24.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 136/45


РЕШЕНИЕ 2008/389/ОВППС НА СЪВЕТА

от 7 април 2008 година

за сключване на споразумение между Европейския съюз и Централноафриканската република относно статута на силите под ръководството на Европейския съюз в Централноафриканската република

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 24 от него,

като взе предвид препоръката на председателството,

като има предвид, че:

(1)

На 25 септември 2007 г., Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации прие Резолюция 1778 (2007), с която се одобрява установяването на мисия на Организацията на обединените нации в Централноафриканската република и в Чад (MINURCAT) и се упълномощава Европейският съюз да проведе в тези държави операция в подкрепа на мисията на Организацията на обединените нации за период от дванадесет месеца считано от датата на деклариране на първоначална оперативна готовност. Освен това резолюцията приканва правителствата на Чад и на Централноафриканската република и Европейския съюз да сключат възможно най-скоро споразумения относно статута на силите на операцията на Европейския съюз.

(2)

На 15 октомври 2007 г., Съветът прие Съвместно действие 2007/677/ОВППС относно военната операция на Европейския съюз в Република Чад и в Централноафриканската република (1) (EUFOR Tchad/CAR).

(3)

След упълномощаване, предоставено от Съвета на 18 септември 2007 г. в съответствие с член 24 от Договора за Европейския съюз, Председателството, подпомагано от генералния секретар/върховен представител, договори споразумение между Европейския съюз и Централноафриканската република относно статута на силите под ръководството на Европейския съюз в Централноафриканската република.

(4)

Посоченото споразумение следва да бъде одобрено,

РЕШИ:

Член 1

Споразумението между Европейския съюз и Централноафриканската република относно статута на силите под ръководството на Европейския съюз в Централноафриканската република се одобрява от името на Европейския съюз.

Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета е оправомощен да посочи лицето, упълномощено да подпише споразумението, с което да обвърже Европейския съюз.

Член 3

Настоящото решение поражда действие в деня на приемането му.

Член 4

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 7 април 2008 година.

За Съвета

Председател

R. ŽERJAV


(1)  ОВ L 279, 23.10.2007 г., стр. 21.


ПРЕВОД

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейския съюз и Централноафриканската република относно статута на силите под ръководството на Европейския съюз в Централноафриканската република

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ, наричан по-долу „ЕС“,

от една страна, и

ЦЕНТРАЛНОАФРИКАНСКАТА РЕПУБЛИКА, наричана по-долу „приемащата държава“,

от друга страна,

наричани по-долу „страните“,

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД:

Резолюция 1778 (2007) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 25 септември 2007 г.;

Съвместно действие 2007/677/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2007 г. относно военната операция на Европейския съюз в Република Чад и в Централноафриканската република (EUFOR Tchad/RCA);

факта, че настоящото споразумение не засяга правата и задълженията на страните, произтичащи от споразумения и други международни инструменти за създаване на международни съдилища и трибунали, включително статута на Международния наказателен съд,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Приложно поле и определения

1.   Разпоредбите на настоящото споразумение се прилагат към силите под ръководството на Европейския съюз и към техния персонал.

2.   Разпоредбите на настоящото споразумение се прилагат само на територията на приемащата държава.

3.   За целите на настоящото споразумение:

а)

„сили под ръководството на Европейския съюз (EUFOR)“ означава генералните военни щабове на ЕС и националните контингенти, които участват в операцията, тяхното оборудване и транспортните им средства;

б)

„операция“ означава подготовката, установяването, изпълнението и поддръжката на военната мисия в резултат на мандата, предоставен с Резолюция 1778 (2007) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 25 септември 2007 г.;

в)

„командващ силите на ЕС“ означава командващият в театъра на операциите;

г)

„генерален военен щаб на ЕС“ означава генералният военен щаб и неговите подразделения, независимо от местоположението им, под ръководството на военнокомандващи на ЕС, които осъществяват военното командване или контрол на операцията;

д)

„национални контингенти“ означава бойните части и подразделения, принадлежащи на държавите-членки на Европейския съюз и на другите държави, участващи в операцията;

е)

„персонал на EUFOR“ означава членовете на гражданския и военния персонал, зачислен към EUFOR, както и персоналът, разположен с оглед подготовката на операцията, и командированият персонал от участваща държава или институция на ЕС в операцията, които, освен ако не е предвидено друго в настоящото споразумение, се намират на територията на приемащата държава, с изключение на персонала, нает на място, и на персонала, нает от международни търговски предприятия;

ж)

„персонал, нает на място“ означава членовете на персонала, които са граждани на приемащата държава или пребивават постоянно на нейна територия;

з)

„база“ означава комплексът от всички помещения, жилища и терени, необходими на EUFOR и на техния персонал;

и)

„участваща държава“ означава държава, която е предоставила национален контингент на разположение на EUFOR.

Член 2

Общи разпоредби

1.   EUFOR и техният персонал спазват законите и подзаконовите актове на приемащата държава и се въздържат от всяко действие или дейност, които са несъвместими с целите на операцията.

2.   EUFOR редовно информират правителството на приемащата държава за броя на членовете на своя персонал, разположен на територията на приемащата държава.

Член 3

Идентификация

1.   Членовете на персонала на EUFOR трябва винаги да носят със себе си своя паспорт или военна лична карта.

2.   Превозните средства, въздухоплавателните средства, плавателните съдове и другите транспортни средства на EUFOR носят идентификационни знаци и/или отличителни регистрационни табели на EUFOR, които се нотифицират на компетентните органи на приемащата държава.

3.   EUFOR имат право да поставя знамето на ЕС и отличителни знаци, като военни емблеми, официални надписи и символи, в базата, върху своите превозни и други транспортни средства. Върху униформите на персонала на EUFOR има отличителна емблема на EUFOR. По решение на командващия силите на ЕС националните знамена или емблеми на участващите в операцията национални контингенти могат да се поставят в базата на EUFOR, върху превозни и други транспортни средства и униформи на EUFOR.

Член 4

Преминаване на границите и разполагане на територията на приемащата държава

1.   Членовете на персонала на EUFOR се допускат на територията на приемащата държава само след представяне на документите, предвидени в член 3, параграф 1, или ако се касае за първото влизане — след представяне на издадена от EUFOR индивидуална или колективна командировъчна заповед. При влизане, напускане или пребиваване на територията на приемащата държава те са освободени от прилагането на разпоредбите относно паспортите и визите, от проверки в рамките на имиграционните процедури и на митническия контрол.

2.   Членовете на персонала на EUFOR са освободени от прилагането на разпоредбите на приемащата държава относно регистрацията и контрола на чужденците, но не придобиват право на пребиваване или постоянно местоживеене на територията на приемащата държава.

3.   Имуществото и транспортните средства на EUFOR, предназначени да поддържат операцията, които влизат, преминават или напускат територията на приемащата държава, са освободени от всякакво задължение за представяне на инвентарни списъци или други митнически документи, както и от всяка форма на проверка.

4.   Членовете на персонала на EUFOR могат да управляват моторни превозни средства и въздухоплавателни средства на територията на приемащата държава, при условие че притежават съответно национално, международно или военно свидетелство за управление или лиценз за пилот с неизтекъл срок на валидност.

5.   За нуждите на операцията приемащата държава предоставя на EUFOR и на техния персонал свобода на движение и придвижване на територията си, включително въздушното пространство.

6.   За нуждите на операцията EUFOR могат да извършват на територията на приемащата държава, включително във въздушното пространство, тренировки или маневри с оръжия.

7.   За нуждите на операцията EUFOR могат да използват пътищата, мостовете, подвижните платформи и летищата, без да заплащат дължими суми, пътни такси, данъци или други подобни налози. EUFOR не се освобождават от плащане на такси в разумен размер за поискани и ползвани услуги при същите условия, както предвидените за въоръжените сили на приемащата държава.

Член 5

Привилегии и имунитети на EUFOR, предоставени от приемащата държава

1.   Базата на EUFOR е неприкосновена. На длъжностните лица на приемащата държава не се разрешава да влизат в нея без съгласието на командващия силите на ЕС.

2.   Базата на EUFOR, нейното оборудване и други вещи, намиращи се в нея, както и транспортните средства не подлежат на претърсване, изземване, запор или изпълнителна мярка. Въпреки това командващият силите на ЕС може да даде разрешение на властите на приемащата държава да извършат претърсване. В такъв случай претърсването се извършва в присъствието на представителя на командващия силите на ЕС.

3.   EUFOR, както и имуществото и средствата, с които разполагат, независимо къде се намират и кой ги управлява, се ползват с имунитет по отношение на юрисдикцията.

4.   Архивите и документацията на EUFOR са неприкосновени по всяко време и където и да се намират.

5.   Официалната кореспонденция на EUFOR е неприкосновена. Под „официална кореспонденция“ се разбира всяка кореспонденция, свързана с операцията и нейните функции.

6.   EUFOR, както и техните доставчици на услуги и подизпълнители, при условие че не са граждани на приемащата държава, са освободени от всякакви национални, регионални и общински данъци, такси и налози от подобно естество по отношение на закупените и внесените стоки, предоставените услуги и използваните от EUFOR съоръжения за нуждите на операцията. EUFOR не се освобождават от данъци, такси и други налози, дължими като възнаграждение за предоставени услуги.

7.   Приемащата държава разрешава внасянето на стоки, предназначени за нуждите на операцията, и ги освобождава от всякакви мита, данъци, пътни такси, такси и други подобни налози, различни от таксите за съхранение, превоз и други предоставени услуги.

Член 6

Привилегии и имунитети, предоставени от приемащата държава на персонала на EUFOR

1.   Персоналът на EUFOR не подлежи на арест или задържане под никаква форма.

2.   Документите, кореспонденцията и имуществото на персонала на EUFOR са неприкосновени освен в случай на изпълнителни мерки, разрешени по силата на параграф 6.

3.   Персоналът на EUFOR се ползва с имунитет от наказателната юрисдикция на приемащата държава при всякакви обстоятелства.

Участващата държава или съответната институция на ЕС, според случая, може да се откаже от имунитета на персонала на EUFOR по отношение на наказателната юрисдикция. Отказът трябва винаги да бъде изричен.

4.   Персоналът на EUFOR се ползва с имунитет по отношение на гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава по отношение на устни изказвания или писмени документи, както и на всякакви действия, предприети в изпълнение на официалните му функции. Когато пред съд на приемащата държава се образува гражданско производство срещу член на персонала на EUFOR, командващият силите на ЕС и компетентният орган на участващата държава или съответната институция на ЕС се уведомяват незабавно. Преди образуването на съдебното производство пред компетентния съд, командващият силите на ЕС и компетентният орган на участващата държава или съответната институция на ЕС удостоверяват дали въпросното действие е извършено или не от члена на персонала на EUFOR в изпълнение на неговите официални функции.

Когато действието е извършено в изпълнение на официални функции, не се дава ход на производството и се прилагат разпоредбите на член 15. Ако действието не е извършено в изпълнение на официални функции, на производството може да се даде ход. Удостоверението от командващия силите на ЕС и от компетентния орган на участващата държава или от съответната институция на ЕС има задължителен характер за юрисдикцията на приемащата държава, която не може да го оспори.

Ако член на персонала на EUFOR заведе дело, това го лишава от правото да се позовава на имунитета по отношение на юрисдикцията при насрещен иск, пряко свързан с основния иск.

5.   Персоналът на EUFOR не е длъжен да дава свидетелски показания.

6.   Срещу член на персонала на EUFOR не могат да се предприемат никакви изпълнителни мерки, освен ако срещу него е образувано гражданско производство, което не е свързано с официалните му функции. Имуществото на персонала на EUFOR, което командващият силите на ЕС е удостоверил като необходимо за изпълнението на официалните му функции, не подлежи на изземване в изпълнение на съдебно решение. При граждански производства членовете на персонала на EUFOR не подлежат на ограничения върху личната им свобода или на други ограничителни мерки.

7.   Имунитетът на персонала на EUFOR по отношение на юрисдикцията на приемащата държава не го освобождава от юрисдикцията на участващата държава.

8.   По отношение на услугите, предоставени на EUFOR, персоналът на EUFOR е освободен от прилагане на разпоредбите за социална сигурност, които могат да действат в приемащата държава.

9.   Персоналът на EUFOR е освободен от всякаква форма на данъчно облагане в приемащата държава върху заплатите и възнагражденията, които получава от EUFOR или от участващата държава, както и върху всеки друг доход, получен извън приемащата държава.

10.   Персоналът на EUFOR не е освободен от плащане на мита, данъци и други сродни такси върху вещите, предназначени за лично ползване, с изключение на вече притежаваните при влизането на територията на приемащата държава и на вещите от първа необходимост. Персоналът на EUFOR не е освободен от плащане на такси за съхранение и превоз и на разходи за подобни услуги върху вещите, предназначени за лично ползване.

Персоналът на EUFOR е освободен от проверка на личния багаж, освен ако има сериозни основания да се предполага, че този багаж съдържа вещи, които не са предназначени за лично ползване, или вещи, чийто внос или износ е забранен по закон или е подчинен на нормативната уредба за карантина в приемащата държава. В този случай проверката се извършва само в присъствие на засегнатия член на персонала на EUFOR или на упълномощен представител на EUFOR.

Член 7

Персонал, нает на място

Персоналът, нает на място, се ползва с привилегиите и имунитетите само доколкото такива са признати от приемащата държава. Приемащата държава следва обаче да упражнява юрисдикцията си над този персонал по начин, който да не пречи в прекомерна степен на изпълнението на функциите на операцията.

Член 8

Наказателна юрисдикция

Компетентните органи на участващата държава имат право да упражняват на територията на приемащата държава всички правомощия на наказателна и дисциплинарна юрисдикция, дадени им от законодателството на участващата държава по отношение на всеки член от персонала на EUFOR, подчинен на това законодателство.

Член 9

Униформа и оръжия

1.   Носенето на униформа се урежда с правила, приети от командващия силите на ЕС.

2.   Членовете на военния персонал на EUFOR могат да носят оръжия и муниции, при условие че имат разрешение за това от висшестоящ.

Член 10

Подпомагане от страна на приемащата държава и сключване на договори

1.   Приемащата държава се съгласява да подпомогне EUFOR при намирането на подходящи бази, ако ѝ бъде отправена такава молба.

2.   В рамките на своите възможности приемащата държава предоставя безвъзмездно на разположение бази, които са нейна собственост, доколкото те са необходими за осъществяване на административните и оперативните дейности на EUFOR. По отношение на съоръженията, които са собственост на частни юридически лица, приемащата държава се ангажира да подпомогне, за сметка на EUFOR, усилията за тяхното намиране и предоставяне на разположение.

3.   В рамките на своите средства и възможности приемащата държава допринася за подготовката, установяването, изпълнението и поддръжката на операцията. Подпомагането и поддръжката на операцията от страна на приемащата държава се извършват при същите условия, които са предвидени за нейните собствени въоръжени сили.

4.   Правото, приложимо към договори, сключени от EUFOR в приемащата държава, се определя в същите договори.

5.   Договорът може да предвиди посочената в член 15, параграфи 3 и 4 процедура за уреждане на спорове да се прилага за спорове, произтичащи от прилагането на договора.

6.   Приемащата държава улеснява изпълнението на договорите, сключени между EUFOR и търговски дружества за целите на операцията.

Член 11

Промени в базата

1.   EUFOR са упълномощени да строят или да променят базата в зависимост от оперативните нужди.

2.   Приемащата държава не изисква от EUFOR обезщетение за подобни строежи или промени.

Член 12

Смърт на членове на персонала на EUFOR

1.   Командващият силите на ЕС има право да поеме разходите за репатриране на починал член на персонала на EUFOR, както и на личното му имущество, и да предприеме за тази цел необходимите разпоредителни действия.

2.   Не се допуска извършване на аутопсия на починал член на EUFOR без съгласието на заинтересованата държава и без присъствието на представител на EUFOR и/или на тази държава.

3.   Приемащата държава и EUFOR си сътрудничат в максимална степен за бързото репатриране на всеки починал член на персонала на EUFOR.

Член 13

Сигурност на EUFOR и военна полиция

1.   Приемащата държава предприема всички необходими мерки за осигуряване сигурността на EUFOR и на техния персонал.

2.   EUFOR са упълномощени да предприемат необходимите мерки за защита на своите бази, включително тези, които се използват за тренировки, срещу всяка външна атака или опит за проникване.

3.   Командващият силите на ЕС може да създаде военнополицейска част за поддържане на реда в базите на EUFOR.

4.   Военнополицейската част може също така, в консултация и сътрудничество с военната полиция или полицията на приемащата държава, да се намесва извън базите, за да осигури поддържането на реда и дисциплината сред персонала на EUFOR.

Член 14

Комуникации

1.   EUFOR могат да инсталират и използват радиопредавателни и радиоприемни устройства, както и системи за комуникация чрез сателит. EUFOR си сътрудничат с компетентните органи на приемащата държава, за да се избегнат конфликти по отношение използването на съответните честоти. Приемащата държава предоставя безвъзмезден достъп до честотния спектър.

2.   EUFOR имат право на неограничена комуникация чрез радио (включително чрез сателит, мобилно или преносимо радио), чрез телефон, телеграф, факс и други средства, както и правото да инсталират необходимото оборудване за осигуряване на комуникациите във и между базите на EUFOR, включително правото да полагат кабели и наземни линии за нуждите на операцията.

3.   В собствените си бази EUFOR могат да вземат необходимите мерки, за да осигурят доставянето на поща, адресирана до или от EUFOR, до или от персонала на EUFOR, в сътрудничество с компетентните органи на приемащата държава, ако командващият силите на ЕС прецени, че това е необходимо.

Член 15

Искове за обезщетение в случай на смърт, нараняване, вреда или загуби

1.   EUFOR и техният персонал не носят отговорност за повреждането или за загубата на лично или обществено имущество, произтичащи от оперативните нужди или от дейности, свързани с граждански безредици или с охраната на EUFOR.

2.   С оглед постигането на извънсъдебно споразумение исковете за обезщетение при повреждане или загуба на лично или обществено имущество, които не са обхванати от параграф 1, както и исковете за обезщетение при смърт или нараняване на лице и за повреждане или загуба на имущество, принадлежащо на EUFOR, се предават на EUFOR чрез компетентните органи на приемащата държава, когато се касае за искове, предявени от юридически или физически лица на приемащата държава, или се предават на компетентните органи на приемащата държава, когато се касае за искове, предявени от EUFOR.

3.   Когато е невъзможно да се постигне извънсъдебно споразумение, искът за обезщетение се предава на комисия по обезщетяване, съставена от равен брой представители на EUFOR и на приемащата държава. Уреждането на исковете става по общо съгласие.

4.   Когато е невъзможно искът да се уреди в комисията по обезщетяване, исковете:

а)

за суми, по-малки или равни на 40 000 евро, се уреждат по дипломатически път между приемащата държава и представители на ЕС;

б)

за суми, надхвърлящи посочената в буква а), се отнасят до арбитражен орган, чиито решения са задължителни.

5.   Арбитражният орган се състои от трима арбитри, като един от тях се определя от приемащата държава, вторият — от EUFOR, а третият — по общо съгласие от приемащата държава и EUFOR. Когато една от страните не определи арбитър в срок от два месеца или при липса на съгласие по отношение на определянето на третия арбитър между приемащата държава и EUFOR, този арбитър се назначава служебно от председателя на Съда на Европейските общности.

6.   EUFOR и административните органи на приемащата държава се договарят за необходимите административни мерки за определяне мандата на комисията по обезщетяване и на арбитражния орган, приложимите в рамките на тези органи процедури и условията за предявяване на искове за обезщетение.

Член 16

Сътрудничество и спорове

1.   Всички въпроси, свързани с прилагането на настоящото споразумение, се разглеждат съвместно от представители на EUFOR и на компетентните органи на приемащата държава.

2.   Ако не е постигнато предварително споразумение, споровете относно тълкуването или прилагането на настоящото споразумение се уреждат изключително по дипломатически път между приемащата държава и представители на ЕС.

Член 17

Други разпоредби

1.   Когато настоящото споразумение се позовава на привилегиите, имунитетите и правата на EUFOR и на техния персонал, правителството на приемащата държава отговаря за прилагането и спазването им от страна на компетентните местни органи на приемащата държава.

2.   Никоя разпоредба на настоящото споразумение няма за цел да дерогира, нито може да се разглежда като дерогация от правата, признати по силата на други споразумения, на държава-членка на ЕС или на друга държава, участваща в EUFOR.

Член 18

Ред и условия за прилагане

За целите на прилагането на настоящото споразумение въпросите от оперативен, административен или технически характер могат да бъдат предмет на отделни договорености между командващия силите на ЕС и административните органи на приемащата държава.

Член 19

Влизане в сила и прекратяване

1.   Настоящото споразумение влиза в сила в деня на подписването му и остава в сила до датата на напускане на последните части и на последния член на персонала на EUFOR съгласно извършената от EUFOR нотификация.

2.   Независимо от разпоредбите на параграф 1, разпоредбите, предвидени в член 4, параграф 7, член 5, параграфи 1—3, 6 и 7, член 6, параграфи 1, 3, 4, 6 и 8—10, член 10, параграф 2, член 11, член 13, параграфи 1 и 2 и член 15, се смятат за приложими от датата на разполагане на първия член на персонала на EUFOR, ако тази дата предхожда датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

3.   Настоящото споразумение може да се изменя с писмено споразумение между страните.

4.   Прекратяването на настоящото споразумение не засяга правата и задълженията, произтичащи от изпълнението му преди това прекратяване.

Съставено в Банги на 16 април 2008 година в четири оригинални екземпляра на френски език.

За Европейския съюз

За Централноафриканската република