I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

21.6.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 162/3

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 584/2008 НА КОМИСИЯТА

от 20 юни 2008 година

за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на целта на Общността за намаляване на разпространението на Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium при пуйки

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига (1), и по-специално член 4, параграф 1 и член 13 от него,

като има предвид, че:

(1)

Целта на Регламент (ЕО) № 2160/2003 е да се гарантира, че са взети подходящи и ефективни мерки за откриване и контрол на салмонелата и други агенти, причиняващи зоонози на всички съответни етапи от производството, обработката и дистрибуцията, особено на нивото на първичното производство, за да се ограничи тяхното разпространение, както и рискът, който представляват за общественото здраве.

(2)

В Регламент (ЕО) № 2160/2003 се предвижда определянето на цел на Общността за намаляване разпространението при пуйки на всички серотипове на салмонелата, които са от значение за общественото здраве, на нивото на първичното производство. Такова намаляване е от особено значение с оглед на строгите мерки по отношение на прясното месо от заразени стада от пуйки, които ще се прилагат съгласно посочения регламент считано от 12 декември 2010 г. По-специално прясно птиче месо, включително месо от пуйки, не може да се пуска на пазара за консумация от човека, освен ако не отговаря на следния критерий: „Салмонела: отсъства в 25 g“.

(3)

В Регламент (ЕО) № 2160/2003 се предвижда целта на Общността да включва цифрово изражение на максималния процент епидемиологични единици, които остават положителни; и/или минималния процент на намаляване на броя епидемиологични единици, които остават положителни, максималния срок, в който следва да бъде постигната целта, и дефиниране на схемите за тестване, които са необходими за проверка на постигането на целта. В нея следва също така да се включва определяне, когато е приложимо, на серотипове, които са от значение за общественото здраве.

(4)

В Регламент (ЕО) № 2160/2003 се предвижда при определяне на целта на Общността да бъдат взети под внимание опитът, натрупан в рамките на националните мерки за контрол, и информацията, предадена на Комисията или на Европейския орган за безопасност на храните съгласно съществуващите изисквания на Общността, по-специално в рамките на информацията, предвидена в Директива 2003/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно мониторинга на зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози (2), и по-специално член 5 от нея.

(5)

В Регламент (ЕО) № 2160/2003 се предвижда при определяне на всяка цел на Общността Комисията да предоставя анализ на очакваните разходи и ползи. Чрез дерогация обаче целта на Общността за пуйки, обхващаща Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium, може да бъде определена за преходен период без такъв анализ.

(6)

Поради това бяха събрани сравнителни данни относно разпространението на серотипове на салмонела в стада от пуйки, в съответствие с Решение 2006/662/ЕО на Комисията от 29 септември 2006 г. относно финансова помощ от Общността за базово проучване по отношение на разпространението на салмонела при пуйките, което се извършва в държавите-членки (3).

(7)

Регламент (ЕО) № 2160/2003 предвижда, че през преходен период от три години целта на Общността по отношение на пуйките ще обхваща само Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium. Други серотипове от значение за общественото здраве биха могли да бъдат взети под внимание след изтичане на този период.

(8)	За да се провери напредъкът по отношение на постигането на целта на Общността, е необходимо в настоящия регламент да се предвиди многократно вземане на проби от стада от пуйки.

(9)	В съответствие с член 15 от Регламент (ЕО) № 2160/2003 Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) бе консултиран относно определянето на целта на Общността за пуйките.

(10)

На 28 април 2008 г. работната група за събиране на данни за зоонозите към Европейския орган за безопасност на храните прие доклад за анализа на базовото проучване във връзка с разпространението на салмонела в стада от пуйки в ЕС, 2006—2007 г., част А: Прогнози относно разпространението на салмонела.

(11)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 646/2007 на Комисията от 12 юни 2007 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на целта на Общността за намаляване на Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium сред бройлерите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1091/2005 (4) от бройлерите се вземат проби за салмонела с поне два чифта обувни тампони/марлени чорапи. Съществуват нови научни доказателства, показващи, че използването на комбинация от един чифт обувни тампони/марлени чорапи и прахова проба е поне толкова чувствителен метод, колкото вземане на проби с два чифта обувни тампони/марлени чорапи. Следователно тази комбинация следва да бъде позволена като алтернативен метод за вземане на проби и Регламент (ЕО) № 646/2007 следва да бъде съответно изменен.

(12)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел на Общността

1. Целта на Общността, посочена в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2160/2003, за намаляване на Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium при пуйки („цел на Общността“) е:

a)	намаляване на максималния процент стада от пуйки за угояване, които остават с положителен резултат за Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium, до 1 % или по-малко до 31 декември 2012 г.; и

б)	намаляване на максималния процент стада от възрастни пуйки за разплод, които остават с положителен резултат за Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium, до 1 % или по-малко до 31 декември 2012 г.

За държавите-членки с по-малко от 100 стада от пуйки за разплод или за угояване обаче целта на Общността е до 31 декември 2012 г. не повече от едно стадо от пуйки за разплод или за угояване да остане с положителен резултат.

2. Схемата за тестване, която е необходима за проверка на постигането на целта на Общността, е посочена в приложението.

3. Комисията предвижда преглед на схемата за тестване, посочена в приложението, основаващ се на опита, който ще бъде натрупан през 2010 г. — първата година от националните програми за контрол, както са посочени в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2160/2003.

Член 2

Изменение на Регламент (ЕО) № 646/2007

В приложението към Регламент (ЕО) № 646/2007 се добавят следните алинеи:

1.	В края на точка 2: „Освен това компетентният орган може да реши да бъде взет един чифт обувни тампони, с които е покрита 100 % от територията на помещението, ако са комбинирани с прахова проба, събрана от множество места из цялото помещение от повърхности с видимо наличие на прах“.

2.	В точка 3, параграф 1, след втората алинея: „За предпочитане е праховата проба да бъде анализирана отделно. Компетентният орган обаче може да реши да я обедини за анализ с чифта обувни тампони/марлени чорапи“.

Член 3

Влизане в сила и приложимост

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1, параграфи 1 и 3 и член 2 се прилагат от 1 юли 2008 г., а член 1, параграф 2 се прилага от 1 януари 2010 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 20 юни 2008 година.

За Комисията

Androulla VASSILIOU

Член на Комисията

(1) ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1237/2007 на Комисията (ОВ L 280, 24.10.2007 г., стр. 5).

(2) ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 31. Директива, изменена с Директива 2006/104/ЕО на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 352).

(3) ОВ L 272, 3.10.2006 г., стр. 22.

(4) ОВ L 151, 13.6.2007 г., стр. 21.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Схема за тестване, необходима за проверка на постигането на целта на Общността, както е посочена в член 1, параграф 2

1. Честота на вземане и състояние на пробите

a)	Пробите обхващат всички стада от пуйки за разплод и за угояване, които влизат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 2160/2003.

б)

Проби от стадата от пуйки следва да се вземат по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост и от компетентния орган.

Вземането на проби от стада от пуйки за угояване и разплод по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост се извършва в съответствие с член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2160/2003 в рамките на три седмици преди птиците да бъдат преместени в кланицата. Резултатите остават валидни максимум шест седмици след вземането на пробите и по тази причина може да се изисква многократно вземане на проби от същото стадо.

ii)

Освен това по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост проби от стадата от пуйки за разплод се вземат:

—	в стада за отглеждане: на възраст един ден, на възраст четири седмици и две седмици преди преместването във фазата на носене или в полога;

—	в стада от възрастни птици: най-малко всяка трета седмица по време на период на снасяне в стопанството или люпилнята.

iii)

Вземането на проби от компетентния орган включва най-малко:

—

веднъж годишно всички стада в 10 % от стопанствата с най-малко 250 възрастни пуйки за разплод на възраст между 30 и 45 седмици, като за всеки случай бъдат включени и стопанствата, в които през последните 12 месеца е била открита Salmonella Enteritidis или Salmonella Typhimurium, и всички стопанства с елитни птици, пра-прародители и прародители за разплод; вземането на пробите може да се проведе и в люпилнята;

—	всички стада в стопанствата в случай на откриване на Salmonella Enteritidis или Salmonella Typhimurium при проби, взети в люпилнята от стопанските субекти в хранителната промишленост или в рамките на провеждания официален контрол, за да бъде разследван произходът на заразяването;

—

веднъж годишно всички стада в 10 % от стопанствата с най-малко 500 пуйки за угояване, но при всички случаи:

—

всички стада в стопанството, ако едно стадо е показало положителен резултат за Salmonella Enteritidis или Salmonella Typhimurium при проби, взети от стопанския субект в хранителната промишленост, освен ако месото от пуйките в стадата е предназначено за промишлена топлинна обработка или друга обработка с цел унищожаване на салмонелата, и

—	всички стада в стопанството, ако едно стадо е показало положителен резултат за Salmonella Enteritidis или Salmonella Typhimurium по време на предходния цикъл от проби, взети от стопанския субект в хранителната промишленост, и

—	всеки път, когато компетентният орган сметне за необходимо.

Вземането на проби, извършвано от компетентния орган, може да замести вземането на проби по инициатива на стопанския субект.

2. Протокол за вземане на проби

2.1. Вземане на проби в люпилнята

Вземането на проби в люпилнята се извършва в съответствие с разпоредбите, посочени в точка 2.2.1 от приложението към Регламент (ЕО) № 1003/2005 (1).

2.2. Вземане на проби в птицефермата

2.2.1. Пуйки за разплод

Вземането на проби се извършва в съответствие с разпоредбите, посочени в точка 2.2.2 от приложението към Регламент (ЕО) № 1003/2005.

2.2.2. Пуйки за угояване

Вземат се проби с поне два чифта обувни тампони/марлени чорапи. За птичи стада от пуйки при свободен начин на отглеждане проби се вземат само от зоната вътре в помещението. Всички проби с обувни тампони/марлени чорапи следва да бъдат обединени в една проба.

При стада с по-малко от 100 пуйки, ако не е възможно да бъдат използвани обувни тампони/марлени чорапи, тъй като достъпът до помещенията е невъзможен, те могат да бъдат заменени с ръчни тампони, при които обувните тампони или марлените чорапи се поставят върху ръка с ръкавица и се прокарват по повърхности, замърсени с пресни изпражнения, или ако това не е изпълнимо, се използват други техники за вземане на проби от изпражнения, подходящи за целта.

Преди да бъдат поставени, обувните тампони/марлените чорапи се напояват с разредител за максимален ефект (MRD: 0,8 % натриев хлорид, 0,1 % пептон в стерилна дейонизирана вода) или стерилна вода или всякакъв друг разредител, одобрен от националната референтна лаборатория, посочена в член 11 от Регламент (ЕО) № 2160/2003. Използването в стопанството на вода, която съдържа антимикробни вещества или допълнителни дезинфектанти, е забранено. Препоръчителният начин за напояване на тампоните е да се излее течността във вътрешността им, преди да бъдат поставени. Съществува и друг метод, който се състои в обработване на обувните тампони и чорапите преди употреба с разредители в автоклав и поставянето им в автоклавни торбички или стъкленици. Също така разредителите могат да бъдат нанесени върху тампоните след тяхното поставяне с помощта на спрей или дозаторна бутилка за дезинфекция.

Необходимо е да се гарантира, че са взети проби пропорционално от всички части на помещението. Всеки чифт следва да покрива около 50 % от площта на помещението.

Освен това компетентният орган може да реши да бъде взет чифт обувни тампони, с които е покрита 100 % от територията на помещението, ако са комбинирани с прахова проба, събрана от множество места из цялото помещение от повърхности с видимо наличие на прах.

Когато вземането на пробите приключи, обувните тампони/марлените чорапи се отстраняват внимателно, за да не изпадне полепналият по тях материал. Обувните тампони могат да бъдат обърнати наопаки с цел да задържат материала. Те се поставят в торбичка или стъкленица и се етикетират.

Компетентният орган съблюдава обучението на стопанските субекти в хранителната промишленост с цел да се гарантира правилното прилагане на протокола за вземане на проби.

В случай на вземане на проби от компетентния орган поради съмнение за заразяване със салмонела на стадо в стопанството, както и във всеки друг случай, когато е сметнато за уместно, за да се увери, компетентният орган извършва по-задълбочени тестове, както е целесъобразно, с цел резултатите от изследването за салмонела в стада от пуйки да не са повлияни от употребата на антимикробни вещества в посочените стада.

Когато не са открити Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium, но са открити антимикробни вещества или инхибиторен ефект върху развитието на бактериите, стадото от пуйки се смята за заразено за целта на Общността, посочена в член 1, параграф 2.

3. Изследване на пробите

3.1. Транспорт и подготовка на пробите

За предпочитане е пробите да бъдат изпращани по експресна поща или куриер до лабораториите, посочени в членове 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 2160/2003, в рамките на 24 часа след вземането им. Ако не бъдат изпратени в рамките на 24 часа, те се съхраняват в хладилник. В лабораторията пробите се държат в хладилник до изследването, което се извършва в рамките на 48 часа след получаването им и в рамките на 96 часа след вземането на пробите.

Чифтът/чифтовете обувни тампони/марлени чорапи се разопакова/т внимателно, за да се избегне изпадането на полепналия по него/тях фекален материал, обединява/т се и се поставя/т в 225 ml буферирана пептонна вода (BPW), предварително затоплена до стайна температура. Обувните тампони/марлените чорапи се потапят изцяло в BPW и по тази причина може да бъде добавена още BPW, ако е необходимо.

За предпочитане е праховата проба да бъде анализирана отделно. Компетентният орган обаче може да реши да я обедини за анализ с чифта обувни тампони/марлени чорапи.

Пробата се центрофугира до пълното ѝ насищане и обработката продължава, като се прилага методът за откриване от точка 3.2.

Подготовката на други проби (например в люпилнята) се извършва в съответствие с разпоредбите, посочени в точка 2.2.2 от приложението към Регламент (ЕО) № 1003/2005.

Ако съществува договореност относно стандартите ISO за подготовка на изпражнения за откриване на салмонела, то те се прилагат, като заместват разпоредбите за подготовка на проби, посочени в настоящата точка.

3.2. Метод за откриване

Използва се методът, препоръчван от референтната лаборатория на Общността (РЛО) за салмонела в Bilthoven, Нидерландия.

Посоченият метод е описан в приложение Г към стандарт ISO 6579 (2002): „Откриване на Salmonella spp. в животински изпражнения и в проби от периода на първично производство“. Използва се най-актуалната версия на приложение Г.

При посочения метод за откриване като единствената селективна обогатителна среда се използва полутвърда среда (MSRV).

3.3. Определяне на серотипа

Серотипът на най-малко един изолат от всяка положителна проба се определя по схемата на Кауфман—Уайт.

3.4. Алтернативни методи

По отношение на пробите, взети по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост, може да се използва методът за анализ, предвиден в член 11 от Регламент (ЕО) № 882/2004 (2), вместо методите за подготовка на проби, методите за откриване и методите за определяне на серотипа, предвидени в точки 3.1, 3.2 и 3.3 от настоящото приложение, ако са потвърдени в съответствие с EN/ISO 16140/2003.

3.5. Съхраняване на щамове

Лабораториите гарантират, че поне по един изолиран щам на Salmonella spp. от помещение годишно може да бъде събран от компетентния орган и съхраняван за бъдещо класифициране на фаги или тестване за антимикробна податливост, като се използват нормални методи за събиране на култури, които трябва да гарантират целостта на щамовете за минимален период от две години.

4. Резултати и доклад

4.1. Откриване на Salmonella Enteritidis и/или Salmonella Typhimurium

Лабораторията незабавно докладва на компетентния орган всяко откриване на Salmonella Enteritidis и/или Salmonella Typhimurium и предоставя данни за стопанството и стадото.

4.2. Изчисляване на разпространението за проверка на целта на Общността

За проверка на постигането на целта на Общността стадо от пуйки се смята за показало положителен резултат, когато, при каквито и да е обстоятелства, в стадото е открито наличие на Salmonella Enteritidis и/или Salmonella Typhimurium (различно от следи от ваксини).

Стадата от пуйки, показали положителен резултат, се броят само веднъж за цикъл, независимо от броя на вземанията на проби и операциите по тестване, и се докладват само в годината на показване на първата положителна проба.

Разпространението се изчислява отделно за стада от пуйки за угояване и стада от възрастни пуйки за разплод.

4.3. Годишно отчитане

Годишният доклад включва:

а)	общия брой стада от пуйки за угояване и стада от възрастни пуйки за разплод, от които са взети проби от компетентния орган или от стопанския субект в хранителната промишленост;

б)	общия брой стада пуйки за угояване и стада от възрастни пуйки за разплод, заразени със Salmonella Enteritidis или Salmonella Typhimurium;

в)	всички изолирани серотипове на салмонела (включително тези, различни от Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium) и броя на стадата, заразени с всеки серотип;

г)	тълкуване на резултатите, по-специално по отношение на особените случаи.

Резултатите и всяка допълнителна информация, която е от значение, се докладват като част от доклада за тенденциите и източниците, предвиден в член 9, параграф 1 от Директива 2003/99/ЕО (3).

4.4. Допълнителна информация

За всяко изследвано стадо от пуйки се предоставя най-малко следната информация за анализ на национално равнище или от Европейския орган за безопасност на храните, по негово искане:

а)	проба, взета от компетентния орган или от стопанския субект в хранителната промишленост;

б)	идентификация на стопанството, която остава непроменена във времето;

в)	идентификация на помещението, която остава непроменена във времето;

г)	месец на вземане на пробите.

(1) ОВ L 170, 1.7.2005 г., стр. 12.

(2) ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.

(3) ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 31.

21.6.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 162/13

ДИРЕКТИВА 2008/62/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 20 юни 2008 година

уреждаща някои дерогации за признаване на земеделски местни видове и сортове, които са естествено адаптирани към местните и регионалните условия и са заплашени от генетична ерозия, и търговията със семена и посадъчен материал от картофи на тези местни видове и сортове

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейска общност,

като взе предвид Директива 66/401/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от фуражни култури (1), и по-специално член 22а, параграф 1, буква б) от нея,

като взе предвид Директива 66/402/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от зърнени култури (2), и по-специално член 22а, параграф 1, буква б) от нея,

като взе предвид Директива 2002/53/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове (3), и по-специално член 4, параграф 6, член 20, параграф 2 и член 21 от нея:

като взе предвид Директива 2002/54/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от цвекло (4), и по-специално член 30, параграф 1, буква б) от нея,

като взе предвид Директива 2002/56/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията с посадъчен материал от картофи (5), и по-специално член 10, параграф 1 и член 27, параграф 1, буква б) от нея,

като взе предвид Директива 2002/57/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от маслодайни и влакнодайни култури (6), и по-специално член 27, параграф 1, буква б) от нея,

като има предвид, че:

(1)

Въпросите, свързани с биологичното разнообразие и съхранението на генетичните ресурси на растенията, придобиха голяма важност в последните години, както показва развитието в различни области на национално и общностно ниво. Примерите включват Решение 93/626/ЕИО на Съвета от 25 октомври 1993 г. за сключване на Конвенцията за биологичното разнообразие (7), Решение 2004/869/ЕО на Съвета от 24 февруари 2004 г. за сключване, от името на Европейската общност, на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие (8), Регламент (ЕО) № 870/2004 на Съвета от 24 април 2004 г. относно установяване на програма на Общността за съхранението, характеризирането, събирането и използването на генетичните ресурси в земеделието и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1467/94 (9), и Регламент (ЕО) №1689/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (10). Следва да бъдат установени специални условия по силата на законодателството на Общността, уреждащо търговията със семена от земеделски растения, а именно директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 2002/53/ЕО, 2002/54/ЕО, 2002/56/ЕО и 2002/57/ЕО, за да може да се вземат предвид тези проблеми.

(2)

С цел да се гарантира съхраняването in situ и устойчивото използване на растителните генетични ресурси, местните сортове и сортовете, които са естествено адаптирани към местните и регионалните условия и са заплашени от генетична ерозия („сортове за съхранение“), следва да се отглеждат и търгуват дори когато не отговарят на общите изисквания, що се отнася до признаването на сортовете и търговията със семена и с посадъчен материал от картофи. За постигането на тази цел е необходимо да се предвидят дерогации по отношение на признаването на сортовете за съхранение, които да бъдат включени в националните каталози на сортовете земеделски растителни видове, както и за производството и търговията със семена и посадъчен материал от тези видове.

(3)

Тези дерогации следва да засягат съществените изисквания за признаването на сортовете и процедурните изисквания, предвидени в Директива 2003/90/ЕО на Комисията от 6 октомври 2003 г. относно установяването на мерки за прилагане на член 7 от Директива 2002/53/ЕО на Съвета по отношение на минимално изискваните характеристики, които следва да бъдат обхванати от изследването, и минималните условия за изследване на някои сортове земеделски растителни видове (11).

(4)

Държавите-членки следва, в частност, да получат разрешение за приемане на собствени разпоредби по отношение на отличителните характеристики, устойчивостта и еднообразието. Тези разпоредби следва, що се отнася до отличителните характеристики и устойчивостта, най-малкото да се базират на характеристиките, изброени в техническия въпросник, който трябва да бъде попълнен от заявителя във връзка със заявлението за сортовото признаване, както е посочено в приложения I и II към Директива 2003/90/ЕО. Когато еднообразието е установено въз основа на нетипични сортове, разпоредбите следва да се базират на определени стандарти.

(5)

Следва да се предвидят процедурните изисквания, при които даден сорт може да бъде признат без официално изпитване. Още повече, що се отнася до наименованията, е необходимо да се предвидят известни дерогации от изискванията, определени в Директива 2002/53/ЕО и в Регламент (ЕО) № 930/2000 на Комисията от 4 май 2000 г. относно установяването на подробни правила за допустимостта на наименованията на сортовете земеделски растителни видове и зеленчукови видове (12).

(6)	Що се отнася до производството и търговията със семена и посадъчен материал от сортове за съхранение, е необходимо да се предвиди дерогация от официалното сертифициране.

(7)

За да се гарантира, че търговията със семена и посадъчен материал от картофи от сортове за съхранение се извършва в контекста на съхраняването на растителните генетични ресурси, е необходимо да се предвидят ограничения, и по-специално, що се отнася до района на произход. С цел да се даде принос за съхранението in situ и за устойчивото използване на тези сортове, държавите-членки следва да имат възможността да одобряват допълнителни региони, в които могат да се търгуват семена над количествата, необходими за гарантиране съхранението на съответния сорт в неговия регион на произход, при условие че тези допълнителни региони са съпоставими по отношение на естествени и полуестествени местообитания. За да се гарантира запазването на връзката с региона на произход, тази разпоредба следва да не се прилага в случаите, когато държава-членка е одобрила допълнителни производствени региони.

(8)

За търгуването на всеки сорт за съхранение следва да се определи максимално количество, както и общо количество за всички сортове за съхранение, взети заедно. За да се гарантира придържането към съответните количества, държавите-членки следва да изискват от производителите да нотифицират количествата сортове за съхранение, които възнамеряват да произведат, и да определят количества на производителите.

(9)	Проследимостта на семената и посадъчния материал следва да се осигури чрез подходящи изисквания за запечатване и етикетиране.

(10)

За да се осигури правилното прилагане на правилата, предвидени в настоящата директива, посевите следва да се наблюдават, семената — да се подлагат на изпитване и да се извършват последващи официални проверки. Количествата семена от сортовете за съхранение, пуснати на пазара, следва да се докладват от доставчиците на държавите-членки, а от държавите-членки — на Комисията.

(11)	След изтичането на срок от три години Комисията следва да прецени дали мерките, предвидени в настоящата директива, и по-специално разпоредбите, отнасящи се до количествените ограничения, са ефективни.

(12)	Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по семена и посадъчен материал за земеделие, градинарство и горско стопанство,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

1. По отношение на земеделските видове, попадащи в обхвата на директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 2002/54/ЕО, 2002/56/ЕО и 2002/57/ЕО, настоящата директива определя някои дерогации, по отношение на консервацията in situ и трайното използване на генофонда на растителните видове посредством производство и търговия:

а)	за признаване за включване в националните каталози на сортовете от земеделски растителни видове, както се предвижда в Директива 2002/53/ЕО, на местни сортове и сортове, които са естествено адаптирани към местните и регионалните условия и са заплашени от генетична ерозия;

б)	за търговията със семена и посадъчен материал от картофи от такива местни сортове и сортове.

2. Ако не е предвидено друго в настоящата директива, се прилагат директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 2002/53/ЕО, 2002/54/ЕО, 2002/56/ЕО и 2002/57/ЕО.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се използват следните определения:

а)	„консервация in-situ“ означава консервацията на генетичен материал в естествената му среда и, в случаи с културни растителни видове, в земеделската среда, в която те са развили своите отличителни белези;

б)	„генетична ерозия“ означава загуба във времето на генетично многообразие между и вътре в популациите или сортовете от едни и същи видове, или намаляването на генетичната база на вида вследствие човешка намеса или промяна в околната среда;

в)	„местен сорт“ означава набор от популации или клонинги на растителен вид, които са естествено адаптирани към условията на околната среда на своя регион;

г)	„семена“ означава семена и посадъчен материал от картофи, освен ако посадъчният материал от картофи не е нарочно изключен.

ГЛАВА II

ПРИЗНАВАНЕ НА СОРТОВЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ

Член 3

Сортове за съхранение

Държавите-членки могат да признават в националните каталози на сортовете земеделски растителни видове местните сортове и сортовете, посочени в член 1, параграф 1, буква а), при условие че са изпълнени определени изисквания, предвидени в член 4 и член 5. Такива местни сортове или такива сортове се посочват в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове като „сортове за съхранение“.

Член 4

Съществени изисквания

1. За да бъде признат като сорт за съхранение, местният сорт или сортът, посочен в член 1, параграф 1, буква а), трябва да представлява интерес за съхранението на генетичните ресурси на растенията.

2. Чрез дерогация от член 1, параграф 2 от Директива 2003/90/ЕО държавите-членки могат да приемат свои собствени разпоредби по отношение на отличителните характеристики, устойчивостта и еднообразието на сортовете за съхранение.

В такива случаи държавите-членки трябва да гарантират, че за отличителните характеристики и устойчивостта се прилагат поне характеристиките, които са посочени във:

а)	техническите въпросници, свързани с протоколите от изпитвания на Службата на Общността за сортовете растения (CPVO), изброени в приложение I към Директива 2003/90/ЕО, което се прилага към тези видове, или

б)	техническите въпросници към насоките на Международният съюз за закрила на новите сортове растения (UPOV), изброени в приложение II към Директива 2003/90/ЕО, което се прилага към тези видове.

За оценката на еднообразието се прилага Директива 2003/90/ЕО.

Ако обаче нивото на еднообразие е установено на базата на нетипични сортове, се прилага стандарт за популация от 10 % и вероятност за признаване поне 90 %.

Член 5

Процедурни изисквания

Чрез дерогация от първото изречение на член 7, параграф 1 от Директива 2002/53/ЕО няма да се изисква официално изпитване, в случай че следната информация е достатъчна за решение за признаване на сортове за съхранение:

а)	описанието на сортовете за съхранение и техните наименования;

б)	резултатите от неофициални тестове;

в)	познание, придобито на базата на практическия опит по време на отглеждането, възпроизводството и използването, както е нотифицирано от заявителя до съответната държава-членка;

г)	друга информация, в частност предоставена от органите по растителен генетичен ресурс или от признати от държави-членки за целта организации.

Член 6

Изключване от признаване

Сорт за съхранение не се признава за включване в националните каталози на сортовете, ако:

а)

вече е включен в общия каталог на сортовете земеделски растителни видове като сорт, различен от „сорт за съхранение“, или е заличен от общия каталог в рамките на последните две години, или в рамките на последните две години от изтичането на периода, даден в съответствие с член 15, параграф 2 от Директива 2002/53/ЕО, или

б)	е защитен от правната закрила на Общността на сортовете растения, както е предвидено в Регламент (ЕО) №2100/94 на Съвета (13), или от националната правна закрила на сортовете растения, или ако има висяща молба за подобно право на закрила.

Член 7

Наименования

1. По отношение на наименованията на сортовете за съхранение, които са били известни преди 25 май 2000 г., държавите-членки могат да разрешат дерогации от Регламент (ЕО) № 930/2000, с изключение на случаите, когато такива дерогации биха нарушили по-ранно право на трета страна, която е защитена в съответствие с член 2 от този регламент.

2. Независимо от член 9, параграф 2 от Директива 2002/53/ЕО държавите-членки могат да приемат повече от едно име за сорт, ако съответните имена са исторически познати.

Член 8

Регион на произход

1. Когато държава-членка признава сорт за съхранение, тя идентифицира региона или регионите, в които сортът е отглеждан традиционно и към които е естествено адаптиран, наричан по-долу „регион на произход“. Ще се взема предвид информацията от органите по растителен генетичен ресурс или от организации, признати за целта от държавите-членки.

Когато регионът на произход е разположен в повече от една държава-членка, той се определя с общо съгласие от всички засегнати държави-членки.

2. Държавата-членка или държавите-членки, които определят региона на произход, нотифицират така определения регион на Комисията.

Член 9

Поддръжка

Държавите-членки гарантират поддръжката на даден сорт за съхранение в региона му на произход.

ГЛАВА III

ПРОИЗВОДСТВО НА СЕМЕНА И ТЪРГОВИЯ

Член 10

Сертифициране

1. Чрез дерогация от условията за сертифициране, предвидени в член 3, параграф 1 от Директива 66/401/ЕИО, член 3, параграф 1 от Директива 66/402/ЕИО, член 3, параграф 1 от Директива 2002/54/ЕО, член 3, параграф 1 от Директива 2002/56/ЕО и член 3, параграф 1 от Директива 2002/57/ЕО, държавите-членки могат да предвидят пускането на пазара на семена от сорт за съхранение, при условие че те са в съответствие с параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член.

2. Семената произхождат от семена, произведени според възприетата практика за сортоподдържане.

3. Семената, с изключение на семената от Oryza sativa, отговарят на условията за сертифициране на сертифицирани семена, предвидени в директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 2002/54/ЕО, 2002/56/ЕО и 2002/57/ЕО, с изключение на условията по отношение на минимална видова чистота и условията, отнасящи се до прегледа или прегледа под официален контрол.

Семената на Oryza sativa съответстват на условията за сертифициране на „сертифицирани семена, второ размножение“, предвидени в Директива 66/402/ЕИО, с изключение на условията по отношение на минимална видова чистота и условията, отнасящи се до официално изпитване или до проверките, провеждани под официален контрол.

Семената трябва да имат задоволителна сортова чистота.

4. По отношение на посадъчния материал от картофи държавите-членки могат да предвидят да не се прилага член 10 от Директива 2002/56/ЕО, отнасящ се до размера.

Член 11

Регион на производство на семена

1. Държавите-членки гарантират, че семена от сорт за съхранение могат да бъдат произвеждани само в региона на произход.

Ако условията за сертифициране, предвидени в член 10, параграф 3, не могат да бъдат изпълнени в този регион поради специфичен проблем на околната среда, държавите-членки могат да одобрят допълнителни региони за производство на семена, вземайки предвид информацията от органите по растителен генетичен ресурс или от организациите, признати за целта от държавите-членки. Семената, произведени в тези допълнителни региони, обаче могат да бъдат използвани изключително в регионите на произход.

2. Държавите-членки нотифицират на Комисията и на другите държави-членки допълнителните региони за производство на семена, които възнамеряват да одобрят съгласно параграф 1.

Комисията и другите държави-членки могат, в рамките на 20 работни дни от получаването на нотификациите, да поискат случаят да бъде отнесен до Постоянния комитет по семена и посадъчен материал за земеделие, градинарство и горско стопанство. В съответствие с член 22а, параграф 1, буква б) от Директива 66/401/ЕИО, член 22a, параграф 1, буква б) от Директива 66/402/ЕИО, член 4, параграф 6, член 20, параграф 2 и член 21 от Директива 2002/53/ЕО, член 30, параграф 1, буква б) от Директива 2002/54/ЕО, член 10, параграф 1 и член 27, параграф 1, буква б) от Директива 2002/56/ЕО и член 27, параграф 1, буква б) от Директива 2002/57/ЕО, както е целесъобразно, се взема съответното решение за установяване, ако е необходимо, на ограничения или условия за обозначаването на такива региони.

Ако нито Комисията, нито държавите-членки отправят искане съгласно втора алинея, въпросната държава-членка може да одобри допълнителните региони за производство на семена, както са нотифицирани.

Член 12

Изпитване на семената

1. Държавите-членки гарантират, че се провеждат изпитвания, за да се провери дали семената от сортове за съхранение са съобразени с условията за сертифициране, предвидени в член 10, параграф 3.

Изпитванията се провеждат в съответствие с използваните към момента международни методи или, в случаите когато такива не съществуват, в съответствие с други подходящи методи.

2. За изпитванията, посочени в параграф 1, държавите-членки гарантират, че пробите са взети от хомогенна партида. Те гарантират, че правилата относно теглото на партидите и теглото на пробите, предвидени в член 7, параграф 2 от Директива 66/401/ЕИО, член 7, параграф 2 от Директива 66/402/ЕИО, член 9, параграф 2 от Директива 2002/54/ЕО и член 9, параграф 2 от Директива 2002/57/ЕО са приложени.

Член 13

Условия за търговия

1. Държавите-членки гарантират, че семената от сорт за съхранение могат да се търгуват само ако са изпълнени следните условия:

а)	произведени са в своя регион на произход или в региона, посочен в член 11;

б)	търговията се осъществява единствено в техния регион на произход.

2. Чрез дерогация от параграф 1, буква б) всяка държава членка може да одобри допълнителни региони на своя територия за търговия със семена от сортове за съхранение, при условие че тези региони са съпоставими с региона на произход по отношение на естествени и полуестествени местообитания на сорта.

В случаите когато държави-членки одобряват такива допълнителни региони, те гарантират, че с цел запазване на сорта в неговия регион на произход се отделя количество семена, необходимо за производството поне на количеството семена, посочено в член 14.

Държавите-членки информират Комисията и останалите държави-членки за одобряването на такива допълнителни региони.

3. В случаите когато държава-членка одобри допълнителни региони за производство на семена в съответствие с член 11, тя няма право да използва дерогацията, предвидена в параграф 2 от настоящия член.

Член 14

Количествени ограничения

Всяка държава-членка гарантира, че за всеки сорт за съхранение количеството продадени семена не надвишава 0,5 % от семената от същия вид, използвани в тази държава-членка за един вегетативен период, или количество, необходимо за засяването на 100 ha, като се взема по-голямата от двете стойности. За видовете Pisum sativum, Triticum spp., Hordeum vulgare, Zea mays, Solanum tuberosum, Brassica napus и Helianthus annuus този процент не надхвърля 0,3 % или количеството, необходимо за засяване на 100 ha, като се взема по-голямата от двете стойности.

Общото количество семена от сортове за съхранение, продавано във всяка държава-членка, обаче не трябва да надвишава 10 % от семената от съответния вид, използвани годишно в държавата-членка. В случаи когато количеството е по-малко от необходимото за засяването на 100 ha, максималното количество семена от съответния вид, използвани годишно в държавата-членка, може да бъде увеличено, така че да достигне количеството, необходимо за засяването на 100 ha.

Член 15

Прилагане на количествени ограничения

1. Държавите-членки гарантират, че производителите ги нотифицират преди началото на всеки производствен сезон за размера и местонахождението на района за производство на семена.

2. Ако, въз основа нотификациите, посочени в параграф 1, има вероятност количествата, определени в член 14 да бъдат надхвърлени, държавите-членки определят на всеки засегнат производител количеството, което може да продава през съответния производствен сезон.

Член 16

Наблюдение на посевите

Държавите-членки гарантират чрез официално наблюдение, че посевите са съобразени с разпоредбите на настоящата директива, като се обръща особено внимание на сорта, районите и количествата.

Член 17

Запечатване на опаковки и контейнери

1. Държавите-членки гарантират, че семената от сортове за съхранение могат да бъдат продавани единствено в затворени опаковки или в контейнери, снабдени със система за запечатване.

2. Опаковки със семена и контейнери се запечатват от доставчика по такъв начин, че да не могат да бъдат отворени, без да се повреди системата за запечатване или да се оставят следи от действия върху етикета на доставчика, или върху опаковката или контейнера.

3. С оглед да се осигури запечатването в съответствие с параграф 2, системата на запечатване включва най-малко етикета или полагането на печат.

Член 18

Етикетиране

Държавите-членки гарантират, че опаковките или контейнерите със семена от сортове за съхранение носят етикет на доставчика или отпечатан надпис или щемпел, включващ следната информация:

а)	думите: „правила и стандарти на ЕО“;

б)	име и адрес на лицето, което отговаря за поставянето на етикети, или негов идентификационен знак;

в)	година на запечатване, записана като: „запечатани на … (година)“ или, с изключение на посадъчен материал от картофи, годината на последното вземане на проби за целите на последното изпитване на кълняемостта, записана като: „проба, взета на … (година)“;

г)

видове;

д)	наименование на сорта за съхранение;

е)	думите: „сорт за съхранение“;

ж)	регион на произход;

з)	там, където регионът на производство на семена е различен от региона на произход, указание за региона на производство на семената;

и)	референтния номер на партидата, даден от лицето, отговорно за поставянето на етикетите,

й)	обявено нето или бруто тегло или, с изключение на посадъчния материал от картофи, обявен брой семена;

к)

при указване на тегло или на употреба на гранулирани пестициди, дражиращи субстанции или други твърди добавки, се посочва естеството на химическата обработка или на добавките и приблизителното съотношение между теглото на съцветията или чистите семена и общото тегло, с изключение на посадъчния материал от картофи.

Член 19

Официални последващи проверки

Държавите-членки гарантират, че семената са обект на официални последващи проверки чрез случайни проверки за установяване на сортовата идентичност и сортовата чистота.

ГЛАВА IV

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 20

Докладване

Държавите-членки гарантират, че доставчиците, действащи на тяхна територия, докладват за всеки производствен сезон количеството семена от всеки сорт за съхранение, пуснат на пазара.

При поискване държавите-членки докладват на Комисията и на други държави-членки количеството семена от всеки сорт за съхранение, пуснат на пазара на тяхна територия.

Член 21

Нотификация на признатите организации за генетичните ресурси на растенията

Държавите-членки нотифицират на Комисията признатите организации, посочени в член 5, буква г), член 8, параграф 1 и член 11, параграф 1.

Член 22

Оценка

До 31 декември 2011 г. Комисията ще направи оценка на прилагането на член 4, член 13, параграф 2, и членове 14 и 15.

Член 23

Транспониране

1. Държавите-членки въвеждат в действие до 30 юни 2009 г. най-късно законите, регламентите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби, както и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 24

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 25

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 юни 2008 година.

За Комисията

Androulla VASSILIOU

Член на Комисията

(1) ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2298/66. Директива, последно изменена с Директива 2007/72/ЕО на Комисията (ОВ L 329, 14.12.2007 г., стр. 37).

(2) ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2309/66. Директива, последно изменена с Директива 2006/55/ЕО на Комисията (ОВ L 159, 13.6.2006 г., стр. 13).

(3) ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1).

(4) ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 12. Директива, последно изменена с Директива 2004/117/ЕО (ОВ L 14, 18.1.2005 г., стр. 18).

(5) ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 60. Директива, последно изменена с Решение 2005/908/ЕО на Комисията (ОВ L 329, 16.12.2005 г., стр. 37).

(6) ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 74. Директива, последно изменена с Директива 2004/117/ЕО.

(7) ОВ L 309, 13.12.1993 г., стр. 1.

(8) ОВ L 378, 23.12.2004 г., стр. 1.

(9) ОВ L 162, 30.4.2004 г., стр. 18.

(10) ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 146/2008 (ОВ L 46, 21.2.2008 г., стр. 1).

(11) ОВ L 254, 8.10.2003 г., стр. 7. Директива, изменена с Директива 2007/48/ЕО (ОВ L 195, 27.7.2007 г., стр. 29).

(12) ОВ L 108, 5.5.2000 г., стр. 3. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 920/2007 (ОВ L 201, 2.8.2007 г., стр. 3).

(13) ОВ L 227, 1.9.1994 г., стр. 1.

21.6.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 162/20

ДИРЕКТИВА 2008/63/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 20 юни 2008 година

относно конкуренцията на пазарите на крайни далекосъобщителни устройства

(текст от значение за ЕИП)

(кодифицирана версия)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 86, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)	Директива 88/301/ЕИО на Комисията от 16 май 1988 г. относно конкуренцията на пазарите на крайни далекосъобщителни устройства (1) е била съществено изменяна (2). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)

Във всички държави-членки далекосъобщенията бяха или изцяло, или частично държавен монопол, който обикновено беше установен под формата на специални или изключителни права, дадени на една или няколко институции, отговорни за поддържането и използването на инфраструктурата на мрежата и свързаните с нея услуги. Тези права въпреки това често надхвърляха доставянето на услуги, свързани с ползването на мрежата, и се простираха до предоставянето на крайни устройства на потребителите за свързване с мрежата. През последните десетилетия се прояви значително техническо развитие на мрежите и темпото на развитие е особено впечатляващо в областта на крайните устройства.

(3)

Държавите-членки преразгледаха дадените специални или изключителни права в далекосъобщителния сектор в отговор на техническото и икономическото развитие. Бързото разрастване на различните видове крайни устройства и възможността за многофункционално използване на крайните устройства предполага разрешаване на потребителите свободно да избират между различните видове устройства, които съществуват, ако на тях им бъде предоставена възможността да се възползват напълно от технологичния напредък в сектора.

(4)

Съществуването на изключителни права има ефекта на ограничаване на свободното движение на такова крайно далекосъобщително оборудване както по отношение на внасянето и търговията с техника (включително спътниково оборудване), тъй като някои продукти не се предлагат на пазара, така и по отношение на свързването към мрежата, пускането в експлоатация и поддържането на съоръженията, тъй като, отчитайки особеностите на пазара, и по-специално разнообразието и техническото естество на продуктите, даден монополист няма стимул да доставя услуги във връзка с продукти, които не е предлагал на пазара или внасял, или да съобразява цените с направените разходи, тъй като не съществува опасност от конкуренция от страна на нови участници на пазара. Като се има предвид, че повечето пазари за оборудване предлагат по принцип голямо разнообразие от далекосъобщителна техника, всяко специално право, което пряко или косвено ограничава броя на предприятията, получили лиценз за внасяне, продажба, свързване към мрежата, пускане в експлоатация и поддържане на такава техника, може да има същия ефект като даването на изключителни права. Такива изключителни или специални права представляват мерки, имащи ефект, равностоен на количествени ограничения, несъвместими с член 28 от Договора за ЕО. Следователно трябва да се прекратят всички съществуващи изключителни права за внос, продажба, свързване към мрежата, пускане в експлоатация и поддържане на оборудване за крайни далекосъобщителни устройства, както и правата, имащи подобни ефекти, т.е. всички специални права, освен тези, даващи законни или регулаторни предимства на едно или повече предприятия и влияещи единствено върху възможностите на други предприятия да участват в гореспоменатите дейности в същия географски район при равни други условия.

(5)

Специалните или изключителните права, отнасящи се за крайните устройства, се прилагат по такъв начин, че на практика водят до лишаване от предимства на устройствата от други държави-членки, особено посредством ограничаването на свободния избор на потребителите на устройствата, които са най-подходящи за техните нужди като цена и качество, независимо от техния произход. Следователно упражняването на тези права не е в съответстсвие с разпоредбите на член 31 от Договора във всички държави-членки.

(6)

Предоставянето на услуги по инсталиране и поддръжка е ключов фактор при закупуване или наемане на крайни устройства. Запазването на изключителни права в тази сфера ще е от изключително значение за запазване на изключителни пазарни права. Такива права следователно трябва също да бъдат отменени, ако отмяната на изключителни пазарни права и права на внос трябва да има някакво практическо въздействие.

(7)

Поддръжката на крайните устройства е услуга по смисъла на член 50 от Договора. Въпросните услуги, които не могат от търговска гледна точка да бъдат отделени от пазарното търгуване на крайните устройства, следва да се предоставят свободно, особено в случаите, когато те се предоставят от квалифицирани оператори в съответствие с член 49 от Договора.

(8)

Положението на пазара продължава да създава нарушения на правилата на конкуренция, установени от Договора. Освен това оказва неблагоприятно въздействие върху развитието на търговията до такава степен, че я противопоставя на интересите на Общността. По-силната конкуренция на пазара на крайни устройства изисква въвеждане на прозрачни технически спецификации, които отговарят на съществените изисквания, посочени в Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие (3), и позволяват свободно движение на крайни устройства. От своя страна такава прозрачност задължително води до публикуване на техническите спецификации.

(9)

Специалните или изключителните права за внос и търгуване на крайни устройства провокират ситуация, която противоречи на целта на член 3, буква ж) от Договора, в която се предвижда установяването на система, която да предотвратява нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар и се поставя изискването да не се елиминира конкуренцията в бъдеще. Държавите-членки имат задължение, според член 10 от Договора, да се въздържат от всякакви мерки, които биха изложили на риск постигането на целите на Договора, включително и на член 3, буква ж). Изключителните права трябва следователно да се третират като несъвместими с член 82 от Договора във връзка с член 3 и даването или запазването на такива права от държава-членка е забранено съгласно член 86, параграф 1 от Договора.

(10)

За да се предостави възможност на потребителите да имат достъп до крайни устройства по техен избор, необходимо е да се знаят и да се осигури прозрачността на техническите характеристики на крайните точки на обществената мрежа, в които ще бъдат свързани крайните устройства. Следователно държавите-членки трябва да гарантират публикуването на техническите характеристики и да гарантират достъп на потребителите до крайните точки на обществената мрежа.

(11)

За да могат да реализират на пазара техните продукти, производителите на крайни устройства трябва да знаят на какви технически спецификации те следва да отговарят. Следователно държавите-членки трябва да формализират и публикуват спецификациите, за чиито проекти те следва да нотифицират Комисията съгласно Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила (4). Спецификациите могат да обхващат и продукти, внесени от други държави-членки, само доколкото те са необходими за гарантиране на съвместимостта със съществените изисквания, специфицирани в член 3 от Директива 1999/5/ЕО, която основателно може да се постави като изискване съгласно законодателството на Общността. Държавите-членки трябва при всички случаи да спазят разпоредбите на членове 28 и 30 от Договора, според които държава-членка вносител трябва да позволява крайни устройства, легално произведени и продавани в друга държава-членка за износ в различна от нея държава-членка, да бъдат внасяни на нейна територия.

(12)

За да гарантира, че спецификациите се прилагат по прозрачен, обективен и недискриминационен начин, надзорът по тяхното прилагане не може да бъде поверен на конкурент на пазара на крайни устройства с оглед на очевидния сблъсък на интереси. Следователно държавите-членки трябва да поверят отговорността на организация, която е независима от операторите на мрежи или от който и да било от конкурентите на въпросния пазар.

(13)	Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно крайните срокове за транспониране в националното право и прилагането на директивите, посочени в приложение II, част Б,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

За целите на настоящата директива:

„крайно устройство“ означава:

а)

устройство, предназначено за пряко или непряко свързване към интерфейс на обществена далекосъобщителна мрежа за пренасяне, обработка и приемане на информация; и в двата случая, пряко или непряко, свързването може да бъде осъществено чрез жици, оптични влакна или електромагнитен път; свързването е непряко, ако устройството е поставено между крайното устройство и интерфейса на обществената мрежа;

б)	оборудване за спътникови наземни станции;

2.	„оборудване за спътникови наземни станции“ означава оборудване, което може да се използва само за предаване или за предаване и приемане („предаване/приемане“), или само за приемане („само приемане“) на радиокомуникационни сигнали посредством спътници или други космически системи;

3.	„предприятие“ означава обществена или частна организация, на която държава-членка дава специални или изключителни права за внос, търговия, свързване и включване на далекосъобщителни крайни устройства и/или поддръжка на тези устройства;

„специални права“ означава права, дадени от държава-членка на ограничен брой предприятия чрез някакъв законодателен, регулаторен или административен акт, който, в границите на даден географски район:

а)	ограничава до две или повече броя на тези предприятия в съответствие с критерии, които не са обективни, пропорционални и недискриминационни; или

б)	определя, в съответствие с критерии, различни от критериите по буква а), няколко конкуриращи се предприятия; или

в)

дава на едно или няколко предприятия, в съответствие с критерии, различни от критериите по букви а) и б), законни или регулаторни предимства, които имат съществено влияние върху възможностите на други предприятия да внасят, търгуват, свързват, въвеждат в експлоатация и/или поддържат крайни далекосъобщителни устройства в същия географски район при равни други условия.

Член 2

Държави-членки, които са дали на предприятия специални или изключителни права, гарантират, че всички изключителни права са прекратени, както и тези специални права, които:

а)	ограничават до две или повече броя на предприятията в съответствие с критерии, които не са обективни, пропорционални и недискриминационни, или

б)	определят, в съответствие с критерии, различни от критериите по буква а), няколко конкуриращи се предприятия.

Те информират Комисията за предприетите мерки или за проектите, внесени с тази цел.

Член 3

Държавите-членки гарантират, че икономическите оператори имат права върху вноса, търгуването, свързването, включването и поддръжката на крайни устройства.

Въпреки това държавите-членки могат:

а)

да откажат свързването към обществената далекосъобщителна мрежа или пускането в експлоатация на оборудване за спътникови наземни станции, ако това оборудване не удовлетворява съответните общи технически норми, приети съгласно Директива 1999/5/ЕО или, при липса на такива, на основните изисквания, посочени в член 3 от споменатата директива; при липса на общи технически правила за хармонизирани регулаторни условия Комисията бива уведомена за националните правила, съответстващи на тези основни изисквания, съгласно Директива 98/34/ЕО, когато това се изисква съгласно посочената директива;

б)	да откажат свързването на други терминални устройства към обществената далекосъобщителна мрежа, ако тези устройства не удовлетворяват съответните общи технически норми, приети съгласно Директива 1999/5/ЕО, или, при липса на такива, основните изисквания, посочени в член 3 от същата директива;

в)	да изискват от икономическите оператори да имат техническите квалификации, необходими за свързване, включване и поддръжка на крайни устройства на базата на обективни, недискриминационни и общественодостъпни критерии.

Член 4

Държавите-членки следят потребителите да имат достъп до нови интерфейси на обществената далекосъобщителна мрежа и техните физически характеристика да бъдат публикувани от операторите на обществени далекосъобщителни мрежи.

Член 5

Държавите-членки гарантират формализирането и публикуването на всички спецификации на крайните устройства.

Държавите-членки уведомяват Комисията за проектите на техническите спецификации в съответствие с разпоредбите на Директива 98/34/ЕО.

Член 6

Държавите-членки гарантират, че контролът за прилагането на спецификациите, посочени в член 5, е поверен на организация, независима от публичните и частните предприятия, предлагащи стоки или услуги в далекосъобщителния сектор.

Член 7

Държавите-членки предоставят на Комисията в края на всяка година доклад, който ще ѝ позволи установяване на съответствието с разпоредбите на членове 2, 3, 4 и 6.

Схемата на този доклад се съдържа в приложение I.

Член 8

Директива 88/301/ЕИО, изменена с директивата, посочена в приложение II, част A, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение II, част Б.

Позоваванията на отменената директива се смятат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III.

Член 9

Член 10

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 юни 2008 година.

За Комисията

José Manuel BARROSO

Председател

(1) ОВ L 131, 27.5.1988 г., стр. 73. Директива, изменена с Директива 94/46/ЕО (ОВ L 268, 19.10.1994 г., стр. 15).

(2) Вж. приложение II, част A.

(3) ОВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 10. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(4) ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. Директива, последно изменена с Директива 2006/96/ЕО на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стp. 81).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Пример за доклада, посочен в член 7

Прилагане на член 2

Крайни устройства, за които законодателството се изменя или е било изменено.

По категории крайни устройства:

—	дата на приемане на мярката, или

—	дата на въвеждане на проектозакона, или

—	дата на влизане в сила на мярката.

Прилагане на член 3

—	крайните устройства, свързването и/или разрешението за включване на които е било ограничено,

—	необходима техническа квалификация и справка за тяхната публикация.

Прилагане на член 4

—	позоваване на публикациите, в които са определени физическите характеристики,

—	брой на съществуващите интерфейси на обществената мрежа,

—	брой на изменените интерфейси на обществената мрежа.

Прилагане на член 6

—	независим орган или органи, които са определени.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЧАСТ A

Отменената директива и нейното изменение

(посочени в член 8)

Директива 88/301/ЕИО на Комисията	(ОВ L 131, 27.5.1988 г., стр. 73)
Директива 94/46/ЕО на Комисията	(ОВ L 268, 19.10.1994 г., стр. 15)

ЧАСТ Б

Срокове за транспониране в националното право

(посочени в член 8)

Директива	Срок за транспониране
88/301/ЕИО	—
94/46/ЕО	8 август 1995 година

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Таблица на съответствието

Директива 88/301/ЕИО	Настоящата директива
Член 1, уводни думи	Член 1, уводни думи
Член 1, първо тире, първо и второ изречение	Член 1, точка 1, буква a)
Член 1, първо тире, последно изречение	Член 1, точка 1, буква б)
Член 1, второ тире	Член 1, точка 3
Член 1, трето тире, уводни думи	Член 1, точка 4, уводни думи
Член 1, трето тире, първо подтире	Член 1, точка 4, буква a)
Член 1, трето тире, второ подтире	Член 1, точка 4, буква б)
Член 1, трето тире, трето подтире	Член 1, точка 4, буква в)
Член 1, четвърто тире	Член 1, точка 2
Член 2	Член 2
Член 3, първо изречение	Член 3, първа алинея
Член 3, второ изречение	Член 3, втора алинея, уводни думи
Член 3, първо тире	Член 3, втора алинея, буква a)
Член 3, второ тире	Член 3, втора алинея, буква б)
Член 3, трето тире	Член 3, втора алинея, буква в)
Член 4, първа алинея	Член 4
Член 4, втора алинея	—
Член 5, параграф 1	—
Член 5, параграф 2, първо изречение	Член 5, първа алинея
Член 5, параграф 2, второ изречение	Член 5, втора алинея
Член 6	Член 6
Член 8	—
Член 9	Член 7
Член 10	—
—	Член 8
—	Член 9
Член 11	Член 10
Приложение I	—
Приложение II	Приложение I
—	Приложение II
—	Приложение III

РЕШЕНИЯ, ПРИЕТИ СЪВМЕСТНО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ОТ СЪВЕТА

21.6.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 162/27

РЕШЕНИЕ № 586/2008/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 17 юни 2008 година

за изменение на Решение № 896/2006/ЕО за създаване на опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на държавите-членки на определени разрешения за пребиваване, които се издават от Швейцария и Лихтенщайн за транзитно преминаване през тяхната територия

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 62, параграф 2, буква а) от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

в съответствие с процедурата по член 251 от Договора (1),

като имат предвид, че:

(1)

Решение № 896/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) установява общи правила за едностранно признаване от страна на държавите-членки на определени разрешения за пребиваване, които се издават от Швейцария и Лихтенщайн, което дава възможност за опростен контрол на външните граници на граждани на трети страни, притежаващи тези документи.

(2)

В резултат на двустепенното прилагане на достиженията на правото от Шенген, държавите-членки, които се присъединиха към Европейския съюз на 1 май 2004 г., бяха задължени, считано от същата дата, да издават национални визи на граждани на трети страни, които притежават разрешение за пребиваване, издадено от Швейцария и Лихтенщайн, и които трябва да притежават виза съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (3). Това задължение доведе до допълнителна административна тежест за консулствата на тези държави-членки в Швейцария и Лихтенщайн.

(3)	Въпреки това, не бе счетено за необходимо държавите-членки да изискват от тази категория лица да притежават виза за целите на транзитно преминаване, тъй като те представляват малък риск от незаконна имиграция за държавите-членки.

(4)	Тъй като се счита, че същите съображения се отнасят за България и Румъния, обхватът на опростения режим, въведен с Решение № 896/2006/ЕО, следва да включи България и Румъния.

(5)

Такова изменение на Решение № 896/2006/ЕО следва да позволи на България и Румъния, ако те решат да прилагат Решение № 582/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за въвеждане на опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на България, Кипър и Румъния на определени документи като равностойни на националните им визи за целите на транзитно преминаване през техните територии (4), да признават едностранно разрешенията за пребиваване, издавани от Швейцария и Лихтенщайн, които са изброени в приложението към Решение № 896/2006/ЕО, като равностойни на националните им визи за транзитно преминаване.

(6)	Признаването следва да бъде ограничено до транзитното преминаване през териториите на България и Румъния и не следва да засяга възможността на тези две държави-членки да издават визи за краткосрочно пребиваване.

(7)	Възможността за България и Румъния да не прилагат Решение № 896/2006/ЕО следва да бъде ограничена за преходен период до дата, която ще бъде определена с решение на Съвета в съответствие с член 4, параграф 2, втора алинея от Акта за присъединяване от 2005 г.

(8)

Условията за влизане, предвидени в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (5), трябва да бъдат изпълнени с изключение на условието, предвидено в член 5, параграф 1, буква б) от него, доколкото настоящото решение създава режим за признаване като равностойни на визите за транзитно преминаване, издавани от България и Румъния, и определени разрешения за пребиваване, издавани от Швейцария и Лихтенщайн.

(9)

Тъй като целта на настоящото решение не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, тъй като засяга пряко достиженията на правото на Общността в областта на външните граници, и следователно може, поради мащаба и последиците на действието, да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(10)

Що се отнася до Исландия и Норвегия, настоящото решение доразвива разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоциирането на тези две държави в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (6), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. (7) относно определени условия за прилагането на посоченото споразумение.

(11)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящото решение, не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящото решение цели да доразвие достиженията на правото от Шенген съгласно разпоредбите от дял IV от част трета от Договора за създаване на Европейската общност, в съответствие с член 5 от посочения протокол, Дания решава в срок от шест месеца след датата на приемане на настоящото решение дали да го въведе в своето национално законодателство.

(12)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Обединеното кралство не взема участие, в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (8); следователно Обединеното кралство не участва в приемането му, не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(13)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Ирландия не взема участие, в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (9); следователно Ирландия не участва в приемането му, не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

В член 2 от Решение № 896/2006/ЕО се добавя следната алинея:

„Ако България и Румъния решат да прилагат Решение № 582/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за въвеждане на опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на България, Кипър и Румъния на определени документи като равностойни на националните им визи за целите на транзитно преминаване през техните територии (10), те могат едностранно да признават разрешенията за пребиваване, изброени в приложението към настоящото решение, като равностойни на националните им визи за транзитно преминаване до датата, която ще бъде определена от Съвета в съответствие с член 4, параграф 2, втора алинея от Акта за присъединяване от 2005 г.

Член 2

Ако България и Румъния решат да прилагат Решение № 896/2006/ЕО, те нотифицират Комисията за това в срок от 10 работни дни от датата на влизане в сила на настоящото решение. Комисията публикува предоставената ѝ от тях информация в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки, в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

Съставено в Страсбург на 17 юни 2008 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

J. LENARČIČ

(1) Становище на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 5 юни 2008 г.

(2) ОВ L 167, 20.6.2006 г., стр. 8.

(3) ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1932/2006 (ОВ L 405, 30.12.2006 г., стр. 23).

(4) ОВ L 161, 20.6.2008 г., стр. 30.

(5) ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1.

(6) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(7) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.

(8) ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43.

(9) ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.

(10) ОВ L 161, 20.6.2008 г., стр. 30.“

II Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

21.6.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 162/31

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 7 май 2008 година

относно временната забрана за употреба и продажба в Австрия на генетично модифицирана царевица (Zea mays L., сорт T25) съгласно Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(нотифицирано под номер C(2008) 1715)

(само текстът на немски език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

(2008/470/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 18, параграф 1, първа алинея от нея,

след като се консултира с Европейския орган за безопасност на храните,

като има предвид, че:

(1)	С Решение 98/293/ЕО на Комисията от 22 април 1998 г. относно пускането на пазара на генетично модифицирана царевица (Zea mays L, сорт T25) съгласно Директива 90/220/ЕИО на Съвета (2) е взето решение за даване на съгласие за пускането на пазара на посочения продукт.

(2)	Френските компетентни органи са дали такова съгласие на 3 август 1998 г. Съгласието се отнася за всички употреби на продукта, а именно внос, преработка в хранителни или фуражни продукти и отглеждане.

(3)	Съгласно член 35, параграф 1 от Директива 2001/18/ЕО, която заменя Директива 90/220/ЕИО (3), процедурите във връзка с уведомленията относно пускането на пазара на генетично модифицирани организми, които не са приключили към 17 октомври 2002 г., се извършват съгласно Директива 2001/18/ЕО.

(4)	На 8 май 2000 г. Австрия е информирала Комисията за решението си временно да забрани употребата и продажбата на Zea mays L., сорт T25, по отношение на всички употреби и е представила мотиви за това решение в съответствие с член 16, параграф 1 от Директива 90/220/ЕИО.

(5)

Производните продукти от Zea mays L., сорт T25 (скорбяла и всички нейни производни, нерафинирано и рафинирано масло, всички топлинно обработени или ферментирали продукти, получени от Zea mays L., сорт T25, както и произведените от нея фуражи), са разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета (4) и Регламент (ЕО) № 1829/2003 (5). Тези употреби не са обект на предпазната клауза, за която Австрия е уведомила.

(6)

Научният комитет по растенията се е произнесъл на 20 юли 2001 г. със заключение, че представената от Австрия информация не представлява ново научно доказателство, свързано със случая, което не е било взето предвид при първоначалната оценка на досието и което да изисква преразглеждане на първоначалното становище на същия комитет относно този продукт.

(7)	На 9 януари 2004 г., както и на 9 и 17 февруари 2004 г. Австрия е представила на Комисията допълнителна информация в подкрепа на приложените от нея национални мерки относно царевичен сорт Т25.

(8)	В съответствие с член 28, параграф 1 от Директива 2001/18/ЕО Комисията е извършила допитване до Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (6), според който същият замества съответните научни комитети.

(9)	На 8 юли 2004 г. ЕОБХ се е произнесъл със заключение (7), че представената от Австрия информация не съставлява ново научно доказателство, което да обезсилва оценката на екологичния риск на царевичен сорт T25, и да обосновава налагането на забрана за употреба и продажба на този продукт в Австрия.

(10)

Тъй като при съществуващите обстоятелства не е имало основание да се смята, че продуктът съставлява риск за здравето на човека или за околната среда, Комисията е представила на 29 ноември 2004 г. проект на решение, с което се изисква Австрия да отмени наложената от нея временна предпазна мярка, за разглеждане от комитета по член 30 от Директива 2001/18/ЕО в съответствие с процедурата по член 30, параграф 2 от същата директива.

(11)

Въпреки това посоченият комитет не се е произнесъл със становище и съгласно член 5, параграф 4 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8), Комисията е представила на Съвета предложение относно мерките, които следва да бъдат предприети.

(12)	На 24 юни 2005 г., в съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, Съветът е отхвърлил това предложение с квалифицирано мнозинство.

(13)

В декларацията си Съветът е заявил, че „все още съществува известна степен на несигурност във връзка с националните предпазни мерки относно пазара на генетично модифицирания сорт царевица […] T25“ и е призовал Комисията „да събере допълнителни доказателства относно въпросния ГМО и по-нататък да оцени дали приложената [от Австрия] мярка, насочена към спиране, като временна предохранителна мярка, на пускането му на пазара, е обоснована и дали разрешаването на такъв организъм продължава да отговаря на определените в Директива 2001/18/ЕО изисквания за безопасност“.

(14)

През ноември 2005 г. Комисията се е допитала повторно до ЕОБХ дали са налице научни основания да се смята, че продължаването на пускането на пазара на царевичен сорт T25 има вероятност да причини каквито и да било неблагоприятни последици за здравето на човека или за околната среда при условията на даденото съгласие. По-конкретно, към ЕОБХ е отправено искане да вземе предвид всички евентуални допълнителни научни сведения, получени след предходното научно становище относно безопасността на този ГМО.

(15)

В становището си от 29 март 2006 г. (9) ЕОБХ се е произнесъл със заключение, че няма основание да се смята, че продължаването на пускането на пазара на царевичен сорт T25 има вероятност да причини каквито и да било неблагоприятни последици за здравето на човека и на животните или за околната среда при условията на даденото за него съгласие.

(16)	В съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета Комисията е предоставила на Съвета предложение, с което се изисква Австрия да отмени приложената от нея предпазна мярка.

(17)	В съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета на 18 декември 2006 г. Съветът по околна среда се е противопоставил с квалифицирано мнозинство на предложението.

(18)	В решението си Съветът се е позовал на предвидената в Директива 2001/18/ЕО оценка на екологичния риск и е посочил, че „при оценката на екологичния риск е необходимо по-систематично да се отчитат различията в земеделските структури и регионалните екологични характеристики в Европейския съюз“.

(19)

В съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета Комисията е представила изменено предложение с оглед отчитане на решението на Съвета от 18 декември 2006 г., което се отнася единствено до екологичните аспекти на приложената от Австрия предпазна клауза, а именно аспектите, свързани с отглеждането на културата.

(20)

Австрия е започнала работа по събиране на всички съответни научни доказателства относно тези аспекти, които според Австрия обосновават временното запазване на предпазната клауза, по-конкретно във връзка с „различията в земеделските структури и регионалните екологични характеристики“, както е посочено в позоваване 3 в преамбюла на гореспоменатото решение на Съвета. В съответствие с член 23 от Директива 2001/18/ЕО Австрия е приканена да представи на Комисията всички събрани от нея научни доказателства, както и евентуална нова оценка на риска веднага след нейното приключване, и да информира за това всички държави-членки.

(21)	Въз основа на представената от Австрия документация и извършената от нея научна оценка Комисията ще действа съгласно член 23 от Директива 2001/18/ЕО относно тези аспекти на приложената от Австрия мярка.

(22)

Аспектите на безопасност на Zea mays L., сорт T25, по отношение на храните и фуражите, които са предмет на съгласието, дадено в съответствие с Директива 90/220/ЕИО (вкл. внос и преработка), са идентични в цяла Европа и са били оценени от ЕОБХ, който се е произнесъл със заключение, че няма вероятност този продукт да причини каквито и да било неблагоприятни последици за здравето на човека и животните.

(23)	В предложението на Комисията са вземат предвид единствено хранителните и фуражните аспекти на австрийската забрана, а именно забраната за внос и преработка на непреработени зърна като суровини за допълнителна преработка или за директна употреба в храни или фуражи.

(24)	При тези обстоятелства Австрия следва да отмени прилаганите от нея предпазни мерки най-малко по отношение на вноса и преработката на Zea mays L., сорт T25, в храни и фуражи.

(25)

Мерките, предвидени в настоящото решение, не са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 30 от Директива 2001/18/ЕО, и поради това Комисията предостави на Съвета предложение, свързано с тези мерки. В срока, определен в член 30, параграф 2 от Директива 2001/18/ЕО, Съветът не е приел предложените мерки, нито е изразил несъгласие с тях и поради това, в съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, мерките следва да бъдат приети от Комисията,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Предприетите от Австрия мерки за забрана на вноса и преработката в хранителни и фуражни продукти на Zea mays L., сорт T25, за който е дадено разрешение за пускане на пазара с Решение 98/293/ЕО, не са обосновани съгласно член 23 от Директива 2001/18/ЕО.

Член 2

Австрия предприема необходимите мерки за преустановяване на забраната за внос и преработка на Zea mays L., сорт T25, в хранителни и фуражни продукти най-късно до 20 дни след получаването на уведомление за настоящото решение.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Република Австрия.

Съставено в Брюксел на 7 май 2008 година.

За Комисията

Stavros DIMAS

Член на Комисията

(1) ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2008/27/ЕО (ОВ L 81, 20.3.2008 г., стр. 45).

(2) ОВ L 131, 5.5.1998 г., стр. 30.

(3) ОВ L 117, 8.5.1990 г., стр. 15. Директива, последно изменена с Директива 97/35/ЕО на Комисията (ОВ L 169, 27.6.1997 г., стр. 72).

(4) ОВ L 43, 14.2.1997 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(5) ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 298/2008 (ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 64).

(6) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 202/2008 на Комисията (ОВ L 60, 5.3.2008 г., стp. 17).

(7) Становище на Научната комисия по генетично модифицирани организми относно отправено от Комисията искане, свързано с позоваване от страна на Австрия на член 23 от Директива 2001/18/ЕО, The EFSA Journal (2004) 78, стр. 1—13.

(8) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(9) Становище на Научната комисия по генетично модифицирани организми относно отправено от Комисията искане, свързано с генетично модифицирани култури (царевица сорт Bt176, царевица сорт MON810, царевица сорт T25, рапица сорт Topas 19/2 и рапица сорт Ms1xRf1), обект на предпазни клаузи съгласно член 16 от Директива 90/220/ЕИО, The EFSA Journal (2006) 338, стр. 1—15.

21.6.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 162/34

ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА

от 30 май 2008 година

относно мерки за намаляване на рисковете от веществата трихлороетилен, бензол и 2-метокси-2-метилбутан (третичен-амил-метил-етер — ТАМЕ)

(нотифицирано под номер C(2008) 2271)

(текст от значение за ЕИП)

(2008/471/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета от 23 март 1993 г. относно оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества (1), и по-специално член 11, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

В рамките на Регламент (ЕИО) № 793/93 следните вещества са определени като приоритетни вещества за оценка в съответствие с Регламент (ЕО) № 1179/94 на Комисията (2) и Регламент (ЕО) № 2364/2000 на Комисията (3), отнасящи се съответно до първия и четвъртия списъци на приоритетни вещества, както е предвидено в Регламент (ЕИО) № 793/93:

—	трихлороетилен,

—

бензол,

—	2-метокси-2-метилбутан (третичен-амил-метил-етер — ТАМЕ).

(2)

Докладващите държави-членки, определени съгласно тези регламенти, извършиха дейности по оценка на рисковете за хората и околната среда от тези вещества съгласно Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията от 28 юни 1994 г., определящ принципите за оценка на рисковете за хората и околната среда от съществуващите вещества (4) и предложиха стратегия за ограничаване на рисковете съгласно Регламент (ЕИО) № 793/93.

(3)

Бяха проведени консултации с Научния комитет по токсичност, екотоксичност и околна среда (SCTEE) и Научния комитет по рисковете за здравето и околната среда (SCHER) и те дадоха становища по отношение на оценките на рисковете, извършени от докладчиците. Становищата бяха публикувани на интернет страницата на горепосочените научни комитети.

(4)	Резултатите от оценката на рисковете и последващите резултати от стратегиите за ограничаване на рисковете бяха представени в съответното Съобщение на Комисията (5).

(5)	Въз основа на тази оценка е уместно да се препоръчат някои мерки за ограничаване на рисковете от определени вещества.

(6)	Препоръчаните мерки за намаляване на рисковете за работниците следва да бъдат разглеждани в рамките на законодателството за защита на работниците, за което се смята, че осигурява адекватна рамка за ограничаване до необходимата степен на рисковете от съответните вещества.

(7)	Мерките за намаляване на рисковете, предвидени в настоящата препоръка, са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 793/93,

ПРЕПОРЪЧВА:

РАЗДЕЛ 1

ТРИХЛОРОЕТИЛЕН

(CAS № 79-01-6; Einecs № 201-167-4)

Мерки за намаляване на рисковете за работниците (1)

Трябва да се вземе предвид доброволно споразумение с Европейската асоциация за хлорирани разтворители (представляваща европейските производители на веществото), техните разпространители и клиентите, за ограничаване на продажбите на веществото само на купувачи, които са в съответствие с изискванията на Хартата за безопасна употреба на трихлороетилен при почистването на метални повърхности. Тази харта изисква от потребителите да използват трихлороетилен само за почистване на метални повърхности в херметизирани или затворени системи, съгласно определението в част 4 на Европейския стандарт EN 12921, като нейното спазване е предмет на наблюдение от трети страни.

РАЗДЕЛ 2

БЕНЗОЛ

(CAS № 71-43-2; Einecs № 200-753-7)

Мерки за намаляване на рисковете за работниците (2, 3, 4, 5)

За отстраняване на потенциалните рискове в пречиствателните станции за отпадъчни води от обекти, произвеждащи и/или обработващи бензол, се препоръчва в разрешенията, издавани съгласно Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) (за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването), компетентните органи в съответните държави-членки трябва да определят условията, нормите за допустими емисии или еквивалентните параметри или технически мерки по отношение на бензола, за да бъде експлоатацията в съответствие с най-добрите налични техники, като вземат предвид техническите характеристики на разглежданите инсталации, тяхното географско разположение и условията на местната околна среда.

3.	Държавите-членки трябва да контролират внимателно прилагането на най-добрите налични техники по отношение на бензола и да докладват на Комисията за всички значими развития в тази област, в рамките на обмена на информация за най-добрите налични техники.

4.	За улесняване на издаването на разрешения и на мониторинга съгласно Директива 2008/1/ЕО (за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването), бензолът следва да бъде включен в текущите работи по разработването на насоки за „Най-добри налични техники“ (BAT).

5.	Излагането на микроорганизми в пречиствателните станции за промишлени отпадъчни води на въздействието на бензол следва, когато е необходимо, да се контролира от национални разпоредби, за да се осигури, че не би могло да се очакват рискове за микроорганизмите и за околната среда.

РАЗДЕЛ 3

2-МЕТОКСИ-2-МЕТИЛБУТАН (ТРЕТИЧЕН-АМИЛ-МЕТИЛ-ЕТЕР — ТАМЕ)

(CAS № 994-05-8; Einecs № 213-611-4)

Мерки за намаляване на рисковете за околната среда (6—11)

Предотвратяването на антропогенни замърсявания на подземни води, включително замърсявания с третичен-амил-метил-етер, представлява ключова цел на действащото общностно законодателство (7). В този смисъл, препоръчва се въвеждането на програми за мониторинг в случаите, при които това е уместно, с цел да се даде възможност за ранно установяване на евентуално замърсяване на подпочвени води с третичен-амил-метил-етер.

Също така, препоръчва се широко прилагане на най-добрите налични техники при изграждането и експлоатацията на подземни резервоари и разпределителни тръбни връзки за нефтопродукти в бензиностанциите. В това отношение държавите-членки следва да разгледат възможността за въвеждане на задължителни изисквания, особено по отношение на всички бензиностанции, които са разположени в райони на попълване на запасите от подземни води.

В разрешенията, издавани по силата на Директива 2008/1/ЕО, компетентните органи в съответните държави-членки следва да определят условия, норми за допустими емисии или еквивалентни технически изисквания по отношение на веществото третичен-амил-метил-етер, за да бъдат съответните инсталации експлоатирани в съответствие с най-добрите налични техники, като се отчитат техническите характеристики на съответните инсталации, тяхното географско положение и местните условия на околната среда.

9.	Държавите-членки следва внимателно да наблюдават прилагането на най-добри налични техники по отношение на веществото третичен-амил-метил-етер и да докладват на Комисията за всички значими факти и развития — в рамките на обмяната на информация за най-добри налични техники.

10.	Местните емисии в повърхностните води следва, когато е необходимо, да се контролират от национални правила, за да се осигури, че не би могло да се очакват рискове за околната среда.

11.	Препоръчаните мерки за намаляване на рисковете с оглед защита на подземните води се считат за достатъчни за защита на хората посредством околната среда.

РАЗДЕЛ 4

АДРЕСАТИ

12.	Адресати на настоящата препоръка са всички сектори, които внасят, произвеждат, транспортират, съхраняват, изготвят препарати или извършват друга обработка, използват, обезвреждат или възстановяват разглежданите вещества, както и държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 30 май 2008 година.

За Комисията

Stavros DIMAS

Член на Комисията

(1) ОВ L 84, 5.4.1993 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2) ОВ L 131, 26.5.1994 г., стр. 3.

(3) ОВ L 273, 26.10.2000 г., стр. 5.

(4) ОВ L 161, 29.6.1994 г., стр. 3.

(5) ОВ C 157, 21.6.2008 г., стр. 1.

(6) ОВ L 24, 29.1.2008 г., стр. 8.

(7) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

21.6.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 162/37

ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА

от 30 май 2008 година

относно мерки за намаляване на рисковете от веществата 2,3-епоксипропилтриметиламониев хлорид (EPTAC), (3-хлоро-2-хидроксипропил) триметиламониев хлорид (СНРТАС) и хексахлороциклопентадиен

(нотифицирано под номер C(2008) 2316)

(текст от значение за ЕИП)

(2008/472/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че:

(1)

В рамките на Регламент (ЕИО) № 793/93 следните вещества са определени като приоритетни вещества за оценка в съответствие с Регламент (ЕО) № 143/97 (2) на Комисията и Регламент (ЕО) № 2364/2000 (3) на Комисията, отнасящи се съответно до третия и четвъртия списък на приоритетни вещества, както е предвидено в Регламент (ЕИО) № 793/93:

—	2,3-епоксипропилтриметиламониев хлорид (EPTAC),

—	(3-хлоро-2-хидроксипропил)триметиламониев хлорид (CHPTAC),

—	хексахлороциклопентадиен.

(2)

Докладващите държави-членки, определени съгласно тези регламенти, извършиха дейности по оценка на рисковете за хората и околната среда от тези вещества съгласно Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията от 28 юни 1994 г., определящ принципите за оценка на рисковете за хората и околната среда от съществуващите вещества в съответствие с Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета (4) и предложиха стратегия за ограничаване на рисковете.

(3)	Бяха проведени консултации с Научния комитет по рисковете за здравето и околната среда (SCHER), като той даде становища по отношение на оценките на рисковете, извършени от докладчиците. Становищата бяха публикувани на интернет страницата на Научния комитет.

(4)	Резултатите от оценката на рисковете и последващите резултати от стратегиите за ограничаване на рисковете са представени в съответното Съобщение на Комисията (5).

(5)	Въз основа на тази оценка е уместно да се препоръчат някои мерки за ограничаване на рисковете от някои вещества. Що се отнася до веществата, които не са изрично включени в описанието на мерките, за тях няма препоръки към адресатите на настоящия документ.

(6)	Мерките за намаляване на рисковете, препоръчани по отношение на работниците, следва да бъдат разглеждани в рамките на законодателството за защита на работниците, за което се смята, че осигурява адекватна рамка за ограничаване до необходимата степен на рисковете от съответните вещества.

(7)	Мерките за намаляване на рисковете, предвидени в настоящата препоръка, са в съответствие със становището на Комитета, учреден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 793/93,

ПРЕПОРЪЧВА:

РАЗДЕЛ 1

2,3-ЕПОКСИПРОПИЛТРИМЕТИЛАМОНИЕВ ХЛОРИД (EPTAC)

(CAS № 3033-77-0; Einecs № 221-221-0)

Мерки за намаляване на рисковете за работниците (1) и за околната среда (2)

Работодателите, използващи 2,3-епоксипропилтриметиламониев хлорид при производството и като катионизационен агент при катионизация на нишесте, следва да вземат под внимание всички специфични за сектора упътвания, разработени на национално ниво въз основа на практическите насоки с незадължителен характер, съставени от Комисията в съответствие с член 12, параграф 2 от Директива 98/24/ЕО на Съвета (6) (Директивата за химическите агенти).

2.	Местните емисии в околната среда на 2,3-епоксипропилтриметиламониев хлорид следва, когато е необходимо, да се контролират чрез национални разпоредби, за да се гарантира, че не би могло да се очакват рискове за околната среда.

РАЗДЕЛ 2

(3-ХЛОРО-2-ХИДРОКСИПРОПИЛ)ТРИМЕТИЛАМОНИЕВ ХЛОРИД (CHPTAC)

(CAS № 3327-22-8; Einecs № 222-048-3)

Мерки за намаляване на рисковете за работниците (3) и за околната среда (4)

Работодателите, използващи (3-хлоро-2-хидроксипропил) триметиламониев хлорид като катионизационен агент при катионизациация на нишесте, следва да вземат под внимание всички специфични за сектора упътвания, разработени на национално ниво въз основа на практическите насоки с незадължителен характер, съставени от Комисията в съответствие с член 12, параграф 2 от Директива 98/24/ЕО.

4.	Местните емисии в околната среда на (3-хлоро-2-хидроксипропил)триметиламониев хлорид следва, когато е необходимо, да се контролират чрез национални разпоредби, за да се гарантира, че не би могло да се очакват рискове за околната среда.

РАЗДЕЛ 3

АДРЕСАТИ

5.	Адресати на настоящата препоръка са всички сектори, които внасят, произвеждат, транспортират, съхраняват, изготвят препарати или извършват друга обработка, използват, обезвреждат или възстановяват разглежданите вещества, както и държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 30 май 2008 година.

За Комисията

Stavros DIMAS

Член на Комисията

(2) ОВ L 25, 28.1.1997 г., стр. 13.

(3) ОВ L 273, 26.10.2000 г., стр. 5.

(4) ОВ L 161, 29.6.1994 г., стр. 3.

(5) ОВ C 157, 21.6.2008 г., стр. 10.

(6) ОВ L 131, 5.5.1998 г., стр. 11. Директива, изменена с Директива 2007/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 165, 27.6.2007 г., стр. 21).

21.6.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 162/39

ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА

от 5 юни 2008 година

за ограничаване на гражданскоправната отговорност на задължителните одитори и одиторски дружества

(нотифицирано под номер C(2008) 2274)

(текст от значение за ЕИП)

(2008/473/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 211, второ тире от него,

като има предвид, че:

(1)

Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (1) установява минимална хармонизация на изискванията за задължителен одит. Съгласно член 31 от тази директива Комисията трябва да представи доклад за въздействието на националните правила за отговорност при извършване на задължителен одит върху европейските капиталови пазари и върху условията за застраховане на задължителните одитори и одиторски дружества, както и да направи препоръки, ако прецени това за необходимо.

(2)

Безпрепятственото функциониране на капиталовите пазари изисква устойчив одиторски капацитет и конкурентен пазар за одиторски услуги, който предлага достатъчен избор на одиторски дружества, способни и желаещи да извършват задължителен одит на дружества, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар на държава-членка. Нарастващото непостоянство на пазарната капитализация на дружествата обаче доведе до много по-висок риск, свързан с отговорност, докато достъпът до застрахователно покритие на рисковете, свързани с такива одити, става все по-ограничен.

(3)

Тъй като неограничената солидарна отговорност може да възпре одиторски дружества и мрежи от навлизане на международния одиторски пазар за котирани на борсата дружества в Общността, перспективата за възникване на нови одиторски мрежи, които биха могли да извършват задължителен одит на тези дружества, е малка.

(4)

Следователно отговорността на одиторите и одиторските дуржества, включително и одиторите на групи, извършващи задължителен одит на котирани на борсата дружества, следва да бъде ограничена. Всяко ограничаване на отговорността не е оправдано обаче в случай на умишлено нарушаване на професионалните задължения от страна на одитора и следва да не се прилага в тези случаи. Ограничението на отговорността не би трябвало също така да ограничава правото на ощетената страна да получи справедливо обезщетение.

(5)	С оглед на значителните различия между системите за гражданскоправна отговорност в държавите-членки, на настоящия етап е уместно всяка държава-членка да може да избере метод за ограничаване на отговорността, който тя счита за най-подходящ за нейната система на гражданскоправна отговорност.

(6)

Държавите-членки следва да могат съответно да определят в рамките на националното си право горна граница на отговорността на одиторите. Алтернативно държавите-членки следва да могат да установят в рамките на националното си право система за разделна отговорност, при която задължителните одитори и одиторски дружества са отговорни само до размера на собствения им принос за причинената вреда, без да бъдат солидарно задължени с другите страни. В държавите-членки, в които исковете срещу задължителни одитори могат да бъдат предявени само от одитираното дружество, но не и от отделните акционери или трети страни, държавите-членки следва също така да могат да позволят на дружествата, техните акционери и одитори да определят ограничението на отговорността на одитора, доколкото са налице защитни мерки за инвеститорите в дружеството,

ПРЕПОРЪЧВА:

Предмет

1.	Тази препоръка се отнася до гражданскоправната отговорност на одиторите и одиторските дружества, извършващи задължителен одит на консолидираните или годишни счетоводни отчети на регистрирано в държава-членка дружество, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в държава-членка.

Ограничаване на отговорността

2.	Гражданскоправната отговорност на задължителните одитори и одиторски дружества, произлизаща от нарушение на техните професионални задължения, следва да бъде ограничена с изключение на случаите на умишлено нарушение на тези задължения от страна на задължителния одитор или одиторско дружество.

3.	Ограничението на отговорността следва да се прилага спрямо одитираното дружество, както и спрямо всяко трето лице, притежаващо по националното законодателство право на иск за обезщетение.

4.	Ограничаването на гражданскоправната отговорност не трябва да ограничава правото на ощетената страна да получи справедливо обезщетение.

Методи за ограничаване на отговорността

Държавите-членки следва да предприемат мерки за ограничаване на отговорността. За тази цел се препоръчва използването на един или няколко от следните методи:

а)	установяване на максималната финансова сума или на формула, позволяваща изчисляването на тази сума;

б)	установяване на група от принципи, по силата на които задължителният одитор или одиторско дружество не са отговорни извън рамките на техния собствен принос за претърпените загуби на ищеца и съответно не носят солидарна отговорност, заедно с другите съизвършители;

в)	разпоредби, позволяващи на всяко одитирано дружество и на задължителния одитор или одиторско дружество да определят ограничение на отговорността в рамките на споразумение.

Когато отговорността е ограничена чрез споразумение, както е посочено в точка 5, буква в), държавите-членки следва да гарантират, че всяко едно от следните условия е изпълнено:

а)	споразумението е предмет на съдебен контрол;

б)

по отношение на одитираното дружество ограничението на отговорността е решено колективно от членове на ръководните, управителните и надзорните органи, споменати в член 50б от Директива 78/660/ЕИО на Съвета (2) или в случай на одит на група — в член 36а от Директива 83/349/ЕИО на Съвета (3), и това решение е одобрено от акционерите на одитираното дружество;

в)	ограничаването на отговорността и всяка нейна промяна са публикувани в приложението към счетоводните отчети на одитираното дружество.

Преди да бъдат приети мерки за прилагане на който и да е от методите, споменати в точка 5, буква а), б) или в), или на който и да е друг метод на ограничаване на отговорността, който удовлетворява условията по точки 2, 3 и 4, държавите-членки следва да отчетат въздействието върху финансовите пазари и инвеститорите, както и върху условията за достъп до пазара на задължителен одит на котирани на борсата дружества, както и въздействието върху качеството на одита, върху възможностите за застраховане срещу рисковете и върху одитираните дружества.

Последващи действия

8.	Приканват се държавите-членки да информират Комисията за предприетите действия във връзка с настоящата препоръка до 5 юни 2010 година.

Адресати

9.	Адресати на настоящата препоръка са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 5 юни 2008 година.

За Комисията

Charlie McCREEVY

Член на Комисията

(1) ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87. Директива, изменена с Директива 2008/30/ЕО (ОВ L 81, 20.3.2008 г., стр. 53).

(2) ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11. Директива, последно изменена с Директива 2006/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 224, 16.8.2006 г., стр. 1).

(3) ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/99/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 137).

		ISSN 1830-3617
Официален вестник на Европейския съюз		L 162

Издание на български език	Законодателство	Година 51 21 юни 2008 г.

Съдържание		I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
		Регламент (ЕО) № 583/2008 на Комисията от 20 юни 2008 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	1
	*	Регламент (ЕО) № 584/2008 на Комисията от 20 юни 2008 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на целта на Общността за намаляване на разпространението на Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium при пуйки ( 1 )	3
	*	Регламент (ЕО) № 585/2008 на Комисията от 19 юни 2008 година относно установяване на забрана за риболова на атлантическа треска във водите на пролива Категат от страна на съдове под флага на Швеция	9
		ДИРЕКТИВИ
	*	Директива 2008/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за изменение на Директива 95/50/ЕО на Съвета относно единните процедури за проверка на автомобилния превоз на опасни товари по отношение на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията	11
	*	Директива 2008/62/ЕО на Комисията от 20 юни 2008 година уреждаща някои дерогации за признаване на земеделски местни видове и сортове, които са естествено адаптирани към местните и регионалните условия и са заплашени от генетична ерозия, и търговията със семена и посадъчен материал от картофи на тези местни видове и сортове ( 1 )	13
	*	Директива 2008/63/ЕО на Комисията от 20 юни 2008 година относно конкуренцията на пазарите на крайни далекосъобщителни устройства (кодифицирана версия) ( 1 )	20
		РЕШЕНИЯ, ПРИЕТИ СЪВМЕСТНО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ОТ СЪВЕТА
	*	Решение № 586/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за изменение на Решение № 896/2006/ЕО за създаване на опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на държавите-членки на определени разрешения за пребиваване, които се издават от Швейцария и Лихтенщайн за транзитно преминаване през тяхната територия	27

(EUR/100 kg)
Код по КН	Кодове на трети страни (1)	Фиксирана вносна стойност
0702 00 00	MA	41,8
	MK	34,1
	TR	59,0
	ZZ	45,0
0707 00 05	JO	151,2
	MK	24,1
	TR	134,5
	ZZ	103,3
0709 90 70	TR	101,1
0709 90 70	ZZ	101,1
0805 50 10	AR	109,6
	EG	120,2
	TR	135,6
	US	99,2
	ZA	103,7
	ZZ	113,7
0808 10 80	AR	169,1
	BR	88,0
	CL	103,6
	CN	91,0
	NZ	118,7
	US	91,0
	UY	58,3
	ZA	97,1
	ZZ	102,1
0809 10 00	IL	89,8
	TR	193,8
	US	236,6
	ZZ	173,4
0809 20 95	TR	388,7
	US	379,0
	ZZ	383,9
0809 30 10, 0809 30 90	EG	182,1
	US	191,8
	ZZ	187,0
0809 40 05	IL	121,3
	TR	131,9
	ZZ	126,6

№	10/T&Q
Държава-членка	SWE
Запас	COD/03AS.
Вид	Атлантическа треска (Gadus morhua)
Зона	Категат
Дата	19.5.2008 г.

	II Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително
	РЕШЕНИЯ
	Европейски парламент и Съвет
	2008/469/ЕО
*	Решение на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2008 година относно мобилизирането на средства от фонд Солидарност на Европейския съюз в съответствие с точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление	30
	Комисия
	2008/470/ЕО
*	Решение на Комисията от 7 май 2008 година относно временната забрана за употреба и продажба в Австрия на генетично модифицирана царевица (Zea mays L., сорт T25) съгласно Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (нотифицирано под номер C(2008) 1715) ( 1 )	31
	ПРЕПОРЪКИ
	Комисия
	2008/471/ЕО
*	Препоръка на Комисията от 30 май 2008 година относно мерки за намаляване на рисковете от веществата трихлороетилен, бензол и 2-метокси-2-метилбутан (третичен-амил-метил-етер — ТАМЕ) (нотифицирано под номер C(2008) 2271) ( 1 )	34
	2008/472/ЕО
*	Препоръка на Комисията от 30 май 2008 година относно мерки за намаляване на рисковете от веществата 2,3-епоксипропилтриметиламониев хлорид (EPTAC), (3-хлоро-2-хидроксипропил) триметиламониев хлорид (СНРТАС) и хексахлороциклопентадиен (нотифицирано под номер C(2008) 2316) ( 1 )	37
	2008/473/ЕО
*	Препоръка на Комисията от 5 юни 2008 година за ограничаване на гражданскоправната отговорност на задължителните одитори и одиторски дружества (нотифицирано под номер C(2008) 2274) ( 1 )	39