6.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/1

(1)

С оглед постепенното установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, Договорът за създаване на Европейската общност предвижда както приемане на мерки за гарантиране свободното движение на хора в съчетание със съпътстващи мерки във връзка с контрола по външните граници, убежището и имиграцията, така и приемането на мерки относно убежището, имиграцията и гарантиране правата на граждани на трети страни.

(2)

На своето заседание в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет отново потвърди решимостта си да създаде пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Затова, една обща европейска политика в областта на убежището и миграцията следва да има за цел както справедливо третиране на граждани на трети страни, така и подобрено управление на миграционните потоци. Изграждането на единна политика по въпросите на убежището, включително Обща европейска система за убежище, следва да бъде неразделна част от целите на Европейския съюз за постепенно установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, отворено за онези, които, принудени от обстоятелствата, законно търсят закрила в Европейския съюз.

(3)

Настоящото решение зачита основните права и спазва принципите, заложени в частност в Хартата за основните права на Европейския съюз и Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. относно статута на бежанците, така както е допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г. (наричана по-нататък „Женевската конвенция“).

(4)

Относно третирането на лицата, попадащи в приложното поле на настоящото решение, държавите-членки са обвързани със задължения съгласно международно-правните инструменти, по които са страна и които забраняват дискриминацията.

(5)

При изпълнение на настоящото решение, където това е приложимо, държавите-членки се ръководят основно от „висшите интереси на детето“ по смисъла на Конвенцията на ООН за правата на детето.

(6)

Осъществяването на тази политика следва да се основава на солидарност между държавите-членки и изисква наличието на механизми за насърчаване постигането на баланс между държавите-членки в усилията им за приемане и понасяне на последствията от приемането на бежанци и разселени лица. За тази цел с Решение 2000/596/ЕО на Съвета (4) бе създаден Европейски бежански фонд за периода от 2000 до 2004 г. Това решение бе заменено с Решение 2004/904/ЕО на Съвета от 2 декември 2004 г. за създаване на Европейския бежански фонд за периода 2005–2010 г. (5). Това гарантира по-нататъшната солидарност между държавите-членки, предвид наскоро приетото законодателство на Общността в областта на убежището, като се отчита натрупаният опит от дейността на Европейския бежански фонд през периода от 2000 до 2004 г.

(7)

В Хагската програма от 4 и 5 ноември 2004 г. Европейският съвет постанови поредица от цели и приоритети с цел по-нататъшно развитие на Общата европейска система за убежище в нейната втора фаза.

(8)

В частност Европейският съвет подчерта необходимостта Европейският съюз да допринесе в дух на споделена отговорност за по-достъпна, по-справедлива и по-ефективна система за международна закрила и да предостави на възможно най-ранен етап достъп до закрила и трайни решения, като същевременно призова да бъдат разработени програми за регионална закрила в рамките на ЕС, включително съвместна програма за презаселване, предназначена за държавите-членки, които искат да участват в такава програма.

(9)

Европейският съвет призова също за установяване на подходящи структури с участието на националните служби за предоставяне на убежище в държавите-членки с цел улесняване на практическото и плодотворно сътрудничество, за изграждане на единна процедура в рамките на ЕС, за съвместно набиране, оценка и използване на информации относно страните на произход, както и за преодоляване на особено силен натиск върху системите за убежище или капацитета за прием, свързани с фактори като географското положение.

(10)

Следва да се създаде нов Европейски бежански фонд (наричан по-нататък „Фонда“) предвид предложенията на Комисията за създаване на Европейски фонд за интеграция на законно пребиваващи граждани на трети страни, Европейски фонд за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (наричан по-долу „Фонд за връщане“) и Фонд за външните граници за периода от 2007 до 2013 г. като част от общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“, и по-специално с оглед установяване на механизми за съвместно управление, контрол и оценка.

(11)

Предвид обхвата и целта на Фонда той в никакъв случай не може да подпомага дейности, свързани с места и центрове за задържане на лица в трети страни.

(12)

Необходимо е срокът на действие на Фонда да се адаптира към срока на действие на многогодишната финансова рамка, който е определен в Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (6).

(13)

Настоящото решение има за цел да създаде част от цялостна рамка, която включва също Решение № 574/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. за създаване на Фонд за външните граници за периода 2007–2013 г. като част от общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (7), Решение № 575/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. за създаване на Европейски фонд за връщане за периода 2008–2013 г. като част от общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (8) и Решение 2007/.../ЕО на Съвета от ... за създаване на Европейски фонд за интеграция на граждани на трети страни за периода 2007–2013 г. като част от общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (9), чиято цел е да реши въпроса за справедливото разпределение на отговорностите между държавите-членки по отношение на финансовата тежест, породена от въвеждането на интегрирано управление на външните граници на Европейския съюз и от осъществяването на общите политики в областта на убежището и имиграцията, разработени в съответствие с трета част, дял IV от Договора.

(14)

Целесъобразно е да се подкрепят и подобряват усилията на държавите-членки за осигуряване на подходящи условия за приемане на бежанци, разселени лица и лица, ползващи се със субсидиарна закрила в съответствие с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (10), за прилагане на справедливи и ефективни процедури за предоставяне на убежище и насърчаване на добрите практики в областта на убежището с цел защита правата на търсещите международна закрила и създаване на условия за ефикасна работа на системите за убежище в държавите-членки.

(15)

Интеграцията на бежанците в обществото на страната, в която са се установили, е една от целите на Женевската конвенция. Такива лица трябва да имат възможност да споделят ценностите, заложени в Хартата за основните права на Европейския съюз. Затова държавите-членки следва да получат подкрепа за дейности по насърчаване на тяхната социална, икономическа и културна интеграция дотолкова, доколкото тя допринася за икономическото и социално сближаване, чието поддържане и укрепване е една от основните цели на Общността, предвидена в член 2 и член 3, параграф 1, буква к) от Договора.

(16)

В светлината на Хагската програма е необходимо да се гарантира, че средствата на Фонда се използват по най-ефикасния начин за постигане целите на политиката за предоставяне на убежище на ЕС при отчитане на потребността от подпомагане на презаселването и практическото сътрудничество между държавите-членки, inter alia като средства за преодоляване на особено силен натиск върху капацитета на прием и системите за убежище.

(17)

Фондът следва също да подпомага усилията на държавите-членки, свързани с подобряването на капацитета им за разработване, наблюдение и оценяване на политиките им за предоставяне на убежище предвид техните задължения според законодателството на Общността, в частност с оглед осъществяване на практическо сътрудничество между държавите-членки.

(18)

Фондът следва да подпомага доброволните усилия на държавите-членки за предоставяне на международна закрила и постигане на трайно решение на тяхна територия за бежанците и разселените лица, определени като годни за презаселване от Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), като например дейности, осъществявани от държавите-членки с оглед оценка на нуждите от презаселване и прехвърляне на заинтересованите лица на тяхна територия, за да им бъде даден сигурен законен статут и да бъде насърчена ефективната им интеграция.

(19)

В съответствие с характера на Фонда той следва да може да подпомага доброволни и съгласувани между държавите-членки дейности, насочени към равномерно поделяне на тежестта между тях и състоящи се в прехвърляне на лица, ползващи се с международна закрила, от една държава-членка към друга, която им предоставя същата закрила, както и прехвърляне на лица, кандидатстващи за международна закрила.

(20)

Фондът следва също да може да подпомага по подходящ начин съвместните усилия на държавите-членки, насочени към определяне, споделяне и насърчаване на добрите практики, както и към установяване на структури за ефективно сътрудничество с цел повишаване качеството на вземането на решения в рамките на Общата европейска система за убежище.

(21)

Следва да бъде създаден финансов резерв за прилагане на спешните мерки по предоставяне на временна закрила в случай на масов приток на разселени лица съгласно Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (11).

(22)

Следва да е възможно този финансов резерв да бъде използван също за подпомагане усилията на държавите-членки за преодоляване на определени ситуации на натиск в резултат от внезапно пристигане на голям брой лица, които е възможно да се нуждаят от международна закрила и предизвикват сериозно и неотложно натоварване на съоръженията за прием или системите за убежище в държавите-членки. Следва да бъдат определени условията и процедурата за отпускане на финансова помощ в такива ситуации.

(23)

Подкрепата, предоставена от Фонда, би била по-ефикасна и по-целенасочена, ако съфинансирането на допустими дейности се основава на многогодишна програма, която подлежи на междинен преглед, и на годишна програма, изготвена от всяка държава-членка, като се отчитат нейните потребности и състояние.

(24)

Въпреки, че е целесъобразно на всяка държава-членка да бъде отпускана фиксирана сума, справедливо е значителен дял от наличните годишните средства да бъдат разпределяни пропорционално на понасяната от всяка държава-членка тежест съобразно усилията й по приемане на бежанци и разселени лица, включително бежанци, ползващи се с международна закрила в рамките на национални програми.

(25)

Лицата, получили международна закрила и трайно решение посредством презаселване, следва да бъдат включени в броя на ползващите се с международна закрила, които се вземат предвид при разпределението на наличните годишни средства между държавите-членки.

(26)

Предвид значението на стратегическото използване на презаселването от страни и региони, определени за прилагане на регионалните програми за закрила, е необходимо да се предостави допълнителна финансова подкрепа за презаселването на лица от Западните нови независими държави и подсахарска Африка, определени по този начин в Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно регионалните програми за закрила от 1 септември 2005 г. и в Заключенията на Съвета от 12 октомври 2005 г., както и на лица от всички други страни или региони, които ще бъдат определени така в бъдеще.

(27)

Също толкова необходимо е да се предостави допълнителна финансова подкрепа за дейности по презаселване на някои особено уязвими категории лица, при които презаселването се приема за най-подходящо решение, пригодено към специфичните им нужди.

(28)

В контекста на съвместното управление, както е посочено в член 53, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейския съюз (12) (наричан по-долу „Финансовия регламент“), следва да се уточнят условията, позволяващи на Комисията да спазва задълженията си за изпълнение на общия бюджет на Европейските общности, и да се изяснят задълженията за сътрудничество на държавите-членки. Прилагането на тези условия би позволило на Комисията да се увери, че държавите-членки използват Фонда правилно, законосъобразно и в съответствие с принципа за добро финансово управление по смисъла на член 27 и член 48, параграф 2 от Финансовия регламент.

(29)

Държавите-членки следва да приемат съответни мерки, за да гарантират правилното функциониране на системата за управление и контрол, както и качеството на изпълнението. За тази цел е нужно да се създадат общи принципи и необходими функции, на които да отговарят всички програми.

(30)

В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, държавите-членки следва да носят основната отговорност за изпълнението и контрола на интервенциите на Фонда.

(31)

Задълженията на държавите-членки по отношение на системите за управление и контрол, сертифицирането на разходите, и предотвратяването, откриването и отстраняването на нередности и нарушения на правото на Общността следва да бъдат уточнени, за да се гарантира ефикасното и правилно изпълнение на многогодишните и годишни програми. В частност, що се отнася до управлението и контрола, е необходимо да се определят условията, чието спазване от държавите-членки гарантира, че системите са въведени и функционират задоволително.

(32)

Без да се засягат правомощията на Комисията по отношение на финансовия контрол, сътрудничеството между държавите-членки и Комисията в тази област следва да бъде насърчавано.

(33)

Ефективността и влиянието на дейностите, подпомагани от Фонда, също зависят от тяхната оценка и от разпространението на резултатите. Отговорностите на държавите-членки и Комисията в това отношение и механизмите за гарантиране надеждността на оценката и качеството на свързаната информация, следва да бъдат формализирани.

(34)

Като се има предвид значението на прозрачността на финансирането по линия на Общността, Комисията следва да предостави ръководство, с което да улесни потвърждаване по надлежен начин на получената помощ от всички власти, неправителствени, международни или други организации, получаващи безвъзмездна помощ от Фонда, като се отчита практиката при други инструменти под съвместно управление, като например структурните фондове.

(35)

Дейностите следва да бъдат оценявани с оглед междинния преглед и оценката на въздействието, а процесът на оценяване следва да бъде включен в механизмите за наблюдение на проекти.

(36)

Настоящото решение създава финансова рамка за целия срок на програмата, която съставлява основната отправна точка за бюджетния орган по време на годишната бюджетна процедура съгласно точка 37 от Междуинституционалното споразумение относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление.

(37)

Тъй като целта на настоящото решение, а именно да се насърчи балансът между държавите-членки в усилията им по приемане на бежанци и разселени лица, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, а поради мащаба и въздействието на дейността може да бъде постигната по-успешно на общностно ниво, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, постановен в член 5 на Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, постановен в същия член, настоящото решение не излиза извън рамките на необходимото за постигане на тази цел.

(38)

Мерките, необходими за прилагането на настоящото решение, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (13).

(39)

Тъй като мярката от настоящото решение относно приемането на стратегически насоки е от общ характер и е предназначена да измени несъществени елементи от настоящото решение, inter alia, чрез заличаване на някои от тези елементи или чрез допълване на настоящото решение с нови несъществени елементи, те следва да се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. С цел повишаване на ефикасността, при приемането на стратегическите насоки сроковете, приложими при процедурата по регулиране с контрол, следва да бъдат съкратени.

(40)

Решение 2004/904/ЕО следва да бъде отменено.

(41)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейски съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, с писмо от 6 септември 2005 г. Ирландия е нотифицирала за желанието си да вземе участие в приемането и прилагането на настоящото решение.

(42)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейски съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, с писмо от 27 октомври 2005 г. Обединеното кралство е нотифицирало за желанието си да вземе участие в приемането и прилагането на настоящото решение.

(43)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейски съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания няма да вземе участие в приемането и прилагането на настоящото решение и не е обвързана с него, нито е предмет на неговото прилагане.

(44)

В съответствие с второ тире на параграф 2 от член 67 от Договора, Решение 2004/927/EО на Съвета от 22 декември 2004 г. относно определяне на някои области, обхванати от трета част, дял IV от Договора за създаване на Европейската общност, за които е приложима процедурата, определена в член 251 от посочения Договор (14) направи процедурата, посочена в член 251 от Договора, приложима за областите, попадащи в приложното поле на член 62, параграф 1, параграф 2, буква а), параграф 3, както и на член 63, параграф 2, буква б) и параграф 3, буква б) от Договора,

а)

условия за приемане и процедури по предоставяне на убежище;

б)

интегриране на лицата по член 6, чийто престой в определена държава-членка е продължителен и постоянен;

в)

подобряване капацитета на държавите-членки за разработване, наблюдение и оценяване на политиките им за предоставяне на убежище предвид техните задължения съгласно съществуващото и бъдещото законодателство на Общността в областта на Общата европейска система за убежище, в частност с цел осъществяване на практическо сътрудничество между държавите-членки;

г)

презаселване на лицата по член 6, буква д). По смисъла на настоящото решение презаселване означава процесът, при който по искане на ВКБООН, мотивирано от потребност от международна закрила, граждани на трети страни или лица без гражданство биват прехвърлени от трета страна към държава-членка, където пребиваването им е разрешено с един от следните статути

д)

прехвърляне на лица, попадащи в посочените в член 6, букви а) и б) категории, от държавата-членка, предоставила им международна закрила, към друга държава-членка, където ще им бъде предоставена подобна закрила, както и на лица, попадащи в споменатата в член 6, буква в) категория, към друга държава-членка, където ще бъдат разгледани молбите им за международна закрила.

а)

инфраструктура или услуги, свързани с настаняване;

б)

структури и обучение с цел осигуряване достъп на лицата, търсещи убежище до процедурите за предоставяне на убежище;

в)

предоставяне на материална помощ и медицински или психологически грижи;

г)

социална помощ, предоставяне на информация или подпомагане във връзка с административни и/или съдебни формалности, както и предоставяне на информация или консултации относно възможния изход на процедурата по предоставяне на убежище, включително относно аспекти като доброволното завръщане;

д)

правна и езикова помощ;

e)

образование, езиково обучение и други инициативи в съответствие със статута на съответното лице;

ж)

предоставяне на помощни услуги като превод и обучение, целящи подобряване условията на прием и ефикасността и качеството на процедурите по предоставяне на убежище;

з)

информация, предназначена за местните общности, както и обучение на персонала на местните власти, който ще бъде в контакт с приеманите лица в приемащата страна;

и)

прехвърляне на лица, попадащи в посочената в член 6, буква в) категория, от държава-членка, където те реално се намират, към държавата-членка, отговорна за разглеждането на тяхната молба за предоставяне на убежище.

а)

консултиране и подпомагане в области като жилищно настаняване, средства за съществуване, интеграция на трудовия пазар, медицински, психологически и социални грижи;

б)

дейности, позволяващи на такива лица да се адаптират към обществото на съответната държава-членка в социално-културно отношение и да споделят ценностите, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз;

в)

дейности, насърчаващи трайното и устойчиво участие в социалния и културния живот;

г)

мерки, свързани с образованието, професионалното обучение, признаването на квалификации и дипломи;

д)

дейности, насочени към насърчаване на самоизграждането и способстване за самоиздръжката на тези лица;

е)

дейности, насърчаващи смислените контакти и конструктивния диалог между тези лица и приемащото общество, включително дейности, насърчаващи участието на основни партньори като обществеността, местните власти, бежанските организации, доброволните групи, социалните партньори и широката гражданска общественост;

ж)

мерки в подкрепа на придобиването на умения от страна на тези лица, включително езиково обучение;

з)

дейности, насърчаващи както равните възможности за достъп, така и равните условия при взаимодействието на тези лица с институциите.

а)

дейности по насърчаване на събирането, съпоставянето, използването и разпространяването на информация относно страните на произход, включително превод;

б)

дейности по подобряване капацитета за набиране, анализиране и разпространяване на статистики относно процедурите за предоставяне на убежище, приемането, интеграцията и бенефициерите на международна закрила;

в)

дейности по подобряване капацитета за разглеждане на молби за убежище, включително обжалвания;

г)

дейности, които съдействат за оценяването на политиките за предоставяне на убежище, като например оценки на въздействието на национално равнище, проучвания сред целевите групи, разработването на показатели и прилагане на добрите практики.

а)

дейности, свързани с установяването и разработването на програма за презаселване;

б)

дейности, свързани с оценка от компетентните органи в държавата-членка на потенциалните случаи за презаселване, като например провеждане на посещения в приемащата страна, интервюта, медицински прегледи и проучвания с оглед на сигурността;

в)

оценка на здравословното състояние преди заминаването и медицинско лечение;

г)

мерки за материално подпомагане преди заминаването;

д)

мерки за предоставяне на информация преди заминаването;

e)

организация на пътуването, включително осигуряване на медицински превоз;

ж)

предоставяне на информация и помощ непосредствено след пристигането, включително услуги за устен превод.

а)

мерки по предоставяне на информация преди заминаването;

б)

организация на пътуването, включително осигуряване на медицински превоз;

в)

предоставяне на информация и помощ непосредствено след пристигането, включително услуги за устен превод.

а)

да задълбочават сътрудничеството в рамките на Общността по прилагане на общностното право и добрите практики, като това включва услуги за устен и писмен превод в подкрепа на това сътрудничество;

б)

да способстват за създаването на транснационални мрежи за сътрудничество и пилотни проекти, които се основават на транснационални партньорства между разположени в две или повече държави-членки организации, и предназначени да стимулират нововъведенията, да улесняват обмена на опит и добри практики, и да подобряват качеството на политиката за предоставяне на убежище;

в)

да подпомагат транснационалните разяснителни кампании;

г)

да подпомагат проучвания, разпространение и обмен на информация относно добрите практики и всички други аспекти на политиките за предоставяне на убежище, включително използване на най-съвременни технологии и сътрудничество на национално равнище между основни партньори, като местни и регионални власти, бежански сдружения и доброволни групи;

д)

да подпомагат пилотни проекти, включително иновативни проекти и проучвания, изследващи възможността за нови форми на сътрудничество в рамките на Общността и на законодателство на Общността в тази област;

е)

да подпомагат разработването и прилагането от страна на държавите-членки на общи статистически инструменти, методи и показатели за измерване развитието на политиката в областта на убежището;

ж)

да предоставят на мрежите, обединяващи неправителствени организации за подпомагане на бежанци и търсещи убежище в поне 10 държави-членки, структурна помощ, предназначена да улесни обмена на опит и добри практики, както и да гарантира, че развитието на политиките и практиките на Общността в областта на убежището отразяват придобития от неправителствените организации опит и интересите на бежанците и търсещите убежище;

з)

да предоставят помощни услуги на държавите-членки в случай на надлежно обосновани спешни ситуации, изискващи неотложни действия.

а)

се предвижда да бъдат незабавно осъществени и практически не могат да бъдат включени в съответната годишна програма, и

б)

продължителността им не надхвърля шест месеца.

а)

приемане и настаняване;

б)

осигуряване на средства за съществуване, включително храна и облекло;

в)

медицинска, психологическа или друга помощ;

г)

разходи за персонал и административни разходи, свързани с приемането на съответните лица и прилагането на мерките;

д)

логистични и транспортни разходи;

е)

правна и езикова помощ;

ж)

предоставяне на услуги за писмен и устен превод, експертиза в областта на удостоверенията за самоличност и други мерки, способстващи за бързата идентификация на лицата, които е възможно да се нуждаят от международна закрила, както и за справедливото и ефикасно обработване на молбите за убежище.

а)

всички граждани на трети страни или лица без гражданство, притежаващи статута, определен в Женевската конвенция и на които е разрешено да пребивават в качеството на бежанци в една от държавите-членки;

б)

всички граждани на трети страни или лица без гражданство, които се ползват от определена форма на субсидиарна закрила по смисъла на Директива 2004/83/ЕО;

в)

всички граждани на трети страни или лица без гражданство, които са кандидатствали за една от формите на закрила, описани в букви а) и б);

г)

всички граждани на трети страни или лица без гражданство, ползващи се с временна закрила по смисъла на Директива 2001/55/ЕО;

д)

всички граждани на трети страни или лица без гражданство, които се презаселват или са били презаселени в държава-членка.

а)

проверка на наличието и правилното функциониране на системи за управление и контрол в държавите-членки в съответствие с описаните в член 32 процедури;

б)

задържане или временно преустановяване на всички или част от плащанията в съответствие с членове 41 и 42, ако националните системи за управление и контрол не изпълнят функцията си, и чрез прилагане на каквато и да е друга необходима финансова корекция в съответствие с описаните в членове 45 и 46 процедури.

а)

30 % пропорционално на броя лица, допуснати през предходните три години в една от категориите, споменати в член 6, букви а), б) и д);

б)

70 % пропорционално на броя лица, които попадат в една от категориите, посочени по член 6, букви в) и г), регистрирани през предходните три години.

а)

лица от страна или регион, определен за прилагане на регионална програма за закрила;

б)

непридружени непълнолетни лица;

в)

непълнолетни и жени, изложени на риск, по-специално от психологическо, физическо или сексуално насилие или експлоатация;

г)

лица със сериозни медицински нужди, на които може да се намери решение само чрез презаселване.

а)

състоянието и потребностите в държавата-членка;

б)

съотношението себестойност/ефективност на разходите, inter alia предвид броя лица, обхванати от проекта;

в)

опитът, експертните умения, надеждността и финансовото участие на организацията, кандидатстваща за финансиране, както и на всяка организация партньор;

г)

степента на допълване между проектите и други дейности, финансирани от общия бюджет на Европейския съюз, или като част от национални програми.

а)

проучвания, оценки, експертни доклади и статистики, включително такива от общ характер, свързани с работата на Фонда;

б)

мерки за информиране на държавите-членки, крайните бенефициери и широката общественост, включително разяснителни кампании и изграждане на обща база данни за проекти, финансирани по линия на Фонда;

в)

изграждането, функционирането и осъществяването на взаимовръзка между електронни системи за управление, наблюдение, инспекция и оценка;

г)

разработването на обща рамка за оценка и наблюдение, както и на системи от показатели, които при целесъобразност отчитат националните показатели;

д)

въвеждане на подобрения в методите за оценка, както и обмен на информация относно практики в тази област;

е)

мерки с цел осигуряване на информация и обучение на органите, определени от държавите-членки в съответствие с член 25, в допълнение към усилията на държавите-членки за предоставяне на общи указания на същите органи съгласно член 31, параграф 2.

a)

за периода 2008–2010 г., 7 % от общата годишна сума на съфинансирането, отпуснато на държавата-членка, плюс 30 000 EUR; и

б)

за периода 2011–2013 г., 4 % от общата годишна сума на съфинансирането, отпуснато на държавата-членка, плюс 30 000 EUR.

а)

описание на текущото състояние в държавата-членка по отношение на механизмите за прием, процедурите за предоставяне на убежище, консултациите с оглед доброволно завръщане, интеграцията и презаселване и прехвърляне от друга държава-членка на лицата по член 6, както и разработването, наблюдението и оценката на политиките за предоставяне на убежище;

б)

анализ на потребностите във въпросната държава-членка по отношение на приемането, процедурите за предоставяне на убежище, консултациите с оглед доброволно завръщане, интеграцията и презаселване и прехвърляне от друга държава-членка на лицата по член 6, както и разработването, наблюдението и оценката на политиките за предоставяне на убежище;

в)

представянето на подходяща стратегия за постигане на тези цели с посочване на приоритетите при осъществяването им, както и описание на дейностите, предвидени за изпълнение на тези приоритети;

г)

данни за съвместимостта на тази стратегия с други регионални, национални и общностни инструменти;

д)

информация за приоритетите и конкретните им цели. Тези цели се изразяват количествено чрез ограничен брой показатели при отчитане на принципа на пропорционалност. Показателите трябва да позволяват да се измери постигнатият спрямо изходното състояние напредък, както и ефективността на поставените цели при осъществяване на приоритетите;

е)

описание на избрания подход при прилагане принципа на партньорство, определен в член 11;

ж)

проект за план за финансиране, в който се определя за всеки приоритет и за всяка годишна програма предлаганото финансово участие на Фонда, както и общият размер на общественото или частно съфинансиране;

з)

разпоредбите, установени, за да се гарантира публичност на многогодишната програма.

а)

съвместимостта на проекта на многогодишната програма с целите на Фонда и стратегическите насоки, определени в член 17;

б)

основателността на дейностите, предвидени в проекта, от гледна точка на предлаганата стратегия;

в)

съответствието на многогодишните програми с механизмите за управление и контрол, установени от държавата-членка във връзка с осъществяването на интервенциите на Фонда, с разпоредбите на настоящото решение;

г)

съответствието на проекта на многогодишната програма с Общностното право, по-специално с Общностното право, целящо да гарантира свободното движение на лица в съчетание с пряко свързаните съпътстващи мерки относно контрола на външните граници, убежището и имиграцията.

а)

общите правила за подбор на проекти за финансиране по годишната програма;

б)

описание на дейностите за подпомагане по годишната програма;

в)

предложеното финансово разпределение на средствата на Фонда между различните дейности по програмата; както и исканата сума за техническа помощ по член 16 за целите на изпълнението на годишната програма.

а)

подробно описание на текущата ситуация, в частност по отношение на броя пристигнали, въздействието върху съоръженията за прием и системата за убежище или инфраструктурата, спешните нужди, както и обоснована прогноза за възможното развитие на ситуацията в краткосрочен план;

б)

обосновано изложение на извънредния характер на ситуацията, представен с елементи, които могат да включват последни статистически и други данни за притока на лица на съответния определен пункт на границата;

в)

подробно описание на предвижданите спешни мерки, техният мащаб, тяхното естество, както и заинтересованите партньори;

г)

разпределение на прогнозните разходи по предвижданите мерки.

а)

определяне на функциите на организациите, свързани с управлението и контрола, и разпределението на функциите в рамките на всяка организация;

б)

спазване принципа на разделение на функциите между и в рамките на тези организации;

в)

достатъчни ресурси за всяка организация с оглед изпълнение на функциите, които са й били отредени за периода на осъществяване на съфинансираните от Фонда дейности;

г)

процедури за гарантиране на правилността и редовността на разходите, декларирани според годишните програми;

д)

надеждни счетоводни системи, системи за наблюдение и финансова отчетност в електронен вид;

е)

система за отчетност и наблюдение в случаите, когато отговорната организация делегира изпълнението на задачите си на друга;

ж)

процедурни ръководства относно функциите, които трябва да бъдат изпълнявани;

з)

механизми за извършване на одит на функционирането на системата;

и)

системи и процедури за осигуряване на надеждна одитна пътека;

й)

процедури за отчетност и наблюдение за нередности и възстановяване на неоснователно изплатени суми.

а)

отговорен орган: функционална структура на държавата-членка, национален обществен орган или организация, определени от държавата-членка, или частноправен субект на държавата-членка, изпълняващ обществени функции, който отговаря за управлението на многогодишната програма и годишните програми, подпомагани от Фонда, и осигурява цялата комуникация с Комисията;

б)

сертифициращ орган: национален обществен орган или организация, или лице, действащо в качеството на такава организация или орган, определени от държавата-членка да заверяват декларациите за разходите, преди те да бъдат изпратени до Комисията;

в)

одитен орган: национален обществен орган или организация, при условие, че е функционално независим от отговорния орган и сертифициращия орган, определен от държавата-членка и отговарящ за проверката на ефективното функциониране на системата за управление и контрол;

г)

когато е целесъобразно, упълномощен орган.

а)

е юридическо лице, освен ако е функционална структура на държавата-членка;

б)

разполага с необходимата инфраструктура за добра комуникация с широк обхват от потребители, както и с отговорните организации на останалите държави-членки и Комисията;

в)

работи в административна среда, която му предоставя възможност да изпълнява задачите си правилно, като избягва всякакви конфликти на интереси;

г)

е в състояние да прилага нормите за управление на фондовете на Общността;

д)

разполага с финансови и управленски ресурси, съответстващи на обема на средствата на Общността, които ще трябва да управлява;

е)

разполага със служители, които имат необходимата професионална квалификация за извършване на административна дейност в международни условия.

а)

се допитва до партньорите в съответствие с член 11;

б)

внася в Комисията предложения за многогодишна и годишни програми, на които се позовават членове 18 и 20;

в)

организира и публикува покани за обществени поръчки и предложения, ако е целесъобразно;

г)

организира процедури за подбор на проекти за съфинансиране от Фонда в съответствие с критериите, изложени в член 14, параграф 5;

д)

приема плащания, извършени от Комисията, и извършва плащания за крайните бенефициери;

е)

осигурява съгласуваност и допълняемост между съфинансирането от Фонда и от други национални и общностни финансови инструменти;

ж)

наблюдава предоставянето на съфинансирани продукти и услуги, проверява дали заявените за дейностите разходи са били действително извършени, и спазва общностните и националните разпоредби;

з)

следи за наличието на система за въвеждане и съхранение в електронен вид на счетоводната документация за всяка дейност от годишните програми, както и за събирането на данни за изпълнението, необходими за финансовото управление, наблюдение, контрол и оценка;

и)

следи крайните бенефициерри и другите организации, участващи в изпълнението на съфинансираните от Фонда дейности, да поддържат отделна счетоводна система или отделна счетоводна сметка за всички транзакции, свързани с дейността, без да се нарушават националните счетоводни норми;

й)

следи оценяването на Фонда, посочено в член 49, да се извършва в сроковете, определени в член 50, параграф 2, и да отговаря на стандартите за качество, договорени между Комисията и държавата-членка;

к)

въвежда процедури, гарантиращи, че всички документи, свързани с разходите и одитите, необходими за осигуряване на съответната одитна пътека, се водят съгласно изискванията, посочени в член 43;

л)

следи одитният орган да получава за целите на извършване на одитите, посочени в член 30, параграф 1, цялата необходима информация за прилаганите управленски процедури и съфинансираните от Фонда проекти;

м)

следи сертифициращият орган да получава за целите на сертифицирането цялата необходима информация за процедурите и проверките, които се извършват във връзка с разходите;

н)

съставя и внася в Комисията междинни и заключителни доклади за изпълнението на годишните програми, декларации за разходите, заверени от сертифициращия орган, и молби за плащане, или при целесъобразност, декларации за възстановяване на разходи;

о)

извършва информационна и консултантска дейност; и разпространява резултатите от подпомаганите дейности;

п)

сътрудничи на Комисията и отговорните органи в останалите държави-членки;

р)

проверява изпълнението на споменатите в член 33, параграф 6 насоки от крайните бенефициери.

а)

удостоверява, че:

б)

за целите на сертифицирането следи дали е получил необходимата информация от отговорния орган относно процедурите и проверките, извършвани във връзка с разходите, включени в декларациите за разходи;

в)

за целите на сертифицирането отчита резултатите от всички одити, извършени от или под ръководството на одитния орган;

г)

води счетоводна документация в електронен вид за разходите, декларирани пред Комисията;

д)

проверява възстановяването на всички средства на Общността, за които е установено, че са били изплатени неоснователно вследствие на установени нередности, както и на лихвите, когато е целесъобразно, като води сметка за подлежащите на възстановяване суми и внася възстановените суми в общия бюджет на Европейския съюз, приспадайки ги, когато е възможно, от следващата декларация за разходи.

а)

следи за извършването на одити за проверка на ефективното функциониране на системата за управление и контрол;

б)

следи за извършването на одити на дейности въз основа на подходяща извадка за проверка на декларираните разходи; извадката представлява не по-малко от 10 % от общите допустими разходи за всяка годишна програма;

в)

внася в Комисията в срок до шест месеца след одобряването на многогодишната програма одитна стратегия, включваща организациите, които ще извършват посочените в букви а) и б) одити, като гарантира основните бенефициери, съфинансирани от Фонда, да бъдат одитирани, и одитите да бъдат разпределени равномерно през целия програмен период.

а)

годишен одитен доклад, в който се излагат констатациите от одитите, извършени в съответствие с одитната стратегия в рамките на годишната програма, и се отчитат всички пропуски, открити в системите за управление и контрол на програмата;

б)

становище, въз основа на проверките и одитите, които са извършени под ръководството на одитния орган, дали функционирането на системата за управление и контрол дава достатъчно гаранции, че подадените в Комисията декларации за разходи са точни и всички свързани с тях транзакции са законосъобразни и редовни;

в)

декларация за оценка основателността на молбата за плащане или декларацията за възстановяване на остатъка, както и на законосъобразността и редовността на съответните разходи.

а)

заверена декларация за разходи, надлежно съставена в съответствие с член 29, параграф 1, буква а) и член 35, и молба за плащане на остатъка или декларация за възстановяване;

б)

заключителният доклад за изпълнението на годишната програма, определен в член 51;

в)

годишният одитен доклад, становище и декларация, предвидени в член 30, параграф 3.

а)

в доклад на национален или общностен одитен орган се съдържат данни за предполагаем съществен недостатък във функционирането на системите за управление и контрол,

б)

този служител трябва да извърши допълнителни проверки след получаване на сведения, които сочат, че разходите в заверена декларация за разходи са свързани със сериозна нередност, която не е отстранена.

а)

е налице сериозен недостатък в системата за управление и контрол на програмата, който се отразява върху надеждността на процедурата за заверка на плащанията и за чието отстраняване не са били предприети мерки; или

б)

разход, съдържащ се в заверена декларация за разходи, е свързан със сериозна нередност, която не е била отстранена; или

в)

дадена държава-членка не е изпълнила задълженията си по членове 31 и 32.

а)

е налице сериозен недостатък в системата за управление и контрол на програмата, който излага на риск вече внесеното финансово участие на Общността в програмата;

б)

разход, съдържащ се в заверена декларация за разходи, е нередовен и не е бил коригиран от държавата-членка преди започването на процедурата за корекция по настоящия параграф;

в)

дадена държава-членка не е изпълнила задълженията си по член 31 преди започването на процедурата за нанасяне на корекции по настоящия параграф.

а)

финансовото и оперативното изпълнение на годишната програма;

б)

постигнатия напредък при изпълнението на многогодишната програма и нейните приоритети във връзка с техните специфични, проверими цели, заедно с количествен израз на показателите във всички случаи, когато те могат да бъдат изразени количествено;

в)

мерките, предприети от отговорния орган за осигуряване качеството и ефективността на изпълнението, и по-специално:

г)

мерките, взети за предоставяне на информация и за уведомяване на обществеността за годишните и многогодишните програми.

6.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/22

(1)

При все, че всяка държава-членка допринася за високото и единно равнище на контрол на лицата и наблюдение на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз в рамките на установени общи правила, някои държави-членки понасят по-голяма тежест от други.

(2)

Разликата в тежестта се обяснява с това, че държавите-членки се намират в различно положение по отношение на географските характеристики на външната граница, броя на разрешените и действащи гранично-пропускателни пунктове, нивото на миграционния натиск, както законен, така и незаконен, срещнатите рискове и заплахи и на последно място работното натоварване на националните служби при разглеждането на молбите за визи и издаването на визи.

(3)

Поделянето на тежестта между държавите-членки и Европейския съюз при управлението на външните граници е един от петте компонента от общата политика за управление на външните граници, предложена от Комисията в нейно съобщение от 7 май 2002 г.„Към интегрирано управление на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз“ и одобрена от Съвета в неговия „План за управление на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз“ от 14 юни 2002 г.

(4)

При все, че Регламент (EО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г. за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (4) представлява важна стъпка към по-нататъшното развитие на функционалното измерение на общата система за интегрирано управление на границите, прилагането на ефективни и общи стандарти за контрол и наблюдение на външните граници изисква механизъм за финансова солидарност на Общността в подкрепа на държавите-членки, които за благото на Общността понасят значителна финансова тежест за продължителен период.

(5)

„Общият сборник“ законодателни актове, както е определен в Регламент (EО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на Шенгенските граници) (5), изисква граничните проверки да допринесат за борбата с незаконната имиграция и трафика на хора и да предотвратят всяка заплаха за вътрешната сигурност на държавите-членки, като същевременно предвижда граничните проверки да се извършват при пълно зачитане на човешкото достойнство.

(6)

Фондът за външни граници (наричан по-нататък „Фонда“) следва да изразява солидарност чрез финансово подпомагане на тези държави-членки, които прилагат шенгенските разпоредби по отношение на външните граници.

(7)

Това финансово подпомагане следва да бъде организирано по такъв начин, че същевременно да представлява логично продължение на досегашните финансови помощи от Европейския съюз за държавите-членки, които към момента на влизане в сила на настоящото решение все още не прилагат всички разпоредби от достиженията на правото от Шенген, но без все пак да бъде автоматично продължение на предходно финансирани дейности от други източници в рамките на общия бюджет на Европейския съюз. В такива случаи Фондът следва да подпомага държавите-членки, които се подготвят за пълно участие възможно най-бързо, в съответствие с Хагската програма от 4 и 5 ноември 2004 г.

(8)

Освен това, Фондът следва да отчита конкретни ситуации, като транзитното преминаване по суша на граждани от трети страни, които, при пътуването между две части от собствената си страна, които не са географски свързани, е необходимо да преминат през територията на една или повече държави-членки, не само в интерес на съответната(ите) държава(и)-членка(и), но на всички държави-членки, които са премахнали проверките по вътрешните си граници. В такива случаи дейностите, подлежащи на финансиране, следва да бъдат обстойно определени и разпределението на средствата следва да се направи въз основа на фактическата оценка на нуждите, свързани с тези дейности.

(9)

Фондът следва да допринася за създаването на Обща европейска система за интегрирано управление на границите, която включва целия набор от мерки, свързани с политиката, законодателството, системното сътрудничество, разпределението на тежестта, персонала, оборудването и технологията, взети на различни нива от страна на компетентните органи на държавите-членки, които сътрудничат помежду си и, където е необходимо, с други участници, като използва, inter alia, четирипластовия модел за сигурност на границите и интегрирания анализ на риска на Европейския съюз, за да гарантира единен и висококачествен контрол на външните граници, както и гъвкав трансграничен трафик.

(10)

В съответствие с Протокол № 5 към Акта за присъединяване от 2003 г. (6) относно транзитното преминаване на лица по суша между района на Калининград и другите части на Руската федерация, Фондът поема всякакви допълнителни разходи, понесени при прилагането на конкретните разпоредби на достиженията на правото, предвидени по отношение на транзитното преминаване.

(11)

Като допълнение към оперативното сътрудничество под егидата на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз, създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 (наричана по-нататък „Агенцията“) и в допълнение на разпределението на средствата между държавите-членки, Фондът следва да предвиди и възможността за реакция от страна на Общността по отношение на слабостите на стратегически гранични пунктове чрез съфинансиране на конкретни дейности за справянето с тези слабости, като участва с определена сума, заделяна ежегодно за тези дейности.

(12)

Фондът следва да предвижда подкрепа на националните мерки и сътрудничеството между държавите-членки в областта на визовата политика и други предгранични дейности, извършвани в етап, предшестващ контролните проверки на външните граници. Ефективното управление на дейностите, организирани от консулските служби на държавите-членки в трети страни, е в интерес на общата визова политика като част от многопластовата система, целяща улесняване на законното пътуване и справянето с незаконната имиграция в Европейския съюз, и представлява неразделна част от общата система за интегрирано управление на границите.

(13)

С оглед обхвата и целта на Фонда, последният не може в никакъв случай да оказва подкрепа на дейности, свързани с места и центрове за задържане на лица в трети страни.

(14)

Следва да се определят обективни критерии за разпределяне на наличните годишни средства между държавите-членки. Критериите следва да се класифицират според вида на границите, като се вземат предвид потокът и нивата на заплаха на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз.

(15)

През 2010 г. следва да се извърши преглед на прилагането на тези критерии, за да може всякакви нововъзникващи обстоятелства, включително тези, които произтичат от промените в самите външни граници, да бъдат взети предвид.

(16)

С оглед мисията на Агенцията да подпомага държавите-членки в прилагането на оперативните аспекти на управлението на външните граници и за целите на допълняемостта между нейната мисия и отговорностите на държавите-членки при контрола и наблюдението на външните граници, Комисията следва да се консултира с Агенцията относно проекта за многогодишните програми, предоставени от държавите-членки и относно стратегическите насоки, подготвени от Комисията.

(17)

Освен това, Комисията може да поиска от Агенцията да предостави информация при оценяването от страна на Комисията на въздействието на Фонда върху развитието на политиката и законодателството относно контрола на външните граници, взаимодействията между Фонда и задачите на Агенцията, както и на целесъобразността на критериите за разпределение на средствата между държавите-членки с оглед на целите, към които се стреми Европейският съюз в тази област.

(18)

Настоящото решение е предвидено да стане част от цялостна рамка, която също включва Решение № 573/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. за създаване на Европейския бежански фонд за периода от 2008 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (7), Решение 575/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. за създаване на Европейски фонд за връщане за периода от 2008 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (8) и Решение №.../2007/ЕО на Съвета от ... за създаване на Европейски фонд за интеграция на граждани на трети страни за периода от 2007 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (9) и чиято цел е да реши въпроса за справедливото разпределение на отговорностите между държавите-членки по отношение на финансовата тежест, произтичаща от въвеждането на интегрирано управление на външните граници на Европейския съюз и от осъществяването на общите политики в областта на убежището и имиграцията, разработени в съответствие с дял IV, част 3 от Договора.

(19)

Участието в този Фонд от страна на държава-членка не следва да съвпада с участието й в бъдещ временен инструмент, предназначен да подпомага държавите-членки, бенефициери на Фонда, при финансирането на дейности на нови външни граници на Европейския съюз за целите на прилагането на достиженията на правото от Шенген и осъществяването на контрол на външните граници.

(20)

Дейностите, подкрепяни от този Фонд, следва да са в хармония с дейностите, подкрепяни от актовете на Общността относно външното подпомагане и да се извършват в рамките на външната политика на Европейския съюз и по-специално стратегията за външните измерения на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

(21)

Подкрепата, предоставена от Фонда, би била по-ефикасна и по-добре насочена, ако съфинансирането на допустими дейности би се основавало на стратегическо многогодишно програмиране, изготвено от всяка държава-членка в диалог с Комисията.

(22)

Въз основа на стратегически насоки, приети от Комисията, всяка държава-членка следва да подготви многогодишен програмен документ, като отчете конкретното си положение и потребности, и очертае стратегията си за развитие, която да представлява рамката за подготовка на осъществяването на дейностите, които трябва да бъдат изброени в годишните програми.

(23)

В контекста на съвместното управление, както е посочено в член 53, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (10) (наричан по-нататък „Финансовия регламент“), следва да се уточнят условията, позволяващи на Комисията да спазва задълженията си за изпълнение на общия бюджет на Европейските общности, и да се изяснят задълженията за сътрудничество на държавите-членки. Прилагането на тези условия би позволило на Комисията да се увери, че държавите-членки използват Фонда правилно, законосъобразно и в съответствие с принципа за добро финансово управление по смисъла на член 27 и член 48, параграф 2 от Финансовия регламент.

(24)

Държавите-членки следва да приемат съответни мерки, за да гарантират правилното функциониране на системата за управление и контрол, и качеството на изпълнение. За тази цел е необходимо да се определят общи принципи и необходими функции, които всички програми да изпълняват.

(25)

Поради факта, че Фондът може да подкрепя националните мерки на държава-членка за прилагане на шенгенските разпоредби, простиращи се от външния контрол по границите до визовата политика, може да участват няколко органа от държава-членка на различни нива и с различни местоположения. Следователно държавите-членки следва да определят няколко сертифициращи и одитни органи или упълномощени органи, докато не се постигне ясно разпределение на функциите за всеки от тези органи.

(26)

В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, държавите-членки следва да носят основната отговорност за прилагането и контрола на интервенциите на Фонда.

(27)

Задълженията на държавите-членки по отношение на системите за управление и контрол, сертифициране на разходите, и предотвратяване, откриване и отстраняване на нередности и нарушения на правото на Общността следва да бъдат уточнени, за да се гарантира ефикасното и правилно изпълнение на техните многогодишни и годишни програми. В частност, що се отнася до управлението и контрола, е необходимо да се определят условията, чието спазване от държавите-членки гарантира, че системите са въведени и функционират задоволително.

(28)

Без да се засягат правомощията на Комисията по отношение на финансовия контрол, сътрудничеството между държавите-членки и Комисията в тази област следва да бъде насърчавано.

(29)

Ефективността и влиянието на дейностите, подпомагани от Фонда, също зависят от тяхната оценка и от разпространението на резултатите. Отговорностите на държавите-членки и Комисията в това отношение и механизмите за гарантиране надеждността на оценката и качеството на свързаната информация, следва да бъдат формализирани.

(30)

Дейностите следва да бъдат оценявани с оглед междинния преглед и оценката на въздействието, а процесът на оценяване следва да бъде включен в механизмите за наблюдение на проекта.

(31)

Като се има предвид значението на прозрачността на финансирането от Общността, Комисията следва да предостави указания, за да улесни правилното потвърждаване на получената помощ от който и да е орган, неправителствена, международна организация или друго юридическо лице, получаващи безвъзмездна помощ по настоящия фонд, като се отчита практиката с други инструменти под съвместно управление, като например структурните фондове.

(32)

Настоящото решение създава финансова рамка за целия период на програмата, която съставлява основната отправна точка за бюджетния орган по време на годишната бюджетна процедура, съгласно точка 37 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (11).

(33)

Тъй като целите на настоящото решение, а именно подкрепа на създаването на обща система за интегрирано управление на границите, което включва и управлението на дейностите, организирани от консулски и други служби на държавите-членки в трети страни във връзка с потоците от граждани на трети страни на територията на държавите-членки, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и поради това с оглед на степента и очакваните резултати от предложеното действие, могат да се постигнат по-добре на ниво Общност, то Общността може да вземе мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, постановен в същия член, настоящото решение не излиза извън рамките на необходимото за постигане на тази цел.

(34)

Мерките, необходими за прилагането на настоящото решение, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (12).

(35)

Тъй като мярката от настоящото решение относно приемането на стратегически насоки е от общ характер и е предназначена да измени несъществени елементи от настоящото решение, inter alia, чрез заличаване на някои от тези елементи или чрез допълване на настоящото решение с нови несъществени елементи, тя следва да се приеме в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. С цел повишаване на ефикасността, при приемането на стратегическите насоки сроковете, приложими при процедурата по регулиране с контрол, следва да бъдат съкратени.

(36)

С цел гарантиране на своевременното изпълнение на дейностите по Фонда, настоящото решение следва да се прилага считано от 1 януари 2007 г.

(37)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, което попада в областите, посочени в член 1, букви А и Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (13).

(38)

Следва да се предвиди разпоредба, която да позволява на представители на Исландия и Норвегия да се присъединят към работата на комитетите, подпомагащи Комисията при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия. Такава разпоредба бе обсъдена в размяната на писма между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно комитети, които подпомагат Европейската комисия при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия (14), приложена към споменатото в съображение 37 споразумение.

(39)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоциирането на Конфедерация Швейцария при прилагането, изпълнението и развитието на достиженията на правото от Шенген, което попада в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 4, параграф 1 от Решение 2004/860/ЕО на Съвета относно подписването от името на Европейската общност и временното прилагане на определени разпоредби на посоченото споразумение (15).

(40)

Следва да се предвиди разпоредба, която да позволява на представители на Швейцария да се присъединят към работата на комитетите, подпомагащи Комисията при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия. Такава разпоредба бе обсъдена в размяна на писма между Съвета на Европейския съюз и Швейцария, приложена към споразумението, посочено в съображение 39.

(41)

За да се определят допълнителните правила, необходими за прилагането на настоящия инструмент, следва да се сключи споразумение между Общността и Исландия, Норвегия и Швейцария.

(42)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейски съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането му и нито е обвързана от него, нито е обект на прилагането му. Предвид това, че настоящото решение развива достиженията на правото от Шенген съгласно разпоредбите на дял IV, трета част от Договора за създаване на Европейската общност, Дания, в съответствие с член 5 от посочения протокол, решава в шестмесечен срок след датата на приемане на настоящото решение, дали да го транспонира, или не в своето национално право.

(43)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (16) и последващото Решение 2004/926/EО на Съвета от 22 декември 2004 г. относно влизането в сила на части от достиженията на правото от Шенген за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (17). Следователно Обединеното кралство не участва в приемането им и не е обвързано от тях, нито е обект на прилагането им.

(44)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (18). Следователно Ирландия не участва в приемането му и нито е обвързана от него, нито е обект на прилагането му.

(45)

В съответствие с второто тире от параграф 2 от член 67 от Договора, Решение 2004/927/ЕО на Съвета от 22 декември 2004 г., което предвижда определени области, обхванати от дял IV, трета част от Договора за създаване на Европейската общност, да се регулират съгласно процедурата по член 251 от този договор (19) направи процедурата по член 251 от Договора приложима в областите, обхванати от член 62, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 3 и член 63, параграф 2, буква б) и параграф 3, буква б) от Договора.

1.

„външни граници“ означава сухопътните граници на държавите-членки, включително реки и езера, морета и техните летища, речни пристанища, морски пристанища и езерни пристанища, за които се прилагат разпоредбите на правото на Общността относно пресичането на външните граници, независимо дали тези граници са временни или не;

2.

„временни външни граници“ означава

3.

„гранично-пропускателен пункт“ означава всеки пропускателен пункт, където компетентните органи са разрешили преминаването на външните граници в съответствие с член 34, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 562/2006;

4.

„Агенция“ означава Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз, създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004.

а)

ефективно организиране на задачи, свързани с контрола и наблюдението на външните граници;

б)

ефективно управление на потоците от лица на външните граници от страна на държавите-членки, за да се гарантира, от една страна, високо ниво на защита по външните граници, и от друга страна, безпроблемно преминаване на външните граници в съответствие с достиженията на правото от Шенген, включително принципите на уважително отношение и опазване на достойнството;

в)

единно прилагане от страна на граничната охрана на разпоредбите на правото на Общността относно преминаването на външните граници, в частност Регламент (ЕО) № 562/2006;

г)

подобряване на управлението на дейности, организирани от консулските и други служби на държавите-членки в трети страни във връзка с потока на граждани на трети страни към територията на държавите-членки и сътрудничеството между държавите-членки в това отношение.

а)

прилагането на препоръките, оперативните стандарти и най-добрите практики, произтичащи от оперативното сътрудничество между държавите-членки в сферата на граничния контрол;

б)

разработване и прилагане на мерките, необходими за подобряване на системите за наблюдение между гранично-пропускателните пунктове;

в)

въвеждане на мерки или разработване на ефективни системи, позволяващи методичното събиране на информация за променящото се положение в участъка пред, непосредствено зад и на външните граници;

г)

гарантиране на целесъобразно регистриране на броя лица, преминаващи всякакви видове външни граници (сухоземни, въздушни, морски);

д)

въвеждане или модернизация на система за събиране на статистически и административни данни за категориите пътници, броя и естеството на проверките и мерките за наблюдение на различните видове вътрешни граници, въз основа на регистрация и други източници за събиране на данни;

е)

установяването на ефективно, структурирано, стратегическо и оперативно сътрудничество между всички органи, функциониращи на гранично-пропускателните пунктове;

ж)

подобряване на капацитета и квалификациите на граничната охрана при изпълнение на техните задачи, свързани с наблюдение, консултиране и контрол;

з)

подобряване на обмена на информация на национално ниво между органите, отговорни за управлението на външните граници и между тези органи и други органи, отговорни за миграция, убежище и други свързани с тях въпроси;

и)

разпространение на стандартите за управление на качеството.

а)

освен по отношение на временните външни граници, разработването на нови работни методи, логистични мерки и най-съвременна технология за засилването на системния контрол върху лицата при влизане и излизане от гранично-пропускателните пунктове;

б)

насърчаване на използването на технологии и специализирано обучение на персонала, който носи отговорност за ефективното им използване;

в)

насърчаване на обмена на информация и подобряване на обучението върху подправени пътни документи, включително разработване и разпространение на общи инструменти и практики за разкриването на такива документи;

г)

насърчаване на ефективното извършване на справки със съществуващи данни в реално време на гранично-пропускателните пунктове чрез използване на широко разпространени ИТ системи, като Шенгенската информационна система (ШИС) и Визовата информационна система (ВИС), и ефективен обмен на информация между всички гранично-пропускателни пунктове по външните граници в реално време;

д)

гарантиране на оптимално прилагане на оперативно и техническо ниво на резултатите от анализите на риска.

а)

постепенно установяване във всяка държава-членка на единно образование, обучение и квалификации на граничната охрана, в частност чрез прилагането на обща базова програма за обучение, разработена от Агенцията, както и чрез целесъобразни допълнения към дейността на Агенцията в тази област;

б)

подпомагане и увеличаване на обмена и командироването на гранична охрана между държавите членки като допълнение към насоките и дейностите на Агенцията в тази област;

в)

насърчаване на използването на съвместими най-съвременни технологии по външните граници винаги, когато това е безусловно необходимо за правилното, ефективно или единно прилагане на правилата;

г)

увеличаване на капацитета на органи за прилагане на едни и същи процедури и за взимане на последователни, бързи и целесъобразни решения по въпросите на преминаването на външните граници, включително издаването на визи;

д)

насърчаване на използването на общо Практическо ръководство за гранична охрана;

е)

изграждане и модернизиране на места и центрове за лица, които не са получили разрешение за влизане и за лица, които са задържани след като са преминали границата незаконно или когато приближават външните граници с цел незаконно влизане на територията на държави-членки;

ж)

повишаване на сигурността на помещенията в гранично-пропускателните пунктове, за да се гарантира безопасността на граничната охрана и защитата на оборудването, системите за сигурност и транспортните средства.

а)

увеличаване на оперативния капацитет на мрежата от служители за връзка по въпросите на миграцията и насърчаването на по-ефективното сътрудничество чрез тази мрежа между службите на държавите-членки;

б)

въвеждане на мерки, целящи подпомагане на държавите-членки и превозвачите при изпълнението на задълженията, наложени им по силата на Директива 2004/82/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно задължението на превозвачите да съобщават данни на пътниците (20) и член 26 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (21) (наричана по-нататък „Шенгенската конвенция“), с цел предотвратяване на незаконното достигане до външните граници;

в)

насърчаване на по-ефективно сътрудничество с превозвачите на летищата в страните на отпътуване, включително единно обучение на персонала на превозвачите по отношение на пътните документи;

г)

насърчаване на управлението на качеството, доброто обслужване и инфраструктурните съоръжения в процеса на кандидатстване за виза;

д)

насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки в увеличаването на капацитета на консулските служби за разглеждане на молбите за виза;

е)

насърчаване на общите практики за разследване, единните административни процедури и решения относно визите на консулските служби на държава-членка в различни трети страни;

ж)

насърчаване на напредъка към системно и редовно сътрудничество между консулските и други служби на различни държави-членки, и по-конкретно във връзка с ВИС, включително обединяването на ресурси и средства за издаване на визи, обмен на информация, проучвания и разследвания относно молбите за визи и създаването на общи центрове за кандидатстване за визи;

з)

насърчаване на националните инициативи, насочени към общи практики за разследване, единни административни процедури и решения относно визи от страна на консулските служби на различните държави-членки;

и)

създаване на общи консулски представителства.

а)

гранично-пропусквателните инфраструктури и свързаните с тях сгради, като гранични пунктове, хеликоптерни площадки или алеи и кабини за нареждане на опашка на автомобили или лица на гранично-пропускателните пунктове;

б)

инфраструктури, сгради и системи, необходими за наблюдението на участъците между гранично-пропускателните пунктове и защитата срещу незаконното преминаване на външната граница;

в)

оперативно оборудване като сензори, видео-наблюдение, инструменти за проверка на документите, уреди за разкриване и подвижни или стационарни терминали за справка със ШИС, ВИС, Европейската система за архивиране на изображения (FADO) и други европейски и национални системи;

г)

транспортни средства за контрола на външните граници, като автомобили, плавателни съдове, хеликоптери и леки самолети, специално снабдени с електронно оборудване за наблюдението на границата и забелязване на лица в транспортни средства;

д)

оборудване за обмен на информация в реално време между съответните органи;

е)

ИКТ системи;

ж)

програми за командироване и обмен на персонал като гранична охрана, служители, отговарящи за имиграцията и консулски служители;

з)

обучение и подготовка на персонал в рамките на съответните органи, включително езиково обучение;

и)

инвестиране в разработването, тестването и монтирането на най-съвременни технологии;

й)

проучвания и пилотни проекти за прилагане на препоръки, оперативни стандарти и най-добрите практики, произтичащи от оперативното сътрудничество между държавите-членки в сферата на граничния контрол;

к)

проучвания и пилотни проекти, целящи да стимулират нововъведенията, да улеснят обмена на опит и добра практика, и да подобрят качеството на управлението на дейностите, организирани от консулските и други служби на държавите-членки в трети страни във връзка с потока от граждани на трети страни към територията на държавите-членки и сътрудничеството между държавите-членки във връзка с това.

а)

инвестиция в инфраструктури;

б)

подготовка на персонала, който привежда в действие специалната транзитна схема;

в)

допълнителни оперативни разходи, включително заплатите на персонала, който привежда в действие специалната транзитна схема.

а)

принос към разширяването на дейностите, организирани от консулските и други служби на държавите-членки в трети страни във връзка с потока на граждани на трети страни към територията на държавите-членки и сътрудничеството между държавите-членки в това отношение, включително дейностите на ALO и ILO;

б)

насърчаване на по-нататъшното включване на митническите, ветеринарните и фитосанитарните проверки в интегрираното гранично управление в съответствие с развитието на политиката в тази област;

в)

предоставяне на помощни услуги на държавите-членки в случай на надлежно обосновани спешни ситуации, изискващи неотложни действия.

а)

да способстват за сътрудничеството от страна на Общността при прилагането на законодателството и добрите практики на Общността;

б)

да способстват за създаването на транснационални мрежи за сътрудничество и пилотни проекти, основаващи се на транснационални партньорства между организации, намиращи се в две или повече държави-членки, предназначени да стимулират нововъведенията и да улесняват обмена на опит и добра практика;

в)

да подпомагат проучванията, разпространението и обмена на информация относно добрите практики и всички други аспекти на общата цел за допринасяне към разширяването на дейностите, организирани от консулските служби на държавите-членки в трети страни и сътрудничеството между държавите-членки в тази област, включително при използването на най-съвременни технологии;

г)

да подпомагат пилотни проекти и проучвания, изследващи възможността за нови форми на сътрудничество от страна на Общността и на законодателство на Общността в тази област, в частност общите центрове за кандидатстване;

д)

да подпомагат разработването и прилагането от страна на държавите-членки на общи статистически инструменти, методи и показатели за измерване развитието на политиката в областта на визовата политика и консулското сътрудничество.

а)

проверка на наличието и правилното функциониране на системи за управление и контрол в държавите-членки в съответствие с описаните в член 34 процедури;

б)

задържане или временно преустановяване на всички или част от плащанията в съответствие с членове 43 и 44, ако националните системи за управление и контрол не изпълнят функцията си, и чрез прилагане на каквато и да е друга необходима финансова корекция в съответствие с описаните в членове 47 и 48 процедури.

а)

30 % за външната сухоземна граница;

б)

35 % за външните морски граници;

в)

20 % за летищата;

г)

15 % за консулските представителства.

а)

70 % за дължината на границата, която се изчислява въз основа на тегловните коефициенти за всеки конкретен участък, определен съгласно член 15, параграф 3, буква а); и

б)

30 % за работното натоварване на външните им сухопътни граници, както е определено съгласно параграф 7, буква а).

а)

70 % за дължината на границата, която се изчислява въз основа на тегловните коефициенти за всеки конкретен участък, определен съгласно член 15, параграф 3, буква б) и

б)

30 % за работното натоварване на външните им сухопътни граници, както е определено съгласно параграф 7, буква а).

а)

50 % за броя консулски представителства на държавите членки в страните, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г., в който се изброяват третите страни, чиито граждани е необходимо да имат визи, когато пресичат външните граници и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (24); и

б)

50 % за натоварването във връзка с управлението на визовата политика в консулските представителства на държавите-членки в страните, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 539/2001 , както е определено съгласно параграф 7, буква в) от настоящия член.

а)

се взима предвид, макар и да не представлява външна сухоземна граница, линията между областите, споменати в член 1 от Регламент (ЕО) № 866/2004 на Съвета от 29 април 2004 г. под режима съгласно член 2 от Протокол № 10 от Акта за присъединяване, докато са приложими разпоредбите на член 1 от Протокол № 10 от Акта за присъединяване от 2003 г. (25), но не и морската граница северно от тази линия;

б)

„външни морски граници“ означава, външната граница на териториалното море на държавите-членки, така както е определена съгласно членове 4 и 16 от Конвенцията на ООН по морско право с ограничението, че в случаите когато регулярни широкомащабни операции са необходими за предотвратяване на неправомерна миграция/незаконно влизане, това е външната граница на зоната с висока опасност, която се определя като се отчитат оперативните данни през последните две години, предоставени от въпросните държави-членки. Това определение на „външни морски граници“ се използва изключително за целите на настоящото решение и всички операции зачитат международното право.

а)

на външните сухопътни и външните морски граници:

б)

на летищата:

в)

в консулските представителства:

броя на молбите за визи.

а)

броя граждани на трети страни, получили отказ за влизане на външната граница;

б)

броя граждани на трети страни, задържани при незаконното преминаване или при опит за незаконно преминаване на външната граница;

в)

броя задържани лица, които умишлено са подпомогнали неразрешеното влизане на граждани на трети страни;

г)

броя подправени или фалшиви пътни документи и броя пътни документи и визи, издадени въз основа на неверни данни, които са забелязани на гранично-пропускателните пунктове в съответствие със Кодекса на Шенгенските граници.

а)

външна сухопътна граница:

б)

външна морска граница:

а)

състоянието и потребностите на държавата-членка;

б)

съотношението себестойност/ефективност на разходите, inter alia предвид броя лица, обхванати от проекта;

в)

опита, експертните умения, надеждността и финансовото участие на организацията, кандидатстваща за финансиране, както и на всяка организация партньор;

г)

степента на допълване между проектите и други дейности, финансирани от общия бюджет на Европейския съюз, или включени в рамките на национални програми.

а)

проучвания, оценки, експертни доклади и статистики, включително такива от общ характер, свързани с дейността на Фонда;

б)

мерки за информиране на държавите-членки, крайните бенефициери и широката общественост, вкл. разяснителни кампании и изграждане на обща база данни за проекти, финансирани по линия на Фонда;

в)

изграждането, функционирането и осъществяването на взаимовръзка между компютърни системи за управление, наблюдение, инспекция и оценка;

г)

разработването на обща рамка за оценка и наблюдение, както и на системи от показатели, които отчитат при целесъобразност националните показатели;

д)

дейности по подобряване на методите за оценка, както и обмен на информация относно практики в тази област;

е)

мерки с цел осигуряване на информация и обучение на органите, определени от държавите-членки в съответствие с член 27, в допълнение към усилията на държавите-членки за предоставяне на общи указания на същите съгласно член 33, параграф 2.

а)

за периода от 2007 до 2010 г., 7 % от общата годишна сума на съфинансирането, отпуснато на държавата-членка, плюс 30 000 EUR; и

б)

за периода от 2011 до 2013 г., 4 % от общата годишна сума на съфинансирането, отпуснато на държавата-членка, плюс 30 000 EUR.

а)

описание на текущата ситуация в държавата-членка що се отнася до инфраструктура, оборудване, транспортни средства, ИКТ системи и договорки за подготовка и обучение на персонал от службите на граничните и консулските власти;

б)

анализ на изискванията на въпросните държави-членки що се отнася до инфраструктурата, оборудването, транспортните средства, ИКТ системите и договорености за подготовка и обучение на персонала от службите на граничните и консулските власти, и определяне на оперативните цели за изпълнението на тези изисквания по време на периода, обхванат от многогодишната програма;

в)

представяне на подходяща стратегия за постигане на споменатите цели с посочване на приоритетите при осъществяването им, както и описание на дейностите, предвидени за изпълнение на тези приоритети;

г)

данни за съвместимостта на тази стратегия с други регионални, национални и общностни инструменти;

д)

информация за приоритетите и конкретните им цели. Тези цели се изразяват количествено чрез ограничен брой показатели при отчитане на принципа на пропорционалност. Показателите трябва да позволяват да се определи постигнатият спрямо изходното състояние напредък, както и ефективността на поставените цели при осъществяване на приоритетите;

е)

описание на избрания подход при прилагане принципа на партньорство, определен в член 12;

ж)

проект за план за финансиране, в който за всеки приоритет и за всяка годишна програма се определя предлаганото финансово участие на Фонда, както и общият размер на общественото или частно съфинансиране;

з)

разпоредбите, установени, за да се гарантира публичност на многогодишната програма.

а)

съвместимостта на проекта за многогодишната програма с целите на Фонда и стратегическите насоки, определени в член 20;

б)

основателността на дейностите, предвидени в проекта на многогодишната програма, от гледна точка на предлаганата стратегия;

в)

съответствието многогодишните програми с механизмите за управление и контрол, определени от държавата-членка във връзка с осъществяването на интервенциите на Фонда, с разпоредбите на настоящото решение;

г)

съответствието на проекта за многогодишна програма с правото на Общността, по-специално с Общностното право, целящо да гарантира свободното движение на лица в съчетание с пряко свързаните съпътстващи мерки относно контрола на външните граници, убежището и имиграцията.

а)

общите правила за подбор на проекти за финансиране по годишната програма;

б)

описание на дейностите за подпомагане по годишната програма;

в)

предложеното финансово разпределение на средствата на Фонда между различните дейности по програмата и исканата сума за техническа помощ по член 18 за целите на изпълнението на годишната програма.

а)

определение за функциите на организациите, свързани с управлението и контрола, и разпределение на функциите в рамките на всяка организация;

б)

спазване принципа на разделение на функциите между и в рамките на тези организации;

в)

достатъчни ресурси за всяка организация или звено за изпълнение на функциите, отредени им за периода на осъществяване на съфинансираните от Фонда дейности;

г)

процедури за гарантиране на правилността и редовността на разходите, декларирани според многогодишните програми;

д)

надеждни счетоводни системи, системи за наблюдение и финансова отчетност в електронен вид;

е)

система за отчетност и наблюдение в случаите, когато отговорната организация делегира изпълнението на задачите си на друга;

ж)

процедурни ръководства относно функциите, които ще бъдат изпълнявани;

з)

механизми за извършване на одит на функционирането на системата;

и)

системи и процедури за осигуряване на надеждна одитна пътека;

й)

процедури за отчетност и наблюдение за нередности и възстановяване на неоснователно изплатени суми.

а)

отговорен орган: функционална структура на държавата-членка, национален обществен орган или организация, определени от държавата-членка, или частноправен субект на държавата-членка, изпълняващ обществени функции, която отговаря за управлението на многогодишната програма и годишните програми, подпомагани от Фонда, и осигурява цялата комуникация с Комисията;

б)

сертифициращ орган: национален обществен орган или организация, или лице, действащо в качеството на такава организация или орган, определени от държавата-членка да заверяват декларациите за разходите преди те да бъдат изпратени до Комисията;

в)

одитен орган: национален обществен орган или организация, при условие, че е функционално независим от отговорния орган и сертифициращия орган, определен от държавата-членка и отговарящ за проверката на ефективното функциониране на системата за управление и контрол;

г)

когато е целесъобразно, упълномощен орган.

а)

е юридическо лице, освен ако е функционална структура на държавата-членка;

б)

разполага с необходимата инфраструктура за добра комуникация с широк обхват от потребители, както и с отговорните организации на останалите държави-членки и Комисията;

в)

работи в административна среда, която му предоставя възможност да изпълнява задачите си правилно, като избягва всякакви конфликти на интереси;

г)

е в състояние да прилага правилата за управление на фондовете на Общността;

д)

притежава финансовия и управленски капацитет, съответстващи на обема на средствата на Общността, които ще се изисква да управлява;

е)

разполага със служители, които имат необходимата професионална квалификация за извършване на административна дейност в международни условия.

а)

се допитва до партньорите съгласно член 12;

б)

внася в Комисията предложения за многогодишна и годишни програми, определени в членове 21 и 23;

в)

организира и публикува покани за обществени поръчки и предложения, ако е целесъобразно;

г)

организира процедури за подбор на проекти за съфинансиране от Фонда в съответствие с критериите, изложени в член 16, параграф 5;

д)

приема плащания, извършени от Комисията, и извършва плащания за крайните бенефициери;

е)

осигурява съгласуваност и взаимно допълване между съфинансиране от Фонда и от други национални и общностни финансови инструменти;

ж)

наблюдава предоставянето на съфинансирани продукти и услуги, проверява дали заявените за дейностите разходи са били действително извършени, и спазва общностните и националните разпоредби;

з)

следи за прилагането на система за въвеждане и съхранение в електронен вид на счетоводната документация за всяка дейност от годишните програми, както и за събирането на данни за изпълнението, необходими за финансовото управление, наблюдение, контрол и оценка;

и)

следи крайните бенефициери и другите организации, участващи в изпълнението на съфинансираните от Фонда дейности, да поддържат отделна счетоводна система или съответна счетоводна сметка за всички трансакции, свързани с дейността, без да се засягат националните счетоводни норми;

й)

следи оценката на Фонда, посочена в член 51, да се извършва в сроковете, определени в член 52, параграф 2 и да отговаря на стандартите за качество, договорени между Комисията и държавата-членка;

к)

въвежда процедури, гарантиращи, че всички документи, свързани с разходите и одитите, необходими за осигуряване на съответната одитна пътека, се водят съгласно изискванията, посочени в член 45;

л)

следи одитният орган да получава за целите на извършване на одитите, посочени в член 32, параграф 1, цялата необходима информация за прилаганите управленски процедури и съфинансираните от Фонда проекти;

м)

следи сертифициращият орган да получава за целите на сертифицирането цялата необходима информация за процедурите и проверките, които се извършват във връзка с разходите;

н)

съставя и внася в Комисията междинни и заключителни доклади за изпълнението на годишните програми, декларации за разходите, заверени от сертифициращия орган, и заявления за плащане, или при целесъобразност, декларации за възстановяване на разходи;

о)

извършва информационна и консултантска дейност; и разпространява резултатите от подпомаганите дейности;

п)

сътрудничи на Комисията и отговорните органи в останалите държави-членки;

р)

проверява изпълнението на споменатите в член 35, параграф 6 насоки от крайните бенефициери.

а)

удостоверява, че:

б)

за целите на сертифицирането следи дали е получил необходимата информация от отговорния орган относно процедурите и проверките, извършвани във връзка с разходите, включени в декларациите за разходи;

в)

за целите на сертифицирането отчита резултатите от всички одити, извършени от или под ръководството на одитния орган;

г)

води счетоводна документация в електронен вид за разходите, декларирани пред Комисията;

д)

следи за възстановяването на всички средства на Общността, за които е установено, че са били изплатени неоснователно вследствие на установени нередности, както и на лихвите, когато е целесъобразно;

е)

води сметка за подлежащите на възстановяване суми и внася възстановените суми в общия бюджет на Европейските общности, приспадайки ги, когато е възможно, от следващата декларация за разходи.

а)

следи за извършването на одити за проверка на ефективното функциониране на системата за управление и контрол;

б)

следи за извършването на одити на дейности на основата на подходяща извадка за проверка на декларираните разходи; извадката представлява не по-малко от 10 % от общите допустими разходи за всяка годишна програма;

в)

внася в Комисията в срок до шест месеца след одобряването на многогодишната програма одитна стратегия, включваща организациите, които ще извършват одитите, посочени в букви а) и б), като гарантира основните бенефициери, съфинансирани от Фонда, да бъдат одитирани, и одитите да бъдат разпределени равномерно за целия програмен период.

а)

годишен одитен доклад, в който се излагат констатациите на одитите, извършени в съответствие с одитната стратегия в рамките на годишната програма, и се отчитат всички пропуски, открити в системите за управление и контрол на програмата;

б)

становище, на основата на проверките и одитите, които са извършени под ръководството на одитния орган, дали функционирането на системата за управление и контрол дава достатъчно гаранции, че подадените в Комисията декларации за разходи са точни и всички свързани с тях трансакции са законосъобразни и редовни;

в)

декларация за оценка на основателността на молбата за плащане или декларацията за възстановяване на остатъка, както и на законосъобразността и редовността на съответните разходи.

а)

заверена декларация за разходи, надлежно съставена в съответствие с член 31, параграф 1, буква а) и член 37, и молба за плащане на остатъка или декларация за възстановяване на разходи;

б)

заключителния доклад за изпълнението на годишната програма по член 53;

в)

годишния одитен доклад, становище и декларация, предвидени в член 32, параграф 3.

а)

в доклад на национален или общностен одитен орган се съдържат данни, сочещи значителен недостатък във функционирането на системите за управление и контрол,

б)

този служител трябва да извърши допълнителни проверки след получаване на сведения, които го предупреждават, че разходите в заверена декларация за разходи са свързани със сериозна нередност, която не е отстранена.

а)

е налице сериозен недостатък в системата за управление и контрол на програмата, който се отразява върху надеждността на процедурата за заверка на плащанията и за чието отстраняване не са били предприети мерки; или

б)

разход, съдържащ се в заверена декларация за разходи, е свързан със сериозна нередност, която не е била отстранена; или

в)

дадена държава-членка не е изпълнила задълженията си по членове 33 и 34.

а)

е налице сериозен недостатък в системата за управление и контрол на програмата, който излага на риск вече внесеното финансово участие на Общността в програмата;

б)

разход, съдържащ се в заверена декларация за разходи, е нередовен и не е бил коригиран от държавата-членка преди започването на процедурата за корекция по настоящия параграф;

в)

дадена държава-членка не е изпълнила задълженията си по член 33 преди започването на процедурата за корекция по настоящия параграф.

а)

не по-късно от 30 юни 2010 г. оценъчен доклад за изпълнението на дейностите, съфинансирани от Фонда;

б)

не по-късно от 30 юни 2012 г. (за периода от 2007 до 2010 г.) и 30 юни 2015 г. (за периода от 2011 до 2013 г.) съответно, оценъчен доклад за резултатите и влиянието на дейностите, съфинансирани от Фонда.

а)

до 30 юни 2010 г. доклад за прегледа на членове 14 и 15, заедно с предложения за изменения, ако това се счита за необходимо;

б)

до 31 декември 2010 г. – междинен доклад за постигнатите резултати и за количествените и качествените аспекти на работата на Фонда, както и предложение за бъдещото развитие на Фонда;

в)

до 31 декември 2012 г. (за периода от 2007 до 2010 г.) и 31 декември 2015 г. (за периода от 2011 до 2013 г.) съответно – последващ оценъчен доклад.

а)

финансовото и оперативното изпълнение на годишната програма;

б)

постигнатия напредък в изпълнението на многогодишната програма и нейните приоритети във връзка с техните специфични, проверими цели, заедно с количествен израз на показателите във всички случаи, когато те могат да бъдат изразени количествено;

в)

мерките, предприети от отговорния орган за осигуряване на качеството и ефективността на изпълнението, в частност:

г)

мерките, взети за предоставяне на информация и за уведомяване на обществеността за годишните и многогодишните програми.

а)

възможно най-скоро след 7 юни 2007 г., но не по-късно от 22 юни 2007 г. определя отговорния орган, посочен в член 27, параграф 1, буква а), както и, когато е целесъобразно, упълномощения орган;

б)

до 30 септември 2007 г. предоставя описанието на системите за управление и контрол, посочени в член 34, параграф 2.

а)

прогноза за сумите, които ще им бъдат отпуснати за финансовата 2007 година;

б)

прогнози за сумите, които ще им бъдат отпуснати за финансовите години от 2008 до 2013, въз основа на екстраполация на изчислението на прогнозата за финансовата 2007 година, като се имат предвид предложените годишни средства за периода от 2007 до 2013 г., определени във финансовата рамка.

а)

до 1 юли 2007 г. Комисията предоставя на държавите-членки прогноза за сумите, които са им бъдат отпуснати за финансовата 2007 година;

б)

до 1 декември 2007 г. държавите-членки представят проекта за годишна програма за 2007 г. на Комисията;

в)

до 1 март 2008 г. държавите-членки представят проекта за годишна програма за 2008 г. на Комисията.

6.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/45

(1)

С оглед постепенното установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, Договорът за създаване на Европейската общност предвижда както приемане на мерки за осигуряване свободното движение на хора в съчетание със съпътстващи мерки за контрола по външните граници, убежището и имиграцията, така и приемане на мерки относно убежището, имиграцията и гарантиране правата на граждани на трети страни.

(2)

По време на заседанието си в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет отново потвърди решимостта си да създаде пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Затова, една обща европейска политика в областта на убежището и миграцията следва да има за цел както справедливо третиране на граждани на трети страни, така и подобрено управление на миграционните потоци.

(3)

Една ефективна политика на Общността в областта на връщането е необходимо допълнение към изпълнима политика в областта на законната имиграция и убежището, както и съществен компонент на борбата с незаконната имиграция. Държавите-членки предвиждат значителни средства за изпълнение на програми в областта на връщането и операции по принудително връщане. Общите действия на Европейския съюз в тази област, подкрепени с целесъобразни финансови средства от Общността, биха могли да подпомогнат държавите-членки, да откроят необходимостта от връщането на незаконно пребиваващи лица и да допринесат за засилване на солидарността между държавите-членки.

(4)

На 28 февруари 2002 г. Съветът прие Подробен план за борба с незаконната имиграция и трафика на хора в Европейския съюз (4), в който бе посочено, че политиките в областта на обратното приемане и връщането са неотменим и жизненоважен компонент на борбата с незаконната имиграция, и отбеляза два елемента, на които следва да се основава политиката на Общността в областта на връщането, а именно общи принципи и общи мерки в рамките на усъвършенстването на административното сътрудничество между държавите-членки.

(5)

Програмата на Съвета за действие в областта на връщането от 28 ноември 2002 г., създадена въз основа на Съобщение на Комисията от 14 октомври 2002 г. относно политика на Общността за връщане на незаконно пребиваващи лица, проследява цялата последователност на действията по управление на връщането в държавите-членки, и обхваща както принудителното, така и доброволното връщане на граждани на трети страни, а също и основните етапи на връщането, включително подготвителния и последващия.

(6)

На срещата си в Солун на 19 и 20 юни 2003 г. Европейският съвет прикани Комисията да разгледа всички аспекти, свързани с отделен правен инструмент на Общността в областта на връщането, с цел да бъдат подпомогнати в частност приоритетите, определени в Програмата за действие в областта на връщането.

(7)

В заключенията си относно приоритетите за успешното разработване на обща политика за обратно приемане от 2 ноември 2004 г. Съветът подчерта, че споразуменията на Общността за обратно приемане значително допринасят за ефективното съвместно управление на миграцията и играят важна роля в борбата с незаконната имиграция. Тези споразумения представляват съществен елемент в рамките на диалога и сътрудничеството между Европейския съюз и страните на произход, предишно пребиваване и транзит на незаконни мигранти.

(8)

В изпълнение на Заключенията от 8 юни 2004 г., в които Съветът призова бюджетния орган да извърши възможните подготвителни дейности и прикани Комисията да вземе под внимание становището му за разработването на интегрирани планове в областта на връщането в тясно сътрудничество с държавите-членки, бяха предприети подготвителни действия за периода 2005-2006 г.

(9)

По време на срещата си в Брюксел на 4 и 5 ноември 2004 г. Европейският съвет призова в Хагската програма да бъде стартирана подготвителната фаза на Европейски фонд за връщане (наричан по-нататък „Фонда“), който да бъде създаден до 2007 г., като се вземе предвид оценката на подготвителната фаза.

(10)

През м. ноември 2004 г. Съветът взе под внимание доклада на Председателството, в който се анализират добрите практики в областта на връщането в конкретни страни. Докладът отчете широки възможности и необходимост от сътрудничество с по-голяма практическа насоченост между държавите-членки в областта на връщането. Бяха очертани възможности за по-интегриран подход както на национално, така и на общностно равнище, както и най-общи политики. В доклада също така бяха отразени добрите практики на държавите-членки в областта на доброволното и принудителното връщане на граждани на трети държави в страната им на произход или транзит, като например насърчаването на програми за подпомагане на доброволното връщане с цел постигане на трайно връщане, съвети в тази област, както и организиране на съвместни операции по връщането на лица, включително чартърни полети.

(11)

Необходимо е да се създаде правен инструмент на Общността, който да подпомага и насърчава усилията на държавите-членки за подобряване управлението на връщането във всичките му аспекти, въз основа на принципа на интегрирано управление на връщането и с цел спомагане за справедливото и ефективно прилагане на общи стандарти в тази област, така както са определени в законодателството на Общността относно връщането на лица.

(12)

Настоящото решение не следва да предвижда отпускане на средства за 2007 г., за да могат да бъдат отчетени резултатите от подготвителните дейности в областта на връщането през 2005 г. и 2006 г., въз основа на доклад на Комисията за оценка на подготвителните дейности.

(13)

Въпросните общи стандарти са в частност Директива 2001/40/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. относно взаимното признаване на решения за експулсиране на граждани на трети страни (5) и нейното продължение, Решение 2004/191/ЕО на Съвета от 23 февруари 2004 г. за определяне на критериите и практическите договорености за компенсирането на финансовите дисбаланси, получени в резултат на прилагането на Директива 2001/40/ЕО относно взаимното признаване на решенията относно експулсирането на граждани на трети страни (6), и Решение 2004/573/ЕО на Съвета относно организация на общите полети за извеждане от територията на две или повече държави-членки на граждани на трети страни, които подлежат на индивидуални мерки за извеждане (7);

(14)

Това също така касае бъдещи правни инструменти на Общността, като например инструмент за общи стандарти относно процедурите в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, който следва да създаде равни условия в рамките на Европейския съюз относно процедурите в областта на връщането и по тази причина следва да определи условия и граници, в чиито рамки държавите-членки да взимат мерки в областта на връщането.

(15)

Държавите-членки следва да гарантират, че действията, предприети чрез Фонда за връщане, зачитат задълженията, произтичащи от основните права, така както са изразени в частност в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (Европейската конвенция за правата на човека), Хартата на основните права на Европейския съюз, Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г. и други свързани международни инструменти, като Конвенцията на ООН относно правата на детето от 1989 г., където е приложимо.

(16)

Като се има предвид, че колективното експулсиране е забранено съгласно протокол 4 от Европейската конвенция за правата на човека, само лица, които подлежат на индивидуални мерки за извеждане, следва да бъдат връщани чрез съвместни операции по връщане, допустими за финансиране съгласно настоящото решение.

(17)

Предвид обхвата и целта на Фонда той в никакъв случай не може да подпомага дейности, свързани с места и центрове за задържане на лица в трети страни.

(18)

Съгласно Програмата за действие в областта на връщането, одобрена от Съвета през ноември 2002 г. и постоянно препотвърждавана в правните инструменти на Европейския съюз в тази област, като например заключенията на Съвета относно доброволното връщане от 2 ноември 2005 г., доброволното връщане е важен елемент от един балансиран, ефективен и устойчив подход към връщането. Държавите-членки следва да се насърчават да отдават предпочитание, доколкото е възможно, на доброволното връщане.

(19)

Допустимите действия в рамките на интегрираното управление на връщането следва да отчитат специфичната ситуация на уязвимите лица.

(20)

За постигане на по-голяма ефективност в управлението на връщането на национално равнище, Фондът също така следва да обхваща дейности, свързани с доброволното връщане на лица, които не са задължени да напуснат територията, като търсещите убежище, които все още не са получили отрицателно решение или лицата, ползващи се от международна закрила по смисъла на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (8) или от временна закрила по смисъла на Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за приемане на такива лица и понасяне на последиците от този прием (9).

(21)

Насърчаването на интегрирано управление на връщането на национално равнище следва да бъде основна цел на настоящото решение. Държавите-членки се насърчават да изпълняват операции в областта на връщането, като отчитат интегрираните планове за действие в тази област, които анализират ситуацията в държавите-членки с оглед на целевото население, определят цели с оглед на предвидените операции и предлагат, в сътрудничество с определени участници като Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) и Международната организация за миграция (МОМ), схеми за постигане на ефективно и трайно връщане посредством различни мерки. При целесъобразност, интегрираните планове в областта на връщането следва да бъдат редовно оценявани и коригирани.

(22)

За насърчаване на доброволното връщане на лица, в частност лица, които не са задължени да напускат територията, следва да се предвидят стимули за връщани лица, като преференциално третиране чрез осигуряване на засилена помощ при връщането. Този вид доброволно връщане е както в интерес на достойното връщане на връщаните лица, така и в интерес на властите с оглед на съотношението себестойност/ефективност. Държавите-членки следва да се насърчават да отдават предпочитание на доброволното връщане.

(23)

От политическа гледна точка, обаче, доброволното и принудителното връщане са взаимно свързани и имат взаимно подсилващ ефект, ето защо държавите-членки следва да бъдат насърчавани да подсилват взаимната допълняемост на тези две форми при управлението на връщането. Налице е обективна необходимост от принудително връщане с цел запазване на надеждността на политиката в областта на имиграцията и убежището на Европейския съюз и системите за имиграция и убежище на държавите-членки. По този начин възможността за принудително връщане е предпоставка за гарантиране, че тази политика не се подценява и че се прилага принципа на правовата държава, който сам по себе си е от основно значение за създаването на пространство на свобода, сигурност и справедливост. По тази причина настоящото решение следва да подкрепи действията на държавите-членки за подпомагане на принудителното връщане.

(24)

Освен това основните препятствия, които срещат държавите-членки в областта на връщането, често съпътстват принудителното връщане. Едно от основните препятствия е несигурността относно самоличността на съответно лице и/или липсата на необходимите пътни документи. За преодоляването на тези проблеми държавите-членки следва да бъдат насърчавани да осъществяват по-добро сътрудничество с консулските служби на трети страни и да увеличат обмена на информация и оперативното сътрудничество помежду си в рамките на сътрудничеството с тези служби.

(25)

На последно място, наложително е настоящото решение да подкрепи в държавите-членки, които считат това за целесъобразно, приемането на специални мерки за връщаните лица в страната на връщане, за да може на първо място да се осигури ефективно връщане в добро състояние до техния град или район на произход и на второ място да се подпомогне трайната им реинтеграция в тяхната общност. Тези мерки не следва да представляват подпомагане на съответната трета страна в качеството ѝ на такава и следва да бъдат допустими за финансиране, единствено когато и ако е налична приемственост с дейности, стартирани и извършени в по-голямата си част на територията на държавите-членки съгласно интегриран план за връщане.

(26)

Освен това, тези мерки следва да си взаимодействат с дейностите, подкрепяни от правните инструменти на Общността относно външното подпомагане, в частност тематичната програма за убежище и миграция.

(27)

Настоящото решение има за цел да създаде част от цялостна рамка, която също включва Решение № 573/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. за създаване на Европейски бежански фонд за периода от 2008 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (10), Решение № 574/2007/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. за създаване на Фонд за външните граници за периода от 2007 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (11) и Решение 2007/.../ЕО на Съвета от ... за създаване на Европейски фонд за интеграция на граждани на трети страни за периода от 2007 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (12), чиято цел е да реши въпроса за справедливото разпределение на отговорностите между държавите-членки по отношение на финансовата тежест, породена от въвеждането на интегрирано управление на външните граници на Съюза и от осъществяването на общите политики в областта на убежището и имиграцията, разработени в съответствие с дял IV, част 3 на Договора за създаване на Европейската общност.

(28)

Една от задачите Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз, създадена в съответствие с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета (13) (наричана по-нататък „Агенцията“), е да предостави необходимата помощ за организиране на съвместни операции в областта на връщането на държавите-членки и да определи най-добрите практики за получаване на пътни документи и извеждане на граждани на трети страни, незаконно пребиваващи на териториите на държавите-членки. Съответно Агенцията следва да гарантира, че са спазени условията за едно ефективно усилие за връщане, съгласувано между държавите-членки, като остави изпълнението и организацията на съвместните операции в областта на връщането на компетентните национални служби. В такъв случай Агенцията следва са може да използва средствата, осигурени чрез дейности на Общността в настоящото решение.

(29)

Подкрепата, предоставена от Фонда, би била по-ефикасна и по-целенасочена, ако съфинансирането на допустими дейности е основано на стратегическо многогодишно програмиране, изготвено от всяка държава-членка в диалог с Комисията.

(30)

Въз основа на стратегическите насоки, приети от Комисията, всяка държава-членка следва да подготви многогодишен програмен документ, като отчете конкретното си положение и потребности, и очертае стратегията си за развитие, която да представлява рамката за осъществяването на дейностите, посочени в годишните програми.

(31)

В контекста на съвместното управление, както е посочено в член 53, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (14) (наричан по-нататък „Финансовия регламент“), следва да се уточнят условията, позволяващи на Комисията да спазва задълженията си за изпълнение на общия бюджет на Европейските общности, и да се изяснят задълженията за сътрудничеството на държавите-членки. Прилагането на тези условия би позволило на Комисията да се увери, че държавите-членки използват Фонда правилно, законосъобразно и в съответствие с принципа за добро финансово управление по смисъла на член 27 и член 48, параграф 2 от Финансовия регламент.

(32)

Комисията следва да направи примерно разпределение на наличните бюджетни ангажименти, като използва обективен и прозрачен метод.

(33)

Държавите-членки следва да приемат подходящи мерки, за да гарантират правилното функциониране на системата за управление и контрол и качеството на изпълнението. За тази цел е необходимо да се определят общите принципи и необходимите функции, които всички програми да изпълняват.

(34)

В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност държавите-членки следва да носят основната отговорност за изпълнението и контрола на интервенциите на Фонда.

(35)

Задълженията на държавите-членки по отношение на системите за управление и контрол, сертифициране на разходите и предотвратяване, откриване и отстраняване на нередности и нарушения на правото на Общността следва да бъдат уточнени, за да се гарантира ефикасното и правилно изпълнение на техните многогодишни и годишни програми. В частност, що се отнася до управлението и контрола, е необходимо да се определят условията, чието спазване от държавите-членки гарантира, че системите са въведени и функционират задоволително.

(36)

Без да се засягат правомощията на Комисията по отношение на финансовия контрол, сътрудничеството между държавите-членки и Комисията в тази област следва да бъде насърчавано.

(37)

Ефективността и влиянието на дейностите, подпомагани от Фонда, също зависят от тяхната оценка и от разпространението на резултатите. Отговорностите на държавите-членки и Комисията в това отношение и механизмите за гарантиране надеждността на оценката и качеството на свързаната информация, следва да бъдат формализирани.

(38)

Дейностите следва да бъдат оценявани с оглед междинния преглед и оценката на въздействието, а процесът на оценяване следва да бъде включен в механизмите за наблюдение на проекта.

(39)

Като се има предвид значението на прозрачността на финансирането по линия на Общността, Комисията следва да предостави указания, с които да улесни потвърждаването по надлежен начин на получената помощ от всички власти, неправителствени, международни или други организации, получаващи безвъзмездна помощ от Фонда, като се отчита практиката при други правни инструменти под съвместно управление, като например Структурните фондове.

(40)

Настоящото решение създава финансова рамка за целия срок на програмата, която съставлява основната отправна точка за бюджетния орган по време на годишната бюджетна процедура съгласно точка 37 от Mеждуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (15).

(41)

Тъй като целите на предлаганата дейност, а именно стимулиране връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни в рамките на общите стандарти и принципа на интегрирано управление на връщането, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, а поради мащаба и въздействието на дейността могат да бъдат постигнати от Общността, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, постановен в член 5 на Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, прогласен в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(42)

Мерките, необходими за прилагането на настоящото решение, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (16).

(43)

Тъй като някои мерки от настоящото решение са свързани със стратегически основни насоки са от общ характер предназначени да изменят несъществени елементи от настоящото решение, inter alia, чрез заличаване на някои от тези елементи или чрез допълване на настоящото решение с нови несъществени елементи, те следва да се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение № 1999/468/ЕО. С цел повишаване на ефикасността, при приемането на стратегическите насоки сроковете, приложими при процедурата по регулиране с контрол, следва да бъдат съкратени.

(44)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящото решение, следователно нито е обвързана с него, нито е обект на неговото прилагане.

(45)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, с писмо от 6 септември 2005 г., Ирландия е уведомила за желанието си да вземе участие в приемането и прилагането на настоящото решение.

(46)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, с писмо от 27 октомври 2005 г. Обединеното кралство е уведомило за желанието си да вземе участие в приемането и прилагането на настоящото решение.

(47)

В съответствие с второто тире от параграф 2 от член 67 от Договора, Решение 2004/927/ЕО на Съвета от 22 декември 2004 г., което предвижда определени области, обхванати от дял IV, трета част от Договора за създаване на Европейската общност, да се регулират съгласно процедурата по член 251 от този договор (17), направи процедурата по член 251 от Договора приложима в областите, обхванати от член 62, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 3 и член 63, параграф 2, буква б) и параграф 3, буква б) от Договора,

а)

въвеждане и подобрение на организацията и осъществяването на интегрираното управление на връщането от държавите-членки;

б)

засилване на сътрудничеството между държавите-членки в рамките на интегрираното управление на връщането и неговото осъществяване;

в)

насърчаване на ефективно и единно прилагане на общи стандарти относно връщането в съответствие с развитието на политиката в тази област.

а)

се основават на изчерпателна оценка на ситуацията в държавите-членки с оглед на целевото население или конкретен проблем относно връщането и предизвикателствата, свързани с предвидените операции (като например получаването на пътни документи и други практически препятствия при връщането), като се отчита, при целесъобразност, съответната натовареност. Изчерпателната оценка се извършва в сътрудничество с всички съответни власти и партньори;

б)

се стремят към постигане на широк набор от мерки за насърчаване на схемите за доброволно връщане на граждани на трети страни, в частност тези, които по принцип или вече не отговарят на изискванията за влизане и престой на нейната територия и, при необходимост, за изпълнение на операции по принудително връщане спрямо тези лица при пълно спазване на хуманитарните принципи и зачитане на достойнството им;

в)

включват планиране и/или график и, където е целесъобразно, предвиждат механизъм за периодично оценяване, който позволява промени в планирането и оценката на практическото въздействие на плана, както и

г)

включват, когато държавите-членки считат за целесъобразно, мерки за улесняване на сътрудничеството между компетентните административни, правоприлагащи и съдебни органи, при целесъобразност, на различни равнища на управление.

а)

създаване или подобряване на ефективното, стабилно и продължително оперативно сътрудничество между властите на държавите-членки и консулските и имиграционните служби на трети страни с оглед получаване на пътни документи за връщане на граждани на трети страни и гарантиране на бързо и успешно извеждане;

б)

насърчаване намирането на начини и средства за осигуряване на информация относно връщането възможно най-рано в хода на процедурите за убежище и имиграция, и индивидуално насърчаване на гражданите на трети страни да се възползват от възможността за доброволно връщане;

в)

подпомагане на доброволното връщане на граждани на трети страни, по-специално чрез програми за подпомагане на доброволното връщане с оглед осигуряване на ефективно и трайно връщане;

г)

изграждане на механизми за сътрудничество между различни нива на националните, регионалните, местните, градските и други обществени власти, които позволяват на длъжностните лица бързо да получават информация за друг опит и практики и при възможност да обединят своите ресурси;

д)

опростяване и извършване на принудително връщане на граждани на трети страни, които по принцип или вече не отговарят на изискванията за влизане и престой, с оглед укрепване на надеждността на политиките в областта на имиграцията и намаляване на периода на задържане на лица, очакващи принудително извеждане.

a)

сътрудничество при събирането и предоставянето на информация относно страната на произход, предишно пребиваване или транзит на потенциални лица, които ще бъдат връщани;

б)

сътрудничество при създаването на ефективни, стабилни и продължителни работни отношения между властите на държавите-членки и консулските и имиграционни служби на трети страни с цел улесняване на консулската помощ при получаването на пътни документи за връщане на граждани на трети страни и гарантиране на бързо и успешно извеждане;

в)

създаване на съвместни интегрирани планове за връщане и тяхното прилагане, включително съвместни програми за доброволно връщане за конкретни страни или региони на произход, предишно пребиваване или транзит;

г)

проучване на текущата ситуация и възможностите за задълбочаване на административното сътрудничество между държавите-членки в областта на връщането, както и на ролята, която могат да изпълняват международните и неправителствените организации в този контекст;

д)

обмен на информация и най-добри практики, подкрепа и консултиране при връщане на особено чувствителни групи;

е)

организиране на семинари за практикуващи лица относно най-добрите практики, като се набляга на конкретни трети страни и/или региони;

ж)

съвместни мерки, позволяващи обратното приемане на лица в страни на произход, предишно пребиваване или транзит;

з)

съвместно разработване на действия за гарантиране трайното връщане на лица в страната на произход или предишно пребиваване.

а)

подобряване на капацитета на компетентните власти за взимане на целесъобразни решения относно връщането във възможно най-кратък срок;

б)

подобряване на капацитета на компетентните административни власти за бързо изпълнение/прилагане на решения за връщане при пълно зачитане на човешкото достойнство и съответните европейски стандарти за сигурност при изпълнение на такива операции;

в)

повишаване на капацитета на съдебните органи за по-бързо обработване на обжалваните решения за връщане;

г)

организиране на семинари и съвместно обучение за персонала на компетентните национални, регионални, местни, градски и други компетентни административни правоприлагащи и съдебни органи относно правните и практическите аспекти на операциите в областта на връщането;

д)

подобряване на капацитета на компетентните административни власти за ефективно изпълнение на механизмите за взаимно признаване и съвместните операции в областта на връщането, включително препоръките, оперативните стандарти и най-добрите практики, определени от Агенцията в областта на връщането.

1.

При всички случаи на връщане обща информация за връщането, предоставяна на граждани на трети страни, консултиране на физически лица относно възможностите за доброволно връщане, разходи за превод, набавяне на безусловно необходими пътни документи, разходи за необходимите медицински прегледи преди връщането, разходи за път и храна на връщаните лица и конвоя, включително медицински персонал и устни преводачи, настаняване на конвоя, включително медицински персонал и устни преводачи, разходи за транспортиране в държавата-членка и до страната на връщане, и сътрудничество с властите на страната на произход, предишно пребиваване или транзит;

2.

При всички случаи на връщане, оказване на специфична помощ на уязвими лица като непълнолетни, непридружени непълнолетни, лица с увреждания, възрастни хора, бременни жени, самотни родители с непълнолетни деца, както и лица, които са били жертва на изтезание, изнасилване или други сериозни форми на психологическо, физическо или сексуално насилие;

3.

Освен това, в случай на принудително връщане на граждани на трети страни, които по принцип или вече не отговарят на изискванията за влизане и престой, разходи за път, храна и временно настаняване на връщани лица и техния конвой от участващата държава-членка до организиращата държава-членка преди заминаването в случай на съвместни операции в областта на връщането;

4.

Освен това, в случай на доброволно връщане на граждани на трети страни които по принцип или вече не отговарят на изискванията за влизане и престой, оказване на помощ на връщаните лица при подготовката на връщането, както и по отношение на съществените разходи преди връщането;

5.

Освен това, в случай на доброволно връщане на граждани на трети страни, които не са задължени да напуснат територията на държавата-членка и в други случаи, когато държавите-членки считат за целесъобразно, ограничен финансов принос за първоначалните разходи след връщането, транспортиране на личните вещи на връщаното лице, подходящо временно настаняване за първите дни след пристигането в страната на връщане, в приемен център или в хотел, ако е необходимо, обучение и помощ за намиране на работа и ограничена подкрепа за стартиране на икономическа дейност, когато е целесъобразно;

6.

Образование и обучение на персонала на компетентните административни, правоприлагащи и съдебни органи, командироване на персонал от същите категории от други държави-членки за осигуряване на ефективно и единно прилагане на общи стандарти относно връщането и спазването на задълженията по международни правни инструменти относно третирането на връщани лица, и засилване на сътрудничеството, както и на мисиите за оценка на резултатите от политиките в областта на връщането в трети страни;

7.

В случай на оперативно сътрудничество с консулски или имиграционни служби на трети страни с оглед получаването на пътни документи и гарантирането на бързи процедури по извеждане, разходи за път и настаняване в държавите-членки на персонала на властите и службите, отговарящи за идентификацията на гражданите на трети страни и проверката на пътните им документи;

8.

В случай на мерки за реинтеграция на граждани на трети страни, които не са задължени да напуснат територията на държавата-членка, парични стимули и други краткосрочни мерки, необходими за стартирането на процеса на реинтеграция с цел постигане на личностно развитие на връщаното лице, като обучение, помощ при настаняване и намиране на работа, подкрепа за стартиране на икономическа дейност, и помощ и консултиране в периода след връщането;

9.

В случай на мерки за реинтеграция на граждани на трети страни, които по принцип или вече не отговарят на изискванията за влизане и престой, когато държавите-членки считат за целесъобразно, парични стимули и други краткосрочни мерки, необходими за стартирането на процеса на реинтеграция с цел постигане на личностно развитие на връщаното лице, като обучение, помощ при настаняване и намиране на работа, подкрепа за стартиране на икономическа дейност, и помощ и консултиране в периода след връщането, както и мерки, позволяващи на държавите-членки да предложат подходящи механизми за посрещане на връщаните в трети страни лица.

а)

да способстват за сътрудничеството в рамките на Общността относно прилагането на общностното право и добрите практики;

б)

да способстват за създаването на транснационални мрежи за сътрудничество и пилотни проекти, основаващи се на транснационални партньорства между организации, намиращи се в две или повече държави-членки, които имат за цел да стимулират нововъведенията, да улесняват обмена на опит и добри практики, и да подобряват качеството на политиката за връщане;

в)

да подпомагат транснационалните разяснителни кампании;

г)

да подпомагат проучванията, разпространението и обмена на информация относно добрите практики и всички други аспекти на политиката за предоставяне на убежище, включително използването на най-съвременни технологии, по-специално да насърчават повече сравнителни изследвания относно въздействието на минали и настоящи програми за връщане;

д)

да подпомагат пилотни проекти и проучвания, изследващи възможността за нови форми на сътрудничество в рамките на Общността и за развитие на общностното право в тази област;

е)

да подпомагат разработването и прилагането от страна на държавите-членки на общи статистически инструменти, методи и показатели за измерване развитието на политиката в областта на връщането, в частност с оглед разпространение на статистики, съдържащи данни с разбивка за доброволното и принудителното връщане;

ж)

да подпомагат създаването и редовното актуализиране в сътрудничество с Агенцията на общо ръководство за най-добри практики в областта на връщането, включително относно конвоите;

з)

да предоставят помощни услуги на държавите-членки в случай на надлежно обосновани спешни ситуации, изискващи неотложни действия.

а)

всички граждани на трети страни, които все още не са получили окончателно отрицателно решение във връзка с молбата си за международна закрила в определена държава-членка и които могат да решат да се възползват от доброволното връщане, при условие че не са получили ново гражданство и не са напуснали територията на тази държава-членка;

б)

всички граждани на трети страни, които се ползват от определен вид международна закрила по смисъла на Директива 2004/83/ЕО или временна закрила по смисъла на Директива 2001/55/ЕО в държава-членка и които могат да решат да се възползват от доброволното връщане, при условие че не са получили ново гражданство и не са напуснали територията на тази държава-членка;

в)

всички граждани на трети страни, които по принцип или вече не отговарят на изискванията за влизане и/или престой в държава-членка и които, задължени да напуснат територията на държавата-членка, може да се възползват от доброволното връщане;

г)

всички други граждани на трети страни, които по принцип или вече не отговарят на изискванията за влизане и/или престой в държава-членка.

а)

проверка на наличието и правилното функциониране на системи за управление и контрол в държавите-членки в съответствие с описаните в член 32 процедури;

б)

прекъсване или временно преустановяване на всички или част от плащанията в съответствие с членове 41 и 42, ако националните системи за управление и контрол не изпълнят функцията си, и чрез прилагане на каквато и да е друга необходима финансова корекция в съответствие с описаните в членове 45 и 46 процедури.

а)

50 % пропорционално на броя граждани на трети страни, които по принцип или вече не отговарят на изискванията за влизане и престой на територията на държавата-членка и по отношение на които през последните три години е издадено решение за връщане съгласно национално и/или общностното законодателство, т.е. административно или съдебно решение или акт, в което се посочва или декларира незаконният характер на престоя и се налага задължение да връщане;

б)

50 % пропорционално на броя на гражданите на трети страни, които през последните три години са напуснали територията на държавата-членка вследствие на административна или съдебна заповед за напускане, независимо дали доброволно или принудително.

а)

граждани на трети страни които, намиращи се в транзитна зона на държава-членка, са получили отказ за влизане;

б)

граждани на трети страни, които трябва да бъдат върнати от една държава-членка в друга държава-членка, в частност съгласно Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета държава (18).

а)

състоянието и потребностите в държавата-членка;

б)

съотношението себестойност/ефективност на разходите, inter alia предвид броя лица, обхванати от проекта;

в)

опитът, експертните умения, надеждността и финансовото участие на организацията, кандидатстваща за финансиране, както и на всяка организация партньор;

г)

степента на допълване между проектите и други дейности, финансирани от общия бюджет на Европейския съюз, или включени в рамките на национални програми.

а)

проучвания, оценки, експертни доклади и статистики, включително такива от общ характер, свързани с дейността на Фонда;

б)

мерки за информиране на държавите-членки, крайните бенефициери и широката общественост, включително разяснителни кампании и изграждане на обща база данни за проекти, финансирани по линия на Фонда;

в)

изграждането, функционирането и осъществяването на взаимовръзка между електронни системи за управление, наблюдение, инспекция и оценка;

г)

разработването на обща рамка за оценка и наблюдение, както и на системи от показатели, които при целесъобразност отчитат националните показатели;

д)

въвеждане на подобрения в методите за оценка, както и обмен на информация относно практики в тази област;

е)

мерки с цел осигуряване на информация и обучение на органите, определени от държавите-членки в съответствие с член 25, в допълнение към усилията на държавите-членки за предоставяне на общи указания на същите органи съгласно член 31, параграф 2.

а)

за периода 2008 до 2010 г. 7 % от общата годишна сума на съфинансирането, отпуснато на държавата-членка, плюс 30 000 EUR; и

б)

периода от 2011 до 2013 г. 4 % от общата годишна сума на съфинансирането, отпуснато на държавата-членка, плюс 30 000 EUR.

а)

връщането на граждани на трети страни, които не притежават паспорти или други документи за самоличност;

б)

връщането на граждани на трети страни, които не попадат в приложното поле на споразуменията за обратно приемане или националните двустранни споразумения за обратно приемане, с оглед утвърждаване на задължението на дадена държава за обратно приемане на собствени граждани съгласно международното право;

в)

връщането в определена страна на граждани на трети страни и лица без гражданство, които са дошли от тази страна или са пребивавали в нея не в качеството на нейни граждани;

г)

връщането на лица, които не са задължение да напуснат територията на държавите-членки, като търсещи убежище, които все още не са получили отрицателно решение, и лица, ползващи се от вид международна закрила по смисъла на Директива 2004/83/ЕО или временна закрила по смисъла на Директива 2001/55/ЕО;

д)

връщането на особено уязвима група.

а)

описание на текущото състояние в държавата-членка с оглед принципа на интегрирано управление на връщането, сътрудничеството с консулските и имиграционните служби на трети страни, мерките и политиките за доброволно и принудително връщане, с разбивка на данните, доколкото са налични, за доброволното и принудителното връщане, подхода към мерките за реинтеграция и трайния характер на връщането, изграждането на капацитет на компетентните административни и съдебни органи и сътрудничество с други държави-членки във връзка с горепосоченото;

б)

анализ на потребностите във въпросната държава-членка във връзка със сътрудничеството с консулските и имиграционните служби на трети страни, мерките и политиките, свързани с доброволното и принудителното връщане, подхода към мерките за реинтеграция и трайния характер на връщането, изграждането на капацитет на компетентните административни и съдебни органи и сътрудничество с други държави-членки във връзка с горепосоченото с указване на оперативните цели за задоволяване на потребностите по време на периода, обхванат от многогодишната програма;

в)

представяне на подходяща стратегия за постигане на споменатите цели с указване на приоритетите при осъществяването им, както и описание на дейностите, предвидени за изпълнение на тези приоритети;

г)

данни за съвместимостта на тази стратегия с други регионални, национални и общностни инструменти;

д)

информация за приоритетите и конкретните им цели. Тези цели се изразяват количествено чрез ограничен брой показатели за изпълнение, постигнати резултати и въздействие, при отчитане на принципа на пропорционалност. Показателите трябва да позволяват да се определи постигнатият спрямо изходното състояние напредък, както и ефективността на поставените цели при осъществяване на приоритетите;

е)

описание на избрания подход при прилагане принципа на партньорство, определен в член 12;

ж)

проект за план за финансиране, в който се определя за всеки приоритет и за всяка година предлаганото финансово участие на Фонда, както и общият размер на общественото или частно съфинансиране;

з)

разпоредбите, установени, за да се гарантира публичност на многогодишната програма.

а)

съвместимостта на многогодишните проектопрограми с целите на Фонда и стратегическите насоки, определени в член 18;

б)

основателността на дейностите, предвидени в проекта на многогодишната програма, от гледна точка на предлаганата стратегия;

в)

съответствието на многогодишните проектопрограми с механизмите за управление и контрол, определени от държавата-членка във връзка с осъществяването на интервенциите на Фонда, с разпоредбите на настоящото решение;

г)

съответствието на многогодишната проектопрограмата с правото на Общността, по-специално с правото на Общността, целящо да гарантира свободното движение на лица в съчетание с пряко свързаните съпътстващи мерки относно контрола на външните граници, убежището и имиграцията.

а)

общите правила за подбор на проекти за финансиране по годишната програма;

б)

описание на дейностите за подпомагане по годишната програма;

в)

предложеното финансово разпределение на средствата на Фонда между различните дейности по програмата; както и исканата сума за техническа помощ по член 17 за целите на изпълнението на годишната програма.

а)

определяне на функциите на организациите, свързани с управлението и контрола, и разпределение на функциите в рамките на всяка организация;

б)

спазване принципа на разделение на функциите между и в рамките на тези организации;

в)

достатъчни ресурси за всяка организация с оглед изпълнение на функциите, които са й били отредени за периода на осъществяване на съфинансираните от Фонда дейности;

г)

процедури за гарантиране на правилността и редовността на разходите, декларирани според многогодишните програми;

д)

надеждни счетоводни системи, системи за наблюдение и финансова отчетност в електронен вид;

е)

система за отчетност и наблюдение в случаите, когато отговорната организация делегира изпълнението на задачите си на друга;

ж)

процедурни ръководства относно функциите, които ще бъдат изпълнявани;

з)

механизми за извършване на одит на функционирането на системата;

и)

системи и процедури за осигуряване на надеждна одитна пътека;

й)

процедури за отчетност и наблюдение за нередности и възстановяване на неоснователно изплатени суми.

а)

отговорен орган: функционална структура на държавата-членка, национален обществен орган или организация, определени от държавата-членка, или частноправен субект на държавата-членка, изпълняващ обществени функции, който отговаря за управлението на многогодишната и годишните програми, подпомагани от Фонда, и осигурява цялата комуникация с Комисията;

б)

сертифициращ орган: национален обществен орган или организация, или лице, действащо в качеството на такава организация или орган, определени от държавата-членка да заверяват декларациите за разходите и заявленията за плащане, преди те да бъдат изпратени до Комисията;

в)

одитен орган: национален обществен орган или организация, при условие, че е функционално независим от отговорния орган и сертифициращия орган, определен от държавата-членка и отговарящ за проверката на ефективното функциониране на системата за управление и контрол;

г)

когато е целесъобразно, упълномощен орган.

а)

е юридическо лице, освен ако е функционална структура на държавата-членка;

б)

разполага с необходимата инфраструктура за добра комуникация с широк обхват от потребители, както и с отговорните организации на останалите държави-членки и Комисията;

в)

работи в административна среда, която му предоставя възможност да изпълнява задачите си правилно, като избягва всякакви конфликти на интереси;

г)

е в състояние да прилага нормите за управление на фондовете на Общността;

д)

разполага с финансови и управленски ресурси, съответстващи на обема на средствата на Общността, които следва да управлява;

е)

разполага със служители, които имат необходимата професионална квалификация за извършване на административна дейност в международни условия.

а)

се допитва до партньорите съгласно член 12;

б)

внася в Комисията предложения за многогодишна и годишни програми, посочени в членове 19 и 21;

в)

организира и публикува покани за търгове и предложения, ако е целесъобразно;

г)

организира процедури за подбор и възлагане при дейности за съфинансиране от Фонда в съответствие с принципите, изложени в член 15, параграф 5;

д)

получава плащания, извършени от Комисията, и извършва плащания за крайните бенефициери;

е)

осигурява съгласуваност и взаимно допълване между съфинансиране от Фонда и от други национални и общностни финансови инструменти;

ж)

наблюдава предоставянето на съфинансирани продукти и услуги, проверява дали заявените за дейностите разходи са били действително извършени, и спазва общностните и националните разпоредби;

з)

следи за прилагането на система за въвеждане и съхранение в електронен вид на счетоводната документация за всяка дейност от годишните програми, както и за събирането на данни за изпълнението, необходими за финансовото управление, наблюдение, контрол и оценка;

и)

следи крайните бенефициери и другите организации, участващи в изпълнението на съфинансираните от Фонда дейности, да поддържат отделна счетоводна система или отделна счетоводна сметка за всички трансакции, свързани с дейността, без да се засягат националните счетоводни норми;

й)

следи оценяването на многогодишните програми, посочено в член 49, да се извършва в сроковете, определени в член 50, параграф 2 и да отговаря на стандартите за качество, договорени между Комисията и държавата-членка;

к)

въвежда процедури, гарантиращи, че всички документи, свързани с разходите и одитите, необходими за осигуряване на съответната одитна пътека, се водят съгласно изискванията, посочени в член 43;

л)

следи одитният орган да получава за целите на извършване на одитите, посочени в член 30, параграф 1, цялата необходима информация за прилаганите управленски процедури и съфинансираните от Фонда проекти;

м)

следи сертифициращият орган да получава за целите на сертифицирането цялата необходима информация за процедурите и проверките, които се извършват във връзка с разходите;

н)

съставя и внася в Комисията междинни и окончателни доклади за изпълнението на годишните програми, декларации за разходите, заверени от сертифициращия орган, и когато е подходящо декларации за възстановяване на разходи;

о)

извършва информационна и консултантска дейност; и разпространява резултатите от подпомаганите дейности;

п)

сътрудничи на Комисията и отговорните органи в останалите държави-членки;

р)

проверява изпълнението на посочените в член 33, параграф 6 насоки от крайните бенефициери.

а)

удостоверява, че:

б)

за целите на сертифицирането следи дали е получил необходимата информация от отговорния орган относно процедурите и проверките, извършвани във връзка с разходите, включени в декларациите за разходи;

в)

за целите на сертифицирането отчита резултатите от всички одити, извършени от или под ръководството на одитния орган;

г)

води счетоводна документация в електронен вид за разходите, декларирани пред Комисията;

д)

следи за възстановяването на всички средства на Общността, за които е установено, че са били изплатени неоснователно вследствие на установени нередности, както и на лихвите, когато е целесъобразно, като води сметка за подлежащите на възстановяване суми и внася възстановените суми в общия бюджет на Европейските общности, приспадайки ги, когато е възможно, от следващата декларация за разходи.

а)

следи за извършването на одити за проверка на ефективното функциониране на системата за управление и контрол;

б)

следи за извършването на одити на дейности на основата на подходяща извадка за проверка на декларираните разходи; извадката представлява не по-малко от 10 % от общите допустими разходи за всяка годишна програма;

в)

внася в Комисията в срок до шест месеца след одобряването на многогодишната програма одитна стратегия, включваща организациите, които ще извършват посочените в букви а) и б) одити, като гарантира, че основните бенефициери, съфинансирани от Фонда, ще бъдат одитирани, и одитите ще бъдат разпределени равномерно през целия програмен период.

а)

годишен одитен доклад, в който се излагат констатациите от одитите, извършени в съответствие с одитната стратегия в рамките на годишната програма, и се отчитат всички пропуски, открити в системите за управление и контрол на програмата;

б)

становище, въз основа на проверките и одитите, които са извършени под ръководството на одитния орган, дали функционирането на системата за управление и контрол дава достатъчно гаранции, че подадените в Комисията декларации за разходи са точни и всички свързани с тях трансакции са законосъобразни и редовни;

в)

декларация за оценка основателността на молбата за плащане на остатъка, както и на законосъобразността и редовността на съответните разходи.

а)

заверена декларация за разходи, надлежно съставена в съответствие с член 29, параграф 1, буква а) и член 35 и молба за плащане на остатъка или декларация за възстановяване на разходи;

б)

окончателния доклад за изпълнението на годишната програма, определен в член 51;

в)

годишният одитен доклад, становище и декларация, предвидени в член 30, параграф 3.

а)

в доклад на национален или общностен одитен орган се съдържат данни, сочещи значителен недостатък във функционирането на системите за управление и контрол,

б)

този служител трябва да извърши допълнителни проверки след получаване на сведения, които го предупреждават, че разходите в заверена декларация за разходи са свързани със сериозна нередност, която не е отстранена.

а)

е налице сериозен недостатък в системата за управление и контрол на програмата, който се отразява върху надеждността на процедурата за заверка на плащанията и за чието отстраняване не са били предприети мерки; или

б)

разход, съдържащ се в заверена декларация за разходи, е свързан със сериозна нередност, която не е била отстранена; или

в)

дадена държава-членка не е изпълнила задълженията си по членове 31 и 32.

а)

е налице сериозен недостатък в системата за управление и контрол на програмата, който излага на риск вече внесеното финансово участие на Общността в програмата;