ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/2

Определение на Съда (осми състав) от 1 декември 2021 г. (преюдициално запитване от Satversmes tiesa — Латвия) — „Pilsētas zemes dienests“ AS

(Дело C-598/20) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Хармонизация на данъчните законодателства - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Случаи на освобождаване - Член 135, параграф 1, буква л) и параграф 2 - Отдаване под аренда и под наем на недвижими имоти - Изключване на освобождаването при принудителното отдаване под наем на земя спрямо собствениците на построени сгради - Принцип на данъчен неутралитет)

(2022/C 95/02)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Satversmes tiesa

Страни в главното производство

Подател на искането:„Pilsētas zemes dienests“ AS

при участието на: Latvijas Republikas Saeima

Диспозитив

Член 135, параграф 1, буква л) и параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, съгласно което отдаването под наем на земя при режим на принудителното отдаване под наем е изключено от освобождаването от данък върху добавената стойност.

(1) ОВ C 35, 1.2.2021 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/2

Определение на Съда (осми състав) от 17 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Върховен административен съд — България) — „АКЗ — Бургас“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — Бургас

(Дело C-602/20) (1)

(Преюдициално запитване - Осигурителни вноски - Възстановяване на недължимо платени вноски - Ограничаване на лихвите върху подлежащите на връщане суми - Национална процесуална автономия - Принцип на равностойност - Принцип на ефективност - Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда - Явна недопустимост)

(2022/C 95/03)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател:„AKЗ — Бургас“ ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — Бургас

при участието на: Върховна административна прокуратура на Република България

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Върховен административен съд (България) с акт от 30 септември 2020 г., е явно недопустимо.

(1) ОВ C 28, 25.1.2021 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/3

Определение на Съда (осми състав) от 13 декември 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) — Португалия) — XG/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-647/20) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния регламент на Съда - Пряко данъчно облагане - Облагане на капиталови печалби от недвижими имоти - Членове 63, 64 и 65 ДФЕС - Свободно движение на капитали - По-висока данъчна тежест върху капиталовите печалби от недвижими имоти, реализирани от пребиваващи в трети страни лица)

(2022/C 95/04)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD)

Страни в главното производство

Жалбоподател: XG

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Диспозитив

Член 63 и член 65, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка относно данъка върху доходите на физическите лица, която облага капиталовите печалби, реализирани от лице, пребиваващо в трета държава, от недвижими имоти с местонахождение в тази държава членка с по-голяма данъчна тежест в сравнение с прилаганата за същия тип операции с капитали печалби, реализирани от лице, пребиваващо в посочената държава членка.

(1) ОВ C 53, 15.2.2021 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/4

Определение на Съда (шести състав) от 6 декември 2021 г. (преюдициално запитване от Ráckevei Járásbíróság — Унгария) — EP, TA, FV, TB/ERSTE Bank Hungary Zrt

(Дело C-670/20) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Защита на потребителите - Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Договор за кредит в чуждестранна валута - Клаузи, които излагат кредитополучателя на валутен риск - Член 4, параграф 2 - Изисквания за разбираемост и за прозрачност - Липса на последици от изявлението на потребителя, че той е напълно наясно с потенциалните рискове, произтичащи от вземането на кредит в чуждестранна валута - Ясен и разбираем текст на договорна клауза)

(2022/C 95/05)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Ráckevei Járásbíróság

Страни в главното производство

Ищци: EP, TA, FV, TB

Ответник: ERSTE Bank Hungary Zrt

Диспозитив

Член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че изискването за прозрачност на клаузите на договор за кредит в чуждестранна валута, които излагат кредитополучателя на валутен риск, е изпълнено само когато продавачът или доставчикът му е предоставил точна и достатъчна информация относно валутния риск, позволяваща на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да оцени риска от потенциално значителни отрицателни икономически последици от подобни клаузи за целия период на финансовите му задължения. В това отношение обстоятелството, че потребителят декларира, че е напълно наясно с потенциалните рискове, произтичащи от сключването на посочения договор, само по себе си няма значение за преценката дали продавачът или доставчикът е изпълнил посоченото изискване за прозрачност.

(1) ОВ C 98, 22.3.2021 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/4

Определение на Съда (осми състав) от 13 декември 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) — Португалия) — VX/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-224/21) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния регламент на Съда - Пряко данъчно облагане - Облагане на доходи от недвижими имоти - Членове 63 и 65 ДФЕС - Свободно движение на капитали - Дискриминация - По-високо данъчно облагане на реализираните от чуждестранни лица доходи от недвижими имоти - Възможност за избор на режима на облагане, приложим за местните лица)

(2022/C 95/06)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD)

Страни в главното производство

Жалбоподател: VX

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Диспозитив

Член 63 и член 65, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка в областта на данъка върху доходите на физически лица, която, що се отнася до доходите от продажба на недвижими имоти с местонахождение в тази държава членка, системно облага чуждестранни лица с по-голяма данъчна тежест в сравнение с приложимата за същия вид операции към доходите, реализирани от местни лица, независимо от възможността за чуждестранните лица да изберат режим на облагане, приложим за местните лица.

(1) ОВ C 252, 28.6.2021 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/5

Определение на Съда (шести състав) от 26 ноември 2021 г. (преюдициално запитване от Budapest Környéki Törvényszék — Унгария) — WD/Agrárminiszter)

(Дело C-273/21) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Селско стопанство - Обща селскостопанска политика - Регламент (ЕС) № 1307/2013 - Схеми за директно подпомагане - Член 4, параграф 1, букви в) и д) - Член 32, параграф 2 - Заявление за единно плащане на площ - Понятието „хектар, отговарящ на условията за подпомагане“ - Имот, квалифициран съгласно имотния регистър като летище - Действително ползване за селскостопански дейности)

(2022/C 95/07)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Budapest Környéki Törvényszék

Страни в главното производство

Жалбоподател: WD

Ответник: Agrárminiszter

Диспозитив

Член 4, параграф 1, букви в) и д) и член 32, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че площ, която е класирана съгласно националното право като летище, но на която не се осъществява никакъв вид летищна дейност, следва да се квалифицира като използвана за селскостопански дейности земеделска площ, щом като всъщност се използва за постоянно пасище с цел отглеждането на животни.

(1) ОВ C 252, 28.6.2021 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/6

Преюдициално запитване от Bundesfinanzhof (Германия), постъпило на 20 август 2021 г. — Finanzamt X/Y

(Дело C-516/21)

(2022/C 95/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Finanzamt X

Ответник: Y

Преюдициален въпрос

Обхваща ли данъчното задължение по член 135, параграф 2, буква в) от Директива 2006/112/ЕО (1), свързано с отдаването под наем на постоянно инсталирано оборудване и машини,

—	само изолираното (самостоятелното) отдаване под наем на такова оборудване и машини или също

—	отдаването под наем (под аренда) на такова оборудване и машини, което въз основа на сключен между същите страни договор за отдаване под аренда на сграда (и като съпътстваща доставка към него) е освободено от данък по силата на член 135, параграф 1, буква л) от [Директива 2006/112]?

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/6

Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 30 септември 2021 г. — Gmina O./Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej

(Дело C-612/21)

(2022/C 95/10)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gmina O.

Ответник: Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej

Преюдициални въпроси

Трябва ли разпоредбите от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), и по-специално член 2, параграф 1, член 9, параграф 1 и член 13, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че община (орган на публична власт) действа в качеството на данъчнозадължено лице по ДДС, когато реализира проект, чиято цел е увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, задължавайки се по силата на гражданскоправен договор, сключен със собственици на недвижими имоти, да внедри и монтира системи за възобновяеми енергийни източници в техните недвижими имоти, а след като изтече определено време да прехвърли собствеността върху тези системи на собствениците на недвижими имоти?

2)	При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли в данъчната основа по смисъла на член 73 от тази директива да се включи полученото от общината (орган на публична власт) съфинансиране с европейски средства за реализиране на проекти, свързани с възобновяеми енергийни източници?

(1) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/7

Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 5 октомври 2021 г. — Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej/Gmina L.

(Дело C-616/21)

(2022/C 95/11)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej

Ответник: Gmina L.

Преюдициален въпрос

Трябва ли разпоредбите от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), и по-специално член 2, параграф 1, член 9, параграф 1 и член 13, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че община (орган на публична власт) трябва да се счита за данъчнозадължено лице по ДДС при реализирането на програма за премахване на азбеста от находящи се на територията ѝ недвижими имоти, които са собственост на граждани, без последните да поемат за това никакви разноски? Представлява ли такава дейност извършване на действия от общината като орган на публична власт с цел изпълнение на нейните задачи по опазване на здравето и живота на гражданите и по опазване на околната среда, без общината да се счита за данъчнозадължено лице по ДДС?

(1) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/7

Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy dla m.st. Warszawy w Warszawie (Полша), постъпило на 30 септември 2021 г. — AR и др./PK SA и др.

(Дело C-618/21)

(2022/C 95/12)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy dla m.st. Warszawy w Warszawie

Страни в главното производство

Ищци: AR и др.

Ответници: PK SA и др.

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 18 във връзка с член 3 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (1) да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, съгласно която увреденото лице, предявяващо пряк иск за поправяне на вредата на своето превозно средство, причинена при използването на моторни превозни средства, срещу застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на отговорното за произшествието лице, може да получи от застрахователното предприятие единствено обезщетение в размер на действителната и настояща загуба в неговото имущество, тоест разликата между [стойността на] превозното средство в състоянието преди произшествието и [стойността на] повреденото превозно средство, плюс вече направените обосновани действителни разходи за ремонт на превозното средство и другите вече направени обосновани действителни разходи в резултат на произшествието, а ако поиска поправяне на вредата пряко от отговорното лице може да претендира от него по свой избор, вместо обезщетение, възстановяване на превозното средство в състоянието преди повреждането (ремонтиране лично от отговорното лице или от сервиз за негова сметка)?

При утвърдителен отговор на горния въпрос — трябва ли член 18 във връзка с член 3 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, съгласно която увреденото лице, предявяващо пряк иск за поправяне на вредата на своето превозно средство, причинена при използването на моторни превозни средства, срещу застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на отговорното за произшествието лице, може да получи от застрахователното предприятие, вместо обезщетение в размер на действителната и настояща загуба в неговото имущество, тоест разликата между [стойността на] превозното средство в състоянието преди произшествието и [стойността на] повреденото превозно средство, плюс вече направените обосновани действителни разходи за ремонт на превозното средство и другите вече направени обосновани действителни разходи в резултат на произшествието, само сума, съставляваща равностойността на разходите за възстановяване на превозното средство в състоянието преди повреждането, а ако поиска поправяне на вредата пряко от отговорното лице може да претендира от него по свой избор, вместо обезщетение, възстановяване на превозното средство в състоянието преди повреждането (а не само предоставяне на средства за тази цел)?

а.

да постави това плащане в зависимост от удостоверяването от увреденото лице, че действително възнамерява да ремонтира превозното средство по конкретен начин при конкретен механик на конкретна цена за части и услуги, и да предостави средствата за този ремонт пряко на механика (или на продавача на частите, необходими за ремонта) при условие средствата да се върнат, ако целта, за която са били изплатени, не е била постигната, или в противен случай,

б.	да постави това плащане в зависимост от поемане на задължение от потребителя да докаже в уговорен срок, че е използвал изплатените средства за ремонт на автомобила, или да ги върне на застрахователното предприятие, или в противен случай,

в.	след изплащането на средствата с посочване на целта на плащането (начина на използването им) и изтичането на необходимото време, в което увреденото лице може да извърши ремонт на автомобила, да поиска от него да докаже, че средствата са изразходвани за ремонт, или да ги върне,

така че да се отстрани възможността увреденото лице да се обогати вследствие на увреждането?

При утвърдителен отговор на въпрос [1] и отрицателен отговор на въпрос [2] — трябва ли член 18 във връзка с член 3 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, съгласно която увреденото лице, което вече не е собственик на повредения автомобил, тъй като го е продало и за това е получило парична сума, поради което вече не може да ремонтира превозното средство, не може да иска от застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на отговорното за произшествието лице, да заплати разходите за ремонта, който би бил необходим, за да се възстанови повреденото превозното средство в състоянието преди повреждането, а претенцията му се свежда до искане от застрахователно предприятие на обезщетение в размер на действителната и настояща загуба в неговото имущество, тоест разликата между стойността на превозното средство в състоянието преди произшествието и получената сума от продажбата му, плюс вече направените обосновани действителни разходи за ремонт на превозното средство и другите вече направени обосновани действителни разходи в резултат на произшествието?

(1) ОВ L 263, 2009 г., стр. 11.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/9

Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 11 октомври 2021 г. — TB

(Дело C-628/21)

(2022/C 95/13)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Warszawie

Страни в главното производство

Заявител: TB

При участието на: Castorama Polska Sp. z o.o., „Knor“ Sp. z o.o.

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (1) да се тълкува в смисъл, че се отнася до мярка за защита на права върху интелектуална собственост, чието прилагане може да се иска само когато в същото или в друго производство е установено, че поискалото мярката лице притежава право върху интелектуална собственост?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост да се тълкува в смисъл, че е достатъчно да се докаже вероятността мярката да се отнася до съществуващо право върху интелектуална собственост, а не се изисква пълно доказване на този факт, в частност в случай че искането за предоставяне на информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост?

(1) ОВ L 157, 2004 г., стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/9

Преюдициално запитване от Tribunalul Bihor (Румъния), постъпило на 18 октомври 2021 г. — P.C.H./Parchetul de pe lângă Tribunalul Bihor, Parchetul de pe lângă Curtea de Apel Oradea, Ministerul Public — Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casaţie şi Justitie

(Дело C-642/21)

(2022/C 95/14)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Bihor

Страни в главното производство

Ищец: P.C.H.

Ответници: Parchetul de pe lângă Tribunalul Bihor, Parchetul de pe lângă Curtea de Apel Oradea, Ministerul Public — Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casaţie şi Justitie

при участието на: Consiliul Național pentru Combaterea Discriminării

Преюдициални въпроси

Трябва ли разпоредбите на член 9, параграф 1 от Директива 2000/78/Е[О] на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (1), от гледна точка на целта да се гарантират съдебни процедури „за всички лица, които считат себе си засегнати поради неприлагането спрямо тях на принципа за равно третиране“, както и разпоредбите, съдържащи се в член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, от гледна точка на целта да се гарантира правото на „ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като член 211, буква c) от Legea dialogului social nr. 62/2011 (румънския Закон № 62/2011 за социалния диалог), който предвижда, че тригодишният срок за предявяване на иск за обезщетение започва да тече „от датата, на която е настъпила вредата“, независимо дали ищецът е знаел или не за настъпването на вредата (и за нейния размер)?

Трябва ли разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 2, както и на член 3, параграф 1, буква в) in fine от Директива 2000/78/Е[О] на Съвета от 20 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в член 1, параграф 2 от Legea-cadru nr. 330, din 5 noiembrie 2009, privind salarizarea unitară a personalului plătit din fonduri publice (Рамков закон № 330 от 5 ноември 2009 г. за единното заплащане на служителите на бюджетна издръжка), както е тълкувана в Decizia nr. 7/2019 (решение № 7/2019) (публикувано в Monitorul Oficial al României — Държавен вестник на Румъния — № 343/6.5.2019 г.), постановено от Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) в резултат на обжалване в интерес на закона, при обстоятелства, при които ищецът не е имал правната възможност да поиска увеличение на възнаграждението при постъпването му в съдебната система след влизането в сила на Закон [№] 330/2009 — нормативен акт, който изрично предвижда, че възнагражденията са и остават единствено предвидените в [посочения] закон, което е довело до възникване на дискриминация по отношение на възнагражденията в сравнение с неговите колеги, включително въз основа на критерия за възраст, което всъщност означава, че само по-възрастните магистрати, встъпили в длъжност преди януари 2010 г. (по отношение на които са били постановени съдебни решения в периода между 2006 г. и 2009 г., чийто диспозитив е бил предмет на тълкуване през 2019 г. с решение [на Înalta Curte de Casație și Justiție] № 7/2019), са получили през месеците декември 2019 г.—януари 2020 г. заплащане със задна дата на възнагражденията (аналогични на предявените с исковата молба, която е предмет на настоящото производство) за периода от 2010 до 2015 г., въпреки че през този период ищецът също е изпълнявал функциите на прокурор, извършвал е същата трудова дейност при същите условия и в същата институция?

Трябва ли разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат дискриминация само когато тя се основава на един от критериите, посочени в член 1 от тази директива, или напротив, посочените разпоредби, евентуално допълнени от други разпоредби на правото на Съюза, по принцип не допускат служител да бъде третиран различно от друг по отношение на заплащането, когато [през] един и същи период и при едни и същи условия полага същия труд за един и същ работодател?

(1) ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/10

Преюдициално запитване от Tribunalul Bihor (Румъния), постъпило на 18 октомври 2021 г. — F.O.L./Tribunalul Cluj

(Дело C-643/21)

(2022/C 95/15)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Bihor

Страни в главното производство

Ищец: F.O.L.

Ответник: Tribunalul Cluj

Преюдициални въпроси

Трябва ли разпоредбите на член 9, параграф 1 от Директива 2000/78/Е[О] на Съвета от 20 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (1), от гледна точка на целта да се гарантират съдебни процедури „за всички лица, които считат себе си засегнати поради неприлагането спрямо тях на принципа за равно третиране“, както и разпоредбите, съдържащи се в член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, от гледна точка на целта да се гарантира правото на „ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като член 211, буква c) от Legea dialogului social nr. 62/2011 (румънския Закон № 62/2011 за социалния диалог), който предвижда, че тригодишният срок за предявяване на иск за обезщетение започва да тече „от датата, на която е настъпила вредата“, независимо дали ищецът е знаел или не за настъпването на вредата (и за нейния размер)?

(1) ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/11

Преюдициално запитване от Tribunalul Bihor (Румъния), постъпило на 18 октомври 2021 г. — M.I.A., P.R.-M., V.-C.I-C, F.C.R., P (понастоящем T). Ş-B., D.R., P.E.E., F.I./Tribunalul Cluj, Tribunalul Mureş, Tribunalul Hunedoara, Tribunalul Suceava, Tribunalul Galaţi

(Дело C-644/21)

(2022/C 95/16)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Bihor

Страни в главното производство

Ищци: M.I.A., P.R.-M., V.-C.I-C, F.C.R., P (понастоящем T). Ş-B., D.R., P.E.E., F.I.

Ответници: Tribunalul Cluj, Tribunalul Mureş, Tribunalul Hunedoara, Tribunalul Suceava, Tribunalul Galaţi

при участието на: Consiliului Național pentru Combaterea Discriminării

Преюдициални въпроси

(1) OB L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/12

Преюдициално запитване от Tribunalul Bihor (Румъния), постъпило на 21 октомври 2021 г. — C.C.C., C.R.R., U.D.M./Tribunalul Cluj, Tribunalul Satu Mare, Tribunalul Bucureşti, Tribunalul Bistriţa Năsăud, Tribunalul Maramureş, Tribunalul Sibiu

(Дело C-645/21)

(2022/C 95/17)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Bihor

Страни в главното производство

Ищци: C.C.C., C.R.R., U.D.M.

Ответници: Tribunalul Cluj, Tribunalul Satu Mare, Tribunalul Bucureşti, Tribunalul Bistriţa Năsăud, Tribunalul Maramureş, Tribunalul Sibiu

Преюдициални въпроси

(1) OB L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/13

Преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 8 ноември 2021 г. — ZQ/Medizinischer Dienst der Krankenversicherung Nordrhein, Körperschaft des öffentlichen Rechts

(Дело C-667/21)

(2022/C 95/18)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: ZQ

Ответници: Medizinischer Dienst der Krankenversicherung Nordrhein, Körperschaft des öffentlichen Rechts

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 9, параграф 2, буква з) от Регламент (ЕС) 2016/679 (1) (Общ регламент относно защитата на данните, наричан по-нататък „ОРЗД“) да се тълкува в смисъл, че на медицинска служба на здравноосигурителна каса е забранено да обработва данни за здравословното състояние на свой работник или служител, които са условие за оценка на трудоспособността на този работник или служител?

Ако Съдът отговори отрицателно на първия въпрос, в резултат на което, съгласно член 9, параграф 2, буква з) от ОРЗД се допуска изключение от предвидената в член 9, параграф 1 от ОРЗД забрана за обработване на данни за здравословното състояние: в случай като настоящия има ли други изисквания за защита на данните, които трябва да се спазват извън определените в член 9, параграф 3 от ОРЗД, и евентуално какви са те?

Ако Съдът отговори отрицателно на първия въпрос, в резултат на което, съгласно член 9, параграф 2, буква з) от ОРЗД се допуска изключение от предвидената в член 9, параграф 1 от ОРЗД забрана за обработване на данни за здравословното състояние: в случай като настоящия зависи ли допустимостта, съответно законосъобразността на обработването на данни за здравословното състояние и от обстоятелството, че е изпълнено поне едно от условията, които са посочени в член 6, параграф 1 от ОРЗД?

4)	Има ли член 82, параграф 1 от ОРЗД специален или общ превантивен характер и трябва ли това да се вземе предвид при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване на основание член 82, параграф 1 от ОРЗД от администратора, съответно от обработващия лични данни?

Има ли значение степента на вина на администратора, съответно на обработващия лични данни, при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване на основание член 82, параграф 1 от ОРЗД? По-специално, може ли липсата или ниската степен на вина на администратора, съответно на обработващия лични данни, да се вземе предвид в негова полза?

(1) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1).

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/14

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Cottbus (Германия), постъпило на 29 ноември 2021 г. — Stadt Frankfurt (Oder) и FWA Frankfurter Wasser- und Abwassergesellschaft mbH/Landesamt für Bergbau, Geologie und Rohstoffe

(Дело C-723/21)

(2022/C 95/19)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Cottbus

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Stadt Frankfurt (Oder), FWA Frankfurter Wasser- und Abwassergesellschaft mbH

Ответник: Landesamt für Bergbau, Geologie и Rohstoffe

Преюдициални въпроси

а)

Трябва ли член 7, параграф 3 от Директива 2000/60/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че всички членове на пряко заинтересованата от даден проект общественост имат право да предявяват по съдебен ред искания за установяване на нарушения на задължението:

i)	за предотвратяване на влошаването на качеството на водните обекти, използвани за производство на питейна вода,

ii)	за намаляване на степента на пречистване, необходима за производството на питейна вода,

като се позовават на защитата на правата на трети лица в случай на забрана за влошаване на състоянието на подземните води (вж. решения на Съда от 28 май 2020 г., Land Nordrhein-Westfalen, C-535/18 (2), т. 132 и сл. и от 3 октомври 2019 г., Wasserleitungsverband Nördliches Burgenland и др., C-197/18 (3), т. 40 и 42)?

б)	Ако отговорът на въпрос а) е отрицателен: Имат ли във всеки случай жалбоподатели, на които са възложени производството и пречистването на питейна вода, право да предявяват искания за установяването на нарушения на забраните и изискванията по член 7, параграф 3 от Директива 2000/60?

Съдържа ли член 7, параграф 3 от Директива 2000/60 и за водните обекти извън предпазните зони по смисъла на член 7, параграф 3, второ изречение от същата директива, наред със задължението за дългосрочно планиране в плановете за управление и програмите от мерки, задължение, подобно на предвиденото в член 4 от посочената директива, да се откаже разрешение за конкретни проекти поради нарушаване на забраната за влошаване (вж. решение Land Nordrhein-Westfalen, C-535/18, т. 75)?

Въз основа на факта, че член 7, параграф 3 от Директива 2000/60 — за разлика от приложение V към член 4 от посочената директива — не определя самостоятелни референтни стойности за контрола на забраната за влошаване на състоянието:

а)	при какви условия трябва да се приеме, че ще настъпи влошаване на състоянието на водния обект и съответно увеличаване на необходимата за производството на питейна вода степен на пречистване?

б)

може ли за релевантен референтен показател за увеличаване на степента на пречистване и съответно за забраната на влошаването на състоянието по член 7, параграф 3 от Директива 2000/60 да се считат граничните стойности в приложение I към Директива 98/83/ЕО (4), както може да се заключи от член 7, параграф 2, in fine от Директива 2000/60?

в)

ако отговорът на въпрос б) е утвърдителен:

Може ли да е налице нарушение на забраната за влошаване по член 7, параграф 3 от Директива 2000/60, когато единствената значима стойност не е гранична стойност от част А или Б от приложение I [към Директива 98/83], а т.нар. индикативен параметър съгласно част В от приложение I [към Директива 98/83]?

Кога следва да се приеме, че е нарушена забраната за влошаване на качеството на питейната вода по член 7, параграф 3 Директива 2000/60 (относно критерия за забраната за влошаване по член 4 от тази директива вж. решение Land Nordrhein-Westfalen, C-535/18, т. 119 и преди това решение от 1 юли 2015 г., Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, C-461/13 (5), т. 52)?

а)	Достатъчно ли е каквото и да е влошаване на състоянието, за да се приеме, че е налице нарушение, или

б)	трябва да има вероятност от неспазването на индикативния параметър за сулфати от 250 mg/l, или

в)	трябва да е налице опасност от мерки за отстраняване по смисъла на член 8, параграф 6 от Директива 98/83, които увеличават усилията за пречистване при производството на питейна вода?

Съдържа ли член 7, параграф 3 от Директива 2000/60 освен материалноправния критерий за контрол и изисквания относно процедурата по официално разрешение, т.е. може ли практиката на Съда относно член 4 от посочената директива да се приложи спрямо обхвата на контрола по член 7, параграф 3 от същата (вж. решение Land Nordrhein-Westfalen, C-535/18, втори преюдициален въпрос)?

6)	Трябва ли организаторът на проекта да възложи експертиза относно наличието на евентуално нарушение на член 7, параграф 3 от Директива 2000/60 и веднага щом има вероятност проектът да наруши разпоредбите на член 7, параграф 3 от тази директива?

Трябва ли и в този случай да се приеме, че експертизата трябва да е налице към момента на вземане на решението по реда на правната уредба в областта на водите и че следователно експертиза, извършена впоследствие в хода на съдебното производство, не може да отстрани незаконосъобразността на разрешението по реда на правната уредба в областта на водите (вж. решение Land Nordrhein-Westfalen, C-535/18, т. 76 и 80 и сл.)?

При претеглянето на интересите в контекста на разрешението могат ли изискванията и забраните по член 7, параграф 3 от Директива 2000/60 да бъдат преодолени, като се отдаде приоритет на преследваната с проекта цел, например когато усилията за пречистване са малки или целта на проекта е особено важна?

9)	Прилага ли се член 4, параграф 7 спрямо член 7, параграф 3 от Директива 2000/60?

10)	Какви задължения, които надхвърлят установеното в член 4 от Директива 2000/60, могат да бъдат изведени от член 7, параграф 2 от същата директива, така че те да трябва да се вземат предвид в процедура по разрешаване на проекта?

(1) Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 193).

(2) ECLI:EU:C:2020:391.

(3) ECLI:EU:C:2019:824.

(4) Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 година относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ L 330, 1998 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 255).

(5) ECLI:EU:C:2015:433.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/16

Жалба, подадена на 6 декември 2021 г. от Pilatus Bank plc срещу определението, постановено от Общия съд (девети състав) на 24 септември 2021 г. по дело T-139/19, Pilatus Bank/ЕЦБ

(Дело C-750/21 P)

(2022/C 95/20)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Pilatus Bank plc (представител: O. Behrends, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска централна банка (ЕЦБ)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени обжалваното определение;

—	да отмени на основание член 264 ДФЕС решението на ЕЦБ от 21 декември 2018 г., съгласно което ЕЦБ вече не е компетентна да осъществява пряк пруденциален надзор по отношение на жалбоподателя и да приема свързани с него мерки,

—	доколкото Съдът не може да се произнесе по същество, да върне делото за ново разглеждане на Общия съд и

—	да осъди ЕЦБ да заплати разноските на жалбоподателя и разноските в производството по обжалване.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първо основание: Общият съд тълкувал неправилно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1024/2013 (1) на Съвета, като приел, че ЕЦБ вече нямала компетентност по отношение на жалбоподателя, тъй като той вече бил загубил лиценза си.

Второ основание: Общият съд не разгледал надлежно изложените от жалбоподателя основания за липсата на компетентност на ЕЦБ.

(1) Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/17

Преюдициално запитване от Landesgericht Salzburg (Австрия), постъпило на 7 декември 2021 г. — PJ/Eurowings GmbH

(Дело C-751/21)

(2022/C 95/21)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesgericht Salzburg

Страни в главното производство

Ищец: PJ

Ответник: Eurowings GmbH

Преюдициални въпроси

Налице ли е „отказан достъп на борда“ по смисъла на член 4 и член 2, буква й) от Регламент (EО) № 261/2004 (1) и когато на пътниците се отказва да бъдат превозени със съответния полет не чак на изхода за качване на борда на самолета (изхода за излитане), а още на гишето за регистрация, и по тази причина те дори не стигат до изхода за качване на борда (изхода за излитане)?

За да са изпълнени условията по член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (EО) № 261/2004, достатъчно ли е при час на излитане в 6:20 ч., качване на пътниците на борда на самолета в 5:50 ч. и „затваряне на изхода“ в 6:05 ч. (съответно според бордната карта), след пристигането си с такси на летището в 5:14 ч. веднага след това (т.е. приблизително в 5:16 ч.) пътникът да се представи на гишето за регистрация на ответника? Този въпрос възниква по-специално с оглед и на факта, че в 3:14 ч. в деня на излитане ответникът е изпратил на пътника съобщение, че за полета са направени много резервации и че ръчният багаж трябва да бъде регистриран на гишето за регистрация. На следващо място този въпрос възниква и с оглед на предоставената от ответника информация, че гишето за регистрация в Хамбург е отворено между два часа и четиридесет минути преди излитане.

Налице ли е „отказан достъп на борда“ по смисъла на член 4 и член 2, буква й) от Регламент (EО) № 261/2004, когато в 5:16 ч., за да регистрират багажа, ищецът и семейството му веднага са препратени от гишето за регистрация на ответника към силно натоварени автомати за предаване на багаж на летище Хамбург, които автомати обаче, въпреки оказаната от служителите на ответника и на летището помощ, не функционират безпроблемно, след което те са изпратени на други автомати за предаване на багажа, където регистрацията отново е неуспешна, което означава, че в 5:40 ч. за първи път един от тези автомати идентифицира един брой багаж, но в 5:41 ч. отказва регистрацията и отново препраща ищеца към гишето за регистрация на ответника, където му е съобщено, че вече е изпуснал полета?

Представлява ли съпричиняване от страна на ищеца и следователно и на пътуващите заедно с него лица, предвид трудностите при автоматичната регистрация на багажа, просто да следват указанията на служителите и на автоматите и при това да пренебрегнат факта, че изтича времето, предвидено за края на регистрацията и за достигането до изхода за излитане? Следва ли ищецът и пътуващите заедно с него лица да бъдат упрекнати в това, че предвид трудностите при регистрацията на багажа не са помислили своевременно за това впоследствие багажът да се изпрати допълнително? Би ли било приемливо да се изисква от туристическата група да се раздели, да остави едно лице, например ищеца, при багажа, за да достигне изхода за излитане заедно с останалите лица? Този въпрос възниква по-специално предвид факта, че след прекарана операция на коляното дъщерята на ищеца поради патериците, а тъщата на ищеца — поради възрастта си и заболяването си от артроза — са били с ограничена способност да се движат.

При отрицателен отговор на първия, втория и третия въпрос: трябва ли член 2, буква й) от Регламент (EО) № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че е налице „отказан достъп на борда“ по смисъла на член 2, буква й) от Регламент (EО) № 261/2004, когато пътниците се нареждат на опашката пред гишето за регистрация на автомата за предаване на багаж приблизително един час преди излитането, но поради организационни пропуски на авиокомпанията (например недостатъчен брой отворени гишета за регистрация, липса на персонал, неинформиране на пътниците по високоговорителната уредба) и/или поради неизправности, възникнали на летището (дефект на автоматите за предаване на багаж), редът им на гишето за регистрация идва едва в момент (на затваряне на гишето за регистрация), в който по тази причина пътниците вече не могат да бъдат превозени?

(1) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/18

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 8 декември 2021 г. — Instrubel NV/Montana Management Inc., BNP Paribas Securities Services

(Дело C-753/21)

(2022/C 95/22)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: Instrubel NV

Ответници: Montana Management Inc., BNP Paribas Securities Services

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 4, параграфи 2, 3 и 4 и член 6 от изменения Регламент (ЕО) № 1210/2003 (1) да се тълкуват в смисъл, че:

—

замразените средства и икономически ресурси остават — докато не бъде взето решение за прехвърлянето им към механизмите, които са правоприемници на Фонда за развитие на Ирак — собственост на физическите и юридическите лица, органите и образуванията, свързани с режима на бившия президент Саддам Хюсеин, които са засегнати от замразяването на средствата и икономическите ресурси?

—

или тези замразени средства са собственост на механизмите, които са правоприемници на Фонда за развитие на Ирак, от влизането в сила на регламента, с който в приложения III и IV се посочват физическите и юридическите лица, органите и образуванията, свързани с режима на бившия президент Саддам Хюсеин, които са засегнати от замразяването на средствата и икономическите ресурси?

В хипотезата, в която отговорът на първия въпрос е, че средствата и икономическите ресурси са собственост на механизмите, които са правоприемници на Фонда за развитие на Ирак, трябва ли член 4, параграфи 2, 3 и 4 и член 6 от изменения Регламент № 1210/2003 да се тълкуват в смисъл, че не допускат налагането върху замразени активи, без предварително разрешение от компетентния национален оран, на мярка, която не води до възлагане, като обезпечителния или изпълнителния запор, предвидени от френския кодекс на гражданските изпълнителни производства? Или пък тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват разрешението на този национален орган едва към момента на деблокиране на замразените средства?

(1) Регламент (ЕО) № 1210/2003 на Съвета от 7 юли 2003 година относно определени специфични ограничения върху икономическите и финансовите отношения с Ирак и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2465/96 (ОВ L 169, 2003 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 3, стр. 45).

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/19

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 8 декември 2021 г. — Montana Management Inc./Heerema Zwijndrecht BV, BNP Paribas Securities Services

(Дело C-754/21)

(2022/C 95/23)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: Montana Management Inc.

Ответници: Heerema Zwijndrecht BV, BNP Paribas Securities Services

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 4, параграфи 2, 3 и 4 и член 6 от изменения Регламент (ЕО) № 1210/2003 (1) да се тълкуват в смисъл, че:

—

или тези замразени средства са собственост на механизмите, които са правоприемници на Фонда за развитие на Ирак, от влизането в сила на Регламента, с който в приложения III и IV се посочват физическите и юридическите лица, органите и образуванията, свързани с режима на бившия президент Саддам Хюсеин, които са засегнати от замразяването на средствата и икономическите ресурси?

В хипотезата, в която отговорът на първия въпрос е, че средствата и икономическите ресурси са собственост на механизмите, които са правоприемници на Фонда за развитие на Ирак, трябва ли членове 4 и 6 от изменения Регламент (ЕО) № 1210/2003 да се тълкуват в смисъл, че налагането на запор върху замразените авоари е обусловено от предварителното разрешение на компетентния национален орган? Или път тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват разрешението на този национален орган едва към момента на деблокиране на замразените средства?

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/19

Преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Литва), постъпило на 14 декември 2021 г. — „Brink’s Lithuania“ UAB/Lietuvos bankas

(Дело C-772/21)

(2022/C 95/24)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas

Страни в главното производство

Касатор:„Brink’s Lithuania“ UAB

Друга страна в касационното производство: Lietuvos bankas

Преюдициални въпроси

1)	Следва ли член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 (1) да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба минимални стандарти трябва да се спазват от лице, работещо с пари в брой, което извършва автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите?

Ако съгласно член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 посочените в него минимални стандарти са приложими само за производителите на банкнотообработващи машини (но не и за лицата, работещи с пари в брой), следва ли член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 във връзка с член 3, параграф 5 от него да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, съгласно която задължението за спазване на тези минимални стандарти се прилага за лице, работещо с пари в брой?

Минималните стандарти за автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите от банкнотообработващи машини, предвид факта, че са публикувани на уебсайта на ЕЦБ, съответстват ли на принципа на правна сигурност и на член 297, параграф 2 ДФЕС и задължителни ли са за лицата, работещи с пари в брой, и противопоставими ли са на тези лица?

Член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 в частта, в която предвижда, че минималните стандарти за автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите са публикувани на уебсайта на ЕЦБ със съответните изменения, противоречи ли на принципа на правна сигурност и на член 297, параграф 2 ДФЕС и съответно невалиден ли е?

(1) Решение на Европейската централна банка от 16 септември 2010 година относно проверките за истинност и годност и за връщането в обращение на евробанкноти (ЕЦБ/2010/14) (2010/597/EС) (ОВ L 267, 2010 г., стр. 1).

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/20

Преюдициално запитване от Korkein oikeus (Финландия), постъпило на 20 декември 2021 г. — C и CD

(Дело C-804/21)

(2022/C 95/25)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподатели: C, CD

Ответник: Syyttäjä

Преюдициални въпроси

Ако задържано лице не е предадено в срок, изисква ли член 23, параграф 3 във връзка с член 23, параграф 5 от Рамково решение 2002/584/ПВР (1) изпълняващият съдебен орган по член 6, параграф 2 от рамковото решение да определи нова дата за предаване и да провери дали са налице обстоятелства извън контрола на държавите членки, както и дали са спазени изискванията за задържането, или производство, в което съдът разглежда тези въпроси само по искане на страните, също е съвместимо с Рамковото решение? Ако се приеме, че удължаването на срока изисква участието на съдебния орган, липсата на такова участие означава ли задължително, че предвидените в рамковото решение срокове са изтекли и в такъв случаи задържаното лице трябва да бъде освободено съгласно член 23, параграф 5 от същото рамково решение?

Трябва ли член 23, параграф 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува в смисъл, че понятието за обстоятелства извън контрола на държавите членки включва и правни пречки за предаването, които се основават на националното законодателство на изпълняващата държава членка, като например забрана за изпълнение, постановена за срока на съдебното производство, или правото на търсещото убежище лице да остане в изпълняващата държава до произнасянето по молбата му за убежище?

(1) Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/21

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — Gmina Kosakowo/Комисия

(Дело T-209/15) (1)

(Държавни помощи - Летищна инфраструктура - Публично финансиране, предоставено от общини Гдиня и Косаково за преобразуването на летище Гдиня-Косаково - Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването ѝ - Предимство - Принцип на частния оператор в условията на пазарна икономика - Засягане на търговията между държавите членки - Нарушаване на конкуренцията - Възстановяване - Задължение за мотивирне)

(2022/C 95/26)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Gmina Kosakowo (Полша) (представител: M. Leśny, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: S. Noë, K. Herrmann и A. Stobiecka-Kuik)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ЕС) 2015/1586 на Комисията от 26 февруари 2015 година относно мярка SA.35388 (13/C) (ex 13/NN и ex 12/N) — Полша — Изграждане на летище Гдиня-Косаково (OВ L 250, 2015 г., стр. 165)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Gmina Kosakowo понася направените от нея съдебни разноски, заедно с тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 205, 22.6.2015 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/21

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — Gmina Miasto Gdynia et Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo/Комисия

(Дело T-263/15 RENV) (1)

(Държавни помощи - Летищна инфраструктура - Публично финансиране, предоставено от общини Гдиня и Косаково за изграждане на летище Гдиня-Косаково - Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването ѝ - Предимство - Принцип на частния оператор в условията на пазарна икономика - Засягане на търговията между държавите членки - Нарушаване на конкуренцията - Възстановяване - Оттегляне на решение - Липса на възобновяване на официалната процедура по разследване - Процесуални права на заинтересованите страни - Правно на защита - Задължение за мотивиране)

(2022/C 95/27)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Gmina Miasto Gdynia (Полша), Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo sp. z o.o. (Гдиня, Полша) (представители: T. Koncewicz, M. Le Berre, K. Gruszecka-Spychała и P. Rosiak, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: K. Herrmann, D. Recchia и S. Noë)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателите: Република Полша (представители: B. Majczyna, M. Rzotkiewicz и S. Żyrek)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на членове 2—5 от Решение (ЕС) 2015/1586 на Комисията от 26 февруари 2015 година относно мярка SA.35388 (13/C) (ex 13/NN и ex 12/N) — Полша — Изграждане на летище Гдиня-Косаково (OВ L 250, 2015 г., стр. 165)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo sp. z o.o. понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия пред Съда по дело C-56/18 P и пред Общия съд по дела T-263/15 и T-263/15 RENV.

3)	Република Полша понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 254, 3.8.2015 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/22

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — EKETA/Комисия

(Дело T-177/17) (1)

(Арбитражна клауза - Договор „Ask-it“, сключен по линия на Шестата рамкова програма - Допустими разходи - Дебитно известие, издадено от Комисията за възстановяване на авансово отпуснати суми - Надеждност на отчетите за отработени часове - Конфликт на интереси - Възлагане на дейности на подизпълнители)

(2022/C 95/28)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (EKETA) (Солун, Гърция) (представител: V. Christianos, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Katsimerou, T. Adamopoulos и J. Estrada de Solà)

Предмет

Искане на основание член 272 ДФЕС, от една страна, да се установи, че вземането, посочено в дебитно известие № 3241615292 на Комисията от 29 ноември 2016 г., съгласно което ищецът трябва да ѝ възстанови сумата от 211 185,95 EUR от безвъзмездно получените от него средства за проучване по изследователския проект „Ask-it“, не съществува в частта за сумата от 89 126,11 EUR, и от друга страна, че спорната сума представлява допустими разходи, които ищецът не е длъжен да възстановява

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 151, 15.5.2017 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/23

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — EKETA/Комисия

(Дело T-189/17) (1)

(Арбитражна клауза - Договор „Humabio“, сключен по линия на Шестата рамкова програма - Допустими разходи - Дебитно известие, издадено от Комисията за възстановяване на авансово отпуснати суми - Надеждност на отчетите за отработени часове - Конфликт на интереси)

(2022/C 95/29)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (EKETA) (Солун, Гърция) (представител: V. Christianos, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Katsimerou, O. Verheecke, T. Adamopoulos и J. Estrada de Solà)

Предмет

Искане на основание член 272 ДФЕС, от една страна, да се установи, че вземането, посочено в дебитно известие № 3241615288 на Комисията от 29 ноември 2016 г., съгласно което ищецът трябва да ѝ възстанови сумата от 64 720,19 EUR от безвъзмездно получените от него средства за проучване по изследователския проект „Humabio“, не съществува в частта за сумата от 10 436,36 EUR, и от друга страна, че спорната сума представлява допустими разходи, които ищецът не е длъжен да възстановява

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 151, 15.5.2017 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/23

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — EKETA/Комисия

(Дело T-190/17) (1)

(Арбитражна клауза - Договор „Cater“, сключен по линия на Шестата рамкова програма - Допустими разходи - Дебитно известие, издадено от Комисията за възстановяване на авансово отпуснати суми - Надеждност на отчетите за отработени часове - Конфликт на интереси)

(2022/C 95/30)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (EKETA) (Солун, Гърция) (представител: V. Christianos, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Katsimerou, T. Adamopoulos и J. Estrada de Solà)

Предмет

Искане на основание член 272 ДФЕС, от една страна, да се установи, че вземането, посочено в дебитно известие № 3241615289 на Комисията от 29 ноември 2016 г., съгласно което ищецът трябва да ѝ възстанови сумата от 172 992,15 EUR от безвъзмездно получените от него средства за проучване по изследователския проект „Cater“, не съществува в частта за сумата от 28 520,08 EUR, и от друга страна, че спорната сума представлява допустими разходи, които ищецът не е длъжен да възстановява

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 151, 15.5.2017 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/24

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — Apostolopoulou и Apostolopoulou Chrysanthaki/Комисия

(Съединени дела T-721/18 и Т-81/19) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, сключени по различни програми на Съюза - Нарушение на договорните клаузи от дружеството получател - Допустими разходи - Разследване на OLAF - Ликвидация на дружеството - Събиране на дължимите суми от съдружниците на посоченото дружество - Принудително изпълнение - Твърдения на представителите на Комисията пред националните юрисдикции - Определяне на ответника - Неспазване на изискванията за форма - Частична недопустимост - Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти)

(2022/C 95/31)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподатели: Zoï Apostolopoulou (Атина, Гърция), Anastasia Apostolopoulou-Chrysanthaki (Атина) (представител: D. Gkouskos, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Estrada de Solà и T. Adamopoulos)

Предмет

Искове на основание член 268 ДФЕС, с които по същество се претендира поправяне на вредите, които ищците твърдят, че са претърпели поради твърденията на представителите на Комисията, изложени в рамките на провежданото пред Protodikeio Athinon (Районен съд Атина, Гърция) и Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина, Гърция) производство по възражение срещу принудителното изпълнение срещу ищците на решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T-59/11, EU:T:2014:679) и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T-562/13, непубликувано, EU:T:2016:63)

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда Zoï Apostolopoulou и Anastasia Apostolopoulou-Chrysanthaki да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 54, 11.2.2019 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/24

Решение на Общия съд от 15 декември 2021 г. — Breyer/REA

(Дело T-158/19) (1)

(Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014 — 2020 г.) - Регламент (ЕС) № 1290/2013 - Документи относно научноизследователския проект „iBorderCtrl“: Intelligent Portable Border Control System“ - Изключение във връзка със защитата на търговските интереси на трето лице - Частичен отказ да се предостави достъп - По-висш обществен интерес)

(2022/C 95/32)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Patrick Breyer (Кийл, Германия) (представител: J. Breyer, avocat)

Ответник: Европейска изпълнителна агенция за научни изследвания (представители: S. Payan-Lagrou и V. Canetti, подпомагани от R. van der Hout и C. Wagner, avocats)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на REA от 17 януари 2019 г. (ARES (2019) 266593) относно частичния достъп до документи

Диспозитив

Отменя решението на Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) от 17 януари 2019 г. [ARES (2019) 266593], първо, в частта, в която REA не се е произнесла по заявлението на г-н Patrick Breyer за достъп до документи относно разрешенията на проекта iBorderCtrl и, на второ място, в частта, в която REA е отказала пълен достъп до документ D 1.3, частичен достъп до документи D 1.1, D 1.2, D 2.1, D 2.2 и D 2.3, както и по-широк достъп до документи D 3.1, D 7.3 и D 7.8, доколкото тези документи съдържат информация, която не попада в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Г-н Breyer понася направените от него разноски, свързани с подаването на писмото му от 23 март 2021 г. и направените от REA разноски, свързани с подаването на становището от 20 май 2021 г.

4)	Г-н Breyer понася половината от направените от него разноски, различни от свързаните с подаването на писмото му от 23 март 2021 г.

5)	REA понася направените от нея разноски с изключение на свързаните с подаването на становището ѝ от 20 май 2021 г., както и половината от разноските, направени от г-н Breyer, различни от свързаните с подаването на писмото на г. н Breyer от 23 март 2021 г.

(1) ОВ C 206, 17.6.2019 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/25

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — DD/FRA

(Дело T-703/19) (1)

(Иск за обезщетение - Публична служба - Срочно наети служители - Образуване на административно разследване - Член 86, параграф 2 от Правилника - Задължение за информиране - Продължителност на производството - Разумен срок - Задължение за мотивиране - Явна грешка в преценката - Поверителност на административното разследване - Задължение за полагане на грижа - Неимуществена вреда - Причинно-следствена връзка)

(2022/C 95/33)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: DD (представители: първоначално L. Levi и M. Vandenbussche, адвокати, впоследствие L. Levi, адвокат)

Ответник: Агенция на Европейския съюз за основните права (представители: M. O’Flaherty, подпомаган от B. Wägenbaur, адвокат)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, с което по същество се претендира поправяне на неимуществена вреда, която жалбоподателят твърди, че е претърпял, определена по справедливост на 50 000 EUR, причинена от образуването и провеждането на административно производство в рамките на Агенцията

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда DD да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и направените такива от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA).

(1) ОВ C 432, 23.12.2019 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/26

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — HB/Комисия

(Дело T-795/19) (1)

(Обществени поръчки за услуги - Предоставяне на услуги за техническа помощ на Висшия съдебен съвет - Решение за намаляване на стойността на поръчката и за възстановяване на вече изплатените суми - Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Акт, който се вписва в контекста на чисто договорно правоотношение и е неотделим от него - Липса на арбитражна клауза - Недопустимост - Липса на вреди, които могат да се отделят от договора)

(2022/C 95/34)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: HB (представител: L. Levi, avocate)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Baquero Cruz, J. Estrada de Solà и A. Katsimerou)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2019) 7319 окончателен на Комисията от 15 октомври 2019 г. за намаляване на дължимото възнаграждение по поръчка CARDS/2008/166-429 и за възстановяване на недължимо платените суми, и от друга страна, искане на основание член 340, втора алинея ДФЕС, първо, за връщане на всички суми, които Комисията евентуално си е възстановила на основание на това решение, както и за извършване на плащане по последната издадена фактура, заедно с лихви за забава, второ, за освобождаване на паричната гаранция и присъждане на обезщетение за имуществените вреди, претърпени от жалбоподателя в резултат на късното освобождаване на тази гаранция, и трето, за плащане на символично обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима в частта за отмяна на Решение C(2019) 7319 окончателен на Комисията от 15 октомври 2019 г. за намаляване на дължимото възнаграждение по поръчка CARDS/2008/166-429 и за възстановяване на недължимо платените суми.

2)	Отхвърля жалбата като неоснователна в частта за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз.

3)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство.

(1) ОВ C 10, 13.1.2020 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/27

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — HB/Комисия

(Дело T-796/19) (1)

(Обществени поръчки за услуги - Предоставяне на услуги за техническа помощ на украинските власти - Решение за намаляване на стойността на поръчката и за възстановяване на вече изплатените суми - Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Акт, който се вписва в контекста на чисто договорно правоотношение и е неотделим от него - Липса на арбитражна клауза - Недопустимост - Липса на вреди, които могат да се отделят от договора)

(2022/C 95/35)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: HB (представител: L. Levi, avocate)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Baquero Cruz, J. Estrada de Solà и A. Katsimerou)

Предмет

Първо, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2019) 7318 окончателен на Комисията от 15 октомври 2019 г. за намаляване на дължимото възнаграждение по поръчка TACIS/2006/101-510 и за възстановяване на недължимо платените суми, и второ, искане на основание член 340, втора алинея ДФЕС, от една страна, за връщане на всички суми, които Комисията евентуално си е възстановила на основание на това решение, заедно с лихви за забава, и от друга страна, за плащане на символично обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима в частта за отмяна на Решение C(2019) 7318 окончателен на Комисията от 15 октомври 2019 г. за намаляване на дължимото възнаграждение по поръчка TACIS/2006/101-510 и за възстановяване на недължимо платените суми.

2)	Отхвърля жалбата като неоснователна в частта за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз.

3)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство.

(1) ОВ C 10, 13.1.2020 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/27

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — Worldwide Spirits Supply/EUIPO — Melfinco (CLEOPATRA QUEEN)

(Дело T-870/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „CLEOPATRA QUEEN“ - По-ранна национална словна марка „CLEOPATRA MELFINCO“ - Членове 15 и 57 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем членове 18 и 64 от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Доказване на реалното използване на по-ранната марка - Обявяване на недействителност)

(2022/C 95/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Worldwide Spirits Supply, Inc. (Тортола, Британски вирджински острови) (представител: S. Demetriou, avocate)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Folliard-Monguiral и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Melfinco S.A. (Schaan, Лихтенщайн) (представител: M. Gioti, avocate)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 21 октомври 2019 г. (преписка R 1820/2018-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Melfinco и Worldwide Spirits Supply.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Worldwide Spirits Supply, Inc. да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

3)	Осъжда Melfinco S.A. да понесе направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 77, 9.3.2020 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/28

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — Dr. Spiller/EUIPO — Rausch (Alpenrausch Dr. Spiller)

(Дело T-6/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „Alpenrausch Dr. Spiller“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „RAUSCH“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2022/C 95/37)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Dr. Spiller GmbH (Зигздорф, Германия) (представители: J. Stock и M. Geitz, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Eberl, J. Schäfer, A. Söder и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Rausch AG Kreuzlingen (Кройцлинген, Швейцария) (представители: F. Stangl и S. Pilgram, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 8 октомври 2019 г. (преписка R 2206/2015-1), постановено в производство по възражение със страни Rausch Kreuzlingen и Dr. Spiller

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Dr. Spiller GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 68, 2.3.2020 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/29

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — EFFAS/EUIPO — CFA Institute (CEFA Certified European Financial Analyst)

(Дело T-369/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „CEFA Certified European Financial Analyst“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „CFA“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 95/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Federation of Financial Analysts’ Societies (EFFAS) (Франкфурт на Майн, Германия) (представители: S. Merico, G. Macías Bonilla и F. Miazzetto, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: P. Villani, J. Crespo Carrillo и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: CFA Institute (Шарлотсвил, Вирджиния, Съединени щати) (представители: G. Engels и W. May, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 31 март 2020 г. (R 1082/2019-5), постановено в производство по възражение със страни CFA Institute и EFFAS

Диспозитив

1)	Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 31 март 2020 г. (R 1082/2019-5).

2)	EUIPO понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на European Federation of Financial Analysts’ Societies (EFFAS).

3)	CFA Institute понася направените от него разноски.

(1) ОВ C 255, 3.8.2020 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/29

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — Datax/REA

(Дело T-381/20) (1)

(Арбитражна клауза - Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 - 2013) - Споразумения за отпускане на безвъзмездни средства HELP и GreenNets - Разследване на OLAF - Разходи за персонал - Тежест на доказване - Надеждност на отчетите за отработени часове - Недопустимост на разходите, декларирани от получателя - Искане за събиране на вземане - Дебитни известия - Погасителна давност - Разумен срок - Пропорционалност)

(2022/C 95/39)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Datax sp. z o.o. (Вроцлав, Полша) (представител: J. Bober, avocat)

Ответник: Европейска изпълнителна агенция за научни изследвания (представители: S. Payan-Lagrou и V. Canetti, подпомагани от M. Le Berre, avocat)

Предмет

Иск на основание член 272 ДФЕС, с който се цели на първо място да се обяви допустимостта на разходите на изследователя за персонал, второ, да се приеме за установено, че задължението за плащане на обезщетение във фиксиран размер е неоснователно и, трето, да се осъди REA да не приема никаква друга мярка срещу ищеца що се отнася до разходите на изследователя за персонал в рамките на Споразумения за отпускане на безвъзмездни средства HELP и GreenNets

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда Datax sp. z o.o. да заплати съдебните разноски, включително тези, свързани с обезпечителното производство.

(1) ОВ C 297, 7.9.2020 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/30

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — Magic Box Int. Toys/EUIPO — KMA Concepts (SUPERZINGS)

(Дело T-549/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския Съюз „SUPERZINGS“ - По-ранна международна фигуративна марка „ZiNG“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) №o 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001])

(2022/C 95/40)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Magic Box Int. Toys SLU (Сан Кугат дел Валес, Испания) (представители: J. L. Rivas Zurdo и E. López Leiva, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: KMA Concepts Ltd. (Maé, Сейшелски острови) (представители: C. Duch Fonoll и I. Osinaga Lozano, avocates)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 29 юни 2020 г. (преписка R 2511/2019-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни KMA Concepts и Magic Box Int. Toys

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Magic Box Int. Toys SLU да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и на KMA Concepts Ltd.

(1) ОВ C 348, 19.10.2020 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/32

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — Fashion Energy/EUIPO — Retail Royalty (1st AMERICAN)

(Дело T-699/20) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявление за фигуративна марка на Европейския съюз „1st AMERICAN“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз, представляваща орел или друга хищна птица - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците във фонетичен план - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001 - Член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001)

(2022/C 95/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fashion Energy Srl (Милано, Италия) (представители: T. Müller и F. Togo, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: L. Rampini и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Retail Royalty Co. (Лас Вегас, Невада, Съединени щати) (представители: J. Bogatz и Y. Stone, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 10 септември 2020 г. (преписка R 426/2020-4), постановено в производство по възражение със страни Retail Royalty и Fashion Energy.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Fashion Energy Srl да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 28, 25.1.2021 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/32

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — Bustos/EUIPO — Bicicletas Monty (motwi)

(Дело T-159/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „motwi“ - По-ранна национална словна марка „MONTY“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2022/C 95/44)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Dante Ricardo Bustos (Венлинг, Китай) (представител: A. Lorente Berges, avocate)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: R. Raponi и J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Bicicletas Monty, SA (Сант Фелю де Йобрегат, Испания)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 21 януари 2021 г. (преписка R 289/2020-5), постановено в производство по възражение със страни Bicicletas Monty и M. Bustos.

Диспозитив

1)	Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 21 януари 2021 (преписка R 289/2020-5).

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 182, 10.5.2021 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/33

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — Fidia farmaceutici/EUIPO — Stelis Biopharma (HYALOSTEL ONE)

(Дело T-194/21) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративна марка - Фигуративна марка „HYALOSTEL ONE“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „HYALISTIL“ и по-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „HyalOne“ - По-ранна международна словна марка „HYALO“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Задължение за мотивиране)

(2022/C 95/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fidia farmaceutici SpA (Абано Терме, Италия) (представители: R. Kunz-Hallstein и H. P. Kunz-Hallstein, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: E. Sliwinska и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Stelis Biopharma Ltd (Карнатака, Индия)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 27 януари 2021 г. (преписка R 831/2020-5), постановено в производство по възражение със страни Fidia Farmaceutici и Stelis Biopharma

Диспозитив

1)	Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 27 януари 2021 г. (преписка R 831/2020-5).

2)	EUIPO понася, наред с направените от него съдебни разноски, и разноските на Fidia farmaceutici SpA в рамките на настоящото производство.

(1) ОВ C 217, 7.6.2021 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/34

Решение на Общия съд от 21 декември 2021 г. — Klymenko/Съвет

(Дело T-195/21) (1)

(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна - Замразяване на средства - Списък на лицата, образуванията и органите, чиито финансови средства и икономически ресурси се замразяват - Запазване на името на жалбоподателя в списъка - Задължение на Съвета да провери дали решение на орган на трета държава е взето при зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита)

(2022/C 95/46)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Oleksandr Viktorovych Klymenko (Москва, Русия) (представител: M. Phelippeau, avocate)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Lejeune и A. Vitro)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ОВППС) 2021/394 на Съвета от 4 март 2021 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 77, 2021 г., стр. 29) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/391 на Съвета от 4 март 2021 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 77, 2021 г., стр. 2), в частта им, с която тези актове запазват името на жалбоподателя в списъка на лицата, образуванията и органите, по отношение на които се прилагат тези ограничителни мерки

Диспозитив

Отменя Решение (ОВППС) 2021/394 на Съвета от 4 март 2021 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, и Регламент за изпълнение (EС) 2021/391 на Съвета от 4 март 2021 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, в частта им, с която името на г-н Oleksandr Viktorovych Klymenko е запазено в списъка на лицата, образуванията и органите, по отношение на които се прилагат тези ограничителни мерки.

2)	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 206, 31.5.2021 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/34

Определение на Общия съд от 17 декември 2021 г. — Theodorakis и Theodoraki/Съвет

(Дело T-495/14) (1)

(Извъндоговорна отговорност - Икономическа и парична политика - Програма за подкрепа за стабилност на Кипър - Декларации на Еврогрупата от 16 и 25 март 2013 г. относно Кипър - Декларация на председателя на Еврогрупата от 21 март 2013 г. относно Кипър - Погрешно посочване на ответника - Явна недопустимост)

(2022/C 95/47)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищци: Georgios Theodorakis (Ханя, Гърция), Maria Theodoraki (Ханя) (представител: V. Christianos, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. de Gregorio Merino, E. Chatziioakeimidou и E. Dumitriu-Segnana)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: B. Smulders, J.-P. Keppenne, M. Konstantinidis и S. Delaude)

Предмет

Искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които ищците твърдят, че са претърпели вследствие на декларациите на Еврогрупата от 16 и 25 март 2013 г. и на декларацията на председателя на Еврогрупата от 21 март 2013 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля иска като явно недопустим.

2)	Осъжда г-н Georgios Theodorakis и г-жа Maria Theodoraki да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз.

3)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 292, 1.9.2014 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/35

Определение на Общия съд от 17 декември 2021 г. — Berry Investments/Съвет

(Дело T-496/14) (1)

(2022/C 95/48)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Berry Investments, Inc. (Монровия, Либерия) (представител: V. Christianos, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. de Gregorio Merino, E. Chatziioakeimidou и E. Dumitriu-Segnana)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: J.-P. Keppenne, M. Konstantinidis, B. Smulders и S. Delaude)

Предмет

Искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които ищецът твърди, че е претърпял вследствие на декларациите на Еврогрупата от 16 и 25 март 2013 г. и на декларацията на председателя на Еврогрупата от 21 март 2013 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля иска като явно недопустим.

2)	Осъжда Berry Investments, Inc. да заплати направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз.

3)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 292, 1.9.2014 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/36

Определение на Общия съд от 8 декември 2021 г. — Alessio и др./ЕЦБ

(Дело T-620/20) (1)

(Жалба за отмяна - Икономически и паричен съюз - Банков съюз - Възстановяване и преструктуриране на кредитни институции - Мерки за ранна намеса - Решение на ЕЦБ за поставяне на Banca Carige под временно управление - Последващи решения за удължаване на срока - Срок за обжалване - Просрочие - Недопустимост)

(2022/C 95/50)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Roberto Alessio (Торино, Италия) и други 56 жалбоподатели, чиито имена се съдържат в приложение към определението (представители: M. Condinanzi, L. Boggio, M. Cataldo и A. Califano, адвокати)

Ответник: Европейска централна банка (представители: C. Hernández Saseta и A. Pizzolla)

Предмет

Искане на основание на член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на решението на ЕЦБ от 1 януари 2019 г. за поставяне на Banca Carige SpA под временно управление и от друга страна, на нейното решение от 29 март 2019 г. за удължаване на срока на временното управление и на последващите решения за удължаване на срока

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Лисва основание за произнасяне по молбата за встъпване на Европейската комисия.

3)	Осъжда г-н Roberto Alessio и другите жалбоподатели, чиито имена се съдържат в приложение към определението, да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската централна банка (ЕЦБ).

4)	Комисията понася собствените си разноски във връзка с молбата за встъпване.

(1) ОВ C 390, 16.11.2020 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/37

Определение на Общия съд от 2 декември 2021 г. — FC/EASO

(Дело T-303/21) (1)

(Жалба за отмяна - Публична служба - Срочно наети служители - Дисциплинарно производство - Молби за спиране на изпълнението - Покана за явяване на изслужване пред дисциплинарния съвет - Отлагане на датата на изслушване - Липса на увреждащ акт - Преждевременно подадена жалба - Явна недопустимост)

(2022/C 95/51)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: FC (представител: V. Christianos, адвокат)

Ответник: Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) (представители: P. Eyckmans и M. Stamatopoulou, подпомагани от T. Bontinck, A. Guillerme и L. Burguin, адвокати)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на акта за насрочване за [поверително] на изслушването на жалбоподателя по образуването срещу него дисциплинарно производство, приет от председателя на дисциплинарния съвет на EASO на [поверително].

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно недопустима.

2)	Осъжда FC да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO).

(1) ОВ C 289, 19.7.2021 г.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/37

Определение на председателя на Общия съд от 8 декември 2021 г. — D’Amato и др./Парламент

(Дело T-722/21 R)

(Обезпечително производство - Членове на Парламента - Условия за достъп до сградите на Европейския парламент на трите му места на работа във връзка със санитарната криза - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

(2022/C 95/52)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Rosa D’Amato (Таранто, Италия), Claude Gruffat (Мюлзан, Франция), Damien Carême (Аржантей, Франция), Benoît Biteau (Саблонсо, Франция) (представители: P. de Bandt, M. Gherghinaru и L. Panepinto, avocats)

Ответник: Европейски парламент (представители: S. Alves и A.-M. Dumbrăvan)

Предмет

Молба на основание на членове 278 и 279 ДФЕС за спиране на изпълнението на решение на Бюрото на Европейския парламент от 27 октомври 2021 г. относно извънредните правила в областта на здравето и сигурността, които уреждат достъпа до сградите на Европейския парламент на трите му места на работа

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Отменя определение от 15 ноември 2021 г., D’Amato и др./Парламент (T-722/21 R).

3)	Общият съд не се произнася по съдебните разноски.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/38

Определение на председателя на Общия съд от 8 декември 2021 г. — Rooken и др./Парламент

(Дело T-723/21 R)

(2022/C 95/53)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Robert Jan Rooken (Милдерберг, Нидерландия) и 8 други жалбоподатели, чийто имена са посочени в приложението към настоящото определение (представители: P. de Bandt, M. Gherghinaru и L. Panepinto, avocats)

Ответник: Европейски парламент (представители: S. Alves и A.-M. Dumbrăvan)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Отменя определение от 15 ноември 2021 г., Rooken и др./Парламент (T-723/21 R).

3)	Общият съд не се произнася по съдебните разноски.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/38

Определение на председателя на Общия съд от 8 декември 2021 г. — IL и др./Парламент

(Дело T-724/21 R)

(2022/C 95/54)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: IL и 81 други жалбоподатели, чийто имена са посочени в приложението към настоящото определение (представители: P. de Bandt, M. Gherghinaru и L. Panepinto, avocats)

Ответник: Европейски парламент (представители: D. Boytha, S. Bukšek Tomac и L. Darie)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Отменя определение от 15 ноември 2021 г., IL и др./Парламент (T-724/21 R).

3)	Общият съд не се произнася по съдебните разноски.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/39

Жалба, подадена на 8 декември 2021 г. — Atesos medical и др./Комисия

(Дело T-764/21)

(2022/C 95/55)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Atesos medical AG (Арау, Швейцария) и други 7 жалбоподатели (представители: M. Meulenbelt, B. Natens и I. Willemyns, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—

да отмени непубликуваното решение на ответника с неизвестна дата, в което невярно се посочва, че е изтекло определянето на Schweizerische Vereinigung für Qualitäts — und Management Systeme („SQS“) за орган за оценяване на съответствието на медицински изделия съгласно Директива 93/42/ЕИО относно медицинските изделия, и с което SQS се изважда от базата данни на Европейската комисия „Нотифицирани и определени по новия подход организации“, считано от 28 септември 2021 г., и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват четири основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: ответникът е нарушил член 296 ДФЕС и член 5, параграфи 1 и 2 и член 13, параграф 2 ДЕС.

2.	Второ основание: ответникът е злоупотребил с власт.

3.	Трето основание: ответникът е нарушил член 218, параграф 9 ДФЕС, членове 8, 18, 19 и 21 от Споразумение за взаимно признаване между ЕС и Швейцария (1), правото на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2 от Хартата на основните права, правото на защита и общия принцип fraus omnia corrumpit.

4.	Четвърто основание: ответникът е нарушил член 120 от Регламент (ЕС) № 2017/745 (2) и член 1 във връзка с членове 20 и 5 от Споразумение за взаимно признаване между ЕС и Швейцария, както и общите принципи на ефективност, на правна сигурност и на оправдани правни очаквания.

(1) Споразумение между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за взаимно признаване по отношение на оценка за съответствие — Заключителен акт — Съвместни декларации — Информация относно влизането в сила на седемте споразумения с Конфедерация Швейцария в секторите свободно движение на хора, въздушен и сухопътен транспорт, обществени поръчки, сътрудничество в науката и технологиите, взаимно признаване във връзка с оценката на съответствието и търговия със селскостопански продукти (OВ L 114, 2002 г., стр. 369; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 27, стр. 95), изменено с Решение № 2/2017 на комитета, създаден съгласно споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за взаимно признаване по отношение на оценката на съответствието от 22 декември 2017 година за изменение на глава 2 относно личните предпазни средства, глава 4 относно медицинските изделия, глава 5 относно газовите уреди и бойлерите и глава 19 относно въжените линии [2018/403] (OВ L 72, 2018 г., стр. 24).

(2) Регламент (ЕС) 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 година за медицинските изделия, за изменение на Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 178/2002 и Регламент (ЕО) № 1223/2009 и за отмяна на директиви 90/385/ЕИО и 93/42/ЕИО на Съвета (Текст от значение за ЕИП) (ОВ L 117, 2017 г., стp. 1).

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/40

Жалба, подадена на 14 декември 2021 г. — Lila Rossa Engros/EUIPO (LiLAC)

(Дело T-780/21)

(2022/C 95/56)

Език на производството: румънски

Страни

Жалбоподател: Lila Rossa Engros SRL (Волунтари, Румъния) (представител: O. Anghel, avvocata)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз „LiLAC“ в черен цвят — заявка за регистрация № 18 243 487

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 10 септември 2021 г. по преписка R 441/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да уважи настоящата жалба,

—	да отмени обжалваното решение,

—	да уважи заявка за регистрация № 18 243 487 на марка „LiLAC“ за всички заявени стоки и услуги,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Неправилно прилагане на установените в съдебната практика критерии за анализ на абсолютните основания за отказ.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/40

Жалба, подадена на 10 януари 2022 г. — NV/ЕИБ

(Дело T-16/22)

(2022/C 95/57)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: NV (представител: L. Levi, avocate)

Ответник: Европейска инвестиционна банка

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за допустима и основателна, вследствие на което

—

да отмени решението от 5 февруари 2021 г., с което се квалифицират като нерегламентирани отсъствията на жалбоподателката в следните периоди: от 29 май 2020 г. до 15 септември 2020 г., от 30 юни 2020 г. до 30 септември 2020 г., от 7 септември 2020 г. до 7 ноември 2020 г., и от 3 ноември 2020 г. до 8 януари 2021 г.,

—	доколкото е необходимо, да отмени решението от 1 октомври 2021 г., с което се отхвърля жалбата, подадена по административен ред на 1 април 2021 г. срещу решението от 5 февруари 2021 г.,

—	да отмени решението от 20 април 2021 г., с което се квалифицират като нерегламентирани отсъствието на жалбоподателката от 8 януари 2021 г. до 8 април 2021 г.,

—	да отмени решението от 3 май 2021 г., с което се квалифицират като нерегламентирани отсъствието на жалбоподателката 8 април 2021 г. до 8 юни 2021 г.,

—	доколкото е необходимо, да отмени решението от 27 октомври 2021 г., с което се отхвърля жалбата, подадена по административен ред на 18 юни 2021 г. срещу решенията от 20 април 2021 г. и от 3 май 2021 г.,

—

да осъди ЕИБ да заплати съответните възнаграждения за периодите от 29 май 2020 г. до 8 януари 2021 г., от 8 януари 2021 г. до 8 април 2021 г. и от 8 април 2021 г. до 8 юни 2021 г., като към тези възнаграждения следва да бъдат начислени лихви за забава, като се има предвид, че лихвите за забава се определят от лихвения процент на Европейската централна банка плюс 2 процентни пункта,

—	да осъди ЕИБ да заплати обезщетение за претърпените от жалбоподателя вреди,

—	да осъди ЕИБ да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на членове 2.3, 3.3, 3.4 и 3.6 от приложение X от административните разпоредби, нарушение на член 34 от Хартата във връзка или не с членове 2.3, 3.3, 3.4 и 3.6 от административните разпоредби, явна грешка в преценката, неизпълнение на задължението за грижа и злоупотреба с право.

2.	Второ основание: неизпълнение на задължението за дължима грижа, нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и явна грешка в преценката.

3.	Трето основание: нарушение на член 33в от Правилника за персонала и член 11 от административните разпоредби.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/41

Жалба, подадена на 11 януари 2022 г. — Piaggio & C./EUIPO — Zhejiang Zhongneng Industry (Форма на скутер)

(Дело T-19/22)

(2022/C 95/58)

Език на жалбата: италиански

Страни

Жалбоподател: Piaggio & C. SpA (Понтедера, Италия) (представители: F. Jacobacci и B. La Tella, avvocati)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Zhejiang Zhongneng Industry Co. Ltd (Тайджоу, Китай)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител/Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: триизмерна марка на Европейския съюз (форма на скутер) — марка на Европейския съюз № 11 686 482

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 25 октомври 2021 г. по преписка R 359/2021-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, при условията на евентуалност:

—

да отмени обжалваното решение и върне делото на апелативните състави, за да обявят ясно в кои страни марката на ЕС № 11 686 482 на жалбоподателя е валидна и/или е придобила отличителен характер и обратно — в които страни не е придобила такъв отличителен характер въз основа на доказателствата, предоставени от притежателя,

във всеки случай:

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски във връзка с производството пред апелативния състав съгласно член 190 от Процедурния правилник на Общия съд на Европейския съюз,

—	да осъди EUIPO и евентуалната встъпила страна да заплатят изцяло съдебните разноски във връзка с настоящото производство.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета,

—	нарушение и/или неправилно тълкуване на член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета и неправилна преценка на доказателствата, представени от притежателя на марката на ЕС.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/42

Жалба, подадена на 12 януари 2022 г. — NW/Комисия

(Дело T-20/22)

(2022/C 95/59)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: NW (представител: M. Velardo, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени оспорваните решения, в частта им, в която налагат възстановяване на платените на жалбоподателя суми,

—	да разпореди на Комисията да върне на жалбоподателя вече възстановените суми,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски във връзка с производството,

—	при условията на евентуалност, да отмени оспорваните решения, в частта им, в която налагат възстановяване на сумата от 3 986,72 EUR,

—	жалбоподателят освен това изисква плащане на лихвите върху цялата сума, по която ще бъде кредитор, считано от момента, в който всяка сума ще следва да му бъде платена, до действителното изплащане,

—

в случай че Общият съд отхвърли настоящата жалба — като се имат предвид множеството пропуски, допуснати от Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) с течение на времето, обстоятелството, че „данъчното облекчение не се открива лесно във фиша за заплата“, гаранциите, предоставени от PMO на жалбоподателя, добросъвестността на жалбоподателя, приета от администрацията, и фактът, че жалбоподателят (като няма някаква причина да се съмнява в равнището на своята заплата) е поел финансови ангажименти, съразмерни на това равнище през тези години (като сключването на договор за ипотечен кредит за покупката на къща за семейството си) — жалбоподателят счита, че от съображения за справедливост Общият съд следва да осъди Комисията да понесе поне направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, съгласно член 135 от Процедурния правилник.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата срещу решенията на Комисията от 6 и 9 април 2021 г. и от 4 май 2021 г. да възстанови сумите, които са му били недължимо изплатени на основание на данъчното облекчение за неговите деца.

1.	Първо основание: неправилно тълкуване и прилагане на член 85 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз. Жалбоподателят счита в това отношение, че не са изпълнени условията, предвидени в член 85 за допускане на възстановяване на неоснователно платени суми.

2.	Второ основание: нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, тъй като в случая били изпълнени трите условия за наличие на оправдани правни очаквания съгласно приложимата съдебна практика.

3.	Трето основание: липса на мотиви.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/43

Жалба, подадена на 12 януари 2022 г. — NY/Комисия

(Дело T-21/22)

(2022/C 95/60)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: NY (представители: A. Champetier и S. Rodrigues, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да приеме, че настоящата жалба е допустима и основателна,

—	да отмени първото обжалвано решение и — доколкото е необходимо — второто обжалвано решение,

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата срещу решението на Комисията от 14 април 2021 г., с което се отхвърля искането му за обезщетение от 22 декември 2020 г.

1.	Първо основание: нарушение на правото на добра администрация и на принципа на безпристрастност. Жалбоподателят счита, че при разглеждането на искането за обезщетение не е спазено изискването за безпристрастност както от субективна, така и от обективна гледна точка.

Второ основание: нарушение на правото на неприкосновеност и човешко достойнство и наличие на редица явни грешки в преценката. Жалбоподателят твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да пази и защитава неговите достойнство и неприкосновеност, имайки предвид насилието спрямо него от страна на служители по сигурността, при чието установяване са налице явни грешки в преценката.

3.	Трето основание: нарушение на задължението за полагане на грижа, доколкото жалбоподателят не е получил цялата подкрепа, която е бил в правото си да очаква от ответника.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/43

Жалба, подадена на 11 януари 2022 г. — Grail/Комисия

(Дело T-23/22)

(2022/C 95/61)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Grail LLC (Менлоу Парк, Калифорния, Съединени щати) (представители: D. Little, Solicitor, J. Ruiz Calzado, J. M. Jiménez-Laiglesia Oñate и A. Giraud, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението на Комисията от 29 октомври 2021 г., с което се приемат временни мерки по член 8, параграф 5, буква a) от Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия („Регламент за сливанията на ЕО“) по дело COMP/M.10493 — Illumina/GRAIL;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: оспорва се компетентността на Комисията да приеме решението. Комисията няма компетентност да приема решение по член 8, параграф 5, буква a) от Регламент за сливанията на ЕО, ако по дело T-227/21 Съдът постанови, че шестте решения за препращане, приети от Комисията до 19 април 2021 г. съгласно член 22, параграф 3 от Регламента за сливанията на ЕО, са незаконосъобразни.

Второ основание: грешки при прилагане на правото и фактически грешки, допуснати от Комисията при тълкуването, прилагането и мотивирането на правните изисквания за приемане на решението по член 8, параграф 5, буква a) от Регламента за сливанията на ЕО.

—	Решението е неправилно, тъй като не взема предвид факта, че ангажиментите за отделяне, приети и нотифицирани на Комисията от Illumina, след като придобила акциите на GRAIL Inc. са попречили на страните да осъществят концентрацията по смисъла на член 7 от Регламента за сливанията на ЕО.

—

В решението не са обсъдени съдържателно условията на конкуренцията, съществували по времето, когато е прието то и не установявало как придобиването от Illumina на акциите на GRAIL Inc. е намалило или би намалило ефективната конкуренция, преди Комисията да може да приеме окончателно решение по същество.

—

Решението не установява нищо спешно, което да оправдае приемането на временни мерки, тъй като през няколкото месеца между приемането на въпросното решение и на решението по съществото на концентрацията не би могло да се случи нищо съществено от гледна точка на последици върху конкуренцията на засегнатите пазари.

—

Решението е опорочено от грешка при прилагане на правото, доколкото допуска, че съгласно член 8, параграф 5, буква a) от Регламент за сливанията на ЕО Комисията има право да приема временни мерки, за да гарантира ефективността на хипотетично бъдещо решение по член 8, параграф 4 от Регламент за сливанията на ЕО.

—	Налагането на особено задължение на GRAIL е несъвместимо с член 8, параграф 5, буква a) от Регламент за сливанията на ЕО; не е нито необходимо, нито пропорционално.

28.2.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/44

Жалба, подадена на 17 януари 2022 г. — Canai Technology/EUIPO — WE Brand (HE&ME)

(Дело T-25/22)

(2022/C 95/62)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Canai Technology Co. Ltd (Гуанджоу, Китай) (представители: J. Gallego Jiménez, E. Sanz Valls, P. Bauzá Martínez, Y. Hernández Viñes и C. Marí Aguilar, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: WE Brand Sàrl (Люксембург, Люксембург)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративната марка „HE&ME“ — заявка за посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 426 777

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 16 ноември 2021 г. по преписка R 1390/2020-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO (и, ако встъпи другата страна в производството пред EUIPO) да заплати/ят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 95

Издание на български език	Информация и известия	Година 65 28 февруари 2022 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2022/C 95/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1