1.   Обменът и съхранението на информацията, необходима за заявления и решения, подлежат на общите изисквания за данните, които са определени в приложение А.

2.   Обменът и съхранението на информацията, необходима за декларации, уведомления и доказателства за митнически статус, подлежат на общите изисквания за данните, които са определени в приложение Б.

1.   Икономически оператор, който не е установен на митническата територия на Съюза, е длъжен да се регистрира, преди:

2.   Независимо от параграф 1, буква а), подточка ii), икономическите оператори, които не са установени на митническата територия на Съюза, са длъжни да се регистрират пред митническите органи, преди да подадат митническа декларация за поставяне на стоки под режим временен внос или декларация за реекспорт, с която се приключва този режим, когато регистрацията се изисква за използването на общата система за управление на обезпеченията.

3.   Независимо от параграф 1, буква a), подточка iii), икономическите оператори, които са установени в държава с общ транзитен режим, са длъжни да се регистрират пред митническите органи, преди да подадат митническа декларация съгласно Конвенцията за общ транзитен режим, когато тази декларация се подава вместо обобщена декларация за въвеждане или се използва като предварителна декларация за заминаване.

4.   Независимо от параграф 1, буква а), подточка iv), икономическите оператори, които са установени в Андора или Сан Марино, са длъжни да се регистрират пред митническите органи, преди да подадат митническа декларация за режим съюзен транзит, когато тази декларация се подава вместо обобщена декларация за въвеждане или се използва като предварителна декларация за заминаване.

5.   Чрез дерогация от параграф 1, буква г) икономически оператор, който действа като превозвач за целите на морския транспорт, транспорта по вътрешни водни пътища или въздушния транспорт, не е длъжен да се регистрира пред митническите органи, когато му е издаден уникален идентификационен номер от трета държава в рамките на призната от Съюза програма за търговско партньорство на трета държава.

6.   Когато се изисква регистрация по силата на настоящия член, тя се извършва пред митническите органи, отговарящи за мястото, където икономическият оператор подава декларация или заявление за решение.

1.   Лицата, които не са икономически оператори, са длъжни да се регистрират пред митническите органи, когато е изпълнено едно от следните условия:

2.   Чрез дерогация от параграф 1, когато лице, което не е икономически оператор, подава митнически декларации само епизодично, и митническите органи считат, че е обосновано, регистрация не се изисква.

1.   Митническите органи обезсилват EORI номер в следните случаи:

2.   Митническите органи документират датата на обезсилване на EORI номера и я съобщават на регистрираното лице.

1.   Срокът, в който заявителят може да изрази своето становище, преди да бъде взето решение, което би било неблагоприятно за него, е 30 дни.

2.   Независимо от параграф 1, когато решението се отнася до резултатите от контрола на стоки, за които не е подадена обобщена декларация, декларация за временно складиране, декларация за реекспорт или митническа декларация, митническите органи имат право да изискат съответното лице да изрази становището си в срок от 24 часа.

1.   Заявление за решение, свързано с прилагането на митническото законодателство, се приема, ако са изпълнени следните условия:

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква г), предвиденият в него срок е три години, когато предходното решение е било обезсилено съгласно член 27, параграф 1 от Кодекса или заявлението е заявление за статус на одобрен икономически оператор, подадено съгласно член 38 от Кодекса.

1.   Когато след приемане на заявлението митническият орган, компетентен за вземане на решение, счита за необходимо да поиска от заявителя допълнителна информация, за да вземе решение, той определя на заявителя срок за предоставяне на поисканата информация, който не може да надвишава 30 дни. Срокът за вземане на решение, посочен в член 22, параграф 3 от Кодекса, съответно се удължава с този срок. Заявителят се уведомява за удължаването на срока за вземане на решение.

2.   Когато се прилага член 8, параграф 1, срокът за вземане на решение, посочен в член 22, параграф 3 от Кодекса, се удължава с 30 дни. Заявителят се уведомява за удължаването на срока.

3.   Когато митническият орган, компетентен за вземане на решение, е удължил срока за консултации с друг митнически орган, срокът за вземане на решение се удължава с толкова време, с колкото е удължен срокът за консултации. Заявителят се уведомява за удължаването на срока за вземане на решение.

4.   Когато са налице сериозни основания за съмнение за нарушение на митническото законодателство, на базата на които митническите органи провеждат разследвания, срокът за вземане на решение се удължава с времето, необходимо за приключване на разследванията. Това удължаване не може да надвишава девет месеца. Ако това не застрашава разследванията, заявителят се уведомява за удължаването.

1.   Митническият орган, компетентен за вземане на решение, преразглежда решение в следните случаи:

2.   Митническият орган, компетентен за вземане на решение, съобщава резултата от преразглеждането на титуляря на решението.

1.   Митническият орган, компетентен за вземане на решение, спира действието на решението вместо да го обезсили, отмени или измени съгласно член 23, параграф 3, член 27 или член 28 от Кодекса, когато:

2.   В случаите по параграф 1, букви б) и в) титулярят на решението уведомява митническия орган, компетентен за вземане на решение, за мерките, които възнамерява да вземе, за да осигури спазването на условията или изпълнението на задълженията, както и за времето, което му е необходимо, за да вземе тези мерки.

1.   В случаите по член 16, параграф 1, буква а) срокът на спиране на действието на решение, определен от компетентния митнически орган, съответства на времето, необходимо на този митнически орган, за да установи дали са изпълнени условията за обезсилване, отмяна или изменение. Този срок не може да надвишава 30 дни.

Когато обаче митническият орган счита, че има вероятност титулярят на решението да не изпълни критериите, определени в член 39, буква а) от Кодекса, действието на решението се спира, докато се констатира дали някое от долуизброените лица е извършило сериозно нарушение или повторни нарушения:

2.   В случаите по член 16, параграф 1, букви б) и в) срокът на спиране на действието на решение, определен от митническия орган, компетентен за вземане на решение, съответства на времето, съобщено от титуляря на решението съгласно член 16, параграф 2. При целесъобразност срокът на спиране на действието на решението може да бъде удължен допълнително по искане на титуляря на решението.

Срокът на спиране на действието на решението може да бъде удължен допълнително с времето, необходимо на компетентния митнически орган, за да се увери, че взетите мерки осигуряват спазването на условията или изпълнението на задълженията. Този срок не може да надвишава 30 дни.

3.   Когато след спиране на действието на решение митническият орган, компетентен за вземане на решение, възнамерява да обезсили, отмени или измени това решение съгласно член 23, параграф 3, член 27 или член 28 от Кодекса, срокът на спиране, определен съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член, при целесъобразност се удължава до влизането в сила на обезсилването, отмяната или изменението.

1.   Спирането на действието на решение завършва при изтичане на срока на спирането, освен ако преди изтичането на този срок е настъпила някоя от следните ситуации:

2.   Митническият орган, компетентен за вземане на решение, информира титуляря на решението за завършването на спирането на действието на решението.

1.   Чрез дерогация от член 22, параграф 1, трета алинея от Кодекса заявление за решение, отнасящо се до обвързваща информация, и всички придружаващи го документи се подават до компетентния митнически орган на държавата членка, в която е установен заявителят, или до компетентния митнически орган в държавата членка, в която ще бъде използвана тази информация.

2.   Счита се, че като подава заявление за решение, отнасящо се до обвързваща информация, заявителят изразява съгласието си всички съдържащи се в решението данни, в това число фотографии, изображения и брошури, с изключение на поверителната информация, да се оповестят публично чрез уебсайта на Комисията. Всяко публично оповестяване на данни се извършва при зачитане на правото на защита на личните данни.

3.   В случаите, когато не е налице електронна система за подаване на заявления за решения, отнасящи се до обвързваща информация за произхода (ОИП), държавите членки имат право да разрешат тези заявления да се подават чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

1.   Когато Комисията уведоми митническите органи, че вземането на решения ОТИ и ОИП се спира съгласно член 34, параграф 10, буква а) от Кодекса, срокът за вземане на решение, посочен в член 22, параграф 3, първа алинея от Кодекса, се удължава допълнително, докато Комисията уведоми митническите органи, че е осигурено правилно и еднакво тарифно класиране или определяне на произхода.

Удълженият срок, посочен в първата алинея, не може да надвишава 10 месеца, но при изключителни обстоятелства може да се приложи допълнително удължаване, което не надвишава 5 месеца.

2.   Срокът, посочен в член 22, параграф 3, втора алинея от Кодекса, може да надвишава 30 дни, когато в рамките на този срок не е възможно да се извърши анализ, който митническият орган, компетентен за вземане на решение, счита за необходим, за да може да вземе това решение.

1.   Когато одобрен икономически оператор за сигурност и безопасност (ОИОСБ), както е предвидено в член 38, параграф 2, буква б) от Кодекса, подава от свое име предварителна декларация за заминаване под формата на митническа декларация или декларация за реекспорт, не се изискват никакви други данни освен данните, посочени в тези декларации.

2.   Когато ОИОСБ подава от името на друго лице, което също е ОИОСБ, предварителна декларация за заминаване под формата на митническа декларация или декларация за реекспорт, не се изискват никакви други данни освен данните, посочени в тези декларации.

1.   Одобреният икономически оператор (ОИО) подлежи на намалено равнище на физически и документен контрол в сравнение с останалите икономически оператори.

2.   В случаите, когато ОИОСБ подава обобщена декларация за въвеждане или — в случаите по член 130 от Кодекса — митническа декларация или декларация за временно складиране, или в случаите, когато ОИОСБ подава уведомление и осигурява достъп до данните, свързани с неговата обобщена декларация за въвеждане, в компютърната му система, както е предвидено в член 127, параграф 8 от Кодекса, и пратката е подбрана за физически контрол, митническото учреждение на първо въвеждане, предвидено в член 127, параграф 3, първа алинея от Кодекса, уведомява ОИОСБ за този факт. Уведомяването се извършва преди пристигането на стоките на митническата територия на Съюза.

Ако превозвачът е различен от посочения в първа алинея ОИОСБ, превозвачът също се уведомява, при условие че и той е ОИОСБ и има достъп до електронните системи, свързани с декларациите по първата алинея.

Ако има вероятност да бъдат застрашени контролът, който трябва да се извърши, или резултатите от този контрол, уведомяване не се извършва.

3.   В случаите, когато ОИО подава декларация за временно складиране или митническа декларация в съответствие с член 171 от Кодекса, и пратката е подбрана за митнически контрол, митническото учреждение, компетентно за получаване на декларацията за временно складиране или митническата декларация, уведомява ОИО за този факт. Уведомяването се извършва преди представянето на стоките пред митницата.

Ако има вероятност да бъдат застрашени контролът, който трябва да се извърши, или резултатите от този контрол, уведомяване не се извършва.

4.   Когато пратки, декларирани от ОИО, са подбрани за физически или документен контрол, този контрол се извършва с приоритет.

По искане на ОИО контролът може да се извърши на място, различно от мястото, където стоките трябва да се представят пред митницата.

5.   Уведомяването, посочено в параграфи 2 и 3, не се отнася за митническия контрол, решение за който е взето въз основа на декларацията за временно складиране или митническата декларация след представянето на стоките.

1.   Освен условията за приемане на заявление, определени в член 11, параграф 1, при подаването на заявление за статус на ОИО заявителят подава и въпросник за самооценка, предоставен му от митническите органи.

2.   Икономическият оператор подава едно заявление за статус на ОИО, което обхваща всичките му постоянно установени стопански дейности на митническата територия на Съюза.

1.   Срокът за вземане на решение, посочен в член 22, параграф 3, първа алинея от Кодекса, може да бъде удължен с максимум 60 дни.

2.   При наличие на неприключили наказателни производства, които дават основание за съмнение относно това дали заявителят изпълнява условията, посочени в член 39, буква а) от Кодекса, срокът за вземане на решение се удължава с времето, необходимо за приключване на тези производства.

1.   Когато действието на разрешение за ОИО е спряно поради неизпълнение на някой от критериите, определени в член 39 от Кодекса, на решение, взето по отношение на този ОИО въз основа на разрешението за ОИО като цяло или на някой от специфичните критерии, което е довело до спиране на действието на разрешението за ОИО, митническите органи, взели това решение, спират действието му.

2.   Спирането на действието на взето по отношение на ОИО решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, не води автоматично до спиране на действието на разрешението за ОИО.

3.   Когато действието на решение по отношение на лице, което е едновременно ОИОСБ и одобрен икономически оператор за митнически опростявания (ОИОМО) съгласно член 38, параграф 2, буква а) от Кодекса, се спира съгласно член 16, параграф 1 поради неизпълнение на условията, определени в член 39, буква г) от Кодекса, действието на разрешението за ОИОМО на това лице се спира, а разрешението му за ОИОСБ остава в сила.

Когато действието на решение по отношение на лице, което е едновременно ОИОСБ и ОИОМО се спира съгласно член 16, параграф 1 поради неизпълнение на условията, определени в член 39, буква д) от Кодекса, действието на разрешението за ОИОСБ на това лице се спира, а разрешението му за ОИОМО остава в сила.

1.   Принадлежностите, резервните части или инструментите, които се доставят с някои от стоките, включени в раздели XVI, XVII и XVIII от Комбинираната номенклатура, и са част от стандартното им оборудване, се смятат, че имат същия произход като тези стоки.

2.   Съществените резервни части, които се използват с някои от стоките, включени в раздели XVI, XVII и XVIII от Комбинираната номенклатура, допуснати преди това за свободно обращение в Съюза, се смятат, че имат същия произход като тези стоки, ако включването на съществените резервни части на етапа на производството не би променило техния произход.

3.   За целите на настоящия член съществени резервни части означава части, които са:

1.   За да се определи дали стоките са с произход от дадена държава или територия, не се взема предвид произходът на следните елементи:

2.   Когато съгласно Общо правило 5 за тълкуване на Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (12), опаковките се считат за част от продукта за целите на класирането, те не се вземат предвид за целите на определяне на произхода, освен когато правилото в приложение 22-01 за съответните стоки се основава на процент на добавената стойност.

1.   Подаването на заявление за издаване на информационния сертификат INF 4 може да се извърши със средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, и трябва да отговаря на изискванията за данните, изброени в приложение 22-02.

2.   Информационният сертификат INF 4 трябва да отговаря на изискванията за данните, изброени в приложение 22-02.

1.   Определените в настоящия подраздел условия за придобиване на статус на продукти с произход трябва да са изпълнени в съответната държава бенефициер.

2.   Терминът „държава бенефициер“ обхваща и не може да излиза извън границите на териториалните води на тази държава по смисъла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (Конвенцията от Монтего Бей от 10 декември 1982 г.).

3.   Ако продукти с произход, изнесени от държавата бенефициер за друга държава, бъдат върнати, те се считат за продукти без произход, освен ако бъде доказано по удовлетворителен за компетентните органи начин, че са изпълнени следните условия:

1.   Продуктите, декларирани за допускане за свободно обращение в Съюза, са същите като изнесените от държавата бенефициер, която се счита за държава на техния произход. Те не трябва да са били променяни, трансформирани по какъвто и да било начин или подложени на операции, различни от операциите, предназначени да ги запазят в добро състояние, или операциите по добавяне или поставяне на маркировки, етикети, пломби или друга документация, за да се гарантира съответствието със специфичните вътрешни изисквания, приложими в Съюза, преди да бъдат декларирани за допускане за свободно обращение.

2.   Продуктите, внасяни в държава бенефициер за целите на кумулацията по членове 53, 54, 55 или 56, са същите като изнесените от държавата, която се счита за държава на техния произход. Те не трябва да са били променяни, трансформирани по какъвто и да било начин или подложени на операции, различни от операциите, предназначени да ги запазят в добро състояние, преди да бъдат декларирани за съответния митнически режим в държавата на внос.

3.   Продуктите могат да бъдат съхранявани, при условие че остават под митнически надзор в държавата или държавите на транзит.

4.   Разделянето на пратки се допуска, когато се извършва от износителя или на негова отговорност, при условие че въпросните стоки остават под митнически надзор в държавата или държавите на транзит.

5.   Изискванията по параграфи 1—4 се считат за изпълнени, освен ако митническите органи имат основание да смятат противното; в такъв случай митническите органи могат да поискат от декларатора да представи доказателство за изпълнение на изискванията, което може да бъде дадено под всякаква форма, включително чрез представяне на транспортни документи, които имат силата на договор, като коносаменти, или на фактическо или конкретно доказателство, основаващо се на маркировката или номерирането на опаковките, или всяко друго доказателство, свързано със самите стоки.

1.   За изцяло получени в държава бенефициер се считат:

2.   Термините „нейните плавателни съдове“ и „нейните кораби фабрики“ в параграф 1, букви з) и и) се прилагат само по отношение на плавателните съдове и корабите фабрики, които отговарят на всяко от следните изисквания:

3.   Всяко от условията по параграф 2 може да бъде изпълнено в държави членки или в различни държави бенефициери, доколкото всички участващи държави бенефициери се ползват от регионална кумулация в съответствие с член 55, параграфи 1 и 5. В такъв случай се смята, че продуктите са с произход от държавата бенефициер, под чието знаме плава плавателният съд или корабът фабрика в съответствие с параграф 2, буква б).

Първа алинея се прилага само при условие че са изпълнени условията, установени в член 55, параграф 2, букви а), в) и г).

1.   Без да се засягат разпоредбите на членове 47 и 48, продуктите, които не са изцяло получени в съответната държава бенефициер по смисъла на член 44, се считат за продукти с произход от нея, при условие че са изпълнени условията, посочени в списъка от приложение 22-03 за съответните стоки.

2.   Ако даден продукт, който е придобил статус на продукт с произход в държава в съответствие с параграф 1, претърпи допълнителна преработка в посочената държава и бъде използван като материал в производството на друг продукт, материалите без произход, които евентуално са били използвани в неговото производство, не се вземат предвид.

1.   Оценка на това дали са спазени изискванията по член 45, параграф 1, се извършва за всеки отделен продукт.

Когато обаче съответното правило се основава на спазване на максимално съдържание на материали без произход, за да се отчетат колебанията в разходите и валутните курсове, стойността на материалите без произход може да бъде изчислена въз основа на средна стойност, както е посочено в параграф 2.

2.   В случая, посочен в параграф 1, втора алинея, средната цена франко завода на продукта и средната стойност на използваните материали без произход се изчисляват съответно въз основа на сбора от начислените цени франко завода за всички продажби на продуктите, осъществени през предходната фискална година, и сбора от стойността на всички материали без произход, използвани в производството на продуктите през предходната фискална година, така, както e определена в държавата на износ, или, когато не се разполага с данни за пълна фискална година, за по-кратък период, но не по-кратък от три месеца.

3.   Износителите, които са избрали да направят изчисленията си въз основа на средна стойност, трябва последователно да прилагат този метод през годината, следваща отправната фискална година, или, когато е целесъобразно, през годината, следваща по-краткия отправен период. Те могат да преустановят прилагането на този метод, когато през дадена фискална година или по-кратък представителен период, но не по-кратък от три месеца, установят, че колебанията в разходите или валутните курсове, които са обосновавали използването на такъв метод, са престанали да съществуват.

4.   Средните стойности по параграф 2 се използват съответно като цена франко завода и като стойност на материалите без произход с цел да се установи дали е налице спазване на максималното съдържание на материали без произход.

1.   Без да се засяга параграф 3, следните операции се считат за недостатъчна обработка или преработка за придаване на статус на продукти с произход, независимо дали са изпълнени изискванията на член 45:

2.   За целите на параграф 1 операциите се считат за прости, когато за тяхното извършване не са необходими нито специални умения, нито машини, апаратура или инструменти, специално произведени или монтирани за посочените операции.

3.   Когато се определя дали претърпяната от даден продукт обработка или преработка трябва да се счита за недостатъчна по смисъла на параграф 1, се вземат предвид всички операции, извършени върху продукта в държава бенефициер.

1.   Чрез дерогация от член 45 и при спазване на параграфи 2 и 3 от настоящия член, материалите без произход, които съгласно условията, посочени в списъка от приложение 22-03, не трябва да се използват в производството на даден продукт, могат въпреки това да се използват, при условие че тяхната обща стойност или нетно тегло, установени за продукта, не надвишават:

2.   Параграф 1 не допуска да се надвишават процентите за максимално съдържание на материали без произход, посочени в правилата, определени в списъка от приложение 22-03.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат за продукти, които са изцяло получени в държава бенефициер по смисъла на член 44. Без да се засягат разпоредбите на член 47 и член 49, параграф 2 обаче, допустимото отклонение, предвидено в посочените параграфи, се прилага за сбора от всички материали, които са използвани в производството на даден продукт и за които съгласно правилото, определено в списъка от приложение 22-03 за този продукт, се изисква да са изцяло получени.

1.   Единицата за оценка при прилагането на разпоредбите на настоящия подраздел е конкретният продукт, който се счита за основна единица при определяне на класирането съгласно Хармонизираната система.

2.   Когато една пратка се състои от определен брой идентични продукти, класирани в една и съща позиция по Хармонизираната система, при прилагането на разпоредбите на настоящия подраздел се взема предвид всеки отделен продукт.

3.   Когато съгласно Общо правило за тълкуване 5 на Хармонизираната система опаковката се включва в продукта за целите на класирането, тя се включва и при определяне на произхода.

1.   Кумулацията с Норвегия, Швейцария или Турция позволява продуктите с произход от посочените държави да бъдат считани за материали с произход от държава бенефициер, при условие че извършената там обработка или преработка надхвърля операциите, описани в член 47, параграф 1.

2.   Кумулацията с Норвегия, Швейцария или Турция не се прилага по отношение на продуктите, включени в глави 1—24 на Хармонизираната система.

1.   Регионалната кумулация се прилага към следните четири отделни регионални групи:

2.   Регионалната кумулация между държавите от една и съща група се прилага само когато са изпълнени следните условия:

За целите на буква б), когато отговарящата на изискванията операция, посочена в приложение 22-03, част II, не е една и съща за всичките държави, участващи в кумулацията, произходът на продуктите, изнасяни от една държава за друга държава от регионалната група за целите на регионалната кумулация, се определя въз основа на правилото, което би се прилагало, ако продуктите се изнасяха за Съюза.

Когато държавите от регионалната група са изпълнили изискванията по първа алинея, букви в) и г), преди 1 януари 2011 г., не се изисква поемане на ново задължение.

3.   Материалите, изброени в приложение 22-04, се изключват от регионалната кумулация, предвидена в параграф 2, в случай че:

4.   Регионалната кумулация между държави бенефициери от една и съща регионална група се прилага единствено при условие че обработката или преработката, извършена в държавата бенефициер, в която материалите са допълнително преработени или вложени, надхвърля операциите, описани в член 47, параграф 1, а при текстилни продукти надхвърля и операциите, посочени в приложение 22-05.

Когато условието по първа алинея не е изпълнено и материалите са подложени на една или повече от операциите, описани в член 47, параграф 1, букви б)—р), държавата, която следва да се посочи като държава на произход върху доказателството за произход, издадено или изготвено за целите на износа на продукти за Съюза, е тази държава от регионалната група, на която се пада най-големият дял от стойността на използваните материали с произход от държави от регионалната група.

Когато продуктите се изнасят без допълнителна обработка или преработка или са били подложени само на операциите, описани в член 47, параграф 1, буква а), държавата, която следва да се посочи като държава на произход върху доказателството за произход, издадено или изготвено за целите на износа на продукти за Съюза, е държавата бенефициер, посочена в доказателствата за произход, издадени или изготвени в държавата бенефициер, в която са произведени продуктите.

5.   По искане на органите на държава бенефициер от група I или група III Комисията може да разреши регионална кумулация между държави от посочените групи, при условие че Комисията се е уверила, че е изпълнено всяко от следните условия:

Искането по първа алинея се подкрепя от доказателство, че условията, определени в посочената алинея, са изпълнени. То се отправя до Комисията. Комисията ще вземе решение по искането въз основа на всички елементи, свързани с кумулацията и считани за значими, включително предвидените за кумулация материали.

6.   Когато е разрешена, регионалната кумулация между държави бенефициери от група I или група III позволява материалите с произход от държава от едната регионална група да се считат за материали с произход от държава от другата регионална група, когато са вложени в продукт, получен в нея, при условие че обработката или преработката, извършена във втората посочена държава бенефициер, надхвърля операциите, описани в член 47, параграф 1, а при текстилни продукти надхвърля и операциите, посочени в приложение 22-05.

Когато условието, определено в първа алинея, не е изпълнено и материалите са подложени на една или повече от операциите, описани в член 47, параграф 1, букви б)—р), държавата, която следва да се посочи като държава на произход върху доказателството за произход за целите на износа на продукти за Съюза, е участващата в кумулацията държава, на която се пада най-големият дял от стойността на използваните материали с произход от държави, участващи в кумулацията.

Когато продуктите се изнасят без допълнителна обработка или преработка или са били подложени само на операциите, описани в член 47, параграф 1, буква а), държавата, която следва да се посочи като държава на произход върху доказателството за произход, издадено или изготвено за целите на износа на продукти за Съюза, е държавата бенефициер, посочена в доказателствата за произход, издадени или изготвени в държавата бенефициер, в която са произведени продуктите.

7.   Комисията ще публикува в Официален вестник на Европейския съюз (серия C) датата, на която поражда действие кумулацията между държави от група I и група III, предвидена в параграф 5, участващите в тази кумулация държави и, когато е целесъобразно, списъка на материалите, по отношение на които се прилага кумулацията.

8.   За целите на регионалната кумулация, по отношение на износа от една държава бенефициер за друга държава бенефициер се прилагат mutatis mutandis членове 41—52 и разпоредбите относно издаването или изготвянето на доказателствата за произход и разпоредбите относно последващата проверка на доказателствата за произход.

1.   По искане на органите на която и да е държава бенефициер Комисията може да разреши разширена кумулация между държава бенефициер и държава, с която Съюзът има действащо споразумение за свободна търговия в съответствие с член XXIV от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), при условие че е изпълнено всяко от следните условия:

Искането по първа алинея съдържа списък на материалите, засегнати от кумулацията, и се подкрепя от доказателство, че условията, определени в първа алинея, букви а) и б), са изпълнени. То се отправя до Комисията. В случай на промяна на засегнатите материали се подава ново искане.

Материалите, включени в глави 1—24 от Хармонизираната система, се изключват от разширената кумулация.

2.   При разширената кумулация по параграф 1 произходът на използваните материали и приложимото документално доказателство за произход се определят в съответствие с правилата, предвидени в съответното споразумение за свободна търговия. Произходът на продуктите за износ в Съюза се определя в съответствие с правилата за произход, определени в подраздел 2.

За да придобие полученият продукт статус на продукт с произход, не е необходимо материалите с произход от държава, с която Съюзът има споразумение за свободна търговия, използвани в държава бенефициер при производството на продукта за износ в Съюза, да са претърпели достатъчна обработка или преработка, при условие че обработката или преработката, извършена в съответната държава бенефициер, надхвърля операциите, описани в член 47, параграф 1.

3.   Комисията ще публикува в Официален вестник на Европейския съюз (серия C) датата, на която поражда действие разширената кумулация, участващите в тази кумулация държави и списъка на материалите, по отношение на които се прилага кумулацията.

1.   Ако при обработката или преработката на даден продукт се използват взаимозаменяеми материали с произход и без произход, митническите органи на държавите членки могат, при писмено искане от страна на икономическите оператори, установени на митническата територия на Съюза, да разрешат материалите да бъдат управлявани в Съюза с помощта на метода на счетоводното отделяне за целите на последващ износ за държава бенефициер в рамките на двустранната кумулация, без материалите да бъдат съхранявани отделно.

2.   Митническите органи на държавите членки могат да обвържат предоставянето на разрешение по параграф 1 с изпълнението на всички условия, които те считат за целесъобразни.

Разрешението се дава само ако с използването на посочения в параграф 1 метод може да се гарантира, че във всеки един момент количеството на получените продукти, за които може да се счита, че са „с произход от Съюза“, е равно на броя на продуктите, които биха били получени чрез използване на метод за физическо разделяне на наличностите.

Ако се даде разрешение за неговото използване, методът се прилага и прилагането му се отразява въз основа на общите счетоводни принципи, приложими в Съюза.

3.   Ползвателят на метода, посочен в параграф 1, изготвя доказателства за произход за количеството продукти, които могат да бъдат считани за продукти с произход от Съюза, или, до прилагането на системата за регистрирани износители, подава заявление за издаване на тези доказателства за произход. По искане на митническите органи на държавите членки ползвателят представя отчет за управлението на количествата.

4.   Митническите органи на държавите членки следят за това как се използва разрешението, посочено в параграф 1.

Те могат да оттеглят разрешението в следните случаи:

1.   За целите на разпоредбите, свързани с преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Съюза за някои държави, групи държави или територии (наричани по-долу „държава или територия бенефициер“), с изключение на посочените в подраздел 2 на настоящия раздел и на отвъдморските страни и територии, асоциирани към Съюза, за продукти с произход от държава или територия бенефициер се считат следните продукти:

2.   За целите на настоящия подраздел продуктите с произход от Съюза по смисъла на параграф 3 от настоящия член, които са подложени в държава или територия бенефициер на обработка или преработка, надхвърляща описаната в член 62, се считат за продукти с произход от тази държава или територия бенефициер.

3.   При установяване на произхода на продукти, получени в Съюза, се прилага mutatis mutandis параграф 1.

1.   За изцяло получени в държава или територия бенефициер или в Съюза се считат:

2.   Термините „нейните плавателни съдове“ и „нейните кораби фабрики“ в параграф 1, букви ж) и з) се прилагат само по отношение на плавателните съдове и корабите фабрики, които отговарят на следните условия:

3.   Термините „държава бенефициер“ и „Съюз“ обхващат и териториалните води на съответната държава или на държавите членки.

4.   Корабите, извършващи дейност в открито море, включително корабите фабрики, на борда на които се обработва или преработва уловената риба, се считат за част от територията на държавата бенефициер или на държавата членка, на която принадлежат, при условие че отговарят на условията, посочени в параграф 2.

1.   Без да се засяга параграф 2, следните операции се считат за недостатъчна обработка или преработка за придаване на статус на продукти с произход, независимо дали са изпълнени изискванията на член 61:

2.   Когато се определя дали претърпяната от даден продукт обработка или преработка трябва да се счита за недостатъчна по смисъла на параграф 1, всички операции, извършени върху продукта в държава или територия бенефициер или в Съюза, се разглеждат заедно.

1.   Единицата за оценка при прилагането на разпоредбите на настоящия подраздел е конкретният продукт, който се счита за основна единица при определяне на класирането съгласно номенклатурата на Хармонизираната система

Съответно следва, че:

2.   Когато съгласно Общо правило за тълкуване 5 на Хармонизираната система опаковката се включва в продукта за целите на класирането, тя се включва и при определяне на произхода.

1.   Чрез дерогация от разпоредбите на член 61, материали без произход могат да се използват при производството на даден продукт, при условие че общата им стойност не надвишава 10 % от цената франко завода на продукта.

Когато в списъка за максималната стойност на материалите без произход са дадени една или няколко процентни стойности, тези процентни стойности не трябва да се надхвърлят чрез прилагането на първа алинея.

2.   Параграф 1 не се прилага по отношение на продуктите, включени в глави 50—63 от Хармонизираната система.

1.   За директно транспортирани от държавата или територията бенефициер до Съюза или от Съюза до държавата или територията бенефициер се считат:

2.   Доказателства, че са изпълнени условията, посочени в параграф 1, буква б), се предоставят на компетентните митнически органи чрез представяне на което и да е от следните:

1.   Продукти с произход, изпратени от държава или територия бенефициер за изложба в друга държава и продадени след изложбата с цел внос в Съюза, се ползват при вноса от тарифните преференции по член 59, при условие че отговарят на изискванията на подраздел 4 и на настоящия подраздел, даващи им право да бъдат признати за продукти с произход от държавата или територията бенефициер, и при условие че по начин, удовлетворителен за компетентните митнически органи на Съюза, е доказано, че:

2.   Сертификат за движение EUR.1 се представя на митническите органи на Съюза по обичайния начин. На него трябва да бъдат посочени името и адресът на изложбата. При необходимост могат да бъдат поискани допълнителни документални доказателства за естеството на продуктите и условията, при които те са били изложени.

3.   Параграф 1 се прилага по отношение на всички търговски, промишлени, селскостопански или занаятчийски изложби, панаири или подобни публични изложения, които не са организирани за частни цели в магазини или търговски помещения с цел продажбата на чуждестранни продукти и по време на които продуктите остават под митнически контрол.

1.   За да се определи размерът на вносните мита, който трябва да бъде начислен за преработените продукти в съответствие с член 86, параграф 3 от Кодекса, се определя в съответствие с параграфи 2—6 количеството стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, за което се счита, че се съдържа в преработените продукти, за които възниква митническо задължение.

2.   Методът на изчисляване въз основа на количеството, посочен в параграфи 3 и 4, се прилага в следните случаи:

3.   В случая, посочен в параграф 2, буква а), количеството стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, за което се счита, че се съдържа в преработените продукти, за които възниква митническо задължение, се определя, като към общото количество на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, се приложи процентният дял на частта на преработените продукти, за които възниква митническо задължение, съдържаща се в общото количество на преработените продукти, получени в резултат на операцията по усъвършенстване.

4.   В случая, посочен в параграф 2, буква б), количеството стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, за което се счита, че се съдържа в преработените продукти, за които възниква митническо задължение, се определя, като към общото количество на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, се приложи процентен дял, изчислен чрез умножаване на следните множители:

5.   Количествата стоки, поставени под митническия режим, които са унищожени и загубени по време на операцията по усъвършенстване, по-специално чрез изпаряване, изсушаване, сублимация или изтичане, не се вземат предвид при прилагане на метода на изчисляване въз основа на количеството.

6.   В случаите, различни от посочените в параграф 2, се прилага методът на изчисляване въз основа на стойността в съответствие с втора, трета и четвърта алинея.

Количеството стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, за което се счита, че се съдържа в преработените продукти, за които възниква митническо задължение, се определя, като към общото количество на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, се приложи процентен дял, изчислен чрез умножаване на следните множители:

За целите на прилагането на метода на изчисляване въз основа на стойността, стойността на преработените продукти се установява въз основа на текущите цени франко завода на митническата територия на Съюза или, когато не могат да бъдат определени такива цени франко завода — въз основа на текущите продажни цени за идентични или сходни продукти на митническата територия на Съюза. Цените между страни, които изглеждат свързани или сключили компенсаторно споразумение помежду си, не могат да се използват за определяне на стойността на преработените продукти, освен ако се установи, че цените не са повлияни от връзката между тези страни.

Когато стойността на преработените продукти не може да се определи съгласно трета алинея, тя се определя посредством всеки разумен метод.

1.   За целите на прилагането на член 86, параграф 3 от Кодекса, при определяне на размера на вносните мита, съответстващ на митническото задължение върху преработените продукти, получени в резултат на режим активно усъвършенстване, поставените под посочения режим стоки се ползват от освобождаване от мито или намалена ставка на митото поради употребата им за специфични цели, каквито биха били приложени към тези стоки, ако последните са били поставени под режим специфична употреба в съответствие с член 254 от Кодекса.

2.   Параграф 1 се прилага, когато са изпълнени следните условия:

1.   Когато обезпечението се предоставя под формата на поръчителство и може да се използва в повече от една държава членка, поръчителят посочва адрес за кореспонденция или назначава представител във всяка държава членка, в която може да се използва обезпечението.

2.   Отмяната на одобрението на поръчителя или на поръчителството на поръчителя поражда действие на 16-тия ден, следващ датата, на която решението относно отмяната е получено или се смята за получено от поръчителя.

3.   Прекратяването на поръчителството поражда действие на 16-тия ден, следващ датата, на която поръчителят уведоми за прекратяването митническото учреждение, на което е било предоставено обезпечението.

4.   Когато обезпечение, покриващо една-единствена операция (еднократно обезпечение), се предоставя под формата на ваучери, това може да се извърши със средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

1.   Формите на обезпечение, различни от паричен депозит или поръчителство, са следните:

2.   Формите на обезпечение, посочени в параграф 1, не се приемат с цел поставянето на стоки под режим съюзен транзит.

3.   Държавите членки приемат формите на обезпечение, посочени в параграф 1, доколкото тези форми на обезпечение се приемат съгласно националното право.

1.   Разрешение за използване на общо обезпечение с размер, намален на 50 % от референтния размер, се дава, когато заявителят докаже, че отговаря на следните условия:

2.   Разрешение за използване на общо обезпечение с размер, намален на 30 % от референтния размер, се дава, когато заявителят докаже, че отговаря на следните условия:

3.   Освобождаване от обезпечение се разрешава, когато заявителят докаже, че отговаря на следните изисквания:

4.   Когато заявителят е бил установен за период, по-кратък от три години, изискването, посочено в параграф 1, буква г), параграф 2, буква д) и параграф 3, буква ѝ), се проверява въз основа на наличната отчетност и информация.

1.   Когато режимът съюзен транзит не е приключен, митническите органи на отправната държава членка уведомяват поръчителя в срок от девет месеца от определения срок за представяне на стоките пред получаващото митническо учреждение, че режимът не е приключен.

2.   Когато режимът съюзен транзит не е приключен, митническите органи, определени в съответствие с член 87 от Кодекса, уведомяват поръчителя в срок от три години от датата на приемане на декларацията за транзит, че той е задължен или може да бъде задължен да заплати задължението, за което отговаря във връзка с въпросната операция по съюзен транзит.

3.   Поръчителят се освобождава от своите задължения, ако нито едно от уведомленията, предвидени в параграфи 1 и 2, не е издадено до него преди изтичането на срока.

4.   Когато е издадено някое от уведомленията, поръчителят се уведомява за събирането на задължението или за приключването на режима.

5.   Общите изисквания за данните за уведомлението по параграф 1 са поместени в приложение 32-04.

Общите изисквания за данните за уведомлението по параграф 2 са поместени в приложение 32-05.

6.   В съответствие с член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса уведомлението по параграфи 1 и 2 може да бъде изпратено чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

1.   При неизпълнение на едно от задълженията във връзка с карнет ATA или карнет CPD митническите органи уреждат документите за временен внос (искане за плащане, отправено към обезпечаваща асоциация, или съответно уведомление за неприключването) в съответствие с членове 9, 10 и 11 от приложение A към Истанбулската конвенция или, когато е приложимо, в съответствие с членове 7, 8 и 9 от Конвенцията ATA.

2.   Размерът на вносните мита и данъците, възникнали в резултат на искането за плащане, отправено към обезпечаваща асоциация, се изчислява чрез образец на формуляр за облагане.

3.   Общите изисквания за данните за искането за плащане, отправено към обезпечаваща асоциация, посочено в параграф 1, са поместени в приложение 33-01.

4.   Общите изисквания за данните за уведомлението за неприключването на карнети CPD по параграф 1 са поместени в приложение 33-02.

5.   В съответствие с член 6, параграф 3, буква а) от Кодекса искането за плащане, отправено към обезпечаваща асоциация, и уведомлението за неприключването на карнети CPD могат да бъдат изпратени до съответната обезпечаваща асоциация чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

1.   Митническите органи могат да не изпращат уведомление за митническо задължение, възникнало при неизпълнение по член 79 или член 82 от Кодекса, когато размерът на съответните вносни или износни мита е под 10 EUR.

2.   Когато първоначално съобщеното митническо задължение е било с размер на вносните или износните мита, по-малък от дължимия размер на вносни или износни мита, митническите органи могат да не изпращат уведомление за митническо задължение за разликата между тези суми, при условие че тя е под 10 EUR.

3.   Ограничението от 10 EUR по параграфи 1 и 2 се прилага по отношение на всяко действие по събиране на вземания.

1.   Митническите органи спират срока за плащане на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, докато вземат решение по заявлението за опрощаване, при условие че са изпълнени условията:

2.   Когато стоките, които са предмет на заявление за опрощаване, вече не са под митнически надзор към момента на подаване на заявлението, се предоставя обезпечение.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, митническите органи не изискват обезпечение, ако се установи, че предоставянето на обезпечение би довело до сериозни икономически или социални затруднения за длъжника.

1.   Митническите органи спират срока за плащане от лицето, посочено в член 79, параграф 3, буква а) от Кодекса, на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, когато то е възникнало при неизпълнение, посочено в член 79 от Кодекса, ако са изпълнени следните условия:

2.   Спирането зависи от издаването от страна на лицето, в чиято полза се разрешава спирането, на обезпечение за размера на съответните вносни или износни мита, освен в една от следните ситуации:

3.   Продължителността на спирането е ограничена до една година. Този период обаче може да бъде удължен от митническите органи по основателни причини.

1.   Чрез дерогация от член 22, параграф 1, трета алинея от Кодекса, заявлението за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита по член 116 от Кодекса се подава до компетентния митнически орган на държавата членка, в която е било съобщено за митническото задължение.

2.   Подаването на заявление по параграф 1 може да бъде извършено чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, съгласно разпоредбите в съответната държава членка.

1.   Преди предаването на досието държавата членка уведомява заинтересованото лице за намерението си да предаде досието на Комисията и дава на заинтересованото лице 30-дневен срок, за да подпише декларация, която удостоверява, че лицето е прочело досието и в която се посочва, че лицето няма какво да добави или се изброява цялата допълнителна информация, която според него би трябвало да бъде включена. Ако заинтересованото лице не представи тази декларация в посочения 30-дневен срок, счита се, че заинтересованото лице е прочело досието и няма какво да добави.

2.   Когато държава членка предава на Комисията досие за вземане на решение в случаите, посочени в член 116, параграф 3 от Кодекса, досието включва най-малко следното:

3.   Комисията потвърждава на съответната държава членка получаването на досието веднага след като го получи.

4.   Комисията предоставя на разположение на всички държави членки копие от обобщението на случая, посочено в параграф 2, буква а), в срок от 15 дни от датата, на която е получила досието.

5.   Когато информацията, предадена от държавата членка, не е достатъчна, за да може Комисията да вземе решение, Комисията може да поиска допълнителна информация от държавата членка.

6.   Комисията връща досието на държавата членка и случаят се счита за непредставен на Комисията във всеки от следните случаи:

1.   Когато Комисията възнамерява да приеме неблагоприятно решение в случаите по член 116, параграф 3 от Кодекса, тя съобщава в писмен вид възраженията си на заинтересованото лице, като същевременно посочва всички документи и цялата информация, на които се основават възраженията ѝ. Комисията информира заинтересованото лице за правото му на достъп до досието.

2.   Комисията информира съответната държава членка за своето намерение и за изпращането на съобщението по параграф 1.

3.   На заинтересованото лице се дава възможност да изрази писмено становището си пред Комисията в срок от 30 дни от датата, на която лицето е получило съобщението по параграф 1.

1.   Комисията взема решение дали възстановяването или опрощаването е обосновано в срок от девет месеца от датата, на която е получила досието по член 98, параграф 1.

2.   Когато Комисията сметне за необходимо да поиска допълнителна информация от държавата членка, както е предвидено в член 98, параграф 5, посоченият в параграф 1 срок се удължава с период, равен на периода между датата, на която Комисията е изпратила искането за допълнителна информация, и датата, на която е получила тази информация. Комисията уведомява заинтересованото лице за удължаването.

3.   Когато Комисията провежда разследвания, за да вземе решение, посоченият в параграф 1 срок се удължава с времето, необходимо за приключване на разследванията. Това удължаване не може да надхвърля девет месеца. Комисията уведомява държавата членка и заинтересованото лице за датите на започване и приключване на разследванията.

4.   Когато Комисията възнамерява да приеме неблагоприятно решение по член 99, параграф 1, посоченият в параграф 1 срок се удължава с 30 дни.

1.   Комисията уведомява съответната държава членка за своето решение във възможно най-кратък срок и във всеки случай в срок от 30 дни от изтичането на срока по член 100, параграф 1.

2.   Митническият орган, компетентен за вземане на решението, издава решение въз основа на решението на Комисията, за което е изпратено уведомление съгласно параграф 1.

Държавата членка, към която принадлежи митническият орган, компетентен за вземане на решението, информира съответно Комисията, като ѝ изпраща копие от въпросното решение.

3.   Когато решението в случаите по член 116, параграф 3 от Кодекса е благоприятно за заинтересованото лице, Комисията може да определи условията, при които митническите органи следва да възстановяват или опрощават мита в случаите, включващи въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка.

1.   Презумпцията, че стоките имат митнически статус на съюзни стоки, не се прилага за следните стоки:

2.   Съюзните стоки могат да се придвижват, без да са поставени под митнически режим, между две точки на митническата територия на Съюза и временно извън тази територия без промяна на техния митнически статус в следните случаи:

3.   Съюзните стоки могат да се придвижват, без да са поставени под митнически режим, между две точки на митническата територия на Съюза и временно извън тази територия без промяна на техния митнически статус в следните случаи, при условие че митническият им статус на съюзни стоки е доказан:

1.   Митническият орган, компетентен за вземане на решение, може да предостави на корабоплавателно дружество разрешение за редовна корабна линия, което му дава право да придвижва съюзни стоки между две точки на митническата територия на Съюза и временно извън тази територия без промяна на техния митнически статус на съюзни стоки.

2.   Разрешение се предоставя само ако:

3.   Корабоплавателните дружества, получили разрешение в съответствие с настоящия член, обслужват посочената в разрешението редовна корабна линия.

Редовната корабна линия се обслужва от плавателни съдове, регистрирани за тази цел в съответствие с член 121.

1.   Корабоплавателното дружество, получило разрешение да открие редовна корабна линия за целите на член 119, параграф 2, буква б), регистрира плавателните съдове, които възнамерява да използва, и пристанищата, в които възнамерява те да правят посещения за обслужване на тази линия, като предаде на митническия орган, компетентен за вземане на решение, следната информация:

2.   Регистрацията, посочена в параграф 1, поражда действие на първия работен ден, следващ деня, в който митническият орган, компетентен за вземане на решение, извърши регистрацията.

3.   Корабоплавателното дружество, получило разрешение да открие редовна корабна линия за целите на член 119, параграф 2, буква б), уведомява митническия орган, компетентен за вземане на решение, за всяко изменение в информацията, посочена в параграф 1, букви а), б) и в), както и за датата и часа, от които поражда действие съответното изменение.

1.   Доказателството за митническия статус на съюзните стоки, чиято стойност не надвишава 15 000 EUR, може да се представи чрез някое от следните средства, различни от средствата за електронна обработка на данни:

2.   Фактурата и транспортният документ, посочени в параграф 1, трябва да включват минимум пълното име и адреса на изпращача или — ако няма изпращач — на съответното лице, компетентното митническо учреждение, броя и вида на опаковките, обозначенията и референтните номера на опаковките, описанието на стоките, брутната маса на стоките (в килограми), стойността на стоките и — при необходимост — номерата на контейнерите.

Изпращачът или — ако няма изпращач — съответното лице указва митническия статус на съюзните стоки, като във фактурата или транспортния документ според конкретния случай вписва код „T2L“ или „T2LF“ и се подписва.

1.   Всяко лице, което е установено на митническата територия на Съюза и отговаря на критериите, определени в член 39, букви а) и б) от Кодекса, може да получи разрешение да издава:

2.   Разрешението, посочено в параграф 1, се издава от компетентното митническо учреждение по искане на съответното лице.

1.   За да се докаже митническият статус в съответствие с член 129, риболовният дневник, декларацията за разтоварване, декларацията за трансбордиране и данните от системата за наблюдение на корабите (според конкретния случай), както се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (15), трябва да съдържат следната информация:

2.   При претоварване на продуктите и стоките, посочени в член 119, параграф 1, букви г) и д), на съюзен риболовен плавателен съд или съюзен кораб фабрика (приемащ плавателен съд), риболовният дневник или декларацията за трансбордиране на съюзния риболовен плавателен съд или съюзния кораб фабрика, от който се претоварват продуктите и стоките, трябва да съдържа — освен информацията, която се изисква съгласно параграф 1 — името, държавата на знамето и регистрационния номер на получаващия плавателен съд, на който се претоварват продуктите и стоките, както и пълното име на неговия капитан.

Освен информацията, която се изисква съгласно параграф 1, букви б) и в), риболовният дневник или декларацията за трансбордиране на получаващия плавателен съд трябва да съдържа името, държавата на знамето и регистрационния номер на съюзния риболовен плавателен съд или съюзния кораб фабрика, от който се претоварват продуктите или стоките, както и пълното име на неговия капитан.

3.   За целите на параграфи 1 и 2, за плавателни съдове, чиято обща дължина е равна или по-голяма от 10 m, но е по-малка от 15 m, митническите органи приемат риболовен дневник, декларация за разтоварване или декларация за трансбордиране на хартиен носител.

1.   При претоварване на продуктите и стоките, посочени в член 119, параграф 1, букви г) и д), на получаващи плавателни съдове, различни от съюзни риболовни плавателни съдове или съюзни кораби фабрики, доказателството за митническия статус на съюзни стоки се представя посредством разпечатка от декларацията за трансбордиране на получаващия плавателен съд, придружена от разпечатка от риболовния дневник, декларацията за трансбордиране и данните от системата за наблюдение на корабите, според конкретния случай, на съюзния риболовен плавателен съд или съюзния кораб фабрика, от който са претоварени продуктите или стоките.

2.   В случай на повече от едно претоварване се представят разпечатки от всички декларации за трансбордиране.

1.   За търговията със съюзни стоки, предвидена в член 1, параграф 3 от Кодекса, се прилагат следните разпоредби:

2.   Всяко лице може да изпълни задълженията си, произтичащи от посочените в параграф 1 разпоредби, като представи фактура или транспортен документ в следните случаи:

1.   Митнически декларации за допускане за свободно обращение може да се правят в устна форма, когато се отнасят за следните стоки:

2.   Митнически декларации за допускане за свободно обращение може да се правят в устна форма, когато се отнасят за стоките, посочени в член 136, параграф 1, при условие че тези стоки се ползват от освобождаване от вносни мита като върнати стоки.

1.   Митнически декларации за допускане за временен внос може да се правят в устна форма, когато се отнасят за следните стоки:

2.   Декларации за реекспорт може да се правят в устна форма, когато се приключва режим временен внос за стоките, посочени в параграф 1.

1.   Митнически декларации за износ може да се правят в устна форма, когато се отнасят за следните стоки:

2.   Митнически декларации за износ може да се правят в устна форма, когато се отнасят за стоките, посочени в член 136, параграф 1, и тези стоки са предназначени за реимпорт.

1.   Когато не са декларирани по друг начин, стоките, посочени в член 136, параграф 1, букви д)—й), се считат за декларирани за временен внос в съответствие с член 141.

2.   Когато не са декларирани по друг начин, стоките, посочени в член 136, параграф 1, букви д)—й), се считат за декларирани за реекспорт в съответствие с член 141, с което се приключва режим временен внос.

1.   Когато не са декларирани по друг начин, долуизброените стоки се считат за декларирани за износ в съответствие с член 141:

2.   Когато стоките се изпращат за остров Хелголанд, те се считат за декларирани за износ в съответствие с член 141.

1.   По отношение на стоките, посочени в член 138, букви а)—г), член 139 и член 140, параграф 1, всяко от долуизброените действия се счита за митническо деклариране:

2.   Кореспондентските пратки се считат за декларирани за допускане за свободно обращение чрез въвеждането им на митническата територия на Съюза.

Кореспондентските пратки се считат за декларирани за износ или реекспорт чрез извеждането им от митническата територия на Съюза.

3.   Стоките в пощенска пратка, които се ползват от освобождаване от вносни мита по силата на членове 23—27 от Регламент (ЕО) № 1186/2009, се считат за декларирани за допускане за свободно обращение чрез представянето им пред митницата съгласно член 139 от Кодекса, при условие че изискваните данни са приети от митническите органи.

4.   Стоките в пощенска пратка, чиято стойност не надвишава 1 000 EUR и които не подлежат на облагане с износни мита, се считат за декларирани за износ чрез извеждането им от митническата територия на Съюза.

1.   Разрешение за редовно поставяне на стоки под митнически режим въз основа на опростена декларация съгласно член 166, параграф 2 от Кодекса може да се предостави, ако са изпълнени следните условия:

2.   Счита се, че одобрените икономически оператори за опростени митнически процедури изпълняват условията по параграф 1, букви б), в) и г), ако тяхната отчетност е подходяща за целите на поставянето на стоки под митнически режим въз основа на опростена декларация.

1.   Когато митническите органи трябва да вземат под отчет размера на дължимите вносни или износни мита в съответствие с член 105, параграф 1, първа алинея от Кодекса, допълнителната декларация, посочена в член 167, параграф 1, първа алинея от Кодекса, се подава в срок от 10 дни от вдигането на стоките.

2.   Когато се извършва вземане под отчет в съответствие с член 105, параграф 1, втора алинея от Кодекса и допълнителната декларация има общ, периодичен или рекапитулативен характер, периодът, обхванат от допълнителната декларация, не може да надхвърля един календарен месец.

3.   Срокът за подаване на допълнителна декларация по параграф 2 се определя от митническите органи. Той не може да надхвърля 10 дни от края на периода, обхванат от допълнителната декларация.

1.   Придружаващите документи, които не са били налице при подаването на опростената декларация, трябва да са на съхранение при декларатора през срока за подаване на допълнителната декларация в съответствие с член 146, параграф 1 или параграф 3.

2.   При надлежно обосновани обстоятелства митническите органи може да разрешат придружаващите документи да бъдат предоставени в срок, по-дълъг от предвидения в параграф 1. Този срок не може да надхвърля 120 дни от датата на вдигане на стоките.

3.   Когато придружаващият документ се отнася до митническата стойност, при надлежно обосновани обстоятелства митническите органи може да определят срок, по-дълъг от предвидения в параграф 1 или параграф 2, като вземат предвид крайния срок, посочен в член 103, параграф 1 от Кодекса.

1.   Когато се констатира, че стоките са декларирани по грешка за митнически режим, при който при внос възниква митническо задължение, вместо за друг митнически режим, митническата декларация се анулира след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — ако са изпълнени следните условия:

2.   Когато се констатира, че стоките са декларирани по грешка вместо други стоки за митнически режим, при който при внос възниква митническо задължение, митническата декларация се анулира след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — ако са изпълнени следните условия:

3.   Когато стоки, които са продадени по силата на договор от разстояние съгласно определението в член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (16), са допуснати за свободно обращение и са върнати, митническата декларация се анулира след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — ако са изпълнени следните условия:

4.   Освен случаите, посочени в параграфи 1, 2 и 3, митническите декларации се анулират след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — в следните случаи:

5.   Митническа декларация за стоки, които подлежат на облагане с износни мита, стоки, които са предмет на заявление за възстановяване на вносни мита, стоки, за които са приложими възстановявания или други суми при износ или други специални мерки при износ, може да се анулира в съответствие с параграф 4, буква а) само ако са изпълнени следните условия:

1.   За да може да се предостави разрешение за централизирано оформяне в съответствие с член 179 от Кодекса, заявлението за централизирано оформяне трябва да се отнася за някой от следните режими:

2.   Когато митническата декларация е под формата на вписване в отчетността на декларатора, разрешение за централизирано оформяне може да се предостави съгласно условията по член 150.

1.   Разрешение за подаване на митническа декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора се предоставя, ако заявителят докаже, че отговаря на критериите, определени в член 39, букви а), б) и г) от Кодекса.

2.   За да може да се предостави разрешение за подаване на митническа декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора в съответствие с член 182, параграф 1 от Кодекса, заявлението трябва да се отнася за някой от следните режими:

3.   Когато заявлението за разрешение се отнася за допускане за свободно обращение, разрешение не се предоставя за:

4.   Когато заявлението за разрешение се отнася за износ и реекспорт, разрешение се предоставя само ако са изпълнени и двете долуизброени условия:

5.   Когато заявлението за разрешение се отнася за износ и реекспорт, не се разрешава износът на акцизни стоки, освен ако се прилага член 30 от Директива 2008/118/ЕО.

6.   Разрешение за вписване в отчетността на декларатора не се предоставя, ако заявлението се отнася за режим, за който съгласно член 181 се изисква стандартизиран обмен на информация между митническите органи, освен ако митническите органи дадат съгласието си да бъдат използвани други средства за електронен обмен на информация.

1.   Стоките се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени, когато, след като са били изнесени от митническата територия на Съюза, не са претърпели друго третиране или манипулации, освен такива за промяна на външния им вид или такива, които са необходими за поправката им, за възстановяване на доброто им състояние или за поддържането им в добро състояние.

2.   Стоките се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени, когато, след като са били изнесени от митническата територия на Съюза, са претърпели друго третиране или манипулации, освен такива за промяна на външния им вид или такива, които са необходими за поправката им, за възстановяване на доброто им състояние или за поддържането им в добро състояние, но след началото на третирането или манипулациите е станало ясно, че това третиране или тези манипулации са неподходящи за предназначението на стоките.

3.   Когато стоките по параграфи 1 или 2 са претърпели третиране или манипулации, в резултат на които биха били дължими вносни мита за стоките, ако последните са били поставени под режим пасивно усъвършенстване, тези стоки се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени, само при условие че това третиране или тези манипулации, включително влагането на резервни части, не надхвърлят строго необходимото, за да могат стоките да се използват по същия начин, както по време на износа им от митническата територия на Съюза.

1.   Върнатите стоки, които при износ са се ползвали от мерки, предвидени в рамките на общата селскостопанска политика, се освобождават от вносни мита, при условие че са изпълнени всички посочени по-долу условия:

2.   Обстоятелствата, посочени в параграф 1, буква б), подточка iii), са следните: