I Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

II Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

2.2.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 29/7

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 10 юли 2007 година

относно държавна помощ C 20/06 (ex NN 30/06), приложена от Словения за Novoles Lesna Industrija Straža d.d.

(нотифицирано под номер C(2007) 3223)

(само текстът на словенски език е автентичен)

(Текст от значение за ЕИП)

(2008/90/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 88, параграф 2, първа алинея от него,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а),

като призова заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с горепосочените разпоредби (1),

като има предвид, че:

I. ПРОЦЕДУРА

(1)	На 1 декември 2004 г. Комисията получи жалба, в която се твърди за предоставена помощ за словенското предприятие, обработващо дървесина, Novoles Lesna Industrija Straža d.d. (наричано по-долу „Novoles Straža“).

(2)

Жалбата се отнасяше за финансови мерки, определени за Novoles Straža на 27 май 2004 г. с решение на правителството на Словения съгласно член 21 от словенския Закон за управление на помощите за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затрудненено положение. Комисията не беше уведомена за тази мярка с основанието, че тя е била одобрена от словенската Комисия за мониторинг на държавните помощи на 23 април 2004 г., т.е. преди присъединяването. Въпреки това, тъй като съответният критерий за определяне кога е предоставена помощта е юридически обвързващият акт, по силата на който компетентният национален орган се задължава да отпусне държавна помощ, Комисията счете, че въпросната мярка представлява нова помощ и затова за нея би следвало да е изпратено уведомление съгласно член 88 от Договора за ЕО и тя да бъде оценена в съответствие с член 87 от Договора за ЕО (2).

(3)	С писмо, регистрирано на 16 май 2006 г., Комисията уведоми Словения, че е решила да предприеме процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, по отношение на помощта.

(4)	Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (3). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си по отношение на помощта/мярката.

(5)	Комисията не получи никакви мнения от заинтересованите страни.

(6)

С писмо, регистрирано на 17 юли 2006 г., Словения представи забележките си. Бе поискана допълнителна информация с писма, регистрирани съответно на 11 октомври 2006 г. и на 23 февруари 2007 г., и тя бе предадена на 30 ноември 2006 г. и 23 април 2007 г. Освен това на 28 юни 2006 г. се проведе среща между представители на служби на Комисията и на словенските органи.

II. ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ПОМОЩТА

1. Бенефициер

(7)

Novoles Straža произвежда полуготови дървесни продукти и мебели. Намира се в Straža, Словения, който е подпомаган район по смисъла на член 87, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО. През 2003 г. предприятието е имало около 800 служители и е един от най-големите работодатели в своя сектор в Словения.

(8)	Предприятието има участие в две предприятия, Novoles-Primara, d.o.o (100 %) и Pohistvo Brezice, d.d. (93,7 %). Словения подаде информация, че и двете предприятия са в лошо финансово състояние. Докато през 2003 г. първото е реализирало много малка печалба, второто е отчело загуба.

(9)

Собственици на предприятието са няколко физически и юридически лица. Но собствеността е толкова раздробена, че никое от тях не е в състояние да упражнява контрол над предприятието до степен, която би позволило разглеждането му като част от по-голяма група. Всъщност най-големите акционери са настоящи и бивши служители, които не са свързани с някакъв вид акционерно споразумение и които притежават 22,3 %. Освен това, няколко инвестиционни фонда PID притежават общо 33,4 %. Обаче Комисията разбира, че тези инвестиционни фондове са просто административни органи, които управляват акции на частни акционери. Тези акционерни формирования са резултат от приватизацията на „социалния капитал“ в Словения, т.е. идеята, че предприятията принадлежат на всички. Преобразуването на собствеността на социалния капитал се е извършило чрез издаването на удостоверения за собственост на гражданите, които са можели да ги заменят с акции. Сформирани са инвестиционни фондове, за да се даде възможност на гражданите да участват в това преобразуване чрез замяна на удостоверенията с акции. Словенските органи потвърдиха, че инвестиционните фондове не разполагат с налични ресурси, с които да помогнат на предприятието да преодолее своите затруднения.

2. Финансово състояние на бенефициера

(10)

Лошото финансово състояние на предприятието произтича от факта, че то е загубило значителен дял от регистрирания си капитал от 1,262 милиарда SIT (около 5,3 милиона EUR (4)), който през април 2004 г. е намалял до 0,75 милиарда SIT. Основните финансови и оперативни показатели, извлечени от неговия счетоводен баланс, отчета за приходите и отчета за паричните потоци, са представени в следната таблица:

Таблица 1

Финансови показатели на Novoles Straža

Показател	1999 г.	2000 г.	2001 г.	2002 г.	2003 г.
Нетни приходи от продажби	6 341 790	6 507 932	6 602 106	8 093 436	6 014 466
Материални запаси	880 544	936 471	1 113 218	955 305	1 279 940
Вземания	930 585	1 053 433	1 218 067	1 676 595	1 133 643
Печалба (Загуба)	78 809	109 884	128 843	110 215	(511 149)
Коефициент на задлъжнялост	42,1	44,7	47,2	50,2	57,6

(11)

Словенските органи обясниха, че загубите на предприятието произтичат главно от неуспешното изпълнение на неговия план за продажби, като, от друга страна, финансовите му разходи се повишават. Това се доказва от факта, че коефициентът на задлъжнялост на предприятието постоянно се е покачвал заедно с увеличаването на средните материални запаси.

(12)

В отговор на откриването на процедурата словенските органи обясниха, че продажбите действително са намалявали от 2000 до 2001 г. и от 2002 до 2003 г., а увеличението от 2002 г. се е дължало на някои извънредни обстоятелства, т.е. строителни работи в Хърватска (оборудване на големи хотелски комплекси), въвеждането на нова програма за обзавеждане и регистрирането на приходи от две дъщерни фирми, които са се присъединили към Novoles на 1 януари 2003 г.

(13)

Освен това, словенските органи са представили на Комисията документно доказателство, че предприятието не е било в състояние да набере достатъчно количество свеж капитал от капиталовите пазари. По-конкретно, банките са отхвърлили молбата на Novoles Straža за нови средства на основание, че предприятието е имало недостатъчна кредитоспособност и не е имало достатъчно обезпечения за компенсиране на подобно лошо състояние. В действителност дори държавна гаранция, покриващата 65 % от исканата сума, не е счетена за достатъчна.

3. Програма за преструктуриране

(14)	С цел да преодолее своите затруднения, през април 2004 г. Novoles Straža е представило на Министерството на икономиката план за преструктуриране от март 2004 г., обхващащ период на преструктуриране от 2004 до 2008 г.

(15)

Планът обяснява като причина за настоящото положение спада в икономическия растеж на основните експортни пазари на предприятието (особено Германия и САЩ), където то е продавало 60 % от своите продукти. Освен това търсенето на междинни продукти е намаляло. Спадът в приходите през 2003 г. е довел до неспособност на предприятието да изплаща задълженията си със собствени ресурси и оттам до увеличаване на дълговете и финансовите неустойки. Нещо повече, организационната структура на предприятието не е създала условия то да адаптира производството към търсенето.

(16)

С цел да преодолее своите затруднения, е предвидено финансово преструктуриране и междувременно то се е осъществило, като целта е била да се преобразуват ипотечни краткосрочни заеми от 1 669 940 776 SIT в дългосрочни задължения с помощта на държавна гаранция от 1,1 милиарда SIT за някои от заемите, които са били обезпечени 65 % с ипотека, а останалото рефинансиране от 569 940 776 SIT е било финансирано без държавна помощ, но с ипотечен коефициент от над 100 % от номиналната стойност.

(17)

Освен това Novoles Straža има за цел да пренасочи дейностите си, както следва:

—

Промяна в маркетинговата му стратегия предимно чрез частично пренасочване от пазари в ЕС и Северна Америка към пазари в Източна Европа и Русия. Словенските органи са предоставили доказателства за няколко проекта за продажби, започващи между другото в Русия, Словакия и Сърбия. Продажбите на чужди пазари ще се увеличат на 77 % през 2008 г., в сравнение със 70 % през 2004 г., като продажбите на източноевропейски пазари ще съставляват 8 % (в сравнение с 0 %);

—

Намаление на дела на междинни продукти в полза на готови продукти. Готовите продукти ще представляват 33 % през 2008 г. (в сравнение с 26 % през 2003 г.), а продуктите със собствена марка — 26 % през 2008 г. (в сравнение с 20 % през 2003 г.), докато полуготовите продукти ще намалеят от 41 на 31 % през 2008 г. Въпреки това междинните продукти ще останат важна част от производството, но то няма да се състои само от шперплат и така ще се увеличи добавената стойност. Предимството за предприятието тук се състои в това, че произвежда по-малки количества за известен производител.

(18)

Освен това пренасочването е съпътствано от технологично преструктуриране, целящо по-рентабилно производство и приспособяване на технологичното оборудване към производство, определяно от търсенето, което да отговаря и на екологичните стандарти. Предвиждат се инвестиции на стойност до 1 455 милиона SIT (6,06 милиона EUR), които ще бъдат използвани предимно за мерки за увеличаване на производителността, подобряване на условията на труд, за подобрено оползотворяване на материалите, икономии на енергия и спазване на екологичните стандарти. Словенските органи са предоставили на Комисията таблица на инвестициите, които включват мерки като модернизиране на центъра за измерване на печалбите от шперплат, въвеждане на компютърно управляем процес на сушене, модернизиране на производството в центъра за измерване на печалбите от новата продуктова гама, ревизиране на енергийната система и въвеждане на нова информационна система. Словенските органи са отчели известно забавяне в осъществяването на някои ключови инвестиции, като производството в центъра за измерване на печалбите от новата продуктова гама или ревизирането на енергийната система поради недостиг на средства (тези инвестиции е трябвало да се финансират предимно чрез собствени ресурси).

(19)	Накрая, преструктурирането на персонала ще е насочено към намаляване на работната сила с 96 служители, както и към предоставянето на специализирано и общо обучение за останалите служители. Разходите от 537 милиона SIT ще бъдат покрити отчасти чрез субсидия от 283 милиона SIT (1,2 милиона EUR).

(20)	Словения представи петгодишни бизнес прогнози, показващи, че планът за преструктуриране ще даде възможност на Novoles Straža да възстанови своята жизнеспособност.

(21)

Словенските органи са предоставили на Комисията данни в подкрепа на прогнозите за продажби. Първо, прогнозните данни на първо място отчитат растежа от около 10 % на западноевропейските пазари за периода от 2005 до 2007 г. и от около 20 % на източноевропейските пазари (5). На второ място, те вземат под внимание изместването на производството от междинни продукти към готови продукти (готови продукти 59 % в сравнение с 46 %).

(22)	Въз основа на тези възприети предположения и във връзка с прогнозите на ръководителите по продажбите на базата на информация, получена на търговски изложения, чрез агенти и пряко от купувачи, предприятието Novoles Straža е изготвило план за продажбите за периода 2004—2008 г.

(23)

Въз основа на възприетите предположения прогнозите за периода от 2003 до 2008 г. са представени в реалистичен сценарий, като се залага годишен ръст на вътрешните продажби между 3,6 и 5,7 % и на външните продажби между 5 и 8,4 %. Съответно, планът за преструктуриране ще доведе до оперативен марж от 11,7 % през 2008 г. Оперативната печалба, съпоставена с акционерния капитал, ще се увеличи на 12,6 % през 2008 г.

4. Разходи за финансиране на преструктурирането

(24)

В таблицата по-долу е представен преглед на финансирането на разходите по преструктуриране:

Таблица 2

Разходи по преструктуриране и финансиране

Необходимо финансиране (в хиляди SIT)	Собствени средства	Субсидии	Гаранция	Общо
Финансово преструктуриране	369 000 (6)		1 100 000	1 469 000
Преструктуриране в направление маркетинг и развитие	675 000			675 000
Технологично преструктуриране	1 456 000		200 000	1 656 000
Преструктуриране на персонала	253 988	282 771		536 759
Общо:	2 384 988	282 771	1 300 000	4 337 699

(25)	Предприятието е получило държавна помощ от общо 1 583 милиона SIT (6,6 милиона EUR), въпреки че очевидно това е станало едва в края на 2004 г., а не както е планирано, в средата на 2004 г.

(26)

Основната помощ се състои от държавна гаранция за четири заема от общо 1,3 милиарда SIT, които дават възможност на Novoles Straža да отсрочи своя съществуващ дълг. Крайният срок за изплащане е седем години, включвайки двугодишен мораториум. След това лихвеният процент е 4,5 %, като се включва заплащане на обща сума за сключване и управление на сделката по кредита на стойност 0,1 %. Гаранцията ще покрива 100 % от заемите и ще има допълнително обезпечаване чрез ипотека от най-малко 65 %.

(27)

Словения предава данни, че 2 385 милиона SIT от разходите по преструктуриране са финансирани от собствени средства на предприятието. Въпреки това Комисията счита, че е уместно да се добавят още 569 милиона SIT от частното финансиране на заемите (възлизащо на 8,5 %). Част от собствените средства е трябвало да се генерират чрез реализация на активи (1 323 милиона SIT, т.е. 30,5 %), както и чрез амортизация и обезценяване (29,76 %). По отношение на реализацията на активи словенските органи са предоставили на Комисията подробен списък за начините за реализация на активи. Докато около 300 милиона SIT вече са реализирани през 2005 г., планирано е (и частично осъществено) допълнително реализиране на активи (за около 600 милиона) за 2006 г. и през 2007 и 2008 г. за 450 милиона.

5. Състояние на пазара и компенсаторни мерки

(28)

Novoles Straža произвежда следните продукти, за които пазарните дялове на равнище ЕС са, както следва:

Таблица 3

Пазарни дялове

Продукт	2003 г. пазарен дял	2005 г. пазарен дял
Шперплат (7)	0,14 %	0,13 %
Столове и части (8)	0,07 %	0,04 %
Мебели и части (9)	0,08 %	0,05 %
Средно	0,09 %	0,06 %

6. Друга помощ

(29)

Словенските органи, коригирайки данните, споменати в решението за откриване на процедура, посочиха, че Novoles Straža действително се е възползвало от благоприятни заеми през 2004 г., но само на стойност 115,2 милиона SIT (0,48 милиона EUR) от публични и частни източници за окологични цели, като очевидно нетната равностойност на безвъзмездната помощ е била 14,9 милиона SIT (62 000 EUR). Тази помощ е била предоставена по схемата „Съфинансиране за инвестиции в околната среда“ и е била одобрена през февруари 2004 г.

(30)

Освен това Словения коригира информацията, че предоставената през 1999 г. помощ е възлизала само на 18,1 милиона SIT (75 000 EUR) за субсидия за изплащане на лихви, на 11,5 милиона SIT (48 000 EUR) за помощ за заетост, на 3,6 милиона SIT (14 000 EUR) за помощ за научни изследвания и развитие и на 1,1 милиона SIT (4 600 EUR) за помощ за износ.

(31)

Първата помощ, спомената в предходния параграф, която първоначално е възприемана като помощ за преструктуриране, е била просто мярка за субсидиране на лихвените проценти, като се има предвид, че лихвените проценти в Словения са били относително високи в сравнение с лихвените проценти в чужбина. Всъщност едно от условията за възползване от програмата е било предприятията да имат кредитен рейтинг A, B, C или D и да не са в процедура по несъстоятелност. Предприятието представи доказателство, че по това време е имало рейтинг A/B.

III. ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 88, ПАРАГРАФ 2 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕО

(32)

В свое писмо, регистрирано на 16 май 2006 г., Комисията счита, че въпросните мерки представляват нова помощ и затова за нея следва да се изпрати уведомление на основание член 88 от Договора за ЕО и тя да бъде оценена в съответствие с член 87 от Договора за ЕО. В тази връзка Комисията отбеляза отново, че съответният критерий е юридически обвързващият акт, по силата на който компетентният национален орган се задължава да предостави държавната помощ, който е приет през май 2004 г.

(33)

Освен това Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на мярката с общия пазар и по-специално с Насоките на Общността относно държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение от 1999 г. (10) поради следните причини:

—	Не бе сигурно дали предприятието е показало обичайните признаци на предприятие в затруднение, като се има предвид, че продажбите му са се увеличили още през 2003 г., а материалните запаси са намалели през 2002 г. Освен това не е било ясно дали предприятието е част от по-голяма група;

—	Не бе ясно как предприятието е смятало да възстанови своята дългосрочна жизнеспособност, особено поради това, че са липсвали данни, подкрепящи финансовите прогнози за бъдещето;

—	Не бе ясно дали предприятието е осигурявало съществен собствен принос за преструктурирането, тъй като не е било известно какви ще са източниците на споменатите собствени средства;

—	Не бе предоставен пазарен анализ, с който да се оправдае отсъствието на компенсаторни мерки;

—	Спазването на принципа помощта да еднократна бе съмнително, като се има предвид, че предприятието вече е получило помощ за преструктуриране през 1999 г.

IV. МНЕНИЕ, ПРЕДСТАВЕНО ОТ СЛОВЕНИЯ

(34)	Словения настоява, че държавната помощ за Novoles Straža е била определена преди присъединяването на Словения към Европейския съюз, тъй като икономическата интервенция на държавата е била известна преди присъединяването.

(35)

Второ, Словения се опита да оспори съмненията на Европейската комисия за това, дали Novoles Straža принадлежи или не към по-голяма бизнес група, като разясни особеностите на структурата на собствеността в Словения, както е изложено по-горе, и коригира процентите на представените участия на акционерите.

(36)

Трето, Словения представи доказателства, че Novoles Straža е „предприятие в затруднено положение“, като обясни по-добре цялостната тенденция на финансовите затруднения, които предприятието е имало от 1999 г. насам (изразени в нарастване на материалните запаси и дълга, но също и в намаление на продажбите, като е имало някои извънредни обстоятелства, причина за нарастването през 2002 г.), което в крайна сметка е довело до това, предприятието да не е способно да получи външно финансиране през 2004 г.

(37)	Четвърто, словенските органи предоставиха информация, показваща, че стратегията на Novoles Straža се базира на пазарни проучвания и прогнози, които потвърждават относително високи продажби на мебели.

(38)

Пето, по отношение на компенсаторните мерки Словения представи пазарно проучване в подкрепа на това, че пазарният дял на Novoles Straža на пазара на ЕС-25 за съответния продукт е много малък. Словенските органи отбелязаха също, че Novoles Straža се намира в подпомаган район по смисъла на член 87, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО.

(39)

И накрая, по отношение на държавната помощ, получена преди това, Словения първо припомни някои чиновнически грешки във връзка с получените суми и освен това твърди, че помощта, първоначално определена като помощ за преструктуриране, не е била насочена за оздравяване и преструктуриране, както е определено в насоките.

V. ОЦЕНКА НА ПОМОЩТА

1. Наличие на държавна помощ

(40)

Съгласно член 87 от Договора за ЕО всяка помощ, отпусната от държава-членка или чрез държавни ресурси под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на определени стоки, доколкото тя засяга търговията между държавите-членки, представлява несъвместима държавна помощ, освен ако тя не може да бъде оправдана в съответствие с член 87, параграф 2 или 3 от Договора за ЕО.

(41)

Комисията отбелязва, че помощта е отпусната чрез държавни ресурси на едно индивидуално предприятие. Това се отнася, разбира се, за пряката безвъзмездна помощ, но също и за гаранцията, особено в случай, че предприятието е в затруднено положение и е осигурено обезпечение за 100 % от заема (11). Действително, гаранцията е позволила на предприятието да обезпечи по-голям заем, отколкото е можело да получи без гаранцията.

(42)

Тъй като става дума за търговия с дървесни продукти между Словения и други държави-членки, с мярката има възможност да се подобри положението на получателя спрямо неговите конкуренти в Словения и ЕС. Следователно помощта нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите-членки. Следователно Комисията счита, че настоящите мерки в полза на Novoles Straža представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

2. Наличие на нова държавна помощ

(43)

Словенските органи изразиха съмнение дали Комисията е оправомощена да оценява помощта в съответствие с членове 87 и 88 от Договора за ЕО, като се аргументираха, че тя е предоставена преди присъединяването. В решението за откриване на процедурата Комисията разясни, че за да се определи дали една помощ е въведена в действие преди или след присъединяването, съответният критерий е юридически обвързващият акт, по силата на който компетентните национални органи се задължават да отпуснат помощта (12). При липса на такова решение преди присъединяването помощта представлява нова помощ, дори ако интервенцията на държавната помощ е била предварително известна.

(44)

Комисията поддържа първоначалното си заключение, че обвързващият акт, с който компетентните национални органи се задължават да отпуснат помощта, не е влязъл в сила преди присъединяването. Съответните словенски разпоредби определят, че помощта се предоставя с решение на правителството въз основа на предложение на компетентното министерство. Въпреки че предварителни решения на вътрешноведомствения експертен комитет и отговорното министерство са действително необходими за отпускане на помощ, те не са достатъчни за предоставянето на помощта. Окончателното решение се взема от правителството. В настоящия случай резолюцията на правителството е издадена на 27 май 2004 г., а Словения се присъедини към Европейския съюз на 1 май 2004 г. Следователно мерките представляват нова помощ и за нея следва да бъде изпратено уведомление на основание на член 88 от Договора за ЕО и тя да бъде оценена в съответствие с член 87 от Договора за ЕО.

3. Съвместимост на помощта

(45)	Като се има предвид, че въпросната помощ е помощ за преструктуриране, тя е съвместима с общия пазар, ако е съвместима с критериите според Насоките на Общността относно държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (наричани по-долу „насоките“) (13).

(46)	С оглед на становището на Словения и информацията, събрана в хода на разследването, Комисията стигна до следните заключения по точките, които предизвикаха откриването на официалната процедура от нейна страна.

3.1. Допустимост

(47)

С оглед на информацията, подадена от Словения, Комисията възприема позицията, че резултатите на предприятието, както са представени в съображение от 24 до 27 по-горе, показват, че то действително е било предприятие в затруднено положение по времето, когато е отпусната въпросната държавна помощ. Комисията изтъква специално, че проблемите са били част от тенденция през годините 2000—2004 г., а не просто изключение през 2003 г. Освен това словенските органи са предоставили достатъчно доказателства, че през 2004 г. предприятието не би било в състояние да рефинансира самостоятелно краткосрочните си дългове. Това не е в противоречие с факта, че предприятието е успяло да получи известно рефинансиране без помощ, тъй като това се е дължало на високо ниво на свръхобезпечение, което предприятието не би могло да осигури за цялата сума за рефинансиране.

(48)

Комисията също обръща внимание на обясненията на Словения относно естеството на собствеността на Novoles Straža. Предвид пасивния характер и недостатъчните капиталови ресурси на институционалните собственици на Novoles Straža и фрагментирането на останалата част от собствеността, Комисията приема, че предприятието не е могло да получи необходимите средства от своите акционери. Поради същите причини и като се взема под внимание фактът, че нито един отделен собственик не притежава повече от 22 % от акционерния капитал на Novoles Straža, Комисията също така възприема становището, че Novoles Straža не принадлежи към по-голяма бизнес група.

(49)	Следователно Комисията приема, че Novoles Straža е било допустимо за помощ за преструктуриране.

3.2. Възвръщане към жизнеспособност

(50)

В решението за откриване на процедура Комисията посочи, че не е ясно как планът за преструктуриране ще даде възможност на Novoles Straža да възвърне дългосрочната си жизнеспособност. Това се отнасяше главно за петгодишните финансови прогнози, посочващи как предприятието би се развило в резултат на мерките за преструктуриране. Комисията отбеляза, че Словения не е предала необходимата информация и данните, които да позволят на Комисията да оцени предположенията за вероятните резултати на Novoles Straža според плана за преструктуриране.

(51)

В хода на процедурата Словения е подала допълнителната информация, спомената в съображения 21 и 22 по-горе. Тази информация обяснява в достатъчна степен основата за възприетите предположения. Комисията отбелязва, че прогнозите за продажбите на Novoles Straža днес биха могли да изглеждат твърде оптимистични с оглед на факта, че през 2005 и 2006 г. секторът е бил изправен пред силна конкуренция от Далечния изток, която се е отразила в прекомерно предлагане и натиск за намаляване на цените. Въпреки това не е ясно дали тази информация вече е била известна в началото на 2004 г. Освен това самата Комисия коментира през 2006 г., че „производството и потреблението на шперплат са се увеличили значително през последните няколко години, при развитие на силен експортен пазар за определени класове“ (14). С оглед на това, че на Комисията не е предоставена противоречива информация, която да постави под съмнение предположенията на предприятието или нейните собствени предположения, Комисията няма основания да ги оспорва. Затова Комисията счита, че прогнозите не изглеждат неправдоподобни, така че съмненията на Комисията по този въпрос са разсеяни.

(52)

Комисията също така посочи в решението за откриване на процедура, че планът за преструктуриране съдържа някои вътрешни мерки, които, ако са били приложени, е имало възможност да допринесат за обрат в развитието на предприятието. В хода на разследването Комисията получи информация, че предприятието все още не е приложило всички мерки за преструктуриране, както е било планирано. Словенските органи отбелязаха, че това, наред с други причини, се е дължало на забавеното получаване на държавната помощ, но също и на по-лошите от очакваните оперативни резултати. В тази връзка Комисията отбелязва, че планът за преструктуриране е предвиждал финансиране по техническото преструктуриране, разчитащо предимно на собствени ресурси. Но тази слабост не е била видима от гледна точка на тогавашната ситуация и дори би могла да бъде оправдана на основание на това, че държавната помощ е трябвало да бъде действително в необходимия минимум, особено за държава-членка, която се е ангажирала с такъв план (15) в навечерието на присъединяването. Затова в този конкретен случай Комисията няма да разглежда тази слабост като достатъчна, за да подложи на съмнение съществуването на жизнеспособен план за преструктуриране. Въпреки това Комисията припомня, че одобряването на помощта зависи от пълното прилагане на плана за преструктуриране (точка 43 от насоките) и то ще бъде наблюдавано (точка 46 от насоките).

(53)

Затова Комисията, позовавайки се на точка 46 от насоките, очаква от Словения да представи поне два мониторингови доклада, един за 2007 г. в края на януари 2008 г. и един за 2008 г. в края на януари 2009 г., които да съдържат подробна информация за финансовите резултати на предприятието, както и за направените от него инвестиции. Комисията би желала да отбележи, че дори ако предприятието възстанови своята жизнеспособност, без да направи всички инвестиции, то може да бъде задължено да възстанови част от държавната помощ, ако планираните инвестиции не са направени изцяло (16).

3.3. Помощ, ограничена до минимума

(54)

Помощта е също така ограничена до минимума. По-конкретно съмненията на Комисията по отношение на осигуряването на значително собствено участие са разсеяни. Съгласно точка 40 от насоките от бенефициерите на помощи се очаква да участват със значителен дял в плана за преструктуриране с техни собствени средства.

(55)

Обясненията от страна на словенските органи, представени в съображение 27, относно собственото участие, са достатъчно подробни, за да може Комисията да провери дали предприятието е имало или ще има значителна реализация на активи между 2005 и 2008 г. на стойност 30,5 % от разходите по преструктуриране. Нещо повече, Комисията отбеляза, че Novoles Straža е получило външно финансиране без наличието на помощ, възлизащо на 8,5 %.

(56)	От друга страна, Комисията припомня, че не може да приеме амортизацията като собствено участие, тъй като тя не осигурява налични средства за предприятието и освен това зависи от бъдещи операции, които са резултат от предоставената държавна помощ (17).

(57)	Следователно Комисията може да определи общо собствено участие от 39 %, което може да се възприеме като достатъчно според насоките от 1999 г. (18)

(58)	Освен това, помощта е ограничена до стриктния минимум за възстановяване на жизнеспособността, при положение че помощта основно покрива предстоящите нужди от рефинансиране за краткосрочни заеми с настъпил падеж и поради това не предоставя на предприятието резервна ликвидност.

3.4. Компенсаторни мерки

(59)

Съгласно точки 35 и 36 от насоките следва да се предприемат мерки за ограничаване, доколкото е възможно, на всякакво отрицателно въздействие на държавната помощ върху конкурентите. Въпреки това, съгласно точка 36 от насоките, подобни компенсаторни мерки не се изискват, когато делът на бенефициера на съответния пазар е незначителен. Така в подобни случаи компенсаторните мерки не са условие, за да се приеме, че помощта е съвместима с общия пазар.

(60)

Комисията не оспорва твърдението на словенските органи, че Novoles Straža е активно на няколко продуктови пазара, които тя определя като шперплат, столове и друга мебел. По отношение на шперплата Комисията отбелязва, че в дело по сливане „разследване на пазара доказа до голяма степен, че различните видове дървесни плоскости като шперплат, талашит, необработени плочи от дървесни частици и плочи с повърхностно покритие, декоративни ламинати (HPL/CPL) и панелни компоненти на дървесна основа за мебелната и строителната индустрии принадлежат към различни продуктови пазари (19)“.

(61)

За определянето на съответния пазар Словения е предоставила на Комисията пазарно проучване, което показва пазарните дялове за съответния продуктов пазар в ЕС. В тази връзка Комисията няма основания да оспорва презумпцията от бележка под линия 20 от насоките, че съответният пазар е ЕИП. Тя припомня, че преди това е оценявала съответния пазар за предприятия от европейската дървопреработвателна промишленост (включително конкретно за плочи от дървесни частици) във връзка с дело за сливане (20), и заключи, че съответният пазар е бил по-голям от националния пазар и най-малкото е трансграничен в рамките на региона. Това се дължи на големи трансгранични търговски потоци. Бе потвърдено от данни, предоставени от вътрешни експерти на Комисията, че подобни търговски потоци съществуват също и при шперплата (също така износът на Novoles Straža вътре в Общността съставлява по-голяма част от оборота му с 60 %). Освен това бе определено, че трансграничен регионален пазар обхваща разстоянието от около 1 000 km, като разстоянието се различава в зависимост от добавената стойност на продуктите, т.е. разстоянието бе още по-голямо за продукти с повърхностно покритие в сравнение с продукти без такова. Тъй като шперплатът поначало е продукт с по-високо качество и износът се отнася главно до фурниран шперплат, транспортните разходи са по-ниски за шперплат, отколкото за плочи от дървесни частици (и дори още по-ниски за столове и друга мебел, произведена от шперплат). С оглед на горепосоченото Комисията възприема позицията, че съответният пазар за продуктите, произвеждани от Novoles Straža, следва да бъде, ако не цялото ЕИП или ЕС-25, то значителна част от ЕС-25.

(62)

При положение че пазарният дял на Novoles Straža в ЕС-25 в никакъв случай не надвишава 0,13 % и че по принцип не може да бъде повече от двоен, ако се намали географският пазар наполовина, Комисията счита, че пазарният дял е пак доста по-нисък от 1 %, който, във връзка с факта, че пазарът се състои от голям брой малки и средни производители, може да се счита за незначителен (21). Следователно не са необходими компенсаторни мерки за гарантиране, че държавната помощ е съвместима с общия пазар.

3.5. Друга помощ

(63)

Накрая, Словения е предоставила на Комисията достатъчно информация за всички други помощи, предоставени на предприятието, за да се даде възможност за подходящо оценяване на принципа на предоставяне на еднократна помощ. Според този принцип, формулиран в точка 48 и следващите от насоките, Комисията не може да одобри помощ за преструктуриране за предприятие, което преди това е получавало помощ за преструктуриране. Комисията счита, че този принцип изисква тя да вземе предвид всяка помощ за преструктуриране, която е предоставяна в течение на десетгодишния период, предхождащ разглежданата помощ, независимо от това дали първата помощ е предоставена преди присъединяването на държавата-членка към ЕС.

(64)

Комисията отбелязва първо, че на предприятието не е предоставяна никаква помощ за преструктуриране в миналото. По-специално по отношение на помощта, предоставена през 1999 г. на стойност 18,1 милиона SIT (75 000 EUR) за субсидиране на изплащане на лихви, съмненията на Комисията дали това е била помощ за преструктуриране са разсеяни, като се има предвид, че по това време предприятието е имало рейтинг A/B и следователно не може да се счита, че предприятието е било в затруднено положение и помощта не може да се разглежда като помощ за преструктуриране, която може да доведе до нарушаване на условието за еднократност на помощта.

(65)

Освен това Комисията отбелязва поправянето на чиновническата грешка от словенските органи при по-ранно подаване на информация, която е представила в решението за откриване на процедура, което означава, че всички помощи, споменати при откриването на процедурата, са de minimis (22). Нещо повече, словенските органи са изяснили, че всички помощи са били отпуснати преди присъединяването за цели, различни от преструктурирането. Тъй като по този начин оценяването на помощта остава извън компетенциите на Комисията и дори фактът, че предприятието е било в затруднено положение, не превръща тези помощи в помощ за целите на преструктуриране според насоките от 1999 г. (23), условието за еднократност на помощта не е задействано с някоя от тези помощи, предоставени преди това.

VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(66)

С оглед на горепосоченото Комисията счита, че въпросната помощ е помощ за целите на преструктуриране, която отговаря на условията на приложимите насоки, т.е. Насоките за преструктуриране от 1999 г. Затова тя заключава, че въпреки че Словения неправомерно е приложила помощта за преструктуриране за Novoles Straža в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора, държавната помощ е съвместима с общия пазар.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Държавната помощ, която Словения е приложила за Novoles Straža, е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) и Насоките на Общността от 1999 г. относно държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение.

Член 2

1. Планът за преструктуриране следва да се изпълни изцяло. Следва да се предприемат всички необходими мерки за гарантиране на изпълнението на плана.

2. Мониторинг на изпълнението на плана следва да се извършва на базата на годишни доклади, представяни от Словения на Комисията. Доклад относно дейността от 2007 г. следва да се изпрати до края на януари 2008 г., а за дейността за 2008 г. — до края на януари 2009 г. Докладите следва да съдържат подробна информация относно финансовото състояние на предприятието и направените инвестиции.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Република Словения.

Съставено в Брюксел на 10 юли 2007 година.

За Комисията

Neelie KROES

Член на Комисията

(1) ОВ C 194, 18.8.2006 г., стр. 22.

(2) Подробностите за процедурата бяха описани в решението за откриване на процедурата (виж бележка под линия 1) и имат отношение към целта на настоящото решение.

(3) Виж бележка под линия 1.

(4) В началото на 2006 г. 1 EUR = 240 словенски толара (SIT).

(5) Тази информация се базира на Euromonitor, 2003 г.

(6) Данни, въведени от Комисията.

(7) Кодове по Хармонизираната система 4412 14 00, 4412 19 00, 4412 93 00.

(8) Кодове по Хармонизираната система 9401 61 00, 9401 69 00, 9401 90 30.

(9) Кодове по Хармонизираната система 9403 60 10, 9403 60 90, 9403 90 30.

(10) Насоки на Общността относно държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 288, 9.10.1999 г., стр. 2).

(11) Вж. точки 2.1.2 и 4.2 от Съобщението на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 71, 11.3.2000 г., стр. 14).

(12) Вж. решението за откриване на процедурата (бележка под линия 1), точка 20 и следващите.

(13) Тъй като помощта е отпусната през май 2004 г., тя следва да бъде оценена въз основа на Насоките от 1999 г., т.е Насоки на Общността относно държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение (ОВ C 288, 9.10.1999 г., стр. 2).

(14) http://ec.europa.eu/enterprise/forest_based/tradeflows_en.html

(15) Вж. точка 32 от насоките. Ангажирането с плана действително е било преди присъединяването, само помощта е била отпусната по-късно.

(16) Вж. решението на Комисията от 13 септември 2006 г. относно помощ № 350/2006, MSO, ОВ C 280, 18.11.2006 г., стр. 4.

(17) Това беше потвърдено в решението на Комисията от 22 февруари 2006 г. относно помощ № 464/05, AB Kauno, ОВ C 270, 7.11.2006 г., стр. 5, съображение 17, както и съгласно Насоките от 1999 г. за паричните потоци в решенията на Комисията относно помощ C-19/2000, TGI, ОВ L 62, 5.3.2002 г., стр. 30, съображение 106 и помощ C-30/1998, Wildauer Kurbelwelle, ОВ L 287, 14.11.2000 г., стр. 51, съображение 52.

(18) Вж. също решението на Комисията относно помощ C 39/2000, Doppstadt, ОВ L 108, 30.4.2003 г., стр. 8, съображение 74 и решението на Комисията относно помощ C 33/1998, Babcock Wilcox, ОВ L 67, 9.3.2002 г., стр. 50.

(19) Решение на Комисията от 28 юни 2006 г. по дело COMM/M.4165 – Sonae Industria/Hornitex, съображение 11.

(20) Решение на Комисията от 28 юни 2006 г. по дело COMM/M.4165 – Sonae Industria/Hornitex, съображение 13.

(21) Поне с оглед на други примери по насоките от 1999 г. вж. решението на Комисията относно помощ C-3/2005, FSO, ОВ C 100, 26.4.2005 г., стр. 2, съображение 38 и следващите.

(22) Вж. Регламент № 69/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за помощта de minimis (ОВ L 10, 13.1.2001 г., стр. 30).

(23) Това би могло да не е така според точка 20 от насоките от 2004 г.

2.2.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 29/16

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 10 юли 2007 година

относно държавна помощ C 19/06 (ex NN 29/06), приложена от Словения за Javor Pivka Lesna Industrija d.d.

(нотифицирано под номер C(2007) 3227)

(само текстът на словенски език е автентичен)

(Текст от значение за ЕИП)

(2008/91/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално алинея първа от член 88, параграф 2 от него,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство и по-специално член 62, параграф 1, буква a) от него,

като призова заинтересованите страни да представят своите коментари в съответствие горепосочените разпоредби (1),

като има предвид, че:

I. ПРОЦЕДУРА

(1)	На 1 декември 2004 г. Комисията получи жалба, в която се твърди за предоставена държавна помощ на предприятието за обработка на дървесина Javor Pivka Lesna Industrija d.d. (наричани оттук нататък „Javor Pivka“).

(2)

Жалбата се отнася до финансовите мерки, определени за Javor Pivka на 27 май 2004 г с решение на словенското правителство в съответствие с член 21 от словенския закон за управление на държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение. По-нататък се оказа, че Комисията не е уведомена за тази мярка на основанието, че тя е била одобрена от словенската междуведомствена експерта комисия за държавни помощи на 23 април 2004 г., тоест преди присъединяването. Но при условие, че съответният критерий за решаването кога е предоставена държавната помощ е юридически обвързващият акт, по силата на който компетентният национален орган поема задължението да отпусне помощ, Комисията счете, че мярката представлява нова държавна помощ и поради това за нея би следвало да е изпратено уведомление съгласно член 88 от Договора за ЕО и тя да бъде оценена в съответствие с член 87 от Договора за ЕО. (2)

(3)	С писмо с дата 16 май 2006 г., Комисията информира Словения, че е решила да предприеме процедурата, определена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО по отношение на помощта.

(4)	Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (3). Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си относно помощта.

(5)	Комисията не получи никакви мнения от заинтересовани страни.

(6)

Словения представи своето мнение с писмо от 17 юли 2006 г. Комисията изиска допълнителна информация с писмо от 23 февруари 2007 г. (справка D/50797), която бе представена с писмо от 23 април 2007 г. Освен това, на 28 юни 2006 г. беше проведена среща между представители на служби на Комисията и на словенските органи.

II. ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ПОМОЩТА

1. Бенефициерът

(7)

Javor Pivka произвежда полуготови дървесни продукти и мебели. Намира се в областта Pivka в Словения, която е подпомагана област по смисъла на член 87, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО. През 2003 г. предприятието е имало около 800 служители. Има четири дъщерни предприятия, които са изцяло негова собственост.

(8)	Собствеността на предприятието е разпределена между около 1 264 акционери, от които 9 инвестиционни компании или други юридически лица държат 60 %, а останалите 40 % са разпределени между 1 255 акционери, никой от които не притежава повече от 1 %. (4)

(9)

В годините, довели до предоставянето на държавна помощ, Javor Pivka е изпитало финансови затруднения. Главните финансови и производствени показатели са дадени в таблицата по-долу:

Таблица 1

Финансови показатели на Javor Pivka

Показател (в хиляди SIT) (5)	2000 г.	2001 г.	2002 г.	2003 г.
Нетни приходи от продажби	8 114 374	7 884 954	8 174 323	8 124 711
Готова продукция по описи, незавършени продукти	867 609	1 030 323	894 302	1 121 632
Нетни оперативни резултати	56 566	– 137 030	– 303 729	– 578 268
Натрупана печалба/загуба	56 566	–80 464	– 384 193	– 962 461
Поток на парични средства	480 468	333 324	104 522	– 162 879

2. Програма за преструктуриране

(10)	За преодоляване на своите затрудненията през април 2004 г. Javor Pivka представи на министерството на икономиката план за преструктуриране, обхващащ периода 2004 г.—2008 г.

(11)

Предприятието посочи, че трудностите му са се дължали на недостатъчната му конкурентоспособност, като се е сблъскало с внос от производители с ниски производствени разходи от развиващи се държави на неговите традиционни експортни пазари (по-специално Германия и САЩ). За да отговори на тази конкуренция и да възвърне своята жизнеспособност, Javor Pivka установява, че се нуждае от повишаване на производителността чрез технологично модернизиране и намаляване на разходите, както и от пренасочване към нови позиции в по-високо печеливши пазарни ниши, а и към нови географски пазари.

(12)	За тази цел в програмата за преструктуриране са били предвидени следните мерки:

(13)

Технологично преструктуриране: Това е свързано с пълна модернизация на остарялото оборудване и производствените програми. Целта е била не да се увеличат мощностите, а да се повиши производителността и да се отговори на изискванията на клиентите чрез въвеждането на нови продукти и адаптирането към екологичните производствени стандарти. Новите производствени съоръжения също биха позволили на предприятието да премине от междинни продукти към продукти с по-висока степен на преработка с по-голяма добавена стойност (по-специално при програмата за производство на шперплат). Разходите по тази част от плана за преструктуриране е трябвало да се покрият, както следва: 50 % от банкови кредити, обезпечени с гаранция от държавата, а останалите 50 % — от собствени средства на Javor Pivka.

(14)	Преструктуриране на работната сила: Тази част на плана е предвиждала намаляване на работната сила с около 100 съкратени работни места (за които се полага обезщетение) и обучение на останалите 700 служители за адаптиране на техните умения към новите изисквания на програмата за преструктуриране.

(15)

Преглед на маркетинговата стратегия: Друг елемент на плана за преструктуриране е бил адаптирането към промяната в търсенето и конкуренцията на старите пазари на предприятието чрез пренасочването му към нови по-доходни пазарни ниши и навлизането на нови пазари (Русия, набелязана специално за мебели, и Югоизточна Европа). По отношение на продуктите, предприятието е имало намерение да съсредоточи своето внимание върху допълнително обработен шперплат, специален шперплат за строителната индустрия, а в мебелния сектор — към специализирани столове за болници, домове за възрастни хора и други подобни пособия.

(16)

Реорганизация на структурите на предприятието: Възвръщането към жизнеспособност изисква също известна реорганизация на предприятието (например, сливане на дъщерните предприятия и подобряване на контрола върху разходите чрез централизиране на стопанската дейност по продажбите, покупките и финансите). Разходите по тези мерки е трябвало да бъдат покрити изцяло със собствени ресурси от Javor Pivka.

(17)

Финансово преструктуриране: Недостатъчната ликвидност е довела до натрупващи се пасиви и растящи финансови задължения. Целта на финансовото преструктуриране е била преобразуването на източниците за финансиране на предприятието и неговите погасителни схеми, за да се гарантира неговата текуща и дългосрочна платежоспособност. Дейностите са били насочени към разсрочване на дългове, намаляване на лихвените проценти, удължаване на крайни срокове за възстановяване на средства и получаване на мораториум върху изплащането на главницата.

3. Разходи и финансиране на преструктурирането

(18)

Таблицата по-долу дава обща представа за разходите по преструктуриране и неговото финансиране: (6)

Таблица 2

Разходи и финансиране на преструктурирането

Необходими средства (в хиляди SIT)	Собствени средства	Субсидии	Гаранции	Общо
Финансово преструктуриране	400 000	0	0	400 000
Маркетингово преструктуриране	496 000	0	0	496 000
Технологично преструктуриране	999 000	0	1 100 000	2 099 000
Преструктуриране на работната сила	219 750	382 250	0	602 000
Организационно преструктуриране	4 900	0	0	4 900
Общо	2 119 650	382 250	1 100 000	3 601 900

(19)

Главният елемент на подпомагането с държавни средства са държавните гаранции, покриващи заемите на стойност 1 100 000 000 SIT, предназначени за финансиране на технологичното преструктуриране на Javor Pivka. Като допълнително обезпечение за гаранциите, словенските органи са получили ипотека върху имущество, принадлежащо на Javor Pivka, на стойност, която съответства на сумата, покрита от гаранциите, тоест 1 100 000 000 SIT (около 4 584 000 EUR).

(20)

Допълнително е предоставена държавна помощ под формата на субсидия от 382 250 000 SIT (около 1 592 000 EUR) за разходите по преструктурирането на работната сила. Тази държавна помощ ще покрива обезщетенията за уволнението на съкратените работници и разходите за обучение на тези работници, които са оставени на работа.

(21)	Словения съобщи, че Javor Pivka ще внесе 2 119 650 000 SIT (около 8 832 000 EUR) за преструктурирането, съответстващи на 53,7 % от общите разходи.

4. Състояние на пазара

(22)

Javor Pivka произвежда следните продукти, за които има следните пазарни дялове в ЕС (данните се отнасят до 2003 г., а числата CN се отнасят до Комбинираната номенклатура):

а)	Кофражни панели (CN 4418 40): 3,91 %

б)	Шперплатови панели (CN 4412): 0,18 %

в)	Фурнир (CN 4408): 0,22 %

г)	Дървени столове (CN 9401 61 + 9401 69 + 9401 90 30): 0,08 %

(23)	Сумарният пазарен дял на Javor Pivka за неговия продуктов асортимент на пазара на ЕС-25 през 2003 г. е бил 0,21 %.

III. ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 88, ПАРАГРАФ 2 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕО

(24)

Както бе посочено по-горе, словенските органи не са изпратили уведомление за мерките, облагодетелстващи предприятието Javor Pivka. В писмото си от 16 май 2006 г., откривайки процедура съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, Комисията обясни подробно защо въпросните мерки са представлявали нова държавна помощ, за която е трябвало да бъде уведомена на основание член 88 от Договора за ЕО и тя да бъде оценена в съответствие с член 87 от Договора за ЕО.

(25)

В допълнение, Комисията изрази съмнения относно това, доколко държавната помощ е съвместима с общия пазар и по-специално с Насоките на Общността относно държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение от 1999 г. (7) (оттук нататък „насоките“) по следните причини:

а)

Комисията се съмняваше дали Javor Pivka е било допустимо за помощ за преструктуриране съгласно насоките. По-конкретно, Комисията постави под въпрос дали то бе „в затруднение“ по смисъла на насоките, като неговите лоши икономически показатели за 2003 г. може да са били такива по изключение, а не като част от тенденция. Комисията също така не бе сигурна дали Javor Pivka принадлежи към по-голяма бизнес група и дали не би могло да получи необходимото финансиране от собствениците си.

б)	Не бе ясно как предприятието е смятало да възстанови своята дългосрочна жизнеспособност, особено поради това, че са липсвали данни за оценка на бъдещото икономическо състояние съгласно плана за преструктуриране.

в)	Не бе предоставен пазарен анализ, с който да се оправдае отсъствието на компенсаторни мерки.

г)	Комисията също така имаше съмнения дали помощта бе ограничена до необходимя минимум, тъй като не бе сигурно дали Javor Pivka е осигурило съществен собствен принос към разходите за преструктурирането и не бе известно откъде са дошли собствените средства.

д)

Накрая Комисията поиска информация за всяка друга помощ, предоставена на Javor Pivka през 2004 г., за да се гарантира, че не е получило друга помощ за оздравяване и преструктуриране, в противен случай условието такава помощ да е еднократна, посочено в точки 48—51 от насоките, може да попречи на предприятието да получи още веднъж помощ.

IV. МНЕНИЕ, ПРЕДСТАВЕНО ОТ СЛОВЕНИЯ

(26)	По време на официалните заседания, Словения е направила по същество следните коментари:

1. Нова държавна помощ или държавна помощ, предоставена преди присъединяването

(27)

Словения настояваше, че решението за предоставяне на помощта, обвързващо за словенската държава, бе прието въз основа на благоприятното мнение на междуведомствената експертна комисия. Тъй като това решение е прието на 6 април 2004 г., тоест преди присъединяването на Словения към Европейския съюз и след като не се е кандидатствало за държавна помощ след присъединяването, Словения смята, че държавната помощ е предоставена преди присъединяването и към нея не се прилагат разпоредбите на член 87 и член 88, параграф 3 от Договора за ЕО.

2. Допустимост

2.1. Понятието за предприятие „в затруднение“

(28)

Словения показа, като представи между другото финансово-производствените показатели в таблица 1 по-горе, че Javor Pivka се отличава с някои от характерните черти на предприятие в затруднено положение, както и че това не е само изолирано явление през 2003 г., а тенденция, която може да се проследи в течение на четири години (2000 г. — 2003 г.).

(29)

В това отношение Словения обърна внимание, че Javor Pivka не е успяло да увеличи нетните си приходи от продажби по време на въпросния период. Резултатът от дейността му е бил отрицателен през целия период с изключение на 2000 г., а между 2001 г. и 2003 г. загубите са се увеличили. Текущите загуби през 2003 г. са били почти равни на половината от акционерния капитал на компанията. Възвръщаемостта от продажбите, акционерния капитал и активите е била отрицателна и се е влошавала непрекъснато в периода 2001 г.—2003 г. Потокът на свободните парични средства от производствена дейност е спаднал през периода и е бил отрицателен през 2003 г. Тази отрицателна тенденция е достигнала кулминацията си през 2003 г., когато за Javor Pivka е имало голяма опасност от банкрут.

2.2. Владеене на собствеността в Javor Pivka

(30)

Словения изясни структурата на собствеността в предприятието Javor Pivka във връзка с особеностите на приватизационния модел, приложен в Словения след края на комунистическия режим. Словения е приложила своеобразния възглед, че дружественият капитал няма собственици, чиято самоличност може да се установи, нито частни, нито публични, а това е „обществен капитал“, който принадлежи на цялото население. Приватизационният процес е бил насочен към трансформиране на тази абстрактна концепция в по-ясни структури на владеене на собствеността с помощта на удостоверения за собственост, които са били разпределени сред населението. Тези удостоверения са могли да се заменят с акции в бившите „обществени“ дружества.

(31)

В този процес важна роля са играли така наречените оторизирани инвестиционни компании (известни под акронима „PID“) и дружества за управление на собствеността („DZU“), които са били създадени, за да се позволи на частните инвеститори да създадат инвестиционен пул от своите удостоверения. След това тези удостоверения с помощта на инвестиционните компании са трансформирани в акции на различни приватизирани дружества, а от своя страна отделните инвеститори са получили в замяна акции в инвестиционните компании, а не директно в приватизираните дружества (инвестиционната компания е действала до известна степен като инвестиционен фонд).

(32)

Но инвестиционните компании не са имали на разположение свободни средства (паричните единици на техните инвестиции са били удостоверенията), а и не са имали професионалните умения и опит да участват активно в корпоративното управление. Поради това те са били пасивни собственици, които взимат малко или никакво участие в ръководството на дружествата, които притежават.

(33)

Такива пасивни инвеститори съставляват голяма част от имащите право на собственост в Javor Pivka (около 44 % от акционерния капитал). Те нямат нов капитал, който да инвестират в предприятието. Наистина, при въвеждането на програмата за преструктуриране всички институционални собственици са били поканени да участват в рефинансирането, но никой от тях не се е отзовал. Други 40 % от акционерния капитал са разделени между 1 255 дребни акционери, което съставлява най-малко 80 % от собствеността на Javor Pivka, която не е активно управлявана.

3. Възвръщане към жизнеспособност

(34)

По тази точка Словения обясни, че прогнозите за дейността на Javor Pivka съгласно плана за преструктуриране и последващо възвръщане на предприятието към жизнеспособност са се базирали на анализи на пазара, включени в плана за преструктуриране, на прогнозите за продажби в различните сегменти на предприятието и на проучване на пазара.

(35)

За да покаже надеждността на тези прогнози, Словения представи допълнителна информация. По-специално Словения обясни източниците на данни, върху които са базирани прогнозите и представи прогнозите за продажбите за периода 2004 г.—2006 г., категоризирани според специфичните изделия в продуктовия асортимент на предприятието.

4. Компенсаторни мерки

(36)

По тази точка Словения приведе доводи, че не са били необходими компенсаторни мерки, тъй като поради пренебрежимия пазарен дял на Javor Pivka няма неправомерно нарушение на правилата на конкуренцията. В допълнение Словения приведе доводи, че нуждата от компенсаторни мерки трябва да бъде оценена с подобаващо отчитане на факта, че Javor Pivka е разположено в област, имаща право на регионално подпомагане съгласно член 87, параграф 3, буква a) от Договора за ЕО (вижте точка 54 от Насоките).

5. Собствен принос

(37)

Словения уточни източниците на собствените вноски на Javor Pivka, както са изложени в таблицата в параграф (18) по-горе. Тези средства е трябвало да бъдат осигурени както следва: реализацията на активи чрез продажба (финансови и недвижимо имущество) е трябвало да осигури 958 427 170 SIT. Още 900 000 000 SIT е трябвало да дойдат от банкови заеми, получени съгласно пазарната конюнктура, без поддръжка от държавна помощ. Останалата част е трябвало да бъде осигурена чрез „амортизационни отчисления и амортизация“ на активи (очакваната сума е била за общо 1 111 786 000 SIT за периода 2004—2006 г.).

6. Друга държавна помощ

(38)

В заключение, по тази точка Словения съобщи на Комисията, че Javor Pivka е получило държавна помощ за енергоспестяващи мерки. Помощта е дадена съгласно схема за стимулиране на възобновяеми енергийни източници, за ефективното използване на енергията и комбинирано производство на топлоенергия и електроенергия. Държавна помощ е била предоставена на 1 септември 2003 г. и изплатена на 19 февруари 2004 г. Тази информация беше подкрепена с документи.

V. ОЦЕНКА НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ

1. Наличие на държавна помощ

(39)

Съгласно член 87 от Договора за ЕО, всяка държавна помощ, предоставена от държава-членка или чрез държавни средства в каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши правилата на конкуренцията чрез облагодетелстване на определени предприятия или производството на определени стоки, в степента, в която засяга търговията между държавите-членки, представлява несъвместима държавна помощ, освен ако може да бъде оправдана съгласно член 87, параграф 2 или параграф 3 от Договора за ЕО.

(40)

Комисията отбелязва, че държавна помощ е предоставена чрез държавни средства на отделно предприятие. Критерият за облагодетелстване на отделно предприятие също е изпълнен. По отношение на държавна помощ, дадена под формата на субсидия, изгодата за бенефициера е очевидна. За случая на гаранцията, ползата може да изглежда не толкова очевидна, тъй като Javor Pivka е предоставило обезпечение под формата на ипотека в замяна на гаранцията. Но словенските органи са приели да предоставят гаранция срещу ипотека в съотношение 1:1 (стойността на ипотеката е равна на сумата, покрита от гаранцията). За сравнение, търговските заемодатели не биха предоставили заем срещу съотношение, по-малко от 2,5:1 в полза на ипотеката. По това време Javor Pivka не е било в състояние да предостави достатъчна ипотека, за да обезпечи същия кредит според търговските условия. Фактически ипотеката, предоставена за гаранция, представлява пълния размер на незаложеното имущество на Javor Pivka по това време. Следователно гаранцията, предоставена от словенската държава, облагодетелства Javor Pivka, като позволява на предприятието да си осигури по-голям заем, отколкото иначе би имало възможност да получи срещу обезпечението, което би могло до предостави.

(41)

Тъй като между Словения и другите държави-членки се извършва търговия с преработени продукти от дървесина и мебели, възможно е мярката да подобри позицията на получателя на държавна помощ спрямо неговите конкуренти в Словения и ЕС, така че впоследствие би могла да наруши правилата на конкуренцията и навреди на търговията между държавите-членки.

(42)	Следователно, Комисията смята, че гаранцията и субсидията, които са предмет на обсъждането, съставляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

2. Наличие на нова държавна помощ

(43)

Словенските органи направиха запитване дали Комисията е оправомощена да оценява държавната помощ в съответствие с членове 87 и 88 от Договора за ЕО с довода, че тя е предоставена преди присъединяването. Както Комисията изясни в решението за откриване на процедурата, за да се установи дали държавна помощ е осъществена преди или след присъединяването, съответното събитие е обвързващият законов акт, с който компетентните национални органи поемат задължението да предоставят помощта. (8) При отсъствие на такова решение преди присъединяването, мярката представлява нова държавна помощ, даже ако интервенцията на държавата е била известна преди това.

(44)

В настоящия случай Комисията е заключила, че обвързващият акт, с който компетентните национални органи са приели задължението да предоставят държавна помощ, не е осъществен преди присъединяването. Съответните законови положения на Словения определят, че държавната помощ ще бъде предоставена с решение на правителството на базата на предложение от компетентното министерство. Макар че предварителните решения на междуведомствената експертна комисия и отговорното министерство са наистина необходими за възлагането, те не са достатъчни за предоставянето на държавна помощ. Определящото решение е на правителството. В настоящия случай резолюцията на правителството е издадено на 27 май 2004 г., а Словения се е присъединила към Европейския съюз на 1 май 2004 г. Следователно, мерките съставляват нова държавна помощ и за тях е трябвало да бъде съобщено въз основа на член 88 от Договора за ЕО и дадена оценка в съответствие с член 87 от Договора за ЕО.

3. Съвместимост на държавната помощ

(45)	Като се има предвид, че въпросната помощ е помощ за преструктуриране, тя е съвместима с общия пазар, ако съответства на критериите съгласно насоките.

(46)	С оглед на мнението на Словения и събраната информация по време на своето разследване, Комисията достигна до следните заключения по точките, които предизвикаха откриването на официалната процедура от нейна страна.

3.1. Допустимост

(47)

С оглед на информацията, представена от Словения, Комисията се придържа към мнението, че резултатите от дейността на Javor Pivka, както са описани в раздел II.1 по-горе, показват, че наистина предприятието е било предприятие в затруднение по времето, когато държавната помощ, която е предмет на обсъждането, е била предоставена. По-специално Комисията обръща внимание на това, че проблемите на Javor Pivka са били част от тенденция през годините 2000—2004 г., а не просто изключително събитие през 2003 г.

(48)

Комисията също отбелязва разясненията на Словения, касаещи естеството на собствеността на Javor Pivka. Поради пасивността и недостатъчния капиталов ресурс на институционалните собственици на Javor Pivka и фрагментираността на останалата част от собствеността, Комисията приема, че предприятието не е могло да получи необходимите средства от своите акционери. По същите причини и като взема предвид факта, че няма отделен собственик, който да държи повече от 15 % от акционерния капитал на Javor Pivka, Комисията възприема становището, че Javor Pivka не принадлежи към по-голяма бизнес група.

(49)	Следователно Комисията приема, че Javor Pivka е било допустимо за държавна помощ за преструктуриране.

3.2. Възвръщане към жизнеспособност

(50)

Комисията посочи в решението за откриване на процедура, че не е ясно как планът за преструктуриране ще даде възможност на Javor Pivka да възстанови дългосрочната си жизнеспособност. Това се отнася главно до петгодишните прогнозни оценки, показващи как предприятието вероятно ще се развива в резултат на мерките по преструктуриране. Комисията отбеляза, че Словения не е представила необходимата информация и данни, които да дадат възможност на Комисията да оцени предположенията за вероятния резултат от дейността на Javor Pivka съгласно плана за преструктуриране.

(51)

В хода на процедурата Словения представи допълнителната информация, спомената в раздел IV.3 по-горе. Тази информация обяснява в достатъчна степен основата за възприетите предположения. Комисията отбелязва, че прогнозите за продажбите на Javor Pivka може би сега изглеждат твърде оптимистични при условие, че през 2005 г. и 2006 г. секторът е бил изправен пред жестока конкуренция от Далечния изток, която е довела до прекомерно предлагане и натиск за понижаване на цените. Но не е ясно дали тази информация вече е била известна в началото на 2004 г. В допълнение, самата Комисия е наблюдавала през 2006 г., че: „производството и потреблението на шперплат е нараснало значително през последните няколко години, като се развива силен експортен пазар за някои от видовете“. (9) С оглед на това, че на Комисията не е предоставена противоречива информация, която да постави под съмнение предположенията на предприятието и нейните собствени предположения, Комисията няма основания да ги оспорва. Затова Комисията счита, че прогнозите не изглеждат неправдоподобни, така че съмненията на Комисията по този въпрос са разсеяни.

3.3. Компенсаторни мерки

(52)

Съгласно точки 35 и 36 от Насоките, трябва да се предприемат мерки за смекчаване, доколкото е възможно, на всяко неблагоприятно въздействие на държавната помощ върху конкурентите. Но такива компенсаторни мерки не са нужни там, където делът на бенефициера на съответния пазар е пренебрежимо малък. В тези случаи компенсаторните мерки не са условие помощта да се признае за съвместима с общия пазар.

(53)

Комисията отбелязва, че съгласно предоставената от словенските органи информация Javor Pivka е активно на няколко продуктови пазара (шперплат, кофражни панели, фурнир и мебел, виж точка 22 от настоящото решение). По отношение на шперплата Комисията отбелязва, че в дело по сливане „разследване на пазара доказа до голяма степен, че различните видове дървесни плоскости като шперплат, талашит, необработени плочи от дървесни частици и плочи с повърхностно покритие, декоративни ламинати (HPL/CPL) и панелни компоненти на дървена основа за мебелната и строителната индустрии принадлежат към различни продуктови пазари (10)“.

(54)

По отношение на определянето на съответния пазар Словения е предоставила на Комисията проучване на пазара, което показва пазарните дялове на съответния продукт на пазара в ЕС-25. В това отношение Комисията няма причини да отстъпи от презумпцията в бележка под линия 20 от насоките, че съответният пазар е ЕИП. Тя припомня, че по-рано е оценила съответния пазар за продукцията на предприятията в европейката дървопреработвателна промишленост (включително и за дървесни плоскости) във връзка с дело за сливане (11), при което е заключила, че съответният пазар е бил по-голям от националния пазар и най-малкото е трансграничен в рамките на региона. Освен това, представената от Словения информация потвърждава предположението, че износът в Общността съставлява по-голямата част от продажбите на компанията Javor Pivka, до 54,7 % през 2003 г С оглед на горепосоченото, Комисията възприема позицията, че съответният пазар за продуктите, произвеждани от Javor Pivka, е ЕИП или ЕС-25.

(55)

Делът на Javor Pivka на пазара на ЕС-25, както е даден в раздел 2.4 по-горе, е 0,21 % (през 2003 г.) за продуктовия асортимент на Javor Pivka като цяло. В светлината на предишни решения, това може да се счита за пренебрежимо малко (12). Поради това и тъй като това решение се базира на насоките от 999 г., не са необходими компенсаторните мерки, за да се гарантира, че държавната помощ е съвместима с общия пазар.

3.4. Помощ, ограничена до минимума

(56)

Съгласно точка 40 от Насоките, помощта трябва да е ограничена до възможния минимум, необходим за преструктурирането, а бенефициерите се очаква да имат значително участие в плана за преструктуриране със свои собствени средства, „включително чрез продажба на активи, които не са съществени за оздравяването на фирмата, или чрез външно финансиране при пазарни условия“.

(57)

Собственото участие на Javor Pivka в преструктурирането е изложено в раздел IV.5 по-горе. Трябва да се каже от самото начало, че Комисията не може да приеме, че амортизацията на активите осигурява истинско собствено участие (13), защото не осигурява средства на разположение на предприятието, а също зависи от бъдещи дейности, които са резултат от предоставената помощ (14). Следователно, средства от този източник не могат да се вземат под внимание при изчисляването на собствено участие на Javor Pivka.

(58)

От друга страна активите, от които се е лишило Javor Pivka, не се явяват съществени за неговото оцеляване и следователно постъпленията от тази продажба представляват валидно собствено участие. Същото важи и за средствата, получени чрез заеми от банки съгласно пазарната конюнктура без държавна помощ. Общо средствата от тези източници са на стойност от 2 119 650 000 SIT, които Комисията смята за собствено участие на Javor Pivka в преструктурирането.

(59)

Собственото участие съответства на 45,5 % от общите разходи по преструктуриране, което може да се счита за значително съгласно насоките (15). Помощта също така изглежда е ограничена до необходимия минимум, тъй като предоставя само допълнителни средства, необходими за технологично преструктуриране и преструктуриране на работната ръка, и не предоставят на предприятието допълнителни средства.

3.5. Друга помощ

(60)

Съгласно принципа за еднократно предоставяне на помощ, посочен в точки от 49 до 51 от насоките, Комисията не може да одобри държавна помощ за преструктуриране на предприятие, което преди това е получило такава държавна помощ. Комисията смята, че този принцип изисква от нея да вземе предвид всяка помощ за преструктуриране, предоставена в рамките на 10 години, предшестващи въпросната помощ, независимо дали първата държавна помощ е била предоставена преди присъединяването на държавата-членка към ЕС. В този смисъл държавна помощ, различна от целите на преструктуриране, не се отнася към въпроса.

(61)

Словения е представила аргументи, че целта на тази помощ е била да насърчи енергоспестяването за екологични цели. Не се е появило нищо, което би могло да накара Комисията да се съмнява в тази информация. Следователно, Комисията приема, че тази помощ не е била дадена за целите на преструктуриране и не следва да се има предвид прилагането на принципа за еднократност на помощта.

4. Допълнителна забележка

(62)

По време разискванията се оказа, че изпълнението на плана за преструктуриране е било забавено и някои части на технологичното преструктуриране не са били въведени съгласно графика. Изглежда, че тези проблеми в плана за преструктуриране не са били очевидни по времето, когато е предоставена помощта и поради това те не могат да служат като доказателство за поставянето под съмнение на възможността на плана да възвърне жизнеспособността на Javor Pivka. Въпреки това Комисията напомня, че одобрението на държавната помощ зависи от цялостното изпълнение на плана (точка 43 от насоките) и ще бъде наблюдавано (точка 45 от насоките).

(63)

Следователно, Комисията очаква от Словения, съгласно точка 46 от Насоките, да представи най-малко два мониторингови доклада, единият, отнасящ се до 2007 г. — в края на януари 2008 г., и един, отнасящ се до 2008 г. — в края на януари 2009 г., които да съдържат подробна информация относно финансовите показатели от дейността на предприятието, както и за направените от него инвестиции.. Комисията подчертава, че ако предприятието не успее да направи всички инвестиции, предвидени в плана за преструктуриране, то ще бъде задължено да върне част от държавната помощ, даже ако е успяло да се върне към жизнеспособност (16).

VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(64)

С оглед на горното, Комисията счита, че въпросната помощ е помощ за целите на преструктуриране, която отговаря на условията на приложимите насоки, т.е. Насоките за оздравяване и преструктуриране от 1999 г. Следователно Комисията намира, че въпреки че Словения е приложила неправомерно държавна помощ за целите на преструктуриране за Javor Pivka в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, държавната помощ е съвместима с общия пазар,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Държавната помощ, която Словения е приложила за Javor Pivka, е съвместима с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО и Насоките на Общността относно държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение от 1999 г.

Член 2

2. Изпълнението на плана ще бъде наблюдавано на базата на годишни доклади, предавани от Словения на Комисията. Доклад, отнасящ се до дейността през 2007 г. следва да бъде изпратен в края на януари 2008 г., и доклад, отнасящ се до дейността през 2008 г. — в края на януари 2009 г. Докладите следва да съдържат подробна информация относно финансовите показатели от дейността на предприятието, както и за направените от него инвестиции.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Република Словения.

Съставено в Брюксел на 10 юли 2007 година.

За Комисията

Neelie KROES

Член на Комисията

(1) ОВ С 194, 18.8.2006 г., стр. 26.

(2) Подробности по процедурата бяха описани в решението за откриване на процедурата (вж. бележка под линия 1) и остават актуални за целите на настоящото решение.

(3) Сравнете с бележка под линия 1.

(4) Данните са към 30 януари 2004 г.

(5) Превръщането на сумите от SIT в EUR е чисто индикативно и е базирано на обменен курс 1 EUR = 240 словенски толара (SIT).

(6) По време на процедурата Словения е декларирала, че разходите по финансовото преструктуриране са били „изключени от програмата за преструктуриране“ и е трябвало да бъдат покрити от търговски заеми, получени от Javor Pivka без каквото и да е участие на държавна помощ. Съответната сума от 400 милиона SIT не е била включена в разходите по програмата за преструктуриране. Но Комисията възприема гледната точка, че финансовото преструктуриране е неразделна и необходима част от програмата за преструктуриране и поради това разходите по него трябва бъдат включени в разходите по преструктуриране. Неговото финансиране, в размера, който е обезпечен от заеми, получени съгласно пазарната конюнктура и без държавна помощ, трябва да бъдат смятани като собствен дял на Javor Pivka. В тази таблица, както и в останалата част на решението, Комисията е включила тези суми в разходите по преструктуриране и в „собствените средства“.

(7) Насоките на Общността относно държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, ОВ C 288, 9.10.1999 г., стр. 2.

(8) За подробности вижте решението за откриване на процедура (цитирано в бележка под линия 1), точки 19 и 20 от писмото, както и решението на Комисията в дело C-3/2005 FSO, ОВ С 100, 26.4.2005 г., стр. 2, точка 38 и следващите.

(9) http://ec.europa.eu/enterprise/forest_based/tradeflows_en.html

(10) Дело № COMM/M.4165 — Sonae Industria/Hornitex, Решение на Комисията от 28 юни 2006 г., съображение 11.

(11) Дело № COMM/M.4165 — Sonae Industria/Hornitex, решение на Комисията от 28 юни 2006 г.

(12) Най-малкото във връзка с други примери съгласно Насоките от 1999 г., за подобно Решение на Комисията по помощ С-3/2005, FSO, ОВ C 100, 26.4.2005 г., стр. 2, съображения 38 и следващи.

(13) Решение на Комисията от 22 февруари 2006 г. по дело № 464/05 AB Kauno, ОВ С 270, 7.11.2006 г., съображение 17.

(14) Това беше потвърдено по отношение на потока на налични парични средства в решенията на Комисията по помощ C-19/2000 TGI, ОВ L 62, 5.3.2002 г., стр. 30, съображение 106, и помощ C-30/1998 Wildauer Kurbelwelle, ОВ L 287, 14.11.2000 г., стр. 51, съображение 52 и за Насоките от 2004 г. в делото AB Kauno (вж. бележка под линия 12).

(15) Вж. Решение на Комисията по помощ C 39/2000 Doppstadt, ОВ L 108, 30.4.2003 г., стр. 8, съображение 74, и Решение на Комисията по помощ C 33/1998 Babcock Wilcox, ОВ L 67, 9.3.2002 г., стр. 50.

(16) Вж. Решение на Комисията от 13 септември 2006 г. по дело N 350/06 MSO, ОВ С 280, 18.11.2006 г.

2.2.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 29/24

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 10 юли 2007 година

относно режима на държавни помощи в Италия за сектора на корабоплаването в Сардиния С 23/96 (NN 181/95) и С 71/97 (N 144/97)

(нотифицирано под номер C(2007) 3257)

(само текстът на италиански език е автентичен)

(Текст от значение за ЕИП)

(2008/92/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,

като призова заинтересованите страни да представят своите коментари съгласно разпоредбите, цитирани по-горе,

като има предвид, че:

1. ПРОЦЕДУРА

(1)

С писмо от 24 юни 1996 г. (1), Комисията уведоми италианските органи за своето решение да започне процедурата по член 88, параграф 2 от Договора за ЕО (предишен член 93, параграф 2), по отношение на незаконен режим на помощи, въведен от регион Сардиния в полза на корабоплавателни компании, които възнамеряват да строят, придобиват, преустройват, променят или да ремонтират кораби (наричан по-нататък „първоначален режим на помощи“).

(2)

След откриване на процедурата италианското правителство изпрати своите коментари до Комисията с писмо от 31 октомври 1996 г. (Генерална дирекция VII – Транспорт А/23443). Местните органи на региона Сардиния изпратиха своите коментари с писма от 11 октомври 1996 г. (Генерална дирекция VII – Транспорт А/21870) и от 22 януари 1997 г. Други държави-членки и трети заинтересовани страни не са изпратили коментари в едномесечния срок от публикуването на решението за откриване на процедурата. Все пак трябва да се отбележи, че някои трети заинтересовани страни представиха своите коментари след изтичането на обявения срок.

(3)	На 21 октомври 1997 г. Комисията прие Решение 98/95/ЕО, което определя въпросния режим на помощи като несъвместим с общия пазар (2). На 12 ноември 1997 г. (SG (97) D/9375) това решение бе съобщено на италианските органи.

(4)

С писмо от 14 ноември 1997 г. Комисията информира италианските органи за своето решение да започне процедурата по член 88, параграф 2 от Договора за ЕО (предишен член 93, параграф 2) относно Регионален закон № 9 от 15 февруари 1996 г. на Сардиния, който изменя първоначалния режим на помощи, прилаган в полза на корабоплавателни компании (3). Италианските органи представиха своите коментари на 16 януари 1998 г. (Генерална дирекция VII – Транспорт А/1221) и на 23 декември 1997 г. (Генерална дирекция VII – Транспорт А/144). Други държави-членки и трети заинтересовани страни не са изпратили коментари в едномесечния срок от публикуването на решението за откриване на процедурата.

(5)

С решение от 19 октомври 2000 г. (обединени дела С–15/98 и С–150/99 Република Италия и Сардиния Лайнс – Servizi Marittimi della Sardegna S.p.A./Комисия на Европейските общности) (4) Съдът на Европейските общности анулира Решение 98/95/ЕО поради непълнота на мотивите, отнасящи се до отражението върху търговията в Общността.

(6)	След писмото от 23 ноември 2006 г. (D 2006 224962), с което Комисията изискваше допълнителна информация от италианските органи, бе изпратен отговор по електронна поща на 8 март 2007 г. (ТRENA/26193).

2. ОПИСАНИЕ НА МЯРКАТА

2.1. Първоначален режим

(7)

Вследствие на подадена през 1993 г. жалба Комисията бе информирана за режим на помощи, учреден от региона Сардиния в полза на корабоплавателни компании, които имат намерение да строят, придобиват, преустройват или ремонтират кораби. Става въпрос по-специално за кредити и лизинг, отпускани при преференциални условия, които се договарят първоначално само с фирми с адрес на управление, данъчна регистрация и обслужващо пристанище на територията на региона Сардиния.

(8)

Въпросният режим е учреден с Регионален закон № 20 от 15 май 1951 г. на Сардиния (наричан по-долу „Закон № 20/1951“), по-късно изменен с Регионален закон № 15 от 11 юли 1954 г. (наричан по-долу „Закон № 15/1954“) и Регионален закон № 11 от 4 юни 1988 г. (наричан по-долу „Закон № 11/1988“). Закон № 20/1951, изменен със Закон № 15/1954, е предвиждал учредяването на фонд за отпускане на кредити за корабоплавателни компании, които възнамеряват да строят, закупуват, преустройват или да ремонтират кораби. Тези кредити са се отпускали само на предприятия с адрес на управление, данъчна регистрация и обслужващо пристанище на територията на региона Сардиния.

(9)

Тези кредити не са могли да надвишават 20 % от инвестицията в случай на дейности по построяване, преустрояване или ремонт, за които заявителят вече е получил помощи в рамките на действащото национално законодателство. В случай че не е била отпусната никаква помощ по действащото национално законодателство, кредитите не биха могли да надвишават 60 % от инвестицията.

(10)

Съгласно Закон № 20/1951 лихвите, комисионите и допълнителните разходи по кредита не са могли да надвишават годишно 4,5 % от сумата на самия кредит, когато предприятието вече е получило помощ по националното законодателство, и 3,5 % във всички други случаи (тоест намаляване на лихвите средно с 10—12 процентни пункта). Капиталът е трябвало да бъде погасен на не повече от 12 годишни вноски, започващи от третата година след влизането в употреба на кораба, за който е отпуснат кредитът.

(11)	С членове 99 и 100 от Закон № 11/1988 се въвеждат съществени изменения в режима на помощите, но Комисията не е била информирана за тези промени. След изменението на режима на помощите той се превръща в ненотифицирана помощ.

(12)

Следните условия са добавени към предвидените от Закон № 20/1951 за отпускане на помощ за фирмите бенефициери:

„а)	фирмата да има постоянно установени адрес на управление и действащ централен офис, администрация и обслужващо звено, а също и където е възможно, основни складове, депа и допълнително оборудване в един от морските градове на региона;

б)	всички кораби, собственост на фирмата, да са вписани в морските регистри на региона;

в)

фирмата да използва пристанищата на региона като център на корабоплавателната си дейност, превръщайки ги в междинни пристанища в рамките на тази дейност, и в случаите на експлоатация на редовни линии, тези линии да започват от или редовно да използват като междинни пристанища едно или повече от горепосочените пристанища;

г)	фирмата се задължава да извършва ремонтните си дейности в пристанищата на региона, при условие че корабостроителниците имат необходимия работен капацитет, и когато няма форсмажорни обстоятелства, неотложни изисквания за фрахтоване или очевидни икономически причини и времеви ограничения.

д)

по отношение на екипажа на кораби с брутна вместимост над 250 тона фирмата се задължава да създаде специална смяна, която да включва всички категории моряци, необходими за управлението на кораба, за който иска помощи, ползвайки единствено членове на екипажа, регистрирани в общия списък на дежурствата на обслужващото пристанище, и да избере от същия списък целия необходим екипаж, както с общо предназначение, така и специализиран, като се съобразява единствено с ограниченията, наложени от нормите на националните разпоредби относно назначаването на моряците …“.

(13)

Закон № 11/1988 въвежда също така възможността компетентните органи на Сардиния да участват в поемането на разходите по лизинга, в случай че корабоплавателните компании са предпочели използването на лизинг вместо кредит. Това участие се равнява на разликата между реално дължимите лихви по кредита, изчислени на базата на практикуваните лихви на пазара за корабно кредитиране в Италия, и дължимите лихви върху същия кредит, изчислени при лихва от 5 % (разлика, която представлява намаление на лихвите средно с около 10 процентни пункта).

(14)

В края на договора корабът, за който е отпусната помощта, може да бъде закупен от наемателя с внасянето на сума, равна на 1 % от цената, на която е закупен. Според италианските органи (писмо от 5 юни 1988 г. и отговор от 1 юли 1998 г.) не е сключен нито един лизинг, влизащ в обхвата на разпоредбите на Закон № 11/1988.

(15)	Според информацията, с която разполага Комисията, от влизането в сила на първоначалния режим на помощи са отпуснати кредити за обща сума от 12 697 450 000 италиански лири (около 6,5 милиона EUR). Последното финансиране е одобрено през декември 1991 г.

(16)

В последното си писмо от 8 март 2007 г. италианските органи твърдят, че одобрените финансирания на базата на закона от 1988 г. са се отнасяли до закупуването на кораби с брутна вместимост между 24 и 138 тона. Тези кораби са били предназначени предимно за дейности, свързани с крайбрежен (каботажен) морски транспорт в рамките на пазар, който по същото време не е бил все още отворен за конкуренцията.

2.2. Съмнения относно първоначалния режим на помощите, предмет на процедура С 23/96

(17)

В документа за начало на процедурата от 24 юни 1996 г. Комисията, на базата на наличната информация, е изразила сериозни съмнения относно съвместимостта на помощта с общия пазар поради следните причини:

—	режимът на помощите съдържа разпоредби, които налагат дискриминация в зависимост от националността, тъй като условията за отпускане на помощите предвиждат фирмите бенефициери да наемат на борда персонал от Сардиния;

—	режимът противоречи на принципа на свободата на установяване, доколкото отпускането на помощта зависи по-специално от условието адресът на управление на фирмите бенефициери да се намира в Сардиния;

—	режимът включва помощи за насърчаване на инвестициите в кораби, чиито условия могат да доведат до нарушаване на законодателството на Общността.

2.3. Режимът, изменен със Закон № 9 от 15 февруари 1996 г.

(18)

С цел Закон № 20/1951 да стане съвместим с общностното право и съответните приложими директиви, с Регионален закон № 9 от 15 февруари 1996 г. (наричан по-долу „Закон № 9/1996“), регионалните органи са изменили режима на първоначалните помощи, както следва:

а)	дискриминационните елементи въз основа на националността са премахнати;

б)	въведено е ново условие, според което се дава предимство на иновационните и високотехнологични транспортни средства;

в)

въведени са технически изменения: срокът на кредитите/лизинга не може да надвишава дванадесет години и те трябва да са под 70 % от предвидените разходи, с горна граница от 40 милиарда италиански лири (около 20 милиона EUR) за кораб; помощта се отпуска под формата на поемане на част от лихвите, равна на разликата между процента на погасяване, изчислен според референтния лихвен процент по отпусканите кредити в сектора на корабоплаването в Италия, и стойност, равна на 36 % от този референтен лихвен процент.

г)	въведена е система, която позволява да се проверява дали помощта не се отпуска два пъти (от националните органи и от регионалните органи) за едни и същи кредити/лизинг.

2.4. Съмнения, изразени в рамките на процедура С 71/97

(19)

В решението си от 14 ноември 1997 г. Комисията, макар да отчита факта, че режимът на помощи вече не съдържа разпоредби, водещи до дискриминация въз основа на нарушаване на правото на установяване, изразява сериозни съмнения относно съвместимостта на промените с общия пазар поради следните причини:

—	съществува риск от влизане в противоречие с общностните разпоредби относно корабостроенето, които са в сила към онзи момент (5);

—	съществува несъвместимост на режима на помощите с насоките, които са в сила по това време по отношение на държавните помощи за морския транспорт (6);

—	наличие на незаконосъобразни помощи за оперативна дейност, отпускани под формата на кредити с преференциални условия за закупуването на кораби.

2.5. Решение 98/95/ЕО на Комисията

(20)

С Решение 98/95/ЕО Комисията, без да се произнася по направените впоследствие промени, определя като държавни помощите, отпуснати въз основа на първоначалния режим, поради това, че: „а) фирмите бенефициери са освободени от финансова тежест, която по принцип би трябвало да поемат (пазарен лихвен процент и други допълнителни разходи по кредитите и лизинга); б) покриването на тези разходи се финансира чрез обществени средства (предимно принадлежащи на регионалните органи); в) помощта е селективна (предназначена е само за корабоплавателни компании); г) помощта оказва отражение върху търговията между държавите-членки.“

(21)

Що се отнася до буква г), в решението за откриване на процедурата се посочва, че „повече от 90 % от стоките, пристигащи от държавите-членки, се транспортират към Сардиния по море, и повече от 90 % от стоките, идващи от Сардиния, се транспортират към държавите-членки по същия начин. Освен това 65 % от туристическия трафик (пътници и превозни средства) между държавите-членки и Сардиния се управлява от корабни фирми“. Комисията добавя също така, че италианските органи не оспорват тези данни в своите коментари, както и че не оспорват и квалификацията на въпросния режим на помощите като държавни помощи по смисъла на член 92, параграф 1.

(22)

Въз основа на горепосоченото Комисията стигна до заключението, че:

а)	финансовата помощ, отпусната по силата на Закон № 11/1988, представлява държавна помощ по смисъла на член 92, параграф 1 от Договора за ЕО (понастоящем член 87, параграф 1);

б)	помощта е отпусната в нарушение на член 93, параграф 3 от Договора за ЕО (понастоящем член 88, параграф 3); и

в)	в конкретния случай не може да се приложи нито една от дерогациите, предвидени в член 92.

Следователно Комисията разпореди Италия да възстанови незаконните помощи, отпуснати в рамките на режима на помощите от 1988 г. (член 2).

2.6. Решението от 19 октомври 2000 г. и правните последици от него

(23)

С решение от 19 октомври 2000 г. Съдът на Европейските общности (решение Република Италия и Сардиния Лайнс – Servizi Marittimi della Sardegna S.p.A./Комисия на Европейските общности, обединени дела С–15/98 и С–105/99) (7) анулира Решение 98/95/ЕО поради непълнота на мотивите, отнасящи се до нарушаването на търговския обмен между държавите-членки.

(24)

Съдът констатира, че Комисията, като се е ограничила в това да потвърди, че помощта е селективна и предназначена единствено за сектора на корабоплаването в Сардиния, че над 90 % от транспорта на стоки между континента и Сардиния се извършва по море и че 65 % от туристическите превози (пътници и превозни средства) се извършват от корабоплавателни компании, не е представила подробности относно конкуренцията между сардинските морски компании и компаниите, които са установени в другите държави-членки. Според Съда Комисията в това отношение не е взела предвид обстоятелството, че до 1 януари 1999 г. каботажното плаване до островите от Средиземноморието е изключено от либерализацията на услугите за морски транспорт в рамките на държавите-членки.

(25)

На последно място Съдът отбелязва, че Комисията, макар и да е констатирала, че режимът на помощите за сардинските корабособственици нарушава основните принципи на свободата на установяване и за забрана за дискриминацията въз основа на националността, не се е позовала на такова нарушение, за да докаже нарушаването на търговията между държавите-членки.

(26)	Решението на Съда от 19 октомври 2000 г. доведе до повторно откриване на формалната процедура по преглед, започната с решението от 24 юни 1996 г. Следователно Комисията е длъжна да приеме ново окончателно решение.

(27)

Освен да приеме ново решение след анулирането от страна на Съда на Решение 98/95/ЕО, Комисията трябва да се произнесе по промените в режима, въведен от Закон № 9/1996, предмет на започналата на 14 ноември 1997 г. процедура по преглед. Макар и към онзи момент тя да е взела решение да направи преглед поотделно на двата режима, в настоящото решение Комисията следва да извърши съвместен преглед на двата режима с цел да бъде определен техният общ обхват.

3. КОМЕНТАРИ НА ИТАЛИЯ

3.1. Забележки относно първоначалния режим на помощите, представени в рамките на процедура С 23/96

(28)

В рамките на процедура С 23/96 италианските органи с писмо от 31 октомври 1996 г. са информирали Комисията за промените, които са направени от тях в първоначалния режим на помощите, с цел той да стане съвместим според тях с общностното право. Основната промяна се изразява в приемането на Регионален закон № 9/1996, който премахва дискриминационните разпоредби, основаващи се на националността, както и разпоредбите, нарушаващи свободата на установяване. Освен това те са информирали Комисията, че са въвели механизъм за пряк контрол, който изключва възможността помощите да бъдат отпуснати два пъти (от националните органи и от регионалните органи).

(29)	С писма от 1 октомври 1996 г. и от 22 януари 1997 г. регионалните органи са оправдали необходимостта от мерките, произтичащи от измененията в Закон № 9/1996, по-специално с трудните икономически условия в Сардиния, регион, който е определен като част от „цел I“.

3.2. Забележки относно изменения режим на помощи, представени в рамките на процедура С 71/97

(30)

Що се отнася до забележките, представени в рамките на процедура С 71/97, италианските органи на първо място твърдят, че е било невъзможно да се познава общностната нормативна уредба, на която се позовава Комисията в своето решение за започване на процедурата по преглед, като изтъкват факта, че Регламент (ЕО) № 3094/95 на Съвета (8), изменен с Регламент (ЕО) № 1904/96 на Съвета, както и Насоките на Общността относно държавните помощи за морския транспорт от 1997 г. са публикувани след приемането на Закон № 9/1996.

(31)

На второ място Италия подчертава, че мерките, предвидени в Закон № 9/1996, не са влезли в сила и че не е поет никакъв финансов ангажимент спрямо трети страни. Освен това Италия твърди, че предвидените мерки са били необходими, за да се компенсира липсата на икономии от мащаба в сектора на морския транспорт на стоки и пътници в островен регион като Сардиния.

(32)	В заключение италианските органи изразяват готовността си да променят текста на закона и да се съобразят изцяло с действащото законодателство на Общността.

4. ОЦЕНКА НА ПОМОЩТА

4.1. Оценка на първоначалния режим, прилаган през периода 1988—1996 г.

(33)

Комисията счита, че италианските органи, след като не са нотифицирали въпросния режим на помощите в полза на дружествата, регистрирани в Сардиния, които имат намерение да строят, придобиват, преустройват, преоборудват или ремонтират кораби, са нарушили задължението, произтичащо от член 88, параграф 3 от Договора (предишен член 93, параграф 3). Всъщност, макар и режимът да е въведен преди влизането в сила на Договора, Закон № 11/1988 изменя в значителна степен режима на помощите, създаден със закони № 20/1951 и № 15/1954. Следователно измененията, направени през 1988 г., е трябвало да бъдат съобщени на Комисията, така че те всъщност представляват нови, ненотифицирани помощи. Впрочем това определение не е оспорено от италианските органи в техните коментари, представени след откриване на процедурата на 24 юни 1996 г., и следователно е потвърдено от настоящото решение.

(34)

Комисията констатира, че въпросната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора. В действителност дружествата от Сардиния са се възползвали от преференциални лихвени проценти в сравнение с пазарните и от намаляване на другите допълнителни разходи, свързани с кредитите и лизинга. Така че те са се възползвали от освобождаването от финансова тежест, която при нормални условия би трябвало да поемат. Комисията отбелязва, че тези разходи са финансирани с публични средства и че помощта е селективна, тъй като е предназначена само за фирми, работещи в сектора на корабоплаването и установени в Сардиния.

(35)

Комисията отбелязва също така, че мярката оказва отражение върху търговията между държавите-членки. Режимът, въведен от италианските органи, се отнася всъщност за корабоплавателните фирми в Сардиния като цяло, както за извършващите каботажно плаване, така и за извършващите международни превози. Макар че Регламент № 3577/92 (9), с който се либерализира пазарът на морските услуги по каботажно плаване в рамките на Общността, изключва либерализацията на каботажното плаване до островите в Средиземно море до 1 януари 1999 г., този регламент също така не изключва от своя обхват нарушаването на търговския обмен на пазара на морските услуги между отделните държави-членки, по-специално между континенталните части на Франция, Испания и Италия. В това отношение следва да се отбележи, че въпросната помощ не се ограничава до каботажното плаване, тоест до морските услуги, извършвани в границите на италианските териториални води, либерализирани от 1 януари 1999 г., а се отнася и до корабоплавателните компании в Сардиния, които извършват услуги по международен морски транспорт, либерализирани от 1986 г. (10), които по този начин могат да се конкурират с други оператори от държавите-членки.

(36)

В действителност от данните, с които разполага Комисията (11), е видно, че между 1992 и 1997 г. съществува по-специално морски трафик на търговски кораби (и круизни кораби), заминаващи от и пристигащи в пристанищата на Сардиния, отправящи се към и идващи от други дестинации в рамките на Общността и извън нея. По-конкретно трябва да се спомене присъствието на една френска компания, която оперира между Тулон и Сардиния, и две италиански фирми, извършващи превози между Корсика и Сардиния. Тези обстоятелства показват, че през този период (между 1988 и 1996 г.) е оказвано влияние на търговския обмен на международни услуги в областта на морския транспорт между Италия и посочените държави-членки.

(37)

В своето последно писмо от 8 март 2007 г. италианските органи твърдят, че отпуснатото финансиране въз основа на Закон № 11/1988 се отнася до „придобиването на плавателни съдове с обща брутна вместимост между 24 и 138 тона“, като тези кораби са били предназначени най-вече за транспортни дейности по морското крайбрежие на пазар, който по това време не е бил отворен за конкуренция. Все пак изглежда, че в поне два случая режимът е бил прилаган с цел придобиване на кораби за транспортиране на пътници и автомобили между Сардиния и континента, които са можели да се конкурират с други национални и общностни оператори. Италианските органи заявиха, че за въпросния период не разполагат с никакви данни, отнасящи се до превоза на пътници и стоки между Сардиния и останалата част от Италия от една страна, и между Сардиния и другите държави-членки от друга страна.

(38)

Трябва също така да се отбележи, че Регламент (ЕИО) № 3577/92 относно морския каботаж не изключва и съществуването на конкуренция между фирмите на пазара на морските превози между Сардиния и италианския полуостров в периода преди 1 януари 1999 г., доколкото чуждестранните компании са имали правото да извършват услуги по каботажно корабоплаване в Италия, като регистрират своите кораби в тази държава-членка, без обаче да могат да се ползват от режима на помощите, предназначен за корабособствениците от Сардиния. Освен това последиците от този режим са, че той обезкуражава корабоплавателните компании от други държави-членки да открият филиали в Италия, които да извършват дейности по каботажно плаване до Сардиния, като се има предвид, че те при всички положения няма да могат да се възползват от въпросната помощ и ще се трябва да се конкурират с други оператори, които могат да получат такава помощ.

(39)	Поради изложените по-долу причини не може да бъде приложена нито една от дерогациите, предвидени в член 87, параграфи 2 и 3 (предишен член 92, параграфи 2 и 3).

(40)	Италианските органи твърдят, че помощта е била необходима, за да позволи развитието на регион, за който е характерно наличието на трудни икономически условия.

(41)

Въпреки че Сардиния е регион, който има право да получава регионални помощи, дерогацията, предвидена в член 87, параграф 3, буква а) от Договора, не може да бъде приложена, понеже въпросните помощи не са били предназначени за подпомагане на регионалното развитие, а се ограничават до подпомагане единствено на корабоплавателните компании. В действителност италианските органи не са доказали в достатъчна степен по какъв начин помощите в полза на корабоплавателните компании от Сардиния биха допринесли за развитието на региона в съответствие с действащото тогава общностно законодателство, тоест към момента на публикуване на Съобщението на Комисията относно начина на прилагане на член 92, параграф 3, букви а) и в) по отношение на регионалните помощи (12). Макар че регионът Сардиния присъства в списъка на регионите, предложени в съответствие с разпоредбите на член 92, параграф 3, буква а) (приложение I от горепосоченото съобщение), не е доказано, че мярката е необходима като помощ за първоначална инвестиция или за създаване на работни места, нито че мярката може да се счита като оперативна помощ, ограничена във времето и предназначена да компенсира съществуващи особени или постоянни отрицателни фактори в региона, като позволява устойчиво и балансирано развитие, без да се предизвика появата на свръхкапацитет във въпросния сектор.

(42)	Освен това в съобщението се твърди, че всяка регионална помощ трябва да спазва общностните насоки, предвидени за определени промишлени отрасли като този на корабостроенето, което не се наблюдава при въпросния режим на помощи, както ще бъде показано по-долу.

(43)	В такъв случай спрямо помощта не може да бъде приложена дерогацията по член 87, параграф 3, буква а).

(44)

Не може да бъде приложена също и дерогацията по член 87, параграф 3, буква в) относно помощите, предназначени за подпомагане на развитието на подобни икономически дейности, тъй като въпросният режим не отговаря на общностните насоки, които са в сила през периода 1988—1996 г. Действащата през този период нормативна уредба, по-специално приложение I, глава II от Насоките от 1989 г. за държавните помощи за корабоплавателните компании (13), е предвиждала такива помощи да могат да бъдат отпускани, при условие че те не оказват влияние на условията на търговския обмен в посока, противоположна на общия интерес. Седми параграф от горепосочените насоки предвижда следното: „… Общият интерес би могъл да се опази посредством мерки, чиято цел е най-вече оставане на корабите под флага на Общността, тоест в противовес на тенденцията да се използват флагове на трети държави, по-специално чрез подобряване на технологичното оборудване, и на второ място чрез наемане на възможно най-голям брой моряци от Общността на борда на такива кораби.“ В конкретния случай италианските органи не са предоставили достатъчно информация, за да докажат, че прилаганият първоначално режим от региона Сардиния би могъл да бъде обоснован с подобряването на сигурността на корабите или запазването на работните места на моряците от Общността.

(45)

Освен това приложение I, глава II, параграф 6 от горепосочените насоки от 1989 г. относно държавните помощи за корабоплавателните компании е предвиждало помощите да могат да бъдат предоставяни на компаниите за строителство, преустройване или ремонт на кораби само при условие, че сумата им не надвишава пределните стойности, определени от законодателството на Общността и по-специално от Директива 87/167/ЕО на Съвета от 26 януари 1987 г. относно отпускането на помощи в областта на корабостроенето (14), последвана от Директива 90/684/ЕО на Съвета (15) и от Регламент (ЕО) № 3094/95 на Съвета (16). Член 4 от Директива 87/167/ЕО гласи следното: „Помощите за производство в полза на строителството или преустройството на кораби могат да бъдат считани за съвместими с общия пазар при условие, че общата стойност на помощта, отпусната по един договор, не надхвърля като еквивалент на безвъзмездни средства определена обща максимална стойност, изразена в процент от договорната стойност преди отпускане на помощта, наричана по-нататък „пределна стойност“.“

(46)

В това отношение националните органи следва да гарантират зачитането на законодателството на Общността, отнасящо се до помощите за корабостроителниците, от което Комисията не може да прави изключения. Като се има предвид, че спазването на законодателството на Общността представлява условие за съвместимостта на въпросните помощи, то трябва да бъде доказано от държавата-членка, като бъде предоставена „цялата информация, която би могла да позволи [на Комисията] да провери, че са спазени условията относно поисканата дерогация“ (Решение на Съда на Европейските общности, Италия/Комисията, дело С–364/90, Сборник на Съда 1993 г., стр. I–2097, точка 20 и следващи).

(47)

Тъй като италианските органи не са предоставили никаква информация относно факта, че общата сума на отпусната помощ спазва максималната стойност, предвидена в член 4 от Директива 87/167/ЕО (17), и при липсата на всякаква друга информация относно съответствието на първоначалната мярка с горепосочената директива или с член 5 от Регламент (ЕО) № 3094/95 (18), Комисията е принудена да заключи, че помощите не съответстват също така и на разпоредбите относно корабостроенето (19).

(48)

Освен това не може да се прави позоваване на такива дерогации, за да се разреши прилагането на режим на помощи, който е в противоречие с общите принципи на Договора. Всъщност Комисията счита, че режимът на помощи за сардинските корабособственици не е съвместим с общностното право поради факта, че някои от допълнителните условия, въведени със Закон № 11/1988, нарушават основните принципи на свободата на установяване (член 52) и на забраната на всякакъв вид дискриминация въз основа на националност (член 6 и член 48, параграф 2).

(49)

В действителност в нарушение на член 52 от Договора режимът на помощите е изисквал не само дружеството бенефициер да е установено в Сардиния, но и административното му седалище и дейността по морски превози, както и основните складове, депа и спомагателно оборудване да са разположени постоянно в едно от пристанищата на региона. Освен това режимът е предвиждал всички кораби на дружеството бенефициер (а не само тези, за които е отпуснат кредит в рамките на режима) да са регистрирани в Сардиния.

(50)

Освен това, както произтича от член 99, буква д) от Закон № 11/1988 и от решението на Съда от 19 октомври 2000 г. (точка 19), в случай на кораби с вместимост над 250 тона компанията е трябвало да наеме минимален контингент от моряци, записани в общия списък на дежурствата на сардинското пристанище по регистрация на кораба. Така че компанията бенефициер е била задължена да наеме определен процент местни моряци, дори ако моряци с друг произход са в състояние да изпълняват предвидените задачи, като по този начин се нарушава принципът, забраняващ всякакъв вид дискриминация въз основа на националност. Следователно въпросната помощ влиза в противоречие с основните принципи на общностното право.

4.2. Оценка на първоначалния режим на помощите, изменен със Закон № 9 от 15 февруари 1996 г., в сила от 1996 г.

(51)

Комисията счита, че режимът, изменен със Закон № 9/1996 г., представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 поради следните причини: а) фирмите бенефициери са освободени от финансова тежест, която по принцип би трябвало да поемат, посредством прилагане на преференциални лихвени проценти и покриване на другите допълнителни разходи по кредитите и лизинга; б) покриването на тези разходи продължава да бъде финансирано с публични средства; в) помощта е селективна, тъй като е предназначена само за фирми, които работят в сектора на корабоплаването, и г) мярката оказва отражение върху търговията между държавите-членки, тъй като промененият режим се отнася до корабоплавателни компании, които възнамеряват да закупуват, строят и преустройват кораби, предназначени за транспортиране на стоки и пътници, имащи за отправна точка и дестинация Сардиния и други сардински острови. Всъщност, както вече бе посочено по-горе, фирмите, които могат да се възползват от помощта, оперират не само на пазара на каботажното плаване, либерализиран от 1 януари 1999 г., но и на пазара на международните морски превози, либерализиран от 1986 г. (20) Във всеки случай няма съмнение относно факта, че този режим, доколкото той все още продължава да бъде в сила, продължава да влияе на конкуренцията в сектор, който е напълно либерализиран от 1999 г.

(52)

Според информацията, предоставена от италианските органи през октомври 1996 г. и през януари 1997 г., нито един бенефициер не е получил помощи по силата на Закон № 9/1996 г. Като има предвид, че тези помощи не са отпускани в миналото, Комисията счита, че не е необходимо в настоящото решение да се оценява съвместимостта им с действащото по онова време законодателство на Общността. Въпреки това, като се има предвид, че тези помощи биха могли да бъдат предоставяни в бъдеще, следва да се провери съвместимостта им със сегашното общностно законодателство, по-специално с Общностните насоки за държавните помощи за морския транспорт от 2004 (21) (наричани по-долу „общностните насоки от 2004 г.“).

(53)

Измененият режим на помощите вече не съдържа разпоредби, които да водят до дискриминация въз основа на националност, или да нарушават принципа на свобода на установяване. Въпреки това Комисията счита, че измененият режим не отговаря на условията, определени от общностните насоки от 2004 г., и спрямо него не могат да се приложат дерогациите, предвидени в член 87, параграф 3, букви а) и в), поради изложените по-долу причини.

(54)

В действителност съгласно разпоредбите на параграф 5 от общностните насоки от 2004 г. помощите, отпускани за обновяването на флота, обикновено водят до нарушаване на конкуренцията. В конкретния случай Комисията счита, че въпросните помощи не се вписват в структурната реформа, чиято цел е да се намали общият капацитет, както и че също така нямат за цел да се подобри оборудването на борда на корабите или да се насърчи пускането в експлоатация на по-сигурни кораби. От тази гледна точка обстоятелството, че според изменения режим на помощите те са предназначени за „иновационен и високотехнологичен превоз“, не позволява при липсата на определение за тези технологии и свързаните с тях разходи да се направи оценка на ефективността на въведеното изменение.

(55)

Комисията счита, че режимът не може също така да бъде определен като регионална помощ по смисъла на параграф 6 от общностните насоки относно регионите. В действителност въпреки че Сардиния е необлагодетелстван регион, италианските органи не са доказали достатъчно ясно, че регионът ще извлече полза от въпросния режим (глава 5, параграф 4 от общностните насоки от 2004 г.), нито че режимът е в съответствие с действащото законодателство на Общността относно приложимите регионални помощи (22).

(56)	Освен това Комисията счита, че поради вече изложените причини, режимът на помощите нанася вреда на икономиките на другите държави-членки и нарушава конкуренцията между държавите-членки в степен, която противоречи на общия интерес (глава 2 от общностните насоки от 2004 г.).

(57)

Комисията освен това отбелязва, че в съответствие с общностните насоки от 2004 г. евентуалните помощи за инвестиции трябва да са в съответствие с разпоредбите на ЕС, приложими в сектора на корабостроенето, по-точно с Регламент (ЕО) № 1540/98 (23). Трябва да се отбележи, че член 31, параграф 1 от посочения регламент гласи следното: „До 31 декември 2000 г. производствената помощ за подпомагане на договори за корабостроене и преустройство на кораби, но не и за ремонт на кораби, може да се счита за съвместима с Общия пазар при условие, че общата стойност на всички форми на помощ, отпусната в подкрепа на всеки индивидуален договор (включително нетния еквивалент на всяка помощ, отпусната на собственик на кораб или на трети страни ) не надхвърля, в грантов еквивалент, общ таван за максимална помощ, изразен като процент от стойността на договора преди помощта […].“ Като се има предвид, че Италия не е предоставила никаква информация относно факта, че общата сума на всички видове помощи, отпусната в рамките на един договор, не надвишава в грантов еквивалент определена пределна обща стойност, изразена като процент от стойността на договора преди помощта, следва да се констатира, че мярката не отговаря на условията по член 3, параграф 1.

(58)

Освен това член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1540/98 гласи следното: „Помощ под формата на кредитни улеснения от страна на държавата, предоставени на национални и ненационални собственици на кораби или на трети страни за строителството или преустройството на кораби, може да се счита за съвместима с общия пазар и не се взима предвид при определянето на тавана, ако съответства на условията от Резолюцията на Съвета на ОИСР от 3 август 1981 г. (Споразумение на ОИСР по експортните кредити за кораби) или на всяко споразумение, което изменя и допълва, или което заменя това споразумение“. Въпреки това Комисията разполага с информация, според която помощите, предвидени от изменения режим, отговарят на критериите от резолюцията на Съвета на ОИСР от 3 август 1981 г.

(59)

Съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 1540/98 помощите, отпуснати за иновации в съществуващи предприятия за строителство, ремонт и преустройство на кораби, може да се смятат за съвместими с Общия пазар до максимален интензитет на помощ от 10 % бруто, при условие, че те се отнасят до промишленото прилагане на нови продукти и процеси, които са истински и доказано нови, т.е. не се използват понастоящем за търговски нужди от други производители в този сектор в рамките на Общността, и които носят риск от технологичен или промишлен провал. Освен това тези помощи трябва да се ограничават до покриване на разходите за инвестиране и за промишлени дейности, пряко и изключително свързани с новаторската част на проекта, и размерът и интензитетът им трябва да са ограничени до необходимия минимум, имайки предвид степента на риск, свързан с проекта. Но както вече беше посочено по-горе, обстоятелството че според изменения режим помощите са предназначени за „иновационен и високотехнологичен превоз“, не позволява при липсата на определение на тези технологии и свързаните с тях разходи да се направи оценка на ефективността на въведеното изменение. Поради това Комисията следва да заключи, че измененият режим на помощите също не отговаря на изискванията на нормативната уредба относно корабостроенето.

(60)

И на последно място дерогациите, предвидени в член 92, параграф 3, букви а) и в), не могат да бъдат приложени, тъй като националните органи следва да гарантират зачитането на законодателството на Общността, отнасящо се до помощите за корабостроителниците, от което Комисията не може да прави изключения. Като се има предвид, че спазването на законодателството на Общността представлява условие за съвместимостта на въпросните помощи, то трябва да бъде доказано от държавата-членка чрез предоставяне на всички необходими данни, които да позволят на Комисията да провери, че са спазени условията за исканата дерогация.

(61)	В заключение първоначалният режим на помощите, прилаган през периода 1988—1996 г., е незаконосъобразен и несъвместим с общия пазар.

(62)

От горепосоченото следва, че сумата на помощта под формата на кредити (на обща стойност 12 697 450 000 италиански лири), предоставена при преференциални условия в съответствие с Регионален закон № 11/1988, трябва да бъде възстановена от бенефициерите според процедурите и разпоредбите на италианското право. Тъй като няма отпуснати субсидии под формата на лизинг, не се налага да се разпорежда тяхното възстановяване.

(63)	Помощите, които следва да бъдат възстановени, включват лихвите от датата, на която са предоставени на разпореждане на бенефициерите, до датата на тяхното връщане.

(64)	Като се има предвид, че Комисията не е в състояние да определи пряко предоставената помощ и нейният общ размер, която трябва да бъде възстановена от всеки бенефициер, италианските органи следва да определят тези елементи и да съобщят на Комисията сумите, които всеки бенефициер следва да върне.

(65)

Що се отнася до режима на помощите, изменен със Закон № 9/1996, в сила от 1996 г., Комисията констатира, че след тази дата не е отпусната никаква помощ, но стига до заключението, че този режим представлява държавна помощ, която е несъвместима с общия пазар. Тъй като няма отпуснати субсидии под тази форма, не се налага да се разпорежда тяхното възстановяване.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Държавната помощ под формата на кредити и лизинг, предоставяна на корабоплавателните компании по силата на Закон № 20 от 15 май 1951 г. от регион Сардиния, изменен със Закон № 11 от 4 юни 1988 г., е несъвместима с общия пазар.

Член 2

1. Италия следва да предприеме всички необходими мерки за възстановяване от страна на бенефициерите на помощта по член 1, която вече е била предоставена незаконосъобразно на тяхно разположение, и която съответства на разликата между общата сума, която бенефициерите би трябвало да заплатят за лихви и допълнителни разходи при нормалните пазарни условия, които са били в сила към датата на вземане на кредита, и общата сума на лихвите и на допълнителните разходи, които реално са заплатени от самите бенефициери.

2. Възстановяването следва да се извърши своевременно в съответствие с процедурите на националното право при условие, че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на настоящото решение. Помощта, която трябва да бъде възстановена, включва лихвите, които се начисляват от датата на отпускане на помощта на бенефициерите до датата на нейното възстановяване.

3. За кредитите, които към датата на нотифициране на настоящото решение все още са в сила, Италия следва да разпореди остатъкът по тях да бъде изплатен от кредитополучателя според нормалните пазарни условия.

Член 3

Режимът на държавни помощи под формата на кредити и лизинг, предвиден в полза на корабоплавателните компании със Закон № 20 от 15 май 1951 г. от региона Сардиния, изменен с Регионален закон № 9 от 1996 г., е несъвместим с общия пазар.

Член 4

Италия следва да премахне режима на помощите, посочен в членове 1 и 3.

Член 5

Италия следва да уведоми Комисията в срок до два месеца след нотифицирането на настоящото решение за предприетите мерки за неговото изпълнение.

Член 6

Адресат на настоящото решение е Италианската република.

Съставено в Брюксел на 10 юли 2007 година.

За Комисията

Jacques BARROT

Заместник-председател

(1) С 23/96 (№ 181/95), ОВ C 368, 6.12.1996 г., стр. 2.

(2) ОВ L 20, 27.1.1998 г., стр. 30.

(3) С 71/97 (№ 144/97), ОВ С 386, 20.12.1997 г.

(4) Сборник на Съда 2000 г., страница I–08855.

(5) Директива 90/684/ЕИО на Съвета от 21 декември 1990 г. относно отпускането на помощи в областта на корабостроенето (ОВ L 380, 31.12.1990 г.) и Регламент (ЕО) № 3094/95 на Съвета от 22 декември 1995 г. относно отпускането на помощи в областта на корабостроенето (ОВ L 332, 30.12.1995 г.), изменен с Регламент (ЕО) № 1904/96 (ОВ L 251, 3.10.1996 г.).

(6) Финансови и данъчни мерки, отнасящи се до използването на кораби, вписани в регистъра на Общността, SEC(89) 921 окончателен от 3 август 1989 г. и Насоки на Общността относно държавните помощи в областта на морския транспорт (ОВ С 205, 5.7.1997 г.).

(7) Сборник на Съда 2000 г., страница I–08855.

(8) Виж бележка под линия 5.

(9) Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 г. относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите-членки (морски каботаж) (ОВ L 364, 12.12.1992 г.).

(10) Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 г. относно прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държави-членки и между държави-членки и трети страни (ОВ L 378, 31.12.1986 г.).

(11) Данни, регистрирани от управлението на пристанището на Олбия.

(12) Съобщение на Комисията относно начина на прилагане на член 92, параграф 3, букви а) и в) по отношение на регионалните помощи, по-специално глава I, параграф 6 (ОВ С 212, 12.8.1988 г.), изменено през 1990 г. и 1994 г. (ОВ С 163, 4.7.1990 г. и ОВ С 364, 20.12.1994 г.

(13) SEC(89) 921 окончателен от 3 август 1989 г.

(14) ОВ L 69, 12.3.1987 г., стр. 55.

(15) ОВ L 380, 31.12.1990 г., стр. 1.

(16) ОВ L 332, 30.12.1995 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1904/96 (ОВ L 251, 3.10.1996 г., стр. 5).

(17) Член 4 гласи следното: Помощите за производство в полза на строителството или преустройството на кораби могат да бъдат считани за съвместими с общия пазар при условие, че общата стойност на помощта, отпусната по един договор, не надхвърля като еквивалент на безвъзмездни средства определена обща максимална стойност, изразена в процент от договорната стойност преди отпускане на помощта, наричана по-долу „пределна стойност“.

(18) Параграф 1 гласи: „Помощ за корабостроене или преустройство на кораби, с изключение на ремонта, отпусната на собственици на кораби или трети лица под формата на държавни заеми или гаранции, се счита за съвместима с общия пазар, ако отговаря на условията на Споразумението на ОИСР за експортните корабни кредити, или на всяко споразумение, което изменя и допълва, или което заменя това споразумение. […]“ Параграф 3 гласи: „Помощ, отпускана от държава-членка на нейни собственици на кораби или на трети лица в тази държава за корабостроене или преустройство на кораби, не би опорочила или застрашила да опорочи правилата на конкуренцията между корабостроителниците в държавата-членка с тези на корабостроителници в други държави-членки при класирането на поръчките.“

(19) Впрочем що се отнася до приложението на нормативната уредба относно корабостроенето, трябва да се отбележи, както това бе направено от главния адвокат в неговото заключение (точки 34—38), че въпреки че определена помощ за корабостроенето може да включва помощ за корабособствениците, Комисията правилно е счела режима за помощите от 1988 г. като помощ за корабособствениците, която би трябвало да се разглежда единствено в светлината на по-лекото задължение, наложено от Договора, доколкото италианските органи са нарушили задължението за нотифициране, предвидено в член 11 от горепосочената директива.

(20) Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 г. относно прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държави-членки и между държави-членки и трети страни (ОВ L 378, 31.12.1986 г.).

(21) Съобщение на Комисията С(2004) 43 — общностни насоки за държавните помощи за морския транспорт (ОВ С 13, 17.1.2004 г.).

(22) Насоки относно държавните помощи за регионите за периода 2007—2013 г. (ОВ С 54, 4.3.2006 г., стр. 13).

(23) Регламент (ЕО) № 1540/98 на Съвета от 29 юни 1998 г. за установяване на нови правила за помощ за корабостроенето (ОВ L 202, 18.7.1998 г., стр. 1).

		ISSN 1830-3617
Официален вестник на Европейския съюз		L 29

Издание на български език	Законодателство	Година 51 2 февруари 2008 г.

Съдържание		I Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
		Регламент (ЕО) № 96/2008 на Комисията от 1 февруари 2008 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	1
	*	Регламент (ЕО) № 97/2008 на Комисията от 1 февруари 2008 година относно определяне на допълнително количество сурова тръстикова захар с произход от държавите от АКТБ и Индия за снабдяване на рафинериите през стопанска 2007/2008 година	3
	*	Регламент (ЕО) № 98/2008 на Комисията от 1 февруари 2008 година за изменение на няколко регламента относно комбинираната номенклатура за някои продукти от говеждо и телешко месо	5

(EUR/100 kg)
Код по КН	Кодове на трети страни (1)	Фиксирана вносна стойност
0702 00 00	IL	138,6
	JO	84,0
	MA	39,8
	SN	192,7
	TN	120,5
	TR	99,5
	ZZ	112,5
0707 00 05	EG	190,8
	JO	202,1
	MA	54,5
	TR	136,3
	ZZ	145,9
0709 90 70	MA	63,9
	TR	152,1
	ZA	79,4
	ZZ	98,5
0709 90 80	EG	191,8
0709 90 80	ZZ	191,8
0805 10 20	EG	47,9
	IL	59,5
	MA	69,9
	TN	52,7
	TR	64,1
	ZA	22,3
	ZZ	52,7
0805 20 10	IL	107,2
	MA	102,9
	TR	101,8
	ZZ	104,0
0805 20 30, 0805 20 50, 0805 20 70, 0805 20 90	CN	83,7
	EG	57,6
	IL	73,0
	JM	103,1
	MA	110,9
	PK	46,3
	TR	69,1
	US	60,1
	ZZ	75,5
0805 50 10	EG	74,2
	IL	120,5
	MA	83,8
	TR	122,7
	ZZ	100,3
0808 10 80	CA	103,4
	CL	60,8
	CN	77,0
	MK	39,9
	US	116,4
	ZZ	79,5
0808 20 50	CL	59,3
	CN	83,9
	TR	159,1
	US	94,8
	ZA	93,9
	ZZ	98,2

	II Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително
	РЕШЕНИЯ
	Комисия
	2008/90/ЕО
*	Решение на Комисията от 10 юли 2007 година относно държавна помощ C 20/06 (ex NN 30/06), приложена от Словения за Novoles Lesna Industrija Straža d.d. (нотифицирано под номер C(2007) 3223) ( 1 )	7
	2008/91/ЕО
*	Решение на Комисията от 10 юли 2007 година относно държавна помощ C 19/06 (ex NN 29/06), приложена от Словения за Javor Pivka Lesna Industrija d.d. (нотифицирано под номер C(2007) 3227) ( 1 )	16
	2008/92/ЕО
*	Решение на Комисията от 10 юли 2007 година относно режима на държавни помощи в Италия за сектора на корабоплаването в Сардиния С 23/96 (NN 181/95) и С 71/97 (N 144/97) (нотифицирано под номер C(2007) 3257) ( 1 )	24