ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (EC) 2015/2446

от 28 юли 2015 година

за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 290 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (1), и по-специално членове 2, 7, 10, 24, 31, 36, 40, 62, 65, 75, 88, 99, 106, 115, 122, 126, 131, 142, 151, 156, 160, 164, 168, 175, 180, 183, 186, 196, 206, 212, 216, 221, 224, 231, 235, 253 и 265 от него,

като има предвид, че:

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ГЛАВА 1

Обхват на митническото законодателство, мисия на митниците и определения

Член 1

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

ГЛАВА 2

Права и задължения на лицата с оглед на митническото законодателство

Раздел 1

Предоставяне на информация

Подраздел 1

Общи изисквания за данните за целите на обмена и съхранението на данни

Член 2

Общи изисквания за данните

(член 6, параграф 2 от Кодекса)

1.   Обменът и съхранението на информацията, необходима за заявления и решения, подлежат на общите изисквания за данните, които са определени в приложение А.

2.   Обменът и съхранението на информацията, необходима за декларации, уведомления и доказателства за митнически статус, подлежат на общите изисквания за данните, които са определени в приложение Б.

Подраздел 2

Регистрация на лица пред митническите органи

Член 3

Съдържание на данните от запис EORI

(член 6, параграф 2 от Кодекса)

При регистрацията на дадено лице митническите органи събират и съхраняват по отношение на това лице данните, посочени в приложение 12-01. Тези данни представляват запис EORI.

Член 4

Подаване на данни за регистрация EORI

(член 6, параграф 4 от Кодекса)

Митническите органи имат право да разрешат на лицата да подават данните, необходими за регистрация EORI, чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 5

Икономически оператори, които не са установени на митническата територия на Съюза

(член 22, параграф 2 и член 9, параграф 2 от Кодекса)

1.   Икономически оператор, който не е установен на митническата територия на Съюза, е длъжен да се регистрира, преди:

2.   Независимо от параграф 1, буква а), подточка ii), икономическите оператори, които не са установени на митническата територия на Съюза, са длъжни да се регистрират пред митническите органи, преди да подадат митническа декларация за поставяне на стоки под режим временен внос или декларация за реекспорт, с която се приключва този режим, когато регистрацията се изисква за използването на общата система за управление на обезпеченията.

3.   Независимо от параграф 1, буква a), подточка iii), икономическите оператори, които са установени в държава с общ транзитен режим, са длъжни да се регистрират пред митническите органи, преди да подадат митническа декларация съгласно Конвенцията за общ транзитен режим, когато тази декларация се подава вместо обобщена декларация за въвеждане или се използва като предварителна декларация за заминаване.

4.   Независимо от параграф 1, буква а), подточка iv), икономическите оператори, които са установени в Андора или Сан Марино, са длъжни да се регистрират пред митническите органи, преди да подадат митническа декларация за режим съюзен транзит, когато тази декларация се подава вместо обобщена декларация за въвеждане или се използва като предварителна декларация за заминаване.

5.   Чрез дерогация от параграф 1, буква г) икономически оператор, който действа като превозвач за целите на морския транспорт, транспорта по вътрешни водни пътища или въздушния транспорт, не е длъжен да се регистрира пред митническите органи, когато му е издаден уникален идентификационен номер от трета държава в рамките на призната от Съюза програма за търговско партньорство на трета държава.

6.   Когато се изисква регистрация по силата на настоящия член, тя се извършва пред митническите органи, отговарящи за мястото, където икономическият оператор подава декларация или заявление за решение.

Член 6

Лица, които не са икономически оператори

(член 9, параграф 3 от Кодекса)

1.   Лицата, които не са икономически оператори, са длъжни да се регистрират пред митническите органи, когато е изпълнено едно от следните условия:

2.   Чрез дерогация от параграф 1, когато лице, което не е икономически оператор, подава митнически декларации само епизодично, и митническите органи считат, че е обосновано, регистрация не се изисква.

Член 7

Обезсилване на EORI номер

(член 9, параграф 4 от Кодекса)

1.   Митническите органи обезсилват EORI номер в следните случаи:

2.   Митническите органи документират датата на обезсилване на EORI номера и я съобщават на регистрираното лице.

Раздел 2

Решения, свързани с прилагането на митническото законодателство

Подраздел 1

Право на изслушване

Член 8

Срок на правото на изслушване

(член 22, параграф 6 от Кодекса)

1.   Срокът, в който заявителят може да изрази своето становище, преди да бъде взето решение, което би било неблагоприятно за него, е 30 дни.

2.   Независимо от параграф 1, когато решението се отнася до резултатите от контрола на стоки, за които не е подадена обобщена декларация, декларация за временно складиране, декларация за реекспорт или митническа декларация, митническите органи имат право да изискат съответното лице да изрази становището си в срок от 24 часа.

Член 9

Средства за съобщаване на мотивите

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Когато съобщението, посочено в член 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, се прави в рамките на процеса на проверка или контрол, то може да се осъществи чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Когато заявлението е подадено или за решението е уведомено чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, съобщението може да се осъществи чрез същите средства.

Член 10

Изключения от правото на изслушване

(член 22, параграф 6, втора алинея от Кодекса)

На заявителя не се предоставя възможност да изрази своето становище в следните специфични случаи:

Подраздел 2

Общи правила относно решенията, взети при подаване на заявление

Член 11

Условия за приемане на заявление

(член 22, параграф 2 от Кодекса)

1.   Заявление за решение, свързано с прилагането на митническото законодателство, се приема, ако са изпълнени следните условия:

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква г), предвиденият в него срок е три години, когато предходното решение е било обезсилено съгласно член 27, параграф 1 от Кодекса или заявлението е заявление за статус на одобрен икономически оператор, подадено съгласно член 38 от Кодекса.

Член 12

Митнически орган, компетентен за вземане на решение

(член 22, параграф 1 от Кодекса)

Когато не е възможно да се определи компетентният митнически орган съгласно член 22, параграф 1, трета алинея от Кодекса, компетентният митнически орган е органът на мястото, където се намира или е достъпна отчетността и друга документация на заявителя, която дава възможност на митническия орган да вземе решение (основната счетоводна отчетност за митнически цели).

Член 13

Удължаване на срока за вземане на решение

(член 22, параграф 3 от Кодекса)

1.   Когато след приемане на заявлението митническият орган, компетентен за вземане на решение, счита за необходимо да поиска от заявителя допълнителна информация, за да вземе решение, той определя на заявителя срок за предоставяне на поисканата информация, който не може да надвишава 30 дни. Срокът за вземане на решение, посочен в член 22, параграф 3 от Кодекса, съответно се удължава с този срок. Заявителят се уведомява за удължаването на срока за вземане на решение.

2.   Когато се прилага член 8, параграф 1, срокът за вземане на решение, посочен в член 22, параграф 3 от Кодекса, се удължава с 30 дни. Заявителят се уведомява за удължаването на срока.

3.   Когато митническият орган, компетентен за вземане на решение, е удължил срока за консултации с друг митнически орган, срокът за вземане на решение се удължава с толкова време, с колкото е удължен срокът за консултации. Заявителят се уведомява за удължаването на срока за вземане на решение.

4.   Когато са налице сериозни основания за съмнение за нарушение на митническото законодателство, на базата на които митническите органи провеждат разследвания, срокът за вземане на решение се удължава с времето, необходимо за приключване на разследванията. Това удължаване не може да надвишава девет месеца. Ако това не застрашава разследванията, заявителят се уведомява за удължаването.

Член 14

Дата на влизане в сила

(член 22, параграфи 4 и 5 от Кодекса)

Решението влиза в сила на дата, различна от датата, на която заявителят го е получил или се счита, че го е получил, в следните случаи:

Член 15

Преразглеждане на решение

(член 23, параграф 4, буква а) от Кодекса)

1.   Митническият орган, компетентен за вземане на решение, преразглежда решение в следните случаи:

2.   Митническият орган, компетентен за вземане на решение, съобщава резултата от преразглеждането на титуляря на решението.

Член 16

Спиране на действието на решение

(член 23, параграф 4, буква б) от Кодекса)

1.   Митническият орган, компетентен за вземане на решение, спира действието на решението вместо да го обезсили, отмени или измени съгласно член 23, параграф 3, член 27 или член 28 от Кодекса, когато:

2.   В случаите по параграф 1, букви б) и в) титулярят на решението уведомява митническия орган, компетентен за вземане на решение, за мерките, които възнамерява да вземе, за да осигури спазването на условията или изпълнението на задълженията, както и за времето, което му е необходимо, за да вземе тези мерки.

Член 17

Срок на спиране на действието на решение

(член 23, параграф 4, буква б) от Кодекса)

1.   В случаите по член 16, параграф 1, буква а) срокът на спиране на действието на решение, определен от компетентния митнически орган, съответства на времето, необходимо на този митнически орган, за да установи дали са изпълнени условията за обезсилване, отмяна или изменение. Този срок не може да надвишава 30 дни.

Когато обаче митническият орган счита, че има вероятност титулярят на решението да не изпълни критериите, определени в член 39, буква а) от Кодекса, действието на решението се спира, докато се констатира дали някое от долуизброените лица е извършило сериозно нарушение или повторни нарушения:

2.   В случаите по член 16, параграф 1, букви б) и в) срокът на спиране на действието на решение, определен от митническия орган, компетентен за вземане на решение, съответства на времето, съобщено от титуляря на решението съгласно член 16, параграф 2. При целесъобразност срокът на спиране на действието на решението може да бъде удължен допълнително по искане на титуляря на решението.

Срокът на спиране на действието на решението може да бъде удължен допълнително с времето, необходимо на компетентния митнически орган, за да се увери, че взетите мерки осигуряват спазването на условията или изпълнението на задълженията. Този срок не може да надвишава 30 дни.

3.   Когато след спиране на действието на решение митническият орган, компетентен за вземане на решение, възнамерява да обезсили, отмени или измени това решение съгласно член 23, параграф 3, член 27 или член 28 от Кодекса, срокът на спиране, определен съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член, при целесъобразност се удължава до влизането в сила на обезсилването, отмяната или изменението.

Член 18

Завършване на спирането на действието на решение

(член 23, параграф 4, буква б) от Кодекса)

1.   Спирането на действието на решение завършва при изтичане на срока на спирането, освен ако преди изтичането на този срок е настъпила някоя от следните ситуации:

2.   Митническият орган, компетентен за вземане на решение, информира титуляря на решението за завършването на спирането на действието на решението.

Подраздел 3

Решения, отнасящи се до обвързваща информация

Член 19

Заявление за решение, отнасящо се до обвързваща информация

(член 22, параграф 1, трета алинея и член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.   Чрез дерогация от член 22, параграф 1, трета алинея от Кодекса заявление за решение, отнасящо се до обвързваща информация, и всички придружаващи го документи се подават до компетентния митнически орган на държавата членка, в която е установен заявителят, или до компетентния митнически орган в държавата членка, в която ще бъде използвана тази информация.

2.   Счита се, че като подава заявление за решение, отнасящо се до обвързваща информация, заявителят изразява съгласието си всички съдържащи се в решението данни, в това число фотографии, изображения и брошури, с изключение на поверителната информация, да се оповестят публично чрез уебсайта на Комисията. Всяко публично оповестяване на данни се извършва при зачитане на правото на защита на личните данни.

3.   В случаите, когато не е налице електронна система за подаване на заявления за решения, отнасящи се до обвързваща информация за произхода (ОИП), държавите членки имат право да разрешат тези заявления да се подават чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 20

Срокове

(член 22, параграф 3 от Кодекса)

1.   Когато Комисията уведоми митническите органи, че вземането на решения ОТИ и ОИП се спира съгласно член 34, параграф 10, буква а) от Кодекса, срокът за вземане на решение, посочен в член 22, параграф 3, първа алинея от Кодекса, се удължава допълнително, докато Комисията уведоми митническите органи, че е осигурено правилно и еднакво тарифно класиране или определяне на произхода.

Удълженият срок, посочен в първата алинея, не може да надвишава 10 месеца, но при изключителни обстоятелства може да се приложи допълнително удължаване, което не надвишава 5 месеца.

2.   Срокът, посочен в член 22, параграф 3, втора алинея от Кодекса, може да надвишава 30 дни, когато в рамките на този срок не е възможно да се извърши анализ, който митническият орган, компетентен за вземане на решение, счита за необходим, за да може да вземе това решение.

Член 21

Уведомяване за решения ОИП

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Когато заявление за решение ОИП е подадено чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, митническите органи имат право да уведомят заявителя за решението ОИП, като използват средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 22

Ограничение на прилагането на разпоредбите относно преразглеждане и спиране на действието на решение

(член 23, параграф 4 от Кодекса)

Членове 15—18 относно преразглеждането и спирането на действието на решение не се прилагат за решения, отнасящи се до обвързваща информация.

Раздел 3

Одобрен икономически оператор

Подраздел 1

Предимства, произтичащи от статуса на одобрен икономически оператор

Член 23

Улеснения по отношение на предварителните декларации за заминаване

(член 38, параграф 2, буква б) от Кодекса)

1.   Когато одобрен икономически оператор за сигурност и безопасност (ОИОСБ), както е предвидено в член 38, параграф 2, буква б) от Кодекса, подава от свое име предварителна декларация за заминаване под формата на митническа декларация или декларация за реекспорт, не се изискват никакви други данни освен данните, посочени в тези декларации.

2.   Когато ОИОСБ подава от името на друго лице, което също е ОИОСБ, предварителна декларация за заминаване под формата на митническа декларация или декларация за реекспорт, не се изискват никакви други данни освен данните, посочени в тези декларации.

Член 24

По-благоприятно третиране по отношение на оценката на риска и по отношение на контрола

(член 38, параграф 6 от Кодекса)

1.   Одобреният икономически оператор (ОИО) подлежи на намалено равнище на физически и документен контрол в сравнение с останалите икономически оператори.

2.   В случаите, когато ОИОСБ подава обобщена декларация за въвеждане или — в случаите по член 130 от Кодекса — митническа декларация или декларация за временно складиране, или в случаите, когато ОИОСБ подава уведомление и осигурява достъп до данните, свързани с неговата обобщена декларация за въвеждане, в компютърната му система, както е предвидено в член 127, параграф 8 от Кодекса, и пратката е подбрана за физически контрол, митническото учреждение на първо въвеждане, предвидено в член 127, параграф 3, първа алинея от Кодекса, уведомява ОИОСБ за този факт. Уведомяването се извършва преди пристигането на стоките на митническата територия на Съюза.

Ако превозвачът е различен от посочения в първа алинея ОИОСБ, превозвачът също се уведомява, при условие че и той е ОИОСБ и има достъп до електронните системи, свързани с декларациите по първата алинея.

Ако има вероятност да бъдат застрашени контролът, който трябва да се извърши, или резултатите от този контрол, уведомяване не се извършва.

3.   В случаите, когато ОИО подава декларация за временно складиране или митническа декларация в съответствие с член 171 от Кодекса, и пратката е подбрана за митнически контрол, митническото учреждение, компетентно за получаване на декларацията за временно складиране или митническата декларация, уведомява ОИО за този факт. Уведомяването се извършва преди представянето на стоките пред митницата.

Ако има вероятност да бъдат застрашени контролът, който трябва да се извърши, или резултатите от този контрол, уведомяване не се извършва.

4.   Когато пратки, декларирани от ОИО, са подбрани за физически или документен контрол, този контрол се извършва с приоритет.

По искане на ОИО контролът може да се извърши на място, различно от мястото, където стоките трябва да се представят пред митницата.

5.   Уведомяването, посочено в параграфи 2 и 3, не се отнася за митническия контрол, решение за който е взето въз основа на декларацията за временно складиране или митническата декларация след представянето на стоките.

Член 25

Изключване от благоприятно третиране

(член 38, параграф 6 от Кодекса)

По-благоприятното третиране, предвидено в член 24, не се прилага за митнически контрол, свързан с конкретни повишени нива на заплаха или със задължения за контрол, произтичащи от други законодателни актове на Съюза.

При все това, митническите органи извършват с приоритет необходимите обработка, формалности и контрол на пратките, декларирани от ОИОСБ.

Подраздел 2

Заявление за статус на одобрен икономически оператор

Член 26

Условия за приемане на заявление за статус на ОИО

(член 22, параграф 2 от Кодекса)

1.   Освен условията за приемане на заявление, определени в член 11, параграф 1, при подаването на заявление за статус на ОИО заявителят подава и въпросник за самооценка, предоставен му от митническите органи.

2.   Икономическият оператор подава едно заявление за статус на ОИО, което обхваща всичките му постоянно установени стопански дейности на митническата територия на Съюза.

Член 27

Компетентен митнически орган

(член 22, параграф 1, трета алинея от Кодекса)

Когато компетентният митнически орган не може да бъде определен в съответствие с член 22, параграф 1, трета алинея от Кодекса или член 12 от настоящия регламент, заявлението се подава до митническите органи на държавата членка, в която заявителят има постоянно установена стопанска дейност и в която се съхранява или е достъпна информацията за основните му дейности по общото логистично управление в Съюза, както е посочена в заявлението.

Член 28

Срок за вземане на решения

(член 22, параграф 3 от Кодекса)

1.   Срокът за вземане на решение, посочен в член 22, параграф 3, първа алинея от Кодекса, може да бъде удължен с максимум 60 дни.

2.   При наличие на неприключили наказателни производства, които дават основание за съмнение относно това дали заявителят изпълнява условията, посочени в член 39, буква а) от Кодекса, срокът за вземане на решение се удължава с времето, необходимо за приключване на тези производства.

Член 29

Дата на влизане в сила на разрешение за ОИО

(член 22, параграф 4 от Кодекса)

Чрез дерогация от член 22, параграф 4 от Кодекса разрешението за предоставяне на статус на ОИО („разрешението за ОИО“) влиза в сила на петия ден след вземането на решението.

Член 30

Правни последици от спирането на действието

(член 23, параграф 4, буква б) от Кодекса)

1.   Когато действието на разрешение за ОИО е спряно поради неизпълнение на някой от критериите, определени в член 39 от Кодекса, на решение, взето по отношение на този ОИО въз основа на разрешението за ОИО като цяло или на някой от специфичните критерии, което е довело до спиране на действието на разрешението за ОИО, митническите органи, взели това решение, спират действието му.

2.   Спирането на действието на взето по отношение на ОИО решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, не води автоматично до спиране на действието на разрешението за ОИО.

3.   Когато действието на решение по отношение на лице, което е едновременно ОИОСБ и одобрен икономически оператор за митнически опростявания (ОИОМО) съгласно член 38, параграф 2, буква а) от Кодекса, се спира съгласно член 16, параграф 1 поради неизпълнение на условията, определени в член 39, буква г) от Кодекса, действието на разрешението за ОИОМО на това лице се спира, а разрешението му за ОИОСБ остава в сила.

Когато действието на решение по отношение на лице, което е едновременно ОИОСБ и ОИОМО се спира съгласно член 16, параграф 1 поради неизпълнение на условията, определени в член 39, буква д) от Кодекса, действието на разрешението за ОИОСБ на това лице се спира, а разрешението му за ОИОМО остава в сила.

ДЯЛ II

ЕЛЕМЕНТИ, ВЪЗ ОСНОВА НА КОИТО СЕ НАЛАГАТ ВНОСНИ ИЛИ ИЗНОСНИ МИТА И ДРУГИ МЕРКИ ОТНОСНО ТЪРГОВИЯТА СЪС СТОКИ

ГЛАВА 1

Произход на стоките

Раздел 1

Непреференциален произход

Член 31

Стоки, изцяло получени в една единствена държава или територия

(член 60, параграф 1 от Кодекса)

Следните стоки се считат за изцяло получени в една единствена държава или територия:

Член 32

Стоки, чието производство включва участието на повече от една държава или територия

(член 60, параграф 2 от Кодекса)

Счита се, че стоките, изброени в приложение 22-01, са претърпели последната си съществена преработка или обработка, довела до производството на нов продукт или представляваща важен стадий от производството, в държавата или територията, в която са изпълнени правилата, определени в посоченото приложение, или която се определя от тези правила.

Член 33

Операции по преработка или обработка, които не са икономически обосновани

(член 60, параграф 2 от Кодекса)

Смята се, че всяка операция по преработка или обработка, извършена в друга държава или територия, не е икономически обоснована, ако въз основа на наличните факти бъде установено, че целта на тази операция е била да се избегне прилагането на мерките, посочени в член 59 от Кодекса.

По отношение на стоките, обхванати от приложение 22-01, се прилагат остатъчните правила към главата за тези стоки.

По отношение на стоките, необхванати от приложение 22-01, когато се смята, че последната обработка или преработка не е икономически обоснована, се счита, че стоките са претърпели последната си съществена, икономически обоснована преработка или обработка, довела до производството на нов продукт или представляваща важен стадий от производството, в държавата или територията, от която произхожда най-голямата част от материалите, определена въз основа на стойността на материалите.

Член 34

Минимални операции

(член 60, параграф 2 от Кодекса)

За целите на придаване на произход не се считат за съществена, икономически обоснована преработка или обработка:

Член 35

Принадлежности, резервни части или инструменти

(член 60 от Кодекса)

1.   Принадлежностите, резервните части или инструментите, които се доставят с някои от стоките, включени в раздели XVI, XVII и XVIII от Комбинираната номенклатура, и са част от стандартното им оборудване, се смятат, че имат същия произход като тези стоки.

2.   Съществените резервни части, които се използват с някои от стоките, включени в раздели XVI, XVII и XVIII от Комбинираната номенклатура, допуснати преди това за свободно обращение в Съюза, се смятат, че имат същия произход като тези стоки, ако включването на съществените резервни части на етапа на производството не би променило техния произход.

3.   За целите на настоящия член съществени резервни части означава части, които са:

Член 36

Неутрални елементи и опаковка

(член 60 от Кодекса)

1.   За да се определи дали стоките са с произход от дадена държава или територия, не се взема предвид произходът на следните елементи:

2.   Когато съгласно Общо правило 5 за тълкуване на Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (12), опаковките се считат за част от продукта за целите на класирането, те не се вземат предвид за целите на определяне на произхода, освен когато правилото в приложение 22-01 за съответните стоки се основава на процент на добавената стойност.

Раздел 2

Преференциален произход

Член 37

Определения

За целите на настоящия раздел се прилагат следните определения:

Подраздел 1

Издаване или изготвяне на доказателства за произход

Член 38

Начини за подаване на заявление за издаване на информационни сертификати INF 4 и издаването им

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.   Подаването на заявление за издаване на информационния сертификат INF 4 може да се извърши със средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, и трябва да отговаря на изискванията за данните, изброени в приложение 22-02.

2.   Информационният сертификат INF 4 трябва да отговаря на изискванията за данните, изброени в приложение 22-02.

Член 39

Начини за подаване на заявление за издаване на разрешения за одобрен износител и издаването им

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Подаването на заявление за получаване на статус на одобрен износител с цел изготвяне на доказателства за преференциален произход и издаването на разрешение за одобрен износител могат да се извършат със средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 40

Начини за подаване на заявление за получаване на статус на регистриран износител

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Подаването на заявления за получаване на статус на регистриран износител може да се извършва със средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Подраздел 2

Определение на понятието „продукти с произход“, приложимо в рамките на ОСП на Съюза

Член 41

Общи принципи

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

Следните продукти се считат за продукти с произход от държава бенефициер:

Член 42

Принцип на териториалност

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   Определените в настоящия подраздел условия за придобиване на статус на продукти с произход трябва да са изпълнени в съответната държава бенефициер.

2.   Терминът „държава бенефициер“ обхваща и не може да излиза извън границите на териториалните води на тази държава по смисъла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (Конвенцията от Монтего Бей от 10 декември 1982 г.).

3.   Ако продукти с произход, изнесени от държавата бенефициер за друга държава, бъдат върнати, те се считат за продукти без произход, освен ако бъде доказано по удовлетворителен за компетентните органи начин, че са изпълнени следните условия:

Член 43

Липса на манипулация

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   Продуктите, декларирани за допускане за свободно обращение в Съюза, са същите като изнесените от държавата бенефициер, която се счита за държава на техния произход. Те не трябва да са били променяни, трансформирани по какъвто и да било начин или подложени на операции, различни от операциите, предназначени да ги запазят в добро състояние, или операциите по добавяне или поставяне на маркировки, етикети, пломби или друга документация, за да се гарантира съответствието със специфичните вътрешни изисквания, приложими в Съюза, преди да бъдат декларирани за допускане за свободно обращение.

2.   Продуктите, внасяни в държава бенефициер за целите на кумулацията по членове 53, 54, 55 или 56, са същите като изнесените от държавата, която се счита за държава на техния произход. Те не трябва да са били променяни, трансформирани по какъвто и да било начин или подложени на операции, различни от операциите, предназначени да ги запазят в добро състояние, преди да бъдат декларирани за съответния митнически режим в държавата на внос.

3.   Продуктите могат да бъдат съхранявани, при условие че остават под митнически надзор в държавата или държавите на транзит.

4.   Разделянето на пратки се допуска, когато се извършва от износителя или на негова отговорност, при условие че въпросните стоки остават под митнически надзор в държавата или държавите на транзит.

5.   Изискванията по параграфи 1—4 се считат за изпълнени, освен ако митническите органи имат основание да смятат противното; в такъв случай митническите органи могат да поискат от декларатора да представи доказателство за изпълнение на изискванията, което може да бъде дадено под всякаква форма, включително чрез представяне на транспортни документи, които имат силата на договор, като коносаменти, или на фактическо или конкретно доказателство, основаващо се на маркировката или номерирането на опаковките, или всяко друго доказателство, свързано със самите стоки.

Член 44

Изцяло получени продукти

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   За изцяло получени в държава бенефициер се считат:

2.   Термините „нейните плавателни съдове“ и „нейните кораби фабрики“ в параграф 1, букви з) и и) се прилагат само по отношение на плавателните съдове и корабите фабрики, които отговарят на всяко от следните изисквания:

3.   Всяко от условията по параграф 2 може да бъде изпълнено в държави членки или в различни държави бенефициери, доколкото всички участващи държави бенефициери се ползват от регионална кумулация в съответствие с член 55, параграфи 1 и 5. В такъв случай се смята, че продуктите са с произход от държавата бенефициер, под чието знаме плава плавателният съд или корабът фабрика в съответствие с параграф 2, буква б).

Първа алинея се прилага само при условие че са изпълнени условията, установени в член 55, параграф 2, букви а), в) и г).

Член 45

Достатъчно обработени или преработени продукти

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   Без да се засягат разпоредбите на членове 47 и 48, продуктите, които не са изцяло получени в съответната държава бенефициер по смисъла на член 44, се считат за продукти с произход от нея, при условие че са изпълнени условията, посочени в списъка от приложение 22-03 за съответните стоки.

2.   Ако даден продукт, който е придобил статус на продукт с произход в държава в съответствие с параграф 1, претърпи допълнителна преработка в посочената държава и бъде използван като материал в производството на друг продукт, материалите без произход, които евентуално са били използвани в неговото производство, не се вземат предвид.

Член 46

Средни стойности

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   Оценка на това дали са спазени изискванията по член 45, параграф 1, се извършва за всеки отделен продукт.

Когато обаче съответното правило се основава на спазване на максимално съдържание на материали без произход, за да се отчетат колебанията в разходите и валутните курсове, стойността на материалите без произход може да бъде изчислена въз основа на средна стойност, както е посочено в параграф 2.

2.   В случая, посочен в параграф 1, втора алинея, средната цена франко завода на продукта и средната стойност на използваните материали без произход се изчисляват съответно въз основа на сбора от начислените цени франко завода за всички продажби на продуктите, осъществени през предходната фискална година, и сбора от стойността на всички материали без произход, използвани в производството на продуктите през предходната фискална година, така, както e определена в държавата на износ, или, когато не се разполага с данни за пълна фискална година, за по-кратък период, но не по-кратък от три месеца.

3.   Износителите, които са избрали да направят изчисленията си въз основа на средна стойност, трябва последователно да прилагат този метод през годината, следваща отправната фискална година, или, когато е целесъобразно, през годината, следваща по-краткия отправен период. Те могат да преустановят прилагането на този метод, когато през дадена фискална година или по-кратък представителен период, но не по-кратък от три месеца, установят, че колебанията в разходите или валутните курсове, които са обосновавали използването на такъв метод, са престанали да съществуват.

4.   Средните стойности по параграф 2 се използват съответно като цена франко завода и като стойност на материалите без произход с цел да се установи дали е налице спазване на максималното съдържание на материали без произход.

Член 47

Недостатъчна обработка или преработка

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   Без да се засяга параграф 3, следните операции се считат за недостатъчна обработка или преработка за придаване на статус на продукти с произход, независимо дали са изпълнени изискванията на член 45:

2.   За целите на параграф 1 операциите се считат за прости, когато за тяхното извършване не са необходими нито специални умения, нито машини, апаратура или инструменти, специално произведени или монтирани за посочените операции.

3.   Когато се определя дали претърпяната от даден продукт обработка или преработка трябва да се счита за недостатъчна по смисъла на параграф 1, се вземат предвид всички операции, извършени върху продукта в държава бенефициер.

Член 48

Общо допустимо отклонение

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   Чрез дерогация от член 45 и при спазване на параграфи 2 и 3 от настоящия член, материалите без произход, които съгласно условията, посочени в списъка от приложение 22-03, не трябва да се използват в производството на даден продукт, могат въпреки това да се използват, при условие че тяхната обща стойност или нетно тегло, установени за продукта, не надвишават:

2.   Параграф 1 не допуска да се надвишават процентите за максимално съдържание на материали без произход, посочени в правилата, определени в списъка от приложение 22-03.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат за продукти, които са изцяло получени в държава бенефициер по смисъла на член 44. Без да се засягат разпоредбите на член 47 и член 49, параграф 2 обаче, допустимото отклонение, предвидено в посочените параграфи, се прилага за сбора от всички материали, които са използвани в производството на даден продукт и за които съгласно правилото, определено в списъка от приложение 22-03 за този продукт, се изисква да са изцяло получени.

Член 49

Единица за оценка

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   Единицата за оценка при прилагането на разпоредбите на настоящия подраздел е конкретният продукт, който се счита за основна единица при определяне на класирането съгласно Хармонизираната система.

2.   Когато една пратка се състои от определен брой идентични продукти, класирани в една и съща позиция по Хармонизираната система, при прилагането на разпоредбите на настоящия подраздел се взема предвид всеки отделен продукт.

3.   Когато съгласно Общо правило за тълкуване 5 на Хармонизираната система опаковката се включва в продукта за целите на класирането, тя се включва и при определяне на произхода.

Член 50

Принадлежности, резервни части и инструменти

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

Принадлежностите, резервните части и инструментите, изпращани с оборудване, машина, апаратура или превозно средство, които са част от нормалното оборудване и са включени в цената му франко завода, се считат за едно цяло със съответното оборудване, машина, апаратура или превозно средство.

Член 51

Комплекти

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

Комплектите съгласно определението в Общо правило за тълкуване 3, буква б) на Хармонизираната система се считат за комплекти с произход, когато всички съставящи ги продукти са продукти с произход.

Въпреки това, когато един комплект е съставен от продукти с произход и продукти без произход, комплектът в неговата цялост се счита за комплект с произход, при условие че стойността на продуктите без произход не надвишава 15 % от цената на комплекта франко завода.

Член 52

Неутрални елементи

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

За да се определи дали даден продукт е продукт с произход, не се взема предвид произходът на следните елементи, които може да се използват при неговото производство:

Подраздел 3

Правила относно кумулацията и управлението на складовите наличности от материали, приложими в рамките на ОСП на Съюза

Член 53

Двустранна кумулация

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

Двустранната кумулация позволява продуктите с произход от Съюза да бъдат считани за материали с произход от държава бенефициер, когато са вложени в произведен в тази държава продукт, при условие че извършената там обработка или преработка надхвърля операциите, описани в член 47, параграф 1.

За целите на двустранната кумулация, по отношение на износа от Съюза за държава бенефициер се прилагат mutatis mutandis членове 41—52 и разпоредбите относно последващата проверка на доказателствата за произход.

Член 54

Кумулация с Норвегия, Швейцария или Турция

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   Кумулацията с Норвегия, Швейцария или Турция позволява продуктите с произход от посочените държави да бъдат считани за материали с произход от държава бенефициер, при условие че извършената там обработка или преработка надхвърля операциите, описани в член 47, параграф 1.

2.   Кумулацията с Норвегия, Швейцария или Турция не се прилага по отношение на продуктите, включени в глави 1—24 на Хармонизираната система.

Член 55

Регионална кумулация

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   Регионалната кумулация се прилага към следните четири отделни регионални групи:

2.   Регионалната кумулация между държавите от една и съща група се прилага само когато са изпълнени следните условия:

За целите на буква б), когато отговарящата на изискванията операция, посочена в приложение 22-03, част II, не е една и съща за всичките държави, участващи в кумулацията, произходът на продуктите, изнасяни от една държава за друга държава от регионалната група за целите на регионалната кумулация, се определя въз основа на правилото, което би се прилагало, ако продуктите се изнасяха за Съюза.

Когато държавите от регионалната група са изпълнили изискванията по първа алинея, букви в) и г), преди 1 януари 2011 г., не се изисква поемане на ново задължение.

3.   Материалите, изброени в приложение 22-04, се изключват от регионалната кумулация, предвидена в параграф 2, в случай че:

4.   Регионалната кумулация между държави бенефициери от една и съща регионална група се прилага единствено при условие че обработката или преработката, извършена в държавата бенефициер, в която материалите са допълнително преработени или вложени, надхвърля операциите, описани в член 47, параграф 1, а при текстилни продукти надхвърля и операциите, посочени в приложение 22-05.

Когато условието по първа алинея не е изпълнено и материалите са подложени на една или повече от операциите, описани в член 47, параграф 1, букви б)—р), държавата, която следва да се посочи като държава на произход върху доказателството за произход, издадено или изготвено за целите на износа на продукти за Съюза, е тази държава от регионалната група, на която се пада най-големият дял от стойността на използваните материали с произход от държави от регионалната група.

Когато продуктите се изнасят без допълнителна обработка или преработка или са били подложени само на операциите, описани в член 47, параграф 1, буква а), държавата, която следва да се посочи като държава на произход върху доказателството за произход, издадено или изготвено за целите на износа на продукти за Съюза, е държавата бенефициер, посочена в доказателствата за произход, издадени или изготвени в държавата бенефициер, в която са произведени продуктите.

5.   По искане на органите на държава бенефициер от група I или група III Комисията може да разреши регионална кумулация между държави от посочените групи, при условие че Комисията се е уверила, че е изпълнено всяко от следните условия:

Искането по първа алинея се подкрепя от доказателство, че условията, определени в посочената алинея, са изпълнени. То се отправя до Комисията. Комисията ще вземе решение по искането въз основа на всички елементи, свързани с кумулацията и считани за значими, включително предвидените за кумулация материали.

6.   Когато е разрешена, регионалната кумулация между държави бенефициери от група I или група III позволява материалите с произход от държава от едната регионална група да се считат за материали с произход от държава от другата регионална група, когато са вложени в продукт, получен в нея, при условие че обработката или преработката, извършена във втората посочена държава бенефициер, надхвърля операциите, описани в член 47, параграф 1, а при текстилни продукти надхвърля и операциите, посочени в приложение 22-05.

Когато условието, определено в първа алинея, не е изпълнено и материалите са подложени на една или повече от операциите, описани в член 47, параграф 1, букви б)—р), държавата, която следва да се посочи като държава на произход върху доказателството за произход за целите на износа на продукти за Съюза, е участващата в кумулацията държава, на която се пада най-големият дял от стойността на използваните материали с произход от държави, участващи в кумулацията.

Когато продуктите се изнасят без допълнителна обработка или преработка или са били подложени само на операциите, описани в член 47, параграф 1, буква а), държавата, която следва да се посочи като държава на произход върху доказателството за произход, издадено или изготвено за целите на износа на продукти за Съюза, е държавата бенефициер, посочена в доказателствата за произход, издадени или изготвени в държавата бенефициер, в която са произведени продуктите.

7.   Комисията ще публикува в Официален вестник на Европейския съюз (серия C) датата, на която поражда действие кумулацията между държави от група I и група III, предвидена в параграф 5, участващите в тази кумулация държави и, когато е целесъобразно, списъка на материалите, по отношение на които се прилага кумулацията.

8.   За целите на регионалната кумулация, по отношение на износа от една държава бенефициер за друга държава бенефициер се прилагат mutatis mutandis членове 41—52 и разпоредбите относно издаването или изготвянето на доказателствата за произход и разпоредбите относно последващата проверка на доказателствата за произход.

Член 56

Разширена кумулация

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   По искане на органите на която и да е държава бенефициер Комисията може да разреши разширена кумулация между държава бенефициер и държава, с която Съюзът има действащо споразумение за свободна търговия в съответствие с член XXIV от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), при условие че е изпълнено всяко от следните условия:

Искането по първа алинея съдържа списък на материалите, засегнати от кумулацията, и се подкрепя от доказателство, че условията, определени в първа алинея, букви а) и б), са изпълнени. То се отправя до Комисията. В случай на промяна на засегнатите материали се подава ново искане.

Материалите, включени в глави 1—24 от Хармонизираната система, се изключват от разширената кумулация.

2.   При разширената кумулация по параграф 1 произходът на използваните материали и приложимото документално доказателство за произход се определят в съответствие с правилата, предвидени в съответното споразумение за свободна търговия. Произходът на продуктите за износ в Съюза се определя в съответствие с правилата за произход, определени в подраздел 2.

За да придобие полученият продукт статус на продукт с произход, не е необходимо материалите с произход от държава, с която Съюзът има споразумение за свободна търговия, използвани в държава бенефициер при производството на продукта за износ в Съюза, да са претърпели достатъчна обработка или преработка, при условие че обработката или преработката, извършена в съответната държава бенефициер, надхвърля операциите, описани в член 47, параграф 1.

3.   Комисията ще публикува в Официален вестник на Европейския съюз (серия C) датата, на която поражда действие разширената кумулация, участващите в тази кумулация държави и списъка на материалите, по отношение на които се прилага кумулацията.

Член 57

Прилагане на двустранна кумулация или кумулация с Норвегия, Швейцария или Турция едновременно с регионална кумулация

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

Когато едновременно с регионалната кумулация се използва двустранна кумулация или кумулация с Норвегия, Швейцария или Турция, полученият продукт придобива произхода на една от държавите от съответната регионална група, определен в съответствие с член 55, параграф 4, първа и втора алинея или, според случая, в съответствие с член 55, параграф 6, първа и втора алинея.

Член 58

Счетоводно отделяне на складовите наличности от материали на износителите от Съюза

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   Ако при обработката или преработката на даден продукт се използват взаимозаменяеми материали с произход и без произход, митническите органи на държавите членки могат, при писмено искане от страна на икономическите оператори, установени на митническата територия на Съюза, да разрешат материалите да бъдат управлявани в Съюза с помощта на метода на счетоводното отделяне за целите на последващ износ за държава бенефициер в рамките на двустранната кумулация, без материалите да бъдат съхранявани отделно.

2.   Митническите органи на държавите членки могат да обвържат предоставянето на разрешение по параграф 1 с изпълнението на всички условия, които те считат за целесъобразни.

Разрешението се дава само ако с използването на посочения в параграф 1 метод може да се гарантира, че във всеки един момент количеството на получените продукти, за които може да се счита, че са „с произход от Съюза“, е равно на броя на продуктите, които биха били получени чрез използване на метод за физическо разделяне на наличностите.

Ако се даде разрешение за неговото използване, методът се прилага и прилагането му се отразява въз основа на общите счетоводни принципи, приложими в Съюза.

3.   Ползвателят на метода, посочен в параграф 1, изготвя доказателства за произход за количеството продукти, които могат да бъдат считани за продукти с произход от Съюза, или, до прилагането на системата за регистрирани износители, подава заявление за издаване на тези доказателства за произход. По искане на митническите органи на държавите членки ползвателят представя отчет за управлението на количествата.

4.   Митническите органи на държавите членки следят за това как се използва разрешението, посочено в параграф 1.

Те могат да оттеглят разрешението в следните случаи:

Подраздел 4

Определение на понятието „продукти с произход“, приложимо в рамките на правилата за произход за целите на преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Съюза за някои държави или територии

Член 59

Общи изисквания

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   За целите на разпоредбите, свързани с преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Съюза за някои държави, групи държави или територии (наричани по-долу „държава или територия бенефициер“), с изключение на посочените в подраздел 2 на настоящия раздел и на отвъдморските страни и територии, асоциирани към Съюза, за продукти с произход от държава или територия бенефициер се считат следните продукти:

2.   За целите на настоящия подраздел продуктите с произход от Съюза по смисъла на параграф 3 от настоящия член, които са подложени в държава или територия бенефициер на обработка или преработка, надхвърляща описаната в член 62, се считат за продукти с произход от тази държава или територия бенефициер.

3.   При установяване на произхода на продукти, получени в Съюза, се прилага mutatis mutandis параграф 1.

Член 60

Изцяло получени продукти

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   За изцяло получени в държава или територия бенефициер или в Съюза се считат:

2.   Термините „нейните плавателни съдове“ и „нейните кораби фабрики“ в параграф 1, букви ж) и з) се прилагат само по отношение на плавателните съдове и корабите фабрики, които отговарят на следните условия:

3.   Термините „държава бенефициер“ и „Съюз“ обхващат и териториалните води на съответната държава или на държавите членки.

4.   Корабите, извършващи дейност в открито море, включително корабите фабрики, на борда на които се обработва или преработва уловената риба, се считат за част от територията на държавата бенефициер или на държавата членка, на която принадлежат, при условие че отговарят на условията, посочени в параграф 2.

Член 61

Достатъчно обработени или преработени продукти

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

За целите на член 59 продуктите, които не са изцяло получени в държава или територия бенефициер или в Съюза, се считат за достатъчно обработени или преработени, ако са изпълнени условията, посочени в списъка от приложение 22-11.

Тези условия показват, за всички продукти, обхванати от настоящия подраздел, обработката или преработката, която трябва да се извърши върху използваните при производството материали без произход, и се прилагат само по отношение на такива материали.

Ако продукт, който е придобил статус на продукт с произход чрез изпълнение на посочените в списъка условия, се използва при производството на друг продукт, условията приложими по отношение на продукта, в който той се влага, не се прилагат за него и не се вземат предвид материалите без произход, които евентуално са били използвани при неговото производство.

Член 62

Недостатъчна обработка или преработка

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   Без да се засяга параграф 2, следните операции се считат за недостатъчна обработка или преработка за придаване на статус на продукти с произход, независимо дали са изпълнени изискванията на член 61:

2.   Когато се определя дали претърпяната от даден продукт обработка или преработка трябва да се счита за недостатъчна по смисъла на параграф 1, всички операции, извършени върху продукта в държава или територия бенефициер или в Съюза, се разглеждат заедно.

Член 63

Единица за оценка

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   Единицата за оценка при прилагането на разпоредбите на настоящия подраздел е конкретният продукт, който се счита за основна единица при определяне на класирането съгласно номенклатурата на Хармонизираната система

Съответно следва, че:

2.   Когато съгласно Общо правило за тълкуване 5 на Хармонизираната система опаковката се включва в продукта за целите на класирането, тя се включва и при определяне на произхода.

Член 64

Общо допустимо отклонение

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   Чрез дерогация от разпоредбите на член 61, материали без произход могат да се използват при производството на даден продукт, при условие че общата им стойност не надвишава 10 % от цената франко завода на продукта.

Когато в списъка за максималната стойност на материалите без произход са дадени една или няколко процентни стойности, тези процентни стойности не трябва да се надхвърлят чрез прилагането на първа алинея.

2.   Параграф 1 не се прилага по отношение на продуктите, включени в глави 50—63 от Хармонизираната система.

Член 65

Принадлежности, резервни части и инструменти

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

Принадлежностите, резервните части и инструментите, изпращани с оборудване, машина, апаратура или превозно средство, които са част от нормалното оборудване и са включени в цената му или които не са фактурирани отделно, се считат за едно цяло със съответното оборудване, машина, апаратура или превозно средство.

Член 66

Комплекти

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

Комплектите съгласно определението в Общо правило за тълкуване 3 на Хармонизираната система се считат за комплекти с произход, когато всички съставящи ги продукти са продукти с произход. Независимо от това, когато един комплект е съставен от продукти с произход и продукти без произход, комплектът като цяло се счита за комплект с произход, при условие че стойността на продуктите без произход не надвишава 15 % от цената франко завода на комплекта.

Член 67

Неутрални елементи

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

За да се определи дали даден продукт е продукт с произход, не е необходимо да се определя произходът на следните елементи, които може да се използват при неговото производство:

Подраздел 5

Териториални изисквания, приложими в рамките на правилата за произход за целите на преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Съюза за някои държави или територии

Член 68

Принцип на териториалност

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

Условията, определени в подраздел 4 и в настоящия подраздел, за придобиване на статус на продукт с произход, трябва да продължават да се изпълняват по всяко време в държавата или територията бенефициер или в Съюза.

Ако продукти с произход, изнесени от държавата или територията бенефициер или от Съюза за друга държава, бъдат върнати, те се считат за продукти без произход, освен ако бъде доказано по удовлетворителен за компетентните органи начин, че са изпълнени следните условия:

Член 69

Директен транспорт

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   За директно транспортирани от държавата или територията бенефициер до Съюза или от Съюза до държавата или територията бенефициер се считат:

2.   Доказателства, че са изпълнени условията, посочени в параграф 1, буква б), се предоставят на компетентните митнически органи чрез представяне на което и да е от следните:

Член 70

Изложби

(член 64, параграф 3 от Кодекса)

1.   Продукти с произход, изпратени от държава или територия бенефициер за изложба в друга държава и продадени след изложбата с цел внос в Съюза, се ползват при вноса от тарифните преференции по член 59, при условие че отговарят на изискванията на подраздел 4 и на настоящия подраздел, даващи им право да бъдат признати за продукти с произход от държавата или територията бенефициер, и при условие че по начин, удовлетворителен за компетентните митнически органи на Съюза, е доказано, че:

2.   Сертификат за движение EUR.1 се представя на митническите органи на Съюза по обичайния начин. На него трябва да бъдат посочени името и адресът на изложбата. При необходимост могат да бъдат поискани допълнителни документални доказателства за естеството на продуктите и условията, при които те са били изложени.

3.   Параграф 1 се прилага по отношение на всички търговски, промишлени, селскостопански или занаятчийски изложби, панаири или подобни публични изложения, които не са организирани за частни цели в магазини или търговски помещения с цел продажбата на чуждестранни продукти и по време на които продуктите остават под митнически контрол.

ГЛАВА 2

Стойност на стоките за митнически цели

Член 71

Опростяване

(член 73 от Кодекса)

1.   Разрешението, посочено в член 73 от Кодекса, може да бъде издадено, когато са изпълнени следните условия:

2.   Издаването на разрешението зависи от изпълнението на следните условия от страна на заявителя:

ДЯЛ III

МИТНИЧЕСКО ЗАДЪЛЖЕНИЕ И ОБЕЗПЕЧЕНИЯ

ГЛАВА 1

Възникване на митническо задължение

Раздел 1

Общи разпоредби за митническите задължения при внос и износ

Подраздел 1

Правила за изчисляване на размера на вносните или износните мита

Член 72

Изчисляване на размера на вносните мита за преработените продукти, получени в резултат на активно усъвършенстване

(член 86, параграф 3 от Кодекса)

1.   За да се определи размерът на вносните мита, който трябва да бъде начислен за преработените продукти в съответствие с член 86, параграф 3 от Кодекса, се определя в съответствие с параграфи 2—6 количеството стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, за което се счита, че се съдържа в преработените продукти, за които възниква митническо задължение.

2.   Методът на изчисляване въз основа на количеството, посочен в параграфи 3 и 4, се прилага в следните случаи:

3.   В случая, посочен в параграф 2, буква а), количеството стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, за което се счита, че се съдържа в преработените продукти, за които възниква митническо задължение, се определя, като към общото количество на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, се приложи процентният дял на частта на преработените продукти, за които възниква митническо задължение, съдържаща се в общото количество на преработените продукти, получени в резултат на операцията по усъвършенстване.

4.   В случая, посочен в параграф 2, буква б), количеството стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, за което се счита, че се съдържа в преработените продукти, за които възниква митническо задължение, се определя, като към общото количество на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, се приложи процентен дял, изчислен чрез умножаване на следните множители:

5.   Количествата стоки, поставени под митническия режим, които са унищожени и загубени по време на операцията по усъвършенстване, по-специално чрез изпаряване, изсушаване, сублимация или изтичане, не се вземат предвид при прилагане на метода на изчисляване въз основа на количеството.

6.   В случаите, различни от посочените в параграф 2, се прилага методът на изчисляване въз основа на стойността в съответствие с втора, трета и четвърта алинея.

Количеството стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, за което се счита, че се съдържа в преработените продукти, за които възниква митническо задължение, се определя, като към общото количество на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, се приложи процентен дял, изчислен чрез умножаване на следните множители:

За целите на прилагането на метода на изчисляване въз основа на стойността, стойността на преработените продукти се установява въз основа на текущите цени франко завода на митническата територия на Съюза или, когато не могат да бъдат определени такива цени франко завода — въз основа на текущите продажни цени за идентични или сходни продукти на митническата територия на Съюза. Цените между страни, които изглеждат свързани или сключили компенсаторно споразумение помежду си, не могат да се използват за определяне на стойността на преработените продукти, освен ако се установи, че цените не са повлияни от връзката между тези страни.

Когато стойността на преработените продукти не може да се определи съгласно трета алинея, тя се определя посредством всеки разумен метод.

Член 73

Прилагане на разпоредбите относно режим специфична употреба по отношение на преработените продукти, получени в резултат на активно усъвършенстване

(член 86, параграф 3 от Кодекса)

1.   За целите на прилагането на член 86, параграф 3 от Кодекса, при определяне на размера на вносните мита, съответстващ на митническото задължение върху преработените продукти, получени в резултат на режим активно усъвършенстване, поставените под посочения режим стоки се ползват от освобождаване от мито или намалена ставка на митото поради употребата им за специфични цели, каквито биха били приложени към тези стоки, ако последните са били поставени под режим специфична употреба в съответствие с член 254 от Кодекса.

2.   Параграф 1 се прилага, когато са изпълнени следните условия:

Член 74

Прилагане на преференциалното тарифно третиране по отношение на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване

(член 86, параграф 3 от Кодекса)

За целите на прилагането на член 86, параграф 3 от Кодекса, когато към момента на приемане на митническата декларация за поставяне на стоките под режим активно усъвършенстване внесените стоки отговарят на условията за ползване на преференциално тарифно третиране в рамките на тарифни квоти или тавани, тези стоки отговарят на условията за ползване на всяко преференциално тарифно третиране, предвидено по отношение на идентичните стоки към момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение.

Член 75

Специфично вносно мито за преработените продукти, получени в резултат на пасивно усъвършенстване, или за заместващите продукти

(член 86, параграф 5 от Кодекса)

Когато трябва да се приложи специфично вносно мито по отношение на преработените продукти, получени в резултат на пасивно усъвършенстване, или заместващите продукти, размерът на вносното мито се изчислява въз основа на митническата стойност на преработените продукти към момента на приемане на митническата декларация за допускане за свободно обращение, минус статистическата стойност на съответните временно изнесени стоки към момента на поставянето им под режим пасивно усъвършенстване, умножена по размера на вносното мито, приложим по отношение на преработените или заместващите продукти, разделена на митническата стойност на преработените или заместващите продукти.

Член 76

Дерогация от изчисляването на размера на вносните мита за преработените продукти, получени в резултат на активно усъвършенстване

(член 86, параграфи 3 и 4 от Кодекса)

Член 86, параграф 3 от Кодекса се прилага без искане от страна на декларатора, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

Подраздел 2

Срок за определяне на мястото на възникване на митническото задължение

Член 77

Срок за определяне на мястото на възникване на митническото задължение при режим съюзен транзит

(член 87, параграф 2 от Кодекса)

За стоките, поставени под режим съюзен транзит, срокът, посочен в член 87, параграф 2 от Кодекса, е един от следните:

Член 78

Срок за определяне на мястото на възникване на митническото задължение при режим транзит в съответствие с Конвенцията ТИР

(член 87, параграф 2 от Кодекса)

За стоките, поставени под режим транзит в съответствие с Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, включително последващите ѝ изменения (Конвенцията ТИР), срокът, посочен в член 87, параграф 2 от Кодекса, е седем месеца от последната дата, на която стоките е следвало да бъдат представени пред получаващото митническо учреждение или пред митническото учреждение на напускане.

Член 79

Срок за определяне на мястото на възникване на митническото задължение при режим транзит в съответствие с Конвенцията АТА или Истанбулската конвенция

(член 87, параграф 2 от Кодекса)

За стоките, поставени под режим транзит в съответствие с Митническата конвенция относно карнета АТА за временен внос на стоки, съставена в Брюксел на 6 декември 1961 г., включително последващите ѝ изменения (Конвенцията АТА), или в съответствие с Конвенцията за временен внос, включително последващите ѝ изменения (Истанбулската конвенция), срокът, посочен в член 87, параграф 2 от Кодекса, е седем месеца от датата, на която стоките е следвало да бъдат представени на получаващото митническо учреждение.

Член 80

Срок за определяне на мястото на възникване на митническото задължение в случаи, различни от режим транзит

(член 87, параграф 2 от Кодекса)

За стоките, поставени под специален режим, различен от режим транзит, и за стоките, които са на временно складиране, срокът, посочен в член 87, параграф 2 от Кодекса, е седем месеца от изтичането на един от следните периоди:

ГЛАВА 2

Обезпечение за потенциално или съществуващо митническо задължение

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 81

Случаи, в които не се изисква обезпечение за стоките, поставени под режим временен внос

(член 89, параграф 8, буква в) от Кодекса)

Поставянето на стоките под режим временен внос не е обвързано с предоставянето на обезпечение в следните случаи:

Член 82

Обезпечение под формата на поръчителство

(член 94, член 22, параграф 4 и член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.   Когато обезпечението се предоставя под формата на поръчителство и може да се използва в повече от една държава членка, поръчителят посочва адрес за кореспонденция или назначава представител във всяка държава членка, в която може да се използва обезпечението.

2.   Отмяната на одобрението на поръчителя или на поръчителството на поръчителя поражда действие на 16-тия ден, следващ датата, на която решението относно отмяната е получено или се смята за получено от поръчителя.

3.   Прекратяването на поръчителството поражда действие на 16-тия ден, следващ датата, на която поръчителят уведоми за прекратяването митническото учреждение, на което е било предоставено обезпечението.

4.   Когато обезпечение, покриващо една-единствена операция (еднократно обезпечение), се предоставя под формата на ваучери, това може да се извърши със средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 83

Форми на обезпечение, различни от паричен депозит или поръчителство

(член 92, параграф 1, буква в) от Кодекса)

1.   Формите на обезпечение, различни от паричен депозит или поръчителство, са следните:

2.   Формите на обезпечение, посочени в параграф 1, не се приемат с цел поставянето на стоки под режим съюзен транзит.

3.   Държавите членки приемат формите на обезпечение, посочени в параграф 1, доколкото тези форми на обезпечение се приемат съгласно националното право.

Раздел 2

Общо обезпечение и освобождаване от обезпечение

Член 84

Намаляване на равнището на общото обезпечение и освобождаване от обезпечение

(член 95, параграф 2 от Кодекса)

1.   Разрешение за използване на общо обезпечение с размер, намален на 50 % от референтния размер, се дава, когато заявителят докаже, че отговаря на следните условия:

2.   Разрешение за използване на общо обезпечение с размер, намален на 30 % от референтния размер, се дава, когато заявителят докаже, че отговаря на следните условия:

3.   Освобождаване от обезпечение се разрешава, когато заявителят докаже, че отговаря на следните изисквания:

4.   Когато заявителят е бил установен за период, по-кратък от три години, изискването, посочено в параграф 1, буква г), параграф 2, буква д) и параграф 3, буква ѝ), се проверява въз основа на наличната отчетност и информация.

Раздел 3

Разпоредби по отношение на режима съюзен транзит и режима в съответствие с Истанбулската конвенция и Конвенцията ATA

Член 85

Освобождаване на поръчителя от задълженията му при режим съюзен транзит

(член 6, параграф 2, член 6, параграф 3, буква а) и член 98 от Кодекса)

1.   Когато режимът съюзен транзит не е приключен, митническите органи на отправната държава членка уведомяват поръчителя в срок от девет месеца от определения срок за представяне на стоките пред получаващото митническо учреждение, че режимът не е приключен.

2.   Когато режимът съюзен транзит не е приключен, митническите органи, определени в съответствие с член 87 от Кодекса, уведомяват поръчителя в срок от три години от датата на приемане на декларацията за транзит, че той е задължен или може да бъде задължен да заплати задължението, за което отговаря във връзка с въпросната операция по съюзен транзит.

3.   Поръчителят се освобождава от своите задължения, ако нито едно от уведомленията, предвидени в параграфи 1 и 2, не е издадено до него преди изтичането на срока.

4.   Когато е издадено някое от уведомленията, поръчителят се уведомява за събирането на задължението или за приключването на режима.

5.   Общите изисквания за данните за уведомлението по параграф 1 са поместени в приложение 32-04.

Общите изисквания за данните за уведомлението по параграф 2 са поместени в приложение 32-05.

6.   В съответствие с член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса уведомлението по параграфи 1 и 2 може да бъде изпратено чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 86

Искане за плащане, отправено към обезпечаваща асоциация, за стоки под покритието на карнет ATA и уведомление до обезпечаваща асоциация за неприключването на карнети CPD при режима в съответствие с Конвенцията ATA или Истанбулската конвенция

(член 6, параграф 2, член 6, параграф 3, буква а) и член 98 от Кодекса)

1.   При неизпълнение на едно от задълженията във връзка с карнет ATA или карнет CPD митническите органи уреждат документите за временен внос (искане за плащане, отправено към обезпечаваща асоциация, или съответно уведомление за неприключването) в съответствие с членове 9, 10 и 11 от приложение A към Истанбулската конвенция или, когато е приложимо, в съответствие с членове 7, 8 и 9 от Конвенцията ATA.

2.   Размерът на вносните мита и данъците, възникнали в резултат на искането за плащане, отправено към обезпечаваща асоциация, се изчислява чрез образец на формуляр за облагане.

3.   Общите изисквания за данните за искането за плащане, отправено към обезпечаваща асоциация, посочено в параграф 1, са поместени в приложение 33-01.

4.   Общите изисквания за данните за уведомлението за неприключването на карнети CPD по параграф 1 са поместени в приложение 33-02.

5.   В съответствие с член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса искането за плащане, отправено към обезпечаваща асоциация, и уведомлението за неприключването на карнети CPD могат да бъдат изпратени до съответната обезпечаваща асоциация чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

ГЛАВА 3

Събиране и плащане на мита и възстановяване и опрощаване на размера на вносните и износните мита

Раздел 1

Определяне на размера на вносните или износните мита, уведомяване за митническото задължение и вземане под отчет

Подраздел 1

Уведомяване за митническото задължение и искане за плащане от обезпечаваща асоциация

Член 87

Средства за уведомяване за митническото задължение

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Уведомяването за митническото задължение по член 102 от Кодекса може да бъде извършено чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 88

Освобождаване от задължението за уведомяване за митническото задължение

(член 102, параграф 1, буква г) от Кодекса)

1.   Митническите органи могат да не изпращат уведомление за митническо задължение, възникнало при неизпълнение по член 79 или член 82 от Кодекса, когато размерът на съответните вносни или износни мита е под 10 EUR.

2.   Когато първоначално съобщеното митническо задължение е било с размер на вносните или износните мита, по-малък от дължимия размер на вносни или износни мита, митническите органи могат да не изпращат уведомление за митническо задължение за разликата между тези суми, при условие че тя е под 10 EUR.

3.   Ограничението от 10 EUR по параграфи 1 и 2 се прилага по отношение на всяко действие по събиране на вземания.

Раздел 2

Плащане на размера на вносните или износните мита

Член 89

Спиране на срока за плащане в случай на заявление за опрощаване

(член 108, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.   Митническите органи спират срока за плащане на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, докато вземат решение по заявлението за опрощаване, при условие че са изпълнени условията:

2.   Когато стоките, които са предмет на заявление за опрощаване, вече не са под митнически надзор към момента на подаване на заявлението, се предоставя обезпечение.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, митническите органи не изискват обезпечение, ако се установи, че предоставянето на обезпечение би довело до сериозни икономически или социални затруднения за длъжника.

Член 90

Спиране на срока за плащане в случай на стоки, които следва да бъдат отнети, унищожени или изоставени в полза на държавата

(член 108, параграф 3, буква б) от Кодекса)

Митническите органи спират срока за плащане на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, когато стоките са все още под митнически надзор и следва да бъдат отнети, унищожени или изоставени в полза на държавата и митническите органи смятат, че има вероятност да бъдат изпълнени условията за отнемане, унищожаване или изоставяне в полза на държавата, до вземането на окончателно решение относно тяхното отнемане, унищожаване или изоставяне в полза на държавата.

Член 91

Спиране на срока за плащане в случай на митнически задължения, възникнали при неизпълнение

(член 108, параграф 3, буква в) от Кодекса)

1.   Митническите органи спират срока за плащане от лицето, посочено в член 79, параграф 3, буква а) от Кодекса, на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, когато то е възникнало при неизпълнение, посочено в член 79 от Кодекса, ако са изпълнени следните условия:

2.   Спирането зависи от издаването от страна на лицето, в чиято полза се разрешава спирането, на обезпечение за размера на съответните вносни или износни мита, освен в една от следните ситуации:

3.   Продължителността на спирането е ограничена до една година. Този период обаче може да бъде удължен от митническите органи по основателни причини.

Раздел 3

Възстановяване и опрощаване

Подраздел 1

Общи разпоредби и процедура

Член 92

Подаване на заявление за възстановяване или опрощаване

(член 6, параграф 3, буква а), член 22, параграф 1 и член 103 от Кодекса)

1.   Чрез дерогация от член 22, параграф 1, трета алинея от Кодекса, заявлението за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита по член 116 от Кодекса се подава до компетентния митнически орган на държавата членка, в която е било съобщено за митническото задължение.

2.   Подаването на заявление по параграф 1 може да бъде извършено чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, съгласно разпоредбите в съответната държава членка.

Член 93

Допълнителна информация, когато стоките се намират в друга държава членка

(член 6, параграф 2 и член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Общите изисквания за данните за искането за допълнителна информация, когато стоките се намират в друга държава членка, са поместени в приложение 33-06.

Искането за допълнителна информация по първа алинея може да бъде изпратено чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 94

Средства за уведомяване за решението за възстановяване или опрощаване

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Решението за възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита може да бъде съобщено на заинтересованото лице чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 95

Общи изисквания за данните във връзка с формалностите, когато стоките се намират в друга държава членка

(член 6, параграф 2 от Кодекса)

Общите изисквания за данните за отговора на искането за информация относно изпълнението на формалностите, когато заявлението за възстановяване или опрощаване се отнася до стоки, които се намират в държава членка, различна от тази, в която е било съобщено за митническото задължение, са поместени в приложение 33-07.

Член 96

Средства за изпращане на информация относно изпълнението на формалностите, когато стоките се намират в друга държава членка

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Отговорът по член 95 може да бъде изпратен чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 97

Удължаване на срока за вземане на решение за възстановяване или опрощаване

(член 22, параграф 3 от Кодекса)

Когато се прилага член 116, параграф 3, първа алинея от Кодекса или член 116, параграф 3, втора алинея, буква б) от Кодекса, срокът за вземане на решение за възстановяване или опрощаване се спира, докато съответната държава членка получи уведомлението за решението на Комисията или уведомлението от Комисията за връщане на досието по причините, предвидени в член 98, параграф 6.

Когато се прилага член 116, параграф 3, втора алинея, буква б) от Кодекса, срокът за вземане на решение за възстановяване или опрощаване се спира, докато съответната държава членка получи уведомлението за решението на Комисията по случая, включващ въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка.

Подраздел 2

Решения, които се вземат от комисията

Член 98

Предаване на досието на Комисията за вземане на решение

(член 116, параграф 3 от Кодекса)

1.   Преди предаването на досието държавата членка уведомява заинтересованото лице за намерението си да предаде досието на Комисията и дава на заинтересованото лице 30-дневен срок, за да подпише декларация, която удостоверява, че лицето е прочело досието и в която се посочва, че лицето няма какво да добави или се изброява цялата допълнителна информация, която според него би трябвало да бъде включена. Ако заинтересованото лице не представи тази декларация в посочения 30-дневен срок, счита се, че заинтересованото лице е прочело досието и няма какво да добави.

2.   Когато държава членка предава на Комисията досие за вземане на решение в случаите, посочени в член 116, параграф 3 от Кодекса, досието включва най-малко следното:

3.   Комисията потвърждава на съответната държава членка получаването на досието веднага след като го получи.

4.   Комисията предоставя на разположение на всички държави членки копие от обобщението на случая, посочено в параграф 2, буква а), в срок от 15 дни от датата, на която е получила досието.

5.   Когато информацията, предадена от държавата членка, не е достатъчна, за да може Комисията да вземе решение, Комисията може да поиска допълнителна информация от държавата членка.

6.   Комисията връща досието на държавата членка и случаят се счита за непредставен на Комисията във всеки от следните случаи:

Член 99

Право на заинтересованото лице да бъде изслушано

(член 116, параграф 3 от Кодекса)

1.   Когато Комисията възнамерява да приеме неблагоприятно решение в случаите по член 116, параграф 3 от Кодекса, тя съобщава в писмен вид възраженията си на заинтересованото лице, като същевременно посочва всички документи и цялата информация, на които се основават възраженията ѝ. Комисията информира заинтересованото лице за правото му на достъп до досието.

2.   Комисията информира съответната държава членка за своето намерение и за изпращането на съобщението по параграф 1.

3.   На заинтересованото лице се дава възможност да изрази писмено становището си пред Комисията в срок от 30 дни от датата, на която лицето е получило съобщението по параграф 1.

Член 100

Срокове

(член 116, параграф 3 от Кодекса)

1.   Комисията взема решение дали възстановяването или опрощаването е обосновано в срок от девет месеца от датата, на която е получила досието по член 98, параграф 1.

2.   Когато Комисията сметне за необходимо да поиска допълнителна информация от държавата членка, както е предвидено в член 98, параграф 5, посоченият в параграф 1 срок се удължава с период, равен на периода между датата, на която Комисията е изпратила искането за допълнителна информация, и датата, на която е получила тази информация. Комисията уведомява заинтересованото лице за удължаването.

3.   Когато Комисията провежда разследвания, за да вземе решение, посоченият в параграф 1 срок се удължава с времето, необходимо за приключване на разследванията. Това удължаване не може да надхвърля девет месеца. Комисията уведомява държавата членка и заинтересованото лице за датите на започване и приключване на разследванията.

4.   Когато Комисията възнамерява да приеме неблагоприятно решение по член 99, параграф 1, посоченият в параграф 1 срок се удължава с 30 дни.

Член 101

Уведомяване за решението

(член 116, параграф 3 от Кодекса)

1.   Комисията уведомява съответната държава членка за своето решение във възможно най-кратък срок и във всеки случай в срок от 30 дни от изтичането на срока по член 100, параграф 1.

2.   Митническият орган, компетентен за вземане на решението, издава решение въз основа на решението на Комисията, за което е изпратено уведомление съгласно параграф 1.

Държавата членка, към която принадлежи митническият орган, компетентен за вземане на решението, информира съответно Комисията, като ѝ изпраща копие от въпросното решение.

3.   Когато решението в случаите по член 116, параграф 3 от Кодекса е благоприятно за заинтересованото лице, Комисията може да определи условията, при които митническите органи следва да възстановяват или опрощават мита в случаите, включващи въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка.

Член 102

Последици от невземането на решение или неуведомяването за решение

(член 116, параграф 3 от Кодекса)

Ако Комисията не приеме решение в срока, предвиден в член 100, или не уведоми за дадено решение съответната държава членка в срока, предвиден в член 101, параграф 1, митническият орган, компетентен за вземане на решението, приема решение, което е благоприятно за заинтересованото лице.

ГЛАВА 4

Погасяване на митническо задължение

Член 103

Пропуски, които не оказват значително влияние върху правилното действие на митническия режим

(член 124, параграф 1, буква з), подточка i) от Кодекса)

Следните ситуации се считат за пропуск, който не оказва значително влияние върху правилното действие на митническия режим:

ДЯЛ IV

ВЪВЕЖДАНЕ НА СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА СЪЮЗА

ГЛАВА 1

Обобщена декларация за въвеждане

Член 104

Освобождаване от задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане

(член 127, параграф 2, буква б) от Кодекса)

1.   Следните стоки се освобождават от подаване на обобщена декларация за въвеждане:

2.   До 31 декември 2020 г. стоките в пощенски пратки, чието тегло не надвишава 250 грама, са освободени от изискването за подаване на обобщена декларация за въвеждане.

Не се налагат санкции, когато на митническата територия на Съюза се въвеждат стоки в пощенски пратки, чието тегло надвишава 250 грама, но които не са обхванати от обобщена декларация за въвеждане. Анализът на риска се извършва при представяне на стоките и въз основа на декларацията за временно складиране или митническата декларация, обхващаща тези стоки, когато са налични такива декларации.

До 31 декември 2020 г. Комисията прави преглед на положението със стоките в пощенски пратки по настоящия параграф с оглед на извършването на евентуално необходимите адаптации, като взема предвид използването от страна на пощенските оператори на електронни средства, обхващащи движението на стоките.

Член 105

Срокове за подаване на обобщената декларация за въвеждане в случай на морски транспорт

(член 127, параграфи 3 и 7 от Кодекса)

Когато стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза по море, обобщената декларация за въвеждане се подава в следните срокове:

Член 106

Срокове за подаване на обобщената декларация за въвеждане в случай на въздушен транспорт

(член 127, параграфи 3 и 7 от Кодекса)

1.   Когато стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза по въздуха, обобщената декларация за въвеждане се подава възможно най-рано.

Минималният набор от данни от обобщената декларация за въвеждане се подава най-късно преди натоварването на стоките на въздухоплавателното средство, с което ще бъдат въведени на митническата територия на Съюза.

2.   Когато в срока, посочен в параграф 1, втора алинея, е подаден само минималният набор от данни от обобщената декларация за въвеждане, останалите данни се подават в следните срокове:

Член 107

Срокове за подаване на обобщената декларация за въвеждане в случай на железопътен транспорт

(член 127, параграфи 3 и 7 от Кодекса)

Когато стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза с железопътен транспорт, обобщената декларация за въвеждане се подава в следните срокове:

Член 108

Срокове за подаване на обобщената декларация за въвеждане в случай на шосеен транспорт

(член 127, параграфи 3 и 7 от Кодекса)

Когато стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза по шосе, обобщената декларация за въвеждане се подава най-късно един час преди пристигането на стоките на мястото, за което митническото учреждение на първо въвеждане е компетентно учреждение.

Член 109

Срокове за подаване на обобщената декларация за въвеждане в случай на транспорт по вътрешни водни пътища

(член 127, параграфи 3 и 7 от Кодекса)

Когато стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза по вътрешни водни пътища, обобщената декларация за въвеждане се подава най-късно два часа преди пристигането на стоките на мястото, за което митническото учреждение на първо въвеждане е компетентно учреждение.

Член 110

Срокове за подаване на обобщената декларация за въвеждане в случай на комбиниран транспорт

(член 127, параграфи 3 и 7 от Кодекса)

Когато стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза с транспортно средство, което от своя страна се превозва от активно транспортно средство, срокът за подаване на обобщената декларация за въвеждане е срокът, който е приложим за активното транспортно средство.

Член 111

Срокове за подаване на обобщената декларация за въвеждане в случай на непреодолима сила

(член 127, параграфи 3 и 7 от Кодекса)

Сроковете, посочени в членове 105—109, не се прилагат в случай на непреодолима сила.

Член 112

Подаване на данни от обобщената декларация за въвеждане от други лица в специфични случаи по отношение на морския транспорт или транспорта по вътрешни водни пътища

(член 127, параграф 6 от Кодекса)

1.   Когато, при морски транспорт или транспорт по вътрешни водни пътища, за едни и същи стоки са сключени от едно или повече лица, различни от превозвача, един или повече допълнителни договори за превоз, покрити от един или повече коносаменти, и лицето, издаващо коносамента, не предоставя данните, необходими за обобщената декларация за въвеждане, на договорния си партньор, който му издава коносамент, или на договорния си партньор, с който е сключил споразумение за съвместно товарене на стоки, лицето, което не предоставя необходимите данни, ги подава на митническото учреждение на първо въвеждане съгласно член 127, параграф 6 от Кодекса.

Когато получателят, посочен в коносамент, който няма други съответни коносаменти, не предоставя данните, необходими за обобщената декларация за въвеждане, на лицето, издаващо този коносамент, той подава тези данни на митническото учреждение на първо въвеждане.

2.   Всяко лице, подаващо данните по член 127, параграф 5 от Кодекса, отговаря за данните, които е подало съгласно член 15, параграф 2, букви а) и б) от Кодекса.

Член 113

Подаване на данни от обобщената декларация за въвеждане от други лица в специфични случаи по отношение на въздушния транспорт

(член 127, параграф 6 от Кодекса)

1.   Когато, при въздушен транпорт, за едни и същи стоки са сключени от едно или повече лица, различни от превозвача, един или повече допълнителни договори за превоз, покрити от една или повече въздушни товарителници, и лицето, издаващо въздушната товарителница, не предоставя данните, необходими за обобщената декларация за въвеждане, на договорния си партньор, който му издава въздушна товарителница, или на договорния си партньор, с който е сключил споразумение за съвместно товарене на стоки, лицето, което не предоставя необходимите данни, подава тези данни на митническото учреждение на първо въвеждане съгласно член 127, параграф 6 от Кодекса.

2.   Когато, при въздушен транпорт, стоките се придвижват съгласно разпоредбите на актовете на Всемирния пощенски съюз и пощенският оператор не предоставя на превозвача данните, необходими за обобщената декларация за въвеждане, пощенският оператор подава тези данни на митническото учреждение на първо въвеждане съгласно член 127, параграф 6 от Кодекса.

3.   Всяко лице, подаващо данните по член 127, параграф 5 от Кодекса, отговаря за данните, които е подало съгласно член 15, параграф 2, букви а) и б) от Кодекса.

ГЛАВА 2

Пристигане на стоките

Член 114

Търговия със специални данъчни територии

(член 1, параграф 3 от Кодекса)

Държавите членки прилагат настоящата глава и членове 133—152 от Кодекса по отношение на стоките, които са предмет на търговия между специална данъчна територия и друга част от митническата територия на Съюза, която не е специална данъчна територия.

Член 115

Одобряване на място за представяне на стоките пред митницата и за временно складиране

(член 139, параграф 1 и член 147, параграф 1 от Кодекса)

1.   За целите на представяне на стоките може да бъде одобрено място, различно от компетентното митническо учреждение, когато са изпълнени следните условия:

Посоченото одобрение не се изисква, когато мястото вече е одобрено за целите на управление на съоръженията за временно складиране.

2.   За временно складиране на стоките може да бъде одобрено място, различно от съоръжение за временно складиране, когато са изпълнени следните условия:

Член 116

Отчетност

(член 148, параграф 4 от Кодекса)

1.   Отчетността по член 148, параграф 4 от Кодекса съдържа следната информация и данни:

Когато отчетността не е част от основната отчетност за митнически цели, отчетността се позовава на основната счетоводна отчетност за митнически цели.

2.   Митническите органи могат да отменят изискването за част от информацията по параграф 1, когато това не се отразява неблагоприятно на митническия надзор и контрол върху стоките. Тази отмяна на изискването обаче не е приложима при движение на стоки между съоръжения за временно складиране.

Член 117

Продажба на дребно

(член 148, параграф 1 от Кодекса)

Разрешенията за управление на съоръженията за временно складиране по член 148 от Кодекса се издават при следните условия:

Член 118

Други случаи на движение на стоки на временно складиране

(член 148, параграф 5, буква в) от Кодекса)

Съгласно член 148, параграф 5, буква в) от Кодекса митническите органи могат да разрешат движението на стоки на временно складиране между различни съоръжения за временно складиране, обхванати от различни разрешения за управление на съоръжения за временно складиране, при условие че титулярите на тези разрешения са ОИОМО.

ДЯЛ V

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА МИТНИЧЕСКИЯ СТАТУС, ПОСТАВЯНЕТО НА СТОКИ ПОД МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ, ПРОВЕРКАТА, ВДИГАНЕТО И РАЗПОРЕЖДАНЕТО СЪС СТОКИ

ГЛАВА 1

Митнически статус на стоките

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 119

Презумпция за митнически статус

(член 153, параграф 1 и член 155, параграф 2 от Кодекса)

1.   Презумпцията, че стоките имат митнически статус на съюзни стоки, не се прилага за следните стоки:

2.   Съюзните стоки могат да се придвижват, без да са поставени под митнически режим, между две точки на митническата територия на Съюза и временно извън тази територия без промяна на техния митнически статус в следните случаи:

3.   Съюзните стоки могат да се придвижват, без да са поставени под митнически режим, между две точки на митническата територия на Съюза и временно извън тази територия без промяна на техния митнически статус в следните случаи, при условие че митническият им статус на съюзни стоки е доказан:

Раздел 2

Редовна корабна линия за митнически цели

Член 120

Разрешение за откриване на редовна корабна линия

(член 155, параграф 2 от Кодекса)

1.   Митническият орган, компетентен за вземане на решение, може да предостави на корабоплавателно дружество разрешение за редовна корабна линия, което му дава право да придвижва съюзни стоки между две точки на митническата територия на Съюза и временно извън тази територия без промяна на техния митнически статус на съюзни стоки.

2.   Разрешение се предоставя само ако:

3.   Корабоплавателните дружества, получили разрешение в съответствие с настоящия член, обслужват посочената в разрешението редовна корабна линия.

Редовната корабна линия се обслужва от плавателни съдове, регистрирани за тази цел в съответствие с член 121.

Член 121

Регистрация на плавателни съдове и пристанища

(член 22, параграф 4 и член 155, параграф 2 от Кодекса)

1.   Корабоплавателното дружество, получило разрешение да открие редовна корабна линия за целите на член 119, параграф 2, буква б), регистрира плавателните съдове, които възнамерява да използва, и пристанищата, в които възнамерява те да правят посещения за обслужване на тази линия, като предаде на митническия орган, компетентен за вземане на решение, следната информация:

2.   Регистрацията, посочена в параграф 1, поражда действие на първия работен ден, следващ деня, в който митническият орган, компетентен за вземане на решение, извърши регистрацията.

3.   Корабоплавателното дружество, получило разрешение да открие редовна корабна линия за целите на член 119, параграф 2, буква б), уведомява митническия орган, компетентен за вземане на решение, за всяко изменение в информацията, посочена в параграф 1, букви а), б) и в), както и за датата и часа, от които поражда действие съответното изменение.

Член 122

Непредвидени обстоятелства по време на превоз с редовни корабни линии

(член 153, параграф 1 и член 155, параграф 2 от Кодекса)

Когато плавателен съд, регистриран да обслужва редовна корабна линия за целите на член 119, параграф 2, буква б), е принуден поради непредвидени обстоятелства да претовари стоки в морето, да направи посещение или да натовари или разтовари стоки в пристанище извън митническата територия на Съюза, в пристанище, което не е част от редовната корабна линия, или в свободна зона в съюзно пристанище, митническият статус на тези стоки не се променя, освен ако са натоварени или разтоварени на упоменатите места.

Когато митническите органи имат основания за съмнение дали стоките отговарят на тези условия, митническият статус на тези стоки трябва да бъде доказан.

Раздел 3

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки

Подраздел 1

Общи разпоредби

Член 123

Срок на действие на документ T2L, документ T2LF и митническия манифест за стоките

(член 22, параграф 5 от Кодекса)

Доказателството за митническия статус на съюзни стоки под формата на документ T2L, документ T2LF или митнически манифест за стоките е валидно за срок от 90 дни от датата на регистрация или — в случаите, в които съгласно член 128 няма задължение за регистрация на митническия манифест за стоките — от датата на издаване на доказателството. По искане на съответното лице и в обосновани случаи митническият орган може да определи по-дълъг срок на действие на доказателството.

Член 124

Начин за съобщаване на основния референтен номер на документ T2L, документ T2LF и митническия манифест за стоките

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Основният референтен номер на документ T2L, документ T2LF и митническия манифест за стоките може да се съобщи чрез някое от следните средства, различни от средствата за електронна обработка на данни:

Подраздел 2

Доказателства, подадени чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни

Член 125

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки за пътници, които не са икономически оператори

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Пътник, който не е икономически оператор, може да подаде искане за доказателство за митническия статус на съюзни стоки, като използва хартиен носител.

Член 126

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки чрез фактура или транспортен документ

(член 6, параграф 2 и член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.   Доказателството за митническия статус на съюзните стоки, чиято стойност не надвишава 15 000 EUR, може да се представи чрез някое от следните средства, различни от средствата за електронна обработка на данни:

2.   Фактурата и транспортният документ, посочени в параграф 1, трябва да включват минимум пълното име и адреса на изпращача или — ако няма изпращач — на съответното лице, компетентното митническо учреждение, броя и вида на опаковките, обозначенията и референтните номера на опаковките, описанието на стоките, брутната маса на стоките (в килограми), стойността на стоките и — при необходимост — номерата на контейнерите.

Изпращачът или — ако няма изпращач — съответното лице указва митническия статус на съюзните стоки, като във фактурата или транспортния документ според конкретния случай вписва код „T2L“ или „T2LF“ и се подписва.

Член 127

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки в карнет ТИР, карнет АТА или формуляр 302

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Когато съюзни стоки се транспортират в съответствие с Конвенцията ТИР, Конвенцията АТА, Истанбулската конвенция или Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г., доказателството за митническия статус на съюзни стоки може да се представи чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Подраздел 3

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки, издадено от одобрен издател

Член 128

Улеснение при издаването на доказателство от одобрен издател

(член 153, параграф 2 от Кодекса)

1.   Всяко лице, което е установено на митническата територия на Съюза и отговаря на критериите, определени в член 39, букви а) и б) от Кодекса, може да получи разрешение да издава:

2.   Разрешението, посочено в параграф 1, се издава от компетентното митническо учреждение по искане на съответното лице.

Подраздел 4

Специални разпоредби относно продуктите от морски риболов и стоките, получени от такива продукти

Член 129

Митнически статус на продуктите от морски риболов и стоките, получени от такива продукти

(член 153, параграф 2 от Кодекса)

За да се докаже митническият статус на съюзни стоки на продуктите и стоките, посочени в член 119, параграф 1, букви г) и д), трябва да се докаже, че тези стоки са транспортирани директно до митническата територия на Съюза по един от следните начини:

Член 130

Доказателство за митническия статус на продуктите от морски риболов и стоките, получени от такива продукти

(член 6, параграф 2 и член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.   За да се докаже митническият статус в съответствие с член 129, риболовният дневник, декларацията за разтоварване, декларацията за трансбордиране и данните от системата за наблюдение на корабите (според конкретния случай), както се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (15), трябва да съдържат следната информация:

2.   При претоварване на продуктите и стоките, посочени в член 119, параграф 1, букви г) и д), на съюзен риболовен плавателен съд или съюзен кораб фабрика (приемащ плавателен съд), риболовният дневник или декларацията за трансбордиране на съюзния риболовен плавателен съд или съюзния кораб фабрика, от който се претоварват продуктите и стоките, трябва да съдържа — освен информацията, която се изисква съгласно параграф 1 — името, държавата на знамето и регистрационния номер на получаващия плавателен съд, на който се претоварват продуктите и стоките, както и пълното име на неговия капитан.

Освен информацията, която се изисква съгласно параграф 1, букви б) и в), риболовният дневник или декларацията за трансбордиране на получаващия плавателен съд трябва да съдържа името, държавата на знамето и регистрационния номер на съюзния риболовен плавателен съд или съюзния кораб фабрика, от който се претоварват продуктите или стоките, както и пълното име на неговия капитан.

3.   За целите на параграфи 1 и 2, за плавателни съдове, чиято обща дължина е равна или по-голяма от 10 m, но е по-малка от 15 m, митническите органи приемат риболовен дневник, декларация за разтоварване или декларация за трансбордиране на хартиен носител.

Член 131

Претоварване

(член 6, параграф 3 от Кодекса)

1.   При претоварване на продуктите и стоките, посочени в член 119, параграф 1, букви г) и д), на получаващи плавателни съдове, различни от съюзни риболовни плавателни съдове или съюзни кораби фабрики, доказателството за митническия статус на съюзни стоки се представя посредством разпечатка от декларацията за трансбордиране на получаващия плавателен съд, придружена от разпечатка от риболовния дневник, декларацията за трансбордиране и данните от системата за наблюдение на корабите, според конкретния случай, на съюзния риболовен плавателен съд или съюзния кораб фабрика, от който са претоварени продуктите или стоките.

2.   В случай на повече от едно претоварване се представят разпечатки от всички декларации за трансбордиране.

Член 132

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки за продукти от морски риболов и други продукти, извлечени или уловени на митническата територия на Съюза от плавателни съдове, плаващи под знамето на трета държава

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Доказателството за митническия статус на съюзни стоки за продукти от морски риболов и други продукти, извлечени или уловени на митническата територия на Съюза от плавателни съдове, плаващи под знамето на трета държава, може да се представи посредством разпечатка от риболовния дневник.

Член 133

Продукти и стоки, претоварени и транспортирани през държава или територия, която не е част от митническата територия на Съюза

(член 6, параграф 2 от Кодекса)

Когато продуктите и стоките, посочени в член 119, параграф 1, букви г) и д), са претоварени или транспортирани през държава или територия, която не е част от митническата територия на Съюза, се представя разпечатка от риболовния дневник на съюзния риболовен плавателен съд или съюзния кораб фабрика, придружена — когато е приложимо — от разпечатка от декларацията за трансбордиране, в която се посочва следната информация:

ГЛАВА 2

Поставяне на стоки под митнически режим

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 134

Митнически декларации в търговията със специални данъчни територии

(член 1, параграф 3 от Кодекса)

1.   За търговията със съюзни стоки, предвидена в член 1, параграф 3 от Кодекса, се прилагат следните разпоредби:

2.   Всяко лице може да изпълни задълженията си, произтичащи от посочените в параграф 1 разпоредби, като представи фактура или транспортен документ в следните случаи:

Член 135

Устна декларация за допускане за свободно обращение

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

1.   Митнически декларации за допускане за свободно обращение може да се правят в устна форма, когато се отнасят за следните стоки:

2.   Митнически декларации за допускане за свободно обращение може да се правят в устна форма, когато се отнасят за стоките, посочени в член 136, параграф 1, при условие че тези стоки се ползват от освобождаване от вносни мита като върнати стоки.

Член 136

Устна декларация за временен внос и реекспорт

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

1.   Митнически декларации за допускане за временен внос може да се правят в устна форма, когато се отнасят за следните стоки:

2.   Декларации за реекспорт може да се правят в устна форма, когато се приключва режим временен внос за стоките, посочени в параграф 1.

Член 137

Устна декларация за износ

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

1.   Митнически декларации за износ може да се правят в устна форма, когато се отнасят за следните стоки:

2.   Митнически декларации за износ може да се правят в устна форма, когато се отнасят за стоките, посочени в член 136, параграф 1, и тези стоки са предназначени за реимпорт.

Член 138

Стоки, които се считат за декларирани за допускане за свободно обращение в съответствие с член 141

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

Когато не са декларирани по друг начин, долуизброените стоки се считат за декларирани за допускане за свободно обращение в съответствие с член 141:

Член 139

Стоки, които се считат за декларирани за временен внос и реекспорт в съответствие с член 141

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

1.   Когато не са декларирани по друг начин, стоките, посочени в член 136, параграф 1, букви д)—й), се считат за декларирани за временен внос в съответствие с член 141.

2.   Когато не са декларирани по друг начин, стоките, посочени в член 136, параграф 1, букви д)—й), се считат за декларирани за реекспорт в съответствие с член 141, с което се приключва режим временен внос.

Член 140

Стоки, които се считат за декларирани за износ в съответствие с член 141

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

1.   Когато не са декларирани по друг начин, долуизброените стоки се считат за декларирани за износ в съответствие с член 141:

2.   Когато стоките се изпращат за остров Хелголанд, те се считат за декларирани за износ в съответствие с член 141.

Член 141

Действия, които се считат за митническо деклариране

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

1.   По отношение на стоките, посочени в член 138, букви а)—г), член 139 и член 140, параграф 1, всяко от долуизброените действия се счита за митническо деклариране:

2.   Кореспондентските пратки се считат за декларирани за допускане за свободно обращение чрез въвеждането им на митническата територия на Съюза.

Кореспондентските пратки се считат за декларирани за износ или реекспорт чрез извеждането им от митническата територия на Съюза.

3.   Стоките в пощенска пратка, които се ползват от освобождаване от вносни мита по силата на членове 23—27 от Регламент (ЕО) № 1186/2009, се считат за декларирани за допускане за свободно обращение чрез представянето им пред митницата съгласно член 139 от Кодекса, при условие че изискваните данни са приети от митническите органи.

4.   Стоките в пощенска пратка, чиято стойност не надвишава 1 000 EUR и които не подлежат на облагане с износни мита, се считат за декларирани за износ чрез извеждането им от митническата територия на Съюза.

Член 142

Стоки, които не може да се декларират в устна форма, нито в съответствие с член 141

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

Членове 135—140 не се прилагат за следните стоки:

Член 143

Митнически декларации на хартиен носител

(член 158, параграф 2 от Кодекса)

Пътниците имат право да подават митнически декларации на хартиен носител за пренасяните от тях стоки.

Член 144

Митнически декларации за стоки в пощенски пратки

(член 6, параграф 2 от Кодекса)

Пощенските оператори имат право да подават митнически декларации за допускане за свободно обращение, съдържащи намаления набор от данни, който е посочен в приложение Б, по отношение на стоките в пощенски пратки, ако стоките отговарят на всички долуизброени условия:

Раздел 2

Опростени митнически декларации

Член 145

Условия за предоставяне на разрешение за редовно използване на опростени митнически декларации

(член 166, параграф 2 от Кодекса)

1.   Разрешение за редовно поставяне на стоки под митнически режим въз основа на опростена декларация съгласно член 166, параграф 2 от Кодекса може да се предостави, ако са изпълнени следните условия:

2.   Счита се, че одобрените икономически оператори за опростени митнически процедури изпълняват условията по параграф 1, букви б), в) и г), ако тяхната отчетност е подходяща за целите на поставянето на стоки под митнически режим въз основа на опростена декларация.

Член 146

Допълнителна декларация

(член 167, параграф 1 от Кодекса)

1.   Когато митническите органи трябва да вземат под отчет размера на дължимите вносни или износни мита в съответствие с член 105, параграф 1, първа алинея от Кодекса, допълнителната декларация, посочена в член 167, параграф 1, първа алинея от Кодекса, се подава в срок от 10 дни от вдигането на стоките.

2.   Когато се извършва вземане под отчет в съответствие с член 105, параграф 1, втора алинея от Кодекса и допълнителната декларация има общ, периодичен или рекапитулативен характер, периодът, обхванат от допълнителната декларация, не може да надхвърля един календарен месец.

3.   Срокът за подаване на допълнителна декларация по параграф 2 се определя от митническите органи. Той не може да надхвърля 10 дни от края на периода, обхванат от допълнителната декларация.

Член 147

Срок, в който придружаващите документи трябва да са на съхранение при декларатора в случай на допълнителни декларации

(член 167, параграф 1 от Кодекса)

1.   Придружаващите документи, които не са били налице при подаването на опростената декларация, трябва да са на съхранение при декларатора през срока за подаване на допълнителната декларация в съответствие с член 146, параграф 1 или параграф 3.

2.   При надлежно обосновани обстоятелства митническите органи може да разрешат придружаващите документи да бъдат предоставени в срок, по-дълъг от предвидения в параграф 1. Този срок не може да надхвърля 120 дни от датата на вдигане на стоките.

3.   Когато придружаващият документ се отнася до митническата стойност, при надлежно обосновани обстоятелства митническите органи може да определят срок, по-дълъг от предвидения в параграф 1 или параграф 2, като вземат предвид крайния срок, посочен в член 103, параграф 1 от Кодекса.

Раздел 3

Разпоредби, които се прилагат за всички митнически декларации

Член 148

Анулиране на митническа декларация след вдигане на стоките

(член 174, параграф 2 от Кодекса)

1.   Когато се констатира, че стоките са декларирани по грешка за митнически режим, при който при внос възниква митническо задължение, вместо за друг митнически режим, митническата декларация се анулира след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — ако са изпълнени следните условия:

2.   Когато се констатира, че стоките са декларирани по грешка вместо други стоки за митнически режим, при който при внос възниква митническо задължение, митническата декларация се анулира след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — ако са изпълнени следните условия:

3.   Когато стоки, които са продадени по силата на договор от разстояние съгласно определението в член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (16), са допуснати за свободно обращение и са върнати, митническата декларация се анулира след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — ако са изпълнени следните условия:

4.   Освен случаите, посочени в параграфи 1, 2 и 3, митническите декларации се анулират след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — в следните случаи:

5.   Митническа декларация за стоки, които подлежат на облагане с износни мита, стоки, които са предмет на заявление за възстановяване на вносни мита, стоки, за които са приложими възстановявания или други суми при износ или други специални мерки при износ, може да се анулира в съответствие с параграф 4, буква а) само ако са изпълнени следните условия:

Раздел 4

Други опростявания

Член 149

Условия за предоставяне на разрешение за централизирано оформяне

(член 179, параграф 1 от Кодекса)

1.   За да може да се предостави разрешение за централизирано оформяне в съответствие с член 179 от Кодекса, заявлението за централизирано оформяне трябва да се отнася за някой от следните режими:

2.   Когато митническата декларация е под формата на вписване в отчетността на декларатора, разрешение за централизирано оформяне може да се предостави съгласно условията по член 150.

Член 150

Условия за предоставяне на разрешение за вписване в отчетността на декларатора

(член 182, параграф 1 от Кодекса)

1.   Разрешение за подаване на митническа декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора се предоставя, ако заявителят докаже, че отговаря на критериите, определени в член 39, букви а), б) и г) от Кодекса.

2.   За да може да се предостави разрешение за подаване на митническа декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора в съответствие с член 182, параграф 1 от Кодекса, заявлението трябва да се отнася за някой от следните режими:

3.   Когато заявлението за разрешение се отнася за допускане за свободно обращение, разрешение не се предоставя за:

4.   Когато заявлението за разрешение се отнася за износ и реекспорт, разрешение се предоставя само ако са изпълнени и двете долуизброени условия:

5.   Когато заявлението за разрешение се отнася за износ и реекспорт, не се разрешава износът на акцизни стоки, освен ако се прилага член 30 от Директива 2008/118/ЕО.

6.   Разрешение за вписване в отчетността на декларатора не се предоставя, ако заявлението се отнася за режим, за който съгласно член 181 се изисква стандартизиран обмен на информация между митническите органи, освен ако митническите органи дадат съгласието си да бъдат използвани други средства за електронен обмен на информация.

Член 151

Условия за предоставяне на разрешение за самооценка

(член 185, параграф 1 от Кодекса)

Когато заявител, посочен в член 185, параграф 2 от Кодекса, е титуляр на разрешение за вписване в отчетността на декларатора, разрешение за самооценка се предоставя, ако заявлението за самооценка се отнася за митническите режими, посочени в член 150, параграф 2, или за реекспорт.

Член 152

Митнически формалности и проверки при самооценка

(член 185, параграф 1 от Кодекса)

На титулярите на разрешения за самооценка може да бъде предоставено разрешение да извършват проверки под митнически надзор на спазването на забраните и ограниченията, посочени в разрешението.

ГЛАВА 3

Вдигане на стоки

Член 153

Вдигане на стоки, което не зависи от предоставянето на обезпечение

(член 195, параграф 2 от Кодекса)

Когато преди вдигане на стоки, които са предмет на искане за предоставяне на тарифна квота, въпросната тарифна квота не се счита за критична, вдигането на стоките не зависи от предоставянето на обезпечение за тях.

Член 154

Уведомление за вдигане на стоки

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

1.   Когато декларацията за митнически режим или реекспорт се подава чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, митническите органи може да използват за уведомяване на декларатора за вдигането на стоките средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

2.   Когато преди вдигането стоките се намират на временно складиране и митническите органи трябва да уведомят за вдигането на стоките титуляря на разрешението за управление на съответните съоръжения за временно складиране, тази информация може да се предостави чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

ДЯЛ VI

ДОПУСКАНЕ ЗА СВОБОДНО ОБРАЩЕНИЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВНОСНИ МИТА

ГЛАВА 1

Допускане за свободно обращение

Член 155

Разрешение за изготвяне на удостоверения за претегляне на банани

(член 163, параграф 3 от Кодекса)

Митническите органи издават разрешение за изготвянето на придружаващи документи за стандартни митнически декларации, удостоверяващи претеглянето на пресни банани, включени в код по КН 0803 90 10, за които се дължат вносни мита („удостоверения за претегляне на банани“), ако подалият заявление за такова разрешение отговаря на следните условия:

Член 156

Срок

(член 22, параграф 3 от Кодекса)

Решението по заявление за получаване на разрешение по член 155 се взема своевременно и най-късно до 30 дни от датата на приемане на заявлението.

Член 157

Средства за предаване на удостоверението за претегляне на банани

(член 6, параграф 2 и член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Удостоверенията за претегляне на банани може да се изготвят и представят чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

ГЛАВА 2

Освобождаване от вносни мита

Раздел 1

Върнати стоки

Член 158

Стоки, които се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени

(член 203, параграф 5 от Кодекса)

1.   Стоките се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени, когато, след като са били изнесени от митническата територия на Съюза, не са претърпели друго третиране или манипулации, освен такива за промяна на външния им вид или такива, които са необходими за поправката им, за възстановяване на доброто им състояние или за поддържането им в добро състояние.

2.   Стоките се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени, когато, след като са били изнесени от митническата територия на Съюза, са претърпели друго третиране или манипулации, освен такива за промяна на външния им вид или такива, които са необходими за поправката им, за възстановяване на доброто им състояние или за поддържането им в добро състояние, но след началото на третирането или манипулациите е станало ясно, че това третиране или тези манипулации са неподходящи за предназначението на стоките.

3.   Когато стоките по параграфи 1 или 2 са претърпели третиране или манипулации, в резултат на които биха били дължими вносни мита за стоките, ако последните са били поставени под режим пасивно усъвършенстване, тези стоки се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени, само при условие че това третиране или тези манипулации, включително влагането на резервни части, не надхвърлят строго необходимото, за да могат стоките да се използват по същия начин, както по време на износа им от митническата територия на Съюза.

Член 159

Стоки, които при износ са се ползвали от мерки, предвидени в рамките на общата селскостопанска политика

(член 204 от Кодекса)

1.   Върнатите стоки, които при износ са се ползвали от мерки, предвидени в рамките на общата селскостопанска политика, се освобождават от вносни мита, при условие че са изпълнени всички посочени по-долу условия:

2.   Обстоятелствата, посочени в параграф 1, буква б), подточка iii), са следните:

Член 160

Средства за предаване на информационния лист INF 3

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Документът, удостоверяващ, че условията за освобождаване от вносни мита са изпълнени („информационен лист INF 3“), може да се предава чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

ДЯЛ VII

СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ

ГЛАВА 1

Общи разпоредби

Раздел 1

Заявление за разрешение

Член 161

Заявители, установени извън митническата територия на Съюза

(член 211, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Чрез дерогация от член 211, параграф 3, буква а) от Кодекса митническите органи могат в отделни случаи, ако преценят, че е оправдано, да издадат разрешение за режим специфична употреба или режим активно усъвършенстване на лица, установени извън митническата територия на Съюза.

Член 162

Място за подаване на заявление, когато заявителят е установен извън митническата територия на Съюза

(член 22, параграф 1 от Кодекса)

1.   Чрез дерогация от член 22, параграф 1, третата алинея от Кодекса, когато лицето, подаващо заявление за разрешение за използване на режим специфична употреба, е установено извън митническата територия на Съюза, компетентният митнически орган е органът на мястото, където стоките ще бъдат използвани за първи път.

2.   Чрез дерогация от член 22, параграф 1, третата алинея от Кодекса, когато лицето, подаващо заявление за разрешение за използване на режим активно усъвършенстване, е установено извън митническата територия на Съюза, компетентният митнически орган е органът на мястото, където стоките ще бъдат пребработени за първи път.

Член 163

Заявление за разрешение въз основа на митническа декларация

(член 6, параграфи 1 и 2, член 6, параграф 3, буква а) и член 211, параграф 1 от Кодекса)

1.   При условие че са предоставени допълнителните данни по приложение А, митническата декларация се смята за заявление за разрешение във всеки от следните случаи:

2.   Параграф 1 не се прилага в следните случаи:

3.   Когато митническите органи смятат, че поставянето на транспортни средства или резервни части, принадлежности и оборудване за транспортни средства под режим временен внос би създало значителен риск от неизпълнение на едно от задълженията, предвидени в митническото законодателство, митническото деклариране по параграф 1 не се извършва в устна форма, нито по реда на член 141. В този случай митническите органи незабавно информират декларатора за това след представянето на стоките пред митницата.

4.   Задължението за представяне на допълнителни данни по параграф 1 не важи в случаите, които се отнасят до следните видове декларации:

5.   Карнетите ATA и CPD се смятат за заявления за разрешение за временен внос, когато отговарят на всички долупосочени условия:

Член 164

Заявление за подновяване или изменение на разрешение

(член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса)

Митническите органи могат да позволят заявление за подновяване или изменение на разрешение по член 211, параграф 1 от Кодекса да бъде подадено до тях в писмена форма.

Член 165

Придружаващ документ при устна митническа декларация за временен внос

(член 6, параграф 2, член 6, параграф 3, буква а) и член 211, параграф 1 от Кодекса)

Когато дадена устна митническа декларация се смята за заявление за разрешение за временен внос по член 163, деклараторът представя придружаващ документ съгласно приложение 71-01.

Раздел 2

Вземане на решение по заявлението

Член 166

Проверка на икономическите условия

(член 211, параграфи 3 и 4 от Кодекса)

1.   Условието по член 211, параграф 4, буква б) от Кодекса не важи за разрешенията за активно усъвършенстване, освен в следните случаи:

2.   Условието по член 211, параграф 4, буква б) от Кодекса не важи за разрешенията за пасивно усъвършенстване, освен ако съществуват данни, че има вероятност съществените интереси на съюзните производители на стоките по приложение 71-02 да бъдат засегнати неблагоприятно, а стоките не са предназначени за поправка.

Член 167

Случаи, в които икономическите условия за активно усъвършенстване се считат за изпълнени

(член 211, параграф 5 от Кодекса)

1.   Икономическите условия за активно усъвършенстване се считат за изпълнени, когато заявлението се отнася до една от следните операции:

2.   Липсата по параграф 1, буква е), подточка i) обхваща всеки от долупосочените случаи:

Член 168

Изчисление на размера на вносното мито в някои случаи на активно усъвършенстване

(член 86, параграф 4 от Кодекса)

1.   Когато не се изисква проверка на икономическите условия, а за стоките, предназначени за поставяне под режим активно усъвършенстване, би се прилагала мярка на селскостопанската или търговската политика, временно или окончателно антидъмпингово мито, изравнително мито, защитна мярка или допълнително мито в резултат на спиране на отстъпки, ако тези стоки бяха декларирани за допускане за свободно обращение, изчислението на размера на вносното мито се извършва по реда на член 86, параграф 3 от Кодекса.

Първата алинея не се прилага, ако икономическите условия се считат за изпълнени в случаите по член 167, параграф 1, буква з), и), м), п) или т).

2.   Когато преработените продукти, получени вследствие на режим активно усъвършенстване, се внасят пряко или непряко от титуляря на разрешението и се допускат за свободно обращение в срок от една година след техния реекспорт, размерът на вносното мито се определя по реда на член 86, параграф 3 от Кодекса.

Член 169

Разрешение за използването на еквивалентни стоки

(член 223, параграфи 1 и 2 и член 223, параграф 3, буква в) от Кодекса)

1.   За предоставянето на разрешение по член 223, параграф 2 от Кодекса не е от значение дали използването на еквивалентни стоки е системно, или не.

2.   Използването на еквивалентни стоки по член 223, параграф 1, първата алинея от Кодекса не се разрешава, когато за стоките, поставени под специалния режим, би се прилагало временно или окончателно антидъмпингово, изравнително или защитно мито или допълнително мито в резултат на спиране на отстъпки, ако тези стоки бяха декларирани за допускане за свободно обращение.

3.   Използването на еквивалентни стоки по член 223, параграф 1, втората алинея от Кодекса не се разрешава, когато за несъюзните стоки, които са преработвани вместо съюзните стоки, поставени под режим пасивно усъвършенстване, би се прилагало временно или окончателно антидъмпингово, изравнително или защитно мито или допълнително мито в резултат на спиране на отстъпки, ако тези стоки бяха декларирани за допускане за свободно обращение.

4.   Използването на еквивалентни стоки под режим митническо складиране не се разрешава, когато несъюзните стоки, поставени под режим митническо складиране, са посочените в приложение 71-02.

5.   Използването на еквивалентни стоки не се разрешава за стоките или продуктите, които са били генетично модифицирани или които съдържат генетично модифицирани елементи.

6.   Чрез дерогация от член 223, параграф 1, третата алинея от Кодекса следните стоки се смятат за еквивалентни стоки за активно усъвършенстване:

7.   Чрез дерогация от член 223, параграф 1, третата алинея от Кодекса, за стоките от приложение 71-04 се прилагат специалните разпоредби, съдържащи се в посоченото приложение.

8.   При временен внос еквивалентни стоки може да се използват само когато разрешението за временен внос с пълно освобождаване от вносни мита е издадено по реда на членове 208—211.

Член 170

Преработени продукти или стоки, поставени под режим активно усъвършенстване IM/EX

(член 211, параграф 1 от Кодекса)

1.   По искане на заявителя в разрешението за активно усъвършенстване IM/EX се посочва, че преработените продукти или стоки, поставени под режим активно усъвършенстване IM/EX, които не са били декларирани за следващ митнически режим, нито реекспортирани при изтичането на срока за приключване, се смятат за допуснати за свободно обращение на датата на изтичане на срока за приключване.

2.   Параграф 1 не се прилага, доколкото за продуктите или стоките се прилагат забранителни или ограничителни мерки.

Член 171

Срок за вземане на решение по заявление за разрешение по член 211, параграф 1 от Кодекса

(член 22, параграф 3 от Кодекса)

1.   Когато заявление за разрешение по член 211, параграф 1, буква а) от Кодекса се отнася само до една държава членка, чрез дерогация от член 22, параграф 3, първата алинея от Кодекса решението по това заявление се взема своевременно, в срок от 30 дни от датата на приемане на заявлението.

Когато заявление за разрешение по член 211, параграф 1, буква б) от Кодекса се отнася само до една държава членка, чрез дерогация от член 22, параграф 3, първата алинея от Кодекса решението по това заявление се взема своевременно, в срок от 60 дни от датата на приемане на заявлението.

2.   Когато трябва да се извърши проверка на икономическите условия по силата на член 211, параграф 6 от Кодекса, срокът по параграф 1, първата алинея от настоящия член се удължава на една година от датата на предаване на досието на Комисията.

Митническите органи информират заявителя или титуляря на заявлението, че е необходима проверка на икономическите условия, както и — ако разрешението все още не е издадено — че срокът е удължен по силата на първата алинея.

Член 172

Обратна сила

(член 22, параграф 4 от Кодекса)

1.   Когато митническите органи издадат разрешение с обратна сила съгласно член 211, параграф 2 от Кодекса, това разрешение поражда действие най-рано на датата на приемане на заявлението.

2.   При извънредни обстоятелства митническите органи могат да позволят дадено разрешение по параграф 1 да породи действие най-рано една година преди датата на приемане на заявлението, а при стоките, обхванати от приложение 71-02 — най-рано три месеца преди тази дата.

3.   Когато заявлението се отнася до подновяване на разрешение за операция и стоки от същия вид, разрешението може да се издаде с обратна сила от датата, на която е изтекъл срокът на действие на първоначалното разрешение.

Когато по силата на член 211, параграф 6 от Кодекса се изисква проверка на икономическите условия във връзка с подновяване на разрешение за операция и стоки от същия вид, разрешение с обратна сила поражда действие най-рано на датата, на която е било съставено заключението за икономическите условия.

Член 173

Срок на действие на разрешението

(член 22, параграф 5 от Кодекса)

1.   Когато се издава разрешение по член 211, параграф 1, буква а) от Кодекса, срокът на действие на разрешението не може да надвишава пет години от датата, от която то поражда действие.

2.   Когато разрешението се отнася до стоките от приложение 71-02, срокът на действие по параграф 1 не може да надвишава три години.

Член 174

Срок за приключване на специален режим

(член 215, параграф 4 от Кодекса)

1.   По искане на титуляря на режима срокът за приключване, определен в издаденото по силата на член 211, параграф 1 от Кодекса разрешение, може да бъде удължен от митническите органи дори след изтичането на първоначално определения срок.

2.   Когато срокът за приключване изтича на определена дата за всички стоки, поставени под режима през даден период, митническите органи могат да посочат в разрешението по член 211, параграф 1, буква а) от Кодекса, че срокът за приключване автоматично се удължава за всички стоки, които още са под този режим към съответната дата. Митническите органи могат да решат да отменят автоматичното удължаване на срока за всички стоки, поставени под този режим, или за част от тях.

Член 175

Свидетелство за приключване

(член 6, параграф 2, член 6, параграф 3, буква а) и член 211, параграф 1 от Кодекса)

1.   В разрешенията за използване на режим активно усъвършенстване IM/EX, режим активно усъвършенстване EX/IM без стандартизиран обмен на информация по член 176 или режим специфична употреба се определя, че титулярят на разрешението трябва да представи свидетелството за приключване пред надзорното митническо учреждение в рамките на 30 дни от изтичането на срока за приключване.

Все пак надзорното митническо учреждение може да отмени задължението за представяне на свидетелството за приключване, когато смята, че то не е нужно.

2.   По искане на титуляря на разрешението митническите органи могат да удължат срока по параграф 1 на 60 дни. В извънредни случаи митническите органи могат да удължат срока дори след като е изтекъл.

3.   Свидетелството за приключване трябва да съдържа данните, изброени в приложение 71-06, освен ако надзорното митническо учреждение е определило друго.

4.   Когато преработените продукти или стоки, поставени под режим активно усъвършенстване IM/EX, се смятат за допуснати за свободно обращение по силата на член 170, параграф 1, този факт се посочва в свидетелството за приключване.

5.   Когато в разрешението за активно усъвършенстване IM/EX се посочва, че преработените продукти или стоки, поставени под този режим, се смятат за допуснати за свободно обращение на датата на изтичане на срока за приключване, титулярят на разрешението представя свидетелството за приключване пред надзорното митническо учреждение съгласно параграф 1 от настоящия член.

6.   Митническите органи могат да позволят свидетелството за приключване да бъде представено чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Член 176

Стандартизиран обмен на информация и задължения на титуляря на разрешение за използване на режим усъвършенстване

(член 211, параграф 1 от Кодекса)

1.   В разрешенията за използване на режим активно усъвършенстване EX/IM или режим пасивно усъвършенстване EX/IM, които се отнасят до една или няколко държави членки, и в разрешенията за използване на режим активно усъвършенстване IM/EX или режим пасивно усъвършенстване IM/EX, които се отнасят до няколко държави членки, се определят следните задължения: