имало наличие на изключително спешен случай. Проверката, направена впоследствие, се извършва без ненужно забавяне след обработване на искането.

3.   Данните, получени от ВИС съгласно решението, посочено в параграф 2, не се предават или предоставят на трета страна или международна организация. При изключително спешни случаи, обаче, тези данни могат да се предават или предоставят на трета страна или международна организация единствено с цел предотвратяване и разкриване на терористични действия и други тежки престъпления и в съответствие с условията, определени в посоченото решение. Държавите-членки гарантират, в съответствие с националното си законодателство, че подобни предавания се регистрират и при поискване ги предоставят на националните органи за защита на данните. Предаването на данни от държавата-членка, която въвежда данните във ВИС, се регулира от националното законодателство на тази държава-членка.

4.   Настоящият регламент не засяга никакви задължения съгласно приложимото национално законодателство за съобщаване на информация относно каквато и да е престъпна дейност, разкрита от органите по член 6 при изпълнение на техните задължения, на отговорните органи за целите на предотвратяването, разследването и съдебното преследване на свързаните съответни престъпления.

Член 4

Определения

По смисъла на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1.

„виза“ означава:

а)

„виза за краткосрочно пребиваване“, съгласно член 11, параграф 1, буква а) от Шенгенската конвенция;

б)

„виза за транзитно преминаване“, съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Шенгенската конвенция;

в)

„виза за летищен трансфер“, съгласно част I, точка 2.1.1. от Общите консулски инструкции;

г)

„виза с ограничена териториална валидност“, съгласно член 11, параграф 2 и членове 14 и 16 от Шенгенската конвенция;

д)

„национална виза за дългосрочно пребиваване, валидна, едновременно с това, и за виза за краткосрочно пребиваване“, съгласно член 18 от Шенгенската конвенция;

2.

„визов стикер“ е унифициран формат за визи, съгласно Регламент (ЕО) № 1683/95;

3.

„органи, компетентни да издават визи“ са органите, които във всяка държава-членка отговарят за разглеждането и вземането на решение по заявленията за издаване на виза или за свързаните с това решения относно анулирането, отнемането или удължаването на визи, включително централизираните органи по издаване на визи и органите по издаването на визи по границите съгласно Регламент (ЕО) № 415/2003 на Съвета от 27 февруари 2003 г. за издаване на визи на границата, включително и на транзитно преминаващите моряци (19);

4.

„формуляр на заявлението“ е единен формуляр на заявление за издаване на виза в приложение 16 от Общите консулски инструкции;

5.

„кандидат“ е всяко лице, подлежащо на изискването за издаване на виза съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. относно определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (20), което е подало заявление за издаване на виза;

6.

„членове на групата“ са кандидати, които са задължени от правни съображения да влязат и да напуснат територията на държавите-членки заедно;

7.

„документ за задгранично пътуване“ е паспорт или друг еквивалентен документ, който дава право на притежателя да пресича външните граници и в който се поставя визовият стикер;

8.

„отговорна държава-членка“ е държавата-членка, която е въвела данните във ВИС;

9.

„проверка“ е процесът на сравняване на групи от данни с цел установяване на валидността на определена самоличност (съпоставяне едно към едно);

10.

„установяване на самоличността“ е процесът за установяване на самоличността на дадено лице посредством търсене в повече от една група данни (съпоставяне един към много);

11.

„буквено-цифрови данни“ са данни, представени чрез букви, цифри, специални знаци, интервал и препинателни знаци.

Член 5

Категории данни

1.   Единствено следните категории данни се записват във ВИС:

а)

буквено-цифрови данни относно кандидата и подадени заявления за визи, издадени, отказани, анулирани, отменени или продължени визи по член 9, параграфи 1 — 4 и членове 10 — 14;

б)

снимки по член 9, параграф 5;

в)

пръстови отпечатъци по член 9, параграф 6;

г)

връзки към други заявления за подаване на виза по член 8, параграфи 3 и 4.

2.   Съобщенията, предавани от инфраструктурата на ВИС съгласно член 16, член 24, параграф 2 и член 25, параграф 2, не се записват във ВИС, без това да засяга записването на операциите по обработка на данните, в съответствие с член 34.

Член 6

Достъп с цел въвеждане, изменяне, заличаване и преглед на данните

1.   Достъпът до ВИС с цел въвеждане, изменяне или заличаване на данни, съгласно член 5, параграф 1, в съответствие с настоящия регламент е запазен изключително за надлежно оправомощените служители на органите, компетентни да издават визи.

2.   Достъпът до ВИС за преглед на данните е запазен изключително за надлежно оправомощени служители на органите на всяка държава-членка, които са компетентни за целите, указани в членове 15 — 22, като достъпът е позволен единствено за изпълнението на техните задачи, свързани с тези цели, и е пропорционален на целите.

3.   Всяка държава-членка посочва компетентните органи, чиито надлежно оправомощени служители разполагат с достъп да въвеждат, изменят, заличават или преглеждат данните във ВИС. Всяка държава-членка своевременно предава на Комисията списък с тези органи, включително тези, които са посочени в член 41, параграф 4, и всяка промяна по този списък. Този списък следва да уточнява с каква цел всеки орган може да обработва данни във ВИС.

В рамките на 3 месеца след като ВИС е станала оперативна в съответствие с член 48, параграф 1 Комисията публикува консолидиран списък в Официален вестник на Европейския съюз. При промени в списъка Комисията публикува още веднъж годишно актуализиран консолидиран списък.

Член 7

Общи принципи

1.   Всеки компетентен орган, който е оправомощен с достъп до ВИС съгласно настоящия регламент, гарантира, че използването на ВИС е необходимо, целесъобразно и пропорционално за изпълнението на задачите на компетентните органи.

2.   Всеки компетентен орган гарантира, че при използването на ВИС кандидат и притежател на визи не са дискриминирани на основание пол, раса, етнически произход, религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация и че има пълно зачитане на човешкото достойнство и неприкосновеност на кандидата или притежателя на виза.

ГЛАВА II

ВЪВЕЖДАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДАННИТЕ ОТ КОМПЕТЕНТНИТЕ ДА ИЗДАВАТ ВИЗИ ОРГАНИ

Член 8

Процедури за въвеждане на данни по заявленията

1.   При получаване на заявление за издаване на виза, компетентният да издава визи орган създава незабавно досие за съответното заявление, като въвежда във ВИС данните, указани в член 9, доколкото кандидатът е задължен да предостави тези данни.

2.   При създаването на досие за заявлението, компетентният да издава визи орган проверява във ВИС, в съответствие с член 15, дали някоя от държавите-членки вече е въвела във ВИС предишно заявление за виза, което е подал съответният кандидат.

3.   Ако съществува предишно въведено заявление, компетентният да издава визи орган свързва всяко ново заявление за издаване на виза към предишното досие на заявление за издаване на виза на съответния кандидат.

4.   В случай че кандидатът пътува в група със съпруг(а) и/или деца, компетентният да издава визи орган създава отделно досие за всеки кандидат и свързва досиетата на пътуващите заедно лица.

5.   Когато поради правни причини определени данни не се изискват или когато предоставянето им е фактически невъзможно, съответните полета се отбелязват с „не се прилага“. По отношение на пръстовите отпечатъци, системата следва, за целите на член 17, да позволява разграничаване на случаите, когато предоставянето на пръстови отпечатъци не се изисква по правни причини и случаите, когато предоставянето им е фактически невъзможно; срокът на действие на тази функция е четири години освен ако не бъде подновен с решение на Комисията, въз основа на оценката по член 50, параграф 4.

Член 9

Данни вследствие на подаване на заявлението за издаване на виза

Компетентният да издава визи орган въвежда следната информация в досието на заявлението за издаване на виза:

1.

номер на заявлението;

2.

информация относно състоянието, показваща, че е било подадено заявление за издаване на виза;

3.

органът, до когото е било подадено заявлението за издаване на виза, включително неговото местонахождение, и дали заявлението е било подадено до този орган, представляващ друга държава-членка;

4.

следните данни се вземат от заявлението за издаване на виза:

а)

фамилия, фамилия по рождение (предишна/и фамилия/и); име(на), пол, дата, място и страна на раждане;

б)

настоящо гражданство и гражданство по рождение;

в)

вид и номер на документа за задгранично пътуване, органът, който го е издал и датите на издаване и изтичане на срока на валидност;

г)

място и дата на подаване на заявлението за издаване на виза;

д)

вид виза, за която се подава заявление;

е)

данни на лицето, изпращащо покана и/или поемащо разноските на кандидата по време на престоя, които са:

i)

в случай на физическо лице — фамилията, името и адреса на лицето;

ii)

в случай на дружество или друга организация — името и адреса на дружеството/друга организация, и името и фамилията на лицето за контакт в това дружество/тази организация;

ж)

главна цел на пътуването и продължителност на планирания престой;

з)

цел на пътуването;

и)

предполагаема дата на пристигане и заминаване;

й)

предполагаема граница при първо влизане или маршрут на транзитното преминаване;

к)

пребиваване;

л)

настоящо занимание и име на работодателя; за учащи: име на учебното заведение;

м)

за непълнолетни лица: име и фамилия на бащата и майката на кандидата;

5.

снимка на кандидата, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1683/95;

6.

пръстовите отпечатъци на кандидата, в съответствие със съответните разпоредби на Общите консулски инструкции.

Член 10

Данни, които се добавят при издаване на виза

1.   Когато е взето решение за издаване на виза, компетентният орган, издал визата, добавя следната информация към досието на заявлението за издаване на виза:

а)

информация относно състоянието, показваща, че визата е била издадена;

б)

орган, издал визата, включително неговото местонахождение, и дали този орган я е издал от името на друга държава-членка;

в)

дата и място на решението за издаване на виза;

г)

вид виза;

д)

номер на визовия стикер;

е)

територия, в която притежателят на визата има правото да пътува, в съответствие със съответните разпоредби на Общите консулски инструкции;

ж)

начална дата и дата на изтичане на визата;

з)

брой влизания, които визата позволява в територията, за която визата е валидна;

и)

продължителност на престоя, позволен от визата;

й)

ако е приложимо, информация, указваща, че визата е била издадена на отделен лист в съответствие с Регламент (ЕО) № 333/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г. за единния формат на формуляра за поставяне на визите, които се издават от държавите-членки на лицата, които притежават пътен документ, който не е признат от държавата-членка, която е изготвила формуляра (21).

2.   В случай че заявлението за подаване на виза е било оттеглено или не му е даден ход от страна на кандидата, преди да бъде взето решение дали да бъде издадена виза, компетентният да издава визи орган, до когото е било подадено заявлението, отбелязва, че по тези причини работата по заявлението за издаване на виза е била прекратена и датата на прекратяването.

Член 11

Данни, които се добавят при преустановяване на разглеждането на заявление за издаване на виза

Когато компетентният да издава визи орган, който представлява друга държава-членка, е принуден да преустанови разглеждането на заявление за издаване на виза, той добавя следната информация към досието на заявлението:

1.

информация относно състоянието, показваща, че разглеждането на заявлението за издаване на виза е било преустановено;

2.

органа, който е преустановил разглеждането на заявлението за издаване на виза, включително неговото местонахождение;

3.

място и дата на решението за преустановяване на разглеждането;

4.

държавата-членка, която е компетентна да разгледа заявлението за издаване на виза.

Член 12

Данни, които се добавят при отказана виза

1.   В случай че е било взето решение да бъде отказана виза, компетентният орган, който е отказал издаването на виза, добавя следната информация към досието на заявлението за издаване на виза:

а)

информация относно състоянието, показваща, че издаването на визата е било отказано;

б)

органа, отказал визата, включително неговото местонахождение;

в)

място и дата на решението за отказ за издаване на виза;

2.   В досието за заявлението се посочва(т) също така основанието(ята) за отказване на визата, което(ито) са едно или повече от следните. Кандидатът за издаване на виза:

а)

няма валиден(ни) документ(и) за задгранично пътуване;

б)

притежава преправен/подправен/фалшив документ за задгранично пътуване;

в)

не оправдава целта и условията на пребиваването, и по-специално се счита, че при него съществува значителен риск от нелегална имиграция съгласно част V от Общите консулски инструкции;

г)

вече е пребивавал три месеца в рамките на шестмесечен период на територията на държавите-членки;

д)

не разполага с достатъчно средства за издръжка във връзка с периода и вида на пребиваването или със средства за завръщане в страната на произход или транзит;

е)

е лице, за което има подаден сигнал от Шенгенската информационна система (ШИС) и/или фигурира в национален регистър на лица, на които се отказва достъп;

ж)

се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност или международните отношения на всяка една от държавите-членки, или за общественото здраве съгласно определението в член 2, точка 19 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (22).

Член 13

Данни, които се добавят за анулирана или отнета виза, или със съкратен срок на валидност

1.   Когато е било взето решение за анулиране или отнемане на виза, или за съкращаване на нейния срок на валидност, компетентният да издава визи орган, който е взел решението добавя следната информация към досието на заявлението за издаване на виза:

а)

информация относно състоянието, показваща, че визата е била анулирана или отнета, или срокът ѝ на валидност е бил съкратен;

б)

органа, анулирал или отнел визата, или съкратил срока на нейната валидност, включително неговото местонахождение;

в)

място и дата на решението;

г)

новата дата на изтичане на визата, по целесъобразност;

д)

номера на визовия стикер, в случай че намаленият срок на визата се отбелязва под формата на нов визов стикер.

2.   В досието за заявлението се посочва(т) също така основанието(ята) за анулиране, отнемане на визата, или за съкращаване на нейния срок на валидност, което(ито) са:

а)

в случай на анулиране или отнемане, едно или повече от основанията, изброени в член 12, параграф 2;

б)

в случай на решение, съкращаващо срока на валидност на визата, едно или повече от следните основания:

i)

експулсиране на притежателя на визата;

ii)

липса на достатъчни средства за издръжка за първоначално планираната продължителност на престоя.

Член 14

Данни, които се добавят при удължаване срока на визата

1.   Когато е взето решение за удължаване на виза, компетентният да издава визи орган, който е удължил визата, добавя следната информация към досието на заявлението за издаване на виза:

а)

информация относно състоянието, показваща, че визата е била удължена;

б)

органа, удължил срока на валидност на визата, включително неговото местонахождение;

в)

място и дата на решението;

г)

номера на визовия стикер, в случай че удължаването на визата е под формата на нова виза;

д)

начална дата и дата на изтичане на удължения срок;

е)

срока на удължаване на позволената продължителност на престоя;

ж)

територията, на която притежателят на визата има правото да пътува съгласно съответните разпоредби на Общите консулски инструкции;

з)

вида на удължената виза.

2.   В досието за заявлението се посочват също така основанията за продължаване на визата, които са едно или повече от следните:

а)

непреодолима сила;

б)

хуманитарни причини;

в)

сериозни професионални причини;

г)

сериозни лични причини.

Член 15

Използване на ВИС за разглеждане на заявления

1.   Компетентният за издаването на визи орган се допитва до ВИС за цели, свързани с разглеждането на заявленията и с решенията по тези заявления, включително решението за анулиране, отнемане, съкращаване или удължаване на визата, в съответствие със съответните разпоредби.

2.   За целите, определени в параграф 1, на компетентния за издаването на визи орган се предоставя достъп за търсене по един или няколко от следните видове данни:

а)

номер на заявлението;

б)

данните по член 9, параграф 4, буква а);

в)

данните по документа за задгранично пътуване, посочени в член 6, параграф 4, буква в);

г)

фамилия, името и адреса на физическото лице или наименование и адрес на дружеството/друга организация, съгласно член 9, параграф 4, буква е);

д)

пръстови отпечатъци;

е)

номер на визов стикер и дата на издаване на всяка една издадена по-рано виза.

3.   Ако търсенето по една или няколко от изброените в параграф 2 категории данни посочва, че данните на кандидата са вписани във ВИС, на компетентния орган за издаване на визи се предоставя достъп до досието/ата за заявлението и свързаното(ите) досие(та) за заявление(я) съгласно член 8, параграфи 3 и 4, само за целите, определени в параграф 1.

Член 16

Използване на ВИС за справка и искане на документи

1.   За справки между централни органи по издаване на визи, съгласно член 17, параграф 2 от Шенгенската конвенция, искането за справка по заявление и отговорите на такива искания се изпращат в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

2.   Държавата-членка, отговаряща за разглеждане на заявлението, изпраща искането за справка с номера на заявлението до ВИС, като посочва една или няколко държави-членки, с които иска да се консултира.

ВИС изпраща искането до държавата-членка или до посочените държави-членки.

Консултираната държава-членка или държави-членки изпращат отговора до ВИС, която изпраща този отговор до държавата-членка, внесла искането.

3.   Посочената процедура в параграф 2 може също да се прилага за предоставяне на информация за издаване на визи с ограничена териториална валидност и други съобщения, отнасящи се както до консулското сътрудничество, така също и до изпращане на искания до компетентния орган за издаване на визи за предоставяне на копия от документите за задгранично пътуване и други документи, подкрепящи заявлението за издаване на виза и за изпращане на електронни копия на тези документи. Компетентните органи за издаване на визи отговарят на искането незабавно.

4.   Изпратените лични данни в съответствие с настоящия член се използват единствено за справка от централните органи за издаване на визи и за консулско сътрудничество.

Член 17

Използване на данни за отчет и статистика

Компетентните органи за издаване на визи имат достъп за справка със следните данни, единствено за целите на отчет и статистика без да се позволява установяване на самоличността на отделни кандидати:

1.

информация за състоянието на визата;

2.

компетентния орган за издаване на визи, включително неговото местонахождение;

3.

настоящо гражданство на кандидата за виза;

4.

граница на първо влизане;

5.

дата и място на заявлението за издаване за виза или решението относно визата;

6.

вида на визата, за която е подадено заявление или на издадената виза;

7.

вида на документа за задгранично пътуване;

8.

посочените основания за всяко решение, отнасящо се до визата или за заявлението за издаване на виза;

9.

компетентния орган за издаване на визи, включително неговото местонахождение, който е отказал издаването на виза и датата на отказа;

10.

случаи, при които същият кандидат е подал заявления за издаване на виза в повече от един орган за издаване на визи, като се посочват тези органи за издаване на визи, тяхното местонахождение и датите на отказите;

11.

цел на пътуването;

12.

случаи, при които данните по член 9, параграф 6 не могат фактически да бъдат предоставени, в съответствие с второто изречение на член 8, параграф 5;

13.

случаи, при които данните по член 9, параграф 6 не се изискват поради правни съображения, в съответствие с второто изречение на член 8, параграф 5;

14.

случаи, при които лице, което не би могло фактически да предостави данните по член 9, параграф 6, е получило отказ за издаване на виза, в съответствие с второто изречение на член 8, параграф 5.

ГЛАВА III

ДОСТЪП ДО ДАННИ ОТ ДРУГИ ОРГАНИ

Член 18

Достъп до данни за проверка на контролно-пропускателните пунктове по външните граници

1.   С цел проверка на самоличността на притежателя на виза и/или проверка на автентичността на визата и/или дали са изпълнени условията за влизане на територията на държавите-членки в съответствие с член 5 от Кодекса на шенгенските граници, компетентните органи за извършване на проверки на контролно-пропускателните пунктове на външните граници в съответствие с Кодекса на шенгенските граници, съгласно параграфи 2 и 3, имат достъп за търсене, като използват номера на визовия стикер в комбинация с проверка на пръстовите отпечатъци на притежателя на виза.

2.   Търсенето може да се извършва като се използва само номерът на визовия стикер за срок не по-дълъг от три години след като ВИС е приведена в действие. След първата година от момента, когато ВИС е приведена в действие, за въздушните граници тригодишният период може да бъде намален в съответствие с процедурата по член 49, параграф 3.

3.   За притежатели на визи, чиито пръстови отпечатъци не могат да бъдат използвани, търсенето се извършва само по номера на визовия стикер.

4.   Ако при търсенето на данните, посочени в параграф 1, се окаже, че данните на притежателя на виза са регистрирани във ВИС, на компетентния орган за граничен контрол се дава достъп за справка с тези данни от заявлението за молба за виза, както и на свързаното(ите) досие(та) със заявлението за издаване на виза съгласно член 8, параграф 4, единствено за целите, посочени в параграф 1:

а)

данните за състоянието на визата и данните, взети от заявлението за издаване на виза, посочени в член 9, параграфи 2 и 4;

б)

снимки;

в)

вписаните данни относно издадена, анулирана, отнета виза или чиято валидност е удължена или съкратена, съгласно членове 10, 13 и 14.

5.   При обстоятелства, при които проверката на притежателя на визата или на самата виза не се осъществи или когато са налице съмнения относно самоличността на притежателя на визата, автентичността на визата и/или на документа за задгранично пътуване, надлежно оправомощените служители на компетентните органи разполагат с достъп до данни съгласно член 20, параграфи 1 и 2.

Член 19

Достъп до данни за проверки на територията на държавите-членки

1.   С цел проверка на самоличността на притежателя на визата и/или на автентичността на визата и/или дали са изпълнени условията за влизане, престой и пребиваване на територията на държавите-членки, компетентните органи за извършване на проверки на територията на държавите-членки относно това дали са изпълнени условията за влизане, престой и пребиваване на територията на държавите-членки, имат достъп за търсене по номера на визовия стикер в комбинация с проверка на пръстовите отпечатъци на притежателя на визата или номера на визовия стикер.

За притежатели на визи, чиито пръстови отпечатъци не могат да бъдат използвани, търсенето се извършва само по номера на визовия стикер.

2.   Ако при търсенето на данните, посочени в параграф 1, се окаже, че данните на притежателя на визата са регистрирани във ВИС, на компетентните органи се дава достъп за справка с тези данни в заявлението за издаване на виза, както и на свързаното(ите) досие(та) със заявлението за издаване на виза съгласно член 8, параграф 4 единствено за целите, посочени в параграф 1:

а)

данните за състоянието на визата и данните, взети от заявлението за издаване на виза, посочени в член 9, параграфи 2 и 4;

б)

снимки;

в)

вписаните данните относно издадена, анулирана, отменена виза) или чиято валидност е удължена или съкратена, съгласно членове 10, 13 и 14.

3.   При обстоятелства, при които проверката на притежателя на визата или на самата виза не се осъществи или когато са налице съмнения относно самоличността на притежателя на визата, автентичността на визата и/или на документа за задгранично пътуване, надлежно оправомощените служители на компетентните органи разполагат с достъп до данни съгласно член 20, параграфи 1 и 2.

Член 20

Достъп до данни за установяване на самоличност

1.   С цел установяване на самоличността на всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване на територията на държавите-членки, компетентните органи за извършване на проверки на контролно-пропускателните пунктове на външните граници в съответствие с Кодекса на шенгенските граници или на територията на държавите-членки относно това дали са изпълнени условията за влизане, престой и пребиваване на територията на държавите-членки, имат достъп за търсене по пръстовите отпечатъци на лицето.

Когато пръстовите отпечатъци на лицето не могат да бъдат използвани или когато търсенето по пръстови отпечатъци не даде резултат, то може да се осъществи посредством данните по член 9, параграф 4, букви а) и/или в). Търсенето може да се извърши съвместно с данните по член 9, параграф 4, буква б).

2.   Ако при търсенето чрез данните, посочени в параграф 1, се окаже, че данните на подалия заявление за виза са вписани във ВИС, на компетентния орган се дава достъп за справка със следните данни в досието на заявлението за виза, както и на свързаното(ите) досие(та) на заявления за виза съгласно член 8, параграфи 3 и 4, единствено за целите, посочени в параграф 1:

а)

номера на заявлението, информация относно неговия статус и органа, до когото е подадено заявлението за издаване за виза;

б)

данните, взети от заявлението за издаване на виза, посочени в член 9, параграф 4;

в)

снимки;

г)

вписаните данни относно издадена, отказана, анулирана, отнета виза или чиято валидност е удължена или съкратена, или заявления, чието разглеждане е преустановено съгласно членове 10 — 14.

3.   Когато лицето притежава виза, компетентните органи първо проверяват ВИС в съответствие с членове 18 или 19.

Член 21

Достъп до данни за определяне на отговорността за разглеждане на заявленията за искане на убежище

1.   Единствено с цел определяне на отговорната държава-членка за разглеждане на заявлението за искане на убежище, съгласно членове 9 и 21 от Регламент (ЕО) № 343/2003, компетентните органи за предоставяне на убежище имат достъп до търсене с помощта на пръстовите отпечатъци на лицето, търсещо убежище.

Когато пръстовите отпечатъци на лицето не могат да се използват или търсенето по пръстовите отпечатъци не е успешно, търсенето се извършва с помощта на данните по член 9, параграф 4, буква а) и/или в). Търсенето може да се извърши в комбинация с данните по член 9, параграф 4, буква б).

2.   Ако при търсенето с помощта на данните, посочени в параграф 1, се окаже, че е вписана във ВИС виза с дата на изтичане не повече от шест месеца преди датата на заявлението за искане на убежище и/или удължена виза с дата на изтичане не повече от шест месеца преди датата на заявлението за искане на убежище, на компетентния орган за предоставяне на убежище се дава достъп за справка със следните данни от досието на заявлението за издаване на виза, както и данните на съпруга(та) и децата, посочени в буква ж), съгласно член 8, параграф 4, единствено за целта, посочена в параграф 1:

а)

номера на заявлението и органа, който е издал или удължил визата и дали този орган я е издал от името на друга държава-членка;

б)

данните, взети от формуляра на заявлението, посочени в член 9, параграф 4, букви а) и б);

в)

вида виза;

г)

срок на валидност на визата;

д)

продължителност на планирания престой;

е)

снимки;

ж)

данните на съпруга(та) и децата от свързаното(ите) досие(та) със заявлението, посочени в член 9, параграф 4, букви а) и б).

3.   Справките със ВИС съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член се извършват само от посочените за тази цел национални органи, посочени в член 21, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 343/2003.

Член 22

Достъп до данни за разглеждане на заявлението за искане на убежище

1.   Единствено с цел разглеждане на заявлението за искане на убежище, компетентните органи за предоставяне на убежище имат достъп за търсене по пръстовите отпечатъци на лицата, търсещи убежище, съгласно член 21 от Регламент (ЕО) № 343/2003.

Когато пръстовите отпечатъци на лицето не могат да се използват или търсенето по пръстовите отпечатъци не е успешно, търсенето се извършва с помощта на данните по член 9, параграф 4, буква а) и/или в); търсенето може да се извърши в комбинация с данните по член 9, параграф 4, буква б).

2.   Ако при търсенето с помощта на данните, посочени в параграф 1, се окаже, че издадена виза е вписана във ВИС, компетентният орган за предоставяне на убежище има достъп за справка със следните данни в заявлението за издаване на виза, както и свързаното(ите) досие(та) със заявлението за издаване на виза на кандидата съгласно член 8, параграф 3, както и данните на съпруга(та) и децата, посочени в буква д), съгласно член 8, параграф 4, единствено за целите, посочени в параграф 1:

а)

номера на заявлението;

б)

данните, взети от формуляра на заявлението, посочени в член 9, параграф 4, букви а), б) и в);

в)

снимки;

г)

вписаните данните относно всяка издадена, анулирана, отнета виза или виза, чиято валидност е удължена или съкратена, съгласно членове 10, 13 и 14;

д)

данните на съпруга(та) и децата от свързаното(ите) досие(та) със заявлението за издаване на виза, посочени в член 9, параграф 4, букви а) и б).

3.   Справките във ВИС съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член се извършват само от посочените национални органи, посочени в член 21, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 343/2003.

ГЛАВА IV

СЪХРАНЯВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ДАННИ

Член 23

Срок за съхраняване на данните

1.   Всяко досие със заявление за издаване на виза се съхранява във ВИС не повече от пет години, без това да вреди на заличаването, посочено в членове 24 и 25 и на съхраняването на данни, посочено в член 34.

Този срок започва от:

а)

датата на изтичане на визата, ако визата е била издадена;

б)

датата на изтичане на визата, ако визата е била удължена;

в)

датата на създаване във ВИС на досие за заявление за издаване на виза, ако заявлението е било оттеглено, работата по него приключена или преустановена;

г)

датата на решението на компетентния за издаване на визи орган, ако визата е била отказана, анулирана, срокът ѝ е бил съкратен или е била отнета.

2.   При изтичане на срока, посочен в параграф 1, ВИС автоматично заличава досието със заявлението за кандидатстване за виза и връзката(те) с това досие, посочени в член 8, параграфи 3 и 4.

Член 24

Изменение на данни

1.   Само отговорната държавата-членка има право да прави изменения на данни, които тя е изпратила във ВИС, като коригира или заличава тези данни.

2.   Ако държава-членка предостави доказателство, че обработените данни във ВИС са неверни, или са били обработени във ВИС в противоречие с настоящия регламент, тя информира незабавно за това отговорната държава-членка. Това съобщение може да бъде предадено чрез инфраструктурата на ВИС.

3.   Отговорната държава-членка проверява съответните данни и, ако е необходимо, ги коригира или заличава незабавно.

Член 25

Предварително заличаване на данни

1.   Когато преди изтичане на срока по член 23, параграф 1 кандидат за виза е придобил гражданство на държава-членка, досиетата със заявления и свързаните с тях документи относно кандидата, посочени в член 8, параграфи 3 и 4, се заличават незабавно от ВИС от държавата-членка, която е създала съответното(ите) досие(та) със заявления и свързаните с тях документи.

2.   Всяка държава-членка, в случай, че кандидатът за виза е придобил нейното гражданство, незабавно информира отговорната една или повече държави-членки за това. Това съобщение може да бъде предадено чрез инфраструктурата на ВИС.

3.   Ако отказ за издаване на виза е отменен от съд или комисия за обжалване, когато решението за отмяна на отказа на виза стане окончателно, държавата-членка, която е отказала визата, незабавно заличава данните по член 12.

ГЛАВА V

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТГОВОРНОСТИ

Член 26

Оперативно управление

1.   След изтичане на преходен период, за оперативното управление на централната ВИС и на националните интерфейси ще отговаря Управителен орган („Управителният орган“), финансиран от общия бюджет на Европейския съюз. Управителният орган, в сътрудничество с държавите-членки, гарантира, че по отношение на централната ВИС и националните интерфейси непрекъснато се използва най-добрата налична технология, подлежаща на анализ на съотношението между разходи и ползи.

2.   Управителният орган отговаря също за следните задачи, свързани с комуникационната инфраструктура между централната ВИС и националните интерфейси:

а)

надзор;

б)

сигурност;

в)

координиране на отношенията между държавите-членки и доставчика.

3.   Комисията отговаря за всички други задачи, свързани с комуникационната инфраструктура между централната ВИС и националните интерфейси, и по-специално:

а)

задачи, свързани с изпълнението на бюджета;

б)

придобиване и подновяване;

в)

договорни въпроси.

4.   По време на преходния период, преди Управителният орган да поеме своите задължения, Комисията отговаря за оперативното управление на ВИС. Комисията може да делегира тази задача и задачите, свързани с изпълнението на бюджета, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2005 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (23), на национални публични органи в две различни държави-членки.

5.   Националеният публичен орган по параграф 4 следва да отговаря на следните критерии за подбор:

а)

трябва да покаже, че притежава богат опит в управлението на информационна система от голям мащаб;

б)

трябва да има значителен експертен опит по отношение на изискванията за обслужване и сигурност на информационна система от голям мащаб;

в)

трябва да има достатъчен брой и опитен персонал с подходящ професионален експертен опит и езиковия умения за работа в среда, изискваща сътрудничество на международно равнище, каквато е необходима за ВИС;

г)

трябва да разполага със сигурна и специално изградена техническа инфраструктура, която да е в състояние по-специално да поддържа и гарантира непрекъснатото функциониране на информационно-технологични системи от голям мащаб; и

д)

неговата административна среда трябва да му дава възможност да изпълнява надлежно задачите си и да избягва всякакъв конфликт на интереси.

6.   Преди извършване на делегирането, посочено в параграф 4, и впоследствие на равни интервали, Комисията информира Европейския парламент и Съвета за условията по делегирането, неговият точен обхват и органите, на които се делегират задачите.

7.   Когато Комисията делегира свои задължения по време на преходния период съгласно параграф 4, тя гарантира, че делегирането е в пълно съответствие с ограниченията, наложени от институционалната система, съгласно Договора. По-специално тя гарантира, че делегирането няма неблагоприятно въздействие върху някой от механизмите за ефективен контрол съгласно общностното право, прилаган от Съда, Европейската сметна палата или Европейски надзорен орган по защита на данните.

8.   Оперативното управление на ВИС обхваща всички задачи, необходими за осигуряване на 24-часов режим на работа на ден, 7 дни в седмицата, в съответствие с настоящия регламент, по-специално поддръжката и технологичното разработване, необходими, за да се гарантира, че системата функционира на задоволително ниво на оперативно качество, по-специално по отношение на времето, необходимо за запитване на централната база данни от консулските служби, което следва да е възможно най-кратко.

9.   Без да се засягат разпоредбите на член 17 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, установен с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 (24), управителният орган прилага съответните правила за професионална тайна или други равностойни задължения за поверителност по отношение на всички служители, които са необходими при работа с данни от ВИС. Това задължение също така се прилага след като служителите напуснат длъжността си или прекъснат работата си или след прекратяване на дейността им.

Член 27

Местонахождение на централната визова информационна система

Основната централна ВИС, която извършва технически надзор и администриране, се намира в Страсбург (Франция), а допълнителната централна ВИС, която е в състояние да гарантира функционирането на основната централна ВИС в случай на неизправност на тази система, се намира в Санкт Йохан в Понгау (Австрия).

Член 28

Връзка с националните системи

1.   ВИС е свързана с националната система на всяка държава-членка чрез националния интерфейс на заинтересованата държава-членка.

2.   Всяка държава-членка посочва националния орган, който предоставя достъп на компетентните органи, посочени в член 6, параграфи 1 и 2 до системата ВИС и свързва тази национална служба с националния интерфейс.

3.   Всяка държава-членка спазва автоматизираните процедури за обработка на данните.

4.   Всяка държава-членка отговаря за:

а)

разработването на националната система и/или за приспособяването ѝ към ВИС, съгласно член 2, параграф 2 от Решение 2004/512/ЕО;

б)

организирането, управлението, експлоатацията и поддръжката на националната ѝ система;

в)

управлението и мерките за достъп на надлежно оправомощените служители на компетентните национални органи до ВИС, в съответствие с настоящия регламент и за съставянето и редовното актуализиране на списък на тези служители и техните профили;

г)

поемане на извършените разходи на националните системи и разходите за свързването им с националния интерфейс, включително на разходите за инвестиране и експлоатационните разходи за комуникационната инфраструктура между националния интерфейс и националната система.

5.   Преди да бъдат оправомощени да обработват данни, съхранявани във ВИС, служителите на органите, които имат право на достъп до ВИС, получават необходимото обучение относно правилата за сигурност и защита на данните и са информирани за съответните престъпления и наказания.

Член 29

Отговорност за използването на данни

1.   Всяка държава-членка гарантира, че данните се обработват законно, и по-специално, че само надлежно оправомощени служители имат достъп до обработените данни във ВИС за изпълнение на задачите в съответствие с настоящия регламент. Отговорната държава-членка се уверява по-специално, че:

а)

данните са законно събрани;

б)

данните са законно изпратени във ВИС;

в)

данните са верни и са актуализирани, когато те се изпращат във ВИС.

2.   Управителният орган гарантира, че ВИС функционира в съответствие с настоящия регламент и неговите правила за прилагане в член 45, параграф 2. Управителният орган по-специално:

а)

взема необходимите мерки, за да осигури безопасността на централната ВИС и на комуникационната инфраструктура между централната ВИС и националните интерфейси, без това да вреди на отговорностите на всяка държава-членка;

б)

се уверява, че само надлежно оправомощени служители имат достъп до обработените данни във ВИС за изпълнение на задачите на Управителния орган, в съответствие с настоящия регламент.

3.   Управителният орган информира Европейския парламент, Съвета и Комисията за мерките, които взема в съответствие с параграф 2.

Член 30

Съхранение на данните от ВИС в национални архиви

1.   Данни, изтеглени от ВИС, могат да се съхраняват в национални архиви само при необходимост в индивидуални случаи, в съответствие с целта на ВИС и в съответствие с относимите законови разпоредби, включително разпоредбите относно защита на данните, и за срок не по-дълъг от необходимия за индивидуалния случай.

2.   Параграф 1 не засяга правото на държава-членка да съхранява в своите национални архиви данни, които същата държава-членка е въвела във ВИС.

3.   Всяко използване на данни, което не е в съответствие с параграфи 1 и 2, се счита за злоупотреба съгласно националното законодателство на всяка държава-членка.

Член 31

Предоставяне на данни на трети страни или международни организации

1.   Данните, обработвани във ВИС съгласно настоящия регламент, не се предават или предоставят на трета страна или международна организация.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, данните по член 9, параграф 4, букви а), б), в), к) и м) могат, при необходимост, да се предават или предоставят на трета страна или международна организация от смисъла в приложението, в индивидуални случаи с цел доказване на самоличността на граждани на трети страни, включително с цел връщане, само ако са изпълнени следните условия:

а)

Комисията е приела решение относно подходящата защита на личните данни в съответната трета страна, в съответствие с член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО, или има в сила споразумение за обратно приемане между Общността и съответната трета страна, или се прилагат разпоредбите на член 26, параграф 1, буква г) от посочената директива;

б)

третата страна или международна организация е съгласна да използва данните само за целта, за която те са били предоставени;

в)

данните са предадени или предоставени в съответствие със съответните разпоредби на общностното право, по-специално споразуменията за обратно приемане и националното право на държавата-членка, която е предала или предоставила данните, включително правните разпоредби относно сигурността на данните и защитата на данните; и

г)

държавата(ите)-членка(и), която е въвела данните във ВИС, е дала своето съгласие.

3.   Такива предавания на лични данни на трети страни или международни организации не засягат правата на бежанците и лицата, търсещи международна закрила, по-специално по отношение на принципа за неотблъскване.

Член 32

Сигурност на данните

1.   Отговорната държава-членка се уверява в гарантирането на сигурността на данните, преди и по време на изпращането им до националния интерфейс. Всяка държава-членка се уверява в сигурността на данните, които получава от ВИС.

2.   Всяка държава-членка, във връзка с нейната национална система, приема необходимите мерки, включително план за сигурност, с цел:

а)

физическа защита на данните, включително чрез изработване на планове за действие в извънредни ситуации за защита на критичната инфраструктура;

б)

отказване на достъп на неоправомощени лица до националните съоръжения, в които държавата-членка осъществява дейност, съгласно целите на ВИС (проверки при влизане в съоръжението);

в)

предотвратяване на неоправомощено прочитане, копиране, промяна или отстраняване на носители на данни (контрол на носителите на данни);

г)

предотвратяване на неоправомощено въвеждане на данни и неоправомощена проверка, промяна или заличаване на съхранени лични данни (контрол на съхранението);

д)

предотвратяване на неоправомощената обработка на данни във ВИС и всяка промяна или заличаване на обработените данни във ВИС (проверка на вписването на данни);

е)

гарантиране, че лицата, оправомощени да имат достъп до ВИС, имат достъп само до данните, за които са оправомощени, посредством индивидуални и уникални потребителски идентификатори и поверителен режим на достъп (проверка на достъпа до данни);

ж)

гарантиране, че всички органи с право на достъп до ВИС създават профили с описание на функциите и задълженията на лицата, които са оправомощени с достъп и имат право да въвеждат, актуализират, заличават и търсят данни, както и при поискване незабавно да предоставят тези профили на националните надзорни органи, посочени в член 41 (профили на служителите);

з)

гарантиране, че е възможно да се потвърди и установи на кои органи може да се изпращат лични данни чрез използване на комуникационно оборудване (комуникационен контрол);

и)

гарантиране