ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

13.7.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 280/1

ИЗВЕСТИЕ НА КОМИСИЯТА —

Технически насоки относно проверката на устойчивостта за фонда InvestEU

(2021/C 280/01)

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА НЕПОЕМАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ:

Целта на настоящото известие е да се предоставят технически насоки относно скрининга и проверката на устойчивостта на проектите, които получават подкрепа по InvestEU, в съответствие със съображение 13 и с член 8, параграфи 5 и 6 от Регламента за InvestEU.

Настоящият документ е изготвен от Комисията с подкрепата на JASPERS и в сътрудничество с потенциални партньори по изпълнението. По отношение на измерението, свързано с климата, настоящият документ e в съответствие с Техническите насоки относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата за периода 2021—2027 г. В него са отразени също така, доколкото е възможно и целесъобразно, резултатите от две проучвания. Едното проучване — „Документ за техническа подкрепа относно проверката на устойчивостта на инвестициите по програмата InvestEU от гледна точка на околната среда“, беше проведено от ГД „Околна среда“. Второто проучване — „Програма InvestEU: насоки относно проверката на устойчивостта на операциите по инвестиране и финансиране в социален аспект“, беше проведено от ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“.

Насоките относно проверката на устойчивостта следва да се използват от партньорите по изпълнението, от финансовите посредници и от организаторите на проекти/крайните получатели, които участват в разгръщането на фонда InvestEU. Насоките относно проверката на устойчивостта могат да се използват и за други програми.

Насоките може да бъдат актуализирани с оглед на опита от прилагането на съответното законодателство на ЕС. Настоящите насоки може да бъдат допълнени с международни, национални или секторни съображения или насоки.

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

1.1.

Обхват

1.2.

Правно съответствие

1.3.

Прагове

1.4.

Насоки относно проверката на устойчивостта и критерии на таксономията на ЕС

1.5.

Междинна оценка и преглед на настоящите насоки

ПРОВЕРКА НА УСТОЙЧИВОСТТА ЗА ОПЕРАЦИИТЕ ПО ПРЯКО ФИНАНСИРАНЕ

2.1.

Общи принципи и цялостен подход на проверката на устойчивостта

2.2.

Измерение, свързано с климата

2.2.1.

Въведение

2.2.2.

Общ подход към проверката на устойчивостта от гледна точка на климата

2.2.3.

Правно съответствие

2.2.4.

Устойчивост спрямо изменението на климата

2.2.5.

Неутралност по отношение на климата и смекчаване на изменението на климата

2.2.6.

Докладване и мониторинг

2.3.

Измерение, свързано с околната среда

2.3.1.

Общ подход към проверката на устойчивостта от гледна точка на околната среда

2.3.2.

Правно съответствие

2.3.3.

Скрининг по InvestEU за измерението, свързано с околната среда

2.3.4.

Проверка на устойчивостта: смекчаване, количествено определяне и остойностяване

2.3.5.

Положителна програма

2.3.6.

Докладване и мониторинг

2.4.

Социално измерение

2.4.1.

Общ подход към проверката на устойчивостта в социален аспект

2.4.2.

Рамка на правно съответствие за социалното измерение

2.4.3.

Социален скрининг на операциите

2.4.4.

Категоризиране на социалните рискове

2.4.5.

Проверка на устойчивостта в социален аспект

2.4.6.

Положителна програма

2.4.7.

Докладване и мониторинг

2.5.

Хоризонтални разпоредби за трите измерения

2.5.1.

Капацитет на организатора на проекта

2.5.2.

Договорни споразумения

2.6.

Икономическа оценка на операциите

2.6.1.

Форми на икономическа оценка

2.6.2.

Съществуващи практики за икономическа оценка

2.6.3.

Препоръки за InvestEU

2.7.

Корпоративно финансиране с общо предназначение

ПОДХОД НА ПРОВЕРКАТА НА УСТОЙЧИВОСТТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ ПО НЕПРЯКО ФИНАНСИРАНЕ

3.1.

Общи изисквания относно проверката на устойчивостта

3.2.

Видове финансиране

3.2.1.

Инфраструктурни фондове

3.2.2.

Неинфраструктурни капиталови или дългови фондове

3.2.3.

Кредитни линии или дългови продукти чрез финансов посредник, които са предназначени за МСП, малки дружества със средна пазарна капитализация и други допустими субекти

РОЛИ, ОТГОВОРНОСТИ И ПРОЦЕС ПО INVESTEU

4.1.

Роли и отговорности

4.1.1.

Роля и отговорности на организатора на проекта/крайния получател

4.1.2.

Роля и отговорности на партньора по изпълнението

4.1.3.

Роля на финансовия посредник

4.1.4.

Роля на инвестиционния комитет

4.1.5.

Роля на Комисията

4.1.6.

Компетентни публични органи

4.2.

Процес по InvestEU

4.2.1.

Проверка на съответствието

4.2.2.

Формуляр на искане за гаранция

4.2.3.

Набор от показатели

4.2.4.

Докладване на Комисията

Приложение 1 —

Списък на правните изисквания

Приложение 2 —

Информация, която следва да бъде представена на инвестиционния комитет на InvestEU (глава 2)

Приложение 3 —

Контролни списъци за проверка, които следва да бъдат използвани от партньорите по изпълнението при проверката на устойчивостта за всяко измерение

Приложение 4 —

Други източници и документи с насоки, които могат да бъдат използвани в процеса на проверка на устойчивостта по InvestEU

108

Приложение 5 —

Речник

111

Приложение 6 —

Допълнителни насоки относно финансирането чрез посредник (глава 3)

114

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Регламентът за InvestEU (1) въвежда устойчивостта на операциите по финансиране и инвестиране като важен елемент в процеса на вземане на решения за одобряване на използването на гаранцията на ЕС. За целите на настоящия документ устойчивостта (2) се отнася до трите измерения, определени в член 8, параграф 5 от Регламента за InvestEU: климата, околната среда и социалната сфера.

За да се гарантира, че операциите по финансиране и инвестиране, които получават подкрепа от фонда InvestEU, съответстват или допринасят за по-общите ангажименти на ЕС за устойчивост, в Регламента за InvestEU се съдържа изискване за предварителна проверка на устойчивостта с цел установяване и преодоляване на всички значими въздействия (отрицателни или положителни), които тези операции може да имат върху трите измерения.

Целта на настоящите насоки е да се помогне на партньорите по изпълнението, на финансовите посредници и на организаторите на проекти/крайните получатели да изпълнят изискванията относно проверката на устойчивостта по Регламента за InvestEU. Въпреки че настоящите насоки бяха разработени специално за фонда InvestEU, те могат да се използват в по-широк контекст от всички страни (например организатори на проекти, финансови институции или публични органи), които желаят да съобразят своята дейност с аспектите на устойчивостта. Настоящите насоки са разработени в сътрудничество с потенциални партньори по изпълнението.

Насоките се придържат към принципите на пропорционалност, прозрачност и избягване на излишната административна тежест. Предложените подходи към климатичното, екологичното и социалното измерение са съобразени със съществуващите практики и специфични нужди в тези области.

Те са структурирани по следния начин:

—	В глава 1 се определя общият правен контекст и се изясняват някои от използваните концепции в насоките.

—

В глава 2 е представен подходът към проверката на устойчивостта по отношение на пряко финансираните операции. В тази глава са представени: i) подробни насоки относно как се провежда анализът за всяко от трите измерения на устойчивостта; и ii) препоръки за включване на резултатите от тези анализи в икономическата оценка на проекта.

—	В глава 3 са представени насоки относно аспектите на проверката на устойчивостта по отношение на непряко финансираните операции. Тези насоки се основават на различни типове финансиране, а приложимите изисквания са съобразени с техните особености.

—	В глава 4 се описват ролите и отговорностите на различните включени участници, и се предоставя информация за начина, по който проверката на устойчивостта може да бъде съгласувана с общите процеси по InvestEU.

—	Приложения — включват контролни списъци, разработени, за да се подпомогнат партньорите по изпълнението и организаторите на проекти при извършването на проверката на устойчивостта, както и обобщение за допълнителните налични ресурси.

1.1. Обхват

Аспектите на устойчивостта следва да подлежат на проверка за операциите по финансиране и инвестиране по всички компоненти на фонда InvestEU. Налага се обаче да се направят някои разграничения между различните операции и компоненти, за да се гарантира пропорционалност и да се намали излишната административна тежест. В член 8, параграфи 5 и 6 от Регламента за InvestEU се определят съответните изисквания по отношение на проверката на устойчивостта.

В съответствие с член 8, параграф 5 от Регламента за InvestEU операциите по финансиране и инвестиране („операциите“) над определен праг (определен по-долу в настоящите насоки в точка 1.3), за които се търси подкрепа по InvestEU, трябва най-напред да бъдат подложени на скрининг по InvestEU (3). Скринингът е предназначен да помогне на партньорите по изпълнението да определят дали операциите имат екологично, климатично или социално въздействие (отрицателно и положително).

Ако заключението на партньора по изпълнението от скрининга по InvestEU е, че дадена операция има значително въздействие върху някое от трите измерения, то операцията трябва да се подложи на проверка на устойчивостта. Обхватът на проверката на устойчивостта ще зависи от резултата от скрининга по InvestEU и може да включва едно или повече измерения. Проверката на устойчивостта ще е насочена към намаляване до минимум на вредните въздействия на операцията и към максимално увеличаване на ползите от нея за всяко от трите измерения.

За целите на настоящите насоки проект означава инвестиция в материални активи и/или в дейности с ясно определени обхват и цели като: i) инфраструктура; ii) придобиване на оборудване, машини или други капиталови разходи; iii) разработване на технологии; iv) специфична научна, цифрова и/или иновационна дейност; v) обновявания, свързани с енергийната ефективност. Предметът на скрининга и проверката на устойчивостта трябва да бъдат проекта и неговите въздействия.

По отношение на финансирането с общо предназначение (например корпоративно финансиране с общо предназначение) или преките капиталови инвестиции обхватът на оценката ще включва: i) общия подход на крайния получател към включването на съображения за устойчивост в неговите процеси; и ii) капацитета на крайния получател да се справи със свързаните аспекти и въздействия, произтичащи от неговите дейности.

1.2. Правно съответствие

Подкрепените по фонда InvestEU операции по финансиране и инвестиране — независимо от тяхната големина и независимо дали са били обект на проверка на устойчивостта — трябва да съответстват на приложимото законодателство на ЕС и на националното законодателство. Това включва съответствие с приложимите екологични, социални и трудовоправни задължения, установени в правото на Съюза, националното право, колективните договори или международните конвенции в социалната област и в областта на околната среда, изброени в приложение Х към Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4).

Партньорът по изпълнението (или финансовият посредник в случай на непряко финансиране) следва да определи съответните правни изисквания (5), приложими към операцията, и да провери (6) съответствието с екологичните и социалните законови и подзаконови актове.

Проверката на устойчивостта, извършена за целите на Регламента за InvestEU, не замества проверката за съответствие с правните изисквания на законодателството на ЕС и на националното законодателство. Оценките, извършени съгласно законодателството на ЕС и националното законодателство, ще предоставят необходимите входни данни (например изчисления на базови емисии, описания на вероятните значими въздействия от проекта, положителни въздействия и др.), които ще бъдат използвани за проверката на устойчивостта, когато е приложимо. При проверката на устойчивостта ще се установи дали има остатъчни въздействия. В тях ще се определи също така количествено, а когато е възможно, ще се остойности остатъчното въздействие, което е оценено като представляващо висок и/или среден риск. Впоследствие чрез проверката на устойчивостта ще се обърне внимание на всички остатъчни въздействия в икономическата оценка на проекта заедно с очакваните ползи, произтичащи от положителните въздействия на проекта. Това е действителната добавена стойност на проверката на устойчивостта, която надхвърля проверката за съответствие с правните изисквания.

Проверката на устойчивостта на инвестициите по фонда InvestEU от страна на партньорите по изпълнението беше изрично изискване на съзаконодателите. Това предполага „вдигане на летвата“ и надвишаване на изискването само за съответствие с действащото законодателство. Съзаконодателите предоставят насоки по този въпрос в Регламента за InvestEU. Например в някои съображения има позоваване на Европейския стълб на социалните права (7), Парижкото споразумение (8), целите на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие (9) и на Доклада за глобалните рискове от 2018 г. (10) В член 8, параграф 5 се предвижда проектите, които са несъвместими с целите в областта на климата, да не са допустими за подкрепа от фонда InvestEU. Освен това член 8, параграф 6 от Регламента за InvestEU се отнася до оценката на уязвимостта и риска по отношение на климата, насочена към адаптацията и устойчивостта спрямо изменението на климата, цената на емисиите на парниковите газове, отчитането на въздействията върху основните компоненти на природния капитал, социалното въздействие на проектите и установяването на проекти, които са несъвместими с целите в областта на климата.

1.3. Прагове

В съответствие с принципа на пропорционалност и съгласно изискванията на член 8, параграф 5 от Регламента за InvestEU операциите под определен праг са освободени от изискването за скрининг и проверка на устойчивостта. Този праг се прилага по-специално по отношение на проверката на устойчивостта по InvestEU и той по никакъв начин не замества правните задължения, вменени на лицата, разработващи проекти, съгласно Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за оценка на въздействието върху околната среда (11) (наричана по-долу „Директивата за ОВОС“) или друго приложимо законодателство на ЕС или национално законодателство.

Въз основа на настоящата практика и придобития опит в областта на оценката на въздействието върху околната среда и проверката на устойчивостта на инфраструктурните проекти праговете, под които няма да се изисква проверка на устойчивостта, са определени в двете точки по-долу:

За преки операции:

а.	За (инвестиционни) проекти въз основа на общите инвестиционни разходи на проекта прагът е 10 милиона евро (12).

б.	За корпоративно финансиране с общо предназначение/преки капиталови инвестиции въз основа на общото финансиране, предоставено от партньора по изпълнението на крайния получател, прагът е 10 милиона евро.

ii)

За операции с посредник:

а.	По отношение на инфраструктурните фондове за основните проекти се прилага същият праг като към преките операции. Въз основа на общите инвестиционни разходи на проекта този праг е 10 милиона евро.

б.

За финансиране на МСП, малки дружества със средна пазарна капитализация и други допустими предприятия не се изисква скрининг или пълна проверка на устойчивостта (13). Въпреки това ще се прилагат опростена форма на проверка на устойчивостта и специални гаранции, за да се гарантира минимално съответствие с ангажиментите на ЕС, като едновременно с това се правят опити да се избегне претоварването на малките икономически субекти със сложни изисквания. Подходът към проверката на устойчивостта за финансиране чрез финансов посредник е описан подробно в глава 3 от настоящите насоки.

1.4. Насоки относно проверката на устойчивостта и критерии на таксономията на ЕС (14)

Изискването за проверка на устойчивостта в Регламента за InvestEU има за цел насърчаването и възнаграждаването на проекти, които имат положителни въздействия върху климата, околната среда и социалната сфера, като същевременно намалят отрицателните въздействия. Проверката на устойчивостта дава възможност: i) да се установят въздействията на проекта; ii) да се въведат мерки за смекчаване на тези въздействия; и iii) когато е възможно, да се установят възможностите за подобряване на показателите за устойчивост на проекта.

Таксономията на ЕС позволява класифициране на определени икономически дейности като екологично устойчиви (т.е. допринасят съществено най-малко към една от шестте екологични цели (15), определени в Регламента за таксономията, не нанасят значителни вреди на никоя от останалите пет екологични цели и спазват минималните социални гаранции). При проверката на устойчивостта може да се вземе предвид тази класификация, след което да се извърши по-задълбочено (подробно) установяване на положителните и отрицателните въздействия. Поради тази причина техническите критерии за скрининг на таксономията на ЕС ще бъдат използвани по подходящ начин, включително принципа за ненанасяне на значителни вреди, след влизането им в сила, където е уместно и във възможната степен, в рамките на целия процес на скрининг и проверка на устойчивостта.

Следва да се отбележи обаче, че фондът InvestEU обхваща по-широк спектър от допустими инвестиции в сравнение с икономическите дейности, обхванати от таксономията на ЕС. Фондът InvestEU е насочен също така към балансиран подход към различните приоритети на политиката на ЕС, някои от които може да нямат сериозен потенциал за устойчивост, докато таксономията на ЕС представлява система за класификация, създадена за определяне на дейностите, които допринасят значително за екологичните цели на първо място.

Критерии за ненанасяне на значителни вреди

За да се гарантира, че проектите не на нанасят значителни вреди на екологичните цели на ЕС, що се отнася до таксономията на ЕС, отправната точка е спазването на съответното законодателство на ЕС в областта на околната среда. Освен това се изисква спазване на съответното национално законодателство в областта на околната среда и съответствие с необходимите екологични разрешителни за изграждане и експлоатиране на проекти, включително определените по критериите за ненанасяне на значителни вреди от таксономията на ЕС. Съгласно разпоредбите на Регламента за InvestEU и на настоящите насоки правното съответствие е предпоставка за това дадена операция за финансиране или инвестиране да бъде определена като допустима за подкрепа по InvestEU.

Другите критерии за ненанасяне на значителни вреди, които не са свързани със законодателството в областта на околната среда, следва да се използват, когато са в сила, като отправна точка за предлагане на мерки за смекчаване или за установяване на проекти, които не са съвместими с постигането на целите в областта на климата, доколкото е възможно и при полагане на максимални усилия, в случаите, в които се изисква проверка на устойчивостта в съответствие с настоящите насоки (за пряко и непряко финансиране, както е описано подробно в глави 2 и 3).

На практика следва да бъдат предприети следните стъпки:

1.	Въз основа на скрининга по InvestEU партньорът по изпълнението определя дали е необходима проверка на устойчивостта по отношение на определени критерии/измерение.

2.	Проверява се дали дейността е обхваната от таксономията на ЕС (16)

3.	Проверява се дали има критерии за ненанасяне на значителни вреди за съответната дейност.

4.	Използват се, при полагане на максимални усилия, критериите за ненанасяне на значителни вреди, за да се предложат допълнителни мерки за смекчаване, ако е необходимо.

Всички операции по финансиране и инвестиране по InvestEU (17) — както по отношение на прякото, така и по отношение на непрякото финансиране — следва да отговарят на следните четири условия въз основа на критериите за ненанасяне на значителни вреди за смекчаване на изменението на климата и минималните социални гаранции, с ясното виждане да не се променят общите критерии за допустимост по InvestEU, определени в Регламента за InvestEU и в инвестиционните насоки. Четирите условия са посочени в точките по-долу:

—	За проекти, обхващащи следните дейности: анаеробно разграждане на биологични отпадъци; улавяне и използване на сметищен газ — следва да се въведе план за мониторинг за течове на метан в инсталацията.

—

За проекти, обхващащи транспортирането на CO2 и подземното постоянно геоложко съхранение на CO2, следва да бъде създаден подробен план за мониторинг в съответствие с разпоредбите на Директива 2009/31/ЕО (18) за улавянето и съхранението на въглероден диоксид и Директива (ЕС) 2018/410 (19) за СТЕ на ЕС.

—

За проекти, обхващащи следните дейности: товарен железопътен транспорт; товарен транспорт по вътрешни водни пътища; модернизиране на средства за транспорт на пътници и товари по вътрешни водни пътища; товарен морски и крайбрежен транспорт; товарни транспортни услуги по шосе — не следва да се предоставя подкрепа по InvestEU за финансиране на плавателни съдове, моторни превозни средства или подвижен железопътен състав, специално предназначени (20) за транспортирането на изкопаеми горива (като подвижен железопътен състав за добив на въглища или петролни танкери).

—

Съответствие с минималните социални гаранции, установени в член 18 от Регламента за таксономията (21). Тези минимални гаранции не засягат прилагането на по-строги изисквания, свързани с професионалната устойчивост, здравната устойчивост, устойчивостта на безопасността и социалната устойчивост, предвидени в правото на Съюза, когато е приложимо.

По-специално партньорите по изпълнението/финансовите посредници следва да поискат потвърждение от организатора на проекта/крайния получател относно неговите операции за това, че (22):

Организаторът на проекта/крайният получател разполага с ефективни мерки, съизмерими с характера и мащаба на операцията и с нейните потенциални екологични и социални рискове и въздействия, за да гарантира:

a.	спазване на социалните права, което означава недопускане на нарушаването на социалните права, залегнали в законодателството на ЕС, и премахване на неблагоприятните рискове и въздействия върху правата на човека, причинени от операцията;

б.	пълноценно участие на заинтересованите страни (23), включително подходящ механизъм за регистриране и разглеждане на жалби, както се прилага и се изисква от съответното законодателство.

Неговите работници по проекта (24):

а.	не са подложени на принудителен, насилствен и детски труд;

б.	са обект на равно третиране и разполагат с равни възможности (еднакво възнаграждение за мъжете и жените за работа с еднаква стойност);

в.	не са дискриминирани въз основа на раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения, национална принадлежност или социален произход;

г.	имат свобода на сдружаване (свобода да сформират и да са членове на синдикална организация) и право да се организират (правото да организират стачки); както и

д.	имат правото на колективно договаряне.

1.5. Междинна оценка и преглед на настоящите насоки

Съгласно член 29 от Регламента за InvestEU Комисията трябва да предостави на Европейския парламент и на Съвета до 30 септември 2024 г. доклад за независима междинна оценка на програмата InvestEU. Оценката трябва да обхваща също така прилагането на проверка на устойчивостта. Въз основа на резултатите от тази оценка и отчитайки развитията на финансовия пазар, влизането в сила на таксономията на ЕС (25) и на актуализираната Директива относно оповестяването на нефинансова информация (26) описаните в настоящите насоки изисквания може да бъдат изменени след време (както по отношение на прякото, така и по отношение на непрякото финансиране).

Поради това силно се препоръчва както на партньорите по изпълнението, така и на финансовите посредници да вземат предвид тези вероятни събития, тъй като те може да засегнат бъдещите операции.

2. ПРОВЕРКА НА УСТОЙЧИВОСТТА ЗА ОПЕРАЦИИТЕ ПО ПРЯКО ФИНАНСИРАНЕ

2.1. Общи принципи и цялостен подход на проверката на устойчивостта

В настоящата глава на партньорите по изпълнението се предоставят методиките и инструментите за провеждане на скрининга и проверката на устойчивостта по InvestEU за предложените операции по пряко финансиране и инвестиране за трите измерения на устойчивостта, както се изисква в член 8, параграф 5 от Регламента за InvestEU (27). В член 8, параграф 6 се посочват допълнителни подробности относно целта на насоките, които трябва да позволят:

а)

що се отнася до адаптацията — да се гарантира устойчивост на потенциалните неблагоприятни последици от изменението на климата чрез оценка на уязвимостта и риска по отношение на климата, включително чрез подходящи мерки за адаптация, и що се отнася до смекчаването — да се включат разходите за емисиите на парникови газове и положителните последици от мерките за смекчаване на изменението на климата в анализа на разходите и ползите;

б)	да се вземе предвид общото въздействие на проектите от гледна точка на основните компоненти на природния капитал, а именно въздуха, водата, почвата и биологичното разнообразие;

в)

да се оцени социалното въздействие на проектите, включително върху равенството между половете, върху социалното приобщаване на определени райони или групи от населението и върху икономическото развитие на райони и сектори, засегнати от структурни предизвикателства, като например нуждата от декарбонизиране на икономиката;

г)	да се набележат проектите, които са несъвместими с постигането на целите в областта на климата;

д)	да се предоставят насоки на партньорите по изпълнението за целите на скрининга, предвиден в параграф 5.

На фигура 1 е представен нагледно предложеният подход за проверка на устойчивостта по InvestEU за операции по пряко финансиране и инвестиране. Той обхваща следните стъпки:

—

Оценка на съответствието със законодателството на ЕС и с националното законодателство. Това е предпоставка за всички операции, които ще бъдат финансирани. Тя ще включва оценката на съответствието с правните изисквания по трите измерения на устойчивостта (климат, опазване на околната среда и социална сфера) и може да се извършва през целия процес на проверка на устойчивостта успоредно с процеса на комплексна проверка, ако е необходимо, и по принцип следва да приключи преди искането за гаранцията от ЕС. Когато това не е възможно, в правната документация следва да се предвидят подходящи условия, за да се гарантира, че проектът съответства напълно на приложимото законодателство.

—	Скрининг по InvestEU за установяване на потенциални рискове и въздействия върху трите измерения на предложените операции.

—	Допълнителна оценка и проверка на устойчивостта за съответните рискови елементи по всяко измерение въз основа на установени потенциални рискове и въздействия, включително установяването на мерки за смекчаване и оценката на съответствието с целите в областта на климата (28).

—	Приключване на проверката на устойчивостта и докладване на инвестиционния комитет по InvestEU за подпомагане на вземането на решение по искането за гаранцията от ЕС.

Фигура 1

Преглед на подхода за проверка на устойчивостта

Всички подкрепени по InvestEU операции независимо от техния размер трябва да съответстват на приложимото законодателство на ЕС и на националното законодателство. За целта по отношение на всички операции ще се изискват оценка и потвърждение на правното съответствие.

Както е описано в предходната глава, прилагат се прагове, които се основават на размера на цялата операция по инвестиране, а когато размерът е под тези прагове, няма да се изискват допълнителен скрининг и проверка на устойчивостта. Изключението от това правило са проектите, за които се изисква оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) съгласно Директивата за ОВОС (проекти от приложение I или проекти от приложение II, за които вследствие на скрининга е направена преценка, че е необходима ОВОС), по отношение на които ще се изисква проверка на устойчивостта на измеренията, свързани с околната среда, социалната сфера и климата, независимо от общите разходи за проекта, за въздействията, установени в доклада за ОВОС (29), който ще служи за основа. Този подход съответства на изискванията на Регламента за InvestEU.

За проекти под прага партньорите по изпълнението и организаторите на проектите въпреки това се насърчават силно да оценяват за всеки отделен случай: i) дали конкретната операция по инвестиране носи значителни потенциални рискове по едно или повече измерения на устойчивостта; и ii) дали за конкретната операция по инвестиране ще има полза от преминаване най-малкото през фазата на скрининг, описана в следващите раздели.

За да се насърчи възприемането на положителната програма, на партньорите по изпълнението в сътрудничество с организаторите на проектите/крайните получатели силно се препоръчва да разгледат възможността за увеличаване на положителните въздействия на проектите, които финансират, така че да повишат своите общи резултати от гледна точка на устойчивостта. Разработени са контролни списъци с цел подпомагане на набелязването на възможностите за увеличаване на положителните въздействия (вж. приложение 3), които да бъдат използвани на доброволна основа.

Накрая, в настоящите насоки се препоръчва извършването на интегрирана оценка по отношение на трите измерения, като се обърне сериозно внимание на връзките и полезните взаимодействия между измеренията (30).

Инфраструктурните проекти изискват относително дълъг период от време, докато преминат през всичките правни процедури, свързани с процеса на разрешителни и разрешения. По отношение на проекти, при които като резултат от проверката на устойчивостта са установени допълнителни мерки, и когато тези проекти вече са получили всички съответни разрешения и разрешителни, това означава, че в определени случаи могат да бъдат препоръчани и изпълнени само ограничени допълнителни мерки (например мерки, които са могли да бъдат изпълнени на по-ранни етапи от развитието на проектния цикъл, вече не могат да бъдат изпълнени). Следователно партньорът по изпълнението и организаторите на проектите ще са в състояние да предлагат само такива допълнителни мерки, които могат да бъдат реалистично приложени към проекти на такъв напреднал етап на развитие. Тези ситуации следва да бъдат специално подчертани и надлежно обяснени в документацията, която се предоставя на инвестиционния комитет (особено ако са били препоръчани и изпълнени допълнителни мерки).

С цел да се избегне объркване относно използваната терминология в общия контекст на програмата InvestEU (например инвестиционните насоки) предлагаме в настоящата точка терминът проект съгласно определението в точка 1.1 да се използва когато става дума за основните операции, които ще бъдат предмет на скрининг и (според случая) на проверка на устойчивостта по InvestEU (31).

2.2. Измерение, свързано с климата

2.2.1. Въведение

В настоящия раздел се разглежда методиката, която да бъде следвана при изпълнението на проверката на устойчивостта от гледна точка на климата в контекста на прякото финансиране по InvestEU.

Както се изисква в член 8, параграф 6 от Регламента за InvestEU, тази методика има за цел да предостави на партньорите по изпълнението принципите и инструментите: а) що се отнася до адаптацията, да се гарантира устойчивост на потенциалните неблагоприятни въздействия на изменението на климата чрез оценка на уязвимостта и риска по отношение на климата и чрез прилагането на подходящи съответни мерки за адаптация; и б) що се отнася до смекчаването, да се оцени съгласуваността с амбициите и ангажиментите на ЕС в областта на климата, да се интегрират разходите за емисиите на парниковите газове, свързани с предложените проекти, както и да се отразят положителните въздействия на мерките за смекчаване на изменението на климата в анализа на вариантите, в икономическата оценка и/или в анализа на разходите и ползите.

Представената в настоящите насоки методика отразява в голяма степен методиката, описана подробно в Известието на Комисията относно технически насоки относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата в периода 2021—2027 г. („Насоки относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата в периода 2021—2027 г.“) (32). В резултат на това представената в настоящия документ методика се основава на международно признати методики за оценката на уязвимостта и оценката на климатичния риск, както и за оценката и смекчаването на емисиите на парникови газове.

Настоящата методика е насочена към установяване: i) на характера и степента, до която изменението на климата и последиците от него може да навредят на даден проект, за да се определят съизмеримите мерки за адаптация; и ii) на начина, по който даден проект може да допринесе за общите цели за намаляване на емисиите на парникови газове, включително, когато проектът е включен в съгласувана рамка за планиране (например в интегриран градоустройствен план) и в свързана инвестиционна програма. Макар че методиката беше разработена за инфраструктурни проекти, препоръчаните подходи и инструменти могат да се използват извън приетото като инфраструктура в тесен смисъл с цел установяване на рисковете от изменението на климата, на които е изложен даден проект, или с цел оценяване на емисиите на парникови газове, свързани с проекта, по отношение на целите на ЕС в областта на климата.

Както е описано в Насоките относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата в периода 2021—2027 г., по отношение на адаптацията към последиците от изменението на климата използването на други неотдавнашни и международно признати подходи и/или методически рамки (например Петия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата, AR5) (33) за извършване на оценки на климатичния риск на проектите остава възможно в допълнение към онези, на които се основават насоките, тъй като се очаква те да позволят на ползващите ги да достигнат до равносилни заключения.

По отношение на смекчаването на изменението на климата основната отправна точка за оценката на емисиите на парникови газове е методиката на ЕИБ за въглеродния отпечатък (34), както се препоръчва в Насоките относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата в периода 2021—2027 г. Алтернативно може да се използват международно приети и публикувани методики за въглеродния отпечатък. Може да се прилагат също така вътрешните методики на партньорите по изпълнението, при условие че съответстват на Рамката на международните финансови институции за хармонизиран подход към отчитането на парниковите газове (35).

Независимо от това коя методика се прилага, тя трябва ясно да бъде посочена. Във всички случаи следва да се докладват абсолютните (брутните) и относителните (нетните) емисии, свързани с проектите. Обхватът на докладването по проект (т.е. по целия проект или по част от него) и изборът на базов сценарий за изчисляване на относителните емисии на парникови газове следва да се определят по прозрачен начин.

В Парижкото споразумение (36) се определят международно договорената цел за ограничаване на повишаването на глобалната средна температура и глобалната цел за устойчиво на изменението на климата развитие или адаптация. Представеният в рамките на настоящата глава подход има за цел да се подкрепи развитието на операциите по инвестиране в съответствие с целите на Парижкото споразумение и на европейския законодателен акт в областта на климата след неговото приемане.

2.2.2. Общ подход към проверката на устойчивостта от гледна точка на климата

Проверката на устойчивостта от гледна точка на климата e удобен кратък вариант за процес, който интегрира съображения за адаптация към последиците от изменението на климата и за смекчаване на изменението на климата в процеса на развитие на съществуващи активи и/или на планираните операции по инвестиране. На фигура 2 са показани основните стъпки на проверката на устойчивостта от гледна точка на климата.

Фигура 2

Преглед на процеса на проверка на устойчивостта от гледна точка на климата

Източник:

Насоки относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата в периода 2021—2027 г.

Диаграмата отразява двата стълба на проверката на устойчивостта от гледна точка на климата. Стълбът отдясно е насочен към устойчивостта спрямо изменението на климата и адаптацията към последиците от изменението на климата. Стълбът отляво е насочен към неутралността по отношение на климата и смекчаването на изменението на климата.

Всеки стълб на анализа е разделен на две фази. Първата фаза обхваща стъпка на скрининг, която има за цел, от една страна, да се установи значимостта на потенциалните климатични рискове за разглежданата инвестиция (за адаптация) и, от друга страна, да се оцени съгласуваността с ангажиментите на ЕС за климата и да се измерят съответните емисии на парникови газове (за смекчаване). Резултатът от фазата на скрининга ще покаже дали е необходимо да се извърши втора фаза на допълнителна подробна оценка.

В контекста на InvestEU акцентът на проверката на устойчивостта от гледна точка на климата за прякото финансиране е върху индивидуални проекти, намиращи се на различни етапи от своето развитие и включващи различни видове заинтересовани страни (публични или частни). С оглед на това интегрирането на климатичните съображения в подготовката на дадена инвестиция е продължителен процес, който следва да бъде взет предвид, когато това е възможно, от самото начало и след това във всички фази от проектния цикъл (37) и в свързаните процеси и анализи.

В Насоките относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата в периода 2021—2027 г. се предоставя повече информация за процеса на проверка на устойчивостта от гледна точка на климата през различните стъпки на проектния цикъл (38).

2.2.3. Правно съответствие

В съответствие със съображения 8, 9 и 10 от Регламента за InvestEU проектите, финансирани от фонда InvestEU, следва да допринасят за постигане на амбициите и ангажиментите на ЕС в областта на климата, включително целта за неутралност на ЕС по отношение на климата до 2050 г. и новите цели на Съюза в областта на климата до 2030 г. Освен това в член 8, параграф 5 се предвижда проектите, които са несъвместими с целите в областта на климата, да не са допустими за подкрепа по Регламента за InvestEU.

Съображенията, свързани с изменението на климата, също са важен компонент в оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на даден проект (вж. следващата точка 2.3 относно проверката на устойчивостта от гледна точка на околната среда). Това се отнася за и двата стълба на проверката на устойчивостта от гледна точка на климата, т.е. смекчаването на изменението на климата и приспособяване към него.

По отношение на поднабора от операции по инвестиране, за които се изисква ОВОС (проекти съгласно приложение I или проекти съгласно приложение II, за които вследствие на скрининга е направена преценка, че се изисква ОВОС), извършена в съответствие с изменената Директива за ОВОС, резултатът от проверката на устойчивостта от гледна точка на климата също се отразява в доклада за ОВОС. ОВОС и другите екологични оценки следва по правило да се планират и интегрират в жизнения цикъл на проекта при съответно отчитане на процеса на проверка на устойчивостта от гледна точка на климата.

След проверката на съответствието с правните изисквания и в зависимост от общите проектни разходи на инвестицията проектът преминава към стъпката на скрининг.

За операции под прага от 10 милиона евро, които не изискват ОВОС (проекти от приложение II, за които вследствие на скрининга е направена преценка, че не изискват ОВОС, или които не попадат в обхвата на Директивата за ОВОС), не се изисква проверка на устойчивостта от гледна точка на климата. Въпреки това, за да се насърчи положителен подход при разглеждането на съображенията относно изменението на климата и за да се повиши осведомеността относно климатичните рискове (и свързаните с тях въздействия) от предложената инвестиция, на организаторите на проекти и партньорите по изпълнението се препоръчва силно:

—

да обмислят извършването на стъпката за скрининг на устойчивостта спрямо изменението на климата, описана в следващите раздели, с цел установяване на потенциалните рискове, свързани с климата, по отношение на предложения проект (и свързаните с него активи). Когато е целесъобразно, те следва също така да планират подходящи мерки за адаптация, които да бъдат включени в проекта;

—

що се отнася до оценката на въглеродния отпечатък, партньорите по изпълнението и организаторите на проекти могат да извършат оценката също и за инвестиционни проекти под прага от 10 милиона евро, и по-специално когато: а) има съмнения, че предложената инвестиция може да доведе до увеличавания/намалявания на емисиите над праговете, описани в раздел 2.2.5.1 по-долу; и б) когато предложеният проект е част от по-широка инвестиционна програма, за която е извършена обща оценка на емисиите на парникови газове (39).

За операции над прага от 10 милиона евро, независимо дали се изисква ОВОС или не, оценката трябва да продължи с процеса на скрининг и проверка на устойчивостта по InvestEU, ако е приложима, в съответствие с насоките за устойчивост спрямо изменението на климата и неутралност по отношение на климата, както е описано в следващите раздели.

2.2.4. Устойчивост спрямо изменението на климата

2.2.4.1. Скрининг на устойчивостта спрямо изменението на климата — адаптация към изменението на климата

Както се препоръчва в Насоките относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата в периода 2021—2027 г., стъпката за скрининг на устойчивостта спрямо изменението на климата представлява първата стъпка в процеса на проверка на устойчивостта и има за цел установяването и оценяването на потенциалните настоящи и бъдещи рискове, свързани с изменението на климата, за проектите, предложени за получаване на подкрепа по InvestEU.

Оценката в рамките на скрининга е разделена на три стъпки, както следва:

Целта на оценката на уязвимостта (40) е да се установят съществените климатични опасности (41) за конкретния вид проект на планираното местоположение.

Уязвимостта на даден проект се определя като комбинация от два аспекта: i) колко чувствителни са компонентите на проекта към климатичните опасности като цяло (чувствителност); и ii) вероятността тези опасности да се реализират в местоположението на проекта понастоящем и в бъдеще (експозиция). Тези два аспекта могат да бъдат оценени подробно поотделно (както е описано по-долу) или заедно.

Целта на анализа на чувствителността е да се установят кои климатични опасности са от значение за конкретния вид инвестиция независимо от местоположението. В анализа на чувствителността проектът следва да се разглежда по всеобхватен начин, като се отчитат различните му компоненти и начинът, по който той функционира в рамките на по-широката мрежа или система.

За всяка тематична и климатична опасност следва да бъде поставена оценка „висока степен“, „средна степен“ или „ниска степен“:

—	Висока степен на чувствителност: климатичната опасност може да има значително въздействие върху активите и процесите, вложените ресурси, крайните продукти и транспортните връзки;

—	Средна степен на чувствителност: Климатичната опасност може да има слабо въздействие върху активите и процесите, вложените ресурси, крайните продукти и транспортните връзки;

—	Ниска степен на чувствителност: климатичната опасност няма (или има незначително) въздействие.

Фигура 3

Анализ на чувствителността към климатични опасности

Източник:

Целта на анализа на експозицията е да се установят кои опасности са от значение за планираното местоположение на проекта независимо от вида на проекта. Анализът на експозицията може да бъде разделен на две части: i) експозиция към настоящия климат; и ii) експозиция към очаквания бъдещ климат. Наличните исторически и текущи данни за съответното местоположение следва да се използват за оценяване на настоящата и миналата климатична експозиция. Могат да се използват прогнози, основани на климатични модели (42), за да се разбере как нивото на експозицията може да се промени в бъдеще. Особено внимание следва да се обърне на промените в честотата и интензивността на екстремните метеорологични явления.

Оценка (т.е. „висока степен“, „средна степен“ или „ниска степен“) следва да бъде поставена за всяка климатична опасност въз основа на настоящи и бъдещи експозиции.

Фигура 4

Анализ на експозицията

Източник:

Анализът на уязвимостта обединява резултата съответно от анализа на чувствителността и на експозицията, за да се установят най-значимите опасности към предложената инвестиция (те могат да бъдат считани за уязвимости от „средна степен“ или „висока степен“).

Фигура 5

Анализ на уязвимостта

Източник:

Ако оценките на чувствителността и експозицията са от типа „ниска степен“ или когато заключението от комбинираната оценка на уязвимостта, придружено от мотивирана обосновка, гласи, че всички уязвимости се смятат за „ниска степен“ или незначителни, може да не е необходима допълнителна оценка на (климатичния) риск. В тези случаи процесът на проверка на устойчивостта по InvestEU може да приключи в този момент и резултатите от извършения анализ трябва се докладват с необходимите подробности и обосновки.

Ако оценките на чувствителността и/или експозицията (или общата уязвимост при съвместна оценка) са от вида „средна степен“ и/или „висока степен“, тогава проектът трябва да бъде подложен на оценка на климатичния риск съгласно методиката, описана в следващия раздел.

Във всеки случай крайното решение за преминаване към подробна оценка на риска въз основа на установените уязвимости следва да се основава на обоснована оценка на партньора по изпълнението (която се извършва с подкрепата на организатора на проекта и/или екипа, изпълняващ климатичната оценка) на конкретната ситуация за предложената инвестиция (43) (44).

За по-подробни методически насоки относно фазата на скрининг партньорите по изпълнението и организаторите на проекти следва да използват Насоките относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата в периода 2021—2027 г.

2.2.4.2. Оценка на климатичния риск и адаптация към последиците от изменението на климата

За проекти, чиято оценка на уязвимостта показва „средна степен“ и „висока степен“ на потенциален климатичен риск, следва да се извърши подробна оценка на климатичния риск.

Оценката на климатичния риск осигурява структуриран метод за анализиране на съответните климатични опасности и свързаните с тях въздействия с цел осигуряване на информация за вземането на решение относно предложената инвестиция. Потенциалните съществени рискове за проекта, свързани с изменението на климата, следва да бъдат управлявани и намалени до приемливо равнище чрез съответни и съизмерими мерки за адаптация, които да бъдат вградени в проекта.

Този процес се осъществява чрез:

—	оценяване на вероятността и степента на въздействията, свързани с опасностите, установени в оценката на уязвимостта, извършена във фазата на скрининга;

—	оценяване на значимостта на установените потенциални рискове за конкретната операция по инвестиране;

—	определяне на мерки за адаптация за преодоляване на потенциални значими климатични рискове.

Чрез вероятността или възможността се установява степента на вероятност от настъпване на установените климатични опасности в рамките на определен период например през жизнения цикъл на проекта. Той може да бъде обобщен в качествено или количествено изражение за всеки от съответните климатични опасности. Следва да се отбележи, че вероятността може да се промени значително през времетраенето на проекта.

Чрез въздействието (наричано също сериозност или значимост) се разглежда какво би се случило, ако установената климатична опасност наистина настъпи, и какви биха били последиците за инвестицията. Това следва да бъде оценено по скала на въздействие за всяка опасност. По принцип наред с останалото в оценката се вземат предвид: i) материалните активи и операциите; ii) здравето и безопасността; iii) въздействията върху околната среда; iv) социалните въздействия; v) финансовите последици; и vi) рискът за репутацията. Оценката трябва да обхваща капацитета на проекта за адаптиране и системата, в която той функционира, например доколко проектът може да се справи с въздействието и колко риск може да понесе. Тя трябва да отчита също така доколко фундаментален е този инвестиционен проект за по-широката мрежа или система (т.е. критичност) и дали може да доведе до допълнителни по-широкомащабни въздействия и каскадни ефекти.

Равнището на значимост на всеки потенциален риск може да се определи чрез комбинация от двата фактора вероятност и въздействие. Рисковете могат да бъдат заложени в матрица на рисковете за определяне на най-значимите потенциални рискове и тези, по отношение на които е необходимо действие в бъдеще чрез мерки за адаптация.

Фигура 6

Преглед на оценката на риска

Източник:

Преценката за това кое равнище на риск е приемливо или кое е значимо и кое не, е на организатора на проекта и на експертния екип, извършващ оценката, и зависи от обстоятелствата на проекта. Във всеки случай тази оценка винаги следва да бъде описана ясно и логично и да бъде интегрирана последователно в цялостната оценка на риска на проекта. За партньора по изпълнението тази информация също е много важна, тъй като настъпването на рисковете ще има съществено въздействие върху предложената инвестиция и може да доведе до неизпълнение на подкрепената операция.

Ако заключението от оценката на риска е, че поради изменението на климата има потенциални значими рискове за проекта, те трябва да бъдат управлявани и намалени до приемливо равнище (45).

Фигура 7

Преглед на установяването, оценката и планирането/интегрирането на съответните варианти за адаптация

Източник:

За всеки установен съществен риск трябва да бъдат разгледани и оценени съответни мерки за адаптация. Адаптацията често включва приемането на комбинация от структурни мерки (например изменения в проекта или в спецификациите на материалните активи и инфраструктурата, или възприемането на алтернативни или подобрени решения) и неструктурни мерки (например планиране на земеползването, програми за засилен мониторинг или реагиране при извънредни обстоятелства, обучение на персонала и споделяне на знания, разработване на стратегически оценки на климатичния риск, финансови решения, като например застраховане).

Различните варианти за адаптация следва да бъдат оценени, за да се определи правилната мярка или комбинация от мерки, или дори да се помисли за отложени срокове за изпълнение (гъвкави/адаптивни мерки), които могат да бъдат изпълнени с цел намаляване на риска до приемливо равнище. След това предпочитаните мерки следва да бъдат внедрени в замисъла на проекта и/или при неговата експлоатация с цел повишаване на неговата устойчивост спрямо изменението на климата (46).

Накрая като добра управленска практика на организатора на проекта се препоръчва да извършва постоянно наблюдение през целия оперативен жизнен цикъл на инвестицията, за да: i) провери точността на оценката и да предостави информация за бъдещи оценки и проекти; и ii) установи дали е вероятно да са достигнати специфични точки или прагове на задействане, показващи необходимостта от допълнителни мерки за адаптация.

2.2.5. Неутралност по отношение на климата и смекчаване (47) на изменението на климата

2.2.5.1. Скрининг за смекчаване на изменението на климата

Смекчаването на изменението на климата е свързано с усилията за намаляване на емисиите на парникови газове или повишаване на секвестирането на парникови газове. Тези усилия ссе ръководят от целите на ЕС за намаляване на емисиите за 2030 г. и 2050 г. Изпълнението на целите на ЕС и — в световен мащаб — на целите на Парижкото споразумение изисква фундаментален преход в нашите икономики от високовъглеродни дейности към внедряването на нисковъглеродни решения и решения с нулеви нетни емисии, като например енергия от възобновяеми източници и секвестиране на CO2 в съчетание със значителни постижения в енергийната и ресурсната ефективност. Принципът за „енергийната ефективност на първо място“ акцентира върху необходимостта от приоритизиране на алтернативните разходоефективни мерки за енергийна ефективност при вземането на инвестиционни решения, по-специално разходоефективни икономии на крайното потребление на енергия и др. (48) Количественото определяне и остойностяването на емисиите на парникови газове могат да подкрепят инвестиционните решения въз основа на този принцип.

За да проверят и оценят съвместимостта на предложените проекти с целите на ЕС за неутралност по отношение на климата, партньорите по изпълнението и организаторите на проекти може да използват, доколкото е възможно, критериите за ненанасяне на значителни вреди по отношение на смекчаването на изменението на климата съгласно Регламента за таксономията на ЕС. Алтернативно, партньорите по изпълнението и организаторите на проекти могат да използват и съответстващите на Парижкото споразумение нисковъглеродни критерии на ЕИБ, публикувани в Пътната карта за банка за климата на ЕИБ, или да приложат друга международно призната и публикувана методика за оценка на съответстващите на Парижкото споразумение нисковъглеродни цели.

Освен това много от проектите, които ще бъдат подкрепени по InvestEU в периода 2021—2027 г., ще включват активи с жизнен цикъл, който продължава и след 2050 г. Затова е целесъобразно да се извърши експертен анализ, за да се провери дали проектът е съвместим например с експлоатацията, поддръжката и окончателното извеждане от експлоатация в общия контекст на нулевите нетни емисии на парникови газове и неутралността по отношение на климата. Ранното и постоянно внимание към емисиите на парникови газове на различните етапи на развитие на проектите ще спомогне за смекчаването на изменението на климата. Редица възможности за избор, по-специално на етапите на планиране и замисъл, могат да повлияят на общите емисии на парникови газове на проекта през неговото времетраене — от строителството и експлоатацията до извеждането от експлоатация.

В този контекст скринингът на дадена операция по InvestEU по отношение на емисиите на парникови газове има за цел да се установи дали предложеният проект трябва да премине оценка на въглеродния отпечатък. Това е от значение за определяне на необходимостта от по-задълбочена оценка в това отношение и за включването на паричните стойности на тези вторични ефекти в икономическата оценка на инвестицията.

Емисиите на CO2 следва да се оценяват за всички проекти, но в таблица 1 по-долу са предоставени тези категории проекти, за които се очаква, че по всяка вероятност емисиите ще са значителни или не, като основа за извършване на скрининг по InvestEU.

В съответствие с Насоките относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата в периода 2021—2027 г. проектите по InvestEU ще трябва да преминат оценка на въглеродния отпечатък, ако има вероятност да доведат до:

—	абсолютни емисии над 20 000 тона еквивалент на въглеродния диоксид/година (положителни или отрицателни);

—	относителни емисии над 20 000 тона еквивалент на въглеродния диоксид/година (положителни или отрицателни).

Във връзка с това категоризацията на проектите в таблица 1 служи само като насока.

Партньорите по изпълнението и организаторите на проекти може да използват количествена оценка, експертни знания на базата на предишни проекти или други публикувани източници, за да определят дали има вероятност даден проект да бъде над или под представените по-горе прагове. При неяснота следва да се изчисли въглеродният отпечатък, за да се оцени дали има вероятност проектът да е над или под праговете.

Таблица 1

Списък на проекти за скрининг за въглероден отпечатък — примерни категории проекти

Скрининг:

Категории проекти

По принцип в зависимост от мащаба на проекта оценката на емисиите на въглероден диоксид НЯМА ДА Е задължителна за тези категории, освен ако не се очаква, че проектът ще доведе до значителни емисии на CO2 или други парникови газове.

—	Телекомуникационни услуги

—	Мрежи за снабдяване с питейна вода

—	Мрежи за събиране на дъждовни и отпадъчни води

—	Пречистване на промишлени отпадъчни води и пречистване на градски отпадъчни води в малки станции

—	Строително предприемачество (49)

—	Съоръжения за механично/биологично преработване на отпадъци

—

НИРД

—	Лекарствени продукти и биотехнологии

—	Всяка друга продуктова категория или мащаб на проект, за които е ясно и може да се потвърди без съмнение, че абсолютните и/или относителните емисии са под 20 000 тона еквивалент на въглеродния диоксид/година (положителни или отрицателни) (50)

По принцип ЩЕ се изисква оценка на въглеродния отпечатък

—	Депа за битови твърди отпадъци

—	Инсталации за изгаряне на битови отпадъци

—	Големи пречиствателни станции за отпадъчни води;

—	Преработвателна промишленост

—	Химикали и рафиниране

—	Минно дело и основни метали

—	Целулоза и хартия

—	Покупки на подвижен железопътен състав, кораби, транспортни паркове

—	Сухопътна и железопътна инфраструктура (51), градски транспорт

—	Пристанища и логистични платформи

—	Електропроводи

—	Възобновяеми източници на енергия

—	Производство, обработка, съхранение и транспортиране на горива

—	Производство на цимент и вар

—	Производство на стъкло

—	Инсталации за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия

—	Местни топлофикационни мрежи

—	Инсталации за втечняване на природен газ и регазификация

—	Газопреносна инфраструктура

—	Всяка друга продуктова категория или мащаб на проект, за който абсолютните и/или относителните емисии могат да надхвърлят 20 000 тона еквивалент на въглеродния диоксид/година (положителни или отрицателни)

Източник:

Проекти с очаквани равнища на емисиите над праговете трябва да бъдат оценени допълнително в следващата фаза на проверката на устойчивостта от гледна точка на смекчаването на изменението на климата (52).

2.2.5.2 Въглероден отпечатък и остойностяване на емисиите на парникови газове

Както е описано по-горе, смекчаването на изменението на климата е свързано с намаляване на емисиите на парниковите газове и ограничаване на глобалното затопляне. Проектите и други видове инвестиции могат да допринесат за това например чрез проектирането и избирането на нисковъглеродни алтернативи.

В настоящите насоки изчисляването на въглеродния отпечатък се използва не само за оценка на емисиите на парникови газове на дадена инвестиция, когато тя е готова за изпълнение, но еднакво важно и в подкрепа на разглеждането и интегрирането на нисковъглеродни решения на етапите на планиране и проектиране, включително на етапа на класиране и избиране на алтернативни инвестиционни варианти, с цел насърчаване на нисковъглеродните съображения и решения (53). Затова е препоръчително проверката на устойчивостта от гледна точка на климата да се интегрира от самото начало в подготовката на предложените инвестиции и оценките на емисиите на парникови газове, свързани с инвестицията, да бъдат надлежно разгледани също така в анализа на вариантите и в икономическата оценка или в анализа на разходите и ползите.

За проекти, за които посредством скрининга по InvestEU се установи, че имат потенциал за генериране на значителни абсолютни и/или относителни емисии, от партньорите по изпълнението ще бъде поискано да потвърдят съответствието на предложените проекти с целите на ЕС за неутралност по отношение на климата и да предприемат (в сътрудничество с организатора на проекта) — или да поискат от организатора на проекта — количествено определяне на емисиите на парниковите газове по проекта с помощта на международно призната методика за въглероден отпечатък (54).

След това тези емисии следва да се остойностят и да се включат в икономическата оценка и при избора на нисковъглеродни варианти, както и да бъдат докладвани на инвестиционния комитет като част от процеса на проверка на устойчивостта.

Основна отправна точка за изчислението на емисиите на въглероден диоксид в Насоките относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата в периода 2021—2027 г. е методиката на ЕИБ за изчисляване на въглеродния отпечатък (55). Тази препоръчителна методика включва възприети подходи за изчисляване на емисиите от различни сектори, включително:

—	Обработка на отпадъчни води и утайки

—	Инсталации за управление на третирането на отпадъци

—	Общински депа за твърди отпадъци

—	Шосеен транспорт

—	Железопътен транспорт

—	Градски транспорт

—	Обновяване на сгради

—	Пристанища

—

Летища

—	Горско стопанство

Както е посочено по-горе, могат да се използват също така алтернативни международно признати и публикувани методики за въглеродния отпечатък, при условие че се спазват минималните изисквания, както е подчертано в точка 2.2.1.

За по-подробно разглеждане на методиката за въглеродния отпечатък партньорите по изпълнението се насърчават да направят справка в Насоките относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата в периода 2021—2027 г.

Изчисляването на въглеродния отпечатък е свързано с несигурност под много форми, включително по отношение на установяването на вторични ефекти, базовите сценарии и базовите прогнозни стойности на емисиите. Следователно прогнозните стойности на емисиите на парниковите газове по определение са приблизителни. Несигурността по отношение на прогнозните стойности или изчисленията на емисиите на парниковите газове следва да бъде намалена, доколкото това е възможно, а методите за прогноза следва да не бъдат субективни.

Когато съществува несигурност, данните и допусканията, които се използват за количествено определяне на емисиите на парниковите газове, следва да бъдат консервативни. Консервативните стойности и допускания са такива стойности и допускания, при които има по-голяма вероятност абсолютните емисии и „положителните“ относителни емисии (нетни увеличавания) да бъдат надценени, а „отрицателните“ относителни емисии (нетни намалявания) да бъдат подценени.

След като бъде определен размерът на емисиите на парниковите газове, те следва да бъдат остойностени и включени в икономическата оценка на предложената операция по инвестиране. Остойностяването следва да се извърши посредством утвърдена и международно приета „скрита цена на въглерода“. Използването на скрита цена на въглерода по отношение на промяната в емисиите вследствие на проекта води до остойностяване на неговия въглероден интензитет и до преимущество за проекти, които водят до намаляване на емисиите.

В настоящите насоки се препоръчва използването на скритата цена на въглерода, определена неотдавна от ЕИБ като най-доброто налично доказателство за скритата цена за постигане на целта по отношение на температурата (т.е. целта за 1,5 °C) в Парижкото споразумение (56). Тази препоръка е в съответствие с Насоките относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата в периода 2021—2027 г. и спомага да се гарантира съпоставимост на данните между различните проекти, представени за одобрение на инвестиционния комитет.

Скритата цена на въглерода за отделните години в периода 2020—2050 г. е посочена в таблица 2.

Таблица 2

Скритата цена на въглерода за емисиите и намаленията на парниковите газове в EUR/tCO2e, по цени от 2016 г.

Година	EUR/tCO2e	Година	EUR/tCO2e	Година	EUR/tCO2e	Година	EUR/tCO2e
2020	80	2030	250	2040	525	2050	800
2021	97	2031	278	2041	552
2022	114	2032	306	2042	579
2023	131	2033	334	2043	606
2024	148	2034	362	2044	633
2025	165	2035	390	2045	660
2026	182	2036	417	2046	688
2027	199	2037	444	2047	716
2028	216	2038	471	2048	744
2029	233	2039	498	2049	772

Източник:

Горепосочените разходи за намаляване на въглерода представлява минималната препоръчителна стойност, която трябва да се използва за остойностяване на емисиите на парниковите газове. Използването на по-високи стойности за цената на въглерода ще бъде разрешено (57), когато например тези стойности се използват в конкретна държава членка или от съответния партньор по изпълнението. Освен това скритата цена на въглерода може да бъде коригирана, когато е налична повече информация.

Паричната оценка на въздействията върху изменението на климата, направена по линия на проекта, се вписва в по-всеобхватната икономическа оценка, която обикновено се извършва от партньорите по изпълнението. Повече информация относно начина на включване на остойностените емисии на парниковите газове в очакваната икономическа оценка на инвестициите по InvestEU е предоставена в точка 2.6.

2.2.6. Докладване и мониторинг

Резултатите от проверката на устойчивостта от гледна точка на устойчивостта спрямо изменението на климата следва да бъдат докладвани от партньора по изпълнението като част от документацията, която се предоставя на инвестиционния комитет относно резултата от общата проверка на устойчивостта, както е описано допълнително в точка 4.2.2.

По отношение на адаптацията към изменението на климата това би следвало да включва обобщение на резултата от извършения процес с ясни заключения за установените потенциални рискове за инвестицията от изменението на климата и следва да описва:

—	използваната методика за проверката на устойчивостта от гледна точка на устойчивостта спрямо изменението на климата, като се посочват накратко източниците на данните и информацията, използвани в оценката;

—	следваните стъпки и възможната несигурност по отношение на основните данни и анализа;

—	етапа на развитие на проекта, на който е извършена оценката на уязвимостта и риска; както и

—	установените съпътстващи мерки за адаптация, включени в обхвата на инвестицията с цел намаляване на рисковете до приемливи равнища, ако е приложимо.

Равнищата на уязвимост и риск трябва да бъдат подкрепени от подробни обяснения за измерването и обосноваването на заключенията в оценката. Равнището на подробност на оценката на риска ще зависи от мащаба на проекта (вид, размер и относителна важност) и от етапа на развитие на проекта. За всеки установен значителен риск документацията следва да показва и начина, по който предпочетената/предпочетените мярка/мерки за адаптация са били интегрирани или ще бъдат интегрирани в замисъла на проекта и/или в неговите операции за повишаване на неговата устойчивост на съответните етапи на развитие.

В документацията също така трябва да бъде представен резултатът от проверката на устойчивостта от гледна точка на смекчаването на изменението на климата, ако е приложимо, с пояснения за това как е извършена. За проекти, които са преминали пълна оценка на смекчаването на изменението на климата, партньорът по изпълнението докладва също така относно:

—	съвместимостта на предложените проекти с целите на ЕС за намаляване на изменението на климата;

—	използваната методика за изчисляване и остойностяване на емисиите на парникови газове, обхвата на докладването (т.е. какви компоненти на проекта са включени/изключени от изчислението) и подробности за използвания базов сценарий;

—	количественото определяне на размера на абсолютните (брутни) и относителните (нетни) емисии на парниковите газове на инвестицията;

—	използваните цени на въглерода за остойностяване на количествено определените емисии на парниковите газове и начина на включване на остойностяването на емисиите на парниковите газове в цялостната икономическа оценка на инвестицията.

Във фазата на експлоатация на инвестицията на организатора на проекта се препоръчва да преразгледа проверката на устойчивостта от гледна точка на климата и основните допускания и да ги съпостави със съответните наблюдения, с последните научни резултати, прогнози и данни за климата, както и с коригираните цели на политиката в областта на климата и да докладва констатациите на партньора по изпълнението.

2.3. Измерение, свързано с околната среда

2.3.1. Общ подход към проверката на устойчивостта от гледна точка на околната среда

Проверката на устойчивостта от гледна точка на околната среда по InvestEU представлява метод за отчитане на общото въздействие на даден проект върху основните компоненти на природния капитал, а именно въздуха, водата, земята (58) и биологичното разнообразие, в съответствие с изискванията на член 8, параграф 6 от Регламента за InvestEU. Това включва положителни и отрицателни въздействия независимо дали са преки или непреки.

Природният капитал създава поток от екосистемни услуги или ползи (59). Тези услуги могат да донесат икономически, социални, екологични, културни или други социални ползи. Стойността на тези ползи може да има качествено или количествено (включително парично) изражение в зависимост от техния контекст.

По-долу е дадено обяснение на основни термини в областта на околната среда, разгледани в контекста на проверката на устойчивостта:

—

Природен капитал: това е друг термин за запаса от възобновяеми и невъзобновяеми ресурси (например растения, животни, въздух, вода, почви и минерали). Проектите могат да засегнат както степента на използване на тези ресурси (например чрез промяна на земеползването), така и тяхното качество (например състоянието на местообитанията).

—	Екосистемни услуги: природният капитал предоставя екосистемни услуги като храна, дървен материал, чист въздух, чиста вода, регулиране на климата и места за отдих.

—

Въздействия: това са промените в природния капитал или в предоставяните от него екосистемни услуги. Отчитането на природния капитал включва оценяването на тези въздействия, за да се подобри отчитането им при вземането на решения:

—

Чрез количествено определяне, често като потоци. Например водочерпенето засяга запасите от вода и може да засегне бъдещото наличие на вода във времето (може да бъде измерено в m3/година). Друг пример е изпускането на замърсители, което засяга състоянието на въздуха или водата (и може да бъде измерено в превишението на допустимите норми на ден). Промените в земеползването представляват друг количествено измерим поток: те могат да засегнат броя на направените посещения за отдих на определено място (брой пътувания на година) или да намалят удоволствието от тези пътувания (равнище на удоволствие на пътуване).

—

Когато са пропорционални (възможни и разумни), чрез изразяване на въздействията в парично изражение. Паричната оценка спомага за превръщането на въздействията в прогнозни разходи за вреди (или приблизителни оценки на ползите), като например: i) стойността на водата, която вече не е налична за ползване (изразена в евро на m3 годишно); ii) направените разходи поради увеличени здравословни проблеми, свързани със замърсяването на въздуха (изразени в евро на заболяване годишно); или iii) загубата на биологично разнообразие (в евро).

В таблица 3 са дадени примери на връзките между природния капитал и въздействията.

Таблица 3

Свързване на въздействията със съответни промени във физическата среда и вреди или ползи

Природен капитал

Промени в природния капитал или в екосистемните услуги

Примери на въздействия (положителни и отрицателни)

Въздух

Замърсяване на въздуха

Обем на изпусканите замърсители

—	Въздействия върху здравето на хората

—	Въздействия върху сгради (например корозия)

Вода

Замърсяване на водите

Обем на изхвърлените замърсители

—	Въздействия върху здравето на хората

—	Въздействия върху качеството на вътрешни или морски води

Консумация на вода

Обем на водочерпене

—	Въздействия върху дейности, свързани с водите

—	Въздействия върху дейности, свързани с физическата среда

—	Въздействия върху хидроложкия цикъл (например наводнения, слаби оттоци)

Земя

Генериране на отпадъци

Количество на генерираните отпадъци

—	Въздействия върху разходите за управление на отпадъците

—	Въздействия върху физическата среда (например заради депо за отпадъци или емисии от изгаряне) и оттам изтичане

Промяна в земеползването

Хектари разработено или интензивно земеползване

—	Промени в крайните продукти и материалите от земята

—	Промени в секвестирането и съхранението на въглерод

—	Промени в разходите за предоставяне на услуги, които биха били предоставени по естествен начин

—	Въздействия върху взаимодействия in-situ и на открито

—	Промени в културната стойност на земята

Биологично разнообразие

Последици за видовете

Дял на засегнатите видове, степен на заплаха и/или закрила на засегнатите видове

—	Промени в местната популация и природозащитния статус на видовете

—	Промени в стойността на генетичните ресурси (може да бъде алтернативен разход)

—	Промени в разходите за предоставяне на услуги, които биха били предоставени по естествен начин (например контрол на вредителите)

—	Промени в културната стойност на видовете

Последици за местообитанията и екосистемите

Площ на загубено или намалено местообитание или екосистема

—	Промени в природозащитния статус на местообитанието или в състоянието на екосистемата (60)

—	Промени в крайните продукти и ресурсите от земята и морето

—	Промени в разходите за предоставяне на услуги, които биха били предоставени по естествен начин

—	Промени в културната стойност на земята и морето

—	Промени в устойчивостта (например природни бедствия)

Източник:

Документ за техническа подкрепа относно проверката на устойчивостта на инвестициите по програмата InvestEU от гледна точка на околната среда.

В съответствие с точка 2.1 подходът към проверката на устойчивостта по отношение на измерението, свързано с околната среда, се основава на няколко стъпки. Тези стъпки включват вземане на решение (въз основа на степента на риска, установена за един или повече елемента по време на скрининга на даден проект), при което може да се реши, че за въздействия с потенциално нисък риск (т.е. няма вероятност въздействията да са значителни) не е необходима допълнителна проверка на устойчивостта (61).

За проекти, които изискват ОВОС (проекти от приложение I или проекти от приложение II, за които вследствие на скрининга е направена преценка, че се изисква ОВОС), партньорът по изпълнението:

—

ще прегледа установените въздействия и рискове и предложените мерки, за да се избегнат, предотвратят или намалят (мерки за смекчаване) и в крайна сметка да се неутрализират (компенсаторни мерки) вероятните значителни отрицателни въздействия върху околната среда. Горната информация би следвало да бъде налична в доклада за ОВОС и в друга документация като разрешителни, допълнителни проучвания или доклади от други оценки.

—

ще направи преглед дали е извършена оценка на рисковете от значителни отрицателни въздействия, които остават след прилагането на мерките за смекчаване (т.е. остатъчните въздействия следва да са оценени като част от доклада за ОВОС):

—

когато са установени среднорискови и/или високорискови остатъчни въздействия в доклада за ОВОС, тогава партньорът по изпълнението следва да приложи проверка на устойчивостта по отношение на тези значителни отрицателни въздействия. Когато е целесъобразно, проверката на устойчивостта следва да включва количествено определяне и остойностяване. Тази допълнителна оценка би могла да доведе до допълнителни мерки (за компенсиране/неутрализиране), както е обяснено по-надолу в настоящата глава;

—	когато остатъчното въздействие е оценено като нискорисково в доклада за ОВОС, не се изисква допълнителна проверка на устойчивостта.

За проекти, за които вследствие на скрининга е направена преценка, че не се изисква ОВОС, и които включват мерки за смекчаване, партньорът по изпълнението:

—

ще направи преглед на установените въздействия и рискове и на мерките за смекчаване, предложени в решението от скрининга и придружаващите документи, за да се избегнат или предотвратят евентуални значителни отрицателни въздействия върху околната среда:

—

когато са установени среднорискови и/или високорискови остатъчни въздействия (например в документацията от скрининга или по време на процеса по преглед), тогава следва да се предприеме проверка на устойчивостта по отношение на тези значителни отрицателни въздействия. Когато е целесъобразно, проверката на устойчивостта следва да включва количествено определяне и остойностяване;

—	когато са установени само нискорискови остатъчни въздействия, не се изисква допълнителна проверка на устойчивостта.

За проекти, за които вследствие на скрининг е направена преценка, че не се изисква ОВОС и за които не се предвиждат мерки за смекчаване, както и за проекти извън обхвата на Директивата за ОВОС партньорът по изпълнението:

—

в сътрудничество с организатора на проекта ще потвърди дали има необходимост от допълнителни проучвания или доклади и ще направи преглед на въздействията и рисковете, установени в тези допълнителни проучвания и доклади, както и ще разгледа възможните мерки за смекчаване, за да се избегнат или предотвратят евентуални значителни отрицателни въздействия върху околната среда;

—	когато това е пропорционално (възможно и разумно), ще определи количествено и ще остойности установените въздействия.

По отношение на всички проекти:

—	На партньора по изпълнението силно се препоръчва да използва положителния контролен списък, за да определи възможностите за подобряване на резултатите от проекта.

—	Партньорът по изпълнението трябва да докладва на инвестиционния комитет по InvestEU и да извършва мониторинг на проекта.

Необходимо е да се гарантира съгласуваност в изискванията към различните компоненти на природния капитал, като в същото време се взема предвид необходимостта проверката на устойчивостта да бъде пропорционална (възможна и разумна). При прегледа на проекти за финансиране с подкрепа по фонда InvestEU партньорът по изпълнението ще извърши тези стъпки за оценка въз основа на документацията, предоставена от организатора на проекта (т.е. доклади за околната среда, решения, разрешителни). Тази документация може да бъде допълнена с въпросници, попълнени от организатора на проекта (например въз основа на собствените процедури за комплексна проверка на партньора по изпълнението), или други проучвания и доклади според необходимостта.

Накрая, правното съответствие е изискване към всички проекти.

Фигура 8

Схема на екологичен скрининг — проверка на устойчивостта

В следващите раздели са представени насоки относно начина, по който партньорите по изпълнението с подкрепата на организатора на проекта могат да изпълнят всяка отделна стъпка по оценяването.

2.3.2. Правно съответствие

Всички подкрепени по InvestEU операции — независимо дали подлежат на проверка на устойчивостта — трябва да съответстват на приложимото законодателство на ЕС и национално законодателство. Правното съответствие е предпоставка за каквато и да е подкрепа. Партньорите по изпълнението трябва да приемат или да направят преглед на своите съществуващи процедури, за да проверят (62) това съответствие.

За да се гарантира, че всички партньори по изпълнението прилагат приемливи стандарти, в настоящия раздел:

—	са очертани общите принципи на проверките за правно съответствие; както и

—	са предложени специфични проверки за съответствие с основни директиви на ЕС в областта на околната среда.

Общите принципи са изброени в точките по-долу:

—	Задължителното правно съответствие ще следва напредъка на процеса по комплексна проверка, който обикновено се прилага от партньора по изпълнението (63).

—

Препоръчително е проекти, които попадат в категориите, посочени в приложение I към Директивата за ОВОС, както и проекти от приложение II, за които се изисква ОВОС (т.е. проекти със значителни и/или с вероятно значителни въздействия), да бъдат разглеждани за финансиране по InvestEU на разумно напреднал етап от тяхното развитие. Това ще даде възможност на партньора по изпълнението да извърши по-голяма част от проверките за съответствие преди одобряването на средствата. В изключителни случаи е възможно да се приложи гъвкавост по отношение на тази препоръка и проектите да бъдат разгледани за финансиране на по-ранен етап. В такива изключителни случаи приключването на процедурите и изпълнението на изискванията за съответствие ще бъдат условие за съответното усвояване (64). Проектите, посочени в приложение I към Директивата за ОВОС, обаче могат да бъдат представени на инвестиционния комитет само когато са достигнали разумно зрял етап на развитие, което означава, че докладът за ОВОС и обществената консултация са приключени.

—

В изключителните случаи на проекти, които не са достигнали достатъчно напреднал етап на развитие (например без приключили екологични оценки и/или разрешителни процедури), проектът ще трябва да бъде оценен въз основа на наличната информация. Като първа стъпка тази оценка може да бъде ограничена до определяне на приложимите основни директиви в областта на околната среда и ясно посочване кога може да бъде потвърдено правното съответствие. За проекти, посочени в приложение II към Директивата за ОВОС, по правило решението от скрининга на компетентните органи следва да е налице към момента, в който проектът се предава за одобрение на инвестиционния комитет. В надлежно обосновани случаи обаче проектът може да не е достигнал достатъчно напреднал етап на развитие (например очаквани ниски рискове, като например в случая с проектите за зарядни станции). В тези случаи проверката на устойчивостта може да бъде предприета от партньора по изпълнението само въз основа на контролните списъци, предложени в настоящите насоки. При потенциално проблемни проекти (например поради техните вероятни значими въздействия върху защитени зони по „Натура 2000“ или поради обществено противопоставяне) партньорът по изпълнението следва да предложи специфични за проекта условия в областта на околната среда, които да бъдат включени в договора за финансиране. Независимо от специфичните за проекта условия (ако е необходимо), както вече беше споменато, договорът за финансиране винаги следва да включва по отношение на такива недостигнали достатъчно напреднал етап на развитие проекти стандартно общо условие относно представянето на липсващи оценки и/или разрешителни. Тези условия трябва да бъдат изпълнени най-късно преди съответното усвояване, а проверката за правното съответствие следва да приключи на този етап и да бъде докладвана на инвестиционния комитет (65). Ако от оценката следва, че проектът е на твърде ранен етап на развитие и носи твърде много рискове, той не следва да получи подкрепа и партньорът по изпълнението следва да кандидатства на по-късен етап за гаранцията от ЕС.

—	Транспонираните в националното законодателство директиви на ЕС в областта на околната среда следва да бъдат основната отправна точка за извършването на проверки за правно съответствие.

—

Извършената проверка за съответствие на даден проект с приложимото законодателство на ЕС в областта на околната среда следва да даде недвусмислен отговор относно неговото съответствие или несъответствие. Проверката следва да бъде подкрепена от доказателства под формата на разрешителни, одобрения, лицензи или разрешения, които се предоставят от компетентните органи съгласно съответните директиви или транспонираното национално законодателство.

—	Ако има сериозни съмнения дали даден проект е в съответствие със законодателството на ЕС и/или с националното законодателство, партньорите по изпълнението следва да се консултират с държавите членки и/или с Комисията (66).

В следващите подраздели са разгледани основните директиви в областта на околната среда, по отношение на които ще се извършват проверките за правно съответствие.

a) Директивата за ОВОС

Директивата за ОВОС се прилага за широк кръг публични и частни проекти, които са определени в приложения I и II към тази директива:

—	Задължителна ОВОС: за всички изброени проекти в приложение I се смята, че може да имат значително въздействие върху околната среда, и затова се нуждаят от ОВОС.

—

ОВОС след преценка на държавите членки (скрининг): за проектите, изброени в приложение II, националните органи трябва да вземат решение дали проектът подлежи на ОВОС. Това решение се взема чрез „процедурата на скрининг“, с която се определят последиците от проектите въз основа на прагове/критерии или въз основа на разглеждане на всеки отделен случай. Националните органи трябва да вземат предвид заложените критерии в приложение III към Директивата за ОВОС.

Проверката за съответствие във връзка с ОВОС следва да потвърди, че проектът изпълнява ключовите изисквания на Директивата за ОВОС. В това отношение е важно да се отбележи, че някои проекти може все пак да са одобрени в съответствие с предишния „непреработен“ режим за ОВОС (Директива 2011/92/ЕС), а не с настоящия „преработен“ режим за ОВОС (Директива 2011/92/ЕС, изменена с Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (67)). Проверката за съответствие във връзка с ОВОС следва да се извърши съгласно приложимата директива, която е в сила към момента на задействане на процеса за ОВОС (вж. подробности в член 3 от Директива 2014/52/ЕС).

В контролен списък 0 (вж. приложение 3) се предлага списък с въпроси за насочване на партньорите по изпълнението при проверката на съответствието с Директивата за ОВОС.

б) Директивата за птиците и Директивата за местообитанията

Мрежата „Натура 2 000“ е създадена по силата на Директивата за местообитанията (68). Съгласно тази директива държавите членки трябва да определят специални защитени зони, за да гарантират благоприятен природозащитен статус на: i) видовете местообитания, изброени в приложение I към директивата, в рамките на естествения им ареал в ЕС; и ii) видовете, изброени в приложение II към директивата, в рамките на естествения им ареал в ЕС. Съгласно Директивата за птиците (69) мрежата трябва да включва специални защитени зони, предназначени за 194 особено застрашени от изчезване видове и за всички мигриращи видове птици.

Всеки план или проект, който може да има значително въздействие върху защитена зона по „Натура 2000“ поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти, трябва да премине подходяща оценка от държавата членка (съгласно член 6). Чрез тази оценка трябва да се определят последиците от проекта или плана за защитената зона от гледна точка на природозащитните цели за защитената зона (70). Компетентните органи могат да се съгласят с плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия (член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията (71)).

При извънредни обстоятелства даден проект може да получи зелена светлина въпреки негативната оценка, при условие че: i) няма алтернативни решения; и ii) планът или проектът се смята за обоснован поради наложителни причини, свързани с обществения интерес, включително такива от социален и икономически характер. В тези случаи държавата членка трябва да предприеме подходящи компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на мрежата „Натура 2000“ (член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията). Комисията трябва да бъде информирана за тези мерки чрез стандартен уведомителен „Формуляр за предоставяне на информация на Европейската комисия съгласно член 6, параграф 4 на Директивата за местообитанията“ (72). В определени случаи, когато приоритетно местообитание или вид е засегнат съществено и проектът е обоснован по социално-икономически причини, се изисква становище от Комисията. Методическите насоки относно разпоредбите на член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 92/43/ЕИО за местообитанията (73) включват допълнителна информация за допълване на настоящия раздел.

По отношение на партньорите по изпълнението при проверката за съответствие с Директивата за местообитанията и Директивата за птиците са възможни три сценария:

—	проектът е преминал скрининг от страна на органите на държава членка, които са определили, че не се нуждае от подходяща оценка (т.е. няма вероятност проектът да има съществени отрицателни последици за защитената/ите зона/и по „Натура 2000“); или

—

проектът е бил подложен на подходяща оценка от органите на държава членка и тази оценка е довела до положително заключение от страна на органите, че проектът няма да има съществени отрицателни последици за защитената/ите зона/и по „Натура 2000“ (съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията); или

—	проектът е бил подложен на подходяща оценка, която е довела до отрицателно заключение от страна на органите на държавата членка (т.е. проектът има съществени отрицателни последици за защитените зони по „Натура 2000“ съгласно член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията).

В контролен списък 0 (вж. приложение 3) е включен списък с въпроси, които да насочват проверката на съответствието с Директивата за местообитанията и Директивата за птиците в зависимост от сценария (както е описан по-горе), приложим за отделната операция.

в) Рамковата директива за водите

С Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) се гарантира пълното интегриране на икономическите и екологичните аспекти в управлението на качеството и количеството на водите. Директивата се прилага за пресни, крайбрежни и преходни води и гарантира интегриран подход към управлението на водите, с който се запазва целостта на всички екосистеми.

С директивата основно се цели да се постигне (до 2015 г. (74)) добро състояние за повече от 111 000 повърхностни води (например реки, езера, крайбрежни води) и за над 13 000 подпочвени води на територията на ЕС. Постигане на „добро състояние“ означава обезпечаване на добро екологично и химично състояние за повърхностните води и добро количествено и химично състояние за подпочвените води (подпочвените води са основните източници на водочерпене на питейна вода).

С Рамковата директива за водите се въвежда също така изискване управлението на реките да се основава на речните басейни (т.е. на естествения географски и хидроложки обект) и да не зависи от административни или политически граници. В плана за управление на речните басейни се описва подробно как да бъдат изпълнени определените цели за речните басейни (цели за екологично състояние, количествено състояние, химическо състояние и за защитени зони) в рамките на предвидения срок.

По отношение на партньорите по изпълнението при проверката за съответствие с Рамковата директива за водите са възможни два сценария:

—

В първия сценарий проектът включва нова модификация на физическите характеристики на повърхностен воден обект или промени в нивото на подпочвени водни обекти, които НЯМА да причинят влошаване на състоянието на даден воден обект или да предизвикат невъзможност за постигане на добро състояние/потенциал на водите. В този случай партньорът по изпълнението трябва да прегледа представената от организатора на проекта обосновка, за да подкрепи този извод.

—

Във втория сценарий проектът включва нова модификация на физическите характеристики на повърхностен воден обект или промени в нивото на подпочвени водни обекти, които влошават състоянието на даден воден обект или предизвикват невъзможност за постигане на добро състояние/потенциал на водите. В тези случаи партньорите по изпълнението следва да прегледат дали всяко от условията по член 4, параграф 7 е спазено, т.е.:

—	предприети са всички практически мерки за смекчаване на отрицателните въздействия;

—	ползите от проекта надвишават ползите от постигането на целите на Рамковата директива за водите и/или проектът е от по-висш обществен интерес;

—	няма значително по-добри екологични варианти за постигане на целта на проекта, които да са технически приложими и да не са непропорционално скъпи; както и

—	проектът и горепосочените обосновки са включени в плана за управление на речните басейни.

В контролен списък 0 (вж. приложение 3) е включен списък с въпроси, които да насочват проверката за съответствие с Рамковата директива за водите.

г) Други съответни директиви

В зависимост от характера на операциите, които попадат в различни направления на подкрепа, от партньорите по изпълнението се очаква да проверят съответствието с конкретни директиви въз основа на разрешения, разрешителни, лицензи и др., които се предоставят от организаторите на проектите. Те биха могли да включват:

Директива 2001/42/ЕО (75) — стратегическата екологична оценка

При някои екологично чувствителни операции поради техния характер, размер или местоположение на партньора по изпълнението се препоръчва да прегледа дали проектът съответства на дадена рамка за планиране (например секторен план или план за земеползване), по-специално за наличие на алтернативи или кумулативни ефекти.

Директива 2010/75/ЕС (76) — Директивата относно емисиите от промишлеността

Партньорът по изпълнението следва да потвърди съответствието на проекта с Директивата относно емисиите от промишлеността въз основа на:

—	разрешително (не винаги приложимо и налично към момента на подаване на заявлението): т.е. дали съответства на нормите за допустими емисии, определени в съответствие с директивата, и на равнищата на свързаните с най-добрите налични техники емисионни нива (BAT-AELs)), както е приложимо; или

—	представената като част от заявлението документация на проекта по отношение на околната среда (например екологични разрешителни и др.).

Директива 2008/98/ЕО (77) — Рамковата директива за отпадъците

Партньорът по изпълнението ще провери съответствието на проекта с Рамковата директива за отпадъците, включително обосновката по отношение на основните изисквания на директивата. По-специално в обосновката трябва да се изясни:

—	по какъв начин проектът съответства на йерархията на отпадъците (член 4);

—	по какъв начин проектът допринася за постигане на целите за подготовката за повторна употреба и рециклирането (член 11, параграф 2);

—	дали проектът съответства на съответния план за управление на отпадъците (и дали е включен в него като условие sine qua non) и на програмата за предотвратяване на отпадъците (членове 28 и 29).

Директива 2012/18/ЕС (78) — Директивата Севезо-III

Директивата Севезо-III (2012/18/ЕС) има за цел предотвратяването на големи аварии, които включват опасни вещества. Тъй като авариите все пак се случват, директивата е насочена също така към ограничаване на последиците от такива аварии не само за човешкото здраве, но и за околната среда. Директивата обхваща предприятия, в които може да има опасни вещества (например при обработката или съхранението) в количества, нахвърлящи определени прагове. Изключени от директивата са някои промишлени дейности, които се подчиняват на друго законодателство, осигуряващо подобно ниво на закрила (например ядрените предприятия или транспортирането на опасни вещества).

В зависимост от количеството на наличните опасни вещества предприятията се категоризират като предприятия с нисък или висок рисков потенциал, като вторите подлежат на по-строги изисквания. Партньорът по изпълнението ще потвърди съответствието на проекта с Директивата Севезо-III въз основа на документацията на проекта, свързана с околната среда и представена като част от заявлението (например ОВОС, екологични разрешителни и др.). По-специално партньорът по изпълнението ще провери дали проектите, попадащи в обхвата на Директивата Севезо, при приключването им ще трябва да отговарят на изискванията за по-нисък или по-висок рисков потенциал (по-специално задължението на организатора да изготви политика за предотвратяване на големи аварии или доклад за безопасност, който ще трябва да бъде представен на компетентния орган на държавата членка).

2.3.3. Скрининг по InvestEU за измерението, свързано с околната среда

За проекти, които подлежат на ОВОС или които подлежат на преценка за необходимостта от ОВОС, се очаква, че този процес и свършената работа ще допринесат значително за скрининга по InvestEU и за процеса на проверка на устойчивостта, тъй като с директивата се изисква:

—	За проекти, които подлежат на ОВОС — описание на характеристиките на проекта и/или предвижданите мерки за избягване, предотвратяване или намаляване и ако е възможно, неутрализиране на евентуални неблагоприятни последици за околната среда, което е част от доклада за ОВОС.

—	За проекти с преценка от скрининга, че не е необходима ОВОС, в преценката се посочват характеристиките на проекта и/или мерките, ако са предложени такива, които са насочени към избягване или предотвратяване на евентуални неблагоприятни последствия за околната среда.

В тези случаи чрез стъпката за скрининг по InvestEU ще се проверяват остатъчните въздействия, установени в доклада за ОВОС (след мерките за смекчаване, установени по време на процедурата, свързана с околната среда) за четирите елемента на околната среда (въздух, вода, земя и почви, биологично разнообразие), както и за свързаните с тях теми за шума и миризмите.

За проекти извън обхвата на Директивата за ОВОС или проекти, преминали скрининг без необходимост от мерки за смекчаване на изменението на климата в резултат на прилагането на национално определени прагове или критерии, в стъпката за скрининг по InvestEU ще бъдат прегледани също така въздействията върху същите елементи и свързаните с тях теми.

Като първа стъпка следва да бъдат проверени (остатъчните (79)) въздействия върху околната среда посредством използването на контролен списък 1 (80) (вж. приложение 3). В колона (1) на контролен списък 1 следва да бъде отразено наличието или липсата на (остатъчни) въздействия.

Както е посочено по-горе, този преглед ще бъде извършен въз основа на документацията, свързана с околната среда, предоставена от организатора на проекта. Тази документация може да включва доклади за екологична оценка, решения и разрешителни, допълнителни проучвания или доклади, ако са необходими. След като бъде установено (остатъчно) въздействие, то следва да се квалифицира по отношение на риска, като се разглежда комбинацията от неговата значимост и вероятността от настъпването му.

Партньорът по изпълнението следва да използва три степени за определяне на значимостта на (остатъчното) въздействие (колона 2 в контролен списък 1) въз основа на информацията, предоставена от организатора на проекта:

Слаба Умерена Значителна/неблагоприятна

За категоризиране на значимостта на въздействието партньорът по изпълнението ще използва основната документация, свързана с околната среда, допълнителни доклади, ако се сметнат за необходими, както и експертна преценка за елементи като обемите на емисии, естеството на установеното въздействие и др. По-подробна информация за всеки от елементите на природния капитал се представя в Документ за техническа подкрепа относно проверката на устойчивостта на инвестициите от гледна точка на околната среда и в таблиците:

Таблица въздух S3 — 1:	за въздействия върху качеството на въздуха
Таблица „Вода“ S2 — 5 и таблица „Вода“ S3 — 3	за въздействия върху водната среда
Таблица „Земя“ S2 — 2 и таблица „Земя“ S3 — 1	за въздействия върху почвата/земята
Таблица „Биологично разнообразие“ S2 — 1 и таблица „Биологично разнообразие“ S3 — 1	за въздействия върху биологичното разнообразие
Таблица CC S3 — 1	за въздействия на шума
Таблица CC S3 — 2	за въздействия на миризмите

Въз основа на информацията и извършените оценки от организатора на проекта партньорът по изпълнението следва да посочи също така вероятността за въздействието (колона 3 в контролен списък 1):

Малка (не е вероятно да настъпи) Умерена (равни шансове да настъпи или не) Голяма (вероятно е да настъпи)

След това се оценява равнището на риска (колона 4 от контролен списък 1) за всяко въздействие чрез обединяване на неговата установена значимост и неговата вероятност (вж. матрицата във фигура 8). При проекти с ОВОС съответните доклади се очаква да включват оценка на значимостта на остатъчните въздействия.

Фигура 9

Квалификация на риска за всяко установено въздействие

При среднорискови и/или високорискови въздействия партньорът по изпълнението трябва да предприеме проверка на устойчивостта. При нискорискови въздействия не се изисква допълнителна проверка на устойчивостта.

В допълнение към горепосоченото, на партньора по изпълнението силно се препоръчва да предприеме проверка на устойчивостта за положителна програма (вж. точка 2.3.5).

2.3.4. Проверка на устойчивостта: смекчаване, количествено определяне и остойностяване

За проекти, които изискват ОВОС или за които е преценено, че ОВОС не е необходима, с оглед на мерки за смекчаване: за всяко от остатъчните въздействия, определени като среднорискови и/или високорискови, партньорът по изпълнението ще изиска от организатора на проекта да проучи (доброволно) целесъобразността от допълнителни мерки (например за смекчаване), които могат да намалят остатъчния риск до по-ниско равнище.

За проекти, които са извън обхвата на Директивата за ОВОС или за които има преценка, че ОВОС не е необходима и не са налице мерки за смекчаване: ако партньорът по изпълнението в сътрудничество с организатора на проекта, използвайки контролен списък 1, установят среднорискови и/или високорискови въздействия, те следва да определят мерки за смекчаване, ако е целесъобразно, които ще спомогнат за намаляването на риска до по-ниско равнище.

Всички мерки, предприети в резултат на това, следва да съответстват на принципите на йерархията за смекчаване, приложима към елемента на природния капитал:

—	Избягване на отрицателни въздействия (ако е целесъобразно).

—	Намаляване на степента на неизбежните въздействия, като се обърне внимание на продължителността, интензивността и вида на въздействието (пряко, непряко и кумулативно).

—	Рехабилитация и възстановяване с цел гарантиране, че запаси, които са се влошили или са засегнати отрицателно от даден проект, са възстановени или обновени.

—	Като последна възможна мярка при (средно- до високорискови) отрицателни въздействия, които не могат да бъдат избегнати, сведени до минимум или балансирани чрез възстановяване. Може да се разглежда възможността за неутрализиране.

Фигура 10

Йерархия на смекчаването

Източник:

Европейска комисия — Документ за техническа подкрепа относно проверката на устойчивостта на инвестициите от гледна точка на околната среда

Ефективното смекчаване на изменението на климата се определя от контекста и местоположението и зависи от въздействието, което трябва да бъде смекчено. Примери за мерки за смекчаване са представени в Документа за техническа подкрепа относно проверката на устойчивостта на инвестициите от гледна точка на околната среда.

Когато организаторът на проекта може да предложи целесъобразни допълнителни мерки, партньорът по изпълнението следва да поиска от организатора на проекта да извърши нова оценка на остатъчния риск (вж. контролен списък 1).

Въз основа на съществуващата документация (доклад за околната среда, разрешителни и др.) партньорът по изпълнението в сътрудничество с организатора на проекта ще предоставят, когато и ако е налично, количествено определяне на остатъчните въздействия, които след смекчаването (смекчаване в резултат на екологичните процедури и/или смекчаване, предложено в контекста на проверката на устойчивостта по InvestEU) имат среден и/или висок риск.

За насоки относно количественото определяне вж. Документа за техническа подкрепа относно проверката на устойчивостта на инвестициите от гледна точка на околната среда и таблици:

Таблица „Въздух“ S3 — 1:	за въздействия върху качеството на въздуха
Таблица „Вода“ S3 — 3:	за въздействия върху водната среда
Таблица „Земя“ S3 — 1	за въздействия върху почвата/земята
Таблица „Биологично разнообразие“ S3 — 1 и S3 — 2	за биологичното разнообразие
Таблица CC S3 — 1	за въздействия на шума
Таблица CC S3 — 2	за въздействия на миризмите

Количественото определяне дава възможност на партньорите по изпълнението да разберат каква е значимостта на (остатъчните) въздействия върху околната среда след определянето на всички мерки за смекчаване и включването им в предложения проект. Количественото определяне е предпоставка също така за включване на паричната оценка на тези въздействия — когато е пропорционално и разумно да се извърши подобна оценка — в цялостната икономическа оценка на проекта.

Както е изложено в Документа за техническа подкрепа относно проверката на устойчивостта на инвестициите от гледна точка на околната среда и в Ръководството на ЕК за анализ на разходите и ползите на инвестиционните проекти от 2014 г., паричната оценка на въздействията върху околната среда по принцип се основава на концепцията за обща икономическа стойност, включваща стойност за употреба и стойност за неупотреба (81). За нейното измерване се използват няколко техники за оценка, често (но не винаги) основани на проучвания и/или експериментални методи по избор.

Тези техники обикновено са ресурсоемки (изискват голямо количество данни и анализ, свързани с конкретния проект). Поради тази причина подходът на прехвърляне на ползите се използва по-често, когато наличните проучвания в литературата вече предоставят специфични за всяка държава референтни стойности (т.е. единични разходи) за въздействията върху околната среда, които могат да се използват при процеса на оценка.

В раздели 4—8 от Документа за техническа подкрепа относно проверката на устойчивостта на инвестициите от гледна точка на околната среда е представен преглед на единичните стойности с цел да се улесни използването на прехвърлянето на ползи за паричната оценка (82). Освен това Наръчникът за икономическа оценка, който се подготвя от ГД „Регионална и селищна политика“ с подкрепата на JASPERS и чието публикуване предстои, илюстрира добри практики в икономическата оценка на въздействията върху околната среда по отношение на редица избрани сектори.

Следователно използването на остойностяването зависи от няколко фактора, включително от наличните данни, от мащаба на проекта, от вида на въздействието и др.

Приложимостта на тези техники е оставена на професионалната преценка на партньора по изпълнението/организатора на проекта, включително дали и как да се извърши парична оценка на въздействията върху околната среда след смекчаване, като се спазва принципът на пропорционалност.

След извършването на паричната оценка на въздействията на проекта върху околната среда оценката се включва в по-широкообхватната икономическа оценка на проекта, която обикновено се извършва от партньорите по изпълнението в контекста на подкрепяните от ЕС проекти, както е описано в настоящите насоки в точка 2.6 (Икономическа оценка).

2.3.5. Положителна програма

На организаторите на проектите горещо се препоръчва да разгледат положителната програма от контролен списък 2 (разработена по отношение на всеки елемент на околната среда, вж. приложение 3) за потенциални действия, които могат да засилят положителните ефекти на проекта. Доброволният контролен списък за положителна програма може да се използва за всички видове проекти, включително за проекти под и над прага, и за всички категории риск. След попълването на контролния списък за положителна програма организаторите на проекти се насърчават да предложат допълнителни действия за подобряване на екологичните характеристики на операцията. Когато са установени и включени в проекта допълнителни действия за подобряване на неговите екологични характеристики, организаторите се насърчават да определят количествено произтеклите положителни въздействия и, когато е пропорционално и разумно, да ги остойностят за включване в цялостната икономическа оценка на проекта.

Контролният списък за положителна програма може да включва, но да не се ограничава до:

—	Въздух (насърчаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници, намаляване до минимум на замърсяващите емисии и използването на опасни вещества);

—	Водна среда (подобряване на качеството на прясната и на морската вода, насърчаване на ефективното използване на водите, ограничаване на водочерпенето и изпускането);

—	Земя и почва (насърчаване на намаляването на ерозията, подобряване на органичните вещества в почвата и биологичното разнообразие, намаляване на влошаването на качеството на земите, възстановяване на замърсените зони);

—

Биологично разнообразие (опазване на зони с богато биологично разнообразие и/или на защитени зони, възстановяване на биологичното разнообразие и на екосистемите, повишена устойчивост на екосистемите, контрол или премахване на чуждоземни видове, опазване на местните видове или генетичното разнообразие);

—	Шум (намаляване на нивата на шум);

—	Миризми (намаляване на емисиите на миризми).

2.3.6. Докладване и мониторинг

Както е описано в глава 4, в края на процеса на екологичен скрининг и проверка на устойчивостта партньорът по изпълнението трябва да представи на инвестиционния комитет по InvestEU обобщение на проверката на устойчивостта, което обхваща следните основни елементи:

—	За всички проекти — потвърждение на правното съответствие с основното законодателство на ЕС в областта на околната среда (както е представено в контролен списък 0).

—

Резултата от процеса на скрининг:

—	дали има установени среднорискови и/или високорискови въздействия (колона 4 в контролен списък 1);

—	(допълнителни) доброволни мерки за смекчаване на тези среднорискови и/или високорискови въздействия (колона 5 в контролен списък 1) и дали рискът е намален вследствие на тях.

—	(Остатъчния) риск след допълнително смекчаване, предложено в контекста на проверката на устойчивостта по InvestEU (колона 6 в контролен списък 1).

—	Оценка (за предпочитане в количествено изражение) на среднорисковите и/или високорисковите остатъчни въздействия (колона 6 в контролен списък 1) и също така, когато е пропорционално (разумно и възможно), остойностяване на тези въздействия.

—	Всякакви съображения във връзка с положителната програма (вж. контролен списък 2).

В контекста на изисквания мониторинг по InvestEU партньорът по изпълнението следва да потвърди и да докладва въз основа на мониторинг, извършен като част от вътрешните процедури и/или поискан от организаторите на проекти:

—	Всякакви значителни промени в резултата от проверката на устойчивостта спрямо първоначално докладвания резултат, които биха били следствие от приключването на разрешителните процедури.

—	Изпълнението на мерки за смекчаване, свързани с неблагоприятни и високорискови въздействия.

—	Изпълнението на екологичните условия и ангажименти, ако има такива, от страна на организатора на проекта.

2.4. Социално измерение

2.4.1. Общ подход към проверката на устойчивостта в социален аспект

Операциите по финансиране и инвестиране по InvestEU са насочени към генерирането на положително социално въздействие за цялото общество. Може да има обаче проекти, които оказват неблагоприятни въздействия върху определени лица или общности. Например може да съществува инфраструктурен проект, който има потенциални въздействия върху увеличаването на пространствените неравенства или върху общественото здраве, включително промяна на земеползването и/или въздействия върху различни аспекти от живота на гражданите. Потенциалните въздействия, които засягат отрицателно социалните условия, следва да бъдат установени на възможно най-ранен етап и ако е целесъобразно, замисълът на тези проекти следва да бъде коригиран с цел избягване или намаляване до минимум на тези въздействия и/или следва да бъдат определени подходящи мерки за смекчаване за управление на неизбежните въздействия. В процеса на проверка на устойчивостта тези ситуации се установяват, оценяват и преодоляват надлежно от организаторите на проектите.

Промишлените стандарти за оценка на социалното измерение са съгласувани до голяма степен един с друг. Независимо от това те леко се различават сред различните участници на пазара. Доколкото е възможно, първоначалният скрининг на операциите следва да е насочен към установяване на преките, непреките и кумулативните въздействия върху съществените социални аспекти. Проверката на устойчивостта в социален аспект, т.е. за подобряване на първоначалното предложение, ще спомогне за намаляване до минимум на вредните въздействия и увеличаване в максимална степен на ползите за социалното измерение, когато е необходимо.

За целта прегледът на социалните аспекти на проектите следва да включва най-малко следните основни компоненти:

—	скрининг и определяне на положителните въздействия на проектите и свързания с тях риск;

—	категоризиране на рисковете за пряко финансирани проекти над прага въз основа на оценка на потенциалните отрицателни въздействия;

—	скрининг на социалните резултати на проекта въз основа на критериите за социален скрининг, описани в следващите раздели, и включване на условия по проекта, ако е необходимо;

—	препоръки за повишаване на положителните социални въздействия въз основа на положителната програма от контролния списък, описана в точка 2.4.6 от настоящите насоки.

Следната диаграма показва процеса на проверката на устойчивостта в социален аспект в неговата цялост.

2.4.2. Рамка на правно съответствие за социалното измерение

Като концепция и замисъл InvestEU ще допринесе също така за социалната устойчивост на ЕС, като стимулира възстановяването на икономиката, създаването на качествени работни места и подобряването на условията на живот и труд. Правните изисквания на ЕС и на държавите членки за проектите и операциите, които ще бъдат подкрепени по компонентите на фонда InvestEU, са гаранция за постигането на социално устойчиви въздействия.

Подобно на екологичните аспекти съответното социално законодателство дава здрава основа на процеса на проверката на устойчивостта в социален аспект. ЕС разполага с надеждна законодателна уредба, която гарантира правата на европейците като граждани, работници (независимо от тяхната националност) и заинтересовани страни в много области, включително здравословните и безопасни условия на труд, условията на труд, разкриването на информация и консултациите с работниците и обществеността, равенството между половете и недискриминацията (83). В сравнение със законодателството в областта на околната среда обаче правомощията на ЕС в социалната област са по-ограничени и социалните аспекти се разглеждат основно чрез националното законодателство. Независимо от това в Регламента за InvestEU специално се изисква да се оцени социалното въздействие на проектите, включително върху равенството между половете, върху социалното приобщаване на определени райони или групи от населението и върху икономическото развитие на райони и сектори, засегнати от структурни предизвикателства, като например нуждата от декарбонизиране на икономиката.

Ето защо, като се вземе предвид съответствието със съответното национално законодателство и законодателството на ЕС в тези области, целта за постигане на социален напредък чрез намесите по InvestEU ще бъде в основата на проверката на устойчивостта в социален аспект. Проверката на съответствието ще продължи през целия процес, тъй като е възможно не всички съответни правни изисквания да бъдат известни на ранния етап (вж. рамката за правно съответствие в приложение 1) (84). По тази причина от организатора на проекта ще се очаква да гарантира правно съответствие, да обърне внимание на вариантите на положителната програма (вж. точка 2.4.6) и да представи на партньорите по изпълнението доказателства при поискване (85).

2.4.3. Социален скрининг на операциите

След проверката за правно съответствие и в зависимост от общите проектни разходи на инвестицията операциите преминават към стъпката на скрининга.

За да определят степента и сложността на потенциалните социални въздействия и рискове, партньорът по изпълнението следва да извърши скрининг на предложения проект. Степента и сложността на социалните въпроси се различават за всеки отделен проект. Проектите могат да оказват както отрицателни, така и положителни въздействия. Партньорът по изпълнението трябва да гарантира: i) че неблагоприятните социални въздействия на проектите са установени чрез процеса на скрининг, описан по-долу; и ii) че положителните социални въздействия на проектите се насърчават чрез използването на контролния списък за положителна промяна (86). Следва да бъдат взети предвид също така всички възможности за максимално увеличаване на положителните въздействия, установени в процеса на скрининг.

В процеса на проверката на устойчивостта в социален аспект партньорите по изпълнението ще се основават на своите съществуващи стандарти и процедури и ще ги използват, като ги допълват според необходимостта в съответствие с изискванията на настоящите насоки.

За проекти под прага от 10 милиона евро процесът на проверката на устойчивостта по принцип приключва тук. За проекти под прага, които подлежат на оценка в съответствие с Директивата за ОВОС (87), някои социални аспекти ще бъдат оценени като част от процеса на ОВОС. В тези случаи на партньорите по изпълнението силно се препоръчва да допълнят процеса на ОВОС със социалния скрининг, представен в настоящите насоки. По същия начин те се насърчават силно да се съобразят, въз основа контролния списък за положителна програма, с препоръките за увеличаване на положителните социални въздействия независимо от размера на проекта. Във всеки случай трябва да се спазват минималните гаранции, свързани с труда, здравето, безопасността и други съответни изисквания за социална устойчивост, предвидени в правото на ЕС.

При проекти над прага от 10 милиона евро проектът се проверява за съответни социални въздействия и рискове. Основните социални аспекти, които следва да бъдат взети под внимание по време на предварителната оценка на социалното измерение, са, както следва:

1.	условия на заетост и труд;

2.	професионално и обществено здраве, безопасност и сигурност;

3.	закрила и приобщаване на уязвими лица и/или групи (88);

4.	равенство между половете;

5.	придобиване и принудително отчуждаване на земя (89);

6.	опазване на културното наследство;

7.	участие на заинтересованите страни (90).

Първоначалният скрининг на проектите има за цел да насочи организатора на проекта при разглеждането и партньорът по изпълнението при набелязването, доколкото е възможно, на основните социални въздействия и рискове, които се очакват от проекта. В този процес партньорът по изпълнението следва да отчете също така капацитета на организатора, контекста, местоположението, сектора и типа на проекта.

Процесът на социален скрининг ще бъде разгледан заедно с елементите в областта на климата и околната среда и ще бъде съобразен със съответните социални елементи от процеса на ОВОС в случай на операции, които подлежат на оценка в съответствие с Директивата за ОВОС. Социалните аспекти ще отговарят на съответните изисквания към организаторите на проекти на етапа на проверката на устойчивостта. Предоставената информация следва да позволи на партньорите по изпълнението да оценят, че няма очевидни нарушения и текущи разследвания. Първоначалният скрининг на тези аспекти следва също така да насърчи партньора по изпълнението да предложи подобрения в замисъла на проекта, включително подкрепа с техническа помощ, с оглед на управлението на потенциалните вредни въздействия и/или максималното увеличение на положителните въздействия.

Партньорът по изпълнението може да установи в резултат на процеса на скрининг по InvestEU, че един или повече от социалните аспекти, описани по-долу, не са адекватно обхванати и носят средни или високи рискове съгласно категоризацията на рисковете, описана в точка 2.4.4 от настоящите насоки. Ако това се случи, тогава ще бъде задействан процесът на проверка на устойчивостта за съответната област и от крайния получател ще бъде поискано да извърши подходяща допълнителна оценка и да коригира конкретната ситуация.

Условия на заетост и труд

Общата цел по този социален аспект е да се гарантира защитата на основните права на работниците и да се насърчат ефикасни взаимоотношения между работниците и ръководството посредством развитието на справедливи условия на труд и в съответствие с националното законодателство в областта на труда, заетостта и социалната сигурност, както и с основните принципи и стандарти, залегнали в правото на ЕС и в основните конвенции на Международната организация на труда (МОТ).

Съответствието с посоченото трудово законодателство ще се изисква от организаторите на проекти/крайните получатели по отношение на всички работници по проекта, включително работниците на пълно работно време, на непълно работно време, временно заетите лица, лицата на срочен трудов договор, сезонните работници или работниците мигранти, независимо дали тези работници са наети пряко от клиента или от трета страна, както и по отношение на основните доставчици (91).

На етапа на скрининга партньорът по изпълнението следва:

—

да установи вероятността от рисковете: от използване на детски труд, принудителен труд, дискриминация и неравно третиране на работниците мигранти и чуждестранните работници, неравенство между жените и мъжете, дискриминация и/или ограничения на свободата на сдружаване или други рискове от нарушаване на основните права на труд поради условията в съответната държава, сектор, организатор, изпълнител или верига на доставки (92);

—	да прецени дали организаторите на проекти имат подходящ управленски капацитет с оглед на работната сила и размера на проекта, който да съответства на националното законодателство, в случай на установени трудови рискове.

Професионално и обществено здраве, безопасност и сигурност (93)

В съответствие с принцип 10 на Европейския стълб на социалните права за „здравословна, безопасна и добре приспособена работна среда и защита на личните данни“ на работниците целта по този социален аспект е да се гарантират, насърчават и защитават здравето, безопасността и сигурността на лицата, участващи в проекта. Това следва да бъде постигнато чрез предоставяне на здравословни, безопасни и сигурни условия на труд; оценяване и управляване на рисковете, свързани със здравето, безопасността и сигурността; както и чрез предотвратяване на неблагоприятните въздействия за здравето, безопасността и сигурността. Специалните аспекти, които следва да бъдат взети предвид в процеса на проверката на устойчивостта, са свързани с безопасността на опасни материали, с природните опасности, сигурността, експозицията на болести, пътната безопасност, аварийната готовност, доколкото е необходимо и целесъобразно.

На етапа на скрининга партньорът по изпълнението следва:

—	да определи вероятността от неблагоприятните въздействия на проекта, както и рисковете, свързани с професионалното и общественото здраве, безопасността и сигурността (94);

—	да разгледа управленския капацитет на организатора на проекта във връзка с професионалното и общественото здраве, безопасността и/или сигурността в случай на установени неблагоприятни въздействия и рискове.

Закрила и приобщаване на уязвими лица и/или групи (95)

В съответствие с принципи 2, 3 и 17 от Европейския стълб на социалните права за „равенство между половете“, „равни възможности“ и „приобщаване на хората с увреждания“ общата цел по този социален аспект е да се зачитат и насърчават правата и интересите на уязвимите групи и/или лица, да се определят рисковете и/или неблагоприятните въздействия, които могат да ги засегнат, както и да се гарантира наличието на подходящи мерки за закрила на тези групи и/или лица за целия период на проекта. Когато е приложимо, това следва да включва разглеждане на съответните задължения и/или предприемане на положителни действия за премахване на пречките пред лицата, които често са изключени от процеса на развитие поради увреждания, така че да могат да се възползват от правата си и да участват пълноценно в обществото и в икономиката.

В случай на проекти, които засягат коренни населения (96), целта е да се гарантира, че проектът ще насърчава пълното зачитане на техните права, стремежи, идентичност, култура и поминък, както и да се проведат добронамерени преговори със засегнатите от проекта коренни населения и да се получи тяхното свободно, предварително и информирано съгласие (97).

На етапа на скрининга партньорът по изпълнениетоследва:

—

да определи вероятността проектът да има непропорционални неблагоприятни въздействия върху уязвими, маргинализирани, дискриминирани лица и/или групи, например задълбочаване на неравенствата чрез повлияване на приемливостта от гледна точка на цената, достъпността и качеството на услугите и жилищата, включително енергия, образование и здравеопазване;

—

да определи вероятността от рискове и/или неблагоприятни въздействия, които могат да засегнат непропорционално хора с увреждания по отношение на справедлива работна среда, недискриминация, предотвратяване на всякакви форми на насилие, потенциални пречки за достъп до услуги или ползи от проекта (98);

—	да определи вероятността проектът да засегне коренни населения;

—	ако има вероятност проектът да засегне горепосочените лица и групи, да разгледа капацитета на организатора за разработване и прилагане на мерки за смекчаване, така че тези лица и/или групи да не бъдат непропорционално засегнати от проекта.

Равенство между половете

В съответствие с принцип 2 от Европейския стълб на социалните права за „равенство между половете“ общата цел по този социален аспект е да се гарантират равни възможности за жените и мъжете на работното място, да се предотврати половата дискриминация, да се насърчи равното третиране на мъжете и жените, както и да се насърчат равни мерки за здравето, безопасността и сигурността на всички работници независимо от техния пол. Въпреки повишеното участие на жените на пазара на труда в Европа все още съществуват неравенства, например разлики в заплащането на жените и мъжете, които засягат овластяването на жените. Като основен компонент на Стратегията на ЕС за равенство между половете за периода 2020—2025 г. (99), както и на целите за устойчиво развитие (100) равенството между половете насърчава равните възможности, отговорност и участие на мъжете и жените.

На етапа на скрининга партньорът по изпълнението следва:

—	да определи вероятността проектът да има значителни въздействия, които биха могли да засегнат непропорционално жените и момичетата, или да носи свързани с пола рискове или основани на пола дискриминационни социални норми;

—	да определи вероятността проектът да има значителни рискове, свързани с дискриминация, основана на пола, и/или насилие и тормоз, основани на пола, включително предишни жалби, свързани с тези аспекти, отрицателно отразяване на проекта и/или организатора в медиите/от НПО;

—	в случай на установени рискове да разгледа капацитета на организатора на проекта за адекватното им управление.

Опазване на културното наследство

Общата цел по този аспект е да се подкрепи опазването на културното наследство в контекста на проекти по InvestEU, да се защити културното наследство от неблагоприятните въздействия на дейностите по проекта, като се насърчат оценката на въздействието върху културното наследство и управлението на културното наследство и се стимулират осведомеността и зачитането на културното наследство, когато е приложимо и целесъобразно. Следователно организаторът на проекта ще има отговорности за управлението на културното наследство. Тези отговорности ще изискват от организатора на проекта да предприеме действия за установяване, оценка, вземане на решения и тяхното изпълнение относно въздействието върху културното наследство на операции, подкрепяни по InvestEU.

На етапа на скрининга партньорът по изпълнението следва:

—	да определи вероятността проектът да засегне материално и/или нематериално културно наследство, включително по отношение на значението на културното наследство;

—	в случай на установени въздействия върху културното наследство да разгледа капацитета на организатора да ги управлява и да се консултира със съответните заинтересовани страни;

—	да взема предвид становището на компетентния орган, който отговаря за културното наследство, като част от документацията, свързана с даването на разрешително (ако е налично на този етап).

Придобиване и принудително отчуждаване на земя

Общата цел по този социален аспект е да се укрепват правата на подходящи жилищни условия, подходящо жизнено равнище и на собственост на принудително разселени лица, както и да се управляват неблагоприятните въздействия, произтичащи за тях от загуба на активи или достъпа им до активи и/или ограничения за земеползване. В проекти, при които се изисква принудително физическо или икономическо разселване на хора, от организатора на проекта се очаква да действа в съответствие с приложимото национално или регионално законодателство, свързано с придобиването и/или отчуждаването на земя. От организатора на проекта се очаква също така да спазва Хартата на основните права на ЕС (основно член 17), Европейската социална харта (основно член 31 и член 34, параграф 3) и принцип 19 от Европейския стълб на социалните права Специално внимание ще бъде отделено на проекти, които изискват принудително разселване на население, което живее или използва по друг начин земя или активи без официален документ за собственост, като например жители на бедни квартали, незаконно настанили се лица или други уязвими групи.

На етапа на скрининга партньорът по изпълнението следва да установи:

—	вероятността проектът да изисква придобиване и отчуждаване на земя;

—	вероятността проектът да изисква принудително разселване или да повлияе на земеползването на неофициални собственици на земя или неофициални ползватели на земя.

Участие на заинтересованите страни (101)

Общата цел по този социален аспект ще бъде да се насърчи ефективното и приобщаващо участие на заинтересованите страни като средство за гарантиране на зачитането на правата на: i) достъп до информация за околната среда; ii) участие на обществеността в процеса на вземане на решения; и iii) достъп до правосъдие (102). Това участие следва да бъде пропорционално на характера и мащаба на проекта и на неговите потенциални въздействия и рискове. От организатора на проекта ще се очаква да подкрепя компетентните органи в осъществяването на съответния процес на участие на обществеността, включително в трансграничен контекст.

На етапа на скрининга партньорът по изпълнението следва:

—	да определи вероятността проектът да носи значими репутационни рискове, да срещне съпротива от страна на местните общности или да носи наследени проблеми (например текущо или очаквано съдебно дело, жалба(и), съпротива и/или контрол от организации на гражданското общество);

—	в случай на установени рискове да разгледа капацитета на организатора за осигуряване на подходящо участие на заинтересованите страни в зависимост от необходимостта и/или да подкрепи компетентните органи в осъществяването на процеса по участие на обществеността;

—

въз основа на установените екологични и социални въздействия и рискове да разгледа равнищата на участие на заинтересованите страни, включително оповестяване на информация за проекта, консултации и достъп до възможности за подаване на жалби, които вероятно ще са необходими във връзка с проекта, или в случай на проекти в напреднал етап на развитие — участие на заинтересовани страни, осигурено до момента.

2.4.4. Категоризиране на социалните рискове

В резултат от процеса на скрининг и въз основа на установените социални въздействия чрез този процес партньорите по изпълнението следва да са в състояние да определят равнищата на социалния риск на предложения проект. При определянето на равнищата на социалните рискове партньорът по изпълнението следва да разгледа също така капацитета на организаторите на проекти за смекчаване на установените социални въздействия и рискове.

Първоначалният скрининг следва също така да покаже дали проектът е допустим за получаване на подкрепа по InvestEU. Например, ако в резултат на скрининга партньорът по изпълнението заключи, че предложеният проект би оказал известни значими постоянни въздействия, които не могат да бъдат смекчени или компенсирани и носят много високи остатъчни социални рискове, проектът няма да бъде допустим за финансиране по InvestEU. В таблицата по-долу е представен преглед на метода на категоризиране на социалните рискове преди прилагането на мерки за смекчаване.

Таблица 4

Категоризиране на социалните рискове

Рискова категория

Определение

Примери на видове въздействия и рискове

Потенциални последици за проверката на устойчивостта

Малък риск

Няма никакви или има само незначителни временни отрицателни социални въздействия, или има известни постоянни отрицателни социални въздействия, които обаче не носят значителни вреди и чиито последици могат да бъдат напълно смекчени.

—	Проектът не засяга или засяга само много малко уязвими лица и/или групи.

—	Проектът не носи значителни трудови рискове.

—	Рискът за здравето и безопасността е минимален.

—	участието до момента на заинтересованите страни е подходящо и не са установени никакви рискове.

Операция от този тип не би изисквала допълнителна проверка на устойчивостта.

Среден риск

Социалните въздействия могат лесно да бъдат установени, но се очаква коригиращите мерки и/или мерките за смекчаване да намалят или да ограничат основните неблагоприятни въздействия.

—	Проектът изисква принудителното разселване на неофициални заселници или ползватели на земя, когато въздействията от принудителното разселване са с ограничен мащаб и се преодоляват бързо чрез мерки за смекчаване.

—	Проектът засяга отрицателно и пряко уязвими лица, когато потенциалните въздействия са ограничени и бързо се преодоляват чрез мерки за смекчаване.

—	Рискът за здравето и безопасността е среден.

—	Има вероятност проектът да окаже въздействия върху културното наследство, което ще изисква подходящи мерки за смекчаване.

Операция от този тип може да изисква допълнителна оценка и/или мерки за управление на установените въздействия и рискове. Тя може да изисква също така конкретни социални договорни условия и редовен мониторинг и/или докладване на установените социални проблеми.

Висок риск

Възможно е да има много значими, неблагоприятни и/или дълготрайни социални въздействия, чиято тежест трудно може да бъде определена на етапа на скрининга.

—	Проектът изисква принудителното разселване на неофициални заселници или ползватели на земя, когато въздействията от принудителното разселване са от значителна величина и изискват подходящи мерки за смекчаване.

—	Проектът има значителни отрицателни преки въздействия върху уязвими лица, което ще изисква подходящи мерки за смекчаване.

—	Има вероятност проектът да окаже значителни въздействия върху коренни населения (например въздействия върху тяхната земя, жилища, прехрана или културно наследство).

—	Поради условията в съответната държава, сектор, организатор, изпълнител или верига на доставки (103) има рискове от използване на детски труд, принудителен труд, дискриминация и/или ограничения на свободата на сдруженията или други рискове от нарушаване на основни трудови права.

—	Рискът за здравето и безопасността е висок.

—	Проектът ще доведе до трайно унищожаване на обект на наследство.

—	Проектът носи значителен репутационен риск (например текущо или очаквано съдебно дело, жалба(и), съпротива и/или контрол от организации на гражданското общество).

Операция от този тип обикновено изисква допълнителна адекватна оценка и мерки за управление на установените въздействия и рискове. Тя може да изисква също така конкретни социални договорни условия и редовен мониторинг и/или докладване на установените социални проблеми.

Неприложимо

Равнището на значимост на постоянните социални въздействия или рискове не е приемливо.

—	Проектът е свързан с използването на детски и принудителен или насилствен труд.

—	Проектът може да доведе до ограничаване на индивидуални права и свободи на хората или да нарушава човешките права.

Операция от този тип би била неприемлива за финансиране по InvestEU.

Въз основа на равнището на социалния риск на проекта, определено съгласно посочената по-горе методика, партньорите по изпълнението ще трябва да обмислят преминаване към етапа на проверка на устойчивостта, както е описано подробно в следващия раздел, и да извършат следните дейности:

Проекти с висок социален риск

Изисква се задълбочена оценка на установените социални въздействия и рискове и може да са необходими мерки за смекчаване или коригиращи мерки:

—

Партньорът по изпълнението определя приложимите правни изисквания и се уверява, че организаторът на проекта е запознат с тях, предприема всички необходими мерки за получаване на всички разрешителни, разрешения и др. и действа в съответствие с националното законодателство и с международните стандарти.

—

Партньорът по изпълнението установява потенциално значимите социални рискове, заинтересованите страни, които ще бъдат засегнати от проекта, компетентните органи, с които ще контактува/ще се консултира:

а.	Уверява се, че участието на заинтересованите страни, включително обществената консултация, е извършено в съответствие с правните изисквания и свързаната документация е общодостъпна според случая;

б.	В зависимост от фазата, на която се намира проектът (ранен замисъл или получено вече разрешение), е възможно да бъдат препоръчани изменения в замисъла или мерки за смекчаване, както е описано в следващия раздел;

—	Организаторът на проекта отговаря за извършването на ОВОС, когато е приложимо, или на друго проучване, което партньорът по изпълнението счита за необходимо.

—	В договора за финансиране могат да бъдат включени договорености, усвояванията могат да се извършват под условие за получаване на необходимите разрешителни и разрешения, прилагане на договорените мерки за смекчаване и др.

ii.

Проекти със среден социален риск

За тези проекти ще се изисква ограничена оценка в зависимост от областите, в които са установени конкретни въздействия. Все пак може да е необходимо определено равнище на коригиращи мерки/мерки за смекчаване, но мащабът е сведен до конкретни насочени намеси:

a.	Партньорът по изпълнението определя приложимите правни изисквания и се уверява, че организаторът е запознат с тях, предприема всички необходими стъпки за получаване на всички разрешителни и разрешения, включително изготвяне на съответния доклад за ОВОС и др. в зависимост от необходимостта;

б.	Все още е необходима социална оценка за съответните области;

в.	Партньорът по изпълнението може да поиска конкретни проучвания за установените конкретни въздействия;

г.	Възможно е все пак да бъдат определени насочени мерки за смекчаване/коригиращи мерки и партньорът по изпълнението може да информира организатора на проекта относно прилагането им.

iii.	Проекти с малък социален риск Тези проекти няма са освободени от задълбочения анализ и допълнителната проверка на устойчивостта в социален аспект. Те могат да бъдат придвижени към стъпката, която включва разглеждане на контролния списък за положителна програма.

2.4.5. Проверка на устойчивостта в социален аспект (104)

След като въз основа на скрининга по InvestEU бъде направено заключение, че даден проект има социално въздействие, което изисква по-задълбочено разглеждане, социалното измерение трябва да се подложи на проверка на устойчивостта. С други думи, проверка на устойчивостта ще бъде извършена само по отношение на аспектите, за които е установено, че са значително засегнати от подкрепяната операция. В съответствие с член 8, параграф 5 от Регламента за InvestEU, ако партньорът по изпълнението заключи, че не е нужна проверка на устойчивостта, той трябва да представи обосновка на инвестиционния комитет.

Организаторът на проекта/крайният получател следва да гарантира, че приложимите стандарти на ЕС и международни стандарти в седемте области, посочени в точка 2.4.2, са взети предвид в достатъчна степен в замисъла на проекта по отношение на нови проекти и на проекти в ранен етап на развитие. Въздействията следва да бъдат оценени и управлението им да бъде интегрирано с други компоненти на оценката на околната среда и/или на социалната оценка, за да се осигури цялостен и всеобхватен подход към управлението на риска (доколкото е възможно).

Факторите, които влияят на проекта и които следва да бъдат разгледани във връзка с това, включват (но не се изчерпват със):

—	капацитета на организатора на проекта да управлява установените въздействия и свързаните с тях вътрешни стандарти и практики;

—	тежестта на въздействието, определена като функция на обхвата (т.е. вида на въздействието), мащаба (т.е. броя засегнати лица и продължителността на въздействията) и степента на поправимост (т.е. до каква степен въздействието може да бъде избегнато или смекчено);

—	предишния опит на изпълнителите и на публичните и частните доставчици в областта на социалната сигурност, свързани с проекта;

—	възможни наследени проблеми.

Проектите, за които е установено, че носят средни и високи социални рискове, ще бъдат подложени на допълнителна проверка на устойчивостта спрямо същите социални аспекти с оглед на:

(i)	извършване на допълнителна адекватна оценка на въздействията или съответни проучвания; и/или

(ii)	разработване на подходящи мерки за смекчаване за въздействията, които са установени на етапа на скрининга.

Проверка на устойчивостта в социален аспект въз основа на социалните аспекти ще бъдат приложени, както следва:

Условия на заетост и труд: По този аспект партньорът по изпълнението ще провери дали проектът разполага със съответните системи за гарантиране на спазването на съответните правила на ЕС и международни правила, приложими за условията на заетост и работа. В случай на потенциални съществени рискове и въздействия, свързани с индивидуалните и/или колективните трудови права на работниците по проекта, ще се извърши адекватна допълнителна оценка според необходимостта и ще се приложат подходящи мерки за смекчаване. По отношение на проекти, за които е установено, че крият високи трудови рискове, партньорът по изпълнението може да изиска от организатора на проекта последните доклади или становище, издадено от националната инспекция по труда, ако има такова, използването на оценки за труда по време на изготвянето на проекта или редовни проверки на труда по време на изпълнението на проекта.

Ако оценките потвърдят потенциалните въздействия и рискове, тогава организаторът на проекта би следвало да приложи мерки за тяхното преодоляване. В зависимост от засегнатата област организаторът на проекта може да се нуждае от въвеждане на процедури, за да гарантира доброто регламентиране и спазване на договорните права на работниците, наличието на механизми за уреждане на спорове, както и наличието на добра система за комуникация с работниците, така че те да имат достъп до съществуващите механизми.

По-специално, партньорът по изпълнението ще прецени дали организаторът на проекта има въведени вътрешни процедури, които са съизмерими с размера и типа на проекта, според необходимостта, по отношение на:

—	политиките за човешките ресурси, например приемането и актуализирането на разписани политики и системи за управление на човешките ресурси или процедури, обхващащи inter alia рискове, свързани с използването на детски или принудителен труд;

—

насоки за недискриминация и равни възможности, т.е. решения за заетост въз основа на лични характеристики, несвързани с присъщите за длъжността изисквания, като пол, раса, националност, политически възгледи, мигрантски статус, членство в синдикална организация, етнически, социален или местен произход, религия или убеждение, брачно или семейно положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация или полова идентичност;

—	наличие на механизъм за уреждане на спорове или алтернативни канали, които позволяват на работниците да изразяват оплаквания относно работното място.

Примери на проверка на устойчивостта от гледна точка на трудa и условията на работа

Установени въздействия и рискове

Примери за възможна допълнителна оценка, ако са установени рискове

Примери за потенциални мерки за смекчаване, ако са установени рискове

Човешки ресурси, работна сила и договорни споразумения

—	Голям брой работници мигранти [с изключение на висококвалифицирани работещи в чужбина лица], наети при условия, различни от тези на собствените граждани.

Ангажиране на работниците и свобода на сдруженията

—	Наличие на (публични) твърдения за дискриминация или репресии срещу синдикални членове.

Форми на принуда

—	Задържане на документи на работниците от работодателя.

—	От работниците се изисква да заплащат такса за наемане на работа/или да възстановяват пътни разходи на работодателя.

Млади работници

—	По проекта работят младежи на възраст под 18 години.

По отношение на проекти на ранен етап на развитие може да бъде извършена оценка по отношение на труда, за да се установят и оценят допълнително рисковете, свързани с труда.

По отношение на проекти на етап изпълнение проверки по отношение на труда може да бъдат извършвани през редовни интервали от време.

Подходящи мерки за смекчаване за преодоляване на потенциални слабости (например използване на мигрантски труд наравно с местна работна ръка след справедлив подбор) и показатели за докладване относно подобрения (например подобрени условия на труд, подкрепа на уязвими групи).

Може да се наложи да се обърне специално внимание на начина на третиране от страна на изпълнителите, подизпълнителите и/или доставчиците на тяхната работна сила.

Преди усвояването между партньора по изпълнението и организатора на проекта могат да бъдат договорени споразумения за гарантиране на минимални приемливи стандарти, които да бъдат включени в договорната документация по удовлетворителен за партньора по изпълнението начин.

Професионално и обществено здраве, безопасност и сигурност По този социален аспект партньорът по изпълнението ще провери дали организаторите на проекти/крайните получатели полагат грижи и защитават здравето, безопасността и сигурността на работниците чрез въвеждане на подходящи планове за управление и мерки за безопасни, здравословни и сигурни условия на труд, както и здравословни, безопасни и сигурни условия по отношения на рисковете в защита на засегнатите общности и потребители по време на жизнения цикъл на проекта както от рутинни, така и от нерутинни дейности.

Например партньорът по изпълнението следва да провери и да изиска от организатора на проекта/крайния получател да гарантира, че работниците имат подходящо оборудване, което да гарантира тяхната защита по време на изпълнението на проекта, че разполага с процедури за преодоляване на проблеми, свързани със здравето и безопасността, както и с налични механизми за финансови обезщетения според необходимостта.

По-специално, партньорът по изпълнението ще провери дали крайният получател разполага, доколкото е приложимо и съизмеримо с размера и типа на проекта, със:

—	оценка на риска за определяне на заплахите и неблагоприятните въздействия върху общественото здраве, безопасността и сигурността във връзка с дейностите по проекта;

—	план за управление на здравето, безопасността и сигурността, който се актуализира редовно;

—

подходящи лични предпазни средства (ЛПС) за работниците, за да се гарантира тяхната защита по време на изпълнението на проекта. всички присъстващи на обекти по проекта лица, включително работници, посетители, клиенти и подизпълнители, следва да бъдат подходящо и безплатно оборудвани в съответствие с плана за управление на здравето, безопасността и сигурността;

—	стриктен контрол през целия жизнен цикъл на проекта, за да се гарантират здравето, безопасността и сигурността на работниците;

—	организиране на аварийно реагиране във връзка с дейностите по проекта съвместно с местните органи и засегнатите общности с цел предприемане на ефективни действия при извънредни ситуации;

—	Оценка на риска от заразни заболявания, включително COVID-19, и изготвяне на план за управление в случай на заболявания от типа на COVID, установени при проверката на проекта.

Примери за проверка на устойчивостта от гледна точка на професионалното и общественото здраве, безопасността и сигурността

Установено въздействие и риск

Примери за възможна допълнителна оценка, ако са установени рискове

Примери за потенциални мерки за смекчаване, ако са установени рискове

—	Значителни въздействия на проекта върху здравето на местното население

—	Средни или високи рискове, свързани със здравословните и безопасни условия на труд

Оценка на рисковете, свързани с професионалното и/или общественото здраве, безопасността и сигурността, както е приложимо, под формата на самостоятелни или по-широкообхватни оценки или доклади (например доклада от ОВОС).

Изготвянето и изпълнението на съответните планове за управление на здравето и безопасността, включително съответно предотвратяване на извънредни ситуации, готовност и реакция и планове за предотвратяване и ограничаване на заболявания, управление на трафика, планове за управление на сигурността, както и управление на приток от хора. Той може да включи също така подходящо обучение и кодекси за поведение за силите за сигурност и всички други механизми за управление на сигурността на място.

Закрила и приобщаване на уязвими лица и/или групи По този социален аспект партньорът по изпълнението ще прилага необходимите мерки за установяване и избягване на потенциални рискове и въздействия на проекта върху живота и поминъка на уязвими, маргинализирани или дискриминирани лица и групи, както и по отношение на коренното население. Когато избягването на тези въздействия и рискове не е целесъобразно, заедно с организатора на проекта партньорът по изпълнението ще предприеме стъпки за намаляване, свеждане до минимум, смекчаване или ефективно компенсиране/коригиране на тези въздействия. Проверката следва да е съобразена с вида на предложената за получаване на подкрепа по InvestEU инвестиция, като се има предвид, че тя е по-подходяща за определени проекти (например социална инфраструктура). В случай на потенциални въздействия върху коренни населения партньорът по изпълнението ще изиска от организаторите на проекти да потвърдят тяхното присъствие или колективна обвързаност с предложена област на проекта. В случай на такова присъствие организаторите на проекти ще организират процес за свободно, предварително и информирано съгласие и ще разработят подходящи планове за смекчаване и компенсиране на въздействията, включително механизми за споделяне на ползите.

—

приложени от организатора на проекта/крайния получател подходящи мерки за избягване и/или намаляване до минимум на рисковете и неблагоприятните въздействия върху уязвими хора и/или групи, включително хора с увреждания (например осигуряване на равно третиране и избягване и/или намаляване до минимум на въздействията от дискриминация през целия проектен цикъл);

—

за проекти, засягащи коренно население, i) удовлетворителен процес за получаване на свободно, предварително и информирано съгласие; ii) подходящ план за смекчаване на въздействията и/или споделяне на ползите с коренните общности; iii) подписано споразумение, в което се потвърждава съгласието (условно или безусловно) на коренното население за проекта и свързания с него план (който трябва да бъде реалистичен и с подходящ бюджет).

Примери за проверка на устойчивостта от гледна точка на закрилата и приобщаването на уязвими лица и/или групи

Установено въздействие и риск

Примери за възможна допълнителна оценка, ако са установени рискове

Примери за потенциални мерки за смекчаване, ако са установени рискове

—	Потенциални непропорционални неблагоприятни въздействия, произтичащи от проектни действия и/или свързани инструменти, спрямо уязвими групи, включително върху коренното население;

—	Проектът може да увеличи допълнително пречките за достъп до услуги на вече маргинализирани и изключени лица и/или групи, като например на хора с увреждания.

Социална оценка (самостоятелно или като част от ОВОС), включваща типа, обхвата, характера и значението на положителните и отрицателните въздействия на проекта върху тези лица и/или групи (105).

Когато проектът оказва въздействие върху коренното население, би следвало да се направи социална оценка, насочена специално към културните и социално-икономическите особености и чувствителните области за коренното население.

—

Мерки за избягване, намаляване до минимум, смекчаване или коригиране на отрицателните въздействия, за подсилване на положителните ефекти за уязвими лица и/или групи, включително определяне на възможности и дейности за насърчаване на условия за споделянето на ползи със засегнатите общности, включително с тези групи.

—

Когато операцията засяга коренното население, би следвало да има:

i)	задоволителен процес за получаване на свободно, предварително и информирано съгласие;

ii)	подходящ план за смекчаване на въздействията и/или споделяне на ползите с коренните общности; и

iii)	подписано споразумение, с което се потвърждава съгласието (условно или безусловно) на коренната общност за изпълнението на проекта и свързания с него план, който трябва да бъде реалистичен и с подходящ бюджет.

Равенство между половете В случай на проекти, при които са установени потенциални неблагоприятни въздействия и рискове, свързани с равенството между половете, партньорът по изпълнението ще изиска от организатора на проекта да оцени допълнително потенциалното въздействие на инвестициите върху мъжете и жените, което дава възможност да се открият преобладаващите неравенства, разликите в заплащането на жените и мъжете, дискриминация, предизвикателства, уязвимости и иначе скрити рискове от нанасяне на вреди, които са от значение за операцията.

От организатора на проекта ще се изисква също така да установи вероятни и съответни коригиращи дейности и мерки, които са чувствителни към аспектите на пола, за да предотврати ефективно и да преодолее всички форми на насилие, тормоз, включително сексуален тормоз, експлоатация и малтретиране, насилие, основано на пола, психически тормоз, сплашване и/или експлоатация. Тези мерки могат да включват, но не се ограничават до: i) развитие на подкрепяща организационна култура, която обръща сериозно внимание на докладите за насилие, основано на пола/сексуален тормоз, експлоатация и малтретиране; ii) наличие на механизъм за подаване на жалби от работниците, потребителите на услуги и общностите за докладване на инциденти или подаване на оплаквания за насилие, основано на пола/сексуален тормоз, експлоатация и малтретиране; както и iii) предоставяне на обучение и дейности за повишаване на осведомеността на служителите и на външните заинтересовани страни относно нулевата толерантност на предприятието към насилие, основано на пола/сексуален тормоз, експлоатация и малтретиране, както и относно това какво представлява насилието, основано на пола/сексуалния тормоз, експлоатацията и малтретирането.

По-специално, партньорът по изпълнението ще провери дали организаторът на проекта/крайният получател е въвел, доколкото е приложимо и съизмеримо с размера и типа на проекта:

—

политики и процедури за осигуряване на равно третиране на мъжете и жените, за предотвратяване на насилието и тормоза, основани на пола, както и за предотвратяване на всички форми на дискриминация, основана на пола, през целия проектен цикъл. Тези политики и процедури може да включват корпоративна политика, свързана с пола, многообразието и приобщаването, включваща насилието и тормоза, основани на пола като отделна политика или като част от по-общи политики;

—	Адекватни ответни мерки в случай на форма на насилие например насилие, основано на пола, сплашване, експлоатация, психически тормоз, тормоз, включително сексуален тормоз и/или малтретиране.

Примери за проверка на устойчивостта от гледна точка на равенството между половете

Установено въздействие и риск

Примери за възможна допълнителна оценка, ако са установени рискове

Примери за потенциални мерки за смекчаване, ако са установени рискове

—	Проектът задълбочава уязвимостта на жените поради проблеми като дискриминация, социални нагласи и маргинализиране при вземането на решения.

—	Дискриминация и неравенство във възможностите по отношение на свързана с проекта работна сила и риск от насилие, основано на пола/сексуален тормоз, експлоатация и малтретиране в контекста на проекта.

Може да бъде извършен анализ по отношение на пола, за да се оцени въздействието, което операцията може да има върху жените и мъжете и върху отношенията между половете (икономическите и социалните взаимоотношения между жените и мъжете, които се формират и подкрепят от социалните институции).

—	План за действие относно равенството между половете или подобен документ, който включва намесите за преодоляване на неравенствата между половете и удовлетворяване на различните потребности на мъжете и жените.

—	Съобразени с равенството между половете планове за управление и пълноценно ангажиране на жените в проектирането и изпълнението на проекти.

—	Разработване на ефективни системи, политики и кодекси за поведение за смекчаване на рисковете от насилие, основано на пола/сексуален тормоз, експлоатация и малтретиране.

Придобиване и принудително отчуждаване на земя. За проекти, изискващи придобиване и принудително отчуждаване на земя, партньорът по изпълнението ще събере от организатора съответната информация относно съответствието на проекта с приложимото национално или регионално законодателство, свързано с придобиването и/или отчуждаването на земя, според необходимостта.

За проекти, които засягат използването на природни ресурси от общностите или достъпа до тях, партньорът по изпълнението следва да провери дали тези въздействия са били надлежно оценени и смекчени в наличните доклади (като доклада за ОВОС). Ако тези въздействия не са били взети предвид, партньорите по изпълнението следва да поискат от организаторите на проектите да извършат съответните оценки.

За проекти, които изискват принудително разселване на лица, обитаващи земя или използващи активи без официален документ за собственост (например жители на бедни квартали или незаконно настанили се лица), партньорът по изпълнението ще провери дали крайният получател е осигурил, доколкото е приложимо и съизмеримо с размера и типа на проекта:

—

документиран подход, въз основа на който ще бъде извършено принудителното разселване, ще бъдат приети механизми за изпълнение и наблюдение, за да се гарантира, че процесът е извършен в съответствие с националното или регионалното законодателство, свързано с придобиването и/или принудителното отчуждаване на земя, както и в съответствие с Хартата на основните права на ЕС (член 17), Европейската социална харта (основно член 31 и член 34, параграф 3), Европейския стълб на социалните права (принцип 19).

Примери за проверка на устойчивостта от гледна точка на придобиването на земя и принудителното преместване
Установено въздействие и риск	Възможна допълнителна оценка, ако са установени рискове	Потенциални мерки за смекчаване, ако са установени рискове
Принудително физическо или икономическо разселване на лица без официален документ за собственост, жители на бедни квартали или незаконно настанили се лица.	В някои случаи може да е необходимо преброяване на населението (106) и социално-икономическо базово проучване (107), за да се установи броят на лицата, които следва да бъдат принудително разселени, броят на лицата със засегнат поминък и на тези със собственост за обезщетяване.	Мерки за смекчаване и/или компенсаторни мерки (потенциално под формата на план за действие), за да се гарантира ,че ще бъдат възстановени най-малко условията на живот на засегнатите от проекта, а в идеалния случай — и подобрени.

Културно наследство. По този социален аспект партньорът по изпълнението ще гарантира, че организаторът на проекта/крайният получател ще включи управление на културното наследство в своите операции с цел избягване или смекчаване на неблагоприятните въздействия от неговите проекти/дейности върху културното наследство. В случай че тези въздействия са неизбежни, партньорът по изпълнението ще въведе изисквания за подкрепа на опазването на културното наследство от неблагоприятни въздействия в контекста на операциите по InvestEU чрез насърчаване на оценката и управлението на въздействието върху културното наследство, справедливо споделяне на ползите от използването на културното наследство и неговото опознаване и ценене. В случай на проекти, които подлежат на ОВОС, въздействията, свързани с материалното културно наследство (т.е. физически културни ресурси), следва да бъдат решени в процеса на издаването на разрешение, а информацията следва да бъде представена в доклада за ОВОС.

За целта партньорът по изпълнението ще провери дали организаторът на проекта/крайният получател е осигурил според необходимостта:

—	оценка на въздействията на проекта върху материалното и нематериалното културно наследство, включително по отношение на значението на културното наследство;

—	становище на компетентния орган, отговорен за културното наследство, и потвърждение, че е проведена консултация със съответните заинтересовани страни;

—	мерки за смекчаване и изпълнение на процедура и програма при случайна находка.

Примери за проверка на устойчивостта от гледна точка на културното наследство

Установено въздействие и риск

Примери за възможна допълнителна оценка, ако са установени рискове

Примери за потенциални мерки за смекчаване, ако са установени рискове

—	операцията включва значителни изкопни дейности, разрушения, преместване на земни маси, наводнения или други промени във физическата среда;

—	операцията се намира в или близо до обект на културно наследство, признато в държавата на операцията;

—	неблагоприятни въздействия върху културата, знанията и практиките на местните общности.

Експертна оценка на значението на културното наследство, изисквания на националното законодателство и съответните международни конвенции, резултати от консултациите със засегнатите общности.

Оценката и смекчаването на въздействията върху културното наследство ще бъдат извършени в съответствие с приложимите разпоредби на националното и/или местното законодателство, подзаконовите актове и плановете за управление на защитени зони, националните задължения по международното право и с международно признатата добра практика.

—	подходящи мерки за смекчаване с цел намаляване и смекчаване на неблагоприятните въздействия върху културното наследство заедно с графика за изпълнение и необходимия бюджет за тези мерки;

—	създаване на разпоредби за управление на случайни находки;

—	процедури и системи за управление на културното наследство, които са подходящи за оперативния контекст и културното наследство;

—	интегриране на съображенията за управление на културното наследство във всички съответни оперативни планове и процедури например системи за разрешителни за наземни смущения, политики за човешките ресурси, процедури за здраве и безопасност.

Участие на заинтересованите страни По този социален аспект партньорът по изпълнението ще гарантира, че предложените проекти разполагат с процеси за осигуряване на участието на заинтересованите страни, които са съизмерими с екологичните и социалните рискове на проекта. Тези процеси следва да се основават на приобщаващ и систематичен подход за осигуряване на конструктивно участие заинтересованите страни. Партньорът по изпълнението ще прецени дали организаторът на проекта осигурява участието на заинтересованите страни на ранен етап в процеса за вземане на решения относно околната среда, когато всички варианти са все още възможни, за да позволи пълноценен принос от тяхна страна и да гарантира, че техните становища, интереси и опасения са взети предвид с цел постигане на оптимален резултат.

За проекти, за които има правни изисквания за участие на обществеността, партньорът по изпълнението следва да събира информация за текущия и планирания диалог между организатора, засегнатите общности и други заинтересовани страни през целия жизнен цикъл на проекта.

За проекти, които са особено сложни или носят съществени рискове, може да е необходимо разработването на план за участие на заинтересованите страни или еквивалентен документиран процес за определяне на основните заинтересовани страни и създаване на подходящи форми и равнища на участие.

По-специално, партньорът по изпълнението ще провери дали организаторът на проекта/крайният получател е осигурил, доколкото е приложимо и съизмеримо с размера и типа на проекта:

—

доказателства, че съответната информация е своевременно оповестена по електронен път или чрез други подходящи средства, което позволява на обществеността лесен и ефективен достъп до нея. Тази информация включва целта на проекта, неговите рискове, неблагоприятни въздействия и възможности, процеса на ангажиране на заинтересованите страни, механизма за подаване на жалби и, ако е необходимо, предвидените обществени консултации.

—	Подробни механизми за процеса на консултация, включително в трансграничен контекст, когато е приложимо.

—	Обобщение на резултатите от цялостния процес на консултации и на начина, по който тези резултати са включени или взети предвид по друг начин от съответните компетентни органи, както е отразено в решението(ята), отговарящо(и) на изискванията в правната рамка на ЕС.

—	План за участие на заинтересованите страни или еквивалентен документиран процес за определяне на стратегиите за участие на заинтересованите страни. Този документ следва да бъде актуализиран по време на изпълнението на проекта, ако настъпят промени.

—	Наличие на ефективен механизъм за подаване на жалби с цел заинтересованите страни да могат да изразяват своите опасения и гарантиране на ефективен процес на разглеждане на жалби, включително мерки за поверителност и защита, когато е необходимо.

—	Планирани мерки за разглеждане на искове, свързани с незаконни или насилствени действия, засягащи заинтересованите страни. Следва да бъдат предприети подходящи мерки, включително, ако е необходимо, доклад до компетентните органи, за да се избегне рецидив.

Примери за проверка на устойчивостта от гледна точка на участието на заинтересованите страни

Установено въздействие и риск

Примери на възможна допълнителна оценка, ако са установени рискове

Примери на потенциални мерки за смекчаване, ако са установени рискове

—	Съществени екологични и/или социални въздействия, които изискват разкриване на информация за проекта и/или участие на обществеността.

—	Операцията носи големи репутационни рискове, съпротива от страна на местните общности или наследени проблеми.

Освен правните изисквания добра практика би било извършването на анализ по отношение на заинтересованите страни, за да се определят, анализират и документират различните заинтересовани страни, за които има вероятност да бъдат засегнати пряко или непряко, благоприятно или неблагоприятно от проекта, и тези, които вероятно имат интерес към или могат да повлияят на проекта (други заинтересовани страни). Това може да се извърши като част от процеса за ОВОС.

—

При сложни и рискови проекти — план за участие на заинтересованите страни или еквивалентен документ, в който се описва цялото участие на заинтересованите страни по проекта, посочват се дейностите, очертават се ролите, ресурсите и сроковете, и който служи като ръководен документ през целия проектен цикъл.

—	Механизъм за подаване на жалби по проекта за получаване и улесняване на третирането на оплаквания и жалби на заинтересовани страни през целия проектен цикъл.

2.4.6. Положителна програма

Целта на настоящия процес на проверка на устойчивостта е да се гарантира, че подкрепяните по InvestEU проекти са преминали адекватен скрининг при използване на минимален набор от социални критерии. Този процес ще бъде извършен в много разнообразен контекст, в който организаторите на проекти и финансовите контрагенти прилагат различни равнища на социална оценка, а в проектите е включен разнообразен набор от социални критерии.

Акцент върху социалните критерии за установяване, оценка и управление на потенциалните неблагоприятни въздействия. Независимо от това на организаторите на проекти силно се препоръчва да разгледат също така контролния списък за положителна програма за потенциални дейности, които биха могли да допринесат за засилване на положителните ефекти на проекта. Използването на контролния списък за положителна програма ще бъде силно препоръчителна доброволна стъпка във всички сценарии (т.е. за проекти под и над прага и за всички категории риск). Използването на контролния списък за положителна програма ще донесе допълнителни точки на операцията (108).

Положителната програма би следвало да бъде насочена към следните три ключови елемента:

Равенство между половете и овластяване на жените: Организаторите на проекти/крайните получатели в сътрудничество с партньорите по изпълнението се насърчават да обмислят планирането и проектирането на проекти, които са съобразени с различните потребности на жените, мъжете, момичетата и момчетата. Панираните и проектираните по този начин проекти създават възможност за по-добри и по-устойчиви операции, които подобряват живота на по-голям брой хора, носейки значителни допълнителни ползи. Тази призма на аспекта за равенството между половете увеличава достъпа до и използването на активи и услуги, предоставени от инвестиции, което води до увеличаване на социалната възвръщаемост.

Например обръщането на внимание на аспекта на пола в транспортния сектор може да окаже по-силно въздействие. Дългите, ненадеждни или недостатъчно безопасни пътувания за работа отблъскват жените от високоплатените официални работни места, които се намират в търговски и бизнес центрове, към по-нископлатения неформален сектор или към работни места на непълно работно време, които са по-близо до дома им. В този случай съображението, свързано с пола, повишава използването на транспортните услуги и подобрява тяхната ефективност. То дава също така по-голям избор на работа за жените. По подобен начин във водния сектор има изобилие от данни, че участието на жените на ръководни длъжности в местните водоснабдителни предприятия и като пример за добро хигиенно поведение допринася за по-устойчиви системи на водоснабдяване и канализация.

Многообразието на работната сила и участието на жените във вземането на корпоративни решения могат да окажат значително влияние върху бизнес резултатите и възвръщаемостта на инвестициите. Предприятия с по-голяма представеност на двата пола е по-вероятно да имат по-висока финансова възвръщаемост в сравнение с националните промишлени медиани в техния сектор. Данните също показват, че предприятията и държавите са най-успешни, когато са в състояние да използват по най-добрия начин иновациите и креативността както на жените, така и на мъжете.

По-специално, партньорите по изпълнението следва да преценят дали да подкрепят:

—	проекти, чието основна цел е да се преодолее съществуваща неравнопоставеност между половете или чиито бенефициери са непропорционален дял жени (например клиника за репродуктивно здраве или подкрепа на жените земеделски стопани за достъп до кредит);

—	сектор, който ще има трансформиращо въздействие върху равенството между половете и спестява време на жените (например икономика на грижите, изследвания за рак на шийката на матката);

—

интегриране на характеристики в инфраструктурни проекти, за да се гарантира равен достъп на жените и мъжете (например автобусни маршрути и разписания, приспособени към моделите на пътуване и нуждите на жените при пътуване, архитектурно и градоустройствено планиране, съобразено с разликите между половете);

—

създаване на заетост за жени — пряка и непряка. Това включва специални мерки за привличане на жени в работната сила или за премахване на професионалната сегрегация на равнището на организатора и/или по време на функционирането на проекта (например детски заведения, политики за многообразие, надхвърлящи необходимостта да се постигне съответствие със съществуващото законодателство).

Социално приобщаване: Организаторите на проекти/крайните получатели в сътрудничество с партньорите по изпълнението се насърчават да планират и проектират проекти, с които се насърчават социалното приобщаване и равенството. Социалното изключване и бедността продължават да бъдат проблем в ЕС (109). В съответствие с глобалния ангажимент по Програмата до 2030 г. проектите, които превръщат в действие принципа никой да не бъде забравен, ще получат допълнителни точки.

По-специално, партньорите по изпълнението следва да помислят за подкрепа на проекти, които насърчават:

—

Достъпност: Достъпни услуги или инфраструктура, предназначени да достигнат до по-уязвими групи от хора или да повишат равенството по отношение на достъпа (например цени на билети за обществен транспорт/такси за изминато разстояние, социални жилища, здравни грижи и/или образование, когато има потребителски такси, обезпечение за кредит);

—

Достъпност и премахване на неравенствата: Свързаност с комунални услуги (например свързаност на домакинства от по-необлагодетелствани в социално и икономическо отношение райони), премахване на географски неравенства при достъпа до услуги, като например здравеопазване и образование, свързване на изолирани райони и премахване на пропуски при предоставянето на услуги в райони и за групи с недостатъчно обслужване, като например безплатен транспорт до училища;

—

Недискриминация: Набелязване на конкретни групи, които се сблъскват с препятствия при достъпа до услуги, прилагане на конкретни мерки за стимулиране на приобщаването (например преодоляване на социални норми, които ограничават достъпа до здравни услуги, чрез осигуряване на достъп до жени професионалисти), достъпна инфраструктурна среда (например за осигуряване на достъп за хора с увреждания).

Изграждане на устойчивост: Организаторите на проекти/крайните получатели в сътрудничество с партньорите по изпълнението се насърчават да подкрепят инвестиции, които ще намалят вероятността от бъдещи шокове и ще повишат устойчивостта на обществото към тях, когато настъпят. Честотата и интензивността на тези шокове, включително пандемията, глобалните икономически кризи, природните бедствия и въздействията върху изменението на климата, са се увеличили през годините. От съществено значение за изграждането на така необходимата устойчивост е насочване на вниманието към благосъстоянието и приобщаването.

По-специално, партньорите по изпълнението следва да помислят за подкрепа на проекти, които насърчават:

—

Социално приобщаващи действия в областта на климата: Никой да не бъде забравен, като се гарантира, че действията в областта на климата създават възможност за приобщаващ и справедлив преход към нисковъглеродно общество, включително за хората, които са най-силно засегнати от изменението на климата (например адаптация към последиците от изменението на климата, достъпна климатична застраховка, интелигентни технологии в областта на климата за земеделските производители, възобновяема енергия извън електропреносната мрежа и др.).

—

Икономическа устойчивост: Изграждане на капацитет за устояване на непредвидени шокове чрез инвестиране в инфраструктура в географски области с по-висока уязвимост на шокове (т.е. с по-голяма експозиция на шокове и по-малък капацитет за устояване на такива шокове) или в области, които е вероятно да попаднат под натиск в бъдеще, както и изграждане на устойчиви екосистеми в частния сектор чрез инвестиране във финансово приобщаване и създаване на работни места.

2.4.7. Докладване и мониторинг

Както е описано в глава 4, в края на процеса на проверка на устойчивостта партньорът по изпълнението ще трябва да представи на инвестиционния комитет по InvestEU обобщение на проверката на устойчивостта, което обхваща следните основни елементи:

—	потвърждение на проверката за правно съответствие;

—	категоризиране на рисковете за пряко финансирани проекти над прага въз основа на оценка на потенциалните отрицателни въздействия;

—	в случай на проекти с малък риск — обосновка за липсата на допълнителна проверка на устойчивостта;

—	резултат от допълнителна оценка на етапа на проверка на устойчивостта и разработване на набор от социални показатели;

—	планове за управление на установени рискове и въздействия, ако е необходимо;

—	обобщение на мерките за увеличаване на положителните социални въздействия, ако е необходимо.

Следващият основен етап е мониторингът от страна на организатора на проекта, който в контекста на социалното измерение не е еднократно действие, а продължителен и повтарящ се процес. В този смисъл от съществено значение е екологичните и социалните въпроси да бъдат взети предвид по време на мониторинга на целия проект.

В случай че партньорът по изпълнението установи значителни въздействия, които могат да засегнат социалната ефективност на проекта, той може да препоръча мерки за смекчаване в сътрудничество с организатора на проекта (подобни на тези в посочените по-горе раздели) и да получи условно одобрение на операцията. Освен това в договорното споразумение с крайния получател може да бъдат включени изисквания за мониторинг.

2.5. Хоризонтални разпоредби за трите измерения

В настоящия раздел са представени някои общи препоръки към партньорите по изпълнението, валидни за всичките три измерения. Тези препоръки засягат: i) начина, по който да се преценява капацитетът на организатора на проекта/крайния получател за справяне с описаните в настоящите насоки аспекти, свързани с климата, околната среда и социалната сфера; както и ii) какъв вид договорни споразумения би могъл да предвиди партньорът по изпълнението, ако е необходимо.

2.5.1. Капацитет на организатора на проекта

В процеса на комплексната проверка, свързана с климата, околната среда и социалната сфера, основен фактор, който е определящ за успеха на всяка мярка или за безпроблемното управление на аспектите на устойчивостта, е капацитетът на организатора на проекта/крайния получател за изпълнение на всички свързани изисквания. Колкото по-опитен е даден организатор на проект/краен получател, толкова по-големи са шансовете да се справи с въздействията, свързани с климата, околната среда и социалната сфера.

Когато преценява капацитета на организатора на проекта/крайния получател, партньорът по изпълнението би могъл да провери (110):

—	дали организаторът на проекта е въвел процедури и системи за справяне с проблемите на устойчивостта, дали се ангажира категорично с ефикасното използване на природните ресурси, зачитането на човешките права, равното третиране и други социални аспекти;

—	дали организаторът на проекта има цели в това отношение, дали управителният съвет е ангажиран и дали ангажиментите са признати на организационно равнище;

—	дали организаторът на проекта има подходящи инструменти за изпълнение на ангажиментите, методи и инструменти за оценка на различните въздействия, капацитет да реагира на констатациите, да наблюдава и да докладва по тях;

—	дали организаторът на проекта има въведена система за екологично и социално управление или еквивалентна система, например EMAS или ISO 14001, ISO 45001, или техен еквивалент, която е съгласувана и сертифицирана. Дали системата за екологично и социално управление е одитирана;

—	дали разполага с достатъчно персонал и финансови ресурси да се справи с проблемите на устойчивостта;

—	дали има предишен опит в справянето с аспекти на устойчивостта и с партньора по изпълнението.

2.5.2. Договорни споразумения

По време на комплексната проверка, свързана с проверката на устойчивостта, партньорът по изпълнението може да стигне до заключението, че: i) организаторът на проекта/крайният получател следва да приложи допълнителни мерки (например да въведе система за екологично и социално управление, мерки за смекчаване): или ii) някои лицензи и разрешителни да могат да бъдат предоставени едва на по-късен етап; или iii) някои договорени действия следва да бъдат наблюдавани и др. Ако случаят е такъв, партньорът по изпълнението би могъл да предприеме следните действия:

—

Да въведе договорни клаузи и договорености, за да гарантира прилагането на подходящи мерки за осигуряване на устойчивост и налагане на санкции в случай на несъответствия и неизпълнение. Те могат да включват например следното:

—	условия за подписването, което означава, че неизпълнените аспекти следва да бъдат приключени преди подписването на договора за финансиране;

—	условия за усвояване, което означава, че усвояването на средствата може да се извърши само след изпълнение на определени условия;

—	специални условия, което означава, че неспазването на конкретни ангажименти би могло да доведе до някаква санкция, което в краен случай да доведе до оттегляне на финансирането.

—

да въведе изисквания за мониторинг и докладване по проекта (например прилагане на превантивни, коригиращи мерки, мерки за смекчаване и компенсаторни мерки, въз основа на които да се намалят/премахнат/неутрализират отрицателните въздействия, доклади за напредъка относно състоянието на прилагането на различни мерки и показателите на устойчивостта на операцията, информация за въпроси, свързани със съдебни спорове, и др.).

Тези изисквания следва да бъдат ясно формулирани, за да се избегнат недоразумения относно ролите, съдържанието и това, което се очаква от организаторите на проектите/крайните получатели.

2.6. Икономическа оценка на операциите

Оценката на въздействията на проекта върху околната среда и изменението на климата е част от по-широкообхватната икономическа оценка, която често се извършва в контекста на публичните проекти, подкрепяни от ЕС.

Икономическата оценка има за цел да се прецени до каква степен даден инвестиционен проект допринася за цялостното социално благосъстояние и икономическия растеж. В нея се вземат предвид донесените на обществото от проекта ползи и разходи и се измерва стойността, която проектът създава за всички заинтересовани страни, за да се определи дали обществото като цяло получава ползи от проекта.

Икономическата оценка може да се използва за класиране на инвестиционни проекти по тяхната социално-икономическа стойност и би спомогнала за разпределяне на наличното финансиране и ресурси между различните варианти за инвестиране или потребление. В зависимост от наличните и установими данни за разходите и ползите на проекта може да се използват различни инструменти за икономическа оценка например анализ на разходите и ползите (АРП), анализ на разходната ефективност на разходите (АЕР), анализ на най-ниските разходи (АНР) и в по-ограничена степен анализ по множество критерии (АМК) (111).

По отношение на операциите по финансиране и инвестиране по InvestEU инвестиционният комитет ще вземе предвид множество критерии при вземането на решение за предоставяне на гаранцията на ЕС. Един от тези критерии ще бъде приносът на проекта към устойчивия растеж. Резултатите от икономическата оценка могат да се използват за обръщане на внимание на този критерий. Например, ако се използва анализа на разходите и ползите, вътрешната норма на възвръщаемост (ВНВ) показва създаденото благосъстояние от проекта. В други случаи икономическите показатели на проекта могат да бъдат потвърдени спрямо референтни показатели.

В следващите раздели са представени основните форми и съществуващите практики за икономическа оценка. Анализът на разходите и ползите не е предварително условие за InvestEU; допускат се също алтернативни подходи за икономическа оценка.

2.6.1. Форми на икономическа оценка

Анализът на разходите и ползите (АРП) е предпочитаният подход за оценка на инвестиционни проекти, тъй като осигурява надеждна, обективна и основана на доказателства аналитична рамка за оценка на проектите. АРП се основава на количественото определяне на очакваните потоци от ползи и разходи за проекта в парично изражение и по принцип се използва за оценка на широк кръг публични и частни инвестиции. Когато ползите надвишават разходите дотолкова, че ВНВ надвишава обществения минимален процент на възвращаемост, проектът се смята за икономически жизнеспособен.

Когато се използва АРП, екологичните, социалните и климатичните въздействия се оценяват в парично изражение (когато остойностяването на тези въздействия е възможно и разумно) и е под формата на позиции на паричен поток в анализа (положителни или отрицателни), който се включва в изчислението на показателите за икономическа ефективност, включително ВНВ (112).

По принцип АРП е под формата на сравнение между сценарий „с проект“ и сценарий „без проект“.

Анализът на ефективността на разходите (АЕР) се препоръчва в случаите, когато има един-единствен резултат от проекта и лицата, отговорни за вземането на решения, желаят да сравнят варианти, в които се постига същата цел, макар и с различна интензивност, с най-малко разходи. По принцип той се използва за малки проекти или проекти, които не са самостоятелна единица за анализ, но са необходим компонент в рамките на по-голяма инвестиция например избор на технологии, покупка на оборудване или машини или развиване на специфична дейност или програма. Анализът на най-ниските разходи (АНР) се използва, когато в различните вариантите се постига еднакъв резултат със същата интензивност, но с различни разходи. В този случай те се сравняват въз основа на разходите за техния жизнен цикъл.

Когато се използва АЕР (или АНР), оценката на въздействията върху околната среда и климата често не се включва в икономическия анализ, тъй като не се счита за пропорционална на вида и размера/важността на проекта (или защото се смята, че въздействията са еквивалентни за всички разглеждани варианти на проекта). В този случай или когато изобщо няма икономическа оценка, се предлага тези въздействия да бъдат оценени отделно (като част от екологичната, социалната и климатичната оценка на проекта, като се спазват посочените в настоящите насоки принципи). Като алтернативен подход резултатът по отношение на ефективността на разходите (обикновено под формата на съотношение между разходи и резултат) може да бъде адаптиран така, че да включва ключовите икономически вторични ефекти на проекта като емисии на CO2 и замърсители на въздуха (каквато е практиката в т.нар. енергиен сектор). Когато са отрицателни, тези вторични ефекти могат да бъдат включени като разходи (т.е. въвеждане на числителя на съотношението разходи/ефективност).

АМК е инструмент за информиране на вземащите решение за степента, до която проектът и неговите варианти са подходящи от гледна точка на всеобхватната политическа рамка и допринасят за целите на политиката. Той се използва по принцип за многосекторни проекти или проекти с много резултати/въздействия, които невинаги е възможно да бъдат остойностени. АМК е особено подходящ във фазата на планиране в рамките на цикъла на развитие на проекта за оценка на различни инвестиционни сценарии.

Когато се използва АМК, оценката на въздействията, свързани с околната среда, социалната сфера и климата, се извършва в количествено и качествено изражение. Тези въздействия могат да бъдат определени като цели на политиката, за които се използват критерии, тежести и точкови показатели (за оценка на степента на вероятност за изпълнението им във връзка с проекта). Методиката на АМК може да включва като критерии количествени аспекти на резултатите от проекта. Например оценката в парично изражение на въздействието върху смекчаването на изменението на климата може да бъде такъв критерий и може да се изисква минимална стойност. По този начин някои резултати, които са характерни за АРП, се интегрират в АМК.

2.6.2. Съществуващи практики за икономическа оценка

Като част от политиката на сближаване в Регламента за ЕСИ фондовете за периода 2014—2020 г. беше включено стриктно задължение за подлагане на големите проекти на анализ на разходите и ползите (АРП). АРП трябва да спазва методиката, описана в Ръководството за анализ на разходите и ползите на инвестиционните проекти на Европейската комисия (2014 г.) (113). За периода 2021—2027 г. се предлага по-гъвкав и пропорционален подход, който е съвместим с подхода за икономическа оценка, следван от ЕИБ и други потенциални партньори по изпълнението (вж. по-долу). Новият подход ще бъде представен в предстоящия Наръчник за икономическа оценка, който се подготвя за публикуване до началото на 2021 г. от ГД „Регионална и селищна политика“ в сътрудничество с други генерални дирекции на Комисията и с подкрепата на JASPERS.

Наръчникът за икономическа оценка ще допълни, но няма да замени Ръководството за АРП на ЕК от 2014 г., и е предназначен да се използва като справочник относно различни фондове във финансовата перспектива на 2021—2027 г. Въпреки че АРП ще продължи да бъде инструментът за оценка по подразбиране на няколко финансирани от Комисията инициативи, при определени обстоятелства се предлагат и други инструменти.

В контекста на InvestEU някои потенциални партньори по изпълнението биха могли да използват също така икономическата оценка като част от своя обичаен процес на оценка, както е описано по-долу за извадка от избрани международни финансови институции.

—

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) извършва икономическа оценка на финансираните от банката проекти. ЕИБ използва АРП като методика по подразбиране, за да оцени вътрешната норма на възвръщаемост на проекта, която отчита по-широките ползи и разходи за обществото, включително вторичните ефекти за околната среда. ЕИБ прилага също така АЕР, а отскоро и АМК, като взема предвид развиващите се тенденции във всеки сектор. Оценката на екологичните и социалните въздействия на проектите се основава на стандартите, публикувани в наръчника на банката за околната среда и социалните дейности. Резултатите от икономическата оценка влизат в общата рамка за оценка на проекти при кандидатстването за заем от ЕИБ. В документа „Икономическата оценка на инвестиционните проекти в ЕИБ“ (2013 г.) са представени методите за икономическа оценка, използвани от банката за оценка на икономическата жизнеспособност на проектите (114).

—

Подходът на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) към устойчивостта включва внедряване на екологични и социални изисквания в оценката и изпълнение на изцяло финансирани от банката проекти. Всеки финансиран от ЕБВР проект подлежи на екологична и социална оценка спрямо екологичната и социалната политика на ЕБВР и свързаните изисквания за ефективност, както и спрямо съществените екологични стандарти на ЕС. От януари 2019 г. ЕБВР извършва също така икономическа оценка на проектите с големи емисии на парникови газове. По принцип, когато се прилага икономическата оценка, се извършва анализ на разходите и ползите, освен ако анализът на ефективността на разходите не се смята за по-подходящ при определени обстоятелства, както е описано в Методиката за икономическа оценка на проекти на ЕБВР с големи емисии на парникови газове (2019 г.) (115)

—

По същия начин Скандинавската инвестиционна банка (СИБ) проверява потенциалните въздействия, както и екологичните и социалните рискове на проектите в съответствие със своята политика и насоки относно устойчивостта (116). Банката проверява съответната информация, предоставена от заемополучателите, например оценка на въздействието върху околната среда и приложими разрешителни и лицензи. Освен устойчивостта ЕИБ анализира също техническото и икономическото качество на проектите въз основа на количествена или качествена оценка.

2.6.3. Препоръки за InvestEU

Използването на АРП и/или други методи за оценка в контекста на InvestEU ще зависи от обичайния процес (настоящ или планиран) на оценка на проектите на партньорите по изпълнението. Изборът на най-подходящия инструмент обикновено се оставя на професионалната преценка на партньора по изпълнението, като се взема предвид разглежданият сектор, наличието на емпирични данни и сложността на проекта.

За партньорите по изпълнението, които (все още) нямат установен подход и процедура за извършване на икономическа оценка (като част от обичайния процес на оценка на проекта), Наръчникът за икономическа оценка, който предстои да бъде публикуван, и другите справочни документи, включени в приложение 4, може да предоставят полезна рамка (с предложения за най-подходящия метод за икономическа оценка по вид инвестиции).

Както беше разгледано в точка 2.2 относно проверката на устойчивостта от гледна точка на климата, препоръчаната методика за парична оценка на въздействията върху изменението на климата се основава на Методиката на ЕИБ за оценка на въглеродния отпечатък. Тази методика включва изчисляване на обемите от генерирани (или избегнати) от проекта емисии на парникови газове чрез подходящи емисионни фактори и оценка на тези обеми чрез използване на скрита цена на въглерода.

От гледна точка на проверката на устойчивостта от гледна точка на климата е важно икономическият анализ на проекта да има надежден базов сценарий, който да съответства на общата насоченост на политиката на ЕС в областта на климата. Въпреки че остава елемент на професионална преценка относно скоростта и характера на прехода, добрата практика изисква основните допускания да бъдат изяснени. По-специално, ако базовото равнище допуска непрекъснатото използване на дейности с много големи въглеродни емисии до 2050 г., то едва ли ще може да се смята за надеждно.

Както е разгледано в точка 2.3 относно проверката на устойчивостта от гледна точка на околната среда, паричната оценка на въздействията върху околната среда по принцип се основава на подхода за общата икономическа стойност, която може да бъде изчислена с различни техники и външни позовавания. За някои специфични въздействия, като шум и замърсяване на въздуха, наличните в литературата проучвания предоставят референтни стойности по държави (единични разходи). Тези референтни стойности могат да се използват за остойностяване на въздействия (както положителни, така и отрицателни), които биха могли да бъдат определени количествено, за да бъдат включени в процеса на оценка (117).

Както остойностените въздействия върху околната среда и социални въздействия (когато е целесъобразно и пропорционално), така и остойностените генерирани/избегнати емисии на парникови газове по проекта обикновено се включват в икономическата оценка, за да се определи вътрешната норма на възвръщаемост на проекта или алтернативни съответни показатели (118), които ще бъдат докладвани на инвестиционния комитет по InvestEU.

2.7. Корпоративно финансиране с общо предназначение

В случай че трансакция за финансиране с общо предназначение (119) отговаря на условията за получаване на подкрепа по InvestEU, изпълнява условията, определени в Регламента за InvestEU и инвестиционните насоки (насоченост към приоритетите на политиката, допълняемост, неефективност на пазара или неоптимални инвестиционни ситуации и др.), тогава над прага се прилага опростен вариант на проверката на устойчивостта. В този случай няма конкретен актив или цел, които могат да бъдат анализирани, нито въздействия, които да бъдат установени и оценени.

В тази ситуация оценката на партньора по изпълнението следва да бъде насочена към: i) подхода на крайния получател към включването на съображения за устойчивост в неговите процеси; и ii) капацитета на крайния получател като цяло за управление на екологичните и социалните рискове.

В тези случаи на партньора по изпълнението се препоръчват следните действия:

—	да провери дали крайният получател е активен в сектор, който обикновено е свързан с по-високи екологични и социални рискове;

—

да провери дали крайният получател е въвел система за екологично и социално управление, включително политика по отношение на екологичната и/или социалната отговорност и дали има доказана компетентност/способност в управлението и преодоляването на съответни рискове и въздействия, свързани с климата, околната среда или социалната сфера (на неговата дейност или операции). Например партньорът по изпълнението би могъл да провери дали крайният получател:

—	разполага с организационни структури и процедури с определени роли и отговорности, както и определен квалифициран персонал, включително по отношение на външната комуникация;

—	са налични финансови ресурси за ефективно прилагане на системата за екологично и социално управление, система за екологично и социално управление, която е EMAS или ISO 14001, ISO 45001 или еквивалентна, съгласувана и сертифицирана;

—	ако системата за екологично и социално управление е проверена от външни одитори, последният доклад на одиторите и др.;

—	в зависимост от крайния получател, ако е представен годишен отчет, партньорът по изпълнението би могъл да провери дали съдържа информация за екологични, социални и управленски показатели, както и степента/детайлността/адекватността на представената в него информация.

—

Да се провери предишният опит на крайния получател по отношение на устойчивостта:

—	правно съответствие с екологичното и социалното законодателство във връзка с тяхната дейност и операции (например въз основа на оперативни разрешения);

—

предишни случаи на неспазване на правните изисквания в областта на околната среда и социалната сфера през последните години (120): глоби и санкции през последните години за нарушения, аварии и инциденти, водещи до значителни екологични вреди или сериозни наранявания, или смъртни случаи, обжалвания/прибягване към правни инструменти, подадени от заинтересовани страни или други трети страни (например при случайни разливи на замърсяващи вещества, пожари, трудови злополуки и др.);

—	социални проблеми и взаимоотношения в общности, публични протести, жалби или оплаквания, стачки на работниците и др.

Същият като представения по-горе подход може да бъде обмислен и за преките капиталови инвестиции, ако такъв тип намеса е възможна по линия на договорените и включените в гаранционните споразумения финансови продукти. В допълнение към горното за преките дялови инвестиции ще се изисква също така, ако е приложимо:

—	предприятия, обхванати от СТЕ (121), когато подкрепяната по InvestEU инвестиция е < 30 %: те трябва да се насърчават активно да приемат планове за екологичен преход/декарбонизация;

—	предприятия, обхванати от СТЕ, когато подкрепяната по InvestEU инвестиция е > 30 %: от тях трябва да се изисква активно да приемат планове за екологичен преход/декарбонизация.

3. ПОДХОД НА ПРОВЕРКАТА НА УСТОЙЧИВОСТТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ ПО НЕПРЯКО ФИНАНСИРАНЕ

В случай на финансиране чрез посредник партньорът по изпълнението не извършва пряка оценка на основните индивидуални проекти или операции. Това е така, тъй като има най-малко един финансов посредник между партньора по изпълнението и крайния получател (122). Освен това процесът на одобрение при финансирането чрез посредник е различен от този при прякото финансиране (123). В този случай основните финансирани индивидуални проекти или дейности (отсега нататък „трансакции“ (124)) не се представят за одобрение на инвестиционния комитет.

В случай на финансиране чрез посредник отговорността за гарантиране на устойчивостта на основните трансакции в трите измерения е делегирана на финансовия посредник. Равнището на изискванията относно проверката на устойчивостта ще зависи от типа на предоставеното финансиране, от евентуалния вид и равнище на риска (125) на основните трансакции, както и от типа на крайните получатели (126).

3.1. Общи изисквания относно проверката на устойчивостта

Независимо от типа на финансирането чрез посредник подходът към проверката на устойчивостта трябва да включва:

—	оценка от партньора по изпълнението на капацитета на финансовия посредник и на неговите системи и/или процедури за скрининг, оценка и управление на екологични, климатични и социални рискове, свързани с неговите бизнес дейности; както и

—	набор от минимални изисквания за основните трансакции, пропорционално на равнището на рисковете, които носят.

3.2. Видове финансиране

Финансирането чрез посредник обхваща голямо разнообразие от видове финансиране и видове финансови посредници с различни бизнес дейности. Затова е необходимо да се направи разграничение между различните видове финансово посредничество, тъй като основните трансакции биха могли да предизвикат различни въздействия и различни подходи. За да се определи подходящият подход към проверката на устойчивостта, следва да се разграничават следните видове финансиране чрез посредник: i) инфраструктурни фондове; ii) неинфраструктурни фондове; и (iii) кредитни линии или други дългови продукти чрез посредник, предназначени за МСП, малки дружества със средна пазарна капитализация и други допустими субекти.

3.2.1. Инфраструктурни фондове

Инфраструктурните проекти са тези, които най-вероятно ще имат неблагоприятно въздействие върху трите измерения. Затова в случай на инфраструктурни фондове изискванията са по-строги.

Въз основа на общите проектни инвестиционни разходи, за основни проекти с общи проектни разходи от 10 милиона евро (без включен ДДС) или повече ще се изисква проверка на устойчивостта.

В този случай отговорностите на партньора по изпълнението и на лицето, управляващо фонда, са различни.

3.2.1.1. Изисквания към партньора по изпълнението

Като част от своята комплексна проверка партньорът по изпълнението трябва да извърши оценка на капацитета на лицето, управляващо фонда, за извършване на оценка на екологичните, социалните и климатичните аспекти в съответствие с принципите и целите на проверката на устойчивостта съгласно член 8, параграфи 5 и 6 от Регламента за InvestEU (127).

За целта партньорът по изпълнението трябва да оцени дали е въведена система за екологично и социално управление (СЕСУ) (128). Той трябва да провери също така следните аспекти по отношение на системата за екологично и социално управление:

—

инвестиционните стратегии и политики на фонда по отношение на климатичните, екологичните и социалните фактори. Той трябва да провери също така дали тези инвестиционни стратегии са съгласувани с целите за температурата и адаптацията, определени в Парижкото споразумение, и дали съответстват на усилията за постигане на нисковъглеродно и устойчиво на изменението на климата развитие;

—	организационния капацитет и компетентност на фонда, включително проверка дали лицето, управляващо фонда, има обучен, специализиран и ангажиран персонал;

—	въведените процедури, които ще бъдат следвани фонда през целия процес на оценка и мониторинг за установяване и управление на свързаните с подкрепяните операции рискове;

—

процеса на комплексна проверка на фонда, включително съществуващите инструменти и процедури на фонда за оценка на дадена операция по инвестиране и докладване на резултата от комплексната проверка на управителните органи на фонда, както и спазване на принципите и целта на проверката на устойчивостта;

—	подходящи инструменти и процеси за докладване и мониторинг.

Ако въз основа на горните проверки партньорът по изпълнението няма съществени резерви относно адекватността на фонда по отношение на системата за екологично и социално управление и способността на фонда за установяване и управление на екологичните, климатичните и социалните рискове на основните му инвестиции, партньорът по изпълнението може да разчита на системата за екологично и социално управление на фонда за оценка на подкрепяните от фонда проекти по InvestEU.

От лицето, управляващо фонда, ще се изисква да докладва на партньора по изпълнението за екологичните, климатичните и социалните показатели на основните проекти. Партньорът по изпълнението ще си запази правото да поиска от лицето, управляващо фонда, информация (129) за отделните проекти, за да провери как фондът извършва комплексната проверка на екологичните, климатичните и социалните аспекти.

Ако към момента на оценката от партньора по изпълнението лицето, управляващо фонда, няма въведена система за екологично и социално управление, или ако партньорът по изпълнението установи някакви пропуски (130), фондът ще трябва да внедри подходяща система за екологично и социално управление или да подобри съществуващата система до началото на първото усвояване или най-късно до последното затваряне.

3.2.1.2. Изисквания към лицето, управляващо фонда

В следващия раздел е описан препоръчителният подход за разработване на от страна на лицата, управляващи фондове, на тяхната система за екологично и социално управление (СЕСУ).

От лицето, управляващо фонда, се очаква да създаде СЕСУ и да я актуализира през жизнения цикъл на фонда или поне в периода, в който ще бъде усвоена подкрепата по InvestEU. В СЕСУ ще бъдат определени необходимите политики, организационната структура, дейностите по планиране, отговорностите, практиките, процедурите и ресурсите. Това ще гарантира систематична и структурирана оценка на инвестициите и мониторинга на тяхното постоянно съответствие с екологичните, климатичните и социалните изисквания, разгледани по-долу:

i.	Скрининг на всички проекти спрямо списъка с дейностите, за които не се предоставя подкрепа по InvestEU, както и всеки друг списък с изключения, определен от партньора по изпълнението в приложение на неговите вътрешни политики;

ii.

Проверка на спазването на съответното законодателство и поднормативни актове на ЕС и на държавите членки в областта на околната среда, климата и социалната сфера (включително приложимите задължения в областта на околната среда, климата, социалната сфера и труда, установени в законодателството на Съюза и в националното законодателство);

iii.	Гарантиране на съгласуваност с принципите и целите на проверката на устойчивостта; както и

iv.	гарантиране на съгласуваност със собствените стандарти и вътрешните правила и процедури на партньора по изпълнението.

Като част от инвестиционния процес партньорът по изпълнението ще изисква от лицето, управляващо фонда:

i.	да установи потенциално значимите екологични, климатични и социални рискове;

ii.	да категоризира по значимост съответните свързани с инвестицията рискове;

iii.	да провери мерките за смекчаване, които ще бъдат въведени от организатора на проекта, спрямо екологичните, климатичните и социалните изисквания;

iv.	да договори план за действие с организатора на проекта, в случай че даден основен проект не съответства на екологичните, климатичните и социалните изисквания;

Лицето, управляващо фонда, може също така да вземе предвид в своята оценка, доколкото е възможно, критериите за ненанасяне на значителни вреди, установени от таксономията на ЕС.

Измерение, свързано с климата

От лицето, управляващо фонда, ще се изисква при ангажирането му с организатори на проекти да въведе следните аспекти (131), свързани с климата, в своята СЕСУ:

—

Относно адаптацията към последиците от изменението на климата: За проекти над прага, СЕСУ следва да съдържа подходящи процеси за оценка на значимостта на рисковете за адаптацията към последиците от изменението на климата и за уязвимостта и да интегрира подходящи по замисъл мерки/мерки за смекчаване, когато е уместно. Ако бъдат установени съществени рискове, лицето, управляващо фонда, следва да провери дали организаторът на проекта е въвел подходящи мерки за смекчаване (132).

—	Относно смекчаването на изменението на климата: Чрез СЕСУ трябва да се гарантира подходящ анализ, количествено определяне и докладване на емисиите на парникови газове за проекти, които емитират над 20 000 тона CO2e/година.

Измерение, свързано с околната среда

За проекти, които изискват ОВОС, от лицето, управляващо фонда, следва да бъде поискано: i) да провери дали процедурите, свързани с околната среда, са изпълнени в съответствие с националното законодателство; ii) да събере свързаната документация; iii) да провери дали е проведена обществена консултация и дали е осигурено участието на заинтересованите страни; и iv) да провери дали организаторът на проекта прилага мерките за смекчаване, включени в оценката.

За проекти от приложение II към Регламента за ОВОС, за които вследствие на скрининг е направена преценка, че не се изисква ОВОС (след разглеждане на всеки отделен случай) лицето, управляващо фонда, следва да изиска решението от скрининга и да провери дали организаторът на проекта прилага мерки за смекчаване, включени от компетентните органи.

За проекти, които трябва да съответстват на изискванията на Директивата за местообитанията и/или на Директивата за птиците (133), лицето, управляващо фонда, трябва да потвърди по-специално съответствието с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, както и че компетентният орган е заключил, че:

—	даден проект е преминал скрининг от страна на органите на държава членка, които са определили, че не се нуждае от подходяща оценка, т.е. няма вероятност проектът да има съществени отрицателни последици за защитената/ите зона/и по „Натура 2000“; или

—

даден проект е бил подложен на подходяща оценка от органите на държава членка и тази оценка е довела до положително заключение от страна на органите, че проектът няма да има съществени отрицателни въздействия върху защитената/ите зона/и по „Натура 2000“ (съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията); или

—	даден проект е бил подложен на подходяща оценка, която е довела до отрицателно заключение от страна на органите на държавата членка, т.е. проектът има съществени отрицателни последици за защитените зони по „Натура 2000“ (съгласно член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията).

За проекти извън обхвата на Директивата за ОВОС на лицето, управляващо фонда, силно се препоръчва да използва насоките в глава 2 за установяване на потенциални въздействия (и контролен списък 1) или да приложи международно признати стандарти например Стандартите за изпълнение на МФК, Екологичните и социални стандарти на ЕИБ, Стандартите за изпълнение на ЕБВР или „Екваториалните принципи“.

Социално измерение

Проектите следва да са в съответствие с минималните социални гаранции, описани в точка 1.4.

Освен това лицето, управляващо фонда, следва да провери дали организаторът на проекта е въвел подходящи процедури, за да гарантира съответствие най-малко с националното законодателство (включително в областта на заетостта, труда и професионалното здраве и сигурност, както и здравето и сигурността в общността). Лицето, управляващо фонда, трябва да провери също така дали организаторът на проекта е въвел системи за защита и насърчаване на здравето, безопасността и сигурността на работниците. Следва да бъдат разгледани конкретни аспекти във връзка със съхраняването на опасни материали, природните опасности, сигурността, експозицията на болести, пътната безопасност, аварийната готовност, доколкото това е необходимо и уместно.

Лицето, управляващо фонда, следва да провери също така дали е осигурено участие на заинтересованите страни и дали е проведена обществената консултация с тях в съответствие с приложимите екологични и социални директиви.

Когато са установени значителни социални въздействия в случай на проекти, за които се изисква ОВОС, лицето, управляващо фонда, трябва да провери дали мерките за смекчаване, посочени в доклада за ОВОС или в решенията от скрининга, са въведени от организатора на проекта.

Препоръчително е лицето, управляващо фонда, да помисли за разширяване на анализа на социалните аспекти в съответствие с разпоредбите в точка 2.4 (134).

С цел да се стимулира възприемането на положителната програма лицето, управляващо фонда, силно се насърчава в сътрудничество с организаторите на проекти/крайните получатели да разгледа също така възможността за увеличаване на положителните екологични, климатични и социални въздействия на проектите, които финансират, така че да повишат тяхната обща ефективност от гледна точка на устойчивостта (135).

Лицето, управляващо фонда, трябва да докладва редовно на партньора по изпълнението за основните екологични, климатични и социални характеристики на инвестициите на фонда, включително за договорените секторни и съответни екологични, климатични и социални показатели (например емисии на парникови газове, създаване на работни места, нулево въздействие върху биологичното разнообразие и др.) и икономическите ползи както в качествено, така и в количествено изражение, когато е целесъобразно.

3.2.2. Неинфраструктурни капиталови или дългови фондове

Потенциалното неблагоприятно въздействие върху трите измерения на инвестициите в неинфраструктурни фондове по InvestEU зависи от експозицията на рискове за устойчивостта, които се очаква да бъдат управлявани от фонда, т.е. от рисковия профил на основните трансакции от гледна точка на устойчивостта.

Партньорът по изпълнението ще трябва да оцени наличието на СЕСУ или подобни процедури (т.е. въведени процедури за управление на екологичните, климатичните и социалните рискове); както и да провери дали СЕСУ или процедурите са пропорционални на рисковия профил на фонда от гледна точка на устойчивостта.

Лицето, управляващо фонда, трябва да има капацитет най-малко за следното:

i.	да подложи на скрининг всички трансакции спрямо списъка с дейностите, за които не се предоставя подкрепа по InvestEU, както и спрямо всеки друг списък с изключения, определен от партньора по изпълнението в приложение на неговите вътрешни политики.

ii.

Да изисква всички финансирани трансакции да спазват съответното национално законодателство и подзаконовите актове в областта на околната среда, климата и социалната сфера, включително приложимите разпоредби в областта на околната среда, здравословните и безопасни условия на труд, разрешенията за планиране, оперативните лицензи и разрешителни, където е необходимо.

iii.

Да установи трансакциите, които носят значителен екологичен, климатичен или социален риск, и според случая да осигури по отношение на тези високорискови проекти поне следните гаранции:

a.	За проекти, за които се изисква оценка на въздействието върху околната среда: лицето, управляващо фонда, трябва да провери дали са получени всички разрешителни и дали всички оценки и разрешителни са в съответствие с приложимото национално законодателство.

б.

Когато е вероятно фондът да инвестира в предприятия, обхванати от СТЕ (136), се прилагат следните изисквания:

i.	За фондове с подкрепяна по InvestEU инвестиция < 30 %: предприятията, обхванати от СТЕ, трябва да се насърчават активно да приемат планове за екологичен преход/декарбонизация.

ii.	За фондове с подкрепяна по InvestEU инвестиция > 30 %: предприятията, обхванати от СТЕ, трябва да се насърчават активно да приемат планове за екологичен преход/декарбонизация

в.	По отношение на инвестиции във фондове, за които целите за социално въздействие са неразривна част от преследваната от финансовия посредник стратегия (инвестиции с положително социално или екологично въздействие): следва да се гарантира носенето на отговорност за постигнатото от тях въздействие.

3.2.3. Кредитни линии или дългови продукти чрез финансов посредник, които са предназначени за МСП, малки дружества със средна пазарна капитализация и други допустими субекти

В съответствие с принципа на пропорционалността и като се има предвид, че изграждането на експертен опит в рамките на измеренията, свързани с околната среда, климата и социалната сфера, изисква време и инвестиция от страна на финансовите посредници, ще бъде приложен опростен подход към проверката на устойчивостта.

Партньорът по изпълнението ще трябва да оцени дали финансовият посредник разполага с подходящи процедури за управление на екологичните, климатичните и социалните рискове по отношение на следното; както и да определи капацитета му:

i.	да подложи на скрининг всички трансакции спрямо списъка с дейностите, за които не се предоставя подкрепа по InvestEU, както и спрямо всеки друг списък с изключения, определен от партньора по изпълнението в приложение на неговите вътрешни политики.

ii.

да изисква всички трансакции да са в съответствие със съответното национално законодателство и подзаконовите актове в областта на околната среда, климата и социалната сфера, включително приложимите разпоредби в областта на околната среда, здравословните и безопасни условия на труд, разрешенията за планиране, оперативните лицензи и разрешителни) според необходимостта.

iii.	да установи трансакциите, за които се изисква оценка на въздействието върху околната среда, и да провери дали са получени всички разрешителни и дали всички оценки и разрешения са в съответствие с приложимото национално законодателство.

iv.

Освен това трансакциите, чиито крайни клиенти са сегменти от индивидуални лица с определена цел на социалната политика (например уязвими групи или социални предприятия), може да изискват адекватна защита въз основа на принципите за високоетично финансиране, какъвто понастоящем е случаят с операциите по микрофинансиране, обхванати от Европейския кодекс за добри практики при операциите по микрофинансиране. Те следва да бъдат прецизирани допълнително с гаранционното споразумение с партньора по изпълнението.

Партньорът по изпълнението ще насърчи финансовия посредник да прилага най-добрите практики по отношение на трите измерения на устойчивостта във всички свои бизнес дейности, независимо дали се подкрепят по InvestEU или не.

По-специално, финансовият посредник се насърчава:

—

да развива и поддържа надеждни практики за екологично, климатично и социално управление чрез внедряване на система за екологично и социално управление (СЕСУ), включително развиване и поддържане на необходимия организационен капацитет за управление на екологичните, климатичните и социалните рискове и за разпределение на необходимите човешки и финансови ресурси към тази функция.

—

когато е подходящо, финансовият посредник следва да изследва възможностите за разработване на решения за финансиране с високи екологични, климатични и/или социални ползи в съответствие с разпоредбите на Насоките за проследяване на разходите в областта на климата и околната среда и разпоредбите за финансовите продукти по InvestEU, вземайки предвид таксономията за устойчиво финансиране на ЕС, когато е възможно, и в подкрепа на Европейския зелен пакт. Финансовият посредник следва също така да проучи възможностите за разработване на решения за финансиране, които допринасят за равенството между половете, социалното приобщаване и икономическото развитие на особено силно засегнати от структурни предизвикателства райони и сектори.

Когато партньорът по изпълнението установи пропуски, може да се използва техническа помощ за преодоляване на тези пропуски.

4. РОЛИ, ОТГОВОРНОСТИ И ПРОЦЕС ПО INVESTEU

4.1. Роли и отговорности

Настоящият документ е разработен основно с цел подпомагане на партньорите по изпълнението да изпълнят изискванията за проверка на устойчивостта съгласно Регламента за InvestEU. Важно е обаче да се осигури ясна представа за ролите и отговорностите на различните участници. Проверката на устойчивостта е процес, който включва множество заинтересовани страни, но основната отговорност винаги ще бъде на организатора на проекта/крайния получател.

В настоящия раздел е представена информация за начина на участие на всяка страна в процеса. Той няма за цел да е изчерпателен, като се прави разграничение между пряко и непряко финансиране.

4.1.1. Роля и отговорности на организатора на проекта/крайния получател

Организаторът на проекта/крайният получател носи основната отговорност за разработването на проекта и за неговото изпълнение. В съответствие с изискванията на насоките относно проверката на устойчивостта за пряко и непряко финансиране, определени в глави 2 и 3, организаторът на проекта/крайният получател има посочените по-долу отговорности.

При пряко финансиране или инфраструктурни фондове организаторът на проекта/крайният получател:

—	е отговорен: i) за осигуряване на спазване на съответното законодателство на ЕС, на националното и международното законодателство; ii) да се информира за необходимите формалности; iii) да получи необходимите разрешителни или разрешения и да спазва залегналите в тях условия.

—	е отговорен за предоставяне на цялата необходима информация и документация в достатъчна степен на подробност на партньора по изпълнението (или лицето, управляващо фонда), което ще му позволи да извърши своята комплексна проверка и да изпълни изискванията на настоящите насоки.

—

е отговорен за извършването на допълнителни проучвания или оценки на въздействието, както и за провеждането на консултации със заинтересованите страни/процеса на участие на заинтересованите страни в съответствие с изискванията на законодателството (например съгласно Директивата за ОВОС), ако това се изисква от компетентните органи или от партньора по изпълнението (или от лицето, управляващо фонда). Организаторът на проекта/крайният получател е отговорен също така за провеждането на консултации със заинтересованите страни/процеса на участие на заинтересованите страни в съответствие с изискванията на законодателството (например съгласно Директивата за ОВОС), ако това се изисква от компетентните органи или от партньора по изпълнението (или от лицето, управляващо фонда).

—

в зависимост от съдържанието на предоставените разрешения организаторът на проекта/крайният получател е отговорен постоянно за мониторинга, оценката и управлението на климатичните, екологичните и/или социалните въздействия на проекта. Организаторът на проекта/крайният получател е отговорен също така за въвеждането на план за климатично, екологично и/или социално управление или негов еквивалент (такъв план не се изисква изрично от Директивата за ОВОС), за да се премахнат всички неустановени въздействия. Този план би могъл да съдържа мерки за смекчаване, за да се намалят отрицателните въздействия или действия и да се засилят положителните ефекти на проекта.

—

трябва да спазва договора за финансиране и договорните задължения в областта на климата, околната среда и социалната сфера, ако има такива. Това включва спазване на изискването да предоставя периодични доклади (ако се изискват такива) на партньора по изпълнението (или лицето, управляващо фонда) относно климатичните, екологичните и/или социалните показатели на проекта, ако такива бъдат поискани въз основа на настоящите насоки, или в съответствие със своите действащи правила и процедури.

—	може да се наложи да създаде организационни структури за ефективно установяване и управление на екологични и социални проблеми.

—

информира партньора по изпълнението (или лицето, управляващо фонда) своевременно и въз основа на документи за съществено изменение, което има вероятност да засегне значително състоянието на устойчивост на проекта или неговия първоначален замисъл, както и да измени извършената оценка (например административното или съдебното спиране или отмяната на разрешения, аварии) или съдебно производство, което може да възникне по време на финансирането.

—

информира партньора по изпълнението (или лицето, управляващо фонда) своевременно и въз основа на документи за инцидент/авария, които може да имат потенциални последици за климатичните, екологичните и/или социалните характеристики на проекта или за неговите взаимоотношения със заинтересованите страни/общностите.

—	управлява всяко друго изискване, което би могло да произтича от проверката на устойчивостта на проекта.

При непряко финансиране (с изключение на инфраструктурни фондове)

С изключение на инфраструктурните фондове (посочени по-горе), по отношение на останалото финансиране чрез посредник се прилага опростен подход, както е описано в глава 3. В този случай крайният получател има най-малко следните задължения:

—	е отговорен: i) за осигуряване на спазване на съответното законодателство на ЕС, на националното и международното законодателство; ii) да се информира за необходимите формалности; iii) да получи необходимите разрешителни или разрешения и да спазва залегналите в тях условия.

—	представя на финансовия посредник доказателства за формални процедури за разрешаване (под формата на разрешителни, решения или разрешения съгласно изискванията на националното законодателство) в съответствие с изискванията на финансовия посредник или според случая.

—	потвърждава правното съответствие под формата на лична декларация според случая.

—	отговаря за предоставянето на цялата необходима информация и документация на финансовия посредник, което ще позволи на последния да извърши своята комплексна проверка и да изпълни изискванията на настоящите насоки.

—	отговаря за изпълнението на плановете за декарбонизация, ако е приложимо (съгласно точка 3.2.2).

4.1.2. Роля и отговорности на партньора по изпълнението

Пряко финансиране

При пряко финансиране партньорът по изпълнението ще има следните отговорности:

—	да подложи на скрининг всички проекти спрямо списъка с дейностите, за които не се предоставя подкрепа по InvestEU (приложение V.Б към Регламента за InvestEU).

—	да провери дали проектът спазва съответната правна уредба и дали са получени всички разрешителни/лицензи в съответствие с правните изисквания.

—

да извърши скрининга и проверката на устойчивостта по InvestEU, когато е приложимо, в съответствие с настоящите насоки. Това би могло да включва например следното:

—	проверка на представената документация от организатора на проекта/крайния получател;

—	установяване и проверка за наличие на остатъчно отрицателно въздействие, причинено от проекта; количествено определяне и, ако е възможно, остойностяване на отрицателните и положителните въздействия и включването им в икономическата оценка на проекта;

—	изискване на допълнителни проучвания и доклади, които може да са необходими в резултат на оценката, както и проверка на мерките за смекчаване за установените въздействия, предложени от организатора на проекта;

—	консултиране и подкрепяне, според необходимостта и доколкото е възможно, на организатора на проекта/крайния получател при управлението на климатичните, екологичните и/или социалните рискове, свързани с проекта;

—	оценка на капацитета на организатора на проекта/крайния получател да се съобрази и да изпълни всички изисквания, свързани с проверката на устойчивостта;

—	извършване на икономическата оценка на проекта, когато е приложимо;

—	наблюдаване на проекта и неговото състояние на устойчивост по време на срока на договора с организатора на проекта, както и изпълнението на условията, включени във финансовия договор;

—	предоставяне на инвестиционния комитет на обобщение на проверката на устойчивостта (или обосновка за непровеждането на такава) и участие в диалог, ако са необходими допълнителни пояснения.

Непряко финансиране

При финансиране чрез посредник партньорът по изпълнението следва да популяризира InvestEU като инструмент за подкрепа на принципите на устойчиво финансиране и да насърчава финансовите посредници към отговорно поведение от гледна точка на устойчивостта. В зависимост от вида на посредничеството то може да включва следното:

—	по отношение на инфраструктурни фондове — оценка на капацитета на лицето, управляващо фонда, да изпълни изискванията за проверка на устойчивостта, според случая, в съответствие с изискванията, описани в глава 3;

—	оценка на капацитета на финансовия посредник и на въведените от него системи и/или процедури за скрининг, оценка и управление на екологичните, климатичните и социалните рискове, свързани с неговите бизнес дейности, и в съответствие с изискванията на настоящите насоки;

—	включване на конкретни изисквания в споразуменията с финансовите посредници, които може да се окажат необходими, за да се гарантира надлежното съобразяване с приложимите разпоредби на настоящите насоки.

Препоръчва се, когато е възможно, партньорът по изпълнението да подкрепя финансовите посредници при разработването на техни собствени екологични и социални системи и да насърчава разработването на финансови продукти, които ще допринесат за Европейския зелен пакт.

4.1.3. Роля на финансовия посредник

Ролите и отговорностите на финансовия посредник са описани подробно в глава 3.

4.1.4. Роля на инвестиционния комитет (137)

По отношение на преките операции инвестиционният комитет трябва да прецени в процеса на вземане на решение предоставената от партньорите по изпълнението информация в съответствие с разпоредбите на точка 4.2.

Инвестиционният комитет има право да поиска от партньорите по изпълнението допълнителна информация относно аспектите на устойчивост и резултатите от проверката на устойчивостта, ако смята това за необходимо или ако прецени като недостатъчна обосновката за липса на необходимост от проверка на устойчивостта.

4.1.5. Роля на Комисията

Комисията в сътрудничество с партньорите по изпълнението ще следи за съгласуваното и последователно прилагане на настоящите насоки по отношение на всички компоненти на политиката по фонда InvestEU.

Комисията ще информира партньорите по изпълнението чрез съответните държавни органи и свързаната документация за развитието на приоритетите на политиката на ЕС и ангажиментите за устойчивост, както и за тяхното отразяване в InvestEU.

Комисията отговаря за актуализирането на настоящите насоки, по-специално за включването на резултатите от оценката, която ще бъде извършена на етапа на междинния преглед. Комисията отговаря също така за актуализирането на настоящите насоки със съответните методически или правни промени, които биха могли да доведат до подобряване на прилагането на проверката на устойчивостта или на показателите за устойчивост на подкрепяните операции по финансиране и инвестиране.

4.1.6. Компетентни публични органи (138)

Компетентните публични органи са специална категория заинтересовани страни, които играят важна роля в процеса на проверката на устойчивостта, макар да не са преки участници. Компетентните публични органи трябва да гарантират, че правните изисквания се изпълняват и се спазват надлежно от всички икономически участници. Те отговарят за правоприлагането и извършват всички необходими проверки, и издават разрешителни, лицензи или други видове разрешения.

В някои случаи компетентните публични органи биха могли по принцип да помогнат на организаторите на проектите с целия правен процес. Те биха могли да помогнат и на партньорите по изпълнението или на финансовите посредници да се запознаят с екологичните или социалните въздействия на проектите и с техния по-широк контекст във връзка с кумулативните въздействия върху тези измерения.

4.2. Процес по InvestEU

Резултатите от проверката на устойчивостта ще бъдат включени в различни свързани работни направления и ще станат част от процеса на вземане на решения. В следващия раздел се пояснява как проверката на устойчивостта би могла да бъде съгласувана с тези други процеси. В настоящия раздел се разглежда също така разграничението между пряко и непряко финансиране. Въпреки това проверката на устойчивостта е само част от по-широката рамка и всяко изискване, произтичащо от настоящите насоки, следва да бъде съгласувано с всички процеси по програмата InvestEU (139).

4.2.1. Проверка на съответствието

Всички операции по финансиране и инвестиране ще бъдат подложени на проверка на съответствието и във връзка с това партньорите по изпълнението трябва да представят на Комисията формуляр на искане за проверка на съответствието (140). За ЕИБ се прилага процедурата по член 19. Обхватът на процедурата е да се гарантира, че предложената операция съответства като цяло на правните изисквания на ЕС (141) и е в съответствие със или допринася за целите и стремежите на политиката на ЕС, включително тези, които са свързани с устойчивостта. Само операции, които са преминали проверката на съответствието, ще бъдат представени на инвестиционния комитет. Проверката на съответствието е част от по-общия процес на представяне на предложения и одобряване на операции по финансиране и инвестиране по InvestEU (142).

По отношение на прякото финансиране проверката на съответствието ще бъде извършена за самостоятелни инвестиции (инвестиционни проекти, корпоративно финансиране с общо предназначение и др.). Към момента на проверката на съответствието е възможно информацията, с която разполага партньорът по изпълнението, да не дава възможност за по-задълбочена оценка или за извършване на пълен скрининг по InvestEU с цел установяване на възможни въздействия върху устойчивостта. Следователно по отношение на трите измерения на устойчивостта партньорът по изпълнението, полагайки максимални усилия, ще предостави предварителна информация за правната и регулаторната рамка, приложима за предложената операция.

Екологичната и социалната информация, включена за целите на проверката на съответствието, следва да бъде кратка и да дава ясна представа на Комисията за съответните правни и регулаторни аспекти на проекта. Допълнителната информация, която би могла да бъде предоставена, включва, доколкото е възможно: i) подробна информация относно местоположението и близките защитени територии; ii) обществени консултации и други подобни подробности. Въз основа на тази информация се очаква, че партньорът по изпълнението ще бъде в позиция да установи приложимата правна и регулаторна рамка, по-специално ако проектът попадне в обхвата на Директивата за ОВОС или ако е приложимо секторно законодателство (например Директивата за местообитанията, Рамковата директива за водите, Директивата относно емисиите от промишлеността).

По време на консултацията Комисията може да предоставя обратна информация относно особеностите на различните сектори или райони или относно приложимостта на законодателство на ЕС в областта на околната среда. Процесът на консултации ще бъде допълнително конкретизиран и описан подробно в гаранционното споразумение.

Като обобщение партньорът по изпълнението би могъл да предостави във формуляра на искането за проверка на съответствието следната информация:

—	общата правна и регулаторна рамка, приложима за проекта, доколкото тя може да бъде определена на този етап (143), в зависимост от етапа на развитие на проекта (например законодателство на ЕС, международно или национално законодателство, което е от значение за трите измерения, доколкото е възможно).

—

Ако проектът попада в обхвата на Директивата за ОВОС — приложение I или приложение II, както и дали процесът за вземане на решение за ОВОС е приключил. Ако проектът е от приложение II — дали процедурата за скрининг от страна на компетентния орган е приключена и ако е приключена, дали се изисква ОВОС.

—	Ако преработената Директива за ОВОС е приложима за проекта — дали са спазени съответните разпоредби за изменението на климата.

—	Позоваване на Рамковата директива за водите, на директивите за местообитанията и птиците, на Директивата относно емисиите от промишлеността и др., когато са приложими и доколкото е възможно.

4.2.2. Формуляр на искане за гаранция

По отношение на преките операции въз основа на скрининга по InvestEU може да бъде решено, че не е необходима проверка на устойчивостта. Ако случаят е такъв, на инвестиционния комитет следва да се представи обосновка (вж. шаблона в приложение 2).

В случаите, в които се изисква проверка на устойчивостта, партньорът по изпълнението трябва да изготви обобщение на проверката на устойчивостта (144) относно измеренията, свързани с климата, околната среда и социалната сфера, в съответствие с насоките. Обобщението трябва да бъде представено като приложение към формуляра на искането за гаранция. Шаблонът на това обобщение е договореният шаблон в контекста на процеса на одобрение и на управлението на програмата InvestEU.

Обобщението следва да включва кратка информация относно показателите за устойчивост на предложения проект, което ще помогне на инвестиционния комитет да разбере по-добре климатичния, екологичния и социалния профил на операцията. Обобщението следва да включва подробности за съответното/ите измерение/я. В случай че не се изисква проверка на устойчивостта по едно или две измерения, тази информация ще бъде включена в посочената по-горе обосновка.

Обобщението има за цел да покаже нагледно: i) установените въздействия (отрицателни или положителни); ii) предприетите ключови мерки; и iii) остатъчни рискове (145) след въвеждането на всички мерки за смекчаване. В него също така следва да се обясни защо остатъчните рискове или смекчените въздействия са приемливи и позволяват да се премине към финансирането на проекта и защо са в съответствие с целите на InvestEU. Където е приложимо, остойностяването и включването на отрицателни и положителни въздействия (включително вторичните ефекти в икономическата оценка) също следва да бъдат отразени. Препоръчително е използваният език да не е твърде технически. Това ще помогне да бъде разбран от по-широката аудитория и ще даде на инвестиционния комитет ясна представа за статуса на предложения проект по отношение на устойчивостта.

По-подробни насоки за това, което може да бъде включено в обобщението на проверката на устойчивостта, може да се намери в приложение 2.

4.2.3. Набор от показатели

Резултатите от проверката на устойчивостта трябва да бъдат включени също така в набора от показатели, който ще бъде приложен към формуляра на искането за гаранция. Проверката на устойчивостта е един от аспектите измежду няколко други съображения, които следва да бъдат взети предвид при оценка на операциите, предложени да получат гаранцията от ЕС. Конкретните изисквания и критерии за набора от показатели са включени в съответния делегиран акт.

4.2.4. Докладване на Комисията

Регламентът за InvestEU включва разпоредби, свързани със задълженията за мониторинг и докладване — моля, вижте членове 17 и 28 и приложение III.

По принцип на Комисията трябва да бъдат докладвани следните резултати от процеса на проверка на устойчивостта:

обобщението на проверката на устойчивостта, което трябва да бъде докладвано ежегодно заедно с докладите на партньорите по изпълнението до Комисията за всеки проект, за който се извършва проверка на устойчивостта (ex-post) — пряко финансиране.

за инфраструктурни фондове — опростена версия на обобщението на проверката на устойчивостта следва да се докладва ежегодно (в съответствие с другите изисквания за докладване, установени между партньора по изпълнението и лицето, управляващо фонда, както и с цялостния работен поток относно докладването). Тази опростена версия следва да включва минимална информация за типа на трансакцията, сектора, потвърждението на правното съответствие, установените въздействия и предприетите мерки за смекчаване (според случая), използваните методики за определяне на въглеродния отпечатък, препоръките за засилване на положителната програма, където е възможно.

Всяка съществена промяна в профила на устойчивостта или в показателите на одобрената операция, всяко съдебно производство, което би могло да възникне, или всяко нарушение на договора от страна на крайния получател, ако в споразумението за финансиране са били включени условни клаузи — когато и да се случи това. Освен това, ако е възможно, може да се включи информация за въведени корективни действия.

Това се изисква за прякото финансиране. При непрякото финансиране партньорите по изпълнението следва да използват своите собствени правила и процедури, като от тях не се изисква да докладват на Комисията.

3.	Годишни емисии на парникови газове на проекта, в случай че са над предвидените прагове, използвани за изчисляване на въглеродния отпечатък — да бъдат посочени в изискванията за оперативно докладване. Това се изисква за прякото финансиране и инфраструктурните фондове.

4.	Намалени/избегнати годишни емисии на парникови газове в тонове екв. CO2 — съвкупно равнище — да бъде конкретизирано в изискванията за оперативно докладване. Това се изисква за прякото финансиране.

5.	Брой проекти, които преминават през пълна оценка на риска и уязвимостта за адаптация към последиците от изменението на климата. Това се изисква за прякото финансиране и инфраструктурните фондове.

6.	При финансирането чрез посредник партньорите по изпълнението следва да докладват колко финансови посредници имат въведени СЕСУ.

Изискванията за докладване ще бъдат конкретизирани допълнително в гаранционното споразумение.

(1) Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 година за създаване на програмата InvestEU и за изменение на Регламент (ЕС) 2015/1017 (ОВ L 107, 26.3.2021 г., стр. 30), https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/PDF/?uri=CELEX:32021R0523&from=EN

(2) Настоящият документ не се отнася до финансовия капацитет на операциите по финансиране и инвестиране, които получават подкрепа от InvestEU.

(3) Скринингът по InvestEU е концепция, която се използва единствено за целите на настоящите насоки и не следва да се бърка със скрининга, който се извършва от съответните компетентни органи например в контекста на Директивата за ОВОС и друго съответно законодателство.

(4) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65), https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32014L0024&from=EN

(5) Неизчерпателен списък с правните изисквания, които следва да бъдат взети предвид и спазени, както е приложимо, е предоставен в приложение 1 от настоящите насоки. Приложимото законодателство може да се различава в отделните бизнес сектори и държави.

(6) От партньорите по изпълнението или от финансовите посредници не се очаква да заменят компетентните органи, натоварени с контрола по прилагането на правните изисквания. Те следва да проверят наличието на доказателства за правно съответствие под формата на разрешителни, разрешения или да поискат лична декларация, както е приложимо.

(7) https://ec.europa.eu/commission/priorities/deeper-and-fairer-economic-and-monetary-union/european-pillar-social-rights/european-pillar-social-rights-20-principles_bg

(8) https://unfccc.int/process-and-meetings/the-paris-agreement/the-paris-agreement

(9) https://sdgs.un.org/goals

(10) https://www.weforum.org/reports/the-global-risks-report-2018

(11) Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1), изменена с Директива 2014/52/ЕС.

(12) Без включено ДДС.

(13) Това не засяга специалните критерии за допустимост, разработени за различни продукти.

(14) Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13).

(15) Шестте екологични цели съгласно Регламента за таксономията са, както следва: смекчаване на изменението на климата; адаптация към последиците от изменението на климата; устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси; преход към кръговата икономика; предотвратяване и контрол на замърсяването; и опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите.

(16) Проверката на устойчивостта се прилага за всички дейности, обхванати от InvestEU, независимо дали са обхванати от таксономията на ЕС, в съответствие с настоящите насоки.

(17) Операциите следва да съответстват на критериите за допустимост, определени в Инвестиционните насоки, фишовете на финансовите продукти или гаранционното споразумение.

(18) Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 140, 5.6.2009г., стр. 114).

(19) Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 (ОВ L 76, 19.3.2018 г., стр. 3).

(20) „Специално предназначени“ означава построени и придобити с изричното намерение с тях да се транспортират или съхраняват основно изкопаеми горива през жизнения цикъл на проекта (източник: EIB Group Climate Bank Roadmap 2021-2025 (Климатична пътна карта за банки на групата на Европейската инвестиционна банка за периода 2021—2025 г.).

(21) Минималните социални гаранции включват също така целта за „спазване на Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, включително принципите и правата, установени в осемте основни конвенции, посочени в Декларацията на Международната организация на труда за основните принципи и права при работа и в Международната харта за правата на човека. Тъй като тепърва предстои определянето на специфичните изисквания за съответствието, за момента тази част не е приложима към операциите по InvestEU.

(22) Това може да бъде извършено под формата на лична декларация от крайния получател. То може да бъде извършено също така чрез включването на следните позовавания в договорните споразумения: i) между партньора по изпълнението и крайния получател; или ii) между партньора по изпълнението и финансовия посредник и между финансовия посредник и крайния получател в зависимост от случая.

(23) Известен още като процес на участие на обществеността (включително достъп до информация и процес на провеждане на консултации) и достъп до правосъдие в правната рамка на ЕС (например, както е определено в Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (Директивата за ОВОС), изменена с Директива 2014/52/ЕС, Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването).

(24) Терминът „работници по проекта“ се отнася за: i) лица, наети или ангажирани пряко от организатора (включително субектите, предлагащи проекта, и субектите изпълнители по проекта), за да работят специално по проекта (преки работници); и ii) лица, наети или ангажирани чрез трети страни да извършват работа, свързана с основни функции на проекта, независимо от местоположението (работници на договор). Освен това, ако бъдат установени, следва да се анализират и управляват рисковете от използване на детски труд и/или принудителен труд във веригите на доставките.

(25) До извършването на междинния преглед таксономията на ЕС ще бъде в сила и ще са разработени техническите критерии за скрининг. Възможно е да бъдат разработени допълнителни насоки за начините на прилагане на тези критерии.

(26) https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12129-Revision-of-Non-Financial-Reporting-Directive

(27) В съответствие с член 8, параграф 5 от Регламента за InvestEU „проверява се дали операциите по финансиране и инвестиране [подкрепени от фонда InvestEU, ред.] имат последици за околната среда и климата или социални последици. Ако тези операции имат такива последици, по отношение на тях се предприема проверка на устойчивостта от гледна точка на климата и околната среда и в социален аспект, за да се сведат до минимум вредните въздействия и да се увеличат максимално ползите за климата и околната среда и социалните ползи... Проектите, които са несъвместими с целите в областта на климата, не са допустими за подкрепа по линия на настоящия регламент“.

(28) Допълнителни действия за избягване или намаляване на оставащите отрицателни въздействия, ако има такива, или разглеждане на „положителна програма“ (т.е. действия за подобряване на характеристиките на операцията в областта на околната среда, социалната сфера и климата).

(29) Относно установените въздействия в доклада за ОВОС, когато процесът за ОВОС ще служи като основни входни данни за проверката на устойчивостта. Вж. също точка 2.4.3, в която се съдържат препоръки за проекти под прага.

(30) Като пример за поднабора от проекти, за които се изисква ОВОС (по приложение I или по приложение II, за които вследствие на скрининга е направена преценка, че е необходима ОВОС), извършена в съответствие с изискванията на изменената Директива за ОВОС, резултатът от проверката на устойчивостта от гледна точка на климата трябва също да се отрази в доклада за ОВОС.

(31) Оценката на измеренията, свързани с околната среда, климата и/или социалната сфера, трябва също така да отчита свързаната/спомагателната инфраструктура и съоръжения, които могат да се считат за неразделна част от проекта или без които проектът няма да бъде жизнеспособен, както обикновено се прави от партньорите по изпълнението в контекста на тяхната вътрешна комплексна проверка (вж. например Наръчника на ЕИБ за екологични и социални практики и политиката на ЕБВР в областта на околната среда и социалната политика). Някои общи насоки по тази тема са на разположение на следния адрес тук: https://ec.europa.eu/environment/eia/pdf/Note%20-%20Interpretation%20of%20Directive%2085-337-EEC.pdf

(32) Насоките относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата в периода 2021—2027 г. ще бъдат публикувани през първата половина на 2021 г.

(33) Вж. също методическата рамка, разработена в контекста на Работната група на европейските финансови институции за адаптация към изменението на климата (EUFIWACC): https://www.eib.org/attachments/press/integrating-climate-change-adaptation-in-project-development.pdf

(34) https://www.eib.org/attachments/strategies/eib_project_carbon_footprint_methodologies_en.pdf

(35) Групата за отчитане на парникови газове на МФИ понастоящем работи върху документ, който ще осигури допълнителни добри практически насоки и ще бъде публикуван през 2021 г.

(36) Парижко споразумение: https://unfccc.int/process-and-meetings/the-paris-agreement/the-paris-agreement

(37) Управлението на проектния цикъл е процесът на ефективно и ефикасно планиране, организиране, координиране и контролиране на даден проект във всички негови фази — от планирането, през изпълнението и експлоатацията, до извеждането му от експлоатация.

(38) Вж. също EUFIWACC (2016 г.) на адрес: http://www.eib.org/attachments/press/integrating-climate-change-adaptation-in-project-development.pdf

(39) Вж. раздела относно скрининга. Проектите в определени сектори — например в градския транспорт — често се включват в документ за интегрирано планиране (например в план за устойчива градска мобилност) за определяне на съгласувана инвестиционна програма.

(40) Има различни определения за уязвимост и риск, вж. например IPCC AR4 (2007 г.) относно уязвимостта и IPCC SREX (2012 г.) и IPCC AR5 (2014 г.) относно риска (като функция на вероятността и последиците от опасността), http://ipcc.ch/.

(41) За структуриран преглед на показателите за изменение на климата и показателите за въздействие върху изменението на климата (опасности) вж. например доклада на Европейската агенция за околна среда Climate change, impacts and vulnerability in Europe 2016 („Изменение на климата, въздействия и уязвимост в Европа през 2016 г.“), https://www.eea.europa.eu/publications/climate-change-impacts-and-vulnerability-2016, доклада на Европейската агенция за околна среда „Climate change adaptation and disaster risk reduction in Europe“ (Адаптация към последиците от изменението на климата и намаляване на риска от бедствия в Европа), https://www.eea.europa.eu/publications/climate-change-adaptation-and-disaster и техническия документ на Европейски тематичен център по въпросите на въздействието на изменението на климата, уязвимостта и адаптацията (ETC/CCA) „Extreme weather and climate in Europe“ (2015 г.) (Екстремно време и климат в Европа) http://cca.eionet.europa.eu/reports и https://www.eionet.europa.eu/etcs/etc-cca/products/etc-cca-reports/extreme-20weather-20and-20climate-20in-20europe, както и https://www.eea.europa.eu/soer-2020/intro (глава 7) http://www.eea.europa.eu/soer-2015/europe/climate-change-impacts-and-adaptation.

(42) Повече препоръчителна информация относно основаните на модели климатични прогнози може да се открие в Насоките относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата в периода 2021—2027 г.

(43) Оценката на климатичната уязвимост може да се извърши относително рано в развитието на проектния цикъл и в зависимост от зрелостта на проекта може понякога да се наложи решението за преминаване към подробна оценка на климатичния риск да бъде взето от организатора на проекта. В тези случаи оценката може тогава да бъде подложена на независима проверка (или вътрешна проверка от партньора по изпълнението), преди да стигне до етапа на вземане на решение за финансиране.

(44) Както се препоръчва в Насоките относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата в периода 2021—2027 г., може да е целесъобразно инвестицията да бъде разгледана в по-широк контекст. Изменението на климата ще засегне също така екологичната и социалната система по линия на активите, които се финансират от инвестицията по InvestEU, и взаимодействието им с тези системи. Операциите, свързани с инвестицията, може да бъдат сериозно засегнати от въздействието на изменението на климата върху друга инфраструктура, която подпомага нейните дейности, включително свързани съоръжения. Това подчертава колко е важно да се мисли по интегриран, хоризонтален по отношение на секторите начин при разглеждането на климатичните рискове и устойчивостта в по-широкия контекст на екосистемите и социалните системи.

(45) Възможно е също така елементи на даден инвестиционен проект да се смятат за несъществени, където разходите за мерките за адаптация надхвърлят ползите от избягването на рисковете, и най-добрият вариант може да бъде да се позволи пренебрегване на несъществената инфраструктура при определени обстоятелства. Това също е форма на управление на риска.

(46) Литературата и натрупаният опит относно вариантите за адаптация, оценката и планирането, както и свързаните източници за отделните държави членки, постоянно нарастват. Заинтересованите партньори по изпълнението биха могли например да разгледат:

—	платформата Climate-ADAPT (http://climate-adapt.eea.europa.eu/) относно адаптацията за примери на мерки за адаптация и практически казуси.

—

Проучване на ГД „Регионална и селищна политика“„Climate change adaptation of major infrastructure projects“ („Адаптация към изменението на климата на големи инфраструктурни проекти“): https://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/publications/studies/2018/climate-change-adaptation-of-major-infrastructure-projects

—	Доклад на Европейската агенция за околна среда 08/2014 „Adaptation of transport to climate change in Europe“ (Адаптация на транспорта към изменението на климата в Европа): http://www.eea.europa.eu/publications/adaptation-of-transport-to-climate

—

Доклад на Европейската агенция за околна среда 1/2019 „Adaptation challenges and opportunities for the European energy system – Building a climate-resilient low-carbon energy system“ (Предизвикателства и възможности за адаптация за европейската енергийна система — изграждане на климатично устойчива нисковъглеродна енергийна система): https://www.eea.europa.eu/publications/adaptation-in-energy-system

(47) В настоящите насоки думата „смекчаване“ има специфично значение в контекста на проверката на устойчивостта от гледна точка на климата и околната среда. Например във връзка с проверката на устойчивостта от гледна точка на климата „смекчаването“ се отнася за човешката намеса за намаляване на емисиите на парникови газове или за повишаване на поглътителите на парникови газове.

(48) За първи път енергийната ефективност е определена в член 2, параграф 18 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1),

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=uriserv:OJ.L_.2018.328.01.0001.01.BG

(49) В т.ч. наред с другото проверки за безопасно и сигурно паркиране и проверки по външните граници.

(50) Проектите в определени сектори — например в градския транспорт — често се включват в документ за интегрирано планиране (например в план за устойчива градска мобилност) с цел определянето на съгласувана инвестиционна програма. Въпреки че е възможно не всички индивидуални инвестиции/проекти, включени в тези инвестиционни програми, да надвишат праговете, може да е целесъобразно да се оценят емисиите на парникови газове за цялата програма, за да се установи нейният цялостен важен принос към смекчаването на емисиите на парникови газове.

(51) Мерките за осигуряване на пътна безопасност и намаляване на шума от превоза на товари може да бъдат изключени.

(52) Поради кумулативните ефекти някои малки емисии на парникови газове може да са на границата между категорията на незначително въздействие и категорията на значително въздействие и в този случай ще трябва да бъдат отчетени.

(53) Препоръчително е да се възприеме същият подход към етапа на планиране например в транспортния сектор, където най-уместните варианти за намаляване на емисиите на парникови газове са свързани с оперативната структура на мрежата и с избора на видове транспорт и политики.

(54) Въглеродният отпечатък би могъл да бъде изчислен от партньора по изпълнението въз основа на информацията, получена от организатора на проекта, или изчислението може да бъде поискано от организатора на проекта. В случай че организаторът на проекта извършва изчислението на въглеродния отпечатък, в оптималния случай ще се изисква проверка от партньора по изпълнението или от външен независим експерт. Алтернативно изчислението на въглеродния отпечатък може да бъде извършено от независим експерт.

(55) EIB Project Carbon Footprint Methodologies for the Assessment of Project GHG Emissions and Emission Variations („Методики на ЕИБ за въглеродния отпечатък на проектите за оценката на проектните емисии на парниковите газове и емисионните изменения“), юли 2020 г., https://www.eib.org/attachments/strategies/eib_project_carbon_footprint_methodologies_en.pdf

(56) EIB Group Climate Bank Roadmap 2021-25 (Климатична пътна карта за банките на групата на ЕИБ за 2021—2025 г.) https://www.eib.org/attachments/strategies/eib_group_climate_bank_roadmap_en.pdf. Обърнете внимание, че това се отнася за пълната скрита цена за постигане на целите за цялата икономика, а не само за разходите — явни или скрити — на различните политики в областта на климата (данъци, разрешителни, регулации, стандарти и др.)

(57) Ако се използва по-висока цена на въглерода, тази цена трябва да бъде надлежно обоснована с надеждна методика, основаваща се на международно приети принципи.

(58) За целите на настоящите насоки земята се разглежда заедно с почвата.

(59) Определението е взето от Natural Capital Coalition (Коалицията за природния капитал).

(60) В съответствие с насоките на ЕС относно включването на екосистеми и на техните услуги при вземането на решения, SWD(2019) 305 final.

(61) Повече информация относно ролите и отговорностите може да бъде намерена в точка 4.1.

(62) Включително да поискат декларации за съответствие от крайните получатели.

(63) Когато партньорите по изпълнението започнат контакти с организатора, решението относно околната среда може все още да е в процес на вземане. Това може да означава, че в началото партньорите по изпълнението могат да определят само приложимата правна рамка за проекта, като процесът на вземане на решение във връзка с околната среда може да протича паралелно с цялостния процес на комплексна проверка, а съответствието може да бъде потвърдено на по-късен етап.

(64) При многокомпонентни проекти правното съответствие ще бъде проверявано по отношение на всеки компонент към момента на разработването му. В определени случаи могат да се прилагат предварителни условия за всяко усвояване по отношение на всеки съответен компонент на проекта. Проучванията за разработването на проекти и усвояванията, свързани с тези проучвания, са освободени от това изискване.

(65) Ако въз основа на резултатите от взетото решение относно околната среда настъпят значителни промени в сравнение с първоначалната оценка на партньора по изпълнението, проверката на устойчивостта следва да се актуализира с настъпилите промени. Това следва да бъде докладвано на Комисията в съответствие с разпоредбите на точка 4.2.

(66) Вж. глава 4 относно условията на консултацията с Комисията.

(67) Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (OB L 124, 25.4.2014 г., стр. 1).

(68) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7), http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:31992L0043

(69) Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (OB L 20, 26.1.2010 г., стр. 7), https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32009L0147

(70) В съответствие с Насоките на Комисията за определянето на природозащитните цели (2012 г.) специфичните за защитените зони природозащитни цели определят необходимото състояние на биологичните видове и типовете местообитания в дадена защитена зона така, че тя да допринесе за постигането на общата цел — благоприятен природозащитен статус на въпросните видове и типовете местообитания на национално, биогеографско или европейско равнище (вж. член 2, параграф 2 от директивата).

(71) Член 6, параграф 3 се прилага също така за специални защитени зони, класифицирани по член 4 от Директивата за птиците.

(72) https://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/art6/form_art_6_4_bg.doc

(73) https://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/art6/natura_2000_assess_en.pdf

(74) Констатацията от проверката за пригодност по Рамковата директива за водите показва, че с директивата се постига успешно създаване на управленска рамка за интегрирано управление на водите за повече от 110 000-те водни обекта в ЕС, забавя се влошаването на състоянието на водите и се намалява химическото замърсяване.

От друга страна, изпълнението на директивата се забави значително и по-малко от половината от водните обекти в ЕС са в добро състояние, въпреки че крайният срок за постигане на тази цел беше 2015 г. с изключение на надлежно обоснованите случаи.

(75) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (OB L 197, 21.7.2001 г., стр. 30).

(76) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (OB L 334, 17.12.2010г., стр. 17).

(77) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (OB L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(78) Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (OB L 197, 24.7.2012 г., стр. 1).

(79) За операции, за които се изисква ОВОС, или за операции, за които въз основа на резултата от скрининга е преценено, че не е необходима ОВОС, с мерки за смекчаване.

(80) Предоставените контролни списъци могат да бъдат адаптирани от партньора по изпълнението, за да отговарят на изискванията на конкретен проект или категория проекти.

(81) Вж. по-специално точка 4.3 „Възстановяване, защита и предотвратяване на рисковете за околната среда“.

(82) Тези единични стойности обаче са с различна степен на надеждност и приемане. Например използването на съществуващите единични стойности за разходите за вреди, свързани с повишени емисии във въздуха и шум, понастоящем е възприета и утвърдена практика в ЕС. За разлика от това съществуващите единични стойности, свързани с въздействия върху водата, земята и биологичното разнообразие, се използват по-рядко, тъй като се смятат за по-специфични за съответните местоположения.

(83) Най-значимите социални принципи и стандарти в това отношение са заложени в договорите на ЕС и Хартата на основните права, както и в различните директиви, които държавите членки са задължени да въведат в своите национални правни системи.

(84) По InvestEU ще бъдат подкрепяни основно операции в рамките на ЕС. В ограничени случаи обаче е възможно да участват и съседни държави (например в трансгранични проекти или подобни). В тези ограничени случаи от организаторите на проекти ще бъде поискано да се съобразят със социалните аспекти, следвайки духа и принципите на съответното законодателство на ЕС.

(85) Доказателствата може да бъдат под формата на копия на съответни правни разрешителни, решения, становища, а ако такива липсват — лична декларация от организатора на проекта за съответствието със съответните правни изисквания.

(86) Вж. приложение 3.

(87) Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2014/52/ЕС.

(88) В някои случаи определени лица или групи са уязвими, маргинализирани, системно дискриминирани или изключени въз основа на техните социално-икономически характеристики. Тези характеристики включват, но не се ограничават до пол, сексуална ориентация, джендър, полова идентичност, етнически, общностен или социален произход, възраст, увреждане, религия или убеждение, политически или други виждания, активизъм, членство в синдикална организация или в друга форма на работническа организация, националност, език, брачно или семейно положение, образование и/или грамотност, медицинско състояние, статут на мигрант/бежанец, принадлежност към малцинство или икономически статут (по отношение на доходи и достъп до услуги).

(89) Включително насилствено физическо и икономическо разселване на населението.

(90) Известно още като процес на участие на обществеността (включително достъп до информация и процес на консултации) в правната уредба на ЕС (например Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2014/52/ЕС, Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването).

(91) Основни доставчици са тези доставчици, които непрекъснато предоставят пряко за проекта стоки или материали от съществено значение за основните му функции.

(92) Особено за проекти, които включват операции извън ЕС във връзка с международни вериги на доставки.

(93) Приет е широк набор от мерки на ЕС в областта на безопасността и здравето на работното място въз основа на член 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Европейските директиви са правно обвързващи и държавите членки трябва да ги транспонират в националните си закони. Допълнителна информация относно безопасността и здравето на работното място може да бъде намерена и на уебсайта на Европейската комисия, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“.

(94) В случай на проекти, които подлежат на ОВОС, някои от тези аспекти (включително свързаните с въздействия и рискове за общността и общественото здраве и безопасността) може да бъдат разглеждани в процеса на издаване на разрешителни, а информацията за тях може да бъде включена в доклада за ОВОС, ако е наличен на този етап.

(95) Вж. бележка под линия 84 за определение.

(96) Коренните населения, живеещи в европейска Арктика, включват саами и инуити (калаалити). По-специално, представителите на саамите живеят в намиращите се в близост до полюса области на Финландия, Швеция, Норвегия и северозападната част на Русия, ненецките, евенките и чукчите — в Русия, а инуитите (калаалитите) — в Гренландия. Партньорите по изпълнението могат също така да се намират в най-отдалечените райони на Съюза и в отвъдморските страни и територии.

(97) ФАО е разработила наръчник за добри практики относно FPIC: https://www.refworld.org/pdfid/57fdec864.pdf

(98) В съответствие с Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. Нова стратегия ще бъде приета за периода 2021—2030 г.

(99) https://ec.europa.eu/info/policies/justice-and-fundamental-rights/gender-equality/gender-equality-strategy_bg

(100) Цел за устойчиво развитие 5: „Постигане на равенство между половете и равни права за всички жени и момичета“.

(101) Заинтересованите страни са лица и/или общности, които: i) са пряко или непряко засегнати от проекта, включително техните законни представители; ii) проявяват интерес към проекта и/или способността да влияят положително или отрицателно на неговия резултат; и iii) участват в проекта: а) институции, групи и лица, които имат различни роли в проекта; и б) работна сила по проекта. Известно още като „заинтересованата общественост“ в ЕС съгласно определението в правната рамка на ЕС (например Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2014/52/ЕС, Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването).

(102) В съответствие с Конвенцията от Орхус на Икономическата комисия за Европа (UNECE) за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (известна като Конвенцията от Орхус) https://unece.org/DAM/env/pp/documents/cep43e.pdf. Вж. приложение 1 за определение на „информация за околната среда“.

(103) По-специално на основните доставчици.

(104) Примери за мерки за смекчаване са представени в Насоките относно проверката на устойчивостта на операциите по инвестиране и финансиране в социален аспект.

(105) В съответствие с международните принципи за оценка на въздействието на Международната асоциация за оценка на въздействието.

http://www.socialimpactassessment.com/documents/IAIA%202015%20Social%20Impact%20Assessment%20guidance%20document.pdf

(106) Преброяването следва да включва опис на загубите (активи, достъп до ресурси или услуги и др.), подробно проучване за измерване и оценка на изгубени активи, както и да обхваща цялото засегнато население.

(107) Социално-икономическото базово проучване може да бъде направено въз основа на извадково изследване и е определящо за установяването на текущия социално-икономически, културен и политически профил на засегнатите лица, техните равнища на обща устойчивост или уязвимост, както и последващите степени и видове въздействия.

(108) За подробности вж. приложение 3.

(109) През 2017 г. 22,4 % от населението на ЕС все още е изложено на риск от бедност или социално изключване, включително 24,9 % от всички деца в Европа, 23,3 % от жените и 18,2 % от хората над 65-годишна възраст. Приблизително 7 % от всички европейци все още живеят в тежки материални лишения и има вероятност този дял да нарасне поради икономическите последици от пандемията.

(110) Информацията, представена в точка 2.7, може също да е полезна при оценката на капацитета на организатора на проекта.

(111) Заслужава да се отбележи, че тези инструменти не са непременно алтернативни един на друг и може да се допълват. Например анализът по множество критерии може да се използва за скрининг на стратегически варианти на предварителния етап на проектния цикъл. След като бъде определен стратегическият вариант, може да се направи сравнение на конкретните технически решения чрез анализ на разходите и ползите/анализ на ефективността на разходите или анализ на най-ниските разходи.

(112) За периода 2014—2020 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/207 на Комисията (ОВ L 38, 13.2.2015 г., стр. 1) се предоставят референтни социални дисконтови норми (5 % за държавите членки, за които се прилага политиката на сближаване, и 3 % за другите държави членки), които остават полезна отправна точка за периода 2021—2027 г. Подобни стойности са препоръчани и в Насоките на Комисията за анализа на разходите и ползите от 2014 г. Някои съответни добри практики ще бъдат описани също така в предстоящия за публикуване наръчник за икономическа оценка, който се подготвя от ГД „Регионална и селищна политика“ в сътрудничество с други генерални дирекции на Комисията и с подкрепата на JASPERS.

(113) Вж.: https://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/studies/pdf/cba_guide.pdf

(114) Вж. https://www.eib.org/attachments/thematic/economic_appraisal_of_investment_projects_en.pdf

(115) Вж.: https://www.ebrd.com/news/publications/institutional-documents/methodology-for-the-economic-assessment-of-ebrd-projects-with-high-greenhouse-gasemissions.html

(116) Вж.: https://www.nib.int/filebank/a/1332328414/506da9436eb1c0d4ec17b8b5a929d820/56-Sustainability_Policy_Guidelines-2012.pdf

(117) В Документа за техническа подкрепа относно проверката на устойчивостта на инвестициите от гледна точка на околната среда, изготвен от ГД „Околна среда“, е представен преглед на единичните стойности с цел по-лесното използване на подхода за пренос на ползи в паричната оценка. Информацията и позоваванията на съответна литература се намират също така в Ръководството на Европейската комисия за АРП. Освен това Наръчникът за икономическа оценка, който се подготвя от ГД „Регионална и селищна политика“ с подкрепата на JASPERS и чието издаване предстои, илюстрира добри практики в икономическата оценка на въздействията върху околната среда по отношение на редица избрани сектори.

(118) Като се използва избраната норма на дисконтиране, която трябва да бъде описана и обоснована в документацията относно проверката на устойчивостта.

(119) Това е трансакция, която няма определен и конкретен обхват, но е предназначена по-скоро да осигури текущо финансиране на предприятието за покриване на неговите краткосрочни оперативни нужди (например линии за оборотен капитал).

(120) Това може да се извърши чрез проверка на медийни репортажи, доклади и уебсайтове на НПО, социални медии, обществено достъпни бази данни и др. Препоръчва се това да се направи за последните пет години (ако не е възможно, следва да бъдат обхванати най-малко последните две години).

(121) Секторите, обхванати от СТЕ, са представени в приложение I към Директивата за СТЕ: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:02003L0087-20200101&qid=1604659666744&from=EN#tocId68

(122) За повече подробности относно финансовите посредници, които могат да участват, вж. инвестиционните насоки (точки 2.3.1, 6.1.2.1, 6.2.2.1, 6.3.2.1 и 6.4.2.1).

(123) По отношение на това, което се представя на инвестиционния комитет.

(124) С изключение на раздела за инфраструктурните фондове, където се използва терминът „проект“ или „инвестиционна операция“.

(125) Рискът в този раздел се отнася за екологичните и социалните аспекти, а не за финансовия риск. За ориентировъчни насоки относно категоризирането на екологичните и социалните рискове вж. Списъка на ЕБВР за категоризирането на екологичните и социалните рискове — https://www.ebrd.com/who-we-are/our-values/environmental-emanual-toolkit.html

(126) Крайните получатели не са известни към момента на извършването на комплексната проверка от финансовия посредник.

(127) Както е обяснено по-подробно в глава 2.

(128) Системата за екологично и социално управление се определя като набор от политики, процеси и практики, които са подходящи за установяване, оценка, управление и мониторинг на екологичните, климатичните и социалните рискове и въздействия, свързани с основните проекти или дейности, финансирани от финансовия посредник.

(129) Искането за информация трябва да бъде съизмеримо и пропорционално на основните проекти и да е съобразено с правните задължения и със задълженията за поверителност.

(130) По отношение на капацитета на лицето, управляващо фонда, да извърши оценката на основните проекти в съответствие с принципите и целите на проверката на устойчивостта, описани подробно в настоящите насоки, както и със стандартите и вътрешните правила и процедури на партньора по изпълнението.

(131) Вж. също точка 2.2 за допълнителни насоки

(132) Например в контекста на процеса за ОВОС, когато са установени съществени климатични рискове, лицето, управляващо фонда, трябва да провери дали мерките за смекчаване, посочени в доклада за ОВОС или в решенията от скрининга, са приложени от партньора по изпълнението.

(133) Допълнителна информация се съдържа в точка 2.3.2.

(134) Препоръчително е също така да се обърне достатъчно внимание на принципите, залегнали в Европейския стълб на социалните права.

(135) Повече насоки относно положителната програма могат да бъдат намерени в глава 2 и приложение 3.

(136) Секторите, обхванати от СТЕ, са представени в приложение I към Директивата за СТЕ: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:02003L0087-20200101&qid=1604659666744&from=EN#tocId68

(137) Правилата и процедурите за инвестиционния комитет, както и процесът на одобрение не попадат в обхвата на настоящите насоки. Представената тук информация се опитва да картографира резултатите от проверката на устойчивостта с различните етапи или заинтересовани страни, но е само за сведение.

(138) Този раздел е включен единствено с цел да се признае важната роля на компетентните органи. Той по никакъв начин няма за цел да добавя допълнителни изисквания за проверка към партньорите по изпълнението.

(139) В гаранционното споразумение се включват конкретни изисквания.

(140) В съответствие с член 22 от Регламента за InvestEU.

(141) Правното съответствие тук включва цялостното съответствие, а не само правното съответствие, свързано с процеса на проверка на устойчивостта, описан подробно в глави 2 и 3.

(142) Цялостният процес, предвиден по InvestEU, е необходимо да бъде следван в съответствие с посоченото в отделното работно направление относно процеса на подаване и одобрение.

(143) От партньора по изпълнението се очаква да посочи какво е сравнително възможно при полагане на максимални усилия към съответния момент.

(144) За целите на публикуването според случая ще се обърне надлежно внимание на правилата и практиките за поверителна и търговска информация с чувствителен характер.

(145) Остатъчните рискове се представят само за проекти, за които се изисква ОВОС, когато те се изчисляват от компетентните органи.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Списък на правните изисквания

Долупосоченият списък е само ориентировъчен и не обхваща изчерпателно всички правни изисквания, които могат да се прилагат за различните операции по финансиране и инвестиране за трите измерения. Той е предназначен да помогне на партньорите по изпълнението и когато е уместно — на финансовите посредници, при извършването на проверката за правно съответствие на предложените операции по финансиране и инвестиране по InvestEU.

Измерение, свързано с климата — рамка на правното съответствие

Директивата за схемата за търговия с квоти за емисии (Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО. Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и Решение (ЕС) 2015/1814).

Директива за улавянето и съхранението на въглероден диоксид (Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006).

Измерение, свързано с околната среда — рамка на правното съответствие

Основните директиви, посочени в насоките за измерението, свързано с околната среда, са изброени по-долу.

В зависимост от характера на операциите, които попадат в различни направления на подкрепа, от партньорите по изпълнението, осигуряващи пряко финансиране, се очаква да проверят съответствието с конкретни директиви въз основа на разрешения, разрешителни, лицензи и др., които се предоставят от организаторите на проектите.

Директива за оценка на въздействието върху околната среда (Директива 2011/92/ЕС, изменена с Директива 2014/52/ЕС) — http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32014L0052

Директива за стратегическата екологична оценка (Директива 2001/42/ЕО) — http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32001L0042

Директива за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г.) — http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:31992L0043

Директива за птиците (Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г.) — http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32009L0147

Рамкова директива за водите (Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г.) — http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32000L0060

Директива относно емисиите от промишлеността (Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г.) — http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32010L0075

Рамкова директива относно отпадъците (Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г.) — http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32008L0098

Директива Севезо-III (Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г.) — http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32012L0018

Социално измерение — рамка на правното съответствие

ЕС и неговите държави членки имат стабилна правна уредба по отношение на стандартите за човешките права, трудовата и социалната закрила. В контекста на процеса на надлежна проверка организаторите на проекти/крайните получатели, които търсят подкрепа по линия на InvestEU, трябва да представят на партньора по изпълнението доказателства за съответствие на предложените операции с приложимото законодателство на ЕС и с националното законодателство.

Контролният списък, представен по-долу, е предназначен да помогне на партньорите по изпълнението и, когато е уместно, на финансовите посредници, при извършването на проверката за правно съответствие на предложените операции по финансиране и инвестиране по линия на InvestEU за социалното измерение.

Партньорът по изпълнението следва да провери, в зависимост от необходимостта, дали предложената операция е в съответствие със следното законодателство на ЕС:

—	Харта на основните права на Европейския съюз: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A12012E%2FTXT

—

Основните текстове на законодателството на ЕС за заетостта, социалните въпроси и приобщаването в следните области:

—	Трудово право

—	Здраве и безопасност на работното място

—	Свободно движение на работници

—	Координация на системите за социална сигурност

Пълните текстове на европейското законодателство (директиви, регламенти, решения и др.) и други официални документи (съобщения и др.) са на разположение на уебсайта Eur-Lex на ЕС.

Правен инструмент

Обхват

Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г.

Равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход

Директива 2010/41/ЕC на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г.

Равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица

Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно работното време

Директива за работното време

Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г.

Рамково споразумение относно срочната работа

Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 г.

Рамково споразумение за работа при непълно работно време

Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г.

Временна трудова заетост

Резолюция на Съвета от 30 ноември 1998 г. в рамките на сътрудничеството за развитие на Общността и държавите членки

Коренно население

Директива 89/391/ЕИО — Рамкова директива за здравословни и безопасни условия на труд.

Допълнително законодателство за здравословни и безопасни условия на труд

—	Здраве и безопасност на работното място

—	Работна среда, приспособена към професионалните нужди на работниците и служителите

—	Работна среда, която дава възможност на работниците и служителите да удължат участието си на пазара на труда

Директива 89/654/ЕИО от 30 ноември 1989 г.

Минимални изисквания за безопасност и здраве на работното място

Директива 2009/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.

Минимални изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на работно оборудване по време на работа

Директива 89/656/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г.

Минимални изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на лични предпазни средства на работното място

Директива 94/33/ЕО на Съвета от 22 юни 1994 г.

Закрила на младите хора на работното място

Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г.

Мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки

Директива (ЕС) 2019/882

Изисквания за достъпност на продуктите и услугите за хората с увреждания

Решение на Съвета (2010/48/ЕО)

Приемане от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания

Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. (Директива за ОВОС),

изменена с Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г.

Участие на обществеността като част от процеса на оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда

Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г.

Участие на обществеността, свързано с емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването)

Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. (стратегическа екологична оценка)

Участие на обществеността в контекста на оценката на въздействията на някои планове и програми върху околната среда

Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г.

Достъп на обществеността до информация за околната среда

Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Конвенция от Орхус, Орхус 1988 г.)

Достъп до информация за околната среда, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие

Конвенция за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенция от Еспоо, Еспоо 1991 г.)

Участие на обществеността и консултация в трансграничен контекст

Директива 2019/1152 за прозрачни и предвидими условия на труд

—	Информация относно аспектите на работата

—	Изпитателни срокове

—	Допълнителна заетост

—	Законодателство за борба със злоупотребите при договори без задължения за определен брой часове

—	Искания за прехвърляне

Директива 2011/98/ЕС

Общ набор от права на работниците от трети държави, законно пребиваващи в държава членка

Директива 2006/54/ЕО

Равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта, повишението, заплащането и условията на труд

Директива 2002/14/ЕО

Обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност

Директива 2000/78/ЕО

—	Условия на достъп до заетост или самостоятелна заетост

—	Условия на заетост и труд

—	Членство или участие в организации на работодателите или на работниците, или във всяка друга организация, чиито членове изпълняват дадена професия

—	Дискриминация и равно третиране

—	Жилищно настаняване на лица с увреждания

Директива 94/33/ЕО

—	Детски труд

—	Уязвимост на младите хора

—	Работа и нощен труд на младите хора

—	Годишна почивка и почивка през работно време

Препоръки на МОТ за разглеждане на оплаквания, 1967 г. (№ 130)

—	Без засягане на правата на работниците да подават жалби

—	Процедури по разглеждане на жалби

Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета

Задължения за надлежна проверка на веригата на доставки за вносителите от Европейския съюз на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от зони, засегнати от конфликти, и високорискови зони

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Информация, която следва да бъде представена на инвестиционния комитет на InvestEU (глава 2)

I. Обосновка за неизвършване на проверка на устойчивостта — в съответствие с изискванията на Регламента за InvestEU (съображение 13 и член 8, параграф 5)

Данни за проекта
Общи разходи за проекта (без включен ДДС): под 10 милиона евро над 10 милиона евро
Резултати от скрининга по InvestEU (1)
Ако проектът е освободен от скрининг/проверка на устойчивостта въз основа на прага, моля, посочете това заедно с кратко потвърждение на правното съответствие
Ако не е:
Климат	Адаптация: Опишете накратко основанието за неизвършване на оценката на климатичния риск въз основа на резултатите от оценката на уязвимостта по отношение на климата. Смекчаване: Препоръчва ли се проектът да премине проверка на въглеродния отпечатък в съответствие с раздел 2.2 от Насоките относно проверката на устойчивостта? Да Не Кратка обосновка защо не е необходима проверка на въглеродния отпечатък или друго взето предвид съображение.
Околна среда	Опишете накратко правната уредба в областта на околната среда, приложима за проекта: например: кратка информация дали проектът е в съответствие с рамка на планиране (т.е. дали е свързан с план/програма, която е била подложена на стратегическа екологична оценка); дали проектът попада (или не) в обхвата на Директивата за ОВОС, Директивата за местообитанията и Директивата за птиците, Рамковата директива за водите, Директивата относно емисиите от промишлеността и др. Опишете накратко резултатите от извършения скрининг по InvestEU въз основа на контролен списък 1 в приложение 3 към Насоките относно проверката на устойчивостта. Например въведете кратка обосновка защо: i) се смята, че проектът няма въздействие/я или само слабо въздейства върху елементите на природния капитал и двете хоризонтални теми; ii) по отношение на проекта се изисква ОВОС, но не са установени значителни остатъчни въздействия.
Социална сфера	Опишете накратко резултатите от извършения скрининг по InvestEU въз основа на контролен списък 3 в приложение 3 към Насоките относно проверката на устойчивостта. Например дайте кратка обосновка на причините, поради които се смята, че проектът няма въздействие/я или само слабо въздейства върху измеренията на критериите в социалната сфера в глава 2.4 от Насоките относно проверката на устойчивостта

II. Информация, която би могла да бъде включена в обобщението на проверката на устойчивостта:

а)	Данни за проекта: обща информация за проекта (сектор и област на допустимост, тип финансиране, размер, общи разходи за проекта, краен получател, местоположение и др.);

б)	Директива за ОВОС: проектът подлежи на ОВОС (която изисква проверка на устойчивостта от гледна точка на околната среда, независимо от общите разходи за проекта);

в)

Кратко описание на процеса на проверката на устойчивостта: тази част ще бъде включена във формуляра на искането за гаранция и ще включва основните аспекти на устойчивостта на проекта:

—	съответствие и съгласуваност на операцията с приложимото законодателство на ЕС и с политиките на ЕС в съответната(ите) област(и), както и с други съответни международни конвенции и национално законодателство, или проблеми със съответствието (ако има такива);

—

резултати от процеса на проверка на устойчивостта: i) обобщение на климатичните/екологичните/социалните въздействия — както положителни, така и отрицателни; ii) предложени мерки за смекчаване или компенсация и разходите за тях (ако са налични); iii) остатъчни рискове (ако има такива); и iv) аспекти на остойностяването (ако е приложимо) и др.;

—

специални договорености, ако е приложимо: например специални договорни разпоредби относно предварителни условия и договорености, специални договорености за мониторинг и др.; установяване на инфраструктурни проекти, по отношение на които партньорът по изпълнението е определил само ограничени мерки за смекчаване, и дали те са били препоръчани и приложени.

г)

Измерение, свързано с климата — в този раздел ще бъде представена по-подробна информация относно измерението, свързано с климата, когато е приложимо и целесъобразно за проекта:

—	приложима правна уредба за проекта от гледна точка на климата, например дали преразгледаната Директива за ОВОС (2014 г.) се прилага за проекта и дали съображенията, свързани с климата, са били разгледани надлежно като част от доклада за ОВОС;

—

адаптация към последиците от изменението на климата: обобщено описание и резултати от оценката на уязвимостта по отношение на климата, описания на установените рискове и на оценката на климатичния риск, въведени мерки за адаптация към последиците от изменението на климата и разходите за тях, остатъчни рискове (ако има такива) и как те ще бъдат преодолени във фазата на изпълнение и експлоатация на проекта;

—

смекчаване на изменението на климата: основание за извършване на проверка на въглеродния отпечатък, ако въглеродният отпечатък е бил изчислен от партньора по изпълнението или от друга страна (организатор на проекта или независим експерт), използвана методика, основание за извършване (или не) на остойностяване на емисиите на парникови газове и установяване на нисковъглеродни варианти, използвана скрита цена на въглерода и основна методика (ако е различна от препоръчаната), посочване на очаквания полезен живот на инфраструктурата и описание на съвместимостта на проекта с условията за неутралност по отношение на климата;

—	доброволни мерки, които крайният получател се е съгласил да приложи, за да подобри климатичните показатели на проекта (адаптация към последиците от изменението на климата под прага, използване на по-добри технологии за намаляване на емисиите на парниковите газове и др.);

д)

Измерение, свързано с околната среда — в този раздел ще бъде представена по-подробна информация относно измерението, свързано с околната среда, когато е приложимо и целесъобразно за проекта:

—	съответствие с регулаторната и правната уредба, приложима за проекта, Директива за ОВОС (налична ОВОС или решения за скрининг), други съответни директиви, ситуация по отношение на необходимите разрешения и разрешителни, проблеми, свързани със съответствието (ако са налице);

—	дали информацията, която е необходима за извършване на проверката на устойчивостта, е взета от официалните доклади, които се изискват по силата на законодателството, и/или дали партньорът по изпълнението е поискал допълнителни проучвания;

—

кратко описание на установените въздействия за всеки от елементите на околната среда, описани в настоящите насоки, оценка на алтернативите, кумулативни въздействия, предложените мерки за смекчаване и компенсация и разходите за тях, количествено определяне и остойностяване на остатъчните рискове, включени в икономическата оценка на проекта, когато е необходимо;

—	обосновка защо остатъчните рискове или установените/смекчените въздействия се считат за приемливи и описание на всички установени и приложени мерки за смекчаване (извън мерките, които се изискват, за да се постигане правно съответствие);

—	доброволни мерки въз основа на положителния контролен списък в приложение 3, приложени от организатора на проекта/крайния получател за подобряване на екологичните показатели на проекта и разходите за тях, както и потвърждение за включването им в икономическата оценка на проекта;

Социално измерение — в този раздел ще бъде представена по-подробна информация относно социалното измерение, когато е приложимо и целесъобразно за проекта:

—	съответствие на операцията с приложимото трудово и социално законодателство и съответствие с международните конвенции и харти, както и евентуални проблеми със съответствието (ако има такива);

—	кратко описание на установените въздействия за всеки от социалните критерии, посочени в настоящите насоки, предложените мерки за смекчаване и компенсация и разходите за тях, евентуални допълнителни доклади, изисквани от партньора по изпълнението (когато е необходимо);

—	обосновка защо остатъчните рискове или установените/смекчените въздействия се считат за приемливи и в съответствие с целите на InvestEU;

—	доброволни мерки въз основа на положителния контролен списък в приложение 3, предприети от организатора на проекта/крайния получател с цел подобряване на социалните показатели на проекта и разходите за тях;

—	цели за инвестиране във въздействие, по-специално във връзка с равенството между половете, социалното приобщаване или социалната устойчивост и/или с територии и сектори, засегнати от структурни промени, както е приложимо;

ж)

Други аспекти на устойчивостта — други аспекти от значение за оценката на устойчивостта, както са приложими за проекта:

—

обществени консултации и други видове участие на заинтересованите страни: ако са извършени като част от процедурата за ОВОС или от организатора доброволно, произтичащите от тях задължения и по какъв начин са били изпълнени, допълнителни мерки за смекчаване, приложени за защита на културното наследство и др.;

—	информация относно капацитета на организатора на проекта/крайния получател да се справи с установените въздействия и да приложи препоръчаните мерки, въведените от тях системи и дали системите подлежат на някакъв вид одит или следват конкретни стандарти;

—

информация относно договорни споразумения, въведени условни клаузи в договора за финансиране, допълнителни мерки, които следва да бъдат изпълнени от организатора на проекта/крайния получател, специални условия за отпускане на средствата, включване на задължения за устойчивост в договора за финансиране, изисквания за докладване и мониторинг.

(1) В съответствие с изискванията на Насоките относно проверката на устойчивостта по отношение на пропорционалността.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

Контролни списъци за проверка на устойчивостта — измерение, свързано с климата (глава 2)

Измерение, свързано с климата — контролни списъци за скрининг и проверка на устойчивостта

Устойчивост спрямо изменението на климата — адаптация към последиците от изменението на климата
Етап на скрининг
Контролен списък:	Да/Не	Коментари и информация, които партньорът по изпълнението следва да предостави на инвестиционния комитет в документацията във връзка с Насоките относно проверката на устойчивостта
Предоставена ли е информация, в която се обяснява на кои етапи от разработването на проекта са разгледани въпросите, свързани с адаптацията към последиците от изменението на климата/устойчивостта спрямо изменението на климата, и по какъв начин е извършено това?
Има ли описание на използваната методика по отношение на процеса на оценка на уязвимостта и риска, и методиката изглежда ли логична и пълна, и в крайна сметка съответства ли на Насоките относно проверката на устойчивостта?
Има ли позовавания на съответни (1) прогнози и източници на данни за климата, обхващащи както настоящия, така и бъдещия климат? Това обхваща ли както краткосрочни, така и дългосрочни сценарии, когато е необходимо (т.е. обхваща ли жизнения цикъл на проекта и/или анализирания период)?
Взети ли са предвид всички съответни опасности (фактори, свързани с изменението на климата)?
Оценена ли е уязвимостта на проекта (и неговите компоненти) (въз основа на вида на проекта и неговото местоположение)?
Моля, представете подробните заключения от оценката на уязвимостта и подробна обосновка на избора за а) спиране на процеса на проверка на устойчивостта; или б) преминаване към етапа на оценка на риска.
Оценка на климатичния риск
Ако проектът е оценен като уязвим по отношение на определени фактори, свързани с климата (т.е. на етапа на скрининг е направено заключение, че съществуват потенциални рискове по отношение на климата), извършена ли е оценка на риска (оценка както на вероятността, така и на въздействието на рисковете, свързани с адаптацията към последиците от изменението на климата)?
Установени ли са значителни рискове за проекта, свързани с адаптацията към последиците от изменението на климата?
Ако отговорът е „да“, внедрени ли са съответни мерки в проекта (включени в замисъла и/или експлоатацията и поддръжката)?
Доказано ли е, че мерките намаляват рисковете до приемливо равнище?
Моля, представете подробните заключения от оценката на климатичния риск.
Проверено и потвърдено ли е съответствието със стратегиите и плановете на ЕС и където е приложимо — с националните, регионалните и местните стратегии и планове за адаптация към последиците от изменението на климата и с други съответни стратегически и планови документи?

Неутралност по отношение на климата — смекчаване на изменението на климата
Етап на скрининг
Контролен списък:	Да/Не	Коментари и информация, които партньорът по изпълнението следва да предостави на инвестиционния комитет в документацията във връзка с Насоките относно проверката на устойчивостта
Проектът попада ли в обхвата на една от категориите проекти с очаквано ограничено равнище на емисиите и за която категория НЯМА ДА СЕ ИЗИСКВА оценка на въглеродния отпечатък?
Очаква ли се абсолютните и/или относителните емисии да бъдат под 20 000 тона CO2 еквивалент на година (положителни или отрицателни)?
Моля, представете подробните заключения от скрининга и подробна обосновка на избора за а) спиране на процеса на проверка на устойчивостта по отношение на смекчаването на изменението на климата; или б) преминаване към изчисляване и остойностяване на емисиите на парникови газове.
Съгласуваност с целите на ЕС, свързани с климата, и изчисляване на въглеродния отпечатък
Проектът съвместим ли е с целите за неутралност по отношение на климата въз основа на критериите на таксономията за ненанасяне на значителни вреди или друга международно приета методика? Моля, представете подробности относно използваната методика за потвърждаване на съвместимостта и относно направените изводи.
Емисиите на парникови газове по проекта изчислени ли са в съответствие с международно призната методика? Моля, представете подробности в съответствие с изискванията в Насоките относно проверката на устойчивостта.
Представени ли са изчисления на годишните емисии на парникови газове по проекта през стандартна (или средна) година на експлоатация както а) в абсолютно, така и б) в относително изражение (т.е. в сравнение с основния сценарий „без проект“) в тонове еквивалент на CO2 на година?
Допълнителните емисии на парникови газове, свързани с проекта, остойностени ли са (при използване на стандартна скрита цена на въглерода) и включени ли са в икономическата оценка или в анализа на разходите и ползите (АРП)?
Проектът води ли до увеличаване или намаляване на емисиите на парникови газове? Моля, представете подробности.
Направена ли е проверка и потвърдена ли е съвместимостта на проекта с реалистичен курс за постигане на общите цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и 2050 г.? Във връзка с това по отношение на инфраструктура с очакван полезен живот след 2050 г. направена ли е проверка и потвърдена ли е съвместимостта на проекта с експлоатацията, поддръжката и евентуалното извеждане от експлоатация съгласно условията за неутралност по отношение на климата?

Контролни списъци за проверка на устойчивостта — измерение, свързано с околната среда (глава 2)

Измерение, свързано с околната среда — правно съответствие — контролен списък 0

A.1.	Съответствие на операцията с рамка на планиране

Да/Не

A.1.1.

Операцията част ли е от план/програма/стратегия на местно, регионално или национално равнище?

A.1.2.

Ако отговорът е „да“, този план/програма/стратегия бил/а ли е предмет на екологична оценка в съответствие с Директивата за стратегическата екологична оценка (СЕО) (2001/42/ЕС)?

(Партньорът по изпълнението ще разчита на лична декларация от организатора на проекта)

A.2.	Прилагане на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета („Директивата за ОВОС“), заедно с нейните изменения

A.2.1.

Операцията изброена ли е в приложенията към Директивата за ОВОС?

—	приложение I към Директивата за ОВОС (преминете към въпрос А.2.2)

—	приложение II към Директивата за ОВОС (преминете към въпрос А.2.3)

—	нито едно от двете приложения (преминете към въпрос А.2.4)

(Следва да се представи кратка обосновка за причините, поради които се смята, че операцията не е включена в някое от приложенията)

А.2.2.

Когато е обхваната от приложение I към Директивата за ОВОС, включете доклада за ОВОС, нетехническото обобщение и решението на компетентния орган за приключване на процеса по ОВОС (2) и използвайте карето по-долу за допълнителна информация и пояснения:

1)	Докладът за ОВОС изготвен ли е в съответствие с член 5, параграф 1 от Директивата за ОВОС и с приложение IV към нея?

2)	Проведени ли са консултации с органи по опазване на околната среда, органи с регионални и местни компетенции, засегнати от проекта, с обществеността и, ако е приложимо, консултации с други държави членки в съответствие с членове 6 и 7 от Директивата за ОВОС?

3)	Решението на компетентния орган (ако вече е прието) предоставено ли е на разположение на обществеността?

A.2.3.

Когато е обхваната от приложение II към Директивата за ОВОС:

1)	Ако е извършена ОВОС, моля, приложете необходимите документи, изброени в точка А.2.2

2)	Ако не е извършена ОВОС, моля, включете преценката, която се изисква по член 4, параграф 5, буква б) (3) от Директивата за ОВОС (често наричано „решение за скрининг“), и потвърдете, че е предоставена на разположение на обществеността и че са взети предвид критериите в приложение III.

3)	Ако не е била направена преценка, моля, посочете праговете или използваните критерии съгласно националното законодателство и член 4, параграф 2, буква б) от Директивата за ОВОС.

A.2.4.

Когато операцията не е обхваната от приложенията към Директивата за ОВОС, моля, представете разрешителното за строеж (или друго съответно разрешително за одобрение), ако има такова.

A.3.	Прилагане на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1) (Директивата за местообитанията и Директивата за птиците); оценка на въздействието върху защитени зони по „Натура 2000“

A.3.1.

Операцията преминала ли е проверка в съответствие с изискванията на член 6, параграф 3 (4) от Директивата за местообитанията?

А.3.2

Ако отговорът на въпрос А.3.1 е „да“, моля, представете следното:

1)	проверката, извършена в съответствие с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията;

2)	копие от стандартния формуляр за уведомяване „Информация до Европейската комисия в съответствие с член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията“, изпратен до Комисията (ГД „Околна среда“), ако е приложимо, и/или;

становище на Комисията в съответствие с член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията за проекти, които имат значително въздействие върху приоритетните местообитания и/или видове и са обосновани с наложителни причини от приоритетен обществен интерес, различни от здравето на човека и обществената безопасност, или с благоприятни въздействия от първостепенно значение за околната среда.

А.3.3

Ако отговорът на въпрос А.3.1 е „не“, моля, представете следното:

1)	обосновката защо не е преценено като необходимо да се извърши проверка (като част от решенията за ОВОС или в самостоятелен документ);

2)	карта (в мащаб 1:100 000 или възможно най-близкия възможен мащаб), в която се посочват местоположението на операцията и засегнатите защитени зони по „Натура 2 000 “.

A.4.	Прилагане на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета („Рамковата директива за водите“); оценка на въздействието върху водните обекти

A.4.1

Операцията ще влоши ли състоянието на воден обект или ще доведе ли до невъзможност за постигане на добро състояние/потенциал на водите?

1)	Ако отговорът на въпрос A.4.1. е „да“, (5) моля, представете оценката и подробно обяснение как всички условия по член 4, параграф 7 от Рамковата директива за водите са били/ще бъдат изпълнени.

Ако отговорът на въпрос A.4.1. е „не“, моля, представете обосновка защо не е необходимо да се използват изключенията по член 4, параграф 7 (например показано е, че всички потенциални въздействия от операцията са временни или незначителни от гледна точка на Рамковата директива за водите спрямо мащаба на водния обект и не са установени възможни ефекти от комбинирането на взаимодействията или остатъчно въздействие върху водния обект, ако бъдат приложени определените мерки за смекчаване, и др.)

A.5.	Ако е приложимо, информация за съответствието с други директиви в областта на околната среда

A.5.1

Прилагане на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета („Директивата относно емисиите от промишлеността“) —

Моля, пояснете по какъв начин проектът съответства на изискванията на Директива 2010/75/ЕС, по-специално на прилагането на най-добрите налични техники (НДНТ), и където е приложимо, на праговите стойности на емисиите, определени в тази директива.

А.5.2

Други директиви в областта на околната среда, които са от значение (моля обяснете по-долу)

Измерение, свързано с околната среда — скрининг и проверка на устойчивостта за елементите на околната среда — контролен списък 1 (глава 2)

Контролен списък за установяване на потенциално значими отрицателни въздействия върху въздуха

СКРИНИНГ

ПРОВЕРКА НА УСТОЙЧИВОСТТА

Въпрос

Да/Не/Кратко описание (6)

[1]

Каква е значимостта на въздействието

[2] (7)

Каква е вероятността от въздействието

[3] (8)

Какво е равнището на риска от въздействието

[4] (9)

Предложено (допълнително) смекчаване

[5]

Равнище на остатъчен риск след (допълнително) смекчаване

[6]

1)	Проектът/операцията ще включва ли действия, които ще повлияят на качеството на въздуха, например поради прахови емисии, енергопотребление, емисии от производствени процеси или значителни промени в различните видове транспорт или инфраструктура?

2)	Проектът/операцията намира ли се в зона за качество на въздуха, която не отговаря на целите, заложени в регионалния/националния план за качество на въздуха? Емисиите от проекта свързани ли са със същите тези цели?

Има ли други фактори, които следва да бъдат взети предвид, например последващо развитие, което би могло да доведе до въздействия върху качеството на въздуха или до възможност за кумулативни въздействия заедно с други съществуващи или планирани дейности в района (например чрез увеличаване на друга промишлена производствена дейност като част от създаването на производствен клъстер)?

4)	Ще се изискват ли други дейности вследствие на проекта, които биха могли да доведат до увеличение на атмосферните емисии?

Контролен списък за установяване на потенциално значими отрицателни въздействия върху водната среда

СКРИНИНГ

ПРОВЕРКА НА УСТОЙЧИВОСТТА

Въпрос

Да/Не/Кратко описание

[1]

Каква е значимостта на въздействието

[2]

Каква е вероятността от въздействието

[3]

Какво е равнището на риска от въздействието

[4]

Предложено (допълнително) смекчаване

[5]

Равнище на остатъчен риск след (допълнително) смекчаване

[6]

1)	Проектът ще включва ли дейности, които ще засегнат (временно или постоянно) повърхностни, подземни или морски води?

2)	Проектът ще доведе ли до рискове от замърсяване на водната среда в резултат на изхвърлянето на замърсители в повърхностните, подземните, крайбрежните или морските води? Или ще доведе ли той до значително изхвърляне на замърсители в пречиствателни станции на отпадъчни води?

Проектът ще включва ли използването, съхранението, транспортирането, обработването или производството на вещества/смеси (включително биоциди и пестициди), които могат да бъдат вредни за водната среда? Когато отговаряте на този въпрос, моля да вземете предвид тяхната класификация на опасност, както и други класификации по REACH (например вещества, пораждащи сериозно безпокойство (SVHC) поради устойчиви, биоакумулиращи и токсични (PBT)/много устойчиви и много биоакумулиращи (vPvB) вещества или свойства, които предизвикват нарушение на функциите на ендокринната система)

Има ли други фактори, които следва да бъдат взети предвид, например последващо развитие, което би могло да доведе до въздействия върху качеството на водите или до потенциал за кумулативни въздействия заедно с други съществуващи или планирани дейности в местността/района (например чрез увеличаване на друга промишлена производствена дейност като част от създаването на производствен клъстер)?

5)	Има ли зони във или около района, които вече са изложени на замърсяване или на щети върху околната среда, например при които са превишени съществуващите правни екологични стандарти и които биха могли да бъдат засегнати от проекта?

6)	Местоположението на проекта податливо ли е на ерозия, наводнения или суша, което би могло да окаже въздействие върху водната среда?

Контролен списък за установяване на потенциално значими отрицателни въздействия върху земята и почвата

СКРИНИНГ

ПРОВЕРКА НА УСТОЙЧИВОСТТА

Въпрос

Да/Не/Кратко описание

[1]

Каква е значимостта на въздействието

[2]

Каква е вероятността от въздействието

[3]

Какво е равнището на риска от въздействието

[4]

Предложено (допълнително) смекчаване

[5]

Равнище на остатъчен риск след (допълнително) смекчаване

[6]

1)	Проектът/операцията ще включва ли действия, които могат да доведат до ерозия?

Това може да е резултат от:

—	обработка на почвата, например разораване на склонове

—	премахване на растителна почвена покривка и/или живи плетове

—	неподходящо използване на тежки машини

2)	Проектът/операцията ще включва ли действия, които могат да доведат до ерозия?

Това може да е резултат от:

—	преобразуване от един тип селскостопанско земеползване в друг

—	пресушаване на влажни зони

—	обезлесяване

3)	Проектът/операцията ще включва ли действия, които могат да доведат до уплътняване?

Това може да е резултат от:

—	неподходящо използване на тежки машини

—	висока гъстота на селскостопанските животни

—	мащабни строителни работи

4)	Проектът/операцията ще включва ли действия, които могат да доведат до засоляване?

Това може да е резултат от:

—	неефективни технологии за напояване

—	неподходящо отводняване

—	свръхексплоатация на подземните води

5)	Проектът/операцията ще включва ли действия, които могат да доведат до свлачища?

Това може да е резултат от:

—	нарушаване на топографията вследствие на строителни работи

—	промени в земеползването, например обезлесяване

—	добив на материали

6)	Проектът/операцията ще включва ли действия, които могат да доведат до замърсяване на почвата?

Това може да е резултат от:

—	промишлени инсталации

—	минни съоръжения

—	съхранение на химикали

—	отлагане в атмосферата на опасни химикали

7)	Проектът/операцията ще включва ли действия, които могат да доведат до запечатване?

Това може да е резултат от:

—	стихийна урбанизация

—	увеличен транспорт

8)	Има ли зони или елементи с историческо или културно значение във или около мястото, които биха могли да бъдат засегнати от проекта?

9)	Проектът засяга ли използването от общностите на природни ресурси или достъпа им до тях?

10)

Има ли други фактори, които следва да бъдат взети предвид, например последващо развитие, което би могло да доведе до въздействия върху усвояването на земята и до потенциал за кумулативни въздействия с други съществуващи или планирани дейности в местността/района (например чрез увеличаване на друга промишлена производствена дейност като част от създаването на производствен клъстер)?

11)	Ще се изискват ли други дейности вследствие на проекта, които биха могли да доведат до използване на земята и почвата?

Контролен списък за установяване на потенциално значими отрицателни въздействия върху биологичното разнообразие

СКРИНИНГ

ПРОВЕРКА НА УСТОЙЧИВОСТТА

Въпрос

Да/Не/Кратко описание

[1]

Каква е значимостта на въздействието

[2]

Каква е вероятността от въздействието

[3]

Какво е равнището на риска от въздействието

[4]

Предложено (допълнително) смекчаване

[5]

Равнище на остатъчен риск след (допълнително) смекчаване

[6]

1)	Има ли защитени зони или територии които биха могли да бъдат засегнати от проекта?

2)	Строителството или извеждането от експлоатация на проекта включва ли действия, които ще окажат временни въздействия върху защитена зона/територия или върху естествена екосистема?

3)	Строителството на проекта или извеждането му от експлоатация включва ли дейности, които ще окажат въздействия върху защитени зони/територии или значими обекти на местно равнище, или върху естествена екосистема?

4)	Може ли през фазата на експлоатация самият проект да има въздействие върху защитена зона/територия или значим обект на местно равнище, или върху естествена екосистема?

5)	Проектът ще доведе ли до рискове от замърсяване на защитени зони/територии или естествена екосистема?

6)	Проектът ще включва ли използването, съхранението, транспортирането, обработването или производството на вещества/смеси (включително биоциди и пестициди), които може да са вредни за флората и фауната?

7)	Има ли други територии във или около местоположението, които са важни или чувствителни по екологични причини и които биха могли да бъдат засегнати от проекта, включително наличието на застрашени видове?

8)	Има ли местообитания или естествени екосистеми, които са важни (например за гнездене) или чувствителни, които не са защитени, но биха могли да бъдат засегнати от проекта?

9)	Има ли други фактори, които следва да бъдат взети предвид, например последващо развитие, което би могло да доведе до въздействия върху заобикалящото биологично разнообразие?

10)

Има ли защитени зони/територии или значими местообитания на местно равнище, или естествена екосистема във или около местоположението, които вече са изложени на замърсяване или щети върху околната среда, например при които са превишени съществуващите правни екологични стандарти, които биха могли да бъдат засегнати от проекта?

Контролен списък за установяване на потенциално значими отрицателни въздействия върху шума

СКРИНИНГ

ПРОВЕРКА НА УСТОЙЧИВОСТТА

Въпрос

Да/Не/Кратко описание

[1]

Каква е значимостта на въздействието

[2]

Каква е вероятността от въздействието

[3]

Какво е равнището на риска от въздействието

[4]

Предложено (допълнително) смекчаване

[5]

Равнище на остатъчен риск след (допълнително) смекчаване

[6]

1)	Проектът/операцията ще включва ли действия, които могат да доведат до равнища на шум и вибрации над равнищата, предизвикващи дискомфорт или отрицателни здравни последици? Следва да се вземе предвид въздействието както през деня, така и през нощта.

2)	Ще се намира ли проектът в урбанизиран или в жилищен район и ще доведе ли до значително повишаване на равнищата на дневния и нощния шум по време на експлоатацията му?

3)	Ако проектът включва промени в транспортната инфраструктура или подвижния железопътен състав, шумът и вибрациите взети ли са предвид при замисъла на проекта или проектирането на оборудването?

4)	Има ли транспортни маршрути във или около местоположението, за които са характерни натоварен трафик и задръствания или които причиняват проблеми с шума в околната среда, и които биха могли да бъдат засегнати от проекта?

Има ли други фактори, които следва да бъдат взети предвид, например последващо развитие, което би могло да доведе до потенциал за кумулативни въздействия заедно с други съществуващи или планирани дейности в местността/района (например чрез увеличаване на трафика или друга промишлена производствена дейност като част от създаването на производствен клъстер)?

Има ли територии във или около местоположението, в които се намират обекти с чувствително земеползване, като болници, училища, обекти за поклонение, съоръжения на общността, които биха могли да бъдат засегнати от проекта?

Има ли територии във или около местоположението, които вече са изложени на прекомерен шум или вибрации, където например не се постигат съществуващи цели на ЕС, и които биха могли да бъдат засегнати от проекта?

Контролен списък за установяване на потенциално значими отрицателни въздействия върху миризмите

СКРИНИНГ

ПРОВЕРКА НА УСТОЙЧИВОСТТА

Въпрос

Да/Не/Кратко описание

[1]

Каква е значимостта на въздействието

[2]

Каква е вероятността от въздействието

[3]

Какво е равнището на риска от въздействието

[4]

Предложено (допълнително) смекчаване

[5]

Равнище на остатъчен риск след (допълнително) смекчаване

[6]

1)	Експлоатацията на проекта ще доведе ли до интензивни емисии на миризми?

2)	Има ли потенциал миризмите да са от такова естество и интензивност, че да причинят дискомфорт или отрицателни здравни последици?

3)	Обектът ще бъде ли разположен в район, където предвид посоката на ветровете и др. жителите и други уязвими групи от населението може да бъдат засегнати?

4)	Има ли други фактори, които следва да бъдат взети предвид, например последващо развитие, което би могло да доведе до потенциал за кумулативни въздействия заедно с други съществуващи или планирани дейности в местността/района (например чрез увеличаване на дейността като част от клъстер)?

Измерение, свързано с околната среда — положителна програма — контролен списък 2 (глава 2)

Положителна програма — качество на въздуха

Въпрос

Да/Не/Кратко описание

Има ли вероятност това да доведе до значително положително въздействие?

Да/Не —защо

Доброволен ангажимент за включване на допълнителни мерки за подобряване на екологичните показатели на операцията

Проектът ще доведе ли до подобрения на енергийната ефективност? Това може да е в резултат на:

—	намалена енергийна интензивност на производствените дейности

—	намалена енергийна интензивност на транспортните нужди

—	намален транспорт/енергопотребление

—

и др.

2)	Проектът ще доведе ли до използване на възобновяеми енергийни източници?

3)	Проектът ще включва ли улавянето на енергия в отпадъчни материали?

4)	Проектът ще повиши ли потенциала за повторно използване или рециклиране на крайни продукти, с което ще се намали енергопотреблението, свързано с производството на първични материали?

5)	Подбрани ли са производствени технологии, които ще намалят потенциала за емисии във въздуха при източника?

6)	Производствените технологии подбрани ли са в съответствие с Директивата за екопроектирането и регламентите относно енергийното етикетиране?

7)	Производствените технологии и химическите суровини подбрани ли са така, че да се намали до минимум използването на опасни вещества, които ще бъдат изпуснати във въздуха под формата на отпадъчни газове или чрез емисии от процеси?

8)	Предприети ли са други действия като част от замисъла на проекта за намаляване на емисиите във въздуха?

9)	Има ли други аспекти, които демонстрират добра екологична практика по отношение на експлоатацията и изпълнението на проекта? Например повишаване на осведомеността на гражданите и други предприятия, възползване от възможност в разрастващ се екологичен сектор и т.н.

Положителна програма — водна среда

Въпрос

Да/Не/Кратко описание

Има ли вероятност това да доведе до значително положително въздействие?

Да/Не — защо

Проектът ще доведе ли до подобрения на водната ефективност? Те може да са в резултат на:

—	промени в производствените технологии към по-ефикасни технологии

—	въвеждане на други мерки за икономии на вода

—	повишено повторно използване или рециклиране на водни ресурси?

2)	Проектът ще доведе ли до намаляване на водочерпенето от водната среда в райони, които страдат от свръхводочерпене (сезонно или годишно)? Например изграждане на резервоар за зимно съхранение.

3)	Проектът ще доведе ли до намаляване на заустванията във водната среда, чрез канализация или пряко?

4)	Проектът ще повиши ли възможността за повторно използване или рециклиране на крайни продукти и ще се намали ли по този начин търсенето на първични суровини с висока водна интензивност?

5)	Производствените технологии и химическите суровини подбрани ли са така, че да се намали до минимум възможността за изпускане на опасни вещества във водната среда?

6)	Предприети ли са други действия като част от замисъла на проекта за намаляване на въздействията върху водната среда?

7)	Има ли други аспекти, които демонстрират добра екологична практика по отношение на експлоатацията и изпълнението на проекта? Например повишаване на осведомеността на гражданите и други предприятия, възползване от възможност в разрастващ се екологичен сектор?

Положителна програма — земя/почва

Въпрос

Да/Не/Кратко описание

Има ли вероятност това да доведе до значително положително въздействие?

Да/Не — защо

Проектът ще допринесе ли за спиране на ерозията? Това може да е в резултат на:

—	повторно залесяване

2)	Проектът ще подобри ли качеството и количеството на органичните вещества в почвата?

3)	Проектът ще намали ли/ще спре ли засоляването?

4)	Проектът ще намали ли хидрогеоложкия риск?

5)	Проектът ще допринесе ли за възстановяване на замърсени зони?

6)	Проектът ще възстанови ли промишлени/градски зони в природни зони?

7)	Проектът ще обогати ли биологичното разнообразие?

8)	Проектът ще допринесе ли за високата пейзажна или живописна стойност във или около своето местоположение?

9)	Проектът ще създаде ли/ще защити ли маршрути и съоръжения във или около местоположението, които се използват от обществеността за отдих?

10)	Проектът ще защити ли зони или елементи с историческо или културно значение във или около своето местоположение?

11)	Проектът ще подобри ли качеството/ще повиши ли количеството на ограничените ресурси, например подземни води, повърхностни води, горско стопанство, земеделие, рибарство?

12)	Проектът ще подобри ли качеството на въздуха или ще допринесе ли за спазване на националните тавани за емисиите на замърсители на въздуха?

Положителна програма — биологично разнообразие

Въпрос

Да/Не/Кратко описание

Има ли вероятност това да доведе до значително положително въздействие?

Да/Не — защо

Проектът ще доведе ли до физически промени в местността, които:

—	ще спомогнат за контрола или отстраняването на чужди видове?

—	ще спомогнат за опазването на местните видове или за генетичното разнообразие?

—	ще спомогнат за опазването на зони с богато биологично разнообразие и/или на защитени зони, и/или на диви местни видове, по-конкретно на защитени и/или застрашени видове?

—	ще спомогнат за създаването на защитени зони?

—	ще спомогнат за възстановяването на естествени екосистеми?

2)	Проектът ще доведе ли до нови процеси/системи, чрез които да се намали или избегне използването на опасни или токсични за околната среда (флора, фауна) вещества или материали?

3)	Проектът ще доведе ли до намаляване на генерираните количества твърди отпадъци? Или до подобрено качество на отпадъците, които се прилагат върху земята (например утайки от отпадъчни води)?

4)	Проектът ще намали ли риска от замърсяване на защитени зони или територии, богати на биологично разнообразие, или на естествена екосистема?

5)	Предприети ли са други действия като част от замисъла на проекта за ограничаване на въздействията върху биологичното разнообразие?

6)	Проектът включва ли в своя замисъл основани на природата решения (например зелени покриви, зелени стени и др.)?

7)	Има ли други аспекти, които демонстрират добра екологична практика по отношение на експлоатацията и изпълнението на проекта? Например повишаване на осведомеността на гражданите и други предприятия, възползване от възможност в разрастващ се екологичен сектор?

Положителна програма — свързана с намаляване на шум, вибрации и миризми

Въпрос

Да/Не/Кратко описание

Има ли вероятност това да доведе до значително положително въздействие?

Да/Не — защо

Въпроси за установяване на положителни въздействия по отношение на намаляването на шума или вибрациите

Проектът ще доведе ли до намаляване на въздействията, свързани с шума и/или вибрациите? Това може да е в резултат на:

—	конкретни мерки за намаляване на шума и вибрациите

—	непряко намаляване на дневния и нощния шум поради промени в дейностите

—	подобрения в инфраструктурата, водещи до намаляване на въздействията, свързаните с вибрации.

2)	Проектът ще доведе ли до преместването на генериращи шум дейности от жилищен район или от местоположение, около което живее уязвимо население, например болница?

3)	Проектът ще включва ли конкретни мерки за намаляване на шума или вибрациите?

4)	Подбрани ли са такива производствени технологии, които ще намалят потенциала за въздействия при източника?

5)	Предприети ли са други действия като част от местоположението или замисъла на проекта за ограничаване на въздействията?

Въпроси за установяване на положителни въздействия по отношение на намаляването на миризмите

Проектът ще доведе ли до намаляване на емисиите на миризми чрез монтирането на нова инсталация? Ако отговорът е „да“, това би ли засегнало естеството, честотата, продължителността и др. на миризмата?

Проектът ще доведе ли до преместването на дейности, които отделят миризми, от местоположение, около което живее многобройно, чувствително и/или уязвимо население?

Проектът ще включва ли конкретни мерки за намаляване на шума или вибрациите?

Подбрани ли са такива производствени технологии, които ще намалят потенциала за въздействия при източника?

Предприети ли са други действия като част от местоположението и/или замисъла на проекта за ограничаване на въздействията, например използване на локални вентилационни системи заедно с методи за обработка на отработилите газове?

Контролни списъци за проверка — социално измерение (глава 2)

Социално измерение — контролен списък за скрининг

При извършването на скрининг на социалните измерения на проекта на партньорите по изпълнението се препоръчва да използват следния контролен списък като насока. Контролният списък е предназначен за установяване на възможни отрицателни въздействия въз основа на седемте социални аспекта, определени в насоките.

Въз основа на насоките, изложени в раздел 2.4.3, относно социалния скрининг на операциите, и на предложените по-долу въпроси за скрининг партньорите по изпълнението следва да посочат значението на определени социални въздействия и рискове в колоните „Да“ и „Не“ по-долу. В случай че отговорът на някои въпроси е „да“, на партньорите по изпълнението се препоръчва да направят справка с таблицата за категоризиране на социалните рискове в точка 2.4.4 относно категориите социални рискове, за да определят равнището на риска и да го класифицират като „малък“, „среден“ или „висок“. В случай че един или повече социални аспекти се преценят като носещи среден или висок риск, партньорът по изпълнението следва да премине към етапа на проверка на устойчивостта.

Социални аспекти/въздействия

Да

Не

Информация няма данни

Равнище на риска (висок/среден/малък) Кратко описание

Условия на заетост и труд

—	Има ли видими възможни проблеми от гледна точка на съответствието с приложимото законодателство на ЕС и с националното законодателство съгласно рамката на правното съответствие, например във връзка с отношенията със служителите и възнагражденията на персонала?

—	Проектът носи ли рискове от използване на детски труд, принудителен труд, дискриминация и/или ограничения на свободата на сдружаване или други рискове от нарушения на основните трудови права поради условията в съответната държава, сектор, организатор, изпълнител или верига на доставки (10)?

—	В случай на установени свързани с труда рискове организаторът на проекта има ли подходящ управленски капацитет с оглед на работната сила и мащаба на проекта и който е в съответствие с националното законодателство?

Професионално и обществено здраве, безопасност и сигурност

—	Има ли вероятност проектът да окаже значително въздействие (пряко/непряко) върху професионалното здраве, безопасността и сигурността?

—	Има ли вероятност проектът да окаже значително въздействие (пряко/непряко) върху здравето, безопасността и сигурността на общността и общественото здраве, безопасност и сигурност?

—	В случай на установени въздействия организаторът на проекта има ли подходящ управленски капацитет с оглед на професионалното здраве, безопасността и/или сигурността, който е пропорционален на вероятните въздействия на проекта?

Закрила и приобщаване на уязвими лица и/или групи

—

Има ли вероятност проектът да окаже отрицателни въздействия върху уязвими лица и/или групи, включително върху хора с увреждания? (например задълбочаване на неравенствата чрез въздействия върху приемливостта от гледна точка на цената, достъпността и качеството на услугите и жилищата, включително енергия, образование и здравеопазване)

—	Проектът съдържа ли елементи, които биха могли да премахнат пречките пред достъпа до услуги за хората с увреждания? Ако отговорът е „да“, организаторът има ли капацитет за тяхното прилагане?

—	Проектът осигурява ли достъпност до резултата от проекта за хората с увреждания?

—	Има ли вероятност проектът да окаже въздействия върху група от коренното население (например въздействия върху тяхната земя, жилища, поминък или културно наследство)?

—	В случай на установени въздействия организаторът на проекта има ли подходящ капацитет за отстраняването им?

Равенство между половете

—	Проектът отчита ли перспективата на равенството между половете в своя замисъл, изпълнение, управление и оценка, включително категоризирани по пол данни?

—	Има ли вероятност проектът да окаже значителни въздействия, които се очаква да засегнат по непропорционален начин жените и момичетата?

—	Проектът крие ли специфични рискове, свързани с равенството между половете или с основани на пола дискриминационни социални норми?

—	Има ли вероятност проектът да крие значителни рискове, свързани с дискриминация, основана на пола, и/или насилие и тормоз, основани на пола (включително например предишни жалби, свързани с тези аспекти, отрицателно отразяване на проекта и/или на организатора на проекта в медиите/от НПО)?

—	В случай на установени рискове организаторът на проекта има ли капацитет за смекчаване на тези рискове?

—	Организаторът на проекта има ли капацитет да осигури равен достъп до породените от проекта ползи за мъжете и жените (с изключение на проекти, които са насочени специално към жени)?

Защита на културното наследство

—

Има ли вероятност проектът да окаже отрицателно въздействие върху невъзпроизводима културна ценност (например археологически, исторически или религиозни обекти), обекти с уникални природни ценности или нематериално културно наследство (например социални практики, ритуали и празнични събития)? Ако отговорът е „да“, има ли становище на компетентния орган, отговарящ за културното наследство?

—	Ако са установени рискове, проектът има ли капацитет за управление на установените въздействия върху културното наследство?

Придобиване и отчуждаване на земя и промяна на земеползването

—	Проектът ще изисква ли придобиване и отчуждаване на земя и промяна на земеползването?

—	Има ли вероятност проектът да изисква разселване на неформални собственици или ползватели на земя или по друг начин да ограничи или спре достъпа им до земеползване?

Участие на заинтересованите страни

—	Има ли вероятност проектът да е свързан със съществени рискове за репутацията, съпротива от страна на местните общности или наследени проблеми (например текущо или очаквано съдебно дело, разследване, жалба(и), протести и/или контрол от организации на гражданското общество)?

—	Организаторът на проекта има ли капацитет да осигури подходящо участие на заинтересованите страни в зависимост от необходимостта и/или да подкрепи компетентните органи в осъществяването на процеса на участие на обществеността?

Други важни аспекти

—	Задоволителни ли са общият капацитет и резултати на организатора в областта на околната среда и социалната сфера за адекватно управление на екологичните и социалните проблеми?

—	Организаторът въвел ли е подходяща и ефективна система за управление?

—	(Сходен) проект или организатор на проект в миналото бил ли е предмет на жалби или отрицателно отразяване в медиите/от страна на НПО във връзка с един или повече социални аспекти? Ако отговорът е „да“, обяснете причината и начина, по който са били преодолени (смекчаване/компенсация/друго).

Социално измерение — контролен списък за положителна програма (глава 2)

Партньорите по изпълнението и, когато е целесъобразно, финансовите посредници се насърчават да установяват и използват системно контролния списък за положителна програма по-долу за всеки проект, който пряко или непряко включва следното:

—

инвестиции в икономическа дейност, която допринася за постигане на социална цел, и по-специално инвестиция, която допринася за подкрепа на уязвими лица или групи и за преодоляване на неравенството или която насърчава равенството между половете и овластяването на жените, социалното сближаване, социалната интеграция и трудовите правоотношения, или

—	инвестиции в човешки капитал или в групи или общности в неравностойно икономическо и социално положение.

Целта за положителното социално въздействие изисква:

постигането на измеримо положително социално въздействие, заедно с други инвестиционни цели, да е изрично посочено в инвестиционното предложение или в други съответни документи, включително например корпоративен ангажимент за придържане към принципите на устойчивото финансиране и изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР); и

инвестиционният работен план или друг подходящ документ, изработен за целта:

а.	да определя предварително целите за социално въздействие, за чието постигане ще допринесе проектът или сделката; както и

б.	да предвижда адекватно последващо докладване за представяне на постигнатите резултати.

Операцията ще получи допълнителни точки в набора от показатели по InvestEU, ако обхваща по положителен начин един или повече от аспектите, посочени по-долу в таблицата. Представената в таблицата категоризация е само ориентировъчна и ще трябва да бъде проверена спрямо окончателната версия на набора от параметри по InvestEU.

Задоволително

Добро

Много добро

Отлично

Равенство между половете и икономическо овластяване на жените

От проекта на произтичат преки, конкретни или значими положителни въздействия върху равенството между половете.

Пример : подкрепа за съществуващо голямо предприятие, чиито политики за човешките ресурси съответстват на законодателството и чиито продукти са неутрални по отношение на половете — батерии.

Някои положителни въздействия върху жизнения стандарт на жените, например повишен достъп до социалните или икономическите ползи, породени от проекта.

Няма конкретни елементи за постигане на равенство между половете или по-добро удовлетворяване на нуждите на жените.

Пример : нова многопрофилна болница

Специфични характеристики на проекта за достигане до жени бенефициери/постигане на равенство между половете, приобщаващи политики за заетост, по-голямо ниво на сигурност и безопасност от това, което се изисква за постигане на съответствие, анализ на равенството между половете/планове за действие относно равенството между половете.

Пример : график на обществения транспорт въз основа на анализ на моделите на пътуване на жените и мъжете; осигуряване на работни места за жените като основен елемент от структурата на проекта и/или етапите на експлоатация.

Равенството между половете е основното планирано въздействие на операцията, като общата цел на проекта е да се повиши равенството между половете и/или да се намали установена разлика между тях.

Проектът/услугата:

—	са насочени към уникалните нужди на жените или момичетата;

—	разрешават проблем, който засяга по непропорционален начин жените и/или момичетата, и/или

—	значително намаляват бедността по отношение на липсата на време и тежката домакинска работа на жените;

основават се на контекстуален анализ на равенството между половете и включват показатели за резултатите от равенството между половете.

Пример : подкрепа за клиники по репродуктивно здраве; транспорт до райони, в които работят предимно жени; образование на момичетата; женско предприемачество.

Социално приобщаване

От проекта не произтичат преки, конкретни или значими положителни въздействия върху социалното приобщаване. Няма отношение и няма въведени конкретни мерки за повишаване на равенството, приобщаването, достъпността или приемливостта от гледна точка на цената в по-голяма степен от това, което се изисква, за да се постигне съответствие с националното законодателство.

Ползите от проекта са свързани с въздействие по отношение на достъпа и наличието на услуги или инфраструктури, които преди това не са били налични за бенефициерите на проекта.

Пример : болница, предлагаща лечение на приемлива цена, което преди това не е било налично; по-голямо наличие на социални услуги/учебни заведения/обществен транспорт/социални жилища на приемливи цени; предоставяне на достъп до информационни и комуникационни технологии на приемливи цени.

Проектът включва елементи за повишаване на социалното приобщаване и/или приобщаването към пазара на труда на конкретни групи или на достъпността в конкретни области, или за повишаване на жизнения стандарт на уязвими лица или население, включително хората с увреждания. Това може да включва осигуряване на достъп до безопасни, приобщаващи, ефикасни и устойчиви системи за мобилност и транспортни системи и инфраструктура; или насърчаване на качествено и достъпно образование и учене през целия живот по приобщаващ и справедлив начин.

Елементите може да включват характеристики на проекта и/или мерки за преодоляване на дискриминацията и предразсъдъците при предоставянето на услуги, и/или мерки за предоставяне на услугите на по-приемливи цени за социално-икономически групи в неравностойно положение, и/или за повишаване на достъпността на услугите за хората в по-необлагодетелствани райони.

Проектът осигурява достъп на хората с увреждания наравно с останалото население.

Пример : подкрепа за осигуряване на адекватни, безопасни социални жилища на приемлива цена, с условия за допустимост, насочени към конкретни уязвими групи; инфраструктура, предназначена за преодоляване на пречките пред достъпа на хората с увреждания; целенасочено създаване на работни места за младите хора.

Основната цел/предназначение на проекта е да се преодолеят конкретни и съществуващи неравенства, както географски, така и социални. Това може да включва целенасочени мерки за достигане до конкретни групи в по-голяма степен, като уязвими лица или групи, изложени на риск от социално изключване, като основни бенефициери на проекта, или насочени към конкретни географски области, подложени на натиск.

Пример : подкрепа за общини, приели голям брой бежанци; съживяване на бедни предградия; инвестиране в социални предприятия; подкрепа за интегрирани стратегии за жилищно настаняване, съпроводено с услуги за подкрепа, за преодоляване на социалното изключване.

Изграждане на устойчивост

Няма преки, конкретни или значими положителни въздействия върху целта никой да не бъде забравен/изграждането на устойчивост. Няма отношение и няма конкретни въведени мерки във връзка с действията в областта на климата и икономическата устойчивост.

Ползите от проекта са свързани с въздействие за осигуряване на достъп до услуги или инфраструктура, които преди това не са били на разположение за бенефициерите на проекта; няма конкретни планирани мерки, за да се гарантира, че никой няма да бъде забравен; няма акцент върху конкретни най-нуждаещи се географски райони или групи в съответната област.

Пример : достъп до възобновяема енергия, но без съобразяване на цените с нуждите и доходите.

Проектът включва елементи за повишаване на приобщаването на конкретни групи или на достъпността в конкретни области, или за повишаване на жизнения стандарт, капацитета за адаптация, насърчаване на достъпността до пълна и производителна заетост и достоен труд, включително за уязвими групи (в по-голяма степен от това, което се изисква, за да се постигне правно съответствие).

Елементите може да включват характеристики на проекта и/или конкретен анализ/регионално картографиране за насочване на замисъла на проекта и инвестиционния избор в рамките на бъдеща проверка на устойчивостта.

Пример: енергийна ефективност в социалните жилища за намаляване на разходите за енергия на икономически/социално маргинализирани потребители; енергийна ефективност в домовете за възрастни хора, болници, учебни сгради.

Основната цел/предназначението на проекта е:

—	възстановяване след природни бедствия;

—	адаптация на изменението на климата за най-уязвимите към последиците от изменението на климата хора;

—	икономическа устойчивост в райони, признати за подложени на натиск и уязвими на външни шокове;

—	градско благоустройство в райони с голям наплив на миграция от селата;

—	медицинска инфраструктура в отговор на пандемията.

Това може да включва целенасочени мерки за достигане до конкретни групи като основни бенефициери на проекта или до конкретни географски области, подложени на натиск.

Пример : инвестиции в биологично разнообразие и в природосъобразни предприятия от горския сектор, управлявани от жени; устойчиви на изменението на климата жилища и градска инфраструктура в бедни квартали и подобряване на основни услуги; устойчива на изменението на климата обществена инфраструктура в най-нуждаещите се общини, засегнати от природни бедствия, с цел изграждане на устойчивост по отношение на бъдещи шокове, например приток на бежанци.

(1) Съизмерими с границите на проекта, включително очакван жизнен цикъл на физическите активи.

(2) Това може да бъде извършено под формата на обосновано заключение (член 1, параграф 2, буква ж), точка iv от Директивата за ОВОС) или на разрешение за осъществяване (член 1, параграф 2, буква в) от Директивата за ОВОС).

(3) Член 4, параграф 4 за скрининг, извършен по силата на Директивата за ОВОС преди нейното изменение през 2014 г.

(4) Моля, обърнете внимание, че член 6, параграф 3 се прилага също така за специални защитени зони, класифицирани по член 4 от Директивата за птиците.

(5) Моля, обърнете внимание, че ако проектът/операцията не включва нова модификация на физическите характеристики на воден обект или промени в нивото на подземен воден обект, прилагането на член 4, параграф 7 от Рамковата директива за водите е ограничено до повърхностни водни обекти с отлично състояние и устойчиви човешки дейности. Извън гореизброените операции, операции, които влошават състоянието на воден обект (или възпрепятстват постигането на определената цел), ще се смятат за несъответстващи.

(6) За проекти, подлежащи на ОВОС или преминали скрининг без необходимост от ОВОС, утвърдителен или отрицателен отговор следва да се даде въз основа на въздействието след смекчаване (в резултат на вземане на решение, свързано с околната среда).

(7) Значимостта на въздействията (колона 2) следва да се оценява по следната скала: слаба—умерена—значителна/неблагоприятна.

(8) Вероятността от въздействието (колона 3) следва да се оценява по следната скала: малка (не е вероятно да настъпи); умерена (равни шансове да настъпи или не); голяма (вероятно е да настъпи).

(9) Равнището на риска (колона 4) за всяко въздействие ще се оценява чрез съчетаване на установената значимост на въздействието и на вероятността от него (вж. матрицата във фигура 8 на стр. 29).

(10) В т.ч. за проекти, които включват операции извън ЕС, също и поради международните вериги на доставки.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

Климат

Европейска комисия (публикуването предстои през 2021 г.), Известие на Комисията относно техническите насоки относно проверката на устойчивостта на инвестициите от гледна точка на климата за периода 2021—2027 г.

Неформални насоки за ръководителите на проекти — Осигуряване на устойчивост на климата за уязвимите инвестиции: https://climate-adapt.eea.europa.eu/metadata/guidances/non-paper-guidelines-for-project-managers-making-vulnerable-investments-climate-resilient/guidelines-for-project-managers.pdf

Работна група на европейските финансови институции за адаптиране към изменението на климата (EUFIWACC): https://www.eib.org/attachments/press/integrating-climate-change-adaptation-in-project-development.pdf

Рамка на международните финансови институции за хармонизиран подход към отчитането на емисиите на парникови газове

Методика на ЕИБ за изчисляване на въглеродния отпечатък: https://www.eib.org/attachments/strategies/eib_project_carbon_footprint_methodologies_en.pdf

Банкова пътна карта за климата на Групата на ЕИБ: https://www.eib.org/en/publications/the-eib-group-climate-bank-roadmap

Околна среда

Европейска комисия (публикуването предстои през 2021 г.), Документ за техническа подкрепа за проверка на устойчивостта на инвестициите, финансирани по програмата InvestEU, от гледна точка на околната среда

Уебсайт на ГД „Околна среда“ относно насоките за оценка на въздействието върху околната среда — https://ec.europa.eu/environment/eia/eia-support.htm

Уебсайт на ГД „Околна среда“ относно насоките за защитените зони по „Натура 2000“ — https://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/guidance_en.htm

Уебсайт на ГД „Околна среда“ относно насоките за Рамковата директива за водите — https://ec.europa.eu/environment/water/water-framework/facts_figures/guidance_docs_en.htm

Контролен списък на JASPERS по Рамковата директива за водите — http://www.jaspersnetwork.org/plugins/servlet/documentRepository/displayDocumentDetails?documentId=441

Справочни документи за най-добрите налични техники (BREF) и свързаните с най-добрите налични техники заключения, определени в Директива 2010/75/ЕС („Директива относно емисиите от промишлеността“) — https://eippcb.jrc.ec.europa.eu/reference

Околна среда и климат

Критерии за екомаркировка на ЕС — https://ec.europa.eu/environment/ecolabel/products-groups-and-criteria.html

Критерии на ЕС за екологосъобразни обществени поръчки — https://ec.europa.eu/environment/gpp/eu_gpp_criteria_en.htm

Справочни документи по сектори, приети съгласно член 46, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1221/2009 относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) — https://ec.europa.eu/environment/emas/emas_publications/sectoral_reference_documents_en.htm

Социална сфера

Европейска комисия (2021 г.), Програма InvestEU: насоки относно проверката на устойчивостта на операциите по инвестиране и финансиране в социален аспект

https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=8380&furtherPubs=yes

Икономическа оценка

Източници

Boardmand, A. E., Greenberg, D. H, Vining, A. R., and Weimer, D. L. (2018), Cost-Benefit Analysis, Concept and Practice, 5th Edition, Cambridge University Press (Анализ на разходите и ползите: концепция и практика)

CEDEX (2010), Economic evaluation of transport projects — Guidelines (Икономическа оценка на транспортни проекти — насоки), https://www.evaluaciondeproyectos.es/EnWeb/Results/Manual/PDF/EnManual.pdf

De Rus, G. (2010), Introduction to cost-benefit analysis: looking for reasonable shortcuts (Въведение в анализа на разходите и ползите: търсене на разумни кратки пътища). Edward Elgar Publishing

DG-MOVE. (2019), Handbook on the external costs of transport (Наръчник за оценка на външните разходи в сектора на транспорта), https://ec.europa.eu/transport/themes/sustainable/internalisation-transport-external-costs_en

Европейска банка за възстановяване и развитие (2019 г.), Methodology for the economic assessment of EBRD projects with high greenhouse gas emissions. Technical note. (Методика за икономическата оценка на проекти на ЕБВР с големи емисии на парникови газове. Техническа бележка), https://www.ebrd.com/news/publications/institutional-documents/methodology-for-the-economic-assessment-of-ebrd-projects-with-high-greenhouse-gasemissions.html

Европейска комисия (2014 г.), Ръководство за анализ на разходите и ползите на инвестиционните проекти, https://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/studies/pdf/cba_guide.pdf

Европейска комисия (публикуването предстои през 2021 г.), Наръчник за икономическа оценка

Европейска инвестиционна банка (2013 г.), Икономическата оценка на инвестиционни проекти в ЕИБ, https://www.eib.org/attachments/thematic/economic_appraisal_of_investment_projects_en.pdf

Florio, M. (2014), Applied welfare economics: Cost-benefit analysis of projects and policies (Приложна икономика на благосъстоянието: анализ на разходите и ползите на проекти и политики). Routledge.

Laird, J. J., & Venables, A. J. (2017), Transport investment and economic performance: A framework for project appraisal (Инвестиции в транспорта и икономически показатели: рамка за оценка на проекти). Transport Policy, 56, 1-11.

Markandya, A. (2016), Cost benefit analysis and the environment: How to best cover impacts on biodiversity and ecosystem services (Анализ на разходите и ползите и околната среда: как най-добре да се обхванат въздействията върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги), OECD Environment Working Papers, № 101, OECD Publishing, Paris, https://www.oecd-ilibrary.org/docserver/5jm2f6w8b25l-en.pdf?expires=1604056519&id=id&accname=guest&checksum=41F76E5FE73B4454CBB4C8ACED91173A

Скандинавска инвестиционна банка (2012 г.), Sustainability Policy and Guidelines (Политика и насоки относно устойчивостта), https://www.nib.int/filebank/a/1332328414/506da9436eb1c0d4ec17b8b5a929d820/56-Sustainability_Policy_Guidelines-2012.pdf

ОИСР (2018 г.), Cost-Benefit Analysis and the Environment: Further Developments and Policy Use (Анализ на разходите и ползите и околната среда: допълнителни мерки и приложения на политиката), OECD Publishing, Paris, https://www.oecd-ilibrary.org/docserver/9789264085169-en.pdf?expires=1604056484&id=id&accname=ocid194786&checksum=3E0F811740359FD0A586F82414D62EBD

Изграждане на капацитет

Форум на ГД „Регионална и селищна политика“ и JASPERS за АРП на транспортните сектори (2015 г.)

Форум на ГД „Регионална и селищна политика“ и JASPERS за АРП на инфраструктурата за научноизследователска, развойна и иновационната дейност (2016 г.)

Форум на ГД „Регионална и селищна политика“ и JASPERS за АРП на секторите, свързани с околната среда (2017 г.)

Форум на ГД „Регионална и селищна политика“ и JASPERS за АРП на енергийния сектор (2018 г.)

Форум на ГД „Регионална и селищна политика“ и JASPERS за АРП на широколентовия сектор (2019 г.)

Допълнителни ресурси

1. Насоки на групата на Световната банка относно околната среда, здравето и безопасността

https://www.ifc.org/wps/wcm/connect/topics_ext_content/ifc_external_corporate_site/sustainability-at-ifc/policies-standards/ehs-guidelines/ehsguidelines

Общи насоки за околната среда, здравето и безопасността — https://www.ifc.org/wps/wcm/connect/29f5137d-6e17-4660-b1f9-02bf561935e5/Final%2B-%2BGeneral%2BEHS%2BGuidelines.pdf?MOD=AJPERES&CVID=jOWim3p

В Общите насоки за околната среда, здравето и безопасността се съдържа информация относно:

—	околната среда;

—	професионално здраве и безопасността;

—	здравето и безопасността в общността;

—	строителството и извеждането от експлоатация;

—	препратки и допълнителни източници.

Насоки относно промишлените сектори:

https://www.ifc.org/wps/wcm/connect/topics_ext_content/ifc_external_corporate_site/sustainability-at-ifc/policies-standards/ehs-guidelines/ehsguidelines

https://www.ifc.org/wps/wcm/connect/topics_ext_content/ifc_external_corporate_site/sustainability-at-ifc/publications/publications_gpn_ehshydropwer

2. Ресурси на ЕИБ

https://www.eib.org/en/publications/environmental-and-social-standards

https://www.eib.org/en/publications/guidance-note-on-indegenous-and-local-community

https://www.eib.org/en/publications/environmental-climate-and-social-guidelines-on-hydropower-development

https://www.eib.org/en/publications/the-eib-in-the-circular-economy-guide

https://www.eib.org/attachments/thematic/climate_solutions_en.pdf

https://www.eib.org/en/publications/guidance-note-on-biodiversity-and-ecosystems

https://www.eib.org/en/publications/the-eib-group-climate-bank-roadmap.htm

3. Ресурси на ЕБВР

https://www.ebrd.com/key-sustainability-downloads.html

https://www.ebrd.com/who-we-are/our-values/environmental-and-social-policy/implementation.html

4. Финансиране чрез посредник

https://www.ebrd.com/who-we-are/our-values/environmental-emanual-information.html

https://firstforsustainability.org/

5. Други полезни ресурси:

—	Насоки на Комисията относно включването на екосистемите и на техните услуги в процеса на вземане на решения

—

ОИСР изготви документ относно вредните за биологичното разнообразие субсидии, а в публикуван наскоро доклад на ОИСР до Г7 е представена по-обща информация за финансирането на биологичното разнообразие, като се съдържат оценки на вредните за биологичното разнообразие субсидии на глобално равнище и основни препоръки

—	Доклад на ОИСР от 2005 г. относно вредните за околната среда субсидии

—	Доклад на Франция относно вредните за биологичното разнообразие субсидии

—	Екваториални принципи: https://equator-principles.com/best-practice-resources/

—	Насоки на Програмата на ООН за околната среда относно банковото дело и устойчивостта: https://www.unepfi.org/wordpress/wp-content/uploads/2017/06/CONSOLIDATED-BANKING-GUIDE-MAY-17-WEB.pdf

—	Финансова инициатива на Програмата на ООН за околната среда — Принципи на отговорното банково дело, https://www.unepfi.org/banking/bankingprinciples/

—	https://www.unpri.org/pri/about-the-pri.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

Речник

Следните определения следва да се използват само в контекста на InvestEU и са представени за яснота и по-лесно ползване. Те не заместват официалните определения. Някои от определенията са взети от Насоките относно проверката на устойчивостта на инфраструктурата от гледна точка на климата за периода 2021—2027 г. и са почерпени от Речника на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИМ) (1) или от други посочени източници:

Адаптация: в човешките системи това е процесът на приспособяване към действителния или очаквания климат и неговите въздействия с цел да се смекчат вредите или да се използват полезните възможности. В природните системи това е процесът на приспособяване към действителния климат и неговите въздействия; човешката намеса може да улесни приспособяването към очаквания климат и неговите въздействия.

Възможности за адаптация: наборът от стратегии и мерки, които са на разположение и са подходящи за целите на адаптацията. Те включват широк кръг от действия, които могат да бъдат категоризирани като структурни, институционални, екологични или поведенчески.

Капацитет за адаптация: способността на системите, институциите, хората и други организми да се приспособяват към потенциална вреда, да се възползват от възможностите или да реагират на последиците.

Изменение на климата: промяна в състоянието на климата, която може да бъде установена (например чрез използването на статистически изпитвания) чрез промени в средната стойност и/или променливостта на нейните параметри и която продължава през дълъг период от време, обикновено десетилетия или повече. Изменението на климата може да се дължи на естествени вътрешни процеси или на външни принудителни процеси, като изменения на слънчевите цикли, вулканични изригвания и непрекъснати антропогенни промени в състава на атмосферата или в земеползването. В член 1 от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) изменението на климата е определено като: „промяна в климата, която е пряко или непряко свързана с човешка дейност, която променя състава на глобалната атмосфера и което се явява в допълнение към естествената променливост на климата, наблюдавана за сравними периоди от време“. Така в Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) се прави разграничение между промяна на климата, дължаща се на човешка дейност, която изменя състава на глобалната атмосфера, и променливост на климата, дължаща се на естествени причини.

Екстремни климатични събития (екстремно метеорологично или климатично събитие): регистрирането на метеорологична или климатична стойност над (или под) прагова стойност, близка до по-високата (или по-ниската) част от диапазона от наблюдаваните стойности на променливата. За улеснение екстремните метеорологични събития и екстремните климатични събития се наричат събирателно „екстремни климатични събития“.

Неутралност по отношение на климата: концепция за състояние, в което човешката дейност не води до нетен ефект за климатичната система. Постигането на такова състояние изисква балансиране на остатъчните емисии и отстраняване на емисии (въглероден диоксид), както и отчитане на регионалните или местните биогеофизически ефекти от човешката дейност, които засягат например повърхностното албедо или местния климат.

Климатична прогноза: симулираният отговор на климатичната система на сценарий на бъдеща емисия или концентрация на емисии на парникови газове и аерозоли, която обикновено се получава въз основа на използването на климатични модели. Климатичните прогнози се различават от климатичните предвиждания по зависимостта си от използвания сценарий за емисия/концентрация/мощност на лъчението, който на свой ред се основава на допускания относно например бъдещи социално-икономически и технологични събития, които може или може да не се осъществят.

Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС): процесът на извършване на ОВОС в съответствие с изискванията на Директива 2011/92/ЕС, изменена с Директива 2014/52/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. Основните стъпки на процеса за ОВОС са: изготвяне на доклада за ОВОС, провеждане на консултации с органите и със заинтересованата общественост, вземане на решение и информация относно взетото решение.

Система за екологично и социално управление (2) : набор от политики, процеси и практики, които са подходящи за установяване, оценяване, управление и мониторинг на екологични, климатични и социални рискове и въздействия, свързани със стопанските дейности на дадена организация, или с основните проекти или финансирани дейности в случай на финансов посредник.

Експозиция (3) : наличието на хора, поминък, екологични услуги и ресурси, инфраструктура или икономически, социални или културни активи на места, които биха могли да бъдат засегнати неблагоприятно.

Краен получател: всяко юридическо или физическо крайно лице, което се възползва от финансова подкрепа по InvestEU, предоставена от партньор по изпълнението, включително чрез финансови посредници, при спазване на заложените във финансовия продукт по InvestEU условия.

Операции по финансиране и инвестиране: операции за предоставяне на пряко или непряко финансиране на крайни получатели чрез финансови продукти и под формата на всеки от видовете финансиране, посочени в член 15 от Регламента за InvestEU, които се извършват от партньор по изпълнението от негово собствено име; финансирането се предоставя в съответствие с вътрешните правила, политики и процедури на партньора по изпълнението и се отчита в собствените му финансови отчети или, ако е приложимо, се оповестява в бележките към финансовите отчети. Съответства на финансирането по InvestEU.

Скрининг по InvestEU: процесът, който се изисква по силата на Регламента за InvestEU за установяването на евентуални въздействия, които даден проект може да има върху всяко от трите измерения. Скринингът по InvestEU включва обща оценка на предварителната информация, свързана с аспектите на устойчивостта. Той се извършва от партньора по изпълнението или от финансовия посредник (както е приложимо) въз основа на информация, предоставена от крайния получател.

Скринингът по InvestEU не следва да се смесва със скрининга, който се извършва от съответните компетентни органи в контекста на Директивата за ОВОС.

Проверка на устойчивостта по InvestEU: метод за оценяване, докладване и разглеждане на показателите за устойчивост на предложения проект. Той включва извършване на количествена и качествена оценка, вероятните въздействия на проектите върху заобикалящата среда (например положителни и/или отрицателни климатични, екологични и/или социални въздействия), както и въздействията на променящите се климатични, екологични и социални обстоятелства на проекта (например въздействия върху проекта, дължащи се на експозиция на рискове, свързани с изменението на климата или наличието на ресурси).

Проект: инвестиция във физически активи и/или в дейности с ясно определен обхват и цели, като например инфраструктура, придобиване на оборудване, машини или други капиталови разходи, разработване на технологии, специфични научни изследвания и иновационна дейност, обновявания, свързани с енергийната ефективност.

Организатор на проекта: заемополучателят в договора за финансиране; юридическото лице, което инициира проекта.

Остатъчно въздействие: неблагоприятно въздействие, което се запазва дори след предприемането на мерки за смекчаване.

Риск: потенциалът за неблагоприятни последици, когато става въпрос за нещо ценно и когато настъпването и степента на резултата са несигурни. В контекста на оценката на климатичните въздействия терминът риск често се използва за позоваване на възможността за неблагоприятни последици от свързана с климата опасност, или от мерките за адаптация или смекчаване на тази опасност, за живота, поминъка, здравето и благосъстоянието, екосистемите и видовете, икономическите, социалните и културните активи, услугите (включително екосистемните услуги) и инфраструктурата. Рискът произтича от взаимодействието между уязвимостта (на засегнатата система), нейната експозиция във времето (на опасността), както и (свързаната с климата) опасност и вероятността от нейното настъпване.

Оценка на риска: качествената и/или количествената научна оценка на рисковете.

Управление на риска: планове, действия, стратегии или политики за намаляване на вероятността и/или последиците от рискове или за предприемане на действия в отговор на последиците.

Чувствителност (4) : степента, до която дадена система е засегната неблагоприятно или благоприятно от променливостта или изменението на климата. Въздействието може да е пряко (например промяна в земеделски добиви в отговор на промяна в средната стойност, диапазона или променливостта на температурата) или непряко (например вреди, причинени от повишаване на честотата на морските наводнения поради покачване на морското равнище).

Стратегическа екологична оценка (СЕО): процесът на извършване на екологична оценка в съответствие с изискванията на Директива 2001/42/ЕО относно оценката на въздействието на някои планове и програми върху околната среда. Основните стъпки на процеса на стратегическа екологична оценка са изготвянето на доклад за стратегическа екологична оценка, публично огласяване и консултация, и вземане на решения.

Градска устойчивост: измеримата способност на всяка градска система заедно с нейните жители да продължи да функционира по време на сътресения и натиск, като едновременно с това се адаптира и трансформира за постигане на устойчивост.

Уязвимост [Годишен доклад 4 на Междуправителствения комитет по изменение на климата (5)]: степента, в която дадена система е податлива и неспособна да се справи с неблагоприятното въздействие на изменението на климата, включително променливостта на климата и екстремните климатични събития. Уязвимостта е функция на естеството, мащаба и степента на изменението и променливостта на климата, нейната чувствителност и нейния капацитет за адаптация.

Уязвимост [Годишен доклад 5 на Междуправителствения комитет по изменение на климата (6)]: склонността или предразположението към неблагоприятно повлияване. Уязвимостта обхваща различни концепции и елементи, включително чувствителност или податливост на вреда, или липса на капацитет за справяне и адаптиране.

Уязвими групи: в някои случаи определени лица или групи са уязвими, маргинализирани, системно дискриминирани или изключени въз основа на техните социално-икономически характеристики. Тези характеристики включват, но не се ограничават до пол, сексуална ориентация, джендър, полова идентичност, етнически, каста, общностен или социален произход, възраст, увреждане, религия или убеждение, политически или други виждания, активизъм, членство в синдикална организация или в друга форма на работническа организация, националност, език, брачно или семейно положение, образование и/или грамотност, медицинско състояние, статус на мигрант/бежанец, представител на малцинствена група или икономическо състояние (по отношение на доходи и достъп до услуги).

(1) Речник на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИМ), приложен към специалния доклад за глобалното затопляне с 1,5 °C: https://www.ipcc.ch/report/sr15/glossary/

(2) https://firstforsustainability.org/risk-management/managing-environmental-and-social-risk-2_2/managing-environmental-and-social-risk-2_2_2/what-is-an-esms/

(3) Речник по управление на рисковете от екстремни събития и бедствия по отношение на предварителната адаптация към изменението на климата на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC SREX): https://archive.ipcc.ch/pdf/special-reports/srex/SREX-Annex_Glossary.pdf.

(4) Речник на Работна група 2 по Годишния доклад 4 на Междуправителствения комитет по изменение на климата: https://archive.ipcc.ch/pdf/glossary/ar4-wg2.pdf

(5) Годишен доклад 4 от 2007 г. относно изменението на климата на Междуправителствения комитет по изменение на климата: въздействия, адаптация и уязвимост, приложение I: Речник, https://www.ipcc.ch/site/assets/uploads/2018/02/ar4-wg2-app-1.pdf

(6) Годишен доклад 5 на Междуправителствения комитет по изменение на климата, Обобщаващ доклад, приложение II: Речник, https://www.ipcc.ch/site/assets/uploads/2019/01/SYRAR5-Glossary_en.pdf

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

Допълнителни насоки относно финансирането чрез посредник (глава 3)

Правно съответствие, свързано с околната среда — опростен контролен списък 0 за финансови посредници (ФП)

A.1. Прилагане на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета („Директивата за ОВОС“), заедно с нейните изменения

Да/Не

A.1.1. Операцията включена ли е в приложенията към Директивата за ОВОС:

—	приложение I към Директивата за ОВОС (преминете към въпрос А.1.2)

—	приложение II към Директивата за ОВОС (преминете към въпрос А.1.3).

A.1.2. Когато е обхваната от приложение I към Директивата за ОВОС, потвърдете следното:

1)	Изготвен е доклад за ОВОС в съответствие с член 5, параграф 1 от Директивата за ОВОС и приложение IV към нея

2)	Решението на компетентния орган за приключване на процеса за ОВОС (1) е публично достъпно (ако вече е налице).

A.1.3. Когато е обхваната от приложение II към Директивата за ОВОС:

1)	Ако е извършена ОВОС, моля, потвърдете точките, изброени в точка А.1.2

2)	Ако не е извършена ОВОС, моля, потвърдете, че преценката, която се изисква по член 4, параграф 5, буква б) от Директивата за ОВОС (2) (често наричана „решение за скрининг“), е била предоставена на разположение на обществеността (ако е налична).

A.2. Прилагане на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1) (Директива за местообитанията); оценка на въздействието върху защитени зони по „Натура 2000“

A.2.1. Операцията била ли е подложена на проверка в съответствие с изискванията на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията (3)?

А.2.2. Ако отговорът на въпрос А.2.1 е „да“, моля, потвърдете, че съществува следната документация:

1)	проверката, извършена в съответствие с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията;

2)	стандартният формуляр за уведомяване „Информация до Европейската комисия в съответствие с член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията“, изпратен до Комисията (ГД „Околна среда“), ако е приложимо, и/или;

становище на Комисията в съответствие с член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията за проекти, които имат значително въздействие върху приоритетните местообитания и/или видове и са обосновани поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, различни от здравето на човека и обществената безопасност, или с благоприятни въздействия от първостепенно значение за околната среда.

А.2.3. Ако отговорът на въпрос А.2.1 е „не“, моля, потвърдете, че съществува следната документация:

1)	обосновка защо не е преценено като необходимо да се извърши проверка (като част от решенията за ОВОС или в самостоятелен документ);

Информация относно системата за екологично и социално управление на финансовите посредници

На финансовите посредници силно се препоръчва да разработят система за екологично и социално управление (ESMS), която се основава на международно признати стандарти и практики и е пропорционална на равнището на рисковете за устойчивостта, на които е изложена дадена институция чрез своя портфейл.

При оценката на капацитета на финансовия посредник да се справи с климатичните, екологичните и социалните последици и рискове партньорът по изпълнението може да провери (4):

—	дали финансовият посредник е въвел екологични и социални политики и процедури;

—	дали е разпределил достатъчно персонал и финансови ресурси за изпълнението на горепосочените политики и процедури и дали персоналът притежава достатъчно умения и компетенции в областите, свързани с устойчивостта;

—

дали ролите и отговорностите са ясно определени и се познават в самата организация; дали други отдели, като свързаните с правен и кредитен риск, са запознати с екологичните и социалните изисквания; в оптимистичния сценарий оценката на екологичните и социалните рискове е включена в общия процес на кредитно управление и управление на риска (пропорционално на риска за устойчивостта, на който е изложена институцията);

—	дали са въведени подходящи системи и технологии за съобразяване с екологичните и социалните аспекти и свързаната с тях надлежна проверка;

—	дали ръководството е ангажирано и периодично проверява резултатите;

—	дали са въведени процедури за мониторинг и дали са определени ключови показатели за ефективност;

—	дали финансовият посредник има предишен опит по отношение на екологичните, социалните и управленските аспекти.

Горните точки могат да бъдат допълнени, когато е уместно, от съответните собствени стандарти на партньора по изпълнението.

Допълнителна информация и насоки могат да бъдат намерени в публично достъпната информация, посочена по-долу:

https://firstforsustainability.org/risk-management/

https://www.ebrd.com/downloads/about/sustainability/14-env-social.pdf

https://www.eib.org/en/publications/environmental-and-social-standards.htm

Допълнителни ресурси

Наръчникът на ЕБВР за управление на екологичните и социалните рискове (Е-наръчник) предоставя на финансовите посредници всеобхватни материали и насоки за извършване на дейности, свързани с управлението на екологичните и социалните рискове, по отношение на кредитни и инвестиционни сделки, в съответствие със съответните изисквания за изпълнение на ЕБВР — https://www.ebrd.com/who-we-are/our-values/environmental-emanual-information.html

—	Насоки за финансовите посредници относно изпълнението на изискванията по Изискване за изпълнение 2 (Труд и условия на работа)

—	Насоки за финансовите посредници относно изпълнението на Изискване за изпълнение 4 (Здраве, безопасност и сигурност)

—	Принципи за финансовите посредници на механизмите за подаване на жалби от служителите

—	Насоки — Запознаване с екологичните и социалните рискове

—	Системи за екологично и социално управление (ESMS) при финансовите посредници

—	Насоки — Посещение на място и контролни списъци за финансовите посредници

—	Насоки — Проверка на регулаторното съответствие

—	Насоки — Използване на екологични и социални експерти

(1) То може да бъде под формата на обосновано заключение (член 1, параграф 2, буква ж), точка iv от Директивата за ОВОС) или на разрешение за осъществяване (член 1, параграф 2, буква в) от Директивата за ОВОС).

(2) Член 4, параграф 4 относно скрининга, извършен по силата на Директивата за ОВОС преди нейното изменение през 2014 г.

(3) Когато дадена операция подлежи на проверка, докладът за проверка обикновено е отделна част от доклада за ОВОС и решението на компетентния орган е част от решението за приключване на процеса на ОВОС. За операции, за които не се прилага изменената Директива за ОВОС, в някои случаи докладът за проверка и решението на компетентния орган са отделен набор от документи.

(4) Информация за това се намира също така в глава 3.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 280

Издание на български език	Информация и известия	Година 64 13 юли 2021 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2021/C 280/01	Известие на Комисията — Технически насоки относно проверката на устойчивостта за фонда InvestEU	1