15.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 56/1

ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА

от 8 февруари 2023 година

относно целите на Съюза за устойчивост при бедствия

(2023/C 56/01)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (1), и по-специално член 6, параграф 5 от него,

като има предвид, че:

(1)

Механизмът за гражданска защита на Съюза, създаден с Решение № 1313/2013/ЕС, има за цел да засили сътрудничеството между Съюза и държавите членки и да улесни координацията в областта на гражданската защита с цел подобряване на ефективността на системите за превенция, готовност и реагиране при природни и причинени от човека бедствия.

(2)

Съгласно член 6, параграф 5 от Решение № 1313/2013/ЕС Комисията, в сътрудничество с държавите членки, установява и развива цели на Съюза за устойчивост при бедствия в областта на гражданската защита и приема препоръки за определянето им като необвързваща обща основа в подкрепа на действия за превенция и готовност в случай на бедствия, които водят до или могат да доведат до презгранични последици, засягащи няколко държави.

(3)	Географският обхват на целите на Съюза за устойчивост при бедствия включва Съюза и неговите държави членки, както и участващите в Механизма на Съюза държави (2) съгласно член 4, параграфи 4а и 12 от Решение № 1313/2013/ЕС.

(4)

Съюзът е изправен пред все по-чести и по-тежки природни бедствия и бедствия, причинени от човека. Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда изострят рисковете за Съюза, като увеличават честотата и интензивността на метеорологичните явления, вредното замърсяване, недостига на вода и загубата на биологично разнообразие. Освен това бедствията все повече имат трансгранични и междусекторни последици. Освен че отнемат човешки живот и нанасят вреди на човешкото здраве, бедствията подкопават икономическия просперитет и причиняват непоправими загуби за околната среда, биологичното разнообразие и културното наследство. Поради това устойчивостта при бедствия следва да бъде засилена на равнището на Съюза и в държавите членки. Целите на Съюза за устойчивост при бедствия са насочени към засилване на устойчивостта при бедствия и подобряване на способността на Съюза и неговите държави членки да устояват на последиците от настоящи и бъдещи бедствия. Възприемането на всеобхватни и интегрирани подходи към управлението на риска от бедствия е от ключово значение за засилването на устойчивостта.

(5)	Засилването на устойчивостта при бедствия следва да се основава на конкретни хоризонтални принципи и подходи.

(6)	В сътрудничество с държавите членки бяха изготвени целите на Съюза за устойчивост при бедствия, които са приложени към настоящата препоръка.

(7)	При определянето на целите на Съюза за устойчивост при бедствия беше отделено специално внимание на специфичните нужди на уязвимите групи. Техните нужди следва да бъдат взети предвид при изпълнението и преразглеждането на целите на Съюза за устойчивост при бедствия.

(8)

При изпълнението и по-нататъшното развитие на целите на Съюза за устойчивост при бедствия следва да се търсят полезни взаимодействия и взаимно допълване със съответните международни рамки за устойчивост, например Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия, и други секторни инициативи на Съюза за изграждане на устойчивост при бедствия, за да се подобри цялостната способност на Съюза и неговите държави членки да устояват на последиците от природни и причинени от човека бедствия.

(9)

Поради това е необходимо сътрудничеството да се задълбочи и разшири, така че да обхване националните и съответните поднационални органи отвъд гражданската защита, както и сътрудничеството с доставчици на основни услуги, включително транспортния сектор, и заинтересовани страни от частния сектор, неправителствени органи, научноизследователската общност и експерти в областта на културното наследство. Своевременното предоставяне на данни по достъпен и оперативно съвместим начин, позволяващ повторното им използване, ще улесни междусекторното и трансграничното сътрудничество.

(10)	Такова сътрудничество може да включва също сътрудничество между гражданския и военния сектор в съответствие с Решение № 1313/2013/ЕС (3).

(11)

Компетентните органи на държавите членки, Комисията и съответните агенции на Съюза в рамките на съответните си мандати следва да бъдат готови да реагират на природни и причинени от човека бедствия от различен вид и мащаб, включително промишлени, морски и други свързани с транспорта произшествия, извънредни ситуации, свързани със здравето, кризи, характеризиращи се с несигурност, и сътресения, които биха могли да поставят под въпрос операциите за гражданска защита или непрекъснатостта на дейността.

(12)

Съгласно член 6, параграф 5 от Решение № 1313/2013/ЕС целите на Съюза за устойчивост при бедствия трябва да се основават на настоящи и ориентирани към бъдещето сценарии, включително последиците от изменението на климата за рисковете от бедствия, данни за минали събития и междусекторен анализ на въздействието, като се обръща специално внимание на уязвимите групи. В същото време при планирането на управлението при бедствия и разработването на сценарии, определени в член 10 от Решение № 1313/2013/ЕС, трябва да се вземе предвид работата, извършена във връзка с целите на Съюза за устойчивост при бедствия. Следователно изготвянето на целите и разработването на сценарии са тясно свързани помежду си. Докато сценариите предоставят доказателства и специфична за риска информация, които следва да са в основата на формулирането на целите, целите на Съюза за устойчивост при бедствия на свой ред следва да определят областите, които са важни за устойчивостта при бедствия, и по този начин да служат за основа на разработването на сценарии.

(13)	Поради това целите на Съюза за устойчивост при бедствия следва непрекъснато да се преразглеждат и преработват с оглед на напредъка, постигнат в тяхното разработване и изпълнение, новите обстоятелства и променящите се нужди.

(14)	При докладването съгласно член 34, параграф 2 от Решение № 1313/2013/ЕС следва да се предоставя редовна информация, наред с другото, за напредъка във връзка с постигането на целите на Съюза за устойчивост при бедствия,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

ПРЕДМЕТ И ЦЕЛ

Съгласно член 6, параграф 5 от Решение № 1313/2013 с настоящата препоръка се определят цели на Съюза за устойчивост при бедствия в областта на гражданската защита и общи принципи за тяхното изпълнение, докладване и преразглеждане.

Целите на Съюза за устойчивост при бедствия са необвързваща обща основа в подкрепа на действия за превенция и готовност в случай на бедствия, които водят или могат да доведат до презгранични последици, засягащи няколко държави, като целта е да се подобри способността на Съюза и неговите държави членки да устояват на бедствия и на последиците от тях. В целите се определят приоритетни области и свързани с тях конкретни цели за укрепване на устойчивостта на Механизма на Съюза и на държавите членки при бедствия.

ХОРИЗОНТАЛНИ ПРИНЦИПИ И ПОДХОДИ В ОСНОВАТА НА УСТОЙЧИВОСТТА ПРИ БЕДСТВИЯ

Рисковете се променят много бързо. Последиците от по-честите и интензивни природни бедствия и бедствия, причинени от човека, се разпространяват през границите и секторите и причиняват загуба на човешки живот и икономически загуби. За да могат участниците в гражданската защита да съхранят способността си за ефективно управление на широк набор от сътресения в бъдеще, устойчивостта при бедствия трябва да бъде засилена.

Засилването на устойчивостта при бедствия в областта на гражданската защита следва:

а)	да бъде всеобхватно: като обхваща целия цикъл на управление на бедствията (превенция, готовност, реагиране и възстановяване);

б)	да бъде изпреварващо: като намалява основните рискове от бедствия, когато това е възможно, и осигурява подходящо равнище на готовност за предприемането на ефективна и ефикасна реакция при бедствия;

в)

да бъде междусекторно и трансгранично: като насърчава подход, който отчита взаимозависимостта между множество рискове, осигурява съгласуваност между съответните сектори на политиката и насърчава сътрудничеството между държави членки, изправени пред общи рискове. Сътрудничеството и координацията следва да насърчават съгласувани действия, да оптимизират полезните взаимодействия и да поощряват последователност между различните сектори, равнища на управление, органи и заинтересовани страни;

г)

да се основава на знания и факти: като разчита на солидно разбиране на рисковете от бедствия, включително на икономическите, екологичните и социалните последици от бедствията. За тази цел следва да се подпомагат научните изследвания и иновациите и да се насърчава споделянето на знания, включително на резултати от добри практики в научните изследвания, обмена на данни, непрекъснатото оценяване и ученето;

д)	да бъде приобщаващо: да гарантира, че никой не е пренебрегван, като отчита специфичните нужди и причини за уязвимостта на хората, като пол, възраст, икономически, образователен и социален контекст, увреждания, както и географско излагане на специфични рискове;

е)

да бъде устойчиво: като взема предвид природосъобразни решения, въздействието на изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда върху рисковете от бедствия и предотвратяването и смекчаването на последиците от бедствията за околната среда, обръщайки специално внимание на свеждането до минимум на въздействието на операциите за гражданска защита върху околната среда.

ЦЕЛИТЕ НА СЪЮЗА ЗА УСТОЙЧИВОСТ ПРИ БЕДСТВИЯ

За засилването на устойчивостта при бедствия в областта на гражданската защита са необходими действия в следните области:

а)	предвиждане — подобряване на оценката на риска, предвиждането и планирането на управлението на риска от бедствия;

б)	подготовка — повишаване на осведомеността на населението за рисковете и неговата готовност;

в)	предупреждение — засилване на ранното предупреждение;

г)	реагиране — засилване на способността за реагиране на Механизма за гражданска защита на Съюза;

д)	сигурност — осигуряване на стабилна система за гражданска защита.

Целите на Съюза за устойчивост при бедствия, изброени в параграф 5, са определени в приложението към настоящата препоръка.

Държавите членки и Комисията се насърчават да предприемат необходимите действия и мерки съгласно Механизма на Съюза, за да постигнат целите на Съюза за устойчивост при бедствия. Те се насърчават да поощряват сътрудничеството с национални, регионални и международни партньори, организации на гражданското общество и заинтересовани страни от частния сектор.

Те се насърчават да осигурят полезни взаимодействия и взаимно допълване със съответните международни, европейски или национални рамки, стратегии, планове и програми за устойчивост, за да се засили цялостната способност на Съюза и неговите държави членки да устояват на последиците от бедствия.

По-специално, в съответствие с член 6, параграф 1, буква в) от Решение № 1313/2013/ЕС държавите членки трябва да вземат предвид целите на Съюза за устойчивост при бедствия и рисковете, свързани с бедствия, които водят до или могат да доведат до презгранични последици, засягащи няколко държави, когато доразвиват и усъвършенстват планирането на управлението на риска от бедствия на национално или подходящо поднационално равнище, включително по отношение на трансграничното сътрудничество.

10.

Държавите членки се насърчават да участват в партньорските проверки за оценката на способността за управление на риска, посочени в член 6, параграф 1, буква д) от Решение № 1313/2013/ЕС, за да се подпомогне изпълнението на целите на Съюза за устойчивост при бедствия.

11.

Комисията, посредством Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита, създадена в съответствие с член 13 от Решение № 1313/2013/ЕС, и други мерки по линия на Механизма на Съюза, следва да подпомага изпълнението на целите на Съюза за устойчивост при бедствия.

ПРЕГЛЕД И ДОКЛАДВАНЕ

12.

Целите на Съюза за устойчивост при бедствия следва непрекъснато да се преразглеждат и преработват с оглед на напредъка, постигнат в изпълнението им, и вследствие на новите обстоятелства и променящите се нужди, като се вземат предвид разработването на сценарии и планирането на управлението при бедствия, посочени в член 10, параграф 1 от Решение № 1313/2013/ЕС.

13.

За целите на докладването на всеки две години съгласно член 34, параграф 2 от Решение № 1313/2013/ЕС се насърчава тясното сътрудничество между Комисията и държавите членки за установяване на методика за наблюдение на напредъка, постигнат в изпълнението на целите на Съюза за устойчивост при бедствия. Тази методика следва да съдържа анализ на актуалното състояние и изходните параметри за всяка от областите, обхванати от целите, и да определя подходящи показатели.

14.

Държавите членки се насърчават да предоставят на Комисията нужната информация относно изпълнението на целите на Съюза за устойчивост при бедствия.

Съставено в Брюксел на 8 февруари 2023 година.

За Комисията

Janez LENARČIČ

Член на Комисията

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 924.

(2) В светлината на член 28, параграф 1 от Решение № 1313/2013/ЕС, когато се прави позоваване на държавите членки, се разбира, че то включва участващите държави съгласно определението в член 4, точка 12 от Решение № 1313/2013/ЕС. Албания, Босна и Херцеговина, Исландия, Черна гора, Северна Македония, Норвегия, Сърбия и Турция участват в Механизма на Съюза.

(3) Използването на военни средства под гражданско ръководство като крайно средство може да представлява важен принос към реакцията при бедствия. Когато се приеме за уместно да се използват военни способности при операции за гражданска защита, сътрудничеството с военните органи следва да се подчинява на реда и условията, процедурите и критериите, установени от Съвета или неговите компетентни органи за предоставяне на Механизма на Съюза на необходимите военни способности за гражданска защита, както и следва да бъде съобразено със съответните международни насоки.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Цел № 1 на Съюза за устойчивост при бедствия: Предвиждане — подобряване на оценката на риска, предвиждането и планирането на управлението на риска от бедствия

Доброто разбиране на съществуващите и нововъзникващите рискове е предварително условие за предотвратяване или смекчаване на неблагоприятните последици от бедствия. Поради това държавите членки и Комисията следва да продължат да подобряват способността си да идентифицират и оценяват рисковете от бедствия, особено тези с потенциално трансгранично и междусекторно въздействие. Сценариите за бедствия, обхващащи цяла Европа, следва да подобрят способността на Съюза за предвиждане на бъдещи кризи и рискове за живота и здравето. Държавите членки и Комисията следва също така да се основават на секторни и многосекторни оценки на риска (1) . Държавите членки и Комисията следва да предприемат изпреварващи действия, като въведат конкретни превантивни мерки и мерки за готовност, както и планиране на управлението на риска, на равнището на Съюза и на национално и подходящо поднационално равнище. Държавите членки следва да се възползват от подкрепата, предоставяна по линия на Механизма за гражданска защита на Съюза (Механизма на Съюза) и други фондове на Съюза (2) , за да насърчават интелигентните инвестиции в превенцията на бедствия с цел защита на гражданите от бедствия, адаптиране към изменението на климата и постигане на напредък в екологичния преход.

Цел: До 2030 г. да се подобри способността на Съюза и на държавите членки да идентифицират и оценяват рисковете от бедствия с потенциални презгранични и междусекторни въздействия и да използват тази информация за засилване на дейностите за превенция и готовност при бедствия, включително стратегии за намаляване на риска, предвиждане на бедствия, планиране на управлението на риска и дейности за реагиране.

За да се подкрепи и наблюдава изпълнението на тази цел, е необходимо да се преследват посочените по-долу конкретни цели:

Конкретни цели

1.1

Подобряване на капацитета за разработване на сценарии в целия Съюз:

До края на 2023 г. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, следва да приключи разработването на ключови презгранични междусекторни сценарии, обхващащи 16 основни опасности, на които е изложен Съюзът.

Държавите членки следва да гарантират, че сценариите им при бедствия се вземат предвид при разработването на общоевропейски сценарии.

Сценариите следва да служат за основа при формулирането на дейностите на Съюза и държавите членки за превенция, готовност (включително стратегии за намаляване на риска от бедствия), прогнозиране и планиране на управлението на риска, както и на действията им за реагиране.

След 2023 г. сценариите следва да се актуализират непрекъснато и при необходимост, да се разширяват.

1.2

Подобряване на оценката на риска:

Комисията следва допълнително да подобри прегледа на Съюза на рисковете от природни и причинени от човека бедствия в съответствие с член 5, параграф 1, буква в) от Решение 1313/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3), за да предостави всеобхватна европейска перспектива за риска от бедствия. Прегледът на Съюза на рисковете от бедствия следва да се основава на национални, поднационални и трансгранични оценки на риска в областта на гражданската защита и на съответните оценки на риска за целия Съюз (4), както и на секторни и многосекторни оценки на риска, извършени в съответствие с правото на Съюза.

Оценката на риска на равнището на Съюза следва да се основава на подобрено идентифициране и междусекторен анализ на основните и нововъзникващите рискове, тяхното каскадно въздействие и особено изложените на риск или уязвими райони и групи и да разглежда областите в Съюза, изправени пред сходни рискове.

Държавите членки следва допълнително да подобрят оценката на риска по целесъобразност на национално и поднационално равнище и по отношение на трансграничния риск. Оценките на риска в държавите членки следва да се основават на подход, обхващащ множество опасности. Държавите членки следва да включат преглед на нововъзникващите рискове и оценка на трансграничните рискове, на въздействието на изменението на климата и на каскадното въздействие. Националните, поднационалните и трансграничните оценки на риска в областта на гражданската защита следва да се основават на оценките на риска, извършвани в съответните области на политиката, и да ги подкрепят.

1.3

Подобряване на способността за изпреварване:

Държавите членки и Комисията следва допълнително да засилят дейностите по прогнозиране и предвиждане на риска в допълнение към разработването на сценарии, като например следене на обстановката, анализ и научни изследвания, за да се даде възможност за ранното идентифициране на настоящи и нови рискове и предизвикателства и да се подпомогне предприемането на действия за адаптиране, превенция или готовност във връзка с предстоящи сътресения.

1.4

Подобряване на планирането на управлението на риска:

Комисията следва да гарантира, че оценката на нуждите и пропуските във връзка със способностите на Механизма на Съюза се основава на междусекторни оценки на риска и сценарии и се основава на подход, обхващащ множество опасности.

Държавите членки следва да гарантират, че стратегиите, рамките и плановете за управление на риска на национално и, по целесъобразност, поднационално равнище се основават на подход, обхващащ множество опасности. Стратегиите, рамките и плановете следва да се основават на подходящи сценарии, трансгранично и междусекторно сътрудничество и да осигуряват адаптиране, превенция и готовност.

Държавите членки следва да продължат да разработват планове за управление на риска във връзка с трансграничните рискове въз основа на подобрено сътрудничество в трансграничните райони.

За тази цел Комисията и държавите членки следва да вземат предвид, когато е целесъобразно, въздействието на изменението на климата, каскадните последици от бедствията и специфичните нужди на уязвимите групи.

1.5

Подобряване на способността на гражданската защита за разработване на превантивни действия:

Органите за гражданска защита на държавите членки следва да засилят своите превантивни дейности, включително действия за „изграждане отново, но по-добре“ след бедствия (5), за да постигнат високо равнище на защита срещу бедствия.

Цел № 2 на Съюза за устойчивост при бедствия: Подготовка — Повишаване на осведомеността за рисковете и готовността на населението

Население, което е осведомено за риска и подготвено, е ключов елемент от устойчивостта при бедствия, тъй като отделните хора и общностите често са първите засегнати и първите, които реагират на бедствия. Обществената осведоменост за рисковете и достатъчното познаване на начините за превенция, подготовка и реагиране при бедствия значително намаляват отрицателните последици от бедствията. Необходимо е да се повиши осведомеността на обществото за рисковете от бедствия и мерките за превенция, да се подобрят самозащитата, поведението и готовността на отделните хора и общностите да реагират при бедствия и да се насърчава култура на превенция на риска и доверие в органите за гражданска защита. С подкрепата на Комисията държавите членки следва да увеличат усилията си за информиране на обществеността, за да могат превенцията и готовността при бедствия да станат част от ежедневието на гражданите, и да насърчават гражданската ангажираност и доброволческите инициативи за превенция и готовност при бедствия. Държавите членки следва да си сътрудничат, по целесъобразност, с местни и регионални органи, с партньори, включително от частния сектор и организации на гражданското общество, също и в трансграничен контекст.

Цел: До 2030 г. да се повиши значително равнището на осведоменост и готовност на населението на Съюза във връзка с риска от бедствия във всяка от държавите членки.

Конкретни цели

2.1

Повишаване на общото равнище на осведоменост относно риска:

Държавите членки следва да продължат да разработват стратегии за повишаване на осведомеността относно риска и да засилят действията за повишаване на осведомеността относно риска, за да гарантират, че равнището на осведоменост на населението относно регионални и ключови национални рискове нараства. Стратегиите за повишаване на осведомеността относно риска следва да обхващат и сезонните жители, по целесъобразност.

Комисията следва да подкрепя действията на държавите членки за повишаване на осведомеността относно риска и да ги допълва, когато е целесъобразно, с действия за повишаване на осведомеността относно риска на равнището на Съюза.

—	До 2030 г. 90 % от населението на Съюза (6) следва да бъде добре запознато с рисковете от бедствия в своя регион.

2.2

Подобряване на публичния достъп до информация за риска от бедствия:

Органите на Съюза и на държавите членки следва да гарантират, че населението в Съюза може лесно да получи достъп до информация относно рисковете от бедствия и възможните последици от тях.

Органите на Съюза и на държавите членки следва да вземат предвид специфичните нужди и обстоятелства на уязвимите групи и хората с увреждания, когато предоставят информация за риска от бедствия.

2.3

Повишаване на осведомеността и приемането на мерки за превенция на риска и готовност сред населението:

Държавите членки следва да гарантират, че населението, включително уязвимите групи и хората с увреждания, е по-добре осведомено за мерките за превенция на риска и за действията, които може да предприеме при най-честите бедствия. В резултат на това делът на населението, което е приело мерки за превенция и готовност, следва да нарасне.

Комисията следва да подкрепя действията на държавите членки за превенция на риска и готовност на обществеността и да ги допълва със съответни действия на равнището на Съюза.

2.4

Повишаване на културата на превенция на риска сред населението:

Държавите членки следва да предприемат действия, чрез които:

а)	да гарантират, че знанията на населението за превенцията на риска, както и за доверието и увереността в компетентните органи за гражданска защита, и неговото разбиране на мисията за гражданска защита се подобряват;

б)	да гарантират, че населението е способно да преценява надеждността на информацията за риска от бедствия, включително да идентифицира достоверни източници на такава информация и сигнали;

в)	да засилят обществената ангажираност и участието на доброволци в гражданската защита.

Комисията следва да подкрепя действията на държавите членки за укрепване на културата на превенция на риска и да ги допълва със съответни действия на равнището на Съюза.

Цел № 3 на Съюза за устойчивост при бедствия: Предупреждаване — засилване на ранното предупреждаване

Ефективните системи за ранно предупреждение и наблюдение са от решаващо значение за предвиждането на бедствия и подготовката за тях. Те помагат на публичните органи и хората, застрашени от бедствия, да действат своевременно, за да сведат до минимум нараняванията, загубата на човешки живот и щетите върху имуществото, околната среда и културното наследство. Системите за ранно предупреждение следва да бъдат редовно оценявани и подобрявани на равнището на Съюза и в държавите членки. Ключовите функции на системите за ранно предупреждение, като прогнозиране, откриване, наблюдение на опасностите и тяхното въздействие, както и своевременното и лесно разбираемо предупреждаване на населението, включително на уязвимите групи, следва да бъдат засилени. Координационният център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) следва проактивно да подкрепя държавите членки и да подпомага органите за гражданска защита, предоставяйки при поискване бързи оценки на въздействието за установени или прогнозирани събития.

Цел: До 2030 г. да се повишат ефективността и оперативната съвместимост на системите за ранно предупреждение в Съюза, за да се даде възможност за своевременна и ефективна реакция при бедствия и да се избегнат или намалят неблагоприятните последици от тях, като се постави специален акцент върху засилването на ранното предупреждение за рискове с презгранични въздействия, обхващащи няколко държави, и ключови национални рискове.

Конкретни цели

3.1

Подобряване на капацитета за прогнозиране, откриване и наблюдение:

Комисията, по-специално ERCC, съответните агенции на Съюза и държавите членки следва да подобрят способността си за прогнозиране, откриване и наблюдение на опасностите и въздействията, включително чрез по-добра координация на презграничните и трансграничните рискове и по-добра интеграция и оперативна съвместимост на системите.

Системите за откриване и прогнозиране следва да включват съображения, свързани с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда, когато това е уместно.

3.2

Подобряване на предупреждаването на обществеността:

Държавите членки следва да подобрят своите системи за предупреждаване на населението, за да се даде възможност за по-добра комуникация относно очакваните въздействия и действията, които трябва да бъдат предприети при рискове, извънредни ситуации и кризи. Следва да се насърчава координацията между съответните органи и служби. Следва да се определят ясно установени информационни потоци и отговорности. Предупреждаването на обществеността в държавите членки следва да се основава на подобрени механизми за предупреждаване при презсгранични и трансгранични бедствия.

Държавите членки следва да гарантират, че при предупреждаването на обществеността отчитат нуждите на населението от многоезична комуникация и че това предупреждаване е приобщаващо и адаптирано към специфичните потребности на уязвимите групи, включително на хората с увреждания.

Сигналите за предупреждаване следва да достигат до застрашеното население своевременно и ефективно.

Държавите членки следва да гарантират, че предупредителните сигнали и съобщения към обществеността са ясно разбрани от населението.

Цел № 4 на Съюза за устойчивост при бедствия: Реагиране — Повишаване на способността за реагиране на Механизма за гражданска защита на Съюза

Исканията за помощ стават все по-чести, а нуждите от реагиране — все по-разнообразни. Механизмът на Съюза следва да бъде подготвен да реагира на нововъзникващи рискове и на вероятното увеличаване на презграничните бедствия, засягащи няколко държави. Поради това Механизмът на Съюза следва да бъде укрепен с подходящия вид и брой ресурси, за да продължи да подкрепя ефективно държавите членки за реагиране при бедствия, които надхвърлят националните им способности. Нуждите от способности за реагиране на Механизма на Съюза следва да бъдат редовно преразглеждани. Комисията, заедно с държавите членки, следва да продължава да развива нужните способности за реагиране в рамките на Европейския резерв за гражданска защита и rescEU в зависимост от потребностите.

Цел: До 2024 г. да се доразвие способността за реагиране на Механизма на Съюза при горски пожари, наводнения, търсене и спасяване, химични, биологични, радиологични и ядрени инциденти (ХБРЯ) и извънредни здравни ситуации. Освен това до 2024 г. тази цел и свързаните с нея конкретни цели ще бъдат доразвити и ще бъдат добавени способности в области като временния подслон, спешните енергийни доставки и транспорта.

Конкретни цели (7)

4.1

В областта на реагирането при горски пожари (8):

Механизмът на Съюза следва да бъде най-малкото в състояние да отговори на нуждите в шест държави членки едновременно, осигурявайки способности за гасене на горски пожари от въздуха в продължение на минимум 1 ден и максимум 7 дни, след като националните способности бъдат претоварени.

Успоредно с това Механизмът на Съюза следва да бъде в състояние да отговори едновременно на нуждите в четири държави членки с претоварени национални способности за реагиране, осигурявайки наземни способности за гасене на горски пожари в продължение на минимум 7 дни и максимум 14 дни.

Освен това Механизмът на Съюза следва да може да разполага екипи за консултации и оценка в областта на борбата с пожарите за извършване на тактически консултации по две едновременни искания за помощ поради горски пожари.

4.2

В областта на реагирането при наводнения:

Механизмът на Съюза следва да бъде най-малкото в състояние да реагира на наводнение, засягащо най-малко три държави членки едновременно с претоварени национални способности за реагиране. Тази реакция следва да обхваща най-малко общата способност за изпомпване на поне 20 000 m3 вода на час за период до 21 дни.

Освен това Механизмът на Съюза следва да бъде в състояние да гарантира ограничаване на наводненията, управление на отпадъците, оценка на язовирите и операции по търсене и спасяване при наводнения.

4.3

В областта на реагирането при търсене и спасяване:

Механизмът на Съюза следва да бъде най-малкото в състояние да провежда операции по търсене и спасяване в най-малко четири държави членки едновременно в различна среда и във връзка с различни видове бедствия. Такава реакция обхваща денонощни операции в продължение на 7 дни при търсене и спасяване в градска среда при средно тежки условия и в продължение на 10 дни при търсене и спасяване в градска среда при тежки условия.

Следва да се предвиди възможност за разполагане на допълнителни способности за специфични операции по търсене и спасяване в планински и пещерни условия, както и на експерти в областите на вулканологията, сеизмологията, оценката на язовирите и структурното инженерство.

4.4

В областта на реагирането при ХБРЯ инциденти:

Механизмът на Съюза следва да бъде най-малкото в състояние да отговори на искания от три държави членки едновременно във връзка с нужди от обеззаразяване в продължение на най-малко 14 последователни дни за общо 500 лица, включително 50 ранени лица, 15 000 m2 повърхности на открито и 200 m2 повърхности на закрито на час, като се приема, че обеззаразяването може да се извърши с вода, включително способност за обеззаразяване на оборудване или доказателства от критично значение.

Освен това Механизмът на Съюза следва да бъде най-малкото в състояние да отговори на искания от две държави членки едновременно за радиологично наблюдение и наблюдение на ядрената радиация в продължение на най-малко 10 последователни дни за общо 100 души, 10 превозни средства, 10 000 m2 повърхности на открито и 1 000 m2 повърхности на закрито на час.

Също така Механизмът на Съюза следва да гарантира, че има способност да предоставя конкретни съвети в областта на ХБРЯ чрез разполагане или подкрепа от разстояние.

4.5

В областта на спешните действия от здравен характер (9):

Механизмът на Съюза следва да бъде най-малкото в състояние да отговори на искания от три държави членки едновременно за реакция при нужда от лечение в продължение на най-малко 2 седмици на общо 800 пациенти дневно чрез екип за спешна медицинска помощ тип 1 (EMT1): модули за извънболнична помощ при спешни случаи, създаване на операционни зали за общо 60 пациенти чрез екип за спешна медицинска помощ тип 2 (EMT2): модули за хирургически болнични грижи при спешни случаи. Тази реакция включва минималната способност за извършване на 45 малки хирургични операции дневно в продължение на 2 седмици.

Механизмът на Съюза следва да бъде най-малкото в състояние да отговори на искания от пет държави членки едновременно за нужди от медицинска евакуация с общ капацитет от 24 пациенти на интензивно лечение и 200 пациенти, които не са на интензивно лечение, дневно, както и шест пациенти, засегнати от силно заразно заболяване, дневно за максимум 14 дни.

Механизмът на Съюза следва да бъде най-малкото в състояние да отговори на искания от три държави членки едновременно за мобилен лабораторен анализ, включително потенциални ХБРЯ способности, с общ капацитет от 150 проби дневно за максимален период от 14 дни.

Освен това Механизмът на Съюза, в сътрудничество с Органа за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации, следва да гарантира наличието и достъпа до критични медицински мерки за противодействие, по-специално терапевтични средства и медицински изделия, за справяне със сериозни трансгранични заплахи за здравето.

Също така Механизмът на Съюза следва да бъде в състояние да предоставя конкретни консултации в областта на общественото здраве и епидемиологичната обстановка чрез разполагане на експерти на място или в зависимост от потребностите, подкрепа от разстояние.

Цел № 5 на Съюза за устойчивост при бедствия: Сигурност — осигуряване на стабилна система за гражданска защита.

Координационният център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) и органите за гражданска защита в държавите членки следва да продължат да укрепват непрекъснатостта на своята дейност. Наред с това те следва да адаптират своето планиране за непрекъснатост на дейността към междусекторните презгранични бедствия. За тази цел ERCC и органите за гражданска защита в държавите членки следва да осигурят междусекторно и трансгранично сътрудничество и да насърчават изграждането на партньорства със заинтересовани страни като частния сектор, гражданското общество и доброволчески организации. Механизмът на Съюза следва да подпомага провеждането на стрес тестове за проверка на непрекъснатостта на дейността на центровете за спешни операции и да работи с държавите членки за последващи действия във връзка с извлечени поуки и препоръки.

Цел: До 2027 г. да се гарантира непрекъснатостта на дейността на ERCC и съответните органи в областта на гражданската защита в държавите членки и да се запазят основните им функции, включително при сценарии на тежки бедствия с каскадно междусекторно и трансгранично въздействие, едновременни и повтарящи се бедствия, продължителни извънредни ситуации и нововъзникващи рискове от бедствия.

Конкретни цели

5.1

Подобряване на способността за планиране на непрекъснатостта на дейността:

ERCC и неговите партньори в държавите членки следва редовно да преразглеждат плановете и процедурите, за да ги направят по-гъвкави и приспособими към очакваните последици от настоящи и бъдещи бедствия. Плановете и процедурите следва да се основават на сценарии и анализ на въздействието. Те следва да обхващат по целесъобразност въпроси като: управление на персонала, редовно обучение и учения, управление на веригата на доставки и нужди от оборудване, натрупване на запаси, съкращения, устойчивост и сигурност на системите на информационните и комуникационните технологии (ИКТ).

5.2

Подобряване на способността за междусекторна координация:

ERCC и неговите партньори в държавите членки следва:

а)

да засилят междусекторното сътрудничество и оперативната съвместимост на процедурите, за да се даде възможност за бързо, ефективно и ефикасно активиране на мерки за реакция от компетентните органи за гражданска защита, други съответни служби и партньори, включително доставчици на основни услуги, организации на гражданското общество, доброволци и академични среди, по целесъобразност;

б)	да създават и поддържат междусекторни мрежи и договорености между органите и със съответните партньори дори в периодите между бедствия.

5.3

Подобряване на способността за трансгранична координация:

ERCC и неговите партньори в държавите членки следва:

а)	да засилят трансграничното сътрудничество и оперативната съвместимост на процедурите, системите и инструментите, за да се даде възможност за ефикасен и ефективен обмен на информация и да се улеснят оперативната подкрепа за вземането на решения и подкрепата от приемащата държава;

б)	да създават и поддържат трансгранични договорености между органите за гражданска защита и други съответни служби.

5.4

Подобряване на способността за комуникация и управление на информацията относно риска от бедствия:

ERCC и неговите партньори в държавите членки следва:

а)	да подобрят оперативната съвместимост на системите и процедурите, които подпомагат реакцията на гражданската защита, и координацията на ответните мерки между съответните органи и партньори;

б)	да гарантират, че системите и процедурите за комуникация и управление на информацията подпомагат съгласуваната комуникация при рискове, извънредни ситуации и кризи между съответните органи и със съответните външни партньори.

5.5

Подобряване на способността за оценка след бедствие:

ERCC и неговите партньори в държавите членки следва:

а)

да прилагат систематично извлечените поуки след настъпването на бедствие. Извлечените поуки следва да обхващат целия цикъл на управление на бедствията (предотвратяване, готовност за реагиране и възстановяване). Извлечените поуки следва да включват органите за гражданска защита и по целесъобразност, други съответни органи, служби и партньори, участващи в управлението на оцененото бедствие,

б)	да гарантират, че извлечените поуки се разпространяват и прилагат по целесъобразност през целия цикъл на управление на бедствията.

(1) Оценки на риска на различни равнища на управление и от различни участници в зависимост от случая се съдържат например в Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО (ОВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 164); Регламент (ЕС) 2022/2371 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. относно сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 1082/2013/ЕС (OВ L 314, 6.12.2022 г., стр. 26); Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 1); Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (ОВ L 288, 6.11.2007 г., стр. 27).

(2) Свързани с темата фондове на Съюза са например Механизмът за устойчивост и възстановяване, кохезионите фондове, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони, Инструментът за техническа подкрепа, програмата „Хоризонт Европа“ и програмата LIFE.

(3) Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 924).

(4) Оценките на риска в целия Съюз включват например европейската оценка на риска, свързан с климата, в допълнение към точка 14 от „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“, COM (2021) 82 final от 24 февруари 2021 г.

(5) Концепцията „изграждане отново, но по-добре“ след бедствие означава, че се вземат предвид възможностите за превенция, намаляване на риска от бедствия, екологизиране и други принципи и проектни характеристики на устойчивото развитие вместо възстановяването да се извърши просто по същия начин, както преди бедствието.

(6) Въз основа на определението за население в проучванията на Евробарометър в областта на гражданската защита: лица от 15-годишна възраст нататък, пребиваващи в държавите членки.

(7) Определянето на конкретните цели се основава на минималните технически изисквания за способностите за реагиране в конкретните области, определени в съответните решения за изпълнение на Комисията, както и на оперативния опит и експертната обратна информация на държавите членки относно разполагането на тези способности.

(8) Поради проблеми с производството се очаква способностите за гасене на горски пожари от въздуха да достигнат пълния си капацитет до 2030 г.

(9) Целите за спешни действия от здравен характер изключват способността на rescEU по линия на EMT2, която е в процес на развиване и се очаква да започне да функционира пълноценно след 2024 г.

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

15.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 56/19

Публикация на заявление за регистриране на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2023/C 56/09)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Nordhessische Ahle Wurscht / Nordhessische Ahle Worscht“

ЕС №: PGI-DE-02173 18.5.2016 г.

ЗНП ( ) ЗГУ (Х)

1. Наименование/наименования

„Nordhessische Ahle Wurscht / Nordhessische Ahle Worscht“

2. Държава членка или трета държава

Германия

3. Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1. Вид продукт

Клас 1.2. Месни продукти (варени, осолени, пушени и др.)

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Nordhessische Ahle Wurscht“ е твърд сушен или сушен пушен свински суджук, който се произвежда в района на Северен Хесен. Консистенцията на суджука и усещането в устата са малко ронливи и по-крехки, отколкото на типичните твърди колбаси. Това крехко усещане в устата се запазва независимо от степента на сушене или зреене на колбаса. Според степента на зрялост се продава като „мек“, „твърд“ или „много твърд“. „Nordhessische Ahle Wurscht“ се предлага в следните форми: „Feldkieker“, „Dürre Runde“ и „Stracke“.

По отношение на химичните изисквания се прилагат указанията за месо и месни продукти:

За „Stracke“ и „Dürre Runde“: Стойности на анализа: месен протеин, който не съдържа протеин от съединителна тъкан: най-малко 12 %; месен протеин, който не съдържа протеин от съединителна тъкан, като процент от месните протеини: хистометрично най-малко 65 % об., химически най-малко 75 %

За „Feldkieker“: Стойности на анализа: месен протеин, който не съдържа протеин от съединителна тъкан: най-малко 12,5 %; месен протеин, който не съдържа протеин от съединителна тъкан, като процент от месните протеини: хистометрично най-малко 70 % об., химически най-малко 80 %

Размерът и теглото на суджука „Nordhessische Ahle Wurscht“ варират в зависимост от формата му. След като бъде напълнен, пресният „Stracke“ е с тегло между 500 и 3 000 g, „Dürre Runde“ — между 350 и 1 000 g, а „Feldkieker“ — между 800 и 3 000 g. По време на процеса на зреене сушенето води до загуба на поне 30 % от теглото на суджука. Първоначално суджукът е тъмночервен на цвят, с бели точки мазнина. С напредването на зреенето на колбаса червеният цвят става по-наситен.

Вкусът се отличава с лека стипчивост и има характерен зрял привкус.

3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

Към качеството на месото, използвано за производството на „Nordhessische Ahle Wurscht“, има специални изисквания. Суджукът се приготвя предимно от по-твърдо сухо свинско месо, добито от по-възрастни животни. За производството на „Nordhessische Ahle Wurscht“ свинете се угояват за по-дълъг период от време от обичайното. По време на клането свинете трябва да имат средно живо тегло минимум 125 kg или средно кланично тегло минимум 100 kg (през 2016 г. средното кланично тегло в Германия е било приблизително 94 kg).

Доказано е, че дългите транспортни маршрути водят до стрес при животните, което се отразява на качеството на месото при клане. Освобождаването на хормона адреналин при свинете води до промяна на стойността на рН на месото след клането и до абсорбция на вода. И двата фактора оказват сериозно въздействие върху зреенето на суджука и неговата консистенция, а оттам и върху качеството на „Nordhessische Ahle Wurscht“. Поради това стандартното време за транспортиране от животновъдното стопанство до кланицата е ограничено до два часа. Клането се извършва единствено в рамките на географския район.

Свинете се разграничават по кланично тегло, а не по порода, тъй като угояваните в Северен Хесен свине са предимно кръстоски на голям брой породи.

3.4. Специфични етапи на производство, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Клането се извършва единствено в рамките на географския район. Месото се разфасова и преработва в производственото предприятие в географския район. Процесът на зреене и последващият процес на сушене се извършват при подходящи условия в географския район.

3.5. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

В съответствие с нормативните изисквания. Също така името и адресът на производителя се посочват на етикета на колбаса, на непосредствено поставена табелка или по друг подобен начин.

4. Кратко определение на географския район

Географският район е Северен Хесен със следните селски райони: Hersfeld-Rothenburg, Kassel, Marburg-Biedenkopf, Schwalm-Eder, Waldeck-Frankenberg, Werra-Meißner и град Касел.

5. Връзка с географския район

Връзката с географския район се определя от репутацията и отличителното качество на „Nordhessische Ahle Wurscht“, които се дължат на преработката на прясно добито свинско месо. Производството на пълнежната маса за колбасите трябва да приключи най-късно 12 часа след клането. Произвежда се от обезкостено свинско месо с ниско съдържание на сухожилия от цялото животно. Следователно качеството на свинското месо трябва да е високо. Това включва например използването на по-стари свине с по-голямо кланично тегло, което отличава производството на „Nordhessische Ahle Wurscht“ от останалите видове колбаси в Хесен.

Друг основен фактор е процесът на зреене, който се извършва в специално пригодени за целта помещения, които и до днес традиционно се изграждат от глина. Специфичният климат подобрява качеството на „Nordhessische Ahle Wurscht“. Често сe срещат и помещенията, известни като „Wurschthimmel“ [„навеси за колбаси“]. В тях колбасите се окачват на тавана, за да зреят. Подходящи са също климатичните камери и климатичните помещения, в които се използва технологично оборудване за контрол на температурата и влажността. Тези различни методи на зреене често се комбинират.

Вкусът се отличава с лека стипчивост и има характерен зрял привкус. Той се получава чрез намаляване на стойността на pH по време на зреенето на месото, чрез използване на сол и калиев нитрат и чрез бавно зреене при специфичния климат на помещенията за зреене. От подправките основно се използват черен пипер, индийско орехче и допълнителни местни аромати в зависимост от района, като кимион, синапено семе и чесън. Добавянето на местни аромати не се отразява на типичните характеристики, външния вид или консистенцията на „Nordhessische Ahle Wurscht“.

Добрата репутация на продукта се дължи на дългогодишната му традиция и специфичния му вкус, както и на тенденцията за регионални продукти и завръщане към традиционните продукти. За това свидетелстват многобройните публикации и събития, посветени на „Nordhessische Ahle Wurscht“.

В своя труд „Nordhessisches Küchenbrevier“ („Пътеводител в кухнята на Северна Хесен“) авторът Хайнрих Кайм включва сборник с рецепти, включващи „Nordhessische Ahle Wurscht“, както и „Nordhessische Wurstologie“ (каталог на колбасите от Северен Хесен). В своя труд „Nordhessische Ahle Worscht: Eine Wurst mit Kultstatus“ [„Nordhessische Ahle Worscht“: култовият суджук], той посвещава цяло есе на колбасарския специалитет.

„Nordhessische Ahle Wurscht“ продължава да играе важна роля не само в литературата. Многобройни дейности са се развили около колбасарския специалитет от Северна Хесен. Създадени са различни общества за запазване на оригиналния метод на производство. Първото е Förderverein Nordhessische Ahle Wurscht e.V. през 2005 г. През 2004 г. асоциацията Slow Food Germany добавя „Nordhessische Ahle Wurscht“ към своя „Ноев ковчег на вкуса“, за да популяризира традиционния метод на производство и да го защити като културна ценност.

По инициатива на гилдиите на месарите през 2011 г. се провежда първият шампионат „Nordhessische Ahle Wurscht“, на който 130 фирми от гилдията в Северен Хесен представят над 300 колбаса и се състезават за награди. Оттогава насам конкурсът се провежда на всеки две години. Резултатите се отразяват широко в медиите, например в „Deutsche Handwerks Zeitung“ или в регионалния ежедневник „Hessisch-Niedersächsische Allgemeine“.

От 2011 г. насам Förderverein Nordhessische Ahle Wurscht e.V. организира ежегодно „Ден на Nordhessische Ahle Wurscht“.

Добрата репутация, с която се ползва „Nordhessische Ahle Wurscht“ в региона и извън него, се дължи на факта, че това е традиционен продукт, който се произвежда в географския район от векове и междувременно е придобил култов статут.

В миналото големи части от Северен Хесен са се характеризирали с гори и земеделие и това е така и днес. Свинете са могли да бъдат отглеждани от почти от почти всеки човек, тъй като са били изкарвани в гората за угояване, така че често не е било необходимо да им се набавя допълнителна храна. Свързаното с това клане в домашни условия е оказвало значителна подкрепа на селското население.

В публикацията „Ahle Wurscht - Das europäische Schmeckewöhlerchen der Grimm-Heimat Nordhessen“ [Ahle Wurscht — европейският деликатес от дома на Братя Грим] произходът на „Nordhessische Ahle Wurscht“ се проследява до римско време и племето Hermanduri, което консервирало нарязаното месо, използвайки сол, добита от соленоводна река (вероятно Werra), и го продавало на римляните.

Заради клането в домашни условия и липсата на хладилници, прясно закланото месо е трябвало да се обработва веднага. Това е причината за специалната консистенция на „Nordhessische Ahle Wurscht“.

Традицията за производството на „Nordhessische Ahle Wurscht“ съществува и в наши дни. След като клането в домашни условия се извършва все по-рядко, утвърдените месарници запазват традицията за производството на твърди колбаси. Знанията за производството на колбасарските специалитети от Северен Хесен са все още широко разпространени. Всеки месар все още разполага със свои собствени подправки за „Nordhessische Ahle Wurscht“.

Препратка към публикуваната продуктова спецификация

https://register.dpma.de/DPMAregister/geo/detail.pdfdownload/40957

(1) OB L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

15.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 56/23

(2023/C 56/10)

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Haricot de Soissons“

ЕС №: PGI-FR-02805 — 11.10.2021

ЗНП ( ) ЗГУ (X)

1. Наименование/наименования

„Haricot de Soissons“

2. Държава членка или трета държава

Франция

3. Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1. Вид продукт

Клас 1.6 — Плодове, зеленчуци и зърнени храни, пресни или преработени

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Haricot de Soissons“ е сух едрозърнест бял фасул от ботаническия вид Phaseolus coccineus, който се характеризира с:

—	едри зърна с тегло на хиляда зърна над 1 400 g

—	бъбрековидна форма

—	цвят — от бяло до слонова кост, хомогенен

—	размер на зърното — най-малко 17 mm дължина и най-малко 10 mm широчина

—	съдържание на влага между 12 и 17 %.

Продуктът се предлага на пазара само като сухо зърно.

След накисване в продължение на най-малко 12 часа фасулът придобива отлична податливост на топлинна обработка.

Основни органолептични характеристики на продукта след сваряване са крехката и топяща се консистенция, както и фината и недоловима люспа при дегустация.

3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

—

3.4. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Етапите на производство — от засяването до прибирането на реколтата и вършитбата, се извършват в географския район на „Haricot de Soissons“.

„Haricot de Soissons“ се опакова в единици за продажба на дребно (ЕПД) или в по-едри разфасовки.

Забранява се опаковането на фасул от различни реколти в една и съща партида. Съхранението се извършва на сухо и тъмно място.

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Освен задължителните обозначения, предвидени в нормативната уредба относно етикетирането и представянето на хранителните продукти, на етикета фигурират регистрираното наименование на продукта и символът за ЗГУ на Европейския съюз — в едно и също зрително поле.

Върху етикета трябва също така да фигурира надписът „Phaseolus coccineus“.

4. Кратко определение на географския район

Географският район на защитеното географско указание „Haricot de Soissons“ се простира на територията на следните окръзи и общини в департамент Aisne:

—	цялата територия на окръзите Château-Thierry, Laon и Soissons.

—

общините: Archon, Autels, Berlise, Brunehamel, Chaourse, Chéry-lès-Rozoy, Clermont-les-Fermes, Cuiry-lès-Iviers, Dagny-Lambercy, Dizy-le-Gros, Dohis, Dolignon, Grandrieux, Lislet, Montcornet, Montloué, Morgny-en-Thiérache, Noircourt, Parfondeval, Raillimont, Renneval, Résigny, Rouvroy-sur-Serre, Rozoy-sur-Serre, Sainte-Geneviève, Soize, Thuel, Vigneux-Hocquet, Ville-aux-Bois-lès-Dizy, Vincy-Reuil-et-Magny.

5. Връзка с географския район

Връзката с географската среда се основава на репутацията и на специфичните характеристики на „Haricot de Soissons“, които се дължат на природни и човешки фактори в географския район. Отглеждането му е добре пригодено към почвено-климатичните условия. В резултат на това получените зърна се отличават с очакваните от потребителите (включително от ресторантьорите) характеристики, на които той дължи репутацията си.

Районът на производство се намира в департамент Aisne, в област с равнини и долини. Община Soissons се намира в центъра на района на производство.

Климатът в географския район е отслабен океански с континентално влияние, с висока честота на преваляванията (средно 123 дни годишно), но количеството на валежите е около средното (от порядъка на 700 mm годишно). Температурите като цяло са умерени, а температурните амплитуди — ограничени, което означава че жегите и мразовитите зими са рядкост.

Рисковете от измръзване през есента могат да бъдат контролирани посредством прилаганите от производителите правила за прибиране на реколтата.

Географският район се характеризира с почти повсеместното наличие на течащи води и влажни зони. Поради това ландшафтът се формира от долините на реките Aisne, Ailette, Marne и Serre.

Почвите в географския район са богати на фини и питателни елементи. Те са пропускливи, без кора, слабо податливи на уплътняване и с добра способност за задържане на вода.

Департаментът Aisne е известен още от 18-ти век с производството на сух фасул. На територията му са отглеждани различни видове и сортове сух фасул, но в наши дни продължава да се отглежда само „Haricot de Soissons“, от производители с традиционни умения, предавани от поколение на поколение.

Производителите прилагат тези свои умения на всеки един от етапите на отглеждане на „Haricot de Soissons“:

—	Сеитбата се извършва върху парцели, подбрани в зависимост от съответните им агрономични характеристики, и в момент, позволяващ да се избегне замръзване на посевите. Междуредието осигурява оптимално проветряване и излагане на растенията на слънцегреене.

—	„Haricot de Soissons“ произлиза от сортове от вида Phaseolus coccineus, чиито растения са катерливи, устойчиви на природни влияния и много издръжливи.

—	Привързването на растението позволява то да израсте във височина.

—	Оптималният период за прибиране на реколтата е когато шушулките са изсъхнали и са с преобладаващ кафяв цвят. Събирането на реколтата се извършва или чрез бране на шушулките на един или на няколко етапа, или чрез събиране на цялото растение, най-малко 3 седмици след отрязването на стъблата.

—	Вършитбата, сортирането и складирането на зърната осигуряват възможността за съхраняване на зърната без загуба на техните качества.

Зърната на „Haricot de Soissons“ са едри, с бъбрековидна форма и хомогенен цвят, който може да варира между бяло и слонова кост, и съдържание на влага между 12 и 17 %.

Специфичните характеристики на „Haricot de Soissons“ са следните:

—	тънка люспа, която след накисване в продължение на най-малко 12 часа и сваряване, става недоловима;

—	отлична податливост на топлинна обработка;

—	крехка и топяща се консистенция след сваряване.

Качествата на „Haricot de Soissons“ са свързани с природните фактори в зоната, както и с уменията на производителите.

Фината люспа и хомогенният, бял до слонова кост, цвят на „Haricot de Soissons“ се дължат на съчетанието от умерена топлина по време на вегетационния цикъл и бърз растеж, възможен благодарение на леките почви, които се затоплят бързо и имат добра способност за задържане на вода.

Консистенцията на почвите е относително добре балансирана, със съдържание на глина най-много 45 % и съдържание на пясък най-много 75 %, което ги прави напълно подходящи за сеитба и отглеждане на „Haricot de Soissons“.

Привързването позволява растението да се развие във височина и да се извлече максимална полза от слънцегреенето, както и да се осигури оптимална проветривост, така че да се извлече полза от честите валежи, без да се излага на риск здравето на растението.

Събирането на шушулките най-малко 3 седмици след отрязването на стъблата, на един или на няколко етапа, или чрез събиране на цялото растение, се обосновава от факта, че периодът на цъфтеж се простира от юни до септември. Познаването на етапа на зрялост позволява да се гарантира крехкост и топяща се консистенция на зърната, както и недоловима люспа след сваряване.

Извършването на вършитбата на шушулките с цел отделяне на зърната е част от специфичните умения, които позволяват запазване на целостта на зърното, без то да бъде увредено или натрошено.

Репутацията на „Haricot de Soissons“ се е градила в продължение на векове.

Търговията със сух фасул се е развила благодарение на присъствието на производители и търговци в района на Soissons, което е допринесло за развитието на продукта. „Тази малка провинция [Soissons, най-общо] е плодородна при различни видове производство. Тя е особено богата на храни, като например най-различни видове семена, с които се осъществява значителна по обем търговия, както и на зеленчуци — например фасул, който се изнася в далечни земи, и артишок, който стига чак до Париж“. (Mémoire sur les manufactures, l'industrie, le commerce de la généralité de Soissons, 22.2.1787 г.)

През 1804 г. Grimod de la Reynière, френски гастрономически критик, говори за историческата репутация на „Haricot de Soissons“: „Soissons е известен с производството на най-добрия фасул във Франция“. По същия начин, в каталога на Националния съвет на кулинарните изкуства (Conseil National des Arts culinaires) се посочва, че „през 18-ти век белият фасул от Soissons е сред най-търсените от гражданите на Париж зеленчуци“.

Статистиката на Министерството на земеделието от 1928 г. свидетелства за преобладаваща употреба от страна на производителите на вида Phaseolus coccineus, пригоден към природните фактори в района.

В регистъра на кулинарното наследство на Франция, в който са включени местни продукти и традиционни рецепти (Albin Michel/CNAC — Région Picarde — издание от 1999 г.), „Haricot de Soissons“ се споменава като специфичен за региона продукт.

„Haricot de Soissons“ присъства в кулинарната енциклопедия Larousse (издание от 1996 г., съставено под егидата на кулинарна комисия, председателствана от Joël ROBUCHON) — публикация от основно значение по въпросите на гастрономията, нейната история и кулинарните техники.

Понастоящем производството на „Haricot de Soissons“ се извършва от независими производители и от кооперация, създадена през 2003 г., която обединява над 80 % от производителите.

Репутацията на „Haricot de Soissons“ е документирана в печатните медии и в туристическите брошури за Aisne.

„Haricot de Soissons“ присъства и в менюто на гастрономичните ресторанти. Главният готвач Lucas Vannier, например, предлага филе от ципура, гарнирано с пюре от Haricots de Soissons и захаросан домат.

Празникът на „Haricot de Soissons“, създаден от град Soissons през 2005 г., се ползва със забележителен успех — между 50 000 и 60 000 посетители ежегодно присъстват на различните прояви и дегустации на ястия в рамките на събитието.

Препратка към публикуваната спецификация

https://extranet.inao.gouv.fr/fichier/CDC-Haricot-de-Soissons-propre.pdf

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 56

Издание на български език	Информация и известия	Година 66 15 февруари 2023 г.

Съдържание		Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	ПРЕПОРЪКИ
	Европейска комисия
2023/C 56/01	Препоръка на Комисията от 8 февруари 2023 година относно целите на Съюза за устойчивост при бедствия	1

	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2023/C 56/02	Съобщение на Комисията — Насоки относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. — Приемане от всички държави членки на предложението на Комисията за подходящи мерки в съответствие с член 108, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (В съответствие с член 32, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз )	12
2023/C 56/03	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.10924 — PROXIMUS / ETHIAS / JV) ( 1 )	13

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2023/C 56/04	Обменен курс на еврото — 14 февруари 2023 година	14
	Съвет
2023/C 56/05	Известие на вниманието на Zimbabwe Defence Industries – образувание, спрямо което се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/101/ОВППС на Съвета, изменено с Решение (ОВППС) 2023/339 на Съвета, и в Регламент (ЕО) № 314/2004 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на положението в Зимбабве	15
	Европейска комисия
2023/C 56/06	Известие на Комисията относно текущите лихвени проценти за възстановяване на държавни помощи и референтни ставки/сконтови лихвени процент, приложими от 1 март 2023 r. (Публикува се в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията)	16

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,0759
JPY	японска йена	142,14
DKK	датска крона	7,4514
GBP	лира стерлинг	0,88125
SEK	шведска крона	11,1010
CHF	швейцарски франк	0,9870
ISK	исландска крона	153,30
NOK	норвежка крона	10,8778
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	23,749
HUF	унгарски форинт	382,45
PLN	полска злота	4,7623
RON	румънска лея	4,9010
TRY	турска лира	20,2779
AUD	австралийски долар	1,5411
CAD	канадски долар	1,4332
HKD	хонконгски долар	8,4457
NZD	новозеландски долар	1,6962
SGD	сингапурски долар	1,4270
KRW	южнокорейски вон	1 362,59
ZAR	южноафрикански ранд	19,1656
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,3314
IDR	индонезийска рупия	16 303,53
MYR	малайзийски рингит	4,6786
PHP	филипинско песо	58,992
RUB	руска рубла
THB	тайландски бат	36,387
BRL	бразилски реал	5,5552
MXN	мексиканско песо	20,0122
INR	индийска рупия	89,1227

	V Становища
	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2023/C 56/07	ОБЯВЛЕНИЕ — ОБЩЕСТВЕНА КОНСУЛТАЦИЯ — Влизане в сила на Споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Република Чили относно изменения на допълнение I към Споразумението относно търговията със спиртни и ароматизирани напитки (приложение VI), приложено към Споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна	17
2023/C 56/08	ОБЯВЛЕНИЕ — ОБЩЕСТВЕНА КОНСУЛТАЦИЯ — Влизане в сила на Споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Република Чили относно изменения на допълнения I, II, V и VIII към Споразумението относно търговията с вино (приложение V), приложено към Споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна	18
2023/C 56/09	Публикация на заявление за регистриране на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	19
2023/C 56/10	Публикация на заявление за регистриране на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	23

От	До	AT	BE	BG	CY	CZ	DE	DK	EE	EL	ES	FI	FR	HR	HU	IE	IT	LT	LU	LV	MT	NL	PL	PT	RO	SE	SI	SK	UK
1.3.2023 r.	…	3,06	3,06	1,10	3,06	7,43	3,06	2,92	3,06	3,06	3,06	3,06	3,06	3,06	15,10	3,06	3,06	3,06	3,06	3,06	3,06	3,06	7,62	3,06	8,31	2,96	3,06	3,06	3,52
1.2.2023 r.	28.2.2023 r.	2,56	2,56	0,79	2,56	7,43	2,56	2,92	2,56	2,56	2,56	2,56	2,56	2,56	15,10	2,56	2,56	2,56	2,56	2,56	2,56	2,56	7,62	2,56	8,31	2,44	2,56	2,56	2,77
1.1.2023 r.	31.1.2023 r.	2,56	2,56	0,36	2,56	7,43	2,56	2,92	2,56	2,56	2,56	2,56	2,56	2,56	15,10	2,56	2,56	2,56	2,56	2,56	2,56	2,56	7,62	2,56	8,31	2,44	2,56	2,56	2,77