9.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 96/1

(1)

С Регламент (ЕО) № 1480/2003 на Съвета (2) (регламент за налагане на окончателно мито) Съветът установи окончателно изравнително мито от 34,8 % върху вноса на някои електронни микровериги, известни като „DRAM“ (dynamic random access memories — динамични памети за четене и запис с произволен достъп) с произход от Република Корея и произведени от всички дружества, различни от Samsung Electronics Co., Ltd (Samsung), за което беше установена нулева ставка на митото. Регламентът за налагане на окончателно мито беше предшестван от Регламент (ЕО) № 708/2003 на Комисията от 23 април 2003 г. за налагане на временно изравнително мито върху вноса на някои електронни микровериги, известни като „DRAM“ (dynamic random access memories) с произход от Република Корея (3) (регламент за налагане на временно мито).

(2)

След доклад, приет от Органа за уреждане на спорове към Световната търговска организация (4) (доклад на групата по спора между ЕО и Корея относно DRAM), Съветът прие Регламент (ЕО) № 584/2006 (5) за изпълнение на препоръките, съдържащи се в доклада на групата и за намаляване на окончателното изравнително мито на 32,9 % (регламент за изпълнение на препоръките).

(3)

Производителите от Общността Micron Europe Ltd и Qimonda AG (преди това Infineon Technologies AG) предоставиха на Комисията prima facie доказателства, показващи, че Hynix Semiconductor Inc. (Hynix) е получавало допълнителни субсидии във времето след периода на разследване на първоначалното разследване. Освен това Hynix подаде искане за частичен междинен преглед с твърдението, че субсидиите, за които по време на първоначалното разследване е констатирано, че подлежат на изравнителни мерки, са престанали да съществуват.

(4)

Предвид посочените твърдения, Комисията реши да действа служебно.

(5)

След като реши, че съществуват достатъчно доказателства за започване на частичен междинен преглед и след консултации с консултативния комитет, на 18 март 2006 г. Комисията обяви чрез обявление за започване на процедура, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (6), служебно започване на частичен междинен преглед съгласно член 19 от основния регламент.

(6)

Прегледът се ограничи по обхват до разглеждането на субсидирането на един производител износител, Hynix, за да се прецени нуждата от продължаване, отмяна или изменение на съществуващите мерки. Периодът на разследване продължи от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2005 г. (ПР).

(7)

Комисията официално уведоми въпросния производител износител (Hynix), правителството на Република Корея (ПК) и производителите от Общността за започването на частичния междинен преглед. На заинтересованите страни беше предоставена възможността да изложат в писмена форма становищата си и да поискат да бъдат изслушани в срока, определен в обявлението за започване на процедура.

(8)

За да получи необходимата за разследването информация, Комисията изпрати въпросници на всички известни заинтересовани страни и получи отговори от дружеството, ПК и редица корейски банки, както и от Deutsche Bank AG.

(9)

Комисията се зае да провери получената информация и извърши проверки на място в помещенията на ПК (Министерството на финансите и икономиката — МФИ и Комисията за финансов надзор — КФН) и следните дружества и институции в Сеул:

(10)

Разглежданият продукт и подобният продукт са същите като при първоначалното разследване, а именно някои видове електронни микровериги, известни като „DRAM“ (dynamic random access memories — динамични памети за четене и запис с произволен достъп), от всякакъв тип, с всякакви гъстоти (включително все още несъществуващите гъстоти) и всякакви варианти, сглобени или не, под формата на дискове или преработени чипове, изработени чрез вариации на процеса метал-оксид-полупроводник (MOS), включително комплементарни видове МОS (CMOS), независимо от тяхната скорост на достъп, конфигурация, опаковка или носител и т.н. с произход от Република Корея. Засегнати са също така и DRAM, представени в (стандартни) модули или карти памет или сглобени по друг начин, доколкото тяхната основна функция е осигуряването на памет.

(11)

Понастоящем разглежданият продукт е класиран под кодове по КН ex 8473 30 20, ex 8473 50 20, ex 8542 32 10, ex 8542 32 31, ex 8542 32 39 и ex 8548 90 20.

(12)

Въз основа на информацията, с която разполагаше Комисията при започването на процедурата, и отговорите, дадени на въпросника на Комисията, бяха разследвани следните мерки:

(13)

Всички посочени мерки са ad hoc мерки. С изключение на буква д) по-горе, всички разследвани мерки са предприети от банки/институции кредитори на Hynix, които, както се твърди, са под ръководството на ПК. Както и при първоначалното разследване въпросът за „финансовото участие на правителство“ по смисъла на член 2 от основния регламент е основен за тази процедура и с настоящото се припомнят съображения 9—15 от регламента за налагане на окончателно мито.

(14)

Въпреки големите пакети за гарантиране на ликвидността на дружеството, получени от Hynix през 2001 г., финансовото му положение не се подобрява и през 2002 г. рейтингът, който то получи от Standard & Poor, отново е „selective default“ (дружество със селективно неизпълнение на задълженията). За първите девет месеца на 2002 г. дружеството отчита загуба от 1 030 милиарда вона; става ясно, че то не е в състояние да изплаща дълговете си на падежа. Коефициентите му на база на финансовия отчет за 2002 г. показват, че дружеството не може да покрива текущите си пасиви с текущите си активи, не може да покрива разходите за лихви с приходите си, финансирано е със значително повече дългов, отколкото собствен капитал и има големи нетни загуби. Въпреки че мерките за гарантиране на ликвидност през октомври 2001 г. помагат в известна степен, дружеството все още е в бедствено финансово положение. Morgan Stanley Dean Witter, един от външните консултанти на Hynix, в доклад, изготвен през септември 2002 г., заявява, че е малко вероятно „през следващите две години Hynix да натрупа достатъчно парични средства, за да посреща задълженията си на датата на падежа“ или „да разшири производствения си капацитет и да финансира технически подобрения и НИРД, необходими, за да остане конкурентоспособен производител на DRAM“. Освен това Morgan Stanley Dean Witter отбелязва, че „Hynix е фалирало в техническо отношение, поддържано живо единствено чрез програми за преструктуриране на дълга“ и че „финансовото задължение, необходимо за възстановяване на конкурентоспособността на дружеството, изглежда прекалено голямо. Кредиторите не могат да си позволят да поддържат дружеството до оздравяване. Независимо от резултата, посланието е ясно за инвеститорите: Hynix не е дружество с инвестиционен рейтинг.“

(15)

Отново през септември 2002 г. Merrill Lynch заявява: „Все повече се тревожим от мрачните перспективи на Hynix за реализиране на печалби. Намаляваме 02—03 очакванията при дефицита като подобрение на разходите, а ръстът на предлагането е ограничен от липса на инвестиции в подобряване на технологията на процесите.“ Друг от консултантите на Hynix, Deutsche Bank Корея, признава, че техният отдел за акции, въпреки че следи отрасъла за полупроводници, не следи Hynix, тъй като „липсва инвеститорски интерес“. Самото дружество не оспорва сериозността на финансовите си затруднения по това време.

(16)

През октомври 2001 г. СКФИ приема план за нормализиране на работата с цел преустройство на дружеството. СКФИ е съставен от банки и други институции, които са кредитори на Hynix. Решенията на СКФИ се вземат със 75 % мнозинство. Правото на глас на всяка институция се определя в съответствие с експозицията ѝ по отношение на Hynix.

(17)

Hynix попада под разпоредбите на Закона за насърчаване на корпоративното преструктуриране (ЗНКП) и като такова дружество е под ефективния контрол на своите кредитори. СКФИ взема решение да продаде дружеството или част от него на трето лице. През декември 2002 г. Комитетът по преструктуриране, който е подкомитет на СКФИ, започва преговори с Micron Technology Inc. Преговорите продължават 5 месеца; между страните е подписан меморандум за разбирателство, но условията за продажбата са отхвърлени от съвета на директорите на Hynix.

(18)

През май 2002 г., предвид продължаващото влошаване на финансовото състояние на Hynix, СКФИ наема редица външни консултанти, включително Deutsche Bank (DB), Morgan Stanley Dean Witter, Deloitte & Touche и A. D. Little, за да направят анализ на Hynix и да предложат план за спасяване на дружеството. Заедно с тези външни консултанти, KEB, която оглавява СКФИ като водещ кредитор, извършва финансов и правен анализ на Hynix до ноември 2002 г. Докладът от анализа, изготвен от Deutsche Bank и KEB (докладът на DB), е представен на СКФИ.

(19)

На 30 декември 2002 г. СКФИ решава да осъществи обрат в развитието на дружеството и неговата разпродажба, както е посочено в доклада на DB. Обратът в развитието на дружеството включва преструктуриране, което се състои в:

(20)

СКФИ решава да замени дълг в размер на 1 861,5 милиарда вона за акции на Hynix; това възлиза на приблизително 50 % от необезпечените заеми на Hynix. При вземането на решението през декември 2002 г., суаповата цена за акция е определена на 435 вона, като се взема предвид едномесечната средна пазарна цена. Въпреки че съгласно ЗНКП за СКФИ съществува задължение да използва разумен метод при изчисляване на суаповата цена, конкретен метод не е предвиден.

(21)

Планът за преструктуриране включва обезценка на капитала преди осъществяване на замяната, което изисква одобрение от акционерите, затова замяната не е могла да се осъществи веднага. След извършване на обезценката на капитала в съотношение 21:1, суаповата цена за акция става 9 135 вона (21 × 435 вона) и замяната е осъществена. Тъй като не е предвидено акциите във връзка със замяната да бъдат емитирани преди април 2003 г., тази цена е послужила за долна граница, а таван не е определен. Реалната цена за акция по времето, когато е взето решението, в действителност е 280 вона; през април 2003 г. тя спада до 167 вона.

(22)

Падежът на дълга на Hynix, неразменен за дялов капитал, е удължен до декември 2006 г. Разсроченият дълг възлиза общо на 3 293 млрд. вона.

(23)

Лихвата по разсрочения дълг е намалена от 6,5 % на 3,5 %. Разликата от 3 % се третира като допълнителна главница и се прибавя към непогасения дълг с падеж също декември 2006 г. Лихвата по тази допълнителна главница е определена на 6 %, платима на всяко тримесечие.

(24)

Както е описано в регламентите за налагане на временно и окончателно мито, ПК има силен интерес към обстоятелствата около Hynix. ПК призна, че заради положението на Hynix чуждите инвеститори нямат желание да инвестират в Корея, защото експозицията на корейските банки по отношение на Hynix е прекалено голяма. Налага се решаване на проблема на Hynix, за да се отстрани несигурността; всъщност, в доклад на Министерството на финансите и икономиката „структурното приспособяване“ на Hynix е цитирано като основен проблем на политиката за втората половина на 2002 г. В доклад, представен на Народното събрание на Корея от опозиционната Велика народна партия на Корея (ВНП), се критикува упоритостта на ПК за спасяване на Hyundai Group, в която Hynix е дъщерно предприятие, като се отбелязва, че ПК, спасявайки Hynix, „влива пари в бездънна яма“. Hynix заяви, че тъй като докладът е представен през ноември 2002 г., той не следва да се смята за доказателство за участието на ПК в новото преструктуриране. Новото преструктуриране обаче е одобрено от кредиторите само месец след представянето на доклада на ВНП, а дебатите за най-добрия начин за спасяване на Hynix текат месеци преди това. Следователно докладът на ВНП не е без значение за въпроса дали ПК е имало политика за спасяване на Hynix.

(25)

През първата половина на годината заместник-министърът на финансите заявява, че „кредиторите ще трябва да намерят решение за Hynix възможно най-скоро, за да сведат до минимум неблагоприятните последици за икономиката“. Във връзка с това е организирана среща между ПК и кредиторите на Hynix, за да може ПК да изрази своето становище по отношение на провеждащите се по същото време преговори с Micron. МФИ не успя нито да потвърди, нито да отрече дали е имало други срещи и посочи, че не винаги се водят протоколи от срещите. От друга страна, според КФН не са били провеждани други срещи, въпреки че чрез неофициални телефонни разговори КФН е държана в течение на това, което се случва. Наличните доказателства обаче подсказват, че ПК, като се вземат предвид предишни разследвания за неговото ангажиране с Hynix от страна на Европейските общности и Съединените американски щати, е дало нареждане всички комуникации, свързани с Hynix да бъдат осъществявани устно, за да се избегне тяхното проследяване (7). КФН заяви, че няма възможност да се намесва в мерките по преструктуриране на всяко дружество, но че е провеждала частично наблюдение на процеса например, когато е преценила, че може да има потенциален шок за пазарите. КФН провежда такива наблюдения чрез контакти с хора на „работно ниво“, но такива контакти не се документират. Въпреки че КФН призна, че Hynix е преструктурирано поради своите размери, тя подчерта, че начинът и методът на това преструктуриране са били определени единствено от кредиторите. Банките кредитори на Hynix потвърдиха, че КФН е наблюдавала отблизо преструктурирането чрез телефонни разговори и искания за информация.

(26)

На срещите през април 2002 г. ПК съобщава официалното си становище на кредиторите на Hynix, което е Hynix да бъде продадено или спасено, с цел смекчаване на шока. Въпреки че ПК декларира, че решението дали дружеството да бъде обявено в ликвидация е било оставено на кредиторите, неговите изявления относно значението на спасяването на Hynix (чрез преструктуриране или продажба) за възстановяване на доверието в корейските пазари опровергават подобно твърдение. Мнението на ПК, че Hynix е твърде голямо, за да бъде оставено да се провали, се подкрепя от изявление от страна на една от банките кредитори, че Hynix е било твърде голямо дружество, осигуряващо заетост на такъв голям брой хора и договори, че „можете да си представите, какво ще се случи, ако то обяви несъстоятелност или неплатежоспособност“. Освен това един от външните консултанти на Hynix в своето писмо за поемане на ангажимент пише, че ще помогне „… в усилията да се намери реалистично и осъществимо решение за преструктуриране на Hynix, което ще сведе до минимум социалните вреди …“ (подчертаването е добавено). Ясно е, че ликвидацията на Hynix не е разглеждана като възможност.

(27)

ПК е основен акционер в голям брой от банките кредитори на Hynix. Официалната информация, предоставена от банките, Hynix и ПК, показва, че ПК има поне значително дялово участие (> 20 %) в кредитиращите банки/финансови институции, които притежават най-малко 75 % от правото на глас в СКФИ. Припомня се, че необходимото мнозинство в СКФИ е 75 %, следователно участието на ПК във взетите от Съвета на кредиторите решения не подлежи на съмнение.

(28)

Както и по време на първоначалното разследване, KDB и NACF са образувания, изцяло притежавани от правителството, и затова се смятат за публични органи по смисъла на член 1, параграф 3 от основния регламент.

(29)

Няма налични доказателства, от които да личи, че ситуацията по отношение на Woori Bank е различно от описаната в съображения 80—82 от регламента за налагане на временно мито. Освен това, както е посочено в регламента за налагане на временно мито, Chohung Bank, в момента с фирма Shinhan Bank след сливането ѝ с Shinhan Bank на 1 април 2006 г., сключва през януари 2002 г. меморандум за разбирателство с Korean Deposit Insurance Corporation (KDIC), даващ на KDIC, която е публичен орган, решаващо влияние върху вземането на решения в Chohung Bank.

(30)

Указ № 408 на министър-председателя е още едно доказателство, че съществува правна възможност за намеса на ПК във финансовия сектор по политически причини. ПК цитира указа като доказателство, че корейското правителство официално е заявило, че няма да се намесва в дейността на банките и финансовите институции. Член 5, параграф 1 от Указ № 408 на министър-председателя обаче гласи „Ако организация за финансов надзор поиска съдействие или подкрепа от финансова институция поради необходимост от стабилизиране на финансовия пазар... това ще бъде направено в документ или чрез среща“. Следователно указът не само че не изключва правителствена намеса във финансовите институции, но и изрично посочва начините, по които може да се осъществи тази намеса.

(31)

Hynix заяви, че KEB не се контролира от ПК и представи акционерното участие на Commerzbank като доказателство за неговата независимост от намеса на ПК. Дружеството представи също така документи, които се отнасят до правото на вето на Commerzbank по някои въпроси, включително управление на риска. KEB обаче не можа да докаже, че Commerzbank, въпреки че е изпратила представител за член на кредитния екип, реално е упражнявала някакъв контрол върху решенията за кредит и всъщност заяви, че не им е известно съществуването на такова право на вето. Освен това последното разследване за участието на ПК в закупуването на акции на KEB от Lone Star през 2003 г. допълнително показва, че KEB се контролира от ПК. Следователно се счита, че няма причина за отклонение от заключенията на първоначалното разследване относно влиянието на ПК върху решенията на KEB.

(32)

Друг пример за участието на ПК в банките кредитори на Hynix е назначаването на бивш министър на промишлеността и търговията за председател на Комитета по преструктуриране към СКФИ на Hynix от управителния съвет на този орган, като същото лице е отново назначено за министър след няколко месеца.

(33)

Kookmin и Woori Bank посочиха също така, че намесата на ПК би могла да ги накара да вземат политически мотивирани решения в своите проспекти за Комисията по ценните книжа и борсите през 2002 г. Hynix представи доказателства, че въпросният израз не се е отнасял конкретно за Hynix и не следва да се приема като означаващ, че ПК е упражнявала контрол върху корейския банков сектор. Доказателствата, представени от Hynix, обаче не оспорват други части от предупрежденията в проспектите, например, че акционерното участие на ПК „би могло да ни накара да предприемем действия или да преследваме цели на политиката, които може да са в разрез с интересите (на кредиторите)“.

(34)

Комисията поиска да види вътрешната документация, свързана с решението на институциите кредитори да одобрят плана за преструктуриране. Тези поверителни документи показват, че независимо, че всеки от кредиторите минава през своите стандартни вътрешни процедури при вземането на решение за участие в преструктурирането, те не действат съгласно кредитния рейтинг, който всеки един от тях е определил за Hynix през въпросния период. Макар че всички кредитори дават на Hynix рейтинг, еквивалентен на определения от Standard & Poor's „selective default“, те пристъпват към одобряване на плана за преструктуриране. Например по времето, когато се одобрява преструктурирането, кредитният рейтинг на една банка за Hynix показва, че дружеството е силно уязвимо и че възможността за възстановяване на дейността е малко вероятна. Рейтингът, даден на Hynix от друга от участващите банки, показва, че възможността за неизпълнение на задълженията е много голяма и че няма възможност за бъдещо възстановяване. Вместо това тези банки решават да одобрят предложението за преструктуриране, въпреки че от доказателствата личи, че това противоречи на пазарно ориентирания подход, а и докладът на DB не сочи друго.

(35)

Това се доказва от третирането от страна на кредиторите на дълга, който разсрочват, и на акциите, които получават по замяната на дълг срещу дялов капитал: около 80—90 % от дълга на Hynix е отписан като загуба (в един случай дори 100 %), а капиталът е записан на около 20 % от цената, платена от кредиторите.

(36)

Дружеството твърди, че последвалите събития показват, че решението на кредиторите е било правилно. След 2005 г. Hynix е на печалба и кредиторите продават своите акции в дружеството срещу значителна печалба. На първо място обаче това е последващ анализ, който изобщо не обосновава заключението, че по времето, когато кредиторите одобряват плана за преструктуриране, това съответства на пазарно ориентирания подход. Освен това фактът, че Hynix оцелява, се дължи на огромните субсидии, които получава. Не може да се привежда аргумент, че щом Hynix е оцеляло, субсидиите не са били субсидии, ако оцеляването е било единствено възможно заради тези субсидии. И на последно място, кредиторите са в положението, в което са и в края на 2002 г., защото участват в преструктурирането през 2001 г., което представлява субсидия. Следователно те не могат да твърдят, че трябва да бъдат сравнявани с частни кредитори, предприели напълно доброволно всички стъпки, водещи до тяхното положение в даден момент. Затова аргументът на Hynix не оказва влияние върху заключението, че кредиторите не действат в съгласие с пазарно ориентирания подход.

(37)

Предвид наличните доказателства относно политиката на ПК по отношение на Hynix и неговото участие в процеса на вземане на решения от страна на кредиторите на Hynix, както и доказателствата, свързани с бедственото положение на Hynix и нежеланието на пазара да отпуска капитал, а също и липсата на доказателства, че настоящите кредитори действат в съответствие с пазарен критерий, който не е изкривен от субсидии, се прави заключението, че ПК възлага и нарежда на кредиторите на Hynix да спасят Hynix, като одобрят преструктурирането, описано в съображение 19 по-горе. Това представлява финансово участие по смисъла на член 2, параграф 1 от основния регламент.

(38)

Hynix заяви, че ПК няма нищо общо с новото преструктуриране, което е планирано от кредиторите с помощта на външните консултанти. Освен това дружеството твърди, че наличните доказателства показват единствено, че ПК е загрижено за бъдещето на Hynix, но не изпълняват изискването за подлежаща на илюстриране връзка между ПК и действията на банките. Въпреки че акционерното участие на ПК не е решаващо доказателство за насочване или възлагане, то е силно доказателство за степента, до която ПК може да оказва въздействие върху процеса за вземане на решения на банките. Както и при първоначалното разследване, наличните доказателства показват, че като основен акционер ПК може да назначава директори и по този начин е в състояние да оказва влияние върху резултата от гласуването на заседанията на съвета на директорите. Освен това различните статии в пресата и писмени доклади ясно показват, че ПК няма да позволи Hynix да фалира. Това се демонстрира и от факта, че една от изцяло притежаваните от ПК банки купува задълженията на Hynix от другите кредитори, за да облекчи финансовата тежест върху банките, на които е възложено да спасят Hynix. Не се оспорва, че новият план за преструктуриране е изработен от външните консултанти на Hynix заедно с неговите кредитори; от наличните доказателства обаче личи, че ПК възлага и насочва на кредиторите на Hynix да преструктурират дружеството и да не му позволят да фалира.

(39)

Поведението на банките също ясно демонстрира, че те не действат съгласно нормални търговски съображения. Нито една от банките не дава на Hynix рейтинг „дружество с инвестиционен рейтинг“. В действителност всеки рейтинг на Hynix, даден му от неговите кредитори, показва, че те го свързват със значителен риск и се съмняват, че може да оцелее. Дружеството твърди, че поведението на кредиторите му следва да се разглежда от гледна точка на „настоящ кредитор“. Както е разгледано по-подробно в съображение 36 по-горе и в съображения 41—44 по-долу, със сигурност обаче в този случай, който е повлиян от много големи и сходни субсидии, предоставени само преди около година по-рано, подходящият тест, който следва да се приложи по отношение на обосноваността от търговска гледна точка на кредиторите, е тестът за частен инвеститор. Следователно не е необходимо да се разглежда въпросът дали настоящ кредитор би се държал по начин, подобен на кредиторите на Hynix.

(40)

Относно ползите за Hynix, KEB, Woori Bank, Shinhan Bank, KDB и NACF твърдят, че са участвали в новото преструктуриране, защото са искали да увеличат максимално степента на изплащане за заемите, които вече са отпуснати на Hynix. Те са приели, че стойността на Hynix като действащо предприятие е по-висока от непосредствената ликвидационна стойност. Въпреки всичко, това сравнение, независимо какви са достойнствата му като стандарт за анализ на съществуването на полза, във всеки случай не е приложимо за настоящия случай, поради причините, обяснени в съображение 36 по-горе и в съображения 41—44 по-долу. Освен това съществуването на потенциална полза за кредиторите с голяма експозиция не показва, че няма полза за Hynix.

(41)

Hynix заяви, че новото преструктуриране е основано на пазара, тъй като е разработено от външни консултанти като DB и Deloittes след месеци на финансов и правен анализ и се базира на доклада на DB, препоръчващ начина на действие, който впоследствие е приложен. Докладът на DB обаче е адресиран до кредиторите на Hynix. Неговата цел е да се увеличи максимално степента на изплащане на дълга за тези кредитори, като същевременно се предпази дружеството от фалит. Hynix отбеляза, че тестът, който да се приложи за установяване на полза за дружеството от новото преструктуриране, трябва да бъде тестът за „частен кредитор“, а не тестът „за частен инвеститор“. Позицията на кредиторите е фактор, който може да се отчете при анализа, но както беше обяснено в съображение 36, тя не може да играе роля в този случай.

(42)

Като цяло съответният критерий е дали пазарно ориентиран инвеститор, със или без съществуваща експозиция по отношение на Hynix, би оценил предлаганата инвестиция в Hynix като привлекателна. Докладът на DB не дава надежден отговор на този въпрос, тъй като, адресиран до настоящите кредитори, той използва най-общо казано съществуващия дълг и капиталовите структури на Hynix като инструмент за предлаганата инвестиция, като по този начин намалява до минимум възможността за хипотетична външна инвестиция при същите условия. Докладът на DB не съдържа доказателство, че външни частни инвеститори биха проявили интерес да вложат пари в Hynix. Нещо повече, в действителност съветът на DB към частните инвеститори е да не инвестират в Hynix, за което говори фактът, че отделът ѝ за проучване не следи акциите на Hynix.

(43)

Във всеки случай финансовото положение на Hynix по време на новото преструктуриране, както е описано в съображение 14 по-горе, е бедствено и е ясно, че Hynix не е в състояние да обслужва своите задължения. От това следва, че от пазара няма да се намери финансиране, както е видно от изявленията на финансовите консултанти, цитирани в съображения 14 и 15 по-горе. Макар че докладът на DB посочва на кредиторите на Hynix, как да сведат до минимум своите загуби, той не посочва защо пазарът би продължил да отпуска кредити или да инвестира в Hynix — дружество със селективно неизпълнение на задълженията. Следователно наличните данни по отношение на състоянието на Hynix и ситуацията на пазара потвърждават, че докладът на DB не дава надежден отговор на въпроса дали пазарно ориентиран инвеститор би оценил предлаганата инвестиция в Hynix като привлекателна.

(44)

Освен това, като оставим настрана въпроса каква линия на поведение би могла да съществува за страните през 2002 г. предвид ситуацията, съществуваща тогава, остава фактът, че Hynix е поставено в тази ситуация от икономически нерационални решения за инвестиции и отпускане на кредити, взети от ПК или от негово име през 2001 г., чиито последици продължават през 2002 г. и след нея. Изричната цел на новото преструктуриране е рефинансиране на Hynix и то не може да бъде отделено от първоначалните мерки за гарантиране на ликвидност през 2001 г. Двете са неразривно свързани. С други думи, подновяването на експозицията на настоящите кредитори с мярката от 2002 г. се налага единствено заради нерационалния характер и последващия провал на предишното преструктуриране. Следователно решението, предложено в доклада на DB, е единствено възможно във връзка с мерките от 2001 г. Не е възможно да се разглежда определен предложен начин на действие като пазарен критерий, ако този начин на действие сам по себе си е продължение на предишно нерационално правителствено решение за инвестиции. И поради тази причина докладът на DB не дава надежден отговор на въпроса дали пазарно ориентиран инвеститор би преценил предлаганата инвестиция в Hynix като привлекателна.

(45)

Затова се смята, че с новото преструктуриране е реализирана полза за дружеството по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент.

(46)

Тъй като мерките, включени в новото преструктуриране, са предприети изключително за Hynix, разсрочването на дълга, превръщането на лихвата в главница и замяната на дълг срещу дялов капитал се смятат за специфични по смисъла на член 3 от основния регламент.

(47)

Съгласно член 5 от основния регламент размерът на изравнителните субсидии се изчислява чрез ползата за получателя, ако се установи, че такава съществува през разследвания период на субсидиране. Когато е взето решението за преструктуриране на 30 декември 2002 г., размерът на дълга, равен на размера, който ще се разменя за дялов капитал, е изваден от заемите и вписан като корекция на капитала (приложение 14 към финансовия отчет на Hynix за 2002 г.). Също така на същата дата Hynix е освободено от задълженията за плащане на лихви по отношение на този дълг.

(48)

Индустрията на Общността твърди, че ползата за Hynix от новото преструктуриране е настъпила едва на 13 април 2003 г., когато акциите реално са емитирани на кредиторите. От друга страна, дружеството твърди, че ефективната дата на ползата в действителност е декември 2002 г., тъй като това е датата на вземане на решението от страна на кредиторите за одобряване на преструктурирането и датата, на която Hynix е освободено от своите задължения по отношение на дълга.

(49)

Тъй като групата на ОУС за DRAM посочи, че ползата от определена субсидия трябва да се разглежда от гледна точка на получателя, а дружеството вече няма задължение спрямо своята дългова експозиция към кредиторите си от датата на вземането на решението за започване на новото преструктуриране, се смята, че ефективната дата за настъпване на ползата за Hynix е 30 декември 2002 г.

(50)

Съгласно методологията, възприета в първоначалното разследване, разсрочването на дълг се смята за заем за целите на изчисляването на ползата. За тези цели превръщането на лихвата в главница също ще се третира като заем. В първоначалното разследване за субсидия се смята номиналният размер на главницата на заема, разпределен върху нормален петгодишен период на амортизация на активите. Всяка годишна сума, разпределена по този начин, се увеличава със стандартния търговски лихвен процент в Корея (7 %). Групата по спора между ЕО и Корея относно DRAM критикува това като „методология за безвъзмездни средства“, която не отразява факта, че заемите, за разлика от безвъзмездните средства, подлежат на връщане и че „поради това за дадено дружество е по-малко изгодно да получи кредит, отколкото безвъзмездни средства“ (8). Групата счете, че ЕО следва да използва при изчисляването критерии, които отразяват обичайните инвестиционни практики.

(51)

Вследствие забележките на групата на СТО по отношение на методологията, приложима за безвъзмездни средства, използвана в първоначалното разследване, беше счетено за подходящо в този преглед да се намери критерий, основан на заеми, спрямо който може да се изчисли ползата.

(52)

Финансовото положение на Hynix по време на новото преструктуриране, както е описано в съображения 14 и 15 по-горе, е бедствено и е ясно, че Hynix не е в състояние да обслужва своите задължения. Следователно от пазара не е могло да се очаква финансиране. По време на новото преструктуриране на Hynix не са предоставяни подобни търговски кредити, нито пък има проверени налични доказателства за цената и условията на подобен търговски кредит, който Hynix или друго дружество в ситуация, подобна на тази на Hynix, да получава по това време. Фактът, че частноправни образувания също са участвали в новото преструктуриране, не осигурява надежден критерий; участвалите образувания са малки и са притежавали незначителни части от дълга в сравнение с насочваните от ПК образувания. Освен това съгласно констатациите на групата на СТО в случая Япония—DRAM, която разгледа същите факти като настоящото разследване, наличието на едновременно участие на правителството в процеса на вземане на решения относно новото преструктуриране действа изкривяващо на пазара и затова частните, независими образувания не могат да бъдат взети за надежден критерий (9).

(53)

Затова Комисията състави заместваща референтна величина, основана на търговския лихвен процент с добавяне на премия за риск, отразяваща наказателните лихви за дружества, характеризиращи се с подобен риск. Тази величина отчита срока на кредита, референтния лихвен процент, който се плаща от платежоспособно дружество, вероятността за неизпълнение на задълженията от страна на неплатежоспособно дружество в рамките на определен срок и вероятността за неизпълнение на задълженията от страна на платежоспособно дружество в рамките на същия срок.

(54)

Комисията използва следната формула, за да изчисли подходящ референтен лихвен процент, приложим спрямо неплатежоспособното дружество:

ib = [(1 –qn)(1 + if)n/(1 –pn)](1/n) –1

където:

(55)

За целите на това изчисление за лихвен процент за кредити в корейски вони Комисията на платежоспособни дружества използва средния лихвен процент, прилаган от Банката на Корея за облигации на дружества с инвестиционен рейтинг през 2003 г., който е 10,43 %. Наказателните лихви за платежоспособни и неплатежоспособни дружества за срока на действие на въпросните мерки са взети от Moody's Investor Services. Наказателната лихва за неплатежоспособно дружество през 2003 г. в рамките на 3 години (срока на разсрочване) е 54,86 %, докато наказателната лихва за платежоспособно дружество в рамките на 3 години през 2003 г. е 0,33 %. Това прави общо лихвен процент от 43,8 %. За сравнение, лихвата платима от Hynix върху разсрочения дълг е 3,5 %, т.е. разликата между лихвените проценти от 40,3 %, което води до изравнително мито в размер на 23,7 %.

(56)

Както е описано в съображение 21 по-горе, на 30 декември 2002 г. СКФИ е изчислил суапова цена от 435 вона за замяната на дълг срещу дялов капитал, въз основа на едномесечна средна пазарна цена. Дружеството твърди, че това е търговски добре обоснован метод за определяне цена на акция и че той отразява пазарната действителност. В действителност тази цена отразява таван. Ако между 30 декември 2002 г. и датата на действителното емитиране на акциите цената за акция се беше покачи, цената съответно щеше да се промени. Реалната цена за акция в деня, когато се взема решението за новото преструктуриране в действителност е 280 вона. Когато впоследствие след намаляването на капитала дългът е заменен за дялов капитал при цена 9 135 вона (435 вона × 21), в действителност цената за акция е 3 500 вона. Ако се пренебрегнат последиците от намаляването на капитала, емитираните акции се търгуват доста под номинала — при цена 167 вона. Не се оспорва, че СКФИ има свобода на действие по отношение на метода за определяне на суаповата цена. Въпреки тази свобода на действие обаче, тъй като суаповата цена не е фиксирана цена, а гаранция, че дружеството ще получи минимална сума за своите акции, тя не може да бъде смятана за цена, която отговаря на търговската реалност, особено предвид действителната цена по времето, когато е определена суаповата цена и неизненадващата тенденция за намаляване в периода между заседанията на СКФИ и датата на замяна през април 2003 г.

(57)

За да се изчисли ползата, получена от Hynix, от замяната на дълг срещу дялово участие, трябва да се вземат предвид разходите по емитирането на капиталови ценни книжа. Комисията отбеляза, че за да разгледа разходите, ако има такива, за замяната от гледна точка на получателя, трябва да се разгледат задълженията, наложени на определено дружество, когато то емитира нови акции. По отношение на това, Комисията отбелязва, че емитирането на голямо количество обикновени акции по принцип не налага конкретно задължение за дружеството, тъй като то не е обвързано нито с фиксирано ниво на възвращаемост, която дружеството трябва да постигне, нито с извършване на плащания. При все това, дружеството има поне едно теоретично задължение, а именно да разпредели своите печалби или част от тях между акционерите си; коефициентът на нетна рентабилност (ROE) би могъл да служи като индикатор за нивото на възвращаемост, което се очаква дружеството да осигури на акционерите си и да се използва при изчисляване на размера на ползата за Hynix. През 2003 г. ROE на Hynix обаче е отрицателен процент според изчисленията, направени въз основа на финансовите му отчети за тази година. Следователно, ако се изхожда от една обективна оценка на финансовото положение на Hynix по време на замяната на дълг срещу дялов капитал, не е разумно да се очаква дружеството да е в състояние да донесе на акционерите си някаква възвращаемост през въпросната година. От това следва, че и при използването на ROE като референтен критерий пак се налага заключението, че целият размер на замяната на дълг срещу дялов капитал представлява изравнителна субсидия.

(58)

Комисията разгледа също и въпроса дали замяната поражда за Hynix разходи, свързани със задължението за прехвърляне на дялове, или разходи в резултат на възможното „размиване“ на курса на акциите вследствие емисията на нови акции. Въз основа на прегледа на наличните доказателства Комисията не смята, че нетната полза за Hynix от пълната замяна на дълг срещу дялов капитал е по-малка в резултат от емитирането на нови акции. По отношение на това, Комисията смята, че е изключително важно да се отчете влиянието, което замяната на дълг срещу дялов капитал оказва върху финансовото положение на Hynix.

(59)

Като начало е изключително важно да се отчете, че това не е точно наливане на капитал. Основната полза за Hynix от замяната е погасяването на дълг със значителен размер, а именно 1 861,5 милиарда вона. Замяната освобождава Hynix от задължението да погаси тази главница и да плаща лихвите. Вместо това, този огромен дълг е заменен от акции, емитирани на банките кредитори. Емитирането на нови акции обаче не налага никакъв количествено измерим разход за Hynix. Макар и тази емисия да е довела до „размиване“ на текущата стойност на акциите, емисията не е оказала абсолютно никакво влияние върху Hynix по отношение на баланса. Тя не води до никакъв паричен разход (освен разходите, свързани с емитирането на новите акции) и не задължава Hynix да извърши плащания в брой в бъдеще, какъвто би бил случаят с дългови инструменти.

(60)

Дружеството заяви, че пазарната стойност на акциите трябва да бъде приспадната от констатираната полза и цитира насоките на Комисията за изчисляване на субсидията при разследвания за изравнително мито, които предвиждат в параграф Д, буква е), подточка iii), че „ако правителството закупи акции от определено дружество и заплати над пазарната цена за тези акции (отчитайки всички други фактори, които са оказали влияние върху частния инвеститор), размерът на субсидията е разликата между двете цени (подчертаването е добавено)“. През въпросния период обаче частен инвеститор въобще не би купил акции на Hynix. В действителност наличните доказателства показват, че акциите на Hynix се търгуват на толкова ниски нива, че е трябвало да бъдат спрени от търговия, ако не се ползваха от изключение от корейските правила за котировките, което изглежда допуснато специално за Hynix. Освен това фактът, че за акциите е определена пазарна стойност, няма въздействие върху дружеството, което не трябва да я плаща. Това би имало значение, ако в замяната на дълг срещу дялов капитал имаше елемент, задължаващ Hynix да пристъпи към обратно изкупуване.

(61)

Следователно предвид горните съображения и поради факта, че Hynix не посочи никакъв разход, свързан с емитирането на акциите, се смята, че подходящият подход за измерване на ползата от замяната на дълг срещу дялов капитал е вземането под внимание на общия размер на замяната.

(62)

Както беше обяснено в съображение 61 по-горе, за възникналата полза за Hynix от мярката се взема общият размер на замяната на дълг срещу дялов капитал. Тази субсидия води до голяма еднократна полза, тъй като, както е описано по-горе, методът на разпределение за период от 5 години се приема за подходящ. Размерът на разпределената по този начин субсидия е изразен като процент от общите продажби на Hynix през 2005 г. С лихвата, като се използва средния търговски лихвен процент, приложим в Корея за периода на разследване при прегледа, изравнителната субсидия е 6,8 %. Тъй като замяната на дълг срещу дялов капитал е еднократна, неповтаряща се субсидия, разпределена за определен период от време и тъй като се смята, че периодът на разпределение започва, когато ползата е реално получена, се приема, че действието на субсидията изтича на 31 декември 2007 г.

(63)

Както беше посочено в съображение 50 по-горе, разсрочването на дълга и превръщането на лихвата в главница се разглеждат като заеми и се считат за периодично отпускана субсидия. Дружеството твърди, че е изплатило субсидията, получена при преструктурирането от декември 2002 г., когато рефинансира дълга си през юли 2005 г. чрез консорциум от корейски и чужди банки (вж. съображения 75 и 76 по-долу). Hynix твърди, че рефинансирането, чрез което е поело нови задължения, за да изплати дълга си по новото преструктуриране и да излезе от приложното поле на ЗНКП, погасява последиците от субсидията. През 2005 г., когато се осъществява рефинансирането, Hynix е отново печелившо и според Korea Investors Service Inc. има кредитен рейтинг BBB+. Рефинансирайки дълга си при пазарни условия, Hynix ефективно прекратява повторното отпускане на субсидията и така ползата престава да съществува. Затова се смята, че от 13 юли 2005 г. разсрочването на дълга и превръщането на лихвата в главница престават на носят полза на Hynix.

(64)

През януари 2003 г. Hynix продава за приблизително 380 милиона щатски долара своето предприятие за течнокристални дисплеи (Hydis) на Beijing Orient Electronics Technology Group Co. Limited (BOE), китайско дружество. Покупната цена до голяма степен е финансирана със заеми от банките кредитори на Hynix, а именно KEB, KDB, Woori Bank и Hyundai Marine and Fire Insurance (HMFI), които заедно са отпуснали заем в размер на 188 милиона щатски долара на новосъздаденото дружество за закупуване на активите — BOE-Hydis.

(65)

Индустрията на Общността твърди, че ПК е възложило и насочило корейските банки към осигуряване на финансиране при преференциални условия, за да дадат възможност на BOE да закупи активите, осигурявайки по този начин така нужната парична инжекция на Hynix.

(66)

Въпреки че съществуват известни доказателства, че KEB и Hynix оказват натиск върху някои от другите кредитори и че BOE не е в състояние да привлече финансиране от независими кредитори, няма доказателства, че осигуреното финансиране е действително изравнителна субсидия. Констатация за възлагане и/или насочване на корейските банки от страна на ПК не е достатъчна; за да се констатира изравнителна субсидия при обстоятелствата, описани от индустрията на Общността, трябва да се докаже, че ПК е възложило и наредило на BOE да купи Hydis. Независимо, че условията на финансирането, осигурено от корейските банки, са много благоприятни, BOE поема задължение от 188 милиона щатски долара и плаща остатъка от покупната цена в брой; няма доказателства за възлагане/насочване по отношение на BOE от страна на ПК. Във всеки случай, финансирането е дадено на BOE-Hydis и не е представено никакво доказателство, че за Hynix има полза. Следователно не се смята, че кредитите в размер на 188 милиона щатски долара, дадени на BOE-Hydis от корейски банки, представляват субсидия по смисъла на член 2 от основния регламент.

(67)

Както е предвидено в условията на новото преструктуриране, през октомври 2004 г. Hynix продава своите активи от System IC за 954,3 милиарда вона на консорциум, ръководен от CVC Partners, фонд за частни капиталови инвестиции, управляван от Citigroup Venture Capital. Финансирането на придобиването представлява 481,3 милиарда вона от покупната цена и основно е под формата на прехвърляне на дълг от Hynix на MagnaChip — дружество, създадено с цел закупуване активите на System IC. Кредиторите на Hynix прехвърлят необезпечените задължения на Hynix на MagnaChip при норма на сконтиране 21 %, но обезпечените задължения са поети от новото дружество без всякаква отстъпка.

(68)

Индустрията на Общността твърди, че прехвърлянето на сконтирания дълг представлява изравнителна субсидия. Все пак, предвид че MagnaChip поема задължения в размер на 481,3 милиарда вона и плаща в брой 481,3 милиарда вона, за да се констатира, че транзакцията включва финансово участие, първо трябва да има доказателства за възлагане или нареждане на MagnaChip/CVC Partners, а такива не са предоставени или констатирани. Участието в прехвърлянето на сконтирания дълг от страна на кредиторите е доброволно. Подобно на продажбата BOE-Hydis, финансирането е дадено на трето лице, а не на Hynix, следователно няма доказателства за полза за Hynix. По тази причина не се смята, че прехвърлянето на сконтирания дълг на MagnaChip представлява субсидия по смисъла на член 2 от основния регламент.

(69)

През октомври 2004 г. Hynix използва приходите от продажбата на активите на System IC, за да осъществи план за кешово изкупуване, одобрен от СКФИ, съгласно който Hynix „изкупува обратно“ с отстъпка задълженията си към кредиторите. Всъщност, Hynix предлага да погаси предсрочно дълга си, но с отстъпка. През декември 2004 г. е осъществено второ кешово изкупуване (КИ). Индустрията на Общността твърди, че тези КИ с отстъпка представляват изравнителна субсидия.

(70)

Кредиторите, пожелали да участват в октомврийското КИ, се договарят Hynix да погаси 70 % от необезпечените си задължения към тях и 96 % от обезпечените задължения. Нормата на сконтиране за необезпечените задължения е намален на 21,84 % за декемврийското КИ.

(71)

Наличните доказателства сочат, че участието в КИ е доброволно. Освен това няма доказателства които да подсказват, че поведението на участващите кредитори е търговски нецелесъобразно, тъй като отстъпката по необезпечените задължения е компенсирана от съществуването на предсрочно погасяване и, следователно, от времевата стойност на парите. Следователно не се смята, че КИ представляват субсидия по смисъла на член 2 от основния регламент.

(72)

Индустрията на Общността твърди, че ПК е предоставило преференциално данъчно третиране на Hynix, като не е изискало от него да признае приходите от замяната на дълг срещу дялов капитал по време на новото преструктуриране като доход. Въпреки че загубите на Hynix през 2003 г. са такива, че от него не би се изисквало да плати корпоративен данък, дори ако беше признало прихода от замяната като доход, индустрията на Общността твърди, че Hynix е извлякло ползи, защото като не е признало прихода, то не е намалило пренесените за бъдещи периоди загуби, които след това е могло да прихване от облагаемите приходи през 2005 г., когато отново е станало печелившо.

(73)

Предполагаемото преференциално данъчно третиране произлиза от забавянето на промяна в закона, която да изисква от дружествата, които доброволно се преструктурират като Hynix, да признават приходите от замяната на дълг срещу дялов капитал като облагаем доход. Индустрията на Общността твърди, че първоначално ПК е възнамерявало промяната в закона да влезе в сила през март 2003 г., като по този начин приходите от замяната на дълг срещу дялов капитал на Hynix съгласно новото преструктуриране са щели да бъдат облагаеми. Индустрията на Общността твърди, че след жалбите на поне едно от три дружества, пряко засегнати от тази промяна в закона, като Hynix е едно от тях, ПК е отложило влизането в сила на тази нова разпоредба за 1 януари 2004 г. Hynix твърди, че отлагането на датата на влизане в сила на новата разпоредба е било направено, когато ПК е осъзнавало, че нейният непосредствен ефект ще противоречи на принципите за липса на обратно действие и на установената практика данъчните закони да влизат в сила в началото на данъчната година.

(74)

Индустрията на Общността повтори твърденията си в своите бележки, представени след разкриване на основните факти и констатации от разследването. Няма достатъчно налични доказателства обаче за намерението на ПК да гарантира,че приходите на Hynix от замяната на дълг срещу дялов капитал няма да бъдат облагани или че предполагаемото преференциално третиране е фактически специфично по смисъла на член 3 от основния регламент. Освен това съмнително е дали Hynix е получило някаква полза от това освобождаване от данъчно облагане, предвид неговите нетни оперативни загуби и факта, че могат да бъдат пренасяни за бъдещи периоди само за пет години. Впоследствие Hynix реализира печалба през 2005 г., но загубите са такива, че дори приходите от замяната на дълг срещу дялов капитал да бяха признати като облагаем доход, остатъчната пренесена за бъдещи периоди загуба е пак повече от достатъчна да поеме реализираната през 2005 г. печалба, следователно Hynix нямаше да получи полза по време на (или преди) ПР. Освен това, тъй като ползата от замяната на дълг срещу дялов капитал е изравнена „бруто“, т.е. без да се отчита потенциалното въздействие на данъчното облагане, всяка полза от подобно преференциално данъчно третиране вече е взета предвид и повторното ѝ изравняване би било довело до двойно отчитане. Следователно данъчното третиране на замяната на дълг срещу дялов капитал на Hynix от страна на ПК не се смята за субсидия по смисъла на член 2 от основния регламент.

(75)

През юли 2005 г. Hynix рефинансира 1 200 милиарда вона от своите задължения, като така излиза предсрочно от обхвата на ЗНКП. Рефинансирането включва срочен кредит от 500 милиона щатски долара, набрани чрез емисия на облигации на Нюйоркската фондова борса и споразумение за 250 милиарда вона, както и 550 милиона щатски долара револвиращ кредит с участието на корейски и чужди банки (рефинансирането през юли 2005 г.). Индустрията на Общността твърди, че рефинансирането през юли 2005 г. е включвало допълнителна субсидия, тъй като Hynix все още е било силно задлъжняло дружество, за което не се е намирало финансиране на пазара.

(76)

През юли 2005 г. Hynix е много по-стабилно дружество, независимо че е силно задлъжняло. То отново е печелившо и кредитният му рейтинг е BBB+. Наличните доказателства показват, че условията на финансирането, предоставено от корейските банки, не противоречат на кредитния му рейтинг. Освен това степента на участие на чужди банки подкрепя твърдението на Hynix, че рефинансирането е осъществено при търговски условия. Също така няма доказателства за възлагане или насочване на корейските банки по отношение на заемите, отпуснати на Hynix съгласно това рефинансиране. Следователно рефинансирането през юли 2005 г. не се смята за субсидия по смисъла на член 2 от основния регламент.

(77)

Ползата от субсидиите, изравнени при първоначалното разследване, се смята за получена на 1 януари 2001 г. и е разпределена за период от пет години, който отговаря на нормалния период на амортизация на активите в отрасъла за полупроводници.

(78)

Мерките, наложени при първоначалното разследване, са свързани с еднократни, неповтарящи се субсидии, разпределени върху определен период от време, и тъй като се предполага, че периодът на разпределение започва, когато ползата е реално получена, смята се, че мерките, наложени с регламента за окончателно мито, изтичат на 1 януари 2006 г. Тъй като разсрочването на дълга и превръщането на лихвата в главница от декември 2002 г. престават да носят полза на Hynix на 13 юли 2005 г., а замяната на дълг срещу дялов капитал от декември 2002 г. изтича на 31 декември 2007 г., мерките следва да се отменят, считано от 31 декември 2007 г. и процедурата да се прекрати.

(79)

Следователно окончателните изравнителни мита, платени или осчетоводени съгласно Регламент (ЕО) № 1480/2003 на Съвета върху вноса на някои електронни микровериги, известни като „DRAM“ (dynamic random access memories — динамични памети за четене и запис с произволен достъп), от всякакъв тип, с всякакви гъстоти и всякакви варианти, сглобени или не, под формата на дискове или преработени чипове, изработени чрез вариации на процеса метал-оксид-полупроводник (MOS), включително комплементарни видове МОS (CMOS), независимо от тяхната скорост на достъп, конфигурация, опаковка или носител и т.н. с произход от Република Корея и допуснати в свободно обращение, считано от 31 декември 2007 г., следва да бъдат възстановени или опростени.

(80)

Hynix, ПК, индустрията на Общността и всички останали заинтересовани страни бяха информирани за основните факти и съображения, въз основа на които ще бъде направено предложение за отмяна на действащите мерки и прекратяване на процедурата и имаха възможността да представят своите бележки. Когато беше уместно, тези бележки бяха разгледани в разделите на настоящия регламент, конкретно занимаващи се с повдигнатите въпроси.

(81)

В съответствие с приложимото митническо законодателство от националните органи трябва да се поиска възстановяване или опрощаване.

(82)

В своите бележки индустрията на Общността отново твърди, че мерките следва да останат в сила до изтичане на техния срок през август 2008 г., пет години след налагане на окончателните мерки, с цел да се компенсира изравнителното субсидиране, и цитира член 19 от основния регламент в подкрепа на своето искане. Член 19 обаче предвижда, inter alia, възможността за отмяна на мерките, ако вече не са необходими за изравняване на субсидирането. Освен това член 15 от основния регламент, който посочва основанията за налагане на мерки, гласи, че мерките могат да се налагат — и по аналогия да се поддържат — „освен ако субсидията или субсидиите не бъдат оттеглени или е доказано, че съответните износители вече не реализират полза от субсидиите“. Тъй като резултатът от разследването показва, че субсидиите, предоставени на Hynix, вече не носят полза, мерките не могат да останат в сила и искането на индустрията на Общността следва да бъде отхвърлено,

9.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 96/13

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.

(2)

В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,

9.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 96/15

(1)

Вследствие на техническия прогрес и иновациите на пазара се появяват все по-голям брой аерозолни опаковки със сложна техническа конструкция и характеристики, различни от традиционните. Разпоредбите на Директива 75/324/ЕИО обаче не са достатъчни за гарантиране на високо ниво на безопасност на такива нетрадиционни аерозолни опаковки. Специфичната конструкция на нетрадиционните аерозоли може да създаде риск за безопасността, който не се третира в разпоредбите за безопасност на директивата, съответстващи на познатите конструкции на традиционните аерозолни опаковки. Следователно за достатъчно обхващане на всички аспекти, свързани с безопасността, е необходимо производителят да извърши анализ на опасностите.

(2)

Когато е уместно, анализът на опасностите трябва да включва риска от вдишване на спрей, пръскан от аерозолна опаковка, при нормални или разумно предвидими условия на употреба, отчитайки големината на капките и тяхното пространствено разпределение по големина, заедно с физичните и химични свойства на съдържанието, тъй като вдишването на малките аерозолни капки може да има неблагоприятно отражение върху здравето на потребителя при такива условия на употреба, дори ако класифицирането и обозначаването на аерозолната опаковка е в съответствие с разпоредбите на Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (2).

(3)

Предпазната клауза, предвидена в член 10 от Директива 75/324/ЕИО, е била приложена от една държава-членка. Предприетата предпазна мярка е оправдана предвид повишения риск от запалване при нормални или разумно предвидими условия на употреба, дължащ се на съдържащите се в аерозолната опаковка вещества.

(4)

Сегашната дефиниция на огнеопасно съдържание не е достатъчна за гарантиране на високо ниво на безопасност във всички случаи. В частност, въпреки че понякога веществата, разпръсквани от аерозолни опаковки, не се определят като „запалими“ в съответствие с критериите, изброени в приложение VI към Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (3), те могат да се възпламенят при нормални или разумно предвидими условия на употреба на аерозолната опаковка. Освен това настоящите критерии за запалимост се отнасят само за химични вещества и препарати и не отчитат правилно специфични физични състояния на аерозолен спрей или специфични условия на употреба.

(5)

С цел постигане на оптимално ниво на безопасност и отчитайки специфичността на аерозолните опаковки, при новите критерии за класификация на запалимостта за аерозолни опаковки трябва да се вземат под внимание също и опасностите, свързани с разпръскване на съдържанието и специфичните условия на употреба на аерозолни опаковки, а не само физичните и химични свойства на самото съдържание.

(6)

Съгласно разпоредбите на действащата Директива 75/324/ЕИО всяка пълна аерозолна опаковка трябва да се потопи в гореща водна баня, за да се оцени херметичността и взривоустойчивостта. Топлочувствителните аерозолни опаковки, обаче, не могат да преминат този тест. Технологичният прогрес направи възможни алтернативни методи на изпитване за окончателна оценка на аерозолни опаковки на взривоустойчивост и херметичност, които гарантират еднакво ниво на безопасност.

(7)

Разпоредбите на действащата Директива 75/324/ЕИО позволяват, при наличие на съгласие от страна на комитета, посочен в член 6, използване на система за изпитване, при която има възможност за постигане на резултат, равностоен на този при метода с водна баня. Практическото осъществяване на тази процедура обаче е много трудно, поради което тя никога не е била използвана. Следователно, за да се даде, посредством осигуряване на технически експертни решения, възможност на икономическите оператори да се възползват от техническия прогрес без компромиси по отношение на сегашното ниво на безопасност, е необходимо алтернативните методи на изпитване вместо от комитета, посочен в член 6 от директивата, да се одобряват от съответни компетентни органи, определени от държавите-членки по силата на Директива 94/55/ЕО на Съвета от 21 ноември 1994 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на автомобилния превоз на опасни товари (4).

(8)

Проблемът за безопасността беше повдигнат поради избухване и течове от метални аерозолни опаковки, нагрети до високи температури, например в случай на автомобили, изложени на въздействието на слънчеви лъчи. Затова е необходимо максималното ниво на пълнене за всички видове аерозолни опаковки да се ограничи до една и съща стойност.

(9)

Най-екологични и незапалими в качеството на изтласкващи компоненти на аерозола са сгъстените газове. Но загубата на налягане към края на живота на аерозолни опаковки с използване на сгъстени газове по принцип води до намаляване на ефективността при изтласкване на съдържимото. Поради това следва да се поощрява използването на сгъстени газове като изтласкващи компоненти на аерозола посредством увеличаване на максималното вътрешно налягане на аерозолните опаковки до степен, безопасна за потребителите.

(10)

Директива 75/324/ЕИО следва да бъде съответно изменена.

(11)

Предвидените в настоящата директива мерки са в съответствие със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес на директивата за аерозолни опаковки,

9.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 96/29

(1)

Член 4, параграф 2 и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (2) съдържат разпоредби, съгласно които на пазара на Общността не могат да бъдат пускани генетично модифицирани храни и фуражи без разрешение, предоставено в съответствие с посочения регламент. Член 4, параграф 3 и член 16, параграф 3 от същия регламент определят, че не може да се дава разрешение за генетично модифицирани храни и фуражи, без да са представени адекватни и достатъчни доказателства, че те нямат отрицателни ефекти върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда, че не представят заблуждаваща информация за потребителя или ползвателя и че не се отличават от храната или фуражите, които са предназначени да заменят, до такава степен, че тяхната консумация да бъде неблагоприятна за храненето на животни и хора.

(2)

През септември 2006 г. продукти от ориз с произход от Китай, заразени с неразрешен генетично модифициран ориз „Bt 63“, бяха открити в Обединеното кралство, Франция и Германия и нотифицирани до Системата за бързо предупреждение в сферата на храните и фуражите (RASFF).

(3)

Незабавно беше поискано от компетентните китайски органи да предоставят подробна информация относно генния конструкт на неразрешения генетично модифициран ориз „Bt 63“. Бяха поискани също така обяснения относно произхода на присъствието на генетично модифициран ориз на китайския пазар и начина, по който компетентните китайски органи възнамеряват да гарантират, че изнасяните продукти спазват изискванията на Общността. В отговор на това китайските органи извършиха проверки на случаите, нотифицирани до RASFF, и спряха временно износа от засегнатите предприятия. Те решиха също да проведат тестване на изнасяните ориз и продукти от ориз и изискаха от предприятията износители да засилят контрола при закупуване на суров материал. Наред с това на Комисията беше предоставена информация относно цялостната ситуация, свързана с генетично модифицирания ориз на китайския пазар и с въпросния генен конструкт Bt, като беше потвърдено, че генетично модифицираният ориз „Bt 63“ не е разрешен на китайския пазар.

(4)

По време на срещите на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведени на 11 септември и 23 октомври 2006 г., държавите-членки бяха незабавно информирани за ситуацията. На държавите-членки и операторите също така беше напомнено в писмена форма за задължението им да гарантират, че неразрешени генетично модифицирани организми няма да бъдат пускани на пазара на ЕС.

(5)

След като в периода между септември и октомври 2006 г. няколко случая, при които беше открит генетично модифициран ориз „Bt 63“, бяха нотифицирани посредством RASFF, потокът от бързи предупреждения спря, което потвърди предположението, че мерките, предприети от китайските органи, са били ефективни.

(6)

През февруари 2007 г. нов случай на откриване на неразрешен генетично модифициран ориз „Bt 63“ беше отново нотифициран посредством RASFF. Това ново предупреждение се отнасяше до пратка от концентрат на оризов протеин за употреба като фураж, която беше пристигнала в Гърция през Нидерландия. Въпросната пратка беше напуснала Китай на 20 декември 2006 г., т.е. след прилагането на контролните мерки от страна на китайските органи. След като Комисията информира китайските органи за това ново предупреждение и поиска от тях да предоставят допълнителни гаранции, китайските органи решиха да засилят вземането на проби и тестването на продуктите от ориз и изискаха продуктите от ориз да бъдат придружени от официален китайски сертификат за проверка и карантина. Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните беше информиран на 2 март 2007 г.

(7)

Независимо от мерките, обявени от китайските органи, впоследствие бяха докладвани няколко други предупреждения, засягащи наличието на неразрешен генетично модифициран ориз „Bt 63“.

(8)

Въпреки неколкократните искания на Комисията китайските органи не бяха в състояние да предоставят на Съвместния изследователски център (JRC) на Комисията контролни проби и протокол на метода на откриване, които да бъдат количествено и качествено целесъобразни, така че JRC да е в състояние да потвърди метода на откриване, използван от китайските контролни органи.

(9)

Предвид неуспеха на компетентните китайски органи да предоставят достатъчни гаранции за липсата на неразрешен генетично модифициран ориз „Bt 63“ в продуктите от ориз с произход от Китай и без да се засягат задълженията за упражняване на контрол на държавите-членки, следва да се приемат мерки, които да осигурят всеобхватен и общ подход, позволяващ предприемане на бързи и ефективни действия и избягване на различия между начините за справяне със ситуацията в отделните държави-членки.

(10)

Член 53 от Регламент (ЕО) № 178/2002 предвижда възможността в Общността да се приемат целесъобразни спешни мерки спрямо храните и фуражите, внасяни от трети държави, с цел защита на човешкото здраве, здравето на животните и на околната среда, когато рискът не може да бъде задоволително овладян чрез предприетите от засегнатите държави-членки мерки.

(11)

Тъй като генетично модифицираният ориз „Bt 63“ не е разрешен съгласно законодателството на Общността и с оглед на презумпцията за риск от продукти, които не са разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003, който взема предвид принципа за предохранителни мерки, установен в член 7 от Регламент (ЕО) № 178/2002, необходимо е да се предприемат спешни мерки, чрез които да се предотврати пускането на заразени продукти на пазара на Общността.

(12)

Съгласно общите изисквания, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002, стопанските субекти в хранителната и фуражната промишленост имат основната правна отговорност да гарантират, че съответните храни и фуражи отговарят на изискванията на законодателството в областта на храните, които се отнасят за тяхната дейност, и да проверяват дали тези изисквания са спазени. Следователно стопанските субекти, отговорни за първото пускане на пазара на храни или фуражи, са задължени да докажат, че те не съдържат заразени продукти. За тази цел мерките, предвидени в настоящото решение, следва да изискват пратките на определени продукти с произход от Китай да бъдат пускани на пазара единствено при наличие на аналитичен доклад, доказващ, че продуктите не са заразени с неразрешен генетично модифициран ориз „Bt 63“. Аналитичният доклад следва да бъде изготвен от акредитирана лаборатория, отговаряща на международно признати стандарти. В случай че аналитичният доклад е изготвен от акредитирана лаборатория, изглежда целесъобразно да се предвиди заверка на този доклад от съответния компетентен орган.

(13)

Поради липсата на потвърден метод на откриване и контролни проби с необходимото качество и количество, както и за да улесни извършването на контрол, аналитичният доклад следва да бъде изготвен, като се използва методът за откриване на специфични конструкти, разработен от D. Mäde et al. (2006 г.) (3). Референтната лаборатория на Общността за генетично модифицирани храни и фуражи (CRL-GMFF) в рамките на Съвместния изследователски център (JRC) прецени, че понастоящем този метод е най-целесъобразен.

(14)

За целите на дейностите по вземане на проби и откриване, необходими за предотвратяването на пускането на пазара на продукти, заразени с неразрешен генетично модифициран ориз „Bt 63“, следва да се вземе предвид Препоръка 2004/787/ЕО на Комисията от 4 октомври 2004 г. относно техническите насоки за вземане на проби и откриване на генетично модифицирани организми или материал, произведен от генетично модифицирани организми, или в продукти в контекста на Регламент (ЕО) № 1830/2003 (4).

(15)

Мерките, предвидени в настоящото решение, следва да са пропорционални и да не водят до излишни ограничения по отношение на търговията, като се отнасят само до продукти с произход или изпратени от Китай в Общността и за които се смята вероятно да са заразени с неразрешения генетично модифициран ориз „Bt 63“. Предвид огромното разнообразие от продукти, които биха могли да бъдат заразени с неразрешения генетично модифициран ориз „Bt 63“, изглежда целесъобразно да се състави изчерпателен списък на продукти, които биха могли да съдържат, да се състоят или да са произведени от ориз. Въпреки това някои от посочените продукти може или може да не съдържат, да не се състоят от или да не са произведени от ориз. Следователно изглежда пропорционално да се позволи на стопанските субекти да издават обикновена декларация, когато продуктът не съдържа, не се състои и не е произведен от ориз, като така се избегнат задължителните анализ и сертификация.

(16)

Ситуацията, свързана с възможното заразяване на продукт от ориз с неразрешен генетично модифициран ориз „Bt 63“, следва да бъдат преразгледана в рамките на шест месеца, за да се прецени дали мерките, предвидени в настоящото решение, са все още необходими.

(17)

За да се позволи на държавите-членки да предприемат практически мерки за прилагането на настоящото решение, е целесъобразно да се предвиди разумен срок между влизането му в сила и датата на прилагане.

(18)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

9.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 96/35

(1)

Решение 2007/716/ЕО на Комисията от 30 октомври 2007 г. за установяване на преходни мерки по отношение на структурните изисквания към определени предприятия в България в секторите на месната и млекопреработвателната промишленост, определени в регламенти (ЕО) № 852/2004 и (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета (2). Докато посочените предприятия се намират в състояние на преход, продуктите с произход от тях следва да бъдат предлагани само на националния пазар или да бъдат използвани за допълнителна преработка в български предприятия в процес на преструктуриране.

(2)

Съгласно официалната декларация на българските компетентни власти определени предприятия в секторите на месната и млекопреработвателната промишленост са завършили процеса на модернизиране и понастоящем са в пълно съответствие със законодателството на Общността. Следователно тези предприятия следва да бъдат заличени от списъка на предприятията в процес на преход.

(3)

Следователно приложението към Решение 2007/716/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(4)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,