Европейски икономически и социален комитет

572-ра пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет, 21.9.2022 г. — 22.9.2022 г.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/1

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно МСП, предприятия от социалната икономика, занаяти и свободни професии/„Подготвени за цел 55“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 486/01)

Докладчик:	Милена АНГЕЛОВА
Съдокладчик:	Rudolf KOLBE

Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	27.6.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	143/1/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

Микро-, малките и средните предприятия, било то традиционни предприятия, семейни предприятия, търговци, предприятия от социалната икономика, занаяти или свободни професии (наричани по-долу ММСП), са съществена част от решението за изграждане на конкурентоспособна, неутрална по отношение на климата, кръгова и приобщаваща икономика на ЕС, при условие че са създадени и преобладават подходящите условия. ММСП генерират положително въздействие чрез подобряване на собствените си екологични показатели и чрез предоставяне на експертен опит и решения на други предприятия, граждани и публичния сектор. Като признава и подчертава многообразието и различните потребности на ММСП, ЕИСК призовава да се обърне специално внимание на най-малките и най-уязвимите.

1.2.

Много ММСП не разполагат с познания за непрекъснато променящите се законодателни изисквания, създадени с цел постигане на неутралност по отношение на климата, и за това как да отговорят на тях. Освен това те срещат трудности при определянето на потенциалните бизнес ползи и възможности, предоставяни от екологичния преход. Ето защо ЕИСК подчертава, че е налице спешна необходимост от подкрепа за ММСП в разбирането и управлението на екологичния преход по възможно най-добрия начин.

1.3.

ЕИСК призовава за широкообхватни и целенасочени мерки за информиране и повишаване на осведомеността, предоставяни по координиран и допълващ се начин от ЕК и държавите членки, заедно с бизнес организации, камари, социалните партньори и други заинтересовани страни.

1.4.

ЕИСК призовава също така за всеобхватна програма, насочена към подпомагане на ММСП по всички въпроси, пред които са изправени в своите стопански операции и дейности за екологизиране и спазване на законодателството. Тъй като има значителни различия между ММСП, са необходими до голяма степен индивидуализирани решения и добре насочени политики и мерки.

1.5.

Незабавната и целенасочена краткосрочна подкрепа за ММСП е от основно значение за стимулиране на икономическото им възстановяване от пандемията и за тяхното подпомагане в справянето с последиците от руското нашествие в Украйна, като например високите цени на енергията и липсата на доставки на материали и продукти. Поради извънредните обстоятелства ЕИСК счита, че следва да се предостави подходяща гъвкавост в графиците на Европейския зелен пакт (ЕЗП) във времето до края на кризата, като същевременно се гарантира, че целите няма да бъдат изоставени по каквато и да е причина.

1.6.

За да се подобри ресурсната ефективност на ММСП, ЕИСК предлага да се създадат „центрове за кръговост“ в различни региони. Това следва да засили сътрудничеството между дружествата в различните сектори и да улесни разработването на нови практики и процеси, включително демонстрирането на нови технологии. Организациите на ММСП, камарите, академичните среди, социалните партньори и други заинтересовани страни следва да бъдат неразделна част от процеса.

1.7.

ЕИСК счита, че е важно да се включат представители на ММСП в изготвянето на секторни пътни карти за действия в областта на климата на национално равнище, както и в оформянето на пътищата за преход на равнището на ЕС за различни бизнес екосистеми, като по този начин се повишат и знанията относно обмена на най-добри практики, правилното разпределение на ресурсите и ефективното прилагане.

1.8.

ЕИСК призовава ЕС и държавите членки да ускорят екологосъобразните инвестиции на ММСП, като осигурят благоприятна, предвидима и насърчаваща регулаторна среда, включително безпроблемни процедури за издаване на разрешения и избягване на обременяващи административни задължения, както и като предоставят бърз, лесен, прост и проследим достъп до финансиране, съобразен с различните нужди на всички различни групи ММСП.

1.9.

ЕИСК призовава за тясно сътрудничество между доставчиците на образование и ММСП при формирането на обучение, за да се отговори на компетентностите и уменията, необходими в екологичния преход, включително чрез повишаване на квалификацията и преквалификация както на служителите, така и на предприемачите. Освен това ЕИСК призовава за подкрепа на иновационните дейности за ММСП чрез стимулиране и улесняване на сътрудничеството с други предприятия, техните организации, камари, университети и научноизследователски организации.

1.10.

ЕИСК настоятелно призовава за насърчаване на търговията с екологични решения, произвеждани от ММСП, включително в контекста на обществените поръчки, като на ММСП се осигурят еднакви условия на конкуренция на единния пазар и като се улесни достъпът им до чуждестранни пазари на екологосъобразни продукти, технологии и услуги. Трябва да се осигури конкурентна бизнес среда за предприятията от ЕС по отношение на трети държави, като се използват всички средства на дипломацията, включително в областта на климата, ресурсната и търговската политика, и се обърне специално внимание на действията на Китай и други бързо развиващи се пазари.

2. Екологичният преход и ММСП

2.1.

ММСП допринасят за постигането на устойчива икономика, която създава работни места. Те осигуряват по-силна спойка на обществата, като често съчетават икономически и социални функции, и по този начин укрепват основата на демокрацията, единството и приобщаването. Те са съществено важни за икономическото и социалното възстановяване и благосъстояние, с присъствието си на местно равнище и във всяко ъгълче на ЕС и особено в отдалечените и селските райони, където често пъти те са единственият фактор, който генерира икономическа дейност.

2.2.

Изменението на климата е двигател на устойчивия енергиен преход, но — което е най-важно — то движи цялата икономика и цялото общество към неутралност по отношение на климата, кръговост и цялостна устойчивост. То поражда екстремни метеорологични явления и природни бедствия и е свързано с други важни екологични предизвикателства, например загубата на биологично разнообразие, замърсяването на околната среда и влошаването на природните ресурси.

2.3.

Пакетът „Подготвени за цел 55“ се съсредоточава по-конкретно върху смекчаването на изменението на климата и включва много елементи на законодателството, които засягат ММСП по най-различен начин. Той е част от изпълнението на водещата инициатива на ЕС — Европейския зелен пакт (ЕЗП), който е насочен към устойчивия растеж, свързан с промишлеността, търговията, услугите и енергетиката, транспорта, сградите и продоволствените системи. ММСП имат съществена роля във всички тези сектори.

2.4.

ММСП са съществена част от решението при прилагането на ЕЗП, при условие че бъдат създадени подходящите условия и те преобладават. Това положително въздействие се постига, от една страна, чрез подобряване на резултатите на широкото разнообразие от ММСП, и от друга страна, чрез действията на тези ММСП, които предоставят експертен опит и решения на други предприятия, граждани и публичния сектор.

2.5.

Екологичният преход е тясно свързан с цифровата трансформация и ММСП трябва да управляват и двете страни на този двоен преход — едно изключително трудно двойно предизвикателство заради значителната нужда от ресурси. Цифровизацията е инструмент за повишаване на ефективността на стопанската дейност, който спомага за експанзията на нови пазари и интернационализацията и има значителен потенциал за намаляване на емисиите, отпадъците и използването на природни ресурси. Дигиталните услуги и цифровото оборудване обаче също така имат последици за околната среда, които трябва да се управляват едновременно.

2.6.

Освен че полагат усилия за екологичния и цифровия преход, ММСП се борят с икономическото възстановяване от пандемията и с последиците от руското нашествие в Украйна. Високите цени на енергията и липсата на доставки на материали и продукти са сред най-актуалните проблеми, които оказват значително въздействие върху ММСП и тяхната стопанска дейност. Тяхната конкурентоспособност, както и цялостната конкурентоспособност на икономиката на ЕС са допълнително застрашени от внезапни действия на Китай и други бързо развиващи се пазари, които също извличат ползи и от избягването на санкциите срещу Русия и следването на по-ниски изисквания по отношение на климата и околната среда.

2.7.

Проблемите, свързани с климата и околната среда, не са само въпроси на екологичната устойчивост, но и — до голяма степен — са съществена част от конкурентоспособността, доходността и цялостните икономически показатели на предприятията. Освен че разчитат на собствените си ценности и общи убеждения, ММСП изпълняват изискванията и очакванията във връзка с климата и околната среда чрез най-различни механизми.

—	Преките изисквания на регулаторната рамка за ММСП, напр. относно емисиите, енергията, материалите и продуктите или административните задължения;

—	Косвените последици от някои изисквания, които оказват въздействие върху наличието и цените на производствени фактори, например енергията и материалите, или чрез други разходи за осъществяването на стопанска дейност, включително данъчно облагане;

—	Изискванията пред веригите за създаване на стойност под формата на очаквания на клиенти, инвеститори и финансиращи страни, както и изискванията относно устойчивото финансиране и докладване или чрез очакванията на други заинтересовани страни.

2.8.

Много ММСП не са напълно наясно с последиците от конкретни политики и изисквания в областта на климата и околната среда за дейностите си и веригите си на доставки и за създаване на стойност, нито пък как да се приспособят или да преобразуват продуктите и услугите на ранен етап, за да предотвратят последващи загуби или дори изключване от пазара. Освен това те са изправени пред ограничени човешки и финансови ресурси за ежедневните си дейности и за развиване на дейността си и съществува риск ограниченият им размер да предполага или да изисква твърде много многостранен опит. Значителен дял от предприятията са изправени пред трудности, дължащи се на сложността на непрекъснато еволюиращите законодателни актове, административни тежести, финансови правила и високи разходи, липса на конкретна експертиза и познания за околната среда при избора на правилните действия (1), съпроводени с трудности в достъпа до нови вериги за създаване на стойност, финанси, персонал и нови бизнес модели, наред с всичко останало.

2.9.

Въпреки че липсата на осведоменост за изискванията и начините за удовлетворяването им са важно предизвикателство, такива са и трудностите при определянето на потенциалните бизнес ползи и възможности, като например намаляване на разходите за енергия и материали, подобряване на достъпа до финансиране, по-голямо търсене и нови пазари, както и подобряване на имиджа сред заинтересованите страни.

2.10.

ММСП с бизнес намерения в кръговата икономика, климата, биологичното разнообразие, енергията от възобновяеми източници и други теми от ЕЗП имат вътрешен стимул да проучват, инвестират и следват нови бизнес възможности в тези области. Те имат много възможности, например в областта на санирането на сгради, планирането и изграждането на инфраструктура, промишленото производство и поддръжката на оборудване, предоставянето на правни и счетоводни услуги и разработването на цифрови решения. Процесът на преход зависи до голяма степен от техните интелигентни решения, генерирани от наеманите от тях експерти, което подчертава значението на висококачественото и подходящо образование, ПОО и постоянното повишаване на квалификацията.

2.11.

От друга страна, най-уязвимата група ММСП, които изпитват и най-голяма потребност от информация, са онези, които считат, че ЕЗП е просто още един законодателен акт в допълнение към натрупващите се административни тежести, който оказва натиск върху настоящите им бизнес модели и ограничава доходността им при обичайния досега сценарий. Това изтъква на преден план факта, че всички категории ММСП, независимо дали става дума за уязвимите изоставащи такива, за „последователите“ или за лидерите сред тях, се нуждаят от подкрепа, която е диференцирана и специално насочена към тях (2).

2.12.

Освен по отношение на капацитета и подготвеността, има много разлики между ММСП, що се отнася до естеството и мащаба на проблемите, свързани с климата и околната среда, насочените към тях изисквания и очаквания и възможностите, които се разкриват пред тях. Разликите произтичат от най-различни фактори: интензивността на използване на природни ресурси за бизнеса, размера на предприятието, позицията на предприятието във веригите на доставки и в стопанската екосистема, местоположението на предприятието, типовете клиенти, източниците на производствени фактори и географските пазари на предприятието.

2.13.

Това налага необходимостта от силно персонализирани и добре насочени политики и мерки, които отчитат разликите между, например, средните предприятия в производствените сектори, предприятията, извършващи дейност в секторите на хотелиерството и ресторантьорството и търговията на дребно, семейните и традиционните фирми, новаторските стартиращи предприятия, предприятията от социалната икономика и занаятите и свободните професии.

2.14.

Въпреки многото различия между ММСП, успешното управление на екологичния преход във всяко предприятие започва с надлежна осведоменост за актуални проблеми и тенденции и тяхното познаване, благодарение на което е възможно да се видят силните и слабите страни, възможностите и рисковете на предприятието и да са определи как то иска да се позиционира в екологичния преход.

2.15.

Най-конкретните усилия на равнището на предприятията са свързани с планирането, организирането и наблюдението на цялостната стопанска дейност, включително производството на стоки и услуги и търговията с тях, транспорта и логистиката и доставката на енергия, суровини и други производствени фактори. Климатичните и екологичните аспекти също са неделима част от иновационните дейности, от развиването на умения и ангажирането на целия персонал и от комуникацията и сътрудничеството със заинтересованите лица.

3. Политики и мерки за подпомагане на ММСП съгласно „Подготвени за цел 55“

3.1.

За да бъдат „Подготвени за цел 55“ и за да могат успешно да осъществят екологичния преход, ММСП трябва да бъдат напълно осведомени и улеснени, така че да разбират по-добре последиците от новите и сложни законодателни предложения (3). Това изисква широкообхватна и целенасочена информация и мерки за повишаване на осведомеността, предоставяни по координиран и допълващ се начин от ЕК и държавите членки, които имат ключова отговорност в това отношение. Ролята на бизнес организациите и камарите също е от основно значение за информирането и подкрепата на техните членове, допълнена от доставчици на образование и обучение, служби за регионално развитие, клъстерни организации, социални партньори и съответните организации на гражданското общество.

3.1.1.

След руското нашествие в Украйна политиките на ЕЗП понастоящем са предмет на открити консултации по отношение на графиците заради новите извънредни обстоятелства и зависимостта на ЕС от енергия и храни от Русия и Украйна. ЕИСК осъзнава извънредните обстоятелства и зависимостите и счита, че екологичните цели не трябва да бъдат изоставяни по каквато и да било причина, при все това следва да се предвиди логическа гъвкавост във времето до края на кризата.

3.1.2.

В допълнение на подходящата оценка на въздействието на всички законодателни инициативи, ЕИСК призовава ЕК да осигури всеобхватни, ясни и недвусмислени насоки относно всички съществуващи и предстоящи изисквания, свързани с климата и отражението им върху ММСП, които следва да включват:

—	преките изисквания или ограничения за ММСП съгласно различните законодателни актове с разбивка по различни видове и категории предприятия (по сектор, по размер и т.н.);

—	косвените последици върху ММСП, които се очакват чрез пазарни механизми, поради изискванията, насочени към големите предприятия.

3.1.3.

ЕИСК призовава да бъдат изготвени и съответни насоки относно законодателството по други важни въпроси, свързани с околната среда. В по-общ план този вид насоки би трябвало да се превърнат в редовна практика и да придружават всякакви бъдещи инициативи в областта на ЕЗП. ММСП се нуждаят от стабилна законодателна рамка, която да осигурява ясни перспективи и планиране на техните инвестиции. Поради това трябва да се избягват внезапни промени, като неотдавнашната промяна на целите за възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност, предложени в плана REPowerEU, тъй като те влошават и без това изключително сложната и несигурна среда.

3.2.

С оглед на широкия обхват и дълбочината на ЕЗП, се предвижда цялостна промишлена трансформация. Следвайки принципа „Мисли първо за малките!“ и за да се избегне излизането от бизнеса на ММСП, е необходима изчерпателна и широкообхватна програма за подкрепа и развитие на потенциалните възможности. Целта ще бъде да се подпомагат ММСП по всички въпроси, пред които са изправени в своите стопански операции и дейности за екологизиране и спазване на законодателството.

3.2.1.

ЕИСК вижда висока степен на заинтересованост, заявена от ЕК и от ЕП, за надграждане на инициативите, които вече съществуват, за популяризиране на стратегията за МСП и за проучване на допълнителни възможности за успешно изпълнение на стратегията. ЕИСК призовава този интерес да намери действително отражение в политиката във всички възможни области и подчертава незаменимата роля на държавите членки, които трябва да действат в сътрудничество с организациите на ММСП, камарите, социалните партньори и други заинтересовани страни.

3.2.2.

Младите предприемачи са бъдещето на по-нататъшния растеж на ММСП и по-нататъшното нарастване на броя на работните места. Затова насочеността им към потребителите и привлекателността им за млади служители в съчетание с нарастващо безпокойство за екологичния преход, трябва да бъдат по-конкретно определени и разгледани, например в плановете за възстановяване. Освен това за да се използва пълният потенциал на цялото общество и за да се увеличи многообразието на предприятията, трябва да бъдат премахнати всякакви пречки пред предприемачеството сред жените. Трябва да се стимулира и насърчава предприемаческият дух и на всички уязвими групи, като хората с увреждания, мигрантите и малцинствените общности.

3.2.3.

За да се засилят полезните взаимодействия между дигитализацията и екологизирането в ММСП, и двете тенденции трябва да бъдат взети предвид едновременно при формулирането на политиките и мерките. Тъй като нито екологичният, нито дигиталният преход са само технически или финансови въпроси, е необходимо да се разгледат важни лични и бизнес въпроси, за да може по-голямата част от ММСП да предприемат дългосрочен и ориентиран към бъдещето двоен преход (4).

3.2.4.

ЕИСК също така призовава ЕК и държавите членки да наблюдават последиците от осъществяването на екологичния и дигиталния преход, що се отнася до веригите на доставки и за създаване на стойност и съответното регионално икономическо и обществено развитие, за да бъдат в състояние да противодейства на евентуални отрицателни последици върху ММСП и заетостта на ранен етап.

3.3.

За да бъде подпомогнато развитието на ежедневните стопански дейности на ММСП, например производството на стоки и услуги, производството на енергия и използването и организацията на логистика, трябва да са налични подходящо предлагане на практически консултантски услуги и платформи за сътрудничество.

3.3.1.

ЕИСК призовава ЕК и държавите членки да укрепват и насърчават създаването на технологични услуги и услуги по управленско подпомагане, които да бъдат на разположение на ММСП, като разгърнат пълния потенциал на различни инструменти, особено при изпълнението на националните планове за възстановяване и устойчивост и на споразуменията за партньорство, за да се помогне на предприятията да подобрят енергийната и материалната си ефективност и да намалят генерирането на емисии и отпадъци, както и за да се сведат до минимум разходите и въздействието върху околната среда. ЕИСК също така призовава за интегриране на екологичните аспекти в консултантските услуги в областта на цифровите технологии.

3.3.2.

За да се подобри ресурсната ефективност на ММСП, ЕИСК предлага да се създадат „центрове за кръговост“ в различни региони. Това следва да засили сътрудничеството между предприятията в различни сектори и да улесни разработването на нови процеси за рециклиране и повторно използване на отпадъци и странични продукти, включително демонстрация на нови технологии.

3.3.3.

ЕИСК призовава за включването на ММСП и техни представители в изготвянето на секторни пътни карти за действия в областта на климата на национално равнище, както и в оформянето на пътищата за преход на равнището на ЕС за различни бизнес екосистеми, като по този начин се повишат и знанията относно обмена на най-добри практики, правилното разпределение на ресурсите и ефективното прилагане.

3.4.

За да се насърчат и подпомогнат инвестициите в екологизирането на ММСП, на икономиката и обществото като цяло, трябва да бъдат гарантирани благоприятни екологични и отключващи условия за ММСП, за да получат подходящ достъп до финансиране.

3.4.1.

ЕИСК призовава ЕС и държавите членки да ускорят инвестициите на ММСП, като:

—	осигурят благоприятстваща и насърчаваща регулаторна среда, включително кратки и опростени процедури за издаване на разрешения, и като се избягват обременителни административни задължения;

—	осигурят бърз, лесен, прост и проследим достъп до финансиране, специално пригодено към различните потребности на ММСП, дължащи се на техния вид, дейност, местоположение, сектор и др., включително чрез целенасочени инструменти за безвъзмездна помощ.

3.4.2.

ЕИСК призовава ЕК надлежно да отчете косвените последици от критериите за устойчиво финансиране върху ММСП. Същото важи за изискванията за състоятелност за банки и всякакви други политически мерки в областта на икономическата и фискалната политика, които имат косвено въздействие върху капацитета на ММСП да инвестират и функционират и които водят до създаване и запазване на работни места.

3.4.3.

ЕИСК призовава за придържане към правилата за пълноценна конкуренция при разпределянето на публично финансиране за екологични инвестиции. ЕИСК подчертава също така необходимостта от наблюдение на финансовите потоци с подходящи показатели. Важно е на ММСП да се предостави равен достъп до обществени поръчки и инвестиции, напр. в обща инфраструктура, както и да се насърчават инвестициите в екологизиране на самите ММСП, напр. чрез използването на публично финансиране като ливъридж за частни инвестиции.

3.4.4.

След последните развития на енергийните пазари ЕК призна уязвимостта на ММСП, породена от нарастващия риск от енергийна бедност (5). ЕИСК приветства определението за „уязвими микропредприятия“ и призовава да бъдат положени допълнителни усилия, за да им се осигури съответната подкрепа за справяне с тази тежест.

3.5.

ЕИСК призовава ЕС и държавите членки да насърчават търговията с екологосъобразни решения от страна на ММСП, като създават и осигуряват подходящи пазарни условия, които да постигнат следното:

—	да се осигурят на ММСП еднакви условия на конкуренция на единния пазар, що се отнася до продукти, технологии и услуги, които допринасят за екологичния преход;

—

да се гарантира, че на ММСП е предоставен подходящ достъп за осигуряване на екологосъобразни решения за публичния сектор в контекста на търгове за, например, строителство, технологии и услуги. Необходимо е процедурите, основани на качеството, да станат задължителни при търговете за такива услуги и да бъдат намалени изискванията относно капацитета, които възпрепятстват участието на ММСП в процедури за възлагане на обществени поръчки;

—	да се улесни равният достъп до чуждестранни пазари на екологосъобразни продукти, технологии и услуги от ММСП чрез многостранни и двустранни търговски спогодби. ЕИСК също така насърчава държавите членки надлежно да отчетат нуждите на ММСП при дейностите си по насърчаване на експорта;

—

да се осигури конкурентна бизнес среда за предприятията от ЕС по отношение на трети държави, като се използват всички средства на дипломацията, включително в областта на климата, ресурсната и търговската политика. Специално внимание следва да се обърне на Китай и на други бързо развиващи се пазари чрез гъвкави и координирани отговори на техните внезапни действия;

—	да се гарантира, че стандартите, които насърчават екологичния преход са изготвени по един благоприятен за ММСП начин и че позволяват иновации чрез прилагане на еквивалентни алтернативни решения.

3.6.

За да се засили ролята на ММСП в разработването на нови екологосъобразни решения за предприятията, потребителите и обществото като цяло, ЕИСК призовава за следните мерки:

—

Различните програми и инициативи за иновации трябва да бъдат по-лесно разбираеми и достъпни за ММСП и следва да се осигурят насоки относно разнообразните инструменти за финансиране, които са на разположение в областта на екологосъобразните иновации, включително инструментите на Европейския инвестиционен фонд;

—

Финансирането следва да насърчава достъпа на ММСП до иновационни екосистеми и партньорства с водещи големи предприятия. Освен това държавите членки би трябвало да улеснят сътрудничеството между ММСП и университети и изследователски организации при разработването на нови продукти, технологии и решения;

—	Създаването на общи пространства на данни и лесният достъп до тях за ММСП следва да бъдат ускорени, с цел да се допринесе за разработването на нови екологични и цифрови решения, включително основани на ИИ.

3.7.

За да се гарантират подходящите умения, необходими за развиване и управление на предприятията в съответствие с екологичния преход (6), ЕИСК призовава за следното:

—

да се гарантира, че в учебните програми за професионално и университетско обучение и за продължаващо професионално развитие (ППР) се отчитат изцяло компетентностите и уменията, необходими за екологичния преход, като се поставя акцент върху по-широкия процес на екологизиране на работните места и взаимозависимостта между секторите;

—	да се насърчава тясното сътрудничество между образователните институции и ММСП при оформянето на предлагането на обучение, включително модули и микрокурсове, приложими за повишаване на квалификацията, за да се отговори на нуждите на предприятията;

—

да се използва социалният диалог за определяне на нуждите и развиване на умения на работното място. Предвид размера и разнообразието на ММСП и особеностите на различните национални системи, социалният диалог и сътрудничеството между работодателите и служителите в ММСП се осъществяват по различен начин.

3.8.

ЕИСК призовава за създаването на подходящи показатели и практически инструменти, които допринасят за системното наблюдение на операциите и последиците за предприятията във връзка с екологичния преход. Това следва да послужи и за комуникацията с широкия спектър заинтересовани страни. Междувременно ЕИСК призовава създателите на политики в ЕС да се въздържат от определяне на обременяващи задължения за докладване за ММСП, както и да оценят непреките последици за ММСП, причинени от изискванията за докладване, насочени към големите предприятия.

4. Конкретни бележки относно свободните професии, занаятите и предприятията от социалната икономика

4.1.

За да се гарантира справедлив екологичен преход, при който никой не е пренебрегнат, е съществено важно политиките на ЕС да бъдат формулирани, като се има предвид потенциалното им въздействие върху професиите и занаятите. Тези стопански субекти в действителност са важни за местните икономики, като предоставят стоки и услуги от първа необходимост, които са специално пригодени към нуждите на потребителите, дори и в географски райони, които са по-слабо свързани с градските центрове. Диалогът с техни представители, например стопански организации и камари, позволява взимането на мъдри политически решения, които са важен фактор за потенциалното въздействие на терен.

4.2.

Нужна е независима професионална експертиза, за да се намерят оптимизирани новаторски решения за предизвикателствата, свързани с изменението на климата, и други екологични проблеми. Свободните професии отговарят на тази необходимост в няколко области на икономиката и обществото, като упражняващите ги предоставят технически, правни, финансови и нефинансови експертни знания и съвети. ЕИСК призовава за мерки в целия ЕС за стимулиране на държавите членки да насърчават нормативните разпоредби, уреждащи професиите, за да се гарантира осъществяването на екологичния и цифровия преход по подходящ начин, например чрез сложни технически подходи, така че да се насърчат пазарните и иновативни в най-голяма степен решения.

4.3.

Все по-голяма устойчивост при местното и регионалното пространствено планиране може да се осигури чрез насърчаване на консултантски услуги за общините. Важно е също така концепцията за стратегическа оценка на околната среда да се доразвие в посока оценяване на устойчивостта (екологична, икономически и социална). В процедурите за възлагане на обществени поръчки в целия ЕС следва да бъдат приложени критерии относно климата и други насочени към качеството критерии и по този начин да се насърчат иновациите на ММСП и да се улесни достъпът им до проекти, особено в областта на услугите по планиране.

4.4.

В прехода към кръгова икономика са необходими нови техники, продукти и процеси. Например в строителния сектор това изисква рециклиране на отпадъци от саниране и строителни отпадъци, повторно използване на компоненти и въвеждане на нови строителни материали, включително признаване на вторични строителни материали с гарантирано качество, както и тясно сътрудничество между производителите, занаятите, професионалистите и рециклиращата промишленост. Трябва да бъдат подсилени и регионалните вериги за създаване на стойност и строителните клъстери чрез ангажирането на занаятчии.

4.5.

Екологичните предизвикателства, пред които са изправени предприятията от социалната икономика, по същество са едни и същи като тези за други предприятия, що се отнася до разглежданите проблеми. Трябва обаче надлежно да бъдат взети предвид специфичните условия на тези предприятия в съответствие с множеството становища на ЕИСК, чрез целенасочени мерки, основани на неотдавнашния план за действие на ЕС за социалната икономика.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Данни от „Flash Eurobarometer“ (Експресно проучване на Евробарометър) 498. SMEs, green markets and resource efficiency Report (Доклад относно МСП, екологосъобразни пазари и ефективно използване на ресурсите), стр. 46, март 2022 г.

(2) Smit, S.J., SME focus — Long-term strategy for the European industrial future (Дългосрочна стратегия за европейското промишлено бъдеще), Тематичен отдел по политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота, ЕП, PE 648.776 — април 2020 г.

(3) Пакетът „Подготвени за цел 55“ включва голям диапазон законодателни инициативи, при които окончателното решение е обект на преговори между институциите. До приключването на този процес ММСП могат да получават единствено частична информация и са изправени пред несигурност за бъдещето.

(4) SME focus (Фокус върху МСП), Тематичен отдел на ЕП, април 2020 г.

(5) COM(2021) 568 final, 14.7.2021 г. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52021PC0568.

(6) Също в съответствие с ОВ C 56, 16.2.2021 г., стр. 1.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/9

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно прехвърлянето на предприятия като двигател на устойчивия растеж на възстановяването в сектора на МСП

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 486/02)

Докладчик:

Mira-Maria KONTKANEN

Решение на пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	8.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	143/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

Прехвърлянето на предприятия (ПП) е важен стратегически процес, който гарантира непрекъснатост на дейността на предприятията и запазване на заетостта. Поради това Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) предлага в политиките на Европейския съюз (ЕС) и на държавите членки за възстановяване и растеж да се отреди важна роля на насърчаването на прехвърлянето на предприятия.

1.2.

Прехвърлянето на предприятия защитава социалната структура на селските райони, в които ММСП (микро-, малки и средни предприятия) имат силно присъствие. Развитието на добре функциониращи екосистеми за прехвърляне на предприятия и услуги за подкрепа е от съществено значение за запазването на поминъка и икономиките на селските райони и районите с един-единствен преобладаващ промишлен отрасъл. ЕИСК счита, че това следва да бъде признато при изпълнението на дългосрочната визия на ЕС за селските райони и в плана за действие за селските райони.

1.3.

При успешно прехвърляне на предприятия се запазват съществуващите работни места и се създават нови, както и бъдещи перспективи за служителите по отношение на непрекъснатостта на тяхната работа и професионалното им развитие. ЕИСК насърчава държавите членки да обменят най-добри практики относно начините за насърчаване на прехвърлянето на предприятие към служителите, например под формата на кооперация (1) и други форми на предприятия в социалната икономика — собственост на работниците.

1.4.

Колкото по-рано предприемачите се подготвят за прехвърлянето, толкова по-голяма е вероятността то да бъде успешно. Държавите членки трябва да засилят своите дейности за повишаване на осведомеността относно прехвърлянето на предприятия и да обезпечат предприятията и други помощни организации, за да насърчават и подпомагат прехвърлянето на ММСП. ЕИСК призовава също така държавите членки да въведат и доразвият механизми за ранно предупреждение (2) за ММСП, за да подкрепят устойчивостта, жизнеспособността и в крайна сметка възможността за прехвърляне на предприятията.

1.5.

Придобиването на съществуващо предприятие следва да бъде активно насърчавано като също толкова привлекателна възможност за начинаещи предприемачи, колкото създаването на стартиращо предприятие. Ноу-хау за закупуване на предприятие и наследяване следва да бъде част от образованието в областта на предприемачеството в средното и висшето образование. Поради това ЕИСК призовава за разработване на стимули за прехвърлянето на малки предприятия на млади предприемачи. Тези стимули могат да включват повишаване на осведомеността, консултантски услуги, наставничество и достъп до финансиране. Освен това разбирането на младите предприемачи за социален диалог би могло да бъде допълнително укрепено, за да се гарантира успешното прехвърляне на предприятия за всички заинтересовани страни. Също така следва да се разработят допълнителни стимули за ПП за жени предприемачи, за да се увеличи твърде ниският към момента брой на жените предприемачи.

1.6.

Финансирането продължава да бъде пречка за успешното прехвърляне на предприятия и за по-голямата част от прехвърлянията на предприятия е необходимо външно финансиране. ЕИСК настоятелно насърчава всяка държава членка да гарантира, че съществуват финансови институции, които да подкрепят прехвърлянето на ММСП, например чрез подпомагане на обезпеченията по банкови заеми.

1.7.

ЕИСК препоръчва на държавите членки да създадат национални форуми на заинтересованите страни в областта на прехвърлянето на предприятия, които да представляват както публичните, така и частните заинтересовани страни. Форумите за прехвърляне на предприятия предлагат систематичен и дългосрочен подход към насърчаването на ПП. Освен това те предоставят и пространство за непрекъснат диалог между националните експерти и представляват по-ефективно използване на ресурсите.

1.8.

ЕИСК счита, че във всички държави — членки на ЕС, следва да се разработят онлайн платформи за прехвърляне на предприятия, които са достъпни за микро- и малките предприятия. Следва да се развият взаимовръзки и полезни взаимодействия между различните онлайн платформи в държавите членки, а Европейската комисия би могла да улесни взаимното свързване на различните онлайн пазари в ЕС.

1.9.

Данните за прехвърляне на предприятия често са фрагментирани, недостатъчни, остарели и несъпоставими в държавите — членки на ЕС. Поради това ЕИСК препоръчва Комисията и държавите членки да продължат да подобряват базата данни за прехвърляне на предприятия.

1.10.

Следва да се разработи редовен преглед на положението с прехвърлянето на предприятия в Европа, например под формата на барометър за прехвърляне на предприятия в целия ЕС, който също ще осигури принос за разработването на политики, основани на факти. Годишното събрание на МСП в ЕС следва да се използва като редовен форум за дискусии и обмяна на опит във връзка с прехвърляния на ММСП. И накрая, следва да се обмислят различни инициативи за повишаване на осведомеността, като например създаването на национална и/или европейска седмица за прехвърляне на предприятия.

2. Въведение

2.1.

Увеличаването на броя на успешните прехвърляния на предприятия ще донесе непосредствени ползи за заетостта, непрекъснатостта на дейността и европейската икономика като цяло. В съответствие с предложенията на Конференцията за бъдещето на Европа (3) прехвърлянето на предприятия допринася за по-устойчиви и сплотени общества.

2.2.

Прехвърлянето на предприятия представлява все по-съществена и естествена част от стратегическото развитие, обновяването и растежа на ММСП. С остаряването на населението на Европа и увеличаването на броя на предприемачите, които планират да се оттеглят от бизнеса, успешното прехвърляне на предприятия става още по-важно за икономиката на европейските ММСП.

2.3.

Всяка година в Европа се прехвърлят приблизително 450 000 предприятия с 2 милиона служители. Според изчисленията всяка година за около 150 000 предприятия има опасност от неуспешно прехвърляне, което застрашава около 600 000 работни места. Най-малките предприятия са най-уязвими по отношение на неуспешно прехвърляне (4).

2.4.

Прехвърлянето на предприятия може да бъде сложен процес поради предизвикателства от финансово, управленско, регулаторно, административно или пазарно естество, като например свързване на продавачи с купувачи. В същото време по-голямата част от всички прехвърляния на предприятия се извършват в микропредприятия с ограничени ресурси. Прехвърлянето често е по-трудно за малките предприятия, в които историческият собственик играе доминираща роля (5).

2.5.

Добре функциониращата екосистема за прехвърляне на предприятия е от съществено значение за осъществяването на успешни прехвърляния и спомага за изграждането на динамични пазари за ПП. Екосистемите за прехвърляне на предприятия включват различни публични и частни заинтересовани страни: купувачи, продавачи, предшественици, правоприемници, бизнес консултанти, като например търговски брокери, счетоводители, адвокати и консултанти, медиатори, финансови институции, организации за подкрепа на бизнеса, създатели на политики и представители на академичните среди. Важна част от екосистемата са дейностите за повишаване на осведомеността, чиято цел е да се повиши подготвеността за ПП. И днес положението във връзка с прехвърлянията на предприятия се различава значително между държавите членки и между регионите в рамките на една държава членка, което оставя възможности за взаимно учене и подобряване на екосистемите за прехвърляне на предприятия в цяла Европа. При все това крайната отговорност за прехвърлянето винаги се носи от предприемача.

2.6.

Успешната промяна на собствеността може да доведе до по-устойчиво, иновативно и конкурентоспособно предприятие. Когато предприятията с нови собственици възприемат по-екологосъобразни и цифрови бизнес модели, прехвърлянето на предприятия също допринася за екологичния и цифровия преход на сектора на ММСП.

2.7.

Пандемията от COVID-19 също така изведе на преден план необходимостта от укрепване на устойчивостта на европейските предприятия и гарантиране на по-добро планиране на подготвеността. Дружеството и неговият бизнес модел следва да бъдат в добро състояние и устойчиви на външни сътресения, за да може прехвърлянето да бъде успешно. Доброто финансово състояние и устойчивостта увеличават шансовете за успешно прехвърляне.

3. Контекст

3.1.

Прехвърлянето на предприятия е част от политиката на ЕС в областта на предприемачеството от началото на 90-те години на миналия век. През 1994 г. Европейската комисия изготви препоръка (6) за подобряване на рамковите условия за ПП в държавите членки. В тази препоръка на държавите членки се предлагат редица мерки за подобряване на положението на предприятията, които се подготвят за прехвърляне. Мерките включват дейности за повишаване на осведомеността и подготвеността, подобряване на финансовата среда за ПП, откриване на законни пътища за преструктуриране, осигуряване на правни средства за гарантиране на непрекъснатост на партньорството в случай на смърт на партньор или собственик, гарантиране, че данъците върху наследството или даренията не възпрепятстват прехвърлянето, и улесняване на прехвърлянето на предприятия на трети страни чрез подходящи данъчни правила.

3.2.

Оттогава ЕК направи преглед препоръката през 2006 г. и публикува съобщението (7) „Изпълнение на Лисабонската програма на Общността за растеж — Прехвърляне на предприятия — Приемственост чрез ново начало“. В прегледа се подчертава, че за изпълнението на препоръката от 1994 г. все още са необходими допълнителни усилия. В допълнение към призива за изпълнение на препоръката от 1994 г. в съобщението от 2006 г. бяха отправени допълнителни препоръки за насърчаване на ПП, като например увеличаване на политическото внимание, което се отделя на прехвърлянето на предприятия, предоставяне на специализирана подкрепа и наставничество, организиране на прозрачни пазари за прехвърляне и създаване на национална, регионална и местна инфраструктура за подпомагане на прехвърлянията.

3.3.

През 2013 г. ЕК направи оценка на напредъка по препоръките от 2006 г. Общото заключение беше, че след съобщението от 2006 г. не е постигнат достатъчен напредък по отношение на прилагането на мерките за подобряване на рамката за ПП. Изложените в оценката недостатъци са в области като данъчните договорености за трети страни или служители или в предоставянето на специална подкрепа и финансови инициативи. В оценката също така се посочва, че на прехвърлянето на предприятия не е отделено достатъчно политическо внимание на равнището на ЕС или на държавите членки, за разлика от политиката за стартиращи предприятия.

3.4.

През 2020 г. ЕК публикува Стратегия на ЕС за МСП (8), в която отново потвърждава ангажимента си да продължи да работи за улесняване на прехвърлянето на предприятия и да подкрепя държавите членки в усилията им за създаване на благоприятна за прехвърлянията бизнес среда. Наскоро ЕК се съсредоточи върху подобряването на доказателствената база за прехвърлянето на предприятия, като през 2021 г. публикува доклад (9). Действията на ЕК и финансираните от ЕС добри практики могат да бъдат проследени на уебсайта (10).

3.5.

ЕИСК също така призна значението на прехвърлянията на ММСП и призовава за бързи мерки за тяхното улесняване и рационализиране на разумна цена (11). В становището си относно стратегията на ЕС за МСП ЕИСК призовава също така да се обърне специално внимание на трансграничните прехвърляния на ММСП, за да се преодолеят високите разходи, свързани с тези трансакции, и съществените различия между националните разпоредби (12). Последващото становище на ЕИСК относно стратегията на ЕС за МСП (13) показва потенциала на успешните прехвърляния на предприятия да увеличат степента на цифровизация и устойчивост на дадено предприятие в съответствие с целите на ЕС във връзка с двойния преход.

4. Общи бележки

4.1.

Прехвърлянето на предприятия е все по-важна тема за ММСП с оглед на европейската демография и застаряването на предприемачите. Приблизително 90 % от прехвърлянията на предприятия се извършват в микропредприятия (14).

4.2.

Увеличаването на броя на успешните прехвърляния на предприятия носи непосредствени ползи за заетостта в Европа. В сравнение със стартиращите предприятия успешно прехвърлените предприятия постигат по-добри резултати по отношение на оцеляването, оборота, печалбата, иновативността и заетостта (15). Според Европейската комисия съществуващите предприятия запазват средно пет работни места, докато стартиращите предприятия средно създават само две работни места (16). Поради това насърчаването на ПП е възможно най-доброто насърчаване на предприемаческия растеж.

4.3.

Прехвърлянето на предприятия защитава социалната структура на селските райони, в които ММСП имат силно присъствие; изчислява се, че най-малко една трета от европейските ММСП се намират в селски райони. Те гарантират икономическото и социалното сближаване на тези райони чрез услугите си за гражданите, потребителите и местните икономически дейности, както и чрез заетостта, която предоставят (17). Прехвърлянето на предприятия помага да се избегне загубата на местен занаятчийски опит. Често местният сектор на занаятите и на търговията на дребно допринасят положително за разнообразния избор на потребителите на пазара, като предлагат алтернатива на еднородните вериги за търговия на дребно. За потребителите успешното прехвърляне означава непрекъснатост и често по-добро качество на услугите и продуктите. Развитието на добре функциониращи екосистеми за ПП и услуги за подкрепа е от съществено значение за запазването на поминъка и икономиките на районите с един-единствен преобладаващ промишлен отрасъл и селските райони, което е особено важно за селскостопанския сектор и хранително-вкусовата промишленост. Успешните прехвърляния предлагат и път за ускоряване на двойния преход в селските райони чрез трансформация, инициирана чрез промяна на собствеността. ЕИСК счита, че разработването на екосистеми за ПП и услуги за подпомагане следва да бъде част от изпълнението на дългосрочната визия на ЕС за селските райони и плана за действие за селските райони.

4.4.

Насърчаването на прехвърлянето на предприятия е от полза и за служителите, тъй като гарантира работни места и непрекъснатост на дейността. По-специално в ММСП служителите са най-ценният актив, който се прехвърля към новия собственик. Поради това е важно в случай на ПП да се гарантира благосъстоянието на служителите. Често новите собственици подхождат към прехвърлянето с ентусиазъм, за да развиват и разрастват бизнеса. Това означава и по-добри бъдещи перспективи за служителите по отношение на непрекъснатостта на тяхната работа и професионалното им развитие. ЕИСК насърчава държавите членки да обменят най-добри практики по отношение на прехвърлянията, при които работниците и служителите могат да продължат да работят и да развиват дейността, като поемат контрола над предприятието си, например под формата на кооперация и други форми на предприятия в социалната икономика — собственост на работниците (18), които доказаха устойчивостта си на кризисни ситуации. Освен това насърчаването на социалния диалог и информацията нагоре по веригата улеснява изкупуването от страна на служителите. Това е в съответствие със становището на ЕИСК INT/925 (19), в което се подчертава изкупуването от страна на служителите като добра практика за възобновяване на дейността на предприятия в криза и прехвърляне на МСП, чиито собственици нямат правоприемници.

4.5.

Насърчаването на прехвърлянето на предприятия трябва да получи силна роля в политиките на ЕС и на държавите членки за възстановяване и растеж. ЕИСК подкрепя дългогодишните и стратегически усилия, положени от Комисията, както и от организациите за насърчаване на прехвърлянето на предприятия като Transeo (20), за създаване на по-благоприятна среда за прехвърлянията в Европа. Все още има обаче какво да бъде подобрено. Вниманието, което се отделя, настоящата цялостна функционалност на екосистемата за прехвърляне на предприятия и обхватът на мерките за насърчаване на ПП се различават в значителна степен между отделните държави членки. В бързо развиващата се бизнес среда предприемачите трябва да се възползват от възможностите за растеж както в рамките на предприятието, така и чрез придобивания. Следва да се разгледат всички видове прехвърляния на собственост, включително семейното наследство, изкупуване от външни и вътрешни управленски екипи, стратегически придобивания и изкупувания от служителите.

4.6.

Преходът на Европа към цифрова и екологична икономика може да бъде успешен единствено с участието на ММСП. Прехвърлянето на предприятия е естествен начин за увеличаване на степента на екологичност и цифровизация на бизнес модела на ММСП, който подпомага техния цифров и екологичен преход. Успешната промяна на собствеността може да доведе до по-устойчиво, иновативно и конкурентоспособно предприятие. Освен това, от гледна точка на ресурсите, закупуването на съществуващо предприятие с неговите производствени активи често е по-екологосъобразно, отколкото закупуването на нови предприятия.

4.7.

Особено в случаите, когато предприятието се прехвърля от по-възрастен на по-млад предприемач, има по-голяма вероятност младият предприемач да е по-добре подготвен да интегрира в придобития бизнес нови технологии, производствени методи и устойчиви бизнес модели. Поради това ЕИСК призовава за разработване на допълнителни стимули, като например повишаване на осведомеността, консултантски услуги, наставничество и достъп до финансиране за прехвърлянето на ММСП на млади предприемачи. Освен това разбирането на младите предприемачи за социален диалог би могло да бъде допълнително укрепено, например чрез модули за социален диалог като част от обучението по предприемачество. Започването на предприемаческа дейност чрез придобиване на съществуващо предприятие следва да бъде активно насърчавано като също толкова привлекателна възможност, колкото създаването на стартиращо предприятие. Също така следва да се разработят допълнителни стимули за ПП за жени предприемачи, за да се увеличи твърде ниският към момента брой на жените предприемачи.

4.8.

В по-голямата част от прехвърлянията на предприятия е необходимо външно финансиране. Поради нарастващите регулаторни изисквания във финансовия сектор за насърчаване на ПП трябва да се изтъкнат два основни финансови инструмента. На първо място, очевидно има необходимост от обезпечения за финансиране на пакети за прехвърляне на предприятия. Все по-голяма част от бизнес активите обаче са нематериални, а банковият сектор трябва да спазва все по-строги правила. Всяка държава членка се нуждае от оператор или организация за предоставяне на обезпечение за банкови заеми. На второ място, развитието на регулаторната рамка на ЕС увеличава търсенето на финансиране със собствен капитал. Има редица купувачи, които разполагат с необходимите квалификации да ръководят предприятие, което представлява интерес за тях, но на които им липсва финансиране със собствен капитал. ЕИСК настоятелно насърчава ЕК да играе проактивна роля в насърчаването на разработването и на двата финансови инструмента в държавите членки.

4.9.

Все по-голям брой ММСП, които са семейна собственост, в бъдеще ще бъдат прехвърляни на трети страни. За да се привлекат купувачи трети страни, предприятието трябва да бъде в жизнеспособно и икономически стабилно и привлекателно състояние. Колкото по-рано предприемачите се подготвят за прехвърлянето, толкова по-голяма е вероятността то да бъде успешно. Държавите членки трябва да засилят своите дейности за повишаване на осведомеността относно прехвърлянето на предприятия и да обезпечат предприятията и други помощни организации, за да насърчават и подпомагат прехвърлянето на ММСП. Подкрепата за ранно предупреждение, предлагана на предприятие в затруднено финансово положение, също може да бъде важна, за да помогне на даден предприемач да поведе предприятието по финансово жизнеспособен път и да го подготви за прехвърляне. Поради това ЕИСК призовава държавите членки да въведат и доразвият механизми за подкрепа за ранно предупреждение на ММСП.

Неотдавнашно проучване относно насърчаването на прехвърлянето на предприятия в европейските държави (21) показва практики за насърчаване на ПП в държавите членки, които биха могли да бъдат възпроизведени в други държави. ЕИСК подкрепя препоръката от проучването за държавите членки да създадат национални форуми на заинтересованите страни в областта на прехвърлянето на предприятия, които представляват както публичните, така и частните заинтересовани страни. Необходимо е сътрудничество със заинтересованите страни на всички равнища: регионално, национално и международно. Форумите за прехвърляне на предприятия предлагат — чрез постоянен диалог между националните експерти — систематичен и дългосрочен подход към насърчаването на ПП и представляват по-ефективно използване на ресурсите. В крайна сметка би могъл да се установи трансграничен диалог, насърчаван от Европейската комисия, между различните национални форуми за обмен на най-добри практики за насърчаване на ПП в държавите членки.

4.10.

ЕИСК препоръчва държавите членки да използват пълноценно цифровите технологии за насърчаване на прехвърлянето на предприятия. Платформите за онлайн ПП, които в повечето случаи са собственост на частни заинтересовани страни и се управляват от тях, следва да бъдат разработени във всички държави членки и освен това да бъдат достъпни за микро- и малки предприятия. Следва да се развият взаимовръзки и полезни взаимодействия между различните онлайн платформи в държавите членки, а ЕК би могла да улесни достъпа до различни онлайн пазари в държавите членки. Освен това се увеличава броят на трансграничните прехвърляния на предприятия сред малките предприятия. Подобреното сътрудничество между националните онлайн платформи би било икономически ефективен начин да се даде възможност на малките предприятия да проучат потенциални собственици, които представляват интерес, в други държави членки.

4.11.

За успешното създаване на европейска политика в областта на прехвърлянето на предприятия е необходимо подобрено събиране на данни. И днес данните за ПП често са фрагментирани и несъпоставими. ЕИСК препоръчва Комисията и държавите членки да предприемат предложените мерки, за да подобрят базата данни за прехвърляне на предприятия. Тези стъпки бяха очертани в неотдавнашния доклад „Подобряване на доказателствената база за прехвърлянето на предприятия в Европа“ (22). ЕИСК препоръчва също така разработване на общоевропейски барометър за ПП, който да докладва веднъж на всеки четири години, за да се осигурят по-добри данни за основано на факти изготвяне на политики. И накрая, следва да се обмислят различни инициативи за повишаване на осведомеността, като например създаването на национална и/или европейска седмица за прехвърлянето на предприятия.

4.12.

ЕИСК предлага, в допълнение към разработването на по-добро събиране на данни, Комисията да извършва редовен преглед на ситуацията по отношение на прехвърлянето на предприятия в Европа. Годишното събрание на МСП в ЕС следва да се използва като редовен форум за дискусии и обмяна на опит във връзка с прехвърляния на ММСП.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Например във Франция съществува рамка за организиране и улесняване на прехвърлянето на дружество към служителите и за укрепване на икономическата дейност на териториите чрез улесняване на прехвърлянето на ММСП.

(2) Механизмът за ранно предупреждение е услуга за консултации и подкрепа за предприятия в затруднено финансово положение, която има за цел ранна намеса с оглед на предотвратяването на фалити на жизнеспособни предприятия.

(3) Конференция за бъдещето на Европа, Доклад за окончателните резултати, май 2022 г.

(4) Европейска комисия: Business Dynamics: Start-ups, Business Transfers and Bankruptcy („Бизнес динамика: стартиращи предприятия, прехвърляне на предприятия и несъстоятелност“) (2011 г.).

(5) Съобщение на Европейската комисия „Изпълнение на Лисабонската програма на Общността за растеж — Прехвърляне на предприятия — Приемственост чрез ново начало“, 2006 г., COM(2006) 117 final, стр. 4.

(6) Препоръка на Комисията от 7 декември 1994 г. относно прехвърлянето на малки и средни предприятия (94/1069/ЕО).

(7) Съобщение на ЕК „Изпълнение на Лисабонската програма на Общността за растеж — Прехвърляне на предприятия — Приемственост чрез ново начало“, 2006 г., COM(2006) 117 final.

(8) Съобщение на ЕК, „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“, COM(2020) 103 final.

(9) ЕК, Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия, Подобряване на доказателствената база за прехвърлянето на предприятия в Европа: окончателен доклад, Служба за публикации, 2021 г.

(10) ec.europa.eu/growth/smes/supporting-entrepreneurship/transfer-businesses_en.

(11) ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 1.

(12) ОВ C 429, 11.12.2020, стр. 210.

(13) ОВ C 194, 12.5.2022 г,, стр. 7.

(14) ЕК, EASME, „Подобряване на доказателствената база за прехвърлянето на предприятия в Европа: окончателен доклад“, Служба за публикации, 2021 г.

(15) Tall, Varamäki & Viljamaa: Насърчаване на прехвърлянията на предприятия в европейските държави, Seinäjoki 2021 г., стр. 8.

(16) Комисия на Европейските общности (2006 г.), Прехвърляне на предприятия: Приемственост чрез ново начало, Брюксел, стр. 3.

(17) SMEunited, Позиция относно дългосрочната визия за селските райони на ЕС, април 2022 г.

(18) Например дружествата — собственост на работниците („sociedades laborales“) в Испания.

(19) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 13.

(20) Transeo е международно сдружение с нестопанска цел, което обединява експерти по прехвърляния и придобивания на малки и средни предприятия от Европа и извън нея.

(21) Tall, Varamäki & Viljamaa: Насърчаване на прехвърлянията на предприятия в европейските държави, Seinäjoki 2021 г., стр. 8.

(22) Европейска комисия, Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия, Подобряване на доказателствената база за прехвърлянето на предприятия в Европа: окончателен доклад, Служба за публикации, 2021 г.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Социална таксономия — предизвикателства и възможности“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 486/03)

Докладчик:

Judith VORBACH

Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	9.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	22.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	123/26/12

1. Заключения и препоръки

1.1.

С настоящото становище ЕИСК изяснява идеята за социална таксономия с цел да насърчи дебата по темата. ЕИСК призовава Комисията да публикува закъснелия доклад, в който се описват разпоредбите, които ще се изискват, за да се разшири обхватът на таксономията така, че да включва „други цели за устойчивост, включително социални цели“ съобразно отправеното в Регламента за таксономията (1) (Регламента) искане. ЕИСК се застъпва за оперативно жизнеспособна и концептуално солидна социална таксономия, за да бъдат реализирани възможностите, като същевременно се преодоляват предизвикателствата. Таксономията на ЕС следва да бъде съгласувана с всеобхватен подход, който да включва както екологичната, така и социалната устойчивост. Предвид предизвикателствата на екологичния преход, икономическите и социалните последици от пандемията, войната в Украйна, предизвикана от агресията на Русия, и причиненото от нея геополитическо напрежение, ЕИСК отново отправя искане за балансирана икономическа политика и за засилен акцент върху социалните цели.

1.2.

Минималните гаранции в Регламента се приветстват и следва стриктно да се прилагат. Те обаче не са достатъчни, за да се гарантира социална устойчивост за работниците, потребителите и общностите. Една таксономия на ЕС би помогнала за посрещане на неотложните инвестиционни нужди в социалната сфера, канализирайки инвестициите в тази посока. Тя дори ще придобие по-голямо значение, ако е част от цялостна политика, ориентирана към социална справедливост и приобщаване. Справедливият преход изисква устойчиви социални условия, а социалната таксономия би могла да осигури дългоочакваните насоки. ЕИСК призовава Комисията да предостави оценка на необходимите средства за прилагането на Европейския стълб на социалните права. Като цяло публичните инвестиции ще продължат да играят съществена роля в областта на обществените услуги. Финансирането на социалното подпомагане от публичните разходи и стабилните системи за социална сигурност остават от първостепенно значение. Въпреки това една общоприета социална таксономия би могла да осигури насоки за инвестиции с положително социално въздействие.

1.3.

ЕИСК препоръчва в доклада на Комисията да се възприеме многостепенният и разнообразен подход, предложен от Платформата за финансиране за устойчиво развитие (2) (Платформата). Би било полезно социалната таксономия да бъде включена в законодателната среда на ЕС в областта на устойчивото финансиране и управление, като се има предвид, че предстои много работа. По-конкретно предложената Директива относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ) би била важно допълнение към социалната таксономия, спрямо която биха могли да се анализират и оценяват мерките. Една добре разработена социална таксономия би допринесла и за справяне с потенциалния проблем със заблуждаващия социален пиар. ЕИСК препоръчва да се започне с прости и ясни насоки, предвиждащи лесни и прозрачни процедури, които постепенно да се допълват на по-късен етап. Крайната цел следва да бъде една по-тясна интеграция на социалните и екологичните таксономии, но като първа стъпка би било полезно да се въведат взаимни минимални гаранции.

1.4.

Таксономията на ЕС следва да набелязва дейностите и предприятията, които допринасят съществено за социалната устойчивост и които представляват златен стандарт, отразяващ по-високо от предвиденото в законодателството равнище на амбиция. ЕИСК приветства предложените цели на Платформата за достоен труд, подходящ жизнен стандарт и приобщаващи и устойчиви общности. Макар че за основа следва да служат различните международни принципи и принципи на ЕС, ЕИСК препоръчва по-специално да се включи препратка към Европейския стълб на социалните права и съответните цели за устойчиво развитие (ЦУР), например ЦУР 8 относно достойния труд. При всяко положение спазването на правата на човека и на работниците трябва да бъде условие за постигане на съответствие с таксономията. Придържането към колективните трудови договори и механизмите за съвместно вземане на решения съгласно съответното национално и европейско законодателство е от решаващо значение и следва да представлява принцип за НЗВ (3). Насоките с положително социално въздействие, които се основават на съгласието на социалните партньори, следва да се считат за съответстващи на таксономията. Трябва да се има предвид, че равнището на обхвата на колективното договаряне варира значително в отделните държави членки и е спаднало в 22 от тях — проблем, който е разгледан в Директивата относно минималните работни заплати.

1.5.

ЕИСК настоятелно призовава законодателите да включат социалните партньори и организациите на гражданското общество в пълна степен в изготвянето на социалната таксономия, както поради факта, че тя има пряко отношение към тях и те трябва да изпълняват задълженията си за отчитане, така и за да се гарантира тяхната ангажираност. ЕИСК изразява съмнение относно прекомерното ползване на делегирани актове в областта на таксономията, тъй като се засягат широк спектър от политически въпроси. Целта на таксономията е да се осигури прозрачност за инвеститорите, предприятията и потребителите. В бъдеще следва да бъде надлежно оценено и обсъдено потенциалното ѝ използване от държавните институции като отправна точка за програмите за помощ и финансиране. Всякакво по-широко ползване трябва да бъде обект на подходящ процес на взимане на решения. Трябва да се осуети неоправданото вмешателство в националното законодателство и автономността на социалните партньори. И накрая, трябва да се изключи опасността от заблуждаващ социален пиар. Следва да се предвидят механизми за подаване на жалби за синдикатите, работническите съвети, потребителските организации и други представители на организираното гражданско общество, и да се повиши отговорността на компетентните национални органи да извършват своите задачи по контрол.

1.6.

ЕИСК би искал да изтъкне допълнителните ползи, свързани със социалната таксономия. Първо, нарастващото търсене на социално ориентирани инвестиции следва да бъде подпомагано чрез осигуряване на надеждна таксономия, която да представлява съгласувана концепция за измерване на социалната устойчивост. Второ, нанасящите социални вредни дейности биха могли да се превърнат в икономически рискове, а таксономията би могла да спомогне за свеждането им до минимум. Трето, прозрачността е от решаващо значение за ефективността на капиталовите пазари и би могла да допринесе за социалния вътрешен пазар съобразно посоченото в член 3 от ДФЕС. Тя би благоприятствала еднаквите условия на конкуренция, би осуетила нелоялната конкуренция и би направила по-видими предприятията и организациите, които допринасят за социалната устойчивост. Четвърто, ЕС следва да надгражда силните си страни и да се стреми да бъде модел и лидер в областта на екологичната и социалната устойчивост. Следва да се поднови дебатът за създаването на рейтингова агенция на ЕС. Освен това ЕИСК подновява призива си за подходящо регулиране и надзор на доставчиците на финансови и извънфинансови данни.

1.7.

Също така ЕИСК подчертава предизвикателствата и възможните решения. Първо, възникват опасения за евентуално затваряне на пазара. Инвестициите обаче се основават и на други критерии, например очаквана възвръщаемост, което би могло да вземе превес над целите за устойчивост; а има много случаи на синергии между интересите на инвеститорите и на други заинтересовани страни. При всяко положение липсата на съответствие с таксономията не трябва да се счита за нанасящо вреда и това следва да бъде ясно посочено от Комисията. Следва да се постави по-голям акцент върху въздействието на устойчивите инвестиции върху дейностите на реалната икономика. Второ, определянето на това какво следва да бъде включено в таксономията ще предизвика полемика. Именно по тази причина процесът на определяне следва да бъде предмет на демократичен дебат и демократично вземане на решения. По този начин би могла да се разработи една обща и надеждна концепция за устойчивост, на която отделните участници биха могли и би трябвало да се опират. Успехът на таксономията е свързан с надеждността ѝ, а включените дейности трябва да отговарят на едно общоприето определение за устойчивост. Трето, социалната таксономия може да доведе до допълнителни изисквания за отчитане. ЕИСК призовава Комисията да ги сведе до минимум, като същевременно избягва евентуални припокривания. Предоставянето на консултации и свързани с таксономията услуги от законово упълномощена агенция би могло да бъде полезно, особено за малките и средните предприятия, кооперациите и предприятията с нестопанска цел. Освен това финансовите институции следва да бъдат насърчени да предоставят оценки на социалното въздействие на инвестициите, както понастоящем се прави от банките, основани на ценности, в световен мащаб.

2. Контекст на становището

2.1.

Рамката на ЕС за финансиране за устойчиво развитие следва да спомага за насочване на частните финансови потоци към устойчиви икономически дейности. Планът за действие относно финансирането за устойчиво развитие от 2018 г. се състои от таксономия, режим за оповестяване за дружества и инвестиционни инструменти, включително референтни показатели, стандарти и маркировки, докато обновената стратегия за финансирането за устойчиво развитие от 2021 г. се съсредоточава върху финансирането на прехода към устойчивост на реалната икономика, както и върху приобщаващия характер, издръжливостта, приноса на финансовия сектор и глобалните цели. В тази рамка ЕС работи по най-различни законодателни инициативи, при които таксономията на ЕС играе ключова роля. ЕИСК насочва вниманието към своите становища по темата (4).

2.2.

Таксономията на ЕС следва да осигурява прозрачност за инвеститорите и предприятията и да ги подпомага при идентифицирането на устойчиви инвестиции. Регламентът представлява система за класификация, която се съсредоточава върху шест екологични цели в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата, адаптирането към изменението на климата, водите, биологичното разнообразие, предотвратяването на замърсяването и кръговата икономика. Една екологично устойчива инвестиция трябва да има значителен принос за постигане на една или повече от тези цели, да не нанася значителни вреди на някоя от тях (принцип за ненанасяне на значителни вреди, НЗВ) и да отговаря на праговите стойности за резултатност (наричани „технически критерии за проверка“). Тя също така трябва да отговаря на минималните социални и свързани с управлението гаранции (член 18). По тази причина предприятията трябва да прилагат процедури, за да гарантират съгласуваност на всяка дейност с Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за многонационалните предприятия (МНП), Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека (РПООН), Декларацията на Международната организация на труда за основните принципи и права при работа и Международната харта за правата на човека.

2.3.

С член 26 от Регламента Комисията се задължава до края на 2021 г. да публикува доклад, в който се описват разпоредбите, които ще се изискват, за да се разшири обхватът на горепосочения регламент, така че да включва и „други цели за устойчивост, включително социални цели“. Това разкрива намерение за разширяване на обхвата на Регламента, но не изисква прилагането на социална таксономия. В съответствие с Регламента подгрупата за социалната таксономия на Платформата е натоварена със задачата да проучи разширяването на таксономията с включването на социални цели. Окончателният ѝ доклад относно социалната таксономия беше публикуван през февруари 2022 г. (5), по-късно от обявеното, и се очаква Комисията да изготви своя доклад на тази основа. Освен това към Платформата е отправено искане да посъветва Комисията относно прилагането на член 18, т.е. да даде насоки относно начина, по който предприятията биха могли да спазват минималните гаранции, и относно евентуалната необходимост от допълване на изискванията на члена.

2.4.

Платформата предлага структура за социална таксономия в рамките на настоящата законодателна среда на ЕС относно финансирането за устойчиво развитие и управлението. При прилагане на евентуална социална таксономия допълнителните разпоредби биха осигурили регулаторна среда, която включва предложената Директива относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ), която ще замени Директивата относно оповестяването на нефинансова информация (ДОНФИ) и ще въведе задължителни стандарти относно отчитането във връзка с устойчивостта за целия ЕС, Регламента относно оповестяването на информация за финансирането за устойчиво развитие (РОИФУР) и Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (ДДГДУ). По-специално предложената ДОПУ изисква от предприятията да вземат под внимание широк кръг от информация по социални теми и да дават отчет за управленските фактори, като се очаква това да подобри оповестяването по социални въпроси. Това би било важно допълнение към една социална таксономия, спрямо която тези въпроси могат да бъдат измервани и оценявани.

2.5.

Въпреки някои разлики Платформата предлага да се следват структурните аспекти на екологичната таксономия. Тя предлага три основни цели, придружени от подцели. Целта за достоен труд включва подцели, като например укрепване на социалния диалог, насърчаване на колективното трудово договаряне и заплати, гарантиращи жизнен минимум и достоен живот. Целта за подходящ жизнен стандарт включва здравословни и безопасни продукти, качествено здравеопазване и качествено жилищно настаняване, а целта за приобщаващи и устойчиви общности следва също така да насърчава равенството и приобщаващия растеж и да подпомага устойчивия поминък. Предложените минимални гаранции се отнасят до екологични, правителствени и социални цели, за да се избегнат несъответствия, като например предприятие, извършващо устойчиви дейности, но участващо в нарушения на правата на човека. Освен това следва да се обърне внимание на съответните заинтересовани страни, по-специално на работната сила на субекта и на работниците от веригата за създаване на стойност, крайните потребители и засегнатите общности. Предлагат се и свързани със социалната сфера критерии за ненанасяне на значителни вреди и са изброени вредните дейности.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК призовава за икономическа политика, която да съответства на целите, посочени в член 3 от Договора за ЕС, и на ЦУР. Необходим е балансиран акцент върху ключови цели на икономическата политика, по-конкретно: екологична устойчивост, устойчив и приобщаващ растеж, пълна заетост и добро качество на труда, справедливо разпределение, здраве и качество на живот, равенство между половете, стабилност на финансовите пазари, ценова стабилност, балансирана търговия въз основа на справедлива и конкурентоспособна промишлена и икономическа структура и стабилни публични финанси. Също така ЕИСК отбелязва програмата за конкурентоспособна устойчивост, чиито четири измерения — екологична устойчивост, производителност, справедливост и макроикономическа стабилност — са поставени на равна основа, за да се постигнат подсилващ ефект и успешен екологичен и цифров преход (6). Предвид войната в Украйна, предизвикана от агресията на Русия, ЕИСК подчертава призива си за балансирана икономическа политика, която да допринася за смекчаването на икономическите и социалните последици от войната, и изтъква текста на Устава на МОТ от 1919 г., според който „всеобщ и траен мир може да бъде постигнат само въз основа на социална справедливост“.

3.2.

ЕИСК изяснява концепцията за социална таксономия с цел да стимулира дебата и да повиши осведомеността по темата. ЕИСК се застъпва за добре замислена, оперативно жизнеспособна и концептуално солидна социална таксономия, за да се подложат на проверка свързаните с нея значителни възможности, като същевременно се преодолеят различните предизвикателства, както е посочено по-долу. Също както икономическата политика като цяло, концепцията за устойчивост в областта на финансите и по-специално таксономията на ЕС следва да бъде съгласувана с всеобхватен и многоизмерен подход, при който да се стремим да поставим екологичната и социалната устойчивост на равна основа. Освен това екологичният преход може да бъде вреден от социална гледна точка. Поради това е необходима защита и подобряване на стандартите в социалната сфера, с акцент върху това никой да не бъде пренебрегнат. Справедливият преход изисква устойчиви социални условия, а социалната таксономия би могла да осигури насоки.

3.3.

ЕИСК счита социалната таксономия за важно и необходимо допълнение към социалното измерение на ЕС и призовава Комисията своевременно да публикува доклада, както се изисква в член 26. Трябва да се спазва многостепенният и разнообразен подход от доклада на Платформата. Стремежът към съвършенство и едновременното включване на всички аспекти на социалната устойчивост обаче биха могли да доведат до големи закъснения в прилагането на социалната таксономия и дори до риск от пълно изоставяне на проекта. Затова ЕИСК препоръчва процесът да започне своевременно с прости и ясни насоки и с лесни процедури, осигуряващи прозрачност, след което да продължи да се допълва постепенно. Що се отнася до връзката между екологичната и социалната таксономия, целта следва да бъде стремеж към съгласуваност и тясна интеграция на двата подхода. Все пак като първа стъпка би било полезно да се въведат взаимни минимални гаранции.

3.4.

ЕИСК приветства факта, че платформата публикува проект на своя доклад относно член 18 от регламента, за да посъветва предприятията как да прилагат изискванията на този член и евентуално да се даде възможност за неговото изменение. По-специално в контекста на социалната устойчивост е изключително важно да се оценяват действителните резултати на предприятията в областта на правата на човека, колективните трудови правоотношения и достойния труд. Макар че минималните гаранции на екологичната таксономия горещо се приветстват и следва стриктно да се прилагат, те никога не биха заменили една социална таксономия. Те съвсем не са достатъчни, за да гарантират социална устойчивост за работниците, потребителите и общностите (7). Освен това ЕИСК препоръчва сътрудничество с местните социални партньори, организациите на гражданското общество и социалните предприятия с цел наблюдение и насърчаване на положителното въздействие на икономическите дейности върху заинтересованите страни.

3.5.

Социалната таксономия ще стане по-важна, ако е част от цялостна политика, ориентирана към социална справедливост, и е придружена от подходящи правила, например относно дължимата грижа в областта на правата на човека. Тя обаче никога няма да замени стабилното държавно регулиране и социалната политика. Финансирането на социалното подпомагане от публичните разходи и стабилните системи за социална сигурност остава от първостепенно значение. Таксономията не трябва да служи като инструмент за изтласкване от пазара или приватизация. Публичните инвестиции продължават да изпълняват ключова роля в областта на обществените услуги и често стимулират допълнителни частни инвестиции. Социалната таксономия обаче би могла да предостави критерии за устойчивост в областта на инфраструктурата, здравеопазването, образованието и обучението, и социалното жилищно настаняване за всички инвеститори, за да се улеснят социално устойчивите инвестиции в реалната икономика и да се избегне заблуждаващият социален пиар. В бъдеще таксономията може да се използва и от държавните институции като отправна точка за програмите за помощ и финансиране. Това ще трябва да бъде надлежно оценено и обсъдено.

3.6.

Социалната таксономия би осигурила подробна структура на положителните и отрицателните социални въздействия от икономическите дейности. Много от разглежданите въпроси са тясно свързани с теми, които традиционно са предмет на дискусии между социалните партньори и сред организациите на гражданското общество. ЕИСК призовава за пълноценно участие на организираното гражданско общество при изготвянето на социалната таксономия, по-специално на (под)целите, критериите за НЗВ и принципите за предоставяне на гаранции. Работодателите, работниците, потребителите, другите заинтересовани страни и общностите са засегнати от формулирането на целите и/или трябва да изпълняват задължения за отчетност. ЕИСК посочва също така пенсионните фондове като пример за това, че служителите са и бенефициери на инвестициите. Участието на заинтересованите страни е жизненоважно и за гарантирането на тяхната ангажираност. ЕИСК очаква, че изготвянето на социална таксономия ще може да се осъществи чрез преразглеждане на Регламента, което би означавало прилагане на обикновената законодателна процедура. Прекомерното използване на делегирани актове в контекста на финансирането за устойчиво развитие и по-специално при прилагането на таксономията е спорно, тъй като се засягат широк спектър от политически въпроси, които далеч надхвърлят техническите спецификации.

3.7.

ЕИСК подчертава значението на повишаването на качеството на информацията в областта на социално устойчивите инвестиции и предотвратяването на дезинформацията относно социалното положение, за да се избегне отрицателното въздействие върху всички заинтересовани страни. Една добре разработена социална таксономия би допринесла значително за решаването на такива проблеми, като ясно посочи дейностите и субектите, които допринасят съществено за социалната устойчивост. Тя следва да представлява златен стандарт, отразяващ по-високо от предвиденото в законодателството равнище на амбиция, и същевременно да е добре балансирана между това да бъде прекалено глобална и прекалено ограничена. Докато екологичните критерии се основават повече на науката, социалната таксономия във вида, в който е предложена от Платформата, би разчитала в по-голяма степен на стандарти и договорени на глобално равнище рамки, които може да не са с предписателен характер, а да служат като насоки, за да насърчават социално устойчивите дейности.

3.8.

Спазването на правата на човека и на работниците трябва да бъде условие за постигане на съответствие с таксономията. По същия начин, придържането към колективните трудови договори и механизмите за съвместно вземане на решения съгласно съответното национално и европейско законодателство е от решаващо значение и следва да представлява принцип за НЗВ. Освен това насоките, предвиждащи лесни и прозрачни процедури с положително социално въздействие, които се основават на съгласието на социалните партньори, следва да представляват икономическа дейност, съответстваща на таксономията. В това отношение е важно да не се забравя, че равнището на колективното договаряне се различава значително между държавите членки — от само 7 % в Литва до 98 % в Австрия. От 2000 г. насам колективното договаряне е намаляло в 22 държави членки и се изчислява, че от колективен трудов договор са обхванати вече поне 3,3 милиона по-малко работници. Важна роля в прилагането на социалната таксономия играят новата Директива относно минималните работни заплати и разширяването на прилагането на колективните трудови договори (8). Освен това ЕИСК препоръчва да се дадат ясни насоки относно прилагането на минимални гаранции в самия предложен законодателен акт, евентуално въз основа на доклада на Платформата относно член 18 от Регламента.

3.9.

За основа на социалната таксономия могат да послужат различни международни норми и принципи и такива на ЕС. Що се отнася до (под)целите, ЕИСК препоръчва да се включи препратка към Европейския стълб на социалните права и свързания с него план за действие и съответните ЦУР, а именно ЦУР 8 (достоен труд и икономически растеж), ЦУР 1 (изкореняване на бедността), ЦУР 2 (нулево равнище на глад), ЦУР 3 (добро здраве и благосъстояние), ЦУР 4 (образование и обучение), ЦУР 5 (равенство между половете), ЦУР 10 (намаляване на неравенствата) и ЦУР 11 (устойчиви градове и общности). Важен източник биха могли да бъдат и рамките, договорени от социалните партньори. ЕИСК смята, че идеята на Платформата за прилагане на минимални гаранции, основани на насоките на РПООН и ОИСР, е много важна. Освен това Европейската социална харта, Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за правата на човека и предложената ДДГДУ също биха били ценни отправни точки за социалната таксономия. Последно, следва да бъдат изключени дейности, които се считат за нанасящи значителни вреди, т.е. дейности, които в основата си и при всякакви обстоятелства влизат в разрез с целите за устойчивост и чието вредно въздействие няма как да се намали. Тук следва да бъдат включени оръжия, забранени с международни споразумения, като касетъчни бомби или противопехотни мини. ЕИСК препоръчва също да бъде разработена концепция за това как да се подхожда към агресивни и войнствени режими.

4. Възможности, свързани със социалната таксономия

4.1.

ЕИСК настоятелно препоръчва да се използва потенциалът на таксономията за насочване на инвестициите в социално устойчиви дейности и субекти и за създаване на достойни работни места. Над 22 % от гражданите на ЕС са изложени на риск от бедност; пандемията изостри неравенствата, а войната в Украйна допълнително ще увеличи икономическото и социалното напрежение. Според оценките, за да се постигнат ЦУР, в глобален план трябва да бъдат мобилизирани приблизително от 3,3 до 4,5 трилиона щатски долара годишно. Стоките, произведени чрез нарушаване на правата на човека в сферата на труда, имат връзка с пазара в ЕС, на който се внасят. В ЕС са спешно необходими и социални инвестиции, например за намаляване на бедността, учене през целия живот и в здравеопазването (9). Минималният недостиг на инвестиции в социална инфраструктура за периода 2018—2030 г. се оценява на около 1,5 трилиона евро (10). ЕИСК призовава Комисията да представи актуализирана оценка на нуждите от инвестиции, за да се постигне съответствие с Европейския стълб на социалните права и да се изпълнят водещите цели на ЕС за 2030 г. За да се наложи социалната устойчивост, са необходими значителни публични и частни инвестиции.

4.2.

С помощта на социалната таксономия инвеститорите и предприятията биха могли да оценяват социалното въздействие на своите инвестиции или дейности и доброволно да го разглеждат като своя съществена цел. ЕИСК отбелязва нарастващото търсене на социално ориентирани инвестиции и приветства отвореността на инвеститорите към финансирането за социално устойчиво развитие. За сметка на това липсват определение и стандартизация, а анализът на рейтингите за екологични, социални и управленски аспекти и свързаните резултати разкриват фундаментални различия в зависимост от това кой предоставя рейтингите, което затруднява социално устойчивите инвестиции. Социалната таксономия би представлявала съгласувана концепция за определяне, постигане и измерване на напредъка в социалната устойчивост. Тя има потенциала да повиши отчетността и да предостави ясни насоки. Поради това би подкрепила решително амбициите на инвеститорите и би могла да представлява стимул за други участници на пазара да инвестират в тази област, като в същото време ще спомогне за предотвратяване на социално заблуждаващия пиар.

4.3.

Нанасящите социални вреди дейности биха могли да се превърнат в икономически рискове. Съществува риск от бойкоти, ако дадено предприятие се асоциира с нарушения на правата на човека, и предприятията рискуват да бъдат изключени от договори за обществени поръчки, ако пренебрегват дължимата грижа в областта на правата на човека. Те също така биха могли да бъдат въвлечени в скъпоструващи съдебни дела за нарушения на правата на човека, а веригите на доставки биха могли да бъдат прекъснати заради стачки. Икономическите и политическите рискове, дължащи се на нарастващата пропаст между богати и бедни, също биха могли да засегнат инвестициите. Този набор от рискове би могъл да бъде сведен до минимум чрез инвестиционни решения, основаващи се и на социална таксономия. ЕИСК изтъква и действията на ЕЦБ за укрепване на наблюдението и управлението на системните рискове, дължащи се на пренебрегване на факторите на устойчивост. ЕИСК подчертава, че екологичните рискове често са съпътствани от социални рискове, например когато хората губят домовете си поради наводнение. Като цяло рисковете в областта на социалната устойчивост следва да бъдат изрично взети под внимание и да бъдат обхванати от действията на ЕЦБ относно свързаните с устойчивостта рискове.

4.4.

ЕИСК също така отбелязва, че прозрачността е съществен елемент от пазарната ефективност. Това се отнася не само до капиталовите пазари. Социалната таксономия би могла да служи и като инструмент за поддържане на баланс между икономическите свободи и социалните и трудовите права (11). Повишавайки прозрачността, тя би могла да допринесе за социалния вътрешен пазар съобразно посоченото в член 3 от ДФЕС и да насърчи лоялната конкуренция. Освен това социалната таксономия би благоприятствала еднаквите условия на конкуренция и би повишила видимото присъствие на предприятията, които спазват правата на човека и на работниците и допринасят значително за социалната устойчивост, като им помага да привличат инвеститори. Потенциалната трансформативна роля на таксономията би се наложила, ако стане по-широко известна. В този контекст ЕИСК отново отбелязва положителната роля, която финансовите инструменти могат да играят за развитието на предприятията със социално въздействие (12).

4.5.

И накрая, самият ЕС се е утвърдил като световен лидер в областта на финансирането за устойчиво екологично развитие и активно допринася за тези глобални усилия. ЕИСК приветства тези усилия, но напомня на Комисията, че е необходимо да се постигне напредък в областта на социалната устойчивост и да се насърчава изпълнението на ЦУР. Също в контекста на социалната устойчивост ЕС следва да се стреми да бъде модел и лидер, като повдига въпроса за обсъждане в рамките на международните форуми. Особено по време на война и международно напрежение една международна архитектура на финансиране за устойчиво развитие трябва да включва и социалната устойчивост.

5. Предизвикателства и възможни решения

5.1.

Намеренията на финансовите инвеститори да реализират социално и екологично устойчиви инвестиции се приветстват горещо и трябва да бъдат подкрепяни. Участниците на финансовите пазари обаче като цяло основават инвестиционните си решения на очаквания за възвръщаемост, риск, ликвидност и падеж. Тези мотиви биха могли да бъдат в разрез с интересите на други заинтересовани лица и да са в противоречие с целите за екологична или социална устойчивост или дори да вземат превес над тях. ЕИСК обаче отбелязва и множеството потенциални синергии между интересите на инвеститорите и на други заинтересовани страни, например когато повишаването на участието на работниците увеличава производителността на предприятията или когато дадена икономическа дейност допринася за благоденствието на общностите. При всяко положение икономическите дейности или субекти, които не могат да спазват таксономията, не трябва автоматично да бъдат считани за нанасящи вреди. В този контекст възникват опасения за евентуално затваряне на пазара и ЕИСК отправя искане към Комисията за разяснение и добре балансиран подход. Следва да се постави по-голям акцент върху въздействието на устойчивите инвестиции върху дейностите на реалната икономика.

5.2.

Несъвместимост може да възникне, тъй като социалните въпроси се регулират на равнището на държавите членки и между социалните партньори, докато организираното гражданско общество като цяло се стреми да участва в социални, екологични и други политически въпроси. ЕИСК обаче приветства написаното в доклада на Платформата относно рисковете от нарушения на други нормативни разпоредби и предполага, че в предложението си Комисията ще се постарае да избегне противоречиви припокривания и вмешателство в националните социални системи, колективни трудови правоотношения и нормативна уредба. Освен това социалната таксономия би се основавала на общи международни и европейски декларации и принципи, като Европейския стълб на социалните права, и би представлявала основа за доброволно взимане на решения, без да налага конкретна социална политика. Всяко по-широко ползване на таксономията съобразно посоченото по-горе обаче трябва да бъде обект на подходящ процес на взимане на решения. Трябва да се избегне ненужно вмешателство в националното законодателство и автономността на социалните партньори и да се отчетат разликите в националните модели на трудовия пазар и системите за колективно трудово договаряне.

5.3.

Разработването на социална таксономия и, следователно, на структуриран преглед на социално устойчивите дейности и сектори, засяга и въпроса за политическите ценности. Ще бъде трудно да се определи коя икономическа дейност и/или кой икономически сектор се считат за съответстващи на таксономията. Именно поради тази причина обаче изготвянето на таксономия следва да бъде обект на политически дебат и демократичен процес на вземане на решения (13). Само при тези условия може да се разработи обща идея за социална устойчивост, на която отделните участници биха могли и следва да разчитат и на която да се позовават. ЕИСК подчертава, че и в социалната сфера успехът на таксономията зависи от широкото ѝ приемане. Включените дейности и сектори трябва да отговарят на общоприето определение за устойчивост и да се основават на общопризнати ценности, като човешко достойнство, равенство между половете, справедливост, приобщаване, недискриминация, солидарност, достъпност, благополучие и многообразие. Запазването на надеждността на таксономията е от ключово значение, за да не се излага на риск цялостният проект.

5.4.

Съществуват и опасения, че социалната таксономия би могла да доведе до свръхнатоварване на предприятията с допълнителни изисквания за отчетност и с необходимостта да предоставят сложна и трудна информация, съчетана със скъпоструващи процедури по одитиране. ЕИСК призовава Комисията да сведе до минимум тези тежести и да изготви прости и лесни за наблюдение критерии, като същевременно се опира на припокриванията с други изисквания за отчетност. ЕИСК приветства подхода на Платформата за структуриране на целите на социалната таксономия по подобие на предложената структура на ДОПУ. Като цяло ЕИСК призовава за добре организиран и съгласуван набор от правила без излишна сложност и дублиране, който да работи на практика, като същевременно осигурява необходимото ниво на прозрачност. Предоставянето на консултации и свързани с таксономията услуги от една специализирана правно упълномощена агенция на предприятия и други организации, които искат да постигнат съответствие с таксономията, би могло да бъде полезно. Това би гарантирало, че достъп до таксономията ще имат и предприятията с по-малко ресурси за отчитане. Финансовите институции обаче могат да предоставят оценки на социалното въздействие на инвестициите, както понастоящем се прави от банките, основани на ценности в световен мащаб.

5.5.

Въпреки че целта на таксономията е да осигури надеждна рамка за социално устойчиви инвестиции, не може да бъде изключена опасността от заблуждаващ „зелен“ или социален пиар. ЕИСК споделя мнението на Платформата, че ако само се прави проверка на ангажиментите и политиките, това няма да гарантира ефективно изпълнение и спазването на правата на човека, нито да подкрепя развитието на социално устойчиви дейности. Изключително трудно е да се упражнява надзор и да се налага съответствие на дадено предприятие с обявените цели за социална устойчивост, както и да се оценяват постигнатите резултати по протежението на днешните често много сложни вериги на доставки. От друга страна, Платформата отбелязва обещаващото развитие в областта на количествено определимите социални данни, например в контекста на преразгледания набор от социални показатели и ЦУР. Като цяло социалната таксономия трябва да бъде прозрачна, надеждна и непрекъснато да се актуализира. ЕИСК предлага например работническите съвети и организациите на гражданското общество също да бъдат привлечени за участие в тези усилия.

5.6.

ЕИСК предлага да се поднови дебатът за създаването на рейтингова агенция на ЕС, която сега би могла да съсредоточи вниманието си върху устойчивостта, и така да се укрепи ролята на ЕС на първопроходник в тази област. Освен това ЕИСК подновява призива си за подходящо регулиране и надзор на доставчиците на финансови и извънфинансови данни. Следва да се предвидят механизми за подаване на жалби за синдикатите, работническите съвети, потребителските организации и други представители на организираното гражданско общество в случай на неверни твърдения или съответствие на таксономията. ЕИСК отчита факта, че в Регламента приложимите мерки и санкции за нарушения са оставени на преценката на държавите членки. Във всеки случай следва да се повиши отговорността на компетентните национални органи (14) да извършват своите задачи по контрол, като това се допълни със задължения за отчитане пред парламентите и гражданското общество.

Брюксел, 22 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13.

(2) Платформа за финансиране за устойчиво развитие | Европейска комисия (europa.eu).

(3) НЗВ = ненанасяне на значителни вреди.

(4) ОВ C 517, 22.12.2021 г, стр. 72.

(5) Final Report on Social Taxonomy (Окончателен доклад относно социалната таксономия) (europa.eu).

(6) ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 50.

(7) ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 97.

(8) Директива относно адекватните минимални работни заплати в ЕС, член 4, параграф 2, предварително споразумение. Определеният там праг от 80 % за обхвата на колективното договаряне, който налага на държавите членки изискването да предприемат мерки за повишаване на неговото равнище, следва да бъде подкрепен в рамките на социална таксономия.

(9) Final Report on Social Taxonomy (Окончателен доклад относно социалната таксономия) (europa.eu).

(10) Европейска комисия, Насърчаване на инвестициите в социална инфраструктура в Европа, Документ за обсъждане 074/януари 2018 г.

(11) ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 50.

(12) ОВ C 194, 12.5.2022 г,, стр. 39.

(13) Вж. по-горе, глава 3.

(14) Вж. Регламент за таксономията, член 21.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/23

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Фонд за приспособяване към изменението на климата, финансиран от Кохезионния фонд и Next Generation EU“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 486/04)

Докладчик:	Ioannis VARDAKASTANIS
Съдокладчик:	Judith VORBACH

Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	9.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	139/3/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският съюз (ЕС) предприема значителни стъпки в борбата с изменението на климата и намаляването на емисиите на парникови газове (ПГ). Политиките на ЕС в областта на климата, околната среда и енергетиката са замислени в дългосрочен план, за да помогнат за предотвратяване на най-тежките последици от извънредната климатична ситуация, пред която е изправена нашата планета. Това обаче може да се окаже недостатъчно.

1.2.

Макар поетият от ЕС ангажимент да е значителен, последиците от изменението на климата и недостига на ресурси, за съжаление, вече се усещат. Затова трябва да се адаптираме към една реалност, с която до момента не се бяхме сблъсквали. Въпреки че ЕС с основание се ангажира да избегне влошаване на положението, не сме подготвени за непредвидени извънредни климатични ситуации, енергийни кризи и природни бедствия.

1.3.

От 2021 г. насам преживяхме две особено значими извънредни ситуации, при които механизмите за финансиране на ЕС се оказаха неподготвени да реагират. Първата са разрушенията, причинени от наводненията и горските пожари, които се наблюдаваха в цяла Европа през лятото на 2022 г. Втората ситуация се изразява в продължаващата енергийна криза и необходимостта от енергийна независимост на ЕС вследствие на нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.

1.4.

Настоящият механизъм на Съюза за реагиране при природни бедствия е фонд „Солидарност“ на Европейския съюз. Наличният годишен бюджет на фонд „Солидарност“ обаче е по-малък от стойността на щетите, причинени от неотдавнашните природни бедствия, и трябва да бъде драстично увеличен. Финансирането от ЕС за екологичния енергиен преход е по-значително, но не отчита спешната нужда от енергийна независимост, която Съюзът изпитва понастоящем, и огромния риск от енергийна бедност, както е посочено в становището на ЕИСК относно Справяне с енергийната бедност и устойчивост на ЕС: предизвикателства от икономически и социален аспект (1).

1.5.

ЕИСК е на мнение, че ЕС се нуждае от нов механизъм за финансиране, който да може да предложи незабавна и амбициозна подкрепа за подпомагане на държавите членки в такива извънредни ситуации като посочените по-горе. Ето защо ЕИСК предлага да се създаде нов Фонд за приспособяване към изменението на климата. Това финансиране следва да бъде пренасочено от съществуващите фондове на Съюза, най-вече от Кохезионния фонд и Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), но да се управлява по рационализиран и съгласуван начин чрез този нов фонд.

1.6.

Модернизирането на финансирането може да включва и разширяване на обхвата, подобряване на съществуващите програми и разглеждане на Next Generation EU като образец за нов инструмент за финансиране.

1.7.

С оглед на значителните нужди от инвестиции ЕИСК също така съветва Комисията да разгледа възможността за укрепване на Фонда за приспособяване към изменението на климата чрез насърчаване на инвестиции и участие от страна на частния сектор. Що се отнася по-специално до природните бедствия, Комисията и държавите членки следва също така да положат усилия за увеличаване и улесняване на застрахователното покритие и да използват застрахователната система като средство за насочване на финансирането към подобряване на издръжливостта спрямо изменението на климата, особено в изложените на риск райони, за да се намали зависимостта от финансова подкрепа от ЕС.

1.8.

Фондът за приспособяване към изменението на климата трябва да бъде адаптивен и гъвкав и да е готов да реагира на нови и възникващи кризи през следващите години и десетилетия.

1.9.

От решаващо значение е функционирането на Фонда за приспособяване към изменението на климата, насочено повече към бързи и неотложни реакции, да бъде съгласувано с всеобхватните политики на ЕС в областта на климата, околната среда и енергетиката, което в дългосрочен план ще доведе до това да се разчита по-малко на реагиране при извънредни ситуации и ще защити както човечеството, така и природата.

2. Общи бележки

2.1.

ЕИСК признава, че преодоляването на свързаната с климата криза е в съответствие с ангажиментите, поети от ЕС в рамките на Европейския зелен пакт за изпълнение на Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие (ЦУР). Въпреки че ограничаването на причините за изменението на климата следва да бъде на първо място в политиката на ЕС в областта на климата, ЕИСК подчертава, че успоредно с плановете за намаляване на емисиите на парникови газове е необходимо да се разполага със стабилни и рационализирани механизми за финансиране, за да се преодолеят извънредните ситуации в областта на климата и енергетиката, пред които гражданите на ЕС са вече изправени.

2.2.

Визията на ЕИСК е за нов Фонд за приспособяване към изменението на климата — предложение, подкрепено от няколко членове на Европейския парламент (2). Този механизъм следва да бъде обезпечен с ресурси, като се използват наличните средства от Кохезионния фонд и Механизма за възстановяване и устойчивост, събрани в единен фонд, който ще подобри ефективността и времето за реагиране и ще улесни централизирания мониторинг на областите, в които финансирането е най-необходимо. Той следва да засили способността на ЕС да оказва подкрепа на държавите членки за бързо реагиране при извънредни ситуации, свързани с климата, околната среда и енергетиката. В настоящия контекст той би послужил за справяне с две от най-осезаемите извънредни ситуации, в които се намираме в момента: възстановяването от все по-честите природни бедствия и спешната необходимост от екологичен преход и преминаването на Европа към енергийна независимост, разполагайки при това с определена гъвкавост за справяне с бъдещите кризи.

2.3.

Въпреки че вече се насочват средства на ЕС към енергийния преход и възстановяването след бедствия, различни проблеми възпрепятстват тяхната ефективност. Съществуващият фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, създаден, за да подпомага възстановяването на общностите след природни бедствия, просто не е достатъчно голям, за да отговори на мащаба на съвременните климатични бедствия. Финансирането на енергийния преход е по-амбициозно, но все още далеч не е достатъчно. Освен това то се управлява чрез редица различни фондове, с риск от непоследователност или припокриване, и по начин, който смесва непосредствените с по-дългосрочните цели в борбата с изменението на климата. Необходимостта от увеличаване на енергийната независимост на ЕС във връзка с нахлуването на Русия в Украйна подчерта до каква степен енергийната ни зависимост от враждебно настроени държави отслабва нашата способност да реагираме решително при международни събития.

2.4.

Ето защо ЕИСК призовава за създаването на Фонд за приспособяване към изменението на климата, който да има за конкретна цел да реагира на вероятните в близко бъдеще извънредни ситуации в областта на околната среда, климата и енергетиката и да помогне на ЕС да се приспособи към новата реалност, в която подобни кризи, за съжаление, стават все по-чести. Фондът за приспособяване към изменението на климата следва да служи като резерв за финансиране, готов да реагира в моменти на остри инвестиционни нужди.

2.5.

Фондът трябва да предлага гъвкавост и устойчивост за бързи и амбициозни инвестиции за посрещане на непосредствените нужди на ЕС, като същевременно остава съобразен с дългосрочните политики в областта на климата и енергетиката. Той следва да обединява част от средствата, предназначени за политиката на сближаване, които понастоящем се насочват към проблемите , свързани с климата, съществуващия фонд „Солидарност“ и част от средствата на МВУ, отпуснати за екологични реформи. Съсредоточаването на тези средства в един фонд с ясен акцент върху спешните действия ще осигури по-ефективна реакция и ще улесни мониторинга на най-неотложните нужди от инвестиции. То следва да подобри способността за незабавно насочване на парите там, където са необходими.

2.6.

Модернизирането на финансирането може да включва и разширяване на обхвата и подобряване на съществуващите програми. Предвид общия интерес и спешната необходимост от борба с изменението на климата и неговите катастрофални последици, ЕИСК подчертава също така и нуждата от по-добър метод на финансиране в бъдеще. Дори и да се въведе — с основание — „златно правило“ за зелените инвестиции, някои държави членки може да не са в състояние да привлекат необходимите мащабни инвестиции, без да застрашат фискалната си устойчивост. Ето защо ЕИСК препоръчва също Next Generation EU да се разгледа като модел за финансиране на Фонда за приспособяване към изменението на климата. Безвъзмездните средства и/или заемите от този фонд следва да бъдат отпускани, при условие че държавата членка или регионът, който ги получава, инвестира в борбата с изменението на климата или последиците от това изменение, например чрез последващи инвестиции в енергия от възобновяеми и декарбонизирани източници. Всички подобни мерки на политиката трябва да бъдат свързани със задължителното участие на социалните партньори и организациите на гражданското общество, като трябва да се спазва и принципът на партньорство, залегнал в политиката на сближаване.

2.7.

ЕИСК обръща внимание на факта, че сам по себе си Фондът за приспособяване към изменението на климата няма да бъде достатъчен за справяне с последиците от природни бедствия и за покриване на разходите за адаптиране към изменението на климата, с цел осигуряване на възможност за по-добра устойчивост. Във връзка с това ЕИСК обръща внимание на „пропуските в опазването на климата“, т.е. дела на незастрахованите икономически загуби, причинени от бедствия, свързани с климата. Застрахователното покритие срещу природни бедствия в Европа си остава ниско, като само около 35 % от загубите, причинени от природни бедствия в периода 1980—2017 г., са били застраховани (3). Поради това е важно да се проучи и насърчи застраховането срещу бедствия в държавите членки и да се популяризират националните застрахователни схеми, които насърчават потребителите да инвестират в приспособяването, намалявайки натиска върху фондовете на ЕС и насърчавайки проактивните инвестиции. В резултат на диалога между заинтересованите страни и иновациите, свързани със застрахователните продукти, могат да се разработят нови решения за прехвърляне на риска в рамките на застрахователната и презастрахователната система, като същевременно се дава приоритет на стабилността на финансовите пазари и защитата на потребителите (4). Това би подобрило капацитета на Фонда за приспособяване към изменението на климата да може да посреща предизвикателствата, пред които е изправен.

2.8.

Фондовете на ЕС също играят важна роля като начален капитал, който да привлича частни инвестиции, включително за адаптиране с цел подобряване на устойчивостта спрямо изменението на климата.

3. Фондът за приспособяване към изменението на климата като инструмент за възстановяване след бедствия и подготвеност за тяхното посрещане

3.1.

В междуинституционално проучване на ЕС ясно се онагледява спешната необходимост от справяне с климатичната катастрофа: „Увеличение с 1,5 oC е максимумът, който планетата може да понесе; ако температурите се повишат още повече след 2030 г., ще се сблъскаме с още повече суши, наводнения, екстремни горещини и бедност за стотици милиони хора; вероятната смърт на най-уязвимите популации“ (5).

3.2.

Започва да става ясно, че сме крайно неподготвени за предизвикателствата, свързани с изменението на климата. През 2021 г. държавите — членки на ЕС, преживяха безпрецедентни разрушения вследствие на природни бедствия — от фатални наводнения в Германия и Бенелюкс до катастрофални горски пожари в Гърция и Испания. Предвид свързаната с климата криза, в съчетание с други причини за влошаване на състоянието на околната среда, е вероятно разрушенията и природните бедствия да се превърнат в норма, а не в изключение. Колкото повече се отлагат, отслабват или пресичат ефективните мерки за справяне с климатичната криза и увреждането на околната среда, толкова по-големи ще стават рисковете.

3.3.

Най-малко 240 души загубиха живота си при наводненията, които засегнаха Западна Европа през лятото на 2021 г. (6), а безброй други бяха разселени и загубиха домовете си. В Гърция по време на горещата вълна, обхванала страната, бяха регистрирани не по-малко от 500 горски пожара (7).

3.4.

Безпрецедентни бяха не само мащабът на разрушенията и загубата на човешки живот вследствие на екологичните бедствия през 2021 г., но и финансовите разходи за засегнатите общности. Според оценките в Западна Европа наводненията са нанесли щети на стойност 38 млрд. евро (8). В Гърция министър-председателят беше принуден да одобри пакет от помощи в размер на 500 млн. евро за остров Евия — регионът, най-силно засегнат от пожарите (9).

3.5.

Нито една част от земното кълбо не е предпазена от нарастващите опасности от природни бедствия. По същия начин няма държава — членка на ЕС, която да е достатъчно добре подготвена, за да се справи с такива огромни предизвикателства — както по отношение на ресурсите и материалите за борба със сушите, горските пожари и наводненията, така и по отношение на финансирането, необходимо за подпомагане на възстановяването на засегнатите райони.

3.6.

Инвестициите от Фонда за приспособяване към изменението на климата в отговор на природни бедствия следва да допълват текущото изразходване на средства от европейските структурни инвестиционни фондове за подготвеност за бедствия и тяхното предотвратяване. Необходими са огромни инвестиции, за да се създаде устойчивост срещу въздействията от изменението на климата, например инвестиции в изграждането на диги, сгради, устойчиви на наводнения, защита срещу ерозия на бреговете, оборудване за наблюдение и овладяване на горски пожари, както и технологии, които помагат да се пести и съхранява прясна вода в районите, засегнати от суши, и др. Въпреки че структурните инвестиционни фондове следва да работят предварително за намаляване на евентуалните щети, Фондът за приспособяване към изменението на климата следва да бъде създаден, за да реагира бързо в случаите, когато такива превантивни мерки не са успели да предотвратят определени щети.

3.7.

ЕИСК подчертава, че прогнозираните последици от свързаната с климата криза изискват много по-стабилен механизъм за подкрепа от действащия понастоящем. Общият бюджет на фонд „Солидарност“ е ограничен до общо 500 млн. евро годишно (10). От въвеждането му през 2002 г. досега фонд „Солидарност“ е подкрепил 28 различни европейски държави, предоставяйки над 7 млрд. евро (11). Това е впечатляващо, но в никакъв случай няма да е достатъчно за покриване на разходите за щетите, причинени от природни бедствия само през 2021 г.

3.8.

При природни бедствия наблюдаваме повишен риск от загуба на човешки живот сред определени групи, които не могат лесно да се евакуират от засегнатите райони. Такъв е случаят най-вече с възрастните хора, хората с увреждания и децата. Необходимо е да се насочат инвестиции, за да се гарантира, че службите за спешно реагиране разполагат с материална база и подкрепа от допълнителни спасители, които да помагат на всички хора, нуждаещи се от специално внимание. Хората с по-малко средства разполагат и с по-малко възможности да се евакуират поради разходите, свързани с намирането на алтернативно жилище, и ограничения си достъп до средства за лична мобилност. Това е нещо, което Фондът за приспособяване към изменението на климата следва да се стреми да реши.

4. Фондът за приспособяване към изменението на климата като път към екологичния преход

4.1.

ЕИСК счита, че приспособяването към изменението на климата е свързано и с приспособяване към една нова реалност на устойчиво производство на енергия. Вследствие на последните събития ЕС е изправен пред огромни и спешни предизвикателства, свързани с енергийната независимост, които не бяха предвидени при изготвянето на многогодишната финансова рамка (МФР), Next Generation EU и рамката за икономическо управление. Като се позовава на плана на Комисията „REPowerEU“ (12) и на заключенията на Европейския съвет, ЕИСК изразява пълно съгласие, че в резултат на руското нашествие в Украйна аргументите за енергийна независимост никога не са били по-силни, като това включва и развитието на възобновяемите енергийни източници.

4.2.

ЕИСК подчертава необходимостта да се акцентира върху ролята, която екологосъобразните и декарбонизираните енергийни технологии, подобряването на енергийната ефективност и намаляването на търсенето на енергия могат да играят за увеличаване на предлагането и достъпността на енергията в ЕС. Това ще спомогне за защита срещу повишаването на цените, което възпрепятства икономическия растеж, задълбочава неравенствата, води до енергийна бедност, увеличава производствените разходи и пречи на конкурентоспособността на ЕС. По-специално ЕИСК приветства ускоряването на въвеждането на иновативни решения, основани на водород, и на икономически изгодна електроенергия от възобновяеми източници в промишлеността.

4.3.

Сега повече от всякога е необходимо да се инвестира спешно и амбициозно в преминаването към по-екологични форми на енергия, произвеждани в ЕС. Въпреки че производството на екологична енергия и енергийната независимост би следвало да бъдат винаги дългосрочна цел на ЕС, в контекста на настоящата ситуация ЕС се нуждае спешно от осигуряване на достъпна енергия от алтернативни източници, без да се прави компромис с енергийните му цели. Неотложните инвестиции, необходими за осигуряване на достъпна енергия от алтернативни източници за гражданите, биха могли да бъдат направени от Фонда за приспособяване към изменението на климата по-ефективно и ефикасно от съществуващите механизми.

4.4.

ЕИСК все по-ясно вижда, че енергийната зависимост е причинен фактор за по-слабите реакции на ЕС спрямо страни като Русия, както ясно личи от отговора на Съюза на нахлуването в Украйна. Настоящата свръхзависимост от руския газ подкопава сериозно способността на ЕС и неговите държави членки да предприемат бързи действия, без да излагат собствените си граждани на риск от недостиг на гориво и енергийна бедност. За съжаление, плановете за снабдяване с природен газ от САЩ не предлагат устойчиво или екологосъобразно решение (13).

4.5.

Фондът за приспособяване към изменението на климата следва да служи като средство за финансиране на произвеждана в ЕС екологична и декарбонизирана енергия, от която спешно се нуждаем, с амбициозно снабдяване със съществуващи технологии и инвестиции в разработването на нови технологии за постигане на икономика с нулеви емисии. ЕИСК настоятелно призовава войната в Украйна да не води до пренебрегване на мисията на ЕС за постигане на екологичните и социалните цели, тъй като те са основата за изграждане на икономическа сила в дългосрочен план.

4.6.

В контекста на намаляването на енергопотреблението напредъкът в отделните държави членки се различава значително. През 2018 г. само 11 от 27-те държави членки намалиха общото вътрешно потребление на енергия под целта си за 2020 г. Като цяло ЕС е далеч от постигането на своите цели за 2030 г., което означава, че са необходими допълнителни усилия. За щастие, делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление в ЕС нараства непрекъснато. В пакета „Подготвени за цел 55“ се предлага до 2030 г. делът на енергията от възобновяеми източници в енергопотреблението да достигне 40 %. Този дял също варира значително на територията на ЕС, но и капацитетът за производство на енергия от възобновяеми източници се различава поради бюджетни ограничения и географски условия. В някои държавикапацитетът за фотоволтаични инсталации на глава от населението е доста нисък, въпреки големия потенциал в тази област. В други държави делът на енергията от възобновяеми източници е висок поради благоприятните географски възможности за изграждане на водноелектрически централи.

4.7.

Увеличаването на усилията за преход към „зелена“ енергия ще бъде съпроводено с нови нужди от финансиране и ще трябва да бъде направено спешно с оглед на енергийната криза и нарастващата необходимост от енергийна независимост на ЕС. Добавянето на по-високи цели и по-ранни крайни срокове за възобновяемата енергия към предложенията в пакет „Подготвени за цел 55“, например чрез въвеждане на слънчева и вятърна енергия и подобряване на енергийната ефективност, ще изисква стабилно финансиране. Комисията е обявила намерението си да оцени тези нужди от финансиране в контекста на предложенията по плана „REPowerEU“ (14) въз основа на очертаване на потребностите в държавите членки, както и на изискванията за трансгранични инвестиции. ЕИСК приветства това, но също така изразява загриженост, че настоящите инструменти за финансиране на равнище ЕС и на национално равнище няма да бъдат достатъчни и че са необходими действия, с които енергията от възобновяеми източници още сега да се превърне в решение. Разходите на Фонда за приспособяване към изменението на климата за възобновяема енергия следва да бъдат подпомогнати и чрез привличане на частни инвестиции, при което фондът да играе ролята на източник на начален капитал.

4.8.

Увеличаването на инвестициите за подобряване на енергийната независимост на ЕС следва да се извърши в съответствие с акцента върху прехода към екологична и възобновяема енергия. За да постигне успех, освен от по-непосредствените инвестиции чрез Фонда за приспособяване към изменението на климата, ЕС ще се нуждае от значителни дългосрочни инвестиции в научни изследвания и иновации и нови начини на производство и потребление, за да подобри способността си да предлага чиста и достъпна енергия за всички. Програмата на ЕС за научни изследвания и иновации вече показва значителна ангажираност към тази цел с потенциал за постигане на забележим напредък. Този акцент върху научните изследвания обаче трябва да бъде съчетан с ангажимент от страна на държавите членки да възприемат по-екологични форми на производство на енергия и способността им да се откажат от по-традиционните начини за производство на енергия, особено в държавите членки, които все още са силно зависими от въглищата.

4.9.

ЕИСК приветства съществуващото финансиране, предназначено за политиката в областта на климата в рамките на МФР и Next Generation EU, но също така подчертава, че най-непосредствените екологични заплахи за хората в ЕС са се променили след изготвянето на тези политики и че са необходими нови подходи. В допълнение към създаването на този нов фонд ЕИСК призовава Комисията да направи преглед на условията на финансиране, за да се определят пропуските във финансирането и допълнителните нужди от финансиране по отношение на различни аспекти на политиката в областта на климата.

5. Гарантиране на стабилността на съществуващите политики на ЕС в областта на климата и енергетиката и допълващ характер на Фонда за приспособяване към изменението на климата

5.1.

Фондът за приспособяване към изменението на климата ще отговори на една много конкретна неудовлетворена потребност по отношение на финансирането от ЕС, а именно наличието на достатъчно средства за бърза реакция при извънредни ситуации, свързани с климата, околната среда и енергетиката. Този фонд обаче трябва да бъде последователен и съгласуван с цялостните политики на Съюза в тези области.

5.2.

Климатичната криза е системен проблем, който не признава граници, а това означава, че е необходима системна промяна в начина, по който функционира нашата икономика, и поради това е от решаващо значение правителствата да се ангажират със системни решения, вместо да се занимават само със симптомите на проблема.

5.3.

Огромните различия в начина, по който индивидите и групите са ангажирани и засегнати, изострят проблема с изменението на климата. Тези различия са свързани с въглеродния отпечатък, като в различните държави членки и региони на ЕС се наблюдават значителни разлики в емисиите на CO2 на глава от населението. Наблюдаваме различия и по отношение на последиците от изменението на климата, капацитета за адаптиране и справяне с предизвикателствата и, накрая, с въздействието на мерките на политиката в областта на климата и предстоящите значителни структурни промени.

5.4.

В рамките на ЕС въздействията върху климата се различават значително във и между държавите членки в зависимост от тяхното географско положение, както и от състоянието и структурата на икономиката им. Например, докато 7 % от населението на ЕС живее в райони с висок риск от наводнения, над 9 % живеят в райони, характеризиращи се със 120 дни без дъжд.

5.5.

Стремежът към справедлив преход изисква и устойчиви социални условия в съответствие с целите за устойчиво развитие (ЦУР) и европейския стълб на социалните права. Освен това ЕИСК призовава за цялостен подход към екологичната устойчивост и посочва Регламента за таксономията, който установява шест екологични цели: смекчаване на изменението на климата, адаптиране към изменението на климата, устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси, преход към кръгова икономика, предотвратяване и контрол на замърсяването и опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите.

5.6.

С одобрен бюджет от над 330 милиарда евро през настоящия програмен период политиката на сближаване в момента е най-големият и най-важният общ инвестиционен инструмент в Европа и следователно играе решаваща роля за преодоляване на свързаната с климата криза. Неравенствата във и между държавите членки, които политиката на сближаване има за цел да преодолее, също е много вероятно да бъдат повлияни от изменението на климата и неговите последици. От своя страна планът за възстановяване и устойчивост поставя също силен акцент върху климата. Въпреки че виждаме ясен ангажимент по отношение на инвестициите, съществува необходимост от ясна и структурирана визия за това кои фондове на ЕС са насочени към справяне с изменението на климата и как те се управляват.

5.7.

ЕИСК подчертава също така необходимостта местните и регионалните власти да поемат ясен политически ангажимент за постигане на целите в областта на климата. Налице е спешна необходимост от засилване на многостепенния диалог между националните, регионалните и местните власти относно планирането и прилагането на национални мерки за борба с изменението на климата на регионално и местно равнище, относно прекия достъп на местните власти до финансиране и мониторинга на напредъка на приетите мерки. Социалните партньори и организираното гражданско общество трябва да участват в този процес, за да се гарантира балансиран подход, зачитащ интересите на всички групи.

5.8.

ЕИСК подчертава ключовата роля на местните, социалните и регионалните партньори за справяне с последиците от изменението на климата. За съжаление, подкрепата, която много от тези участници получават за финансиране на своите дейности, все още далеч не е достатъчна, за да отговори на предизвикателствата, с които те се сблъскват. Наред с други неща, Фондът за справедлив преход трябва да бъде укрепен, за да предлага по-добра подкрепа.

5.9.

ЕИСК настоява преходът към екологична устойчивост да бъде приобщаващ и в съответствие с ЦУР и европейския стълб на социалните права. В този контекст ключовите критерии трябва да включват запазване и създаване на нови, качествени „зелени“ работни места, като по този начин се гарантира обучение и приобщаващи социални мерки чрез разработване на алтернативни, неутрални по отношение на климата икономически сектори за населението на региона. Това трябва да надделее над потенциалните регресивни ефекти от мерките на политиката в областта на климата и структурните промени. Например мерките за обществени поръчки и държавна помощ за предприятията следва да бъдат обвързани със създаването на качествени работни места и зачитането на правата на работниците, екологичните стандарти и фискалните задължения. Освен това уязвимите лица трябва да бъдат защитени от въздействието на изменението на климата, като през цялото време се избягва енергийната бедност. Накрая, ЕИСК припомня принципа за ненанасяне на значителни вреди от Регламента за таксономията на ЕС, който гласи, че чрез прилагането на различни политики не може да се нанасят вреди на екологичните цели.

5.10.

Тъй като формалното и неформалното образование са важни механизми за борба с климатичната криза, от решаващо значение е да се инвестира в достъпно образование, свързано с изменението на климата и активното гражданство. Образованието в областта на устойчивото развитие е мощен инструмент, който трябва да бъде предоставен на младите хора, като по този начин им се даде възможност да се включат в разговорите за посоката, в която трябва да се развива конкретната политика в областта на климата. Ролята на образованието и обучението в борбата с изменението на климата получава все по-голямо признание.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/opinions/tackling-energy-poverty-and-eus-resilience-challenges-economic-and-social-perspective (вж. стр. 88 от настоящия брой на Официален вестник).

(2) Regional development MEPs suggest to set-up a Climate Change Adaptation Fund (Членове на ЕП от комисията по регионално развитие предлагат да се създаде Фонд за приспособяване към изменението на климата) | Новини | Европейски парламент.

(3) Economic losses from climate-related extremes in Europe — European Environment Agency („Икономически загуби от екстремни явления, свързани с климата, в Европа — Европейска агенция за околна среда“).

(4) Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата (COM(2021) 82 final), раздел 2.2.3 и Стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика (COM(2021) 390 final), раздели II и III, Действие 2в, Информационно табло на Европейската агенция за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) относно пропуските в застрахователната защита и документ за обсъждане.

(5) ESPAS_Report.pdf, стр. 8.

(6) https://www.brusselstimes.com/belgium-all-news/199487/europes-summer-floods-amount-to-worlds-second-most-costly-natural-disaster-of-2021.

(7) https://www.reuters.com/world/europe/greece-starts-count-cost-after-week-devastating-fires-2021-08-09/.

(8) Europe's summer floods amount to world's second-most costly natural disaster of 2021 („Летните наводнения в Европа са второто най-скъпо природно бедствие в света за 2021 г.“) (brusselstimes.com).

(9) https://www.reuters.com/world/europe/greece-starts-count-cost-after-week-devastating-fires-2021-08-09/.

(10) Фонд „Солидарност“ на ЕС.

(11) https://ec.europa.eu/regional_policy/bg/funding/solidarity-fund/.

(12) Планът „REPowerEU“, COM(2022) 230 final.

(13) U.S., EU strike LNG deal as Europe seeks to cut Russian gas („САЩ и ЕС сключват сделка за втечнен природен газ, докато Европа се стреми да намали търсенето на руски газ“ ) | Reuters.

(14) COM(2022) 230 final.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/30

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Криптоактиви — предизвикателства и възможности“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 486/05)

Докладчик:	Philip VON BROCKDORFF
Съдокладчик:	Louise GRABO

Решение на пленарната асамблея	24.3.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	9.9.2022 г.
Приемане на пленарно сесия	22.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	148/0/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

Като признава нарастващата пазарна капитализация на криптоактивите, ЕИСК категорично подкрепя предложението на Европейската комисия за регламент относно пазарите на криптоактиви (ПКА), чиято цел е регулирането на криптоактивите в рамките на ЕС и по който на 30 юни 2022 г. съзаконодателите постигнаха предварително политическо споразумение (1).

1.2.

ЕИСК призовава и за по-силна регулаторна и оперативна рамка за подобряване на финансовото проследяване на трансакциите и спазването на данъчните задължения за криптоактивите.

1.3.

ЕИСК настоятелно препоръчва органите да спазват принципа „еднаква дейност, еднакъв риск, еднакви правила“. Това изисква да се надгражда върху съществуващите регулаторни рамки за предприятията, извършващи трансакции с криптоактиви, за които трябва да бъдат покрити рискове, подобни на тези, възникващи при традиционните активи. ЕИСК счита, че това е необходимо, за да се избегнат асиметрии между аналогични услуги и активи, които биха могли да попаднат в различни рамки поради технически аспекти.

1.4.

Регулаторната рамка за криптоактивите трябва да бъде съгласувана между различните юрисдикции, а не само в рамките на ЕС. Следва да бъдат определени стандарти, основани на еднакви условия на конкуренция, както в ЕС, така и извън него, за да бъдат защитени потребителите. ЕИСК подкрепя Регламента относно преводите на средства (РПС) (2), въпреки че в някои аспекти той отива по-далеч от традиционните финансови операции. В същото време обаче ЕИСК подкрепя иновациите в рамките на ЕС и е важно обикновените продукти, които се основават на технологията на блоковата верига и не са финансови, да се третират като съответните физически продукти, а не като финансови инструменти, при спазване на принципа „еднаква дейност, еднакъв риск, еднакви правила“.

1.5.

ЕИСК отбелязва със загриженост последиците за околната среда от криптоактивите и дейностите, свързани с тяхното добиване, като се имат предвид ангажиментите на ЕС в областта на климата като част от Зеления пакт. Комитетът счита, че макар да изглежда, че бързо развиващите се технологии на разпределения регистър (ТРР) като блоковата верига могат да осигурят устойчива инфраструктура за бъдеще с ниски въглеродни емисии, няма убедителни доказателства, че това е така.

1.6.

ЕИСК е на мнение, че блоковата верига, като основна технология за криптоактивите, би могла да спомогне за справяне с рисковете, които понастоящем преобладават на пазара. Потенциалните ползи от блоковата верига варират от трансакции в реално време, което позволява намаляване на риска и по-добро управление на капиталите, до подобрена регулаторна ефективност, например като се използва блокова верига за проверки от типа „познавай клиента си“ или за борба с изпирането на пари.

1.7.

ЕИСК отбелязва още, че развитието на технологиите може да помогне да се преодолеят съществуващите ограничения по отношение на спазването на данъчното законодателство, като по този начин биха се подобрили прозрачността и качеството на данните, изпращани на данъчните органи за целите на контрола, и би се решил проблемът с данъчните измами и незаконните трансакции.

1.8.

1.9.

Накрая, ЕИСК напълно подкрепя ролята на ЕЦБ при наблюдението на развитието на криптоактивите и потенциалното им въздействие върху паричната политика и рисковете, които криптоактивите могат да представляват за гладкото функциониране на пазарните инфраструктури и плащания, както и за стабилността на финансовата система.

2. Контекст

2.1.

През 2021 г. капитализацията на пазара на криптоактиви се увеличи повече от три пъти до 2,6 трилиона щатски долара, но при все това криптоактивите остават малка част от цялостните активи на световната финансова система (3). В числово изражение криптоактивите са съпоставими с някои от утвърдените класове активи, макар че по важност са далеч от държавните ценни книжа, капиталовите пазари и дериватите. Бързият растеж на криптоактивите привлече няколко нови участници в екосистемата с нарастващ брой предлагани криптоактиви, някои от които се наричат „виртуални валути“ или цифрови „монети“ или „жетони“. Сред най-значимите криптоактиви към момента са биткойн и етер, които заедно съставляват около 60 % от цялата пазарна капитализация на криптоактивите.

2.2.

През последната година при търсенето на класа криптоактиви, наречен „стабилна криптовалута“ (stablecoins) (4), се наблюдаваше безпрецедентен растеж, подпомогнат от развитието на технологиите, по-специално на блоковата верига. В частност обемът на търговията със стабилна криптовалута надхвърли почти всички други криптоактиви, главно защото тя се използва много за разплащания при спот сделки и търговия с деривати на борсите. Относителната ценова стабилност на стабилната криптовалута спомага и за това притежателите на криптоактиви да бъдат защитени от нестабилността, свързана с криптоактивите, които не са стабилна криптовалута.

2.3.

Децентрализираните финанси или DeFi (5), които се основават на технологията на блоковата верига и предоставят финансови услуги чрез стабилна криптовалута и други криптоактиви, са една от главните причини за нарастването на търсенето на криптоактиви, тъй като позволяват на потребителите да търгуват с криптоактиви без посредник. Не е необходима и оценка на кредитния риск на клиента при осъществяването на трансакция. Интересно е, че такива трансакции включват предимно институционални участници от развити икономики, където търговията със стабилна криптовалута е широко разпространена (6).

2.4.

Блоковата верига или технологията на разпределения регистър (ТРР) може да се опише като голям публичен файл, който е споделен и се съхранява в огромна мрежа от компютри, съдържаща всички трансакции в криптоактиви. Тъй като блоковата верига е споделена публично и съдържанието ѝ е валидирано, не е възможно трансакцията да се отмени или промени. Следователно публичният файл, създаден вследствие на използването на ТРР, не допуска извършването на трансакции с цел измама.

2.5.

По време на пика на кризата с COVID-19, когато пазарът беше под натиск, стойността на биткойн достигна върхово равнище от 10 367,53 щатски долара в средата на февруари 2020 г., преди да спадне до 4 994,70 щатски долара в средата на март същата година. Рязкото увеличаване и резкият спад на стойността обаче нямаха нищо общо с пандемията и отражението ѝ върху пазара на акции (7). Привидно хаотичните колебания в стойността на биткойн са резултат от явлението, което добиващите криптовалута и експертите наричат „разполовяване“. Разполовяването на биткойн се случва на всеки четири години или при всяко извличане на 210 000 блока. Това се случи през 2021 г. и показа същите предсказуеми колебания в цените на биткойн. Този модел не се е променил много от 2012 г. насам.

2.6.

Понастоящем криптоактивите изглежда не представляват съществен риск за финансовата стабилност, както се потвърждава от Съвета за финансова стабилност (СФС) в неговия доклад от 2018 г. При все това самият СФС изрази опасения относно рисковете, които би могла да създаде повишената пазарна капитализация, що се отнася до доверието на инвеститорите, рисковете, произтичащи от пряката и непряката експозиция на финансовите институции, и рисковете от ползването на криптоактиви за плащания и размяна.

2.7.

Същите опасения бяха изразени от европейските надзорни органи (Европейския банков орган, Европейския орган за ценни книжа и пазари и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), които предупредиха потребителите, че много криптоактиви са високорискови и спекулативни и не са подходящи за повечето непрофесионални инвеститори или като платежно или разменно средство. Тяхното становище е, че потребителите са изправени пред съвсем реалната възможност да изгубят всички инвестирани от тях пари, ако закупят високорискови криптоактиви. Те предупреждават също така, че потребителите следва да бъдат бдителни за рисковете от подвеждащи реклами, включително чрез социалните медии и инфлуенсърите. Потребителите следва да бъдат особено предпазливи, ако се обещава бърза или висока доходност.

2.8.

Макар и да нарастват бързо, преките връзки между криптоактивите и системно важните финансови институции и основните финансови пазари понастоящем са ограничени. Въпреки това институционалното участие на пазара на криптоактиви както като инвеститори, така и като доставчици на услуги, нарасна през последната година, макар и от ниска изходна точка. Ако настоящата траектория на нарастване на мащаба и взаимната свързаност на криптоактивите с тези институции продължи, това би могло да има последици за световната финансова система.

2.9.

Заради нарастването на мащаба и взаимната свързаност на криптоактивите става все по-необходимо и важно да им се правят последователни, съпоставими и обективни одити, за да се докладва относно точността и изчерпателността на финансовата информация, която се предоставя на широката публика. На този фон през септември 2020 г. Европейската комисия представи законодателно предложение за хармонизиране и легитимиране на разпоредбите за криптовалутите в рамките на криптоактивите (8). Предложението предвижда всеобхватна рамка за регулиране и надзор на емитентите и доставчиците на криптоактиви и на услуги за криптоактиви, с цел да се защитят потребителите и почтеността и стабилността на финансовата система. На 30 юни 2022 г. съзаконодателите постигнаха предварително политическо споразумение. Очаква се окончателният законодателен текст да бъде публикуван и да влезе в сила през следващите месеци. Позицията на ЕИСК относно това предложение се съдържа в становището му относно „Криптовалутите и технологията на разпределения регистър“ (9).

3. Рискове, породени от криптоактивите

3.1.

Бързият растеж на криптоактивите като цяло се характеризира с лоша оперативна структура, слабо управление на киберриска и слаби рамки на управление. Съчетанието от тези три фактора увеличава рисковете за клиентите, а киберсигурността е проблем в областта на криптоактивите. Откраднатите криптоактиви обикновено стигат до незаконни пазари и се използват за финансиране на друга престъпна дейност. Аналогично, при атаки със софтуер за изнудване, престъпниците често искат от жертвите си да платят откупа в криптовалути, например биткойн (10). Регламентът относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA), по който съзаконодателите наскоро постигнаха съгласие и понастоящем е в процес на финализиране, за да бъде публикуван, предвижда единни изисквания относно сигурността на мрежовите и информационните системи в подкрепа на бизнес процесите на финансовите субекти, включително доставчиците на услуги за криптоактиви, което е необходимо за постигане на високо общо ниво на оперативна устойчивост на цифровите технологии.

3.2.

Екосистемата на криптоактивите е изложена и на риск от известна концентрация, тъй като търговията е доминирана от относително малък брой субекти (11). Едно проучване установи, че по-малко от 10 000 души в целия свят заедно притежават 4,8 милиона биткойна (12) — почти една трета от извлечените до този момент 18,5 милиона биткойна с пазарна стойност почти 600 милиарда щатски долара. Положението не се е променило много. Екосистемата на биткойн продължава да бъде доминирана от големи и концентрирани участници — било то големи добиващи криптовалута субекти (13), притежатели на биткойн или субекти, извършващи обмен. Поради тази концентрация биткойните са податливи на системен риск, а това предполага също, че по-голямата част от ползите от по-нататъшното им налагане вероятно ще се разпределят непропорционално между малък брой участници (14).

3.3.

В последния си доклад (15) СФС посочва, че пазарните системи, като например банковата, са до голяма степен предпазени от нестабилността на криптоактивите. СФС обаче предупреждава за нарастващата важност на цифровите активи при операциите на финансовите институции. Ако някоя важна стабилна криптовалута (използвана широко за плащания) претърпи крах, това би могло да засегне допълнително финансовата стабилност в момент на нарастваща несигурност заради войната в Украйна, с постоянно високи цени на стоките. Евентуален крах на стабилна криптовалута би могъл да доведе до недостиг на ликвидност в по-широката екосистема на криптоактивите, като по този начин ограничи търгуваните обеми.

3.4.

Както бе отбелязано в предишно становище (16), ЕИСК напълно подкрепя усилията в ЕС за увеличаване на надзора на криптоактивите. Поради предполагаемата им анонимност обаче криптоактивите могат да продължат да бъдат жертва на престъпни намерения въпреки по-доброто им проследяване. В последно време криптоактивите бяха широко застъпени като предпочитаната валута на извършителите на кибернетични атаки със софтуер за изнудване, които проникват в системите и впоследствие искат да им се плати в биткойн, за да не унищожат или оповестят ценни данни на предприятието. Освен това нараства броят на сигналите за криптосхеми от типа „Понци“. ЕЦБ твърди също така, че криптовалутите се използват за заобикаляне на санкциите, наложени на руските олигарси заради войната в Украйна (17). Рискът от злоупотреби с криптоактиви с цел заобикаляне на санкциите срещу Русия е важно напомняне, че трябва да се изисква тези пазари да спазват необходимите стандарти, включително информация за инвеститорите, мерки срещу изпирането на пари и изисквания за оповестяване.

3.5.

Заблуждаващата информация и липсата на прозрачност са друг повод за сериозни опасения. Някои криптоактиви се рекламират агресивно на широката публика с маркетингови материали и друга информация, която може да е неясна, непълна, неточна или умишлено заблуждаваща и да преувеличава потенциалните печалби, пренебрегвайки съществуващите рискове. Маркетингът често се извършва чрез инфлуенсъри в социалните медии, които не обявяват дали имат финансов стимул да рекламират определени криптоактиви. Такъв по-специално е случаят с неотдавнашния бум на незаменяемите токени за творби на изкуството, свързани с различни знаменитости и спортисти.

3.6.

Надзорните органи на ЕС считат, че екстремните колебания на цените на криптоактивите представляват огромен риск за инвеститорите, въпреки че подобни рискове биха могли да възникнат и при колебанията на световните капиталови пазари. Всъщност много криптоактиви са обект на внезапни и екстремни ценови амплитуди, което ги прави силно спекулативни, като цените зависят главно от търсенето от страна на инвеститорите. Екстремните ценови амплитуди пораждат допълнителни съмнения относно бъдещето на криптовалутите като клас активи.

3.7.

Обезпокояващото в случая с криптоактивите е, че за инвеститорите често е почти невъзможно да предявят искове за вреди или други съдебни искове, например за заблуждаваща информация, в частност защото досега тези активи не бяха обхванати от съществуващата защита на действащите разпоредби на ЕС за финансовите услуги. Инвеститорите не са защитени и от схемите за гарантиране на депозитите в банките, тъй като те обхващат само валути, а не криптоактиви, акции или облигации.

3.8.

От гледна точка на ЕС, с евентуалното влизане в сила на регламента относно ПКА, следва да се обърне внимание на понастоящем преобладаващата липса на хармонизация между държавите членки. Що се отнася до данъчното облагане, в държавите членки се прилагат най-различни подходи, а някои държави начисляват данък върху прираста на капитала за печалби, извлечени от криптоактиви при ставки от 0 % до 50 %. През 2020 г., с приемането на пакета от мерки за цифровите финансови услуги, който има за цел регулиране на финансовите технологии, ЕС призна потенциала на цифровите финансови услуги от гледна точка на иновациите и конкурентоспособността при същевременно смекчаване на свързаните с тях рискове.

3.9.

ЕИСК призовава за ефективна регулаторна и оперативна рамка за подобряване на проследяването на трансакциите и спазването на данъчните задължения за криптоактивите. Макар да признава проблемите, причинени от липсата на централизиран контрол върху криптоактивите, тяхната псевдоанонимност, трудностите при оценяването, хибридните характеристики и бързото развитие на технологията, която е в тяхната основа, ЕИСК счита, че е възможно да се спазва данъчното законодателство, въз основата на симетричен подход. В неотдавнашно проучване (18) се посочва, че през 2020 г. в ЕС потенциалът за данъчни приходи от капиталови печалби от биткойн възлиза на 850 милиона евро, което подчертава значителните потенциални данъчни печалби, които могат да бъдат извлечени от този сектор. Това, разбира се, предполага, че приходите от криптоактиви следва да подлежат на данъчно облагане, също както традиционните финансови инструменти. Това отново изисква надлежно прилагане на данъчните задължения въз основа на надлежно отчитане и достъп на данъчните администрации до информацията. Допълнителна полза от подобреното проследяване в реално време на продажбите на предприятията би било подобряването на процеса на събиране на ДДС.

3.10.

Уместно е да се посочи, че някои криптоактиви могат да се квалифицират като финансови инструменти в рамките на обхвата на Директивата относно пазарите на финансови инструменти II (ДПФИ II), или като електронни пари в рамките на обхвата на Директива за електронните пари (ДЕП), или като средства по Директивата за платежните услуги 2 (ДПУ 2). Проблемът е, че някои държави членки са въвели на национално равнище специални правила за криптоактивите, които попадат извън действащите разпоредби на ЕС, което води до регулаторна фрагментация. Това нарушава конкуренцията на единния пазар, като затруднява допълнително усилията на доставчиците на услуги за криптоактиви да разширят дейностите си през граница, давайки основания за регулаторен арбитраж.

3.11.

Въпреки че ЕИСК е съгласен, че е за предпочитане да се използва цялостен подход, насочен както към криптоактивите, които биха могли да се квалифицират като съществуващи финансови инструменти, така и към криптоактивите, които понастоящем попадат извън регулаторния периметър, Комитетът настоятелно препоръчва органите да спазват принципа „еднаква дейност, еднакъв риск, еднакви правила“. Това изисква да се надгражда върху съществуващите регулаторни рамки за предприятията, извършващи трансакции с криптоактиви, за които трябва да бъдат покрити рискове, подобни на тези, възникващи при традиционните активи. ЕИСК счита, че това е необходимо, за да се избегнат асиметрии между аналогични услуги и активи, които биха могли да попаднат в различни рамки поради технически аспекти. Освен това всички иновации в криптоактивите трябва да бъдат последвани от ефективни регулаторни мерки за смекчаване на рисковете.

3.12.

И накрая, екологичните последици от криптоактивитие и свързаните с тях дейности по добиване на криптовалута са много важни предвид ангажиментите на ЕС в областта на климата като част от Зеления пакт. В неотдавнашно проучване на Централната банка на Нидерландия (2021 г.) се посочва, че въглеродният отпечатък на биткойн мрежата се увеличава, като общото потребление на електроенергия на мрежата е съпоставимо с това на Нидерландия, което води до екологични разходи от 4,2 милиарда евро (19). Предвид това може би е целесъобразно да се направи сравнение с потреблението на електроенергия на световния банков сектор. Във връзка с това ЕИСК отбелязва, че бързо развиващите се ТРР, като например блоковата верига, очевидно се използват за осигуряване на устойчива инфраструктура за бъдеще с ниски въглеродни емисии. Все още обаче няма конкретни доказателства, че това е така. Положително е, че разработчиците в енергийния сектор се стремят да използват технологията на разпределения регистър, за да спомогнат за децентрализирането на разпределението на енергията, да контролират енергийните мрежи чрез интелигентни договори и да предоставят услуги за оптимизация на потреблението, свързани с прогнозирането на потреблението и доставките на електроенергия.

4. Възможности, произтичащи от криптоактивите

4.1.

В светлината на горепосочените рискове не е ясно дали криптовалутите някога ще станат установено разменно средство. Възможно е обаче да се предскаже, че недостатъците, с които се характеризират криптоактивите, например капацитетът за обработване и много високото потребление на електроенергия при извличането им, могат да бъдат преодолени с бъдещото развитие на технологиите. Същото би могло да се каже за свързаните рискове от престъпна дейност и изпиране на пари, при които незаконният дял от обема на трансакциите с криптовалути е намалял от 0,62 % през 2020 г. до 0,15 % пред 2021 г. (20), а правоприлагащите органи се усъвършенстват в проследяването и конфискуването на незаконни криптовалути. С оглед на това ЕИСК отбелязва, че от публикуването на Плана за действие в областта на финансовите технологии през март 2018 г. Комисията взе под внимание както възможностите, така и предизвикателствата, свързани с криптоактивите.

4.2.

Доколкото е необходимо, за да се осигури солидна законодателна рамка за криптоактивите, съобразно очертаното в предложението на Комисията (21), ЕИСК е на мнение, че като основната базова технология за криптоактивите, блоковата верига би могла да претърпи голямо развитие, за да се справи със съществуващите рискове. Потенциалните ползи от блоковата верига варират от трансакции в реално време, което позволява намаляване на риска и по-добро управление на капиталите, до подобрена регулаторна ефективност, например като се използва блокова верига за проверки от типа „познавай клиента си“ или за борба с изпирането на пари. Освен това блоковата верига осигурява засилена киберсигурност, като се има предвид, че хакерските атаки срещу основана на блокова верига екосистема биха изисквали огромни ресурси по отношение на мрежовата и компютърната мощ. Има огромен потенциал и за интегриране с други развиващи се технологии, като изкуствения интелект и интернет на нещата, за да се подпомогне технологията за криптоактиви.

4.3.

Като беше посочено по-горе, липсата на прозрачност и информация е сериозен проблем при криптоактивите, който води до псевдоанонимност и недостатъчни данъчни сведения. По-нататъшното развитие на технологиите може да помогне да се преодолеят съществуващите ограничения, което би подобрило прозрачността и качеството на данните, изпращани на данъчните органи за целите на нормативното съответствие, и би решило проблема с данъчните измами и незаконните трансакции. Освен това полезните взаимодействия между блоковата верига и изкуствения интелект също биха могли да бъдат решение, тъй като технологията на блоковата верига осигурява висококачествени данни за приложения с ИИ и прозрачни модели за жалонни проучвания, и гарантира почтеността на автоматизираната данъчна оценка.

4.4.

По-нататъшното развитие на технологиите на блоковата верига би могло също така да мотивира банките да сътрудничат в рамките на екосистемата на блоковата верига, като им позволи да споделят информация и опит с по-широката общност на блоковата верига чрез платформа за търговия. Такава инфраструктура би могла да предложи напълно интегрирана услуги за търговия „от край до край“, сетълмент и депозитарно обслужване на цифрови активи въз основа на блокова верига. Тя би могла и да предостави сигурна среда за емитиране на и търгуване с цифрови активи и да позволи токенизация на съществуващите ценни книжа и небанкируеми активи, така че нетъргуемите преди това активи да станат търгуеми.

4.5.

Разбира се, за да се постигне това, трябва да има солидна регулаторна рамка. Освен това регулаторната рамка трябва да бъде съгласувана между различните юрисдикции, а не само в рамките на ЕС. Следва да бъдат определени стандарти, основани на принципите на еднакви условия на конкуренция, както в ЕС, така и извън него, за да бъдат защитени потребителите. В този контекст ЕИСК подкрепя Регламента относно преводите на средства (РПС), въпреки че в някои аспекти той надхвърля традиционните финансови операции. В същото време обаче ЕИСК подкрепя иновациите в рамките на ЕС и е важно обикновените продукти, които се основават на технологията на блоковата верига и не са финансови, да се третират като съответните физически продукти, а не като финансови инструменти, при спазване на принципа „еднаква дейност, еднакъв риск, еднакви правила“.

4.6.

Последното съображение е свързано с евентуалното въвеждане на цифрово евро. Следва да се поясни, че цифровото евро не е криптоактив, а друга форма на еврото (22). Цифровото евро ще даде възможност на гражданите на ЕС да извършват цифрови плащания в цялата еврозона — точно както могат да използват пари в брой за физически плащания. Разбира се, има аргументи за и против въвеждането на цифрово евро, но все пак изглежда логично да се въведе поради нарастващия брой цифровизирани плащания. Това е от решаващо значение поради две основни причини: цифровото евро би могло до известна степен да противодейства на господстващото положение на САЩ на пазара на стабилна криптовалута и е важно ЕЦБ да продължи да наблюдава развитието на криптоактивите и потенциалните последици от тях за паричната политика и рисковете, които криптоактивите могат да представляват за гладкото функциониране на пазарните инфраструктури и плащания, както и за стабилността на финансовата система.

Брюксел, 22 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Очаква се текстът да бъде финализиран, след като бъде одобрен от Корепер в края на септември 2022 г., и поради това най-вероятно няма да бъде на разположение преди приемането на настоящото становище на ЕИСК.

(2) По същество РПС е резултат от препоръката на Специалната група за финансови действия за създаване на задължение за доставчиците на платежни услуги да придружават преводите на средства с информация за платеца и получателя. Новите технологии, като използваните при прехвърлянето на криптоактиви, ще бъдат обхванати от РПС.

(3) Assessment of risks to financial stability from crypto-assets („Оценка на рисковете за финансовата стабилност от криптоактивите“).

(4) Liao и Caramichael, „Stablecoins: Growth potential and impact on banking“ („Стабилната криптовалута: потенциал за растеж и въздействие върху банковата система“), International Finance Discussion Papers № 1334, Вашингтон: Съвет на гуверньорите на системата на Федералния резерв (2022 г.).

(5) По същество DeFi означава предоставяне на финансови услуги по децентрализиран начин, т.е. без използването на посредник за улесняване на предоставянето на финансовата услуга. След като бъдат разработени от отделни лица, приложенията за DeFi се внедряват в блоковата верига и постепенно започват свой собствен живот, тъй като управлението се прехвърля на потребителската общност. Крайната форма на приложение за DeFi е децентрализирана автономна организация (ДАО). Това се отличава от традиционната финансова система, която разчита на централизирани посредници, които контролират достъпа до финансови услуги. До DeFi води не използването само по себе си на технологията на блоковата верига, а по-скоро отсъствието на посредници (което става възможно чрез блоковата верига).

(6) Chainalysis (2021).

(7) Вж. Sajeev, K.C., Afjal, M. „Contagion effect of cryptocurrency on the securities market: a study of Bitcoin volatility using diagonal BEKK and DCC GARCH models“ („Заразният ефект на криптовалутата върху пазара на ценни книжа: изследване на нестабилността на биткойн с помощта на диагонални модели BEKK и DCC GARCH“). SN Bus Econ 2, 57 (2022 г.).

(8) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937, COM(2020) 593 final, 24.9.2020 г.

(9) ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 31.

(10) Crypto-assets: Key developments, regulatory concerns and responses („Криптоактиви: основни тенденции, проблеми и отговори, свързани с правната уредба“).

(11) Уместно е да се подчертае, че степента на риска от концентрация е в относително изражение и е ограничена до екосистемата на криптоактивите. Тя няма отношение към концентрацията на богатство, описвано например в Списъка от милиардери на Forbes World.

(12) Makarov, I., Schoar, A., Blockchain Analysis of the Bitcoin Market (April 18, 2022) („Анализ на блоковата верига на пазара на биткойни“, 18 април 2022 г.).

(13) Добиването на криптовалута е процесът на създаване на отделни блокове, които се добавят към блоковата верига, чрез решаване на сложни математически задачи. Целта на добиването на криптовалута е да се проверят трансакциите с криптовалути и да се получи доказателство за работа, като тази информация се добавя към блок от блок-веригата, която действа като регистър за добиването на криптовалута.

(14) Makarov, I., Schoar, A., Blockchain Analysis of the Bitcoin Market (April 18, 2022) („Анализ на блоковата верига на пазара на биткойни“, 18 април 2022 г.).

(15) Assessment of risks to financial stability from crypto-assets („Оценка на рисковете за финансовата стабилност от криптоактивите“).

(16) Становище на ЕИСК относно „Криптовалутите и технологията на разпределения регистър“, ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 31.

(17) Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард казва, че криптовалутите се използват за избягване на санкциите, наложени на Русия.

(18) Thiemann, A. (2021), Cryptocurrencies: An empirical View from a Tax Perspective, JRC Working Papers on Taxation and Structural Reforms No 12/2021, European Commission, Joint Research Centre, Seville, JRC126109 („Криптовалути: емпиричен поглед от данъчна гледна точка, Работни доклади по въпросите на данъчното облагане и структурните реформи № 12/2021“), Европейска комисия, Съвместен научноизследователски център, Севиля, JRC126109.

(19) Trespalacios, J.P., and Dijk, J., „The carbon footprint of bitcoin“, De Nederlandsche Bank, DNB Analysis Series, 2021 („Въглеродният отпечатък на биткойна“), De Nederlandsche Bank, DNB Analysis Series, 2021 г.

(20) The Chainalysis 2022 Crypto Crime Report („Доклад на Chainalysis за криптопрестъпността за 2022 г.“).

(21) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937, COM(2020) 593 final.

(22) Вж. становището по собствена инициатива относно „Цифрово евро“ в процес на изготвяне.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/37

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Стратегия за бъдещето на Европа относно работната сила в областта на здравеопазването и полагането на грижи“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 486/06)

Докладчик:	Danko RELIĆ
Докладчик:	Zoe TZOTZE-LANARA

Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	6.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	194/4/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК твърдо стои зад принципа, според който в основата на силните и устойчиви здравни системи и тяхното развитие може да бъде само образована, квалифицирана и мотивирана работна сила в областта на здравеопазването, като това е от основно значение за постигането на успешна здравна политика и следователно е от съществено значение за постигането на здравно осигуряване, насочено към всички хора, и „право на здраве“, както се препоръчва от Конференцията за бъдещето на Европа, като се гарантира на всички европейци равен и устойчив достъп до финансово достъпно, превантивно, лечебно и качествено здравеопазване.

1.2.

ЕИСК приветства инициативата за действие на равнището на ЕС за укрепване на дългосрочните грижи и образованието и грижите в ранна детска възраст, както е предвидено в Европейския стълб на социалните права, което ще допринесе за висококачествени, достъпни, справедливи и финансово достъпни услуги за полагане на грижи и ще спомогне за утвърждаване на равенството между половете и социалната справедливост.

1.3.

ЕИСК призовава за трансформиращ подход към грижите, насочен към хората, техните права и потребности, включително участието им във всички съответни дискусии, консултации и решения. Комитетът настоятелно призовава Комисията да прояви амбиция при определянето на стратегия за полагане на грижи, която да допринесе за сближаването и конвергенцията във възходяща посока в областта на здравеопазването и дългосрочните грижи между и в рамките на държавите членки.

1.4.

Чрез Европейска гаранция за предоставяне на грижи може да се гарантира, че всеки, който живее в ЕС, има достъп през целия си живот до качествени здравеопазване и услуги за полагане на грижи на достъпни цени, както и че се преодолява недостигът на грижи и се насърчават достойни условия на труд, като се предоставят възможности за обучение. Подкрепата и по-доброто признаване на лицата, полагащи неформални грижи, и политиките, насочени към справяне с проблемите при платените и неплатените неформални грижи, са от ключово значение за ефективното използване на ресурсите.

1.5.

Като се има предвид, че ефикасните, отговорни и добре финансирани обществени услуги продължават да бъдат от решаващо значение за гарантиране на равен достъп до качествени грижи, ЕИСК призовава Европейския съюз да гарантира допълване между всички доставчици на услуги за полагане на грижи въз основа на принципа на солидарност, да насърчава инвестициите в обществените услуги, социалната икономика и да подкрепя участниците от социалната икономика в сектора за полагане на грижи.

1.6.

При планирането на работната сила следва да се вземе под внимание развитието на цифровите технологии, тъй като иновациите в тези области разкриват възможности за създаването на нова работна среда и условия, в които се предоставят грижи, и изискват нови умения. Подкрепата за цифровизацията на услугите в областта на дългосрочните грижи е от ключово значение за преодоляване на цифровото разделение и цифровата бедност.

1.7.

ЕИСК предлага актуализиране на Плана за действие за работната сила в областта на здравеопазването и грижите в Европейския съюз (1). Разработването на интегрирано планиране и прогнозиране на работната сила в здравния сектор и адаптирането на уменията на работната сила в областта на здравеопазването и дългосрочните грижи са от съществено значение за подобряване на достъпа до тези услуги и тяхното качество. Един актуализиран план би могъл да осигури по-добро събиране на данни, като използва потенциала на цифровизацията в целия ЕС, и да разработи методи за по-добро прогнозиране на нуждите от работна сила и умения.

1.8.

ЕИСК подчертава, че правото на мобилност трябва да се зачита в рамките на ЕС. Трансграничната мобилност добавя още едно измерение към планирането на работната сила — създаването на Европейска служба за наблюдение на работната сила в здравния сектор, която да подпомага държавите членки при създаването и поддържането на структури за планиране и координирането на трансграничните аспекти на планирането, би било полезен дългосрочен елемент на инфраструктурата.

1.9.

Социалният диалог с участието на правителствата, работодателите и работниците и техните представителни организации е от ключово значение за трансформираща стратегия за полагане на грижи и устойчиви системи за здравеопазване и грижи в ЕС; лицата, полагащи и получаващи грижи, трябва да бъдат включени в определянето на приобщаваща, устойчива и съобразена с равенството между половете екосистема за полагане на грижи и здравеопазване.

2. Общи бележки относно полагането на грижи

2.1.

Дългосрочните грижи, които са от жизненоважно значение за социалната закрила и благосъстоянието на гражданите на ЕС, включват набор от услуги и помощ за хора, които за продължителни периоди от време изпитват психическа и/или физическа нестабилност и/или имат увреждания, зависят от помощ, за да се справят с ежедневието си, и/или изискват някои постоянни медицински грижи от професионални или непрофесионални платени/неплатени доставчици на услуги в домашни условия или в заведения за здравни грижи и настаняване (2).

2.2.

Пандемията от COVID-19 подложи на сериозно изпитание устойчивостта и адекватността на системите за полагане на грижи в целия ЕС, като посочи структурни проблеми, като недостатъчно финансиране и недостиг на персонал в много държави, които могат да се влошат, тъй като все още остават икономически/политически предизвикателства, инфлацията, несигурността и енергийната криза.

2.3.

В Европейския стълб на социалните права е залегнало правото на грижи и правото на всеки да има достъп до качествени услуги за предоставяне на формални грижи въз основа на нуждите. Обявената от председателя на Европейската комисия Фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на Съюза през 2021 г. нова европейска стратегия за грижите включва две препоръки на Съвета относно грижите за децата (преразглеждане на целите от Барселона) и относно дългосрочните грижи. Европейският парламент препоръча подобряване на предоставянето на грижи през целия живот въз основа на нуждите на получателите и доставчиците на грижи, като настоятелно призова Комисията да подкрепи държавите членки в разработването на качествени услуги за полагане на грижи (3).

2.4.

ЕИСК прие няколко становища относно предоставянето на грижи в ЕС (4), в които се подчертава необходимостта от инвестиции във висококачествени, устойчиви и достъпни грижи за всички, както и от преодоляване на дефицитите в грижите за деца и дългосрочните грижи. ЕИСК установи недостатъци в предоставянето на грижи за всички, „диверсификацията и фрагментацията на предлаганите услуги, недостатъчното им регулиране, трудностите при координирането на равнищата на управление, проблемите, свързани със съчетаването на социалните и здравните услуги, нарастващата комерсиализация на услугите и необходимостта от политики и мерки за превенция“; като се противопостави на стереотипите и други форми на дискриминация срещу възрастните хора, ЕИСК призова за ориентирани към хората грижи, подкрепяни от цифровизацията. Във връзка с това ЕИСК препоръчва пълно внедряване на цифровизацията, за да се намали ненужната административна работа за лицата, полагащи грижи, и да се приложат най-добрите постижения на интелигентното регулиране.

3. Трансформиращ подход към грижите

3.1.

За ефективна европейска стратегия за полагане на грижи се изисква ангажираност за трансформиращ и амбициозен подход, в чиято основа се поставят хората и техните основни права и потребности, като се гарантира участието им в консултации и решения, с потенциала да допринесе за сближаването и конвергенцията във възходяща посока между държавите членки и вътре в тях.

3.2.

Европейската гаранция за предоставяне на грижи представлява тази трансформация и ще гарантира, че всеки, който живее в ЕС, има достъп до качествени грижи на достъпни цени през целия си живот, ще осигури съгласувана рамка, в която държавите членки да предоставят висококачествени услуги и стратегии за предоставяне на грижи през целия живот, както и ще подобри условията на труд и възможностите за обучение на полагащите грижи лица и подкрепа за лицата, полагащи неформални грижи.

3.3.

Необходими са мащабни инвестиции в икономиката на грижите и инфраструктурата за предоставяне на грижи, за да се приложи трансформиращ подход, чрез който да се преодолеят постоянните пропуски при грижите, като потенциално това ще създаде почти 300 милиона работни места до 2035 г., и чрез който да се подкрепи равенството между половете и достъпа на жените до пазарите на труда (5).

3.4.

Въпреки че в държавите членки съществуват различни модели, ефективните, подлежащи на отчетност и добре финансирани обществени услуги продължават да бъдат от ключово значение за осигуряването на равен достъп до качествени грижи и за подкрепата на неплатените доставчици на грижи, особено на жените. ЕИСК подчертава необходимостта от максимално допълване и взаимодействие между всички доставчици на здравни грижи и здравни услуги както в публичния, така и в частния сектор (със и без стопанска цел), за да се постигне здравно осигуряване за всички (6), като се вземат предвид най-добрите практики и положителните примери в държавите членки и същевременно се зачитат националните особености и различия.

3.5.

Тенденциите в приватизацията и обусловените от пазара практики, като подбор на риска и максимизиране на печалбата спрямо грижите и здравеопазването, могат да изострят неравенствата, като засегнат най-уязвимите с неудовлетворени потребности от грижи. Съгласно принципите на солидарност, зачитане на националните правомощия и субсидиарност, дългосрочните грижи и грижите за деца на равнището на ЕС и на държавите членки се нуждаят от силни системи за социална закрила и обществени услуги, социални инвестиции и участници в социалната икономика — например взаимоспомагателни дружества, за да се предоставят оптимални грижи в общността и домашни грижи от подходящо обучени лица, полагащи грижи (7).

3.6.

Структурните и инвестиционните фондове на ЕС могат да се използват за подкрепа на инвестициите в областта на грижите. По отношение на здравеопазването и дългосрочните грижи Комисията следва да насочва по-добре своите специфични за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър и, когато е необходимо, да помага на държавите членки да отдават приоритет на адекватното финансиране като продуктивна инвестиция, а не като икономическа тежест.

4. Условия на труд, предизвикателства и потенциал за заетост

4.1.

Около 6,3 милиона души работят в сектора на дългосрочните грижи в ЕС, докато 44 милиона души често предоставят дългосрочни грижи неформално на свои роднини или приятели в един от най-бързо развиващите се сектори в целия свят (8). Очаква се до 2030 г. да бъдат създадени до 7 милиона работни места за приложни здравни специалисти и полагащи грижи работници (9).

4.2.

Сред големите предизвикателства, пред които е изправен секторът на грижите и които се проявяват в различна степен във всички държави членки, са недостигът на персонал, непривлекателните и тежки условия на труд, застаряването на работната сила и недостатъчно финансиране поради съкращения на социалните и здравните бюджети в отговор на икономическата криза от 2008 г. (10). В почти всички държави от ЕС ръстът на работните места продължава да изостава поради психически и физически трудните условия, които карат здравните работници да напускат сектора — тенденция, изострена от пандемията, която има тежки последици за здравето и безопасността както на лицата, получаващи грижи, така и на здравните работници.

4.3.

Трансформиращият подход следва да насърчава равенството между половете, като се има предвид, че жените представляват над 80 % от работната сила в сектора на грижите, са основни лица, полагащи и получаващи грижи, във формална и неформална среда (11) и средно са по-възрастни от общата работна сила в ЕС. Тъй като жените поемат по-голямата част от отговорностите за полагане на грижи в семейството, достъпните услуги на приемливи цени за образование и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ) и за дългосрочни грижи биха дали възможност на повече жени да се присъединят към пазара на труда. Правото на годишен отпуск за лица, полагащи грижи, в размер на най-малко пет работни дни, въведено с Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот, ще осигури известна подкрепа за лицата, полагащи неформални грижи, които се опитват да балансират работата и отговорностите за полагане на грижи. Липсата на подходящ платен отпуск обаче възпрепятства пълноценното упражняване на това право, предвидено в директивата, и може да изостри неравенството между половете.

4.4.

Заплатите в сектора са под средните в много държави от ЕС въпреки тежките условия на труд, специфичните изисквания по отношение на уменията/компетентностите и квалификациите, както и високите рискове за здравето и безопасността на работното място (12). В няколко държави членки участието в профсъюзи, обхватът на колективното договаряне, удовлетвореността от работата и съотношението между персонала и ползвателите са на ниско равнище; наред с другото, пандемията разкри недостатъчното предоставяне на лични предпазни средства.

4.5.

В Европа неплатените неформални грижи или семейните грижи са крайъгълен камък на предоставянето на дългосрочни грижи, но грижите в домашни условия и грижите в общността в много държави продължават да бъдат недостатъчно развити и трудно достъпни (13). Като се има предвид въздействието, което предоставянето на неформални грижи оказва върху основните резултати по отношение на качеството на живота, ЕИСК настоятелно препоръчва политики, които насърчават „формализирането“ на неформалните грижи, подкрепят полагащите неформални грижи и допринасят за ефективното използване на ресурсите.

4.6.

ЕИСК изразява загриженост относно широкото разпространение на несигурни работни места за полагане на грижи сред недекларираните работници, най-вече жени, предоставящи грижи в домашни условия, като настанени в дома на работодателя, предимно идващи от мигрантски общности или от различни категории мобилни граждани. За този сив сектор, чието положение е влошено от липсата на достъп до формални грижи и от икономическата необходимост, е необходим съгласуван подход на политиката и обръщане на надлежно внимание на процедурите за сертифициране на уменията, узаконяване и/или издаване на разрешения за пребиваване.

4.7.

С нарастването на търсенето на дългосрочни грижи секторът ще се възползва от по-високи и стимулиращи заплати, ефективно колективно представителство и колективно договаряне, както и от повече обучения. Публичното финансиране, привлечено за подобряване на условията на труд (например чрез изисквания в областта на обществените поръчки), може да спомогне за преодоляване на недостига на персонал и за гарантиране на висококачествени дългосрочни грижи. Професионализацията, определянето на качеството и разработването на стандарти за оценка/измерване на качеството, както и хармонизацията на стандартите в държавите членки са от съществено значение за обновяването на сектора (14).

5. Други бележки

5.1.

Пандемията разкри разпокъсаността и разпръснатостта, особено по отношение на отговорностите за предоставяне и финансиране на услугите в много държави членки, което показва необходимостта от по-добра интеграция между системите за здравеопазване и националните системи за полагане на грижи (15), които са в най-добра позиция да постигнат резултати по отношение на осигуряването на достъп за всички и ефективност.

5.2.

Едно от новите големи предизвикателства, което изисква съгласувани мерки в новата стратегия за полагане на грижи, е превенцията и решаването на проблемите, свързани с психичното здраве, които са резултат от пандемията и зачестилите случаи на проблеми с психичното здраве (напр. деменция) поради застаряването на населението.

5.3.

Както показва неотдавнашният опит, свързан с превенцията и контрола на COVID-19 в заведенията за дългосрочни грижи (16), ефективната оценка, ефикасният и рационализиран външен надзор и инспекция както в публичните, така и в частните заведения за предоставяне на грижи, са от ключово значение за предотвратяването на злоупотреби и гарантирането на безопасността и качеството, особено за уязвимите групи от населението, възрастните хора и децата, като се използват съществуващите добри практики в държавите членки.

5.4.

Разработването на стандартизирано за целия ЕС събиране на данни и на показатели за дългосрочни грижи е от жизненоважно значение за успешната стратегия за полагане на грижи на равнището на държавите членки, включително изисквания за докладване и редовно преразглеждане, които да се извършват с помощта на ефикасни и рационализирани процедури. По-специално адекватното предоставяне на грижи за децата изисква количествени и качествени цели за измерване на напредъка и за постигане и надхвърляне на целите от Барселона.

5.5.

Подкрепата за цифровизацията на услугите в областта на дългосрочните грижи е от ключово значение за преодоляване на цифровото разделение. Специално внимание трябва да се обърне на достъпността, помощните системи, подобряването на цифровата грамотност и цифровизацията за качество на работните места, повишаване на квалификацията и нови методи за диагностика, мониторинг и лечение.

5.6.

ЕИСК осъжда военните престъпления, извършени от Руската федерация в Украйна, насочени срещу здравни работници, пациенти, деца, болници и други заведения; наред със смъртните случаи и нараняванията тази агресия засяга сериозно системата на здравеопазване и грижи в Украйна, което налага целенасочени мерки за помощ и подкрепа — като се има предвид също така, че кризата в Украйна се разпростира навсякъде и засяга много аспекти от социалната и икономическата среда.

5.7.

Социалният диалог с участието на правителствата, работодателите и работниците и техните представителни организации е от ключово значение за трансформираща стратегия за полагане на грижи и устойчиви здравни системи в ЕС; важно е да се отбележи, че тези, които получават и предоставят грижи, трябва да бъдат включени в определянето на по-приобщаваща, устойчива и съобразена с равенството между половете екосистема за полагане на грижи и здравеопазване, в която участват гражданското общество и други заинтересовани страни, например църквата и благотворителни организации.

6. Общи бележки относно работната сила в здравния сектор

6.1.

Доброто здравеопазване е един от стълбовете на всяко стабилно, сигурно и проспериращо общество, а организирането му е отговорност на съответното правителство. Обичайна практика в много държави е да се разчита на ниските разходи и бързото наемане на здравни работници от други европейски държави. Това просто се признава като житейски факт, който за съжаление остава без алтернатива.

6.2.

ЕИСК твърдо стои зад принципа, според който силните и устойчиви здравни системи могат да се основават и развиват само от образовани, квалифицирани и мотивирани здравни работници, които са от основно значение за осъществяването на успешна здравна политика и следователно са от съществено значение за постигането на здравно осигуряване за всички и за правото на здраве. Самите препоръки на Конференцията за бъдещето на Европа имат за цел да се създаде „право на здраве“, което да гарантира на всички европейци равен достъп до финансово достъпни, превантивни, лечебни и качествени здравни грижи за всички.

6.3.

Европейският здравен съюз следва да подобри защитата, превенцията, готовността и реакцията на равнището на ЕС срещу заплахите за човешкото здраве. В този контекст успехът на всички ключови инициативи в рамките на Европейския здравен съюз зависи в голяма степен от висококачествената работна сила в здравния сектор.

6.4.

В редица становища (17) ЕИСК разгледа въпроса за работната сила в здравния сектор от гледна точка на много други аспекти и дейности. Особено по време на пандемия, здравните работници са на първа линия, като показват изключително ниво на солидарност дори и в най-трудните времена.

6.5.

ЕИСК подкрепя мерките, които следва да се предприемат, за да се повиши привлекателността на работните места в сектора на здравеопазването за младите хора. Това е една от най-важните предпоставки за създаването на достатъчен капацитет от човешки ресурси в системите на здравеопазването за задоволяване на нуждите от здравни грижи, насърчаване на здравеопазването и профилактика на заболяванията.

6.6.

Данните за броя, миграцията, уменията и други специфични особености, свързани с работната сила в здравния сектор, следва да бъдат стандартизирани и непрекъснато споделяни между държавите членки. Многобройни събития (пандемията от COVID-19, земетресенията, наводненията, руското нахлуване в Украйна и др.) показват колко е важно да се реагира бързо, особено в кризисни ситуации.

6.7.

Между 2000 г. и 2017 г. в държавите от ОИСР заетостта в сектора на здравните и социалните услуги се е увеличила с 48 % (18). Със застаряването на населението и промените, които настъпват в него, търсенето на здравни услуги също ще се увеличи и промени: очаква се търсенето на здравни работници в световен мащаб да се увеличи почти двойно до 2030 г. (19)

6.8.

Още преди пандемията от COVID-19 капацитетът за предоставяне на основни здравни услуги беше ограничен в много държави поради постоянния недостиг на работна сила в здравеопазването и прогнозирания глобален недостиг от 18 милиона здравни специалисти до 2030 г. (20).

6.9.

Важно е ясно да се определят принципите на възможния трансфер или микс от умения и задачи (смяна на задачите/микса от умения). Необходимо е да се координират институциите, които обучават работната сила в здравния сектор, за да се отговори по подходящ начин на нуждите на националната система на здравеопазване чрез своевременни корекции в приема на обучаващи се и учебните програми.

6.10.

Развитието на човешките ресурси в здравеопазването и социалните грижи следва да се придържа към принципа на координация, междусекторно сътрудничество и интегриране на грижите, както и да е подчинено на общата цел за постигане на непрекъснатост на грижите за гражданите в рамките на модела 24/7/365.

6.11.

Специално внимание следва да се обърне на наличието на лечение в местните общности, особено в слабо населените райони, отдалечените или изолираните селски райони и островите, където по-активно трябва да се използват съвременни транспортни средства и телемедицински решения.

7. Планиране на работната сила в здравния сектор

7.1.

ЕИСК счита, че планирането на работната сила в здравния сектор трябва да има за цел създаването на условия за професионална практика, която да подобри качеството на грижите и безопасността на пациентите. В същото време трябва да се осигури капацитет за висококачествено обучение на всички равнища.

7.2.

Управлението на работната сила в здравния сектор трябва да се разглежда като стратегически важна дейност на равнището на цялата държавна администрация и чрез ключовата роля на правителството на държавата членка, и трябва да се осъществява по многосекторен начин при отчитане на различните перспективи и приоритети.

7.3.

Управлението на работната сила в здравния сектор трябва да обхваща всички фази на „жизнения цикъл на специалистите“ — от привличането на бъдещи студенти до наемането на пенсионирали се. Процесът на подбор на кандидати за обучение, работа и повишение следва да бъде прозрачен и справедлив, без каквато и да е форма на дискриминация.

7.4.

При планирането на работната сила в здравния сектор е важно да се вземат предвид и ясно да се представят нуждите на гражданите и здравните работници. При процесите на планиране и управление трябва да се определят методите, чрез които е възможно да се установят всички потребности на специалистите — от условията на труд, материалните права, възможностите за развитие, наличието на достатъчно време и ресурси за обучение и научни изследвания, до установяването на устойчив баланс между личния и професионалния живот.

7.5.

Планирането на работната сила в здравния сектор трябва да отразява планирането на структурата, но и действията и процесите за постигане на поставените цели — да се определи какво трябва да се постигне и по какъв конкретен начин.

7.6.

ЕИСК предлага актуализиране на Плана за действие за работната сила в областта на здравеопазването и грижите в Европейския съюз (21). Разработването на интегрирано планиране и прогнозиране на работната сила в здравния сектор и адаптирането на уменията на работната сила в областта на здравеопазването и дългосрочните грижи са от съществено значение за подобряване на достъпа до тези услуги и тяхното качество.

7.7.

Социалните партньори и всички заинтересовани организации на гражданското общество трябва да играят активна роля в процеса на планиране на работната сила в здравния сектор. Необходимо е да се определят взаимоотношенията между различните професионални групи, специфичните нужди на населението и системата за определени компетентности.

7.8.

Определянето на непривлекателни географски райони или области на дейност, в които има недостиг на човешки ресурси, е необходимо за гарантиране на правата и за осигуряване на подходящи стимули за здравните специалисти. ЕИСК предлага Европейската комисия да издаде препоръки относно минималните съотношения на ресурсите на единица население за базово всеобщо здравно осигуряване и спешни ситуации, като се вземе предвид географското разпределение и възрастовия профил (22).

7.9.

Като основа за тези препоръки е важно да се подобри събирането на данни в международен план, за да се хармонизират категориите данни, когато е възможно, с цел да се установят различията и да се избегне погрешното тълкуване на данните. Важно е да се отразят националните отклонения от хармонизираните категории в Европа, за да може данните да се поставят в контекст (23).

7.10.

Въпросът за финансовите ресурси ще бъде разгледан по различен начин в зависимост от икономическите обстоятелства във всяка държава членка. Данните сочат, че държавите членки трябва да гарантират, че при планирането на системите като цяло, и по-специално планирането на работната сила в здравния сектор, се вземат под внимание както по-широката среда, така и относителната способност на правителството да оказва влияние върху нея (24).

7.11.

8. Условия на труд

8.1.

Важността на условията на труд като фактор при вземането на решения от страна на специалистите за започване, продължаване или напускане на медицинската кариера подсилва значението на съгласуваните политики в области като образованието, заетостта, семейния живот, финансите и миграцията. Въпреки че голяма част от обсъжданията на планирането на работната сила в здравния сектор са насочени към професионалното възнаграждение като ключов фактор за привличането и задържането на персонала, достъпът до образование и обучение, включително професионалното развитие и способността за поддържане на уменията, условията за практикуване като наличието на грижи, официалното работно време, достатъчното кадрово обезпечаване, значимите възможности за професионално развитие, както и равновесието между професионалния и личния живот са също фактори, които допринасят за създаването на здравословна работна среда, в която медицината е привлекателен и устойчив избор на кариера (25).

8.2.

Европейските и международните медицински организации отбелязват, че лекарите, работещи в болници, общи и частни практики все по-често се сблъскват със ситуации на насилие, понякога и крайно, в ежедневната си практика, извън наличието на някакъв конфликт (26). ЕИСК призовава Европейската комисия и всички заинтересовани страни да проявят политическа ангажираност и осъзнаят неотложната необходимост здравните работници да бъдат защитени при изпълнението на своите задължения.

8.3.

На работното място здравните работници са изложени на риск от заразяване с инфекциозни болести. Предаването на болести води до отсъствия, заболеваемост и в някои случаи смъртност сред здравните работници. Това, в крайна сметка, води до намаляване на работната сила и следователно засяга качеството на грижите за пациентите и тяхната безопасност.

8.4.

Освен това здравните работници може да страдат от психологически стрес и потенциални психични разстройства, които се отразяват както на тяхната работа, така и на личния им живот. През последните години се отчитат все повече случаи на здравни работници, които ограничават професионалната си практика или се пенсионират по-рано поради физическо и емоционално изтощение („прегаряне“), депресия или други психични заболявания (27). ЕИСК призовава за инвестиции в публични услуги в областта на психичното здраве, за да се гарантира пълен и свободен достъп до тези услуги за всички здравни специалисти.

9. Мобилност

9.1.

ЕИСК подчертава, че правото на мобилност трябва да се зачита както в рамките на ЕС, така и извън него. Трансграничната мобилност следва да бъде улеснена в полза на отделния работник и професията като цяло, тъй като тя предоставя възможност за трансфер на знания и взаимно обучение, което е от полза за грижите за пациентите и в крайна сметка за цялата система на здравеопазване. В случай на миграция поради икономическа необходимост или неблагоприятни условия на труд, от решаващо значение е да се установят и отстранят основните причини за тази динамика и да се работи за подобряване на положението на работната сила в здравния сектор (28).

9.2.

Трансграничната мобилност добавя още едно измерение към планирането на работната сила — създаването на Европейска служба за наблюдение на работната сила в здравния сектор, която да подпомага държавите членки при създаването и поддържането на структури за планиране и координирането на трансграничните аспекти на планирането, би било полезен дългосрочен елемент на инфраструктурата. Тя следва да бъде свързана с процесите в ЕС, по-специално с европейския семестър и пандемичното планиране, предвидено в рамките на бъдещ регламент на ЕС относно сериозните трансгранични заплахи за здравето (29).

9.3.

Държавите членки трябва да прилагат етични политики за набиране на персонал в съответствие с Глобалния кодекс на СЗО за практиката при набирането на здравни работници от международния пазар на труда (30). Наемането на специалисти от чужбина не бива да се разглежда като лесно средство за справяне с недостига на здравни работници на вътрешния пазар. Когато има асиметрични потоци на мобилност, следва да се положат усилия за създаване на механизми за балансиране, които да осигуряват изгодни за всички решения.

10. Други бележки

10.1.

Ефективното лидерство е от решаващо значение за управлението на здравните специалисти на всички равнища; то е сложен и високо ценен компонент на здравното образование, който все по-често се признава като съществен фактор за постигането на високи стандарти на образование, научни изследвания и клинична практика.

10.2.

Следователно висококачественото и достатъчно образование и развитие на лидерски умения следва да са част от учебните програми на всички професии в сектора на здравеопазването (31).

Брюксел, 22 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) През 2012 г. Европейската комисия публикува своя План за действие за работната сила в сектора на здравеопазването в ЕС.

(2) Европейска комисия, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ (2014 г.). „Adequate social protection for long-term care needs in an ageing society: report jointly prepared by the Social Protection Committee and the European Commission“ („Подходяща социална закрила за нуждите от дългосрочни грижи в едно застаряващо общество: доклад, изготвен съвместно от Комитета за социална закрила и Европейската комисия“), Служба за публикации, https://data.europa.eu/doi/10.2767/32352, стр. 14.

(3) Резолюция на Европейския парламент от 15 ноември 2018 г. относно услугите за полагане на грижи в ЕС за подобряване на равенството между половете, https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-8-2018-0464_BG.html.

(4) ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 44; ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 7; ОВ C 204, 9.8.2008 г., стр. 103; Брошура и становище на ЕИСК относно „Икономическа, технологична и социална промяна в авангардните здравни услуги за възрастните хора“ (ОВ C 240, 16.7.2019 г., стр. 10); становище на ЕИСК относно „Към нов модел на грижи и подкрепа за възрастните хора: поуки от пандемията, породена от COVID-19“ (ОВ C 194, 12.5.2022 г., стр. 19).

(5) Addati, L., Cattaneo, U., и E. Pozzan. 2022 Report on „Care at Work: Investing in Care Leave and Services for a More Gender Equal World of Work“ (Доклад за 2022 г. относно „Грижи на работното място: инвестиране в отпуск и услуги за полагане на грижи за свят с по-голяма степен на равенство между половете на работното място“). МОТ, Женева https://www.ilo.org/global/topics/care-economy/WCMS_838653/lang--en/index.htm.

(6) https://www.who.int/publications/i/item/WHO-HIS-SDS-2018.53.

(7) Вж. становище на ЕИСК относно „Въздействието на социалните инвестиции върху заетостта и публичните бюджети“ (OB C 226, 16.7.2014 г., стр. 21).

(8) Eurofound (2020 г.), „Long-term care workforce: Employment and working conditions“ („Работещи в сектора на дългосрочните грижи: заетост и условия на труд“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург. https://www.eurofound.europa.eu/nb/publications/customised-report/2020/long-term-care-workforce-employment-and-working-conditions.

(9) Barslund, Mikkel et. al (2021). Study: Policies for long-term Carers („Проучване: Политики за лицата, полагащи дългосрочни грижи“) (2021 г.) Брюксел, Европейски парламент, https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2021/695476/IPOL_STU(2021)695476_EN.pdf.

(10) https://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0011/186932/12-Summary-Economic-crisis,-health-systems-and-health-in-Europe.pdf.

(11) Европейска комисия, генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, „Long-term care report: trends, challenges and opportunities in an ageing society“ („Доклад за дългосрочните грижи: тенденции, предизвикателства и възможности в едно застаряващо общество“) (2021 г.) т. I, гл. 3. Служба за публикации, стр. 12, 28 https://data.europa.eu/doi/10.2767/677726.

(12) Вж. бележка под линия 11, стр. 68—70.

(13) Европейска комисия, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, (2018 г.) Zigante, V., „Informal care in Europe: exploring formalisation, availability and quality“ („Неформалните грижи в Европа: проучване на формализацията, наличността и качеството“), Служба за публикации, https://data.europa.eu/doi/10.2767/78836.

Spasova, S., et al (2018). Challenges in long-term care in Europe. A study of national policies, European Social Policy Network (ESPN) („Предизвикателства в дългосрочните грижи в Европа“. Проучване на националните политики, Европейската мрежа по социална политика (ESPN), Брюксел, Европейска комисия. https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=8128&furtherPubs=yes.

(14) Вж. бележка под линия 11, глава 3.

(15) Европейска комисия, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ (2014 г.), „Adequate social protection for long-term care needs in an ageing society: report jointly prepared by the Social Protection Committee and the European Commission“ („Подходяща социална закрила за нуждите от дългосрочни грижи в едно застаряващо общество: доклад, изготвен съвместно от Комитета за социална закрила и Европейската комисия“), Служба за публикации, стр. 36 https://data.europa.eu/doi/10.2767/32352 и Паневропейска комисия по здравеопазване и устойчиво развитие (2021), „Drawing light from the pandemic: a new strategy for health and sustainable development. A review of the evidence“ („Пандемията като просветление — нова стратегия за здравеопазване и устойчиво развитие. Преглед на данните“) https://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0015/511701/Pan-European-Commission-health-sustainable-development-eng.pdf.

(16) Danis, K., Fonteneau, L., et al., (2020). High impact of COVID-19 in long-term care facilities: suggestion for monitoring in the EU/EEA, Euro Surveillance : European Communicable Disease Bulletin, 25(22) („Значително въздействие на COVID-19 в заведенията за дългосрочни грижи: предложение за мониторинг в ЕС/ЕИП“, Euro Surveillance : европейски бюлетин за заразни болести, т. 25, бр. 22). https://doi.org/10.2807/1560-7917.ES.2020.25.22.2000956.

(17) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 109; ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 251; ОВ C 242, 23.7.2015 г., стр. 48; ОВ C 143, 22.5.2012 г.; ОВ C 18, 19.1.2011 г., стр. 74; ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 96.

(18) https://one.oecd.org/document/ECO/WKP(2021)43/en/pdf.

(19) Liu JX, Goryakin Y, Maeda A, Bruckner T, Scheffler R., Global health workforce labor market projections for 2030 (Глобален пазар на труда в здравния сектор — прогнози за 2030 г.), Human Resources for Health 2017 г.; 15:11 (https://human-resources-health.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12960-017-0187-2).

(20) https://www.who.int/health-topics/health-workforce#tab=tab_1.

(21) През 2012 г. Европейската комисия публикува своя План за действие за работната сила в здравния сектор в ЕС.

(22) CPME Policy on Health Workforce (Политика на CPME относно работната сила в сектора на здравеопазването) (https://www.cpme.eu/policies-and-projects/professional-practice-and-patients-rights/health-systems-and-health-workforce).

(23) Вж. бележка под линия 2.

(24) Russo G, Pavignani E, Guerreiro CS, Neves C., Can we halt health workforce deterioration in failed states? Insights from Guinea Bissau on the nature, persistence and evolution of its HRH crisis, Human Resources for Health 2017; 15(1):12 („Можем ли да спрем влошаването на работната сила в здравеопазването в провалените държави? Прозрения от Гвинея-Бисау за естеството, постоянството и еволюцията на кризата с човешките ресурси в здравеопазването“, Човешки ресурси в здравеопазването 2017 г.; 15(1):12).

(25) Вж. бележка под линия 2.

(26) https://www.cpme.eu/api/documents/adopted/2020/3/EMOs.Joint_.Statement.on_.Violence.FINAL_.12.3.2020.pdf.

(27) Dyrbye, L. N., T. D. Shanafelt, C. A. Sinsky, P. F. Cipriano, J. Bhatt, A. Ommaya, C. P. West, and D. Meyers. 2017, Burnout among health care professionals: A call to explore and address this underrecognised threat to safe, high-quality care. („Синдромът на професионалното изчерпване сред здравните специалисти: призив за проучване и справяне с тази подценявана заплаха за предоставянето на безопасни и висококачествени грижи“. Гледни точки на Национална академия по медицина. Документ за обсъждане, Национална академия по медицина, Вашингтон, окръг Колумбия).

(28) Европейска комисия, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ (2014 г.), „Adequate social protection for long-term care needs in an ageing society: report jointly prepared by the Social Protection Committee and the European Commission“, Служба за публикации, https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/71532344-ddf1-4d34-a7aa-f65c701a22a2/language-enq, стр. 14.

(29) Европейска комисия, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ (2014 г.), „Adequate social protection for long-term care needs in an ageing society: report jointly prepared by the Social Protection Committee and the European Commission“, Служба за публикации, https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/71532344-ddf1-4d34-a7aa-f65c701a22a2/language-enq, стр. 14.

(30) https://www.who.int/publications/m/item/migration-code

(31) Van Diggele, C., Burgess, A., Roberts, C., & Mellis, C. (2020 г.), „Leadership in healthcare education“ („Лидерство в здравното образование“). BMC Medical Education, 20 (Suppl. 2), 456 https://doi.org/10.1186/s12909-020-02288-x

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/46

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Оценка на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 486/07)

Докладчик:

Katrīna LEITĀNE

Решение на пленарната асамблея	24.2.2022 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	6.9.2022 г.
Приемане на пленарно заседание	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	158/0/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

Политическото участие е основата на всяка функционираща демокрация. За младите европейци основният актив на ЕС е зачитането на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава (1). От решаващо значение е да се гарантира, че младите хора имат думата при взимането на решения, които засягат бъдещето им, тъй като дори и косвеният ефект може да окаже голямо въздействие върху младите хора и идните поколения. Политиките, които не са пряко насочени към младите хора или не се считат за част от традиционната област на политиката за младежта, все пак могат да окажат силно въздействие върху живота на младите хора. Важно е да се предложат ефективни механизми, които да допълват съществуващите механизми за участие са съгласувани с демократичните принципи и са пригодени към нуждите на младите хора. Това може да допринесе за по-доброто и по-ефективно разработване на политики.

1.2.

ЕИСК счита, че образованието е един от най-ефективните начини да се достигне до младите хора и те да бъдат информирани за всички възможни форми на участие и за ценностите, които представлява европейският проект. Съществуващите програми, които подпомагат формалното и неформалното образование, например „Еразъм+“ и „Европейски корпус за солидарност“, подобриха успешно възгледите на младите хора, що се отнася до демократичното участие и ценностите и принципите на Европейския съюз.

1.3.

ЕИСК отбелязва, че е налице очевидна необходимост от включване на младите хора в изготвянето на политиките чрез съдържателното им участие по най-подходящия за тях начин, последвано от наблюдение, оценка и оценка на въздействието, за да се гарантира, че мненията на младите хора са взети предвид при вземането на политически решения. Участието в целия процес на създаване на политики създава доверие у младите поколения и отвъд тях, като им дава възможност да бъдат възприемани като релевантни и значими по време на този процес. Тези процеси следва да включват видима и прозрачна комуникация относно резултатите от тяхното участие. Този елемент е от решаващо значение за изграждането на доверие между младите хора и разработването на политики (2). Освен това от голямо значение е социалното приобщаване и достигането до групи с различни нужди.

1.4.

ЕИСК споделя виждането, че организациите на гражданското общество могат да играят решаваща роля за ангажирането на младите хора в обществените предизвикателства и следователно за тяхното участие в изготвянето на политиките и демократичния процес. Тези организации могат да служат като мостове и мрежи за подкрепа, за да се помогне на младите хора да си сътрудничат с официални публични органи и да им се даде възможност да се превърнат в активни граждани. ЕИСК подкрепя тези организации и младите граждани в предприемането на действия и призовава за мерки, които да им позволят да го направят.

1.5.

ЕИСК насърчава институциите на ЕС и държавите членки да прилагат мерки и механизми, които гарантират, че гледната точка на младите хора се взема предвид във всяка област на политика, като същевременно се създава възможност младите хора да дават последователен и експертен принос във връзка с предизвикателствата, пред които са изправени. Тези структури следва да включват и прозрачни и видими механизми за последващи действия и наблюдение и да допълват съществуващите инструменти за участие на младите хора, без това да води до намалено финансиране. Следва да бъдат осигурени подходящи ресурси за съдържателно участие на младите хора в разработването на политиките.

1.6.

Участието на младите хора в политическите процеси и вземането на решения може да допринесе за подобряване на регулирането и политиките чрез картографиране и разбиране на настоящите и предстоящите тенденции, които оказват въздействие върху живота на младите хора и бъдещите поколения. Това може също така да улесни задачата на вносителя на дадено предложение, тъй като той може да получи качествена информация за допълване на вторичните данни.

1.7.

ЕИСК би искал да подчертае, че макар оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта да се опира на основните цели на Стратегията на ЕС за младежта (3) и Европейската година на младежта, и в двете инициативи се изтъква важността на интегрирането на младежта в създаването на политики, което изисква междусекторен подход. Това е и една от мерките, изложени в Доклада за окончателните резултати (4) от Конференцията за бъдещето на Европа, който беше приет от всички гласуващи групи на пленарното заседание на Конференцията и от участващите граждани. За да се постигне дългосрочно въздействие и приемственост и след Европейската година на младежта, младите хора трябва да бъдат овластени да водят промяната и да градят по-добро бъдеще.

1.8.

ЕИСК отчита упоменаването на „теста на младежта“ в съобщението на Европейската комисия относно резултатите от Конференцията за бъдещето на Европа (5). Той обаче подчертава, че предложението на Комисията не е в съответствие с целите и средствата на първоначалното предложение, то не включва съдържателна ангажираност с младежки организации и експерти, интегрирането на младите хора във всички политики и не отчита дългосрочното въздействие на политиките върху бъдещите поколения. ЕИСК счита, че „оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта“ следва да бъде включена в инструментариума за по-добро регулиране като отделен инструмент, тъй като бъдещите поколения и младите хора заслужават специално внимание.

1.9.

ЕИСК призовава за по-голямо сътрудничество между институциите за съгласуване на съществуващите успешни инициативи като Диалога на ЕС по въпросите на младежта, „Твоята Европа, твоето мнение!“ и Срещата на европейската младеж, както и за свързването им с бъдещи инициативи като оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта, в съответствие със стратегията на ЕС за младежта. Освен това ЕИСК очертава списък с предложения относно участието на младите хора в ЕИСК и възнамерява да въведе концепцията за оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта в своята работа.

2. Общи бележки

2.1. Ролята на младите хора в изграждането на европейския проект

2.1.1.

Младите хора са двигателят на европейския проект и тяхната креативност, енергия и ентусиазъм са движещата сила на устойчивостта му. Настоящата 2022 година беше определена за Европейска година на младежта, като председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „Европа се нуждае от всички свои млади хора“ и че „Душата и обликът на нашия Съюз трябва да са им близки“ (6).

2.1.2.

Проектът на ЕС не може да бъде ефективно и надлежно осъществен в настоящата демократична среда, без да се отчита дискурсът относно политическото участие на младите хора (7) в рамките на демократичните традиции и геополитически контексти. Заместник-председателят Маргаритис Схинас, който отговаря за утвърждаването на европейския ни начин на живот, заяви: „Европейската година на младежта следва да доведе до нова парадигма в подхода, по който приобщаваме младите хора в процеса на изготвяне на политиките и вземането на решения“. Основният мотив е да се осигури достъп и възможност за младите хора (8) да се ангажират със съдържателно участие в тези процеси.

2.1.3.

Според едно проучване на Евробарометър (9) по-малко от половината (47 %) европейци имат довери в ЕС и едва 44 % гледат положително на него. Бъдещето на европейския проект зависи в голяма степен от това колко силно младите хора се асоциират с ценностите на Европа и от готовността им да възприемат европейска идентичност. Активното ангажиране на младите хора в политическите процеси и в процесите по вземане на решения е съществено важно, тъй като днешните решения ще определят тяхното бъдеще. По тази причина следва да бъдат въведени инструменти за участие, за да се гарантира, че гласовете на младите хора се взимат предвид. Участието в гражданския и демократичния живот трябва да се засили на всички равнища, за да се гарантира бъдещият просперитет на Европа, отчитайки, че демократичната зрелост (10) оказва влияние върху политическото участие сред младите хора в ЕС.

2.1.4.

Инициативата на ЕС за свикване на Конференция за бъдещето на Европа послужи като стимул за насърчаване на основания на участието диалог с гражданите в целия Съюз. Подобряването на ефективността на съществуващите механизми за младежко участие и разработването на нови се счита за пътя на бъдещето. Както се предлага в окончателните резултати от Конференцията за бъдещето на Европа, това би могло да включва „тест на младежта“ (11) — оценка на законодателството с оценка на въздействието и механизъм за консултации с участието на представители на младите хора (12).

2.1.5.

Оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта действа като метод за стратегическо прогнозиране за изготвянето на политики. Докладът за стратегическите перспективи е ценна концепция, която Европейската комисия има за цел да използва в рамките на процеса по създаване на политики. Тъй като той се опира на принципи като „сканиране на хоризонта“, анализ на мегатенденции, планиране на сценарии и визионерство, гледната точка на младите хора и бъдещите поколения неизбежно се взема предвид в тази рамка. Въпреки че процесът на прогнозиране отчита, че бъдещето не е предварително определено, той събира информация за възможните сценарии и има за цел подготвяне за нововъзникващите предизвикателства. Диалогът между поколенията може да включва ценни инструменти, които да гарантират, че изготвените политики отчитат тези тенденции и бъдещи сценарии. Извършването на анализ, който отчита гледната точка на младите хора и бъдещите поколения, може и следва да допринася за по-добри и по-пригодени политики, които могат да се справят с предизвикателствата на бъдещите поколения.

2.1.6.

За да се създадат по-добри политики, които да са пригодени за бъдещите предизвикателства, те трябва да признават и защитават правата на младите хора и бъдещите поколения, гарантирайки, че няма отрицателно въздействие върху конкретни поколения и социални групи. Понастоящем тези групи често се пренебрегват или се считат за част от други групи, което не отразява действителността. В резултат на това политиките не подхождат по адекватен начин към предизвикателствата и допринасят за намаляването на доверието и отдръпването от официалните институции.

2.2. Необходимостта от съдържателно участие на младите хора

2.2.1.

Съдържателното участие е свързано със споделяне на властта, способност за вземане на решения, с участието на други заинтересовани страни при прозрачни условия, известни на всички съответни участници. Добре разработените процеси относно отчетността създават у всички заинтересовани страни доверие в процесите на политическо участие и изричните отговорности на различните участници следва да бъдат съобщени на всички заинтересовани страни.

2.2.2.

Доверието на младите хора в публичните институции е в ниска точка от глобалната финансова криза в края на първото десетилетие на 21-ви век насам (13), а възприемането на тяхното политическо влияние и представителност в процеса на вземане на решения остава без промяна. Участието на младите хора в демократичния живот може да приема разнообразни форми. Въпреки това гласуването на местни, национални или европейски избори се счита за най-ефективният начин гласът им да бъде чут от отговорните за вземането на решения (39 %) (14), а делът на младите хора, които се доверяват на този вид демократично участие, все още е много нисък. Същевременно за онези, за които е вероятно да останат настрана от политиката, това се дължи на липсата на съдържателно ангажиране и доверие и на усещането, че няма смисъл от участие, ако приносът им не се взема под внимание. Една от главните пречки пред участието на младите хора е убеждението, че създателите на политики „не се вслушват в хора като мен“ (15). По тази причина насърчаването на доверието и засилването на диалога между младите хора и публичните институции е от решаващо значение, за да се гарантира подготвеността и издръжливостта на обществата за справяне с бъдещи сътресения (16).

2.2.3.

Мнозинството (70 %) (17) от младите хора имат усещането, че гласът им почти или изобщо не се чува, когато става въпрос за важни решения, закони и политики, които засягат ЕС като цяло. Усещането на 24,8 % (18) от младите хора е, че изобщо нямат влияние върху темите — предмет на публичните или политическите дебати, а други 40,8 % заявяват, че нямат голямо влияние. Освен това две трети от респондентите считат, че по-голямата степен на осведоменост сред политиците за опасенията на младите хора би помогнала на младите хора да оказват повече влияние върху публичната политика, а над 50 % от тях смятат, че за тази цел би послужила и по-силната роля на младежките организации в политиката.

2.2.4.

Младите хора са променили своите начини на участие, като понастоящем предпочитат неинституционализирани и, по-специално, неизборни форми на политическа ангажираност (19). Изследванията все повече показват, че това е свързано с намаляващите равнища на доверие в публичните органи и неудовлетворението от начина, по който функционира представителната демокрация. Неконвенционалното политическо участие на младите хора става все по-плаващо, индивидуализирано и персонализирано с предпочитание за ангажиране по отделни въпроси и теми, както и за пряка активност и протест в смисъл на „индивидуален избор на начин на живот“ (20). Като цяло младите хора са силно мотивирани от политическа гледна точка. При разглеждането на въпроса за участието на младите хора експертите в областта на политическото участие изместиха вниманието си от това дали младите хора желаят да участват към това къде и как избират да изразят политическите си възгледи (21). Като се има предвид широкият спектър от начини, по които младите хора понастоящем се стремят да оказват влияние върху политиката и политическата дейност, очевидно е необходимо да се вземе предвид неконвенционалният характер на политическото участие, основаното на участието вземане на решения, засилените механизми за комуникация и прозрачност в рамките на демократичните институции. Разработването на политики в рамките на публичните органи следва да бъде адаптирано и замислено така, че да се гарантира достигане до и ангажиране на всички групи млади хора, когато се вземат политически решения. Основаните на участие механизми следва да бъдат наистина приобщаващи и информацията за тях да се съобщава така, че да достига до най-различни части от обществото, включително до тези, до които е трудно да се достигне.

2.2.5.

Организациите, ръководени от млади хора, са развили експертен опит и знания по широк спектър от теми, свързани с проблемите, пред които се изправят младите хора. Включването им в процеса по създаване на политики ще доведе до по-съгласувани и по-адаптирани правила и регулации. Това се подкрепя и от все по-нарастващия брой млади хора, които се присъединяват към тези организации (22).

2.2.6.

От решаващо значение е наличието на съдържателен диалог с младите хора. Участието на младите хора трябва да бъде подобрено, като, по-специално, се разрешат следните проблеми: липсата на демократично представителство на младите хора и липсата на младежка гледна точка извън традиционната сфера на политиката за младежта. Младите хора желаят да бъдат включени във формулирането на политики, които засягат живота им. Справедливостта между поколенията (23) е начинът, по който може да бъде разрешено неравенството между поколенията в застаряващите общества.

2.2.7.

Съществуващите инструменти за анализ на въздействието върху младите хора, например Инструмент № 31 от „Инструментриума за по-добро регулиране“, не осигуряват интегриране на младите хора и включването на младежки организации и млади хора със съответния експертен опит, които са в състояние да предоставят систематичен преглед на проблемите от гледна точка на младите хора. Нещо повече, въз основа на наличните публикации, такива инструменти се прилагат по-рядко, отколкото го налагат целесъобразността и значението на предложенията.

3. Конкретни бележки

3.1. Оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта

3.1.1.

Предложението се основава на три стълба: консултиране, оценка на въздействието и мерки за смекчаване на последиците (24). То осигурява рамка за повишаване на ефективността и ефикасността на политиката въз основа на засилено участие на младежта и включване на младежта в изготвянето на политиките, като същевременно се вземат предвид уязвимите групи млади хора, например младите хора с увреждания, незаетите с работа, учене или обучение (NEET) (25), младите хора, живеещи в отдалечени райони и др. С различните компоненти на оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта то осигурява съгласувана структура за изготвяне на висококачествени и по-добри политики, насочени към проблемите, пред които може да се изправят бъдещите поколения.

3.1.2.

Първата стъпка на оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта е да се определят целесъобразността и въздействието на всички предстоящи проектопредложения за политики за младите хора и бъдещите поколения. Това ще помогне да се определи дали за тази предстояща политика следва да се извърши пълна оценка на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта. С помощта на контролен списък оценителите определят дали проектопредложението действително е от значение за младите хора, както и прякото и непрякото въздействие на предложението върху младите хора и бъдещите поколения. В този случай се преминава към етапите на пълна консултация, оценка на въздействието и мерки за смекчаване. Показателите в контролния списък следва да се основават на нуждите и идеите на младите хора, за да се гарантира, че съответните предложения се разглеждат от тяхната гледна точка.

3.1.3.

На следващата стъпка съответните оценители се очаква да се консултират по съдържателен начин със свързани с младите хора заинтересовани страни, за да се гарантира осигуряването на систематични експертни знания за щателен анализ. Въз основа на това участие оценителите ще се стремят да установят опасенията на младите хора относно потенциалното въздействие на проекта на политика, който се подлага на оценка. Този компонент, основан на участието, трябва да бъде прозрачен и да предоставя пространство за широк кръг представители на младежта, ръководени от млади хора организации и млади хора със съответния експертен опит, за да дадат своя принос. По този начин може да се гарантира систематичен подход към въпросите, набелязани в проектопредложенията за политики. Включването на младежки организации, представители на младежта и млади хора със съответния експертен опит може да придаде много разнообразен и уникален поглед на оценката на въздействието. Благодарение на това съдържателно участие оценителите могат да получат цялостен обзор въз основа на натрупаните от тези млади хора всеобхватни знания и експертен опит. С помощта на този принос анализът на въздействието може да стане достатъчно подробен, за да установи предизвикателствата и аспектите, в които политиките биха могли да причинят смущения.

3.1.4.

Въз основа на данните, които ще бъдат събрани по време на този процес и на резултатите от консултациите оценителите могат да изготвят анализ на въздействието, следвайки темите, посочени в контролния списък, както и прогнозен анализ за бъдещите поколения.

3.1.5.

Ако бъде установено отрицателно въздействие, оценителят трябва да предложи мерки за смекчаване на последиците, които следва да се съсредоточат предимно върху групи в уязвимо положение и млади хора в неравностойно положение. Препоръчително е по време на консултацията оценителите да включват въпроси относно възможни мерки за смекчаване, които да бъдат включени в анализа. В следващите години се препоръчва да бъде извършена оценка с цел наблюдение на въздействието на политиките и на начина, по който чрез мерките за смекчаване на последиците са преодолени отрицателните последици.

3.1.6.

Оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта не може да замени съдържателния диалог с младите хора по принцип, а трябва да допълва съществуващите механизми, основаващи се на участие.

3.1.7.

Предложението беше отправено в резултат на поредица от дискусии с най-големите европейски младежки мрежи, като същевременно беше изрично споменато в няколко препоръки на диалога на ЕС по въпросите на младежта (и неговия предшественик — структурирания диалог). Младите хора изразиха силното си желание за прозрачна процедура за създаване на политики, която би им позволила да имат принос към съставянето и да наблюдават резултатите.

3.1.8.

Предложението е вдъхновено и от теста за МСП, който е пример за подходящ инструмент за оценка на въздействието на равнище ЕС, основан на трите стълба на консултации, анализ на въздействието и мерки за смекчаване на последиците (26). Освен това, подобно на теста за МСП, целта на оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта е да се превърне в част от инструментариума за по-добро регулиране като отделен инструмент, за да се подчертае ролята на младите хора в бъдещето на Европа, в съответствие със съобщението на председателя на Европейската комисия.

3.1.9.

Предложението се основава на примери за инструменти за оценка на въздействието от гледна точка на младите хора, които вече съществуват в няколко държави членки, например Австрия, Германия и Франция, Фландрия в Белгия, както и извън ЕС — например в Нова Зеландия и Канада.

3.1.10.

Предложената оценка на въздействието осигурява едно решение, за да се гарантира, че при оценяването на въздействието на политиките се вземат предвид нуждите и очакванията на младите хора и се предвижда обхват извън традиционната сфера на политики относно младите хора. Съвсем малка част от предложенията от страна на Европейската комисия биват анализирани от гледна точка на младите хора. Значителна част от тези предложения обаче засяга пряко или косвено качеството на живот на младите хора.

3.1.11.

Предлага се оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта да бъде включена в публично достъпните оценки на въздействието за по-добро регулиране и да бъде публикувана на Европейския младежки портал. Следва обаче да се проучи допълнително кое би оказало най-голямо въздействие. Въпреки това генерална дирекция „Комуникации“ се насърчава да я популяризира активно, за да гарантира нейната видимост, а Генералният секретариат следва да подкрепи приемането ѝ в отделните генерални дирекции. Оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта би могло да бъде публикувана и от онези институции, които решат да я прилагат, включително уебсайта на ЕИСК. С публикуването на оценката и окончателния вариант на предложението, младите заинтересовани лица, участвали в консултациите, ще могат да видят как се отчита приносът им.

3.1.12.

Предлага се оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта да бъде структура, която може да се осъществява на местно, регионално и национално равнище, съвместно с институциите на Европейския съюз.

3.1.13.

Оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта може потенциално да подобри политиките, но тя трябва да се основава и на съдържателни механизми за участие, тъй като използването на знанията на общността е начин да се гарантира ефективност и да се постигнат подобрения.

3.2. Участие на младите хора в рамките на ЕИСК

3.2.1.

ЕИСК потвърждава значението на ангажираността на младите хора с формирането на бъдещето на Европа (27) и по тази причина провежда няколко успешни инициативи, например „Твоята Европа, твоето мнение!“, Кръглите маси на младежта относно климата и устойчивостта и Младежката среща на върха по въпросите на климата, организирана съвместно от ЕИСК и Европейския парламент. Като последващо действие във връзка със становище NAT/788 (28) ЕИСК включи младежки делегат в официалната си делегация на срещата на конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) за първи път през 2021 г. по случай 26-та конференция на страните по РКООНИК. Освен това в контекста на Европейската година на младежта с Наградата на ЕИСК за гражданското общество за 2022 г. ще бъдат отличени ефективни, иновативни и творчески инициативи, които имат за цел да създадат по-добро бъдеще за и със младите европейци.

3.2.2.

ЕИСК ще се старае да засили гласа на младите хора и младежките организации чрез механизми за по-структурирано, съдържателно и целенасочено участие на младите хора, за да повиши вътрешната ангажираност на младите хора и младежките организации с работата на ЕИСК. Във връзка с това ЕИСК следва да предприеме следните действия:

—	следва да се въведат механизми за прозрачна и хоризонтална координация с цел интегриране на гледните точки на младите хора в работата на ЕИСК и законодателството;

—	по отношение на ключови становища могат да се бъдат привлечени млади експерти със съответния експертен опит;

—	в контекста на Европейската година на младежта младежта да бъде обща тема за есенния кръг на становищата по собствена инициатива;

—	да бъдат проведени тематични дебати с европейски младежки организации и организации на местно равнище, за да се свържат националните и европейските гледни точки по един по-ефективен начин;

—	свързани с младежта теми биха могли да бъдат подбирани ежегодно за проучвания на ЕИСК (29);

—	всички становища, изготвени от ЕИСК, следва винаги да отчитат и междупоколенческата гледна точка (както отчитането на социалните аспекти на пола);

—	да се изградят динамични отношения с други институции на ЕС, за да се картографират механизмите за участие на младите хора и за да се засилят дейностите по информиране с млади хора и младежки организации на национално, регионално и местно равнище;

—	да се приеме резолюция относно младежкото участие в ЕИСК, която да се изготви от Координационната група за Европейската година на младежта;

—	да се създаде раздел „младежка ангажираност“ на уебсайта на ЕИСК, за да се изтъкнат вече проведени, текущи и бъдещи дейности, свързани с младите хора, включително становища, публични изслушвания, мероприятия и др.;

—	би могло да се създаде постоянна структура в рамките на ЕИСК, за да се гарантира, че работата, свързана с младежкото участие в рамките на ЕИСК и другите институции ще продължи и след 2022 г.

3.2.3.

ЕИСК ще продължи да проучва и обмисля възможни начини за прилагане на концепцията за оценка на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта в работата си за разработване на последователен подход към участието на младите хора в ЕИСК.

3.2.4.

ЕИСК приканва Европейската комисия да отговори на настоящото становище по собствена инициатива и на предложението „Оценка на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта“ и съвместно да обсъдят изпълнението му.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Кабинетно изследване European Youth in 2021 („Младите хора в Европа през 2021 г.“).

(2) Influencing and understanding political participation patterns of young people, European Parliament, 2021 (Оказване на влияние върху и разбиране на моделите на политическо участие на младите хора, Европейски парламент, 2021 г.).

(3) Резолюция на Съвета на Европейския съюз относно стратегия на Европейския съюз за младежта за периода 2019—2027 г.

(4) Конференция за бъдещето на Европа, „Доклад за окончателните резултати“, май 2022 г.

(5) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52022DC0404&qid=1661238838182&from=EN.

(6) https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/speech_21_4701.

(7) Deželan T., Moxon D. (2021), Influencing and understanding political participation patterns of young people: The European perspective („Оказване на влияние върху и разбиране на моделите на политическо участие на младите хора: европейската гледна точка“), проучване.

(8) Barta O., Boldt G., Lavizzari A. (2021), Meaningful youth political participation in Europe: concepts, patterns and policy implications („Съдържателно политическо участие на младите хора в Европа: концепции, модели и последици за политиката“), научно изследване.

(9) Eurobarometer 96 — Winter 2021-2022 („Проучване на Евробарометър 96 — зима 2021—2022 г.“).

(10) Kitanova, M., „Youth political participation in the EU: evidence from a cross-national analysis“, Journal of Youth Studies, Vol. 23, No. 7, 2020 (paper received in 2018) („Политическо участие на младежта в ЕС: данни от междунационален анализ“, получен през 2018 г.).

(11) https://www.youthforum.org/files/YFJ_EU_Youth_Test.pdf.

(12) Report on the final outcome of the Conference on the Future of Europe (Доклад за окончателните резултати от Конференцията за бъдещето на Европа).

(13) Governance for Youth, Trust and Intergenerational Justice Fit for all generations? („Управление за младите хора, доверие и справедливост между поколенията, подходящи за всички поколения?“) Highlights („Акценти“).

(14) Flash Eurobarometer on Youth and Democracy („Експресно проучване на Евробарометър относно младите хора и демокрацията“), проведено между 22 февруари и 4 март 2022 г.

(15) European Parliament youth survey Report (Европейски парламент, Доклад за проучване сред младите хора), септември 2021 г.

(16) Governance for Youth, Trust and Intergenerational Justice Fit for all generations? („Управление за младите хора, доверие и справедливост между поколенията, подходящи за всички поколения?“) Highlights („Акценти“).

(17) European Parliament youth survey Report (Европейски парламент, Доклад за проучване ред младите хора), септември 2021 г.

(18) Youth Survey Report („Доклад относно проучване сред младите хора“) (под тройното председателство на Германия, Португалия и Словения, януари 2022 г.).

(19) Youth Survey Report („Доклад за проучване сред младите хора“) (под тройното председателство на Германия, Португалия и Словения, януари 2022 г.)

(20) Youth Survey Report („Доклад за проучване сред младите хора“) (под тройното председателство на Германия, Португалия и Словения, януари 2022 г.)

(21) Deželan T., Moxon D. (2021), Influencing and understanding political participation patterns of young people: The European perspective („Оказване на влияние върху и разбиране на моделите на политическо участие на младите хора: европейската гледна точка“), проучване.

(22) Eurobarometer on the European Year of Youth: Young Europeans are increasingly engaged, European Commission, 2022 (Евробарометър „Европейска година на младежта: младите европейци са все по-ангажирани“, Европейска комисия, 2022 г.).

(23) Governance for Youth, Trust and Intergenerational Justice Fit for all generations? („Управление за младите хора, доверие и справедливост между поколенията, подходящи за всички поколения?“) Highlights („Акценти“).

(24) https://www.youthforum.org/files/Concept-Note_final.pdf и https://www.youthforum.org/files/YFJ_EU_Youth_Test.pdf.

(25) ОВ C 152, 6.4.2022 г, стр. 27.

(26) Инструментариум за по-добро регулиране — тест за МСП.

(27) SOC/706 „Европейска година на младежта“, ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 122 и SOC/589 „Нова стратегия на ЕС за младежта“, ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 142.

(28) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 44.

(29) В момента тече проучване на ЕИСК относно структурираното ангажиране на младите хора: картографиране на добрите практики на местно, национално, европейско и международно равнище с цел създаване на необходимите и подходящи механизми, за да се гарантира, че гласовете на младите хора ще бъдат чути.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/53

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно ролята на технологиите за отстраняване на въглероден диоксид за декарбонизацията на европейската промишленост

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 486/08)

Докладчик:	Andrés BARCELÓ DELGADO
Съдокладчик:	Monika SITÁROVÁ

Решение на пленарната асамблея	18.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Консултативна комисия по индустриални промени“ (CCMI)
Приемане от секцията	24.6.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	229/0/7

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отново заявява силната си подкрепа за ангажиментите във връзка със Зеления пакт и за укрепването на стратегическата автономност при осигуряването на енергия и промишленото лидерство.

1.2.

Последиците от продължаващата война в Украйна за наличностите на енергия и суровини не могат да бъдат игнорирани и ситуацията трябва да се следи в рамките на европейския семестър.

1.3.

Екологичният преход в производствения сектор трябва да се опре на правилно съчетаване на достатъчно енергия от възобновяеми източници за успешното осъществяване на електрификацията и производството на чист водород. Технологиите за поглъщане на въглероден диоксид (CDR), улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) и улавяне и използване на въглерод (CCU) ще помогнат на промишлеността да постигне неутралност по отношение на климата. За постигането на целите на Зеления пакт е необходимо разгръщане на производството на енергия от възобновяеми източници в цяла Европа.

1.4.

Декарбонизацията ще изисква дълбока трансформация на промишлените дейности (през следващите 30 години). Въпреки че вече съществуват редица нисковъглеродни технологии, техните равнища на технологична готовност (РТГ (1)) са ниски. За разширяването и широкото внедряване на тези революционни технологии ще бъдат необходими амбициозни технологични пътни карти и ЕС трябва да насърчава иновациите чрез фондовете за климата и иновациите.

1.5.

Поради това за екологичния преход в производствения сектор е съществено важно да бъдат разработвани технологии и на работната сила да се предоставят възможности за образование и преквалифициране. Социалният диалог на европейско равнище, национално и регионално равнище следва да подпомага осведомеността, приемането и подкрепата на екологичен и справедлив преход в промишлеността. За гарантирането на ефективен индустриален преход, при който няма пренебрегнати, ще бъде от съществено значение да се изгражда капацитет и да се осъществяват проекти за определяне на ключовите умения.

1.6.

Увеличаването на използването на алтернативни изходни суровини, по-специално устойчива биомаса, има потенциала да допринесе за устойчивото отстраняване на въглерода от атмосферата чрез насърчаване на устойчивото управление на продуктивните земи (земеделска и горска земя) и използването на биомаса в дълготрайни продукти, което допълнително удължава ползите от отстраняването. Това би спомогнало и за намаляване на зависимостта на ЕС от вносни суровини и ресурси.

1.7.

ЕИСК призовава да бъде запазена конкурентоспособността на европейската промишленост: ЕС е пионер в областта на намаляването на емисиите на CO2, но за да следва амбициите си в областта на климата, трябва и други участници да се стремят да ги осъществят. Тъй като кризата с климата е глобална, дипломацията на Европейския съюз трябва да ускори усилията си, за да убеждава ефективно трети държави да увеличат усилията си за борбата с нея. Независимо от амбициозните цели на политиката на ЕС, той все повече ще се превръща в пионер в областта на декарбонизацията на промишлените отрасли благодарение на политическата подкрепа и на практическите познания на предприятията и техните работници за промишления капацитет, необходимите технологии и начините за предвиждане на промените, което ще позволи предприемането на съответни практически мерки.

1.8.

Запазването на една солидна индустриална база в рамките на ЕС ще осигури просперитет, качествени работни места и ангажимент за борба с изменението на климата за европейското общество. За да запази конкурентната си позиция, европейската промишленост трябва да инвестира в Европа, с надлежна регулаторна рамка, както в областта на научноизследователската и развойната дейност и иновациите (НИРИ), така и в заводи и оборудване.

2. Общи бележки

2.1.

Европейският закон за климата постави амбициозна цел за намаляване на емисиите до 2030 г., като същевременно потвърди целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. За да се постигне целта на Европейския съюз, всички дейности във връзка с емисиите на парникови газове (ПГ) трябва да бъдат анализирани и трябва да бъдат определени начини за постигане на нулеви нетни емисии приблизително до 2050 г.

2.2.

В европейските емисии делът на производствените отрасли възлиза на 20 % (2). Отраслите с висок въглероден интензитет в Европа са стоманодобивната, циментовата, химическата и нефтохимическата промишленост, целулозната и хартиената промишленост, торовата, стъкларската и керамичната промишленост, нефтените рафинерии и цветната металургия (предимно алуминий). Емисиите на ПГ на промишления сектор включват въглероден диоксид (CO2) от потребление на енергия, от неенергийно ползване на изкопаеми горива и от източници на неизкопаеми горива, както и газове, различни от CO2.

2.3.

Екологичният преход на производствения сектор е съществено важен, за да бъде спазен Европейският закон за климата. Ще има преход при технологиите, а след това — промени в работните методи, умения и компетенции в отраслите. Ще бъдат необходими обаче и мерки в областта на търсенето за насърчаване на навлизането на нисковъглеродни продукти и нови бизнес модели (промишлена симбиоза, кръговост, оптимизация на потреблението).

3. Производственият сектор по пътя към неутралност по отношение на климата

3.1.

Настоящото становище по собствена инициатива се съсредоточава върху промишлените сектори, попадащи в схемата за търговия с въглеродни емисии. Следователно не са разгледани енергоснабдителните предприятия, транспортът и сградите.

3.2.

Освен да се справи с предизвикателството на декарбонизацията, всеки отделен промишлен сектор трябва да подобри енергийната ефективност. Въпреки че енергийната ефективност няма да бъде достатъчна за декарбонизирането на европейската промишленост, тя може значително да намали емисиите от потребление на енергия. Ще има пренасочване от изкопаеми горива към технологии без емисии на парникови газове, предимно енергия от възобновяеми източници. Енергоснабдителните предприятия и публичните органи отговарят за енергийния преход от изкопаеми горива към технологии без емисии.

3.3.

По отношение на предизвикателството на декарбонизацията отраслите могат да бъдат класифицирани, както следва:

—	сектори, които трябва да променят радикално своите производствени процеси: стоманодобивна промишленост („интегриран метод“), торове и химическа промишленост;

—	сектори, които трябва да променят енергийния вектор в производствения процес: стоманодобивна (електродъгови пещи), стъкларска, керамична, хартиена промишленост и пр.;

—	„сектори, в които намаляването на емисиите е трудно“, например циментовия сектор, които трябва да улавят и съхраняват (или да ползват) CO2, емитиран по време на производствения процес, за да станат неутрални по отношение на климата;

—	сектори, които могат да се възползват от технологии за улавяне и използване на въглероден диоксид, за да създадат продукти с висока добавена стойност, например нефтени рафинерии и химическата и нефтохимическата промишленост.

3.4.

Високоефективната промишлена когенарация (КПТЕЕ (3)) със сигурност ще допринесе за повече енергийна ефективност, но то не може да декарбонизира промишлеността. Като алтернатива друг начин, по който би могла да се повиши цялостната енергийна ефективност, е да се използва енталпийна топлинна енергия от промишлеността за парно отопление и вероятно би могла да се вземе предвид по време на прехода към пълна декарбонизация.

3.5.

Технологиите за поглъщане на въглероден диоксид (CDR) премахват CO2, който вече е изпуснат от атмосферата, като по този начин създават „отрицателни“ емисии. Свързаните с CCS технологии, например биоенергията с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (BECCS) и пряко улавяне от въздуха и съхранение (DACCS), са важна част от разнообразните технологии за отрицателни емисии. Обаче въпреки техния потенциал за смекчаване на изменението на климата, тези технологии понастоящем са единствено на етап „демонстрационен проект“. Други технологии за CDR включват дейности за насърчаване на естествени поглътители на CO2, например залесяването и повторното залесяване, които са извън обхвата на настоящото становище.

Предизвикателството за бъдещето на CDR в производствените сектори е да се намери баланс, при който улавянето и съхранението на въглероден диоксид е вариант за смекчаване на изменението на климата, наред с други технологии за намаляване и поглъщане на въглерод. Намаляването на емисиите на парникови газове и тяхното поглъщане трябва да бъдат приведени в съответствие с Парижкото споразумение и Европейския закон за климата. CCS може да позволи на ЕС да продължи с нужните темпове с премахването на ПГ, но целта трябва да бъде избягване на съхранението на въглерод в дългосрочен план.

3.6.

Водородът, произведен от възобновяема енергия (чист водород), изглежда е междусекторният отговор на процесите по декарбонизация. Например в Швеция се осъществява проект, който цели да премахне емисиите на парникови газове от стоманодобива чрез възобновявам водород. Друг проект, във Финландия, ще покаже начини за производство на „син“, а по-късно — и на „зелен“ водород и улавяне на CO2 и за постоянното му съхранение в Балтийско море.

4. Производственият сектор по пътя към декарбонизацията

4.1.

От всички европейски отрасли акцентираме върху секторите с голям потенциал за усъвършенстване и влияние върху намаляването на европейските емисии на CO2. В производствения сектор акцентът е поставен върху отраслите, които трябва да преодолеят повече предизвикателства, за да се декарбонизират. Настоящото становище е съсредоточено върху стоманодобивната, циментовата, химическата и нефтохимическата промишленост, нефтените рафинерии, целулозно-хартиената промишленост, производството на торове, стъкларската и керамичната промишленост.

4.2.

Преди да опишем технологиите, които биха могли да окажат въздействие върху намаляването и поглъщането на емисиите на въглероден диоксид, трябва да разгледаме възможността за преминаване от източници на енергия, получени от изкопаеми горива, към други източници на енергия без емисии и други възобновяеми източници. Тези източници могат да бъдат вятърна енергия, фотоволтаична и термослънчева енергия, водна енергия, геотермална енергия, биомаса и биогорива.

4.3.

Има някои отрасли, които ще трябва да възприемат съществуващи или нови технологии в своите процеси, за да постигнат нулеви емисии на ПГ с цел преход към неутрално по отношение на климата общество. В зависимост от отрасъла и настоящите му емисии на ПГ може да се наложи да бъдат предприети една или няколко стъпки.

4.4.

Тази първа стъпка може да изглежда „просто“ като промяна на етапа производство/снабдяване от процеса. В много други ситуации е възможно да е необходима допълнителна научноизследователска и развойна дейност, например за адаптиране на настоящите горелки на природен газ във водороден газ или за ползване на термопомпи. Освен това трябва да бъдат разгледани и съображенията относно взаимодействието между водорода и материалите или продуктите.

4.5.

Стоманодобивната промишленост:

Предизвикателството за традиционната стоманодобивна промишленост (интегриран метод, който изисква намаляване на желязната руда) вече доведе до въвеждането на няколко нови технологични подхода, които сега се съсредоточават върху замяната на доменните пещи с електродъгови пещи, захранвани с желязо, получено чрез пряка редукция, произведено с помощта на чист водород. Други вече проучени алтернативи разчитат на технологии за CCS, но те не могат да постигнат целта за намаляване на ПГ. Електролизата на желязна руда би могла да има до 87 % по-малко емисии на CO2 от настоящия интегриран метод (ако електроснабдяването е напълно декарбонизирано). Намаляване на водородната плазма, целящо нулеви емисии на CO2. Всъщност стоманодобивът с помощта на водород би могъл да има до 95 % по-малко емисии на CO2 от настоящия интегриран метод (ако използва напълно декарбонизирана електроенергия), но поради загубите на енергия по време на производството на водород, в крайна сметка това би увеличило енергийното потребление на отрасъла.

Емисиите на стоманата, произвеждана в електродъгови пещи, са едва 14 % от емисиите на ПГ от интегрирания метод и основното предизвикателство е да се замени природният газ в пещите за валцоване с чист водород или индукционна електроенергия.

CCU (с използване на отпадни газове от доменни пещи) могат да намалят емисиите с до 65 %, ако бъдат напълно внедрени (намаляването на CO2 зависи и от пълния жизнен цикъл на произтичащите химически продукти). Няколко технологии са на по-напреднал етап на разработване — демонстрационният завод Steelanol (понастоящем в строеж — НТГ 9) използва отпаден газ за производство на биоетанол, а проектът Carbon2Chem (НТГ 7-8) има за цел да използва отпаден газ като суровина за химикали.

4.6.

Циментовата индустрия:

Едва 37 % от емисиите в циментовата промишленост се дължат на горива, като в същото време останалите 63 % от емисиите са резултат на химическа реакция на суровината („емисии от процеси“). Следователно използването на горива, извлечени от възобновяеми източници (биомаса или водород) ще намали емисионността с максимум 35 %. Понастоящем се изпитват технологии, които могат да позволят бъдещото улавяне и управление или съхранение на CO2 (аминов метод и калциев цикъл). Друг начин за намаляване на емисиите е да се разработят онези видове цимент, които са известни като „нискоклинкерови“ и които понастоящем имат НТГ от 5—7. Емисионността на тези видове цимент е до 30 % по-ниска от тази на чистия портландцимент.

4.7.

Химическата промишленост:

В химическата промишленост електрифицирането на производствените процеси, например на парния крекинг, има за цел да намали емисиите на CO2 от всяка пещ за парокрекинг с 92 %. Химическият сектор има важен принос за възстановяване на устойчивите въглеродни цикли. Химическите продукти са огромен резервоар на въглерод, който може да реши въпроса с въглерода за 10-40 години. Днес обемът на въглерода, включен в химически продукти, е съпоставим с общите емисии на отрасъла за производството им. Дори и ако повечето от този въглерод стигне до атмосферата, когато продуктите бъдат изгорени в края на ползването им, определянето на амбициозна стратегия за кръгова икономика е предварително условие за постигане на устойчиви и издръжливи на изменението на климата въглеродни цикли чрез съхранение на въглерода „в затворен цикъл“. Химическият сектор може да допринесе за намаляването на емисиите в други сектори чрез „абсорбиране“ на въглерод и съхраняването му в продукти.

4.8.

Целулозната и хартиената промишленост:

В целулозната и хартиената промишленост се очаква, че комбинацията от усъвършенстване на процесите, включително преход към Промишленост 4.0, наред с инвестиции в най-съвременни производствени технологии, ще доведе до намаляване с 7 милиона тона CO2 до 2050 г. Използвайки своите съоръжения за КПТЕЕ на място, отрасълът има възможност да се включи на енергийния пазар, като оползотворява излишъците от енергия от интермитентни възобновяеми източници. Свързаните с това ползи за декарбонизацията биха могли да бъдат до 2 милиона тона. Чрез допълнителното преобразуване на промишлените съоръжения в източници на енергия с ниско съдържание на въглерод или без никакво се планира да се осъществи намаление на емисиите с 8 милиона тона CO2. В допълнение към някои от революционните концепции, определени в проекта Two team (4), например технологията Deep Eutectic Solvents („дълбоки евтектични разтворители“), която в момента е в процес на разработване, други новаторски и пробивни решения биха могли да допълнят усилията за намаляване на емисиите с около 5 милиона тона CO2.

4.9.

Нефтените рафинерии:

Нефтените рафинерии имат потенциала да допринесат за енергийния и климатичния преход на икономиката на ЕС по два начина: i) като значително намалят количеството емисии на въглероден диоксид на производствения си процес, и ii) като постепенно заменят горивата и други продукти с изкопаем произход с горива и други продукти, основаващи се на биогенен или рециклиран CO2. Постепенното заместване на енергията от изкопаеми източници с биоенергия, в съчетание с технологиите CCU и CCS, дори ще доведе до отрицателни емисии на ПГ. Нетните емисии на ПГ, генерирани по време на използването на горива и други нефтохимически продукти, могат да бъдат драстично намалени чрез постепенно пренасочване на суровините за производството от суров петрол към устойчива биомаса и рециклиран CO2. Така получените горива, след изгаряне, няма да добавят никакво или ще добавят много малко нетно количество CO2 към атмосферата, като по този начин ще допринасят за декарбонизацията на транспорта, особено за онези видове транспорт, които трудно се електрифицират. В момента са в процес на изпълнение инвестиции и нови проекти в тези области. Например три от приблизително 80-те големи рафинерии в ЕС са преобразувани в рафинерии за биогорива, които напълно заменят суровия нефт с устойчива биомаса (5). Тази стратегия за климатичен преход изисква по-малко финансови ресурси, отколкото други решения, тъй като самите рафинерии и логистичните системи за дистрибуция на продукти могат до голяма степен да се адаптират и да се използват повторно.

4.10.

Производството на торове:

Торовата промишленост понастоящем проучва как да замени природния газ като суровина с чист водород. Понастоящем в ЕС се разработват няколко пилотни проекта (6) и щом чистият водород бъде наличен и цената му бъде определена, отрасълът ще пристъпи към пълна декарбонизация.

4.11.

В заключение производственият сектор има потенциал за декарбонизация чрез енергийна ефективност, оптимизиране на процесите и преминаване към енергия от възобновяеми източници. Ще са необходими инвестиции в НИРИ, за да се достигне целта за въглеродна неутралност до 2050 г. Технологиите CCS и CCUS са от значение и за производствени отрасли като циментовата промишленост и отраслите, които използват биомасата като енергиен източник.

5. Умения и компетенции в бъдещия производствен сектор

5.1.

За новите промишлени процеси несъмнено ще се изискват нови работни методи. Отраслите и работниците ще трябва да адаптират начина, по който изпълняват задълженията си в промишлеността, като се съсредоточат върху намаляване на емисиите на CO2 още от първите стъпки в производствените процеси.

5.2.

Екологичният преход на производствения сектор ще промени производството по много начини, като въведе нови производствени технологии и като се възползва от цифровизацията. Ще са нужни нови умения, повишаване на квалификацията и преквалификация за постигане на справедлив преход, при който никой да не бъде пренебрегнат. Трябва да се отдели специално внимание на приканването на гражданите и работниците на ЕС, МСП, социалните предприятия и регионалните експерти да играят проактивна роля в неизбежната промяна на местата, където живеят.

5.3.

ЕС трябва да гарантира, че знанията за новите технологии и за начина на въвеждането им в настоящите отрасли стигат до промишлените работници. В рамките на социалния диалог публичните органи и дружествата трябва да положат усилия за максимално оползотворяване на вече съществуващи умения, както и за постигане на целите за декарбонизация.

5.4.

Пълното внедряване на чист водород в промишлеността ще бъде от съществена важност за много отрасли. Обаче, в допълнение към това, внедряването на технологиите за CDR ще повлияе на уменията и компетенциите в производствения сектор, а също така и в голяма степен на веригата на доставки.

6. Действия на ЕС и рамкови условия

6.1.

Нормативната рамка на ЕС и националните законови уредби трябва да подпомагат декарбонизирането на промишлеността, отчитайки факта, че в отделните държави членки и региони в Европа има много различни възможности и/или ресурси, които трябва да се инвестират при прехода.

6.2.

Фондът за справедлив преход, специално предназначен за подпомагане на региони, които са силно зависими от въглеродоемки отрасли, е една положителна първа крачка. Обаче обхватът, който е ограничен до региони, които са силно зависими от каменни въглища, лигнитни въглища, торф, битуминозни шисти и въглеродоемки отрасли, е недостатъчен. Подобно на Европейския парламент, ЕИСК предлага драстично увеличаване на бюджета на Фонда за справедлив преход, за да се предостави подкрепа на други сектори, които ще бъдат засегнати от декарбонизацията на промишлеността. Следва да се заделят допълнителни ресурси, за да се гарантира преходът от едно работно място на друго, създаването на алтернативни качествени работни места в същите региони и съответното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията на работниците.

6.3.

За екологичния преход в промишлеността ще са необходими въглеродно неутрална енергия и суровини за производство в изобилие, на достъпна, стабилна и конкурентна цена. В Европа ще трябва да бъдат направени значителни инвестиции, включително в енергийна инфраструктура, за да се отговори на нуждата на промишлеността от големи количества енергия от възобновяеми източници.

6.4.

Регулаторната рамка на ЕС трябва да води икономиката на ЕС към постигане на целта за нетна неутралност по отношение на климата до 2050 г. чрез създаване на условия за отключване на огромни ресурси — финансови, технологични и интелектуални — за бързото осъществяване на инвестиции в нисковъглеродни технологии, включително технологии за отстраняване на въглероден диоксид.

6.5.

Необходими са редовни стимули за насърчаване на внедряването на технологии за улавяне на въглерод в производствените отрасли или на европейско равнище — чрез Фонда за иновации — и във всяка държава членка, но без да се нарушава единният пазар, който е един от крайъгълните камъни на ЕС. Ще са необходими допълнителни инициативи на ЕС за привличане и мобилизиране на частни инвестиции.

6.6.

Трябва да бъдат създадени стратегически съюзи на европейско равнище, за да се ускори разработването на този отрасъл, благодарение на което ЕС ще може да има водеща роля в тази област. Настоящите правила относно държавната помощ биха могли да бъдат адаптирани, за да може това да се случи.

6.7.

Специално внимание трябва да се обърне на научноизследователските и развойните дейности и да има диалог за това на европейско равнище. Фондът за иновации трябва да бъде предпочитаното средство за канализиране на тези дейности.

6.8.

Политиките относно обществени поръчки следва да се използват за насърчаване на пазарите за екологични продукти, където производителите намаляват емисиите на ПГ в сравнение с т.нар. „кафяви“ продукти.

6.9.

Установеното забавяне при справянето с предизвикателствата във връзка с климата и недостига на време означава, че в докладите и препоръките на европейския семестър към всяка държава членка трябва да се включат някои ключови показатели за ефективността, за да помогнат за достигане на нужната декарбонизация на промишлеността.

6.10.

В Доклада за стратегическото прогнозиране следва да се прави периодичен преглед на напредъка, на най-обещаващите сценарии/варианти и на слабите места при опитите за постигане на целите по отношение на климата. Това е дори още по-важно, тъй като предоставя насоки за неотложни и високорискови инвестиции, но и за разумно обединяване на ресурси — както вертикално, така и хоризонтално.

6.11.

Поредица от предупредителни сигнали показва, че условията на конкуренция не са еднакви и че е налице опасност от изместване на въглеродни емисии към трети държави, което възпрепятства прехода към нулеви въглеродни емисии. Това отново подчертава важността на въвеждането на механизъм за проверка на конкурентоспособността като инструмент за филтриране на риска и задаване на насока.

6.12.

Наблюдават се ясно измерени различия по отношение концентрациите на емисии според държавите членки, емисиите на глава от населението, икономическите сектори и отделните региони. Поради времевия натиск трябва да се даде приоритет на постигането на най-бързите и най-значимите резултати, водещи по пътя към декарбонизация. По тази причина следва да се постави силен акцент върху металургията, минералните материали и химикалите и производството на възобновяеми горива.

Иновациите на ранен етап и желанието за ползването и продажбата им са различни в зависимост от размера на дружествата, като много големи групи имат предимство, що се отнася до иновациите, и МСП, що се отнася до желанието. По тази причина следва да се насърчават и улесняват както междусекторният, така и вертикалният трансфер на знания, като се създава благоприятна бизнес среда.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) РТГ: Равнищата на технологична готовност се изразяват с различни точки по скала, използвана за измерване на нивото на напредък или зрелост на дадена технология.

(2) Европейска агенция за околна среда.

(3) КПТЕЕ: комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.

(4) https://www.cepi.org/two-team-project-report/.

(5) Gela, биорафинерия във Венеция (eni.com) и La Mède (TotalEnergies.com).

(6) Fertiberia стартира торов завод с нулево въздействие в Пуертояно, Испания.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/59

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно енергийния и цифровият преход на селските райони

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 486/09)

Докладчик:	John COMER
Съдокладчик:	Luís MIRA

Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	30.6.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	173/1/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че не е отделено очакваното равнище на внимание и подкрепа на комбинирана стратегия за енергиен и цифров преход в селските райони. ЕИСК призовава за бързо изпълнение на дългосрочната визия на Комисията за селските райони на ЕС и за мобилизиране на заинтересованите страни чрез Пакта на ЕС за селските райони. Най-уязвимите селски райони се нуждаят от специално внимание, така че никой да не бъде пренебрегнат. От жизненоважно значение е да се постави акцент върху енергийната бедност и районите, белязани от бедност, характерна за селските райони.

1.2.

ЕИСК е убеден, че бъдещият успех на Европа ще зависи до голяма степен от начина, по който се отнасяме към селските райони, така че те да са в равновесие с градските райони. Селските общности не следва да бъдат поставяни в неравностойно положение, когато става въпрос за цифровизация и възможности за използване на енергия, например необходимото използване на лични автомобили поради липса на обществен транспорт.

1.3.

Ролята на местните общности трябва да се използва в максимална степен за постигане на справедлив енергиен преход, съчетан с развитие на общностите, чрез създаване и разрастване на общности за енергия от възобновяеми източници и граждански енергийни общности, включващи доброволно обединяване на граждани, местни органи и МСП с цел насърчаване на социалните и икономическите ползи.

1.4.

ЕИСК призовава за укрепване на следните политики и инструменти:

—

Политика в областта на енергията от възобновяеми източници: основното съображение, определящо настоящата политика в областта на енергията от възобновяеми източници, е необходимостта от увеличаване на капацитета, а не увеличаването на синергиите с благосъстоянието на селските общности. Необходимостта от максимално увеличаване на капацитета за възобновяема енергия е от съществено значение; също толкова важна е необходимостта от количествено определяне и постигане на резултати по всички въпроси, свързани с развитието на селските райони.

—

Политика в областта на обществените поръчки: настоящата политика в областта на обществените поръчки за инсталации за възобновяема енергия не помага на селските общности поради факта, че основният акцент е поставен върху намаляването на разходите, а не върху социално-икономическите нужди на гражданите в селските райони. Целта следва да бъде всички инсталации за енергия от възобновяеми източници да бъдат създадени по възможно най-разходоефективен начин и да допринасят в значителна степен за социално-икономическите нужди на селските общности и на гражданите в селските райони.

—

Съхраняване на електроенергия: необходимо е секторът на съхраняването на електроенергия да се разрасне. Едно от основните предизвикателства ще бъде сезонната сигурност на доставките на електрическа енергия. В това отношение ще помогнат съоръжения за акумулаторно съхранение на енергия, изграждане на интелигентна електрификация, в съчетание с реакции от страна на потреблението. Съхранението на чист водород ще бъде необходимо като резервен вариант.

—	Специално финансиране чрез заделяне на средства за националните планове за възстановяване и устойчивост, като по този начин се гарантира, че средствата действително се изразходват в селските райони.

1.5.

ЕИСК призовава Комисията да предложи Законодателен акт в областта на цифровите технологии за селските райони (Digital Rural Act) като трети компонент на стратегията на ЕС в областта на цифровите технологии, заедно със Законодателния акт за цифровите пазари и Законодателния акт за цифровите услуги. По-специално по отношение на младите хора цифровизацията ще разкрие нови възможности, които биха могли да променят демографските тенденции, като позволят на хората да работят от дома си и от работни центрове в селските райони.

1.6.

ЕИСК подчертава, че за да се използва напълно приносът на селските райони за плановете за възстановяване и устойчивост на ЕС или на държавите членки, е задължително на цялата територия да бъде осигурена високоскоростна интернет връзка, включително в слабо населените зони. ЕИСК настоятелно призовава правителствата или да създадат условия за частните оператори да предоставят тази услуга, или да използват държавно дружество за предоставяне на услугата.

1.7.

ЕИСК счита, че държавните органи и доставчиците на услуги трябва да разработят лесни за ползване приложения, специално адаптирани към реалностите на начина на живот и дейностите в селските райони. Прилагането на тези технологии например ще намали въглеродния отпечатък на селското стопанство (прецизно земеделие) и ще спомогне за подобряване на достъпността на отдалечените райони (дронове). Публичният сектор трябва да се намеси, ако частният сектор не успее да предложи тези решения.

1.8.

ЕИСК подчертава, че на потребителите от селските райони на различна възраст трябва да бъдат предоставени възможности за подходящо обучение и повишаване на квалификацията, за да използват тази нова цифрова технология. Приобщаването в по-малко облагодетелстваните райони трябва също да позволява достъпа до нужните устройства посредством споделено ползване или държавна субсидия за тяхното закупуване.

1.9.

ЕИСК заключава, че внедряването на цифрови технологии в селските райони е необходимо за подпомагане на енергийния преход. Енергийната система в селските райони трябва да бъде децентрализирана, което предполага огромна нужда от повече и по-добра взаимосвързаност, което само по себе си изисква внедряването на цифрови технологии, за да се постигне съответствие между предлагането и търсенето и да се гарантират ефективни енергийни потоци. Цифровото приложение на равнището на селските райони ще трябва да бъде с висока енергийна ефективност поради по-ниската степен на използване и по-ниската гъстота на населението. ИТ свързаност с ниско енергийно потребление е задължително условие за селските райони.

1.10.

ЕИСК подчертава, че тъй като 30 % от населението на ЕС живее в селски райони, справедливият енергиен преход в селските райони е ключов елемент в справедливия преход към неутрален по отношение на климата, устойчив и проспериращ Европейски съюз в съответствие с Териториалната програма до 2030 г.

1.11.

Комисията предложи 20 % от средствата по линия на NextGenerationEU да бъдат инвестирани в цифрови технологии. ЕИСК препоръчва всички държави членки да отделят най-малко 10 % от тези средства за цифрови технологии в селските райони, без да налагат ненужна бюрокрация.

2. Енергийният преход на селските райони

Въведение

2.1.

Сред учените съществува общо съгласие, че най-вероятният начин, по който човечеството влияе на глобалното изменение на климата, е посредством отделянето на въглероден диоксид при изгарянето на изкопаеми горива.

2.2.

Климатологът Майкъл Ман казва в книгата си The New Climate War („Новата климатична война“), че затоплянето на планетата ни е достигнало опасни нива и че все още не предприемаме необходимите мерки да предотвратим най-голямата глобална криза, пред която някога сме се изправяли.

2.3.

Изменението на климата вече е опасно на някои места поради покачването на морското равнище. Венеция и Маями са изправени пред сериозни предизвикателства в това отношение. Районът на Амазонка е претърпял мащабни обезлесявания и причинена от изменението на климата суша. По-бързото от очакваното топене на арктическата ледена шапка е повод за сериозно безпокойство.

2.4.

Необходими са действия от страна на всички заинтересовани страни в световен мащаб, за да бъдат предприети незабавни стъпки по отношение на изменението на климата посредством мерки за смекчаване и приспособяване за намаляване на емисиите на парникови газове. Бързото намаляване на използването на изкопаеми горива трябва да бъде непосредствен приоритет.

Селски райони

2.5.

130 милиона души или 30 % от населението на ЕС живеят в селски райони. Селските райони са различни и повлияни във висока степен от своето местоположение. В много райони, особено в Южна Европа, изменението на климата постепенно ще увеличава недостига на вода, ще влошава наводненията и ще увеличава силата и честотата на горските пожари. В Северна Европа увеличените валежи и бури могат и ще причинят значителни и скъпи щети на инфраструктурата. По-високите температури ще интензифицират водния цикъл и ще увеличат честотата на силните бури. Тези обстоятелства показват необходимостта от възможно най-бърз енергиен и цифров преход в селските райони.

2.6.

Идеята за енергиен преход в селските райони не е получила очакваната степен на внимание. Това е изненадващо, тъй като ресурсите, необходими за производството на възобновяема енергия, са тясно свързани със селските райони. По-голямата част от инфраструктурата за енергия от възобновяеми източници, като вятърни турбини, предприятия за производство на биогаз и слънчева енергия, се намират в селски райони. Електроенергийните мрежи също са част от селския пейзаж. Много живущи в селските райони смятат, че тези структури са им наложени и предоставят по-големи ползи на градските райони.

2.7.

Селските райони имат разнообразни и различни нужди в зависимост от местоположението си. Селските райони могат да бъдат обозначени по следния начин:

—	Селски райони в рамките на зоните за придвижване до работно място на даден град (радиус от 60 км) и чието развитие е включено в това на града.

—	Селски райони, които не са част от градския пазар на труда, но в които се осъществява движение на стоки и екосистемни услуги и други икономически дейности в посока към региона и от него.

—	Отдалечени селски райони, в които местната икономика до голяма степен зависи от износа на основни дейности като селскостопански продукти от региона. По-специално тенденцията в тези райони е населението да живее разпръснато и обществените услуги да са недостатъчни.

2.8.

Тези различни селски райони са изправени пред множество и разнообразни предизвикателства при изпълнението на енергийния преход, което показва значимостта на справедливия преход, за да се постигне желаната цел.

2.9.

Множество селски райони са физически изолирани и с ниска степен на икономическо разнообразие и ниска гъстота на населението. В много случаи ниските доходи и застаряващото население увеличават уязвимостта на селските общности. Хора, които живеят сами в изолирани селски райони с малко социално взаимодействие, представляват огромен проблем при изпълнението на енергийния преход. В тези райони енергийната бедност е значителен проблем.

2.10.

Въвеждането на интелигентни измервателни уреди е съществена част от енергийния преход в селските райони. Понастоящем изглежда, че в селските райони въвеждането на интелигентни измервателни уреди е твърде бавно. Освен това трябва да гарантираме, че домакинствата с ниски доходи и хората с ограничени компютърни умения могат да се възползват в най-голяма степен от интелигентните измервателни уреди, като част от справедлив енергиен преход, при който никой не е пренебрегнат. По Механизма за възстановяване и устойчивост са отпуснати 25 милиарда евро в подкрепа на цифровите умения и образованието. Държавите членки трябва да заделят адекватен дял от този фонд за обучение в областта на цифровите умения и грамотността за хората в селските райони. Недопустимо е, че някои части на Европа нямат интернет, и това положение трябва да бъде коригирано възможно най-скоро.

2.11.

В своето становище „Към цялостна стратегия за устойчиво развитие на селските/градските райони“ (1) ЕИСК подчерта, че политиките за селското стопанство, храните и селските райони трябва да са съгласувани с политиките за изменението на климата и биологичното разнообразие. Многофункционалността на селското стопанство е също толкова важна, колкото насърчаването на неселскостопански дейности като създаването на предприятия в сектора на услугите за чиста енергия с цел създаване на възможности за работа. Трябва да бъде проучен потенциалът на електронната търговия.

2.12.

В съобщението Дългосрочна визия за селските райони на ЕС (2) е включен Пакт за селските райони, чиято цел, наред с другото, е да се насърчи териториалното сближаване и да се създадат нови възможности за привличане на иновативни предприятия. Изпълнението на тази визия би улеснило в голяма степен справедливия енергиен преход в селските райони. ЕИСК приветства този подход в становището си „Дългосрочна визия за селските райони на ЕС“ (3).

Транспорт

2.13.

Предоставянето на транспорт в селските райони е от ключово значение поради недостатъчния обществен транспорт, слабата гъстота на населението и отдалечеността от магазини и услуги. Също така хора от селските райони, работещи в градски центрове, често изминават дълги разстояния до работните си места.

2.14.

Необходими са местно и национално планиране за предоставянето на мултимодална транспортна система за прехода към енергия от възобновяеми източници. Такава система трябва да предоставя избор и алтернативи за транспорт на хора и стоки.

2.15.

Транспортът на стоки в селските райони се нуждае от специално внимание по отношение на енергийния преход. Например важна част от планирането на енергийния преход трябва да се отнася до доставките на селскостопански средства за производство и събирането на селскостопански продукция. Целта, която трябва да бъде постигната, е да има електрически тежкотоварни автомобили и тежкотоварни автомобили, задвижвани с водород. В краткосрочен план за намаляването на емисиите на парникови газове могат да помогнат устойчиви биогорива и хибридни превозни средства.

2.16.

Значителното увеличаване на онлайн покупки, особено в селските райони, показва колко е важно да се намалят емисиите на парникови газове на микробусите за доставка. При инсталиране на достатъчно инфраструктура за зареждане за тази цел би послужило използването на електрически микробуси. Също така куриерските предприятия трябва да финансират закупуването на електрически микробуси. Непосредственият приоритет е да започнем да намаляваме емисиите по всеки възможен начин.

2.17.

В селските райони трябва да се даде приоритет на по-доброто предоставяне на обществен транспорт, като по този начин се постигат едновременно целите за намалени емисии на парникови газове и социално приобщаване и се създават възможности за развитие на селските райони. Общественият транспорт в селските райони трябва да бъде разглеждан като обществено благо в контекста на енергийния преход и затова се изисква публично финансиране, което да насърчи и улесни устойчивия обществен транспорт.

2.18.

Частните автомобили се считат за незаменимо средство от транспорта в селските райони, тъй като животът в селските райони би бил труден без тях. Приоритетът трябва да бъде да се помогне на и да се насърчат живущите в селските райони да намалят използването на частни автомобили, когато е възможно, и да преминат към превозни средства с ниски емисии възможно най-скоро. Финансовата помощ за насърчаване на закупуването на електрически превозни средства трябва да бъде ключова цел за енергийния преход на селските райони.

2.19.

Съоръженията за акумулаторно съхранение на енергия са ефективен начин за снижаване на кривата на нетното търсене на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници. В това отношение би могло да помогне широкоразпространеното използване на електрически превозни средства. Когато електрическите превозни средства могат да връщат електроенергия в мрежата, съвкупността от електрически автомобили може да служи като ценна система за акумулаторно съхранение на енергия в допълнение към други форми на акумулаторно съхранение на енергия. За потребителите трябва да бъде финансово привлекателно да връщат електроенергия от електрически превозни средства към мрежата, както е посочено в становището на ЕИСК относно „Регламент за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива“ (4).

Туризъм

2.20.

Селските райони често зависят от туризма като важен източник на доходи. Следователно селските райони трябва да имат достатъчна инфраструктура за алтернативни горива, която да насърчи туристическата индустрия, като същевременно намалява емисиите на парникови газове. Предприятията за автомобили под наем трябва да бъдат насърчени да преминат към превозни средства с ниски емисии и за предпочитане електрически превозни средства. Енергийният преход в селските райони изисква действия за подпомагане на по-висок доход от туризъм.

Електроенергия, произвеждана от възобновяеми енергийни източници

2.21.

Електроенергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници като вятър, слънце и биогаз, е основен компонент в селския пейзаж. Хармонизирането на законодателството между държавите членки трябва да насърчава и защитава интересите на произвеждащите потребители и да стимулира инвестициите в инфраструктури за енергия от възобновяеми източници. Във всички държави членки трябва да стане възможно произведената енергия да се продава в националната мрежа. Трябва да има подходящи схеми за компенсиране на разликата между енергията от възобновяеми източници, произвеждана от произвеждащите потребители, и потребената енергия, за да се гарантира енергийната независимост на селските райони.

2.22.

Проведените неотдавна търгове за централизирано възлагане на обществени поръчки за електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, се разпространиха все по-широко и в много случаи успяха да намалят разходите за изграждане на съоръжения за производство на вятърна и слънчева енергия. Като цяло развитието на електроенергията в селските райони е свързано предимно с декарбонизацията на енергийния сектор и не съществуват синергии с целите за развитие на селските райони. Живущите в селски райони често възразяват срещу подобни развития, тъй като предвиждат малка полза за местната общност.

2.23.

Кооперациите и други организации на място трябва да бъдат включени в процеса на постигане на споразумение за разполагане на съоръжения за електроенергия, произвеждана от възобновяеми енергийни източници, както навътре в сушата, така и в крайбрежните райони. Местните общности трябва да имат дялово участие и да се извличат ползи от подобни съоръжения на местно равнище.

2.24.

При такива големи проекти разработването на възобновяеми енергийни източници е свързано предимно с декарбонизацията на енергийния сектор; на развитието на селските райони е отделено малко внимание. Малките вятърни паркове, малките слънчеви съоръжения и съоръженията за анаеробно разграждане, управлявани от кооперации и местни лица, могат да бъдат насочени в по-голяма степен към развитието на селските райони, както и към социалното и икономическото приобщаване на селските общности. Необходимо е да бъде постигнат баланс между тези две системи. Общностите за енергия от възобновяеми източници и гражданските енергийни общности осигуряват начин за постигане на справедлив енергиен преход, съчетан с развитие на общностите.

2.25.

Един пример от селските райони в Швеция (Ейдемо и Сьодерхолм, 2015 г.) показва, че при липсата на общностни схеми за обезщетяване възможностите за заетост са много скромни в контекста на развитието на селските райони.

2.26.

Гражданската енергийна общност е правен субект, при който граждани, МСП и местни органи се обединяват като крайни потребители, за да си сътрудничат в производството на възобновяема енергия. Пример за това идва от община Фелдхайм, малко село на югоизток от Берлин, което е постигнало енергийна самодостатъчност. В дворовете са изградени вятърни турбини и е инсталирана независима мрежа. Местните жители плащат минимални цени за електричество. Създаването на предприятие за производство на биогаз позволи на селото да създаде местна топлофикационна мрежа. Това е отличен пример за общност за възобновяема енергия в действие и също така демонстрира, че за бъдещето на селските райони е от съществено значение да се възприеме подход „от долу нагоре“ (5).

2.27.

Чрез реакцията от страна на потреблението електропотреблението се измества към времеви периоди, когато системата може да се справи с него. Трябва да изгладим кривата на нетното търсене на електроенергия по време на пиковите периоди на търсене, с цел да избегнем изключвания, докато започне да се произвежда повече „зелена електронерегия. Използването на акумулаторно съхранение на енергия, съхранението на водород и интелигентната електрификация ще предоставят гъвкавост при снижаването на кривата на нетното търсене.

2.28.

В Дъблин пред ирландски парламентаристи Кадри Симсон, комисар по въпросите на енергетиката, заяви, че войната в Украйна е принудила Брюксел да предприеме по-активни и по-бързи действия, с цел да прекрати вноса на руски горива. Тя заяви, че съгласно предложенията, които предстои да бъдат одобрени, ЕС ще се стреми към целта за покриване на 45 % от потреблението си на енергия от възобновяеми източници до 2030 г. Това ще бъде увеличение спрямо настоящата цел от 32 % и повече от два пъти над дела от 22 % през 2020 г. ЕИСК подкрепя тази нова цел, но предупреждава, че тя може да бъде постигната единствено чрез бърз напредък с нови и по-големи инвестиции в енергийния преход в селските райони.

2.29.

Невинаги духа вятър, затова ще бъде необходим резервен вариант. Чистият водород може да предостави резервен вариант за задоволяване на разнообразното търсене на електроенергия и може да бъде съхраняван, до момента, в който има нужда от него.

Селско стопанство

2.30.

Селскостопанската дейност заема централно място в развитието и благоденствието на повечето селски райони. Този сектор от селската икономика е изправен пред огромни предизвикателства при постигането на енергийния преход.

2.31.

Не е извършена значителна работа за намаляване на въглеродния отпечатък на селскостопанските машини.

2.32.

В близко бъдеще изглежда, че използването на устойчиво биогориво предоставя най-добрата възможност за намаляване на емисиите, тъй като съществуващите машини могат да бъдат използвани, ако се модифицират подходящо.

2.33.

Производството на устойчиви горива не е евтино и цената им може да бъде повече два пъти по-висока от цената на дизеловото гориво. С времето цените може да намалеят малко.

2.34.

В бъдеще, когато електрическите селскостопански машини станат по-широкодостъпни, ще бъде възможно емисиите да бъдат значително намалени.

2.35.

Селското стопанство е предимно начинание с ниска печалба и затова би било изключително трудно да се финансират капиталовите разходи за преход към електрически машини. Преодоляването на проблема с финансирането на прехода към електрически машини или машини, задвижвани с водород, ще бъде основен аспект от енергийния преход на селските райони.

2.36.

Използването на слънчеви панели на селскостопански сгради ще позволи на земеделските стопани да използват „зелена“ електроенергия и тъй като селското стопанство е голям потребител на електроенергия, това ще е значителен напредък в енергийния преход. Всеки излишък може да бъде продаден обратно на електроенергийната мрежа.

2.37.

Прецизното земеделие е задвижван от данни подход за управление на земеделието, който може да подобри производството и добива и да намали въглеродния отпечатък на земеделието. Това е възможно благодарение на напредъка в цифровите технологии с дистанционно наблюдение, GPS и сателитни системи за управление на трактори. Всичко това ще бъде важно за енергийния преход в земеделието, в съчетание с условието за инвестиции, обучение и повишаване на квалификациите.

2.38.

Земеделските стопани може да имат възможност да продават излишъка от електроенергия на мрежата, тъй като производителите на млечни продукти и говеждо месо имат обширни покриви на селскостопанските си сгради. Някои земеделски стопани може да имат възможността да станат партньори при създаването на електроцентрали с използване на биомаса и да продават газ на газовата мрежа. Използването на горскостопански отпадъци в електроцентралите на биомаса е важно при улесняването на управлението на горите в тези райони, в които подобни материали са налични.

2.39.

Последиците от войната в Украйна означават, че трябва отново да обърнем внимание на продоволствената сигурност в ЕС. Земята трябва да се използва приоритетно за производството на храни. Не би следвало да има конкуренция между инсталирането на слънчеви панели в промишлен мащаб и производството на биомаса като възобновяем източник на енергия; те следва по-скоро да са допълващи.

Биометан

2.40.

Биометанът е биогаз, от който са отстранени въглеродният диоксид, сероводородът и водата; може да бъде впръскан директно в газовата мрежа или използван в превозни средства, задвижвани с газ.

2.41.

Съоръженията за анаеробно разграждане трябва да бъдат изграждани близо до места, където е наличен достатъчно полутечен оборски тор. Може да се използва и излишъкът от тревен и царевичен силаж, при условие че не е в противоречие с производството на храни и фуражи.

2.42.

Необходими са допълнителни научни изследвания за подобряването на ефикасността на съоръженията за анаеробно разграждане и за намаляването на разходите, свързани с процеса.

2.43.

Използването на съоръжения за анаеробно разграждане трябва да бъде насърчавано и финансирано като част от енергийния преход в селските райони.

2.44.

Енергията от биомаса може да се използва за производство на топлинна или електроенергия. Биомасата ще играе жизненоважна роля в производството на електроенергия от възобновяеми източници.

Селските къщи

2.45.

За много селски домакинства съществува възможност да инсталират технология за микрогенерация на електроенергия, като слънчеви панели и малки вятърни турбини, излишъка от която да продават обратно на електроенергийната мрежа.

2.46.

Домакинствата с ниски доходи имат нужда от финансова помощ за инсталирането на съоръжения за микрогенерация. Това би довело до значителен енергиен преход в селските домакинства.

2.47.

Селските къщи като цяло са по-лошо изолирани и по-малко енергийноефективни от градските къщи. Много селски домове са самостоятелни къщи, разположени на места, изложени на метеорологичните условия.

2.48.

Като част от енергийния преход е необходима мащабна инвестиционна програма за модернизация на селските къщи за подобряване на изолацията и енергийната ефективност. Такава инвестиция ще бъда значителна стъпка напред в намаляването на потреблението на енергия и декарбонизацията на отоплението на селските домове. Ще бъде необходима схема за безвъзмездни средства, тъй като капиталовите разходи за основна схема за модернизация са много високи. Домакинствата с ниски доходи и тези в енергийна бедност ще имат нужда от специална помощ за постигането на такъв преход.

3. Цифровият преход в селските райони

3.1.

През 2021 г. Европейската комисия представи своята визия за цифровата трансформация на Европа до 2030 г. На първо място тя подчерта необходимостта законодателните предложения за Законодателен акт за цифровите пазари и Законодателен акт за цифровите услуги да гарантират по-безопасно цифрово пространство, в което основните права на потребителите са защитени, и да създадат еднакви условия на конкуренция за европейските предприятия в цифровия свят.

3.2.

За изхранването на увеличаващото се световно население с минимално въздействие върху околната среда и по начин, който насърчава въглеродна неутралност, са необходими цифрови и технологични инфраструктури в селските райони, които да улеснят ефикасното и прецизно използване на ресурси в земеделието. Въпреки факта, че 30 % от населението на Европа живее в селски райони и че тези райони се равняват на 80 % от територията на 27-те държави членки, в селските райони цифровизацията е изправена пред по-големи трудности, които, ако не им бъде обърнато внимание, ще подкопаят цифровите амбиции на Европа. Европейската законодателна рамка за Законодателния акт в областта на цифровите технологии за селските райони е предназначена за справяне с тези трудности чрез насърчаване на следното:

—

гарантиране на еднакво покритие на широколентова мрежа за всички европейски райони: понастоящем покритието е добро в големите градски центрове и лошо в селските райони; за да бъдат постигнати целите на цифровизацията, на този въпрос трябва спешно да се обърне внимание, с цел да не се изострят допълнително различията между районите;

—	инфраструктура: осигуряване на частни инвестиции за развиването на инфраструктурата в крайната отсечка (т.нар. „последна миля“), като се вземат предвид нефинансовите ползи като социално-икономически външни ефекти;

—	изграждане на капацитет: подобряване на цифровата грамотност на хората, живеещи в селските райони;

—	пригодност: насърчаване на създаването на приложения, които посрещат нуждите на селскостопанската и селската общност, които се възползват слабо от цифровите услуги, предназначени за градската среда.

3.3.

Законодателният акт в областта на цифровите технологии за селските райони, като законодателен механизъм на Европейската комисия, също като Законодателния акт за цифровите пазари и Законодателния акт за цифровите услуги, ще бъде набор от правила, задължения и отговорности, целящи да гарантират, че европейските селски райони, които поради ниската гъстота на населението са икономически неблагоприятни за частни инвестиции, имат достъп до набор от инициативи, инструменти и начини на достъп. По този начин Законодателният акт в областта на цифровите технологии за селските райони ще гарантира, че в селските райони, където необходимостта от цифровизацията е обратнопропорционална на получената финансова възвръщаемост се тя все пак се провежда.

3.4.

На последно място, Законодателният акт в областта на цифровите технологии за селските райони ще бъде най-големият предшественик на Европейския зелен пакт, на стратегията „От фермата до трапезата“ и на европейската въглеродна неутралност през 2050 г., тъй като преходът към справедлива, здравословна и зелена продоволствена система ще бъде възможен единствено ако технологията и цифровизацията са налични и достъпни за селскостопанския и селския свят.

3.5.

Както се подчертава в становището на ЕИСК относно „Подобряване на равнищата на приобщаване, сигурност и надеждност на цифровизацията за всички“ (6), значението на цифровизацията не може да бъде подценявано, тъй като тя може да „подкрепи и по-голямата мобилност на пазара на труда, да повиши производителността и гъвкавостта на работното място и да даде възможност за интегриране на професионалния и личния живот, когато работниците работят дистанционно от дома“. За тази цел е необходим всеобхватен набор от цифрови умения, независимо от това дали работниците живеят в градски или селски райони. На отдалечени места обаче съществуват допълнителни многостранни бариери. Поради това ЕИСК призовава за специална програма за цифрови умения в подкрепа на европейските граждани, живеещи в селските райони. Този подход, който ще бъде в центъра на Законодателния акт за цифровите технологии за селските райони, следва едновременно да спомогне за преодоляване на цифровото разделение и за извличане на ползите от цифровата трансформация на обществото.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Становище на ЕИСК „Към цялостна стратегия за устойчиво развитие на селските и градските райони“ (ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 49).

(2) COM(2021) 345 final.

(3) Становище на ЕИСК относно „Дългосрочна визия за селските райони на ЕС“ (ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 137).

(4) Становище на ЕИСК относно „Регламент за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива“ (ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 138).

(5) Доклад от семинар на Европейския селски парламент семинар 21.

(6) Становище на ЕИСК относно „Подобряване на равнищата на приобщаване, сигурност и надеждност на цифровизацията за всички“ (ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 11).

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/67

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно публичните инвестиции в енергийна инфраструктура като част от решението на въпросите, свързани с климата

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 486/10)

Докладчик:	Thomas Kattnig
Съдокладчик:	Lutz Ribbe

Решение на пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	7.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	22.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	162/7/8

1. Заключения и препоръки

1.1.

Последиците от кризата в областта на климата оказват значително въздействие върху Европа и света. Въпреки че през последните години наличните възможности за ефективно адаптиране към изменението на климата се увеличиха, експертите посочват, че не са мобилизирани достатъчно финансови средства, че ангажираността от страна на гражданите и частния сектор е твърде слаба и че липсва политическо ръководство.

1.2.

За да се посрещне нарастващото търсене на електроенергия и да се постигнат целите в областта на климата, е необходимо инвестициите в електроенергийната мрежа да се удвоят на 55 милиарда евро годишно, а средствата за изграждането на чисти производствени мощности да се увеличат на 75 милиарда евро годишно (1). В това отношение публичните инвестиции в интелигентни и възобновяеми енергийни системи и в инфраструктура за съхранение са от голямо значение за гарантиране на сигурността на енергийните доставки, борбата с енергийната бедност, достъпните цени и създаването на работни места.

1.3.

ЕИСК подкрепя предложенията на Комисията за ускоряване и рационализиране на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници и за определяне на така наречените „целеви зони“ за такива проекти. Тук има значителен потенциал за по-бърз енергиен преход. Още по-важно е да се определи възможно най-точно какво опростяване се прилага в така наречените „предпочитани зони“.

1.4.

В европейското законодателство в областта на енергетиката смекчаването на изменението на климата не се признава като цел на регулирането на мрежите. Вследствие на това националните регулаторни органи също се затрудняват да предоставят стимули за трансформиране, разширяване и модернизиране на електроразпределителните мрежи, които да отговарят на изискванията за неутралност по отношение на климата.

1.5.

Що се отнася до бъдещата организация на енергийните системи и инфраструктури, ЕИСК многократно е подчертавал значението на активното участие на всички потребители — домакинства, предприятия и енергийни общности — в разработването на интелигентни енергийни системи и на предоставянето на стимули, за да може гражданското общество да участва в енергийния преход, но и да допринася за финансирането.

1.6.

Процентът на публичните инвестиции на ЕС в технологии за чиста енергия, необходими за процеса на декарбонизация, е най-ниският в сравнение с другите големи икономики и възпрепятства конкурентоспособността ни. От началото на либерализацията инвестиционната дейност на електроенергийните предприятия намалява. Този спад в инвестициите доведе до недостиг на доставките и възпрепятства по-нататъшното развитие на енергията от възобновяеми източници. Поради тази причина ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за изпълнението на плана REPowerEU да се използват плановете за възстановяване и Механизма за възстановяване и устойчивост, както и допълнителното финансиране от Кохезионния фонд за регионално развитие и средствата за селскостопанска политика на ЕС.

1.7.

Структурата и регулирането на пазара трябва да бъдат адаптирани към новите реалности, в които в бъдеще възобновяемите енергийни източници ще преобладават (включително по-децентрализирано производство и увеличено потребление по места), да се създадат необходимите условия за различните участници и да се гарантира подходяща защита на потребителите. ЕИСК приветства намерението на Комисията да проучи варианти за оптимизиране на структурата на пазара за електроенергия и решително подкрепя извършването на пазарни оценки, с които се анализират поведението на всички потенциални участници на енергийния пазар и неговата структура. При всички случаи ЕИСК подчертава, че преди да се правят предложения, е важно да се извърши цялостна оценка на въздействието.

1.8.

ЕИСК препоръчва отново по отношение на публичните инвестиции да се прилага „златното правило“, за да се защити производителността и социалната и екологичната база за благосъстоянието на бъдещите поколения.

1.9.

Смесеното финансиране с участието на частни инвеститори е вариант само ако се гарантира, че средствата се отпускат по прозрачен начин и че за публичния сектор не възникват неоправдани допълнителни разходи в сравнение с публичното финансиране. Трябва да има пълна прозрачност по отношение на обоснованите допълнителни разходи. Още по-важно е в този вид модели за смесено финансиране да са ясно определени правата и задълженията, да са изяснени въпросите, свързани с отговорността, и да е предвидена ефикасна и бърза система за разрешаване на конфликти, за да се избегнат допълнителни пределни разходи и неблагоприятни въпроси, свързани с отговорността.

1.10.

1.11.

ЕИСК е убеден, че трябва да се обърне специално внимание на това разширяването на мрежите да бъде определено за императивен обществен интерес, смекчаването на изменението на климата да бъде включено като регулаторна цел, както и като цяло на по-ефективната синхронизация по отношение на планирането на енергията от възобновяеми източници и електроенергийната мрежа. Крайно необходимо е да се определят конкретни правила в европейското право.

1.12.

Събитията от последното десетилетие, предизвикателствата, свързани с разширяването на мрежите, значителният скок в цените на енергията, опасността от кибератаки и, не на последно място, войната в Украйна ясно показват за какво всъщност става въпрос, а именно кой ще контролира в бъдеще такива ключови инфраструктури като енергийната мрежа. Следователно това е най-вече въпрос от обществен интерес. Това логично би изисквало публична собственост, която е ангажирана с общото благо и премахва съществуващите неравенства.

1.13.

Несъмнено въпросът за предимствата и недостатъците на публичната и частната собственост и/или частното финансиране на енергийната инфраструктура за един добре функциониращ енергиен пазар е важен и следва да бъде разгледан при планираната от Комисията оценка на вариантите за оптимизиране на структурата на пазара на електроенергия. Резултатите от такъв анализ могат да послужат като ценен инструмент за вземане на решения за държавите членки, които са отговорни за вземането на решения относно публичната или частната собственост върху енергийните инфраструктури. Според ЕИСК електроенергията е не само основна стратегическа стока за цялата икономика на ЕС, но и обществено благо. Поради това ЕИСК призовава Европейската комисия да анализира подробно въздействието и последиците от целия процес на приватизация и либерализация на европейския енергиен сектор по отношение на неговата стабилност, надеждността на доставките и функционирането на пазара на електроенергия и да превърне резултатите в преустройство на целия енергиен сектор, включително възможности за засилване на ролята на националния и публичния сектор.

2. Контекст

2.1.

Последиците от кризата в областта на климата вече засягат милиарди хора по света, но също така и екосистемите, както става ясно от последните доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК). Това е така въпреки факта, че покачването на температурата все още не е достигнало определената в Парижкото споразумение цел от 1,5 градуса. Особен проблем представлява фактът, че системите и групите, които ще бъдат най-силно засегнати от горещините, сушата, наводненията, болестите, недостига на вода и храна, често разполагат с най-ограничени ресурси за справяне с тях.

2.2.

Наличните възможности за ефективно адаптиране към изменението на климата се увеличиха през последните години. Въпреки това в много части на Европа осъществените и планираните мерки са незадоволителни. Експертите посочват недостатъчно мобилизиране на финансиране, твърде слаба ангажираност от страна на гражданите и частния сектор, както и липсата на политическо ръководство.

2.3.

Фактът, че заради войната в Украйна в момента в Европа бързо се отпускат значителни парични суми за военни цели, поражда страхове, че в резултат на това финансовите ресурси ще бъдат ангажирани и това може да доведе до забавяне по отношение на борбата срещу изменението на климата. Поради тази причина ЕИСК приветства мерките и инструментите, обявени от Комисията в плана REPowerEU (2), за намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаеми горива, по-специално от Русия, чрез предприемане на мерки за енергоспестяване, ускоряване на прехода към енергия от възобновяеми източници, насърчаване на диверсификацията на доставчиците и обединяване на усилията за постигане на по-устойчива енергийна система и истински енергиен съюз.

2.4.

За да се постигнат целите в областта на климата, капацитетът за възобновяема енергия трябва да се увеличи повече от два пъти. В момента разходите за зелена електроенергия, която не може да бъде използвана или транспортирана и която трябва да бъде намалена, са от порядъка на няколкостотин милиона евро годишно в големи държави като Германия. Тези икономически загуби ще нараснат многократно, ако не се разширят бързо електроенергийните мрежи и капацитетът за съхранение и същевременно не се подобрят възможностите за използване на електроенергията директно на място. Важно е при планирането и регулирането на мрежите развитието на енергийните мрежи да се приведе в съответствие с целта за неутралност по отношение на климата. Разпределителните мрежи имат решаваща роля в тази връзка, тъй като именно към тях са свързани повечето инсталации за енергия от възобновяеми източници.

2.5.

За да бъдат изпълнени тези изисквания, е необходимо инвестициите в електроенергийната мрежа да се удвоят на 55 милиарда евро годишно и средствата за изграждането на чисти производствени мощности да се увеличат на 75 милиарда евро годишно (3). В този контекст ЕИСК подчертава добавената стойност на предложенията на Комисията за бързи процедури за разрешения на проекти в областта на възобновяемите енергийни източници и създаването на т.нар. „целеви зони“ за такива проекти. ЕИСК подкрепя ускоряването и рационализирането на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници. Същевременно особено внимание трябва да се обърне на разпределителните мрежи, тъй като към тях по принцип се подава енергията от възобновяеми източници.

2.6.

В това отношение публичните инвестиции в интелигентни и възобновяеми енергийни системи са от голямо значение за гарантиране на сигурността на енергийните доставки, борбата с енергийната бедност, достъпните цени и създаването на работни места. Няма съмнение, че екологичната трансформация в съответствие с Европейския зелен пакт ще окаже огромно въздействие върху заетостта във въглеродно интензивните енергийни сектори. Същевременно целесъобразното увеличаване на публичните инвестиции в неутрални по отношение на климата енергийни системи ще създаде разнообразни нови възможности за заетост. Това изисква съответни фискални възможности чрез преформулиране на фискалната рамка, както предлага ЕИСК в становището си по собствена инициатива „Преформулиране на фискалната рамка на ЕС за устойчиво възстановяване и справедлив преход“ от октомври 2021 г.

2.7.

В европейското законодателство в областта на енергетиката досега смекчаването на изменението на климата не се признава като цел на регулирането на мрежите. Вследствие на това националните регулаторни органи също се затрудняват да предоставят стимули за трансформиране, разширяване и модернизиране на електроразпределителните мрежи, които да отговарят на изискванията за неутралност по отношение на климата.

2.8.

Що се отнася до бъдещата организация на енергийните системи и инфраструктура, ЕИСК многократно е подчертавал значението на активното участие на всички потребители — домакинства, предприятия и енергийни общности — в разработването на интелигентни енергийни системи. За съжаление, са направени единствено обещания, а не са предприети видими инициативи в тази насока. ЕИСК призовава най-сетне да се предоставят стимули за активизиране на произвеждащите потребители, общностите за възобновяема енергия или гражданските енергийни общности, така че гражданското общество да може да участва в енергийния преход, а потребителите да имат възможност да участват активно на пазара. По този начин може да се смекчи и проблемът с постоянно нарастващите разходи за намаляване на енергията от възобновяеми източници, за да се избегне претоварването на мрежата.

2.9.

ЕИСК подкрепя по-доброто адаптиране на правилата на ЕС относно трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) спрямо целите на Зеления пакт, което включва по-специално декарбонизацията на енергийната система, прехода към неутралност по отношение на климата, развитието на възобновяемите източници на енергия, енергийната ефективност и предотвратяването на риска от енергийна бедност. Тъй като енергийните мрежи играят съществена роля за баланса, издръжливостта и развитието на енергийната система, ЕИСК отправя искане регламентът да се впише по-ясно в процеса на интеграция на енергийната система, за да се насърчава всяка форма на декарбонизирана енергия, както и да се направи така, че всяка форма на нарушаване на интеграцията да стане невъзможна. В този контекст трябва да се приветства инициативата на Съвета и ЕП да определят и разпределителните мрежи като такива от „императивен обществен интерес“ в допълнение към енергията от възобновяемите източници.

2.10.

Настоящото покачване на цените е в тежест на европейските граждани и предприятия. ЕИСК отбелязва със съжаление, че призивът му (4) за намаляване на стратегическата зависимост от ненадеждни трети страни не е довел до действия от страна на политическите лидери в миналото, а напротив, зависимостта се е увеличила. Русия е най-големият износител на суров нефт, природен газ и въглища за ЕС и много ядрени електроцентрали зависят от руски горивни пръти и технологии. Настоящата криза с цените на енергията щеше да засегне европейските граждани и предприятия в много по-малка степен, ако Европа беше намалила вноса на изкопаеми горива съгласно поетите обещания. Поради тази причина ЕИСК приветства усилията, представени в плана REPowerEU, за бързо намаляване на тази зависимост, и по-специално на зависимостта от Русия. ЕИСК подкрепя усилията на институциите на ЕС и на държавите членки за ефективно справяне с проблема с цените в съответствие със съобщението от октомври 2021 г., съобщението относно пазара на електроенергия (COM (2022) 236 final) и инструментите, предлагани по линия на временната рамка за държавна помощ.

2.11.

В настоящия контекст ЕИСК още веднъж отбелязва, че основната цел не трябва да бъде диверсификация на зависимостите, а — доколкото е възможно, постигане на „стратегическа енергийна независимост и автономност“. Енергията от възобновяеми източници и водородът ще бъдат движеща сила в процеса на декарбонизация и тяхното производство следва, доколкото е възможно, да бъде в рамките на ЕС.

2.12.

Понастоящем като краткосрочен до средносрочен заместител на руския природен газ в някои региони се обсъжда втечненият природен газ (ВПГ), наред със значителни мерки за енергоспестяване. Вариант, съвместим с целите в областта на климата, в дългосрочен план е зеленият водород, ако е наличен в достатъчни количества и на разумна цена. Ако Европа не може сама да произвежда цялото количество необходими газове — както очевидно става с ВПГ, докато за водорода все още може да се постигне независимост от вноса — от руската катастрофа трябва да се извлекат правилните поуки. ЕИСК предупреждава, че Европа трябва да прояви особена предпазливост по отношение на ресурсите, които да заменят руския газ, с оглед на тяхното въздействие върху околната среда и новите зависимости от трети държави, които не споделят европейските ценности, като демократична стабилност, зачитане на правата на човека и върховенство на закона.

2.13.

Процентът на публичните инвестиции на ЕС в технологии за чиста енергия, необходими за процеса на декарбонизация, е най-ниският в сравнение с другите големи икономики и възпрепятства глобалната конкурентоспособност. Освен това Европейската сметна палата предупреждава, че стратегията REPowerEU може да не успее да мобилизира достатъчно средства. Поради тази причина ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за изпълнението на плана REPowerEU да се използват плановете за възстановяване и Механизма за възстановяване и устойчивост, както и допълнителното финансиране от Кохезионния фонд за регионално развитие и средствата за селскостопанска политика на ЕС.

2.14.

В някои държави — членки на ЕС, и на равнището на ЕС последиците от войната в Украйна се разглеждат като необратим тласък към по-голяма енергийна независимост и неутралност по отношение на климата. ЕИСК приветства този подход. Въпреки това се очертава разнородна картина: налице са тенденции за увеличено използване на втечнен нефтен газ и връщане към въглищата, което би могло да доведе до стъпка назад в енергийния преход. ЕИСК изразява критично отношение към това, но съзнава, че в краткосрочен план гъвкавите варианти за производство на енергия като спешна мярка допринасят за сигурността на енергийните доставки. Следователно освен вятърната и слънчевата енергия е важно да се използва голямото разнообразие от нисковъглеродни енергийни източници, които се вписват в икономически и екологичен план в рамките на енергийна система. Същевременно Комитетът призовава за повече усилия за екологичната трансформация на енергийната система.

2.15.

Европейската синдикална федерация на работещите в сектора на обществените услуги (EPSU) публикува доклад (5), потвърждаващ, че либерализацията на енергийната система не е дала достатъчно отговори на все по-голямата криза в областта на климата. Широкото използване на жизнеспособни алтернативи на енергийните източници, отделящи въглеродни емисии, до голяма степен стана възможно с помощта на значителни публични субсидии, а не посредством свободната конкуренция на пазара. Докладът показва, че без промяна на настоящия модел на енергийната система в Европа ангажиментите по Парижкото споразумение не могат да бъдат изпълнени.

3. Общи бележки

3.1.

Поради бързо напредващото изменение на климата и настоящата енергийна криза ще бъдат необходими инвестиции в инфраструктурата в рамките на кратък период от време, за да се постигне целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и да се гарантират енергийните доставки. В същото време скокът на цените на енергията показа слабостите на енергийния пазар. Следва да се поставят фундаментални въпроси за бъдещето на енергетиката, които ще гарантират екологосъобразни, достъпни и надеждни енергийни доставки, както и правото на енергия. ЕИСК изрично посочва неотложната необходимост от публични инвестиции за постигане на целта за енергийна независимост от вноса на руски газ и подкрепя мерките във връзка с това, предложени от Комисията в плана REPowerEU.

3.2.

Същевременно трябва да се вземе под внимание и структурата на пазара, както и неговото регулиране, създаването на необходимите предварителни условия за отделните участници и засилването на адекватната защита на потребителите. ЕИСК приветства намерението на Комисията да проучи варианти за оптимизиране на структурата на пазара за електроенергия и взема под внимание предприетия от Комисията анализ на пазарите на електроенергия и газ, предложените мерки за справяне с високите цени на енергията, предложенията за подобряване на енергийните мрежи и на капацитета за съхранение, както и подновените обещания за подобряване на достъпа до пазара за малки участници (произвеждащи потребители) и за гарантиране на сигурността на доставките.

3.3.

Структурата и регулирането на пазара трябва да бъдат адаптирани към новите реалности, в които в бъдеще възобновяемите енергийни източници ще преобладават. Ключовите понятия тук са: по-децентрализирано производство и увеличено потребление по места. За тази цел обаче трябва тепърва да се създадат необходимите условия за различните участници и да се гарантира адекватна защита на потребителите. Необходими са пазарни оценки, анализиращи поведението на всички потенциални участници на енергийния пазар и структурата на енергийния пазар. При всички случаи ЕИСК подчертава, че преди да се правят предложения, е важно да се извърши цялостна оценка на въздействието. ЕИСК обръща внимание на спешната необходимост от борба с високите цени на електроенергията, включително обединяването на цените на електроенергията и природния газ, които оказват отрицателно въздействие върху икономиките на държавите членки.

3.4.

Въпросът до каква степен и с каква структура на пазара може да бъде постигната сигурност на енергийните доставки с пазарни средства, дълго време беше оставян настрана. По принцип енергийна система, основана на енергия от възобновяеми източници (в значителната си част произведена на местно равнище), обещава висока степен на сигурност на енергийните доставки. Но тя няма да стане реалност от само себе си — необходимото предварително условие за това е подходящата регулаторна среда. От съществено значение са по-специално интелигентните мрежи, които изпращат ясни сигнали до милионите производители и потребители, за да могат те да се държат по благоприятен за системата начин и по този начин да допринасят за сигурността на енергийните доставки.

3.5.

В областта на финансирането на инфраструктурни проекти строгите фискални правила многократно са се оказвали най-голямата пречка за публичния сектор в миналото. Поради това целта трябва да бъде проектите, свързани с Европейския зелен пакт, енергийната независимост и цифровия сектор, да бъдат изключени от всякакви разпоредби, които възпрепятстват подобни публични инвестиции. Ето защо в съответствие със становището си относно „Преформулиране на фискалната рамка на ЕС“ (6) ЕИСК препоръчва по отношение на публичните инвестиции да се прилага „златното правило“, за да се защити производителността и социалната и екологичната база за благосъстоянието на бъдещите поколения.

3.6.

Смесеното финансиране с участието на частни инвеститори е вариант само ако се гарантира, че средствата се отпускат по прозрачен начин и че за публичния сектор не възникват неоправдани допълнителни разходи в сравнение с публичното финансиране. Трябва да има пълна прозрачност по отношение на обоснованите допълнителни разходи. В доклад на Европейската инвестиционна банка се констатира, че например договорите за ПЧП в автомобилния транспорт в Европа са били средно с 24 % по-скъпи от подобни проекти с традиционно финансиране (7). Още по-важно е в този вид модели за смесено финансиране да са ясно определени правата и задълженията, да са изяснени въпросите, свързани с отговорността, и да е предвидена ефикасна и бърза система за разрешаване на конфликти, за да се избегнат допълнителни пределни разходи и неблагоприятни въпроси, свързани с отговорността.

3.7.

Комисията правилно изтъква, че публичните инвестиции могат и трябва да доведат до мобилизиране на частни пари. REPowerEU обаче не обхваща рефинансирането на съответните публични средства. Премахване на субсидиите за изкопаеми ресурси би бил един подход за организацията му; друг подход би бил данъчно облагане на извънредни печалби, които произлизат от сериозната криза, свързана с нефта и газа, и се изразяват в огромни допълнителни печалби, особено за големите петролни компании. ЕИСК се опасява, че изключително високите печалби за енергийните дружества, от една страна, и увеличената енергийна бедност, причинена от скоковете в цените на енергията, от друга страна, имат взривоопасен потенциал в социален план. ЕИСК предлага тези печалби да бъдат събрани посредством данъци и предадени като финансова компенсация на енергийните потребители, напр. финансово по-слаби домакинства или енергоемки предприятия, и да бъдат използвани за разширяването на производството на възобновяема енергия и на необходимата мрежова инфраструктура, особено предвид факта, че това вече се обсъжда или прилага в някои държави членки. ЕИСК счита, че за да не бъдат възпирани енергийните предприятия да инвестират в нисковъглеродни решения, подобно данъчно облагане следва да бъде определено като много чувствително. ЕИСК призовава Комисията незабавно да предложи съответните мерки.

3.8.

Целта на инфраструктурата е преди всичко тя да функционира, а не да пренася електроенергия от точка А до точка Б като самоцел и по този начин да генерира постоянни печалби. Събитията от последното десетилетие, предизвикателствата, свързани с разширяването на мрежите, значителният скок в цените на енергията, опасността от кибератаки и, не на последно място, войната в Украйна ясно показват за какво всъщност става въпрос, а именно кой ще контролира в бъдеще такива ключови инфраструктури като енергийната мрежа. Следователно това е най-вече въпрос от обществен интерес. Това логично би изисквало публична собственост, която е ангажирана с общото благо и премахва съществуващите неравенства.

3.9.

ЕИСК подчертава, че справедливият преход не се свежда само до финансов преход. Той обхваща и целта за създаване на достойна заетост, качествени работни места и социална сигурност, за поддържане на конкурентоспособността на европейските предприятия и изисква конкретни мерки на всички равнища, по-специално на регионално равнище. Други ключови фактори за „справедлив преход“ са активната и организационна роля на публичния сектор и гарантирането на демократичното участие на социалните партньори на всички равнища.

3.10.

Енергийната мрежа e част от критичните инфраструктури. Загубата на достъп до тези инфраструктури или влошаване на състоянието им могат да предизвикат катастрофален недостиг на доставките и да изложат на риск обществената сигурност. Критични инфраструктури, като например транспортът и движението, здравните услуги, финансите и сигурността — наред с други — все по-често са в ръцете на частни субекти в Европа поради вълната от либерализация и приватизация през последните десетилетия. Това обстоятелство е проблематично, тъй като секторите са взаимносвързани и уязвимостта на един сектор намалява или възпрепятства ефективността на другите критични инфраструктури (каскаден ефект). От една страна, тези взаимозависимости трудно могат да бъдат оценени, а — от друга, осигуряването на тяхната ефективност е в интерес на общото благо. По-специално при смущения на пазара или бедствия намесата на публично координирани органи, които разполагат с правомощия за контрол, е от съществено значение, за да може да се осигури координирана в териториално отношение устойчивост. Тези рискове са особено високи при електроенергията, без която функционирането на една напреднала цивилизация през 21-ви век е практически немислимо, а широкоразпространените прекъсвания на електроснабдяването биха довели до срив в обществото като цяло.

3.11.

Предвид факта, че на сградите в Европа се падат около 40 % от потреблението на електроенергия, от съществено значение по-специално за енергийния преход и увеличаването на енергийната ефективност в жилищния сектор e интелигентното съчетаване на нови технологии, ефективното саниране и насърчаването на нови модели на гражданско участие. С Директивата за вътрешния пазар на електроенергия се насърчава това участие на потребителите в производството на електроенергията от възобновяеми източници и се създава основа за приемането на децентрализираното производство на енергия. В този контекст хармонизацията за цялото европейско пространство е от съществено значение, за да могат възможно най-много домакинства в Европа да участват в енергийния преход. Концепции, като споделяне на енергия и общностна енергетика, като цяло разкриват добри перспективи за използването на енергийните мрежи за дребномащабни, съобразени с нуждите и разтоварващи мрежата доставки.

3.12.

ЕИСК отново заявява позицията си, че целта следва да бъде постигането на възможно най-голямо намаление на емисиите на парникови газове на възможно най-ниска социално-икономическа цена. ЕИСК препоръчва при необходимост да се съчетаят инструменти, които са съвместими с добре регулирания пазар, и регулаторни мерки, включително финансови инструменти с подкрепа от многогодишната финансова рамка и NextGenerationEU, за да се допринесе за по-ефективна в енергийно отношение среда. Но също така трябва да е ясно: когато въз основа на внимателен анализ се установяват обосновани данни за съществуващ или предстоящ пазарен провал, публичният сектор трябва да предприеме коригиращи действия, например чрез инвестиции или пазарни интервенции.

4. Конкретни бележки

4.1.

Инвестициите в енергийната инфраструктура имат за цел да повишат сигурността на енергийните доставки и да ускорят развитието на енергията от възобновяеми източници по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин в интерес на потребителите и икономиката. Във връзка с това се поставя един изключително важен въпрос, а именно кой ще контролира в бъдеще такива ключови инфраструктури, като енергийната мрежа и инфраструктурата за съхранение. От началото на либерализацията инвестиционната дейност на електроенергийните предприятия намалява. Този спад в инвестициите — в мрежата и в производството — доведе до недостиг на доставките и възпрепятства по-нататъшното развитие на енергията от възобновяеми източници.

4.2.

От микроикономическа гледна точка възниква въпросът защо енергийна мрежа, която е привлекателна инвестиция за инвеститорите, тъй като е надеждна, да не бъде атрактивна и за държавата. Ако бяха публична собственост, дивидентите, разпределяни ежегодно от частните дружества, биха могли да бъдат реинвестирани в интерес на общото благо и биха облекчили публичните бюджети. Това е така не на последно място поради факта, че при някои процеси на частична приватизация в миналото вече се оказа, че публичната собственост би била по-разумното решение по чисто финансови причини. В редица държави членки вече се използват публични или полупублични структури. Същевременно се наблюдава тенденция към повторна муниципализация. Несъмнено въпросът за предимствата и недостатъците на публичната и частната собственост и/или частното финансиране на енергийната инфраструктура за един добре функциониращ енергиен пазар е важен и следва да бъде разгледан при планираната от Комисията оценка на вариантите за оптимизиране на структурата на пазара на електроенергия. Резултатите от такъв анализ могат да послужат като ценен инструмент за вземане на решения за държавите членки, които са отговорни за вземането на решения относно публичната или частната собственост върху енергийните инфраструктури.

4.3.

В този контекст все по-голямо значение придобиват местното и регионалното енергоснабдяване и повторната муниципализация на дружествата доставчици — особено във връзка със стратегиите за децентрализация. Във връзка с това публичните инвестиции за децентрализирано производство на енергия на общинско равнище играят ключова роля. Следва да се проучат и други възможност за финансиране, като прякото предоставяне на финансови ресурси чрез фондове. Покривите на обществените сгради са особено подходящи за захранване на цели квартали с евтина слънчева енергия.

4.4.

В някои държави членки се предоставят финансови стимули, за да се ускори развитието на фотоволтаиката. В писмо до Комисията Австрия, Белгия, Литва, Люксембург и Испания призовават административните сгради, супермаркетите, плоските покриви и промишлените съоръжения задължително да бъдат оборудвани с фотоволтаични системи при определени условия. Фотоволтаичните системи следва да се превърнат в стандарт и при новите и санираните сгради. Те призовават Комисията да отпусне повече средства от бюджета на ЕС за това изграждане. ЕИСК приветства тази идея и призовава Комисията да извърши анализ относно инвестициите, регулирането и съпътстващите мерки, като научноизследователската и развойната дейност, които са необходими за насърчаване на фотоволтаичното развитие и производство в ЕС.

4.5.

Енергията като обществено благо: във връзка с това ЕИСК припомня прилагането на общите ценности на Съюза в областта на услугите от общ икономически интерес по смисъла на член 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), посочени в Протокол № 26 към ДЕС и ДФЕС относно услугите от общ интерес. По този начин биха могли да се гарантират по-голяма ефективност и достъпност и да се предотврати пазарен провал.

4.6.

Настоящата енергийна криза подчертава особеното значение на енергията като значимо обществено благо. Наред със запазването на качествени работни места и заетост става прозрачна връзката между социалните и екологичните аспекти. Публичната собственост може да гарантира демократичен контрол, публични инвестиции, сигурност на енергийните доставки и справедливо разпределение на разходите за трансформиране на енергетиката към възобновяеми енергийни източници.

4.7.

С оглед избягване на погрешни и зле насочени инвестиции е необходимо да се отстранят съществуващите неясноти и противоречия по отношение на основните структури на новата енергийна система, структурата и ролите на пазара и пазарните правила и преди всичко незабавно да се вземе под внимание социалното въздействие върху работниците и потребителите. В това отношение справедливото разпределение на инвестиционната тежест играе централна роля, същото се отнася и за справедливото разпределение на евентуалните печалби. Как могат да се гарантират инвестиционните нужди и рентабилността е един от важните въпроси, които трябва да бъдат решени, за да се осигури оптимално функциониране на енергийния пазар в дългосрочен план. ЕИСК взема под внимание заключенията в тази връзка от проучването на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и от съобщението относно пазарите на електроенергия и газ и приветства намерението на Комисията да извърши оценка на пазара на електроенергия.

4.8.

Съществен аспект в рамките на енергийния преход ще бъдат координацията и организацията между вносителите, регионалните оператори на мрежи, гражданските енергийни дружества, потребителите на собствена електроенергия и енергийните общности, които използват електроенергията си на място, както и предприятията за съхранение и доставчиците.

Брюксел, 22 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Това е заключението на междубраншовата организация в сектора на електроенергията Eurelectric.

(2) План REPowerEU COM (2022) 230 final.

(3) Това е заключението на междубраншовата организация в сектора на електроенергията Eurelectric.

(4) Становище на ЕИСК относно „Цени на енергията“ (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 80).

(5) A Decarbonised, Affordable and Democratic Energy System for Europe (Декарбонизирана, достъпна и демократична енергийна система за Европа).

https://www.epsu.org/sites/default/files/article/files/Going%20Public_EPSU-PSIRU%20Report%202019%20-%20EN.pdf.

(6) Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Преформулиране на фискалната рамка на ЕС за устойчиво възстановяване и справедлив преход“ (ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 11).

(7) ЕИБ, 2006 г. Ex ante construction costs in the European road sector: a comparison of public-private partnerships and traditional public procurement (Предварителни разходи за строителство в европейския сектор на автомобилния транспорт: сравнение на публично-частните партньорства и традиционните обществени поръчки). Икономически и финансов доклад, 2006/01, Blanc-Brude F., Goldsmith H. и Välilä T. https://www.eib.org/attachments/efs/efr_2006_v01_en.pdf.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следното изменение, получило поне една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлени по време на разискванията:

Параграф 2.9

Параграфът се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК подкрепя по-доброто адаптиране на правилата на ЕС относно трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) спрямо целите на Зеления пакт, което включва по-специално декарбонизацията на енергийната система, прехода към неутралност по отношение на климата, развитието на възобновяемите източници на енергия, енергийната ефективност и предотвратяването на риска от енергийна бедност. Тъй като енергийните мрежи играят съществена роля за баланса, издръжливостта и развитието на енергийната система, ЕИСК отправя искане регламентът да се впише по-ясно в процеса на интеграция на енергийната система, за да се насърчава всяка форма на декарбонизирана енергия, включително ядрена, както и да се направи така, че всяка форма на нарушаване на интеграцията да стане невъзможна. В този контекст трябва да се приветства инициативата на Съвета и ЕП да определят и разпределителните мрежи като такива от „императивен обществен интерес“ в допълнение към енергията от възобновяемите източници.

Изложение на мотивите

Производството на ядрена енергия играе и ще продължи да играе важна роля сред широкия спектър от технологии с ниски емисии, както подчерта председателят на ЕК г-жа Фон дер Лайен в неотдавнашните си изказвания.

Резултат от гласуването на изменението:

Гласове „за“:	44
Гласове „против“:	109
Гласове „въздържал се“:	14

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/76

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съвместното създаване на услуги от общ интерес като принос към по-силна демокрация на участието в ЕС

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 486/11)

Докладчик:	Krzysztof BALON
Съдокладчик:	Thomas KATTNIG

Решение на пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	7.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	226/0/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

Съвместното създаване на услуги от общ интерес (УОИ) от организациите на гражданското общество и пряко от гражданите е един от най-ефективните инструменти за стимулиране на демокрацията на участието, а с това и за укрепване на европейската интеграция. Ето защо в рамките на настоящото становище Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) предлага конкретни мерки за подобряване на рамковите условия в ЕС в тази област с цел да се повиши защитата на правата и предимствата, с които се ползват гражданите.

1.2.

По-специално кризисни ситуации, като например настоящата руска агресия срещу Украйна и последвалото бягство на милиони хора, предимно жени и деца, демонстрират решаващата роля на гражданското общество с неговата незабавна способност спонтанно, но същевременно успешно, да съчетава или да прилага модели и процедури за съвместно създаване, по-специално на социални и образователни УОИ, в области, в които вече разполага с опит с действително съвместно създаване.

1.3.

В исторически план участниците от гражданското общество винаги са предлагали социални и други услуги от общ интерес, когато потребностите не са били установени от публичните органи на управление, а тяхното удовлетворяване не се е считало за доходоносно от търговските дружества. В повечето случаи държавата навлиза на по-късен етап като доставчик или възложител на услуги, а също и като регулатор и гарант на качеството на услугите. В този контекст по отношение на УОИ трябва да се прилага принципът на субсидиарност между държавите членки и Европейския съюз в съответствие с член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Освен това по отношение на УОИ принципът на субсидиарност следва да бъде водещ принцип в отношенията между всички равнища на публичната администрация на държавите членки, както и между публичните органи и организациите на гражданското общество.

1.4.

Въпреки че юридическата и политическата отговорност за предоставянето на УОИ остава в правомощията на съответните избрани представители и редовно се оценява от гражданите по време на избори, публичните органи упражняват надзора върху адекватното предоставяне на УОИ. ЕИСК подкрепя целево прилагане на подхода на съвместно създаване: УОИ следва да бъдат разработвани съвместно с ползвателите, общностите и организациите на гражданското общество, за да се гарантира, че те отговарят на реалните нужди, от една страна, и на демократичното участие, от друга страна. Това е особено вярно в случаите, когато служителите, наети по трудов договор, си сътрудничат с доброволци или структури за самопомощ.

1.5.

Поради това държавите членки се приканват да разработят и/или подобрят инструменти, които гарантират участието на гражданите и организациите на гражданското общество в целия процес на предоставяне на услуги от общ интерес. Това включва подходящи рамкови условия за нестопански дейности на социалната икономика, както са определени в становището на ЕИСК от 18.9.2020 г. относно „Укрепване на социалните предприятия с нестопанска цел като основен стълб на една социална Европа“ (1), и прилагането на член 77 от Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки (2) по такъв начин, че да се запазват поръчки за определени услуги в здравната, социалната, културната и в образователната сфера, посочени в този член, за организации с нестопанска цел.

1.6.

ЕИСК отбелязва, че висококачественото предоставяне на услуги от общ интерес в интерес на гражданите и икономиката зависи от наличието на достатъчно ресурси, т.е. финансиране и персонал, и те трябва да се осигуряват.

1.7.

Въпреки че рамковите условия за предоставяне и следователно съвместно създаване на УОИ са преди всичко отговорност на държавите членки, регионите и общините, съществува също така спешна необходимост от насърчаване на държавите членки да разработят концепции за съвместно проектиране чрез създаване на инструментариум, който да улеснява използването на модели за съвместно създаване. Подобни инициативи следва да насърчават всички отговорни участници в държавите членки да стимулират съвместното създаване и предоставяне на УОИ от страна на организациите на гражданското общество.

1.8.

ЕИСК предлага Комисията да публикува работен документ по този въпрос като основа за по-нататъшната работа, насочена към създаването на „инструментариум“, който следва да насърчава и насочва националните, регионалните и местните власти към засилено използване на модели за съвместно създаване. Един такъв документ следва да включва, наред с другото, съображения във връзка със съвместното създаване в съответствие с член 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Протокол № 26 към ДЕС и към ДФЕС, като се вземат предвид Европейският стълб на социалните права, особената роля на социалната икономика с нестопанска цел за съвместното създаване и необходимите рамкови условия за това. Освен това документът следва да включва предложения за европейска и национална подкрепа на иновативни проекти за съвместно създаване, като се вземат предвид научноизследователските компоненти, и набор от добри практики. Въз основа на описания по-горе инструментариум, след по-широка консултация на равнище ЕС, може да бъде публикувана Зелена книга, а след това и Бяла книга.

1.9.

От своя страна ЕИСК ще създаде форум за обмен на идеи и най-добри практики в тази област с участието на организации на гражданското общество, социалните партньори, университети и научноизследователски проекти, за да се поддържа и развива дискусионният процес на европейско равнище.

2. Контекст

2.1.

По-нататъшното развитие на демокрацията на участието в Европейския съюз е едно от основните предизвикателства пред укрепването на европейската интеграция, противопоставено на популизма и национализма. Съвместното създаване на УОИ от организации на гражданското общество и пряко от гражданите е един от най-ефективните инструменти за стимулиране на демокрацията на участието.

2.2.

От няколко години ЕИСК в сътрудничество с различни участници от гражданското общество и академичните среди/научните изследвания се ангажира за модернизиране и по-нататъшно развитие на УОИ. В рамките на Комитета отговорността за тази дейност се носи основно от постоянната група „Услуги от общ интерес“.

2.3.

През 2019 г. започна сътрудничество с консорциума за съвместно създаване на услуги за иновации в Европа (CoSIE) (3), съставен от университети, общини и организации на гражданското общество от девет държави членки (Гърция, Естония, Испания, Италия, Нидерландия, Полша, Унгария, Финландия, Швеция) и Обединеното кралство. Постоянната група „Услуги от общ интерес“ се запозна с новаторския опит и заключенията на проекта CoSIE в рамките на два семинара: „Съвместно създаване на услуги от общ интерес: роля на организациите на гражданското общество“ на 15 април 2021 г. в Брюксел, и „Граждани обслужват граждани: съвместното създаване и предоставяне на услуги от общи интерес от страна на организациите на гражданското общество“ на 1 и 2 декември 2021 г. в Люблин (Полша) в сътрудничество с град Люблин и с участието на партньори от Украйна.

2.4.

Съвместното създаване е неразривно свързано с по-широко обсъждане на реформата на публичната администрация. Акцентът на новото публично управление (НПУ) беше поставен върху повишаването на ефективността, възприемане на управленски модели от частния сектор и изграждане на взаимоотношения доставчик-потребител в обществените услуги, в които като отправна точка служат потребностите, желанията и изборът на ползвателите на услуги. Това беше доминиращ модел през 90-те години на миналия век и първото десетилетие на XXI век, но към него бяха отправени критики за това, че не е толкова ефективен и ефикасен, колкото се очакваше, както и за ограничения му потенциал за иновации (4). Акцентът на тенденциите след НПУ („парадигмети“ (5)) по отношение на иновациите в областта на обществените услуги се основава на активен гражданин, който участва в предоставянето на услугата, а не на пасивен индивидуален потребител, мотивиран от фрагментиран личен интерес, и тези тенденции са насочени също така към подобряване на интеграцията и координацията между мрежите от потребителски групи и заинтересованите страни, а не към дезинтеграция. Съвместното създаване се счита за ключова концепция в моделите след НПУ (6).

2.5.

Резултатите от досегашната работа на ЕИСК в тази област показват, че съвместното създаване и предоставяне на УОИ от гражданите или техните организации води до укрепване на демокрацията на участието и по-нататъшно развитие на социалната икономика в Европейския съюз, наред с останалите съществени роли, които УОИ играят като незаменим фактор за всички останали дейности в обществото.

3. Услуги от общ интерес

3.1.

В рамките на европейската интеграция в контекста на характерното противопоставяне между „единство“ и „многообразие“ беше разработен нов подход към услугите, регулирани от специфични правила и стандарти. Целта е да се гарантира, че всички граждани и всички заинтересовани страни имат достъп до онези основни услуги, които са и ще останат в основата на един достоен живот и които са и ще продължат да бъдат от съществено значение за участието в обществото — услуги от общ интерес (УОИ). УОИ могат да се предоставят в различен контекст — или на конкурентни пазари, като икономически услуги от общ интерес, или като неикономически услуги от общ интерес, изключени от тези пазари. Тук Комисията прави разграничение (7) между услуги от общ икономически интерес, нестопански услуги и социални услуги от общ интерес (от стопански или нестопански характер). Член 106 от ДФЕС се прилага по отношение на услугите от общ икономически интерес (УОИИ) (8) или икономическите услуги.

3.2.

Концепцията постепенно се развива и прецизира:

3.2.1.

УОИ са част от общите европейски ценности и играят роля за насърчаване на социалното и териториалното сближаване в ЕС (9). Във връзка с това ЕИСК припомня общите ценности на Съюза по отношение на услугите от общ икономически интерес по смисъла на член 14 от ДФЕС, както са изложени в Протокол № 26 относно услугите от общ интерес, приложен към ДЕС и ДФЕС. По-нататъшното развитие на установените тук принципи може да доведе до по-голяма ефективност и премахване на недостатъците.

3.2.2.

Тези общи ценности имат три измерения: свободата на преценка, с която разполагат националните, регионалните и местните власти, за да отговорят на нуждите на потребителите; зачитането на многообразието и различията в потребностите, предпочитанията и демократичния избор на ползвателите, както и на различните географски, социални и културни условия; високо равнище на качество, безопасност, достъпност, равно третиране и насърчаване на универсалния достъп и правата на потребителите (10).

3.2.3.

Тези услуги са съществена част от икономическите и социалните системи на държавите — членки на ЕС, и като цяло представляват основен елемент от европейския социален модел. Европейските граждани и предприятия с основание очакват да разполагат с широк набор от надеждни, стабилни и ефективни услуги от общ (икономически) интерес, които са с високо качество и на достъпни цени. Тези услуги гарантират, че могат да бъдат удовлетворени колективните нужди и интереси — задачи от обществен интерес. ЕИСК изрично отбелязва, че висококачественото предоставяне на тези основни за гражданите и икономиката услуги зависи от наличието на достатъчно ресурси, т.е. финансиране и персонал, и те трябва да се осигуряват.

3.2.4.

Достъпът до УОИИ е част от основните права (11) и от Европейския стълб на социалните права (12). Въпреки че в принцип 20 от Стълба изрично се споменават „основните“ УОИ, други от неговите принципи очертават важни области на услугите от общ интерес, като например образование, жилищно настаняване и помощ за бездомните, дългосрочни грижи, приобщаване на хората с увреждания, здравни грижи и др.

3.2.5.

Нестопанските услуги от общ интерес са освободени от правилата на вътрешния пазар и конкуренцията; за тях са в сила единствено общите принципи на ЕС (прозрачност, недискриминация, равно третиране, пропорционалност) (13).

3.2.6.

Съюзът и държавите членки следят „тези услуги да се осъществяват съобразно принципи и при условия, по-специално икономически и финансови, които да им позволяват да изпълняват своите задачи“ (14).

3.2.7.

УОИИ се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства фактически или юридически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени (15).

3.3.

Цел на услугите от общ интерес е да се отговори на нуждите на всички граждани и заинтересовани страни, като се отчита тяхното развитие във времето и пространството и динамичният им характер. Те могат например да обхващат области като сигурност, здравеопазване, социални услуги, включително приобщаване на хора с увреждания, дългосрочни грижи, социални жилища (16), образование, както и области на основни услуги, изрично посочени в принцип 20 от Европейския стълб на социалните права (17).

3.4.

По отношение на УОИ трябва да се прилага принципът на субсидиарност между държавите членки и Европейския съюз в съответствие с член 5, параграф 3 от ДЕС. ЕС определя обща рамка от принципи, насочени към удовлетворяване на потребностите на всички граждани и икономически и социални участници, а държавите членки и регионалните и местните власти създават и прилагат УОИ. Освен това по отношение на УОИ принципът на субсидиарност следва да бъде водещ принцип в отношенията между всички равнища на публичната администрация на държавите членки, както и между публичните органи и организациите на гражданското общество.

3.5.

УОИ трябва да отговарят на множество противоречиви изисквания: гарантиране на основните права; местни цели за икономическо, социално и териториално сближаване; целите на устойчивото развитие, опазването на околната среда и борбата срещу изменението на климата; и прилагане на социалната пазарна икономика, единния пазар и правилата за конкуренция. При това по прагматичен начин и въз основа на принципа на субсидиарност и с участието на всички заинтересовани страни, трябва да се намери баланс в развитието, за да се отговори на нуждите на всеки отделен човек и всяка общност.

4. Съвместно създаване на услуги от общ интерес

4.1.

Участниците от гражданското общество винаги са предлагали социални и други услуги от общ интерес, защото потребностите не са били установени от публичните органи на управление, а тяхното удовлетворяване не се е считало за доходоносно от търговските дружества. В повечето случаи държавата навлиза на по-късен етап като доставчик на услуги, а също и регулатор и гарант на качеството на услугите.

4.2.

Услугите от общ интерес се предоставят или възлагат от самите териториални единици. Въпреки че политическата отговорност е в правомощията на съответните избрани представители и редовно се оценява от гражданите по време на избори, публичните органи упражняват контрола върху адекватното предоставяне на УОИ. Могат да се следват два различни подхода, а именно „от горе надолу“ — инициативи на национални, регионални или местни власти, или „от долу нагоре“ — съвместно създаване с участието на граждани и/или организации на гражданското общество. Настоящото становище се позовава на втория подход. ЕИСК подкрепя широкото прилагане на подхода на съвместно създаване: УОИ следва да бъдат разработвани в сътрудничество с ползвателите, общностите и организациите на гражданското общество, за да се гарантира, както че те отговарят на реалните нужди, така и че дават възможност за демократично участие.

4.3.

Областите и степента на реализиране на съвместното създаване обаче зависят от контекста. Не всички услуги, общности и доставчици на услуги — особено в инфраструктурни сектори от критично значение като енергоснабдяване и водоснабдяване — се вписват в радикално нов начин за подхождане към услугите и споделяне на отговорностите, но всяка стъпка към засилване на правомощията за съвместно вземане на решения и насърчаване на ефективни решения в дух на сътрудничество се оказва от полза. За да се увеличи максимално участието на потребителите, може да се препоръча „стълбицата на съвместното създаване“ (18), с различни равнища на системно участие на съответните публични и частни участници, като се започне от по-ниско равнище на ангажираност (когато публичните агенции имат за цел да дадат възможност на гражданите да увеличат капацитета си за ръководене на собствения си живот и да ги насърчат да създават съвместно услугите, които се предлагат от публичния сектор) до най-високото равнище (когато съвместните иновации, основани на съвместно определяне на програми и дефиниране на проблеми, съвместно проектиране и изпробване на нови и неизпитани решения, както и координираното прилагане въз основа на публични и частни решения са улеснени).

4.4.

Съвместното създаване предполага възприемането на начини на работа, които се основават на силни страни или на активи. Основаният на активи подход мобилизира ресурсите (материални и нематериални), възможностите и стремежите на ползвателите на услуги, вместо само да регистрира и удовлетворява техните нужди. Този подход се основава на предположението, че всички граждани имат ценни, често непризнати активи (култура, време, житейски и учебен опит, практически знания, контакти, умения, идеи), които могат да допринесат за развитието и предоставянето на услуги. Методологичният инструментариум за съвместно създаване включва редица методи — от проучвания на удовлетвореността, като например в електронната търговия, и проучвания на общественото мнение до различните начини за изразяване на мнения чрез използване на цифрови инструменти, целеви групи и панели, до методи за участие (напр. социални хакатони, технологии на отвореното пространство, живи лаборатории, световни кафенета, планове за услуги, проекционно мислене, пътувания на потребителите и различни онлайн инструменти за участие).

4.5.

Съвместното създаване обаче не е техническо решение и не може да бъде постигнато с еднократно усилие. Това е подход, който навлиза в процесите на проектиране и предоставяне на услуги на различни етапи. В своите по-радикални форми инструментариумът обхваща форми на съвместно управление, които насърчават прехвърлянето на властта и понякога това на собствеността на услугите върху хора и общности. Това включва официалното участие на хора с опит в споразумения за управление, договорености за реципрочност, кооперации и общностни организации.

4.6.

Предпоставката за успешен процес на съвместно създаване е да се поканят всички потенциални групи потребители, за да могат да бъдат представлявани техните интереси. Пристрастното участие в полза на гражданите, които разполагат с повече ресурси и са по-склонни да участват, може да доведе до недемократични процеси.

4.7.

Друго задължително условие за съвместно създаване е доверието между участниците в процеса, което може да бъде изградено между доставчиците на услуги и заинтересованите страни само ако има прозрачност относно това какво би трябвало да постигне услугата, чрез своите процеси на съвместно създаване, и степента, в която тя споделя открито обхвата и целевата група на услугата със съвместните създатели (19).

4.8.

Съвместното създаване следва винаги да се осъществява в контекста на планиране на нуждите на национално, регионално и местно равнище. Противоречията между различните нужди винаги трябва да се вземат предвид. Когато бъдат регистрирани, предложенията за тяхната йерархия могат да бъдат обсъждани в рамките на обществени консултации и основата за вземане на решения може да бъде предоставена на съответните органи за медиация и вземане на решения, за да се гарантира високо качество, сигурност на доставките и достъпност, равно третиране и зачитане на правата на потребителите. Ползите за обществото като цяло трябва действително да останат крайната цел на УОИ. Процесът на съвместно създаване при никакви обстоятелства не трябва неволно да води до понижаване на качеството на услугите, неоправдано повишаване на цените или ограничаване на достъпа до услуги.

4.9.

Съвместното създаване е динамично взаимодействие между доставчиците на услуги, ползвателите на услуги и други заинтересовани страни, което включва различни потенциални етапи:

4.9.1.

съвместно иницииране: съвместно определяне на целите и задачите на отделните услуги от самото начало на процеса;

4.9.2.

ангажиране на заинтересованите страни: участие на нови действащи лица (ползватели, клиенти, доставчици на услуги) и поддържането на ангажимента им по време на процеса;

4.9.3.

съвместен дизайн: съвместно проектиране на услугата;

4.9.4.

съвместно изпълнение: съвместно предоставяне на услуги;

4.9.5.

съвместен мениджмънт: съвместно организиране и управление на услугите;

4.9.6.

съвместно управление: съвместно формулиране на политики;

4.9.7.

съвместна оценка: съвместно оценяване на ефективността и ефикасността на услугите и на решенията, взети въз основа на набор от критерии.

4.10.

В този контекст следва да се отбележи, че на практика вече съществуват иновативни модели, при които предоставянето на обществена услуга изобщо не е възможно без активното участие на ползвателите (20).

4.11.

От съществено значение е УОИ да се развиват в рамките на съвместни усилия с ползвателите, общностите и организациите на гражданското общество, за да се гарантира, че те създават и обогатяват стойността на предложенията за УОИ — т.е. повишено благосъстояние или споделено разбиране за общото благо, което може да бъде основа за разработване на политики, стратегии и услуги. В процеса на разработване на съвместни услуги хората, които използват услугите, работят със специалисти за проектиране, създаване и предоставяне на услуги (21). Следователно в този процес ролите на новатора, доставчика на услуги и ползвателя на услугата се припокриват.

4.12.

Добавената стойност на съвместното създаване винаги се крие в активното сътрудничество между публичните органи, които носят правна и/или политическа отговорност за предоставянето на УОИ, доставчиците на услуги и бенефициерите или ползвателите, които трябва да участват в демократичния процес на съвместно създаване. По този начин съвместното създаване засилва демократичната легитимност на политическите решения.

4.13.

Тази добавена стойност допринася по-специално за засилване на демократичното участие, когато доставчиците на услуги идват от кръговете на организации на гражданското общество или от социалната икономика с нестопанска цел, в рамките на които публичните служители си сътрудничат с доброволци или със структури за взаимопомощ, или когато организации на гражданското общество, представляващи интересите на бенефициерите или ползвателите, могат да упражняват реално влияние върху публични или частни доставчици на услуги. Освен това съвместното създаване има и морално измерение; то укрепва общностите, сближаването и доверието между участниците (22).

4.14.

Това е видно и в кризисни ситуации. Актуален пример е предоставянето от организациите на гражданското общество на услуги (по-специално в социалната сфера и образованието) за и с участието на бежанци от войната в Украйна. Непосредственият капацитет на гражданското общество за спонтанно, но и успешно прилагане на модели и процедури за съвместно създаване се оказа решаващ и възможен в територии, които вече имат опит в успешни процеси на съвместно създаване.

5. Политически инициативи на европейско равнище

5.1.

Въпреки че рамковите условия за предоставяне и следователно съвместно създаване на УОИ са преди всичко отговорност на държавите членки, регионите и общините, съществува необходимост от насърчаване на националните, регионалните и местните органи да подкрепят по подходящ начин предоставянето на качествени услуги от общ интерес. Тук съществува спешна необходимост държавите членки да стимулират разработването на концепции за съвместно проектиране, при което се създава инструментариум, който улеснява използването на модели за съвместно проектиране. Подобни инициативи следва да стимулират всички заинтересовани страни в държавите членки да насърчават съвместното създаване и предоставяне на УОИ от организациите на гражданското общество, отчасти защото подходът на съвместно създаване допринася значително за адаптирането на услугите към променящите се нужди, за тяхното модернизиране и за насочването им към бъдещето.

5.2.

За тази цел ЕИСК призовава Европейската комисия да възприеме хоризонтален подход, като вземе предвид различните си области на компетентност и всички заинтересовани страни, за да разработи инструментариум, включващ различни форми на съвместно създаване, осъществените пилотни проекти и заключенията, които трябва да бъдат извлечени от тях.

5.3.

По-конкретно ЕИСК предлага Комисията да публикува работен документ по този въпрос като основа за по-нататъшната работа, насочена към създаването на „инструментариум“, който следва да насърчава и насочва националните, регионалните и местните власти към засилено използване на модели за съвместно създаване. Един такъв документ следва да включва, наред с другото, съображения във връзка със съвместното създаване в съответствие с член 14 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и Протокол № 26 към ДЕС и ДФЕС, като се вземат предвид Европейският стълб на социалните права, особената роля на социалната икономика с нестопанска цел в съвместното създаване и необходимите рамкови условия за него, както са определени в становището на ЕИСК от 18.9.2020 г. относно „Укрепване на социалните предприятия с нестопанска цел като основен стълб на социална Европа“ (23). Освен това документът следва да се позовава на прилагането на член 77 от Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки (24) по такъв начин, че да се запазват поръчки за определени услуги в здравната, социалната, културната и в образователната сфера, посочени в този член, за организации с нестопанска цел. Освен това документът следва да включва предложения за европейска и национална подкрепа на иновативни проекти за съвместно създаване, като се вземат предвид научноизследователските компоненти и набор от най-добри практики. Въз основа на описания по-горе инструментариум, след по-широка консултация на равнище ЕС, може да бъде публикувана Зелена книга, а след това и Бяла книга.

5.4.

От своя страна ЕИСК би създал форум за обмен на идеи и най-добри практики в тази област с участието на организации на гражданското общество, университети и научноизследователски проекти, за да се поддържа и развива дискусионният процес на европейско равнище.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 131.

(2) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32014L0024&from=BG.

(3) https://cosie.turkuamk.fi.

(4) Drechsler, W. (2009 г.) Towards a Neo-Weberian European Union? Lisbon agenda and public administration (Към неовебериански Европейски съюз? Лисабонската стратегия и публична администрация), Halduskultuur—Administrative Culture 2009 г., 10(1), стр. 6—21.

(5) Çolak, Ç. D. (2019 г.) Why the new public management is obsolete: an analysis in the context of the post-new public management trends (Защо новото публично управление е остаряло: анализ в контекста на тенденциите след новото публично управление), Croatian and Comparative Public 2019 г., 19(4), стр. 517—536, https://doi.org/10.31297/hkju.19.4.1.

(6) Torfing, J., Sørensen, E., & Røiseland, A. (2019 г.) Transforming the public sector into an arena for co-creation: Barriers, drivers, benefits and ways forward (Трансформиране на публичния сектор в сфера на съвместно създаване: пречки, движещи сили, ползи и начини за постигане на напредък). Administration & Society 2019 г., 51(5), стр. 795—825, https://doi.org/10.1177/0095399716680057.

(7) https://ec.europa.eu/info/topics/single-market/services-general-interest_bg.

(8) Залегнали още в Римския договор, понастоящем член 106 от ДФЕС.

(9) ДФЕС — Общи разпоредби, член 14.

(10) Протокол № 26, приложен към ДЕС и ДФЕС.

(11) Член 36 от Хартата на основните права на ЕС.

(12) Параграф 20 от Стълба.

(13) Протокол № 26, приложен към ДЕС и ДФЕС.

(14) Член 14 от ДФЕС.

(15) Член 106 от ДФЕС.

(16) С оглед на влошаващата се жилищна криза в много държави членки, жилищата на достъпни цени също придобиват все по-голямо значение като основни услуги.

(17) „Водоснабдяване, канализация, енергетика, транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации“.

(18) Torfing, J., Sørensen, E., & Røiseland, A. (2019 г.) Transforming the public sector into an arena for co-creation: Barriers, drivers, benefits and ways forward (Трансформиране на публичния сектор в сфера на съвместно създаване: пречки, движещи сили, ползи и начини за постигане на напредък). Administration & Society 2019 г., 51(5), стр. 795—825, https://doi.org/10.1177/0095399716680057.

(19) https://cosie.turkuamk.fi/arkisto/index.html

(20) Като например във Франция: „Services Publics Partagés“ („Споделени обществени услуги“): https://service-public-partage.fr/.

(21) Институт за високи постижения в областта на социалните грижи (2015 г.) Co-production in social care: what it is and how to do it? (Съвместна работа в областта на социалните грижи: какво е това и как да го правим?) Ръководство на SCIE 51.

(22) C. Fox et al. (2021 г.) New Agenda for Co-Creating Public Services, (Нова програма за съвместно създаване на обществени услуги), Университет по приложни науки в Турку, https://julkaisut.turkuamk.fi/isbn9789522167842.pdf.

(23) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 131.

(24) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32014L0024&from=BG.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/83

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Тематични партньорства в рамките на Споразумението от Любляна“

(проучвателно становище)

(2022/C 486/12)

Докладчик:	David SVENTEK
Съдокладчик:	Florian MARIN

Искане за консултация	Съвет — чешко председателство, 26.1.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	9.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	190/1/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК категорично подкрепя изявленията, съдържащи се в Споразумението от Любляна, относно Програмата на ЕС за градовете, и приветства по-специално голямото внимание, което се отделя на партньорството, както и на многостепенния подход и на подхода с участието на множество заинтересовани страни за устойчиво градско развитие.

1.2.

Тематичните партньорства следва да водят до осезаеми и устойчиви действия и до резултати, които да са по-дълготрайни от самите партньорства. Следва постоянно да се проучва възможността за трансфер на резултатите към други държави членки, региони, градове или сектори. Трябва да се наблюдават териториалното разпределение и географският баланс по отношение на тези възможности, за да могат те да бъдат от полза за уязвимите региони и градове.

1.3.

Връзката между Програмата на ЕС за градовете и политиката на сближаване би могла да се укрепи. Въпреки че става дума за две отделни политики и инициативи с различни цели, заложени в различни рамки, следва да има синергии. Необходими са взаимосвързани инструменти и средства за предоставяне на по-последователна подкрепа на градовете в рамките на политиката на сближаване, както и междусекторно и междуинституционално сътрудничество и интеграция на стратегическо и оперативно равнище. В бъдеще на тематичните партньорства следва да се придаде по-голяма легитимност.

1.4.

От решаващо значение за градските власти на малките и средноголемите градове и трайното им участие в Програмата на ЕС за градовете са наличието на предвидими и финансово подкрепени механизми за изпълнение, които превръщат европейските стратегически цели в конкретни действия, както и подходящо финансиране на местно равнище.

1.5.

ЕИСК счита, че критериите за избор на партньори за тематични партньорства трябва да бъдат по-конкретни, открити и приобщаващи. Не бива да се пренебрегва възможността социалните партньори и организациите на гражданското общество да участват в този процес наред с градските власти. Важно е да се вземе предвид извършената предварителна оценка във връзка с екологизирането на градовете и устойчивия туризъм.

1.6.

Към условията на труд, предвидимостта на професионалното развитие и достъпа до висококачествени работни места, равните възможности и адекватното заплащане следва да се прилага трансверсален подход. Следва да се обърне внимание на гарантирането на всички видове диалози и консултации със заинтересованите страни като социален диалог, граждански диалог и консултации с гражданите.

1.7.

ЕИСК предлага да се вземат под внимание подходът „от долу нагоре“, тематичните клъстери, тематичните мрежи и мрежите за разработване на индивидуализирани и съобразени с местните условия решения, както и възможността за използване на съществуващите тематични мрежи и мрежи на градове, особено за малките и средноголемите градове.

1.8.

Ролята на ЕИСК в управлението на Програмата на ЕС за градовете и на Споразумението от Любляна би могла да бъде укрепена. Освен това ЕИСК би трябвало да участва и в Групата за градско развитие и в Техническата подготвителна група на Програмата за градовете, както и в заседанията на генералните директори по въпросите на градовете.

1.9.

Допълнителни теми, към които да се насочат тематичните партньорства, биха могли да бъдат демокрацията на участието, икономиката на благосъстоянието в градовете и връзките между градските и селските райони, като се обърне специално внимание на младежта.

1.10.

ЕИСК отново отправя предложението си за създаване на специален секретариат с цел повишаване на ефикасността и ефективността на тематичните партньорства, за да се гарантира връзка с градските политики на местно равнище, да се осигури техническо съдействие и да се улесни създаването на тематични общности и обменът на най-добри практики в тази област. Това следва да се осъществи в тясно сътрудничество с Европейския комитет на регионите.

2. Контекст

2.1.

На 26 ноември 2021 г. министрите на ЕС, отговарящи за въпросите на градоустройството, приеха Споразумението от Любляна и неговата многогодишна работна програма, с което се поставя началото на нов етап на Програмата на ЕС за градовете. В документа се предвиждат конкретни стъпки за обновяване на Програмата на ЕС за градовете, като общата цел е повишаването на нейното въздействие и ефективност. Многогодишната работна програма допълва политическата декларация и определя оперативните параметри, метода на работа и стъпките за осъществяване на следващия етап на тази инициатива за многостепенно управление с участието на множество заинтересовани страни.

2.2.

Четиринадесетте приоритетни теми на Програмата на ЕС за градовете (1) остават в сила: приобщаване на мигрантите и бежанците; качество на въздуха; бедност в градовете; жилищна политика; кръгова икономика; работни места и умения в местната икономика; адаптиране към изменението на климата (включително решения за зелена инфраструктура); енергиен преход; устойчиво земеползване и природосъобразни решения; градска мобилност; цифров преход; иновативно и отговорно възлагане на обществени поръчки; култура и културно наследство; и сигурност в обществените пространства.

2.3.

В Споразумението от Любляна към този списък с приоритети се добавят следните четири теми: равенство в градовете, храни, екологизиране на градовете и устойчив туризъм. Те бяха добавени въз основа на процеси на съвместно създаване и са свързани с Новата Лайпцигска харта, политиките на ЕС, други нововъзникващи тенденции в градското развитие и нуждите на градовете.

2.4.

Предстоящото чешко председателство на Съвета на Европейския съюз поиска от ЕИСК да проучи как промените в новото Споразумение от Любляна могат да повлияят на създаването на нови тематични партньорства. По време на чешкото председателство на ЕС ще бъдат доразвити две от четирите теми, договорени в Любляна: екологизиране на градовете и устойчив туризъм.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК подкрепя категорично изявленията, съдържащи се в Споразумението от Любляна, относно Програмата на ЕС за градовете, и приветства по-специално силния акцент, поставен върху партньорството, многостепенния подход и подхода с участието на множество заинтересовани страни в градското развитие.

3.2.

Същевременно ЕИСК подкрепя продължаването и по-нататъшното развитие на Програмата на ЕС за градовете при пълно спазване на принципите на пропорционалност. Освен това на местно равнище следва да се управлява внимателно принципът на допълняемост.

3.3.

Комитетът приветства факта, че в Споразумението от Любляна се признават значението и ролята на ЕИСК в подкрепа на Програмата на ЕС за градовете. Както е посочено в многогодишната работна програма на Програмата за градовете на ЕС, ЕИСК има възможност и желание да даде своя принос и да окаже подкрепа по отношение на териториалния характер на развитието, партньорствата, икономическите и социалните аспекти на градското развитие, както и по отношение на разпространението на градоустройствените политики на ЕС.

3.4.

Предизвикателствата, свързани с многообразието, сложността и устойчивостта на политиките за градско развитие изискват многостепенен подход и подход с участието на множество заинтересовани страни, като по този начин се дава приоритет на партньорствата. Споразумението от Любляна признава значението на партньорството за задълбочаване на познанията. Тематичните партньорства следва да водят до осезаеми и устойчиви действия и до резултати, които да са по-дълготрайни от самите партньорства. Следва постоянно да се проучва възможността за трансфер на резултатите към други региони, градове или сектори. Трябва да се наблюдава териториалното разпределение на тези възможности. Градовете следва да бъдат мотивирани и стимулирани да се възползват от европейските възможности за развитие и да бъдат активни на равнище ЕС.

3.5.

Трудно е човек да се ориентира в многообразието на градовете и техните политики за развитие и това е проблем, за който понастоящем няма общо решение в политиките на ЕС за градско развитие. Необходим е индивидуализиран подход, при който се ценят партньорството, гражданското общество и социалните партньори. Решенията за бъдещето на стратегиите за развитие трябва да включват различни гледни точки, експертни познания и дисциплини. В становището на ЕИСК „Преразглеждане на Териториалната програма на ЕС, Лайпцигската харта и Програмата на ЕС за градовете“ (2) се препоръчва използването на най-подходящите инструменти за подпомагане на различните видове териториални единици при спазване на субсидиарността, което ще облекчи признаците на лишения, изостаналост и изолация в регионите, изложени на риск.

3.6.

При финансирането на устойчивото развитие на всички категории градове следва да се осигури лоялна конкуренция между тях, което означава равен достъп до средства за малките и средноголемите градове. Принципът на конкуренцията също следва да бъде адаптиран към тази ситуация и винаги да се взема предвид.

3.7.

Нов елемент, включен в Споразумението от Любляна, е предварителната оценка на темите. Тези оценки имат за цел да се приложи прагматичен, ефективен и ориентиран към резултатите подход, с цел да се увеличи въздействието на бъдещите резултати от Програмата на ЕС за градовете. Те ще позволят също така да се адаптират критериите за избор на партньори. ЕИСК препоръчва заинтересованите страни в областта на градската политика и бъдещите тематични партньорства да вземат постоянно под внимание обмена на най-добри практики, включително модели на партньорство и сътрудничество.

3.8.

За изпълнението на плановете за действие на тематичните партньорства следва да се създадат адаптирани инструменти, финансирани от фондовете на ЕС и с публични средства. Следва да се осигури адаптирана подкрепа (финансови инструменти, безвъзмездни средства и фондове), за да се гарантира ефективно протичане на процеса на изпълнение на тематичните партньорства, по-специално по отношение на помощта за малките и средноголемите градове и организации. Освен това достъпът до тази подкрепа следва да бъде справедлив, така че малките организации и градове да не бъдат пренебрегнати.

3.9.

Инструменти като интегрираните териториални инвестиции и воденото от общностите местно развити се оказаха много успешни и следва да продължат да се използват и укрепват въз основа на стабилни и предвидими механизми за тяхното прилагане. Според ЕИСК може да се приложи интегриран подход (3) и по отношение на възможността за съчетаване на публични и частни финансови ресурси с цел увеличаване на капацитета и споделяне на риска в полза на териториалното и градското развитие при наличието на демократичен контрол, прозрачно управление и отчетност.

3.10.

При търсенето на решения на предизвикателствата, свързани с устойчивото градско развитие, следва винаги да се вземат предвид иновациите. Препоръчва се достъпът до иновации, както и споделянето на идеи за иновации и мащабното им използване, да бъдат включени трансверсално в политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. и в споразуменията за партньорство на равнище държави членки. Не бива да се пренебрегва и изпробването на нови подходящи и иновативни решения, особено що се отнася до технологии, свързани с четвъртата или петата индустриална революция или Уеб3, както и в областта на социалните иновации. Европейската инициатива за градовете има важна роля в изграждането на капацитет и подкрепата за иновативни действия.

3.11.

Маргинализираните региони и градове и тяхното уязвимо население трябва да бъдат обект на постоянна грижа в политиките за развитие с цел подобряване качеството на живот на всички граждани. Основен приоритет следва да бъде и намаляването на бедността. Достъпът до качествено приобщаващо образование, социални услуги, здравни грижи и други обществени услуги е от решаващо значение за осигуряване на справедливо възстановяване на градовете след пандемията. При разработването и осъществяването на тематични партньорства следва да се обърне специално внимание на уязвимите групи жители на градовете, по-специално възрастните хора, хората с увреждания, малцинствата, имигрантите, бежанците, хората в неравностойно социално, икономическо и културно положение, наред с други. Тяхното участие следва да се гарантира чрез изграждане на капацитет в рамките на процеса. ЕИСК настоятелно препоръчва намаляването на новите форми на социални, икономически, екологични и териториални неравенства да се превърне в приоритет, като за тази цел следва да се гарантира справедливо и разнообразно участие на различните заинтересовани страни.

3.12.

В Споразумението от Любляна се посочват нуждите от организационна и експертна подкрепа, както и определени нужди от подкрепа за по-малките градове. Тъй като Програмата на ЕС за градовете остава неформална и доброволна инициатива, членовете трябва да допринасят и за подкрепа на партньорствата и за изпълнение на дейностите. ЕИСК счита, че при техническата подкрепа, необходима в рамките на партньорствата, следва да се взема предвид устойчивостта на крайните резултати от партньорствата. Наред със събирането и използването на данни за фактологично обосновани инвестиции, следва постоянно да се търси укрепен, интегриран и основан на участието подход.

3.13.

И все пак от решаващо значение за градските власти на малките и средно големите градове и тяхното трайно участие в Програмата на ЕС за градовете са предвидимите и финансово подкрепени механизми за изпълнение, които превръщат европейските стратегии в конкретни действия, както и подходящото финансиране на местно равнище. Наред с това този принцип следва да бъде внимателно управляван при осъществяването на тематични партньорства.

3.14.

Политиката на сближаване предлага разнообразни инструменти и средства за устойчиво градско развитие през програмния период 2021—2027 г. Новата политическа цел 5 „Европа по-близо до гражданите“ е насочена към разработване на конкретни инструменти за изпълнение на стратегиите за местно развитие във всякакви по размер градове. Минималният размер на целевите средства за градовете по ЕФРР във всяка държава членка, предназначени за приоритети и проекти, избрани от градовете въз основа на тези стратегии, беше увеличен от 5 % на 8 %. Освен това, за да се предостави по-последователна подкрепа на градовете, беше създадена Европейската инициатива за градовете. ЕИСК препоръчва възможностите за тематични партньорства да се разпространяват непрекъснато на местно равнище и в тях да участват всички заинтересовани страни, включително ЕИСК. В бъдеще биха могли да се заделят повече средства за градовете.

3.15.

Поради повишената нестабилност и разнообразните рискове тематичните партньорства трябва да допринасят за повишаване на издръжливостта и способността за реакция при асиметрични сътресения като COVID-19 и други подобни ситуации. Осъдителната война в Украйна оказва влияние върху градското развитие в граничните държави. Тематичните партньорства следва да бъдат адаптирани за преодоляване на краткосрочни кризи и да бъдат съчетани със стратегически дългосрочни подходи.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК счита, че критериите за избор на партньори в рамките на тематичните партньорства трябва да бъдат по-конкретни. Не бива да се пренебрегва възможността социалните партньори и организациите на гражданското общество да участват в процеса на избор наред с градските власти, включително онези, които представляват уязвими групи като възрастните хора, хората с увреждания, малцинствата, имигрантите, бежанците, хората в неравностойно социално, икономическо и културно положение, наред с други. Такива организации следва да бъдат насърчавани и мотивирани да се включат в партньорства в рамките на Програмата на ЕС за градовете.

4.2.

Съгласно Пакта от Амстердам ЕИСК се приканва да допринася, в рамките на своята компетентност, за по-нататъшното развитие на Програмата на ЕС за градовете и е една от заинтересованите страни по Пакта. Валидността на Пакта от Амстердам беше потвърдена в документа за изпълнение на Новата Лайпцигска харта и в Споразумението от Любляна. Следва да се укрепи ролята на ЕИСК в Програмата на ЕС за градовете и Споразумението от Любляна. ЕИСК е основна европейска заинтересована страна, отговаряща за икономическите и социалните променливи на политиките за развитие и разполага с нужния набор от възможности, експертен опит и легитимност, за да допринесе за трите стълба на Споразумението от Любляна: по-добро финансиране, по-добро регулиране и по-добри познания. ЕИСК следва да бъде официално признат и да играе роля в основните органи на управление на Споразумението от Любляна, да участва в Групата за градско развитие и в Техническата подготвителна група на Програмата за градовете, както и в заседанията на генералните директори по въпросите на градовете.

4.3.

ЕИСК смята, че бъдещите тематични партньорства трябва да включват теми като демокрацията на участието, икономиката на благосъстоянието в градовете и връзките между градските и селските райони (4), тъй като те са в съответствие с концепцията за териториално развитие, залегнала в европейската стратегическа рамка. ЕИСК препоръчва да се запази ясната връзка между процеса на избор на партньори, подбора на теми и ЦУР, от една страна, и приноса на партньорството в изпълнението на ЦУР, от друга.

4.4.

В бъдеще тематичните партньорства могат да бъдат организирани в тематични клъстери, в съществуващите тематични мрежи и мрежи за разработване на съобразени с нуждите и ориентирани към местните условия решения за градовете. Следва да се помисли за разширяване на достъпа до мрежите, особено за малките и средноголемите градове. Градовете следва да бъдат в основата на подхода „от долу нагоре“ на тематичните партньорства, за да се гарантира синергия между ситуацията по места и създаваните тематични партньорства.

4.5.

В консултациите, провеждани в рамките на тематичните партньорства, следва да се включат всички форми на диалог и консултации като социалния диалог, диалога с гражданите и гражданския диалог, и да се обхванат всички видове граждански заинтересовани страни като социалните партньори, НПО и гражданите.

4.6.

ЕИСК предлага да се създаде специален секретариат за тематичните партньорства с участието на Комисията и други заинтересовани страни, който да подкрепя тематичните партньорства, да осигурява връзка с градските политики на местно равнище, да осигурява техническо съдействие и да улеснява създаването на тематични общности и обмена на най-добри практики в тази област. Следва да се заделят достатъчно средства, за да се осигурят ефикасно администриране и ефективни тематични партньорства, по-специално по отношение на изпълнението на плановете за действие.

4.7.

ЕИСК препоръчва да се укрепи връзката между Програмата на ЕС за градовете и политиката на сближаване. Въпреки че става дума за две отделни политики и инициативи с различни цели, заложени в различни рамки, следва да има синергии, най-вече в рамките на платформата за обмен на знания (5) и дейностите по капитализация, които ще бъдат разработени в рамките на Европейската инициатива за градовете. Настоящите действия за осъществяване на тематичните партньорства биха могли да бъдат упоменати в оперативните програми, в отделните обяви за представяне на предложения или в критериите за оценка на проектите. Резултатите от работата на тематичните партньорства следва да бъдат включени в планирането на новите оперативни програми в областта на сближаването.

4.8.

Необходими са по-голяма съгласуваност и по-тясна връзка между прилаганите на местно равнище градски политики и политиките на ЕС, по-специално политиката на сближаване. Необходими са взаимосвързани инструменти и средства за предоставяне на по-последователна подкрепа на градовете в рамките на политиката на сближаване, както и междусекторно и междуинституционално сътрудничество и интеграция на стратегическо и оперативно равнище. Освен това трябва да се доизгради регионалната конкурентоспособност чрез допълването между градските и селските райони и засилено социално сближаване в рамките на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г.

4.9.

Условията на труд, предвидимостта на професионалното развитие и достъпът до висококачествени работни места, възможностите и подобаващото заплащане са важни променливи за справедливостта и равнопоставеността на процесите на градското развитие и към тях следва да се прилага трансверсален подход във връзка с екологизирането на градовете, устойчивостта на веригата за доставки на храни, кръговата икономика и устойчивия туризъм. Инвестициите в хората следва да останат един от основните приоритети на стратегиите за развитие. От решаващо значение за успеха на тематичните партньорства са справедливият достъп и равните възможности, както и възможностите за упражняване на основните права.

4.10.

Предвид концентрацията на ресурси и потребности в градските райони, европейският семестър следва да възприеме по-индивидуализиран подход към ефективността на политиките за градско развитие, така че никой и никъде да не бъде пренебрегнат. Следва да се обръща постоянно внимание на съгласуваността с други европейски инструменти като Европейския стълб на социалните права.

4.11.

Стратегиите и проектите за развитие от много комплексен характер са все по-търсени. Що се отнася до този вид инвестиции, ЕИСК предлага местните и регионалните власти да укрепят капацитета си в областта на гражданското участие, стратегическото прогнозиране и изготвянето на различни сценарии, стратегическото планиране и осъществяването на публични инвестиции. Това е от решаващо значение за успеха на устойчивото развитие на европейските градове и за преориентирането им към хората. Наред с цифровата справедливост и цифровата демокрация, следва да се вземат предвид сходството на данните, получени от различни партньорства, и достъпът до данни чрез платформи за отворени данни.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) https://ec.europa.eu/regional_policy/en/policy/themes/urban-development/agenda.

(2) ОВ C 429, 11.12.2020, стр. 145.

(3) Вж. становището на ЕИСК относно „Преразглеждане на Териториалната програма на ЕС, Лайпцигската харта и Програмата на ЕС за градовете“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 145).

(4) Вж. становището по собствена инициатива на ЕИСК „Към цялостна стратегия за устойчиво развитие на селските и градските райони“ (ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 49).

(5) https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/strategy/strategy-2020-2024/our-digital-future/era/knowledge-exchange-platform-kep_en.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/88

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Справяне с енергийната бедност и устойчивост на ЕС: предизвикателства от икономически и социален аспект“

(проучвателно становище по искане на чешкото председателство)

(2022/C 486/13)

Докладчик:

Ioannis VARDAKASTANIS

Искане от чешкото председателство на Съвета	Писмо, 26.1.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз проучвателно становище
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	22.6.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	137/2/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

Осигуряването на равен достъп до енергия и сигурността на енергийните доставки на достъпна цена трябва да бъдат абсолютен приоритет за Европейския съюз (ЕС) и неговите държави членки. В резултат от увеличаването на цените на енергията все повече граждани и потребители в цяла Европа са засегнати от енергийна бедност. Положението на тези, които вече са били изправени пред този проблем, се влошава, а потребителите, които в миналото не са изпитвали затруднения с плащането на сметките си за енергия, са изложени на риск от изпадане в бедност. Тази ситуация е повлияна от настоящото геополитическо напрежение, по-специално войната в Украйна и зависимостта на държавите членки от вноса на енергия. Необходимо е да се приемат спешни мерки за предотвратяване и справяне с енергийната бедност, пред която са изправени гражданите и потребителите в ЕС.

1.2.

ЕИСК признава значението, което се отдава на енергийната бедност в инициативите на ЕС, включително в законодателството и политиките, по-специално в пакета „Подготвени за цел 55“, прилагането на Европейския зелен пакт и вълната на саниране. Тези мерки са от съществено значение за справяне с енергийната бедност в дългосрочен план и за гарантиране на устойчивост. Издръжливостта на ЕС обаче ще се измерва единствено с начина, по който той и държавите членки се справят с основните социални, екологични и икономически предизвикателства, пред които са изправени техните граждани и предприятия.

1.3.

За преодоляване на настоящата криза, свързана с енергийната бедност, ЕИСК призовава за създаването на широка и амбициозна политическа коалиция, която чрез холистичен подход да анализира и се бори с енергийната бедност с цел свеждането ѝ до минимално равнище до 2030 г. и пълното ѝ елиминиране в дългосрочен план. Коалицията следва да включва Европейската комисия и нейния Консултантски център по въпросите на енергийната бедност, Европейския парламент, Съвета, държавите членки, Европейския комитет на регионите, Европейския икономически и социален комитет, Конвента на кметовете и заинтересовани организации на гражданското общество, сред които представители на предприятия, потребителски организации и организации, представляващи населението, което е най-застрашено от енергийна бедност. Действията на коалицията следва да бъдат доразвити в стратегия на ЕС срещу енергийната бедност и Комисията следва да насърчава държавите членки да разработят национални планове или политики за изкореняване на енергийната бедност, като интегрират и осигуряват съгласуваност на всички политики и инструменти за финансиране на равнището на ЕС и на национално равнище.

1.4.

Като се има предвид значението на този въпрос, ЕИСК настоятелно призовава ЕС да насърчи общ подход към енергийната бедност, който да даде възможност за реално и споделено разбиране на енергийната бедност и за събиране на статистически данни, като се вземат предвид различията и особеностите на държавите членки. Такъв подход е необходим и за наблюдение на ситуацията и въздействието на действията, предприети в целия Съюз.

1.5.

ЕИСК отбелязва, че Комисията вече е започнала да предлага незабавни и дългосрочни мерки за защита на потребителите и за борба с енергийната бедност, например чрез своята препоръка относно енергийната бедност, инструментариума за цените на енергията, съобщението относно REPowerEU и предложението за препоръка на Съвета за осигуряване на справедлив преход към неутралност по отношение на климата. Въпреки че действията на държавите членки може да зависят от националните и местните особености, от съществено значение за устойчивостта на ЕС е при извънредни обстоятелства държавите членки да активират редица мерки (като пряка финансова подкрепа и социални политики, както и стимули и подкрепа за намаляване на потреблението на енергия), за да смекчат отрицателните последици от повишаването на цените за най-уязвимите потребители и предприятия.

1.6.

ЕИСК подчертава колко е важно да се инвестира в справедлива и ефективна енергия за намаляване на енергийната бедност в дългосрочен план. Това означава да се гарантира, че наличното финансиране се инвестира в енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, както и в широкомащабно саниране на сгради по начин, който подкрепя групите с най-ниски доходи, като се гарантира, че уязвимите хора разполагат с пари, за да инвестират в енергийна ефективност, и като се даде приоритет на сградите с най-лоши характеристики. Комисията следва да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да прецени дали наличният бюджет отговаря на нуждите и изискванията, както и на наличните възможности за по-нататъшна подкрепа на държавите членки.

1.7.

Тъй като енергийната бедност се корени в общата бедност, от съществено значение е също така Комисията и държавите членки да продължат да се съсредоточават върху намаляването на бедността като цяло. Тази криза напомня за постоянната необходимост от подобряване на достъпа до заетост, социално приобщаване и достоен стандарт на живот, като се обръща специално внимание на хората, живеещи в селските и отдалечените райони, и от подкрепа за икономическия растеж на държавите членки.

1.8.

ЕС и държавите членки трябва да осигурят благоприятна инвестиционна среда в Европа за производство на енергия с нулеви и ниски въглеродни емисии. Освен това преквалификацията и повишаването на квалификацията ще играят важна роля в екологичния преход, вълната на саниране и енергийната ефективност. Други полезни мерки биха могли да включват повишаване на осведомеността и предоставяне на съвети и консултации по енергийни въпроси, които трябва да бъдат широко достъпни на местно равнище и на разумна цена (например чрез обслужване на едно гише).

2. Общи бележки

2.1.

Енергийната бедност е все по-сериозен проблем и поражда нарастващо безпокойство сред гражданите и предприятията в ЕС. През 2020 г. 8 % от населението на ЕС са заявили, че не са в състояние да поддържат дома си достатъчно топъл (1). Днес този брой вероятно е нараснал в резултат на рязкото покачване на цените на енергията от средата на 2021 г. насам. През март 2022 г. годишната инфлация в ЕС достигна 40,2 %, като най-високият годишен темп на изменение на цените на енергията достигна 99,6 %, а най-ниският — 0 % (2). Цените на енергията са повлияни и от геополитическото напрежение, включително войната в Украйна и зависимостта на държавите — членки на ЕС, от вноса на енергия (3). Съчетанието от по-високи цени на енергията, транспорта и храните изостря натиска върху всички потребители, но особено върху домакинствата с ниски доходи, които страдат от по-високи равнища на енергийна бедност. Поради това енергийната бедност продължава да бъде голямо предизвикателство със значително социално въздействие. Извеждането на уязвимите граждани от това положение е неотложна задача за ЕС и неговите държави членки.

2.2.

Енергийната бедност е резултат от комбинация от фактори, включително ниски доходи, неефективни сгради и уреди и липса на информация и достъп до стимули за намаляване на потреблението на енергия. Високите цени на енергията също засягат гражданите и предприятията, като повишават сметките за комунални услуги и поставят микро-, малките и средните предприятия в много несигурна среда (4) и в риск от фалит, което съответно води до потенциална загуба на работни места и от своя страна допринася за бедността. „Уязвимите микропредприятия“ също са значително засегнати от ценовото въздействие на включването на сградите в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО и не разполагат с нужните средства да санират сградите, които обитават. Скокът на цените на енергията води до ефект на доминото и до повишаване на разходите за всички видове стоки и услуги. Европа е изправена пред риск от стагфлация, по-нисък икономически растеж и висока инфлация, които са допълнителни фактори, водещи до бедност (5).

2.3.

Най-силно засегнати от енергийната бедност са европейците с ниски доходи, като най-бедните работници, пенсионерите с ниски доходи, студентите, младите хора, семействата с много деца и самотните родители, както и населението в неравностойно положение с вече високи равнища на бедност, включително хората с увреждания, възрастните хора, мигрантите и ромските малцинства. Жените са изложени на по-висок риск от енергийна бедност и нейното въздействие, тъй като получават средно по-ниски заплати и поради това, че зависят в по-голяма степен от битовото отопление и охлаждане, тъй като прекарват повече време у дома поради задължения за полагане на грижи. Освен това хората в източните и южните държави членки средно са по-силно засегнати от енергийна бедност (6).

2.4.

Осигуряването на равен достъп до чиста и достъпна енергия за всички граждани на ЕС е важен ангажимент за Съюза и неговите държави членки. Европейският стълб на социалните права включва енергията сред основните услуги, до които всеки има право на достъп (принцип 20). „Достъпът до финансово достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергетика за всички“ също е една от целите, определени в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (ЦУР 7). Адекватното отопление, охлаждане, осветление и енергията за домакинските уреди са услуги от съществено значение, които са в основата на приемлив стандарт на живот и здраве. Достъпът до енергийни услуги е от първостепенно значение и за социалното приобщаване. Взети заедно, многобройните ползите от справянето с енергийната бедност могат пряко да стимулират икономическия растеж и просперитета в Съюза.

2.5.

През последното десетилетие ЕС е разглеждал въпроса за енергийната бедност в различни правни и политически документи, като Третия енергиен пакет (2009—2014 г.), стратегията за енергиен съюз от 2015 г. и законодателния пакет „Чиста енергия за всички европейци“ от 2019 г., който има за цел да улесни справедливия енергиен преход. Той е важна част и от по-новите инициативи, като Европейския зелен пакт, включително вълната на саниране и пакета „Подготвени за цел 55“. „Подготвени за цел 55“ взема предвид енергийната бедност в няколко от своите предложения, включително предложението за нов социален фонд за климата, който следва да смекчи отрицателното социално въздействие на предвидената цена на въглеродните емисии върху транспорта и сградите, и предложението за преработване на Директивата за енергийната ефективност, в което се предлага определение за енергийна бедност (7). Пакетът включва и предложение за препоръка на Съвета относно осигуряването на справедлив преход към неутралност по отношение на климата, в която се определят конкретни насоки за държавите членки за това как да се справят със съответните аспекти на екологичния преход, свързани със заетостта и социалните въпроси, които сега придобиха особена актуалност в контекста на ускоряването на прехода поради повишаването на цените на енергията и геополитическия контекст.

2.6.

През 2020 г. Европейската комисия прие препоръка относно енергийната бедност, в която се съдържат насоки относно подходящи показатели за измерване на енергийната бедност и определението за „значителен брой домакинства в положение на енергийна бедност“. Препоръката допринася и за обмена на най-добри практики между държавите членки и определя наличната подкрепа на равнището на ЕС чрез комбинация от източници на финансиране, която позволява на националните, регионалните и местните власти да използват пълния си финансов капацитет, включително безвъзмездни средства и субсидирано саниране за ограничаване на първоначалните инвестиции. Сред другите важни инициативи са подкрепата за местни проекти от Консултантския център по въпросите на енергийната бедност, който предоставя техническа помощ за първа година, инструментариумът за цените на енергията, който помага на държавите членки да използват подходящи инструменти за подпомагане на гражданите и предприятията при справяне с високите цени на енергията, подкрепата, отпусната по REPowerEU за уязвими домакинства и предприятия (8), и наскоро създадената Координационна група за енергийната бедност и уязвимите потребители (9).

2.7.

ЕИСК обаче отбелязва, че без бързо прилагане, строги ангажименти и конкретни мерки от страна на държавите членки, включително общ подход за разбиране и справяне с енергийната бедност на равнището на ЕС, чрез който да се достигне до общо определение, като същевременно на всяка държава членка се остави възможността да намери решения, съобразени с конкретните условия, представените досега от Комисията инициативи няма да бъдат достатъчни за справяне с настоящата криза, която засяга все повече потребители.

3. Прилагане на холистичен подход за справяне с енергийната бедност: призив за политическа коалиция и стратегия срещу енергийната бедност

3.1.

Тъй като енергийната бедност е резултат от социални, екологични, икономически и геополитически фактори, тя изисква цялостен подход, включващ глобален анализ на проблема и участие на различни заинтересовани страни — от потребителите, организациите на гражданското общество и предприятията до европейските, националните, регионалните и местните власти. За тази цел ЕИСК призовава за създаването на широка и амбициозна политическа коалиция. Коалицията следва да включва Европейската комисия и нейния Консултантски център по въпросите на енергийната бедност, Европейския парламент, Съвета, държавите членки, Европейския комитет на регионите, Европейския икономически и социален комитет, Конвента на кметовете и заинтересовани организации на гражданското общество, сред които представители на предприятия, потребителски организации и организации, представляващи населението, което е най-застрашено от енергийна бедност.

3.2.

Държавите членки следва да поддържат непрекъснат контакт с потребителите и местните и общинските власти, които работят по този въпрос. Малките и големите градове и регионите често са в най-добра позиция да идентифицират на ранен етап домакинствата, които са изложени на риск от енергийна бедност, и следователно са в най-добра позиция да се справят с този проблем по възможно най-ефективен начин. Местните и националните предприятия също могат да бъдат важни участници, заедно с националните и местните власти (включително общините и общинските служби) (10), в дейности, насочени към намаляване на енергийната бедност, включително като допринасят за вълната на саниране. Предвид това, че като цяло е по-малко вероятно уязвимите потребители да са в състояние бързо да адаптират моделите си на потребление, те следва да бъдат консултирани и да участват на всички равнища. От решаващо значение е техният опит и поведенчески нагласи да бъдат включени в разработването и прилагането на мерките.

3.3.

Организациите на гражданското общество трябва да играят ключова роля в улесняването на диалога между гражданите, предприятията, работниците, потребителите и лицата, вземащи решения. С оглед на техния експертен опит и мрежи по места, организациите на гражданското общество трябва да бъдат включени в разработването на мерки за справяне с енергийната бедност, включително във връзка с разработването, изпълнението и мониторинга на стратегиите за премахване на енергийната бедност.

3.4.

ЕИСК препоръчва по инициатива на Комисията коалицията да разработи стратегия на ЕС срещу енергийната бедност. Стратегията следва да се основава на признаването на правото на енергия и да определя амбициозни, но реалистични конкретни цели за постигане на общите цели, определени в плана за действие на Европейския стълб на социалните права, и да има за цел премахването на енергийната бедност в дългосрочен план. Тя следва да включва енергийни и неенергийни мерки за справяне с първопричините за енергийната бедност и за облекчаване на условията за енергийно бедните и уязвимите потребители. Такава стратегия е необходима и за да се гарантира, че климатичният и енергийният преход са планирани и осъществявани като справедливи, честни и приобщаващи, така че никой да не бъде оставен да се справя сам. Тя би могла да предвижда годишна среща (за наблюдение на напредъка и повишаване на осведомеността относно съвместните действия), изисквания за редовни структурирани диалози с държавите членки и всички заинтересовани страни и за повишаване на осведомеността, както и да създава допълнителни стимули за инвестиране в енергийния преход. Консултантският център по въпросите на енергийната бедност би могъл да има засилена роля в нейното изпълнение и мониторинг.

3.5.

Успоредно с това Европейската комисия, Съветът, Парламентът и държавите членки на национално равнище трябва да продължат да гарантират, че съществуващите и новите законодателни и политически инициативи предлагат адекватни решения за преодоляване на енергийната бедност. Това следва да се направи например по време на прилагането на Европейския зелен пакт и вълната на саниране, чрез преглед и докладване на напредъка на националните планове в областта на енергетиката и климата и дългосрочните стратегии за саниране на сгради, както и чрез обръщане на повече внимание на енергийната бедност в процеса на европейския семестър. Законодателните инициативи и преразглеждането на законодателството също са важна възможност за по-нататъшно справяне с енергийната бедност, като например предстоящите преразглеждания на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, Директивата за енергията от възобновяеми източници и Директивата за енергийната ефективност, както и предложението за социален фонд за климата. Освен това Европейският съюз трябва да гарантира, че при всички нови инициативи за осигуряване на достъпна, сигурна и устойчива енергия ще продължи да се обръща специално внимание на последиците за най-уязвимите потребители, за да се смекчи въздействието на високите цени на енергията. Това включва инициативи за нисковъглеродна икономика и такива за прекратяване на зависимостта на Европа от руските изкопаеми горива, като например съобщението относно REPowerEU.

3.6.

Комисията следва да насърчава държавите членки да разработят национални планове или политики за изкореняване на енергийната бедност, като интегрират и осигурят съгласуваност на всички инструменти на политиките и инструменти за финансиране на равнище ЕС и на национално равнище. ЕИСК призовава държавите членки, които показват липса на ангажираност за справяне с енергийната бедност в рамките на своите национални планове в областта на енергетиката и климата, да увеличат усилията си с ясни рамки за мониторинг и оценка. Точното и по-добро отчитане е от решаващо значение, тъй като има малко налични висококачествени данни за това как следва да се измерва и наблюдава енергийната бедност.

4. Справяне с енергийната бедност чрез приемане на незабавни и дългосрочни действия за измерване на това явление и защита на потребителите

4.1.

ЕИСК настоятелно призовава ЕС да насърчава общ подход за разбиране и справяне с енергийната бедност на равнището на ЕС, чрез който да се достигне до общо определение. Факт е, че всяка държава членка може да определя свои собствени критерии за дефиниране на енергийната бедност и липсата на общ подход би могла да възпрепятства способността на Комисията да направи правилна оценка на ситуацията и да попречи на държавите членки да имат общо разбиране по въпроса и да реагират координирано. Определението, дадено в предложението за преработване на Директивата за енергийната ефективност, и показателите, установени преди това от Обсерваторията на енергийната бедност на ЕС (11), са начало. Предвид неотложния характер на въпроса, ЕИСК счита, че Комисията и държавите членки трябва да насърчат общ подход, който да позволи реално и споделено разбиране на енергийната бедност и събиране на статистически данни (12).

4.2.

В своя инструментариум за цените на енергията Комисията предложи няколко незабавни действия, които биха могли да бъдат предприети от държавите членки за намаляване на енергийните разходи за потребителите, като например пределни цени, данъчни облекчения и субсидии за потребителите и предприятията, както и социални мерки, като специфични социални плащания и временно отсрочване на плащанията по сметките за енергия, като се вземат предвид положението и нуждите на уязвимите лица, като например хората с увреждания, самотните родители и семействата с много деца. До февруари 2022 г. държавите членки бяха приели много от мерките, препоръчани в инструментариума. Например 18 държави членки са прехвърлили средства на уязвими групи, а 11 държави членки са намалили данъка върху енергията (13). Като се имат предвид различните ситуации във всяка отделна държава членка (и в рамките на всеки отделен регион) и предприетите мерки, броят на гражданите на ЕС, уязвими на енергийна бедност, варира в рамките на Съюза.

4.3.

ЕИСК призовава държавите членки да продължат да приемат незабавни действия, когато това е необходимо, за да защитят потребителите, които се намират в енергийна бедност или са изложени на риск от такава, като същевременно вземат предвид националните, регионалните и местните нужди и особености. Въпреки че не съществува универсално решение, тъй като цените на енергията варират значително в рамките на ЕС, наред с другото, поради факта, че понастоящем държавите членки се намесват на пазарите по много различен начин (напр. с данъци и мита, освобождавания или тежести, които често засягат само някои потребители) (14), държавите членки трябва да гарантират, че най-уязвимите не са оставени без подкрепа. Следва да се въведат пряка финансова подкрепа и социални политики, за да се смекчат отрицателните последици от повишаването на цените за най-уязвимите групи.

4.4.

Прякото подпомагане на нуждаещите се трябва да бъде целево, а не повсеместно. То трябва да отразява социалното измерение и да не възпрепятства зеления преход. Може да се обмисли възможността за ограничени във времето безвъзмездни средства (например за първите 300 kWh електроенергия на лице и домакинство) за доходи под определена граница. Също така следва да се предоставя пряка помощ под таван на приходите, който трябва да бъде определен, при условие че в съответната ситуация не е налично алтернативно решение на достъпна цена (15).

4.5.

Държавите членки следва освен това да стимулират по-активно потребителите да намалят потреблението си на енергия и да извършват интелигентно и устойчиво саниране на национално, регионално и местно равнище, за да се осигури енергийна ефективност и да се намалят сметките им за ток. Подобни мерки следва да бъдат насърчавани от Комисията. Тези мерки следва да се разглеждат като допълващи, в смисъл, че не могат да заменят финансовата и социалната подкрепа, която трябва да действа като незабавна предпазна мрежа, когато потребителите са временно и сериозно засегнати от нестабилността на цените.

4.6.

Други полезни мерки биха могли да включват предоставяне на образование, съвети и консултации на потребителите в областта на енергетиката, които на местно равнище трябва да бъдат широко достъпни и на разумна цена (например чрез обслужване на едно гише), както и да бъдат подкрепени със субсидии. Мерки като паспортите за санирането на сгради (16), енергийните паспорти и интелигентните измервателни уреди също имат потенциал да подпомогнат потребителите в този процес, включително собствениците на сгради и наемателите. Енергийните съвети трябва да бъдат съобразени с нуждите на потребителите, тъй като всеки случай изисква строго индивидуален отговор. В процеса на разработване на мерки и информиране на потребителите следва да бъдат включени организациите на потребителите и по-специално местните и регионалните власти.

4.7.

Тъй като енергийната бедност се корени и в общата бедност, от съществено значение е Комисията и държавите членки да продължат да работят за намаляването на бедността в цялостен план, като обръщат внимание на населението, което вече е изправено пред енергийна бедност, и на тези, които са застрашени да изпаднат в такава поради невъзможността да плащат по-високи цени на енергията. Тази криза ни напомня за постоянната необходимост от подобряване на достъпа до заетост, социално приобщаване и достоен стандарт на живот, като се обръща особено внимание на хората, живеещи в селски и отдалечени райони, и от подкрепа за икономическия растеж на държавите членки в по-общ план. Необходима е промяна на гледната точка за по-добри инфраструктури от общ интерес, основни услуги и транспорт. Заетостта и МСП следва да бъдат подкрепяни, особено в необлагодетелстваните и селските райони.

4.8.

Процесите на партньорска проверка в държавите членки и обменът на най-добри практики могат да доведат до успешни проекти както в социалния, така и в енергийния сектор, които да се разпространят в целия Съюз. Те включват проекти в областта на енергийната ефективност, енергийната грамотност и чистата енергия (за осигуряване на енергия от възобновяеми източници за хората), но също така и социални мерки, които имат потенциала да намалят сметките за електроенергия и бедността като цяло.

5. Справяне с енергийната бедност чрез инвестиране в справедлива и ефективна енергия

5.1.

ЕИСК подчертава колко е важно да се инвестира в справедлива и ефективна енергия за намаляване на енергийната бедност в дългосрочен план. Инвестирането в развитието на чиста енергия от възобновяеми източници и в широкомащабното саниране на сградния фонд в Съюза е необходимост, като се има предвид структурният дългосрочен недостиг на инвестиции в тази област и свързаните с това климатични, екологични, икономически и социални последици. То ще има и допълнително положително въздействие върху икономиката по отношение на създаването на работни места и иновациите и по този начин ще бъде от полза за гражданите на ЕС в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.

5.2.

ЕИСК приветства предложението за създаване на Социален фонд на ЕС за климата, който да се справя със социалните и свързаните с разпределението предизвикателствата на прехода към зелена икономика (който е от решаващо значение за борбата с изменението на климата) и да стимулира мерки за облекчаване на социалните последици от търговията с емисии за секторите на сградите и автомобилния транспорт. Въпреки това ЕИСК отбелязва, че този фонд сам по себе си може да не е достатъчен, за да отговори на всички нужди, свързани с енергийната ефективност и прехода, и би могъл да бъде подсилен чрез съответни интервенции в рамките на националните споразумения за партньорство и плановете за възстановяване и устойчивост.

5.3.

Енергийната бедност може да бъде намалена чрез улесняване на инвестициите и насочване на финансирането към производството на енергия от възобновяеми източници. Комисията следва да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да прецени дали наличният бюджет отговаря на нуждите, исканията и наличните възможности за допълнителна подкрепа на държавите членки (например предложението, подкрепено от няколко членове на Европейския парламент (17) и ЕИСК, за нов фонд за приспособяване към изменението на климата, който би могъл да се използва за укрепване на способността на ЕС да предоставя подкрепа на държавите членки за бърз отговор на извънредни ситуации, свързани с климата, околната среда и енергетиката). Тя следва да отчита икономическото възстановяване и необходимостта от защита на устойчивото развитие на публичните финанси в държавите членки и в ЕС.

5.4.

Новата многогодишна финансова рамка и инструментът за възстановяване NextGenerationEU следва да продължат да се използват за справяне с енергийната бедност в периода след COVID-19. ЕИСК отбелязва, че нахлуването на Русия в Украйна дори ускори необходимостта ЕС да осигури бърз преход към чиста енергия, за да стане независим от вноса на изкопаеми горива, да повиши устойчивостта на енергийната система и да осигури достъп до справедлива и ефективна енергия за всички граждани на ЕС, като същевременно постигне целите на Съюза в областта на климата. ЕИСК изтъква, че войната в Украйна и настоящият геополитически контекст не бива да водят до пренебрегване на мисията на ЕС за постигане на социалните и екологичните цели, които са основа за изграждане на икономическа сила в дългосрочен план.

5.5.

ЕС и държавите членки трябва да гарантират, че с наличните средства се подпомагат мащабни инвестиции във възобновяема енергия и енергийна ефективност, саниране на сгради, субсидии за изолация на жилища и в достъпни, енергийноефективни социални жилища, както и в проекти за общински жилища. Очевидно са необходими мащабни частни инвестиции. Това изисква благоприятна регулаторна и инвестиционна среда. Държавите членки, в сътрудничество с местните и регионалните власти, следва да дадат приоритет на основното саниране, което би довело до над 60 % икономии на енергия (18), и да подкрепят развитието на квалифицирана работна ръка.

5.6.

Кохезионният фонд и механизмът за справедлив преход биха могли да осигурят ресурси за регионите и общностите, които са най-засегнати от прехода към чиста енергия. Европейската комисия следва също да продължи да финансира проекти, свързани с енергийната бедност, в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ и подпрограмата „Преход към чиста енергия“ на програмата за околната среда и действията по климата (LIFE). Например финансирането на научни изследвания по програма „Хоризонт Европа“ би могло да се използва за разработване на достъпни устройства и технологии, които могат да се използват за намаляване на потреблението на енергия в домакинствата. Чрез фондовете на ЕС Комисията и държавите членки следва да насърчават предприятията и частните компании да разработват иновации и подходящи технологии за енергийна ефективност.

5.7.

ЕИСК призовава също така Комисията и държавите членки да гарантират, че стратегията „Вълна на саниране“ се прилага по начин, който подкрепя групите с най-ниски доходи, като се гарантира, че уязвимите лица разполагат с парични средства за инвестиране в енергийна ефективност, като се дава приоритет на сградите с най-лоши показатели и по този начин се преодолява изключването от жилищно настаняване. Следва да се осигури значително увеличение на финансирането от ЕС, особено за участниците на място, за саниране на сгради и децентрализирано производство на енергия от възобновяеми източници. Приоритетни получатели следва да бъдат уязвимите домакинства, които вече са в бедност или са застрашени от енергийна бедност. За тази цел е необходимо да се осигурят достатъчно средства по линия на Социалния фонд за климата, за да се компенсира разширяването на схемата за търговия с емисии. Освен това държавите членки следва да увеличат инвестициите във възобновяема енергия и в енергийна ефективност. Например, с почти нулеви променливи разходи, възобновяемата енергия, като вятърната и слънчевата, би могла да доведе до по-ниски цени на пазара на едро (19).

5.8.

Преквалификацията и повишаването на квалификацията ще играят важна роля в екологичния преход, вълната на саниране и енергийната ефективност. С оглед на разработването на конкретни стратегии за наблюдение и предвиждане на нуждите от квалификация, повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците в засегнатите сектори, ЕИСК насочва вниманието към резултатите от проектите на социалните партньори в тази област (20).

5.9.

Частният сектор също има ключова роля за насърчаване на необходимото предприемачество и инвестиции, включително с цел да се стимулира развитието на екологични умения за ускоряване на екологичния преход и намаляване на енергийната бедност. Следва да се увеличат значително публично-частните партньорства и финансирането на научноизследователската и развойната дейност, както и да се предостави по-голяма техническа помощ на МСП, за да могат да изпълняват екологичните стандарти, като например енергийните одити. Държавите членки следва също да споделят добри практики, за да се насърчи тяхното разпространение.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/ddn-20211105-1.

(2) Източник на данни: prc_hicp_manr.

(3) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Energy_production_and_imports.

(4) REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени (8 март 2022 г.)

(5) Комисията отбеляза отрицателното въздействие на високите цени на енергията върху икономиката, включително върху конкурентоспособността на предприятията, като изчисленията на Европейската централна банка (преди руската инвазия) са, че енергийните ценови шокове ще доведат до намаляване на растежа на БВП с около 0,5 процентни пункта през 2022 г. Вж. REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени (8 март 2022 г.)

(6) Статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC) през 2020 г., които използват променливи за способността на хората според тях самите да поддържат дома си достатъчно топъл, наличието на лоши жилищни условия и просрочени сметки за енергия. Данните сочат, че макар енергийната бедност да се среща в целия ЕС, тя е особено разпространена в източните и южните европейски държави.

(7) В член 2, параграф 49 от преработения текст на Директивата относно енергийната ефективност определението, дадено за „енергийна бедност“, е „състояние, в което дадено домакинство няма достъп до съществени енергийни услуги, които са в основата на нормален жизнен и здравен стандарт, включително адекватно отопление, охлаждане, осветление и енергия за домакински уреди, в съответния национален контекст и при наличната социална политика и други значими политики“.

(8) https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_1511

(9) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32022D0589

(10) COM/2020/662 final.

(11) https://energy-poverty.ec.europa.eu/energy-poverty-observatory/indicators_en

(12) Например предложеното определение за енергийна бедност по време на преговорите в Европейския парламент относно предложението за Социален фонд за климата беше „домакинствата в децилите с най-ниски доходи, чиито енергийни разходи надвишават два пъти медианното съотношение между енергийните разходи и разполагаемия доход след приспадане на жилищните разходи“.

(13) Giovanni Sgaravatti, Simone Tagliapietra и Georg Zachmann, National fiscal policy responses to the energy crisis. Bruegel, 8 февруари 2022 г.

(14) Становище на ЕИСК относно „Цени на енергията“ (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 80).

(15) Становище на ЕИСК относно „Цени на енергията“ (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 80).

(16) https://www.bpie.eu/publication/renovation-passports/.

(17) Regional development MEPs suggest to set-up a Climate Change Adaptation Fund (Членове на ЕП от комисията по регионално развитие предлагат да се създаде фонд за приспособяване към изменението на климата) | Новини | Европейски парламент (europa.eu).

(18) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019H0786&from=BG.

(19) Изчислено е, че нарастването на дела на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, при равни други условия, е причината за намаляването на спот цените на електроенергията с 24 % в Германия за периода 2008—2015 г. и с 35 % в Швеция за периода 2010—2015 г. (Hirth, 2018 г.).

(20) Становище на ЕИСК относно „Цени на енергията“ (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 80).

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/95

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Социален диалог в рамките на екологичния преход“

(проучвателно становище по искане на чешкото председателство)

(2022/C 486/14)

Докладчик:

Lucie STUDNIČNÁ

Искане за консултация	чешкото председателство на Съвета, 26.1.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	5.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	162/1/7

1. Заключения и препоръки

1.1.

Справянето с извънредната ситуация в областта на климата се е превърнало в пръв приоритет на политиката. Време е за фундаментална трансформация на икономическия модел, съществуващ от индустриалната революция до наши дни. За тази мащабна трансформация по посока на цифровизирана, неутрална по отношение на климата кръгова икономика се изискват значителни усилия за адаптация. Агресията на Русия в Украйна само затвърди необходимостта от този преход, като същевременно коства огромни разходи и трудности на обществото.

1.2.

Необходимо е социалният диалог, като неразделна част от европейския социален модел и двигател на европейската конкурентоспособност, да бъде съдържателен на всички равнища — европейско, национално, секторно, регионално, а също и на работното място. Държавите членки следва да оценят значимостта на социалния диалог, както и факта, че той е източник на добавена стойност и важна част в процеса на вземане на решения. ЕИСК подчертава, че е необходимо укрепване и активно популяризиране на социалния диалог. Това също така означава, че социалните партньори трябва да разполагат с подходящи компетенции и достъп до експертна подкрепа.

1.3.

Следователно активното участие на синдикатите и федерациите на работодателите посредством стабилен социален диалог и участието на гражданското общество трябва да бъдат неразделна част от цялата политическа рамка за действия в областта на климата. Държавите членки трябва да положат повече усилия по отношение на участието и гарантирането на подкрепата от страна на работниците с цел напредък към устойчиво общество. И това се отнася не само до държавите членки, но и до институциите на ЕС.

1.4.

Синдикатите играят ключова роля в подготовката и представителството на работниците в процеса на социално-екологичната трансформация, затова трябва да бъде осигурен активен и съгласуван социален диалог, така че да се гарантира, че мерките в областта на климата носят резултати за работниците, правят прехода справедлив и не допускат никой да бъде изоставен.

1.5.

Социалният диалог трябва да бъде придружен от непрекъснат и стабилен граждански диалог, особено с организираното гражданско общество, и участие на заинтересованите страни. За справедлив преход към икономика с нулеви нетни емисии е важно да се изградят по-справедливи общества, да се изкорени бедността и да се преодолеят проблемите с приспособяването, които са присъщи на екологичния преход. Организациите на гражданското общество представляват милиони хора в уязвимо положение, както и систематично изключвани лица. Ето защо е важно те да бъдат чути и трябва да участват във вземането на решения, свързани с прехода. Тясното сътрудничество с Комитета на регионите по този въпрос би добавило регионалното измерение.

1.6.

От първостепенно значение трябва да бъде превръщането в приоритет на социалната справедливост и на прилагането на Европейския стълб на социалните права. Освен това ЕС трябва също да насърчава и активно да подкрепя колективното договаряне, за да могат работниците да участват в създаването на устойчиви работни среди и на екологични, конкурентоспособни и достойни работни места. По този начин ЕС ще се отличава не само с повече справедливост и равноправие, но и ще повиши конкурентоспособността и издръжливостта си.

1.7.

От ключово значение е всички работни места, създадени чрез прехода, да бъдат съобразени с Декларацията на МOT за основните принципи и права при работа, която включва правото на достоен труд, свободата на сдружаване, колективното договаряне, премахването на дискриминацията, премахването на принудителния и детския труд и премахването на насилието и тормоза на работното място.

1.8.

ЕИСК предлага да се извършат систематично картографиране на функционирането на социалния диалог на равнището на държавите членки и допълнителни сравнителни проучвания за изследването на ролята на социалния диалог в националните планове в областта на енергетиката и климата, като например в националните планове за възстановяване и устойчивост.

1.9.

Като част от цялостните усилия за засилване на социалното измерение на Европейския зелен пакт структурите за социален диалог трябва да бъдат активно подкрепяни и укрепвани с инициативи и финансиране, като се обърне специално внимание на държавите членки и секторите, в които тези институции са слаби.

1.10.

В съответствие с необвързващата препоръка на Съвета относно гарантиране на справедлив преход към неутралност по отношение на климата ЕИСК подчертава, че на държавите членки следва да бъдат предоставени насоки относно това как да се справят със социалното въздействие на прехода и с въздействието му върху заетостта. Следва да се обмислят предложения за насърчаване на държавите членки да създадат „комисии за справедлив преход“, включително предложението, отправено от ЕИСК в становището „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата“ (1).

1.11.

ЕИСК подчертава значението на навременното информиране и консултиране по време на процеса на преструктуриране. В съответствие с Директивата относно правата на консултиране и на участие, правата на работниците на информиране, консултиране и участие (2) трябва да бъдат укрепени на всички равнища на управление — европейско, национално и местно. Вземането на решения без консултиране следва да се избягва, а предварителното предоставяне на информация следва да стане задължително.

2. Общи бележки

Контекст на проектостановището

2.1.

Изготвянето на настоящото проучвателно проектостановище беше поискано от чешкото председателство на ЕС като част от оценката на социалното измерение на Европейския зелен пакт, и по-специално на ролята на социалния диалог.

2.2.

Справянето с извънредната ситуация в областта на климата се е превърнало в пръв приоритет на политиката. Време е за фундаментална трансформация на цялостната система на производство и потребление. Въпреки че ползите от тази трансформация по посока на цифровизирана, неутрална по отношение на климата кръгова икономика са неоспорими, тя ще коства на обществото значителни усилия за адаптация и огромни разходи.

2.3.

Този обусловен от политики процес на цялостно преструктуриране, през който трябва да преминат икономиките през следващите десетилетия, за да постигнат нулеви нетни емисии, ще окаже различно въздействие върху хората с различни социално-икономически характеристики, както и върху предприятията, особено МСП. Създателите на политики носят значителна отговорност за изготвянето на мерки във връзка с това въздействие.

2.4.

Изменението на климата със сигурност създава нови неравенства, а мерките за смекчаване и адаптиране могат да създадат победители и победени, ако се прилагат без политики за справедлив преход. Това беше отчетено при обявяването на Европейския зелен пакт през 2019 г., в който беше включен ангажимент „никой да не бъде изоставен“.

2.5.

Текущият процес на преход е допълнително утежнен от две извънредни събития: кризата, свързана с COVID-19, и фундаменталната промяна в геополитическото положение в Европа поради нападението на Русия над Украйна. И двете увеличиха тежестта за обществото в краткосрочен план, но същевременно може да допринесат за ускоряването на трансформацията.

Социален диалог

2.6.

През последните няколко десетилетия големите промени във факторите на производство често повдигаха въпроси, свързани с адаптирането или прехода, особено там, където тези промени бяха довели до по-малко безопасни и ниско платени работни места, оставяйки много хора, например жени и представители на уязвими общности, без достъп до достоен труд. Следователно, за да създадем справедлива икономика, в която бедността е изкоренена, трябва да обърнем внимание на редица проблеми на прехода като договорните практики, несигурните форми на труд, приватизацията и преструктурирането. Този проблем е разгледан и в Препоръката на Съвета за гарантиране на справедлив преход към неутралност по отношение на климата, приета на заседанието на Съвета по социални въпроси на 16 юни 2022 г.

2.7.

Насърчаването на социалния диалог е заложено в Договора за функционирането на ЕС. Значението на социалния диалог за възстановяването и конкурентоспособността беше отчетено в инициативата „Ново начало за социалния диалог“ (2016 г.). В няколко свои неотдавнашни становища (3) и една резолюция (4) ЕИСК подчерта значението на социалния диалог в свързаните с него трансформации.

2.8.

Социалният диалог е доказал и положителния си принос за успеха на процеса на преструктуриране; предприятия с добре функциониращ социален диалог постигат по-добри резултати, отличават се с по-добра конкурентоспособност и повече издръжливост и плащат по-високи заплати.

2.9.

ЕИСК подчертава, че всички равнища на социален диалог на европейско, национално, секторно и регионално равнище, както и на равнището на работното място имат съществени, но различни функции за управлението и улесняването на екологичната трансформация. Структурите и институциите на тези равнища имат различни силни страни.

2.10.

2.11.

Институциите и участниците в социалния диалог имат различни равнища на капацитет и влияние в отделните държави членки, което се дължи отчасти на различните модели на социални и колективни трудови правоотношения в държавите членки, но в някои случаи политиките и препоръките за децентрализация от началото на финансовата криза и кризата в еврозоната допълнително са задълбочили тяхното отслабване. ЕИСК подчертава, че добре функциониращият социален диалог е важен елемент от европейската социална пазарна икономика и приветства факта, че Европейската комисия признава този факт, в частност в неотдавнашните си препоръки към Съвета.

2.12.

Като част от цялостните усилия за засилване на социалното измерение на Европейския зелен пакт структурите за социален диалог трябва да бъдат активно подкрепяни и укрепвани, като се обърне специално внимание на държавите членки и секторите, в които тези институции са слаби.

Справедлив преход

2.13.

Справедлив преход означава справянето с въздействието, което преминаването към неутрална по отношение на климата икономика оказва както в областта на заетостта, така и на разпределението, да се възприема като неделима част от политическата рамка в областта на климата (напр. пакета „Подготвени за цел 55“), а не единствено като допълващи корективни мерки. Това обхваща множество измерения, като например въздействието на разпределението, което оказват политиките на декарбонизация, загубата на работни места и професионалните преходи, защитата на основните социални права и включването на гражданите и организираното гражданско общество във вземането на решения.

2.14.

Фондът за справедлив преход и предложеният като част от „Подготвени за цел 55“ социален фонд за климата са някои от основните мерки на ЕС, обявени до този момент и предназначени за смекчаване на последиците от прехода за най-засегнатите региони, уязвими лица и предприятия. ЕИСК приветства факта, че Комисията е отправила също предложение за препоръка на Съвета относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата с цел да бъдат предоставени насоки на държавите членки относно това как да се справят със социалното въздействие на прехода и с въздействието му върху заетостта.

2.15.

Показател за „справедлив преход“ трябва да бъде ефективността, с която се решават проблемите с адаптирането на бизнеса, служителите и гражданите, като се насърчават, например, преструктурирането на стопанските дейности, повишаването на квалификацията и преквалификацията на служителите и недопускането на енергийна бедност и бедност по отношение на мобилността, за да се гарантира, че никой няма да бъде пренебрегнат, и особено степента, в която се поема ангажимент към отделните жени и мъже, чиито работни места ще изчезнат, ще бъдат съкратени или застрашени по друг начин, степента, в която те са уверени, че ще имат полезно, удовлетворително и сигурно бъдеще на работни места с добро качество, и степента, в която се подпомага тяхното личностно развитие, за да могат да изпълняват тези роли.

2.16.

Мащабът на предизвикателството не бива да се подценява. То ще включва създаването на добре разработени цялостни средносрочни и дългосрочни икономически и социални цели с оглед на осигуряването на производителност и приобщаване при надлежно отчитане на особеностите на различните държави членки и включване на социалните партньори на национално, регионално и местно равнище на всички етапи от изготвянето на политиките, включително чрез социален диалог и колективно договаряне, когато това е целесъобразно. които да включват целенасочено, съзнателно пренасочване на ресурси на национално и централно равнище към засегнатите области и региони. В допълнение към стимулирането на нови инвестиции чрез безвъзмездни средства, заеми, предоставяне на експертен опит и помощ за функционирането на микропредприятията и малките и средните предприятия, на стартиращите предприятия може да се окаже помощ посредством капиталово участие. Същевременно могат да се създават и нови публични предприятия. Освен ангажимента за предоставяне на публични ресурси ще бъде необходимо да се подобри гъвкавостта на правилата за държавна помощ и дори тяхната временна отмяна при определени обстоятелства.

2.17.

От съществено значение е това мащабно преструктуриране, което включва трансформацията на десетки милиони работни места в Европа, да бъде добре управлявано и балансирано и да е насочено към бъдещето; добре функциониращият социален диалог е от ключово значение за това. Фондът за справедлив преход за подпомагане на работниците в прехода им към нови работни места следва да бъде разширен както по отношение на ресурсите си, така и по отношение на мащаба си, с мерки, насочени към конкретни сектори.

2.18.

Трите измерения на устойчивото развитие — икономическо, социално и екологично — са тясно взаимносвързани и трябва да бъдат разгледани посредством всеобхватна и съгласувана политическа рамка. В насоките на Международната организация на труда (МОТ) от 2015 г. за справедлив преход се съдържа набор от практически инструменти за правителствата и социалните партньори при управлението на тези процеси на трансформация.

2.19.

В насоките на МОТ от 2015 г. се казва, че „здравият социален консенсус относно целта и начините за постигане на устойчивост е от фундаментално значение“. Социалният диалог трябва да бъде неделима част от институционалната рамка за създаването на политики и прилагането им на всички равнища. Достатъчно, информирано и текущо консултиране следва да се провежда с всички заинтересовани страни.

Социалният диалог в рамките на екологичния преход

2.20.

Социалният диалог не бива да бъде сведен до формалност — той трябва да бъде съдържателен на всички равнища: европейско, национално, секторно, регионално, както и на равнището на работното място. Това също така означава, че социалните партньори трябва да разполагат с подходящи компетенции и достъп до експертна подкрепа.

2.21.

ЕИСК отчита, че между институциите за социален диалог в ЕС се наблюдават съществени различия поради разнообразните модели на национални и трудови правоотношения и традиции в отделните държави членки.

2.22.

ЕИСК предлага да се извършат систематично картографиране и наблюдение на функционирането на социалния диалог на равнището на държавите членки (5). Необходими са и допълнителни сравнителни проучвания за проследяване на ролята на социалния диалог в националните планове в областта на енергетиката и климата, като например в националните планове за възстановяване и устойчивост.

2.23.

ЕИСК счита, че съществуващите инициативи за справяне със социалните предизвикателства на екологичната трансформация остават фрагментирани. Механизмът за справедлив преход е ограничен и обхваща малка част от процеса на прехода. Предложеният социален фонд за климата ще бъде с ограничен обхват и цел и преди всичко ще балансира регресивното въздействие на разпределението, породено от планираната СТЕ2 за транспорт и сгради (вж. по-специално становището на ЕИСК относно „Социален фонд за климата“ (6)). Въпреки че приветства препоръката на Съвета относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата, ЕИСК отбелязва, че тази необвързваща препоръка не предлага всеобхватната политическа платформа, от която ЕС се нуждае, за да се справи с последиците от прехода за засегнатите работници, региони и уязвими лица.

2.24.

ЕИСК подчертава, че ЕС се нуждае от стабилна рамка за гарантиране на равнопоставени условия на конкуренция за управление на прехода. В такава стабилна рамка на ЕС за справедлив преход следва, наред с другото, да се разгледат предвиждането и управлението на промените в хода на екологичната трансформация чрез пълноценно участие на работниците и дружествата и ангажираност на гражданите.

2.25.

ЕИСК подчертава значението на навременното информиране и консултиране по време на процеса на преструктуриране. Вземането на решения без консултиране следва да се избягва, а предварителното предоставяне на информация следва да стане задължително.

2.26.

ЕИСК призовава за насърчаване на социалния диалог и участие на заинтересованите страни на всички равнища, както и за гарантиране, че новите екологични работни места са добри работни места в съответствие с програмата за достоен труд на МОТ и Европейския стълб на социалните права. ЕИСК счита, че в духа на препоръката на Съвета относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата и във връзка с неговото становище относно „Социален фонд за климата“, социалният фонд за климата следва да се справи с по-широк набор от въздействия на разпределението, породени от политиките в областта на климата, чрез насочени мерки срещу енергийната и транспортната бедност, като подкрепя и благоприятства финансовата достъпност и достъпността на технологии с ниски нива на въглеродни емисии за домакинствата с по-ниски доходи.

3. Конкретни бележки

3.1.

ЕИСК е на мнение, че е от съществено значение да се отчете взаимното допълване на политиките в областта на климата, на околната среда и социалните политики. Социалното измерение следва да бъде неделима част от всеобхватна политическа рамка в областта на климата от разработването до изпълнението ѝ. Това включва целия Европейски зелен пакт и всички конкретни политики за изпълнение от пакета „Подготвени за цел 55“.

3.2.

ЕИСК също така отчита, че процесът на преструктуриране ще има огромно въздействие върху работните места, колективното трудово правоотношение и разпределението на доходите. Всички равнища на обществото и икономиката ще бъдат засегнати, от транснационално равнище до работната среда, и социалният диалог следва да играе ключова роля в управлението на процеса по насочен към бъдещето начин.

3.3.

ЕИСК приветства стабилната и амбициозна политическа рамка в областта на климата, която Европейската комисия е създала в рамките на Европейския зелен пакт, подкрепена от свързаните законодателни мерки, но също така подчертава, че въпреки всички положителни изявления, социалното ѝ измерение все още не е достатъчно развито.

3.4.

Социалното измерение на Европейския зелен пакт остава отговорност основно на държавите — членки на ЕС, и на националните социални партньори, тъй като те са в най-добра позиция да разберат положението и да предложат мерки на местно, регионално и национално равнище. При все това, социалните предизвикателства и предизвикателствата, свързани със заетостта, които екологичният преход поставя, обхващат множество измерения, като например загубата на работни места и професионалните преходи, преквалификацията и повишаването на квалификацията на икономически активните лица, въздействието на разпределението, което оказват политиките на декарбонизация, а също и защитата на социалните права и гражданското участие. Ето защо са необходими координирани действия и мерки на равнището на ЕС, които да придружават и подкрепят националните инициативи. Ако тези въпроси не бъдат разгледани по подходящ начин на съответното равнище, мерките за смекчаване на изменението на климата по всяка вероятност ще увеличат и влошат социалните неравенства.

Осъществяване на справедливия преход — управленчески/нормативни изисквания за укрепване на социалния диалог

3.5.

Преходът на пазара на труда, социалните планове и начините за постигане на устойчиви и достойни нови работни места с дългосрочен ангажимент към регионалното и общностното развитие са съществени елементи от пътната карта на справедливия преход.

3.6.

Следва да се насърчават програми за обучения, отговарящи на нуждите на пазара на труда и на индивидуалните потребности, които да се провеждат от специално предназначени центрове за професионален преход. Това изисква участие в проактивен социален диалог на равнището на общностите и регионите, със сътрудничеството на всички заинтересовани страни. Синдикатите и работодателите следва да действат съвместно в подкрепа на прехода към трудова заетост.

3.7.

За разлика от широкообхватния и координиран набор от екологични мерки с обвързващ характер, социалните елементи на „Подготвени за цел 55“ са фрагментирани, а предложената препоръка на Съвета няма обвързваща правна сила.

3.8.

Тези елементи трябва да бъдат укрепени, а социалният диалог следва да стане задължителен елемент от ключови национални политики, създадени с цел постигане на целите на политиката в областта на климата за 2050 г., включително националните планове в областта на енергетиката и климата, националните планове за възстановяване и устойчивост и плановете за справедлив преход.

3.9.

За да постигне социалният диалог резултати, са важни взаимната увереност, доверие и споделена амбиция за постигане на резултати, които носят добавена стойност за всички участващи страни.

3.10.

В някои държави — членки на ЕС, този вид социален диалог вече съществува, в други — не. Във втория случай социалният диалог следва да бъде активно насърчаван, например посредством навременен обмен на определена информация и представяне на социалния диалог като средство за разрешаване на разнообразни въпроси, свързани с административното и трудовото право, улесняване на достъпа до финансиране, улесняване на решения за планиране, разрешения за строеж и т.н. С цел предотвратяване на злоупотреби такива ползи следва да бъдат обвързани със задължение за постигане на резултати.

3.11.

ЕИСК съзнава, че в някои държави членки това ще бъде въпрос на промяна на културата и че може да отнеме известно време. ЕИСК обаче е на мнение, че инвестираните време и усилия ще дадат резултат.

3.12.

Социалното измерение на Европейския зелен пакт трябва да бъде свързано с Европейския стълб на социалните права и отразено в процеса на европейския семестър.

3.13.

През февруари 2021 г. Комисията публикува доклад (7) относно укрепването на социалния диалог, който допринесе за плана за действие за прилагане на Европейския стълб на социалните права, представен през март 2021 г. Планът за действие включва ангажимент от страна на Комисията през 2022 г. да представи инициатива относно подкрепянето на социалния диалог на равнището на ЕС и на национално равнище. ЕИСК изразява твърдо убеждение, че тези предстоящи препоръки на Комисията ще имат значителен принос за постигането на тази цел.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 101.

(2) ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29.

(3) Становище на ЕИСК „Индустриален преход към екологосъобразна и цифрова европейска икономика: регулаторни изисквания и ролята на социалните партньори и гражданското общество“ (ОВ C 56, 16.2.2021 г., стр. 10); Становище на ЕИСК: „Не може да има Зелен пакт без социален пакт“ (ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 23). Становище на ЕИСК: „Социалният диалог като важен стълб на икономическата устойчивост и издръжливостта на икономиките“ (ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 14).

(4) Резолюция относно „Предложенията на ЕИСК за реконструкция и възстановяване след кризата с COVID-19: „ЕС трябва да се ръководи от принципа, че Съюзът трябва да се разглежда като общност с обща съдба“ въз основа на работата на подкомитета „Възстановяване и реконструкция след COVID-19“ (ОВ C 311, 18.9.2020 г., стр. 1).

(5) Резолюция на ЕИСК (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 1); становище на ЕИСК (ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 38).

(6) ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 158.

(7) Доклад за укрепването на социалния диалог в ЕС, изготвен от Andrea Nahles.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следното изменение, получило поне една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлено по време на разискванията:

Параграф 2.25

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

55/95/0

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/102

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно ролята на ядрената енергия за стабилността на цените на енергията в ЕС

(проучвателно становище по искане на чешкото председателство на Съвета на ЕС)

(2022/C 486/15)

Докладчик:

Alena MASTANTUONO

Искане за консултация	Чешкото председателство на Съвета на ЕС, писмо от 26.1.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз Проучвателно становище
Решение на Пленарната асамблея	21.9.2022 г.
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	7.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	143/73/42 (поименно гласуване — вж. приложение II)

1. Заключения и препоръки

1.1.

Стабилността и достъпността на цените на енергията са от съществено значение за запазване както на покупателната способност на домакинствата, така и на конкурентоспособността и издръжливостта на европейската промишленост. След десетилетие на относителна стабилност на вносните цени на енергията и сравнително слабото годишно увеличение на цените на производителите на енергия на вътрешния пазар от 0,9 % между 2010 г. и 2019 г., от втората половина на 2021 г. в Европа се наблюдава рязко покачване на цените на енергията. Тяхната нестабилност и несигурността на енергийните доставки ескалираха с войната в Украйна.

1.2.

Днес Европа е изправена пред двойно предизвикателство — необходимостта от борба с изменението на климата и от осигуряване на стабилни енергийни доставки на достъпна цена. Както се посочва в плана REPowerEU на Комисията, предизвикателството се изразява в това бързо да намалим зависимостта си от руските изкопаеми горива, като ускорим прехода към чиста енергия и обединим силите си, за да постигнем по-издръжлива енергийна система и истински енергиен съюз. Решението има три времеви измерения. В краткосрочен план най-важно е преди всичко да се намери решение на въпроса с доставките на енергия, тъй като евентуален недостиг може да изостри увеличението на цените. Влияние върху актуалното състояние на пазара оказват настоящите и очакваните фактори, свързани с предлагането. Ето защо е необходимо да се използват всички налични в ЕС енергийни източници, както е посочено в плана REPowerEU. Това е кризисен сценарий, чиято главна цел е сигурността на енергийните доставки. В средносрочен план има възможност за повече съобразяване с устойчивостта и баланса на енергийните източници, а в дългосрочен план, при условие че се намалят рисковете за геополитическата сигурност, перспективата ще включва съсредоточаване върху екологичните цели.

1.3.

Съществува опасност допълнителните разходи за безопасност и сигурност, произтекли от войната, да допринесат значително за покачването на цените на енергията. В краткосрочен план съществуващите ядрени електроцентрали в държавите — членки на ЕС, които са избрали да включат ядрената енергия в своя енергиен микс, ще допринесат за стабилността на енергийните доставки, в случай че това е технически осъществимо, което до голяма степен ще окаже влияние върху ценовата стабилност. Без съществуващите ядрени мощности сътресението за енергийната система, предизвикано от руското нашествие в Украйна, несъмнено щеше да бъде още по-силно.

1.4.

Като източник на електроенергия с ниски емисии, ядрената енергия може да се предоставя при поискване като допълнение към възобновяемите енергийни източници като вятъра и слънчевата енергия, които играят водеща роля в прехода към електроенергийни системи с нулеви нетни емисии. ЕИСК отбелязва, че понастоящем ядрената енергия като стабилен базов източник на енергия може да допринесе за стабилност на доставките. Пределните разходи за ядрената енергия са стабилни и много по-ниски от тези на газовите и въглищните електроцентрали. При експлоатация ядрените електроцентрали не отделят значително количество CO2 и поради тази причина, подобно на възобновяемите енергийни източници, техните пределни разходи не включват разходи за CO2 и не се влияят от променливите цени на въглеродните емисии, както констатирахме през 2021 г., когато цената на въглеродните емисии се повиши с повече от 200 %. Нестабилността на СТЕ на ЕС влияе значително върху цената на природния газ и въглищата на пазара на Съюза.

1.5.

От регулаторна гледна точка цените на електроенергията на пазара на едро в ЕС се определят от подреждането на електроцентралите въз основа на равнището на техните пределни разходи, при което последната електроцентрала определя цената. В повечето случаи на стандартно пазарно поведение цената на спот пазарa се определя от газа или въглищата. Това означава, че ядрената енергия не влияе върху цените на енергията на спот пазарa, освен когато енергийният микс включва голям дял енергийни източници с ниски емисии. На спот пазарa обаче се извършват само част от продажбите на пазара. Енергийните дружества често продават физически доставки на електроенергия въз основа на двустранни договори. В този случай различните модели на финансиране и двустранните договори, използвани в държавите — членки на ЕС, които са включили ядрена енергия в своя енергиен микс, помагат за стабилизирането на цената на енергията за потребителите.

1.6.

Настоящата енергийна криза засегна функционирането на пазара на електроенергия в ЕС, като неговите основни правила бяха нарушени посредством множеството интервенции за смекчаване на високите цени на енергията или за значително намаляване на търсенето. Тази ситуация показва важната взаимовръзка между намаленото предлагане и увеличеното търсене, което води до повишаване на цените на енергията. При по-надеждни доставки от стабилни енергийни източници с ниски въглеродни емисии в цените на енергията ще има по-малко колебания, а благодарение на взаимовръзката между националните енергийни пазари ползата може да бъде споделена в целия ЕС.

1.7.

ЕИСК счита, че удължаването на експлоатационния срок на съществуващия парк от ядрени електроцентрали в тази конкретна ситуация е целесъобразно и същевременно ще допринесе за прехода към неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика. Така може да се отговори на настоящите очаквания по отношение на енергийните доставки и да се намали потреблението на газ в електроенергийния сектор, като по този начин се намали рискът от недостиг на газ. Това може да помогне и за намаляване на безпрецедентната нестабилност на цените, предизвикана от неикономически фактори, и да отговори на настоящите очаквания по отношение на енергийните доставки. ЕИСК препоръчва на държавите членки да работят за намиране на решения относно капацитета за съхранение и да укрепят преносните връзки, за да могат да реагират ефективно на прекъсвания в снабдяването с електроенергия от възобновяеми източници в по-дългосрочен план, както и с газ в краткосрочен план.

1.8.

ЕИСК предлага чешкото председателство да обсъди в рамките на Европейския форум за ядрена енергия (ENEF) ценовата стабилност в ядрения сектор и ролята на ядрената енергия за стабилизиране на доставките с оглед на целта за намаляване на зависимостта на ЕС от руския газ. ЕИСК желае да вземе активно участие в тези обсъждания.

1.9.

ЕИСК предлага да се засили двустранното сътрудничество с международни партньори в ядрения сектор, за да се споделят констатации в областта на иновациите и напредъка в новите технологии. ЕИСК препоръчва на чешкото председателство на Съвета на ЕС да организира конференция за малките модулни реактори, която би могла да се проведе под формата на форум на високо равнище между ЕС и САЩ, посветен на малките модулни реактори, и да задълбочи обещаващите научни изследвания в тази област.

2. Контекст и обяснителни бележки

2.1.

Член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз определя правното основание за енергийната политика в ЕС. Конкретни разпоредби са изложени в други членове, като член 122 от ДФЕС (сигурност на доставките), членове 170—172 от ДФЕС (енергийни мрежи), член 114 от ДФЕС (вътрешен енергиен пазар) и членове 216—218 от ДФЕС (външна енергийна политика). Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Договор за ЕОАЕ) служи като правно основание за повечето действия на ЕС в областта на ядрената енергетика.

2.2.

Договорът за функционирането на Европейския съюз също така гарантира на държавите членки правото да определят условията за използване на собствените си енергийни ресурси, да избират между различни енергийни източници и да определят общата структура на енергийното си снабдяване (1).

2.3.

Планът на ЕС да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. изисква енергиен преход към източници на енергия с нулеви и ниски емисии. Увеличаването на дела на енергията от възобновяеми източници в енергийния микс не може да се осъществи, без да разполагаме с резерв от понастоящем стабилни енергийни източници като изкопаемите горива и ядрената енергия; освен това трябва да инвестираме в електроцентрали, захранвани с газ от неизкопаеми източници, за да се справим с непостоянния характер на енергията от възобновяеми източници. Съществува и голяма необходимост от капацитет за съхранение, за да се избегнат прекъсвания на електроснабдяването и да се задоволи нарастващото енергопотребление, обусловено от електрификацията. Измежду настоящите стабилни енергийни източници ядрената енергия е единственият източник с ниски емисии, който би могъл да намали зависимостта от руския газ.

2.4.

Ядрената енергия с мощности в размер на 413 гигавата (GW), опериращи в 32 държави, допринася за декарбонизацията и намалява зависимостта от вносни изкопаеми горива, позволявайки да се избегнат генерирането на емисии в размер на 1,5 гигатона и търсенето на газ в размер на 180 млрд. кубични метра в световен мащаб годишно (2). Като източник на електроенергия с ниски емисии, ядрената енергия може да се предоставя при поискване като допълнение към нестабилните възобновяеми енергийни източници като вятъра и слънчевата енергия, които играят водеща роля в прехода към електроенергийни системи с нулеви нетни емисии. Според Международната агенция по енергетика намаляването на производството на ядрена енергия би направило постигането на амбициите за нулеви емисии по-трудно и по-скъпо, а световните ядрени енергийни мощности се очаква да се удвоят до 2050 г.

2.5.

В Делегиран регламент (ЕС) 2022/1214 на Комисията (3) се признава, че ядрената енергия разполага с потенциал да допринесе за декарбонизацията на икономиката на Съюза, а производството на ядрената енергия се разглежда като нисковъглеродна дейност. В окончателния доклад на техническата експертна група по въпросите на устойчивото финансиране от март 2020 г. (4) се посочва, че „производството на ядрена енергия има почти нулеви емисии на парникови газове във фазата на производство на енергия“ и „доказателствата за потенциалния съществен принос на ядрената енергия към целите за смекчаване на изменението на климата са обширни и ясни“. Таксономията предвижда допълнителни по-строги изисквания относно обезвреждането на отпадъци, финансирането и планирането на извеждането от експлоатация.

2.6.

Стабилността и достъпността на цените на енергията са от съществено значение за запазване както на покупателната способност на домакинствата, така и на конкурентоспособността и издръжливостта на европейската промишленост. След относителната стабилност на вносните цени на енергията през последното десетилетие (с изключение на спада с 31 % през 2020 г.) и сравнително ниското годишно увеличение на цените на производителите на енергия на вътрешния пазар от 0,9 % между 2010 г. и 2019 г. (през 2020 г. цените на производителите на енергия спаднаха с почти 10 %), от есента на 2021 г. в Европа се наблюдава рязко покачване на цените на енергията (5).

2.7.

За първи път в своята история Европейският съюз е изправен пред няколко сериозни риска, свързани с енергийните доставки, енергийната сигурност и рязкото повишаване на цените на енергията. Една от причините за това е, че някои държави членки не проявиха предпазливост или се поддадоха на външен натиск, и твърде бързо намалиха всички резервни ресурси, като външната намеса със сигурност изигра роля в това отношение.

2.8.

От есента на 2021 г., още преди войната, се наблюдаваше трескаво и променливо развитие на цените на енергията, причинено от няколко прекъсвания в доставките, както и от повишаването на търсенето на газ в световен план. Причината за необичайно високите цени на енергията от миналата есен насам е рязкото нарастване на търсенето на газ в световен мащаб, дължащо се на редица ключови фактори: икономическото възстановяване във възходяща посока, затягането на доставките за ЕС, липсата на инвестиции, както и лошите метеорологични условия, които доведоха до намаляване на производството на енергия от възобновяеми източници. В някои случаи спекулации доведоха до изпразване на газохранилищата (6). Настоящата нестабилност на цените на енергията се определя главно от последиците от руската агресия срещу Украйна, несигурността относно евентуална ескалация в други държави и усилията за възможно най-бързо намаляване на енергийната зависимост на ЕС от Русия.

2.9.

Налице е опасност допълнителните разходи за безопасност и сигурност, причинени от войната, да допринесат значително за покачването на цените на енергията. Следващият период на диверсификация на енергийните източници на ЕС, свързан с мащабни инвестиции в нова инфраструктура (напр. терминали за втечнен природен газ, тръбопроводи за водород) и реорганизация на съществуващата мрежа за доставки на енергия, може да бъде съпроводен с допълнителен скок на цените. Положението се влошава и от значителния спад в производството на ядрена енергия, което през 2022 г. се очаква да намалее с 12 % (над 100 TWh). Според доклада на Международната агенция по енергетика за пазара на електроенергия от юли 2022 г. този спад се дължи на временно намалената наличност на централите във Франция, извеждането от експлоатация на мощности за производство на ядрена енергия в размер на 4 GW в Германия и въздействието на руското нашествие върху ядрените електроцентрали в Украйна.

2.10.

При настоящите обстоятелства, поне докато основният енергиен преход в ЕС не отбележи напредък, най-висок приоритет e използването на вече съществуващите енергийни източници, които са на разположение на цялата територия на Съюза и могат да се използват незабавно, без пречки и в рамките на вече изградената инфраструктура. Същевременно доставките на енергийни суровини от Русия вече намаляват, което включва риск от ограничаване на доставките на горивни пръти за ядрените електроцентрали, а гарантирането на стабилни енергийни доставки за всички европейци се явява предизвикателство по отношение на спазването на целите в областта на климата.

2.11.

В известна степен ядрената енергия дава възможност за адаптиране на производството на електроенергия в зависимост от количеството енергия, произвеждано от възобновяеми източници. Ядрените електроцентрали не са толкова гъвкави, колкото газовите електроцентрали, но внасят в системата елемент на стабилност, тъй като допринасят значително за базовия енергиен товар, и настоящата правна уредба в някои държави — членки на ЕС, позволява гъвкави режими за тяхната експлоатация.

2.12.

Вече съществуващите ядрени централи са в състояние незабавно да задоволят повишеното търсене на електроенергия и се характеризират с ниски експлоатационни разходи. Вярно е, че общите усреднени разходи за производство на ядрена енергия са доста високи, особено поради огромните инвестиционни разходи, произтичащи от високите мерки за сигурност; при газа обаче общите средни разходи за производство на енергия са още по-високи (7). Същевременно, предвид войната в Украйна, не е сигурно, че ще продължим да получаваме доставки на руски газ или горивни пръти, докато бъдат намерени алтернативни доставки.

2.13.

Ядрената енергия е диспечируемата технология с ниски нива на въглеродни емисии, за която се очакват най-ниски разходи за 2025 г. Само големите водни резервоари могат да осигурят подобен принос при сравними разходи, но те остават силно зависими от природните дадености на отделните държави. В сравнение с производството на енергия от изкопаеми горива се очаква ядрените електроцентрали да бъдат по-достъпни финансово от въглищните електроцентрали. Въпреки че газовите турбини с комбиниран цикъл са конкурентоспособни в някои региони, техните усреднени разходи за производство на енергия зависят в голяма степен от цените на природния газ и въглеродните емисии в отделните региони. Електроенергията, произведена чрез дългосрочна експлоатация на ядрените електроцентрали при удължаването на експлоатационния им живот, е високо конкурентна и остава не само най-евтиният вариант за производство на електроенергия с ниски въглеродни емисии — в сравнение с изграждането на нови електроцентрали — но и за производството на електроенергия като цяло (8).

2.14.

Както и при възобновяемите източници, оперативните разходи за производство на ядрена енергия са ниски. Променливите разходи са практически независими от световния пазар на енергийни суровини. Поради тази причина ядрените електроцентрали участват на пазара на електроенергия със стабилна цена. Като цяло цената на горивата и ценообразуването на въглеродните емисии оказват най-голямо въздействие върху разходите за производство на електроенергия. Тези променливи или пределни разходи варират значително при различните технологии. Пределните разходи на ядрените електроцентрали зависят от цената на ядреното гориво, която е много по-ниска от тази на природния газ или въглищата. Тъй като в ядрените електроцентрали се произвежда значително количество енергия, цената на горивото може да се разпредели върху голям производствен обем, т.е. голямо количество MWh. Тъй като ядрените електроцентрали не отделят CO2, техните пределни разходи не включват разходи, свързани с цените на квотите за емисии на CO2, подобно на възобновяемите енергийни източници.

2.15.

От регулаторна гледна точка цените на електроенергията на пазара на едро в ЕС се определят от подреждането по краткосрочни пределни разходи на електроцентралите, при което последната електроцентрала определя цената. В повечето случаи при сценарий на стандартно пазарно поведение цената на спот пазара се определя от газа или въглищата. Това означава, че ядрената енергия не влияе върху цените на енергията на спот пазара, освен когато енергийният микс включва висок дял енергийни източници с ниски емисии, какъвто следва да бъде бъдещият европейски модел. Понастоящем стандартният пазарен модел е разрушен от сътресението в предлагането, особено що се отнася до природния газ, който трябва да бъде съчетан с други налични източници, за да допринесе за равновесието на пазара и ценовата стабилност, наред с регулаторни намеси като намаляване на търсенето в целия Съюз (9).

2.16.

На спот пазара се извършват само част от продажбите на пазара. Енергийните дружества често продават физически доставки на електроенергия въз основа на двустранни договори. В този случай различните модели на финансиране и двустранните договори, използвани в държавите — членки на ЕС, които са включили ядрена енергия в своя енергиен микс, спомагат за стабилизирането на цената на енергията за потребителите, но не непременно за нейното понижаване. Необходимо е също да се разграничават различните равнища на пазара на електроенергия (търговия на едро и търговия на дребно). Пазарите на дребно в ЕС зависят от много фактори, например равнището на конкуренция, но също и от фактори, които определят крайната цена. Цените на електроенергията за битовите потребители в ЕС включват данъци и налози. По данни на Евростат средният процент на налозите и данъците за битовите потребители на електроенергия в ЕС е 36 %.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК напълно съзнава и отчита сериозността на ситуацията. При настоящите обстоятелства, в рамките на управлението на кризи и извънредни ситуации, надеждните доставки на енергия на приемлива цена са необходимата стратегия за оцеляване. Поради тази причина всеки надежден източник, с който разполагаме, следва да се използва не само за задоволяване на търсенето, но и за да допринася за ценовата стабилност в този много несигурен период.

3.2.

ЕИСК напълно подкрепя Европейския зелен пакт и преминаването на европейската икономика към неутралност по отношение на климата до 2050 г. Същевременно този преход трябва да върви ръка за ръка с петте стълба на енергийния съюз, по-специално със стълбовете „сигурност на доставките“ и „достъпност на цените на енергията“. Бъдещите политики следва да имат за цел да намалят високата зависимост от вноса, както ЕИСК подчерта в няколко свои становища.

3.3.

В контекста на основните цели на съобщението на Европейската комисия относно плана REPowerEU усилията за постигане на стабилност на цените на енергията в ЕС се разделят на два етапа: първият ще продължи, докато се направят първи стъпки за намаляване на зависимостта на ЕС от Русия с видими резултати, а вторият — докато бъде постигната пълна енергийна независимост на ЕС от Русия. ЕИСК признава, че за първия етап, в който стабилността и безопасността ще играят основна роля, ядрената енергия от съществуващите централи в ЕС също е от значение — както се подчертава в плана REPowerEU (10) — като се има предвид, че подготовката на енергийната система на Съюза за следващата зима няма да бъде лесна (трябва да се създадат достатъчно запаси и резерви от газ, да се започне диверсификация на доставките, да се използват повече водород и метан, да се направят мащабни допълнителни инвестиции в проекти за възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност), както посочва Международната агенция по енергетика в препоръките си от март 2022 г. (11) Що се отнася до втория етап, връщането към основната цел на Европейския зелен пакт би било възможно, когато бъдат премахнати всички рискове, свързани със сигурността на доставките.

3.4.

ЕИСК отбелязва, че доставките на горивни пръти за ядрените електроцентрали с реактори от типа ВВЕР, експлоатирани на територията на държави — членки на ЕС (България, Словакия, Унгария, Финландия и Чешката република), може да бъдат изложени на риск поради войната в Украйна. Същевременно Комитетът изразява задоволството си от факта, че са възможни алтернативни доставки (12), и насърчава съответните държави членки да намерят алтернативни доставчици във възможно най-кратък срок. Ядрените електроцентрали не се нуждаят от голям капацитет за съхранение и могат лесно да складират гориво в продължение на три до пет години, така че е възможно да се премине към друг доставчик или да се купува гориво на благоприятна цена.

3.5.

ЕИСК подчертава, че стабилността на енергийния пазар на ЕС понастоящем е абсолютен приоритет, тъй като тя може да сложи край на променливите цени на енергията. Ядрената енергия като много стабилен базов източник на енергия (резервен вариант с оглед на нестабилните възобновяеми енергийни източници) може значително да допринесе за стабилност на доставките в периоди на извънредни рискове.

3.6.

ЕИСК изтъква, че ядрената енергия не е изложена на риска от нестабилност на цените по СТЕ на ЕС, които в началото на февруари 2022 г. достигнаха исторически максимум от 100 евро за тон CO2. Тъй като ядрените електроцентрали не отделят CO2, техните пределни разходи не включват разходи за CO2, подобно на възобновяемите енергийни източници. Нестабилността на СТЕ на ЕС влияе значително върху цената на газа на пазара на Съюза.

3.7.

Като цяло ядрената енергия има високи инвестиционни разходи, но сравнително ниски оперативни разходи. Въпреки това не започваме от нулата и съществуващите (модернизирани) ядрени мощности могат да бъдат използвани за стабилизиране на пазара. Политиките следва да позволят на държавите членки да удължат експлоатацията на съществуващия парк от ядрени електроцентрали, тъй като дългосрочната им експлоатация е определено най-достъпното във финансов план решение до 2030 г. и след това, което ще позволи плавен преход към неутралност по отношение на климата. Необходимо е да се избягват всякакви мерки, които биха могли да имат отрицателни последици за съществуващите мощности за производство на енергия с ниски въглеродни емисии или които биха обезкуражили инвеститорите да инвестират в необходимите технологии.

3.8.

ЕИСК предлага ролята на ядрената енергия да бъде отчетена при бъдещото разработване на правилата за пазара на електроенергия. Ядрените електроцентрали могат да предлагат електроенергия на крайните потребители на фиксирана цена, тъй като редица европейски държави използват различни договорни модели, които гарантират стабилност за потребителите. Фиксираната покупна цена осигурява възвръщаемост на инвестициите и по-ниски капиталови разходи и частично фиксира цената на електроенергията за крайните потребители.

3.9.

През 2020 г. около 25 % от електроенергията, произведена в ЕС, е била произведена от ядрени мощности. По-голямата солидарност и по-добрите преносни междусистемни връзки на енергийния пазар ще спомогнат да се реагира ефективно при нестабилността в снабдяването с електроенергия от възобновяеми източници в по-дългосрочен план, както и при прекъсвания на снабдяването с газ в краткосрочен план. Освен това ЕИСК призовава държавите членки да работят по капацитета за съхранение и да заменят газовите електроцентрали с енергия от източници с ниски въглеродни емисии. Всички разпоредби при преразглеждането на структурата на пазара на електроенергия следва да стимулират инвестициите в нисковъглеродни технологии, необходими за декарбонизацията на енергийния сектор по безопасен и достъпен начин.

3.10.

ЕИСК изтъква другия елемент на ценовата стабилност на ядрената енергия, който се осигурява от стабилността на доставките. В сравнение с природния газ, ядрените електроцентрали не се нуждаят от голям капацитет за съхранение и могат лесно да съхраняват гориво за 3 години (13). Способността да функционират по-продължителни периоди между презарежданията и капацитетът за по-продължително съхраняване спомагат за закупуването на гориво при по-изгодни условия и за смяна на доставчика. Поради тази причина Комитетът насърчава петте държави членки с технологии от типа ВВЕР да търсят алтернативни доставчици.

3.11.

Моментът, когато енергийната зависимост на ЕС от Русия намалее, ще бъде добра отправна точка не само за обмисляне, но и за прилагане и материализиране на потенциала за иновации по отношение на ядрената енергия, а именно използването на ядрените източници за производство на водород и рециклиране на отпадъци като част от веригата на кръговата икономика. Според Международната агенция по енергетика използването на електроенергия, произведена от ядрена енергия, за производство на водород и топлинна енергия създава нови възможности. Излишъкът от ядрена електроенергия би могъл да се използва за производството на приблизително 20 милиона тона водород през 2050 г., а топлинната енергия от комбинирано производство от ядрени електроцентрали би могла да замени централното отопление и други високотемпературни приложения (14), въпреки че за да бъдат тези приложения конкурентоспособни, разходите за строителство ще трябва да намалеят.

3.12.

ЕИСК предлага чешкото председателство да обсъди в рамките на Европейския форум за ядрена енергия (ENEF) ценовата стабилност в ядрения сектор, както и ролята на ядрената енергия за стабилността на доставките с оглед на целта за намаляването на зависимостта на ЕС от руския газ. ЕИСК желае да вземе активно участие в тези обсъждания.

3.13.

ЕИСК предлага да се засили двустранното сътрудничество с международни партньори в ядрения сектор, най-вече със САЩ, за да се споделят резултатите от иновациите и напредъка в новите технологии. ЕИСК препоръчва на чешкото председателство на Съвета на ЕС да организира конференция, посветена на малките модулни реактори, която би могла да се проведе под формата на форум на високо равнище между ЕС и САЩ по въпросите на малките модулни реактори и да задълбочи обещаващите научни изследвания в тази област.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК е добре запознат с някои рискове, свързани с използването на ядрена енергия, и подкрепя необходимостта от по-нататъшни научни изследвания, за да се направи тя още по-безопасна. Би било неразумно да се смята, че не съществуват рискове. Ядрената енергия се използва за енергопроизводство от 50-те години на миналия век, като оттогава нивото на сигурност и безопасност на ядрените централи се повиши, например издръжливостта на екстремни външни събития, както природни, така и причинени от човека, като например разбиване на въздухоплавателно средство или експлозии. ЕИСК приканва държавите членки да не спират научните изследвания и иновациите в тази област и да спазват строгите изисквания за безопасност и обезвреждане на отпадъците.

4.2.

Настоящата ситуация на енергийния пазар се отразява и на цените на урана, които могат да бъдат стабилизирани чрез по-добро диверсифициране на доставчиците или — в по-дългосрочен план — чрез изграждане на електроцентрали, изискващи по-рядко презареждане с гориво. Електроцентралите, базирани на малки модулни реактори (ММР), могат да имат нужда от по-рядко презареждане с гориво — на всеки три до седем години в сравнение с една до две години при конвенционалните електроцентрали. Някои ММР са проектирани да работят до 30 години без презареждане. Освен това изграждането на електроцентрали от поколение III отговаря на нуждите на държави с големи енергийни потребности и развити мрежи (както показват програмите, които се изпълняват или са планирани в различни държави).

4.3.

Проектите на малките модулни реактори обикновено са по-прости, а концепцията за тяхната безопасност често разчита повече на пасивни системи и на присъщите на реактора характеристики на безопасност като ниска мощност и работно налягане. Малките модулни реактори предлагат икономии на разходи и време за изграждане и могат да бъдат внедрявани постепенно, за да отговорят на нарастващото търсене на енергия.

4.4.

Горивото, необходимо за ядрените централи, е по-скоро с малък обем в сравнение с нуждите на електроцентралите, използващи изкопаеми горива. Една малка гранула уранов диоксид с тегло пет грама произвежда същото количество енергия като един тон въглища или около 480 кубични метра природен газ. Ядрените електроцентрали не се нуждаят от голям капацитет за съхранение и могат лесно да съхраняват гориво в продължение на три до пет години. Капацитетът за съхранение може да се разглежда като елемент на стабилност за централата, тъй като намалява зависимостта от конкретен доставчик и дава възможност за закупуване на гориво на благоприятни цени.

4.5.

Инвестициите, направени в този сектор, означават също, че всяка модернизация може да бъде използвана в полза на екологичния преход. Ядрените технологии и методи се използват, за да допринесат за прехода към енергийна система, основана във все по-голяма степен на водорода, в две основни области: (i) производство на водород от термична/химична дисоциация на вода с помощта на ядрени технологии и (ii) принос на ядрените методи и техники за подобряване на разбирането и последващо адаптиране на материалите, за да отговарят по-добре на изискванията за съхранение и преобразуване на водорода (15).

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Член 194, параграф 2 от ДФЕС.

(2) https://iea.blob.core.windows.net/assets/0498c8b8-e17f-4346-9bde-dad2ad4458c4/NuclearPowerandSecureEnergyTransitions.pdf.

(3) Делегиран регламент (ЕС) 2022/1214 на Комисията от 9 март 2022 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2021/2139 по отношение на икономическите дейности в някои енергийни сектори и на Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178 по отношение на конкретни публични оповестявания за тези икономически дейности (ОВ L 188, 15.7.2022 г., стр. 1)).

(4) Докладът на техническата експертна група е достъпен на адрес: TEG final report on the EU taxonomy („Окончателен доклад на техническата експертна група относно таксономията на ЕС“) | Европейска комисия (europa.eu).

(5) Данни на Евростат от февруари 2022 г.: https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/edn-20220210-2.

(6) За повече подробности вж. становище TEN/761 (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 80).

(7) Международна агенция по енергетика/Агенция за атомна енергия, 2020 г.

(8) https://iea.blob.core.windows.net/assets/ae17da3d-e8a5-4163-a3ec-2e6fb0b5677d/Projected-Costs-of-Generating-Electricity-2020.pdf.

(9) Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета от 5 август 2022 година относно координирани мерки за намаляване на търсенето на газ (ОВ L 206, 8.8.2022 г., стр. 1).

(10) План REPowerEU COM(2022) 230 final.

(11) Международна агенция по енергетика, 10-Point Plan to European Union for reducing reliance on Russian supplies by over a third while supporting European Green Deal, with emergency options to go further (План от 10 точки за намаляване на зависимостта на Европейския съюз от руските доставки с над една трета, като същевременно се подкрепя Европейският зелен пакт, със спешни варианти за по-нататъшни действия), март 2022 г.

(12) Ядрената електроцентрала „Темелин“ в Чешката република е намерила алтернативни доставчици.

(13) Според годишния доклад на Агенцията за снабдяване към Евратом за 2020 г. запасите от уран могат да захранват ядрените реактори на доставчиците на комунални услуги в ЕС средно за 2,75 години.

(14) https://iea.blob.core.windows.net/assets/0498c8b8-e17f-4346-9bde-dad2ad4458c4/NuclearPowerandSecureEnergyTransitions.pdf.

(15) IAEA-TECDOC-1676.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Следните изменения, които получиха поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени в хода на разискванията (член 71, параграф 7 от Правилника за дейността):

ИЗМЕНЕНИЕ 7

TEN/776

Ролята на ядрената енергия за стабилността на цените на енергията в ЕС

Цялото становище, представено от секция TEN, се заменя със следния текст (обяснението/изложението на мотивите се съдържа в края на настоящия документ):

Внесено от:

DIRX, Jan

HERNÁNDEZ BATALLER, Bernardo

IZVERNICEANU, Ileana

KATTNIG, Thomas

KUPŠYS, Kęstutis

LOHAN, Cillian

MOSTACCIO, Alessandro

NABAIS, João

NIKOLOPOULOU, Maria

RIBBE, Lutz

SCHMIDT, Peter

SCHWARTZ, Arnaud

Изменение

1. Заключение и препоръка

1.1

Отговорът на въпроса, поставен от чешкото председателство, в обобщение, е, че при настоящата структура на пазара на електроенергия ядрената енергия не може да допринесе за стабилността на цените. Това е така, защото в настоящата структура на пазара се прилага принципът на подреждане по на централите въз основа на равнището на техните пределни разходи (вж. параграф 2.8). Само когато структурата на пазара бъде адаптирана със значителна държавна финансова помощ, в допълнение към частното финансиране, е възможна ситуация на стабилизиране на цените благодарение на ядрената енергия.

1.2	ЕИСК препоръчва на чешкото председателство да започне структуриран диалог на равнището на ЕС с цел договаряне на нова структура на пазара на електроенергия, която да гарантира ценова стабилност.

2. Уводни бележки

2.1	Преди да поеме председателството на Съвета на ЕС (през втората половина на 2022 г.) предстоящото чешко председателство отправи искане към Европейския икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище относно „Ролята на ядрената енергия за стабилността на цените на енергията в ЕС“.

2.2	ЕИСК с удоволствие откликва на това искане на чешкото председателство, тъй като то дава възможност за предоставяне на фактологично и недвусмислено описание на тази роля.

2.3

Постигането на ценова стабилност е една от предпоставките, за да може да се предложи на потребителите на електроенергия, както на предприятията, така и на ползвателите, сигурност по отношение на техните разходи в краткосрочен и средносрочен план. Поради това стабилните цени на електроенергията играят решаваща роля за ефективността на европейските предприятия и за създаването и запазването на работни места.

2.4	Ценовата стабилност е необходима и за всички дружества, особено за малките и средните предприятия, за да могат своевременно да предоставят реалистични оферти и да правят реалистични прогнози.

2.5

За да можем да дадем на чешкото председателство възможно най-фактологичен и недвусмислен отговор, в настоящото проучвателно становище няма да разгледаме други аспекти, които също са интересни, но не са от значение предвид начина, по който е формулиран въпросът, който стои в основата на настоящото проучвателно становище. Това означава, на първо място, че не се намесваме в правото на всяка държава членка да прави свой собствен избор относно начина, по който се произвежда електроенергията на собствената ѝ територия. И второ, че НЕ коментираме действителните и потенциалните предимства и недостатъци на ядрената енергия.

2.6

Въпросът за сигурността на доставките също попада извън обхвата на настоящото проучвателно становище. Този въпрос заслужава отделно становище. Естествено обаче е безспорно, че в настоящата ситуация с война в Европа, в която газът и нефтът се използват като геополитически оръжия, е важно съществуващите електроцентрали да продължат да функционират във възможно най-голяма степен и следва да се прилага гъвкавост по отношение на временното използване на изкопаеми горива и горива с ниски емисии. Както вече беше споменато, Комитетът признава правото на всяка държава членка да взема свои собствени решения относно начина на производство на електроенергия на собствената ѝ територия. Комитетът отново потвърждава категоричната си подкрепа за изложеното от Комисията в нейния план REPowerEU: предизвикателството се състои в това бързо да намалим зависимостта си от руските изкопаеми горива чрез ускоряване на прехода към чиста енергия и обединяване на усилията ни за постигане на по-устойчива енергийна система и истински енергиен съюз.

2.7	Въпреки че е изкушаващо да обсъдим и равнището на цените на енергията, няма да го направим, тъй като стабилността на цените не зависи от тяхното равнище. Стабилност може да съществува или не на всяко ценово равнище.

2.8

Тук са обяснени някои технически термини:

Структура на пазара: начинът, по който се определя цената на електроенергията на пазара.

Пределни разходи: сумата, с която се увеличават общите разходи на дадено дружество при производството на една допълнителна единица продукция.

Спот пазар: спот пазарът е пазарът за обмен на суровини, например електроенергия, на който се сключват сделки с незабавно плащане и бърза доставка.

Подреждане на електроцентралите въз основа на равнището на техните пределни разходи: подреждане, при което се започва с най-ниските пределни разходи и се завършва с най-високите пределни разходи, така че електроцентралите с по-високи пределни разходи се добавят до задоволяване на търсенето. Подреждането е: енергия от възобновяеми източници, ядрена енергия, въглища, нефт и газ. При сегашната структура на пазара на електроенергия цената се определя от пределните разходи на последната електроцентрала при подреждането въз основа на пределните разходи (става въпрос предимно за газови електроцентрали).

3. Отговор на въпроса

3.1

Разбира се, всяка електроцентрала играе роля на пазара на електроенергия. Например очевидно е, че неотдавнашният срив на много от ядрените електроцентрали във Франция и произтичащата от това необходимост от внос на повече електроенергия се отразява в развитието на цената. В настоящото проучвателно становище обаче не разглеждаме тези повече или по-малко временни ситуации, а структурния аспект на функционирането на пазара на електроенергия.

3.2	Съсредоточаваме вниманието си върху спот пазара, тъй като той определя главно цената, която потребителите трябва да плащат. Както беше споменато, на спот пазара структурата на пазара се определя от подреждането въз основа на пределните разходи.

3.3

Ролята на ядрената енергия за стабилността на цените на енергията в ЕС зависи от две променливи, а именно дали става въпрос за стари или за нови ядрени електроцентрали и дали се отнася до настоящата или до нова структура на пазара. Така че ако се комбинират тези променливи, се получават четири различни ситуации.

3.4

Следователно, за да се даде възможно най-ясен отговор, е необходимо да се разграничат четири различни сценария за тези четири различни ситуации, а именно:

А	: съществуващи ядрени електроцентрали в съществуващата структура на пазара

Б	: съществуващи ядрени електроцентрали и нова структура на пазара

В	: нови ядрени електроцентрали в съществуващата структура на пазара

Г	: нови ядрени електроцентрали и нова структура на пазара.

3.5 А: Съществуващи ядрени електроцентрали в съществуващата структура на пазара

3.5.1

В почти всички държави членки електроенергията, произведена в настоящите ядрени електроцентрали, не играе и не може да играе роля за ценовата стабилност на електроенергията. Причината за това е настоящата структура на пазара, която се основава на подреждането въз основа на пределните разходи, при която цената се определя от електроцентралата с най-високи пределни разходи (почти винаги газова, дори във Франция). Единственото изключение в ЕС е Швеция поради нейния електроенергиен микс (почти 60 % възобновяеми енергийни източници — предимно водноелектрическа енергия и около 30 % ядрена енергия) (1).

3.6 Б: Съществуващи ядрени електроцентрали и нова структура на пазара

3.6.1

В този случай по принцип е възможно ядрените електроцентрали да имат стабилизиращ ефект върху цените — например при структура на пазара, при която ценообразуването се основава на средните разходи и/или ядрената електроенергия не е включена в подреждането въз основа на пределните разходи. Можем все пак да се запитаме как следва да изглежда и функционира такъв пазар. В Обединеното кралство обаче понастоящем се въвежда нов модел, а именно разделяне на пазара на две сегмента: електроенергия, която може да бъде диспечирана, и електроенергия, която не може да бъде диспечирана. Сегментът, който може да бъде диспечиран (главно газ с остатъчни въглища и малко биомаса), би трябвало да следва модела на ценообразуване, който се основава на пределните цени, а за сегмента, който не може да бъде диспечиран, ще се плаща въз основа на пълните разходи (някакъв вид регулирана възвръщаемост на капитала под формата на договор за разлика). Обединеното кралство вече избра този подход за новата ядрена електроцентрала Hinkley Point C (2). Това означава, че държавата ще трябва да субсидира съответните ядрени електроцентрали, ако цената на електроенергията на пазара е по-ниска от договорената сума въз основа на регулираната възвръщаемост на капитала.

Това означава, че такава нова структура на пазара се състои от два елемента: пазарен сегмент, за който се прилага предишната структура на пазара (подреждане въз основа на равнището на пределните разходи) и втори сегмент, в който de facto би имало само договори за разлика. В резултат на това електроенергията, произведена в рамките на договорите за разлика, има стабилна цена и следователно намира отражение в по-стабилна цена за потребителя. Цената за потребителя обаче ще продължи да се колебае, тъй като цената на част от електроенергията все още ще се определя въз основа на подреждането според пределните разходи.

3.7 В: Нови ядрени електроцентрали в съществуващата структура на пазара

3.7.1

Ядрените електроцентрали могат да имат стабилизиращ ефект върху цените, ако бъдат изградени достатъчно ядрени електроцентрали, така че те да бъдат редовно последните електроцентрали, подредени въз основа на равнището на пределните разходи. Това би означавало, че ще трябва да заменим електроцентралите, използващи изкопаеми горива, с ядрени електроцентрали. Тогава в Европа бихме имали най-малко стотици нови ядрени електроцентрали. Да, в такъв случай те ще определят цената при ценово равнище, което — вж. Hinkley C — би било около два пъти по-високо от електроенергията от възобновяеми източници. Поради модела на пределно ценообразуване обаче неизбежната последица би била, че новите ядрени електроцентрали няма да могат да се финансират на пазара, поради което ще се нуждаят от субсидии.

3.8 Г: Нови ядрени електроцентрали и нова структура на пазара

3.8.1

Ядрените електроцентрали би трябвало да бъдат изключени от подреждането въз основа на пределните разходи и за тях да се прилага методът на надхвърлените разходи. Увеличението се дължи на факта, че наред с държавните финансови инвестиции трябва да се включи и частният сектор и да има справедлива възвръщаемост на инвестициите, откъдето и тарифата „надхвърлени разходи“. (Вж. също параграф 3.5.1.)

4. Обобщение

1.1

В обобщение, отговорът на въпроса, поставен от чешкото председателство, е, че при настоящата структура на пазара на електроенергия ядрената енергия не може да допринесе за стабилността на цените. Само когато структурата на пазара бъде адаптирана със значителна държавна помощ, в допълнение към частното финансиране, е възможна ситуация на стабилизиране на цените благодарение на ядрената енергия.

1.2	Ето защо ЕИСК препоръчва на чешкото председателство да започне структуриран диалог на равнището на ЕС с цел договаряне на нова структура на пазара на електроенергия, която да гарантира ценова стабилност.

Изложение на мотивите

В изявлението си от 8 септември председателят на ЕИСК Christa Schweng и председателят на секция TEN Baiba Miltoviča заявиха: „ЕИСК призовава за съвместни европейски действия за гарантиране на стабилността на цените на електроенергията и спешна реформа на енергийния пазар.“ И точно това е същината на настоящото изменение, което изготвихме, с цел да предоставим ясен и честен отговор на въпроса на чешкото председателство.

Предложеното проектостановище TEN/776 не се съсредоточава върху въпроса на чешкото председателство, а именно ролята на ядрената енергия за стабилността на цената на електроенергията, а разглежда на първо място основно сигурността на доставките и на второ място отправя рекламно послание в подкрепа на ядрената енергия. Сигурността на доставките, разбира се, също е много важна, но искането на председателството не се отнася до този въпрос.

За съжаление докладчикът, Alena Mastantuono, е включила в становището си и редица неточности и спорни въпроси. Описахме подборка от 20 от тях в меморандум преди заседанието на секция TEN по-рано този месец.

Искаме да подчертаем, че постигането на ценова стабилност е една от предпоставките, за да може да се предложи на потребителите на електроенергия, както на предприятията, така и на ползвателите, сигурност по отношение на техните разходи в краткосрочен и средносрочен план. Поради това стабилните цени на електроенергията играят решаваща роля за ефективността на европейските предприятия и за създаването и запазването на работни места.

Ето защо изготвихме настоящото изменение и отправяме искане към Бюрото на ЕИСК да го приеме като контрастановище.

С настоящото изменение предоставяме ясен и недвусмислен отговор на въпроса, който би трябвало да бъде разгледан в това становище, а именно каква е ролята на ядрената енергия за стабилността на цените на енергията в ЕС. Поради това НЯМА да обсъждаме аргументите в полза на и против ядрената енергетика нито равнището на цените, тъй като стабилност на цените може да има или да няма на каквото и да е ценово равнище.

Важно е да се разбере, че ако целта е да се направи нещо по отношение на цените на електроенергията, е необходимо да се промени настоящата система на цените на енергията на пазара. Заключение, което вече беше изразено на много места в Европа, включително и от Ursula von der Leyen и Съвета по енергетика от 9 септември. Заключение, което многократно посочвахме в процеса на изготвяне на това становище.

Ето защо в настоящото изменение очертахме четири сценария, за да проучим при какви конфигурации на структурата на пазара ядрената енергия може или не може да има стабилизиращ ефект върху цените на енергията. Заключението ни е, че ядрената енергия не може да има стабилизиращ ефект при два от сценариите, но при определени условия може да има стабилизиращ ефект при другите два сценария.

Нашата гледна точка беше подкрепена от тримата експерти, поканени от председателя и докладчика на проучвателната група на заседание на проучвателната група:

проф. Keppler: „Ядрената енергия няма реално въздействие върху цените на електроенергията, както и увеличението ѝ с 10 или 20 %!“

г-н Cometto (Международна агенция за атомна енергия, МААЕ): „В краткосрочен план ядрената енергия има ограничено въздействие върху по-ниските цени на електроенергията.“

г-н Goicea (Европейски атомен форум, ФОРАТОМ): „На теория ядрената енергия може да осигури стабилност на крайните цени на електроенергията, но това все още е въпрос на структурата на пазара.“

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	98
Гласове „против“:	135
Гласове „въздържал се“:	27

(1) https://sweden.se/climate/sustainability/energy-use-in-sweden.

(2) https://www.gov.uk/government/collections/hinkley-point-c.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

	ЧЛЕН	ГРУПА	ГЛАСУВАЛ/А	Делегирано право на глас
1	ANDERSEN, Dorthe	II	A	SORGENFREY, Bente
2	ANDERSSON, Jan Torsten	III	N
3	ANDERSSON, Krister	I	Y
4	ANGELOVA, Milena	I	Y
5	ANTONIOU, Michalis	I	Y
6	ARDHE, Christian	I	Y
7	ATS, Kerli	III	Y
8	BABRAUSKIENE, Tatjana	II	A
9	BACK, Thord Stefan	I	Y
10	BALDZENS, Egils	II	Y
11	BARBUCCI, Giulia	II	A
12	BARCELÓ DELGADO, Andrés	I	Y
13	BARRERA CHAMORRO, Maria Del Carmen	II	N
14	BARTELS, Holger	II	N
15	BÄUMLER, Christian	II	N
16	BERNIS CASTELLS, Jaume	III	Y
17	BERTOLINI, Silvestre	II	Y
18	BIEGON, Dominika	II	N
19	BLANC, Patricia	III	Y
20	BLIJLEVENS, Réné	I	A
21	BOGUSZ, Malgorzata Anna	III	N
22	BOLAND, Séamus	III	N
23	BOLLON, Pierre	I	Y
24	BORSANI, Matteo Carlo	I	Y
25	BRISHOUAL, Rachel	III	A
26	BRONIARZ, Wincenty Slawomir	II	A
27	BRZOBOHATÁ, Zuzana	III	N
28	BYRNE, Peter	I	Y
29	CABRA DE LUNA, Miguel Ángel	III	Y
30	CALDERONE, Marina Elvira	III	N
31	CALISTRU, Elena-Alexandra	III	A
32	CAÑO AGUILAR, Isabel	II	N
33	CATSAMBIS, Constantine	I	Y
34	CHAMPAS, Panagiotis	III	Y
35	CHARRY, Philippe	II	Y	DESIANO, Carole
36	CHOIX, Bruno	I	Y
37	CLEVER, Peter	I	Y	HEMMERLING, Udo
38	COMER, John	III	Y
39	CORAZZA, Chiara	III	Y
40	COULON, Pierre Jean	II	Y
41	COUMONT, Raymond	II	Y
42	CSER, Ágnes	III	Y
43	DE FELIPE LEHTONEN, Helena	I	Y
44	DE LEEUW, Rudy	II	N	ULENS, Miranda
45	DE LOTTO, Pietro Francesco	I	Y
46	DE MELLO, Vasco	I	Y
47	DE MÛELENAERE, Robert	I	Y
48	DEGUARA, Jason	II	N
49	DEL RIO, Cinzia	II	N
50	DESTOM, Joël	III	Y
51	DIAMANTOUROS, Konstantinos	I	Y
52	DIMITRIADOU, Stavroula	II	N
53	DIRX, Jan	III	N	NEISINGH, Ody
54	DOZ ORRIT, Javier	II	Y
55	DROBINSKI-WEIß, Elvira	III	N
56	DUFEK, Bohumír	II	Y
57	DULEVSKI, Lalko	III	N
58	DUTTO, Diego	III	N
59	EDELÉNYI, András	I	Y
60	FELSZEGHI, Sára	II	Y
61	FORNEA, Dumitru	II	Y
62	GARAT PÉREZ, Francisco Javier	III	Y
63	GARCÍA DEL RIEGO, Antonio	I	Y	SABATINI, Giovanni
64	GARCÍA SALGADO, Manuel	II	Y
65	GARDIAS, Dorota	II	Y
66	GAVRILOVS, Vitalijs	I	Y
67	GEISEN, Norbert	III	Y
68	GKOFAS, Panagiotis	III	Y
69	GOBINŠ, Andris	III	N
70	GONDARD-ARGENTI, Marie-Françoise	I	Y
71	GRABO, Louise	III	Y	KILIM, Irma
72	HÄGGLUND, Sam	II	A
73	HÄGGMAN, Maria	II	A
74	HAJNOŠ, Miroslav	II	Y
75	HAUKANÕMM, Monika	III	N
76	HEALY, Joe	III	Y
77	HERNÁNDEZ BATALLER, Bernardo	III	N
78	HOFFMANN, Reiner Gerd	II	N
79	HOLST, Sif	III	A
80	IOANNIDIS, Athanasios	III	Y
81	IZVERNICEANU DE LA IGLESIA, Ileana	III	N
82	JAHIER, Luca	III	N
83	JOHANSSON, Benny	II	A
84	JONUŠKA, Alfredas	I	Y
85	JOÓ, Kinga	III	Y
86	JUODKAITE, Dovile	III	N
87	KÁLLAY, Piroska	II	A
88	KATTNIG, Thomas	II	N	BUZEK, Tanja
89	KIUKAS, Vertti	III	Y
90	KLIMEK, Jan	I	Y
91	KOKALOV, Ivan	II	Y
92	KOLBE, Rudolf	III	N
93	KOLYVAS, Ioannis	III	N
94	KOMORÓCZKI, István	I	Y
95	KONTKANEN, Mira-Maria	I	Y
96	KOUTSIOUMPELIS, Stavros	II	Y
97	KROPIL, Rudolf	III	Y
98	KROPP, Thomas	I	Y	GERSTEIN, Antje
99	KRUPAVICIENE, Kristina	II	Y
100	KÜKEDI, Zsolt	III	Y
101	KUNYSZ, Maciej Dawid	III	A
102	LADEFOGED, Anders	I	Y
103	LE BRETON, Marie-Pierre	I	Y
104	LEFÈVRE, Christophe	II	Y
105	LEITANE, Katrina	III	A
106	LOBO XAVIER, Gonçalo	I	A
107	LOHAN, Cillian	III	N
108	LUSTENHOUWER, Colin	I	N
109	MACHYNA, Emil	II	Y
110	MADSEN, Niels	I	Y
111	MALLIA, Stefano	I	Y
112	MANOLOV, Dimitar	II	Y
113	MARCHIORI, Alberto	I	Y
114	MARIN, Florian	II	N
115	MARTINOVIC DŽAMONJA, Dragica	I	Y
116	MASCIA, Sandro	I	Y
117	MASTANTUONO, Alena	I	Y	LEMCKE, Freya
118	MATSAS, Andreas	II	Y
119	MAVROMMATIS, Manthos	I	Y
120	MEDINA, Felipe	I	Y
121	MENSI, Maurizio	III	A
122	MERLO, Nicoletta	II	Y
123	MESKER, August Pierre	I	N
124	MEYNENT, Denis	II	N
125	MILTOVICA, Baiba	III	Y
126	MINCHEVA, Mariya	I	Y	PANGL, Andreas
127	MIRA, Luís	I	Y
128	MISSLBECK-WINBERG, Christiane	I	Y
129	MITOV, Veselin	II	Y
130	MONE, Andrea	II	A
131	MOOS, Christian	III	A
132	MORENO DÍAZ, José Antonio	II	A
133	MORKIS, Gintaras	I	Y
134	MOSTACCIO, Alessandro	III	N
135	MUREȘAN, Marinel Dănuț	I	Y
136	MURGUÍA ESTEVE, Aitor	II	N
137	NIKOLOPOULOU, Maria	II	N
138	NIKOLOV, Bogomil	III	N
139	NOWACKI, Marcin	I	Y
140	NYGREN, Ellen	II	A
141	OCHEDZAN, Justyna Kalina	III	A
142	O'CONNOR, Jack	II	A
143	ÖNGÖRUR, Berivan	II	A
144	OSTROWSKI, Krzysztof	I	A
145	PADURE, Decebal-Ștefăniță	I	Y	HAUNERT, Nora
146	PAIDAS, Ioannis	II	Y
147	PALMIERI, Stefano	II	A
148	PARTHIE, Sandra	I	A
149	PATER, Krzysztof	III	Y
150	PAVIĆ-ROGOŠIĆ, Lidija	III	A
151	PENTTINEN, Markus	II	Y
152	PETRAITIENE, Irena	II	Y
153	PIETKIEWICZ, Janusz	I	Y
154	PILAWSKI, Lech	I	Y
155	PLOSCEANU, Aurel Laurentiu	I	N
156	POCIVAVŠEK, Jakob Krištof	II	A
157	POPELKOVÁ, Hana	II	Y	VAN KELLE, Lottie
158	POTTIER, Jean-Michel	I	Y
159	POTYRALA, Dariusz Miroslaw	II	Y
160	PREDA, Bogdan	I	Y	VUORI, Timo
161	PROUZET, Emilie	I	Y
162	PUECH d'ALISSAC, Arnold	I	Y
163	PUXEU ROCAMORA, Josep	I	Y
164	QUAREZ, Christophe	II	Y
165	RAMMO, Alari	III	Y
166	RAVNIK, Branko	III	Y
167	REALE, Maurizio	I	Y
168	REDING, Jean-Claude	II	N
169	REISECKER, Sophia	II	A	RUSU, Sabin
170	RELIC, Danko	III	A
171	REPANŠEK, Neža	III	N
172	RIBBE, Lutz	III	N
173	RISTELÄ, Pekka	II	A
174	ROBYNS, Wautier	I	Y
175	ROCHE RAMO, José Manuel	III	N
176	RÖPKE, Oliver	II	N	KLUGE, Norbert
177	SAKAROVÁ, Dana	II	Y
178	SALIS-MADINIER, Franca	II	N
179	SAMMUT BONNICI, Dolores	I	A
180	SCHAFFENRATH, Martin Josef	III	N
181	SCHLÜTER, Bernd	III	A
182	SCHMIDT, Peter	II	N
183	SCHWARTZ, Arnaud	III	N
184	SCHWENG, Christa	I	A
185	SERRA ARIAS, Ricardo	III	Y
186	SIBIAN, Ionut	III	N
187	SILVA, Carlos	II	N
188	SILVA, Francisco	III	N
189	SILVA, João	II	N
190	SINKEVICIUTE, Elena	III	Y
191	SIPKO, Juraj	III	A
192	ŠIRHALOVÁ, Martina	I	Y
193	SMOLE, Jože	I	N
194	SÕBER, Kristi	I	Y
195	SOETE, Paul	I	Y
196	STOEV, Georgi	I	Y
197	STUDNICNÁ, Lucie	II	A	MILIĆEVIĆ-PEZELJ, Anica
198	SÜLE, Katalin Elza	I	Y
199	SVENTEK, David	I	Y
200	SZALAY, Anton	II	Y
201	SZYMANSKI, Mateusz	II	Y
202	TCHOUKANOV, Stoyan	III	N
203	TEDER, Reet	I	Y	MAJETIĆ, Davor
204	THURNER, Andreas	III	N
205	TIAINEN, Simo	III	Y
206	TOPOLÁNSZKY, Ákos	III	A
207	TRINDADE, Carlos Manuel	II	N	MAURICIO DE CARVALHO, Fernando
208	TUPILUȘI, Tudorel	III	Y
209	TZOTZE-LANARA, Zoe	II	N
210	ULGIATI, Luigi	Non-insc	Y
211	UNGERMAN, Jaroslav	Non-insc.	Y
212	VADÁSZ, Borbála	I	Y
213	VARDAKASTANIS, Ioannis	III	N
214	VASK, Kaia	II	Y
215	VERNICOS, George	I	Y
216	VIIES, Mare	II	Y
217	VILARES DIOGO, Edgar	III	N
218	VON BROCKDORFF, Philip	II	N
219	VORBACH, Judith	II	N
220	VYYRYLÄINEN, Tiina	III	Y
221	WAGENER, Marco	II	N	WOLFF, Romain
222	WAGNSONNER, Thomas	II	N
223	WILLEMS, Heiko	I	Y
224	WILLEMS, Marie Josiane	III	A
225	WRÓBLEWSKI, Tomasz Andrzej	I	Y
226	WYCKMANS, Ferdinand	II	N
227	YIAPANIS, Anastasis	III	Y
228	YILDIRIM, Ozlem	II	Y
229	YLIKARJULA, Janica	I	Y
230	ZARINA, Katrina	I	Y
231	ZIELENIECKI, Marcin Antoni	II	Y
232	ZORKO, Andrej	II	N
233	ZVOLSKÁ, Marie	I	Y	HARTMAN RADOVÁ, Jana
234	ZYCH, Tymoteusz Adam	III	N

Европейски икономически и социален комитет

572-ра пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет, 21.9.2022 г. — 22.9.2022 г.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/123

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета — Европейско пространство на здравни данни: разгръщане на потенциала на здравните данни за хората, пациентите и иновациите

[COM(2022) 196 final]

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейското пространство на здравни данни

[COM(2022) 197 final — 2022/0140 (COD)]

(2022/C 486/16)

Докладчик:

Gonçalo LOBO XAVIER

Искане на консултация	Европейския парламент, 6.6.2022 г. Съвета, 13.6.2022 г.
Правно основание	Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	8.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	22.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	198/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства съобщението на Комисията относно европейското пространство на здравни данни. След кризата, свързана с COVID-19, разполагайки с някои добри примери за сътрудничество, като например европейския COVID сертификат, ЕС и гражданите му могат да се възползват от сигурни, хармонизирани и споделени данни, които биха могли да подсилят всички аспекти на здравните системи на държавите членки. ЕИСК споделя мнението, че цифровата трансформация е от ключово значение за предоставянето на по-добро здравно обслужване на гражданите, за изграждането на по-силни и по-устойчиви здравни системи, за подкрепата на дългосрочни конкурентоспособност и иновации в медицинската екосистема и за подпомагането на възстановяването на ЕС от пандемията.

1.2.

От гледна точка на ЕИСК е от съществено значение да се използват възможностите, които иновациите и цифровизацията предоставят, за да се стимулира благополучието на гражданите и да се подобри качеството на здравните услуги. Същевременно, организираното гражданско общество и социалните партньори привличат внимание към факта, че в отделните държави — членки на ЕС, равнището на цифрова грамотност е различно и това трябва да се преодолее като част от процеса на изпълнение на стратегията. Когато става дума за този въпрос, мотото „никой да не бъде изоставен“ е по-актуално от всякога.

1.3.

Според ЕИСК европейското пространство на здравни данни представлява отлична възможност гражданите да получат достъп до и контрол над личните си здравни данни. В същия ред на мисли ЕИСК счита, че тази стратегия би осигурила последователна рамка за използване на здравните данни на гражданите в контекста на политиките за научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Много е важно да се гарантират доверието в процеса и неговата безопасност, за да се постигнат и двете цели. По тази причина ЕИСК подкрепя провеждането на широкомащабна комуникационна кампания, която да помогне за изграждането на доверие сред обществеността. Гражданите трябва да осъзнават ползите, свързани с процеса на споделяне. За ЕИСК би било интересно да се подчертаят преките ползи за гражданите и потребителите, както беше направено за други заинтересовани страни, но трябва да бъде ясно, че са въведени задължителни изисквания за качество, особено за целите на издаването на разрешения и запазване на анонимността.

1.4.

ЕИСК счита, че европейското пространство на здравни данни само по себе си ще окаже значително положително въздействие върху основните права по отношение на защитата и свободното движение на лични данни. Ако бъде правилно свързано с пространството на данни на Европейския облак за отворена наука и със съответната инфраструктура за данни за науки за живота (1), то ще позволи на изследователите, новаторите и създателите на политики да използват данните по-ефективно, по-сигурно и по начин, който гарантира неприкосновеността на личния живот. Воден от тази идея, ЕИСК изразява съгласие, че това предложение е още едно положително усилие за стимулиране на вътрешния пазар и неговия потенциал за подобряване на живота на европейските граждани.

1.5.

Въпреки че подкрепя тази програма, ЕИСК обръща внимание на факта, че ЕС не може да изисква от обществеността да подкрепи европейско пространство за обмен на здравни данни, ако финансирането за здравно обслужване е оскъдно. COVID-19 нанесе голям удар на обществените здравни системи и ЕС трябва да осъзнае, че трябва да поправи щетите и да укрепи обществените здравни системи с достатъчен бюджет, преди да предприеме стъпки към този проект, който е несъмнено положителен. Според ЕИСК, ако има бюджет за „програма“, ЕС трябва да задели средства за засилването на здравните системи и едва тогава да се насочи към този интересен проект.

1.6.

ЕИСК изтъква необходимостта от разясняване на първичната и вторичната употреба на данни за гражданите. Хората трябва да имат вяра и доверие в системата, за да сътрудничат и да разбират ползите, както за отделния човек, така и за общността. ЕИСК счита, че основните страхове са свързани с вторичната употреба на данните. Трябва да бъде изключително ясно каква е употребата, какви са ограниченията, кой орган ще контролира и валидира данните и какви санкции се прилагат при неспазване. ЕИСК е твърдо убеден, че организациите на гражданското общество и социалните партньори могат да помогнат за разясняването и популяризирането на тези послания, ако бъдат включени по подходящ начин. Държавите членки биха могли да се възползват истински от организациите на гражданското общество по места, за да подкрепят общността по тези въпроси, с цел да се гарантира, че никой не остава извън този напредък. В същия дух избраните от пациентите общопрактикуващи и лекуващи лекари са ключови звена във веригата на доверие между пациентите и потребителите на здравни данни. ЕИСК препоръчва тези специалисти да бъдат включени по-специално в комуникационната стратегия.

1.7.

Въпреки че като цяло подкрепя това предложение, ЕИСК призовава Комисията да обмисли задълбочено предимствата и недостатъците на инициативата, за да намали рисковете, преди да продължи напред. Трябва да е ясно, че когато става въпрос за здравните системи на държавите членки, се явяват твърде много предизвикателства. По отношение на публичните и частните здравни системи съществуват подходи с различна скорост, както и различни мнения и гражданите трябва да са наясно, че това предложение означава вземане на решения по отношение на инвестициите и публичната политика. За гражданите трябва да е ясно, че тази инициатива е част от една стратегия и един напредък, които ще добавят стойност, вместо да подкопават системата. Комуникацията е необходима, за да се избегнат недоразумения от страна на широката общественост.

1.8.

С оглед на насърчаването на по-добър достъп до застраховане за всички, което изисква по-добро разбиране на съответните данни от страна на застрахователите, ЕИСК призовава да се обмисли целесъобразността на преразглеждането на абсолютната забрана за използване на вторични данни от застрахователите. Въпреки това, с оглед на съпътстващия риск от индивидуализиране на застрахователните премии и подбор на рисковете, счита, че е за предпочитане да се придържа към позицията на Европейската комисия, че вторичното използване на електронни здравни данни следва да бъде подчинено единствено на напълно легитимните цели за подобряване и провеждане на политиките в областта на общественото здраве и научните изследвания. Комитетът призовава също така да се обмисли възможността за предоставяне на достъп до тези данни на застрахователите за научноизследователски цели, при условие че те са напълно съвместими с Общия регламент относно защитата на данните и с посочените по-горе цели от обществен интерес и се наблюдават от компетентните органи в сътрудничество с гражданското общество.

1.9.

ЕИСК категорично счита, че европейското пространство на здравни данни ще бъде от полза за гражданите, медицинските специалисти, доставчиците на здравно обслужване, изследователите, регулаторите и създателите на политики, но това може да се случи само ако в контекста на тази стратегия гражданите и заинтересованите страни участват в процеса на постоянно инвестиране в националните здравни системи. Не е възможно гражданите да участват, ако не чувстват, че са в сърцевината на процеса. ЕИСК препоръчва Комисията и държавите членки да включат организациите на гражданското общество, с цел успешна реализация на стратегията и извличане на ползи от опита на такива организации, които могат да разкажат за прозрачността и надеждността на инициативата. От съществено значение са инвестициите в тези области.

1.10.

ЕИСК подкрепя идеята комбинация от инвестиции от програма „Цифрова Европа“, Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт Европа“ да може да бъде използвана от държавите членки и участващите в европейското пространство на здравни данни органи с цел да изпълнят стратегията. Освен това програма „Цифрова Европа“ ще подкрепи внедряването на инфраструктурата, необходима за осигуряването на сигурен достъп до здравните данни през граница в рамките на ЕС и за създаването на общи пространства на данни. ЕИСК обаче обръща внимание и на факта, че тези инвестиции ще отнемат време и не са пряко свързани с графика на стратегията. Следователно очакванията на гражданите трябва да бъдат балансирани в рамките на графика на тези инвестиции, за да няма риск гражданите да останат разочаровани и да не приемат стратегията и споделянето на данни като цяло.

1.11.

Накрая, ЕИСК настоятелно призовава Комисията последователно да инвестира в системи за киберсигурност, които могат да предотвратят огромни проблеми във всички държави членки. Хората трябва да имат доверие в тези въпроси, а всички неотдавнашни проблеми и примери в много различни части на ЕС създадоха усещане за несигурност и страх във връзка със защитата на данните и сигурността на системите. Това изисква координиран подход от страна на ЕС и може да се окаже от решаващо значение в работата с този вид чувствителни инвестиции.

2. Обща рамка

2.1.

Европейската комисия постави начало на европейското пространство на здравни данни, един от основните градивни елементи на силен Европейски здравен съюз. Европейското пространство на здравни данни е специфична рамка за споделяне на здравни данни, установяваща ясни правила и практики, инфраструктура и управленческа рамка за използването на електронни здравни данни от пациенти, както и за изследвания, иновации, създаване на политики и регулаторни дейности, като същевременно гарантира пълно съответствие с високите стандарти на ЕС за защита на данните.

2.2.

То ще помогне на ЕС да осъществи квантов скок напред в начина, по който здравното обслужване се предоставя на гражданите в Европа. То ще оправомощи гражданите да контролират и използват здравните си данни в държавата си по произход или в други държави членки. То насърчава истински единен пазар за цифрови здравни услуги и продукти.

2.3.

Държавите членки ще гарантират, че обобщени данни за пациентите, електронни медицински рецепти, лабораторни резултати и епикризи се издават и приемат в общ европейски формат. Оперативната съвместимост и сигурността ще се превърнат в задължителни изисквания. С цел да се осигури гарантирането на правата на гражданите, всички държави членки трябва да назначат здравни органи, отговарящи за цифровите данни. Тези органи ще участват в трансграничната цифрова инфраструктура (MyHealth@EU), която ще подпомага пациентите при споделянето на данните им през граница.

2.4.

Европейското пространство на здравни данни доразвива Общия регламент относно защитата на данните, предложения Акт за управление на данните, проекта на законодателен акт за данните и Директивата за мрежова и информационна сигурност. То допълва тези инициативи и предоставя адаптирани за здравния сектор правила.

2.5.

Първичното използване на електронни здравни данни подпомага използването на данни за по-добро здравно обслужване на национално и трансгранично равнище. Медицинските данни обикновено се съхраняват в електронни здравни досиета, съдържащи сегменти от медицинската история на пациента (централно или включващи различни доставчици на здравно обслужване). Европейското пространство на здравни данни ще позволи на гражданите да имат достъп до здравните си данни и да предоставят достъп до данните си на избран от тях медицински специалист, включително когато са в чужбина и на езика на медицинския специалист. Така пациентът може да получи по-добра диагноза и лечение с по-малко медицински грешки и да избегне ненужна диагностика.

2.6.

Вторичното използване на електронни здравни данни се осъществява, когато здравните данни се обработват с цел информиране и оценяване на политики в областта на общественото здраве или с цел провеждане на научни изследвания. Това може да подобри безопасността на пациента и да даде тласък на развитието на нови лекарства и медицински изделия, както и на персонализирана медицина и продукти, разчитащи на изкуствен интелект. В контекста на европейското пространство на здравни данни резултатите от такова изследване се публикуват в обобщен вид, като надлежно опазват неприкосновеността на данните.

2.7.

Европейското пространство на здравни данни е конкретно здравна екосистема, състояща се от правила, общи стандарти и практики, инфраструктура и управленческа рамка, която цели да:

а)	оправомощи гражданите посредством повишен цифров достъп до и контрол над личните им здравни данни и подкрепа за свободното им движение;

б)	насърчи истински вътрешен пазар на системи за електронни здравни досиета, съответните медицински изделия и високорискови системи с ИИ;

в)	предостави последователен, надежден и ефективен начин за използването на здравни данни за научни изследвания, иновации, създаване на политики и регулаторни дейности.

3. Силата на здравните данни: доверието като централен елемент на стратегията

3.1.

ЕИСК приветства инициативата на Комисията относно „европейско пространство на здравни данни“, което има потенциала да повиши качеството на живот на гражданите, да даде тласък на иновациите и да създаде безопасна среда за защита и споделяне на данни.

3.2.

След кризата с COVID-19 всички държави членки са пострадали от напрежението, на което бяха подложени техните национални здравни системи, и тази инициатива на Комисията се явява в правилния момент.

3.3.

ЕИСК е убеден, че въпреки някои положителни резултати, постигнати в множество различни държави съществува общо недоверие по отношение на солидността на системата. Избраните от пациентите общопрактикуващи и лекуващи лекари са ключови звена във веригата на доверие между пациентите и потребителите на здравни данни. ЕИСК препоръчва те активно да бъдат привличани да участват в информирането на гражданите относно ползата от обмена на здравни данни за тях като физически лица и изобщо за всички.

3.4.

В стремежа си да отключи потенциала на здравните данни, Комисията представи законодателно предложение за създаване на европейско пространство на здравни данни с цел да оправомощи отделния човек да поеме контрол над собствените си здравни данни и да се позволи използването им за осигуряване на постигането на по-добро здравно обслужване, както и да се позволи на ЕС да използва напълно потенциала, предложен от безопасните и сигурни обмен, използване и повторно използване на здравни данни, без съществуващите препятствия. ЕИСК приветства тази обща идея.

3.5.

Гражданите на ЕС ще могат да имат достъп до и да споделят своите данни в реално време, като същевременно запазват до голяма степен контрол над тях. Европейското пространство на здравни данни ще позволи по-ефективно, по-достъпно и по-устойчиво здравно обслужване и по-добро качество на живота, като същевременно даде на гражданите контрол над здравните им данни и отключи потенциала на основаната на данни икономика. И отново, ЕИСК и организираното гражданско общество считат, че ЕС трябва да се възползва от факта, че хората ще приемат такава инициатива, при условие че разбират проекта и ползите от концепцията.

4. Предизвикателства, свързани с използването на здравни данни: рискове и възможности

4.1.

ЕИСК счита, че е от съществено значение държавите членки да осъзнаят, че са необходими инвестиции, за да бъде насърчен този проект, и че понастоящем има няколко други конкуриращи се стратегически приоритета.

4.2.

Фактът, че европейското пространство на здравни данни се гради на Общия регламент относно защитата на данните (2), Акта за управление на данните (3), проекта на законодателен акт за данните (4) и на Директивата за мрежова и информационна сигурност (5), предоставя на гражданите измерение на доверие и прозрачност. В качеството си на хоризонтални рамки те предоставят правила (включително мерки за сигурност), които се прилагат за здравния сектор. Особено чувствителният характер на здравните данни обаче е факт и трябва да получи необходимото внимание.

4.3.

Повече от половината от държавите членки нямат специално законодателство относно повторното използване на електронни здравни данни, като например за научни изследвания, създаване на политики или за регулаторни цели, и разчитат на общите разпоредби на Общия регламент относно защитата на данните, като често използват съгласие за обработването на здравни данни (6). Това положение води до ограничено повторно използване на здравни данни. Не всички държави членки имат компетентен орган за достъпа до здравни данни, но там, където такъв орган съществува, броят на исканията за ползване на здравни данни за научни изследвания или за проекти за създаване на политики расте бързо (7) и това свидетелства за интереса към такава система и степента на потиснатото търсене. ЕИСК отчита това и е на мнение, че тази концепция също подкрепя необходимостта от такава стратегия.

4.4.

Европейското пространство на здравни данни ще създаде иновативни подходи за регистрирането на данни за ракови заболявания с потенциална възможност за събиране на навременна, географски позиционирана информация относно различни видове рак. Това би могло да предоставя информация за актуалното състояние на видовете рак в ЕС в реално време. Същевременно с него биха могли да се установяват тенденциите, различията и неравенствата между държавите членки и регионите.

4.5.

От значение е, че това би могло да улесни установяването на предизвикателствата и конкретните области на действие, изискващи инвестиции и други действия, на равнище ЕС, на национално и на регионално равнище. За да дадем един пример, това ще направи и скрининга за рак и грижата за болните от рак по-целенасочени, по-ефективни и по-достъпни.

4.6.

Киберсигурността е от основно значение за живота на хората. Ползите от технологиите са огромни и когато са свързани с данните на хората, потенциалът е още по-голям, но това се отнася и за риска от загуба на важна и ценна информация. ЕИСК е наясно със свързаните с това рискове, а неотдавнашните примери в различните държави членки призовават за действия. Много важно е да има координирана стратегия за борба с „киберпиратството“ и за повишаване на равнищата на киберсигурност. Без този вид инвестиции предложението е безполезно.

5. Управление, финансиране и взаимодействие с други здравни политики

5.1.

ЕИСК категорично счита, че този проект е възможност за оправомощаване на ЕС и за постигане на по-силни права и гаранции за здравните данни в него. Предполага се, че той ще улесни достъпа до и споделянето на здравни данни с други медицински специалисти, без да се налага повторното и ненужно правене на едни и същи тестове. Същевременно, улесненият достъп до висококачествени оперативно съвместими данни също така ще подпомогне иновациите и развитието на нови лечения, нови ваксини и персонализирана медицина. Поради това за постигането на тези цели е необходима подходяща координация между всички заинтересовани страни — системите на общественото здравеопазване, правителствата, гражданите, създателите на политики и комуникаторите.

5.2.

ЕИСК споделя мнението, че инвестирането в цифровизация означава инвестиране в по-добро здравно обслужване и в устойчивостта на здравните системи на държавите членки. ЕИСК обаче разбира също така, че държавите членки имат възможност да използват по-добре ресурсите, предоставени от европейските финансови схеми, по-специално Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), като основен стълб на Европейския план за възстановяване NextGenerationEU, насочен към предоставяне на финансова помощ на държавите членки за борба с икономическите и социалните последици от пандемията от COVID-19 и за повишаване на издръжливостта на европейската икономика на бъдещи сътресения.

5.3.

ЕИСК обръща внимание на ползите от комбиниране на инвестиции в инфраструктура, която дава възможност за цифровизация и напредък на всички региони. Безсмислено е да се започва проект от този порядък без подходящата мрежа или инфраструктура или без инвестиране в подобряването на обучението и цифровата грамотност на гражданите.

5.4.

ЕИСК подкрепя идеята повече от 480 млн. евро от програма „Цифрова Европа“, Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт Европа“ да могат да бъдат използвани от държавите членки и органите, участващи в европейското пространство на здравни данни, както и от други сектори. Програмата „Цифрова Европа“ ще подкрепи и внедряването на инфраструктурата, необходима за осигуряването на сигурен трансграничен достъп до здравните данни в рамките на ЕС и за създаването на общи пространства на данни. ЕИСК заявява, че тези инвестиции ще отнемат време и че очакванията на гражданите трябва да бъдат балансирани в рамките на графика на тези инвестиции.

Брюксел, 22 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Европейският стратегически форум за научноизследователски инфраструктури, посредством своите стратегически пътни карти, улесни създаването на европейската научноизследователска инфраструктура, предназначена за научноизследователски здравни данни, събиране на биобанки, данни с медицински изображения и т.н. За повече подробности посетете: https://roadmap2021.esfri.eu/.

(2) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

(3) ОВ L 152, 3.6.2022 г, стр. 1.

(4) Предложение за регламент относно хармонизирани правила за справедлив достъп до данни и тяхното използване (Законодателен акт за данните), COM(2022) 68 final

(5) ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1.

(6) Hansen J. et al, Assessment of the EU Member States' rules on health data in the light of GDPR (Оценка на правилата на държавите — членки на ЕС, относно здравните данни в контекста на Общия регламент относно защитата на данните), достъпно на https://ec.europa.eu/health/system/files/2021-02/ms_rules_health-data_en_0.pdf.

(7) Съгласно оценката на въздействието, придружаваща предложението (стр. 15), предстои.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/133

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правила за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца

[COM(2022) 209 final — 2022/0155 (COD)]

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+)

[COM(2022) 212 final]

(2022/C 486/18)

Докладчик:

Веселин МИТОВ

Искане за консултация	Съвет на Европейския съюз, 22.7.2022 г. Европейски парламент, 12.9.2022 г. Европейска комисия, 28.6.2022 г.
Правно основание	член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	8.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	233/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства като навременни предложението за регламент „за определяне на правила за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца“ (1) и стратегията, озаглавена „Цифрово десетилетие за децата и младите хора: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+)“ (2), като се има предвид по-ранното и почти ежедневно използване на интернет от децата и във връзка с нарастващото търсене на материали с детска порнография, констатирано от Европол.

1.2.

Комитетът подкрепя образователния аспект на стратегията, тъй като е от съществено значение да се повишат уменията, цифровата грамотност и осведомеността относно използването на лични данни, така че всички деца, независимо от тяхното положение, да използват информирано интернет, за да се предпазват от потенциалните опасности, свързани с него.

1.3.

От първостепенно значение е и обучението на родителите, настойниците и други лица, носещи по закон отговорност за децата, също и в училищната, образователната, спортната среда и др., тъй като много възрастни не разполагат с необходимите умения. ЕИСК приветства намерението на Комисията да организира кампании за медийна грамотност за деца, техните родители, настойници и други лица, носещи по закон отговорност за деца, чрез горепосочените мрежи и разпространители на информация. Комитетът настойчиво насърчава тяхното разширяване, за да обхванат други организации на организираното гражданско общество, с цел да се увеличи тяхното въздействие и да се разработят творчески решения, тъй като в някои държави членки те имат дългогодишен опит на първа линия на местно равнище. Поради това те следва да получават и финансова подкрепа за своите дейности.

1.4.

Комитетът подкрепя предложението за регламент по принцип, но изразява резерви по отношение на непропорционалния характер на предвидените мерки и риска от нарушаване на презумпцията за невиновност, тъй като регламентът има за цел да задължи технологичните дружества да преглеждат съобщения, снимки или видеоматериали, публикувани онлайн с цел откриване на евентуално насилие над деца, и в случай на „сигурност“ да се обърнат впоследствие към „координиращ орган“, определен от държавата членка, който е компетентен да поиска от национален съд или от независим административен орган да издаде заповед за откриване.

1.5.

Борбата с детската порнография онлайн е легитимна и необходима, но налагането на частна система за откриване prima facie на определени видове съдържание, колкото и да е неправомерно, незаконно и опасно, създава риск от широко разпространено наблюдение на всички виртуални обмени.

1.6.

В предложения регламент се предвижда, че дружествата следва да откриват езиковите модели, свързани със сексуалното насилие над деца, като използват изкуствен интелект за анализиране на обмена, при който възрастни участват в сприятеляване с цел сексуална злоупотреба. В нашия цифров живот обаче е лесно да се установи, че преглеждането с помощта на алгоритми не дава винаги безгрешен резултат. Ето защо от съществено значение е те да се използват предпазливо и регламентирано.

1.7.

Според ЕИСК целта трябва да бъде да се защитят интересите на всички, например тайната на кореспонденцията и неприкосновеността на личния живот, които са конституционни изисквания (3). Пълната проверка на хостинг и комуникационните услуги обаче създава риск, по-специално, за криптирането от край до край на онлайн обмените. Комитетът призовава Комисията да подобри и изясни текста, за да се запази тайната на кореспонденцията и зачитането на неприкосновеността на личния живот.

1.8.

ЕИСК подкрепя създаването на нова европейска агенция, чиито правомощия включват две ключови области: оперативен център и център за изследвания и анализи, тъй като поради международния си мащаб борбата срещу детската порнография и педофилията онлайн изисква координация на операциите и анализите.

1.9.

ЕИСК би приветствал участието на Евроюст в предвидената от Комисията структура, тъй като координираните разследвания изискват координирани съдебни разследвания.

2. Преглед на мерките, планирани от Комисията

2.1.

На 11 май 2022 г. Комисията представи предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета „за определяне на правила за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца“ (4) и стратегия, озаглавена „Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+)“ (5).

2.2.

Пакетът се основава на резолюцията на Европейския парламент от 26 ноември 2019 г. относно правата на детето по случай 30-ата годишнина от Конвенцията на ООН за правата на детето (6), заключенията на Съвета относно медийната грамотност и препоръката на Съвета от 14 юни 2021 г. за създаване на Европейска гаранция за децата (7).

Стратегията, представена в съобщението

2.3.

Европейската стратегия от 2012 г. за по-добър интернет за децата изигра централна роля за защитата, овластяването на децата онлайн, по-специално чрез мрежата от центрове за по-безопасен интернет и портала betterinternetforkids.eu, но тя вече не е актуална, тъй като децата използват смартфона или компютъра си от по-ранна възраст и разчитат на тях във все по-голяма степен за своите образователни или развлекателни дейности.

2.4.

Пандемията от COVID-19 и ограничителните мерки откроиха предизвикателствата, свързани с цифровото обучение за децата, учителите и възпитателите относно потенциалните опасности, които крие интернет. Според Европол търсенето на материали с детска порнография в някои държави членки се е увеличило с 25 %. Между 2020 г. и 2021 г. съобщенията за деца, които са били обект на установяване на контакт за сексуални цели (сприятеляване с цел сексуална злоупотреба), са се увеличили с над 16 %.

2.5.

Стратегията, предложена от Комисията през май 2022 г., се основава на три стълба:

—	защита на децата от незаконно и опасно онлайн съдържание и подобряване на тяхното благополучие онлайн;

—	цифрово овластяване, така че децата да придобиват уменията, необходими, за да използват интернет и да се изразяват по безопасен и отговорен начин;

—	активно участие на децата, като им се дава възможност да изразяват мнението си и повече иновативни дейности за подобряване на техния опит онлайн.

2.6.

Стратегията се опира на широка консултация (8) #DigitalDecade4YOUth, организирана от мрежата European Schoolnet от март до август 2021 г., с подкрепата на мрежата на европейските центрове за по-безопасен интернет Insafe, допълнена от широки консултации, както и на правото на децата да бъдат изслушвани при всякакви процедури на вземане на решения, които ги засягат (9).

2.7.

През април и май 2021 г. стратегията беше допълнена от провеждането на масови отворени онлайн курсове (МООК) Better Internet for Kids, предназначени за преподавателите, на тема „Цифровата култура и безопасността онлайн: как пандемията постави на изпитание нашите умения?“.

2.8.

Освен това гражданите на ЕС (родители, учители, възпитатели и др.) имаха възможност да отговорят на онлайн анкета, основаваща се на същите въпроси като консултацията #DigitalDecade4YOUth.

2.9.

Заключенията от проучването EU Kids Online (10) (Децата на ЕС в онлайн среда) от 2020 г. показват, че повечето деца използват цифровото си устройство почти „ежедневно“, от по-ранна възраст и по-продължително време.

2.10.

Пандемията от COVID-19 и ограничителните мерки откроиха предизвикателствата, свързани с цифровото обучение на децата, родителите, настойниците и други лица, носещи по закон отговорност за деца (вж. План за действие в областта на цифровото образование за периода 2021—2027 г. (11)).

2.11.

Събраната информация действително показва, че децата често са изложени на вредящо, неправомерно или дори незаконно съдържание, поведение и контакти. Използването на социалните медии или интерактивни игри води до рискове като излагане на неподходящо съдържание, тормоз, сприятеляване с цел сексуална злоупотреба и сексуално насилие.

2.12.

По данни на Европол (12) през първите месеци на кризата с COVID-19 търсенето на материали с детска порнография в държавите членки се е увеличило с до 25 %. През 2021 г. Националният център за изчезнали и експлоатирани деца в САЩ е получил почти 30 милиона сигнали за предполагаема сексуална експлоатация на деца, а служителите на правоприлагащите органи са получили сигнали за над 4 000 нови деца жертви. Между 2020 г. и 2021 г. сигналите за деца, жертви на сприятеляване с цел сексуална злоупотреба, са се увеличили с над 16 %. Особено изложени на риск са децата с увреждания: до 68 % от момичетата и 30 % от момчетата, страдащи от интелектуална недостатъчност или физическо увреждане, стават жертви на сексуално насилие преди да навършат 18 години (13).

2.13.

В съществуващото законодателство на ЕС (Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и Общият регламент относно защитата на данните) обаче механизмите за проверка на възрастта и родителското съгласие често са неефикасни, тъй като по принцип от ползвателите се изисква да посочват само датата си на раждане в момента на създаването на своя онлайн профил.

2.14.

С предложения регламент се налага задължение на доставчиците на хостинг услуги или онлайн комуникационни услуги да откриват, докладват и премахват всички материали, свързани с онлайн сексуално насилие над деца.

2.15.

В регламента се предвижда и създаването на европейска агенция за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца, за улесняване на откриването, сигнализирането за онлайн съдържание, свързано със сексуално насилие над деца, и премахването му, за предоставяне на подкрепа на жертвите и за натрупване на знания, експертен опит и изследвания в областта на предотвратяването и борбата със сексуалното насилие над деца.

Общи бележки относно предложението за регламент

2.16.

Предложението се основава на задълженията за оценка и намаляване на риска за доставчиците на хостинг услуги и междуличностни съобщителни услуги преди издаването на заповед за откриване от националния съд или от независим административен орган, определен от държавата членка.

2.17.

ЕИСК подкрепя този принцип, който допълва съществуващите мерки и повишава тяхната ефективност посредством налагането на санкции на доставчиците на хостинг услуги и междуличностни съобщителни услуги, като им налага отговорността за проследяването prima facie на снимки и видеоматериали за малтретиране на деца.

2.18.

Той обаче изразява резерви по отношение на рисковете за неприкосновеността на личния живот и криптирането на разговорите. Потенциалното наблюдение на виртуалния обмен от частни оператори и потенциални необосновани обвинения могат да доведат до накърняване на презумпцията за невиновност.

3. Конкретни бележки

Образователният компонент, предвиден в стратегията

3.1.

Образоването на децата, техните родители, настойници и други лица, носещи по закон отговорност за децата, относно използването на социалните медии и други цифрови инструменти е от основно значение, тъй като децата често използват цифрови продукти и услуги, предназначени за възрастни, при които таргетирането чрез маркетингови техники и алгоритми може да ги подбуди към отваряне на съдържание, създадено с цел злоупотреба с тяхната наивност и непознаване на цифровите инструменти, или дори за комуникация с опасни лица, прикриващи се зад приложения за игри или други инструменти, използвани от децата.

3.2.

Често нито децата, нито родителите не осъзнават количеството лични данни, които споделят в социалните медии. Цифровите компетентности и умения, повишаването на осведомеността относно използването на личните данни са от съществено значение за информираното използване на виртуалния свят от децата.

3.3.

Родителите, възпитателите, учителите, ръководителите на клубове и структури за отдих и др. също се нуждаят от тези компетентности, за да насочват децата.

3.4.

ЕИСК счита, че този образователен аспект е важен за защитата на децата в техния цифров живот и за овластяването им във виртуалния свят.

3.5.

В действителност много учители, родители и възпитатели не разполагат с необходимите компетентности и се затрудняват да останат в крак с технологичното развитие.

Тези курсове за обучение следва да включват и модул относно правата на детето онлайн, тъй като правата на децата са идентични онлайн и офлайн.

3.6.

Този аспект на стратегията следва да се основава на тясно сътрудничество на европейско и международно равнище, на засилване на работата с организираното гражданско общество и най-вече с училищата.

От съществено значение е националните учебни програми да включват задължителни практически курсове за използване на интернет и свързаните с него рискове, като същевременно са приобщаващи и зачитат многообразието по принцип и достъпността в частност.

3.7.

ЕИСК оценява намерението на Комисията да организира кампании за медийна грамотност за децата, техните родители, настойници и други лица, носещи по закон отговорност за децата, чрез горепосочените мрежи и разпространители на информация. Комитетът настойчиво насърчава тяхното разширяване, за да обхванат други организации на организираното гражданско общество, за да се увеличи тяхното въздействие и да се разработят творчески решения, тъй като в някои държави членки те имат дългогодишен опит на първа линия на местно равнище. ЕИСК счита, че образованието играе решаваща роля в този контекст, тъй като е допълнителен стълб на предотвратяването на сексуалното насилие над деца онлайн.

3.8.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че децата трябва да бъдат насърчавани да участват активно в стратегическите дебати, които имат отношение към тях, като им се даде правото на събиране и сдружаване чрез онлайн социални платформи, както и да бъдат включвани в разработването на цифровата стратегия. Поради това той приветства създаването на новата платформа на ЕС за участие на децата и призовава за това тяхното мнение да бъде вземано предвид, а не само изслушвано.

4. Санкциите, предвидени в предложението за регламент

4.1.

Досега доставчиците на хостинг услуги и междуличностни съобщителни услуги откриват незаконно съдържание доброволно. Изразявайки имплицитно съжаление поради неуспеха на саморегулирането, Комисията предлага те да бъдат принудени да предприемат действия, тъй като в противен случай ще бъдат санкционирани след производство за разследване, провеждано от националните органи. На практика това означава, че доставчиците на интернет и хостинг услуги ще трябва да преглеждат prima facie всичко, което се разпространява чрез техните сървъри.

4.2.

ЕИСК разбира, че целта на Комисията не е да лиши гражданите от тайната на тяхната кореспонденция, но изразява загриженост относно потенциално неподходящото използване на технологии за инвазивно наблюдение, които биха могли да засегнат неприкосновеността на личния живот, ако не са достатъчно добре проектирани и регулирани. Преследваната цел е двойна: да се използва технологията, за да се предотврати сексуалното насилие над децата и да се избегне широко разпространеното наблюдение на съобщенията от частните оператори с помощта на алгоритми.

4.3.

ЕИСК счита, че практиките за разработване, изпитване и използване на алгоритми следва да бъдат регулирани, като участниците се насърчат или дори се задължат да изградят подходящо и ефикасно алгоритмично управление, за да гарантират правилното функциониране на своите инструменти. Според Комитета е необходимо да се постигне по-добро разбиране на инструментите с помощта на методите за изчисляване на обяснимостта, за да се откроят тяхната предубеденост и техните отклонения и нарушения при функционирането и по този начин проблемът да се реши, преди да е засегнал ползвателите.

4.4.

ЕИСК отбелязва, че предложението предвижда координирани разследвания под надзора на национални съдилища, но настоятелно призовава Комисията да го подобри, за да се защитят личните свободи.

4.5.

ЕИСК подчертава значението на балансирания подход, тъй като предвидената система се състои в анализиране на съобщения, снимки и видеоматериали с цел откриване на случаи на евентуално насилие над деца и, в случай на „сигурност“, подаване на сигнал до компетентните органи. Необходимо е механизмът за предупреждение да отчита необходимостта, ефективността, пропорционалността и баланса на предвидените мерки.

4.6.

Комитетът припомня, че по делото Schrems I (14) Съдът постанови, че законодателство, което предоставя на публичните органи общ достъп до съдържанието на съобщенията, накърнява същността на правото на неприкосновеност на личния живот, гарантирано от Хартата на основните права. Поради тази причина цифровизацията на съдържание, записано на сървър, която включва анализ на всички съобщения, преминаващи през сървър, поражда съмнения.

4.7.

Отговорността за проследяването ще се носи от платформите и/или социалните медии, от които следователно би могло да се изисква проследяване на материалите, съдържащи насилие над деца, като в противен случай те ще трябва да плащат глоби, достигащи до 6 % от световния им оборот. Те следва също така да използват изкуствен интелект и да откриват езикови модели, за да могат да бъдат блокирани обмени, при които възрастните практикуват сприятеляване с цел сексуална злоупотреба. Поради това правилното използване на алгоритмично преглеждане е от съществено значение за избягването на грешки, водещи до неоснователни обвинения, тъй като алгоритмите невинаги са непогрешими.

4.8.

Комисията планира също така да задължи платформите да оценяват риска техните услуги да се използват за разпространяване на изображения, съдържащи детска порнография, или за сприятеляване с деца с цел сексуална злоупотреба и да насърчи „всеобхватен кодекс на ЕС за поведение относно съобразеното с възрастта проектиране“ (15) с общи условия, които предизвикват недоумение у ЕИСК.

4.9.

Тя уточнява, че държавите членки ще трябва да определят независим орган, който да следи за това платформите да изпълняват своите задължения, да бъде оправомощен да изисква, когато е целесъобразно, от национален съдебен или независим административен орган да издаде заповед за откриване, ограничена във времето, относно конкретен вид съдържание в дадена услуга, както и да поиска от съответното дружество да търси всякакво съдържание, свързано със сексуално насилие над деца или със сприятеляване с цел сексуална злоупотреба.

4.10.

Ако тези независими органи счетат, че дадена услуга е твърде рискова за децата, те биха могли да изискват от доставчиците на хостинг и междуличностни съобщителни услуги да цифровизират своето съдържание и обмен за определен период от време. ЕИСК би предпочел прилагането на този механизъм да бъде поставено под ефективния предварителен контрол на национален съд в качеството му на пазител на личните свободи и счита, че съвместимостта на този вид заповеди с Хартата на основните права може да бъде поставена под съмнение.

4.11.

Ако предложението бъде прието в сегашния му вид, регламентът би принудил технологичните дружества да наблюдават своите платформи посредством алгоритми с цел откриване на случаите на насилие над деца.

4.12.

Въпреки че целта е похвална, ЕИСК счита, че съществува риск от възпрепятстване на зачитането на личната кореспонденция онлайн, правото на неприкосновеност на личния живот и на защитата на личните данни, както и че трябва да се положат всички усилия това да бъде избегнато.

4.13.

Според Комитета целта трябва да бъде да се защитят интересите на всички лица, тъй като някои от тях, например тайната на кореспонденцията и неприкосновеността на личния живот, са конституционни изисквания (16).

4.14.

Той подчертава, че перспективата за задължение за извършване на повсеместни проверки на хостинг и комуникационните услуги представлява риск за всички технологии, предназначени да гарантират поверителността на кореспонденцията, като например криптирането от край до край.

4.15.

Впрочем Комисията признава, че търсенето на обмени, при които възрастните практикуват сприятеляване с цел сексуална злоупотреба, е по принцип най-инвазивното за ползвателите, тъй като изисква автоматично четене на междуличностните съобщения.

5. Създаване на нова европейска агенция

5.1.

Предложението за регламент предвижда създаването на независима европейска агенция със седалище в Хага, до Европол, с бюджет от 26 милиона евро, която да отговаря за анализа на сигналите за незаконни материали, координирането на базите данни с пръстови отпечатъци и незаконни материали и да помага на предприятията да намират надеждни технологии.

Тя ще действа и като посредник между технологичните дружества, правоприлагащите органи и жертвите.

5.2.

ЕИСК приветства факта, че правомощията на агенцията са организирани в две основни области: оперативен център и център за изследвания и анализи, тъй като поради международния си мащаб борбата срещу детската порнография и педофилията онлайн изисква координация на операциите и анализите.

5.3.

Оперативният аспект е от основно значение и оправдава тясното ѝ сътрудничество с Европол, чиято ефективност вече е утвърдена. Мащабът на извършваните онлайн сексуални престъпления срещу деца в европейски и международен план оправдава нейното съществуване.

5.4.

ЕИСК би приветствал участието на Евроюст в операциите на предвидената от Комисията структура, тъй като координираните разследвания изискват координирани съдебни разследвания.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) COM(2022) 209 final.

(2) COM(2022) 212 final.

(3) La constitutionnalisation du droit au respect de la vie privée (Конституционализирането на правото на неприкосновеност на личния живот) (достъпно само на френски език).

(4) COM(2022) 209 final — 2022/0155 (COD).

(5) COM(2022) 212 final.

(6) ОВ C 232, 16.6.2021 г., стр. 2.

(7) ОВ L 223, 22.6.2021 г., стр. 14.

(8) https://europa.eu/!XXv6kx.

(9) Член 12 от Конвенцията на ООН за правата на детето.

(10) EU Kids Online (Децата на ЕС в онлайн среда).

(11) COM(2020) 624 final.

(12) https://europa.eu/!Jh78ux.

(13) Children with disabilities (Деца с увреждания).

(14) Дело C-362/14, точка 94.

(15) COM(2022) 212 final.

(16) La constitutionnalisation du droit au respect de la vie privée (Конституционализирането на правото на неприкосновеност на личния живот).

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/139

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО

[COM(2022) 204 final — 2022/0147 (COD)]

(2022/C 486/19)

Докладчик:

Gonçalo LOBO XAVIER

Искане за консултация	Европейски парламент, 18.5.2022 г. Съвет на Европейския съюз, 23.5.2022 г.
Правно основание	Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	8.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	229/0/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства инициативата на Комисията за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2001/65/ЕО. Тази инициатива се налага от развитието на обществото и неговото поведение, появяващите се нови технически решения и укрепването на единния пазар като средство за гарантиране на свободното движение на финансови услуги и правилата за защита на потребителите. Кризата с COVID-19 беше невероятен тест за издръжливостта на ЕС и наложи нови тенденции и идеи, на които трябва да се обърне внимание. ЕИСК подкрепя това предложение и от тази гледна точка.

1.2.

Въпреки че се отнася положително към предложението, ЕИСК набляга на необходимостта да се инвестира в цифровата и финансовата грамотност на хората, за да се даде възможност на потребителите да разберат правилно своите права и задължения, свързани с финансовите договори, сключени от разстояние, по-специално правото на отказ от договора и правото на получаване на повече информация на преддоговорния етап. Държавите членки трябва да инвестират в програма за стратегическа комуникация, за да увеличат потенциала на единния пазар в съответствие с основните права на потребителите.

1.3.

ЕИСК заявява, че от решаващо значение е да има балансиран подход към „цифровия и физическия“ опит на потребителите. ЕИСК подкрепя напредъка, постигнат от технологичните иновации, но също така подчертава, че когато става въпрос за изясняване и защита на данните, контактът с хора все още е от съществено значение. Като се има предвид, че цифровизацията и модернизацията са много важни, когато става въпрос за подобряване на благосъстоянието на гражданите, ЕИСК посочва също, че все още съществуват много различия между държавите членки и дори между регионите им, като някои от тях искат да се запазят елементи от „физическата“ инфраструктура в подкрепа на местната общност. ЕИСК счита, че включването на местните власти в процеса на вземане на решения от финансовите дружества, особено по отношение на наличието на физическа инфраструктура в селските райони, би могло да допринесе за подпомагането на местните общности. ЕИСК призовава да се гарантира правото да се изисква „човешка намеса“ във финансовите услуги от разстояние.

1.4.

ЕИСК и организациите на гражданското общество, които са представени в него, вярват в потенциала на единния пазар като инструмент за укрепване на европейския проект. Повишаването на доверието във финансовите ни системи е основен принцип, на който се опира обществото в областта на потребителските финансови услуги. Във връзка с това ЕИСК обръща внимание и на необходимостта от последователно инвестиране в киберсигурността. Гражданите трябва да са наясно с рисковете, свързани със сключването на договори от разстояние. Освен това обаче те трябва да имат доверие в системата, за да стимулираме единния пазар и свободното движение на финансови услуги, които придобиват все по-голямо значение, особено след ситуацията с COVID-19, и по-конкретно с развитието на дейностите в областта на електронната търговия и цифровите услуги.

1.5.

ЕИСК припомня на Комисията необходимостта от хармонизиране на това предложение с Директивата относно правата на потребителите. След толкова много постижения, свързани с Директивата за правата на потребителите, и като се има предвид стартирането на Новата програма за потребителите (1), това конкретно досие относно финансовите услуги от разстояние е идеалният момент да се укрепи зачитането на правата на потребителите и да се стимулират инвестициите на дружествата в тази област. ЕИСК призовава за включване на организациите на гражданското общество с цел по-добра подготовка и наблюдение на бъдещото прилагане на директивата. Това е добър пример за област, в която организациите на гражданското общество могат да подкрепят и допринасят за по-добра среда и да спомогнат за осигуряването на положителен подход.

1.6.

Механизмите на изкуствения интелект (ИИ) могат да осигурят безопасна и надеждна среда за настоящото предложение за директива. ЕИСК разбира силата на иновациите за обществото и се застъпва за използването на всички възможни средства за предоставяне на безопасен и модерен опит на потребителите и предприятията в тази конкретна област. ЕИСК работи в тази област и настоятелно препоръчва ИИ да се използва за изграждането на по-добър, по-интегриран единен пазар, който подкрепя гражданите и гарантира сигурни операции във финансовата система (2).

1.7.

ЕИСК счита, че като се отчитат целите и принципите на единния пазар, ЕС може да установи добри практики по отношение на регулирането на финансовите услуги от разстояние. Настоящото предложение е насочено към съответните мерки за предприятията и потребителите, но ЕИСК набляга на необходимостта от изясняване на дейностите на предприятията, установени извън ЕС, които могат да имат въздействие върху европейските граждани. ЕИСК счита, че трябва да се разгледа и необходимостта от хармонизация и нейното спазване.

1.8.

ЕИСК призовава за действия по отношение на „правилата и нормите за рекламата“, свързани с чувствителния процес на предоставяне на финансови услуги от разстояние. От съществено значение е да се хармонизират правилата, уреждащи рекламата на тези услуги, за да се избегне нелоялната конкуренция и да не се подкопае системата. При условие че посланието е силно, се очаква резултатите да бъдат от полза за предприятията и гражданите и да окажат положително въздействие върху поведението на потребителите, включително по отношение на устойчивостта. ЕИСК настоява да бъдат включени и организациите на потребителите, за да се даде възможност за по-добър диалог между предприятията и гражданите.

1.9.

Накрая, ЕИСК счита, че за по-доброто прилагане на директивата и за да се извлече реална полза от нейните принципи, от жизненоважно значение за постигането на по-добри резултати са инвестициите в инфраструктура. Гражданите несъмнено могат да се възползват от по-добри и по-прозрачни услуги, но в съответствие с това е необходимо да имат достъп до 5G, пълно покритие на мрежата и други инфраструктурни съоръжения във всички области, а това далеч не е факт навсякъде. ЕИСК призовава за по-добро и по-ефективно използване на финансовите ресурси по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, за да се обърне внимание на тези инвестиции и да се гарантира, че никой няма да бъде пренебрегнат.

2. Общи бележки

2.1.

С Директива 2002/65/ЕО относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги („ДДТПФС“) се цели да се гарантира свободното движение на финансови услуги на единния пазар чрез хармонизиране на някои правила за защита на потребителите в тази област, както и да се осигури високо равнище на защита на потребителите. Важно е да се подчертае, че вече съществуват редица неотдавнашни директиви и регламенти, с които се установяват високи стандарти за защита на потребителите, и ползата от предложението за нова директива е да се осигури предпазна мрежа в случаите, когато тази защита липсва или може да липсва. Дотолкова, доколкото няма нито специфично за отделните продукти законодателство на ЕС, нито хоризонтални правила на ЕС, с които да се урежда финансовата услуга, директивата се прилага хоризонтално по отношение на всяка настояща или бъдеща услуга от банково, кредитно, застрахователно, лично-пенсионно, инвестиционно или платежно естество, договорена чрез използването на средства за комуникация от разстояние (т.е. без едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя). В директивата се посочва информацията, която се предоставя на потребителя преди сключването на договора от разстояние (преддоговорната информация), предоставя се право на отказ за някои финансови услуги и се установяват правила относно непоисканите услуги и непоисканите съобщения.

2.2.

През последните 20 години дистанционната търговия с потребителски финансови услуги претърпя бързи промени. Доставчиците на финансови услуги и потребителите се отказаха от факс машините и се появиха нови участници (напр. финансово-технологичните дружества) с нови модели на стопанска дейност и нови канали за дистрибуция (напр. продавани онлайн финансови услуги).

2.3.

Предложението на Комисията има за цел да опрости и осъвремени законодателната уредба, като отмени съществуващата ДДТПФС и същевременно включи съответните аспекти на правата на потребителите във връзка със сключените от разстояние договори за финансови услуги в приложното поле на хоризонтално приложимата Директива относно правата на потребителите.

2.4.

Общата цел на законодателството остава непроменена, а именно насърчаване на предоставянето на финансови услуги на единния пазар, като същевременно се гарантира високо равнище на защита на потребителите. Тази цел се постига по пет различни начина:

—	пълна хармонизация: правилата ще бъдат сходни за всички доставчици на финансови услуги и ще се гарантират едни и същи права на потребителите във всички държави — членки на ЕС;

—

преддоговорна информация: навременното получаване на ключова информация по ясен и разбираем начин, независимо дали по електронен път или на хартиен носител, гарантира необходимата прозрачност и овластява потребителите. Във връзка с това предложението има за цел да се регламентира каква преддоговорна информация се предоставя и как и кога става това;

—	право на отказ: правото на отказ е основно право на потребителите. То е особено важно в областта на финансовите услуги, тъй като някои продукти и услуги са сложни и разбирането им може да е трудно.

—

коректност онлайн: договорите за финансови услуги все по-често се сключват по електронен път. Поради това, за да се гарантира високо равнище на защита на потребителите, в предложението се определят специални правила за защита на потребителите при сключване на договори за финансови услуги по електронен път; и

—

прилагане: с предложението се разширява обхватът на правилата относно прилагането и санкциите, които понастоящем се прилагат по силата на Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите („Директивата за правата на потребителите“), така че да бъдат включени сключените от разстояние договори за финансови услуги.

3. Финансовите услуги и единният пазар

3.1.

ЕИСК счита, че ЕС като цяло е изправен пред сериозни предизвикателства след кризата с COVID-19, с руската агресия в Украйна и задаващата се финансова криза. Факт е, че доверието на потребителите е разклатено. Освен това трябва да се намери решение на проблема с високите равнища на задлъжнялост на домакинствата, който далеч не е преодолян. Това трябва да се вземе предвид в контекста на всички мерки, свързани с финансовите политики. Потребителите трябва да чувстват увереност в системата и това е от решаващо значение, за да се изгради доверие и да се гарантира възстановяването на нашите икономики и общество.

3.2.

ЕИСК изразява съгласие с необходимостта от хармонизация. Тя обаче не може да се провежда в ущърб или вреда на гражданите. Необходимо е да се разбере, че не всички граждани се движат с еднакво темпо, когато става въпрос за цифровизацията, и че в този процес никой не трябва да бъде пренебрегнат. ЕИСК счита, че инвестициите в областта на финансовата грамотност следва да бъдат приоритет, който е тясно свързан с предложението.

3.3.

Важно е да се гарантира, че в основата на този процес е залегнала защитата на данните. Европейските граждани трябва да имат необходимото доверие, за да споделят данни за правни цели и за целите на правата си на потребители и това може да бъде постигнато единствено при наличието на силна и надеждна система. Понастоящем защитата на данните е сред основните тревоги на гражданите, а киберсигурността е от ключово значение за насърчаване на процеса на комуникация, когато става въпрос за дистанционни финансови услуги.

3.4.

От жизненоважно значение е да се гарантира, че настоящото предложение е хармонизирано с Директивата относно правата на потребителите. Също така от решаващо значение е да се гарантира, че в основата на тази концепция са залегнали принципите на Новата програма за потребителите (3). ЕИСК счита, че организираното гражданско общество и социалните партньори могат да играят положителна роля в този процес, най-вече като помагат на гражданите да защитават правата си, но и като създават добра атмосфера, в която предприятията могат да се конкурират и да създават по-добри и по-ясни услуги за потребителите.

3.5.

Механизмите на изкуствения интелект са от ключово значение за настоящото предложение. Те биха могли да улеснят операциите на потребителите чрез улесняване на процесите и свързаните с тях изисквания, особено за гражданите, които са по-слабо подготвени или „цифровизирани“. ЕИСК призовава за изясняването и използването на тези инструменти, за да се постигне по-голям успех в бъдещия процес на изпълнение.

3.6.

ЕИСК се застъпва за гарантиране на еднакви условия на конкуренция в тази област, така че всеки участник (предприятие) да може да предоставя надеждни услуги на гражданите. Поради това е от съществено значение да се инвестира в прозрачността и в предоставянето на ясни послания, за да се избегне нелоялната конкуренция от страни извън Европа, която би могла да подкопае положителното въздействие, предвидено в настоящото предложение за директива.

4. Въздействие върху потребителите и предприятията: онлайн и офлайн операции

4.1.

Цифровизацията е необходима, за да се повиши конкурентоспособността и да се улесни животът на хората. ЕИСК счита, че е от съществено значение да се гарантира, че всички разполагат с подходящи условия за работа с еднакво ниво на познания. Това обаче все още не е факт.

4.2.

ЕИСК призовава за „интелигентна цифровизация“, при която технологиите да служат на гражданите, да улесняват комуникацията и да повишават благосъстоянието на хората. Цифровизацията обаче сама по себе си не е решение на всички проблеми и вместо това трябва да бъде съобразена с други приоритети. В рамките на ЕС равнището на знанията на хората относно използването на технологиите все още е много разнородно и трябва да се правят инвестиции в това отношение. Накрая, ЕИСК припомня на Комисията, че макар и да е важно да се използват технологиите, важно е и правото на „откъсване от работната среда“ и това трябва да бъде взето предвид в процеса на изготвяне на политиките.

4.3.

Финансовите дружества трябва да гарантират, че всички промени се възприемат добре от пазара. Поради това комуникацията е от съществено значение за постигането на резултати и ръководенето на процеса на трансформация.

4.4.

ЕИСК безспорно подкрепя технологиите и иновациите, които могат да осигурят по-добър опит на потребителите и да улеснят живота на гражданите. Развитието на поведението на потребителите е възможност за положителна промяна и за насърчаване на по-издръжливи и устойчиви операции в областта на финансовите договори, сключени от разстояние. Според ЕИСК правилата за рекламата трябва да бъдат ясни и хармонизирани с други свързани дейности, които могат да окажат въздействие върху потребителите. Трябва да се гарантират правата и задълженията на потребителите.

4.5.

ЕИСК счита, че това предложение е в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и следователно с принципа на пропорционалност по отношение на санкциите, налагани на дружествата и потребителите в тази област. ЕИСК смята, че това е много положителен аспект, който трябва да бъде подчертан. ЕИСК счита за основен принцип, че тежестта на санкциите следва да отразява тежестта на нарушението, в случая нарушението на защитата на потребителите, както е определено в предложението за директива.

4.6.

Според ЕИСК от първостепенно значение е да се гарантира балансиран подход по отношение на правото да се иска човешка подкрепа във връзка с финансови договори, сключени от разстояние. Все още голяма част от населението се нуждае от такъв вид подкрепа и банките и институциите трябва да са наясно с тези ограничения. Това трябва да се има предвид от институциите, когато вземат решения относно инвестициите и запазването на определени „физически“ услуги.

4.7.

ЕИСК счита, че не само банките, но и всички финансови институции трябва да инвестират в системи за образование и обучение, за да подкрепят своите служители, които предоставят подкрепа на клиентите. Финансовите услуги от разстояние са много важни, но също толкова важни са и човешките ресурси, които предоставят подкрепа в тази област. Служителите трябва да притежават необходимите умения и квалификация, за да насочват клиентите си. И накрая, дори когато ИИ се използва за подпомагане на услуги, е необходима известна „човешка намеса“, за да се взаимодейства по-ефективно с клиентите.

5. Оценка на въздействието и ролята на гражданското общество

5.1.

ЕИСК отново насочва вниманието на Комисията и държавите членки към възможността за включване на социалните партньори и организираното гражданско общество в процеса на комуникация и прилагане на настоящата директива. Като се имат предвид не само техните познания, но по-специално присъствието им „по места“, организациите на гражданското общество могат да помогнат за осигуряването на правилна комуникация, например за да достигнат до основни части на обществото, които живеят в селските райони или срещат трудности при достъпа до канали за масова информация. Организациите на гражданското общество, които са представени в ЕИСК, могат да подкрепят правилното прилагане на предложението, за да се постигнат по-добри резултати и да се засили участието на гражданите в процеса.

6. Финансовите услуги и Механизмът за устойчивост и възстановяване — пътят напред

6.1.

Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) е основният стълб на Европейския план за възстановяване Next Generation EU, предназначен да предоставя финансова помощ на държавите членки с цел борба с икономическите и социалните последици от пандемията от COVID-19 и повишаване на устойчивостта на европейската икономика на бъдещи сътресения. Освен това ЕИСК счита, че когато става въпрос за подобряване на системата, държавите членки биха могли да използват правилно този механизъм, за да улеснят живота на хората в тази област.

6.2.

От първостепенно значение е да се инвестира в цифрова и финансова грамотност с цел повишаване на образованието и защитата на потребителите. Развитието на цифровия и финансовия капацитет на потребителите е от съществено значение за постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии, включително развитието на функциониращ пазар и повишаването на защитата на потребителите. ЕИСК разбира значението на защитата на данните и подкрепя правото на потребителите на пълна гаранция за тази защита. ЕИСК е убеден, че балансираното развитие на дистанционната търговия с финансови продукти може да бъде успешно само ако държавите членки предоставят достатъчно ресурси за справяне с тези предизвикателства и насърчават доверието в онлайн търговията с финансови услуги и ако измерват напредъка в тази област и докладват на Комисията, която ще направи оценка на резултатите и ще препоръча най-добри практики.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 45.

(2) ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр. 61.

(3) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 45.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/144

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 и Регламент (ЕС) 2021/1060 по отношение на допълнителната гъвкавост за справяне с последиците от военната агресия на Руската федерация FAST (Гъвкава помощ за териториите) — CARE

[COM(2022) 325 final — 2022/0208 (COD)]

(2022/C 486/20)

Докладчик:

Elena-Alexandra CALISTRU

Искане за консултация	Европейски парламент, 4.7.2022 г. Съвет на Европейския съюз, 15.7.2022 г.
Правно основание	Член 177 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	9.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	189/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

Посредством предложението си FAST — CARE Комисията предприе така необходимите допълнителни мерки, за да помогне на държавите членки, местните органи и партньорите от гражданското общество да се справят с последиците от агресията на Русия срещу Украйна. ЕИСК горещо приветства този нов всеобхватен пакет, с който се разширява подкрепата, предоставена в рамките на CARE, чрез осигуряване на допълнителна подкрепа и гъвкавост в рамките на финансирането по линия на политиката на сближаване.

1.2.

ЕИСК признава също, че преките и косвените последици от непредизвиканото нахлуване в Украйна на 24 февруари доведоха до непрекъснато увеличаване на броя на бежанците, пристигащи във всички държави членки, но по-специално на границите на ЕС, и поради това са необходими по-нататъшни действия. Настоящата ситуация е безпрецедентна и изисква при тези специфични обстоятелства да се приложат всички възможни адаптирани към нея мерки. За тази цел ЕИСК счита, че FAST—CARE предоставя отговор на тези обстоятелства, като предлага допълнително финансиране за свързаните с миграцията предизвикателства, произтичащи от военната агресия на Русия, но и като спомага за смекчаване на забавянията при изпълнението на проектите поради комбинираното въздействие на COVID-19 и високите разходи за енергия и недостига на суровини и труд, причинени от войната.

1.3.

ЕИСК непрекъснато е подчертавал необходимостта от незабавна и ефективна реакция с всички възможни средства. Непрекъснатите усилия за осигуряване на гъвкавост на финансирането следва да гарантират най-ефективното изпълнение на инвестициите по линия на политиката на сближаване в рамките на МФР за периода 2014—2020 г., както и безпроблемното начало на програмите за периода 2021—2027 г. ЕИСК приветства временната възможност за 100 % съфинансиране от бюджета на ЕС за изпълнението на програмите по линия на политиката на сближаване. По същия начин се приветства и възможността за допълнително прехвърляне на средства между Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд, както и между категориите региони.

1.4.

ИСК приема много положително факта, че Комисията признава голямата тежест, която падна върху местните органи и организациите на гражданското общество, действащи в местните общности, за преодоляване на миграционните предизвикателства, възникнали в резултат на военната агресия от страна на Русия. ЕИСК приветства разпоредбата, според която в рамките на съответните приоритети следва да бъде заделено минимално равнище на подкрепа от 30 % за местните органи, социалните партньори и организациите на гражданското общество, за да се гарантира, че тези видове бенефициери получават подходящ дял от ресурсите предвид активната им роля в действията за посрещане и интегриране на бежанците. Този процент обаче може да е твърде нисък за държавите, приемащи голям брой бежанци; поради това следва да бъде допълнително проучена възможността за увеличаване на това равнище за граничещите с Украйна държави.

1.5.

ЕИСК счита, че неправителствените организации и социалните партньори следва да играят решаваща роля както като изпълнителни организации, така и като ценни партньори в наблюдението на изпълнението на тези програми, и ЕИСК изразява готовност да улесни по-нататъшния диалог относно този ангажимент за организациите на гражданското общество и социалните партньори в ЕС или в Украйна. Гражданското общество доказа ефективността си при предоставянето на незабавен отговор по време на първите етапи на войната и с достатъчно ресурси ще бъде силна връзка между потребностите на местно равнище и отразяването им в политики на високо равнище. ЕИСК продължава да се стреми към по-задълбочен ангажимент при непосредствената реакция и по-добро дългосрочно участие при определянето на програмата за интеграция, докато войната продължава.

1.6.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за освобождаване на държавите членки от необходимостта да спазват изискванията за тематична концентрация за многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., което им дава възможност да пренасочват средства между тематични цели в рамките на един и същ приоритет на един и същ фонд и категория региони предвид бързо настъпващите промени в ситуацията по места. ЕИСК приветства също разпоредбата, с която се допускат извънредни разходи за завършени или напълно изпълнени операции, считано от датата на нахлуването.

1.7.

ЕИСК отбелязва комбинацията от всеобхватни мерки, които отчитат нуждите на микро-/индивидуално равнище (напр. удължаването на срока и увеличаването на новоустановените разходи за единица продукт, които са разрешени за покриване на основните нужди и подкрепа на лицата, на които е предоставена временна закрила или друга подходяща закрила), както и нуждите на макро-/национално равнище (напр. улесняване на възможността за поетапно изпълнение на операциите от програмите за периода 2014—2020 г. до тези от програмния период 2021—2027 г., за да се обхванат повече операции, чието изпълнение е забавено, като същевременно не се засягат задълженията на държавите членки да спазват изискванията за тематична концентрация и целевите стойности за принос в областта на климата).

1.8.

Надлежно се отбелязват и разпоредбите, насочени към облекчаване на административната тежест за държавите членки, както и ангажиментите на Европейската комисия да помага на бенефициерите и заинтересованите страни, като предлага допълнителна подкрепа и насоки, например при управлението на договори за обществени поръчки с превишени разходи, както и други незаконодателни мерки и насоки. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да работи с държавите членки, местните органи и гражданското общество, за да се премахнат всички възможни ненужни административни тежести, като същевременно се осигури пълна прозрачност по отношение на разпределянето и изпълнението на мерки за справяне с последиците от войната в Украйна. Във връзка с това ЕИСК подчертава и необходимостта от по-активно участие на гражданското общество и социалните партньори от ЕС и Украйна, за да се гарантира ефективното планиране, управление и мониторинг на ресурсите и да се осигури достигането им до най-нуждаещите се от тях на места, на които са най-необходими.

1.9.

ЕИСК признава, че следва да се предприемат всички възможни мерки съгласно настоящата многогодишна финансова рамка (МФР). В този контекст Комитетът изразява съгласие с намерението на Комисията за изменение на Регламента за МФР, така че оставащите ресурси за периода 2014—2020 г. да бъдат оптимизирани, и за осигуряване на възможност за плавен преход към програмата за периода 2021—2027 г. Следва обаче да се отбележи, че въпреки че ЕИСК винаги е призовавал за максимална гъвкавост (1) на всички равнища от самото начало до приключването на програмите, за да се гарантира, че наличните ресурси се използват във възможно най-голяма степен, тъй като преките и косвените последици от войната в Украйна се увеличават, той счита, че може да е необходимо и да се добавят нови иновативни финансови инструменти (2). Едно от възможните решения, които ЕИСК вече е препоръчвал, е самостоятелен фонд на Европейския съюз за възстановяване и развитие на Украйна, който да допълва усилията, положени в подкрепа на държавите членки, засегнати от войната (3).

1.10.

ЕИСК призовава Съвета и Европейския парламент бързо да одобрят регламента, за да може да бъде приет възможно най-скоро. Мащабът на предизвикателството изисква колективен и по-добре координиран отговор, особено със скорошното настъпване на студения сезон.

2. Общи бележки

2.1.

От 24 февруари насам Комисията представи редица предложения в рамките на механизма „Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа“ (CARE), за да се гарантира, че цялото налично финансиране по линия на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г., както и предварителното финансиране по програмите REACT-EU, се мобилизира бързо за справяне с непосредствените последици от руската агресивна война срещу Украйна, като същевременно се дава възможност на държавите членки да продължат усилията си за гарантиране на екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на своите икономики от кризата в резултат на пандемията от COVID-19.

2.2.

Въпреки това, предвид потребностите, които непрекъснато се увеличават, Европейският съвет, Европейският парламент и регионите на ЕС призоваха Комисията да представи нови инициативи в рамките на многогодишната финансова рамка в подкрепа на усилията на държавите членки в това отношение. Сега е необходима подкрепа за дългосрочните нужди на разселените цивилни лица, чиято интеграция следва да бъде подпомогната чрез предоставяне на жилища и здравни грижи, както и достъп до заетост и образование, докато са в държавите — членки на ЕС. Заслужава да се отбележи, че въпросът за посрещане на дългосрочните нужди на бежанците засяга общностите, които вече са сериозно засегнати от пандемията от COVID-19 (напр. тежестта върху системата на здравеопазването), но също така създава нови проблеми, като например чувствителни към аспектите на пола аспекти на политическите интервенции (напр. твърде малко деца, записани в училищата, което значително възпрепятства професионалната интеграция на жените).

2.3.

Войната доведе до затруднения по веригата на доставки и недостиг на работна ръка. Тя причини още и изостряне на покачването на цените на суровините, включително на енергията и материалите. Тази ситуация е в допълнение към последиците от пандемията, като създава допълнителен натиск върху публичните бюджети и по-нататъшни забавяния на инвестициите, особено в инфраструктурата.

2.4.

Пакетът FAST—CARE въвежда няколко значителни промени в законодателството за политиката на сближаване за периодите 2014—2020 г. и 2021—2027 г. за допълнително ускоряване и опростяване на подкрепата на държавите членки за интеграцията на граждани на трети страни, като същевременно продължава помощта за възстановяването на регионите от пандемията от COVID-19.

2.5.

Следва да се гарантира по-голяма подкрепа за тези, които приемат разселени лица — държавите членки, местните органи и организациите на гражданското общество, чрез следните мерки:

—	плащанията по предварителното финансиране се увеличават с допълнителни 3,5 млрд. евро, които трябва да бъдат изплатени през 2022 и 2023 г., което ще осигури бърза допълнителна ликвидност за всички държави членки;

—	разширява се възможността за съфинансиране от ЕС в размер на 100 % за периода 2014—2020 г., за да бъдат включени мерки за насърчаване на социално-икономическата интеграция на граждани на трети държави;

—	същата възможност се разширява и за програмите за периода 2021—2027 г., които трябва да бъдат преразгледани до средата на 2024 г.;

—	размерът на опростените разходи за единица продукт за покриване на основните нужди на бежанците, който беше определен на 40 EUR в рамките на CARE, се увеличава на 100 EUR на седмица на човек, като тези разходи могат да бъдат заявени за период до 26 седмици вместо настоящия период от 13 седмици;

—	ще бъде разширена предоставената в рамките на CARE възможност за кръстосано финансиране между ЕФРР и ЕСФ. Това означава, че Кохезионният фонд може също така да мобилизира ресурси за справяне с последиците от предизвикателствата, свързани с миграцията;

—	разходите за операции за справяне с предизвикателствата, свързани с миграцията, могат да бъдат декларирани за възстановяване със задна дата дори когато операцията вече е приключила.

2.6.

За да се гарантира, че инвестициите ще отидат на местата, където са най-необходими, FAST—CARE въвежда две основни промени:

—

най-малко 30 % от ресурсите, мобилизирани чрез предоставените възможности за гъвкавост, следва да се предоставят за инициативи, ръководени от местните органи и организациите на гражданското общество, действащи в местните общности, така че да се осигури подходяща подкрепа за тези, които понасят тежестта на тези усилия;

—	програмите могат да подкрепят операции извън географския обхват на програмата, но в рамките на държавата членка, с което се отчита фактът, че бежанците често се придвижват в рамките на държавите членки.

2.7.

Що се отнася до практическата подкрепа за разрешаване на проблема със забавеното изпълнение, проекти на стойност над 1 милион евро (особено тези за инфраструктура), подпомагани по програмите за периода 2014—2020 г., но които не са могли да бъдат завършени навреме поради увеличение на цените и недостиг на суровини и работна ръка, могат да продължат да бъдат подпомагани по програмите за периода 2021—2027 г., дори ако не биха били допустими съгласно правилата за допустимост за периода 2021—2027 г.

3. Конкретни бележки

3.1.

ЕИСК приветства усилията на Европейската комисия за създаване на адаптирани и ефикасни средства за предоставяне на финансова подкрепа за справяне с последиците от руската военна агресия, чиито обхват и въздействие се разшириха. В резултат на това държавите членки са изправени пред непрекъснат значителен приток на хора, бягащи от руската агресия. Тази ситуация е в допълнение към последиците от пандемията от COVID-19, по-специално прекъсването на веригите за създаване на стойност, което е предизвикателство за публичните бюджети, насочени към възстановяването на икономиката, но също така създава риск за значително забавяне на инвестициите, особено в инфраструктурата.

3.2.

ЕИСК признава също така, че тъй като преките и косвените последици от войната в Украйна стават все по-осезаеми във всички държави членки, от решаващо значение е да се осигурят средства за преодоляване на свързаните с миграцията предизвикателства и смущенията на пазара, както и да се реагира на тях своевременно чрез комбинация от финансиране, процедури и техническа помощ, като всички те се съчетават с гъвкавост и способност за бърза реакция.

3.3.

ЕИСК е напълно съгласен с това, че финансирането трябва да бъде на разположение чрез целенасочен преглед на текущата финансова рамка, за да се предотврати прекъсване на финансирането, което е необходимо за ключовите мерки за смекчаване на кризи и подкрепа за социално слабите. ЕИСК вече препоръча в предходни становища (4) отпускане на допълнителни средства на държавите членки под формата на незабавно предварително финансиране.

3.4.

ЕИСК приветства факта, че възможността за използване на съфинансиране в размер до 100 % от ЕС за тези мерки беше разширена за счетоводната година, приключваща на 30 юни 2022 г., за да се спомогне облекчаването на тежестта върху публичните финанси на държавите членки, както и факта, че значителното увеличение на предварителното финансиране (5) от средствата по REACT-EU осигури на държавите членки необходимата ликвидност за покриване на най-належащите нужди.

3.5.

ЕИСК приветства също така предложението на Комисията за въвеждане на съфинансиране в размер до 100 % за приоритети, насърчаващи социално-икономическата интеграция на граждани на трети държави, от програмите за периода 2021—2027 г. Въпреки че тази мярка е с крайна дата, определена за 30 юни 2024 г., възможността тя да бъде преразгледана въз основа на начина, по който е била използвана, и прилагането ѝ удължено, ако ефективността ѝ е доказана, предлага пътна карта за осигуряване на по-голяма гъвкавост и ликвидност при възникване на спешни нужди от финансиране.

3.6.

ЕИСК приема изключително положително разпоредбата, според която най-малко 30 % от подкрепата в рамките на съответните приоритети следва да се предоставя на бенефициери, които са местни органи, социални партньори и организации на гражданското общество, извършващи дейност в местни общности, за да се гарантира, че тези видове бенефициери получават подходящ дял от тези ресурси предвид активната им роля в действията за посрещане и интегриране на бежанците. Въпреки това процентът може да е твърде нисък за граничещите с Украйна държави, които приемат значително по-голям брой бежанци. Поради това, въпреки че този процент представлява минималната стойност, следва да се насърчава отпускането на повече средства, като поне 50 % от подкрепата в рамките на дадения приоритет се предоставя на бенефициери, които са местни органи и организации на гражданското общество, действащи в местните общности.

3.7.

ЕИСК разбира необходимостта от запазване на първоначалните цели на политиката на сближаване и факта, че тя не може да се превърне в панацея за всички извънредни ситуации, които биха могли да възникнат. С оглед на това за целесъобразни могат да се считат разпоредбите за ограничаване на общата сума, предвидена по приоритетите за интеграция на бежанците в дадена държава членка, до 5 % от първоначално разпределените за тази държава членка средства общо от ЕФРР и ЕСФ +. Тези прагове обаче следва да бъдат подложени на по-ранен преглед, за да се осигури достатъчна свобода на действие при необходимост, особено за съседните държави. Ясно е, че предизвикателствата пред държавите, приемащи по-голямата част от бежанците, бягащи от Украйна, са по-големи в сравнение с други държави — членки на ЕС. Поради това процентните ограничения следва да отчитат реалностите на място и различията между предизвикателствата, пред които са изправени различните държави членки.

3.8.

ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, местните органи и организациите на гражданското общество за възможно най-ефективно и бързо използване на възможностите за оказване на подкрепа на украинските бежанци, създадени от FAST—CARE. Докато регламентът изисква от държавите членки да докладват за изпълнението на условието за 30 % в окончателния доклад за изпълнението, ЕИСК призовава за непрекъснато докладване, както и за участие на гражданското общество в мониторинга на прилагането на тези разпоредби.

3.9.

Горепосочените съображения се отнасят и за планирането, изпълнението и мониторинга на програмите, свързани с изпълнението на политиката на сближаване, както и за процеса на подбор на проекти, които да бъдат изпълнени. Във връзка с това следва да се обърне внимание на риска от превръщане на политиката на сближаване в набор от фрагментирани реакции на извънредните ситуации, които разтърсиха нашия континент.

3.10.

По отношение на постигането на подходяща степен на усвояване, която да отразява най-ефективното използване на съществуващите ресурси, основна грижа следва да бъде създаването на ясна синергия между принципите на сближаване и основните цели на политиката и новите социални, икономически и екологични реалности по отношение на недостига на работна ръка, трудностите по веригата на доставки и покачващите се цени и разходи за енергия.

ЕИСК отбелязва избора на Комисията да не удължава с още една година правилото n + 3 за периода 2014—2020 г., както и оценката ѝ, че независимо от „изтеглянето“ на бюджетни кредити за плащания към 2022 и 2023 г. (най-вече поради предварителното финансиране), FAST—CARE няма отражение върху бюджета за периода 2021—2027 г. и не изисква промени в годишните тавани за поети задължения и плащания по многогодишната финансова рамка. ЕИСК обаче настоятелно насърчава Комисията да наблюдава въздействието на промените и да остави свобода на действие за нововъзникващи или разширяващи се нужди или приоритети.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Вж. документа за изразяване на позиция на ЕИСК относно „COVID-19: Европейските структурни и инвестиционни фондове — изключителна гъвкавост“.

(2) В своите становища ЕИСК непрекъснато подчертава необходимостта да се гарантира, че МФР за периода 2021—2027 г. предлага възможност за добавяне на нови иновативни финансови инструменти извън рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) (ОВ C 364, 28.10.2020 г.); „COVID-19: Европейските структурни и инвестиционни фондове — изключителна гъвкавост“; Регламент относно инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса; „Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD)/ криза с COVID-19“.

(3) Вж. становище на ЕИСК относно „Осмия доклад за сближаването“ (ОВ C 323, 26.8.2022 г., стр. 54).

(4) Документ за изразяване на позиция на ЕИСК относно REACT-EU.

(5) В предишните си становища ЕИСК последователно отстоява, че е необходимо процентно увеличение на авансовите плащания или на предварителното финансиране, но са необходими допълнителни усилия, за да се гарантира възможно най-бързата мобилизация на финансовите ресурси. Както се посочва в документа за изразяване на позиция на ЕИСК на тема „Финансова помощ за държавите членки, засегнати от сериозна извънредна ситуация в областта на общественото здраве“.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/149

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Достоен труд в световен мащаб“

[COM(2022) 66 final]

(2022/C 486/21)

Докладчик:

Maria del Carmen BARRERA CHAMORRO

Искане за консултация	Европейска комисия, 2.5.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	6.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	22.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	132/23/33

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подчертава, че е важно Комисията да изготви стратегия за насърчаване на достойния труд по целия свят, а не само в рамките на ЕС. ЕИСК подчертава, че заедно с предложението за директива относно дружествената дължима грижа във връзка с устойчивостта Комисията представя съобщение относно достойния труд в световен мащаб за глобален справедлив преход и устойчиво възстановяване, в което отново се потвърждава ангажиментът на ЕС за по-ефективна защита на достойния труд чрез правила, търговски и инвестиционни политики, както и инструмент за забрана на влизането в Европейския съюз на продукти, произведени, дори извън вътрешния пазар, с принудителен труд. Комитетът оценява положително факта, че новата рамка съчетава забраната със стабилна система от гаранции за изпълнение, основаваща се на международни стандарти и задължения за извършване на надлежна проверка и за прозрачност. Той обаче счита, че е целесъобразно Комисията да извърши оценка на нейното икономическо, социално и екологично въздействие, особено по отношение на МСП.

1.2.

ЕИСК отбелязва, че въпреки подобренията достойният труд все още не е реалност за много хора по света. С оглед на тази тревожна ситуация Комисията отбелязва, че пандемията от COVID-19 и трансформациите в сферата на труда, дължащи се на технологичното развитие, изменението на климата, демографския преход и глобализацията, поставят предприятията пред сериозни предизвикателства. Тези предизвикателства могат също така да окажат отрицателно въздействие върху ефективното прилагане на стандартите за труд и социална закрила за работниците по света. Комитетът изразява убеждението си, че ЕС трябва да продължи да укрепва ролята си на социално отговорен лидер в света, като използва и развива всички налични инструменти, включително законодателни. ЕИСК, също както Комисията, отбелязва, че потребителите все повече търсят стоки и услуги, произведени по приобщаващ, устойчив и справедлив начин, гарантиращи достоен труд на хората, които ги произвеждат, включително на тези, работещи в неформалната икономика.

1.3.

Комитетът приветства факта, че съобщението, прието от Комисията за насърчаване на достойния труд във всички сектори и области на действие, предлага глобален подход, насочен към всички работници на националните пазари, в страните извън ЕС и в глобалните вериги на доставки. ЕИСК подчертава, че ЕС трябва да използва всички свои политики, както вътрешни, така и външни (включително търговската политика), за да насърчава и гарантира достойния труд в световен мащаб, като поставя тази цел в центъра на устойчивото и приобщаващо възстановяване и на цифровия преход.

1.4.

Комитетът приветства факта, че ЕС предлага глобален пакет от действия и инструменти, които оказват въздействие върху насърчаването на четирите елемента на универсалната концепция за достоен труд, разработена с Декларацията на МОТ относно социалната справедливост за справедлива глобализация от 2008 г., изменена през 2022 г., и отразена в ЦУР (насърчаване на заетостта; стандарти, които гарантират правата на работното място, включително премахване на принудителния и на детския труд, адекватна социална закрила, социален диалог и трипартизъм, като равенството между половете се третира като междусекторна цел).

1.5.

Той призовава Комисията да развие определени аспекти на принципа на достойния труд, които днес имат особена стойност, както социална, така и икономическа. ЕИСК подчертава, например, наред с равенството между половете и недискриминацията (насърчаване на перспективата за равенство между половете в целта за достоен труд), борбата с риска от изключване на най-уязвимите групи, като например хората с увреждания, на пазарите на труда, здравословните и безопасни условия на труд, както и устойчивостта на заетостта в контекста на екологичния преход. Всички те са междусекторни цели на МОТ и на Програмата до 2030 г. В този контекст ЕИСК приветства изменението на Декларацията на МОТ за основните принципи и права при работа, за да се включи правото на безопасна и здравословна работна среда.

1.6.

ЕИСК оценява факта, че в съобщението на Комисията се предлага както да се засили спазването на съществуващите инструменти, така и да се приемат бъдещи инструменти, включително регулаторни, в рамките на четирите стълба на Програмата за достоен труд. В първата от тях — политики на ЕС с обхват извън рамките на ЕС — Комитетът приветства насърчаването от страна на Съюза на водещи стандарти в световен мащаб в полза на социалната отговорност, прозрачността и устойчивостта на стопанската дейност. ЕИСК приветства и приемането от Европейския парламент на Резолюцията относно нов търговски инструмент за забрана на продукти, произведени чрез принудителен труд (1).

1.7.

Като част от своя пакет за справедлива и устойчива икономика Комисията представи и предложение за директива относно дружествената дължима грижа във връзка с устойчивостта (вж. становище INT/973). Според ЕИСК това предложение е важна стъпка за насърчаване на зачитането на правата на човека като задължение на предприятията и техния ръководен персонал. Счита обаче, че все още съществуват редица пропуски в предложението (напр. ограниченото приложно поле, тъй като се прилага пряко само за големите предприятия и само непряко за МСП; слабото представителство на работниците и служителите) и неясни правни понятия (пример: изискването за „установени“ търговски отношения), които могат да се прилагат по различен начин от националните органи и съдилища, създавайки правна несигурност както за работниците, така и за предприятията. Ето защо ЕИСК настоява за балансиран процес на диалог между Комисията, Парламента и Съвета, за да се отстранят тези пропуски и да се подобри ефективността на регулаторния инструмент, който в крайна сметка ще бъде одобрен.

1.8.

ЕИСК отбелязва трудностите, пред които са изправени някои предприятия при контролирането на цялата си верига за създаване на стойност и при гарантирането на достоен труд. Комитетът счита обаче, че начинът за тяхното преодоляване не бива да бъде намаляването на гаранциите за тази цел, тъй като така се отслабва ефективността на мярката, създава се правна несигурност за предприятията и се отваря път за нелоялна конкуренция. Вместо това, ЕИСК е убеден, че уместният начин за справяне с тези трудности при глобалния контрол, без да се генерират такива отрицателни ефекти, е да се създадат подходящи инструменти за подкрепа и сътрудничество, за да се гарантира ефективността на предложените инструменти. За тази цел, в допълнение към инструментите за публична подкрепа и насоки, каналите за участие на представителите на работниците по цялата верига за създаване на стойност и в социалния диалог на различните съответни равнища могат да изиграят решаваща роля. Комитетът е убеден, че това подобряване на ефективността на управлението на надлежната проверка по цялата верига за създаване на стойност, което улеснява работата на предприятията, е съществено основание за признаване и гарантиране на участието на представителите на работниците.

1.9.

В областта на двустранните и регионалните отношения на ЕС ЕИСК оценява особено високо предложението на Съюза да използва търговската политика като инструмент за насърчаване на спазването на международните трудови стандарти от страна на предприятията от трети държави, като по този начин се поощрява достойният труд във всички предприятия и страни, включително в съседните държави. В тази връзка ЕИСК подчертава предложението за реформа на Регламента на ЕС относно търговските преференции. ЕИСК изтъква, че една от неговите цели е да се улесни вносът от страни, чиито предприятия спазват социалните, трудовите и екологичните изисквания, включително изискванията за достоен труд. ЕИСК е убеден, че по този начин ще се подобри моделът на глобална конкурентоспособност, основан не само на социална справедливост, но и на лоялна конкуренция между всички предприятия.

1.10.

ЕИСК подкрепя решението на ЕС да се включи активно в реформата на Световната търговска организация (СТО) с цел интегриране на социалното измерение в световния икономически растеж с оглед на огромните предизвикателства, пред които е изправен (цифровия и екологичния преход, застаряването на населението, предотвратяването на бъдещи пандемии и т.н.). Оптимизирането на растежа, конкурентоспособността и печалбите с оглед създаване на повече богатство, заетост и благосъстояние е свързано с установяването на рамки и политики за справедлив преход, които включват гарантиране и насърчаване на достоен и устойчив труд в световен мащаб, и с подход, основан на справедливия преход, чрез социален диалог, както е правено досега.

1.11.

ЕИСК оценява предложението за включване на механизми за оценка и контрол на степента на спазване на Директивата относно дължимата грижа. Той обаче отбелязва със загриженост, че тези механизми не предвиждат социален диалог със социалните партньори. Поради това ЕИСК призовава Комисията да посочи ясно тези механизми в предложения законодателен текст.

1.12.

Освен това ЕИСК призовава за подкрепа от страна на ЕС за обвързващ договор на ООН относно бизнеса и правата на човека, както и за създаване на конвенция на МОТ относно достойния труд във веригите на доставки.

2. Въведение и контекст

2.1.

Гарантирането и насърчаването на достойния труд и социалната справедливост са в основата на нормативните рамки и политиките, договорени трикратно в Програмата на МОТ за достоен труд, в Декларацията на МОТ за основните принципи и права при работа, приета през 1998 г. (изменена през 2022 г.) и потвърдена в Декларацията на МОТ относно бъдещето на труда по случай стогодишнината на МОТ (2019). По същия начин гарантирането, че достойният труд ще стане норма в световен мащаб, заема съществено място в ангажиментите, поети от цялата международна общност в рамките на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) от Програмата до 2030 г., особено, но не само, в цел № 8. Тази цел насърчава приобщаващ и устойчив икономически растеж, който създава продуктивна заетост и достойни условия на труд за всички.

2.2.

Комитетът споделя мнението на Комисията, че стратегията за защита и насърчаване на достойния труд в световен мащаб е не само уместна, но и необходима в рамките на напълно устойчивия модел на възстановяване, създаден и финансиран като част от Next Generation EU. Данните, предоставени от Комисията и МОТ, показват, че въпреки подобренията, достойният труд все още не е реалност за много хора по света. Според оценки на МОТ 4 милиарда души са без достъп до социална закрила и 205 милиона без работа. Всяко десето дете в света (160 милиона) полага детски труд, а 25 милиона души са в ситуация на принудителен труд. Средно почти една на всеки четири жертви на принудителен труд е експлоатирана извън страната си на произход със значителни разлики в зависимост от конкретната ситуация. Освен това, въпреки че здравословните и безопасни условия на труд са основен аспект на достойния труд, по данни на МОТ всяка минута някъде по света умират над петима работници вследствие на трудова злополука или професионално заболяване.

2.3.

ЕИСК приветства факта, че ЕС реши да даде нов тласък на модел на икономическо възстановяване, който съчетава създаването на благосъстояние и възможностите за работа в световен мащаб с гарантирането и насърчаването на зачитането на правата на човека, достойния труд и околната среда. В съвместното съобщение до Европейския парламент и Съвета относно засилването на приноса на ЕС към основаното на правила многостранно сътрудничество се отбелязват трудностите за постигане на напредък по тези цели в резултат на пандемичната криза, от която пострадаха хора, предприятия и държави. Ето защо, за да се постигне напредък, в съобщението се предлагат разпоредби, политики и инвестиции, които гарантират и насърчават цифрово, екологично и приобщаващо икономическо възстановяване.

2.4.

В този контекст Комисията представи (1) съобщение до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно достойния труд в световен мащаб за глобален справедлив преход и устойчиво възстановяване [COM(2022) 66 final от 23 февруари 2022 г.] и (2) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта, предмет на отделно становище INT 973 на ЕИСК, което е в процес на изготвяне.

2.5.

ЕИСК вече отбеляза, че предприятията все по-често извършват трансгранична дейност. Мултинационалните компании, със своите световни вериги на доставки, са основните участници, а делът на малките и средните предприятия (МСП) сред тях непрестанно нараства. ЕИСК предлага регулаторни и политически инициативи за подобряване на устойчивостта, гарантиране на зачитането на правата на човека и насърчаване на достойния труд във веригите за създаване на стойност на предприятията (2).

2.6.

ЕИСК признава значението на инструментите за корпоративна социална отговорност (КСО) за постигането на справедливо развитие, тъй като КСО стимулира промените в положителното поведение към екологична и социална устойчивост. Комитетът обаче посочва и необходимостта от подобрение. Поради това той призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират по-ефективно прилагане на съществуващите международни инструменти за устойчив, справедлив и стабилен растеж и възстановяване след COVID-19, в чийто център е достойният труд. ЕИСК призовава както за подкрепа от страна на Съюза за обвързващ договор на ООН относно бизнеса и правата на човека (3), така и за разглеждане на възможността за създаване на конвенция на МОТ за достойния труд във веригите на доставки. ЕИСК също така изрази подкрепата си за ефективна и съгласувана задължителна рамка на ЕС за дължима грижа и корпоративна отговорност, основана на социален диалог със социалните партньори и подход с участието на множество заинтересовани страни.

2.7.

Комитетът признава ползите от една хармонизирана регулаторна рамка на ЕС за надлежна проверка и устойчивост. Наред с други предимства, това изисква лоялна конкуренция от страна на всички предприятия, също и от държавите извън ЕС, които извършват дейност в Съюза, тъй като за тях важат еднакви условия, и предлага по-голяма правна сигурност. Такава хармонизирана регулаторна рамка ще улесни прехода на предприятията и работниците към неутрална по отношение на климата икономика в условията на социална и трудова справедливост за всички глобални вериги. Поради това ЕИСК призовава за съгласувана и балансирана регулаторна рамка на ЕС в областта на дружествената надлежна грижа: ефикасна и пропорционална.

2.8.

ЕИСК напълно осъзнава спешната необходимост от прилагане на механизъм за финансово възстановяване след пандемията във всички държави членки и от подкрепа за всички процеси на възстановяване след пандемията в световен мащаб, както и за различните преходи към зелена (въглеродно неутрална и кръгова) и иновативна (цифрова) икономика при всеобхватни условия на социална и екологична устойчивост, в рамките на социалния диалог със социалните партньори и тристранните модели на управление. Именно това Комитетът се надява да види в новото съобщение и препоръка относно бъдещето на социалния диалог.

2.9.

ЕИСК отбелязва проучванията, проведени от международни наблюдатели на правата на човека, включително Международната организация на труда, Съвета на Европа и Международната конфедерация на профсъюзите (индекс за глобалните права), които потвърждават, че липсата на гаранции за правата на човека (включително гаранции за индивидуалните и колективните права на работници) и неспазването на екологичните стандарти продължават да нарастват в световен мащаб. Пандемията само усложни положението в редица държави по света, където несигурните и неправомерните условия на живот се влошиха. Детският и принудителният труд също са се увеличили.

2.10.

ЕИСК признава, че настоящите научни данни показват, че предприятията все по-често включват основани на КСО системи за управление и разработват своите бизнес модели в съответствие с Програмата на ООН до 2030 г. и ЦУР. Въпреки това, подобно на Комисията, ЕИСК счита, че има възможност за подобрение. Освен това напредъкът е не само по-бавен, но и много неравномерен. Комитетът е убеден, че напредъкът към хармонизирани регулаторни рамки на Съюза, които продължават да се допълват от техническа подкрепа и практически насоки от страна на Комисията, е положителен, особено за малките предприятия. По този начин ангажиментите ще бъдат по-ефективни и от полза за предприятията, извършващи дейност на пазара на ЕС, като им предоставят по-голяма правна сигурност и еднакви условия на конкуренция.

3. Основни действия, предложени от Комисията за насърчаване на достойния труд

3.1.

Наблюдението на напредъка към достоен труд е дългогодишен проблем за МОТ, която насърчава показатели за измерване на този реален напредък. ЕИСК счита, че това е важно, тъй като Комисията вече е публикувала съобщение преди няколко години (4). ЕИСК настоятелно призовава Комисията да приложи по-добре амбициозна и иновативна програма и ефективно да гарантира, че този напредък обвързва конкурентоспособността със социалната справедливост. ЕИСК подчертава също така, че достойният труд е въпрос не само на заетост и социална закрила, но и на управление, което трябва да включва социален диалог със социалните партньори на всички равнища на глобалната верига и на всички етапи от производствения процес.

3.2.

Комитетът оценява положително факта, че ЕС продължава да насърчава собствената си програма за изграждане на работеща общност, която води до реалното постигане на всички елементи, съставляващи универсалната концепция за достоен труд на МОТ, и е нещо повече от обикновена официална декларация. Тази визия е в съответствие с включването на всички компоненти на международния стандарт за достоен труд в Декларацията на МОТ за основните принципи и права при работа (1998 г.) (5).

3.3.

ЕИСК счита за неприемливо, че достойният труд все още е далечна реалност за стотици милиони хора по света, което затруднява международната общност да постигне целите за устойчиво развитие (ЦУР), заложени в Програмата на ООН до 2030 г. Въпреки че ЦУР включват концепцията за достоен труд, неотдавнашната поредица от кризи, заедно с огромните икономически и социални предизвикателства на нашето време, застрашават ежедневно достойния труд за всички (ЦУР 8 и свързаните с нея ЦУР).

3.4.

Премахването на детския и принудителния труд е в основата на тези усилия. Броят на малолетните и непълнолетните лица в положение на детски труд се е увеличил с повече от осем милиона между 2016 г. и 2020 г., което обръща предишната тенденция на намаляване. ЕИСК приветства предложението на Комисията за разработване на нови и по-ефективни правни и неправни мерки в политиката на нулева толерантност към детския труд, включително забрана за навлизане на пазара на ЕС на продукти, произведени или разпространявани чрез принудителен или детски труд. Във връзка с това ЕИСК счита, че е необходимо новата рамка да бъде допълнена с оценка на икономическото, социалното и екологичното въздействие на различните законодателни и незаконодателни мерки. Комитетът призовава и за засилване на новата търговска политика на ЕС като един от двигателите на икономическия растеж, така че да се изпълнява ангажиментът за спазване на международните права на човека, инструментите и борбата с детския и принудителния труд по цялата верига на доставки. По този начин новите мерки ще бъдат хармонизирани с модела на икономическо възстановяване и глобална и приобщаваща конкурентоспособност.

3.5.

ЕИСК приветства както предложението за директива относно задължителната дължима грижа, така и новите правни гаранции за по-ефективна борба с принудителния и детския труд по цялата глобална верига за създаване на стойност. Комитетът е съгласен с мнението на Комисията, че властите не са в състояние сами да спечелят битката срещу принудителния труд. ЕИСК приветства и приемането от Европейския парламент на Резолюцията относно нов търговски инструмент за забрана на продукти, произведени чрез принудителен труд (6). Много частни предприятия вече са поели ангажимент за постигането на тези цели, но трябва да отидат по-далеч в съответствие с предложението за директива относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, която следва да насърчава ефективността и пропорционалността на тази съгласувана рамка на ЕС за подобряване на конкурентоспособността.

3.6.

ЕИСК приветства факта, че Комисията насърчава използването на съгласувана правна рамка на ЕС и социално отговорната политика в областта на обществените поръчки като мощни инструменти за борба за достоен труд и срещу принудителния и детския труд. Въпреки това Комитетът счита, че за да се постигне напредък в тази насока, е необходимо по-ефективно прилагане на регулаторната рамка, която да повиши реалната ефективност на социалните и екологичните клаузи, както при обществени поръчки на ЕС, така и при справедливата търговия.

3.7.

ЕИСК оценява високо предложението за нов регламент на ЕС относно общата схема от преференции (регламент относно ОСП) за насърчаване на устойчивото развитие в страните с ниски доходи за периода 2024—2034 г. ЕИСК оценява положително факта, че новата ОСП увеличава възможностите на ЕС да използва търговските преференции за създаване на икономически възможности и насърчаване на устойчивото развитие в рамките на стандарта за достоен труд. Включването на споразумения за управление, като например това за тристранните консултации, ще подобри ролята на социалния диалог със социалните партньори.

3.8.

ЕИСК отбелязва ангажимента, включен в обхвата на второто действие, достойният труд да бъде разглеждан като приоритет на новия Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (7). Тази програма за правата на човека и демокрацията предвижда конкретни действия за насърчаване на достойния труд за всички, особено на национално и регионално равнище, включително борбата срещу принудителния и детския труд. ЕИСК приветства факта, че новите действия на ИССРМС — Глобална Европа включват насърчаването на социалния диалог и по-голяма автономност на социалните партньори, както и диалог с партньорските държави, които спомагат за ратифицирането и ефективното прилагане на актуализираните конвенции на МОТ, по-специално основните конвенции и конвенциите в областта на управлението.

4. Общи бележки

4.1.

Комитетът споделя загрижеността на МОТ, че предприятията и работниците, които са най-засегнати от поредицата от кризи, започнали през 2008 г., се възползват в по-малка степен от подобрените условия, както икономически, така и технологични, тъй като усилията за възстановяване облагодетелстват определени сектори на икономиката и пазара на труда, докато други остават назад.

4.2.

ЕИСК отново заявява, че защитата на достойния труд в световен мащаб е изискване за зачитане на човешкото достойнство и поради това счита, че това предложение е важна стъпка към зачитането и насърчаването на правата на човека в бизнеса и се надява, че то ще даде значителен тласък за по-нататъшен напредък.

4.3.

Комитетът обаче е на мнение, че все още съществуват много пропуски и неясни правни понятия, които подлежат на тълкуване и различно прилагане от националните органи и съдилища, което създава правна несигурност както за работниците, така и за предприятията. Например използването на неясни понятия като „установени стопански отношения“ или просто „договорни гаранции за спазване на кодексите за поведение“ застрашава ефективността на директивата. ЕИСК предлага Комисията, от една страна, да изясни стриктно тези правни понятия, включително пропуските на предвидения режим на гражданска отговорност, и от друга страна, да включи начини за представителство на синдикатите на предприятията на подходящото равнище, за да се повиши ефективността на спазването.

4.4.

ЕИСК отбелязва подхода за участие на заинтересованите страни, който е в основата на цялото предложение. Ефективното участие на синдикатите и представителите на работниците е фактор за успех. Комитетът обаче изразява съжаление, че това не е отразено в достатъчна степен в предложението. Комитетът счита, че този вид пропуск в закрилата, поради колективното си въздействие, е в ущърб както на работниците, така и на предприятията. В този контекст съществуващото участие на представителите на работниците, организирано например въз основа на работата на европейските работнически съвети (ЕРС) или на международните рамкови споразумения, следва да осигури подходящи насоки и подкрепа за новата регулаторна рамка.

4.5.

ЕИСК отбелязва със задоволство цялостния подход към достойния труд, възприет в съобщението на Европейската комисия. В него се отчита желанието на потребителите да подкрепят модели на производство и разпространение на стоки и услуги, които зачитат в по-голяма степен условията на социална и екологична устойчивост. Комисията е установила, че повечето потребители предпочитат начини на потребление, включително в електронната търговия, които дават предимство на продукти, зачитащи достойния труд и екологичното равновесие. Поради това ЕИСК призовава тази социално отговорна роля на потребителите да бъде поощрена чрез по-добро информиране и обучение, за да се подобри ефективността на мерките, предложени от Комисията за гарантиране и насърчаване на достойния труд в световен мащаб.

4.6.

Комитетът оценява положително факта, че Комисията е приела искането на Европейския парламент и на Съвета да представи предложение за Директива относно дружествената дължима грижа във връзка с устойчивостта (INT/973). ЕИСК отбелязва, че предложението на Комисията ограничава броя на предприятията, включени в предложението за директива, като по този начин ограничава обхвата на искането на Европейския парламент. Комитетът настоява за процес на диалог между трите европейски институции за постигане на съгласие по тази нормативна и съгласувана рамка на ЕС, за да се разшири приложното поле на бъдещата директива, което ще подобри нейната ефективност, също и по отношение на лоялната конкуренция между всички предприятия, и да се отстранят някои от регулаторните пропуски в предложения текст, за да се даде на предприятията по-голяма правна сигурност.

5. Конкретни бележки

5.1.

ЕИСК отбелязва усилията, предложени от Европейската комисия в ЕС, за използване на всеки един от инструментите, политиките и ресурсите в рамките на нейната компетентност (обществени поръчки, търговски споразумения, политика за развитие, инвестиционна политика, фондове и т.н.) за достоен труд в световен мащаб. ЕИСК призовава по-специално за по-ефективно разработване и прилагане на инструментариума, за да се гарантират и насърчават достойни условия на труд и ратифицирането на международните трудови стандарти, включително реформите, необходими за подпомагане на възстановяването на икономиката, конкурентоспособността на европейските предприятия и техния капацитет за създаване на достойни работни места в света.

5.2.

ЕИСК отбелязва, че в предложението за Директива относно дружествената дължима грижа във връзка с устойчивостта се отдава голямо значение на техниките за КСО, като например едностранните кодекси за поведение. Тези инструменти не отчитат положението на работниците. Комитетът счита, че е подходящо да се включат и техники на колективно управление, за да се насърчат полезни канали за участие на представители на работниците при изготвянето и мониторинга на ангажиментите за достоен труд по цялата верига за създаване на стойност. Както е посочено в параграф 4.4, международните рамкови споразумения следва да предоставят подходящи насоки и подкрепа.

5.3.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от повече и по-добри мерки за ефективна борба с принудителния труд. За тази цел ЕИСК подкрепя Комисията в намерението да въведе възможно най-скоро забрана за пускане на пазарите на ЕС на продукти (както местни, така и вносни), които са произведени с използване на принудителен труд, включително детски труд. Същевременно ЕИСК препоръчва анализ на различните мерки и цялостна оценка на икономическото, социалното и екологичното въздействие на различните сценарии. Тази забрана трябва да бъде в съответствие както с условията за справедлива търговия, така и с ангажиментите на ЕС по отношение на общата търговска политика и конкурентоспособността на Европа в световен мащаб.

5.4.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че са необходими допълнителни мерки за ефективна борба с детския труд, предвид сложните фактори, които стоят зад него (включително финансови затруднения, липса на по-добри образователни възможности, местни обичаи, свързани с ролята на децата в обществото и др.). Същевременно Комитетът призовава за последователно прилагане и изпълнение на съществуващите международни инструменти. Следователно, за да се изкорени детският труд, е необходим цялостен (холистичен) подход към устойчивото икономическо развитие, основан на стандарта за достоен труд: ресурси за качествено образование, доходи и достатъчна социална закрила за всички.

5.5.

ЕИСК отдава особено значение и на преразглеждането на Директивата на ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора (8), която задължава държавите членки да го забранят със закон, с допълнителната цел за защита от принудителен труд (който засяга непропорционално жените и момичетата, особено имигрантите, наред с други по-уязвими групи). ЕИСК вече приветства всеобхватния и интегриран подход към защитата на хората, които са жертви на трафик на хора (9).

5.6.

ЕИСК подчертава значението на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските екосъобразни облигации [COM/2021/391 final], чиято цел е да се използва по-добре потенциалът на единния пазар и съюза на капиталовите пазари, за да се допринесе за постигането на целите на Съюза в областта на климата и околната среда в съответствие с член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение от 2016 г. относно изменението на климата и Европейския зелен пакт. ЕИСК заяви още от самото начало, че Зеленият пакт може и ще бъде успешен само ако е и социален пакт, призоваващ за по-точно определяне на понятието „социални инвестиции“ с цел да се осигури по-голяма правна сигурност за пазарите и предприятията (10).

5.7.

ЕИСК подкрепя работата на Комисията по нов регламент на ЕС относно общата система за преференции (Регламент относно ОСП) за периода 2024—2034 г. ЕИСК отбелязва, че Комисията е увеличила подкрепата си за насърчаване на спазването на международните трудови стандарти в държавите — бенефициери по ОСП, като е добавила две нови конвенции относно трудовите права (Конвенция № 81 на МОТ относно инспекцията по труда и Конвенция № 144 относно тристранните консултации) и признава, че износът на стоки, произведени от детски труд и принудителен труд, е причина за оттегляне на търговските преференции. ЕИСК препоръчва проектът за регламент относно ОСП за периода 2024—2034 г. да включва Декларацията на МОТ от 1998 г. и нейното изменение от 2022 г.

5.8.

Наред с това ЕИСК оценява положително намерението на Комисията да подкрепи реформата на СТО, за да продължи да допринася за устойчивото развитие, да се интегрира социалното измерение на глобализацията и да се стимулира постигането на споразумения в СТО, които насърчават достойния труд и социалната справедливост. Комитетът изразява надежда, че в рамките на открития процес на преговори ще бъде постигнат подходящ баланс между социалните цели и целите за подобряване на конкурентоспособността в световната икономика.

5.9.

ЕИСК оценява предложението за включване на механизми за оценка и мониторинг на степента на спазване на Директивата относно дължимата грижа, включително европейска мрежа на надзорните органи, която да подпомага нейното прилагане. Въпреки това Комитетът отбелязва със загриженост, че, първо, мандатът (юрисдикцията) на този контролен орган не е ясно определен и, второ, тези механизми не предвиждат социален диалог със социалните партньори. Поради това ЕИСК призовава Комисията да посочи ясно тези механизми в предложения законодателен текст.

Брюксел, 22 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2022-0245_BG.html.

(2) Становище на ЕИСК относно „Устойчиви вериги на доставки и достоен труд в международната търговия“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 197).

(3) ЕИСК вече разгледа този въпрос подробно в становище относно „Обвързващ договор на ООН за предприятията и правата на човека“ (ОВ C 97, 24.3.2020 г., стр. 9).

(4) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52006DC0249.

(5) www.ilo.org/dyn/normlex/en/f?p=1000:62:0::NO:62:P62_LIST_ENTRIE_ID:2453911:NO.

(6) https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2022-0245_BG.html.

(7) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX%3A32021R0947

(8) Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1).

(9) ОВ C 51, 17.2.2011 г,, стр. 50.

(10) ЕИСК подготвя становище по собствена инициатива по този въпрос:: ECO/581 „Социална таксономия — предизвикателства и възможности“ (вж. страница 15 от настоящия брой на Официален вестник).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните изменения, които получиха поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени в хода на разискванията (член 43, параграф 2 от Правилника за дейността):

ИЗМЕНЕНИЕ 3

SOC/727

Достоен труд в световен мащаб

Параграф 2.6 се изменя, както следва:

Внесено от:

BLIJLEVENS René

GERSTEIN Antje Sabine

KONTKANEN Mira-Maria

MINCHEVA Mariya

MURESAN Marinel Dănuț

POTTIER Jean-Michel

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК признава значението на инструментите за корпоративна социална отговорност (КСО) за постигането на справедливо развитие, тъй като КСО стимулира промените в положителното поведение към екологична и социална устойчивост. Комитетът обаче посочва и необходимостта от подобрение. Поради това той призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират по-ефективно прилагане на съществуващите международни инструменти за устойчив, справедлив и стабилен растеж и възстановяване след COVID-19, в чийто център е достойният труд. ЕИСК призовава както за подкрепа от страна на Съюза за обвързващ договор на ООН относно бизнеса и правата на човека (1), така и за разглеждане на възможността за създаване на конвенция на МОТ за достойния труд във веригите на доставки. ЕИСК също така изрази подкрепата си за ефективна и съгласувана задължителна рамка на ЕС за дължима грижа и корпоративна отговорност, основана на социален диалог със социалните партньори и подход с участието на множество заинтересовани страни.

ЕИСК признава значението на инструментите за корпоративна социална отговорност (КСО) за постигането на справедливо развитие, тъй като КСО стимулира промените в положителното поведение към екологична и социална устойчивост. Комитетът обаче посочва и необходимостта от подобрение. Поради това той призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират по-ефективно прилагане на съществуващите международни инструменти за устойчив, справедлив и стабилен растеж и възстановяване след COVID-19, в чийто център е достойният труд. ЕИСК призовава както за подкрепа от страна на Съюза за обвързващ договор на ООН относно бизнеса и правата на човека (1), така и за разглеждане на възможността от страна на МОТ за разработване и приемане в бъдеще на подходящи инструменти (2) относно достойния труд във веригите на доставки. ЕИСК също така изрази подкрепата си за ефективна и съгласувана задължителна рамка на ЕС за дължима грижа и корпоративна отговорност, основана на социален диалог със социалните партньори и подход с участието на множество заинтересовани страни.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	65
Гласове „против“:	97
Гласове „въздържал се“:	13

ИЗМЕНЕНИЕ 4

SOC/727

Достоен труд в световен мащаб

Параграф 2.7 се изменя, както следва:

Внесено от:

BLIJLEVENS René

GERSTEIN Antje Sabine

KONTKANEN Mira-Maria

MINCHEVA Mariya

MURESAN Marinel Dănuț

POTTIER Jean-Michel

Становище на секцията

Изменение

Комитетът признава ползите от една хармонизирана регулаторна рамка на ЕС за надлежна проверка и устойчивост. Наред с други предимства, това изисква лоялна конкуренция от страна на всички предприятия, които влизат в рамките на приложното ѝ поле, също и от държавите извън ЕС, които извършват дейност в Съюза, тъй като за тях важат еднакви условия, и предлага по-голяма правна сигурност. Такава хармонизирана регулаторна рамка ще улесни прехода на предприятията и работниците към неутрална по отношение на климата икономика в условията на социална и трудова справедливост за всички глобални вериги. Поради това ЕИСК призовава за съгласувана и балансирана регулаторна рамка на ЕС в областта на дружествената надлежна грижа: ефикасна и пропорционална.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	73
Гласове „против“:	100
Гласове „въздържал се“:	14

ИЗМЕНЕНИЕ 5

SOC/727

Достоен труд в световен мащаб

Параграф 4.6 се изменя, както следва:

Внесено от:

BLIJLEVENS René

GERSTEIN Antje Sabine

KONTKANEN Mira-Maria

MINCHEVA Mariya

MURESAN Marinel Dănuț

POTTIER Jean-Michel

Становище на секцията

Изменение

Комитетът оценява положително факта, че Комисията е приела искането на Европейския парламент и на Съвета да представи предложение за Директива относно дружествената дължима грижа във връзка с устойчивостта (INT/973). ЕИСК отбелязва, че предложението на Комисията ограничава броя на предприятията, включени в предложението за директива, като по този начин ограничава обхвата на искането на Европейския парламент. Комитетът настоява за процес на диалог между трите европейски институции за постигане на съгласие по тази нормативна и съгласувана рамка на ЕС, за да се разшири приложното поле на бъдещата директива , което ще подобри нейната ефективност, също и по отношение на лоялната конкуренция между всички предприятия, и да се отстранят някои от регулаторните пропуски в предложения текст, за да се даде на предприятията по-голяма правна сигурност.

Комитетът оценява положително факта, че Комисията е приела искането на Европейския парламент и на Съвета да представи предложение за Директива относно дружествената дължима грижа във връзка с устойчивостта (INT/973). ЕИСК отбелязва, че предложението на Комисията ограничава броя на предприятията, включени в предложението за директива, като по този начин ограничава обхвата на искането на Европейския парламент. Комитетът настоява за процес на диалог между трите европейски институции за постигане на съгласие по тази нормативна и съгласувана рамка на ЕС, като създателите на политики трябва да имат предвид трудната позиция на ММСП и да гарантират, че при влизането в сила на законодателството за дължима грижа ще има налични инструменти за подкрепа на европейско и национално равнище (1), което ще подобри нейната ефективност, също и по отношение на лоялната конкуренция между всички предприятия, които влизат в обхвата на бъдещата директива, и да се отстранят някои от регулаторните пропуски в предложения текст, за да се даде на предприятията по-голяма правна сигурност.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	68
Гласове „против“:	97
Гласове „въздържал се“:	15

ИЗМЕНЕНИЕ 1

SOC/727

Достоен труд в световен мащаб

Параграф 1.7 се изменя, както следва:

Внесено от:

BLIJLEVENS René

GERSTEIN Antje Sabine

KONTKANEN Mira-Maria

MINCHEVA Mariya

MURESAN Marinel Dănuț

POTTIER Jean-Michel

Становище на секцията

Изменение

Като част от своя пакет за справедлива и устойчива икономика Комисията представи и предложение за директива относно дружествената дължима грижа във връзка с устойчивостта (вж. становище INT/973). Според ЕИСК това предложение е важна стъпка за насърчаване на зачитането на правата на човека като задължение на предприятията и техния ръководен персонал. Счита обаче, че все още съществуват редица пропуски в предложението (напр. , че съществуват опасения, че разпоредбите на директивата, които не включват изрично ММСП, де факто ще бъдат косвено разширени (1); слабото представителство на работниците и служителите) и неясни правни понятия (пример: изискването за „установени“ търговски отношения), които могат да се прилагат по различен начин от националните органи и съдилища, създавайки правна несигурност както за работниците, така и за предприятията. Ето защо ЕИСК настоява за балансиран процес на диалог между Комисията, Парламента и Съвета, за да се отстранят тези пропуски и да се подобри ефективността на регулаторния инструмент, който в крайна сметка ще бъде одобрен.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	72
Гласове „против“:	107
Гласове „въздържал се“:	12

ИЗМЕНЕНИЕ 2

SOC/727

Достоен труд в световен мащаб

Параграф 1.12 се изменя, както следва:

Внесено от:

BLIJLEVENS René

GERSTEIN Antje Sabine

KONTKANEN Mira-Maria

MINCHEVA Mariya

MURESAN Marinel Dănuț

POTTIER Jean-Michel

Становище на секцията

Изменение

Освен това ЕИСК призовава за подкрепа от страна на ЕС за обвързващ договор на ООН относно бизнеса и правата на човека , както и за създаване на конвенция на МОТ относно достойния труд

във веригите на доставки.

Освен това ЕИСК призовава както за подкрепа от страна на ЕС за обвързващ договор на ООН за бизнеса и правата на човека , така и за разглеждане на възможността от страна на МОТ за разработване и приемане в бъдеще на подходящи инструменти (1) относно достойния труд във веригите на доставки.

Резултат от гласуването: по това изменение не беше проведено гласуване, тъй като текстът му съвпада с този на параграф 2.6 по-горе.

Гласове „за“:	не е приложимо
Гласове „против“:	не е приложимо.
Гласове „въздържал се“:	не е приложимо.

(1) ЕИСК вече разгледа този въпрос подробно в становище REX/518 „Обвързващ договор на ООН за предприятията и правата на човека“, https://webapi2016.eesc.europa.eu/v1/documents/eesc-2019-01278-00-01-ac-tra-bg.docx/content

(2) REX/462 „Достоен труд в световните вериги на доставки“, параграф 1.9 https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/opinions/decent-work-global-supply-chains-own-initiative-opinion

(1) INT/973 „Устойчиво корпоративно управление“ (https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/opinions/sustainable-corporate-governance), параграф 1 . 6

(1) REX/462 „Достоен труд в световните вериги на доставки“, параграф 1.9 https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/opinions/decent-work-global-supply-chains-own-initiative-opinion.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/161

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Съвета относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки“

(COM(2022) 241 final)

(2022/C 486/22)

Докладчик:

Мария МИНЧЕВА

Искане за консултация	Съвет на Европейския съюз, 14.6.2022 г.
Правно основание	член 148, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	6.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	22.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	146/0/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че предложените насоки за политиките по заетостта на държавите членки са подходящи, тъй като се отнасят до най-неотложните проблеми на трудовия пазар.

1.2.

ЕИСК обръща внимание на настоящата геополитическа обстановка, която става все по-несигурна. Очаква се нейното влияние върху бъдещото търсене да засегне инвестиционните решения на предприятията и сигурността на работните места и да забави разгръщането на инвестиционните планове както в частния, така и в публичния сектор. Предвид високата инфлация и повишените цени на енергията, които оказват сериозно въздействие върху покупателната способност, и предвид очакваната рецесия е още по-необходимо да се гарантира наличието на конкурентна основа за устойчиви инвестиции. Държавите членки следва да работят за постигането на един наистина интегриран единен пазар и да помагат на МСП да се разрастват.

1.3.

В тези бурни времена трябва да бъдат предприети стъпки за засилване както на ролята, така и на участието на социалните партньори в разработването и изпълнението на трудови, социални и икономически реформи и политики, включително чрез изграждане на капацитета им. Това е важно и за изпълнението на Европейския стълб на социалните права и на националните планове за възстановяване и устойчивост. Необходима е благоприятна среда за организациите на гражданското общество в сферата на заетостта и социалните въпроси, доставчиците на образование и социални услуги, социалните предприятия и организациите за социално подпомагане, за да могат да предоставят услугите си на уязвимите групи.

1.4.

Тъй като отново нараства недостигът на работна ръка, следва да бъдат приложени ефективни мерки, за да бъдат насърчени социалните партньори да работят по уменията, които са необходими на национално равнище, чрез действия, адаптирани спрямо отделните отрасли и съответната местна ситуация. С бързите технологични промени и двойния преход „полезният живот“ на придобитите преди това умения и компетенции става все по-кратък, а придобиването на целесъобразни умения и компетенции през целия живот става все по-важно както за работниците, така и за дружествата. Трудовата мобилност в рамките на ЕС и законната трудова миграция следва да бъдат насърчавани.

1.5.

ЕИСК счита, че за намаляване на бедността сред работещите е необходимо съчетание на различни политически инструменти и мерки, договорени от социалните партньори. Освен достойните работни заплати, включително адекватни минимални работни заплати, тези инструменти на политиката могат да включват добре разработени временни финансови стимули, придружени от целенасочени и ефективни мерки за квалификация и повишаване на квалификацията. Държавите членки следва да бъдат насърчавани и подпомагани в изпълнението им по координиран начин.

1.6.

Целенасочената помощ е особено важна за дълготрайно безработните лица и/или неактивните лица, тъй като увеличава шансовете им да навлязат (отново) на пазара на труда и има важен принос за това наетите лица да запазят работното си място. Тъй като пандемията засегна особено тежко младите хора, съществено важни са специфично насочените към тях приобщаващи и ориентирани към бъдещето политически мерки, за да се гарантира, че младите хора няма да бъдат изоставени.

1.7.

За да се намали делът на неактивното население, трябва да бъдат положени усилия хората, които са най-отдалечени от пазара на труда, да бъдат върнати на него. Ако бъдат удачно регулирани чрез законодателство или колективно трудово договаряне на национално равнище, различните форми на полагане на труд, гъвкавостта на труда и работата от разстояние могат да бъдат важни фактори в подкрепа на хората от уязвими групи при намирането на работа. Следва да бъдат подсилени публичните служби по заетостта, включително чрез цифровизиране на услугите им и насърчаване на сътрудничеството с частни служби по заетостта и други съответни участници на трудовия пазар.

1.8.

Държавите членки, особено онези с най-ниски резултати в набора от социални показатели, следва да бъдат насърчавани, включително чрез последователно използване на ресурси на ЕС, да улеснят създаването на благоприятни рамкови условия за работодателите за наемането на хора с увреждания или за насърчаването на самостоятелна заетост там, където това е възможно. В това отношение от ключово значение за подкрепата и изпълнението на проекти в областта на заетостта са участниците от социалната икономика.

1.9.

Все така важни са мерките за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете и първопричините на този проблем следва да бъдат преодолени. Предложението за директива за прозрачност на заплащането, което понастоящем се обсъжда, следва да укрепи прилагането на принципа за равно заплащане между мъжете и жените за труд с равна стойност като една от мерките за справяне с разликата в заплащането на мъжете и жените, като същевременно продължи да отчита риска, свързан с опасенията относно допълнителната тежест за предприятията и особено за МСП.

1.10.

Предвид нарастващото застаряващо население, по-голямата продължителност на живота и намаляващата работна сила, на предизвикателствата, свързани със системите за обществено осигуряване и здравеопазване в държавите членки, трябва да се обърне задълбочено внимание, за да се поддържа адекватността и финансовата издръжливост на пенсионните системи. Необходими са действия за увеличаване на работната сила чрез по-приобщаващи пазари на труда, включително чрез включването на групи, които понастоящем са изключени от пазара на труда или са недостатъчно представени на него.

1.11.

Щом влезе в сила Директивата относно временната закрила, държавите членки предприеха бързи действия, за да приспособят своите национални регулаторни рамки така, че да могат да подпомагат украински бежанци и граждани на трети държави, живеещи в Украйна, които са избягали в Европа вследствие на войната. Необходимо е да се преодолеят всякакви пречки.

2. Общи бележки и контекст

2.1.

През своя цикъл за 2022 г. европейският семестър възобнови широкообхватната си координация на икономическата политика и политиката в областта на заетостта, като същевременно допълнително я адаптира в съответствие с изискванията за прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост. Докладите по държави, публикувани през май 2022 г. (1), включват оценка на постигнатия напредък при изпълнението на Европейския стълб на социалните права и на плана му за действие, в който са определени социални цели и показатели, които са неделима част от семестъра и НПВУ. В линка към набора от социални показатели е представен целенасочен преглед на изпълнението на плана за действие. Рационализирани бяха специфичните за държавите препоръки.

2.2.

През 2021 г. насоките относно политиките по заетостта на държавите членки, изложени в приложението към Решение (ЕС) 2020/1512 на Съвета бяха възприети без никакви промени. През 2022 г. Европейската комисия предложи редица изменения, в които са отразени неотдавнашни политически инициативи и са добавени нови елементи във връзка с руското нахлуване в Украйна. ЕИСК приветства факта, че Комисията поставя акцент върху средата след COVID-19, с което има за цел да гарантира устойчив растеж.

2.3.

Войната в Украйна изостри прекъсванията на доставките и увеличи несигурността. Икономиката на ЕС е косвено изложена и на въздействие от свързаната с COVID-19 здравна ситуация в други региони. Икономическата перспектива в ЕС предвижда по-нисък растеж и по-висока инфлация, особено за 2022 г. (2) Високият процент на инфлация и рязкото увеличение на цените на енергията и газа оказват допълнителен натиск върху предприятията (и тяхната конкурентоспособност) и домакинствата (и тяхната покупателна способност). Това неминуемо ще засегне възможностите на някои предприятия да създават нови работни места и ще бъде предизвикателство за системите за социална закрила през идните месеци, като ще са необходими целенасочени политики в подкрепа на преходите на пазара на труда.

2.4.

Макар че имат за цел да гарантират приобщаващия характер и справедливостта, политиките на държавите членки относно заетостта следва също така да отразяват развоя на икономическите и социални събития. Въздействието на политиките по заетостта следва да бъде подложено на внимателна оценка, така че те да стимулират устойчиво възстановяване, а не да доведат до понижени равнища на заетост, работни места с по-ниско качество и по-малка покупателна способност за хората. Следва да се обърне повече внимание на недостига на работна ръка и умения и да последват конкретни препоръки и инициативи за политики в съответствие с плана за действие по Европейския стълб на социалните права.

3. Конкретни бележки

3.1. Насока 5: Насърчаване на търсенето на работна ръка

3.1.1.

Устойчивият растеж, създаването на качествени работни места и участието в заетостта (включително на по-възрастните и по-младите хора, жените, лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда, неактивните лица и т.н.) остават ключови икономически и социални предизвикателства в Европа. За преодоляването им трябва да се осигури конкурентна основа за инвестиции, като се използва потенциалът на екологичния и цифровия преход. ЕИСК одобрява насърчаването на държавите членки от страна на Европейската комисия да създадат бизнес среда с условия за стимулиране на отговорното предприемачество и действителната самостоятелна заетост, намаляване на бюрокрацията, работа в посока на наистина интегриран и добре функциониращ единен пазар и помощ за разрастването на МСП. ЕИСК настоятелно препоръчва микропредприятията да не бъдат изключвани от обхвата на насока 5.

3.1.2.

Насърчаването на търсенето на работна ръка в целия ЕС може да се извърши чрез увеличаване на инвестициите, по-специално на продуктивните инвестиции, в основни сектори на икономиката; предприемане на мерки срещу обременителното въздействие на данъците върху труда, където това е необходимо, без да се отслабва социалната закрила и като се осигури издръжливостта на социалните системи; засилване на борбата срещу укриването на данъци и данъчните измами и неформалната икономика; осигуряване на достъп до разнообразни форми на труд, регулирани посредством законодателство или колективно трудово договаряне, за работодателите и работниците, като същевременно се полагат усилия за подобряване на условията на труд при новите форми на труд, за да станат те привлекателни за работниците.

3.1.3.

Очаква се все по-несигурната геополитическа обстановка и влиянието ѝ върху бъдещото търсене да засегнат инвестиционните решения на предприятията и сигурността на работните места и да забавят разгръщането на инвестиционните планове както в частния, така и в публичния сектор. Заради инфлацията темповете на растеж намаляват и се очаква реалните заплати да се свият, преди да отбележат умерен ръст през следващата година. ЕИСК отбелязва виждането на Комисията, че в някои сектори „опасенията относно сигурността на работното място, а не толкова увеличенията на заплащането вероятно ще продължат да вземат връх при договореностите относно работната заплата“ (3). Инфлацията оказва натиск върху увеличаването на работните заплати и покупателната способност. За да се избегне много опасната спирала „заплати-цени“ и да се увеличи производителността, е изключително важно социалните партньори да разполагат с възможности да подобрят покритието на колективното трудово договаряне и практиките на равнището на отрасъла и на дружеството там, където могат да бъдат предприети конкретни действия.

3.1.4.

В същото време са необходими структурни мерки за пазара на труда, за да се създадат възможности за качествени работни места. Трудовата мобилност в рамките на ЕС и законната трудова миграция следва да бъдат насърчавани. ЕИСК очаква, че пакетът на Комисията от 27 април 2022 г. относно „Законната миграция — привличане на умения и таланти в ЕС“ ще предостави важна подкрепа за пазара на труда в ЕС.

3.1.5.

ЕИСК приветства както акцентирането върху кръговата икономика като сектора с потенциал за създаване на работни места, така и подкрепата за сектори/региони, които са особено засегнати от екологичния преход поради отрасловата си специализация/регионалната концентрация на конкретен вид отрасъл.

3.1.6.

ЕИСК също така обръща внимание на резолюцията, приета на 110-ата сесия на Международната конференция по труда, относно включването на принципа на безопасните и здравословни условия на труд сред основните принципи и права при работа на Международната организация на труда, и подчертава постоянната необходимост от инвестиране в културата на предотвратяване на злополуки, професионални болести и рискове на работното място.

3.1.7.

ЕИСК счита, че адекватните минимални работни заплати, определени със закон или чрез колективно договаряне, представляват ценен инструмент за справяне с бедността сред работещите. Те обаче не са достатъчни сами по себе си и са необходими комбинирани действия чрез различни политически инструменти. Тези политически инструменти могат да включват добре разработени и временни финансови стимули, промяна на преразпределителния ефект на данъчната система, когато е целесъобразно, и т.н. Финансовите инструменти следва да бъдат съчетани с целенасочени и ефективни мерки за квалификация и повишаване на квалификацията, тъй като нискоквалифицираните работници са изправени пред по-висок риск от бедност сред работещите, отколкото висококвалифицираните (19 % спрямо 4,9 %) (4). Държавите членки следва да бъдат насърчавани и подпомагани в изпълнението им по координиран начин.

3.1.8.

Следва да се зачита автономността на социалните партньори и тяхната свобода на колективно договаряне на доброволна основа. Колективното трудово договаряне и увеличаването на неговия обхват продължават да бъдат най-добрите средства за намиране на правилния баланс при определяне на заплатите, що се отнася до справедливостта и възможността за адаптиране на работните заплати към промените в производителността, подобряването на условията на труд и социалноосигурителните вноски. Ако съществува нормативно установена минимална работна заплата, ефективното участие на социалните партньори е също толкова важно за определяне на правилните решения за постигане на социално-икономическо сближаване във възходяща посока, приспособено към условията в съответната държава. Когато обхватът на колективното договаряне е слаб, държавите членки следва да се стремят да създадат благоприятни условия за социалните партньори да работят за неговото увеличаване.

3.1.9.

Участието на социалните партньори доказа своята голяма стойност по време на кризата с COVID-19. В тези бурни времена трябва да бъдат предприети стъпки за засилване както на ролята, така и на участието на социалните партньори в разработването и изпълнението на трудови, социални и икономически реформи и политики, включително чрез изграждане на капацитета им. Това е важно и за изпълнението на Европейския стълб на социалните права и на националните планове за възстановяване и устойчивост. Следва да бъде взета предвид и ролята на организациите на гражданското общество във връзка със съответните им политически области.

3.2. Насока 6: Подобряване на предлагането на работна ръка и достъпа до заетост, придобиване на умения и компетентности през целия живот

3.2.1.

ЕИСК изразява задоволството си от факта, че заглавието на тази насока е променено така, че да включва концепцията за учене през целия живот. С бързите технологични промени и двойния екологичен и цифров преход „полезният живот“ на придобитите преди това умения и компетенции става все по-кратък, а придобиването на значими умения и компетенции през целия живот става все по-важно както за работниците, така и за дружествата. Поради тази причина е важно да се извърши оценка на споделената отговорност за ученето през целия живот на равнището на работното място.

3.2.2.

ЕИСК приветства предложения подход, който предлага всеобхватни мерки за подкрепа, които улесняват управлението на промените на пазара на труда. Възможностите за повишаване на квалификацията и преквалификация (5) са съществено важни, за да не изостават хората с промените на трудовия пазар, и трябва да бъдат гарантирани и достъпни през целия професионален живот (принцип 1 на Европейския стълб на социалните права). Липсата на мотивация за участие в обучение обаче остава сериозно предизвикателство, за чието преодоляване следва да бъдат проучени решения. Социалните партньори играят важна роля при оценяването на нуждите от умения. Средствата за обучение имат важна роля за финансирането на свързаното с работата обучение и националните добри практики следва да бъдат насърчавани и споделяни между държавите членки (6).

3.2.3.

Целенасочената помощ е особено важна за дълготрайно безработните лица и/или неактивните лица, тъй като увеличава шансовете им да навлязат (отново) на пазара на труда и има важен принос за това наетите лица да запазят работното си място. Държавите членки следва да бъдат насърчавани да намалят периода от 18 месеца безработица, установен с цел да се предприемат мерки, които да достигнат до дълготрайно безработните лица. Налице е спешна необходимост от целенасочени мерки, които да направят професионалната реализация привлекателна за младите хора.

3.2.4.

Дефицитът на работна ръка беше намалял по време на кризата с COVID-19, но сега отново нараства (7). Прогнозираният недостиг на ефективни умения е критично важен проблем за работодателите в целия ЕС. Инвестициите в ученето за възрастни и развитието на умения, които са тясно свързани с нуждите на трудовия пазар, могат да изиграят решаваща роля за икономическото възстановяване и за изграждането на една социална Европа.

3.2.5.

Това важи и за бежанците, засегнати от войната в Украйна. Освен осигуряване на езиково обучение трябва да бъдат предприети действия за облекчаване на процеса по признаване на вече придобити квалификации, които са необходими за интегрирането на трудовия пазар. Ето защо ЕИСК приветства насоките на Комисията относно достъпа до трудовия пазар, професионалното образование и обучение и ученето за възрастни за хората, които бягат от военната агресия на Русия срещу Украйна (8).

3.2.6.

Инвестициите, които са необходими за изпълнението на инициативата „REPowerEU“, ще бъдат тясно свързани с нуждата от обучена работна сила. Що се отнася до индивидуалните сметки за обучение (9), ЕИСК отново припомня своя възглед, че решението за това дали да бъдат приети индивидуалните сметки за обучение като един от механизмите за предоставяне и финансиране на обучение, или не, трябва остане изцяло правомощие на държавите членки. При всяко положение индивидуалните сметки за обучение трябва да подпомагат достъпа до признати и валидирани курсове за обучение. Много е важна ролята на социалните партньори за създаването и/или управлението на съответните средства за обучение.

3.2.7.

ЕИСК изразява съгласие, че трябва да бъдат положени усилия, за да се повиши цялостното равнище на квалификация във всички държави членки. Това е от особено значение в началото на процеса на обучение, но също и през целия професионален живот на хората. Както основателно се посочва в съвместния доклад за заетостта за 2022 г. (10), положителната тенденция за намаляване на дела на преждевременно напускащите образователната система се е забавила, а между 2015 г. и 2020 г. процентът е спаднал само с 1,1 процентни пункта. Особено важно е засилването на професионалното образование и обучение (ПОО) в държавите членки и уместността на висшето образование спрямо пазара на труда. Също толкова важно е да се увеличи броят на завършилите програми в областта на НТИМ както в рамките на ПОО, така и на висшето образование, и по-специално завършилите жени.

3.2.8.

Пандемията имаше особено тежки последици за младите хора — една от групите, които бяха най-засегнати от икономическата и социалната криза, причинена от нея. Кризата с COVID-19 ликвидира десетгодишния напредък в областта на работните места за млади хора. За да се подготвят адекватно за променящия се свят на труда (глобализацията, кризата в областта на климата, демографските промени и технологичния напредък), правителствата и институциите трябва да обмислят последиците от всяка от тези мегатенденции. Съществено важни са специфичните за младите хора, приобщаващи и ориентирани към бъдещето политически намеси, за да се гарантира, че младите хора няма да бъдат изоставени (11).

3.2.9.

Разликата в заплащането на жените и мъжете продължава да бъде предизвикателство в ЕС. Тъй като тя варира значително в различните държави, следва да бъдат преодолени първопричините за нея, например сегрегацията на пазара на труда и в образованието, основаните на пола стереотипи, липсата на достъпна инфраструктура за грижи за децата и за други грижи и неравното разпределение на задълженията в домакинството и при полагането на грижи. Там, където съществува дискриминация в областта на заплащането (включително въз основа на възрастта), тя трябва да бъде премахната. В резултат от предложението на Европейската комисия за директива за прозрачност на заплащането, което понастоящем се обсъжда, държавите членки следва да бъдат подпомогнати да укрепят прилагането на принципа за равно заплащане между мъжете и жените за труд с равна стойност, като една от мерките за справяне с разликата в заплащането на жените и мъжете, като същевременно продължи да отчита риска, свързан с опасенията относно допълнителната тежест за предприятията и особено за МСП.

3.3. Насока 7: Подобряване на функционирането на пазарите на труда и ефективността на социалния диалог

3.3.1.

За да се подобри функционирането на пазарите на труда, трябва да бъдат преразгледани ролите и отговорностите на различни участници (публичните служби по заетостта (ПСЗ) и социалните служби). Трябва да бъде взет под внимание потенциалът за създаване на партньорства между социалните служби (за да се достигне до онези, които са най-отдалечени от пазара на труда, и те да бъдат подготвени за програми за обучение), ПСЗ (специално създадени активни политики по заетостта (АПЗ) с компонент запазване на работни места, услуги по напътстване и консултиране) и частните служби по заетостта (съвместни и/или допълващи действия, т.е. споделяне на база данни за незаети работни места). Ефикасността на политическите мерки трябва да бъде оценена и в случай че е необходимо, те да бъдат преосмислени или преработени. Капацитетът на ПСЗ следва да бъде увеличен, включително чрез цифровизиране на услугите им. Следва да се насърчава и сътрудничество с частни служби по заетостта и други съответни участници на трудовия пазар.

3.3.2.

Тук социалните партньори следва да изиграят ключова роля, особено в контекста на местните трудови пазари и отрасли в преход, където те могат да помогнат за безпроблемния преход между отрасли, работни места и/или професии. Организациите на гражданското общество също играят важна роля със своя експертен опит в областта на най-различни проблеми по заетостта (особено за уязвимите групи) и социални въпроси, както и като доставчици на образователни и социални услуги от общ интерес.

3.3.3.

Делът на неактивното население продължава да е относително висок в целия ЕС (12). Сега е моментът онези, които са най-отдалечени от пазара на труда, да бъдат върнати на него. Ако бъдат удачно регулирани чрез законодателство или колективно трудово договаряне на национално равнище, за да се гарантират справедливи условия на труд, различните форми на полагане на труд, гъвкавостта на труда и дистанционната работа могат да бъдат важни фактори в подкрепа на хората, особено лицата от уязвими групи, при намирането на работа. Благодарение на социалните инфраструктури и услуги, например грижите за децата или дългосрочните грижи, хората с отговорности за полагане на грижи могат да обмислят да навлязат на пазара на труда.

3.3.4.

Работата със социалните партньори е съществено важна за насърчаването на справедливи, прозрачни и предвидими условия на труд, които балансират правата със задълженията. ЕИСК споделя възгледа, че трудовите правоотношения, водещи до неформални и несигурни условия на труд, следва да бъдат предотвратени, включително в работата през платформа, за която се обсъжда проект на директива. ЕИСК посочва, че всички мерки за регулиране на новите модели на работа, включително работата през платформа, следва да регулират гъвкави схеми на работа на съответното европейско и национално равнище, като същевременно предоставят съществени гаранции за адекватна защита на работниците. Следва да се зачита ролята на социалните партньори.

3.4. Насока 8: Насърчаване на равните възможности за всички, социалното приобщаване и борбата с бедността

3.4.1.

Насърчаването на равни възможности за всички и на приобщаващи пазари на труда е съществено важно сега, когато Европа преживява множество кризи, с оглед както на изпълнението на целта за трудова заетост на 78 % от населението, определена в плана за действие за изпълнение на Европейския стълб на социалните права, така и на справянето с недостига на работна ръка. Това важи за всеки, който е недостатъчно представен на пазара на труда, но също и с оглед на мащабната вълна от хора, избягали от войната в Украйна. Щом влезе в сила Директивата относно временната закрила, държавите членки предприеха бързи действия, за да приспособят своите национални регулаторни рамки така, че да могат да подпомагат украински бежанци и граждани на трети държави, живеещи в Украйна, които са избягали в Европа вследствие на войната. Необходимо е да се преодолеят всякакви пречки.

3.4.2.

Нужен е специално приспособен подход за различните уязвими групи (т.е. възрастните работници, (младите) хора с увреждания, хората, отговорни за полагане на грижи, дълготрайно безработните и хората с прекъсвания в трудовата биография, младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEETs), мигрантите и т.н.). Различията по отношение на заетостта между селските и градските райони също следва да бъдат взети предвид. Средствата на ЕС следва да бъдат използвани като лост за насърчаване на държавите членки, особено онези от тях с най-ниски резултати в набора от социални показатели, да осигуряват стимули за работодателите да наемат хора с увреждания или да благоприятстват самостоятелната заетост. Достойният труд е най-доброто средство за намаляване на бедността и за признаване на човешкото достойнство.

3.4.3.

Временните обезщетения и мерките за подпомагане на доходите следва да бъдат предоставяни за необходимия период от време, за да съпътстват безработните хора или хората с ниски доходи до намирането на нови и по-добри възможности за заетост. Обезщетенията за работещи лица с ниски доходи (13), заедно със структурните мерки за улесняване на приобщаването на уязвимите групи, могат да улеснят навлизането им на пазара на труда, но следва да бъдат преходни извънредни и допълващи мерки, тъй като следва да се насърчава и подкрепя политика на адекватни заплати, която дава възможност за достоен стандарт на живот.

3.4.4.

Предприятията от социалната икономика са важни, особено като работни места на входящо равнище за най-уязвимите лица и за предоставяне на услуги на регионално равнище. ЕИСК приветства Плана за действие за социалната икономика на Комисията и настоятелно призовава Комисията да определи проекти за оценяване на най-добрите проекти на национално равнище.

3.4.5.

ЕИСК специално приветства акцента върху децата. Детската бедност следва да бъде премахната чрез всеобхватни и интегрирани мерки и следва да се насърчават действия за изпълнение на Гаранцията за децата. Комитетът напълно се съгласява, че наличието на физически и финансово достъпни и качествени услуги, например ранно детско образование и грижи, извънучилищни грижи, образование, обучение, жилищно настаняване и здравеопазване и дългосрочни грижи, е съществено важно за намаляване на детската бедност и за осигуряване на равни възможности. В по-широк смисъл следва да бъде засилен ефективният достъп до качествени социални услуги, свързани с индивидуалните потребности; кризата с COVID-19 рязко привлече вниманието върху тази тема, която не бива да бъде забравяна, щом пандемията свърши.

3.4.6.

В същото време екологичният преход, който води до енергийния преход, и особено неотдавнашните увеличения на цените на енергията създават допълнителни трудности за уязвимите групи. (14). Въпреки политическите ангажименти все още има какво да се направи, за да се преодолее енергийната бедност и да се гарантира, че предприетите мерки са подходящо насочени и ефективни.

3.4.7.

Съчетанието от нарастващ дял на застаряващото население, по-голяма продължителност на живота и намаляваща работна сила означава, че все по-голям брой възрастни хора ще бъдат икономически зависими, освен ако не успеем да увеличим работната сила чрез по-приобщаващи пазари на труда, в това число чрез включването на групи, които понастоящем са изключени от пазара на труда или са недостатъчно представени на него. Необходими са действия за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени системите за социална сигурност и здравеопазване в държавите членки. Адекватността и финансовата устойчивост на пенсионните системи за всички е съществено важна политика в държавите членки. ЕИСК приветства предложения от Комисията всеобхватен подход относно равните възможности за мъжете и жените, що се отнася до придобиването на права на пенсия и необходимостта от активни стратегии относно застаряването, за да се улесни участието на по-възрастни хора на пазара на труда и да бъде намалена разликата в пенсиите на мъжете и жените. ЕИСК подчертава колко е важно да се избягват периоди на откъслечна заетост през активния трудов живот на хората, за да се подпомогнат системите за обществено осигуряване чрез вноски и за да се гарантира, че хората имат право на адекватен пенсионен доход при пенсионирането си.

Брюксел, 22 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Европейски семестър 2022 г.: доклади по държави.

(2) Европейска икономическа прогноза. Пролет, 2022 г.

(3) Пролет 2022 г. — Икономическа прогноза: Руското нашествие поставя на изпитание икономическата издръжливост на ЕС.

(4) Joint Employment Report 2022 („Съвместен доклад за заетостта за 2022 г.“).

(5) Вж. също доклада от проучването на Обсерваторията на пазара на труда (ОПТ) The work of the future: ensuring lifelong learning and training of employees („Работното място на бъдещето: гарантиране на учене през целия живот и обучение за наетите лица“).

(6) Становище на ЕИСК относно „Пакет за обучение и пригодност за заетост“ (ОВ C 323, 26.8.2022 г., стp. 62).

(7) Joint Employment Report 2022 („Съвместен доклад за заетостта за 2022 г.“).

(8) C(2022) 4050 final.

(9) Препоръка на Съвета относно индивидуални сметки за обучение.

(10) Приет от Съвета на 14 март 2022 г.

(11) Понастоящем ЕИСК работи по информационен доклад относно „Равно третиране на младите хора на пазара на труда“.

(12) Най-висок е делът на неактивното население в Италия (над 37 % през 2021 г.). Дял на неактивното население над 30 % се наблюдава и в Хърватия, Румъния, Гърция и Белгия. Още данни относно икономически неактивното население се съдържат тук.

(13) ОИСР определя обезщетенията за работещи лица с ниски доходи като „постоянни зависещи от работата данъчни кредити, данъчни облекчения или еквивалентни схеми за зависещи от работата обезщетения, разработени с двойната цел да се облекчи бедността сред работещите лица и да се увеличат стимулите за работа за работниците с ниски доходи“.

(14) Вж. също становището на ЕИСК относно Социален фонд за климата (ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 158).

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/168

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Акт за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки“

(COM(2022) 349 final)

(2022/C 486/23)

Главен докладчик:	Maurizio MENSI
Главен съдокладчик:	Jan PIE

Искане за консултация	Съвет, 22.7.2022 г. Европейски парламент, 12.9.2022 г.
Правно основание	член 173, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Консултативна комисия по индустриални промени“
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	155/1/13

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението за регламент за създаване на Акт за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки с цел бързо укрепване на отбранителната промишленост и отбранителните способности на Европа с оглед на непосредствените предизвикателства, произтичащи от руското нашествие в Украйна.

1.2.

ЕИСК подкрепя целите на Акта за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки за подобряване на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ) по отношение на ефективността и бързата реакция при извънредни ситуации за по-устойчив Съюз и за насърчаване на сътрудничеството и взаимодействието между държавите членки при възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната. И двете цели са по-важни от всякога в положение, в което в Европа отново се води война, и обществото като цяло също трябва да бъде защитено по подходящ начин с оглед на евентуално бъдещо напрежение на стратегическо равнище.

1.3.

ЕИСК счита, че Актът за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки е полезен за по-доброто структуриране и организиране на настоящия пик на търсенето на спешно готово оборудване, но не може да се разглежда като предшественик на бъдеща европейска инвестиционна програма в областта на отбраната, тъй като от гледна точка на промишлената политика представлява доста слаб инструмент.

1.4.

ЕИСК изразява съгласие, че са необходими действия за ускоряване, в дух на сътрудничество, на адаптирането на промишлеността към структурните промени, включително увеличаването на производствения ѝ капацитет, за да се помогне на европейската промишленост да задоволи своевременно повишеното търсене от страна на държавите членки.

1.5.

ЕИСК счита също така, че е необходимо съвместно възлагане на обществени поръчки, за да се избегне — в резултат на увеличаването на националните инвестиции в областта на отбраната — задълбочаване на разпокъсаността на европейския сектор на отбраната, ограничаване на потенциала за сътрудничество, засилване на външните зависимости и възпрепятстване на оперативната съвместимост, като по този начин се гарантира възможността за всички държави членки бързо да задоволят най-неотложните си потребности от капацитет, изведени на преден план или изострени от реагирането на руската агресия срещу Украйна.

1.6.

В същото време ЕИСК счита, че попълването на запасите често предполага замяна на продуктите, изпратени в Украйна, с абсолютно същите продукти. Такива покупки може да нямат значително структурно въздействие върху промишлеността, нито стимулират технологичните иновации. Поради това ЕИСК си задава въпроса дали логиката на Акта за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки следва да бъде пряко разширена до една бъдеща Европейска инвестиционна програма в областта на отбраната.

1.7.

ЕИСК приветства подхода за стимулиране на съвместното възлагане на обществени поръчки чрез пряка финансова подкрепа от бюджета на ЕС, но се съмнява, че финансовият пакет от 500 милиона евро ще бъде достатъчен, за да повлияе на решенията на държавите членки за възлагане на обществени поръчки.

1.8.

ЕИСК поставя под въпрос ефективността на използването на финансовата подкрепа за помощ от техническо и административно естество за прилагането на инструмента, но и на предоставянето на субсидии под формата на финансиране, което не е свързано с разходите; поради това призоваваме съзаконодателите да изяснят този метод, за да се гарантира ефективността на разходите на ЕС.

1.9.

ЕИСК приветства факта, че финансовата подкрепа от ЕС е ограничена до поръчки за продукти, свързани с отбраната, произведени в ЕС или асоциирани държави, и специфичните условия за дружествата от ЕС под контрола на трети държави. Това ограничение е в интерес на европейските данъкоплатци и е необходимо за постигане на целта за укрепване на европейския капацитет в областта на отбранителната промишленост и е в съответствие с целта за стратегическа автономност.

1.10.

Същевременно ЕИСК призовава за гъвкаво тълкуване на изискването продуктът, свързан с отбраната, да не бъде предмет на ограничение от страна на неасоциирана трета държава (субект). Тъй като Актът за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки обхваща обществените поръчки на готови продукти и има за цел да отговори на най-неотложните нужди от продукти, ЕИСК счита, че това изискване се отнася в по-малка степен за Акта, отколкото за Европейския фонд за отбрана, който има за цел развитието на бъдещи способности. Поради това то следва да се прилага внимателно, като се балансира между търсенето на по-голяма автономност спрямо неотложността на обществените поръчки и необходимостта от оперативна съвместимост със съществуващото оборудване.

1.1

ЕИСК подкрепя предвижданото прилагане при пряко управление, но подчертава необходимостта от гарантиране на навременно осигуряване на необходимите човешки ресурси за компетентните служби на Комисията, за да се справят с произтичащата от това работна натовареност.

1.2

ЕИСК призовава държавите членки да си сътрудничат тясно с работната група за съвместно възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната, създадена от Европейската комисия и върховния представител/ръководителя на Европейската агенция по отбрана, за да се гарантира успешното прилагане на Акта за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки.

2. Контекст

2.1.

На срещата си във Версай на 11 март 2022 г. държавните и правителствените ръководители от ЕС поеха ангажимент за „укрепване на европейските отбранителни способности“ в контекста на руската военна агресия срещу Украйна. В декларацията от Версай се посочва, че държавите членки следва да увеличат разходите за отбрана, да засилят сътрудничеството чрез съвместни проекти, да запълнят недостига и да постигнат целите по отношение на способностите, да стимулират иновациите, включително чрез полезни взаимодействия между гражданската и военната сфера, и да укрепят отбранителната промишленост на ЕС. Освен това Европейският съвет прикани „Комисията, в координация с Европейската агенция по отбрана, до средата на май да представи анализ на недостига на инвестиции в отбраната и да предложи всички необходими по-нататъшни инициативи за засилване на промишлената и технологичната база на европейската отбрана“.

2.2.

В отговор на този призив на 18 май 2022 г. Европейската комисия и върховният представител представиха Съвместно съобщение относно анализа на недостига на инвестиции в отбраната и бъдещите действия. В Съвместното съобщение се отбелязва, че продължилите с години недостатъчни инвестиции в областта на отбраната са довели до липса на промишлен капацитет и на способности в ЕС, както и до настоящите ниски равнища на запаси от отбранително оборудване. Трансферите на отбранително оборудване към Украйна в съчетание с равнище на запасите, което е съобразено с мирно време, доведоха до възникването на неотложен и критичен недостиг на военно оборудване.

2.3.

В Съвместното съобщение се припомня, че държавите членки трябва спешно да възстановят готовността за бойни действия в областта на отбраната с оглед на положението със сигурността и на вече извършените трансфери към Украйна. Попълването на запасите от материали също така би им позволило да предоставят допълнителна помощ на Украйна. Същевременно в Съвместното съобщение се отправя призив към държавите членки да закупуват необходимото отбранително оборудване и материали в дух на сътрудничество. Съвместното възлагане на обществени поръчки за спешно необходими продукти би осигурило по-добро съотношение между качество и цена, би подобрило оперативната съвместимост и би предотвратило положение, при което изложените на риск държави членки не могат да задоволят своите потребности поради несъвместими искания към отбранителната промишленост, която не може да отговори на подобен ръст на търсенето в краткосрочен план.

2.4.

Във връзка с това в Съвместното съобщение се предлага да се стимулират съвместните обществени поръчки чрез бюджета на ЕС посредством специален краткосрочен инструмент. Финансовата подкрепа от ЕС, която ще бъде предоставена чрез този инструмент, следва да стимулира съвместното възлагане от държавите членки на обществени поръчки в областта на отбраната и да бъде от полза за ЕОТИБ, като същевременно се гарантират способността за действия на европейските въоръжени сили, сигурността на доставките и повишената оперативна съвместимост.

2.5.

В отговор на неотложния характер на ситуацията, на 19 юли 2022 г. Комисията представи предложение за такъв инструмент под формата на регламент за създаване на Акт за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки. Комисията разчита регламентът да бъде приет в кратки срокове и да влезе в сила до края на 2022 г.

2.6.

След създаването на инструмента Комисията възнамерява да предложи Регламент за Европейската инвестиционна програма в областта на отбраната (ЕИПО). Според Комисията Регламентът за ЕИПО би могъл да послужи като основа за бъдещи съвместни проекти за разработване и възлагане на обществени поръчки от голям общ интерес за сигурността на държавите членки и на Съюза, както и (чрез разширяване на логиката на краткосрочния инструмент) за евентуална свързана финансова намеса на Съюза за укрепване на европейската отбранителна индустриална база, по-специално за проекти, които нито една държава членка не би могла да разработи или да възложи като обществена поръчка самостоятелно.

3. Общи бележки

3.1.

Геополитическият контекст на Съюза се промени коренно в контекста на военната агресия на Русия срещу Украйна. Възобновяването на териториалните конфликти и на военните действия с висок интензитет на европейска територия изисква от държавите членки да преосмислят своите планове и капацитет в областта на отбраната. Това трябва да бъде съпроводено с адаптиране на основната промишлена и технологична база, която следва да може да подкрепя и укрепва въоръжените сили на държавите членки, които са основен инструмент за зряла демокрация, защитаващ свободата на европейските граждани.

3.2.

ЕИСК приветства обявеното увеличение на разходите за отбрана на държавите членки с цел бързо преодоляване на спешните пропуски във военната област. Без координация и сътрудничество обаче тези увеличения пораждат риск от задълбочаване на разпокъсаността на европейския сектор на отбраната, ограничаване на потенциала за сътрудничество през целия жизнен цикъл на закупеното оборудване и възпрепятстване на оперативната съвместимост. Освен това взетите решения във връзка с краткосрочните придобивания често оказват по-дългосрочно въздействие върху пазарната мощ на ЕОТИБ и възможностите през следващите десетилетия.

3.3.

Поради това ЕИСК подкрепя инициативата за стимулиране на съвместното възлагане на обществени поръчки за най-неотложните нужди от отбранителни продукти. Съвместното възлагане на обществени поръчки изглежда особено важно в настоящата ситуация, когато внезапното нарастване на търсенето на сходни продукти се сблъсква с промишлено предлагане, което все още е пригодено за мирно време и поради това изпитва затруднения да задоволи търсенето. Поради това сътрудничеството по отношение на обществените поръчки в областта на отбраната е необходимо за гарантиране на солидарност между държавите членки, подобряване на оперативната съвместимост, предотвратяване на ефектите на изместване и подобряване на ефективността на публичните разходи.

3.4.

От не по-малко значение е да се помогне на промишлеността да се приспособи към структурните промени на новите условия на сигурност. Тъй като необходимото укрепване на военните способности на Европа е дългосрочно усилие, а непрекъснатата подкрепа за Украйна може да се окаже необходима за по-дълъг период от време, ЕОТИБ ще трябва да увеличи производствения си капацитет. Това е необходимо, за да се отговори на настоящия пик на търсенето, но и в по-дългосрочен план.

3.5.

Във връзка с това ЕИСК счита, че предложеният Акт за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки е твърде ограничен в своя подход, обхват и финансов пакет, за да допринесе в значителна степен за укрепването на промишления капацитет на Европа. Попълването на запасите ограничава по дефиниция избора на продукти и доставчици, 500 милиона евро за 27 държави членки за период от две години представлява доста скромна инвестиция.

3.6.

Накратко, ЕИСК счита, че предложеният регламент може да има полезен принос за по-доброто структуриране и организиране на настоящия пик на търсенето на спешно готово оборудване, но е доста слаб инструмент от гледна точка на промишлената политика. Поради това ЕИСК не счита, че Актът за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки следва непременно да се разглежда като предшественик на бъдеща Европейска инвестиционна програма в областта на отбраната, която е обявена като инструмент за подпомагане на съвместното възлагане на обществени поръчки и за съвместно разработени системи през целия им жизнен цикъл.

4. Конкретни бележки

4.1.

Съгласно предложението Актът за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки ще отчита дейността на работната група за съвместно възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната, създадена от Комисията и върховния представител/ръководител на Европейската агенция по отбрана. Очаква се работната група да улесни координацията на нуждите на държавите членки от изключително краткосрочни обществени поръчки и да работи с държавите членки и производителите от ЕС в областта на отбраната за подпомагане на съвместното възлагане на обществени поръчки за попълване на запасите. Ето защо дейността на тази работна група е от решаващо значение за успеха на Акта за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки и ЕИСК призовава държавите членки да я използват пълноценно.

4.2.

ЕИСК се съмнява, че предложеният бюджетен пакет е достатъчно голям, за да повлияе в съществена степен на решенията на държавите членки за възлагане на обществени поръчки. Същевременно сме напълно наясно с финансовия натиск върху настоящата МФР и необходимостта от допълнително финансиране за една бъдеща ЕИПО. В този контекст ще бъде особено важно ограничените средства на Акта за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки да се съсредоточат върху най-подходящите съвместни обществени поръчки.

4.3.

Във връзка с бюджетните ограничения и подбора на проекти ЕИСК поставя под въпрос начините, по които концепцията за несвързано с разходите финансиране може да се приложи на практика към придобиванията, за които е предназначен Актът за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки. Освен това ЕИСК си задава въпроса относно ефективността на използването на бюджета за техническа и административна помощ за прилагането на инструмента.

4.4.

4.5.

ЕИСК изразява съгласие с критериите за допустимост на предложения регламент, по-специално възможността за разширяване на вече съществуващите договори за обществени поръчки.

4.6.

ЕИСК подкрепя и допълнителното условие за ограничаване на финансирането от ЕС до възлагането на обществени поръчки за оборудване, произведено в ЕС или в асоциирани държави, включително от дружества под контрола на трета държава (субект), които могат да предоставят гаранции за сигурност от държавата членка, в която се намират. Това условие възпроизвежда съответните разпоредби на Европейския фонд за отбрана и гарантира изпълнението на целта за укрепване на ЕОТИБ.

4.7.

Същевременно ЕИСК поставя под въпрос значението на изискването отбранителният продукт да не бъде предмет на ограничение от страна на неасоциирана трета държава (субект). Тъй като предложеният инструмент обхваща обществените поръчки на готови продукти и е предвиден с оглед на най-неотложните нужди от продукти, това изискване се отнася в по-малка степен за Акта за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки, отколкото за Европейския фонд за отбрана, който има за цел развитието на бъдещи способности и за който технологичният суверенитет е обявена цел. Поради това ЕИСК призовава за гъвкаво тълкуване на тази разпоредба, като се остави на държавите членки да балансират търсенето на оперативна свобода с неотложната необходимост от придобиването и оперативната съвместимост със съществуващото оборудване.

4.8.

Накрая, ЕИСК поставя под въпрос пригодността на някои предложени критерии за възлагане, а именно тези, които се отнасят до положителното въздействие на възлагането на обществени поръчки върху ЕОТИБ. Като се има предвид акцентът върху най-неотложните нужди и обществените поръчки за готово и бързо налично оборудване, това въздействие вероятно не е основен критерий за държавите членки, освен ако изпълнителят не се намира на тяхна територия. Освен това закупуващите държави членки вероятно ще изпитат затруднения да демонстрират положителното въздействие върху ЕОТИБ, особено когато тяхна основна грижа е да намерят спешно решение.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/172

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма на Съюза за сигурна свързаност за периода 2023—2027 година

[COM(2022) 57 final — 2022/0039 (COD)]

Съвместно съобщение до Европейския парламент и Съвета: Подход на ЕС към управлението на космическия трафик — Принос на ЕС за справяне с глобално предизвикателство

[JOIN(2022) 4 final]

(2022/C 486/24)

Докладчик:

Pierre Jean COULON

Искане на консултация	Европейска комисия, 2.5.2022 г.
Правно основание	Член 189, параграф 2 и член 304 от Договора за функциониране на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	7.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	222/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че съобщението и предложението, които бележат началото на разработването на европейски космически пакет, са необходими и задължителни в настоящия период. Комитетът препоръчва в съвместното съобщение да се насърчи категорично, посредством активна дипломация, многостранното управление на космическия трафик (УКТ) в рамките на Организацията на обединените нации, по-специално в рамките на Комитета за мирно използване на космическото пространство (CUPEEA) и Конференцията по разоръжаване, тъй като не разполагаме с достатъчно правила в тази област.

1.2.

Абсолютният приоритет, какъвто представлява на управлението на космическия трафик, в това число, отпадъците, изисква всички участници да бъдат взети предвид на европейско равнище. Както е отбелязано в съвместното съобщение и както е показано в настоящото становище, основният проблем, свързан с многообразието от програми за управление на космическия трафик (УКТ) е липсата на международна стандартизация. Очевидно е, че трябва да бъдат разработени международни стандарти, насоки и най-добри практики.

1.3.

ЕИСК призовава за практическото въвеждане на система за осведоменост за ситуацията в космоса, за да се гарантира дългосрочната устойчивост на космическото пространство за всички държави членки.

В действителност вторият основен принцип на космическото право е отговорността на различните участници за техните космически дейности. Това означава международна отговорност за контрола на дейностите и отговорност за щети, произтичащи от такива дейности в космическото пространство. Съвместното съобщение се вписва именно в контекста на международната отговорност за контрола на дейностите.

1.4.

ЕИСК изразява съжаление относно липсата на международна стандартизация и препоръчва приемането на стандарти, включително относно управлението на отломките от спътници, и на насоки на европейско равнище с участието на организираното гражданско общество.

Борбата между участниците в космическия сектор, които досега са били предимно държавни, и тези, които се стремят да се превърнат във важни участници, частни или държавни, изисква задълбочена реформа на международните стандарти, които бяха приети, когато космическото пространство беше поле за дейност на малка група технологични и промишлени сили.

1.5.

Както се подчертава в допълнителното становище CCMI/196 относно „Ново космическо пространство“:

—	следва да се развият синергии с Европейския фонд за отбрана, като се засилят взаимодействията между гражданската, отбранителната и космическата промишленост;

—	рамковата програма „Хоризонт Европа“ следва да се използва за стимулиране на космическия пазар, за подкрепа на създаването на иновативни търговски решения за космическия сектор на ЕС надолу и нагоре по веригата и за ускоряване на наличността на необходимите ключови технологии;

—

дейностите по образование и обучение са от ключово значение за развитието на задълбочени умения в области, свързани с космическото пространство, а опитът, натрупан по време на предишни проекти за сателитни констелации като „Галилео“ и „Коперник“, би могъл да се използва за подобряване на системата за космическа свързаност;

—	що се отнася до управлението, възлагането на отговорности на най-добрите участници въз основа на доказана компетентност, в съответствие с правилата за обществените поръчки, би гарантирало ефективно изпълнение на програмата, като същевременно се насърчава появата на ново космическо пространство;

—	освен това насърчаването на научния и техническия прогрес е в основата на конкурентоспособността и иновационния капацитет в полза на МСП, стартиращите предприятия и иновативните предприятия.

2. Контекст

2.1.

Понастоящем космическото пространство представлява в много отношения допълнителна икономическа територия. Ускоряването на публичните и частните инвестиции води до нарастване на космическите дейности и превръща космическото пространство в основно геостратегическо предизвикателство. Технологичната конкуренция, появата на стартиращи предприятия в областта на космическия сектор, отварянето на нови пазари и услуги, готовността на държавите и частните оператори да активизират дейностите в орбита засилват експлоатацията на космическото пространство.

2.2.

Въпреки стратегическия мащаб на космическото пространство липсват върховен орган, обвързващи закони за ниски и геостационарни орбити, регулиране или система за управление на космическия трафик, макар че броят на спътниците в орбита се увеличава.

2.3.

Към днешна дата управлението на космическия трафик се основава единствено на доброволни, необвързващи, невинаги добре управлявани или прилагани добри практики, които имат за цел да ограничат статистическите рискове от сблъсък между спътниците и отломки. Съгласно тези практики в орбита не трябва да се произвеждат умишлено отломки, в края на жизнения им цикъл спътниците трябва да бъдат „пасивирани“ чрез използване на остатъчното гориво, за спътниците в ниска околоземна орбита трябва да се спазва „правилото за 25 години“ (в края на експлоатационния си живот спътниците трябва да се върнат в атмосферата в рамките на 25 години), а неизползваните геостационарни спътници трябва да бъдат преместени в „гробищна орбита“. Тези правила обаче вече не са достатъчни за ограничаване на риска от сблъсък.

2.4.

Освен това се появяват нови оперативни концепции: космическо наблюдение и проследяване на обектите в орбита (Space Surveillance and Tracking) (КНП), координация на космическия трафик Space Traffic Coordination или STC), координация и управление на космическия трафик Space Traffic Coordination and Management или STCM) (1).

2.5.

Поради това съществува спешна и стратегическа необходимост от истинско законодателство относно космическите дейности и спътниковия трафик, за да се гарантира дългосрочната устойчивост на космическото пространство, както и от използването на изкуствен интелект за избягване на рисковете от сблъсък.

2.6.

В началото на годината Европейската комисия стартира проекта Spaceways, който има за цел да очертае система за управление на космическия трафик за „определяне на правила за движение и на условията, при които могат да се издават лицензи и разрешения за полет“.

2.7.

Целта на проектите Spaceways и EUSTM, който, от своя страна беше стартиран през януари 2021 г., е да бъдат предоставени на Европейската комисия, съответно до юни и август 2022 г., препоръки и насоки относно „управлението на космическия трафик, както и правна, политическа и икономическа оценка, водеща до окончателни препоръки и насоки за изпълнението“ (2).

2.8.

В съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност се признава необходимостта от подход на равнището на Съюза и се предвиждат консултация, редовни обсъждания и диалози с всички съответни заинтересовани страни в сектора на транспорта в ЕС, граждански и военни , по-специално въздухоплаването и европейската космическа промишленост, като същевременно се вземат предвид нуждите в областта на отбраната и сигурността, с подкрепата на Европейската агенция по отбрана. ЕИСК би желал в този процес да бъде включена цялата социална общност, а не само промишлеността.

2.9.

В съобщението се предвижда да се използва консорциумът на ЕС за КНП (3), за да се изгради основният оперативен капацитет за бъдещото управление на космическия трафик на ЕС, което предполага повишаване на неговата ефективност, разработване на услуги за космическо наблюдение и проследяване (КНП), както и на нови технологии с помощта на изкуствения интелект и квантовите технологии, подкрепа на операциите за намаляване на отломките и поддръжка в орбита и установяване на синергии по отношение на финансирането между Съюза, националните фондове, Европейската космическа агенция (ЕКА), „Хоризонт Европа“ и Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната.

2.10.

Подобряването на покритието на космическото пространство извън европейския континент е основен аспект на Програмата на Съюза за сигурна свързаност за периода 2023—2027 година. Съюзът ще трябва да разчита по-специално на Службата на ООН по въпросите на космическото пространство (UNOOSA) и на национални органи за разработването на стандартите, които ще се прилагат за управлението на космическата територия, като същевременно насърчава разработването на общи стандарти в рамките на специален форум, както и за популяризирането на интегриран подход в международните организации по стандартизация.

2.11.

Заявените амбиции предполагат в краткосрочен план, промишлеността да трябва да поеме определени задължения, а в средносрочен план — държавите членки да изготвят законодателно предложение, за да се преодолее разпокъсаността на националните подходи и да се избегне нарушаване на конкуренцията с операторите, установени извън ЕС, чрез налагане на принципа на равно третиране на операторите. Предвиждат се и незадължителни мерки, като например насоки.

Законодателното предложение ще бъде първата стъпка; след това европейските организации ще трябва да приемат технически изисквания, независимо дали става въпрос за стандарти или насоки, които да се общоприложими.

2.12.

В съобщението се посочва, че Съюзът ще предпочете многостранен подход в рамките на ООН, като насърчава диалога с Комитета за мирно използване на космическото пространство (CUPEEA) и Конференцията по разоръжаване. Поради това ЕС ще трябва да определи органите на ООН, компетентни да извършват тези дейности, тъй като става въпрос за бъдещето на човечеството, без да се забравя Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).

В съобщението е предвиден възходящ метод: започва се с националния и регионалния принос, насочен към постигане на консенсус по отношение на планираните правила и стандарти, след това регионалните елементи ще бъдат включени в световното управление, което предстои да бъде дефинирано.

3. Общи бележки

3.1.

В съобщението на Комисията се прави оценка на нуждите от управление на космическия трафик и се предлага европейски подход към използването на космическото пространство в световен мащаб, включително за граждански цели. Развитието на космическите дейности, увеличаването на броя и диверсификацията на участниците в експлоатацията на космическото пространство и зависимостта на всички сектори на дейност от спътниковите технологии и услуги доведоха до постепенна свръхексплоатация на орбитите и до насищане на честотния спектър, който трябва да се рационализира.

3.2.

Съгласно международното право (Международен съюз по далекосъобщения или МСД) околоземните орбити се считат за ограничен природен ресурс. Принципите на свобода и неприсвояване, които уреждат използването на околоземните орбити, се сблъскват с искания за разпределяне на честоти и с разпространението на спътниковите системи на държави и предприятия, които понякога се отклоняват от правилата на МСД.

3.3.

Борбата между участниците в космическия сектор, които досега са били предимно държавни, и тези, които се стремят към такъв статут, включително участниците от частния сектор, изисква задълбочена реформа на международните стандарти, които бяха приети, когато космическото пространство беше експлоатирано от малка група технологични и промишлени сили.

3.4.

Освен в правен аспект използването на космическото пространство се разглежда в контекст, белязан от завръщането на геополитически напрежения в международен план, както е видно от настоящите събития: примерите включват коорбитални операции за сплашване, демонстрации по отношение на технологичната надпревара или изпитвания на противоспътникови оръжия, които създадоха климат на недоверие между държавите.

3.5.

Предизвикателствата, свързани с насищането на орбитите и претоварването на честотния спектър, както и заплахата от разпространението на космически отпадъци, накараха държавите членки, ЕКА и консорциума на ЕС за КНП (4) да обмислят по-добра координация на инструментите и технологиите за наблюдение. ЕИСК призовава за строго регулиране с оглед на увеличаването на броя на частните констелации и възможните зони на беззаконие.

3.6.

Съвместното съобщение подчертава деликатното възобновяване на международния диалог за кодекс на поведение и мерки, включително законодателни, за да се гарантира устойчивостта на използването на космическото пространство.

Правни и политически съображения

3.7.

ЕИСК подкрепя оперативните цели, посочени в съобщението и в предложението за регламент, и желае да обърне внимание на правни и политически съображения, които не могат да бъдат пренебрегнати с оглед на разглежданите въпроси.

3.8.

Понятието „космическо право“ не може лесно да се определи. Няма консенсус по въпроса за определянето на граници в космическото пространство, но се признава, че космическото право се характеризира по-специално със своите ръководни принципи.

3.9.

Въпреки че бяха приети основни принципи, след пет международни договора и осем международни резолюции (5) въпросът за определянето на космическото право остана открит, тъй като опасенията в началото на изследването на космоса бяха свързани преди всичко с това да се попречи на първите космически сили да си присвоят небесните тела, вместо изрично да се определи предметът на това право.

3.10.

Принципите на космическото право бяха установени с Резолюция 1962 (XVIII) на ООН от 13 декември 1963 г. и потвърдени в Първия договор за космическото пространство от 1967 г.

Те включват следните компоненти:

—	проучване и използване на космическото пространство в полза на цялото човечество;

—	свобода на използване и проучване;

—	неприсвояване;

—	използване за мирни цели;

—	отговорност на държавите за техните космически дейности;

—	сътрудничество и взаимопомощ;

—	национална юрисдикция и контрол върху космическите обекти;

—	отговорност на държавите за нанесени вреди;

—	статут на пратеник на човечеството за астронавтите.

3.11.

Други два принципа на космическото право свидетелстват за неговата мирна ориентация.

Първият е задължението за сътрудничество и взаимопомощ, наложен на всички държави, участващи в проучването и използването на космическото пространство. Това включва ефективен и прозрачен диалог между космическите сили, за да се гарантира устойчивостта и сигурността на извършваните дейности. Днес този диалог е съсредоточен върху въпроса за космическите отпадъци, както е видно от съобщението.

3.12.

Вторият основен принцип на космическото право е отговорността на държавите и новите участници за техните космически дейности. Това означава международна отговорност за контрола на дейностите и отговорност за щети, произтичащи от такива дейности в космическото пространство. Целта на съвместното съобщение е да се впише именно в контекста на международната отговорност за дейностите по наблюдение.

3.13.

При изготвянето на основните космически договори темата за космическите отпадъци и тази за насищането на орбитите и честотите не бяха включени в дневния ред, но днес зависимостта на нашите общества от сателитни ресурси доведе до рязко увеличаване на изстрелването на обекти в космоса до такава степен, че въпросът за орбитите и разпределението на честотите се превърна в истински стратегически въпрос.

3.14.

Ето защо след шестдесет години експлоатация на космическото пространство станахме свидетели на безпрецедентно нарастване на предизвикателствата пред сигурността, свързани с орбитите. След китайския тест ASAT през януари 2007 г. демонстрациите на сила в космоса под различни форми нараснаха. Възниква и въпросът за проблема с разполагането на оръжия в космическото пространство.

В международното право този въпрос е сива зона, тъй като все още няма определение за това какво представлява средство за нападение в космическото пространство или какво представлява агресия, тъй като методите за нападение в космоса са различни и разнообразни; те включват ракетни удари, лазерно заслепяване, кибератаки срещу релейни спътници, коорбитални маневри и др.

3.15.

Геостационарната орбита от своя страна е изправена пред трудност от различно естество: претоварване на честотите и риск от интерференции. Геостационарната орбита е зона от решаващо значение за непрекъснатостта на далекосъобщителните услуги за всички държави по света. Това поставя редица правни трудности, тъй като развитието на геостационарната орбита доведе до създаването на икономически пазар и дори до спекулации.

3.16.

Като се има предвид гореизложеното, ЕИСК счита, че съвместното съобщение трябва да насърчи категорично, посредством активна дипломация, многостранно управление на космическия трафик в рамките на Организацията на обединените нации, по-специално на CUPEEA и на Конференцията по разоръжаване, тъй като не разполагаме с достатъчно правила в тази област.

Управлението на космическия трафик — предизвикателство за европейското управление

3.17.

Управлението на космическия трафик не е ново понятие. При все това, поради естеството и значението на предизвикателствата пред сигурността, безопасността и устойчивостта на космическите дейности, управлението на космическия трафик се превърна в безпрецедентен приоритет за космическите участници и държавите, които осъзнават своята зависимост от космическите активи. Но само държавите с технологичен капацитет вече разполагат с програми за космическо наблюдение и проследяване (КНП) и за осведоменост за ситуацията в космоса (Space Situational Awareness).

3.18.

Министерството на отбраната на САЩ понастоящем управлява най-усъвършенстваната система. Неговата мрежа за космическо наблюдение (Space Surveillance Network или SSN), основана на наземни и космически радари, предоставя на САЩ уникална способност за откриване и идентифициране, която те използват и като инструмент за влияние сред своите съюзници и партньори.

Други държави като Русия, Китай, Япония, Индия и някои европейски държави (Франция, Германия) също са разработили програми за космическо наблюдение. Като се има предвид стратегическата им функция, по-голямата част от тези програми са под военен контрол с подкрепата на космическите агенции.

В ЕС Германия, Испания, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Франция създадоха Консорциума на ЕС за КНП с цел предоставяне на безплатна оценка на риска от сблъсъци в орбита и неконтролирано повторно навлизане на космически отпадъци в земната атмосфера и засичане на раздробяванията в орбита. През 2023 г. ЕС за КНП ще се превърне в партньорство, включващо повече държави членки, за предоставяне на услуга за оценка на рисковете от сблъсъци на европейските и световните сателитни оператори.

Някои частни компания също са създали свои собствени системи за КНП/SSA, за да предоставят търговски данни и услуги.

3.19.

Както е отбелязано в съвместното съобщение и както е показано в настоящото становище, основният проблем, свързан с многообразието от програми за УКТ, е липсата на международна стандартизация. Ясно е обаче, че трябва да бъдат разработени международни стандарти, насоки и най-добри практики.

3.20.

Възможно е глобалните инициативи и решения в областта на управлението на космическия трафик да създадат трудна среда за Европа и нейните космически участници. САЩ предприеха политика на изпреварващи действия, като заявиха, че ще играят водеща роля в света чрез разработване на по-добри стандарти за данни и информираност за ситуацията в космическото пространство, разработване на набор от стандартизирани техники за намаляване на рисковете от сблъсък и насърчаване в международен план на редица технически стандарти, практики и стандарти за сигурност за операциите в космическото пространство.

3.21.

ЕС осъзнава стратегическото, търговското и геополитическото измерение на управлението на космическия трафик, което не се ограничава до устойчивостта на космическото пространство, а се отнася и до бъдещата автономност на Европа по отношение на достъпа и използването на космическото пространство.

Европейските участници в космическото пространство вече са разработили определени политики и инициативи, насочени към пряко или непряко справяне с проблемите, свързани с управлението на космическия трафик. Забавянето, което Европа отбелязва в решаването на този въпрос чрез съвместни проекти, обаче има последствия.

3.22.

Всъщност бъдещата конкурентоспособност на европейското производство на спътници би могла да бъде застрашена, ако предприятията бъдат принудени да използват данни на американската система за управление на комическия трафик или да представят лиценз от нея, който може да не бъде приет. Съществуват и значителни рискове за европейските доставчици на услуги по изстрелване.

Много европейски участници разчитат в голяма степен на споразуменията за обмен на данни, подписани със САЩ, във връзка с новата европейска система за осведоменост за ситуацията в космоса (SSA) от 2021 г. Сред тях са министерства и армии (6), европейски междуправителствени организации (ЕКА, EUMETSAT), търговски сателитни оператори и доставчици на услуги за изстрелване.

3.23.

Според ЕИСК Съюзът трябва да приеме разпоредби, които да гарантират не само сертифицирано равнище на ефективност, но и дългосрочна наличност на космически услуги. Освен това в момент, когато се опитва да прилага надеждна обща политика за сигурност и отбрана, за която космическите активи имат съществен или дори жизненоважен принос, Европа трябва да отговаря на най-високите изисквания за сигурност и безопасност за правителствените потребители и тези, свързани с отбраната.

3.24.

ЕИСК отбелязва, че макар в миналото подходът на ЕС да е бил насочен главно към физическата защита на космическите активи — въз основа на строга и скъпоструваща стратегия — последните инициативи на ЕС предполагат преминаване към подход, насочен в по-голяма степен към издръжливостта. Сега ЕС призовава за изпреварващ подход по отношение на сигурността на космическите инфраструктури. За тази цел той стартира две важни инициативи: предложението за създаване на международен кодекс за поведение при космическите дейности и Европейската програма за осведоменост за ситуацията в космоса.

3.25.

Въпреки това ЕИСК изразява съжаление във връзка с един първоначален проблем, който се състои в трудността да се координират способностите на някои държави членки със собствен капацитет за наблюдение и контрол. Днес е трудно да се постигне консенсус относно целите, които трябва да бъдат постигнати в рамките на европейска програма за УКТ. Въпросът за управлението на космическия трафик до голяма степен илюстрира отлично трудността да се създаде истинско европейско управление в космическия сектор, въпреки че въпросите за устойчивостта на космическото пространство и сигурността в космическото пространство са общи за всички държави членки, било защото те развиват космически капацитет, било защото използват космически ресурси.

3.26.

Тези предизвикателства са и пречки пред конкурентоспособността на европейската космическа промишленост на международно равнище. В дългосрочен план липсата на стандарти, определени от Европа, и на съвместимост с другите стандарти може да застраши свободата на достъп до космическото пространство. Не е достатъчно да съществува собствен капацитет за изстрелване. Необходимо е да съществува и капацитет за разполагане на спътници независимо от стандартите, определени извън Европа, за да се запази конкурентоспособността на европейското космическо пространство, както показа успехът на първата мисия за годината на „Ариана 5“ на 22 юни 2022 г., чиято цел беше извеждането в орбита на два спътника — един малайзийски и един индийски. Освен това скоро ще бъде осъществен следващият етап „Ариана 6“ — по-гъвкава и по-евтина от „Ариана 5“ (и следователно по-конкурентоспособна спрямо конкуренцията на американската SpaceX). Първото изстрелване е предвидено за 2023 г.

3.27.

ЕИСК се възползва от възможността, предоставена от настоящото съобщение, за да припомни:

—	подкрепата си за гражданските приложения на „Галилео“ за железопътния, морския и автомобилния транспорт;

—	желанието си за бързо изграждане на критичните инфраструктури, предложени от комисар Breton.

3.28.

Въпреки че наличието на стандарти и норми, изготвени на национално равнище от някои държави членки, може да се окаже полезно за разработването на общи разпоредби, Европа ще трябва задължително да се превърне в окончателен арбитър на мерките за стандартизация. Това изисква държавите — членки на ЕС и на ЕКА, да се споразумеят относно целите и принципите на европейските усилия в областта на УКТ, да определят механизми за консултации и координация и да установят ясно разграничаване на ролите, недвусмислено споделяне на отговорностите и прозрачно разпределение на дейностите между държавите членки и европейските заинтересовани страни, без да възникват противоречия със съществуващите системи в други държави.

3.29.

Според ЕИСК съвместното съобщение е закъсняло, но въпреки това Комитетът приветства признаването на значението на справянето с многостепенните предизвикателства, които ще възникнат в резултат на увеличаването на космическите дейности, което може да компрометира световния баланс поради липсата на обвързваща рамка.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) JOIN(2022) 4 final.

(2) Проектът Spaceways, финансиран от Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ на Европейския съюз, включва 13 основни европейски участници: производители на спътници и ракетоносители, оператори и доставчици на услуги, както и центрове и институти за научни изследвания в областта на политиката и правото.

EUSTM включва 20 основни европейски участници.

(3) Германия, Испания, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Франция.

(4) https://www.eusst.eu.

(5) I. Chalaye, Le statut des orbites terrestres et leur utilisation à la lumière des principes du droit spatial („Статутът на околоземните орбити и тяхното използване в светлината на принципите на космическото право“), Институт за приложни геополитически изследвания (IEGA), Париж, октомври 2021 г.

(6) https://www.esa.int/Safety_Security/SSA_Programme_overview.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Допълнителното становище на Консултативната комисия по индустриални промени — CCMI/196 — „Ново космическо пространство“ се съдържа в следващите страници:

„Становище на Консултативната комисия по индустриални промени относно „Базирана в космоса сигурна свързаност и ново космическо пространство: европейски промишлен път към суверенитет и иновации“

(допълнително становище към TEN/775)

Докладчик:	Maurizio MENSI
Съдокладчик:	Franck UHLIG

Решение на Пленарната асамблея	22.2.2022 г.
Правно основание	Член 56, параграф 1 от Правилника за дейността
	допълнително становище
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени
Приемане от секцията	24.6.2022 г.
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	21/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подкрепя инициативите на Европейската комисия за базирана в космоса сигурна свързаност и „ново космическо пространство“ за укрепване на промишления и оперативния суверенитет на държавите членки. Гарантирането на автономност е от решаващо значение не само с оглед на бъдещата конкурентоспособност на промишлеността, но и с оглед на стратегическата независимост и устойчивост (1) , както показа неотдавна недостигът на електронни компоненти, по-специално след кризата с COVID-19 и войната в Украйна, които засегнаха сериозно европейската космическа промишленост.

1.2.

ЕИСК счита, че сигурната и достъпна свързаност на поносима цена е не само основен инструмент за функционирането на демокрацията на участието и предпоставка за устойчиво прилагане на основните права, но и възможност за по-голямо овластяване на гражданите и гражданското общество.

1.3.

ЕИСК признава значението на космическото пространство за нашата икономика и общество и стратегическото му значение от гледна точка на сигурността и отбраната, както се вижда от руско-украинската война. Освен това физическата сигурност и киберсигурността на наземните и космическите инфраструктури, заедно със свързаните данни, са от ключово значение, за да се гарантира непрекъснатостта на услугата и надлежното функциониране на системите.

1.4.

ЕИСК счита, че стимулирането на европейската космическа екосистема е от основно значение за постигането на напредък в двойния преход и за справянето с основните глобални предизвикателства като изменението на климата. Той признава и потенциалните предимства на включването на стартиращи предприятия и МСП от космическия сектор в космическите програми на ЕС, включително техния принос за устойчивостта и стратегическата автономност на ЕС.

1.5.

ЕИСК е твърдо убеден, че тъй като управлението на една сигурна и автономна базирана в космоса система за свързаност („Програмата“) изисква съвместна работа от страна на най-различни органи, трябва да се гарантира подходяща степен на координация.

1.6.

ЕИСК счита, че вече съществуващата рамкова програма „Хоризонт Европа“ следва да се използва за стимулиране на космическия пазар, за подкрепа на създаването на иновативни търговски решения за космическия сектор надолу и нагоре по веригата на ЕС и за ускоряване на наличността на ключовите технологии, необходими за програмата, във връзка с инициативите Euro (2) QCI и ENTRUSTED (3). По-специално, за една базирана в Европа система за компоненти, системи и подсистеми биха се изисквали огромни дългосрочни усилия за възстановяване на силна европейска промишленост.

1.7.

ЕИСК препоръчва да бъдат създадени полезни взаимодействия с Европейския фонд за отбрана и чрез плана за действие на Комисията за взаимодействия между гражданската, отбранителната и космическата промишленост.

1.8.

ЕИСК подчертава, че за да се гарантира конкурентоспособността на европейската космическа промишленост, инициативите на Комисията следва да допринасят за развиването на задълбочени умения в областите, свързани с космическото пространство, и да подкрепят дейности в областта на образованието и обучението, за да може да се реализира пълният потенциал на гражданите на Съюза в тази област. Това би подобрило важният социален аспект на програмата.

1.9.

ЕИСК подчертава необходимостта да се вземе предвид целият космически капацитет за модернизирането на съществуващите космически активи („Галилео“ (4), „Коперник“ (5)), както и за развитието на бъдещи мрежи от спътници и услуги. Това ще повиши устойчивостта на космическите активи на ЕС и ще насърчи конкурентоспособността на неговата промишленост. Възлагането на отговорности въз основа на доказана компетентност би трябвало да гарантира ефективното изпълнение на програмата.

1.10.

ЕИСК счита, че ЕС трябва да насърчава научно-техническия прогрес и да подпомага конкурентоспособността и иновационния капацитет на космическия сектор, по-специално що се отнася до МСП, стартиращите предприятия и фирми за иновации, като по този начин стимулира икономическите дейности нагоре и надолу по веригата. Всъщност програмите за научни изследвания и иновации играят основна роля за увеличаване на технологичните възможности на Съюза и неговите членове.

2. Контекст на становището, включително съответното законодателно предложение

2.1.

С предложението на Европейската комисия се цели разработване на програма за осигуряване на гарантирани и устойчиви спътникови комуникации. Комисията е поела ангажимент да насърчава иновациите в космическия сектор и да продължи да допринася за развитието на процъфтяваща екосистема на ЕС „Ново космическо пространство“, като ги включи сред основните приоритети на своята космическа програма. За тази цел Комисията стартира инициативата CASSINI (6). По-специално тя би осигурила на ползвателите от правителствения сектор наличие в дългосрочен план на надеждни, сигурни и разходноефективни услуги за спътникови комуникации, с което се подпомагат защитата на инфраструктурите от критично значение, наблюдението, външните дейности и управлението на кризи, като по този начин се повишава устойчивостта на държавите членки.

2.2.

Предполага се, че инициативата ще се ползва от експертния опит на европейската космическа промишленост — от утвърдените промишлени субекти и от екосистемата „Ново космическо пространство“. По този начин глобалната спътникова свързаност вече е станала стратегически актив за сигурността, безопасността и устойчивостта на ЕС и неговите държави членки. Предложението също така има за цел да създаде условия за наличието на високоскоростна широколентова свързаност навсякъде в Европа, като се премахнат мъртвите зони и се гарантира сближаването между териториите на държавите членки, и да осигури свързаност в представляващи стратегически интерес географски райони като Африка и Арктика. След „Галилео“ и „Коперник“ предложената трета мрежа от спътници ще разчита на три нови допълнителни характеристики: сигурност още при проектирането (чрез използване на нови технологии, като например квантови) за чувствителни комуникации (отбрана), многоорбитална система и архитектура, основана на публично-частни партньорства (за допълнително засилване на търговското измерение).

2.3.

Предложението е съгласувано с множество други политики и текущи законодателни инициативи на ЕС относно данните (например Директивата INSPIRE (7) и Директивата за отворените данни (8)), компютърните услуги „в облак“ и киберсигурността. По-специално предоставянето на правителствени услуги би осигурило допълнително сближаване в съответствие със стратегиите на ЕС в областта на цифровите технологии и киберсигурността, като гарантира целостта и устойчивостта на европейските инфраструктури, мрежи, комуникации и данни. Предложението ще подпомогне също конкурентоспособността и иновационния капацитет на отраслите от космическия сектор в рамките на Съюза и ще допринесе значително за гарантирането на автономен и финансово приемлив достъп на Европа до космоса през следващите години, като същевременно ще има критично и дълбоко положително въздействие върху конкурентоспособността на експлоатационните модели на европейските ракети носители (9).

2.4.

В заключенията на Европейския съвет от 21—22 март 2019 г. се подчертава, че Съюзът трябва да продължи да развива още по-конкурентна, сигурна, приобщаваща и цифрова икономика със свързаност на световно равнище (10). По-специално, в своя „План за действие относно полезните взаимодействия между гражданската, отбранителната и космическата промишленост“ от 22 февруари 2021 г. Комисията, посочва, че неговата цел е да „се осигури достъп до високоскоростна свързаност за всички в Европа и [да] бъде предоставена устойчива система за свързване, която ще даде възможност на Европа да остане свързана при всякакви обстоятелства (11)“.

2.5.

С програмата ще бъдат допълнени съществуващите договорености за GOVSATCOM на ЕС (12) относно обединяването и споделянето на съществуващата пропускателна способност на правителствените спътникови комуникационни канали. Поради ограничения експлоатационен срок на спътниците през следващото десетилетие някои от инфраструктурите, които са държавна собственост и съставляват част от обединените и споделени ресурси за GOVSATCOM, ще трябва да бъдат попълнени (13).

2.6.

Нарастващите равнища на хибридните заплахи и киберзаплахите и тенденциите за зачестяване на природните бедствия са двигател за промяна на нуждите на участниците от правителствения сектор в посока по-голяма сигурност, надеждност и наличие на съизмерими решения за спътникови комуникации Освен това възходът на квантовите компютри носи допълнителни заплахи, тъй като тези компютри ще могат да дешифрират съдържание, което понастоящем е криптирано.

2.7.

С публична подкрепа или субсидии се появяват различни големи групи спътници на държави извън ЕС, като САЩ, Китай и Русия. В съчетание с недостига на налични честотни ленти и орбитални слотове и ограничения експлоатационен срок на пропускателната способност на GOVSATCOM, това налага спешното създаване на базирана в космоса система на ЕС за сигурна свързаност. Програмата ще попълни празнините в пропускателната способност и капацитета за услуги за правителствени спътникови комуникации.

2.8.

Програмата следва да създаде и условия за предоставяне на услуги за търговски спътникови комуникации от частния сектор. В оценката на въздействието беше преценено, че публично-частното партньорство е най-подходящият модел за изпълнение, за да се гарантира, че целите на Програмата могат да бъдат постигнати. Това по-конкретно би стимулирало иновациите във всички компоненти на европейската космическа промишленост (големите системни интегратори, независимите дружества със средна пазарна капитализация, МСП и стартиращи предприятия).

2.9.

Тъй като правителствата, гражданите и институциите на ЕС стават все по-зависими от свързаността, техните нужди изискват решения с по-високо ниво на сигурност, ниска латентност (14) и по-голяма широчина на честотната лента, а това води до необходимостта да разполагат с гарантиран достъп до устойчиви решения чрез новаторски технологии и нови индустриални тенденции и подходи. По този начин предвидената система ще бъде фактор, определящ технологиите, както е подчертано в предложението.

2.10.

За да бъде разходноефективна и да извлича ползи от икономиите от мащаба, Програмата следва да оптимизира съответствието между търсенето и предлагането на правителствени услуги.

2.11.

Всъщност спътниковите комуникации осигуряват повсеместно покритие, което допълва наземните мрежи. Те все по-често се разглеждат като стратегически актив, което подчертава нарастващата нужда от правителствени услуги, осигуряващи устойчива свързаност, не само в подкрепа на техните операции за сигурност, но и за свързване на критични инфраструктури, улесняване на ефикасното и ефективно електронно трансгранично или междусекторно взаимодействие между европейските публични администрации, предприятията и гражданите, принос за развитието на по-ефективна, опростена и лесна за ползване електронна администрация на национално, регионално и местно административно равнище (15) и управление на кризи, както и подпомагане на наблюдението на границите и морското наблюдение.

2.12.

Създаването на Програмата ще следва един постепенен подход, който се стреми към качество. Първоначалното разработване и внедряване би могло да започне от 2023 г.; предоставянето на първоначалните услуги и изпитването в орбита на квантова криптография — до 2025 г.; а пълното внедряване с интегрираната квантова криптография, което позволява пълния набор от услуги — до 2028 г. Общата ѝ стойност е приблизително 6 милиарда евро и финансирането ще дойде от различни източници на инвестиции от публичния сектор (бюджета на ЕС, вноски от държавите членки и Европейската космическа агенция (ЕКА) и от частния сектор. Що се отнася до финансирането от ЕС, то не не е пречка за въвеждането на съществуващите компоненти относно космоса на Регламента за космическата програма на ЕС, по-конкретно „Галилео“ и „Коперник“.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК счита, че в днешния цифров свят базираната в космоса свързаност е жизненоважен стратегически актив за съвременните общества. Тя осигурява стопанска мощ, цифрово лидерство и технологичен суверенитет, икономическа конкурентоспособност и обществен прогрес. Като отрежда по-голяма роля на участниците в космическото пространство, Програмата има за цел да гарантира висококачествени и сигурни данни и услуги във връзка с космоса, които могат да постигнат социално-икономически ползи за гражданите и предприятията/бизнесна Европа, да увеличат сигурността и автономията на ЕС и да засилят ролята на ЕС като лидер в космическия сектор, като му позволят да се конкурира с други водещи космически икономики и разрастващи се космически сили. Освен това тя е важно техническо средство, което позволява свободата на словото и свободното движение на идеи.

3.2.

ЕИСК счита, че сигурната и достъпна свързаност на поносима цена е предпоставка не само за функционирането на демокрацията на участието, но и за устойчиво прилагане на основните права, както и възможност за овластяване на гражданите и гражданското общество. Европейските граждани все повече разчитат на космически технологии, данни и услуги. Това предполага по-специално спазването на правилата за защита на личните данни. Освен това космосът играе все по-голяма роля за икономическия растеж, сигурността и геополитическата тежест на ЕС. В този смисъл надеждната и сигурна свързаност може да се счита за обществено благо за правителствата и гражданите.

3.3.

ЕИСК насърчава използването на публично-частно партньорство (ПЧП) като подходящ модел за изпълнение, който да гарантира възможност за постигане на целите на програмата. Прякото участие на частния сектор създава благоприятна среда за по-нататъшното развитие на високоскоростния широколентов достъп и безпрепятствената свързаност в цяла Европа. Това се постига като се премахнат мъртвите зони в комуникациите и се гарантира сближаването между териториите на държавите членки, както и като се осигури свързаност в представляващи стратегически интерес географски райони.

3.4.

Чрез един конкурентен процес на обществени поръчки Комисията може да сключи договор за концесия за доставяне на изискваното решение и за защита на интересите на Съюза и на държавите членки. Участието на промишлеността посредством подобна концесия следва да позволи на частния партньор да допълни инфраструктурата на Програмата с допълнителни възможности чрез допълнителни собствени инвестиции.

3.5.

В това отношение ЕИСК подчертава, че ролята на публичния сектор следва да бъде адекватно отразена в бъдещото управление на Програмата, като се обърне специално внимание на сигурността на инфраструктурата и внимателния контрол върху разходите, графика и изпълнението. Комисията ще бъде ръководителят на програмата за учредяване на концесията и надзора върху нея. На агенцията на Европейския съюз за космическата програма ще бъде възложено да предоставя правителствените услуги, а на Европейската космическа агенция — да извършва надзор върху дейностите по разработване и валидиране. ЕИСК счита, че МСП също имат жизненоважно значение за иновациите и за екосистемата в развиващата се нова космическа икономика. Развиването на космически услуги от МСП следва да бъде насърчавано активно, както и възлагането им чрез обществени поръчки от страна на публичните органи и частния сектор. Това би помогнало за създаването на работни места, за подобряване на технологичните умения и за стимулиране на конкурентоспособността на Европа, което е все по-важно за двойния преход на ЕС към устойчива и цифрова икономика. Това би гарантирало ефективна и прозрачна конкуренция, подсилвайки технологичната автономност на ЕС, чрез специални изисквания във връзка със сигурността, непрекъснатостта и надеждността на услугите.

3.6.

ЕИСК счита, че в процедурата по възлагане на обществени поръчки следва да бъдат изработени конкретни критерии за възлагане на концесията, като се гарантира участието на новосъздадени предприятия и МСП по цялата верига на концесията за създаване на стойност, като по този начин се стимулира разработването на иновативни и революционни технологии. Когато наемането на доставчици извън ЕС би могло да представлява проблем от гледна точка на сигурността и от стратегическа гледна точка, следва да се въвеждат подходящи правила за участие.

3.7.

ЕИСК счита, че МСП следва да бъдат насърчавани да се възползват от множеството инструменти за финансиране, с които ЕС разполага, за да засилят космическата екосистема, тъй като това би помогнало за създаване на работни места, за подобряване на технологичните умения и за стимулиране на промишлената конкурентоспособност на Европа.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК счита, че стратегическият суверенитет на ЕС и на държавите членки се основава главно на технологичната автономност и капацитет на европейската промишленост и на сигурността на спътниковите комуникации, особено в контекста на нарастващо геополитическо напрежение. По тази причина ЕИСК твърдо подкрепя инициативи за засилване на промишления и технологичния суверенитет на държавите членки на ЕС.

4.2.

ЕИСК подкрепя предложението и счита потенциалните полезни взаимодействия между правителствените дейности и търговските граждански дейности за важна възможност от икономическа гледна точка, също и за допълнителните услуги, предлагани на европейските граждани, в контекста на нарастването в световен план на публичните и частните инвестиции в космически дейности.

4.3.

ЕИСК подчертава колко е важно да се подпомага конкурентоспособността и иновационния капацитет на отраслите на космическия сектор в Съюза. Това ще допринесе значително за гарантирането на автономен и финансово приемлив достъп на Европа до космоса в следващите години, като същевременно ще има съществено и дълбоко положително въздействие върху конкурентоспособността на експлоатационните модели на европейските ракети носители.

4.4.

ЕИСК подчертава, че Програмата следва да дава възможност на далекосъобщителните оператори да се ползват от увеличения капацитет и от надеждни и сигурни услуги. Освен това търговското измерение би позволило услугите на дребно да достигнат до повече частни ползватели в целия ЕС.

4.5.

Що се отнася до управлението на Програмата (Глава V от предложения регламент), ясно е, че основните роли в Програмата ще се изпълняват от четирима главни участници, а именно: Комисията, Агенцията на Европейския съюз за космическата програма („Агенцията“), държавите членки и Европейската космическа агенция („ЕКА“).

4.6.

В това отношение ЕИСК твърдо счита, че с оглед на надлежното функциониране на Програмата е наложително да има ясно разделение на задачите, ролите и отговорностите, както и подходяща координация между различните участници. Поради това прецизното разпределяне на отговорностите въз основа на доказаната им компетентност също би следвало да гарантира ефективното изпълнение на Програмата, що се отнася до разходите и крайните срокове. Ефективното управление на космическия трафик също е от съществено значение за подобряване на безопасността, като се има предвид нарастващото количество отпадъци в космическото пространство.

4.7.

ЕИСК подчертава, че киберсигурността на наземните и космически инфраструктури е от ключово значение, за да се гарантира функционирането и устойчивостта на системите.

4.8.

ЕИСК подчертава, че за да се гарантира конкурентоспособността на европейската космическа промишленост, Програмата следва да допринася за развиването на напреднали умения в областите, свързани с космическото пространство, и да подкрепя дейности в областта на образованието и обучението, като насърчава равните възможности, равенството между половете и овластяването на жените, за да може да се реализира пълният потенциал на гражданите на Съюза в тази област.

4.9.

ЕИСК подчертава, че изграждането и модернизирането на инфраструктурата може да бъде свързано с участието на многобройни промишлени предприятия в няколко държави, като работата им трябва да се координира по ефективен начин за изграждането на надеждни и напълно интегрирани системи, по-специално от гледна точка на сигурността и киберсигурността.

Брюксел, 24 юни 2022 г.

Председател на Консултативната комисия по индустриални промени

Pietro Francesco DE LOTTO“

(1) Европа има втората по големина космическа промишленост в света, в която работят над 231 000 специалисти, а приблизителната ѝ стойност е 53-62 милиарда евро (проучване на тема „Space Market“ („Космическият пазар“), Европейски парламент, ноември 2021 г.).

(2) Инициативата за Европейска квантова комуникационна инфраструктура (EuroQCI).

(3) Изследователски проект в областта на сигурните спътникови комуникации (SatCom) за правителствени участници от ЕС. ENTRUSTED: „Европейска пътна карта за изграждане на мрежи за спътникови телекомуникации за правителствени потребители, които изискват сигурни, неосъществими, иновативни и стандартни услуги“.

(4) Европейската глобална спътникова навигационна система, която функционира от декември 2016 г., когато започна да предлага услуги на публични органи, предприятия и граждани.

(5) Програмата на Европейския съюз за наблюдение на Земята, доставчик на данни от наблюдение на Земята, която се използва за доставчици на услуги, публични органи и международни организации.

(6) Конкурентоспособни стартиращи предприятия за иновации в космическия сектор е инициативата на Европейската комисия за космическо предприемачество, чиято основна цел е да подкрепя стартиращите предприятия и МСП на различни етапи от техния растеж с набор от инструменти и финансиране.

(7) Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).

(8) Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (ОВ L 172, 26.6.2019 г., стр. 56).

(9) С 18 спътника в орбита и над 30 планирани за следващите 10—15 години, ЕС е и най-големият институционален клиент на услугите по изстрелване в Европа. След търговските спътници ракетите-носители са втората по големина сфера на дейност в областта на производството на космически технологии в Европа, като по този начин се стимулира европейската промишленост. Комисията ще обедини нуждите от услуги по изстрелване съгласно програмите на ЕС и ще действа като интелигентен клиент на европейските надеждни и икономически ефективни решения за изстрелване. Изключително важно е Европа да продължи да разполага с модерни, ефективни и гъвкави инфраструктурни съоръжения за изстрелване.

(10) От юни 2019 г. насам държавите членки подписаха Декларацията относно европейската квантова комуникационна инфраструктура (EuroQCI), като се договориха да работят заедно с Комисията и с подкрепата на ЕКА за изграждането на квантова комуникационна инфраструктура, обхващаща целия ЕС.

(11) COM(2021) 70 final.

(12) ЕС прие предвидения в Регламент (ЕС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета компонент GOVSATCOM на 28 април 2021 г., за да гарантира наличие в дългосрочен план на надеждни, сигурни и разходноефективни услуги за спътникови комуникации за ползвателите на GOVSATCOM. В Регламент (ЕС) 2021/696 се предвижда, че през първия етап на компонента GOVSATCOM — приблизително до 2025 г., ще се използва съществуващата пропускателна способност. В този контекст Комисията следва да осигури капацитет за GOVSATCOM от държавите членки, които разполагат с национални системи и космически капацитет, както и от търговски спътникови комуникации или доставчици на услуги, като се вземат предвид основните интереси на Съюза в областта на сигурността.

(13) Всъщност GOVSATCOM е стратегически актив, тясно свързан с националната сигурност, използван от повечето държави членки. Ползвателите от публичния сектор обикновено предпочитат държавни (сред собствениците на правителствени спътникови комуникации са Германия, Гърция, Испания, Италия, Люксембург, Франция) или публично-частни решения (като например спътниковите комуникации на Германия — Satcom BW, или на Люксембург — GovSat) или използват конкретни акредитирани доставчици от частния сектор. Още през 2013 г. правителствените спътникови комуникации (GOVSATCOM) бяха определени (Заключения на Европейския съвет от 19-20 декември 2013 г.) като обещаваща област, с възможност за осезаем принос към постигането на целите за силен, сигурен и устойчив Европейски съюз. Понастоящем те са неразделна част от Космическата стратегия за Европа (Космическа стратегия за Европа, COM(2016) 705 final), Европейския план за действие в областта на отбраната (Европейски план за действие в областта на отбраната, COM(2016) 950 final) и Глобалната стратегия на Европейския съюз.

(14) Под „ниска латентност“ се има предвид минимално забавяне на обработката на компютърни данни по мрежова връзка. Колкото по-малка е латентността при обработването, толкова повече тя се доближава до достъп в реално време. Мрежовата връзка с по-ниска латентност е връзка, при която времето на закъснение е много кратко.

(15) Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета: Резултати от междинната оценка на програмата ISA (Решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации), 23 септември 2019 г., COM (2019) 615 final.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/185

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите план „REPowerEU“

[COM(2022) 230 final]

предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2021/241 във връзка с главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1060, Регламент (ЕС) 2021/2115, Директива 2003/87/ЕО и Решение (ЕС) 2015/1814

[COM(2022) 230 final и COM(2022) 231 final — 2022/0164(COD)]

(2022/C 486/25)

Докладчици:

Stefan BACK

Thomas KATTNIG

Lutz RIBBE

Искане за консултация	Европейския парламент, 6.6.2022 г. Европейския съвет, 3.6.2022 г. Европейската комисия, 28.6.2022 г.
Правно основание	Член 304от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на Пленарната асамблея	21.9.2022 г.
Компетентна секция	Секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	7.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	220/01/07

1. Заключения и препоръки

1.1.

Преди да разгледа съдържанието на плана „REPowerEU“, ЕИСК, в качеството си на представител на гражданското общество, което е засегнато неоснователно от настоящото драматично увеличение на цените, посочва, че много от проблемите, които трябва да бъдат решени сега, биха могли да бъдат избегнати или поне ограничени, ако зависимостта от вноса на енергия беше намалена — както предлагаше Комисията през последните години. ЕИСК припомня твърденията, съдържащи се в европейската стратегия за енергийна сигурност от 2014 г. и в стратегията за енергиен съюз от 2015 г., съгласно които ЕС си остава уязвим по отношение на външни енергийни сътресения, и към създателите на политики на национално равнище и на равнище ЕС се отправя призив да разяснят на гражданите решенията, свързани с намаляването на нашата зависимост от определени горива, доставчици на енергия и маршрути. Повечето политици и голяма част от нашето общество обаче бяха заслепени от доставките на евтини изкопаеми горива и не следваха предпазливи политики. Настоящото положение е следствие от тази небрежност. ЕИСК изразява съжаление, че само войната в Украйна и произтичащите от нея нарушения в доставките на енергия от Русия привлякоха вниманието към този основен въпрос, свързан с енергийната сигурност, и задействаха мерките, предложени в плана „REPowerEU“, за гарантиране на независимост от вноса на руска енергия.

1.2.

ЕИСК приветства целта на плана „REPowerEU“ да направи ЕС независим от руските доставки на газ и нефт и изразява съгласие с подхода, основан на четири стълба, който е насочен към енергоспестяване, диверсифициране на вноса на газ и заместване на изкопаемите горива чрез ускоряване на работата по възобновяемите енергийни източници и решения за финансиране. ЕИСК отбелязва разграничението между краткосрочни и средносрочни мерки.

1.3.

ЕИСК подчертава необходимостта да се гарантира сигурност на доставките на възможно най-изгодна цена както за потребителите, така и за промишлеността, и посочва, че енергийните доставки, които се основават основно на европейска възобновяема енергия и нисковъглеродни енергийни източници, биха допринесли значително за одобрената енергийна сигурност.

1.4.

Във връзка с това ЕИСК обръща внимание на възможностите за подкрепа, предлагани от планирания Социален фонд за климата и — по отношение на предприятията — от временните насоки за държавна помощ във връзка с кризата. Целта трябва да бъде да се улесни преходът.

1.5.

ЕИСК счита, че предвидените в плана усилия трябва да се считат за адекватни, като се има предвид неотложният характер на ситуацията с доставките, и поради това изразява съгласие с необходимостта от гъвкавост по отношение на използването на изкопаеми и нисковъглеродни горива, въглища и ядрена енергия през преходния период. Този период трябва да бъде възможно най-кратък, не трябва да води до нови зависимости и не бива да вреди на усилията за постигане на неутралност по отношение на климата във възможно най-кратък срок, най-късно до 2050 г., като се има предвид, че въпросът за статута на ядрената енергия остава открит и понастоящем е оставен на държавите членки.

1.6.

Предвид неотложния характер на ситуацията и риска от непредвидени смущения в доставките на енергия от Русия, ЕИСК отдава значение на мерките, които могат да бъдат приложени незабавно, по-специално на много големите икономии на енергия, подкрепени от споразумения за партньорство и ранна реализация на нови инициативи. ЕИСК обръща внимание на риска, в случай че не бъдат намерени подходящи решения, комбинираните икономически и социални последици от настоящата криза да окажат натиск демократичната система.

1.7.

ЕИСК подкрепя предложението за повишаване на целта за енергийна ефективност от 9 %, както се предлага в пакета „Подготвени за цел 55“, на 14 % до 2030 г., както и общите усилия за спестяване на газ, които се оценяват на 30 % до 2030 г. ЕИСК приветства и наскоро приетия Регламент на Съвета за координирано намаляване с 15 % на потреблението на газ през зимата на 2022—2023 г. и подчертава, че капацитетът за икономии в отделните държави членки е различен. Повишеното равнище на новите предложения показва също, че новото ниво на амбицията е предизвикано от неотложната необходимост, възникнала вследствие на войната в Украйна. ЕИСК подкрепя по-специално ранните мерки за икономия на енергия, като икономия на енергия на равнището на индивидуални потребители, започнати от Комисията в партньорство с Международната агенция по енергетика, мерки, насочени към пазара, като например търгове с намаляване на цената и мерки за реакция от страната на потреблението.

1.8.

ЕИСК също така настоятелно призовава съзаконодателите да удовлетворят искането на Комисията за включване на целта за по-големи икономии на енергия, която тя предложи като част от плана, в пакета „Подготвени за цел 55“, за да се спечели време, което е от съществено значение в настоящата ситуация.

1.9.

Що се отнася до диверсификацията на вноса, ЕИСК обръща внимание на перспективите, предлагани от доброволното съвместно закупуване чрез Европейската платформа за закупуване на газ и новите енергийни партньорства — варианти, които могат да бъдат приложени веднага. Въпреки това ЕИСК призовава Комисията, преди да сключва партньорства с недемократични или политически нестабилни държави, да разработи геополитическа стратегия за внос на енергия, като отчита и спешните ситуации, свързани с енергията и климата.

1.10.

ЕИСК подкрепя увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на ЕС и застава категорично зад искането на Комисията за включване на предложения в плана дял от 45 % в пакета „Подготвени за цел 55“.

1.11.

За да се постигнат тези по-амбициозни цели, трябва да се внесат редица технически съоръжения, тъй като ЕС вече няма производствен капацитет. Например слънчевите панели се внасят главно от Китай. По този начин енергията от изкопаеми горива зависи не само от вноса, но и от необходимото оборудване. ЕИСК призовава всички лица, отговорни за вземането на политически решения, да насърчават масово разширяването на производствените обекти, произвеждащи оборудване за енергия от възобновяеми източници, включително за съхранение на батерии, в Европа. Алиансът на соларната промишленост в ЕС може да се разглежда като първа стъпка.

1.12.

Необходими са обаче огромни инвестиции за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на ЕС. Въпреки това делът на публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в областта на технологиите за декарбонизация в ЕС е по-нисък, отколкото в други големи икономики, което застрашава конкурентоспособността на ЕС в областта на ключови бъдещи технологии. ЕИСК отбелязва, че екологичният преход и сигурността на доставките изискват достатъчни количества от правилния микс от възобновяеми източници, за да могат електрификацията и производството на зелен водород да бъдат успешни, за да се разработят технологии за съхранение и за да се използват пълноценно възможностите, предоставени от цифровизацията. Поради това все още съществува значителна нужда от инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.

1.13.

ЕИСК подчертава добавената стойност на предложенията относно бързите процедури за издаване на разрешения за проекти в областта на възобновяемите енергийни източници и определянето на така наречените „предпочитани зони“ за такива проекти. ЕИСК отново подчертава добавената стойност, която носи спазването на препоръките за ранно прилагане на тези принципи.

1.14.

Във връзка с това ЕИСК обръща внимание на значението на вътрешното производство на енергия от възобновяеми източници, включително водород, но също така подчертава, че някои от приоритетните възобновяеми източници, като водородът, може да не са непосредствено налични в достатъчно количество и/или на достъпни цени. За да може в средносрочен план да не се прибягва до решенията за преход, посочени в параграф 1.3 по-горе, е важно да се разработи европейска политика за декарбонизация със специален акцент върху областите, в които намаляването на емисиите е трудно (отрасли, зависими от високи температури, но също така наематели в многофамилни сгради и транспорт). Вече съществуват удобни инструменти (напр. договори за разлика в цената на въглеродните емисии и колективно потребление на собствена електроенергия). Тези инструменти трябва да бъдат приложени възможно най-скоро, като се имат предвид социалните последици и необходимостта да се гарантира конкурентоспособността на предприятията в международен план.

1.15.

Що се отнася до потенциала за развитие на възобновяемите енергийни източници, ЕИСК обръща внимание на потенциала на потреблението на собствена електроенергия, общностите за енергия от възобновяеми източници и споделянето на енергия, което е отразено в плана, но за съжаление, без да се обяснява как трябва да бъдат премахнати съответните пречки за тях.

1.16.

ЕИСК подчертава също така значението на националните модели на поведение и традициите, които влияят върху решенията, свързани с устойчивите енергийни миксове. ЕИСК подкрепя по-широкото използване на наличните ресурси за развитие на възобновяемите енергийни източници. С оглед на различните национални решения многофункционалността би трябвало да се насърчава и поради тази причина следва да се използва голямото разнообразие от възобновяеми и нисковъглеродни енергийни източници, които от икономическа и екологична гледна точка се вписват в нова енергийна система, основана предимно на европейски енергийни източници. ЕИСК отбелязва, че статутът на ядрената енергия до момента остава открит и понастоящем е оставен на преценката на всяка държава членка.

1.17.

ЕИСК е съгласен, че възобновяемите енергийни източници, мрежите за съхранение и разпределение следва да се разглеждат като обслужващи предимно обществения интерес, но би искал да види по-добро обяснение на конкретните последици от това. В предходни становища ЕИСК вече посочи големия потенциал на електрическите автомобили за „стратегическо съхранение на електроенергия“. За съжаление и този въпрос не е разгледан в плана.

1.18.

Що се отнася до инвестициите, ЕИСК посочва необходимостта да се обърне повече внимание на възможните положителни въздействия върху заетостта и регионалните икономики, както и върху значението на обвързването на аспектите-, свързани с енергетиката и климата, със социалното и регионалното сближаване.

1.19.

ЕИСК изразява съжаление, че в плана не се разглежда по подходящ начин рефинансирането на публичното финансиране, което би могло да служи като начален капитал за привличане на частни инвестиции в енергийната независимост. Един от начините за това би могъл да бъде специален данък върху т.нар. „извънредни печалби“ от високите цени на нефта и природния газ. ЕИСК отбелязва чувствителния характер на подобна мярка, като се има предвид необходимостта да се избягва възпирането на инвестициите във възобновяеми и нисковъглеродни енергийни източници.

1.20.

Въпреки че неотдавнашният регламент на Съвета относно координирани мерки за намаляване на търсенето на газ и придружаващото го съобщение „Да пестим газ за безпроблемна зима“ са стъпка в правилната посока за подобряване на готовността за действие при криза, ЕИСК би желал да види по-обща кризисна рамка, подходяща за справяне с криза с мащаба на тази, пред която ЕС е изправен днес поради войната в Украйна.

1.21.

ЕИСК отбелязва неотдавнашните забележки на председателя на Комисията относно неадекватността на настоящата структура на енергийния пазар на ЕС и необходимостта от реформиране на пазара на електроенергия. ЕИСК приветства намерението да се проучат възможностите за оптимизиране на пазара на електроенергия, но подчертава, че всяко предложение трябва да бъде предшествано от изчерпателна оценка на въздействието.

1.22.

Планът, който при всички случаи ще изисква значително финансиране, ще бъде много труден за финансиране в рамките на настоящата финансова рамка. Във връзка с това ЕИСК подчертава значението на въвеждането на правило за балансиран бюджет за инвестициите в социално/екологично поведение на нашето общество (1).

2. Контекст

2.1.

В своя план „REPowerEU“ (2) Европейската комисия предлага всеобхватен набор от мерки, с който да намали зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива, като ускори прехода към чиста енергия и обедини усилията за постигане на по-устойчива енергийна система и истински Енергиен съюз. Планът се състои от четири стълба.

2.2.

Първият стълб се отнася до икономията на енергия: намаление на потреблението на енергия с още 5 % до 2030 г. в допълнение към намалението от 9 % посредством повишена енергийна ефективност, предложено в пакета „Подготвени за цел 55“. (3) По отношение на потреблението на газ, пакетът „Подготвени за цел 55“ ще постигне цялостно намаление от 30 % до 2030 г. Комисията поиска от съзаконодателите да включат това предложение в пакета „Подготвени за цел 55“, преди то да бъде прието. Като незабавна краткосрочна мярка Комисията започва кампания за енергоспестяване съвместно с Международната агенция по енергетика (МАЕ), която е насочена към индивидуалния избор на отделни лица и дружества и предлага държавите членки да използват пълноценно наличните инструменти, включително засилено изпълнение и актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) (4). ЕИСК отбелязва приетия наскоро регламент на Съвета, който предвижда общо намаление на потреблението на газ с 15 % през зимата на 2022—2023 г. въз основа на средната стойност за последните пет години (5). Регламентът е придружен от съобщение с предложения за прилагане (6).

2.3.

Вторият стълб е насочен към намаляване на зависимостта от руски газ с 2/3 до края на тази година и пълното прекратяване на тази зависимост до 2027 г. посредством диверсифициран внос на газ, по-голям внос на втечнен природен газ (+50 млрд. кубични метра) от САЩ, Египет, Израел и африканските държави на юг от Сахара и газопроводен внос от доставчици, различни от Русия (+10 млрд. кубични метра). Освен това енергийната платформа на ЕС, създадена през април, ще обедини търсенето, ще улесни доброволното съвместно закупуване, ще оптимизира използването на инфраструктурата и ще създаде дългосрочни международни партньорства. Производството на природен газ в рамките на ЕС ще бъде увеличено; в средносрочен план ще бъдат използвани алтернативи на газа като биометан и водород от възобновяеми източници. Диверсификацията включва и ядреното гориво, за което някои държави членки понастоящем зависят от руски източници.

2.4.

Третият стълб предлага замяна на изкопаемите горива и ускоряване на прехода на Европа към чиста енергия: първо, целта на Директивата за енергията от възобновяеми източници е увеличена от 40 на 45 % до 2030 г. Вниманието е насочено към ключови технологии, като например за слънчева енергия (цел от над 320 GW от инсталирани слънчеви фотоволтаични системи до 2025 г. (двойно увеличение на инсталираните мощности спрямо 2022 г.), 600GW до 2030 г.; стратегия на ЕС за слънчевата енергия, нова европейска инициатива „Слънчеви покриви“; за вятърна енергия (ускоряване на издаването на разрешения, например посредством т.нар. предпочитани зони), двойно увеличение на термопомпите до достигане на 10 млн. единици през следващите 5 години) и електролизьори. От съзаконодателите се иска да приведат в съответствие подцелите за възобновяеми горива от небиологичен произход с ДЕВИ (75 % промишленост, 5 % транспорт), да ускорят навлизането на водорода чрез удвояване на броя на „водородните долини“, да завършат до лятото оценката на важните проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) относно водорода, за да се изгради съответната инфраструктура за производство, внос и транспорт на 20 млн. тона водород до 2030 г. (7) Следва да бъдат създадени нови партньорства за водород (със Средиземноморския регион, Украйна). Производството на биометан следва да бъде увеличено до 35 млн. куб. метра до 2030 г. Съответните промени на съществуващите инсталации за биогаз ще изискват инвестиции в размер на 37 милиарда евро за целия период. За да насърчи електрификацията и използването на водорода в промишлеността, Комисията ще въведе въглеродни договори за разлика в цената и специални компоненти за REPowerEU по линия на фонда за иновации и ще създаде Алианс на соларната промишленост в ЕС. Поставя се акцент и върху биомасата и остатъците от селското и горското стопанство. Комисията призовава съзаконодателите бързо да приемат предстоящите предложения за алтернативни горива и други свързани с транспорта документи в подкрепа на екологосъобразната мобилност. Инициативата за екологизиране на товарния транспорт е планирана за 2023 г. Комисията посочва необходимостта от ускоряване на процедурите за издаване на разрешителни, включително посредством ранно прилагане на висящите предложения.

2.5.

Последният стълб е насочен към интелигентните инвестиции: до 2027 г. са необходими още 210 милиарда евро в допълнение към пакета „Подготвени за цел 55“. Финансирането на ВПГ и газопроводен газ от други доставчици изисква 10 милиарда евро до 2030 г. До 2030 г. е необходимо да се направят и допълнителни инвестиции в електроенергийната мрежа в размер на 29 млрд. евро. За да подпомогне финансирането на тези инвестиции, Комисията се съсредоточава върху плановете за възстановяване и устойчивост, продажбата чрез търг на сертификати за СТЕ (схема за търговия с емисии), средствата от политиката на сближаване, общата селскостопанска политика, Механизма за свързване на Европа, програмата InvestEU, фонда за иновации и данъчни мерки.

2.6.

Комисията е представила Регламент за изменение на Регламент (ЕС) 2021/241 за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, както и на Решение (ЕС) 2015/1814 и Директива 2003/87/ЕО и Регламент (ЕС) 2021/1060, за да даде възможност за използване на механизма за постигане на целите на плана „REPowerEU“.

2.7.

Като цяло може да е необходимо нефтът, другите изкопаеми горива и въглищата да продължат да се използват по време на преходен период. Ядрената енергия също има своята роля.

3. Общи бележки

3.1.

3.2.

Една от последиците от зверствата на Русия срещу украинския народ са санкциите срещу вноса на руски нефт и газ и намаляването на руския износ на енергия за някои държави — членки на ЕС. Следователно е необходимо бързо да се намали вносът на енергия от Русия за ЕС. ЕИСК подкрепя безрезервно всички инициативи, които преследват тази цел. Целта трябва да бъде постепенното преустановяване на целия внос на енергия от Русия във възможно най-кратък срок, в идеалния случай в рамките на следващите три години.

3.3.

Поради това от принципна гледна точка ЕИСК изцяло подкрепя плана „REPowerEU“. В него е поставена правилната цел — във възможно най-кратък срок да се сложи край на зависимостта на Европа от внос на руска енергия, като това включва подходящ набор от краткосрочни и средносрочни мерки за насърчаване на тази цел.

3.4.

Положението е много драматично, особено в международен план. Докато внася газ и нефт от Русия, Европа допринася за агресивната война на Путин. Европа се нуждае от руския газ, за да поддържа промишлеността си работеща и за да отоплява домовете на европейските граждани и това отслабва дипломатическата позиция на ЕС. При положение че Русия може да използва доставките, които осигурява на Европа, за да манипулира цените на газа на едро, европейските граждани и европейската промишленост ще страдат от високи цени и трябва да се опасяваме от фундаментални икономически последици, в случай че доставките на руски газ спрат окончателно. По този начин текущото положение оказва отрицателно въздействие както върху цените, така и върху сигурността на снабдяването, и както предприятията, така и потребителите се превръщат в заложници. В действителност някои предприятия вече бяха принудени да ограничат или спрат производството поради високите цени на енергията, което оказва отрицателно въздействие и върху заетостта. В същото време домакинствата често не знаят как да плащат сметките си за енергия. Тази смесена/сложна? ситуация също така оказва натиск върху демократичната система на ЕС и трябва да бъде преодоляна възможно най-скоро.

3.5.

Трябва да бъде поставен въпросът за това дали планът „REPowerEU“ е достатъчно амбициозен. Като се има предвид, че основната цел е постепенното премахване на зависимостта от вноса на руски газ и нефт и постигането на енергийна независимост на ЕС от Русия, основно чрез увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, повишаване на енергийната ефективност и алтернативен внос, но също така, ако е необходимо, и чрез използване на енергия от изкопаеми горива, нисковъглеродна енергия и енергия от въглища като преходни решения за много кратък период от време, усилията трябва да се считат за подходящи. Трябва обаче да си зададем въпроса: прави ли всичко възможно Европа — и особено държавите членки — за прекратяването на доставките на руски газ във възможно най-кратък срок? С оглед единствено на плана „REPowerEU“ и като се има предвид какво знаем до този момент за резултатите от законодателния процес във връзка с пакета „Подготвени за цел 55“, това изглежда под въпрос.

3.6.

Само две напълно убедителни възможности ще допринесат незабавно за заместването на природния газ в дългосрочен план и са изцяло в съответствие със стратегическите цели на „Подготвени за цел 55“: мащабно увеличение на енергията от възобновяеми източници и драстично намаляване на търсенето.

3.7.

Поради разходите и времето, необходими за разработването на основните средносрочни и дългосрочни решения, ЕИСК подчертава значението на мерките, които могат да бъдат предприети незабавно, като например решения на отделни лица и предприятия, доброволно общо закупуване чрез Европейска платформа за закупуване на газ, създаване на нови енергийни партньорства с надеждни поддръжници, съхранение на газ, следване на препоръките за ранно прилагане на бързи процедури за издаване на разрешения, въвеждане на предпочитани зони и увеличаване на производството на биометанол. Съзаконодателите биха могли да предприемат незабавни действия по искането на Комисията за включване на целите за увеличаване на равнищата на възобновяемите енергийни източници от 40 на 45 %, повишаване на енергийната ефективност с още 5 % и подобряване на енергийната ефективност на сградите — изложени в отделни предложения — в пакета „Подготвени за цел 55“, за да се спечели време. Съзаконодателите биха могли също така да предприемат действия във връзка с искането за бързо приемане на съответните предложения.

3.8.

ЕИСК приветства и неотдавнашния регламент на Съвета за координирано намаляване на използването на газ през зимата на 2022—2023 г.

3.9.

Като се има предвид изключителната неотложност на ситуацията, ЕИСК подкрепя и начина, по който планът „REPowerEU“ отчита евентуалната необходимост от използване на изкопаеми и нисковъглеродни горива и въглища по време на преходния период, който трябва да бъде възможно най-кратък, за да се избегне изчерпването на тези източници. ЕИСК също така оценява положително факта, че досега въпросът за ядрената енергия е оставен на отделните държави членки.

3.10.

ЕИСК приветства създаването на Социален фонд за климата, за да се смекчи отрицателното социално и икономическо въздействие на новото ценообразуване и за да се предоставят средства на държавите членки за подкрепа на техните мерки за справяне със социалното въздействие върху финансово уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт. Същевременно ЕИСК изтъква, че предложеният финансов пакет за Социалния фонд за климата няма да осигури достатъчна финансова подкрепа за отговорно справяне със социално-икономическите последици по пътя към целите в областта на климата и мобилността. Следователно е необходим съответно висок бюджет. ЕИСК отбелязва също така, че държавите членки разполагат с различен капацитет за привличане и управление на частни средства.

3.11.

Държавите членки следва също така да подкрепят гражданите, и по-специално финансово слабите домакинства както в краткосрочен план, така и през следващите две зими, и в дългосрочен план.

3.12.

По отношение на икономията на енергия Комисията цели незабавно намаление от 5 % на потреблението на газ (около 13 млрд. кубични метра) и нефт (около 16 милиона тона нефтен еквивалент). Това далеч не е амбициозно и не съответства на измерението на кризата, причинена от войната срещу Украйна. И все пак политическа реалност е фактът, че на заседанието на Енергийния съвет от 27 юни 2022 г. беше прието намаленото равнище от 9 %, предложено от Комисията през 2021 г., без да се обръща внимание на предложенията в плана „REPowerEU“ за включване на предложението в пакета „Подготвени за цел 55“.

3.13.

В Германия още между януари и май 2022 г. потреблението на газ беше намалено с почти 15 % (8), въпреки че според пазарните проучвания битовите потребители биха могли да спестят дори повече. Това ясно показва, че положението и готовността или капацитетът за предприемане на действия могат да бъдат много различни в отделните държави членки и мерките, които отчитат този факт, вероятно имат най-добър шанс за успех, както се вижда от Регламента на Съвета относно координирани мерки за намаляване на търсенето на газ, прието на 26 юли 2022 г., който отчита надлежно и нуждите на промишлеността.

3.14.

Енергийните кампании не бива да съдържат само призиви за икономия на енергия, а следва да включват мерки, които имат пряко въздействие, като например търгове с намаляване на цената, което означава, че централен орган — регулаторният орган или системният оператор — организира търг за промишлените потребители, които могат да направят оферта за доброволно съкращаване на газ въз основа на конкретните си разходи. Това би могло да помогне за достигането на съответните равнища от капацитета за съхранение на газ и би увеличило вероятността, в ситуация без доставки на руски газ, ЕС да преживее зимата без твърде много социални и икономически щети. ЕИСК обръща внимание на потенциала на реакция от страната на потреблението като средство за намаляване на търсенето.

3.15.

Що се отнася до енергията от възобновяеми източници, общата цел, поставена от Комисията, за увеличаване на дела на възобновяемите източници на енергия до 45 % вместо предложените през 2021 г. 40 %, изглежда, е останала нечута, поне на заседанието на Енергийния съвет от 27 юни 2022 г., въпреки искането на Комисията тя да бъде включена в пакета „Подготвени за цел 55“. ЕИСК изразява съжаление, че това забавя въздействието на желаното развитие. Въпреки това ЕИСК приветства отделното предложение, направено през май 2022 г., за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници и за въвеждане на специални предпочитани зони за такива проекти, за да се премахне основна пречка пред бързото внедряване на възобновяеми енергийни източници, по-специално реализирането на проекти за слънчева и вятърна енергия. Ето защо ЕИСК приветства като такава и препоръката, отправена в съобщението на REPowerEU, за незабавно прилагане на бързите процедури за издаване на разрешения и за предпочитани зони, в очакване на приемането на предложението на Комисията.

3.16.

За да се постигнат тези по-амбициозни цели, трябва да се внесат редица технически съоръжения, тъй като ЕС вече няма производствен капацитет; например слънчевите панели се внасят главно от Китай. По този начин енергията от изкопаеми горива зависи не само от вноса, но и от необходимото оборудване. ЕИСК призовава всички лица, отговорни за вземането на политически решения, да насърчават масово разширяването на производствените обекти за оборудване за възобновяема енергия в Европа. Алиансът на соларната промишленост в ЕС може да се разглежда като първа стъпка.

3.17.

Необходими са обаче огромни инвестиции за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на ЕС. Въпреки това делът на публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в областта на технологиите за декарбонизация в ЕС е по-нисък, отколкото в други големи икономики, което застрашава конкурентоспособността на ЕС в областта на ключови бъдещи технологии. ЕИСК отбелязва, че екологичният преход и сигурността на доставките изискват достатъчни количества от правилния микс от възобновяеми източници, за да могат електрификацията и производството на зелен водород да бъдат успешни, за да се разработят технологии за съхранение и за да се използват пълноценно възможностите, предоставени от цифровизацията, така че такива концепции като виртуалните електроцентрали най-накрая да бъдат реализирани. Поради това все още съществува значителна нужда от инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.

3.18.

Концепции като собствено потребление, общности за възобновяема енергия и споделяне на енергия, които са широко признати в пакета за чиста енергия и които ЕИСК винаги е подкрепял, са важни за увеличението на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Трябва да бъдат покрити големи нужди от инвестиции. Гражданите са готови да инвестират в потребление на собствена или общностна енергия, ако разберат, че това е от полза и за тях. Те следва да се чувстват насърчавани, а не възпирани, както все още се случва в много държави членки. Стратегията на ЕС за слънчевата енергия, приложена към плана „REPowerEU“, отчита това и в това отношение възпроизвежда ДЕВИ 2, без да дава подробности за това как да бъдат принудени държавите членки окончателно да отстранят съответните пречки.

3.19.

Разумно е възобновяемата енергия и съхранението да бъдат определени като от по-висш обществен интерес, но директното въздействие остава неясно. Разпределителната мрежа, свързваща съответните инсталации с потребителя, също трябва да бъде призната като по-висш обществен интерес.

3.20.

Дори с огромни подобрения в намаляването на енергийното търсене (вж. параграфи 3.7 до 3.9) и увеличението на възобновяемите източници на енергия (вж. параграфи 3.10 до 3.12) е очевидно, че ЕС няма да успее да постигне енергийна автаркия нито в краткосрочен, нито в средносрочен план. Автаркията изглежда възможна в дългосрочен план, но остава въпросът дали това е желателно или не. Лошият опит с руската зависимост изисква добре обмислен подход при избора на държавите/регионите, с които да се осъществява партньорство в бъдеще. Макар спешността да изисква бързи решения по отношение на вноса на втечнен природен газ и на (зелен) водород, вземането на дългосрочно обвързващи решения без всеобхватен анализ на риска трябва да бъде избягвано. ЕИСК призовава Комисията да създаде геополитическа стратегия за вноса на енергия, преди да предлага енергийни партньорства с недемократични или политически нестабилни държави, като отчита смекчаването на последиците от изменението на климата и неотложните ситуации, свързани с енергетиката.

3.21.

Втечненият природен газ, изглежда, е решение за множество държави членки, но поради своя въглероден отпечатък той е преходна технология, а преходът трябва да бъде възможно най-кратък. В рамките на следващите 20 години цялата новопостроена инфраструктура за втечнен природен газ трябва да бъде премахната или да е в състояние да транспортира и да разпределя зелен водород. Това трябва да бъде фундаментален принцип за всички инвестиционни решения, които предстои да бъдат взети през следващите месеци. Водородната готовност често се използва като класификация, но на практика нейното значение е много неясно. Подобно на определението на „зелен“ водород в съответния делегиран акт, Комисията трябва да даде определение на водородната готовност, с цел да съчетае сигурността на инвестициите с ясна цел в областта на климата. Таксономията следва да бъде изменена по съответния начин.

3.22.

Това показва колко е важно да се вземат предвид националните модели на поведение и националните подходи при разглеждане на устойчиви енергийни миксове. ЕИСК отбелязва, че Комисията споменава накратко ролята на ядрената енергия в своя план „REPowerEU“, като има предвид, че тази възможност е отговорност единствено на държавите членки. ЕИСК подкрепя по-голямото използване на наличните ресурси в ЕС, включително като приоритет, както предлага Комисията, бързо и мащабно разширяване на използването на енергията от възобновяеми източници. Широката многофункционалност в производството на енергия е част от сигурността на енергийните доставки. Поради това в допълнение към вятърната и слънчевата енергия следва да се използва разнообразието от нисковъглеродни енергийни източници, които се вписват в нова енергийна система, основана главно на променливи европейски енергийни източници.

3.23.

Стълбът за интелигентни инвестиции поставя правилните приоритети. ЕИСК обаче отново заявява, че с правилния подход една децентрализирана и цифровизирана структура на енергийните доставки без въглеродни емисии може да има огромно положително въздействие върху заетостта и регионалните икономики (вж. TEN/660). В настоящата криза Европейският съюз се нуждае от общ енергиен подход, който да съчетава специфичните теми, свързани с енергетиката и климата, с целите на политиката за социално и регионално сближаване. Този аспект е до голяма степен пренебрегнат в стратегията за слънчевата енергия, която Комисията представи заедно с плана REPowerEU.

3.24.

Комисията правилно изтъква, че публичните инвестиции могат и трябва да доведат до мобилизиране на частни пари. REPowerEU обаче не обхваща рефинансирането на съответните публични средства. Премахване на субсидиите за изкопаеми ресурси би бил един подход за организацията му; друг подход би бил данъчно облагане на извънредни печалби, които произлизат от сериозната криза, свързана с нефта и газа, и се изразяват в огромни допълнителни печалби, особено за големите петролни компании. ЕИСК предлага тези печалби да бъдат събрани посредством данъци и предадени като финансова компенсация на енергийните потребители, напр. финансово по-слаби домакинства или енергоемки предприятия, и да бъдат използвани за разширяването на производството на възобновяема енергия и на необходимата мрежова инфраструктура, особено предвид факта, че това вече се обсъжда или прилага в някои държави членки. ЕИСК счита, че за да не бъдат възпирани енергийните предприятия да инвестират в нисковъглеродни решения, подобно данъчно облагане следва да бъде определено като много чувствително. ЕИСК призовава Комисията незабавно да предложи съответните мерки.

3.25.

В съответствие с вероятната полза от насърчаването на решения, адаптирани към местните условия, ЕИСК напълно подкрепя предложението на Комисията да се използват плановете за възстановяване и устойчивост и Механизма за възстановяване и устойчивост в помощ на прилагането на плана „REPowerEU“.

3.26.

4. Конкретни бележки

4.1.

Биометанът може да изиграе роля за намаляването/прекратяването на европейската зависимост от руски газ. За производството му обаче, включително и за да се направи опит да бъдат избегнати конфликти с биологичното разнообразие, следва да бъдат обновени именно съществуващите инсталации за биогаз. Понастоящем заводите за производство на биогаз често се използват само за производство на електроенергия в диапазона на базовото натоварване, т.е. денонощно. Получената топлина рядко се използва. Такива концепции са неефективни. Полученият биогаз следва или да се преработва и подава директно в газовата мрежа, или да се използва за топлоснабдяване под формата на местни централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. По-малките съоръжения за съхранение на газ биха могли да допринесат за производство на електроенергия в случай на липса на вятър или слънце. Необходими са инвестиции за модернизация на съществуващите системи. В съобщението се посочват съответните стимули, но липсват необходимите подробности, които неотложно следва да бъдат представени.

4.2.

Както е посочено в параграф 3.14, втечненият природен газ ще трябва да изиграе роля в краткосрочен и в средносрочен план. Планът „REPowerEU“ обещава оценки и планиране, доброволно съвместно закупуване и по-добра координация. Междувременно обаче отделни държави членки вече са активни. Необходима е европейска солидарност, а Комисията трябва да гарантира, че никоя държава членка не действа срещу интересите на друга, както е посочено в Регламент (ЕС) 2017/1938 относно сигурността на доставките на газ.

4.3.

Регламентът относно сигурността на доставките на газ също така предвижда всеобхватен европейски режим на солидарност в случай на извънредна ситуация, свързана с газа. Въпреки че неотдавнашният регламент на Съвета относно координирани мерки за намаляване на търсенето на газ и придружаващото го съобщение „Да пестим газ за безпроблемна зима“ са стъпка в правилната посока за подобряване на готовността за действие при криза, ЕИСК би желал да види по-обща кризисна рамка, подходяща за справяне с криза с мащаба на тази, пред която ЕС е изправен днес поради войната в Украйна.

4.4.

Преобразуването на електроенергията в топлоенергия и термопомпите, също и в контекста на топлоснабдяването, изглежда се превръщат в най-обещаващия подход за заместване на природния газ в топлоенергийния сектор. Въпреки това съществуват множество пречки (от необходимите квалифицирани работници до социални въпроси, особено в квартали с по-висок дял наематели). В съобщението не се разглеждат тези въпроси. Необходим е по-подробен и по-критичен поглед с участието на гражданското общество.

4.5.

Мащабното увеличение на цените на енергията извади на преден план слабостите на енергийния пазар. Самата г-жа Фон дер Лайен, председател на Комисията, заяви, че настоящата структура на пазара на електроенергия вече не работи и трябва да бъде реформирана. Следва да се поставят фундаментални въпроси за бъдещето на енергетиката, за да се гарантират зелени, достъпни и надеждни енергийни доставки, както и правото на енергия. Структурата и регулирането ѝ трябва да бъдат адаптирани към новите реалности на преобладаваща възобновяема енергия и да създадат необходимите условия за отделните участници, както и за засилването на подходяща защита на потребителите. ЕИСК приветства намерението на Комисията да изследва възможностите за оптимизиране на структурата на пазара на електроенергия и силно подкрепя оценки на пазара, които анализират поведението на всички потенциални участници в пазара на електроенергия и в структурата на пазара на електроенергия. Във всеки случай ЕИСК подчертава значението на извършването на изчерпателна оценка на въздействието преди всяко предложение. Той обръща внимание на спешната необходимост от борба с високите цени на електроенергията, включително и обвързването на цените на електроенергията и природния газ, което оказва отрицателно въздействие върху икономиките на държавите членки.

4.6.

Освен това ЕИСК изтъква, че с цел да се гарантират подходящо влагане на инвестициите и сигурност на доставките, е все по-необходимо систематично прогнозиране на покачващите се енергийни потребности по област и вид електроенергия, като се вземе предвид трансформацията на видовете електроенергия, както и концептуално планиране на архитектурата на бъдещата енергийна система. Комисията следва също така да изготви и широко да разпространи съответен преглед, тъй като често липсва яснота в обществото относно степента, в която Европа може сама да се снабдява с енергия.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Становище на ЕИСК: ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 11.

(2) COM (2022) 230 final.

(3) COM(2022) 222 final.

(4) COM(2022) 240 final.

(5) Документ на Съвета № 11625/22.

(6) COM(2022) 360 final.

(7) COM(2022) 230 final стр. 7 и SWD(2022) стр. 26.

(8) Industrie spart Gas, Sparpotenzial bei Verbrauchern nicht gehoben (handelsblatt.com).

(9) Становище на ЕИСК: ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 11.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/194

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Временно облекчение на правилата за използване на слотовете на летищата поради COVID-19“

[COM(2022) 334 final]

(2022/C 486/26)

Главен докладчик:

Thomas KROPP

Искане за консултация	Европейска комисия, 12.7.2022 г. Европейски парламент, 19.7.2022 г. Съвет, 4.8.2022 г.
Правно основание	Член 100, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	143/1/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва, че въздухоплаването осигурява свързаност в рамките на ЕС и в международен план, което е съществена предпоставка за търговията и туризма и съответно за европейския икономически просперитет. Секторът на въздухоплаването все още е разклатен от комбинираните последици от няколко глобални кризи, като пандемията от COVID-19, затварянето на въздушното пространство на няколко европейски търговски партньори (по-специално Китай), продължаващата война в Украйна, покачващата се инфлация, нарастващата вероятност от световна рецесия и липсата на работна ръка в няколко икономически сектора, не на последно място в самото въздухоплаване. Други региони по света внимателно следят как европейското въздухоплаване се справя с тези предизвикателства. Съседните центрове в Истанбул, Дубай, Доха и Лондон ще се облагодетелстват от понижената конкурентоспособност на европейските центрове и международни мрежови превозвачи. С оглед на това ЕИСК неизменно поддържа становището, че всички регулаторни мерки, засягащи въздухоплаването, не трябва да засягат конкурентоспособността на Европа в международен план. Това би навредило на околната среда и на работната ръка в Европа, тъй като пътническите потоци ще бъдат пренасочени от международните свързващи летища в Европа и ще летят до международни дестинации през центрове извън ЕС. Предложените изменения на Регламента за слотовете също трябва да се разглеждат в този по-широк контекст.

1.2.

Регламент (ЕИО) № 95/93 (1) определя процедурите и правилата за разпределяне на слотовете на летищата в ЕС. В член 10 от регламента се посочва, че въздушните превозвачи трябва да използват най-малко 80 % от разпределените им слотове в рамките на даден период на часово планиране, за да ги запазят през съответния период на часово планиране на следващата година (Регламент за слотовете).

1.3.

С оглед на неочаквания мащаб и продължителност на пандемията, след избухването ѝ Комисията измени Регламента за слотовете два пъти, за да преустанови на практика действието на разпоредбата „използваш или губиш“ и да предостави на Комисията делегирани правомощия за посрещане на неочаквани бъдещи събития. Срокът на действие на тези мерки за облекчаване на правилата относно летищните слотове изтича на 29 октомври 2022 г., а срокът на делегираните правомощия на Комисията вече изтече на 21 февруари 2022 г. Сега е спешно необходимо да се направи по-нататъшен преразглеждане и да се внесат допълнителни корекции, за да се отрази пазарната реалност.

1.4.

Въз основа на прогнозите на Евроконтрол Комисията предполага, че авиационният пазар постепенно ще се възстанови до равнищата отпреди пандемията, но това предположение би могло да се окаже неоснователно оптимистично (2). ЕИСК счита, че макар и подплатено с добри намерения, предложението не съдържа необходимите предпазни мерки, с които да се избегнат нежелани спънки пред конкурентоспособността на Европа.

1.5.

ЕИСК приветства основната идея на новото предложение на Комисията да се поддържа възможно най-висока конкурентоспособност на авиационния пазар. Извършеният от Комисията анализ на пазара и прогнозираното от нея развитие на пазара през следващите три сезона обаче не са достатъчно добре обосновани, за да обяснят или дори да аргументират предложеното връщане на правилото 80:20. ЕИСК не е съгласен с аргумента на Комисията, че авиационният пазар се връща към „нормално“ положение. С оглед на данните на Комисията един по-нисък праг, например 70:30, би бил по-подходящ, докато пазарът се стабилизира.

1.6.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за разширяване на обхвата на обоснованото неизползване на слотове (ОНС), така че да обхване и политическите размирици и природните бедствия, ако тези обстоятелства водят до ясно изразени ограничения на въздухоплаването. ЕИСК обаче не е убеден, че предложените изменения на настоящото ОНС са оправдани. Предвидените от Комисията процедури добавят ненужно ниво на сложност. Всъщност отклоненията от настоящите процедури вече не могат да бъдат квалифицирани като спешни мерки, поради което създават правна несигурност в момент, когато целият сектор остро се нуждае от стабилна регулаторна рамка.

1.7.

ЕИСК подкрепя предложението за повишаване на прозрачността при разпределянето на слотовете чрез засилване на ролята на Европейската асоциация на координаторите на летища и чрез въвеждане на задължение за координаторите да публикуват дестинациите, за които се прилагат изключенията.

1.8.

ЕИСК приветства предложените мерки за смекчаване на текущите и предвидимите последици от руската военна агресия в Украйна за европейското въздухоплаване. Предположението на Комисията, че нормалните разпоредби могат да се приложат четири месеца след края на военните действия, изглежда неоправдано оптимистично.

1.9.

Макар и да подкрепя напълно намеренията на Комисията, ЕИСК счита, че въпреки очевидните времеви ограничения е трябвало да бъде направена оценка на въздействието (ОВ), за да се оценят по-добре последиците от предложените промени в действащия Регламент за слотовете. При липсата на такава обосновка посредством оценка на въздействието Комисията разчита на прогнозите на Евроконтрол, които не отразяват непременно сложността на текущото развитие на пазара.

1.10.

Оценката на въздействието е необходима не само за обосноваване на промените в действащия Регламент за слотовете. Както ЕИСК вече е изтъквал (3), мерките на ЕС следва да бъдат тясно координирани с Международния съвет за летищните слотове (WASB), за да се избегнат различни подходи към един и същ въпрос в различните региони на света.

1.11.

Продължаващите глобални кризи трябва да се разглеждат в контекста на кумулативния им ефект върху международното въздухоплаване. Предвид настоящите трудности при ограничаването на тези последици, ЕИСК счита, че Комисията следва да преразгледа предложението, за да сведе до минимум измененията на действащите разпоредби, така че да запази характера им на „спешно законодателство“. Настоящата извънредна ситуация в никакъв случай не се е уталожила; затова срокът на действие на извънредните разпоредби би трябвало да бъде удължен поне за предвидения от Комисията период, а планирането на изменения като предложените от Комисията изглежда прибързано.

2. Общи бележки

2.1.

Както посочва Комисията в своя обяснителен меморандум, регулаторното предизвикателство в контекста на Регламента за слотовете е да се гарантира използването на наследствени слотове. Комисията измени регламента два пъти, за да коригира правилото „използваш или губиш“. Освен това тя получи делегирани правомощия да изменя прага за използване на слотове в зависимост от продължаващия спад в търсенето.

2.2.

Срокът на действие на тези мерки за облекчаване на правилата относно летищните слотове изтича на 29 октомври 2022 г., а срокът на делегираните правомощия на Комисията вече изтече на 21 февруари 2022 г. Що се отнася до основното правило „използваш или губиш“, сега Комисията предлага от 29 октомври 2022 г. да се възстанови стандартният процент на използване на слотовете от 80 %. Аргументът за това е, че през юни 2022 г. Евроконтрол е прогнозирал, че през зимния сезон 2022—2023 г. обемът на въздушното движение ще се възстанови на 90 % от равнищата през 2019 г.

2.3.

ЕИСК не намира този аргумент за убедителен. Вследствие на руската военна агресия срещу Украйна се е увеличил значително броят на военните полети, както и на премаршрутираните прелитания, но нито едното, нито другото имат отношение към разпределянето на слотовете. Освен това трябва да се направи разграничение между придвижванията за въздушен превоз на товари, които не са намалели значително в периода на кризата, и превозите на пътници, които са намалели. В рамките на пазара за превоз на пътници е необходимо допълнително разграничение: благодарение на сертификата на ЕС за COVID-19 вътрешноевропейското въздушно движение се възстанови много по-бързо до равнищата отпреди пандемията, но вътрешните полети и полетите на дълги разстояния са на различни етапи на възстановяване. Очаква се пътуванията с цел бизнес да се възстановят много по-бавно от пътуванията с цел почивка (4). В никакъв случай не може да се твърди със сигурност, че пътуванията с цел почивка ще се възстановят устойчиво; част от тяхното нарастване може да се отдаде на засиленото търсене на почивки след две години пандемия. Големите европейски мрежови превозвачи все още не са върнали в самолетните си флотове големите си самолети за полети на дълги разстояния Airbus 380 именно защото авиокомпаниите трябва да посрещнат високите разходи за гориво и не очакват значително и постоянно нарастване на търсенето на въздушно движение. Данните, предоставени от заинтересованите страни, показват, че се очаква придвижванията по въздух да нараснат до 90 % от равнищата през 2019 г., но търсенето от страна на пътниците — само до 78 %. Ако равнището на запълване на самолетите е по-ниско, може да се очаква, че авиокомпаниите, например, ще комбинират няколко полета дневно, за да запазят полетите си рентабилни (5). Търсенето ще бъде повлияно от увеличаващата се инфлация и нарастващите рискове от рецесия в няколко държави. Затова прогнозите не трябва да се основават на регионите с най-добри показатели на възстановяване, а би следвало да отразяват и особено тежко засегнатите сегменти на пазара.

2.4.

С оглед на тези фактори ЕИСК счита, че възстановяването на авиационния пазар може да бъде по-трудно от очакваното от Комисията. Пазарните сегменти все още се възстановяват с различни темпове: товарните превози са се възстановили до 6 % спрямо равнищата през 2019 г., нискотарифните превозвачи — до 9 %, а мрежовите превозвачи — до 21 %. Това е от още по-голямо значение предвид факта, че праговете се отнасят за цели серии от слотове, което означава, че серията от слотове (като пиковите полети) трябва да бъде над прага от 80 %. В периодите преди пандемията процентът на използване на слотовете беше 95 %, като най-ниският беше 80 %. Ако Евроконтрол прогнозира среден процент на използване на слотовете от 90 %, тогава трябва да се приеме, че сериите от слотове (средно) няма да достигнат 80 %. Поради тези причини е твърде рано да се връщаме към праговете 80:20. По-подходящо би било да се приеме съотношение 70:30, докато не бъдат получени по-надеждни данни, за да се постигне устойчиво възстановяване на пазара. Следва също да се отбележи, че проблемите, пред които са изправени европейските летища, ясно показват, че последиците от пандемията от COVID-19 все още не са неутрализирани. Големи центрове в ЕС като Франкфурт и извън ЕС като Лондон Хийтроу ограничиха полетите до и от тези летища, което доведе до масово отменяне на полети, в опит да се облекчи натискът върху въздухоплавателните операции на тези летища. Този натиск е резултат от редица различни променливи, като например недостиг на персонал. Това ясно демонстрира факта, че праговете за процента на използване на слотовете отпреди пандемията все още не могат да бъдат достигнати (6).

2.5.

Едно равнище от 70:30 би било в съответствие с праговете и обосновката, приети от правителството на Обединеното кралство (7). Въпреки силните критики от страна на сектора на въздухоплаването ЕИСК счита, че то би постигнало надежден баланс спрямо връщането към предишното статукво, като същевременно признава, че все още е необходимо определено (макар и понижено) равнище на защита на слотовете с оглед на продължаващите сериозни предизвикателства, с които се сблъсква секторът. Освен това то би уеднаквило предвидения в Регламента на ЕС за слотовете праг с този на политиките на съседните държави и би създало равнопоставени условия на конкуренция между авиационните центрове в ЕС и летище „Хийтроу“ в Лондон, което е най-големият международен център в Европа.

2.6.

Освен това Комисията предлага през периода от 29 октомври 2022 г. до 26 март 2024 г. да може по всяко време да коригира самостоятелно чрез делегиран акт процента на използване на слотовете между 0 % и 70 %, при условие че данните на Евроконтрол показват, че седмичното въздушно движение в продължение на четири последователни седмици спада под 80 % спрямо съответните седмици през 2019 г., и че има вероятност намаляването на въздушното движение да продължи. Комисията предлага също така, ако публичните органи въведат ограничения за справяне с епидемична обстановка, политически размирици или природни бедствия, и само когато те имат отрицателно въздействие върху въздушното движение, авиокомпаниите да могат да се възползват от „обосновано неизползване на слотовете“ (ОНС).

2.7.

ЕИСК подкрепя Комисията в усилията ѝ да гарантира, че може гъвкаво и прозрачно да използва делегирани актове при ясно определени извънредни обстоятелства, за да адаптира изчисляването на процентите на използване на слотовете и така да коригира праговете за защита на слотовете. Новият проект обаче не постига тази цел в няколко аспекта.

2.7.1.

За разлика от Комисията, ЕИСК счита, че авиокомпаниите следва да могат да се възползват от изключенията за ОНС в случай на публични препоръки срещу пътуванията. Дори ако предупрежденията за пътуване нямат непосредствено правно въздействие, може да се твърди, че те засягат търсенето на въздушен транспорт, и това следва да бъде подходящо отразено.

2.7.2.

Освен това ЕИСК счита, че изискването за мониторинг на седмичните потоци на въздушното движение в продължение на четири последователни седмици, преди да могат да бъдат предприети каквито и да било коригиращи мерки, е неоправдано обременяващо и би могло ненужно да забави регулаторната намеса. Необоснованият четириседмичен период на мониторинг изглежда произволно определен. Много по-важно е да се гарантира прозрачност на процеса на вземане на решения.

2.7.3.

ЕИСК препоръчва правилото за ОНС да се прилага на летището на заминаване и пристигане; двете са неразривно свързани като двойка летища в хода на възстановяване на предишния портфейл от слотове по определени маршрути. Понастоящем Комисията не предвижда това като задължително изискване.

2.7.4.

Комисията не се е аргументирала в достатъчна степен защо изчисляването на процента на използване на слотовете трябва да се промени: член 10, параграф 4 от Регламента за слотовете предвижда защитените слотове да се изчисляват като използвани, а сега Комисията предлага това да не се взема предвид. Комисията приема, без допълнителни доказателства, че нормалните правила за слотовете могат да бъдат възстановени 16 седмици след отварянето на украинското въздушно пространство. Това изглежда прекалено оптимистично предвид продължаващите военни действия, степента на разрушаване на инфраструктурата и несигурността по отношение на съдържанието и стабилността на евентуално споразумение между двете страни. 16 седмици изглеждат произволна цифра, която не следва да служи за основа на регулаторно решение за „връщане към нормалното“.

2.8.

ЕИСК нееднократно се е застъпвал за това Комисията да положи усилия да приведе Регламента за слотовете във възможно най-голямо съответствие с международните практики и политики. Всички заинтересовани страни участват в консултации за това как разпоредбите за слотовете да бъдат съобразени с кризите, пред които е изправен пазарът.

2.9.

ЕИСК приветства предложените от Комисията подобрения на начина, по който координаторите на слотове си сътрудничат. С подобряването на прозрачността на процеса се избягва ненужно объркване сред всички участници на пазара.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета от 18 януари 1993 г. относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността (ОВ L 14, 22.1.1993 г., стр. 1).

(2) Публикация относно намерението на германската авиокомпания Lufthansa да намали допълнително капацитета си с оглед на продължаващата криза: https://www.airliners.de/lufthansa-streicht-winterflugplan/65956.

(3) ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 37, вж. параграф 1.5.

(4) https://www.airliners.de/prognose-globaler-geschaeftsreiseverkehr-erholt-deutlich/65958.

(5) Публикация относно броя на пътниците и прогнозите за летище Мюнхен, в която се посочва, че възстановяването до обема на въздушното движение отпреди пандемията ще отнеме повече време от първоначално очакваното: https://www.airliners.de/wachsendes-passagieraufkommen-bayerns-flughaefen-weit-entfernt-corona-niveau/65950.

(6) Недостигът на работна ръка на ключови летища се споменава от Комисията в обяснителния меморандум, но тя счита, че това е краткосрочно явление. Това е спорно, тъй като недостигът на работна ръка засяга много икономически сектори, а не само въздухоплаването. Няма причина да с смята, че този проблем ще бъде решен в сектора на въздухоплаването в близко бъдеще.

(7) На 24 януари 2022 г. правителството на Обединеното кралство коригира съотношението на използване на слотовете на 70:30, считано от 27 март 2022 г., като стъпка към връщането на нормалните правила, която същевременно защитава сектора от бъдеща несигурност, както заяви министърът на транспорта на Обединеното кралство Grant Shapps.

21.12.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 486/198

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Геополитическо въздействие на енергийния преход“

[JOIN(2022) 23 final]

(2022/C 486/27)

Докладчик:	Tomasz Andrzej Wróblewski (PL — I гр.)
Съдокладчик:	Ioannis Vardakastanis (EL — III гр.)

Искане за консултация	28.6.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на Пленарната асамблея	21.9.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	искане за консултация
Компетентна секция	„Външни отношения“
Приемане от секцията	14.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	229/1/6

1. Заключения и препоръки

1.1.

2022 г. ще бъде запомнена като година на дълбоки геополитически и свързани с енергетиката промени в целия свят. ЕИСК приветства усилията на Европейската комисия и на отделните държави членки, които ускориха процеса по придобиване на независимост от руските енергийни доставки. ЕИСК е на мнение, че предвид динамиката на войната в Украйна, все пак е необходимо чрез налагане на строго ембарго да се ускори процесът, който трябва да включва бързото развитие на алтернативни източници на чиста енергия.

1.2.

Настоящото становище взема предвид искането за консултация във връзка със съобщение JOIN (2022) 23 „Външният ангажимент на ЕС в областта на енергетиката в един променящ се свят“, което беше публикувано съвместно от генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на 18 май 2022 г.

1.3.

ЕИСК приветства факта, че Европа остава на първа линия в енергийния преход, но изтъква, че промените в рамките на ЕС не са достатъчни, за да компенсират ефекта от световните емисии и че е безспорно в наш интерес да бъдат предприети действия на международно равнище, както по отношение на изменението на климата, така и във връзка с икономическото развитие, за да се гарантира устойчиво глобално развитие.

1.4.

ЕИСК приветства редица инициативи на ЕС, които или засилват вътрешната устойчивост на ЕС, като например REPowerEU, или такива като Партньорството за справедлив енергиен преход, Глобалния портал и Зелената програма за Западните Балкани, които подпомагат политическата стабилност.

1.5.

Същевременно ЕИСК насочва вниманието към факта, че настоящите политически напрежения ще изискват още по-активно сътрудничество с някои държави, които могат да предоставят доставки на газ и нефт на Европа. Сред тях, наред с други, са Съединените щати и в различна степен държави в Южна Америка и Африка, чийто износ на изкопаеми горива следва да бъде допълнен с трансфери на знание и технологии за възобновяема енергия, които биха могли да ускорят техния преход към неутралност по отношение на климата.

1.6.

ЕИСК приветства инициативата за свързване на Молдова и Украйна с европейската енергийна мрежа, но също така призовава за периодични прегледи на геополитическото положение, възникващо от динамични промени в енергийната структура на държави като Армения, Грузия и Казахстан.

1.7.

ЕИСК насочва вниманието към необходимостта от изграждане на специални отношения с държавите, които са основни доставчици на тежки метали и суровини, необходими за създаването на технологии за чиста енергия, и които може да бъдат заплашени. Това изисква развиването на цял нов сектор в международните отношения: европейска енергийна дипломация.

1.8.

Поради неотдавнашния опит с прекомерната зависимост на Европа от суровини от несигурни източници, ЕИСК призовава ЕС да прояви възможно най-голяма гъвкавост в амбициозните си планове за енергийния преход, осигурявайки време за анализ на геополитическото въздействие на избраните решения и за тяхното адаптиране, ако те предизвикват нежелано и неочаквано напрежение в света.

2. Въведение

2.1.

В продължение на много години въпросите, свързани с енергийния преход, са на първо място в политическата програма в целия свят. Европейският съюз с Европейския зелен пакт заема водеща позиция в енергийния преход въз основа на ценностите си на устойчивост, солидарност и международно сътрудничество. Но тъй като на ЕС се пада дял само от около 8 % (при това намаляващ) от световните емисии, колкото и да е амбициозна, вътрешната политика на ЕС не е достатъчна.

2.2.

Както се посочва в заключенията от конференцията на тема „Геополитика на Европейския зелен пакт“ (1), мултилатерализмът е от решаващо значение за справянето с тези общи трансгранични заплахи за климата и кризата за планетата може да бъде решена именно чрез мултилатерализъм, а не с разединяваща геополитика. Горепосоченото е също така изложено в становището на ЕИСК „Нова стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (2), в което ЕИСК подкрепи необходимостта от „засилване на международните действия за устойчивост спрямо изменението на климата“, както го формулира Комисията, като се съгласи с изказването на Комисията, че „нашата амбиция за адаптиране към изменението на климата трябва да съответства на глобалната ни ръководна роля в смекчаването на изменението на климата“.

2.3.

Тъй като изменението на климата и действията, предприети във връзка с това, предизвикват огромни промени в геополитиката и в промишлеността, водени от бум в енергията от възобновяеми източници, което оказва сериозно въздействие на международните отношения, според ЕИСК поставянето на акцент върху геополитическите последици би било от ключово значение за изчерпателно общо становище относно изменението на климата.

2.4.

Макар и да съществува научен консенсус относно необходимостта от намаляване на емисиите от парникови газове в атмосферата, политиката в областта на климата не може да игнорира увеличаващите се положителни и отрицателни връзки между свързаните икономически, социални и екологични предизвикателства.

2.5.

Функционирането и параметрите на енергийния пазар са пряко свързани с политическото положение в отделните региони. За горепосоченото допринася фактът, че доставките на изкопаеми горива се характеризират с висока зависимост от няколко държави производителки.

2.6.

Както се посочва в становището на ЕИСК относно „ Външното измерение на енергийната политика на ЕС “ (3), господстващото положение на определени източници на внос, които не зачитат същите пазарни и политически правила като ЕС, изведе въпроса с енергийната сигурност на едно от първите места в дневния ред на ЕС. Тогава са посочени последиците от военната агресия в Грузия през 2008 г., но контекстът остава забележително уместен с оглед на настоящото положение в Украйна, което силно се отразява на възприемането на въпроси, свързани с енергийната сигурност и геополитиката.

2.7.

В средносрочен план световната енергийна сцена няма да има нищо общо със сегашната. Енергийният преход ще окаже фундаментално въздействие на геополитиката и ще доведе както до заплахи, така и до възможности. Естеството на това въздействие ще зависи от много фактори. Например декарбонизацията може да доведе до по-висока зависимост от внос на газ, което може да усложни допълнително отношенията между ЕС и Русия.

2.8.

С промяната на енергийната система ще се промени и енергийната политика. В света на чистата енергия ще възникне нов набор от печеливши и губещи. Някои го възприемат като космическа надпревара в областта на чистата енергия. Държави или региони, които владеят чистата технология, изнасят екологична енергия или внасят по-малко изкопаеми горива, ще спечелят от новата система, докато мощта на тези, които разчитат на износ на изкопаеми горива, ще намалее.

3. Общи бележки

3.1.

Ако под енергиен преход се разбира предприемане на системни действия и мерки с цел намаляване отделянето на въглеродни съединения в атмосферата, ускоряващо процесите на изменение на климата, то освен енергийния преход следва да търсим и да прилагаме оптимални решения в областта на устойчивото земеделие и устойчивото управление на горите, биосеквестирането, отглеждането или използването на добитък, възможностите, създадени от развитието на технологията за улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

3.2.

Като се има предвид равнището на емисиите на парникови газове, генерирани от държавите на ЕС, сравнено с други световни икономики, е нужно да положим усилия да привлечем още държави в коалицията за противодействие на изменението на климата, с цел да постигнем необходимите резултати. ЕС трябва да обърне специално внимание на международното сътрудничество в различните му форми, включително партньорства за инвестиции, търговия и иновации, с цел укрепване на мерките за адаптиране в световен мащаб и особено в развиващите се страни.

3.3.

Търговски дейности, предприети от държавите — членки на ЕС, оставят значителен въглероден отпечатък в останалата част от света. ЕС е отговорен за справянето с това външно измерение на изпълнението на Европейския зелен пакт посредством, наред с другото, насърчаване на двустранното и регионалното сътрудничество за развитие и справяне с отрицателните въздействия в търговските си политики.

3.4.

Геополитиката е от основно значение за гарантирането на успеха на Европейския зелен пакт, тъй като екологичният преход очевидно ще окаже огромно въздействие върху международните взаимоотношения. Разминаващите се приоритети между развити и развиващи се държави ще представляват значително предизвикателство, тъй като Европейският зелен пакт ще окаже непропорционално въздействие върху държавите. При преодоляването на тези предизвикателства развитите държави следва да положат всички усилия да разгледат въздействието върху страните с ниски доходи, за да покажат, че Европейският зелен пакт няма да ги пренебрегне.

3.5.

Пример за дейности, съсредоточени върху участието на световни партньори, е Партньорството за справедлив енергиен преход, започнато на Срещата на върха на световните лидери COP26 от правителствата на Южна Африка, Франция, Германия, Обединеното кралство и ЕС. Инициативата цели да подкрепи Южна Африка в декарбонизацията на икономиката ѝ, да се откаже от въглищата и да се ориентира към устойчива на изменението на климата икономика с ниски емисии, основана на чиста, екологична енергия и чисти, екологични технологии.

3.6.

Друг пример е Глобалният портал — новата европейска стратегия с акцент върху насърчаване на интелигентните, чисти и сигурни връзки в цифровата, енергийната и транспортната система и за укрепване на системите за здравеопазване, образование и научни изследвания в целия свят. Глобалният портал цели да мобилизира до 300 милиарда евро в инвестиции между 2021 и 2027 г. за подпомагане на трайно световно възстановяване, като взема предвид потребностите на нашите партньори и собствените интереси на ЕС.

3.7.

Друг пример от особено значение в контекста на геополитиката е Зелената програма за Западните Балкани, която цели да подкрепи всеобхватен екологичен преход към кръгова устойчива икономика с ниски емисии в Западните Балкани. И по-специално, Зелената програма за Западните Балкани може да отключи потенциала на кръговата икономика, като създаде повече работни места и отвори перспективи за нов растеж. За подпомагането на този екологичен преход от съществено значение ще бъде адекватното финансиране от ЕС, националните правителства и частния сектор. Съгласно становището на ЕИСК относно „Енергетиката — фактор за развитие и задълбочаване на процеса на присъединяване на Западните Балкани“ (4) енергетиката следва да бъде фактор за развитието и междусистемните връзки на региона и на гражданите в Западните Балкани следва да бъдат разяснени икономическите и екологичните ползи от присъединяването към ЕС.

3.8.

Както е посочено в заключенията от гореспоменатата конференция Геополитика на Европейския зелен пакт , енергийният преход ще бъде придружен от значителна нестабилност на цените на енергията. Това представлява геополитическо предизвикателство, за чието преодоляване ЕС и неговите световни партньори следва да помогнат посредством намаляване на рисковете, свързани с насърчаването и разширяването на използването на чиста енергия, и посредством избягване на влошаване на вече съществуващите неравенства.

3.9.

Горепосоченото вече намери израз в становището на ЕИСК относно „Новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (5), в което Комитетът призова, в бъдещата си работа по политики за адаптация, Комисията да се стреми към по-добро съгласуване на политиките за адаптиране към изменението на климата със справедливостта в областта на климата. Комитетът отчете, че изменението на климата може да има различни социални, икономически, здравни и други неблагоприятни последици за общностите, и се застъпи за преодоляване на съществуващите неравенства чрез дългосрочни стратегии за смекчаване и адаптиране, така че да не се пренебрегва никой. ЕИСК настоятелно призова Комисията да изясни как точно ще премахне пречките пред достъпа до финансиране за най-уязвимите държави, общности и сектори в световен мащаб, и как ще включи предложения за интегриране на измерението на пола и премахване на неравенствата на регионално и местно равнище.

3.10.

Външната политика на ЕС за борба с изменението на климата следва да разчита не само на държавите от ЕС да предоставят „външни“ аргументи и да подкрепят изпълнението на трудна стратегия за трансформация, свързана с климата, но също така да черпи ноу-хау от държави извън ЕС (например посредством сътрудничество с Американската служба за опазване на природните ресурси (NCRS) и други сродни организации. Не бива да се забравя, че е не по-малко важно да се погрижим за вътрешния обмен на добри практики и за развитието на систематичен подход към предизвикателствата, свързани с трансформацията, като част от инициативи като създаването на общ енергиен пазар.

3.11.

Динамичното развитие на източниците на възобновяема енергия изисква паралелна модернизация на преносната инфраструктура и интегриране на енергийната система, както и прекратяване на централизирания метод за генериране на електроенергия и електроснабдяване. Необходимо е последователно да насърчаваме местни инициативи за посрещане на енергийните нужди в съответствие с принципа на субсидиарност. Както се посочва в становището на ЕИСК относно „ Стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система “ (6), Комисията следва да насърчи съседите на Европейския съюз, и основно държавите от Източното партньорство, да следват плана за интеграция на системата и да го превърнат в своя собствена политика, което е важно не само за постигане на климатична неутралност, но и за стабилна сигурност на снабдяването и достъпни цени за частните потребители и за икономиката. Необходимо е да се проучи допълнително дали е целесъобразно да бъде въведен „гранична такса за въглеродните емисии“.

3.12.

Не е възможно да се приложи надеждно и ефективно стратегията за представяне на необходимостта от прилагане на политика в областта на климата извън ЕС, ако в рамките на държавите — членки на ЕС, въпросът със социалните предизвикателства, съпътстващи процеса по трансформация, не е решен подходящо. Както се посочва в становището на ЕИСК относно „ Никой не бива да бъде изоставен при изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие“ (7), никой да не бъде изоставен, означава всички членове на обществото и особено тези, които изостават, да имат реална възможност да се възползват от възможностите и да са добре подготвени за справяне с рисковете. В този контекст от специално внимание се нуждаят най-уязвимите групи в обществото, както и най-необлагодетелстваните региони и територии.

3.13.

Ефективното и социално приемливо справяне с въпроси, свързани с разнообразното въздействие на политиката в областта на климата върху отделните държави от ЕС, би осигурило на ЕС доверието да действа като световен лидер в областта на устойчивостта. Същевременно ангажиментът за устойчивост на световно равнище помага за постигане на целите на политиката на ЕС в други области (като например справяне с причините за миграцията, справедлива световна търговия и намаляване на зависимостта от богатите на нефт държави от гледна точка на външната политика).

3.14.

Както е посочено в гореспоменатото становище, Европейската комисия вече предприе подход на интернализиране на външните ефекти, признавайки например, че енергията от възобновяеми източници е в неравностойно положение, докато външните разходи за изкопаемите ресурси не са изцяло отразени в пазарната цена или полагайки усилия да включи отрицателните външни ефекти в транспортния сектор.

3.15.

Образованието и трансферът на знания са от основно значение, както на равнище универсално задължително образование, така и съобщения, отправени към обществеността, с особен акцент върху социални групи, директно повлияни от прехода. Необходимо е ясно да представим цивилизационната алтернатива, пред която сме изправени, с цел ефективно да защитим тезата, според която усилията по настоящия преход от страна на част от обществото ще предотвратят много по-големи разходи, които в случай на бездействие ще трябва да бъдат заплатени на цялата международна общност.

3.16.

Енергийният преход и развитието на нови зелени технологии допринасят за развитието на единствени по рода си знания и умения и за създаването на работни места за висококвалифицирани специалисти. Посоката на развитие на европейските икономики е единствена по рода си възможност за развитие и позволява на държавите — членки на ЕС, да затвърдят позицията си на технологичен лидер в областта на прехода, разбран като намаляване на емисиите. Присъединяването на още държави извън ЕС към съюза за борба с негативните последици от изменението на климата ще позволи създаването на пазари за технологии, произхождащи от европейските икономики.

3.17.

Постепенното премахване на изкопаемите горива ще подхрани ескалацията на напреженията между държавите от ЕС като вносители на тези суровини и държавите извън ЕС като доставчици. В този случай по-специално Русия следва да бъде взета предвид като местен доставчик на горива, чиито приходи от продажбата на тези суровини съставляват значителна част от бюджетните приходи. Освен това държавите в региона на Близкия изток и Северна Африка и в Субсахарска Африка, чиито приходи зависят в голяма степен от износа на изкопаеми горива, могат да бъдат изправени пред значителни политически и социални последици, които биха могли да предизвикат вълни от бежанци и миграция към Европа. Промяната в модела на сътрудничество със сигурност може да бъде възприета от политическа гледна точка като заплаха към позицията на държава, чиито икономика и управление зависят от приходи от доставките на изкопаеми горива. Инвестициите и съвместните решения за насърчаване на „зелената“ енергия биха могли да се определят като възможност за подпомагане на прехода на тези икономики.

3.18.

Сблъсъкът с война през 21-ви век в Европа подтиква към размишления относно отговорното използване на ядрена енергия и преразглеждане на правилата от Регламента за таксономията, които не допринасят за негативното въздействие на изменението на климата.

3.19.

Възможното ембарго на вноса на руски нефт, газ и въглища като санкции, наложени на Русия в контекста на агресията срещу Украйна, или оттегляне от вноса поради необходимостта от временно прекратяване на финансови трансфери, подкрепящи режима на Путин, ще допринесе за ускоряването на очакваните геополитически ефекти от временното прекратяване на вноса на горива от Русия. Същевременно може да се наложи да преразгледаме темпото, с което се отказваме от горива, налични в държави от ЕС.

3.20.

Интеграция с цел създаване на газов съюз на държавите от ЕС изглежда основателна. Такъв подход ще позволи съвместни процеси на закупуване и ще допринесе за постигането на благоприятни икономически условия, като същевременно ще позволи координацията на решения за временно прекратяване на вноса на тези суровини от изток, което предвид политическото измерение на такова решение ще доведе до съгласувана външна политика на държавите от ЕС.

4. Предизвикателства и възможности

4.1.

Политиката в областта на климата на Европейския съюз ще окаже разнообразно въздействие в зависимост от засегнатия регион и в зависимост от предприетите дейности в областта на външната политика за смекчаване на идентифицирания риск и подобряване на преходните процеси.

4.2.

Що се отнася до Западните Балкани, има големи надежди за областта на дейностите на енергийния пазар във връзка с процеса за членство в ЕС. Гореспоменатото може да изиграе значителна положителна роля в създаването на геополитическите условия в този регион. С подписването на Декларацията от София относно зелената програма правителствата на държавите от Западните Балкани се ангажират с постигането на климатична неутралност до 2050 г. и с постигането на пълно съответствие с Европейския зелен пакт. И по-специално, Зелената програма за Западните Балкани може да отключи потенциала на кръговата икономика, като създаде повече работни места и отвори перспективи за нов растеж. За подпомагането на този екологичен преход от съществено значение ще бъде адекватното финансиране от ЕС, националните правителства и частния сектор.

4.3.

Що се отнася до Африка, първо трябва да се подчертае, че политиките за смекчаване на изменението на климата не са приоритет за държавите от този континент. Следователно ЕС трябва да работи с африканските, както и с други развиващи се държави, за да гарантира, че всички инициативи са приети на местно равнище и съответстват на приоритетите на държавите партньори, като приложат подход от долу нагоре. В противен случай действията, предприети в областта на политиките в областта на климата, може да бъдат посрещнати с липса на разбиране и съпротива от страна на местните общности, затруднени от основни проблеми. Както се посочва в становището на ЕИСК относно „ ЕС и Африка: превръщане на партньорството за справедливо развитие в реалност, основана на устойчивостта и общите ценности“ (8), предизвикателствата, пред които развиващите се държави в Африка са изправени, са много сложни и към тях трябва да се подхожда внимателно и всестранно. Освен това се очаква енергийните потребности на континента да се удвоят до 2050 г. с все така висок дял на бедните. Това ще запази, ако не и изостри проблемите с устойчивостта от екологична и социално-икономическа гледна точка. Въпреки това биха могли да се появят възможности, тъй като африканските държави играят водеща роля в областта на слънчевите фотоволтаични технологии и широкомащабното производство на синтетични горива. Конкретни възможности за съвместни проекти, стопански дейности и политики биха могли да създадат нов социално-екологичен подход в пазарната икономика.

4.4.

Във връзка с Източното партньорство тясното сътрудничество с държави, които също като ЕС зависят до голяма степен от изкопаеми горива и следователно са изложени на голяма нестабилност на цените, е от изключително значение, особено като се вземат предвид настоящите военни действия в Украйна. Що се отнася до Украйна, Молдова и Грузия, следва да бъдат положени усилия за подпомагането на тези държави при процеса по придобиване на независимост от доставки на изкопаеми горива от Русия и позволяване на интеграцията на техните енергийни мрежи в европейската мрежа. Гореспоменатите дейности са отразени в скорошната декларация относно бърза интеграция в енергийната мрежа на ЕС, като са необходими съвместни усилия на органите за вземане на решения и на операторите на преносни мрежи.

Брюксел, 21 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) https://www.eesc.europa.eu/bg/agenda/our-events/events/geopolitics-european-green-deal.

(2) ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 84.

(3) ОВ C 264, 20.7.2016 г, стр. 28.

(4) ОВ C 32, 28.1.2016 г, стр. 8;

(5) ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 84.

(6) ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 22.

(7) ОВ C 47, 11.2.2020 г, стр. 30.

(8) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 105.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 486

Издание на български език	Информация и известия	Година 65 21 декември 2022 г.

Съдържание		Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Европейски икономически и социален комитет
	572-ра пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет, 21.9.2022 г. — 22.9.2022 г.
2022/C 486/01	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно МСП, предприятия от социалната икономика, занаяти и свободни професии/Подготвени за цел 55 (становище по собствена инициатива)	1
2022/C 486/02	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно прехвърлянето на предприятия като двигател на устойчивия растеж на възстановяването в сектора на МСП (становище по собствена инициатива)	9
2022/C 486/03	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Социална таксономия — предизвикателства и възможности (становище по собствена инициатива)	15
2022/C 486/04	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Фонд за приспособяване към изменението на климата, финансиран от Кохезионния фонд и Next Generation EU (становище по собствена инициатива)	23
2022/C 486/05	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Криптоактиви — предизвикателства и възможности (становище по собствена инициатива)	30
2022/C 486/06	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Стратегия за бъдещето на Европа относно работната сила в областта на здравеопазването и полагането на грижи (становище по собствена инициатива)	37
2022/C 486/07	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Оценка на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта (становище по собствена инициатива)	46
2022/C 486/08	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно ролята на технологиите за отстраняване на въглероден диоксид за декарбонизацията на европейската промишленост (становище по собствена инициатива)	53
2022/C 486/09	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно енергийния и цифровият преход на селските райони (становище по собствена инициатива)	59
2022/C 486/10	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно публичните инвестиции в енергийна инфраструктура като част от решението на въпросите, свързани с климата (становище по собствена инициатива)	67
2022/C 486/11	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съвместното създаване на услуги от общ интерес като принос към по-силна демокрация на участието в ЕС (становище по собствена инициатива)	76
2022/C 486/12	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Тематични партньорства в рамките на Споразумението от Любляна (проучвателно становище)	83
2022/C 486/13	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Справяне с енергийната бедност и устойчивост на ЕС: предизвикателства от икономически и социален аспект (проучвателно становище по искане на чешкото председателство)	88
2022/C 486/14	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Социален диалог в рамките на екологичния преход (проучвателно становище по искане на чешкото председателство)	95
2022/C 486/15	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно ролята на ядрената енергия за стабилността на цените на енергията в ЕС (проучвателно становище по искане на чешкото председателство на Съвета на ЕС)	102

	III Подготвителни актове
	Европейски икономически и социален комитет
	572-ра пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет, 21.9.2022 г. — 22.9.2022 г.
2022/C 486/16	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета — Европейско пространство на здравни данни: разгръщане на потенциала на здравните данни за хората, пациентите и иновациите [COM(2022) 196 final] — Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейското пространство на здравни данни [COM(2022) 197 final — 2022/0140 (COD)]	123
2022/C 486/17	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на географските означения за занаятчийски и промишлени продукти и за изменение на регламенти (ЕС) 2017/1001 и (ЕС) 2019/1753 на Европейския парламент и на Съвета и на Решение (ЕС) 2019/1754 на Съвета [COM(2022) 174 final — 2022/0115 (COD)]	129
2022/C 486/18	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правила за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца [COM(2022) 209 final — 2022/0155 (COD)] — Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+) [COM(2022) 212 final]	133
2022/C 486/19	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО [COM(2022) 204 final — 2022/0147 (COD)]	139
2022/C 486/20	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 и Регламент (ЕС) 2021/1060 по отношение на допълнителната гъвкавост за справяне с последиците от военната агресия на Руската федерация FAST (Гъвкава помощ за териториите) — CARE [COM(2022) 325 final — 2022/0208 (COD)]	144
2022/C 486/21	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Достоен труд в световен мащаб[COM(2022) 66 final]	149
2022/C 486/22	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Съвета относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки(COM(2022) 241 final)	161
2022/C 486/23	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Акт за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки(COM(2022) 349 final)	168
2022/C 486/24	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма на Съюза за сигурна свързаност за периода 2023—2027 година [COM(2022) 57 final — 2022/0039 (COD)] и Съвместно съобщение до Европейския парламент и Съвета: Подход на ЕС към управлението на космическия трафик — Принос на ЕС за справяне с глобално предизвикателство [JOIN(2022) 4 final]	172
2022/C 486/25	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите план REPowerEU[COM(2022) 230 final] и предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2021/241 във връзка с главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1060, Регламент (ЕС) 2021/2115, Директива 2003/87/ЕО и Решение (ЕС) 2015/1814 [COM(2022) 230 final и COM(2022) 231 final — 2022/0164(COD)]	185
2022/C 486/26	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Временно облекчение на правилата за използване на слотовете на летищата поради COVID-19[COM(2022) 334 final]	194
2022/C 486/27	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Геополитическо въздействие на енергийния преход[JOIN(2022) 23 final]	198

Искане за консултация	Съвет на Европейския съюз, 11.5.2022 г.
Правно основание	Член 118, параграф 1 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	8.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	227/2/2