ISSN 1830-3617

Официален вестник

на Европейския съюз

L 96

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 51
9 април 2008 г.


Съдържание

 

I   Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕО) № 320/2008 на Съвета от 7 април 2008 година за отмяна на изравнителното мито, наложено върху вноса на някои електронни микровериги, известни като DRAM (dynamic random access memories — динамични памети за четене и запис с произволен достъп), с произход от Република Корея и за прекратяване на процедурата

1

 

 

Регламент (ЕО) № 321/2008 на Комисията от 8 април 2008 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

13

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива 2008/47/ЕО на Комисията от 8 април 2008 година за изменение, с цел адаптиране към техническия прогрес, на Директива 75/324/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с аерозолни опаковки ( 1 )

15

 

 

II   Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

 

 

РЕШЕНИЯ

 

 

Комисия

 

 

2008/289/ЕО

 

*

Решение на Комисията от 3 април 2008 година относно спешни мерки по отношение на неразрешен генетично модифициран организъм Bt 63 в продукти от ориз (нотифицирано под номер C(2008) 1208)  ( 1 )

29

 

 

2008/290/ЕО

 

*

Решение на Комисията от 4 април 2008 година за изменение на Решение 2007/716/ЕО по отношение на определени предприятия в България в секторите на месната и млекопреработвателната промишленост (нотифицирано под номер C(2008) 1230)  ( 1 )

35

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

РЕГЛАМЕНТИ

9.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 96/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 320/2008 НА СЪВЕТА

от 7 април 2008 година

за отмяна на изравнителното мито, наложено върху вноса на някои електронни микровериги, известни като „DRAM“ (dynamic random access memories — динамични памети за четене и запис с произволен достъп), с произход от Република Корея и за прекратяване на процедурата

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 г. относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) (основния регламент), и по-специално член 19 от него,

като взе предвид предложението, представено от Комисията след консултация с консултативния комитет,

като има предвид, че:

A.   ПРОЦЕДУРА

I.   Действащи мерки

(1)

С Регламент (ЕО) № 1480/2003 на Съвета (2) (регламент за налагане на окончателно мито) Съветът установи окончателно изравнително мито от 34,8 % върху вноса на някои електронни микровериги, известни като „DRAM“ (dynamic random access memories — динамични памети за четене и запис с произволен достъп) с произход от Република Корея и произведени от всички дружества, различни от Samsung Electronics Co., Ltd (Samsung), за което беше установена нулева ставка на митото. Регламентът за налагане на окончателно мито беше предшестван от Регламент (ЕО) № 708/2003 на Комисията от 23 април 2003 г. за налагане на временно изравнително мито върху вноса на някои електронни микровериги, известни като „DRAM“ (dynamic random access memories) с произход от Република Корея (3) (регламент за налагане на временно мито).

(2)

След доклад, приет от Органа за уреждане на спорове към Световната търговска организация (4) (доклад на групата по спора между ЕО и Корея относно DRAM), Съветът прие Регламент (ЕО) № 584/2006 (5) за изпълнение на препоръките, съдържащи се в доклада на групата и за намаляване на окончателното изравнително мито на 32,9 % (регламент за изпълнение на препоръките).

II.   Служебно започване на частичен междинен преглед

(3)

Производителите от Общността Micron Europe Ltd и Qimonda AG (преди това Infineon Technologies AG) предоставиха на Комисията prima facie доказателства, показващи, че Hynix Semiconductor Inc. (Hynix) е получавало допълнителни субсидии във времето след периода на разследване на първоначалното разследване. Освен това Hynix подаде искане за частичен междинен преглед с твърдението, че субсидиите, за които по време на първоначалното разследване е констатирано, че подлежат на изравнителни мерки, са престанали да съществуват.

(4)

Предвид посочените твърдения, Комисията реши да действа служебно.

III.   Разследване

(5)

След като реши, че съществуват достатъчно доказателства за започване на частичен междинен преглед и след консултации с консултативния комитет, на 18 март 2006 г. Комисията обяви чрез обявление за започване на процедура, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (6), служебно започване на частичен междинен преглед съгласно член 19 от основния регламент.

(6)

Прегледът се ограничи по обхват до разглеждането на субсидирането на един производител износител, Hynix, за да се прецени нуждата от продължаване, отмяна или изменение на съществуващите мерки. Периодът на разследване продължи от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2005 г. (ПР).

(7)

Комисията официално уведоми въпросния производител износител (Hynix), правителството на Република Корея (ПК) и производителите от Общността за започването на частичния междинен преглед. На заинтересованите страни беше предоставена възможността да изложат в писмена форма становищата си и да поискат да бъдат изслушани в срока, определен в обявлението за започване на процедура.

(8)

За да получи необходимата за разследването информация, Комисията изпрати въпросници на всички известни заинтересовани страни и получи отговори от дружеството, ПК и редица корейски банки, както и от Deutsche Bank AG.

(9)

Комисията се зае да провери получената информация и извърши проверки на място в помещенията на ПК (Министерството на финансите и икономиката — МФИ и Комисията за финансов надзор — КФН) и следните дружества и институции в Сеул:

Hynix Semiconductor Inc.;

Korea Exchange Bank (KEB);

Korea Development Bank (KDB);

Woori Bank;

Shinhan Bank;

Deutsche Bank AG;

National Agricultural Cooperative Federation (NACF);

Hyundai Marine & Fire Insurance.

Б.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И ПОДОБЕН ПРОДУКТ

(10)

Разглежданият продукт и подобният продукт са същите като при първоначалното разследване, а именно някои видове електронни микровериги, известни като „DRAM“ (dynamic random access memories — динамични памети за четене и запис с произволен достъп), от всякакъв тип, с всякакви гъстоти (включително все още несъществуващите гъстоти) и всякакви варианти, сглобени или не, под формата на дискове или преработени чипове, изработени чрез вариации на процеса метал-оксид-полупроводник (MOS), включително комплементарни видове МОS (CMOS), независимо от тяхната скорост на достъп, конфигурация, опаковка или носител и т.н. с произход от Република Корея. Засегнати са също така и DRAM, представени в (стандартни) модули или карти памет или сглобени по друг начин, доколкото тяхната основна функция е осигуряването на памет.

(11)

Понастоящем разглежданият продукт е класиран под кодове по КН ex 8473 30 20, ex 8473 50 20, ex 8542 32 10, ex 8542 32 31, ex 8542 32 39 и ex 8548 90 20.

В.   СУБСИДИИ

I.   Въведение

(12)

Въз основа на информацията, с която разполагаше Комисията при започването на процедурата, и отговорите, дадени на въпросника на Комисията, бяха разследвани следните мерки:

а)

спасителен пакет, одобрен на 30 декември 2002 г. от Съвета на кредитните финансови институции (СКФИ) на Hynix (новото преструктуриране), състоящ се от замяна на дълг срещу дялов капитал, разсрочване на дълг и промени в условията за плащане на лихвите;

б)

предполагаемо преференциално финансиране от корейски банки на Beijing Orient Electronics (BOE) за улесняване на закупуването на Hydis, предприятие на Hynix;

в)

предполагаемо преференциално финансиране от корейски банки на CVC за улесняване на закупуването на System IC, предприятие на Hynix, включително прехвърляне с отстъпка на задължението на Hynix на друго лице;

г)

кешово изкупуване със сконто на дълга на Hynix;

д)

предполагаемо преференциално данъчно третиране, предоставено от ПК на Hynix;

е)

рефинансиране на дълга на Hynix през юли 2005 г.

(13)

Всички посочени мерки са ad hoc мерки. С изключение на буква д) по-горе, всички разследвани мерки са предприети от банки/институции кредитори на Hynix, които, както се твърди, са под ръководството на ПК. Както и при първоначалното разследване въпросът за „финансовото участие на правителство“ по смисъла на член 2 от основния регламент е основен за тази процедура и с настоящото се припомнят съображения 9—15 от регламента за налагане на окончателно мито.

II.   Финансово положение на Hynix след първоначалното разследване

(14)

Въпреки големите пакети за гарантиране на ликвидността на дружеството, получени от Hynix през 2001 г., финансовото му положение не се подобрява и през 2002 г. рейтингът, който то получи от Standard & Poor, отново е „selective default“ (дружество със селективно неизпълнение на задълженията). За първите девет месеца на 2002 г. дружеството отчита загуба от 1 030 милиарда вона; става ясно, че то не е в състояние да изплаща дълговете си на падежа. Коефициентите му на база на финансовия отчет за 2002 г. показват, че дружеството не може да покрива текущите си пасиви с текущите си активи, не може да покрива разходите за лихви с приходите си, финансирано е със значително повече дългов, отколкото собствен капитал и има големи нетни загуби. Въпреки че мерките за гарантиране на ликвидност през октомври 2001 г. помагат в известна степен, дружеството все още е в бедствено финансово положение. Morgan Stanley Dean Witter, един от външните консултанти на Hynix, в доклад, изготвен през септември 2002 г., заявява, че е малко вероятно „през следващите две години Hynix да натрупа достатъчно парични средства, за да посреща задълженията си на датата на падежа“ или „да разшири производствения си капацитет и да финансира технически подобрения и НИРД, необходими, за да остане конкурентоспособен производител на DRAM“. Освен това Morgan Stanley Dean Witter отбелязва, че „Hynix е фалирало в техническо отношение, поддържано живо единствено чрез програми за преструктуриране на дълга“ и че „финансовото задължение, необходимо за възстановяване на конкурентоспособността на дружеството, изглежда прекалено голямо. Кредиторите не могат да си позволят да поддържат дружеството до оздравяване. Независимо от резултата, посланието е ясно за инвеститорите: Hynix не е дружество с инвестиционен рейтинг.“

(15)

Отново през септември 2002 г. Merrill Lynch заявява: „Все повече се тревожим от мрачните перспективи на Hynix за реализиране на печалби. Намаляваме 02—03 очакванията при дефицита като подобрение на разходите, а ръстът на предлагането е ограничен от липса на инвестиции в подобряване на технологията на процесите.“ Друг от консултантите на Hynix, Deutsche Bank Корея, признава, че техният отдел за акции, въпреки че следи отрасъла за полупроводници, не следи Hynix, тъй като „липсва инвеститорски интерес“. Самото дружество не оспорва сериозността на финансовите си затруднения по това време.

III.   Новото преструктуриране

(16)

През октомври 2001 г. СКФИ приема план за нормализиране на работата с цел преустройство на дружеството. СКФИ е съставен от банки и други институции, които са кредитори на Hynix. Решенията на СКФИ се вземат със 75 % мнозинство. Правото на глас на всяка институция се определя в съответствие с експозицията ѝ по отношение на Hynix.

(17)

Hynix попада под разпоредбите на Закона за насърчаване на корпоративното преструктуриране (ЗНКП) и като такова дружество е под ефективния контрол на своите кредитори. СКФИ взема решение да продаде дружеството или част от него на трето лице. През декември 2002 г. Комитетът по преструктуриране, който е подкомитет на СКФИ, започва преговори с Micron Technology Inc. Преговорите продължават 5 месеца; между страните е подписан меморандум за разбирателство, но условията за продажбата са отхвърлени от съвета на директорите на Hynix.

(18)

През май 2002 г., предвид продължаващото влошаване на финансовото състояние на Hynix, СКФИ наема редица външни консултанти, включително Deutsche Bank (DB), Morgan Stanley Dean Witter, Deloitte & Touche и A. D. Little, за да направят анализ на Hynix и да предложат план за спасяване на дружеството. Заедно с тези външни консултанти, KEB, която оглавява СКФИ като водещ кредитор, извършва финансов и правен анализ на Hynix до ноември 2002 г. Докладът от анализа, изготвен от Deutsche Bank и KEB (докладът на DB), е представен на СКФИ.

(19)

На 30 декември 2002 г. СКФИ решава да осъществи обрат в развитието на дружеството и неговата разпродажба, както е посочено в доклада на DB. Обратът в развитието на дружеството включва преструктуриране, което се състои в:

замяна на дълг срещу дялов капитал в размер на 1 861,5 милиарда вона;

обезценка на капитала в съотношение 21:1;

разсрочване на дълг в размер на 3 293 милиарда вона; и

промени в условията за плащане на лихвите по разсрочения дълг.

IV.   Описание на мерките

i)   Замяна на дълг срещу дялов капитал;

(20)

СКФИ решава да замени дълг в размер на 1 861,5 милиарда вона за акции на Hynix; това възлиза на приблизително 50 % от необезпечените заеми на Hynix. При вземането на решението през декември 2002 г., суаповата цена за акция е определена на 435 вона, като се взема предвид едномесечната средна пазарна цена. Въпреки че съгласно ЗНКП за СКФИ съществува задължение да използва разумен метод при изчисляване на суаповата цена, конкретен метод не е предвиден.

(21)

Планът за преструктуриране включва обезценка на капитала преди осъществяване на замяната, което изисква одобрение от акционерите, затова замяната не е могла да се осъществи веднага. След извършване на обезценката на капитала в съотношение 21:1, суаповата цена за акция става 9 135 вона (21 × 435 вона) и замяната е осъществена. Тъй като не е предвидено акциите във връзка със замяната да бъдат емитирани преди април 2003 г., тази цена е послужила за долна граница, а таван не е определен. Реалната цена за акция по времето, когато е взето решението, в действителност е 280 вона; през април 2003 г. тя спада до 167 вона.

ii)   Разсрочване на дълг;

(22)

Падежът на дълга на Hynix, неразменен за дялов капитал, е удължен до декември 2006 г. Разсроченият дълг възлиза общо на 3 293 млрд. вона.

iii)   Промени в условията за плащане на лихвите;

(23)

Лихвата по разсрочения дълг е намалена от 6,5 % на 3,5 %. Разликата от 3 % се третира като допълнителна главница и се прибавя към непогасения дълг с падеж също декември 2006 г. Лихвата по тази допълнителна главница е определена на 6 %, платима на всяко тримесечие.

V.   Политиката на ПК спрямо Hynix

(24)

Както е описано в регламентите за налагане на временно и окончателно мито, ПК има силен интерес към обстоятелствата около Hynix. ПК призна, че заради положението на Hynix чуждите инвеститори нямат желание да инвестират в Корея, защото експозицията на корейските банки по отношение на Hynix е прекалено голяма. Налага се решаване на проблема на Hynix, за да се отстрани несигурността; всъщност, в доклад на Министерството на финансите и икономиката „структурното приспособяване“ на Hynix е цитирано като основен проблем на политиката за втората половина на 2002 г. В доклад, представен на Народното събрание на Корея от опозиционната Велика народна партия на Корея (ВНП), се критикува упоритостта на ПК за спасяване на Hyundai Group, в която Hynix е дъщерно предприятие, като се отбелязва, че ПК, спасявайки Hynix, „влива пари в бездънна яма“. Hynix заяви, че тъй като докладът е представен през ноември 2002 г., той не следва да се смята за доказателство за участието на ПК в новото преструктуриране. Новото преструктуриране обаче е одобрено от кредиторите само месец след представянето на доклада на ВНП, а дебатите за най-добрия начин за спасяване на Hynix текат месеци преди това. Следователно докладът на ВНП не е без значение за въпроса дали ПК е имало политика за спасяване на Hynix.

(25)

През първата половина на годината заместник-министърът на финансите заявява, че „кредиторите ще трябва да намерят решение за Hynix възможно най-скоро, за да сведат до минимум неблагоприятните последици за икономиката“. Във връзка с това е организирана среща между ПК и кредиторите на Hynix, за да може ПК да изрази своето становище по отношение на провеждащите се по същото време преговори с Micron. МФИ не успя нито да потвърди, нито да отрече дали е имало други срещи и посочи, че не винаги се водят протоколи от срещите. От друга страна, според КФН не са били провеждани други срещи, въпреки че чрез неофициални телефонни разговори КФН е държана в течение на това, което се случва. Наличните доказателства обаче подсказват, че ПК, като се вземат предвид предишни разследвания за неговото ангажиране с Hynix от страна на Европейските общности и Съединените американски щати, е дало нареждане всички комуникации, свързани с Hynix да бъдат осъществявани устно, за да се избегне тяхното проследяване (7). КФН заяви, че няма възможност да се намесва в мерките по преструктуриране на всяко дружество, но че е провеждала частично наблюдение на процеса например, когато е преценила, че може да има потенциален шок за пазарите. КФН провежда такива наблюдения чрез контакти с хора на „работно ниво“, но такива контакти не се документират. Въпреки че КФН призна, че Hynix е преструктурирано поради своите размери, тя подчерта, че начинът и методът на това преструктуриране са били определени единствено от кредиторите. Банките кредитори на Hynix потвърдиха, че КФН е наблюдавала отблизо преструктурирането чрез телефонни разговори и искания за информация.

(26)

На срещите през април 2002 г. ПК съобщава официалното си становище на кредиторите на Hynix, което е Hynix да бъде продадено или спасено, с цел смекчаване на шока. Въпреки че ПК декларира, че решението дали дружеството да бъде обявено в ликвидация е било оставено на кредиторите, неговите изявления относно значението на спасяването на Hynix (чрез преструктуриране или продажба) за възстановяване на доверието в корейските пазари опровергават подобно твърдение. Мнението на ПК, че Hynix е твърде голямо, за да бъде оставено да се провали, се подкрепя от изявление от страна на една от банките кредитори, че Hynix е било твърде голямо дружество, осигуряващо заетост на такъв голям брой хора и договори, че „можете да си представите, какво ще се случи, ако то обяви несъстоятелност или неплатежоспособност“. Освен това един от външните консултанти на Hynix в своето писмо за поемане на ангажимент пише, че ще помогне „… в усилията да се намери реалистично и осъществимо решение за преструктуриране на Hynix, което ще сведе до минимум социалните вреди …“ (подчертаването е добавено). Ясно е, че ликвидацията на Hynix не е разглеждана като възможност.

VI.   Участието на ПК в банките кредитори на Hynix

(27)

ПК е основен акционер в голям брой от банките кредитори на Hynix. Официалната информация, предоставена от банките, Hynix и ПК, показва, че ПК има поне значително дялово участие (> 20 %) в кредитиращите банки/финансови институции, които притежават най-малко 75 % от правото на глас в СКФИ. Припомня се, че необходимото мнозинство в СКФИ е 75 %, следователно участието на ПК във взетите от Съвета на кредиторите решения не подлежи на съмнение.

(28)

Както и по време на първоначалното разследване, KDB и NACF са образувания, изцяло притежавани от правителството, и затова се смятат за публични органи по смисъла на член 1, параграф 3 от основния регламент.

(29)

Няма налични доказателства, от които да личи, че ситуацията по отношение на Woori Bank е различно от описаната в съображения 80—82 от регламента за налагане на временно мито. Освен това, както е посочено в регламента за налагане на временно мито, Chohung Bank, в момента с фирма Shinhan Bank след сливането ѝ с Shinhan Bank на 1 април 2006 г., сключва през януари 2002 г. меморандум за разбирателство с Korean Deposit Insurance Corporation (KDIC), даващ на KDIC, която е публичен орган, решаващо влияние върху вземането на решения в Chohung Bank.

(30)

Указ № 408 на министър-председателя е още едно доказателство, че съществува правна възможност за намеса на ПК във финансовия сектор по политически причини. ПК цитира указа като доказателство, че корейското правителство официално е заявило, че няма да се намесва в дейността на банките и финансовите институции. Член 5, параграф 1 от Указ № 408 на министър-председателя обаче гласи „Ако организация за финансов надзор поиска съдействие или подкрепа от финансова институция поради необходимост от стабилизиране на финансовия пазар... това ще бъде направено в документ или чрез среща“. Следователно указът не само че не изключва правителствена намеса във финансовите институции, но и изрично посочва начините, по които може да се осъществи тази намеса.

(31)

Hynix заяви, че KEB не се контролира от ПК и представи акционерното участие на Commerzbank като доказателство за неговата независимост от намеса на ПК. Дружеството представи също така документи, които се отнасят до правото на вето на Commerzbank по някои въпроси, включително управление на риска. KEB обаче не можа да докаже, че Commerzbank, въпреки че е изпратила представител за член на кредитния екип, реално е упражнявала някакъв контрол върху решенията за кредит и всъщност заяви, че не им е известно съществуването на такова право на вето. Освен това последното разследване за участието на ПК в закупуването на акции на KEB от Lone Star през 2003 г. допълнително показва, че KEB се контролира от ПК. Следователно се счита, че няма причина за отклонение от заключенията на първоначалното разследване относно влиянието на ПК върху решенията на KEB.

(32)

Друг пример за участието на ПК в банките кредитори на Hynix е назначаването на бивш министър на промишлеността и търговията за председател на Комитета по преструктуриране към СКФИ на Hynix от управителния съвет на този орган, като същото лице е отново назначено за министър след няколко месеца.

(33)

Kookmin и Woori Bank посочиха също така, че намесата на ПК би могла да ги накара да вземат политически мотивирани решения в своите проспекти за Комисията по ценните книжа и борсите през 2002 г. Hynix представи доказателства, че въпросният израз не се е отнасял конкретно за Hynix и не следва да се приема като означаващ, че ПК е упражнявала контрол върху корейския банков сектор. Доказателствата, представени от Hynix, обаче не оспорват други части от предупрежденията в проспектите, например, че акционерното участие на ПК „би могло да ни накара да предприемем действия или да преследваме цели на политиката, които може да са в разрез с интересите (на кредиторите)“.

(34)

Комисията поиска да види вътрешната документация, свързана с решението на институциите кредитори да одобрят плана за преструктуриране. Тези поверителни документи показват, че независимо, че всеки от кредиторите минава през своите стандартни вътрешни процедури при вземането на решение за участие в преструктурирането, те не действат съгласно кредитния рейтинг, който всеки един от тях е определил за Hynix през въпросния период. Макар че всички кредитори дават на Hynix рейтинг, еквивалентен на определения от Standard & Poor's „selective default“, те пристъпват към одобряване на плана за преструктуриране. Например по времето, когато се одобрява преструктурирането, кредитният рейтинг на една банка за Hynix показва, че дружеството е силно уязвимо и че възможността за възстановяване на дейността е малко вероятна. Рейтингът, даден на Hynix от друга от участващите банки, показва, че възможността за неизпълнение на задълженията е много голяма и че няма възможност за бъдещо възстановяване. Вместо това тези банки решават да одобрят предложението за преструктуриране, въпреки че от доказателствата личи, че това противоречи на пазарно ориентирания подход, а и докладът на DB не сочи друго.

(35)

Това се доказва от третирането от страна на кредиторите на дълга, който разсрочват, и на акциите, които получават по замяната на дълг срещу дялов капитал: около 80—90 % от дълга на Hynix е отписан като загуба (в един случай дори 100 %), а капиталът е записан на около 20 % от цената, платена от кредиторите.

(36)

Дружеството твърди, че последвалите събития показват, че решението на кредиторите е било правилно. След 2005 г. Hynix е на печалба и кредиторите продават своите акции в дружеството срещу значителна печалба. На първо място обаче това е последващ анализ, който изобщо не обосновава заключението, че по времето, когато кредиторите одобряват плана за преструктуриране, това съответства на пазарно ориентирания подход. Освен това фактът, че Hynix оцелява, се дължи на огромните субсидии, които получава. Не може да се привежда аргумент, че щом Hynix е оцеляло, субсидиите не са били субсидии, ако оцеляването е било единствено възможно заради тези субсидии. И на последно място, кредиторите са в положението, в което са и в края на 2002 г., защото участват в преструктурирането през 2001 г., което представлява субсидия. Следователно те не могат да твърдят, че трябва да бъдат сравнявани с частни кредитори, предприели напълно доброволно всички стъпки, водещи до тяхното положение в даден момент. Затова аргументът на Hynix не оказва влияние върху заключението, че кредиторите не действат в съгласие с пазарно ориентирания подход.

VII.   Заключение за финансовото участие

(37)

Предвид наличните доказателства относно политиката на ПК по отношение на Hynix и неговото участие в процеса на вземане на решения от страна на кредиторите на Hynix, както и доказателствата, свързани с бедственото положение на Hynix и нежеланието на пазара да отпуска капитал, а също и липсата на доказателства, че настоящите кредитори действат в съответствие с пазарен критерий, който не е изкривен от субсидии, се прави заключението, че ПК възлага и нарежда на кредиторите на Hynix да спасят Hynix, като одобрят преструктурирането, описано в съображение 19 по-горе. Това представлява финансово участие по смисъла на член 2, параграф 1 от основния регламент.

(38)

Hynix заяви, че ПК няма нищо общо с новото преструктуриране, което е планирано от кредиторите с помощта на външните консултанти. Освен това дружеството твърди, че наличните доказателства показват единствено, че ПК е загрижено за бъдещето на Hynix, но не изпълняват изискването за подлежаща на илюстриране връзка между ПК и действията на банките. Въпреки че акционерното участие на ПК не е решаващо доказателство за насочване или възлагане, то е силно доказателство за степента, до която ПК може да оказва въздействие върху процеса за вземане на решения на банките. Както и при първоначалното разследване, наличните доказателства показват, че като основен акционер ПК може да назначава директори и по този начин е в състояние да оказва влияние върху резултата от гласуването на заседанията на съвета на директорите. Освен това различните статии в пресата и писмени доклади ясно показват, че ПК няма да позволи Hynix да фалира. Това се демонстрира и от факта, че една от изцяло притежаваните от ПК банки купува задълженията на Hynix от другите кредитори, за да облекчи финансовата тежест върху банките, на които е възложено да спасят Hynix. Не се оспорва, че новият план за преструктуриране е изработен от външните консултанти на Hynix заедно с неговите кредитори; от наличните доказателства обаче личи, че ПК възлага и насочва на кредиторите на Hynix да преструктурират дружеството и да не му позволят да фалира.

(39)

Поведението на банките също ясно демонстрира, че те не действат съгласно нормални търговски съображения. Нито една от банките не дава на Hynix рейтинг „дружество с инвестиционен рейтинг“. В действителност всеки рейтинг на Hynix, даден му от неговите кредитори, показва, че те го свързват със значителен риск и се съмняват, че може да оцелее. Дружеството твърди, че поведението на кредиторите му следва да се разглежда от гледна точка на „настоящ кредитор“. Както е разгледано по-подробно в съображение 36 по-горе и в съображения 41—44 по-долу, със сигурност обаче в този случай, който е повлиян от много големи и сходни субсидии, предоставени само преди около година по-рано, подходящият тест, който следва да се приложи по отношение на обосноваността от търговска гледна точка на кредиторите, е тестът за частен инвеститор. Следователно не е необходимо да се разглежда въпросът дали настоящ кредитор би се държал по начин, подобен на кредиторите на Hynix.

VIII.   Полза

(40)

Относно ползите за Hynix, KEB, Woori Bank, Shinhan Bank, KDB и NACF твърдят, че са участвали в новото преструктуриране, защото са искали да увеличат максимално степента на изплащане за заемите, които вече са отпуснати на Hynix. Те са приели, че стойността на Hynix като действащо предприятие е по-висока от непосредствената ликвидационна стойност. Въпреки всичко, това сравнение, независимо какви са достойнствата му като стандарт за анализ на съществуването на полза, във всеки случай не е приложимо за настоящия случай, поради причините, обяснени в съображение 36 по-горе и в съображения 41—44 по-долу. Освен това съществуването на потенциална полза за кредиторите с голяма експозиция не показва, че няма полза за Hynix.

(41)

Hynix заяви, че новото преструктуриране е основано на пазара, тъй като е разработено от външни консултанти като DB и Deloittes след месеци на финансов и правен анализ и се базира на доклада на DB, препоръчващ начина на действие, който впоследствие е приложен. Докладът на DB обаче е адресиран до кредиторите на Hynix. Неговата цел е да се увеличи максимално степента на изплащане на дълга за тези кредитори, като същевременно се предпази дружеството от фалит. Hynix отбеляза, че тестът, който да се приложи за установяване на полза за дружеството от новото преструктуриране, трябва да бъде тестът за „частен кредитор“, а не тестът „за частен инвеститор“. Позицията на кредиторите е фактор, който може да се отчете при анализа, но както беше обяснено в съображение 36, тя не може да играе роля в този случай.

(42)

Като цяло съответният критерий е дали пазарно ориентиран инвеститор, със или без съществуваща експозиция по отношение на Hynix, би оценил предлаганата инвестиция в Hynix като привлекателна. Докладът на DB не дава надежден отговор на този въпрос, тъй като, адресиран до настоящите кредитори, той използва най-общо казано съществуващия дълг и капиталовите структури на Hynix като инструмент за предлаганата инвестиция, като по този начин намалява до минимум възможността за хипотетична външна инвестиция при същите условия. Докладът на DB не съдържа доказателство, че външни частни инвеститори биха проявили интерес да вложат пари в Hynix. Нещо повече, в действителност съветът на DB към частните инвеститори е да не инвестират в Hynix, за което говори фактът, че отделът ѝ за проучване не следи акциите на Hynix.

(43)

Във всеки случай финансовото положение на Hynix по време на новото преструктуриране, както е описано в съображение 14 по-горе, е бедствено и е ясно, че Hynix не е в състояние да обслужва своите задължения. От това следва, че от пазара няма да се намери финансиране, както е видно от изявленията на финансовите консултанти, цитирани в съображения 14 и 15 по-горе. Макар че докладът на DB посочва на кредиторите на Hynix, как да сведат до минимум своите загуби, той не посочва защо пазарът би продължил да отпуска кредити или да инвестира в Hynix — дружество със селективно неизпълнение на задълженията. Следователно наличните данни по отношение на състоянието на Hynix и ситуацията на пазара потвърждават, че докладът на DB не дава надежден отговор на въпроса дали пазарно ориентиран инвеститор би оценил предлаганата инвестиция в Hynix като привлекателна.

(44)

Освен това, като оставим настрана въпроса каква линия на поведение би могла да съществува за страните през 2002 г. предвид ситуацията, съществуваща тогава, остава фактът, че Hynix е поставено в тази ситуация от икономически нерационални решения за инвестиции и отпускане на кредити, взети от ПК или от негово име през 2001 г., чиито последици продължават през 2002 г. и след нея. Изричната цел на новото преструктуриране е рефинансиране на Hynix и то не може да бъде отделено от първоначалните мерки за гарантиране на ликвидност през 2001 г. Двете са неразривно свързани. С други думи, подновяването на експозицията на настоящите кредитори с мярката от 2002 г. се налага единствено заради нерационалния характер и последващия провал на предишното преструктуриране. Следователно решението, предложено в доклада на DB, е единствено възможно във връзка с мерките от 2001 г. Не е възможно да се разглежда определен предложен начин на действие като пазарен критерий, ако този начин на действие сам по себе си е продължение на предишно нерационално правителствено решение за инвестиции. И поради тази причина докладът на DB не дава надежден отговор на въпроса дали пазарно ориентиран инвеститор би преценил предлаганата инвестиция в Hynix като привлекателна.

(45)

Затова се смята, че с новото преструктуриране е реализирана полза за дружеството по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент.

IX.   Специфичност

(46)

Тъй като мерките, включени в новото преструктуриране, са предприети изключително за Hynix, разсрочването на дълга, превръщането на лихвата в главница и замяната на дълг срещу дялов капитал се смятат за специфични по смисъла на член 3 от основния регламент.

X.   Изчисляване на размера на ползата

i)   Момент на настъпване на ползата;

(47)

Съгласно член 5 от основния регламент размерът на изравнителните субсидии се изчислява чрез ползата за получателя, ако се установи, че такава съществува през разследвания период на субсидиране. Когато е взето решението за преструктуриране на 30 декември 2002 г., размерът на дълга, равен на размера, който ще се разменя за дялов капитал, е изваден от заемите и вписан като корекция на капитала (приложение 14 към финансовия отчет на Hynix за 2002 г.). Също така на същата дата Hynix е освободено от задълженията за плащане на лихви по отношение на този дълг.

(48)

Индустрията на Общността твърди, че ползата за Hynix от новото преструктуриране е настъпила едва на 13 април 2003 г., когато акциите реално са емитирани на кредиторите. От друга страна, дружеството твърди, че ефективната дата на ползата в действителност е декември 2002 г., тъй като това е датата на вземане на решението от страна на кредиторите за одобряване на преструктурирането и датата, на която Hynix е освободено от своите задължения по отношение на дълга.

(49)

Тъй като групата на ОУС за DRAM посочи, че ползата от определена субсидия трябва да се разглежда от гледна точка на получателя, а дружеството вече няма задължение спрямо своята дългова експозиция към кредиторите си от датата на вземането на решението за започване на новото преструктуриране, се смята, че ефективната дата за настъпване на ползата за Hynix е 30 декември 2002 г.

ii)   Основа за изчисляване;

(50)

Съгласно методологията, възприета в първоначалното разследване, разсрочването на дълг се смята за заем за целите на изчисляването на ползата. За тези цели превръщането на лихвата в главница също ще се третира като заем. В първоначалното разследване за субсидия се смята номиналният размер на главницата на заема, разпределен върху нормален петгодишен период на амортизация на активите. Всяка годишна сума, разпределена по този начин, се увеличава със стандартния търговски лихвен процент в Корея (7 %). Групата по спора между ЕО и Корея относно DRAM критикува това като „методология за безвъзмездни средства“, която не отразява факта, че заемите, за разлика от безвъзмездните средства, подлежат на връщане и че „поради това за дадено дружество е по-малко изгодно да получи кредит, отколкото безвъзмездни средства“ (8). Групата счете, че ЕО следва да използва при изчисляването критерии, които отразяват обичайните инвестиционни практики.

(51)

Вследствие забележките на групата на СТО по отношение на методологията, приложима за безвъзмездни средства, използвана в първоначалното разследване, беше счетено за подходящо в този преглед да се намери критерий, основан на заеми, спрямо който може да се изчисли ползата.

(52)

Финансовото положение на Hynix по време на новото преструктуриране, както е описано в съображения 14 и 15 по-горе, е бедствено и е ясно, че Hynix не е в състояние да обслужва своите задължения. Следователно от пазара не е могло да се очаква финансиране. По време на новото преструктуриране на Hynix не са предоставяни подобни търговски кредити, нито пък има проверени налични доказателства за цената и условията на подобен търговски кредит, който Hynix или друго дружество в ситуация, подобна на тази на Hynix, да получава по това време. Фактът, че частноправни образувания също са участвали в новото преструктуриране, не осигурява надежден критерий; участвалите образувания са малки и са притежавали незначителни части от дълга в сравнение с насочваните от ПК образувания. Освен това съгласно констатациите на групата на СТО в случая Япония—DRAM, която разгледа същите факти като настоящото разследване, наличието на едновременно участие на правителството в процеса на вземане на решения относно новото преструктуриране действа изкривяващо на пазара и затова частните, независими образувания не могат да бъдат взети за надежден критерий (9).

(53)

Затова Комисията състави заместваща референтна величина, основана на търговския лихвен процент с добавяне на премия за риск, отразяваща наказателните лихви за дружества, характеризиращи се с подобен риск. Тази величина отчита срока на кредита, референтния лихвен процент, който се плаща от платежоспособно дружество, вероятността за неизпълнение на задълженията от страна на неплатежоспособно дружество в рамките на определен срок и вероятността за неизпълнение на задълженията от страна на платежоспособно дружество в рамките на същия срок.

(54)

Комисията използва следната формула, за да изчисли подходящ референтен лихвен процент, приложим спрямо неплатежоспособното дружество:

ib = [(1 –qn)(1 + if)n/(1 –pn)](1/n) –1

където:

n

=

срока на кредита

ib

=

референтния лихвен процент, приложим спрямо неплатежоспособен заемополучател

if

=

дългосрочния лихвен процент, който би се прилагал към платежоспособно дружество

pn

=

вероятността за неизпълнение на задълженията от страна на платежоспособно дружество в рамките на n години

qn

=

вероятността за неизпълнение на задълженията от страна на платежоспособно дружество в рамките на n години.

(55)

За целите на това изчисление за лихвен процент за кредити в корейски вони Комисията на платежоспособни дружества използва средния лихвен процент, прилаган от Банката на Корея за облигации на дружества с инвестиционен рейтинг през 2003 г., който е 10,43 %. Наказателните лихви за платежоспособни и неплатежоспособни дружества за срока на действие на въпросните мерки са взети от Moody's Investor Services. Наказателната лихва за неплатежоспособно дружество през 2003 г. в рамките на 3 години (срока на разсрочване) е 54,86 %, докато наказателната лихва за платежоспособно дружество в рамките на 3 години през 2003 г. е 0,33 %. Това прави общо лихвен процент от 43,8 %. За сравнение, лихвата платима от Hynix върху разсрочения дълг е 3,5 %, т.е. разликата между лихвените проценти от 40,3 %, което води до изравнително мито в размер на 23,7 %.

(56)

Както е описано в съображение 21 по-горе, на 30 декември 2002 г. СКФИ е изчислил суапова цена от 435 вона за замяната на дълг срещу дялов капитал, въз основа на едномесечна средна пазарна цена. Дружеството твърди, че това е търговски добре обоснован метод за определяне цена на акция и че той отразява пазарната действителност. В действителност тази цена отразява таван. Ако между 30 декември 2002 г. и датата на действителното емитиране на акциите цената за акция се беше покачи, цената съответно щеше да се промени. Реалната цена за акция в деня, когато се взема решението за новото преструктуриране в действителност е 280 вона. Когато впоследствие след намаляването на капитала дългът е заменен за дялов капитал при цена 9 135 вона (435 вона × 21), в действителност цената за акция е 3 500 вона. Ако се пренебрегнат последиците от намаляването на капитала, емитираните акции се търгуват доста под номинала — при цена 167 вона. Не се оспорва, че СКФИ има свобода на действие по отношение на метода за определяне на суаповата цена. Въпреки тази свобода на действие обаче, тъй като суаповата цена не е фиксирана цена, а гаранция, че дружеството ще получи минимална сума за своите акции, тя не може да бъде смятана за цена, която отговаря на търговската реалност, особено предвид действителната цена по времето, когато е определена суаповата цена и неизненадващата тенденция за намаляване в периода между заседанията на СКФИ и датата на замяна през април 2003 г.

(57)

За да се изчисли ползата, получена от Hynix, от замяната на дълг срещу дялово участие, трябва да се вземат предвид разходите по емитирането на капиталови ценни книжа. Комисията отбеляза, че за да разгледа разходите, ако има такива, за замяната от гледна точка на получателя, трябва да се разгледат задълженията, наложени на определено дружество, когато то емитира нови акции. По отношение на това, Комисията отбелязва, че емитирането на голямо количество обикновени акции по принцип не налага конкретно задължение за дружеството, тъй като то не е обвързано нито с фиксирано ниво на възвращаемост, която дружеството трябва да постигне, нито с извършване на плащания. При все това, дружеството има поне едно теоретично задължение, а именно да разпредели своите печалби или част от тях между акционерите си; коефициентът на нетна рентабилност (ROE) би могъл да служи като индикатор за нивото на възвращаемост, което се очаква дружеството да осигури на акционерите си и да се използва при изчисляване на размера на ползата за Hynix. През 2003 г. ROE на Hynix обаче е отрицателен процент според изчисленията, направени въз основа на финансовите му отчети за тази година. Следователно, ако се изхожда от една обективна оценка на финансовото положение на Hynix по време на замяната на дълг срещу дялов капитал, не е разумно да се очаква дружеството да е в състояние да донесе на акционерите си някаква възвращаемост през въпросната година. От това следва, че и при използването на ROE като референтен критерий пак се налага заключението, че целият размер на замяната на дълг срещу дялов капитал представлява изравнителна субсидия.

(58)

Комисията разгледа също и въпроса дали замяната поражда за Hynix разходи, свързани със задължението за прехвърляне на дялове, или разходи в резултат на възможното „размиване“ на курса на акциите вследствие емисията на нови акции. Въз основа на прегледа на наличните доказателства Комисията не смята, че нетната полза за Hynix от пълната замяна на дълг срещу дялов капитал е по-малка в резултат от емитирането на нови акции. По отношение на това, Комисията смята, че е изключително важно да се отчете влиянието, което замяната на дълг срещу дялов капитал оказва върху финансовото положение на Hynix.

(59)

Като начало е изключително важно да се отчете, че това не е точно наливане на капитал. Основната полза за Hynix от замяната е погасяването на дълг със значителен размер, а именно 1 861,5 милиарда вона. Замяната освобождава Hynix от задължението да погаси тази главница и да плаща лихвите. Вместо това, този огромен дълг е заменен от акции, емитирани на банките кредитори. Емитирането на нови акции обаче не налага никакъв количествено измерим разход за Hynix. Макар и тази емисия да е довела до „размиване“ на текущата стойност на акциите, емисията не е оказала абсолютно никакво влияние върху Hynix по отношение на баланса. Тя не води до никакъв паричен разход (освен разходите, свързани с емитирането на новите акции) и не задължава Hynix да извърши плащания в брой в бъдеще, какъвто би бил случаят с дългови инструменти.

(60)

Дружеството заяви, че пазарната стойност на акциите трябва да бъде приспадната от констатираната полза и цитира насоките на Комисията за изчисляване на субсидията при разследвания за изравнително мито, които предвиждат в параграф Д, буква е), подточка iii), че „ако правителството закупи акции от определено дружество и заплати над пазарната цена за тези акции (отчитайки всички други фактори, които са оказали влияние върху частния инвеститор), размерът на субсидията е разликата между двете цени (подчертаването е добавено)“. През въпросния период обаче частен инвеститор въобще не би купил акции на Hynix. В действителност наличните доказателства показват, че акциите на Hynix се търгуват на толкова ниски нива, че е трябвало да бъдат спрени от търговия, ако не се ползваха от изключение от корейските правила за котировките, което изглежда допуснато специално за Hynix. Освен това фактът, че за акциите е определена пазарна стойност, няма въздействие върху дружеството, което не трябва да я плаща. Това би имало значение, ако в замяната на дълг срещу дялов капитал имаше елемент, задължаващ Hynix да пристъпи към обратно изкупуване.

(61)

Следователно предвид горните съображения и поради факта, че Hynix не посочи никакъв разход, свързан с емитирането на акциите, се смята, че подходящият подход за измерване на ползата от замяната на дълг срещу дялов капитал е вземането под внимание на общия размер на замяната.

iii)   Окончателно изчисляване на ползата;

(62)

Както беше обяснено в съображение 61 по-горе, за възникналата полза за Hynix от мярката се взема общият размер на замяната на дълг срещу дялов капитал. Тази субсидия води до голяма еднократна полза, тъй като, както е описано по-горе, методът на разпределение за период от 5 години се приема за подходящ. Размерът на разпределената по този начин субсидия е изразен като процент от общите продажби на Hynix през 2005 г. С лихвата, като се използва средния търговски лихвен процент, приложим в Корея за периода на разследване при прегледа, изравнителната субсидия е 6,8 %. Тъй като замяната на дълг срещу дялов капитал е еднократна, неповтаряща се субсидия, разпределена за определен период от време и тъй като се смята, че периодът на разпределение започва, когато ползата е реално получена, се приема, че действието на субсидията изтича на 31 декември 2007 г.

(63)

Както беше посочено в съображение 50 по-горе, разсрочването на дълга и превръщането на лихвата в главница се разглеждат като заеми и се считат за периодично отпускана субсидия. Дружеството твърди, че е изплатило субсидията, получена при преструктурирането от декември 2002 г., когато рефинансира дълга си през юли 2005 г. чрез консорциум от корейски и чужди банки (вж. съображения 75 и 76 по-долу). Hynix твърди, че рефинансирането, чрез което е поело нови задължения, за да изплати дълга си по новото преструктуриране и да излезе от приложното поле на ЗНКП, погасява последиците от субсидията. През 2005 г., когато се осъществява рефинансирането, Hynix е отново печелившо и според Korea Investors Service Inc. има кредитен рейтинг BBB+. Рефинансирайки дълга си при пазарни условия, Hynix ефективно прекратява повторното отпускане на субсидията и така ползата престава да съществува. Затова се смята, че от 13 юли 2005 г. разсрочването на дълга и превръщането на лихвата в главница престават на носят полза на Hynix.

XI.   Други предполагаеми схеми за субсидии

(64)

През януари 2003 г. Hynix продава за приблизително 380 милиона щатски долара своето предприятие за течнокристални дисплеи (Hydis) на Beijing Orient Electronics Technology Group Co. Limited (BOE), китайско дружество. Покупната цена до голяма степен е финансирана със заеми от банките кредитори на Hynix, а именно KEB, KDB, Woori Bank и Hyundai Marine and Fire Insurance (HMFI), които заедно са отпуснали заем в размер на 188 милиона щатски долара на новосъздаденото дружество за закупуване на активите — BOE-Hydis.

(65)

Индустрията на Общността твърди, че ПК е възложило и насочило корейските банки към осигуряване на финансиране при преференциални условия, за да дадат възможност на BOE да закупи активите, осигурявайки по този начин така нужната парична инжекция на Hynix.

(66)

Въпреки че съществуват известни доказателства, че KEB и Hynix оказват натиск върху някои от другите кредитори и че BOE не е в състояние да привлече финансиране от независими кредитори, няма доказателства, че осигуреното финансиране е действително изравнителна субсидия. Констатация за възлагане и/или насочване на корейските банки от страна на ПК не е достатъчна; за да се констатира изравнителна субсидия при обстоятелствата, описани от индустрията на Общността, трябва да се докаже, че ПК е възложило и наредило на BOE да купи Hydis. Независимо, че условията на финансирането, осигурено от корейските банки, са много благоприятни, BOE поема задължение от 188 милиона щатски долара и плаща остатъка от покупната цена в брой; няма доказателства за възлагане/насочване по отношение на BOE от страна на ПК. Във всеки случай, финансирането е дадено на BOE-Hydis и не е представено никакво доказателство, че за Hynix има полза. Следователно не се смята, че кредитите в размер на 188 милиона щатски долара, дадени на BOE-Hydis от корейски банки, представляват субсидия по смисъла на член 2 от основния регламент.

(67)

Както е предвидено в условията на новото преструктуриране, през октомври 2004 г. Hynix продава своите активи от System IC за 954,3 милиарда вона на консорциум, ръководен от CVC Partners, фонд за частни капиталови инвестиции, управляван от Citigroup Venture Capital. Финансирането на придобиването представлява 481,3 милиарда вона от покупната цена и основно е под формата на прехвърляне на дълг от Hynix на MagnaChip — дружество, създадено с цел закупуване активите на System IC. Кредиторите на Hynix прехвърлят необезпечените задължения на Hynix на MagnaChip при норма на сконтиране 21 %, но обезпечените задължения са поети от новото дружество без всякаква отстъпка.

(68)

Индустрията на Общността твърди, че прехвърлянето на сконтирания дълг представлява изравнителна субсидия. Все пак, предвид че MagnaChip поема задължения в размер на 481,3 милиарда вона и плаща в брой 481,3 милиарда вона, за да се констатира, че транзакцията включва финансово участие, първо трябва да има доказателства за възлагане или нареждане на MagnaChip/CVC Partners, а такива не са предоставени или констатирани. Участието в прехвърлянето на сконтирания дълг от страна на кредиторите е доброволно. Подобно на продажбата BOE-Hydis, финансирането е дадено на трето лице, а не на Hynix, следователно няма доказателства за полза за Hynix. По тази причина не се смята, че прехвърлянето на сконтирания дълг на MagnaChip представлява субсидия по смисъла на член 2 от основния регламент.

(69)

През октомври 2004 г. Hynix използва приходите от продажбата на активите на System IC, за да осъществи план за кешово изкупуване, одобрен от СКФИ, съгласно който Hynix „изкупува обратно“ с отстъпка задълженията си към кредиторите. Всъщност, Hynix предлага да погаси предсрочно дълга си, но с отстъпка. През декември 2004 г. е осъществено второ кешово изкупуване (КИ). Индустрията на Общността твърди, че тези КИ с отстъпка представляват изравнителна субсидия.

(70)

Кредиторите, пожелали да участват в октомврийското КИ, се договарят Hynix да погаси 70 % от необезпечените си задължения към тях и 96 % от обезпечените задължения. Нормата на сконтиране за необезпечените задължения е намален на 21,84 % за декемврийското КИ.

(71)

Наличните доказателства сочат, че участието в КИ е доброволно. Освен това няма доказателства които да подсказват, че поведението на участващите кредитори е търговски нецелесъобразно, тъй като отстъпката по необезпечените задължения е компенсирана от съществуването на предсрочно погасяване и, следователно, от времевата стойност на парите. Следователно не се смята, че КИ представляват субсидия по смисъла на член 2 от основния регламент.

(72)

Индустрията на Общността твърди, че ПК е предоставило преференциално данъчно третиране на Hynix, като не е изискало от него да признае приходите от замяната на дълг срещу дялов капитал по време на новото преструктуриране като доход. Въпреки че загубите на Hynix през 2003 г. са такива, че от него не би се изисквало да плати корпоративен данък, дори ако беше признало прихода от замяната като доход, индустрията на Общността твърди, че Hynix е извлякло ползи, защото като не е признало прихода, то не е намалило пренесените за бъдещи периоди загуби, които след това е могло да прихване от облагаемите приходи през 2005 г., когато отново е станало печелившо.

(73)

Предполагаемото преференциално данъчно третиране произлиза от забавянето на промяна в закона, която да изисква от дружествата, които доброволно се преструктурират като Hynix, да признават приходите от замяната на дълг срещу дялов капитал като облагаем доход. Индустрията на Общността твърди, че първоначално ПК е възнамерявало промяната в закона да влезе в сила през март 2003 г., като по този начин приходите от замяната на дълг срещу дялов капитал на Hynix съгласно новото преструктуриране са щели да бъдат облагаеми. Индустрията на Общността твърди, че след жалбите на поне едно от три дружества, пряко засегнати от тази промяна в закона, като Hynix е едно от тях, ПК е отложило влизането в сила на тази нова разпоредба за 1 януари 2004 г. Hynix твърди, че отлагането на датата на влизане в сила на новата разпоредба е било направено, когато ПК е осъзнавало, че нейният непосредствен ефект ще противоречи на принципите за липса на обратно действие и на установената практика данъчните закони да влизат в сила в началото на данъчната година.

(74)

Индустрията на Общността повтори твърденията си в своите бележки, представени след разкриване на основните факти и констатации от разследването. Няма достатъчно налични доказателства обаче за намерението на ПК да гарантира,че приходите на Hynix от замяната на дълг срещу дялов капитал няма да бъдат облагани или че предполагаемото преференциално третиране е фактически специфично по смисъла на член 3 от основния регламент. Освен това съмнително е дали Hynix е получило някаква полза от това освобождаване от данъчно облагане, предвид неговите нетни оперативни загуби и факта, че могат да бъдат пренасяни за бъдещи периоди само за пет години. Впоследствие Hynix реализира печалба през 2005 г., но загубите са такива, че дори приходите от замяната на дълг срещу дялов капитал да бяха признати като облагаем доход, остатъчната пренесена за бъдещи периоди загуба е пак повече от достатъчна да поеме реализираната през 2005 г. печалба, следователно Hynix нямаше да получи полза по време на (или преди) ПР. Освен това, тъй като ползата от замяната на дълг срещу дялов капитал е изравнена „бруто“, т.е. без да се отчита потенциалното въздействие на данъчното облагане, всяка полза от подобно преференциално данъчно третиране вече е взета предвид и повторното ѝ изравняване би било довело до двойно отчитане. Следователно данъчното третиране на замяната на дълг срещу дялов капитал на Hynix от страна на ПК не се смята за субсидия по смисъла на член 2 от основния регламент.

(75)

През юли 2005 г. Hynix рефинансира 1 200 милиарда вона от своите задължения, като така излиза предсрочно от обхвата на ЗНКП. Рефинансирането включва срочен кредит от 500 милиона щатски долара, набрани чрез емисия на облигации на Нюйоркската фондова борса и споразумение за 250 милиарда вона, както и 550 милиона щатски долара револвиращ кредит с участието на корейски и чужди банки (рефинансирането през юли 2005 г.). Индустрията на Общността твърди, че рефинансирането през юли 2005 г. е включвало допълнителна субсидия, тъй като Hynix все още е било силно задлъжняло дружество, за което не се е намирало финансиране на пазара.

(76)

През юли 2005 г. Hynix е много по-стабилно дружество, независимо че е силно задлъжняло. То отново е печелившо и кредитният му рейтинг е BBB+. Наличните доказателства показват, че условията на финансирането, предоставено от корейските банки, не противоречат на кредитния му рейтинг. Освен това степента на участие на чужди банки подкрепя твърдението на Hynix, че рефинансирането е осъществено при търговски условия. Също така няма доказателства за възлагане или насочване на корейските банки по отношение на заемите, отпуснати на Hynix съгласно това рефинансиране. Следователно рефинансирането през юли 2005 г. не се смята за субсидия по смисъла на член 2 от основния регламент.

XII.   Заключение относно мерките

(77)

Ползата от субсидиите, изравнени при първоначалното разследване, се смята за получена на 1 януари 2001 г. и е разпределена за период от пет години, който отговаря на нормалния период на амортизация на активите в отрасъла за полупроводници.

(78)

Мерките, наложени при първоначалното разследване, са свързани с еднократни, неповтарящи се субсидии, разпределени върху определен период от време, и тъй като се предполага, че периодът на разпределение започва, когато ползата е реално получена, смята се, че мерките, наложени с регламента за окончателно мито, изтичат на 1 януари 2006 г. Тъй като разсрочването на дълга и превръщането на лихвата в главница от декември 2002 г. престават да носят полза на Hynix на 13 юли 2005 г., а замяната на дълг срещу дялов капитал от декември 2002 г. изтича на 31 декември 2007 г., мерките следва да се отменят, считано от 31 декември 2007 г. и процедурата да се прекрати.

(79)

Следователно окончателните изравнителни мита, платени или осчетоводени съгласно Регламент (ЕО) № 1480/2003 на Съвета върху вноса на някои електронни микровериги, известни като „DRAM“ (dynamic random access memories — динамични памети за четене и запис с произволен достъп), от всякакъв тип, с всякакви гъстоти и всякакви варианти, сглобени или не, под формата на дискове или преработени чипове, изработени чрез вариации на процеса метал-оксид-полупроводник (MOS), включително комплементарни видове МОS (CMOS), независимо от тяхната скорост на достъп, конфигурация, опаковка или носител и т.н. с произход от Република Корея и допуснати в свободно обращение, считано от 31 декември 2007 г., следва да бъдат възстановени или опростени.

(80)

Hynix, ПК, индустрията на Общността и всички останали заинтересовани страни бяха информирани за основните факти и съображения, въз основа на които ще бъде направено предложение за отмяна на действащите мерки и прекратяване на процедурата и имаха възможността да представят своите бележки. Когато беше уместно, тези бележки бяха разгледани в разделите на настоящия регламент, конкретно занимаващи се с повдигнатите въпроси.

(81)

В съответствие с приложимото митническо законодателство от националните органи трябва да се поиска възстановяване или опрощаване.

(82)

В своите бележки индустрията на Общността отново твърди, че мерките следва да останат в сила до изтичане на техния срок през август 2008 г., пет години след налагане на окончателните мерки, с цел да се компенсира изравнителното субсидиране, и цитира член 19 от основния регламент в подкрепа на своето искане. Член 19 обаче предвижда, inter alia, възможността за отмяна на мерките, ако вече не са необходими за изравняване на субсидирането. Освен това член 15 от основния регламент, който посочва основанията за налагане на мерки, гласи, че мерките могат да се налагат — и по аналогия да се поддържат — „освен ако субсидията или субсидиите не бъдат оттеглени или е доказано, че съответните износители вече не реализират полза от субсидиите“. Тъй като резултатът от разследването показва, че субсидиите, предоставени на Hynix, вече не носят полза, мерките не могат да останат в сила и искането на индустрията на Общността следва да бъде отхвърлено,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изравнителното мито върху вноса на някои интегрирани електронни микровериги, известни като „DRAM“ (dynamic random access memories — динамични памети за четене и запис с произволен достъп), изработени чрез вариации на процеса метал-оксид-полупроводник (MOS), включително комплементарни видове МОS (CMOS), независимо от техния тип, гъстота, вариант, скорост на достъп, конфигурация, опаковка или носител и т.н., с произход от Република Корея, наложено с Регламент (ЕО) № 1480/2003, се отменя, считано от 31 декември 2007 г., и процедурата се прекратява.

Член 2

Окончателните изравнителни мита, платени или осчетоводени съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 1480/2003, считано от 31 декември 2007 г., подлежат на възстановяване или опрощаване в съответствие с член 236 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (10). За възстановяването или опрощаването се отправя искане до националните митнически органи в съответствие с приложимото митническо законодателство.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 7 април 2008 година.

За Съвета

Председател

R. ŽERJAV


(1)  ОВ L 288, 21.10.1997 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 461/2004 (ОВ L 77, 13.3.2004 г., стр. 12).

(2)  ОВ L 212, 22.8.2003 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 2116/2005 (ОВ L 340, 23.12.2005 г., стр. 7).

(3)  ОВ L 102, 24.4.2003 г., стр. 7.

(4)  WT/DS299/R Европейски общности — изравнителни мерки относно чипове за динамични памети за четене и запис с произволен достъп от Корея, приет на 3 август 2005 г.

(5)  ОВ L 103, 12.4.2006 г., стр. 1.

(6)  ОВ C 67, 18.3.2006 г., стр. 16.

(7)  Kangwon Lee, ГИД на KEB „Няма да кажа“, Maeil Business Newspaper, 23 август 2002 г.

(8)  Доклад на групата по спора между ЕО и Корея относно DRAM, параграф 7.212.

(9)  Япония—Корея DRAM WT/DS336/R доклад на групата, параграфи 7.283—7.298.

(10)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).


9.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 96/13


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 321/2008 НА КОМИСИЯТА

от 8 април 2008 година

за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. относно правилата за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (1), и по-специално член 138, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.

(2)

В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Фиксираните вносни стойности, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, се определят, както е посочено в таблицата в приложението.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 9 април 2008 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 8 април 2008 година.

За Комисията

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 350, 31.12.2007 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

към регламент на Комисията от 8 април 2008 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Кодове на трети страни (1)

Фиксирана вносна стойност

0702 00 00

JO

74,4

MA

52,4

TN

115,9

TR

98,1

ZZ

85,2

0707 00 05

EG

178,8

MA

101,8

TR

132,4

ZZ

137,7

0709 90 70

MA

80,5

TR

98,4

ZZ

89,5

0805 10 20

EG

55,5

IL

56,2

MA

55,1

TN

53,2

TR

64,5

US

54,1

ZZ

56,4

0805 50 10

AR

117,4

TR

132,8

ZA

125,5

ZZ

125,2

0808 10 80

AR

91,8

BR

85,2

CA

97,5

CL

83,8

CN

90,7

MK

50,7

US

117,7

UY

45,1

ZA

73,1

ZZ

81,7

0808 20 50

AR

83,5

CL

95,4

CN

57,9

UY

89,6

ZA

103,7

ZZ

86,0


(1)  Номенклатура на страните, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ZZ“ означава „друг произход“.


ДИРЕКТИВИ

9.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 96/15


ДИРЕКТИВА 2008/47/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 8 април 2008 година

за изменение, с цел адаптиране към техническия прогрес, на Директива 75/324/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с аерозолни опаковки

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 75/324/ЕИО на Съвета от 20 май 1975 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с аерозолни опаковки (1), и по-специално член 5 и член 10, параграф 3 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Вследствие на техническия прогрес и иновациите на пазара се появяват все по-голям брой аерозолни опаковки със сложна техническа конструкция и характеристики, различни от традиционните. Разпоредбите на Директива 75/324/ЕИО обаче не са достатъчни за гарантиране на високо ниво на безопасност на такива нетрадиционни аерозолни опаковки. Специфичната конструкция на нетрадиционните аерозоли може да създаде риск за безопасността, който не се третира в разпоредбите за безопасност на директивата, съответстващи на познатите конструкции на традиционните аерозолни опаковки. Следователно за достатъчно обхващане на всички аспекти, свързани с безопасността, е необходимо производителят да извърши анализ на опасностите.

(2)

Когато е уместно, анализът на опасностите трябва да включва риска от вдишване на спрей, пръскан от аерозолна опаковка, при нормални или разумно предвидими условия на употреба, отчитайки големината на капките и тяхното пространствено разпределение по големина, заедно с физичните и химични свойства на съдържанието, тъй като вдишването на малките аерозолни капки може да има неблагоприятно отражение върху здравето на потребителя при такива условия на употреба, дори ако класифицирането и обозначаването на аерозолната опаковка е в съответствие с разпоредбите на Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (2).

(3)

Предпазната клауза, предвидена в член 10 от Директива 75/324/ЕИО, е била приложена от една държава-членка. Предприетата предпазна мярка е оправдана предвид повишения риск от запалване при нормални или разумно предвидими условия на употреба, дължащ се на съдържащите се в аерозолната опаковка вещества.

(4)

Сегашната дефиниция на огнеопасно съдържание не е достатъчна за гарантиране на високо ниво на безопасност във всички случаи. В частност, въпреки че понякога веществата, разпръсквани от аерозолни опаковки, не се определят като „запалими“ в съответствие с критериите, изброени в приложение VI към Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (3), те могат да се възпламенят при нормални или разумно предвидими условия на употреба на аерозолната опаковка. Освен това настоящите критерии за запалимост се отнасят само за химични вещества и препарати и не отчитат правилно специфични физични състояния на аерозолен спрей или специфични условия на употреба.

(5)

С цел постигане на оптимално ниво на безопасност и отчитайки специфичността на аерозолните опаковки, при новите критерии за класификация на запалимостта за аерозолни опаковки трябва да се вземат под внимание също и опасностите, свързани с разпръскване на съдържанието и специфичните условия на употреба на аерозолни опаковки, а не само физичните и химични свойства на самото съдържание.

(6)

Съгласно разпоредбите на действащата Директива 75/324/ЕИО всяка пълна аерозолна опаковка трябва да се потопи в гореща водна баня, за да се оцени херметичността и взривоустойчивостта. Топлочувствителните аерозолни опаковки, обаче, не могат да преминат този тест. Технологичният прогрес направи възможни алтернативни методи на изпитване за окончателна оценка на аерозолни опаковки на взривоустойчивост и херметичност, които гарантират еднакво ниво на безопасност.

(7)

Разпоредбите на действащата Директива 75/324/ЕИО позволяват, при наличие на съгласие от страна на комитета, посочен в член 6, използване на система за изпитване, при която има възможност за постигане на резултат, равностоен на този при метода с водна баня. Практическото осъществяване на тази процедура обаче е много трудно, поради което тя никога не е била използвана. Следователно, за да се даде, посредством осигуряване на технически експертни решения, възможност на икономическите оператори да се възползват от техническия прогрес без компромиси по отношение на сегашното ниво на безопасност, е необходимо алтернативните методи на изпитване вместо от комитета, посочен в член 6 от директивата, да се одобряват от съответни компетентни органи, определени от държавите-членки по силата на Директива 94/55/ЕО на Съвета от 21 ноември 1994 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на автомобилния превоз на опасни товари (4).

(8)

Проблемът за безопасността беше повдигнат поради избухване и течове от метални аерозолни опаковки, нагрети до високи температури, например в случай на автомобили, изложени на въздействието на слънчеви лъчи. Затова е необходимо максималното ниво на пълнене за всички видове аерозолни опаковки да се ограничи до една и съща стойност.

(9)

Най-екологични и незапалими в качеството на изтласкващи компоненти на аерозола са сгъстените газове. Но загубата на налягане към края на живота на аерозолни опаковки с използване на сгъстени газове по принцип води до намаляване на ефективността при изтласкване на съдържимото. Поради това следва да се поощрява използването на сгъстени газове като изтласкващи компоненти на аерозола посредством увеличаване на максималното вътрешно налягане на аерозолните опаковки до степен, безопасна за потребителите.

(10)

Директива 75/324/ЕИО следва да бъде съответно изменена.

(11)

Предвидените в настоящата директива мерки са в съответствие със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес на директивата за аерозолни опаковки,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 75/324/ЕИО се изменя, както е описано в приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите-членки приемат и публикуват до 29 октомври 2009 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. След това те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези разпоредби и таблица на съответствие между тях и настоящата директива.

Държавите-членки прилагат тези разпоредби, считано от 29 април 2010 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях да се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 8 април 2008 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 40. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 807/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36).

(2)  ОВ L 200, 30.7.1999 г., стp. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

(3)  ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стp. 850).

(4)  ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Директива 2006/89/ЕО на Комисията (ОВ L 305, 4.11.2006 г., стр. 4).


ПРИЛОЖЕНИЕ

В Директива 75/324/ЕИО се внасят следните изменения:

1.

В член 8 следният параграф 1а се добавя:

„1a.   Когато в аерозолна опаковка се съдържат запалими компоненти съгласно определението от параграф 1.8 от приложението, но аерозолната опаковка не се счита за „запалима“ или „силно запалима“ съгласно критериите, дадени в параграф 1.9 от приложението, количеството запалим материал, съдържащ се в аерозолната опаковка, трябва ясно да е указано на етикета със следния четлив и неизтриваем текст: „X % от масата на съдържанието са запалими““.

2.

Член 9a се отменя.

3.

Приложението се изменя, както следва:

а)

Точка 1.8. се заменя, както следва:

„1.8.   Огнеопасно съдържание

Съдържанието на аерозоли се счита за запалимо, ако те съдържат какъвто и да било компонент, класифициран като запалим:

а)

„запалима течност“ означава течност с температура на възпламеняване по-ниска от 93 °C;

б)

„запалимо твърдо вещество“ означава твърдо вещество или смес, която е лесно възпламенима, или може да причини или улесни запалване в резултат на триене. Лесно възпламеними твърди вещества са прахообразни, гранулирани, или пастообразни вещества или смеси, които представляват опасност, ако се запалват при краткотраен контакт с източник на запалване, като горяща клечка кибрит, и ако пламъкът се разпространява бързо;

в)

„запалим газ“ означава газ или газова смес, които имат граница на запалимост с въздуха при температура 20 °C и нормално налягане 1,013 bar.

Тази дефиниция не включва пирофорни, самонагряващи се и реагиращи с вода вещества и смеси, които никога не се използват за компоненти на аерозоли.“

б)

Добавя се следната точка 1.9:

„1.9.   Запалими аерозоли

За целите на настоящата директива един аерозол се счита за „незапалим“, „запалим“ или „силно запалим“ в зависимост от неговата топлина на изгаряне и масата на съдържащите се запалими компоненти, както следва:

а)

аерозоли, съдържащи 85 % или повече запалими компоненти и с топлина на изгаряне по-голяма или равна на 30 kJ/g, се класифицират като „силно запалими“;

б)

аерозоли, съдържащи 1 % или по-малко запалими компоненти и с топлина на изгаряне по-малка от 20 kJ/g, се класифицират като „незапалими“;

в)

всички останали аерозоли се подлагат на дадените по-долу процедури за класификация по отношение на запалимостта или се класифицират като „силно запалими“. Изпитването за разстояние на запалване, изпитването в затворено пространство и изпитването за запалимост на пяна трябва да са в съответствие с параграф 6.3.

1.9.1.   Запалими аерозоли под формата на спрей

При аерозоли под формата на спрей класификацията се извършва при отчитане на топлината на изгаряне и въз основа на резултатите от изпитването за разстояние на запалване, както следва:

а)

Ако топлината на изгаряне е по-малка от 20 kJ/g:

i)

аерозолът се класифицира като „запалим“, ако запалване възниква на разстояние равно или по-голямо от 15 cm, но по-малко от 75 cm;

ii)

аерозолът се класифицира като „силно запалим“, ако запалване възниква на разстояние равно или по-голямо от 75 cm;

iii)

ако при изпитването за разстояние на запалване не се получи запалване, се извършва изпитване в затворено пространство и в този случай аерозолът се класифицира като „запалим“, ако време-еквивалентът е по-малък или равен на 300 s/m3 или плътността на дефлаграция е по-малка или равна на 300 g/m3; в противен случай аерозолът се класифицира като „незапалим“.

б)

Ако топлината на изгаряне е равна или по-голяма от 20 kJ/g, аерозолът се класифицира като „силно запалим“, ако запалване възникне на разстояние 75 cm или по-голямо; в противен случай аерозолът се класифицира като „запалим“.

1.9.2.   Запалими аерозоли под формата на пяна

При аерозоли под формата на пяна класификацията се извършва въз основа на резултатите от изпитването за запалимост на пяна.

а)

Аерозолният продукт се класифицира като „силно запалим“, ако:

i)

височината на пламъка е 20 cm или повече и пламъкът е устойчив в продължение на 2 s или по-дълго;

или

ii)

височината на пламъка е 4 cm или повече и пламъкът е устойчив в продължение на 7 s или по-дълго.

б)

Аерозолен продукт, който не съответства на критериите по буква a) се класифицира като „запалим“, ако височината на пламъка е 4 cm или повече и пламъкът е устойчив в продължение на 2 s или по-дълго.“

в)

Добавя се следната точка 1,10:

„1.10.   Топлина на изгаряне

Топлината на изгаряне ΔНc се определя или по:

а)

утвърдените технологични правила, описани например в стандарти, като ASTM D 240, ISO 13943 86.1 до 86.3 и NFPA 30B, или в научната литература;

или

б)

чрез прилагане на следния изчислителен метод:

Топлината на изгаряне (ΔНc), в килоджаули на грам (kJ/g), се изчислява като произведение на теоретичната топлина на изгаряне (ΔНcomb) и ефективността на горене, която обикновено е по-малка от 1,0 (типичната ефективност на горене е 0,95 или 95 %).

За съставни аерозоли топлината на изгаряне е сумата от претеглените топлини на изгаряне на отделните компоненти, както следва:

Formula

където:

ΔНc

=

топлина на изгаряне (kJ/g) на продукта;

wi%

=

масова част на компонента i на продукта;

ΔНc(i)

=

специфична топлина на изгаряне (kJ/g) на компонента i на продукта.

Лицето, отговорно за маркетинга на аерозолната опаковка, трябва да опише метода, използван за определяне на топлината на изгаряне в документ, който да е лесно достъпен на официален език на Общността, на адрес, указан на етикета, в съответствие с член 8, параграф 1, буква a), ако топлината на изгаряне се използва като параметър за оценка на запалимостта на аерозолите съгласно разпоредбите на настоящата директива.“

г)

След точка 2. „Общи разпоредби“ и преди точка 2.1. се добавя следната разпоредба:

„Без да се засягат специфичните разпоредби на приложението относно изискванията, свързани със запалимостта и опасността, дължаща се на налягането, лицето, отговорно за маркетинга на аерозолни опаковки, е длъжно да анализира опасностите, за да идентифицира тези, които се отнасят за неговите аерозолни опаковки. Когато е уместно, този анализ трябва да включва преценка на риска от вдишване на спрей, пръскан от аерозолната опаковка при нормални и разумно предвидими условия на употреба, отчитайки пространственото разпределение на капките по големина, заедно с физичните и химични свойства на съдържанието. След това то трябва да извърши проектиране, изпълнение и изпитване, и, ако е уместно, да подготви специални указания за употреба на основата на направения анализ.“

д)

Точка 2.2, буква б) се изменя, както следва:

„б)

Когато аерозолът е класифициран като „запалим“ или „силно запалим“ в съответствие с критериите от параграф 1.9:

символ „пламък“, в съответствие с образеца от приложение II към Директива 67/548/ЕИО;

обозначение „запалим“ или „силно запалим“, в зависимост от класификацията на аерозола като „запалим“ или „силно запалим“.“

е)

В точка 2.3 буква a) и б) се заменят, както следва:

„а)

независимо от съдържанието всякакви допълнителни предупреждения към потребителите за конкретни опасности при употреба на продукта; ако аерозолната опаковка се придружава от отделни инструкции за употреба, последните трябва също да включват тези предупреждения;

б)

когато аерозолът е класифициран като „запалим“ или „силно запалим“ в съответствие с критериите от параграф 1.9, следните предупреждения:

фрази за безопасност S2 и S16, дадени в приложение IV към Директива 67/548/ЕИО;

„Не пръскайте върху открит пламък или какъвто и да е нажежен материал“.“

ж)

Добавя се следната точка 2.4:

„2.4.   Обем на течната фаза

Обемът на течната фаза при температура 50 °C не трябва да превишава 90 % от нетната вместимост.“

з)

Точка 3.1.2 се заменя, както следва:

„3.1.2.   Пълнене

При температура 50 oC налягането в аерозолната опаковка не трябва да превишава 12 bar.

Ако обаче аерозолът не съдържа газ или газова смес, които имат граница на запалимост с въздуха при температура 20 °C и нормално налягане 1,013 bar, максималното допустимо налягане при температура 50 °C е 13,2 bar.“

и)

Точки 3.1.3, 4.1.5 и 4.2.4 се заличават.

й)

Точка 6.1.4 се заменя, както следва:

„6.1.4.   Краен контрол на пълни аерозолни опаковки

6.1.4.1.   Аерозолните опаковки се подлагат на окончателно изпитване по един от следните методи.

а)   Изпитване в гореща водна баня

Всяка пълна аерозолна опаковка се потапя в гореща водна баня.

i)

температурата на водата във ваничката и времетраенето на изпитването трябва да са такива, че вътрешното налягане да достигне това, което съдържанието би имало при постоянна температура 50 °C;

ii)

всяка аерозолна опаковка с видима трайна деформация или теч се бракува.

б)   Методи за окончателно изпитване при висока температура

Могат да се използват други методи за нагряване съдържанието на аерозолните опаковки, ако при тях се гарантира, че налягането и температурата на всяка пълна аерозолна опаковка достигат стойностите, изисквани при изпитването в гореща водна баня и деформациите и течовете се установяват със същата точност, както при това изпитване.

в)   Методи за окончателно изпитване при ниска температура

Може да се използва алтернативен метод за окончателно изпитване при ниска температура, ако той е в съответствие с разпоредбите за методи, алтернативни на изпитването на аерозолни опаковки в гореща водна баня, дадени в параграф 6.2.4.3.2.2 от приложение A към Директива 94/55/ЕО.

6.1.4.2.   За аерозолни опаковки, при които след напълване и преди първоначална употреба съдържанието претърпява физична или химична трансформация, променяйки налягането си, се прилагат методи за окончателно изпитване при ниска температура в съответствие с параграф 6.1.4.1, буква в).

6.1.4.3.   При методи за изпитване в съответствие с параграф 6.1.4.1, буква б) и 6.1.4.1, буква в):

а)

методът за изпитване трябва да бъде одобрен от компетентен орган;

б)

лицето, отговорно за маркетинга на аерозолни опаковки, подава заявление за одобрение до компетентен орган. Към заявлението се прилага техническата документация с описание на метода;

в)

лицето, отговорно за маркетинга на аерозолни опаковки, е длъжно, за целите на надзора, да съхранява одобрението на компетентния орган, техническата документация с описание на метода и протоколите за осъществен контрол, ако има такива, на адреса, указан на етикета в съответствие с член 8, параграф 1, буква a);

г)

техническата документация трябва да е оформена на един от официалните езици на Общността или трябва да е налично нейно заверено копие;

д)

„компетентен орган“ означава орган, определен във всяка държава-членка по Директива 94/55/ЕО.“

к)

Добавя се следната точка 6.3:

„6.3.   Изпитване на аерозоли за запалимост

6.3.1.   Изпитване на аерозолни спрейове за разстояние на запалване

6.3.1.1.   Въведение

6.3.1.1.1.

Този метод за изпитване описва начина за определяне на разстоянието на запалване на аерозолен спрей с цел оценка на опасността от възпламеняване. От аерозолната опаковка се пръска по посока на източника на запалване, като разстоянието между тях се променя с по 15 cm и се наблюдава дали ще се получи запалване и устойчиво горене на спрея. Запалване и устойчиво горене се дефинира като стабилен пламък, съществуващ поне 5 s. За източник на запалване се използва газова горелка със син, блед пламък с височина 4—5 cm.

6.3.1.1.2.

Изпитването е приложимо за аерозолни продукти, с разстояние на пръскане 15 cm или повече. Аерозолни продукти с разстояние на пръскане под 15 cm, като такива, пръскащи пяна, мусове, гелове или пасти, или снабдени с дозиращ вентил, не подлежат на това изпитване. Аерозолните продукти за пръскане на пяна, мусове, гелове и пасти се подлагат на изпитването за запалимост на аерозолна пяна.

6.3.1.2.   Уреди и материали

6.3.1.2.1.

Необходими са следните уреди:

Ваничка с вода с поддържане на температура 20 °C

с точност ± 1 °C

Калибрирани лабораторни везни (кантар)

с точност ± 0,1 g

Хронометър (секундомер)

с точност ± 0,2 s

Градуирана скала, стойка и фиксатор

с градуировка в cm

Газова горелка със стойка и фиксатор

 

Термометър

с точност ± 1 °C

Влагомер

с точност ± 5 %

Манометър

с точност ± 0,1 bar

6.3.1.3.   Процедура

6.3.1.3.1.   Общи изисквания

6.3.1.3.1.1.

Преди изпитване всяка аерозолна опаковка се кондиционира и след това се подготвя чрез пръскане в продължение на около 1 s. Целта на това действие е да се отстрани нехомогенният материал от тръбичката в аерозолната опаковка.

6.3.1.3.1.2.

Стриктно се спазват инструкциите за употреба, включително това дали опаковката се използва в изправено положение или обърната. Когато се изисква разклащане, то се извършва непосредствено преди изпитването.

6.3.1.3.1.3.

Изпитването се извършва в среда без течение, с възможност за вентилация, с контролирана температура 20 °C (± 5 °C) и относителна влажност в обхвата 30—80 %.

6.3.1.3.1.4.

Всяка аерозолна опаковка следва да се изпитва:

а)

когато е пълна — по цялостната процедура, с горелка, на разстояние в обхвата между 15 cm и 90 cm от изпълнителния механизъм на аерозолния флакон;

б)

когато е пълна 10—12 % от номиналното (% от масата) — само едно изпитване, или на разстояние 15 cm от изпълнителния механизъм, когато при пръскането от пълен флакон изобщо не се е получило запалване, или на разстоянието на запалване при пръскане от пълен флакон плюс 15 cm.

6.3.1.3.1.5.

По време на изпитването флаконът се позиционира съгласно инструкциите от етикета. Съответно се позиционира и източникът на запалване.

6.3.1.3.1.6.

При описаната по-долу процедура съществува изискване изпитването да се прави, като разстоянието между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка се променя с по 15 cm в обхвата 15—90 cm. За ефективност се започва при разстояние 60 см между пламъка на горелката и изпълнителния мехнизъм на аерозолната опаковка.В случай на запалване на спрея при разстояние 60 cm разстоянието между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозола се увеличава с 15 cm. Ако при разстояние 60 cm между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка не се е получило запалване, разстоянието се намалява с 15 cm. Целта на процедурата е да се определи максималното разстояние между изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка и пламъка на горелката, при което се получава устойчиво горене на спрея, или да се установи, че не се е получило запалване на 15 cm разстояние между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка.

6.3.1.3.2.   Изпитвателна процедура:

а)

преди всяко изпитване най-малко 3 пълни аерозолни опаковки от всеки продукт се кондиционират до 20 °C ± 1 °C като поне 95 % от флакона е потопен във водата най-малко 30 min (ако аерозолът е изцяло потопен, 30 min кондициониране са достатъчни);

б)

спазват се общите изисквания. Записват се околната температура и относителна влажност;

в)

претегля се една аерозолна опаковка и се записва нейната маса;

г)

установява се вътрешното налягане и първоначалната скорост на изпразване при 20 °C ± 1 °C (за да се изключат дефектни или частично напълнени аерозолни опаковки);

д)

закрепва се газовата горелка посредством фиксатор на плоска хоризонтална повърхност или на стойка;

е)

запалва се газовата горелка; пламъкът трябва да е блед и да е с височина приблизително 4—5 cm;

ж)

поставя се изходният отвор на изпълнителния механизъм на необходимото разстояние от пламъка. Аерозолът се изпитва в положението, в което е проектиран да се използва, напр. изправен или обърнат надолу;

з)

изравняват се нивата на отвора на изпълнителния механизъм и пламъка на горелката, като се осигурява отворът да бъде правилно насочен към и изравнен с нивото на пламъка (виж фигура 6.3.1.1). Спреят трябва да минава през горната половина на пламъка;

Фигура 6.3.1.1

Image

и)

спазват се общите изисквания относно разклащането на опаковката;

й)

задейства се вентилът на аерозолната опаковка, за да се предизвика пръскане на съдържанието в продължение на 5 s, освен ако не се получи запалване. Ако се получи запалване, пръскането продължава и се определя времетраенето на горенето в рамките на 5 s след запалването;

k)

записват се данните за запалването за съответното разстояние между газовата горелка и аерозолната опаковка в дадената за целта таблица;

л)

ако при стъпка й) не се получи запалване, аерозолът трябва да се изпита при друга ориентация, напр. за продукти, използвани в изправено положение — обърнат наопаки, за да се провери дали ще се получи запалване;

м)

за същия флакон се повторят стъпки от ж) до л) още два пъти (общо 3 пъти) при същото разстояние между газовата горелка и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка;

н)

повторя се процедурата на изпитване за други два флакона с аерозол от същия продукт и при същото разстояние между газовата горелка и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка;

o)

повтарят се стъпки от ж) до н) на изпитвателната процедура при разстояние между 15 и 90 cm между изпълнителния механизъм на флакона с аерозол и пламъка на горелката в зависимост от резултата от всяко изпитване (виж също 6.3.1.3.1.4 и 6.3.1.3.1.5);

п)

ако при разстояние 15 cm не настъпи запалване, процедурата с първоначално пълни флакони приключва. Процедурата приключва също и когато запалване и устойчиво горене се получи при разстояние 90 cm. Ако не се получи запалване на разстояние 15 cm, се записва, че запалването не е настъпило. При всички други обстоятелства максималното разстояние между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка, при което е наблюдавано запалване и устойчиво горене, се записва като „разстояние на запалване“;

р)

освен това трябва да се проведе и едно изпитване с 3 флакона с 10—12 % от номиналното ниво на пълнене. Те се изпитват на разстояние между изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка и пламъка на горелката равно на „разстоянието на запалване на пълните флакони + 15 cm“;

с)

изпразва се флакон с аерозол до 10—12 % от номиналното ниво на пълнене (по маса) чрез пръсвания с продължителност максимум по 30 s. Спазват се интервали между пръсванията от минимум 300 s. По време на тези междинни интервали опаковките се оставят във водната ваничка за кондициониране;

т)

за флаконите с 10—12 % от номиналното ниво на пълнене се повтарят стъпки от ж) до н), като се прескачат стъпки л) и м). Това изпитване се прави, като аерозолът е само в едно положение, напр. изправен или обърнат надолу, което съответства на положението, при което се е произвело запалване (ако има такова) при пълни флакони;

у)

всички резултати се записват в дадената по-долу таблица 6.3.1.1.

6.3.1.3.2.1.   Всички опити се провеждат под димоотвеждащ аспиратор в помещение с възможност за добра вентилация. В продължение на поне 3 min след всяко изпитване се извършва вентилация на димоотвеждащия аспиратор и помещението. Взимат се всички необходими предпазни мерки за предотвратяване на вдишването на продукти от горенето.

6.3.1.3.2.2.   Флаконите с 10—12 % от номиналното ниво на пълнене се изпитват само по веднъж. В таблиците с резултатите е необходимо да има само по един резултат за всеки отбелязан флакон.

6.3.1.3.2.3.   Когато изпитването в положението, в което опаковката е проектирана да се използва, даде отрицателен резултат, изпитването се повтаря в положение, в което е най-вероятно да се получи положителен резултат.

6.3.1.4.   Метод за оценка на резултатите

6.3.1.4.1.   Всички резултати се записват. Таблица 6.3.1.1 по-долу дава примерна „таблицата с резултати“, която следва да се използва за целта.

Таблица 6.3.1.1

Дата

Температура … °C

Относителна влажност … %

Наименование на продукта

 

Нетен обем

 

Флакон 1

Флакон 2

Флакон 3

Начално ниво на пълнене

 

%

%

%

Разстояние до аерозола:

Изпитване

1

2

3

1

2

3

1

2

3

15 cm

Запалване?

Да/Не

 

 

 

30 cm

Запалване?

Да/Не

 

 

 

45 cm

Запалване?

Да/Не

 

 

 

60 cm

Запалване?

Да/Не

 

 

 

75 cm

Запалване?

Да/Не

 

 

 

90 cm

Запалване?

Да/Не

 

 

 

Наблюдения — включително положение на флакона

 

 

 

 

6.3.2.   Изпитване на запалване в затворено пространство

6.3.2.1.   Въведение

Този метод за изпитване описва начина за определяне запалимостта на продукти, пръскани от аерозолни опаковки, дължаща се на възможността им да се запалват в затворено или ограничено пространство. От съдържанието на аерозолна опаковка се пръска в цилиндричен изпитвателен съд, в който има горяща свещ. Ако настъпи видимо запалване, се записват изминалото време и освободеното количество аерозол.

6.3.2.2.   Уреди и материали

6.3.2.2.1.   Необходими са следните уреди:

Хронометър (секундомер)

с точност ± 0,2 s

Ваничка с вода с поддържане на температура 20 °C

с точност ± 1 °C

Калибрирани лабораторни везни (кантар)

с точност ± 0,1 g

Термометър

с точност ± 1 °C

Влагомер

с точност ± 5 %

Манометър

с точност ± 0,1 bar

Цилиндричен изпитвателен съд

според описанието по-долу

6.3.2.2.2.   Подготовка на изпитвателните уреди

6.3.2.2.2.1.   Цилиндричен съд с обем приблизително 200 dm3, диаметър приблизително 600 mm и дължина приблизително 720 mm, отворен в единия край, се изменя по следния начин:

а)

към отворения край на съда се поставя подходяща система за затваряне, състояща се от шарнирно закрепен капак; или

б)

като система за затваряне може да се използва пластмасово фолио с дебелина 0,01—0,02 mm. Ако изпитването се провежда с пластмасово фолио, то трябва да се използва, както е описано по-долу: Фолиото се опъва върху отворения край на барабана и се фиксира с еластична лента. Якостта на лентата трябва да е такава, че ако се постави около барабана, като лежи на страничната му стена, и към най-долната ѝ точка се закрепи маса 0,45 kg , се разтяга само 25 mm. Изрязва се един 25-милиметров прорез във фолиото, започващ на 50 mm от ръба на барабана. Уверете се, че фолиото е добре опънато;

в)

в другия край на барабана, на 100 mm от ръба, се пробива отвор с диаметър 50 mm по такъв начин, че отворът да е в най-горно положение, когато съдът е в легнало положение и е готов за изпитването (фигура 6.3.2.1).

Фигура 6.3.2.1

Image

г)

поставя се парафинова свещ с диаметър между 20 mm и 40 mm и височина 100 mm върху метална подставка с размери 200 × 200 mm. Свещта се подменя при намаляване на височината ѝ под 80 mm. Пламъкът на свещта се защитава от въздействието на спрея посредством преграда, широка 150 mm и висока 200 mm. Това включва равнината под наклон 45°, поставена на 150 mm от основата на преградата (фигура 6.3.2.2);

Фигура 6.3.2.2

Image

д)

свещта върху металната подставка се позиционира централно спрямо двата края на барабана (фигура 6.3.2.3);

Фигура 6.3.2.3

Image

е)

барабанът се поставя на пода или върху опора на място, където температурата е между 15 °C и 25 °C. Изпитваният продукт се впръсква в барабана с приблизителен обем 200 dm3, в който е източникът на запалване.

6.3.2.2.2.2.   Обикновено продуктът излиза от флакона под ъгъл 90° спрямо вертикалната му ос. Описаните конфигурация и процедура се отнасят за този тип аерозолни продукти. В случай на необичайно функциониращи аерозолни опаковки (напр. такива с пръскане във вертикално направление) е необходимо да се документират промените в оборудването и процедурите в съответствие с правилата за добра лабораторна практика, като например ISO/IЕC 17025:1999 Общи изисквания за компетентност на лаборатории за изпитване и калибриране.

6.3.2.3.   Процедура

6.3.2.3.1.   Общи изисквания

6.3.2.3.1.1.

Преди изпитване всяка аерозолна опаковка се кондиционира и след това се подготвя чрез пръскане в продължение на около 1 s. Целта на това действие е да се отстрани нехомогенният материал от тръбичката в аерозолната опаковка.

6.3.2.3.1.2.

Стриктно се спазват инструкциите за употреба, включително това дали опаковката се използва в изправено положение или обърната. Когато се изисква разклащане, то се извършва непосредствено преди изпитването.

6.3.2.3.1.3.

Изпитването се извършва в среда без течение, с възможност за вентилация, с контролирана температура 20 °C ± 5 °C и относителна влажност в обхвата 30—80 %.

6.3.2.3.2.   Изпитвателна процедура:

а)

най-малко 3 пълни аерозолни опаковки от всеки продукт се кондиционират при 20 °C ± 1 °C във ваничка с вода, като поне 95 % от флакона е потопен във водата най-малко 30 min (ако аерозолът е изцяло потопен, 30 min кондициониране са достатъчни);

б)

измерва се или се изчислява действителният обем на барабана в dm3;

в)

спазват се общите изисквания. Записват се температура и относителна влажност на околната среда;

г)

установява се вътрешното налягане и първоначалната скорост на изпразване при 20 °C ± 1 °C (за да се отстранят дефектни или частично напълнени аерозолни опаковки);

д)

претегля се една аерозолна опаковка и се записва нейната маса;

е)

запалва се свещта и се затваря посредством системата за затваряне (капак или пластмасово фолио);

ж)

поставя се изходният отвор на изпълнителния механизъм на аерозолната опаковка на 35 mm от центъра на входния отвор на барабана, или по-близо — за продукт, който се разпръсква широко настрани. Задействайте хронометъра (секундомера) и, следвайки инструкциите за употреба на продукта, спреят се насочва към центъра на срещуположния край (капака или пластмасовото фолио). Аерозолът се изпитва в положението, в което е проектиран да се използва, напр. изправен или обърнат надолу;

з)

пръска се до настъпване на запалване. Хронометърът се спира и се отбелязва изминалото време. Претегля се отново аерозолната опаковка и се записва масата ѝ;

и)

вентилира се и се почиства барабанът, отстранявайки всякакви остатъци, които има вероятност да се отразят върху последващи изпитвания. Ако е необходимо барабанът се оставя да се охлади;

й)

повтарят се стъпки от г) до и) от изпитвателната процедура за други две аерозолни опаковки от същия продукт (общо 3; забележка: всяка опаковка се изпитва само веднъж).

6.3.2.4.   Метод за оценка на резултатите

6.3.2.4.1.   Съставя се протокол на изпитването, съдържащ следната информация:

а)

изпитван продукт и негови референтни данни;

б)

вътрешно налягане и скорост на изпразване на аерозолната опаковка;

в)

температура и относителна влажност на въздуха в помещението;

г)

за всяко изпитване: времето на пръскане (s), необходимо за постигане на запалване (ако продуктът не се запали, впишете това);

д)

маса изпръскан продукт по време на всяко изпитване (в g);

е)

действителен обем на барабана (в dm3).

6.3.2.4.2.   Време-еквивалентът (teq), необходим за запалване на един кубичен метър, се изчислява по следния начин:

Formula

6.3.2.4.3.   Плътността на дефлаграция (Ddef), необходима за постигане на запалване по време на изпитването, се изчислява по следния начин:

Formula

6.3.3.   Изпитване за запалимост на аерозолна пяна

6.3.3.1.   Въведение

6.3.3.1.1.   Този метод за изпитване описва начина за определяне запалимостта на аерозолен спрей във вид на пяна, мус, гел или паста. От аерозолна опаковка с пяна, мус, гел или паста се пръска (приблизително 5 g) върху часовниково стъкло, като в долната част на часовниковото стъкло се позиционира източник на запалване (свещ, восъчен фитил, кибритена клечка или запалка) и се наблюдава дали ще настъпи запалване и устойчиво горене на пяната, муса, гела или пастата. Запалването се дефинира като стабилен пламък, поддържан най-малко 2 s и висок минимум 4 cm.

6.3.3.2.   Уреди и материали

6.3.3.2.1.   Необходими са следните уреди:

Градуирана скала, стойка и фиксатор

с градуировка в cm

Огнеупорно часовниково стъкло с диаметър приблизително 150 mm

 

Хронометър (секундомер)

с точност ± 0,2 s

Свещ, восъчен фитил, кибритена клечка или запалка

 

Калибрирани лабораторни везни

с точност ± 0,1 g

Ваничка с вода с поддържане на температура 20 °C

с точност ± 1 °C

Термометър

с точност ± 1 °C

Влагомер

с точност ± 5 %

Манометър

с точност ± 0,1 bar

6.3.3.2.2.   Часовниковото стъкло се поставя върху огнеустойчива повърхност в зона без течение, която може да се вентилира след всяко изпитване. Градуираната скала се поставя точно зад часовниковото стъкло и се държи във вертикално положение чрез опора и фиксатор.

6.3.3.2.3.   Скалата се позиционира по такъв начин, че началото ѝ да е в хоризонтална равнина, в която е основата на часовниковото стъкло.

6.3.3.3.   Процедура

6.3.3.3.1.   Общи изисквания

6.3.3.3.1.1.

Преди изпитване всяка аерозолна опаковка се кондиционира и след това се подготвя чрез пръскане в продължение на около 1 s. Целта на това действие е да се отстрани нехомогенният материал от тръбичката в аерозолната опаковка.

6.3.3.3.1.2.

Стриктно се спазват инструкциите за употреба, включително това дали опаковката се използва в изправено положение или обърната. Когато се изисква разклащане, то се извършва непосредствено преди изпитването.

6.3.3.3.1.3.

Изпитването се извършва в среда без течение, с възможност за вентилация, с контролирана температура 20 °C ± 5 °C и относителна влажност в обхвата 30—80 %.

6.3.3.3.2.   Процедура на изпитване:

а)

преди всяко изпитване най-малко 4 пълни аерозолни опаковки от всеки продукт се кондиционират при 20 °C ± 1 °C като поне 95 % от флакона е потопен във водата най-малко 30 min (ако аерозолът е изцяло потопен, 30 min кондициониране са достатъчни);

б)

спазват се общите изисквания. Записват се температура и относителна влажност на околната среда;

в)

установява се вътрешното налягане при 20 °C ± 1 °C (за да се отстранят дефектни или частично напълнени аерозолни опаковки);

г)

измерват се скоростта на изпразване или дебита на аерозолния продукт, който ще бъде изпитван, така че количеството освободен изпитван продукт да може да се измери по-точно;

д)

претегля се една аерозолна опаковка и се записва нейната маса;

е)

на основата на измерената скорост на изпразване или дебит и при спазване на инструкциите на производителя се пръска около 5 g от продукта в центъра на чисто часовниково стъкло с цел да се получи купчинка с височина не повече от 25 mm;

ж)

в рамките на 5 s след края на пръскането пламъкът от източника на запалване се допира до края на образеца в долната му част и едновременно с това се задейства хронометърът (секундомерът). Ако е необходимо, източникът на огън се отстранява от края на образеца след приблизително две секунди, за да се види ясно дали е настъпило запалване. Ако не се наблюдава запалване на образеца, източникът на запалване отново се допира до края на образеца;

з)

Ако се получи запалване, трябва да се обърне внимание на следните точки:

i)

максимална височина на пламъка в cm над основата на часовниковото стъкло;

ii)

продължителност на устойчивост на пламъка в s;

iii)

подсушаване и претегляне отново на аерозолната опаковка и изчисляване масата на изпръскания продукт.

и)

вентилиране на зоната на провеждане на изпитванията непосредствено след всяко изпитване;

й)

ако не се получи запалване и изпръскания продукт остава във вид на пяна или паста през цялото време, се повтарят стъпки от д) до и). Оставя се продуктът да престои 30 s, 1 min, 2 min или 4 min преди да се доближи източникът на запалване;

k)

за същия флакон стъпки от д) до й) от изпитвателната процедура се повтарят още два пъти (общо 3 пъти);

л)

стъпки от д) до к) от изпитвателната процедура се повторят за други два флакона с аерозол (общо 3 флакона) от същия продукт.

6.3.3.4.   Метод за оценка на резултатите

6.3.3.4.1.   Съставя се протокол от изпитването, съдържащ следната информация:

а)

дали продуктът се запалва;

б)

максимална височина на пламъка в cm;

в)

продължителност на устойчивостта на пламъка в s;

г)

маса на изпитвания продукт.“


II Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

РЕШЕНИЯ

Комисия

9.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 96/29


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 3 април 2008 година

относно спешни мерки по отношение на неразрешен генетично модифициран организъм „Bt 63“ в продукти от ориз

(нотифицирано под номер C(2008) 1208)

(текст от значение за ЕИП)

(2008/289/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (1), и по-специално член 53, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 4, параграф 2 и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (2) съдържат разпоредби, съгласно които на пазара на Общността не могат да бъдат пускани генетично модифицирани храни и фуражи без разрешение, предоставено в съответствие с посочения регламент. Член 4, параграф 3 и член 16, параграф 3 от същия регламент определят, че не може да се дава разрешение за генетично модифицирани храни и фуражи, без да са представени адекватни и достатъчни доказателства, че те нямат отрицателни ефекти върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда, че не представят заблуждаваща информация за потребителя или ползвателя и че не се отличават от храната или фуражите, които са предназначени да заменят, до такава степен, че тяхната консумация да бъде неблагоприятна за храненето на животни и хора.

(2)

През септември 2006 г. продукти от ориз с произход от Китай, заразени с неразрешен генетично модифициран ориз „Bt 63“, бяха открити в Обединеното кралство, Франция и Германия и нотифицирани до Системата за бързо предупреждение в сферата на храните и фуражите (RASFF).

(3)

Незабавно беше поискано от компетентните китайски органи да предоставят подробна информация относно генния конструкт на неразрешения генетично модифициран ориз „Bt 63“. Бяха поискани също така обяснения относно произхода на присъствието на генетично модифициран ориз на китайския пазар и начина, по който компетентните китайски органи възнамеряват да гарантират, че изнасяните продукти спазват изискванията на Общността. В отговор на това китайските органи извършиха проверки на случаите, нотифицирани до RASFF, и спряха временно износа от засегнатите предприятия. Те решиха също да проведат тестване на изнасяните ориз и продукти от ориз и изискаха от предприятията износители да засилят контрола при закупуване на суров материал. Наред с това на Комисията беше предоставена информация относно цялостната ситуация, свързана с генетично модифицирания ориз на китайския пазар и с въпросния генен конструкт Bt, като беше потвърдено, че генетично модифицираният ориз „Bt 63“ не е разрешен на китайския пазар.

(4)

По време на срещите на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведени на 11 септември и 23 октомври 2006 г., държавите-членки бяха незабавно информирани за ситуацията. На държавите-членки и операторите също така беше напомнено в писмена форма за задължението им да гарантират, че неразрешени генетично модифицирани организми няма да бъдат пускани на пазара на ЕС.

(5)

След като в периода между септември и октомври 2006 г. няколко случая, при които беше открит генетично модифициран ориз „Bt 63“, бяха нотифицирани посредством RASFF, потокът от бързи предупреждения спря, което потвърди предположението, че мерките, предприети от китайските органи, са били ефективни.

(6)

През февруари 2007 г. нов случай на откриване на неразрешен генетично модифициран ориз „Bt 63“ беше отново нотифициран посредством RASFF. Това ново предупреждение се отнасяше до пратка от концентрат на оризов протеин за употреба като фураж, която беше пристигнала в Гърция през Нидерландия. Въпросната пратка беше напуснала Китай на 20 декември 2006 г., т.е. след прилагането на контролните мерки от страна на китайските органи. След като Комисията информира китайските органи за това ново предупреждение и поиска от тях да предоставят допълнителни гаранции, китайските органи решиха да засилят вземането на проби и тестването на продуктите от ориз и изискаха продуктите от ориз да бъдат придружени от официален китайски сертификат за проверка и карантина. Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните беше информиран на 2 март 2007 г.

(7)

Независимо от мерките, обявени от китайските органи, впоследствие бяха докладвани няколко други предупреждения, засягащи наличието на неразрешен генетично модифициран ориз „Bt 63“.

(8)

Въпреки неколкократните искания на Комисията китайските органи не бяха в състояние да предоставят на Съвместния изследователски център (JRC) на Комисията контролни проби и протокол на метода на откриване, които да бъдат количествено и качествено целесъобразни, така че JRC да е в състояние да потвърди метода на откриване, използван от китайските контролни органи.

(9)

Предвид неуспеха на компетентните китайски органи да предоставят достатъчни гаранции за липсата на неразрешен генетично модифициран ориз „Bt 63“ в продуктите от ориз с произход от Китай и без да се засягат задълженията за упражняване на контрол на държавите-членки, следва да се приемат мерки, които да осигурят всеобхватен и общ подход, позволяващ предприемане на бързи и ефективни действия и избягване на различия между начините за справяне със ситуацията в отделните държави-членки.

(10)

Член 53 от Регламент (ЕО) № 178/2002 предвижда възможността в Общността да се приемат целесъобразни спешни мерки спрямо храните и фуражите, внасяни от трети държави, с цел защита на човешкото здраве, здравето на животните и на околната среда, когато рискът не може да бъде задоволително овладян чрез предприетите от засегнатите държави-членки мерки.

(11)

Тъй като генетично модифицираният ориз „Bt 63“ не е разрешен съгласно законодателството на Общността и с оглед на презумпцията за риск от продукти, които не са разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003, който взема предвид принципа за предохранителни мерки, установен в член 7 от Регламент (ЕО) № 178/2002, необходимо е да се предприемат спешни мерки, чрез които да се предотврати пускането на заразени продукти на пазара на Общността.

(12)

Съгласно общите изисквания, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002, стопанските субекти в хранителната и фуражната промишленост имат основната правна отговорност да гарантират, че съответните храни и фуражи отговарят на изискванията на законодателството в областта на храните, които се отнасят за тяхната дейност, и да проверяват дали тези изисквания са спазени. Следователно стопанските субекти, отговорни за първото пускане на пазара на храни или фуражи, са задължени да докажат, че те не съдържат заразени продукти. За тази цел мерките, предвидени в настоящото решение, следва да изискват пратките на определени продукти с произход от Китай да бъдат пускани на пазара единствено при наличие на аналитичен доклад, доказващ, че продуктите не са заразени с неразрешен генетично модифициран ориз „Bt 63“. Аналитичният доклад следва да бъде изготвен от акредитирана лаборатория, отговаряща на международно признати стандарти. В случай че аналитичният доклад е изготвен от акредитирана лаборатория, изглежда целесъобразно да се предвиди заверка на този доклад от съответния компетентен орган.

(13)

Поради липсата на потвърден метод на откриване и контролни проби с необходимото качество и количество, както и за да улесни извършването на контрол, аналитичният доклад следва да бъде изготвен, като се използва методът за откриване на специфични конструкти, разработен от D. Mäde et al. (2006 г.) (3). Референтната лаборатория на Общността за генетично модифицирани храни и фуражи (CRL-GMFF) в рамките на Съвместния изследователски център (JRC) прецени, че понастоящем този метод е най-целесъобразен.

(14)

За целите на дейностите по вземане на проби и откриване, необходими за предотвратяването на пускането на пазара на продукти, заразени с неразрешен генетично модифициран ориз „Bt 63“, следва да се вземе предвид Препоръка 2004/787/ЕО на Комисията от 4 октомври 2004 г. относно техническите насоки за вземане на проби и откриване на генетично модифицирани организми или материал, произведен от генетично модифицирани организми, или в продукти в контекста на Регламент (ЕО) № 1830/2003 (4).

(15)

Мерките, предвидени в настоящото решение, следва да са пропорционални и да не водят до излишни ограничения по отношение на търговията, като се отнасят само до продукти с произход или изпратени от Китай в Общността и за които се смята вероятно да са заразени с неразрешения генетично модифициран ориз „Bt 63“. Предвид огромното разнообразие от продукти, които биха могли да бъдат заразени с неразрешения генетично модифициран ориз „Bt 63“, изглежда целесъобразно да се състави изчерпателен списък на продукти, които биха могли да съдържат, да се състоят или да са произведени от ориз. Въпреки това някои от посочените продукти може или може да не съдържат, да не се състоят от или да не са произведени от ориз. Следователно изглежда пропорционално да се позволи на стопанските субекти да издават обикновена декларация, когато продуктът не съдържа, не се състои и не е произведен от ориз, като така се избегнат задължителните анализ и сертификация.

(16)

Ситуацията, свързана с възможното заразяване на продукт от ориз с неразрешен генетично модифициран ориз „Bt 63“, следва да бъдат преразгледана в рамките на шест месеца, за да се прецени дали мерките, предвидени в настоящото решение, са все още необходими.

(17)

За да се позволи на държавите-членки да предприемат практически мерки за прилагането на настоящото решение, е целесъобразно да се предвиди разумен срок между влизането му в сила и датата на прилагане.

(18)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

РЕШИ:

Член 1

Приложно поле

Настоящото решение се отнася до хранителните и фуражните продукти, изброени в приложението, с произход или изпратени от Китай.

Член 2

Условия за първо пускане на пазара

1.   Държавите-членки разрешават първо пускане на пазара на продуктите, посочени в член 1, единствено при наличие на оригинален аналитичен доклад, основан на метода за откриване на специфични конструкти, разработен от D. Mäde et al., за откриване на генетично модифициран ориз „Bt 63“, изготвен от акредитирана лаборатория. Докладът придружава пратката в потвърждение на това, че продуктът не съдържа, не се състои или не е произведен от генетично модифициран ориз „Bt 63“. В случай на аналитичен доклад, изготвен от акредитирана китайска лаборатория, аналитичният доклад се заверява от съответния компетентен орган (5).

2.   Ако пратка от продукта, посочен в член 1, е разделена на две, копие на аналитичния доклад придружава всяка част на разделената пратка. При липса на аналитичния доклад, посочен в параграф 1, стопанският субект, регистриран и действащ в Общността, отговорен за първото пускане на пазара на продукта, подлага на тестване продуктите, посочени в член 1, за да докаже липсата на съдържание на генетично модифициран ориз „Bt 63“. Докато се очаква аналитичният доклад, пратката не може да бъде пусната на пазара в Общността.

3.   Когато продукт, посочен в приложението, не съдържа, не се състои или не е произведен от ориз, оригиналният аналитичен доклад може да бъде заместен от декларация (6) от стопанския субект, отговарящ за пратката, в която се заявява, че храната не съдържа, не се състои или не е произведена от ориз.

Член 3

Мерки за контрол

Държавите-членки предприемат целесъобразни мерки, включително вземане на случайни проби и анализи, с използване на метода, посочен в член 2, по отношение на продуктите, посочени в член 1, които са представени за внос или вече са пуснати на пазара, за да се осигури спазването на изискванията от настоящото решение. Те информират Комисията за положителни (неблагоприятни) резултати посредством Системата за бързо предупреждение в сферата на храните и фуражите. Отрицателни (благоприятни) резултати се съобщават на Комисията веднъж на три месеца.

Член 4

Заразени пратки

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че продуктите, посочени в член 1, за които е установено, че съдържат, състоят се или са произведени от генетично модифициран ориз „Bt 63“, няма да бъдат пуснати на пазара.

Член 5

Възстановяване на разходи

Държавите-членки гарантират, че разходите, възникнали в резултат на прилагане на членове 2 и 4, са за сметка на стопанските субекти, отговорни за първото пускане на пазара.

Член 6

Оценка на мерките

Най-късно до 15 октомври 2008 г. се прави оценка на положението.

Член 7

Приложимост

Настоящото решение се прилага от 15 април 2008 г.

Член 8

Адресати

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 3 април 2008 година.

За Комисията

Androulla VASSILIOU

Член на Комисията


(1)  ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 202/2008 на Комисията (ОВ L 60, 5.3.2008 г., стр. 17).

(2)  ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1981/2006 на Комисията (ОВ L 368, 23.12.2006 г., стp. 99).

(3)  European Food Research and Technology, 224:271-278 (2006).

(4)  ОВ L 348, 24.11.2004 г., стр. 18.

(5)  Аналитичният доклад се издава на език, който да е разбираем за заверяващия служител, да дава възможност на заверяващия служител да разбере напълно съдържанието на всеки сертификат, който подписва, и на език, който да е разбираем за контролиращия служител в страната вносител.

(6)  Декларацията се издава на език, който да е разбираем за заверяващия служител, да дава възможност на заверяващия служител да разбере напълно съдържанието на всеки сертификат, който подписва, и на език, който да е разбираем за контролиращия служител в страната вносител.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Продукт

Код по КН

Неолющен ориз (пади или ориз с обвивка)

1006 10

Олющен (кафяв) ориз

1006 20

Ориз, полубланширан или бланширан (избелен), дори полиран или гланциран

1006 30

Натрошен ориз

1006 40 00

Оризово брашно

1102 90 50

Едрозърнест и дребнозърнест грис от ориз

1103 19 50

Агломерати под формата на гранули от ориз

1103 20 50

Люспи от ориз

1104 19 91

Зърна от житни растения, сплескани или на люспи (с изключение на зърна от овес, пшеница, ръж, царевица, ечемик и люспи от ориз)

1104 19 99

Скорбяла от ориз

1108 19 10

Детски храни, пригодени за продажба на дребно

1901 10 00

Сурови макаронени изделия без пълнеж или друг вид приготовление, съдържащи яйца

1902 11 00

Сурови макаронени изделия без пълнеж или друг вид приготовление, съдържащи яйца

1902 19

Макаронени изделия, пълнени, дори варени или обработени по друг начин

1902 20

Други макаронени изделия (различни от сурови макаронени изделия без пълнеж или друг вид приготовление и макаронени изделия, пълнени, дори варени или обработени по друг начин)

1902 30

Готови храни на базата на приготвени чрез набъбване или печене житни растения или житни продукти, получени от ориз

1904 10 30

Храни от вида Müsli на базата на непечени люспи от житни растения

1904 20 10

Продукти, приготвени от непечени люспи от житни растения или от смеси от непечени люспи от житни растения с печени такива или с набъбнали зърна, на базата на ориз (с изключение на храни от вида Müsli на базата на непечени люспи от житни растения)

1904 20 95

Ориз, варен или приготвен по друг начин, неупоменат, нито включен другаде (с изключение на брашно и едрозърнест или дребнозърнест грис, продукти на базата на непечени люспи от житни растения или от смеси от непечени люспи от житни растения с печени такива или с набъбнали зърна)

1904 90 10

Оризови блатове

ex 1905 90 20

Трици и други видове отпадъци, дори агломерирани под формата на гранули, получени при пресяване, смилане или друг вид обработка на ориз с тегловно съдържание на нишесте, по-малко или равно на 35 %

2302 40 02

Трици и други видове отпадъци, дори агломерирани под формата на гранули, получени при пресяване, смилане или друг вид обработка на ориз с тегловно съдържание на нишесте, което не превишава 35 %

2302 40 08

Пептони и техните производни; други протеинови вещества и техните производни, неупоменати, нито включени другаде; стрити на прах кожи, обработени или не с хром

3504 00 00


9.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 96/35


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 4 април 2008 година

за изменение на Решение 2007/716/ЕО по отношение на определени предприятия в България в секторите на месната и млекопреработвателната промишленост

(нотифицирано под номер C(2008) 1230)

(текст от значение за ЕИП)

(2008/290/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Акта за присъединяване на България и Румъния, и по-специално член 42 от него,

като взе предвид Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (1), и по-специално член 9, параграф 4 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Решение 2007/716/ЕО на Комисията от 30 октомври 2007 г. за установяване на преходни мерки по отношение на структурните изисквания към определени предприятия в България в секторите на месната и млекопреработвателната промишленост, определени в регламенти (ЕО) № 852/2004 и (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета (2). Докато посочените предприятия се намират в състояние на преход, продуктите с произход от тях следва да бъдат предлагани само на националния пазар или да бъдат използвани за допълнителна преработка в български предприятия в процес на преструктуриране.

(2)

Съгласно официалната декларация на българските компетентни власти определени предприятия в секторите на месната и млекопреработвателната промишленост са завършили процеса на модернизиране и понастоящем са в пълно съответствие със законодателството на Общността. Следователно тези предприятия следва да бъдат заличени от списъка на предприятията в процес на преход.

(3)

Следователно приложението към Решение 2007/716/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(4)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Предприятията, посочени в приложението към настоящото решение, се заличават от приложението към Решение 2007/716/ЕО.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 4 април 2008 година.

За Комисията

Androulla VASSILIOU

Член на Комисията


(1)  ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13. Директива, последно изменена с Директива 2004/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 33).

(2)  ОВ L 289, 7.11.2007 г., стр. 14.


ПРИЛОЖЕНИЕ

СПИСЪК НА ПРЕДПРИЯТИЯТА, КОИТО СЕ ЗАЛИЧАВАТ ОТ ПРИЛОЖЕНИЕТО КЪМ РЕШЕНИЕ 2007/716/ЕО

Месопреработвателни предприятия

Ветеринарен номер

Име на предприятието

Град/улица или село/област

26

BG 0801003

„ПЕ-ЕМ“ ООД

с. Сенокос

обл. Добрич

46

BG 1501008

„Евронес“ ООД

гр. Левски

79

BG 2501014

„Месни продукти“ ООД

с. Здравец

общ. Търговище

84

BG 2701013

„Родопа Шумен 1884“ АД

гр. Шумен

ул. „Индустриална“

85

BG 2701013

„Родопа мийт“ ЕООД

гр. Шумен

ул. „Индустриална“

86

BG 2701013

„Родопа консерв“ ЕООД

гр. Шумен

ул. „Индустриална“

93

BG 0302007

ET „Еди — Валя Иванова“

гр. Варна

ул. „Младежка“ № 38

114

BG 1202004

„Агенция Булсай“ ЕООД

гр. Берковица

ул. „Казаните“ № 1

118

BG 1602002

„Тер — М“ ЕООД

гр. Първомай

кв. Дебър

119

BG 1702001

„Пилко“ ЕООД

Разград

Индустриална зона

131

BG 2302004

„Галус Трейд“ ООД

гр. Костинброд

136

BG 0105002

„Примо Трейд“ ЕООД

гр. Сандански

главен път E79, местност Друма

195

BG 2205087

АД „Еврофриго“

гр. София

ул. „Малашевска“ № 1

196

BG 2205088

„Максимум – 69“ ООД

гр. София

ул. „Обиколна“

223

BG 0304034

„Пикант“ ООД

гр. Варна

ул. „Христо Смирненски“ № 33

224

BG 0304035

„Емил Илиев“ ЕООД

с. Тополи

обл. Варна

238

BG 0604001

„Лалов и Вачев“ ЕООД

гр. Враца

Хранително-вкусова зона, парцел 14

248

BG 0804022

„Орехите Г“ ООД

гр. Добрич

263

BG 120415

„Гала“ ЕООД

гр. Монтана

ул. „XXI век“ № 10

292

BG 1604037

„Дил ТУР“ АД

гр. Пловдив, кв. Прослав

ул. „Елена“ № 3

299

BG 1604047

ЕООД „Димитър Маджаров“

гр. Пловдив

ул. „Големоконарско шосе“


Млекопреработвателни предприятия

Ветеринарен номер

Име на предприятието

Град/улица или село/област

7

BG 0812009

„Сердика – 90“ АД

гр. Добрич

ул. „25 септември“ № 100

8

BG 0812019

„Филипополис-РК“ ООД

с. Жегларци

14

BG 1312011

„Еко-Ф“ ЕАД

с. Карабунар

17

BG 1612009

„Д. Маджаров-2“ ЕООД

гр. Стамболийски

ул. „Гробарска“ № 3

51

BG 1612040

„Млечни продукти“ ООД

с. Маноле

56

BG 2112001

„Родопея — Белев“ ЕООД

гр. Смолян

ул. „Тракия“ № 15

59

BG 2512017

„ЮЕС-Комерс“ ООД

с. Голямо Градище

ул. „Радецки“ № 2

61

BG 2812025

„Сакарела“ ООД

гр. Ямбол

ул. „Преслав“ № 269

70

BG 212047

„Комплектстрой“ ЕООД

с. Веселие