5.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 178/1

(1)

В дял IV, глава 10а от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (4), създадена с член 1, параграф 20 от Регламент (ЕО) № 864/2004 на Съвета (5), са установени правилата за специфична помощ за памука.

(2)

С решение на Съда на Европейските общности от 7 септември 2006 г. по дело С-310/04 (6) глава 10a от дял IV от Регламент (ЕО) № 1782/2003 беше отменена, тъй като нарушава принципа на пропорционалност, в частност с позоваване на обстоятелството, че „Съветът, автор на Регламент (ЕО) № 864/2004, не е показал пред Съда, че с приемането на новата схема за подпомагане на памука, създадена по силата на този регламент, той действително е действал благоразумно, отчитайки всички необходими фактори и обстоятелства по случая, включително всички разходи за труд във връзка с отглеждането на памука и икономическата жизненост на памукопреработвателните предприятия — което е следвало да се вземе предвид при оценяването на рентабилността на тази култура“, както и че Съдът не е могъл „да се увери дали законодателната власт на Общността е могла, без да се надхвърлят пределите на широките правомощия, с които се ползва в тази област, да достигне до заключението, че определянето на размера на специфичната помощ за памука на 35 % от общата съществуваща помощ по предишната схема за подпомагане би било достатъчно да се гарантира постигането на целта, посочена в съображение 5 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 864/2004, а именно да се осигури рентабилност и по такъв начин — запазване на тази култура, цел, която отразява постановеното в параграф 2 от Протокол № 4“. Съдът постанови също така действието на последиците от отмяната да бъде спряно до приемането в разумен срок на нов регламент.

(3)

В съответствие с решението на Съда по дело C-310/04 е необходимо да се приеме нова схема на специфично плащане за памук.

(4)

Следва да бъдат взети предвид всички значими фактори и обстоятелства във връзка със специфичното положение на сектора на памука, включително всички елементи, необходими за оценка на рентабилността на тази култура. За тази цел беше започнат процес на оценка и консултации: бяха проведени две проучвания за анализиране на социално-икономическото и екологичното въздействие на бъдещата схема за подпомагане на памука върху сектора на памука в Общността; бяха организирани и специфични семинари и консултации по интернет със заинтересованите страни.

(5)

Новата схема следва да постигне целите, определени в параграф 2 от Протокол № 4, а именно подпомагане на памукопроизводството в регионите на Общността, където то е важен отрасъл от селското стопанство, осигуряване на съответните производители на справедливи доходи, както и стабилизиране на пазара чрез подобряване на структурата на предлагане и маркетинг.

(6)

Схемата следва да съответства на политиката за подпомагане на доходите на земеделските производители, което е основният водещ принцип на реформираната Обща селскостопанска политика (ОСП).

(7)

Прекъсването на прякото подпомагане на стопаните и въвеждането на схемата за единно плащане са основополагащи елементи в процеса на реформиране на ОСП. С Регламент (ЕО) № 1782/2003 тези елементи се въвеждат за няколко селскостопански продукта.

(8)

С оглед постигането на целите, заложени в реформата на ОСП, и на целите, изложени в Протокол № 4, подпомагането за памука следва да бъде до голяма степен необвързано с производството и интегрирано в схемата за единно плащане. Тъй като тези цели не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат по-успешно осъществени на общностно равнище поради необходимостта от съвместно действие, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(9)

Пълното и незабавно интегриране на схемата за подпомагане в сектора на памука в схемата за единно плащане е вероятно да доведе до значителен риск от смущения в производството за регионите на Общността, в които се произвежда памук. Поради това част от помощта следва да продължи да бъде обвързана с отглеждането на памук чрез помощ за специфична култура, предоставяна на допустим за финансиране хектар. Нейният размер следва да бъде изчислен така, че да бъдат постигнати целите, заложени в параграф 2 от Протокол № 4, като същевременно схемата за памука бъде интегрирана в процеса на реформиране и опростяване на ОСП. За тази цел в светлината на проведената оценка е обосновано размерът на общата налична помощ за държава-членка да бъде определен на 35 % от националния дял на помощта, косвено предоставяна на производителите. Такъв размер позволява секторът на памука да бъде ориентиран към дългосрочна икономическа жизнеспособност, насърчава устойчивото развитие на регионите, в които се произвежда памук, и осигурява на земеделските производители справедлив доход.

(10)

Останалите 65 % от националния дял на помощта, косвено предоставяна на производителите, следва да бъдат налични за схемата за единно плащане.

(11)

Поради екологични съображения следва да бъде определена базова площ на произвеждаща държава-членка. В допълнение допустимите за финансиране площи следва да бъдат сведени до тези, разрешени от държавите-членки.

(12)

Следва да се установи определен добив на хектар на произвеждаща държава-членка. Това — наред с изискването за базова площ, установяването на цялостен таван на средствата и предимно необвързаната с производството същност на схемата — ще определи ограничаващия производството характер на програмата и същевременно изпълнението на целите в Протокол № 4.

(13)

С оглед да бъдат задоволени нуждите на памукопреработвателната промишленост, допустимостта за подпомагане следва да зависи от минимални критерии за качество на действително събраната реколта памук.

(14)

Освен това, за да се даде възможност на памукопроизводителите и памукопреработвателите да подобрят качеството на памука, следва да се насърчава създаването на междубраншови организации, които да бъдат одобрени от държавите-членки. Общността следва косвено да допринася за дейността на тези организации, като увеличи помощта за тези земеделски производители, които членуват в тях.

(15)

Регламент (ЕО) № 1782/2003 следва да бъде съответно изменен.

(16)

Наред с новия режим за специфична помощ за памука, изглежда целесъобразно да се приеме друг набор от правила, с цел да се подпомогне секторът на памука, за да се стабилизира в новия правен и пазарен контекст.

(17)

Доколкото съществуването на памукопреработвателна промишленост е необходимо в произвеждащите региони, ще бъде отговорено на нейните потребности, inter alia, чрез определяне на минимални критерии за качество на действително събраната реколта памук и чрез разрешаване на междубраншови организации за подобряване на качеството на памука. Освен това, предвид значителния свръхкапацитет на памукопреработвателната промишленост, е целесъобразно да се предвидят допълнителни мерки за подпомагане на процеса по преструктуриране, за да се подобри пазарната ориентация.

(18)

Освен това изглежда целесъобразно да се въведат мерки за пазарна ориентация, които да подпомагат специфичните схеми за качество и свързаните дейности за популяризиране. Поради това следва да се създадат национални програми за преструктуриране на сектора на памука. Докато Комисията следва да финансира подходящите мерки, на държавите-членки следва да се предостави изборът на точното съчетание от тях за нуждите на съответните общности, като при необходимост се отчитат регионалните особености.

(19)

Програмите за преструктуриране следва да се представят на Комисията за проверка, дали мерките съответстват на условията, определени в настоящия регламент и в правилата за прилагането му. Държавите-членки следва да отговарят за изпълнението на тези програми за преструктуриране.

(20)

Тези мерки следва да допълват вече съществуващите мерки в Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (7).

(21)

Мерките в такива програми могат да включват пълното и окончателно закриване на част от съоръженията за преработка, за да се осигури по-жизнеспособна памукопреработвателна промишленост. Може също така да се предоставя подпомагане за инвестиции в памукопреработвателната промишленост, насочени към подобряване на икономическите показатели на самите предприятия. В допълнение може да се предоставя помощ за доставчици на техника, засегнати от последиците от преструктурирането в сектора на памука.

(22)

За да се повиши качеството на европейския памук, земеделските производители, които участват в специфични схеми за качество, следва да получават в рамките на тези програми специфична помощ за покриване на част от свързаните с това разходи. Аналогично, следва да се подпомагат действия за информиране и популяризиране относно памука, обхванат от тези схеми за качество.

(23)

Разпределянето на средствата за национални програми за преструктуриране между държавите-членки следва да се основава на конкретните нужди от преструктуриране и адаптиране в основните райони, производители на памук. С оглед на временната цел да се преструктурира и адаптира секторът на памука, програмите могат да бъдат прекратени по искане на държавите-членки, след което годишният бюджет на програмите за преструктуриране може да се добави към националния таван на съответната държава-членка за необвързани с производството плащания, установен в приложение VIII към Регламент (ЕО) № 1782/2003.

(24)

Поради липсата на памукопреработвателна промишленост в Португалия и при прилагането на схемата за единно плащане на площ в България не е необходимо да се предвижда бюджет за национални програми за преструктуриране в тези две държави-членки.

(25)

С оглед прилагането на новата схема за подпомагане на памука и на схемата за преструктуриране на сектора на памука от началото на производствения сезон, настоящият регламент следва да се прилага от календарната 2009 година,

1.

В дял IV глава 10а се заменя със следното:

„ГЛАВА 10а

СПЕЦИФИЧНА ПОМОЩ ЗА ПАМУКА

Член 110а

Обхват

На земеделските производители, произвеждащи памук с код по КН 5201 00, се отпуска помощ при условията, определени в настоящата глава.

Член 110б

Условия за получаване

1.   Помощта се предоставя на хектар допустима за финансиране площ памук. Допустима за предоставяне на помощ е площ, разположена на земеделска земя, на която държавата-членка е позволила да се произвежда памук, засят във вид на разрешени сортове и действително събран при обичайните условия за отглеждане.

Помощта, посочена в член 110а, се предоставя за памук със стабилно задоволително качество, годно за търгуване.

2.   Държавите-членки предоставят разрешение относно посочените в параграф 1 площи и сортове в съответствие с подробните правила и условия, приети в съответствие с процедурата, посочена в член 144, параграф 2.

Член 110в

Базови площи, определени добиви и референтни суми

1.   Националните базови площи се определят, както следва:

2.   Определените добиви през референтния период се определят, както следва:

3.   Размерът на помощта за допустим хектар се определя, като се умножат добивите, посочени в параграф 2, по следните референтни суми:

4.   Ако допустимата за финансиране площ памук в дадена държава-членка през дадена година надхвърли определената в параграф 1 базова площ, посочената в параграф 3 помощ за тази държава-членка се намалява пропорционално на надхвърлянето на базовата площ.

5.   Подробните правила за прилагане на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 144, параграф 2.

Член 110г

Одобрени междуотраслови организации

1.   За целите на настоящата глава „одобрена междуотраслова организация“ означава правен субект, съставен от земеделски производители на памук и поне един памукопреработвател, чийто предмет на дейност обхваща:

2.   Държавата-членка, на чиято територия са установени памукопреработвателите, одобрява междуотрасловите организации, съблюдаващи критериите, които трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата, посочена в член 144, параграф 2.

Член 110д

Заплащане на помощ

1.   На земеделските производители се предоставя помощ на допустим за финансиране хектар в съответствие с член 110в.

2.   На земеделските производители, членуващи в одобрена междуотраслова организация, се предоставя помощ на допустим за финансиране хектар в рамките на базовата площ, определена в член 110в, параграф 1, увеличена с 2 EUR.“

2.

В член 156, параграф 2 буква ж) се заменя със следното:

а)

за научноизследователски проекти и мерки в подкрепа на научноизследователски проекти;

б)

за мерки, които могат да получат подпомагане от Общността съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005.

—

Гърция: 4,0 милиона евро,

—

Испания: 6,134 милиона евро.

а)

пълно и окончателно закриване на съоръжения за преработка;

б)

инвестиции в памукопреработвателната промишленост;

в)

участие на земеделски производители в схеми за качество на памука;

г)

дейности по информация и насърчаване;

д)

помощ за доставчиците на техника, ненадхвърляща понесените щети.

а)

бенефициерите на помощ съгласно глава IV от Регламент (ЕО) № 1051/2001 на Съвета от 22 май 2001 г. относно помощите за производство на памук (8) през пазарната 2005/2006 година за помощта по мерките, посочени в параграф 1, букви а), б) и г) от настоящия член;

б)

бенефициерите на помощ съгласно глава 10А от Регламент (ЕО) № 1782/2003 за помощта по мерките, посочени в параграф 1, букви в) и г) от настоящия член;

в)

одобрените междуотраслови организации, определени в глава 10А от Регламент (ЕО) № 1782/2003, за помощта по мерките, посочени в параграф 1, буква г) от настоящия член;

г)

доставчиците на техника за помощта по мерките, посочени в параграф 1, буква д) от настоящия член, които:

5.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 178/7

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.

(2)

В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,

5.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 178/9

(1)

Неотдавнашните намаления на ставките на възстановяване при износа, дължащи се на комбинираното влияние на реформата на общата селскостопанска политика и на движението в цените на селскостопанските стоки на международния пазар, доведоха до спад на броя на заявленията за удостоверения за възстановяване, вследствие на което се облекчи натискът върху бюджета на Общността за възстановяване на средства при износа на стоки, които не са включени в приложение I към Договора. При тези обстоятелства, когато за Общността не съществува опасност от нарушаване на нейните международни ангажименти, е целесъобразно да се опрости системата за възстановяване на средства при износа на някои селскостопански продукти под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, намалявайки по този начин административната тежест върху стопанските субекти, които изнасят тези стоки.

(2)

Съгласно член 27, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Комисията (2) права, които произтичат от удостоверенията за възстановяване, могат да бъдат прехвърляни при определени условия. С цел да се осигури хармонизиран подход към лицензиите и сертификатите, процедурата за тези прехвърляния следва по възможност да бъде приведена в съответствие с разпоредбите, свързани с прехвърляне на права, произтичащи от лицензии или сертификати, както са определени в Регламент (ЕО) № 376/2008 на Комисията от 23 април 2008 г. за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на лицензии за внос и износ и сертификати за предварително фиксиране за селскостопанските продукти (3).

(3)

В член 32, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 се определя периодът, в рамките на който отговорният за извършване на плащането орган следва да впише в удостоверението за възстановяване сумите на поисканите възстановявания при износа. С оглед обаче на необходимото време за обработка на документацията във връзка с възстановявания при износа, обособени по местоназначение, този период може да се окаже недостатъчен и поради това следва да бъде удължен.

(4)

В член 38а, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 се определят условията за уведомяване на Комисията от държавите-членки за заявленията и за последващото издаване на удостоверенията за възстановяване. Поради това че са въведени по-ефективни системи за отчитане и комуникация, съответните срокове следва да бъдат изменени.

(5)

В член 33 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 се предвижда система на траншове за издаването на удостоверенията за възстановяване. Периодът на валидност, приложим за тези удостоверения за възстановяване, е определен в член 39 от посочения регламент. С цел да се улесни функционирането на системата на удостоверения за възстановяване, срокът на валидност на удостоверенията, издадени по първия транш, и на удостоверенията, за които е подадено заявление съгласно член 38а, следва да бъда удължен.

(6)

За да може да се ползва намаление на размера на обезпечението, което следва да бъде задържано, в член 45, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 се предвижда задължението неизползваните удостоверения или извлечения от удостоверения да бъдат върнати на органа, който ги е издал, не по-късно от 30 юни на бюджетния период, по отношение на който са издадени удостоверенията или извлеченията от удостоверения. Въвеждането на по-ефективни системи за отчитане позволява този срок да бъде удължен.

(7)

В член 47 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 се определят специфични условия, при които на малки износители могат да бъдат възстановявани средства при износа. В интерес на опростяването малките износители следва да имат право да използват удостоверенията за възстановяване, без да губят статута си на малки износители, а освен това платежните прагове следва да бъдат повишени.

(8)

За да могат мерките, предвидени в настоящия регламент, своевременно да влязат в действие, датата му на влизане в сила следва да бъде на следващия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(9)

Поради това Регламент (ЕО) № 1043/2005 следва да бъде съответно изменен.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по хоризонталните въпроси, касаещи търговията с преработени селскостопански продукти, които не са включени в списъка от приложение I към Договора,

1.

Член 27 се заменя със следното:

„Член 27

1.   Произтичащите от удостоверенията задължения не могат да бъдат прехвърляни на името на други лица. Правата, които произтичат от удостоверенията, могат да бъдат прехвърляни от техните титуляри през срока на валидността им, при условие че произтичащите от всяко удостоверение или от извлечения от него права се прехвърлят само на едно-единствено друго лице. Това прехвърляне на права следва да касае сумите, които все още не са определени в удостоверението или в извлечението.

2.   Правоприемниците не могат да прехвърлят на свой ред правата си, но могат да ги прехвърлят обратно на титуляря. Прехвърлянията обратно на титуляря се отнасят до сумите, които все още не са определени в удостоверението или в извлечението.

В такива случаи едно от вписванията, изброени в приложение VIII, се прави от издаващия орган в клетка 6 от удостоверението.“

2.

В член 32, параграф 2, втора алинея се заменя със следното:

„Органът, отговорен за извършване на плащането, следва да впише тази сума в удостоверението за възстановяване в срок шест месеца от датата на получаване на конкретното заявление.“

3.

В член 38a, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Всеки понеделник Комисията следва да бъде уведомявана от държавите-членки за подадените през предходната седмица заявления. Издаването на съответните удостоверения може да започне от сряда след подаването на уведомлението, освен ако Комисията не даде други указания.“

4.

В член 39, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   При спазване на втора и трета алинея, удостоверенията за възстановяване са валидни до последния ден на петия месец след месеца, в който е подадено заявлението за удостоверение, или до последния ден на бюджетния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпва по-рано.

Удостоверенията за възстановяване, за които е подадено заявление в съответствие с член 33, буква а) или член 38а най-късно на 7 ноември, са валидни до последния ден на десетия месец след месеца, в който е подадено заявлението за удостоверение.

Удостоверенията за възстановяване, посочени в член 40, са валидни до последния ден на петия месец след месеца, в който е подадено заявлението за удостоверение.

Когато ставките на възстановяване са определени предварително съгласно член 29, тези ставки остават валидни до последния ден на периода на валидност на удостоверението.“

5.

В член 45, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Параграф 1 следва да се прилага само за удостоверения или извлечения от удостоверения, които са върнати на органа, който ги е издал, по време на бюджетния период, за който са били издадени удостоверенията, при условие че бъдат върнати не по-късно от 31 август на този период.“

6.

В член 47, параграф 2 първа алинея се заменя със следното:

„2.   Член 46 се прилага за случаите на износ, за които заявленията, подадени от стопанския субект през бюджетна година съгласно условията на член 32, параграф 1, включително подаденото заявление за въпросния износ, не пораждат плащания на стойност над 100 000 EUR.“

5.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 178/11

(1)

В Регламент (ЕИО) № 2568/91 на Комисията от 11 юли 1991 г. относно характеристиките на маслиновото масло и маслиновото масло от остатъчен материал и съответните методи за анализ (2) са определени химическите и органолептичните характеристики на маслиновото масло и на маслиновото масло от остатъчен материал, както и методите за анализ на тези характеристики.

(2)

В съответствие с член 2, параграф 1, десето тире от Регламент (ЕИО) № 2568/91 за определяне на органолептичните характеристики на необработеното маслиново масло се използва методът, описан в приложение XII към посочения регламент.

(3)

Международният съвет за маслиновото масло прие през ноември 2007 г. преразгледан метод за органолептичен анализ на необработеното маслиново масло. Това преразглеждане включва актуализиране на описанията на положителните и отрицателните признаци на необработеното маслиново масло, както и на описанието на метода. То включва също така промяна на пределно допустимата стойност за разграничаване на недостатъците на необработеното маслиново масло.

(4)

Преразгледаният метод за органолептичен анализ на необработеното маслиново масло на Международния съвет за маслиновото масло определя също така условията за използване по избор при етикетирането на някои термини и изрази, свързани с органолептичните характеристики на необработеното маслиново масло. Подходящо е да се установи, че организаторите на групите дегустатори могат да удостоверяват съответствието на маслото с определенията, отнасящи се до използването на споменатите термини и изрази.

(5)

Регламент (ЕИО) № 2568/91 следва да бъде съответно изменен.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

1.

в таблицата от приложение I в единадесетата колона („медиана на органолептичната оценка на недостатъка (Md)“) цифрата „2,5“ се заменя с цифрата „3,5“ на втория ред, на третия ред и в бележка под линия 2.

2.

приложение XII се заменя с текста в приложението към настоящия регламент.

5.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 178/17

(1)

Европейската общност е от 1981 г. страна по Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в Североизточния Атлантически океан (2).

(2)

През месец март 2008 г. Комисията по риболова в Североизточния Атлантически океан (NEAFC) изготви препоръка за изменение на списъка с кораби, за които е потвърдено, че са участвали в незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов. Следва да се гарантира изпълнението на тази препоръка в правовия ред на Общността.

(3)

Регламент (ЕО) № 40/2008 следва да бъде съответно изменен,

5.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 178/19

(1)

На 20 октомври 2007 г. със съобщение, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2), Комисията оповести образуването на антидъмпингова процедура по отношение на вноса в Общността на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република („КНР“).

(2)

Процедурата беше образувана в резултат на жалба, подадена на 6 септември 2007 г. от Националната испанска федерация на асоциациите за преработени плодове и зеленчуци (FNACV) („заявителят“) от името на производители, които съставляват 100 % от общата продукция на Общността на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.). Жалбата съдържаше доказателства за дъмпинг на разглеждания продукт и за имуществена вреда, произтичаща от него, което се прие за достатъчно основание за започването на процедура.

(3)

На 9 ноември 2007 г. Комисията прие, че вносът на същия продукт с произход от КНР подлежи на регистрация в съответствие с Регламент (ЕО) № 1295/2007 от 5 ноември 2007 г. (3).

(4)

Припомня се, че срещу същия продукт бяха в сила защитни мерки до 8 ноември 2007 г. Комисията наложи временни защитни мерки срещу вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с Регламент (ЕО) № 1964/2003 от 7 ноември 2003 г. (4) Последваха окончателни защитни мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 658/2004 от 7 април 2004 г. („регламентът относно защитните мерки“) (5). Временните и окончателните защитни мерки се състояха от тарифни квоти, т.е. мито се дължеше единствено в случаите, в които обемът на освободения от мито внос е изпълнен.

(5)

Комисията официално уведоми производителите, подали жалбата, и тяхната асоциация, производителите износители и тяхната асоциация, доставчиците и вносителите и техните асоциации, за които е известно, че са засегнати, както и властите от КНР, за започването на процедурата. На заинтересованите страни беше предоставена възможност да представят писмени становища и да поискат изслушване в рамките на срока, определен в известието за образуване.

(6)

Заявителите производители, производителите износители, вносителите и съответните асоциации изразиха своите становища. Всички заинтересовани страни, които изявиха желание и показаха, че има специални причини да бъдат изслушани, бяха изслушани.

(7)

В известието за образуване Комисията посочи, че е възможно да подбере представителна извадка за определяне на дъмпинга и вредата в съответствие с член 17 от основния регламент. С цел да се даде възможност на Комисията да реши дали съставянето на извадка е необходимо и ако е, да подбере такава, всички производители износители или несвързани вносители бяха поканени да се представят на Комисията и, както е уточнено в известието за образуване, да предоставят основна информация за своята дейност, свързана с разглеждания продукт през периода на разследване (от 1 октомври 2006 г. до 30 септември 2007 г.).

(8)

С цел да се даде възможност на производителите износители от КНР, които желаят да подадат заявление за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ) или за индивидуално третиране (ИТ) ако желаят, Комисията изпрати формуляри на заявление до китайските дружества, за които е известно, че са засегнати. Пет дружества/групи от свързани дружества поискаха статут за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика по силата на член 2, параграф 7 от основния регламент или за ИТ, в случай че разследването установи, че не отговарят на условията за ТДПИ. Въпреки това само едно дружество, подало заявление за ТДПИ, беше включено в представителната извадка (вж. съображение 26 по-долу). Девет дружества/групи от свързани дружества поискаха само ИТ.

(9)

Комисията изпрати въпросници до всички производители от Общността, за които е известно, че са засегнати, и до тяхната асоциация, до всички вносители, подбрани в представителната извадка, до доставчиците, за които е известно, че са засегнати, и до производителите износители, включени в представителната извадка. В допълнение към това бяха разпратени въпросници до всички потенциални производители от държавата аналог, определени от Комисията (вж. съображения 40—41 по-долу).

(10)

Бяха получени отговори на въпросниците от четирима производители от Общността, представляващи 100 % от общата продукция на Общността, от шестимата включени в представителната извадка несвързани вносители в Общността и съответните им асоциации. Бяха получени също отговори от всички включени в представителната извадка китайски производители износители и от дружествата, свързани с тях. Накрая бяха получени отговори и от асоциацията на китайските производители, и от една асоциация на вносителите.

(11)

Комисията поиска и провери цялата информация, която счете за необходима за временно определяне на дъмпинга, произтичащата вреда и интереса на Общността, и проведе проверки в помещенията на следните дружества:

(12)

Разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 октомври 2006 г. до 30 септември 2007 г. (ПР). Проучването на тенденциите, които са от съществено значение за оценката на вредата, беше извършено в периода от 1 октомври 2002 г. до края на периода на разследване („разглежданият период“).

(13)

Мандарините се берат през есента и зимата, като сезонът на бране и консервиране започва в началото на октомври и завършва около края на януари следващата година. Пресният продукт е предназначен за пазара на пресни плодове, за производство на сокове и за консервиране. При производството за консервиране на мандарини, практиката е като основа за сравнения да се използва сезонът (от 1 октомври на дадена година до 30 септември на следващата година) и Комисията възприе тази практика в своя анализ.

(14)

Разглежданият продукт са приготвени или консервирани мандарини (включително тангерини, сатсуми (satsumas), клементини, wilkings и други подобни цитрусови хибриди без прибавка на алкохол, с или без прибавка на захар или други подсладители, определени в позиция по КН 2008. Понастоящем те са класифицирани както следва: код по КН 2008 30 55 обхваща разглеждания продукт, който не съдържа прибавен алкохол, но съдържа захар и се намира в директна опаковка с нетно съдържание, превишаващо 1 kg; код по КН 2008 30 75 обхваща разглеждания продукт, който не съдържа прибавен алкохол, но съдържа захар и се намира в директна опаковка с нетно съдържание, непревишаващо 1 kg. В допълнение към това част от код по КН ex 2008 30 90 съдържа мандарини (включително тангерини и сатсуми (satsumas), клементини, wilkings и други подобни цитрусови хибриди без прибавка на алкохол и без прибавка на захар (обикновено във вода или в собствения им сок).

(15)

Предварителното разследване показа, че разглежданият продукт се получава чрез обелване и разделяне на части (сегменти) на определени сортове дребни цитрусови плодове (предимно сатсуми (satsumas)), които впоследствие се поставят в опаковки в среда от захарен сироп, сок или вода. Обелването и разделянето на части (сегменти) може да се извършва както на ръка, така и машинно.

(16)

Разглежданият продукт се произвежда с различно тегло, за да отговори както на изискванията на потребителите като цяло, така и на изискванията на фирмите, предлагащи кетъринг услуги и на хранително-вкусовата промишленост. Основният дял от потребителския пазар е зает от опаковките с размер от 312 g нетно тегло/ (175 g отцедено тегло), въпреки че се увеличава делът на продажбите, който се пада на по-голямата опаковка, съответно с размер от 850 g/(480 g). Опаковките с по-големи размери, по-специално тези от 2,65 kg/(1 500 g) и 3,1 kg/(1 700 g), се използват от фирмите, предлагащи кетъринг услуги и хранително-вкусовата промишленост, като най-предпочитан е размерът от 2,65 kg.

(17)

Сатсумите (satsumas), клементините и други дребни цитрусови плодове са известни под общото наименование „мандарини“. Повечето от тези различни сортове плодове са подходящи за консумация в прясно състояние или за производство на сокове и за консервиране. Те, както и тяхното приготвяне и консервиране, са сходни и поради това се разглеждат като един продукт.

(18)

Един европейски вносител твърдеше, че внасяният от КНР разглеждан продукт е с по-високо качество, защото китайският мандаринов портокал съдържа по-малко семки.

(19)

Както и при регламента относно защитните мерки, някои страни твърдяха, че съществуват разлики между разглеждания продукт и продукта, произвеждан от производството на Общността, по отношение на качеството. Производителите от Общността твърдяха, че потребителите предпочитат техния продукт поради схващането, че при процеса на консервиране се спазват по-високи хигиенни стандарти.

(20)

Комисията провери тези твърдения и установи следното:

Тъй като „сходството“ не изисква продуктите да са напълно идентични, минималните различия не са достатъчни, за да променят общата констатация за сходство между внасяния продукт и продукта от Общността.

(21)

Поради това Комисията достигна до заключението, че внасяният продукт и продуктът от Общността са сходни по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(22)

Предвид големия брой производители износители в КНР, известието за образуване на процедура за определяне на дъмпинга предвижда подбор на представителна извадка в съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент.

(23)

С цел да се даде възможност на Комисията да реши дали вземането на извадка е необходимо и ако е, да подбере такава, от всички производители износители се изискваше да се представят в срок от 15 дни, считано от датата на започване на разследването, и да предоставят основна информация за износа и продажбите си на вътрешния пазар, за конкретните си дейности, свързани с производството на разглеждания продукт, и имената и дейностите на всички свързани дружества, участващи в производството и/или продажбата на разглеждания продукт. Проведени бяха консултации и с властите в КНР и асоциацията на производителите.

(24)

Шестнадесет дружества/групи свързани дружества в КНР се отзоваха и представиха изисканата информация в рамките на дадения краен срок, определен в известието за образуване. Всички те докладваха за внос в Общността през ПР и изразиха желание да участват в представителната извадка.

(25)

Производителите износители, които не се представиха в рамките на гореспоменатия период или не представиха изисканата информация навреме, бяха счетени за несътрудничещи на разследването. Въпреки това сравнението между данните за вноса на Евростат и обема на износа на разглеждания продукт за Общността за ПР, докладван от дружества, споменати в съображение 24, показва, че китайските производители износители са сътрудничили в много висока степен.

(26)

В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент, обемът на производителите износители по отношение на износните продажби в Общността беше взет предвид при подбора на представителната извадка. Въз основа на този критерий беше избрана представителна извадка от четирима производители износители, двама от които са свързани. Въз основа на информацията от представителната извадка през ПР избраните дружества са покривали повече от 60 % от общия обем на износа на разглеждания продукт в Общността, докладван от дружествата, споменати в съображение 24 по-горе. В допълнение към това едно от тях е направило значителни продажби на разглеждания продукт на вътрешния пазар през ПР. Поради това беше счетено, че тази представителна извадка ще ограничи разследването до разумен брой производители износители, които да могат да бъдат разследвани в рамките на наличното време, като се осигури високо равнище на представителност. Бяха проведени консултации с всички производители износители, както и с техните асоциации и с властите в КНР, и те не представиха възражения в рамките на сроковете, определени за тази цел.

(27)

Нито един от производителите износители, невключени в представителната извадка, не подаде заявление за определяне на индивидуален дъмпингов марж посредством предоставянето на необходимата информация в рамките на определения краен срок с оглед на прилагането на член 17, параграф 3 от основния регламент. Поради това не беше извършено индивидуално разглеждане на производители износители в настоящото разследване.

(28)

Предвид големия брой вносители, посочен от самата жалба, и от предходното разследване за налагане на защитни мерки, известието за образуване на процедура за определяне на дъмпинга предвижда подбор на представителна извадка в съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент. Голям брой вносители предложиха да сътрудничат. Шестимата основни вносители що се отнася до обема на вноса бяха подбрани за представителната извадка. Тези вносители представляват малко над 60 % от общия внос в Общността.

(29)

Съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент при антидъмпинговите разследвания, засягащи внос с произход от КНР, нормалната стойност се определя в съответствие с параграфи от 1 до 6 на споменатия член за онези производители, за които е установено, че отговарят на критериите, определени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент.

(30)

Накратко и единствено с цел по-голяма яснота критериите за ТДПИ са посочени в обобщен вид по-долу:

(31)

В настоящото разследване един от производителите износители, включени в представителната извадка (вж. съображения от (22) до (26) по-горе), попълни формуляра за заявление за ТДПИ.

(32)

Този производител износител не може да получи ТДПИ, защото не съумя да докаже, че отговаря на условията, определени в първия, втория и третия критерии на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент. По-специално, що се отнася до критерий 1, на място беше установено, че трудовите договори на дружеството са подписвани от работниците непопълнени, без в тях да се споменава възнаграждението и работното време. Така беше невъзможно да се определят условията, при които се назначават и се заплаща на работниците, и следователно, дали разходите за работна ръка отразяват предлагането и търсенето. Що се отнася до критерий 2, беше установено на място, че основните Международни счетоводни стандарти се пренебрегват (т.е. принципа на начисляване, приспадане, несъответствия между регистрираните в отчетите суми и действителните изходни счетоводни данни, липса на вярно представяне на сделките) както в отчетите, така и при техния одит, което постави под съмнение надеждността на отчетите на дружеството. Що се отнася до критерий 3, беше установено, че дружеството се възползва от няколко субсидии (например възстановяването на ДДС не се е плащало от доставчиците/фермерите и някои субсидии за износ от Фонда за проекти за развитие на външната търговия на провинциите, както и от бонус за износ), което показва, че все още съществуват сериозни деформации, пренесени от предишната система на непазарна икономика.

(33)

В светлината на гореизложеното, единственият китайски производител износител, поискал ТДПИ, не е доказал, че отговаря на всички критерии, определени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, и следователно не може да му бъде предоставено ТДПИ.

(34)

Съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, митото за цялата страна, ако има такова, се определя по отношение на страни, които попадат в обхвата на посочения член, освен в случаите, когато дружествата са в състояние да докажат, че отговарят на всички критерии, посочени в член 9, параграф 5 от основния регламент.

(35)

Единственият производител износител от представителната извадка, който подаде заявление за ТДПИ, подаде заявление и за ИТ, в случай че не му бъде присъден статут за ТДПИ. Другите производители износители, включени в представителната извадка, също подадоха заявления за ИТ.

(36)

За всички разглеждани дружества предварителното разглеждане на техните заявления за ИТ показа, че те отговарят на всички изисквания за ИТ, посочени в член 9, параграф 5 от основния регламент.

(37)

Поради това беше заключено, че следва временно да се предостави ИТ на следните производители износители в КНР:

(38)

Поради причините, изброени по-горе, на никой от производителите износители в КНР не беше предоставено ТДПИ.

(39)

Поради това нормалната стойност за всички китайски производители износители се установява съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

(40)

Според информацията, която се съдържа в жалбата, разглежданият продукт не се произвежда в значителни количества извън Общността и разглежданата държава. Поради това в известието за образуване беше предложено да се установи нормалната стойност на базата на каквото и да е друга подходяща основа, т.е действително платените или платими цени в Общността за сходния продукт. Заинтересованите страни бяха приканени да представят своя коментар в тази връзка. Самата Комисия продължи да търси възможна държава-аналог след публикуването на известието за образуване. Комисията потърси сътрудничество от две дружества в Тайланд. Едното от тях първоначално се съгласи да сътрудничи на разследването, но по-късно не отговори на въпросниците. Другото дружество изобщо не реагира.

(41)

Двама производители износители от разглежданата държава и една асоциация на вносители и търговци на едро възразиха срещу установяването на нормалната стойност въз основа на действително платените или платими цени в Общността, но не предложиха никакво друго решение, което да спази основния регламент.

(42)

С оглед на горното беше взето временно решение да се установи нормална цена за всички производители износители от представителната извадка на базата на каквото и да е друга подходяща основа, в този случай – въз основа на действително платените или платими цени в Общността за сходния продукт в съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

(43)

След избора на платените или платими цени в Общността нормалната стойност беше изчислена въз основа на данните, проверени в помещенията на сътрудничещите производители от Общността, цитирани в съображение (11) по-горе.

(44)

Продажбите на вътрешния пазар на тези производители на сходния продукт от Общността бяха счетени за представителни в сравнение с разглеждания продукт, който се изнася в Общността от производителите износители, включени в представителната извадка.

(45)

Тъй като продажните цени на производството на Общността са били на загуба, трябваше да бъдат съответно коригирани, за да бъде включен разумен марж на печалбата, както се предвижда в член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент. Използваната стойност от 6,8 % печалба е била печалбата през сезона на консервиране 2000—2001 г., преди огромното увеличение на китайския внос, което доведе до налагането на защитните мерки, т.е. последният сезон, в който пазарните условия не са били повлияни от вредоносния внос на ненормално ниски цени.

(46)

Цените на износа бяха определени въз основа на действително платените или платими цени, когато се продава на независими клиенти за износ от КНР в Общността.

(47)

Сравнението между нормалната стойност и цената на износа беше направено въз основа на цената франко завода.

(48)

С цел да се гарантира справедливо сравнение между нормалната стойност и цената на износа, бяха внесени съответните корекции за различията във факторите, които влияят върху цените и тяхното сравнение, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Когато беше необходимо, бяха внесени корекции за разликите в транспортните разходи, застрахователните разходи и всички други разходи, свързани с транспорта.

(49)

С оглед на предходното и съгласно член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент временният антидъмпингов марж за всички износители от КНР беше установен въз основа на сравнението на средно претеглената нормална стойност по продуктов тип със средно претеглената износна цена, определена и коригирана, както е обяснено по-горе. В съответствие с обичайната практика беше изчислен средно претеглен дъмпингов марж за свързаните производители износители. Дъмпинговият марж за сътрудничещите дружества, които не са включени в представителната извадка, беше изчислен като средно претеглена стойност на маржовете, определени за всички включени в представителната извадка дружества. В допълнение към това, тъй като степента на сътрудничество на производителите износители беше много висока (вж. съображение 25 по-горе), най-високият индивидуален дъмпингов марж, установен за дружествата, включени в представителната извадка, беше установен за всички останали дружества.

(50)

Въз основа на това временните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Общността преди облагането с мито, са както следва:

(51)

Следва да се припомни, че на въпросния продукт са били наложени защитни мерки през по-голямата част от разглеждания период. Това беше оправдано от факта, че производството на Общността понесе сериозна вреда през периода, разглеждан при разследването за налагане на защитни мерки (т.е. от 1998 г. до 1999 г. и от 2002 г. до 2003 г.).

(52)

В хода на настоящото разследване беше констатирано, че разглежданият продукт се произвежда в Общността от четирима производители от Общността, от името на които е подадена жалбата (Halcon Group SA, Мурсия, Испания; Cofrusa SA, Мурсия, Испания; Agriconsa SA, Валенсия, Испания; Videca SA, Валенсия, Испания). Нито един от тези производители не е бил свързан с никакви китайски износители или вносители на разглеждания продукт от КНР.

(53)

Разследването показа, че производителите от Общността са произвели около 34 100 тона от разглеждания продукт през ПР. Това представлява 100 % от общия обем на сходния продукт, произведен в Общността. Поради това гореспоменатите производители от Общността се приемат за представляващи производството на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент.

(54)

Отбелязва се, че при разследването за налагане на защитни мерки осем производители от Общността са сътрудничили. Фактът, че сега са останали само четирима производители от Общността, се дължи на закриването на някои дружества и сливането на други.

(55)

През разглеждания период потреблението на Общността се разви, както следва:

(56)

Потреблението на Общността беше установено въз основа на общия обем на продажбите в ЕС на разглеждания продукт, реализирани от производителите от Общността, към който се прибавят продажбите в ЕС на бившите производители от Общността, които не са произвеждали през ПР, и вносът от всички трети страни. Стойностите, засягащи общия обем на продажбите в ЕС на разглеждания продукт, реализирани от производството на Общността, са взети от проверените данни, представени от производителите от Общността. Продажбите на бившите производители от Общността произтичат от приблизителните изчисления на жалбоподателя и са сверени с резултатите от разследването за защитните мерки, включително и с известие C322/06, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 17 декември 2005 г. Количествата на вноса са получени от Евростат.

(57)

Както е показано в таблицата по-горе, потреблението на разглеждания продукт в Общността е било относително стабилно през разглеждания период, с изключение на увеличението, наблюдавано през 2003—2004 г. Това видимо увеличение на потреблението може да се обясни предимно с презапасяването с разглеждания продукт, както е описано в известието, споменато по-горе. Статистическите данни от Евростат потвърждават това явление в новите държави-членки, преди приемането им в ЕС през май 2004 г. В действителност вносът в новите държави-членки е достигнал почти 15 000 тона преди тяхното приемане (през сезона 2003—2004 г.) и значително е намалял до ca. 4 000 тона средно годишно през сезоните 2004—2005 г., 2005—2006 г. и 2006—2007 г. През ПР може да се приеме, че потреблението е стабилно на ниво, съответстващо на предходния период, обхващащ 2005 г. и 2006 г.

(58)

Развитието на вноса от КНР по обем и пазарен дял е било, както следва:

(59)

За 2003—2004 г. се наблюдава рязко увеличение на вноса от КНР, подобно на това, което се вижда по-горе за потреблението на Общността. След това те спадат до по-ниски нива през 2004-2005 г. (след присъединяването на новите държави-членки). Пазарният дял на вноса от Китай остава постоянно голям, тъй като Китай е основният износител на този продукт в ЕС и в останалите държави в света.

(60)

Горната таблица показва развитието на средните цени на вноса от КНР. През разглеждания период цените са се понижили само през 2003—2004 г. През ПР те са се възстановили до първоначалното ниво от 2002—2003 г.

(61)

Беше направено сравнение на продажните цени на пазара на Общността през ПР между цените на производството на Общността и на вноса от разглежданата страна. На този пазар точката, която служи за справка относно доставките на вноса и производството на Общността, е Хамбург. Поради това съществените продажни цени на производството на Общността са тези за независими клиенти, коригирани, където е необходимо, до ниво, доставени в Хамбург след приспадането на отстъпките и намаленията. Тези цени бяха сравнени с продажните цени на китайските производители износители с приспаднати намаления и където е необходимо коригирани до CIF в Хамбург с прибавени платените мито и освобождаване от митницата. Където беше уместно, корекциите включваха и платеното мито, наложено от защитните мерки от 301 EUR/MT за износ, който не е покрит от квотата.

(62)

Сравнението показа, че през ПР вносът на разглежданият продукт е бил продаван в Общността на цени, които подбиват цените на производството на Общността, като изразено в проценти от последните, те варират от 19,6 % до 35,2 % въз основа на данните, предоставени във включените в представителната извадка производители износители. В допълнение към това анализът на развитието на цените на производството на Общността показва съществено потискане (а през ПР и намаление) на цените (вж. по-долу).

(63)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент изследването на въздействието на дъмпинговия внос върху състоянието на производството на Общността включва оценка на всички икономически фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на това производство от 1 октомври 2002 г. до ПР.

(64)

Данните за производството на Общността по-долу представляват обобщената информация от четиримата производители от Общността.

(65)

Таблицата по-долу показва развитието на продукцията, производствения капацитет и използването на капацитета на производителите от Общността:

(66)

Както е показано в таблицата по-горе, продукцията през периода е варирала в резултат на по-слабите реколти през 2003—2004 г. и през 2005—2006 г. Производственият капацитет е намалял към края на разглеждания период. Независимо от колебанията в обема на реколтите, използването на капацитета е останало на много ниски нива през периода.

(67)

Стойностите по-долу представят обема на стоковите запаси на производството на Общността в края на всеки период:

(68)

Следва да се отбележи, че разглежданият продукт има голяма трайност (повече от три години), като запазва свойствата си по отношение на вкуса и цвета.

(69)

През целия период обемът на стоковите запаси се е колебаел, но през ПР се е увеличил значително. Това изглежда се дължи на натиска на дъмпинговия внос и на очакването, че ще бъде прекратено действието на защитните мерки, като така се подготвя пътят за вносителите да се пренасочат от производството на Общността към китайския внос като източник на разглеждания продукт.

(70)

Стойностите по-долу представят обема на продажбите, пазарния дял и средните продажни цени на производството на Общността.

(71)

Въпреки съществуването на защитни мерки и изчезването на няколко производители от Общността (пазарният дял, на които е намалял от 11,2 през 2002—2003 г. до 8,1 % през 2004—2005 г.), обемът на продажбите на производството на Общността леко се е увеличил в абсолютно отношение, но е останал малък през разглеждания период. В действителност пазарният дял на производството на Общността се е увеличил само с 4,7 процентни пункта през разглеждания период. Средните продажни цени са се повишили през разглеждания период, но не до степента, необходима за постигането на нормална печалба, което подчертава влиянието на значителния внос на много ниски цени от Китай върху нивата на цените.

(72)

Като цяло следва да се отбележи, че пазарният дял на производството на Общността се е увеличил с около 5,2 % през разглеждания период, като е достигнал скромните 27,6 % през ПР и показва, че натискът на китайския внос не е позволил на производството на Общността да подобри значително своето представяне.

(73)

Маржът на печалбата преди облагане с данъци, показан по-долу, е свързан с продажбите на производството на Общността и е отражение на факта, че производството на Общността е останало губещо, подпомогнато в известна степен от налагането на защитните мерки, но и изложено на риск от избягването на мерките, дължащо се на паралелно протичащото презапасяване вж. съображение 57). Поради това положителният ефект от защитните мерки се е почувствал по-специално към края на разглеждания период.

(74)

ВИ по-горе показва тенденция към спад след 2003-2004 г. Намаляването на възвращаемостта на инвестициите също е показател за влошаването на положението на производителите от Общността.

(75)

Тъй като производителите от Общността консервират и други плодове, паричният поток би могъл да се разглежда по-скоро само във връзка с общата дейност на дружествата, отколкото само във връзка с разглеждания продукт. Поради това този показател е от по-малко значение и е показан по финансови години (календарни години). Въпреки това може да се види, че до 2005 г. е налице постоянно влошаване, последвано от ограничено възстановяване през ПР.

(76)

Тенденцията относно инвестициите в производството на Общността е показана в следващата таблица.

(77)

Въпреки неблагоприятното развитие на рентабилността, видно по-горе, производството на Общността е увеличило своите инвестиции в разглеждания продукт, за да повиши своята конкурентоспособност по отношение на разглеждания продукт. Инвестициите са направени най-вече за машинно оборудване. Тези стъпки са допринесли значително за повишаване на ефективността на производителите от Общността, включени в представителната извадка.

(78)

Налице са доказателства за намалена способност за привличане на капитали през разглеждания период, inter alia имайки предвид отрицателните маржове на печалбата в производството и важността на продукта в цялостната дейност на разглежданите дружества.

(79)

Следва да се припомни, че консервирането на разглеждания продукт е по същество сезонна дейност, продължаваща 4 или 5 месеца, и по-голямата част от производството се извършва от сезонни работници. Поради това стойността, показваща броя на заетите лица е по-малко показателна, докато общият брой изработени часове през сезона следва да се разглежда като основен показател за заетостта. Както е показано в горната таблица, производството на Общността прогресивно е повишавало производителността. През ПР производителността е достигнала своето най-добро ниво за целия период. В резултат на това броят на часовете, изработени за производството на 1 тон, е намалял от 17 през 2002—2003 г. на 15,5 през ПР (– 9 %). Броят на заетите лица е достигнал връхна точка през сезона през ПР като резултат от завръщането към големите обеми на продукция след малките обеми, произведени през 2005—2006 г. Това е съчетано и с повечето изработени часове през сезона през ПР. В действителност производителността, постигната от производството на Общността през ПР, потвърждава усилията, направени за допълнително повишаване на нейната ефективност при наличието на огромен приток от дъмпингов внос от Китай.

(80)

Следва да се отбележи, че данните относно заплатите, изразени в абсолютни стойности, не са значими поради големите колебания в нивото на продукцията. Разходът за заплати за произведен тон е по-показателен и сочи, че въпреки естественото увеличение на заплащането за час, дължащо се на инфлацията, печалбите от производителността са позволили на производството на Общността да намалят заплащането за произведен тон с 3 процентни пункта.

(81)

Националният дъмпингов марж, посочен в съображение (50) по-горе, е очевидно над нивото de minimis. В допълнение към това предвид обемите и цените на дъмпинговия внос, влиянието на действителния дъмпингов марж не може да се счита за незначително.

(82)

Не съществуват доказателства за предишен дъмпинг или субсидиране за този продукт. Въпреки това следва да се отбележи, че производството на Общността се възстановява от въздействието на значително увеличените количества на вноса, което му причини сериозна вреда и принуди Комисията да наложи както временни, така и окончателни защитни мерки през 2003 г. и през 2004 г. (вж. съображение 4). Както е споменато по-горе в съображение 57 и в съображение 70, тези защитни мерки помогнаха на производството на Общността в малка степен да подобри своето положение, въпреки презапасяването през 2003—2004 г. и в отсъствието на вредоносен дъмпинг от тях би се очаквало да доведат до много по-значително подобрение на положението на производството на Общността.

(83)

Горният анализ на положението на производството на Общността следва да се разглежда в светлината на факта, че в началото на периода са съществували много повече производители от Общността и значително по-голям производствен капацитет. Според Регламент (ЕО) № 658/2004 и Известие C 322/06 капацитетът тогава е достигал ca. 129 000 MT. Гореспоменатото преструктуриране на сектора е довело до спад на производствения капацитет с над 45 %. В този контекст и поради наличието на защитни мерки би се очаквало, че останалите четирима производители ще постигнат общ напредък, като така, inter alia, ще заемат значителна част от продажбите, загубени от дружествата, напуснали пазара, ще увеличат значително продукцията и използването на капацитета и ще имат по-големи разлики между цените и разходите, които да позволят получаването на печалба.

(84)

Обратно на това, продукцията се е увеличила само с 9 %, нивото на използването на капацитета е останало ниско (и се е повишило единствено поради спада на самия капацитет) и обемът на продажбите е останал нисък независимо от концентрацията в сектора, като стоковите запаси са се увеличили с не по-малко от 66 %. Загубите са продължили (– 4,3 %) и възвръщаемостта на инвестициите е станала дори още по-отрицателна (– 28,9 %), въпреки продължаващите инвестиции за по-нататъшното увеличаване на неговата конкурентоспособност и увеличението на производителността с 9 %.

(85)

Припомня се, че през разглеждания период обемът на дъмпинговия внос на разглеждания продукт от КНР се е увеличил с почти 10 %, докато продажната цена е била на практика същата, като тази през 2002 г., въпреки повишението на цената на суровината. Освен това през ПР цените на производството на Общността са били значително подбити от тези на дъмпинговия внос на разглеждания продукт.

(86)

Вземайки предвид всички тези фактори, беше направено временно заключение, че производството на Общността е понеслo сериозна вреда по смисъла на член 3 от основния регламент.

(87)

В съответствие с член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент Комисията проучи дали съществува причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и вредата, понесена от производството на Общността. Разгледани бяха също известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които по същото време са могли да нанесат вреда на производството на Общността, така че причинената от тези фактори вреда да не се отнесе към дъмпинговия внос.

(88)

Припомня се, че обемът на вноса от КНР продължава да представлява 70 % от пазара на Общността. На практика, предвид видимото доминиране на пазара въздействието на китайския внос без съмнение е основната причина за влошаването на положението на производството на Общността.

(89)

Това е вярно в още по-голяма степен, като се вземе предвид факта, че китайските цени продължават значително да подбиват цените на производството на Общността, което показва недоброжелателни намерения. Производството на Общността е реагирало на големите обеми на вноса и ниските нива на цените, като се е опитало да запази разумен пазарен дял и е замразило своите цени. Така то не е било в състояние да постигне нормална рентабилност.

(90)

Поради това е ясно, че съществува сериозна причинно-следствена връзка между значителното увеличение на обема на вноса при все по-ниски цени и вредата, понесена от производството на Общността.

(91)

Обемът на вноса, който не е от Китай, представлява по-малко от 2 % от общия внос в ЕС през ПР. По тази причина неговото въздействие (ако въобще има такова) се счита за незначително. Твърдеше се, че този внос в действителност е препродажба на китайски продукти. Това твърдение се подкрепя от отсъствието на достатъчно производство в други страни, както е показано от липсата на подходяща държава-аналог (вж. съображения 40—41 по-горе).

(92)

Както може да се види от таблицата по-долу, износът, осъществен от производството на Общността, е намалял през „разглеждания период“.

(93)

В миналото производството на Общността доставяше разглеждания продукт на САЩ като традиционен пазар. Въпреки това днес основният източник на износ за САЩ (а в действителност и за повечето внасящи страни) е Китай, който изглежда следва подобна стратегия на дъмпинг и значително подбиване на цените на износа на производството на Общността за САЩ.

(94)

Дори в случай че производството на Общността беше запазило нивата на обема и цените на износа, самата степен на проникване на китайския внос, както и размерът на подбиване на цените, показват значително сериозно въздействие на гореспоменатия внос върху положението на производството на Общността. Вместо да прекъсва причинно-следствената връзка, спадът в представянето на производството на Общността по отношение на износа може да се счита за предвещаващ какво би се случило с продажбите на производството в Общността, в случай че натискът на дъмпинговия внос продължи.

(95)

Друг фактор, за който производителите от Общността твърдят, че е причинил вреда, е понижаващият се обменен курс на китайския ренминби юан спрямо еврото. От октомври 2002 г. до септември 2007 г. се отбелязва спад от повече от 40 % за обменния курс на щатския долар спрямо еврото. Тъй като китайският ренминби юан е обвързан към щатския долар, това даде на китайския внос конкурентно предимство пред европейския износ на разглеждания продукт. С тази цел се припомня, че разследването следва да установи дали дъмпинговият внос (по отношение на цените и обема) е причинил сериозна вреда на производството на Общността или тази сериозна вреда се дължи на други фактори. В тази връзка член 3 параграф 6 от основния регламент, определя, че е необходимо да се покаже, че нивото на цените на дъмпинговия внос причинява вреда. Следователно той се отнася само до разликата между нивата на цените и така не представлява изискване за анализиране на факторите, влияещи на нивата на тези цени.

(96)

Няколко страни твърдяха, че вредата не е причинена от дъмпинговия внос, а от недостатъчното предлагане и високите цени на суровините, като резултат от лошите реколти. Периодът за разследване на вредата обхваща няколко различни реколти с по-малък и с по-голям обем на продукцията на суровини и с по-високи и по-ниски цени. Въпреки това тези колебания не са взаимосвързани с производството на Общността, както може да се види от таблицата по-долу, например. В действителност положението на производството на Общността се е влошавало през целия разглеждан период, независимо от предлагането и цените на суровините. Това показва наличието на други фактори, обясняващи вредата.

(97)

На тези основания няма доказателства, че този фактор е от такъв характер, че да прекъсне причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Китай и влошаването на положението на производството на Общността.

(98)

Някои страни твърдяха, че положението на производството на Общността е резултат от свръхинвестиране. Това твърдение обаче изглежда неоснователно. Инвестициите, направени от производството на Общността, засягат подобряване на машинното оборудване с цел да се увеличи ефективността. Тези инвестиции са допринесли за увеличаването на производителността, което би компенсирало потенциалното краткосрочно нарастване на разходите за единица. Поради това тези инвестиции не могат да се считат за фактор, който е допринесъл за нанасянето на вредата. Поради това този аргумент се отхвърля.

(99)

Някои страни твърдяха, че положението на производството на Общността е резултат от по-ниското качество на продуктите на Общността. Както беше обяснено по-горе в съображения от 18 до 21, Комисията разгледа внимателно съпоставимостта на продуктите и констатира, че продуктът на Общността и китайският продукт са много сходни. Забелязаните разлики между двата продукта бяха незначителни и не подкрепиха това твърдение. Във всеки случай, ако съществуват такива незначителни разлики, те изглежда са в полза на китайските продукти, като това води до допълнително подбиване на цените и продажба на по-ниски цени. Поради това този аргумент се отхвърля.

(100)

В заключение се потвърждава, че сериозната вреда за производството на Общността, която се характеризира с ниски продажби, недостатъчно използване на капацитета и отрицателни финансови резултати, е причинена от разглеждания дъмпингов внос. В действителност въздействието на другия внос, на представянето на производството на Общността, на нестабилността на валутата, на предлагането на суровини, на разликите в качеството и на инвестициите върху негативното развитие на производството на Общността е било ограничено, ако е имало такова.

(101)

Предвид гореизложения анализ, който по подходящ начин разграничи и отдели въздействията на различните фактори върху положението на производството на Общността от вредоносното въздействие на дъмпинговия внос, се потвърждава, че тези други фактори, като такива, не променят факта, че оценяваната вреда трябва да бъде приписана на дъмпинговия внос.

(102)

Беше проучено дали са налице убедителни причини, които биха довели до заключението, че налагането на антидъмпингови мита върху вноса от КНР е срещу интереса на производството на Общността. Определянето на интереса на Общността се основа на преценката на всички различни интереси, имащи връзка с това, т.е. тези на производството на Общността, на вносителите и на доставчиците.

(103)

Производството на Общността страда от вредоносния дъмпингов внос на разглеждания продукт от КНР. Припомня се също, че представените по-горе икономически показатели на Общността демонстрираха влошаващи се финансови резултати през разглеждания период. Налагането на защитните мерки (вж. съображение 4 по-горе) позволи частично смекчаване на въздействието на китайския внос. Като се има предвид характера на вредата (повтарящи се загуби, загуба на продажби на вътрешния пазар), при отсъствието на мерки, по-нататъшното и значително влошаване на положението на производството на Общността би било неизбежно.

(104)

Разследването показа, че производството на Общността се състои от четирима производители в производството на приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-конкретно мандарини и т.н.), в което са заети около 2 000 работници за производството и продажбите на разглеждания продукт. Разглежданият продукт съответства на 30 % от тяхната продукция. В случай че не бъдат наложени мерки, цените ще продължат да се понижават и производството на Общността ще понесе нови големи загуби, които няма да бъдат преодолими в средносрочен и дългосрочен план. В допълнение, това ще доведе до отрицателно въздействие върху останалата дейност на засегнатите дружества. С оглед на направените инвестиции в производствените системи, може да се очаква, че някои производители няма да са в състояние да възвърнат своите инвестиции, в случай че не бъдат наложени мерки. Въз основа на гореизложеното, производството на Общността очевидно ще спечели от приемането на антидъмпингови мерки.

(105)

В случай че бъдат наложени антидъмпингови мерки, по всяка вероятност производството на Общността ще е в състояние да повиши своите продажни цени до ниво, което осигурява разумен марж на печалбата.

(106)

Поради това се достига до временното заключение, че антидъмпинговите мерки ще бъдат в интерес на производството на Общността.

(107)

Някои вносители възразиха срещу мерките. Въпреки това други и по-специално шестимата несвързани вносители, които бяха включени в представителната извадка и представиха отговори на въпросника, се съгласиха с принципа на налагане на мерки предвид необходимостта да се запазят два източника на предлагане на продукт, който е подвластен на колебания в обема на продукцията, свързани с реколтата. Също така те подчертаха необходимостта от стабилност на пазара.

(108)

Комисията също анализира и данните, представени от сътрудничещите вносители в отговор на въпросниците. Във всеки случай дейността, свързана с вноса на разглеждания продукт от Китай, представлява само малка част от цялата им дейност. Поради това всяка мярка срещу вноса на разглеждания продукт от Китай не би имала такова въздействие върху положението на сектора на вносителите, което да е свръхпропорционално на ползите за производството на Общността.

(109)

Припомня се, че разглежданият продукт, който се използва предимно за лична консумация като десерт или гарнитура, се продава основно на сектора на търговията на дребно. Когато е в по-големи опаковки, продуктът се продава основно на фирмите, предлагащи кетъринг услуги, които 25 % от потреблението. Въпреки това нито една фирма, предлагаща кетъринг услуги, не сътрудничи при разследването.

(110)

В рамките на своите текущи дейности и фирмите, предлагащи кетъринг услуги, и секторът на търговията на дребно, закупуват широк кръг от продукти, в който разглежданият продукт представлява малка част от техните нужди и вследствие на това – от техните разходи. Поради това всяка мярка срещу вноса на разглеждания продукт от Китай не би имала такова въздействие върху положението на сектора на вносителите, което да е свръхпропорционално на ползите за производството на Общността.

(111)

В допълнение се припомня, че краткосрочен и средносрочен план неналагането на мерки би могло да доведе до намаляването или окончателното прекратяване на дейността на производството на Общността. Това би означавало, че ще съществува само един източник на предлагане и то такъв, който в допълнение по същността си е подвластен на колебания, свързани с реколтата.Това не би било в интерес на потребителите.

(112)

По време на разследването не беше представено доказателство, сочещо обратното.

(113)

Не беше налице сътрудничество от страна на организации на консуматорите. Дори при голямо влияние върху цените, разглежданият продукт представлява толкова малка част от разходите за храна на домакинствата, че влиянието върху консуматорите би било незначително.

(114)

В допълнение се припомня, че краткосрочен и средносрочен план неналагането на мерки би могло да доведе до намаляването или окончателното прекратяване на дейността на производството на Общността. Това би означавало, че ще съществува само един източник на предлагане и то такъв, който в допълнение по същността си е подвластен на колебания, свързани с реколтата. Това не би било в интерес на консуматорите.

(115)

Увеличението на дъмпинговия внос от КНР е в ущърб на доставчиците и мерките са в техен интерес. Обемът на суровината, която те доставят на производителите от Общността, е важен източник за техния оборот. Би последвало значително разрушаване на селскостопанската дейност в засегнатия испански район, ако производството спре, особено защото консервирането е основното приложение на някои видове цитрусови плодове, като се има предвид техният вкус и текстура.

(116)

С оглед на гореизложеното се достигна до временното заключение, че не съществуват убедителни причини да не се наложат антидъмпингови мита върху вноса на приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от КНР.

(117)

Нивото на временните антидъмпингови мерки следва да бъде достатъчно, за да отстрани вредата за производството на Общността, причинена от дъмпинговия внос, без да се превишава установеният дъмпингов марж. При изчислението на размера на митото, необходимо за отстраняване на въздействието на вредоносния дъмпинг, се приема, че мерките трябва да позволят на производството на Общността да покрие своите производствени разходи и да извлече такава обща печалба преди облагане с данъци, каквато би постигнала при обичайните условия на конкуренция, т.е. при отсъствието на дъмпингов внос. За това изчисление беше временно използван марж на печалбата преди облагане с данъци от 6.8 %. Това е била печалбата, постигната от сектора преди увеличаването на вноса, което е довело да причиняването на сериозна вреда на производството. Счита се, че това ниво на печалбата е представително за рентабилността, която производството на Общността би постигнала при отсъствието на вредоносен дъмпинг.

(118)

След това беше определено необходимото увеличение на цените на базата на сравнение между средната вносна цена, констатирана при изчисленията на подбиването на цените (вж. съображения от 62 до 64), и невредоносната цена на сходния продукт, продаван от производството на Общността на пазара на Общността. Невредоносната цена беше получена чрез корекция на продажните цени на производството на Общността, за да бъде отразен по-горе посоченият марж на печалбата. Разликата от това сравнение, изразена като процент от общата вносна CIF стойност, възлизаше за отделните дружества на следните нива, които са по-ниски от установения дъмпингов марж:

(119)

Въз основа на посоченото по-горе и съгласно член 7, параграф 2 от основния регламент се приема, че следва да бъде наложено временно антидъмпингово мито на нивото на най-ниския дъмпингов марж и на установеното ниво на отстраняване на вредата, в съответствие с правилото за по-малкото мито. Тъй като нивото на отстраняване на вредата е по-ниско от дъмпинговия марж при всички случаи, първото следва да е основата за общото ниво на мерките.

(120)

Целта на антидъмпинговите мерки е да отстрани въздействието от вредоносния дъмпинг. Формата на марките е неотделима част от тази цел. В зависимост от специфичните особености на въпросния продукт и неговия пазар, формата на мерките следва се определи, така че да е ефективна при отстраняването на гореспоменатото въздействие.

(121)

По отношение на настоящия случай и както се твърди от производителите от Общността и от значителен брой вносители, особеностите на продукта и на пазара, които трябва да се вземат предвид са следните.

(122)

Формата на мерките следва да избягва явленията, които бяха забелязани в хода на разследването за защитни мерки и действието на защитните мерки, както и от настоящото разследване. Тези явления, които показаха склонност към подриване на всички мерки, винаги, когато е възможно, са описани по-долу.

(123)

Първото явление беше презапасяването в новите държави-членки точно преди присъединяването, както беше споменато по-горе. Преди разширяването на ЕС през 2004 г. китайските вносители доставиха значителни количества от разглеждания продукт в бъдещите държави-членки; така тези стоки влязоха на пазара на Общността, без да са били подложени на защитните мерки, когато тези държави се присъединиха към ЕС.

(124)

Второто явление беше въвеждането на нови типове продукти, които номинално попадаха извън обхвата на защитните мерки, но имаха подобни физични и технически свойства. Както беше обяснено в съображение 14 по-горе, сега те са част от разглеждания продукт в настоящото антидъмпингово дело.

(125)

Третото явление беше компенсирането на цената. При операторите от ЕС се наблюдава тенденция да се снабдяват не само с разглеждания продукт, но и други видове преработени хранителни продукти от китайски търговци.

(126)

Това носи риска от компенсирането на ефекта от класическа мярка като адвалорното мито посредством увеличението на цените на други вносни хранителни продукти. В светлината на гореизложеното е необходима мярка, която да ограничи до минимум тези явления, които биха намалили значително ефективността на мерките. При тези обстоятелства митото следва да бъде наложено под формата на конкретна сума за тон, за да се осигури ефективността на мерките и да се предотврати абсорбирането на антидъмпинговата мярка посредством понижаване на износните цени. Тази сума произтича от прилагането на маржа на елиминиране на вредата към износните цени, използвани за изчисление на дъмпинга през ПР за всяко дружества през ПР. Що се отнася до специфичното мито за всички сътрудничещи производители износители, които не са включени в представителната извадка, то се изчислява като среднопретеглена стойност от представителните данни, получени от всяко дружество, включено в представителната извадка. Специфичното мито за всички останали компании е най-високото индивидуално мито за дружествата от представителната извадка. На тези основания специфичното мито възлиза, както следва:

(127)

Антидъмпинговите митнически ставки, посочени в настоящия регламент, са определени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Следователно те отразяват ситуацията, установена по време на това разследване, по отношение на тези дружества. Така тези митнически ставки (за разлика от митото за цялата страна, което се прилага за „всички останали дружества“) се прилагат изключително за вноса на продукти с произход от разглежданата държава и произведени от посочените дружества, и следователно от конкретните юридически лица, които са посочени. Внесени продукти, които са произведени от друго дружество, което не е конкретно посочено в диспозитива на настоящия регламент, включително и юридически лица, свързани с конкретно посочените дружества, не могат да ползват тези ставки и подлежат на облагане с митническата ставка, приложима за „всички останали дружества“.

(128)

Всяко искане за прилагане на тези индивидуални за всяко дружество ставки на антидъмпинговото мито (напр. след промяна на наименованието на юридическото лице или след създаване на нови структури за производство или продажби), следва да се изпраща до Комисията, заедно с цялата необходима информация, по-специално относно промяна в дейността на дружеството, свързана с производството, продажбите на вътрешния пазар и за износ, например във връзка с промяната на наименованието или промяната в структурите за производство и продажби. Ако това е уместно, Комисията след консултации с Консултативния съвет, изменя съответно регламента, като актуализира списъка на дружествата, ползващи се от индивидуални митнически ставки.

(129)

Разликата между индивидуалните ставки на митата е значителна и са налице известен брой производители износители. Всички тези елементи могат да улеснят пренасочването на експортните потоци посредством традиционните износители, ползващи се от по-ниски мита. Поради това, ако обемът на вноса от едно дружество, ползващо се от по-ниско мито, се увеличи с повече от 30 %, съответните индивидуални мерки могат да бъдат счетени за вероятно недостатъчни за противодействието на констатирания вредоносен дъмпинг. Следователно, и ако са изпълнение условията, може да се започне разследване с цел да се коригират по подходящ начин формата и размерът на мерките.

(130)

С оглед на гореизложеното а също и на коментарите, направени от производството на Общността и от няколко вносители относно условията за формата на мерките, този въпрос може да се преразгледа на окончателен етап, ако има основания за това.

(131)

Припомня се, че с Регламент (ЕО) № 1295/2007 от 5 ноември 2007 г. Комисията прие, че вносът на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република подлежи на регистрация с оглед на възможното прилагане със задна дата на антидъмпингови мерки съгласно член 7, параграф 1 от основния регламент. Производството на Общността поиска прилагането със задна дата на мерките. Този въпрос се разглежда. На този етап се отбелязва, че броят на наличните статистически данни за вноса на разглеждания продукт от Китай действително е нараснал с 60 % през периода от ноември 2007 г. до февруари 2008 г. в сравнение със същия период през предните години (от 16 300 тона на 27 300 тона). Това нарастване е придружено от намаляване на средната цена на съответния внос с 4 %.

(132)

В съответствие с член 7, параграф 7 от основния регламент следва да бъдат наложени временни мерки за срок от шест месеца.

(133)

В интерес на доброто управление следва да се определи период, в рамките на който заинтересованите страни, които са се представили в рамките на срока, определен от известието за образуване, могат да представят вижданията си в писмен вид и да поискат изслушване. Освен това следва да се посочи, че констатациите относно налагането на мита, направени за целите на настоящия регламент, са временни и може да се наложи да бъдат преразгледани за целите на налагане на окончателно мито.

5.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 178/38

(1)

С електронно уведомление от 29 ноември 2006 г., регистрирано като получено от Комисията на 30 ноември 2006 г. под номер A/39718, в съответствие с член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, органите на Словашката република уведомиха Комисията за намерението си да отпуснат регионална ad hoc помощ за инвестиции в полза на дружеството Glunz&Jensen s.r.o.

(2)

Искане за информация беше изпратено на 26 януари 2007 г. (D/50360). Органите на Словашката република отговориха с писмо от 20 февруари 2007 г. (A/31585).

(3)

С писмо от 24 април 2007 г. (наричано по-нататък „решение за откриване на процедурата“) Комисията уведоми Словашката република, че е решила да открие процедурата, посочена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, по отношение на мярката.

(4)

Решението на Комисията да открие процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си.

(5)

Комисията не получи мнения от заинтересовани страни или от Словашката република.

(6)

Целта на мярката за помощ е да насърчи регионалното развитие на областта Prešov (Източна Словакия), която беше регион, подпомаган съгласно член 87, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО, в съответствие с картата на регионалните помощи (3) на Словашката република, валидна към датата на уведомлението, с горна граница за регионалната помощ възлизаща на 50 % от нетния еквивалент на помощта (НЕП).

(7)

Предлаганият проект представлява мярка за помощ ad hoc, предмет на уведомление от страна на словашките власти. Въпросната мярка не се отпуска съгласно съществуваща схема (т.е. нейното правно основание не е споменато в Договора за присъединяване като съществуваща схема за помощ, нито е предмет на така наречения временен механизъм, нито Комисията е одобрила схема за помощ, основана на тези законови разпоредби след присъединяването на Словашката република към ЕС).

(8)

Нотифицираната помощ се предоставя под формата на освобождаване от данъци, прилагано годишно между 2007 г. и 2010 г., в размер до 100 % от корпоративния данък, дължим от получателя на помощта Glunz&Jensen s.r.o. Общата стойност на освобождаването от данък е ограничено до 42 млн. SKK в настояща стойност (4) (приблизително 1,15 млн. EUR). Помощта не може да се съчетава с помощ, получена от други източници за същия инвестиционен проект.

(9)

Правното основание на помощта ad hoc е Закон за държавните помощи № 231/1999, както е изменен; Закон за подоходното облагане № 595/2003, както е изменен; и Закон за подоходното облагане № 366/1999, както е изменен на 31 декември 2003 г., и по-специално раздел 52, параграф 3 от Закона за подоходното облагане № 595/2003, както е изменен, съгласно условията, посочени в раздел 35а от Закона за подоходното облагане № 366/1999, на 31 декември 2003 г. (5).

(10)

Получател на помощта Glunz&Jensen s.r.o. е голямо предприятие, т.е. не е МСП по смисъла на Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на държавните помощи за малките и средните предприятия (6). Glunz&Jensen s.r.o. е словашкото подразделение на Glunz & Jensen A/S (по-нататък наричано „Glunz&Jensen“), със седалище в Ringsted (Дания) и други подразделения към датата на уведомлението във Virginia (САЩ) и Thetford (Обединеното кралство).

(11)

Glunz&Jensen е световен лидер в производството и разпространението на оборудване за предпечатна подготовка на плаки за офсетен печат за графичните изкуства и принадлежности за тях с пазарен дял в Европа приблизително […] % (7).

(12)

През 2004 година Glunz&Jensen s.r.o. започна работа по първоначални инвестиции в Словашката република с размер на 213 млн. SKK (приблизително 5,8 милиона EUR). По информация от Словашките органи инвестиционният проект се осъществява в периода от 2004 г. до 2009 г., в две фази: 2004 г.—2006 г. и 2007 г.—2009 г.

(13)

Целта на проекта е да пренасочи производствените дейности, осъществявани през 2004 г. в Обединеното кралство и Дания, към Prešov. Проектът за пренасочване доведе до закриване на завода в Thetford в края на 2006 г.

(14)

Заводът в Prešov следва да бъде развит като основен център за производство на дружеството. Както бе съобщено от словашките органи всички машини, предназначени за инсталиране в завода в Словакия, се транспортират директно от Дания и Обединеното кралство. Затова разходите по проекта, които могат да бъдат признати, включват само сградите и по-маловажно допълнително оборудване.

(15)

Първата стъпка на инвестиционна фаза 2004 г.—2006 г. беше покупката на производствено хале и неразработен терен за бъдещо разрастване. Следващата стъпка включи обновяването на съоръженията и покупката на оборудване (което не е пряко свързано с производството). Общият размер на инвестицията в първата фаза беше 128 милиона SKK (приблизително 3,5 милиона EUR). Както се посочва в декларациите, приложени към уведомлението, Glunz&Jensen s.r.o. не е получило никаква държавна помощ по тази част от проекта и не е кандидатствало за такава помощ.

(16)

Втората фаза на инвестиционния проект, която следва да бъде осъществена през периода от 2007 г. до 2009 г., представлява проектът, предмет на уведомление от 29 ноември 2006 г. Тази фаза включва продължаване на първоначалния проект чрез строеж на допълнителни сгради и покупка на допълнително оборудване (оборудване за информационни технологии, товарни автомобили и офис оборудване) на обща стойност 84 милиона SKK в настояща стойност (приблизително 2,3 милиона EUR).

(17)

Производственият отдел в Словакия бе открит през април 2005 г. Оттогава производството на завода се е увеличило осезаемо и производителността се е подобрила значително (8).

(18)

В решението си за откриване на официална процедура по разследване по настоящия случай Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на мярката за помощ с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО и съгласно Насоките за националната регионална помощ (9) (по-нататък наричани „НРП от 1998 г.“), поради следните причини:

(19)

Мнения от словашките органи или от трети страни, които да разсеят съмненията, повдигнати при започване на официалното разследване, не бяха получени.

(20)

Като са нотифицирали мярката за помощ с отлагателна клауза, докато не бъде разрешена от Комисията, словашките власти са спазили процедурните изисквания на член 88, параграф 3 от Договора за ЕО.

(21)

Комисията смята, че мярката представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО поради следните причини, които са изброени и в решението за откриване на процедурата.

(22)

В мярката участват държавни средства, тъй като се планира освобождаване от плащане на корпоративен подоходен данък.

(23)

Мярката би освободила получателя на помощта от разходи, които той би трябвало да поеме при нормални пазарни условия. Това би дало предимство на Glunz&Jensen s.r.o. пред други дружества.

(24)

Мярката е селективна, тъй като се отнася само до едно предприятие.

(25)

Мярката влияе върху търговията между държавите-членки, тъй като i) получателят развива дейността си в сектор, в който съществува активна търговия в рамките на Общността и ii) прехвърлянето на дейността от Дания и Обединеното кралство към Словакия има сериозно влияние върху търговските потоци на сектора.

(26)

Тъй като мярката представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, нейната съвместимост следва да бъде оценена в светлината на изключенията, посочени в член 87, параграфи 2 и 3 от Договора за ЕО. Изключенията, посочени в член 87, параграф 2 от Договора за ЕО, които се отнасят до помощи със социален характер, предоставени на отделни потребители, помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития и помощи, предоставени на икономиката в отделни региони на Федерална република Германия, не се отнасят до настоящия случай. Мярката не може да се смята за важен проект от общоевропейски интерес, нито е мярка, предназначена да преодолее сериозни затруднения в икономиката на Словакия, както е посочено в член 87, параграф 3, буква б) от Договора за ЕО. Нито пък може да бъде окачествена като изключение по член 87, точка 3, буква в) от Договора за ЕО, в който се предвижда разрешаването на помощи, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Също така тя няма за цел насърчаването на културата и опазването на наследството, както е посочено в член 87, параграф 3, буква г) от Договора за ЕО.

(27)

Член 87, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО предвижда разрешаването на помощи за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост. Регионът на Prešov (Източна Словакия) е регион, който отговаря на това условие.

(28)

В решението си да открие официална процедура по разследване Комисията обясни причините, обобщени в част III от настоящото решение, поради които се съмнява, че мярката може да изпълни условията за дерогация по член 87, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО. В отсъствието на мнения от Словашката република и от трети страни Комисията заключи, че тези съмнения се потвърждават.

(29)

Комисията счита, че мярката, предмет на уведомление от Словашката република и описана в параграфи 6—9 от настоящото решение, не е съвместима с общия пазар по никоя от дерогациите, посочени в Договора за ЕО, и следва да бъде забранена. Според словашките органи помощта не е била отпусната, така че не се налага нейното възстановяване.

5.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 178/43

(1)

С Решение 2007/716/ЕО на Комисията (2) бяха установени преходни мерки по отношение на структурните изисквания към определени предприятия в България в секторите на месната и млекопреработвателната промишленост, определени в регламенти (ЕО) № 852/2004 и (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Докато посочените предприятия се намират в състояние на преход, продуктите с произход от тях следва да бъдат предлагани само на вътрешния пазар или да бъдат използвани за допълнителна преработка в български предприятия в състояние на преход.

(2)

Решение 2007/716/ЕО бе изменено с решения 2008/290/ЕО (3) и 2008/330/ЕО на Комисията.

(3)

Съгласно официална декларация на българските компетентни органи, определени предприятия в секторите на месната и млекопреработвателната промишленост са прекратили дейността си или са завършили процеса на модернизиране и понастоящем са в пълно съответствие със законодателството на Общността. Поради това тези предприятия следва да бъдат заличени от списъка на предприятията в състояние на преход.

(4)

Във връзка с това, приложението към Решение 2007/716/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(5)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

5.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 178/45

(1)

В Словакия са възникнали огнища на класическа чума по свинете.

(2)

Решение 2008/377/ЕО на Комисията от 8 май 2008 г. относно някои защитни мерки във връзка с класическата чума по свинете в Словакия (2) беше прието, за да бъдат подпомогнати мерките, предприети от Словакия в рамките на Директива 2001/89/ЕО на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно мерки на Общността за борба с класическата чума по свинете (3).

(3)

Информацията, предоставена от Словакия, показва, че огнищата на класическа чума по свинете в посочената държава-членка са ликвидирани, а резултатите от епидемиологичното проучване показват, че няма допълнително разпространение на класическата чума по свинете.

(4)

Следователно Решение 2008/377/ЕО следва да бъде отменено.

(5)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

5.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 178/46