13.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/1

(1)

Регламент (ЕО) № 788/96 на Съвета от 22 април 1996 г. относно предоставянето от държавите-членки на статистическа информация за производството на аквакултури (2) изисква от държавите-членки да предоставят годишни данни за обема на производство.

(2)

Нарасналият принос на аквакултурите към общото производство от рибарството на Общността изисква по-широк кръг от данни за разумно развитие и управление на този сектор в рамките на Общата политика в областта на рибарството.

(3)

Нарастващото значение на рибарниците и развъдниците за аквакултури изисква подробни данни с цел подходящо наблюдение и управление на този сектор в рамките на Общата политика в областта на рибарството.

(4)

Необходима е информация относно обема и стойността на производството, за да се преразгледа и оцени пазарът на продукти от аквакултури.

(5)

Необходима е информация относно структурата на сектора и използваните технологии, за да се гарантира една екологично съобразна промишленост.

(6)

Регламент (ЕО) № 788/96 следва да бъде отменен.

(7)

За да се гарантира плавен преход от режима, приложим съгласно Регламент (ЕО) № 788/96, настоящият регламент следва да позволи преходен период до три години да бъде предоставен на държавите-членки, в които прилагането му по отношение на националните им статистически системи би изисквало съществени адаптации и вероятно би предизвикало сериозни проблеми от практическо естество.

(8)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно установяването на обща правна рамка за системното изготвяне на общностна статистика за сектора на аквакултурите не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и може по-добре да бъде постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(9)

Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997 г. относно статистиката на Общността (3) предвижда референтна рамка за статистиката в областта на рибарството. По-специално тя изисква съответствие с принципите на безпристрастност, надеждност, адекватност, съотношение „стойност—ефикасност“, статистическа поверителност и прозрачност.

(10)

Събирането и предоставянето на статистически данни е необходим инструмент за доброто управление на Общата политика в областта на рибарството.

(11)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4).

(12)

По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на технически промени в приложенията към настоящия регламент. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(13)

Комисията следва да бъде подпомагана от Постоянния комитет за земеделска статистика, създаден с Решение 72/279/ЕИО на Съвета (5),

а)

„статистика на Общността“, съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 322/97;

б)

„аквакултура“, съгласно определението в член 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство (6);

в)

„аквакултура на основата на улов“ означава практиката за събиране на екземпляри в естествена среда и тяхното последващо използване в аквакултура;

г)

„продукция“ означава добивът от аквакултури при първа продажба, включително продукцията от рибарници и развъдници, предложена за продажба.

а)

годишната продукция (обем и единична стойност) от аквакултури;

б)

годишния принос (обем и единична стойност) към аквакултурите на основата на улов;

в)

годишната продукция от рибарниците и развъдниците;

г)

структурата на сектора на аквакултурите.

13.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/14

(1)

Комисията (Евростат) се нуждае от наличието на достатъчно надеждни, детайлни и сравними данни за населението и жилищния фонд, за да може Общността да изпълнява възложените ѝ задачи, по-специално с членове 2 и 3 от Договора. На общностно равнище трябва да се осигури достатъчна сравнимост по отношение на методологията, определенията и програмата за статистическите данни и за метаданните.

(2)

Периодичните статистически данни за населението и основните семейни, социални, икономически и жилищни характеристики на лицата са необходими за изучаване и определяне на регионалните и социалните политики и политиките в областта на околната среда, влияещи върху конкретни сектори на Общността. По-специално, необходимо е да се събира подробна информация относно жилищния фонд в подкрепа на различни дейности на Общността, като например насърчаването на социалното включване и мониторинга на социалното сближаване на регионално равнище или опазването на околната среда и насърчаването на енергийната ефективност.

(3)

С оглед развитието в областта на методологията и технологиите, следва да бъдат идентифицирани най-добрите практики и да бъде насърчавано подобряването на процеса на търсене на данни и на методологиите, използвани при преброявания в държавите-членки.

(4)

С цел да бъде осигурена съпоставимост на данните, предоставяни от държавите-членки, и да бъдат извършвани надеждни сравнения на равнище на Общността, използваните данни следва да се отнасят до една и съща референтна година.

(5)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997 г. относно статистиката на Общността (2), който определя референтната рамка за разпоредбите на настоящия регламент, е необходимо събирането на статистически данни да съответства на принципите на безпристрастност, значещи по-специално обективност и научна независимост, както и прозрачност, надеждност, адекватност, съотношение „стойност—ефикасност“ и статистическа поверителност.

(6)

Предаването на данни при спазване на изискванията за статистическа поверителност се урежда в Регламент (ЕО) № 322/97 и в Регламент (Евратом, ЕИО) № 1588/90 на Съвета от 11 юни 1990 г. за предоставяне на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности (3). Мерките, взети в съответствие с посочените регламенти, гарантират физическата и логическата защита на поверителни данни и гарантират, че в процеса на създаване и разпространяване на статистически данни на Общността няма да има случаи на неправомерно разкриване на данните или тяхното използване за нестатистически цели.

(7)

При изготвянето и разпространяването на статистиката на Общността съгласно настоящия регламент, националните и общностните статистически служби следва да вземат предвид принципите, установени в Кодексa за дейността на европейската статистика, приет на 24 февруари 2005 г. от Статистическия програмен комитет, създаден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета (4) и приложен към Препоръката на Комисията относно независимостта, лоялността и отчетността на националните и общностните статистически служби.

(8)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно събирането и изготвянето на сравними и изчерпателни статистически данни на Общността за населението и жилищния фонд, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поради отсъствието на общи статистически характеристики и изисквания за качеството, както и поради липсата на методологична прозрачност, и следователно, посредством обща статистическа рамка, могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(9)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на реда и условията за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5).

(10)

По-специално, на Комисията следва да бъде предоставено правомощие да установява условията за определянето на следващи референтни години и за приемането на програмата за статистическите данни и за метаданните. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, inter alia, посредством допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5a от Решение 1999/468/EО.

(11)

Статистическият програмен комитет бе консултиран в съответствие с член 3 от Решение 89/382/ЕИО, Евратом,

а)

„население“ означава националното, регионалното и местното население по своето обичайно местопребиваване към референтната дата;

б)

„жилищен фонд“ означава жилищни помещения и сгради, както и жилищните условия и връзката между населението и жилищните помещения на национално, регионално и местно равнище към референтната дата;

в)

„сгради“ означава постоянни постройки, състоящи се от жилищни помещения, предназначени за обитаване от хора, или конвенционални жилища, предназначени за сезонно ползване или за второ жилище, или които са необитавани;

г)

„обичайно местопребиваване“ означава мястото, където едно лице обикновено прекарва дневния период на почивка, независимо от временно отсъствие поради почивка, ваканция, посещения при приятели и роднини, работа, медицинско лечение или религиозно поклонение.

Само следните лица следва да се считат за обичайно пребиваващи във въпросния географски район:

Когато обстоятелствата, посочени в подточка i) или ii), не могат да бъдат установени, „обичайно местопребиваване“ означава мястото на законно или регистрирано местожителство;

д)

„референтна дата“ означава датата, към която се отнасят данните за съответната държава-членка, в съответствие с член 5, параграф 1;

е)

„национален“ означава на територията на държава-членка;

ж)

„регионален“ означава на NUTS ниво 1, NUTS ниво 2 или NUTS ниво 3, както са определени в класификацията на териториалните единици за статистически цели (NUTS), създадена с Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета (6) във версията ѝ, която е приложима към референтната дата;

з)

„местен“ означава на ниво 2 от Местните административни единици (LAU ниво 2);

и)

„съществени характеристики на статистическите данни за населението и жилищния фонд“ означава индивидуално изброяване, едновременност, универсалност в рамките на определена територия, наличност на данни за малките зони и зададена периодичност.

а)

конвенционални преброявания;

б)

преброявания, базирани на регистрите;

в)

комбинация от конвенционални преброявания и извадкови изследвания;

г)

комбинация от преброявания, базирани на регистрите, и извадкови изследвания;

д)

комбинация от преброявания, базирани на регистрите, и конвенционални преброявания;

е)

комбинация от преброявания, базирани на регистрите, извадкови изследвания и конвенционални преброявания;

ж)

подходящи изследвания с ротационни извадки (текущо преброяване).

—

„адекватност“ указва степента, в която статистическите данни отговарят на настоящите и потенциалните нужди на ползвателите;

—

„точност“ указва близостта между прогнозите и неизвестните действителни стойности;

—

„навременност“ и „актуалност“ указват промеждутъка между референтния период и наличието на резултати;

—

„достъпност“ и „яснота“ указват условията и начините за получаване, използване и тълкуване на данни от ползвателите;

—

„съпоставимост“ указва измерването на въздействието на различията между прилаганите статистически понятия и инструментите и процедурите за измерване, когато се сравняват статистики между географски райони, сектори или периоди от време; и

—

„съгласуваност“ указва адекватността на данните с оглед възможността за надеждно комбиниране на данните по различни начини и за различни ползватели.

а)

технически спецификации на темите съгласно изискванията на настоящия регламент, както и на техните разбивки съобразно член 5, параграф 4;

б)

приемане на подходящия технически формат, както е предвидено в член 5, параграф 5;

в)

условията и структурата на докладите за качество, както е предвидено в член 6, параграф 3.

а)

определянето на референтните години, както е предвидено в член 5, параграф 1; и

б)

приемането на програмата за статистическите данни и за метаданните, както е предвидено в член 5, параграф 3.

13.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/21

(1)

Вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки е осигурено от Договора, забраняващ мерки с равностоен ефект на количествени ограничения върху вноса. Забраната се отнася до всяка национална мярка, която може да възпрепятства пряко или непряко, действително или потенциално, търговията със стоки в рамките на Общността.

(2)

Пред свободното движение на стоки между държавите-членки могат незаконно да бъдат създадени препятствия от компетентните органи на държавите-членки, които при липсата на хармонизирано законодателство прилагат по отношение на продукти, които се предлагат законно на пазара на други държави-членки, технически правила, поставящи изисквания, които трябва да бъдат спазени от тези продукти, като например правила относно наименованието, формата, размера, теглото, състава, външния вид, етикетирането и опаковката. Прилагането на такива правила за продукти, предлагани законно на пазара в друга държава-членка, може да е в противоречие с членове 28 и 30 от Договора, дори ако те се прилагат за всички продукти без разграничение.

(3)

Принципът на взаимно признаване, произтичащ от съдебната практика на Съда на Европейските общности, е едно от средствата за осигуряване на свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар. Взаимното признаване се прилага за продукти, които не са предмет на уреждане от законодателството на Общността за хармонизация, или за аспекти на продукти, попадащи извън приложното поле на това законодателство. Съгласно този принцип държава-членка не може да забрани продажбата на нейна територия на продукти, законно предлагани на пазара в друга държава-членка, даже и ако тези продукти са произведени в съответствие с технически правила, различни от тези, които се прилагат за местните продукти. Единственото изключение от този принцип са ограничения, оправдани въз основа на съображенията, установени в член 30 от Договора, или въз основа на други императивни съображения от обществен интерес, които са пропорционални на преследваната цел.

(4)

Все още съществуват много проблеми по отношение на правилното прилагане на принципа на взаимно признаване от държавите-членки. Следователно е необходимо да бъдат създадени процедури, свеждащи до минимум възможността технически правила да създават незаконни пречки пред свободното движение на стоки между държавите-членки. Отсъствието на такива процедури в държавите-членки създава допълнителни пречки пред свободното движение на стоки, тъй като разколебава предприятията да продават продуктите си, законно предлагани на пазара в друга държава-членка, на територията на държавата-членка, прилагаща технически правила. Проучванията показаха, че много предприятия, по-специално малките и средните предприятия (МСП), или адаптират продуктите си, за да отговарят на техническите правила на държавите-членки, или се въздържат от предлагането им на пазара на тези държави-членки.

(5)

Компетентните органи също така не разполагат с подходящи процедури за прилагане на техническите си правила за конкретни продукти, предлагани законно на пазара в друга държава-членка. Липсата на такива процедури вреди на тяхната способност за оценяване на съответствието на продуктите съгласно Договора.

(6)

В Резолюцията на Съвета от 28 октомври 1999 г. относно взаимното признаване (3) се отбелязва, че икономическите оператори и гражданите невинаги използват правилно и пълноценно принципа на взаимно признаване, тъй като не познават достатъчно добре този принцип и неговите оперативни последици. С нея държавите-членки се приканват да разработят подходящи мерки, за да осигурят на икономическите оператори и на гражданите ефективна рамка за взаимно признаване, inter alia чрез ефективно разглеждане на запитвания от икономически оператори и граждани и чрез бърз отговор на тези запитвания.

(7)

Европейският съвет от 8 и 9 март 2007 г. подчерта важността да се даде нов тласък на вътрешния пазар на стоки чрез укрепване на взаимното признаване, като същевременно се гарантира висока степен на безопасност и защита на потребителите. Европейският съвет от 21 и 22 юни 2007 г. подчерта, че по-нататъшното укрепване на четирите свободи на вътрешния пазар (свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали) и подобряването на неговото функциониране остават от първостепенно значение за растежа, конкурентоспособността и заетостта.

(8)

Гладкото функциониране на вътрешния пазар на стоки изисква адекватни и прозрачни средства за решаване на проблемите, предизвиквани от прилагането на техническите правила на определена държава-членка за конкретни продукти, предлагани законно на пазара в друга държава-членка.

(9)

Настоящият регламент не следва да засяга по-нататъшното хармонизиране на технически правила, когато това е целесъобразно, с оглед подобряване функционирането на вътрешния пазар.

(10)

Пречки пред търговията могат да произтичат и от други видове мерки, които попадат в приложното поле на членове 28 и 30 от Договора. Тези мерки могат да включват например технически спецификации, изготвени за процедури по възлагане на обществени поръчки, или задължения за използване на официалните езици в държавите-членки. Въпреки това тези мерки не следва да представляват техническо правило по смисъла на настоящия регламент и следователно не следва да попадат в неговото приложно поле.

(11)

Технически правила по смисъла на настоящия регламент понякога се прилагат по време на и посредством процедури за задължително предварително разрешение, установени от законодателството на дадена държава-членка, в съответствие с които преди продукт или тип продукт да може да бъде пуснат на пазара на държава-членка или на част от него, компетентният орган на тази държава-членка следва да даде своето формално разрешение по подадено заявление. Наличието на такива процедури само по себе си ограничава свободното движение на стоки. Следователно, за да бъде обоснована от гледна точка на основния принцип на свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар, съответната процедура за задължително предварително разрешение следва да преследва цел от обществен интерес, призната от правото на Общността, да бъде недискриминационна и пропорционална; тоест тя следва да осигурява по подходящ начин постигането на преследваната цел, но да не надхвърля необходимото за постигането ѝ. Съответствието на тази процедура с принципа на пропорционалност следва да бъде оценявано в светлината на съображенията, изложени в практиката на Съда на Европейските общности.

(12)

Изискването пускането на пазара на определен продукт да подлежи на предварително разрешение не следва, само по себе си, да представлява техническо правило по смисъла на настоящия регламент, така че актовете за недопускане или отстраняване на даден продукт от пазара, изключително въз основа на съображения, че за него няма валидно предварително разрешение, не следва да представляват акт, по отношение на който се прилага настоящият регламент. Когато обаче е подадено заявление за такова задължително предварително разрешение за определен продукт, всеки акт, който се предвижда да бъде постановен за отхвърляне на заявлението въз основа на техническо правило, следва да се постановява в съответствие с настоящия регламент, така че заявителят да може да се възползва от процедурната защита, която настоящият регламент предвижда.

(13)

Актовете на националните съдилища, с които се преценява законността на случаите, в които, вследствие на прилагането на техническо правило, продукти, законно предлагани на пазара в една държава-членка, не получават достъп до пазара на друга държава-членка или с които се налагат санкции, следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент.

(14)

Оръжията са продукти, които могат да представляват сериозен риск за здравето и безопасността на хората, както и за обществената сигурност в държавите-членки. Някои конкретни типове оръжия, законно предлагани на пазара в една държава-членка, могат, от съображения за защита на здравето и безопасността на хората и предотвратяването на престъпления, да подлежат на ограничителни мерки в друга държава-членка. Такива мерки могат да включват специални проверки и разрешения преди оръжията, законно предлагани на пазара в определена държава-членка, да бъдат пуснати на пазара на друга държава-членка. Следователно на държавите-членки следва да бъде разрешено да не допускат пускането на оръжия на своите пазари, докато техните национални процедурни изисквания не бъдат напълно спазени.

(15)

Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (4) уточнява, че на пазара могат да се пускат само безопасни продукти, и установява задълженията на производителите и дистрибуторите по отношение на безопасността на продуктите. Тя дава на компетентните органи право да налагат с незабавно действие забрана на опасни продукти, или временна забрана на продукти, които могат да бъдат опасни, за периода, необходим за извършване на различни проверки, контрол и оценки за безопасност. Тя също така дава на органите право да предприемат необходимите действия за изпълнението, с необходимата бързина, на съответните мерки, като например посочените в член 8, параграф 1, букви б)—е) от нея, когато продуктите представляват сериозен риск. Следователно мерките, предприемани от компетентните органи на държавите-членки съгласно националното законодателство, приети в изпълнение на член 8, параграф 1, букви г)—е), и член 8, параграф 3 от същата директива, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент.

(16)

Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (5), създава, inter alia, система за бързо предупреждаване за пряк или косвен риск за здравето на хората, произтичащ от храни или фуражи. Регламентът задължава държавите-членки да уведомяват незабавно Комисията, в съответствие със системата за бързо предупреждение, за всички мерки, които предприемат с цел ограничаване на пускането на пазара, изтегляне от пазара или изземване на храни или фуражи, с цел защита на здравето на хората, и които изискват бързи действия. Поради това от приложното поле на настоящия регламент следва да се изключат мерките, предприемани от компетентните органи на държавите-членки съгласно член 50, параграф 3, буква а) и член 54 от същия регламент.

(17)

Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателство в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (6) установява общите правила за осъществяване на официалния контрол за проверка на съответствието с правилата, имащи за цел, по-специално, предотвратяване, отстраняване или намаляване до приемливи нива на риска за хората и животните, пряко или чрез заобикалящата ги среда, и гарантиране на лоялните практики в търговията с храни и фуражи, както и защита на интересите на потребителите, включващи етикетиране на фуражите и храните и други форми на информация за потребителите. Той определя конкретна процедура, за да гарантира, че икономическите оператори ще коригират несъответствието с изискванията на законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните. Следователно мерките, предприемани от компетентните органи на държавите-членки съгласно член 54 от същия регламент, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент. При все това, мерките, които са предприети или е предвидено да бъдат предприети от компетентните органи, въз основа на национални технически правила, следва да попадат в приложното поле на настоящия регламент, доколкото тези мерки не засягат целите на Регламент (ЕО) № 882/2004.

(18)

Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността (Директива относно безопасността на железопътния транспорт) (7) предвижда процедура за издаване на разрешително за въвеждане в експлоатация на годния за употреба подвижен състав, като оставя място за прилагане на някои национални правила. Следователно мерките, предприети от компетентните органи съгласно член 14 от същата директива, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент.

(19)

Директива 96/48/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. относно оперативната съвместимост на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове (8) и Директива 2001/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. относно оперативната съвместимост на трансевропейската конвенционална железопътна система (9) предвиждат поетапното хармонизиране на системи и операции посредством постепенно приемане на технически спецификации за оперативна съвместимост. Следователно системите и съставните елементи на оперативната съвместимост, попадащи в приложното поле на тези директиви, следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент.

(20)

Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти (10) установява система за акредитация, която гарантира взаимното приемане на равнището на компетентност на органите за оценяване на съответствието. Следователно компетентните органи на държавите-членки не следва повече да отхвърлят протоколи от изпитвания и сертификати, издадени от акредитиран орган за оценяване на съответствието, въз основа на съображения, свързани с компетентността на този орган. Освен това държавите-членки могат да приемат също така протоколи от изпитвания и сертификати, издадени от други органи за оценяване на съответствието, в съответствие с правото на Общността.

(21)

Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (11) задължава държавите-членки да уведомяват Комисията и останалите държави-членки относно проектите на технически регламенти, свързани с всякакви продукти, включително селскостопански и рибни продукти, и да излагат съображенията, налагащи въвеждането на такива регламенти. Въпреки това е необходимо да се гарантира, че след приемането на такива технически регламенти принципът на взаимно признаване се прилага правилно в отделните случаи спрямо конкретни продукти. Настоящият регламент установява процедура за прилагане на принципа на взаимно признаване в отделни случаи, посредством задължението на компетентните органи да посочват съображенията от техническо или научно естество, поради които конкретният продукт в настоящата си форма не може да бъде предлаган на пазара в дадената държава-членка, в съответствие с членове 28 и 30 от Договора. В контекста на настоящия регламент „данни“ не следва да се разбира като доказателства в юридическия смисъл. В контекста на настоящия регламент органите на държавите-членки не са задължени да обосновават самото техническо правило. При все това, те следва да обосноват, както е предвидено в настоящия регламент, евентуалното прилагане на техническото правило спрямо продукт, който се предлага законно на пазара в друга държава-членка.

(22)

В съответствие с принципа на взаимно признаване, установената в настоящия регламент процедура следва да предвижда, че компетентните органи съобщават на икономическия оператор, във всеки отделен случай, въз основа на приложимите налични технически или научни елементи, че съществуват императивни съображения от обществен интерес за налагането на национални технически правила за съответния продукт или тип продукт и че не могат да се използват по-малко ограничителни мерки. Писменото уведомление следва да даде възможност на икономическия оператор да представи коментари относно всички значими аспекти на акта за ограничаване на достъпа до пазара, който компетентните органи имат намерение да постановят. При липса на отговор от икономическия оператор, нищо не пречи на компетентния орган да предприеме действия след изтичането на крайния срок за представяне на тези коментари.

(23)

Понятието „императивни съображения от обществен интерес“, на което се позовават някои разпоредби от настоящия регламент, е развиващо се понятие, разработено от Съда на Европейските общности в практиката му във връзка с членове 28 и 30 от Договора. Това понятие обхваща, inter alia, ефективността на данъчния контрол, почтеността на търговските сделки, защитата на потребителите, опазването на околната среда, поддържането на разнообразие на пресата и риска от нанасяне на сериозна вреда на финансовото равновесие на системата за социална сигурност. Такива императивни съображения могат да оправдаят прилагането на технически правила от компетентните органи. Такова прилагане обаче не следва да представлява средство за произволна дискриминация, нито прикрито ограничение на търговията между държавите-членки. Освен това принципът на пропорционалност следва винаги да се спазва, като се отчита дали компетентните органи действително са използвали най-малко ограничителната мярка.

(24)

При прилагането на процедурата, установена в настоящия регламент, компетентният орган на държавата-членка не следва да изтегля от пазара или да ограничава пускането на нейния пазар на продукт или тип продукт, законно предлаган на пазара в друга държава-членка. Въпреки това е целесъобразно компетентният орган да може да приема временни мерки, когато се налага бърза намеса с цел да се предотврати увреждането на безопасността и здравето на ползвателите. Такива временни мерки могат също така да бъдат приемани от компетентния орган, за да се предотврати пускането на пазара на продукт, за чието предлагане на пазара съществува обща забрана по съображения, свързани с обществения морал или обществената сигурност, включително предотвратяването на престъпления. Поради това, на всеки етап от процедурата, установена в настоящия регламент, на държавите-членки следва да се предоставя възможност при такива обстоятелства да спират предлагането на своите територии на определен продукт или тип продукт.

(25)

Всеки акт, за който се прилага настоящият регламент, следва да посочва наличните средства за правна защита, така че икономическите оператори да могат да се обърнат към компетентния национален съд.

(26)

Целесъобразно е икономическият оператор да бъде информиран също така относно наличието на извънсъдебни механизми за разрешаване на спорове, като например системата SOLVIT, за да се избегнат правната несигурност и съдебните разноски.

(27)

След като компетентният орган постанови акт за изключване на определен продукт въз основа на техническо правило в съответствие с процедурните изисквания на настоящия регламент, за никое по-нататъшно действие, предприето във връзка с този продукт, което се основава на същия акт и на същото техническо правило, не следва да се прилагат изискванията на настоящия регламент.

(28)

За вътрешния пазар на стоки е важно да се осигури достъп до националните технически правила, така че предприятията, и по-специално МСП, да могат да събират надеждна и точна информация относно действащото законодателство.

(29)

Следователно е необходимо да се прилагат принципите на административно опростяване, inter alia, чрез създаването на система от звена за контакт относно продукти. Тя трябва да бъде разработена така, че да осигурява на предприятията достъп до информацията по прозрачен и точен начин, за да могат да се избегнат забавянето, разходите и възпиращото действие, предизвикани от националните технически правила.

(30)

С цел да се улесни свободното движение на стоки, звената за контакт относно продукти следва да осигуряват безплатно информация за техните национални технически правила и прилагането на принципа на взаимно признаване в областта на продуктите. Звената за контакт относно продукти следва да бъдат адекватно оборудвани и обезпечени с ресурси, както и насърчавани да разпространяват информацията чрез уебсайт, както и на други езици на Общността. Звената за контакт относно продукти също така биха могли да предоставят на икономическите оператори допълнителна информация или мнения по време на процедурата, установена в настоящия регламент. За предоставянето на допълнителна информация звената за контакт относно продукти могат да начисляват такси, съразмерни на разходите за информацията.

(31)

Тъй като създаването на звена за контакт относно продукти не следва да оказва влияние върху разпределението на функциите между компетентните органи в регулаторните системи на държавите-членки, следва да бъде възможно държавите-членки да създават звена за контакт относно продукти съгласно регионалната или местната компетентност. Държавите-членки следва да имат възможност да поверят ролята на звена за контакт относно продукти на вече съществуващи звена за контакт, създадени в съответствие с други общностни инструменти, с цел да се избегне ненужното увеличаване на броя на звената за контакт и да се опростят административните процедури. Държавите-членки следва също така да имат възможност да поверят ролята на звена за контакт относно продукти не само на съществуващите служби в рамките на публичната администрация, но и на националните центрове в рамките на системата SOLVIT, търговските камари, съсловните или частните организации, с цел да не се увеличават административните разходи за предприятията и за компетентните органи.

(32)

Държавите-членки и Комисията следва да бъдат насърчавани да работят в тясно сътрудничество, за да улеснят обучението на служителите, работещи в звената за контакт относно продукти.

(33)

С оглед на разработването и създаването на паневропейски електронноправителствени услуги и подкрепящите съвместими телематични мрежи, следва да се предвиди възможността за създаването на електронна система за обмен на информация между звената за контакт относно продукти, в съответствие с Решение 2004/387/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно взаимно предоставяне на паневропейски електронноправителствени услуги за публичните администрации, стопанските предприятия и гражданите (IDABC) (12).

(34)

За да се осигури информация за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат създадени надеждни и ефикасни механизми за наблюдение и оценка, така че да се повишат знанията относно функционирането на вътрешния пазар на стоки в сектори, които не са предмет на хармонизиране, и да се гарантира, че принципът на взаимно признаване се прилага надлежно от компетентните органи на държавите-членки. Тези механизми не следва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели.

(35)

Настоящият регламент се прилага само за продукти или специфични характеристики на продукти, които не са предмет на общностни мерки за хармонизация, имащи за цел премахването на пречките пред търговията между държавите-членки, които са резултат от съществуването на различаващи се национални технически правила. Разпоредбите на такива мерки за хармонизация често са изчерпателни, като в такъв случай държавите-членки не могат да забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на своите територии на продукти, при които са спазени тези мерки. Някои общностни мерки за хармонизация обаче позволяват на държавите-членки да налагат допълнителни технически условия за пускането на даден продукт на техния пазар. Такива допълнителни условия следва да се подчиняват на разпоредбите на членове 28 и 30 от Договора и на разпоредбите на настоящия регламент. Следователно с оглед на ефикасното прилагане на настоящия регламент, е целесъобразно Комисията да изготви примерен, неизчерпателен списък с продукти, които не са предмет на хармонизиране на общностно равнище.

(36)

Схемата за наблюдение, въведена с Решение № 3052/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1995 г. за установяване на процедура за обмен на информация относно взети национални мерки, които дерогират принципа на свободното движение на стоки в рамките на Общността (13), се оказа до голяма степен неуспешна поради това, че нейното въвеждане не осигури на Комисията достатъчно информация за идентифициране на секторите, където хармонизацията би могла да бъде целесъобразна. Тя не доведе и до бързо разрешаване на някои проблеми, свързани със свободното движение. Следователно Решение № 3052/95/ЕО следва да бъде отменено.

(37)

Целесъобразно е да се въведе преходен период за прилагането на настоящия регламент, за да се даде възможност на компетентните органи да се адаптират към предвидените в него изисквания.

(38)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно премахването на техническите пречки пред свободното движение на стоки между държавите-членки, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, и следователно, поради мащаба и последиците си, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(39)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (14),

а)

забрана за пускане на пазара на този продукт или тип продукт;

б)

промяна или допълнително изпитване на този продукт или тип продукт преди да е възможно неговото пускане или оставане на пазара;

в)

изтегляне на този продукт или тип продукт от пазара.

а)

която не е предмет на хармонизиране на общностно равнище; и

б)

която забранява предлагането на пазара на определен продукт или тип продукт на територията на тази държава-членка, или чието спазване е задължително при предлагането на пазара на определен продукт или тип продукт на територията на тази държава-членка, и която предвижда:

а)

актове с правораздавателен характер, постановени от национални съдилища;

б)

актове с правораздавателен характер, взети от органи на наказателното преследване в хода на разследването или на наказателното преследване за престъпление, по отношение на терминологията, символите или други съществени позовавания на противоконституционни или престъпни организации или престъпления от расистко или ксенофобско естество.

а)

член 8, параграф 1, букви г)—е) и член 8, параграф 3 от Директива 2001/95/ЕО;

б)

член 50, параграф 3, буква а) и член 54 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

в)

член 54 от Регламент (ЕО) № 882/2004;

г)

член 14 от Директива 2004/49/ЕО.

а)

съответна информация относно характеристиките на въпросния продукт или тип продукт;

б)

съответна и леснодостъпна информация относно законното предлагане на продукта на пазара в друга държава-членка.

а)

актът, който възнамерява да постанови, е оправдан с оглед на някое от съображенията от обществен интерес, установени в член 30 от Договора, или на други императивни съображения от обществен интерес, и

б)

актът, който възнамерява да постанови, е целесъобразен за постигане на поставената цел, и не надхвърля необходимото за постигане на същата цел.

а)

въпросният продукт или тип продукт, при нормални или разумно предвидими условия на употреба, представлява сериозен риск за безопасността и здравето на ползвателите; или

б)

предлагането на въпросния продукт или тип продукт на пазара е предмет на обща забрана в държавата-членка поради съображения за обществен морал или обществена сигурност.

а)

на производителя на продукта, ако е установен в Общността, или лицето, което е пуснало продукта на пазара или е поискало от компетентния орган продуктът да бъде пуснат на пазара;

б)

когато компетентният орган не може да идентифицира и да установи данните за контакт на нито един от икономическите оператори, посочени в буква а) — на представителя на производителя, в случаите, когато производителят не е установен в Общността, или, ако няма установен в Общността представител — на вносителя на продукта;

в)

когато компетентният орган не може да идентифицира и да установи данните за контакт на нито един от икономическите оператори, посочени в букви а) и б) — на всяко лице, ангажирано професионално във веригата на доставка, чиято дейност може да окаже влияние върху някое от свойствата на продукта, което се регулира от прилаганото към него техническо правило;

г)

когато компетентният орган не може да идентифицира и да установи данните за контакт на нито един от икономическите оператори, посочени в букви а), б) и в) — на всяко лице, ангажирано професионално във веригата на доставка, чиято дейност не оказва влияние върху някое от свойствата на продукта, което се регулира от прилаганото към него техническо правило.

а)

техническите правила, приложими към конкретния тип продукт на територията, на която са установени тези звена за контакт относно продукти, и информация дали към този тип продукт има изискване за предварително разрешение съгласно законодателството на тяхната държава-членка, заедно с информация относно принципа на взаимно признаване и прилагането на настоящия регламент на територията на тази държава-членка;

б)

данните за контакт на компетентните органи в тази държава-членка, даващи възможност за пряк контакт, включително на органите, които отговарят за надзора върху изпълнението на съответните технически правила на територията на тази държава-членка;

в)

средствата за правна защита, съществуващи по правило на територията на тази държава-членка в случай на спор между компетентните органи и икономически оператор.

а)

броя писмени уведомления, изпратени съгласно член 6, параграф 1, и типа на съответните продукти;

б)

достатъчно информация за всякакви актове, постановени съгласно член 6, параграф 2, включително съображенията, на които се основава актът, и типа на съответните продукти;

в)

броя актове, постановени съгласно член 6, параграф 3 и типа на съответните продукти.

13.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/30

(1)

Съществува необходимост да се гарантира, че продуктите, ползващи се от свободното движение на стоки в Общността, отговарят на изискванията, осигуряващи високо ниво на защита на обществените интереси, като здраве и безопасност в общ смисъл, здравословни и безопасни условия на работното място, защита на потребителите, опазване на околната среда и сигурността, и същевременно гарантиращи, че свободното движение на продукти не се ограничава в по-голяма степен от допустимата според законодателството на Общността за хармонизация или други приложими правила на Общността. Поради това следва да се предвидят правила за акредитация, надзор на пазара, контрол върху продуктите от трети държави и маркировката „СЕ“.

(2)

Необходимо е да се установи цялостна рамка от правила и принципи във връзка с акредитацията и надзора на пазара. Тази рамка не следва да засяга материалните норми на действащото законодателство, установяващо разпоредбите, които да бъдат спазвани, с цел защита на обществените интереси като здраве, безопасност и защита на потребителите и на околната среда, а следва да цели подобряване на тяхното действие.

(3)

Настоящият регламент следва да се разглежда като допълващ Решение № 768/2008/EO на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти (3).

(4)

Много е трудно да бъде прието законодателство на Общността за всеки продукт, който съществува или може да бъде разработен; необходима е широкообхватна законодателна рамка с хоризонтален характер, която да урежда такива продукти и да обхваща пропуските, особено предвид предстоящото преразглеждане на действащото специално законодателство, и да допълни разпоредбите в действащото или бъдещо специално законодателство, за да осигури, в частност, висока степен на защита на здравето, безопасността, околната среда и потребителите съгласно изискванията на член 95 от Договора.

(5)

Рамката за надзор на пазара, създадена чрез настоящия регламент, следва да допълва и укрепва съществуващите разпоредби на законодателството на Общността за хармонизация относно надзора на пазара или изпълнението на такива разпоредби. Все пак, в съответствие с принципа за lex specialis, настоящият регламент следва да се прилага само доколкото няма специални разпоредби със същата цел, характер и действие в други действащи или бъдещи правила на законодателството на Общността за хармонизация. Такива случаи могат да се открият в следните сектори: прекурсори на наркотични вещества, медицински изделия, лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба, моторни превозни средства и въздухоплаване. Следователно, съответните разпоредби на настоящия регламент следва да не се прилагат по отношение на областите, обхванати от такива специални разпоредби.

(6)

Директива 2001/95/EО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (4) създаде правила за гарантиране на безопасността на потребителските продукти. Органите за надзор на пазара следва да имат възможността да предприемат по-специфичните мерки, които са на тяхно разположение съгласно тази директива.

(7)

Все пак, за да се постигне по-висока степен на безопасност на потребителските продукти, механизмите за надзор на пазара, предвидени в Директива 2001/95/ЕО, следва да бъдат засилени по отношение на продуктите, представляващи сериозен риск, в съответствие с принципите, установени с настоящия регламент. Следователно Директива 2001/95/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(8)

Акредитацията е част от цялостна система, включваща оценяване на съответствието и надзор на пазара, предназначена за оценяване и гарантиране на съответствие с приложимите изисквания.

(9)

Особеното значение на акредитацията се основава на факта, че тя дава официално удостоверение за техническата компетентност на органите, чиято задача е да осигурят съответствие с приложимите изисквания.

(10)

Акредитацията се осъществява във всички държави-членки, въпреки че досега не е била уредена на общностно равнище. Липсата на общи правила за тази дейност доведе до различни подходи и системи на цялата територия на Общността, в резултат на което степента на взискателност, прилагана при извършване на акредитация, се различава между държавите-членки. Следователно е необходимо да се създаде обща рамка за акредитация и да се установят на равнището на Общността принципите за нейните функциониране и организация.

(11)

Създаването на единен национален орган по акредитация не следва да засяга разпределението на функциите в рамките на държавите-членки.

(12)

Когато законодателството на Общността за хармонизация предвижда за прилагането му да се изберат органи за оценяване на съответствието, прозрачната акредитация, предвидена в настоящия регламент, осигуряваща необходимото ниво на доверие в сертификатите за съответствие, следва да се разглежда от националните органи на публична власт в цялата Общност като предпочитано средство за доказване на техническата компетентност на такива органи. Въпреки това, националните органи могат да счетат, че притежават подходящите средства сами да извършват такава оценка. В такива случаи, с цел да се гарантира подходящо ниво на доверие в оценките, извършвани от други национални органи, те следва да предоставят на Комисията и на другите държави-членки необходимите документи, доказващи съответствието на оценените органи за оценяване на съответствието с приложимите регулаторни изисквания.

(13)

Система за акредитация, която функционира съгласно задължителни правила, подпомага засилването на взаимното доверие между държавите-членки по отношение на компетентността на органите за оценяване на съответствието и като резултат от това — по отношение на издадените от тях сертификати и протоколи от изпитвания. По този начин тя укрепва принципа на взаимно признаване и следователно разпоредбите на настоящия регламент относно акредитацията следва да се прилагат за органи, извършващи оценяване на съответствието както в регулирани, така и в нерегулирани области. Основният въпрос е качеството на сертификатите и протоколите от изпитвания независимо дали те попадат в регулираната или нерегулираната област и следователно не следва да се прави разлика между тези области.

(14)

За целите на настоящия регламент, дейността с нестопанска цел на националните органи по акредитация следва да се разглежда като дейност, с която не се цели добавянето на печалба към ресурсите на собствениците или членовете на органа. Доколкото националите органи по акредитация нямат за цел оптимизиране или разпределение на печалба, те могат да предоставят услуги срещу заплащане или да получават приходи. Излишъкът от приходите от такива услуги може да се използва за инвестиции за по-нататъшно развиване на тяхната дейност, доколкото това е съвместимо с тяхната основна дейност. Следователно следва да се подчертае, че основната цел на националните органи по акредитация следва да бъде подпомагането на или активното участие в дейности, които не целят формирането на печалба.

(15)

След като целта на акредитация е да предостави официално удостоверение за компетентността на органа да извършва дейности по оценяване на съответствието, държавите-членки не следва да поддържат повече от един национален орган по акредитация и следва да следят този орган да е организиран по начин, който гарантира обективността и безпристрастността на действията му. Такива национални органи по акредитация следва да функционират независимо от търговските дейности за оценяване на съответствието. Следователно е уместно да се предвиди държавите-членки да гарантират, че се счита, че при осъществяване на тяхната дейност националните органи по акредитация упражняват публична власт без оглед на техния правен статут.

(16)

За оценката и постоянното наблюдение на компетентността на орган за оценяване на съответствието е от съществено значение да се определят неговите технически знания и опит и способността му да извършва оценяване. Следователно е необходимо националният орган по акредитация да притежава съответните знания, компетентност и средства за надлежно изпълнение на задачите си.

(17)

По принцип акредитацията следва да се осъществява като самофинансираща се дейност. Държавите-членки следва да гарантират наличието на финансова подкрепа за осъществяването на специални задачи.

(18)

В онези случаи, когато за държава-членка не е икономически изгодно или изпълнимо да създаде национален орган по акредитация, тази държава-членка следва да се обърне към националния орган по акредитация на друга държава-членка и следва да бъде насърчавана да използва тази възможност в най-голяма степен.

(19)

Конкуренцията между националните органи по акредитация може да доведе до комерсиализирането на тяхната дейност, което би било несъвместимо с тяхната роля като последно ниво на контрол във веригата за оценяване на съответствието. Целта на настоящия регламент е да гарантира, че в Европейския съюз един сертификат за акредитация е достатъчен за цялата територия на Съюза и да предотврати многократна акредитация, което означава допълнителни разходи без добавена стойност. Националните органи по акредитация могат да се конкурират на пазарите на трети държави, но това не трябва да има въздействие върху техните дейности в рамките на Общността или на сътрудничеството и дейностите по партньорски оценки, организирани от органа, признат съгласно настоящия регламент.

(20)

За да се избегне многократна акредитация, да се подобри приемането и признаването на сертификати за акредитация и да се извършва ефективно наблюдение на акредитираните органи за оценяване на съответствието, органите за оценяване на съответствието следва да подадат заявление за акредитация до националния орган по акредитация на държавата-членка, в която са установени. Въпреки това е необходимо да се гарантира, че органът за оценяване на съответствието има възможността да подаде заявление за акредитация в друга държава-членка, в случай че в неговата собствена държава няма национален орган по акредитацията или когато такъв национален орган не е компетентен да предостави търсените услуги по акредитация. В такива случаи следва да се установят подходящо сътрудничество и обмен на информация между националните органи по акредитация.

(21)

За да се гарантира, че националните органи по акредитация спазват изискванията и задълженията, предвидени в настоящия регламент, от значение е държавите-членки да подкрепят правилното функциониране на системата за акредитация, да извършват редовно наблюдение на техните национални органи по акредитация и да предприемат в разумни срокове съответните коригиращи мерки, когато е необходимо.

(22)

За да се гарантира равностойно ниво на компетентност на органите за оценяване на съответствието, да се улесни взаимното признаване и да се насърчи всеобщото приемане на сертификати за акредитация и резултатите от оценяване на съответствието, издадени от акредитирани органи, е необходимо националните органи по акредитация да поддържат строга и прозрачна система за партньорска оценка и редовно да се подлагат на такава оценка.

(23)

Настоящият регламент следва да предвиди признаването на единствена организация на европейско равнище по отношение на определени функции в областта на акредитацията. Европейската организация за акредитация („ЕА“), чиято основна мисия е да подпомага развитието на прозрачна и насочена към качество система за оценка на компетентността на органите за оценяване на съответствието в цяла Европа, управлява система за партньорска оценка сред националните органи по акредитация от държавите-членки и други европейски държави. Тази система доказа, че е ефикасна и осигурява взаимно доверие. Следователно ЕА следва да бъде първият орган, признат съгласно настоящия регламент, и държавите-членки следва да гарантират, че националните им органи по акредитация се стремят към и ще запазят членството си в ЕА дотогава, докогато тя продължава да е призната като такъв орган. В същото време следва да се осигури възможност за промяна на съответния орган, признат съгласно настоящия регламент, ако в бъдеще се появи такава необходимост.

(24)

Ефективно сътрудничество между националните органи по акредитация е съществено за правилното извършване на партньорска оценка и по отношение на презгранична акредитация. Следователно с цел по-голяма прозрачност е необходимо националните органи по акредитация да бъдат задължени да обменят информация помежду си и да предоставят съответната информация на националните органи и на Комисията. Актуализирана и точна информация относно наличието на дейности по акредитация, извършвани от националните органи по акредитация, следва да бъде обществено достъпна и следователно по-специално да бъде достъпна за органите за оценяване на съответствието.

(25)

Секторните схеми за акредитация следва да обхванат областите на дейност, където общите изисквания за компетентността на органите за оценяване на съответствието не са достатъчни да осигурят необходимото ниво на защита, когато са наложени специфични подробни технологични изисквания или такива, свързани със здравето и безопасността. Като се вземе предвид фактът, че ЕА разполага с широка гама от технически експертни знания, тя следва да бъде приканена да разработи такива схеми, и по-специално за областите, обхванати от законодателството на Общността.

(26)

С цел да се гарантира равностойното и последователно прилагане на законодателство на Общността за хармонизация, настоящият регламент въвежда рамка на Общността за надзор на пазара, определяйки както минималните изисквания спрямо целите, които да постигнат държавите-членки, така и рамка за административно сътрудничество, включително обмен на информация между държавите-членки.

(27)

Когато икономическите оператори притежават протоколи от изпитвания или сертификати, удостоверяващи съответствие, които са издадени от акредитиран орган за оценяване на съответствието, в случаите когато съответното законодателство на Общността за хармонизация не изисква такива протоколи или сертификати, органите за надзор на пазара следва надлежно да ги вземат предвид при извършването на проверки на характеристиките на продуктите.

(28)

Националното и презграничното сътрудничество между компетентните органи при обмен на информация, разследване на нарушения и предприемане на действие за тяхното отстраняване, дори още преди пускането на пазара на опасни продукти, чрез засилени мерки за тяхното идентифициране най-вече в морските пристанища, е от съществено значение за защитата на здравето и безопасността и за гарантиране гладкото функциониране на вътрешния пазар. Националните органи за защита на потребителите следва да си сътрудничат, на национално равнище, с националните органи за надзор на пазара, както и да обменят информация с тях във връзка с продукти, за които предполагат, че крият риск.

(29)

Оценката на риска следва да отчита всички съответни данни, включително — при наличие — данните за рискове, които са се проявили по отношение на съответния продукт. Също така следва да се вземат предвид всички мерки, които е възможно да са били предприети от съответните икономически оператори за намаляване на рисковете.

(30)

Ситуации на сериозен риск, породен от продукт, изискват бърза намеса, която може да наложи изтеглянето на продукта, изземването му или налагането на забрана за предоставянето му на пазара. В такива ситуации е необходим достъп до система за бърз обмен на информация между държавите-членки и Комисията. Системата, предвидена в член 12 от Директива 2001/95/ЕО, е доказала своята ефективност и ефикасност в областта на потребителските продукти. За да се избегне излишно дублиране, тази система следва да се използва за целите на настоящия регламент. Освен това, последователният надзор на пазара в цялата Общност изисква цялостен обмен на информация относно националните дейности в този контекст, което излиза извън рамките на тази система.

(31)

Обменената информация между компетентните органи следва да бъде предмет на най-големи гаранции за поверителност и служебна тайна и да се обработва в съответствие с правилата за поверителност съгласно съответното национално законодателство или, по отношение на Комисията, съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (5), с цел да се гарантира, че разследванията не са изложени на риск, и репутацията на икономическите оператори не е накърнена. Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (6) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (7) се прилагат в контекста на настоящия регламент.

(32)

Законодателство на Общността за хармонизация предвижда специални процедури, които установяват дали национална мярка, ограничаваща свободното движение на продукта, е оправдана или не (процедури по предпазна клауза). Тези процедури се прилагат в резултат на бързия обмен на информация за продукти, представляващи сериозен риск.

(33)

Входните пунктове на външните граници предоставят добри възможности за откриване на опасни продукти които не съответстват на изискванията или продукти, на които маркировката „СЕ“ е нанесена невярно или по подвеждащ начин, дори преди пускането им на пазара. Следователно задължаването на органите, отговарящи за контрола на продуктите, въвеждани на пазара на Общността, да извършват проверки в подходящ мащаб може да допринесе за по-сигурен пазар. С цел да увеличат ефективността на тези проверки тези органи следва да получат своевременно от органите за надзор на пазара цялата необходима информация за опасните несъответстващи продукти.

(34)

Регламент (ЕИО) № 339/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. относно проверките за съответствие с правилата за безопасност на продуктите при продукти, внасяни от трети страни (8), определя правилата за спиране от митническите власти на допускането на продукти в обращение и предвижда последващи мерки с участието на органите за надзор на пазара. Следователно е уместно тези разпоредби, включително участието на органите за надзор на пазара, да бъдат включени в настоящия регламент.

(35)

Опитът показа, че продуктите, които не са допуснати в обращение, са често повторно изнесени и впоследствие се въвеждат на пазара на Общността през други входни пунктове, като по този начин подронват усилията на митническите власти. Следователно на органите за надзор на пазара следва да бъдат предоставени средства за пристъпване към унищожаването на продукти, ако сметнат за необходимо.

(36)

В срок от една година от публикуването на настоящия регламент в Официален вестник на Европейския съюз Комисията следва да представи задълбочен анализ в областта на маркировките за безопасност на потребителите, последван, ако е необходимо, от законодателни предложения.

(37)

Маркировката „СЕ“, показваща съответствието на продукта, е видимата последица от цял един процес включващ оценяване на съответствието в широк смисъл. В настоящия регламент следва да бъдат предвидени основни принципи, уреждащи маркировката „СЕ“, като по този начин те ще бъдат незабавно приложими и ще се опрости бъдещото законодателство.

(38)

Маркировката „СЕ“ следва да бъде единствената маркировка за съответствие, указваща, че продуктът е в съответствие със законодателството на Общността за хармонизация. Все пак, може да се използват други маркировки, ако те допринасят за подобряване на защитата на потребителите и не са обхванати от законодателството на Общността за хармонизация.

(39)

Необходимо е държавите-членки да предвидят подходящи средства за защита пред компетентните съдилища във връзка с действията, предприемани от компетентните органи, които ограничават пускането на пазара на продукт или които изискват неговото изтегляне или изземване.

(40)

Държавите-членки могат да счетат за полезно да си сътрудничат със заинтересованите страни, в това число професионални браншови и потребителски организации, с цел да се възползват от наличните сведения за пазара при създаването, прилагането и актуализирането на програми за надзор на пазара.

(41)

Държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент и да гарантират тяхното прилагане. Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи и могат да бъдат увеличавани, в случай че съответният икономически оператор е извършил предходно подобно нарушение на разпоредбите на настоящия регламент.

(42)

За да се постигнат целите на настоящия регламент, е необходимо Общността да допринесе за финансирането на дейности, необходими за осъществяването на политиките в областта на акредитацията и надзора на пазара. Финансирането следва да се осигури под формата на безвъзмездни средства, отпуснати на органа, признат съгласно настоящия регламент без покани за предложения, под формата на безвъзмездни средства с покани за предложения или чрез възлагане на поръчки на този или на други органи, в зависимост от естеството на дейността за финансиране и в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (9) („Финансовия регламент“).

(43)

За изпълнението на някои специализирани задачи, като създаването и преразглеждането на секторни схеми за акредитация, както и за други задачи, свързани с проверка на техническата компетентност и оборудването на лаборатории и органи за сертификация и контрол, ЕА следва първоначално да получи финансиране от Общността, тъй като в това отношение тя е добре подготвена да осигури необходимите технически експертни знания.

(44)

Като се има предвид ролята на органа, признат съгласно настоящия регламент в партньорската оценка на органите по акредитация и способността му да подпомага държавите-членки в управлението на такава партньорска оценка, Комисията следва да бъде в състояние да осигури безвъзмездни средства за функционирането на секретариата на органа, признат съгласно настоящия регламент, който следва да предоставя постоянна подкрепа за дейностите по акредитация на общностно равнище.

(45)

В съответствие с разпоредбите на Финансовия регламент следва да се подпише споразумение за партньорство между Комисията и органа, признат съгласно настоящия регламент, с цел да се установят административните и финансовите правила относно финансирането на дейности по акредитация.

(46)

Освен това, финансирането следва да бъде достъпно и за други органи, различни от органа, признат съгласно настоящия регламент, по отношение на други дейности в областта на оценяването на съответствието, метрологията, акредитацията и надзора на пазара, като разработване и актуализиране на насоки, дейности по сравнения, свързани с изпълнението на предпазните клаузи, предварителни или спомагателни дейности във връзка с прилагането на законодателство на Общността в посочените области и програми за техническа помощ и сътрудничество с трети държави, както и подобряване на политиките в посочените области на общностно и на международно равнище.

(47)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(48)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно гарантиране, че продуктите на пазара, обхванати от законодателството на Общността, отговарят на изискванията, осигуряващи високо ниво на защита на здраве и безопасност и други обществени интереси, като едновременно с това гарантира функционирането на вътрешния пазар чрез предоставяне на рамка за акредитация и надзор на пазара, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно поради мащаба и последиците ѝ, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

1.

„предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

2.

„пускане на пазара“ означава предоставянето на продукта на пазара на Общността за първи път;

3.

„производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което произвежда продукт или което възлага проектирането или производството на продукт и предлага този продукт на пазара със своето име или търговска марка;

4.

„упълномощен представител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Общността, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име във връзка с определени задачи, свързани със задълженията на последния по съответното общностно законодателство;

5.

„вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Общността, което пуска на пазара на Общността продукт от трета държава;

6.

„дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя определен продукт на пазара;

7.

„икономически оператор“ означава производител, упълномощен представител, вносител и дистрибутор;

8.

„техническа спецификация“ означава документ, определящ техническите изисквания, които трябва да са изпълнени за определен продукт, процес или услуга;

9.

„хармонизиран стандарт“ означава стандарт, приет от един от европейските органи по стандартизация, изброени в приложение I към Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за опредепяне на процедура за предоставяне на информация в обпастта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (10) въз основа на отправено от Комисията искане в съответствие с член 6 от тази директива;

10.

„акредитация“ означава атестация от национален орган по акредитация за това, че съответният орган за оценяване на съответствието отговаря на изискванията, определени в хармонизирани стандарти, и където е приложимо, всякакви допълнителни изисквания, включително определените в приложимите секторни схеми, да изпълнява специфична дейност по оценяване на съответствието;

11.

„национален орган по акредитация“ означава единственият орган в държава-членка, който има предоставено от държавата правомощие да извършва акредитация;

12.

„оценяване на съответствието“ означава процес, който доказва дали са изпълнени определените изисквания, свързани с даден продукт, процес, услуга, система, лице или орган;

13.

„орган за оценяване на съответствието“ означава орган, осъществяващ дейности по оценяване на съответствието, включително калибриране, изпитване, сертификация и контрол;

14.

„изземване“ означава всяка мярка, целяща да постигне връщане на продукт, който вече е бил предоставен на крайния ползвател;

15.

„изтегляне“ означава всяка мярка, целяща предотвратяване на предоставянето на пазара на продукт, който е във веригата на доставка;

16.

„партньорска оценка“ означава процес на оценяване на национален орган по акредитация, от страна на други национални органи по акредитация, осъществен в съответствие с изискванията на настоящия регламент и, когато е приложимо, в съответствие с допълнителни секторни технически спецификации;

17.

„надзор на пазара“ означава извършени дейности и предприети мерки от органите на публична власт с цел да се гарантира, че продуктите съответстват на изискванията, определени от съответното законодателство на Общността за хармонизация и че не представляват опасност за здравето, безопасността или за други аспекти на защитата на обществения интерес;

18.

„орган за надзор на пазара“ означава орган на държава-членка, отговорен за извършването на надзор на пазара на нейна територия;

19.

„допускане за свободно обращение“ означава процедурата, установена в член 79 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (11);

20.

маркировка „СЕ“ означава маркировка, чрез която производителят указва, че продуктът е в съответствие с приложимите изисквания, установени в законодателството на Общността за хармонизация, предвиждащо нейното нанасяне;

21.

„законодателство на Общността за хармонизация“ означава законодателството на Общността, което хармонизира условията за предлагане на продукти на пазара.

а)

когато държавата-членка, в която е установен органът за оценяване на съответствието, реши, че няма да създава национален орган по акредитация и не се е обърнала към националния орган по акредитация на друга държава-членка в съответствие с член 4, параграф 2;

б)

когато националните органи по акредитация, посочени в първата алинея, не извършват акредитация по отношение на дейности по оценяване на съответствието, за които се иска акредитация;

в)

когато националните органи по акредитация, посочени в първата алинея, не са преминали успешно партньорската оценка съгласно член 10 по отношение на дейности по оценяване на съответствието, за които се иска акредитация.

1.

организиран е така, че да бъде независим от органите за оценяване на съответствието, които оценява и от търговски натиск, както и да гарантира, че няма да възникне конфликт на интереси с органите за оценяване на съответствието;

2.

организиран е и функционира така, че да гарантира обективността и безпристрастността на дейностите си;

3.

гарантира, че всяко решение, свързано с атестацията на компетентността се взема от компетентни лица, различни от тези, които са извършили оценката;

4.

предприема подходящи мерки за запазване поверителността на получената информация;

5.

определя дейностите по оценяване на съответствието, за които е компетентен да извърши акредитация, като се позовава при необходимост на съответното общностно или национално законодателство и стандарти;

6.

създава необходимите процедури за гарантиране на ефикасно управление и подходящ вътрешен контрол;

7.

разполага със съответен на брой компетентен персонал, достатъчен за надлежното изпълнение на задачите си;

8.

документира задълженията, отговорностите и правомощията на персонала, които могат да засегнат качеството на оценката и атестацията на компетентността;

9.

създава, прилага и поддържа процедури за наблюдение на работата и компетентността на участващия персонал;

10.

следи оценяването на съответствието да се извършва по подходящ начин, т.е. избягва се ненужна тежест за предприятията и се вземат предвид размерът на предприятието, секторът, в който то работи, неговата структура, степента на сложност на съответната производствена технология и масовият или сериен характер на производството;

11.

публикува одитирани годишни счетоводни отчети, изготвени в съответствие с общоприетите счетоводни принципи.

а)

да поиска от органа, признат съгласно член 14, да определи критерии за оценка и процедури за партньорска оценка и да разработи секторни схеми за акредитация;

б)

да приеме всяка съществуваща схема, която вече определя критерии за оценка и процедури за партньорска оценка.

а)

осигурят разглеждането на жалби или доклади по въпроси, свързани с рискове, възникващи във връзка с продукти, за които се прилага законодателството на Общността за хармонизация,

б)

наблюдават произшествия и случаи на увреждане на здравето, за които се предполага, че са причинени от тези продукти,

в)

проверяват дали са предприети коригиращи действия, и

г)

се информират за научни и технически знания, свързани с въпроси на безопасността.

а)

разработва и организира програми за обучение и обмен на национални служители;

б)

разработва, организира и въвежда програми за обмен на опит, информация и най-добри практики, програми и действия за общи проекти, информационни кампании, програми за съвместни посещения и съответно съвместно използване на ресурси.

а)

продуктът притежава характеристики, които дават основания да се счита, че продуктът, когато е правилно монтиран, поддържан и използван, представлява сериозен риск за здравето, безопасността, околната среда или за всеки друг обществен интерес, посочен в член 1;

б)

продуктът не е придружен от документацията в писмен или електронен вид, изисквана съгласно съответното законодателство на Общността за хармонизация или не е маркиран в съответствие с такова законодателство;

в)

маркировката „СЕ“ е нанесена на продукта по неверен или подвеждащ начин.

а)

създаването и преразглеждането на секторни схеми за акредитация, посочени в член 13, параграф 3.

б)

дейностите на секретариата на органа, признат съгласно член 14, като координиране на дейностите по акредитация, провеждането на технически дейности, свързани с функционирането на системата за партньорска оценка, осигуряване на информация на заинтересованите лица и участието на органа в дейностите на международни организации в областта на акредитацията;

в)

подготвяне и актуализиране на материали за насоки в областта на акредитацията, нотифициране на Комисията за органите за оценяване на съответствието, оценяване на съответствието и надзор на пазара;

г)

дейности по сравнения, свързани с действието на предпазните клаузи;

д)

представянето на разположение на Комисията на технически експертни знания, с цел подпомагане на Комисията в осъществяване на административно сътрудничество в областта на надзора на пазара, включително финансирането на групи за административно сътрудничество, решения относно надзора на пазара и случаите на предпазни клаузи;

е)

осъществяване на предварителна или подпомагаща дейност във връзка с изпълнението на дейности по оценяване на съответствието, метрология, акредитация и надзор на пазара, свързани с прилагането на законодателство на Общността, като изследвания, програми, оценки, насоки, сравнителни анализи, взаимни съвместни посещения, научноизследователска дейност, разработване и поддръжка на бази данни, дейности за обучение, лабораторна дейност, изпитвания за пригодност, междулабораторни изпитвания и дейност по оценяване на съответствието, както и европейски кампании за надзор на пазара и подобни дейности;

ж)

дейности, осъществени в рамките на програми за техническа помощ, сътрудничество с трети държави и насърчаване и подобряване на европейските системи и политики за оценяване на съответствието, надзора на пазара и акредитацията сред заинтересованите лица в Общността и на международно равнище.

а)

без покана за предложения — на органа, признат съгласно член 14, за осъществяване на тези от дейностите, посочени в член 32, параграф 1, букви а)—ж), за които могат да се предоставят безвъзмездни средства в съответствие с Финансовия регламент;

б)

под формата на безвъзмездни средства след покана за предложения или съгласно процедури за възлагане на обществена поръчка — на други органи за осъществяване на дейности, посочени в член 32, параграф 1, букви в)—ж).

13.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/48

(1)

Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета (3) усъвършенства предишния правен механизъм, по-специално като предостави възможност за съхраняване на информация в общностната база данни на Митническата информационна система (МИС).

(2)

Въпреки това, придобитият опит след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 515/97 показа, че използването на МИС единствено за оглед и докладване, дискретно наблюдение или конкретни проверки не позволява напълно да се осъществи целта на системата, която е предотвратяване, разследване и борба с операции, които са в нарушение на митническото или земеделското законодателство.

(3)

Промените, въведени след разширяването на Европейския съюз и включването на 27 държави-членки, изискват преразглеждане на митническото сътрудничество на Общността в по-широка рамка и с модернизирани механизми.

(4)

Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 28 април 1999 г. за създаване на Европейска служба за борба с измамите (OLAF) (4) и Конвенцията за използване на информационни технологии за митнически цели (5), съставена с акт на Съвета от 26 юли 1995 г. (6), измениха общата рамка за сътрудничество между държавите-членки и Комисията по отношение на предотвратяването, разследването и борбата с нарушения на общностното законодателство.

(5)

Резултатите от стратегическия анализ следва да помогнат на отговорните лица на най-високо равнище при определянето на проекти, цели и политики за борба с измамите, планирането на дейности и насочването на средства, необходими за постигане на определените оперативни цели.

(6)

Резултатът от оперативния анализ по отношение на дейности, ресурси и намерения на определени лица или предприятия, които не спазват или изглежда не спазват митническото или земеделското законодателството, следва да подпомогне митническите органи и Комисията при предприемането на подходящи мерки в конкретни случаи, за да се постигнат целите, определени във връзка с борбата с измамите.

(7)

Съгласно действащия механизъм, установен в Регламент (ЕО) № 515/97, личните данни, въведени от държава-членка, могат да бъдат копирани от МИС в други системи за обработка на данни само с предварително разрешение на партньора по МИС, който е въвел съответните данни, и при спазване на определените от него условия в съответствие с член 30, параграф 1. Изменението на регламента има за цел да бъде допуснато отклонение от този принцип на предварително разрешение само в случаите, когато данните трябва да се обработват от националните органи и службите на Комисията, отговарящи за управление на риска, с оглед на целевите проверки на движението на стоки.

(8)

Необходимо е действащият механизъм да се допълни с нормативна уредба за създаване на идентификационна база данни за митнически досиета, която да обхваща предходни и текущи досиета. Създаването на такава база данни е продължение на междуправителствената инициатива за митническо сътрудничество, довела до приемането на Акт на Съвета от 8 май 2003 г. за съставяне на протокол за изменение на Конвенцията за използването на информационни технологии за митнически цели, по отношение на изграждането на идентификационна база данни за митнически досиета (7).

(9)

Необходимо е да се гарантира, че с оглед укрепването на митническото сътрудничество между държавите-членки и между държавите-членки и Комисията и без да се засягат останалите разпоредби на Регламент (ЕО) № 515/97, определени данни могат да бъдат обменяни при преследването на целите на настоящия регламент.

(10)

Освен това е необходимо да се гарантира в по-голяма степен взаимно допълване с действията в контекста на междуправителственото митническо сътрудничество и сътрудничеството с другите органи и агенции на Европейския съюз, както и с други международни и регионални организации. Тези действия произтичат от Резолюцията на Съвета от 2 октомври 2003 г. относно стратегията за митническо сътрудничество (8) и Решението на Съвета от 6 декември 2001 г. за разширяване на правомощията на Европол за борба с тежките форми на международна престъпност, изброени в приложението към Конвенцията за Европол (9).

(11)

С оглед подобряване съгласуваността на действията, предприемани от Комисията, останалите органи и агенции на Европейския съюз и други международни и регионални организации, Комисията следва да бъде оправомощена да предоставя обучение и всякакъв вид помощ, различна от финансова помощ, на служители за връзка от трети страни и от европейски или международни организации и агенции, включително чрез обмен на най-добри практики с тези органи и, например, с Европол и Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex).

(12)

Съгласно Регламент (ЕО) № 515/97 следва да се създадат необходимите условия за провеждане на съвместни митнически операции в Общността. Комитетът, предвиден в член 43 от Регламент (ЕО) № 515/97, следва да бъде оправомощен да определя мандата за съвместни митнически операции на Общността.

(13)

Трябва да се създаде постоянна инфраструктура в рамките на Комисията с цел съвместните митнически операции да могат да бъдат координирани през цялата календарна година, както и представителите на държавите-членки и, ако е необходимо, служителите за връзка от трети страни, от европейски или международни организации и агенции, по-специално Европол, Световната митническа организация (СМО) и Интерпол да могат да бъдат приемани за срока, необходим за провеждане на една или повече отделни операции.

(14)

С оглед решаването на свързани с МИС въпроси по осъществяване на надзора Европейският надзорен орган по защита на данните следва да свиква заседание с националните надзорни органи по защита на данните най-малко веднъж годишно.

(15)

Държавите-членки трябва да имат възможност да използват повторно тази инфраструктура за съвместни митнически операции, организирани в рамките на митническото сътрудничество, предвидено в членове 29 и 30 от Договора за Европейския съюз, без да се засяга ролята на Европол. В такъв случай съвместните митнически операции следва да се провеждат в рамките на мандата, определен от съответната работна група на Съвета в областта на митническото сътрудничество съгласно дял VI от Договора за Европейския съюз.

(16)

Освен това, развитието на нови пазари, продължаващата интернационализация на търговията и бързото ѝ разрастване, в съчетание с ускорения превоз на стоки, изискват митническите администрации да следват тази тенденция, за да не се вреди на развитието на европейската икономика.

(17)

Крайните цели са всички оператори да могат предварително да предоставят цялата необходима документация и напълно да компютризират връзката си с митническите органи. Междувременно ще се запази сегашното положение с различни степени на развитие на националните информационни системи и тъй като все още са възможни отклонения в търговските потоци, трябва да се подобрят механизмите за борба с измамите.

(18)

За целите на борбата с измами, едновременно с извършването на реформа и модернизация на митническите системи е необходимо да се търси информация възможно най-близо до източника ѝ. Освен това, за да се подпомогнат компетентните органи на държавите-членки в разкриването на движения на стоки, предмет на операции, които е възможно да нарушават митническото или земеделското законодателство, и на превозни средства, включително контейнери, използвани за тази цел, данните от основните публични или частни доставчици на обществени услуги в световен мащаб, които развиват дейност в международна верига на доставка, следва да се обединят в централизиран европейски информационен справочник.

(19)

Защитата на физическите лица при обработването на лични данни е уредена с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (10) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации) (11), които са напълно приложими за услугите на информационното общество. Тези директиви вече са установили правната уредба на Общността в областта на личните данни и следователно не е необходимо този въпрос да се урежда в настоящия регламент, за да се гарантира гладкото функциониране на вътрешния пазар, и по-специално свободното движение на лични данни между държавите-членки. Настоящият регламент трябва да се изпълнява и прилага в съответствие с правилата за защита на личните данни, по-специално относно обмена и съхранението на информация, с цел да се подпомогнат дейностите по предотвратяване и разкриване на измами.

(20)

Обменът на лични данни с трети страни следва да подлежи на предварителна проверка дали правилата на страната получател относно защитата на личните данни предоставят степен на защита, съответстваща на защитата, предвидена от законодателството на Общността.

(21)

Тъй като след приемането на Регламент (ЕО) № 515/97 Директива 95/46/ЕО е транспонирана в националното законодателство от държавите-членки, а Комисията е създала независим орган, за да гарантира, че свободите и основните права на лицата се зачитат от институциите и органите на Общността при обработката на лични данни в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (12), мерките за контрол върху защитата на личните данни следва да се приведат в съответствие, а позоваването на Европейския омбудсман следва да се замени с позоваване на Европейския надзорен орган по защита на данните, без да се засягат правомощията на Омбудсмана.

(22)

Мерките, необходими за прилагането на Регламент (ЕО) № 515/97, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на реда и условията за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (13).

(23)

По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да взема решения относно данните, подлежащи на включване в МИС, и да определя операциите, свързани с прилагането на земеделското законодателство, във връзка с които да бъде въвеждана информация в тази система. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на Регламент (ЕО) № 515/97, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(24)

Докладът за прилагането на Регламент (ЕО) № 515/97 следва да бъде включен в доклада, който се представя ежегодно пред Европейския парламент и пред Съвета относно мерките, предприети при прилагането на член 280 от Договора.

(25)

Регламент (ЕО) № 515/97 следва да бъде съответно изменен.

(26)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно координация на борбата с измамите и всяка друга незаконна дейност, която уврежда финансовите интереси на Общността, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради нейните мащаб и последици, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, предвидените в настоящия регламент мерки не надхвърлят необходимото за постигане на тази цел.

(27)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати по-конкретно в Хартата на основните права на Европейския съюз (14). По-специално, настоящият регламент има за цел да гарантира пълно зачитане на правото на защита на личните данни (член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз).

(28)

Проведена бе консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001, който представи становището си на 22 февруари 2007 г. (15),

1.

В член 2, параграф 1 се добавят следните тирета:

2.

Създава се следният член:

„Член 2а

Без да се засягат останалите разпоредби на настоящия регламент и с оглед постигане на неговите цели, по-специално когато не е била подадена митническа декларация или опростена декларация, или когато декларацията е непълна, или когато има основание да се предполога, че съдържащите се в декларацията данни са неверни, Комисията и компетентните органи на всяка държава-членка могат да обменят с компетентен орган на всяка друга държава-членка и с Комисията следните данни:

Настоящият член се прилага само за движения на стоки, описани в член 2, параграф 1, първо тире.

3.

Член 15 се изменя, както следва:

4.

Член 18 се изменя, както следва:

5.

В дял III се добавят следните членове:

„Член 18а

1.   Без да се засяга компетентността на държавите-членки, с оглед подпомагане на органите, посочени в член 1, параграф 1, при разкриването на движения на стоки, които са предмет на операции, които е възможно да нарушават митническото и земеделското законодателство, както и на използваните с такава цел превозни средства, включително контейнери, Комисията създава и управлява информационен справочник с данни, получавани от публични или частни доставчици на услуги, участващи в международната верига на доставка. Този информационен справочник е пряко достъпен за тези органи.

2.   При управлението на този информационен справочник на Комисията се предоставят правомощия:

3.   Посочените в настоящия член данни се отнасят по-специално до движението на контейнери и/или свързаните с това движение превозни средства, стоки и лица. Те включват, когато са налице, следните данни:

4.   В рамките на Комисията само определени анализатори са оправомощени да обработват лични данни по параграф 2, букви б) и в).

Личните данни, които не са необходими за постигането на съответната цел, се заличават незабавно или се заличава съдържащата се в тях идентификационна информация. Във всички случаи те могат да бъдат съхранявани за не повече от три години.

Член 18б

1.   На Комисията се предоставят правомощия да предоставя обучение и всякакъв вид помощ, различна от финансова помощ, на служители за връзка от трети страни и от европейски и международни организации и агенции.

2.   Комисията може да предостави експертен опит, техническа или логистична помощ, дейности за обучение или информиране и всякаква друга форма на оперативна подкрепа на държавите-членки както за постигане на целите на настоящия регламент, така и изпълнението на задълженията на държавите-членки в рамките на осъществяването на митническото сътрудничество, предвидено в членове 29 и 30 от Договора за Европейския съюз.

6.

Член 19 се заменя със следното:

„Член 19

При условие че засегнатата трета страна е поела правно задължение да предоставя необходимата помощ за събиране на доказателства за незаконния характер на операции, които изглежда, че са в нарушение на митническото или земеделското законодателство, или за определяне на обхвата на операциите, за които е установено, че са в нарушение на това законодателство, събраната по реда на настоящия регламент информация може да ѝ бъде предадена:

Съобщаването от държавата-членка се извършва в съответствие с приложимите разпоредби на националното ѝ законодателство в областта на предаването на лични данни на трети страни.

Във всички случаи се следи разпоредбите на засегнатата трета страна да гарантират степен на защита, равностойна на предвидената в член 45, параграфи 1 и 2.“

7.

В член 20, параграф 2, буква г) се заличава.

8.

Член 23 се изменя, както следва:

9.

В член 24 се добавят следните букви:

10.

Член 25 се заменя със следното:

„Член 25

1.   Информационните единици, които се включват в МИС, отнасящи се до всяка от категориите, посочени в член 24, букви а)—з), се определят в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 43, параграф 2, в степента, необходима за постигане на целта на системата. При никакви обстоятелства не се включват лични данни в категорията, посочена в член 24, буква д).

2.   По отношение на категориите, посочени в член 24, букви а)—г), информационните единици, които се включват във връзка с лични данни, не съдържат повече от следните данни:

3.   По отношение на категорията, посочена в член 24, буква е), информационните единици, които се включват във връзка с лични данни, не съдържат повече от имената и фамилните имена на експертите.

4.   По отношение на категориите, посочени в член 24, букви ж) и з), информационните единици, които се включват във връзка с лични данни, не съдържат повече от следните данни:

5.   Във всички случаи не се включват лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в профсъюзни организации и данни, отнасящи се до здравето или сексуалния живот на физическото лице.“

11.

Член 27 се заменя със следното:

„Член 27

1.   Лични данни, включени в категориите, посочени в член 24, се въвеждат в МИС само за целите на следните предлагани действия:

2.   Личните данни, включени в категориите, посочени в член 24, могат да се въвеждат в МИС само ако, по-специално въз основа на предходна незаконна дейност или при наличие на информация, предоставена под формата на помощ, действително са налице данни, че съответното лице е извършило, извършва или ще извърши операции, които са в нарушение на митническото или земеделското законодателство, и които са от особено значение на общностно равнище.“

12.

В член 34 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   За да се осигури правилното прилагане на разпоредбите на настоящия регламент в областта на защитата на личните данни, държавите-членки и Комисията разглеждат МИС като система за обработка на лични данни, за която се прилагат:

13.

Член 35 се заменя със следното:

„Член 35

1.   При спазване на член 30, параграф 1, на партньорите МИС се забранява да използват лични данни от МИС за цели, различни от определените в член 23, параграф 2.

2.   Създаването на копия на данни се допуска единствено по технически причини, при условие че копията са необходими с цел търсене в системата, извършвано от органите, посочени в член 29.

3.   Личните данни, въведени в МИС от държава-членка или от Комисията, не могат да се копират в други системи за обработка на данни, за които отговарят държави-членки или Комисията, с изключение на системи за управление на риска, използвани за управление на националния митнически контрол, или в система за оперативен анализ, използвана за координиране на действия на общностно равнище.

В този случай единствено анализаторите, определени от националните органи на всяка държава-членка, и тези, определени от службите на Комисията, са оправомощени да обработват лични данни, получени от МИС, в рамките съответно на система за управление на риска, използвана за управление на митническия контрол от националните органи, или на система за оперативен анализ, използвана за координиране на действия на общностно равнище.

Държавите-членки изпращат на Комисията списък на службите за управление на риска, чиито анализатори са оправомощени да копират и обработват лични данни, въведени в МИС. Комисията информира съответно останалите държави-членки. Тя също така предоставя на всички държави-членки и съответната информация относно нейните собствени служби, отговарящи за оперативния анализ.

Списъкът с така определените национални органи и служби на Комисията се публикува за сведение от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз.

Личните данни, копирани от МИС, се съхраняват единствено за времето, необходимо за постигането на целите, за които са били копирани. Необходимостта от тяхното съхраняване се преразглежда най-малко веднъж годишно от копиращия партньор по МИС. Срокът на съхранение не превишава десет години. Личните данни, които не са необходими за продължаване на анализа, се заличават незабавно или се заличава съдържащата се в тях идентификационна информация.“

14.

В член 36, параграф 2 втора алинея се заменя със следното:

„Във всички случаи може да бъде отказан достъп на лице, чиито данни се обработват, през периода, в който се извършват дейности по оглед и докладване или дискретно наблюдение, и през периода, в който се извършва оперативен анализ на данните или административно проучване или наказателно разследване.“

15.

Член 37 се изменя, както следва:

16.

В дял V заглавието на глава 7 се заменя със следното: „Сигурност на данните“.

17.

В член 38, параграф 1 се добавя следната буква:

18.

Създава се следният дял:

„ДЯЛ Vа:

ИДЕНТИФИКАЦИОННА БАЗА ДАННИ ЗА МИТНИЧЕСКИ ДОСИЕТА

ГЛАВА 1

Създаване на идентификационна база данни за митнически досиета

Член 41a

1.   МИС включва и специална база данни, наречена „Идентификационна база данни за митнически досиета“ („FIDE“). При спазване на разпоредбите на настоящия дял, всички разпоредби на настоящия регламент, свързани с МИС, се прилагат и по отношение на FIDE и всяко позоваване на МИС включва тази база данни.

2.   Целите на FIDE са да се оказва помощ за предотвратяване на операции, които са в нарушение на митническото законодателство и на земеделското законодателство, приложимо за стоки, въвеждани или напускащи митническата територия на Общността, и за улесняване и ускоряване на разкриването и борбата с тези операции.

3.   Целта на FIDE е да се даде възможност на Комисията, при завеждане на координационно досие по смисъла на член 18 или при подготовката на мисии на Общността в трети страни по смисъла на член 20, както и на компетентните органи на държава-членка, които са определени да извършват административни проучвания в съответствие с член 29, когато завеждат следствено досие или при разследване на едно или повече лица или предприятия, да установяват компетентните органи на другите държави-членки или службите на Комисията, които разследват или са разследвали съответните лица или предприятия, с оглед постигане на определените в параграф 2 цели чрез информация за съществуването на следствени досиета.

4.   Ако в процеса на търсене във FIDE държавата-членка или Комисията се нуждае от по-изчерпателна информация относно регистрирани следствени досиета за лица или предприятия, тя се обръща за помощ към държавата-членка, предоставяща информацията.

5.   Митническите органи на държавите-членки могат да използват FIDE в рамките на митническото сътрудничество, предвидено в членове 29 и 30 от Договора за Европейския съюз. В такъв случай техническото управление на базата данни се осигурява от Комисията.

ГЛАВА 2

Действие и използване на FIDE

Член 41б

1.   Компетентните органи могат да въвеждат информация от следствените досиета във FIDE за целите, определени в член 41а, параграф 3, относно случаи на нарушение на митническото законодателство или на земеделското законодателство, приложимо за стоки, въвеждани или напускащи митническата територия на Общността и които са от особено значение на общностно равнище. Данните се отнасят единствено до следните категории:

Данните, посочени в букви а), б) и в), се въвеждат поотделно за всяко лице или предприятие. Забранено е създаването на връзки между тези данни.

2.   Личните данни, посочени в параграф 1, буква а), съдържат единствено следните данни:

3.   Данните се съхраняват за ограничен срок в съответствие с член 41г.

Член 41в

1.   Въвеждането и извършването на справки с данни във FIDE се извършва единствено от органите, посочени в член 41а.

2.   При всяка справка във FIDE трябва да се посочват следните лични данни:

ГЛАВА 3

Съхранение на данни

Член 41г

1.   Срокът, през който могат да бъдат съхранявани данните, се определя в зависимост от законовите и подзаконови разпоредби и процедури в държавата-членка, която ги предоставя. По-долу са посочени максималните срокове, изчислени от датата на въвеждане на данните в следствените досиета, които не могат да се превишават:

Тези срокове не се кумулират.

2.   На всеки етап при водене на следственото досие, посочен в параграф 1, букви а), б) и в), веднага след снемане на подозренията съгласно законовите и подзаконовите разпоредби и процедури на предоставящата информация държава-членка, от лицето или предприятието, за които се прилага член 41б, данните относно това лице или предприятие се заличават незабавно.

3.   FIDE автоматично заличава данните след изтичането на максималния срок за съхранение, предвиден в параграф 1.“

19.

Дял VI се заменя със следното:

„ДЯЛ VI

ФИНАНСИРАНЕ

Член 42a

1.   Настоящият регламент представлява основният акт, на който се основава финансирането на всички предвидени в него общностни действия, включително:

2.   Разходите, свързани с придобиването, проучването, разработката и поддръжката на общностните компоненти на общата информационна мрежа, използвана за целите на параграф 1, буква в), също се поемат от общия бюджет на Европейския съюз. Комисията сключва необходимите договори от името на Общността, за да се гарантира оперативният характер на тези компоненти.

3.   Без да се засягат разходите, свързани с функционирането на МИС, и компенсаторните суми, предвидени по член 40, държавите-членки и Комисията се отказват от всички претенции за възстановяване на разходи, свързани с предоставянето на информация или документи или с провеждането на административна проверка или други оперативни действия съгласно настоящия регламент, които се осъществяват по искане на държава-членка или на Комисията, с изключение на надбавките, ако има такива, изплатени на експерти.

20.

Член 43 се изменя, както следва:

21.

В член 44 и в член 45, параграф 2 думите „в дял V относно МИС“ се заменят с думите: „в дялове V и Vа“.

22.

Създава се следният член:

„Член 51а

Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, докладва ежегодно пред Европейския парламент и пред Съвета за мерките, взети при прилагане на настоящия регламент.“

23.

Член 53 се изменя, както следва:

13.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 218/60

(1)

В съответствие със заключенията на Съвета от 20 септември 2001 г. и със заключенията на Европейския съвет в Лакен през декември 2001 г., в Севиля през м. юни 2002 г., в Солун през м. юни 2003 г. и в Брюксел през март 2004 г., създаването на Визовата информационна система (ВИС) представлява една от ключовите инициативи в политиките на Европейския съюз, целящи създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие.