1.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/1

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.

(2)

В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,

1.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/3

(1)

В член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета се предвижда, че за продукти, включени в кодове по КН 1001 10 00, 1001 90 91, ex 1001 90 99 (висококачествена мека пшеница), 1002, ex 1005, с изключение на семена, различни от хибридни, и ex 1007, с изключение на различни от хибриди за посев, вносното мито се равнява на интервенционната цена, валидна за тези продукти при вноса, и увеличена с 55 %, минус вносната цена CIF, приложима за въпросната доставка. Това мито обаче не може да надхвърля размера на митото в Общата митническа тарифа.

(2)

В член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета се предвижда, че за целите на изчисляване на вносното мито, посочено в параграф 2 от същия член, редовно се определят представителни цени CIF за продуктите, посочени в параграф 2.

(3)

Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1249/96 цената, която трябва да се използва за изчисляване на вносното мито върху продукти от кодове по КН 1001 10 00, 1001 90 91, ex 1001 90 99 (висококачествена мека пшеница), 1002 00, 1005 10 90, 1005 90 00 и 1007 00 90, е средната от ежедневните представителни цени CIF, определени по метода, посочен в член 4 от същия регламент.

(4)

Уместно е да се определят вносни мита за периода, започващ от 1 декември 2007 година, които да са приложими до влизането в сила на ново определяне,

1.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/6

(1)

В член 89, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 се определя максимална гарантирана площ от 2 000 000 ha, даваща право на помощ за енергийните култури, както е установено в член 88 от посочения регламент. Член 89, параграф 2 гласи, че когато площта, за която е заявена помощ, надвишава максималната гарантирана площ, площта на земеделски производител, за която е заявена помощ, се намалява пропорционално за съответната година.

(2)

По силата на член 4 от Регламент (ЕО) № 1973/2004 на Комисията от 29 октомври 2004 г. за създаване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета по отношение на схемите за подпомагане, посочени в дялове IV и IVa от споменатия регламент, и по отношение на използването на земята, която е била оставена под угар за целите на производството на суровини (2) коефициентът на намаление се фиксира преди извършването на плащанията към земеделските производители и не по-късно от 31 януари на следващата година на базата на информация, подадена в съответствие с член 3, параграф 1, буква б) от посочения регламент.

(3)

В съответствие с член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1973/2004 държавите-членки подадоха до Комисията информация относно общата площ, за която е определена помощ за енергийни култури през 2007 г., предвидена в член 88 от Регламент (ЕО) № 1782/2003. Въз основа на така подадената информация общата площ през 2007 г. се определя на 2 843 450 ha.

(4)

Тъй като посоченият по-горе размер от 2 843 450 ha надхвърля максималната гарантирана площ от 2 000 000 ha, за която може да се отпусне помощ, е необходимо да се определи коефициентът на намаление, приложим спрямо площта на земеделски производител, за която е заявена помощ за 2007 г.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по преките плащания,

1.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/7

(1)

Регламент (ЕО) № 41/2007 на Съвета от 21 декември 2006 г. за определяне на риболовните възможности през 2007 г. и съответните условия по отношение на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими във водите на Общността и по отношение на корабите на Общността във води, за които се изискват ограничения върху улова (3), определя квотите за 2007 г.

(2)

Според получената от Комисията информация уловът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен ресурс от съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, е изчерпал отпуснатата за 2007 г. квота.

(3)

Следователно е необходимо да бъде забранен уловът на този рибен ресурс, както и неговото съхраняване на борда, прехвърляне и разтоварване на суша,

1.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/9

(1)

Трябва да бъдат направени редица съществени промени в Решение 2001/792/ЕО, Евратом на Съвета от 23 октомври 2001 г. за създаване на общностен механизъм за улесняване на засиленото сътрудничество в рамките на спасителните операции в областта на гражданската защита (3) (по-долу наричан „механизмът“) с цел реагирането на Европейския съюз на извънредни ситуации да бъде по-последователно и ефективно. За да се постигне яснота, посоченото решение следва да бъде преработено.

(2)

През последните години се наблюдава значително увеличаване на случаите и остротата на природните и предизвиканите от човека бедствия, причиняващи загуби на човешки живот, имущество, включително културно наследство, разрушаване на икономическа и социална инфраструктура и вреди на околната среда.

(3)

Дейността на Общността по прилагане на резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета от 8 юли 1991 г., относно подобряване на взаимната помощ между държавите-членки в случай на природно или технологическо бедствие (4) допринесе за защита на хората и опазване на околната среда и имуществото. Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации от 17 март 1992 г. относно трансграничните последствия на промишлени аварии, одобрена от Общността с Решение 98/685/ЕО на Съвета (5), спомага за по-нататъшно подобряване на предотвратяването и управлението на промишлени бедствия.

(4)

Главната цел на механизма е при поискване да оказва помощ в извънредни ситуации и да допринася за по-добра координация на спасителните операции, обезпечени от държавите-членки и Общността, като се отчитат специфичните потребности на изолираните, разположените в крайната периферия и други региони или острови в Общността. През последните години се наблюдава значително нарастване на броя на страните, прибегнали към механизма за съдействие в гражданската защита. Механизмът следва да се укрепи, за да осигури по-ефективен и видим израз на европейската солидарност и да позволи развитието на способност за бързо европейско реагиране, основано на модулите за гражданска защита на държавите-членки, както призоваха Европейският съвет от 16 и 17 юни 2005 г. и Европейският парламент в резолюцията си от 13 януари 2005 г. относно бедствието с цунами.

(5)

Механизмът надлежно ще отчита съответното законодателство и международните ангажименти на Европейската общност. Следователно настоящото решение следва да не накърнява реципрочните права и задължения на държавите-членки, произтичащи от двустранни и многостранни договори, които се отнасят до въпросите, обхванати от настоящото решение.

(6)

Механизмът следва да улеснява реагирането в областта на гражданската защита при всички видове сериозни извънредни ситуации, в рамките на Общността или извън нея, включително природни и причинени от човека бедствия, терористични актове и технологични, радиологични и екологични аварии. Във всички тези извънредни ситуации може да се наложи съдействие за гражданска защита, за да се допълнят способностите за реагиране на засегнатата държава.

(7)

Предотвратяването има особено значение за защитата срещу природни, технологични и екологични бедствия и ще се наложи да се разгледат по-нататъшни дейности. Като допринася за по-нататъшно развитие на системите за откриване и ранно предупреждаване, Общността следва да подпомага държавите-членки в свеждането до минимум на необходимото време за реагиране на бедствия и в подаването на сигнал на гражданите на ЕС. Тези системи следва да отчитат и да се основават на съществуващи информационни източници.

(8)

Необходимо е да се предприемат подготвителни мерки както на равнище държави-членки, така и на общностно равнище, за да могат екипите за спасителни операции бързо да се мобилизират и да се координират с необходимата гъвкавост при извънредни ситуации, както и за да се обезпечи, посредством програма за обучение, ефективна способност за реагиране и взаимно допълване на екипите за оценка и/или координация, екипите за намеса и други ресурси, както е уместно.

(9)

Други подготвителни мерки включват централизиране на информацията във връзка с необходимите медицински ресурси и поощряване на използването на нови технологии. Тази информация касае медицински ресурси, които държавите-членки биха могли доброволно да предоставят на разположение за целите на опазването на общественото здраве, след искане за намеса по линия на механизма. В съответствие с член 296 от Договора за създаване на Европейската общност никоя държава-членка не е задължена да предоставя информация, чието разкриване тя смята за противоречащо на съществените интереси на нейната сигурност.

(10)

Следва да се обсъди изграждането на допълнителни модули за спасителни операции в областта на гражданската защита, състоящи се от ресурси на една или повече държави-членки, чиято цел е да бъдат напълно оперативно съвместими, за да се подпомогне развитието на способност за бързо реагиране в областта на гражданската защита. Модулите се организират на равнище държави-членки и са подчинени на тяхното ръководство и командване.

(11)

В случай на сериозна извънредна ситуация в границите на Общността или непосредствена заплаха за такава ситуация, която води или може да доведе до трансгранични последствия или в резултат на която може да бъде отправено искане за помощ от една или повече държави-членки, е необходимо съответно нотифициране, както е целесъобразно, посредством установена надеждна обща система за комуникация и информация при извънредни ситуации.

(12)

Механизмът следва да позволява да се мобилизират спасителните екипи и да улесни тяхната координация, за да спомогне осигуряването на по-добра защита, на първо място на хората, но също и на околната среда и имуществото, включително културното наследство, като така ще се намалят загубите на човешки живот, травмите, материалните щети, икономическите и екологичните вреди, както и ще се направи по-осезаемо достигането на целите за социално единство и солидарност. Засиленото сътрудничество при спасителните операции в областта на гражданската защита следва да се базира на структура за гражданска защита на Общността, състояща се от център за мониторинг и информация и обща система за спешна комуникация и информация, управлявана от Комисията и точките за контакт в държавите-членки. Тя следва да осигури рамка за събиране на потвърдена спешна информация, за разпространяване на тази информация до държавите-членки и за споделяне на поуките от спасителните операции.

(13)

Точките за контакт в държавите-членки следва да са в състояние да предоставят информация относно възможността за помощ в областта на гражданската защита, поискана от засегнатата държава, включително информация относно наличността на военни сили, средства и възможности.

(14)

Необходимо е да се обогати наличността на подходящи транспортни средства за подпомагане на развитието на способност за бързо реагиране на общностно равнище. Общността следва да подкрепя и допълва усилията на държавите-членки, като улеснява обединяването на транспортните ресурси на държавите-членки и допринася, когато е необходимо, към финансирането за допълнителни транспортни средства.

(15)

По отношение на спасителните операции в областта на гражданската защита извън Общността механизмът следва да улеснява и подпомага действията, предприети от Общността и държавите-членки. Спасителните операции извън Общността могат да бъдат провеждани или самостоятелно, или в помощ на операция, ръководена от международна организация, като за тази цел Общността следва да развие отношенията си със съответните международни организации.

(16)

Обединените нации, когато присъстват, имат цялостна координираща роля за операциите за подпомагане в трети страни. Съдействието за гражданска защита, предоставяно по линията на механизма, следва да се координира с Обединените нации и други съответни международни участници, за да се използват максимално наличните ресурси и да се избегне всяко излишно дублиране на усилията. Засилената координация на помощта в областта на гражданската защита посредством механизма е предпоставка за подкрепата на цялостното координационно усилие и за осигуряване на изчерпателен европейски принос към цялостното усилие за подпомагане. При сериозни извънредни ситуации, когато се предоставя помощ в съответствие както с механизма, така и с Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ (6), Комисията следва да обезпечи ефективността, съгласуваността и взаимното допълване на цялостното реагиране на Общността.

(17)

Механизмът би могъл също да бъде средство за улесняване и подпомагане на управлението на кризи в съответствие със Съвместната декларация на Съвета и на Комисията от 29 септември 2003 г. относно използването на общностния механизъм за гражданска защита в управлението на кризи, посочено в дял V от Договора за Европейския съюз. Настоящото решение не засяга компетенциите и ролята на председателството в управлението на кризи съгласно посочения дял.

(18)

Механизмът би могъл да се използва също за подкрепа на консулското съдействие на граждани на ЕС при сериозни извънредни ситуации в трети страни по отношение на дейностите за гражданска защита, ако бъде поискана от консулските власти на държавите-членки.

(19)

Когато се смята подходящо използването на военни сили, средства и възможности, сътрудничеството с военните ще следва условията и реда, процедурите и критериите, установени от Съвета или неговите компетентни органи за предоставянето на разположение на механизма на военни сили, средства и възможности във връзка със защитата на цивилното население.

(20)

Използването на военни сили, средства и възможности следва също да е в съгласие с принципите на съответните насоки на ООН.

(21)

Следва да бъде възможно участието на страни кандидатки и сътрудничеството с други трети страни, както и с международни и регионални организации.

(22)

Мерките, необходими за прилагането на настоящото решение, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(23)

Целите на настоящото решение, а именно улесняване на засиленото сътрудничество между Общността и държавите-членки в рамките на спасителните операции в областта на гражданската защита в случай на сериозни извънредни ситуации или при непосредствена заплаха за възникване на такива ситуации, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и затова, поради мащаба или въздействието на предложената дейност, като отчитат ползите от действието на механизма за намаляване на загубите на човешки живот и вредите, могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище.

Ако сериозни извънредни ситуации затруднят способностите за реагиране на засегната държава-членка, тя следва да може да използва механизма за допълване на собствените си ресурси за гражданска защита. Поради това Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(24)

Договорът за създаване на Европейската общност и Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия не предвиждат други правомощия за приемането на настоящото решение освен посочените съответно в членове 308 и 203,

1.

списък на спасителните екипи и другите спасителни средства, с които разполагат държавите-членки за подпомагане на спасителните работи при настъпване на извънредни ситуации;

2.

изготвяне и изпълнение на програма за обучение на спасителните екипи и друга помощ за спасителните операции, както и на експертите от екипите, които отговарят за оценка и/или координация (наричани по-долу „екипи за оценка и/или координация“);

3.

практически и научни семинари, както и пилотни проекти по основните аспекти на спасителните операции;

4.

сформиране и изпращане на екипи за оценка и/или координация;

5.

създаване и управление на център за наблюдение и информация (MIC), който денонощно е на разположение и е способен незабавно да реагира и обслужва държавите-членки и Комисията за целите на механизма;

6.

създаване и управление на Обща система за спешна комуникация и информация (CECIS), с цел възможност за комуникация и обмен на информация между MIC и точките за контакт на държавите-членки;

7.

съдействие за разработването на системи за откриване и ранно предупреждение за бедствия, които могат да засегнат територията на държавите-членки, за да се осигури възможност за бързо реагиране на държавите-членки и Общността, както и за тяхното установяване посредством проучвания и оценки относно необходимостта и осъществимостта им и посредством дейности в подкрепа на тяхната взаимосвързаност и връзката им с MIC и CECIS; Тези системи отчитат и се основават на съществуващи източници на информация, наблюдение и откриване;

8.

подпомагане на държавите-членки за получаването на достъп до оборудване и транспортни ресурси чрез:

9.

допълване на транспорта, предоставен от държавите-членки, чрез осигуряване на допълнителни транспортни ресурси, необходими за обезпечаване на бързо реагиране при сериозни извънредни ситуации;

10.

подкрепа на консулското съдействие на граждани на ЕС при сериозни извънредни ситуации в трети страни по отношение на дейностите за гражданска защита, ако това бъде поискано от консулските власти на държавите-членки;

11.

други подкрепящи и допълващи дейности, необходими в рамката на механизма, посочени в член 4 от Решение 2007/162/ЕО, Евратом на Съвета от 5 март 2007 г. за създаване на финансов инструмент в областта на гражданската защита (8).

1.

„сериозна извънредна ситуация“ означава всяка ситуация, която има или може да има неблагоприятно въздействие върху хората, околната среда или имуществото и в резултат на която може да бъде поискана помощ по линия на механизма;

2.

„реагиране“ означава всяко действие, предприето в съответствие с механизма по време на сериозна извънредна ситуация или след нея, насочено към овладяване на нейните непосредствените последствия;

3.

„готовност“ означава състояние на подготвеност и способност на човешките и материалните ресурси за ефективно бързо реагиране при извънредна ситуация, което е постигнато в резултат на предварително предприети действия;

4.

„ранно предупреждение“ означава своевременно и ефективно предоставяне на информация, което позволява да се предприемат действия за избягване или намаляване на рисковете и за осигуряване на готовност за ефективно реагиране;

5.

„модул“ означава самостоятелна и независима предварително определена структура, обусловена от задачите и потребностите, на способностите на държавите-членки или подвижен оперативен екип на държавите-членки, представляваща комбинация от човешки и материални ресурси, която може да се използва според способността ѝ за намеса или според задачата(ите), която(ито) може да поеме.

а)

съставени от ресурсите на една или повече държави, участващи в механизма;

б)

способни да изпълняват задачите в зоните на реагиране;

в)

способни да изпълняват задачите си в съответствие с установени международни насоки и, следователно, способни:

г)

оперативно съвместими с други модули;

д)

обучени и тренирани да посрещнат изискванията за оперативна съвместимост съгласно букви а) и г);

е)

поставени на подчинение на лице, отговарящо за тяхната операция;

ж)

способни да окажат съдействие на други органи на ЕС и/или международни институции, особено на ООН.

1.

създаване и управление на MIC;

2.

създаване и управление на CECIS;

3.

помощ за развитието на системи за откриване и ранно предупреждение за бедствия, предвидени в член 2, точка 7;

4.

създаване на възможността за мобилизиране и изпращане възможно най-бързо на малки експертни екипи, отговорни за:

5.

изготвяне на програма за обучение с цел подобряване на координацията на спасителните операции в областта на гражданската защита, като се обезпечи съвместимост и взаимно допълване между спасителните екипи и модулите, посочени в член 4, параграф 1, или по целесъобразност други спасителни средства, посочени в член 4, параграф 4, и като се подобри компетентността на експертите по смисъла на член 4, параграф 2. Програмата включва съвместни занятия и учения, както и система за обмен, позволяваща командироването на лица в други държави-членки;

6.

обединяване и компилиране, в случай на сериозна извънредна ситуация, на информация относно възможностите на държавите-членки да поддържат производство на серуми и ваксини или други необходими медицински ресурси и относно запасите от такива ресурси, които биха могли да бъдат на разположение за спасителни операции;

7.

създаване на програма за отчитане на поуките, извлечени по време на извършените операции в рамките на механизма, и разпространяване на тези поуки чрез системата за информация;

8.

стимулиране и насърчаване на въвеждането и използването на нови технологии за целите на механизма;

9.

предприемане на мерките, изброени в член 2, точки 8 и 9;

10.

създаване на възможност за оказване на основна логистична подкрепа на експертите за оценка и/или координация;

11.

предприемане на всякакви други подкрепящи и допълващи дейности, необходими в рамките на механизма, посочени в член 4 от Решение 2007/162/ЕО, Евратом.

а)

изпраща искането до точките за контакт на останалите държави-членки;

б)

улеснява мобилизирането на екипите, експертите, модулите и други спасителни средства;

в)

събира потвърдена информация за извънредната ситуация и я разпространява на държавите-членки.

а)

оценява уместността на евентуалното използване на механизма като инструмент за улесняване и подпомагане на управлението на кризата;

б)

когато смята за необходимо, установява връзки със засегнатата трета страна на политическо равнище и поддържа връзка с тази страна на всички етапи от извънредната ситуация по отношение на цялостната политическа и стратегическа рамка на спасителните операции.

а)

поддържане на постоянен диалог с точките за контакт на държавите-членки, за да се осигури ефективен и последователен европейски принос в областта на гражданската защита по линията на механизма към цялостното усилие за подпомагане, по-конкретно:

б)

поддържане на контакт със засегнатите трети страни относно технически подробности, като например точните потребности от помощ, приемането на оферти и практическите условия за приемане и разпределение на помощта на място;

в)

поддържане на контакт или сътрудничество с Координационното бюро на ООН по хуманитарни въпроси (UNOCHA), когато то присъства, и с други съответни участници, допринасящи към общото усилие за подпомагане с цел максимална ефективност, търсене на взаимно допълване и избягване на дублиране и пропуски;

г)

поддържане на контакт с всички съответни участници, особено в заключителната фаза на спасителните операции по линия на механизма, за улесняване на плавното предаване.

а)

всички държави-членки, предоставящи помощ в областта на гражданската защита, посочена в параграф 1, в отговор на искане, разпространено посредством MIC, подават постоянно пълна информация на MIC за своите дейности, и

б)

екипите и модулите на държавите-членки на място, участващи в спасителните операции по линия на механизма, поддържат тясно връзка с екипите на MIC за координация и/или оценка на място.

1.

ресурсите, които са в наличност за спасителните операции, посочени в член 4;

2.

MIC, предвиден в член 2, точка 5;

3.

CECIS, предвидена в член 2, точка 6;

4.

екипите за оценка и/или координация, предвидени в член 2, точка 4, включително критериите за подбора на експерти;

5.

програмата за обучение, предвидена в член 2, точка 2;

6.

модулите, предвидени в член 4, параграф 3;

7.

системите за откриване и ранно предупреждение, предвидени в член 2, точка 7;

8.

информация относно медицинските ресурси, предвидена в член 5, точка 6;

9.

спасителните операции на територията на Общността, както е предвидено в член 7, както и спасителните операции извън територията на Общността, както е предвидено в член 8.

1.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/20

(1)

Решение 2003/17/ЕО (5) предвижда, че за ограничен период полските инспекции на посевите за производство на семена от определени видове, извършени в трети страни, се смятат за еквивалентни на полските инспекции, извършени в съответствие със законодателството на Общността, и че семената от определени видове, произведени в тези трети страни, се смятат за еквивалентни на семената, произведени в съответствие със законодателството на Общността.

(2)

Ясно е, че тези полски инспекции продължават да предоставят същите гаранции като тези, предоставени от държавите-членки. Следователно тези полски инспекции следва да продължат да се смятат за еквивалентни.

(3)

Тъй като действието на Решение 2003/17/ЕО изтича на 31 декември 2007 г., периодът, за който еквивалентността се признава по силата на посоченото решение, следва да се удължи. Желателно е този период да се ограничи до пет години.

(4)

Следователно Решение 2003/17/ЕО следва да бъде съответно изменено,

1.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/21

(1)

Travelport LLC, дъщерно предприятие на Blackstone Group (Blackstone, САЩ), управлява Galileo — световна система за дистрибуция (GDS) и Gulliver’s Travel Associates. Освен това Travelport управлява редица онлайн агенции и уебсайтове, включително ebookers, Orbitz, Cheaptickets, Octopus Travel, HotelClub и RatesToGo.

(2)

Worldspan Technologies Inc. (Worldspan) предоставя пътнически услуги чрез Worldspan GDS. Предприятието се концентрира в предоставянето на GDS услуги за онлайн дистрибуция, а отскоро и за традиционни пътнически агенции, основно в сектора на туризъм за отдих и развлечение. Освен това, Worldspan предоставя ИТ услуги за авиокомпании (напр. вътрешни системи за резервация и технологични услуги за управление на полети).

(3)

Съгласно операцията, основана на препращане съгласно член 4, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета („Регламент за сливанията“), Travelport придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над цялото предприятие Worldspan посредством покупка на акции.

(4)

Разследването на пазара на Комисията показа, че планираната концентрация няма да причини проблеми от гледна точка на конкуренцията, вследствие на които ефективната конкуренция на общия пазар или значителна част от него да бъде възпрепятствана.

(5)

В предишни дела Комисията определи системите за глобална дистрибуция (GDS) като средство, предоставено на пътнически агенции, за да им позволи да получат информация и да правят резервации, свързани с предоставящите пътнически услуги, т.е. авиокомпании, хотели и предприятия за наемане на коли, които в замяна предоставят на GDS данни за предоставяните от тях продукти.

(6)

Продуктовият пазар, засегнат от тази операция, е определен в решението като пазар на електронни услуги за пътническа дистрибуция чрез GDS. Този пазар има двустранно естество с две отделни потребителски категории. Доставчиците на GDS са разположени междинно по веригата, позволявайки, от една страна, на предоставящите пътнически услуги (по-нагоре по веригата от GDS доставчика) да изпращат данните до пътническите агенции и впоследствие до крайните потребители и, от друга страна, на пътническите агенции (по-надолу по веригата от GDS доставчика) да имат достъп и да резервират пътнически данни за крайните потребители. Задълбоченото разследване потвърди тези характеристики на продуктовия пазар.

(7)

Комисията оцени, че — както посочи уведомяващата страна — съответният продуктов пазар се състои не само от GDS доставчиците, но също и от алтернативни технологии, чрез които могат да се заобиколят GDS доставчиците и да се избегнат техните услуги. Тези алтернативи са: i) метатърсачки, ii) преки връзки, iii) т.нар. „GDS новонавлизащи“ (GDS New Entrants) и iv) supplier.coms.

(8)

В решението бе отхвърлено включването на първите три алтернативи в съответния продуктов пазар, тъй като задълбоченото разследване показа ясно, че те или не са пълни заместители на GDS, или съществуването им и/или значението им е много ограничено за ЕИП. За да се определи дали предоставените чрез supplier.comѕуслуги са заменими с услугите GDS и дали ще са част от същия продуктов пазар, бе извършена сложна оценка, обхващаща двете страни на пазара.

(9)

В частта на пазара нагоре по веригата supplier.coms позволяват на предоставящите пътнически услуги да намалят значително своите средни и пределни разходи за дистрибуция, тъй като в крайна сметка си спестяват таксата за резервиране, събирана от GDS, както и възможната комисионна за закупуване, платима на пътническата агенция, извършваща резервирането чрез GDS.

(10)

Следователно конвенционалните авиокомпании могат да се конкурират по-добре с нискобюджетните превозвачи (LCCs), чието основно средство е supplier.com. Допълнителен стимул за предоставящите пътнически услуги да популяризират supplier.com е фактът, че за крайните потребители става по-трудно да пазаруват със сравняване между различните доставчици на такива услуги, тъй като трябва да се разглеждат отделните интернет сайтове. Това обяснява отчасти растежа на supplier.com през последните години. Съгласно данните на IATA за 2005 г. средно 25 % от всички направени продажби за 20-те най-големи авиокомпании в ЕИП са били преки продажби (в сравнение с 20 % през 2004 г. и 16 % през 2003 г.).

(11)

Задълбоченото разследване показа, че степента, до която предоставящите пътнически услуги са в състояние да прехвърлят продажбите от GDS доставчици към supplier.com, зависи от бизнес модела, избран от доставчика на пътнически услуги. Също така зависи от размера и поведенческия профил на крайния му потребител, който до някаква степен е „обвързан“ от пътническото съдържание чрез GDS.

(12)

В частта на пазара надолу по веригата пътническите агенции, когато извършват резервации чрез GDS, получават значителни поощрителни плащания от доставчиците на GDS, но и възможна комисионна за резервацията, плащана от предоставящите пътнически услуги. Този приход ще бъде загубен, ако пътническите агенции извършват резервациите чрез supplier.com. За да се компенсира тази загуба на приход, пътническите агенции ще трябва да изискват от крайния потребител такса за услугата (това от своя страна подтиква крайния потребител да си закупува билетите чрез supplier.com вместо чрез пътническа агенция, което допълнително намалява приходите за пътническите агенции). Следователно Комисията заключава в решението, че пътническите агенции имат силни стимули да продължат да ползват GDS и да не заместват покупките чрез GDS с такива от supplier.coms. Задълбоченото разследване на Комисията също така потвърди, че пътническите агенции считат, че използването на supplier.coms е тромаво и му липсва гъвкавостта на инвентара и сравнимостта на цените, предлагани от GDSs.

(13)

Като приема, че заменяемостта нагоре по веригата е само частична, което запазва значителна част от резервациите на предоставящите пътнически услуги като „обвързани“ за доставчиците на GDS, както и, че заменяемостта надолу по веригата е много ограничена, решението заключава, че supplier.coms не следва да бъдат включени в съответния продуктов пазар, на който оперират доставчиците на GDS.

(14)

Решението признава обаче, че бързото развитие на supplier.coms се отразява върху условията на конкуренция на пазара за GDS услуги и ограничава пазарното поведение на слетите предприятия.

(15)

Решението определя границите на географския пазар на частта на пазара нагоре по веригата като обхващащ цялото ЕИП. Световните споразумения между предоставящите пътнически услуги и GDSs обикновено включват отделни регионални схеми за ценообразуване за ЕИП, САЩ и други части на света. Таксите за резервация, които се плащат от предоставящите пътнически услуги за покупка, направена в GDS, са значително по-високи в ЕИП, отколкото в САЩ. Освен това пазарът на ЕИП е регулиран от Етичния кодекс на ЕС, докато американският пазар бе дерегулиран през 2006 г. Накрая, пазарните дялове на доставчиците на GDS се различават значително в зависимост от съответните регион и страна. Следователно Комисията заключава в решението, че условията на конкуренция в ЕИП и в САЩ се различават значително.

(16)

Решението определя частта от пазара надолу по веригата като национален по обхват, тъй като пазарните дялове на доставчиците GDS варира значително между държавите-членки. Това съответства на предишните решения на Комисията и се потвърждава от пазарното разследване. Почти всички пътнически агенции — включително онлайн пътническите агенции — все още оперират в една държава с изключение на малкото агенции, които имат общоевропейски (или световни) дейности. В рамките на ЕИП варират също таксите за абонамент, които се плащат от пътническите агенции за използването на GDS и поощрителните плащания, които получават. В допълнение Amadeus и Galileo са създали пунктове за национални продажби и услуги в почти всички държави-членки на ЕИП, за да обслужват по-добре специфичните национални пазари.

(17)

В свое решение от 3 май 2007 г. Комисията установи, че операцията повдига сериозни съмнения относно съвместимостта ѝ с общия пазар и с действието на Споразумението за ЕИП. Комисията откри производство в съответствие с член 6, параграф 1, буква в) от Регламента за сливанията.

(18)

В решението по член 6, параграф 1, буква в) бе посочено, че сливането теоретично би могло да доведе до некоординирани, както и до координирани ефекти. По отношение на некоординираните ефекти Комисията определи три теории на вредата, които счете за първостепенно приложими. В допълнение към оценката на риска от координирани ефекти Комисията концентрира задълбоченото си разследване върху некоординираните ефекти, оценявайки дали:

(19)

По време на първоначалния етап на разследването бе определен като проблем фактът, че Galileo/Worldspan биха били в състояние да пренасочат своята пазарна мощ след сливането към пътническите агенции в множество пазари надолу по веригата, за да засилят мощта си за договаряне на условия по отношение на предоставящите пътнически услуги, опериращи нагоре по веригата на пазара в ЕИП. Тази възможност за пренасочване на пазарна мощ може да се определи като „вертикален кръстосан ефект върху пазара“. Този ефект може да се опише по следния начин.

(20)

След сливането Galileo/Worldspan ще получат големи пазарни дялове със значителен прираст на пазара надолу по веригата в Ирландия, Обединеното кралство, Италия, Нидерландия, Унгария и Белгия (виж по-долу раздела относно частта от пазара надолу по веригата).

(21)

Ако доставчик на пътнически услуги има специален интерес да притежава значителна мрежа за дистрибуция в държава-членка, където слятата фирма би имала широка мрежа от пътнически агенции, Galileo/Worldspan вероятно могат да пренасочат своя пазарен дял надолу по веригата в тази държава-членка, за да получат отстъпки от доставчика на пътнически услуги при преговорите за световно споразумение. С други думи позицията за договаряне на условия на слятото предприятие спрямо предоставящите пътнически услуги може да има за резултат по-голяма пазарна мощ, отколкото би предположил пазарният дял на Galileo/Worldspan в ЕИП нагоре по веригата [20-30 %]. Тази сила за договаряне на условия вероятно може да позволи на новото предприятие да повиши едностранно цените след сливането.

(22)

Пазарът за GDS услуги се характеризира с платформа, която е изправена, от една страна, пред „многостранно насочване“, а, от друга страна, пред „едностранно насочване“. Предоставящите пътнически услуги обикновено използват „многостранното насочване“, тъй като трябва да изпратят съдържанието си към всичките четири GDS, за да получат желаното покритие на пазара, докато повечето пътнически агенции използват „едностранното насочване“, тъй като в повечето случаи една GDS е достатъчна, за да им достави необходимото съдържание за предоставяне на пътнически услуги.

(23)

Тъй като пътническите агенции използват „едностранно насочване“, GDS доставчиците имат изключителен достъп до тези агенции, които са част от съответните им мрежи от пътнически агенции. Следователно всеки GDS доставчик има в определена степен монополна власт по отношение на предоставящите пътнически услуги, на които им се налага да се обърнат към пътническа агенция, свързана изключително с една GDS. Това монополно положение позволява на GDS доставчика да таксува по-високи цени за предоставящите пътнически услуги. Тези „ренти от монополно положение“, придобити от предоставящите пътнически услуги, се използват до голяма степен, за да се покрият финансовите стимули, предоставяни на пътническите агенции.

(24)

Комисията обаче установи, че процесът на договаряне на условия между GDS доставчиците и потребителите и при двете страни на пазара е започнал да се изменя. Предоставящите пътнически услуги и пътническите агенции са започнали отскоро да засилват мощта си при договаряне на условия спрямо GDS доставчиците. Промените в относителната мощ при договаряне на условия са резултат от: i) консолидация между пътническите агенции, ii) въвеждането на преки плащания чрез supplier.com и iii) допълнителните такси, въведени от предоставящите пътнически услуги.

(25)

Освен заплахата да се прехвърли пътническо съдържание чрез supplier.com, предоставящите пътнически услуги са развили допълнително средство за натиск срещу GDS. Чрез въвеждане или заплаха от въвеждане на допълнителни такси предоставящите пътнически услуги могат да влияят върху използването на специфична GDS и да причинят загуба на поръчки в полза или на supplier.coms, или на друга GDS.

(26)

Намаляването на броя на GDS доставчиците е малко вероятно да доведе до повишаване на цените в резултат на „вертикални кръстосани ефекти на пазара“ поради следните причини.

(27)

В частта на предоставящите пътнически услуги задълбоченото изследване потвърждава, че предоставящите пътнически услуги са в състояние да принудят GDS доставчиците да намалят цените си в замяна на пълно съдържание или за да избегнат допълнително таксуване спрямо техните договорно свързани пътнически агенции. В частност авиолиниите са развили набор от средства за договаряне на условия (особено, но не само supplier.coms), което им позволява да задържат част от излишъка си при преговори с GDS доставчиците. Дори в ситуация на само три GDS доставчици нито един от тях не би могъл да повиши цените, тъй като предоставящите пътнически услуги ще продължат да имат достатъчно голяма мощ за договаряне на условията, основана на: i) капацитета да прехвърлят покупки чрез интернет сайтове supplier.com, ii) налагане на допълнителни такси върху пътническите агенции, iii) разпознаването на марка във вътрешния(те) пазар(и) и iv) възможността да се развият в бъдещето нови средства за договаряне на условия. Следователно Комисията заключава в решението, че намаляване на броя на GDS доставчиците от четири на три не намалява вероятността от едностранни увеличавания на цените в резултат на „вертикалните кръстосани ефекти на пазара“.

(28)

Това заключение важи също и за други доставчици на пътнически услуги като предприятия за наемане на автомобили и хотелски вериги.

(29)

От страна на пътническите агенции ще останат на разположение достатъчен брой GDS платформи за транспортните агенции и разходите за преминаване към друга платформа не са непреодолимо препятствие за избор на друг GDS доставчик. Фактът, че GDS доставчиците трябва да създадат и поддържат достатъчно голяма мрежа от пътнически агенции, за да предизвикат търсене от страна на предоставящите пътнически услуги, поставя пътническите агенции в благоприятна позиция за договаряне на условия спрямо GDS доставчиците, дори и след премахването на един от тях.

(30)

В решението Комисията заключава, че тези елементи (мощ за ефективно договаряне на условия на предоставящите пътнически услуги и текущо или възможно развитие на допълнителни средства за договаряне) са достатъчни, за да се противодейства на възможния отрицателен ефект от сливането по отношение на намаляване от четири на три GDS доставчици, както и на възможното появяване на вертикални кръстосани ефекти.

(31)

Втора теория на вредата, разследвана от Комисията се отнася до Worldspan, действащ като „независим участник при определянето на цените“ в ЕИП, налагащ по-ниски цени от конкурентите си (Galileo, Sabre и Amadeus). По време на разследването на пазара бяха изразени опасения, че след прекъсването на конкуренцията между сливащите се предприятия цените на Worldspan ще се увеличат и ще се уеднаквят с тези на Galileo.

(32)

Въпреки това, задълбоченото разследване на Комисията показва, че тази теория на вредата не може да бъде поддържана. За да се направи извод, че сливането може да доведе до значително увеличение на цените след концентрацията от Worldspan, трябва да се покаже, че цените на Worldspan преди сливането са значително по-ниски от тези на конкурентите му, в частност Galileo, и че сливащите се страни ще имат стимули и възможност да повишат впоследствие цените на Worldspan.

(33)

Уведомяващата страна предостави сравнение на най-основните видове покупки на сливащите се страни за 2006 г.: „Активният нетен сегмент“ на Galileo с „Пълното обслужване“ на Worldspan. Това показва, че ценовият списък на Worldspan е всъщност […] отколкото този на Galileo за […] типа варианти за закупуване на „пълна услуга“. Освен това, ако таксите на Worldspan за всяка категория покупка се изчисли средна претеглена величина за всички покупки, в зависимост от тяхната съответна тежест във всяка една от четирите категории цени на Worldspan при равнище на функционалност „Пълна услуга“, резултатът е […] USD, докато „Активният нетен сегмент“ на Galileo за 2006 г. е […] USD.

(34)

Следователно Комисията заключава в решението, че в повечето случаи Worldspan не е GDS с най-ниската цена за предоставящите пътнически услуги. Като цяло винаги има по-нисък ценови вариант на пазара от този на Worldspan.

(35)

Друга причина съгласно уведомяващата страна защо Worldspan не се квалифицира като независим участник при определянето на цените е, че предполагаемата му политика за ниски цени не му е позволила да разширява агресивно пазарното си присъствие. Уведомяващата страна счита обратното — че като най-малка GDS в ЕИП за повече от пет години пазарният дял на Worldspan в ЕИП не е показал признаци на растеж.

(36)

Развитието на пазарния дял на Worldspan между 2003 г. и 2006 г. показва намаляване с [0—5 %] в пазара нагоре по веригата (ЕИП). По отношение на пазара надолу по веригата пазарният дял на Worldspan е останал относително стабилен със среден годишен растеж/спад от около [0—5 %] или по-малко с изключение на Унгария, където е отбелязан растеж между 2004 г. и 2005 г. Противно на това какво може да се очаква от предприятие, което се предполага да е Маверик, пазарните дялове на Worldspan не показват общи сигнали за растеж.

(37)

Накрая, съгласно уведомяващата страна Worldspan не може да се счита като независим участник при определянето на цените в ЕИП, тъй като то действа повече като получател на цената отколкото като определящ цената. Уведомяващата страна между другото обръща внимание на факта, че други GDS са били първи в ЕИП при сключване на споразумения за пълно съдържание с пет от основните авиокомпании в ЕИП. Това е потвърденото от задълбоченото разследване.

(38)

Уведомяващата страна счита, че обхвата на увеличението на цените на Worldspan след сливането се намалява допълнително от факта, че Galileo и Worldspan не са най-близките конкуренти помежду си.

(39)

Задълбоченото разследване потвърждава, че Galileo като цяло се разглежда от предоставящите пътнически услуги като по-силен при бизнес пътуванията, докато Worldspan е по-силен при пътуванията за отдих и развлечения и онлайн пътническите агенции. Надолу по веригата огромна част от пътническите агенции определя Amadeus като най-близкия конкурент на Galileo и на Worldspan.

(40)

Фактът, че сливащите се страни не са най-близките конкуренти помежду си, намалява стимулите за страните да повишат цените на Worldspan след концентрацията. Освен това намаляването на минималните печалби за страните преди сливането показва, че възможността за по-високи цени след сливането е ограничена.

(41)

Възможността от по-високи цени след сливането нагоре по веригата е допълнително намалена от факта, че такова повишаване на цените ще доведе до потенциално отдръпване на съдържание от GDS на Worldspan от предоставящите пътнически услуги или налагането на допълнително таксуване от предоставящите пътнически услуги върху пътническите агенции, които използват Worldspan.

(42)

Накратко, задълбоченото разследване на Комисията показва, че не са налице достатъчно доказателства, които да заключават, че Worldspan има по-ниски цени от своите конкуренти и че действа като независим участник при определянето на цените. В резултат, решението заключава, че е малко вероятно операцията да доведе до увеличаване на цените на Worldspan.

(43)

По отношение на частта на пазара надолу по веригата операцията ще доведе до високи пазарни дялове (над 40 %) в шест държави-членки със значителен прираст. В тези шест държави-членки пазарните дялове през 2006 г. варират от [40—50 %] до [70—80 %].

(44)

Размерът на силно комбинираните пазарни дялове в тези шест държави-членки може евентуално да позволи на страните след концентрацията да действат независимо от своите конкуренти и клиенти и да експлоатират своите търговски отношения с пътническите агенции.

(45)

Въпреки това, задълбоченото разследване показва, че концентрацията няма да позволи на сливащите се предприятия да упражнят пазарната мощ над пътническите агенции в тези национални пазари, където операцията ще доведе до високи съвместни пазарни дялове.

(46)

Уведомяващата страна твърди, че Galileo е загубило значителни пазарни дялове във всяка държава-членка, където традиционно е имало значителен дял благодарение на историческите връзки с националните превозвачи.

(47)

Намаляването на пазарните дялове на Galileo показва според уведомяващата страна, че пазарният дял на Galileo, който е над средния, не е признак за пазарна мощ. Операцията е малко вероятно да обърне тенденцията на спад в пазарния дял на Galileo, особено като се има предвид незначителната роля на Worldspan на равнище ЕИП и документираната му невъзможност да подобри пазарната си позиция на пазара в ЕИП през последните няколко години.

(48)

Тенденцията в пазарните дялове на Galileo, както и незначителната роля на Worldspan на равнище ЕИП, бяха потвърдени от задълбоченото разследване.

(49)

Пътническите агенции като цяло са нетни получатели, тъй като получават повече финансови стимули от GDSs, отколкото плащат като абонаментна такса на GDSs. Стимулиращите плащания значително са се увеличили през последните пет години, включително в тези държави-членки, където страните имат високи пазарни дялове (над 40 %). Задълбоченото разследване показа, че през периода 2003/2006 г. печалбите на пътническите агенции като цяло са се увеличили, докато развитието на брутните им маржове са положителни.

(50)

Това развитие показва значението на пътническите агенции за GDS и отразява общото мнение сред отговорилите на задълбоченото разследване, че конкуренцията е силна между GDS доставчиците на пазара надолу по веригата.

(51)

Допълнителна причина защо операцията е малко вероятно да има за резултат увеличаването на цените на пазара надолу по веригата е, че, както бе потвърдено от задълбоченото разследване, разходите за преминаване към друг доставчик не са непреодолима пречка за смяна на доставчика.

(52)

Въпреки че оразмеряването на разходите за смяна е трудно, както по отношение на необходимото време и обучение, така и от финансова гледна точка, все пак могат да се направят някои заключения от задълбоченото разследване. Малките пътнически агенции се нуждаят от една или няколко седмици, за да преминат от една GDS към друга; нуждите от обучение не са значителни и тяхната продуктивност не е отрицателно засегната от смяната. Въпреки това големите пътнически агенции оценяват, че необходимото време за смяна е около 12 месеца при значителни разходи (повече от 1 млн. EUR). Освен това нуждите от обучение са по-високи. В някои случаи (напр. поради техническите аспекти на смяната) финансовите разходи, както и необходимото време, могат да бъдат дори по-високи.

(53)

Докато задълбоченото разследване потвърди, че разходите за смяна съществуват, то също така показа, че те не са попречили в миналото да бъдат осъществени значителни смени. През периода от 2003 г. до 2006 г. няколко пътнически агенции са се прехвърлили от Galileo на Amadeus. В допълнение, Worldspan загуби два от основните си клиента през този период, […] и […].

(54)

Дори и да съществуват разходи за смяна, изглежда малко вероятно операцията да доведе до проблеми от гледна точка на конкуренцията, породени от високите комбинирани пазарни дялове на страните надолу по веригата. Това е така поради: i) отрицателното развитие на съвместните пазарни дялове на страните, ii) интензивната конкуренция между GDSs, дори и на тези национални пазари, където имат високи пазарни дялове надолу по веригата, което е доказано от увеличението във времето на стимулите, изплащани на пътническите агенции в тези национални пазари, и iii) като цяло положителните мнения на пътническите агенции относно сливането, които са основани на убедеността им, че то ще създаде силна алтернатива на Amadeus.

(55)

Следователно Комисията заключава в решението, че е малко вероятно да се създадат некоординирани ефекти в резултат на концентрацията по отношение на пазарите надолу по веригата.

(56)

Освен това, задълбоченото разследване анализира допълнително възможността за координирани ефекти, както на пазарите на GDS нагоре, така и надолу по веригата.

(57)

По принцип колкото е по-малко сложна и по-стабилна икономическата среда, толкова по-лесно е за предприятията да достигнат до общо съгласие относно условията на координация. В този контекст променливото търсене, значителният вътрешен растеж на някои предприятия на пазара или честото навлизане на нови предприятия може да означава, че ситуацията не е достатъчно стабилна, за да направи координацията възможна.

(58)

Въпреки че през последните пет години не е имало важно навлизане на GDS пазара, развитието на пазарния дял за последните пет години потвърждава, че икономическата среда, в която се конкурират GDS в ЕИП, е предмет на значителни промени.

(59)

Освен това, растежът на supplier.com през последните пет години трябва да се отчете като дестабилизиращ фактор за достигането на условия за координация в GDS пазара. Пазарното разследване също така потвърди, че повечето авиокомпании предвиждат допълнителен растеж в техните директни продажби чрез supplier.com. За предприятията за наемане на автомобили и за хотелите дистрибуцията на пътническото съдържание посредством GDS представлява сравнително малка част от резервациите им.

(60)

Дори и ако горните условия не премахват напълно възможността за достигане на условия за координация между трите останали GDS доставчици на пазара нагоре по веригата, Комисията заключава в решението, че тези условия биха затруднили и направили координацията малко вероятна.

(61)

Само реалната заплаха от навременми и достатъчни наказания може да принуди предприятията да не се отклоняват от условията на координация. Това изисква пазарите да са достатъчно прозрачни, за да позволяват координиращите се предприятия да контролират в достатъчна степен дали предприятията се отклоняват.

(62)

Въпреки че предоставените услуги от GDS са по-скоро от хомогенно естество, ценовата структура и предлагането на продукта на всички GDS са различни. Понастоящем в ЕИП GDS доставчиците прилагат паралелно различни видове споразумения, т.е. стандартни споразумения за участие на превозвач (PCAs) и споразумения за пълно съдържание, допълнени понякога със споразумения за участие (opt-in). Различията и разнообразието както на ценовите структури, така и на предлаганията на продукта, превръщат поддържаната координация в неизпълнима при тези споразумения. Прозрачността, оставаща на пазара, е допълнително намалена от факта, че GDS доставчиците изменят редовно предлагането на продукта и ценовите структури.

(63)

Въпреки че от пазарното разследване следва, че договорите между GDS доставчиците и предприятията за наемане на автомобили и хотелите изглеждат структурно по-малко сложни, те също няма да предоставят необходимото равнище на прозрачност, което да направи координацията осъществима.

(64)

Голяма част от отговорилите при пазарното разследване посочиха, че в техните споразумения с GDS съществуват клаузи за т.нар. „най-облагодетелствана нация“ (НОН). Използването на тези клаузи може да увеличи ценовата прозрачност. С пазарното разследване обаче бе потвърдено, че в повечето случаи клаузите за НОН се отнасят до задължението на предоставящите пътнически услуги да предоставят на GDS съответствие на съдържанието и следователно са само отражение на задълженията, определени в Етичния кодекс.

(65)

Като отчита характеристиките на съответните пазари, и в частност ограничената степен на прозрачност, Комисията определя в решението, че ще бъде трудно за оставащите три GDS доставчици да контролират ефикасно отклоненията от координираното поведение.

(66)

Координацията не може да се поддържа освен ако последствията от отклонението са достатъчно тежки, за да убедят координиращите се предприятия, че е в техен интерес да се придържат към условията на координация.

(67)

Незабавните санкции чрез намаляването от страна на координиращите се GDS доставчици на налаганите такси за предоставящите пътнически услуги биха били неефективни срещу отклоняващите се GDS, тъй като не биха предизвикали смяна на доставчика от предоставящите пътнически услуги, като се отчете фактът, че те имат нужда от услугите на всичките четири GDS.

(68)

По-реалистична наказателна мярка би била GDS доставчикът да предложи на дадена важна пътническа агенция, която използва услугите на отклоняваща се GDS, по-високи стимули или директни еднократни плащания, за да предизвика прехвърлянето от отклоняваща се GDS към друга такава. Въпреки че такива мерки могат да са възможни, те биха представлявали скъпа стратегия, тъй като стимулиращите плащания за пътническите агенции трябва да са достатъчно големи, за да предизвикат смяната на GDS доставчиците.

(69)

Следователно Комисията заключава в решението, че сами по себе си санкциите чрез повишени стимулиращи плащания за пътническите агенции не могат да бъдат изключени.

(70)

За да бъде координацията успешна, действията на некоординиращите се предприятия и потенциалните конкуренти, както и на клиентите, трябва да не излагат на риск резултата от координацията.

(71)

В настоящото дело изглежда не съществуват на пазара значителни пречки за конкуренцията, които биха дестабилизирали всякакъв опит за координация. Тези пречки биха произтичали от възможността на предоставящите пътнически услуги да задържат съдържание и да го предоставят само чрез пряк дистрибуционен канал като supplier.com. В допълнение, координация, която води до повишаване на цените, може да предизвика предоставящите пътнически услуги в ЕИП да инвестират повече в развитието на алтернативи на GDS, като например „GDS новонавлизащи“ или директни връзки.

(72)

Като се отчитат условията, описани по-горе, и фактът, че критериите, които трябва да се изпълнят, за да се получат координационни ефекти, са кумулативни, сливането е малко вероятно да предизвика координационни ефекти на пазара на ЕС за предоставяне на GDS услуги на предоставящите пътнически услуги.

(73)

Въпросът за координацията може по принцип да възникне на пазара надолу по веригата, който покрива отношенията между GDS и пътническите агенции. Пазарите надолу по веригата в ЕИП се характеризират със значителни разлики в пазарните дялове между четирите GDS доставчика в различните държави.

(74)

Конкуренцията между GDS доставчиците на пазара надолу по веригата е силна и не показва сигнали за координирано поведение. През последните […] години Galileo и Worldspan са загубили […] пазарни дялове за сметка на Amadeus. Освен това, пазарното разследване потвърди, че понастоящем конкуренцията между GDS доставчиците за договори с пътническите агенции е интензивна — факт, който се дължи на повишаване на стимулиращите плащания през последните пет годни от GDS доставчиците към пътническите агенции.

(75)

Горното предполага, че пазарните позиции на сливащите се предприятия при повечето пазари надолу по веригата са сравнително нестабилни, обстоятелство, което би усложнило постигането на споразумение относно условията на координация.

(76)

Условията на договорите на пътническите агенции са като цяло непрозрачни, тъй като се преговарят индивидуално между пътническите агенции и GDS. GDS не са наясно относно сложните условия, предложени от конкурентите на GDS. Въпреки че може да съществува известна степен на прозрачност в резултат на вероятен обмен на информация между пътническите агенции и GDS в контекста на преговорите за сключване на договори, фактът, че повечето договори се преговарят индивидуално, намалява значително степента на прозрачност, която би могла да съществува. Следователно възможностите за успешен контрол на координираното поведение биха изглеждали доста ограничени, тъй като биха изисквали контрол на ниво съдържание, функционалности, услуги, финансова подкрепа, бонуси и други условия, които всяка GDS предлага на отделните пътнически агенции.

(77)

Като отчита ограничената степен на прозрачност в частта на пазара надолу по веригата, Комисия заключава в решението, че ще бъде трудно за оставащите три GDS доставчици да контролират ефикасно отклоненията от координираното поведение.

(78)

Механизмите за възпиране, които могат да се приложат, са като цяло същите като разгледаните по отношение на пазара нагоре по веригата.

(79)

В случай на координирано поведение, пътническите агенции нямат много незабавно налични алтернативи, които да използват. Ползването на supplier.com е твърде тежко за пътническите агенции и другите алтернативи на GDS понастоящем не са достатъчно развити в ЕИП, за да бъдат подходящи.

(80)

Като отчита факта, че критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се докаже, че координационните ефекти са кумулативни, Комисията заключава в решението, че в частта на пазара надолу по веригата сливането също така е малко вероятно да доведе до координационни ефекти.

(81)

Комисията заключава в решението, че планираната концентрация няма да причини проблеми от гледна точка на конкуренцията, вследствие на които конкуренцията на общия пазар или на значителна част от него да бъде възпрепятствана. Вследствие на това Комисията възнамерява да обяви концентрацията за съвместима с общия пазар и със Споразумението за ЕИП в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламента за сливанията и член 57 от Споразумението за ЕИП.

1.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/29

(1)

Решение 90/424/ЕИО установява процедурите, управляващи финансовата помощ от Общността за програмите за унищожаване и мониторинг на определени зоонози и болести по животните.

(2)

В допълнение, член 24, параграф 1 от Решение 90/424/ЕИО предвижда да бъде въведена финансова мярка на Общността за възстановяване на разходите, направени от държавите-членки за финансиране на национални програми за ликвидиране и мониторинг на някои зоонози и болести по животните, изброени в това решение.

(3)

Решение 2006/965/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г. за изменение на Решение 90/424/ЕИО относно разходите във ветеринарната област (2), заменя член 24 в това решение с нова разпоредба. Посредством преходни мерки, Решение 2006/965/ЕО предвижда програмите за ензоотична левкоза по говедата и болестта на Ауески да могат да продължат да бъдат финансирани до 31 декември 2010 г.

(4)

Решение 90/638/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 г., определящо критериите на Общността за ликвидиране и мониторинг на някои болести по животните (3), предвижда с цел да бъдат одобрени съгласно мерките, предвидени за това в член 24, параграф 1 от Решение 90/424/ЕИО, програмите, предоставени от държавите-членки да отговарят на критериите, посочени в приложението към Решение 90/638/ЕИО.

(5)

Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (4) предвижда годишни програми, представени от държавите-членки, за мониторинг на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) при едрия рогат добитък, овцете и козите.

(6)

Директива 2005/94/ЕО на Съвета (5) относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците също предвижда държавите-членки да осъществяват програми за надзор на домашни и диви птици, да допринесат inter-alia, на базата на редовно актуализирана оценка на риска, за познанията относно заплахите, предизвикани от диви птици, във връзка с всеки вирус на инфлуенца при птици с произход от птици. Посочените годишни програми за мониторинг, както и тяхното финансиране, също следва да бъдат одобрени.

(7)

Дадени държави-членки представиха на Комисията годишни програми за ликвидиране, контрол и мониторинг на болести по животните, програми за проверки, насочени към превенция на зоонози и годишни програми за ликвидиране и мониторинг на ТСЕ, за които желаят да получат финансова помощ от Общността.

(8)

Дадени държави-членки представиха на Комисията също така многогодишни програми за ликвидиране, контрол и мониторинг на болести по животните, за които желаят да получат финансова помощ от Общността. Поемането на разходите за многогодишните програми следва да бъде прието в съответствие с член 76, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз (6). За многогодишни програми първото бюджетно задължение следва да бъде направено след тяхното одобрение. Всяко следващо задължение следва да бъде направено от Комисията въз основа на решение да бъде предоставено финансовото участие на Общността, посочено в член 24, параграф 5 от Решение 90/424/ЕИО.

(9)

Комисията направи оценка на годишните и многогодишните програми, представени от държавите-членки, както от ветеринарна, така и от финансова гледна точка. Беше установено, че тези програми отговарят на съответното ветеринарно законодателство на Общността, и в частност на критериите, посочени в Решение (ЕО) 90/638/ЕИО.

(10)

В светлината на значението на тези програми за постигането на целите на Общността в областта на здравето на животните и на общественото здраве, както и задължителното приложение във всички държави-членки в случая с програмите за ТСЕ и инфлуенцата по птиците, целесъобразно е да се определи съответния размер на финансовата помощ на Общността за възстановяване на разходите, които са направени от държавите-членки за мерките, посочени в настоящото решение до максималната сума за всяка програма.

(11)

С цел по-добро управление, по-ефикасно използване на фондовете на Общността и подобрена прозрачност, необходимо е също така да се фиксират за всяка програма, където е подходящо, максималните суми да бъдат възстановявани на държавите-членки за някои видове разходи като за тестовете, използвани в държавите-членки и компенсацията на собственици за техните загуби поради клане или убиване на животни.

(12)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (7), програми за унищожение и контрол на болести по животните трябва да се финансират от Европейския фонд за гарантиране и финансиране на земеделието. За целите на финансовия контрол се прилагат членове 9, 36 и 37 от този регламент.

(13)

Финансовата помощ от Общността се предоставя, при условие че планираните действия са ефикасно провеждани и че компетентните органи представят цялата необходима информация в срока, определен в настоящото решение. В частност, изглежда уместно да бъдат изискани по-чести междинни технически доклади, за да бъде оценена ефективността на приложението на одобрените програми.

(14)

С оглед на административна ефективност, всички разходи, представени за финансова помощ от Общността, следва да се посочват в евро. В съответствие с Регламент (ЕО) № 1290/2005 обменният курс за разходи, направени във валута, различна от евро, следва да е последният определен от Европейската централна банка курс преди първия ден на месеца, през който е представено заявлението от заинтересованата държава-членка.

(15)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

а)

1 200 000 ЕUR за Ирландия;

б)

4 400 000 ЕUR за Испания;

в)

2 100 000 ЕUR за Италия;

г)

153 000 ЕUR за Кипър;

д)

1 900 000 ЕUR за Португалия;

ж)

1 200 000 ЕUR за Обединеното кралство.

а)

за изследване rose bengal

0,2 EUR за тест;

б)

за изследване SAT

0,2 EUR за тест;

в)

за изследване за допълнителна фиксация

0,4 EUR за тест;

г)

Елайза тест

1 EUR за тест.

а)

24 000 ЕUR за Естония;

б)

6 100 000 ЕUR за Испания;

в)

2 700 000 ЕUR за Италия;

г)

1 100 000 ЕUR за Полша;

д)

347 000 ЕUR за Португалия.

а)

туберкулинов тест

1 EUR за тест;

б)

за гама-интерферонов тест

5 EUR за тест.

а)

5 600 000 ЕUR за Испания;

б)

2 800 000 ЕUR за Италия;

в)

93 000 ЕUR за Кипър;

г)

1 100 000 ЕUR за Португалия.

а)

за изследване rose bengal

0,2 EUR за тест;

б)

за изследване за допълнителна фиксация

0,4 EUR за тест;

а)

377 000 ЕUR за Белгия;

б)

5 400 ЕUR за България;

в)

3 100 000 ЕUR за Германия;

г)

100 000 ЕUR за Гърция;

д)

4 100 000 ЕUR за Испания;

е)

351 000 ЕUR за Франция;

ж)

1 300 000 ЕUR за Италия;

з)

70 000 ЕUR за Люксембург;

и)

527 000 ЕUR за Нидерландия;

й)

245 000 EUR за Австрия;

к)

1 004 000 ЕUR за Португалия;

л)

43 000 ЕUR за Румъния;

м)

61 000 ЕUR за Словения.

а)

550 000 ЕUR за Белгия;

б)

10 000 ЕUR за България;

в)

200 000 EUR за Чешката република;

г)

75 000 ЕUR за Дания;

д)

600 000 ЕUR за Германия;

е)

120 000 ЕUR за Ирландия;

ж)

150 000 ЕUR за Гърция;

з)

800 000 ЕUR за Испания;

и)

500 000 ЕUR за Франция;

й)

470 000 ЕUR за Италия;

к)

45 000 ЕUR за Кипър;

л)

60 000 ЕUR за Латвия;

м)

400 000 ЕUR за Унгария;

н)

1 300 000 ЕUR за Нидерландия;

о)

50 000 EUR за Австрия;

п)

2 000 000 ЕUR за Полша;

р)

600 000 ЕUR за Португалия;

с)

400 000 ЕUR за Румъния;

т)

275 000 ЕUR за Словакия.

а)

за бактериологичен тест (култивиране)

5,0 EUR за тест;

б)

за закупуване на една доза ваксина;

0,05 EUR за доза;

в)

за серотипизиране на релевантни изолати от Salmonella spp.

20,0 EUR за тест.

а)

750 000 ЕUR за Белгия;

б)

20 000 ЕUR за България;

в)

1 000 000 EUR за Чешката република;

г)

2 000 000 ЕUR за Германия;

д)

20 000 ЕUR по отношение на Естония;

е)

500 000 ЕUR за Гърция;

ж)

3 500 000 ЕUR за Испания;

з)

2 500 000 ЕUR за Франция;

и)

1 000 000 ЕUR за Италия;

й)

80 000 ЕUR за Кипър;

к)

300 000 ЕUR за Латвия;

л)

10 000 ЕUR за Люксембург;

м)

2 000 000 ЕUR за Унгария;

н)

2 000 000 ЕUR за Нидерландия;

о)

1 000 000 EUR за Австрия;

п)

2 000 000 ЕUR за Полша;

р)

1 000 000 ЕUR за Португалия;

с)

500 000 ЕUR за Румъния;

т)

1 000 000 ЕUR за Словакия;

у)

80 000 ЕUR за Обединеното кралство.

а)

за бактериологичен тест (култивиране)

5,0 EUR за тест;

б)

за закупуване на една доза ваксина;

0,05 EUR за доза

в)

за серотипизиране на релевантни изолати от Salmonella spp.

20,0 EUR за тест.

а)

класическата чума по свинете, предоставени от България, Германия, Франция, Люксембург, Словения и Словакия, се одобряват с настоящото за срока от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2008 г.

б)

класическа чума по свинете и Африканска чума по свинете, предоставени от Италия, се одобряват с настоящото за срок от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2008 г.

а)

400 000 ЕUR за България;

б)

1 000 000 ЕUR за Германия;

в)

650 000 ЕUR за Франция;

г)

100 000 ЕUR за Италия;

д)

15 000 EUR по отношение Люксембург;

е)

2 500 000 ЕUR за Румъния;

ж)

40 000 ЕUR за Словения;

з)

525 000 ЕUR за Словакия.

а)

127 000 ЕUR за Белгия;

б)

76 000 ЕUR за България;

в)

65 000 EUR за Чешката република;

г)

202 000 ЕUR за Дания;

д)

580 000 ЕUR за Германия;

е)

8 000 ЕUR за Естония;

ж)

58 000 ЕUR за Ирландия;

з)

72 000 ЕUR за Гърция;

и)

306 000 ЕUR за Испания;

й)

155 000 ЕUR за Франция;

к)

380 000 ЕUR за Италия;

л)

15 000 ЕUR за Кипър;

м)

33 000 ЕUR за Латвия;

н)

43 000 ЕUR за Литва;

о)

12 000 EUR по отношение Люксембург;

п)

184 000 ЕUR за Унгария;

р)

444 000 ЕUR за Нидерландия;

с)

55 000 EUR за Австрия;

т)

81 000 ЕUR за Полша;

у)

165 000 ЕUR за Португалия;

ф)

465 000 ЕUR за Румъния;

х)

43 000 ЕUR за Словения;

ц)

50 000 ЕUR за Словакия;

ч)

35 000 EUR за Финландия,

ш)

290 000 EUR за Швеция;

щ)

400 000 ЕUR за Обединеното кралство.

а)

Елайза тест:

1 EUR за тест;

б)

агар гел имунно-дифузионен тест:

1,2 EUR за тест;

в)

HI тест за H5/H7:

12 EUR за тест;

г)

тест за изолиране на вируса:

30 EUR за тест;

д)

за теста PCR:

15 EUR за тест;

е)

вземане на проби от диви птици

20 EUR на птица.

а)

1 950 000 ЕUR за Белгия;

б)

850 000 ЕUR за България;

в)

950 000 EUR за Чешката република;

г)

1 600 000 ЕUR за Дания;

д)

9 500 000 ЕUR за Германия;

е)

250 000 ЕUR за Естония;

ж)

5 000 000 ЕUR за Ирландия;

з)

950 000 ЕUR за Гърция;

и)

4 700 000 ЕUR за Испания;

й)

14 750 000 ЕUR за Франция;

к)

3 050 000 ЕUR за Италия;

л)

250 000 ЕUR за Кипър;

м)

300 000 ЕUR за Латвия;

н)

550 000 ЕUR за Литва;

о)

150 000 EUR по отношение Люксембург;

п)

700 000 ЕUR за Унгария;

р)

37 000 ЕUR за Малта;

с)

3 150 000 ЕUR за Нидерландия;

т)

1 250 000 EUR за Австрия;

у)

3 250 000 ЕUR за Полша;

ф)

1 250 000 ЕUR за Португалия;

х)

7 500 ЕUR за Румъния;

ц)

200 000 ЕUR за Словения;

ч)

750 000 ЕUR за Словакия;

ш)

650 000 EUR за Финландия,

щ)

1 150 000 EUR за Швеция;

ъ)

5 300 000 ЕUR за Обединеното кралство.

а)

5 EUR за тест, за тестове, проведени върху едър рогат добитък, съгласно приложение III към Регламент (ЕО) № 999/2001;

б)

30 EUR за тест, за тестове, проведени за овце или кози, съгласно приложение III към Регламент (ЕО) № 999/2001;

в)

50 EUR за тест, за тестове, проведени върху животни от семейство еленови, съгласно приложение III към Регламент (ЕО) № 999/2001;

г)

175 EUR за тест, за първични молекулни дискриминаторни тестове, провеждани, съгласно приложение Х, глава В, точка 3.2., буква в), точка i) към Регламент (ЕО) № 999/2001.

а)

50 000 ЕUR за Белгия;

б)

50 000 ЕUR за България;

в)

150 000 EUR за Чешката република;

г)

50 000 ЕUR за Дания;

д)

145 000 ЕUR за Германия;

е)

50 000 ЕUR за Естония;

ж)

430 000 ЕUR за Ирландия;

з)

50 000 ЕUR за Гърция;

и)

500 000 ЕUR за Испания;

й)

100 000 ЕUR за Франция;

к)

150 000 ЕUR за Италия;

л)

50 000 EUR по отношение Люксембург;

м)

50 000 ЕUR за Нидерландия;

н)

50 000 EUR за Австрия;

о)

100 000 ЕUR за Полша;

п)

232 000 ЕUR за Португалия;

р)

10 000 ЕUR за Словения;

с)

125 000 ЕUR за Словакия;

т)

25 000 EUR за Финландия,

у)

176 000 ЕUR за Обединеното кралство.

а)

66 000 ЕUR за Белгия;

б)

26 000 ЕUR за България;

в)

88 000 EUR за Чешката република;

г)

204 000 ЕUR за Дания;

д)

1 000 000 ЕUR за Германия;

е)

12 100 ЕUR за Естония;

ж)

550 000 ЕUR за Ирландия;

з)

700 000 ЕUR за Гърция;

и)

3 800 000 ЕUR за Испания;

й)

3 000 000 ЕUR за Франция;

к)

1 500 000 ЕUR за Италия;

л)

1 100 000 ЕUR за Кипър;

м)

1 100 ЕUR за Латвия;

н)

3 000 ЕUR за Литва;

о)

27 000 EUR по отношение Люксембург;

п)

343 000 ЕUR за Унгария;

р)

258 000 ЕUR за Нидерландия;

с)

26 000 EUR за Австрия;

т)

35 000 ЕUR за Португалия;

у)

881 000 ЕUR за Румъния;

ф)

61 000 ЕUR за Словения;

х)

302 000 ЕUR за Словакия;

ц)

201 000 EUR за Финландия,

ч)

4 000 000 ЕUR за Обединеното кралство.

а)

700 000 ЕUR за България;

б)

700 000 ЕUR за Литва;

в)

1 500 000 ЕUR за Унгария;

г)

290 000 EUR за Австрия;

д)

3 900 000 ЕUR за Полша;

е)

2 500 000 ЕUR за Румъния;

ж)

575 000 ЕUR за Словакия.

а)

за Елайза тест

8 EUR за тест;

б)

за тест за откриване на тетрациклин в костите

8 EUR за тест.

а)

15 000 ЕUR за Естония;

б)

200 000 ЕUR за Литва;

в)

800 000 ЕUR за Полша.

а)

за Елайза тест

0,5 EUR за тест;

б)

агар гел имунно дифузионен тест

0,5 EUR за тест.

а)

450 000 ЕUR за Испания;

б)

60 000 ЕUR за Унгария;

в)

5 000 000 ЕUR за Полша.

а)

1 януари 2008 г. до 31 декември 2009 г. за Чешката република и Германия;

б)

1 януари 2008 г. до 31 декември 2010 г. за Латвия и Финландия;

в)

1 януари 2008 г. до 31 декември 2011 г. за Естония;

г)

1 януари 2008 г. до 31 декември 2012 г. за Словения.

а)

за Елайза тест

8 EUR за тест;

б)

за тест за откриване на тетрациклин в костите

8 EUR за тест.

а)

1 000 000 EUR за Чешката република;

б)

800 000 ЕUR за Германия;

в)

4 750 000 ЕUR за Естония;

г)

3 700 000 ЕUR за Латвия;

д)

1 750 000 ЕUR за Словения;

е)

300 000 EUR за Финландия.

а)

500 000 EUR за Чешката република;

б)

475 000 ЕUR за Германия;

в)

1 000 000 ЕUR за Естония;

г)

1 200 000 ЕUR за Латвия;

д)

350 000 ЕUR за Словения;

е)

100 000 EUR за Финландия.

а)

за Елайза тест

0,5 EUR за тест;

б)

агар гел имунно дифузионен тест

0,5 EUR за тест.

а)

2 000 000 ЕUR за Италия;

б)

170 000 ЕUR за Латвия;

в)

1 000 000 ЕUR за Португалия.

а)

400 000 ЕUR за Италия;

б)

60 000 ЕUR за Латвия;

в)

300 000 ЕUR за Португалия.

а)

за едър рогат добитък, до

375 EUR за животно;

б)

за овце и кози, до

50 EUR за животно;

в)

за птица за разплод от вида Gallus gallus,, до

3,5 EUR на птица;

г)

за птица носачка от вида Gallus gallus, до

1,5 EUR на птица.

а)

осъществяват програмите съгласно съответните разпоредби на правото на Общността, включително правилата в областта на конкуренцията и на възлагането на договори за обществени поръчки;

б)

въведат в сила до 1 януари 2008 г. най-скорошните закони, подзаконови актове и административни разпоредби за изпълнението на програмите, съгласно членове 1—18;

в)

изпращат на Комисията най-късно до 1 юни 2008 г. междинни технически и финансови доклади за програмите, съгласно членове от 1—18, в съответствие с член 24, параграф 7от Решение 90/424/ЕИО;

г)

за програмите, съгласно член 9, да докладват на Комисията за положителните и негативните резултати от проучванията, проведени по време на техния надзор на домашните и дивите птици чрез електронната система на Комисията на всеки 3 месеца като изпращат резултатите в рамките на период от четири седмици след края на месеца, за който се отнася докладът;

д)

за програмите, съгласно членове 10—12, да изпращат всеки месец междинен доклад до Комисията за резултатите от програмата за мониторинг на ТСЕ, като го изпращат в рамките на 4 седмици след края месеца, за който се отнася докладът;

е)

за програмите, съгласно членове 1—18, да изпращат до 30 април 2009 г. най-късно заключителен доклад до Комисията, в съответствие с член 24, параграф 7, точка б) от Решение 90/424/ЕИО, относно техническото изпълнение на програмата, придружен от доказателства относно разходите, платени от държавата-членка и постигнатите резултати по време на периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2008 г.;

ж)

за програмите, съгласно членове 1—18, да осъществяват ефикасно програмата;

з)

за програмите, съгласно членове 1—18, да не изпращат последващи молби за други помощи от Общността по тези разпоредби и да не са изпратили преди това подобни молби.