European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C


C/2023/859

8.12.2023

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Механизмът за възстановяване и устойчивост и политиката на сближаване: към политика на сближаване 2.0“

(проучвателно становище)

(C/2023/859)

Докладчик:

María del Carmen BARRERA CHAMORRO

Съдокладчик:

David SVENTEK

Искане за консултация

Съвет — испанско председателство, 18.4.2023 г.

Писмо от Mercedes CABALLERO FERNÁNDEZ, генерален секретар, Министерство на финансите и публичната служба

Правно основание

член 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

8.9.2023 г.

Приемане на пленарна сесия

20.9.2023 г.

Пленарна сесия №

581

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

163/0/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подчертава, че основният принцип „да не се пренебрегва никой“ в политиката на сближаване е все така непоклатим и действащ и че партньорите от гражданското общество са готови да продължат да работят в името на този принцип с помощта на стабилна инвестиционна политика на в ЕС. Принципът на политиката трябва да бъде запазен независимо от неговите несъвършенства.

1.2.

ЕИСК би искал да подчертае, че неравенството във възможностите може да навреди на растежа и конкурентоспособността в дългосрочен план на регионално, национално и европейско равнище. Поради това е необходимо политиката на сближаване да стане по-диверсифицирана и по-гъвкава, за да може да обръща повече внимание на хората, особено на най-уязвимите, и да се справя по-добре с проблема за неравенството във възможностите, с който се сблъскват мнозина.

1.3.

ЕИСК счита, че е нужно да се разшири, осъвремени или преразгледа наборът от инструменти и подходи, за да бъде изградена стабилна, ефикасна, гъвкава и обновена политика на сближаване, която да не се ограничава само с инвестициите, а да наблегне в по-голяма степен на капацитета, междурегионалните връзки, ефикасността на резултатите и възможностите за бенефициерите. Това изисква:

да се постави по-голям акцент върху стратегиите за териториална политика като интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) и основаното на участието местно развитие, за да могат гражданите да установяват своите приоритети и да определят развойните проекти. Затова, без да се губи от поглед съгласуваността, е необходимо да се укрепи капацитетът на местните, градските и териториалните власти за управление на средствата;

да се гарантира, че използването на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) е изцяло съвместимо с прилагането на бъдещата политика на сближаване и че вече стартиралите инвестиции и програми по линия на МВУ няма да бъдат спрени поради промени във финансирането на Механизма. Тези инвестиции са от основно значение за целите за сближаване и евентуалното им блокиране може да има много неблагоприятно отражение върху развитието на регионите и териториите, и по-специално върху потребностите на уязвимите групи от населението;

да се обърне особено внимание на категориите лица с по-ниско равнище на заетост (жени, млади хора, имигранти, хора с ниска степен на образование), за които са необходими специфични програми за обучение, преквалификация и подкрепа по места;

от съществено значение е да се повиши потенциалът на трансграничните пазари на труда, които са слаборазвити вследствие на правни и административни пречки. За целта е изключително важно да се засилят трансграничното и междурегионалното сътрудничество, по-конкретно за изграждането на инфраструктури;

да се защитават и занапред МСП и тяхната устойчивост. Във връзка с това е необходимо съществуващите традиционни европейски инструменти като Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и Механизма за справедлив преход да се използват по иновативен, но опростен начин, така че МСП да могат да имат лесен достъп до финансиране и да получават благоприятни кредитни условия в дългосрочен план;

финансирането на големите предприятия също следва да се счита за важен фактор за конвергенцията, и по-специално по отношение на стратегическите технологии по линия на новия инструмент, предложен неотдавна — STEP (Платформа за стратегически технологии за Европа);

да се създадат икономически перспективи от нов вид за по-слаборазвитите селски райони, периферните и слабонаселените райони, островите в ЕС и най-отдалечените региони. Необходимо е също така да се преодолее съществуващото разделение между селските и градските райони, градските центрове и демографските промени в тези райони, като се засилят връзките между тях;

да се насърчат инициативи за установяване и внимателно подхождане към специфичните потребности на регионите и териториите, които се намират в „капан на развитието“, и да им се помогне да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени;

да се укрепи административният капацитет на различните равнища на управление, бенефициерите и другите национални, регионални и местни заинтересовани страни и да се предоставя по-адаптирана техническа подкрепа за подобряване на прилагането на политиката по места;

в рамките на новата политика на сближаване следва да продължат да функционират и най-добрите практики, ефикасните политически мерки и целенасоченото финансиране, предоставяно понастоящем от МВУ.

1.4.

ЕИСК счита, че е особено важно с оглед изпълнението на целите за сближаване да се насърчава взаимодействието между хоризонталните политики на ЕС и политиката на сближаване, за да се повиши ефикасността на действията за постигане на регионална конвергенция посредством териториално насочени мерки, в съчетание с основните цели на ЕС. Изключително важно е също така да се гарантира взаимодействието между националните политики и политиката на сближаване.

1.5.

ЕИСК счита, че диверсифицирането и специализацията следва да бъдат разграничени в още по-голяма степен от гледна точка на финансовата подкрепа, условията за подкрепа, управлението на бюджета, целите и инвестициите. За да се постигне тази по-висока степен на специализация на политиката на сближаване, е наложително участието на социалните партньори и на организации на гражданското общество на всички равнища в държавите членки чрез подходящи споразумения за сътрудничество, тъй като това е мощен инструмент за планиране и адаптиране на политиките и средствата към местните и регионалните условия.

1.6.

ЕИСК счита, че е особено важно да се отправи призив към държавите — членки на ЕС, и регионите да осигурят възможно най-широко и реално участие на социалните партньори и други организации на гражданското общество при изготвянето на политиката на сближаване и проследяването на нейните резултати. Това участие може да допринесе за справяне с натиска върху демокрацията, повишавайки ангажираността с политиките на ЕС. В този контекст ЕИСК приветства искането на испанското правителство за проучвателно становище относно създаването на по-ефикасен инструмент, способен да подобри политиката на сближаване, за да се постигне конвергенцията на всички европейски региони.

1.7.

ЕИСК изразява убеждението си, че политиката на сближаване следва да продължи да бъде основната политика на ЕС за инвестиции в подкрепа на европейската регионална политика за адаптиране към целите в областта на климата с оглед постигане на въглеродно неутрално общество и преход с положително въздействие от гледна точка на създаването на устойчиви и качествени работни места. Благодарение на NextGenerationEU фискалният капацитет на ЕС се увеличи значително (приблизително 0,7 % от БВП на ЕС). Това позволява да се продължи развиването на някои иновативни дейности като инициативата за междурегионални инвестиции в иновации (I-3), справедливия преход или по-развит подход за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), който да зачита принципа на ориентиран към местните условия подход, наред с другото. Настоятелно се препоръчва да се гарантира ангажираността на бъдещата политика на сближаване в тези области.

1.8.

ЕИСК счита, че политиката на сближаване трябва да увеличи инвестициите в цифровите технологии в съществуващите програми за намаляване на цифровото разделение, тъй като цифровият преход поражда рискове от социално и териториално разделение с последици за трудовия пазар, произтичащи от автоматизацията и изкуствения интелект, неравния достъп до цифрови услуги и нееднаквите цифрови умения на работниците и предприятията.

1.9.

ЕИСК счита, че политиката на сближаване следва да гарантира ефективно и справедливо разпределение на ползите от цифровизацията, като се има предвид, че новите и нововъзникващите технологии изискват повече умения от страна на работниците и от населението в процес на застаряване, което затруднява неговото участие на пазара на труда. Гарантирането на достъпа до обучение и професионална преквалификация е от съществено значение, за да се гарантира, че регионите ще продължат да се развиват.

1.10.

Според ЕИСК е от съществено значение политиката на сближаване да се рационализира от гледна точка на бенефициерите посредством опростяване и гъвкавост при усвояването на средствата, използвани за постигането на нейните цели. Необходимо е да се гарантират ясни и прости правила за националните средства и средствата от ЕС, усвоявани в режим на споделено управление, в един-единствен регламент, като същевременно се подобри административният капацитет на регионалните и местните власти и на гражданското общество.

2.   Общ контекст

2.1.

Социалното, икономическото и териториалното сближаване е залегнало в Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) и представлява една от целите на политиката на сближаване. Постигането на тези цели беше затруднено от кризата, свързана с пандемията, чиито последици все още не са преодолени и която предизвика най-голямата рецесия от 1945 г. досега, а понастоящем от инфлационната криза, което забави темпа на конвергенцията, тъй като оказа силно отрицателно въздействие върху по-слаборазвитите региони. Към тези отрицателни последици по отношение на сближаването се добавя кризата, предизвикана от войната в Украйна, и предизвикателството, свързано с извънредната ситуация в областта на климата.

2.2.

ЕИСК оценява съобщението на Комисията относно осмия доклад за сближаването: Сближаване в Европа до 2050 г. (1). В доклада се заключава, че инвестициите следва да бъдат насочени към възможностите за растеж, предлагани от екологичния и цифровия преход, за да се избегнат нови неравенства.

2.3.

ЕИСК приветства създаването на Групата на високо равнище относно бъдещето на политиката на сближаване. Комитетът отбелязва също така, че гражданското общество е недостатъчно представено в работата на групата, и призовава Комисията да го включи по-активно.

2.4.

ЕИСК подчертава, че основният принцип „да не се пренебрегва никой“ в политиката на сближаване е все така непоклатим и действащ и че партньорите от гражданското общество са готови да продължат да работят в името на този принцип.

2.5.

Наистина политиката на сближаване в някои случаи се възприема като политика за преразпределение и нейните резултати невинаги се разбират. За това допринасят продължаващите неравенства, трудностите при оказването на помощ на определени региони, които се намират в „капан на развитието“, и невъзможността на някои региони да наваксат изоставането, включително с помощта на политиката на сближаване.

2.6.

За да се постигнат целите за сближаване е необходимо да се поощрява взаимодействието между хоризонталните политики на ЕС и политиката на сближаване, така че да се повиши ефикасността на действията за постигане на регионална конвергенция чрез териториално насочени мерки заедно с основните цели на ЕС. Също така е важно да се осигури взаимодействие между националните политики и политиката на сближаване. Формата, под която се транспонират приоритетите на ЕС на регионално и местно равнище, е основополагаща за постигането на успех по места посредством стратегиите за развитие.

2.7.

Използването в последно време на помощите по линия на политиката на сближаване за кризисни мерки, включително по-голяма гъвкавост, поставя въпроси за подходящия баланс между краткосрочните и дългосрочните цели на политиката. Националните политики не могат да поверят ролята за насърчаване на регионалното развитие и националната конвергенция само на политиката на сближаване.

2.8.

Необходимо е да се търсят форми за преосмисляне на политиката на сближаване в контекста на европейския модел за растеж, както и на настоящите и нововъзникващите предизвикателства, тъй като усещането, че политиката на сближаване се е усложнила, затруднява нейната ефикасност. Основните предизвикателства включват прехода към неутралност по отношение на климата, инфлационната криза, демографските промени, социалната издръжливост, цифровизацията и иновациите, както и укрепването на конкурентоспособна европейска икономика, като се има предвид необходимата стратегическа автономност заради настоящата геополитическа ситуация.

3.   Общи бележки

3.1.

Въпреки положителния и видим принос на политиката на сближаване през периода на текущото ѝ функциониране процесът на регионална конвергенция продължава да е доста постепенен. ЕИСК счита, че бъдещата политика на сближаване трябва да съчетава балансирано потребностите от намаляване на регионалните различия и ускоряване на стимулите за развитие и растеж, които също са важни за Съюза като цяло в общ и сравнителен аспект. Ето защо е необходимо да се укрепват критериите за ефективност на политиката на сближаване посредством по-целенасочен подход във връзка с приоритетите за регионално развитие, изпълнението на установените критерии и по-ефективно използване на видовете помощ, основани на ефективността (финансови инструменти). ЕИСК препоръчва да се вземат предвид етапните цели и целевите стойности, приети понастоящем в рамките на националните планове за възстановяване и устойчивост по МВУ.

3.2.

Социалното сближаване се сблъсква с все по-неотложни предизвикателства, особено в контекста на демографските тенденции, двойния екологичен и цифров преход и произтичащата необходимост от нови или подобрени умения. Голяма част от населението в ЕС се намира в риск от изпадане в бедност или социално изключване, често в най-бедните региони, но също и в богатите градски агломерации и техните покрайнини. Наред с това младежката безработица и детската бедност остават високи в целия ЕС.

3.3.

ЕИСК би желал да подчертае, че неравенството във възможностите може да бъде пречка за дългосрочния растеж и конкурентоспособност в регионален, национален и европейски мащаб. Поради това и в съответствие с амбицията на Съюза да бъде по-близо до гражданите и да не се пренебрегва никой, е необходимо да се обърне повече внимание на хората и на неравенството във възможностите, с което се сблъскват мнозина от тях.

3.4.

За целта се нуждаем от по-задълбочен и насочен към обществото подход на политиките на сближаване, който да разглежда по-подробно териториалните, икономическите и социалните неравенства и предизвикателства. От значение са не само неравенствата между държавите членки и техните региони, но и между регионите, градовете, конкретни общности от тях и селските райони. Политиката на сближаване следва да се насочи в по-голяма степен към определени видове територии под ниво NUTS2 и да включва приоритетно всички държави членки и региони, отделяйки специално внимание на държавите членки или регионите с най-големи неравенства. ЕИСК счита също така, че политиката на сближаване следва да се съсредоточи в по-голяма степен върху потребностите и възможностите на определени видове лица и социални групи.

3.4.1.

По-голямото диверсифициране и специализация следва да се разграничават повече от гледна точка на финансова подкрепа, начини на подпомагане, управление на бюджета, цели и инвестиции. Същевременно фондовете по линия на политиката на сближаване трябва да следват систематично същия подход и да се диференцират повече с оглед на по-голямата специализация.

3.5.

ЕИСК счита за особено важно да призове държавите членки и регионите на ЕС да включват възможно най-широко и реално социалните партньори и други организации на гражданското общество при изготвянето на политиката на сближаване и наблюдението на резултатите от нея. Това участие ще спомогне да се определи степента, до която са били постигнати целите на политиката на сближаване, като оценката следва да се основава не само на количествени, но и на качествени показатели (с които да се измерва и развитието, а не само растежът).

4.   Конкретни бележки

4.1.

В осмия доклад за сближаването се подчертава, че изменението на климата, цифровият преход и технологичните трансформации, натискът върху демокрацията, промените в световната икономика и демографските тенденции са големи взаимнозависими предизвикателства, които засягат социалното, икономическото и териториалното сближаване на ЕС. Политиката на сближаване следва да гарантира, че двойният преход е справедлив за хората и честен за всички региони.

4.2.

ЕИСК изразява съгласие с препоръката на Съвета за „гарантиране на справедлив преход към неутралност по отношение на климата“, в която се потвърждава, че създаването на нови качествени работни места, запазването на добри условия на труд и приобщаващият достъп до образование, обучение и учене през целия живот в областта на екологичните умения ще бъдат от основно значение, за да се гарантира социално справедлив и икономически задоволителен преход за всички територии.

4.3.

Политиката на сближаване следва да се съсредоточи върху по-нататъшната подкрепа на инвестициите в устойчивата енергия, околната среда, ефективното използване на ресурсите, адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него, както и в устойчивата градска мобилност с оглед постигането на въглеродно неутрално общество. Много от тези тематични области са финансирани от средствата за възстановяване и устойчивост. Важно е инвестициите в тези политики да продължат, като се използват всички възможни програми и стратегии, например макрорегионалните и междурегионалните.

4.4.

ЕИСК счита, че в бъдеще ще бъде наложително да се засилят полезните взаимодействия в рамките на механизма за справедлив преход като цяло. Ето защо ЕИСК изразява убеждението, че политиката на сближаване трябва да остане ключовата политика на ЕС за инвестиции, която да подпомага европейската регионална политика за адаптиране към целите в областта на климата. Принципът „да не се засяга значително постигането на някоя от посочените цели“ следва да гарантира, че инвестициите зачитат напълно целите на Зеления пакт.

4.5.

Участието на социалните партньори в териториалните планове за справедлив преход е твърде недостатъчно в повечето държави членки, както посочва ЕИСК в своето становище SOC/718 относно „Енергийната политика и пазарът на труда: последици за заетостта в регионите в процес на енергиен преход“ (2), в което се отбелязва също така, че държавите членки следва да насърчават това участие и в плановете следва да се определят условията за резултатите и финансирането за създаването на устойчива и качествена заетост в конкретните местни общности. ЕИСК споделя принципа на партньорство в програмирането и изпълнението на политиката на сближаване, който същевременно гарантира още по-голямо насърчаване в бъдеще на поемането на демократична отговорност и ангажираност, които са абсолютно необходими за повишаване на качествените инвестиции.

4.6.

Политиката на сближаване трябва да увеличи инвестициите в цифрови технологии в текущите програми, насочени към намаляването на цифровото разделение, тъй като цифровият преход създава рискове от социално и териториално разделение с последици за трудовия пазар, произтичащи от автоматизацията и изкуствения интелект, неравния достъп до цифрови услуги и неравните равнища на цифрови умения на работниците. На предприятията, публичния сектор и хората трябва да се предостави ново поколение технологии.

4.7.

По-конкретно, следва да се повиши подкрепата за цифровизацията в предприятията и публичния сектор, като се усъвършенства достъпът до електронно управление и здравеопазване, повишавайки цифровите умения на хората и насърчавайки развитието на широколентова мрежа в отдалечените и селските райони, така че нито един регион на ЕС да не бъде пренебрегнат.

4.8.

ЕИСК счита, че е изключително важно политиката на сближаване да гарантира ефикасно и справедливо разпределение на ползите от цифровизацията, като се има предвид, че новите нововъзникващи технологии изискват по-висока квалификация от работещите и от населението в процес на застаряване и че всичко това затруднява тяхното участие на пазара на труда. Достъпът до образование и професионална преквалификация за новосъздадените работни места и задачи ще бъде от основно значение, за да се гарантира непрекъснато развитие на регионите в съответствие с технологичните промени и възползването от свързаните с тях предимства.

4.9.

В този контекст ЕИСК счита за изключително важно да се насърчават и укрепват екосистемите за иновации, новосъздадените предприятия и бизнес средата, да се развиват уменията в областта на научните изследвания и иновациите и да се гарантира развитието и внедряването на иновациите отвъд границите. Резултатите от регионалните иновации са много различни и значително по-ниски в по-слаборазвитите региони в сравнение с по-развитите, което възпрепятства техния потенциал за конвергенция. Освен това ЕИСК би искал да подчертае, че съществуват региони със среден доход, които понастоящем се намират в капан на развитието и не могат да развиват знанията и способностите, за да се конкурират на световната икономическа сцена.

4.10.

Специално внимание заслужават категориите лица с по-ниско равнище на заетост (жени, млади хора, имигранти, хора с ниска степен на образование), за които са необходими конкретни програми за обучение, преквалификация и съпътстващи мерки по места. Освен това за тези категории работници следва да се положат новаторски усилия по отношение на новите технологии и техните характеристики.

4.11.

Що се отнася до човешкия и социалния аспект на политиката на сближаване ЕИСК отдава приоритет на подкрепата на хората с талант. Необходимо е да се насърчават талантите в регионите, най-вече като се има предвид, че ЕС се намира във важен демографски преход. Това е още по-нужно в регионите, засегнати от намаляване на активното население и с нисък дял на хората с висше образование, както и в регионите, напускани от младите хора. В този смисъл политиката на сближаване следва да подкрепя инвестициите в социална инфраструктура.

4.12.

Застаряването и намаляването на населението ще засегнат повечето региони, особено селските и по-слаборазвитите. В периода до 2050 г. населението в трудоспособна възраст ще намалее с около 35 милиона души. Регионите, засегнати от намаляването на населението в трудоспособна възраст, ще трябва да повишат участието на пазара на труда на недостатъчно представените групи и да стимулират производителността с инвестиции и реформи на пазара на труда и образователната система.

4.13.

Квалификацията и уменията на трудещите се следва да съответстват на потребностите на променящите се икономики, за да се подобри капацитетът за иновации. Реформите на системите за образование и обучение следва да се съпътстват от инвестиции във всички образователни степени и от равен достъп до качествено образование и обучение, включително повишаване на квалификацията, професионална преквалификация и учене през целия живот за всички. ЕИСК счита също така, че инвестициите в децата и младите хода ще бъдат решаващи за растежа в дългосрочен план. Политиката на сближаване трябва да има ключова роля за подпомагане на насърчаването и осъществяването на мерките за повишаване на квалификацията на регионално и подрегионално равнище.

4.14.

В този контекст е от съществено значение да се повиши потенциалът на трансграничните пазари на труда, които са много слаборазвити вследствие на правни и административни пречки. За тази цел изключително важно е да се подобри трансграничното сътрудничество на всички равнища на управление. Политиката на сближаване следва да гарантира, че всички региони са подготвени да се справят с недостига на квалифицирана работна ръка.

4.15.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се засили трансграничното и междурегионалното сътрудничество, особено за развитието на благоприятна за климата железопътна инфраструктура в граничните райони и да се поддържат съгласувано отворени граници между държавите членки. Централната роля на вътрешния пазар следва да се гарантира с всички средства, тъй като той е ядрото на европейския проект.

5.   Подкрепа за политика на сближаване, която да отговаря на по-конкретни потребности

5.1.

ЕИСК счита, че макар политиката на сближаване да предлага възможности за насочване на инвестициите посредством споделеното управление, принципа на партньорство, програмирането и различните териториални инструменти, е необходимо подкрепата да се приспособява в още по-голяма степен към териториалните общности и към конкретните потребности и групи. Трябва да се засилят ориентираните към местните условия подходи по отношение на финансирането, за да се предоставя по-адаптирана подкрепа, която да отговаря на конкретните потребности за развитие на хората и на местните общности, както и на последиците от двойния екологичен и цифров преход, демографските промени и други сътресения.

5.2.

ЕИСК счита също така, че е нужно да се разшири, осъвремени или преразгледа наборът от инструменти и подходи, като се наблегне в по-голяма степен на капацитета, връзките между регионите и възможностите за гражданите, надхвърлящи самите инвестиции. За тази цел е необходимо:

да се акцентира в по-голяма степен върху стратегии за териториална политика, като интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) и воденото от общностите местно развитие. ЕИСК изразява подкрепа за това в бъдеще да се използва в по-голяма степен ориентиран към гражданите и местните условия подход; за целта е необходимо да се укрепи капацитетът на местните, градските и териториалните власти за управление на средствата;

да се гарантира, че използването на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост е изцяло съвместимо с прилагането на политиката на сближаване и че инвестициите и програмите по линия на механизма, които вече са започнали, няма да бъдат спрени поради евентуалната му промяна през следващите години. Това би могло да окаже много отрицателно въздействие върху развитието на регионите и териториите, и по-специално върху потребностите на уязвимите групи от населението;

да се защитават и занапред МСП и тяхната устойчивост. За целта е необходимо да се използват по иновативен, но опростен начин традиционните съществуващи европейски инструменти като Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд, така че МСП да могат да имат лесен достъп до финансиране и да се гарантират благоприятни дългосрочни условия по кредитите;

да се създадат икономически перспективи от нов вид за по-слаборазвитите селски, периферните и слабонаселените райони, градските центрове и островите в ЕС и най-отдалечените региони;

да се насърчават инициативи за установяване и внимателно подхождане към специфичните потребности на регионите и териториите, които се намират в капан на развитието, и помощ за справяне с предизвикателствата пред които са изправени.

5.3.

ЕИСК счита за изключително важно в настоящия контекст политиката на сближаване да преодолее разделението между селските и градските райони, засилвайки връзките между тях и ролята на градовете и по-малките селища. Поради това е необходимо да се преразгледа ролята на големите градове и техните метрополни области, както и на средните по големина градове, като регионални и национални двигатели на икономически растеж. За тази цел следва да се увеличат инвестициите в човешкия капитал на регионално и местно равнище.

5.4.

Според ЕИСК ще бъде постигната конвергенция само чрез повишаване на издръжливостта не само на по-слаборазвитите и периферните региони, но и на всички региони, посочени в член 174 от ДФЕС, посредством диверсифициране на икономическата им тъкан, което да ги подготви за бъдещето. Това означава да се включват в още по-голяма степен проблемите на най-отдалечените региони и на трансграничните функционални райони във всички действия на политиката на сближаване.

5.5.

ЕИСК счита, че е необходимо да се приеме политика на сближаване 2.0, която да включва ключови елементи като споделено управление, регионален подход, предварително финансиране и ставки за съфинансиране. Инвестициите сами по себе си не са достатъчни. Всеки регион се нуждае от стабилни управленски структури и подходящо съчетание от политики, което да се възползва от полезните взаимодействия с всички заинтересовани страни. Нуждаем се от подход „от долу нагоре“. Затова инвестициите често трябва да бъдат съпътствани от съответните реформи и благоприятни за гражданите политики.

5.6.

ЕИСК счита за изключително важно включването в по-голяма степен на социалните партньори, гражданското общество и всички представители на местно равнище, за да се повиши ефикасността на принципа на партньорство и многостепенно управление в политиката на сближаване. Това може да спомогне за справяне с натиска върху демокрацията, повишавайки ангажираността с политиките на ЕС.

5.7.

Според ЕИСК от съществено значение е политиката на сближаване да се рационализира от гледна точка на бенефициерите чрез мерки за опростяване и гъвкавост при усвояването на средствата, използвани за постигането на нейните цели. Необходимо е да се гарантират ясни и опростени правила за националните средства и средствата от ЕС, усвоявани в режим на споделено и децентрализирано управление, в един-единствен регламент. За да се постигнат тези цели, е нужно да се укрепи административният капацитет на регионалните и местните административни структури и на партньорите от гражданското общество, за да се гарантира, че средствата по линия на политиката на сближаване се изразходват ефикасно и носят добавена стойност.

5.8.

ЕИСК счита, в рамките на новата политика на сближаване следва да продължат да функционират и най-добрите практики, ефикасните политически мерки и целенасоченото финансиране, предоставяно понастоящем от МВУ. Финансирането на големите предприятия също следва да се счита за важен фактор за конвергенцията.

Брюксел, 20 септември 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE


(1)  COM(2022) 34 final.

(2)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Енергийната политика и пазарът на труда: последици за заетостта в регионите в процес на енергиен преход“ (становище по собствена инициатива) (OB C 146, 27.4.2023 г., стр. 4).


ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2023/859/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)