I Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

22.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

L 161/1

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 700/2007 НА СЪВЕТА

от 11 юни 2007 година

относно търговията с месо от едър рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 2, втора алинея във връзка с първа алинея, буква б) от същия член от Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (1) Съветът следва да приеме общи правила за мерките за въвеждане на по-добра организация на производството, преработката и търговията.

(2)

Системите на производство на едър рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко и характеристиките на животните в момента на клането често се различават в отделните държави-членки. На основните потребителски пазари в Общността месото от тези различни производствени системи по принцип се търгува под едно-единствено търговско описание.

(3)	Опитът показва, че тази практика би могла да наруши търговията и да насърчи нелоялната конкуренция. Следователно тя има пряко влияние върху създаването и функционирането на вътрешния пазар.

(4)	Тази практика би могла също да предизвика объркване у потребителите и е вероятно да ги подведе.

(5)

За да се подобри функционирането на вътрешния пазар, търговията с месо от едър рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко следва да се организира така, че да стане възможно най-прозрачна. Така ще се създадат условия и за по-добро организиране на това производство. За тази цел следва да се определят търговските описания, които да се използват на всеки от езиците на държавите-членки при продажбата на месото от едър рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко. Това ще подобри и информацията за потребителите.

(6)

В някои случаи месото от едър рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко е под защитата на Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2). В тези случаи то се търгува със защитено географско указание или наименование за произход и в резултат на това може да се идентифицира точно от операторите и потребителите. Съответно, настоящият регламент следва да не засяга тези защитени наименования и указания.

(7)	Различни изследвания показаха, че органолептичните характеристики на месото, като крехкост, вкус и цвят, се изменят с възрастта на животните, от които се получава, както и в зависимост от използваните фуражи.

(8)	Според обществено допитване, организирано от Комисията през 2005 г., за мнозинството от потребителите възрастта на животните и това с какво са хранени са важни критерии при определянето на характеристиките на месото им. От друга страна, теглото на животните при клането е по-маловажно.

(9)

Системите на производство и видът на фуражите, използвани за животните на възраст дванадесет месеца или по-малко, са свързани с възрастта, на която животните се колят. По-лесно е да се следи кланичната възраст, отколкото видът на използваните фуражи. Затова употребата на различни търговски наименования според възрастта на животните следва да е достатъчно условие за осигуряването на необходимата прозрачност.

(10)

Според същото допитване повечето потребители смятат, че животните на възраст осем месеца или по-малко спадат към отделна категория. Тази възрастова граница се използва и в член 130 от Регламент (EO) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (3), за да се определи за кои животни за клане се полагат премии. Затова тази възрастова граница следва да се използва за разделянето на категорията на животни на възраст дванадесет месеца или по-малко на две подкатегории.

(11)

Допитването показа също, че в различните държави-членки очакванията на потребителите при едно и също търговско описание може да се различават. Затова при избора на търговските описания е целесъобразно да се вземат предвид, доколкото е възможно, обичаите и културните традиции, което ще помогне на потребителите да направят избор, отговарящ на очакванията им.

(12)	Следва също да се предвиди месото от едър рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко да се обозначава с буква, означаваща категорията, към която спада.

(13)

Операторите, които желаят да допълнят търговските описания, предвидени в настоящия регламент, с друга информация, предоставена доброволно, следва да могат да правят това в съответствие с процедурата, предвидена в член 16 или 17 от Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо (4).

(14)

За да се гарантира правилното използване на информацията върху етикетите в съответствие с настоящия регламент, данните, които позволяват да се провери точността на информацията върху етикета, следва да бъдат записвани на всички етапи от производството и продажбата. За тази цел следва да е възможно да се прилага системата за регистрация, посочена в член 1 от Регламент (ЕО) № 1825/2000 на Комисията за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо (5), след като се адаптира по съответния начин.

(15)	Държавите-членки следва да определят органите, компетентни да извършват проверки за изпълнение на условията, определени в настоящия регламент, и следва да се предвиди изпълнението на тези условия да бъде гарантирано от Комисията, при необходимост посредством проверки на място.

(16)

От съображения за съответствие следва да се предвидят разпоредби, с които да се гарантира, че внесеното от трети страни месо отговаря на изискванията на настоящия регламент. За тази цел при извършването на проверки от независим орган на трета страна той трябва да предостави пълни гаранции за компетентност, безпристрастност и обективност.

(17)	Държавите-членки следва да установят правила за наказанията, приложими при нарушение на разпоредбите на настоящия регламент, и да гарантират тяхното прилагане. Тези наказания следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(18)	Необходимите мерки за прилагането на настоящия регламент следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/EO на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (6),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел и обхват

1. Настоящият регламент установява условията за търговия в Общността с месо от едър рогат добитък на възраст дванадесет месеца и по-малко, и по-специално търговските описания, които следва да се използват.

Той се прилага за месото от едър рогат добитък на възраст дванадесет месеца и по-малко, заклан след 1 юли 2008 г., без оглед на това дали е произведено в Общността или внесено от трети страни.

2. Настоящият регламент се прилага, без да се засяга Регламент (ЕО) № 1183/2006 на Съвета от 24 юли 2006 г. относно скàлата на Общността за класификация на кланичните трупове на възрастни говеда (7).

3. Настоящият регламент не се прилага за месото от едър рогат добитък, за което е регистрирано защитено наименование за произход или географско указание в съответствие с Регламент (ЕО) № 510/2006, преди 29 юни 2007 г.

Член 2

Определение

За целите на настоящия регламент „месо“ означава всички трупове, месо с кокал или обезкостено и карантия, нарязано или не, предназначено за консумация от човека, получено от едър рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко, прясно, замразено или дълбоко замразено, независимо дали е опаковано или пакетирано.

Член 3

Класификация на едрия рогат добитък в кланицата

При клане всички животни от рода на едрия рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко се класифицират от операторите под контрола на компетентния орган, посочен в член 8, параграф 1, в една от категориите, изброени в приложение I.

Член 4

Търговски описания

1. Търговското описание е търговското наименование, под което се продава хранителният продукт по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (8).

Месото от едър рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко се търгува в различните държави-членки само с посоченото(ите) в приложение II търговско(и) описание(я), определено(и) за всяка държава-членка.

Посочените в първа алинея търговски описания може да се допълнят с указание за наименованието или обозначение на съответните парчета месо или карантия.

2. Посочените в приложение II, част A търговски описания и всяко ново търговско наименование, получено от тези търговски описания, се използват само ако са спазени всички изисквания на настоящия регламент.

По-специално термините „veau“, „telecí“, „Kalb“, „μοσχάρι“, „ternera“, „kalv“, „veal“, „vitello“, „vitella“, „kalf“, „vitela“ и „teletina“ не се използват в търговско описание, нито се посочват на етикета на месото от едър рогат добитък на възраст над дванадесет месеца.

Член 5

Задължителна информация на етикета

1. Без да се засягат член 3, параграф 1 от Директива 2000/13/ЕО и членове 13, 14 и 15 от Регламент (ЕО) № 1760/2000, операторите поставят етикет на месото от едър рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко, съдържащ следната информация:

а)	възраст на животното за клане, означена, според случая, под следната форма: „кланична възраст — до 8 месеца“ — за животни на възраст осем месеца или по-малко, или „кланична възраст — от 8 до 12 месеца“ — за животни на възраст над осем, но не повече от дванадесет месеца;

б)	търговското описание в съответствие с член 4 от настоящия регламент.

Въпреки това, чрез дерогация от буква а), операторите могат на всеки етап от производството и търговията, с изключение на етапа, на който продуктът е доставен на крайния потребител, да заменят кланичната възраст с идентификационната буква на категорията, определена в приложение I към настоящия регламент.

2. Когато месото от едър рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко се представя на мястото за продажба на дребно на крайния потребител, без да е предварително пакетирано, държавите-членки установяват правилата за начина на указване на посочената в параграф 1 информация.

Член 6

Незадължителна информация на етикета

Операторите могат да допълват задължителната информация, посочена в член 5, с незадължителна информация, която е одобрена по процедурата, установена в член 16 или 17 от Регламент (ЕО) № 1760/2000.

Член 7

Регистриране

На всеки етап от производството и продажбата на месото от едър рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко, за да се гарантира точността на информацията върху етикета, посочена в членове 5 и 6, операторите записват по-конкретно следната информация:

а)	означение на идентификационния номер и рождената дата на животните, само на ниво кланица;

б)	означение на референтния номер, позволяващ да се установи връзката между, от една страна, идентификацията на животните, от които се получава месото, и от друга страна, търговското описание, кланичната възраст и идентификационната буква на категорията, посочена на етикета на месото;

в)	означение на датата на пристигане и заминаване на животните и месото в предприятието, за да се гарантира, че е установено съответствие между входящите и изходящите количества.

Член 8

Официални проверки

1. Преди 1 юли 2008 г. държавите-членки определят компетентния орган или органи, натоварени с официалните проверки, свързани с прилагането на настоящия регламент, и информират Комисията за това.

2. Официалните проверки се извършват от компетентния орган или органи, като се спазват общите принципи, посочени в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (9).

3. Комисията съвместно с компетентните органи следи за спазването на разпоредбите на настоящия регламент от страна на държавите-членки.

Експерти на Комисията извършват, където се налага, съвместно със съответните компетентни органи и, където е приложимо, с експерти на държавите-членки, проверки на място, за да гарантират прилагането на настоящия регламент.

Държава-членка, на чиято територия се извършват проверки, оказва на Комисията необходимото съдействие, което последната може да поиска при изпълнението на задачите си.

Член 9

Месо, внесено от трети страни

1. Месото от едър рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко, внесено от трети страни, се търгува в Общността в съответствие с настоящия регламент.

2. Операторите от трета страна, които искат да търгуват на пазара на Общността с месо, посочено в параграф 1, подлагат дейността си на проверки от определения от съответната трета страна компетентен орган или, при липса на такъв, от независим орган на трета страна. Независимият орган дава пълна гаранция за спазването на условията, посочени в европейски стандарт EN 45011 или ISO/IEC Ръководство 65 („Общи изисквания за органи, които оперират със системи за сертификация на продукти“).

Определеният компетентен орган или, където е приложимо, независим орган на трета страна следи за спазването на изискванията на настоящия регламент.

Член 10

Наказания

Държавите-членки определят правилата за наказанията, приложими при нарушение на разпоредбите на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки, за да осигурят тяхното прилагане. Предвидените наказания трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки нотифицират Комисията относно наказателните разпоредби най-късно до 1 юли 2009 г. и я нотифицират без забавяне за всяко отнасящо се до тях последващо изменение.

Член 11

Мерки за прилагане

1. Необходимите за прилагането на настоящия регламент мерки се приемат съгласно процедурата, посочена в член 12, параграф 2. Тези мерки се отнасят по-специално до:

а)	практическия метод за указване на идентификационната буква на категорията в съответствие с приложение I, с оглед на разположението и размера на използваните символи;

б)	вноса на месо от трети страни, посочен в член 9, с оглед на метода за проверка за спазването на настоящия регламент.

2. Приложение II, част Б може да се изменя съгласно процедурата, посочена в член 12, параграф 2.

Член 12

Комитет

1. Комисията се подпомага от Управителният комитет по говеждото и телешкото месо, създаден с член 42 от Регламент (ЕО) № 1254/1999.

2. При позоваване на настоящия член се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, посочен в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец.

Член 13

Преходни мерки

Търговията с месо от животни на възраст дванадесет месеца или по-малко, заклани преди 1 юли 2008 г., може да продължи, без да са спазени изискванията на настоящия регламент.

Член 14

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 юли 2008 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 11 юни 2007 година.

За Съвета

Председател

H. SEEHOFER

(1) ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 21. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1913/2005 (ОВ L 307, 25.11.2005 г., стр. 2).

(2) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр.1).

(3) ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 552/2007 на Комисията (ОВ L 131, 23.5.2007 г., стр. 10).

(4) ОВ L 204, 11.8.2000 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006.

(5) ОВ L 216, 26.8.2000 г., стр. 8. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 275/2007 (ОВ L 76, 16.3.2007 г., стр. 12).

(6) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(7) ОВ L 214, 4.8.2006 г., стр. 1.

(8) ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29.

(9) ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Категории едър рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко

При клане едрият рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко трябва да се класифицира в една от следните две категории:

A)	Категория V: едър рогат добитък на възраст осем месеца или по-малко Идентификационна буква на категорията: V;

Б)	Категория Z: едър рогат добитък на възраст над осем месеца, но не повече от дванадесет месеца Идентификационна буква на категорията: Z.

В държавите-членки тази класификация трябва да се извършва въз основа на информацията, съдържаща се в паспорта, който придружава едрия рогат добитък, или, при липса на такъв, въз основа на данните, съдържащи се в компютризираната база данни, предвидена в член 5 от Регламент (ЕО) № 1760/2000.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на търговските описания, посочени в член 4

А)

За месото от едър рогат добитък категория V:

Държава, в която се търгува	Търговско описание, което следва да се използва
Белгия	veau, viande de veau / kalfsvlees / Kalbfleisch
България	месо от малки телета
Чешка република	telecí
Дания	lyst kalvekød
Германия	Kalbfleisch
Естония	vasikaliha
Гърция	μοσχάρι γάλακτος
Испания	ternera blanca, carne de ternera blanca
Франция	veau, viande de veau
Ирландия	veal
Италия	vitello, carne di vitello
Кипър	μοσχάρι γάλακτος
Латвия	teļa gaļa
Литва	veršiena
Люксембург	veau, viande de veau / Kalbfleisch
Унгария	borjúhús
Малта	vitella
Нидерландия	kalfsvlees
Австрия	Kalbfleisch
Полша	cielęcina
Португалия	vitela
Румъния	carne de vițel
Словения	teletina
Словакия	teľacie mäso
Финландия	vaalea vasikanliha / ljust kalvkött
Швеция	ljust kalvkött
Обединено кралство	veal

Б)

За месото от едър рогат добитък категория Z:

Държава, в която се търгува	Търговски описания, които следва да се използват
Белгия	jeune bovin, viande de jeune bovin / jongrundvlees / Jungrindfleisch
България	телешко месо
Чешка република	hovězí maso z mladého skotu
Дания	kalvekød
Германия	Jungrindfleisch
Естония	noorloomaliha
Гърция	νεαρό μοσχάρι
Испания	ternera, carne de ternera
Франция	jeune bovin, viande de jeune bovin
Ирландия	rosé Veal
Италия	vitellone, carne di vitellone
Кипър	νεαρό μοσχάρι
Латвия	jaunlopa gaļa
Литва	jautiena
Люксембург	jeune bovin, viande de jeune bovin / Jungrindfleisch
Унгария	növendék marha húsa
Малта	vitellun
Нидерландия	rosé kalfsvlees
Австрия	Jungrindfleisch
Полша	młoda wołowina
Португалия	vitelão
Румъния	carne de tineret bovin
Словения	meso težjih telet
Словакия	mäso z mladého dobytka
Финландия	vasikanliha / kalvkött
Швеция	kalvkött
Обединено кралство	beef

22.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

L 161/11

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 702/2007 НА КОМИСИЯТА

от 21 юни 2007 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 2568/91 относно характеристиките на зехтина и зехтина от остатъчен материал и съответните методи за анализ

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 865/2004 на Съвета от 29 април 2004 г. относно общата организация на пазара на маслиново масло и трапезни маслини и за изменение на Регламент (ЕИО) № 827/68 (1), и по-специално член 5, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕИО) № 2568/91 на Комисията (2) определя физическите и химическите характеристики на маслиновото масло и маслиновото масло от остатъчен материал и методите за анализ на тези характеристики. Тези методи, както и някои пределни стойности, отнасящи се до характеристиките на маслото, следва да бъдат актуализирани, като се отчетат както мненията на експертите по химия, така и дейностите, проведени в рамките на Международния съвет за маслиновото масло.

(2)

Експертите по химия прецениха, че количествената оценка на процентното съдържание на 2-глицерил монопалмитат е по-точна за откриването на естерифицираното масло. Понижаването на пределната стойност на стигмастадиена в необработеното маслиново масло също допринася за по-доброто разграничаване на необработеното и рафинираното маслиново масло.

(3)

За да се даде време за приспособяване към новите стандарти и за въвеждане на средствата, необходими за тяхното прилагане, както и за да се избегнат сътресения в търговските сделки, влизането в сила на настоящия регламент трябва да се отложи до 1 януари 2008 г. По същите причини трябва да бъде установено, че маслиновото масло и маслиновото масло от остатъчен материал, законно произведени и етикетирани в Общността или внесени законно в Общността и пуснати в свободно обращение преди тази дата, могат да бъдат продавани до изчерпване на съответните наличности.

(4)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по маслиновото масло и трапезните маслини,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 2568/91 се изменя, както следва:

В член 2, параграф 1 шестото тире се заменя със следния текст:

„—	за определянето на процентното съдържание на 2-глицерил монопалмитат, методът, цитиран в приложение VII,“.

2)	Приложенията се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент се прилага от 1 януари 2008 година.

Въпреки това продуктите, които са законно произведени и пакетирани в Общността или са законно внесени в Общността и пуснати в свободно обращение преди 1 януари 2008 г., могат да бъдат продавани до изчерпване на складовите наличности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 21 юни 2007 година.

За Комисията

Mariann FISCHER BOEL

Член на Комисията

(1) ОВ L 161, 30.4.2004 г., стр. 97.

(2) ОВ L 248, 5.9.1991 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1989/2003 (ОВ L 295, 13.11.2003 г., стр. 57).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложенията към Регламент (ЕИО) № 2568/91 се изменят, както следва:

Резюмето се изменя както следва:

a)	заглавието на приложение II се заменя със следното заглавие: „Определяне на свободните мастни киселини, студен метод“

б)	заглавието на приложение VII се заменя със следното заглавие: „Определяне на процентното съдържание на 2-глицерил монопалмитат“.

Допълнение I се заменя със следния текст:

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

ХАРАКТЕРИСТИКИ НA ВИДОВЕТE МАСЛИНОВО МАСЛО

Забележки:

a)	Резултатите от анализите трябва да бъдат представени с точността, която се използва за всяка една характеристика. Последната цифра трябва да бъде увеличена с една единица, ако следващата цифра е по-голяма от 4.

б)	Ако дори само една характеристика не отговаря на посочените стойности, категорията на маслото може да бъде променена или маслото да бъде обявено за нечисто.

в)

Ако характеристиките, които се отнасят до качеството на маслото, са обозначени със звездичка (*), това означава, че:

—	за маслиновото масло за осветление не е задължително двата релевантни лимита едновременно да отговарят на посочените стойности;

—	за необработеното маслиново масло, ако поне един от тези лимити е различен от посочените стойности, категорията на растителното масло се променя независимо от това, че то все още се класифицира в някоя от категориите на необработеното маслиново масло.

(г)	Ако характеристиките, които се отнасят до качеството на маслото, са обозначени с две звездички (**), това означава, че за всички видове маслиново масло от остатъчен материал не е задължително едновременно и двата релевантни лимита да отговарят на посочените стойности.“

Категория

Киселинност

(%) (*)

Прекисно число

милиграмеквивалент O2/kg (*)

Парафини

mg/kg (**)

2-глицерил монопалмитат

(%)

Стигмастадиен

mg/kg (1)

Разлика ECN42 (HPLC) и ECN42

(теоретично пресмятане)

K232 (*)

K270 (*)

Делта-K (*)

Органолептичен анализ Средна стойност на дефектите

(Md) (*)

Органолептичен анализ Средна стойност на плодовия аромат

(Mf) (*)

1.	Необработено маслиново масло екстра

≤ 0,8

≤ 20

≤ 250

≤ 0,9 ако сумарният % палмитинова киселина ≤ 14

≤ 1,0 ако сумарният % палмитинова киселина > 14

≤ 0,10

≤ 0,2

≤ 2,50

≤ 0,22

≤ 0,01

Md = 0

Mf > 0

2.	Необработено маслиново масло

≤ 2,0

≤ 20

≤ 250

≤ 0,9 ако сумарният % палмитинова киселина ≤ 14

≤ 1,0 ако сумарният % палмитинова киселина > 14

≤ 0,10

≤ 0,2

≤ 2,60

≤ 0,25

≤ 0,01

Md ≤ 2,5

Mf > 0

3.	Маслиново масло за осветление

> 2,0

—

≤ 300 (3)

≤ 0,9 ако сумарният % палмитинова киселина ≤ 14

≤ 1,1 ако сумарният % палмитинова киселина > 14

≤ 0,50

≤ 0,3

—

Md > 2,5 (2)

—

4.	Рафинирано маслиново масло

≤ 0,3

≤ 5

≤ 350

≤ 0,9 ако сумарният % палмитинова киселина ≤ 14

≤ 1,1 ако сумарният % палмитинова киселина > 14

—

≤ 0,3

—

≤ 1,10

≤ 0,16

—

5.	Маслиново масло — смес от рафинирано и от необработено маслиново масло

≤ 1,0

≤ 15

≤ 350

≤ 0,9 ако сумарният % палмитинова киселина ≤ 14

≤ 1,0 ако сумарният % палмитинова киселина > 14

—

≤ 0,3

—

≤ 0,90

≤ 0,15

—

6.	Сурово маслиново масло от остатъчен материал

—

> 350 (4)

≤ 1,4

—

≤ 0,6

—

7.	Рафинирано маслиново масло от остатъчен материал

≤ 0,3

≤ 5

> 350

≤ 1,4

—

≤ 0,5

—

≤ 2,00

≤ 0,20

—

8.	Маслиново масло от остатъчен материал

≤ 1,0

≤ 15

> 350

≤ 1,2

—

≤ 0,5

—

≤ 1,70

≤ 0,18

—

Категория

Съдържание на киселини (5)

Сбор от транс олеинови изомери

(%)

Сбор от транс линолови + транс линоленови изомери

(%)

холестерол

Общо стероли

(mg/kg)

Еритродиол и уваол

(%) (**)

мирис тинова

(%)

лино ленова

(%)

арахи динова

(%)

ойко зенонова

(%)

бее никова

(%)

лигноце ринова

(%)

холестерол

(%)

браси кастерол

(%)

кам пестерол

(%)

стигма стерол

(%)

бета ситостерол

(%) (6)

делта-7- стигма стенол

(%)

1.	Необработено маслиново масло екстра

≤ 0,05

≤ 1,0

≤ 0,6

≤ 0,4

≤ 0,2

≤ 0,05

≤ 0,5

≤ 0,1

≤ 4,0

< Kaмп.

≥ 93,0

≤ 0,5

≥ 1 000

≤ 4,5

2.	Необработено маслиново масло

≤ 0,05

≤ 1,0

≤ 0,6

≤ 0,4

≤ 0,2

≤ 0,05

≤ 0,5

≤ 0,1

≤ 4,0

< Kaмп.

≥ 93,0

≤ 0,5

≥ 1 000

≤ 4,5

3.	Маслиново масло за осветление

≤ 0,05

≤ 1,0

≤ 0,6

≤ 0,4

≤ 0,2

≤ 0,10

≤ 0,5

≤ 0,1

≤ 4,0

—

≥ 93,0

≤ 0,5

≥ 1 000

≤ 4,5 (7)

4.	Рафинирано маслиново масло

≤ 0,05

≤ 1,0

≤ 0,6

≤ 0,4

≤ 0,2

≤ 0,20

≤ 0,30

≤ 0,5

≤ 0,1

≤ 4,0

< Kaмп.

≥ 93,0

≤ 0,5

≥ 1 000

≤ 4,5

5.	Маслиново масло — смес

≤ 0,05

≤ 1,0

≤ 0,6

≤ 0,4

≤ 0,2

≤ 0,20

≤ 0,30

≤ 0,5

≤ 0,1

≤ 4,0

< Kaмп.

≥ 93,0

≤ 0,5

≥ 1 000

≤ 4,5

6.	Сурово маслиново масло от остатъчен материал

≤ 0,05

≤ 1,0

≤ 0,6

≤ 0,4

≤ 0,3

≤ 0,2

≤ 0,20

≤ 0,10

≤ 0,5

≤ 0,2

≤ 4,0

—

≥ 93,0

≤ 0,5

≥ 2 500

> 4,5 (8)

7.	Рафинирано маслиново масло от остатъчен материал

≤ 0,05

≤ 1,0

≤ 0,6

≤ 0,4

≤ 0,3

≤ 0,2

≤ 0,40

≤ 0,35

≤ 0,5

≤ 0,2

≤ 4,0

< Kaмп.

≥ 93,0

≤ 0,5

≥ 1 800

> 4,5

8.	Маслиново масло от остатъчен материал

≤ 0,05

≤ 1,0

≤ 0,6

≤ 0,4

≤ 0,3

≤ 0,2

≤ 0,40

≤ 0,35

≤ 0,5

≤ 0,2

≤ 4,0

< Kaмп.

≥ 93,0

≤ 0,5

≥ 1 600

> 4,5

Допълнение 1 се изменя, както следва:

първото тире се заменя със следния текст:

„—	Киселинност

Приложение II

Определяне на свободните мастни киселини, студен метод“;

б)

тринадесетото тире се заменя със следния текст:

„—	Наситени мастни киселини в позиция 2

Приложение VII

Определяне на процентното съдържание на 2-глицерил монопалмитат“;

4.	Заглавието на приложение II се заменя със следното:

Приложение IV се заменя със следния текст:

„

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПАРАФИНИ ЧРЕЗ КАПИЛЯРНА ГАЗОВА ХРОМАТОГРАФИЯ

1. ПРЕДМЕТ

Този метод описва способ за определяне на съдържанието на парафини в маслиново масло. Парафините се анализират съобразно броя въглеродни атоми. Методът може да се използва по-специално за диференциране на маслиновото масло, получено чрез пресоване, от това, което е получено чрез екстракция (маслиново масло от остатъчен материал).

2. ПРИНЦИП

Мастното вещество, към което е добавен подходящ вътрешен стандарт, се фракционира чрез хроматография върху колонка от хидратиран силикагел; снема се фракцията, която първа се елуира в опитните условия (при полярност, по-ниска от тази на триглицеридите), след което се анализира директно чрез капилярна газова хроматография.

3. ОБОРУДВАНЕ

3.1. Ерленмайерова колба от 25 ml.

3.2. Стъклена колонка за газова хроматография с вътрешен диаметър 15 mm, височина 30 до 40 cm, оборудвана с кранче.

3.3. Апарат за газова хроматография, приспособен за функциониране с капилярна колонка, оборудван със система за директно въвеждане в колонката, състояща се от:

3.3.1. Термостатна камера за колонките, оборудвана с температурен програматор.

3.3.2. Инжектор за студено пускане — за директно вкарване в колонката.

3.3.3. Пламъчно-йонизационен детектор и усилвателен преобразувател.

3.3.4. Записващ интегратор, пригоден за работа с усилвателен преобразувател (3.3.3), с време на отговор под 1 секунда и променлива скорост на подаване на хартията. (Възможно е да се използват и информационни системи, които позволяват компютризирано събиране на данните от газовата хроматография.)

3.3.5. Капилярна колонка от стъкло или кварц, с дължина от 8 до 12 m, вътрешен диаметър от 0,25 до 0,32 mm, покрита отвътре със стационарна фаза, с еднородна дебелина между 0,10 и 0,30 μm. (Стационарни фази от тип SE-52 или SE-54, годни за употреба, се намират в търговската мрежа.)

3.4. Микроспринцовка с вместимост 10 μl, за директно подаване в колонката, снабдена със закалена игла.

3.5. Електровибратор.

3.6. Ротационен изпарител.

3.7. Муфелна пещ.

3.8. Аналитични везни, гарантиращи точност на измерване до ± 0,1 mg.

3.9. Обикновена лабораторна стъклария.

4. РЕАКТИВИ

4.1. Силикагел с гранулометричен състав между 60 и 200 μm.

Силикагелът трябва да престои в пещ при 500 °C в продължение на минимум 4 часа. След охлаждане добавете към него вода, равна на 2 % от снетото количество силикагел. Разбъркайте добре, за да хомогенизирате сместа. Оставете я на тъмно в продължение на минимум 12 часа преди употреба.

4.2. n-хексан за хроматография.

4.3. Етилов етер за хроматография.

4.4. n-хептан за хроматография.

4.5. Стандартен разтвор на лауринов арахидат — 0,1 % (m/v) в хексан (вътрешен стандарт). (Възможно е да се използва и цетилов палмитат или миристилов стеарат.)

4.5.1. Судан 1 (1-фенил-азо-2-нафтол).

4.6. Газ носител: чист водород или хелий, за газова хроматография.

4.7. Спомагателни газове:

—	чист водород за газова хроматография;

—	чист въздух за газова хроматография.

5. РАБОТЕН РЕЖИМ

5.1. Подготовка на хроматографската колонка

Потопете 15 g силикагел (4.1) в n-хексан (4.2) и го поставете в колонката (3.2). Компенсирайте бързата седиментация с помощта на електрическа бъркалка (3.5), за да направите хроматографския пласт по-хомогенен. Перколирайте 30 ml n-хексан, за да отстраните евентуалните примеси. Претеглете с помощта на везните (3.8) точно 500 mg от пробата в ерленмайеровата колба с вместимост 25 ml (3.1), добавете нужното количество вътрешен стандарт (4.5), в зависимост от предполагаемото съдържание на парафини. Например, когато се касае за маслиново масло, добавете 0,1 mg лауринов арахидат, а когато става въпрос за маслиново масло от остатъчен материал — 0,25 до 0,5 mg. Прехвърлете така приготвената проба в хроматографската колонка с помощта на две дози n-хексан, всяка по 2 ml (4.2).

Оставете разтворителя да изтече, така че да достигне на 1 mm от горното ниво на абсорбента, след което перколирайте допълнително 70 ml n-хексан, за да отстраните естествено наличните n-алкани. После започнете хроматографското елуиране, събирайки 180 ml от сместа n-хексан/етилов етер, в съотношение 99:1, като поддържате дебит от около 15 капки на 10 секунди. Елуирането на пробата трябва да се извърши при стайна температура 22 ± 4 °C.

Бележки:

—	Сместа n-хексан/етилов етер (99:1) трябва да се приготвя всеки ден.

—

За да контролирате визуално правилното елуиране на парафините, възможно е да добавите към разтворената проба 100 μl судан (1 %) в елуираната смес. Тъй като оцветителят е с междинно време на задържане спрямо парафините и триглицеридите, уместно е елуирането да се прекрати тогава, когато оцветяването достигне дъното на хроматографската колонка, тъй като на този етап всички парафини са елуирани.

Изсушете така получената фракция в ротационен изпарител (3.6) до практически пълното отстраняване на разтворителя. Последните 2 ml от разтворителя се отстраняват с помощта на слаб азотен поток; след това добавете 2-4 ml n-хептан.

5.2. Анализ чрез газова хроматография

5.2.1. Предварителни операции

Поставете колонката в газовия хроматограф (3.3), свързвайки входния извод към системата on-column, а изходния — към детектора. Извършете основните проверки на апаратурата за газова хроматография (здравина на газовите контури, ефективност на детектора и на записващата система и т. н.).

Ако колонката се използва за първи път, се препоръчва да пристъпите към кондиционирането ѝ. Прокарайте през колонката малко газ, след което включете апаратурата за газова хроматография. Нагрейте постепенно до достигане, след около 4 часа, на температура 350 °C. Поддържайте тази температура в продължение на минимум 2 часа, след което пристъпете към настройката на апаратурата към условията на работа (настройка на газовия поток, запалване на пламъка, включване към електронното записващо устройство (3.3.4), настройка на температурата на камерата за колонката, на детектора и т. н.) и настройте сигнала на чувствителност поне 2 пъти по-висока от предвидената за провеждане на анализа. Ходът на основната линия трябва да бъде линеен, без пикове от каквото и да е естество, и не трябва да показва отклонения.

Отрицателното праволинейно отклонение е показател за неизправни връзки на колонката; положителното отклонение е показател за недостатъчно кондициониране на колонката.

5.2.2. Избор на работните условия

Общо взето, работните условия, които следва да се спазват, са следните:

—

температура на колонката:

20 °C/минута

5 °C/минута

20 °C/минута

в началото 80 °C

(1′)

→

240 °C

→

325 °C

(6′)

→

340 °C

(10′),

—	температура на детектора: 350 °C,

—	количество инжектирано вещество: 1 μl от разтвора (2—4 ml) n-хептан,

—	газ носител: хелий или водород с оптимална линейна скорост за съответния газ (виж допълнението),

—	инструментална чувствителност: в състояние да удовлетвори посочените по-долу условия:

Тези условия могат да варират в зависимост от характеристиките на колонката и на газовия хроматограф по такъв начин, че да се постигне анализиране на всички парафини, задоволителна разделителна способност на пиковете (виж фигурата); времето на задържане на вътрешния стандарт C32 следва да бъде 18 ± 3 минути. Най-изразеният пик на парафините следва да се намира на минимум 60 % височина от основата на скалата.

Параметрите на интегриране на пиковете следва да се определят по начин, който позволява правилно изчисление на лицата на пиковете, взети под внимание.

Бележка. Като се има предвид високата крайна температура, се допуска положително отклонение, което не бива да надвишава 10 % височина от основата на скалата.

5.3. Провеждане на анализа

С помощта на микроспринцовка с вместимост 10 μl вземете 1 μl от разтвора; издърпайте буталото на спринцовката, така че иглата да остане празна. Вкарайте иглата в инжекционния прибор и след 1—2 секунди бързо инжектирайте разтвора; след около 5 секунди бавно извадете иглата.

Проведете запис на анализа до пълното елуиране на парафините.

Основната линия следва винаги да отговаря на необходимите условия.

5.4. Идентифициране на пиковете

Идентифицирането на различните пикове следва да се извършва въз основа на времената на задържане и в сравнение със смеси от парафини с познати времена на задържане, анализирани при същите условия.

Фигурата представя хроматограма на парафините в необработено маслиново масло.

5.5. Количествено изчисление

С помощта на интегратора пристъпете към изчислението на лицата на пиковете на вътрешния стандарт и на алифатните естери от C40 до C46.

Изчислете съдържанието на парафин във всеки един от естерите, в mg/kg мастно вещество, по формулата:

Formula

където:

Ax	=	лице на пика на всеки естер, в квадратни милиметри;
As	=	лице на пика на вътрешния стандарт, в квадратни милиметри;
ms	=	добавена маса на вътрешния стандарт, в милиграми;
m	=	маса на пробата, взета за анализ, в грамове.

6. ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Отбележете сумата на съдържанията на отделните парафини от C40 до C46, в mg/kg мастно вещество (ppm).

Забележка. Компонентите, които трябва да се определят, се отнасят до пиковете с четно въглеродно число между естерите C40 и C46, съгласно примера на хроматограмата на парафините в маслиновото масло, посочена на фигурата по-долу. Ако естерът C46 се появи двойно, се препоръчва за идентифицирането му да се анализира фракцията на парафините в маслиново масло от остатъчен материал, където пикът C46 се идентифицира лесно, тъй като е най-изразеният.

Резултатите се дават с точност до една десета.

Фигура

Хроматограма на парафините в маслиново масло (9)

Допълнение

Определяне на линейната скорост на газа

Инжектирайте от 1 до 3 μl метан (или пропан) в газовия хроматограф след настройката му към нормални условия на работа. Засечете с хронометър времето, необходимо на газа да премине през колонката, от момента на инжектирането му до момента, в който пикът се очертае (tM).

Линейната скорост, в cm/s, се изчислява по формулата L/tM, където L е дължината на колонката в сантиметри, а tM е засеченото време в секунди.

“;

Приложение VII се заменя със следния текст:

„ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРОЦЕНТНОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА 2-ГЛИЦЕРИЛ МОНОПАЛМИТАТ

1. ПРЕДМЕТ И СФЕРА НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Този метод описва аналитичната процедура за определяне на процентното съдържание на палмитинова киселина в позиция 2 на триглицеридите посредством анализа на 2-глицерил монопалмитат.

Методът е приложим за течни растителни масла при стайна температура (20 °C).

2. ПРИНЦИП

След подготовката ѝ маслената проба се подлага на въздействието на панкреатична липаза: частична хидролиза, специфична за позиции 1 и 3 на молекулата на триглицерида, води до появата на моноглицериди в позиция 2. Процентното съдържание на 2-глицерил монопалмитат в моноглицеридната фракция се определя, след силилация, посредством капилярна газова хроматография.

3. АПАРАТУРА И ЛАБОРАТОРНО ОБОРУДВАНЕ

3.1. Ерленмайерова колба от 25 ml.

3.2. Бехерови чаши от 100, 250 и 300 ml.

3.3. Стъклена колонка за хроматография, с вътрешен диаметър 21—23 mm, дължина 400 mm, оборудвана с диск с поресто дъно и кранче.

3.4. Градуирани епруветки от 10, 50, 100 и 200 ml.

3.5. Колби с вместимост 100 и 250 ml.

3.6. Ротационен изпарител.

3.7. Центрофужни епруветки с конично дъно, с вместимост 10 ml, с шлифована запушалка.

3.8. Центрофуга за епруветки от 10 и 100 ml.

3.9. Термостат, който позволява поддържане на постоянна температура от 40 °C ± 0,5 °C.

3.10. Калибровани пипети от 1 и 2 ml.

3.11. Хиподермична спринцовка от 1 ml.

3.12. Микроспринцовка от 100 μl.

3.13. Фуния от 1 000 ml.

3.14. Газов хроматограф за капилярни колонки, оборудван със система за студено инжектиране „on column“, за директно вкарване на пробата в колонката и с пещ, която е в състояние да поддържа желаната температура с точност до 1 °C.

3.15. Инжектор за студено пускане „on column“ за директно вкарване на пробата в колонката.

3.16. Пламъчно-йонизационен детектор и електрометър.

3.17. Записващ интегратор, адаптиран към електрометъра, с време на отговор под 1 секунда и променлива скорост на подаване на хартията.

3.18. Капилярна колонка от стъкло или кварц, с дължина 8—12 метра, с вътрешен диаметър от 0,25 до 0,32 mm, с покритие от метилполисилоксан или фенил метилполисилоксан 5 %, с дебелина 0,10—0,30 μm, която може да се използва при 370 °C.

3.19. Микроспринцовка с вместимост 10 μl, снабдена със закалена игла, с минимална дължина 7,5 cm, за директно инжектиране върху колонката.

4. РЕАКТИВИ

4.1. Силикагел с гранулометричен състав между 0,063 и 0,200 mm (70/280 mesh), приготвен по следния начин: поставете силикагела в порцеланова капсула, изсушете в пещ при 160 °C в продължение на 4 часа, след което оставете да се охлади на стайна температура в ексикатор. Добавете обем вода, равен на 5 % от теглото на силикагела, като процедирате по следния начин: в ерленмайерова колба от 500 ml претеглете 152 g силикагел и добавете 8 g дестилирана вода, запушете с тапа и разклатете внимателно до равномерно разпределяне на водата. Оставете да престои минимум 12 часа преди употреба.

4.2. n-хексан (за хроматография).

4.3. Изопропанол.

4.4. Воден разтвор на изопропанол, в обемно съотношение 1/1.

4.5. Панкреатична липаза. Използваната липаза трябва да има активност между 2,0 и 10 липазни единици/mg. (В търговската мрежа се предлагат панкреатични липази с активност между 2 и 10 единици на милиграм ензим.)

4.6. Буферен разтвор: 1 M воден разтвор на трисхидрокси-метиламинометан, доведен до pH 8 (проверява се с потенциометър), чрез добавяне на концентрирана солна киселина (1/1 v/v).

4.7. Натриев холат с ензимно качество — воден разтвор 0,1 % (разтворът трябва да се използва до 15 дни след приготвянето му).

4.8. Калциев хлорид, воден разтвор 22 %.

4.9. Диетилов етер за хроматография.

4.10. Проявяващ разтворител: смес n-хексан/диетилов етер (87/13) (v/v).

4.11. Натриев хидроокис, разтвор 12 тегловни процента.

4.12. Разтвор в етилов алкохол на 1 % фенолфталеин.

4.13. Газ носител: водород или хелий, за газова хроматография.

4.14. Спомагателни газове: водород, минимум 99 %, свободен от влага и органични примеси, и въздух, за газова хроматография, със същата чистота.

4.15. Реактив за силанизация: смес пиридин(хексаметилдисилазан) триметилхлоросилан 9/3/1 (v/v/v). (В търговската мрежа се предлагат готови за употреба разтвори. Могат да се използват други реактиви за силилация като бис-триметилсилил трифлуорацетамид + 1 % триметилхлоросилан, разреден със същия обем безводен пиридин.)

4.16. Сравнителни проби: чисти моноглицериди или смеси от моноглицериди с известен състав на процентното съдържание, подобен на този на пробата.

5. ПРОЦЕДУРА

5.1. Подготовка на пробата

5.1.1. Маслото със свободна киселинност под 3 % не се нуждае от неутрализация преди хроматографията върху колонката със силикагел. Маслото със свободна киселинност над 3 % трябва да се подложи на неутрализация, както е описано в точка 5.1.1.1.

5.1.1.1. Във фунията с вместимост 1 000 ml (3.13) налейте 50 g масло и 200 ml n-хексан. Добавете 100 ml изопропанол и такова количество от разтвора на натриевия хидроокис 12 % (4.11), което съответства на свободната киселинност на маслото плюс добавка от 5 %. Разклатете енергично в продължение на една минута. Добавете 100 ml дестилирана вода, разбъркайте отново и оставете в покой.

След декантирането отстранете долния слой от сапуни. Отстранете евентуалните междинни слоеве (клей и неразтворими вещества). Промийте хексановия разтвор от неутрализираната киселина с последователни дози от по 50—60 ml от разтвора изопропанол/вода 1/1 (v/v) (4.4) до изчезване на розовото оцветяване на фенолфталеина.

Отстранете по-голямата част от хексана чрез дестилация под вакуум (използвайте например ротационен изпарител) и прехвърлете маслото в колба от 100 ml (3.5). Изсушете маслото под вакуум до пълното отстраняване на разтворителя.

В края на тази операция киселинността на маслото трябва да бъде под 0,5 %.

5.1.2. Поставете 1,0 g масло, приготвено по горепосочения начин, в ерленмайерова колба от 25 ml (3.1) и разтворете в 10 ml проявяваща смес (4.10). Оставете разтвора да престои в продължение на минимум 15 минути преди хроматографията върху колонка със силикагел.

Ако разтворът е мътен, го центрофугирайте, за да гарантирате оптимални условия за хроматография. (Могат да се използват готови за употреба патрони силикагел SPE от 500 mg.)

5.1.3. Подготовка на хроматографската колонка

Сипете в колонката (3.3) около 30 ml от проявяващия разтвор (4.10), поставете парче памук в долната част на колонката с помощта на стъклена пръчица; натиснете, за да отстраните въздуха.

В бехерова чаша пригответе суспензия от 25 g силикагел (4.1) в около 80 ml проявяващ разтвор и я сипете в колонката с помощта на фуния.

Проверете дали цялото количество силикагел е постъпило в колонката; промийте с проявяващия разтвор (4.10), отворете кранчето и оставете нивото на течността да стигне до около 2 mm над горното ниво на силикагела.

5.1.4. Хроматография върху колонка

В ерленмайерова колба от 25 ml (3.1) претеглете точно 1,0 g от пробата, приготвена по описания в точка 5.1 начин.

Разтворете пробата в 10 ml проявяващ разтвор (4.10). Сипете разтвора, приготвен по указанията в точка 5.1.3, в хроматографската колонка. Избягвайте движението на повърхността на колонката.

Отворете кранчето и оставете разтвора на пробата да изтече, докато достигне нивото на силикагела. Проявете със 150 ml проявяващ разтвор. Регулирайте дебита на 2 ml/min (така че 150 ml да изтекат в колонката за около 60—70 минути).

Съберете елуата в предварително претеглена колба с вместимост 250 ml. Изпарете разтворителя под вакуум и отстранете последните следи от него под азотен поток.

Претеглете колбата и изчислете събрания екстракт.

(В случай че използвате готови за употреба SPE патрони от силикагел, процедирайте по следния начин: поставете 1 ml разтвор (5.1.2) в предварително приготвените с 3 ml n-хексан патрони.)

След перколация на разтвора проявете с 4 ml n-хексан/диетилов етер 9/1 (v/v).

Съберете елуата в епруветка от 10 ml и го подложете на изпарение под азотен поток до изсъхване.

Подложете сухия остатък на въздействие на панкреатична липаза (5.2). От основно значение е да проверите съдържанието на мастни киселини преди и след преминаването върху SPE патрона).

5.2. Хидролиза с панкреатична липаза

5.2.1. В центрофужна епруветка претеглете 0,1 g масло, приготвено съгласно точка 5.1. Добавете 2 ml буферен разтвор (4.6), 0,5 ml разтвор на натриев холат (4.7) и 0,2 ml разтвор на калциев хлорид, като разклащате добре след всяко добавяне. Затворете епруветката с шлифованата запушалка и я поставете в термостата при 40 ± 0,5 °C.

5.2.2. Добавете 20 mg липаза, разклатете старателно (като внимавате да не намокрите запушалката) и поставете епруветката в термостата за точно 2 минути, след което я извадете, разклатете енергично в продължение точно на 1 минута и оставете да се охлади.

5.2.3. Добавете 1 ml диетилов етер, запушете с тапата и разклатете енергично, след което центрофугирайте и прехвърлете етеровия разтвор в чиста и суха епруветка с помощта на микроспринцовка.

5.3. Подготовка на силанизираните деривати и на газовата хроматография

5.3.1. С помощта на микроспринцовка поставете 100 μl разтвор (5.2.3) в епруветка с конично дъно от 10 ml.

5.3.2. Отстранете разтворителя под слаб азотен поток, добавете 200 μl реактив за силанизация (4.15), запушете епруветката и оставете да престои 20 минути.

5.3.3. След 20 минути добавете от 1 до 5 ml n-хексан (в зависимост от хроматографските условия): полученият разтвор е готов за газова хроматография.

5.4. Газова хроматография

Условията на работа са следните:

—	температура на инжектора (инжектор „on column“): под температурата на кипене на разтворителя (68 °C);

—	температура на детектора: 350 °C;

—	температура на колонката: програмиране на температурата на пещта: 60 °C в продължение на 1 минута, увеличавайки с 15 °C на минута до 180 °C, след това с 5 °C на минута до 340 °C, после се поддържа температура от 340 °C в продължение на 13 минути;

—

газ носител: водород или хелий, настроен на адекватната линейна скорост с оглед постигане на разделителната способност, отразена във фигура 1. Времето на задържане на триглицерид C54 трябва да бъде 40 + 5 минути (виж фигура 2) (Условията на работа, посочени по-горе, се дават с указателна цел. Всеки оператор следва да ги оптимизира до постигане на желаната разделителна способност. Височината на пика, съответстващ на 2-глицерил монопалмитат, трябва да има минимална величина, равна на 10 % от скалата на записващото устройство.);

—	количество инжектирано вещество: 0,5—1 μl от разтвора (5 ml) n-хексан (5.3.3).

5.4.1. Идентифициране на пиковете

Идентифицирането на индивидуалните моноглицериди се извършва в съответствие с получените времена на задържане и в сравнение със стандартните смеси моноглицериди, анализирани при същите условия.

5.4.2. Количествена преценка

Лицето на всеки пик се изчислява с помощта на електронен интегратор.

6. ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Процентното съдържание на глицерил монопалмитат се изчислява от съотношението между лицето на съответния пик и сбора от лицата на пиковете на всички моноглицериди (виж фигура 2) по формулата:

Глицерил монопалмитат (%): Formula

където:

Ax	=	лицето на пика, съответстващ на глицерил монопалмитат;
ΣA	=	сборът от лицата на всички пикове на моноглицеридите.

Резултатът се дава с точност до една десета.

7. ПРОТОКОЛ ОТ АНАЛИЗА

Протоколът от анализа следва да посочва:

—	позоваването на този метод,

—	всяка информация, необходима за пълното идентифициране на пробата,

—	резултата от анализа,

—	всяко отклонение от този метод, било то по решение на заинтересованите страни или по друга причина,

—	идентификационните данни на лабораторията, датата на анализа и подписа на отговорните лица по неговото провеждане.

Фигура 1

Хроматограма на продуктите от реакцията на силанизация, получени чрез действието на липазата върху рафинирано маслиново масло, към което е добавено 20 % естерифицирано масло (100 %)

Фигура 2

Хроматограма на:

A) неестерифицирано маслиново масло, след липаза; след силанизация; в тези условия (капилярна колонка 8—12 m) парафиновата фракция се елуира едновременно с диглицеридната фракция или малко след това.

След липаза съдържанието на триглицериди не би следвало да надвишава 15 %.

Хроматограма на:

Б) естерифицирано масло след липаза; след силанизация; в тези условия (капилярна колонка 8—12 m), парафиновата фракция се елуира едновременно с диглицеридната фракция или малко след това.

След липаза съдържанието на триглицериди не би следвало да надвишава 15 %.

8. БЕЛЕЖКИ

Бележка 1. ПРИГОТВЯНЕ НА ЛИПАЗАТА

В търговската мрежа се предлагат липази със задоволителна липазна активност. Възможно е и да бъдат приготвени лабораторно по следния начин:

Охладете до 0 °C 5 kg пресен свински панкреас. Отстранете околните твърда мазнина и съединителна тъкан и раздробете добре в ножова мелница до получаване на гладка кремообразна смес. Разбъркайте в продължение на 4 до 6 часа с 2,5 литра безводен ацетон, след което центрофугирайте. Екстрахирайте утайката още три пъти със същото количество безводен ацетон, след това два пъти със смес от равни части ацетон и диетилов етер и два пъти с диетилов етер.

Изсушете остатъка под вакуум за 48 часа до получаването на устойчив прах, който трябва да се съхранява в хладилник и на сухо.

Бележка 2. ПРОВЕРЯВАНЕ НА АКТИВНОСТТА НА ЛИПАЗАТА

Пригответе емулсия от маслиново масло, както следва:

Разбъркайте в смесител в продължение на 10 минути смес от 165 ml от разтвор на гуми арабика при 100 g/l, 15 g натрошен лед и 20 ml предварително неутрализирано маслиново масло.

Сипете последователно в бехерова чаша с вместимост 50 ml 10 ml от тази емулсия, а след това 0,3 ml разтвор на натриев холат при 0,2 g/ml и 20 ml дестилирана вода.

Поставете бехеровата чаша в термостат, настроен на 37 °C; потопете електродите на pH метъра и спиралната бъркалка.

Прибавете, капка по капка, с помощта на бюрета, разтвор на натриев хидроокис (0,1 N), докато pH достигне 8,3.

Добавете един обем водна суспензия на липазен прах (0,1 g/ml липаза). Веднага щом pH метърът покаже pH 8,3, включете хронометъра и добавете разтвора на натриевия хидроокис, капка по капка, така че да се поддържа pH от 8,3. Отчитайте всяка минута обема на консумирания разтвор.

Нанесете данните в координатна система, чиято абсциса съответства на времето, а ординатата ѝ — на милилитрите алкален разтвор (0,1 N), нужни за поддържането на постоянно pH. Трябва да се получи линейна графика.

Активността на липазата, измерена в липазни единици/mg, се изчислява по следната формула:

Formula

където:

A	—	е активността в липазни единици/mg;
V	—	използваният обем на разтвор на натриев хидроокис — 0,1 N за минута, в милилитри (изчислен по графиката);
N	—	нормалността на разтвора на натриев хидроокис;
m	—	масата в mg на опитната липаза.

Единица липаза се дефинира като количеството ензим, което отделя 10 микроеквивалента киселина в минута.“

Точка 6.2 от приложение X A се заменя със следния текст:

„6.2.

Метиловите естери се приготвят по способ Б, определен в приложение X Б. Мастните вещества със свободна киселинност над 3 % следва да се неутрализират предварително съгласно точка 5.1.1 от приложение VII.“

(1) Сбор от изомерите, които могат (или не могат) да се отделят чрез капилярна колона.

(2) Или когато средната стойност на дефектите е по-малка или равна на 2,5, а средната стойност на плодовия аромат е равна на 0.

(3) Масло със съдържание на парафини между 300 mg/kg и 350 mg/kg се определя като масло за осветление, ако общото съдържание на алифатни алкохоли е по-малко или равно на 350 mg/kg или ако процентното съдържание на еритродиол и уваол е по-малко или равно на 3,5 %.

(4) Масло със съдържание на парафини между 300 mg/kg и 350 mg/kg се определя като сурово маслиново масло от остатъчен материал, ако общото съдържание на алифатни алкохоли е над 350 mg/kg и ако процентното съдържание на еритродиол и уваол е над 3,5 %.

(5) Съдържание на други мастни киселини (%): палмитинова: 7,5—20,0; палмитолеинова: 0,3—3,5; хептадеканова: ≤ 0,3; хептадецинова: ≤ 0,3; стеаринова: 0,5—5,0; олеинова: 55,0—83,0; линолова: 3,5—21,0.

(6) Сбор от : делта-5,23-сигмастадиенол+хлеростерол+бета-ситостерол+ситостанол+делта-5-авенастерол+делта-5,24-стигмастадиенол.

(7) Масло със съдържание на парафини между 300 mg/kg и 350 mg/kg се счита за маслиново масло за осветление, ако общото съдържание на алифатни алкохоли е по-малко или равно на 350 mg/kg или ако процентното съдържание на еритродиол и уваол е по-малко или равно на 3,5.

(8) Масло със съдържание на парафини между 300 mg/kg и 350 mg/kg се счита за сурово маслиново масло от остатъчен материал, ако общото съдържание на алифатни алкохоли е над 350 mg/kg и ако процентното съдържание на еритродиол и уваол е над 3,5.

(9) След елуирането на стероловите естери хроматографският ход не бива да съдържа изразени пикове (триглицериди).

22.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

L 161/33

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 706/2007 НА КОМИСИЯТА

от 21 юни 2007 година

за определяне, съгласно Директива 2006/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на административни разпоредби за типово одобрение на ЕО на превозни средства и на хармонизирано изпитване за измерване на течове от някои климатични системи

(Текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2006/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно емисиите от климатични системи в моторни превозни средства и за изменение на Директива 70/156/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 7, параграф 1 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Директива 2006/40/ЕО е една от отделните директиви съгласно процедурата за типово одобрение на ЕО, установена от Директива 70/156/ЕИО (2).

(2)

Директива 2006/40/ЕО изисква превозните средства, които имат монтирани климатични системи, проектирани да съдържат флуорирани парникови газове с потенциал за глобално затопляне, по-висок от 150, да бъдат типово одобрени по отношение на емисиите от тези климатични системи. Тя установява също и допустими стойности за нивата на теч от подобни системи. Затова е необходимо да се определи хармонизирано изпитване за откриване на теч с оглед измерване нивата на теч на такива газове и приемането на необходимите за прилагане на Директива 2006/40/ЕО разпоредби.

(3)

Директива 2006/40/ЕО забранява пускането на пазара от определена дата на нови превозни средства с монтирани климатични системи, проектирани да съдържат флуорирани парникови газове с потенциал за глобално затопляне, по-висок от 150. До този момент единственият определен флуориран газ с потенциал за глобално затопляне, по-висок от 150, който се използва като хладилен агент в мобилни климатични системи, е HFC-134a. По тази причина трябва да се установи изпитване за откриване на теч от този газ.

(4)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

Настоящият регламент определя мерки за прилагане на членове 4 и 5 от Директива 2006/40/ЕО.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се използват следните определения:

1)	„тип превозно средство по отношение на емисиите от климатични системи“ означава група превозни средства, които не се различават по отношение на използвания хладилен агент или на други основни характеристики, или по отношение на изпарителната система: единична или двойна;

2)	„тип климатична система“ означава група климатични системи, които не се различават по отношение на търговската марка или търговско наименование на производителя, или по отношение на пропускащите компоненти, включени в тях;

„пропускащ компонент“ означава която и да е от следните части на климатична система или съвкупност от такива части:

а)	гъвкави тръбопроводи, включително свързване чрез деформиране;

б)	индивидуални съединения (обхващани/обхващащи);

в)	вентили, ключове и датчици;

г)	вентили за термично разширяване със съединения;

д)	изпарител с външни съединения;

е)	компресор със съединения;

ж)	кондензатор с вграден изсушител;

з)	ресивер/изсушител със съединения;

и)	акумулатор със съединения;

4)	„тип пропускащ компонент“ означава група пропускащи компоненти, които не се различават по отношение на търговска марка или търговско наименование на производителя, или по отношение на тяхната основна функция.

Приема се, че пропускащи компоненти, изработени от различни материали или комбинации от различни пропускащи компоненти принадлежат към един и същ тип пропускащ компонент, както е посочен в точка 4 от първия параграф, при условие че те не повишават нивото на теч.

Член 3

Типово одобрение на ЕО за компонент

Държавите-членки не могат на основания, свързани с емисиите от климатични системи, да отказват типово одобрение на ЕО за тип пропускащ компонент или тип климатична система, ако типът отговаря на разпоредбите на настоящия регламент.

Член 4

Административни разпоредби за типово одобрение на ЕО

1. Производителят или неговият представител подава до службата за типово одобрение молба заявление за одобряване на типа на ЕО като компонент за даден тип пропускащ компонент или климатична система до органа за одобряване на типа.

Заявлението се изготвя в съответствие с образеца на информационен документ, посочен в част 1 от приложение I.

2. Производителят или неговият представител предоставя на техническата служба, отговаряща за извършване на изпитванията за одобряване на типа, пропускащия компонент или климатичната система, които ще бъдат одобрявани.

За тази цел се използва образец с най-високо ниво на теч (наричан по-долу образец с „най-лоши показатели“).

3. Ако са изпълнени съответните изисквания, се издава типово одобрение на ЕО за компонент и се дава номер за одобряване на типа като компонент в съответствие със системата за номериране, посочена в приложение VII към Директива 70/156/ЕИО.

Държава-членка не може да определи същия номер за друг тип пропускащ компонент или климатична система.

4. За целите на параграф 3 органът за одобряване на типа издава ЕО сертификат за типово одобрение на ЕО за компонент в съответствие с образеца, посочен в част 2 от приложение I.

Член 5

Маркировка за типово одобрение на ЕО за компонент

Всеки пропускащ компонент или климатична система, съответстващи на даден тип, по отношение на който е издадено одобряване на типа на ЕО като компонент съгласно настоящия регламент, трябва да имат нанесена ЕО маркировка за одобряване на типа като компонент, съгласно част 3 от приложение I.

Член 6

Административни разпоредби за типово одобрение на ЕО за превозно средство по отношение на емисиите от климатична система

1. Производителят или негов представител подава молба заявление за типово одобрение на ЕО за превозно средство по отношение на емисиите от климатична система до органа за типово одобрение.

Заявлението се изготвя в съответствие с образеца за информационен документ, посочен в част 4 от приложение I.

2. Производителят или негов представител предоставя заедно със заявлението, при изпитване на цяло превозно средство, образец с „най-лоши показатели“ от типа комплектовано превозно средство, което ще бъде одобрявано, или в случай на изпитване на компонент — сертификати за типово одобрение за съответните пропускащи компоненти или за климатичната система.

3. Ако съответните изисквания са изпълнени, се издава типово одобрение на ЕО и се издава номер за типово одобрение в съответствие със системата за номериране, посочена в приложение VII към Директива 70/156/ЕИО.

Държава-членка не може да определи същия номер за друг тип превозно средство.

4. За целите на параграф 3 органът за типово одобрение издава сертификат за типово одобрение на ЕО в съответствие с образеца, посочен в част 5 от приложение I.

Член 7

Хармонизирано изпитване за откриване на теч

Хармонизираното изпитване за откриване на теч за проверка дали са превишени максимално допустимите граници на теч, съгласно член 5, параграф 2 и член 5, параграф 3 от Директива 2006/40/ЕО, е посочено в приложение II към настоящия регламент.

Член 8

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент се прилага от 5 януари 2008 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 21 юни 2007 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател

(1) ОВ L 161, 14.6.2006 г., стр. 12.

(2) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена Директива 2006/96/EC на Съвета (OВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 81).

Списък на приложенията

Приложение I

Административни документи за типово одобрение на ЕО

Част 1:

Информационен документ — типово одобрение на ЕО за компонент

Част 2:

Сертификат за типово одобрение на ЕО (компонент)

Част 3:

Маркировка за типово одобрение на ЕО за компонент

Част 4:

Информационен документ — типово одобрение на ЕО за превозно средство

Част 5:

Сертификат за типово одобрение на ЕО (превозно средство)

Приложение II

Технически разпоредби за установяване на течове от климатични системи

Допълнение:

Калибриране на апаратура за изпитване на течовe

ПРИЛОЖЕНИЕ I

АДМИНИСТРАТИВНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО

ЧАСТ 1

ОБРАЗЕЦ

Информационен документ № … относно типово компонентно одобрение на ЕО на климатична система или неин компонент

Следната информация, ако е приложимо, трябва да бъде предоставена в три екземпляра и да включва списък на съдържанието. Всички чертежи трябва да бъдат представени в подходящ мащаб и достатъчно подробно във формат A4 или в папка с формат A4. Снимките, ако има такива, трябва да бъдат достатъчно подробни.

Ако компонентите имат електронно управление, трябва да бъде представена информация за тяхното действие.

0. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

0.1 Марка (търговско наименование на производителя): …

0.2 Тип: …

0.2.1 Търговско/и наименование/я, ако има такива: …

0.2.2 Материал на компонента: …

0.2.3 Чертеж или схема на компонент: …

0.2.4 Базов номер или индивидуален номер на компонента: …

0.5 Наименование и адрес на производителя: …

0.7 Местоположение и начин на нанасяне на ЕО маркировката за типово одобрение: …

0.8 Адрес/и на монтажния/те завод/и: …

9. КАРОСЕРИЯ

9.10.8. Теч в g/година от пропускащия компонент/климатичната система (ако е изпитан/а от производителя) (1):

ЧАСТ 2

ОБРАЗЕЦ

СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО

[максимален формат: A4 (210 × 297 mm]

ПЕЧАТ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА

Информация за:

—	типово одобрение,

—	изменение на типово одобрение (2)

—	отказ на типово одобрение (2)

—	отнемане на типово одобрение (2)

на тип превозно средство/компонент/отделен технически модул (2) съгласно Директива 2006/40/ЕО, както сe прилага съгласно Регламент (ЕО) № 706/2007 (2).

Номер на типовото одобрение: …

Причина за разширяване: …

РАЗДЕЛ I

0.1 Марка (търговско наименование на производителя): …

0.2 Тип: …

0.2.1 Търговско/и наименование/я, ако има: …

0.3 Начин за идентификация на типа, ако се маркира на превозното средство/компонента/отделния технически възел (2) …

0.5 Наименование и адрес на производителя: …

0.7 При компонентите и отделните технически възли: местоположение и начин на нанасяне на ЕО маркировката за типово одобрение: …

0.8 Адрес/и на монтажния/те завод/и: …

РАЗДЕЛ II

1. Допълнителна информация (където е приложимо): (виж добавката)

2. Техническа служба, отговорна за провеждане на изпитването: …

3. Дата на протокола от изпитването: …

4. Номер на протокола от изпитването: …

5. Забележки (ако има): (виж добавката)

6. Място: …

7. Дата: …

8. Подпис: …

9. Прилага се номерът на информационния пакет, депозиран при органа за одобряване, който може да бъде получен при поискване.

Добавка

към сертификат за типово одобрение на ЕО № …

относно типовото одобрение на климатична система или пропускащ компонент съгласно Директива 2006/40/ЕО

1. Допълнителна информация

1.1. Кратко описание на системата или на пропускащия компонент: …

1.2. Теч в g/година (3): …

1.3. Забележки: (например, валидно за превозни средства с ляво управление и с дясно управление): …

ЧАСТ 3

МАРКИРОВКА ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО ЗА КОМПОНЕНТ

1. Общи положения

1.1. ЕО маркировката за типово одобрение на ЕО се състои от:

1.1.1. правоъгълник, ограждащ малка буква „e“, последвана от отличителния номер или букви на държавата-членка, която е издала типовото компонентно одобрение на ЕО:

1 за Германия

2 за Франция

3 за Италия

4 за Нидерландия

5 за Швеция

6 за Белгия

7 за Унгария

8 за Чехия

9 за Испания

11 за Обединеното кралство

12 за Австрия

13 за Люксембург

17 за Финландия

18 за Дания

19 за Румъния

20 за Полша

21 за Португалия

23 за Гърция

24 за Ирландия

26 за Словения

27 за Словакия

29 за Естония

32 за Латвия

34 за България

36 за Литва

49 за Кипъp

50 за Малта;

1.1.2. в близост до правоъгълника „базов номер за одобряване“, съдържащ се в секция 4 на номера на типовото одобрение, съгласно приложение VII към Директива 70/156/ЕИО, предхождан от двете цифри, които показват последователния номер, определен за последното значително техническо изменение на Директива 2006/40/ЕО или на настоящия регламент, към датата на издаване на типовото одобрение на ЕО за компонент. За настоящия регламент последователният номер е 00.

1.2. Маркировката за типово одобрение на ЕО трябва да бъде ясно четлива и незаличима.

2. ПРИМЕР ЗА МАРКИРОВКА ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО

ЧАСТ 4

ОБРАЗЕЦ

Информационен документ № … за типово одобрение на ЕО на превозно средство по отношение на емисиите от климатична система

Следната информация, ако това е приложимо, трябва да бъде предоставена в три екземпляра и да включва списък на съдържанието. Всички чертежи трябва да бъдат представени в подходящ мащаб и достатъчно подробно във формат A4 или в папка с формат A4. Снимките, ако има такива, трябва да бъдат достатъчно подробни.

Ако компонентите имат електронно управление, трябва да бъде представена информация за тяхното действие.

0 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

0.1 Марка (търговско наименование на производителя): …

0.2 Тип: …

0.2.1 Търговско/и наименование/я, когато има: …

0.3 Начини за идентификация на типа, когато се маркира на превозното средство/компонента/отделния технически възел (4): …

0.3.1 Местоположение на тази маркировка: …

0.4 Категория на превозното средство: …

0.5 Наименование и адрес на производителя: …

0.7 В случай на компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин за нанасяне на маркировката за типово одобрение на ЕО: …

0.8 Адрес/и на монтажния/те завод/и: …

9. КАРОСЕРИЯ

9.10.8. Климатичната система е проектирана да съдържа флуорирани парникови газове с потенциал за глобално затопляне, по-висок от 150: ДА/НЕ (4)

Газ, използван за хладилен агент: …

Ако отговорът е ДА, попълнете следните точки:

9.10.8.1. Чертеж и кратко описание на климатичната система, включително базови номера или индивидуални номера и материали на пропускащите компоненти: …

9.10.8.2. Теч в g/година на климатичната система: …

9.10.8.2.1. При изпитване на пропускащ компонент: списък на пропускащите компоненти, включително съответните базови номера или индивидуални номера и материали, и със съответни годишни течове и информация за изпитването (например, номер на протокола, номер на одобряване, и т.н.): …

9.10.8.2.2. При изпитване на система: базови номера или индивидуални номера и материали на компонентите на системата и информация за изпитването (например, номер на протокол от изпитването, номер на одобряването, и т.н.): …

ЧАСТ 5

ОБРАЗЕЦ

СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО

(максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

ПЕЧАТ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА

Информация за:

—	одобряване на типа

—	изменение на типово одобрение (5)

—	отказ на типово одобрение (5)

—	отнемане на типово одобрение (5)

на тип превозно средство/компонент/отделен технически възел (5) съгласно Директива 2006/40/ЕО, както се прилагат съгласно Регламент (ЕО) № 706/2007.

Номер на типовото одобрение: …

Причина за разширяването: …

РАЗДЕЛ I

0.1 Марка (търговско наименование на производителя): …

0.2 Тип: …

0.2.1 Търговско/и наименование/я, ако има: …

0.3 Начини за идентификация на типа, когато се маркира на превозното средство/компонента/отделния технически възел (5) …

0.3.1 Местоположение на тази маркировка: …

0.4 Категория на превозното средство: …

0.5 Наименование и адрес на производителя: …

0.8 Адрес/и на монтажния/те завод/и: …

РАЗДЕЛ II

1. Допълнителна информация (където е приложимо): (виж добавката)

2. Техническа служба, отговорна за провеждане на изпитването: …

3. Дата на протокола от изпитването: …

4. Номер на протокола от изпитването: …

5. Забележки (ако има): (виж добавката)

6. Място: …

7. Дата: …

8. Подпис: …

Добавка

към сертификат за типово одобрение на ЕО № …

относно типово одобрение на превозно средство съгласно Директива 2006/40/ЕО

1. Допълнителна информация

1.1. Кратко описание на типа на превозното средство по отношение на неговата климатична система: …

1.2. Климатичната система, която използва флуориран парников газ с потенциал за глобално затопляне, по-висок от 150: ДА/НЕ

Газ, използван като хладилен агент:

Ако отговорът е ДА, попълнете следните точки:

1.3. Общо ниво на теч в g/година: …

1.4. Забележки: (например, валидно за превозни средства с ляво управление и с дясно управление): …

(1) Ненужното се зачертава. Попълнете само ако компонентът/системата е проектиран/а за използване на флуориран парников газ с потенциал за глобално затопяне, по-висок от 150.

(2) Ненужното се зачертава.

(3) Попълнете само, ако системата е проектирана за използване на флуориран парников газ с потенциал за глобално затопляне, по-висок от 150.

(4) Ненужното се зачертава.

(5) Ненужното се зачертава.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТЕХНИЧЕСКИ РАЗПОРЕДБИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ТЕЧОВЕ ОТ КЛИМАТИЧНИ СИСТЕМИ

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящото приложение се прилага за превозни средства с климатична система (AC), проектирана да съдържа флуорирани парникови газове с потенциал за глобално затопляне, по-висок от 150, за да бъде изчислено изтичането в атмосферата на хладилен флуид. Въпросите, разгледани в настоящото приложение, включват:

1.	Изисквания към апаратурата

2.	Условия за изпитване

3.	Изисквания към процедурата и данните от изпитването.

2. ОПИСАНИЕ НА ИЗПИТВАНЕТО

2.1. Изпитването за теч от климатична система е предназначено да определи количеството хидрофлуоровъглероди (HFC-134a), отделени в атмосферата от превозни средства с монтирана климатична система, като резултат от нормалната работа на такава система.

2.2. Изпитването може да бъде извършено на цялото превозно средство, климатичната система или на индивидуалните пропускащи компоненти.

2.3. Пропускащите компоненти трябва да бъдат изпитвани без допълнително масло. Остатъчното масло от производствения процес може да остане вътре. Компресорите използват стандартно количество масло.

2.4. Краищата на индивидуалните компоненти трябва да бъдат във вътрешността на метална тръба. Граничните секции трябва да бъдат херметизирани чрез заваряване или спояване. Един от краищата на компонентите трябва да може, ако е подходящо, да бъде свързан с метален контейнер със съответен обем, който да съдържа двуфазния хладилен агент.

2.5. Контейнерът за HFC-134a, както и пропускащият компонент, трябва да бъдат пълни с двуфазен (течност и пари) хладилен агент HFC-134a, за да се поддържа постоянно налягане при необходимата температура чрез отоплителни средства. Пропускащият компонент, който се подготвя за изпитване или се изпитва, се поставя в херметичната камера. Температурата на компонента се поддържа на определената температура за предварителна подготовка или за изпитване, за да може вътре в компонента да се извършва само парна фаза на HFC-134a. За комплектовани климатични системи трябва да бъде използвано действителното номинално натоварване. Трябва да се използва масло с концентрация и тип, препоръчани от производителя.

2.6. Всеки пропускащ компонент на климатичната система се подлага на изпитване с изключение на тези, които се считат за непропускащи.

2.6.1. Следните компоненти се считат за непропускащи:

—	Изпарител без съединения,

—	Метални тръби без съединения,

—	Кондензатор без вграден изсушител без съединения,

—	Ресивер/изсушител без съединения,

—	Акумулатор без съединения.

2.7. За изпитване се избира образец с „най-лоши показатели“ на пропускащ компонент или климатична система.

2.8. Количествата теч на хладилен флуид от всеки пропускащ компонент се събират, за да се получат пълни резултати от изпитването.

3. АПАРАТУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ

Изпитването трябва да се извърши в херметизирана камера с възможност за включване на оборудване за осигуряване на хомогенна концентрация на газ и за използване на метода „газов анализ“.

Цялата апаратура, използвана по време на изпитването, се калибрира по отношение на еталонното оборудване.

3.1. Камера за измерване

3.1.1. За фазата на предварителна подготовка системата за настройване на температурата трябва да може да контролира вътрешната температура на въздуха през цялото време на тази фаза с допуск от ± 3 K.

3.1.2. За фазата на измерване камерата за измерване на теч трябва да бъде херметична камера за измерване, която да обхваща системата, компонента, който се изпитва. Когато е запечатана, камерата трябва да бъде херметически затворена съгласно допълнението. Вътрешната повърхнина на камерата трябва да бъде непромокаема и нереактивна спрямо хладилния агент на климатизатора. Системата за регулиране на температурата трябва да може да контролира вътрешната температура на въздуха в помещението по време на цялото изпитване със среден допуск от ± 1 K по време на цялото изпитване.

3.1.3. Камерата за измерване трябва да бъде конструирана с твърди панели, които да поддържат определен обем на камерата.

3.1.4. Подходящо е вътрешният обем на камерата за измерване да съдържа компонентите на системите, които се изпитват с изискваната точност.

3.1.5. Хомогенността на газа и температурата вътре в камерата за измерване се осигуряват чрез най-малко един рециркулационен вентилатор или чрез алтернативен метод, който е доказал, че може да осигури хомогенна температура и концентрация на газ.

3.2. Устройства за измерване

3.2.1. Количеството на изпуснатия HFC-134a се измерва посредством газова хроматография, инфрачервена спектрофотометрия, масова спектрометрия, инфрачервена фото-акустична спектроскопия (виж допълнението).

3.2.2. Ако използваната техника не е една от гореспоменатите, нейната еквивалентност се доказва, а апаратурата трябва да бъде калибрирана съгласно процедура, подобна на описаната в допълнението.

3.2.3. Търсената точност на устройството за измерване за цялата климатична система е определена на ± 2 g/година.

3.2.4. За всяко изпитване на компонент се използва апаратура за газов анализ в комбинация с каквото и да е друго оборудване, което позволява точност до 0,2 g/година.

3.2.5. За тези компоненти, за които е много трудно да се постигне посочената по-горе точност, може да бъде увеличен броят на пробите във всяко изпитване.

3.2.6. При многократните измервания на анализатора показаното като стандартизирано отклонение трябва да бъде под 1 % от пълното отклонение от нулата и 80 % ± 20 % от пълната скала на всички използвани обхвати.

3.2.7. Съгласно инструкциите на производителя нулевата стойност и обхватът на газовия анализатор трябва да бъдат калибрирани преди всяко изпитване.

3.2.8. Работните обхвати на анализатора трябва да бъдат избрани така, че да дадат най-добра резолюция по време на процедурите за измерване, калибриране и проверяване за пропускане.

3.3. Система за регистриране на данните от газовия анализатор

3.3.1. Газовият анализатор трябва да бъде оборудван с устройство за регистриране на изходящите електрически сигнали или на хартия (като диаграма), или с друга система за обработка на данни, с честота от поне един запис на всеки 60 секунди. Регистриращата система трябва да има работни характеристики, най-малко еквивалентни на тези на сигнала, който се регистрира, и трябва да осигурява постоянно регистриране на резултатите. Записът трябва да показва положителна индикация в началото и в края на изпитването (включително в началото и в края на периодите за вземане на проби, заедно с времето между началото и края на всяко изпитване).

3.4. Допълнителна апаратура

3.4.1. Регистриране на температурата

3.4.1.1. Температурата в камерата за измерване се регистрира в една или две точки от температурни датчици, които са свързани така, че да показват средна стойност. Точките на измерване са представителни за температурата вътре в камерата за измерване.

3.4.1.2. През цялото време на измерване на теч на HFC-134a температурите трябва да бъдат регистрирани или въвеждани в система за обработка на данни с честота от поне веднъж в минута.

3.4.1.3. Точността на системата за регистриране на температурата трябва да бъде ± 1,0 K.

3.4.2. Уред за измерване на налягането.

3.4.2.1. Точността на системата за регистриране на налягането за Pshed трябва да бъде ± 2 hPa и налягането трябва да може да бъде намалено до ± 0,2 hPa.

3.4.3. Вентилатори

3.4.3.1. Чрез използването на един или повече вентилатори, духала или друг подходящ метод, като продухване с N2, трябва да бъде възможно да се намали концентрацията на HFC-134a в камерата за измерване до нивото му в околната среда.

3.4.3.2. Пропускащият компонент или система, които се изпитват в камерата, не трябва да бъдат излагани на директна струя въздух от използваните вентилатори или духала.

3.4.4. Газове

3.4.4.1. Следните газове трябва да бъдат налични за калибриране и работа там, където е указано от производителя или газовия анализатор:

—	изчистен синтетичен въздух със съдържание на кислород между 18 % и 21 % по обем,

—	HFC-134a, минимална чистота 99,5 %.

3.4.4.2. Газовете за калибриране и регулиране трябва да са налице със съдържание на смеси от HFC-134a и изчистен синтетичен въздух, или който и да е друг подходящ инертен газ. Действителните концентрации на газ за калибриране трябва да бъдат ± 2 % от посочените цифри.

4. ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА

4.1. Общи изисквания

4.1.1. Преди да бъдат извършени предварителната подготовка и измерването на теч, климатичната система трябва да бъде източена и заредена с номинално натоварване от HFC-134a.

4.1.2. За да се осигурят условия на насищане по време на цялото изпитване, включително във фазата за предварителна подготовка, всеки „пропускащ“ компонент, със или без допълнителен контейнер, трябва да бъде изпуснат и зареден с достатъчно количество HFC-134a, но без да се превишават 0,65g/cm3 от общия вътрешен обем на пропускащия компонент или контейнер.

4.2. Условия за предварителна подготовка

4.2.1. Заявителят за одобряване може да избере да извърши предварителна подготовка с една стъпка на 40 °C или с двустепенен подход, но с по-кратко общо времетраене. Двустепенният подход включва два последователни етапа — първи етап на 50 °C, незабавно последван от втори етап на 40 °C. Времетраенето на предварителната подготовка трябва да бъде, както е показано по-долу.

	Стъпка 1	Стъпка 2
Част на системата	40 °C Време [h]	Етап 1 — 50 °C Време [h]	Етап 2 — 40 °C Време [h]
Комплектована система	480	240	24
Компресор	144	72	24
Съединение от гъвкави тръбопроводи	480	240	24
Всички други пропускащи части	96	48	24

Могат да бъдат използвани по-кратки интервали от време за предварителна подготовка, ако може да бъде доказано, че е достигнато стабилно състояние (постоянно ниво на загуба) по отношение на загубата чрез инфилтрация.

4.2.2. След предварителната подготовка пропускащите компоненти или система трябва да бъдат поставени в камерата за измерване за изпитване за течове в рамките на 4 часа.

4.3. Компресор

4.3.1. При необходимост от смазване и вмъкване на уплътнения може да бъде използван компресор между предварителната подготовка и изпитването за период от минимум 1 минута с минимална скорост 200 об./мин.

4.3.2. Натоварването с HFC-134a в пропускащия компонент или в климатичната система трябва да бъде запазено без промяна между предварителната подготовка и измерването, за да не се изгуби ефектът от предварителната подготовка. Това означава, че същата конфигурация трябва да бъде предоставена както за предварителната подготовка, така и за измерването, без разглобяване и повторно сглобяване в промеждутъка.

5. ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ИЗПИТВАНИЯТА

5.1. Общи изисквания

Последователността на изпитването съгласно фигурата показва стъпките, които трябва да бъдат следвани по време на извършване на изпитването.

5.2. Изпитване за теч

5.2.1. Изпитването трябва да стане в условия на статично и стабилно състояние при температура от 313 K (40 °C). Разликите в концентрацията на HFC-134a по време на изпитването се използват за изчисляване на годишните загуби.

5.2.2. Камерата за измерване трябва да бъде проветрена за няколко минути, докато се получи стабилен фон.

5.2.3. Преди изпитването трябва да се измери нивото на фона в камерата за измерване, а газовият анализатор да бъде занулен и обхватът му регулиран.

5.2.4. В случай че конфигурацията е преместена от камерата за предварителна подготовка в друга измервателна камера, началото на периода за измерване е не по-рано от четири часа след като камерата за измерване е затворена, запечатана и изпитателната температура зададена.

5.2.5. След това пропускащият компонент или система се вкарват в камерата за измерване.

5.2.6. Камерата за измерване е херметически затворена и запечатана. Изпитателната камера трябва да бъде изцяло изпълнена със стандартизиран газ с атмосферно налягане (например, чист въздух).

ФИГУРА I

5.2.7. Периодът на изпитване започва, когато камерата за измерване бъде запечатана и температурата в камерата за измерване достигне 313 K (40 °C). Температурата се поддържа на това ниво до края на периода на изпитване. Концентрацията на HFC-134a, температурата и барометричното налягане се измерват, за да се отчетат първоначалните данни CHFC-134ai; Pshed и Tshedshed за периода на изпитване, но не по-рано от 4 часа след затварянето на камерата за измерване и задаването на температура за изпитване, както е посочено в раздел 5.2.4. Тези стойности се използват при изчисляване на теча съгласно раздел 5.3.

5.2.8. Номиналният период за измерване е 24 часа. Позволява се по-кратък период при положение, че може да бъде постигната достатъчна точност.

5.2.9. Газовият анализатор трябва да бъде занулен и регулиран незабавно след края на периода на изпитване.

5.2.10. В края на периода на изпитване трябва да бъдат отчетени концентрацията, температурата и барометричното налягане на HFC-134a в камерата за измерване. Това са последните измервания CHFC-134af, Pshed и Tshed за изчисление на теча съгласно раздел 5.3.

5.3. Изчисление

5.3.1. Изпитването, описано в раздел 5.2., позволява да бъдат изчислени емисиите от HFC-134a. Течът се изчислява, като се използват първоначалните и крайните концентрации, температурните стойности и стойностите на налягането на HFC-134a в камерата заедно с нетния обем на камерата за измерване.

Общата маса HFC-134a, която изтича, се изчислява със следната формула:

Formula

където:

HFC-134a	= Норма на пропускане на HFC-134a	[kg/s]
nHFC-134a	= Брой молове HFC-134a	[mol]
Vshed	= нетен обем на SHED-камерата	[m3]
VAC	= Брутен обем на климатичната система или компонент	[m3]
Tshed	= Температура в SHED	[K]
Pshed	= Налягане в SHED	[kPa]
CHFC-134ae	= Крайна концентрация на HFC-134a	[ppmv]
CHFC-134ai	= Първоначална концентрация на HFC-134a	[ppmv]
te	= Крайно време	[s]
ti	= Начално време	[s]
MHFC-134a	= Моларна маса на HFC-134a (=102 kg/kmol)	[kg/kmol]
R	= Газова константа (= 8,314 kJ/(kmol*K))	[kJ/(kmol*K)]

Бележка: CHFC-134a се определя като броя молове HFC-134a (nHFC-134a) за мол въздух (nair+HFC-134a)

Formula

ppmv: части на милион обем/обем равен на мол/мол.

5.3.2. Масата в грамове, получена като функция на времето, се трансформира в грамове/година (g/y).

5.4. Пълни резултати от изпитването

Общото изтичане за комплектована климатична система се изчислява, като се прибавят индивидуалните стойности на всеки от изпитваните пропускащи компоненти.

1.	Изпитване на системата AC теч, L(g/y) = CF * HFC-134a (g/y)

2.	Изпитване на компонент AC теч, L(g/y) = CF * Σ HFC-134a (g/y) където CF (фактор на съотношение) = 0,277.

6. ОДОБРЯВАНЕ

Изпитваната климатична система се одобрява, ако стойността L (g/y) е по-ниска от стойностите в следната таблица съгласно Директива 2006/40/ЕО:

L (g/y)	AC Хладилен агент
40/60 (1)	HFC-134a

2.	Пропускащият компонент се одобрява, ако е изпитан в съответствие с изискванията на раздели 2 до 5.3.

(1) При система с двоен изпарител.

Допълнение

Калибриране на апаратурата за изпитване за теч

1. ЧЕСТОТА НА КАЛИБРИРАНЕ И МЕТОДИ

1.1. Цялата апаратура трябва да бъде калибрирана преди нейното първоначално използване, а след това да бъде калибрирана толкова често, колкото е необходимо, и най-малко в рамките на 6 месеца преди изпитването за типово одобрение. Методите за калибриране, които трябва да бъдат използвани (за оборудването, посочено в параграф 3.2.1 от приложение II към настоящия регламент), са описани в настоящото допълнение.

2. КАЛИБРИРАНЕ НА КАМЕРАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ

2.1. Първоначално определяне на вътрешния обем на камерата за измерване

2.1.1. Преди нейното първоначално използване вътрешният обем на камерата за измерване трябва да бъде определен по следния начин. Внимателно се измерват вътрешните размери на камерата за измерване, като се предвиждат отклонения, например място, заето от наклонени подпори. Вътрешният обем на камерата за измерване се определя от тези измервания.

2.1.2. Нетният вътрешен обем се определя, като се извади обема на изпитвания компонент или система от вътрешния обем на камерата за измерване.

2.1.3. Камерата за измерване трябва да бъде проверена за пропускане, както в 2.3. Ако газовата маса не съвпадне с впръсканата маса в рамките на ± 2 %, то тогава се изискват коригиращи действия.

2.2. Определяне на фоновите емисии в камерата за измерване

Тази операция определя липсата в камерата за измерване на каквито и да било материали, освобождаващи значителни количества HFC-134a. Проверката трябва да бъде направена при привеждането в експлоатация на камерата за измерване след каквито и да било операции в камерата, които могат да повлияят на фоновите емисии, и с честота поне веднъж годишно.

2.2.1. Температурата в камерата за измерване трябва да бъде поддържана при 313 K ± 1 K (40 °C ± 1 °C) през целия четиричасов период, споменат по-долу.

2.2.2. Камерата за измерване трябва да бъде запечатана и смесващият вентилатор да е работил за период до 2 часа преди да започне четиричасовият период на фоново взимане на проби.

2.2.3. Анализаторът (ако се изисква), трябва да бъде калибриран, след това занулен и регулиран неговият обхват.

2.2.4. Камерата за измерване трябва да бъде продухана, докато бъдат получени стабилни измервания, а смесващият вентилатор да бъде включен, ако вече не е.

2.2.5. След това камерата за измерване се запечатва и се измерват фоновата концентрация, температура и барометрично налягане. За предпочитане, концентрацията на HFC-134a се свежда до нула чрез продухване или изпускане на камерата за измерване. Това са първоначалните измервания CHFC-134a, Pshed и Tshed, използвани в изчислението на фона на камерата.

2.2.6. Допуска се камерата да остане непокътната с включен смесващ вентилатор за период от четири часа.

2.2.7. В края на този период същият анализатор се използва за измерване концентрацията в камерата за измерване. Температурата и барометричното налягане също се измерват. Това са крайните измервания CHFC-134a, Pshed и Tshed.

2.3. Калибриране и изпитване за задържане на HFC-134a в камерата за измерване

Калибрирането и изпитването за задържане на HFC-134a в камерата за измерване осигуряват проверка на изчисления в 2.1 обем, както и измерване на всяко ниво на пропускане. Нивото на теч в камерата за измерване трябва да бъде определено при привеждането на камерата в експлоатация след каквито и да било операции, които биха могли да повлияят на целостта на камерата, и с честота поне веднъж на всяко тримесечие след това.

2.3.1. Камерата за измерване трябва да бъде напълно продухана, докато бъде постигната стабилна концентрация. Смесващият вентилатор се включва, ако вече не е включен. Анализаторът се занулява, ако е нужно се калибрира и след това се регулира неговия обхват.

2.3.2. След това се включва системата за контрол на фоновата температура (ако вече не е включена) и се регулира за температура от 313 K (40 °C).

2.3.3. Когато камерата за измерване се стабилизира на 313 K ± 1 K (40 °C ± 1 °C), камерата се запечатва и се измерват фоновата концентрация, температура и барометрично налягане. Това са първоначалните измервания CHFC-134a, Pshed и Tshed, използвани при калибрирането на камерата.

2.3.4. Известно количество HFC-134a се впръсква в камерата за измерване. Масата, която ще се впръсква, зависи от обема на камерата за измерване и се изчислява със следното уравнение:

Formula

където:

mHFC-134a	= Маса на HFC-134a	[kg]
Vshed	= Обем на камерата за измерване	[m3]
Tshed	= Температура в SHED	[K]
Pshed	= Налягане в SHED	[kPa]
C	= Концентрация на HFC-134a	[ppmv]
MHFC-134a	= Моларна маса на HFC-134a (=102 kg/kmol)	[kg/kmol]
R	= Газова константа (= 8,314 kJ/(kmol*K))	[kJ/(kmol*K)]

Бележка: CHFC-134a се определя като броя молове HFC-134a (nHFC-134a) за мол въздух (nair+HFC-134a)

Formula

Като се използва това уравнение, следната таблица показва различните количества HFC-134a, които да бъдат впръсквани в зависимост от обема на камерата за измерване. Допусканията са: налягането е атмосферното налягане (101,3 kPa), а температурата в камерата за измерване е 40 °C.

Обем на камерата за измерване (L)	Впръсквана маса (g)
5	6,0E-04
10	1,2E-03
50	6,0E-03
100	1,2E-02
500	6,0E-02
1 000	1,2E-01
2 000	2,4E-01
3 000	3,6E-01
4 000	4,8E-01

За много малки впръсквани количества може да бъде използван стандартният състав на HFC-134a в азота. Камерата за измерване трябва да бъде изпусната и изпълнена с нестандартна концентрация.

2.3.5. Съдържанието на камерата за измерване трябва да бъде оставено за пет минути да се смеси, след което се измерват газовата концентрация, температура и барометрично налягане. Това са крайните измервания CHFC-134af, Pshed и Tshed за калибриране на камерата за измерване както и първоначалните измервания CHFC-134ai, Pshed и Tshed за проверката за задържане.

2.3.6. Масата на HFC-134a в камерата за измерване се изчислява въз основа на измерванията, извършени в раздели 2.3.3 и 2.3.5 и формулата в раздел 2.3.4.

2.3.7. След това започва процесът, като се поддържа фонова температура от 313 K ± 1 K (40 °C ± 1 °C) в продължение на 24 часа.

2.3.8. При завършване на този 24-часов период се измерват и записват крайната температура, концентрация и барометрично налягане на HFC-134a. Това са крайните измервания CHFC-134af, Tshed и Pshed за проверката за задържане на HFC-134a.

2.3.9. Като се използва формулата от раздел 2.3.4., се изчислява масата на HFC-134a от измерванията в раздел 2.3.8. Масата не трябва да се различава с повече от 5 % от масата на HFC, посочена в раздел 2.3.6.

3. КАЛИБРИРАНЕ НА HFC АНАЛИЗАТОРА

3.1. Анализаторът трябва да бъде настроен, както е определено от производителя на уреда.

3.2. Анализаторът трябва да бъде калибриран, като се използват подходящи еталонни газове.

3.3. Построява се крива за калибриране с поне пет калибриращи точки, разположени възможно най-равномерно в рамките на работния обхват. Номиналната концентрация на газ за калибриране с най-високите концентрации трябва да бъде най-малко 80 % от измерените стойности.

3.4. Изчисление на кривата за калибриране по метода на най-малките квадрати. Ако резултатната степен на полинома е по-голяма от 3, тогава броят на калибриращите точки трябва да бъде най-малко колкото броя на полиномната степен плюс 2.

3.5. Кривата за калибриране не трябва да се различава с повече от 2 % от номиналната стойност на всеки газ за калибриране.

3.6. Като се използват коефициентите на полинома, получени от раздел 3.4, се съставя таблица с показаното измерване, сравнено с действителната концентрация, на стъпки, не по-големи от 1 % от пълната скала. Това се извършва за всеки калибриран обхват на анализатора. Таблицата съдържа и друга подходяща информация, като например:

—	дата на калибриране,

—	регулиране на обхвата и нулиране на потенциометъра (където е приложимо),

—	номинална скала,

—	стандартизирани данни за всеки използван газ за калибриране,

—	действителните и посочените стойности на всеки газ за калибриране, използвани заедно с процентните разлики.

3.7. Ако на органа за одобряване може да бъде доказано в задоволителна степен, че алтернативна технология (например компютри, електронно контролирани ключове за обхват), могат да осигурят еквивалентна точност, тогава тези алтернативи могат да бъдат използвани.

22.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

L 161/53

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 707/2007 НА КОМИСИЯТА

от 21 юни 2007 година

за откриване на търг за продажба на винен спирт с цел употребата му като биоетанол в Общността

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на лозаро-винарския пазар (1), и по-специално член 33 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 1623/2000 на Комисията от 25 юли 2000 г. за определяне на правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 относно общата организация на лозаро-винарския пазар по отношение на пазарните механизми (2) определя между другото и правилата за прилагане, засягащи пласмента на стокови запаси от спирт, създадени в резултат на дестилациите, посочени в членове 35, 36 и 39 от Регламент (ЕИО) № 822/87 на Съвета от 16 март 1987 г. относно общата организация на лозаро-винарските пазари (3), посочени в членове 27, 28 и 30 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 и държани от интервенционните агенции.

(2)

Следва да се пристъпи, в съответствие с член 92 от Регламент (ЕО) № 1623/2000, към търг за винен спирт с цел изключителна употреба в сектора на горивата под формата на биоетанол в Общността, за да се намалят запасите на Общността от винен спирт и да се осигури непрекъснатост на доставките за одобрените фирми съгласно член 92 от Регламент (ЕО) № 1623/2000.

(3)	Считано от 1 януари 1999 г. и по силата на Регламент (ЕО) № 2799/98 на Съвета от 15 декември 1998 г. относно определяне на агромонетарния режим на еурото (4) цените на офертите и на гаранциите трябва да са в еуро и плащанията трябва да се извършват в еуро.

(4)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по виното,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Пристъпва се към продажба чрез търг под номер 10/2007 ЕО на винен спирт с цел употребата му като биоетанол в Общността.

Спиртът произхожда от дестилациите, посочени в членове 27, 28 и 30 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 и е държан от интервенционните агенции на страните-членки.

2. Общият обем за продажба възлиза на 693 375,74 хектолитра спирт с алкохолно съдържание по обем 100 % vol, разпределен, както следва:

а)	партида номер 109/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

б)	партида номер 110/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

в)	партида номер 111/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

г)	партида номер 112/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

д)	партида номер 113/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

е)	партида номер 114/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

ж)	партида номер 115/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

з)	партида номер 116/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

и)	партида номер 117/2007 ЕО с количество 39 995 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

й)	партида номер 118/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

к)	партида номер 119/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

л)	партида номер 120/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

м)	партида номер 121/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

н)	партида номер 122/2007 ЕО с количество 53 380,74 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol.

3. Мястото и номерата на резервоарите от съответните партиди, обемът спирт, който се съдържа във всеки резервоар, алкохолното съдържание и характеристиките на спирта са посочени в приложение I към настоящия регламент.

4. Само фирмите, одобрени в съответствие с член 92 от Регламент (ЕО) № 1623/2000, могат да участват в търга.

Член 2

Продажбата се извършва съгласно разпоредбите на членове 93, 94, 94б, 94в, 94г, от 95 до 98, 100 и 101 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 и член 2 от Регламент (ЕО) № 2799/98.

Член 3

1. Офертите трябва да се подадат в интервенционните агенции, държащи спирта, посочени в приложение II, или да се изпратят с препоръчано писмо на адреса на тези интервенционни агенции.

2. Офертите се поставят в двоен запечатан плик. Върху вътрешния плик трябва да бъде отбелязано „Тръжна оферта с цел употреба като биоетанол в Общността № 10/2007 ЕО“, а върху външния — адресът на съответната интервенционна агенция.

3. Офертите трябва да пристигнат в съответната интервенционна агенция най-късно в 12 часа брюкселско време на 5 юли 2007 г.

Член 4

1. За да бъдат допуснати, офертите трябва да са в съответствие с членове 94 и 97 от Регламент (ЕО) № 1623/2000.

2. За да бъде допусната, в момента на подаването офертата трябва да бъде придружена от:

а)	доказателство за пред съответната интервенционна агенция, държаща въпросния спирт, че е внесена гаранция за участие в размер 4 EUR на хектолитър спирт с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

б)	име и адрес на участника в търга, номер на обявлението за търг, предложената цена, изразена в еуро за хектолитър спирт с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

в)	задължението на участника в търга да спазва всички разпоредби, свързани със съответния търг;

г)

декларация на участника в търга, с която:

i)	той се отказва да предявява рекламация, свързана с качеството и характеристиките на продукта, който евентуално ще му бъде предоставен;

ii)	той приема да се подложи на всякакъв контрол, отнасящ се до местоназначението и употребата на спирта;

iii)	той е длъжен да осигури доказателство относно употребата на спирта в съответствие с условията, определени в обявлението за търга.

Член 5

Данните, предвидени в член 94а от Регламент (ЕО) № 1623/2000 относно открития с настоящия регламент търг, се предават на Комисията на адреса, посочен в приложение III към настоящия регламент.

Член 6

Формалностите, свързани с вземането на проби, са определени в член 98 от Регламент (ЕО) № 1623/2000.

Интервенционната агенция предоставя всички необходими данни за характеристиките на продавания спирт.

Всяко заинтересовано лице може да се обърне към съответната интервенционна агенция, за да получи проби от продавания спирт, които се вземат от представител на съответната интервенционна агенция.

Член 7

1. Интервенционните агенции на страните-членки, където спиртът се складира, осъществяват съответния контрол с цел да се потвърди естеството на спирта при крайната употреба. За тази цел те могат:

а)	да се позоват, mutatis mutandis, на разпоредбите на член 102 от Регламент (ЕО) № 1623/2000;

б)	да пристъпят към контрол чрез проба, с помощта на анализ с ядрено-магнитен резонанс, за да проверят естеството на спирта при крайната употреба.

2. Разходите за осъществяване на контрола, посочен в параграф 1, са за сметка на фирмите, на които спиртът се продава.

Член 8

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 21 юни 2007 година.

За Комисията

Mariann FISCHER BOEL

Член на Комисията

(1) ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).

(2) ОВ L 194, 31.7.2000 г., стр. 45. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2016/2006 (ОВ L 384, 29.12.2006 г., стр. 38).

(3) ОВ L 84, 27.3.1987 г., стр. 1. Регламент, отменен с Регламент (ЕО) № 1493/1999.

(4) ОВ L 349, 24.12.1998 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Държава-членка и № на партида

Място

Номер на резервоарите

Обем в хектолитри спирт с алкохолно съдържание по обем 100 % vol

Позоваване на Регламент (ЕО) № 1493/1999

(членове)

Тип спирт

Испания

Партида № 109/2007 ЕО

Tarancón

B-4

17 271

суров

B-5

8 667

суров

B-6

24 062

суров

Общо

50 000

Испания

Партида № 110/2007 ЕО

Tarancón

A-5

24 837

суров

A-9

9 594

суров

B-4

7 569

суров

B-5

8 000

суров

Общо

50 000

Испания

Партида № 111/2007 ЕО

Tarancón

A-9

14 771

суров

A-10

24 457

суров

B-5

8 000

суров

B-1

2 772

суров

Общо

50 000

Испания

Партида № 112/2007 ЕО

Tarancón

A-6

24 823

суров

C-7

24 883

суров

C-8

294

суров

Общо

50 000

Франция

Партида № 113/2007 ЕО

Viniflhor — Longuefuye

Mme Bretaudeau

F-53200 Longuefuye

22 550

суров

6 385

суров

4 645

суров

5BIS

16 420

суров

Общо

50 000

Франция

Партида № 114/2007 ЕО

Viniflhor — Longuefuye

Mme Bretaudeau

F-53200 Longuefuye

22 915

суров

4 600

суров

22 485

суров

Общо

50 000

Франция

Партида № 115/2007 ЕО

Viniflhor — Port-la-Nouvelle

M. Mortefon

Entrepôt d’alcool

Av. Adolphe-Turrel

BP 62

F-11210 Port-la-Nouvelle

25 715

суров

1 870

суров

13 345

суров

7 990

суров

1 080

суров

Общо

50 000

Франция

Партида № 116/2007 ЕО

Viniflhor — Port-la-Nouvelle

M. Mortefon

Entrepôt d’alcool

Av. Adolphe-Turrel

BP 62

F-11210 Port-la-Nouvelle

11 710

суров

2 360

суров

640

суров

2 200

суров

23B

1 895

суров

7 790

суров

2 645

суров

1 525

суров

3 985

суров

15 250

суров

Общо

50 000

Франция

Партида № 117/2007 ЕО

DEULEP — PSL

F-13230 Port-Saint-Louis-du-Rhône

39 995

суров

Общо

39 995

Италия

Партида № 118/2007 ЕО

Cipriani — Chizzola d'Ala (TN)

27a-21a-25a

6 500

суров

Dister — Faenza (RA)

127a

4 700

суров

I.C.V. — Borgoricco (PD)

2 200

суров

Mazzari — S. Agata sul Santerno (RA)

4a-15a

27 800

суров

Tampieri — Faenza (RA)

6a-7a-16a

1 500

суров

Villapana — Faenza (RA)

4a-2a-10a

7 300

суров

Общо

50 000

Италия

Партида № 119/2007 ЕО

Bonollo — Paduni (FR)

35a-37a-39a

9 900

27/30

суров

D'Auria — Ortona (CH)

22a-62a-76a-66a-80a-81a

10 900

суров

Di Lorenzo-Ponte Valleceppi (PG) — Pontenuovo di Torgiano (PG)

19a-5b-6b-7b

19 000

27/30

суров

S.V.A. — Ortona (CH)

19a

1 900

суров

Balice S.n.c. — Valenzano (BA)

1a-13a-14a-15a-16a-45a

8 300

суров

Общо

50 000

Италия

Партида № 120/2007 ЕО

Bonollo — Paduni (FR)

35a-37a-39a

24 800

27/30

суров

Caviro — Faenza (RA)

15a-6a-8a-5a

22 800

суров

Deta — Barberino Val d'Elsa (FI)

2 400

суров

Общо

50 000

Италия

Партида № 121/2007 ЕО

De Luca — Novoli (LE)

1a-8a-9a

3 400

суров

Bertolino — Partinico (PA)

24a-27a

25 000

суров

Balice Distill. — San Basilio Mottola (TA)

3 400

суров

S.V.M. — Sciacca (AG)

2a-3a-4a-8a-21a-30a-35a-36a-37

4 200

27/30

суров

GE.DIS. — Marsala (TP)

14b

12 000

суров

Trapas — Petrosino (TP)

2 000

суров

Общо

50 000

Гърция

Партида № 122/2007 ЕО

Οινοποιητικός συνεταιρισμός Μεσσηνίας

Πύργος Τριφυλίας

(Oinopoiitikos Sinetairismos Messinias)

454,96

суров

432,94

суров

1 782,89

суров

1 684,51

суров

1 756,59

суров

1 753,86

суров

873,44

суров

444,79

суров

904,89

суров

463,46

суров

387,14

суров

27,72

суров

1 747,04

суров

1 713,67

суров

853,18

суров

427,35

суров

1 743,76

суров

887,65

суров

1 786,52

суров

439,47

суров

908,63

суров

1 795,78

суров

1 758,86

суров

1 800,87

суров

1 744,16

суров

1 707,83

суров

1 788,73

суров

827,49

суров

1 805,07

суров

1 800,04

суров

915,07

суров

908,96

суров

911,94

суров

905,06

суров

108

432,18

суров

107

432,77

суров

105

448,22

суров

106

441,22

суров

897,73

суров

579,19

суров

667,69

суров

901,65

суров

892,07

суров

900,28

суров

899,54

суров

882,32

суров

653,58

суров

847,09

суров

880,83

суров

856,22

суров

878,23

суров

100

745,61

суров

Общо

53 380,74

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Интервенционни агенции, държащи спирт, посочени в член 3

Viniflhor — Libourne	Délégation nationale, 17 avenue de la Ballastière, BP 231, F-33505 Libourne Cedex (тел. (33-5) 57 55 20 00; телекс 57 20 25; факс (33) 557 55 20 59)
FEGA	Beneficencia, 8, E-28004 Madrid (тел. (34-91) 347 64 66; факс (34-91) 347 64 65)
AGEA	Via Torino, 45, I-00184 Rome (тел. (39) 06 49 49 97 14; факс (39) 06 49 49 97 61)
Ο.Π.Ε.Κ.Ε.Π.Ε.	Αχαρνών (Aharnon) 241, GR-10446 Athènes (тел. (30-210) 212 47 99; факс (30-210) 212 47 91)

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Адреси, посочени в член 5

Commission européenne

Direction générale de l’agriculture et du développement rural, unité D-2

B-1049 Bruxelles

Факс (32-2) 292 17 75

email: agri-market-tenders@ec.europa.eu

II Актове, приети по силата на договорите ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

22.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

L 161/66

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 18 юни 2007 година

относно временни спешни мерки за предотвратяване на въвеждането и разпространението в границите на Общността на Gibberella circinata Nirenberg & O’Donnell

(нотифицирано под номер C(2007) 2496)

(2007/433/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността (1), и по-специално член 16, параграф 3, трето изречение от нея,

като има предвид, че:

(1)

По силата на Директива 2000/29/ЕО, когато държава-членка счете, че има опасност от въвеждане или разпространение на нейна територия на вредител, който не е включен в приложение I или приложение II към посочената директива, тя може временно да предприеме всякакви допълнителни мерки, необходими за да се предпази от тази опасност.

(2)

В резултат на наличието на гъбата Gibberella circinata Nirenberg & O’Donnell, известна също и в анаморфна форма като Fusarium circinatum Nirenberg & O’Donnell в горския репродуктивен материал в северната част на Иберийския полуостров, на 16 юни 2006 г. Испания информира държавите-членки и Комисията, че на 26 май 2006 г. е предприела официални мерки посредством национална програма за ликвидиране и контрол, с цел да се предпази от по-нататъшно въвеждане и разпространение на този организъм на нейна територия.

(3)

Gibberella circinata Nirenberg & O’Donnell („упоменатият организъм“) не е включен в приложения I или II към Директива 2000/29/ЕО. Въпреки това доклад за оценка на риска от вредителите, основаващ се на ограничена налична научна информация, показа, че упоменатият организъм може да причини тежки вреди на дърветата, включително значителен процент смъртност при Pinus spp. и щети по дърветата от вид Pseudotsuga menziesii. Тези растения са широко разпространени в Европа и уязвимостта на редица видове е голяма. Следователно е необходимо да се предприемат незабавни временни мерки срещу въвеждането и разпространението на упоменатия организъм в Общността.

(4)

Мерките, предвидени в настоящото решение, следва да се прилагат относно въвеждането или разпространението на упоменатия организъм, разграничаването на засегнатите области в Общността и контрола на упоменатия организъм в тези области, вносът, продукцията и пренасянето на определените растения, включително семена, в границите на Общността и изследване за наличието или продължителната липса на упоменатия организъм в държавите-членки.

(5)	Целесъобразно е резултатите от мерките да се оценяват редовно през 2007 г. и 2008 г., и по-специално на базата на информация, предоставена от държавите-членки. Възможни последстващи мерки ще се вземат предвид въз основа на резултатите от това оценяване.

(6)	Ако е необходимо, държавите-членки следва да адаптират законодателството си, за да спазят настоящото решение.

(7)	Резултатите от мерките следва да се преразгледат до 1 април 2008 г.

(8)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния фитосанитарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Определения

За целите на настоящото решение:

1)	„упоменат организъм“ означава Gibberella circinata Nirenberg & O’Donnell;

2)	„определени растения“ означава растения от род Pinus L. и видовете Pseudotsuga menziesii, предназначени за засаждане, включително семена и шишарки за размножителни цели;

„място на производство“ означава:

—	всякакви помещения или сбор от площи, които се разработват като отделна производствена единица от растения; това може да включва и производствени площадки, които са обработени отделно за фитосанитарни цели, или

—	разграничени горски насаждения.

Член 2

Мерки срещу упоменатия организъм

Въвеждането и разпространението в Общността на упоменатия организъм е забранено.

Член 3

Внос на определените растения

Определените растения могат да се въвеждат в Общността само ако:

а)	спазват изискванията, определени в раздел I от приложение I, и

б)	при въвеждането им в Общността се изследват и, ако е необходимо, тестват за наличието на упоменатия организъм, в съответствие с член 13а, параграф 1 от Директива 2000/29/ЕО и се окаже, че са незасегнати от него.

Член 4

Пренасяне на определените растения в Общността

Без да се засягат разпоредбите на приложение II, раздел II от настоящото решение, определените растения, с произход от Общността или внесени в Общността съгласно член 3 от настоящото решение, могат да се пренасят единствено в границите на Общността, ако са спазили условията, определени в раздел II от приложение I.

Член 5

Изследване и нотификации

1. Държавите-членки провеждат официални годишни изследвания за наличието на упоменатия организъм или доказват инфектиране с този организъм на тяхна територия.

Без да се засяга член 16, параграф 2 от Директива 2000/29/ЕО, резултатите от тези изследвания, заедно със списъка на разграничените зони, посочени в член 6, и мерките, посочени в раздел II от приложение II, се съобщават на Комисията и на другите държавите-членки до 15 декември всяка година.

2. Всяко съмнение за наличие или доказано такова на упоменатия организъм се съобщават незабавно на отговорните официални органи.

Член 6

Установяване на разграничени зони

Когато резултатите от изследването, посочено в член 5, параграф 1, или нотифицирането, посочено в член 5, параграф 2, потвърдят наличието на упоменатия организъм в дадена област или се докаже наличието на този организъм чрез други средства, държавите-членки определят разграничени зони и вземат официални мерки, както е определено съответно в раздели I и II от приложение II.

Член 7

Спазване на решението

Ако е необходимо, държавите-членки променят мерките, които са приели, за да се предпазят срещу въвеждането и разпространението на упоменатия организъм, така че тези мерки да са в съответствие с настоящото решение и незабавно информират Комисията за новите мерки.

Член 8

Преразглеждане

Настоящото решение ще се преразгледа най-късно до 31 март 2008 г.

Член 9

Адресати

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 18 юни 2007 година.

За Комисията

Markos KYPRIANOU

Член на Комисията

(1) ОВ L 169, 10.7.2000 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/35/ЕО на Комисията (ОВ L 88, 25.3.2006 г., стp. 9).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПЕШНИ МЕРКИ, ОПРЕДЕЛЕНИ В ЧЛЕНОВЕ 3 И 4 ОТ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ

I. Специални изисквания за внос

Без да се засягат разпоредбите, изброени в приложение III, част А, точка 1, приложение IV, част А, раздел I, точки 8.1, 8.2, 9 и 10 и приложение IV, част Б, точки 7, 8, 9, 10, 11, 12, 16 и 17 към Директива 2000/29/ЕО, определените растения с произход от трети държави са придружени от сертификат, както е определено в член 13, параграф 1 от Директива 2000/29/ЕО, която посочва под заглавието „Допълнителна декларация“, че определените растения са с произход от място на производство, което е регистрирано и контролирано от националната организация по растителна защита в страната на произход и че:

а)	са били отглеждани през целия им живот в страни, където няма данни за появата на упоменатия организъм; или

б)

са били отглеждани през целия им живот в област, незасегната от вредители, установена от националната организация по растителна защита в страната на произход в съответствие със съответните международни стандарти за фитосанитарни мерки. Наименованието на областта, незасегната от вредители, се упоменава под заглавието „място на произход“; или

в)	произхождат от място на производство, където не са били наблюдавани признаци на поява на упоменатия организъм по време на официалните проверки за период от две години преди износа и са били тествани непосредствено преди износа.

II. Условия за пренасяне

Без да се засягат разпоредбите, включени в приложение II, раздел II от настоящото решение, приложение IV, част А, раздел II, точки 4 и 5, приложение IV, част Б, точки 7, 8, 9, 10, 11, 12, 16 и 17 и приложение V, част А, раздел I, точка 2.1 и раздел II, точка 1.1 от Директива 2000/29/ЕО, всички определени растения или такива, които произхождат от Общността, или са внесени в Общността съгласно член 3 от настоящото решение, с изключение на малки количества растения за лична употреба от собственика или получателя с нетърговска цел и които не крият риск за разпространението на упоменатия организъм, могат да бъдат пренасяни в границите на Общността единствено ако са придружени от фитосанитарен паспорт, изготвен и издаден в съответствие с разпоредбите на Директива 92/105/ЕИО на Комисията (1) и ако:

а)	са били отгледани през целия им живот или след въвеждането им в Общността в място на производство в държава-членка, където няма данни за появата на упоменатия организъм; или

б)	са били отгледани през целия им живот или след въвеждането им в Общността в място на производство в област, незасегната от вредители, установена от отговорния официален орган в държавата-членка, в съответствие със съответните международни стандарти за фитосанитарни мерки; или

в)	произхождат от място на производство, където не са били наблюдавани признаци на поява на упоменатия организъм по време на официалните проверки за период от две години преди пренасянето и са били тествани непосредствено преди пренасянето.

(1) ОВ L 4, 8.1.1993 г., стр. 22. Директива, изменена с Директива 2005/17/ЕО (ОВ L 57, 3.3.2005 г., стр. 23).

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПЕШНИ МЕРКИ, ОПРЕДЕЛЕНИ В ЧЛЕН 6 ОТ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ

I. Установяване на разграничени зони

Разграничените зони, посочени в член 6, включват следните участъци:

а)	засегната зона, където наличието на упоменатия организъм е било потвърдено и която включва всички определени растения, показващи симптоми на заразяване с упоменатия организъм, и

б)	буферна зона с граница поне на 1 km отвъд засегнатата зона.

В случай че няколко буферни зони се застъпват или са географски близо, се определя по-широка разграничена зона, която включва съответните разграничени области и областите между тях.

Точното определяне на зоните, посочено в параграф 1, се основава на разумни научни принципи, биологичните особености на упоменатия организъм и неговите разпространители, равнището на инвазията от вредители, годишния период и специфичното разпространение на определените растения в засегнатите държави-членки.

3.	Ако наличието на упоменатия организъм е потвърдено извън засегната зона, определянето на разграничената област се преразглежда съответно.

4.	Ако въз основа на годишните изследвания, посочени в член 5, параграф 1, упоменатия организъм не е открит в разграничената зона за период от поне две последователни години, тази област престава да съществува и мерките, посочени в раздел II от настоящото приложение, повече не са необходими.

II. Мерки в разграничените области

Официалните мерки, посочени в член 6, които трябва да се предприемат в разграничените области включват поне:

—	подходящи мерки, целящи ликвидирането на упоменатия организъм,

—	усилен контрол на наличието на упоменатия организъм посредством подходящи инспекции.

		ISSN 1830-3617
Официален вестник на Европейския съюз		L 161

Издание на български език	Законодателство	Година 50 22 юни 2007 г.

Съдържание		I Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (ЕО) № 700/2007 на Съвета от 11 юни 2007 година относно търговията с месо от едър рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко	1
		Регламент (ЕО) № 701/2007 на Комисията от 21 юни 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	9
	*	Регламент (ЕО) № 702/2007 на Комисията от 21 юни 2007 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2568/91 относно характеристиките на зехтина и зехтина от остатъчен материал и съответните методи за анализ	11
	*	Регламент (ЕО) № 703/2007 на Комисията от 21 юни 2007 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета относно установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход, по отношение на дихидрострептомицин и стрептомицин ( 1 )	28
	*	Регламент (ЕО) № 704/2007 на Комисията от 21 юни 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2707/2000 относно определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на отпускането на помощ от Общността за доставяне на мляко и някои млечни продукти на учениците в учебните заведения	31
	*	Регламент (ЕО) № 705/2007 на Комисията от 21 юни 2007 година за определяне на размера на помощта за крушите за преработка за пазарната 2007/2008 година	32
	*	Регламент (ЕО) № 706/2007 на Комисията от 21 юни 2007 година за определяне, съгласно Директива 2006/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на административни разпоредби за типово одобрение на ЕО на превозни средства и на хармонизирано изпитване за измерване на течове от някои климатични системи ( 1 )	33
		Регламент (ЕО) № 707/2007 на Комисията от 21 юни 2007 година за откриване на търг за продажба на винен спирт с цел употребата му като биоетанол в Общността	53
		ДИРЕКТИВИ
	*	Директива 2007/37/ЕО на Комисията oт 21 юни 2007 година за изменение на приложения I и III към Директива 70/156/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета ( 1 )	60

(EUR/100 kg)
Код по КН	Кодове на трети страни (1)	Фиксирана вносна стойност
0702 00 00	MA	31,6
	TR	81,1
	ZZ	56,4
0707 00 05	TR	148,5
0707 00 05	ZZ	148,5
0709 90 70	TR	86,6
0709 90 70	ZZ	86,6
0805 50 10	AR	53,4
	TR	92,6
	UY	68,9
	ZA	58,2
	ZZ	68,3
0808 10 80	AR	92,0
	BR	84,0
	CA	102,7
	CL	86,0
	CN	88,0
	CO	90,0
	NZ	98,0
	US	109,3
	UY	78,0
	ZA	98,5
	ZZ	92,7
0809 10 00	TR	201,3
0809 10 00	ZZ	201,3
0809 20 95	TR	288,0
	US	341,9
	ZZ	315,0
0809 30 10, 0809 30 90	CL	101,4
	US	149,4
	ZA	88,5
	ZZ	113,1
0809 40 05	IL	164,9
	US	222,0
	ZZ	193,5

Фармакологичноактивна субстанция	Маркерен остатък	Животински вид	Максимално допустими граници на остатъчни вещества	Прицелна тъкан
„Дихидрострептомицин	Дихидрострептомицин	Всички преживни животни	500 μg/kg	Мускул
			500 μg/kg	Мазнина
			500 μg/kg	Черен дроб
			1 000 μg/kg	Бъбреци
			200 μg/kg	Мляко
		Свине	500 μg/kg	Мускул
			500 μg/kg	Кожа + мазнина
			500 μg/kg	Черен дроб
			1 000 μg/kg	Бъбреци
		Зайци	500 μg/kg	Мускул
			500 μg/kg	Мазнина
			500 μg/kg	Черен дроб
			1 000 μg/kg	Бъбреци
Стрептомицин	Стрептомицин	Всички преживни животни	500 μg/kg	Мускул
			500 μg/kg	Мазнина
			500 μg/kg	Черен дроб
			1 000 μg/kg	Бъбреци
			200 μg/kg	Мляко
		Свине	500 μg/kg	Мускул
			500 μg/kg	Кожа + мазнина
			500 μg/kg	Черен дроб
			1 000 μg/kg	Бъбреци
		Зайци	500 μg/kg	Мускул
			500 μg/kg	Мазнина
			500 μg/kg	Черен дроб
			1 000 μg/kg	Бъбреци“

	II Актове, приети по силата на договорите ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително
	РЕШЕНИЯ
	Съвет
	2007/431/ЕО
*	Решение на Съвета от 7 юни 2007 година за упълномощаване на държавите-членки да ратифицират, в интерес на Европейската общност, Конвенцията за морски труд от 2006 г. на Международната организация на труда	63
	Комисия
	2007/432/ЕО
*	Решение на Комисията от 18 юни 2007 година за продължаване на срока на валидност на Решение 2002/499/ЕО за растенията от Chamaecyparis Spach, Juniperus L. и Pinus L., произхождащи от Република Корея и чийто растеж е естествено или изкуствено потиснат (нотифицирано под номер C(2007) 2495)	65
	2007/433/ЕО
*	Решение на Комисията от 18 юни 2007 година относно временни спешни мерки за предотвратяване на въвеждането и разпространението в границите на Общността на Gibberella circinata Nirenberg & O’Donnell (нотифицирано под номер C(2007) 2496)	66
	2007/434/ЕО
*	Решение на Комисията от 21 юни 2007 година за изменение на Решение 2006/415/ЕО относно някои защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5 по домашните птици в Чешката република (нотифицирано под номер C(2007) 3120) ( 1 )	70