Докладчик:	Maria NIKOLOPOULOU
Докладчик:	Antje GERSTEIN

искане за консултация	Писмо от испанското председателство на Съвета, 14.4.2023 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	2.10.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	25.10.2023 г.
Пленарна сесия №	582
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	172/2/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Тревожно е, че специалното издание на доклада на ООН за напредъка във връзка с целите за устойчиво развитие (ЦУР) показва, че постигането на много от ЦУР изостава в световен мащаб по средата на графика за ЦУР (1). Според този доклад предварителната оценка на приблизително 140-те цели с данни показва, че едва около 12 % се изпълняват по план; при почти половината, въпреки постигнатия напредък, се отчита умерено или сериозно изоставане, а при около 30 % няма отбелязан напредък или се отчитат по-лоши резултати спрямо базовата линия от 2015 г.

1.2.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) отново заявява, че въпреки факта, че Комисията счита ЦУР за ключова част от политическите насоки, ЕС се нуждае от интегрирана и всеобхватна стратегия с амбициозни дългосрочни цели и планове, за да се ускори напредъкът по ЦУР на европейско и световно равнище. Вместо да разглежда целите поотделно, ЕС следва да възприеме цялостен подход за намаляване на сложността на своите политики и инструменти за устойчиво развитие.

1.3.

ЕИСК подчертава, че Комисията трябва да поеме дългосрочен политически ангажимент, който трябва да не се ограничава до настоящия мандат. Тя трябва да се ангажира да осигури участието на заинтересованите страни на ранен етап в разработването и определянето на програмата, да гарантира, че другите институции са представени, и да предостави подходящи ресурси за гарантиране на съдържателно и приобщаващо участие на организациите на гражданското общество. ЦУР трябва да бъдат дългосрочен ангажимент дори след 2030 г.

1.4.

ЕИСК подчертава необходимостта от ангажиране на гражданското общество, публичния и частния сектор, академичните среди, младежта и организации на жени в изпълнението на ЦУР. С оглед на неотдавнашния положителен резултат от работата на ЕИСК като посредник при отразяването на гледната точка на организациите на гражданското общество в доброволния преглед на ЕС, настоятелно призоваваме Комисията да изгради съвместно с ЕИСК пространство за редовен и структуриран диалог с гражданското общество с участието на предприятия, профсъюзи и организации на гражданското общество, които работят по места.

1.5.

ЕИСК счита, че други ключови фактори за ускоряване на изпълнението на ЦУР са общественото приемане чрез пропорционално споделяне на разходите и ползите от прехода, стратегия за проактивна комуникация спрямо противниците на програмата за 2030 г., допълнителни инвестиции и съгласуване на ЦУР с европейския семестър, многостранно сътрудничество и изграждане на силна дипломация за ЦУР/Зеления пакт. Разходите за прехода не следва да бъдат непоносими за предприятията, работниците или останалата част от обществото.

2.   Актуално състояние според Европейската комисия

2.1.

Според Европейската комисия ЦУР представляват ключова част от политическите насоки на председателя von der Leyen и годишните работни планове на Европейската комисия (2). Комисията следва „подход, който обхваща всички нива на управление“, за изпълнението на ЦУР и им отдава приоритет в законодателството, политиката и финансирането на ЕС (3) (4).

2.2.

През юли 2023 г. Европейската комисия представи първия си доброволен преглед на ЕС, като потвърди отново ангажимента на ЕС по отношение на Програмата до 2030 г. и отрази приноса на гражданското общество. В прегледа се разглежда напредъкът на ЕС по отношение на изпълнението на ЦУР както във вътрешен, така и във външен план (5).

2.3.

В последното издание на доклада на Евростат „Устойчивото развитие в Европейския съюз — Мониторингов доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС, издание от 2023 г.“ се подчертава напредъкът, постигнат от ЕС от 2015 г. насам. Въпреки че в повечето области напредъкът е умерен, по постигането на три конкретни цели е постигнат значителен напредък (6). При все това темпът на напредъка се забави, като в някои области дори е отбелязано влошаване от 2020 г. насам поради многобройните кризи, включително пандемията от COVID-19, извънредната ситуация в областта на климата и войната в Украйна. Въпреки че последиците от кризата с COVID-19 вече са видими в данните, от войната в Украйна могат да бъдат анализирани само краткосрочните последици. Като цяло е постигнат значителен напредък по постигането на няколко социално-икономически цели и са необходими повече усилия, за да се гарантира опазването на околната среда и устойчивото използване на ресурсите.

Необходим е допълнителен напредък по ЦУР 13, ЦУР 15 и ЦУР 17

2.4.

Що се отнася до действията в областта на климата (ЦУР 13), въпреки оценките, че вече е постигнато намаление с 30 % на нетните емисии на парникови газове, необходими са повече усилия, отколкото през последните години, за да се постигне амбициозната цел от 55 % до 2030 г. (7)

2.5.

Малки подобрения могат да се наблюдават по отношение на живота на земята (ЦУР 15) и са необходими повече усилия за обръщане на процеса на деградация на земите и биологичното разнообразие. Производствените процеси в ЕС трябва да бъдат преразгледани и подобрени, както и да се въведат иновации в тях по един по-последователен начин, а моделите на потребление трябва да бъдат насочени към реални устойчиви решения на всички равнища на европейските и световните вериги на доставки.

2.6.

Напредъкът по партньорствата за целите (ЦУР 17) е умерено отрицателен, като подобрения се наблюдават само в две области: внос от развиващите се страни и дял на домакинствата с високоскоростен интернет (8). Според ОИСР (9) делът, разпределен за официална подкрепа за развитието (ОПР), е недостатъчен в повечето държави от ЕС и те не са постигнали напредък по отношение на целта от 0,7 % от БНД като ОПР до 2030 г. (10)

2.7.

Според специалния доклад на Европейската сметна палата относно целите на ЕС в областта на климата и енергетиката (11) има малко признаци, че амбициозните цели на ЕС ще доведат до достатъчни действия, за да бъдат постигнати целите за 2030 г. в контекста на Европейския зелен пакт, пакета „Подготвени за цел 55“ и REPowerEU.

Напредък по другите цели за устойчиво развитие (ЦУР)

2.8.

В ЕС е постигнат значителен напредък по отношение на осигуряването на достойни условия на труд и икономически растеж (ЦУР 8) (12). През 2022 г. ЕС отчита рекордно високо равнище на заетост (74,6 %) и е на път да постигне целта за 2030 г. Делът на младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование и обучение, беше рекордно нисък през 2022 г. и целта от 9 % за 2030 г. е постижима. Инвестициите продължиха да нарастват значително през 2022 г. и достигнаха най-високата си стойност от 23,2 % от БВП (13).

2.9.

По отношение на намаляването на бедността (ЦУР 1) ЕС отбеляза подобрения в измеренията на бедността в периода до 2019 г., което доведе до увеличаване на броя на хората, които са в състояние да посрещнат основните си нужди. От 2020 г. насам темпото на намаляване на бедността е до голяма степен твърде ниско и има значителни разлики в равнищата на бедност сред държавите — членки на ЕС, като децата и младите хора са особено засегнати от бедност и социално изключване (14).

2.10.

Напредъкът в областта на равенството между половете (ЦУР 5) е относително положителен (15). Разликата в заплащането на жените и мъжете намаля и жените продължават да заемат все по-голям брой ръководни длъжности. Въпреки че разликата в заетостта между жените и мъжете намаля, за постигането на целта за 2030 г. е необходим по-голям напредък. И обратно, мъжете продължават да изостават от жените по брой на завършили висше образование.

2.11.

ЕС е постигнал добър напредък по отношение на намаляването на неравенствата (ЦУР 10), осигуряването на качествено образование (ЦУР 4), установяването на мир, справедливост и силни институции (ЦУР 16), насърчаването на доброто здраве и благосъстоянието (ЦУР 3) и постигането на напредък в промишлеността, иновациите и инфраструктурата (ЦУР 9) (16). Напредъкът по отношение на постигането на отговорно потребление и производство (ЦУР 12), устойчиви градове и общности (ЦУР 11), живот под водата (ЦУР 14), нулево равнище на глад (ЦУР 2) и чиста вода и канализация (ЦУР 6) (17) е умерен. Освен това, въпреки че е налице умерен напредък по отношение на финансово достъпната и чиста енергия (ЦУР 7), последните данни не отчитат свързаните с енергетиката последици от войната в Украйна, както е предвидено в „Европейски семестър за 2023 г. — пролетен пакет“ (18).

Последици от страничните ефекти в международен план

2.12.

ЕС постигна напредък и по отношение на генерирането на положителни странични ефекти по отношение на брутната добавена стойност, като същевременно намали нетния си внос на суровини (19).

2.13.

Що се отнася до бъдещите политики, ЕС трябва да бъде предпазлив относно политическите си подходи, за да не доведат до нови отрицателни странични ефекти в международен план, свързани с неговото потребление (независимо дали става въпрос за енергия, емисии, суровини, храни или потребителски стоки и т.н.).

3.   Актуално състояние според организациите на гражданското общество

3.1.

Фактът, че организациите на гражданското общество представят по-критична картина не е изненадващ. Това се дължи до голяма степен на факта, че тези доклади включват и неофициални данни от надеждни източници като „Transparency International“, те проследяват по-широк набор от показатели и отчитат в по-голяма степен въздействието на ЕС върху други държави.

3.2.

Във връзка с това ЕИСК отбелязва, че според организациите на гражданското общество след три години на последователни кризи постигането на ЦУР е под сериозна опасност. В последния доклад за устойчивото развитие (20) и в доклада на генералния секретар на ООН се изтъкват пречките, причинени от тези кризи, за ЦУР и човешкото развитие в световен план. В контекста на повишено геополитическо напрежение и отслабено многостранно сътрудничество обаче е от решаващо значение да се признае огромната стойност на ЦУР и Програмата до 2030 г. като най-всеобхватната, амбициозна и универсална пътна карта за устойчив социално-икономически просперитет в рамките на възможностите на планетата. Неприлагането на принципите на ЦУР би могло да доведе до допълнителни кризи, поради което е още по-важно Европейският съюз да удвои усилията си и да използва ЦУР като ориентир за повишаване на вътрешните амбиции и засилен диалог и сътрудничество във външен план.

3.3.

В няколко неотдавнашни доклада бяха отчетени недостатъчните резултати в областта на устойчивото развитие по света и в Европа в световен мащаб. Тревожно е, че специалното издание на доклада на ООН за напредъка във връзка с ЦУР показва, че постигането на много от ЦУР изостава в световен мащаб по средата на графика за ЦУР (21). Според този доклад предварителната оценка на приблизително 140-те цели с данни показва, че едва около 12 % се изпълняват по план; при почти половината, въпреки постигнатия напредък, се отчита умерено или сериозно изоставане, а при около 30 % няма отбелязан напредък или се отчитат по-лоши резултати спрямо базовата линия от 2015 г.

3.4.

Докладите на гражданското общество, основани на наличните данни за тенденциите, показват, че още преди пандемията ЕС вече е изоставал по отношение на постигането на всички ЦУР. Освен че не е достатъчно бърз, от 2020 г. насам напредъкът е в застой. (22) Понастоящем ЕС е на път да постигне около 66 % от ЦУР, включени в доклада за устойчивото развитие на Европа (23), но по 20 % от показателите е постигнат ограничен напредък, а по 13 % — влошаване. ЕС е изправен пред значителни предизвикателства в области като отговорното потребление и производство, устойчивите продоволствени системи, действията в областта на климата и здравето както на сухоземните, така и на морските екосистеми (ЦУР 2 и ЦУР 12—15). Освен това по отношение на ЦУР 9 (Промишленост, иновации и инфраструктура) са очевидни различия в изпълнението между отделните държави.

3.5.

Освен това през последните две години неравенствата в рамките на държавите се увеличиха в няколко държави членки, както се вижда от липсата на напредък в много измерения на индекса „да не се пренебрегва никой“ на равнището на ЕС (24). Постигането на ЦУР 17 (партньорства за целите) в Европа е предизвикателство, отчасти поради факта, че само четири държави — членки на ЕС, постигат целта да отделят 0,7 % от брутния си национален доход за официална помощ за развитие.

3.6.

Организациите на гражданското общество също така установиха, че някои политики и инструменти на ЕС, като например плана за действие на Европейския стълб на социалните права (25) и Европейския зелен пакт (26), не са адекватно съгласувани с ЦУР (27). Те също така отново заявиха недостатъчното участие в мониторинга и изпълнението на ЦУР в ЕС от страна на действащите лица от гражданското общество.

4.   Предстоящи политики: основни фактори за постигането на ЦУР

4.1.

ЕИСК изразява загриженост относно фрагментирания подход на законодателството на ЕС за постигането на ЦУР. Вместо това ЕС и държавите членки се нуждаят от интегрирана и всеобхватна стратегия за постигане на ЦУР на европейско и световно равнище. С цел опростяване на политиките за устойчиво развитие и ефективна работа с гражданите и учените, ЕИСК призовава за приемане на всеобхватна стратегия (28) с цялостен подход, вместо целите да се сегментират и да се разглеждат поотделно.

4.2.

Необходими са цели, срокове и пътни карти, за да се изясни как ЕС планира да постигне 17-те ЦУР. ЕС може да разчита на по-оперативен подход, като например подхода на шестте трансформации (29), който организира всички ЦУР в шест дълбоки трансформации. Всяка трансформация е съгласувана с правителствената организация и описва голяма промяна в социалните, икономическите, политическите и технологичните структури, основана на принципите на кръговост и принципа „да не се пренебрегва никой“. Тази рамка е адаптирана към европейския контекст (30), за да се предостави послание, което е оперативно и лесно за представяне, и да се спомогне за засилване на полезните взаимодействия и намиране на компромиси между общите и конкретните цели. ЕИСК счита, че това е интересен подход, който заслужава да бъде разгледан по-внимателно и който би могъл да послужи като референтен показател за това как да се приведат в действие ЦУР. Също така е от първостепенно значение планът да се актуализира редовно и да се запази постоянният характер на целите дори и след 2030 г.

4.3.

Други политики, които на пръв поглед не са пряко свързани с ЦУР, също могат да допринесат за по-устойчив и същевременно подобрен начин на живот за гражданите, което ще насърчи допълнително ЦУР. Например политиките за организиране на времето — графици, работно време, време за почивка и други времеви аспекти от живота на хората, както и градоустройството биха могли да подобрят резултатите в училище и работа, да допринесат за съчетаване на семейния и професионалния живот и развитието на по-интелигентни градове с подходящи системи за обществен транспорт и т.н. Дори ако тези политики трябва да бъдат разработени и приложени на регионално и национално равнище, те все пак трябва да отговарят и на целите на политиката на ЕС. Специално внимание трябва да се обърне на намаляването на териториалните дисбаланси между градовете и селските райони, за да се избегне обезлюдяването и изоставянето на селските райони.

4.4.

Освен това практиките и процедурите за публично управление, по-специално обществените поръчки, както и оценките на регулаторното въздействие, също следва да бъдат използвани, за да се предотвратят нежелани последици от вътрешните политики. Основаните на потреблението цели, мерките в областта на храненето и енергийната ефективност и иновациите могат да спомогнат за намаляване на страничните ефекти във веригите за доставки на храни, минерали и други стоки. Такъв пакет от политики следва да бъде подкрепен от ясна комуникационна стратегия, механизми за правоприлагане, когато е необходимо, и всеобхватни системи за данни на европейско, национално, промишлено и корпоративно равнище.

4.5.

За постигането на ЦУР е необходимо те да бъдат съобразени с местните условия. Местните и регионалните участници, които се ангажират да свържат политиките си с ЦУР, ще бъдат от ключово значение за успеха. Това съобразяване с местните условия трябва да бъде подкрепено от ефективни договорености за управление на няколко равнища. В допълнение към включването на ЦУР в плановете за местно развитие следва да се въведат стимули за насърчаване на заинтересованите страни от публичния и частния сектор да си сътрудничат, да въвеждат иновации и да разработват съвместно решения чрез многосекторен подход.

Систематично наблюдение на диалога и създаване на солидна база данни

4.6.

В основата на изготвянето на европейските политики следва да бъдат силните партньорства с участието на множество заинтересовани страни и основани на научни познания пътища. Изслушването и вземането под внимание на идеите и опасенията на дружествата, профсъюзите и организациите на гражданското общество, които работят по места и имат ясна представа за икономиката и социалните потребности, ще ускори процеса и ще избегне недостатъците по време на прилагането на нови политики.

4.7.

По време на изготвянето на доброволния преглед на ЕС ЕИСК изигра ключова роля за събирането на гледните точки на организациите на гражданското общество, които впоследствие бяха включени в окончателния документ. С оглед на успешното сътрудничество в тази задача ЕИСК настоятелно призовава Комисията да изгради заедно с ЕИСК пространство за структурно участие на гражданското общество в изпълнението на ЦУР. За тази цел е важно Комисията да поеме дългосрочен политически ангажимент, който трябва да не се ограничава до настоящия мандат, да включва заинтересованите страни на ранен етап в разработването и определянето на дневния ред, да гарантира представителството на други институции и подходящи ресурси, за да се гарантира съдържателно и приобщаващо участие на ОГО. Освен това би било полезно да се установи сътрудничество с основни групи и други заинтересовани страни и техните регионални координатори, за да се представят техните виждания пред органите на ЕС и ООН и да се осигури по-голяма видимост на исканията на различните основни групи и други заинтересовани страни (31).

4.8.

Във връзка с предложение 39 от окончателния доклад относно Конференцията за бъдещето на Европа ЕИСК предлага уникалната си роля в институционалната структура на ЕС за улесняване и модериране на гражданските панели, свързани с по-доброто постигане на ЦУР. ЕИСК е убеден, че съвещателните демократични процеси могат да подобрят политиките и да укрепят икономическото и социалното сближаване, особено в такъв изпълнен с предизвикателства преходен период. Младите хора и образованието са от ключово значение за постигането на ЦУР, тъй като младите хора ще бъдат най-силно засегнати от настоящите решения и са все по-загрижени за бъдещето.

4.9.

Младежките и женските организации са от първостепенно значение за насърчаване на устойчивото развитие и следва да получат възможност да превърнат ЦУР в национални, регионални и местни политики. ЕС следва да увеличи въздействието на европейските младежи и жени върху политиката за ЦУР и вземането на решения на всички равнища, следвайки добрите примери на ЕИСК за ангажираност на младите хора като изпращането на младежки делегат на ЕИСК на конференцията на страните и кръглите маси на ЕС по въпросите на устойчивостта.

4.10.

Разработването на добри политики се развива въз основа на надеждни данни: от гледна точка на Европа от основно значение са проследяването и оценката на напредъка в изпълнението на ЦУР, включително по отношение на външните отношения с държавите партньори извън ЕС. ЕИСК призовава Евростат систематично да включва в своята база данни за ЦУР данни за изпълнението от европейския семестър с цел по-добра оценка на изпълнението на ЦУР в рамките на Европейския съюз. Евростат трябва да остане официалният източник на данни, но също така трябва да подобри показателите и да обмисли по-иновативен подход към тях. Освен това има ОГО, които разполагат с много конкретни и ценни данни; те би трябвало да бъдат взети предвид от създателите на политики въз основа на индивидуален подход за всеки отделен случай.

4.11.

ЕИСК отбелязва с учудване, че анализът на Комисията се основава на данни до 2019 г., особено във връзка с ЦУР 1 относно бедността. В резултат на многобройните кризи, настъпили оттогава насам, а именно COVID-19, покачването на лихвените проценти, високата инфлация и цените на енергията, както и други последици, свързани с руското нашествие в Украйна, положението на много семейства се е влошило. По отношение на бедността сред децата и младежите: през 2021 г. приблизително 24,4 % от децата (на възраст под 18 години) в ЕС са били изложени на риск от бедност или социално изключване в сравнение с 21,1 % от възрастните (на възраст 18 и повече години) (32). Според последните данни 20 % от младите хора на възраст между 15 и 29 години са били изложени на риск от бедност през 2021 г., докато процентът на изложените на риск от бедност за цялото население на ЕС е бил 17 % (33). Освен това според ФАО през 2022 г. броят на гладуващите в световен мащаб е нараснал с 122 милиона души спрямо 2019 г., като продоволствената несигурност в Европа се е влошила (34).

Насърчаване на повече инвестиции в хора и инфраструктура

4.12.

ЦУР до голяма степен са програма за инвестиции в човешкия капитал (здравеопазване, образование, социална закрила) и физическата инфраструктура (електрификация, чиста енергия, цифрова инфраструктура). Поради тази причина ЕС се нуждае от експанзивен подход, който насочва публичните и частните инвестиционни потоци към постигането на ЦУР. Това изисква съгласувано и подобрено национално планиране, регулиране, отчитане и надзор. Също във връзка с това съгласуването на семестъра с ЦУР би могло да бъде ефективен начин за насърчаване на нов икономически модел, който е устойчив и приобщаващ (35).

4.13.

Общественото приемане на ЦУР може да се повиши и чрез изтъкване на неразривната връзка между политиките за устойчиво развитие и благосъстоянието, жизнеспособните икономики, принципите на правовата държава, основните права, т.е. стълбовете на дългосрочното благосъстояние на обществото. Важно е да се комуникира ясно как постигането на ЦУР ще окаже положително въздействие върху различните групи на обществото. По-специално, от решаващо значение е да се покаже как ЦУР създават стойност за предприятията, като например генериране на приходи чрез диференциране на пазара, привличане на интереса на инвеститорите и повишаване на устойчивостта на веригата на доставки (36).

4.14.

Разясняването на значението на ЦУР по опростен начин и изтъкването на ползите могат да спомогнат за повишаване на общественото приемане. Разбирането на значението на ЦУР започва с формалното или неформалното образование (37). Фалшивите новини, свързани с неблагоприятните последици от Програмата до 2030 г., се нуждаят от адекватен отговор. Като се има предвид, че изопаченото послание относно отрицателните последици от устойчивото развитие е възприето от някои популистки движения, които насърчават конспиративни теории, но по-специално от крайно десни политически партии, от първостепенно значение е да се приеме проактивна и основана на факти комуникационна стратегия с оглед на предстоящите европейски избори.

4.15.

Друг аспект, който ще спомогне за общественото приемане на ЦУР, е да се покаже на хората, че не само разходите, но и ползите от прехода към по-екологосъобразен, по-справедлив и проспериращ свят се разпределят пропорционално. Освен това, за да спечелят доверието на хората в този смисъл, държавите членки и ЕС трябва да демонстрират способността си да гарантират действителното постигане на такова разпределение. Разходите за прехода не следва да бъдат непоносими за предприятията, работниците или останалата част от обществото.

Външната перспектива: многостранно сътрудничество и екологична дипломация

4.16.

ЕС изигра важна роля за приемането на ЦУР и сега следва да играе водеща роля в насърчаването на по-силен ангажимент по отношение на ЦУР в световен план. ЕС следва да ръководи дипломацията за ЦУР/Зеления пакт на срещата на върха за ЦУР през 2023 г., COP28 и срещата на върха за бъдещето през 2024 г.

4.17.

Като се има предвид, че държавите с ниски и средни доходи са изправени пред значителни проблеми с фискалното пространство и нямат достъп до международен капитал, за да инвестират в Програмата до 2030 г., ЕС следва да изпълни и засили ангажиментите, поети на 27-ата конференция на страните по РКООНИК и срещата на върха на Г-20 в Бали, като подкрепи призива на генералния секретар на ООН за стимулиране на ЦУР за споделяне сред най-отговорните държави на тежестта на финансирането на адаптирането към изменението на климата и разходите за загуби и щети. Освен мащабното увеличаване на финансирането на ЦУР чрез увеличаване на кредитния капацитет на многостранните банки за развитие, ЕС следва да настоява за мащабна реформа на световната финансова архитектура и международните институции, включително Организацията на обединените нации, Световната банка и МВФ. Като предприема смели действия за укрепване на международното финансиране на ЦУР и системите на ООН, ЕС може да обедини други държави в името на своите ценности, основани на човешкото достойнство, свободата, демокрацията и принципите на правовата държава.

4.18.

Освен това ЕИСК настоятелно призовава за засилване на усилията за постигане на целта от 0,7 % от брутния национален продукт в официалната подкрепа за развитие за насърчаване на устойчивото икономическо развитие и благосъстоянието на развиващите се страни възможно най-скоро, но не по-късно от 2030 г. Това включва фондовете на ЕС, както и фондовете на държавите членки.

Свеждане до минимум на страничните ефекти в международен план

4.19.

Потреблението на ЕС е свързано със значителни отрицателни странични ефекти за околната среда и социалната сфера в света. Наскоро ЕС увеличи усилията си за наблюдение и ограничаване на отрицателните странични ефекти в международен план, произтичащи от неустойчивите вериги на доставки, по-специално чрез сътрудничество с държавите партньори по пътищата за преход. Стабилните двустранни търговски споразумения, които са в най-добрия интерес на ЕС и на трети държави, са важни и следва да включват огледални клаузи, свързани с ЦУР, не само за да се избегнат страничните ефекти и да се помогне на други държави да повишат своите стандарти, но и като начин за справедливо отношение към дружествата и секторите от ЕС, по-специално първичния сектор, които полагат усилия и инвестират средства за постигане на ЦУР.

4.20.

Настоящите законодателни актове в ЕС, които вече се обсъждат, следва да се възприемат като ефективни възможности за ускоряване на процеса на постигане на целите на Програмата до 2030 г. Предложението за Директива относно дължима грижа на предприятията за устойчивостта (ДГДОУ (38)), предложението за забрана на продукти, произведени с принудителен труд (39), и изпълнението на препоръките, посочени в съобщението относно достойния труд в световен мащаб (40), могат да допринесат за постигането съответно на ЦУР 12 и ЦУР 8. Освен това Регламентът относно опаковките и отпадъците от опаковки и Директивата за енергийната ефективност ще окажат положително въздействие върху постигането на ЦУР и отрицателните странични ефекти. Накрая, ЕИСК счита, че ЕС трябва да играе водеща роля за постигането на ЦУР от Програмата до 2030 г. със своите глобални партньори. ЕС следва да продължи усилията си на световната сцена и да се стреми към непрекъснато подобряване на споразумения за подкрепа като Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека.

---

(1)  Икономически и социален съвет на Организацията на обединените нации (май 2023 г.), Специално издание: доклад на генералния секретар за напредъка във връзка с целите за устойчиво развитие, Ню Йорк, САЩ.

(2)  Европейска комисия, 2023 г., Цялостен подход на ЕС към устойчивото развитие.

(3)  Европейска комисия, 2023 г., Доброволен преглед на ЕС на изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие.

(4)  SWD(2020) 400 final: Постигане на целите на ООН за устойчиво развитие — всеобхватен подход.

(5)  Европейска комисия, 2023 г., Доброволен преглед на ЕС относно изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие.

(6)  Евростат, 2023 г., Устойчивото развитие в Европейския съюз — Мониторингов доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС, издание от 2023 г.

(7)  Евростат, 2023 г., Sustainable development in the European Union — monitoring report on progress towards the SDGs in an EU context, издание от 2023 г..

(8)  Евростат, 2023 г., Устойчивото развитие в Европейския съюз — Мониторингов доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС, издание от 2023 г.

(9)  https://data.oecd.org/oda/net-oda.htm.

(10)  Евростат, 2023 г., Устойчивото развитие в Европейския съюз — Мониторингов доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС, издание от 2023 г.

(11)  Специален доклад 18/2023 — Цели на ЕС в областта на климата и енергетиката — целевите стойности за 2020 г. са изпълнени, но не е ясно дали действията за постигане на целите за 2030 г. ще бъдат достатъчни.

(12)  Евростат, 2023 г., Устойчивото развитие в Европейския съюз — Мониторингов доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС, издание от 2023 г.

(13)  Евростат, 2023 г., Устойчивото развитие в Европейския съюз — Мониторингов доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС, издание от 2023 г.

(14)  Евростат, 2023 г., Устойчивото развитие в Европейския съюз — Мониторингов доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС, издание от 2023 г.

(15)  Евростат, 2023 г., Устойчивото развитие в Европейския съюз — Мониторингов доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС, издание от 2023 г.

(16)  Евростат, 2023 г., Устойчивото развитие в Европейския съюз — Мониторингов доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС, издание от 2023 г.

(17)  Евростат, 2023 г., Устойчивото развитие в Европейския съюз — Мониторингов доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС, издание от 2023 г.

(18)   Европейска комисия, 2023 г., Европейски семестър за 2023 г. — пролетен пакет.

(19)  Евростат, 2023 г., Устойчивото развитие в Европейския съюз — Мониторингов доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС, издание от 2023 г.

(20)  Sachs, J.; Lafortune, G.; Kroll, C.; Fuller, G.; Woelm, F., Sustainable Development Report 2022: From Crisis to Sustainable Development: The SDGs as Roadmap to 2030 and Beyond (Доклад за устойчивото развитие за 2022 г.: от криза към устойчиво развитие: ЦУР като пътна карта до 2030 г. и след това), Cambridge University Press: Кеймбридж (Обединено кралство), 2022 г..

(21)  Икономически и социален съвет на Организацията на обединените нации (май 2023 г.), Специално издание: доклад на генералния секретар за напредъка във връзка с целите за устойчиво развитие, Ню Йорк, САЩ.

(22)  Lafortune, G., Fuller, G., Bermont Diaz, L., Kloke-Lesch, A., Koundouri, P., Riccaboni, A. (2022), Achieving the SDGs: Europe's Compass in a Multipolar World. (Постигане на ЦУР: Компасът на Европа в един многополюсен свят.) Europe Sustainable Development Report 2022 (Доклад относно устойчивото развитие в Европа за 2022 г.), SDSN и SDSN Европа, Париж, Франция.

(23)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „По-подходящи показатели за оценка на ЦУР — приносът на гражданското общество“ (становище по собствена инициатива) (OB C 440, 6.12.2018 г., стр. 14).

(24)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „По-подходящи показатели за оценка на ЦУР — приносът на гражданското общество“ (становище по собствена инициатива) (OB C 440, 6.12.2018 г., стр. 14).

(25)  Международна конфедерация на профсъюзите (МКП) 2023 г. В средата на пътя до 2030 г. Гледна точка на профсъюзите за ЕС и ЦУР. https://www.ituc-csi.org/halfway-to-2030-a-trade-union-take-on-the-eu-and-the-sdgs?lang=en.

(26)  Koundouri, P., et al (2022 г.). Financing the Joint Implementation of the SDGs and the European Green Deal. 2nd report of the SDSN Senior Working Group on the European Green Deal. SDSN Europe. (Финансиране на съвместното изпълнение на ЦУР и Европейския зелен пакт. 2-ри доклад на старшата работна група на SDSN относно Европейския зелен пакт. Европа (SDSN).

(27)  SDG Watch Europe (2023 г.). Колко далеч е Европа от постигането на ЦУР? Специализиран доклад на гражданското общество. https://sdgwatcheurope.org/imagining-europe-beyond-growth/.

(28)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „По-подходящи показатели за оценка на ЦУР — приносът на гражданското общество“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 14).

(29)  https://resources.unsdsn.org/six-transformations-to-achieve-the-sustainable-development-goals-sdgs.

(30)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „По-подходящи показатели за оценка на ЦУР — приносът на гражданското общество“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 14).

(31)  Вж. също „Укрепване на мултилатерализма и основните международни принципи за основан на правила ред в бързо променящия се свят — значението на приноса на гражданското общество към системата на ООН“.

(32)  https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/ddn-20221027-2.

(33)  https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ILC_LI02__custom_5706066/default/table?lang=en.

(34)  https://www.fao.org/3/cc3017en/online/state-food-security-and-nutrition-2023/food-security-nutrition-indicators.html.

(35)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно препоръките на ЕИСК за солидна реформа на европейския семестър (становище по собствена инициатива) (ОВ C 228, 29.6.2023 г., стр. 1).

(36)  ПРООН (не е наличен). Ускорител на ЦУР. Предприятията и ЦУР. https://www.undp.org/sdg-accelerator/business-and-sdgs

(37)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предоставяне на възможности на младите хора да постигнат устойчиво развитие чрез образование“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 100, 16.3.2023 г., стр. 38).

(38)  Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно „Задължение за надлежна проверка“ (проучвателно становище) (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 136), Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 (COM(2022) 71 final) (ОВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 81).

(39)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Забрана на пазара на Съюза на продукти, произведени с принудителен труд“ (COM(2022) 453 final) (ОВ C 140, 21.4.2023 г., стр. 75).

(40)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Достоен труд в световен мащаб“ (COM(2022) 66 final) (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 149).