ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 27

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 65
19 януари 2022 г.


Съдържание

Страница

 

II   Съобщения

 

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Европейска комисия

2022/C 27/01

Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.10552 — BROOKFIELD / ACEK / BENJUMEA FAMILY / POWEN) ( 1 )

1

2022/C 27/02

Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.9546 — Gategroup/LSG European Business) ( 1 )

2

2022/C 27/03

Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.10314 — VINCI / ENERGIA Y SERVICIOS DINSA II) ( 1 )

3


 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

2022/C 27/04

Становище на Европейската централна банка от 5 ноември 2021 година относно предложение за регламент относно европейските зелени облигации (CON/2021/30)

4


 

IV   Информация

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Съвет

2022/C 27/05

Решение на Съвета от 20 декември 2021 година за назначаване на председател на Службата на Общността за сортовете растения

14

2022/C 27/06

Решение на Съвета от 20 декември 2021 за назначаване на заместник-председателя на отделението по жалбите на Службата на Общността за сортовете растения

16

 

Сметна палата

2022/C 27/07

Специален доклад № 2/2022 — Енергийна ефективност в предприятията — има известни икономии на енергия, но са налице слабости при планирането и подбора на проектите

17


 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП.

BG

 


II Съобщения

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Европейска комисия

19.1.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/1


Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление

(Дело M.10552 — BROOKFIELD / ACEK / BENJUMEA FAMILY / POWEN)

(текст от значение за ЕИП)

(2022/C 27/01)

На 13 януари 2022 г. Комисията реши да не се противопоставя на горепосочената концентрация, за която е постъпило уведомление, и да я обяви за съвместима с вътрешния пазар. Решението се основава на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1). Пълният текст на решението е достъпен единствено на английски език и ще се публикува, след като бъдат премахнати всички професионални тайни, които могат да се съдържат в него. Той ще бъде достъпен:

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32022M10552. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до правото на Европейския съюз.


(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.


19.1.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/2


Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление

(Дело M.9546 — Gategroup/LSG European Business)

(текст от значение за ЕИП)

(2022/C 27/02)

На 3 април 2020 г. Комисията реши да не се противопоставя на горепосочената концентрация, за която е постъпило уведомление и да я обяви за съвместима с вътрешния пазар. Решението се основава на член 6, параграф 1, буква б) във връзка с член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1). Пълният текст на решението е достъпен единствено на английски език и ще се публикува, след като бъдат премахнати всички професионални тайни, които могат да се съдържат в него. Той ще бъде достъпен:

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32020M9546. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.


(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.


19.1.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/3


Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление

(Дело M.10314 — VINCI / ENERGIA Y SERVICIOS DINSA II)

(текст от значение за ЕИП)

(2022/C 27/03)

На 25 октомври 2021 г. Комисията реши да не се противопоставя на горепосочената концентрация, за която е постъпило уведомление, и да я обяви за съвместима с вътрешния пазар. Решението се основава на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1). Пълният текст на решението е достъпен единствено на английски език и ще се публикува, след като бъдат премахнати всички професионални тайни, които могат да се съдържат в него. Той ще бъде достъпен:

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32021M10314. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до правото на Европейския съюз.


(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

19.1.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/4


СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 5 ноември 2021 година

относно предложение за регламент относно европейските зелени облигации

(CON/2021/30)

(2022/C 27/04)

Въведение и правно основание

На 14 октомври 2021 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) получи искане от Европейския парламент за становище относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските екосъобразни облигации (1) (наричан по-долу „предложеният регламент“).

ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложеният регламент съдържа разпоредби, които попадат в областите на компетентност на ЕЦБ, включително по-специално определянето и осъществяването на паричната политика съгласно член 127, параграф 2, първо тире и член 282, параграф 1 от Договора, пруденциалния надзор над кредитните институции съгласно член 127, параграф 6 от Договора и приноса за гладкото провеждане на следваните от компетентните органи политики, свързани със стабилността на финансовата система съгласно член 127, параграф 5 от Договора. Управителният съвет прие настоящото становище съгласно член 17.5, изречение първо от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

1.   Общи забележки

1.1

ЕЦБ приветства предложения регламент. Постигането на целите, определени в Европейския зелен пакт и в Парижкото споразумение и залегнали в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (Европейски закон за климата) (2), изисква значителни инвестиции, съществена част от които ще е необходимо да дойдат от частния сектор (3). Устойчивото финансиране може да играе важна роля в това отношение, като дава възможност на инвеститорите да идентифицират екологично устойчиви инвестиции и да адаптират портфейлите си в съответствие със собствените си предпочитания за устойчивостта. Сред устойчивите финансови продукти зелените облигации представляват бързо разрастващ се и силно видим сегмент: допълнителен растеж на пазара на зелени облигации с голяма прозрачност има значителен потенциал да помогне да се запълни празнотата при устойчивите инвестиции и да се отговори на нарастващото търсене на екологични, социални или управленски инвеститори. За тази цел се приветства наличието на ясна и надеждна публична уредба на зелените облигации.

1.2

В цялостния контекст на екологичните цели на Съюза, в случай че на равнището на Съюза или на държава членка бъдат приети публични политики, които благоприятстват зелените облигации и друг дълг, основан на устойчивостта, пред други видове емитиране на дълг, тях би бил необходим стандарт за европейски зелени облигации (наричан по-нататък „стандартът EuGB“), на който те да могат да се основават.

1.3

Съществуването на стандарт EuGB ще стимулира създаването на базови устойчиви активи и проекти, които са в съответствие с екологичните цели на Съюза, по-специално смекчаване на изменението на климата и адаптиране към изменението на климата, както е предвидено в Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (4) (наричан по-долу „Регламентът за таксономията“) (5). От тази гледна точка обвързването на стандарта EuGB с Регламента за таксономията е важна стъпка, за да се гарантира, че екологично устойчивите дейности получават необходимия достъп до финансиране чрез дългови инструменти. Насърчаването на финансирането на дейности, които имат съществен принос за постигането на екологичните цели, определени в Регламента за таксономията, може да подпомогне развитието на икономиката на Съюза към постигане на екологичните му цели.

1.4

ЕЦБ подкрепя целта на предложения регламент да бъде създадена хармонизирана уредба на европейските зелени облигации (EuGB), тъй като това би повишило увереността, че такива зелени облигации действително спомагат за подпомагане на прехода към по-зелена икономика, засилват наличността и прозрачността на данните и подобряват съпоставимостта, надеждността, a в резултат от това и ефективното ценообразуване на зелените облигации. Понастоящем пазарът на зелени облигации страда от няколко недостатъка. По-специално, съществуващите отраслови стандарти за обозначенията за зелени облигации се основават на определения за базови екосъобразни проекти, които не са достатъчно стандартизирани, строги или изчерпателни (6). Тази липса на надеждна, съпоставима и проверена информация за устойчивостта подкопава доверието в пазара на зелени облигации и потенциално неговия капацитет за насърчаване на прехода към по-зелена икономика, като по този начин намалява търсенето поради опасения във връзка със заблуждаващите твърдения за екосъобразност (т.нар. зелени заблуди) и възможните репутационни рискове за емитентите и инвеститорите (7). Нещо повече, липсата на обща референтна уредба и на образци за докладване увеличава разходите по сделката за емитирането на зелени облигации, намалявайки икономическата привлекателност на тези инструменти в сравнение с конвенционалните инструменти за финансиране (8). Всички тези структурни ограничения допринасят за ограничаването на размера на този пазарен сегмент, а оттам и на ликвидността му.

1.5

Наличието на обективно проверими и прозрачни изисквания за квалификация като EuGB би спомогнало за укрепване на доверието към този клас активи, за намаляване на репутационните рискове за емитентите и инвеститорите и на информационните асиметрии, както и за ограничаване на зелените заблуди (9). Както се наблюдава на пазарите, инвеститорите възнаграждават с по-тесни спредове зелените облигации, чиито емитенти имат по-добра репутация и подлежат на проверки от трети лица (10). Емитирането на EuGB с висока степен на прозрачност би могло да доведе до по-добро разбиране на значението на екологичните цели за участниците на пазара и емитентите, подобрявайки по този начин способността на всички финансови участници, включително ЕЦБ, надеждно да идентифицират и оценяват екологично устойчивите облигации (11). Очаква се това да подпомогне по-нататъшния растеж на този пазарен сегмент и да осигури по-голяма увереност, че зелените облигации спомагат за постигането на екологичните цели на Съюза, като подкрепят прехода към нисковъглеродна икономика. И накрая, чрез засилване на екологичната ангажираност и надеждността на EuGB предложеният регламент би осигурил по-силни гаранции срещу внезапни преоценки на зелените облигации, вследствие на отделни случаи на зелени заблуди. Това би насърчило нормалното функциониране на пазара и финансовата стабилност.

1.6

Предложеният регламент е важна стъпка в развитието на интегриран, дълбок и ликвиден пазар на зелен капитал в Съюза, който надхвърля националните граници и допринася за напредъка на съюза на капиталовите пазари (12). Около 60 % от всички зелени първостепенни необезпечени облигации, емитирани в световен мащаб през 2020 г., произхождат от Съюза (13). По-нататъшното развитие на пазара на зелени облигации би могло да задълбочи финансовата интеграция на Съюза (14), а един зелен съюз на капиталовите пазари допълнително ще засили ролята на Съюза на световните зелени капиталови пазари. Изграждането на зрели и интегрирани зелени капиталови пазари в Съюза ще изисква също така по-широкообхватни усилия за укрепване на капиталовите пазари, включително по-голяма хармонизация на надзора, правилата относно несъстоятелността и защитата на инвеститорите. Във връзка с това ЕЦБ приветства това, че Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) ще бъде натоварен с надзора на външните проверители на EuGB на равнището на Съюза (15). Консолидирането на ролята на Съюза като глобален център за зелено финансиране, както и по-нататъшната интеграция и развитие на капиталовите пазари на Съюза биха спомогнали за засилване на международната роля на еврото (16).

1.7

Със стандарта EuGB следва да се предостави еталон за възходящо сближаване на международно равнище с цел да се увеличи приносът на зелените облигации в подкрепа на прехода към нисковъглеродна икономика, като същевременно се насърчава водещата роля на Съюза в областта на зеленото финансиране. Той следва да се стреми към широко приемане от пазара, включително от нерезиденти в Съюза, поради строгостта на своите гаранции и надеждността си по отношение на зелените заблуди, за да се превърне в световен еталон, който може да бъде възприет в други юрисдикции. Привлекателността на стандарта EuGB, в сравнение с пазарните стандарти и/или установените със закон обозначения за зелени облигации на други юрисдикции, следва да бъде внимателно оценявана и наблюдавана във времето. Въпреки че изискванията, които са по-строги от алтернативните стандарти, са обосновани от постигнатата по този начин повишена прозрачност и надеждност, е важно при създаването на EuGB да се избягва отклоняването на емитентите към юрисдикции, които поддържат не толкова строги изисквания, създавайки по този начин възможности за международен регулаторен арбитраж (17). При липсата на координация в световен мащаб това би могло в крайна сметка да понижи екологичните стандарти на продуктите за устойчиво финансиране на световно равнище. Ефективното международно сътрудничество, особено в контекста на работната група за устойчиво финансиране на Г-20 и Международната платформа за устойчиво финансиране, ще бъде от съществено значение за гарантиране на международната съгласуваност на стандартите за зелени облигации и за избягване на риска от конкурентни надпревари за достигане на най-ниски цени, който би могъл да увеличи риска от зелени заблуди и да подкопае положителното екологично въздействие на зелените облигации.

1.8

Като част от емитирането на облигации по NextGenerationEU (NGEU) Европейската комисия ще емитира до 250 милиарда евро под формата на зелени облигации, които ще представляват до 30 % от общата емисия. Като се има предвид, че предложеният регламент все още не е в сила, ЕЦБ отбелязва, че тези зелени облигации ще бъдат емитирани съгласно рамка за зелени облигации, основана на съществуващ пазарен стандарт (18). ЕЦБ приветства факта, че рамката на NGEU за зелени облигации все пак е съобразена, доколкото е възможно, с предложения стандарт EuGB, като същевременно отбелязва, че правните и институционалните особености на NGEU предполагат, че способността на емитента да предоставя подробно отчитане на базовите инвестиции в крайна сметка ще зависи от точността, пълнотата и детайлността на данните, предавани от държавите членки. За да се запази доверието в емитирането на зелени облигации NGEU, ЕЦБ насърчава държавите членки да отчитат точна и подробна информация относно напредъка и въздействието на инвестиционните проекти, допринасящи за екологичните цели, и настоятелно ги призовава да гарантират, че принципът за ненанасяне на значителни вреди (19) се спазва през целия етап на изпълнение на техните планове за възстановяване и устойчивост (20). Освен това ЕЦБ насърчава Комисията да наблюдава отблизо и да гарантира, че постъпленията от емитирането на зелени облигации NGEU се използват ефективно за финансиране на допустимите разходи и за изготвяне на подробен и точен доклад за въздействието.

2.   Значение на предложения регламент за целите и задачите на ЕЦБ и Евросистемата

2.1

Предложеният регламент може да окаже въздействие върху начина, по който централните банки изпълняват своите правомощия, както е посочено по-долу.

2.2

Във връзка с паричната си политика Евросистемата вече закупи зелени облигации по програмата за закупуване от корпоративния сектор (ПЗКС), програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ПЗOАЦК) и програмата за закупуване от публичния сектор (ПЗПС) (21). Освен това ЕЦБ приема зелени облигации като обезпечение при кредитни операции. Наличието на хармонизирано определение за зелени облигации би подобрило прозрачността и би насърчило предлагането на зелени дългови инструменти.

2.3

Що се отнася до финансовата стабилност, настоящата липса на общо определение и стандартизирана уредба на зелените облигации са възпрепятствали анализа на финансовите им резултати и въздействието им върху дългосрочната устойчивост. Това на свой ред възпрепятства оценката на техния потенциал за справяне със свързаните с климата рискове за стабилността на финансовата система (22). В по-общ план само функциониращите пазари могат да спомогнат за ефективното финансиране на прехода и за намаляване на свързаните с климата рискове за финансовата стабилност. В този контекст разпространението на различни отраслови стандарти може да доведе до ефекта на срутване на пазара, предизвиквайки значително преоценяване на зелените облигации, когато инвеститорите останат с впечатлението, че някои зелени облигации са с незадоволително качество. Тази преоценителна каскада може да засегне истинските зелени облигации, ако доверието на инвеститорите е подкопано. Стандартът EuGB има потенциала да позволи на пазара да функционира по-ефективно, да подобри ценообразуването на финансовите рискове и устойчивите активи и да засили доверието на инвеститорите в този клас активи.

2.4

Кредитните институции са основни участници на пазара на зелени облигации както като емитенти, така и като инвеститори. Следователно стандартът EuGB е от значение от гледна точка на пруденциалния надзор, тъй като може да засегне бизнес моделите на кредитните институции, техните практики на оповестяване и пазарен риск, както и операционните и репутационните рискове за кредитните институции. От гледна точка на бизнес модела наличието на единен стандарт може да улесни емитирането на зелени облигации от кредитните институции, което би могло да подпомогне банките при насочването на кредитирането към екологично устойчиви дейности и да окаже положително въздействие върху дела на зелените активи в техните портфейли. Освен това предвид въвеждането на все по-строги изисквания за прозрачност и оповестяване, включително предстоящото оповестяване на съотношението на зелените активи (23) и изискванията към кредитните институции да оповестяват съобразяването на своя кредитен портфейл с Парижкото споразумение (24), EuGB представляват важен инструмент за подпомагане на кредитните институции при изпълнението на тези нови изисквания. Освен това, както бе отбелязано в параграф 2.3 по-горе, широкото приемане на EuGB има потенциала да намали възможните пазарни рискове, които биха могли да възникнат от внезапна преоценка на качеството на съществуващите зелени облигации. И накрая, потенциалната експозиция на кредитна институция към санкция от националния компетентен орган (25) за неспазване на изискванията на предложения регламент при издаването на EuGB представлява допълнителен операционен и репутационен риск, който трябва да се разглежда като част от надзорните дейности, засягащи кредитните институции.

2.5

На последно място, ЕЦБ използва част от своя портфейл от собствени средства, за да инвестира в зелени облигации, и планира да увеличи дела на зелените облигации в този портфейл през следващите години (26).

3.   Специфични забележки

3.1   Доброволен характер и приложно поле на предложения регламент

3.1.1

Съгласно предложения регламент използването на стандарта EuGB ще бъде доброволно (27), което ще даде възможност на емитентите да продължат да използват съществуващите отраслови стандарти за зелени облигации. ЕЦБ счита, че този подход е балансиран в краткосрочен план, тъй като незабавното преминаване към строго задължителен стандарт може да доведе до продажба на зелени облигации, които не са съобразени с таксономията, и до внезапен спад в емитирането в Съюза на зелени облигации (28).

3.1.2

В същото време, за да има пазар на зелени облигации в Съюза, който е в съответствие с таксономията на Съюза, и за да се намалят опасенията във връзка със зелените заблуди, ЕЦБ счита, че е важно стандартът EuGB да стане основният стандарт за зелени облигации в рамките на Съюза. Поради това се счита, че е необходим ясен ангажимент стандартът да стане задължителен за новоемитираните зелени облигации в рамките на разумен период от време, а неизплатените зелени облигации ще запазят обозначението си като зелени облигации за по-дълъг период от време (29). Ако стандартът стане задължителен, това би създало сигурност за пазарите и също така би могло да стимулира емитентите да прилагат стандарта EuGB, преди той да стане задължителен. Добре калибрираното разширяване на таксономията към финансиране на прехода би улеснило преминаването към задължителен стандарт чрез намаляване на риска от отрицателни ефекти върху зелените инвестиции, които имат положителен екологичен принос, но не достигат праговете за съществен принос съгласно таксономията.

3.1.3

ЕЦБ обаче признава, че определянето на конкретен срок, в който стандартът да стане задължителен, не е непременно лесно. Рискът от продажба на съществуващи зелени облигации и потенциално произтичащите от това смущения и колебания на пазара трябва да бъдат балансирани спрямо необходимостта от предприемане на бързи действия в подкрепа на екологичния преход, включително чрез пазара на облигации. Поради тази причина, за да се избегнат нежелани последици за потоците от зелени инвестиции на Съюза и за да се избегне рискът от отклоняване на емитенти на зелени облигации към юрисдикции с не толкова строги изисквания, разработването на задължителен стандарт следва да бъде предмет на оценка на въздействието и следва да се извърши подходящо прецизиране на уредбата. Законодателят на Съюза следва да покани Комисията да преразгледа стандарта EuGB с цел оценка на този въпрос до 31 декември 2023 г. По-специално Комисията следва да докладва на Европейския парламент и на Съвета за осъществим срок, в който стандартът EuGB да стане задължителен, и за практическите аспекти на този подход, като например точните видове устойчиви облигации, които биха попаднали в обхвата на този стандарт. Освен това, за да се избегнат разпродажби, би било полезно да се изясни как инвеститорите следва да третират зелените облигации, емитирани съгласно доброволни пазарни стандарти, след въвеждането на задължителния стандарт. Комисията следва да извърши своя преглед, след като се консултира със съответните заинтересовани страни, по-специално организациите, които понастоящем издават пазарни стандарти за устойчиви облигации (30).. В крайна сметка стандартът EuGB следва да стане задължителен за новоемитираните зелени облигации в рамките на разумен период от време, например в рамките на три до пет години, като точният преходен период ще бъде определен в зависимост от резултата от гореспоменатата оценка на въздействието.

3.1.4

Междувременно, доброволното приемане на стандарта EuGB следва да бъде насърчавано на равнището на Съюза и на национално равнище чрез публични политики, които потенциално благоприятстват облигациите, отговарящи на изискванията на EuGB. Всъщност единствено EuGB, поради връзката си с Регламента за таксономията, гарантира, че дейностите, финансирани чрез постъпленията от облигациите, допринасят за постигането на екологичните цели на Съюза. ЕЦБ е на мнение, че всички EuGB следва да се считат за напълно съобразени с таксономията и следователно да бъдат включени както в числителя, така и в знаменателя на оповестяването по таксономията (31). Приносът на наличностите от EuGB за оповестяването по таксономията би могъл да осигури значителен стимул за емитентите и инвеститорите да предпочитат EuGB пред съществуващите стандарти, тъй като това автоматично ще гарантира съобразяване с таксономията, без да е необходимо да се извършва задълбочена оценка на съобразяването на базовите инвестиции, какъвто би бил случаят с други стандарти. Приносът на наличностите от EuGB за оповестяването по таксономията следва да бъде независимо от публичния или частния характер на емитента, т.е. той следва да се прилага и за EuGB от публичния сектор, които съгласно делегирания акт по член 8 понастоящем са изключени както от числителя, така и от знаменателя на оповестяването по таксономията.

3.1.5

ЕЦБ приветства приложното поле на предложения регламент, в което ще попадат емитенти, които са финансови предприятия и нефинансови предприятия, емитенти на държавeн дълг и емитенти на покрити облигации и на секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани от дружество със специална цел (32). Освен това ЕЦБ приветства прилагането на изискванията спрямо всички емитенти, които желаят да използват обозначението EuGB за своите екологично устойчиви облигации, предлагани на инвеститорите в Съюза. Въпреки това, понятието „предлагани на инвеститори в Съюза“ не е определено в предложения регламент и би било от полза то да се изясни, за да се гарантира, че емитентите на EuGB, които ги предлагат на пазара извън Съюза, все пак ще могат да се възползват от обозначението EuGB. Тази възможност е особено важна, за да се насърчи международното приемане на EuGB и във връзка с това да се стимулира приемането в световен мащаб на усъвършенстваните стандарти на Съюза за устойчиво финансиране, включително международното използване на критериите за таксономията на Съюза. Освен това използването на понятието „правни субекти“ за дефиниране на емитентите на EuGB (33) предполага, че емитентите на EuGB трябва да притежават правосубектност, което не е вярно за всички емитенти на облигации в Съюза, например за емитентите на секюритизация съгласно националното право на някои държави членки. Обикновеното „субекти“ би било еднакво ефективно. На последно място, ще е необходимо да се изясни как предложеният регламент ще се прилага по отношение на секюритизациите, така че секюритизациите за зелен преход да могат също да използват стандарта EuGB, когато базовите активи не са съобразени с таксономията, но целта на финансирането е свързана с технологии за зелен преход (34). При секюритизациите за зелен преход задълженията, свързани със спазването на бъдещата таксономия, са от значение за инициатора, а не за дружеството със специална цел на емитента. Следователно може да е необходимо това да се вземе предвид, когато на емитента се възлагат задължения, например в член 7 от предложения регламент.

3.2   Съобразяване с Регламента за таксономията

3.2.1

В предложения регламент се предвижда използването на постъпленията от EuGB да се свърже с икономически дейности, които отговарят на изискванията на таксономията или ще започнат да отговарят на изискванията на таксономията в рамките на определен срок (пет години или десет години от датата на емитиране на облигацията, ако това е оправдано от специфичните характеристики на съответните икономически дейности), посочен в плана за съобразяване с таксономията (35). „Изискванията на таксономията“ са определени като изискванията, изложени в член 3 от Регламента за таксономията. Следователно екологично устойчивите дейности трябва да: а) допринасят съществено за една или повече от екологичните цели, посочени в член 9 от Регламента за таксономията; б) не нанасят значителни вреди на някоя от тези екологични цели; в) се извършват в съответствие с минималните социални гаранции; и г) съответстват на техническите критерии за проверка, установени от Комисията.

3.2.2

ЕЦБ приветства това съобразяване с Регламента за таксономията, тъй като то подчертава централното място на Регламента за таксономията в стратегията на Съюза за устойчиво финансиране и предоставя надеждна основа за оценяване на устойчивостта на използването на постъпленията от емисиите на EuGB (36). Фактът обаче, че е достатъчно съобразяването с таксономията да бъде постигнато в рамките на пет или, при определени обстоятелства, десет години, поражда опасения. Въпреки че емитентите не следва да бъдат санкционирани за разпределянето на постъпленията от облигациите за икономически дейности, които все още не отговарят на изискванията на таксономията, но ще направят това в рамките на определения срок (37), съществува известен риск санкциите, установени в предложения регламент, да не бъдат достатъчни, в случай че емитентът не спазва плана за съобразяване с таксономията. В приложение II към предложения регламент се изисква емитентите да докладват за напредъка в прилагането на плана за съобразяване с таксономията като част от годишните си отчети за разпределението (38). Националните компетентни органи могат да изискват от емитентите да публикуват тези доклади и да включват изискваната информация (39). Те обаче не нямат правомощия за налагане на санкции или надзорни правомощия върху съобразяването на икономическите дейности с изискванията на таксономията. По-специално, предложеният регламент не предвижда процедура за отнемане на обозначението EuGB освен възможността в проверката след емитирането да се включи декларация, че облигацията не отговаря на изискванията на предложения регламент и че обозначението EuGB не може да се прилага към нея (40). Макар че прилагането на изискванията за прозрачност създава вероятност неспазването на стандарта да бъде отразено в цената на облигацията, това може да има само ограничено и непряко въздействие върху емитента на EuGB, ако тя впоследствие се търгува на пазара. До евентуалното възлагане на допълнителни задачи на националните компетентни органи вследствие на планирания от Комисията преглед на правомощията, мандатите и инструментите за правоприлагане на органите на Съюза и националните компетентни органи за борба със зелените заблуди (41), съществува риск да няма никакви последици за емитентите, чиито икономически дейности се финансират от постъпленията от EuGB, ако се окаже, че не са съобразени с таксономията.

3.3   По-късно изменение на делегираните актове

3.3.1

В предложения регламент се предвижда емитентите да разпределят постъпленията от облигациите чрез прилагане на делегираните актове (технически критерии за проверка), приети от Комисията съгласно някои разпоредби на Регламента за таксономията (42), приложими към момента на емитиране на облигацията или в случите на разпределянето на постъпленията от облигациите за дълга — към момента, в който дългът е създаден (43). Освен това в предложения регламент се предвижда, че ако делегираните актове бъдат изменени след емитирането на облигацията (или, когато постъпленията от облигациите се разпределят за дълг, след създаването на дълг), емитентът разпределя постъпленията от облигациите чрез прилагане на изменените делегирани актове в срок от пет години след влизането им в сила (44). Като отчита напълно, че техническите стандарти могат да се развиват с течение на времето поради динамичния, научнообоснован характер на таксономията на Съюза, което в крайна сметка служи на екологичните цели на Съюза, промяната на базовите параметри за EuGB, които вече са били емитирани, и изискването съществуващите облигации да отговарят, в рамките на петгодишен срок, на новите изисквания, могат да предизвикат смущения на пазара. Инвеститорите биха могли например да бъдат стимулирани да продават зелени облигации в очакване на потенциална загуба на обозначението EuGB, което на свой ред би могло да доведе до смущения на цените на засегнатите облигации. Освен това разпоредбата може да доведе до последици за цикличността на пазарите, тъй като емитентите на облигации може да са склонни да отложат емитирането на EuGB, ако се очакват промени в делегираните актове. Разпоредбата може също така да има неочаквани последици за продължителността на EuGB и времевия хоризонт на базовите инвестиции, потенциално създавайки структурно предпочитание за EuGB с по-кратки матуритети, за да се избегнат отрицателните последици от очакваната промяна в делегираните актове. Поради тези причини, от гледна точка на финансовата стабилност и с оглед да се улесни функционирането на пазара на EuGB, може да е за предпочитане на емитентите да се позволи да разпределят постъпленията от облигациите, като прилагат съответните делегирани актове, приложими към момента на емитиране на облигацията, за целия срок на облигацията. Както беше посочено, ЕЦБ отчита, че адаптирането на делегираните актове може да е наложително и желано поради съображения, свързани с екологичните цели на Съюза, по-специално с изменението на климата. Тъй като добре функциониращият пазар на EuGB спомага и за постигането на екологичните цели на Съюза, прилагането на делегирания акт, приложим към момента на емитиране на облигацията за целия ѝ срок би бил предпочитаният вариант. Освен това в такъв случай Комисията би могла да изменя делегираните актове, както счита за подходящо. По-специално, няма да е необходимо тя да отчита евентуалните последици за финансовата стабилност от такива изменения в по-късен момент. Разбира се, делегираните актове, приложими към момента на емитирането на облигацията (или създаването на дълг), ще се прилагат за всички нови емитирани облигации. Това цялостно решение би подобрило допълнително правната сигурност, която също е посочена като цел в предложения регламент (45).

3.4   Използване на постъпленията

3.4.1

В предложения регламент се предвижда, че постъпленията от EuGB могат, наред с другото, да бъдат разпределени към финансови активи. В определението за финансови активи съгласно предложения регламент се включват дълг, собствен капитал или комбинация от тях. ЕЦБ разбира, че целта на тази разпоредба е да се обхванат например ситуации, в които банките емитират EuGB, за да финансират зелени кредити за своите клиенти. Дългът обаче не е актив от счетоводна гледна точка. За да съобрази определението с Международните стандарти за финансова отчетност (46), терминът „дълг“ може да бъде заменен с „финансово вземане“.

3.5   Съобразяване с други законодателни актове на ЕС

3.5.1

Предложеният регламент се съсредоточава върху установяването на изисквания за EuGB от гледна точка на емитента на облигация. В него също така се посочва, че EuGB може да бъде рефинансирана чрез издаване на нова EuGB (47). Съгласно делегирания акт по член 8 финансовите и нефинансовите предприятия трябва да оповестяват степента, в която техните икономически дейности са в съответствие с Регламента за таксономията. По-специално кредитните институции трябва да оповестяват съотношението на зелени активи, което показва дела на експозициите, свързани с дейности, съобразени с таксономията, в сравнение с общите им активи (48). Ако банка А емитира EuGB и използва постъпленията за предоставяне на кредити за дейности, съобразени с таксономията, а банка Б купува тази облигация като инвеститор, и двете банки могат да отчитат базовите кредити (банка A) и EuGB (банка Б) към съответните си съотношения на зелени активи. Това предполага, че ако обезпечена с активи ценна книга, свързана със зелени кредити или покрита зелена облигация, е емитирана от банка и впоследствие се държи от друга кредитна институция, както в примера по-горе, емитентът и държателят на ценната книга ще могат да включат базовите активи и съответната ценна книга в своето съответно оповестяване по таксономията. В тези условия би било полезно да се изясни, че ако дадена финансова институция емитира EuGB и частично или изцяло задържи облигацията или я държи в отделно предприятие в рамките на същата консолидирана отчетна единица, само нетната експозиция на емитента към базовия зелен актив ще се отчете към неговите съобразени с таксономията активи в съотношението на зелените активи, а не кумулативната стойност на кредитите и EuGB.

3.5.2

Освен това предложеният регламент допуска емитентите да използват постъпленията от новоемитирана EuGB за закупуване на друга EuGB. Съгласно предложения регламент постъпленията от финансовия актив могат да бъдат разпределени към други финансови активи, при условие че постъпленията от тези финансови активи се разпределят към съобразени с таксономията дълготрайни активи, капиталови разходи и оперативни разходи (49). Това означава, че такава сделка може да се осъществи само веднъж. Това тълкуване е необходимо, за да се избегне създаването на верига от емисии на EuGB, които се използват за закупуване на други EuGB, които отново са обезпечени със самите EuGB, което би увеличило размера на условните зелени активи, обезпечени със същата реална икономическа дейност. Освен това подобна верига би могла да доведе до изкуствено укрепване на съотношението на зелените активи на емитиращата кредитна институция чрез двойно отчитане, ако тази институция закупи EuGB, която пряко или косвено е обезпечена със собствените ѝ EuGB.

3.5.3

В обяснителния меморандум към предложения регламент се посочва, че използването на обозначението EuGB не засяга изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (50) (Регламент за капиталовите изисквания, наричан по-нататък „РКИ“). ЕЦБ разбира, че обозначаването с EuGB не оказва въздействие върху собствения капитал и изискванията за ликвидност на кредитните институции по отношение на облигациите, които са предмет на РКИ. Полезно би било обаче изрично да се изясни, че стандартът EuGB не може да се тълкува като възпрепятстващ кредитните институции да прилагат изцяло изискванията на РКИ.

3.6   Изисквания за прозрачност

3.6.1

ЕЦБ приветства изискванията за прозрачност за емитентите на EuGB, т.е. изискванията за попълване на информационен документ относно EuGB, годишни отчети за разпределeнието и отчет за въздействието, както и за използване на образци за оповестяването на такава информация (51). Освен това ЕЦБ приветства факта, че информационният документ ще бъде предмет на проверка преди емитирането, а отчетите за разпределението ще бъдат предмет на проверка след емитирането от външен проверител под надзора на ЕОЦКП (52). Следвайки същата цел за прозрачност, всички EuGB следва да имат международен идентификационен номер за ценни книжа (ISIN), а техните емитенти следва да бъдат идентифицирани чрез идентификационен код на правния субект (LEI).

3.6.2

В предложения регламент се предвижда емитентите да публикуват на своя уебсайт информационния документ, проверката преди емитирането, годишните отчети за разпределението, проверките след емитирането и отчета за въздействието (53). От емитентите се изисква също така да уведомяват националния компетентен орган и ЕОЦКП за публикуването на тези документи (54). От текста на предложения регламент обаче става ясно, че данните за EuGB няма да се събират в централизирана форма. ЕЦБ предполага, че оповестената информация би могла да бъде включена в предстоящата единна европейска точка за достъп (ESAP) в машинночетим формат. Включването на информация относно зелените облигации в ESAP би било „обслужване на едно гише“ за цялата критична информация за дадено дружество, включително за EuGB, които е емитирало, и следователно би подобрило прозрачността и би улеснило инвестиционните решения. Отчетите, предложени в приложенията към предложения регламент, биха могли да включват и информация относно таксите и разходите, поемани от емитентите на EuGB (например разходи, прехвърлени от външни проверители), за да укрепне прозрачността и ефективността на пазара. В интерес на точността и за да се улесни обработването на данни, в предложения регламент следва също така да се поясни, че информационните документи, годишните отчети за разпределението и отчетите за въздействието следва да бъдат изготвяни за всяка отделна облигация независимо от възможността за публикуване на няколко информационни документа и отчети заедно и с обзорен раздел относно комбинираната стойност на всички EuGB, емитирани от даден субект.

3.6.3

Съгласно предложения регламент, когато се изисква да предоставя информация относно използването на постъпленията, в проспектите, публикувани съгласно Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета (55) (наричан по-долу „Регламентът относно проспекта“), трябва ясно да се посочва, , че EuGB е емитирана в съответствие с предложения регламент (56). Допълнително в предложения регламент се предвижда, че е възможно включването на препратка към информацията, съдържаща се в информационния документ относно EuGB (57). Основните характеристики на EuGB, а именно информацията, която се съдържа в информационния документ, следва да бъдат напълно интегрирани в проспекта, като се използва стандартизираният образец, предвиден в приложение I към предложения регламент. Това би подобрило съгласуваността и съпоставимостта на информацията за зелените облигации и би означавало, че доставчиците на финансови данни би трябвало да се позовават само на проспектите, за да съберат цялата необходима информация за тези инструменти (58).

3.6.4

От гледна точка на кредитните институции, които емитират EuGB, за да финансират зелени кредити, изискванията за прозрачност биха могли да бъдат допълнително засилени чрез налагане на задължение на банките да наблюдават съобразяването на постъпленията от зелени кредити с изискванията на таксономията.

3.7   Система за регистрация и надзорна рамка

3.7.1

ЕЦБ приветства системата за регистрация и надзорната рамка за външни проверители (59), създадени с предложения регламент. Тя също така приветства възлагането на надзора върху външните проверители на ЕОЦКП.

3.7.2

В член 36 от предложения регламент се предвижда, че компетентните органи следва да гарантират, че емитентите прилагат изискванията за прозрачност и външен преглед. В член 36 се препраща към разпоредбата на Регламента относно проспекта, съгласно която всяка държава членка определя един компетентен административен орган, който да отговоря за изпълнението на задълженията съгласно Регламента относно проспекта (60). Определеният по този начин компетентен административен орган би бил също компетентният орган съгласно предложения регламент. Съществуват обаче редица изключения от задължението за издаване на проспект съгласно Регламента относно проспекта (61). Поради това ЕЦБ предлага да се поясни, че държавата членка по произход следва да определи национален компетентен орган за всички останали емитенти на EuGB, за които Регламентът относно проспекта не би определил автоматично компетентен надзорен орган, с изключение на суверенните органи. Предложеният регламент изрично предвижда, че държавните одитори и други публични субекти, на които емитентите на държавен дълг са възложили да оценяват съответствието с предложения регламент, не попадат в приложното поле на правилата за външни проверители и надзор от страна на ЕОЦКП и националните компетентни органи (62). Законодателят се приканва да обмисли дали емитентите на държавен дълг следва да подлежат на надзор от страна на националните компетентни органи. От съображения за яснота и прозрачност, ако освен държавните одитори и други публични субекти, действащи като външни проверители, законодателят възнамерява да освободи и тези емитенти от надзор, това също би могло да бъде изрично посочено в съображение от предложението за регламент.

3.7.3

В предложения регламент се съдържат специални правила за предоставянето на услуги от външни проверители от трети държави, което позволява надзорът им да бъде извършван от ЕОЦКП (63). За разлика от това прекият надзор върху емитентите от националните компетентни органи е ограничен до емитентите, намиращи се в рамките на Съюза (64), като не е ясно дали би имало национален компетентен орган, определен за емитентите на EuGB, намиращи се извън Съюза. Това означава, че емитентите, намиращи се извън Съюза, биха могли да издават EuGB, като ги предоставят на инвеститори в Съюза, но спрямо тях няма да се прилага режимът на санкции, включително проверките на място и административните глоби, предвидени в предложения регламент (65). Това би поставило емитентите, намиращи се в рамките на Съюза, в особено неблагоприятно положение в сравнение с емитентите извън него, които въпреки това използват обозначението EuGB, тъй като е възможно последните да не подлежат на санкциониране, дори ако не отговарят на всички изисквания на предложения регламент. В крайна сметка доверието в стандарта EuGB би могло да бъде подкопано, ако не се прилага един и същ режим на надзор спрямо всички емитенти EuGB. Вече съществуват действащи системи за гарантиране, че за всички съответни емитенти има национален компетентен орган за надзор, съгласно други регламенти, например съгласно Регламента относно проспекта, където всеки емитент от трета държава избира държава членка по произход. ЕЦБ предлага да се обмисли подобен режим съгласно предложения регламент, по-специално да се определи компетентен орган за емитентите от трети държави.

3.7.4

ЕЦБ отбелязва също така, че понятията държава членка „по произход“ и „приемаща“ държава членка (66), съдържащи се в предложения регламент, нито са свързани с други разпоредби, нито са определени в предложения регламент. Това налага изясняването им.

Когато ЕЦБ отправя препоръки за изменения на предложения регламент, конкретните предложения с обяснителен текст към тях се представят в технически работен документ. Техническият работен документ е достъпен на английски език на EUR-Lex.

Съставено във Франкфурт на Майн на 5 ноември 2021 година.

Председател на ЕЦБ

Christine LAGARDE


(1)  COM(2021) 391 final.

(2)  Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

(3)  Виж също обяснителния меморандум към предложения регламент.

(4)  Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стp. 13).

(5)  Виж член 2, параграф 4 от предложения регламент.

(6)  Виж обяснителния меморандум към предложения регламент. Виж също „Фондове за зелени облигации – практики за докладване на въздействието за 2020 г.“, достъпно на уебсайта на Екологични финанси: www.environmental-finance.com

(7)  Виж получените мнения: Създаване на Стандарт на ЕС за екосъобразни облигации, достъпен на уебсайта на Комисията www.ec.europa.eu

(8)  Виж Работен документ на службите на Комисията „Доклад за оценка на въздействието, съпровождащ документа „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските екосъобразни облигации“, SWD/2021/181 final.

(9)  Виж стр. 12 от отговора на Евросистемата на обществените консултации на Европейската комисия относно обновената стратегия за устойчиво финансиране и преразглеждането на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация (наричан по-долу „отговор на Евросистемата“), достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(10)  Виж например Bachelet, M.J., Becchetti, L. и Manfredonia, S., „Пъзелът с премията за зелената облигация: ролята на характеристиките на емитента и проверката от трета страна“Sustainability 2019, том 11, № 4, 1098; Kapraun, J. и др., „(Не)-вероятно зелени: Кои облигации се търгуват с премия за зелена облигация?“, протоколи от Финансова среща EUROFIDAI – ESSEC, Париж, декември 2019 г.

(11)  Виж съображение 4 от предложения регламент.

(12)  Виж „Към съюз на зелените капиталови пазари за Европа“, реч на Кристин Лагард, председател на ЕЦБ, на конференцията на високо равнище на Комисията относно предложението за Директива за отчитане на корпоративната устойчивост, Франкфурт на Майн, 6 май 2021 г., достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(13)  Пак там.

(14)  Виж глава 5.3 от доклада на ЕЦБ „Преглед на финансовата стабилност“ от ноември 2020 г., достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(15)  Виж стр. 12 от отговора на Евросистемата.

(16)  Виж „Ролята на еврото в световните пазари на зелени облигации“, Международната роля на еврото, ЕЦБ, юни 2020 г., достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(17)  Виж стр. 12 от отговора на Евросистемата.

(18)  Виж прессъобщението на Комисията от 7 септември 2021 г., NextGenerationEU: Европейската комисия се стреми към емитиране на 250 млрд. евро от зелени облигации NextGenerationEU“, достъпно на уебсайта на Комисията www.ec.europa.eu

(19)  Виж член 17 от Регламента за таксономията.

(20)  Виж Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

(21)  Виж „Покупки на зелени облигации по програмата на Евросистемата за закупуване на активи“, Икономически бюлетин на ЕЦБ, брой 7, ЕЦБ, 2018 г., достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(22)  Виж стр. 38 от „Риск, свързан с климата и финансовата стабилност“, проектен екип на ЕЦБ/ЕССР за мониторинг на риска, свързан с климата, юли 2021 г., достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(23)  Член 8 от Регламента за таксономията изисква големите предприятия да оповестяват информация за това как и до каква степен техните дейности са свързани с екологично устойчиви икономически дейности. В делегиран акт се посочва, че кредитните институции трябва да оповестяват съотношение на зелените активи с поетапно прилагане, считано от 1 януари 2022 г. Виж Делегиран регламент на Комисията за допълнение на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на съдържанието и представянето на информацията, която трябва да бъде оповестявана от предприятията, обхванати от член 19а или 29а от Директива 2013/34/ЕС по отношение на екологично устойчивите икономически дейности, и чрез определяне на методиката за изпълнение на това задължение за оповестяване, C(2021) 4987 final (наричан по-нататък „делегираният акт по член 8“), който следва да се тълкува във връзка с приложенията към него.

(24)  В своето предложение за Директива относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДООПВУ) Комисията предлага нефинансовите и финансовите предприятия да оповестяват описание на определените от предприятието цели, свързани с въпросите на устойчивостта, и на напредъка на предприятието по постигането им. Виж Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2021 г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Регламент (ЕС) № 537/2014 относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, COM(2021) 189 final.

(25)  Виж член 41 от предложения регламент.

(26)  Виж прессъобщението на ЕЦБ от 25 януари 2021 г.„ЕЦБ ще инвестира във фонд за зелени облигации на Банката за международни разплащания“, достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(27)  Виж съображение 7 от предложения регламент.

(28)  По-малко от 5 % от оборота, капиталовите разходи и оперативните разходи на нефинансовите предприятия, които попадат в обхвата на Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи (ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1), се оценяват като съобразени с таксономията. Виж стр. 174 от „Окончателен доклад на ЕОЦКП: Становище по член 8 от Регламента за таксономията“ от 26 февруари 2021 г., достъпен на уебсайта на ЕОЦКП www.esma.europa.eu. Следва да се отбележи обаче, че тези оценки се отнасят за цели отрасли, а не за зелени облигации. Може да се приеме, че делът на непогасените зелени облигации, които вече са съобразени с таксономията, е значително по-висок. Няколко съществуващи зелени облигации са били сертифицирани от външни проверители като вече напълно съобразени с таксономията.

(29)  Съгласно задължителния подход по отношение на всички зелени облигации, емитирани в Съюза или от емитент от Съюза, ще трябва да се използва EuGB. Виж обяснителния меморандум към предложения регламент.

(30)  Два пазарни стандарта за устойчиви облигации са Принципите за зелени облигации (GBP), приети от Международната асоциация на капиталовите пазари (ICMA), и Стандартът за климатични облигации (CBS) на Инициативата за климатични облигации. Виж уебсайта на ICMA www.icmagrop.org и на CBS www.climatebonds.net

(31)  При оповестяването по таксономията знаменателят на ключовите показатели за изпълнение обхваща общия финансов мащаб на дейностите на предприятието, имащи отношение към оповестяването по таксономията. Числителят обхваща конкретно мащаба на тези дейности, които са съобразени с критериите за таксономията. Полученото съотношение предоставя информация за дела на икономическите дейности на съответното предприятие, които са съобразени с таксономията. В делегирания акт по член 8 Комисията предложи, че „поради липсата на подходяща методика за изчисление към момента, експозициите към централни правителства, централни банки и наднационални емитенти следва да бъдат изключени от изчислението на числителя и знаменателя на ключовите показатели за резултатите“.

(32)  Виж член 1 от обяснителния меморандум към предложения регламент.

(33)  Виж член 2, параграф 1 от предложения регламент.

(34)  Виж стр. 8 от „Приноса на Евросистемата към целевата консултация на Европейската комисия във връзка с функционирането на рамката за секюритизация на ЕС“, достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(35)  Виж член 6 от предложения регламент.

(36)  Виж стр. 12 от отговора на Евросистемата.

(37)  Виж съображение 15 от предложения регламент.

(38)  Виж подточка 3.А от приложение II към предложения регламент.

(39)  Виж дял IV от предложения регламент.

(40)  Виж подточка 3б) от приложение IV към предложения регламент.

(41)  Виж Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 6 юли 2021 г.: Стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика, COM(2021) 390 final.

(42)  Виж член 10, параграф 3, член 11, параграф 3, член 12, параграф 2, член 13, параграф 2, член 14, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Регламента за таксономията.

(43)  Виж член 7 от предложения регламент.

(44)  Виж член 7 от предложения регламент. Може да се наложи последиците от тези разпоредби да се изяснят. Например текстът на предложения регламент не изяснява дали това означава, че емитентът трябва да преразпредели постъпленията и/или дали може също така да адаптира съществуващите проекти, ако делегираните актове са изменени.

(45)  Виж съображение 11 от предложения регламент.

(46)  Виж Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 г. за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 320, 29.11.2008 г., стр. 1).

(47)  Член 4, параграф 3 от предложения регламент.

(48)  Виж съображение 5 от делегирания акт по член 8.

(49)  Член 5, параграф 3 от предложения регламент. Рефинансирането чрез нова EuGB е изрично позволено съгласно член 4, параграф 3 от предложения регламент.

(50)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(51)  Виж дял II, глава II от предложения регламент.

(52)  Виж дял IV, глава 2 от предложения регламент.

(53)  Виж член 13 от предложения регламент.

(54)  Виж член 13, параграфи 4 и 5 от предложения регламент.

(55)  Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (ОВ L 168 30.6.2017 г., стр. 12).

(56)  Член 12, параграф 1 от предложения регламент.

(57)  Член 12, параграф 2 от предложения регламент.

(58)  Виж стр. 12 от отговора на Евросистемата.

(59)  Виж стр. 12 от отговора на Евросистемата.

(60)  Виж член 31 от Регламента относно проспекта.

(61)  Виж член 1, параграфи 2, 3, 4 и 5 от Регламента относно проспекта.

(62)  Член 14, параграф 3 от предложения регламент.

(63)  Виж дял III, глава IV и член 59 от предложения регламент.

(64)  Виж дял IV, глава 1 от предложения регламент.

(65)  Виж дял IV, глава 1 от предложения регламент.

(66)  Виж член 40 от предложения регламент.


IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съвет

19.1.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/14


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 20 декември 2021 година

за назначаване на председател на Службата на Общността за сортовете растения

(2022/C 27/05)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. относно правната закрила на Общността на сортовете растения (1), и по-специално член 43, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

С решение от 16 юни 2016 г. (2) Съветът поднови мандата на г-н Martin EKVAD като председател на Службата на Общността за сортовете растения („Службата“).

(2)

Подновеният мандат на г-н Martin EKVAD изтече на 31 август 2021 г.

(3)

На 22 септември 2021 г., след получаване на становището на Административния съвет на Службата, Комисията предложи на Съвета списък с кандидати за председател на Службата,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1.   Г-н Francesco MATTINA се назначава за председател на Службата на Общността за сортовете растения („Службата“) за срок от пет години.

2.   Мандатът на г-н Francesco MATTINA започва да тече от датата, на която той встъпи в длъжност. Тази дата се съгласува между него и Административният съвет на Службата.

Член 2

Председателят на Административния съвет на Службата се упълномощава да предприеме необходимите мерки за изпълнение на член 1.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел н 20 декември 2021 година

За Съвета

Председател

A. VIZJAK


(1)  ОВ L 227, 1.9.1994 г., стр. 1.

(2)  Решение на Съвета от 16 юни 2016 г. за подновяване на мандата на председателя на Службата на Общността за сортовете растения (OВ C 223, 21.6.2016 г., стр. 6).


19.1.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/16


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 20 декември 2021

за назначаване на заместник-председателя на отделението по жалбите на Службата на Общността за сортовете растения

(2022/C 27/06)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. относно правната закрила на Общността на сортовете растения (1), и по-специално член 47, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

С решение от 16 юни 2016 г. (2) Съветът поднови мандата на г-жа Sari Kaarina HAUKKA като заместник-председател на отделението по жалбите на Службата на Общността за сортовете растения („Службата“).

(2)

Подновеният мандат на г-жа Sari Kaarina HAUKKA изтече на 14 октомври 2021 г.

(3)

На 13 октомври 2021 г., след като получи становището на Административния съвет на Службата, Комисията предложи на Съвета списък с кандидати за заместници на председателя на Апелативния съвет на Службата,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1.   Г-н Marcus NAVIN-JONES се назначава за заместник-председател на отделението по жалбите на Службата на Общността за сортовете растения („Службата“) за срок от пет години.

2.   Мандатът на г-н Marcus NAVIN-JONES започва да тече от датата, на която той встъпи в длъжност. Тази дата се съгласува между председателя и Административният съвет на Службата.

Член 2

Председателят на Административния съвет на Службата се оправомощава да предприеме необходимите мерки за изпълнението на член 1.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксе на 20 декември 2021

За Съвета

Председател

A. VIZJAK


(1)  OВ L 227, 1.9.1994 г., стp. 1.

(2)  Решение на Съвета от 16 юни 2016 г. за подновяване на мандата на заместник-председателя на отделението по жалбите на Службата на Общността за сортовете растения (OB C 223, 21.6.2016 г., стр. 5).


Сметна палата

19.1.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/17


Специален доклад № 2/2022

„Енергийна ефективност в предприятията — има известни икономии на енергия, но са налице слабости при планирането и подбора на проектите“

(2022/C 27/07)

Европейската сметна палата съобщава за публикуването на изготвения от нея Специален доклад № 2/2022 „Енергийна ефективност в предприятията — има известни икономии на енергия, но са налице слабости при планирането и подбора на проектите“.

Докладът може да бъде разгледан или изтеглен на уебсайта на Европейската сметна палата: http://eca.europa.eu.