22.12.2007

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/1

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО, ЕВРАТОМ) № 1558/2007 НА СЪВЕТА

от 17 декември 2007 година

относно адаптиране, считано от 1 юли 2007 г., на заплатите и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейските общности и на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на тях

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, и по-специално член 13 от него,

като взе предвид Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейските общности, посочени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета (1), и по-специално членове 63, 64, 65 и 82 от Правилника за длъжностните лица и приложения VII, XI и XIII към него и първи параграф от член 20, член 64 и член 92 от Условията за работа на другите служители,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че за да се гарантира, че покупателната способност на длъжностните лица и на другите служители на Общността се изменя успоредно с тази на националните държавни служители в държавите-членки, заплатите и пенсиите на длъжностните лица и на другите служители на Общностите трябва да бъдат адаптирани в рамките на годишния преглед за 2007 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Считано от 1 юли 2007 г., датата „1 юли 2006 г.“ в член 63, втора алинея от Правилника за длъжностните лица се заменя с „1 юли 2007 г.“

Член 2

Считано от 1 юли 2007 г., таблицата с основните месечни заплати в член 66 от Правилника за длъжностните лица, приложима за целите на изчисляването на заплатите и пенсиите, се заменя със следната:

1.7.2007 г.	Стъпка
Степен	1	2	3	4	5
16	15 761,93	16 424,26	17 114,43
15	13 930,91	14 516,30	15 126,30	15 547,14	15 761,93
14	12 312,60	12 829,99	13 369,12	13 741,07	13 930,91
13	10 882,28	11 339,57	11 816,07	12 144,81	12 312,60
12	9 618,12	10 022,29	10 443,43	10 733,99	10 882,28
11	8 500,81	8 858,03	9 230,25	9 487,05	9 618,12
10	7 513,30	7 829,02	8 158,00	8 384,97	8 500,81
9	6 640,50	6 919,54	7 210,31	7 410,91	7 513,30
8	5 869,09	6 115,72	6 372,71	6 550,01	6 640,50
7	5 187,30	5 405,28	5 632,41	5 789,12	5 869,09
6	4 584,71	4 777,36	4 978,11	5 116,61	5 187,30
5	4 052,11	4 222,39	4 399,82	4 522,23	4 584,71
4	3 581,39	3 731,89	3 888,71	3 996,90	4 052,11
3	3 165,35	3 298,37	3 436,97	3 532,59	3 581,39
2	2 797,64	2 915,20	3 037,71	3 122,22	3 165,35
1	2 472,65	2 576,55	2 684,82	2 759,52	2 797,64

Член 3

Считано от 1 юли 2007 г., корекционните коефициенти, приложими съгласно член 64 от Правилника за длъжностните лица по отношение на заплатите на длъжностните лица и другите служители, са посочените в колона 2 на дадената по-долу таблица.

Считано от 1 януари 2008 г., корекционните коефициенти, приложими съгласно член 17, параграф 3 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица по отношение на преводите на длъжностните лица и другите служители, са посочените в колона 3 на дадената по-долу таблица.

Считано от 1 юли 2007 г., корекционните коефициенти, приложими по отношение на пенсиите съгласно член 20, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица, са посочените в колона 4 на дадената по-долу таблица.

Считано от 1 май 2008 г., корекционните коефициенти, приложими по отношение на пенсиите съгласно член 20, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица, са посочените в колона 5 на дадената по-долу таблица.

1	2	3	4	5
Страна/Място	Възнаграждение 1.7.2007 г.	Превод 1.1.2008 г.	Пенсия 1.7.2007 г.	Пенсия 1.5.2008 г.
България	65,8	58,0	100,0	100,0
Чешката република	81,2	74,7	100,0	100,0
Дания	139,4	135,3	136,1	135,3
Германия	99,3	99,7	100,0	100,0
Бон	98,3
Карлсруе	96,9
Мюнхен	106,6
Естония	79,6	77,7	100,0	100,0
Гърция	95,3	93,3	100,0	100,0
Испания	100,4	96,4	100,0	100,0
Франция	117,4	107,3	109,3	107,3
Ирландия	121,8	118,0	118,8	118,0
Италия	110,6	107,1	107,8	107,1
Варезе	98,6
Кипър	89,9	92,0	100,0	100,0
Латвия	79,3	75,2	100,0	100,0
Литва	71,3	67,8	100,0	100,0
Унгария	89,8	77,7	100,0	100,0
Малта	84,8	87,0	100,0	100,0
Нидерландия	111,5	103,0	104,7	103,0
Австрия	107,8	107,2	107,3	107,2
Полша	80,7	73,0	100,0	100,0
Португалия	92,2	90,6	100,0	100,0
Румъния	76,3	70,5	100,0	100,0
Словения	88,3	84,1	100,0	100,0
Словакия	81,3	74,8	100,0	100,0
Финландия	117,8	114,6	115,2	114,6
Швеция	117,0	113,7	114,4	113,7
Обединеното кралство	143,1	119,8	124,5	119,8
Кулам	115,9

Член 4

Считано от 1 юли 2007 г., размерът на надбавката за отпуск за отглеждане на дете, посочена в член 42а, втора и трета алинея от Правилника за длъжностните лица е 849,38 EUR и 1 132,49 EUR съответно за самотните родители.

Член 5

Считано от 1 юли 2007 г., основният размер на надбавката за жилищни нужди, посочена в член 1, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, е 158,86 EUR.

Считано от 1 юли 2007 г., размерът на надбавката за дете на издръжка, посочена в член 2, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, е 347,13 EUR.

Считано от 1 юли 2007 г., размерът на надбавката за образование, посочена в член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, е 235,53 EUR.

Считано от 1 юли 2007 г., размерът на надбавката за образование, посочена в член 3, параграф 2 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, е 84,80 EUR.

Считано от 1 юли 2007 г., минималният размер на надбавката за експатриране, посочена в член 69 от Правилника за длъжностните лица и в член 4, параграф 1, втора алинея от приложение VII към него, е 470,83 EUR.

Член 6

Считано от 1 януари 2008 г., надбавката за километри, посочена в член 8, параграф 2, втора алинея от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, се адаптира, както следва:

0 EUR за всеки километър от 0 до 200 km

0,3531 EUR за всеки километър от 201 до 1 000 km

0,5884 EUR за всеки километър от 1 001 до 2 000 km

0,3531 EUR за всеки километър от 2 001 до 3 000 km

0,1177 EUR за всеки километър от 3 001 до 4 000 km

0,0567 EUR за всеки километър от 4 001 до 10 000 km

0 EUR за всеки километър над 10 000 km.

Към посочената надбавка за километри се добавя допълнителна фиксирана сума, възлизаща на:

—	176,52 EUR, ако разстоянието с влак между мястото на работа и мястото на произход е между 725 km и 1 450 km,

—	353,02 EUR, ако разстоянието с влак между мястото на работа и мястото на произход е по-голямо от 1 450 km.

Член 7

Считано от 1 юли 2007 г., дневната надбавка, посочена в член 10, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, е:

—	36,48 EUR за длъжностно лице, което има право на надбавка за жилищни нужди,

—	29,41 EUR за длъжностно лице, което няма право на надбавка за жилищни нужди.

Член 8

Считано от 1 юли 2007 г., долната граница за надбавката за настаняване, посочена в член 24, параграф 3 от Условията за работа на другите служители, е:

—	1 038,73 EUR за служител, който има право на надбавка за жилищни нужди,

—	617,64 EUR за служител, който няма право на надбавка за жилищни нужди.

Член 9

Считано от 1 юли 2007 г., за обезщетението за безработица, посочено в член 28а, параграф 3, втора алинея от Условията за работа на другите служители, долната граница е 1 245,73 EUR, горната граница е 2 491,48 EUR, а стандартното обезщетение — 1 132,49 EUR.

Член 10

Считано от 1 юли 2007 г., таблицата с основните месечни заплати в член 63 от Условията за работа на другите служители се заменя със следната:

1.7.2007	Стъпка
Категория	Група	1	2	3	4
A	I	6 348,95	7 135,39	7 921,83	8 708,27
	II	4 607,96	5 056,98	5 506,00	5 955,02
	III	3 872,28	4 044,77	4 217,26	4 389,75
B	IV	3 719,83	4 084,00	4 448,17	4 812,34
	V	2 921,86	3 114,47	3 307,08	3 499,69
C	VI	2 778,90	2 942,50	3 106,10	3 269,70
	VII	2 487,22	2 571,85	2 656,48	2 741,11
D	VIII	2 248,06	2 380,46	2 512,86	2 645,26
	IX	2 164,97	2 195,13	2 225,29	2 255,45

Член 11

Считано от 1 юли 2007 г., таблицата с основните месечни заплати в член 93 от Условията за работа на другите служители се заменя със следната:

Функционална група	1.7.2007	Стъпка
	Степен	1	2	3	4	5	6	7
IV	18	5 433,53	5 546,53	5 661,87	5 779,61	5 899,81	6 022,50	6 147,74
	17	4 802,29	4 902,16	5 004,11	5 108,17	5 214,40	5 322,84	5 433,53
	16	4 244,39	4 332,66	4 422,76	4 514,73	4 608,62	4 704,46	4 802,29
	15	3 751,30	3 829,31	3 908,95	3 990,24	4 073,22	4 157,92	4 244,39
	14	3 315,50	3 384,44	3 454,83	3 526,67	3 600,01	3 674,88	3 751,30
	13	2 930,32	2 991,26	3 053,46	3 116,96	3 181,78	3 247,95	3 315,50
III	12	3 751,25	3 829,25	3 908,88	3 990,16	4 073,14	4 157,84	4 244,30
	11	3 315,47	3 384,41	3 454,79	3 526,63	3 599,97	3 674,83	3 751,25
	10	2 930,32	2 991,25	3 053,45	3 116,95	3 181,77	3 247,93	3 315,47
	9	2 589,91	2 643,76	2 698,74	2 754,86	2 812,14	2 870,62	2 930,32
	8	2 289,04	2 336,64	2 385,23	2 434,83	2 485,46	2 537,15	2 589,91
II	7	2 589,84	2 643,71	2 698,70	2 754,83	2 812,12	2 870,61	2 930,32
	6	2 288,93	2 336,53	2 385,13	2 434,74	2 485,38	2 537,07	2 589,84
	5	2 022,97	2 065,05	2 108,00	2 151,84	2 196,60	2 242,29	2 288,93
	4	1 787,92	1 825,11	1 863,07	1 901,82	1 941,37	1 981,75	2 022,97
I	3	2 202,57	2 248,29	2 294,95	2 342,58	2 391,20	2 440,82	2 491,48
	2	1 947,17	1 987,58	2 028,83	2 070,94	2 113,92	2 157,79	2 202,57
	1	1 721,38	1 757,11	1 793,57	1 830,80	1 868,79	1 907,58	1 947,17

Член 12

Считано от 1 юли 2007 г., долната граница за надбавката за настаняване, посочена в член 94 от Условията за работа на другите служители, е:

—	781,31 EUR за служител, който има право на надбавка за жилищни нужди,

—	463,22 EUR за служител, който няма право на надбавка за жилищни нужди.

Член 13

Считано от 1 юли 2007 г., за обезщетението за безработица, посочено в член 96, параграф 3, втора алинея от Условията за работа на другите служители, долната граница е 934,31 EUR, горната граница е 1 868,61 EUR, а стандартното обезщетение — 849,38 EUR.

Член 14

Считано от 1 юли 2007 г., надбавките за работа на смени, посочени в член 1, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 300/76 на Съвета (2), са 356,04 EUR, 537,38 EUR, 587,56 EUR и 801,03 EUR.

Член 15

Считано от 1 юли 2007 г., за сумите в член 4 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 260/68 на Съвета (3) се прилага коефициент в размер на 5,139465.

Член 16

Считано от 1 юли 2007 г., таблицата в член 8, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица се заменя със следната:

1.7.2007	Стъпка
Степен	1	2	3	4	5	6	7	8
16	15 761,93	16 424,26	17 114,43	17 114,43	17 114,43	17 114,43
15	13 930,91	14 516,30	15 126,30	15 547,14	15 761,93	16 424,26
14	12 312,60	12 829,99	13 369,12	13 741,07	13 930,91	14 516,30	15 126,30	15 761,93
13	10 882,28	11 339,57	11 816,07	12 144,81	12 312,60
12	9 618,12	10 022,29	10 443,43	10 733,99	10 882,28	11 339,57	11 816,07	12 312,60
11	8 500,81	8 858,03	9 230,25	9 487,05	9 618,12	10 022,29	10 443,43	10 882,28
10	7 513,30	7 829,02	8 158,00	8 384,97	8 500,81	8 858,03	9 230,25	9 618,12
9	6 640,50	6 919,54	7 210,31	7 410,91	7 513,30
8	5 869,09	6 115,72	6 372,71	6 550,01	6 640,50	6 919,54	7 210,31	7 513,30
7	5 187,30	5 405,28	5 632,41	5 789,12	5 869,09	6 115,72	6 372,71	6 640,50
6	4 584,71	4 777,36	4 978,11	5 116,61	5 187,30	5 405,28	5 632,41	5 869,09
5	4 052,11	4 222,39	4 399,82	4 522,23	4 584,71	4 777,36	4 978,11	5 187,30
4	3 581,39	3 731,89	3 888,71	3 996,90	4 052,11	4 222,39	4 399,82	4 584,71
3	3 165,35	3 298,37	3 436,97	3 532,59	3 581,39	3 731,89	3 888,71	4 052,11
2	2 797,64	2 915,20	3 037,71	3 122,22	3 165,35	3 298,37	3 436,97	3 581,39
1	2 472,65	2 576,55	2 684,82	2 759,52	2 797,64

Член 17

Считано от 1 юли 2007 г., размерът на надбавката за дете на издръжка, посочена в член 14, първа алинея от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица, е, както следва:

1.7.2007 г.—31.12.2007 г.	319,27 EUR
1.1.2008 г.—31.12.2008 г.	333,19 EUR

Член 18

Считано от 1 юли 2007 г., размерът на надбавката за образование, посочена в член 15, първа алинея от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица, е, както следва:

1.7.2007 г.—31.8.2007 г.	50,86 EUR
1.9.2007 г.—31.8.2008 г.	67,83 EUR

Член 19

Считано от 1 юли 2007 г., за целите на прилагането на член 18, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица, размерът на фиксираната надбавка, посочена в предишния член 4а от приложение VII към Правилника за длъжностните лица в сила преди 1 май 2004 г., е:

—	122,83 EUR на месец за длъжностните лица от степен C4 или C5,

—	188,31 EUR на месец за длъжностните лица от степен C1, C2 или C3.

Член 20

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 56, 4.3.1968 г., стp. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 337/2007 (ОВ L 90, 30.3.2007 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 300/76 на Съвета от 9 февруари 1976 г. за определяне на категориите длъжностни лица, които имат право на надбавки за работа на смени, и размера и условията за това (ОВ L 38, 13.2.1976 г., стр. 1). Регламент, допълнен с Регламент (Евратом, ЕОВС, ЕИО) № 1307/87 (ОВ L 124, 13.5.1987 г., стр. 6) и последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1873/2006 (ОВ L 360, 19.12.2006 г., стр. 61).

(3)  Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 260/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. относно определяне на условията и процедурата за прилагане на данъка в полза на Европейските общности (ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 8). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1750/2002 (ОВ L 264, 2.10.2002 г., стр. 15).

---

22.12.2007

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/8

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1559/2007 НА СЪВЕТА

от 17 декември 2007 година

за установяване на многогодишен план за възстановяване на ресурсите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море и за изменение на Регламент (ЕО) № 520/2007

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)	От 14 ноември 1997 г. Общността е страна по Международната конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (2).

(2)	На годишното си заседание през ноември 2006 г. Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT) прие Препоръка 2006[05] за установяване на 15-годишен план за възстановяване на ресурсите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море.

(3)

За да се възстановят ресурсите, планът на ICCAT за възстановяване предвижда постепенно намаляване на равнището на общия допустим улов (ТАС) от 2007 до 2010 г., ограничения върху риболова в определени зони и периоди, нов минимален размер за червения тон, мерки относно спортните и любителски риболовни дейности, както и контролни мерки и изпълнение на схемата на ICCAT за съвместна международна инспекция, с цел да се гарантира ефективността на плана за възстановяване.

(4)

За да бъдат спазени произтичащите от препоръката на IССАТ международни задължения, планът на IССАТ за възстановяване на ресурсите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море бе въведен временно с Регламент (ЕО) № 643/2007 на Съвета от 11 юни 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 41/2007 във връзка с плана за възстановяване на ресурсите от червен тон по препоръка на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (3), докато бъде приет регламент за прилагане на многогодишни мерки за възстановяване на ресурсите от червен тон през 2007 г.

(5)

Необходимо е, следователно, планът на IССАТ за възстановяване да бъде въведен постоянно, посредством регламент относно установяване на план за възстановяване, както е предвидено в член 5 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (4), който ще се прилага от 1 януари 2008 г.

(6)	Някои технически мерки, приети от IССАТ по отношение на червения тон, са вече включени в правото на Общността, като Регламент (ЕО) № 520/2007 от 7 май 2007 г. за определяне на технически мерки за опазването на определени запаси от далекомигриращи видове риба (5).

(7)

Единствено с цел тяхното финансиране до 31 декември 2014 г. мерките за изпълнение на плана на ICCAT за възстановяване, приети с настоящия регламент, както и временно приетите с Регламент (ЕО) № 643/2007, следва да се смятат за план за възстановяване по смисъла на член 5 от Регламент (ЕО) № 2371/2002, считано от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 643/2007.

(8)	Приемането на новите технически мерки, приети от IССАТ по отношение на червения тон, и актуализирането на онези, които са в сила от приемането на посочения по-горе регламент, изискват заличаване на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 520/2007 и замяната им с настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и обхват

Настоящият регламент определя общите правила за прилагане от Общността на многогодишен план за възстановяване на ресурсите от червен тон (Thunnus thynnus) по препоръка на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT). Регламентът се прилага за червения тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море.

Целта на плана за възстановяване е да се постигне биомаса, която да отговаря на максималния устойчив добив (Бмуд) с повече от 50 %-на вероятност.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)	„ДС“ означава договарящи страни по Международната конвенция за опазване на риба тон в Атлантическия океан, както и сътрудничещи страни, които не са договарящи страни по Конвенцията, а също така и институции или риболовни институции;

б)	„риболовен кораб“ означава всеки кораб, използван или предназначен за търговска експлоатация на ресурсите от риба тон, включително корабите за преработка на риба, корабите за транспорт, влекачите и корабите, извършващи претоварване;

в)	„съвместна риболовна операция“ е всяка операция, извършвана между два или повече кораба, плаващи под флага на различни ДС или на различни държави-членки, при която уловът на един кораб се приписва отчасти или изцяло на един или повече други кораби;

г)

„дейности по прехвърляне“ означава всяко прехвърляне на червен тон: i) от риболовния кораб до крайното угоително стопанство за червен тон, включително умрялата или изпуснатата при транспортирането риба; ii) от рибно стопанство за червен тон или капан за риба тон до кораб за преработка, кораб за транспортиране или до сушата.

д)	„капан за риба тон“ означава неподвижен, закотвен за дъното уред, обикновено снабден с направляваща мрежа, която насочва рибата към заградено място;

е)	„поставяне в садки“ означава, че живият червен тон не се качва на борда, и включва както угояването, така и отглеждането;

ж)	„угояване“ означава отглеждане в садки на червен тон за кратък период (обикновено 2—6 месеца), с цел най-вече увеличаване на съдържанието на мазнини на рибата;

з)	„отглеждане“ означава поставяне в садки на червен тон за повече от година с цел увеличаване на общата биомаса;

и)	„претоварване“ означава разтоварване на цялото или част от количеството червен тон, което е на борда на риболовен кораб, на друг риболовен кораб;

й)	„кораб за преработка“ означава кораб, на борда на който рибните продукти подлежат на една или повече от следните операции преди пакетирането им: филетиране или нарязване, замразяване и/или обработка;

к)	„спортен риболов“ означава риболов с нетърговска цел, практикуван от членове на национална спортна организация или от лица, които притежават национален спортен лиценз;

л)	„любителски риболов“ означава риболов с нетърговска цел, чиито участници не членуват в национална спортна организация, нито притежават национален спортен лиценз;

м)	„задача II“ означава задача II, определена от ICCAT в „Оперативно ръководство за статистика и изследване на рибата тон и подобните ѝ видове в Атлантическия океан“ (Трето издание, ICCAT, 1990 г.);

н)	„кораб за транспорт“ означава кораб, който получава диви екземпляри и ги транспортира до стопанства за угояване или отглеждане.

ГЛАВА II

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РИБОЛОВ

Член 3

Общ допустим улов (ОДУ)

Общият допустим улов, определен от IССАТ по отношение на договарящите страни за запасите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, е както следва:

—	през 2008 г.: 28 500 тона;

—	през 2009 г.: 27 500 тона;

—	през 2010 г.: 25 500 тона.

Когато обаче в рамките на IССАТ са договорени нови равнища на ТАС, Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, адаптира съответно предвидения в първия параграф ТАС.

Член 4

1.   Всяка държава-членка взема необходимите мерки риболовното усилие на нейните кораби и капани да бъде съразмерно на възможностите за улов на червен тон, с които държавата-членка разполага в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море.

2.   Всяка държава-членка съставя годишен риболовен план за риболовните кораби и капани за улов на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море. Държавите-членки, чиито квоти за червен тон са по-малко от 5 % от квотата на Общността, могат да приемат в своя риболовен план специфичен метод за управление на своята квота, при което разпоредбите на параграф 3 не се прилагат.

3.   Годишният риболовен план определя:

а)	inter alia, риболовните кораби над 24 м, включени в списъка, посочен в член 12 и отпуснатата им индивидуална квота.

б)	по отношение на корабите под 24 м и капаните — поне квотата, отпусната на организации на производителите или на групи кораби, ловящи с подобен риболовен уред.

4.   Годишният риболовен план се предава на Комисията не по-късно от 31 януари всяка година. Всяка последваща промяна в годишния риболовен план или в специфичния метод на управление на тяхната квота се предава на Комисията най-малко 10 дни преди да се пристъпи към дейността, съответстваща на промяната.

5.   Държавата-членка на флага предприема действия по този параграф, когато кораб, плаващ под нейния флаг:

а)	не е спазил изискването за доклад, посочено в член 17, параграф 3;

б)	е извършил нарушение, посочено в член 26.

Държавата-членка на флага взема мерки да бъде извършена физическа инспекция под нейно ръководство в нейните пристанища или от друго лице, определено от държавата-членка на флага, когато корабът не е в пристанище на Общността.

Държавата-членка на флага може да изисква от кораба да се отправи незабавно към определено от нея пристанище, когато индивидуалната квота бъде счетена за изчерпана.

6.   Не по-късно от 31 януари държавите-членки докладват на Комисията за изпълнението на годишните си риболовни планове за предходната година. Тези доклади включват:

а)	броя на корабите, действително извършващи риболов на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море;

б)	улова на всеки кораб; и

в)	общия брой дни, през които всеки кораб е извършвал риболов в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море.

7.   Частни търговски споразумения между граждани на държава-членка и ДС с цел използване на риболовен кораб, плаващ под флага на тази държава-членка, за риболовна дейност в рамките на квота за риба тон на ДС, се сключват само с разрешението на заинтересованата държава-членка, която информира за това Комисията, както и с разрешението на Комисията на ICCAT.

8.   Преди 1 март всяка година държавите-членки изпращат на Комисията информация за всяко едно частно търговско споразумение между техните граждани и ДС.

9.   Информацията, посочена в параграф 8, съдържа следните елементи:

а)	Списък на всички риболовни кораби, плаващи под флага на държавата-членка, която има разрешение да извършва активен улов на червен тон съгласно частно търговско споразумение;

б)	вътрешен номер на кораба съгласно приложение I към Регламент (ЕО) № 26/2004 на Комисията от 30 декември 2003 г. относно регистъра на риболовния флот на Общността (6);

в)	срок на частните търговски споразумения;

г)	съгласие на държавата-членка за частното споразумение;

д)	наименованието на съответната ДС.

10.   Комисията изпраща незабавно информацията, посочена в параграф 9, на Изпълнителния секретариат на ICCAT.

11.   Комисията гарантира, че процентът от квотата на всяка ДС за червен тон, който може да се използва за наемане на риболовни кораби на Общността съгласно член 8б от Регламент (ЕО) № 1936/2001 на Съвета (7), не надхвърля 60 %, 40 % и 20 % от общата квота съответно за 2007, 2008 и 2009 г.

12.   Наемането на риболовни кораби на Общността за червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море се забранява през 2010 и следващите години.

13.   Всяка държава-членка гарантира, че броят на наетите от нея риболовни кораби за червен тон и продължителността на периода на наемане е съвместим с квотата, отпусната на държавата по наемане.

ГЛАВА III

ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ

Член 5

Затворени сезони за риболов

1.   Риболовът на червен тон се забранява в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море за големи риболовни кораби с въже майка с пелагичен уред, които са над 24 m, през периода от 1 юни до 31 декември, с изключение на зоната, ограничена от следните координати: на запад 10° W и на север 42° N.

2.   Риболовът на червен тон с гъргъри се забранява в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море за периода от 1 юли до 31 декември.

3.   Риболовът на червен тон с кораби с подхранка се забранява в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море за периода от 15 ноември до 15 май.

4.   Риболовът на червен тон с пелагични траулери се забранява в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море за периода от 15 ноември до 15 май.

Член 6

Използване на самолети

Използването на самолети и хеликоптери за търсене на червен тон в зоната, обхваната от конвенцията, се забранява.

Член 7

Минимални размери

1.   Минималният размер за червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море се определя на 30 kg или 115 cm.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 и без да се засягат разпоредбите на член 9, минималният размер за червен тон (Thunnus thynnus) 8 kg или 75 cm се прилага за червен тон, както следва:

а)	червен тон, уловен в източната част на Атлантическия океан с кораби с подхранка, кораби за тралене и пелагични траулери;

б)	червен тон, уловен в Адриатическо море с цел отглеждане.

3.   За целите на параграф 2, буква а) Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, определя максималния брой кораби с подхранка и кораби за тралене, на които се разрешава да ловят червен тон, и пелагични траулери, на които се разрешава да ловят червен тон като съпътстващ улов. Броят на корабите с подхранка и на корабите за тралене се определя на броя кораби на Общността, участващи в пряк риболов на червен тон през 2006 г. Броят на пелагичните траулери се определя на броя кораби на Общността, на които се разрешава да ловят червен тон като съпътстващ улов през 2006 г.

4.   За целите на параграф 2, буква а) Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, разпределя между държавите-членки броя кораби, определени съгласно параграф 3.

5.   За целите на параграф 2, буква а) не повече от 10 % от квотата на Общността за червен тон между 8 kg или 75 cm, и 30 kg или 115 cm, се разпределя между корабите с разрешение за риболов, посочени в параграфи 3 и 4, с до максимум 200 тона червен тон с тегло не по-малко от 6,4 kg или с дължина 70 cm, уловен от кораби с подхранка с обща дължина по-малко от 17 m. Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, взема решение за разпределянето на квотата на Общността между държавите-членки.

6.   Не повече от 2 % от квотата на Общността за червен тон между 8 и 30 kg може да бъде разпределена между нейния крайбрежен занаятчийски риболов на прясна риба в източната част на Атлантическия океан. Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, взема решение за разпределянето на квотата на Общността между държавите-членки.

7.   Допълнителните конкретни условия за червен тон, уловен в източната част на Атлантическия океан от кораби с подхранка, кораби за тралене и пелагични траулери, са изложени в приложение I.

Член 8

План за пробовземане по отношение на червения тон

1.   Всяка държава-членка съставя програма за пробовземане с цел оценка на броя с необходим размер от уловения червен тон.

2.   Пробовземането по размер при садките се извършва с една проба от 100 образеца на 100 тона жива риба или с една проба от 10 % от общия брой на рибата в садки. Пробовземането за размер въз основа на дължина или тегло се извършва по време на прибирането на улова в рибното стопанство, както и от рибата, умряла по време на транспортирането, в съответствие с методиката на ICCAT за докладване в рамките на задача II.

3.   За риба, отглеждана повече от една година, се разработват допълнителни методи и пробовземания.

4.   Пробовземането се извършва при прибирането на улова на случаен принцип и обхваща всички садки. Данните за извършените всяка година проби се съобщават на Комисията до 31 май следващата година.

Член 9

Съпътстващ улов

1.   Съпътстващ улов от максимум 8 % червен тон, който тежи под 30 kg и не по-малко от 10 kg, се разрешава за всички риболовни кораби, които, активно или не, ловят червен тон, без да се засягат разпоредбите на член 7, параграф 2.

2.   Посоченият в параграф 1 процент се изчислява или въз основа на общия съпътстващ улов в брой риби, които се разтоварват на сушата, от общия улов на червен тон на тези кораби, или въз основа на изразената в проценти тегловна еквивалентност.

3.   Съпътстващият улов трябва да се извади от квотата на държавата-членка на флага. Изхвърлянето на умрялата риба от посочения в параграф 1 съпътстващ улов се забранява по времето, през което се извършва риболов на червен тон, и се изважда от квотата на държавата-членка на флага.

4.   Разтоварването на суша на съпътстващ улов от червен тон става съгласно разпоредбите на член 14 и член 18, параграф 1.

Член 10

Риболов за забавление

1.   В рамките на любителските риболовни дейности се забраняват уловът, съхраняването на борда, претоварването и разтоварването на сушата на повече от един екземпляр червен тон за всеки риболовен курс.

2.   Продажбата на червен тон, уловен при любителски риболов, се забранява, с изключение на случаите с благотворителна цел.

3.   Всяка държава-членка записва данни за улова от любителски риболов и ги предава на Комисията. Комисията изпраща тази информация на Постоянния комитет за изследвания и статистика на ICCAT.

4.   Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира във възможно най-голяма степен освобождаването на уловения в рамките на любителския риболов жив червен тон, особено на младите екземпляри.

Член 11

Спортен риболов

1.   Всяка държава-членка взема необходимите мерки за регламентиране на спортния риболов, по-конкретно посредством разрешения за риболов.

2.   Продажбата на червен тон, уловен при състезания по спортен риболов, се забранява, с изключение на случаите с благотворителна цел.

3.   Всяка държава-членка записва данни за улова при спортен риболов и ги съобщава на Комисията. Комисията изпраща тази информация на Постоянния комитет за изследвания и статистика на ICCAT.

4.   Всяка държава-членка взема необходимите мерки да осигури във възможно най-голяма степен освобождаването на уловения в рамките на спортния риболов жив червен тон, особено на младите екземпляри.

ГЛАВА IV

КОНТРОЛНИ МЕРКИ

Член 12

Регистър на корабите с разрешение за активен риболов на червен тон

1.   До 31 януари 2008 г. всяка държава-членка изпраща на Комисията по електронен път списък на всички риболовни кораби, плаващи под нейния флаг, на които е разрешено да извършват активен риболов на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море посредством издаване на специално разрешение за риболов.

2.   Комисията изпраща тази информация на Изпълнителния секретариат на ICCAT, за да може тези кораби да бъдат вписани в регистъра на ICCAT за кораби с разрешение за риболов на червен тон.

3.   Риболовните кораби на Общността, засегнати от този член и невписани в регистъра на ICCAT, не могат да извършват риболов, да съхраняват на борда, да претоварват, транспортират, прехвърлят или разтоварват на сушата червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море.

4.   Правилата относно разрешенията за риболов в член 8a, параграфи 2, 4, 6, 7 и 8 от Регламент (ЕО) № 1936/2001 се прилагат mutatis mutandis.

Член 13

Регистриране на капани за риба тон, чрез които е разрешено да се извършва риболов на червен тон

1.   До 31 януари 2008 г. всяка държава-членка изпраща на Комисията по електронен път списък на всички капани за риба тон, чрез които е разрешено да се извършва риболов на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море посредством издаване на специален лиценз за риболов. Списъкът включва името на капаните и регистрационния им номер.

2.   Комисията изпраща списъка на Изпълнителния секретариат на ICCAT, за да може тези капани за риба тон да бъдат вписани в регистъра на ICCAT за капани за риба тон, с които е разрешено да се извършва риболов на червен тон.

3.   С капаните за риба тон на Общността, невписани в регистрите на ICCAT, не може да се извършва риболов, да се съхранява, претоварва или разтоварва на сушата червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море.

4.   Член 8a, параграфи 2, 4, 6, 7 и 8 от Регламент (ЕО) № 1936/2001 се прилагат mutatis mutandis.

Член 14

Определени пристанища

1.   Държавите-членки определят място, което да се използва за разтоварване на суша, или място близо до брега (определени пристанища), където се разрешават операции по разтоварване на суша или претоварване на червен тон.

2.   Държавите-членки предават на Комисията най-късно до 1 април всяка година списък на определените пристанища. Комисията изпраща тази информация на Изпълнителния секретариат на ICCAT преди 15 април всяка година. Всякакви последващи промени в списъка се съобщават на Комисията, за да бъдат предадени на Изпълнителния секретариат на ICCAT, най-малко 15 дни преди промяната да влезе в сила.

3.   Забраняват се разтоварването на суша и претоварването от корабите, посочени в член 12, на каквото и да е количество червен тон, уловен в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, на всяко място, различно от пристанищата, определени от ДС и от държавите-членки съгласно параграфи 1 и 2.

4.   Настоящата разпоредба се прилага за операции по разтоварване на суша или прехвърляне, извършвани от кораби с подхранка, кораби за тралене и пелагични траулери, които са уловили червен тон в източната част на Атлантическия океан, в съответствие с конкретните условия, посочени в приложение I.

Член 15

Изисквания към документацията

1.   Освен че трябва да спази условията от членове 6 и 8 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (8), капитанът на риболовен кораб на Общността, посочен в член 12, вписва в бордовия дневник, ако е приложимо, информацията, посочена в приложение II.

2.   Капитанът на кораб на Общността, посочен в член 12, който участва в съвместна риболовна операция, вписва в бордовия си дневник следната допълнителна информация:

а)

къде уловът е качен на борда или е прехвърлен в садки: — датата и часа на улова при съвместната риболовна операция; — мястото (географска дължина/ширина) на улова при съвместна риболовна операция; — количеството на качения на борда или прехвърления в садки улов на червен тон; — името и международните радиопозивни на риболовния кораб.

б)

за корабите, които участват в съвместна риболовна операция, но не са ангажирани в прехвърлянето на рибата: — датата и часа на съвместната риболовна операция; — мястото (географската дължина/ширина) на съвместната риболовна операция; — заявление, че на борда не е качван улов, нито е преместван в садки от този кораб; — името(имената) и международната(ите) радиопозивна(и) на риболовния(ите) кораб(и) за улов.

3.   Когато кораб за улов, включен в съвместна риболовна операция, декларира количеството червен тон, уловено с неговите риболовни уреди, за всеки улов капитанът посочва квотата, по която се отчита уловът за всеки(всички) кораб(и) и държава(и) на флага.

Член 16

Съвместни риболовни операции

1.   Всякакви съвместни риболовни операции за червен тон, в които участват кораби, плаващи под флага на една или повече държава(и)-членка(и), се разрешават само със съгласието на заинтересованата(ите) държава(и)-членка(и) на флага.

2.   При кандидатстване за разрешение всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да получи от своите риболовни кораби, участващи в съвместната риболовна операция, подробна информация относно продължителността на съвместната операция, идентичността на ангажираните оператори и схемата на разпределение между корабите за съответния улов.

3.   Всяка държава-членка предоставя посочената в параграф 2 информация на Комисията. Комисията незабавно изпраща тази информация на Секретариата на ICCAT.

Член 17

Доклади за улова

1.   Капитанът на посочения в член 12 риболовен кораб изпраща на компетентните органи на държавата-членка, под чийто флаг плава, доклад за улова, в който посочва количествата червен тон, уловен от кораба, включително и при липса на улов.

2.   Докладът за улова се предава за пръв път най-късно в края на десетия ден след навлизането в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море или след началото на риболовния курс. В случай на съвместни риболовни операции капитанът на кораба за улов посочва за всеки улов към кой кораб или кораби се причислява уловът според квотата на държавата(ите) на флага.

3.   От 1 юни всяка година капитанът на риболовен кораб предава доклада за количеството улов на червен тон, включително и при липса на улов, на всеки пет дни.

4.   При получаване на докладите за улов всяка държава-членка ги изпраща по електронен път или по друг начин на Комисията. Комисията незабавно изпраща тази информация на Секретариата на ICCAT.

5.   Преди петнадесето число на всеки месец държавите-членки информират Комисията, посредством компютърночетим формуляр, за количествата улов на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, които през предходния месец са разтоварени на суша, претоварени, уловени в капан или поставени в садки от кораба, плаващ под техен флаг. Комисията незабавно изпраща тази информация на Секретариата на ICCAT.

Член 18

Разтоварване

1.   Чрез дерогация от член 7 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 най-малко четири часа преди очаквания час на пристигане в пристанището капитанът на кораб на Общността, посочен в член 12 от настоящия регламент, или негов представител съобщават на компетентния орган на държавата-членка (включително държавата-членка, под чийто флаг плава) или на ДС, чиито пристанища или съоръжение за разтоварване на сушата желаят да използват, следната информация:

а)	очакван час на пристигане;

б)	оценка на количеството съхраняван на борда червен тон;

в)	информация за зоната, където е извършен уловът.

2.   При разтоварване на сушата в определено пристанище на държава-членка, различна от държавата-членка по флаг, съответният орган на тази държава-членка в срок от 48 часа след приключване на разтоварването изпраща протокол за разтоварването на сушата на органа на държавата, под чийто флаг плава риболовният кораб.

3.   Настоящата разпоредба не се прилага по отношение на разтоварвания на суша от кораби с подхранка, кораби за тралене и пелагични траулери, уловили червения тон в източната част на Атлантическия океан.

Член 19

Прехвърляне

1.   Чрез дерогация от член 11 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 се забранява претоварването в морето на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, с изключение на големи риболовни кораби с въже-майка, които оперират в съответствие с Препоръка 2005[06] за установяване на програма за претоварване за големи риболовни кораби на ICCAT, със съответните изменения.

2.   Преди влизането в пристанище капитанът на приемащия кораб (кораба за улов или кораба за преработка) или негов представител най-малко 48 часа преди очаквания час на пристигане предоставя на компетентните органи на държавата-членка, чието пристанище иска да използва, следната информация:

а)	очакван час на пристигане;

б)	оценка на количеството съхраняван на борда червен тон;

в)	информация за географските области, откъдето са уловите на червен тон, които ще бъдат претоварени;

г)	името на кораба за улов, който доставя рибата червен тон, и номера му в регистъра на ICCAT за риболовни кораби с разрешително за риболов на червен тон;

д)	името на приемащия кораб и номера му в регистъра на ICCAT за риболовни кораби с разрешение за риболов на червен тон;

е)	тонажа на червения тон, който ще бъде претоварен.

3.   На риболовните кораби за улов не се разрешава претоварване, освен ако не са получили предварително разрешение от държавата, под чийто флаг плават.

4.   Преди началото на претоварването капитанът на кораба за улов уведомява държавата, под чийто флаг плава, за следното:

а)	количествата червен тон, които предстои да бъдат претоварени;

б)	датата и пристанището на прехвърляне;

в)	името, регистрационния номер и флага на приемащия кораб и номера му в регистъра на ICCAT за риболовни кораби с разрешително за риболов на червен тон;

г)	географската зона, където е извършен уловът.

5.   Компетентният орган на държавата-членка, в чието пристанище се извършва претоварването:

а)	инспектира приемащия кораб при пристигането и проверява товара и документацията, свързана с операцията по претоварване;

б)	изпраща на органа на държавата, под чийто флаг плава корабът за улов, протокол от претоварването до 48 часа след приключване на претоварването.

6.   Капитанът на кораб на Общността, посочен в член 12, попълва декларацията на ICCAT за претоварване и я предава на компетентните органи на държавата-членка, под чийто флаг плават корабите. Декларацията се предава не по-късно от 15 дни след датата на претоварване в пристанището в съответствие с формата, определен в приложение III.

Член 20

Операции по поставяне в клетки

1.   В рамките на една седмица от извършването на операцията по поставяне в садки държавата-членка, под чиято юрисдикция е рибното стопанство за угояване или отглеждане на червен тон, представя утвърден от наблюдател доклад за поставяне в садки на държавата-членка или на ДС, под чийто флаг плава корабът, уловил червения тон, и на Комисията. Комисията незабавно изпраща тази информация на Секретариата на ICCAT. Докладът съдържа информацията, включена в декларацията за поставяне в садки, съгласно член 4б от Регламент (ЕО) № 1936/2001.

2.   Когато стопанствата за угояване или отглеждане се намират в открито море, разпоредбите на параграф 1 се прилагат, mutatis mutandis, към държавите-членки, където са установени физическите или юридическите лица, отговорни за стопанствата за угояване или отглеждане.

3.   Преди всяко прехвърляне в садки държавата-членка или ДС, под чийто флаг плава корабът за улов, бива информиран от компетентния орган на държавата-членка, отговорна за рибното стопанство за угояване или отглеждане, относно прехвърлянето в садки на количествата, уловени от риболовни кораби, които плават под нейния флаг.

Държавата-членка, под чийто флаг плава корабът за улов, изисква от компетентния орган на държавата-членка, отговорна за рибното стопанство за угояване или отглеждане, да предприеме действия за конфискуване на улова и за връщане на рибата в морето, ако при получаването на тази информация прецени, че:

а)	риболовният кораб, декларирал, че е уловил рибата, няма достатъчно индивидуална квота за червен тон, който да се поставя в садки, или

б)	количеството риба не е надлежно докладвано и не е отчетено при изчисляването на която и да е приложима квота или

в)	риболовният кораб, декларирал, че е уловил рибата, няма разрешение за улов на червен тон.

4.   Капитанът на риболовен кораб на Общността попълва и предава на държавата-членка по флаг или на ДС по флаг декларацията на ICCAT за прехвърляне не по-късно от 15 дни след датата на прехвърлянето във влекачи или в садки, в съответствие с формата, посочен в приложение III. Декларацията за прехвърляне придружава прехвърлената риба при транспортирането ѝ до садката.

Член 21

Дейности, свързани с капани за риба тон

1.   Уловът с капан се регистрира след приключването на всяка риболовна операция с капани за риба тон и, в срок от 48 часа след приключването на всяка риболовна операция, се съобщава по електронен път или по друг начин на компетентния орган на държавата-членка, където се намира капанът.

2.   При получаване на протокола за улов всяка държава-членка го изпраща по електронен път на Комисията. Комисията незабавно изпраща информацията на Секретариата на ICCAT.

Член 22

Контрол на пристанището или в рибното стопанство

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки да гарантират, че всички посочени в регистъра на ICCAT кораби с разрешение за риболов на червен тон, влизащи в определено пристанище, за да разтоварят на сушата и/или да претоварят червен тон, уловен в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, преминават през пристанищна инспекция.

2.   Държавите-членки вземат необходимите мерки за контролиране на всяка операция по поставяне в садки в стопанствата за угояване или отглеждане, които са под тяхна юрисдикция.

3.   Когато стопанствата за угояване или отглеждане се намират в открито море, разпоредбите на параграф 2 се прилагат, mutatis mutandis, към държавите-членки, където са установени физическите или юридическите лица, отговорни за стопанството за угояване или отглеждане.

Член 23

Насрещна проверка

1.   Държавите-членки проверяват, включително чрез данните от VMS (Система за сателитно наблюдение на риболовни кораби), представянето на бордовите дневници и съответната информация, вписвана в бордовите дневници на корабите, в документа за прехвърлянето/претоварването и в документите за улова.

2.   Държавите-членки извършват административни насрещни проверки при всяко разтоварване на сушата, всяко претоварване или поставяне в садки, като сравняват количествата по видове, вписани в бордовия дневник на корабите, или количествата по видове, вписани в декларацията за претоварване, и количествата, вписани в декларацията за разтоварване на сушата или в декларацията за поставяне в садки, както и всеки друг имащ отношение документ като фактура и/или документи за продажба.

Член 24

Схема на ICCAT за Съвместна международна инспекция

1.   В Общността се прилага схемата на ICCAT за съвместна международна инспекция, приета от ICCAT на четвъртото ѝ редовно заседание (Мадрид, ноември 1975 г.) и посочена в приложение IV към настоящия регламент.

2.   Държавите-членки, чиито риболовни кораби имат разрешение за улов на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, назначават инспектори и извършват инспекции по море в съответствие със схемата.

3.   Комисията или определен от нея орган може да назначи инспектори на Общността по схемата.

4.   Комисията или определен от нея орган координира дейностите по наблюдение и инспекция за Общността. Тя може да изготви, съгласувано със заинтересованите държави-членки, програми за съвместна инспекция за тази цел, което ще позволи на Общността да изпълни задължението си по схемата. Държавите-членки, чиито кораби участват в риболовни дейности за червен тон, приемат необходимите мерки, за да улеснят изпълнението на тези програми, особено с оглед на необходимите човешки и материални ресурси, както и на периодите и зоните, където тези ресурси трябва да се използват.

5.   Държавите-членки съобщават на Комисията до 1 април всяка година имената на инспекторите и корабите за инспекция, които възнамеряват да включат в схемата през следващата година. Въз основа на тази информация Комисията изготвя, в сътрудничество с държавите-членки, прогнозен план за участието на Общността в схемата всяка година, който изпраща на секретариата на ICCAT и на държавите-членки.

Член 25

Програма за наблюдение

1.   Всяка държава-членка гарантира обезпечаването на наблюдение на своите риболовни кораби с дължина над 15 м най-малко за:

а)	20 % от активните си кораби за риболов със сейнери с кош. При съвместни риболовни операции по време на изпълнението им присъства наблюдател;

б)	20 % от активните си пелагични траулери;

в)	20 % от активните си риболовни кораби с въже майка;

г)	20 % от активните си кораби с подхранка;

д)	100 % по време на прибиране на улова на риба от капаните за риба тон.

Задачите на наблюдателя са по-конкретно следните:

а)	да следи дали корабът отговаря на условията от настоящия регламент;

б)	да протоколира и докладва по риболовната дейност;

в)	да наблюдава и изчислява улова, както и да проверява вписаното в бордовия дневник;

г)	да следи и записва кораби, които може да извършват риболовни дейности в нарушение на мерките на ICCAT за опазване на рибата тон.

Освен това наблюдателят извършва научна работа, като събиране на данни по задача II, както е определено от ICCAT, когато това се изисква от ICCAT, въз основа на инструкциите от Постоянния комитет за изследвания и статистика на ICCAT.

2.   Всяка държава-членка, под чиято юрисдикция е рибното стопанство за угояване или отглеждане на червен тон, осигурява присъствието на наблюдател по време на всяко прехвърляне на червен тон в садките и прибирането на улова на риба от стопанството.

Задачите на наблюдателя са по-конкретно следните:

а)	да наблюдава и контролира съответствието на операциите в стопанството съгласно членове 4a, 4б и 4в от Регламент (ЕО) № 1936/2001;

б)	да утвърждава посочения в член 20 от настоящия регламент доклад за поставяне в садки;

в)	да извършва научна дейност, например да събира проби, съгласно изискванията на ICCAT, основаващи се на указанията от Постоянния комитет за изследвания и статистика на ICCAT.

Член 26

Изпълнение

1.   Държавите-членки вземат мерки за изпълнение по отношение на риболовен кораб, който плава под техен флаг, когато се установи в съответствие със законодателството им, че корабът не съответства на разпоредбите на членове 4, 5, 7, 14, 15, 16, 17 и 19. В зависимост от сериозността на нарушението и в съответствие с приложимите разпоредби на националното законодателство мерките могат да включват по-конкретно:

а)

глоби;

б)	конфискация на незаконния риболовен уред и на незаконния улов;

в)	запориране на съда;

г)	временно прекратяване или отнемане на разрешението за риболов;

д)	намаление или отнемане на квотата за риболов, ако е целесъобразно.

2.   Всяка държава-членка, под чиято юрисдикция се намира рибното стопанство за червен тон, взема мерки за изпълнение по отношение на това рибно стопанство, когато съгласно законодателството ѝ се установи, че стопанството не съответства на разпоредбите на член 20 и член 25, параграф 2 от настоящия регламент и на членове 4a, 4б и 4в от Регламент (ЕО) № 1936/2001. В зависимост от сериозността на нарушението и в съответствие с приложимите разпоредби на националното законодателство мерките могат да включват по-конкретно:

а)

глоби;

б)	временно изваждане или заличаване от регистъра на рибните стопанства за угояване;

в)	забрана за поставяне в садки или за продажба на определени количества червен тон.

Член 27

Пазарни мерки

1.   Забраняват се търговията в Общността, разтоварването на суша, вносът, износът, поставянето в садки за угояване или отглеждане, реекспортът и претоварването на червен тон (Thunnus thynnus) от източната част на Атлантическия океан и Средиземно море, за който няма точна, пълна и утвърдена документация, изисквана съгласно настоящия регламент.

2.   Забраняват се търговията в Общността, вносът, разтоварването на суша, поставянето в садки за угояване или отглеждане, преработката, износът, реекспортът и претоварването на червен тон (Thunnus thynnus) от източната част на Атлантическия океан и Средиземно море, уловен от риболовни кораби, плаващи под флага на държава, която или няма квота, ограничение за улов или разпределен дял от риболовното усилие за червен тон от източната част на Атлантическия океан и Средиземно море, в съответствие с мерките на ICCAT за управление и опазване на червения тон, или риболовните ѝ възможности са изчерпани. Въз основа на информацията, получена от Секретариата на ICCAT, Комисията уведомява всички държави-членки, че квотата на ДС е изчерпана.

3.   Забраняват се търговията в Общността, вносът, разтоварването на суша, преработката, износът на червен тон от рибни стопанства за угояване или отглеждане, които не отговарят на Препоръка 2006[07] на ICCAT за отглеждане на червен тон.

Член 28

Коефициенти за превръщане

Коефициентите за превръщане, приети от Постоянния комитет за изследвания и статистика на ICCAT, се прилагат за изчисляване на еквивалентното закръглено тегло на преработения червен тон.

Член 29

Финансиране

За целите на член 21, буква а), i) от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. на Европейския фонд за рибарство (9) и до 31 декември 2014 г. многогодишният план за възстановяване на ресурсите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море се смята за план за възстановяване по смисъла на член 5 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 30

Изменения на Регламент (ЕО) № 520/2007

Регламент (ЕО) № 520/2007 се изменя, както следва:

1.	Членове 6 и 11 се заличават;

2.	В приложение IV вписаното относно червения тон се заличава.

Член 31

Влизане в сила и приложение

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2008 година.

Въпреки това член 29 се прилага от 13 юни 2007 година.

---

(1)  Становище от 15 ноември 2007 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ L 162, 18.6.1986 г., стр. 33.

(3)  ОВ L 151, 13.6.2007 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 865/2007 (ОВ L 192, 24.7.2007 г., стр. 1).

(5)  ОВ L 123, 12.5.2007 г., стр. 3.

(6)  ОВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 25. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1799/2006 (ОВ L 341, 7.12.2006 г., стр. 26).

(7)  ОВ L 263, 3.10.2001 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 869/2004 (ОВ L 162, 30.4.2004 г., стр. 8).

(8)  ОВ L 261, 20.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1098/2007 (ОВ L 248, 22.9.2007 г., стр. 1).

(9)  ОВ L 223, 15.8.2006 г., стр. 1

---

---

---

---

---

22.12.2007

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/25

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1560/2007 НА СЪВЕТА

от 17 декември 2007 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 21/2004 относно датата на въвеждане на електронна идентификация на животни от рода на овцете и козите

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. относно система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите (2) предвижда, че всяка държава-членка следва да установи система за идентификацията и регистрацията на животни от рода на овцете и козите в съответствие с разпоредбите на посочения регламент.

(2)	Посоченият регламент също предвижда, че считано от 1 януари 2008 г. електронната идентификация става задължителна за всички животни, родени след тази дата.

(3)

Освен това посоченият регламент предвижда, че Комисията следва да предостави до 30 юни 2006 г. на Съвета доклад относно въвеждането на системата за електронна идентификация, придружен от подходящи предложения, които Съветът следва да гласува, за да потвърди или при необходимост да измени датата на въвеждане на задължителната употреба на тази система и, ако е необходимо, да актуализира някои технически аспекти, свързани с въвеждането на електронната идентификация.

(4)

В доклада на Комисията се прави заключение, че датата 1 януари 2008 г. не може да бъде обоснована като краен срок за въвеждането на задължителна електронна идентификация. Поради това е уместно тази дата да се измени, като се отложи крайният срок за 31 декември 2009 г., за да се даде възможност на държавите-членки да предприемат необходимите мерки за правилното въвеждане на системата, като се вземе предвид нейното текущо и потенциално икономическо въздействие.

(5)

Определен брой държави-членки вече са разработили необходимата технология за въвеждането на електронната идентификация и са придобили значителен опит за въвеждането ѝ. За тези държави-членки не следва да има пречки за въвеждането на електронната идентификация на национално равнище, ако те считат това за уместно. Техният опит би предоставил на Комисията и на другите държави-членки допълнителна ценна информация относно техническите последици от електронната идентификация и въздействието ѝ.

(6)

Предвид икономическото значение на настоящия регламент, е необходимо да се разчита на съображенията за спешност, предвидени в точка I.3 от Протокола за ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за създаване на Европейската общност и към Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана.

(7)	Тъй като настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2008 г., той следва да влезе в сила незабавно.

(8)	Регламент (ЕО) № 21/2004 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 21/2004 се изменя, както следва:

1.	Алинея първа на член 9, параграф 3 се заменя със следното: „3.   Считано от 31 декември 2009 г. електронната идентификация съгласно насоките, посочени в параграф 1 и в съответствие със съответните разпоредби на раздел А от приложението, става задължителна за всички животни“.

2.	Член 9, параграф 4 се заменя със следното: „4.   До 31 декември 2009 г. държавите-членки могат да въведат задължителната употреба на електронна идентификация за животни, родени на тяхна територия“.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  Становище от 13 декември 2007 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 8. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).

---

22.12.2007

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/27

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1561/2007 НА КОМИСИЯТА

от 21 декември 2007 година

за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)	В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.

(2)	В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 22 декември 2007 година.

---

(1)  ОВ L 337, 24.12.1994 г., стр. 66. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 756/2007 (ОВ L 172, 30.6.2007 г., стр. 41).

---

---

22.12.2007

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/29

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1562/2007 НА КОМИСИЯТА

от 21 декември 2007 година

за определяне на вносните мита в сектора на житните култури, приложими от 1 януари 2008 година

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазарите в областта на житните култури (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1249/96 на Комисията от 28 юни 1996 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета относно митата за внос в сектора за зърнените храни (2), и по-специално член 2, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета се предвижда, че за продукти, включени в кодове по КН 1001 10 00, 1001 90 91, ex 1001 90 99 (висококачествена мека пшеница), 1002, ex 1005, с изключение на семена, различни от хибридни, и ex 1007, с изключение на различни от хибриди за посев, вносното мито се равнява на интервенционната цена, валидна за тези продукти при вноса, и увеличена с 55 %, минус вносната цена CIF, приложима за въпросната доставка. Това мито обаче не може да надхвърля размера на митото в Общата митническа тарифа.

(2)	В член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета се предвижда, че за целите на изчисляване на вносното мито, посочено в параграф 2 от същия член, редовно се определят представителни цени CIF за продуктите, посочени в параграф 2.

(3)

Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1249/96 цената, която трябва да се използва за изчисляване на вносното мито върху продукти от кодове по КН 1001 10 00, 1001 90 91, ex 1001 90 99 (висококачествена мека пшеница), 1002 00, 1005 10 90, 1005 90 00 и 1007 00 90, е средната от ежедневните представителни цени CIF, определени по метода, посочен в член 4 от същия регламент.

(4)	Уместно е да се определят вносни мита за периода, започващ от 1 януари 2008 година, които да са приложими до влизането в сила на ново определяне,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

От 1 януари 2008 година вносните мита в сектора на житните култури, посочени в член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета, се определят в приложение I към настоящия регламент на основата на елементи, изложени в приложение II.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 2008 година.

---

(1)  ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 78. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 735/2007 (ОВ L 169, 29.6.2007 г., стр. 6). Регламент (ЕО) № 1784/2003 ще бъде заменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1) считано от 1 юли 2008 г.

(2)  ОВ L 161, 29.6.1996 г., стр. 125. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1816/2005 (ОВ L 292, 8.11.2005 г., стр. 5).

---

---

---

22.12.2007

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/32

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1563/2007 НА КОМИСИЯТА

от 21 декември 2007 година

за откриване на тарифни квоти на Общността за 2008 г. за овце, кози, овче и козе месо

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2529/2001 на Съвета от 19 декември 2001 г. относно общата организация на пазара на овче и козе месо (1), и по-специално член 16, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)	Тарифните квоти на Общността за овче и козе месо следва да бъдат открити за 2008 г. Посочените в Регламент (ЕО) № 2529/2001 митни сборове и количества следва да бъдат определени съгласно съответните международни споразумения, действащи през 2008 г.

(2)

В Регламент (ЕО) № 312/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за прилагане в Общността на тарифните разпоредби, установени от Споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна (2), се предвижда от 1 февруари 2003 г. за продукт с код 0204 да бъде открита допълнителна двустранна тарифна квота от 2 000 тона с годишно увеличение на първоначалното количество с 10 %. Допълнителни 200 тона следователно следва да бъдат добавени към квотата за Чили в ГАТТ/СТО, като и двете квоти продължат да бъдат управлявани по същия начин през 2008 г.

(3)

Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската общност и Република Исландия относно допълнителни търговски преференции за селскостопански продукти, предоставяни на основание член 19 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (3), одобрено с Решение 2007/138/ЕО на Съвета (4), предвижда отпускане на допълнително количество годишни тарифни квоти от 500 тона (кланично тегло) за прясно, охладено, замразено или опушено овче месо за Исландия. Поради това, количеството за Исландия следва да бъде съответно променено.

(4)

Някои квоти са определени за периода от 1 юли на дадена година до 30 юни на следващата. Поради факта, че вносът по силата на настоящия регламент следва да бъде управляван на основа календарна година, съответните количества, които трябва да бъдат определени за календарната 2008 година по отношение на въпросните квоти, са сумата от половината количество за периода от 1 юли 2007 г. до 30 юни 2008 г. плюс половината количество за периода от 1 юли 2008 г. до 30 юни 2009 г.

(5)	С оглед гладкото функциониране на тарифните квоти на Общността е необходимо да бъде определен еквивалент кланично тегло. Освен това, тъй като някои тарифни квоти предоставят възможност за внос както на живи животни, така и на месо от тях, е необходимо да се определи конверсионен фактор.

(6)

Чрез дерогация от Регламент (ЕО) № 1439/95 на Комисията от 26 юни 1995 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 3013/89 на Съвета по отношение на вноса и износа на продукти в сектор овче и козе месо (5) квотите за продуктите от овче и козе месо следва да бъдат управлявани в съответствие с член 16, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 2529/2001. Това става в съответствие с членове 308a, 308б и 308в, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. относно определяне на разпоредбите за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (6).

(7)

Когато се управляват според принципа „пръв пристигнал — пръв обслужен“, тарифните квоти по настоящия регламент следва да бъдат първоначално считани за некритични по смисъла на член 308в от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Следователно на митническите власти следва да бъде разрешено да отменят изискването за обезпечение относно стоки, внесени първоначално по тези квоти в съответствие с член 308в, параграф 1 и член 248, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Предвид особеностите на прехвърлянето от една система за управление в друга, член 308в, параграфи 2 и 3 от същия регламент следва да не се прилагат.

(8)	Следва да се изясни какъв вид доказателствен материал за удостоверяване на произхода на продуктите трябва да се представи от операторите, за да се възползват от тарифната квота по системата „пръв пристигнал — пръв обслужен“.

(9)

Когато операторите представят на митническите власти продукти от овче месо за внос, за последните е трудно да установят дали произходът на продуктите са домашни или други овце, за да бъдат определени едни или други митнически ставки. Уместно е следователно да се предвиди в доказателството за произход това да бъде изяснено.

(10)

В съответствие с глава II от Директива 2002/99/ЕО на Съвета от 16 декември 2002 година относно установяване на ветеринарно-санитарни правила, регулиращи производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на продукти от животински произход за консумация от човека (7), както и с Директива 97/78/ЕО на Съвета от 18 декември 1997 година за определяне на принципите, които регулират организацията на ветеринарните проверки на продуктите, въведени в Общността от трети страни (8), вносът може да бъде разрешен само за продукти, удовлетворяващи изискванията на процедурите по хранителната верига и действащата система на Общността за правила и проверки.

(11)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по овцете и козите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

С настоящия регламент се откриват тарифни квоти на Общността за внос на овце, кози, овче и козе месо за периода от 1 януари до 31 декември 2008 г.

Член 2

Митните сборове, приложими към продуктите от посочените в член 1 квоти, кодовете по КН, държавите на произход, изброени по групи държави, както и поредните номера, са посочени в приложението.

Член 3

1.   Количествата, изразени в еквивалент кланично тегло, за внос на продуктите от посочените в член 1 квоти, са тези, посочени в приложението.

2.   За целите на изчисляване на споменатите в параграф 1 количества „еквивалент кланично тегло“, нетното тегло на продуктите от овче и козе месо се умножават по следните коефициенти:

а)	живи животни: 0,47;

б)	за обезкостено агнешко и ярешко месо: 1,67;

в)	за обезкостено овнешко, овче и козе месо с изключение на ярешко месо и смес от някое от тях: 1,81;

г)	за необезкостени продукти: 1,00.

„Яре“ означава яре на възраст до една година.

Член 4

Чрез дерогация от дял II букви A и B от Регламент (ЕО) № 1439/95 посочените в приложението към настоящия регламент тарифни квоти се управляват според принципа „първи дошъл — първи обслужен“ в съответствие с членове 308a, 308б и 308в, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 от 1 януари до 31 декември 2008 г. Член 308в, параграфи 2 и 3 от същия регламент не се прилагат. Не се изискват лицензии за внос.

Член 5

1.   За възползване от посочените в приложението тарифни квоти, на митническите органи на Общността е необходимо да бъде представено валидно доказателство за произход, издадено от компетентните власти на съответната трета държава, придружено от митническа декларация за пускане в свободно обращение на съответните стоки.

Произходът на продуктите, подлежащ на други тарифни квоти, освен произтичащите от споразуменията за преференциални тарифи, се определя в съответствие с действащите в Общността разпоредби.

2.   Посоченото в параграф 1 доказателство за произход е, както следва:

а)	при тарифна квота, част от споразумение за преференциални тарифи — посоченото в това споразумение доказателство за произход;

б)

при други тарифни квоти — доказателството, определено в съответствие с член 47 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 и, в допълнение към предвидените по този член елементи, следните сведения: — кода по КН (минимум първите четири цифри); — поредния номер или номера на съответната тарифна квота; — общото нетно тегло по категория коефициенти, както е предвидено в член 3, параграф 2 от настоящия регламент.

в)	при държави, чиито квоти попадат под букви а) и б) и са смесени — посоченото в буква а) доказателство.

Там, където посоченото в буква б) доказателство за произход е представено като оправдателен документ само за една декларация за пускане в свободно обращение, то може да съдържа няколко поредни номера. Във всички други случаи то съдържа само един пореден номер.

Член 6

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2008 година.

---

(1)  ОВ L 341, 22.12.2001 г., стр. 3. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1913/2005 (ОВ L 307, 25.11.2005 г., стр. 2).

(2)  ОВ L 46, 20.2.2003 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 305/2005 на Комисията (ОВ L 52, 25.2.2005 г., стр. 6).

(3)  ОВ L 61, 28.2.2007 г., стр. 29.

(4)  ОВ L 61, 28.2.2007 г., стр. 28.

(5)  ОВ L 143, 27.6.1995 г., стр. 7. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 272/2001 (ОВ L 41, 10.2.2001 г., стр. 3).

(6)  ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 214/2007 (ОВ L 62, 1.3.2007 г., стр. 6).

(7)  ОВ L 18, 23.1.2003 г., стр. 11.

(8)  ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 9. Директива, последно изменена с Директива 2006/104/ЕО на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 352).

---

---

22.12.2007

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/36

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1564/2007 НА КОМИСИЯТА

от 21 декември 2007 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 979/2007 за отваряне и управление на тарифна квота за внос на свинско месо с произход от Канада

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2759/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на свинско месо (1), и по-специално член 11, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 979/2007 на Комисията (2) при подаването на първото заявление за определен подпериод на тарифната квота заявителите следва да докажат, че по време на всеки от периодите, посочени в споменатия член, са внесли или изнесли най-малко 50 тона от продуктите, изброени в член 1 от Регламент (ЕИО) № 2759/75.

(2)

Необходимо е да се уточни, че доказателството за предишния опит на оператора трябва да се представи заедно с първото заявление за годишния квотен период. Първото заявление може да бъде представено за всеки от четирите подпериода от годишната квота и, ако операторът кандидатства за няколко подпериода, доказателство се представя само веднъж.

(3)	Регламент (ЕО) № 979/2007 следва да бъде съответно изменен.

(4)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по свинското месо,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В член 4 от Регламент (ЕО) № 979/2007 параграф 1 се изменя, както следва:

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1913/2005 (ОВ L 307, 25.11.2005 г., стр. 2).

(2)  ОВ L 217, 22.8.2007 г., стр. 12.

---

22.12.2007

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/37

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1565/2007 НА КОМИСИЯТА

от 21 декември 2007 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 2535/2001 относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на режима на внос на мляко и млечни продукти и за откриване на тарифни квоти

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), и по-специално член 26, параграф 3, буква а) и член 29, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Споразумението между Европейската общност и Швейцарската конфедерация относно търговия със земеделски продукти (2), одобрено с Решение 2002/309/ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията (3), предвижда пълна либерализация на двустранната търговия със сирене, считано от 1 юни 2007 г., след петгодишен преходен период.

(2)

Съответно Регламент (ЕО) № 2535/2001 на Комисията от 14 декември 2001 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на режима на внос на мляко и млечни продукти и за откриване на тарифни квоти (4) в изменението му от Регламент (ЕО) № 487/2007 (5) вече не предвиждаше квоти за внос и мита за внос на сирене с произход от Швейцария. В този контекст и с оглед на гъвкавостта за изискването на вносна лицензия, предвидено от член 26, параграф 3, буква a) от Регламент (ЕО) № 1255/1999 в изменението му от Регламент (ЕО) № 1152/2007 (6), е целесъобразно да се прекрати представянето на вносна лицензия за всеки внос на сирене от Швейцария.

(3)

Член 19а от Регламент (ЕО) № 2535/2001 предвижда вносът на млечни продукти да бъде управляван по хронологичен ред съгласно членове 308а—308в от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 2 юли 1993 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (7). Тази система на управление и нейните процедури правят използването на вносни лицензии излишно и по тази причина тяхното представяне следва да се отмени.

(4)

Някои лицензии за сирена с произход Швейцария и за внос на млечни продукти по квотите, управлявани по хронологичен ред, посочени в глава Iа от Регламент (ЕО) № 2535/2001, ще бъдат валидни и след 1 януари 2008 г. Ангажиментите, поети във връзка с тези лицензии трябва да бъдат изпълнени, като в противен случай внесената гаранция няма да бъде възстановена. Тъй като от тази дата вносът може да се осъществява без лицензии и без свързаните с тях финансови разходи, следва да е възможно вносителите, които притежават такива лицензии и които не са напълно използвани към тази дата, да поискат и да получат освобождаването на внесените гаранции.

(5)

Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската общност и Нова Зеландия в съответствие с член ХХVIII от ГАТТ 1994 относно изменението на тарифната квота на СТО за масло от Нова Зеландия, предвидено в Списъка CXL, приложен към ГАТТ 1994 (8), одобрен с Решение 2007/867/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г. (9), предвижда изменения в тарифната квота за масло, вписана в Списък CXL/Европейски общности, сключен по Уругвайския кръг от многостранни търговски преговори. Приложение III.А към Регламент (ЕО) № 2535/2001 следва да бъде съответно изменено.

(6)

Приложения IV и V към Регламент (ЕО) № 2535/2001 предвиждат много комплексен механизъм и затрудняваща процедура за проверката на съответствието на съдържанието на мазнини в Нова Зеландия и в Общността. Новоприетото описание на квотите, което разширява обхвата на съдържанието на мазнини от 80—82 % до 80—85 % позволява опростяване на контролните процедури, в частност като премахва тълкуванието на контролните резултати на съдържанието на мазнини, основано на стандартното отклонение при еднакви условия на производство. Освен това такова опростяване се състои в значително намаляване на административната тежест и разходи и за двете страни и улеснява достъпа до квотите и за износители, и за вносители.

(7)

Член 33, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 2535/2001 предвижда издаващият орган в Нова Зеландия да издаде сертификата IMA 1 преди продукта, за който той се отнася, да напусне територията на издаващата държава. Маслото по квота 2008 година може да се доставя от Нова Зеландия, считано от ноември 2007 г. Тъй като е невъзможно към такива доставки да се прилагат новите разпоредби на Регламент (ЕО) № 2535/2001, както са изменени от настоящия регламент и защото правилното прилагане на новите разпоредби изисква известно време, член 33, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 2535/2001 следва да не се прилага за периода от 1 ноември 2007 г. до 31 януари 2008 г.

(8)	Същевременно е целесъобразно да се актуализират някои данни в приложение XII към Регламент (ЕО) № 2535/2001 относно издаващия новозеландски орган.

(9)	Регламент (ЕО) № 2535/2001 следва да бъде съответно изменен.

(10)

Решение 2001/651/ЕО на Комисията (10) установи стандартното отклонение при еднакви условия на производство на съдържанието на мазнини на масло, внесено от Нова Зеландия, за да се улеснят проверките по приложение IV към Регламент (ЕО) № 2535/2001. При новото споразумение, което осигурява удължаване на описанието на квотата за неосолено масло, е възможно да се преустанови тълкуването на контролните резултати и впоследствие — сложната процедура за стандартното отклонение при еднакви условия на производство. Следователно Решение 2001/651/ЕО е остаряло и следва да бъде отменено.

(11)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по мляко и млечни продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 2535/2001 се изменя, както следва:

1.	Член 2 се заменя със следния текст: „Член 2 Без да се засягат разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 1291/2000 и при условие че в този регламент не е предвидено друго, всеки внос на млечни продукти подлежи на представяне на вносна лицензия.“;

2.	Член 19а се изменя, както следва: а) параграф 2 се заменя със следното: „2.   За всеки внос в Общността в рамките на посочените в член 1 квоти не се представя вносна лицензия.“; б) параграф 3 се заличава.

3.	Член 20 се изменя, както следва: а) в параграф 1, буква г) се заменя със следното: „г) приложение 2 към Споразумението между Европейската общност и Швейцария относно търговия със земеделски продукти.“; б) параграф 3 се заличава.

4.

След член 22 се добавя следната глава: „ГЛАВА IIа ВНОС ИЗВЪН КВОТИТЕ БЕЗ ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВНОСНА ЛИЦЕНЗИЯ Член 22a 1.   Настоящият член важи за преференциален внос, посочен в член 3 от Споразумението между Европейската общност и Швейцария относно търговия със земеделски продукти. 2.   Всички продукти, попадащи под код по КН 0406 с произход от Швейцария, се освобождават от вносни мита и от представяне на вносна лицензия. 3.   Освобождаването от мито се прилага само при представяне на декларация за пускане в свободно обращение, придружена от доказателството за произход, издадено по Протокол 3 към Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, подписано в Брюксел на 22 юли 1972 г.“

5.	Член 38 се заличава.

6.	В член 40, параграф 1, втората, третата и четвъртата алинея се заличават.

7.	Част Г от приложение II се заменя с текста в приложение I към настоящия регламент.

8.	Приложение III, част А се заменя с текста в приложение II към настоящия регламент.

9.	Приложение IV се изменя в съответствие с приложение III към настоящия регламент.

10.	Приложение V се заменя с текста от приложение IV към настоящия регламент.

11.

В приложение VIII, точка 2, първа алинея се заменя със следния текст: „Органите, издаващи IМА 1, могат да анулират сертификат IМА 1 или част от него за количество, обхванато от него, което е унищожено или станало негодно за продажба поради обстоятелства извън контрола на износителя. Там, когато част от количеството, обхванато от сертификат IМА 1, е унищожено или станало негодно за продажба, може да се издаде заместващ сертификат за оставащото количество. В случая с новозеландското масло, посочено в приложение III. А, за тази цел се използва оригиналният идентификационен списък на продукта. Заместващият сертификат има същия срок на валидност като оригинала. В този случай изразът „валиден до 00.00.0000“ е посочен в клетка 17 от сертификата, заместващ сертификат IMA 1.“

12.	Приложение X се изменя съгласно приложение V към настоящия регламент.

13.

В приложение XII данните относно Нова Зеландия се заместват със следното: „Нова Зеландия ex 0405 10 11 ex 0405 10 19 ex 0405 10 30 ex 0406 90 01 ex 0406 90 21 Масло Масло Масло Сирене за преработка Сирене „Чедар“ Новозеландски орган за безопасност на храните Telecom Towers, 86 Jervois Quay, PO Box 2835 Wellington New Zealand Тел.: (64-4) 894 2500 Факс: (64-4) 894 2501“

Член 2

По искане на заинтересованите страни внесените гаранции за издаването на лицензии за внос се освобождават при следните условия:

а)	лицензиите се издават за внос по квотите, посочени в глава Iа, или се издават за внос на продукти, попадащи под код КН 0406 с произход Швейцария;

б)	срокът на валидност на лицензиите не е изтекъл преди 1 януари 2008 г.;

в)	лицензиите са били използвани само отчасти или не са били използвани изобщо към 1 януари 2008 г.

Член 3

Чрез дерогация от член 34, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2535/2001 член 33, параграф 1, буква г) от същия регламент не се прилага от 1 ноември 2007 г. до 31 януари 2008 г. за внос, който се отнася за квотната 2008 година.

Член 4

Решение 2001/651/ЕО се отменя.

Член 5

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2008 година. Член 3 обаче се прилага от 1 ноември 2007 година.

---

(1)  ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 48. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1913/2005 (ОВ L 307, 25.11.2005 г., стр. 2). Регламент (ЕО) № 1255/1999 ще бъде заменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1), считано от 1 юли 2008 г.

(2)  ОВ L 114, 30.4.2002 г., стр. 132.

(3)  ОВ L 114, 30.4.2002 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 341, 22.12.2001 г., стр. 29. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1324/2007 (ОВ L 294, 13.11.2007 г., стр. 14).

(5)  ОВ L 114, 1.5.2007 г., стр. 8.

(6)  ОВ L 258, 4.10.2007 г., стр. 3.

(7)  ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 214/2007 (ОВ L 62, 1.3.2007 г., стр. 6).

(8)  Вж. страница 95 от настоящия брой на Официален вестник.

(9)  Вж. страница 95 от настоящия брой на Официален вестник.

(10)  ОВ L 229, 25.8.2001 г., стр. 24. Решение, последно изменено с Решение 2004/584/ЕО (ОВ L 255, 31.7.2004 г., стр. 41).

---

---

---

---

---

---

22.12.2007

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/46

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1566/2007 НА КОМИСИЯТА

от 21 декември 2007 година

за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1966/2006 на Съвета относно електронното записване и отчитане на риболовни дейности и относно средствата за дистанционно наблюдение

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1966/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно електронното записване и отчитане на риболовни дейности и относно средствата за дистанционно наблюдение (1), и по-специално член 5 от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 22, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета (2) предвижда, че дейностите, обхванати от общата политика в областта на рибарството, се забраняват, ако капитанът на кораба не регистрира и не съобщава незабавно всякаква информация, отнасяща се до риболовната дейност, включително разтоварването в пристанища на улова или трансбордирането, като копие от тези информации се предава на властите.

(2)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1966/2006 на Съвета задължението за електронно записване и изпращане на корабен дневник, декларация за разтоварването и декларация за прехвърлянията се прилага спрямо капитани на риболовни кораби на Общността, надвишаващи дължина от 24 метра, общо в рамките на 24 месеца от влизането в сила на правилата за прилагане, и спрямо капитани на риболовни кораби на Общността, надвишаващи дължина от 15 метра, общо в рамките на 42 месеца от влизането в сила на правилата за прилагане.

(3)	Ежедневното докладване на риболовните дейности позволява значително повишаване на ефикасността и ефективността на операциите по наблюдението, контрола и надзора по море и на сушата.

(4)	Член 6 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (3), предвижда капитаните на риболовни кораби на Общността да водят бордови дневник за своите дейности.

(5)

Член 8 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета предвижда капитанът на всеки риболовен кораб на Общността, чиято обща дължина е равна или по-голяма от 10 метра, или негов представител, след всяка експедиция и в рамките на 48 часа от разтоварването, да представят декларация на компетентните органи на държавата-членка, в която се е състояло разтоварването.

(6)

Член 9 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета предвижда тръжните центрове или други органи или лица, одобрени от държавите-членки, които отговарят за първоначална търговия с рибни продукти по време на първата продажба, да представят бележка за продажба на компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия се провежда първоначалната търговия.

(7)

Член 9 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета предвижда още, когато първоначалната търговия с рибни продукти не се осъществява в държавата-членка, в която са разтоварени продуктите, държавата-членка, която отговаря за контрола на първоначалната търговия, да осигурява колкото може по-скоро представянето на копие от бележката за продажба на органите, които отговарят за контрола на разтоварването на продуктите.

(8)	Член 19 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета изисква държавите-членки да изграждат компютризирани бази данни и да установяват система за потвърждение, обхващаща по-конкретно кръстосани проверки и проверка на данните.

(9)	Член 19б и член 19д от Регламент (ЕИО) № 2847/93 изискват капитаните на риболовни кораби на Общността да изготвят отчети за риболовното усилие и да ги записват в своя корабен дневник.

(10)

Член 5 от Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета (4) изисква капитанът на всеки кораб на Общността, притежател на разрешително за дълбоководен риболов, да записва в бордовия дневник или във формуляр, предоставен от държавата-членка на флага, сведения относно характеристиките на риболовните уреди и на риболовните операции.

(11)

Регламент (ЕО) № 768/2005 на Съвета за създаване на Агенция на Общността за контрол на рибарството и за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (5) предвижда действието на съвместни планове за разполагане.

(12)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по рибарство и аквакултури,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага за:

а)	риболовни кораби на Общността, надвишаващи дължина от 24 метра общо, от 1 януари 2010 г.;

б)	риболовни кораби на Общността, надвишаващи дължина от 15 метра общо, от 1 юли 2011 г.;

в)	регистрирани купувачи, регистрирани търгове или други юридически или физически лица, упълномощени от държавите-членки, които отговарят за първата продажба на рибни продукти с годишен финансов оборот при първите продажби на рибни продукти, надвишаващ 400 000 EUR, от 1 януари 2009 г.

2.   Независимо от разпоредбите на параграф 1, буква а), настоящият регламент се прилага от дата преди 1 януари 2010 г. по отношение на риболовни кораби на Общността, които плават под флага на дадена държава-членка и надвишават дължина от 24 метра общо, ако съответната държава-членка го предвижда.

3.   Независимо от разпоредбите на параграф 1, буква б), настоящият регламент се прилага от дата преди 1 юли 2011 г. по отношение на риболовни кораби на Общността, които плават под флага на дадена държава-членка и надвишават дължина от 15 метра общо, ако съответната държава-членка го предвижда.

4.   Независимо от датите, посочени в параграф 1, букви а) и б), държава-членка може да реши да прилага този регламент по отношение на кораби с дължина, равна на или по-малка от 15 метра, които плават под нейния флаг, преди тези дати съгласно член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1966/2006.

5.   Държавите-членки могат да сключат двустранни споразумения относно използването на системи за електронно отчитане по отношение на корабите под техен флаг във води под своя суверенитет или юрисдикция, при условие че корабите отговарят на всички правила, определени с настоящия регламент.

6.   Настоящият регламент се прилага за риболовни кораби на Общността независимо от водите или пристанищата, в които се осъществяват риболовните операции.

7.   Настоящият регламент няма да се прилага за риболовни кораби на Общността, използвани изключително за експлоатация на аквакултури.

Член 2

Списък на оператори и кораби

1.   Всяка държава-членка съставя списък на регистрирани купувачи, регистрирани търгове или други юридически или физически лица, които е упълномощила и които отговарят за първата продажба на рибни продукти с годишен финансов оборот от рибни продукти, надвишаващ 400 000 EUR. 2007 г. ще бъде първата референтна година и списъкът се актуализира на 1 януари от текущата година (година n) въз основа на надвишаващия 400 000 EUR годишен финансов оборот от рибни продукти през година n—2. Този списък се публикува на официална интернет страница на държавата-членка.

2.   Всяка държава-членка съставя и периодично актуализира списъци на общностните риболовни кораби, плаващи под нейния флаг, по отношение на които се прилагат разпоредбите от настоящия регламент в съответствие с член 1, параграфи 2, 3, 4 и 5. Списъците се публикуват на официална интернет страница на държавата-членка и са във формат, който ще бъде решен чрез консултации между държавите-членки и Комисията.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)	„риболовна операция“ означава всички дейности във връзка с търсенето на риба, хвърлянето, поставянето и изтеглянето на риболовни уреди и изваждането на улова от риболовните уреди;

б)	„съвместен план за разполагане“ означава план, излагащ оперативните ред и условия за разполагането на наличните ресурси за контрол и инспекция.

ГЛАВА II

ЕЛЕКТРОННО ПРЕДАВАНЕ

Член 4

Информация, която се предава от капитаните на корабите или техни представители

1.   Капитаните на риболовни кораби на Общността предават по електронен път до компетентните органи на държавата-членка на флага информация от корабния дневник и информация за прехвърлянията.

2.   Капитаните на риболовни кораби на Общността или техни представители предават по електронен път до компетентните органи на държавата на флага информация от декларацията за разтоварването.

3.   Когато риболовен кораб на Общността разтовари своя улов в държава-членка, различна от държавата-членка на флага, веднага след получаването компетентните органи на държавата-членка на флага препращат по електронен път информацията от декларацията за разтоварване на компетентните органи на държавата-членка, в която е разтоварен уловът.

4.   Когато правилата на Общността изискват това, капитаните на риболовни кораби на Общността предават по електронен път до компетентния орган на държавата-членка на флага предварително уведомление за влизане в пристанището в момента, в който се изисква то да бъде предадено.

5.   Когато даден кораб възнамерява да влезе в пристанище на държава-членка, различна от държавата-членка на флага, компетентните органи на държавата-членка на флага препращат по електронен път, незабавно след неговото получаване, предварителното уведомление, посочено в параграф 4, на компетентните органи на крайбрежната държава-членка.

Член 5

Информация, която се предава от юридически или физически лица, които отговарят за първата продажба или приемането

1.   Регистрирани купувачи, регистрирани търгове или други юридически или физически лица, упълномощени от държавите-членки, които отговарят за първата продажба на рибни продукти, предават по електронен път на компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия е извършена първоначалната търговия, информацията, която се изисква да бъде записана в бележката за продажба.

2.   Когато първоначалната търговия е извършена в държава-членка, различна от държавата-членка на флага, след получаването на съответната информация компетентните органи на държавата-членка, в която се извършва първоначалната търговия, осигуряват предаването по електронен път на копие от данните от бележките за продажба на компетентните органи на държавата-членка на флага.

3.   Когато първоначалната търговия с рибни продукти не е извършена в държавата-членка, където продуктите са разтоварени, веднага след получаване на съответната информация държавата-членка, в която се извършва първоначалната търговия, осигурява предаването по електронен път на копие от данните от бележката за продажба на следните органи:

а)	компетентните органи на държавата-членка, в която са разтоварени рибните продукти и

б)	компетентните органи на държавата-членка на флага на кораба, който е разтоварил рибните продукти.

4.   Титулярят на декларацията за приемане предава по електронен път на компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия физически е осъществено приемането, информацията, която се изисква да бъде записана в тази декларация.

Член 6

Честота на предаване

1.   Капитанът предава информация от електронния корабен дневник на компетентните органи на държавата-членка на флага най-малко ежедневно, не по-късно от 24.00 часа, дори когато няма улов. Той изпраща също такава информация:

а)	по искане на компетентния орган на държавата-членка на флага;

б)	веднага след като последната риболовна операция е приключила;

в)	преди влизане в пристанището;

г)	по време на всяка инспекция по море;

д)	по време на събития, определени в законодателството на Общността или от държавата на флага.

2.   Капитанът може да предава корекции, направени в електронния корабен дневник и в декларациите за прехвърляне, до последното предаване, осъществено в края на риболовната експедиция, и преди влизането в пристанище. Корекциите следва да бъдат лесно установими. Всички оригинални данни от електронния корабен дневник и корекциите на тези данни се съхраняват от компетентните органи на държавата-членка на флага.

3.   Капитанът или негови представители предават по електронен път декларация за разтоварването веднага след като декларацията за разтоварването е била съставена.

4.   Капитаните на прехвърлящия кораб и на приемащия кораб предават по електронен път информация за прехвърлянията веднага след прехвърлянето.

5.   Капитанът съхранява копие от информацията по параграф 1 на борда на риболовния кораб през цялото времетраене на всяка риболовна експедиция до момента, в който декларацията за разтоварване е била представена.

Член 7

Формат за предаване на информация от кораб на компетентния орган на неговата държава на флага

Всяка държава-членка определя формата за предаване на информация на нейните компетентни органи от страна на корабите, плаващи под неин флаг.

Член 8

Обратни съобщения

Държавите-членки осигуряват изпращането на обратни съобщения на корабите, плаващи под техен флаг, за всяко предаване на информация от корабния дневник, информация за прехвърлянията и разтоварванията. Обратното съобщение съдържа потвърждение на получаването.

ГЛАВА III

ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Член 9

Изключения

1.   Държава-членка може да освобождава капитани на кораби, плаващи под неин флаг, от задълженията, посочени в член 4, параграф 1, когато те извършват 24-часови или за по-малък период риболовни експедиции в рамките на водите под неин суверенитет или юрисдикция, при условие че не разтоварват своя улов извън територията на държавата-членка на флага.

2.   Капитаните на риболовни кораби на Общността са освободени от задължението да попълват на хартиен носител корабен дневник, декларации за разтоварване и за прехвърляне.

3.   Капитани на кораби на Общността или техни представители, които разтоварват своя улов в държава-членка, различна от държавата-членка на флага, се освобождават от изискването за представяне на декларация за разтоварване на хартиен носител на крайбрежната държава-членка.

4.   Държавите-членки могат да сключват двустранни споразумения относно използването на системи за електронно отчитане на кораби, плаващи под техен флаг, в рамките на водите под техен суверенитет или юрисдикция. Корабите, попадащи в полето на действие на такива споразумения, се освобождават от попълването на корабен дневник на хартиен носител в рамките на тези води.

5.   Капитани на кораби на Общността, които записват в своите електронни корабни дневници информация за риболовното усилие, изисквана съгласно член 19б от Регламент (ЕИО) № 2847/93, се освобождават от задължението да предават отчети за риболовното усилие по телекс, VMS, факс, телефон или радио.

ГЛАВА IV

ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА ЕЛЕКТРОННО ЗАПИСВАНЕ И ОТЧИТАНЕ

Член 10

Разпоредби в случай на техническа неизправност или нефункциониране на системите за електронно записване и отчитане

1.   В случай на техническа неизправност или нефункциониране на системата за електронно записване и отчитане, капитанът или собственикът на кораба, или техен представител съобщава на компетентните органи на държавата-членка на флага ежедневно и не по-късно от 24.00 часа по начин, установен от държавата-членка на флага, информацията от корабния дневник, декларацията за разтоварване и декларацията за прехвърляне, дори когато няма улов:

а)	по искане на компетентния орган на държавата на флага;

б)	веднага след като последната риболовна операция е приключила;

в)	преди влизане в пристанище;

г)	по време на всяка инспекция по море;

д)	по време на събития, определени в законодателството на Общността или от държавата на флага.

2.   Компетентните органи на държавата-членка на флага актуализират електронния корабен дневник веднага след получаване на информацията, посочена в параграф 1.

3.   Риболовен кораб на Общността няма да напуска пристанище при техническа неизправност или нефункциониране на системата за електронно записване и отчитане преди тя да функционира така, че да удовлетвори компетентните органи на държавата-членка на флага или преди по друг начин да му бъде разрешено от компетентните органи на държавата-членка на флага. Ако тя даде разрешение на риболовен кораб, който плава под неин флаг, да напусне пристанище в крайбрежна държава-членка, държавата-членка на флага незабавно уведомява крайбрежната държава-членка за това.

Член 11

Неполучаване на информация

1.   Когато компетентните органи на държава-членка на флага не са получили предаване на информация в съответствие с член 4, параграфи 1 и 2, те уведомяват за това, колкото може по-скоро, капитана или собственика на кораба, или техен представител. Ако по отношение на конкретен кораб тази ситуация се повтори повече от три пъти в рамките на една година, държавата-членка на флага осигурява проверката на въпросната система за електронно отчитане. Засегнатата държава-членка разследва въпроса, за да установи защо информацията не е получена.

2.   Когато компетентните органи на държава-членка на флага не са получили предаване на информация в съответствие с член 4, параграфи 1 и 2, и последната позиция, получена чрез системата за наблюдение на корабите, е от водите на крайбрежна държава-членка, те уведомяват за това, колкото може по-скоро, компетентните органи на тази крайбрежна държава-членка.

3.   Веднага след получаване на уведомлението капитанът или собственикът на кораба, или техен представител изпраща всички данни, за които е получено уведомление в съответствие с параграф 1, на компетентните органи на държавата-членка на флага.

Член 12

Липса на достъп до информация

1.   Когато компетентните органи на крайбрежна държава-членка наблюдават кораб, плаващ под флага на друга държава-членка, в свои води и не могат да получат достъп до информация съгласно член 15, те изискват от компетентните органи на държавата-членка на флага да осигури достъп.

2.   Ако в рамките на четири часа от момента на подаване на искането посоченият в параграф 1 достъп не бъде осигурен, крайбрежната държава-членка уведомява държавата-членка на флага. След получаване на уведомлението държавата-членка на флага незабавно изпраща на крайбрежната държава-членка информацията чрез всякакви налични електронни средства.

3.   Ако крайбрежната държава-членка не получи посочената в параграф 2 информация, капитанът или собственикът на кораба, или техен представител изпраща информацията и копие от посоченото в член 8 обратно съобщение на компетентните органи на крайбрежната държава-членка при искане от страна на последната и чрез всякакви налични електронни средства.

4.   Ако капитанът или собственикът на кораба, или техен представител не може да предостави на компетентните органи на крайбрежната държава-членка копие от посоченото в член 8 обратно съобщение, риболовните дейности на съответния кораб във водите на крайбрежната държава-членка биват забранени, докато капитанът или негов представител може да представи на тези органи копие от обратното съобщение или информацията по член 6, параграф 1.

Член 13

Информация за функционирането на системата за електронно отчитане

1.   Държавите-членки поддържат бази данни за функционирането на своите системи за електронно отчитане. Тези бази данни съдържат най-малко следната информация:

а)	списък на плаващите под техен флаг риболовни кораби, чиито системи за електронно отчитане са имали техническа неизправност или не са функционирали;

б)	брой предавания от електронния корабен дневник на ден и среден брой получени предавания за кораб, разбити по държава-членка на флага;

в)	брой получени предавания на декларации за разтоварване, декларации за прехвърляне, декларации за приемане и бележки за продажби, разбити по държава на флага.

2.   Резюмета на информацията за функционирането на системите за електронно отчитане на държавите-членки се изпращат на Комисията по нейно искане във формат и на интервали, които се решават при консултации между държавите-членки и Комисията.

ГЛАВА V

ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ И ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ

Член 14

Формат за обмен на информация между държавите-членки

1.   Информацията се обменя между държавите-членки, като се използва форматът, определен в приложението, който се основава на разширяем език за означения (XML).

2.   Корекциите на информацията, посочена в параграф 1, ясно се идентифицират.

3.   Когато държава-членка получи електронна информация от друга държава-членка, тя осигурява изпращането на обратно съобщение до компетентните органи на тази държава-членка. Обратното съобщение съдържа потвърждение на получаването.

4.   Елементите от данните в приложението, които са задължителни за записване в корабния дневник от страна на капитаните, в съответствие с правилата на Общността са също със задължителен характер при обмена между държавите-членки.

Член 15

Достъп до информация

1.   Държава-членка на флага осигурява на крайбрежната държава-членка онлайн достъп в реално време до информация от електронния корабен дневник и декларацията за разтоварване на корабите, плаващи под неин флаг, когато провеждат риболовни операции във водите под суверенитета или юрисдикцията на крайбрежната държава-членка.

2.   Посочената в параграф 1 информация обхваща най-малко данните от последното тръгване от пристанище до момента, в който разтоварването е приключило. Информация от риболовни експедиции за предходните 12 месеца се предоставя при поискване.

3.   Капитанът на риболовен кораб на Общността има сигурен 24-часов достъп, седем дни в седмицата, до информацията от своя собствен корабен дневник, съхранявана в базата данни на държавата-членка на флага.

4.   Крайбрежна държава-членка предоставя на патрулен кораб за наблюдение на риболова на друга държава-членка онлайн достъп до своята база данни за корабните дневници в контекста на съвместен план за разполагане.

Член 16

Обмен на информация между държави-членки

1.   Достъпът до информация, посочен в член 15, параграф 1, се осъществява чрез сигурна 24-часова интернет връзка седем дни в седмицата.

2.   Държавите-членки обменят съответната техническа информация, за да гарантират взаимен достъп до електронните корабни дневници.

3.   Държавите-членки:

а)	осигуряват получените в съответствие с настоящия регламент данни да бъдат съхранявани при пълна сигурност в компютризирани бази данни и предприемат необходимите мерки за тяхната поверителна обработка;

б)	предприемат необходимите технически мерки за защитата на тези данни срещу всяко действие на случайно или неправомерно унищожаване, случайна загуба, увреждане, разпространение или неразрешена справка.

Член 17

Единен орган

1.   Във всяка държава-членка единен орган отговаря за предаването, получаването, управлението и обработката на цялата информация, обхваната от настоящия регламент.

2.   Държавите-членки обменят списъци и информация за контакт на органите, посочени в параграф 1, и информират Комисията за това.

3.   Всякакви промени в информацията, посочена в параграфи 1 и 2, се съобщават без отлагане на Комисията и на останалите държави-членки.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 18

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 2008 година.

---

(1)  ОВ L 409, 30.12.2006 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 865/2007 (ОВ L 192, 24.7.2007 г., стр. 1).

(3)  ОВ L 261, 20.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1967/2006 (ОВ L 409, 30.12.2006 г., стр. 11).

(4)  ОВ L 351, 28.12.2002 г., стр. 6. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 2269/2004 (ОВ L 396, 31.12.2004 г., стр. 1).

(5)  ОВ L 128, 21.5.2005 г., стр. 1.

---

---

22.12.2007

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 340/58

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1567/2007 НА КОМИСИЯТА

от 21 декември 2007 година

за определяне на количествените ограничения за износ на извънквотна изоглюкоза за 2007/2008 пазарна година

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (1), и по-специално член 12, буква г) от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 318/2006 определя правила относно общата организация на пазарите в сектора на захарта. Съгласно член 12, буква г) от Регламент (ЕО) № 318/2006 количеството изоглюкоза, произведено в превишение на квотата по член 7 от същия регламент, може да бъде изнесено само в рамките на количествените ограничения, които следва да бъдат определени.

(2)

За някои производители на изоглюкоза в Общността износът извън Общността представлява важна част от икономическата им дейност и те са създали традиционни пазари извън Общността. Износът на изоглюкоза за тези пазари може да бъде икономически надежден и без предоставяне на възстановявания при износ. За тази цел е необходимо да се определят количествени ограничения за износа на извънквотна изоглюкоза, за да могат производителите от Общността да продължат да снабдяват традиционните си пазари.

(3)	До края на 2007/2008 пазарна година, т.е. до 30 септември 2008 г., е преценено, че определянето на количественото ограничение на 40 000 тона сухо вещество за износ на извънквотна изоглюкоза би съответствало на пазарното търсене.

(4)

С цел да се гарантира методично управление, да се предотвратят спекулации и да се установят ефективни контролни механизми, следва да се разработят подробни правила за подаването на заявления за лицензии. Такива правила следва да се възползват от процедурите, определени в съществуващото законодателство, с подходящите корекции, за да отразят специфичните нужди на този сектор.

(5)

С оглед намаляване до минимум на възможността за измами и за предотвратяване на злоупотреби, свързани с повторен внос или повторно въвеждане на пазара на Общността на съответната изоглюкоза, някои от страните от Западните Балкани следва да бъдат изключени като допустими крайни дестинации при износа на извънквотна изоглюкоза. Тези страни от региона, обаче, чиито власти са задължени да издават лицензии за износ за удостоверяване на произхода на захарните или изоглюкозните продукти, внасяни на територията на Общността, следва да не бъдат изключени, тъй като рискът от измами е по-ограничен.

(6)

С оглед гарантирането на съгласуваност с разпоредбите относно износа в сектора на захарта, определени в Регламент (ЕО) № 900/2007 на Комисията от 27 юли 2007 г. относно постоянна тръжна процедура до края на 2007/2008 пазарна година за определяне на възстановяванията при износ на бяла захар (2) и Регламент (ЕО) № 1060/2007 на Комисията от 14 септември 2007 г. за откриване на постоянен търг за препродажба за износ на захар, съхранявана от интервенционните агенции на Белгия, Чешката република, Ирландия, Испания, Италия, Унгария, Словакия и Швеция (3), износът на извънквотна изоглюкоза следва да не бъде разрешен също така и до някои близки дестинации.

(7)

С оглед намаляване на риска от повторен внос в Общността и по-специално, за да гарантират, че специфичните правила за повторно въведени стоки, посочени в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (4) и в Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността (5) се спазват, държавите-членки следва да вземат всички необходими мерки за контрол.

(8)

В допълнение на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 951/2006 на Комисията от 30 юни 2006 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета по отношение на търговията с трети страни в сектора на захарта (6) следва да се определят допълнителни разпоредби относно управлението на количествените ограничения, определени в настоящия регламент, и по-специално относно условията за кандидатстване за лицензии за износ.

(9)	Предвидените с настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Определяне на количествени ограничения за износ на извънквотна изоглюкоза

1.   До края на 2007/2008 пазарна година, т.е. до 30 септември 2008 г., количественото ограничение, посочено в член 12, буква г) от Регламент (ЕО) № 318/2006, е 40 000 тона, в сухо вещество, за износ без възстановяване на извънквотна изоглюкоза, която е под кодове по КН 1702 40 10, 1702 60 10 и 1702 90 30.

2.   Износ в рамките на количественото ограничение, определено в параграф 1, се позволява за всички дестинации, с изключение на следните:

а)	трети страни: Андора, Албания, Босна и Херцеговина, Бивша югославска република Македония, Светия престол (града държава Ватикана), Лихтенщайн, Черна гора и Сан Марино;

б)	територии на държави-членки, които не са част от митническата територия на Общността: Сеута и Мелила, общините Ливиньо и Кампионе д’Италия, Фарьорските острови, Гренландия, Хелиголанд, и областите в Република Кипър, където правителството на Република Кипър не упражнява ефективен контрол;

в)	европейски територии, чиито външни отношения се осигуряват от държава-членка и които не са част от митническата територия на Общността: Гибралтар.

3.   Износ на продуктите по параграф 1 се позволява единствено когато те отговарят на следните условия:

а)	получени са като резултат от изомеризация на глюкоза;

б)	имат тегловно съдържание на фруктоза в сухо състояние не по-малко от 41 %;

в)	имат общо тегловно съдържание на полизахариди и олигозахариди в сухо състояние, включително дизахариди и тризахариди, не повече от 8,5 %.

Сухото съдържание на изоглюкоза се определя на базата на плътност на разредения разтвор в съотношение едно към едно, а за продукти с много висока плътност, чрез изсушаване.

Член 2

Лицензии за износ

1.   За износ в рамките на количественото ограничение, определено в член 1, параграф 1 от настоящия регламент, се изисква представяне на лицензия за износ съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1291/2000 на Комисията (7), Регламент (ЕО) № 951/2006 и съгласно член 19 от Регламент (ЕО) № 967/2006 на Комисията (8), освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент.

2.   Чрез дерогация от член 9 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 правата, които произтичат от лицензията за износ, не могат да се прехвърлят.

Член 3

Заявление за лицензии за износ

1.   Заявления за лицензии за износ в рамките на количественото ограничение, определено в член 1, параграф 1 от настоящия регламент, могат да бъдат подавани само от производители на изоглюкоза, които са одобрени съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 318/2006 и на които е била разпределена квота за изоглюкоза за 2007/2008 пазарна година съгласно член 7 от същия регламент.

2.   Заявленията за лицензии за износ се подават до компетентните органи на държавата-членка, в която заявителят е получил квота за изоглюкоза.

3.   Заявленията за лицензии за износ се подават всяка седмица, от понеделник до петък, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент, и докато се преустанови издаването на лицензии в съответствие с член 8.

4.   Заявителите могат да подават само по едно заявление за всеки седмичен период, цитиран в параграф 3.

5.   Количеството, заявено за всяка лицензия за износ, не надхвърля 5 000 тона.

6.   Към заявлението се прилага доказателство, че гаранцията по член 4 е била внесена.

7.   Клетка 20 от молбата за лицензия за износ и самата лицензия съдържат следното вписване:

„извънквотна изоглюкоза за износ без възстановяване“.

Член 4

Гаранция за лицензията за износ

1.   Чрез дерогация от член 12, параграф 1, буква б), четвърто тире от Регламент (ЕО) № 951/2006, заявителят внася гаранция в размер на 110 EUR за тон нетно сухо вещество изоглюкоза.

2.   Гаранцията по параграф 1 може да бъде внесена по избор на заявителя в брой или под формата на гаранция, предоставена от организация, отговаряща на критериите, определени от държавата-членка, в която e подадено заявлението за лицензия.

3.   Гаранцията по параграф 1 от настоящия член се освобождава в съответствие с член 35 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 за:

а)	количеството, за което по смисъла на член 31, буква б) и член 32, параграф 1, буква б), i) от Регламент (ЕО) № 1291/2000 заявителят е изпълнил задължението за износ, произтичащо от лицензиите, издадени в съответствие с член 6 от настоящия регламент, и

б)	когато заявителят е представил доказателство, удовлетворяващо компетентните органи на държавата-членка, където е издадена лицензията за износ, че митническите формалности по вноса са изпълнени по смисъла на член 16 от Регламент (ЕО) № 800/1999 на Комисията (9) за въпросното количество изоглюкоза.

4.   Доказателствата, посочени в параграф 3, се представят в рамките на 12 месеца, считано от датата на приемане на декларацията за износ.

Член 5

Съобщаване от страна на държавите-членки

1.   Държавите-членки нотифицират Комисията не по-късно от първия работен ден на всяка седмица за количествата изоглюкоза, за които са подадени заявления за лицензии за износ през предходната седмица.

Заявените количествата се разпределят по осемцифрения код по КН. Държавите-членки също така информират Комисията, ако не са подадени заявления за лицензии за износ.

Настоящият параграф се прилага единствено за държавите-членки, за които е определена квота за изоглюкоза за 2007/2008 пазарна година в приложение III и/или в точка II от приложение IV към Регламент (ЕО) № 318/2006.

2.   Комисията изготвя седмично обобщение на количествата, за които са подадени заявления за лицензии за износ.

Член 6

Издаване и валидност на лицензиите

1.   Лицензиите се издават на третия работен ден след извършване на нотификацията, посочена в член 5, параграф 1, като се взима предвид процента на приемане, определен от Комисията в съответствие с член 8.

2.   Държавите-членки нотифицират Комисията на първия работен ден от всяка седмица за количествата изоглюкоза, за които са издадени лицензии за износ през предходната седмица.

3.   Лицензии за износ, издадени в рамките на количественото ограничение, определено в член 1, параграф 1, са валидни от деня на издаване до края на третия месец след този на издаването, но най-късно до 30 септември 2008 г.

4.   Държавите-членки съхраняват данни за действително изнесените количества изоглюкоза в рамките на лицензиите за износ.

5.   Държавите-членки нотифицират Комисията преди края на всеки месец за действително изнесените количества изоглюкоза през предходния месец.

6.   Параграфи 2, 4 и 5 от настоящия член се прилагат единствено за държавите-членки, за които е определена квота за изоглюкоза за 2007/2008 пазарна година в приложение III и/или в точка II от приложение IV към Регламент (ЕО) № 318/2006.

Член 7

Методи за съобщаване

Нотификациите, предвидени в член 5, параграф 1, член 6, параграфи 2 и 5, се подават по електронен път, като се използват формулярите, предоставени на държавите-членки от Комисията.

Член 8

Преустановяване на издаването на лицензии за износ

Когато количествата, за които са подадени заявления за лицензии за износ, надвишават количественото ограничение, определено в член 1, параграф 1 от настоящия регламент за съответния период, разпоредбите, предвидени в член 9 от Регламент (ЕО) № 951/2006, се прилагат mutatis mutandis.

Член 9

Контролни механизми

Държавите-членки взимат всички необходими мерки за установяване на подходящи контролни механизми, за да се гарантира спазването на специфичните правила за повторно въведени стоки, определени в глава 2 на дял VI от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и в дял I на част III от Регламент (ЕИО) № 2454/93 и за да се предотврати заобикалянето на преференциални споразумения с трети страни.

Член 10

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 58, 28.2.2006 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1260/2007 (ОВ L 283, 27.10.2007 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 196, 28.7.2007 г., стр. 26.

(3)  ОВ L 242, 15.9.2007 г., стр. 8.

(4)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).

(5)  ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 214/2007 (ОВ L 62, 1.3.2007 г., стр. 6).

(6)  ОВ L 178, 1.7.2006 г., стр. 24. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 2031/2006 (ОВ L 414, 30.12.2006 г., стр. 43).

(7)  ОВ L 152, 24.6.2000 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 176, 30.6.2006 г., стр. 22.

(9)  ОВ L 102, 17.4.1999 г., стр. 11.

---