Interactio – дистанционно – 143-та пленарна сесия на КР, 17.3.2021 г. – 19.3.2021 г..

7.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/10

Становище на Европейския комитет на регионите — План за действие относно суровините от критично значение

(2021/C 175/03)

Докладчик:

Isolde RIES (DE/ПЕС)

първи заместник-председател на Ландтага на Саарланд

Отправен документ:

COM(2020) 474 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

подчертава, че съвременните общества и икономики не могат да функционират в дългосрочен план без надеждни, сигурни, конкурентоспособни и екологосъобразни доставки на суровини. В този смисъл суровините от критично значение са от голямо икономическо значение, но за тях понастоящем няма сигурни и устойчиви доставки от местни източници на територията на Европейския съюз;

изразява мнението, че ЕС се нуждае от силна промишлена база, която е силно зависима от адекватни доставки на суровини и ефективно използване и рециклиране на тези суровини поради ангажиментите за преход към нисковъглеродна икономика и нарастваща цифровизация;

посочва, че според проучване на Европейската комисия (1), въз основа на наличната понастоящем информация, към 2030 г. и 2050 г. търсенето на суровини от критично значение за стратегическите технологии и сектори ще се увеличи рязко и например ЕС ще се нуждае от 18 пъти повече литий и 5 пъти повече кобалт, отколкото днес, за акумулаторните батерии за електрически превозни средства и съхраняването на енергия през 2030 г. и почти 60 пъти повече литий и 15 пъти повече кобалт, отколкото днес през 2050 г.;

посочва, че по-малко от 5 % от суровините от критично значение в световен мащаб се добиват или произвеждат в ЕС, докато промишлеността на ЕС представлява около 20 % от световното потребление на суровини от критично значение. ЕС е особено зависим от вноса на суровини от критично значение, които имат ключова роля за бъдещите технологии и които като например редките метали и елементи са важни за иновативни технологични приложения. Поради това те са необходими за производството и създаването на стойност, в които европейската икономика се стреми да се превърне във важен световен лидер. Това се отнася например за използването на ресурсите в Европейския зелен пакт във връзка с предвидения преход към сигурно, чисто и достъпно енергоснабдяване въз основа на възобновяеми енергийни източници, пътя към чиста икономика с по-голяма степен на кръговост или също за използването им за мобилност и строителство с по-ефективно използване на енергия и ресурси;

отбелязва, че целият сектор на суровините в ЕС осигурява около 350 000 работни места и че над 30 милиона работни места в производствените отрасли надолу по веригата зависят от надежден и недискриминационен достъп до суровини;

подчертава, че, наред с другото, кризата с COVID-19 показа, че Европа е твърде зависима от доставчици извън ЕС на суровини от критично значение и че прекъсването на доставките може да има отрицателно въздействие върху промишлените вериги за създаване на стойност и други сектори;

Въздействие върху промишлеността

подчертава, че е необходимо да се обърне внимание на прекомерната зависимост от държави извън ЕС за суровини от критично значение и да се повиши устойчивостта на веригите на доставки от критично значение, за да се гарантира надеждно сигурността на доставките, енергийният преход и преходът към цифрова икономика;

посочва, че суровините от критично значение са необходими преди всичко в много ключови и важни за бъдещето европейски отрасли като автомобилостроенето, стоманодобива, въздухоплаването, информационните технологии, здравеопазването и възобновяемите енергийни източници. Иновативните продукти и новите технологии като електромобилността, цифровизацията, четвъртата индустриална революция и енергийният преход променят и увеличават потребността от суровини. Освен това търсенето на суровини ще нарасте в световен мащаб и поради прираста на населението, индустриализацията и постепенната декарбонизация на транспортния и енергийния сектор;

подчертава, че справедливият и недискриминационен достъп до суровини, сигурните доставки на суровини и стабилните и предвидими цени на суровините са от решаващо значение за възможностите за развитие, конкурентоспособността на европейската промишленост и МСП, иновациите и запазването на промишлените обекти в ЕС;

10.

изразява убеждение, че е необходим един в по-голяма степен стратегически подход, за да се гарантира устойчиво снабдяване със суровини от критично значение и да се намали зависимостта от трети страни и от вноса на суровини; подчертава, че това изисква развитието на диверсифицирани вериги за създаване на стойност, намаляването на зависимостта от суровини, укрепването на кръговата икономика, насърчаването на иновациите в посока на алтернативи и гарантирането на екологосъобразни и социално отговорни еднакви условия на конкуренция на световния пазар;

11.

приветства представения от Европейската комисия план за действие относно суровините от критично значение и първия доклад за стратегическите перспективи, в който зависимостта на ЕС от вноса на суровини от критично значение се определя като стратегическа слабост;

12.

подкрепя целите, определени в плана за действие, за разработване на издръжливи промишлени вериги за създаване на стойност в ЕС, за намаляване на зависимостта от суровини от критично значение чрез кръгово използване на ресурси, устойчиви продукти и иновации, за укрепване на вътрешното снабдяване със суровини в ЕС, за разнообразяване на доставките от трети държави и за справяне с нарушенията на международната търговия, в съответствие с правилата на СТО;

13.

подчертава, че регионите зависят в различна степен от суровините от критично значение; поради това призовава за установяване на регионалните зависимости от суровините от критично значение и произтичащата от това необходимост от регионални действия за изграждане на устойчиви и иновативни вериги за създаване на стойност;

14.

подчертава, че в рамките на плана за действие местните и регионалните власти са съществено равнище за постигане на приемане на стратегическите цели на ЕС в областта на суровините и промишлените проекти;

15.

с оглед на възможното разширяване на обхвата на критериите за таксономията на ЕС към икономическите сектори, които все още не са обхванати, призовава критериите, които ще се използват за минното извличане, добива и преработката на суровини, да се основават на оценката на жизнения цикъл (от люлката до люлката) и на социално-икономически съображения. Освен това, когато се оценява дадено дружество, следва да се прави разграничение между инвестиции в съществуващи производствени съоръжения и в нови съоръжения, за да се избегне класифицирането на много малко инвестиции като устойчиви, а с това и увеличаването на разходите за финансиране на задължително необходимата трансформация на икономиката;

Осигуряване на промишлените вериги за създаване на стойност в ЕС

16.

призовава пропуските и слабостите в съществуващите вериги на доставки на суровини да бъдат преодолени чрез един в по-голяма степен стратегически подход. Целесъобразно е, например, подходящо складиране, за да се избегнат неочаквани смущения в производството и доставките. В случай на прекъсване на доставките са необходими и алтернативни източници на доставки, както и по-тесни партньорства между участниците в секторите на суровините от критично значение и секторите на потребление надолу по веригата, които водят до инвестиции в стратегически разработки;

17.

приветства факта, че в настоящия списък на суровините от критично значение Европейската комисия отново потвърди коксовите въглища като една от най-важните суровини за стоманодобивната промишленост; посочва, че тази суровина остава абсолютно необходима за стоманодобивната промишленост, докато не бъдат приложени в голям мащаб технологично и икономически жизнеспособни алтернативи; призовава Европейската комисия, с оглед на развитието на водородната металургия, да проучи потенциала за евентуално включване на горещо брикетираното желязо (HBI) и директно редуцираното желязо (DRI) в списъка на ЕС на суровините от критично значение;

18.

подкрепя индустриалните съюзи като Европейския алианс за акумулаторните батерии, който има за цел да стимулира значителни публични и частни инвестиции, чрез които, когато е възможно, ще се достигне до удовлетворяване във висока степен на европейските нужди от литий; освен това призовава за подкрепа на ориентирани към бъдещето съюзи за суровинната промишленост;

19.

подкрепя по-специално новия Европейски алианс за суровините, който има за цел да засили устойчивостта на ЕС по цялата верига на стойността на редкоземните елементи и магнитите; приветства факта, че този алианс е отворен за всички заинтересовани страни, сред които се числят и регионите, и че Комитетът на регионите беше поканен на неговото откриване (2);

20.

оценява положително обявената неотдавна от Европейската инвестиционна банка финансова подкрепа за проекти за гарантиране на доставките на суровини от критично значение, необходими за нисковъглеродни процеси в ЕС;

21.

призовава да се гарантира, че тези проекти не нарушават конкуренцията, че са ефективни по отношение на ресурсите, устойчиви и допринасят за стратегическата устойчивост на ЕС;

Рециклиране и заместване на суровини

22.

отбелязва, че в Европа собствените суровини от критично значение не се използват в достатъчна степен и че капацитетът на държавите — членки на ЕС, за преработка, рециклиране, рафиниране и сепарация понастоящем е недостатъчен;

23.

подчертава, че по-слабото потребление, предотвратяването на образуването на отпадъци и рециклирането трябва да бъдат основните елементи на прехода към икономика с ефективно използване на ресурсите; призовава потребителите да бъдат информирани по прозрачен и достатъчен начин за положението със суровините в нашето общество на разхищение и еднократна употреба, както и за актуалните пазарни условия за рециклиращата промишленост. Потребителите обаче носят само второстепенна отговорност за по-голямата степен на рециклиране на продуктите и по-слабата консумация. Основната отговорност се носи преди всичко от производителите, на които трябва да се вменяват задължения. Производителите трябва да гарантират, че продуктите, произведени в ЕС, отговарят на определени изисквания. Тези изисквания трябва да се прилагат и за продукти, които се внасят на вътрешния пазар;

24.

подчертава значението на приложната и практическата научноизследователска и развойна дейност за добива и ефективността на използването на суровини;

25.

призовава за по-голяма и трайна подкрепа за научноизследователската и развойната дейност в областта на добива на суровини и кръговата икономика като цяло, включително металургията като „ключов способстващ фактор“; предупреждава, че когато се разработват нови материали, тяхната пригодност за рециклиране би трябвало в бъдеще винаги да бъде елемент на финансовото подпомагане на научните изследвания;

26.

подчертава, че тази дейност следва да има за цел значително удължаване на жизнения цикъл и възможността за извършване на поправка на продуктите, за чието производство се изискват суровини от критично значение, чрез принцип на устойчиво конструиране (екопроектиране) и замяна на суровините от критично значение с по-леснодостъпни материали, по-специално, когато технологичният напредък и планираното остаряване ограничават жизнения им цикъл. Призовава за актуализиране на изискването за маркировката „СЕ“ с амбициозни критерии за рециклиране за продукти, които съдържат суровини от критично значение;

27.

посочва, че за тези цели могат да се използват „Хоризонт Европа“, Европейският фонд за регионално развитие и националните програми за научноизследователска и развойна дейност, така например в тази рамка беше разработена стратегическа програма за научни изследвания и иновации относно цикличността на материалите (CICERONE — Circular economy platform for European priorities strategic agenda) и европейските региони GeoMontan успяха да насърчат свързването си в мрежа посредством проекта MIREU (Mining and Metallurgy Regions) и да се насочат към укрепването и приоритизирането на въпроса за гарантирането на доставките на суровини;

28.

счита, че потребителите следва да бъдат непрекъснато информирани относно външните ефекти от честото закупуване и замяна на евтини стоки за бита с ниско качество; постепенното завръщане към културата на обслужване и ремонт би могло да създаде нови работни места, които не могат да бъдат изнесени в чужбина;

29.

отбелязва, че в Европа в много случаи терминът „отпадъци“ обхваща и ценни ресурси и суровини от критично значение; във връзка с това припомня наскоро приетото становище на Комитета на регионите относно „Нов план за действие относно кръговата икономика“ (3);

30.

подчертава, че с цел намаляване на използването на първични суровини и суровини от критично значение следва да се използват в много по-голяма степен рециклирани материали; призовава Европейската комисия да проучи съвместими с конкуренцията критерии, според които новите продукти следва, когато е възможно, да бъдат изработвани в значителна степен от рециклирани материали, и препоръчва тези критерии да бъдат взети предвид при подхода към ключовите вериги за създаване на стойност в областта на продуктите (4);

31.

призовава за проучване на приложимостта и икономическата осъществимост на повторното извличане на суровини от критично значение от градските отпадъци и за укрепването му в рамките на възможното от техническа и икономическа гледна точка. По-специално суровините, необходими за енергия от възобновяеми източници или за иновативни технически приложения, като редкоземни елементи, галий или индий, не се рециклират или само в ограничена степен, тъй като досега процесът на рециклиране е относително скъпоструващ и сложен от техническа гледна точка. Освен това Комитетът счита, че е важно да се насърчава ефективното оползотворяване на енергията в съчетание с възстановяването на метали и соли от отпадъци, които не могат да бъдат оползотворени по друг начин поради замърсяване, материална умора или сложни материали. Поради това Европейският съюз, държавите членки, регионите с техните публични изследователски институти и предприятията се призовават да извършват повече научни изследвания в тази област и да позволят използването на резултатите, за да се избегне депониране на ценни суровини като отпадъци;

32.

отбелязва, че се изнасят значителни количества отпадъци и скрап, въпреки че те биха могли потенциално да бъдат рециклирани като вторични суровини в ЕС; поради това призовава, особено с оглед на понякога катастрофалните щети върху околната среда, които се дължат на износа на отпадъци и скрап в страни с развиващи се и бързо развиващи се икономики с недостатъчен капаците за рециклиране, за значително увеличаване на капацитета за рециклиране в рамките на ЕС;

33.

посочва, че понастоящем няма статистически данни за количеството суровини, които се депонират като отпадъци от добивни дейности. Поради това Европейската комисия се приканва да оцени и картографира количеството складови запаси от материали с помощта на държавите членки, регионите и общините;

34.

подчертава, че производителите имат важна роля в прехода към кръгова икономика. Те трябва да разработват иновативни продукти, които позволяват разделяне на материалите, за да бъдат екологосъобразни и да използват минимално количество първични изкопаеми суровини. Освен това производителите следва да преразгледат съществуващите бизнес модели с оглед намаляване на използването на ресурси; посочва, че освен това държавата има и свои присъщи отговорности, като например създаването на подходящи рамкови условия и съответни правни разпоредби, както и осигуряването на икономически стимули;

Укрепване на устойчивостта на доставките и преработката на суровини в ЕС

35.

подчертава, че доколкото е възможно, в дългосрочен план ЕС трябва да разполага и със собствени източници на суровини и да разработи ориентирани към бъдещето стратегии за развитие, включително изграждане на нов капацитет в ЕС за достъп до суровини от критично значение и за тяхната преработка и разработване на устойчив модел на финансиране за преобразуване на настоящите минни дейности за добив на суровини от критично значение;

36.

подчертава, че увеличеният вътрешен добив на суровини в ЕС трябва да се осъществява в съответствие с доказани и високи стандарти за опазване на околната среда и защита на труда; посочва, че в проектите на ЕС вече се отчитат примери за най-добри практики в това отношение, но като цяло все още не са довели до значително повишаване на инвестициите за по-голям добив и преработка на суровини. Осигуряването на суровини от критично значение за икономиката от собствени източници включва, в допълнение към запазването на бивши и настоящи минни дейности, и нови миннодобивни дейности;

37.

в този контекст изразява съжаление, че все още няма значително увеличение на прилагането на резултатите от научните изследвания и иновациите в бизнес практиките за добив и преработка на суровини, както и че новото добиване на високотехнологични суровини в ЕС трябва да се основава на резултатите от проекти за научни изследвания и иновации в областта на минното дело със слабо въздействие; във връзка с това приветства намерението на Европейската комисия в рамките на „Хоризонт Европа“ от 2021 г. нататък да намали още повече въздействието върху околната среда и предлага да се обърне специално внимание на управлението на водите и възстановяването на дивата природа;

38.

подчертава, че в допълнение към стандартите за опазване на околната среда и защита на труда, разрешителните за миннодобивна дейност би трябвало да включват и решения за компенсиране на загубата на екологична стойност и възможностите за отдих, така че миннодобивните райони да могат да продължат да се използват за отдих и други важни за местното население цели по време на добива и след това;

39.

подчертава, че благодарение на експертния си опит в тази област регионите играят основна роля; посочва, че в няколко въгледобивни региона в ЕС, както и в други региони, са налични ресурси на суровини за акумулаторни батерии и че много отпадъци от миннодобивната промишленост са богати на суровини от критично значение; поради това призовава за проучване на закрити или нови подземни мини и открити рудници, в които се намират суровини от критично значение; посочва, че добивът на тези суровини би могъл да създаде нови работни места в бивши и настоящи въгледобивни региони;

40.

подчертава, че в бившите и активните въгледобивни региони на ЕС съществува значителен технически опит; този опит и познания следва да бъдат предавани на новите поколения работници, а уменията на специалистите следва да бъдат укрепени чрез целенасочени дейности за образование и продължаващо обучение;

41.

подчертава, че експлоатацията на залежи от суровини и откриването на нови подземни мини и открити рудници могат да намалят зависимостта на ЕС от трети държави, но често необходимите дейности по проучване и извличане се конкурират с други опции за земеползване и поради това подлежат на ограничения на териториалното планиране; поради това призовава конфликтите, свързани с използването, да бъдат разрешавани в рамките на възможното по взаимно съгласие в интерес на гарантирането на доставките на суровини;

42.

отбелязва, че в много държави от ЕС се увеличава обществената съпротива срещу проектите в областта на минното дело и усилията на промишлеността да подобри своя екологичен отпечатък все още не са признати в достатъчна степен. Поради това Европейският съюз, държавите членки, регионите и общините се призовават да информират по прозрачен и активен начин за предимствата и недостатъците на повторното отваряне и създаването на подземни мини и открити рудници, като се гарантира участието на всички заинтересовани страни, за да се осигури приемането и разбирането от страна на гражданското общество;

43.

посочва, че повторното отваряне и създаването на подземни мини и открити рудници, наред с останалото заради действащите в ЕС високи стандарти в областта на околната среда и безопасността, е свързано с големи инвестиции и оперативни разходи, което в световен план е неизгодно от икономическа гледна точка за минните региони; поради това призовава Европейския съюз и неговите държави членки да проучат дали съгласно правилата за държавна помощ подобни проекти могат да бъдат подкрепени финансово с европейски средства и до каква степен;

44.

подчертава, че Фондът за справедлив преход следва да спомогне за смекчаване на социално-икономическите последици от прехода към неутралност по отношение на климата в регионите с интензивно използване на въглища и високи въглеродни емисии и за диверсифициране на икономиките на регионите, включително чрез инвестиции в кръговата икономика. Регионалното развитие на суровините от критично значение може също така да бъде подкрепено по линия на прозореца за устойчива инфраструктура в рамките на програмата InvestEU;

45.

застъпва се за необходимостта от развитие и прилагане в достатъчна степен на експертния опит в ЕС, за да е възможно преработването или рафинирането на определени суровини от критично значение, като например литий; призовава Европейския съюз, държавите членки и регионалните и местните органи да играят активна роля по отношение на изграждането и развиването на съответните умения;

46.

призовава за по-добра координация между съответните заинтересовани страни в областта на проучването, добива, разпределението, преработката, повторната употреба и рециклирането; във връзка с това основна роля играят регионалните и местните власти;

47.

подчертава, че стратегиите и плановете на държавите членки и регионалните и местните власти относно суровините могат да допринесат значително за гарантирането на вътрешните доставки на суровини;

48.

признава, че за осъществяването на нови, иновативни, приемани, безопасни и екологични минни дейности за добив на критични суровини в ЕС са необходими юридически обосновани разрешения и призовава компетентните национални, регионални и местни власти и органи да бъдат планирани, организирани и осигурени в съответствие с нарастващото значение на тяхната компетентност и роля, така че прозрачни, ефективни и съгласувани административни процедури да позволяват добива на суровини на територията на ЕС;

Регионално сътрудничество

49.

подчертава, че е важно да се насърчават националните и регионалните клъстери в сектора на суровините, които обединяват промишлеността, органите, отговорни за минните дейности, геоложките служби, доставчиците на услуги нагоре и надолу по веригата, производителите на оборудване, дружествата за добив и рафиниране на суровини, както и транспортните дружества и социалните партньори, за устойчивия добив на суровини в Европа, включително чрез използването на нови технологии за добив;

50.

подчертава необходимостта от сътрудничество между местното, регионалното, националното и европейското равнище за преодоляване на последиците по места и посрещане на належащите нужди от инвестиции;

51.

призовава за укрепване на работата в мрежа на европейските региони с висока степен на зависимост от суровини от критично значение с цел намиране на общи решения и гарантиране на активната роля на регионите в европейския алианс за суровините;

Доставки на суровини от трети държави

52.

отбелязва, че въпреки всички положени усилия ЕС ще продължи да разчита в значителна степен на вноса на суровини от критично значение от трети държави; посочва, че понастоящем между много държави съществува интензивна конкуренция за суровини от критично значение;

53.

подчертава, че в областта на търговията със суровини се наблюдават все повече търговски ограничения и нарушения на конкуренцията; призовава Европейската комисия непрекъснато да наблюдава ограниченията върху износа и вноса и да повдига този въпрос на регионално, двустранно и многостранно равнище; счита, че мерките, водещи до нарушаване на търговията със суровини, и по-специално суровините от критично значение, трябва да бъдат подложени на цялостна оценка и при необходимост следва да бъдат предприети допълнителни правни действия в рамките на правилата на Световната търговска организация (СТО);

54.

счита, че политиката в областта на суровините въз основа на дипломацията е от голямо значение за ЕС, не само по отношение на промишлената и енергийната политика и международната търговия, но и като хоризонтален въпрос, който засяга различни области на вътрешната и външната политика и политиката на сигурност;

55.

отбелязва, че за икономическата и финансовата устойчивост на ЕС би било от полза суровините от критично значение да се търгуват с европейска валута, тъй като това би довело до намаляване на нестабилността на цените и зависимостта на вносителите от ЕС и износителите от трети държави от пазарите на финансиране в щатски долари; призовава Европейската комисия и държавите членки да увеличат усилията си, за да се гарантира търговски обмен с европейската валута;

56.

призовава ЕС да сключи повече стратегически партньорства с богати на суровини трети държави; приветства подхода на Европейската комисия, преди стартирането на пилотните проекти за партньорства през 2021 г., за обсъждане на приоритетите с държавите членки и с промишлеността, включително в съответните държави, тъй като те разполагат с местни експертни познания и мрежа от посолства на държавите членки;

57.

подчертава, че засиленото сътрудничество със стратегическите партньори трябва да бъде свързано с отговорно снабдяване. Високата концентрация на предлагане в държави с ниски социални и екологични стандарти не само представлява риск за сигурността на доставките, но може също така да изостри социалните и екологичните проблеми. Поради това на първо място следва да се положат усилия за постигане на международно споразумение на равнището на СТО, насочено към гарантиране на високо равнище на прозрачност и последователно проследяване на веригите на доставка и търговия по отношение на социалните и екологичните стандарти, които да се прилагат при добива на суровини в трети държави. След това във възможно най-кратки срокове следва да започнат преговори за систематично подобряване на тези стандарти, какъвто вече е случаят със съществуващите споразумения за свободна търговия на ЕС; приветства Регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони, който влезе в сила на 1 януари 2021 г., и насърчава Европейската комисия да представи възможно най-скоро балансирано предложение за надлежна проверка във веригите на доставки;

58.

подчертава, че за отделните предприятия е все по-трудно да се снабдяват със суровини от силно консолидирани пазари за доставки и в условия на конкуренция с пазари със силно търсене (по-специално Китай); призовава за целенасочена подкрепа за предприемачески съюзи, като например споразумения за съвместни покупки.

Брюксел, 19 март 2021 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Apostolos TZITZIKOSTAS

(1) Critical Raw Materials for Strategic Technologies and Sectors in the EU — A Foresight Study (Суровини от критично значение за стратегическите технологии и сектори в ЕС — прогнозно проучване): https://ec.europa.eu/docsroom/documents/42881.

(2) Уебсайт на Европейския алианс за суровините и формуляр за кандидатстване за членство: https://erma.eu/about-us/join-erma/.

(3) Становище на КР относно „Нов план за действие относно кръговата икономика“ (ОВ C 440, 18.12.2020 г., стр. 107).

(4) Становище на КР относно „Нов план за действие относно кръговата икономика“ (ОВ C 440, 18.12.2020 г., стр. 107).

7.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/17

Становище на Европейския комитет на регионите — Преглед на търговската политика

(2021/C 175/04)

Докладчик:

Willy BORSUS (BE/Renew Europe)

заместник министър-председател на Валония, министър на икономиката, външната търговия, научните изследвания и иновациите, цифровите технологии, селското стопанство, териториалното устройство, Валонския институт за дуално обучение, самостоятелно заети лица и МСП (IFAPME) и експертните центрове

Отправен документ:

COM(2021) 66 final.

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

приветства като цяло съобщението на Комисията от 18 февруари, озаглавено „Отворена, устойчива и решителна търговска политика“; взема под внимание заключенията и препоръките, съдържащи се в това съобщение, но отбелязва, че в него има и някои слабости, които следва да бъдат преодолени;

счита, че е необходимо задълбочено преразглеждане на търговската политика с оглед на гарантирането на съгласуваност с ангажиментите на Европейския зелен пакт в подкрепа на устойчивия и приобщаващ растеж, преодоляването на предизвикателствата във връзка с цифровия преход, увеличаването на конкурентоспособността на европейската промишленост, допринасянето за развитието на заетостта в Европа и подобряването на жизненото равнище на всички граждани; накрая подчертава, че търговската политика трябва да подобри устойчивостта на Европейския съюз и да гарантира капацитета му да смекчава настоящите и бъдещите системни сътресения, по-специално свързаните с изменението на климата, увеличаването на геополитическото напрежение и риска от други пандемии и здравни кризи;

припомня централната роля на търговията в икономиката на ЕС и милионите работни места в Европа, които зависят от износа извън Европа. Преди кризата с COVID-19 35 милиона работни места в Европа зависеха от износа и 16 милиона от чуждестранните инвестиции. С други думи, едно на всеки седем работни места зависеше от износа;

изразява загриженост относно сътресението, до което доведе кризата с COVID-19 на международните пазари, и влошаването на неблагоприятното положение отпреди, по-специално в резултат на увеличеното геополитическо напрежение, предизвикано от кризата; според неотдавнашно проучване на генерална дирекция „Търговия“ през 2020 г. се очаква международната търговия да намалее с 10 до 16 %; износът на ЕС-27 за трети държави се предвижда да намалее с 9 до 15 %, което представлява намаление от порядъка от 282 до 470 милиарда евро (1); отбелязва със загриженост, че през 2020 г. поради пандемията от COVID-19 МОТ прогнозира загуба на 12 милиона работни места само в Европа;

отбелязва, че в допълнение към социално-икономическите трудности гражданите все повече поставят под въпрос начина, по който се разпределят ползите от глобализацията между веригите за създаване на стойност във всички икономически сектори и обществото като цяло; във връзка с това счита, че е важно Комисията да привлече за активно участие в търговските споразумения местните и регионалните власти, които са най-близкото до гражданите равнище, и да провежда консултации с тях във връзка със споразуменията; в този контекст изразява загриженост относно приетия от Комисията подход в неотдавнашните търговски преговори след решението на Съда на Европейския съюз по делото Сингапур (становище 2/15 от май 2017 г.), за да се избегне „смесването“ на търговските отношения, като се договарят търговски споразумения, които отразяват единствено изключителните правомощия на ЕС;

изразява твърдото убеждение, че само един устойчив бизнес модел, зачитащ ценностите на ЕС, основните, неподлежащи на обсъждане законодателни стандарти на ЕС и ЦУР, ще може да допринесе за благосъстоянието и просперитета на всички, както в рамките на ЕС, така и извън него;

Подобряване на съгласуваността между търговската политика и другите секторни политики на Европейския съюз в рамките на възстановяването

счита, че трябва да се гарантира по-голяма съгласуваност между търговската политика и политиките на ЕС в областта на селското стопанство, промишлеността, цифровизацията, конкуренцията, данъчното облагане, социалните въпроси, околната среда, транспорта, климата, енергетиката, развитието и сближаването, както и основните права на Съюза; изразява съжаление, че в съобщението на Комисията се обръща твърде малко внимание на тази необходимост от съгласуваност между различните секторни политики на ЕС;

подчертава основния ангажимент за свобода на икономически избор на публичните власти да предоставят, възлагат и финансират услуги от общ икономически интерес;

подчертава значението на това в търговските споразумения да бъдат защитени обществените услуги и критичната инфраструктура (обществени услуги от общ интерес) и поради това призовава за всеобхватното им изключване — с правна сигурност — от обхвата на всички споразумения за свободна търговия и инвестиции, включително всички разпоредби за защита на инвестициите, например чрез прилагане на подхода на положителния списък по отношение на договорните разпоредби за достъп до пазара, третиране като най-облагодетелствана нация и недискриминация на основание гражданство;

10.

счита, че преразглеждането на търговската политика трябва да се извършва успоредно с целенасочена реформа на някои елементи на политиката на ЕС в областта на конкуренцията и с реформирането на европейската промишлена и иновационна политика, за да се подкрепи позицията на ЕС като световен лидер в ключови области; в това отношение очаква с интерес обявената за април 2021 г. актуализирана стратегия на ЕС в областта на промишлената политика;

11.

подчертава, че ЕС следва да положи усилия за постигане на решение на световно равнище в областта на данъчното облагане на цифровите услуги, съпроводено с подходящи правила и управление в световен план; ако през следващите месеци не може да бъде намерено решение на международно равнище, по-специално на равнището на ОИСР, ЕС трябва да предвиди възможността да действа сам;

12.

подкрепя искането търговските или икономическите споразумения на Съюза да включват, в съответствие с принципите и правилата на СТО, глава, съдържаща клаузи срещу данъчните нарушения, изпирането на пари и агресивното данъчно планиране, както и сътрудничество между данъчните власти. Комисията следва да включи такава глава в текущите преговори и във вече действащите договори при тяхното преразглеждане;

13.

подчертава, че по отношение на селскостопанската политика една търговска политика, която не гарантира спазване от страна на външните пазари на високи европейски стандарти за устойчивост и безопасност на храните, може сериозно да навреди на вътрешния пазар и да застраши селскостопанския сектор, особено ако той вече е в затруднено положение, и по този начин да застраши продоволственото снабдяване на ЕС, което е основна цел на общата селскостопанска политика, както и управлението на европейската територия, което зависи от работниците в сектора; счита, че преразгледаната търговска политика би трябвало да допринася, заедно със селскостопанската политика, за запазване на заетостта като цяло, за сигурността на селскостопанския сектор чрез гарантиране на справедливи възнаграждения. За сектора на селското стопанство търговската политика следва да гарантира еднакви условия на конкуренция между вътрешния и външния пазар, като се даде предимство на доставките в самия Европейски съюз пред продуктите на външните пазари. Същевременно правилата за управление на вътрешния пазар следва да стимулират диверсификацията на вътрешния ни пазар за гарантиране на конкурентоспособността. Това обаче не трябва да подкопава усилията за укрепване на лоялните търговски отношения с държавите от африканския континент;

14.

изразява разочарование, че съобщението на Европейската комисия не съдържа никакви решения за смекчаване на отрицателното въздействие, което търговските споразумения могат да имат върху определени селскостопански сектори, които вече са подложени на натиск или са вътрешно уязвими; призовава за обмисляне на създаването на механизъм за подкрепа за най-силно засегнатите сектори; във връзка с това остава особено загрижен относно отрицателното въздействие, което проектът за споразумение за асоцииране между ЕС и Меркосур несъмнено може да окаже върху определени селскостопански сектори;

15.

припомня важната роля на политиката на сближаване за повишаване на конкурентоспособността на териториите на ЕС чрез целенасочени инвестиции, съобразени с нуждите на конкретни територии, особено в изолираните и отдалечените региони, в които развитието и модернизацията на инфраструктурите са от съществено значение, в ключови сектори като мрежова инфраструктура, свързаност, научноизследователска дейност и иновации, МСП, ИТ услуги, действия в областта на околната среда и климата, качествена заетост и социално приобщаване;

16.

счита, че търговската политика на ЕС не бива да подкопава усилията на ЕС за сътрудничество за развитие с трети държави, и призовава за балансиран и справедлив подход към свободната търговия, когато става въпрос за най-нестабилните икономики;

17.

подкрепя представянето от Комисията на правен инструмент за отстраняване на нарушенията, предизвикани от чуждестранните субсидии на вътрешния пазар на ЕС, и подчертава необходимостта от модернизиране и актуализиране на правилата на ЕС в областта на конкуренцията;

18.

настоятелно призовава Европейската комисия да покаже, че е възможно в краткосрочен план да се постигне амбициозна модернизация на Договора за Енергийната харта, която да го приведе в съответствие с целите на Парижкото споразумение за климата и да интегрира осъвременения подход на ЕС към защитата на инвестициите, тъй като в противен случай ще следва да се проучи възможността за организирано напускане на този договор от ЕС;

19.

настоятелно призовава Комисията да предприеме всички необходими стъпки, за да гарантира бързото и организирано прекратяване на оставащите двустранни инвестиционни договори в рамките на ЕС;

Към модел на отворена стратегическа автономност

20.

подчертава, че за ЕС е важно да остане отворена икономика и да продължи да насърчава свободна, справедлива, устойчива и основана на правила международна търговия, която е от полза за всички търговски партньори; в този смисъл подкрепя усилията на Европейската комисия за реформиране на СТО. Целта трябва да бъде да ѝ се даде нов тласък и да се укрепи, по-специално чрез модернизиране на нейния начин на функциониране в основни области и чрез запълване на пропуските в нейната регулаторна рамка, за може тя да отговори по адекватен начин на настоящите предизвикателства на търговската политика;

21.

приветства предложения от Европейската комисия модел на отворена стратегическа автономност, който трябва да води до отворена, устойчива и решителна търговска политика, която цени и защитава нашите икономически предимства, гарантира достъп до основни пазари и суровини и същевременно осигурява достъп до жизненоважни стоки и услуги; в същото време предупреждава за опасността от протекционистки тенденции и подчертава, че Европа трябва да остане стратегически фактор на световно равнище, който спазва международните правила и е готов да ги прилага;

22.

счита, че това включва картографиране на нашите вериги за създаване на стойност, с участието на всички съответни регионални органи, с цел да се установят и намалят зависимостите на стратегическите сектори и да се повиши устойчивостта на най-чувствителните промишлени екосистеми, по-специално в отдалечените и изолираните територии като най-отдалечените региони, и на специфични области, като например здравеопазването, отбраната, космическото пространство, храните, цифровизацията и суровините от изключителна важност; ще следи внимателно резултата от провежданите понастоящем от Комисията дейности за установяване на стратегическите зависимости и най-чувствителните промишлени екосистеми;

23.

подчертава, че това може да включва диверсификация на веригите за производство и доставка, създаване на стратегически запаси, насърчаване на инвестициите и производството в Европа, проучване на алтернативни решения и насърчаване на промишленото сътрудничество между държавите членки;

24.

отбелязва, че кризата с COVID-19 изведе на преден план потенциала за творчество и иновации в регионалните екосистеми и стимулира нови подходи за сътрудничество за преодоляване на предизвикателствата със снабдяването, например в областта на медицинските изделия и лекарствата; счита, че ЕС би трябвало да стимулира укрепването на местната икономика за определени промишлени сектори и да насърчава развитието на иновативни европейски вериги за създаване на стойност въз основа на взаимното допълване между екосистемите, по-специално чрез мерки в подкрепа на сътрудничеството между участниците; счита, че политиките за създаване на клъстери и сътрудничеството между клъстерите представляват полезни инструменти за създаване на критична маса и задоволяване на потребностите на МСП; счита, че създаването на критична маса на търсене за определени стратегически продукти и видимостта ѝ на вътрешния пазар може да допринесе за връщането на някои производствени сектори и за развитието на конкурентоспособно производство на територията на ЕС, по-специално чрез ускоряване на въвеждането на иновативни решения на пазара;

25.

припомня необходимостта от разработване на конкретни планове за действие за всяка от стратегическите вериги за създаване на стойност, определени в рамките на Европейския съюз, за прилагането на важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ), тъй като те са важен инструмент за осъществяване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на водещата позиция на Съюза в областта на технологиите, особено в сектори като акумулаторните батерии, микроелектрониката и водорода;

Само устойчив бизнес модел ще може да допринесе за благосъстоянието и просперитета на всички, както в рамките на ЕС, така и извън него

26.

отбелязва факта, че съобщението препраща към прегледа на плана за действие на ЕС от 15 точки за ефективното прилагане и контрола на спазването на главите за търговията и устойчивото развитие на търговските споразумения; приветства факта, че е предвидено тази процедура да се отнася за всички важни аспекти на прилагането и контрола на спазването на тези глави, по-специално обхвата на ангажиментите, механизмите за наблюдение, възможността за санкции за неспазване, клаузата за основните елементи, както и институционалната структура и необходимите ресурси; изразява съжаление, че тази процедура и съобщението не са координирани, но приветства факта, че финализирането на процедурата все пак е било изтеглено напред във времето за края на 2021 г.; изразява желание тя да бъде възможно най-прозрачна и приобщаваща;

27.

във връзка с това счита, че европейските екологични, климатични и социални стандарти, като определените в Европейския зелен пакт и Европейския стълб на социалните права, би трябвало да бъдат включени във всяко търговско споразумение, договорено от ЕС, и да представляват минималните изисквания, с които страните се ангажират; счита, че това ще помогне на европейските МСП и промишлеността, които спазват тези стандарти, да процъфтяват, и същевременно ще окаже верижен ефект върху техните търговски партньори;

28.

счита, че ЕС трябва да бъде по-настоятелен по отношение на зачитането и насърчаването на правата на човека, от една страна, и социалните, екологичните и климатичните стандарти в своите търговски споразумения, от друга; приветства създаването от Комисията на механизъм за подаване на жалби, който дава възможност за уведомяване за нарушения на ангажиментите в областта на търговията и устойчивото развитие; застъпва се за това всяка договаряща страна по дадено споразумение да зачита, насърчава и прилага ефективно в своето законодателство и практики, на цялата си територия, международно признатите стандарти в областта на труда, както са определени в основните конвенции на МОТ;

29.

подкрепя предложението на Комисията Парижкото споразумение за климатa да присъства като основен елемент във всички бъдещи споразумения за търговия и инвестиции и в тези споразумения да се даде приоритет на ефективното изпълнение на Конвенцията за биологичното разнообразие;

30.

насърчава ефективното прилагане на търговските споразумения, като се възнаграждават държавите партньори, които изпълняват ангажиментите си в областта на търговията и устойчивото развитие. Страните би трябвало да въведат, когато е целесъобразно, постепенно прилагане на намаляването на тарифите, свързано с ефективното прилагане на разпоредбите на главата за търговия и устойчиво развитие, и да уточнят условията, които държавите се очаква да изпълнят за такива намаления, включително възможността да оттеглят тези специфични тарифни линии в случай на нарушение на разпоредбите;

31.

счита, че гарантирането на справедливост и устойчивост за всички е единственият начин да се допринесе за глобалните промени, за които настояват голям брой граждани;

32.

във връзка с това очаква с нетърпение да се запознае със съдържанието на предложението на Комисията, предвидено за 2021 г., относно разработването на ефективен механизъм за корекция на въглеродните емисии на външните граници, който да е в съответствие с правилата на СТО и да може да гарантира лоялна конкуренция на предприятията, извършващи дейност на единния пазар, и да повиши конкурентоспособността на европейската промишленост. Този механизъм следва първо да допълни, а след това да замести в по-дългосрочен план безвъзмездното предоставяне на квотите за въглеродни емисии и компенсацията на цената на електроенергията за първичните промишлени сектори;

33.

счита, че трябва да се обърне специално внимание и на насърчаването на отговорно предприемачество, както и на прозрачността във веригите на доставки; във връзка с това подкрепя текущите инициативи на европейско равнище за укрепване на механизмите за надлежна проверка; счита, че това е необходимо и за да се създадат еднакви условия на конкуренция на вътрешния пазар на ЕС;

34.

приветства назначаването от Европейската комисия на главен служител по правоприлагането в областта на търговията, чиято задача, наред с другото, е да наблюдава по-конкретно правилното изпълнение на ангажиментите за устойчиво развитие, по-специално по отношение на програмата в областта на климата и трудовите права; изразява надежда, че служителят по правоприлагането ще създаде всеобхватни и непрекъснати канали за комуникация с местните и регионалните власти и гражданското общество; ще обърне внимание на това на служителя да бъдат разпределени достатъчно ресурси, за да се гарантира, че ще може да постигне целите си;

Гарантиране на еднакви условия на конкуренция за предприятията в ЕС

35.

счита, че е необходимо в рамките на работата по ратифициране на всеобхватното споразумение за инвестиции ЕС-Китай да бъдат дадени допълнителни гаранции по отношение на спазването на правата на човека и на социалните стандарти;

36.

подчертава значението на запазването на еднакви условия на конкуренция, за да могат дружествата да бъдат конкурентоспособни на вътрешния пазар и на международно равнище в световните вериги за създаване на стойност; счита, че е необходимо да се постави акцент върху прилагането на съществуващите правила и да се мобилизират по-решително инструментите за търговска защита за борба с нарушаващите пазарните принципи практики на трети страни;

37.

приветства споразумението между Европейския парламент и Съвета относно законодателното предложение за регламент за засилване на прилагането на търговските правила — предложение, което дава отговор на настоящия застой във функционирането на Апелативния орган на СТО и което ще се прилага и в контекста на търговски споразумения — двустранни или регионални, при които даден партньор едностранно налага санкции на ЕС и блокира процедурата за уреждане на спорове, предвидена в споразуменията. Подчертава, че този регламент би разширил възможността на ЕС да налага ответни мерки като тарифи, количествени ограничения и в областта на обществените поръчки на услугите и интелектуалната собственост. Освен това подкрепя Европейската комисия, която въведе „обслужване на едно гише“, за да третира всички нарушения на трудовите права, изменението на климата или правата на човека на същото равнище като жалбите, свързани с достъпа до пазарите на нашите търговски партньори;

38.

счита, че правилата в областта на конкуренцията трябва да бъдат преразгледани с оглед на предизвикателствата пред външната конкурентоспособност, практиките в трети държави и новите реалности на екосистемите за иновации; конкуренцията на вътрешния пазар и достъпът на МСП до европейските и световните вериги за създаване на стойност трябва да останат основни елементи на балансираните, ефективни и независими европейски правила в областта на конкуренцията;

39.

споделя виждането, че ЕС трябва да заеме офанзивна позиция, за да гарантира реципрочност и да води борба с протекционизма по отношение на достъпа до пазарите на обществени поръчки в трети държави;

40.

подчертава, че преките чуждестранни инвестиции са основен източник за създаване на растеж, работни места и иновации, но въпреки това могат да доведат до рискове за националната сигурност и обществения ред в ЕС за чувствителните сектори. Затова е необходимо да се въведат системи за скрининг на инвестициите на национално равнище;

По-добро предвиждане и отчитане на отрицателните външни ефекти от участието в международната търговия

41.

отбелязва със загриженост, че ползите от споразуменията за свободна търговия понастоящем не достигат до всички региони, че за някои икономически сектори често има отрицателни последици и че МСП не използват напълно потенциала на споразуменията за свободна търговия и са засегнати в по-голяма степен от нелоялната конкуренция, породена от предприетите от някои трети държави мерки; изразява съжаление, че в съобщението на Комисията не се предлагат варианти за смекчаване на отрицателните последици, до които могат да доведат търговските споразумения; подкрепя обаче намерението на Комисията за създаване на редица специални цифрови инструменти и онлайн портали, предназначени за МСП, за да бъде улеснено в по-голяма степен тяхното включване в тези споразумения и да се открият нови възможности по отношение на достъпа до обществените поръчки, и да се премахне нелоялната конкуренция;

42.

подкрепя намерението на Комисията да представи конкретен законодателен акт, необходим за прилагане, наред с другото, на свързаните с търговията разпоредби на Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство;

43.

подкрепя изготвянето от Комисията на инструмент за борба с принудителните действия;

44.

подчертава важната роля на МСП в международните търговски отношения на ЕС, които създават над 58 % от целия износ от ЕС и над 46 % от целия внос в ЕС (2). във връзка с това подчертава необходимостта от ефективна търговска политика на ЕС, която да защитава МСП, които са много по-уязвими и по-изложени на нестабилността на международните търговски отношения, отколкото големите дружества; във връзка с това приветства факта, че в съобщението на Комисията се поставя акцент върху МСП;

45.

изразява твърдо убеждение, че е необходимо да се преразгледа моделът за оценка на въздействието и да се извършат цялостни и задълбочени оценки на въздействието (по сектори и подсектори, по географска зона — държава/регион — в рамките на ЕС, по отношение на въздействието върху МСП и в областта на социалните въпроси, околната среда, климата и зачитането на правата на човека) на всяко съществуващо споразумение, както и обобщени оценки на въздействието (въз основа на същите критерии) на всички съществуващи споразумения, за да се гарантира, че търговската политика на ЕС се провежда в полза на всички, граждани и предприятия; изразява съжаление във връзка с недостатъците на съобщението на Комисията в това отношение; отбелязва, че в съобщението на Комисията се предвижда единствено извършване на последваща оценка на въздействието на споразуменията на ЕС върху ключови екологични аспекти, включително климата, както и работа за по-добро разбиране на свързаните с равенството между половете последици от различните части на търговската политика и по-нататъшна аналитична работа — без повече уточнения — относно въздействието на търговските политики върху заетостта и различните аспекти на социалното развитие;

46.

счита, че трябва да се обърне специално внимание на трудностите, пред които са изправени МСП; подкрепя усилията на Комисията за укрепване на инструментите за декриптиране на търговските споразумения, по-специално по отношение на правилата за произход; счита, че е необходимо да може да се удовлетворят нуждите на МСП от експертен по отношение на достъпа до трети пазари чрез използване на съществуващите услуги за консултации и съдействие на равнището на държавите членки и регионите, както и в търговските камари, и чрез улесняване на достъпа до външен експертен опит;

47.

счита, че мрежата „Enterprise Europe Network“ (EEN) с присъствие в 60 държави, както и мрежата от национални и регионални органи за насърчаване на търговията, които са част от Европейската асоциация на организациите за насърчаване на търговията (ETPO), която присъства в общо 180 държави, могат да бъдат мобилизирани в по-голяма степен като част от техните задачи за подпомагане на навлизането на МСП на чуждестранни пазари. Също така ЕС би трябвало да създаде „звена за контакт по ССТ“, възможно най-близо до МСП и като отчита принципа „Мисли за малките, действай на регионално равнище“, съгласно който регионалните органи за насърчаване на търговията трябва да имат основна роля;

48.

счита, че един специфичен подход към иновативните МСП, които желаят да се позиционират в международен план, би бил целесъобразен в рамките на проекта InvestEU, така че да могат да бъдат обхванати адекватно рисковете, пред които са изправени този вид предприятия, и да се насърчава растежът им в международен план;

49.

счита, че в контекста на Европейския зелен пакт съществуващата рамка за държавната помощ от рода на IPEEC би трябвало да бъде преразгледана, с цел улесняване на инвестициите и амортизиране на оперативните разходи на съвместните/транснационалните проекти, изпълнявани от този вид предприятие. Във връзка с това приветства факта, че на 23 февруари т.г. Комисията стартира обществена консултация, която ще продължи до 20 април 2021 г., като покани всички заинтересовани страни да представят мнения относно предложение за целево преразглеждане на съобщението относно държавната помощ за важни проекти от общоевропейски интерес („съобщение за ВПОИ“) (3).

Брюксел, 19 март 2021 година.

Председател на Европейския комитет на регионите

Apostolos TZITZIKOSTAS

(1) https://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2020/may/tradoc_158764.pdf

(2) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/International_trade_in_goods_by_enterprise_size#Share_of_SMEs_in_total_trade_.28intra_.2B_extra-EU.29

(3) https://ec.europa.eu/competition/consultations/2021_ipcei/draft_communication_bg.pdf — Линк към обществената консултация: http://bit.ly/3dEFgeM

7.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/23

Становище на Европейския комитет на регионите — Вълна на саниране — екологизиране на нашите сгради, създаване на работни места, подобряване на качеството на живот

(2021/C 175/05)

Докладчик:	Enrico ROSSI (IT/ПЕС), член на Общинския съвет на Синя (Флоренция)
Отправен документ:	COM(2020) 662 final „Вълна на саниране за Европа — екологизиране на нашите сгради, създаване на работни места, подобряване на качеството на живот“

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Стимулиране на санирането на сгради с цел възстановяване и постигане на неутралност по отношение на климата

приветства вълната на саниране, която ще допринесе за постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и за намаляването на енергийната зависимост от трети държави, увеличавайки европейската енергийна сигурност, тъй като е насочена към сектор, на който се падат 40 % от потреблението на енергия в Европа; счита, че е от съществено значение тази политика да бъде включена в програмите за възстановяване и устойчивост (RRF), както и в европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), с цел координиране на действията, избягване на отделни и неефективни мерки; изтъква, че успехът на тази стратегия ще зависи до голяма степен от нейната устойчивост и осъществимост на местно и регионално равнище, при което следва да се избягват допълнителни административни тежести; освен това призовава всички мерки във връзка с вълната на саниране да носят видима полза и да се гарантират икономическата ефективност, социалната справедливост и финансовата жизнеспособност — преди всичко за публичните бюджети въз основа на съществуващите бюджетни разпоредби, но също и за наемателите и собствениците;

счита, че вълната на саниране може да се разгърне напълно само ако е подкрепена от задълбочено преразглеждане на пакета за чиста енергия, като се започне с Директивата относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) и Регламента относно управлението на Енергийния съюз, наред със своевременно и правилно транспониране на национално равнище; подчертава необходимостта да се започне незабавно изпълнение на стратегията и на предвидените в нея мерки чрез увеличаване на мащаба на санирането и изпитване на нови условия за извършване на саниране, които могат да бъдат възпроизведени в широк мащаб; за тази цел предлага да се започне пилотна инициатива възможно най-скоро, за да се тества и да се прецизира протокол, който да бъде следван за различните видове интервенции и икономически, социални и климатични условия;

подчертава значението на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Оперативното изпълнение и финансирането се извършват на местно равнище в регионите, градовете и общините; поради това европейската рамка трябва да се отличава със съответната гъвкавост и да отчита разликите, например между селските райони и големите градове;

подчертава, че Пактът за климата има потенциала да насърчи партньорства на местно равнище и съвместни инициативи на публичния и частния сектор и че позицията на МРВ е ключова с оглед на информирането на гражданите за ползите и съществуващите инструменти в подкрепа на санирането на техните домове, тъй като чрез своя пример МРВ свързват и подкрепят местните, общинските и други публични предприятия с необходимите експертни знания на различни равнища и разработват инструменти за достъп до финансова подкрепа на равнището на държавите членки и на ЕС; освен това МРВ следва да дават пример, санирайки обществените сгради, и да насърчават по-специално енергийното саниране на социалните жилища, а също и на други жилища, които са обществена собственост, при което Пактът за климата може да спомогне за улесняване на възпроизвеждането и разрастването на най-успешните европейски инициативи; изразява желание за по-тясна връзка между европейската стратегия за вълната на саниране, националните стратегии за саниране (1) и методологията за оптимални разходи (2); във връзка с това би било желателно да се извърши частично преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите;

отбелязва, че вълната на саниране следва да се разбира не само като технически и регулаторен подход към изпълнението на програмата във връзка със Зеления пакт, но и като средство за интегриране на процеса на преход към кръгова икономика в една концептуална, естетическа и ориентирана към проектирането рамка; поради това горещо приветства и подкрепя стартирането на инициативата „Нов европейски „Баухаус“ и намерението за създаване на специфичен европейски знак. Една такава инициатива дава възможност за използване на творческия потенциал на регионите и общините, включва членове на обществеността в процеса на трансформацията и по този начин създава съвместни и устойчиви решения, които превръщат Зеления пакт в реалност;

приветства стартирането на Пакта за климата, който ще насърчи ангажираността и участието в Зеления пакт, и изразява задоволство, че вълната на саниране е включена сред приоритетите на Зеления пакт. Изразява готовност да си сътрудничи по-тясно с Комисията, Европейската инвестиционна банка и всички други заинтересовани страни в рамките на съвместна платформа, обединяваща цялата информация, от която се нуждаят местните и регионалните власти за разгръщането на Зеления пакт;

приветства позоваването на регионален подход, свързан с енергийните общности, който ще позволи например използването на съвместни инсталации за производство на енергия, централно отопление и охлаждане и природосъобразни решения (3), и припомня, че това изисква използването на интегрирани инструменти за планиране в областта на енергетиката и климата; изтъква че Конвентът на кметовете е от основно значение в това отношение и че плановете за действие за устойчива енергия и климат могат да се превърнат в инструмент, който да гарантира, че санирането на сградите се вписва в една по-обширна рамка за справедливо и устойчиво обновяване на градската среда, за насърчаване на навици, съответстващи на устойчивото развитие, и за хармонизиране на политиките за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него в широк мащаб; освен това предлага въздействието да се наблюдава по подходящ начин чрез стандартни системи за енергийно управление, така че да може да се оцени въздействието на планирането (4);

приветства упоменаването на инициативата Level(s) (5) относно принципа на кръговостта в сградния сектор като референтна практика за разгръщането на строителството, съобразено с принципите на кръговостта, и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчат кампания за повишаване на осведомеността по този въпрос, в която е готов да се включи; същевременно приканва Комисията в по-нататъшната си работа да се опре на богатия опит на други съществуващи системи за сертифициране на сгради (6); във връзка с това призовава Комисията да подкрепи разработването на анализи на жизнения цикъл на сградите с оглед на тяхното въздействие върху климата, наред със съответните стандарти, екологични декларации, бази данни за строителните материали и продукти и да направи оценка на възможностите за въвеждане — на доброволен принцип — на синтетичен показател за резултатите в рамките на жизнения цикъл на сградите;

припомня, че вълната на саниране е възможност за насърчаване на насочена към бъдещето визия за сградния фонд, която в допълнение към енергийните и екологичните изисквания може да включва аспекти като здравеопазване, социално равновесие, свързаност, кръговост и устойчивост спрямо хидрогеоложки и сеизмични явления; освен това призовава да се обърне специално внимание на слабо населените селски райони с бързо застаряващо население, които са особено уязвими;

10.

подчертава, че емисиите на парникови газове трябва да бъдат контролирани на етапите на строителство, експлоатация и разрушаване; освен това до 2050 г. трябва да се увеличат максимално повторната употреба, рециклирането и до известна степен използването на материали, възниквали в резултат от дейности по разрушаване или саниране, с цел производство на енергия. В това отношение съществена стъпка е създаването на местни и регионални вериги за стойност за повторната употреба на строителни материали. За тази цел са необходими планиране, логистика и нови стопански модели, които включват създаването на резерви от материали за ново строителство. Поради редица регулаторни, културни и икономически фактори подобен нов кръгов модел ще може да се приложи само постепенно, като се започне от фаза на експериментиране и след това се предоставят различни финансови стимули за използване в широк мащаб;

11.

подчертава, че осъществяването на вълната на саниране в дългосрочен план ще доведе до значителни икономии на енергия и средства по отношение на разходите за поддръжка и управление на сградите, както и до подобряване на удобството, здравословната среда на закрито и стандарта на живот, като същевременно предлага решение на проблема с енергийната бедност. Счита, че Обсерваторията на сградния фонд на ЕС трябва да наблюдава извършваните промени и да оценява тяхното въздействие, като използва показателите от своята база данни и разработва нови там, където това е необходимо, и като следи за това необходимите данни да се предоставят по подходящ начин на всички европейски територии; това би улеснило количественото определяне на тези икономии и би помогнало на местните и регионалните власти, гражданите и предприятията да вземат надлежно предвид разходите за жизнения цикъл на сградите;

12.

приветства ангажимента на Комисията да преразгледа правилата за държавна помощ, приложими към енергийно ефективното саниране, и възнамерява да даде своя принос с оглед на тяхното изясняване и опростяване, така че те да не представляват пречка за инвестициите. Освен това предвидената за 2021 г. оценка на Решение № 2012/21/ЕС относно държавната помощ под формата на компенсации за обществени услуги следва да доведе до мерки за подкрепа на енергийноефективното саниране на социалните жилища, които попадат изрично в неговия обхват; подчертава, че мерките и програмите за подкрепа на европейско, национално, регионално и местно равнище трябва да се допълват взаимно, без да се създават паралелни и/или допълнителни структури; във връзка с това е необходим широк набор от инструменти — безвъзмездни средства, финансови инструменти и комбинации от тях — подкрепени от партньорите по изпълнението като националните насърчителни банки и институции, за финансиране на проекти по места по начин, адаптиран към местните, регионалните и националните потребности; счита, че по принцип данъчните стимули за енергийно саниране могат да играят важна роля;

13.

приема със задоволство ангажимента на Комисията да преразгледа граничните стойности на професионална експозиция, определени в Директива 2009/148/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на азбест по време на работа, за да гарантира защитата на работниците по време на работи по саниране и разрушаване на сгради; счита също, че европейското законодателство относно експозицията на много опасни вещества, свързани с такива работи, трябва да бъде актуализирано;

14.

във връзка с това приветства горещо предложението на Комисията за стартиране на европейска инициатива за жилищно настаняване на достъпни цени чрез финансиране на 100 иновативни и насърчаващи участието проекта, насочени към цялостното обновяване на райони със социални жилища, която да послужи като модел за широкомащабно възпроизвеждане в целия Европейски съюз;

15.

счита, че вълната на саниране следва да допринесе за утвърждаването на правото на всички граждани на достъпно, включително във финансово отношение, и здравословно жилищно настаняване в съответствие с принцип 19 от Европейския стълб на социалните права и с ЦУР 11 („Устойчиви градове и общности“) на ООН; счита, че действията за повишаване на енергийната ефективност са структурна мярка, насочена към борба с енергийната бедност и следователно към намаляване на разходите за невиновно просрочване на плащанията;

Основни принципи при санирането на сградите до 2030 г. и 2050 г.

16.

приканва Комисията да се опре на рамката на ДЕХС, за да разработи класификация на сградния фонд в съответствие с критерии, свързани с прилагането на насоките за действие, предвидени във вълната на саниране, като например:

—	собственост: публична, частна (физически лица, дружества, фондации, местни органи на публичната власт и др.);

—	предназначение: жилищни сгради, нежилищни сгради и др.;

—	местоположение: градски центрове (исторически център, предградия), малки селища, слабо населени райони;

—	климатична зона;

—	възраст и енергийни характеристики на сградата и нейните енергийни/технологични системи;

—	архитектурно/историческо/ландшафтно значение;

—	динамика на жилищния пазар (цени и брой на продажбите или договорите за наем, степен на заетост, обитаемост и др.);

—	рискове във връзка с климата: взаимодействие между социалната и икономическата уязвимост и уязвимосттта спрямо климата.

Тази информация следва да бъде класифицирана от Обсерваторията на сградния фонд на ЕС (7) и впоследствие би могла да се използва за изготвянето на специални насоки за действие по отношение на различните видове сгради, включително чрез анализ на основните пречки. Събирането и разпространението на най-добри практики може да доведе до дефинирането на „типови действия“ за всяка от горните категории;

17.

призовава за амбициозни усилия за декарбонизиране на отоплението и охлаждането на жилищните сгради, на които се падат над 80 % от общото потребление на енергия в сградите в ЕС; за тази цел изтъква отново значението на насърчаването на декарбонизирането на използваните енергийни източници и настоятелно призовава за бързо и мащабно разгръщане на възобновяеми и по възможност местни източници на енергия, за да се постигне значително намаляване на емисиите на CO2 в Европа; отбелязва, че решенията за отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници могат да бъдат разнообразни и следва да бъдат съобразени със специфичните нужди на дадено домакинство или общност (8); изразява съгласие с Комисията, че силно зависимите от изкопаеми горива региони ще трябва да преминат през преходен период, като използват съответни енергийни ресурси (9), без обаче да инвестират в инфраструктура, която няма бъдеше. Ядрената енергия не трябва да се счита за енергия от възобновяеми източници;

18.

приканва Комисията да предложи система за приоритизиране на действията въз основа на критерии като потенциала за намаляване на потреблението и емисиите, финансовите възможности и уязвимостта на обитателите; призовава и за определяне на критерии за отрицателно приоритизиране, в зависимост от регионалните и местните условия, с цел определяне на сградите, за които най-добрият вариант би бил разрушаване и ново изграждане, без да се създават условия за изтласкване на обитателите на уязвимите квартали и замяната им с по-заможни;

19.

посочва, че за осъществяването на вълната на саниране, Комисията и държавите членки трябва да предоставят значителна подкрепа на строителния сектор, който беше сериозно засегнат от кризата и често включва малки предприятия, които невинаги са добре подготвени да предлагат необходимите продукти и услуги. Трябва да се подпомогне целият строителен сектор, за да се преодолее недостигът на знания, умения и технологии, и да се насърчи стартирането на нови, ориентирани към бъдещето предприятия; припомня, че необходимият преход към кръгов и ориентиран към местните условия подход, насочен към защита на работните места и гарантиране на постепенно преструктуриране на работната сила, изисква стабилни механизми за подкрепа, за да се осигури непрекъснатост на операциите, да се избегне възникването на „балони“ и да се даде възможност за изграждане на умения в средносрочен и дългосрочен план във всички територии на ЕС;

20.

отчита значението на въвеждането на законодателни изисквания за закупуване и саниране на всички съществуващи обществени сгради, както и минимални стандарти за енергийна ефективност и задължителни цели за годишните темпове на саниране на обществения сграден фонд и на използване на енергия от възобновяеми източници. Въпреки това подчертава, че тези разпоредби ще бъдат осъществими само ако правилата са достатъчно гъвкави, за да отчитат различните характеристики (10) на сградите, и ако МРВ бъдат адекватно подкрепяни от Комисията и от съответните държави членки, с правила, които да са възможно най-прости и еднородни и да включват и действия за рутинна поддръжка, ако са свързани и пряко допринасят за енергийната ефективност и устойчивостта на земетресения. Ако такива задължения бъдат наложени на частни или жилищни сгради, трябва да се гарантира, че не се създава допълнителна финансова тежест, особено за енергийно уязвимите домакинства. Ето защо призовава Комисията и държавите членки да извършат задълбочена оценка на въздействието на поднационално равнище, като оцени потенциала и уязвимостта на различните територии в това отношение, включително анализ на настоящите национални най-добри практики и предишни оценки от европейски проекти;

21.

подкрепя предложението за актуализиране на рамката на сертификатите за енергийни характеристики (СЕХ), така че да се увеличи използването на този инструмент, да се улесни сравнението на данните в цяла Европа и финансирането да се обвърже с основното саниране; посочва, че това преразглеждане би трябвало да гарантира необходимата съгласуваност със съществуващите уредби в държавите членки и да се ръководи от принципа на пропорционалност. Счита, че би било целесъобразно да се предложи единен формат на ЕС за сертификатите за енергийни характеристики, както и да се въведат цифрови паспорти на сградите, които да бъдат включени в безплатни бази данни с лесен достъп; посочва, че тези бази данни трябва да бъдат на разположение поне на ниво NUTS 3 и да бъдат свързани с Обсерваторията на сградния фонд на ЕС, както и с бъдещото общо европейско пространство на данни (11);

22.

приветства делегирания регламент на Комисията относно показател за подготвеност за интелигентно управление (SRI) за измерване на степента на готовност на сградите за интегриране на интелигентни технологии и за повишаване на осведомеността сред собствениците и обитателите в това отношение. Посочва, че равнището на цифровизация на европейските, градските и селските територии е изключително неравномерно и че този показател ще трябва да бъде свързан със специфичния контекст, като се избягва поставянето в неблагоприятно положение на териториите, които все още изостават в цифровия преход, най-вече в по-слабо развитите региони и в по-слабо населените области;

23.

подчертава, че за да се гарантира ефективното осъществяване на вълната на саниране, капацитетът и инструментите на местните и регионалните власти трябва да бъдат укрепени по подходящ начин, за да се намали недостигът на знания, който все още съществува в някои части на ЕС; във връзка с това отчита основната роля на Пакта за климата за създаването на възможности и инструменти посредством укрепени механизми за изграждане на капацитет и по-съгласувана рамка за свързаните със Зеления пакт инициативи „от долу нагоре“. Припомня, че в този процес местните и националните енергийни агенции могат и трябва да дадат ключов принос чрез създаване на знания и компетенции, които се разпространяват сред местните власти, без да ги заменят.

Осигуряване на по-бързо и по-основно саниране за сгради с по-добро качество

24.

отправя искане към Комисията да предостави максимална подкрепа за научни изследвания в областта на санирането на сгради в райони с ландшафтни или исторически ограничения и по този начин да се гарантира подобаваща интеграция на възобновяемите енергийни източници. Също така призовава този въпрос да бъде един от основните елементи на инициативата „Нов европейски „Баухаус“. Инициативата трябва да насърчи още по-задълбочен размисъл относно интегрирането на различните мащаби на проектиране — от сградата, района до цялата територия, като включи темите за устойчива мобилност, намаляване на земеползването и насърчаване на биологичното разнообразие в градовете (12). Когато е целесъобразно, осъществимо и съобразено с уязвимите групи, това обновяване на градската среда следва да подкрепя систематичното използване на природосъобразни решения (13), интегрирани със системи за мониторинг на енергията и околната среда, които да потвърждават тяхната ефективност, да води до политика на нулеви обеми, да свежда до минимум вложената енергия (14) в сградите и — като крайна мярка — може да се предпочете разрушаване на сгради без историческа стойност; освен това предлага „Новият европейски „Баухаус“ да бъде включен в Платформата за обмен на знания (ПОЗ) (15), за да се подобри обменът между МРВ относно иновативни концепции и междудисциплинарни подходи и да се изтъкне регионалното и местното измерение в проектирането и изпълнението;

25.

с оглед на новата перспектива, възникнала вследствие на пандемията от COVID-19 за преместване на населението от центровете на градовете към покрайнините, припомня, че още през 2016 г. конференцията на ООН „Хабитат III“ включи уплътняването на градовете като фактор за устойчивост и в това отношение един от основните инструменти е санирането на сгради в слабо населените градски центрове, където има налични терени за застрояване;

26.

припомня значението на системното интегриране на различните налични възобновяеми енергийни източници; наред с евентуалното определяне на поднационални цели, за тази цел е необходимо да се осигурят по-специално и еднакви условия на конкуренция за различните енергийни източници. Отбелязва, че използването на тези технологии трябва не само да отговаря на географските и геоложките характеристики и специфики на териториите, а и да гарантира пълна защита на околната среда, здравето и естествения и застроен ландшафт. Освен това то трябва да бъде насърчавано чрез създаването на общности за енергия от възобновяеми източници и граждански енергийни общности (предвидени в Директивата за възобновяемата енергия (RED-II), които преследват по-скоро социални и екологични цели за устойчивост, отколкото финансови;

27.

смята за важно проектите за саниране на жилищни сгради да бъдат подкрепени със стандартизирани решения и с използване на готови компоненти, това ще допринесе значително за енергийната ефективност на сградите и за целта за декарбонизация на сградния фонд до 2050 г.; подчертава, че използването на стандартни решения и сглобяеми сградни компоненти, ускорява времето за извършване на строителните работи намалява въздействието върху околната среда и дава възможност за реновиране на по-голям дял от жилищните сгради; подчертава, че готовите елементи увеличават капацитета за иновации на предприятията, тъй като дават възможност за модернизация и автоматизация на процеса на саниране;

28.

призовава Комисията да продължи да насърчава — по-специално в публичния сектор, който трябва да служи за пример — разпространението на системи за енергийно управление, като например схемата ISO 50001 и други стандарти приложими както в частния, така и в публичния сектор, и да разгледа възможността за подобряване на енергийните аспекти, включени в Европейската схема за управление на околната среда и одитиране (EMAS), и припомня, че тези системи могат да окажат значително въздействие върху намаляването на потреблението на сградите на етапа на използване (16) и са в състояние да въведат полезни и устойчиви във времето процедури по отношение и на етапите на управление и наблюдение;

29.

подчертава, че системите за строително информационно моделиране (СИМ) (17) и сравнителният показател на публичния сектор (PSC) (18) могат да играят ключова роля в прилагането на вълната на саниране, и отправя искане към Комисията да работи с държавите членки за разпространяването на тези инструменти, включително посредством публични платформи (19), с цел насърчаване на цифровото развитие на сектора на недвижимите имоти и управлението на недвижимото имущество въз основа на технологията Proptech (20);

30.

припомня, че наличието на данни за потреблението на енергия на сградите е от решаващо значение за енергийните аспекти на градоустройственото планиране, изчисляването на инвестициите и потенциалните икономии, а и за целите на мониторинга. Поради това настоятелно призовава Европейската комисия да работи с държавите членки, за да се гарантира безплатен и безпрепятствен достъп до тези данни в съществуващи бази данни за общественополезни цели на цялата територия на ЕС при спазване на правилата за защитата на данните; получените данни биха могли да бъдат предоставяни и на доставчиците на енергия от собственика на сградата срещу заплащане, което би позволило частично финансиране на санирането;

31.

припомня, че систематичното прилагане на критериите за екологосъобразни обществени поръчки за строителния сектор е важен инструмент за бързо намаляване на потреблението на енергия в сградите и за внедряване на по-устойчиви модели на управление; във връзка с това приветства предложението за публикуване на изчерпателни насоки за устойчиви публични инвестиции чрез обществени поръчки. Призовава Комисията и държавите членки да създадат съгласувана законодателна рамка в подкрепа на тази практика чрез включване на тези критерии в съответната национална нормативна уредба и в централизираните платформи за обществени поръчки; освен това призовава Комисията да подкрепи тази практика, като насърчи технологичното развитие и иновациите, установи ефективен диалог с доставчиците, изготви съответните изисквания и въведе системи за проверка и мониторинг на тяхното изпълнение;

32.

с оглед ускоряване на осъществяването на вълната на саниране, настоятелно призовава Комисията и държавите членки да създадат механизми за пряко финансиране в подкрепа на местните и регионалните власти при изготвянето на планове за осъществимост за енергийното саниране на по-малко ефективните квартали, като се започне с укрепване на добрата практика на Европейския механизъм за градовете, иновативните дейности за градско развитие и Европейска инициатива за градовете, както и да създадат нови инструменти, доразвиващи предложенията, очертани в работния документ на службите на Комисията, придружаващ стратегията; призовава на регионите, градовете и общините да се окаже необходимата подкрепа за използване на ресурсите, предвидени в Next Generation EU, предоставяните посредством мисиите на „Хоризонт Европа“, оперативните програми за политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. и кредитните линии на Европейската инвестиционна банка, и като се облекчи административната процедура. Това хармонизиране изисква преразглеждане на процедурите, за да се гарантира систематичен подход и неговата проследимост;

33.

призовава осъществяването на вълната на саниране да бъде подкрепено от инструмент за техническа помощ, достъпен за всички местни и регионални власти, например чрез укрепване на по-децентрализиран модел на механизма ELENA, въз основа на насърчаването и стандартизирането на модела „обслужване на едно гише“ (21); счита, че този модел не следва да се ограничава до финансовите аспекти, а трябва да се превърне в истински катализатор за повишаване на осведомеността, изграждане на капацитет и разпространение на добри практики на местно и регионално равнище. Заявява също така готовността си да си сътрудничи с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за оптимизиране на тази инициатива и за своевременното ѝ осъществяване с цел инструментът да стане по-достъпен, а темповете за неговото прилагане — драстично по-бързи; е убеден, че по-голямото взаимодействие между механизма ELENA и „Хоризонт Европа“ би могло да даде възможност и за преминаване от отделни добри практики към широкомащабни инвестиции; накрая, изразява загриженост, че ефектът на ливъридж, който понастоящем се изисква от програмата ELENA за устойчиво жилищно настаняване (10 пъти размера на безвъзмездните средства), представлява значителна пречка за някои видове бенефициери; поради това призовава Комисията и ЕИБ да обмислят възможни решения за този вид ситуации;

34.

посочва, че механизмите за финансиране на вълната на саниране ще трябва да се справят с изключително разнообразни ситуации на собственост върху сградите и с обитатели с най-различен социално-икономически произход — разнообразие, което се отнася и до смесеното предназначение, произтичащо от засилващата се тенденция да се работи дистанционно. Моделът на неутралност на разходите за жилище следва да съчетава по идеален начин социалните цели и целите в областта на климата и да предотвратява отстраняването от имот поради саниране; ето защо призовава компетентните равнища на управление да избягват ситуации, при които разходите за саниране могат да бъдат прехвърляни на наемателите, и счита, че увеличаването на наемите трябва да бъде съобразено с очакваните икономии на енергия;

Конкретни аспекти на санирането на сгради

35.

приветства предложението за въвеждане, в рамките на преразглеждането на ДЕХС, на стандарт за „основно саниране“ с оглед на осигуряването на значително частно финансиране с прозрачни, измерими и действително „зелени“ инвестиции; припомня, че тези стандарти трябва да вземат предвид всички изисквания за сградите в различните климатични зони и да предвиждат специални протоколи за историческите сгради, като се следи за опазването на паметниците на културата, опирайки се на консолидираните най-добри практики в отделните територии (22);

36.

призовава Комисията да работи с държавите членки за предвиждането на по-гъвкави бюджетни правила за местните и регионалните власти, за да се подкрепи техният инвестиционен капацитет в областта на санирането на съществуващия сграден фонд и в изграждането на нови обществени сгради със социално предназначение. Следва да се обърне специално внимание на потенциала на задбалансовите договори за енергоспестяване с гарантиран резултат (23);

37.

припомня, че условията на живот в сградите често са източник на големи неравенства, произтичащи от пренаселеността и неефективните енергийни системи и свързаните с тях разходи, които често създават непоносима тежест за бюджета на домакинствата; като се има предвид, че около 34 милиона европейци са засегнати от енергийна бедност, призовава държавите членки да изготвят точни прогнози на подрегионално равнище. Настоятелно призовава Комисията да увеличи усилията си за насърчаване и обмен на най-добри практики в борбата с енергийната бедност, свързването в мрежа на съществуващите обсерватории, както и да подпомага създаването на обсерватории в онези държави членки, които все още нямат такава;

38.

подчертава, че енергията трябва да бъде на достъпни цени и че енергийната бедност има големи социални, икономически и екологични последствия; подчертава, че порочният кръг на енергийната бедност засяга не само уязвимите домакинства и физически лица, а че и предприятия и понякога малки органи на местното самоуправление също могат да бъдат засегнати от много сходни ситуации, при които наличните ресурси не позволяват посрещане на нарастващите разходи за енергийни услуги, които съответно се превръщат във все по-голяма тежест за общия бюджет; по тази причина призовава Комисията да проучи възможността за разширяване на обхвата на анализите на енергийната бедност отвъд отделните домакинства и резултатите да се вземат предвид при определянето на механизмите за активиране на вълната на саниране. Припомня, че моделът на екологично оборудвани производствени зони може да бъде полезна отправна точка за участието на производствения сектор във вълната на саниране и, в по-общ смисъл, в изпълнението на Зеления пакт; изразява готовност да си сътрудничи с Европейската комисия във връзка с работата на новата Обсерватория на енергийната бедност;

39.

припомня, че местните енергийни общности и концепцията за произвеждащите потребители могат да играят ключова роля за увеличаване на темповете на саниране, за борбата с енергийната бедност и за насърчаване на енергийния преход чрез прилагане на модели за децентрализирано производство на енергия и граждански инициативи. В този смисъл трябва да се насърчават инициативи за собствено производство и потребление в жилищата, като се улеснява и повишава внедряването на технологии, като слънчева топлинна, фотоволтаична и геотермична енергия, както в съществуващи сгради, които се санират, така и по-специално в новите сгради. Друга възможност е моделът, прилаган в Швеция и Финландия, при който разходите за отопление са включени в наема. При този модел собственикът на имота гарантира на наемателите добър климат в жилището, като обичайната температура е 20-21 градуса. Това се оказа успешно за избягване на енергийната бедност и същевременно предостави на собствениците на имоти, които разполагат със средства, различни от тези на наемателите, въпреки че все още разчитат на сътрудничеството на последните, значителен стимул за икономия на енергия. Поради това настоятелно призовава Комисията да работи заедно с държавите членки, за да се гарантира, че съответните директиви се транспонират своевременно, при пълно зачитане на духа на директивата и при рационализирани механизми за прилагане; предлага изискванията за индивидуално измерване и индивидуални сметки обаче да не се прилагат, когато не представляват възможност за разходоефективно енергоспестяване;

40.

подчертава значението на подкрепата за подходи „по квартали“, които използват потенциала на местните общности за интегриране на местните възобновяеми енергийни източници с местното потребление чрез иновативни цифрови решения, които са крайъгълният камък на концепцията за интелигентните градове; подчертава, че подобрената цифрова свързаност (24) в градските и селските райони ще улесни достъпа на гражданите до информация относно тяхното потребление на енергия в реално време, като им даде възможност да го оптимизират и да го направят по-ефективно; тези концепции на местно равнище следва да надхвърлят физическите граници на държавите членки, като по този начин се даде възможност за обмен на енергия от възобновяеми източници между съседни общини и квартали в граничните региони;

41.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да създадат условия, при които вълната на саниране да бъде осъществена и в по-слабо урбанизираните и периферните райони, както и в по-слабо населените селски райони, така че да се гарантира, че те няма да загубят от привлекателността си и да се осигури качествен стандарт на живот и ориентирани към бъдещето услуги; припомня, че енергийните общности могат да играят важна роля за насърчаване на енергията от възобновяеми източници в градските и селските общности, както и на териториалното сближаване;

42.

посочва, че трябва да се вземе предвид особеното положение на най-отдалечените региони, които са изложени на неблагоприятни климатични явления и са силно уязвими по отношение на изменението на климата, както и изолирани от енергийна гледна точка, което води до по-високи разходи за преструктуриране. За да се постигне екологизиране на сградите, е необходимо схемите за финансово подпомагане на проекти в тези региони да се адаптират така, че да се отчетат разходите за производство, свързани със специфичните условия в тях; във връзка с това приветства стартирането на втората фаза на инициативата „Чиста енергия за островите в ЕС“ и изразява готовност и желание да помогне за нейното изпълнение;

43.

призовава за консолидиране на механизмите за сертифициране, които насърчават избора на строителни материали и техники в зависимост от техния жизнен цикъл, възможността за използване на техники за селективно разрушаване и разделянето на опасните елементи от рециклируемите. Целта е да се стимулира обновяването на строителния сектор, така че той да може да прилага кръгови процеси в целия строителен сектор в съответствие с Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване. Във връзка с това е необходимо да се осигурява подкрепа на изпълнителите при разработването на алтернативи, например чрез партньорства за иновации и сътрудничество между възложителите и доставчиците на обществени поръчки; в този контекст призовава Европейската комисия също да предоставя на държавите членки повече стимули за подпомагане на тези методи на възлагане на обществени поръчки;

44.

настоятелно призовава Комисията да изисква от държавите членки да включват пълноценно и ефективно местните и регионалните власти в изготвянето и изпълнението на съответните национални планове за възстановяване и устойчивост. Единствено многостепенното управление може да гарантира, че мерките за енергийно саниране на сградите се разработват в синергия с териториалната система и по този начин се увеличават максимално многобройните ползи (за околната среда, обществото и икономиката); подчертава, че многостепенният диалог в областта на енергетиката и климата (25) трябва да бъде допълнително насърчаван и че е необходимо да бъдат определени методологии за неговото осъществяване, за да се гарантира ефективното, последователното и систематичното му прилагане;

45.

категорично потвърждава решаващата роля на местните и регионалните власти, за да се гарантира, че санирането на сградите отговаря на изискванията на градоустройството и териториалното устройство, благоприятства политиките за борба с обезлюдяването и се извършва при спазване на критериите за социална справедливост и опазване на околната среда. Посочва, че механизмите за финансиране на вълната на саниране, избрани от държавите членки, не трябва да отслабват тази основна координационна роля;

46.

призовава Комисията и държавите членки да насърчават синергиите между различните участници, когато съвместните действия биха били по-ефективни, както и интеграцията между европейските структурни и инвестиционни фондове и пряко управляваните фондове („Хоризонт Европа“, Механизъм за свързване на Европа, InvestEU, новата програма LIFE CET (Преход към чиста енергия) и ЕИБ). За тази цел би трябвало да се предвидят стимули за възнаграждаване на усилията на тези, които осъществяват подобни синергии и намират основните си партньори в рамките на съответната територия (на първо място в регионите). По-специално би могла да се възприеме инвестиционната логика на ОИСР за постигане на въздействие във връзка с изпълнението на целите за устойчиво развитие, така че инвестициите да бъдат придружени от измерими цели за социално и екологично въздействие, съвместими с икономическите резултати (26);

47.

призовава Комисията и държавите членки санирането на сградите да не се концентрира единствено върху конструктивните аспекти на самата сграда или жилище, а да включва аспекти, свързани с необходимостта от промяна на мобилността основно в градските райони, като се заложи на интегрирането на зони за паркиране на велосипеди и средства за лична мобилност във вътрешността и/или прилежащи до сградите зони, пунктове за зареждане на електрически превозни средства, като освен това се отчита необходимостта от премахване на административните и законодателните пречки. Освен това призовава и за наличие на обща комуникационна инфраструктура (ИКТ) с цел да се улесни интегрирането на хората, които обитават сградите, във все по-свързана общност;

48.

отправя искане да бъдат направени подобрения в механизмите на финансиране на тази стратегия с оглед на Механизма за възстановяване и устойчивост, политиката на сближаване и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за да се създаде възможност за увеличаване на участието на регионите при получаването на средства и тяхното управление;

49.

се застъпва за това при определянето на правната рамка на вълната на саниране да не се ограничава правото на държавите членки да избират самостоятелно измежду енергийните източници, при условие че се гарантира декарбонизирането, предвидено в целите на Европейския съюз;

50.

приветства предложението на Европейската комисия да работи в тясно партньорство с Европейския комитет на регионите по вълната на саниране и призовава за специално споразумение, поставящо основите за засилено сътрудничество в тази област в процеса на възстановяването след COVID-19;

51.

призовава Съвета на ЕС да разработи комуникационна кампания в сътрудничество с другите институции и в тясно партньорство с Европейския комитет на регионите за повишаване на осведомеността и стимулиране на действията в областта на вълната на саниране едновременно на равнището на ЕС, както и на национално, регионално и местно равнище.

Брюксел, 19 март 2021 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Apostolos TZITZIKOSTAS

(1) Директивата относно енергийните характеристики на сградите включва изготвяне на национални стратегии за саниране на националния сграден фонд.

(2) http://bpie.eu/wp-content/uploads/2015/10/Implementing_Cost_Optimality.pdf.

(3) Вж. например проекта „Sharing cities“ на адрес http://www.sharingcities.eu/.

(4) Съществуват наръчници за улесняване на изготвянето на интегрирани планове, например „How to develop a SECAP“ („Как да се разработят плановете за действие за устойчива енергетика и климат“), издаден от Съвместния изследователски център; „Smart cities Guidance Package“ („Пакет с насоки за интелигентни градове“) и брошурата „Integrated Planning Policy and Regulation Action Cluster“ („Политика на интегрирано планиране и клъстер за регулаторни действия“), издадени от Европейското партньорство за иновации „Интелигентни градове и общини“ , а също и инструментът за методологична подкрепа European Energy Award („Европейска награда за енергетика“).

(5) https://ec.europa.eu/environment/topics/circular-economy/levels_en.

(6) Например в Level(s) не е включен показател за максималната необходима мощност за сградите (kW) и за натоварването на мрежата, което се превръща във все по-важен фактор в много области, в които търсенето на електроенергия е все по-голямо.

(7) Обсерватория на сградния фонд на ЕС: https://ec.europa.eu/energy/topics/energy-efficiency/energy-efficient-buildings/eu-bso_bg.

(8) Такива варианти включват, но не се ограничават до: пряката електрификация и използването на термопомпи, топлофикационните мрежи, промяната на предназначението на съществуващата газова мрежа и използването на водород.

(9) Например решения на базата на природен газ.

(10) Например характеристики на сградите по отношение на възраст, форма, използване, исторически/архитектурен проект, собственост, предназначение, местен пазар на недвижими имоти, алтернативна стойност, разходи по подизпълнителски договори и всякакви предишни дейности за саниране.

(11) Вж. например проектите X-tendo https://x-tendo.eu, U-Cert https://u-certproject.eu и QualDEEPC https://qualdeepc.eu.

(12) Вж. напр. проекта GROWGREEN: http://growgreenproject.eu.

(13) Например „висящи градини“, „зелени покриви“, зелени и сини инфраструктури.

(14) Вложената енергия е енергията, консумирана при всички процеси, свързани с производството на дадена сграда — от добива и преработката на природни ресурси до производството, транспорта и доставката на продукти.

(15) ПОЗ е разработена от Комитета на регионите и Европейската комисия (ГД „Научни изследвания и иновации“).

(16) Вж. напр. проекта Compete4SECAP: https://compete4secap.eu.

(17) Вж. напр. „Smart Cities Guidance Package“ („Пакет с насоки за интелигентни градове“), стр. 91, достъпен на адрес: https://www.researchgate.net/publication/343615678_Smart_City_Guidance_Package

(18) Вж. напр. „Smart Cities Guidance Package“ (Пакет с насоки за интелигентни градове), стр. 92, достъпен на адрес: https://www.researchgate.net/publication/343615678_Smart_City_Guidance_Package

(19) Вж. например проекта NET-ubiep: http://www.net-ubiep.eu.

(20) Enabling Positive Energy Districts across Europe: energy efficiency couples renewable energy („Създаване на благоприятни условия за области с положителен енергиен баланс в цяла Европа: енергийна ефективност е възобновяеми енергийни източници“) | EU Science Hub (europa.eu)

(21) Вж. например проектите OKTAVE https://www.oktave.fr (само на френски език), INTERREG ReeHub https://reehub.italy-albania-montenegro.eu и PADOVA FIT https://www.padovafit.eu/home.html.

(22) Вж. например проекта ENERGIESPRONG на адрес https://energiesprong.org/.

(23) Вж. напр. проекта Guarantee: www.guarantee-project.eu.

(24) Например 5G е технология, която може да свърже хиляди устройства за наблюдение в най-гъсто населените райони и да улесни свръхвисокоскоростната свързаност, от която понастоящем са лишени много от най-слабо населените райони, някои от които са изложени на риск от обезлюдяване.

(25) Създаден с регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз.

(26) https://www.oecd.org/dac/financing-sustainable-development/development-finance-topics/social-impact-investment-initiative.htm

Interactio – дистанционно – 143-та пленарна сесия на КР, 17.3.2021 г. – 19.3.2021 г..

7.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/32

Становище на Европейския комитет на регионите — Нов пакт за миграцията и убежището

(2021/C 175/06)

Докладчик:

Antje GROTHEER (DE/ПЕС), заместник-председател на Парламента на Бремен

Отправни документи:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Нов пакт за миграцията и убежището“

(COM(2020) 609 final)

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на убежището и миграцията и за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета и на предложения Регламент (ЕС) XXX/XXX [фонд „Убежище и миграция“]

(COM(2020) 610 final)

Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС

(COM(2020) 611 final)

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на скрининг на граждани на трети държави на външните граници и за изменение на регламенти (EC) № 767/2008, (ЕС) 2017/2226, (ЕС) 2018/1240 и (ЕС) 2019/817

(COM(2020) 612 final)

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за справяне със ситуации на криза и форсмажорни обстоятелства в областта на миграцията и убежището

(COM(2020) 613 final)

Изменено предложение за регламент за Евродак

(COM(2020) 614 final) (по време на превода, налично само на английски език)

Препоръка на Комисията относно законните пътища за закрила в ЕС: насърчаване на презаселването, хуманитарния прием и допълнителни други възможности

(C(2020) 6467 final)

Препоръка на Комисията относно сътрудничеството между държавите членки във връзка с операции, извършвани от плавателни съдове, притежавани или експлоатирани от частни субекти, с цел дейности по търсене и спасяване

(C(2020) 6468 final)

Препоръка на Комисията относно механизъм на ЕС за подготвеност и управление на кризи в областта на миграцията (Подробен план за подготвеност и кризи в областта на миграцията)

(C(2020) 6469 final)

Съобщение на Комисията — Насоки на Комисията относно прилагането на правилата на ЕС за определяне и предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзитно преминаване и пребиваване

(C(2020) 6470 final)

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „План за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021-2027 г.“

(COM(2020) 758 final)

I. ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

COM(2020) 610 final, Съображение 26

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Само лица, за които има по-голяма вероятност да имат право на престой в Съюза, следва да бъдат преместени. Затова предложеният обхват на преместването на кандидати за международна закрила не следва да е ограничен само до тези, които не са обект на процедурата на границата, посочена в Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламента за процедурите за убежище].

Изложение на мотивите

За да може такъв критерий да се прилага, би трябвало да се предвиди Комисията да изготвя и периодично да актуализира списък на сигурните страни за евентуални процедури по репатриране.

Изменение 2

COM(2020) 610 final, Съображение 36

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Настоящият регламент следва да се прилага по отношение на кандидатите за субсидиарна закрила и лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, за да се гарантира равно третиране на всички кандидати за международна закрила и лицата, на които е предоставена международна закрила, както и съгласуваност с действащите достижения на правото на Съюза в областта на убежището, и по-специално Регламент (ЕС) ХХХ/ХХХ [Регламента за условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище].

Настоящият регламент следва да се прилага по отношение на кандидатите за субсидиарна закрила и лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила и кандидатите за други форми на закрила и лицата, на които са предоставени други форми на закрила, предвидени от държавите членки , за да се гарантира равно третиране на всички кандидати за международна закрила и лицата, на които е предоставена международна закрила, както и съгласуваност с действащите достижения на правото на Съюза в областта на убежището, и по-специално Регламент (ЕС) ХХХ/ХХХ [Регламента за условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище].

Изложение на мотивите

Смятаме, че е важно да се разшири прилагането на Регламента не само до кандидатите и лицата, на които е предоставена международна и субсидиарна закрила, но и до кандидатите и лицата, на които са предоставени други форми на защита, предвидени от държавите членки.

Изменение 3

COM(2020) 610 final, Съображение 47

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Определението за член на семейството по настоящия регламент следва да включва братята и сестрите на кандидата. Събирането на братята и сестрите е от особено значение за подобряване на шансовете за интеграция на кандидатите, а оттам и за намаляване на неразрешените движения. Обхватът на определението за член на семейството следва също така да отразява реалността на настоящите миграционни тенденции, при които кандидатите често пристигат на територията на държавите членки след продължителен период на транзитно преминаване. Ето защо определението следва да включва семействата, създадени извън държавата на произход, но преди пристигането им на територията на държавата членка. Това ограничено и целево разширяване на обхвата на определението се очаква да намали подбудите за някои неразрешени движения на търсещите убежище лица в рамките на ЕС.

Определението за член на семейството по настоящия регламент следва да включва братята и сестрите на кандидата. Събирането на братята и сестрите е от особено значение за подобряване на шансовете за интеграция на кандидатите, а оттам и за намаляване на неразрешените движения. Обхватът на определението за член на семейството следва също така да отразява реалността на настоящите миграционни тенденции, при които кандидатите често пристигат на територията на държавите членки след продължителен период на транзитно преминаване. Ето защо определението следва да включва семейства, които са се образували извън държавата по произход, преди и след пристигането им на територията на държавата членка. Това ограничено и целево разширяване на обхвата на определението се очаква да намали подбудите за някои неразрешени движения на търсещите убежище лица в рамките на ЕС.

Изложение на мотивите

Тъй като семейството често се създава в приемащите държави членки, правото на цялост на семейството трябва да бъде гарантирано на мястото на пренасочването, независимо от времето и мястото, където е създадено семейството. В противен случай съществува риск разпоредбите да бъдат дискриминиращи.

Изменение 4

COM(2020) 610 final, Съображение 63

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

За да се подпомогнат държавите членки, които извършват преместване като мярка за солидарност, следва да се предостави финансова подкрепа от бюджета на Съюза. С цел да се стимулират държавите членки да дадат приоритет на преместването на непридружени ненавършили пълнолетие, следва да се предостави по-висок насърчителен принос.

За да се подпомогнат държавите членки, които извършват преместване като мярка за солидарност, следва да се предостави финансова подкрепа от бюджета на Съюза. С цел да се стимулират държавите членки да дадат приоритет на преместването на ненавършили пълнолетие лица и пътуващи сами жени , следва да се предостави по-висок насърчителен принос.

Изложение на мотивите

Следва да се осигури по-голям финансов стимул за приемането на всички деца (заедно с техните родители и братя и сестри), а не само за непридружените ненавършили пълнолетие бежанци. Това следва да се прилага и за жените, пътуващи сами. Съобщава се, че в приемните центрове жените и момичетата са изложени на висок риск от основано на пола насилие. Пренаселеността в някои от гръцките горещи точки значително увеличи риска от сексуално и основано на пола насилие, особено за жените, пътуващи сами, които често не биват настанявани отделно. Освен това според Комисията особено уязвимите жени мигранти и непридружените ненавършили пълнолетие лица са изложени на по-висок риск от трафик. Следователно, за да се сведат до минимум тези рискове, следва да има и по-големи финансови стимули за приемането на жените.

Изменение 5

COM(2020) 610 final, член 2, буква ц)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

„миграционен натиск“ означава ситуация, при която има голям брой пристигания на граждани на трети държави или лица без гражданство или риск от такива пристигания, включително когато това се дължи на пристигания след операции по търсене и спасяване, в резултат на географското местоположение на държава членка и специфичните събития в трети държави, които генерират миграционни движения, създаващи тежест дори за добре подготвени системи за убежище и прием и изискващи незабавни действия;

„миграционен натиск“ означава ситуация, при която има голям брой пристигания на граждани на трети държави или лица без гражданство или риск от такива пристигания, включително когато това се дължи на пристигания на местно, регионално и/или национално равнище след операции по търсене и спасяване, в резултат на географското местоположение на държава членка или нейните региони и специфичните събития в трети държави, които генерират миграционни движения, създаващи тежест дори за добре подготвени системи за убежище и прием и изискващи незабавни действия;

Изложение на мотивите

При миграционни движения, които не засягат цялата национална система за убежище и прием, все пак може да има региони и места, които са подложени на особен натиск и са изложени на риск от претоварване.

Изменение 6

COM(2020) 610 final, член 6, параграф 3

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки разполагат с национални стратегии за осигуряване на достатъчен капацитет за прилагането на ефективна система за управление на убежището и миграцията в съответствие с принципите, изложени в настоящата част. Тези стратегии включват планове за действие при извънредни ситуации на национално равнище, като вземат предвид плановете за действие при извънредни ситуации в съответствие с Регламент (ЕС) XXX/XXX [Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището], Регламент (ЕС) 2019/1896 (Европейската агенция за гранична и брегова охрана) и Директива XXX/XXX/ЕС [Директивата за условията на приемане] и докладите на Комисията, изготвени в рамките на Подробния план за подготвеност и кризи в областта на миграцията. Тези национални стратегии включват информация за начина, по който държавата членка прилага принципите, изложени в настоящата част, и правните задължения, произтичащи от тях на национално равнище. Те вземат предвид други релевантни стратегии и съществуващи мерки за подкрепа, по-специално съгласно Регламент (ЕС) XXX/XXX [фонд „Убежище и миграция“] и Регламент (ЕС) XXX/XXX [Агенция на Европейския съюз в областта на убежището], и са съгласувани с националните стратегии за интегрирано управление на границите, създадени в съответствие с член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/1896, и ги допълват. Резултатите от наблюдението, извършено от Агенцията в областта на убежището и Европейската агенция за гранична и брегова охрана, и от оценката, извършена в съответствие с Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета, както и тези, извършени в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламента за скрининга], също следва да бъдат взети предвид в тези стратегии.

Държавите членки прилагат национални стратегии за осигуряване на достатъчен капацитет за прилагането на ефективна система за управление на убежището и миграцията в съответствие с принципите, изложени в настоящата част. Тези стратегии трябва да включват местно, регионално и национално планиране за действие при извънредни ситуации на национално равнище, като вземат предвид плановете за действие при извънредни ситуации в съответствие с Регламент (ЕС) XXX/XXX [Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището], Регламент (ЕС) 2019/1896 (Европейската агенция за гранична и брегова охрана) и Директива XXX/XXX/ЕС [Директивата за условията на приемане] и докладите на Комисията, изготвени в рамките на Подробния план за подготвеност и кризи в областта на миграцията. Тези национални стратегии трябва да се основават на многостепенното сътрудничество между заинтересованите страни, принадлежащи на местни и регионални власти, публичния и частния сектор и гражданското общество, и би трябвало да включват информация за начина, по който държавата членка прилага принципите, изложени в настоящата част, и правните задължения, произтичащи от тях на национално равнище. Те трябва да вземат предвид други релевантни стратегии и съществуващи мерки за подкрепа, по-специално съгласно Регламент (ЕС) XXX/XXX [фонд „Убежище и миграция“] и Регламент (ЕС) XXX/XXX [Агенция на Европейския съюз в областта на убежището], и да са съгласувани с националните стратегии за интегрирано управление на границите, създадени в съответствие с член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/1896, и да ги допълват. Резултатите от наблюдението, извършено от Агенцията в областта на убежището и Европейската агенция за гранична и брегова охрана, и от оценката, извършена в съответствие с Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета, както и тези, извършени в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламента за скрининга], също следва да бъдат взети предвид в тези стратегии.

Изложение на мотивите

Според КР задължението за въвеждане на национални стратегии може да породи проблеми по отношение на пропорционалността на мярката. Същевременно следва да се постави по-силен акцент върху местното и регионалното измерение, тъй като практическото изпълнението на стратегиите трябва да се осъществява на това равнище.

Изменение 7

COM(2020) 610 final, член 11 з)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

че компетентните органи на държавите членки и Агенцията в областта на убежището ще обработват личните данни на кандидата, включително за целите на обмена на данни, свързани с него, единствено с цел да изпълнят задълженията си, произтичащи от настоящия регламент;

Изложение на мотивите

Смятаме, че трябва да се предвиди забрана за предоставяне на държавите на произход на данни, свързани с мигрантите — тези данни би трябвало да бъдат абсолютно поверителни.

Изменение 8

COM(2020) 610 final, член 12, параграф 6

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавата членка, провеждаща индивидуалното интервю, изготвя писмено резюме на интервюто, съдържащо поне основната информация, предоставена от кандидата по време на интервюто. Резюмето може да бъде под формата на доклад или на стандартен формуляр. Държавата членка прави необходимото кандидатът или правният съветник или друг консултант, който представлява кандидата, да има своевременен достъп до резюмето.

Държавата членка, провеждаща индивидуалното интервю, изготвя писмено резюме на интервюто, съдържащо поне основната информация, предоставена от кандидата по време на интервюто. Резюмето може да бъде под формата на доклад или на стандартен формуляр въз основа на контролен списък . Държавата членка прави необходимото кандидатът или правният съветник или друг консултант, който представлява кандидата, да има своевременен достъп до резюмето.

Изложение на мотивите

По-ясна формулировка на текста.

Изменение 9

COM(2020) 610 final, член 21

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Член 21

Влизане

1. Когато е установено, въз основа на преките или косвените доказателства, описани в двата списъка по член 30, параграф 4 от настоящия регламент, включително данните, посочени в Регламент (ЕС) ХХХ/ХХХ [Регламента за Евродак], че кандидат незаконно е пресякъл по суша, море или въздух границата на държава членка, идвайки от трета държава, първата държава членка, в която той е влязъл по този начин, е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила. Тази компетентност се прекратява, ако молбата е регистрирана над три години след датата на това пресичане на границата.

2. Правилото в параграф 1 се прилага и когато кандидатът е бил свален на сушата на територията след операция по търсене и спасяване.

3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат, ако въз основа на преките или косвените доказателства, описани в двата списъка по член 30, параграф 4 от настоящия регламент, включително данните, посочени в Регламент (ЕС) ХХХ/ХХХ [Регламента за Евродак], може да бъде установено, че кандидатът е бил преместен съгласно член 57 от настоящия регламент в друга държава членка, след като е пресякъл границата. В този случай въпросната друга държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила.

Изложение на мотивите

Поради предложения механизъм за солидарност и повишената оперативна отговорност на Европейската агенция за гранична и брегова охрана Frontex в новия пакт от мерки в областта на убежището и миграцията, както и поради тежестта за местните и регионалните органи в граничните региони от задължителните гранични процедури, възлагането на отговорността за молбата за убежище въз основа на критерия за незаконно влизане през външна граница вече не е оправдано. Напротив, критерият може да възпрепятства разпределение, основано на солидарност. Освен това възлагането на отговорността на държавата членка на влизане за лицата, свалени на брега при операции по търсене и спасяване, вероятно ще застраши ефективността на операциите по търсене и спасяване, тъй като в миналото държавите членки вече са отказвали сваляне на брега на основание избягване на отговорност. Заличаването на член 21 от предложението (компетентност на държавата членка на първо влизане) няма да промени компетентността на държавата на външните граници в повечето случаи на установени незаконни влизания. Член 9, параграф 1 от предложението задължава кандидатите за закрила да подадат молба за закрила в държавата на първо влизане. Съгласно член 8, параграф 2 от предложението тази държава остава компетентна за процедурата за предоставяне на убежище, ако не се прилага друг критерий за определяне на държавата членка, компетентна за процедурата за закрила. Заличаването обаче би намалило тежестта върху националните администрации и би спестило разходи чрез премахване на ненужната административна тежест. Дори понастоящем опитите за връщане имат много малък шанс за успех, ако незаконното влизане не може да бъде доказано въз основа на данни от Евродак. Те ще отпаднат чрез заличаване на член 21 от предложението.

Изменение 10

COM(2020) 610 final, член 29, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Ако държава членка, в която е била регистрирана молба за международна закрила, счита, че друга държава членка е компетентна за разглеждането на молбата, тя незабавно и при всички случаи в двумесечен срок от датата, на която молбата е била регистрирана, отправя искане до другата държава членка да поеме отговорност за кандидата. Независимо от първа алинея, в случай на положителен резултат в Евродак за данните, регистрирани съгласно членове 13 и 14а от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламента за Евродак], или на положителен резултат във ВИС за данните, регистрирани съгласно член 21 от Регламент (ЕО) № 767/2008, искането за поемане на отговорност се изпраща в едномесечен срок от получаването на положителния резултат. Когато искането за поемане на отговорност за кандидат не е отправено в сроковете, предвидени в първа и втора алинея, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила е държавата членка, в която е била регистрирана молбата. Когато кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие, определящата държава членка може, когато счита, че това е във висшия интерес на ненавършилия пълнолетие, да продължи процедурата за определяне на компетентната държава членка и да поиска от друга държава членка да поеме отговорност за кандидата, въпреки че са изтекли сроковете, предвидени в първа и втора алинея.

Ако държава членка, в която е била регистрирана молба за международна закрила, счита, че друга държава членка е компетентна за разглеждането на молбата, тя незабавно и при всички случаи в двумесечен срок от датата, на която молбата е била регистрирана, отправя искане до другата държава членка да поеме отговорност за кандидата. Независимо от първа алинея, в случай на положителен резултат в Евродак за данните, регистрирани съгласно членове 13 и 14а от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламента за Евродак], или на положителен резултат във ВИС за данните, регистрирани съгласно член 21 от Регламент (ЕО) № 767/2008, искането за поемане на отговорност се изпраща в едномесечен срок от получаването на положителния резултат. Когато искането за поемане на отговорност за кандидат не е отправено в сроковете, предвидени в първа и втора алинея, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила е държавата членка, в която е била регистрирана молбата. Когато кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие, определящата държава членка може, когато счита — при възможност след изслушване на ненавършилия пълнолетие , че това е във висшия интерес на ненавършилия пълнолетие, да продължи процедурата за определяне на компетентната държава членка и да поиска от друга държава членка да поеме отговорност за кандидата, въпреки че са изтекли сроковете, предвидени в първа и втора алинея.

Изложение на мотивите

В рамките на процедурата за определяне на компетентната държава членка терминологията, използвана в този член, оставя място за прекомерно право на преценка и смятаме, че е по-добре да се предвиди, при възможност, изслушване на самия ненавършил пълнолетие.

Изменение 11

COM(2020) 610 final, член 55, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Когато държава членка се ангажира да предостави спонсориране на връщането и незаконно пребиваващите граждани на трети държави, които са обект на решение за връщане, издадено от ползващата се държава членка, не се върнат или не бъдат изведени в срок от 8 месеца, държавата членка, предоставяща спонсориране на връщането, прехвърля въпросните лица на своята територия в съответствие с процедурата, предвидена в членове 57 и 58. Този срок започва да тече от приемането на акта за изпълнение по член 53, параграф 1, или, когато е приложимо, по член 49, параграф 2.

Когато държава членка се ангажира да предостави спонсориране на връщането и незаконно пребиваващите граждани на трети държави, които са обект на решение за връщане, издадено от ползващата се държава членка, не се върнат или не бъдат изведени в срок от 8 месеца, държавата членка, предоставяща спонсориране на връщането, след консултация по отношение на приложимостта с местните и/или регионалните органи, на чиято територия ще се извърши прехвърлянето, прехвърля въпросните лица на своята територия в съответствие с процедурата, предвидена в членове 57 и 58. Този срок започва да тече от приемането на акта за изпълнение по член 53, параграф 1, или, когато е приложимо, по член 49, параграф 2.

Изложение на мотивите

Целта на предложеното изменение е да се гарантира, че местните и/или регионалните власти, които трябва да приемат лица, пристигащи с решение за връщане, са в състояние да се подготвят възможно най-точно за тази задача.

Изменение 12

COM(2020) 610 final, член 55, параграф 4

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Мерките по параграф 1 включват една или повече от следните дейности, извършвани от спонсориращата държава членка:

Мерките по параграф 1 включват една или повече от следните дейности, извършвани от спонсориращата държава членка , когато е приложимо в консултация с компетентния местен и/или регионален орган на държавата членка бенефициер :

а)	предоставяне на консултации относно връщането и реинтеграцията, предназначени за незаконно пребиваващи граждани на трети държави;

а)	предоставяне на консултации относно връщането и реинтеграцията, предназначени за незаконно пребиваващи граждани на трети държави;

б)	използване на националната програма и ресурси за предоставяне на логистична, финансова и друга материална помощ или помощ в натура, включително реинтегриране, на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, които желаят да заминат доброволно;

б)	използване на националната програма и ресурси за предоставяне на логистична, финансова и друга материална помощ или помощ в натура, включително реинтегриране, на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, които желаят да заминат доброволно;

в)	водене или подпомагане на диалога относно политиките и обмените с органите на трети държави с цел улесняване на обратното приемане;

в)	водене или подпомагане на диалога относно политиките и обмените с органите на трети държави с цел улесняване на обратното приемане;

г)	осъществяване на контакт с компетентните органи на трети държави с цел проверка на самоличността на граждани на трети държави и получаване на валиден документ за пътуване;

г)	осъществяване на контакт с компетентните органи на трети държави с цел проверка на самоличността на граждани на трети държави и получаване на валиден документ за пътуване;

д)	организиране от името на ползващата се държава членка на практическите договорености за извършване на връщането, като например чартърни или редовни полети или други средства за транспорт до третата държава на връщане.

д)	организиране от името на ползващата се държава членка на практическите договорености за извършване на връщането, като например чартърни или редовни полети или други средства за транспорт до третата държава на връщане.

Тези мерки не засягат задълженията и отговорностите на ползващата се държава членка, предвидени в Директива 2008/115/ЕО.

Изложение на мотивите

Целта на предложеното изменение е да се гарантира, че местните и/или регионалните органи, които са запознати с прехвърлените лица в резултат на приемането им, участват и в дейностите в рамките на спонсорирането на връщането, за да се гарантират правата на тези лица и гладкото протичане на прехвърлянето на отговорността.

Изменение 13

COM(2020) 610 final, член 57, параграф 9

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Прехвърлянето на засегнатото лице от ползващата се държава членка в държавата членка на преместване се извършва в съответствие с националното право на ползващата се държава членка, след съгласуване между заинтересованите държави членки, веднага щом това бъде практически възможно и най-късно в срок от 4 седмици след потвърждението на държавата членка на преместване или след окончателното решение по обжалване или преразглеждане на решение за прехвърляне в случай на суспензивно действие в съответствие с член 33, параграф 3.

Изложение на мотивите

За да се гарантира ефективно приемане, компетентните местни и регионални власти също трябва да бъдат пряко информирани и консултирани, за да могат да се подготвят за приемането.

Изменение 14

COM(2020) 610 final, член 72

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

1.	Член 16 се заменя със следното:

1.	Член 16 се заменя със следното:

[…]

2. По целесъобразност държавите членки могат също да отговарят на условията за получаване на допълнителна сума от 10 000 EUR за членовете на семейството на лицата по параграф 1, ако лицата са допуснати, за да се осигури целостта на семейството. По-специално е необходимо да се гарантира, че част от тази сума се изплаща директно на местния или регионалния орган, на чиято територия се приемат лицата чрез презаселване или хуманитарен прием.

2.	Член 17 се заменя със следното:

2.	Член 17 се заменя със следното:

[…]

7. В рамките на наличните ресурси, на Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 32, за да коригира, ако се счита за целесъобразно, сумите по параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член, за да бъдат взети под внимание текущото равнище на инфлацията, съответните промени в сферата на прехвърлянето на кандидати за международна закрила и на лица, на които е предоставена международна закрила, от една държава членка в друга, както и факторите, които могат да оптимизират използването на финансовия стимул, осигуряван чрез тези суми.“

Изложение на мотивите

Предложените допълнения имат за цел да гарантират, че съответните местни или регионални власти ще получават необходимата финансова подкрепа.

Изменено предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС.

Изменение 15

COM(2020) 611 final, точка 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Съображение 10 се заменя със следното:

„(10)

Ресурсите на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ следва да се мобилизират, за да се осигури подходяща подкрепа за усилията на държавите членки в прилагането на настоящия регламент, по-специално за онези държави членки, чиито системи за убежище и приемане са изправени пред специфичен и несъразмерно голям натиск. На местните и регионалните власти също следва да се предоставят подходящи ресурси, включително възможността за пряк достъп до фонд „Убежище, миграция и интеграция“. Също така е необходимо ЕС да отпусне специални средства, така че регионите, които са подложени на по-голям миграционен натиск, главно тези, разположени на външните граници на ЕС, да могат да се справят с приемането и оказването на помощ на непридружените ненавършили пълнолетие лица, които пристигат на тяхна територия.“

Съображение 31 се заменя със следното:

ii)	Съображение 31 се заменя със следното:

„(31)

За да се гарантират правата на кандидата, решението по неговата молба следва да се постанови писмено. Когато с решението не се предоставя международна закрила, кандидатът следва да получи фактическите и правните мотиви, както и информация за последиците от решението и за начините, по които може да го оспори.

„(31)

(31a)

За да се повиши ефективността на процедурите и да се намалят рискът от укриване и вероятността от неразрешени движения, следва да няма процедурни пропуски между издаването на отрицателно решение по молба за международна закрила и на решение за връщане. Решението за връщане следва да бъде незабавно издадено на кандидатите, чиито молби са отхвърлени. Без да се засяга правото на ефективна правна защита, решението за връщане следва или да е част от отрицателното решение по молба за международна закрила, или, ако представлява отделен акт, да е издадено едновременно и заедно с отрицателното решение.“

(31а)

За да се повиши ефективността на процедурите и да се намалят рискът от укриване и вероятността от неразрешени движения, следва да няма процедурни пропуски между издаването на отрицателно решение по молба за международна закрила и на решение за връщане. Решението за връщане следва да бъде незабавно издадено на кандидатите, чиито молби са отхвърлени и за които държавата членка не е взела решение да им предостави самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, даващо право на престой поради затруднения, хуманитарни или други причини. Без да се засяга правото на ефективна правна защита, решението за връщане следва или да е част от отрицателното решение по молба за международна закрила, или, ако представлява отделен акт, да е издадено едновременно и заедно с отрицателното решение.“

Изложение на мотивите

Тази препоръка укрепва местните и регионалните структури и отговоря на предишните искания на КР в тази област. Освен това е от съществено значение ЕС да отдели специални средства за регионите с по-голям миграционен натиск.

Изменение 16

COM(2020) 611 final, точка (5), съображение 40, буква з)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

При прилагане на процедурата на границата за извършване на връщане следва да се прилагат определени разпоредби на [преработената Директива относно връщането], тъй като с тях се уреждат елементи на процедурата за връщане, които не са определени с настоящия регламент, по-специално разпоредбите относно определенията, по-благоприятните разпоредби, забраната за връщане, висшите интереси на детето, семейния живот и здравословното състояние, риска от укриване, задължението за сътрудничество, срока за доброволно напускане, решението за връщане, извеждането, отлагането на извеждането, връщането и извеждането на непридружени ненавършили пълнолетие, забраните за влизане, гаранциите при връщане, задържането, условията на задържане, задържането на ненавършили пълнолетие и на семейства и извънредните ситуации. За да се намали рискът от неразрешено влизане и движение на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, за които се прилага процедурата на границата за извършване на връщане, на незаконно пребиваващите граждани на трети държави може да бъде предоставен срок за доброволно напускане не по-дълъг от 15 дни, без да се засяга възможността за доброволно изпълнение на задължението за връщане във всеки един момент.

При прилагане на процедурата на границата за извършване на връщане следва да се прилагат определени разпоредби на [преработената Директива относно връщането], тъй като с тях се уреждат елементи на процедурата за връщане, които не са определени с настоящия регламент, по-специално разпоредбите относно определенията, по-благоприятните разпоредби, забраната за връщане, висшите интереси на детето, семейния живот и здравословното състояние, риска от укриване, задължението за сътрудничество, срока за доброволно напускане, решението за връщане, извеждането, отлагането на извеждането, връщането и извеждането на непридружени ненавършили пълнолетие, забраните за влизане, гаранциите при връщане, задържането, условията на задържане и извънредните ситуации. За да се намали рискът от неразрешено влизане и движение на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, за които се прилага процедурата на границата за извършване на връщане, на незаконно пребиваващите граждани на трети държави може да бъде предоставен срок за доброволно напускане не по-дълъг от 15 дни, без да се засяга възможността за доброволно изпълнение на задължението за връщане във всеки един момент.

Изложение на мотивите

КР е поел ангажимент за пълен отказ от задържане на деца.

Изменение 17

COM(2020) 611 final, точка 13, член 35а

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Отхвърляне на молба и издаване на решение за връщане	Отхвърляне на молба и издаване на решение за връщане
Когато молбата е отхвърлена като недопустима, неоснователна или явно неоснователна както по отношение на статута на бежанец, така и по отношение на статута на субсидиарна закрила или като мълчаливо или изрично оттеглена, държавите членки издават решение за връщане, с което се зачита Директива XXX/XXX/ЕС [Директивата относно връщането]. Решението за връщане се издава като част от решението, с което се отхвърля молбата за международна закрила, или в отделен акт. Когато решението за връщане се издава като отделен акт, то се издава едновременно и заедно с решението, с което се отхвърля молбата за международна закрила.	Когато молбата е отхвърлена като недопустима, неоснователна или явно неоснователна както по отношение на статута на бежанец, така и по отношение на статута на субсидиарна закрила или като мълчаливо или изрично оттеглена и държавата членка не е взела решение да предостави на лицето самостоятелно разрешение за пребиваване или друго право на престой на основания, свързани с трудности, хуманитарни или други причини , държавите членки издават решение за връщане, с което се зачита Директива XXX/XXX/ЕС [Директивата относно връщането]. Решението за връщане се издава като част от решението, с което се отхвърля молбата за международна закрила, или в отделен акт. Когато решението за връщане се издава като отделен акт, то се издава едновременно и заедно с решението, с което се отхвърля молбата за международна закрила.

Изложение на мотивите

Съгласно текста на предложението на Комисията държавите членки не могат да предоставят закрила по други хуманитарни или семейни причини извън международната закрила, без да започват процедура за връщане. Това противоречи на член 3, параграф 2 от предложението COM(2016) 466 final („Регламент относно условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище“), който гарантира точно това право на държавите членки („Настоящият регламент не се прилага за други национални хуманитарни статути, предоставяни от държавите членки съгласно националното им право на лицата, които не отговарят на условията за статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила.“). Освен това при определени обстоятелства държавите членки дори са задължени да предоставят закрила; така например в случаите на заплахи за здравето, както Съдът на Европейския съюз ясно е посочил в своята съдебна практика след делото M’Bodj. В допълнение тази разпоредба изглежда излишна поради задължението по член 6, параграф 1 от Директивата 2008/115/ЕО за връщането да се вземе решение за връщане в случай на незаконен престой. Предложеното изменение е в съответствие с член 6, параграф 4 от Директивата за връщането.

Изменение 18

COM(2020) 611 final, точка 14, член 40, параграф 1, буква)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Член 40 се изменя, както следва:

а)	в параграф 1 се добавя следната буква:

а)	в параграф 1 се добавя следната буква:

„и)

кандидатът е гражданин на трета държава, за която делът на решенията на решаващия орган, с които се предоставя международна закрила, е, съгласно последните налични годишни средни данни на Евростат за целия Съюз, 20 % или под 20 % — или, в случай на лице без гражданство, кандидатът е лице, чието предишно обичайно местопребиваване е било на територията на такава трета държава — освен когато е възникнала съществена промяна във въпросната трета държава след публикуването на съответните данни на Евростат или кандидатът принадлежи към категория лица, за които делът от 20 % или под 20 % не може да се счита за представителен за техните нужди от закрила;“

„и)

въз основа на констатациите от първоначалното интервю по молбата на кандидата може да бъде взето решение за всеки отделен случай в рамките на кратък период от време и в случай на отхвърляне на молбата съществува разумна перспектива за бързо завръщане в държавата по произход или в трета държава, готова да го приеме. “

[…]

Изложение на мотивите

Обвързването на санкциите с гражданството, произтичащо от обвързването с квоти за закрила, е несъвместимо със забраната за дискриминация съгласно международното и европейското право, ако в конкретния случай няма обосновка. Поради това КР предлага процедура, основана на възможността за връщане и вероятността за бързи индивидуални решения, както се използва в швейцарската процедура за предоставяне на убежище от 2019 г. насам. Това би позволило да се вземат много повече решения в рамките на кратък период от време, отколкото обвързването с квоти за закрила. Това допринася преди всичко за намаляване на тежестта върху местните и регионалните власти в граничните райони. Освен това този модел позволява бързо да се вземат решения за предоставяне на закрила и по този начин може значително да се ускори интеграцията на очевидно уязвими лица, например имащите право на международна закрила или спасените от бедствия в морето.

Изменение 19

COM(2020) 611 final, точка 14, член 40, параграф 5, буква в)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

[…]

б)	в параграф 5 се добавя следната буква:

б)	в параграф 5 се добавя следната буква:

„в)

Изложение на мотивите

Обвързването на санкциите с гражданството, произтичащо от обвързването с квоти за закрила, е несъвместимо със забраната за дискриминация съгласно международното и европейското право, ако в конкретния случай няма обосновка. Поради това КР предлага процедура, основана на възможността за връщане и вероятността за бързи индивидуални решения, както се използва в швейцарската процедура за предоставяне на убежище от 2019 г. насам. Това би осигурило възможност за вземане на много повече решения в рамките на кратък период от време, отколкото обвързването с квоти за закрила. Това допринася преди всичко за намаляване на тежестта върху местните и регионалните власти в граничните райони. Освен това този модел позволява бързо да се вземат решения за предоставяне на закрила и по този начин може значително да се ускори интеграцията на очевидно уязвими лица, например имащите право на международна закрила или спасените от бедствия в морето.

Изменение 20

COM(2020) 611 final, точка 15, член 41, параграф 3

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки разглеждат молба по процедура на границата в случаите по параграф 1, когато важат обстоятелствата по член 40, параграф 1, буква в), е) или и).

Държавите членки разглеждат молба по процедура на границата в случаите по параграф 1, когато важат обстоятелствата по член 40, параграф 1, буква е) или и), както и по буква в) само когато обстоятелствата показват, че в конкретния случай може да се очаква бързо решение и връщане .

Изложение на мотивите

Това би облекчило тежестта за местните и регионалните власти, на чиято територия кандидатите са настанени по време на граничните процедури.

Изменение 21

COM(2020) 611 final, точка 15, член 41, параграф 5

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Процедурата на границата може да се прилага спрямо непридружените ненавършили пълнолетие и спрямо ненавършилите пълнолетие на възраст под 12 години и членовете на техните семейства само в случаите по член 40, параграф 5, буква б).

Процедурата на границата може да се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие лица и придружаващите ги членове на семейството само в случаите, посочени в член 40, параграф 5, буква б) , или в случаите, когато може да се очаква бързо предоставяне на международна закрила след разглеждане в съответствие с член 40, параграф 5, буква в). Ненавършилите пълнолетие лица не следва да бъдат задържани при процедури на границата.

Изложение на мотивите

Защитата на ненавършилите пълнолетие лица съгласно международното право се прилага еднакво за всички лица на възраст под 18 години. Поради това специални процедури следва да се използват само когато това е в интерес на ненавършилия пълнолетие или в отделен случай е обосновано въз основа на сериозни основания по смисъла на член 40, параграф 5, буква б) от предложението („заплаха за националната сигурност или обществения ред“). Не бива да се извършва задържане по процедурни причини. Тази подход, основан на висшите интереси на малолетните и непълнолетните лица и интересите на сигурността на държавите членки, е в съответствие с предишните позиции на КР.

Изменение 22

COM(2020) 611 final, точка 15, член 41, параграф 9, буква б)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки не прилагат или спират да прилагат процедурата на границата на всеки етап от процедурата, когато:

[…]

(б)	необходимата помощ не може да бъде предоставена на кандидатите със специални процедурни нужди на местата, посочени в параграф 14;

(б)	кандидатите имат специални процедурни нужди; тогава в отделни случаи се гарантира, че необходимата помощ може да бъде предоставена на местата, посочени в параграф 14;

Изложение на мотивите

Лицата със специални процедурни нужди трябва да имат достъп до съответните мерки за помощ за всеки отделен случай, в противен случай те не могат да бъдат прехвърлени към процедура на границата.

Изменение 23

COM(2020) 611 final, точка 15, член 41, параграф 11

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Процедурата на границата е колкото се може по-кратка, като същевременно се осигурява пълно и справедливо разглеждане на молбите. Тя обхваща решението по параграфи 2 и 3 и всяко решение по обжалване, ако е приложимо, и приключва в срок от 12 седмици след датата, на която е регистрирана молбата. След този срок на кандидата се разрешава да влезе на територията на държавата членка, освен когато се прилага член 41а, параграф 1.

Чрез дерогация от сроковете, определени в член 34, член 40, параграф 2 и член 55, държавите членки въвеждат разпоредби относно продължителността на процедурата по разглеждане и на процедурата по обжалване, които гарантират, че в случай на обжалване на решение, с което се отхвърля молба, в рамките на процедурата на границата решението по това обжалване се издава в срок от 12 седмици след датата, на която е регистрирана молбата.

Процедурата на границата е колкото се може по-кратка , за да се помогне за облекчаване на натиска върху граничните региони , като същевременно се осигурява пълно и справедливо разглеждане на молбите. Тя обхваща решението по параграфи 2 и 3 и всяко решение по обжалване, ако е приложимо, и приключва в срок от 8 седмици след датата, на която е регистрирана молбата. След този срок на кандидата се разрешава да се придвижва допълнително на територията на държавата членка, освен когато се прилага член 41а, параграф 1. Чрез дерогация от сроковете, определени в член 34, член 40, параграф 2 и член 55, държавите членки въвеждат разпоредби относно продължителността на процедурата по разглеждане и на процедурата по обжалване, които гарантират, че в случай на обжалване на решение, с което се отхвърля молба, в рамките на процедурата на границата решението по това обжалване се издава в срок от 8 седмици след датата, на която е регистрирана молбата.

Изложение на мотивите

Срокът от 20 седмици е неразумно дълъг, задължавайки кандидатите да останат в транзитните зони, като по този начин поставя непропорционална тежест върху граничните региони. В решението си от 14 май 2020 г. относно унгарската транзитна зона Съдът на Европейския съюз (Съдът на ЕС) посочва, че „тези специфични процедури [на границата] трябва да бъдат проведени в разумен срок“, както и че още след изтичането на четири седмици трябва да се предостави право на влизане по редовната процедура. Тъй като ситуацията в транзитната зона е ситуация на лишаване от свобода, процедурите на границата в транзитните зони трябва да се провеждат бързо. Период от повече от осем седмици, който и така удвоява срока, разрешен в момента съгласно член 43 от Директивата за процедурите за убежище (4 седмици), най-вероятно би бил възприет като неразумен както от Съда на ЕС, така и от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). В повечето случаи период от осем седмици е достатъчен, за да се проведе процедура за предоставяне на убежище. Ако процедурата приключи с отрицателно решение, се предвиждат допълнителни осем седмици за процедурата за връщане. Ако общият период на процедурата продължи повече от три месеца, е слабо вероятно връщането да бъде извършено експедитивно, както се предвижда за процедурата на границата.

Изменение 24

COM(2020) 611 final, точка 15, член 41, параграф 13

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

По време на разглеждането на молбите, които се разглеждат по процедура на границата, кандидатите се държат на или в близост до външната граница или във или в близост до транзитните зони. Всяка държава членка съобщава на Комисията най-късно [два месеца след датата на прилагане на настоящия регламент] местата, където ще се провежда процедурата на границата — на външните граници, в близост до външната граница или транзитните зони, включително при прилагане на параграф 3, и гарантира, че капацитетът на тези места е достатъчен за обработване на молбите, обхванати от този параграф. Всички промени в определянето на местата, където се прилага процедурата на границата, се съобщават на Комисията два месеца преди промените да породят действие.

По време на разглеждането на молбите, които се разглеждат по процедура на границата, кандидатите се държат на или в близост до външната граница или във или в близост до транзитните зони. Всяка държава членка съобщава на Комисията най-късно [два месеца след датата на прилагане на настоящия регламент] местата, където ще се провежда процедурата на границата — на външните граници, в близост до външната граница или транзитните зони, включително при прилагане на параграф 3, и гарантира, че капацитетът на тези места е достатъчен за обработване на молбите, обхванати от този параграф. Това съобщение се придружава от доклад за консултацията с компетентния местен и регионален орган, на чиято територия ще се извършват тези процедури. Всички промени в определянето на местата, където се прилага процедурата на границата, се съобщават на Комисията два месеца преди промените да породят действие.

Изложение на мотивите

При планирането на местата за провеждане на гранични процедури е важно надлежно да се вземат предвид нуждите на компетентните местни и регионални органи.

Изменение 25

COM(2020) 611 final, точка 15, член 41, параграф 14

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

В случаите, когато капацитетът на местата, съобщени от държавите членки в съответствие с параграф 14, е временно недостатъчен за обработване на кандидатите, обхванати от параграф 3, държавите членки могат да определят други места в рамките на територията на държавата членка и след като уведомят Комисията, да настанят кандидати там временно и за възможно най-кратък период от време.“

В случаите, когато капацитетът на местата, съобщени от държавите членки в съответствие с параграф 14, е временно недостатъчен за обработване на кандидатите, обхванати от параграф 3, след предварителна консултация с компетентните местни и регионални органи, държавите членки могат да определят други места в рамките на територията на държавата членка и след като уведомят Комисията, да настанят кандидати там временно и за възможно най-кратък период от време.“

Изложение на мотивите

Изменение 26

COM(2020) 611 final, точка 15, член 41а, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Лицата по параграф 1 се държат за срок не по-дълъг от 12 седмици в местата на или в близост до външната граница или във или в близост до транзитните зони; когато държава членка не може да ги настани в тези места, тя може да използва други места в рамките на своята територия. Срокът от 12 седмици започва да тече от момента, в който кандидатът, гражданинът на трета държава или лицето без гражданство вече няма право да остане и не му е позволено да остане.

Лицата по параграф 1 се настаняват за срок не по-дълъг от 8 седмици в местата на или в близост до външната граница или във или в близост до транзитните зони; когато държава членка не може да ги настани в тези места, тя може да използва други места в рамките на своята територия , след като първо се консултира с компетентните местни и регионални власти . Срокът от 8 седмици започва да тече от момента, в който кандидатът, гражданинът на трета държава или лицето без гражданство вече няма право да остане и не му е позволено да остане.

Изложение на мотивите

При планирането на местата за провеждане на гранични процедури е важно надлежно да се вземат предвид нуждите на компетентните местни и регионални органи. Също така за прилагането на процедурата за връщане следва да бъдат предвидени не повече от 8 седмици, за да се облекчи натискът върху граничните региони. В решението си от 14 май 2020 г. относно унгарската транзитна зона Съдът на Европейския съюз (Съдът на ЕС) посочва, че „тези специфични процедури [на границата] трябва да бъдат проведени в разумен срок“, както и че още след изтичането на четири седмици трябва да се предостави право на влизане по редовната процедура. Тъй като ситуацията в транзитната зона е ситуация на лишаване от свобода, процедурите на границата в транзитните зони трябва да се провеждат бързо. Период от повече от осем седмици, който и така удвоява срока, разрешен в момента съгласно член 43 от Директивата за процедурите за убежище (4 седмици), най-вероятно би бил възприет като неразумен както от Съда на ЕС, така и от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). В повечето случаи период от осем седмици е достатъчен, за да се проведе процедура за предоставяне на убежище. Ако процедурата приключи с отрицателно решение, се предвиждат допълнителни осем седмици за процедурата за връщане. Ако общият период на процедурата продължи повече от три месеца, е слабо вероятно връщането да бъде извършено експедитивно, както се предвижда за процедурата на границата. Съгласно член 34 от предложението от 2016 г. за Регламент за процедурите за предоставяне на убежище се предвижда решенията относно допустимостта и относно използването на споразумения с трети държави да се вземат в рамките на един месец. Следователно период от повече от два месеца за вземане на решение в рамките на процедурата на границата би бил неразумен от правна гледна точка. Необходимо е да се предвиди кратък период и поради обстоятелството, че има по-голяма вероятност за осъществяване на връщания след бърза процедура с минимално време на изчакване. Освен това терминологията трябва да бъде последователна в цялото предложение, а двусмислени термини като „държат“, които биха могли да означават фактическо задържане, следва да се избягват и да се заменят с прецизирани от правна гледна точка формулировки като „настаняват“ в съответствие с преразгледаната Директива за условията за приемане.

Изменение 27

COM(2020) 611 final, точка 18, член 53, параграф 9

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки предвиждат възможност за обжалване само на една инстанция за решение, взето в контекста на процедурата на границата.

Държавите членки предвиждат възможност за обжалване в съответствие с член 47 от Хартата на основните права за решение, взето в контекста на процедурата на границата. Що се отнася до обжалванията, предвидените в националното законодателство срокове се прилагат в съответствие с член 55. Кандидатите имат право да останат на територията по време на периода на обжалване и до получаване на резултата от него в съответствие с член 54.

Изложение на мотивите

Строгото ограничаване на възможността за обжалване до само една инстанция и строгият краен срок за процедурите на границата засягат компетентностите на държавите членки, които са процесуално автономни, що се отнася до предоставянето на възможност за правни средства за защита в контекста на процедурите на границата. Те обаче са длъжни да спазват член 47 от Хартата на основните права в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС, която предвижда, че правилата относно правните средства за защита трябва да съответстват на принципа на недискриминация и принципите на равностойност и ефективност. Това означава, че не се допуска дискриминация спрямо други лица, търсещи убежище, и неравно третиране по отношение на други подобни административни съдебни производства. Предложеното изменение гарантира спазването на тези изисквания. Също така закъснението, в рамките на което трябва да се отговаря на жалбите, не може да бъде определено по единен начин за целия ЕС и затова е най-добре то да се обвърже с националните административноправни норми.

Изменение 28

COM(2020) 612 final, Съображение 12

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Скринингът следва да се извършва на външната граница или в близост до нея , преди на съответните лица да бъде разрешено да влязат на територията . Държавите членки следва да прилагат мерки в съответствие с националното законодателство, за да не допуснат такива лица да влязат на територията по време на скрининга. В отделни случаи, когато е необходимо, той може да включва задържане, при спазване на националното законодателство, уреждащо този въпрос.

Скринингът следва да се извършва на външната граница или в близост до нея. Държавите членки следва да прилагат мерки в съответствие с националното законодателство, за да не допуснат такива лица да се придвижват допълнително на територията по време на скрининга. В отделни случаи, когато е необходимо, той може да включва задържане, с изключение на ненавършилите пълнолетие лица, при спазване на националното законодателство, уреждащо този въпрос . Ако в резултат на процедурата за скрининг бъде отказано по-нататъшно допълнително придвижване, тогава се прилага член 14 от Кодекса на шенгенските граници .

Изложение на мотивите

Международното право изключва лишаването от свобода на деца по административни причини и според Съда на ЕС в контекста на миграцията ненавършилите пълнолетие лица не могат да бъдат третирани систематично като възрастни. Отказът за по-нататъшно придвижване след скрининга трябва да бъде подробно обоснован в съответствие с Кодекса на шенгенските граници.

Изменение 29

COM(2020) 612 final, Съображение 20

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки следва да определят подходящите места за скрининга на външната граница или в близост до нея , като се съобразят с географията и съществуващите инфраструктури и като гарантират, че задържаните граждани на трети държави, както и тези, които се намират на граничен контролно-пропускателен пункт, може бързо да бъдат подложени на скрининг. Задачите, свързани със скрининга, може да бъдат извършени в зони на горещи точки, посочени в точка 23 от член 2 от Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета23.

Държавите членки следва да определят подходящите места за скрининга, като се съобразят с мнението на компетентните местни и регионални органи , географията и съществуващите инфраструктури и като гарантират, че задържаните граждани на трети държави, както и тези, които се намират на граничен контролно-пропускателен пункт, може бързо да бъдат подложени на скрининг. Задачите, свързани със скрининга, може да бъдат извършени в зони на горещи точки, посочени в точка 23 от член 2 от Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета23.

Изложение на мотивите

Държавите членки би трябвало да могат да избират подходящите места в зависимост от националните условия и възможности. По-специално чрез възможността за децентрализация те би трябвало да могат да вземат предвид изключителния натиск, оказван върху регионите по външните граници или в близост до тях. Важно е при планирането на местата за провеждане на скрининг надлежно да се вземат предвид нуждите на компетентните местни или регионални органи.

Изменение 30

COM(2020) 612 final, Съображение 24

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

До края на скрининга органите, които отговарят за скрининга, следва да попълнят информационен формуляр. Формулярът следва да бъде предаден на органите, които разглеждат молбите за международна закрила, или на компетентните органи за връщане, в зависимост от това към кой от тях е насочено съответното лице , както и, когато е уместно, допълнително в съответствие с националното право на органите, отговарящи за защитата на здравето и безопасността, и/или на органите, отговарящи за особено уязвимите лица, като непридружените ненавършили пълнолетие лица или жените, които пътуват сами . В първия случай органите, отговорни за скрининга, следва да посочат елементи, по-специално възможните специални нужди от закрила, които може да изглеждат от значение за вземането на решение дали компетентните органи да подложат молбата на съответния гражданин на трета държава на процедура за ускорено разглеждане или на процедурата на границата.

Изложение на мотивите

В случай на основателни опасения за здравето или безопасността, те следва да бъдат препратени на съответните компетентни органи. Въпреки че участието на тези органи в скрининга е предвидено, следва да им се гарантира, че ще получат цялата необходима информация. Същото се отнася и за случаите, в които по време на скрининга са установени специални нужди от закрила, за които съгласно националното право компетентен е друг орган, както обикновено е в случаи с децата, но евентуално и с жертви на трафик и други групи. Важно да се припомнят по-специално онези групи, които са най-уязвими и могат да станат обект на злоупотреби по време на процеса на миграция, като непридружените ненавършили пълнолетие лица или жените, които пътуват сами.

Изменение 31

COM(2020) 612 final, член 3, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Член 3

Скрининг на външната граница

1. Настоящият регламент се прилага за всички граждани на трети държави, които:

а)

са задържани във връзка с незаконно преминаване на външната граница на държава членка по суша, по море или по въздух, с изключение на граждани на трети държави, за които държавата членка не e задължена да снема биометрични данни съгласно член 14, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 603/2013 по причини, различни от възраст, или

а)

б)	след сваляне на брега на територията на държава членка след проведена операция по търсене и спасяване.

б)	след сваляне на брега на територията на държава членка след проведена операция по търсене и спасяване.

Скринингът се прилага за тези лица, независимо дали са подали молба за международна закрила.

Скринингът , който се извършва от компетентните съгласно националното право органи, отговорни за отказване на влизане в съответствие с член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/399 („Кодекс на шенгенските граници“), се прилага за тези лица, независимо дали са подали молба за международна закрила.

Изложение на мотивите

Процедурата за скрининг въвежда допълнителна стъпка във вече обременяващите процеси за управление на миграцията за много държави членки на първа линия. За да се избегне необходимостта от отделна процедура, която създава значителна допълнителна тежест, особено за страните по външните граници, Комитетът на регионите предлага тази процедура да бъде включена в граничния контрол и националните органи, отговарящи за отказа за влизане в съответствие с член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/399 (Кодекс на шенгенските граници), да бъдат натоварени с проверка на външната граница на влизащите, които не отговарят на условията за влизане. Това интегриране в процеса на граничен контрол и задачите на граничните органи ще гарантира по-добре, че скринингът може да изпълни желаната функция, а именно, че задържаните лица се подлагат на съответните процедури при първа възможност и че тези процедури могат да започнат незабавно и без прекъсване. Тъй като съществуват три възможни подхода за граждани на трети държави, обхванати от член 3 (отказ за влизане, препращане към органите, отговарящи за процедурата за връщане, препращане към органите по предоставяне на убежище или към държавата членка, която отговаря за процедурата за предоставяне на убежище въз основа на механизъм за солидарност), един от които е връщането на границата в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2016/399 (Кодекс на шенгенските граници), това разпределяне на скрининга осигурява единен подход и връзка между скрининга и евентуалния отказ за влизане, което значително улеснява ефективното прилагане на процедурата. Освен това резултатът от скрининга може да бъде включен в решението за отказ за влизане без по-нататъшни междинни стъпки.

Изменение 32

COM(2020) 612 final, член 5

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Скрининг на територията

Държавите членки прилагат скрининга към граждани на трети държави, които се намират на тяхна територия, когато нищо не указва, че те са преминали външна граница, за да влязат на територията на държавите членки по законен начин. За да се облекчи натискът върху властите на държавите членки, трябва да се избягва дублиране на части от функциите за скрининг, като например в случай на молба за международна закрила.

Изложение на мотивите

Скринингът трябва да се провежда отделно само при необходимост. При подаването на молба за международна закрила някои функции за скрининг (установяване на самоличността, специални нужди от закрила) са включени в задълженията по Евродак и Директивата за условията на приемане и скринингът следва да бъде част от тези процедури.

Изменение 33

COM(2020) 612 final, член 6

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Член 6

Изисквания относно скрининга

1. В случаите, посочени в член 3, скринингът се извършва на места , разположени на външните граници или в близост до тях .

1. В случаите, посочени в член 3, скринингът се извършва на подходящи места в съответната държава членка . Тези места се определят след консултация с компетентния местен или регионален орган.

2. В случаите, посочени в член 5, скринингът се извършва на подходящо място на територията на държава членка.

2. В случаите, посочени в член 5, скринингът се извършва на подходящо място на територията на държава членка. Тези места се определят след консултация с компетентния местен или регионален орган.

3. В случаите, посочени в член 3, скринингът се извършва без забавяне и при всички случаи приключва в срок до 5 дни от задържането в зоната на външната граница, свалянето на територията на съответната държава членка или представянето на граничния контролно-пропускателен пункт. В изключителни обстоятелства, когато прекомерно голям брой граждани на трети държави трябва да бъдат подложени на скрининг едновременно, което на практика не позволява той да приключи в предвидения срок, срокът от 5 дни може да бъде удължен с максимум 5 допълнителни дни.

По отношение на лицата, посочени в член 3, параграф 1, буква а), за които се прилага член 14, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 603/2013, когато те физически остават на външната граница за повече от 72 часа, срокът за скрининга се намалява на два дни.

Във всеки случай трябва да се гарантира подходяща оценка на всеки отделен случай, за да се предотвратява провеждането на процедурите по дискриминационен начин.

4. Държавите членки уведомяват Комисията незабавно относно изключителните обстоятелства, посочени в параграф 3. Те информират също така Комисията възможно най-скоро след като причините за удължаването на срока на скрининга вече не съществуват.

5. Посоченият в член 5 скрининг се извършва без забавяне и при всички случаи приключва в срок до 3 дни от задържането.

6. Скринингът включва следните задължителни елементи:

а)	предварителна здравна проверка и проверка на уязвимостта, както е посочено в член 9;

б)	удостоверяване на самоличността, както е посочено в член 10;

в)	регистриране на биометрични данни в подходящите бази данни, както е посочено в член 14, параграф 6, доколкото такова не е било извършено вече;

г)	проверка за сигурност, както е посочено в член 11;

д)	попълването на информационния формуляр, както е посочено в член 13;

е)	насочване към подходящата процедура, както е посочено в член 14.

а)	предварителна здравна проверка и проверка на уязвимостта, както е посочено в член 9;

б)	удостоверяване на самоличността, както е посочено в член 10;

в)	регистриране на биометрични данни в подходящите бази данни, както е посочено в член 14, параграф 6, доколкото такова не е било извършено вече;

г)	проверка за сигурност, както е посочено в член 11;

д)	попълването на информационния формуляр, както е посочено в член 13;

е)	насочване към подходящата процедура, както е посочено в член 14.

7. Държавите членки определят компетентните органи за извършване на скрининга.

7. Държавите членки определят компетентните органи за извършване на скрининга в съответствие с член 3 и член 5 .

Държавите членки определят квалифициран медицински персонал за извършване на медицинските прегледи съгласно член 9. Националните органи за закрила на детето и националните докладчици за борба с трафика на хора също трябва да бъдат ангажирани, където е необходимо.

Компетентните органи може да бъдат подпомагани в изпълнението на скрининга от експерти или служители за връзка и екипи, изпратени от Европейската агенция за гранична и брегова охрана и [Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището] в сроковете на техните мандати.

Изложение на мотивите

Държавите членки би трябвало да могат да избират подходящите места в зависимост от националните условия и възможности. По-специално чрез възможността за децентрализация те би трябвало да могат да вземат предвид изключителния натиск, оказван върху регионите по външните граници или в близост до тях. При планирането на местата за провеждане на скрининг трябва надлежно да се вземат предвид нуждите на компетентните местни и регионални органи.

Процедурата не може да се провежда по дискриминационен начин. За да се избегне дублирането на правомощия, определянето на компетентните органи трябва да е в съответствие с предложените разпоредби на член 3 и член 5.

Изменение 34

COM(2020) 612 final, член 9, параграф 3

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Когато има данни за уязвимости или нужди от специално приемане, или процедурни нужди, съответният гражданин на трета държава получава навременна и подходяща подкрепа с оглед на своето физическо или психическо здраве. В случая с ненавършили пълнолетие трябва да им бъде предоставена подкрепа от обучен и квалифициран персонал за работа с ненавършили пълнолетие, в сътрудничество с органите за закрила на детето.

Когато има данни за уязвимости или нужди от специално приемане, или процедурни нужди, съответният гражданин на трета държава получава навременна и подходяща подкрепа с оглед на своето физическо или психическо здраве от квалифицирани специализирани консултантски служби или отговорните органи, като се гарантира и наличието на подходящи специалисти за специфичните нужди на определени групи граждани на трети държави като бременни жени, жертви на основано на пола или сексуално насилие и ЛГБТИК лица . В случая с ненавършили пълнолетие трябва да им бъде предоставена подкрепа от обучен и квалифициран персонал за работа с ненавършили пълнолетие, в сътрудничество с органите за закрила на детето. За тази цел присъствието на ненавършили пълнолетие лица се докладва незабавно на националните органи, отговарящи за закрилата на детето. При непридружени ненавършили пълнолетие лица скринингът не се извършва, те се предават незабавно на компетентните органи за закрила на детето. Освен това в случай на признаци за сериозни опасения за сигурността, посочени в член 40, параграф 5, буква б), се информират компетентните органи.

Изложение на мотивите

Когато са установени специални нужди от закрила, се предоставя съдействие от специализирани консултантски служби или от органите, отговарящи за защитата на такива лица, за да се осигури навременна и професионална помощ. Освен това трябва да се гарантира, че присъствието на ненавършили пълнолетие лица се докладва пряко на компетентните органи за закрила на децата. Ако съответните лица са непридружени и ненавършили пълнолетие, те трябва да бъдат изпратени на компетентните органи, за да им се даде възможност да предприемат мерките за закрила и помощ, предвидени в международното, европейското и националното право, и по-специално да назначат настойник или попечител. В същото време ЛГБТИК лицата се нуждаят от закрила, тъй като представляват последната група на най-уязвимите мигранти. Понастоящем в Европа пристигат голям брой от тях, но ние не разполагаме със системи, които действително да ги защитават.

Изменение 35

COM(2020) 612 final, член 14

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Член 14	Член 14
Резултат от скрининга	Резултат от скрининга
[…]	[…]
2. Граждани на трети държави, които са подали молба за международна закрила, се насочват към органите, посочени в член XY от Регламент (ЕС) № XXX/XXX [Регламент относно процедурите за предоставяне на убежище], заедно с формуляра, посочен в член 13 от настоящия регламент. В този случай органите, извършващи скрининга, посочват в информационния формуляр елементи, които на пръв поглед изглеждат от значение за насочване на съответните граждани на трети държави към ускорената процедура по разглеждане или към процедурата на границата.	2. Граждани на трети държави, които са подали молба за международна закрила, се насочват към органите, посочени в член XY от Регламент (ЕС) № XXX/XXX [Регламент относно процедурите за предоставяне на убежище], заедно с формуляра, посочен в член 13 от настоящия регламент. В този случай органите, извършващи скрининга, посочват в информационния формуляр елементи, които на пръв поглед дават основание за или против насочване на съответните граждани на трети държави към ускорената процедура по разглеждане или към процедурата на границата. По-специално се прави позоваване на констатациите или подозренията относно специалните нужди от закрила, особено в случая на непридружените ненавършили пълнолетие лица.
[…]	[…]
7. Скринингът приключва, когато граждани на трети държави, посочени в член 3, параграф 1 и член 5, са насочени към подходяща процедура по предоставяне на убежище или връщане. Когато не са извършени всички проверки в сроковете, посочени в член 6, параграф 3 и член 5, скринингът все пак приключва по отношение на такова лице, което се насочва към съответна процедура.	7 . Когато е целесъобразно, органите, отговарящи за здравеопазването, защита на сигурността или закрилата на специални групи, се информират и, когато това е предвидено в националното законодателство, засегнатите лица се препращат на тези органи.
	8 . Скринингът приключва, когато граждани на трети държави, посочени в член 3, параграф 1 и член 5, са насочени към подходяща процедура по предоставяне на убежище или връщане. Когато не са извършени всички проверки в сроковете, посочени в член 6, параграф 3 и член 5, скринингът все пак приключва по отношение на такова лице, което се насочва към съответна процедура.

Изложение на мотивите

За да се гарантира, че лицата със специални нужди от закрила не се прехвърлят към процедурата на границата или към ускорената процедура, която в такива случаи може да се извършва само при значителни правни и практически трудности, следва да се поясни, че те се отнасят до решаващия орган, преди последният да вземе решение относно вида на процедурата. По-специално в случаи на съображения във връзка със здравето и безопасността не би трябвало да е възможно единствено прехвърляне към решаващите органи или към органите, отговарящи за процедурата за връщане. Освен това държавите членки следва да си запазят възможността да предвиждат специфични отговорности за определени групи със специални нужди от закрила. По-специално, от съществено значение е да се вземат предвид специалните мерки за закрила, които са необходими за непридружени ненавършили пълнолетие чуждестранни лица.

Изменение 36

COM(2020) 613 final, Съображение 11

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Процедурните правила, установени в Регламент (ЕС) XXX/XXX [Управление на убежището и миграцията] за извършване на преместване и спонсориране на връщането, следва да се прилагат с цел гарантиране на правилното изпълнение на мерките за солидарност в ситуация на криза, въпреки че те следва да бъдат коригирани, за да се вземат предвид сериозността и спешността на ситуацията. По-специално непридружените ненавършили пълнолетие лица следва да бъдат преместени възможно най-скоро в държавите членки, които отговарят за тях, както и в останалата част от територията на ЕС, в случай че тези ненавършили пълнолетие лица имат роднини в други държави — членки на ЕС.

Изложение на мотивите

Ангажиментът за подобряване достъпа до права за ненавършили пълнолетие лица отдавна е позиция на КР и произтича от (правната) необходимост да се обърне първостепенно внимание на висшия интерес на детето. ЕС трябва да помогне за насочване на непридружени ненавършили пълнолетие лица към други държави членки, ако в тях имат роднини, за да се облекчи натискът върху граничните региони и в духа на солидарност и споделена отговорност, за който трябва да се застъпва новият пакт.

Изменение 37

COM(2020) 613 final, Съображение 14

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

За да се гарантира, че държавите членки разполагат с необходимата гъвкавост, когато са изправени пред голямо навлизане на мигранти, които изразяват намерението си да кандидатстват за убежище, следва да бъде разширено прилагането на процедурата на границата, установена в член 41 от Регламент (ЕС) № ХХХ/ХХХ [Регламент за процедурите за предоставяне на убежище], а процедурата за управление на кризи в областта на убежището следва да позволява на държавите членки да вземат решение в рамките на процедура на границата и по същество на дадена молба, в случай че кандидатът е гражданин на трета държава или — в случая на лица без гражданство — е имал предишно обичайно пребиваване в трета държава, за която процентът на решенията, с които се предоставя международна закрила в целия Съюз, е 75 % или по-малко. В резултат на това при прилагането на процедурата на границата при кризи държавите членки следва да продължат да прилагат процедурата на границата, предвидена в член 41 от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент за процедурите за предоставяне на убежище], но биха могли да разширят прилагането на процедурата на границата, така че да обхваща и граждани, идващи от трети държави, където средният процент на признаване за ЕС е над 20 %, но под 75 % .

Изложение на мотивите

В напрегнати ситуации процедурите на границата налагат допълнителна тежест върху граничните региони. Държавите членки следва да имат възможност да се откажат от процедурите на границата след съгласуване с Комисията с цел ефективно управление на пристиганията, като обработват процедурите за предоставяне на убежище в негранични места на тяхна територия.

Изменение 38

COM(2020) 613 final, Съображение 16

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

В ситуация на криза, с оглед на възможния натиск върху системата за предоставяне на убежище, държавите членки следва да имат възможността да не разрешават на тяхна територия да влизат кандидати, подлежащи на процедура на границата, за по-дълъг срок от предвидения в член 41, параграфи 11 и 13 от Регламент (ЕС) XXX/ XXX [Регламент за процедурите за предоставяне на убежище]. Процедурите обаче следва да бъдат приключени възможно най-бързо и при всички положения периодите следва да бъдат удължени само с един допълнителен срок, който не надвишава осем седмици; ако тези процедури не могат да приключат с изтичането на този удължен срок, на кандидатите следва да бъде разрешено да влязат на територията на държава членка с цел приключване на процедурата за международна закрила.

В ситуация на криза, с оглед на възможния натиск върху системата за предоставяне на убежище, но като се има предвид и натискът върху регионите, засегнати от тази криза, държавите членки следва да имат възможността да не разрешават на тяхна територия да се придвижват допълнително кандидати, подлежащи на процедура на границата, за по-дълъг срок от предвидения в член 41, параграфи 11 и 13 от Регламент (ЕС) XXX/ XXX [Регламент за процедурите за предоставяне на убежище]. Процедурите обаче следва да бъдат приключени възможно най-бързо и при всички положения периодите следва да бъдат удължени само с един допълнителен срок, който не надвишава осем седмици. Ако процедурите не могат да приключат с изтичането на този удължен срок, на кандидатите се разрешава да се придвижват допълнително на територията на държавата членка с цел приключване на процедурата за международна закрила.

Изложение на мотивите

Удължаването на срока на процедура на границата не следва да се прилага, без първо да се вземе предвид въздействието върху регионите.

Изменение 39

COM(2020) 613 final, Съображение 23

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

В ситуация на криза държавите членки следва да имат възможността да преустановят разглеждането на молби за международна закрила, направени от разселени лица от трети държави, които не могат да се завърнат в държавата си на произход, където биха били изправени пред висок риск да бъдат обект на безогледно насилие при изключителни ситуации на въоръжен конфликт. В такъв случай на тези лица следва да бъде предоставен статут на незабавна закрила. В ситуация на криза държавата членка следва също така да има дискреционни правомощия да предостави статут на незабавна закрила на децата и по-специално на уязвимите лица, както и на други групи лица, нуждаещи се от незабавна закрила, ако това е предвидено съгласно националното законодателство. Държавите членки следва да възобновят разглеждането на молбите им най-късно една година след преустановяването.

Изложение на мотивите

В ситуациите, обхванати от Регламента за справяне със ситуации на криза, децата и хората със специални нужди от закрила се нуждаят от минимално равнище на сигурност на престоя. В съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки следва да имат възможността да позволят на граждани на трети държави да останат на тяхна територия на други основания, предвидени в националните законодателства.

Изменение 40

COM(2020) 613 final, член 1, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Член 1

Предмет

[…]

2. За целите на настоящия регламент ситуация на криза следва да се разбира като:

а)

извънредна ситуация на масово навлизане на граждани на трети държави или на лица без гражданство, които пристигат незаконно в държава членка или са свалени на брега на нейна територия след операции по търсене и спасяване, като тази ситуация е от такъв мащаб като пропорция от населението и БВП на съответната държава членка и от такова естество, че води до нефункциониране на системата за убежище, приемане или връщане на държавата членка и може да доведе до сериозни последици за функционирането на общата европейска система за убежище или на общата рамка, както е предвидено в Регламент (ЕС) XXX/XXX [Управление на убежището и миграцията], или

извънредна ситуация на масово навлизане на граждани на трети държави или на лица без гражданство, които пристигат незаконно в държава членка или са свалени на брега на нейна територия след операции по търсене и спасяване, като тази ситуация е от такъв мащаб като пропорция от населението и БВП на съответната държава членка и от такова естество, че води до нефункциониране на системата за убежище на местно, регионално и/или национално равнище , приемане или връщане на държавата членка и може да доведе до сериозни последици за функционирането на общата европейска система за убежище или на общата рамка, както е предвидено в Регламент (ЕС) XXX/XXX [Управление на убежището и миграцията], или

б)	непосредствен риск от такава ситуация.

б)	непосредствен риск от такава ситуация.

Изложение на мотивите

Тежестите, свързани с големия брой пристигания и молби често се проявяват на регионално равнище и зависят в частност от маршрутите на влизане/преминаване. Проблем с функционирането на местно или регионално равнище би трябвало също да се дефинира като ситуация на криза, ако той има същите последици за засегнатите лица, за да се подчертае, че макар и в процентно изражение системата за убежище на дадена държава членка на национално равнище като цяло да се определя като функционираща, все пак може да има места и региони, където да не функционира, и че тази липса на възможност да функционира може да доведе до сериозни проблеми при предоставянето или непредоставянето на услуги на местно равнище.

Изменение 41

COM(2020) 613 final, член 4

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

1. При ситуация на криза, както е посочено в член 1, параграф 2, и в съответствие с процедурите, предвидени в член 3, по отношение на молби, подадени в срока на прилагане на настоящия член, държавите членки могат да прилагат дерогация от член 41 от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент за процедурите за предоставяне на убежище], както следва:

а)

Чрез дерогация от член 41, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент за процедурите за предоставяне на убежище] държавите членки могат при процедура на границата да вземат решения по същество по дадена молба, когато кандидатът е с гражданство — или в случая на лица без гражданство — е имал предишно обичайно местопребиваване в трета държава, за което процентът на решенията, с които се предоставя международна закрила от решаващия орган, е 75 % или по-малко по последните налични средногодишни данни на Евростат за целия Съюз, в допълнение към случаите, посочени в член 40, параграф 1 от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент за процедурите за предоставяне на убежище] ;

а)	Чрез дерогация от член 41, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент за процедурите за предоставяне на убежище] държавите членки могат — след съгласуване с Комисията — да се откажат от прилагането на процедура на границата ;

б)

Чрез дерогация от член 41, параграфи 11 и 13 от Регламент (ЕС) XXX/ XXX [Регламент за процедурите за предоставяне на убежище] максималната продължителност на процедурата на границата за разглеждане на молбите, посочена в същия член, може да бъде удължена с допълнителен срок от не повече от осем седмици. След този срок на кандидата се разрешава да влезе на територията на държавата членка за приключване на процедурата за международна закрила.

б)

Чрез дерогация от член 41, параграфи 11 и 13 от Регламент (ЕС) XXX/ XXX [Регламент за процедурите за предоставяне на убежище] максималната продължителност на процедурата на границата за разглеждане на молбите, посочена в същия член, може да бъде удължена с допълнителен срок от не повече от шест седмици. След този срок на кандидата се разрешава да влезе на територията на държавата членка за приключване на процедурата за международна закрила.

Изложение на мотивите

В ситуации на криза прилагането на процедурата на границата може да доведе до допълнително претоварване на граничните региони. Поради това държавите членки след съгласуване с Европейската комисия следва да могат да се откажат от процедурата на границата с цел по-ефективно управление на пристиганията. Удължаване на процедурата на границата следва да бъде възможно само с шест седмици, за да се избегне създаването на (допълнителна) ситуация на претоварване на границата.

Изменение 42

COM(2020) 613 final, член 10, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Член 10	Член 10
Предоставяне на статут на незабавна закрила	Предоставяне на статут на незабавна закрила
1. При ситуация на криза, както е посочено в член 1, параграф 2, буква а), и въз основа на акт за изпълнение, приет от Комисията в съответствие с параграф 4 от настоящия член, държавите членки могат да преустановят разглеждането на молби за международна закрила в съответствие с Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент за процедурите за предоставяне на убежище] и Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент относно условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище] по отношение на разселени лица от трети държави, които са изправени пред висока степен на риск да бъдат обект на безогледно насилие при извънредни ситуации на въоръжен конфликт и които не могат да се завърнат в държавата си на произход. В такъв случай държавите членки предоставят статут на незабавна закрила на засегнатите лица, освен ако те представляват опасност за националната сигурност или обществения ред на съответната държава членка. Този статут не засяга текущата им молба за международна закрила в съответната държава членка.	1. При ситуация на криза, както е посочено в член 1, параграф 2, буква а), и въз основа на акт за изпълнение, приет от Комисията в съответствие с параграф 4 от настоящия член, държавите членки могат да преустановят разглеждането на молби за международна закрила в съответствие с Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент за процедурите за предоставяне на убежище] и Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент относно условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище] по отношение на разселени лица от трети държави, които са изправени пред висока степен на риск да бъдат обект на безогледно насилие при извънредни ситуации на въоръжен конфликт и които не могат да се завърнат в държавата си на произход. В такъв случай държавите членки предоставят статут на незабавна закрила на засегнатите лица, освен ако те представляват опасност за националната сигурност или обществения ред на съответната държава членка. В ситуация на криза държавата членка следва също така да има дискреционни правомощия да предостави статут на незабавна закрила на децата и по-специално на уязвимите лица, както и на други групи лица, нуждаещи се от незабавна закрила, ако това е предвидено в националното законодателство. Този статут не засяга текущата им молба за международна закрила в съответната държава членка.

Изложение на мотивите

Изменено предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на системата Евродак за сравняване на биометрични данни с оглед на ефективното прилагане на Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент относно управлението на убежището и миграцията] и Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент относно презаселването], за идентифициране на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава или лице без гражданство и относно искания за сравняване с данните в Евродак, отправени от правоприлагащите органи на държавите членки и Европол за целите на правоприлагането, и за изменение на регламенти (ЕС) 2018/1240 и (ЕС) 2019/818

Изменение 43

COM(2020) 614 final, член 10, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Всяка държава членка снема биометричните данни на всяко лице на възраст минимум шест години, подало молба за международна закрила, по време на скрининга, посочен в Регламент (ЕС) ХХХ/ХХХ [Регламент за скрининга], или в случай че биометричните данни не могат да бъдат снети по време на скрининга или кандидатът не е бил подложен на скрининг, при регистрацията на молбата за международна закрила, посочена в член 27 от Регламент (ЕС) ХХХ/ХХХ [Регламент за процедурите за предоставяне на убежище], и във възможно най-кратък срок и не по-късно от 72 часа след снемането на биометричните данни ги предава на централната система и на ОХДС, както е целесъобразно в съответствие с член 4, параграф 2, заедно с данните по член 12, букви в)—п) от настоящия регламент.	Всяка държава членка снема биометричните данни на всяко лице на възраст минимум дванадесет години, подало молба за международна закрила, по време на скрининга, посочен в Регламент (ЕС) ХХХ/ХХХ [Регламент за скрининга], или в случай че биометричните данни не могат да бъдат снети по време на скрининга или кандидатът не е бил подложен на скрининг, при регистрацията на молбата за международна закрила, посочена в член 27 от Регламент (ЕС) ХХХ/ХХХ [Регламент за процедурите за предоставяне на убежище], и във възможно най-кратък срок и не по-късно от 72 часа след снемането на биометричните данни ги предава на централната система и на ОХДС, както е целесъобразно в съответствие с член 4, параграф 2, заедно с данните по член 12, букви в)—п) от настоящия регламент.
Когато се прилага член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент за скрининга] и лицето кандидатства за международна закрила по време на скрининга, за всяко лице на възраст минимум шест години, подало молба за международна закрила, всяка държава членка използва биометричните данни, снети по време на скрининга, и ги предава заедно с данните, посочени в член 12, букви в)—п) от настоящия регламент, на централната система и на ОХДС, както е целесъобразно в съответствие с член 4, параграф 2, не по-късно от 72 часа след регистрацията на молбата, посочена в член 27 от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент за процедурите за предоставяне на убежище].	Когато се прилага член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент за скрининга] и лицето кандидатства за международна закрила по време на скрининга, за всяко лице на възраст минимум дванадесет години, подало молба за международна закрила, всяка държава членка използва биометричните данни, снети по време на скрининга, и ги предава заедно с данните, посочени в член 12, букви в)—п) от настоящия регламент, на централната система и на ОХДС, както е целесъобразно в съответствие с член 4, параграф 2, не по-късно от 72 часа след регистрацията на молбата, посочена в член 27 от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент за процедурите за предоставяне на убежище].
Неспазването на 72-часовия срок не освобождава държавите членки от задължението да снемат биометричните данни и да ги предадат на ОХДС. Когато състоянието на върховете на пръстите не позволява снемане на дактилоскопични отпечатъци с качество, позволяващо добро сравняване съгласно член 26, държавата членка по произход снема повторно дактилоскопичните отпечатъци на лицето и ги изпраща отново във възможно най-кратък срок и не по-късно от 48 часа след успешното им повторно снемане.	Неспазването на 72-часовия срок не освобождава държавите членки от задължението да снемат биометричните данни и да ги предадат на ОХДС. Когато състоянието на върховете на пръстите не позволява снемане на дактилоскопични отпечатъци с качество, позволяващо добро сравняване съгласно член 26, държавата членка по произход снема повторно дактилоскопичните отпечатъци на лицето и ги изпраща отново във възможно най-кратък срок и не по-късно от 48 часа след успешното им повторно снемане.

Изложение на мотивите

Визовият кодекс изисква да се снемат дактилоскопични отпечатъци на кандидатите за виза на възраст 12 и повече години; същото важи и за децата, влизащи в ЕС за кратък престой по системата за влизане/излизане (СВИ). Привеждането на възрастовия праг по Евродак в съответствие с този по Визовия кодекс и СВИ осигурява съгласуваност и надеждност на данните в средносрочен/дългосрочен план.

Изменение 44

COM(2020) 614 final, член 13, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Всяка държава членка снема незабавно биометрични данни на всеки гражданин на трета държава или лице без гражданство на възраст поне шест години, което при незаконно преминаване на сухопътната, морската или въздушната ѝ граница, идвайки от трета държава, е било задържано от компетентните контролни органи и не е било върнато или което остава физически на територията на държавите членки и което не е временно задържано, поставено в изолация или арестувано по време на целия период от време между задържането и извеждането въз основа на решението за неговото връщане.

Всяка държава членка снема незабавно биометрични данни на всеки гражданин на трета държава или лице без гражданство на възраст поне дванадесет години, което при незаконно преминаване на сухопътната, морската или въздушната ѝ граница, идвайки от трета държава, е било задържано от компетентните контролни органи и не е било върнато или което остава физически на територията на държавите членки и което не е временно задържано, поставено в изолация или арестувано по време на целия период от време между задържането и извеждането въз основа на решението за неговото връщане.

Изложение на мотивите

Изменение 45

COM(2020) 614 final, точка 18, член 14, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Всяка държава членка възможно най-бързо снема биометричните данни на всеки гражданин на трета държава или лице без гражданство на възраст минимум шест години, което пребивава незаконно на нейна територия.	Всяка държава членка възможно най-бързо снема биометричните данни на всеки гражданин на трета държава или лице без гражданство на възраст минимум дванадесет години, което пребивава незаконно на нейна територия.

Изложение на мотивите

Изменение 46

COM(2020) 614 final, точка 19, член 14а, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Всяка държава членка снема незабавно биометричните данни на всеки гражданин на трета държава или лице без гражданство на възраст минимум шест години, което е било свалено на брега след операция по търсене и спасяване съгласно определението в Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент относно управлението на убежището и миграцията].

Всяка държава членка снема незабавно биометричните данни на всеки гражданин на трета държава или лице без гражданство на възраст минимум дванадесет години, което е било свалено на брега след операция по търсене и спасяване съгласно определението в Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент относно управлението на убежището и миграцията].

Изложение на мотивите

II. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

приветства предложението на Комисията за нов пакт за миграцията и убежището, с който тя иска да преодолее продължаващото вече пет години блокиране от страна на държавите членки на идеята за обща система за убежище и миграция. Комитетът подкрепя целта на Комисията за разработване на всеобхватна система за дългосрочното управление на миграцията, включително бежанската миграция, която се основава на европейски ценности, по-специално на ценностите за солидарност и зачитане на достойнството, както и на правото на ЕС и на международното право (1);

изразява загриженост, че местното и регионалното измерение не са взети предвид в достатъчна степен в предложенията в рамките на новия пакт и че държавите по външните граници на ЕС ще трябва отново да носят основната отговорност за пристигането и регистрацията. Във връзка с това той оправя критики към запазването на критерия за първа държава на влизане. Поради това Комитетът призовава, в името на истинската солидарност, за бързо и справедливо разпределение на кандидатите за убежище в други държави членки, както и за по-голямо участие на новата Агенция на Европейския съюз в областта на убежището, на местните и регионалните власти, както и на заинтересовани страни от гражданското общество с оглед на многостепенно сътрудничество, което да включва заинтересованите страни от публичния и частния сектор;

отново отправя искането си за намиране на дългосрочно решение за предизвикателствата, свързани с нерегламентираните влизания и приемането на търсещи закрила лица, в съответствие с международното право и правото на ЕС, като същевременно трябва да се гарантира спазването на принципа на забрана за връщане и отчитането на интереса на търсещите закрила лица във всички решения и мерки. За тази цел предлага в Регламента относно управлението на убежището и миграцията и Новия пакт за миграцията и убежището да бъдат взети предвид съществуващите най-добри практики на регионално равнище за доброволно териториално разпределение, които прилагат коефициент на разпределение въз основа на данни за населението, безработицата и доходите (2);

изразява съжаление, че не може да бъде приложена твърда квота за разпределението на търсещите убежище лица в целия Съюз; при все това приветства по принцип предложението на Комисията за въвеждане на механизъм за солидарност, в който трябва да участват всички държави членки и който следва да им предоставя право на избор между различни видове принос. Комитетът отбелязва, че за да може да функционира този механизъм, трябва да се постигне баланс между наличните места, които приемат бежанци, и другите форми на принос; Поради това е от решаващо значение да се гарантира, че броят на държавите членки, приемащи бежанци, е съизмерим с броя на държавите членки, които избират друг вид принос, и с дела на кандидатите, които отговарят на условията за предоставяне на убежище, спрямо тези, които ще бъдат върнати;

въпреки това с оглед на сложността на предложената процедура изразява скептицизъм по отношение на практическата приложимост на „спонсорирането на връщането“. Във връзка с това предлага да се въведе система от икономически стимули и санкции, за да се гарантира прилагането на механизма за солидарност;

подчертава значението на принципите на правата на човека и принципите на правовата държава (напр. свободен достъп до независими консултации и правно представителство, както и до Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), които са в сила и по външните граници на ЕС; това се отнася особено до предложените гранични процедури, които трябва да са в съответствие с европейските ценности и върховенството на закона и да гарантират, че няма дискриминация въз основа на националност; би трябвало да се избере друг модел за граничната процедура, а не такъв свързан с квоти за закрила. Новите гранични процедури трябва да гарантират, че тези стандарти се прилагат и на практика;

предлага съзаконодателите да разгледат разпоредбите на член 53 и член 54 от предложението за регламент относно процедурата за убежище с оглед на тяхната съвместимост със съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно ефективните правни средства за защита и необходимостта от спазване на други принципи на европейското право и принципите на правовата държава при организацията на правната защита в контекста на член 47 от Хартата на основните права;

призовава предложената процедура за скрининг да бъде извършвана по начин, който дава възможност за ефективно установяване на ранен етап на наличие на „особена уязвимост“. Това включва установяването и подходящото третиране на категориите лица, определени като особено уязвими в Директивата за приемането и предложения Регламент за процедурите за убежище;

предупреждава, че максималната продължителност от пет дни, предвидена за извършването на този скрининг, в много случаи няма да бъде достатъчна за установяване на действителните специфични нужди от закрила; в граничните региони трябва да бъдат заделени допълнителни ресурси за извършване на проверката, за да се гарантира подходящо протичане на процедурите и ефективно идентифициране на специалните потребности и да се избегнат дискриминационни практики като расово профилиране;

10.

подчертава необходимостта от избягване на дублирането на процедурата за скрининг и от повишаване на нейната ефективност;

11.

отбелязва, че успешното управление на кризи започва по-специално на местно и регионално равнище, и че поради това координацията с местните и регионалните власти би трябвало да бъде основен приоритет;

12.

предлага по преценка на държавите членки да се гарантира незабавна защита в кризисни ситуации не само на бягащите от въоръжени конфликти, но и на други уязвими групи, по-специално децата и жертвите на изтезания и травми, както и жертвите на трафик на хора, признаците от които невинаги са видими;

13.

припомня необходимостта от спазване на Общия регламент относно защитата на данните и общите принципи на обработването на данни и призовава съзаконодателите надлежно да вземат предвид резервите, изразени от Европейския надзорен орган по защита на данните, по-специално по отношение на предложенията относно Регламента за скрининга и Регламента за Евродак;

14.

предлага възрастовият праг за събиране на биометрични данни в рамките на Евродак да бъде определен на 12 години, така че той да бъде приведен в съответствие с възрастовите изисквания по Визовия кодекс и системата за влизане/излизане. Съхраняването на биометрични данни винаги е свързано с рискове по отношение на законодателството за защита на данните. Поради това се препоръчва да се гарантира, че данните на лица, които може все още да не разбират въпросния проблем, няма да се съхраняват за целите на правоприлагането;

15.

приветства желанието на Комисията да създаде сигурни пътища за миграция в Европа. Това представлява допълнителен европейски принос за международната закрила на бежанците и не може да замести отделните процедури за предоставяне на убежище;

16.

призовава Комисията и държавите членки да продължават да развиват програми за презаселване, да въвеждат още хуманитарни програми за приемане като програмите за общностно спонсориране и да насърчават привличането на квалифицирана и талантлива работна сила от трети държави;

17.

подчертава, че много местни и регионални власти в целия ЕС изразяват готовност да играят активна роля в приемането и интеграцията на уязвими лица, и изтъква потенциала на инициативата на КР „Градове и региони за интеграция“; предлага Европейската комисия да вземе предвид добрите практики на регионите и градовете по отношение на интеграцията, за да насърчи тяхното прилагане на други места, да стимулира появата на нови инициативи и да помогне за установяването на по-конструктивен обществен диалог относно правото на убежище и миграция;

18.

призовава за създаване и развитие на ефективни политики за сътрудничество с трети държави. За това е необходимо ЕС да разработи нова стратегия за подкрепа на устойчивото развитие на държавността в тези трети държави, особено в Африка, като насърчава процеси на устойчиво икономическо развитие и подпомагане на демокрацията в тях, с инициативи в областта на здравеопазването, производството, образованието и обучението, създаването на инфраструктури и на устойчив и демократичен икономически напредък, благодарение на които да не се налага миграция на тяхното население;

19.

изразява очакването си, че новият европейски пакт за миграцията и убежището ще обърне повече внимание на доброволните предложения на местно и регионално равнище за приемане на уязвими лица;

20.

приветства Плана за действие за интеграция и приобщаване за периода 2021—2027 г. като необходимо допълнение към новия пакт за миграцията и убежището и съдържащото се в него признание за ролята на местните и регионалните власти; очаква осъществяването на договореното партньорство за интеграция между Европейската комисия и Европейския комитет на регионите;

21.

счита, че мерките преди заминаването и преди пристигането са неразривно свързани с ефективното развитие на пътищата за законна миграция, така че планът за действие да може да изпълни своите амбиции за успешно обхващане на всички различни етапи от процеса на интеграция;

22.

подчертава необходимостта от по-опростен и по-ясен достъп на местните и регионалните власти, включително и на макрорегионалното равнище, до финансиране от ЕС за интеграция и приобщаване;

23.

подчертава значението на борбата с дезинформацията относно интеграцията и миграцията чрез конкретни факти и цифри с цел противопоставяне на дискриминацията, предразсъдъците, расизма и ксенофобията. За тази цел призовава Европейската комисия в годишния си доклад за стратегическите перспективи да включи резултатите от Годишния регионален и местен барометър на ЕС, който е основан на факти инструмент за представяне, наред с другото, на въздействието на миграцията и интеграцията върху градовете и регионите; също така призовава Комисията да настоява за комуникационни и информационни кампании с хуманистично съдържание, насочени към приемащите общества, в които се обяснява необходимостта от подходящи грижи и управление на миграционните движения;

24.

решително подкрепя целта на Комисията да засили борбата срещу контрабандата на мигранти и за възпиране на мигрантите да предприемат животозастрашаващи пътувания. Във връзка с това настоява за необходимостта от укрепване на ролята на европейските агенции и преразглеждане на плана за действие на ЕС, който също така дава яснота относно ролята на частните морски спасителни операции. Важно е да се избягва криминализирането на спазването на правни задължения (каквото е задължението за спасяване в морето). КР счита, че сътрудничеството в областта на морските спасителни операции би трябвало да се координира на европейско равнище и да се развива в партньорство и взаимно уважение между държавните и недържавните участници;

25.

призовава да се обърне специално внимание на потенциалните жертви на трафика на хора (жени, млади хора, ненавършили пълнолетие лица) и подчертава значението на правилното им идентифициране, тъй като една неправилна оценка би могла да ги лиши от човешки права или, при всички случаи, от редица защити, които би трябвало да им бъдат предоставени поради нарушенията, на които са жертва. Във връзка с това счита, че координацията с местните и регионалните власти, както и с различните служби, компетентни в сферата на ранното идентифициране и първа подкрепа с оглед пълното приобщаване и интеграция, е от съществено значение, за да се избегне рискът от сериозна експлоатация на уязвимите лица, каквито са потенциалните жертви на трафик на хора. Твърди, че за да се гарантира на жертвите на трафика на хора подходящ прием, който да отговаря на индивидуалните им потребности, тяхното поемане трябва да се извършва въз основа на индивидуални проекти, за да се зачитат тяхната идентичност, очаквания, лични способности и прерогативи. Подчертава, че сътрудничеството между съответните служби, чиято цел е овластяването на жертвите, е от съществено значение за постигането на тяхната социална интеграция и пълна самостоятелност;

26.

счита, че целите на пакта за миграцията и убежището, по-специално постигането на солидарност между държавите членки и всеобхватен подход, обединяващ действията в областта на миграцията, убежището, интеграцията и управлението на границите, могат да бъдат постигнати от държавите членки само ако те действат заедно в рамките на общата европейска система за убежище и когато в механизма за солидарност са признати по-добре интересите и способностите на всяка от тях. Потвърждава, че предложенията в рамките на пакта са в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС, тъй като целта (целите) на предложеното действие — реформа на общата европейска система за убежище — не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба и последиците от това действие може да бъде постигната по-добре на равнището на ЕС и предложеното действие носи ясна полза в сравнение с действията на национално, регионално или местно равнище. Освен това посочва, че принципът на пропорционалност трябва да бъде спазван.

Брюксел, 19 март 2021 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Apostolos TZITZIKOSTAS

(1) Декларация на Бюрото на КР относно положението на мигрантите в Мория (COR-2020-02499, параграф 9).

(2) Това е случаят с предложението SHARE — инициатива, водена от баското правителство и подкрепяна от различни регионални правителства, чиято цел е насърчаване на солидарност и съвместна отговорност при приемането на бежанци и търсещи убежище лица, като се прилага териториален коефициент на разпределение въз основа на горепосочените три основни параметъра.

7.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/69

Становище на Европейския комитет на регионите — Предложение за регламент за създаване на резерв за приспособяване във връзка с последиците от Брексит

(2021/C 175/07)

Главен докладчик:

Loïg CHESNAIS-GIRARD (FR/ПЕС)

председател на Регионалния съвет на Бретан

Отправен документ:

COM(2020) 854 final

I. ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение1

Съображение 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

На 1 февруари 2020 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия („Обединеното кралство“) напусна Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Евратом) — наричани по-нататък заедно „Съюзът“, с което навлезе в преходен период. Този ограничен във времето преходен период беше договорен в рамките на Споразумението за оттегляне (1) и продължи до 31 декември 2020 г. По време на преходния период Съюзът и Обединеното кралство започнаха официални преговори относно бъдещите отношения.

На 1 февруари 2020 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия („Обединеното кралство“) напусна Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Евратом) — наричани по-нататък заедно „Съюзът“, с което навлезе в преходен период. Този ограничен във времето преходен период беше договорен в рамките на Споразумението за оттегляне (1) и приключи на 31 декември 2020 г. По време на преходния период Съюзът и Обединеното кралство започнаха официални преговори относно бъдещите отношения.

Изменение 2

Добавяне на съображение 2а

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

На 24 декември 2020 г. преговорите между Европейския съюз и Обединеното кралство доведоха до сключването на Споразумение между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна (по-долу „Споразумението за търговия и сътрудничество“) (1) , с което се определят бъдещите им отношения и което влиза временно в сила на 1 януари 2021 г. Прилагането на Споразумението за търговия и сътрудничество по отношение на компонента „рибарство“ предвижда преходен период от пет години и половина до 30 юни 2026 г. и води до постепенно намаляване на риболовната дейност в британски води. Това би довело до дълбоки промени за цялата верига за създаване на стойност на рибарството и до структуриране на крайбрежната икономика на някои региони.

Изменение 3

Съображение 3

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Съюзът е поел ангажимент във връзка със справянето с икономическите последици от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, както и да покаже солидарност към всички държави членки, особено най-силно засегнатите при тези извънредни обстоятелства.

Съюзът е поел ангажимент във връзка със справянето с отрицателните икономически и социални последици от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, както и да покаже солидарност към всички държави членки и всички засегнати при тези извънредни обстоятелства региони и икономически сектори .

Изменение 4

Съображение 5

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

С оглед допринасяне за икономическото, социалното и териториалното сближаване е целесъобразно при изготвянето на мерки за подпомагане държавите членки да се съсредоточат конкретно върху регионите, областите и местните общности, включително върху зависещите от риболовни дейности във водите на Обединеното кралство, за които има вероятност да бъдат засегнати най-неблагоприятно от оттеглянето на Обединеното кралство. Възможно е да се наложи държавите членки да предприемат специални мерки, най-вече за подпомагане на най-силно засегнатите от оттеглянето предприятия и икономически сектори. Затова е уместно да се даде неизчерпателен списък на видовете мерки, чрез които е най-вероятно тази цел да бъде постигната.

С оглед допринасяне за икономическото, социалното и териториалното сближаване е целесъобразно при изготвянето на мерки за подпомагане държавите членки да се съсредоточат конкретно върху регионите, областите и местните общности, включително върху зависещите от риболовни дейности във водите на Обединеното кралство, за които има вероятност да бъдат засегнати най-неблагоприятно от оттеглянето на Обединеното кралство , като се следи за балансирано разпределение между всички засегнати региони . Възможно е да се наложи държавите членки да предприемат специални мерки, най-вече за подпомагане на най-силно засегнатите от оттеглянето предприятия и икономически сектори. Затова е уместно да се даде неизчерпателен списък на видовете мерки, чрез които е най-вероятно тази цел да бъде постигната.

Изменение 5

Съображение 5

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Подчертава особената експозиция на някои икономически сектори. В някои територии, силно зависими от британските клиенти, трябва предварително да се вземат мерки поради значителното намаляване на туристическата дейност. Правилата относно пребиваването на гражданите вероятно ще поставят под въпрос традициите на движение и обмен между териториите, но също така и демографския баланс на някои райони. Търговските дейности ще зависят от способността на предприятията и веригите за създаване на стойност да интегрират новите изисквания на споразумението. Въпреки че въздействието вече е видимо за някои сектори, като например тези със свръхпресни продукти, много от последиците от Брексит все още са прикрити от здравната ситуация, свързана с COVID-19, или от факта, че все още не всички разпоредби се прилагат ефективно.

Изменение 6

Съображение 6

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Същевременно е важно да се посочат ясно всички изключвания от помощта, отпускана с резерва. Следва да се изключва подпомагане за данък върху добавената стойност, тъй като той представлява приход на държавите членки, с който се компенсират съответните разходи за бюджета на държавите членки. С цел възможно най-ефикасно използване на ограничените ресурси не следва да се допуска отпускане на средства във връзка с техническата помощ, използвана от органите, отговарящи за изпълнението на резерва. В съответствие с общия подход за политиката на сближаване не следва да се отпускат средства за покриване на разходи, свързани с премествания или противоречащи на приложимото право на Съюза или национално право.

Същевременно е важно да се посочат ясно всички изключвания от помощта, отпускана с резерва. Следва да се изключва подпомагане за данък върху добавената стойност , освен ако той не подлежи на възстановяване съгласно националното законодателство в областта на ДДС, тъй като ДДС представлява приход на държавите членки, с който се компенсират съответните разходи за бюджета на държавите членки. В съответствие с общия подход за политиката на сближаване не следва да се отпускат средства за покриване на разходи, свързани с премествания или противоречащи на приложимото право на Съюза или национално право.

Изменение 7

Съображение 14

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. е необходимо резервът да се оценява въз основа на информация, събрана чрез специфични изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват излишното регулиране и административната тежест, особено за държавите членки. Като основа за оценка на резерва тези изисквания следва по целесъобразност да включват измерими показатели.

Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. е необходимо резервът да се оценява въз основа на информация, събрана чрез специфични изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват излишното регулиране и административната тежест, особено за държавите членки и за местните и регионалните власти . Като основа за оценка на резерва тези изисквания следва по целесъобразност да включват измерими показатели.

Изменение 8

Съображение 15

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

За да обезпечи еднаквото третиране на всички държави членки и последователност в оценяването на заявленията, Комисията следва да оценява заявленията в пакет. По-специално тя следва да следи за допустимостта и точността на декларираните разходи, пряката им връзка с предприетите мерки за справяне с последиците от оттеглянето и мерките, въведени от съответната държава членка за избягване на двойното финансиране. При оценяването на заявленията за финансиране от резерва Комисията следва да уравни изплатените суми по предварителното финансиране и да събере неизползваните суми. С цел концентриране на помощта върху най-силно засегнатите от оттеглянето държави членки, в случай че разходите на дадена държава членка, които са приети за допустими от Комисията, надвишават сумата, изплатена при предварителното финансиране, и прага от 0,06 % от номиналния брутен национален доход (БНД) за 2021 г. на въпросната държава членка, следва да бъде възможно в рамките на наличните финансови ресурси да се задели допълнителна сума от резерва за тази държава членка. Предвид степента на очакваното икономическо сътресение следва да бъде предвидена възможността за използване на събраните суми от предварителното финансиране за възстановяване на допълнителни разходи на държавите членки.

За да обезпечи еднаквото третиране на всички държави членки и последователност в оценяването на заявленията, Комисията следва да оценява заявленията в пакет. По-специално тя следва да следи за допустимостта и точността на декларираните разходи, пряката им връзка с предприетите мерки за справяне с последиците от оттеглянето и мерките, въведени от съответната държава членка за избягване на двойното финансиране. Трябва да се осигури също разпределението на разходите по сектори и географски райони по NUTS 2, включително за най-отдалечените региони. При оценяването на заявленията за финансиране от резерва Комисията следва да уравни изплатените суми по предварителното финансиране и да събере неизползваните суми. С цел концентриране на помощта върху най-силно засегнатите от оттеглянето държави членки, в случай че разходите на дадена държава членка, които са приети за допустими от Комисията, надвишават сумата, изплатена при предварителното финансиране, и прага от 0,06 % от номиналния брутен национален доход (БНД) за 2021 г. на въпросната държава членка, следва да бъде възможно в рамките на наличните финансови ресурси да се задели допълнителна сума от резерва за тази държава членка. Предвид степента на очакваното икономическо сътресение следва да бъде предвидена възможността за използване на събраните суми от предварителното финансиране за възстановяване на допълнителни разходи на държавите членки.

Изменение 9

Съображение 16

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

За да се осигури доброто функциониране на споделеното управление, държавите членки следва да създадат система за управление и контрол, да определят органи, които да отговарят за управлението на резерва, както и отделен независим одитен орган, и да уведомят Комисията за тези органи. С цел опростяване държавите членки могат да използват вече определени съществуващи органи и системи, създадени за целите на управлението и контрола на финансирането по линия на политиката на сближаване или фонд „Солидарност“ на Европейския съюз. Необходимо е да бъдат уточнени отговорностите на държавите членки и да бъдат определени конкретните изисквания за определените органи.

За да се осигури доброто функциониране на споделеното управление, държавите членки следва да създадат система за управление и контрол, да определят органи, които да отговарят на национално или регионално равнище за управлението на резерва, както и отделен независим одитен орган, и да уведомят Комисията за тези органи. С цел опростяване държавите членки би трябвало да използват вече определени съществуващи органи и системи, създадени за целите на управлението и контрола на финансирането по линия на политиката на сближаване или фонд „Солидарност“ на Европейския съюз. Необходимо е да бъдат уточнени отговорностите на държавите членки и да бъдат определени конкретните изисквания за определените органи. Държавите членки ще гарантират участието на съответните местни и регионални власти в прилагането и наблюдението на фонда, по-специално чрез органите за наблюдение, ако все още не са ги включили в тях.

Изменение 10

Съображение 19

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

(19)	С цел подобряване на прозрачността относно използването на средствата на Съюза Комисията следва да представи пред Европейския парламент и Съвета окончателен доклад за изпълнението на резерва.

(19)	С цел подобряване на прозрачността относно използването на средствата на Съюза, Комисията следва да представи пред Европейския парламент, Съвета , Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет окончателен доклад за изпълнението на резерва.

Изменение 11

Член 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)	„референтен период“ означава референтният период, посочен в член 63 параграф 5, буква а) от Финансовия регламент, а именно от 1 юли 2020 г. до 31 декември 2022 г.;

(1)	„референтен период“ означава референтният период, посочен в член 63 параграф 5, буква а) от Финансовия регламент, а именно от 1 юли 2020 г. до 31 декември 2022 г.;

(2)	„приложимо право“ означава правото на Съюза и националното право, отнасящо се до прилагането му;

(2)	„приложимо право“ означава правото на Съюза и националното право, отнасящо се до прилагането му;

(3)

„нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на публичноправен или частноправен субект, участващ в прилагането на резерва, включително органи на държавите членки, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза;

(3)

(4)	„общ процент на грешка“ означава общ брой установени в извадката грешки, разделени на одитната съвкупност;

(4)	„общ процент на грешка“ означава общ брой установени в извадката грешки, разделени на одитната съвкупност;

(5)

„процент на остатъчна грешка“ означава общият процент на грешка минус финансовите корекции, приложени от държавата членка с цел намаляване на рисковете, идентифицирани от независимия одитен орган при неговите одити на финансираните мерки, разделен на разходите, които трябва да се покрият чрез финансиране от резерва;

(5)

(6)	„преместване“ означава прехвърляне на същата или подобна дейност или част от нея по смисъла на член 2, точка 61а от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията.

Изменение 12

Член 4

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

1. Всички държави членки имат право на подпомагане от резерва.

2. Максималният размер на ресурсите на резерва е 5 370 994 000 EUR по текущи цени.

2. Максималният размер на ресурсите на резерва е 6 370 994 000 EUR по текущи цени.

3. Ресурсите, посочени в параграф 2, се разпределят, както следва:

a)	предварително финансиране в размер на 4 244 832 000 EUR се отпуска през 2021 г. съгласно член 8;

б)	допълнителни суми в размер на 1 126 162 000 EUR се отпускат през 2024 г. съгласно член 11.

a)	предварително финансиране в размер на 4 244 832 000 EUR се отпуска през 2021 г. съгласно член 8;

б)	допълнителни суми в размер на 2 126 162 000 EUR се отпускат през 2026 г. съгласно член 11.

Сумите, посочени в буква а), първа алинея от настоящия параграф, се смятат за предварително финансиране по смисъла на член 115, параграф 2, буква б), подточка i) от Финансовия регламент.

4. Ресурсите, получени от предварителното финансиране от резерва и отпуснати въз основа на критерия рибарство (приложение I, параграф 2), се използват изключително за мерки за подкрепа на местни и регионални предприятия и общности, които зависят от риболовните дейности във водите, попадащи в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Обединеното кралство, както е предвидено в член 5, параграф 1, буква в).

5. При определянето на мерките за подкрепа, финансирани с отпуснатите средства въз основа на критерия за търговски отношения с Обединеното кралство (приложение I, параграф 2), държавите членки вземат предвид относителното значение на нетния търговски обмен за всеки регион (NUTS 2). Този търговски обмен при всички случаи включва туристическите услуги.

Изменение 13

Добавяне на член 4а

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Процес на консултации

1. Всяка държава членка установява многостепенен диалог, в съответствие с националната правна рамка, включващ най-малко местните и регионалните власти от най-засегнатите райони. Този процес на консултации се основава на принципа на партньорство в рамките на политиката на сближаване и обхваща определянето и изпълнението на мерките, подкрепяни от резерва.

2. Редът и условията за провеждане на консултациите и за участието на местните и регионалните власти ще бъдат посочени от държавата членка в [ново приложение IV].

Изложение на мотивите

Процесът на консултации следва да бъде съществена част от вземането на решение как да бъде разпределено това финансиране. Местните и регионалните власти следва да бъдат включени в процеса на консултации в съответствие с процедурите за политиката на сближаване.

Изменение 14

Член 5, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Допустимост

1. Финансирането от резерва се използва само за покриване на разходи, пряко свързани с мерки, предприети специално от държавите членки като част от мерките за постигане на целите, посочени в член 3, и по-конкретно:

a)	мерки за подпомагане на предприятията и местните общности, засегнати неблагоприятно от оттеглянето;

мерки за подпомагане по-специално на малките и средните предприятия, регионите и местните общности, засегнати неблагоприятно от оттеглянето, включително компенсация за предприятията, които регистрират значителен спад на оборота поради ограничаването на достъпа до пазара на Великобритания чрез въвеждане на нетарифни бариери;

б)	мерки за подпомагане на най-силно засегнатите икономически сектори;

б)	мерки за подпомагане на най-силно засегнатите икономически сектори , включително инвестициите, необходими за реорганизацията на веригите за създаване на стойност ;

в)	мерки за подпомагане на предприятията и местните общности, зависещи от риболовни дейности във води на Обединеното кралство;

в)	мерки за подпомагане на предприятията и местните и регионалните общности, зависещи от риболовни дейности във води на Обединеното кралство , включително инвестициите, необходими за преструктурирането на сектора ;

г)	мерки за подпомагане на заетостта, включително чрез режими на работа при непълно работно време, преквалификация и обучение в засегнатите сектори;

г)	мерки за смекчаване на икономическото и социалното въздействие от излизането на Обединеното кралство от ЕС върху други особено засегнати сектори като туризма, износа на селскостопански продукти, научните изследвания и иновациите;

д)	мерки за обезпечаване на функционирането на границата, митниците, санитарния и фитосанитарния контрол, сигурността и контрола на рибарството, както и събирането на косвени данъци, включително допълнителни персонал и инфраструктура;

д)	мерки за подпомагане на заетостта, включително чрез режими на работа при непълно работно време, преквалификация и обучение за засегнатите сектори;

е)

мерки за улесняване на режимите за издаване на сертификати и разрешителни за продукти, за подпомагане на изпълнението на изискванията за установяване, за улесняване на етикетирането и маркирането, например във връзка със стандартите за безопасност и здраве и екологичните стандарти, както и за помощ във връзка с взаимното признаване;

е)	мерки за улесняване на реинтеграцията на пазара на труда в Европейския съюз на гражданите, които поради ограничения на свободното движение на работниците е трябвало да напуснат Обединеното кралство;

ж)	Мерки за комуникация, разпространение на информация и повишаване на осведомеността на гражданите и предприятията относно произтичащите от оттеглянето промени в техните права и задължения.

ж)	мерки за обезпечаване на функционирането на границата, митниците, санитарния и фитосанитарния контрол, сигурността и контрола на рибарството, както и събирането на косвени данъци, включително допълнителни квалифициран персонал и физическа и нематериална инфраструктура;

з)

и)	мерки за комуникация, разпространение на информация и повишаване на осведомеността на гражданите и предприятията , като се обърне специално внимание на малките и средните предприятия, във връзка с произтичащите от оттеглянето промени в техните права и задължения;

й)	мерки за смекчаване на сътресенията, причинени от оттеглянето на Обединеното кралство от програмите за сътрудничество и обмен;

к)

мерки за осигуряване на диалог и консултации между най-засегнатите територии и сектори, за да се ограничат неочакваните последици от сътресенията между европейските и британските партньори и да се създаде благоприятна среда за гладкото и оперативно прилагане на Споразумението за търговия и сътрудничество;

л)	мерки за оценка на въздействието и на мерките, изпълнявани в рамките на резерва.

Изменение 15

Член 5, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
2. Разходите са допустими, ако са направени и платени в рамките на референтния периоди за мерки, изпълнени в дадена държава членка или в полза на съответната държава членка.	2. Разходите са допустими, ако са направени и платени в рамките на референтния периоди за мерки, изпълнени в засегнатите региони и сектори на съответната държава членка.

Изменение 16

Член 5, параграф 3

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

При изготвянето на мерките за подпомагане държавите членки отчитат разнообразните последици от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза в различните региони и местни общности и насочват по целесъобразност подкрепата от резерва към най-силно засегнатите , като следят за балансирано разпределение на средствата в зависимост от икономическите последици за всеки регион .

Изложение на мотивите

Целта на изменението е да се гарантира, че при разпределянето на средствата от резерва се отчита икономическото въздействие на Брексит върху всеки засегнат регион, така че да се стигне до балансирано разпределяне на средствата въз основа на реалните икономически щети.

Изменение 17

Член 5, параграф 4

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Мерките по член 1 съответстват на приложимото законодателство.	Мерките по член 1 съответстват на приложимото законодателство , освен изключенията, посочени в член [нов член 6] .

Изменение 18

Член 5, параграф 5

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Допустимите съгласно параграф 1 мерки могат да получат подкрепа от други програми и инструменти на Съюза, при условие че тази подкрепа не покрива същите разходи.

Допустимите съгласно параграф 1 мерки могат да получат подкрепа от други програми и инструменти на Съюза, при условие че тази подкрепа не покрива същите разходи. Ще се осигури пълноценното участие на съответните регионални и местни власти, изпълняващи функциите на управляващ орган или междинно звено за европейските средства, и с тях ще се провеждат консултации като част от работата по избягване на припокриване на финансиранията. Решението за мобилизиране на структурните фондове, а не на резерва, ще трябва да бъде предмет на консултации със съответните заинтересовани страни с оглед на последиците, които това може да има върху изпълнението на други европейски програми и програми за финансиране.

Изменение 19

Добавяне на нов член 5а

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавна помощ

1. По отношение на сектора на рибарството и сектора на първичното производство на селскостопански продукти членове 107, 108 и 109 от Договора за функционирането на Европейския съюз не се прилагат за плащания, извършени от държавите членки съгласно настоящия регламент, попадащи в обхвата на член 42 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за помощи, отпускани единствено по член 5 през референтния период.

2. Националните разпоредби, с които се предоставя публично финансиране, надхвърлящо разпоредбите на настоящия регламент, свързани с плащанията, посочени в параграф 1, се разглеждат като цяло въз основа на членове 107, 108 и 109 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Изменение 20

Член 6

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Изключване от помощта

С резерва не се осигуряват средства за:

a)	данък върху добавената стойност;

a)	данък добавена стойност , освен ако не подлежи на възстановяване съгласно националното законодателство в областта на ДДС ;

б)	техническа помощ за управление, наблюдение, разпространение на информация и комуникация, разрешаване на жалби, както и контрол и одитиране на резерва;

б)	разходи като помощ за преместване, както е определено в член 2, параграф 6;

в)	разходи като помощ за преместване, както е определено в член 2, параграф 6;

в)	разходи като помощ за преместване съгласно член 2, параграф 61а и член 14, параграф 16 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията, където приносът от резерва представлява държавна помощ.

г)	разходи като помощ за преместване съгласно член 14, параграф 16 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията, където приносът от резерва представлява държавна помощ.

г)	бенефициери със седалище в трета държава .

Изменение 21

Член 7, параграф 5

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Чрез дерогация от член 12 от Финансовия регламент, неизползваните бюджетни кредити за поети задължения и за плащания съгласно настоящия регламент се пренасят автоматично и може да бъдат използвани до 31 декември 2025 г. Пренесените бюджетни кредити се изразходват първи през следващата финансова година.

Чрез дерогация от член 12 от Финансовия регламент, неизползваните бюджетни кредити за поети задължения и за плащания съгласно настоящия регламент се пренасят автоматично и може да бъдат използвани до 31 декември 2026 г. Пренесените бюджетни кредити се изразходват първи през следващата финансова година.

Изменение 22

Член 8, параграф 3

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Комисията изплаща предварителното финансиране в срок до 60 дни от датата на приемането на акта за изпълнение, посочен в параграф 2. То се уравнява съгласно член 11.	Комисията изплаща предварителното финансиране в срок до 45 дни от датата на приемането на акта за изпълнение, посочен в параграф 2. То се уравнява съгласно член 11.

Изменение 23

Член 10, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

За заявлението се използва образецът от приложение II. Заявлението включва информация за общия размер на публичните разходи, направени и платени от държавите членки, както и стойностите на показатели за изпълнение на подпомаганите мерки. То се придружава от документите, посочени в член 63, параграфи 5, 6 и 7 от Финансовия регламент, и от доклад за изпълнение.

За заявлението се използва образецът от приложение II. Заявлението включва информация за общия размер на публичните разходи, направени и платени от държавите членки , включително териториалното разпределение на разходите на равнище NUTS 2, както и стойностите на показатели за изпълнение на подпомаганите мерки. То се придружава от документите, посочени в член 63, параграфи 5, 6 и 7 от Финансовия регламент, и от доклад за изпълнение.

Изменение 24

Член 10, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

2. Докладът за изпълнение на резерва съдържа:

a)	описание на последиците от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза в икономическо и социално отношение, включително посочване на най-силно засегнатите региони, области и сектори;

a)	описание на последиците от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза в икономическо и социално отношение, включително посочване на най-силно засегнатите региони, области и сектори; финансовата оценка се извършва по постоянни цени в евро;

аа)	в съответствие с [новия член 5], описание на процедурата по консултиране, състояло с най-засегнатите региони и сектори, както при изготвянето на мерките, така и при тяхното прилагане;

б)	описание на предприетите мерки за противодействие на неблагоприятните последици от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, на степента, до която тези мерки са довели до преодоляването на регионалните и секторните последици, посочени в буква а), и на начина на тяхното изпълнение;

б)	описание на предприетите мерки за противодействие на неблагоприятните последици от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, на степента, до която тези мерки са довели до преодоляването на регионалните и секторните последици, посочени в буква а), и на начина на тяхното изпълнение;

в)	обосновка за допустимостта на направените и платените разходи и на тяхната пряка връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза;

в)	обосновка за допустимостта на направените и платените разходи и на тяхната пряка връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза;

г)	описание на предприетите мерки за избягване на двойното финансиране и обезпечаване на взаимното допълване с други инструменти на Съюза и национално финансиране;

г)	описание на предприетите мерки за избягване на двойното финансиране и обезпечаване на взаимното допълване с други инструменти на Съюза и национално финансиране;

д)	описание на приноса на мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптация към изменението на климата.

д)	описание на приноса на мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптация към изменението на климата.

Изменение 25

Член 13, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Управление и контрол

1. При извършването на задачи по изпълнението на резерва държавите членки вземат всички необходими мерки, в това число законодателни, регулаторни и административни мерки, за да защитят финансовите интереси на Съюза, а именно като:

1)	определят орган, който да отговаря за управлението на финансирането от резерва, и независим одитен орган в съответствие с член 63, параграф 3 от Финансовия регламент и осъществяват надзор върху тези органи;

а)	определят , на подходящото равнище на управление, орган или няколко органи , който (които) да отговаря (т) за управлението на финансирането от резерва, и независим одитен орган в съответствие с член 63, параграф 3 от Финансовия регламент и осъществяват надзор върху тези органи;

б)	създават системи за управление и контрол на резерва в съответствие с принципите на доброто финансово управление и обезпечават ефективното функциониране на тези системи;

б)	създават системи за управление и контрол на резерва в съответствие с принципите на доброто финансово управление и обезпечават ефективното функциониране на тези системи;

в)	изготвят описание на системата за управление и контрол съгласно образеца, посочен в приложение III, редовно актуализират описанието и при поискване го предоставят на Комисията;

в)	изготвят описание на системата за управление и контрол съгласно образеца, посочен в приложение III, редовно актуализират описанието и при поискване го предоставят на Комисията;

г)	в срок от три месеца от влизането в сила на настоящия регламент уведомяват Комисията за идентификационните данни на определените органи и на органа, на който ще бъде изплатено предварителното финансиране, и потвърждават, че описанията на системите са съставени;

г)	в срок от три месеца от влизането в сила на настоящия регламент уведомяват Комисията за идентификационните данни на определените органи и на органа, на който ще бъде изплатено предварителното финансиране, и потвърждават, че описанията на системите са съставени;

д)	следят за това разходите, за които се предоставя подкрепа по линия на други програми и инструменти на Съюза, да не бъдат включени в подпомагането от резерва;

д)	следят за това разходите, за които се предоставя подкрепа по линия на други програми и инструменти на Съюза, да не бъдат включени в подпомагането от резерва;

е)	предотвратяват, откриват и отстраняват нередности и измами и избягват конфликти на интереси , включително чрез използване на общ инструмент за анализ на данни, предоставен от Комисията ;

[…]

е)	предотвратяват, откриват и отстраняват нередности и измами и избягват конфликти на интереси;

[…]

Изменение 26

Член 13, параграф 3

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Органът, който отговаря за управлението на финансирането от резерва:

Органът или органите, който (които) отговаря (т) за управлението на финансирането от резерва:

a)	обезпечава функционирането на ефикасна система за вътрешен контрол;

a)	обезпечава (т) функционирането на ефикасна система за вътрешен контрол;

б)	установява критерии и процедури за избора на мерки, които трябва да бъдат финансирани, и определя условията за получаване на финансиране от резерва;

б)	установява (т) критерии и процедури за избора на мерки, които трябва да бъдат финансирани, и определя (т) условията за получаване на финансиране от резерва;

в)	проверява дали мерките, финансирани от резерва, се изпълняват в съответствие с приложимото законодателство и условията за финансиране от резерва, както и дали разходите се основават на проверими разходооправдателни документи;

в)	проверява (т) дали мерките, финансирани от резерва, се изпълняват в съответствие с приложимото законодателство и условията за финансиране от резерва, както и дали разходите се основават на проверими разходооправдателни документи;

г)	определя ефективни мерки за избягване на двойно финансиране на едни и същи разходи от резерва и от други финансови източници на Съюза;

г)	определя (т) ефективни мерки за избягване на двойно финансиране на едни и същи разходи от резерва и от други финансови източници на Съюза;

д)	осигурява последващо публикуване в съответствие с член 38, параграфи 2—6 от Финансовия регламент;

д)	осигурява (т) последващо публикуване в съответствие с член 38, параграфи 2—6 от Финансовия регламент;

е)	използва счетоводна система за вписване и съхранение в електронна форма на данните за направените разходи, които трябва да бъдат покрити чрез вноски от резерва, предоставяща своевременно точна, пълна и надеждна информация;

е)	използва (т) счетоводна система за вписване и съхранение в електронна форма на данните за направените разходи, които трябва да бъдат покрити чрез вноски от резерва, предоставяща своевременно точна, пълна и надеждна информация;

ж)

съхранява всички разходооправдателни документи относно разходите, които трябва да бъдат покрити чрез вноски от резерва, за период от пет години от крайния срок за подаване на заявлението за финансиране и транспонира това задължение в споразумения с други субекти, участващи в изпълнението на резерва;

ж)

съхранява (т) всички разходооправдателни документи относно разходите, които трябва да бъдат покрити чрез вноски от резерва, за период от пет години от крайния срок за подаване на заявлението за финансиране и транспонира (т) това задължение в споразумения с други субекти, участващи в изпълнението на резерва;

з)	за целите на параграф 1, буква е) събира информация в електронен стандартизиран формат с цел идентифициране на получателите на вноски от резерва и на техните действителни собственици съгласно приложение III.

з)	за целите на параграф 1, буква е) събира (т) информация в електронен стандартизиран формат с цел идентифициране на получателите на вноски от резерва и на техните действителни собственици съгласно приложение III.

Изменение 27

Член 16, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
2. До 30 юни 2027 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно изпълнението на резерва.	2. До 30 юни 2027 г. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета, на Европейския комитет на регионите и на Европейския икономически и социален комитет доклад относно изпълнението на резерва.

Изменение 28

Приложение I (3)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

3.	Коефициентът, свързан с рибарството, се определя въз основа на следния критерий и чрез прилагането на следните стъпки:

3.	Коефициентът, свързан с рибарството, се определя въз основа на следния критерий и чрез прилагането на следните стъпки:

а)	дял на всяка от държавите членки от общата стойност на уловената в ИИЗ на Обединеното кралство риба;

а)	дял на всяка от държавите членки от общата стойност на уловената в периода 2015—2018 г. в ИИЗ на Обединеното кралство риба;

б)

тези дялове са увеличени за държавите членки, чиито риболовни дейности зависят над средното равнище от рибата, уловена в ИИЗ на Обединеното кралство, и са намалени за държавите, чиято зависимост е под средното равнище, както следва:

i)	за всяка държава членка стойността на уловената в ИИЗ на Обединеното кралство риба като процент от общата стойност на рибата, уловена от съответната държава членка, се изразява като индекс от средното за ЕС равнище (индекс на зависимост);

ii)	първоначалният дял на стойността на уловената в ИИЗ на Обединеното кралство риба се коригира, като се умножи по индекса на зависимост за съответната държава членка;

iii)	тези коригирани дялове се преобразуват, така че сборът на дяловете на всички държави членки да е равен на 100 %.

б)	получените дялове се преобразуват, така че сборът на дяловете на всички държави членки да е равен на 100 %.

4.	Коефициентът, свързан с търговията, се получава при прилагането на следните стъпки:

4.	Коефициентът, свързан с търговията, се получава при прилагането на следните стъпки:

а)	търговията с Обединеното кралство на всяка от държавите членки се изразява като дял от търговията на ЕС с Обединеното кралство (търговията е сборът от вноса и износа на стоки и услуги);

а)	търговията с Обединеното кралство на всяка от държавите членки се изразява като дял от търговията на ЕС с Обединеното кралство (търговията е сборът от вноса и износа на стоки и услуги , включително туристическия сектор, с изключение на финансовите услуги );

Изменение 29

Добавяне на приложение IIIa

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

1.	Определяне на най-засегнатите икономически сектори:

Определяне на най-засегнатите региони от ниво 2 по NUTS:

За всеки регион: (включително и региони, посочени в член 349 от ДФЕС):

—	Класификация по NUTS 2

—	Име на региона

—	Население на региона (дата)

—	БВП на региона

—	Обем на търговския обмен с Обединеното кралство през 2019 г.

3.	Описание на въведения партньорски подход:

Разработване на стратегии:

(моля, посочете прилаганите стратегически документи)

—	Глобална стратегия:

—	Регионални стратегии:

—	Секторни стратегии:

5.	Описание на въведените инструменти за мониторинг и оценка:

6.	Разбивка на разходите Изплатена сума Сектор рибарство Свързани с търговията сектори

Географска разбивка на разходите

i.	Най-засегнатите региони от ниво 2 по NUTS: Класификация по NUTS 2 Размер €/жител

ii.	Сума без географско насочване:

8.	Принос към целите в областта на климата Процент на разходите:

9.	Принос към целите на цифровата трансформация Процент на разходите:

II. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

приветства създаването на резерв за приспособяване във връзка с излизането на Обединеното кралство от ЕС, който има за цел да смекчи териториалното въздействие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. Резервът за приспособяване е конкретен израз на солидарността в рамките на ЕС и има за цел да допринесе за икономическото, социалното и териториалното сближаване, както е видно от правното основание (член 175 от ДФЕС) на предложението на Комисията;

счита, че постигането на споразумение за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство е положителен резултат от преговорите. Новата рамка на отношенията с Обединеното кралство обаче има сериозни териториални последици. Тъй като Споразумението за търговия и сътрудничество не е изцяло еквивалентно на Споразумение за свободна търговия, много европейски региони продължават да бъдат силно изложени на икономическите и социалните последици от излизането на Обединеното кралство от ЕС. Това въздействие е особено значимо за регионите, които са географски близо до Обединеното кралство, или за регионите в много близки отношения с партньорите от Обединеното кралство. Местните и регионалните власти, икономическите субекти, като тези в туризма, секторите на образованието и научните изследвания, но и гражданите и гражданското общество са изправени пред последиците от създаването на нови граници, нови административни процедури, нови усложнения във веригите за създаване на стойност и спиране на програмите за сътрудничество;

обръща внимание на геополитическите последици от Споразумението за търговия и сътрудничество, които имат конкретно изражение за редица местни и регионални власти, превърнали се в нови външни граници на Европейския съюз. Поради това допустимостта на мерките за подобряване на безпрепятственото протичане на контрола и търговията със стоки и хора се приветства горещо. КР подчертава, че в тези нови гранични региони местните и регионалните инвестиции, свързани с контрола, ще спомогнат за защитата на всички европейски граждани в рамките на новите граници на Европейския съюз. КР призовава Парламента и Съвета да определят минимален и справедлив долен праг на покритие за тези региони;

призовава за увеличаване с 1 милиард евро на допълнителните средства, предоставени на втори етап в съответствие с член 11, за да се отговори по-добре на средносрочните нужди, в съответствие с искането за удължаване на периода на допустимост на резерва за приспособяване;

подчертава, че секторът на рибарството и морските храни е особено изложен и подлежи на преходен период от пет години и половина. Освен новите ограничения, общи за всички европейски сектори, секторът на рибарството е изправен пред пряка заплаха за цяла една част от своите дейности. Тази ситуация изисква оценка на въздействието, възможно най-близо до регионалните реалности, без национална индексация. Трябва да се постигне по-справедливо разпределение на финансовите средства между засегнатите европейски региони, независимо от големината на държавата членка;

призовава местните и регионалните власти да бъдат поставени в центъра на създаването на този нов финансов инструмент. КР препоръчва въвеждането на критерии, отчитащи регионалния интензитет на въздействието и гарантиращи справедливо разпределение на ресурсите в зависимост от мащаба на икономическото въздействие върху всеки регион. Както се вижда от проучванията на КР относно последиците от Брексит, разглеждането на въздействието на национално равнище не отразява тяхната понякога много силно изразена местна интензивност. Местните власти трябва да участват в оценката на въздействието и в разработването на мерките. Това е още по-важно, тъй като местните и регионалните власти, в зависимост от своите правомощия, ще трябва сами да финансират предварително определени мерки, да разработят териториални стратегии за смекчаване на последиците от Брексит и да мобилизират част от средствата на ЕС, които управляват. Това участие на местните органи ще допринесе за насочването на потребностите и ефективното прилагане на резерва за приспособяване;

подчертава също така, че регионите са особено изложени поради загубата на възможности за търговия с Обединеното кралство и факта, че Споразумението за търговия и сътрудничество не е изцяло еквивалентно на Споразумение за свободна търговия. Това засяга широк кръг сектори и оказва кръстосано въздействие върху веригите за създаване на стойност, например в туризма, хотелиерството и хранително-вкусовия сектор, като се изразява в загуба на работни места на местно равнище. КР оценява факта, че въздействието вероятно ще има дълготрайни социално-икономически последици за общностите в регионите, поради което трябва да бъде разгледано незабавно. Подчертава също така, че резервът за приспособяване във връзка с последиците от Брексит е единственият инструмент на ЕС за финансиране, който обхваща държавите членки, регионите и секторите, понасящи отрицателните последици от Брексит;

призовава за удължаване на периода на допустимост до юни 2026 г., като счита, че европейската солидарност не следва да се ограничава до 2021 и 2022 г., и отбелязва, че няма предвидени средства за смекчаване на последиците от Брексит от 2023 г. нататък.

—

КР посочва наличието на съществено несъответствие между продължителността на преходния период за сектора на рибарството и периода на допустимост на резерва за приспособяване. Само удължаването на периода на допустимост на разходите до юни 2026 г. ще даде възможност за подходяща подкрепа за този сектор. Въпреки че взаимното допълване с ЕФМДРА е абсолютно необходимо, ЕФМДРА продължава да бъде структурният инструмент за изпълнение на общата политика в областта на рибарството и не може да отчита асиметричните териториални последици от Брексит;

—	във връзка с разгръщането на устойчива инфраструктура за контрол КР отбелязва, че здравната ситуация, свързана с COVID-19, не позволява измерването на реалните потоци и незабавното извършване на инвестициите;

—

някои мерки или инвестиции могат да включват неподлежащи на скъсяване периоди на подготовка или изпълнение, които не позволяват поемане на задължения и плащане преди 31 декември 2022 г. Тук КР се позовава както на процедурите за възлагане на обществени поръчки, така и на процедурите за гарантиране на съответствието на мерките или инвестициите с действащите европейски или национални правила (оценки на въздействието върху околната среда, разрешения за градоустройствено проектиране, публични проучвания, процедури за уведомяване за държавна помощ и др.);

—

подчертава разнообразието на въздействието на Брексит в различните европейски региони и поради това горещо приветства гъвкавостта, предоставена на държавите членки при разработването на мерки, които са възможно най-близки до нуждите. Важно е, в зависимост от местните и регионалните нужди, да могат да се разработят мерки както за промишлеността, туризма, транспорта, научните изследвания и иновациите, така и за селскостопанския или хранително-вкусовия сектор. КР счита, че потенциалното разнообразие на областите на намеса на резерва трябва да бъде ясно посочено в регламента, за да се улесни правилното разбиране на фонда и правилното му прилагане;

счита, че резервът ще играе ключова роля в подкрепа на прилагането на новата правна рамка, уреждаща отношенията между ЕС и Обединеното кралство, чиито последици не могат да бъдат напълно установени, по-специално поради комбинираните последици с пандемията от COVID-19. Това се отнася и за специфични въпроси, които все още не са договорени, като например финансовите услуги или участието на Обединеното кралство в програмата „Хоризонт Европа“. Трябва да бъдат отчетени както неблагоприятните, така и благоприятните последици;

10.

поставя под въпрос добавената стойност по отношение на доброто управление от започнатата на 24 февруари 2021 г. от Европейската комисия обществена консултация относно резерва за приспособяване връзка с последиците от Брексит, която ще продължи осем седмици (1), при положение че законодателното предложение беше представено два месеца по-рано, а междуинституционалните преговори за постигане на споразумение през 1-вата половина на 2021 г. вече са много напреднали;

11.

счита, че излизането на Обединеното кралство от ЕС е ситуация sui generis и че сходствата със съществуващи схеми като фонд „Солидарност“ на Европейския съюз могат да бъдат само ограничени. КР изразява съжаление, че предложението на Комисията не отразява принципа на партньорство, приложим към политиката на сближаване, тъй като не предвижда гаранции за ролята на местните и регионалните власти в управлението. Начинът, по който се разработват и управляват мерките, следва да отразява по-добре заявената логика за насочване към териториалните въздействия;

12.

счита, че на държавите членки следва да се предостави гъвкавост при определянето на системите за управление: брой на органите и равнищата на управление (национално, регионално или междурегионално). В замяна на това държавите членки ще трябва да обосноват своя избор по отношение на субсидиарността, и по-специално способността си да посрещат нужди, съсредоточени в определени територии и или икономически сектори, които са изложени в по-голяма степен на риск. Във всеки случай трябва да се гарантира участието на регионалното равнище в процедурата по управление;

13.

счита, че Брексит е от голямо значение за толкова разнообразни области като рибарството и морските продукти, мобилността на гражданите, обучението, проектите за сътрудничество в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите, трансфера на знания, борбата срещу изменението на климата, опазването на екосистемите и публично-частното партньорство, наред с други. Поради различната степен на децентрализация на държавите членки сътрудничеството между различните административни равнища може да се счита за необходимо или положително, така че различните територии да могат да преодолеят отрицателните външни фактори от Брексит. Комитетът призовава принципът на партньорство да се осъществява на практика и управлението на резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит да се извършва в съответствие с общите критерии на програмите при споделено управление между Комисията, държавите членки и регионалните и местните власти;

14.

предлага държавите членки да насърчават създаването на регионални стратегии с цел предвиждане на графика за прилагане на мерките и промените в средносрочен план. Това следва да се извършва по начин, който да съответства на всички засегнати местни и регионални политики. Към момента на плащането на предварителното финансиране държавите членки следва да информират Европейската комисия за начина, по който ще гарантират участието и консултациите с регионалните и местните власти в рамките на „задължението за партньорство“;

15.

предлага всички разпоредби, предвиждащи участието на местните и регионалните власти, да бъдат подсигурени чрез механизъм за информиране на Европейската комисия. КР препоръчва конкретно при увеличаване на разходите държавите членки да информират Европейската комисия и да ѝ предоставят ново приложение относно секторното и географското разпределение на разходите на равнището на регионите от ниво 2 по NUTS, като същевременно включат своя принос за изпълнението на целите в областта на климата и цифровата трансформация. Тази количествена и качествена информация ще допринесе и за оценката на резерва за приспособяване и ще даде възможност за извършване на оценка — преди изплащането на допълнителните средства, предоставени на втори етап в съответствие с член 11, на мобилизирането на резерва за приспособяване във всяка държава членка и да гарантира, че е бил приложен препоръчаният партньорски подход;

16.

желае да се гарантира, че регионалните и местните власти, отговарящи за управляващите органи или междинните звена на европейските фондове, ще бъдат включени в работата по недопускане на припокриване на финансирания. От друга страна, решението за мобилизиране на структурните фондове, а не на резерва, ще трябва да бъде предмет на консултации със съответните заинтересовани страни с оглед на евентуалните последици върху изпълнението на други европейски цели;

17.

призовава за заделяне на процент от средствата, които, след като бъдат одобрени критериите за разпределение и предварително финансиране, да бъдат прехвърлени на държавите членки и регионите, ако е приложимо, за да могат да се финансират съответните мерки за подпомагане, без да има необходимост от предварително участие със собствени средства;

18.

призовава за гъвкавост в областта на държавната помощ, за да се гарантира бързото прилагане на мерките и да се осигури капацитет за намеса в полза на най-засегнатите икономически субекти. Необходимо е временните разпоредби във връзка с COVID да обхванат прякото въздействие от Брексит през целия период на допустимост на разходите на резерва за приспособяване. В сектора на рибарството и селското стопанство за резерва за приспособяване следва да се прилагат разпоредбите, приложими за ЕФМДРА и ЕЗФРСР;

19.

подчертава факта, че МСП, които търгуват с Обединеното кралство, са засегнати непропорционално по отношение на оборота си от разходите за новите административни процедури, свързани с износа за Обединеното кралство. Следователно при разпределянето на ресурсите от резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит следва да се вземат под внимание относителните разходи на предприятията;

20.

призовава критерият за допустимост да се прилага за неподлежащия на възстановяване ДДС, както е предвидено във фонд „Солидарност“ на Европейския съюз. Без тази допустимост много мерки, финансирани от местните и регионалните власти, не биха могли да се възползват 100 % от европейската солидарност;

21.

призовава изплащането на допълнителни средства през 2023 г. да бъде свързано отчасти с европейска оценка на действителното въздействие на Брексит за периода 2021—2022 г., за да се прецизира насочването към най-засегнатите региони и сектори, но също така да се идентифицират онези, които са били по-устойчиви или са се възползвали от промените;

22.

отново заявява ангажимента си за продължаване на сътрудничеството между британските и европейските участници и призовава резервът за приспособяване да подкрепя европейските партньори в диалога, за да се избегнат спорове, произтичащи от прилагането на Споразумението за търговия и сътрудничество, както и да се изгради бъдещо сътрудничество.

Брюксел, 19 март 2021 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Apostolos TZITZIKOSTAS

(1) Споразумение за оттеглянето на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия („Споразумението за оттегляне“) (ОВ L 29, 31.1.2020 г., стр. 7).

(1) Споразумение за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна (ОВ L 444, 31.12.2020 г., стр. 14).

(1) https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12917-Proposal-for-a-Regulation-Regional-and-urban-Policy

7.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/89

Становище на Европейския комитет на регионите — Адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз

(2021/C 175/08)

Докладчик:

Peter KAISER (AT/ПЕС) министър-председател на федерална провинция Каринтия

Отправен документ:

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз

COM(2020) 682 final

I. ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Съображение 21

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Минималните работни заплати се считат за адекватни, ако са справедливи спрямо разпределението на заплатите в страната и ако осигуряват достоен стандарт на живот. Адекватността на законоустановените минимални работни заплати се определя с оглед на социално-икономическите условия в страната, включително нарастването на заетостта, конкурентоспособността и регионалните и секторните промени. Тяхната адекватност следва да се оценява най-малкото от гледна точка на покупателната им способност, промените в производителността и връзката им с равнищата на брутното възнаграждение, разпределението и растежа. Използването на показатели , които обикновено се използват на международно равнище, например 60 % от брутната медианна работна заплата и 50 % от брутната средна работна заплата, може да спомогне за насочването на оценката на адекватността на минималната работна заплата спрямо брутното равнище на заплатите.

Минималните работни заплати се считат за адекватни, ако са справедливи спрямо разпределението на заплатите в страната и ако осигуряват достоен стандарт на живот. Адекватността на законоустановените минимални работни заплати се определя с оглед на социално-икономическите условия в страната, включително нарастването на заетостта, конкурентоспособността и регионалните и секторните промени. Тяхната адекватност следва да се оценява най-малкото от гледна точка на покупателната им способност, промените в производителността и връзката им с равнищата на брутното възнаграждение, разпределението и растежа. Международно признатите показатели , формирани от 60 % от брутната медианна работна заплата и 50 % от брутната средна работна заплата, служат за насочване на оценката на адекватността на минималната работна заплата спрямо брутното равнище на заплатите.

Изложение на мотивите

В рамките на консултационния процес посочените показатели се очертаха като консенсусни ориентировъчни референтни стойности.

Изменение 2

Член 3, параграф 3

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

„колективно договаряне“ означава всички преговори, провеждани между работодател, група работодатели или една или повече организации на работодатели, от една страна, и една или повече организации на работниците , от друга страна, за определяне на условията на труд и заетост; и/или за регламентиране на отношенията между работодатели и работници; и/или за регламентиране на отношенията между работодатели или техни организации и организация на работници или организации на работници ;

„колективно договаряне“ означава всички преговори, провеждани между работодател, група работодатели или една или повече организации на работодатели, от една страна, и една или повече синдикални организации, от друга страна, за определяне на условията на труд и заетост; и/или за регламентиране на отношенията между работодатели и работници; и/или за регламентиране на отношенията между работодатели или техни организации и синдикални организации;

Изложение на мотивите

Съгласно социалното законодателство на ЕС и задълженията на ЕС по силата на международното право синдикалните организации са партньорите в социалния диалог при колективното договаряне. Работническите съвети например не разполагат с достатъчна институционална легитимност.

Изменение 3

Член 4, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки, в които обхватът на колективното договаряне е под 70 % от работниците по смисъла на член 2, предвиждат наред с това чрез закон след консултация със социалните партньори или чрез споразумение с тях, рамка от условия, благоприятстващи колективното договаряне, и изготвят план за действие за насърчаване на колективното договаряне. Планът за действие се оповестява публично и се съобщава на Европейската комисия.

Държавите членки, в които обхватът на колективното договаряне е под 70 % от работниците по смисъла на член 2, предвиждат наред с това чрез закон след консултация със социалните партньори или чрез споразумение с тях, рамка от условия, благоприятстващи колективното договаряне, и изготвят план за действие за насърчаване на колективното договаряне и за изграждане и развитие на капацитета на социалните партньори . Планът за действие се оповестява публично и се съобщава на Европейската комисия.

Изложение на мотивите

Осигуряване на съгласуваност с член 4, параграф 1.

Изменение 4

Член 5, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки, в които има законоустановени минимални работни заплати въвеждат необходимите мерки, за да гарантират, че определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати се извършват според критерии, определени с оглед насърчаване на адекватността с цел постигане на достойни условия на труд и живот, социално сближаване и конвергенция във възходяща посока. Държавите членки определят тези критерии в съответствие с националните си практики , в съответното национално законодателство, в решения на компетентните органи или в тристранни споразумения. Критериите се определят така, че да са стабилни и ясни.

Държавите членки, в които има законоустановени минимални работни заплати, въвеждат необходимите мерки, за да гарантират, че определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати се извършват според критерии, определени с оглед насърчаване на адекватността с цел постигане на достойни условия на труд и живот, социално и териториално сближаване и конвергенция във възходяща посока. На равнището на държавите членки тези критерии се определят в съответствие с практиките в държавите членки , в съответното законодателство, в решения на компетентните органи или в тристранни споразумения. Критериите се определят така, че да са ясни и да предвиждат срокове .

Изложение на мотивите

Подчертаване на териториалното измерение.

Изменение 5

Член 5, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Националните критерии, посочени в параграф 1, включват най-малко следните елементи:

Националните критерии, посочени в параграф 1, следва да включват най-малко следните елементи:

a)	покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се вземат предвид издръжката на живота и вноските за данъци и социални придобивки ;

а)	покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се взема предвид издръжката на живота въз основа на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в съответствие с Регламент (ЕС) № 2016/792 ;

б)	общото равнище на брутните работни заплати и тяхното разпределение;

б)	общото равнище на брутните работни заплати и тяхното разпределение по сектори и региони от ниво 2 по NUTS ;

в)	темпа на растеж на брутните работни заплати;

в)	темпа на растеж на брутните работни заплати;

г)	развитието на производителността на труда .

Изложение на мотивите

Данъците и социалноосигурителните вноски, както и производителността на труда по правило са специфични за предприятието параметри, които не са подходящи за оценка на адекватността на минималните работни заплати.

Изменение 6

Член 5, параграф 3

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки използват ориентировъчни референтни стойности, от които да се ръководят при своята оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати спрямо общото равнище на брутните работни заплати, например тези, които обичайно се използват на международно равнище .

Държавите членки запазват компетентността си да определят размера на законоустановените минимални работни заплати. Държавите членки гарантират във всички случаи, че законоустановените минимални работни заплати са адекватни и че се въвежда ежегодно оценяван процес на сближаване за възможно най-бързо достигане на праг от най-малко 60 % от брутната национална медианна работна заплата на пълно работно време и 50 % от националната брутна средна работна заплата на пълно работно време.

Изложение на мотивите

Изменението е в духа на изменение 1 относно съображение 21.

Изменение 7

Член 6, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки могат да предвидят възможност за различни ставки на законоустановената минимална работна заплата за определени групи работници . Държавите членки ограничават до минимум тези разлики в размера, като гарантират, че всяка разлика е недискриминационна, пропорционална, ограничена във времето, ако това е релевантно, и е обективно и обосновано оправдана от законосъобразна цел .

Държавите членки гарантират, че нито една категория работници не е изключена от защитата на законоустановената минимална работна заплата.

Изложение на мотивите

Не би трябвало да има стимули за по-ниски ставки от законоустановената минимална работна заплата за определени групи работници.

Изменение 8

Член 6, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки могат да разрешат удръжки, предвидени със закон, намаляващи изплащаното на работниците възнаграждение до равнище, по-ниско от това на законоустановената минимална работна заплата. Държавите членки гарантират, че тези удръжки от законоустановените минимални работни заплати са необходими, обективно обосновани и пропорционални.

Държавите членки могат да разрешат удръжки поради предоставяне на социални плащания или обезщетения в натура , предвидени със закон, намаляващи изплащаното на работниците възнаграждение до равнище, по-ниско от това на законоустановената минимална работна заплата. Държавите членки гарантират, че тези удръжки от законоустановените минимални работни заплати са необходими, обективно обосновани и пропорционални. Държавите членки гарантират, че бакшиши, заплащане за извънреден труд и други допълнителни плащания се изключват от изчисляването на законоустановените минимални работни заплати и се изплащат като допълнение към тях.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 9

Член 9

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Обществени поръчки

В съответствие с Директива 2014/24/ЕС, Директива 2014/25/ЕС и Директива 2014/23/ЕС държавите членки въвеждат подходящи мерки, за да гарантират, че при изпълнението на договорите за обществени поръчки или концесионните договори икономическите оператори се съобразяват със заплащането и другите условия на труд , определени с колективни трудови договори за съответния сектор и географски район, както и със законоустановените минимални работни заплати, когато има такива , и правото на колективно договаряне . Освен това държавите членки гарантират, че икономическите оператори, като условие за възлагането на договори за обществени поръчки, са длъжни да се съобразяват със заплатите и другите условия на труд, установени със закони и/или колективни споразумения, и да зачитат правото на колективно договаряне, както и да признават синдикатите и да договарят с тях.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

II. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

приветства факта, че Комисията въведе промяна на модела по отношение на минималната работна заплата, според която адекватните минимални работни заплати са основно право и предпоставка за социална, справедлива и устойчива пазарна икономика, която е в основата на европейския вътрешен пазар. Икономическите, социалните и обществените разходи, породени с дъмпинга на работните заплати и разликата в заплащането в рамките на Европейския съюз, далеч надхвърлят възможните краткосрочни печалби на предприятията;

приветства факта, че предложението на Комисията дава възможност за европейска рамка за укрепване на обхвата на колективното договаряне и за справедливи и адекватни минимални работни заплати, която допринася по-специално за борбата с бедността сред работещите. КР подчертава амбицията, съдържаща се в предложението на Комисията, за създаване на рамка за по-адекватни минимални работни заплати и за по-добър достъп на работниците до гарантирани минимални работни заплати, която зачита особеностите на националните системи, автономията на колективното договаряне и свободата на договаряне на социалните партньори. В съответствие с предходните искания на КР предложението на Комисията не представлява универсално решение, а се основава на схващането, споделяно от КР, че „добре функциониращите колективно договаряне и всеобхватни колективни споразумения са основният метод за постигане на справедливо възнаграждение и за определяне на други условия на труд, тъй като работниците и работодателите познават най-добре своя сектор и регион“ (1);

отбелязва, че до крайния срок 21.1.2021 г. мотивирани становища в рамките на механизма за контрол на субсидиарността са представили три от двадесетте национални парламента, разгледали предложението на Комисията;

счита, че с предложението на Комисията се изпълняват европейските цели за укрепване на социалното и териториалното сближаване и предотвратяване на нарушения на конкуренцията (член 3 от ДЕС) и се гарантира приемственост с Европейския стълб на социалните права (принцип 6) (2), Хартата на основните права (член 31), Европейската социална харта (член 4) и Конвенцията на МОТ № 131. Това е от особено значение за териториите, в които несъответствията в минималните заплати на територията на ЕС водят до небалансирани миграционни потоци в рамките на ЕС, които могат да дестабилизират местната общност, както и да имат отрицателно въздействие върху демографската картина в региона на произход;

подчертава, че е налице остра необходимост от „сближаване във възходяща посока“ на минималните работни заплати, като се има предвид, че ниските работни заплати остават отличителен белег на заетостта в Европейския съюз. Според оценки приблизително всеки шести работник е с ниска заплата. През последните години ниските заплати в много държави членки изостават спрямо останалите заплати, което доведе до увеличаване на неравенството по отношение на заплащането. Делът на работниците, застрашени от бедност, се e повишил от 8,3 % през 2010 г. на 9,3 % през 2018 г. Освен това пандемията от COVID-19 оказа отрицателно въздействие върху заплатите на работниците, по-специално на тези с най-ниски доходи, например в сектора на почистването, търговията на дребно, здравните услуги, дългосрочните и резидентните грижи. Сектори, които са частично или изцяло в обхвата на правомощията на местните и регионалните власти. Онлайн проучване на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) за 2020 г. установи, че почти 40 % от запитаните в ЕС заявяват, че финансовото им състояние се е влошило в сравнение с това отпреди пандемията, а почти половината твърдят, че домакинствата им изпитват трудности (47 % през април 2020 г.). Освен това, въпреки че представляват 48 % от наетите лица като цяло в Европейския съюз, жените съставляват 59 % от лицата с минимална работна заплата. Това допринася за разликите в заплащането и пенсиите на жените и мъжете, както и за бедността сред работещите жени (3). По този начин сближаването във възходяща посока би спомогнало за намаляване на бедността сред работещите, както и на разликите в заплащането и пенсиите на жените и мъжете;

счита, че предложеното от Комисията правно основание по член 153 от ДФЕС в съответствие с принципа на субсидиарност и съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз (C-268/06 Impact, 2008 г.) не допуска пряка намеса в определянето на възнаграждението в рамките на Европейския съюз. Предложението на Комисията може да предложи единствено ориентиран към постигането на определени цели процес, при който се зачитат изцяло съществуващото национално законодателство за минималното трудово възнаграждение и ролята на социалните партньори;

насочва вниманието на Комисията към необходимостта от многостранен подход за справяне с бедността сред работещите. Собственият анализ на Комисията показва, че борбата с бедността представлява сложно предизвикателство, във връзка с което решаваща роля играят и други фактори като данъчната система, мерките в областта на образованието, равнището на социалните помощи и свързаните със заетостта политики, както и наблюдението на позитивното право. Тези области попадат предимно в сферата на компетентност на държавите членки, поради което успехът на европейския процес за подходяща минимална работна заплата зависи до голяма степен от готовността на държавите членки сами да адаптират параметрите;

посочва, че в съответствие с член 154 от ДФЕС преди представянето на своя проект Комисията проведе консултация на два етапа със социалните партньори относно възможните действия на ЕС в областта на минималните работни заплати. На първия етап, между 14 януари и 25 февруари 2020 г., Комисията проведе консултации със социалните партньори относно необходимостта от инициатива за минималните работни заплати и евентуалната ѝ посока. На втория етап, между 3 юни и 4 септември 2020 г., Комисията проведе консултации със социалните партньори относно съдържанието и правния инструмент на предвиденото предложение. Предложението за директива отчита приноса на страните, по-специално по въпроса за автономността на социалните партньори в колективното договаряне. Следователно е особено важно Комисията да подкрепя бъдещото изграждане на капацитет и автономността на социалните партньори на европейско и национално равнище, тъй като законодателството не гарантира силни социални партньори. Обществените мнения бяха събрани и чрез отговорите на Стандартно проучване на Евробарометър № 90 (от есента на 2019 г.), което включваше въпроси относно приоритетите на Европейския съюз (включително минималната работна заплата);

счита, че целта на достойното заплащане е много повече от само премахването на крайната бедност. Целта е да се гарантира, че хората могат да си позволят основно качество на живот и да участват в социалния и културния живот. То е съобразено с контекста и има за цел да бъде нещо повече от заплата, която предпазва от бедност, а гарантира на хората възможност да удовлетворяват основните си потребности;

10.

посочва, че въз основа на член 153, параграф 1, буква б) от ДФЕС и в пълно съответствие с член 153, параграф 5 вече са приети редица директиви, съдържащи разпоредби относно възнаграждението (4);

11.

поддържа становището, че в случаите, в които минималните работни заплати се определят по сектори, трябва да се спазва принципът на равно заплащане за труд с равна стойност;

12.

категорично подкрепя факта, че в проекта за директива не се предвижда минимална социална хармонизация, и разбира предложението за запазване на равнището на защита за съществуващите степени на защита в държавите членки, които са по-високи от гарантираните от предложената директива (член 16);

13.

отчита, че в своето предложение за директива Комисията изключва от глава II на директивата държавите членки, в които заплатите се определят чрез колективни трудови договори;

14.

счита, че европейската добавена стойност на предложението на Комисията се състои във факта, че то създава основа за задействане на процес на сближаване във възходяща посока на минималните работни заплати в диалог с държавите членки;

15.

подчертава силното регионално измерение на въпроса за адекватните минимални работни заплати, въпреки че то не е разгледано в достатъчна степен в предложението на Комисията. Регионалното измерение произтича от съществуването на регионални колективни трудови договори, от силното взаимодействие между минималната заплата и социалното и териториалното сближаване и от факта, че органите на местно и регионално самоуправление са отговорни като работодател в крайна сметка за формиране на заплатите в зависимост от местните и регионалните обстоятелства;

16.

насочва вниманието към проучването, възложено от КР, на тема „Справедливи минимални заплати — гледната точка на местните и регионалните власти“ (5). Изтъква по-специално заключението, че общото въвеждане на регионални минимални работни заплати не може да бъде поддържано по различни причини, например институционалните рамки, компетентностите и традициите, поставящи определянето на минимални заплати предимно на национално равнище, но че същевременно за местните и регионалните власти съществуват редица възможности да играят роля при прилагането, насърчаването и наблюдението на минималните заплати;

17.

предупреждава, че съществуват значителни разлики между броя на хората, които зависят от минималната работна заплата в градските и в селските райони, и подчертава, че за да може да се удовлетвори искането за сближаване с цел постигане на по-адекватни минимални заплати, е необходимо да се намерят новаторски подходи, които да помогнат на местните и регионалните власти да получат необходимото финансиране в своите бюджети, които бяха сериозно засегнати от пандемията от COVID-19;

18.

счита, че изготвянето на национални планове за действие за насърчаване на колективното договаряне в държавите членки, както е описано в член 4, параграф 2, би могло да бъде конкретизирано чрез посочване на възможни елементи на подобен план за действие;

19.

поставя по принцип въпроса дали понятието за работник, което е в основата на директивата, трябва да бъде реформирано на равнището на ЕС. Позоваването на съдебната практика на Съда на Европейските общности от 1986 г. (дело Lawrie Blum) обаче не отчита появата на нови форми на заетост, по-специално несигурни форми на заетост в рамките на основаната на платформи икономика;

20.

припомня във връзка с възлагането на обществени поръчки решението на Съда на Европейския съюз по дело C-115/14 (от 17 ноември 2015 г.), в което се посочва, че правото на ЕС не възпрепятства изключването от процедура за възлагане на обществени поръчки на оферент, който отказва да се задължи да плаща на своите съответни работници и служители минималната работна заплата (6);

21.

подчертава, че в проекта за директива не се споменава изрично фактът, че мониторингът върху прилагането на директивата би могъл да бъде свързан с процеса на европейския семестър, например чрез коригиране на набора от социални показатели; приема критично подобен вариант, докато процесът на семестъра като цяло не бъде подложен на задълбочена реформа в посока по-голяма прозрачност, демократичен модел (право на мнение на Европейския парламент) и партньорско участие на местните власти и социалните партньори;

22.

счита, че процесът на сближаване към по-справедливи минимални работни заплати следва да бъде съпътстван от предложение на Комисията относно мерки за прозрачност в заплащането, което, наред с другото, би било и важно средство за премахване на разликата в заплащането между жените и мъжете и за преодоляване на дискриминационните практики, основани на раса, вероизповедание, възраст, увреждане или сексуална ориентация (7).

Брюксел, 19 март 2021 година.

Председател на Европейския комитет на регионите

Apostolos TZITZIKOSTAS

(1) Вж. параграф 31 от становището на КР. „Силна социална Европа за справедливи промени“ (докладчик Anne Karjalainen) (ОВ C 440, 18.12.2020 г., стp. 42).

(2) 6. Работни заплати: Работниците имат право на справедливо възнаграждение, което осигурява достоен стандарт на живот. Следва да се осигуряват адекватни минимални работни заплати по такъв начин, че да се удовлетворяват потребностите на работника и неговото семейство в контекста на националните икономически и социални условия, като същевременно се запази достъпът до заетост и стимулите за търсене на работа. Следва да се предотвратява бедността сред работещите.

Всички работни заплати следва да се определят по прозрачен и предвидим начин в съответствие с националните практики и като се зачита автономността на социалните партньори.

(3) Eurofound (2017 г.), Бедност сред работещите в ЕС, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

(4) Вж., наред с другото, 1) Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 26.7.2006 г., стp. 23). 2) Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (ОВ L 283, 28.10.2008 г., стp. 36) и 3) Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (ОВ L 188, 12.7.2019 г., стp. 79).

(5) https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/6f084eaa-879e-11ebac4c-01aa75ed71a1/language-en

(6) Съгласно това решение законодателството на регионална структура на държава членка, което изисква оферентите и техните подизпълнители да се задължат да плащат на работниците и служителите, заети при изпълнението на услугите по обществена поръчка, минималното трудово възнаграждение, беше счетено за съвместимо с правото на ЕС.

(7) Вж. параграф 32 от становището на КР „Силна социална Европа за справедливи промени“ (докладчик Anne Karjalainen) (ОВ C 440, 18.12.2020 г., стp. 42).

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 175

Издание на български език	Информация и известия	Година 64 7 май 2021 г.

Съдържание		Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Комитет на регионите
	Interactio – дистанционно – 143-та пленарна сесия на КР, 17.3.2021 г. – 19.3.2021 г..
2021/C 175/01	Становище на Европейския комитет на регионите — Нов подход към морската стратегия за района на Атлантическия океан — План за действие 2.0 за района на Атлантическия океан — Актуализиран план за действие за устойчива, гъвкава и конкурентоспособна синя икономика в района на Атлантическия океан на Европейския съюз	1
2021/C 175/02	Становище на Европейския комитет на регионите — Постигане на европейското пространство за образование до 2025 година	6
2021/C 175/03	Становище на Европейския комитет на регионите — План за действие относно суровините от критично значение	10
2021/C 175/04	Становище на Европейския комитет на регионите — Преглед на търговската политика	17
2021/C 175/05	Становище на Европейския комитет на регионите — Вълна на саниране — екологизиране на нашите сгради, създаване на работни места, подобряване на качеството на живот	23

	III Подготвителни актове
	Комитет на регионите
	Interactio – дистанционно – 143-та пленарна сесия на КР, 17.3.2021 г. – 19.3.2021 г..
2021/C 175/06	Становище на Европейския комитет на регионите — Нов пакт за миграцията и убежището	32
2021/C 175/07	Становище на Европейския комитет на регионите — Предложение за регламент за създаване на резерв за приспособяване във връзка с последиците от Брексит	69
2021/C 175/08	Становище на Европейския комитет на регионите — Адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз	89