—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 2, член 3, член 4, параграф 3 и членове 5, 6, 7 и 19 от него,

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 70, 81, 82, 114 и 352 от него,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и в частност членове 11, 12, 15, 20, 47, 48 и 54 от нея,

—

като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз и Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, приложени към ДЕС и ДФЕС,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела („Брюксел I“) (2),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/692 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на програма „Граждани, равенство, права и ценности“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1381/2013 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 390/2014 на Съвета (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/693 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на програма „Правосъдие“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1382/2013 (5),

—

като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението, озаглавено „Работна програма на Комисията за 2021 г. — Жизнен съюз в един уязвим свят“ (COM(2020)0690),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за европейската демокрация“ (COM(2020)0790),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г. озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 — 2025 г.)“ (COM(2020)0152),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз“ (COM(2020)0580) и 27-те придружаващи глави по държави към него, отнасящи се до върховенството на закона в държавите членки (SWD(2020)0300-0326),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020 — 2025 г.“ (COM(2020)0698),

—

като взе предвид препоръката на Комисията относно гарантирането на защитата, сигурността и овластяването на журналистите и другите медийни специалисти в Европейския съюз (C/2021/6650);

—

като взе предвид последващите действия на Комисията във връзка с незаконодателната резолюция на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз,

—

като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Challenges facing civil society organisations working on human rights in the EU“ (Предизвикателства пред организациите на гражданското общество, работещи в областта на правата на човека в ЕС), публикуван на 17 януари 2018 г., бюлетините на Агенцията относно последиците за основните права от пандемията от коронавирус в ЕС, публикувани през 2020 г., както и другите доклади, данни и инструменти на Агенцията, и по-специално Европейската информационна система за основните права (EFRIS),

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, и по-специално член 19 от нея,

—

като взе предвид другите инструменти на ООН за защита на правата на човека и основните свободи и препоръките и докладите от универсалния периодичен преглед на ООН, както и съдебната практика на органите на ООН по договорите за правата на човека и специалните процедури на Съвета по правата на човека,

—

като взе предвид Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека от 8 март 1999 г.,

—

като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за правото на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване във връзка със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (ССПНСУО), както и правото на свобода на събранията и сдруженията,

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Европейската социална харта, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и Европейския комитет за социални права, както и конвенциите, препоръките, резолюциите, становищата и докладите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Комитета на министрите, комисаря за правата на човека, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, Управителния комитет за борба с дискриминацията, за многообразие и за приобщаване, Венецианската комисия и други органи на Съвета на Европа,

—

като взе предвид декларацията на Съвета на Европа от 4 юли 2012 г. относно желателността на международните стандарти, които се отнасят до търсенето на най-благоприятната правна система във връзка с делата за клевета („туризъм с цел дело за клевета“), за гарантиране на свободата на изразяване на мнение,

—

като взе предвид препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите членки от 13 април 2016 г. относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и другите работещи в медиите (CM/Rec(2016)4[1]),

—

като взе предвид препоръката на Съвета на Европа от 28 ноември 2018 г. относно необходимостта от укрепване на защитата и насърчаването на пространството на гражданското общество в Европа (CM/Rec(2018)11),

—

като взе предвид препоръката на Съвета на Европа до държавите членки от 7 март 2018 г. относно медийния плурализъм и прозрачността на собствеността върху медиите (CM/Rec(2018)1),

—

като взе предвид резолюцията на Министерската конференция на Съвета на Европа от 11 юни 2021 г. относно безопасността на журналистите,

—

като взе предвид статията на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека, озаглавена „Human Rights Comment: Time to take action against SLAPPs (Коментари по правата на човека: Време е да се предприемат действия срещу ССПНСУО), публикувана на 27 октомври 2020 г.,

—

като взе предвид годишния доклад за 2021 г. на партньорските организации до платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите,

—

като взе предвид препоръките и докладите на Бюрото за демократични институции и права на човека, на представителя по въпросите на свободата на медиите и на други органи на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ),

—

като взе предвид проучването на мрежата EU-CITZEN, озаглавено „SLAPP in the EU context“ (ССПНСУО в контекста на ЕС) от 29 май 2020 г. (6),

—

като взе предвид призива на коалиция от неправителствени организации за директива срещу ССПНСУО (7),

—

като взе предвид проучването, озаглавено „The Use of SLAPPs to Silence Journalists, NGOs and Civil Society“ (Използването на ССПНСУО за заглушаване на журналисти, неправителствени организации и гражданското общество) от юни 2021 г., възложено от Тематичния отдел на Европейския парламент по искане на комисията по правни въпроси,

—

като взе предвид своя преглед, озаглавен „Европейската добавена стойност на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права — предварителна оценка“ от 23 април 2020 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно Хартата на ЕС: норми за свободата на медиите в Европа (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г. относно необходимостта от създаване на Инструмент за европейски ценности за подкрепа на организации на гражданското общество, които насърчават основните ценности в рамките на Европейския съюз на местно и национално равнище (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г. относно защитата на разследващите журналисти в Европа: случаят на словашкия журналист Ян Куцяк и Мартина Кушнирова (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2018 г. относно необходимостта от всеобхватен механизъм на ЕС за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2019 г. относно враждебните реакции срещу правата на жените и равенството между половете в ЕС (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 28 март 2019 г. относно положението по отношение на принципите на правовата държава и борбата срещу корупцията в ЕС, по-специално в Малта и Словакия (15),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно принципите на правовата държава в Малта след неотдавнашните разкрития за убийството на Дафне Каруана Галиция (16),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област — Годишен доклад за 2018 г. (17),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2020 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (18),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2020 г., озаглавена „Укрепване на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите (19),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2020 г. относно положението с основните права в Европейския съюз — годишен доклад за периода 2018 — 2019 г. (20),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г., Междуинституционалното споразумение, Инструмента на ЕС за възстановяване и Регламента относно принципите на правовата държава (21),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2021 г. относно обявяването на ЕС за зона на свобода за ЛГБТИК лицата (22),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно прилагането на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 — механизма за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава (23),

—

като взе предвид своята резолюция от 29 април 2021 г. относно убийството на Дафне Каруана Галиция и принципите на правовата държава в Малта (24),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. относно последиците от изменението на климата върху правата на човека и ролята на защитниците на околната среда по този въпрос (25),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид съвместните разисквания на комисията по правни въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи съгласно член 58 от Правилника за дейността,

—

като взе предвид становището на комисията по култура и образование,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0292/2021),

А.

като има предвид, че правото на свобода на изразяване на мнение, на информация и на участие на обществеността са сред крайъгълните камъни на демокрацията; като има предвид, че свободата на изразяване на мнение е абсолютно необходима за осъществяването на принципите на прозрачност и отчетност; като има предвид, че публичното участие на физическо или юридическо лице по въпрос от обществен интерес може да приеме различни форми; като има предвид, че участието на обществеността може да включва упражняването онлайн и офлайн на обществен контрол и разпространението на публична информация, като журналистически съобщения, публикации или произведения, включително редакционно съдържание, съобщения, публикации или произведения от политически, научен, академичен, художествен характер, коментари или сатирични материали, включително когато засегнатите лица са, наред с другото, личности, подлежащи на обществен контрол, в контекста на по-широки интереси в открита дискусия по политически въпроси; като има предвид, че публикации, които допринасят за дебати по въпроси от обществен интерес или будещи всеобща загриженост въпроси, се ползват с по-висок праг на защита; като има предвид, че границите на приемлива критика са по-широки за публичните личности, по-специално политици и държавни служители;

Б.

като има предвид, че независимата обективна, професионална и отговорна журналистика, както и достъпът до плуралистична информация са основни стълбове на демокрацията; като има предвид, че информацията, докладите, становищата, твърденията, аргументите и други изявления от страна на гражданското общество са жизненоважни за успеха на всяка демокрация; като има предвид, че свиващото се пространство за гражданското общество в някои държави се превърна във въпрос, пораждащ все по-голяма загриженост, и може да окаже отрицателно въздействие върху демокрациите; като има предвид, че независимата и висококачествена журналистика и организациите на гражданското общество играят ключова роля като пазители на демокрацията и принципите на правовата държава, като изискват отчетност от властите и се борят с дезинформацията и невярната информация, както и с външната политическа намеса и манипулация;

В.

като има предвид, че през последните години журналистите и работещите в медиите лица в Европа и чужбина все по-често биват заплашвани, нападани физически и убивани поради своята работа, особено когато тя е съсредоточена върху злоупотребата с власт, корупцията, нарушаването на основните правата и престъпните дейности; подчертава, че ефективното упражняване на свободата на изразяване на мнение налага набор от положителни мерки за защита на журналистите, включително за защита на живота и за разследване на убийствата, както и за ефективна защита на техните източници; отбелязва, че тези заплахи не са само от насилствен характер, но че сплашването на журналисти произтича и от правен, политически, социокултурен и икономически натиск;

Г.

като има предвид, че правото на изразяване на мнение е основно право, което трябва да се упражнява с чувство за дълг и отговорност, като се взема предвид основното право на хората да получават обективна информация, както и като се зачита основното право на човека на защита на доброто име (26) и на неприкосновеността на личния живот; като има предвид, че в случай на конфликт между тези права всяка от страните трябва да има достъп до съд, ако ситуацията не е била разрешена по взаимно съгласие;

Д.

като има предвид, че стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (ССПНСУО), представляват съдебни дела или други правни действия (напр. съдебни разпореждания, замразяване на активи), предприети от частни лица и субекти, както и от държавни служители, публични органи и субекти под публичен контрол, насочени към едно или повече лица или групи, като се използват разнообразни правни основания, най-вече от гражданското и наказателното право, както и заплахи за такива действия, с цел да се предотврати разследването и съобщаването на нарушения на правото на Съюза и на националното право, на случаи на корупция или на други практики на злоупотреба или да се блокира, или по друг начин да се подкопае участието на обществеността; като има предвид, че това оказва пряко вредно въздействие върху демократичното участие, устойчивостта на обществото и диалога и противоречи на ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС;

Е.

като има предвид, че участието на обществеността включва, но не се ограничава до разследване, открито обсъждане, съобщаване или излагане по друг начин на въпроси от обществен интерес, наред с другото на практики, които застрашават основните права и свободи, демокрацията, принципите на правовата държава или доброто управление, и застъпничество чрез упражняването на граждански свободи, като свободата на сдружаване, свободата на мирни събрания, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация;

Ж.

като има предвид, че жертвите на ССПНСУО биват най-често изправени пред съда за изразяване на критични мнения относно дадено поведение или за разкриване на нарушения на частни лица и субекти, както и на държавни служители, публични органи и субекти под обществен контрол чрез онлайн или офлайн форми на изразяване, или във връзка с тяхното участие в кампании, съдебни дела, действия или протести; като има предвид, че ССПНСУО обикновено се отличават с липса на правна стойност, очевидно са неоснователни, демонстрират неравенство на силите и злоупотреба с права или с процес от страна на ищеца, който предявява прекомерни претенции по въпроси, по които ответникът упражнява защитено от закона право, и по този начин съдебният процес се използва за цели, различни от истинско упражняване на дадено право;

З.

като има предвид, че според организации на гражданското общество, представители на академичните среди, практикуващи юристи и жертви, които работят по тази тема, ССПНСУО стават все по-усъвършенствани и по-ефективни, като една от използваните техники е завеждането на множество дела срещу едно и също лице, свързани с един и същ предмет, което означава, че по всички тях трябва да бъде осигурена защита и да се действа едновременно и успоредно от едно и също лице, което увеличава непропорционално разходите; като има предвид, че ССПНСУО често се основават на искове за клевета, която все още представлява престъпление в повечето държави членки, и че жертвите на ССПНСУО се оказват изправени пред обвинения за престъпление, като същевременно биват съдени за гражданска отговорност, за която се твърди, че е свързана със същото поведение; като има предвид, че ССПНСУО често нарушават правото на защита на жертвите, признато от Хартата, като е възможно също така да окажат въздействие върху правото им на справедлив съдебен процес и презумпцията за невиновност;

И.

като има предвид, че липсата на последователен и всеобхватен правен и съдебен подход в рамките на Съюза не позволява бързото идентифициране и предприемането на ефективни действия по отношение на ССПНСУО; като има предвид, че равнището на защита срещу ССПНСУО остава силно фрагментирано в държавите членки, което отслабва правната сигурност и правото на жертвите на ССПНСУО на ефективна защита; като има предвид, че едно от основните предизвикателства при изготвянето на законодателство за борба със ССПНСУО е свързано с начина на разглеждане на исковете, използвани с цел злоупотреба, без да се нарушават правата на ищците, произтичащи от конституциите на държавите членки и техните задължения съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека;

Й.

като има предвид, че данните показват, че ССПНСУО са се превърнали във все по-широко разпространена практика, както се вижда от много дела в целия Съюз, например ужасяващия случай на разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция, срещу която, според твърденията, са били заведени 47 граждански и наказателни дела за клевета (довели до замразяването на нейните активи) в множество юрисдикции към датата на нейното категорично осъдено убийство на 16 октомври 2017 г., както и продължаващите съдебни дела срещу нейните наследници; като има предвид, че други показателни и тревожни случаи срещу независими журналисти и медии включват медийната платформа „Realtid Media“, която беше многократно заплашвана със съдебни дела в юрисдикции, различни от тази, в която е подаден съответният сигнал, и ежедневника „Газета Виборча“, срещу който продължават редовно да бъдат предявявани съдебни искове от многобройни публични субекти и длъжностни лица;

К.

като има предвид, че ССПНСУО често се използват от публични органи или техни доверени лица, например финансирани от държавата медии, финансирани от държавата НПО или държавни дружества;

Л.

като има предвид, че ССПНСУО може да бъдат инструмент за намаляване на медийния плурализъм на системно равнище чрез упражняване на възпиращо въздействие върху независимите медии; като има предвид, че ССПНСУО се инициират умишлено с намерението да се оскъпи, проточи и усложни съдебният процес за ответниците, включително чрез сплашване и изчерпване на финансовите и психологическите ресурси на онези, срещу които са насочени; като има предвид, че ССПНСУО оказват вредно въздействие не само върху жертвите, но и върху техните семейства и върху по-широкото обществено участие;

М.

като има предвид, че сред жертвите и мишените на ССПНСУО са журналисти, издатели и медийни организации, представители на академичните среди, НПО, гражданското общество и други участници в обществени действия, например онези, които работят по въпроси, свързани с правата на човека и околната среда;

Н.

като има предвид, че ССПНСУО в рамките на Съюза често имат трансграничен характер, което води до забавяния или непълна информация, както се вижда при много дела, често свързани с правата на човека и опазването на околната среда, финансови измами и/или корупция, които представляват ясен опит за забавяне на публикуването на информация чрез спиране или дискредитиране на работата на отделни журналисти и издателски организации, като по този начин гражданите се лишават от правото им на информация и се оказва въздействие върху медийния плурализъм, свободата и многообразието; като има предвид, че ССПНСУО и заплахи за ССПНСУО може да бъдат инициирани срещу осъществяващи контрол лица в рамките на Съюза от страна на участници в трети държави и пред съдилища в трети държави;

О.

като има предвид, че ССПНСУО с вътрешнонационален характер се използват все по-често в рамките на държавите членки с цел ограничаване на свободата на словото и правото на информация, постигане на възпиращ ефект спрямо жертвите на ССПНСУО, като се разчита на психологическото и финансовото изтощаване на лицата, срещу които са насочени, за да бъдат те принудени да се откажат да излагат въпроси от обществен интерес;

П.

като има предвид, че липсата на пряко законодателство относно ССПНСУО в която и да било държава членка в съчетание с често неясните и общи национални разпоредби относно клеветата, както и на сурови санкции, включително от наказателен характер, допринасят в значителна степен за увеличаването на броя на тези производства, използвани с цел злоупотреба, и последващото сплашване на лицата, срещу които са насочени те;

Р.

като има предвид, че подвеждането на журналисти под наказателна отговорност за тяхната работа е особено сериозен проблем; като има предвид, че в 23 държави членки наказателният характер на клеветата се запазва в законодателството въпреки многобройните призиви за премахването му от страна на ООН, Съвета на Европа, ОССЕ и престижни НПО, като „Индекс на цензурата“, Международния институт по печата и Комитета за защита на журналистите;

С.

като има предвид, че незадължителните мерки са желани допълнителни мерки, които да придружават едно законодателно предложение и прегледа на определен акт от действащото международно частно право, но сами по себе си не осигуряват пълна съдебна защита;

Т.

като има предвид, че повишаването на осведомеността относно ССПНСУО играе решаваща роля за създаване на осведоменост по този въпрос както на обществеността, така и на юристите, и по-специално съдиите и адвокатите;

У.

като има предвид, че когато ССПНСУО биват завеждани от държавни служители, публични органи или публично контролирани субекти, например държавни дружества, те се превръщат в инструмент за упражняване на политическа власт и вредите за жертвите на ССПНСУО могат да бъдат още по-големи;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

—

като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—

като взе предвид член 14 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид първия принцип на Европейския стълб на социалните права,

—

като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, и по-специално цел 4 на ООН за устойчиво развитие,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г. относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г. (COM(2020)0625),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „План за действие в областта на цифровото образование за 2021 — 2027 г.: приспособяване на образованието и обучението към цифровата ера“ (COM(2020)0624),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2018 г., озаглавено: „Изграждане на по-силна Европа: ролята на политиките за младежта, образованието и културата“ (COM(2018)0268),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 ноември 2017 г., озаглавено „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ (COM(2017)0673),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 26 февруари 2021 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021 — 2030 г.) (1),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 17 май 2021 г. относно равнопоставеността и приобщаването в образованието и обучението с цел насърчаване на успеха в образованието за всички (2) и относно инициативата „Европейски университети“ — хвърляне на мост между висшето образование, научните изследвания, иновациите и обществото: проправяне на пътя за ново измерение в европейското висше образование (3),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („Образование и обучение 2020 г.“) (4),

—

като взе предвид препоръките на Съвета от 22 май 2018 г. относно насърчаването на общите ценности, приобщаващото образование и европейското измерение на преподаването (5) и относно ключовите компетентности за учене през целия живот (6), от 26 ноември 2018 г. относно насърчаването на автоматичното взаимно признаване на квалификациите за висше образование и за завършен гимназиален етап на средно образование и квалификациите по обучение и на резултатите от периоди на учене в чужбина (7), от 22 май 2019 г. за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст (8) и относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици (9), както и от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (10),

—

като взе предвид Декларацията от Париж от 17 март 2015 г. относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация,

—

като взе предвид доклада на мрежата „Евридика“ от 24 март 2021 г. относно „Учителите в Европа: кариери, развитие и благополучие“, както и проучването, публикувано от Тематичния отдел по структурни политики и политика на сближаване на неговата Генерална дирекция за вътрешни политики през октомври 2020 г., озаглавено „Към европейско образование — критични перспективи относно предстоящите предизвикателства“, и проучването от май 2021 г., озаглавено „Образованието и младежта в Европа след COVID-19 — последиците от кризата и политически препоръки“,

—

като взе предвид проучването, публикувано от Тематичния отдел по структурни политики и политика на сближаване на неговата Генерална дирекция за вътрешни политики през февруари 2021 г., озаглавено „Превръщане на европейското пространство за образование в реалност: състояние към момента, предизвикателства и изгледи за успех“,

—

като взе предвид проучването, публикувано от Тематичния отдел по структурни политики и политика на сближаване на неговата Генерална дирекция за вътрешни политики през май 2018 г., озаглавено „Европейска идентичност“,

—

като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно определянето на политиката в областта на цифровото образование (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно образованието в цифровата ера: предизвикателства, възможности и поуки за разработването на политиката на ЕС (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2018 г. относно модернизирането на образованието в ЕС (13),

—

като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите от 19 март 2021 г. относно „Постигане на европейско пространство за образование до 2025 г.“ (14),

—

като взе предвид член 57 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становището на комисията по заетост и социални въпроси,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A9-0291/2021),

А.

като има предвид, че всеки има право на образование, както и на достъп до продължаващо и професионално обучение;

Б.

като има предвид, че процесът на европейска интеграция, единният пазар на ЕС и други политики на ЕС допринесоха, макар и фрагментирано, за естественото развитие на европейско пространство за образование, което е исторически подкрепено от традициите на европейския хуманизъм и основните права и ценности;

В.

като има предвид, че крайната цел е да се създаде европейско пространство за образование „отдолу нагоре“ с общи цели на европейската политика, които да гарантират качествено, приобщаващо и достъпно образование, да засилват обмена на добри практики и да гарантират ефективна рамка за европейска мобилност, за което се изисква да се премахнат съществуващите пречки, да се използват европейски инструменти и да се предоставя подкрепа за развитието на политики на национално и европейско равнище, за да могат образователните системи да се справят с кризата, свързана с климата, и да се осигурят възможности за успешна екологична и цифрова трансформация;

Г.

като има предвид, че понятието „образование“ трябва да се разбира в широк смисъл като учене през целия живот, обхващащо всички етапи — от предучилищното до висшето образование, включително професионалното образование и обучение (ПОО), както и неформалното и самостоятелното образование, и че то трябва да е насочено към придобиване на трансверсални умения, които да позволяват на хората да развият пълния си потенциал в личен и професионален план, да участват пълноценно в обществения живот и да управляват успешно прехода към пазара на труда;

Д.

като има предвид, че предизвикателствата, пред които са изправени ЕС и неговите държави членки понастоящем, включително липсата на конкурентоспособност, изменението на климата, цифровата трансформация на обществото, различните форми на екстремизъм и популизъм, дезинформацията, подкопаването на основаното на факти образование и обострянето на съществуващите неравенства в резултат на пандемията от COVID-19, могат да доведат до необходимост от подходящи и съгласувани европейски действия;

Е.

като има предвид, че целият сектор на образованието беше неблагоприятно засегнат от пандемията, като съществуващите различия в образователната инфраструктура, експертния опит и достъпа до ресурси в рамките на държавите членки и между тях, както и между различните равнища и видове образование се задълбочиха още повече по време на пандемията от COVID-19, най-вече поради по-голямото неравенство, включително липсата на достъп до ИТ инфраструктура за хората в неравностойно социално-икономическо положение, което се отрази неблагоприятно върху достъпа до образование;

Ж.

като има предвид, че присъственото обучение си остава много важно за интелектуалното и личностното развитие на учащите;

З.

като има предвид, че Парламентът призова държавите членки да дадат приоритет на инвестициите в образованието и обучението, например като отделят за съответните политики минимум 10 % от националните си бюджети за възстановяване и устойчивост, и поиска значително по-голям бюджет за програмата „Еразъм+“, разглеждайки изразходването на средства за образованието като инвестиция в нашето общо бъдеще (15), а не като разход, с цел да се изгради по-устойчиво, цифрово и социално сплотено общество; като има предвид, че Парламентът призова инвестициите в образованието и обучението да бъдат съществена част от инструмента NextGenerationEU на Комисията;

И.

като има предвид, че качествените инвестиции в образование водят до голяма възвращаемост, въпреки че сами по себе си увеличените разходи не водят задължително до желаните резултати; като има предвид, че през десетилетията средната обща норма на възвращаемост на инвестициите в образованието продължава да бъде висока и стабилна (16);

Й.

като има предвид, че учителската професия, която преминава през криза, трябва да бъде по-добре призната, за да има повече мотивирани и компетентни учители и обучители и повече продължаващо обучение; като има предвид, че са налице значителни различия между отделните държави членки по отношение на първоначалното образование на учителите и тяхното въвеждане в работата, условия на труд, заплащане, признание, кариери и продължаващо професионално развитие; като има предвид, че към 2018 г. едва 40,9 % от учителите в ЕС са пътували в чужбина поне веднъж за професионални цели като студенти, преподаватели или и двете (17);

К.

като има предвид, че при изграждането на европейско пространство за висше образование е постигнат напредък, произтичащ от дългосрочните усилия на процеса от Болоня, както и при използването му като основа за извличане на поуки от опита при неговото реализиране; като има предвид, че е необходимо европейските университети да се насърчават, тъй като те допринасят за високите европейски постижения и за геополитическата роля на ЕС;

Л.

като има предвид, че ПОО не се признава като избор и път към постигането на високи постижения, на равни начала с други образователни модели; като има предвид, че независимо от напредъка, постигнат в рамките на процеса от Копенхаген, все още има много пречки пред мобилността за учащите, включително и дългосрочната мобилност на чираците;

М.

като има предвид, че държавите членки не са постигнали напълно целите и референтните показатели на рамката „Образование и обучение 2020“, и по-специално целите за укрепване на справедливо и качествено образование, намаляване на дела на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението и намаляване под 15 % на дела на 15-годишните лица с недостатъчни умения в областта на четенето, математиката и точните науки;

Н.

като има предвид, че събирането на качествени данни и статистика за образованието и обучението са две от предпоставките за по-добро разбиране на съответните предизвикателства и разлики в рамките на ЕС, както и за подпомагане за преодоляване на тези разлики;

О.

като има предвид, че цифровото образование и подходящите цифрови умения следва да се разглеждат като част от ориентираното към бъдещето образование, а не като подгрупа или алтернатива на съществуващите методи на учене и преподаване, като същевременно се подчертава значението на присъственото обучение; като има предвид, че над две трети от европейците (42 %) не разполагат дори с основни цифрови умения, като се наблюдават значителни разлики в рамките на отделните държави членки и между тях; като има предвид, че програмата за умения цели да гарантира, че до 2025 г. 70 % от хората на възраст между 16 и 74 години ще имат основни цифрови умения — средно увеличение от два процентни пункта годишно, спрямо увеличението от 0,75 процентни пункта годишно за периода 2015 — 2019 г.;

П.

като има предвид, че европейското пространство за образование предоставя важна възможност за повече международно сътрудничество;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2020 г., озаглавено „Фармацевтична стратегия за Европа“ (COM(2020)0761),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2020 г., озаглавено „За максимално оползотворяване на потенциала за иновации на ЕС. План за действие в областта на интелектуалната собственост в подкрепа на възстановяването и устойчивостта на ЕС“ (COM(2020)0760),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), и по-специално член 17, параграф 2 от нея,

—

като взе предвид Споразумението относно единен патентен съд (1),

—

като взе предвид Споразумението на СТО за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост от 1995 г. (Споразумението ТРИПС),

—

като взе предвид Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), който влезе в сила на 26 февруари 2020 г. (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/933 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 469/2009 относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (4),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на Директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (5),

—

като взе предвид Директива 2004/27/EО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/83/EО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (6),

—

като взе предвид Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (7),

—

като взе предвид Директива 98/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни (8),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 г. относно промишления дизайн на Общността (9),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 2009 г. относно разследването във фармацевтичния сектор,

—

като взе предвид съвместния доклад на ЕПВ-EUIPO от февруари 2021 г., съдържащ анализ на равнището на дружествата относно правата върху интелектуалната собственост и резултатите на дружествата в Европейския съюз,

—

като взе предвид оценката на Комисията на законодателството на ЕС в областта на защитата на дизайните,

—

като взе предвид заключенията на Съвета за определяне на приоритетите на ЕС в борбата срещу тежката и организираната престъпност за EMPACT за периода 2022–2025 г.,

—

като взе предвид поръчания от Европейския парламент задълбочен анализ, озаглавен „Стандартни основни патенти и интернет на нещата“ от януари 2019 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г., озаглавена „Към обновен консенсус относно гарантиране на спазването на правата върху интелектуалната собственост: План за действие на ЕС“ (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2020 г. относно правата върху интелектуалната собственост за разработването на технологии за изкуствен интелект (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. съдържаща препоръки към Комисията относно предизвикателствата пред организаторите на спортни прояви в рамките на цифровата среда (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2015 г. относно евентуалното приобщаване на неселскостопанските продукти към защитата от страна на Европейския съюз на географските указания (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19 (14),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становищата на комисията по развитие, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по земеделие и развитие на селските райони и на комисията по култура и образование,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0284/2021),

А.

като има предвид, че балансирана защита и упражняването на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) са от огромно значение за европейската икономика, както и за възстановяването и устойчивостта на ЕС, най-вече в контекста на пандемията от COVID-19;

Б.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 показа значението на политиките за защита на интелектуалната собственост, тъй като показа необходимостта от ефективни мерки за справяне с недостига на ваксини срещу COVID-19, застраши поминъка и доведе до екзистенциална загуба на приходи за работниците в секторите на културата и творчеството;

В.

като има предвид, че инвестициите в нематериални активи бяха значително по-слабо засегнати от икономическата криза от 2008 г., като по този начин се демонстрира потенциалът на активите на интелектуалната собственост за създаване на икономическа стабилност и растеж, както и положителна връзка между собствеността върху ПИС и качеството и стабилността на заетостта; като има предвид, че проучванията показват, че предприятията, използващи ПИС, постигат по-бърз растеж и по-голяма устойчивост на икономически спадове, увеличават стойността на дружествата и укрепват позицията си на единния пазар; като има предвид, че тези факти също така сочат значението на стимулирането и подпомагането на МСП да защитават и притежават своите ПИС;

Г.

като има предвид, че регистрациите на ИС леко се увеличиха през първите месеци на 2021 г. в сравнение със същия период през 2020 г.; като има предвид, че едно устойчиво и цифрово икономическо възстановяване след COVID би могло да се основава на ПИС; като има предвид, че по време на настоящата пандемия от COVID-19 в системата за бърз обмен на информация за опасни нехранителни стоки (RAPEX) бяха регистрирани рекорден брой сигнали, което буди тревога;

Д.

като има предвид, че регистрациите на интелектуална собственост (ИС) непрекъснато се увеличават и че единният пазар остава фрагментиран в резултат на различията в националното законодателство; като има предвид, че съществува постоянна необходимост от паралелни национални процедури за валидиране и съдебни спорове за европейските патенти; като има предвид, че продължават да съществуват пропуски, по-специално в правоприлагането, които могат да възпрепятстват развитието на дружествата, по-специално на микропредприятията, малките и средните предприятия (МСП), да ограничат достъпа на потребителите до иновативни и безопасни продукти и да предотвратят преодоляването на социалните предизвикателства чрез иновации;

Е.

като има предвид, че отраслите с интензивно използване на знания са източник на растеж и просперитет; като има предвид, че между 2012 и 2016 г. тези отрасли са създали почти 30 % от всички работни места и почти 45 % от общата икономическа дейност (БВП) в ЕС, както се сочи в доклада за анализ на равнището на промишлеността от 2019 г. на Европейското патентно ведомство (ЕПВ) и Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO) (15); като има предвид, че отраслите с интензивно използване на ПИС представляват 93 % от общия износ на стоки от ЕС за останалата част от света;

Ж.

като има предвид, че ИС е основно право съгласно член 17 от Хартата;

З.

като има предвид, че развитието и напредъкът на отраслите, основани на знанието, зависят до голяма степен от правилата, уреждащи ПИС, по-конкретно осигуряването на ефективна защита чрез ефикасно законодателство в областта на патентите, търговските марки, промишлените дизайни, авторското право и сродните му права, географските указания и закрилата на сортовете растения, както и чрез подходящо и хармонизирано прилагане на правилата за защита на търговските тайни,

И.

като има предвид, че системите за интелектуална собственост допринасят за разработването на нови лекарства и че стимулите за интелектуална собственост са важни за гарантирането на ефективен достъп до лекарства на достъпни цени; като има предвид, че новите лекарства трябва да са в съответствие с международното право в областта на правата на човека, международното публично право и изискванията в областта на общественото здраве;

Й.

като има предвид, че европейските новатори са водещи в областта на зелените технологии, като притежават голяма част от зелените патенти и притежават силни портфейли от ИС в областта на технологиите като адаптирането към изменението на климата, улавянето и съхранението на въглероден диоксид, и пречистването на водите и отпадъците;

К.

като има предвид, че е необходимо да се насърчава оползотворяването и внедряването на научноизследователската и развойната дейност в Европа, пример за което е фактът, че в областта на ИИ само малка част от подалите заявление за патенти по света са европейци, въпреки че значителен процент от публикациите с висока стойност в областта на ИИ идват от Европа;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

—

като взе предвид член 2 и член 10, параграф 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид членове 224 и 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации (1) (наричан по-нататък „Регламента“), изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/673 на Европейския парламент и на Съвета от 3 май 2018 г. (2) и Регламент (ЕС, Евратом) 2019/493 на Европейския парламент и на Съвета от 25 март 2019 г. (3), и по-специално член 38, параграф 1 от него,

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (4) („Финансовият регламент“),

—

след като се консултира с Органа за европейските политически партии и европейските политически фондации (наричан по-нататък „Органа“) и с неговите годишни отчети за дейността,

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на Европейския парламент към Бюрото от 19 април 2021 г. относно финансирането на европейските политически партии и европейските политически фондации на европейско равнище,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становището на Комисията по бюджетен контрол,

—

като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A9-0294/2021),

А.

като има предвид, че силните политически партии и фондации на равнището на ЕС са от съществено значение за развитието на една истинска обществена сфера на ЕС;

Б.

като има предвид, че европейските политически партии следва да играят по-централна роля в процеса на европейските избори и да допринасят за формирането на политическо съзнание в ЕС и за изразяването на волята на гражданите на ЕС; като има предвид, че политическото многообразие е от съществено значение за обществения дебат и за изразяването на избора на гражданите;

В.

като има предвид, че партиите не могат да бъдат считани за безпристрастни субекти в хода на политическата надпревара и че тяхното финансиране не може да бъде сведено до неполитически разходи;

Г.

като има предвид, че европейските политически фондации имат мандат, който включва повишаване на политическото съзнание и принос към дебата по въпросите на политиката на ЕС и процеса на европейска интеграция, и в тази рамка те разработват и предложения, които не са насочени изключително към членовете или гласоподавателите на дадена партия, а са отворени за всички при едни и същи условия;

Д.

като има предвид, че европейските политически партии и фондации следва да си сътрудничат със своите национални партии членки и партньори, за да ги подкрепят при доближаването на Съюза и неговите политики до гражданите и да повишат демократичната легитимност;

Е.

като има предвид, че европейските политически партии следва да си сътрудничат с националните си партньори, за да се улесни интерактивното участие по въпросите на ЕС;

Ж.

като има предвид, че за да продължат да бъдат запознати с волята на гражданите на Съюза и да бъдат неин израз, от съществено значение е ролята и функционирането на европейските политически партии и фондации да не бъдат ограничавани по въпроси от изключително европейско значение на равнището на Съюза; като има предвид, че на тези европейски политически партии и фондации следва да бъде разрешено да използват своите средства, за да финансират всяка дейност, която допринася за информирането на гражданите на ЕС и повишаването на осведомеността по въпроси, свързани с политиките на ЕС;

З.

като има предвид, че наличието на достатъчно финансови средства е предпоставка европейските политически партии и фондации да поемат своите задачи, като същевременно пълната прозрачност и отчетност следва да бъдат условие за получаване на публични средства от бюджета на Съюза;

И.

като има предвид, че европейските политически партии и фондации могат да играят роля при популяризирането на политиките на ЕС по отношение на съседните държави в рамките на общата политика за сигурност и отбрана и като част от външните отношения на Съюза; като има предвид, че поради това те следва да бъдат отворени за членство на партии или лица от тези държави и да им бъде позволено да получават вноски от тях, при условие че се гарантира пълна прозрачност и съответствие с член 325 от ДФЕС и правилата на Съюза относно борбата с измамите и корупцията;

Й.

като има предвид, че следва да бъде възможно европейските политически партии и фондации да имат допълнителни категории приходи, различни от вноски и дарения;

К.

като има предвид, че привеждането в съответствие на процента на съфинансиране за европейските политически партии с равнището, наложено на политическите фондации, би предотвратило натрупването на дългове;

Л.

като има предвид, че системата за административен контрол следва да бъде опростена при надлежно зачитане на прозрачността и уместно използване на публичните средства, а изискването за представяне на отчети в съответствие с международните стандарти за финансово отчитане следва да отпадне, тъй като не съответства на естеството на европейските политически партии и фондации и представлява ненужна тежест, която води до загуба на време и средства;

М.

като има предвид, че привеждането на периода на прехвърляне за европейските политически фондации в съответствие с изискванията, наложени на политическите партии, би предотвратило извършването на одит на второ ниво и следователно би намалило значително административната тежест за фондациите;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 2 и член 7, параграф 1 от него,

—

като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) от 4 ноември 1950 г. и свързаната с нея съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, и по-специално членове 18 и 19 от нея,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и в частност членове 1, 2, 3, 6, 7, 10, 11, 21, 23, 35 и 45 от нея,

—

като взе предвид Конституцията на Република Полша,

—

като взе предвид Международния пакт на ООН за икономически, социални и културни права от 16 декември 1966 г. и Международния пакт на ООН за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г. и нейните общи препоръки № 21 (1994 г.), № 24 (1999 г.), № 28 (2010 г.), № 33 (2015 г.) и № 35 (2017 г.),

—

като взе предвид Пекинската платформа за действие и резултатите от конференциите за нейния преглед,

—

като взе предвид Международната конференция за населението и развитието (МКНР) от 1994 г. в Кайро, нейната програма за действие и резултатите от конференциите за нейния преглед, по-специално срещата на високо равнище в Найроби относно МКНР+25 и нейните ангажименти да се стреми към постигане на целта „три нули“, а именно нулево равнище на неудовлетворените потребности от информация и услуги в областта на семейното планиране, нулев брой на предотвратимите смъртни случаи при майките и нулево равнище на сексуалното и основаното на пола насилие и вредните практики срещу жени и момичета,

—

като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), договорени през 2015 г., и по-специално цели 3 и 5,

—

като взе предвид Плана за действие за сексуално и репродуктивно здраве, озаглавен „Към постигане на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие в Европа — без да се пренебрегва никой“ и изготвен от регионалното бюро за Европа на Световната здравна организация,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция), която влезе в сила на 1 август 2014 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола (1),

—

като взе предвид тематичния документ на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа от 4 декември 2017 г., озаглавен „Сексуалното и репродуктивното здраве и права на жените в Европа“,

—

като взе предвид Международните технически насоки на ЮНЕСКО от 2018 г. относно сексуалното образование,

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно Полша, и по-специално резолюцията от 15 ноември 2017 г. относно положението с принципите на правовата държава и демокрацията в Полша (2) и резолюцията от 17 септември 2020 г. относно предложението за решение на Съвета относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша (3),

—

като взе предвид четирите производства за установяване на неизпълнение на задължения, образувани от Комисията срещу Полша във връзка с реформата на полската съдебна система, и предложението за решение на Съвета от 20 декември 2017 г. относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша (COM(2017)0835),

—

като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно решението на Комисията за прилагане на член 7, параграф 1 от ДЕС във връзка с положението в Полша (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2019 г. относно криминализирането на сексуалното образование в Полша (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2019 г. относно враждебните реакции срещу правата на жените и равенството между половете в ЕС (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2020 г. относно фактическата забрана на правото на аборт в Полша (7),

—

като взе предвид по-специално своята резолюция от 24 юни 2021 г. относно положението със сексуалното и репродуктивното здраве и правата в тази област в ЕС във връзка със здравето на жените (8),

—

като взе предвид атласа на европейските политики в областта на аборта за 2021 г., в който се извършва класация на 52 европейски държави и територии въз основа на оценки на тяхната правна уредба за достъпа до грижи за извършване на безопасен аборт,

—

като взе предвид по-специално резолюцията си от 16 септември 2021 г. относно свободата на медиите и по-нататъшното влошаване на положението с принципите на правовата държава в Полша (9) и резолюцията си от 21 октомври 2021 г. относно кризата с принципите на правовата държава в Полша и върховенството на правото на ЕС (10),

—

като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, зачитането на правата на човека и недискриминацията, както се посочва в член 2 от ДЕС; като има предвид, че всички държави членки са поели задължения и отговорности съгласно международното право и Договорите на ЕС да зачитат, гарантират и обезпечават упражняването на основните права;

Б.

като има предвид, че съгласно Хартата, ЕКПЧ, съдебната практика на ЕСПЧ и съдебната практика на органите на ООН по договорите за правата на човека сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП) са свързани с множество права на човека, например правото на живот, правото на достъп до здравеопазване, свободата от нечовешко или унизително отнасяне и зачитането на телесната неприкосновеност, неприкосновеността на личния живот и личната автономност; като има предвид, че тези права на човека са заложени и в Конституцията на Полша; като има предвид, че държавите членки са правно задължени да отстояват и защитават правата на човека в съответствие със своите конституции, Договорите на ЕС и Хартата, както и с международното право;

В.

като има предвид, че забавянето и отказът на достъп до аборт представляват форма на насилие, основано на пола; като има предвид, че достъпът до грижи за аборт е от съществено значение за социалното и икономическото равенство; като има предвид, че няколко органа за защита на правата на човека (11) заявиха, че отказът на безопасен аборт може да е равносилно на изтезание или жестоко, нечовешко и унизително отнасяне, и че опасните аборти, които водят до смърт в контекста на забрани за аборт, следва да се разглеждат като „основани на пола произволни убийства, чиито жертви са единствено жени и които произтичат от дискриминация, залегнала в закона“;

Г.

като има предвид, че преди една година, на 22 октомври 2020 г., незаконният полски Конституционен съд обяви за противоконституционна разпоредбата на Закона от 1993 г. относно семейното планиране, защитата на човешкия плод и условията за прекратяване на бременността, която позволява аборт в случаите, в които пренатален тест или други медицински съображения указват, че има голяма вероятност от тежки и необратими фетални аномалии или неизлечимо заболяване, застрашаващо живота на плода; като има предвид, че това доведе до фактическа забрана на абортите, тъй като по-голямата част от извършваните в Полша законни аборти се основаваха на горепосоченото основание;

Д.

като има предвид, че подкопаването на принципите на правовата държава в Полша доведе до нарушения на правата на човека, включително на СРЗП; като има предвид, че фактическата забрана на абортите в Полша, която е част от поредицата от атаки срещу принципите на правовата държава през последните години, е явно посегателство срещу принципите на правовата държава и основните права и ограничава зачитането на СРЗП в Полша;

Е.

като има предвид, че Комитетът на министрите на Съвета на Европа изрази нееднократно своето безпокойство във връзка с това, че в продължение на вече над 13 години Полша не изпълнява решенията на Европейския съд по правата на човека по няколко дела (12), по които Съдът постанови, че Полша е нарушила правата на човека в резултат на неспособността си да гарантира на практика достъпа до законен аборт;

Ж.

като има предвид, че предишните опити за ограничаване на СРЗП първоначално бяха спрени през 2016 г., 2018 г. и 2020 г. вследствие на масовото противопоставяне от страна на полските граждани, изразено по време на шествията „Черен петък“, които бяха подкрепени решително от членове на Европейския парламент от различни политически групи;

З.

като има предвид, че в отговор на съдебното решение, с което допълнително се ограничава достъпът до аборт, отново бяха проведени безпрецедентни протести в цяла Полша, включително в малки градове и села, както и по света, и че протести бяха отново организирани през октомври 2021 г. в над 20 града в цяла Полша за отбелязване на първата годишнина от фактическата забрана; като има предвид, че протестите започнаха като противопоставяне срещу сериозното ограничение, което подкопава сексуалното и репродуктивното здраве и основните права в тази област на жените в Полша, но че те прераснаха в протести срещу допълнителните нарушения на принципите на правовата държава и срещу правителството, отговорно за тези нарушения; като има предвид, че използването на прекомерна и непропорционална сила срещу протестиращите от страна на служителите на правоприлагащите органи е добре документирано;

И.

като има предвид, че въпреки безпрецедентните демонстрации решението беше официално публикувано на 27 януари 2021 г. и че съответно фактическата забрана на абортите се превърна в реалност за жените в Полша, което доведе до по-често прибягване до опасни аборти и принуждава жените да пътуват, за да направят аборт в чужбина, като по този начин се подкопават здравето и правата на жените и тяхната сексуална и телесна автономност и неприкосновеност и се излага на риск животът им;

Й.

като има предвид, че 30-годишна бременна жена на име Изабела е починала на 22 септември 2021 г. вследствие на септичен шок, тъй като нейните лекари не са извършили животоспасяващ аборт, а вместо това са изчакали плодът да умре поради ограниченията върху законните аборти и възпиращия ефект на тези ограничения върху лекарите в Полша; като има предвид, че нейната смърт предизвика протести в няколко полски града и в социалните медии под мотото „Нито една жена повече“;

K.

като има предвид, че според съобщения в медиите друга жена, наречена Анна, която е била в петия месец от бременността си, е починала на 14 юни 2021 г. вследствие на септичен шок, след като лекари са я принудили да роди мъртвородено бебе въпреки съмнения за наличието на сепсис;

Л.

като има предвид, че след решението много полякини бяха принудени да потърсят помощ чрез инициативи като „Аборт без граници“ и организации, установени в други държави членки, за да получат достъп до СРЗП, особено до услуги за аборт; като има предвид, че организацията на процедурите за аборт се извършва от организации за защита на правата на жените и от неформални групи и разчита на средствата, набрани чрез дарения;

М.

като има предвид, че през последните 12 месеца групите в рамките на „Аборт без граници“ са помогнали на 34 000 души (13) от Полша да получат достъп до аборт; като има предвид, че тези цифри представляват само малка част от общия брой на полякините, които се нуждаят от подкрепа, за да получат достъп до грижи за аборт;

Н.

като има предвид, че в много от държавите членки вследствие на правните ограничения и стигматизацията липсват надеждни данни за броя на абортите, както и за контекста, в който се извършват абортите; като има предвид, че получаването на точни, редовно актуализирани и анонимни данни за абортите от всички държави членки е жизненоважно, за да се вникне в нуждите в областта на СРЗП и за да се гарантират правата на жените;

О.

като има предвид, че според данните, събрани от Федерацията за жените и семейното планиране (FEDERA), през последните 10 месеца само 300 жени са получили достъп до услуги за аборт в полските болници на основание заплаха за живота и здравето; като има предвид, че съдебното решение допълнително заклеймява СРЗП и засяга непропорционално жените и бременните лица, които не разполагат с финансови средства за финансиране на медицински аборт или аборт в чужбина, както и лицата, които нямат достъп до информационни технологии;

П.

като има предвид, че поради опасения, че ще бъдат подведени под съдебна отговорност, само няколко от болниците в Полша извършват аборти; като има предвид, че в много случаи жените се въздържат да прибягнат до техните услуги поради опасения, че процедурите и насрочването на консултации със специалисти са мудни и преднамерено бавни; като има предвид, че все повече жени, които страдат от тежко влошаване на психичното си здраве вследствие на липсата на институционална помощ от държавата за достъп до услуги за законен аборт в Полша, се опитват да получат достъп до правото на законен аборт въз основа на съображения, свързани с психичното им здраве; като има предвид, че през юли 2021 г. ЕСПЧ обяви намерението си да разгледа жалбите на полски гражданки във връзка с нарушения на техните права, гарантирани от ЕКПЧ (14);

Р.

като има предвид, че според Европейския атлас на контрацепцията за 2020 г. (15) дори преди постановяването на решението Полша е била държавата с една от най-рестриктивните политики по отношение на достъпа до контрацептиви, семейно планиране, консултации и предоставяне на онлайн информация; като има предвид, че Полша е една от малкото на брой държави, които изискват рецепта за спешна контрацепция, като често лекарите отказват да издават такива рецепти въз основа на личните си убеждения;

С.

като има предвид, че въз основа на полския наказателен кодекс всеки, който прекратява бременността на друго лице или подстрекава и активно подпомага бременно лице да прекрати бременността си в нарушение на разпоредбите на закона, подлежи на наказателна отговорност, включително лишаване от свобода; като има предвид, че вследствие на съществуващите правни разпоредби, социалната стигматизация, опасенията и натиска от страна на техните колеги и медицинските органи лекарите в Полша предпочитат да не бъдат свързвани с процедури за аборт и че това беше така дори по времето, когато абортите все още бяха законни; като има предвид, че освен че се позовават често на клаузата за съвестта (личните скрупули), лекарите създават допълнителни нерегламентирани пречки, например ненужни медицински прегледи, психологически консултации или допълнителни консултации с експерти, или ограничават правото на жените на пренатални тестове и информация, което следва да бъде гарантирано за всички в рамките на схемата за обществено здравеопазване; като има предвид, че не може да се допуска личните убеждения на дадено лице във връзка с аборта да възпрепятстват правото на пациента на пълен достъп до здравно обслужване и услуги, предоставяни съгласно закона;

Т.

като има предвид, че достъпът до гинекологични грижи в Полша е силно ограничен, а в някои региони — почти невъзможен, което води до голям брой непланирани бременности, незадоволително репродуктивно здраве, висок брой на случаите на рак на шийката на матката и недостатъчен достъп до контрацептиви; като има предвид, че според Върховната сметна палата през 2018 г. само 2 % от бременните жени, живеещи в селски райони в Полша, са били подложени на всички стандартни тестове, необходими по време на бременността; като има предвид, че достъпът на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ+) до сексуално и репродуктивно здравеопазване е силно ограничен, което важи и за техните права; като има предвид, че транссексуалните и небинарните лица, които се нуждаят от гинекологични грижи, се сблъскват с дискриминация в медицинските заведения и често получават отказ за достъп до грижи; като има предвид, че съобразеното с възрастта обучение в областта на сексуалността и взаимоотношенията в полските училища не е задължително, нито е всеобхватно и основано на доказателства, и че се правят опити то да бъде забранено като цяло;

У.

като има предвид, че се наблюдава увеличение на броя на заплахите и подбуждащите към омраза кампании, насочени срещу защитници на човешките права на жените в Полша поради това, че те подкрепят правата на жените, правото на аборт и движението „Стачка на жените“, което оглави масовите протести срещу ограниченията на достъпа до законен аборт; като има предвид, че тези заплахи будят тревога и илюстрират ескалиращите рискове за защитниците на човешките права на жените в страната;

Ф.

като има предвид, че в рамките на гражданска инициатива, изготвена от FEDERA и озаглавена „Законен аборт: без компромиси“, защитници на човешките права на жените събират подписи за законопроект, който би отменил забраната на абортите и би предоставил възможност за прекратяване на бременността до 12-ата седмица, без да се изисква от пациента да посочва причина, или в изключителни случаи — и след 12-ата седмица; като има предвид, че през септември 2021 г. фондацията „Pro — Prawo do Życia“ („В подкрепа на правото на живот“) внесе в полския парламент законопроект, озаглавен „Да спрем абортите през 2021 г.“ („Stop Aborcji“), който изцяло ще забрани достъпа до аборт и ще го инкриминира, предвиждайки присъди до 25 години лишаване от свобода;

Х.

като има предвид, че законите на полския парламент относно Конституционния съд, приети на 22 декември 2015 г. и 22 юли 2016 г., както и пакетът от три закона, приет в края на 2016 г., сериозно накърниха независимостта и законността на Конституционния съд; като има предвид, че законите от 22 декември 2015 г. и от 22 юли 2016 г. бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд съответно на 9 март и 11 август 2016 г.; като има предвид, че тогава тези решения не бяха нито публикувани, нито изпълнени от полските органи; като има предвид, че след влизането в сила на горепосочените законодателни промени конституционността на полските закони вече не може да бъде ефективно гарантирана в Полша (16) и че следователно законността на решението от 22 октомври 2020 г. е под въпрос;

Ц.

като има предвид, че на 7 октомври 2021 г. същият този незаконен „Конституционен съд“ представи своето решение по дело K 3/21, прието с две особени мнения, по искането, отправено от полския министър-председател на 29 март 2021 г., като в това решение се постановява, че разпоредбите на ДЕС са несъвместими с полската конституция въз основа на множество съображения; като има предвид, че това решение е посегателство срещу европейската общност на ценности и закони като цяло и че то подкопава предимството на правото на ЕС като един от основните му принципи в съответствие с добре установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз;

Ч.

като има предвид, че съдебното решение от 22 октомври 2020 г. отменя придобитите права на полските жени, тъй като преди неговото прилагане абортът в Полша е бил законен в три вида случая, което означава, че понастоящем полските жени са в по-лошо правно положение, отколкото когато Полша се присъедини към ЕС през 2004 г.; подчертава, че конституционността на трите съществуващи изключения не беше поставяна под въпрос от Конституционния съд преди ръководеното от партията „Право и справедливост“ правителство да поеме контрола върху този съд и съдебната система в по-общ план;

Ш.

като има предвид, че фундаменталистката организация „Ордо Юрис“ (Орден на правото), която е тясно свързана с управляващата коалиция, е движеща сила на кампаниите, подкопаващи правата на човека и равенството между половете в Полша, включително опитите за забрана на абортите, призивите Полша да се оттегли от Истанбулската конвенция и призивите за създаването на т.нар. зони, свободни от ЛГБТИ; като има предвид, че следователно с културните и религиозните ценности в Полша се злоупотребява, при което те биват използвани като причини за възпрепятстване на пълното реализиране на правата на жените, равенството на жените и правото им да вземат решения относно собствените си тела;

Щ.

като има предвид, че Венецианската комисия на Съвета на Европа, ЕСПЧ, Парламентът и Комисията изразиха сериозни опасения по отношение на принципите на правовата държава, включително законността, независимостта и ефективността на Конституционния съд; като има предвид, че Комисията образува процедура по член 7, параграф 1 след реформите от 2015 г. на съдебната система в Полша;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

—

като взе предвид искането за снемане на имунитета на Фулвио Мартушело, предадено на 31 март 2021 г. от Федералната публична служба по външните работи на Кралство Белгия и съобщено на пленарно заседание на 26 април 2021 г.,

—

като изслуша Фулвио Мартушело в съответствие с член 9, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—

като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г., 17 януари 2013 г. и 19 декември 2019 г. (1),

—

като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0302/2021),

А.

като има предвид, че главният прокурор на Апелативния съд в Брюксел е поискал снемане на имунитета на Фулвио Мартушело, член на Европейския парламент, избран от Италия, във връзка с нарушение превишаване на скорост, което представлява нарушение по член 11.2.1, буква a) от Кралския указ от 1 декември 1975 г. за установяване на общи правила за регулиране на движението по пътищата и използването на обществените пътища и по член 29, параграф 3 от Закона от 16 март 1968 г. за правилата за движението по пътищата;

Б.

като има предвид, че на 25 ноември 2020 г., в рамките на акция по отчитане на скоростта, пътната полиция е засякла лек автомобил, движещ се по магистрала E411 със скорост, измерена чрез кинометър от 179 km/h, на място, където максимално разрешената скорост е 120 km/h;

В.

като има предвид, че самоличността на водача на това превозно средство е установена от полицията, като става въпрос за Фулвио Mартушело, който заявил, че е член на Европейския парламент; като има предвид, че в отговор на копие от протокола, изпратен на 15 декември 2020 г. от кралския прокурор на Брабант-Валон с искане за представяне на евентуални възражения, Фулвио Мартушело не е оспорил превишената скорост;

Г.

като има предвид, от една страна, че Парламентът не може да се счита за съд, и от друга страна, че съответният член на ЕП не може да се счита в контекста на процедура за снемане на имунитет за „обвиняем“ (2);

Д.

като има предвид, че предполагаемото престъпление няма пряка или очевидна връзка с изпълнението на задълженията на Фулвио Мартушело като член на Европейския парламент, нито представлява мнение или глас, изразени при изпълнението на неговите задължения като член на Европейския парламент по смисъла на член 8 от Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

Е.

като има предвид, че член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз гласи:

„По време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават:

Имунитетът действа по подобен начин и по отношение на горепосочените членове по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанието на Европейския парламент.

Не може да има позоваване на имунитета, когато член на парламента бъде заловен на мястото на извършване на нарушението и имунитетът не е пречка за Европейския парламент да упражни правото си за отнемане на имунитета на някой от неговите членове“;

Ж.

като има предвид, че в този случай Парламентът не откри доказателства за fumus persecutionis, т.е. фактически елементи, които да указват намерение чрез съдебното производство да се навреди на политическата дейност на депутата в качеството му на член на Европейския парламент;

—

като взе предвид искането за снемане на имунитета на Харалд Вилимски, внесено от прокуратурата във Виена и предадено на 7 май 2021 г. от ръководителя на Постоянното представителство на Австрия към ЕС във връзка с наказателното производство и обявено на пленарно заседание на 20 май 2021 г.,

—

като изслуша Харалд Вилимски в съответствие с член 9, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—

като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г., 17 януари 2013 г. и 19 декември 2019 г. (1),

—

като взе предвид член 57, параграфи 2 и 3 от Конституцията на Австрия,

—

като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0303/2021),

А.

като има предвид, че Прокуратурата на град Виена поиска снемане на имунитета на Харалд Вилимски, член на Европейския парламент, за да започне наказателно производство във връзка с престъпление злоупотреба на доверие по член 153, алинея 1 и алинея 3, първа хипотеза и престъпление съучастие в присвояване на средства по член 12, втора алтернатива и член 133, алинея 1 и алинея 2, първа хипотеза и престъпление злоупотреба със субсидии по член 153b, алинеи 1, 2 и 3 от австрийския Наказателен кодекс;

Б.

като има предвид, че Харалд Вилимски е бил финансов служител на групата на Австрийската партия на свободата (FPÖ) в Националното събрание от 27 октомври 2006 г. до 23 октомври 2019 г.; като има предвид, че той беше избран за член на Европейския парламент в резултат на изборите за Европейски парламент, проведени през май 2019 г.;

В.

като има предвид, че за времето от 1 октомври 2011 г. до 13 август 2019 г. Харалд Вилимски предполагаемо е злоупотребил с правомощието си да се разпорежда със средствата по банкови сметки, принадлежащи на парламентарната група на FPÖ в австрийското Национално събрание, като е нареждал плащането на сметки чрез редовни преводи от банковата сметка на групата на FPÖ в Националното събрание за мобилни телефонни услуги, ползвани изцяло за лични цели от страна на трето лице, което е довело до финансови щети за групата на FPÖ в Националното събрание;

Г.

като има предвид, че той предполагаемо е използвал средствата, предоставени на групата на FPÖ в Националното събрание, за цели извън обхвата на целите, определени в член 1 от Закона за финансиране на австрийските парламентарни групи от 1985 г. (KlubFG), и като има предвид, че той предполагаемо е извършил това със знанието, че платените услуги не са свързани с дейността на партията;

Д.

като има предвид, че предполагаемото престъпление не се отнася до изразени мнения или подадени гласове при изпълнение на задълженията на въпросния член на Европейския парламент по смисъла на член 8 от Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

Е.

като има предвид, че член 9 от Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз предвижда, че членовете на Европейския парламент притежават на територията на собствената си държава имунитетите, предоставяни на членовете на парламента на същата държава;

Ж.

като има предвид, че член 57, алинеи 2 и 3 от Конституцията на Австрия предвижда следното:

З.

като има предвид, от една страна, че Парламентът не може да се счита за съд, и от друга страна, че съответният член на ЕП не може да се счита в контекста на процедура за снемане на имунитет за „обвиняем“ (2);

И.

като има предвид, че целта на парламентарния имунитет е да защитава Парламента и неговите членове от съдебно преследване във връзка с дейности, които са извършвани при изпълнението на парламентарните задължения и които са неделими от тези задължения;

Й.

като има предвид, че в този случай Парламентът не откри доказателства за fumus persecutionis, т.е. фактически елементи, които да указват намерение чрез съдебното производство да се навреди на политическата дейност на член на ЕП и следователно на Европейския парламент;

—

като взе предвид искането за снемане на имунитета на Нилс Ушаковс от 23 октомври 2020 г., предадено от главния прокурор на Република Латвия във връзка с предстоящо наказателно производство в Република Латвия, и обявено в пленарно заседание на 13 ноември 2020 г.,

—

като изслуша Нилс Ушаковс в съответствие с член 9, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—

като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г., 17 януари 2013 г. и 19 декември 2019 г. (1),

—

като взе предвид членове 29 и 30 от Конституцията на Латвия,

—

като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0304/2021),

А.

като има предвид, че прокурорът към Отдела за разследване на особено тежки престъпления в Дирекцията за наказателно правосъдие към Главната прокуратура в Рига поиска снемане на имунитета на Нилс Ушаковс, член на Европейския парламент, за да започне наказателно производство срещу него във връзка с нарушаването на забраната за разпространение на устройства, модифицирани за провеждането на специални тайни операции;

Б.

като има предвид, че на 30 януари 2019 г. по време на разрешено претърсване на кабинета на Нилс Ушаковс като председател на Градския съвет на Рига във връзка с други наказателни производства беше намерено устройство, предназначено главно за използване като средство за тайни видео и аудиозаписи, специално проектирано и използвано за провеждането на специални тайни операции;

В.

като има предвид, че поради факта, че съхранява устройството в своя кабинет в сградата на Градския съвет на Рига, г-н Ушаковс предполагаемо е нарушил забраната, предвидена в член 51, параграф 1, първа алинея от Закона за движението на стоки от стратегическо значение, който забранява на физически лица да придобиват или съхраняват оборудване, устройства, инструменти или компоненти за тях, които са специално проектирани или модифицирани за специални тайни операции и са включени в националния списък на Република Латвия със стоки и услуги от стратегическо значение; като има предвид, че с действията си г-н Ушаковс предполагаемо е извършил престъпление по член 2371, параграф 2 от латвийския Наказателен кодекс;

Г.

като има предвид, че Нилс Ушаковс беше избран за член на Европейския парламент в резултат на изборите за Европейски парламент, проведени през май 2019 г.;

Д.

като има предвид, че предполагаемото деяние не се отнася до изразени от г-н Ушаковс мнения или до подадени от него гласове при изпълнението на задълженията му по смисъла на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

Е.

като има предвид, че член 9 от Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз предвижда, че членовете на Европейския парламент притежават на територията на собствената си държава имунитетите, предоставяни на членовете на парламента на същата държава;

Ж.

като има предвид, че в членове 29 и 30 от латвийската Конституция се предвижда, че:

З.

като има предвид, от една страна, че Парламентът не може да се счита за съд, и от друга страна, че съответният член на ЕП не може да се счита в контекста на процедура за снемане на имунитет за „обвиняем“ (2);

И.

като има предвид, че целта на парламентарния имунитет е да защитава Парламента и неговите членове от съдебно преследване във връзка с дейности, които са извършвани при изпълнението на парламентарните им задължения и които са неделими от тези задължения;

Й.

като има предвид, че в този случай Парламентът не откри доказателства за fumus persecutionis, т.е. фактически елементи, които да указват намерение чрез съдебното производство да се навреди на политическата дейност на член на ЕП и следователно на Европейския парламент;

—

като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (09722/1/2021 — C9-0371/2021),

—

като взе предвид изложението на мотивите на Съвета за позицията му на първо четене,

—

като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Националния парламент на Ирландия и Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 септември 2016 г. (1),

—

като взе предвид позицията си на първо четене (2) относно предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0198),

—

като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентните комисии в съответствие с член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид член 67 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по правни въпроси (A9-0305/2021),

1.

2.

3.

4.

5.

—

като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2021)0089),

—

като взе предвид член 294, параграф 2, член 185 и член 188, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0083/2021),

—

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

—

като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 8 октомври 2021 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A9-0242/2021),

—

като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0271) и измененията към предложението (COM(2018)0633),

—

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 78, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (С8-0174/2016),

—

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 30 юни 2021 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становищата на комисията по външни работи и на комисията по бюджети,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (А8-0392/2016),