В настоящия документ се предоставят технически отговори на въпросите, които службите на Комисията са получили и които са били обсъдени с експерти от държавите членки, във връзка с прилагането на правилата за етикетиране на вина, въведени с Регламент (ЕС) 2021/2117 на Европейския парламент и на Съвета (1) за изменение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) (наричан по-долу „измененият Регламент за ООП“).

Настоящият документ има за цел да подпомогне националните органи и предприятията при прилагането на това законодателство на ЕС. Единствено Съдът на Европейския съюз е компетентен да тълкува авторитетно правото на Съюза.

Съдържание

Общи въпроси

1

Списък на съставките

4

Обявяване на хранителната стойност

7

Електронно етикетиране

9

Общи въпроси

1)   Каква е връзката между Регламент (ЕС) № 1308/2013 и Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3) , що се отнася до етикетирането на списъка на съставките и обявяването на хранителната стойност?

Член 118 от Регламента за ООП относно условията за прилагането на хоризонталните правила предвижда, че освен ако в Регламента за ООП не е предвидено друго, при етикетирането и представянето в лозаро-винарския сектор се прилага Регламент (ЕС) № 1169/2011 (наричан по-долу „Регламентът за ИХП“). Това означава, че при липсата на специални правила, установени в секторното законодателство за лозаро-винарския сектор, се прилагат общите правила за етикетиране и представяне, както са определени в Регламента за ИХП. Освен това Регламентът за ИХП съдържа същото правило в член 1, който предвижда, че Регламентът за ИХП се прилага, без да се засягат изискванията за етикетиране, предвидени в специални разпоредби на Съюза, приложими за определени храни.

Следователно, що се отнася до обявяването на хранителната стойност, се прилагат разпоредбите на Регламента за ИХП, и по-специално съответните разпоредби на членове 30—35 от посочения регламент, с изключение на специалното правило, определено в изменения Регламент за ООП, което позволява обявяването на хранителната стойност върху опаковката или етикета да бъде ограничено до енергийната стойност и пълното обявяване на хранителната стойност да бъде предоставяно по електронен път.

За списъка на съставките също се прилагат правилата на Регламента за ИХП, по-специално съответните разпоредби на член 18, член 20, член 21, параграф 1 и член 22 и приложения VI—VIII, с изключение на специалните правила, определени в изменения Регламент за ООП, които позволяват списъкът на съставките да бъде представян по електронен път, и в Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията (4), по-специално член 40 (представяне върху етикета), член 41 (етикетиране на веществата, причиняващи алергии), член 48а (посочване на съставките на виното и термина, който трябва да се използва) и приложение I (термини по отношение на веществата, причиняващи алергии).

2)   Как следва да бъде представяна новата задължителна информация върху етикета?

Като задължителни данни, определени в член 119 от изменения Регламент за ООП, обявяването на хранителната стойност и списъкът на съставките трябва да бъдат представени в съответствие с член 40, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33, т.е. те трябва да са разположени в едно и също зрително поле с другите задължителни данни върху съда по начин, позволяващ да се четат едновременно, без да се налага завъртане на съда, написани с неизличими букви, и да се отличават ясно от заобикалящия ги текст или графика.

Когато на опаковката или на етикета, прикачен към нея, е представена цялата задължителна информация, тогава задължителните данни, които трябва да са разположени в едно и също зрително поле, са, както следва: i) наименованието на категорията лозаро-винарски продукт (включително, ако е приложимо, терминът „с намалено алкохолно съдържание“/„с частично намалено алкохолно съдържание“), като важи предвиденото в член 119, параграф 2 от Регламента за ООП изключение за някои вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание; ii) терминът „защитено наименование за произход“ (ЗНП) или „защитено географско указание“ (ЗГУ) и самото наименование/указание, за вината със ЗНП/ЗГУ; iii) действителното алкохолно съдържание в обемни проценти; iv) обозначението на мястото на произход на виното; v) наименованието на бутилиращото предприятие или — за определени категории продукти (4, 5, 6, 7) — наименованието на производителя или търговеца в зависимост от случая; vi) нетното съдържание; vii) съдържанието на захар в случай на категории пенливо вино (4, 5, 6, 7); viii) обявяването на хранителната стойност; ix) списъкът на съставките; x) минималният срок на трайност за лозаро-винарските продукти, които са преминали обработка за намаляване на алкохолното съдържание.

Когато обявяването на хранителната стойност и/или списъкът на съставките се предоставят по електронен път, връзката (QR код или подобна) към обявяването на хранителната стойност и/или списъка на съставките трябва да бъде представена на етикета в едно и също зрително поле с другите задължителни данни.

Когато пълното обявяване на хранителната стойност се предоставя по електронен път, енергийната стойност, която трябва да бъде изписана на опаковката или на етикета, трябва да бъде представена в едно и също зрително поле с другите задължителни данни.

Когато пълният списък на съставките се предоставя по електронен път, веществата, причиняващи алергии или непоносимост, трябва да бъдат представени на опаковката или на етикета, но не непременно в едно и също зрително поле с другите задължителни данни (прилага се дерогацията по член 40, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33).

Дерогацията някои задължителни данни да не бъдат разположени в същото зрително поле, която е предвидена в член 40, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33, се прилага и за обозначението на вносителя, номера на партидата и минималния срок на трайност (в случая на вината с намалено алкохолно съдържание).

3)   Към датата на прилагане на новите разпоредби за етикетиране кои вина на кой етап от пускането на пазара трябва да показват обявяването на хранителната стойност и списъка на съставките? Напр. виното в бъчва/буре/съдове или само бутилираното вино?

Като общо правило тези нови задължителни данни трябва да се прилагат за вината, пуснати на пазара след съответната дата на прилагане, определена в Регламент (ЕС) 2021/2117, т.е. 8 декември 2023 г. Въпреки това вината, „произведени“ преди тази дата, може да продължат да бъдат пускани на пазара в съответствие с изискванията за етикетиране, приложими преди 8 декември 2023 г., до изчерпване на складовите наличности.

В съответствие с член 2 от Регламента за ИХП „задължителна информация за храните“ означава данните, които се изисква да бъдат предоставени на крайния потребител; това важи независимо от контейнера, в който храната се предлага на пазара. Тази разпоредба е приложима и за виното. Отговорността на операторите във веригата на доставка по отношение на етикетирането и представянето е пояснена в член 8 от Регламента за ИХП, и по-специално в параграф 7 от него.

4)   Кога може да се счита, че е „произведено“ дадено вино?

Съгласно законодателството на ЕС производството на вино обхваща не само алкохолната ферментация, но и потенциално прилагането на някои енологични практики. В член 80 от Регламента за ООП се посочват енологичните практики, които трябва да се използват „за производство и съхраняване на продуктите, изброени в приложение VII, част II“, като допълнително се конкретизира, че енологичните практики се използват единствено за осигуряване на правилната винификация, правилното съхраняване или правилното пречистване на продукта. В член 1 („Обхват“) и член 3 („Разрешени енологични практики“) от Делегиран регламент (ЕС) 2019/934 на Комисията (5) се прави същата връзка с производството и съхраняването.

В този контекст даден лозаро-винарски продукт се счита за „произведен“, когато постига характеристиките и изискванията, посочени в приложение VII, част II към Регламента за ООП за съответната категория вино, включително чрез прилагане, когато е уместно, на разрешени енологични практики въз основа на правилата, определени в член 80 и приложение VIII към посочения регламент.

Например „вино“ (категория 1) означава продукт, получен изключително в резултат на пълна или частична алкохолна ферментация на смачкано или несмачкано прясно грозде или на гроздова мъст. Освен това виното трябва да е достигнало изискваното алкохолно и киселинно съдържание, както е посочено в приложение VII, част II, точка 1 от Регламента за ООП.

В случай на „пенливо вино“ (категория 4), получено чрез вторична алкохолна ферментация, то може да се счита за „произведено“ едва след вторичната ферментация и след като продуктът е достигнал своето алкохолно съдържание и налягане, както е посочено в приложение VII, част II към Регламента за ООП. Обикновената винификация на базовите вина или приготвянето на ферментационната смес преди 8 декември 2023 г. не биха били основание за освобождаване от изискванията за етикетиране на хранителната стойност.

Съгласно член 80 от Регламента за ООП след производството може да се прилагат и други енологични практики, за да се осигури правилното съхраняване или правилното пречистване на лозаро-винарския продукт.

5)   Как ще бъде проверявано спазването на правилата за етикетиране, по-специално по отношение на датата на „производство“?

Прилагането на правилата за етикетиране на вина е от компетентността на органите на държавите членки.

Всички местни или вносни вина, пуснати на пазара на ЕС след 8 декември 2023 г., по принцип трябва да отговарят на новите изисквания за етикетиране. Въпреки това виното, произведено преди 8 декември 2023 г. (за датата на „производство“ вж. Въпрос 4), може да продължи да бъде пускано на пазара в съответствие с изискванията за етикетиране, приложими преди тази дата, до изчерпване на складовите наличности. Що се отнася до вносните вина, вината, внесени преди тази дата, се считат за произведени преди това и следователно отговарят на условията за това освобождаване.

Списък на съставките

6)   Под каква форма трябва да е списъкът на съставките?

По отношение на формата на представяне на списъка на съставките се прилагат общите правила на Регламента за ИХП, тъй като за виното не са определени специални правила. Тези правила са определени в членове 18—22 от Регламента за ИХП (вж. отговора на Въпрос 1). По отношение на представянето на списъка:

—	списъкът на съставките се предхожда от заглавие, което включва думата „съставки“;

—	в списъка се посочват съставките в низходящ ред на теглото, както е отчетено по време на тяхната употреба при производството на храната. Съставките, съставляващи по-малко от 2 % от крайния продукт, може да бъдат посочени в различен ред след другите съставки.

—	Съставките се обозначават с конкретното им наименование, като се прилагат изключенията, предвидени в Регламента за ИХП и в Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 (напр. „грозде“, когато става дума за суровината).

7)   Как трябва да се обозначават добавките и спомагателните вещества, използвани в производството на вино? Добавките трябва ли да бъдат представени заедно с тяхната технологична функция?

В съответствие с приложение VII, част В, към Регламента за ИХП добавките в списъка на съставките трябва да бъдат обозначени с наименованието на тяхната функционална категория, последвано от конкретното им наименование, или, по целесъобразност, от E-номер. В разпоредбите относно етикетирането на вина не са установени допълнителни изисквания за представяне в тази връзка.

В таблица 2 от приложение I, част А, към Делегиран регламент (ЕС) 2019/934 е даден пълният списък на добавките и спомагателните вещества, които може да бъдат използвани в производството на вино; те са групирани в съответните функционални категории (регулатори на киселинността, консерванти/антиоксиданти, стабилизатори и т.н.) и се посочват термините, които трябва да се използват за обозначаване на функционалните категории и веществата, включвани в списъка на съставките, които трябва да бъдат представени, като се използват посочените наименования (колона 1) или, като алтернатива, Е-номерата на добавките (колона 2).

В член 48а, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 се предвижда възможността добавките да се посочват в категориите „регулатори на киселинността“ и „стабилизатори“, които са сходни или взаимозаменяеми, като се използва изразът „съдържа... и/или“, последван от не повече от три добавки, когато поне една от тях присъства в крайния продукт.

8)   Само причиняващи алергии добавки и спомагателни вещества ли трябва да се посочват в списъка на съставките?

Добавките в храната се считат за съставка в съответствие с общото определение за „съставка“, както е предвидено в Регламента за ИХП (член 2, параграф 2, буква е), и следователно всички добавки, използвани в производството на вино, са неразделна част от списъка на съставките. В съответствие с член 20, буква б) от Регламента за ИХП добавките в храната и ензимите, които се използват като спомагателни вещества, не се изисква да бъдат включени в списъка на съставките. В член 9, параграф 1, буква в) от същия регламент обаче се предвижда, че задължително трябва да бъдат посочени всички съставки или спомагателни вещества, причиняващи алергии или непоносимост, които се използват за производство на продукт и все още присъстват в крайния продукт, дори и в изменен вид.

Всички добавки и спомагателни вещества, разрешени за производството на вино в ЕС, са посочени в приложение I, таблица 2, част А, към Делегиран регламент (ЕС) 2019/934.

Накратко, списъкът на съставките трябва да съдържа всички добавки и спомагателни вещества, причиняващи алергии или непоносимост, които са използвани при производството на етикетираното вино и все още присъстват в крайния продукт.

9)   Как трябва да бъдат представени на етикета веществата, причиняващи алергии?

Всички вещества, причиняващи алергии или непоносимост, които присъстват в крайния продукт, дори и в изменен вид, трябва да бъдат посочени на етикета. За тяхното представяне на етикета има две възможности:

а)

когато списъкът на съставките е представен на етикета, в него трябва да бъдат посочени като съставки всички вещества, причиняващи алергии или непоносимост. В съответствие с член 21, параграф 1 от Регламента за ИХП наименованието на веществото или продукта трябва да бъде подчертано с оформление, което ясно го отличава от останалите съставки в списъка, например чрез шрифт, стил и цвят на фона;

б)

когато списъкът на съставките е представен по електронен път, всички вещества, причиняващи алергии или непоносимост, трябва да бъдат посочени на опаковката или на етикета, прикачен към нея. Тяхното представяне трябва да бъде предшествано от думата „съдържа“, последвана от наименованието на съответното(ите) вещество(а) или продукт(и), изобразен(и) в съответствие с член 41, член 48а, параграф 4 и приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2019/33. В този случай пълният списък на съставките, представен по електронен път, следва да отговаря на същите правила като описаните в буква а).

10)   Ако върху етикета е даден списък на съставките с вещества, причиняващи алергии, може ли информацията за алергените да бъде повторена под формата на текст „съдържа...“ или чрез пиктограма?

Без да се засягат съществуващите разпоредби на Съюза, приложими за конкретни храни (6), информацията за веществата, причиняващи алергии или непоносимост, не следва да бъде повтаряна. В Регламента за ИХП изрично се изисква информацията за веществата, причиняващи алергии или непоносимост, да бъде посочена в списъка на съставките. При липса на списък на съставките, посочването на такива вещества трябва да включва думата „съдържа“, последвана от наименованието на веществото или продукта.

За виното използването на пиктограма като незадължителна информация, придружаваща посочените задължителни данни, остава единственото възможно повторение в съответствие с член 41, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33.

11)   Какви са правилата за посочване в етикета на веществата, причиняващи алергии или непоносимост?

В член 41 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 се предвижда кои термини трябва да се използват при етикетирането на някои вещества или продукти, причиняващи алергии или непоносимост, както е посочено в член 21 от Регламента за ИХП, по отношение на сулфити, яйца и яйчни продукти и мляко и млечни продукти. Тези термини са изброени в част А на приложение I към същия регламент.

Посочените термини следва да продължат да се използват и в списъка на съставките от съображения за последователност и като се има предвид, че потребителите са запознати с тях.

В член 48а, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 се посочват веществата, причиняващи алергии или непоносимост, различни от изброените в член 41, тъй като някои известни вещества, причиняващи алергии, не са обхванати от член 41. В тези много ограничени случаи веществата, причиняващи алергии или непоносимост, трябва да бъдат изброени в съответствие с конкретното им наименование, посочено в приложение I, част А, таблица 2, колона 1 към Делегиран регламент (ЕС) 2019/934 (напр. „пшеничен протеин“).

12)   Веществата, използвани за обогатяване, следва ли да бъдат посочени в списъка на съставките?

Да, веществата, използвани за обогатяване, се считат за съставки по смисъла на член 2, параграф 2, буква е) от Регламента за ИХП, доколкото те се добавят по време на производството и са налични в крайния продукт, дори и в изменен вид, и поради това следва да бъдат посочени в списъка на съставките.

13)   Как се посочва захарта за обогатяване в списъка на съставките?

Разрешените процеси и вещества за обогатяване са описани в приложение VIII, част I към Регламента за ООП. В съответствие с правилата, определени за списъка на съставките за лозаро-винарските продукти в член 48а, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/33, всеки от термините „концентрирана гроздова мъст“ и „ректифицирана концентрирана гроздова мъст“ може да бъде заменен с термина „концентрирана гроздова мъст“ или тези термини може да бъдат групирани заедно и да фигурират в списъка на съставките само като „концентрирана гроздова мъст“. Захарозата — другото вещество, разрешено за обогатяване, трябва да бъде посочено отделно. В приложение VII, част Б към Регламента за ИХП се допуска „всички видове захароза“ да бъдат обозначени с наименованието „захар“, въпреки че това обозначаване не е задължително.

14)   Дрождите трябва ли да бъдат изброени като съставки?

Дрождите, използвани за производството на вино, не трябва да бъдат изброявани като съставки. Съгласно приложение I, част А, таблица 2 към Делегиран регламент (ЕС) 2019/934 те се използват като спомагателни вещества. В съответствие с член 20, буква б), подточка ii) от Регламента за ИХП добавките, които се използват като спомагателни вещества, не се изисква да бъдат включени в списъка на съставките. Други компоненти или части от дрожди, използвани с отличителни функции в производството на вино, също се считат за спомагателни вещества и следователно попадат в обхвата на същото изключение. Единственото съединение в резултат от дрождите, което трябва да бъде посочено в списъка на съставките, е манопротеинът от дрожди, тъй като се използва като добавка, както е посочено в приложение I, част А, таблица 2 от към Делегиран регламент (ЕС) 2019/934.

15)   Ако на етикета се посочват всички възможни алтернативи в групата на регулаторите на киселинността и стабилизираторите, има ли специален ред, в който те трябва да бъдат посочени?

Не. Единственото изискване относно реда на показване на съставките е описаното в член 18, параграф 1 във връзка с приложение VII, част А към Регламента за ИХП. Освен това съгласно приложение VII, част А, точка 6 към Регламента за ИХП всички съставки, съставляващи по-малко от 2 % от крайния продукт, не е необходимо да бъдат изброени в определен ред.

16)   Текстът „бутилирано в защитна атмосфера“ или „бутилирането може да се случи в защитна атмосфера“ следва ли да бъде последван от обозначаване на използвания опаковъчен газ или, като алтернатива, следва ли да бъдат изброени възможните алтернативи на опаковъчния газ?

В член 48а, параграф 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 ясно се посочва, че „обозначаването в списъка на съставките на добавките, попадащи в категорията „опаковъчни газове“ , може да бъде заменено със специфичната информация „Бутилирано в защитна атмосфера“ или „Бутилирането може да се случи в защитна атмосфера“ . Ако се използва един от тези два вида специфична информация, конкретните използвани газове не е необходимо да бъдат отделно изброени нито в списъка на съставките, нито в допълнение към специфичната информация. Когато се използва, текстът за опаковъчните газове, показан с горепосочената специфична информация, трябва да бъде разположен в едно и също зрително поле със списъка на съставките.

Когато опаковъчните газове са посочени в списъка на съставките (т.е. ако не се използва специфичната информация), те следва да бъдат представени съгласно същите правила като всички други добавки (т.е. функционална категория, последвана от наименованието или, ако е подходящо, от Е-номер).

17)   Ако се използват алтернативи на опаковъчния газ, има ли специален ред, в който трябва да се посочат опаковъчните газове?

В Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 не се допуска изброяване на алтернативи на опаковъчния газ. Конкретният използван опаковъчен газ следва да бъде представен в списъка на съставките със специфичното му наименование или да бъде заменен с един от двата вида специфична информация „Бутилирано в защитна атмосфера“ или „Бутилирането може да се случи в защитна атмосфера“ .

18)   Как следва да бъде посочена на етикета основната съставка на съответното вино? Съгласно определението виното се произвежда от цяло или смачкано грозде или от гроздова мъст. Гроздовата мъст е естествен междинен продукт, произведен директно от грозде. Поради тази причина в кои случаи следва да се обозначи като съставка гроздовата мъст и в кои случаи — гроздето?

Както се предвижда в член 48а, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33, обозначаването на суровините, които са „основната съставка“ на виното, може да се извърши, като се посочи конкретно дали е било използвано грозде, смачкано грозде и/или гроздова мъст, или като всички тези термини бъдат заменени само с термина „грозде“. Разпоредбата предлага възможност за опростяване за операторите, която те могат да прилагат на доброволен принцип.

Обявяване на хранителната стойност

19)   В каква форма следва да се представя обявяването на хранителната стойност? Следва ли да е под формата на таблица или има и други възможни форми?

Представянето на обявяването на хранителната стойност е уредено в член 34 от Регламента за ИХП.

Обявяването на хранителната стойност трябва да бъде представено в таблична форма с подравнени номера, ако пространството го позволява. Когато пространството не позволява таблично представяне, може да се използва линейна форма. Когато обявяването на хранителната стойност се предоставя по електронен път, тогава то следва винаги да бъде представено в таблична форма с подравнени номера, тъй като ограниченията за пространството не са приложими.

Редът на представяне на различните елементи на обявяването на хранителната стойност е определен в приложение XV към Регламента за ИХП. За задължителните елементи този ред е, както следва: енергийна стойност, мазнини (от които наситени мастни киселини,...); въглехидрати (от които захари,...); белтъци, сол. Или в таблична форма:

За реда на другите елементи, които може да бъдат добавени към обявяването на хранителната стойност съгласно член 30, параграф 2 от Регламента за ИХП (напр. полиоли), също има специални правила, но те не са задължителни.

Когато съдържанието на обявяването на хранителната стойност върху опаковката или етикета е ограничено до енергийната стойност, т.е. в случаите, когато пълното обявяване на хранителната стойност се предоставя по електронен път, новият параграф 4 от член 119 от изменения Регламент за ООП изрично допуска енергийната стойност да бъде изразена, като се използва символът „E“, последван от стойността.

20)   Освен енергийната стойност Регламентът за ИХП предвижда да бъдат обявявани количествата мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтък и сол. Ако виното не съдържа определени вещества (напр. мазнини или наситени мазнини), тяхното съдържание трябва ли да бъде обозначено с „0“ или просто върху етикета не е необходимо да има обозначение за мазнини?

Член 34, параграф 5 от Регламента за ИХП предвижда, че в случай че енергийната стойност или количеството на хранителното(ите) вещество(а) в даден продукт са незначителни, информацията за тези елементи може да бъде заменена с израз като „Съдържа незначителни количества …“, който се поставя в непосредствена близост до обявените хранителни стойности.

В противен случай всички задължителни елементи трябва да бъдат посочени в реда, предвиден в член 34 от Регламента за ИХП, включително когато съдържанието им е с нулева стойност.

21)   Обявяването на хранителната стойност трябва ли да включва други компоненти освен мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтък и сол?

В съответствие с член 30, параграф 1 от Регламента за ИХП задължителното обявяване на хранителната стойност трябва да включва енергийната стойност и количествата мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтък и сол. В съответствие с член 30, параграф 2 от същия регламент задължителното съдържание може да бъде допълнено с посочване на количествата на едно или повече от следните вещества, когато е приложимо: мононенаситени мастни киселини; полиненаситени мастни киселини; полиоли; скорбяла; влакнини; витамини или минерали, изброени в приложение XIII, част А, точка 1, и налични в значителни количества, както е определено в приложение ХIII, част А, точка 2 от същия регламент.

22)   Как се определят стойностите на различните хранителни елементи? Необходимо ли е да се прави анализ за всяко вино и всяка реколта или може да бъдат изчислени и стойности (напр. за калориите чрез алкохолното съдържание и остатъчната захар)?

По отношение на етикетирането на стойностите за обявяването на хранителната стойност се прилагат съответните членове от Регламента за ИХП.

По-конкретно, в съответствие с член 31 („Изчисляване“) стойностите в обявяването на хранителната стойност са средни стойности, основани на: а) анализ на храната, извършен от производителя; б) известните или действителните средни стойности на използваните съставки; или в) общоустановени и общоприети данни.

Енергийната стойност трябва да бъде изчислена, като се използват факторите на превръщане, предвидени в приложение XIV към Регламента за ИХП, и да бъде посочена в килоджаули (kJ) и килокалории (kcal), като на първо място се обозначават килоджаулите, а на второ място килокалориите, както е предвидено в приложение XV към посочения регламент.

Енергийната стойност и хранителната стойност трябва да бъдат посочени за 100 g или за 100 ml (член 32, параграф 2 от Регламента за ИХП).

23)   Поради естеството на производството на вино отделните партиди може да се различават една от друга. Какво е допустимото отклонение за разликата между информацията върху етикета и действителното енергийно и хранително съдържание на виното?

Допустимите отклонения за обявяването на хранителната стойност на виното са същите като определените в Регламента за ИХП, което означава, че обозначените на етикета енергийна стойност и количество на хранителните вещества следва да бъдат „средна стойност“, която се определя като стойността, която най-точно представлява количеството хранително вещество, съдържащо се в дадена храна, и съобразена със сезонните колебания, начини на консумация и други фактори, които могат да предизвикат колебания в действителната стойност (вж. точка 13 от приложение I към Регламента за ИХП).

Службите на Комисията публикуваха Насоки (7) за компетентните органи на държавите членки по отношение на определянето на допустимите отклонения за стойностите на хранителните вещества, обявявани върху етикета. Службите на Комисията също така публикуваха обобщаваща таблица (8), в която са представени различните стойности на допустимите отклонения, включени в насоките.

В насоките се посочва, че стопанските субекти в областта на храните следва да действат добросъвестно, за да гарантират висока степен на точност на обявяването на хранителната стойност. По-специално обявените стойности следва да се доближават до средните стойности за няколко партиди и не следва да бъдат в нито една от двете крайности на определения интервал на допустимите отклонения.

За обозначаването на алкохолното съдържание обаче се прилагат правилата относно допустимите отклонения по член 44 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33.

24)   Какви са допустимите отклонения между стойностите, посочени на етикета, и реалното съдържание във виното, когато посочените стойности могат да се променят през годините на отлежаване на виното?

В съответствие с член 31, параграф 3 от Регламента за ИХП енергийната стойност и количеството хранителни вещества, посочени в член 30, параграфи 1—5, трябва да отговарят на стойностите и количествата, съдържащи се в храната във вида, в който тя се продава, като се вземат предвид и допустимите отклонения, споменати в предходния въпрос.

25)   С какъв размер трябва да са буквите?

Общите правила за представянето на задължителните данни за лозаро-винарските продукти, посочени в член 119 от Регламента за ООП, са определени в член 40 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33. В съответствие с член 40, параграф 3 размерът на буквите на тези задължителни данни, включително на буквите, използвани за представяне на обявяването на хранителната стойност и списъка на съставките, трябва да е по-голям или равен на 1,2 mm, независимо от използвания шрифт.

Електронно етикетиране

26)   Задължително ли трябва да се използва конкретна система/софтуер за предоставяне на информация по електронен път? Може ли пълната информация за хранителната стойност, която се предоставя по електронен път, посочен върху опаковката, да се осигурява чрез по-рядко срещаните 2d баркодове?

В изменения Регламент за ООП не се уточнява кои електронни средства следва да се използват за предоставяне на обявяването на хранителната стойност и списъка на съставките на място, различно от етикета, нито пък се посочват конкретни електронни видове достъп до тази информация. Единственото условие, посочено в изменения Регламент за ООП относно предоставянето по електронен път, е чрез използваната система да не се събират или проследяват данни на потребителите. Комисията няма съответното правомощие да определя допълнителни правила относно електронното етикетиране или конкретни електронни средства, които да се използват.

По принцип предоставянето на информация може да се извършва чрез всякакви електронни средства или средства за електронно етикетиране, достъпни за обществеността чрез баркод от всякакъв вид (QR; 2D, различен от QR; 1D; чип), който осигурява връзка към онлайн информация, която може да бъде извлечена чрез универсални инструменти за достъп (т.е. смартфон).

Показването на връзката към електронната информация върху опаковката или върху етикета следва да бъде в съответствие с изискванията, изброени в членове 12 и 13 от Регламента за ИХП за представянето на задължителните данни. По-конкретно тя трябва да фигурира директно върху опаковката или върху етикета и да е обозначена на видно място по такъв начин, че да бъде лесно видима, четлива и когато е необходимо — незаличима. Тя по никакъв начин не трябва да се скрива, затъмнява, отнема или прекъсва от какъвто и да било текст или изображения или друг пречещ материал.

Освен това тя следва да осигурява лесен, директен и универсален достъп до информацията по начин, с който се осигурява същото равнище на информация, като при информацията, предоставяна посредством опаковката или етикета, прикачен към нея. Осигуряването на високоспециализирани или рядко срещани средства за достъп до информацията не отговаря на целите на електронното етикетиране и би било неподходящо като помощен инструмент за предоставяне на информация на потребителите.

27)   Възможно ли е пълното обявяване на хранителната стойност и списъкът на съставките да се предоставят по електронен път с QR код на етикета на виното, който съдържа връзка към електронен етикет с пълното обявяване на хранителната стойност и списъка на съставките?

Измененият Регламент за ООП предвижда, че както обявяването на хранителната стойност, така и списъкът на съставките могат да се предоставят „по електронен път, посочен върху опаковката или прикрепен към нея етикет“. QR кодовете действително са един от възможните начини да се предостави на потребителите достъп — върху етикета или върху опаковката — до посочената по-горе електронна информация.

28)   Може ли QR код да бъде добавен като допълнителен „стикер“ извън оригиналния етикет на бутилката или той трябва да е част от оригиналния етикет на производителя?

В точка 2.2 от известието на Комисията относно въпроси и отговори относно прилагането на Регламента за ИХП (9) се предвижда, че „ етикетите не трябва да бъдат лесно отстраними, за да не излагат на риск наличието или достъпността на задължителната информация за храните за потребителите “.

Освен това предоставянето по електронен път на подробната информация, имаща отношение към списъка на съставките и обявяването на хранителната стойност, не освобождава от задължението съответната информация да бъде представена в съответствие със законодателството на ЕС, независимо дали QR кодът ще бъде стикер или не. По-специално трябва да се гарантира, че в съответствие с член 40, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 информацията, имаща отношение към списъка на съставките и обявяването на хранителната стойност, които са задължителни данни (член 119 от изменения Регламент за ООП), е разположена в едно и също зрително поле с другите задължителни данни по начин, позволяващ да се четат едновременно, без да се налага завъртане на съда, написана е с неизличими букви и се отличава ясно от заобикалящия я текст или графика.

29)   Има ли някакви спецификации за външния вид по отношение на обявяването на хранителната стойност и електронното му изобразяване или външният му вид може да се персонализира?

Правилата за представяне на обявяването на хранителната стойност са тези, определени в член 34 от Регламента за ИХП, както е описано и в раздела по-горе, по-специално във въпрос 19 (вж. също точка 3 от известието на Комисията относно въпроси и отговори относно прилагането на Регламента за ИХП8). Тези правила са приложими за обявяването на хранителната стойност, независимо дали то е представено на физическия етикет или по електронен път.

30)   Възможно ли е посредством QR код или друг подобен начин да се създаде връзка между „електронния етикет“, на който са представени пълното обявяване на хранителната стойност и списъкът на съставките, и началната страница на производителя като част от неговия уебсайт?

Член 119, параграф 5 от изменения Регламент за ООП предвижда, че информацията за пълното обявяване на хранителната стойност и списъка на съставките не се излага заедно с друга информация, предназначена за търговски или маркетингови цели, и че не се събират или проследяват данни на потребителите. Според службите на Комисията представянето на тази задължителна информация като част от уебсайта на производителя не изглежда съвместимо с условията, посочени в член 119, параграф 5, тъй като обикновено се очаква уебсайтът на винопроизводителя да съдържа търговска информация, която е важна за маркетинга и/или продажбите. Освен това на уебсайтовете обикновено се проследява информация за потребителите.

Електронните средства/платформи, на които е публикувана информацията, следва да предоставят същите гаранции като вече съществуващите в случаите, когато информацията се посочва на опаковката или на етикета, прикачен към нея, що се отнася до четливостта, стабилността, надеждността, дълготрайността и точността на информацията по време на целия жизнен цикъл на продукта. Гарантирането на тези характеристики изглежда съмнително, ако информацията бъде публикувана на уебсайта на производителя, който може лесно да бъде променян по всяко време, дори когато продуктът вече е на пазара.

31)   Могат ли производителите да включват допълнителни QR кодове върху етикетите, различни от кодовете, които са „електронни средства“, на които да се показва маркетингова информация?

Предоставянето на допълнителна доброволна информация върху етикета, като например допълнителен QR код, е уредено в член 118 от Регламента за ООП, съгласно който етикетирането на лозаро-винарските продукти не може да бъде допълвано с допълнителни данни, освен ако тези данни отговарят на изискванията на Регламента за ИХП.

В член 36, параграф 2 от Регламента за ИХП се посочва, че информацията за храните, предоставяна на доброволен принцип, не заблуждава потребителя, недвусмислена е и не обърква потребителя, и когато е уместно, се основава на съответните научни данни. В член 37 от Регламента за ИХП се предвижда, че тази информация не се представя за сметка на разполагаемото пространство, предвидено за задължителната информация за храните.

Всяко използване на допълнителни QR кодове не следва да заблуждава или да обърква потребителите и не следва да е за сметка на разполагаемото пространство, предвидено за задължителните данни, което би включвало кодовете, осигуряващи достъп до задължителната информация по електронен път.

32)   Възможно ли е да се направи единен QR код, който да изпълнява ролята на EAN код и освен това да бъде носител на задължителните данни, като например списъка на съставките и хранителните стойности?

Основното съображение във връзка с представянето на информацията не следва да бъде дали тя е задължителна или не, а към кого е насочена тази информация и каква е целта на различните елементи на информацията.

В случая на задължителната за етикетиране информация, която се предоставя по електронен път (списък на съставките и обявяване на хранителната стойност), целевата аудитория са потребителите, които следва да могат да получат незабавен достъп до информация, която е точна и не ги заблуждава. Информацията от EAN не е насочена към потребителите, а към улесняване на операторите (производители, продавачи, доставчици) при идентифицирането на стоките, както и към улесняване и наблюдение на маркетинговите операции.

Използването на единен QR код не е изключено, ако при сканирането му се гарантира ясно разграничаване на информацията, насочена съответно към потребителите и към търговските оператори. С други думи, с него следва да се предотврати потребителите да виждат информацията, която е без значение за тях, при сканирането на единния код.

33)   Отговаря ли на това изискване адрес на уебсайт, отпечатан на етикета, на който потребителят може да намери съответната информация?

Не може да се счита, че с обикновен адрес на уебсайт, отпечатан върху етикета, се изпълняват задълженията за етикетиране по отношение на предоставянето на задължителните данни по електронен път. По дефиниция съответната информация трябва да бъде пряко достъпна чрез машинночитаем код, който осигурява пряк достъп до съответната информация. Устройството за универсален достъп, например смартфон, трябва да може да прочете/сканира кода на етикета и незабавно да насочи потребителя към съответната информация.

34)   Възможно ли е етикетите на различни вина от един и същ производител да съдържат допълнителна информация, предоставяна по електронен път, на един и същ уебсайт или за всеки вид вино следва да има отделна връзка към уебсайт?

Задължителната информация (списък на съставките, обявяване на хранителната стойност) за различните вина, предоставяна по електронен път, може да бъде представена на един и същ уебсайт, но връзката на всеки конкретен етикет следва недвусмислено да води до показване на конкретна информация за една или няколко партиди от един-единствен референтен лозаро-винарски продукт по ясно диференциран начин и да осигурява лесен достъп на потребителите до правилната информация, като се избягва всякаква възможност те да бъдат заблудени, по абсолютно същия начин, по който чрез отделния хартиен етикет се идентифицира конкретният хранителен продукт.

35)   Що се отнася до „събирането на данни“, бихме искали да знаем дали съгласието на субекта на данни би могло да направи събирането на данни легитимно.

В изменения Регламент за ООП се посочва, че информацията за пълното обявяване на хранителната стойност и списъка на съставките не се излага заедно с друга информация, предназначена за търговски или маркетингови цели, и че не се събират или проследяват данни на потребителите. От това правило няма изключения и следователно то не позволява да се поиска съгласието на потребителя дали неговите данни може да бъдат проследявани или не. Освен това достъпът на потребителите/ползвателите до задължителната информация следва да бъде пряк и без междинни стъпки, като например попълване на формуляри или запитвания или преминаване през междинни уебсайтове. Службите на Комисията очакват кодът, след като бъде прочетен/сканиран, да отведе потребителя незабавно и директно до задължителната за етикетиране информация.

36)   Какво е тълкуването на Европейската комисия относно понятието „за маркетингови цели“? До каква степен посочването на дадено твърдение в електронния етикет (напр. относно устойчивостта, произхода на продукта или сертифицирането и т.н.) може да се счита за легитимно включване на незадължителна информация в етикета? И кога може да се счита, че това твърдение е „за маркетингови цели“?

В член 119, параграф 5, буква б) от изменения Регламент за ООП се посочва „информация, предназначена за търговски или маркетингови цели“. Това следва да се тълкува като представяне на задължителната информация в неутрална среда, която гарантира, че вниманието на читателя не се привлича към насърчаване на покупката на продукта, било то пряко (напр. чрез връзки към уебсайтове, промоция, посочване на търговски обекти и т.н.) или непряко (например чрез дизайн за по-привлекателен вид посредством визуално или звуково оформление, фрази или твърдения, които може да се харесат на потребителя, търговски език или други търговски стратегии, които имат за цел да повлияят на поведението при покупка и на решенията на потребителите).

Предоставянето на друга допълнителна доброволна информация върху етикета (включително електронните етикети) е уредено в член 118 от Регламента за ООП, съгласно който етикетирането на лозаро-винарските продукти не може да бъде допълвано с допълнителни данни, освен ако те отговарят на изискванията на Регламента за ИХП. По-специално в член 36, параграф 2 от Регламента за ИХП се посочва, че информацията за храните, предоставяна на доброволен принцип, не заблуждава потребителя, както е посочено в член 7 от същия регламент; недвусмислена е и не обърква потребителя, и когато е уместно, се основава на съответните научни данни. Освен това в член 37 от Регламента за ИХП се предвижда, че тази информация не се представя за сметка на разполагаемото пространство, предвидено за задължителната информация за храните.

37)   Посочването върху етикета на връзка към уебсайта за електронна търговия на винарна ще се счита ли, че е за маркетингови цели?

Посочването на уебсайт за електронна търговия или на уебсайт на винарна несъмнено се счита, че е за „маркетингови цели“.

38)   Как следва да бъде посочена върху етикета информацията, предоставяна по електронен път, така че потребителят да може да се информира за електронното съдържание? Може ли QR кодът да бъде обозначен със символ (напр. буквата „i“, заменяща „информация за потребителите“) или той следва изрично да показва с текст задължителната информация, до която води QR кодът? Наличието на текст ще бъде ли твърде обременяващо и би ли имало риск от фрагментиране на вътрешния пазар?

Член 13, параграф 1 от Регламента за ИХП предвижда, че „задължителната информация за храните се обозначава на видно място по такъв начин, че да бъде лесно видима, четлива и когато е необходимо — незаличима. Тази информация по никакъв начин не се скрива, затъмнява, отнема или прекъсва от какъвто и да било текст или изображения или друг пречещ материал“. Ако върху етикета не се посочва ясно съдържанието на информацията, предоставяна по електронен път, потребителите трудно могат да изтълкуват и разберат естеството на информацията (задължителна или не), съдържаща се във връзката. Тогава може да се счита, че задължителната информация е скрита, не е на видно място и не е лесно видима.

Поради това представянето на QR код следва да бъде ясно за потребителите по отношение на неговото съдържание, т.е. задължителната информация, която се предоставя по електронен път. Общите термини или символи (като „i“) не са достатъчни, за да бъдат изпълнени изискванията на посочената разпоредба. Когато информацията, предоставяна по електронен път (обозначена например чрез QR код), е списъкът на съставките, тогава — както е посочено в член 18, параграф 1 от Регламента за ИХП — трябва да се използва заглавие, каквато е настоящата практика за хартиените етикети за други храни (т.е. то трябва да включва думата „съставки“).

Езиковият режим за използваните термини трябва да отговаря на същите правила като тези за другите задължителни данни, посочени в член 119 от Регламента за ООП, т.е. правилата, определени като lex specialis в член 121 от Регламента за ООП.

39)   Как се определя кой субект следва да отговаря за това да следи, че данните на потребителите не се събират или проследяват, или че информацията не се представя заедно с друга информация, предназначена за търговски или маркетингови цели?

Разпоредбите, съдържащи се в член 119, параграфи 4 и 5 от изменения Регламент за ООП за определяне на изискванията, приложими в случаите, когато обявяването на хранителната стойност и списъкът на съставките се предоставят по електронен път, се отнасят до два вида задължителни за етикетиране данни за лозаро-винарските продукти, както е определено в член 119, параграф 1 от Регламента за ООП.

Член 90а от изменения Регламент за ООП се отнася до проверките и санкциите във връзка с правилата за предлагане на пазара. В параграф 1 от посочения член се предвиждат отговорностите на държавите членки по отношение на пускането на пазара на продуктите, посочени в член 119, параграф 1 от Регламента за ООП, които не са етикетирани съгласно регламента. Параграф 3 от същия член се отнася до проверките, които държавите членки трябва да извършват, за да се уверят дали определени продукти, включително виното, отговарят на правилата за предлагане на пазара, установени в Регламента за ООП.

Поради това контролът върху изпълнението на горепосочените разпоредби следва да се извършва от същите органи на държавите членки, които отговарят за контрола на етикетирането и представянето на лозаро-винарските продукти.

40)   Потребителят има ли право на достъп до началната страница на QR кода за продължителен период от време? Комисията ще даде ли някаква препоръка колко дълго QR кодът следва да бъде на разположение след продажбата на виното?

Член 12 от Регламента за ИХП изисква задължителната информация за храните да е налична и леснодостъпна за всички храни. Задължителната информация, предоставяна по електронен път (напр. QR код), следва да остане достъпна по начин, еквивалентен на този за информацията, предоставена на физическия етикет, т.е. тя следва да е налична поне през периода, през който се очаква конкретната категория лозаро-винарски продукт да остане подходящ за консумация при нормални условия на съхранение, за да се гарантира достъпът на потребителите до задължителната информация във всеки един момент през очаквания жизнен цикъл на продукта. В тази връзка в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламента за ИХП наличието и точността на информацията са отговорност на стопанския субект, който отговаря за информацията за храните. Освен това съгласно член 8, параграф 4 от Регламента за ИХП стопанските субекти в областта на храните носят отговорност за всякакви промени, които внасят в информацията за храната, съпровождаща дадена храна.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2021/2117 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, (ЕС) № 251/2014 за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и (ЕС) № 228/2013 за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 262).

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32021R2117

(2)  Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32013R1308&qid=1697529611776

(3)  Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=celex%3A32011R1169

(4)  Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията от 17 октомври 2018 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, ограниченията на употребата, измененията на спецификациите на продуктите, отмяната на закрилата и етикетирането и представянето (ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2).

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32019R0033

(5)  Делегиран регламент (ЕС) 2019/934 на Комисията от 12 март 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на лозарските райони, където алкохолното съдържание може да бъде увеличено, разрешените енологични практики и ограниченията, приложими към производството и съхраняването на лозаро-винарските продукти, минималния съдържим процент алкохол във вторичните продукти и тяхното отстраняване, както и публикуването на досиетата на OIV (ОВ L 149, 7.6.2019 г., стр. 1).

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/ALL/?uri=CELEX:32019R0934

(6)  Известие на Комисията от 13 юли 2017 г. относно предоставянето на информация относно веществата или продуктите, причиняващи алергии или непоносимост, изброени в приложение II към Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите (OВ C 428, 13.12.2017 г., стр. 1). https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52017XC1213(01)

(7)  https://food.ec.europa.eu/system/files/2016-10/labelling_nutrition-vitamins_minerals-guidance_tolerances_1212_en.pdf

(8)  https://food.ec.europa.eu/system/files/2016-10/labelling_nutrition-vitamins_minerals-guidance_tolerances_summary_table_012013_en.pdf

(9)  Известие на Комисията относно въпроси и отговори относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните и потребителите (ОВ C 196, 8.6.2018 г., стр. 1).

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX%3A52018XC0608%2801%29