ISSN 1830-3617

Официален вестник

на Европейския съюз

L 327

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 50
13 декември 2007 г.


Съдържание

 

I   Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

 

Регламент (ЕО) № 1463/2007 на Комисията от 12 декември 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

1

 

 

Регламент (ЕО) № 1464/2007 на Комисията от 12 декември 2007 година за определяне в каква степен могат да бъдат приети заявленията за лицензии за внос, подадени през ноември 2007 г. за някои млечни продукти в рамките на някои тарифни квоти, открити с Регламент (ЕО) № 2535/2001

3

 

*

Регламент (ЕО) № 1465/2007 на Комисията от 12 декември 2007 година за изменение на приложение V към Регламент (ЕО) № 752/2007 на Съвета по отношение на количествените ограничения за определени стоманени продукти от Украйна

6

 

*

Регламент (ЕО) № 1466/2007 на Комисията от 12 декември 2007 година относно установяване на забрана на риболов на мерлуза в зони VIIIс, IХ и Х на ICES и във водите на ЕО в зона CECAF 34.1.1 от страна на плавателни съдове под флага на Португалия

8

 

 

II   Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

 

 

РЕШЕНИЯ

 

 

Съвет

 

 

2007/829/ЕО

 

*

Решение на Съвета от 5 декември 2007 година относно правилата, приложими за националните експерти и военния личен състав, командировани към генералния секретариат на Съвета, и за отмяна на Решение 2003/479/ЕО

10

 

 

IV   Други актове

 

 

ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

 

 

Надзорен орган на ЕАСТ

 

*

Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 90/04/COL от 23 април 2004 година за четиридесет и шесто поред изменение на процесуалните и материалноправните правила в областта на държавните помощи чрез въвеждане на нова глава 24C: Прилагане на правилата за държавни помощи към обществените услуги по радиоразпространение

21

 

 

Поправки

 

*

Поправка на Регламент (ЕО) № 1875/2006 на Комисията от 18 декември 2006 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 360, 19.12.2006 г.)

32

 

*

Поправка на Регламент (ЕО) № 1459/2007 на Съвета от 10 декември 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1858/2005 за въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманени въжета и кабели с произход, inter alia, от Южна Африка (ОВ L 326, 12.12.2007 г.)

32

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

РЕГЛАМЕНТИ

13.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 327/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1463/2007 НА КОМИСИЯТА

от 12 декември 2007 година

за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.

(2)

В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 13 декември 2007 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 12 декември 2007 година.

За Комисията

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 337, 24.12.1994 г., стр. 66. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 756/2007 (ОВ L 172, 30.6.2007 г., стр. 41).


ПРИЛОЖЕНИЕ

към регламент на Комисията от 12 декември 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Кодове на трети страни (1)

Фиксирана вносна стойност

0702 00 00

IL

168,9

MA

91,0

TN

157,6

TR

108,7

ZZ

131,6

0707 00 05

JO

209,9

MA

47,6

TR

89,2

ZZ

115,6

0709 90 70

JO

149,8

MA

56,0

TR

108,3

ZZ

104,7

0709 90 80

EG

359,4

ZZ

359,4

0805 10 20

AR

12,5

AU

10,4

BR

25,6

SZ

31,4

TR

100,7

ZA

38,2

ZW

20,3

ZZ

34,2

0805 20 10

MA

79,8

ZZ

79,8

0805 20 30, 0805 20 50, 0805 20 70, 0805 20 90

HR

32,2

IL

66,9

TR

72,7

ZZ

57,3

0805 50 10

EG

80,9

IL

82,7

TR

105,4

ZA

65,9

ZZ

83,7

0808 10 80

AR

79,2

CA

97,8

CL

86,0

CN

76,4

MK

30,6

US

87,4

ZA

82,4

ZZ

77,1

0808 20 50

AR

71,4

CN

40,6

TR

145,7

US

107,8

ZZ

91,4


(1)  Номенклатура на страните, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ZZ“ означава „друг произход“.


13.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 327/3


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1464/2007 НА КОМИСИЯТА

от 12 декември 2007 година

за определяне в каква степен могат да бъдат приети заявленията за лицензии за внос, подадени през ноември 2007 г. за някои млечни продукти в рамките на някои тарифни квоти, открити с Регламент (ЕО) № 2535/2001

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. за установяване на общи правила за прилагането на тарифните квоти за внос на селскостопански продукти, управлявани чрез система от лицензии за внос (2), и по-специално член 7, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

Заявленията, подадени между 20 и 30 ноември 2007 г. за някои квоти, посочени в приложение I към Регламент (ЕО) № 2535/2001 на Комисията от 14 декември 2001 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на режима на внос на мляко и млечни продукти и откриването на тарифни квоти (3), се отнасят за количества, по-големи от наличните. Поради това следва да се определят коефициенти на отпускане за заявените количества,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Към количествата, за които са подадени между 20 и 30 ноември 2007 г. заявления за лицензии за внос на продуктите, спадащи към квотите, посочени в част I.А, и части I.Г, I.Д, I.Е, I.З и I.И от приложение I към Регламент (ЕО) № 2535/2001, се прилагат коефициентите на отпускане, посочени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 13 декември 2007 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 12 декември 2007 година.

За Комисията

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 48. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1152/2007 (ОВ L 258, 4.10.2007 г., стр. 3). Регламент (ЕО) № 1255/1999 ще бъде заменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1) считано от 1 юли 2008 г.

(2)  ОВ L 238, 1.9.2006 г., стр. 13. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 289/2007 (ОВ L 78, 17.3.2007 г., стр. 17).

(3)  ОВ L 341, 22.12.2001 г., стр. 29. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 487/2007 (ОВ L 114, 1.5.2007 г., стр. 8).


ПРИЛОЖЕНИЕ I.A

Номер на квотата

Коефициент на отпускане

09.4590

100 %

09.4599

100 %

09.4591

100 %

09.4592

09.4593

09.4594

100 %

09.4595

1,396665 %

09.4596

100 %


ПРИЛОЖЕНИЕ I.Г

Продукти с произход от Турция

Номер на квотата

Коефициент на отпускане

09.4101


ПРИЛОЖЕНИЕ I.Д

Продукти с произход от Южна Африка

Номер на квотата

Коефициент на отпускане

09.4151


ПРИЛОЖЕНИЕ I.E

Продукти с произход от Швейцария

Номер на квотата

Коефициент на отпускане

09.4155


ПРИЛОЖЕНИЕ I.З

Продукти с произход от Норвегия

Номер на квотата

Коефициент на отпускане

09.4179

100 %


ПРИЛОЖЕНИЕ I.И

Продукти с произход от Исландия

Номер на квотата

Коефициент на отпускане

09.4205

100 %

09.4206

100 %


13.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 327/6


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1465/2007 НА КОМИСИЯТА

от 12 декември 2007 година

за изменение на приложение V към Регламент (ЕО) № 752/2007 на Съвета по отношение на количествените ограничения за определени стоманени продукти от Украйна

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 752/2007 на Съвета от 30 май 2007 г. за управление на някои ограничения върху вноса на определени стоманени продукти от Украйна (1),

като има предвид, че:

(1)

Европейската общност и правителството на Украйна сключиха споразумение за търговията с определени стоманени продукти на 18 юни 2007 г. (2) („споразумението“).

(2)

Член 10, параграф 1 от споразумението предвижда, че то се подновява автоматично всяка година, при условие че някоя от страните не изпрати писмено известие до другата страна за денонсиране на споразумението най-малко шест месеца преди изтичане на неговия срок, както и че при всяко подновяване количествата във всяка група продукти се увеличават с 2,5 %.

(3)

Украйна не е уведомила Общността за своето желание да денонсира споразумението. Следователно споразумението се подновява автоматично и количествата във всяка група продукти се увеличават с 2,5 %.

(4)

Регламент (ЕО) № 752/2007 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Количествените ограничения за 2007 г., посочени в приложение V към Регламент (ЕО) № 752/2007, се заменят с тези за 2008 г., посочени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 2008 г. Той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 12 декември 2007 година.

За Комисията

Peter MANDELSON

Член на Комисията


(1)  ОВ L 178, 6.7.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 178, 6.7.2007 г., стр. 24.


ПРИЛОЖЕНИЕ

КОЛИЧЕСТВЕНИ ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА 2008 г.

(в тонове)

Продукти

2008

SA. Плосковалцувани продукти

SA1. На рулони

194 750

SA2. Тежки плоскости

399 750

SA3. Други плосковалцувани продукти

143 500

SB. Дълги продукти

SB1. Лостове

51 250

SB2. Валцдрат

199 875

SB3. Други дълги продукти

363 875

Забележка: SA и SB са категории продукти.

От SA1 до SA3 и от SB1 до SB3 са групи продукти.


13.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 327/8


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1466/2007 НА КОМИСИЯТА

от 12 декември 2007 година

относно установяване на забрана на риболов на мерлуза в зони VIIIс, IХ и Х на ICES и във водите на ЕО в зона CECAF 34.1.1 от страна на плавателни съдове под флага на Португалия

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 26, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (2), и по-специално член 21, параграф 3 от него,

като има предвид че:

(1)

Регламент (ЕО) № 41/2007 на Съвета от 21 декември 2006 г. за определяне на риболовните възможности през 2007 г. и съответните условия по отношение на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими във водите на Общността, и по отношение на корабите на Общността във води, за които се изискват ограничения върху улова (3), определя квотите за 2007 г.

(2)

Според получената от Комисията информация уловът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен ресурс от съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, е изчерпал отпуснатата за 2007 г. квота.

(3)

Следователно е необходимо да бъде забранен уловът на този рибен ресурс, както и неговото съхраняване на борда, трансбордиране и разтоварване,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изчерпване на квотата

Квотата за риболов на посочения в приложението към настоящия регламент рибен ресурс, отпусната за 2007 г. на указаната в същото приложение държава-членка, се счита за изчерпана от определената в него дата.

Член 2

Забрани

Забранява се уловът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен ресурс от съдове, плаващи под флага на или регистрирани в указаната в същото приложение държава-членка, считано от определената в него дата. Забранява се съхраняването на борда, трансбордирането или разтоварването на суша на този рибен ресурс, уловен от посочените по-горе плавателни съдове след тази дата.

Член 3

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 12 декември 2007 година.

За Комисията

Fokion FOTIADIS

Генерален директор на Генерална дирекция „Рибарство и морско дело“


(1)  ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 865/2007 (ОВ L 192, 24.7.2007 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 261, 20.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1967/2006 (ОВ L 409, 30.12.2006 г., стр. 11).

(3)  ОВ L 15, 20.1.2007 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 898/2007 на Комисията (ОВ L 196, 28.7.2007 г., стр. 22).


ПРИЛОЖЕНИЕ

86

Държава-членка

Португалия

Ресурс

HKE/8C3411

Вид

Мерлуза (Merluccius merluccius)

Зона

VIII c, IX и X; води на ЕО в зоната CECAF (Комитет по риболова в източноцентралния Атлантически океан) 34.1.1

Дата

24.11.2007 г.


II Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

РЕШЕНИЯ

Съвет

13.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 327/10


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 5 декември 2007 година

относно правилата, приложими за националните експерти и военния личен състав, командировани към генералния секретариат на Съвета, и за отмяна на Решение 2003/479/ЕО

(2007/829/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 28, параграф 1 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Командированите национални експерти (КНЕ) и командированият национален военен личен състав (наричан по-долу „командирован военен личен състав“) следва да дадат възможност на генералния секретариат на Съвета (ГСС) да се възползва от техните познания и професионален опит на високо равнище, по-специално в областите, в които такова експертно знание не е налице.

(2)

Настоящото решение следва да насърчи обмена на професионален опит и знания в областта на европейските политики чрез временно командироване на експерти от публичните администрации на държавите-членки или от международни организации в службите на ГСС.

(3)

КНЕ следва да произлизат от публичната администрация на държава-членка или от международна организация.

(4)

Правата и задълженията на КНЕ и на командирования военен личен състав, определени в настоящото решение, следва да гарантират, че те изпълняват своите задачи единствено в интерес на ГСС.

(5)

С оглед на временното естество на техните задачи и техния особен статус, КНЕ и командированият военен личен състав не следва да поемат никоя от отговорностите, с които е натоварен ГСС в рамките на неговите публичноправни правомощия, освен в случаите на дерогации, предвидени в настоящото решение.

(6)

Настоящото решение следва да определи всички условия за наемане на работа на КНЕ и командирован военен личен състав и се прилага независимо от произхода на бюджетните кредити, използвани за покриване на разходите.

(7)

Следва да се предвидят специални разпоредби за военния личен състав, командирован в ГСС, така че да се сформира военен състав на Европейския съюз.

(8)

Като се има предвид, че настоящите правила заменят правилата, установени с Решение 2003/479/ЕО на Съвета (1), посоченото решение следва да се отмени, без това да засяга продължаването на прилагането му спрямо всички командировки, започнали към момента на влизане в сила на настоящото решение,

РЕШИ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Приложно поле

1.   Настоящите правила се прилагат за командировани национални експерти (КНЕ) в генералния секретариат на Съвета (ГСС) от публичната администрация на държавите-членки. Той се прилага също така и за експерти, командировани от международна организация.

2.   Лицата, които попадат в приложното поле на настоящите правила, остават на служба при техния работодател за срока на командироване и продължават да получават трудово възнаграждение от този работодател.

3.   ГСС взема решения относно ангажирането на КНЕ в зависимост от нуждите и бюджетните възможности. Заместник генералният секретар определя условията на това ангажиране.

4.   Освен при дерогация, предоставена от заместник генералния секретар, която не се допуска в областта на Общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС)/Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), КНЕ следва да притежават гражданство на държава-членка. Наемането на работа на КНЕ се извършва във възможно най-широкия географски обхват сред гражданите на държавите-членки. Държавите-членки и ГСС си сътрудничат, за да гарантират във възможно най-голяма степен спазването на равенството между мъжете и жените, както и зачитането на принципа на равните възможности.

5.   Командироването се осъществява чрез размяна на писма между Генерална дирекция „Персонал и администрация“ на ГСС и постоянното представителство на съответната държава-членка или, според случая, международната организация. Мястото на командироване следва да бъде посочено в размяната на писма. Копие от правилата, приложими за националните експерти, командировани в ГСС, се прилага към размяната на писма.

Член 2

Срок на командироване

1.   Срокът на командироване не може да е по-кратък от шест месеца и по-дълъг от две години и може да бъде подновяван последователно за общ срок, не по-дълъг от четири години.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 срокът на командироване на национален експерт с оглед участието му в подготовката на военни или цивилни операции или за анализирането на тяхното започване, може да бъде по-кратък от 6 месеца.

3.   Предвиденият срок на командироване се определя при поставянето на разположение в размяната на писма, предвидена в член 1, параграф 5. Същата процедура се прилага в случай на подновяване на срока на командироване.

4.   Национален експерт, който вече е бил командирован в ГСС, може да бъде командирован отново съгласно установените вътрешни правила относно максималния срок на присъствие на този персонал в службите на ГСС, при следните условия:

а)

КНЕ продължава да отговаря на условията за командироване;

б)

следва да е изтекъл период от най-малко шест години между края на предходната и новата командировка; ако в края на първото командироване националният експерт е сключил различен допълнителен договор, шестгодишният срок започва да тече от изтичането на посочения договор. Тази разпоредба не възпрепятства ГСС да приеме командироването на национален експерт, чиято първоначална командировка е продължила по-малко от четири години, но в този случай новата командировка не може да надвишава остатъка от четиригодишния период;

в)

посоченият в предходната буква срок се намалява на три години, когато срокът на първата командировка не надвишава шест месеца.

Член 3

Място на командироване

Националните експерти се командироват в Брюксел, в едно от бюрата за връзка на ГСС или на всяко друго място, където Европейският съюз действа в рамките на решение, прието от Съвета. Мястото на командироване може да бъде променено по време на командировката посредством нова размяна на писма съгласно член 1, параграф 5, в случай че възможността да се променя това място не е предвидена в първоначалната размяна на писма. Администрацията, командироваща националния експерт, се уведомява за евентуалните промени в мястото на командироване.

Член 4

Задачи

1.   КНЕ подпомага длъжностните лица на ГСС или служителите на срочен договор и изпълнява задачите, които му се възлагат.

Изпълняваните функции се определят по взаимно споразумение между ГСС и администрацията, командироваща националния експерт, в интерес на службите и като се отчита квалификацията на кандидата.

2.   КНЕ участва в мисии и срещи само ако:

а)

придружава длъжностно лице от генерална дирекция на Съвета или служител на временен договор, или

б)

е сам, само като наблюдател или единствено с цел получаване на информация.

Националният експерт не може да ангажира ГСС по отношение на трети страни, освен ако генералният директор на съответната служба не го упълномощи изрично под ръководството на генералния секретар/върховен представител.

3.   ГСС носи самостоятелно отговорността по одобряване на резултатите от извършените от КНЕ задачи.

4.   Съответните служби на ГСС, работодателят на КНЕ и КНЕ полагат всички необходими усилия, за да избегнат конфликт на интереси, както и появата на подобен конфликт относно задачите на КНЕ по време на командировката. За тази цел ГСС уведомява своевременно КНЕ и неговия работодател относно предвидените задачи и изисква от единия и от другия да потвърдят в писмена форма, че според тях не съществуват причини, които да пречат на възлагането на тези задачи на КНЕ. По-конкретно националният експерт се приканва да декларира всички потенциални конфликти между определени аспекти на семейното му положение (по-специално професионална дейност на близки членове на семейството му или някои от неговите основни финансови интереси или финансовите интереси на тези членове на семейството му) и задачите, предвидени за срока на командироване.

Работодателят и КНЕ се задължават да уведомят ГСС за всички промени, които биха могли да доведат до или биха породили такива конфликти по време на командировката.

5.   В случай че ГСС сметне, че естеството на задачите, възложени на КНЕ, изисква специални предпазни мерки за сигурност, преди командироването на националния експерт се придобива разрешение за работа с класифицирана информация.

6.   В случай на неспазване на разпоредбите на параграфи 2, 3, 4 и 7 ГСС може да прекрати командировката на националния експерт съгласно член 8, параграф 2, буква в).

7.   Чрез дерогация от параграф 1, първа алинея и параграф 2, първа алинея заместник генералният секретар може, по предложение на генералния директор на службата, към която е командирован националният експерт, да възложи специфични задачи на националния експерт и да го упълномощи да извърши една или няколко конкретни мисии, след като се е убедил в отсъствието на какъвто и да било конфликт на интереси.

Член 5

Права и задължения

1.   По време на командировката:

а)

националният експерт изпълнява своите задачи и ръководи поведението си единствено в интерес на Съвета;

б)

националният експерт се въздържа от всякакви действия, и по-специално от всякакви публични изявления на становища, които биха могли да уронят престижа на заеманата от него длъжност;

в)

всеки национален експерт, който при изпълнение на функциите си следва да се произнесе по въпрос, от чието разглеждане или разрешаване има личен интерес от естество, което би могло да постави под въпрос независимостта му, уведомява директора на службата, в която е командирован;

г)

КНЕ не публикува, нито предоставя за публикуване, сам или в сътрудничество, никакви текстове, чийто предмет има отношение към дейността на Европейския съюз, без да е получил разрешение при условията и съгласно правилата, които са в сила в ГСС. Това разрешение може да бъде отказано единствено ако предвидената публикация е от естество, което може да накърни интересите на Европейския съюз;

д)

всички права, отнасящи се до работата, извършена от КНЕ при изпълнение на задачите му, се придобиват от ГСС;

е)

националният експерт е длъжен да установи местоживеенето си в мястото на командироване или на разстояние, което не пречи на нормалното изпълнение на дейността му;

ж)

националният експерт е длъжен да подпомага или да предоставя съвети на ръководството, към което е командирован, и е отговорен пред него за изпълнението на възложените му задачи;

з)

при изпълнение на своите функции националният експерт не получава инструкции от своя работодател или национално правителство. Той не извършва дейности за своя работодател, за правителства, за друго лице, частна фирма или публична администрация.

2.   Преди и след командировката КНЕ е длъжен да спазва висока степен на дискретност относно фактите и информацията, които са станали негово достояние при или във връзка с изпълнението на задачите му. Той не разкрива, под каквато и да било форма, пред лице, което няма право да узнае, документ или информация, които не са били законно и публично оповестени, и не използва тези документи или информация за своя собствена облага.

3.   В края на командировката националният експерт продължава да бъде обвързан със задължението да действа по честен и дискретен начин при изпълнението на новите задачи, които са му възложени, и да приема определени постове или предимства.

За тази цел през трите години, следващи изтичането на срока на командироването, националният експерт уведомява своевременно ГСС за функциите или задачите, които трябва да изпълнява за своя работодател и които биха могли да доведат до конфликт на интереси във връзка със задачите, изпълнявани от него по време на командировката.

4.   Спрямо националния експерт се прилагат правилата относно сигурността, които са в сила в ГСС.

5.   При неспазване на разпоредбите на параграфи 1, 2 и 4 по време на командировката ГСС може да прекрати командировката на КНЕ съгласно член 8, параграф 2, буква в).

Член 6

Ниво, професионален опит и езикови познания

1.   За да бъде командирован към ГСС, националният експерт трябва да има поне три години професионален опит на пълно работно време с административни, научни, технически, консултативни или надзорни функции, съответстващи на тези за категории AD или AST, така както са посочени в Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Общностите. Преди командировка работодателят на националния експерт предоставя на ГСС справка за трудовия стаж на експерта, обхващаща предходните дванадесет месеца.

2.   Националният експерт трябва да притежава задълбочени познания по един от езиците на Общността и задоволителни познания по втори език, за да изпълнява възложените му задачи.

Член 7

Временно прекъсване на командировката

1.   Генералният секретариат може да разреши временни прекъсвания на командировката и да определи условията за това. По време на тези временни прекъсвания:

а)

обезщетенията, предвидени в членове 15 и 16, не се изплащат;

б)

разходите, предвидени в членове 18 и 19, не се възстановяват, освен ако временното прекъсване е по искане на ГСС;

2.   ГСС уведомява работодателя на националния експерт.

Член 8

Прекратяване на командировката

1.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 2, командировката може да бъде прекратена по искане на ГСС или на работодателя на КНЕ с тримесечно предизвестие, или по молба на КНЕ със същото предизвестие, и при условие че ГСС даде своето съгласие.

2.   В определени изключителни обстоятелства командировката може да бъде прекратена без предизвестие:

а)

от работодателя на КНЕ, ако съществените интереси на работодателя изискват това;

б)

по споразумение между ГСС и работодателя въз основа на молба, отправена от КНЕ до двете страни, ако съществени, лични или професионални интереси на КНЕ изискват това;

в)

от ГСС, при неспазване от страна на националния експерт на задълженията, които са му предоставени съгласно настоящите правила. На заинтересованото лице се предоставя предварителна възможност да се защити.

3.   В случай на прекратяване на командировката по силата на параграф 2, буква в) ГСС уведомява незабавно работодателя.

ГЛАВА II

УСЛОВИЯ НА ТРУД

Член 9

Социална сигурност

1.   Преди командироването работодателят на КНЕ удостоверява пред ГСС, че за срока на командироване спрямо националния експерт продължава да се прилага законодателството в областта на социалната сигурност, валидно за публичната администрация или международната организация, която го наема и която поема разходите, направени в чужбина.

2.   От встъпването в длъжност КНЕ е застрахован срещу рисковете от злополука. ГСС му предоставя копие от приложимите разпоредби в деня, в който той се представи в компетентната служба на Генерална дирекция „Персонал и администрация“, за да изпълни административните формалности, свързани с командироването.

3.   Когато в рамките на мисия, в която, в приложение на член 4, параграф 2 и на член 20, участва КНЕ или в случай че поради специфичните за мястото на командироване рискове е необходима допълнителна или специфична застраховка, съответните разходи се поемат от ГСС.

Член 10

Работно време

1.   Спрямо КНЕ се прилагат действащите правила по отношение на работното време в ГСС. Тези правила могат да бъдат изменяни от заместник генералния секретар в зависимост от нуждите на службата.

2.   КНЕ работи на пълно работно време по време на цялата командировка. Въз основа на надлежно обоснована молба от генерална дирекция и доколкото това е съвместимо с интересите на ГСС, генералният директор на Генерална дирекция „Персонал и администрация“ може да разреши на КНЕ да работи на непълно работно време, след съгласие на работодателя му.

3.   В случай на разрешение за работа на непълно работно време националният експерт работи през най-малко половината от обичайната продължителност на работното време.

4.   Обезщетенията, които се изплащат в ГСС за продължителна работа или работа на смени, или при дежурство, също могат да бъдат предоставени на КНЕ.

Член 11

Отсъствие поради болест или злополука

1.   В случай на отсъствие поради болест или злополука националният експерт уведомява своевременно прекия си ръководител, като съобщава адреса си. Националният експерт е длъжен да представи медицинско удостоверение, ако отсъства повече от три дни, и може да бъде подложен на медицински преглед, организиран от ГСС.

2.   Когато отсъствията поради болест или злополука, които не са по-дълги от три дни, надвишат, в период от дванадесет месеца, общо дванадесет дни, националният експерт е длъжен да представи медицинско удостоверение за всяко допълнително отсъствие поради болест.

3.   В случай че отпускът по болест надвиши един месец или прослуженото време от КНЕ, се взема предвид по-дългият от тези два периода, а обезщетенията, предвидени в член 15, параграфи 1 и 2, автоматично се спират. Тази разпоредба не се прилага в случай на отпуск по болест при бременност. Отпускът по болест не може да продължи след края на командировката на заинтересованото лице.

4.   Въпреки това КНЕ, пострадал при злополука, свързана с трудовата му дейност, по време на командировката, продължава да получава в пълен размер обезщетенията, предвидени в член 15, параграфи 1 и 2, през целия период на нетрудоспособност и до края на срока на командироване.

Член 12

Годишен отпуск, специален отпуск и официални празници

1.   КНЕ има право на два и половина работни дни отпуск за пълен отработен месец (тридесет дни за една календарна година).

2.   Отпускът подлежи на предварително разрешение от службата, в която е командирован националният експерт.

3.   КНЕ може да получи, въз основа на мотивирана молба, специален отпуск в следните случаи:

сключване на брак от КНЕ: два дни;

сериозно заболяване на съпруга или съпругата: до три дни годишно;

смърт на съпруга или съпругата: четири дни;

сериозно заболяване на роднина по възходяща линия: до два дни годишно;

смърт на роднина по възходяща линия: два дни;

раждане на дете: десет дни, които се ползват през първия месец след раждането;

сериозно заболяване на дете: до два дни годишно;

преместване поради встъпване в длъжност: до два дни;

смърт на дете: четири дни.

Може да се отпусне допълнителен специален отпуск от два дни за период от 12 месеца при надлежно обоснована молба от заинтересованото лице.

4.   Въз основа на надлежно мотивирана молба от работодателя на КНЕ ГСС може да предостави специален отпуск до два дни за период от дванадесет месеца. Молбите се разглеждат за всеки отделен случай.

5.   В случай на работа на непълно работно време продължителността на годишния отпуск се намалява пропорционално.

6.   Не може да се изплати обезщетение за неизползван годишен отпуск, който не е използван в края на срока на командироване.

7.   Параграф 3 не се прилага спрямо КНЕ, чийто срок на командироване е по-малък от шест месеца. Въпреки това КНЕ, чийто срок на командироване е по-малък от шест месеца, може да ползва, въз основа на представена от него мотивирана молба, специален отпуск по решение на генералния директор на службата, в която е командирован. Този специален отпуск не може да надвиши три дни за целия срок на командироване. Преди разрешаването на този отпуск гореспоменатото отговорно лице трябва да се консултира с генералния директор на Генерална дирекция „Персонал и администрация“.

Член 13

Отпуск по майчинство

1.   При бременност КНЕ получава отпуск по майчинство от двадесет седмици, като през този период получава обезщетенията, предвидени в член 15. Отпускът започва най-рано шест седмици преди вероятната дата на раждане, посочена в медицинското удостоверение, и изтича най-рано четиринадесет седмици след датата на раждане. В случай на раждане на повече от едно дете, на преждевременно раждане или на раждане на дете инвалид продължителността на отпуска е двадесет и четири седмици. За целите на настоящата разпоредба преждевременно раждане е раждане, настъпило преди края на 34-ата седмица бременност.

2.   Когато националното законодателство на работодателя на КНЕ предвижда по-дълъг отпуск по майчинство, командировката временно се прекъсва за периода, надвишаващ този на отпуска, даден от ГСС. В този случай в края на срока на командироване се добавя период, равен на периода на временното прекъсване, ако това е обосновано от интересите на ГСС.

3.   Националният експерт може алтернативно да поиска временно прекъсване на командировката, което да обхваща целия период от време, предоставен за отпуск по майчинство. В този случай в края на срока на командироване се добавя период, равен на периода на временното прекъсване, ако това е обосновано от интересите на ГСС.

Член 14

Управление и контрол

Управлението и контролът на отпуските са поверени на администрацията на ГСС. Контролът по спазването на работното време и отсъствията от работа попада в отговорностите на генералната дирекция или на службата, в която е командирован националният експерт.

ГЛАВА III

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И РАЗХОДИ

Член 15

Обезщетения

1.   Националният експерт има право да получава дневни пари за срока на командироване. Когато разстоянието между мястото на произход и мястото на командироване е равно или по-малко от 150 km, дневните пари са в размер на 29,44 евро. Те са в размер на 117,74 евро, когато това разстояние е по-голямо от 150 km.

2.   Ако националният експерт няма право на възстановяване на разходите по преместване нито от генералния секретариат, нито от работодателя, се изплаща допълнително месечно обезщетение съгласно посоченото в таблицата по-долу:

Разстояние между мястото на произход и мястото на командироване (в километри)

Сума в евро

0 – 150

0

> 150

75,68

> 300

134,54

> 500

218,65

> 800

353,20

> 1 300

555,03

> 2 000

664,37

Тези обезщетения се изплащат месечно със задна дата. Те са дължими до края на месеца, през който, според случая, се е преместил националният експерт съгласно член 19, параграф 1.

3.   Тези обезщетения се изплащат за срока на мисията, годишния отпуск, отпуска по майчинство, специалния отпуск и официалните празници, предоставени от ГСС.

4.   При встъпване в длъжност КНЕ има право на авансова сума в размер, равен на размера на дневните пари за 75 дни, като при това изплащане се губи правото на други дневни пари за съответния период. При окончателно прекратяване на функциите, изпълнявани от КНЕ в ГСС, преди изтичането на периода, използван за изчисляване на авансовата сума, частта от сумата, съответстваща на остатъчния период, подлежи на връщане.

5.   При размяната на писма по член 1, параграф 5 ГСС се уведомява за всички ползи, сходни на предвидените в параграфи 1, 2, 7 и 8 от настоящия член, получени от КНЕ. Техният размер се приспада от съответните обезщетения, изплатени от ГСС.

6.   Дневните пари и месечните обезщетения се актуализират всяка година без обратна сила в зависимост от изменението на основните трудови възнаграждения на длъжностните лица на Общността в Брюксел и Люксембург.

7.   За КНЕ в бюро за връзка на ГСС или на всяко друго място, където Съюзът действа в рамките на решение, прието от Съвета, обезщетенията, предвидени в параграфи 1 и 2, могат да се заменят с квартирни пари чрез мотивирано решение на генералния директор „Персонал и администрация“, когато това е обосновано от обстоятелствата във връзка с жилищните разходи в страната, в която се намира мястото на командироване.

8.   Специално обезщетение, определено в зависимост от мястото на командироване, в случай че то се намира извън ЕС, за да се вземе предвид издръжката или особено трудни жизнени условия може да се отпусне с мотивирано решение на генералния директор на Генерална дирекция „Персонал и администрация“. Това обезщетение се изплаща месечно и се равнява на сума между 10 и 15 % от основното трудово възнаграждение на длъжностно лице със степен AD 6 или AST 4, стъпка 1 в зависимост от категорията, към която е зачислен националният експерт.

Член 16

Фиксирано допълнително обезщетение

1.   С изключение на случаите, при които мястото на произход на КНЕ се намира на разстояние, равно или по-малко от 150 km от мястото на командироване, той получава, при необходимост, фиксирано допълнително обезщетение, чийто размер е равен на разликата между брутната годишна заплата, изплащана от работодателя (като се приспаднат семейните добавки), плюс евентуалните обезщетения, изплащани от ГСС съгласно член 15, и основното трудово възнаграждение на длъжностно лице със степен AD 6 или AST 4, стъпка 1, в зависимост от категорията, към която е зачислен националният експерт.

2.   Това обезщетение се актуализира веднъж годишно, без обратна сила, в зависимост от изменението на основните трудови възнаграждения на длъжностните лица на Общността.

Член 17

Място на наемане, място на командироване, място на произход и място на завръщане

1.   За целите на настоящите правила:

за място на наемане се смята мястото, където КНЕ е изпълнявал функциите си за работодателя си непосредствено преди командироването;

за място на командироване се смята мястото, където се намира службата или бюрото на ГСС, в което е командирован националният експерт, или мястото, където КНЕ действа в рамките на решение, прието от Съвета;

за място на произход се смята мястото, където се намира седалището на работодателя на националния експерт;

за място на завръщане се смята мястото, където националният експерт ще упражнява основната си дейност след края на командировката.

2.   В случай че мястото на наемане или мястото на завръщане се намира извън територията на Европейския съюз или в държава-членка, различна от тази, в която се намира седалището на работодателя на КНЕ, или ако КНЕ не упражнява професионална дейност след края на командировката, мястото на произход се счита или като място на наемане, или като място на завръщане, в зависимост от случая.

Мястото на наемане, мястото или местата на командироване и мястото на произход се определят при размяната на писма по член 1, параграф 5. Мястото на завръщане се определя въз основа на декларация от работодателя на КНЕ.

3.   За целите на прилагането на настоящия член обстоятелствата, свързани със задачите, изпълнявани от КНЕ за държава, различна от държавата по място на командироване, или за международна организация, не се вземат под внимание.

Член 18

Пътни разходи

1.   Националният експерт, чието място на наемане се намира на повече от 150 km от мястото на командироване, има право на възстановяване на пътните разходи в началото на командировката:

а)

за него/нея,

б)

за съпруга или съпругата и децата на издръжка, при условие че те живеят с националния експерт и че разходите по преместване се възстановяват от ГСС.

2.   С изключение на въздушния транспорт, размерът на изплащаните суми е фиксиран и ограничен до цената на пътуването във втора класа с железопътен транспорт без допълнителна такса. Това се прилага и при пътуванията с лек автомобил. Когато пътуването с железопътен транспорт надвишава 500 km или ако обичайният маршрут включва прекосяване на море, възстановяването на цената на пътуването със самолет може да достигне цената на пътуването със самолет с намаление (PEX или APEX), като е необходимо да се представят билетите и бордовите карти.

3.   КНЕ има право на възстановяване на неговите пътни разходи и според случая на лицата, посочени в параграф 1, буква б), до мястото на завръщане в края на командировката при спазване на споменатите по-горе граници. Това възстановяване не може да доведе до сума, надвишаваща сумата, на която КНЕ би имал право, ако се завръщаше до мястото на наемане.

4.   Ако КНЕ се е преместил от мястото на наемане в мястото на командироване, той има право всяка година на фиксирана сума, равна на цената на билет за отиване и връщане от мястото на командироване до мястото на произход, за себе си, съпруга или съпругата и децата на издръжка, въз основа на действащите разпоредби в ГСС.

Член 19

Разходи по преместване

1.   КНЕ може да премести движимите си вещи и личните си вещи от мястото на наемане до мястото на командироване за сметка на и при предварително съгласие от ГСС и съгласно действащите разпоредби в ГСС по отношение на възстановяването на разходите за преместване, доколкото са изпълнени следните условия:

а)

първоначалната продължителност на командировката трябва да бъде две години;

б)

мястото на наемане на КНЕ трябва да се намира на разстояние, равно или надвишаващо 100 km от мястото на командироване;

в)

пренасянето трябва да бъде извършено в рамките на шест месеца от началната дата на командировката;

г)

разрешението трябва да се поиска поне два месеца преди датата, предвидена за преместването;

д)

разходите по преместване не се покриват от работодателя;

е)

КНЕ трябва да изпрати на ГСС оригиналите на оценките на разходите, квитанциите и фактурите, както и удостоверение от работодателя си, в което се потвърждава, че последният не поема разходите по преместване.

2.   Без да се засягат разпоредбите на параграфи 3 и 4, ако разходите по преместване в мястото на командироване са били възстановени от ГСС, националният експерт има право, в края на командировката и с предварително разрешение, на възстановяване на разходите по преместване от мястото на командироване в мястото на завръщане, съгласно действащите разпоредби в ГСС по отношение на възстановяването на разходите по преместване, доколкото са изпълнени условията по параграф 1, букви г) и д), както и следните условия:

а)

пренасянето не може да се извърши по-рано от шест месеца преди края на командировката;

б)

пренасянето трябва да се осъществи в рамките на шест месеца след края на командировката;

в)

размерът на разходите за пренасяне, възстановени от ГСС по преместване в края на командировката, не може да надвиши размера на разходите по преместване, на които той би имал право, ако се връщаше в мястото на наемане;

г)

след като изпрати на ГСС оригиналите на получените оценки на разходите и фактурата за преместване, както и удостоверение от работодателя на КНЕ, потвърждаващо, че работодателят не покрива изцяло или частично разходите по преместване.

3.   КНЕ, чиято командировка се прекратява по негова молба или по искане на работодателя му в рамките на две години след началото на командировката, няма право на възстановяване на разходите по преместване в края на командировката.

Член 20

Мисии и разходи за мисии

1.   КНЕ може да бъде изпратен на мисия при условията по член 4.

2.   Разходите за мисията се изплащат съгласно действащите разпоредби в ГСС.

Член 21

Обучение

Националният експерт има право да посещава обученията, организирани от ГСС, ако интереса на ГСС го обосновава. Оправданите интереси на националния експерт, по-специално що се отнася до развитието на неговата професионална кариера след командировката, се отчитат при вземането на решение за посещаване на такива курсове.

Член 22

Административни разпоредби

1.   КНЕ се представя в първия ден от командировката в съответната служба на Генерална дирекция „Персонал и администрация“, за да изпълни необходимите административни формалности. Той поема функциите си на първо или на шестнадесето число от месеца.

2.   КНЕ, командирован към бюро за връзка на ГСС, се представя в съответната служба на ГСС на мястото на командироване.

3.   Плащанията се правят в евро от съответната служба на ГСС по банкова сметка, открита към банкова институция в Брюксел. За КНЕ, командирован на място, различно от Брюксел, плащанията могат да се правят в евро по банкова сметка, открита към банкова институция или в Брюксел, или на мястото на произход на националния експерт. Квартирните пари могат да се изплатят в друга парична единица по банкова сметка, открита към банкова институция на мястото на командироване.

ГЛАВА IV

НАЦИОНАЛНИ ЕКСПЕРТИ, КОМАНДИРОВАНИ ЗА КРАТЪК СРОК БЕЗ ПРАВО НА РАЗХОДИ

Член 23

КНЕ за кратък срок без право на разходи

1.   За целите на настоящото решение „КНЕ за кратък срок без право на разходи“ означава висококвалифициран национален експерт, командирован единствено за изпълнението на точно определени задачи за срок, не по-дълъг от 3 месеца. Това командироване не води до изплащането на обезщетения или разходи от страна на Съвета с изключение, според случая, на предвидените в член 28 и без да се засяга евентуалното различно споразумение между ГСС и администрацията, командироваща националния експерт за кратък срок без право на разходи.

2.   КНЕ за кратък срок без право на разходи може да бъде командирован единствено в изключителни случаи, с разрешение на заместник генералния секретар. Командироването на национален експерт за кратък срок без право на разходи може да има за цел единствено да се осигури изпълнението на задачи, чието реализиране би било трудно да се гарантира в един много кратък срок. Тези задачи включват:

проучвателни мисии,

планирането и оценката на операции за управление на специфични кризи,

участие в упражнения за управление на специфични кризи.

3.   Съгласно членове 23—28 правилата, предвидени в членове 1—14 и 20—22 се прилагат и по отношение на КНЕ за кратък срок без право на разходи.

4.   Без да се засяга член 5, поведението на КНЕ за кратък срок без право на разходи трябва винаги да отразява факта, че той е командирован в Съвета, както и да отговаря на престижа на заеманата от него длъжност.

Член 24

Срок на командироване

1.   Посоченият в член 23, параграф 1 срок може да бъде еднократно удължен с максимум три месеца.

2.   КНЕ за кратък срок без право на разходи в ГСС може да бъде командирован отново в съответствие с правилата, определени в настоящото решение, и при следните условия:

трябва да е изтекъл период от поне една година между края на предходната командировка и всяка последваща командировка, когато националният експерт е командирован съгласно правилата на настоящата глава;

трябва да е изтекъл период от поне три години между края на предходната командировка и всяка нова командировка, когато националният експерт е командирован съгласно разпоредбите на член 1 от настоящото решение.

3.   В изключителни случаи срокът, посочен в параграф 2, първо тире, може да бъде намален с решение на заместник генералния секретар.

Член 25

Приложно поле

1.   В размяната на писма, предвидена в член 1, параграф 5, се упоменава лицето, отговорно в генералната дирекция или дирекцията, административната единица, мисията или учението, в което е командирован КНЕ за кратък срок без право на разходи, както и подробно описание на изпълняваните от него задачи.

2.   Що се отнася до конкретните му задачи, КНЕ за кратък срок без право на разходи получава инструкции от отговорното лице, упоменато в параграф 1.

Член 26

Застраховка

Без да се засягат разпоредбите на член 28 и чрез дерогация от член 9, параграф 2 КНЕ за кратък срок без право на разходи не е застрахован от ГСС срещу риск от злополука.

Член 27

Условия на труд

1.   Чрез дерогация от член 10, параграф 1 КНЕ за кратък срок без право на разходи е длъжен да спазва действащите правила по отношение на работното време на мястото на командироване. Тези правила могат да бъдат изменени от отговорното лице в административната единица, мисията или учението, в което е командирован КНЕ за кратък срок без право на разходи, в зависимост от нуждите на службата.

2.   Чрез дерогация от член 10, параграф 2, второ изречение КНЕ за кратък срок без право на разходи работи единствено на пълно работно време по време на командировката.

3.   Член 10, параграф 4 не се прилага спрямо КНЕ за кратък срок без право на разходи.

4.   Управлението и контролът на присъствията и отпуските на КНЕ за кратък срок без право на разходи се осъществяват от отговорното лице, посочено в член 25, параграф 2.

5.   Член 12, параграфи 3,4 и 7 не се прилагат спрямо КНЕ за кратък срок без право на разходи. Същевременно, въз основа на представена от него обоснована молба може да му бъде отпуснат специален отпуск по решение на генералния директор на службата, в която е командирован. Този специален отпуск не може да надвиши три дни за целия срок на командироване. Преди разрешаването на този отпуск споменатото по-горе отговорно лице трябва да се консултира с генералния директор на Генерална дирекция „Персонал и администрация“.

Член 28

Мисии

1.   В случай че КНЕ за кратък срок без право на разходи участва в мисии на място, различно от мястото на командироване, направените от него разходи се възстановяват съгласно действащите правила за възстановяване на разходите за мисии на длъжностните лица, освен ако е договорено друго между ГСС и администрацията, командироваща КНЕ за кратък срок без право на разходи.

2.   Ако в рамките на дадена мисия ГСС предоставя на длъжностните лица специална застраховка „Висок риск“, тази възможност се предоставя и на КНЕ за кратък срок без право на разходи, участващ в тази мисия.

3.   КНЕ за кратък срок без право на разходи, участващ в мисия извън територията на ЕС, се подчинява на мерките за сигурност, които са в сила в ГСС в рамките на тези мисии.

ГЛАВА V

ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВИЛАТА ЗА КОМАНДИРОВАНИЯ ВОЕНЕН ЛИЧЕН СЪСТАВ

Член 29

Правила за командирования военен личен състав

Без да се засягат разпоредбите на членове 30—42, правилата, определени в предходните глави, се прилагат и за военния личен състав, командирован към ГСС, с оглед сформирането на военния състав на Европейския съюз съгласно Решение 2001/80/ОВППС на Съвета от 22 януари 2001 г. за създаването на Военния състав на Европейския съюз (2).

Член 30

Условия

Командированият военен личен състав трябва да е на платена служба във въоръжените сили на държава-членка по време на командироването. Тези лица трябва да са граждани на държава-членка.

Член 31

Набиране на командирован военен личен състав

Чрез дерогация от член 1, параграф 3, второ изречение генералният секретар/върховен представител определя условията за ангажиране на командирован военен личен състав.

Член 32

Размяна на писма

За целите на член 1, параграф 5 размяната на писма се извършва между генералния секретар/върховен представител и постоянното представителство на съответната държава-членка. В тази размяна на писма трябва освен това да се споменат всички евентуални ограничения относно участието на националния експерт в мисии.

Член 33

Срок на командироване

1.   Чрез дерогация от член 2, параграф 1 срокът на командироване не може да е по-кратък от шест месеца и да надвишава три години, и може да бъде подновяван последователно за срок, не по-дълъг от четири години.

2.   Чрез дерогация от член 2, параграф 4, буква б), освен при изключителни случаи, трябва да е изтекъл период от поне 3 години между края на предходната командировка и всяка последваща командировка, ако това е обосновано от условията и със съгласието на генералния секретар/върховен представител.

Член 34

Задачи

Чрез дерогация от член 4, параграф 1 командированият военен личен състав, който действа под ръководството на генералния секретар/върховен представител, осигурява мисията, осъществява задачите и изпълнява функциите, които са му възложени съгласно приложението към Решение 2001/80/ОВППС.

Член 35

Ангажименти по отношение на трети страни

Чрез дерогация от член 4, параграф 2, втора алинея, командированият военен личен състав не може да ангажира ГСС по отношение на трети страни, освен при специално упълномощаване, предоставено под ръководството на генералния секретар/върховен представител.

Член 36

Разрешение за работа с класифицирана информация

Чрез дерогация от член 4, параграф 5 подходящото ниво за разрешение за работа с класифицирана информация, с която може да работи командированият военен личен състав, не може да е по-ниско от SECRET, като това трябва да бъде уточнено в размяната на писма по член 1, параграф 5.

Член 37

Професионален опит

Чрез дерогация от член 6, параграф 1 член на военния личен състав, изпълняващ функции по планиране или оценка и притежаващ висока степен на компетентност за задачите, които ще изпълнява, може да бъде командирован в ГСС.

Член 38

Временно прекъсване и прекратяване на командировката

1.   За целите на прилагане на член 7, параграф 1 по отношение на командирования военен личен състав разрешението се дава от генералния секретар/върховен представител.

2.   Чрез дерогация от член 8, параграф 2 командировката може да бъде прекратена без предизвестие, ако интересите на ГСС или на националната администрация, в която е на служба командированият член на военния личен състав, изискват това или по всяка друга обоснована причина.

Член 39

Сериозно неизпълнение на задълженията

1.   Командировката може да бъде прекратена без предизвестие при сериозно умишлено или по небрежност неизпълнение на задълженията от страна на командирования член на военния личен състав. Чрез дерогация от член 8, параграф 2, буква в) решението се взема от генералния секретар/върховен представител, като на заинтересованото лице се предоставя предварително възможност да се защити. Преди да вземе решението си, генералният секретар/върховен представител уведомява постоянния представител на държавата-членка, на която е гражданин командированият член на военния личен състав. След това решение обезщетения по членове 18 и 19 не се изплащат.

Преди да се вземе решението по първа алинея, командированият член на военния личен състав може да бъде временно отстранен от длъжност в случай на твърдение за сериозно неизпълнение на задълженията му, отправено от генералния секретар/върховен представител, като на заинтересованото лице се предоставя предварително възможност да се защити. Обезщетенията по членове 15 и 16 не се изплащат за срока на временното отстраняване от длъжност, което не може да надвиши три месеца.

2.   Генералният секретар/върховен представител може да уведоми националните органи относно всяко нарушение от страна на командирования член на военния личен състав на определените правила или тези, посочени в настоящото решение.

3.   Спрямо командирования член на военния личен състав продължават да се прилагат националните дисциплинарни правила на неговата страна.

Член 40

Работно време

Второто изречение от член 10, параграф 2 не се прилага спрямо командирования военен личен състав.

Член 41

Специален отпуск

Чрез дерогация от член 12, параграф 4 ГСС може да предостави допълнителен специален неплатен отпуск за целите на обучение от страна на работодателя и по надлежно мотивирана молба от последния.

Член 42

Обезщетения

Чрез дерогация от член 15, параграф 1 и член 16 в размяната на писма по член 1, параграф 5 може да се определи, че предвидените в нея обезщетения няма да се изплащат.

ЧАСТ VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 43

Отмяна

Решение 2003/479/ЕО на Съвета се отменя. Въпреки това то продължава да се прилага за всички командировки, започнали към момента на влизане в сила на настоящото решение, без да се засяга член 44.

Член 44

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящото решение се прилага за всяко ново командироване или подновяване на командировка, считано от първия ден на месеца след влизането му в сила.

Съставено в Брюксел на 5 декември 2007 година.

За Съвета

Председател

J. VIEIRA DA SILVA


(1)  ОВ L 160, 28.6.2003 г., стр. 72. Решение, последно изменено с Решение 2007/456/ЕО (ОВ L 173, 3.7.2007 г., стр. 27).

(2)  ОВ L 27, 30.1.2001 г., стр. 7. Решение, изменено с Решение 2005/395/ОВППС (ОВ L 132, 26.5.2005 г., стр.17).


IV Други актове

ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

Надзорен орган на ЕАСТ

13.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 327/21


РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 90/04/COL

от 23 април 2004 година

за четиридесет и шесто поред изменение на процесуалните и материалноправните правила в областта на държавните помощи чрез въвеждане на нова глава 24C: Прилагане на правилата за държавни помощи към обществените услуги по радиоразпространение

Надзорният орган на ЕАСТ,

КАТО взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство (1), и по-специално членове 61—63 и Протокол 26 към него,

КАТО взе предвид Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд (2), и по-специално член 24, член 5, параграф 2, буква б) и член 1 на част I от Протокол 3 към него,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че съгласно член 24 от Споразумението за създаване на надзорен орган и съд на ЕАСТ Надзорният орган на ЕАСТ прилага разпоредбите на Споразумението за ЕИП от значение за държавната помощ,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Споразумението за създаване на надзорен орган и съд на ЕАСТ Надзорният орган на ЕАСТ издава известия или основни насоки по въпроси, уредени в Споразумението за ЕИП, ако това споразумение или Споразумението за създаване на надзорен орган и съд на ЕАСТ изрично предвиждат такива документи, или ако Надзорният орган на ЕАСТ счете за необходимо,

КАТО припомня процесуалните и материалноправните правила в областта на държавната помощ (3), приети на 19 януари 1994 г. от Надзорния орган на ЕАСТ (4),

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че на 17 октомври 2001 г. Европейската комисия прие ново съобщение за определяне на принципите за прилагане на правилата за държавни помощи за обществените услуги по радиоразпространението (5),

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че настоящото съобщение е от значение за Европейското икономическо пространство,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че на територията на Европейското икономическо пространство трябва да се обезпечи еднакво прилагане на правилата на ЕИП за държавни помощи,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, че съгласно точка II под заглавие „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“ в края на приложение XV към Споразумението за ЕИП Надзорният орган на ЕАСТ трябва да приеме, след консултации с Комисията, разпоредби, съответстващи на разпоредбите, приети от Европейската комисия,

КАТО се консултира с Европейската комисия,

КАТО припомня, че Надзорният орган на ЕАСТ се консултира по този въпрос с държавите от ЕАСТ в рамките на многостранна среща,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

1.

Основните насоки за държавни помощи се изменят с приемането на нова глава 24C „Прилагане на правилата за държавни помощи за разпространение на обществени услуги“. Тази нова глава се съдържа в приложението към настоящото решение.

2.

Държавите от ЕАСТ се уведомяват с писмо, включващо копие на настоящото решение и приложението към него.

3.

Европейската комисия се уведомява съгласно буква г) от Протокол 27 към Споразумението за ЕИП с копие на настоящото решение, включващо приложението.

4.

Настоящото решение, включително приложението му, се публикува в раздела за ЕИП и в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз.

5.

Текстът на решението на английски език е автентичен.

Съставено в Брюксел на 23 април 2004 година.

За Надзорния орган на ЕАСТ

Hannes HAFSTEIN

Президент

Einar M. BULL

Член на Колегията


(1)  Наричано по-нататък „Споразумение за ЕИП“.

(2)  Наричан по-нататък „Договор за създаване на надзорен съвет и съд“.

(3)  Наричани по-нататък „Основни насоки за държавна помощ“.

(4)  Решение, първоначално публикувано в ОВ L 231, 3.9.1994 г. и в притурката за ЕИП № 32 със същата дата, последно изменено с Решение № 62/04/COL от 31 март 2004 г., все още непубликувано.

(5)  Съобщение на Комисията за прилагане на правилата за държавни помощи за обществените услуги по радиоразпространение, ОВ C 320, 15.11.2001 г., стр. 5.


ПРИЛОЖЕНИЕ

24C.   ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВИЛАТА ЗА ДЪРЖАВНИ ПОМОЩИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ УСЛУГИ ПО РАДИОРАЗПРОСТРАНЕНИЕТО (1)

24C.1.   Въведение

(1)

През последните две десетилетия обществените услуги по радиоразпространението претърпяха важни промени. Премахването на монопола, появата на нови участници и бързото технологично развитие промениха съществено конкурентната среда. Телевизионното излъчване бе по традиция запазена дейност. От самото си начало то бе предоставяно най-вече от публични предприятия при монополен режим, основно вследствие на ограничения достъп до честотите за разпространение и „високите бариери“ за навлизане в тази дейност.

(2)

Все пак през 70-те години на миналия век икономическото и технологичното развитие постепенно направиха възможно за държавите от ЕАСТ да позволят и на други лица да извършват обществени услуги по радиоразпространение. Поради това държавите от ЕАСТ взеха решение да въведат конкуренция в този пазар. Това доведе до по-голям избор за потребителите, тъй като се появиха много допълнителни канали и нови услуги; това допринесе и за появата и израстването на силни европейски оператори, развитие на нови технологии и по-висока степен на плурализъм в този сектор. Едновременно с отварянето на пазара за конкуренция държавите от ЕАСТ приеха, че обществените услуги по радиоразпространението трябва да се поддържат, за да се гарантира, че са обхванати редица сфери и да се задоволят нуждите, които частните оператори не биха удовлетворили задължително в максимална степен.

(3)

Повишената конкуренция, заедно с наличието на оператори, финансирани от държавата, доведе до нарастващо безпокойство за равнопоставеността на участниците в тази сфера, което бе доведено до знанието на Надзорния орган от частни оператори. В жалбите се твърди, че са извършени нарушения на член 61 от Споразумението за ЕИП относно публичните схеми на финансиране, създадени в полза на обществените организации за радиоразпространение.

(4)

Тези основни насоки определят принципите, които трябва да се следват от Съвета при прилагане на член 61 и на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП към държавното финансиране на обществените услуги по радиоразпространението. Това ще направи политиката на Надзорния орган в тази област възможно най-прозрачна.

24C.2.   Ролята на обществените услуги по радиоразпространение

(1)

Както се посочва в резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки на ЕО от 1 януари 1999 г. относно обществените услуги по радиоразпространение, (по-нататък „Резолюция за обществените услуги по радиоразпространение“) (2), „обществените услуги по радиоразпространение, с оглед на културните, социалните и демократичните функции, които те упражняват в името на общото благо, имат жизнено значение за гарантиране на демокрацията, плурализма, социалното сближаване и културното и езиково многообразие“.

(2)

Въпреки че обществените услуги по радиоразпространението имат ясно икономическо значение, те не могат да бъдат сравнявани с обществена услуга в който и да е друг икономически сектор. Няма друга услуга, която да има едновременно достъп до толкова широк спектър от населението, като му предоставя огромен обем информация и съдържание и по този начин изразява и въздейства както върху личното мнение, така и върху обществените нагласи.

(3)

Обществените услуги по радиоразпространението имат важна роля за насърчаване на културното многообразие във всички държави, за обезпечаване на образователни програми, за обективно информиране на обществеността, за гарантиране на плурализъм и предоставяне на качествени развлечения по демократичен и безплатен начин (3).

(4)

Нещо повече, радиоразпространението се възприема като много надежден източник на информация, като за немалка част от населението представлява основен източник на информация. По този начин то обогатява обществения диалог и дава възможност за адекватно участие на гражданите в него.

(5)

Ролята на обществените услуги (4) като цяло е призната от Споразумението за ЕИП. Важна разпоредба в това отношение има в член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, който гласи: „Спрямо предприятията, които са натоварени с управлението на услуги от общ икономически интерес или имащи характер на фискален монопол, се прилагат правилата на настоящото споразумение, по-специално правилата относно конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не води до правен или фактически провал на изпълнението на специалната функция, която им е възложена. Развитието на търговията не трябва да бъде засягано по начин, който противоречи на интересите на договарящите се страни.“

(6)

В два случая Съдът на Европейските общности признава, че телевизионното излъчване може да се счита за „услуга от общ икономически интерес“ съгласно член 86, параграф 2 от Договора за ЕО (5). Европейският съд подчертава, че този вид услуги се регулират от разпоредбите за конкуренция, освен ако е ясно, че прилагането на тези разпоредби е несъвместимо с изпълнението на техните цели (6).

(7)

Като взема предвид специфичния характер на сектора на радиоразпространението, Резолюцията за обществените услуги по радиоразпространението определя принципите и условията, съгласно които трябва да се прилагат разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност в този сектор:

„Разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност не засягат правото на държавите-членки да осигуряват финансиране на обществени услуги по радиоразпространение, доколкото такова финансиране се предоставя на организации за радиоразпространение с цел изпълнение на функцията на обществената услуга, така както тя е възложена, определена и организирана от всяка държава-членка и доколкото такова финансиране не засяга условията на търговия и конкуренция в Общността до степен, която би противоречала на общия интерес, като е необходимо да се вземе предвид спазването на техните компетенции по отношение на обществените услуги по радиоразпространението.“

Тъй като резолюцията е включена в Споразумението за ЕИП като акт, с който договарящите страни трябва да се съобразяват (7), в Европейското икономическо пространство ще се прилагат принципи, сходни на цитираните тук.

(8)

Резолюцията за обществените услуги по радиоразпространението потвърди отново значението на обществените услуги по радиоразпространението за социалния, демократичния и културния живот. „Широкият обществен достъп, без дискриминация и на базата на равни възможности, до разнообразни канали и услуги е необходимо предварително условие за изпълнението на специфичните задължения на обществените услуги по радиоразпространението“. Нещо повече, обществените услуги по радиоразпространението имат нужда да „извлекат ползи от технологичния напредък“, да „доведат до обществеността облагите на новите аудиовизуални и информационни услуги и нови технологии“ и да предприемат стъпки за „развитие и разнообразяване на дейностите в дигиталната ера“. Накрая, „обществените услуги по радиоразпространението трябва да са в състояние да продължат да осигуряват широк кръг от програми, съгласно своята функция, определена от държавите-членки, за да задоволят интересите на обществото като цяло; в този смисъл стремежът на обществените услуги по радиоразпространението да достигнат до широка аудитория е законово оправдан“.

(9)

Предвид тези характеристики, присъщи на сектора на радиоразпространението, функция на тази обществена услуга, обхващаща „широк кръг от програми в съответствие с нейната функция“, както посочва резолюцията, принципно може да бъде считана за допустима, докато нейната цел са балансирани и разнообразни програми, които са в състояние да запазят определено ниво на аудиторията за лицата, занимаващи се с разпространение на обществени услуги, като по този начин гарантира осъществяването на своята функция, т.е. задоволяване на социалните, демократични и културни потребности на обществото и гарантиране на плурализъм.

(10)

Трябва да се отбележи, че лицата, за които обществените услуги по радиоразпространението представляват търговска дейност, и част от които се подчиняват на изискванията за обществени услуги, също имат роля за постигането на целите на Резолюцията за разпространение на обществени услуги до степента, до която те допринасят за плурализма, обогатяват културния и политическия диалог и разширяват избора от програми.

24C. 3.   Правен контекст

(1)

Прилагането на правилата за държавни помощи към обществените услуги по радиоразпространението трябва да взема предвид редица различни елементи. Споразумението за ЕИП включва член 61 за държавните помощи, както и член 59, параграф 2 за прилагане на разпоредбите на Споразумението за ЕИП и на разпоредбите за защита на конкуренцията, най-вече по отношение на услуги от общ икономически интерес. Протокол 3 към Договора за създаване на надзорен орган и съд на ЕАСТ определя процедурния правилник за случаите на държавни помощи.

(2)

За Европейските общности Договорът от Амстердам въведе специална разпоредба (член 16 от Договора за създаване на Европейските общности) за услуги от общ икономически интерес и тълкувателен протокол за системата на разпространение на обществени услуги. Договорът от Маастрихт вече бе въвел разпоредба, която определя ролята на Общността за насърчаване на културата (член 151 от Договора за създаване на ЕО) и клауза за възможна съвместимост при отпускане на държавна помощ с цел насърчаване на културата (член 87, параграф 3, буква г) от Договора за създаване на ЕО). Споразумението за ЕИП не съдържа „изключение за културата“ подобно на това от член 87, параграф 3, буква г) от Договора за ЕО. Въпреки това прилагането на такава практика не е изключено. Съгласно приетото от Органа на ЕАСТ в предишни случаи, такива мерки за подкрепа в областта на културата могат да бъдат оправдани въз основа на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП (8).

(3)

Директива 89/552/ЕИО от 3 октомври 1989 г. относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (9), изменена с Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10), бе включена в приложение X към Споразумението за ЕИП (11). Директива 80/723/ЕИО от 25 юни 1980 г. относно прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните предприятия, и онтосно финансова прозрачност в самите предприятия (12), изменена с Директива 2000/52/ЕО на Комисията от 26 юли 2000 г. (13), бе включена в законовата рамка на Споразумението за ЕИП с Решение № 6/2001 на Съвместния комитет на ЕИП (14). Тези разпоредби са предмет на тълкуване от Съда на ЕАСТ в рамките на „стълба на ЕАСТ“ и от Европейския първоинстанционен съд в рамките на „стълба на Общността“. Органът на ЕАСТ прие също и няколко основни насоки относно прилагането на правилата за държавни помощи, които съответстват на подобни съобщения, издадени от Европейската комисия.

24C.4.   Прилагане на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП

24C.4.1.   Характер на държавна помощ на общественото финансиране на обществени организации за радиоразпространение

(1)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП постановява: „Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите-членки на ЕО, от страните от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, и които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства.“

(2)

Резултатът от държавната намеса, а не нейната цел е решаващият елемент при всяка една оценка на съдържанието на държавната помощ по силата на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Общественото финансиране на публични организации за радиоразпространение обикновено се счита за държавна помощ, тъй като то отговаря на посочените по-горе критерии. Тези организации обикновено се финансират от държавния бюджет или посредством данъчно облагане на собствениците на телевизионни апарати. При някои специфични обстоятелства държавата прави капиталови инжекции или опрощава задълженията на тези оператори. Тези финансови мерки обикновено са част от компетенциите на публичните органи и включват трансфер на държавни ресурси. Нещо повече, доколкото такива мерки не успяват да отговорят задоволително на инвеститорския тест на пазарната икономика, съгласно глава 19 от Основните насоки за държавни помощи на Съвета на ЕАСТ относно холдингите на публичните органи, и глава 20 относно прилагането на разпоредбите за държавни помощи към публичните предприятия в производствения сектор (15), в повечето случаи те облагодетелстват само определени оператори, като по този начин изкривяват конкуренцията. Естествено, съществуването на държавна помощ трябва да се оценява за всеки конкретен случай и зависи също така от специфичния вид финансиране (16).

(3)

Както отбелязва Съдът на Европейските общности: „Когато помощ, отпусната от държавата или чрез държавни ресурси, укрепва позицията на едно предприятие в сравнение с други предприятия, които се конкурират в областта на търговията, в рамките на Общността, последните трябва да бъдат считани за засегнати от тази помощ“ (17). Следователно като цяло може да се приеме, че държавното финансиране на обществени организации за радиоразпространение влияе върху търговията между договарящите се страни. Това очевидно е положението по отношение на придобиването и продажбата на програмни права, което често се случва на международно равнище. Рекламирането при обществените радиоразпространители, на които е разрешено да продават рекламно пространство, има трансграничен ефект, особено за еднородните езикови зони, отвъд националните граници. Нещо повече, структурата на собственост на търговските радиоразпространители може да обхваща повече от една държава-членка на ЕИП.

(4)

Съгласно съдебната практика на Европейския съд и на Първоинстанционния съд (18), по принцип всякакъв трансфер на държавни ресурси към определено предприятие трябва да се счита за държавна помощ (при положение че са изпълнени всички условия за прилагането на член 87, параграф 1 от Договора за създаване на ЕО). Все пак, както Европейският съд заявява в решението си относно Altmark Trans GmbH  (19) (наричано по-нататък „Решението Алтмарк“), че „когато държавната мярка може да бъде считана за компенсация за услуги, предоставени от получаващото предприятие с цел изпълнение на задължения за обществени услуги, така че тези предприятия реално да не се ползват с финансово облекчение, от което следва, че тези мерки не ги поставят в по-благоприятно положение спрямо предприятията, с които те се конкурират, следователно такава мярка не попада в приложното поле на член 92, параграф 1 [сега член 87, параграф 1 от Договора за създаване на ЕО]“.

(5)

В решението си по делото Алтмарк Съдът на европейските общности посочва условията, при които компенсацията за обществена услуга не представлява държавна помощ, както следва:

„—

Първо, предприятието получател действително трябва да е носител на задължения за услуги от обществен интерес и тези задължения трябва да са ясно дефинирани […].

Второ, параметрите на базата за изчисляване на компенсацията трябва да са установени предварително по начин обективен и прозрачен, за да не се допусне предоставянето на икономическо предимство за предприятието получател, което да го постави в по-благоприятно положение спрямо предприятията конкуренти […].

Трето, компенсацията не може да надвишава това, което е необходимо да покрие всички или част от разходите, понесени при изпълнение на задължението за обществена услуга, отчитайки съответните постъпления и една разумна печалба […].

Четвърто, ако предприятието носител на задължения за обществена услуга не е определено, като специален случай, чрез процедура за възлагане на обществена поръчка, която създава условия за избор на кандидата, способен да предостави тези услуги при най-ниски разходи за съответната общност, нивото на компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите, които едно средно взето предприятие, добре ръководено и осигурено с необходимите транспортни средства за изпълнение на изискванията за предоставяне на обществена услуга, би направило при изпълнение на тези задължения, отчитайки съответните разходни документи и една разумна печалба във връзка с изпълнение на задълженията.“

(6)

Надзорният орган на ЕАСТ ще вземе под внимание това тълкуване на Европейския съд, когато оценява компенсационните плащания за обществената услуга по силата на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Обществено подпомагане, което отговаря на посочените по-горе критерии, следователно не представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП и не е необходимо да бъде докладвано пред Надзорния орган на ЕАСТ.

24C.4.2.   Същност на помощта: съществуваща помощ в противовес на нова помощ

(1)

В повечето от държавите от ЕАСТ съществуващите схеми за финансиране бяха въведени преди много време. Следователно като първа стъпка Надзорният орган на ЕАСТ трябва да реши дали тези схеми могат да бъдат считани за „съществуваща помощ“ по смисъла на член 1, параграф 1 в част от протокол 3 към Договора за създаване на надзорен орган и съд на ЕАСТ (20).

(2)

Съществуващата помощ се регламентира от член 1, параграф 1 в част 1 от протокол 3 към Договора за създаване на надзорен орган и съд на ЕАСТ, който гласи, че „Надзорният орган на ЕАСТ в съдействие с държавите от ЕАСТ извършва постоянен контрол на всички системи за отпускане на помощ, които съществуват в тези държави. Той предлага на последните всякакви подходящи мерки, изисквани от по-нататъшното разработване или от прилагането на Споразумението за ЕИП“.

(3)

Съгласно член 1, буква б), i) в част II от протокол 3 към Договора за създаване на надзорен орган и съд на ЕАСТ, съществуващата помощ включва „всички помощи, които са съществували преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП в съответните държави от ЕАСТ, тоест схемите за отпускане на помощ и индивидуалната помощ, които са били реализирани преди това и които са приложими и след влизането в сила на Споразумението за ЕИП“.

(4)

Съгласно член 1, букви б), v) в част II от протокол 3 към Договора за създаване на надзорен орган и съд на ЕАСТ, съществуващата помощ включва също така и „помощ, която се приема за съществуваща, поради това че към момента на нейното отпускане тя не е представлявала помощ, а по-късно, вследствие на развитието на Европейското икономическо пространство, се е превърнала в помощ, без при това да е била променяна от държавата от ЕАСТ […]“.

(5)

В съответствие с протокол 3 към Договора за създаване на надзорен орган и съд на ЕАСТ и съдебната практика на Съда на Европейските общности (21), Органът трябва да провери дали законовата рамка, по силата на която е предоставена помощта, е претърпяла промяна от момента на въвеждането ѝ. Органът трябва да вземе предвид законовите и икономическите елементи, свързани със системата за радиоразпространение на дадена държава от ЕАСТ. Въпреки че законовите и икономическите елементи от значение за такава оценка представляват общи характеристики във всички държави от ЕАСТ, Органът счита, че подходът всеки един случай да се разглежда сам за себе си, е най-удачен.

24C.5.   Оценка за съвместимост на държавната помощ с член 61, параграф 2 и член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП

(1)

Държавната помощ за обществени организации за радиоразпределение трябва да бъде разгледана от Органа на ЕАСТ с цел вземане на решение дали тя е съвместима с действието на Споразумението за ЕИП. Случаите на дерогация, изброени в член 61, параграф 2 и член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП, могат да се прилагат.

(2)

Споразумението за ЕИП не съдържа разпоредба, съответстваща на член 151, параграф 4 от Договора за ЕО, който задължава Комисията да вземе под внимание културните аспекти при предприемане на действия по силата на други разпоредби, нито пък съдържа привилегия за култура, подобна на член 87, параграф 3, буква г) от Договора за ЕО. Това обаче не означава, че прилагането на правилата за държавна помощ не дават възможност да се обърне внимание на културните аспекти. В това отношение трябва да припомним, че Органът на ЕАСТ постанови с решение относно държавната помощ за филмово производство и филмови дейности, свързани с това производство в Норвегия, че мерките, подпомагащи филмовото производство, трябва да бъдат одобрени с оглед влиянието им върху културата, съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП, при положение че този подход взема предвид в достатъчна степен критериите, определени от Европейската комисия и че този подход не се отклонява от практиката на Комисията, предхождаща приемането на член 87, параграф 3, буква г) от Договора за създаване на ЕО. Второ, трябва да се отбележи, че Комисията в своето решение за помощи № 49/97 и № 357/99 относно пакети от подкрепящи мерки за ирландската филмова и телевизионна индустрия, изрично подчертава факта, че въвеждането на член 151, параграф 1 и член 87, параграф 3, буква г) от Договора за ЕО не отразява задължително промяна в политиката на Комисията, насочена към културния сектор. Трето, по отношение на радиоразпространението резолюцията за обществените услуги по радиоразпространението признава, че тези услуги изпълняват културни функции и при прилагането на правилата за защита на конкуренцията трябва да се взема предвид изпълнението на мисията на обществена услуга.

(3)

Органът на ЕАСТ трябва да вземе решение за изключение на практика от разпоредбите на член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП, както и по какъв точно начин културните аспекти да бъдат взети под внимание. Трябва да припомним, че разпоредбите, допускащи изключения от забраната за държавна помощ, трябва да бъдат стриктно прилагани. Следователно в разбирането на Комисията понятието „култура“ за целите на изключение от забраната за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 3, буква г) от Договора за ЕО трябва да се тълкува ограничително. Същото се прилага и когато Органът на ЕАСТ разглежда въпроса дали една мярка може да се счита за изключение, на основание култура, съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП. Както постановява Комисията в решението си по случая Kinderkanal и Phoenix, образователните и демократичните потребности на една държава-членка трябва да бъдат разглеждани като различни от поощряване на културата (22). В това отношение трябва да се отбележи, че съществува разграничение между културни, социални и демократични потребности за всяко едно общество. Разбира се образованието може да има културен аспект.

(4)

При държавната помощ за обществените организации за радиоразпространение често не се прави разграничение между тези три потребности. Следователно, ако държавата от ЕАСТ не е предвидила отделно определение и финансиране за предоставяне на държавна помощ за поощряване единствено на културата, то такава помощ не може като цяло да бъде одобрена на това основание. Обикновено тя се оценява въз основа на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП относно услуги от общ икономически интерес. Във всеки случай, каквато и да е законовата база за оценка на съвместимостта, анализът по същество ще се извършва от Надзорния орган въз основа на същите критерии, а именно критериите, изложени в тези основни насоки.

24C.6.   Оценка на съгласуваността на държавната помощ по смисъла на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП

(1)

Съдът на Европейските общности последователно се придържа към становището, че член 86 от Договора за ЕО (23) предвижда дерогация и следователно трябва да се тълкува ограничително. Съдът на Европейските общности изясни, че за да бъде една мярка дерогация, е необходимо да са изпълнени следните условия:

i)

въпросната услуга трябва да представлява услуга от общ икономически интерес и да е ясно определена като такава от държавата-членка (определение);

ii)

въпросното предприятие трябва да е изрично упълномощено от държавата-членка за предоставянето на тази услуга (възлагане);

iii)

прилагането на правилата за защита на конкуренцията от Договора (в този случай забраната за държавна помощ) трябва да възпрепятства изпълнението на определени задачи, възложени на предприятието и изключението от тези правила не трябва да влияе на развитието на търговията до такава степен, че да противоречи на интересите на Общността (тест за пропорционалност).

(2)

В правомощията на Органа на ЕАСТ е да прецени дали тези критерии са изпълнени, когато прилага съответния член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП по отношение на държавите от ЕАСТ.

(3)

В конкретния случай на разпространение на обществени услуги, посоченият по-горе подход трябва да се адаптира с оглед на резолюцията, която се отнася до „мисията на обществена услуга, както е възложена, определена и организирана от всяка държава-членка“ (определяне и възлагане) и предвижда дерогация от правилата на Договора в случай на финансиране на обществените услуги по радиоразпространение, „дотолкова, доколкото такова финансиране се отпуска на организации за радиоразпространение в рамките на техните компетенции … и … не влияе върху условията за търговия и конкуренция в Общността до степен, която би противоречала на обществения интерес, като се взема под внимание спазването на компетенциите по отношение на тази обществена услуга“ (пропорционалност).

(4)

Както показва неотдавнашната съдебна практика на Комисията, една мярка, която не отговаря на всички критерии Алтмарк, трябва да бъде подложена на анализ съгласно член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, съответстващ на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП (24).

24C.6.1.   Определяне на компетенциите по отношение на обществената услуга

(1)

За да отговори на условията, посочени в 24C.6.1 относно прилагане на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, е необходимо да се разработи официално определение за обхвата на обществената услуга. Само тогава Надзорният орган на ЕАСТ може да оцени с достатъчна правна сигурност дали дерогацията от член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП е приложима.

(2)

Определянето на обхвата на обществената услуга попада в компетенциите на държавите-членки на ЕАСТ, които могат да вземат решение на национално, регионално или местно равнище. В общи линии при упражняване на правомощията трябва да се държи сметка за същността на понятието „услуги от общ икономически интерес“. Все пак, като се вземе предвид специфичният характер на сектора на радиоразпространението, едно „всеобхватно“ определение, което упълномощава дадена организация за радиоразпространение със задачата да осигурява балансирана и разнообразна програма в рамките на своите компетенции, като в същото време запазва определено ниво на аудиторията, може да се приеме за законосъобразно съгласно член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП. Едно такова определение ще е съвместимо със задачата за задоволяване на демократичните, социални и културни потребности на обществото, както и с гарантиране на плурализъм, включително културно и езиково многообразие.

(3)

По подобен начин компетенциите по отношение на обществената услуга могат да включват определени услуги, които не са „програми“ в традиционния смисъл на думата, като онлайн информационни услуги, до степента, в която, имайки предвид развитието и увеличаващото се разнообразие на дейностите в дигиталната ера, са насочени към задоволяване на същите демократични, социални и културни потребности на въпросното общество.

(4)

Всеки път, когато обхватът на обществената услуга се разширява, за да допусне нови услуги, определението и възлагането на обществената услуга трябва да бъдат съответно променяни в границите на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП.

(5)

Задачата на Надзорния орган на ЕАСТ е да провери дали държавите от ЕАСТ спазват разпоредбите на Споразумението за ЕИП. Що се отнася до определянето на обществената услуга в сектора на радиоразпространението, ролята на Органа на ЕАСТ е ограничена до проверка за очевидна грешка. Органът няма правомощия да взема решения дали една програма представлява услуга от общ икономически интерес, нито да поставя под въпрос естеството или качеството на даден продукт. Определянето на обхвата на обществената услуга ще представлява очевидна грешка, ако включва дейности, които основателно не могат да бъдат считани за дейности, които задоволяват „демократични, социални и културни потребности на което и да е общество“. Такъв е обикновено случаят с електронната търговия. В този смисъл трябва да припомним, че обхватът на обществената услуга описва предлаганите на обществото услуги от обществен интерес. Въпросът за определяне на обхвата на обществена услуга не трябва да се бърка с въпроса за механизма на финансиране, избран за предоставяне на тези услуги. Следователно докато операторите, извършващи радиоразпространение, могат да осъществяват търговски дейности като продажба на рекламно пространство с цел извличане на печалба, такива дейности обикновено не могат да бъдат разглеждани като част от обхвата на обществената услуга.

(6)

Определянето на обхвата на обществената услуга трябва да е възможно най-точно. То не трябва да оставя никакво съмнение дали държавата от ЕАСТ възнамерява да включи или не в обхвата на обществената услуга някаква дейност, осъществявана от упълномощения радиоразпространител. Без ясно и точно определяне на задълженията, възложени за изпълнение на обществения радиоразпространител, Органът на ЕАСТ не е в състояние да осъществи задачите си съгласно член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, от което следва, че не може да направи изключение от обхвата на тази обществена услуга.

(7)

Ясното определяне на дейностите, представляващи обхвата на обществената услуга, е важно и за операторите, които не влизат в този обхват, така че да могат да планират своите дейности.

(8)

Накрая, термините за определяне обхвата на обществената услуга трябва да бъдат точни, така че органите на държавите от ЕАСТ да могат да осъществяват ефективен мониторинг относно съответствието им с разпоредбите така, както е описано в следващата глава.

24C.6.2.   Възлагане и надзор

(1)

За да се ползват от изключението по член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, компетенциите за осъществяване на обществена услуга трябва да бъдат предоставени на едно или повече предприятия с официален законодателен акт (например чрез законодателството, с договор или препратка).

(2)

Въпреки това не е достатъчно обществената организация за радиоразпространение да има официално правомощие за предоставяне на обществена услуга, която е точно определена. Освен това е необходимо обществената услуга да е действително предоставена според предвиденото в официалното споразумение между държавата и упълномощеното предприятие. Поради това е желателно компетентен орган или определен за целта орган да следи неговото изпълнение. Необходимостта от такъв орган за осъществяване на надзор е очевидна в случая на предварително наложени на определения оператор стандарти за качество. Не е в правомощията на Органа на ЕАСТ да прави преценка на изпълнението на стандартите за качество: той трябва да може да разчита, че подходящият надзор се осъществява от държавите от ЕАСТ.

(3)

Изборът на механизъм за ефективен надзор на изпълнението на задълженията по обществената услуга попада в рамките на компетенциите на държавата от ЕАСТ. Ролята на такъв орган е ефективна само ако той е независим от предприятието, натоварено с изпълнението на обществената услуга.

(4)

Когато няма достатъчни и надеждни показатели, че обществената услуга действително е предоставена съобразно изискванията, Органът на ЕАСТ не е в състояние да осъществи задачите си съгласно член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, а оттам следва, че не може да направи изключение от тази разпоредба.

24C.6.3.   Финансиране на обществените услуги по радиоразпространение и тест за пропорционалност

24C.6.3.1.   Избор на финансиране

(1)

Задълженията по изпълнение на обществени услуги могат да бъдат количествени, качествени или и двете. Каквато и да е тяхната форма, те оправдават получаването на компенсация, доколкото водят до допълнителни разходи, които обикновено операторът не би имал.

(2)

Схемите за финансиране могат да се разделят на две големи категории: „единично финансиране“ и „двойно финансиране“. Категорията „единично финансиране“ се състои от системи, при които обществената услуга по радиоразпространение се финансира само от обществени фондове, независимо под каква форма. Системите на „двойно финансиране“ се състоят от широк набор от схеми, при които обществената услуга по радиоразпространение се финансира чрез различни комбинации от държавни фондове и печалби от търговска дейност, като продажба на рекламно пространство или програми.

(3)

Както се посочва в Резолюцията за обществените услуги по радиоразпространение: „Разпоредбите на Договора не накърняват правомощията на държавите-членки да осигуряват финансиране на обществените услуги по радиоразпространение …“. Това включва избор на схема за финансиране. Докато конкуренцията в съответните пазари (например рекламиране, покупка и/или продажба на програми) не е засегната до степен, която противоречи на обществения интерес, не може да има принципно възражение относно избора на схеми за двойно финансиране (които комбинират обществени фондове и печалби от рекламна дейност) пред схема за единично финансиране (единствено обществени фондове).

(4)

Докато държавите от ЕАСТ са свободни да изберат средствата за финансиране на обществените услуги по радиоразпространение, Органът на ЕАСТ трябва да се увери, по силата на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, че дерогацията от обичайното прилагане на правилата за конкуренция при изпълнението на услуга от общ икономически интерес не засяга конкуренцията в Европейското икономическо пространство по непропорционален начин. Ако проверката е „отрицателна“: проверява се дали приетата мярка не е непропорционална. Освен това помощта не трябва да засяга развитието на търговията до такава степен, че да противоречи на обществените интереси.

(5)

Резолюцията потвърждава този подход и за обществените услуги по радиоразпространение, като постановява, че финансирането не трябва „да влияе върху условията за търговия и конкуренция в Общността до степен, която би противоречала на общия интерес, като се взема под внимание спазването на обхвата на обществената услуга“.

24C.6.3.2.   Изисквания за прозрачност на оценката на държавната помощ

(1)

Описаната по-горе оценка, извършвана от Органа на ЕАСТ, изисква ясно и точно определяне на обхвата на обществената услуга, както и подходящо разделяне на дейностите за изпълнение на обществена услуга от тези за изпълнение на необществена. Разделянето на сметките между тези две сфери обикновено е поставено като условие на национално равнище, за да се осигури прозрачност и отчетност при използването на публични средства. Разделението на сметките е необходимо, за да даде възможност на Органа на ЕАСТ да осъществи теста за пропорционалност. То предоставя на Органа на ЕАСТ инструмент за проверка на твърдения за насрещно субсидиране, както и за защита на обосновани компенсационни плащания за изпълнение на задачи от общ икономически интерес. Само на базата на правилно разпределение на разходите и печалбите може да се прецени дали общественото финансиране наистина е ограничено до нетните разходи за обхвата на обществената услуга, които следователно са приемливи на основание член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП.

(2)

Изискванията за прозрачност на финансовите отношения между обществените власти и обществените предприятия и в рамките на предприятия, които са получили специални или изключителни права или се упълномощени да предоставят услуга от общ икономически интерес, са определени в Директива 80/723/ЕИО (25).

(3)

Държавите от ЕАСТ бяха задължени с Директива 80/723/ЕИО да вземат необходимите мерки за осигуряване — в случай че предприятие, на което са предоставени специални или изключителни права или е упълномощено да предоставя услуга от общ икономически интерес и получава държавна помощ под каквато и да било форма, и което извършва други, така да се каже необществени дейности: a) вътрешните сметки да съответстват на различните дейности (т.е. дейностите за изпълнение на обществена услуга и на необществена услуга да са разделени); б) всички разходи и печалби да са правилно отнесени и разпределени на базата на последователно прилагани и обективно обосновани счетоводно-разходни принципи; и в) счетоводно-разходните принципи, съгласно които се водят отделните сметки, да са ясно установени.

(4)

Общите изисквания за прозрачност се прилагат и към радиоразпространители съгласно посоченото в петата констативна част на Директива 2000/52/ЕО (26). Новите изисквания се прилагат към обществени организации за радиоразпространение, ако те са получатели на държавни помощи и са упълномощени да предоставят услуга от общ икономически интерес, за която държавната помощ не е обвързана с определен срок в резултат на открита, прозрачна и недискриминационна процедура. Задължението за разделяне на сметките не се прилага към обществени организации за радиоразпространение, чиито дейности са ограничени до доставката на услуги от общ икономически интерес и които не осъществяват дейности извън обхвата на тези услуги.

(5)

В сектора на радиоразпространението разделянето на сметките не представлява особен проблем по отношение на печалбата, но за разходите то може и да не е толкова ясно или дори осъществимо. Това се дължи на факта, че в сектора на радиоразпространението държавите от ЕАСТ могат да приемат, че всички програми на радиоразпространителите са в обхвата на обществените услуги, като в същото време съществува възможност за използването им за търговски цели. С други думи различни дейности си поделят до голяма степен един и същ ресурс.

(6)

Поради тези причини Органът на ЕАСТ счита, че по отношение на приходите операторите трябва да дадат подробен отчет за източниците и сумата на всички приходи, натрупани от изпълнение на необществени дейности.

(7)

По отношение на разходите специфичните разходи за необществени дейности трябва да са ясно определени. В допълнение всеки път, когато се използват едни и същи ресурси — персонал, оборудване, инсталационна техника и др. — за едновременно изпълнение на обществени и необществени задачи, техните разходи трябва да се разпределят на база на разликата в общите разходи на фирмата между обществените и необществените услуги. (27)

(8)

Казаното по-горе означава, че обратно на общоприетия подход в другите сектори за комунални услуги, разходите, които са направени изцяло за изпълнение на дейности за обществена услуга, като в същото време се извличат облаги и от търговски дейности, не е необходимо да се разпределят между двата вида услуги и може изцяло да се разпределят към обществената услуга. Такъв може да бъде например случаят с производствените разходи за програма, която е излъчвана като част от обхвата на обществена услуга, но освен това се продава и на други организации за радиоразпространение. Все пак основен пример би бил този на общия брой зрители, събран за покриване на обхвата на обществена услуга, и за продажбата на рекламно пространство. Приема се, че пълното разпределение на тези разходи между двата вида дейности рискува да се превърне в произволно и лишено от значение. Въпреки това разпределението на разходите от гледна точка на прозрачност на сметките не трябва да се бърка с възстановяване на разходите при определяне на политиките на ценообразуване. Последният въпрос е разгледан в раздел 24 C.6.3.3., параграф 2 по-долу.

24C.6.3.3.   Пропорционалност

(1)

При провеждане на теста за пропорционалност Органът на ЕАСТ изхожда от становището, че държавното финансиране обикновено е необходимо на предприятието, за да осъществява задачите по изпълнение на обществена услуга. Въпреки това, с цел да отговори на изискванията на този тест, държавната помощ не трябва да надхвърля нетните разходи за изпълнение на обществената услуга, като в същото време се вземат предвид преките и непреките печалби, извлечени от тази обществена услуга. Поради тази причина чистата полза, която дейностите от изпълнение на необществена услуга извличат от обществената услуга, се вземат предвид при оценката за пропорционалност на помощта.

(2)

От друга страна, възможно е наличието на пазарни изкривявания, които не са нужни за изпълнението на обществената услуга. Например един оператор, извършващ разпространение на обществени услуги, при който по-ниските печалби се компенсират от държавната помощ, може да се изкуши да намали цените за реклама или цените на друга, необществена услуга, като по този начин намали печалбата на своите конкуренти. Когато се демонстрира такова поведение, то не може да се счита за присъщо на поръчението за изпълнение на обществена услуга, възложено на този оператор. Когато един оператор, извършващ разпространение на обществени услуги, намалява цените в областта на необществени услуги под необходимото за възстановяване на самите разходи на дейността, които един добре работещ търговски оператор в подобно положение обикновено трябва сам да възстанови, то такава практика сочи наличието на свръх-компенсация за обществената услуга. Това във всички случаи засяга условията за търговия и конкуренция в Европейското икономическо пространство до степен, влизаща в противоречие с обществените интереси.

(3)

Следователно при провеждане на тест за пропорционалност Органът на ЕАСТ следи дали евентуални изкривявания на конкуренцията, възникнали вследствие на държавната помощ, могат да бъдат оправдани с оглед на необходимостта от тази обществена услуга, така както е посочена от държавата от ЕАСТ, и дали да осигури условия за финансирането на тази услуга. Когато е необходимо, Органът на ЕАСТ предприема мерки по смисъла на други разпоредби на Споразумението за ЕИП.

(4)

Анализът на въздействието на държавната помощ върху конкуренцията и развитието на търговията трябва неизбежно да се осъществява въз основа на специфичните характеристики на всеки един отделен случай. Същинската структура на конкуренцията и другите характеристики на всеки един пазар не могат да бъдат описани в настоящото съобщение, тъй като по правило те са коренно различни. Поради същата причина тези основни насоки не могат ex ante да определят условията, при които цените на оператори, извършващи разпространение на обществени услуги, съответстват на принципите, изложени в раздел 24.C.6.3.3., параграф 2. Следователно оценката съгласно член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП за съвместимост на държавната помощ за обществени организации за радиоразпространение в крайна сметка може да се осъществява само на базата на разглеждане на всеки отделен случай, като се следва практиката на Органа на ЕАСТ.

(5)

При тази оценка Органът взема под внимание факта, че до степента, до която държавната помощ е необходима за изпълнение на задачите на обществената услуга, системата като цяло има положителен ефект върху поддържането на алтернативен източник на доставки в някои сходни пазари (28). Все пак това влияние трябва да се балансира с евентуалните отрицателни въздействия на помощта, такива като препятстване навлизането на други оператори на тези пазари, а оттам и създаване на по-олигополистична пазарна структура или поведение на операторите, извършващи обществени услуги, което противоречи на защитата на конкуренцията в тези сходни пазари.

(6)

Органът на ЕАСТ взема под внимание и трудностите, които някои държави от ЕАСТ може да срещнат при осигуряване на необходимите фондове, ако разходите на човек от ползващите се от обществената услуга са, ceteris paribus, по-високи (29).


(1)  Тази глава до голяма степен е изготвена въз основа на Съобщението на Комисията за прилагане на правилата за държавни помощи за обществените услуги по радиоразпространение, ОВ C 320, 15.11.2001 г., стр. 5.

(2)  ОВ C 30, 5.2.1999 г., стр. 1; включена в Споразумението за ЕИП, приложение X, точка 4 като акт, който се взема предвид от договарящите страни, с Решение № 118/1999 на Съвместния комитет на ЕИП, ОВ L 325, 21.12.2000 г., стр. 33 и притурката за ЕИП № 60, 21.12.2000 г., стр. 423 (на исландски език) и стр. 424 (на норвежки език), влязло в сила на 1.10.1999 г.

(3)  „Дигиталният век на европейската аудиовизуална политика. Доклад на Работната група на високо равнище в рамките на ЕО по въпросите на аудиовизуалната политика“, 1998 г.

(4)  За целите на настоящите основни насоки терминът „обществена услуга“ съответства на термина „услуги от общ икономически интерес“, използван в член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП.

(5)  Член 86, параграф 2 от Договора за ЕО съответства на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП.

(6)  Дело T-69/89 Radio Telefis Eireann срещу Комисията [1991], Сборник II 485, параграф 82; Дело 155/73 Giuseppe Sacchi [1974], Сборник 409, параграф 15.

(7)  Вж. бележка под линия 2.

(8)  Решение № 32/02/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 20.2.2002 г. относно производството на филми и дейности, свързани с това производство в Норвегия. Повече подробности могат да бъдат намерени в раздел 24.C. 5, параграф 2 на тези основни насоки.

(9)  ОВ L 298, 17.10.1989 г., стр. 23.

(10)  ОВ L 202, 30.7.1997 г., стр. 60.

(11)  Решение № 82/1999 на Съвместния комитет на ЕИП, ОВ L 296, 23.11.2000 г., стр. 39 и притурката за ЕИП № 54, 23.11.2000 г., стр. 99 (на исландски език) и Del. 2, стр. 69 (на норвежки език), влязло в сила на 1.7.2000 г.

(12)  ОВ L 195, 29.7.1980 г., стр. 35, включена в Споразумението за ЕИП, в приложение XV към него.

(13)  ОВ L 193, 29.7.2000 г., стр. 75.

(14)  ОВ L 66, 8.3.2001 г., стр. 48, притурка за ЕИП № 12, 8.3.2001 г., стp. 6, влязло в сила на 1.6.2002 г.

(15)  Глава 19 от Основните насоки за държавна помощ на Надзорния орган на ЕАСТ е разработена въз основа на Бюлетин ЕО 9-1984 за прилагане [предишни] членове 92 и 93 от Договора за ЕИО за холдинги на публични органи. Глава 20 съответства на Съобщение на Комисията до държавите-членки за приложението на [предишни] членове 92 и 93 от Договора за ЕИО (сега членове 87 и 88 от Договора за ЕО) и от член 5 от Директива 80/723/ЕИО на Комисията за публичните предприятия в производствения сектор, ОВ C 307, 13.11.1993 г., стр. 3.

(16)  Вж. решения № 88/98 на Комисията (ЕО) „Финансиране на 24 часов рекламен канал без новини със заплащане на лиценз от ББС“, ОВ C 78, 18.3.2000 г., стр. 6 и помощ NN 70/98, Държавна помощ за канали за обществено радиоразпространение „Kinderkanal and Phoenix“, ОВ C 238, 21.8.1999 г., стр. 3.

(17)  Дела 730/79 Philip Morris Holland срещу Комисията [1980] Сборник 2671, параграф 11; C-303/88 Италия срещу Комисията [1991] Сборник I-1433, параграф 27; C-156/98 Германия срещу Комисията [2000] Сборник I-6857, параграф 33.

(18)  Дела T-106/95 FFSA and Others срещу Комисията [1997] Сборник II-229; T-46/97 SIC срещу Комисията [2000] Сборник II-2125 и C-332/98 Франция срещу Комисията [2000] Сборник I-4833.

(19)  Дело C-280/00 Altmark Trans GmbH, Regierungspräsidium Magdeburg v Nahverkehrsgesellschaft Altmark GmbH [2003] Сборник I-7747, параграф 89.

(20)  Който съответства на член 88, параграф 1 от Договора за ЕО.

(21)  Дело C-44/93 Namur-Les Assurances du Crédit SA v Office National du Ducroire and the Belgian State [1994], Сборник I-3829.

(22)  Вж. бележка под линия 16.

(23)  Член 86 от Договора за ЕО съответства на член 59 от Споразумението за ЕИП.

(24)  Решения на Комисията C62/1999, RAI, параграф 99 и C85/2001, RTP, параграф 158.

(25)  Вж. бележка под линия 12.

(26)  Вж. бележки под линия 13 и 14.

(27)  Това навежда на една хипотетична ситуация, при която дейностите за изпълнение на необществена услуга трябва да бъдат прекратени: разходите, които по този начин биха били избегнати, представляват сумата на общите разходи, които се разпределят към дейностите за необществена услуга.

(28)  Това не означава, че държавната помощ може да бъде оправдана като инструмент, който увеличава доставката и конкуренцията на пазара. Държавната помощ, която позволява на един оператор да остане на пазара независимо от неговите периодично повтарящи се загуби, причинява съществено изкривяване на конкуренцията, тъй като в дългосрочен план води до висока степен на неефикасност, по-малки доставки и по-високи цени за потребителите. С вдигането на законовите и икономическите бариери пред влизане в схемата и обезпечаването на антитръстова политика и съдействайки за развитието на плурализъм, са по-резултатни инструменти в това отношение. Естествените монополи подлежат на регламентиране.

(29)  Подобни трудности, на които могат също така да се натъкнат, когато радиоразпространението като обществена услуга е адресирано към езикови малцинства или местни потребности.


Поправки

13.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 327/32


Поправка на Регламент (ЕО) № 1875/2006 на Комисията от 18 декември 2006 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността

( Официален вестник на Европейския съюз L 360 от 19 декември 2006 г. )

На страница 99, под заглавието на точка 15, първи параграф, второ изречение:

вместо:

„Съответната митническа процедура се вписва под формата на кодове, използвани във второто и третото подразделение на клетка 1 от единния административен документ.“

да се чете:

„Съответният митнически режим се вписва чрез буквите, използвани като заглавия на колони (от A до K), за идентификация на митническите режими в таблицата в приложение 37, дял I, буква Б.“


13.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 327/32


Поправка на Регламент (ЕО) № 1459/2007 на Съвета от 10 декември 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1858/2005 за въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманени въжета и кабели с произход, inter alia, от Южна Африка

( Официален вестник на Европейския съюз L 326 от 12 декември 2007 г. )

На страница 19 в съображение 14

вместо:

„Решение 2007/1459/ЕО на Комисията …“

да се чете:

„Решение 2007/814/ЕО на Комисията …“;

На страница 19 бележка под линия 1

вместо:

„(1)

Виж стр. 18 от настоящия брой на Официален вестник.“

да се чете:

„(1)

Вж. стр. 25 от настоящия брой на Официален вестник.“