ISSN 1830-3617 |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
L 49 |
|
Издание на български език |
Законодателство |
Година 51 |
Съдържание |
|
II Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително |
Страница |
|
|
РЕШЕНИЯ |
|
|
|
Комисия |
|
|
|
2008/136/ЕО |
|
|
* |
Решение на Комисията от 22 юни 2006 година относно ad hoc финансиранто на обществените радио- и телевизионни разпространители в Нидерландия C 2/2004 (ex NN 170/2003) (нотифицирано под номер C(2006) 2084) ( 1 ) |
|
|
|
2008/137/ЕО |
|
|
* |
Решение на Комисията от 7 март 2007 r. — Държавна помощ C 10/06 (ex N555/05) — Cyprus Airways Public Ltd — План за преструктуриране (нотифицирано под номер C(2007) 300) ( 1 ) |
|
|
|
(1) Текст от значение за ЕИП |
BG |
Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие. Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда. |
II Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително
РЕШЕНИЯ
Комисия
22.2.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 49/1 |
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 22 юни 2006 година
относно ad hoc финансирането на обществените радио- и телевизионни разпространители в Нидерландия C 2/2004 (ex NN 170/2003)
(нотифицирано под номер C(2006) 2084)
(единствено текстът на нидерландски език е автентичен)
(Текст от значение за ЕИП)
(2008/136/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 88, параграф 2, алинея първа от него,
като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,
като призова заинтересованите страни да представят своите коментари съгласно посочените по-горе разпоредби (1),
като взе предвид техните коментари,
като има предвид, че:
I. ПРОЦЕДУРА И ПРЕДИСТОРИЯ
1. ПРОЦЕДУРА
(1) |
През 2002 г. (2) и 2003 г. (3) Комисията получи множество жалби, в които се твърди, че установената обществена система за финансиране на обществените радио- и телевизионни разпространители в Нидерландия представлява незаконосъобразна и несъвместима държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. |
(2) |
По време на предварителното разследване на жалбите Комисията получи допълнителна информация от ищците (4), както и от нидерландските власти (5). |
(3) |
В следствие на предварителната оценка на предполагаемите мерки на държавна помощ Комисията информира Нидерландия с писмо от 3 февруари 2004 г., че е решила да започне процедурата, описана в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО по отношение на някои мерки, които могат да бъдат квалифицирани като помощ. |
(4) |
Решението на Комисията да започне процедура бе публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз (6). Комисията покани заинтересованите страни да представят своите коментари относно помощта. |
(5) |
Нидерландия отговори на решението за откриване на процедура с писмо от 30 април 2004 г. Освен това Комисията получи коментари от 11 заинтересовани страни (7). С писмо от 29 април Комисията препрати коментарите на Нидерландия. Отговорът на нидерландските власти бе получен с писмо от 13 август 2004 г. |
(6) |
Комисията отправи допълнителни въпроси към нидерландските власти с писма от 4 януари 2005 г. и 25 май 2005 г., на които нидерландските власти отговориха с писма от 27 януари 2005 г. и 25 юли 2005 г. Допълнителна информация бе получена от един от ищците (De Telegraaf) на 25 юли 2005 г. и от нидерландските власти — на 2 септември. Комисията се обърна към нидерландските власти за по-нататъшни разяснения с писма по електронна поща на 22 ноември 2005 г., на които властите отговориха на 25 ноември 2005 г. Комисията реши, след среща с властите, че са необходими по-нататъшни разяснения. С тази цел на 22 декември 2005 г. до нидерландските власти бе изпратено искане за информация, на което нидерландските власти, след като получиха отсрочка, отговориха на 3 февруари 2006 г. Във връзка с този отговор между нидерландските власти и Комисията бяха разменени писма по електронната поща през февруари 2006 г. и април 2006 г. |
(7) |
На 24 септември 2004 г. се състоя среща между нидерландските власти и Комисията. На 24 октомври 2004 г. се състоя среща с De Telegraaf. На 5 януари 2005 г. се състоя среща с Broadcast Partners. На 27 юли 2005 г. се проведе среща между RTL и Комисията, а на 23 септември 2005 г. – между VESTRA и Комисията. Комисията проведе още една среща с нидерландските власти на 1 и на 14 февруари 2006 г. |
(8) |
В допълнение към тази процедура за „нова помощ“ финансирането на обществените радио- и телевизионни оператори посредством годишни държавни плащания и Фонда за насърчаване (Stifo, Stichting Stimuleringsfonds Nederlandse Culturele Omroepproducties) (8) се оценява в отделна процедура за „съществуваща помощ“ (вж. държавна помощ № E-5/2005). В това решение Комисията има предвид мерките, които са предмет на „процедурата за съществуваща помощ“, само доколкото е необходимо да представи обща картина на финансирането на общественото радио- и телевизионно разпространение. Това решение обаче не засяга въпроса за съвместимостта с правилата за държавна помощ при редовните годишни плащания и за плащанията от Фонда за насърчаване. |
(9) |
Това Решение ще бъде също така ограничено до оценка на финансирането на същинските дейности на обществените радио- и телевизионни оператори (така наречените главни задачи). Следователно няма да се разглеждат странични дейности като новите медийни услуги, предлагането на SMS и i-mode. По подобен начин настоящото решение не засяга инвестициите, направени от NOS в мрежата на оператора Nozema, които според оплакванията вероятно не са направени на пазарни принципи. Тези въпроси ще бъдат разгледани отделно. |
(10) |
В заключение, решението да се открие официална процедура по разследване обхвана процедурата от 1992 г. Въпреки това изглежда, че първите ad hoc плащания са били направени едва през 1994 г. Нещо повече, цифрите до 2005 г. вече са на разположение и могат да се вземат под внимание. Периодът, обхванат от решението следователно започва от 1994 г. — когато са били направени първите ad hoc плащания — до 2005 г., за която има окончателни цифрови данни. Трябва да се отбележи, че нидерландските власти поканиха Комисията да вземе предвид и 2006 г. Цифрите за 2006 г. обаче са само временни и не могат да бъдат взети под внимание. |
2. ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ОБЩЕСТВЕНО РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
(11) |
Раздел 2.1 от тази глава представя участниците в сектора на (общественото) радио- и телевизионното разпространение. В раздел 2.2 следва описание на различните елементи на системата за финансиране в областта на радиото и телевизията в Нидерландия по принцип. Във връзка с това са описани правните разпоредби, които възлагат на радио- и телевизионните организации мисията да предоставят обществени услуги, подробно са изяснени различните механизми на финансиране (годишни плащания и ad hoc плащания) и накрая са обяснени резервите, които обществените оператори за радио- и телевизионно разпространение са изградили и използват за изпълнение на мисията си за осигуряване на обществени услуги. Търговските дейности на нидерландските обществени радио- и телевизионни оператори се обсъждат в раздел 2.5. Раздел 2.6 обяснява придобиването на футболните права от NOS, а раздел 2.7 се занимава с връзката между радио- и телевизионните разпространители и кабелните оператори. И накрая, в раздел 2.8 се описва кои мерки са предмет на настоящата процедура. |
2.1. Участници в сектора на (общественото) радио- и телевизионно разпространение
(12) |
Системата за обществено радио- и телевизионно разпространение се състои от различни организации, включително осем частни асоциации (частни радио- и телевизионни разпространители с членове, на които е възложена мисия за извършване на обществени услуги) и десет частни фондации (частни радио- и телевизионни разпространители без членове, на които е възложена мисия за извършване на обществени услуги) (9). |
(13) |
Освен радио- и телевизионните организации, упоменати в алинея 12, системата за обществено радио- и телевизионно разпространение включва още един участник — NOS — който изпълнява двойна роля. Първата роля е на организация за обществено разпространение, отговорна за телевизионните и радиопрограми (под името NOS RTV). Втората роля е на координатор на цялата система за обществено радио- и телевизионно разпространение и се изпълнява от управителния съвет на NOS (така наречения „Publieke Omroep“ или обществен разпространител, наричан по-нататък PO). PO, чиито функции и задачи са определени в Закона за медиите, насърчава сътрудничеството между обществените радио- и телевизионни разпространители, координира трите публични телевизионни канала и се отчита два пъти в годината за дейностите си, като обществена радио- и телевизионна организация пред Медийния орган. |
(14) |
NOS получава финансиране от медийния бюджет както за задачите, изпълнявани като PO, така и за тези, изпълнявани като NOS RTV. |
(15) |
Обществените телевизионни програми се разпространяват от обществените разпространители към три обществени канала (10). |
(16) |
Нидерландската организация за производство на програми за разпространение (Nederlands Omroepbedrijf, наричана по-нататък NOB) също е част от системата за обществено радио- и телевизионно разпространение. NOB извършва записването, подготовката за излъчване и действителното излъчване на звук, движеща се картина и данни по всички възможни канали за разпространение. NOB предоставя тези услуги на частни и обществени радио- и телевизионни разпространители. Услугите, осигурявани на обществените радио- и телевизионни разпространители се разглеждат като обществени услуги от нидерландското правителство и се финансират от публични фондове (11). |
(17) |
Отделна фондация (Stichting Ether Reclame, наричана по-нататък „STER“) носи изключителната отговорност за продажбата на рекламно пространство и радио- и телевизионното излъчване на реклами по обществените канали. STER носи отговорност за радио- и телевизионното време, което й е отпуснато. Приходите, генерирани от STER се прехвърлят директно на държавата. |
(18) |
Освен националните обществени радио- и телевизионни разпространители, има множество търговски радио- и телевизионни разпространители, опериращи на национално ниво. Примери за такива търговски радио- и телевизионни разпространители са RTL(RTL 4, 5 и 7, всички от групата на CLT-UFA), NET5 и Veronica (от групата на SBS Broadcasting group) и Talpa (Talpa Media Holding). Те генерират приходите си основно чрез телевизионна реклама. |
2.2. Правна уредба на общественото радио- и телевизионно разпространение
(19) |
В момента сектора на радио- и телевизионното разпространение се регулира от Закона за медиите от 21 април 1987 г. (Stb. 1987, 249) и Наредбата за медиите. Обществените радио- и телевизионни организации по закон имат право да извършват четири категории дейности, които са дефинирани в настоящия Закон за медиите като „основни задачи“, „странични задачи“, „странични дейности“ и „дейности за асоциациите“. Обществените радио- и телевизионни разпространители могат да получават държавно финансиране за „основните задачи“ и за „страничните задачи“. |
2.2.1. Правни дефиниции
(20) |
Член 13, буква в), параграф 1 от Закона за медиите описва „основната задача“ на общественото радио- и телевизионно разпространение, която е:
|
(21) |
В член 13, буква в, параграф 2 от Медийния закон са изложени общите изисквания към програмите, които обществените радио- и телевизионни разпространители излъчват. Програмите трябва „балансирано да представят обществото, ,интересите и гледните точки за него, културата и философията сред населението; и
|
(22) |
В допълнение, общото програмно време, което се разпределя по различни категории като култура, образование и развлечения, се регулира посредством предварително определени проценти (12). |
(23) |
Член 16 от Медийния закон предвижда някои задачи да се изпълняват от NOS RTV и определя подробно тези задачи. Обхванато е осигуряването на спортни предавания, включително, но без да се ограничава до, състезания и мачове за купи и международни състезания. Процентът от общото радио- и телевизионно време за разпространение, който трябва да бъде предназначен за такива спортни събития не е предварително определен по закон. На практика NOS RTV се стреми да отдели 9—11 % от общото радио- и телевизионно време за предаване на спортни програми (13). |
(24) |
Асоциациите на радио- и телевизионните разпространители имат право на радио- и телевизионно време за осигуряване на национални телевизионни програми и имат правото, съгласно член 31, параграф 4 от Медийния закон, да получават държавно финансиране за осигуряване на тези програми. |
(25) |
В съответствие с член 13, буква в), параграф 3 от Медийния закон, който бе въведен през 2000 г., обществената система за радио- и телевизионно разпространение „може да изпълнява своята задача, както е упоменато в първа алинея, и като осигурява средства за доставка и разпределение на програмни материали, различни от тези, включени в параграф 1, точка a)“. С други думи, обществените радио- и телевизионни организации могат да разпространяват общественото съдържание, упоменато в параграф 20, като основна задача на други медийни платформи като Интернет. |
(26) |
Тези така наречени „странични задачи“ трябва да се подчиняват на редица условия. Според Член 55 от Медийния закон например те трябва да не работят с цел извличане на печалби за трети страни. Поддържането на Интернет страница или тематичен канал са примери за такива странични задачи. |
(27) |
Трябва да се спомене също, че осъществяването както на „основните“, така и на „страничните“ задачи генерират приходи за обществените радио- и телевизионни разпространители, които следва да се използват за обществени цели (14). |
(28) |
Нидерландските обществени радио- и телевизионни разпространители могат да извършват също така дейности, които са определени като странични дейности и дейности за асоциациите. Страничните дейности (15) трябва да се подчиняват на редица законови условия. Примери за такива странични дейности са продажбата на програмни схеми, спонсориране, продажба на програмни права и свързани с програмите материали, отдаване под наем на офис пространство и организиране на шоу на открито. |
(29) |
Други дейности са „дейности за асоциациите“, които са дейности, изпълнявани от асоциациите за радио- и телевизионно разпространение за членовете им. Те включват издаване на списания и организиране и продажба на пътнически услуги. |
2.2.2. Проверки и надзор
(30) |
Един независим Медиен орган (Commissariaat voor de Media) носи отговорност за гарантиране на съответствието с програмните и финансови изисквания на Медийния закон и въвеждащото законодателство (член 9 от Закона за медиите). |
(31) |
Медийният орган има правно задължение, описано в член 134 от Медийния закон, да гарантира изпълнението на задълженията на обществените радио- и телевизионни разпространители, включително установената квота за различните типове програми. Медийният орган може да налага глоби, ако тези задължения не се спазват. Той също така проверява дали радио- и телевизионните разпространители се съобразяват с правните ограничения за спонсорство и реклама. |
(32) |
На базата на предадените счетоводни отчети органът проверява всяка година дали годишните отчети на организациите за обществено радио- и телевизионно разпространение отговарят на изискванията на Медийния закон, Наредбата за медиите и Наръчника за финансова отчетност. Ако отговарят, Медийният орган одобрява бюджетните суми за осигуряване на редовна програма (членове 100 и 101 от Медийния закон). |
2.3. Източници на финансиране на организациите за обществено радио- и телевизионно разпространение
(33) |
Основен източник на финансиране на радио- и телевизионните разпространители са годишните суми, получавани от държавата. За да се смекчат бюджетните отклонения, на радио- и телевизионните организации е позволено да държат известни резерви. В допълнение, от 1994 г. радио- и телевизионните разпространители получават ad hoc плащания. |
(34) |
Тъй като оценката на съвместимостта на ad hoc финансирането не може да бъде извършена без да се отчетат другите източници за обществено финансиране, следващото описание обхваща както годишните плащания, така и ad hoc плащанията, дори ако годишните плащания и плащанията от фонда Stifo не са предмет на това решение (виж параграф 8). |
2.3.1. Годишни плащания
(35) |
Нидерландските радио- и телевизионни разпространители получават годишни финансови вноски от държавния бюджет за медиите. За периода 1994—2005 г. тези плащания възлизат приблизително на 7,1 милиарда еуро. Приблизително 819,6 милиона еуро от тази сума са прехвърлени на PO за неговата управляваща и координираща роля; останалите 6,3 милиарда еуро са платени на индивидуални радио- и телевизионни разпространители. Медийният бюджет се финансира от няколко източника: държавната вноска за радио- и телевизионно разпространение (събирана от данъкоплатците), рекламни приходи от STER и приходи от лихви от Общия фонд за радио- и телевизионно разпространение (Algemene Omroepreserve, наричан по- нататък AOR) (16). Размерът на медийния бюджет поставя таван на сумата за годишно финансиране, която може да се предоставя на обществените радио- и телевизионни разпространители и другите медийни организации. |
2.3.2. Stifo
(36) |
В допълнение към годишните плащания, радио- и телевизионните разпространители получават плащания от Stifo (Фонд за насърчаване на културните предавания). Средствата, отпускани от Stifo се квалифицират като мярка за държавна помощ, която обаче бе одобрена от Комисията (NN 32/91). По този начин помощта от Stifo следва да се разглежда като съществуваща държавна помощ. Плащанията от Stifo към отделните радио- и телевизионни разпространители (PO не е получил никакви суми от Stifo) за разглеждания период възлизат на 155 милиона еуро. |
2.3.3. Ad hoc
(37) |
Освен посочените в алинеи 34 и 35 плащания — които се разглеждат като редовните източници на финансиране на обществените радио- и телевизионни разпространители, последните получават различни плащания на аd hoc база. Тези плащания са извършвани директно на радио- и телевизионните разпространители или посредством специални фондове и резерви. |
2.3.3.1. Плащания от допълващи фондове
(38) |
Допълващите фондове са средства от медийния бюджет за опредени цели. За периода 1996—1998 г. сумата прехвърлена от допълващите фондове към NOS RTV е [...] (17) милиона еуро. Допълващите фондове бяха въведени през 1996 г., за да съфинансират повишените цени за програмни права. Условията, при които тези средства могат да се разпределят, бяха приети с взаимно споразумение между държавата и радио- и телевизионните разпространители. Ако обществените радио- и телевизионни организации не се в състояние да финансират от редовния си бюджет закупуването на права, чиито цени са прекомерно високи, държавата ще даде своя принос, т.е. ще съфинансира придобиването на тези права като осигури допълваща сума. |
2.3.3.2. Плащания от Резервния фонд за радио- и телевизионно разпространение (FOR)
(39) |
През 1998 г. на министъра на образованието, културата и науката бе предоставена възможност, в съответствие с член 106, буква a) от Закона за медиите, да преведе сума на ad hoc база от AOR, който се управлява от Медийния орган, към фонд, предназначен да финансира конкретни инициативи на РО и на организациите за обществено радио- и телевизионно разпространение. Фондът, който се нарича FOR, бе учреден през 1999 г. и се контролира от РО. |
(40) |
По принцип, ако AOR надхвърли сумата от 90,8 милиона еуро, има възможност за прехвърляне на средства към FOR. Това обаче не става автоматично. Всяка година министърът на образованието, културата и науката решава дали е възможен трансфер на средства и ако е така, каква сума може да се прехвърли. Когато бъде одобрен такъв трансфер, правилата се описват в протокол. Такива протоколи са били съставени през 1999 г. и 2001 г. На основание на член 99, параграф 2, буква г) от Закона за медиите бюджетът трябва да съдържа и описание как Управителният съвет предлага да се изразходват парите. На базата на това предложение Министърът може да предостави на PO фондове от FOR, които могат да се използват за целите, посочени от Министъра при предоставяне на парите (18). Въпреки че FOR е фонд, предназначен за инициативи на РО, той не представлява резерв, който е част от активите на РО. |
(41) |
Финансовите средства, натрупани във FOR дават възможност на РО да даде качествен тласък, да подобри програмирането и инвестира в обществените радио- и телевизия. По-специално целта на FOR е да:
|
(42) |
До 2005 г. системата за обществено радио- и телевизионно разпространение получи 191,2 милиона еуро от FOR, 157,4 милиона еуро от които бяха прехвърлени на отделни обществени радио- и телевизионни оператори, а 33,8 милиона еуро — на РО. |
2.3.3.3. Плащания от Фонда за копродукции (CoBo)
(43) |
Фондът за копродукции (Coproductiefonds Binnenlandse Omroep: наричан по-нататък Фонд CoBo) бе създаден, за да финансира копродукции между нидерландските обществени радио- и телевизионни организации и други продуценти на програми. Неговите средства идват от приходи, генерирани от плащания за авторски права от белгийски и германски кабелни оператори за разпространение на трите нидерландски канала в Белгия и Германия. Фондът бе учреден от обществените радио- и телевизионни организации и се управлява чрез фондация. Управителният съвет на Фонда се състои от управители на обществените радио- и телевизионни разпространители. |
(44) |
През 1994 г. нидерландските власти решиха да направят плащане към два под-фонда, управлявани от Фонда CoBo, „Филмовия фонд“, който финансира копродукции на художествени и документални филми, и проекта„Телефилм“, който има за цел да стимулира производството телевизионни филми с високо качество. |
(45) |
Отделните обществени радио- и телевизионни организации са получили обществени средства в размер на 31,7 милиона еуро от Фонда CoBo за периода 1994-2005 г. РО не е получил никакви плащания от Фонда CoBo. |
2.4. Резервите, държани от отделните обществени радио- и телевизионни разпространители
(46) |
Всяка обществена радио- или телевизионна организация поддържа известни резерви, които нормално са програмни резерви или резерви към асоциация или фондация, в зависимост от това дали организацията за обществено радио- и телевизионно разпространение е фондация, или асоциация. |
2.4.1. Програмни резерви
(47) |
Отделните обществени радио- и телевизионни разпространители могат да увеличават резервите си, когато общите приходи надхвърлят общите разходи. Тези програмни резерви могат да се използват за покриване на програмни разходи в бъдещи години. |
(48) |
Съгласно нидерландските власти стойността на програмите, които са били произведени, но все още не са излъчени, се прибавя към програмните резерви (19). По този начин програмните резерви отразяват също стойността на вече произведените програми. През 2005 г. общите програмни резерви, държани от отделните обществени радио- и телевизионни организации възлизат на 78,6 милиона еуро. |
(49) |
През 2005 г. РО също така реши, че част от програмните резерви трябва да бъдат прехвърлени на самото РО, но на обществените радио- и телевизионни разпространители бе позволено да поддържат резерви до 5—10 % от годишния им бюджет. Обществените радио- и телевизионни разпространители преведоха 42,457 милиона еуро на РО . |
2.4.2. Резерви на асоциациите
(50) |
Асоциациите за обществено радио- и телевизионно разпространение са създадени като частни юридически лица. През годините те са изградили свои собствени резерви от вноски и дарения, получени от техните членове. Резервите на асоциациите следователно произлизат от частни средства. През 1993 г. нидерландското правителство реши да „замрази“ резервите на асоциациите. От този момент, по принцип (20), печалбите, получени от дейности за асоциации и други необществени дейности се наложи да се използват за обществени дейности и без възможност повече да бъдат прехвърляни към резервите на асоциациите. През 2005 г. общите резерви за асоциации на обществените радио- и телевизионни организации в Нидерландия възлизаха приблизително на 131,1 милиона еуро. |
2.4.3. Резерви на фондация NOS RTV и на по-малки обществени радио- и телевизионни разпространители
(51) |
NOS RTV, NPS и други по-малки обществени радио- и телевизионни разпространители без членове (член 39f от Закона за медиите) държат „резерви за фондации“ („stichtingsreserve“). Общото ниво на резервите на фондации през 2005 г. бе 42,2 милиона еуро (21). |
2.5. Реклама по обществените канали
(52) |
Както бе обяснено в параграф 17, STER отговаря за продажбата на рекламно време по обществените канали. |
(53) |
Другите основни компании, които продават рекламно време по телевизиите и действат на нидерландския пазар, са IP и SBS. IP продава рекламно време от името на търговските радио- и телевизионни разпространители RTL4, RTL5 и Yorin. SBS продава рекламно време за своите търговски радио- и телевизионни компании SBS6, Net 5 и Veronica. В допълнение към IP и SBS има няколко други търговски радио- и телевизионни компании, които също продават рекламно време (22).Цените, на които продава STER, са калкулирани на базата на прогнози от рекламни агенции, на цени на конкуренти и на исторически цени. |
(54) |
Таблица 1 по-долу показва развитието на зрителския дял на обществените радио- и телевизионни разпространители, в който STER управлява дейността по продажбата на реклами. Делът на зрителската аудитория над 13-годишна възраст през последните години е намаляла от 38,8 през 1997 г. на 35,4 % през 2005 г. За категорията 20—49 г. делът на аудиторията е дори по-нисък — 27,2 %. Таблица 1 Дял от аудиторията на възраст над 13 г. и 20—49 г. (18.00 ч. — 24.00 ч.), 1997—2005 г.
|
(55) |
От 1994 г. брутния приход (на базата на цени по ценоразпис) и нетния приход (като се вземат предвид дадените отстъпки), генериран от търговските радио- и телевизионни компании на рекламния пазар превишават приходите, генерирани от обществените радио- и телевизионни организации. Таблица 2 Брутни приходи от телевизионна реклама в периода 1994 — 2005 г. (в милиони еуро)
Таблица 3 Нетни приходи от телевизионна реклама в периода 1994 — 2005 г. (в милиони еуро)
|
(56) |
Както може да се заключи от Таблици 1, 2 и 3, има разлика между брутните приходи от телевизионна реклама и нетните приходи с отстъпки. Според нидерландските власти не само публикуваните тарифи на обществените радио- и телевизионни организации са по-високи, но и отстъпките, които предоставят са по-ниски в сравнение с търговските радио- и телевизионни разпространители (23). |
2.6. Придобиване на футболни права от NOS RTV
(57) |
В разследвания период NOS RTV получи права за излъчване на няколко важни футболни събития (24). Търговският разпространител Canal+ (pay-TV — платена телевизия) получи правата за предаване на живо на мачовете от нидерландската първа лига. Правата за Шампионската лига също бяха частично дадени като под-лиценз на Canal+ от NOS RTV. Търговският разпространител SBS получи правата за излъчване на две национални футболни купи. Той получи и правата за мачовете от нидерландската първа дивизия и квалификационните мачове на нидерландския отбор за Европейския шампионат през 2004 г. Правата за излъчване на различни чужди футболни състезания се държат от CLT-UFA, най-голямата група за разпространение в Европа (компания-майка на RTL например). |
2.7. Отношения между радио- и телевизионни разпространители и кабелни оператори
(58) |
Традиционното кабелно предаване се разглежда като отделна публикация за целите на авторското право по нидерландското законодателство. По принцип се изисква разрешение от всички носители на авторски права, а носителят на авторското право може да предяви претенция за плащане на публикацията от кабелния оператор. От 1985 г. има споразумение между VECAI (представител на кабелните оператори) и NOS RTV (представител на обществените радио- и телевизионни разпространители), според което кабелните оператори са освободени от плащане на авторско право на обществените радио- и телевизионни организации (носителите на авторско право), когато техните програми се излъчват по кабел (25). Това споразумение бе направено по искане на нидерландското правителство, въз основа на факта, че гражданите вече са платили своя принос към общественото радио- и телевизионно разпространение. Бе взето под внимание, че би било нежелателно плащането на авторски права от кабелните оператори, което може да доведе до по-високи абонаментни такси. Търговските радио- и телевизионни разпространители също не изискват плащане на авторски права от кабелните оператори. Това обаче не е свързано със споменатото по-горе споразумение с обществените радио- и телевизионни организации . |
(59) |
Трябва да се отбележи, че кабелните оператори са задължени по закон да препредават всички обществени радио- и телевизионни програми („must carry“ obligation) и нямат право да искат заплащане на разходи за предаване от разпространителите. |
2.8. Мерките, които са обект на това Решение
(60) |
Както е посочено в решението за откриване на официална процедура на разследване (26), обект на настоящото Решение са следните мерки:
|
II. ОСНОВАНИЯ ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА И АРГУМЕНТИ НА СТРАНИТЕ
3. РЕЗЮМЕ НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА
(61) |
След първоначалното разследване Комисията стигна до заключение, че някои мерки, с възможното изключване на задължението за препредаване, представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Комисията също така изрази съмнения относно съвместимостта на такава държавна помощ по член 86, параграф 2 от Договора за ЕО. |
(62) |
По отношение пропорционалността на финансирането Комисията изрази съмнения дали разходите и приходите са били разпределени в съответствие с ясно определени принципи за счетоводна отчетност на разходите. Комисията изрази съмнения дали приходите от не-публични услуги са били взети под внимание в пълна степен, когато са правени изчисления за нуждите от държавно финансиране, което води до риск от финансиране, надхвърлящо нетните разходи за обществената услуга. |
(63) |
Освен това Комисията счете, че нивото на средства за FOR и програмните резерви е показател за структурно свръх-компенсиране. Комисията отбеляза, че от общата сума на ad hoc плащания, не са били използвани 110 милиона еуро (на базата на цифри от 2001 г.). |
(64) |
Нещо повече, Комисията изрази своето намерение да разследва дали конкуренцията на търговските пазари не е била изкривена незаконосъобразно. Комисията изтъкна, че такова изкривяване на конкуренцията би могло да се случи на пазарите за реклама, интелектуална собственост при кабелно излъчване и права за излъчване на футболни срещи. |
(65) |
И накрая, NOB няма право да иска заплащане от обществените радио- и телевизионни организации за услугите, които предоставя, след като получава плащания за тази задача директно от държавата. Комисията отбеляза, че безплатното предоставяне на технически съоръжения може да представлява помощ за обществените радио- и телевизионни организации. |
4. КОМЕНТАРИ ОТ ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ
(66) |
Във връзка с настоящото решение, следните коментари бяха представени . |
(67) |
Нидерландските обществени радио- и телевизионни организации заявиха, че въпросните мерки трябва да се разглеждат като съществуваща помощ, тъй като те съставляват част от общата система за финансиране на общественото разпространение. Освен това те отбелязаха, че Комисията трябва да оценява финансирането на общественото радио- и телевизионно разпространяване само в светлината на Протокола относно системата на обществено радио- и телевизионно разпространение в държавите-членки, приложен към Договора за ЕО (наричан по-нататък „Протокол от Амстердам“), а не следва да прилага критериите на решението Алтмарк (27) или член 87, параграф 1 или член 86, параграф 2 от Договора за ЕО. |
(68) |
CLT-UFA отбелязаха, че счетоводните отчети на системата за радио- и телевизионно разпространение могат да се проверят и одобрят от независим одитор едва от 2002 г. |
(69) |
Обществените радио- и телевизионни организации отбелязаха, че няма свръх-компенсация от 110 милиона еуро, както се посочва от Комисията. Първо, обществените радио- и телевизионни организации и правителството работят с различни счетоводни системи. Правителството работи със счетоводство на принципа на отразяване на паричните средства при получаването им, а обществените радио- и телевизионни организации работят на принципа на разходи и приходи, които се отразяват в отчетите към момента на договарянето. Това е причина за възникване на несъответствия. Освен това, приходите от FOR, според обществените радио- и телевизионни организации, са набелязани за конкретни бъдещи цели. Нещо повече, те отбелязаха, че излишното финансиране не може да води до изкривявания в други пазари, тъй като това финансиране може да се използва само за дейности в обществена полза. |
(70) |
ACT заяви, че STER се държи по антиконкурентен начин като подбива цените на рекламния пазар. Той твърди, че след като общото рекламно време на обществените оператори в годината е по-ограничено от това на частните разпространители, STER трябва да начислява по-високи цени от частните оператори. |
(71) |
SBS Broadcasting потвърди, че цените на нидерландския рекламен телевизионен пазар са насочени към GRP категория 20—49 г. Тъй като обществените радио- и телевизионни организации обаче привличат повече зрители от търговските разпространители извън тази зрителска група, рекламодателите биха плащали премия за GRP категория 20—49 г. Следователно сравнение на GRP категория 20—49 г. не би изразило икономическата реалност за продукта. Нещо повече, SBS отбеляза, че за GRP категория 13+ обществените оператори определят по-ниски цени от търговските оператори. За да подкрепи коментарите си, SBS представи прегледи на средните брутни цени за GRP категория 13+ за различните канали по време на праймтайма за периода 1995—2004 г. и по месеци през 2003 г. и 2004 г., които показват, че тези на обществените разпространители са по-ниски от цените на повечето търговски оператори. |
(72) |
Според CLT-UFA организацията NOS RTV е платила прекомерни цени за футболни права. Цените са били далеч над пазарните. CLT-UFA представи изчислителни модели (28), за да покаже как калкулират цените за футболни права и заключи, на тази база, че офертата, направена от NOS RTV за правата върху мачовете от Шампионската лига през 2002 г. е била значително по-висока от тази, направена от CLT-UFA. ACT и CLT-UFA отчетоха, освен това, че Комисията не би трябвало да стига до извода, че има недостатъчни доказателства за надплащане на футболни права на базата на пример, при който частен оператор вероятно е предложил по-висока оферта. |
(73) |
Асоциацията на кабелните оператори, VECAI, повдига два въпроса. Първо, тя счита, че кабелните оператори, които са обект на задължението за препредаване („must carry“ obligation), трябва да имат възможност да искат плащане от съответните разпространители. Поради задължението за препредаване, обществените радио- и телевизионни организации не са платили такса за предаване на сигнала по кабелните мрежи. |
(74) |
На второ място, VECAI приведе довода, че кабелните оператори в действителност плащат такса на организациите, които управляват правата от името на NOS RTV, но NOS RTV и нидерландското правителство разглеждат това като такса за управление. Според VECAI това е замаскирана такса за права на интелектуална собственост. |
5. КОМЕНТАРИ ОТ НИДЕРЛАНДСКИТЕ ВЛАСТИ (29)
(75) |
Нидерландските власти заявяват, че предположението на Комисията, че съответните мерки не са част от нормално годишно финансиране на обществените радио- и телевизионни организации като част от държавното финансиране са погрешни. Финансирането, което е предмет на разследването произтича от нормалния механизъм на финансиране и е бил неделима част от бюджетното планиране, което е довело до плащанията на организациите за обществено радио- и телевизионно разпространение. Според властите FOR, допълващите фондове, Фондът CoBo и плащанията на NOB са част от механизма за нормално годишно финансиране. |
(76) |
Нидерландските власти накрая припомнят на Комисията, че преценката трябва да вземе предвид специфичния контекст, в който работят обществените радио- и телевизионни организации. Властите молят Комисията да вземе предвид Протокола от Амстердам. Ако е необходимо, предметът на настоящата процедура би трябвало да се квалифицира като съвместима помощ по смисъла на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, в контекста на принципите, заложени в Протокола от Амстердам. |
(77) |
Сумата, условно посочена от Комисията като възможна свръх-компенсация е погрешна. Това заключение следва от източниците на средства, които грешно са квалифицирани като резерви. Тъй като използването на тези средства е предварително определено и е предмет на контрол, не може да става въпрос за свръх-компенсация. Нещо повече, властите привеждат като аргумент, че ако въпросните мерки се смятат за държавна помощ, помощта трябва да се разглежда като съществуваща държавна помощ по смисъла на член 88, параграф 1 от Договора за ЕО. |
(78) |
Нидерландските власти изтъкват, че отчетите на отделните асоциации за обществено радио- и телевизионно разпространение винаги са били обект на одобрение от независим одитор. |
(79) |
Нидерландските власти смятат, че предаванията на популярни и по-малко популярни спортове попадат под дефиницията на основната задача на обществените радио- и телевизионни организации. Нидерландските власти смятат, че когато определят своята оферта за права на предаване, обществените оператори не плащат повече отколкото е необходимо за придобиване на важни права във връзка с обществената ми мисия и общото програмиране. |
(80) |
Властите повтарят, че обществената мисия на NOB е част от обществената система за радио- и телевизионно разпространение. Фактът, че NOB не иска от обществените оператори заплащане за услугата, която предоставя, не означава, че на обществените радио- и телевизионни организации е отпусната помощ. |
(81) |
Нидерландските власти заявяват, че при положение че частните оператори също не изискват плащане на авторски права от кабелните оператори, може да се каже, че NOS RTV действа като нормален пазарен оператор при обстоятелствата на този конкретен пазар. |
III. ОЦЕНКА НА МЕРКИТЕ СПОРЕД ПРАВИЛАТА ЗА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ
6. НАЛИЧИЕ НА ПОМОЩ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 87, ПАРАГРАФ 1 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕО
(82) |
Член 87, параграф 1 от Договора определя следните условия за наличие на държавна помощ. Първо, трябва да има намеса от страна на държавата или да става за сметка на държавни ресурси. Второ, това трябва да дава преимущество на получателя. Трето, трябва да променя или да заплашва с промяна конкуренцията. Четвърто, намесата трябва да засяга търговията между държавите-членки. |
6.1. Наличие на държавни ресурси
6.1.1. Аd hoc
(83) |
Плащанията на организациите за обществено радио- и телевизионно разпространение, за които става въпрос в член 106, точка a) и 170, точка в) от Закона за медиите, които са категоризирани от Комисията като ad hoc плащания, могат да се разделят на плащания от допълващи фондове, плащания от FOR и плащания от Фонда CoBo. |
(84) |
В случая с допълващите фондове, първо парите се заделят в рамките на AOR — който е фонд, чиито ресурси се притежават от държавата и се управляват от Медийния орган — с цел допълване на определени видове разходи, по-високи от предвидените, направени от обществените радио- и телевизионни организации. На един втори етап държавните ресурси, представени от допълващите фондове на AOR, са прехвърлени на NOS RTV. |
(85) |
Плащанията, извършени от фонд FOR се разглеждат като държавни ресурси. Въпреки че FOR е фонд, администриран и управляван от РО, парите идват от AOR, който е част от медийния бюджет. |
(86) |
По-важното е , както е описано в раздел 2.3.3.2, че РО разпределя парите на базата на споразумения, направени предварително, за използване на парите от FOR. Въпреки че именно РО предлага как да се използват парите, министърът на образованието, науката и културата „приема предложението“ и утвърждава за какви цели може да се използват парите. РО може само да вземе решението да изразходва парите, след като веднъж министърът е утвърдил критериите за разпределението им. РО следва да вземе предвид правилата, установени от министъра. Следователно може да се смята, че прехвърлянето на държавни ресурси се осъществява, когато се направят плащанията от FOR към индивидуалните оператори. Това е прехвърляне на държавни ресурси, което освен това може да бъде приписано на държавата (30). |
(87) |
По време на периода на разследване обществените радио- и телевизионни организации са получили сума от 191,2 милиона еуро от FOR и [...] милиона еуро от допълващите фондове. |
(88) |
Плащанията, извършени от Фонд CoBo се разглеждат като държавни ресурси. Както е описано в параграф 43 парите във Фонд CoBo идват от директни вноски от медийния бюджет и от приходи, генерирани от плащания за авторски права, платени от белгийски и германски кабелни оператори за разпространение на трите нидерландски канала в Белгия и Германия. Комисията възприема възгледа, че не само директните вноски от медийния бюджет, но и плащанията за авторско право могат да се разглеждат като държавни ресурси. Всъщност плащанията за авторски права би трябвало да бъдат използвани за финансиране на разходите за обществени услуги на операторите. В резултат от заделянето им във Фонд CoBo се е увеличила пропорционално потребността от обществено финансиране. Плащанията за авторски права са следователно еквивалентни на ресурси, от които се е отказала държавата. |
(89) |
Освен това, въпреки че Фондът за копродукции CoBo е притежаван и управляван от фондация (чийто управителен съвет се ръководи от организациите за обществено радио- и телевизионно разпространение), средствата от Фонда за копродукции CoBo се предоставят на обществените радио- и телевизионни организации само при условия, определени от държавата. |
(90) |
Обществените радио- и телевизионни организации са получили 31,7 милиона еуро от Фонда за копродукции CoBo през периода на разследване. Това е прехвърляне на държавни ресурси към индивидуални обществени радио- и телевизионни организации . |
6.1.2. Свободен достъп до кабел
(91) |
Задължението за препредаване („must carry“ obligation), наложено на кабелните оператори не е свързано с превеждане на държавни ресурси, нито отказаните приходи на кабелни оператори може да се разглеждат като прехвърляне на държавни ресурси (31). Комисията няма информация, която да показва друго. В съответствие с това предварителният възглед, че мярката не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, може да бъде потвърден. |
6.1.3. Безплатни технически съоръжения от NOB
(92) |
Обществената компания NOB получава плащания от държавата за услугите, които е задължена да предоставя на обществените радио- и телевизионни организации. Тези плащания са свързани с директни преводи на държавни ресурси. В крайна сметка те облагодетелстват обществените оператори, които получават безплатни услуги (32). В действителност самите нидерландски власти заявяват, че NOB действа просто като „носител“ за прехвърляне на държавно финансиране на обществените радио- и телевизионни организации , които ползват услугите на NOB. |
6.2. Икономическо преимущество
(93) |
Ad hoc финансирането (плащания на FOR и посредством допълващите фондове), прехвърлянията на Фонда за копродукции CoBo и предоставянето на безплатни технически съоръжения дават икономическо преимущество на нидерландските организации за обществено радио- и телевизионно разпространение, в смисъл че тези мерки ги освобождават от оперативни разходи, които при други обстоятелства трябва да поемат. |
6.2.1. Приложимост на решението по делото Алтмарк
(94) |
Нидерландското правителство и обществените радио- и телевизионни организации твърдят, че мерките, които се разследват, компенсират обществените оператори за нетните разходи по изпълнение на тяхната обществена мисия. Това би означавало, че мерките следователно не биха предоставяли преимущество на обществените радио- и телевизионни организации и не биха представлявали помощ, в съответствие с решението по делото Алтмарк (33). |
(95) |
Държавни мерки, компенсиращи нетните допълнителни разходи за услуги от общ икономически интерес, не се квалифицират като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, ако компенсацията се определя по такъв начин, че предприятието не може да получи реално преимущество. В решението по делото Алтмарк Европейският съд описа условията, които трябва да удовлетворява една компенсация, за да не бъде класифицирана като държавна помощ. Това са следните условия:
|
(96) |
Комисията смята, че в настоящия случай не са изпълнени последните три условия, определени в параграф 95. Първо, прехвърлянето на средства от FOR, допълващите фондове и финансовата вноска от Фонда за копродукции CoBo към обществените радио- и телевизионни организации не се основава на предварително установени обективни и прозрачни параметри. |
(97) |
Освен това, нито ad hoc финансовите мерки, нито плащанията от Фонда за копродукции CoBo отчитат всички съответни приходи на обществените оператори. Нито пък включват необходимите предпазни мерки, за да се изключи свръх-компенсиране. Наистина, както ще бъде оценено с повече подробности по-долу, в резултат на финансирането ad hoc всъщност се получи значително свръх-компенсиране. |
(98) |
И накрая, нидерландските обществени радио- и телевизионни организации не са били избрани за доставчици на услуги от общ икономически интерес на базата на търг, нито е провеждан анализ, който да гарантира, че нивото на компенсация е било определено на базата на анализ на разходите, които би направило при изпълнение на тези задължения едно типично, добре управлявано и адекватно снабдено със средства за производство предприятие, така че да е в състояние да отговори на необходимите изисквания на обществената услуга. Същото се отнася и до финансирането на техническите съоръжения, предоставени на обществените радио- и телевизионни организации от NOB. |
(99) |
Следователно Комисията счита, че в този случай не са изпълнени всички условия, определени в решението по делото Алтмарк. |
6.3. Изкривяване на конкуренцията
(100) |
Преимуществото, предоставено от ad hoc финансирането, прехвърлянето на средства във Фонда за копродукции CoBo и осигуряването на безплатни технически съоръжения на нидерландските организации за обществено радио- и телевизионно разпространение не са поставени на разположение на друго предприятие в подобна ситуация. При условие че конкуренцията се изкривява винаги, когато държавна помощ подсили конкурентната позиция на облагодетелстваното предприятие по отношение на неговите конкуренти, преимуществото дава възможност да се изкриви конкуренцията между обществените радио- и телевизионни организации и останалите предприятия (34). |
6.4. Ефект върху търговията между държавите-членки
(101) |
Когато държавна помощ засили позицията на едно предприятие в сравнение с други предприятия, конкуриращи се във вътрешнообщностната търговия, на последното трябва да се гледа, като на засегнато от тази помощ (35), дори ако облагодетелстваното предприятие не се включи в износ (36). По подобен начин, когато една държава-членка отпусне помощ на предприятия, работещи в секторите на услугите и разпределението, предприятията получатели може да не извършват сами своя бизнес извън държавите-членки, така че помощта да има ефект върху търговията в Общността (37). |
(102) |
В съответствие с този съдебен случай през 2001 г. съобщение на Комисията относно приложението на правилата за обществено радио- и телевизионно разпространение (наричано по-долу „Съобщението за радио- и телевизионно разпространение“) (38) разяснява, че: „Ето защо може да се приеме, че държавното финансиране на обществените радио- и телевизионни организации по принцип засяга търговията между държавите-членки. Това е ясна позиция що се отнася до придобиването и продажбата на програмни права, което често се случва на международно ниво. Рекламата също, в случая на обществени радио и телевизия, които имат възможност да продават рекламно пространство, има трансграничен ефект, особено за хомогенни в езиково отношение области отвъд националните граници. Освен това, структурата на собственост на частните радиостанции и телевизии може да обхваща повече от една държава-членка“ (39). |
(103) |
В настоящия случай самите нидерландски обществени оператори са активни на международния пазар. Посредством членството им в Европейския съюз за радио- и телевизия те могат да обменят телевизионни програми и да участват в системата Евровизия. Освен това техните програми се излъчват в Белгия и Германия. Нещо повече, нидерландските са в пряка конкуренция с частните организации, които действат на международния пазар за радио- и телевизионно разпространение и имат международна структура на собствеността. |
(104) |
На тази основа Комисията прави извода, че ad hoc финансирането, средствата, осигурени на Фонда за копродукции CoBo и предоставянето на безплатни технически съоръжения са такива, че засягат търговията между държавите-членки по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. |
6.5. Заключение
(105) |
Тъй като всички условия, посочени в член 87, параграф 1 от Договора за ЕО са изпълнени, а условията, поставени от Европейския съд в решението по делото Алтмарк, не са изпълнени в тяхната цялост, Комисията прави извода, че ad hoc финансирането (финансиране от FOR и допълващите фондове), средствата отпуснати чрез Фонда за копродукции CoBo и осигуряването на безплатни технически услуги и съоръжения на нидерландските обществени радиостанции и телевизии може да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. От друга страна, преимуществата, произтичащи от безплатен достъп до кабелната мрежа, не включва прехвърляне на държавни средства и не представлява държавна помощ. |
7. КЛАСИФИЦИРАНЕ НА МЕРКИ КАТО „НОВА“ ПОМОЩ
(106) |
Съгласно член 1, точка б) от Решение на Съвета (ЕО) № 659/99 от 22 март 1999 г., описващ подробни правила за приложение на член 93 от Договора за ЕО (40), „съществуваща помощ“ означава, inter alia:
|
(107) |
Както бе заявено преди това, може да се направи разлика между годишните плащания, които не са предмет на това Решение, и плащанията ad hoc. |
7.1. Годишни плащания
(108) |
Годишните плащания се правят на базата на член 110 от Закона за медиите, който постановява, че „лицата, на които е предоставено време за радио- и телевизионно разпространение, имат право на финансиране от общия бюджет“. Нивото на финансиране и наличността са описани в същия Закон за медиите. Тази система на финансиране съществуваше преди влизането в сила на Договора и се разглежда като съществуваща помощ, както е признато от Комисията в процедура E-5/2005 (41). |
7.2.
плащания
(109) |
Плащанията ad hoc имат редица характеристики, които ги разграничават от редовните годишни плащания и представляват довод против класифицирането им като съществуваща помощ:
|
7.3. Безплатни технически съоръжения
(110) |
Обществените радио- и телевизионни организации получават безплатно ползване на технически съоръжения от NOB от влизането в сила на Закона за медиите от 1987 г. От тази година NOB започна да предоставя съоръжения на обществените радио- и телевизионни организации, докато първоначално тези съоръжения са били предоставяни от NOS. На NOВ бе възложено задължението да предоставя услуга от общ икономически интерес. Той предоставя съоръженията на индивидуалните обществени радио- и телевизионни организации безплатно и получава плащания директно от държавата. По този начин тази мярка може също да бъде считана като мярка за нова помощ. |
7.4. Заключение относно класифицирането като „нова помощ“
(111) |
Аd hoc финансирането (плащания от FOR към индивидуални обществени радио- и телевизионни организации и от допълващите фондове), трансферите от Фонда за копродукции CoBo и предоставянето на безплатни технически съоръжения — всичко това би трябвало да се счита по-скоро като нова помощ, отколкото като съществуваща помощ. |
8. СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 86, ПАРАГАРАФ 2 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕО
(112) |
На базата на характеристиките на мерките, единствено възможното основание за съвместимост е член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, който постановява, че: „предприятия, натоварени с извършване на услуги от общ икономически интерес (…), са предмет на правилата, съдържащи се в Договора, и по-специално на правилата за конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не възпрепятства изпълнението, по закон или в действителност, на специфичните задачи, които са определени за тях. Не трябва да се оказва влияние върху развитието на търговията до такава степен, която би се оказала в разрез с интересите на Общността“. |
(113) |
Съдът на европейските общности бе последователен като постанови, че член 86, параграф 2 от Договора за ЕО може би дава основания за отклонение от забраната за държавна помощ на предприятия, на които е възложено изпълнението на услуги от общ икономически интерес. Решението на Съда по делото Алтмарк безусловно потвърди, че държавна помощ, която компенсира разходите, направени от едно предприятие, за да предоставя услуги от общ икономически интерес, може да се окаже съвместима с общия пазар, ако отговаря на условията в член 86, параграф 2 от Договора за ЕО (43). |
(114) |
В съответствие с установената съдебна практика, основана на прецеденти, на Европейския съд (44), член 86, параграф 2 от Договора за ЕО представлява отклонение, което трябва да се интерпретира ограничено. Съдът ясно заяви, че за да може една мярка да бъде приета за такова отклонение, трябва да бъдат изпълнени всички условия, които следват:
|
(115) |
Съобщението относно радио- и телевизионното разпространение определя принципите и методите, които Комисията възнамерява да прилага с цел да гарантира спазването на условията, посочени по-горе. Следователно трябва да се проучи дали в настоящия случай:
|
8.1. Дефиниция
(116) |
В този контекст трябва да се отбележи, че ad hoc финансирането и безплатното предоставяне на технически съоръжения са били предназначени да подкрепят дейности, които са част от общата обществена функция. Необходима е следователно оценка на общото ниво на финансиране на обществените радио- и телевизионни организации, но, с изключение на конкретните мерки, посочени по-горе, това Решение няма намерение да оценява механизма и условията, при които е предоставено държавно финансиране. Настоящото Решение не засяга и организацията на системата за обществено радио- и телевизионно разпространение като цяло. |
(117) |
Както е посочено в параграф 33 от Съобщението относно радио- и телевизионното разпространение, задача на всяка държава-членка е да определи обществения ангажимент на обществените радио- и телевизионни разпространители. Като се отчете специфичната природа на сектора на радио- и телевизионното разпространение обаче Комисията счита, че „едно „широко“ определение, възлагащо на определен радио- и телевизионен разпространител задачата да осигурява балансирано и разнообразно програмиране в съответствие с неговия ангажимент, е легитимно по смисъла на член 86, параграф 2, с оглед на тълкувателните разпоредби на Протокола. Такова определение трябва да е в съответствие с целта за удовлетворяване на демократичните, социални и културни потребности на дадено общество и гарантиране на плурализма, включително културното и езиково разнообразие“. |
(118) |
Въпреки широтата на определението, то трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да не оставя съмнение дали дадена дейност, изпълнявана от оператора, на когото е възложена, е предназначена от държавата-членка да бъде включена в обществения ангажимент или не. Както е посочено в параграф 36 на Съобщението за радио- и телевизионно разпространение, ролята на Комисията е ограничена до проверка дали определението за обществена услуга в сектора на радиото и телевизията съдържа явна грешка. |
(119) |
Основната задача на нидерландските обществени радио- и телевизионни разпространители е да осигуряват висококачествени и разнообразни програми за общо излъчване по обществените канали, в общ интерес, както е посочено в член 13, буква в) от Закона за медиите. В законодателството се съдържат и конкретни програмни изисквания, отнасящи се до категориите съдържание, които трябва да бъдат обхванати и определеното времетраене за всяка категория. |
(120) |
CLT-UFA посочиха, че обществените радио и телевизия в Нидерландия предават прекалено много спорт като цяло и по-специално прекалено много футбол. Ищците заявиха, че NOS RTV предава основната част от всички спортни събития в Нидерландия. Както бе посочено по-горе, ad hoc финансирането е било предназначено за финансиране на дейности, които са част от обществената функция и по този начин били предназначени и за придобиване на спортни права. |
(121) |
Комисията е на мнение обаче, че разпространението на спортни програми, в рамките на около 10 % от общото време за излъчване, не представлява явна грешка. Спортът може да бъде част от обществената мисия на радио- и телевизионните разпространители и отделянето на 10 % от времето за спорт не е несъвместимо с обществения ангажимент за предлагане на балансиран и разнообразен програмен микс като обществена услуга. |
(122) |
Комисията е на мнение, че основната задача, както е определена в член 13 буква в), параграф 1 от Закона за медиите, е по-скоро широко определена, но може да се счита, че удовлетворява — в съответствие с текста на протокола от Амстердам — „демократичните, социални и културни потребности“ на нидерландското общество. По този начин определението в закона е достатъчно ясно и точно по отношение на основната задача и не съдържа никакви явни грешки. |
8.2. Възлагане на задължения
(123) |
В параграф 40 от Съобщението относно радио- и телевизионното разпространение е посочено, че с цел да се облагодетелства от изключението по смисъла на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, извършването на обществени услуги трябва да се възложи на нидерландските обществени радио- и телевизионни разпространители посредством официален закон. Комисията отбелязва, че Законът за медиите официално възлага на NOS задачата да изпълнява обществената задача, определена в член 13с и подкрепящото законодателство. Правото да излъчват програми по обществените канали е дадено на обществените радио- и телевизионни разпространители от член 31 от Закона за медиите и Комисията счита, че основната задача за разпространение на програми е ясно възложена на обществените радио- и телевизионни разпространители. |
8.3. Пропорционалност
(124) |
В Глава 6.3 от Съобщението относно радио- и телевизионното разпространение е обяснено, че тестът за пропорционалност, който Комисията трябва да проведе, е двоен (45). |
(125) |
От една страна, Комисията трябва да изчисли нетните разходи на обществената задача, възложена на нидерландските обществени радио- и телевизионни разпространители и да провери дали тези разходи са свръх-компенсирани или не. Когато се компенсира едно предприятие, държавната помощ не трябва да надхвърля нетните разходи на мисията за извършване на обществена услуга. За да се стигне до нетните разходи, трябва да се вземат предвид и останалите преки и непреки приходи в резултат от изпълнението на обществената мисия. Следователно при оценяване пропорционалността на помощта ще бъде взета под внимание нетната печалба от реализиране на обществените дейности. |
(126) |
От друга страна, Комисията трябва да разследва всяка информация, с която разполага и която навежда на мисълта, че обществените радио- и телевизионни разпространители нарушават конкуренцията на търговските пазари повече от необходимото за изпълнение на обществената си мисия. Например една организация за обществено радио- и телевизионно разпространение, чиито по-ниски приходи ще бъдат компенсирани от държавната помощ, може да бъде изкушена да намали цените за реклама или други непублични услуги за пазара, така че да намали приходите на конкурентите. При такава практика ще е необходимо допълнително държавно финансиране, за да се компенсират пропуснатите приходи от търговски дейности и следователно ще е показател за наличие на свръх-компенсиране на обществените задължения. |
8.3.1. Прозрачност и разпределение на разходите
(127) |
На първо място Комисията трябва да определи разходите за услугите от общ икономически интерес. Тъй като нидерландските обществени радио и телевизия извършват също непублични дейности, те са задължени водят отделни сметки за различните изпълнявани дейности от Директива 80/723/ЕИО от 25 юни 1980 г. за прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и обществените предприятия (46), допълнена от Директива 2000/52/EО (47) на Комисията. Разходите и приходите трябва да са правилно обозначени въз основа на ясно установени, обективни счетоводни принципи. Разходи, които се дължат изцяло на обществени дейности, като същевременно облагодетелстват и търговски дейности, не е необходимо да се разпределят между двете и могат изцяло да бъдат разпределени към публичния сектор (48). |
(128) |
Директивата за прозрачност се прилага в Нидерландия чрез поправката на Закона за конкуренцията („Mededingingswet“) (49). Освен това със специална наредба (50) обществените разпространители се задължават да водят различни сметки за всички странични дейности и дейности за асоциациите. Въз основа на това нидерландските власти представят информация за разходите и приходите на обществените разпространители за периода 1994—2005 г. |
(129) |
Според Директивата за прозрачност от държавите-членки се изисква да гарантират, не само че се водят отделни сметки за публичните и непублични дейности, но и че всички разходи и приходи са коректно разпределени въз основа на последователно прилагани и обективно оправдани разходни счетоводни принципи и че принципите за разпределение на разходите, според които се водят отделните сметки, са ясно установени. |
(130) |
Въпреки това Комисията отбелязва, че Наредбата не определя как обществените разпространители да разпределят разходите, които са общи за публичните и непублични дейности. Нещо повече, информацията от нидерландските власти потвърждава, че обществените радио и телевизионни разпространители използват различни методи за разпределение на разходите. Властите привеждат доводи, че на индивидуално ниво разпределението е правилно, но поради различния избор, който индивидуалните разпространители, правят по отношение на разпределението, то може да се различава от един разпространител до друг. Комисията обаче смята факта, че няма съгласуваност между различните разпространители е показател за това, че Наредбата не предписва достатъчно добре как да се извършва разпределението на разходите. |
(131) |
Ето защо, въз основа на информацията, представена от нидерландските власти, не може да се направи заключение, че разходите са разпределени правилно на базата на приетите методи за разпределение на разходите. Следователно Комисията смята, че при определяне дали държавното финансиране е пропорционално на разходите за обществената услуга, трябва да се вземат предвид всички нетни приходи от търговски дейности на обществените радио- и телевизионни организации, Това е в съответствие и с нидерландската законодателна рамка, която се отнася за системата за обществено радио- и телевизионно разпространение и която задължава разпространителите да използват всичките си доходи в обществена услуга, включително и тези от търговски дейности (51). |
8.3.2. Пропорционалност на общественото финансиране
(132) |
Според параграф 57 от Съобщението за радио- и телевизионно разпространение, държавната помощ не бива да надхвърля нетните разходи, понесени от разпространителя. По този начин, след като са определени нетните разходи за обществена услуга, трябва да бъде установено дали общата сума на държавно финансиране не надхвърля тази на разходите. |
(133) |
Ако не е направено цялостно и смислено разпределение на разходите, нетните приходи от всички дейности, които са се възползвали, пряко или непряко, от общественото финансиране, трябва да се отчетат при изчисляване на нетните разходи за обществени услуги (52). Единствено приходите от „обособените“ търговските дейности не трябва да се вземат предвид при установяване на нетните разходи за обществената мисия. Това са дейности, които не са се облагодетелствали пряко или непряко — например, чрез по-евтини входни суровини, — от държавното финансиране, или които са платили цялата стойност на входните суровини, които са общи и в резултат от обществената дейност. |
(134) |
В нидерландската обществена система за радио- и телевизионно разпространение няма понятие за „обособени“ дейности, нито смислено и цялостно разпределение на ресурсите между различните дейности на разпространителите. Освен това Законът за медиите предвижда всички нетни приходи от основните и странични задачи (53), страничните дейности и дейностите за асоциации (54) да се използват за изпълнение на обществената мисия (55). |
(135) |
Следователно нетните разходи за обществените дейности се определят като се отчитат приходите от всички дейности на организациите за обществено радио- и телевизионно разпространение. Изчисленията следователно са следните:
|
(136) |
Сумата от всички тези точки определя дали общото държавно финансиране надхвърля или не общите нетни разходи за обществена услуга или, с други думи дали има или няма свръх-компенсиране на задачите за предоставяне на обществена услуга. |
(137) |
Що се отнася до безплатното предоставяне на технически услуги и съоръжения от NOB, мярката трябва, по принцип, да се вземе под внимание при оценката на свръх-компенсацията. Въпреки това не е необходимо мярката да се включва категорично в изчисленията, тъй като ползите от безплатното техническо обслужване може да се разглеждат като компенсиращи разходи, които в противен случай трябваше да бъдат финансирани. По този начин, задължението да се плащат въпросните разходи би увеличило със същата сума разходите за обществени услуги, възложени на нидерландските обществени радио- и телевизионни организации. Включването на други разходи следователно не би променило крайния нетен резултат (57). |
8.4. Решение за започване на процедура и период за разследване
(138) |
В решението за започване на процедурата Комисията определи сумата на свръх-компенсиране, по предварителна оценка, на 110 милиона еуро. Изчислението бе базирано на непълна информация за действителната сума на трансферите към резервите и на нивото на резервите, държани в системата за обществено радио- и телевизионно разпространение, като цяло в периода 1992—2002 г. По това време властите не бяха предоставили пълни данни за индивидуалните разпространители. |
(139) |
След започване на процедурата Комисията получи данните за приходите и разходите на индивидуалните радио- и телевизионни разпространители, които са по-подробни в сравнение с общите данни, представени при откриване на процедурата. Освен това новата информация представя актуални данни до 2005 г. като включва и приблизителна оценка за 2006 г. |
(140) |
Това Решение засяга ad hoc плащанията, които са били платени към 1994 г. и покрива периода до 2005 г. Що се отнася до крайната дата, нидерландските власти са поканили Комисията да вземе предвид също и цифрите от 2006 г. Въпреки това, Комисията не смята това за подходящо, тъй като цифрите от 2006 г. са само приблизителна оценка на текущата бюджетна година. |
8.4.1. Оценка на компенсациите за индивидуалните организации за обществено радио- и телевизионно разпространение
(141) |
Става ясно, че 14 от 19-те обществени разпространители са били прекомерно компенсирани за периода 1994—2005 г. Въпросното компенсиране е осигурило печалби от 32 милиона еуро, които са прехвърлени предимно към програмните им резерви. |
(142) |
Въпреки това, в някои случаи част от свръх-компенсацията беше използвана, за да балансира недостатъчната компенсация за периода преди 1994 г. В началото на 1994 г. някои разпространители са имали негативен резултат от програми (58). На разпространителите е било разрешено само да регистрират негативни програмни резерви, когато разходите за публични услуги надхвърлят различните източници на финансиране на обществените услуги. С други думи, отрицателните програмни резерви могат единствено да бъдат резултат от недостатъчно компенсиране на разходите за обществена услуга. |
(143) |
От друга страна, всяка възможна загуба от търговски дейности е трябвало да бъде финансирана чрез резервите на асоциациите и не е могла да бъде отразена в програмните резерви.Според нидерландските власти резервите на асоциациите са били изградени с частни фондове. |
(144) |
Има и случаи, при които недостатъчното компенсиране на разходите за обществени услуги временно е било финансирано с резерви на асоциациите. През 1993 г. резервите на асоциациите са били „замразени“ от нидерландските власти; от този момент нататък вече не е било възможно приходите от обществени услуги и търговски дейности да се прибавят към тези резерви на асоциациите. Въпреки това е било направено едно изключение за възстановяване на плащания, извършени от резерви на асоциациите преди 1994 г. за покриване на нефинансирани разходи за обществени услуги. Според нидерландските власти това е единственото обстоятелно, при което след 1994 г. към тези резерви са били прибавяни парични средства (59). |
(145) |
Комисията смята, че отрицателните суми, записани в програмните резерви и положителните вариации на резервите на асоциациите след 1994 г. са получени само като резултат от предишни „недостатъчно компенсиране“ на разходи за обществени услуги. Последвалото балансиране на тези суми следователно се разглежда като избираеми разходи за обществената задача. Следователно съответстващите суми не бива да се вземат предвид за установяване на свръх-компенсацията. |
(146) |
Както е посочено в алинея параграф 141, свръх-компенсацията постъпвала обикновено в програмните резерви. През 2005 г. РО решава за пръв път, въз основа на член 19a, параграф 1з и член 109a от Закона за медиите, че резерви, държани от индивидуалните разпространители и надхвърлящи годишния им бюджет с 5—10 %, трябва да се прехвърлят на РО (60). Това прехвърляне също се разглежда като част от ad hoc мерките и се взема под внимание при определяне на пропорционалността на компенсацията. В резултат на това прехвърляне намаля общата компенсация за индивидуалните обществени радио- и телевизионни разпространители, като същевременно увеличава свръх-компенсирането на РО. |
(147) |
Като изважда — за всяка година от 1994 до 2005 г. — нетните разходи за обществени услуги от общото финансиране, получено от държавата, по начина описан в раздел 8.3.2, Комисията стига до заключението, че нито един от индивидуалните разпространители не е получил обществено финансиране, превишаващо 10 % от годишния си бюджет. Тъй като разходите за обществено радио- и телевизионно разпространение могат да се променят всяка година, държавата може всъщност да поиска, поради бюджетни причини, да задържи до минимум отклоненията в държавното финансиране и да разреши известен процент от годишното свръх-компенсиране да бъде пренесено за следващата година. Комисията призна този принцип в случая с нидерландската система за обществено радио- и телевизионно разпространение (61). |
(148) |
В нидерландския случай с държавна помощ Комисията посочи, че тези резерви трябва да бъдат установени с конкретна цел и че те трябва да станат редовни, на фиксирана дата, т.е. да бъдат изваждани от компенсацията за следващата година, ако се установи, че има свръх-компенсация. По този начин, ако свръх-компенсацията не надхвърля 10 % от сумата на годишната компенсация, такава свръх-компенсация е съвместима с Договора за ЕО и може да се пренася за следващия годишен период и да се изважда от сумата на компенсацията, платима по отношение на този период. |
(149) |
Нидерландските власти решиха, че всяка отделна организация за радио- и телевизионно разпространение може да поддържа само определен резерв от максимум 5—10 % от годишния бюджет (62). С оглед на това ограничение през 2005 г. РО нареди прехвърлянето на 42,457 милиона еуро резерви от индивидуалните обществени радио- и телевизионни организации към РО. Властите също така поеха ангажимент да извършват редовен мониторинг на резервите и да нареждат възстановяване на излишъците над 10 % от годишната компенсация, считано от 2006 (63) г. Следователно комисията смята, че са изпълнени условията за приемане като съвместима дадена сума на свръх-компенсация, при условие че тя не надхвърля повече от 10 % от годишния бюджет на обществените радио- и телевизионни организации (64). |
(150) |
Тъй като свръх-компенсацията не надхвърля един марж от 10 % от годишния бюджет, това следователно може да се разглежда като изпълнение на мисията за предоставяне на обществени услуги и по този начин помощта се разглежда като съответстваща на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО. |
8.4.2. Свръх-компенсация на РО.
(151) |
РО също получи компенсация за ролята си в управлението и координирането на системата за радио- и телевизионно разпространение. РО изпълнява тази роля като отделна организация, която води, отделно вътрешно счетоводство. Нидерландските власти посочват, че въпреки че NOS RTV и РО са части от едно юридическо лице и представят консолидирани отчети, едната организация по никакъв начин няма достъп до фондовете на другата. |
(152) |
Въз основа на отделните отчети за РО и в съответствие с описания по-горе счетоводен метод, Комисията стига до заключението, че РО е получил обща свръх-компенсация от 55,908 милиона еуро, без да се включват резервите, които са били прехвърлени през 2005 г. от индивидуални разпространители. Общата сума на прехвърлените резерви възлиза на 42,457 милиона еуро. Когато се отчита това прехвърляне, общата свръх-компенсация на РО възлиза на 98,365 (55,908 + 42,457) милиона еуро. Таблица 4: Преглед на годишното финансиране на РО (1994—2005) — суми в милиони еуро (65)
|
(153) |
От гледна точка на Комисията свръх-компенсацията от 98,365 милиона еуро не е необходима за функциониране на обществената услуга и не може, следователно, да се ползва от отклонението от член 86, параграф 2 за забрана на държавната помощ. Свръх-компенсацията следователно не се разглежда като съвместима помощ и по принцип следва да бъде възстановена от РО. |
(154) |
Въпреки това излиза, че свръх-компенсацията надхвърля общата сума на натрупаните плащания ad hoc за РО. РО е получил 33,870 милиона еуро като плащания ad hoc от държавния медиен бюджет, плюс ad hoc прехвърляне на 42,457 милиона еуро от други радио- и телевизионни разпространители. Това прави общо 76,327 милиона еуро получени плащания от ad hoc мерки. В допълнение, по плащанията ad hoc също е начислявана лихва, което трябва да се отчете при определяне на размера на финансовите средства, които не са били получени в контекста на „мерките за съществуваща помощ“ Следователно възстановяването би трябвало да възлиза на 76,327 милиона еуро плюс лихвите, тъй като „остатъкът“ от свръх-компенсацията е била отпусната като съществуваща помощ и не може да се възстановява. |
8.5. Антиконкурентно поведение на търговски пазари
(155) |
Както е обяснено в Съобщението за радио- и телевизионно разпространение, Комисията е на мнение, че антиконкурентното поведение на обществените разпространители не може да се разглежда като необходимо за изпълнение на обществената им мисия. В решението си да започне официална процедура на разследване Комисията спомена следните възможни нарушения на пазара: |
8.5.1. Кабелно излъчване
(156) |
Договорът по модел, сключен между разпространителите и кабелните оператори през 1985 г. предвижда, по искане на нидерландското правителство, кабелните оператори да не плащат права на интелектуална собственост за излъчване на програмите на нидерландската обществена телевизия. Справедливо е да се зададе въпроса дали, като се отказва от плащане на правата за интелектуална собственост от кабелните оператори, РО действа като нормален пазарен оператор, при положение че се е отказал от търговски приходи. |
(157) |
Нидерландските власти привеждат обаче довода, че фактът, че РО не претендира за възнаграждение за правата на интелектуална собственост, не противоречи задължително на пазарното поведение. В крайна сметка търговските радио и телевизии също не изискват такса от кабелните оператори за излъчване на техните програми (66). |
(158) |
В действителност търговските споразумения между радио- и телевизионните разпространители и кабелните оператори могат да приемат различни форми, особено с оглед на факта, че сделката включва обмяна на услуги за излъчване на налично съдържание, което има стойност и за двете страни. В съответствие с това Комисията установява, че липсват ясни индикации, че РО е действал в противоречие с пазарното поведение, и че като се е отказал от търговски приходи е увеличил потребността си от държавно финансиране. |
8.5.2. Рекламен пазар
8.5.2.1. Предполагаемо подбиване на цените на рейтинг точки за възрастова група 20—49 г.
(159) |
При откриване на официалната процедура за разследване Комисията не разполагаше с достатъчни доказателства, че STER действително е подбивал цените. Въпреки това трябва да се оцени информацията, която бе представена след откриване на разследването от ищците и нидерландските власти. |
(160) |
Параграф 58 от Съобщението за радио- и телевизионно разпространение посочва, че обществените радиостанции и телевизии може да се изкушат да намаляват цените за реклама, така че да намалят приходите на конкурентите. Все пак трябва да се има предвид, че обществените радио- и телевизионни организации в Нидерландия не извършват директно рекламни дейности, а рекламните дейности се изпълняват от отделна организация в лицето на STER. В съответствие с мисията си STER трябва да използва времето, отпуснато за реклама по такъв начин, че да осигурява оптимален принос към централното финансиране на обществените радио- и телевизионни организации. Той функционира като посредник, със задачата да извлече максимални печалби от продажбата на рекламното пространство на обществените радио- и телевизионни организации. Както вече бе споменато в параграф 17, STER прехвърля рекламните приходи директно в медийния бюджет. |
(161) |
За поведение, водещо до подбиване на цените от STER, може да се правят изводи от някои или от всичките следни обстоятелства: тъй като цените на STER са по-ниски от тези на конкурентите, има нарастване на пазарния дял и загуба на приходи за STER. |
(162) |
Първо, както Комисията също така посочи в решението за откриване на официална процедура за разследване, сравнението между цените на обществените и частните компании за продажба на реклами може да се разглежда като съдържателна мярка за критериите, посочени в параграф 58 от Съобщението за радио- и телевизионно разпространение. |
(163) |
Най-подходяща за сравнение на цените е целевата група на 20—49-годишните. Както може да се заключи от Таблица , има различни подгрупи, много от които са насочени към зрители в границите 20—49 години. Таблица 5: Процент на целевите GRP (рейтинг точки), придобити от STER през 2004 г.
|
(164) |
Таблица посочва, че STER предимно продава реклами за зрители. От 1999 г. намалява пазарният дял на STER в рекламите и аудиторията, до която имат достъп обществените радио- и телевизионни организации, за целевата възрастова група 20—49 г. Брутните цени, които рекламодателите са заплащали за целевата група 20—49 г., са следните: Таблица 6: Брутни цени за рейтинг точка за целевата група 20—49 г. (18.00 ч. — 24.00 ч.), 1995— 2005 г. в еуро
|
(165) |
Въз основа на представените по-горе данни цените по ценоразпис за целевата група 20—49 г. на STER са само малко по-ниски от цените по ценоразпис на частните радио- и телевизионни организации. Според нидерландските власти радио- и телевизионните организации и на STER отпускат значителни отстъпки. Частните радио- и телевизионни организации сякаш предоставят много по-големи отстъпки, особено от 1998 г. Тези отстъпки са изброени по-долу: Таблица 7: Действителни отстъпки, предоставени в периода 1994—2005, в %
|
(166) |
Въпреки че STER има по-малко атрактивна аудитория, отколкото частните радио- и телевизионни разпространители — той има по-ниска селективност и поради това има по-малки възможности да предложи много специфична целева група — има и по-малка аудитория и дял в рекламния пазар (виж Таблица 9 по-долу), неговите нетни цени са по-високи от тези, които се заплащат на частните р адио- и телевизионни организации. Таблица 8: Нетни цени за рейтинг точка за целевата група 20—49 г. (18.00 ч. — 24.00 ч.), 1995—2005 г. в еуро
|
(167) |
От Таблица може, освен това, да се направи извода, че има ясна корелация между намалението в дела на аудиторията и рекламния дял за обществените радио- и телевизионни организации. Няма доказателство, че STER увеличава пазарния си дял чрез потенциален дъмпинг на цените или дори че поддържа пазарния си дял въпреки намалението в аудиторията на своите клиенти радио- и телевизионни организации. Обратно, STER губи дела си в рекламния пазар със същия темп, с който обществените радио- и телевизионни организации губят аудитория. Таблица 9: Дялове в аудиторията и рекламния пазар
|
(168) |
И накрая, няма доказателства, че STER губи рекламни приходи с цел да увеличи пазарния си дял. Схема 1: Развитие на брутните и нетни приходи
|
(169) |
От Таблица 7 и Схема 1 може да се направи извода, че STER е предложила значителни отстъпки. Въпреки това, от Схема 1 може също да се направи извода, че въпреки тези отстъпки, нетните приходи от продажба на рекламно пространство са останали относително постоянни. Използването на отстъпки не е довело до големи промени в приходите. |
(170) |
Следователно нито едно от обстоятелствата, които нормално придружават поведение на подбиване на цените — а именно: по-ниски цени, повишаване на пазарния дял и временна загуба на приходи — не изглежда да е настъпило на рекламния пазар в Нидерландия. Отново трябва да се подчертае, че STER е компания, независима от обществените радио- и телевизионни организации и нейните приходи отиват директно в медийния бюджет. В съответствие с това Комисията трябва да стигне до заключението, че няма признаци STER да е подбил цените до такава степен, че да доведе до несъразмерна загуба на приходи, която да е повишила потребността от допълнително държавно финансиране на системата за обществено радио- и телевизионно разпространение. |
8.5.2.2. Стандарт за сравнение на цените за реклама
(171) |
SBS Broadcasting BV приведе довода, че „само ценовото сравнение между цените за рейтинг точка в групата 20—49 г., плащани на STER или на IP и/или на SBS не могат да бъдат изключителен критерий, за да се установи дали STER подбива или не цените“. |
(172) |
SBS твърди също така, че на първо място рекламодателите са склонни да плащат допълнителна премия за рейтинг точките в групата 20—49 г., предложени от STER, защото достига и хора, извън целевата група. Освен това цените на STER за рейтинг точки (GRP) за възрастова група 13+ (категорията на тийнейджърите) за реална доставка са в действителност много по-ниски от цените на частните конкуренти за GRP 13+. Тези въпроси бяха предоставени от Комисията на нидерландските власти (67). |
(173) |
По отношение на първия въпрос, трябва да е ясно от самото начало, че маркетинговите компании се стремят да достигнат до определена целева група, когато рекламират своите продукти. Аудиториите извън целевата група нямат значение. Един от критериите за закупуване на рекламно време е селективността на целевата аудитория. Ако рекламният разрез не е селективен, т.е. има много от така наречения „отпадък“ (реклами, достигащи до хора извън целевата група), тогава рекламния разрез става по-малко интересен. Поради факта, че рекламното пространство, продавано от STER, има ниска селективност — то привлича широк обхват зрители — в действителност за STER, според нидерландските власти, е трудно да поддържа рекламните си тарифи. Второ, рейтинг точките (GRP) за групата 13+ г. е с по-малко значение, отколкото рейтинг точките за групата 20—49 г. Информацията в Таблица показва относително ниското значение на рейтинг точките за групата 13+ г. и ясно посочва, че рейтинг точките (GRP) за групата 13+ г. не са от решаващо значение, когато се прави сравнение на цените. Както заявиха нидерландските власти, рейтинг точките за групата 20—49 г. е от много по-голямо значение. Фактът, че цената за рейтинг точки за групата 13+ е по-ниска при STER, не означава сама по себе си, че има общо подбиване на цените от обществените радиостанции и телевизии. |
8.5.2.3. Заключение относно рекламите
(174) |
Следователно, въпреки фактът, че STER предлага значителни отстъпки, общите приходи, идващи от рекламно пространство, не са намалели, а са останали стабилни. След като оцени останалите доводи и отговорите на нидерландските власти, Комисията стига до извода, че понастоящем няма доказателства, че STER не е направил опит да увеличи максимално рекламните си приходи и че неговото поведение би довело до повишена нужда от държавно финансиране. |
8.5.3. Футболни права
(175) |
Когато започна процедурата, Комисията заяви, че няма ясни признаци, за да се направи заключение, че радио- и телевизионните организации са плащали цена за правата за предаване на футболни състезания, която да е структурно над пазарната стойност. Една от причините бе, че обществените радиостанции и телевизии са предлагали по-високи суми по време на преговорите, отколкото са били склонни да предложат частните разпространители. CLT-UFA се оплака, че нидерландските обществени радио- и телевизионни организации плащат високи цени за футболни права. Комисията посочи, че ще направи оценка на това положение по-нататък. |
(176) |
Последвалото разследване не представи доказателства, че обществените радио- и телевизионни организации са предложили над цената на частните обществените радио- и телевизионни организации, нито че обществените радио и телевизия са придобили права за футболно събитие до такава степен, че да направят възможно затварянето на пазара за конкурентите. В действителност бяха открити примери за важни футболни права, задържани от частните разпространители в периода, подлежащ на разследване (виж параграф 55). |
(177) |
Все пак, тъй като в настоящата процедура не бяха идентифицирани практики, противоречащи на конкуренцията, въпросът за това дали системата като такава предлага достатъчна защита срещу възможността за антиконкурентно поведение, ще бъде разгледан в процедура E-5/2005 за съществуваща помощ. |
9. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
(178) |
Поради причините, изложени по-горе, Комисията стига до заключението, че има наличие на свръх-компенсация от 98,365 милиона еуро за NOS за функциите, които изпълнява като РО и че тази сума е била отпусната посредством мерки на държавна помощ, които не могат да се разглеждат като съвместими с общия пазар на базата на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО и поради това следва да бъдат възстановени от NOS. |
(179) |
Въпреки това, тъй като свръх-компенсацията надхвърля общата сума на ad hoc плащанията към NOS за функциите, които изпълнява като РО, която възлиза общо на 76,327 милиона еуро, възстановяването трябва да се ограничи на 76,327 милиона еуро, тъй като „останалата“ свръх компенсация е била отпусната чрез съществуваща помощ и не може да бъде възстановена, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Ad hoc държавната помощ, която Нидерландия отпуска на NOS за функциите, които изпълнява като РО, е несъвместима с общия пазар.
2. Несъвместимата ad hoc държавна помощ следва да бъде възстановена от NOS. Сумата, която трябва да се възстанови, е 76,327 милиона еуро, плюс лихви.
3. Аd hoc държавната помощ, отпусната от Нидерландия на индивидуалните обществени радио- и телевизионни организации, е съвместима с общия пазар, при условие че, ако такава помощ води до свръх-компенсация за обществената мисия, излишъкът следва да се държи в специален резерв за тази цел, чиято сума не надвишава 10 % от годишния бюджет на радио- или телевизионната организация и при условие че спазването на това ограничение редовно се контролира от Нидерландия.
Член 2
1. Нидерландия взима всички необходими мерки, за да си възстанови помощта от РО, за която става въпрос в член 1 и която е била предоставена незаконосъобразно на бенефициерът.
2. Възстановяването влиза в сила без отлагане и в съответствие с процедурите на националното законодателство, при условие че те разрешават незабавното и ефективно прилагане на решението. Помощта, която трябва да се възстанови, следва да включва лихвите от датата, на която е била предоставена на бенефициерите до датата на нейното възстановяване.
3. Лихвите, които следва да бъдат възстановени съгласно параграф 2, следва да бъдат изчислени в съответствие с процедурите, описани в членове 9 и 11 от Решение (ЕО) № 794/2004 (68).
4. В срок от два месеца след уведомлението за това Решение, Нидерландия изисква бенефициерът, посочен в член 1, да възстанови незаконосъобразната и несъвместима държавна помощ и дължимата лихва.
Член 3
Нидерландия информира Комисията, в срок от два месеца след уведомлението за това Решение, какви мерки е взела вече и планира да вземе, за да се съобрази с него. Тя предоставя тази информация, като използва модела на въпросник от Приложение 1 към решението. Нидерландия в рамките на същия период от време представя всички документи, които предлагат доказателства, че е инициирана процедура за възстановяване срещу бенефициерът на незаконосъобразната и несъвместима държавна помощ.
Член 4
Адресат на настоящото решение е Кралство Нидерландия.
Съставено в Брюксел на 22 юни 2006 г.
За Комисията:
Neelie KROES
Член на Комисията
(1) ОВ C 61, 10.3.2004 г., стр. 8.
(2) С писмо от 24 май 2002 г. от CLT-UFA SA и асоциираните клонове RTL/Holland Media Groep SA и Yorin TV BV; с писмо от 10 октомври 2002 г. от SBS Broadcasting; с писмо от 28 ноември 2002 г. от VESTRA.
(3) С писмо от 3 юни 2003 г. от Асоциацията на нидерландските издатели и с писмо от 19 юни 2003 г. от издателската компания De Telegraaf.
(4) С писма от 29 юни 2002 г., 28 октомври 2002 г., 21 февруари 2003 г. и с две писма от 19 юни 2003 г.
(5) С писма от 12 септември 2002 г. и 18 септември 2002 г., в отговор на информация, поискана от Комисията от 24 юни 2002 г.
(6) Вж. бележка 1.
(7) Асоциация на търговските телевизии в Европа (ACT), с писмо от 15 април 2004 г.; Arbeitsgemeinschaft der öffentlich-rechtlichen Rundfunkanstalten der Bundesrepublik Deutschland (ARD), с факс от 8 април 2004 г.; Broadcast Partners, последна версия с писмо от 27 април 2004 г.; CLT-UFA, RTL/HMG and Yorin (наричан по-нататък CLT-UFA), с писмо от 14 април 2004 г.; De Telegraaf, с писмо от 5 април 2004 г.; Groep Nederlandse Dagbladpers, с писмо от 21 април 2004 г.; Publieke Omroep, с писмо от 21 април 2004 г.; SBS Broadcasting BV, с писмо от 26 април 2004 г.; Branchevereniging van Nederlandse kabelbedrijven (VECAI) с писмо от 8 април 2004 г.; Vereniging van Commerciële Radio (VCR), с писмо от 13 април 2004 г.
(8) Дело NN 32/91 одобрено от Комисията през юли 1991 г.
(9) Асоциациите с членове са KRO, AVRO, NCRV, EO, TROS, BNN, VARA и VPRO. Организациите без членове са: NPS, Teleac/NOT, RVU, VKZ, RKK, HOS, NMO, OHM, NIK, BOS.
(10) Нидерландия 1, 2 и 3.
(11) Вж. член 90 от Закона за медиите.
(12) Вж. членове 50 и 54 от Закона за медиите.
(13) Вж. също План за политиката на NOS за 2000—2010 г.
(14) Спонсорство, но също така приходи от продажба на билети, абонамент, SMS услуги и др. (вж. Наръчник за финансова отчетност, версия 2005 г., стр. 18).
(15) Въведен в Закона за медиите чрез Акт от 5 юли 1997 г.
(16) AOR е резерв, който е целево насочен към общественото радио- и телевизионно разпространение и който се управлява от Медийния орган. AOR служи за покриване на дефицити, причинени от по-ниски приходи от реклами през финансовата година. Той също така действа като резерв в случай на ликвидация на обществена радио- и телевизионна организация, която няма собствени резерви, и служи като текуща сметка между министъра и Медийния орган. И накрая, AOR като цяло покрива извънредните разходи, извършени в резултат на увеличение на цените. Годишните плащания вземат предвид увеличението на цените едва два години след увеличението. AOR действа като буфер през този период.
(17) информация, която по своето естество представлява професионална тайна.
(18) Писмо от 24 февруари 2006 г., стр. 3 и 4.
(19) Писмо от 27 януари, телефонен разговор от 3 февруари 2005 г. и отговор на допълнително запитване на 25 юли 2005 г.
(20) Имаше няколко изключение от това правило. Някои трансфери към резервите на асоциациите бяха направени в случаи, когато резервите на асоциациите са били предварително използвани за финансиране на обществени дейности. Виж също параграф 141 точка ее).
(21) Резервите на фондацията са 2,288 милиона еуро (NPS), 0,832 милиона еуро (NOS) и 39,119 милиона еуро (PO).
(22) Като например Talpa, Nickelodeon, Jetix, TMF and MTV.
(23) Виж писмо от 23 февруари.
(24) Включва финалният кръг на Световната купа за 2002 г., Шампионската лига 2002/2003 г., правата за излъчване на репортажи от нидерландската първа лига 2003/2004, Европейския шампионат за 2004 г., повечето мачове за Европейската купа с участието на нидерландски клубове, и Световната купа през 2006 г. Някои от тези събития са включени в списъка на събития от Наредбата за медиите, съгласно Директива 97/36 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 307, 30.7.1997 г., стр. 60.).
(25) Писмо на нидерландските власти от 18.9.2002 г.
(26) Виж бележка 1.
(27) Дело C-280/00 Altmark Trans [2003] ECR I-7747.
(28) Този изчислителен модел разглежда определен брой фактори при изчисляване на потенциалния приход, който може да се спечели от правата за излъчване на спортни събития: очакван ръст на разходите на целия телевизионен пазар и очакванията относно потенциалните рекламни приходи след срещи с рекламодатели; въздействие на радио- и телевизионното разпространение на спортното събитие върху пазарния дял на търговския разпространител (съображения за стратегическо позициониране); брой нидерландски клубове (за международни събития като Шампионската лига например).
(29) Резюме на отговора от 30 април 2004 г. на нидерландските власти, на решението да се открие официална процедура на разследване.
(30) Виж Дело C-482/99 Френската република срещу Комисията [2002] ECR I-4397, алинея 55.
(31) Виж Дело C-379/98 PreussenElektra [2001] ECR I-2099, параграф 54 ее.
(32) Виж Дело C-126/01 GEMO [2003] ECR I-13769, параграф 44.
(33) Виж Дело C-280/00 Altmark Trans, цитирано по-горе, параграф 95.
(34) Виж Дело 730/79 Philip Morris [1980] ECR 2671, параграф 11.
(35) Виж Дело 730/79 Philip Morris, цитирано по-горе, параграф 11 и Виж Дело C-482/99 Френската република срещу Комисията [2002] ECR I-4397, параграф 24.
(36) Виж Дело C-75/97 Белгия срещу Комисията [1999] ECR I-3671, параграф 45.
(37) Дело C-310/99 Италианската република срещу Комисията [2002] ECR I-2289, параграф 66.
(38) ОВ С 320, 15.11 г., стр. 5
(39) Виж Съобщение относно радио- и телевизионното разпространение, параграф 18.
(40) ОВ C 83, 27.3.1999 г., стр. 1 Регламент, изменен от Договора за присъединяване от 2003 г.
(41) За пълна оценка виж член 17 от писмо на Комисията до нидерландските власти E-5/2005 г., от 3 март 2005 г.
(42) Писмо от 13 март 2004 г. от нидерландските власти, виж глава F.6.
(43) Виж Altmark, цитиран по-горе, параграфи 101—109.
(44) Виж например Дело 127/73 BRT/SABAM [1974] ECR 313, параграфи 19—22.
(45) Виж Съобщение относно радио- и телевизионното разпространение, параграфи 57 и 58.
(46) ОВ L 195, 29.7.1980 г., стр. 35. Директива, последно изменение от Директива 2005/81/EC (ОВ L 312, 29.11.2005, стр. 47).
(47) ОВ L 193, 29.7.2000 г., стр. 75.
(48) Виж Съобщение относно радио- и телевизионното разпространение, параграфи 53—56.
(49) Виж член 25, буква a) от нидерландския Закон за конкуренцията.
(50) Постановление на Държавния секретар от 13 юни 2001 г., която включва приложението „Наръчник за финансово отчитане“.
(51) Числата, предоставени от нидерландските власти показват, че в разследвания период търговските дейности на обществените радио- и телевизионни организации като цяло са носели приходи.
(52) Виж Съобщение относно радио- и телевизионното разпространение, параграфи 55 и 56.
(53) Приходи от права на интелектуална собственост, приходи от SMS, спонсорство, реклама, продажба на билети и др. Това може да се изведе от гореспоменатия Наръчник за финансово отчитане, който описва счетоводните правила и принципи, които следва да се прилагат от индивидуалните обществени радио- и телевизионни организации (Версия 2005, Модел VII, стр. 18).
(54) Приходите от странични дейности и дейности за асоциациите се състоят от:
(1) |
Приходи от дейности за асоциациите: те като правило са под формата на вноски от членовете, приходи от списания на асоциацията и получени наследства; |
(2) |
Приходи от капитал: това са приходи от лихви, лизинг и холдинги; |
(3) |
Приходи от програмни списания: приходи от издаване на списания с програми (списания с подробни програми, прегледи, реклами и др.) |
(4) |
Приходи от други дейности: приходи от продажба на CD и DVD, продажби на програмни формати. |
(55) Писмо от нидерландските власти в контекста на дело E-5/2005, от 2 юни 2005 г. и заведено на 7 юни 2005.
(56) Виж параграф 26.
(57) Това съответства на позицията на Комисията в решението ѝ относно италианската обществена телевизия RAI: Решение на Комисията от 15 октомври 2003 г. относно мерките, приложени от Италия за RAI SpA, ОВ L 119, 23.4.2004 г., стр. 1.
(58) Напр. VARA имаше отрицателен програмен резерв от 8,5 милиона еуро в началото на 1994 г.
(59) Това се отнася за AVRO, KRO, NCRV и VARA. Писмо от нидерландските власти от 30 април, заведено на 13 май 2004 г.
(60) Писмо „Publieke Omroep“ от 28 юни 2005 г., изпратено от нидерландските власти на 1 септември 2005 г. (заведено на 5 септември 2005 г.)
(61) Решение на Комисията от 19 май 2004 г. за мерките, приложени от Дания за TV2/Danmark, ОВ L 85, 23.8.2006 г., параграф 113.
(62) 5 % или 10 % в зависимост от размера на бюджета на разпространителя.
(63) В проектопредложението за нов Закон за медиите (Закон за медиите 2007 г.), нидерландското правителство въвежда правило, което установява, че резервът ще бъде наблюдаван годишно и че всеки излишен резерв (резерв над 10 % от годишната компенсация) следва да бъде прехвърлен обратно на AOR, който се администрира от Медийния орган. Нидерландското правителство пое ангажимент — с писмо от 4 май 2006 г. — да въведе това правило в Закона за бюджета 2006 г., което гарантира приложението му до приемане на „Закона за медиите 2007 г.“.
(64) На практика 5 % или 10 %, както е определено от нидерландските власти.
(65) Разлики между текста и таблицата, дължащи се на закръгляне.
(66) Според организацията на кабелните оператори, VECAI, NOS всъщност получава плащане от VECAI, макар че не се посочва като такова. Въпреки това NOS не разглежда това плащане като такса за права на интелектуална собственост.
(67) Писмо от 4 януари 2005 г. от нидерландските власти.
(68) ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1.
ПРИЛОЖЕНИЕ
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА C 2/2004
1. Общ брой бенефициери и обща сума на помощта, за възстановяване
1.1 |
Моля обяснете подробно как ще бъде изчислена сумата на помощта, която следва да се възстанови от индивидуални бенефициери?
|
1.2 |
Каква е общата сума на незаконосъобразната помощ, отпусната по тази схема, за възстановяване (равна на брутната помощ; цени от ...): |
1.3 |
Какъв е общия брой бенефициери, от които следва да се възстанови незаконосъобразната помощ, отпусната по тази схема: |
2. Планирани и вече предприети мерки за възстановяване на помощта
2.1 |
Моля опишете с подробности какви мерки са планирани и какви мерки вече са предприети, за да се постигне незабавно и ефективно възстановяване на помощта. Моля посочете също, където е уместно, правното основание за предприетите/планираните мерки. |
2.2 |
До коя дата ще бъде завършено възстановяването на помощта? |
3. Информация от индивидуален бенефициер
Моля посочете подробна информация в долната таблица за всеки бенефициер, от който следва да се възстанови незаконосъобразна помощ, отпусната по тази схема.
Самоличност на бенефициента |
Сума на отпуснатата незаконосъобразна помощ (1) Валута: …. |
Възстановени суми (2) Валута: |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
(1) Сума на помощта, получена от бенефициера, (равна на брутна помощ, в цени от ...).
(°) |
Възстановени брутни суми (включително лихви). |
22.2.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 49/25 |
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 7 март 2007 r.
Държавна помощ C 10/06 (ex N555/05) — Cyprus Airways Public Ltd — План за преструктуриране
(нотифицирано под номер C(2007) 300)
(само версията на гръцки език е автентична)
(Текст от значение за ЕИП)
(2008/137/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално първата точка от член 88, параграф 2 от него,
като взе предвид Споразумението за Европейско икономическо пространство и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,
като призова заинтересованите страни да представят своите коментари съгласно цитираната(цитираните) по-горе разпоредба(и) (1),
като има предвид, че:
I. ПРОЦЕДУРА
(1) |
На 3 май 2005 г. Комисията реши да разреши помощ за оздравяване (N69/2005) за Cyprus Airways Public Ltd. (Решение 2005/1322). |
(2) |
С недатирано писмо, вписано в Комисията на 9 ноември 2005 г. (DG TREN A/28405) в съответствие с член 88(3) и с ангажиментите, поети в контекста на нотифицираната помощ за оздравяване, спомената по-горе, кипърските власти са уведомили Комисията за план за преструктуриране на Cyprus Airways Public Ltd. На 14 ноември 2005 г. Генералният секретариат на Комисията вписва уведомлението под номер SG(05)A10041 и на случая е даден номер N 555/2005. |
(3) |
На 18 ноември 2005 г. (D(05)125084) Комисията отправя запитване към кипърските власти за допълнителна пояснителна информация. Кипърските власти отговарят на въпросите на Комисията с писмо от 23 януари 2006 г., вписано на 24 януари 2006 г. (под номер DG TREN A/11819). На 14 декември 2005 г. в Брюксел се провежда среща между представители на Република Кипър и Комисията. Последваща среща на високо ниво се провежда на 30 януари 2006 г. в Брюксел, на която се обсъжда напредъка по този случай. |
(4) |
С решение от 22 март 2006 г., съобщено на Кипърските власти с писмо от 23 март 2006 г. (SG-Greffe (2006) D/201246), Комисията започна процедурата, установена в член 88, параграф 2 от Договора. Процедурата е вписана като C 10/2004. |
(5) |
Решението на Комисията да започне процедурата по официално разследване е публикувано и в Официален вестник на Европейския съюз (2). Комисията прикани заинтересуваните страни да представят коментарите си по въпроса. Кипър изпрати коментари до Комисията с писмо от 20 април 2006 г. |
(6) |
В рамките на срока, предвиден в публикуваното откриване на процедурата, Комисията получи един коментар от заинтересувате страни. Този коментар е предоставен на кипърските власти (D(2006)213376) за забележки и забележките на Кипър са получени на 28 юли 2006 г. (вписани на 1 август 2006 г. под номер A/28810). Допълнителни пояснения са получени от кипърските власти с факс от 19 декември 2006 г. (вписан на 31 декември 2006 г. под номер A/40766). Допълнителни пояснения и ангажименти са получени по факс на 28 Февруари 2007 г. |
II. ФАКТИТЕ
(7) |
Cyprus Airways Public Ltd. е създадено през 1947 г. като публично дружество, основните му дейности са въздушен превоз на пътници и товари и други услуги, свързани с въздушните линии. Основният акционер в дружеството е кипърското правителство (69,62 %), а останалата част от акциите се държи от 4 200 малки частни инвеститори. |
(8) |
Cyprus Airways Public Ltd. (оттук нататък наричани „Cyprus Airways“) е част от групата „Cyprus Airways“ (оттук нататък наричани Групата). |
(9) |
Cyprus Airways понастоящем извършва редовни услуги в Европа и Средния Изток, като работи с флота от 11 въздухоплавателни средства, два A319, доставени през 2002 г., собственост на Cyprus Airways; седем A320—200, доставени между месец май 1989 г. и месец март 1993 г,собственост на Cyprus Airways; един самолет, който преди това е бил даден на мокър лизинг на Eurocypria и два A330—200, доставени през 2002 г. и 2003 г. (взети на лизинг). |
(10) |
Към момента на нотифициране за плана за преструктуриране, другите дружества в рамките на Групата, всички 100 % собственост на Cyprus Airways Public Ltd, са: |
(11) |
Това дружество (оттук нататък наричано „Eurocypria“) извършва чартърни полети от над петдесет европейски летища, като флотата на Eurocypria се състои от пет въздухоплавателни средства, четири взети на лизинг Боинг 737—800, придобити между февруари и април 2003 г., всеки с капацитет за 189 пътници, както и един самолет A320 (A320), взет на „мокър“ лизинг от Cyprus Airways. |
(12) |
Hellas Jet SA (оттук нататък наричана „HellasJet“) е учредена в Атина на 1 юли 2002 г., като започва дейност на 24 юни 2004 г. Hellas Jet е замислена като нова европейска авиокомпания, базирана в Атина. Тя работеше с три взети на лизинг Еърбъс A320, базирани на международното летище в Атина. Бизнес плановете обаче не бяха изпълнени и планираните операции бяха спрени от месец май 2005 г. Поради тази причина, резултатите от това начинание бяха финансови вреди, струващи на Групата сума в общ размер от 29,5 милиона кипърски лири милиона (51,4 милиона евро) към юни 2005 г. |
(13) |
Това дъщерно дружество (оттук нататък наричано „Zenon“) предоставя услуги на кипърски туристически агенти. По-конкретно, Zenon предоставя и разпространява електронна информация, която позволява на пътническите агенти да правят резервации за самолетни места и да купуват билети, както и да резервират места в хотели и да наемат автомобили. |
(14) |
Това дружество започна дейност през 1996 г., когато пое експлоатацията на безмитните магазини на летища Ларнака и Пафос. Към момента на нотифицирането на плана за преструктуриране се планираше безмитните магазини на летища Ларнака и Пафос да бъдат поети от новия концесионер на летището и те вече не представляват част от Групата. Това се случи през месец юни 2006 г. |
III. ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА
(15) |
Решението на Комисията да открие процедурата, предвидена по член 88, парагарф 2 беше основано на редица въпроси, възникващи от разглеждането от нейна страна на плана за преструктуриране. Комисията изрази съмнения дали планът е съвместим с приложимата рамка на Общността, т.е. с „Насоките на Общността относно държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятие в затруднено положение“ от 2004 г. (3) (оттук нататък наричани Насоки за О&П). |
(16) |
Основен елемент на плана за преструктуриране е търговският заем с гаранция от кипърското правителство за десетгодишен период, който на първо място ще се използва за погасяване на краткосрочния заем в размер на 30 милиона кипърски лири (51 милиона евро), взет след одобрението на помощта за оздравяване от май 2005 г. След това остатъкът ще се използва за преструктуриране на авиокомпанията. |
(17) |
През първите 24 месеца от плана за преструктуриране основният акцент трябваше да бъде върху съкращаването на разходите и увеличаване на избрани приходи. Правителството и ръководството прецениха, че общите разходите трябва да бъдат намалени с 13 %. Това следваше да бъде постигнато чрез съкращаване на персонала с около 20 % и същевременно намаляване на заплатите със средно 15 %. Това означава, че от 1 840 души персонал към 1 септември 2005 г., 385 щяха да бъдат съкратени според плана за преструктуриране; тези съкращения щяха да доведат до годишни икономии от приблизително 7 милиона кипърски лири (12 милиона евро); допълнителни икономии от около 4,6 милиона кипърски лири (8 милиона евро) се получават от текущи разходи за персонал. |
(18) |
Комисията изрази съмнения дали планът ще възстанови дългосрочната жизнеспособност на дружеството във възможно най-кратък срок и без нужда от допълнителна помощ за в бъдеще. Същото така тя заяви, че не разполага с достатъчно информация, за да може да вземе отношение дали размерът на елемента помощ от плана за преструктуриране е сведен до минимум. Освен това Комисията постави под въпрос нуждата дългосрочният заем да бъде погасен в период от 10 години. Комисията твърди, че не разполага с достатъчно информация, за да може да каже дали финансовите предвиждания са разумни или дали допусканията, на които същите са базирани, са основателни и тя би била особено заинтересувана да получи мнението на конкурентите на Cyprus Airway за плана. |
(19) |
Планът за преструктуриране предвижда продажбата на Eurocypria, чартърното дъщерно дружество на Cyprus Airways, на правителството за цена, която следва да бъде определена от независим експерт. Цената първоначално бе определена в размер на 15 милиона кипърски лири (26 милиона евро). Eurocypria щеше след това да бъде отделено от групата Cyprus Airways и да бъде управлявано като изцяло отделно предприятие. Постъпленията от продажбата (платени от правителството на Cyprus Airways) щяха да се използват от дружеството за финансиране на преструктурирането му. Комисията изрази съмнения относно продажбата и как би била постигната продажната цена. Ако цената, платена за Eurocypria не е пазарната цена, това би представлявало държавна помощ. |
(20) |
Следваща част от плана за преструктуриране, планирана за осъществяване 18 месеца след започване на плана, е увеличение на капитала с 14 милиона кипърски лири (24 милиона евро). Всички акционери (държавни и частни акционери) следва да участват пропорционално на тяхното участие в капитала. Държавата следва да вложи 9,8 милиона кипърски лири (17 милиона евро), докато вноската на частните акционери за това увеличение на капитала следва да бъде около 4,2 милиона кипърски лири (7,3 милиона евро). При откриването на процедурата Комисията посочи, че тя не изключва държавното участие в това увеличение на капитала да представлява държавна помощ. |
(21) |
Комисията изрази съмнения дали предложените в плана за преструктуриране компенсаторни мерки биха били достатъчни за коригиране на пазарното изкривяване, причинено от помощта. Планът включва сравнително малки съкращения във флотата и мрежата от маршрути на Cyprus Airways. Чартърният клон Eurocypria трябваше да бъде продаден и трябваше друго дъщерно дружество HellasJet да бъде закрито, а трите му въздухоплавателни средства — освободени. Комисията изрази съмнения, тъй като, в частност, Eurocypria трябваше да бъде продадена на основния акционер на Cyprus Airway. Комисията поиска мнения от конкурентите на Cyprus Airway в тази връзка. |
(22) |
Обичайно е при дружество от мащаба на Cyprus Airways размерът на собствен принос в разходите за преструктуриране да бъде от порядъка на 50 %. Комисията изрази съмнения относно размера на собствения принос и какво следва да се разбира под собствен принос. |
IV. МНЕНИЯ, ПОЛУЧЕНИ ПО ВРЕМЕ НА ПРОЦЕДУРАТА
(23) |
Кипърските власти отговориха на откриването на процедурата като се опитаха да разяснят определени въпроси, повдигнати от Комисията. |
(24) |
В допълнение към въпроса, свързан с възстановяването на дългосрочната жизнеспособност на Cyprus Airways, планът за преструктуриране предвижда, че разходите за преструктуриране (финансирани с дългосрочния заем от 55 милиона кипърски лири, както и постъпленията от продажбата на Eurocypria трябва да бъдат изразходвани, както следва:
|
(25) |
Във връзка с бъдещата дейност на дружеството и кипърските власти, и авиокомпанията приеха, че стратегическият и оперативният модел, използвани от Cyprus Airways в миналото, не могат да бъдат поддържани в конкурентната среда, в която работи дружеството днес. Основната разлика се състои в това, че Cyprus Airways работи на ниво на разходи, които съотвестват на редовен мрежови превозвач, докато в действителност либерализираният и свободен кипърски пазар позволява само нива на разходи, които са сходни на тези на чартърни и/или нискобюджетните авиокомпании, каквито са всъщност действителните конкуренти на Cyprus Airways. |
(26) |
В настоящата бизнес среда и с оглед на пълната либерализация на пазара на въздушния транспорт в Кипър, Cyprus Airways има само ограничени възможности за допълнителен растеж или подобрение на приходите. Дори предвиденият ръст на авиационния пазар от над 4 % не би позволил на Cyprus Airways да излезеот своето настоящо затруднено положение без допълнително действие. Поради това, дружеството е предприело трудно преструктуриране, при което са неизбежни драстични съкращения на разходите. |
(27) |
В плана за преструктуриране дружеството е преценило, че общите разходи трябва да бъдат намалени с 13 %. Това е трябвало да се постигне със съкращаване на разходите за персонал с около 20 % и в същото време намаляване на заплатите със средно 15 %. |
(28) |
В допълнение към това съкращаване на разходите дружеството трябва да предприеме други елементи от плана за преструктуриране, който вече се осъществява и който отстоява на този ранен етап дългосрочната жизнеспособностна дружеството. Сега се планира дружеството да бъде в състояние успешно да се препозиционира по начин, който би позволил на авиокомпанията да оцелее и да създаде приемлива възвращаемост на инвестицията („ВИ“) в средносрочен план, без каквато и да е последваща субсидия или помощ. Планира се през 2007 г. да бъде предприет втори цикъл на съкращаване на разходи, с акцент върху привличане на външни ресурси (outsourcing) и най-добрата промишлена практика. Развитие на печалбите и загубите на Cyprus Airways (прогноза) (4)
|
(29) |
Бъдещият оборот на авиокомпанията е базиран на консолидиране на ползите, натрупващи се от тези намалени разходи и стабилно разрастване на дружеството. В това отношение планът за преструктуриране предвижда развитие на трафика за периода 2004 г.—2010 г., както следва: Развитие на трафика на пътници Cyprus Airways (прогноза) (4)
|
(30) |
Във връзка с продажбата на Eurocypria, правителството разясни, че в допълнение към предварително извършената от PricewaterhouseCoopers (PwC) оценка от името на Cyprus Airways за установяване на пазарна цена за Eurocypria, е било възложено извършването на втора оценка от HSBC от името на правителството, за да се определи пазарната цена по добре установена и приета методология. Поради това продажбата на Eurocypria на държавата следваше да бъде извършена като между независими партньори, които действат в свой интерес. |
(31) |
PwC извърши оценка на дружеството, използвайки методологията на дисконтираните парични потоци („ДПП“) и сравнявайки косвените коефициенти на оценката с пазарния подход, те отчетоха и сделки, засягащи покупко-продажба на сравними дружества в бранша. |
(32) |
PwC докладва, че приходът на дружеството се постига от продажбата на самолетни места на туроператори, като общият брой пътници, превозени през 2005 г. е бил 662 561 и същият се очаква да нарасне до 829 092 през 2006 г., и трябва да бъде отбелязано, че предвиденият приход за 2006 г. вече е договорен. Основните компоненти на оперативните разходи за 2005 г. са авиационно гориво (30 %), лизингови вноски за самолети (22 %), разходи на самолетите, свързани с пътуването (15 %), разходи за екипажа (11,5 %) и разходи за поддръжка/технически разходи (9,5 %). Основни показатели за финансово-стопанска дейност
|
(33) |
За финансовата 2005 година Eurocypria очакваше печалба от порядъка на 440 000 кипърски лири, която представлява спад на резултатите от дейността в сравнение с предходните години и с предвидените цифри поради рязко покачване на цените на горивата през 2005 г., което не можеше да бъде прехвърлено за сметка на пътниците поради естеството на договорите с туроператорите. |
(34) |
Методът на ДПП дава индикация за стойността на търговската дейност въз основа на стойността на свободните парични потоци, които може да се очаква да бъдат генерирани от дейността в бъдеще. Той има за цел да установи настоящата стойност на бъдещи парични потоци, възникващи за инвеститори. Получените парични потоци трябва да бъдат дисконтирани в съответния процент на възвръщаемост, за да се получи прогноза за настоящата стойност на търговската дейност. |
(35) |
Четиригодишните (2006 г. — 2009 г.) финансови прогнози бяха изготвени от ръководството на Eurocypria, като те предвиждаха „остатъчна стойност“ на дружеството, представляваща сумата, която един инвеститор би платил днес за правата върху паричните потоци на предприятието за годините, следващи четиригодишната прогноза. Бе достигната остатъчна стойност от 14,54 милиона кипърски лири; след това тази сума бе дисконтирана с „среднопретеглената стойност на капитала“ от 9,35 %, за да се стигне до „нетна настояща стойност“ на дружеството от 14,21 милиона кипърски лири. |
(36) |
Тази нетна настояща стойност беше подложена след това на редица анализи на чувствителността, за да се вземат под внимание възможните променливи параметри, като различни обменни курсове USD/CYP, (голяма част от разходите на дружеството са в щатски долари, докато постъпленията му са други валути), различни прогнози за растежа и различни цени на горивата. Анализите на чувствителността подчертават високата чувствителност на Eurocypria (обща за повечето авиокомпании в Общността) към колебания в обменните курсове и цените на горивата. |
(37) |
Въз основа на анализа, описан по-горе PwC стигна до ориентировъчни граници на стойността на Eurocypria между 12,5 милиона кипърски лири и 16 милиона кипърски лири. |
(38) |
PwC проведе и пазарен сравнителен анализ на стойностите, сравнявайки Eurocypria с други дружества в подобни области на дейност или подобни видове дейност. Това се счита за валиден допълнителен сравнителен метод, тъй като условията и перспективите за подобни дейности зависят от общи фактори като общо търсене на техните продукти и услуги, както и структура на цените и среди за извършване на дейност. |
(39) |
Поради липсата на публично котирани авиокомпании PwC използва комбинация от нискобюджетни превозвачи и комбинация от редовни и чартърни превозвачи. Изчислението, извършено на базата на текущите и предвижданите печалби преди лихви, данъци и амортизация („EBITDA“) доведе до ориентировъчна стойност на капитала на дружеството в границите на 12,5 и 13,5 милиона кипърски лири. PwC отбелязва, че резултатът се доближава до резултата, получен с методологията ДПП. |
(40) |
PwC извърши и трета и окончателна оценка на Eurocypria въз основа на скорошни сделки, като според тях тя прилага тест за разумност към предишните две методологии. Теорията зад този подход е, че цената, достигната при сделка на принципа на независимостта между съгласен купувач и съгласен продавач е добър показател за стойност. PwC използват данни, които са предоставени на тяхната световна мрежа и, използвайки този метод, предлагат ориентировъчна стойност за Eurocypria от приблизително 10,5 до 13 милиона кипърски лири. PwC отбелязва, че този резултат също се доближава до резултата от методологията ДПП. |
(41) |
Съответно и въз основа на споменатите по-горе анализи, PwC стига до заключението, че ориентировъчната стойност за Eurocypria е от порядъка на 12,5 до 15,5 милиона кипърски лири. |
(42) |
Освен това PwC добавя, че тяхната оценка на Eurocypria е основана на финансовите предвиждания за дружеството, при които Eurocypria би запазила определена връзка със Cyprus Airways. Съгласно PwC, такава връзка би създала определени затруднения най-забележимо за разрастване; ограничения на растежа, дължащи се на факта, че Eurocypria е дъщерно дружество на Cyprus Airways; статутът на Eurocypria на дъщерно дружество на Cyprus Airways ограничава възможностите му да постигне конкурентни цени по отношение на привличането на доставчици на услуги. Ако Eurocypria остане част от Групата, е много възможно то да не може да се конкурира по същите линии със Cyprus Airways. |
(43) |
На това основание PwC заключава, че цената за Eurocypria като отделно предприятие, свободно от тези ограничения, бе могла евентуално да бъде по-висока. |
(44) |
HSBC извърши втора оценка. HSBC възприе подход, подобен на възприетия от PwC. Тяхното първоначално заключение е, че Eurocypria е с обща стойност на капитала от 13 милиона кипърски лири. След това HSBC проведе сравнителна оценка на стойността, въз основа на публично котирани дружества, които са сравними с Eurocypria, като по този начин те достигнаха до оценка от 11,8 кипърски лири за Eurocypria. |
(45) |
HSBC се базира на чувствителността на дружеството, в частност към изменения на цените на горивата и стигат до осреднена стойност за дружеството в границите на 12,3 до 13,8 милиона кипърски лири. |
(46) |
По отношение на увеличението на капитала, то е насочено към отрицателната нетна стойност, възникваща от натрупаните загуби от минали години, които фактически са намалили капитала на Cyprus Airway. Увеличението на капитала следва да се извърши чрез емисия на нови акции, които се предлагат пропорционално на акционерите, като 70 % се предлагат на държавата и 30 % — на частните акционери. Според правителството на Кипър това увеличение на капитала е инвестиция, подобна на инвестиция, извършвана от инвеститор в условията на пазарна икономика. |
(47) |
По въпроса за компенсаторните мерки, кипърските власти подчертаха своя възглед, че авиокомпанията всъщност е в процес на преструктуриране на своята дейност от 2004 г. В тази връзка в края на 2004 г. авиокомпанията намали своята флота с два въздухоплавателни средства и се отказа от редица маршрути, като в същото време намали честотата си по други маршрути. В контекста на авиокомпания с 12 въздухоплавателни средства през 2004 г. това намаление, според тях, е много значително и допълнително намаление на размера на този етап би имало отрицателно въздействие върху дългосрочната жизненост на авиокомпанията. |
(48) |
Кипърските власти освен това твърдят, че решението за продажба на HellasJet и решението да не подновяват договорите за лизинг на HellasJet за три взети на лизинг самолета представлява значително намаляване на капацитета на Групата, което следва да се счита като компенсаторна мярка. По същия начин с продажбата на Eurocypria, флотата на Групата се намалява с още 6 самолета, след продажбата, двете дружества ще бъдат правно и финансово независими. |
(49) |
Според кипърските власти няма друг обхват в това преструктуриране за допълнителни компенсаторни мерки, което не би създало риск от застрашаване на целта на преструктурирането. Кипърските власти подчертават, че Cyprus Airways е много малък играч на авиационен пазар на Общността и неговите действия надали биха могли да окажат въздействие върху конкуренцията в тази област. |
(50) |
Кипърският пазар, който е основно пазар на дестинации, е либерализиран от известно време и понастоящем 99 авиокомпании извършват редовни и чартърни услуги в, до и извън Кипър. При едно по-внимателно проучване, 80 % от трафика е в рамките на Общността/ЕИП и поради това не е предмет на каквито и да е ограничения. Допълнителни 8—9 % се състоят от чартърни услуги от трети държави, които са напълно либерализирани. Оставащите 10—11 % включват трафик от Средния изток и районите на Залива, където в основата на авио-политическия контекст са двустранни споразумения между Кипър и тези държави. В този контекст кипърските власти чувстват, че има много ограничен обхват за допълнителна либерализация на кипърския авиационен пазар въз основа на действия, предприети на национално ниво. |
(51) |
Във връзка с въпроса за собствен принос, кипърските власти желаеха да разяснят редица въпроси. Във връзка с притежаваната от Cyprus Airways флота, дружеството не е било в състояние да предостави свой въздухоплавателен апарат като обезпечение за заем от търговски банки поради относителната възраст на самолета (7-те A320 самолета, притежавани от Cyprus Airways са доставени на дружеството между 1989 г. и 1993 г.). В това отношение са положени усилия и отговорите, получени от редица търговски банки са били отрицателни. В същата насока, правителството обясни, че продажбата на част от флотата не е била считана за действителна алтернатива, тъй като това би довело до невъзможност на дружеството да продължи трайно дейността си. Затова единствената реална алтернатива е била продажбата на Eurocypria и правителството твърди, че продажбата на това дъщерно дружество следва да се счита за собствен принос. |
(52) |
Във връзка с HellasJet това дружество е спряло дейност като редовна авиокомпания през месец май 2005 г. и е преобразувало своята дейност от редовен превозвач в брокер на въздухоплавателни средства и чартърен оператор, сключвайки договор с гръцко дружество, наричащо се Trans World Aviation. 51 % от капитала на дружеството вече е бил продаден и правителството е било в преговори за продажба на остатъка от дружеството. |
(53) |
Кипърските власти смятат, също така, че увеличението на капитала, планирано за средата на 2007 г. представлява собствен принос в преструктурирането. Според тях следва да се добави продажбата на въздухоплавателен апарат през 2005 г. (5 милиона кипърски лири), продажбата на резервен двигател за самолет A320 (1,7 милиона кипърски лири) и продажбата на резервни части (0,7 милиона кипърски лири), което би довело да допълнителен собствен принос от 7,4 милиона кипърски лири. |
(54) |
Накрая, във връзка с нивото на собствен принос в преструктурирането, кипърските власти привличат вниманието на Комисията към точка 56 от Насоки за О&П, която гласи „В субсидирани от правителството райони обаче и ако не е предвидено друго в правилата за държавна помощ в конкретен сектор, условията за предоставяне на помощ могат да бъдат по-леки по отношение на изпълнението на компенсаторните мерки и размера на приноса на бенефициера.“ |
(55) |
Те продължават, изтъквайки, че за периода 2000 г. — 2006 г. цялата територия на Кипър се е считала за един регион, попадащ под член 87, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО и че Cyprus Airways е особено ценна за основаната на туризъм икономика на Кипър и допълнително намаляване на капацитета на авиокомпанията чрез допълнителни компенсаторни мерки или чрез извънредно висок дял на собствен принос най-вероятно би имало сериозни последствия за туристическия сектор и развитието на региона като цяло. |
(56) |
След публикуването на писмото, отправено до кипърските власти, в Официален вестник, в рамките на допустимия срок бяха получени мнения от една заинтересувана страна. |
(57) |
Комисията отбелязва, че никой от конкурентите не е представил мнения в контекста на откриването на процедурата. |
(58) |
Мненията бяха получени от Pancyprian Airline Pilots Union (PASYPI), което пожела да изкаже своето становище по плана за преструктуриране за Cyprus Airways и по правилното и ефикасно управление на дружеството. Те изразиха мнението, че ако настоящият план за преструктуриране бъде одобрен съгласно „преобладаващата преценка на ръководството“, това би могло да се окаже „особено пагубно“ за дружеството. |
(59) |
Според PASYPI, Cyprus Airways не е представило подходящ и жизнеспособен бизнес план на своите служители откакто Комисията разреши помощ за оздравяване на дружеството. Не е било предприето преструктуриране нито на управлението, нито на дейността на дружеството и това се дължи на политически интереси и вмешателство. |
(60) |
Обединението твърди, че авиокомпанията има твърде много персонал и че пуснатите в действие от ръководството на дружеството планове не са довели до намаляване на числеността на персонала до брой, който е в съответствие с международни стандарти и еталонни показатели, като причините за този неуспех са посочени политически натиск и съображения. |
(61) |
PASYPI изтъква, че частните акционери на дружеството не допринасят за неговото оцеляване и че единствените заинтересовани лица, които допринасят за намаляване на разходите, са служителите. |
(62) |
Обединението на пилотите критикува и ръководството на дружеството във връзка с отношението към двете дъщерни дружества Eurocypria и HellasJet. Във връзка с Eurocypria те питат дали продажбата на това дружество няма да има неблагоприятни и ограничаващи ефекти върху бъдещето и разрастването на Cyprus Airways. По отношение на HellasJet обединението не се съгласява с факта, че ръководството никога не е разкривало пред персонала загубите, понасяни от HellasJet и дали това дружество продължава да осъществява дейност. |
(63) |
В заключение, обединението на пилотите заявява, че е необходим нов бизнес план за авиокомпанията и че авиокомпанията трябва да бъде приватизирана. |
(64) |
Отговорът на кипърските власти на мненията, получени от обединението на пилотите, първо уверява, че изложеното в тези мнения нито е обосновано, нито е базирано на каквато и да е сериозна бизнес причина или основание. |
(65) |
Правителството напълно отхвърля твърденията за политическо вмешателство в дружеството и заявява, че, независимо че мнозинството от членовете на Съвета са назначени от правителството, тези членове имат същите отговорности като членовете на Съвета на което и да е публично предлагано дружество. Решенията, приемани от Съвета, са мотивирани само от най-добрия интерес на дружеството. |
(66) |
Във връзка с плана за преструктуриране, правителството заявява, че той се изпълнява и че вече могат да бъдат забелязани промени в дружеството. Годишните спестявания отговарят на предвидените в плана, в размер на 19,5 милиона кипърски лири. Сърцевината на плана е да се намалят разходите, така че дружеството да е в състояние да преструктурира своите операции по-конкурентно. Тъй като разходите за труд са значителен фактор, това означава, че персоналът е неизбежно засегнат чрез съкращения или чрез намаляване на заплатите. |
(67) |
По отношение на въпроса за излишъка от персонал, правителството отхвърля твърденията, направени от PASYPI и твърди, че числеността на персонала, който се съкращава и трябва да напусне дружеството до края на 2006 г., е приблизително 414 вместо обявените в плана за преструктуриране 385 човека. |
(68) |
Относно увеличението на капитала, правителството обяснява, че то ще настъпи в средата на 2007 г., когато ще са налице осезаеми резултати от изпълнението на плана за преструктуриране. Планира се да се поддържа съотношението на публично/частно участие в дружеството. |
(69) |
Правителството обяснява, че продажбата на Eurocypria е предприета, за да даде възможност на Cyprus Airways да спази изискванията за собствен принос на Насоките на Общността за О&П. Правителството заявява, че продажбата на Eurocypria по независимо определена цена от 13,425 милиона кипърски лири е трябвало да настъпи в началото на август 2006 г. |
(70) |
Във връзка с HellasJet, правителството обясни, че след тристранно споразумение между Cyprus Airways, HellasJet и Trans World Aviation SA (осъществяващо търговска дейност в Гърция като Air Miles) Cyprus Airways договори продажбата на HellasJet на Trans World за 2 милиона евро (1,16 милиона кипърски лири). Правителството заявява, че намерението на Cyprus Airways е било да облекчи в максимално възможна степен оперативните загуби на HellasJet и да се измъкне от това начинание след изтичане на корпоративните гаранции, които са предоставени преди това от Cyprus Airways във връзка с флотата на HellasJet и твърди, че тази сума следва да бъде считана за собствен принос. |
(71) |
Правителството отхвърля искането на обединението на пилотите за нов план за преструктуриране и потвърди, че настоящият бизнес план не се нуждае от каквото и да е преразглеждане. Правителството не изключи възможността от приватизиране на дружеството при представяне на привлекателна оферта. |
(72) |
Във връзка с увеличението на капитала, планирано за средата на 2007 г. и по искане на Комисията, Кипърските власти предоставиха допълнителна информация с писмо от 19 декември 2006 г. Тя обясняват, че съгласно разпоредбите на кипърския Закон за дружествата публично дружеството не може да емитира акции под номиналната стойност. А акциите на Cyprus Airways по това време се търгуват на Кипърската фондова борса на стойност в границите на 0,15—0,16 кипърски лири при номинална стойност от 0,50 кипърски лири на акция. Тъй като съществувала увереност, че всяка емисия при стойност, равна на или надхвърляща номиналната стойност, би била неуспешна, било необходимо да се намали номиналната стойност на основния капитал. |
(73) |
Процедурата по намаляване на номиналния основен капитал е вече предприета и дружеството ще намали тази стойност като отпише натрупаните загуби (както позволява Уставът на дружеството). Съветът на директорите на Cyprus Airways, на свое заседание от 12 декември 2006 г. започна процедурата по увеличение на капитала като организира записването на емисията. За да гарантира нейния успех, търговската инвестиционна банка Cisco (дъщерно дружество на частната Банка на Кипър) изрази своята готовност да гарантира предложена емисия. Cisco ще получи възнаграждение за гарантирането на увеличението на капитала на Cyprus Airways и това възнаграждение ще бъде по пазарни цени за такива сделки. Копие от писмото за намерение на инвестиционната банка е предоставено на службите на Комисията. |
(74) |
Като следващи стъпки в средата на януари 2007 г. бе прието Специално решение за намаляване на капитала с 75 % мнозинство от акционерите, присъстващи на извънредно общо събрание. Това решение следва да бъде одобрено от Окръжния съд в Кипър и да бъде вписано в Търговския регистър. Цялата процедура се очаква да отнеме 6—7 месеца (като съдът разполага със срок от три месеца). |
V. ОЦЕНКА НА ПОМОЩТА
(75) |
По силата на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез държавни ресурси под каквато и да е форма, която изкривява или заплашва да изкриви конкуренцията като облагодетелства определени предприятия или производството на определени стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар. |
(76) |
Концепцията за държавна помощ се прилага по отношение на каквото и да е пряко или непряко предоставено предимство, финансирано от държавни ресурси, предоставено от самата държава или който и да е междинен орган, действащ по силата на предоставени му правомощия. |
(77) |
В контекста на откриването на процедурата, Комисията установи три елемента на плана за преструктуриране, които биха могли евентуално да се окажат държавна помощ, поради което Комисията трябва да разгледа тези елементи, за да определи дали те представляват държавна помощ. |
(78) |
Разходите за преструктуриране на Cyprus Airways частично и временно се покриват от заем в размер на 55 милиона кипърски лири (96 милиона евро), отпуснат от търговска банка при пазарни условия. Както се обяснява в решението за откриване на процедура по разследване, Кипърските власти възнамеряват да предоставят на Cyprus Airways държавна гаранция, която покрива този заем. |
(79) |
Бележката на Комисията за приложението на членове 87 и 88 от Договора за ЕО спрямо държавни помощи под формата на гаранции (9) залага критерии, които да гарантират, че гаранцията не представлява държавна помощ (виж параграф 4.2). Две съществени кумулативни условия са:
|
(80) |
В настоящия случай никой от тези критерии не е изпълнен, Cyprus Airways не плаща на държавата каквато и да премия за гаранцията, от която се ползва и, с оглед на неговото рисковано икономическо положение и факта, че вече е получил помощ за оздравяване, е малко вероятно дружеството да получи подобна гаранция самостоятелно. |
(81) |
Освен това, гаранцията е един от държавните ресурси, тъй като тя се предоставя пряко от държавата. Тя е насочена към едно дружество (Cyprus Airways), което е в конкуренция с други общностни авиокомпании, в частност след влизането в сила на третия етап от либерализацията на въздушния транспорт („трети пакет“) на 1 януари 1993 г. Това ще засегне търговията между държавите, тъй като засяга дружество, участващо в транспортната дейност между държавите-членки и обхваща Общия пазар и тъй като то може да изкриви или да създаде опасност от изкривяване на конкуренцията в рамките на този пазар. |
(82) |
Поради това държавната гаранция може да бъде считана за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Още повече, това заключение се приема от кипърските власти като във връзка с гаранцията те са се опитали да изпълнят условията, заложени в Насоките за О&П. |
(83) |
Докато първоначалният план предвижда кипърските власти да гарантират изцяло заема от 55 милиона кипърски лири, в хода на процедурата, за да ограничат помощта до минимум и да се гарантира достатъчен принос на дружеството в покриването на разходите за собственото му преструктуриране, властите решават да намалят частта от заема за преструктуриране, покрита от гаранцията, до максимум 45 милиона кипърски лири. В допълнение към това, кипърските власти посочват, че гарантираната и негарантираната части от заема ще бъдат независими и, в частност, че няма да има подчиненост на последната спрямо първата. Това означава, че поне 10 милиона кипърски лири от търговския заем в размер на 55 милиона кипърски лири ще бъдат получени от авиокомпанията без каквато и да е гаранция или друга държавна намеса. |
(84) |
Кипърските власти указват, че продажбата на Eurocypria е приключила през август 2006 г. и че дружеството е продадено на държавата срещу 13,425 милиона кипърски лири. Поради това Комисията трябва да проучи как се е стигнало до тази цена, за да удостовери нейната валидност и да определи дали в тази сделка е включена каквато и да е държавна помощ. Параграф 59 и следващите от решението за откриване на процедура по разследване припомня, че това може да е случай, по-специално, в който платената цена е прекалено висока в сравнение с пазарната цена на дружеството. |
(85) |
В тази връзка, Комисията отбелязва, че тази цифра е постигната след две експертни оценки, извършени от името на продавача и купувача. След провеждане на подробен анализ на експертните оценки Комисията може да заключи, че тази цена отговаря на справедливата пазарна цена; тя също така отбелязва, че крайната продажна цена е, при всички положения, по-ниска от 15-те милиона кипърски лири, предвидени в плана за преструктуриране и в откриването на процедурата по разследване. Поради това Комисията стига до заключението, че продажбата на Eurocypria не представлява държавна помощ за Cyprus Airways, тъй като дружеството не е било продадено за стойност, по-голяма от неговата действителна стойност. |
(86) |
Комисията отбелязва също заявеното намерение на кипърските власти Eurocypria да бъде ръководено като напълно независимо дружество извън групата на Cyprus Airways; Комисията счита, че тъй като Eurocypria остава държавна собственост, възниква риск тя да не може да бъде управлявана действително независимо от предишното дружество-майка. Съответно и във връзка с тази си загриженост Комисията възнамерява да наложи условия на Кипър, за да гарантира, че двете дружества са и остават отделни за достатъчен период от време и че ще си поделят бизнеса без намеса в дейността си. |
(87) |
Допълнителен аспект на плана за преструктуриране е, че в средата на 2007 г., 18 месеца след започването на преструктурирането, капиталът на Cyprus Airways се увеличава с 14 милиона кипърски лири. Намерението на кипърските власти е това увеличение на капитала да се извърши пропорционално на настоящото участие и съотношението публична/частна собственост да бъде запазено. Това означава, че държавата осигурява 9,8 милиона кипърски лири (17 милиона евро или 70 %) докато другите акционери осигуряват 4,2 милиона кипърски лири (7,3 милиона евро или 30 %). |
(88) |
Поради това Комисията трябва да определи дали в тази ситуация публичната част от предложеното увеличение на капитала представлява държавна помощ. Извършвайки това, тя основава своята преценка на „принципа на инвеститор в пазарна икономика“, подход, който е потвърден от практиката на Съда (10). Съгласно прецедентното право на Съда, за да се проучи дали едно публична капиталова инжекция представлява държавна помощ, е удачно да се отчетат действителните възможности, които дружеството-бенефициер има за получаване на равностоен финансов ресурс, разчитайки на нормалните капиталови пазари. Няма държавна помощ, когато нов публичен капитал е внесен съгласно условия, които биха били приемливи за частен инвеститор, провеждащ дейност при нормални условия на пазарната икономика. |
(89) |
Поради това поведението на публичния инвеститор следва да бъде сравнявано с предполагаемото поведение на частен инвеститор, като частен холдинг или частна група от дружества, следващи структурна, обща или секторна политика и направлявано от перспективите за дългосрочна рентабилност (11). Съответно, Комисията счита, че капиталовите вноски от публични средства не са държавна помощ, когато частни акционери участват в дейността, на първо място поне съразмерно на броя на техните акции, на второ място, при условия, идентични на условията за публичния инвеститор и накрая, ако съотношението на акциите, записани от частните инвеститори има действително икономическо значение; Комисията счита, че равнопоставеността за участието на публични и частни инвеститори е гарантирана, когато търговска банка или инвеститор се е съгласил да гарантира предварително и при пазарни условия участието на частните инвеститори в увеличението на капитала, при същите условия като предложените на публичния инвеститор. Този подход, базиран на едновременни вноски, редовно се потвърждава от Първоинстанционния съд и Съда на Европейските общности (12). |
(90) |
В настоящия случай търговска инвестиционна банка CISCO се съгласява при пазарни условия да гарантира частните инвеститори в размер от 30 % от предложената рекапитализация. Също така uипърските власти посочват, че всички акционери трябва да закупят акциите на една и съща стойност, която се определя съвместно от Cyprus Airways и CISCO и при еднакви пазарни условия като за частните инвеститори. |
(91) |
В тази връзка Комисията получи копие от писмото за намерение от 14 декември 2006 г., изпратено на Cyprus Airways от CISCO, където банката приема да сключи договор за гарантиране на успеха на операцията по рекапитализация. В допълнение към това, преди да се ангажира по отношение на инвестицията спрямо частни инвеститори, CISCO извършва подробно проучване на плана за преструктуриране и на операцията. Освен това, преди да сключи окончателния договор, в съответствие с обичайната пазарна практика, CISCO ще проведе (или ще организира провеждането от негово име) на правно-икономически анализ, който всеки инвеститор следва да извърши преди започване на операцията. По този начин банката си осигурява всички гаранции и обезпечения, които й позволяват да коригира своята оферта спрямо поетите рискове. Следва да бъде отбелязано, че тази банка не се намира под прекия или косвен контрол на съответната държава-членка. Окончателният гаранционен договор с CISCO се сключва малко преди започването на периода на офертата и трябва да съдържа стандартните разпоредби и задължения, които са в сила за този вид договори и в съответствие с най-добрите национални и международни практики. |
(92) |
Условията, при които се сключва окончателният договор за гаранция, могат да бъдат групирани в два блока; първият засяга относително стандартни елементи, които нямат пряко влияние върху оценката на Комисията, а само върху действителното му изпълнение. Те включват:
|
(93) |
От друга страна, вторият блок от условия, заложени в писмото за намерение на банката, засяга оценката на операцията от Комисията; те следва да бъдат анализирани подробно, като те се отнасят основно за:
|
(94) |
Доколкото става дума записването на новите акции, CISCO и Cyprus Airways се уговориха, че цената или ценовите граници за емисията нови акции се определя съвместно в съответствие с пазарните практики в светлината на условията на фондовата борса, които са в сила в момента на стартиране на операцията. Кипър потвръди пред Комисията, че една цена ще бъде предложена на всички включени участници в подписката и че гарантът няма да получи специална отстъпка. |
(95) |
На второ място, доколкото става дума за възнаграждението на банките чрез комисионни, последните са базирани на стойността на съотношението на операцията (30 %), която се записва чрез пазара. Кипърските власти посочват, че таксата, която се плаща на CISCO е в съответствие с пазарните принципи на Европейските фондови борси, така че да гарантира успешно завършване на сравнима операция за пласиране на акции. Комисията може поради това да заключи, че сделката между Cyprus Airways и CISCO е в съответствие в пазарните условия за този вид операция и че тя не е равносилна на отстъпка от цената, платена от банката за акциите, които тя може да бъде поканена да запише. Следователно, таксата, платена за банката, няма такова действие, че да й разреши да участва в операцията при по-благоприятни условия от държавата или другите акционери. |
(96) |
На трето място, доколкото става дума за изискването на държавата и банката, другият да участва в увеличението на капитала, Комисията би желала да отбележи, че изискването на двете страни другата да участва в изпълнението е съществен решаващ елемент за гарантиране на успеха на увеличението на капитала. |
(97) |
Комисията взема предвид задължението, поето от кипърските власти за предаване на окончателните договори с банката, съдържащи тези формални и безусловни задължения за записване, на Комисията незабавно след сключването и преди записването на новото увеличение на капитала от публичните органи. Второ задължение, поето от кипърските власти е да представят доклад, съдържащ действителните нива на записване за това увеличение на капитала след като операцията е била извършена. В тази връзка, Комисията счита, че не е необходимо да се казва, че не може да има допълнителен или косвен договор, чрез който Държавата би освободила банката от задължението й, ако офертата за рекапитализация е незадоволително записана. Комисията обръща най-голямо внимание на строгото спазване на тези задължения, за да се увери, че условията на настоящото решение ще бъдат надлежно спазвани. |
(98) |
Тази операция позволя на частния пазар да запише значителна част (30 %) от акциите, които са новоиздадени при същите условия като публичните акционери, при условие, че цените за акциите ще бъдат едни и същи и правата, инкорпорирани във всяка акция ще бъдат еднакви за всички акционери. |
(99) |
В обобщение, с оглед на този анализ и на постоянната практика на Комисията и прецедентното право на Съда по отношение на квалификацията на държавно участие в увеличението на капитала заедно с частни инвеститори, разгледано по същество и независимо от другите мерки за преструктуриране, увеличението на капитала, планирано за средата на 2007 г. представлява едновременно участие на публични и частни акционери и поради това участието на държавата не представлява държавна помощ и са спазени условията, предвидени по-горе във връзка с факта, че увеличението на капитала се гарантира от търговска инвестиционна банка по начин, който гарантира ефективно едновременно съществуване на публично и частно записване на акции и във връзка със съотношението между публичната и частната собственост. |
(100) |
Независимо от това, Комисията отбелязва, че практиката на европейските съдилища показва, че „простият факт, че едно публично предприятие вече е направило капиталови инжекции в дъщерно дружество, които се класифицират като помощ, не означава автоматично, че една допълнително финансова инжекция не може да бъде класифицирана като инвестиция, която минава теста за частен инвеститор в условията на пазарна икономика.… Въпреки това, според Съда в случай като този, който засяга три капиталови инжекции, извършен от един и същи инвеститор в период от две години, първите две от които не са довели до възвръщаемост, Комисията трябва да определи дали третата инжекция би могла разумно да бъде отделена от първите две и класифицирана, за целите на теста на частния инвеститор, като независима инвестиция. Съдът разглежда следните съображения като уместни при извършването на това определение: хронологията на въпросните капиталови инжекции, тяхната цел и положението на дъщерното дружество към момента на взимане на всяко от решенията за извършване на капиталова инжекция“ (13). |
(101) |
В настоящия случай Комисията отбелязва, че макар държавата и частните акционери да записват увеличение на капитала при същата цена и всички нови акции да имат същите права, е факт, че държавата действа, в същото време като гарант на значителен заем за бенефициера и че това излиза извън рамките на увеличение на капитала, като закупува дъщерно дружество на дружеството, което се преструктурира. Не е необходимо обаче да се оценява точно дали, с оглед натрупването на увеличение на капитала с тези две мерки, държавното участие и участието на частните акционери в увеличението на капитала действително се осъществява при подобни условия, тъй като, във всеки случай, Комисията счита, че, както е ясно от следващия анализ, дори ако държавното участие в увеличението на капитала би се считало за държавна помощ, тази помощ би се считала за съвместима с общия пазар. |
(102) |
След като заключава, че дългосрочният заем в размер на 55 милиона кипърски лири, гарантиран от държавата за финансиране на част от преструктурирането на Cyprus Airways, представлява държавна помощ и че държавното участие в увеличението на капитала би могло да съдържа елементи на държавна помощ, Комисията трябва да разгледа нейната съвместимост с общия пазар. |
(103) |
Поради това е необходимо да се разгледа съвместимостта на помощта в светлината на член 87, параграф 2 и 3 от Договора за ЕО, които предвиждат привилегии спрямо общото правило за несъвместимост, предвидено в член 87, параграф 1. |
(104) |
Привилегиите по член 87, параграф 2 от Договора за ЕО не се прилагат в настоящия случай, тъй като мярката за помощ няма социален характер, в смисъл, че не е дадена на отделни потребители, нито коригира вредите, причинени от природни бедствия или изключителни събития, нито е дадена за икономиката на определени области от Федерална Република Германия, засегнати от нейното разделяне. |
(105) |
Привилегиите по член 87, параграф 3, букви а), б) и г) не се прилагат в този случай, тъй като помощта не подпомага икономическото развитие на области, където жизненият стандарт е извънредно нисък или където има сериозни нива на безработица, тя не подпомага изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес и не отстранява сериозни смущения в икономиката на държава-членка, нито подпомага съхраняването на културата и наследството. |
(106) |
Поради това може да бъде приложена единствено привилегията, предвидена в член 87, параграф 3, буква в). Член 87, парагарф 3, буква в) предвижда, че държавна помощ може да бъде разрешена, когато е дадена за подпомагане на определени икономически сектори и когато тази помощ не засяга неблаприятно условията на търговия и няма да противоречи на общия интерес. |
(107) |
В това отношение, приложимата общностна рамка за определяне на съвместимостта са Насоките за О&П за 2004 г., както и споменатите по-рано насоки от 1994 г. |
(108) |
Поради това Комисията трябва да прецени дали планът за преструктуриране е съобразен с разпоредбите на приложимите насоки. Основният принцип (точка 31 от Насоките за О&П), от които е да „позволява предоставянето на помощ за преструктуриране само при обстоятелства, при които може да бъде демонстрирано, че тя не противоречи на интереса на Общността. Това може да е възможно, единствено ако бъдат спазени стриктни критерии и ако е сигурно, че всяко изкривяване на конкуренцията ще бъде компенсирано от ползите, произтичащи от оцеляването на фирмата …и че има, по принцип, адекватни компенсаторни мерки в полза на конкурентите.“ |
(109) |
Насоките залагат след това редица условия, при които може да бъде отпусната помощ за преструктуриране. |
(110) |
Първо, Комисията трябва да определи дали Cyprus Airways е допустимо за преструктуриране съгласно условията на Насоките за О&П. Точка 9 от Насоките гласи, че няма общностна дефиниция за дружество в затруднено положение и добавя, че „Комисията счита, че една фирма е в затруднено положение, когато тя не е в състояние, независимо дали със собствени ресурси или със средствата, които може да получи от своите собственици/акционери или кредитори, да покрие загуби, които, без външна намеса от публичните органи, почти сигурно я обричат на фалит в кратко- или средно-срочен план“. |
(111) |
Следователно, насоките (точка 10) изясняват, че „една фирма, по принцип и независимо от нейния размер, се счита че е в затруднено положение за целите на тези Насоки при следните обстоятелства (a) в случай на дружество с ограничена отговорност, когато повече от половината от неговия вписан капитал е стопен и повече от една четвърт от този капитал е загубена в предходните 12 месеца“. |
(112) |
В точка 11 също така пише, че „Дори когато никое от обстоятелствата по точка 10 не е налице, една фирма пак може да се счита, че е в затруднено положение, в частност, когато обичайните признаци на фирма в затруднено положение са налице, като растящи загуби, намаляващ оборот, нарастващи складови наличности, излишен капацитет, намаляващи парични потоци, растящи дългове, нарастващи лихви и спадаща или нулева нетна стойност на активите“. |
(113) |
Комисията е отбелязала при откриването на процедурата, че Cyprus Airways е дружество с ограничена отговорност, което вече е загубило значителна част от своя акционерен капитал. На 31 декември 2003 г., Cyprus Airways имаше акционерен капитал в размер на 55,5 милиона кипърски лири (95 милиона евро), но към 31 декември 2004 г. то е загубило 26,2 кипърски лири (44,8 милиона евро), близо 50 % от неговия основен капитал в предходните 12 месеца. |
(114) |
Комисията отбелязва, че загубите на Групата (причинени основно от Cyprus Airways) достигат от 20,9 милиона кипърски лири през 2003 г. до 39,4 милиона кипърски лири към края на 2004 г. Поради това акционерният капитал на Cyprus Airways е спаднал от 55,6 милиона кипърски лири (95 милиона евро) през 2003 г. на 14,4 милиона кипърски лири (25 милиона евро) през 2004 г. Поради това никак не е вероятно с оглед на рискованото му финансово състояние, дружеството да би било в състояние да обезпечи какъвто и да е източник на търговско финансиране. |
(115) |
В свое решение от 3 май 2005 г. относно „Cyprus Airways (помощ за оздравяване)“ Комисията заключава следователно, че Cyprus Airways е действително дружество в затруднение по смисъла на Насоките за О&П. Това е и заключението, до което стига Комисията при откриването на процедурата. Поради това Cyprus Airways е допустимо за преструктуриране при условията на Насоките за О&П. |
(116) |
Второто условие (съгласно точка 35 от Насоките за О&П), което трябва да бъде спазено е, че „планът за преструктуриране, продължителността на който трябва да бъде възможно най-кратка, трябва да възстанови дългосрочната жизнеспособност на фирмата в разумен срок и въз основа на реалистични допускания относно условията за бъдеща дейност.“ |
(117) |
Същите насоки (точка 37) предвиждат по-нататък, че „Планът трябва да предвижда оборот, който да позволи на дружеството, след приключване на преструктурирането му, да покрие всичките си разходи, включително обезценяване и финансови такси. Очакваната възвръщаемост на капитала трябва да е достатъчна, за да даде възможност преструктурираната фирма да се конкурира на пазара със собствени сили.“ |
(118) |
До този момент, при преструктурирането, дружеството е намалило разходите си с 19,5 милиона кипърски лири и е освободило повече персонал отколкото се предвиждаше съгласно плана за преструктуриране. Планът предвиждаше съкращаване на 385 служители (от 1800) и накрая 414 души се възползваха от възможността да напуснат дружеството. Това значително намаляване на базата на разходите, заедно с договорените намаления на заплатите за оставащия персонал, както и увеличението на продуктивността и производствените практики осигурява сериозни спестявания и следва да даде на дружеството необходимата гъвкавост и адаптивност по пътя му към постигане на неговите цели. |
(119) |
Комисията счита, че Cyprus Airways следва да е в състояние да доведе преструктурирането си до успешен завършек в предписания срок. Действително, въпреки че са изтекли само 18 месеца от предоставянето на помощ за възстановяване (май 2005 г.) резултатите за дружеството са вече малко по-добри от очакваните. За бъдещо подобрение, трябва да се обърне внимание на становището на служителите за това как да се управлява необходимото преструктуриране. В случаи като този, управлението на преструктурирането е много важно и полученият коментар на трета страна показва, че това може да важи в особена степен в настоящия случай. |
(120) |
Във връзка с дългосрочния заем от 55 милиона кипърски лири (96 милиона евро), частично гарантиран от държавата, кипърските власти демонстрираха, че тази сума ще бъде използване (заедно с постъпленията от продажбата на Eurocypria) за погасяване на помощта за оздравяване за преструктуриране на авиокомпанията през идните години. Увеличението на капитала с 14 милиона кипърски лири, планирано за средата на 2007 г. ще бъде използвано за намаляване на непогасената част от сумата. Планът за преструктуриране е тясно свързан с план за съкращаване на разходите, за да се максимизират приходите. Планира се във времето да бъде увеличена печалбата на дружеството и по този начин с печалбата да са погаси към банката непогасената сума от заема. |
(121) |
Комисията трябва и да прецени дали допусканията, на които е базирано преструктурирането са основателни при тези обстоятелства и дали предвижданията и прогнозите отговарят на онова, което се изисква в насоките. Насоките за О&П предвиждат (точка 35), че „Планът трябва да бъде представен в пълни съответни подробности на Комисията и да включва, в частност, пазарно проучване. Подобрението в жизнеспособността трябва да произтича основно от вътрешни мерки, съдържащи се в плана за преструктуриране; то може да е базирано на външни фактори като промени в цените и търсенето, върху които дружеството няма голямо влияние, но само ако извършените пазарни допускания са общоприети.“ |
(122) |
В тази връзка, може да бъде потвърдено, че тази част от плана за преструктуриране се е развила според предвижданията. В настоящия случай, по отношение на въздушните потоци от пътници и развитието на пазара, Комисията се позовава на две независими проучвания, осъществени във връзка с оценката на Eurocypria доколкото те са свързани с развитието на кипърския авиационен пазар. |
(123) |
Съгласно плана за преструктуриране кипърският въздушен трафик се очаква да се увеличава със средно 3,5 % годишно в периода 2005 г. — 2010 г., докато предвижданията на Cyprus Airways за трафика са за нарастване средногодишно с по 2,4 % в периода 2005 г. — 2010 г. В доклада, изготвен от PwC общият ръст на въздушния трафик за Кипър се предвижда от ИАТА (Международната асоциация за въздушен транспорт) да бъде 4,3 % за периода 2006 г. — 2008 г., което предполага, че допусканията, взети предвид в плана, са основателни. Ето защо, прогнозите на плана за преструктуриране по отношение на резултатите на Cyprus Airways изглеждат правдоподобни, като се имат предвид другите рационализации, извършвани от дружеството. |
(124) |
В светлината на гореспоменатите фактори, Комисията счита, че Cyprus Airways ще бъде в състояние да постигне своята финансова жизнеспособност в разумен срок, както се предвижда в бизнес плана. |
(125) |
Насоките за О&П предвиждат също (точка 38 от тях), че „За да се гарантира, че неблагоприятните ефекти върху условията за търговия са минимизирани в максималната възможна степен, така че преследваните положителни ефекти да надминават отрицателните такива, трябва да бъдат предприети компенсаторни мерки. В противен случай, помощта се счита за „противоречаща на общия интерес“ и поради това несъвместима с общия пазар.“ |
(126) |
Освен това е посочено (точка 39), че „Мерките могат да представляват отнемане на активи, намалявания на капацитета или пазарното присъствие и намаляване на пречките за навлизане на съответния пазар. При преценяване дали компенсаторните мерки са уместни, Комисията взема предвид пазарната структура и условията за конкуренция, за да се увери, че никоя такава мярка не води до влошаване на структурата на пазара“… |
(127) |
Ето защо Комисията трябва да проучи преструктурирането и да определи дали са предприети достатъчни мерки във връзка със Cyprus Airways и групата на Cyprus Airways за минимизиране на изкривяващия ефект на помощта. |
(128) |
В края на 2004 г. дружеството започна инициатива, озаглавена „план за действие“ и започна с намаляване на флотата си с два самолета, един от които по-късно бе отдаден на „мокър“ лизигн на Eurocypria, и се отказа от редица дестинации, които обслужваше дотогава, а именно Варшава, Будапеща и Коломбо. |
(129) |
В тази рамка, флотата на авиокомпанията беше намалена в края на 2004 г.; в момента на изпълнение на плана за преструктуриране Cyprus Airways експлоатираше 10 въздухоплавателни средства (2 броя A319, 6 броя A320-200 и 2 броя A330-200) и беше отдал на мокър лизинг друг A320-200 на Eurocypria, като този договор за мокър лизинг приключи в края на летния сезон на 2006 г. В допълнение, Комисията отбелязва, че прогнозите за ръста на въздушния превоз варират от 3,5 до 4,3 % средногодишно за периода 2005 г. — 2010 г., докато предвижданията на Cyprus airways са за ръст от 2,4 % годишно, което ще доведе до намаляване на пазарния дял от 26,6 % до най-много 23,2 % за периода. Комисията може да приеме, че всяко последващо намаляване на размера на флотата или пазарния дял би създало риск от поставяне в опасност на възможностите на авиокомпанията да се възстанови без да се създават каквито и да е смислени пазарни възможности за конкурентите. |
(130) |
При откриването на процедурата Комисията специално отправи покана за представяне на становища от заинтересувани трети страни в тази връзка; по този въпрос не се получиха коментари. |
(131) |
В допълнение към това, Комисията подчертава, че Насоките за О&П (точка 55) предвиждат, че „Икономическата и социална кохезия (са) приоритетна цел на Общността …Комисията трябва да вземе предвид нуждите на регионалното развитите, когато преценява помощта за преструктуриране в районите, ползващи се от държавни помощи.“ Освен това е предвидено, (точка 56) че в „субсидирани от правителството райони… условията за разрешаване на помощ могат да бъдат по-леки по отношение на изпълнението на компенсаторни мерки и размера на приноса на бенефициера“. |
(132) |
В този контекст, трябва да бъде припомнено, че за периода между 1 май 2004 г. и 31 декември 2006 г. (14) цялата територия на Кипър беше допустима по дерогацията на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО. За периода 2007 г. – 2013 г. два региона, заедно покриващи 50 % от населението на Кипър трябва да отговаря на условията за получаване на регионална инвестиционна помощ съгласно дерогацията от разпоредбите на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО при интензитет на помощта от 15 %. Освен това Кипър показва редица териториални и, следователно, постоянни характеристики, които оказват влияние върху социално-икономическото му развитие. Това, че Кипър се явява в южната периферия води до преки проблеми по отношение на достъпността до останалата част на Европейския съюз и в резултат на това държавата е в голяма степен зависима от въздушния и морския транспорт, но особено много от въздушния транспорт. Това е важно, тъй като в случая на Кипър, въздушното пътуване е единственото жизнеспособно средство за превоз на бизнес пътници. Статистиката на Евростат за 2003 г., която изчислява т.нар. „въздушна зависимост“ на икономиката показва, че Кипър е държавата-членка, която е най-силно зависима от въздушните пътувания (15). |
(133) |
В тази връзка и отчитайки особеностите на пазара на въздушни превози в Кипър и въз основа на това, че Cyprus Airways вече е намалявало флотата си и че предишното дъщерно дружество Eurocypria сега ще действа като правно и финансово независимо предприятие извън собствеността на и контрола на Cyprus Airways Комисията може да заключи, че кипърските власти са предложили достатъчни компенсаторни мерки с оглед на пазарните изкривявания, които ще настъпят с преструктурирането. |
(134) |
Насоките за О&П (Точка 43) от насоките предвижда, че „сумата и интензитета на помощта трябва да бъдат ограничени до стриктния минимум на разходите за преструктуриране, необходими да се позволи преструктурирането да бъде предприето в светлината на съществуващите финансови ресурси на дружеството, неговите акционери или бизнес групата, към която то принадлежи. Тази оценка отчита всяка помощ за оздравване, която е отпусната преди това“. Комисията счита, че това условие е изпълнено. |
(135) |
В действителност, от друга страна, както бе припомнено по-горе, разходите по преструктуриране възлизат на 71,1 милиона кипърски лири. От друга страна, печалбите, използвани за финансиране на това преструктуриране включват заема в размер на 55 милиона кипърски лири (частично гарантиран от Държавата), 13,425 милиона кипърски лири постъпления от продажбата на Eurocypria, плюс около 8,5 милиона кипърски лири от други източници, идващи в частност от лишаването от различни активи. Постъпленията от планираното увеличение на капитала не следва да се добавят към тези мерки, тъй като ще бъдат използвани изцяло за погасяване на част от заема в размер на 55 милиона кипърски лири и следователно няма да увеличат общия размер на ресурсите, използвани за преструктурирането, а само ще заместят еквивалентна част от тях. Поради това ресурсите възлизат на обща сума от около 76,9 милиона кипърски лири. Комисията намира тази сума за приемлива и прави заключението, че няма излишък на постоянни ресурси в сравнение със съответните разходи, тъй като значителна част от ресурсите за преструктуриране представлява заем, който трябва да бъде погасен от дружеството от собствените му резултати и следователно не представлява постоянно финансиране, докато дружеството трябва да посрещне определени разходи по преструктуриране. |
(136) |
В допълнение към това, Комисията отбелязва, че ангажиментът на кипърските власти да намалят частта от заема от 55 милиона кипърски лири, която ще бъде покрита от правителствената гаранция, представлява допълнително ограничение на елемента на държавна помощ в сравнение с първоначално предвиденото. |
(137) |
Във връзка с нивото на собствен принос насоките (точка 43) предвиждат, че „Бенефициерите на помощта се очаква да извършат значително финансиране по плана за преструктуриране от свои собствени ресурси, включително продажбата на активи, които не са от съществено значение за оцеляването на фирмата или от външно финансиране при пазарни условия. Такъв принос е признак, че пазарите вярват във възможността за възстановяване на жизнеспособността. Този принос трябва да бъде реален, т.е., действително, изключващ всички бъдещи очаквани печалби като парични потоци и трябва бъде възможно най-голям.“ След това насоките указват какво ниво на собствен принос се счита обикновено за подходящ; за дружество от мащаба на Cyprus Airways, този размер е 50 %. |
(138) |
Комисията е установила, че разходите по преструктуриране ще бъдат приблизително 71,1 милиона кипърски лири. |
(139) |
Размерът, който следва да се счита за собствен принос се състои от: минимум 4,2 милиона кипърски лири, съответстващи на частта от увеличението на капитала от 14 милиона кипърски лири, което се гарантира от частните инвеститори; поне 10 милиона кипърски лири от търговския заем в размер на 55 милиона кипърски лири, който ще се вземе от авиокомпанията при пазарни условия без гаранция или друга държавна намеса; както и 8,5 милиона кипърски лири (както са посочени в параграф 53 по-горе) от постъпления от продажби на различни активи. |
(140) |
Кипърските власти освен това твърдят, че постъпленията от продажбата на Eurocypria също следва да се считат за собствен принос. Практиката на Комисията в това отношение (16) е че ако такава продажба се извършва по действителната стойност на активите (независимо от естеството на купувача), тя не представлява държавна помощ за предприятието, което продава активите. Постъпленията от продажбата на тези активи може да бъдат използвани след това за финансиране на преструктурирането и следва да бъдат считани за собствен принос. Това означава, че постъпленията от продажбата на Eurocypria в размер на 13,425 милиона кипърски лири трябва също да се считат за собствен принос. Това заключение е допълнително подкрепено в настоящия случай от ангажимента на кипърските власти и условието, наложено от Комисията Eurocypria да бъде ефективно управлявано като отделно лице от Cyprus Airways и като авиокомпания, която реално се конкурира със Cyprus Airways. |
(141) |
Това прави общ собствен принос от минимум 36,2 милиона кипърски лири. Това, от своя страна, възлиза на 51 % от разходите за преструктуриране. Поради това Комисията може да направи извода, че изискването за внасяне на достатъчна сума за разходите за преструктуриране е изпълнено в настоящия случай. |
(142) |
Освен това Комисията подчертава, че разходите за преструктуриране са покрити в по-голямата си част със заем в размер на 55 милиона кипърски лири, който, дори ако е частично гарантиран от държавата, трябва да бъде погасен от дружеството от неговите собствени резултати, а не от държавна безвъзмездна помощ в размер на 55 милиона кипърски лири (17). Усилието, което следва да бъде положено от дружеството, за да покрие, във времето, разходите за своето собствено преструктуриране, има същия ефект като собствено финансиране на преструктурирането му, като единствената разлика е, че това усилие може да бъде разтегнато в период от няколко години благодарение на търговския заем, гарантиран от държавата. |
В светлината на гореизложените съображения, Комисията,
ПРИЕ СЛЕДНОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Помощта за преструктуриране, предоставена от Кипър на Cyprus Airways Public Ltd се счита за съвместима с Общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, при условие, че бъдат спазени условията, предвидени в членове 2 до 5.
Член 2
До 31 декември 2007 г. Кипър трябва да предаде доклад до Комисията за напредъка и управлението на плана за преструктуриране.
Член 3
1. Кипър гарантира, че Cyprus Airways Public Ltd и Eurocypria са и продължават да бъдат експлоатирани като изцяло конкурентни дружества. Cyprus Airways Public Ltd и Eurocypria трябва да бъдат управлявани като отделни юридически лица. Нито Cyprus Airways Public Ltd, нито Eurocypria могат да придобиват каквото и да е акционерно участие в другата и между двете дружества не може да се извършва каквато и да е равносилна капиталова операция, като сливане. Всички сделки между Cyprus Airways Public Ltd и Eurocypria са на принципа на независимост и незаинтересуваност.
2. Параграф 1 се прилага докато:
a) |
гаранцията за заема, предоставена от Кипър на Cyprus Airways Public Ltd приключи; или |
b) |
Кипър вече не притежава пряко или непряко мажоритарно участие и/или контрол в капитала на двете дружества. |
Член 4
Кипър гарантира, че увеличението на капитала в размер на 14 милиона кипърски лири (24,3 милиона евро) в Cyprus Airways Public Ltd, предвидено за средата на 2007 г. се извършва при спазване на следните условия:
a) |
увеличението на капитала не се извършва преди подписване на официално, безусловно задължение за гарантиране успешен завършек на операцията от назначената гарантираща търговска банка с изключение на обичайните условия, засягащи случаи на непреодолима сила, военни действия, тероризъм и други подобни случаи; |
b) |
Държавата може да запише само такава част от увеличението на капитала, която е не повече от 70 % от същото, |
c) |
Държавата записва новите емитирани акции въз основа на същите права и при същите условия, за същата цена като частните инвеститори, без с това да се засяга предложения график за гарантиране от банката на успешно приключване; |
d) |
операцията не трябва да бъде придружена от каквото и да е допълнително или косвено споразумение, с което Държавата би освободила банката от нейното задължение, ако подписката по предложението за рекапитализация е недостатъчна или с което предоставя на банката каквато и да е специална отстъпка от емисионната цена. |
Член 5
Кипър предоставя на Комисията всякакви доклади и документи относно участието на Държавата и на банката и частните акционери на Cyprus Airways Public Ltd и особено окончателните договори с банката и докладите, обосноваващи таксите и евентуалната цена за акция в контекста на увеличението на капитала.
Член 6
Адресат на настоящото решение е Кипър.
Съставено в Брюксел, 7 март 2007 r.
За Комисията
Jacques BARROT
Вицепрезидент на Комисията
(1) OBC 113, 13.5.2006 г., стр. 2.
(2) Сравни бележка под линия 1.
(3) OB C 244 1.10.2004 г., стр. 2
(4) Търговска тайна.
(5) Одитирани финансови отчети.
(6) M = отчети на ръководството, все още неодитирани.
(7) E = Очаквани.
(8) Търговска тайна.
(9) ОB C 71, 11.3.2000 г., стр. 14 и следващите.
(10) Виж решение на Съда от 16 май 2002 г. по дело C482/99 2002 ECR I-4397, както и заключенията на Генерален адвокат Geelhoed от 27 септември 2001 г., в обединени дела C-328/99 &t C-399/00, Италия срещу Комисията & SIM 2 Multimedia SpA срещу Комисията.
(11) Решение от 21 март 1991 г., Италия срещу Комисията „Алфа Ромео“ (C-305/89) 1991 ECR I-1603 точка 20.
(12) Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2000 г. по делото T-296/97, Alitalia срещу Комисията, 2000, ECR II-3871, точка 81.
(13) Случай T11/95 BP Chemicals Ltd срещу Комисията [1998 г.] ECR II-3235 параграфи 170 &171.
(14) Държавна помощ CY 14/2003 — Кипър — Карта за регионална помощ 2004 г. — 2006 г. (C(2004) 1757/1 от 28.4.2004 г.).
(15) Кипър е със съотношение на един въздушен пътник на глава на населението от 8,50, в сравнение с коефициента на ЕС 25, който е 1,30.
(16) Решение 2005/406/EC на Комисията от 15 октомври 2003 г. относно RTP (ОB L 142 от 6.6.2005 г., стр. 1) и Решение 2005/418/EC на Комисията от 7 юли 2004 г. относно Alstom (ОB L 150 от 10.6.2005 г., стр. 24) (в частност точки 125 и 215).
(17) В това отношение виж Решение 2005/346/EC на Комисията от 14 юли 2004 г. относно MobilCom (ОB L 116 от 4.5.2005 г.) (в частност точка 173).