Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2022/C 128/01)

Последна публикация

ОВ C 119, 14.3.2022 г.

Предишни публикации

ОВ C 109, 7.3.2022 г.

ОВ C 95, 28.2.2022 г.

ОВ C 84, 21.2.2022 г.

ОВ C 73, 14.2.2022 г.

ОВ C 64, 7.2.2022 г.

ОВ C 51, 31.1.2022 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (четвърти състав) от 3 февруари 2022 г. (преюдициално запитване от Högsta förvaltningsdomstolen — Швеция) — Advania Sverige AB, Kammarkollegiet/Dustin Sverige AB

(Дело C-461/20) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 2014/24/ЕС - Член 72 - Изменение на договорите за поръчка през техния срок на изпълнение - Прехвърляне на рамкови споразумения - Нов изпълнител, който е поел правата и задълженията на първоначалния изпълнител по дадено рамково споразумение, след като спрямо първоначалния изпълнител е открито производство по несъстоятелност - Наличие или липса на необходимост от провеждане на нова процедура за възлагане на обществена поръчка)

(2022/C 128/02)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Högsta förvaltningsdomstolen

Страни в главното производство

Жалбоподател: Advania Sverige AB, Kammarkollegiet

Ответник: Dustin Sverige AB

Диспозитив

Член 72, параграф 1, буква г), подточка ii) от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че когато е поел само правата и задълженията на първоначалния изпълнител по сключено с възлагащ орган рамково споразумение, след като спрямо първоначалния изпълнител е открито водещо до ликвидацията му производство по несъстоятелност, икономическият оператор следва да се счита за частично встъпил в положението на първоначалния изпълнител след корпоративно преструктуриране по смисъла на тази разпоредба.

---

(1)  ОВ C 414, 30.11.2020 г.

Решение на Съда (шести състав) от 3 февруари 2022 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — B AG/Finanzamt A

(Дело C-515/20) (1)

(Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 122 - Намалена ставка за доставките на дървесина за ползване като дърва за огрев - Разграничаване в зависимост от обективните характеристики и свойства на стоките - Форми на дървен материал, предназначени за горене, задоволяващи една и съща нужда на потребителя и намиращи се в конкуренция - Принцип на данъчен неутралитет)

(2022/C 128/03)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Ищец/Жалбоподател: B AG

Ответник: Finanzamt A

Диспозитив

1)

Член 122 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че понятието за дървесина за ползване като дърва за огрев по смисъла на този член обозначава всяка дървесина, чиито обективни свойства я определят изключително за горене.

2)

Член 122 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка, която в приложение на този член въведе намалена ставка на данъка върху добавената стойност за доставките на дървесина за ползване като дърва за огрев, може да ограничи приложното ѝ поле до някои категории на доставки на дървесина за ползване като дърва за огрев, като се позове на Комбинираната номенклатура, стига да спазва принципа на данъчен неутралитет.

3)

Принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността националното право да изключи доставката на дървени частици от облагане с намалената ставка на данъка върху добавената стойност, докато от нея се ползват доставките на други форми на дърва за огрев, при условие че в съзнанието на средния потребител дървените частици не са взаимозаменяеми с тези други форми на дърва за огрев, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

---

(1)  ОВ C 28, 25.1.2021 г.

Решение на Съда (девети състав) от 3 февруари 2022 г. (преюдициално запитване от Landgericht Frankfurt am Main — Германия) — JW, HD, XS/LOT Polish Airlines

(Дело C-20/21) (1)

(Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси - Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела - Регламент (ЕС) № 1215/2012 - Член 7, точка 1, буква б), второ тире - Специална компетентност по дела, свързани с договор - Понятие „място на изпълнение на въпросното задължение“ - Договор за доставка на услуги - Въздушен транспорт - Полет, закупен с потвърдена единна резервация и изпълнен на няколко етапа от два различни въздушни превозвача - Регламент (ЕО) № 261/2004 - Общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети - Член 7 - Право на обезщетение - Закъснение при първия етап от полета - Иск за обезщетение, предявен срещу въздушния превозвач, извършващ първия етап от полета, пред съда по мястото на пристигане на този етап от полета)

(2022/C 128/04)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Frankfurt am Main

Страни в главното производство

Жалбоподатели: JW, HD, XS

Ответник: LOT Polish Airlines

Диспозитив

Член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че при полет, който e закупен с единна резервация, потвърдена за целия маршрут, и е разделен на два или повече етапа, транспортът в които е осъществен от различни въздушни превозвачи, когато в основата на иск за обезщетение, предявен на основание на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, е само настъпило поради късно излитане закъснение на първия етап от полета и този иск е насочен срещу въздушния превозвач, който следва да осъществи първия етап от полета, мястото на неговото пристигане не може да се квалифицира като „място на изпълнение“ по смисъла на посочената разпоредба.

---

(1)  ОВ C 98, 22.3.2021 г.

Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy w Siemianowicach Śląskich (Полша), постъпило на 26 ноември 2021 г. — Provident Polska S.A./VF

(Дело C-717/21)

(2022/C 128/05)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy w Siemianowicach Śląskich

Страни в главното производство

Ищец: Provident Polska S.A.

Ответник: VF

Преюдициален въпрос

Допуска ли текстът на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който е израз на основното право, защитаващо жилището, тълкуване на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1), и по-специално на понятието „значителна неравнопоставеност“, което тълкуване позволява изпълнение на договор за потребителски кредит чрез погасяването му на вноски, събирани от търговеца само в жилището на потребителя?

---

(1)  ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 26 ноември 2021 г. — L.G./Krajowa Rada Sądownictwa

(Дело C-718/21)

(2022/C 128/06)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Жалбоподател: L.G.

Ответник: Krajowa Rada Sądownictwa

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли да се приеме, че член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз не допуска разпоредба от националното право като член 69, параграф 1b, първо изречение от Ustаwа z dnia 27 lipca 2001 r. — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон от 27 юли 2001 г. за устройството на общите съдилища) (Dz. U., 2020 г., позиция 2072), съгласно която настъпването на правни последици от декларацията на съдия за волята му да продължи да заема съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст зависи от съгласието на друг орган?

2)

Трябва ли да се приеме, че член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз не допуска тълкуване на националната разпоредба, съгласно което късно подадената декларация на съдията за волята му да продължи да заема съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст не поражда правни последици независимо от обстоятелствата във връзка с неспазването на срока и от значението на неспазването му за производството по даване на съгласие за по-нататъшното заемане на съдийска длъжност?

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 26 ноември 2021 г. — Rzecznik Praw Obywatelskich

(Дело C-720/21)

(2022/C 128/07)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Жалбоподател: Rzecznik Praw Obywatelskich (Омбудсман)

Други участници в производството: M. M., E. M., X Bank Spółka Akcyjna

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и член 2 от Договора за Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че определят допустимостта на правно средство за защита, каквото е извънредната жалба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато е необходимо „да се гарантира спазването на принципа на демократичната правова държава, прилагаща принципите на социалната справедливост“, ако упражняването на това средство за защита е необходимо, за да се гарантира ефективността на правото на Съюза?

2)

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и член 2 от Договора за Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че когато нормите на националното право предвиждат, че в случай на нарушение на принципите, залегнали в Конституцията на държава членка, влязло в сила съдебно решение може да бъде изменено или отменено чрез прилагане на средство за защита, каквото е извънредната жалба, тези норми могат да бъдат основание за отмяна или изменение на влязло в сила съдебно решение и в случай на нарушение на правото на Съюза?

3)

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и член 2 от Договора за Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че когато национален съд е нарушил правото на Съюза по начин, който води до неправилно от гледна точка на това право решение по делото, влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменено или изменено с помощта на средство за правна защита, каквото е извънредната жалба, обуславяща подобно разрешение с наличието на „грубо“ правонарушение?

Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 1 декември 2021 г. — W. Sp. z o. o./Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Łodzi

(Дело C-729/21)

(2022/C 128/08)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: W. Sp. z o. o.

Ответник: Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Łodzi

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли разпоредбите от правото на Съюза, уреждащи облагането с ДДС, да се тълкуват в смисъл, че е допустимо прилагане на разпоредба от националното право — като член 6, точка 1 от Ustawa z dnia 11 marca 2004 r. o podatku od towarów i usług (Закон от 11 март 2004 г. за данъка върху стоките и услугите, Dz.U. 2021 г., позиция 685, наричан по-нататък „Законът за ДДС“) — изключваща от облагане доставката на организирана част от предприятие, без прилагането на изключването да зависи от условието, посочено в член 19 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), а именно да е налице правоприемство между прехвърлител и приобретател?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли за прилагането на изключването по член 6, точка 1 от Закона за ДДС да се прехвърлят всички активи на такава организирана част от имуществото на прехвърлителя, докато промяна в това отношение (по-специално липсата на поемане на договори за застраховане и управление на прехвърляното имущество) означава, че е имало облагаема доставка на стоки?

---

(1)  ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

Преюдициално запитване от Győri Járásbíróság (Унгария), постъпило на 14 декември 2021 г. — JH/Wizz Air Hungary Légiközlekedési Zrt. (Wizz Air Hungary Zrt.)

(Дело C-771/21)

(2022/C 128/09)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Győri Járásbíróság (Районен съд Дьор, Унгария)

Страни в главното производство

Ищца: JH

Ответник: Wizz Air Hungary Légiközlekedési Zrt. (Wizz Air Hungary Zrt.)

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (1) да се тълкува в смисъл, че въздушният превозвач е длъжен да предприеме разумни мерки, за да избегне отмяната на полет дори в случай на оневиняващи извънредни обстоятелства?

2)

Ако Съдът отговори утвърдително на първия въпрос, длъжен ли е въздушният превозвач на основание на изискването за разумни мерки: a) да се върне с определения за извършване на съответния полет самолет — който поради буря е бил пренасочен към съседно летище — за да вземе пътниците на посочения полет веднага щом полетното време на членовете на екипажа позволи това и следователно да осъществи полета? При утвърдителен отговор, длъжен ли въздушният превозвач да направи това дори ако за целите на извършването на други полети, за които е бил предназначен посоченият самолет, превозвачът трябва да осигури друг самолет и заместващ екипаж на летището на излитане на тези полети, което е летището на домуване на въздушния превозвач? б) да извърши трансфер на пътниците посредством автомобилен транспорт до определения за осъществяване на полета самолет, който поради буря е бил пренасочен към съседно летище, намиращо се на 140 километра разстояние, и да извърши полета оттам? в) да изпрати заместващ самолет или да извърши трансфер на пътниците посредством автомобилен транспорт до заместващия самолет, изпратен до съседно летище, и по този начин да осъществи полета?

---

(1)  OB L 46, 2004г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218.

Жалба, подадена на 15 декември 2021 г. от Aeris Invest Sàrl срещу решението, постановено от Общия съд (трети разширен състав) на 6 октомври 2021 г. по дело T-827/17, Aeris Invest Sàrl/ЕЦБ

(Дело C-782/21 P)

(2022/C 128/10)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Aeris Invest Sàrl (представители: R. Vallina Hoset, E. Galán Burgos и M. Varela Suárez, abogados)

Други страни в производството: Европейска централна банка, Европейска комисия и Banco Santander, S.A.

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на трети разширен състав на Общия съд от 6 октомври 2021 г., Aeris Invest/ЕЦБ, T-827/17, EU:T:2021:660,

—

да се уважат исканията на Aeris Invest, изтъкнати в първоинстанционното производство, и по-специално да се обяви недействителността на решенията на Европейската централна банка от 7 ноември 2017 г., LS/MD/17/405, LS/MD/17/419, LS/MD/17/406, с които се отказва достъпа до серия документи относно неплатежоспособността и преструктурирането на Banco Popular Español, S.A., както и относно салдото по депозита и спешната помощ за ликвидност (СПЛ), допусната в полза на Banco Popular Español, S.A. и

—	да се осъди Европейската централна банка да заплати съдебните разноски в съответствие с предвиденото в член 184 от Процедурния правилник на Съда.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата си срещу обжалваното решение.

—

В рамките на първото основание жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), тъй като: (i) в рамките на дело T-628/17 не било възможно да се претендира достъп до поисканите документи и (ii) това решение възпрепятствало жалбоподателя да упражни правото си на ефективни правни средства за защита, а освен това засилвало неравенството на процесуалните възможности на страните. Във всички случаи подобно ограничение на член 47 от Хартата не било обосновано съгласно член 52, параграф 1 от Хартата.

—

В рамките на второто основание жалбоподателят поддържа, че обжалваното съдебно решение нарушава Решение 2004/258/ЕО на Европейската централна банка от 4 март 2004 година относно публичния достъп до документи на Европейската централна банка (наричано по-нататък „Решение 2004/258“) (1) във връзка с член 47 от Хартата. По-специално обжалваното съдебно решение нарушавало членове 1, 2 и 6 от Решение 2004/258, тъй като тълкувало целта на последното по начин, който противоречи на основните права.

---

(1)  OВ L 80от 18 март 2004 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 5, стр. 229.

Преюдициално запитване от Kammergericht Berlin (Германия), постъпило на 21 декември 2021 г. — Deutsche Wohnen SE/Staatsanwaltschaft Berlin

(Дело C-807/21)

(2022/C 128/11)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Kammergericht Berlin

Страни в главното производство

Административнонаказателно производство срещу: Deutsche Wohnen SE

Друга страна в производството: Staatsanwaltschaft Berlin

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 83, параграфи 4—6 от ОРЗД (1) да се тълкува в смисъл, че въвежда в националното право характерното за членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС функционално понятие за предприятие и принципа на отговорността на функционалната единица, като последица от което чрез разширяване на залегналия в член 30 от OWiG принцип на отговорността на правния субект производството по налагане на административни наказания може да се води пряко срещу предприятия и за санкционирането на последните не е необходимо да се установява наличието на административно нарушение, извършено от идентифицирано физическо лице, евентуално при наличие на всички признаци от обективна и субективна страна?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 83, параграфи 4—6 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че предприятието трябва да е извършило виновно нарушението, опосредствано от негов служител (срв. член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (2)), или за санкционирането на предприятието по принцип е достатъчно и само да е налице обективно неизпълнение на задължения от негова страна (обективна отговорност)?

---

(1)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

Иск, предявен на 22 декември 2021 г. — Европейска комисия/Унгария

(Дело C-823/21)

(2022/C 128/12)

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Azéma, L. Grønfeldt, Tokár A. и J. Tomkin)

Ответник: Унгария

Искания на ищеца

—

Да се обяви, че Унгария не е изпълнила задълженията си съгласно член 6 от Директива 2013/32, (1) тълкуван във връзка с член 18 от Хартата, като по отношение на гражданите на трети страни, намиращи се на унгарска територия, включително на границите ѝ, обуславя възможността за достъп до процедурата за международна закрила и за подаване на молба за международна закрила с изпълнение на изискването да са провели преди това процедура пред дипломатическо представителство на Унгария в трета страна,

—	да се осъди Унгария да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Що се отнася до уредбата на правото на убежище, въведена в Унгария със Закон LVIII от 2020 г., приета с предварителен характер, но чието действие е продължено впоследствие няколкократно, всички лица с малки изключения, които решат за подадат молба за убежище в тази държава, трябва да представят преди това писмо за намерения в посолството на Унгария в Белград или Киев и едва след положителен отговор на това писмо за намерения и издаване на разрешение за влизане е възможен достъпът до процедурата за международна закрила.

Комисия приема, че тази нова процедура за предоставяне на убежище е несъвместима с член 6 от Директива 2013/32 относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, тълкуван в светлината на член 18 от Хартата.

Действително, правото на „достъп до процедурата“, гарантирано от член 6 от Директивата, предполага преди всичко възможност гражданите на трети страни, които се намират на територията на държава членка, включително на границите ѝ, да отправят молба за международна закрила.

Въпреки това, от приложимите разпоредби на Закон LVIII от 2020 г. следва, че, ако гражданите на трети страни, които се намират на унгарска територия, включително на границите ѝ, изразят желание да получат международна закрила, унгарските органи няма да счетат това волеизявление като отправяне на молба за международна закрила по смисъла на Директива 2013/32. Молбата не се регистрира и на заинтересуваното лице не се признават правата, съответстващи на молителя. Вместо това, за да подаде молбата си, заинтересуваното лице трябва да напусне унгарската територия, да се завърне в третата страна и да започне предварителна процедура пред посолството на Унгария в тази страна.

---

(1)  Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стp. 60).

Преюдициално запитване от Hanseatisches Oberlandesgericht Hamburg (Германия), постъпило на 23 декември 2021 г. — Syngenta Agro GmbH/Agro Trade Handelsgesellschaft mbH

(Дело C-830/21)

(2022/C 128/13)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Hanseatisches Oberlandesgericht Hamburg

Страни в главното производство

Ищец: Syngenta Agro GmbH

Ответник: Agro Trade Handelsgesellschaft mbH

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 1 във връзка с приложение I, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 547/2011 (1) да се тълкува в смисъл, че в случай на паралелен внос на продукт за растителна защита се изисква при продажба в друга държава членка върху опаковката да се посочва името и адресът на притежателя на разрешението от държавата членка по произход, от която е внесен продуктът за растителна защита?

2)

Трябва ли член 1 във връзка с приложение I, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 547/2011 да се тълкува в смисъл, че в случай на паралелен внос на продукт за растителна защита се изисква върху опаковката задължително да се посочва в непроменен вид първоначално определеният от производителя партиден номер, или споменатата разпоредба допуска паралелният вносител да премахва първоначалния партиден номер и да поставя върху опаковката собствен идентификационен номер, ако този вносител води документация, от която е видно съответствието на използваните от него партидни номера с тези на притежателя на разрешението за паралелно внасяния продукт за растителна защита?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 547/2011 на Комисията от 8 юни 2011 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за етикетиране на продукти за растителна защита (ОВ L 155, 2011 г., стр. 176).

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 3 януари 2022 г. — Green Network SpA/SF, YB, Autorità di Regolazione per Energia Reti e Ambiente (ARERA)

(Дело C-5/22)

(2022/C 128/14)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Въззивник: Green Network SpA

Въззивеми: SF, YB, Autorità di Regolazione per Energia Reti e Ambiente (ARERA)

Преюдициални въпроси

1)

Може ли европейската правна уредба, която се съдържа в Директива 72/2009 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. — и по-специално в член 37, параграфи 1 и 4, който урежда правомощията на регулаторните органи, и в приложение I — да се тълкува в смисъл, че обхваща и правомощието на Регулаторния орган на италианския пазар на електроенергия (ARERA) да разпореди на дружествата, осъществяващи дейност в сектора на електроенергията, да възстановят на клиентите, включително бивши и неизправни, сума, която съответства на таксата, която са платили за покриване на разходите за административно управление в изпълнение на договорна клауза, за която е била наложена санкция от същия орган?

2)

Може ли европейската правна уредба, която се съдържа в Директива 72/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. — и по-специално в член 37, параграфи 1 и 4, който урежда правомощията на регулаторните органи, и в приложение I — да се тълкува в смисъл, че режимът за обезщетение и възстановяване на суми, който се прилага спрямо клиентите на пазара на електроенергия, ако операторът на пазара не е постигнал договореното качество на услугата, обхваща и възстановяването на платена от клиентите такса, изрично предвидена в клауза на подписания и приет договор, която няма никаква връзка с качеството на самата услуга, а е предвидена с цел покриване на разходите за административно управление на икономическия оператор?

---

(1)  Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 55).

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 11 януари 2022 г. — Volkswagen Group Italia S.p.A., Volkswagen Aktiengesellschaft/Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

(Дело C-27/22)

(2022/C 128/15)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Volkswagen Group Italia S.p.A., Volkswagen Aktiengesellschaft

Ответник: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

Преюдициални въпроси

1)	Могат ли санкциите, наложени във връзка с нелоялни търговски практики съгласно националната правна уредба за прилагане на Директива 2005/29/ЕО (1), да се квалифицират като административни санкции с наказателноправен характер?

2)

Трябва ли член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в хода на съдебното производство да се потвърди и да влезе в сила административна имуществена санкция с наказателноправен характер по отношение на юридическо лице за неправомерни действия, съставляващи нелоялни търговски практики, за които то междувременно е осъдено с влязла в сила присъда в друга държава членка, когато втората присъда е влязла в сила преди формирането на сила на пресъдено нещо в производството по обжалване на първата административна имуществена санкция с наказателноправен характер?

3)

Могат ли разпоредбите на Директива 2005/29, и по-специално член 3, параграф 4 и член 13, параграф 2, буква д), да обосноват дерогация от забраната ne bis in idem, установена в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (впоследствие включена в Договора за Европейския съюз с член 6 ДЕС) и в член 54 от Шенгенската конвенция?

---

(1)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).

Жалба, подадена на 27 януари 2022 г. от Румъния, срещу решението, постановено от Общия съд (десети състав) на 10 ноември 2021 г. по дело T-495/19, Румъния/Комисия

(Дело C-54/22 P)

(2022/C 128/16)

Език на производството: румънски

Страни

Жалбоподател: Румъния (представители: E. Gane, L. Liţu, L.-E. Baţagoi)

Други страни в производството: Европейска комисия, Унгария

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—

да обяви жалбата за допустима, да отмени решението на Общия съд по дело T-495/19 в частта му относно разглеждането на основанието, свързано с нарушението на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, и да се произнесе по дело T-495/19, като уважи искането за отмяна на Решение (ЕС) 2019/721 на Комисията, или

—

да обяви жалбата за допустима, да отмени решението на Общия съд по дело T-495/19 в частта му относно разглеждането на основанието, свързано с нарушението на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, и да върне дело T-495/19 за ново разглеждане от Общия съд, който да уважи жалбата за отмяна и да отмени Решение (ЕС) 2019/721 на Комисията,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си Румъния изтъква едно основание — нарушение на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 във връзка с член 5, параграф 2 от Договора за Европейския съюз.

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е нарушил следните разпоредби.

i)

На първо място, с тълкуването си на условията, при които Комисията може да откаже регистрацията на европейска гражданска инициатива — по специално като приема, че подобен отказ може да има само когато може изцяло да се изключи възможността Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите. Подобна инициатива обаче се намира очевидно извън обхвата на правомощията на Комисията, които ѝ позволяват да представи предложение за правен акт, когато вследствие на правна преценка in abstracto на предложените мерки съществуват сериозни съмнения, че такива мерки могат да бъдат приети въз основа на Договорите.

ii)

На второ място, с тълкуването си във връзка с възможността на Комисията да регистрира предложение за европейска гражданска инициатива с резерви или условно. В такъв случай обаче Комисията трябва да вземе предвид всички задължителни и факултативни сведения, представени от организаторите, и не може да ги пренебрегне дори частично.

Решение на Общия съд от 26 януари 2022 г. — Intel Corporation/Комисия

(Дело T-286/09 RENV) (1)

(Конкуренция - Злоупотреба с господстващо положение - Пазар на микропроцесори - Решение, с което се констатира нарушение на член 102 ДФЕС и на член 54 от Споразумението за ЕИП - Отстъпки за лоялност - „Голи“ ограничения - Квалифициране на дадена практика като злоупотреба - Анализ на също толкова ефективния конкурент - Обща стратегия - Единно и продължавано нарушение)

(2022/C 128/17)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Intel Corporation, Inc. (Уилмингтън, Делауеър, Съединени американски щати) (представители: A. Parr, solicitor, D. Beard, QC, и J. Williams, barrister)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. Christoforou, V. Di Bucci, N. Khan и M. Kellerbauer)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Association for Competitive Technology, Inc. (Вашингтон, окръг Колумбия, Съединени американски щати) (представители: J.-F. Bellis и K. Van Hove, адвокати)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Union fédérale des consommateurs — Que choisir (UFC — Que choisir) (Париж, Франция) (представител: E. Nasry, avocate)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2009) 3726 окончателен на Комисията от 13 май 2009 година относно производство по член [102 ДФЕС] и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/C-3/37.990 — Intel) или при условията на евентуалност за отмяна, или за намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба.

Диспозитив

1)	Отменя член 1, букви а)—д) и член 2 от Решение C(2009) 3726 окончателен на Комисията от 13 май 2009 година относно производство по член [102 ДФЕС] и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/C-3/37.990 — Intel).

2)	Отменя член 3 от Решение C(2009) 3726 окончателен в частта единствено, която се отнася до член 1, букви а)—д) от същото решение.

3)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)

Осъжда Комисията да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски във връзка с производствата пред Общия съд по дела T-286/09 и T-286/09 RENV, както и във връзка с производството по обжалване пред Съда по дело C-413/14 P, също две трети от съдебните разноски в същите производства на Intel Corporation, Inc. и на Association for Competitive Technology, Inc., като от своя страна Intel Corporation и Association for Competitive Technology понасят една трета от направените от тях поотделно съдебни разноски.

5)	Осъжда Union fédérale des consommateurs — Que choisir (UFC — Que choisir) да понесе направените от него съдебни разноски във връзка с производствата пред Общия съд по дела T-286/09 и T-286/09 RENV и във връзка с производството по обжалване пред Съда по дело C-413/14 P.

---

(1)  ОВ C 220, 12.9.2009 г.

Решение на Общия съд от 9 февруари 2022 г. — QI и др./Комисия и ЕЦБ

(Дело T-868/16) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Икономическа и парична политика - Преструктуриране на гръцкия публичен дълг - Споразумение за обмен на ценни книжа в полза само на централните банки на Евросистемата - Участие на частния сектор - Клаузи за колективно действие - Частни кредитори - Кредитори от публичния сектор - Вменяване на отговорност - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти - Член 63, параграф 1 ДФЕС - Членове 120 — 127 ДФЕС и член 352, параграф 1 ДФЕС - Право на собственост - Равно третиране)

(2022/C 128/18)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: QI и още 15 ищци, чиито имена фигурират в приложение към решението (представител: S. Pappas, avocat)

Ответници: Европейска комисия (представители: J.-P. Keppenne, L. Flynn и T. Maxian Rusche) и Европейска централна банка (представители: K. Laurinavičius и M. Szablewska, подпомагани от H.-G. Kamann, avocat)

Встъпили страни в подкрепа на ответниците: Европейски съвет, Съвет на Европейския съюз (представители: K. Michoel, E. Chatziioakeimidou и J. Bauerschmidt)

Предмет

Иск на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които ищците твърдят, че са претърпели вследствие на задължителната замяна на държавни дългови инструменти в рамките на преструктурирането на гръцкия публичен дълг през 2012 г. във връзка с участието на частните инвеститори, което предполага прилагането на клаузи за колективно действие поради действия и актове, по-специално на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията и на ЕЦБ

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда QI и останалите ищци, чиито имена фигурират в приложение, да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия и от Европейската централна банка (ЕЦБ).

3)	Европейският съвет и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 30, 30.1.2017 г.

Решение на Общия съд от 2 февруари 2022 г. — Scania и др./Комисия

(Дело T-799/17) (1)

(Конкуренция - Картели - Пазар на производителите на камиони - Решение за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Споразумения и съгласувани практики относно продажните цени на камионите, времевия график за въвеждане на технологии за емисии на вредни газове и прехвърлянето върху клиентите на разходите за тези технологии - Поетапна във времето „хибридна“ процедура - Презумпция за невиновност - Принцип на безпристрастност - Харта на основните права - Единно продължено нарушение - Ограничение на конкуренцията с оглед на целта - Географски обхват на нарушението - Глоба - Пропорционалност - Равно третиране - Правомощие за пълен съдебен контрол)

(2022/C 128/19)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Scania AB (Сьодертеле, Швеция), Scania CV AB (Сьодертеле), Scania Deutschland GmbH (Кобленц, Германия) (представители: D. Arts, F. Miotto, C. Pommiès, K. Schillemans, C. Langenius, L. Ulrichs, P. Hammarskiöld, S. Falkner и N. De Backer, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: M. Farley и L. Wildpanner)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2017) 6467 final на Комисията от 27 септември 2017 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) (Дело AT.39824 — Камиони) или при условията на евентуалност за намаляване на размера на глобите, наложени на жалбоподателите с посоченото решение

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Scania AB, Scania CV AB и Scania Deutschland GmbH понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 42, 5.2.2018 г.

Решение на Общия съд от 2 февруари 2022 г. — Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo/Комисия (Ангажименти на „Газпром“)

(Дело T-616/18) (1)

(Конкуренция - Злоупотреба с господстващо положение - Пазари на газ в Централна и Източна Европа - Решение, с което предложените от предприятие индивидуални ангажименти стават задължителни - Член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 - Адекватност на ангажиментите с оглед на опасенията за конкуренцията, посочени първоначално в изложението на възраженията - Отказ на Комисията да изиска ангажименти по някои от първоначалните опасения - Принцип на добра администрация - Прозрачност - Задължение за мотивиране - Цели на енергийната политика на Съюза - Принцип на енергийна солидарност - Злоупотреба с власт)

(2022/C 128/20)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. (Варшава, Полша) (представители: K. Karasiewicz, radca prawny, T. Kaźmierczak, K. Kicun и P. Moskwa, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Meessen и J. Szczodrowski)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Република Литва (представители: K. Dieninis и R. Dzikovič), Република Полша (представители: B. Majczyna и M. Nowacki), Overgas Inc. (София, България) (представители: S. Gröss и S. Cappellari, адвокати)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Gazprom PJSC (Москва, Русия), Gazprom export LLC (Санкт Петербург, Русия) (представители: J. Karenfort, J. Hainz, B. Evtimov, N. Tuominen, J. Heithecker, адвокати, и D. O’Keeffe, solicitor)

Предмет

Искане по член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2018) 3106 окончателен на Комисията от 24 май 2018 година относно производство по член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП (преписка AT.39816 — Доставки на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. понася направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия, Gazprom PJSC и Gazprom export LLC.

3)	Република Литва, Република Полша и Overgas Inc. понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 4, 7.1.2019 г.

Решение на Общия съд от 9 февруари 2022 г. — Taminco и Arysta LifeScience Great Britain/Комисия

(Дело T-740/18) (1)

(Продукти за растителна защита - Активно вещество тирам - Неподновяване на одобрението - Регламент (ЕО) № 1107/2009 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012 - Право на защита - Процесуално нарушение - Явна грешка в преценката - Компетентност на ЕОБХ - Пропорционалност - Принцип на предпазните мерки - Равно третиране)

(2022/C 128/21)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Taminco BVBA (Гент, Белгия), Arysta LifeScience Great Britain Ltd (Единбург, Обединено кралство) (представители: C. Mereu и M. Grunchard, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представител: Г. Колева)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяната на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1500 на Комисията от 9 октомври 2018 година относно неподновяването на одобрението на активното вещество тирам и за забрана на употребата и продажбата на семена, третирани с продукти за растителна защита, съдържащи тирам, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (ОВ L 254, 2018 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Taminco BVBA и Arysta LifeScience Great Britain Ltd понасят направените от тях съдебни разноски и тези на Европейската комисия в рамките на настоящото производство по обжалване.

3)	Taminco понася направените от него съдебни разноски и тези на Комисията в рамките на обезпечителното производство.

---

(1)  ОВ C 72, 25.2.2019 г.

Решение на Общия съд от 2 февруари 2022 г. — Pilatus Bank и Pilatus Holding/ЕЦБ

(Дело T-27/19) (1)

(Икономическа и парична политика - Пруденциален надзор над кредитните институции - Конкретни надзорни задачи, възложени на ЕЦБ - Решение за отнемане на лиценза на кредитна институция - Привличане на основен акционер като обвиняем в трета държава - Критерий за репутация - Възприемане на репутацията от страна на пазара - Презумпция за невиновност - Пропорционалност - Право на защита)

(2022/C 128/22)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Pilatus Bank plc (Та Шбиш, Малта), Pilatus Holding Ltd. (Та Шбиш) (представител: O. Behrends, адвокат)

Ответник: Европейска централна банка (представители: E. Yoo, M. Puidokas и A. Karpf)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: D. Triantafyllou, A. Nijenhuis и A. Steiblytė)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение от 2 ноември 2018 г. на ЕЦБ, с което на Pilatus Bank се отнема лиценз за извършване на дейност на кредитна институция

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Pilatus Bank plc и Pilatus Holding Ltd. понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейска централна банка (ЕЦБ).

3)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 72, 25.2.2019 г.

Решение на Общия съд от 9 февруари 2022 г. — AMVAC Netherlands/Комисия

(Дело T-317/19) (1)

(Продукти за растителна защита - Активно вещество етопрофос - Неподновяване на одобрението - Регламент (ЕО) № 1107/2009 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012 - Право на защита - Явна грешка в преценката - Правна сигурност - Пропорционалност - Принцип на предпазните мерки)

(2022/C 128/23)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: AMVAC Netherlands BV (Амстердам, Нидерландия) (представители: C. Mereu, M. Grunchard и S. Englebert, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castilla Contreras и A. Dawes)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/344 на Комисията от 28 февруари 2019 година за неподновяване на одобрението на активното вещество етопрофос в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (OB L 62, 2019 г., стр. 7)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	AMVAC Netherlands BV понася направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия в настоящото производство и в обезпечителното производство.

---

(1)  ОВ C 263, 5.8.2019 г.

Решение на Общия съд от 2 февруари 2022 г. — Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo/Комисия (Отхвърляне на жалба до Комисията)

(Дело T-399/19) (1)

(Конкуренция - Злоупотреба с господстващо положение - Пазари на газ в Централна и Източна Европа - Решение за отхвърляне на жалба - Липса на интерес за Съюза - Изключение поради действията на държавата - Задължение за надлежно разглеждане - Процесуални права по Регламент (ЕО) № 773/2004)

(2022/C 128/24)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. (Варшава, Полша) (представители: K. Karasiewicz, radca prawny, T. Kaźmierczak, K. Kicun и P. Moskwa, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Ernst, G. Meessen и J. Szczodrowski)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Gazprom PJSC (Москва, Русия), Gazprom export LLC (Санкт Петербург, Русия) (представители: J. Karenfort, J. Hainz, B. Evtimov, N. Tuominen, J. Heithecker, адвокати, и D. O’Keeffe, solicitor)

Предмет

Искане по член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2019) 3003 окончателен на Комисията от 17 април 2019 година за отхвърляне на жалба (преписка AT.40497 — Полски цени на газа).

Диспозитив

1)	Отменя Решение C(2019) 3003 окончателен на Европейската комисия от 17 април 2019 година за отхвърляне на жалба (преписка AT.40497 — Полски цени на газа).

2)	Комисията понася направените от нея съдебни разноски и тези на Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A.

3)	Gazprom PJSC и Gazprom export LLC понасят неправните от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 288, 26.8.2019 г.

Решение на Общия съд от 9 февруари 2022 г. — Elevolution — Engenharia/Комисия

(Дело T-652/19) (1)

(Обществени поръчки - Финансов регламент - Отстраняване от процедурите за възлагане на поръчки и за предоставяне на безвъзмездни средства от ЕФР за срок от три години - Задължение за мотивиране - Принцип на добра администрация - Право на изслушване - Явна грешка в преценката - Пропорционалност)

(2022/C 128/25)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Elevolution — Engenharia, SA (Амадора, Португалия) (представители: M. Marques Mendes, R. Campos, A. Dias Henriques, M. Troncoso Ferrer и C. García Fernández, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представител: I. Melo Sampaio)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 12 юли 2019 г. да отстрани жалбоподателя за срок от три години от процедурите за възлагане на поръчки и за предоставяне на безвъзмездни средства от Европейския фонд за развитие (ЕФР) и да публикува информация за това отстраняване

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Elevolution — Engenharia, SA да заплати съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство.

---

(1)  ОВ C 399, 25.11.2019 г.

Решение на Общия съд от 26 януари 2022 г. — Leonardo/Frontex

(Дело T-849/19) (1)

(Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Услуги за въздушно наблюдение - Жалба за отмяна - Липса на правен интерес - Недопустимост - Извъндоговорна отговорност)

(2022/C 128/26)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Leonardo SpA (Рим, Италия) (представители: M. Esposito, F. Caccioppoli и G. Calamo, адвокати)

Ответник: Европейска агенция за гранична и брегова охрана (представители: H. Caniard, C. Georgiadis, A. Gras и S. Drew, подпомагани от M. Umbach, F. Biebuyck, V. Ost и M. Clarich, адвокати)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на обявлението за обществена поръчка FRONTEX/OP/888/2019/JL/CG от 18 октомври 2019 г., озаглавено „Система за дистанционно управляеми летателни апарати (RPAS) за морско наблюдение от въздуха със средна височина и голяма продължителност на полета“, поправено, на приложените към него актове, на публикуваните от Frontex въпросници, на протокола от информативната среща, организирана на 28 октомври 2019 г. в помещенията на Frontex, на решението за възлагане на тази обществена поръчка, както и на всеки друг предварителен, свързан или последващ акт, и от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение на претърпените вследствие на това от жалбоподателя вреди

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Leonardo SpA понася направените от него разноски, както и тези на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), включително по обезпечителните производства.

---

(1)  ОВ C 54, 17.2.2020 г.

Решение на Общия съд от 9 февруари 2022 г. — Van Walle/ECDC

(Дело T-33/20) (1)

(Публична служба - Срочно наети служители - Персонал на ECDC - Атестационен доклад за 2018 г. - Свобода на изразяване - Задължение за мотивиране - Случай, за който се налагат специални мотиви - Явна грешка в преценката - Задължение за полагане на грижа - Право на изслушване)

(2022/C 128/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ivo Van Walle (Йерфела, Швеция) (представители: L. Levi и A. Champetier, адвокати)

Ответник: Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (представители: J. Mannheim, подпомаган от D. Waelbroeck и A. Duron, адвокати)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяната на атестационния доклад на жалбоподателя за 2018 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Ivo Van Walle понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC).

---

(1)  ОВ C 103, 30.3.2020 г.

Решение на Общия съд от 26 януари 2022 г. — Diego/EUIPO — Forbo Financial Services (WOOD STEP LAMINATE FLOORING)

(Дело T-498/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „WOOD STEP LAMINATE FLOORING“ - По-ранна международна словна марка „STEP“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Свободно движение на стоки)

(2022/C 128/28)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Diego Kereskedelmi és Szolgáltató Kft. (Дабас, Унгария) (представител: P. Jalsovszky, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: T. Frydendahl и A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Forbo Financial Services AG (Бар, Швейцария) (представител: F. Kramer, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 4 юни 2020 г. (преписка R 1630/2019-1) относно производство по възражение между Forbo Financial Services и Diego Kereskedelmi és Szolgáltató

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Diego Kereskedelmi és Szolgáltató Kft. да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 339, 12.10.2020 г.

Решение на Общия съд от 2 февруари 2022 г. — LU/ЕИБ

(Дело T-536/20) (1)

(Публична служба - Персонал на ЕИБ - Политика относно защитата на достойнството на работното място - Психически тормоз - Производство по разследване - Жалба за отмяна - Окончателен доклад на комитета по разследване - Подготвителен акт - Недопустимост - Решение, с което се отхвърля жалбата - Акт с неблагоприятни последици - Допустимост - Член 41 от Хартата на основните права - Право на защита - Право на изслушване - Задължение за мотивиране - Отговорност)

(2022/C 128/29)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: LU (представител: B. Maréchal, адвокат)

Ответник: Европейска инвестиционна банка (представители: G. Faedo и K. Carr, подпомагани от J. Currall и B. Wägenbaur, адвокати)

Предмет

Жалба на основание член 270 ДФЕС и член 50а, параграф 1 от Статута на Съда на Европейския съюз, от една страна, по същество за отмяна на окончателния доклад от 13 май 2020 г. на комитета по разследване в областта на зачитането на достойнството на работното място, както и на решението на председателя на ЕИБ от 26 май 2020 г., с което е отхвърлена жалбата за тормоз на жалбоподателя, и от друга страна, за присъждане на обезщетение за претърпените от жалбоподателя вреди

Диспозитив

1)	Отменя решението на председателя на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от 26 май 2020 г., с което е отхвърлена жалбата за тормоз, подадена от LU.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда ЕИБ да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 399, 23.11.2020 г.

Решение на Общия съд от 9 февруари 2022 г. — Calzaturificio Emmegiemme Shoes/EUIPO — Inticom (MAIMAI MADE IN ITALY)

(Дело T-589/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз MAIMAI MADE IN ITALY - По-ранна словна марка на Европейския съюз YAMAMAY - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Реално използване на по-ранната марка - Допустимост на новите доказателства - Промяна на отличителния характер)

(2022/C 128/30)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Calzaturificio Emmegiemme Shoes Srl (Сурано, Италия) (представител: R. Fragalà, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Capostagno)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Inticom SpA (Галарате, Италия)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 14 юли 2020 г. (преписка R 1874/2018-2) във връзка с производство по възражение между Inticom и Calzaturificio Emmegiemme Shoes

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Calzaturificio Emmegiemme Shoes Srl да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 378, 9.11.2020 г.

Решение на Общия съд от 2 февруари 2022 г. — Canisius/EUIPO — Beiersdorf (CCLABELLE VIENNA)

(Дело T-694/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „CCLABELLE VIENNA“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „LABELLO“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 128/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Maria Alexandra Canisius (Виена, Австрия) (представител: H. Asenbauer, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: T. Frydendahl и D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Beiersdorf AG (Хамбург, Германия) (представители: J. Fuhrmann и V. von Bomhard, avocats)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 16 септември 2020 г. (преписка R 2233/2019-4), постановено в производство по възражение със страни Beiersdorf и г-жа Canisius

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Maria Alexandra Canisius да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 28, 25.1.2021 г.

Решение на Общия съд от 2 февруари 2022 г. — Maternus/EUIPO — adp Gauselmann (WILD)

(Дело T-116/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „WILD“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 52, параграф 1, буква a) и член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква а) и член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 128/32)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Maternus GmbH (Мюнхен, Германия) (представители: M. Zoebisch и R. Drozdz, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: R. Manea и E. Markakis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: adp Gauselmann GmbH (Еспелкамп, Германия) (представител: K. Mandel, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 9 декември 2020 г. (преписка R 932/2019-1) относно производство за обявяване на недействителност със страни adp Gauselmann и Maternus

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Maternus GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 148, 26.4.2021 г.

Решение на Общия съд от 2 февруари 2022 г. — Novelis Deutschland/EUIPO — CU.CO. (Грил плоча)

(Дело T-173/21) (1)

(Промишлен дизайн на Общността - Производство по обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ грил плоча - По-ранен промишлен дизайн на Общността - Основания за обявяване на недействителност - Липса на оригиналност - Член 6 от Регламент (ЕО) № 6/2002)

(2022/C 128/33)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Novelis Deutschland GmbH (Гьотинген, Германия) (представител: U. Herberth, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: E. Markakis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Cuki Cofresco Srl (CU.CO.) (Волпиано, Италия) (представители: L. Saglietti et E. Bianco, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 1 февруари 2021 г. (преписка R 1856/2019-3), постановено в производство по обявяване на недействителност със страни Cuki Cofresco и Novelis Deutschland

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Novelis Deutschland GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 217, 7.6.2021 г.

Решение на Общия съд от 2 февруари 2022 г. — Vita Zahnfabrik/EUIPO — VIPI Produtos Odontológicos („VITABLOCS TriLuxe forte“)

(Дело T-202/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Словна марка „VITABLOCS TriLuxe forte“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „TRILUX“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 128/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Vita Zahnfabrik H. Rauter GmbH & Co. KG (Бад Зекинген, Германия) (представители: A. Theis и F. Hauck, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: T. Frydendahl и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: VIPI Indústria, Comércio, Exportação E Importação De Produtos Odontológicos LTDA (Пирасунунга, Бразилия) (представител: J. Blum, solicitor)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 9 февруари 2021 г. (преписка R 818/2020-4), постановено в производство по възражение със страни VIPI Indústria, Comércio, Exportação E Importação De Produtos Odontológicos и Vita Zahnfabrik H. Rauter

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Vita Zahnfabrik H. Rauter GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 217, 7.6.2021 г.

Решение на Общия съд от 26 януари 2022 г. — Meta Cluster/EUIPO (Clustermedizin)

(Дело T-233/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „Clustermedizin“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 128/35)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Meta Cluster GmbH (Пирбаум, Германия) (представител: H. Baumann, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Bosse и D. Hanf)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 22 февруари 2021 г. (преписка R 2127/2020-4) относно заявка за регистрация на словния знак „Clustermedizin“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Meta Cluster GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 242, 21.6.2021 г.

Определение на Общия съд от 17 декември 2021 г. — Legakis и др./Съвет

(Дело T-765/14) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Икономическа и парична политика - Програма за подкрепа за стабилност на Кипър - Декларации на Еврогрупата от 16 и 25 март 2013 г. относно Кипър - Декларация на председателя на Еврогрупата от 21 март 2013 г. относно Кипър - Погрешно посочване на ответника - Явна недопустимост)

(2022/C 128/36)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищци: Georgios Legakis (Палайо Фалиро, Гърция), Myrto Panagiota Legaki (Палайо Фалиро), Maria Legaki (Палайо Фалиро), Melina Legaki (Палайо Фалиро) (представител: V. Christianos, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. de Gregorio Merino, E. Chatziioakeimidou, M. Balta и E. Dumitriu-Segnana)

Предмет

Искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които ищците твърдят, че са претърпели вследствие на декларациите на Еврогрупата от 16 и 25 март 2013 г. и на декларацията на председателя на Еврогрупата от 21 март 2013 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля иска като явно недопустим.

2)	Осъжда г-н Georgios Legakis, г-жа Myrto Panagiota Legaki, г-жа Maria Legaki и г-жа Melina Legaki да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 34, 2.2.2015 г.

Определение на Общия съд от 14 януари 2022 г. — Alauzun и др./Комисия и EMA

(Дело T-418/21) (1)

(Жалба за отмяна - Лекарствени продукти за хуманна употреба - Изменение на условното разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт за хуманна употреба „Comirnaty“ - Акт, неподлежащ на обжалване - Подготвителен акт - Липса на правен интерес - Липса на пряко засягане - Липса на лично засягане - Ненормативен акт - Недопустимост)

(2022/C 128/37)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Virginie Alauzun (Saint-Cannat, Франция) и 774 други жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение към определението (представител: F. Di Vizio, avocat)

Ответници: Европейска комисия (представители: O. Beynet, L. Haasbeek и K. Mifsud-Bonnici), Европейска агенция по лекарствата (представители: S. Drosos, C. Schultheiss и S. Marino)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на Решение за изпълнение C(2021) 4034 окончателен от 31 май 2021 г. на Комисията за изменение на условното разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт за хуманна употреба „Comirnaty“ — иРНК ваксина срещу COVID-19 (нуклеозидно модифицирана), предоставено с Решение за изпълнение C(2020) 9598 окончателен, и от друга страна, на становището на EMA от 28 май 2021 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда г-жа Virginie Alauzun и останалите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 338, 23.8.2021 г.

Жалба, подадена на 22 януари 2022 г. — Dado Ceramica и др./EUIPO — Italcer (Piastrelle)

(Дело T-40/22)

(2022/C 128/38)

Език на жалбата: италиански

Страни

Жалбоподатели: Dado Ceramica Srl (Сан Джовани ин Персичето, Италия), Antica Ceramica Rubiera Srl (Рубиера, Италия) и Star-Gres sp. z o.o. (Конске, Полша) (представители: A. Merlini и F. Carpi, avvocati)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Italcer SpA (Рубиера, Италия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорния промишлен дизайн: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността (Piastrelle) № 6 581 245-0013

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 10 ноември 2021 г. по преписка R 1965/2020-3

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и да уважи искането за обявяване на недействителност,

—	при условията на евентуалност, след като отмени обжалваното решение, да върне делото на апелативен състав на EUIPO с подходящите указания за провеждане на устно производство и събиране на нови писмени доказателства от изключително значение,

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството пред апелативния състав да заплатят съдебните разноски по производството и да възстановят на жалбоподателите понесените от тях разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 5 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета,

—	Нарушение на член 6 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета.

Жалба, подадена на 26 януари 2022 г. — DDR Kultur/EUIPO — Groupe Canal+ (THE PLANET)

(Дело T-47/22)

(2022/C 128/39)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: DDR Kultur UG (haftungsbeschränkt) (Берлин, Германия) (представител: I. Yeboah, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Groupe Canal+ (Иси ле Мулино, Франция)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз „THE PLANET“ — заявка за регистрация № 18 096 394

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 25 ноември 2021 г. по преписка R 2385/2020-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 27 януари 2022 г. — Чешка република/Комисия

(Дело T-48/22)

(2022/C 128/40)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: Чешка република (представители: M. Smolek, J. Vláčil, J. Očková и O. Serdula)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение в частта, в която от направените от Чешката република разходи се изключва сума в общ размер на 43 470 836,30 EUR, и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателят иска да бъде отменено Решение за изпълнение (ЕС) 2021/2020 на Комисията от 17 ноември 2021 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (нотифицирано под номер С(2021) 8168), в частта, в която от направените от Чешката република разходи се изключва сума в общ размер на 43 470 836,30 EUR.

Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата си.

1.

Първо основание: финансовата корекция, извършена във връзка с констатациите относно статута на т.нар. активен земеделски стопанин, трябвало да се отмени. Комисията нарушила член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 (1), тъй като извършила корекция, въпреки че Чешката република не е нарушавала правото на Съюза при извършването на проверки относно статута на активен земеделски стопанин. В хипотезата на двете условия, посочени в член 9, параграф 2, трета алинея от Регламент № 1307/2013, правото на Съюза не възпрепятствало прилагането на критерия за дела от постъпленията от селскостопански дейности. Правото на Съюза също така не изисквало при извършването на проверка на статута на активен земеделски стопанин да се вземат под внимание т.нар. свързани предприятия. При всички случаи Комисията нарушила член 52, параграф 2 Регламент № 1306/2013 и принципа на пропорционалност, тъй като извършила финансова корекция в размер, който не отразява тежестта на твърдяното несъответствие.

2.

Второ основание: финансовата корекция, извършена във връзка с констатациите относно т.нар. постоянни пасища, трябвало да се отмени. Комисията нарушила член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, принципа на добра администрация, принципа на оправдани правни очаквания и не изпълнила задължението за мотивиране по смисъла на член 296 ДФЕС, тъй като извършила корекция, въпреки че самата тя преди това приела, че системата за идентификация на постоянните пасища в Чешката република съответства на правото на Съюза. Комисията освен това не мотивирала подхода си.

3.

Трето основание: финансовата корекция, извършена във връзка с констатациите относно минималния брой проверки, трябвало да се отмени. Комисията нарушила член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, тъй като извършила корекция, въпреки че Чешката република спазила изискването от правото на Съюза за минималния брой проверки. Едно от твърдените несъответствия не било посочено от Комисията в първоначалното съобщение в рамките на одита, поради което тя нарушила член 34, параграф 2 от Регламент № 908/2014 (2). Във всички случаи Комисията нарушила член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013 и принципа на пропорционалност, тъй като извършила финансова корекция в размер, който не отразява тежестта на твърдяното несъответствие.

4.

Четвърто основание: финансовата корекция, извършена във връзка с констатациите относно възстановяването на неправомерно изплатените средства, трябвало да се отмени. Комисията нарушила член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, тъй като извършила корекция, въпреки че в изтъкнатите разпоредби от правото на ЕС не се изисква системна проверка дали дадена площ отговаря на условията за ползване на помощ за минали години. Във всички случаи Комисията нарушила член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013 и принципа на пропорционалност, тъй като извършила финансова корекция в размер, който не отразява тежестта на твърдяното несъответствие.

5.

Пето основание: финансовата корекция, извършена във връзка с констатациите относно късното подаване на заявлението, трябвало да се отмени. Комисията нарушила член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, тъй като извършила корекция, въпреки че възможността за допълване на частта с подписа под заявлението до пет дни не представлява късно подаване на заявление по смисъла на член 13 от Регламент № 640/2014 (3).

6.

Шесто основание: финансовата корекция, извършена във връзка с всички констатации от одита по бюджетния ред за т.нар. финансова дисциплина, трябвало да се отмени. Комисията нарушила член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013 и принципа на пропорционалност, тъй като изчислила неправилно тази корекция, при това не само като се вземе предвид отражението на останалите основания от жалбата.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (ОВ L 255, 2014 г., стр. 59).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 181, 2014 г., стр. 48).

Жалба, подадена на 21 януари 2022 г. — AL/Съвет и Комисия

(Дело T-50/22)

(2022/C 128/41)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: AL (представител: R. Rata, lawyer)

Ответници: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени частично обжалваното решение от 22 октомври 2021 г. в частите, които не са уважени предходните му жалби срещу решенията на Службата за управление и плащане по индивидуални права от 3 март 2021 г. и 22 март 2021 г., и доколкото е приложимо, да разпореди последващите решения, установяващи точната подлежаща на възстановяване сума, да бъдат съответно актуализирани;

—	да осъди ответника да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя. (1)

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: нарушение на членове 4, 5, 9 и 10 на Решение на Съвета от 29 април 2004 г. за приемане на общите разпоредби за прилагане относно лицата, които се считат за деца на издръжка, доколкото нетният доход на жалбоподателя бил изчислен предвид други подаръци/плащания за предишната му военна служба и издръжката на майка му от друго лице, което довело до неправилно приспадане съгласно член 5 от тези общи разпоредби за прилагане при изчисляването на разходите за издръжка на майка му.

2.

Второ основание: нарушение на член 85 от Правилника за длъжностните лица и явна грешка в преценката що се отнася до надбавката за майката на жалбоподателя, която се счита за дете на издръжка, тъй като жалбоподателят не е имал намерение умишлено да въвежда администрацията в заблуждение относно сумите, получени за предишната му военна служба.

3.

Трето основание: нарушение на принципа на оправданите правни очаквания и на принципа на добра администрация що се отнася до надбавката за майката на жалбоподателя, която се счита за дете на издръжка, доколкото администрацията е знаела за сумите, които жалбоподателят получил за предишната си военна служба.

4.

Четвърто основание: нарушение на член 85 от Правилника за длъжностните лица и явна грешка в преценката що се отнася до надбавката за дете на издръжка относно A и B за периода от 1 февруари 2013 г. до 30 юни 2013 г., тъй като не било доказано, че жалбоподателят е знаел за края на периода, в който са полагани грижи, и следователно, не е имал намерение умишлено да въвежда администрацията в заблуждение относно края на този период.

5.

Пето основание: нарушение на член 85 от Правилника за длъжностните лица и явна грешка в преценката що се отнася до надбавката за дете на издръжка относно C, (i) като се има предвид, че е доказано по начин, който удовлетворява администрацията, че жалбоподателят „всъщност е издържал“ С и (ii) при липсата на всякакво доказателство за намерение на жалбоподателя умишлено да въвежда администрацията в заблуждение.

---

(1)  В исканията на жалбата е посочен „ответникът“ (в ед. ч).

Жалба, подадена на 28 януари 2022 г. — Chambre de commerce et d’industrie territoriale de la Marne en Champagne/EUIPO — Ambrosetti Group (TEHA)

(Дело T-52/22)

(2022/C 128/42)

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Chambre de commerce et d’industrie territoriale de la Marne en Champagne (Шалон-ан-Шампан, Франция) (представител: T. de Haan, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Ambrosetti Group Ltd (Лондон, Обединено кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „TEHA“ — заявка за регистрация № 17 091 091

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 23 ноември 2021 г. по преписка R 837/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени от праводателя на жалбоподателя във връзка с производството пред четвърти апелативен състав на Службата.

Изложено основание

—	Нарушение на член 18, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 28 януари 2022 г. — Chambre de commerce et d’industrie territoriale de la Marne en Champagne/EUIPO — Ambrosetti Group (TEHA)

(Дело T-60/22)

(2022/C 128/43)

Език на жалбата: френски

Страни

Жалбоподател: Chambre de commerce et d’industrie territoriale de la Marne en Champagne (Шалон-ан-Шампан, Франция) (представител: T. de Haan, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Ambrosetti Group Ltd (Лондон, Обединено кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративната марка „TEHA“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 404 100

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 23 ноември 2021 г. по преписка R 839/2021-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени от праводателя на жалбоподателя във връзка с производството пред четвърти апелативен състав на Службата.

Изложено основание

—	Нарушение на член 18, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 2 февруари 2022 г. — PS/ЕИБ

(Дело T-65/22)

(2022/C 128/44)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: PS (представител: S. Orlandi, avocat)

Ответник: Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	Да отмени решението от 12 юли 2021 г., с което искането на жалбоподателя, подадено на 21 май 2021 г., е отхвърлено,

—

да осъди Европейската инвестиционна банка да заплати на жалбоподателя обезщетението, посочено в член 11 от застрахователната полица AXA за пълна инвалидност в максимален размер, както и надбавката, посочена в член 9.1.13 от административните разпоредби, освен сумата от 24 000 € за претърпяна неимуществена вреда,

—	да осъди Европейската инвестиционна банка да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу решението на ЕИБ от 12 юли 2021 г., с което се отхвърля искането за обезщетение на жалбоподателя от 21 май 2021 г., жалбоподателят изтъква две основания.

1.	Първо основание: нарушение на основното право на ефективно социално осигуряване на работниците и служителите по смисъла на член 31, параграф 1 и член 34, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на член 12 от Европейската социална харта.

2.	Второ основание: нарушение на правото на добра администрация, правото делата да бъдат разглеждани в разумен срок и неспазване на задължението за полагане на дължимата грижа от ЕИБ.

Жалба, подадена на 2 февруари 2022 г. — Granini France/EUIPO — Pichler (Joro)

(Дело T-68/22)

(2022/C 128/45)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Granini France (Макон, Франция) (представител: Rechtsanwalt J. Wachsmuth)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Josef Pichler (Сан Леонардо ин Пасирия, Италия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „Joro“ — заявка за регистрация № 18 136 261

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 8 ноември 2021 г. по преписка R 2336/2020-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да измени обжалваното решение, така че да се отмени решението на отдела по възражение от 19 ноември 2020 г., в частта, в която възражението по отношение на стоките: спиртна напитка с женшен; японски ликьор, ароматизиран с екстракти от японска слива; алкохолна напитка от червен женшен; алкохолни напитки от голозърнест ечемик; тонизираща спиртна напитка с екстракти от японска слива [умешу]; алкохолни смеси за коктейли; алкохолни коктейли, съдържащи мляко; алкохолни коктейли под формата на охладен желатин; алкохолни плодови коктейли; алкохолни напитки, съдържащи плодове; алкохолни напитки на основата на чай; предварително смесени алкохолни напитки, с изключение на тези на базата на бира; предварително смесени алкохолни напитки; аперитиви; японски сладки вина от грозде, съдържащи екстракти от женшен и хининова кора; корейско вино от черна малина [бокбунджаджу]; плодови алкохолни напитки; [напитки] в купички; плодови екстракти с алкохол е отхвърлено, и заявката за регистрация на марка на Съюза № 18 136 261 да бъде отхвърлена и за тази стоки,

—	при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.