ISSN 1977-0855 |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123 |
|
Издание на български език |
Информация и известия |
Година 64 |
Съдържание |
Страница |
|
|
III Подготвителни актове |
|
|
Европейски икономически и социален комитет |
|
|
557-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет JDE62 — Interactio, 27.1.2021 г. – 28.1.2021 г. |
|
2021/C 123/01 |
||
2021/C 123/02 |
||
2021/C 123/03 |
||
2021/C 123/04 |
||
2021/C 123/05 |
||
2021/C 123/06 |
||
2021/C 123/07 |
||
2021/C 123/08 |
||
2021/C 123/09 |
||
2021/C 123/10 |
||
2021/C 123/11 |
||
2021/C 123/12 |
||
2021/C 123/13 |
||
2021/C 123/14 |
||
2021/C 123/15 |
||
2021/C 123/16 |
||
2021/C 123/17 |
||
2021/C 123/18 |
||
2021/C 123/19 |
||
2021/C 123/20 |
BG |
|
III Подготвителни актове
Европейски икономически и социален комитет
557-а пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет JDE62 — Interactio, 27.1.2021 г. – 28.1.2021 г.
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/1 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Доклад относно политиката в областта на конкуренцията за 2019 г.“
(COM(2020) 302 final)
(2021/C 123/01)
Докладчик: |
Gonçalo LOBO XAVIER |
Консултация |
Европейска Комисия, 12.8.2020 г. |
Правно основание |
член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
|
|
Компетентна секция |
„Единен пазар, производство и потребление“ |
Приемане от секцията |
11.12.2020 г. |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
219/0/5 |
1. Заключения и препоръки
1.1 |
Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства ЕК доклада на Европейската комисия относно политиката в областта на конкуренцията за 2019 г., в който ЕК разработва подход, целящ укрепването на единния пазар и насърчаването на икономическо развитие и целите на социалната политика, които са от решаващо значение за европейския процес на развитие. |
1.2 |
Както е подчертавал в редица предходни документи, ЕИСК счита, че ефективната и основана на принципи политика в областта на конкуренцията е един от стълбовете на Европейския съюз и абсолютно необходим инструмент с оглед на постигането на вътрешен пазар, както е посочено в Договора за функционирането на Европейския съюз и в съответствие с целите за устойчиво развитие (ЦУР), изграждането на социална пазарна икономика и осъществяването на Европейския стълб на социалните права (1). Тези позиции са актуални и днес. |
1.3 |
ЕИСК изразява съгласие, че ЕК би трябвало да предприема мерки за насърчаване на лоялната конкуренция на пазари, които са от значение за гражданите и предприятията в ЕС, като например секторите на цифровите технологии и телекомуникациите, енергетиката и околната среда, производството, финансовите услуги, данъчното облагане, селското стопанство, храните и транспорта. Тези мерки следва да осигурят доверие на потребителите и ясно да определят подходящите условия за дейността на дружествата. Икономическите и социалните промени настъпват с много бърз темп. Непрекъснатото приспособяване за една съвременна, устойчива, екологична и цифрова икономика е неотложна необходимост, като политиката в областта на конкуренцията има ключово значение за постигането на това. |
1.4 |
Новите и постоянно възникващи предизвикателства, свързани с използването на данни, алгоритми и пазари се развиват бързо в една все по-цифровизирана среда. В резултат на това мрежите за сътрудничество между органите на държавите членки и ЕК трябва да стават по-стабилни, за да се поддържа лоялната конкуренция на единния пазар. Това налага приспособяване на ЕС към цифровата ера, като ЕИСК осъзнава нуждата от промени и настоятелно призовава за извършване на необходимото адаптиране. ЕИСК е твърдо убеден, че цифровият пазар и онлайн платформите са част от нова икономика, която е от решаващо значение за Европа, но също така е необходимо да се определят ясни и справедливи правила за всички заинтересовани страни. |
1.5 |
ЕИСК обръща внимание на ЕК на необходимостта от непрекъснато създаване на икономически и политически условия за насърчаване на растежа на МСП въз основа на еднакви условия на конкуренция, които позволяват участието и на големи дружества в икономическия процес. Европа трябва да бъде възприемана като силно икономическо пространство, което позволява лоялна конкуренция и ясни правила за всички участници. |
1.6 |
Що се отнася до конкуренцията с предприятия от държави извън ЕС, ЕИСК призовава да се гарантират едни и същи социални и екологични правила, за да се осигурят еднакви условия на конкуренция. Европа не може да има различни подходи към едни и същи предизвикателства. Но Европа не може да проявява и „наивност“ по отношение на политиката в областта на конкуренцията. |
1.7 |
ЕИСК подкрепя предприетите от ЕК координирани мерки за производствения сектор, но би искал ЕС да отиде по-далече и да предложи трайно решение за насърчаване на равнопоставени условия на конкуренция в тясно сътрудничество с държавите членки. Временните мерки по отношение на доставката на специфични продукти от пазари извън ЕС трябва да станат постоянни, особено по отношение на вноса на жизненоважно медицинско оборудване и други ключови продукти. Настоящата пандемия показа всички слабости на една колеблива политика. Наличието на силен и устойчив сектор на производството би трябвало да бъде един от стълбовете на политиката в областта на конкуренцията. |
1.8 |
В селскостопанския и хранителния сектор е важно да се защитават продуктите с европейски наименования за произход от имитации или „копия“. Секторът на семената и на пестицидите е от съществено значение за земеделските стопани и потребителите, но той поражда и опасения, които надхвърлят защитата на потребителите, безопасността на храните и гарантирането на спазването на стандартите в областта на околната среда и климата. |
1.9 |
На вътрешния пазар транспортът остава един от най-трудните сектори на услугите по отношение на конкуренцията между държавите членки. Ясните правила и необходимостта от баланс трябва да бъдат постоянен приоритет не само за дружествата, но и за крайните потребители. |
2. Общи бележки
2.1 |
Политиката в областта на конкуренцията е от решаващо значение за ефикасен и справедлив единен пазар, който може да способства за ценностите на Европа и европейския проект. Като се има предвид това, от съществено значение е да се внесе по-голяма яснота в цялата политика и всички насоки, за да се гарантира, че единният пазар се възприема като носещ добавена стойност за глобализацията и че водещата роля на Европа в посока на устойчива и справедлива търговия не само осигурява възможности, но и води до осезаеми резултати, които могат да окажат въздействие върху други икономически региони. |
2.2 |
Започването на проверката за пригодност на правилата за държавна помощ е основното постижение през 2019 г., но нейното изпълнение и наблюдение изглежда далеч не са оптимални и бързи. Процесите, включително обществените консултации, трябва да бъдат прецизни и по-бързи. ЕИСК счита, че организациите на гражданското общество могат да бъдат привлечени за участие в процеса, за да се улесни контактът между правилните заинтересовани страни. |
2.3 |
Благодарение на наличния онлайн инструмент eLeniency предаването на декларации и документи на ЕК, включително заявленията за освобождаване от глоби по дела за картели, е лесно и свързано с по-малко затруднения. Трябва да бъдат извлечени поуки, за да се разбере значението на процедурата относно необходимостта да се осигури справедливо участие на обществеността, леснодостъпни инструменти и процедури, както и да се направи съпоставка с показателите на други инструменти. |
2.4 |
ЕИСК споделя опасенията на ЕК относно необходимостта от справяне с нарушаващото въздействие на чуждестранните субсидии и публичната собственост и счита, че са необходими допълнителни инструменти за предотвратяване на вредните последици. Те могат да бъдат определени ефективно, първо, чрез подходящо използване на Европейската мрежа по конкуренция и, второ, чрез справяне със системите за селективна помощ. |
2.5 |
ЕИСК се обявява за развитие и укрепване на услугите от общ интерес в рамките на ЕС като ефективен способ за гарантиране на „европейския начин на живот“. За надлежното предоставяне на услуги от общ интерес е необходимо да се приеме, че цифровата инфраструктура е ключов фактор в цифровизацията. Ето защо трябва да бъде изградена подходяща широколентова инфраструктура. ЕИСК се обявява за приемането на система за държавна помощ, която стимулира инвестициите при въвеждането на всички тези нови технологии, като същевременно се преодоляват териториалните дисбаланси на национално равнище. |
2.6 |
Проектите от общ европейски интерес имат важна роля в научните изследвания и технологичното развитие, както и в прилагането на иновациите. Тяхното развитие следва да се насърчава заради добавената им стойност и ЕИСК изразява надежда, че съобщението относно важните проекти от общ европейски интерес (ВПОЕИ) може да послужи като ефективен инструмент за правилното им осъществяване. Важно е да се наблюдават корекциите в прилагането на критериите, съгласно които държавите членки могат да подкрепят транснационални проекти от стратегическа важност за ЕС. |
2.7 |
ЕИСК счита, че политиката на ЕС в областта на конкуренцията би трябвало да възприеме по-далновиден подход, за да може да се приспособи както към цифровите предизвикателства, така и към конкуренцията, пред които се изправя в глобален мащаб. Поради тази причина ЕИСК призовава Комисията да постави политиката в областта на конкуренцията на челно място в списъка с приоритети за работната програма на платформата „Готови за бъдещето“. |
3. Конкретни бележки
3.1 Допълнително повишаване на ефективността на политиката на ЕС в областта на конкуренцията и правоприлагането
3.1.1 |
Политиката на ЕС в областта на конкуренцията би трябвало да се изготвя и прилага в по-всеобхватна рамка, като се имат предвид нейните тесни връзки с други ключови области на политиката и необходимостта от съгласуван подход. Правилата на ЕС в областта на конкуренцията би трябвало да бъдат обвързани с данъчното законодателство (със справедливо данъчно облагане, включително в цифровия сектор), защитата на потребителите, социалната закрила и трудовото законодателство. За постигането на осезаеми резултати е необходима хармонизация в областта на нелоялната конкуренция. |
3.1.2 |
За да се води ефективна борба с практиките на нелоялна конкуренция, ЕИСК предлага въпросът за господстващо положение на пазара да се разглежда по нов начин: като се оценява не само господстващото положение или злоупотребата, но и като се наблюдава цялостното икономическо присъствие на даден работодател в различните сектори, а не само сектор по сектор. |
3.1.3 |
ЕС би трябвало да насочи вниманието си и върху други антиконкурентни практики, като например хищническото разширяване и монополизирането, тайните споразумения и ефектите на обвързване (възпиране на работниците да работят едновременно на няколко платформи), които могат да имат отрицателно въздействие върху равновесието на пазара. |
3.1.4 |
МСП са стълбът на европейската икономика и поради това трябва да им се обръща по-голямо внимание при изготвянето и прилагането на политиката в областта на конкуренцията. Предоставянето на държавна подкрепа е полезен инструмент, но не всички МСП са информирани за съществуването на такава възможност. ЕИСК препоръчва да се подобри комуникацията с МСП, за да получават по-голяма подкрепа за своите дейности. |
3.1.5 |
ЕК трябва да продължи да следи внимателно за разкриването и преследването на картели и случаи на злоупотреба с положението на пазара. Две разследвания на ЕК имат особено значение за защитата на потребителите, които бяха силно засегнати:
|
3.2 Справяне с нови предизвикателства в сферата на цифровите технологии, телекомуникациите и медиите
3.2.1 |
ЕИСК счита, че цифровата икономика и в частност положението на GAFA (Google, Apple, Facebook, Amazon) е сериозно предизвикателство за законодателството на ЕС в областта на конкуренцията. Тъй като тези дружества не спазват същите правила, както европейските, в актуализираните правила на ЕС в областта на конкуренцията следва да се предлагат нови ефикасни инструменти в отговор на тази ситуация. |
3.2.2 |
Въпреки че е все още рано, трябва да следим внимателно въздействието от прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г., с който се въвеждат нови правила на ЕС относно прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн платформи (2). Широко разпространеното използване на онлайн платформи на пазара означава навлизането на нови участници и нов контекст на вътрешния пазар, последиците от които все още не са напълно ясни. За по-голяма сигурност на участниците на пазара и на гражданите, особено по време на настоящата пандемия, трябва да се прилагат подходящи правила за конкуренция и ако те не са достатъчни, трябва да се предвидят нови решения. |
3.2.3 |
ЕИСК приветства факта, че законодателният акт за цифровите услуги няма да бъде в противоречие с евентуалната правна рамка за решаване на въпроса за условията на труд на онлайн платформите. |
3.2.4 |
Правилата за конкуренция, създадени за традиционната стопанска дейност не са пригодни за онлайн платформите. Налице е спешна необходимост от адаптиране на методиките и целите за съобразяване с променящия се стопански пейзаж. |
3.2.5 |
ЕИСК е убеден, че цифровият пазар и онлайн платформите са част от нова икономика, която е от решаващо значение за Европа, но също така е необходимо да се определят ясни и справедливи правила. Олигополните пазарни структури се основават на много от елементите, които са характерни и за монополизиращите практики и за съвкупните ефекти от мобилизираните от онлайн платформите екосистеми, както и от корпорациите с господстващо положение. Характеристики, като вертикална интеграция, липса на прозрачност за потребителите, ефекти на обвързване и мрежови ефекти, съчетани с високи степени на концентрация водят до структурни проблеми за конкуренцията, засягащи в еднаква степен потребителите и работниците. |
3.2.6 |
Платформите могат да изграждат своето господстващо положение на пазара въз основа на създаденото от потребителите съдържание, независимо дали става дума за потребителски данни и поведение, или за услуги, предоставяни от индивидуални доставчици на труд. Потребителите нямат достъп до информацията и не могат да окажат влияние върху условията на работа на платформите. Аналогично, препоръките и рейтингите на платформите се характеризират с липса на прозрачност. Нелоялните и дискриминационните рейтингови практики трябва да се считат за практики на нелоялна конкуренция. |
3.2.7 |
Икономиите от мащаба са основен източник за господстващо пазарно положение на цифровите платформи. Пределните разходи за разширяване на стопанската дейност са почти нулеви, по-ниски от тези на традиционните дружества, тъй като платформите, предоставящи услуги с интензивно използване на труд, чрез злоупотреби прехвърлят голяма част от разходите и рисковете на индивидуалните доставчици на труд. Понякога платформите твърдят, че икономиите от мащаба са ограничени до физическия капацитет на отделните шофьори/велокуриери/работници, но „набирането“ (или „изключването“) на допълнителни доставчици на труд за пазарна експанзия не изисква инвестиции. |
3.2.8 |
Настоящата правна рамка на ЕС в областта на конкуренцията не отчита в достатъчна степен опасенията за конкуренцията, които оказват въздействие върху пазара на труда, като монопсонната сила на (единствения) работодател подбиващ социалните стандарти, което има вредни последици както за работодателите, които са обект на неустойчив конкурентен натиск, така и за държавите членки, които губят приходи от данъци и вноски за социално осигуряване (3). Правилата за конкуренция не следва да бъдат пречка за колективното договаряне за всички работници, включително работещите през платформи, с цел договаряне на иновативни инструменти и споразумения, както показват различни примери на национално равнище. |
3.2.9 |
Оценката на пазарната мощ в цифровата икономика трябва да отчита в по-голяма степен общите дейности на различните пазари и тяхното цялостно въздействие върху съответните онлайн и офлайн пазари. Аналогично, достъпът до алгоритмите за потоците от потребителски данни за целите на персонализирането на продуктите, офертите, рекламата и цените също трябва да бъде взет под внимание с дължимото зачитане на основните права на субектите на данни. |
3.3 Политиката в областта на конкуренцията в подкрепа на целите на ЕС за енергетиката с ниски въглеродни емисии и околната среда
3.3.1 |
ЕИСК споделя целта на ЕК за гарантиране на дългосрочната конкурентоспособност на Европейския съюз посредством устойчивост и преход към икономика, която е сигурна, неутрална по отношение на климата и с ефективно използване на ресурсите, както и посредством насърчаване и укрепване на кръговата икономика. |
3.3.2 |
ЕИСК призовава за укрепване на Зеления пакт, който е основното европейско споразумение за постигане на целта за нулеви емисии на парникови газове през 2050 г. Ролята на организациите на гражданското общество и на социалните партньори може да е решаваща в това отношение. Целесъобразно е да се извърши проверка за пригодност на директивите в областта на околната среда, за да се спазят ангажиментите на ЕС. |
3.3.3 |
ЕИСК одобрява насърчаването на мерките за държавна помощ по отношение на схемата за търговия с емисии на парникови газове след 2012 г. (директивите за СТЕ). Той подкрепя преразглеждането на тази система за държавна помощ и приспособяването ѝ към новата схема на ЕС за търговия с емисии за периода 2021—2030 г., на която се възлагат големи надежди. |
3.3.4 |
ЕИСК поддържа стремежа за изпълнение на „принципа за нулево замърсяване“ в ЕС и за приемане и изпълнение на всички планирани мерки за енергийна ефективност. Трябва да се благоприятстват устойчивите инвестиции в ЕС. За целта критериите, по които се определя дали дадена стопанска дейност се счита за екологично устойчива, би трябвало да се прилагат във възможно най-кратък срок с цел установяването на степента на екологична устойчивост на инвестициите (4). |
3.3.5 |
Както е посочвал в предходни становища, ЕИСК счита, че е необходима подкрепа за въвеждане на възобновяемите източници на енергия. Държавната помощ би трябвало да гарантира сигурността на доставките и в същото време да бъде насочена към подкрепата на възобновяемата енергия, като се извличат максимални ползи от публичните средства за околната среда, социалната област и икономиката. |
3.4 Защита на конкуренцията в сектора на производството
3.4.1 |
Кризата с COVID-19 разкри слабостите на производствената система на ЕС, по-специално в сектора на здравеопазването, в който ЕС зависи от източници на медицинско оборудване извън ЕС, включително лични предпазни средства като маски и оборудване за изкуствено дишане и други жизнено важни продукти в борбата с пандемията. ЕС се нуждае от силен производствен сектор, в който европейски дружества снабдяват вътрешния пазар, особено в сектори с жизненоважно значение. ЕИСК подкрепя предприетите от ЕК координирани мерки, но би искал ЕС да отиде по-далече и да предложи трайно решение на този проблем в тясно сътрудничество с държавите членки. Временните мерки по отношение на доставката на специфични продукти от пазари извън ЕС трябва да бъдат заменени с постоянно решение, особено по отношение на вноса на жизненоважно медицинско оборудване. Наличието на силен и устойчив сектор на производството би трябвало да бъде един от стълбовете на политиката в областта на конкуренцията. |
3.4.2 |
Що се отнася до конкуренцията с предприятия от държави извън ЕС, ЕИСК призовава да се гарантират едни и същи социални и екологични правила, за да се осигурят еднакви условия на конкуренция. |
3.5 Осигуряване на еднакви условия на конкуренция в областта на данъчното облагане
3.5.1 |
По отношение на данъчното облагане ЕИСК отбелязва със задоволство предприетите от ЕК действия през 2019 г. В същото време е важно и в тази област да се осигури лоялна конкуренция между различните държави. По-специално е необходима повече бдителност относно данъчните договорености и нелоялните конкурентни предимства, получавани чрез споразумения между някои държави и „големите играчи“. Такова поведение може да наруши свободния пазар, да навреди на МСП и да създаде нелоялна конкуренция между държавите (5). |
3.5.2 |
Регулирането на цифровите услуги е ключов въпрос, върху който ЕК би трябвало да съсредоточи вниманието си. |
3.5.3 |
Необходимо е да се възприеме нов подход по отношение на GAFA, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция и да се насърчава справедливото разпределение на данъчните приходи, които постъпват от тези дружества. |
3.6 Повишаване на устойчивостта на финансовия сектор в контекста на банковия съюз
В резултат на финансовата криза от 2008 г. и нейното въздействие върху реалната икономика и доверието на пазарите практиките в банковия сектор са под постоянно наблюдение, което се обосновава с легитимните опасения от възникване на нови сериозни проблеми. Временната държавна помощ спаси финансовия сектор от срив. Преструктурирането на този отрасъл доведе до изчезването на някои институции, но и до концентрации, които могат да породят опасения не само по отношение на стабилността на финансовия сектор в случай на нова криза в бъдеще, но и по-специално, защото размерът на тези нови групи може да доведе до ситуации на нарушаване на конкуренцията. ЕИСК призовава ЕК да прояви внимание и бдителност към евентуални злоупотреби с господстващо положение, които могат да увредят интересите на потребителите и финансирането на предприятията, и по-специално на МСП.
3.7 Гарантиране на лоялна конкуренция в хранителния, потребителския и здравния сектор
3.7.1 |
В селскостопанския и хранителния сектор е важно да се защитават продуктите с европейски наименования за произход. Секторът на семената и на пестицидите е от съществено значение за земеделските стопани и потребителите, но той поражда и опасения, които надхвърлят защитата на потребителите, безопасността на храните и гарантирането на спазването на стандартите в областта на околната среда и климата. |
3.7.2 |
Защитата на потребителите трябва да се балансира с действия за подкрепа и насърчаване на иновативните предприятия и МСП с инструменти, които не нарушават динамичната конкуренция на пазара. Това е най-добрият начин за създаване на качествена заетост и гарантиране на динамична устойчивост на производствената система. |
3.8 Транспортни и пощенски услуги
ЕИСК признава значението на транспортните и пощенските услуги и необходимостта от създаване на равнопоставени условия, за да се даде възможност на секторите да подкрепят общността. В областта на транспорта ЕИСК предлага на ЕК да проверява дали и до каква степен освобождаването от данъка върху керосина би могло да представлява неправомерна помощ за авиокомпаниите спрямо железопътния транспорт.
4. Обединяване на силите за насърчаване на европейска и глобална култура на конкуренция
4.1 |
Международното измерение на политиката в областта на конкуренцията би трябвало да е ключово при определянето и прилагането на правилата. Политиката в областта на конкуренцията се развива на международната сцена, където определенията и принципите на конкурентното право са много различни, което поставя дружествата от ЕС в неизгодно положение. |
4.2 |
Много МСП изпитват затруднения поради неадекватните правила на ЕС в сравнение с техните международни конкуренти. Нелоялната конкуренция е въпрос, който трябва да бъде решен, за да се защитят стандартите на ЕС. Има много оплаквания от дружества в Европа (за липса на гъвкавост). В някои производствени области в трети държави липсата на прилагане на екологичните и социалните стандарти на ЕС води до нарушения на пазара в ущърб на европейските предприятия, главно МСП. Европа би трябвало да бъде загрижена за това. |
4.3 |
Моделът на конкуренция на ЕС трябва да бъде насърчаван в международен план. ЕС трябва да поеме водеща роля с глобална култура на конкуренция, която гарантира система, защитаваща както дружествата, така и работниците. Необходимо е да проведем задълбочена дискусия относно концепцията за законодателство в областта на конкуренцията в Европа в сравнение с други икономически зони, а именно САЩ и Китай, например по отношение на въпросите на устойчивостта и околната среда. |
4.4 |
За да се постигне баланс между пазарната свобода и сливанията, не е достатъчно да се говори за конкуренцията от страна на други големи световни играчи, особено ако идват от държави, затворени за конкуренция от чуждестранни дружества. Комитетът подчертава колко е важно ЕС да има последователен подход, насочен към обвързване на зачитането на правата на човека и трудовите права, изпълнението на ЦУР и насърчаването на екологичните стандарти и устойчивите инвестиции в стопански дейности в целия свят. Преференциалните търговски и тарифни схеми, предоставяни на различни трети държави, следва да бъдат преразгледани и да зависят в по-голяма степен от ефективното прилагане на стандартите за устойчиво развитие, за да се създадат справедливи и конкурентни условия на конкуренция за европейските предприятия. Във връзка с това Комитетът предлага като алтернатива на сливанията на предприятия, които отслабват конкуренцията, да се въведат мерки за подкрепа на предприятията в развитието на устойчиви инвестиции на трети пазари. Тези мерки биха могли да включват данъчни стимули за НИРД и насърчаване на споразумения между европейските производители за координиране на стратегиите за износ и инвестиции в чужбина в съответствие с икономическите, социалните и екологичните стандарти на ЕС. |
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
(1) Членове 7, 9, 11 и 12 от ДФЕС.
(2) ОВ L 186, 11.7.2019, стр. 57.
(3) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 173.
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/7 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Съвета за създаване на Съвместно предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии“
(COM(2020) 569 final — 2020/260 NLE)
(2021/C 123/02)
Докладчик: |
Louise GRABO |
Консултация |
Съвет на Европейския съюз, 26.10.2020 г. |
Правно основание |
член 187 и член 188, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз. |
Компетентна секция |
„Единен пазар, производство и потребление“ |
Приемане от секцията |
11.12.2020 г. |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
240/0/5 |
1. Заключения и препоръки
1.1 |
ЕИСК потвърждава валидността на тази стратегическа инициатива и добавената стойност на Съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии (СП EuroHPC) като осезаема стъпка в съответствие със стратегията на Европейския съюз за услугите в облак, а също и като неразделна част от по-широка стратегия на ЕС (която включва, наред с другото, киберсигурността, цифровия единен пазар, европейското общество на гигабитов интернет, отворената наука, програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ и Механизма за гражданска защита на Съюза (Resc-EU). |
1.2 |
ЕИСК счита, че съществуващите инвестиции на ЕС, които бяха осъществени през последните години и дори след избухването на пандемията от COVID-19 за придобиването и експлоатацията на суперкомпютри на световно равнище, все още не са на оптимално равнище в сравнение с тези на конкурентите на ЕС (САЩ, Китай и други). Необходими са допълнителни ресурси и инвестиции, в това число от страна на държавите — членки на ЕС, по-специално тези, които са с по-малък напредък и/или с по-слабо участие в тази област. Жизненоважно е тези ресурси да бъдат съчетани със съгласувани програми на ЕС за научни изследвания и иновации и със следващата МФР за периода 2021—2027 г., включително с Механизма за възстановяване и устойчивост, ако стремежът на ЕС е да се конкурира на световно равнище в областта на приложенията на високопроизводителните изчислителни технологии (ВИТ). |
1.3 |
ЕИСК одобрява индустриалния подход в рамките на обновена промишлена стратегия на ЕС, в която е включена и стратегия за МСП, за разработването на следващото поколение микрочипове с ниска консумация на енергия в Европа, което ще намали зависимостта на ЕС от внос и ще осигури достъп до високопроизводителни изчислителни технологии и ноу-хау с най-високо качество. |
1.4 |
ЕИСК призовава Комисията да удвои усилията си за изготвяне на „многогодишна пътна карта“, която да може да гарантира ангажираност на гражданското общество на ЕС и да допринася на практика за съответните равнища на управление на съвместното предприятие в стратегически сектори (системи за ранно предупреждение в областта на здравната профилактика, смекчаване на рисковете от бедствия и готовност за тях, киберсигурност). За тази цел, освен съществуващите експертни центрове за ВИТ и цифровите иновационни центрове, в рамките на съществуващите консултативни групи за СП спешно трябва да се интегрират добавената стойност и мултиплициращата роля на един постоянен диалог с гражданското общество. Поради самото си естество ЕИСК би бил идеалният партньор за провеждането на открит форум за годишен диалог на ЕС относно съвместното предприятие EuroHPC, придружен от образователни кампании за повишаване на осведомеността с активното участие на мрежите за научни изследвания и знания, социалните и икономическите партньори, организациите на гражданското общество и медиите. |
1.5 |
ЕИСК счита, че е необходимо да се събират отзиви от гражданското общество на ЕС с цел по-добро наблюдение, разясняване и популяризиране от страна на институциите на ЕС и държавите членки на краткосрочната и средносрочната добавена стойност на съвместното предприятие EuroHPC и на свързаните с него секторни предимства и възможности в качеството му на правен и стратегически инструмент. Съвместното предприятие EuroHPC би трябвало не само да бъде от полза за научните/изследователските общности, но и да гарантира по-силно чувство за „собственост“ и участие от страна на заинтересованите посредници, като например публичните институции, социалните партньори на ЕС и организациите на гражданското общество, организациите, представляващи промишлените и малките и средните предприятия (МСП), и участниците във веригата за създаване на стойност в областта на разработването на софтуерни приложения, като по този начин ще се предостави достъп до инфраструктура, което е от особено значение за по-малките държави, и ще се увеличат непаричните вноски към съвместното предприятие за ВИТ. |
1.6 |
ЕИСК приветства факта, че двама от партньорите на Комисията в договорното публично-частно партньорство (ПЧП) могат да станат първите частноправни членове, което е от основно значение за участието на институциите на ЕС от самото стартиране на СП. Такъв е по-специално случаят с микропредприятията и МСП, които предлагат конкурентни решения/приспособимост, но съществува риск те да бъдат изключени или санкционирани при възлагането на обществените поръчки, ако не са обхванати по подходящ начин от специална правна рамка и/или съществуващи форми на консорциум. ЕИСК подчертава значението на модернизирането на определянето на специфични процедури за възлагане на обществени поръчки и на критерии за възлагане, за да се улесни участието на съществуващи или нови „клъстери от МСП“ в този конкретен регламент на ЕС за съвместно предприятие (1), обхващащо класическите високопроизводителни изчислителни суперкомпютри и софтуерни приложения, както и възлагането на обществени поръчки за квантови компютри/симулатори. |
1.7 |
ЕИСК приветства възможността за включване на повече партньори, но също така настоява за всички нови партньори, и по-специално за тези извън ЕС, да се прилага изискването за реципрочност. |
1.8 |
ЕС би трябвало да извлече максимална полза от възможността, предоставена от разработването на технологии за съвместното предприятие EuroHPC, за да бъдат развити съответните европейски промишлени сектори, така че да могат да обхващат цялата верига на производство (проектиране, производство, внедряване и прилагане). |
1.9 |
ЕС би трябвало да определи като средносрочна цел постигането на капацитет за планиране и произвеждане на ВИТ с европейски технологии. |
2. Общи бележки
2.1 |
На 10 март 2020 г. Европейската комисия прие съобщението „Нова промишлена стратегия за Европа“, в което се излага амбициозна промишлена стратегия, според която Европа трябва да поеме водещата роля в двойния преход към неутралност по отношение на климата и към цифрово лидерство. В своето съобщение Комисията подчертава необходимостта от укрепване на разработването на главни базови технологии, които са от стратегическо значение за промишленото бъдеще на Европа, включително високопроизводителни изчислителни технологии и квантови технологии. В последващо съобщение от 27 май 2020 г., озаглавено „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (2), приложенията на ВИТ бяха определени като стратегически капацитет в областта на цифровите технологии, който ще бъде приоритет за източниците на инвестиции за възстановяването на Европа, като например Механизма за възстановяване и устойчивост, InvestEU и Механизма за стратегически инвестиции. |
2.2 |
Приложенията на съвместното предприятие EuroHPC с използването на т.нар. „суперкомпютри“ с изключително висока изчислителна мощност са способни да решават изключително сложни и трудни задачи. Днес те представляват ключов фактор за световна водеща роля в научните, промишлените, свързаните с биологични рискове и (кибер)тероризъм стратегии, поради което са от съществено значение за националната сигурност, отбраната и геополитическите предизвикателства, а в по-общ план и за цифровия и екологичния преход на обществото ни. Приложенията на съвместното предприятие EuroHPC са също така в основата на икономиката, основана на данни, като създават предпоставки ключови технологии като изкуствения интелект (ИИ), анализа на данни и киберсигурността да се ползват от огромния потенциал на големите информационни масиви. |
2.3 |
Освен това ВИТ се превръщат в инструмент от нарастващо значение на световно равнище за подкрепянето на процеса на вземане на обществени решения чрез симулиране на сценарии и на световните и регионалните мрежи за обща готовност, реакция и знания, свързани с проявите на природни рискове (например цунами, наводнения, пожари, земетресения и т.н.), както и с антропогенни рискове (например индустриални рискове). В тази рамка системите на съвместното предприятие EuroHPC биха могли да разгърнат и увеличат добавената си стойност при едновременната поява на множество рискове, които имат значително отрицателно въздействие върху обществата. |
2.4 |
В съвместното предприятие EuroHPC участват няколко промишлени сектора, за да се създават иновации и да се увеличава мащабът на продукти и услуги с по-висока стойност, които да бъдат предлагани на вътрешния и на световния пазар, като се проправя пътят за нови промишлени приложения в комбинация с други авангардни цифрови технологии. |
2.5 |
Приложенията и инфраструктурата на ВИТ са от съществено значение за постигането на по-задълбочено научно разбиране и пробиви в почти всяка научна област — от фундаменталната физика до биомедицината. |
2.6 |
ВИТ се използват във връзка с пандемията от COVID-19 често в комбинация с изкуствен интелект за ускоряване на откриването на нови лекарства, прогнозиране на разпространението на вируса, планиране и разпределение на ограничените медицински ресурси, както и предвиждане на ефективността на ограничителните мерки и сценариите след епидемията. |
2.7 |
Освен това ВИТ са основен инструмент за изследователите и създателите на политики за справяне с основните предизвикателства пред обществото — от изменението на климата, миграцията, развитието в областта на интелигентните технологии и околната среда и устойчивото земеделие до персонализираната медицина и управлението на кризи в ЕС заедно със съседни и трети държави. |
2.8 |
Според работния документ на службите на Комисията (SWD) (3) (…) Европа е била и продължава да бъде световен лидер в приложенията на ВИТ, но нейната инфраструктура от суперкомпютри изостава в световната класация. |
2.9 |
Широкоприет основен показател за регионална конкурентоспособност в областта на ВИТ е броят системи в списъците „топ 10“ и „топ 500“ на световните суперкомпютри във всеки регион на света. |
2.10 |
Базовото равнище, както е определено в оценката на въздействието на съвместното предприятие EuroHPC и в проучването на ЕИБ (4), е следното: според оценката на въздействието на EuroHPC „Проблем № 1 (ЕС не разполага с най-добрите суперкомпютри в света…). Понастоящем нито един от 10-те водещи суперкомпютри в света не се намира в ЕС. ЕС и държавите членки, взети заедно, инвестират значително по-малко в доставки и инфраструктура за ВИТ, отколкото САЩ, Китай или Япония“. |
2.11 |
През следващите няколко години водещата роля на Европа в икономиката, основана на данни, нейните високи научни постижения и нейната промишлена конкурентоспособност все повече ще зависят от способността ѝ да разработва ключови високопроизводителни изчислителни технологии, да предоставя достъп до инфраструктура от суперкомпютри и данни на световно равнище, както и да поддържа настоящите си върхови постижения в областта на приложенията на ВИТ. Наличието на общоевропейски стратегически подход посредством съвместни предприятия е от съществено значение, за да се случи това. |
2.12 |
Първото съвместно предприятие EuroHPC беше създадено през октомври 2018 г. като правна и финансова рамка за обединяване на ресурсите на ЕС, 32 държави и двама частноправни членове: Европейската технологична платформа за високопроизводителни изчислителни технологии (ETP4HPC) и Сдружението за популяризиране на стойността на големите информационни масиви (BDVA). |
2.13 |
Досега съвместното предприятие е използвало финансови средства по линия на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. (МФР) за своите стратегически инвестиции. След 20 месеца работа то значително увеличи общите инвестиции във ВИТ на европейско равнище и започна да постига резултати във връзка с мисията си да възстанови позицията на Европа като водеща сила в областта на ВИТ. До края на 2020 г. то ще внедри инфраструктура от суперкомпютри и данни на световно равнище, която ще бъде достъпна за публични и частни потребители в цяла Европа. С неговите инвестиции също така се подпомагат и експертните центрове в областта на ВИТ в цяла Европа, които гарантират, че ВИТ са широкодостъпни в Съюза и предоставят специфични услуги и ресурси за промишлени иновации (включително на МСП) и за развитието на умения в областта на ВИТ, както и научни изследвания и иновации в областта на критичните хардуерни и софтуерни технологии и приложения в областта на ВИТ. Това ще увеличи способността на ЕС да произвежда иновативни технологии в областта на ВИТ. |
2.14 |
През 2018 г. (5) в регламента на Съвета за създаване на съвместното предприятие EuroHPC беше заложена цел да се достигне следващата граница при суперкомпютрите, производителност от порядъка на ексафлопс, т.е. изчислителни системи. Вж. съображение 12 от преамбюла: „Съвместното предприятие следва да бъде създадено и да започне работа най-късно в началото на 2019 г., за да бъде постигната целта Съюзът да разполага с инфраструктура с близка до ексафлопс производителност до 2020 г., и да се разработят необходимите технологии и приложения за достигане на производителност от порядъка на ексафлопс около 2023 до 2025 г.“. Това увеличаване на изчислителната мощност ще бъде постигнато и с внедряването на квантови компютри и преминаването към технологии с производителност над ексафлопс. |
2.15 |
По същество настоящото предложение за регламент представлява продължение на съществуващата инициатива, създадена съгласно Регламент (ЕС) 2018/1488 на Съвета, с цел въвеждане на изменения за адаптиране на регламента от 2018 г. към програмите от следващата многогодишна финансова рамка (МФР), но също така и за отразяване на приоритетите на Комисията и създаване на условия съвместното предприятие да използва финансиране по линия на новите програми от МФР за периода 2021—2027 г. |
2.16 |
В работния документ на службите на Европейската комисия (…) се анализира развитието на ключовите социално-икономически и технологични фактори и на потребителските изисквания, засягащи бъдещия напредък на инфраструктурите, технологиите и приложенията за ВИТ и данни в ЕС и по света, като се отчитат политическите приоритети на ЕС за периода 2020—2025 г. |
2.17 |
ВИТ се използват в над 800 приложения в областта на науката, промишлеността и публичния сектор, които играят съществена роля за стимулиране на способностите за иновации на промишлеността, за постигане на напредък в науката и за подобряване на качеството на живот на хората. Днес Европа е лидер в приложенията на ВИТ в широк кръг от области, като например персонализираната медицина, прогнозата за времето, проектирането на нови самолети, автомобили, материали и лекарства, както и в областта на енергетиката, инженеринга и производството. |
2.18 |
Управлението и разпределението на правата на глас на предложеното съвместно предприятие остават идентични с тези, определени в Регламент (ЕС) 2018/1488 на Съвета. Съвместното предприятие EuroHPC ще продължи да изпълнява стратегическата пътна карта за ВИТ, както е определено в многогодишните стратегически програми за научни изследвания и иновации, разработени от Консултативната група по научните изследвания и иновациите на СП EuroHPC (RIAG) и Консултативната група за инфраструктурата на СП EuroHPC (INFRAG), допълнени от стратегическата програма за научни изследвания на частноправните членове на СП EuroHPC, с цел създаване на екосистемата на ВИТ. Съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. финансовата вноска на Съюза за съвместното предприятие ще възлиза на [XXX] EUR, като тя трябва да се допълни със сума в поне същия размер от общия принос на участващите държави и частноправните членове на съвместното предприятие EuroHPC. Съвместното предприятие ще използва тези финансови средства главно за изпълнение на своите дейности по петте стълба, описани по-горе. |
2.19 |
Основните резултати, които предложеното съвместно предприятие EuroHPC се очаква да постигне през следващото десетилетие, включват:
|
2.20 |
основни постижения на съвместните предприятия:
|
3. Пазарни тенденции и основни поуки
3.1 |
В работния документ на службите на Комисията (SWD) са представени най-новите маркетингови данни за съвместното предприятие EuroHPC и е направен общ преглед на основните поуки, извлечени до момента от дейността на съвместното предприятие. |
3.2 |
Поуки от управлението и администрацията на съвместното предприятие EuroHPC: СП EuroHPC вече е придобило солиден работен опит със задълбочените дискусии на заинтересованите страни относно управлението, администрацията и други оперативни аспекти. Примерите включват:
|
3.3 |
Налице са 22 аспекта на изпълнението, основните изводи от които до момента могат да бъдат обобщени, както следва:
|
4. Конкретни бележки
4.1 |
Мнозинството от проектните партньори са от научноизследователски организации (75 % от общото финансиране на проектите за бъдещи и нововъзникващи технологии), чиято основна цел не е индустриализацията на постигнатите резултати. Повишените и постоянно поддържани усилия за обучение също ще бъдат съществен фактор за пълното използване на възможностите не само на следващите финансирани от съвместното предприятие EuroHPC суперкомпютри с близка до ексафлопс производителност и производителност от порядъка на ексафлопс, но и на бъдещите поколения изчислителни технологии. Голямо предизвикателство е преминаването от съсредоточени върху симулации ВИТ към интегриране на ВИТ в пълен континуум на информационно-технологична инфраструктура, от изчислителни системи в близост до потребителя („периферни изчисления“) към ВИТ. За целта би било необходимо да се развият силни отношения между общността на ВИТ и други екосистеми, като например големите информационни масиви, ИИ и интернет на предметите. Европа може да бъде световен лидер в тази област, ако бъде запазена инерцията, набрана благодарение на програма „Хоризонт 2020“. |
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
(1) Регламент (ЕС) 2018/1488 на Съвета от 28 септември 2018 година за създаване на Съвместно предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии (ОВ L 252, 8.10.2018 г., стр. 1).
(2) „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ — COM/2020/456 final.
(3) Оборудване на Европа с високопроизводителни изчислителни технологии на световно равнище през следващото десетилетие SWD/2020/179 final.
(4) Оборудване на Европа с високопроизводителни изчислителни технологии на световно равнище през следващото десетилетие SWD/2020/179 final.
(5) Регламент(ЕС) 2018/1488 на Съвета.
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/12 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната“
(COM(2020) 746 final)
(2021/C 123/03)
Докладчик: |
Judith VORBACH |
Сезиране |
Европейска комисия, 27.11.2020 г. |
Правно основание |
член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
|
|
Компетентна секция |
„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“ |
Приемане от секцията |
14.12.2020 г. |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
234/1/8 |
1. Заключения и препоръки
1.1. |
ЕС навлезе в най-дълбоката рецесия в своята история. Несигурността преобладава и трябва да се предвидят някои сериозни рискове. Кризата с пандемията също вероятно ще задълбочи дисбалансите и неравенствата. Във връзка с това ЕИСК приветства препоръките на Комисията. ЕИСК също така се застъпва за подход на икономическата политика в подкрепа на възстановяването, увеличаването на инвестициите, по-нататъшното интегриране на единния пазар, гарантирането на справедливи условия на труд и задълбочаването на ИПС. ЕИСК категорично подкрепя пакета Next Generation EU и настоятелно призовава необходимите договорености да бъдат постигнати възможно най-бързо. |
1.2. |
Възстановяването ще бъде успешно само ако е придружено от преструктуриране на нашата икономика и общество. Възстановяването на доверието е от решаващо значение за стабилизирането на търсенето. Фискалните правила би трябвало да бъдат пренасочени към икономическо управление, ориентирано в по-голяма степен към благоденствието, включително златно правило, и не би трябвало да се прилагат отново, докато безработицата не спадне значително. Въздействието на кризата върху неравенството и социално-икономическата несигурност би трябвало да бъде разгледано по-внимателно. Би трябвало да се подобри както стопанската, така и социалната среда. Необходимо е по-голямо участие на социалните партньори и гражданското общество в политиката в областта на климата и националните планове за възстановяване и устойчивост, както и решителна реформа на данъчните политики с цел справяне с икономическите, социалните и екологичните предизвикателства. Банковият съюз и съюзът на капиталовите пазари трябва да бъдат завършени, като същевременно се даде приоритет на стабилността на финансовите пазари. |
2. Контекст на становището
Комисията препоръчва на държавите членки от еврозоната да предприемат действия за:
2.1. |
Гарантиране на политическа позиция в подкрепа на възстановяването: фискалните политики следва да продължат да оказват подкрепа през цялата 2021 г. Когато условията позволяват това, прекратяване на подкрепата по начин, който смекчава въздействието на кризата върху социалната сфера и пазара на труда, гарантиране на устойчивостта на дълга. Подобряване на управлението на публичните финанси и насочване на публичните разходи към нуждите от възстановяване и устойчивост. |
2.2. |
Провеждане на реформи, които укрепват производителността и заетостта, увеличаване на инвестициите в подкрепа на възстановяването в съответствие със справедливия екологичен и цифров преход. По-нататъшно интегриране на единния пазар. Гарантиране на активни политики по заетостта, справедливи условия на труд и участие на социалните партньори в изготвянето на политиките. Справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията, борба с агресивното данъчно планиране и подпомагане на ценообразуването на въглеродните емисии и екологичното данъчно облагане. |
2.3. |
Укрепване на националните институционални рамки: ускоряване на реформите, за да се осигури използване на средствата на ЕС, укрепване на ефективността на администрацията, намаляване на административната тежест за предприятията, въвеждане на ефективни рамки за борба с измамите, корупцията и изпирането на пари. Подобряване на нормативната уредба относно несъстоятелността, необслужваните експозиции и разпределението на капитала. |
2.4. |
Осигуряване на макрофинансова стабилност: поддържане на канали за кредитиране за икономиката и мерки за подкрепа на жизнеспособни предприятия. Поддържане на стабилни счетоводни баланси на банковия сектор, включително чрез продължаване на справянето с необслужваните кредити. |
2.5. |
Постигане на напредък по задълбочаването на ИПС с цел повишаване на устойчивостта. Това ще допринесе за международната роля на еврото и ще утвърди икономическите интереси на Европа в световен мащаб. |
3. Общи съображения
3.1. |
Беше потвърдена тревожната икономическа прогноза от пролетта на 2020 г., според която „ЕС навлезе в най-дълбоката икономическа рецесия в своята история“. Кризата с COVID-19 предизвика редица сътресения, свързани с търсенето и предлагането, които се изразяват в очакван спад на БВП със 7,8 % през 2020 г. Положението на пазара на труда също се влоши, въпреки че поради амбициозни политически мерки — например схеми за работа с намалено работно време — икономическият спад не е напълно отразен в равнищата на безработица. Въпреки това сме изправени пред спад в общия брой отработени часове и спад в равнищата на активност, тъй като обезкуражените работници напуснаха пазара на труда. |
3.2. |
През 2021 г. се предвижда възстановяването да бъде по-бавно от очакваното. Преобладава значителна несигурност. ЕИСК подчертава, че е важно да се предвидят някои сериозни рискове, включително двойна рецесия, масова безработица, фалити, нестабилност на финансовите пазари, дефлация и отрицателните последици от несигурността върху потреблението и самите инвестиции. Пандемията също така вероятно ще задълбочи съществуващите проблеми, например ниското равнище на инвестициите, увеличаващите се различия между държавите членки и регионите, неравенствата в обществата и политическото напрежение. Освен това събитията през 2021 г. биха могли да доведат до отрицателни дългосрочни последици, докато справянето с кризата в областта на климата ще продължи да бъде неотложен въпрос. |
3.3. |
Във връзка с това ЕИСК приветства пакета от препоръки на Комисията. Много от съображенията, изразени в допълнението на становище на ЕИСК относно „Икономическата политика на еврозоната (2020 г.)“ (1), са отразени в тях. Освен това възстановяването ще бъде успешно само ако бъде придружено от преструктуриране на нашата икономика и общество с цел постигане на по-интегриран, по-демократичен и по-добре развит от социална гледна точка Съюз. През 2021 г. основните отговорности на лицата, определящи икономическата политика, ще бъдат да създадат среда, благоприятстваща устойчивия и приобщаващ растеж. Поради това е от съществено значение да се възстанови доверието. |
3.4. |
ЕИСК твърдо подкрепя решителната реакция на равнище ЕС за борба с кризата, включително Механизма за възстановяване и устойчивост. Съществува спешна необходимост от солидарност, за да може да се осъществи бързо и ефективно възстановяване. Европейските предприятия, работници и гражданско общество се нуждаят от ресурси, за да устоят на кризата. Поради това планът за възстановяване не би трябвало да бъде поставян под въпрос, нито неговото изпълнение да бъде забавяно. Всички необходими договорености би трябвало да бъдат постигнати възможно най-скоро. |
4. Конкретни бележки
4.1. |
ЕИСК приветства препоръката на Комисията да се гарантира политическа позиция в подкрепа на възстановяването. Постепенното премахване на мерките за подкрепа на твърде ранен етап би намалило въздействието на мерките на ЕС за борба с кризата. Правителствата би трябвало да могат да приложат необходимите мерки, независимо от своето ниво на задлъжнялост. Най-добрият начин за постигане на устойчиви публични финанси е да се гарантира устойчив и приобщаващ растеж. Подкрепата за производителността би могла да ускори намаляването на дефицита през следващите години (2). За да се предотврати връщането към старите фискални правила и да се осъществи преход към насочено към просперитет икономическо управление (3), ЕИСК настоятелно призовава процесът на преразглеждане да бъде възобновен възможно най-скоро. Фискалните правила при всички случаи не бива да влизат отново в сила, докато безработицата не намалее значително. |
4.2. |
ЕИСК приветства препоръката на Комисията да се увеличи равнището на частните и публичните инвестиции. За да се постигне възстановяване в краткосрочен план, да се засили конкурентоспособността, да се запази световната икономическа мощ и да се гарантира социална и екологична основа за благосъстоянието на бъдещите поколения, е необходимо спешно да се премине към устойчиви и екологосъобразни инвестиции, инвестиции в инфраструктура и здравеопазване и/или инвестиции, които създават по-висока производителност. Разходите за преквалификация на работниците би трябвало също да се считат за инвестиция. ЕИСК припомня препоръката си за приемане на „златно правило“. |
4.3. |
Пандемията увеличава неравенствата и социалното изключване. Много жени, мигранти, хора с увреждания или млади хора понасят тежестта на кризата. Онези, които бяха уязвими преди кризата, вероятно ще бъдат засегнати най-силно. Много работещи на висококачествени работни места обаче също се чувстват изложени на риск от влошаване на условията на труд, доходите или безработицата. ЕИСК призовава борбата с неравенството да се превърне в приоритет във всички предвидени мерки за възстановяване. Въздействието на кризата върху социалното изключване, но също и върху нарастващата социално-икономическа несигурност, която засяга значителна част от населението, трябва да бъде разгледано по-внимателно. Ползите от възстановяването би трябвало да бъдат разпределени поравно. Това е също от решаващо значение за укрепване на доверието и стабилизиране на търсенето. |
4.4. |
По-нататъшната интеграция на единния пазар би трябвало да остане основен приоритет. Това включва също прилагането на принципите на Eвропейския стълб на социалните права. Подобряването на стопанската и социалната среда трябва да върви ръка за ръка. ЕИСК отбелязва работния документ на Комисията относно Изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие, в който се посочва: „… ЦУР ще запазят акцента на ЕС върху пътя на устойчивия растеж в съответствие с възможностите на планетата, благосъстоянието, приобщаването и справедливостта. С това се признава, че икономиката трябва да работи за хората и планетата.“ Инициативите за по-социална Европа включват, наред с много други, предложение за директива относно адекватни минимални работни заплати и план за действие за прилагане на Европейския стълб на социалните права. ЕИСК прие и становища относно европейска рамкова директива за минимален доход (4) и европейски минимални стандарти в областта на осигуряването срещу безработица (5). |
4.5. |
Приветстват се и препоръките на Комисията относно пазара на труда, включително насърчаване на справедливи условия на труд, гарантиране на участието на социалните партньори в изготвянето на политиките и укрепване на социалния диалог и колективното договаряне. ЕИСК призовава за по-високи стандарти по отношение на участието на социалните партньори и гражданското общество в политиката в областта на климата. Структурната промяна за постигане на икономика без въглеродни емисии би могла да бъде подкрепена от социален диалог между заинтересованите региони и социалните партньори. От решаващо значение ще бъде също така да се гарантира участието на гражданското общество в изготвянето и прилагането на националните планове за Механизма за възстановяване и устойчивост, което също така се очаква да бъде наблюдавано в рамките на процеса на европейския семестър. |
4.6. |
Необходими са ефективни рамки за борба с отклонението от данъчно облагане, агресивното данъчно планиране, изпирането на пари и корупцията. ЕИСК призовава за решителна реформа на данъчните политики с цел преодоляване на икономическите, социалните и екологичните предизвикателства. Това включва изместване на данъчната тежест от труда към данъчни основи, които са по-малко вредни за предлагането на труд, като същевременно се взема предвид съответният дистрибутивен ефект и се избягват регресивни ефекти. ЕИСК призовава също така за спешни действия във връзка с гласуването с квалифицирано мнозинство при условията, препоръчани в предходните му становища (6). Следва да се проучи концепцията за ефективно минимално данъчно облагане на корпоративните печалби и евентуалното ѝ прилагане. Накрая, ЕИСК призовава за значителен напредък при въвеждането на нови собствени ресурси, както е посочено в плана за възстановяване. |
4.7. |
ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че банковият съюз и съюзът на капиталовите пазари би трябвало да бъдат завършени, като стабилността на финансовите пазари е приоритет. В банковия сектор изплащането на дивиденти понастоящем — предимно доброволно — е ограничено. Следва да се разгледа възможността за продължаване на тези ограничения и повторно въвеждане на директното прекратяване на плащанията по време на периода на възстановяване за банките, които се ползват от няколко мерки за публична подкрепа. Това би намалило риска от нестабилност на финансовите пазари и би могло също така да подобри очакваната възвръщаемост на банките. |
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
(1) ОВ C 10, 11.1.2021 г, стр. 79.
(2) Националната банка на Белгия прогнозира, че еднократният дефицит през 2020 г., свързан с кризата, има потенциален еднократен ефект от -4,6 % от БВП.
(3) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 227.
(4) ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 1.
(5) ОВ C 97, 24.3.2020 г., стр. 32.
(6) ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 90; ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 29.
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/15 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Нов пакт за миграцията и убежището“
(COM(2020) 609 final)
(2021/C 123/04)
Докладчик: |
José Antonio MORENO DIAZ |
Докладчик: |
Cristian PÎRVULESCU |
Сезиране |
Европейска комисия, 11.11.2020 г. |
Правно основание |
член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Компетентна секция |
„Заетост, социални въпроси и гражданство“ |
Приемане от секцията |
17.12.2020 г. |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
203/0/19 |
1. Заключения и препоръки
1.1 |
ЕС трябва да намери точния баланс между ефективното и реалистичното управление на миграцията, което да е хуманно и устойчиво, като същевременно гарантира сигурността и контрола на външните си граници. Освен това ЕС трябва да изпрати ясно послание към европейците, че миграцията може да се управлява по-добре колективно. |
1.2 |
ЕИСК взема под внимание представянето на новия Пакт за миграцията и убежището, тъй като в него са изложени подробно петгодишните работни планове на Комисията за общо управление на миграцията и убежището. В този смисъл става въпрос по-скоро за работна програма на Комисията, отколкото за пакт. Предложенията, придружаващи Пакта за миграцията и убежището, са важни, но недостатъчни за разработването на общата европейска рамка за управление на миграцията, която да бъде ефективна и същевременно да е в съзвучие с ценностите и целите на ЕС. ЕИСК изразява съжаление, че повечето от предложенията по новия Пакт за миграцията и убежището са посветени на управлението на външните граници и връщането, като същевременно не се обръща достатъчно внимание на редовните канали за имиграция, безопасните пътища за търсене на убежище или приобщаването и интегрирането в Съюза на граждани на държави извън ЕС. |
1.3 |
ЕИСК изразява съжаление, че в Пакта за миграцията и убежището не се споменава Глобалният пакт на ООН за безопасна, организирана и законна миграция (2018 г.) като многостранен пакт — предшественик на предложение за международно управление на миграцията. Подкрепяме укрепването на основана на правила глобална многостранна система (1), включително в областта на мобилността и миграцията, и насърчаваме Комисията да координира новата програма с глобалните политики и инструменти (2). Освен това насърчаваме институциите на ЕС и държавите членки да поставят миграцията и мобилността в рамките на по-широките цели на ООН за устойчиво развитие. |
1.4 |
В Пакта за миграцията и убежището с право се изтъкват несъответствията между системите на държавите членки за предоставяне на убежище и за връщане и се подчертава необходимостта от насърчаване на солидарността. Не е ясно обаче дали принципът на доброволна и селективна солидарност ще помогне да се намери отговор на основните предизвикателства, свързани с координацията. Не се споменават стимулите за участието на държавите членки в този механизъм, особено след отказа на някои от тях да вземат участие в предишната програма за преместване. В случаите, в които участието им се стимулира, става въпрос не за областта на преместването — най-неотложният, труден и скъпоструващ въпрос — а за изграждането на капацитет и връщането. |
1.5 |
ЕИСК счита, че предвидената система за скрининг преди влизането и процедурите по границата са неподходящи. Първо, системата за скрининг не осигурява достатъчно процедурни гаранции за спазването на основните права от страна на хората, които имат достъп до нея. В настоящия си вид тя оказва огромен натиск върху държавите да вземат бързо решение, като по този начин не може да се обърне необходимото внимание на индивидуалните права, залегнали в Женевската конвенция от 1951 г., по-специално на принципа за забрана за връщане. Второ, както беше в случая с подхода на „горещите точки“, условията за приемане на мигранти и кандидати за убежище пораждат в еднаква степен сериозно безпокойство, към което трябва да се подходи цялостно (3). |
1.6 |
ЕИСК очаква да получи стратегията на ЕС за доброволното връщане и реинтеграцията — документ, който се надяваме да даде значителен тласък за приемане на строги мерки за реинтеграция, като по този се постави началото на постепенен отказ от подход, съсредоточен предимно върху полицейски действия. С връщането следва да се ангажират различни социални, икономически и политически участници, които могат да създадат по-всеобхватна и хуманна среда. |
1.7 |
Комитетът приветства спасителните операции в морето, които наистина целят спасяването на човешки живот. ЕИСК счита, че търсенето и спасяването по море са международно правно задължение, което следва да се изпълнява от държавите членки, като за целта се предоставят ефективни и подходящи публични механизми. Във връзка с това ЕИСК счита, че са необходими непрекъснати усилия за предотвратяване на криминализирането на участниците в хуманитарните действия, които извършват така необходимите операции по търсене и спасяване. |
1.8 |
ЕИСК приветства инициативите за подобряване на споделената отговорност и по-добро управление на миграционните потоци с държави извън ЕС. Комисията обаче изразява загриженост във връзка с използването на механизми за сътрудничество, които биха могли да доведат до възлагане на управлението на миграцията в ЕС на външни изпълнители или да превърнат управлението на миграцията в отрицателен стимул за тези страни, а също и да породят изкушението за обвързване на помощта за развитие и сътрудничеството с изготвянето на политики за контрол на миграцията и/или за обратно приемане. |
1.9 |
ЕИСК приветства разработването на безопасни и законни пътища за достъп до европейска територия, по-специално чрез програми за разселване и програми, спонсорирани от общността. Той обаче счита, че тези канали отговарят само на нуждите на лица със специфичен профил и не предоставят всеобхватни, ефективни или сигурни отговори на нуждата от законни канали за имиграция в ЕС. ЕИСК изразява съжаление, че мерките за подобряване на маршрутите за законно влизане се свеждат до привличане на таланти и преразглеждане на директивите относно Синята карта, студентите и научните изследвания. Един всеобхватен подход към мобилността е от съществено значение за предлагането на алтернативи, които не се свеждат до проверки по границите и връщане. |
1.10 |
ЕИСК би желал да насочи вниманието към условията на труд и живот на много граждани на трети държави, по-специално на заетите в селското стопанство. Държавите членки и техните специализирани органи трябва да противодействат на злоупотребите и експлоатацията, а организациите на гражданското общество и профсъюзите трябва да бъдат насърчавани да оказват съдействие на гражданите на трети държави, независимо от равнището им на заетост и заплащане. |
1.11 |
ЕИСК изразява загриженост, че борбата срещу мрежите би могла да доведе до нарушаване на правата на жертвите на трафик и контрабанда, и по-конкретно се опасява от участието на държави извън ЕС, в които не се зачитат основните права на тези лица или достойните условия на живот. Виждали сме например как борбата срещу трафика на хора се използва в опит да се криминализират хуманитарни действия. |
1.12 |
ЕИСК счита, че борбата с мрежите за контрабанда и трафик на хора трябва да продължи, и признава напълно необходимостта от повишаване на ефективността на директивата относно санкциите за лицата, които наемат хора незаконно. |
1.13 |
ЕИСК очаква развитието на представения неотдавна План за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021—2024 г. (4) ЕИСК изразява разочарованието си, че в Пакта за миграцията и убежището се обръща съвсем малко внимание на този въпрос, който е от решаващо значение за съвместното съществуване в нашите общества. В съобщението не се споменава нищо за мащаба и структурата на подпомагането за мерките за интеграция. ЕИСК има солиден опит по въпросите, свързани с интеграцията, но за съжаление, в новия Пакт за миграцията и убежището в настоящия му вид липсват амбиция и яснота по отношение на инструментите и стимулите, предлагани на различните заинтересовани страни. |
2. Контекст на становището
2.1. |
На 23 септември Европейската комисия представи новата си работна програма за миграцията и убежището — Нов пакт за миграцията и убежището. Документът се позовава на разработените в тази област работни програми от 1999 г. насам в следния хронологичен ред: програмата от Тампере (1999 г.), програмата от Хага (2004 г.), Стокхолмската програма (2009 г.) и Европейската програма за миграцията (2015 г.). |
2.2. |
Целта на новия Пакт за миграцията и убежището е да се предостави нова рамка за действие с цел гарантиране на свободното движение в Шенгенското пространство, съхраняване на основните права и постигане на ефективна миграционна политика. Изготвянето на Пакта за миграцията и убежището е в ход от декември 2019 г. насам, като подготовката включваше два кръга от консултации с всички държави членки, Европейския парламент, националните парламенти, гражданското общество, социалните партньори и предприятията, с цел да се включат множество различни гледни точки. Пактът за миграцията и убежището в най-скоро време ще бъде представен на Парламента и на Съвета. |
2.3. |
Европейската програма за миграцията от 2015 г. даде незабавен отговор на кризисната ситуация в Средиземно море, но Пактът за миграцията и убежището цели да се гарантира нова дълготрайна европейска рамка за справяне с различните предизвикателства пред държавите членки както в нормални, така и в извънредни или кризисни ситуации по начини, които винаги отразяват европейските ценности. |
2.4. |
В Пакта за миграцията и убежището Комисията посочва, че през 2019 г. в Европа са живели 20,9 милиона граждани на държави извън ЕС (4,7 % от общото население на ЕС) и че през същата година в държавите членки на около 3 милиона души за първи път са били издадени разрешения за пребиваване. През 2019 г. държавите — членки на ЕС, са приютили 2,6 милиона бежанци (0,6 % от общото население на ЕС) и са били подадени 698 000 молби за получаване на убежище. Комисията отбелязва също, че през 2019 г. 142 000 души са се опитали да влязат незаконно на територията на Европейския съюз и че само една трета от тях действително са били върнати. |
2.5. |
За да се справи с новата ситуация, която се различава от тази през периода 2015—2016 г., Пактът за миграцията и убежището се стреми към по-равномерно разпределяне на отговорността между държавите членки и подобряване на солидарността между тях, като по този начин се постига напредък по отношение на по-ефективното управление на миграцията, убежището и границите чрез подобряване на управлението и премахване на настоящите пропуски. |
2.6. |
Пактът за миграцията и убежището е съсредоточен в три основни области: (1) засилване на сътрудничеството с държави на произход и транзитно преминаване, които не са от ЕС, с цел подобряване на управлението на миграцията, (2) подобряване на управлението на външните граници на ЕС, засилване на техническото сътрудничество и механизмите за идентифициране и изменение и актуализиране на процедурите с цел гарантиране на по-голяма яснота при разпределянето на отговорностите и (3) установяване на нов постоянен механизъм за солидарност. |
2.7. |
По-специално Пактът за миграцията и убежището се стреми към насърчаване на строго и справедливо управление на външните граници, включително проверки на самоличността и здравословното състояние и проверки за сигурност; справедливи и ефикасни правила относно убежището, с които се рационализират процедурите във връзка с убежището и връщането; нов механизъм за солидарност за ситуации, свързани с търсене и спасяване, натиск и криза; по-надеждно прогнозиране, подготвеност за кризи и ответни действия; ефективна политика на връщане и координиран подход на ЕС към връщанията; всеобхватно управление на равнището на ЕС за по-добро управление и изпълнение на политиките за убежището и миграцията; взаимноизгодни партньорства с ключови трети държави на произход и транзитно преминаване; създаване на устойчиви законни пътища за нуждаещите се от международна закрила и за привличането на таланти в ЕС; и оказване на подкрепа за ефективни политики за интеграция. |
2.8. |
Представянето на Пакта за миграцията и убежището се придружава от други нови документи, които изискват по-голямо внимание, тъй като в тях се определят подробностите на предложената в Пакта работна програма. Комисията: (1) предлага Регламент относно управлението на убежището и миграцията, включително нов механизъм за солидарност; предлага ново законодателство за установяване на процедура за скрининг на външната граница; (2) изменя предложението за нов Регламент за процедурите за предоставяне на убежище с цел включване на нова процедура на границата и повишаване на ефективността на процедурите за предоставяне на убежище; (3) изменя предложението за Регламент за Евродак, за да се отговори на нуждите от данни на новата рамка за управление на убежището и миграцията в ЕС; (4) определя нова стратегия за доброволното връщане и реинтеграцията; (5) приема препоръка относно сътрудничеството между държавите членки по отношение на спасителните дейности, извършвани от частни субекти; (6) представя препоръка относно законните пътища за достъп до закрила в ЕС, включително презаселването; (7) предлага законодателство за справяне със ситуации на криза и форсмажорни обстоятелства и за отмяна на Директивата за временната закрила и (8) представя подробен план за подготвеност и кризи в областта на миграцията. |
3. Бележки относно представянето на Новия пакт за миграцията и убежището
3.1 |
ЕИСК взема под внимание представянето на новия Пакт за миграцията и убежището, тъй като в него са изложени подробно петгодишните работни планове на Комисията за общо управление на миграцията и убежището. Предложенията, придружаващи Пакта за миграцията и убежището, са важни, но недостатъчни за разработването на обща европейска рамка за управление на миграцията, която да е ефективна и същевременно съзвучна с ценностите и целите на ЕС. Поради това ЕИСК счита, че е от изключително значение те да се проучат малко по-подробно. |
1. |
Обща европейска рамка за управление на миграцията и убежището |
3.2 |
В Пакта за миграцията и убежището с право се изтъкват несъответствията между системите на държавите членки за предоставяне на убежище и за връщане и се подчертава необходимостта от насърчаване на солидарността в рамките на ЕС чрез преодоляване на недостатъците в прилагането и от подобряване и укрепване на сътрудничеството с държави извън ЕС. Не е ясно обаче дали принципът на доброволна и селективна солидарност ще помогне да се намери отговор на основните предизвикателства, свързани с координацията, възникнали през последното десетилетие. |
3.3 |
С Пакта за миграцията и убежището се цели да се подобрят процедурите за влизане чрез улесняване на бързото идентифициране на лицата, кандидатстващи за убежище, и чрез ускоряване на процесите на връщане за тези, които се опитват да достигнат до европейската територия незаконно. Целта на предложението за нови процедури на скрининг преди влизането е да се улесни бързото обработване, позволяващо връщане в трети държави, които са безопасни или са държави на произход, като същевременно се гарантира, че всяка една молба се разглежда отделно. |
3.4 |
ЕИСК счита, че механизмите за скрининг преди влизането са новаторски принос, който си заслужава да бъде взет под внимание, но си задава въпроса доколко е осъществимо прилагането им на практика. Изглежда, че петдневният срок за извършване на скрининга не само че няма да помогне на държавите, които приемат най-голям брой хора, пристигащи незаконно по море, но по всичко личи, че той би увеличил натиска върху тези държави да вземат бързи решения и би затруднил много вземането на едно такова решение с необходимите гаранции и в съответствие с принципите на безопасност и защитата на правата съгласно международната система за убежището, с други думи, като се обърне необходимото внимание на индивидуалните права, заложени в Женевската конвенция от 1951 г. Не е ясно и как ще бъдат подобрени процедурите за връщане, тъй като, както се признава в самия Пакт за миграцията и убежището, много от тях не функционираха правилно не само поради липсата на технически капацитет в държавите — членки на ЕС, но и поради липса на реакция на част от приемащите държави. |
3.5 |
Съгласно предложението молбите за предоставяне на убежище, подадени на външните граници на ЕС, трябва да бъдат оценявани като част от процедурите на ЕС относно убежището — те не дават автоматично право на влизане в ЕС. Тази процедура вероятно ще създаде големи проблеми в местата преди влизане, които трябва да бъдат подготвени за приемане на значителен брой лица, и допълнителни стимули за пристъпване към по-бързо връщане. Съществува риск процедурата на границата да намали гаранциите и да увеличи броя на задържанията или на ситуациите, аналогични на задържане. Използването на понятията „информация за държавата на произход“ и „сигурни страни“ при организирането на скрининг преди влизането представляват особен проблем, тъй като е в разрез с оценяването на всеки отделен случай (5). Предоставянето на международна закрила не се определя от гражданството, а от заплахите и рисковете за живота на отделните хора. |
3.6 |
ЕИСК приветства факта, че се търсят алтернативни подходи за определяне на държавата, компетентна да разглежда дадена молба за международна закрила, в светлината на установените досега трудности. ЕИСК обаче поставя въпроса какви ще бъдат тези алтернативи и в какво ще се състои промяната, при положение че в предложението за нов регламент относно процедурите за международна закрила, което предвижда включване на нова процедура на границата и постигане на по-голяма ефективност на процедурите за предоставяне на убежище, е изложен същият подход, който е възприет и от действащия в момента Регламент „Дъблин“. |
3.7 |
Съгласно новия механизъм за солидарност държавите членки ще могат да участват в преместването или спонсорираното връщане на лицата с нередовен статут. ЕИСК има съмнения във връзка с осъществимостта на този механизъм, който освен това се основава на хипотетична доброволна солидарност. Не се посочват стимулите, които биха накарали държавите членки да участват в този механизъм, особено като се има предвид отказът на някои от тях да участват в предишната програма за преместване (6) и липсата на изрично задължение: следва да се отбележи, че този „основан на солидарност“ механизъм може да има и обратния ефект, т.е. да доведе до преместване на съответното лице в спонсориращата държава членка, ако връщането не бъде действително извършено в рамките на осем месеца. Това би могло да доведе до пропуски в отчетността по отношение на правата на завърналите се лица. Освен това съгласно предложения нов механизъм за солидарност държавите членки се стимулират да не участват в преместването — най-неотложния, труден и скъпоструващ въпрос; вместо това те могат да изберат да участват във връщането (7). |
3.8 |
ЕИСК приветства съкращаването от пет на три години на периода, необходим за придобиване на статут на дългосрочно пребиваващ, за лица, ползващи се с международна закрила, когато те решат да останат в държавата членка, предоставила им тази закрила. Целта е несъмнено да се улесни интегрирането в местните общности, въпреки че това би могло да се възприеме като ограничаване на мобилността в рамките на ЕС. |
3.9 |
ЕИСК приветства мерките за подобряване на координацията между националните стратегии относно политиките за предоставяне на убежище и за връщане, но изразява съжаление, че са направени повече предложения за координацията на инструментите за връщане, отколкото на процедурите за предоставяне на убежище и приемане на бежанци. |
3.10 |
ЕИСК приветства и планираното създаване на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището като необходима стъпка към засилване на сближаването и по-доброто изпълнение на общите правила в областта на убежището. |
3.11 |
ЕИСК счита, че е от съществено значение да се постигне напредък по отношение на закрилата и оказването на помощ на най-уязвимите групи, като например непълнолетните мигранти, особено когато пътуват без семействата си (8). Европейската мрежа на институциите за настойничество и попечителство следва да играе по-голяма роля за закрилата на такива лица, а тяхното интегриране и приобщаване в държавите в ЕС следва да се подобрят, като им се осигури правна помощ, настаняване, достъп до образование и др. |
3.12 |
ЕИСК насърчава Комисията и държавите членки да заемат по-активна позиция при идентифицирането и закрилата на жени и момичета, които стават жертва на трафик с цел сексуална експлоатация или на други форми на основано на пола насилие. |
3.13 |
ЕИСК отбелязва трудностите, пред които са изправени държавите — членки на ЕС, при гарантирането на ефективно връщане, както и желанието на Комисията да започне изграждането на обща и ефективна европейска система за връщане. Предложението се основава на подобряването на оперативната подкрепа за връщането и в него се предлага да се определят национални координатори по въпросите на връщането. ЕИСК изразява съжаление, че не са установени надлежно проблемите, свързани с функционирането на програмите за връщане (9), което прави настоящото становище — за което се счита, че е от стратегическо значение — зависимо от желанието за сътрудничество с държави извън ЕС, независимо дали са страни на произход или на транзитно преминаване. |
3.14 |
ЕИСК очаква да получи стратегията на ЕС за доброволното връщане и реинтеграцията — документ, който се надяваме да даде тласък на строги мерки за реинтеграция, като по този начин се постави началото на отказ от подход, съсредоточен предимно върху полицейски действия. Ако Frontex удължи мандата си за подпомагане на по-ефективни процеси на връщане, съществува риск неговите операции да не бъдат свързани с различни социални, икономически и политически участници, които биха могли да създадат по-всеобхватна и хуманна среда за връщане. |
3.15 |
ЕИСК счита, че е от съществено значение да се подобрят механизмите за отчетност за дейностите на FRONTEX, да се осъществява мониторинг върху нейните дейности и да се гарантира, че те защитават и гарантират основните права на хората. |
3.16 |
ЕИСК подчертава значението на защитата на личните данни, записани в Евродак, както и че трябва да се обоснове необходимостта от предприетите мерки и пропорционалността им, като се имат предвид чувствителността на събираните данни, по-специално по отношение на кандидатите за международна закрила, и поверителния характер на процедурата (10). |
2. |
Солидна система за подготвеност и реакция при криза в областта на миграцията |
3.17 |
ЕИСК приветства постигнатия напредък по отношение на подобряването на предотвратяването и управлението на кризи в областта на миграцията и потенциалните мерки, които предстои да бъдат приети, за да се гарантират солидарността между държавите членки и защитата на основните права на човека, които могат да се окажат засегнати от подобни кризи. ЕИСК обаче изразява съжаление, че този подход се основава на концепцията за „екипи за съдействие в управлението на миграцията“, за които беше установено, че нарушават правата на хората, търсещи международна закрила. |
3.18 |
ЕИСК разбира необходимостта от подобряване на механизмите за справяне със ситуации на криза, но поставя въпроса за ползата от преосмисляне на Директивата за временната закрила поради факта например, че тя не се прилагаше правилно през последните годни. Както беше заявено по-рано, ЕИСК настоятелно призовава Комисията и другите институции на ЕС по никакъв начин да не ограничават достъпа до международна закрила и нейното съдържание. |
3. |
Интегрирана система за управление на границите |
3.19 |
Управлението на външните граници е споделена отговорност между ЕС и неговите държави членки и необходимостта от оценка на инструментите за прилагане е от ключово значение. ЕИСК би желал да отбележи, че използването на човешки или технологични ресурси трябва винаги да бъде пропорционално на реалната ситуация, както и без изключение да се обръща необходимото внимание на основните права и свободи на човека. |
3.20 |
Постигането на пълна оперативна съвместимост на ИТ системите е необходима стъпка към изграждането на последователна и ефективна политика в целия ЕС. Пълната оперативна съвместимост следва да се постигне бързо и при надлежно зачитане на защитата на личните данни и основните права. |
3.21 |
Поради това Комитетът приветства спасителните операции в морето, чиято цел е действително да се спасява човешки живот, но изразява загрижеността си във връзка с участието на частни дружества, чиито действия и начина, по който те спазват рамката на правата на човека, не са обект на строг мониторинг. ЕИСК счита, че търсенето и спасяването по море е международно правно задължение, което следва да се изпълнява от държавите, като за целта се предоставят ефективни и подходящи публични механизми. |
3.22 |
Във връзка с това ЕИСК счита, че са необходими непрекъснати усилия за предотвратяване на криминализирането на участниците в хуманитарните действия, които извършват така необходимите операции по търсене и спасяване. |
3.23 |
ЕИСК би желал да изрази своята загриженост във връзка с риска от превръщане на частни лодки в центрове за задържане на кандидати за убежище предвид пасивното отношение, което показват някои държави членки. |
3.24 |
ЕИСК приветства усилията за гарантиране на нормализирането на свободното движение в Шенгенското пространство и очаква скоро да се запознае с повече подробности за механизмите за оценка по Шенген. ЕИСК очаква и планираната стратегия за бъдещето на Шенген и се надява тя да доведе до по-силен и по-завършен Шенген. |
4. |
Засилване на борбата срещу контрабандата на хора |
3.25 |
ЕИСК счита, че борбата срещу контрабандата на хора и мрежите за трафик трябва да продължи, и признава напълно необходимостта от засилване на ефективността на директивата относно санкциите за тези, които наемат на работа незаконно: поради това ЕИСК счита, че е полезно да се създадат механизми за насърчаване на подаването на сигнали за лица или предприятия, които се възползват от жертви на трафик, жертви на контрабанда на хора и от лица без разрешение за работа (11). |
3.26 |
ЕИСК изразява загриженост, че борбата срещу мрежите би могла да доведе до нарушаване на правата на жертвите на трафик и контрабанда, и по-конкретно се опасява от участието на държави извън ЕС, в които не се зачитат основните права на тези лица или достойните условия на живот. Виждали сме например как борбата срещу трафика на хора се използва в опит да се криминализират хуманитарни действия. |
5. |
Работа с нашите международни партньори |
3.27 |
ЕИСК приветства инициативите за подобряване на споделената отговорност и по-добро управление на миграционните потоци с държави извън ЕС. Комисията обаче изразява загриженост във връзка с използването на механизми за сътрудничество, които биха могли да доведат до възлагане на управлението на миграцията в ЕС на външни изпълнители или да превърнат управлението на миграцията в отрицателен стимул за тези страни, а също и да породят изкушението за обвързване на помощта за развитие и сътрудничеството с изготвянето на политики за контрол на миграцията и/или за обратно приемане. Важно е да се заяви отново, че миграционната политика, политиката за сътрудничество и помощ за развитие и търговската политика трябва да бъдат разграничени във външната дейност на ЕС и че всяка една от тях трябва да се ръководи от пълното зачитане на правата на човека. |
3.28 |
В този ред на мисли ЕИСК счита, че е необходимо да се засили сътрудничеството с онези държави, които приемат значителен брой бежанци, при условие че това не означава да се ограничават възможностите за достъп на тези лица до европейската територия и при положение, че ЕС проявява проактивно интерес към техните условия на живот, включително към защитата на правата им в приемащите държави извън ЕС. |
3.29 |
ЕИСК приветства всяка съвместна инициатива за отбелязване на напредък в изграждането на приобщаващи общества в държави извън ЕС с цел намаляване на бедността и неравенството в тях, както и за насърчаване на демокрацията, мира и сигурността, но не счита, че тези въпроси следва да бъдат обвързани със сътрудничество за контролиране на миграционните потоци от страна на участващите държави. Оказването на помощ за повишаване на капацитета за управление на миграцията на държави извън ЕС е нещо положително, но не следва да се свързва с тяхната роля за контролиране на изходящите потоци или със споразуменията за обратно приемане. |
3.30 |
ЕИСК отбелязва, че в Пакта за миграцията и убежището се отдава голямо значение на сътрудничеството с държави извън ЕС по въпросите на обратното приемане. Той обаче следва да отчита и рисковете от нарушения на правата, на които могат да бъдат изложени завърналите се лица, както и стимулите, които тези държави могат да поискат, за да приемат сътрудничество с ЕС. |
3.31 |
ЕИСК приветства разработването на безопасни и законни пътища за достъп до европейска територия, по-специално чрез програми за разселване и програми, спонсорирани от общността. Той обаче счита, че тези канали отговарят само на нуждите на лица със специфичен профил (лица, търсещи международна закрила) и не предоставят всеобхватни, ефективни или сигурни отговори на нуждата от законни канали за имиграция в ЕС. |
6. |
Привличане на таланти и умения в ЕС |
3.32 |
Партньорствата за таланти са инициатива с добавена стойност, предлагаща законен път, и ЕИСК приветства тази инициатива (12), въпреки че тя ще има отрицателни последици за страните на произход, особено по отношение на способността им да осъществяват устойчиво развитие. ЕИСК изразява съжаление, че мерките за подобряване на маршрутите за законно влизане се свеждат до привличането на таланти и преразглеждането на директивите относно Синята карта, студентите и научните изследвания, тъй като техният обхват е ограничен. Един всеобхватен подход към мобилността е от съществено значение за предлагането на алтернативи, които не се свеждат до проверки по границите и връщане. |
3.33 |
ЕИСК би желал да участва в публичните консултации относно привличането на таланти и умения в ЕС, но припомня цялостната необходимост от разглеждане на проблемите на пазарите на труда извън тези области. |
3.34 |
ЕИСК би желал да насочи вниманието към условията на труд и живот на много граждани на трети държави, по-специално на заетите в селското стопанство. Държавите членки и техните специализирани органи трябва да противодействат на злоупотребите и експлоатацията, а организациите на гражданското общество и профсъюзите трябва да бъдат насърчавани и стимулирани да оказват съдействие на гражданите на трети държави, независимо от равнището им на заетост и заплащане. |
7. |
Подкрепа за интеграцията с цел постигане на по-приобщаващи общества |
3.35 |
ЕИСК счита, че приобщаването и интеграцията на граждани на държави извън ЕС са от ключово значение за гарантиране на социалното сближаване в ЕС, и очаква анализ на плана за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021—2024 г. ЕИСК изразява разочарованието си, че в Пакта за миграцията и убежището се обръща съвсем малко внимание на този въпрос, който е от решаващо значение за съвместното съществуване в нашите общества. |
3.36 |
В съобщението не се споменава нищо за мащаба и структурата на подпомагането за мерките за интеграция. ЕИСК очаква новият план за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021—2024 г. да преодолее този недостатък в Пакта за миграцията и убежището. ЕИСК има солиден опит по въпросите, свързани с интеграцията, и счита, че за съжаление в настоящата форма на предложението липсват амбиция и яснота по отношение на инструментите и стимулите, предлагани на различните заинтересовани страни. |
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
(1) ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 24.
(2) В работната програма на Комисията за 2021 г. се предвижда приемането на съвместно съобщение относно засилването на приноса на ЕС към основаното на правила многостранно сътрудничество през второто тримесечие на 2021 г.
(3) ЕИСК работи активно, като посещава „горещи точки“ и се ангажира с участници от гражданското общество във всички аспекти на миграцията и интеграцията.
(4) Вж. COM(2020) 758 final.
(5) Вж. ОВ C 71, 24.2.2016 г., стр. 82.
(6) Решение по съединени дела Комисия/Полша, C-715/17, Унгария C-718/17 и Чешката република, C-719/17.
(7) За съжаление няма предпазни мерки срещу ситуации, в които някои правителства стават ключови участници във връщането като част от популистка мобилизация срещу мигрантите и бежанците.
(8) Вж. ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 24.
(9) Съобщение COM(2017) 200 final.
(10) ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 144.
(11) Например в испанското законодателство се съдържа понятието „работни връзки“, което означава, че при определени условия, ако незаконно нает чуждестранен работник подаде сигнал за наелия го незаконно работодател, работникът ще получи документи за легално пребиваване. Аналогично, в Португалия има постоянен процес на легализация за всеки отделен случай, прилаган за конкретни ситуации.
(12) Вж. ОВ C 341, 21.11.2013 г., стр. 50 и ОВ C 458, 19.12.2014 г., стр. 7.
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/22 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Тласък за неутралната по отношение на климата икономика: Стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система“
(COM(2020) 299 final)
(2021/C 123/05)
Докладчик: |
Lutz RIBBE |
Консултация |
Европейска комисия, 23.9.2020 г. |
Правно основание |
член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
|
|
Решение на Пленарната асамблея |
14.7.2020 г. |
|
|
Компетентна секция |
секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ |
Приемане от секцията |
16.12.2020 г. |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
242/3/10 |
1. Заключения и препоръки
1.1 |
Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя намерението на Комисията, изразено в съобщението ѝ: интеграция на електроенергийната система със системата на отоплението и транспортната система е абсолютно необходима, за да бъдат постигнати целта за неутралност по отношение на климата, целта за сигурност на доставките, включително намаляване на вноса на енергия, и целта за достъпни цени за европейските потребители и европейската икономика. |
1.2 |
Независимо от това ЕИСК e принуден да констатира, че в своето съобщение Комисията оставя без отговор няколко въпроса, които са от много съществено значение за успеха на европейския енергиен преход. |
1.3 |
Комисията не дава отговор на въпроса как би желала да постигне сигурност на доставките въз основа на източници на енергия с нулеви или ниски нива на въглеродни емисии. Тя посочва, че 84 % от потреблението на електроенергия следва да се покрива с енергия от възобновяеми източници, но оставя без отговор въпроса от какви източници следва да се произвежда останалото количество. Това е неприемливо с оглед на фундаменталното значение на сигурността на доставките за европейската икономика и потребителите, още повече че потреблението на енергия (въпреки повишаването на ефективността) ще се увеличава вследствие на електрификацията на отоплението и на транспортния сектор. |
1.4 |
ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че липсата или неадекватното определяне на цените на въглеродните емисии в сектора на отоплението и в транспортния сектор представлява сериозен проблем за интеграцията на системата. Не е достатъчно обаче проблемът да бъде описан. Необходимо e да бъдат предложени конкретни решения. В това отношение Комисията е твърде колеблива и неясна. |
1.5 |
В някои области интеграцията на енергийната система изисква модернизация и укрепване, а в някои случаи и изграждане наново на енергийна инфраструктура. За тази цел са необходими огромни инвестиции, които евентуално биха могли да бъдат улеснени от специална европейска финансова рамка, достъпна за предприятията във всички държави членки. Инвестициите могат да предоставят важни стимули за преодоляване на рецесията, причинена от пандемията от COVID-19, и се очаква да създадат качествени и достойни работни места. Във връзка с това обаче е важно инвестиционните решения да бъдат вземани с оглед на постигането на целите на политиката в областта на енергетиката и климата. Предвид нуждата от значителен капитал от съществено значение е също така съществуващата инфраструктура да се използва по най-добрия начин. За тази цел е необходимо приоритизиране на наличните технологични варианти за бърза и ефектива интеграция на системата. Енергийната ефективност, по-специално при промишлените процеси, би трябвало да има безусловен приоритет пред всички други подходи. Освен това приоритизирането трябва да покаже коя технология е най-подходяща за съответното приложение, позволяващо интеграция на системата. Въз основа на това впоследствие могат да бъдат планирани съответните инфраструктурни инвестиции. В това отношение съобщението на Комисията е твърде неопределено. |
1.6 |
В него се поставя специален акцент върху водорода и вятърната енергия от разположени в морето инсталации. Това са ключови технологии, които обаче следва да се използват само като допълнение — когато не може да се постигне желаният напредък с вятърната енергия от разположени на сушата инсталации и слънчевата енергия, както и с устройствата за краткосрочно съхранение, като например акумулаторните батерии. Вятърната енергия от разположени на сушата инсталации и слънчевата енергия са не само най-изгодните начини за производството на енергия в обозримо бъдеще. Те представляват и най-добрите възможности за постигане на една ключова стратегическа цел на енергийния съюз — децентрализацията, за да бъдат създадени сигурни и качествени работни места и за да се извлекат ползите от енергийния преход за социалната политика и регионалната икономика, да се укрепят позициите на потребителите във функцията им на произвеждащи потребители и те да бъдат поставени в центъра на енергийната система, да се води борба с енергийната бедност и да се повиши сигурността на доставките, като същевременно се насърчи регионалното развитие и се осигури приемане на прехода от обществеността. Преди всичко вятърната енергия от разположени на сушата инсталации и фотоволтаичната енергия предоставят възможност за непосредствена интеграцията на системата: например посредством използване на слънчевата енергия на място за зареждане на електрически автомобили или внедряване на вятърната електроенергия в приложения за преобразуване на електроенергията в топлоенергия (power-to-heat). В своето съобщение Комисията пренебрегва големия потенциал на вятърната енергия от разположени на сушата инсталации и фотоволтаичната енергия, което ЕИСК счита за огромен недостатък. |
1.7 |
Интеграцията на системата може да даде тласък за иновации на европейската икономика и по този начин да повиши международната ѝ конкурентоспособност. Това обаче ще стане възможно само ако се реализира по-специално потенциалът на цифровизацията по отношение на интеграцията на системата: изкуственият интелект и машинното самообучение могат да подобрят в решаваща степен съобразеното с потребностите осигуряване на енергия за електроенергийния, топлоенергийния и транспортния сектор. Тяхното използване обаче трябва да бъде внимателно оценено с оглед на тяхната целесъобразност и евентуални етични проблеми, особено по отношение на суверенитета на данните, и следва да бъде подготвено чрез инициатива за обучение на подходящи специалисти. Неразбираемо е, че Комисията не признава този факт в съобщението. |
1.8 |
В крайна сметка за интеграцията на системата са необходими енергийни пазари, конфигурирани по изцяло нов начин, които да насърчават гражданската енергия и засилването на позициите на потребителите. Само тогава ще могат да бъдат постигнати съответните цели на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (1) относно вътрешния пазар на електроенергия и на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (2) относно енергията от възобновяеми източници. Интеграцията на системата ще протича с много по-бързи темпове, ако потребителите разполагат с възможност да упражняват своите права и като произвеждащи потребители, производители за собствени нужди и членове на общности за производство на енергия от възобновяеми източници. Същевременно във връзка със сигурността на доставките би трябвало да се обърне внимание на ролята на публичните органи. Тези аспекти отсъстват изцяло в съобщението. |
1.9 |
ЕИСК подкрепя идеята на Комисията за започване на мащабно събитие, посветено на интеграцията на енергийната система, и е готов да играе активна роля. В този контекст той би искал да разгледа повдигнатите в настоящото становище въпроси, които са твърде накратко отразени в съобщението на Комисията. Преди всичко трябва да се подчертае значението на активното участие на гражданите в интеграцията на енергийната система. Именно по този въпрос съобщението буди разочарование, тъй като гражданите се разглеждат само като потребители, които просто не разполагат с достатъчно информация. |
2. Общи бележки по документа на Комисията
2.1 |
Съобщението на Комисията се появява на фона на ангажимента на Европейския съвет за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Като се има предвид фактът, че на енергийната система се дължат 75 % от емисиите на парникови газове, най-важната стъпка към постигането на тази цел е създаването на енергийна система, която не генерира почти никакви емисии и е неутрална по отношение на въглерода. |
2.2 |
За тази цел интеграцията или свързването на различните — до този момент само частично свързани помежду си — енергийни сектори, т.е. електроенергийния, транспортния и топлоенергийния сектор (вкл. охлаждането и топлинната енергия от технологични процеси), има решаваща роля — аспект, който е разгледан много повърхностно в пакета за чиста енергия, макар че вече много отдавна съществуват приложения, позволяващи интеграцията на системата, като например комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия. |
2.3 |
В своето описание на настоящото положение Комисията подчертава, че до този момент енергийната система се е характеризирала с различни успоредни, вертикални вериги за създаване на стойност. |
2.4 |
На това се противопоставя понастоящем противоположната концепция за интеграцията на енергийната система. Комисията разбира това като координирано планиране и функциониране на енергийната система като „едно цяло“, като нейните енергоносители, инфраструктури и сектори на потреблението следва да бъдат по-добре свързани помежду си. В съобщението са посочени различните предимства на подобна интеграция на системата: приносът за постигането на целите в областта на климата, по-ефективно използване на енергийните ресурси, допълнителна гъвкавост в самата енергийна система и в крайна сметка по-добри позиции на потребителите, по-добра устойчивост и по-голяма сигурност на доставките, като същевременно остава неясно дали сигурността на доставките се отнася до равнището на ЕС или на държавите членки. Този аспект обаче е важен, тъй като понякога държавите членки преследват много различни стратегии в това отношение и имат твърде различни условия за общо наличните енергийни източници. |
2.5 |
С оглед на това Комисията представя в съобщението план, който се основава на шест стълба:
|
3. Общи бележки на ЕИСК
3.1 |
Анализът на проблемите, свързани с настоящото положение, е много точен, а принципният подход на Комисията следва да се приветства безусловно: засилване на интеграцията на енергийната система е неотложно необходимо — по-специално на фона на необходимостта от ускоряване на декарбонизацията на транспортния сектор, както и на сектора на отоплението/охлаждането в Европа. Интеграцията на системата е от съществено значение не само за постигането на неутралност по отношение на климата, но и за стабилна сигурност на доставките и достъпни цени за частните потребители и икономиката. Поради това ЕИСК изразява категоричната си подкрепа за плана на Комисията за ускоряване на интеграцията на електроенергийния, топлоенергийния и транспортния сектор. Трябва обаче да се внимава тя да не се използва като основание за по-нататъшна либерализация на услугите от общ интерес, преди да се направи оценка на въздействието на предишната инициатива за либерализация. ЕИСК обаче също така припомня, че Комисията следва да настоява и съседните на Европейския съюз държави, по-специално държавите от Източното партньорство, да следват този план и той да стане част от тяхната собствена политика. Необходимо е да се провери дали е целесъобразно да бъде въведен „данък върху въглеродния диоксид на границата“. |
3.2 |
Шестте концепции, посочени в параграф 2.5, са правилни и целенасочени подходи. По-голямата част от отделните мерки също са убедителни, макар че понякога е неясно доколко те реално допринасят за интеграцията на енергийната система. |
3.3 |
Във връзка с това може да бъде отправена критика, че политическите цели на стратегията, нейната последователност и логическа структура не са достатъчно широкообхватни. Освен това ролята, която гражданите/потребителите изпълняват или се очаква да изпълняват, е повече или по-малко напълно пренебрегната. Това е още по-притеснително, като се има предвид фактът, че в пакета за чиста енергия Комисията е поела обещание да постави гражданите в центъра на енергийния преход. |
3.4 |
Комисията пропуска да определи ясни, амбициозни и конкретни подцели, които могат да бъдат изведени от общата цел за неутралност по отношение на климата. Това се отнася по-специално за развитието на енергията от възобновяеми източници, което в много държави членки изостава от поставените цели. |
3.4.1 |
Необходимо е да се признае голямата (само)критичност на Комисията, що се отнася до шансовете за реализация. Така например тя пише, че: „Без солидни политически действия енергийната система през 2030 г. по-скоро ще е подобна на тази от 2020 г., вместо да отразява промените, необходими за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. […] Стъпките, предприемани през следващите пет до десет години, ще бъдат от решаващо значение за изграждането на една енергийна система, която да е двигател за постигането на неутралност по отношение на климата в Европа през 2050 г.“ |
3.4.2 |
Въпреки това на самата Комисия ѝ липсва политическа смелост, както става ясно от съобщението. Следователно твърдението, че на фона на предвиденото значително увеличаване на дела на електроенергията в крайното потребление на енергия дял от 55—60 % на енергията от възобновяеми източници в електроенергийния микс до 2030 г. и съответно дял от 84 % до 2050 г. би трябвало да бъде достатъчен, оставя без отговор много въпроси. Най-същественият въпрос е: как следва да бъде постигната стабилна сигурност на доставките? Биогазта, биогоривата, включително синтетично произведените биогорива, като например водородът, и при определени обстоятелства водната енергия могат да бъдат използвани за компенсиране на колебанията на вятърната и слънчевата енергия. Наред с това съществуват два технологични варианта, които биха могли да покрият липсващите 16 % и които могат да бъдат определени като генериращи нулеви или ниски въглеродни емисии: ядрената енергия и централите на природен газ или въглищните централи с улавяне и съхранение на СО2 (CCS — улавяне и съхранение на въглероден диоксид). Те обаче са свързани с големи икономически, екологични и обществени предизвикателства. Въпреки че точното определяне на микса за производство на енергия е въпрос от компетентността на държавите членки, неразбираемо е, че Комисията не обяснява как възнамерява да постигне сигурност на доставките при нулеви въглеродни емисии. |
3.5 |
Отсъствието на смелост се проявява и на друго място. Както Комисията правилно загатва, една от основните причини, поради която интеграцията на енергийната система напредва с толкова бавни темпове, е неадекватното определяне на цените на въглеродните емисии от изкопаемите горива, които се използват в транспорта и преди всичко в отоплението. Към това се добавя и фактът, че много държави членки събират високи налози върху електроенергията дори ако тя се добива от възобновяеми източници. В няколко държави членки възникват проблеми и поради значително завишените такси за достъп до мрежата. Това нарушение на пазара означава например, че в много ситуации използването на излишната електроенергия за производството на топлинна енергия (преобразуване на електроенергията в топлинна енергия) — с други думи най-простата форма на системна интеграция — е икономически неосъществимо. |
3.6 |
Само ако проблемът с нарушението на пазара бъде разрешен, ще бъде възможно да се постигне реален напредък по отношение на интеграцията на енергийната система. Заявлението за продължаване на „работата за постепенното премахване на преките субсидии за изкопаеми горива“ и представяне на „евентуално предложение за разширяване на обхвата на СТЕ върху нови сектори“ звучи кухо и не е достатъчно. Обществото чува тези изпразнени от съдържание фрази от Комисията вече от години, без да има съществени промени на практика. Технологичната подкрепа, която Комисията описва като приоритет в първите три стълба от стратегията си (вж. точки 3.1—3.3 от съобщението), ще изгуби значително своята ефективност, ако Комисията не предприеме енергични действия за отстраняване на описаните по-горе нарушения на пазара. |
3.7 |
Следва обаче да се приветства фактът, че Комисията предлага последователност на технологичните задачи. Във връзка с това Комисията трябваше ясно да формулира, че от гледна точка на ефективността изгарянето на гориво няма никога да може да се конкурира с директното използване на фотоволтаична или вятърна електроенергия — освен в централите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, където топлинната енергия се използва директно на място. Този аспект е от изключително значение преди всичко за декарбонизацията на транспорта, която в определени сектори не може да бъде постиганата посредством електрификация. Комисията описва това накратко на определени места в съобщението въз основа на примери. Тя обаче не възприема ефективността като основен критерий при оценката на различните технологични варианти, което би било абсолютно необходимо за целесъобразната интеграция на енергийната система от техническа и икономическа гледна точка. |
3.8 |
Комисията също така не оценява правилно фундаменталното значение на инфраструктурата. Системната интеграция може да бъде структурирана по икономически ефективен начин само ако съществуващата енергийна инфраструктура бъде взета под внимание като важна основа при планирането и осъществяването на системната интеграция или ако бъдат признати последиците за инфраструктурата в резултат от прилагането на различните технологични варианти. Ако това бъде направено, ще стане ясно следното:
|
3.9 |
Никоя от тези технологии за преобразуване на електроенергията в други форми на енергия (power-to-X technology) не се нуждае задължително от изцяло нова инфраструктура. По-скоро става въпрос за това съществуващите технологии да се използват разумно и при необходимост да се модернизират и подобряват (3). В много държави членки инфраструктурата пострада вследствие на политиката на строги ограничения. При модернизирането и развитието на инфраструктурата ефективността на разходите е ключов аспект, но е необходимо да се постави акцент и върху създаването на качествени работни места. Предвид горепосоченото Комисията следва да разгледа възможността финансирането на приложенията за преобразуване на електроенергията в друг вид енергия да бъде обвързано — поне в краткосрочен до средносрочен план — с използването на съществуващата инфраструктура, така че на първо място да бъде реализирани възможностите, свързани с най-малко усилия. С оглед на това трябва да се постави под въпрос едностранчивият акцент върху „разположени в морето инсталации“ в съобщението. |
3.10 |
В съобщението наистина се споменава цифровизацията, без обаче да е обхванат действителният ѝ потенциал. Наличието на интелигентни мрежи, които изпращат специфични сигнали към участниците на пазара и с това допринасят за интелигентни пазари, е наложително за постигането на ефективни и сигурни енергийни доставки. При условие че на участниците на пазара се осигурява точната информация посредством цифрови приложения, електрическите автомобили (по-специално като свързване на превозни средства към електрическата мрежа), термопомпите или водородните хранилища могат да предоставят важни системни услуги и да разтоварят мрежата. Изкуственият интелект, машинното самообучение и автоматизацията на процесите на потребление на енергия — независимо дали на равнището на частните домакинства, или на промишлено равнище — ще поставят пренасочването на натоварването на ново, по-високо ниво и ще допринесат за интегрирането във виртуални електроцентрали. |
3.11 |
И накрая, в съобщението се пренебрегват много аспекти, които бяха от значение за Комисията в предходни съобщения — като например относно Рамковата стратегия за енергиен съюз — или които са вече действащо европейско право като част от пакета за чиста енергия: това се отнася за активните потребители съгласно Директива (ЕС) 2019/944 относно вътрешния пазар на електроенергия, които следва да имат достъп до всички съответни пазари на електроенергия. На тази идея не се придава никакво значение в съобщението — също както и на дейностите на производителите за собствени нужди или гражданските енергийни общности така, както са кодифицирани в Директива (ЕС) 2018/2001 относно енергията от възобновяеми източници. Твърдението: „Гражданите играят централна роля за интеграцията на системата. Това означава, че те следва да допринасят за конкретната форма на прилагане на настоящата стратегия“ е безсъдържателно предвид факта, че единственото конкретно действие се състои в провеждането на кампания за информиране. |
3.12 |
ЕИСК неведнъж е посочвал, че в много държави членки съществуват сериозни пречки, които правят практически невъзможно активното участие на гражданите. Поради това е още по-неразбираемо, че този проблем се пренебрегва в съобщението. Други цели, които са подчертани на подобни места, но са пренебрегнати в съобщението, включват: намаляването на зависимостта от вноса на енергия, укрепването на регионалните икономически цикли, създаването на достойни и качествени работни места и т.н. Това са критерии, които трябва да бъдат взети под внимание при планирането на енергийната интеграция и посредством които се проявяват преимуществата на определени технологични варианти спрямо други. Освен това Комисията следва да насърчава трети държави да вземат под внимание тези аспекти в рамките на своята енергийна политика. Данъците на границата биха могли да представляват стратегическа възможност и в това отношение. |
3.13 |
Във връзка с това биха възникнали безброй възможности за превръщането на гражданите във „фактор“ при свързването на секторите, като те самите ще могат да бъдат активни и да печелят. Само един пример: При усредени условия най-новите вятърни инсталации доставят количество електроенергия, достатъчно за да покрие потреблението на около 7 000 електрически автомобила. Ако инвестиционните разходи възлизат на под 10 милиона евро, би било много целесъобразно да се насърчава използването на „граждански вятърни инсталации като регионални станции за зареждане с електроенергия“. Въпреки това подобни подходи, които биха повишили изключително много приемането от страна на обществеността — не на последно място поради факта, че биха намалили драстично разходите за гражданите и биха оказали положително въздействие върху регионалната икономика — дори не са засегнати в настоящото съобщение. |
3.14 |
Необходимо е да се засилят правата на потребителите, за да спечелят хората от системната интеграция. Тези права трябва да се отнасят както за производството за потребление, така и за класическата роля на хората като потребители. В съобщението гражданите се разбират единствено като клиенти или потребители, на които следва да бъде предоставяна само по-качествена информация. Според ЕИСК това е повече от разочароващо — също и с оглед на обещанията за „европейски енергиен съюз“. |
3.15 |
В абстрактен смисъл Комисията наистина признава необходимостта от предприемане на действия по отношение на правата на потребителите в сектора на газовите и централните отоплителни системи, но като ключово действие се оповестява единствено укрепването на позициите на потребителите на природен газ в рамките на новата правна рамка за газовия сектор за 2021 г. По отношение на сектора на локалните и централните отоплителни системи липсват конкретни мерки, макар че именно в този сектор правата на потребителите са значително по-зле дефинирани в сравнение със сектора на електроенергията и природния газ. В контекста на запазването на съществуващата интеграция на системата обаче не трябва да се предприемат по-нататъшни стъпки за либерализация в сектора на отоплението. |
3.16 |
Във връзка с това ЕИСК припомня своята позиция, че е особено важно да не се допусне създаване на енергийно обществото на две скорости (4). Не трябва да e възможно само финансово обезпечени и технически добре оборудвани домакинства да спечелят от енергийния преход, а всички останали домакинства да бъдат принудени да поемат разходите. По-скоро са необходими конкретни мерки срещу енергийната бедност както на национално, така и на европейско равнище. Това включва по-добър достъп до финансиране за топлинно саниране или подмяна на отоплителни уреди за енергийно бедни домакинства, модели на задължителни универсални услуги, както и общи защитни разпоредби за потребителите в сектора на енергетиката, например срещу завишени такси за ползване на електрическата мрежа и злоупотреба от страна на монополи. |
4. Конкретни бележки
Към кръгова енергийна система
4.1 |
ЕИСК вече представи концепцията за кръгова енергийна система в своето становище по собствена инициатива TEN/660 и ще приветства Комисията, ако тя възприеме това понятие. |
4.2 |
Понятието обаче не следва да се отнася единствено — както се предвижда в съобщението — до икономии на енергия и енергийна ефективност, а в по-широк смисъл до енергийните потоци като цяло. Това е от съществено значение по-специално за бързата интеграция на енергийната система на място, т.е. на мястото на крайното потребление. |
4.3 |
ЕИСК приветства обявеното намерение от страна на Комисията за извършване на проверка на коефициентите на първичната енергия. И понастоящем вече е ясно, че настоящата практика в много държави членки поставя приложенията за преобразуване на електроенергията в топлинна енергия и биогоривата в по-неблагоприятно положение. Следва да бъде взет под внимание и фактът, че коефициентите на първичната енергия следва да съответстват еднозначно на емисиите на въглероден диоксид. |
4.4 |
Прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място (energy efficiency first), който е посочен като ключово действие в точка 3.1 от съобщението, би могло да доведе до определянето на по-високи цени на енергията. Във връзка с това обаче следва да се обръща внимание на уязвимите потребители на енергия и да се предотвратява увеличаването на енергийната бедност. Комитетът неведнъж е призовавал за разработването на стратегии за тази цел и е представял конкретни предложения (вж. например становище SC/53). Този аспект е от съществено значение по-специално, но не единствено, за голям брой граждани в Източна Европа и за регионите в преход. Поради това са необходими диференцирани регионални подходи, за да бъдат постигнати високите цели за ефективност. |
Към ускоряване на електрификацията на енергийното потребление
4.5 |
Подходът на Комисията е правилен: електрификацията на сектора на отоплението и мобилността е най-добият начин за осъществяване на системната интеграция. С оглед на това, този подход да бъде в съответствие с целта за неутралност по отношение на климата, е необходимо своевременно, но съобразено с потребностите и ориентирано спрямо тях развитие на енергията от възобновяеми източници. |
4.6 |
За предпочитане щеше да бъде, ако Комисията беше пояснила какво конкретно означава споменатото преразглеждане на Директива (ЕС) 2018/2001 относно енергията от възобновяеми източници. ЕИСК счита, че представените цели за развитие са твърде ограничени. |
4.7 |
В точка 3.2 от съобщението се поставя ясен акцент върху разположени в морето вятърни инсталации. Фотоволтаиците и разположените на сушата вятърни инсталации въобще не се споменават. Това е неразбираемо, като се има предвид фактът, че при тях (както е обяснено в точка 3.7 от настоящото становище) възможностите за системната интеграция могат да бъде реализирани бързо и ефективно, докато при разположените в морето вятърни инсталации за производство на водород са необходими огромни инвестиции в енергийната инфраструктура. Поради това на Комисията се препоръчва да следва принципа „първо най-важното“ при приоритизирането на своите действия. |
За ролята на водорода
4.8 |
Безспорно е, че водородът е незаменим елемент в рамките на един неутрален по отношение на климата енергиен микс. Водородът ще бъде особено необходим в три области, когато пряката електрификация достигне своите предели:
|
4.9 |
Въпреки това производството на водород е скъпоструващо и е свързано с големи загуби на енергия. Поради това в съобщението трябваше да се поясни, че водородът може да бъде вариант само тогава, когато прякото отопление или електрификацията са технически неосъществими (или са свързани със значително по-високи разходи). |
За структурата и отвореността на пазара
4.10 |
В много държави членки строгото концентриране върху един централен пазар на едро често възпрепятства интеграцията на енергийната система. Така например може да бъде много по-целесъобразно от техническа (с оглед на разтоварването на енергийната мрежа) и от икономическа гледна точка (с оглед на ефективността на разходите), ако произведената излишна електроенергия по места се използва в транспорта или в приложения за преобразуване на електроенергията в топлинна енергия, които от своя страна също генерират потребност от електроенергия на местно равнище. Подобна непосредствена интеграция на различни енергийни сектори на едно и също място, най-добре чрез включване на установените обществени и общински предприятия за комунални услуги с техните устойчиви мрежи, често се възпрепятства от централните пазари на едро. |
4.11 |
Фактът, че Комисията не осъзнава, че строгото концентриране върху няколко централни пазара на едро за електроенергия възпрепятства системната интеграция, е още по-учудващ, като се има предвид, че в действащото законодателство вече са посочени и признати други форми на търговия: така например в Директива (ЕС) 2019/944 относно вътрешния пазар на електроенергия на активните потребители се предоставя изрично правото на търговия между физически лица и съвместно използване на енергия (споделяне на енергия) в рамките на граждански енергийни общности. И двете представляват форми на търговия, които предоставят възможност не само на гражданите, но и на МСП и общините да тласкат напред много ефективно системната интеграция непосредствено на място. Поради това съобщението на Комисията е разочароващо в това отношение. Никъде в текста не се обяснява как следва да бъде организиран пазарът, за да могат потребителите да изпълняват тази роля. |
Към интегрирана енергийна инфраструктура
4.12 |
Ангажиментът за цялостно планиране на инфраструктурата е похвален, тъй като могат да се очакват значителни нужди от инвестиции, които биха могли да бъдат посрещнати чрез общоевропейска рамка за финансиране. Във връзка с това обаче е от съществено значение да бъде включена съществуващата инфраструктура, нейното оптимизиране и разширяване по отношение на възможностите за производство на енергия и моделите на потребление, включително повишаването на гъвкавостта на потреблението, и да бъде взето под внимание какви взаимодействия съществуват между пазарните или търговските структури и инфраструктурата. Комисията все още не е изпълнила това изискване. |
4.13 |
В това отношение Комисията не отчита, че инфраструктурата предопределя кои технологии следва да бъдат предпочитани — а именно тези, които при равни други условия (ceteris paribus) използват съществуващата инфраструктура по най-добрия начин. |
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Crista SCHWENG
(1) ОВ L 158, 14.6.2019 г., стp. 125.
(2) ОВ L 328, 21.12.2018 г., стp. 82
(3) Само един пример: Въпреки че изкопаемият газ ще играе все по-ограничена роля, съществуващите газови мрежи биха могли да се използват или споделят за „зелен“ газ или водород.
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/30 |
Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа“
(COM(2020) 301 final)
(2021/C 123/06)
Докладчик: |
Pierre-Jean COULON |
Консултация |
Европейска комисия, 23.9.2020 г. |
Правно основание |
член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Решение на Пленарната асамблея |
14.7.2020 г., |
Компетентна секция |
„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ |
Приемане от секцията |
16.12.2020 г., |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
229/4/3 |
1. Заключения и препоръки
1.1 |
ЕИСК счита, че Европейският съюз трябва да преодолее кризата с COVID-19, като изгради нов модел на общество, който да направи икономиките ни по-екологосъобразни, по-справедливи и по-устойчиви на бъдещи сътресения. Европейските фондове за възстановяване трябва да позволят на предприятията, новаторите, работниците и инвеститорите да затвърдят ролята си на лидери на световно равнище на бързоразвиващите се пазари на чиста енергия. |
1.2 |
Във връзка с това ЕИСК подкрепя стратегията на Европейската комисия, която има за цел да създаде благоприятна среда за увеличаване на предлагането и търсенето на водород за една неутрална по отношение на климата икономика. Той подчертава, че трябва да се даде приоритет на чистия водород, включително в рамките на Европейския алианс за чист водород, като единствена възможност, съвместима с целите за неутралност по отношение на климата. |
1.3 |
ЕИСК подчертава, че създаването на икономика, основана на чист водород, в Европа представлява само едно направление на стратегията, която има за цел да се свържат по-добре различните енергийни сектори на ЕС. Затова ЕИСК подчертава, че ЕС би трябвало да преразгледа амбициите си във възходяща посока, за да се даде възможност за възникване на чиста енергийна система, като например енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, за да се предложи стабилен вътрешен пазар на европейските предприятия, където иновациите могат да бъдат внедрявани по безопасен начин, и интегрирана промишлена стратегия, която има за цел да изнася решения за чиста енергия в останалата част на света. |
1.4 |
ЕИСК припомня, че поради високите производствени и транспортни разходи, чистият водород би трябвало да се използва само в случаите, когато не са възможни други съществуващи варианти за декарбонизация, като например в „секторите с трудно намаляване на емисиите“ (1) или за някои много специфични приложения в транспортния и строителния сектор. |
1.5 |
ЕИСК подчертава, че за да се даде възможност за възход в развитието на чистия водород, фондовете на ЕС не би трябвало да субсидират изкопаемите горива, и призовава Комисията да прилага принципа за ненанасяне на вреда за цялото публично финансиране по линия на МФР +, InvestEU, Фонда на ЕС за възстановяване и държавните помощи. |
1.6 |
ЕИСК подчертава, че създаването на „икономика, основана на водорода“ изисква приемането и участието на европейските граждани, независимо дали в качеството им на предприемачи, работници или потребители. ЕИСК изразява съжаление във връзка с това, че не е разгледано прилагането на стратегията в различните сектори, и отправя искане гражданите да бъдат включени в по-голяма степен в този процес посредством пряка и представителна консултация и участие. Освен това ЕИСК призовава Комисията да направи оценка на въздействието на разработването на чист водород върху енергийните разходи на домакинствата. |
1.7 |
ЕИСК припомня, че успехът на енергийния преход ще бъде по-малък, ако има работници, които са „губещи“, или ако най-уязвимите бъдат оставени извън обхвата на ползите от него. В условията на особено повишена безработица (2), по-специално сред младежите, е наложително цялостно проучване на потенциала за създаване на работни места в развиващите се сектори и е съществено важно да се избегне причинен от този преход икономически спад в регионите, който е източник на структурна безработица. Във връзка с това ЕИСК призовава Европейската комисия да извърши анализ, който да позволи установяването на уменията на работниците в западащи сектори, които биха били полезни за новите работни места, свързани с водорода. |
1.8 |
ЕИСК подчертава ключовата роля на Европейския алианс за чист водород за ускоряване на трансформацията на европейските промишлени отрасли (3) и отправя искане да бъде включен в този алианс в качеството си на представител на организираното гражданско общество. ЕИСК препоръчва също така Комисията да предостави точно описание на сроковете за осъществяване на прехода в промишлеността в зависимост от конкретните нужди на всеки сектор. Отраслите на стоманодобива, циментовата промишленост и химическата промишленост трябва да бъдат подкрепени, за да променят производствените си методи, в противен случай ЕИСК подчертава, че има опасност тези промишлени отрасли с голям принос за намаляване на емисиите на CO2, да не оцелеят при тази трансформация. |
1.9 |
ЕИСК изразява задоволство от намеренията за бъдещи партньорства със съседните държави. Той обаче призовава за повече яснота от страна на Европейската комисия относно внедряването на електролизьори с мощност 40 GW за производството на водород от възобновяеми източници в съседните на ЕС държави (4), сред които понастоящем има нестабилни държави в политическо отношение и с много различни политики за енергиен преход и за развитие на добива на енергия от възобновяеми източници. ЕИСК подчертава също така, че в своята Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз (5) Комисията си поставя за цел да намали зависимостта на ЕС от вноса на енергия (6). |
1.10 |
Освен това ЕИСК припомня, че конкурентоспособността на европейските предприятия се основава на техния капацитет за иновации. Научните изследвания и иновациите също са от ключово значение за повишаване на устойчивостта на нашето общество, което е силно засегнато от пандемията от COVID-19. За тази цел ЕИСК подчертава необходимостта от осигуряване на достатъчно бюджетни средства за чиста енергия в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ и Европейския съвет по иновациите (ЕСИ). |
2. Основно съдържание на съобщението на Европейската комисия
2.1 |
Комисията отново потвърждава амбицията си да ускори прехода към суверенна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в контекст, в който европейската икономика е силно засегната от пандемията от COVID-19 (7). |
2.2 |
Европейската комисия подчертава ключовата роля на чистия водород за създаване на по-интелигентна, по-интегрирана и оптимизирана суверенна енергийна система, в която всички сектори могат да допринасят пълноценно за декарбонизацията. Чистият водород и неговата верига на създаване на стойност могат да играят важна роля за компенсиране на колебанията в потоците на енергия от възобновяеми източници и за захранване на секторите, които не се поддават на електрификация. За да реализира този потенциал, Европа трябва да създаде водородна икономика. |
2.3 |
За тази цел Комисията представя стратегия на три етапа до 2050 г.:
|
2.4 |
В стратегията си Комисията се насочва към пет ключови измерения с цел постигане на конкурентоспособност на водорода от възобновяеми източници в ЕС:
|
2.5 |
За да бъде създадена тази екосистема, Комисията счита, че биха били необходими инвестиции на стойност около 320 до 458 милиарда евро в рамките на текущото десетилетие за постигане на целите за 2030 г. на стратегията за използването на водорода: между 24 и 42 милиарда евро за електролизьорите, между 220 и 340 милиарда евро за увеличаване на производството на слънчева и вятърна енергия (80—120 GW), около 11 милиарда евро за модернизиране на съществуващите инсталации за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) и 65 милиарда евро за пренос, разпределение и съхранение на водород, както и за станциите за зареждане с водород. От настоящия момент до 2050 г. биха били необходими между 180 и 470 милиарда евро само за производствените мощности. Освен това ще бъдат необходими инвестиции и за адаптиране на секторите за крайно потребление, например между 160 и 200 милиона евро за преоборудване към водород на стандартна стоманодобивна инсталация в ЕС и между 850 милиона и 1 милиард евро за изграждане на 400 малки станции за зареждане с водород. |
2.6 |
В това отношение основните политически лостове, които ЕС може да задейства, за да се стимулират частните инвестиции в иновации в областта на чистата енергия, са следните: |
2.6.1 |
Развиването на приложенията на чистия водород в промишлеността и мобилността ще даде възможност за насърчаване на потреблението. За целта в стратегията се предлага подход с два отделни етапа: водородът ще се използва първо за декарбонизирането на стоманодобива и би могъл да се развие в собствено потребление, като например при градските автобуси или някои влакове, когато електрификацията не е конкурентна по отношение на разходите, както и при тежкотоварните превозни средства, успоредно с електрификацията. Ролята на водорода в транспорта би трябвало да бъде разгледана в предстоящата стратегия относно устойчивото развитие и интелигентната мобилност, която ще бъде публикувана до края на годината. Във връзка с това ще бъдат предвидени политики за подкрепа от страната на потребителите, които биха могли да са под формата на квоти за водород от възобновяеми източници или на минимални дялове в конкретни сектори за крайно потребление (например приложения за химическата промишленост или за транспорта). |
2.6.2 |
За да се увеличи производството, Комисията подчертава, че на инвеститорите и на промишлеността трябва да бъдат дадени повече яснота и сигурност. За целта тя ще предложи общ стандарт за ниски нива на въглеродни емисии за насърчаване на инсталациите за производство на водород въз основа на техните показатели за преките емисии на парникови газове. Тя би могла също така да предложи изчерпателна терминология и общоевропейски критерии за сертифициране на водорода от възобновяеми източници, по-специално въз основа на съществуващи инициативи като CertifHy. Освен това при предстоящото преразглеждане на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) би трябвало да се въведат допълнителни механизми за насърчаване на производството на водород от възобновяеми източници и нисковъглероден водород. Освен това договорът за въглеродна разлика (на английски език „Carbon Contract for Difference“ или „CCfD“), т.е. покана за представяне на предложения за дългосрочни проекти с публичен партньор би могъл да се разглежда като средство за покриване на разликата между цената на упражняване на CO2 (т.е. 55—90 евро/tCO2) и действителната цена. На последно място, може да се предвидят преки и прозрачни схеми за подпомагане, основани на пазара за водорода от възобновяеми източници, чрез тръжни процедури. |
2.6.3 |
Комисията предлага постепенно разгръщане на инфраструктурата в допълнение към разгръщането на предлагането на оборудване, функциониращо с чист водород. Търсенето на водород ще бъде задоволено първоначално чрез снабдяване на място или наблизо. Впоследствие ще се развиват регионални водородни клъстери (т.нар. „водородни долини“), което ще доведе до растяща нужда от специализирана инфраструктура не само за промишлени и транспортни приложения и за електроенергийно балансиране, но и за осигуряване на топлоенергия за жилищни и търговски сгради. Съществуващата газопреносна мрежа би могла да бъде частично адаптирана за пренос на водород от възобновяеми източници на по-дълги разстояния и ще възникне необходимост от системи за съхранение на водород в по-голям мащаб. |
2.6.4 |
С цел да се насърчи появата на водещи европейски участници, Комисията стартира Европейски алианс за чист водород, който представлява сътрудничество между публичните органи, промишлеността и гражданското общество. Задачата на алианса ще бъде 1) да разработи програма за инвестиции и да подготви поредица от конкретни проекти, 2) да улеснява сътрудничеството в мрежите от регионални, национални и европейски инвестиционни проекти по цялата верига за създаване на стойност в областта на водорода, в това число важните проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ), и 3) да засили финансовата подкрепа за преодоляване на недостига на инвестиции. Този алианс би трябвало да предлага широк форум за координиране на инвестициите от всички заинтересовани страни. |
2.6.5 |
Комисията възнамерява да подкрепя стратегическите инвестиции в чист водород в рамките на своя план за възстановяване и устойчивост, по-специално посредством компонента за стратегически европейски инвестиции на InvestEU (от 2021 г. нататък). |
2.6.6 |
Тя ще подкрепи също така научните изследвания и иновациите (НИИ) посредством институционализирано партньорство по въпросите на чистия водород, както и посредством стратегически партньорства в областта на транспорта и промишлеността, като например 2Zero или Clean Steel. Комисията ще предостави целева подкрепа за устойчиви проекти в държавите членки посредством специализирани инструменти (например енергийни демонстрационни проекти по InnovFin, InvestEU). През следващия рамков период на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) ще бъде финансиран междурегионален инвестиционен инструмент за иновации с пилотно действие относно водорода в регионите с най-големи въглеродни емисии. |
2.6.7 |
Накрая, с цел активно насърчаване на нови възможности за сътрудничество в областта на чистия водород, в стратегията се предлага преструктуриране на партньорствата в областта на енергетиката със съседни държави и региони (на изток от ЕС, по-специално Украйна, и южното съседство) посредством съответните международни форуми, като например Енергийната общност или инициативата на министрите на околната среда за чиста енергия. Това ще бъде придружено от подкрепа за инвестициите посредством платформата за инвестиции в рамките на политиката за съседство и инвестиционната рамка за Западните Балкани. Комисията ще разработи базова стойност за сравнение за деноминираните в евро сделки в сектора на водорода, за да стабилизира ролята на еврото в търговията с устойчива енергия, и ще интегрира чистия водород в международните, регионалните и двустранните дипломатически усилия на ЕС в областта на енергетиката, климата, научните изследвания, търговията и международното сътрудничество. |
3. Общи бележки
3.1. |
За постигането на целта на Европейския зелен пакт, а именно постигане на неутралност на континента по отношение на климата до 2050 г., са необходими конкретни политики. Освен това понастоящем Европейският съюз се намира в здравна и икономическа криза, предизвикана от пандемията от COVID-19. Следователно Европейският съюз и държавите членки трябва да координират реакцията си на тези кризи, за да може икономическото възстановяване да послужи като трамплин към чисто и устойчиво бъдеще. Това бъдеще изисква да се засили икономическият суверенитет на ЕС отчасти посредством развиване на енергията от възобновяеми източници и на свързания с нея капацитет за съхранение. |
3.2. |
Във връзка с това ЕИСК подкрепя стратегията на Европейската комисия, която има за цел да създаде благоприятна среда за увеличаване на предлагането и търсенето на водород за една неутрална по отношение на климата икономика. Той обаче държи да подчертае, че успехът на чистия водород зависи от значителното повишаване на ефективността на енергийната ни система и от мащабно внедряване на енергията от възобновяеми източници, за да се разшири електрификацията на нашето потребление. |
3.3. |
Наистина, макар да приветства определените в стратегията амбициозни цели по отношение на внедряването на електролизьори за производството на водород от възобновяеми източници, ЕИСК подчертава, че приоритетът трябва да бъде увеличаване на инсталираната мощност от възобновяеми източници в Европа с цел удовлетворяване на нарастващото търсене на електроенергия, дължащо се на „електрифициране“ на ежедневните ни дейности, към което се добавя търсенето, породено от производството на чист водород. Понастоящем пътят за развитие на енергията от възобновяеми източници не включва производството на водород и едва около една трета от потреблението на електроенергия в ЕС се осигурява от енергия от възобновяеми източници (9). |
3.4. |
ЕИСК приветства разясненията на Комисията относно определението на понятието „чист водород“, а именно водород, произведен чрез електролиза на основата на електроенергия от възобновяеми източници, от вятърна, слънчева и водна енергия или биохимична конверсия на възобновяема биомаса, и изразява задоволство, че той представлява приоритет за ЕС като единствен вариант, съвместим с целите за неутралност по отношение на климата. |
3.5. |
ЕИСК отбелязва обаче, че в стратегията е оставена отворена възможността в краткосрочен и средносрочен план и за други форми на нисковъглероден водород, получен от изкопаеми горива с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) (10) — технология, която все още е в процес на внедряване. ЕИСК припомня, че водородът с улавяне и съхранение на въглероден диоксид в никакъв случай не може да се счита за зелен енергиен източник, ако използването му е свързано с пряк или непряк добив на енергия от изкопаеми горива. ЕИСК подчертава нуждата от наличие на инструменти за анализ на въглеродните емисии в цялата верига за създаване на стойност на водорода, съчетан с CCS, за да може да бъде определен като нисковъглероден, вместо като такъв с нулеви въглеродни емисии (11), и да се избегне положение, при което спестените емисии са недостатъчни за постигане на очакваните в дългосрочен план цели за емисиите. |
3.6. |
Освен това ЕИСК изтъква, че според анализа на Европейската сметна палата в рамките на вече съществуващото финансиране от ЕС, предназначено за подпомагане на CCS, като програмата NER 300, „не е осъществен нито един успешен проект за улавяне и съхранение на въглероден диоксид“ (12). Следователно има голяма несигурност по отношение на технологичната осъществимост на CCS, както и слаба степен на сигурност по отношение на обществената подкрепа за CCS. |
3.7. |
ЕИСК отбелязва разчетите на Комисията, според които ще са необходими цени от порядъка на 55—90 евро на тон CO2, за да може водородът с произход от изкопаеми горива, получен при улавяне на въглероден диоксид, да бъде конкурентоспособен на водорода с произход от изкопаеми горива, и приканва Комисията да опише финансовия модел на инвестициите, които водят до такава цена за компенсиране, по-специално въздействието на мобилизираните от частни инвестиции капиталови разходи, които предизвикват по-високата цена на проектите. ЕИСК призовава Комисията да предостави подробности относно прогнозните цени на чистия водород, които биха направили субсидиите ненужни, и да проучи механизмите, необходими за постигането на тези цени, по-специално по време на предстоящото преразглеждане на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС). |
3.8. |
Освен това ЕИСК припомня, че макар водородът с произход от възобновяеми източници да трябва да бъде в състояние да се конкурира с водорода от изкопаеми горива, както и с водорода с произход от изкопаеми горива, но получен при улавяне на въглероден диоксид, той ще трябва най-вече да може да се конкурира с енергията, получена от изкопаеми горива. За целта цената му ще трябва да спадне под 1 щатски долар за килограм (13). Следователно намаляването на цената на инвестицията (капиталовите разходи) в екологосъобразен водород е ключово предизвикателство. ЕИСК отправя изрично искане Европейската комисия да предостави сценариите за цената на водорода в зависимост от цената на мобилизираните финансови капитали за проектите за екологосъобразен водород. |
3.9. |
Освен това ЕИСК припомня, че правените в миналото опити да се даде тласък на „икономика, основана на водорода“ са претърпели неуспех основно поради факта, че така и не се е появило търсене за водорода. Поради тази причина ЕИСК приветства факта, че Комисията определя ясно секторите на крайно потребление, които ще трябва да използват водород: промишлеността и някои видове транспорт, както и секторът на стационарното съхранение на електроенергия като подкрепление на съхранението в акумулаторни батерии. |
3.10. |
Поради това чистият водород би трябвало да се използва само в случаите, когато не са възможни други съществуващи варианти за декарбонизация, и ЕИСК призовава Комисията да насочи инвестициите към приложения, при които водородът може да играе основна роля, като например промишлеността, мобилността (морска, авиационна) и съхранението на енергия от възобновяеми източници. Навсякъде, където са внедрени акумулаторните батерии, по-специално при автомобилите, такситата, автомобилните паркове от автобуси, микробусите и камионите в градска среда, посочени в стратегията, водородът може да предостави решения с по-слаба рентабилност. Това би могло да бъде и един от възможните варианти за декарбонизация на товарния автомобилен транспорт на дълги разстояния (14). |
3.11. |
Пандемията от COVID-19 едновременно влоши и задълбочи неравенствата в нашето общество и увеличи бедността в Европа. Следователно в стратегията за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа никой да не бива да бъде пренебрегнат. Във връзка с това ЕИСК отправя искане към Комисията да следи и да прогнозира исканията за преструктуриране на заетостта, свързани със стратегията за използването на водорода. |
4. Конкретни бележки
Социално измерение
4.1 |
Поради пандемията от COVID-19 и произтеклата от нея криза, безработицата в Европейския съюз се очаква да достигне 9 %, като засегне най-вече младите хора и нискоквалифицираните работници. Във връзка с това ЕИСК подчертава значението на осигуряването на висококачествено обучение на работниците и необходимостта енергийният сектор да стане по-привлекателен за младите европейци. За тази цел Европейският съюз може да създаде европейски центрове за високи постижения за обучаващите се в областта на специфични за енергийния преход професии (напр. енергийни одити, инсталиране на термопомпи). Посредством отпускане на субсидии и разширяване на програмата „ErasmusPro“ ЕС може да превърне европейските младежи в ключови участници в енергийния преход, по-специално в областта на чистия водород. |
4.2 |
Осигуряването на благоприятни условия за създаване на работни места благодарение на внедряването на водорода от възобновяеми източници предполага подпомагане на европейските малки и средни предприятия (МСП), които осигуряват близо две трети от работните места в европейския нефинансов частен сектор (15). ЕИСК приканва Комисията да разработи специални финансови инструменти, които да ги подпомагат (16). |
4.3 |
Освен това ЕИСК отбелязва, че за подобряване на конкурентоспособността на ЕС и засилване на неговата устойчивост е необходимо да се запази контролът върху активите и промишлеността на ЕС и да се преодолее промишленият дъмпинг от други части на света. |
4.4 |
Накрая ЕИСК призовава ЕС да се възползва пълноценно от новите по-устойчиви бизнес модели, които се основават на диалога между всички заинтересовани страни, по-специално посредством силно участие на работниците в стратегията на предприятията (17). |
Нуждите от инвестиции в ЕС
4.5 |
ЕИСК подчертава, че фондовете на ЕС не би трябвало да подкрепят изкопаемите горива, и призовава Комисията да прилага принципа за ненанасяне на вреда за цялото публично финансиране по линия на МФР +, InvestEU, Фонда на ЕС за възстановяване и държавните помощи. Във всеки случай генерираният пряко или косвено чрез процес на УСВ водород не може да се счита за отговарящ на условията на екологичната таксономия на европейското финансиране. |
4.6 |
ЕИСК приветства с голямо задоволство факта, че новият механизъм за възстановяване и устойчивост подкрепя инвестициите и реформите на държавите членки, които са съществени за устойчиво възстановяване, по-специално в сектора на водорода от възобновяеми източници. ЕИСК призовава Комисията да гарантира, че Европейският зелен пакт и националните планове в областта на енергетиката и климата служат като насока за плановете за възстановяване и устойчивост на държавите членки. За целта тя трябва да следи за това приносът към екологичния преход да бъде задължително предварително условие в оценката на проектите на държавите членки. |
4.7 |
Алиансът за чист водород ще играе съществена роля при внедряването на водорода в Европа, по-специално чрез разработване на програмата за инвестиции и подготовка на поредица от регионални, национални и европейски проекти. ЕИСК подчертава следователно колко е важно в алианса да бъдат представени равностойно всички заинтересовани страни, в това число гражданското общество във всичките му измерения, работниците и неправителствените организации. Понастоящем мнозинството от членовете на алианса са от частния сектор (18). Като истински представител на организираното гражданско общество ЕИСК трябва да бъде включен в това си качество в обсъжданията и процесите на консултация. |
Насърчаване на търсенето и увеличаване на производството
4.8 |
ЕИСК е убеден, че търговете в рамките на договорите за въглеродна разлика (CCfD) играят важна роля, за да се гарантира, че промишлените процеси бързо се преобразуват към използване на водород. CCfD могат да изпратят положителен сигнал към инвеститорите и промишлеността (19). Въпреки това ЕИСК би желал да подчертае следните два елемента. |
4.8.1 |
Като подчертава значението на CCfD, Комисията признава, че настоящата схема на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) не е в състояние да изпрати ценови сигнали, които да са достатъчно силни, за да задействат безспорно необходимите инвестиции за постигане на неутралност по отношение на климата. От една страна, това се дължи на факта, че в ЕС изкопаемите суровини продължават да ползват големи субсидии. Според доклада на Европейската комисия относно енергийните субсидии, субсидиите за природен газ, използван за производството на водород с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS), действително са се увеличили (20). Следователно е налице значително изкривяване на пазара, което възпрепятства инвестициите в технологиите за опазване на климата, като например зеления водород, или ги прави ненужно скъпи. Освен това дори след реформата СТЕ на ЕС продължава да не отразява действителната цена на въглеродните емисии. Без субсидии за изкопаемите суровини и с допълнително подобрена СТЕ няма да бъдат необходими никакви договори за въглеродна разлика. Поради това тези две задачи би трябвало да бъдат първият приоритет на Комисията. |
4.8.2 |
Доколкото въпреки това са необходими договори за въглеродна разлика, моделът на тръжната процедура трябва да бъде изготвен по такъв начин, че производството на водород чрез електролиза да се финансира само ако за тази цел се използва излишна електроенергия, добита от възобновяеми източници (21). По тази причина ЕИСК подчертава, че една европейска система за финансиране и конкретни покани за участие в търгове за водород от възобновяеми източници са от съществено значение, за да се гарантира, че развитието на улавянето и съхранението на въглерод от изкопаеми горива (CCS) няма да се забави. |
Международно измерение
4.9 |
ЕИСК повдига въпроси относно вида на бъдещите енергийни партньорства, насочени към внедряването на електролизьори с мощност от 40 GW за производството на водород от възобновяеми източници в съседните на ЕС държави (22). В момент, когато лидерите на държавите членки призовават за по-голям европейски суверенитет, ЕИСК призовава Комисията да разработи съгласуван подход. |
4.10 |
ЕИСК подчертава също така колко е трудно да се привличат европейски инвеститори в политически нестабилни държави. Въпреки това ЕИСК препоръчва държавите от Западните Балкани, които участват в процеса на присъединяване към ЕС, да бъдат включени във всички обсъждания и действия по прилагане на стратегията за използването на водорода. |
4.11 |
Освен това ЕИСК призовава Комисията да предостави допълнителни уточнения относно способностите на тези държави да развиват тези бъдещи партньорства, тъй като понастоящем в стратегията са включени толкова различни държави като Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Либия, Мароко, Палестина (23), Сирия и Тунис, със значителни разлики в политиките им за енергиен преход и за развитие на енергията от възобновяеми източници. В тези държави също трябва да се дава предимство на препоръчаните от ЕИСК механизми за финансово подпомагане на МСП предвид големия им дял в тези държави и силното банково посредничество. |
4.12 |
ЕИСК наистина се пита какъв е капацитетът на тези държави за внедряване на достатъчно електролизьори за производството на водород от възобновяеми източници, така че да бъде удовлетворено европейското търсене в допълнение към търсенето в съответната държава. В Северна Африка и Украйна за внедряването на мощност от 40 GW действително биха били необходими 76 GW енергия от възобновяеми източници до 2030 г., което означава утрояване на мощностите в тези държави за десет години (24). |
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
(1) Известни също като „Hard-to-abate sectors“ (напр. стоманодобивната, нефтохимическата, алуминиевата, циментовата промишленост и производството на торове), тези сектори са определени за такива, тъй като решенията за декарбонизация водят до по-високи разходи за намаляване в сравнение със сегашните технологии с по-високо съдържание на въглерод.
(2) По данни на Евростат, публикувани през август 2020 г., коронавирусът е довел до намаляване на заетостта в блока с 2,6 % през второто тримесечие.
(3) Т.е. създаването на стоки и услуги без използване на въглерод.
(4) В това число Западните Балкани, Украйна и държавите от южното съседство.
(5) Вж. COM (2015) 80.
(6) Вж. COM(2020) 299 „Тласък за неутралната по отношение на климата икономика: Стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система“.
(7) БВП на Съюза се е свил с 11,9 % през второто тримесечие на 2020 г. според статистическата служба на ЕС Евростат.
(8) Определени като такива, тъй като техните разходи за намаляване на емисиите са високи и напредъкът на намаляването на емисиите е бил бавен и труден.
(9) Данни от Евростат, [nrg_ind_peh].
(10) Или от електролиза със значително съкратен жизнен цикъл на емисиите на парникови газове.
(11) Той дава възможност за спестяване на емисии в целия жизнен цикъл в размер на между 60 и 85 % спрямо използването на природен газ в котлите.
(12) Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка — Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр.51)..
(13) Водородът, произведен чрез реформинг на природен газ, струва около 1 щатски долар за килограм. Източник: Platts Hydrogen Assessments.
(14) Вж. годишния доклад на T & E за 2019 г.
(15) https://www.touteleurope.eu/actualite/les-entreprises-dans-l-union-europeenne.html.
(16) Тоест териториални инвестиционни фондове, механизъм за публично гарантиране в размер на 60 % от екологичното финансиране, специално насочено за тяхното развитие, механизми за застраховане, които да покриват техния риск, свързан с развитието, в областта на екологосъобразния водород.
(17) Резолюция на ЕИСК от 11 юни 2020 г. относно „Предложения на ЕИСК за реконструкция и възстановяване след кризата с COVID-19“ (ОВ C 311, 18.9.2020 г., стр. 1).
(18) Вж. списъка на членовете на Алианса за чист водород.
(19) Тези търгове са допринесли в особена степен за развитието на вятърната енергия от разположени в морето инсталации в Обединеното кралство, тъй като са дали възможност за получаването на ниски оферти.
(20) Вж. приложение 2 към COM(2020) 950 final.
(21) Например, ако оператор на електролизьори покаже, че получава електроенергията за електролита директно от новопостроена централа за възобновяема енергия или има договор за доставка на електроенергия, който се задейства само когато пазарните цени на едро са отрицателни.
(22) В това число Западните Балкани, Украйна и държавите от южното съседство.
(23) Това название не би могло да се тълкува като признаване на държавата Палестина и не засяга индивидуалните позиции на държавите членки по този въпрос.
(24) https://www.irena.org/-/media/Files/IRENA/Agency/Publication/2020/May/SDG7Tracking_Energy_Progress_2020.pdf.
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/37 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета по отношение на временното освобождаване от правилата за използване на слотовете на летищата в Общността поради пандемията от COVID-19“
[COM(2020) 818 final — 2020/0358 (COD)]
(2021/C 123/07)
Главен докладчик: |
Thomas KROPP |
Консултация |
Европейски парламент, 18.1.2021 г. Съвет, 21.1.2021 г. |
Правно основание |
Член 100, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Компетентна секция |
„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
225/1/4 |
1. Заключения и препоръки
1.1 |
На 16 декември 2020 г. Европейската комисия (ЕК) предложи нов регламент за изменение (1) по отношение на временното освобождаване от клаузата „използваш или губиш“ за периода след 27 март 2021 г. По същество Комисията предложи правилото „използваш или губиш“ да се прилага отново, но за ограничен период от време прагът за използване на слотовете да бъде определен на 40 % вместо на 80 %. Освен това ЕК предложи тя да има делегирани правомощия за удължаване на периода на освобождаване от правилата за използване на слотовете в съответствие с редица критерии, свързани с продължителността и интензивността на кризата. |
1.2 |
ЕИСК приветства инициативата на ЕК за удължаване на временното освобождаване от правилата за регулиране на слотовете на летищата в Общността и подкрепя предложението да се възложи на Комисията да адаптира прага до зимния сезон 2024/2025 г. |
1.3 |
Въпреки това, за да се създаде действително гъвкав механизъм за реагиране, предложението следва също така да съдържа и правото на авиокомпаниите да връщат цяла серия от слотове в съчетание с променлив праг на използване. |
1.4 |
Удължаването на срока на действие е оправдано, тъй като световната икономическа криза в началото на 2021 г. е по-сериозна, отколкото се предвиждаше преди 12 месеца, през първото тримесечие на 2020 г. Противно на очакванията пандемията от COVID-19 все още не е овладяна. Всъщност втората вълна на експоненциално увеличаване на случаите на заразяване през втората половина на 2020 г. досега е причинила още по-тежки здравни, социални, икономически и финансови последици в сравнение с първата вълна в цяла Европа. Сред най-силно засегнатите икономически сектори са транспортът, търговията и туризмът. Освен това понастоящем в Европа се разпространява силно заразна мутация на вируса. Неотдавна Обединеното кралство наложи трети локдаун, за да ограничи „третата вълна“ на вируса. |
1.5 |
ЕИСК призовава ЕК и съзаконодателите да преразгледат предложението на Комисията в светлината на препоръките, разработени от World Airline Slot Board (WASB), който се състои от авиокомпании, летища и координатори на слотове и който на 20 ноември 2020 г. публикува своите препоръки за облекчаване на слотовете за летния летателен сезон на 2021 г. (2) (IATA, A4E, ACI-Europe и EUACA подкрепят препоръката на WASB). Препоръките се състоят от комбинация от i) пълна временна отмяна на правилото „използваш или губиш“ за цели серии от слотове, които се връщат в пула преди началото на сезона, и ii) праг на използване от 50 % за серии от слотове, които се запазват от авиокомпаниите. Освен това в препоръките са изложени определени условия и разпоредби относно обоснованото неизползване на слотове, характерни за ситуацията с COVID-19. |
1.6 |
ЕИСК счита, че е наложително да се поддържа баланс между необходимостта от избягване на мерки, които оказват отрицателно въздействие върху способността на сектора на въздухоплаването за възстановяване от настоящата криза, дългосрочната цел на авиокомпаниите за запазване на скъпи слотове на летищата и необходимостта да се гарантира подходящо равнище на конкуренция за такива ограничени слотове. |
1.7 |
И накрая, ЕИСК изразява съжаление, че ЕК изглежда акцентира върху разглеждането на мерките за облекчаване на правилата на ЕС за разпределяне на слотове, без да се съобразява, че тези мерки ще бъдат възпроизведени в световен план в други части на света. Поради това е за предпочитане да се предприемат изменения, които са оперативно осъществими и договорени на световно равнище, като например препоръките на WASB. |
2. Общи бележки
2.1 |
Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета (3), който беше частично изменен с Регламент (ЕО) № 793/2004 на Европейския парламент и на Съвета (4), определя процедурите и правилата за разпределяне на слотовете на летищата в ЕС. В член 10 от регламента се посочва, че въздушните превозвачи трябва да използват най-малко 80 % от своите разпределени слотове в рамките на даден период на часово планиране, за да запазят тези слотове и през съответния период на часово планиране през следващата година (и оттам „използваш или губиш“). |
2.2 |
На 30 март 2020 г. Европейският съюз прие изменение на Регламента за слотовете (5) с цел временна отмяна на правилото „използваш или губиш“ за целия период на часово планиране за летния сезон 2020 г., която да приключи на 24 октомври 2020 г. Това изменение също така оправомощи ЕК да удължи периода, обхванат от временната отмяна, до 4 април 2021 г. На 14 октомври 2020 г. Комисията прие делегиран акт (6) за удължаване на срока на временната отмяна на правилото „използваш или губиш“ до края на зимния летателен сезон 2020/2021 г. на 27 март 2021 г. |
2.3 |
В своя документ за изразяване на позиция, приет на 25 март 2020 г., ЕИСК подкрепи предложеното временно преустановяване на прилагането на правилата на ЕС за разпределяне на слотовете на летищата. В този доклад се пледира за стабилност на планирането за авиокомпаниите и за възможността за бърза и гъвкава реакция на развитието на пазара, без да се губят слотовете, необходими за възстановяването на функциониращи мрежи. |
2.4 |
Позовавайки се на необходимостта от установяване на път за връщане към нормалното прилагане на правилото „използваш или губиш“, Комисията предложи от летния период на часово планиране през 2021 г. да се прилагат отново изискванията за използване на слотовете съгласно Регламента за слотовете, но прагът да бъде определен на 40 % вместо на 80 %. Освен това Комисията ще разполага с делегирани правомощия до зимния сезон 2024/2025 г. включително, за допълнително удължаване на облекчаването на слотовете чрез коригиране на ставката на използване на слотовете въз основа на редица показатели, например действителни и прогнозни данни за въздушното движение, коефициенти на натоварване и използване на флота. Освен това предложението съдържа определени условия по отношение, наред с другото, на изключенията за новоразпределени и разменени слотове, както и срока за връщане на слотовете. |
2.5 |
На 20 ноември 2020 г. WASB, съставен от авиокомпании, летища и координатори на слотове, обяви, че е постигнато споразумение относно препоръки за облекчаване на слотовете за летния летателен сезон на 2021 г. (7) IATA, A4E (8), ACI-Europe и EUACA подкрепят препоръката на WASB. Противно на предложението на ЕК WASB препоръчва комбинация от i) пълна временна отмяна на правилото „използваш или губиш“ за цели серии от слотове, които се връщат в пула достатъчно дълго преди началото на сезона, и ii) праг на използване от 50 % за серии от слотове, които се запазват от авиокомпаниите. Освен това в препоръките са изложени определени условия и разпоредби относно обоснованото неизползване на слотове, характерни за ситуацията с COVID-19. |
2.6 |
ЕИСК подкрепя продължаването на освобождаването от правилото „използваш или губиш“ на ЕС за регулиране на слотовете за летния сезон на 2021 г. Той обаче счита, че в предложението на ЕК следва да бъде включена възможността за връщане на цяла серия от слотове в допълнение към намаляването на прага. Действително с оглед на по-добрата свързаност в средносрочен и дългосрочен план е по-добре, ако въздушните превозвачи получат подкрепа за финансовото си възстановяване и имат възможност да възстановят мрежите си след възстановяването на въздушното движение. Освен това временната отмяна на правилото за използване на слотове в трети държави често зависи от реципрочността, което предполага, че може да е необходим глобално съвместим подход. |
2.7 |
ЕИСК подкрепя основните съображения на препоръките на WASB, публикувани на 20 ноември 2020 г., в които е включена възможност за авиокомпаниите да върнат цели поредици от слотове по време на кризата. ЕК изглежда акцентира върху разглеждането на мерките за облекчаване на правилата на ЕС за разпределяне на слотове, без да се съобразява, че тези мерки ще бъдат възпроизведени от всички други региони по света. Поради това е за предпочитане да се предприемат изменения, които са оперативно осъществими и договорени на световно равнище. Комитетът призовава ЕК и съзаконодателите да разгледат предложението на Комисията в светлината на препоръките на WASB. |
3. Конкретни бележки
3.1 |
В резултат на пандемията от COVID-19 до 31 декември 2020 г. в европейското въздушно движение бяха загубени общо 6,1 милиона полета или 1,7 милиарда пътнически пътувания в сравнение с предходната година (9). |
3.2 |
С цел ограничаване на разпространението на вируса правителствата наложиха сериозни ограничения на международното въздушно движение и мобилността на своите граждани. Авиокомпаниите бяха принудени да намаляват капацитета си и да спрат от експлоатация въздухоплавателните си средства. В няколко държави — членки на ЕС, цялата дейност на отделни авиокомпании беше временно прекратена. |
3.3 |
Тази ситуация остава непроменена и през 2021 г., което оказва силен натиск върху финансовата жизнеспособност на всички заинтересовани страни в сектора на въздухоплаването, по-специално социалните партньори, като всички те имат основателни опасения относно бъдещето на заетостта си. Въпреки че беше открита ваксина, която от 27 декември 2020 г. се поставя в ЕС, до края на 2021 г. или дори до 2022 г. няма да бъде постигната степен на ваксиниране на населението, която е достатъчна, за да позволи премахването на общите ограничения и мерки за намаляване на случаите на заразяване (10). Няма признаци, че през летния сезон на 2021 г. търсенето ще се завърне на равнище, което е сравнимо с това от последните години. Съществуващата несигурност ще се запази и дори може да се увеличи поради появата на нови, дори по-инфекциозни или смъртоносни варианти на COVID-19. Всъщност според прогнозите на сектора периодът на възстановяване може да продължи поне до 2024 или 2025 г. (11) |
3.4 |
Слотовете са от съществено значение за обслужването до претоварените летища и от тях и са важни за въздушните превозвачи, за да получат достъп до ограничен летищен капацитет, за да поддържат мрежите си и свързаността, която предоставят на своите клиенти. На превозвачите им е отнело години, за да развият своите мрежи и да придобият необходимите слотове за вътрешноевропейско, междуконтинентално и фидерно въздушно движение. За да запазят слотовете си при липса на разпоредба, която да обезсили правилото „използваш или губиш“, въздушните превозвачи ще бъдат принудени да продължат да извършват полети с изключително ниски коефициенти на натоварване, увеличавайки финансовите си загуби и нанасяйки ненужни вреди на околната среда. |
3.5 |
Всички приложени през 2020 г. мерки бяха въз основа на предположението, че те ще спомогнат за осигуряването на ефективен контрол върху по-нататъшното разпространение на вируса в рамките на кратък, най-малкото предвидим период от време. Тези очаквания досега не са изпълнени; всъщност процесът на възстановяване от тази безпрецедентна криза все още не може да бъде надеждно прогнозиран. |
3.6 |
Търсенето на въздухоплавателни услуги не се е подобрило устойчиво след прилагането от страна на ЕС на първоначалната временна отмяна във връзка с COVID-19 през март 2020 г. Въпреки че през летните месеци се наблюдава леко увеличение на въздушното движение до –51 % в сравнение с предходната година, след лятото на 2020 г. то намаля, тъй като настъпи втората вълна на пандемията и държавите членки въведоха нови мерки за ограничаване на движението на гражданите. На 14 септември 2020 г. Евроконтрол значително коригира своята прогноза в низходяща посока. Въпреки това дори преразгледаният сценарий за въздушното движение се оказва твърде оптимистичен. През ноември въздушното движение беше на равнище –62 % и –60 % през декември в сравнение с предходната година спрямо прогнозата на Евроконтрол съответно за –58 % и –54 %. Прогнозата на Евроконтрол е съответно за –60 % и –50 % през януари и февруари 2021 г. (12) |
3.7 |
С оглед на продължаващото и повтарящо се разпространение на вируса и строгите мерки на правителствата за ограничаването му, търсенето на въздухоплавателни услуги продължава да бъде на много ниско равнище, което продължава да поставя сектора на въздухоплаването под значителен, дори застрашаващ съществуването му финансов натиск. ЕИСК счита, че освобождаването от тежестта на правилото „използваш или губиш“ е оправдано и необходимо. |
3.8 |
ЕИСК поздравява заинтересованите страни — авиокомпании, летища и координатори на слотове — за постигането на компромисно решение в WASB. ЕИСК е наясно, че общото регулиране на слотовете е спорен въпрос за тях. Според ЕИСК в препоръката на WASB се разглеждат по адекватен начин общите и конкретните цели, преследвани от Комисията, както е посочено в работния документ на службите на Комисията, придружаващ нейното предложение (13). |
3.9 |
ЕИСК подкрепя общата цел на Комисията за преодоляване на някои недостатъци и предизвикателства, свързани с временна отмяна за целия сезон, стимулиране на свързаността, насърчаване на конкуренцията и улесняване на постепенното премахване на облекчението на слотовете. ЕИСК подкрепя и специфичните цели на Комисията, по-специално за свеждане до минимум на вредното въздействие върху околната среда, причинено от полети с много ниски коефициенти на натоварване. |
3.10 |
В предложението си за добавяне на нов параграф 2а в член 10а Комисията предлага единствено за серия от слотове, разпределени за периода от 28 март 2021 г. до 30 октомври 2021 г., въздушните превозвачи да имат право на същата серия от слотове през следващия еквивалентен период на часово планиране, когато са използвали 40 % от слотовете в тази серия. Това означава, че превозвачите ще трябва да обслужват дори нерентабилни полети с изключително ниски коефициенти на натоварване най-малко до 40 %, вместо да могат да върнат такива слотове, без опасност да ги загубят. Стимулирането на авиокомпаниите да извършват полети с почти празни въздухоплавателни средства не е съвместимо със заявената от Комисията цел за свеждане до минимум на вредните последици за околната среда. Това би могло да бъде коригирано, ако авиокомпаниите имат възможност да върнат цели серии от слотове, за които знаят, че търсенето ще бъде ниско (например в дни на слабо въздушно движение или в ненатоварените часове). |
3.11 |
Също така предложението на ЕК не отговаря на заявената цел за гарантиране на ефективни въздухоплавателни операции и ефективно използване на капацитета на летищата. Като не се позволява връщането на цели серии от слотове, авиокомпаниите нямат стимул да връщат предсрочно слотове, което позволява оптимизирано преразпределяне на слотовете и планиране за летищата, авиокомпаниите и потребителите. Възможността за връщане на цели серии от слотове позволява на летищата да адаптират по-добре операциите си. Преди всичко тя предоставя слотове за преразпределяне и ad hoc използване, например за товарни полети, в зависимост от промените в търсенето. Предложеното добавяне на параграф 7 в член 10а от регламента, в който се предвижда триседмичен срок за връщане на слотове, не може да има подобен ефект (14). Вместо това съществува опасност по-ниският праг сам по себе си да доведе до значително фрагментирани разписания в ущърб на малкото останали клиенти. |
3.12 |
Въпреки че ЕИСК подкрепя общите цели на Комисията за насърчаване на свързаността, стимулиране на конкуренцията и улесняване на постепенното премахване на облекчението на слотовете, той смята, че трябва да се запази по-дългосрочна перспектива. Свързаността и конкуренцията (особено с превозвачи извън ЕС) се обслужват най-добре в средносрочен и дългосрочен план, като се гарантира, че иначе жизнеспособните предприятия ще оцелеят при настоящата криза, без да губят активи, от които се нуждаят след възстановяването на въздушното движение. Същевременно регулирането не трябва да бъде прекомерно защитно, за да се избегне рискът от самодоволство и да се запази конкуренцията. С оглед на несигурното развитие на търсенето през летния сезон и собственото предположение на Комисията за равнище на въздушното движение от 50 % в сравнение с 2019 г. (15), ЕИСК счита, че е твърде рано да се прилагат отново изискванията за използване на слотовете съгласно Регламента за слотовете, дори и на 40 %. В същото време продължаването на пълната временна отмяна няма да позволи преодоляване на предизвикателствата и постигане на целите, правилно определени от Комисията. ЕИСК счита, че отправената от WASB препоръка, която съчетава облекченията от пълната временна отмяна с контролиращия ефект на даден праг, представлява солидна основа, от която може да започне връщането към нормалното прилагане на изискванията за използване на слотовете. |
3.13 |
Делегираният акт, предложен в член 10а, параграф 4, следва да даде правомощия на Комисията не само за изменяне на процентните стойности, посочени в член 10, параграф 2а, но и за разширяване на възможността за връщане на цели серии от слотове в началото на съответния сезон. Въпреки че предложението на Комисията позволява пълна временна отмяна на правилата за използване на слотовете (т.е. 0 %), в него не се предвижда възможност за комбиниране на двата елемента. Само това ще представлява действително гъвкав механизъм за реагиране. |
3.14 |
Координацията на слотовете е глобален проблем. Поради това регламентът на ЕС за слотовете трябва да бъде съвместим с разпоредбите на трети държави, които често изискват реципрочност. При пълна временна отмяна това не представлява проблем, тъй като това е възможно най-широкото средство за облекчаване на условията за използване на слотовете. Препоръката на WASB вероятно също ще бъде призната в световен мащаб (16). |
3.15 |
ЕИСК счита, че в интерес на устойчивостта и интелигентното регулиране следва да се обмисли въвеждането на разпоредби, в които е предвидена възможността за облекчаване на разпоредбите относно използването на слотове съгласно Регламент (ЕИО) № 95/93, не само за свързани с COVID-19 случаи, но и за бъдещи събития, които оказват значително въздействие върху авиационния сектор. Настоящата ситуация не е първият случай, в който са необходими изменения на правилото за използване на слотовете в Регламент (ЕИО) № 95/93:
В такива договорености следва да е предвидена способност за бързо реагиране, без да е необходимо допълнително регулиране и с възможността за гъвкав отговор, който варира от пълна временна отмяна и коригирани прагове до комбинация от ранни връщания на слотове и прагове, както предлага WASB за летния сезон на 2021 г. |
3.16 |
ЕИСК потвърждава готовността си да допринесе за по-нататъшните обсъждания относно най-добрите начини за възстановяването на жизнеспособен и конкурентоспособен европейски сектор на въздухоплаването. Подобен подход следва да е всеобхватен и да включва дискусии с всички заинтересовани страни, по-специално със социалните партньори, които са сериозно засегнати от извънредното положение във връзка с COVID-19. Такъв цялостен подход следва да включва преразглеждането на всички разпоредби или мерки, които оказват неоправдана тежест върху сектора на въздухоплаването. |
Брюксел, 27 януари 2021 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
(1) COM/2020/818 final.
(2) WASB-Recommendation, Airport slot alleviation measures for Northern Summer 2021 (Препоръка на WASB, мерки за облекчаване на слотовете на летищата за лятото в северното полукълбо), https://www.iata.org/contentassets/4820c05b19f148e2855db91f2a579369/wasb-northern-summer-21-recommendation-for-slot-use-relief.pdf
(3) Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета от 18 януари 1993 г. относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността (ОВ L 14, 22.1.1993 г., стр. 1).
(4) Регламент (EО) № 793/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета за общите правила за разпределяне на слотовете в летищата на Общността (ОВ L 138, 30.4.2004 г., стр. 50).
(5) Регламент (ЕС) 2020/459 на Европейския парламент и на Съвета от 30 март 2020 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността (ОВ L 99, 31.3.2020 г., стр. 1).
(6) Делегиран регламент (ЕС) 2020/1477 на Комисията от 14 октомври 2020 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета по отношение на временното удължаване на срока на действие на извънредните мерки за отстраняване на последиците, причинени от пандемията от COVID-19 (ОВ L 338, 15.10.2020 г., стр. 4).
(7) WASB-Recommendation, Airport slot alleviation measures for Northern Summer 2021 (Препоръка на WASB, мерки за облекчаване на слотовете на летищата за лятото в северното полукълбо), https://www.iata.org/contentassets/4820c05b19f148e2855db91f2a579369/wasb-northern-summer-21-recommendation-for-slot-use-relief.pdf
(8) Членът на A4E Ryanair не споделя тази позиция и ще изрази мнението си отделно.
(9) Пак там.
(10) Въпроси и отговори: ваксинация срещу COVID-19 в ЕС, 21 декември 2020 г., https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/qanda_20_2467
(11) Доклад на кръглата маса за въздухоплаването относно възстановяването на европейската авиация, ноември 2019 г., https://www.aci-europe.org/downloads/resources/Aviation%20Round%20Table%20DECLARATION%20FINAL%2016.11.2020.pdf
(12) Евроконтрол, Think Paper #8: Последиците от COVID-19 за европейското въздухоплаване през 2020 г. и перспективи за 2021 г., 1 януари 2021 г. https://www.eurocontrol.int/publication/what-covid19-did-european-aviation-2020-outlook-2021
(13) SWD/2020/341 final.
(14) Освен това тази конкретна разпоредба е неефективна, тъй като неспазването ѝ няма никакви последици. Разпределянето на слотове през следващия сезон зависи от това дали авиокомпаниите са достигнали прага, независимо дали връщат слотове в рамките на триседмичния период или не.
(15) Вж. бележка под линия 7, съображение 11.
(16) Към момента на изготвяне на настоящия доклад Нова Зеландия, Малайзия и Канада (Ванкувър) вече приеха предложението на WASB за лятото на 2021 г. Бразилия удължи срока на действие на съществуващата временна отмяна на правилата за слотовете от зимата на 2020/2021 г. Федералната авиационна администрация (FAA) в САЩ започна консултация относно (само) тези два варианта: удължаване на срока на действие на съществуващото (пълно) освобождаване и на предложението на WASB.
(17) ОВ L 142, 31.5.2002 г., стр. 3.
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/42 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Нов подход към морската стратегия за района на Атлантическия океан — План за действие 2.0 за района на Атлантическия океан. Актуализиран план за действие за устойчива, гъвкава и конкурентоспособна синя икономика в района на Атлантическия океан на Европейския съюзa“
[COM(2020) 329]
(2021/C 123/08)
Докладчик: |
Carlos Manuel TRINDADE |
Консултация |
Комисия, 23.9.2020 г. |
Правно основание |
Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Компетентна секция |
„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ |
Приемане от секцията |
11.1.2021 г. |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
257/0/7 |
1. Заключения и препоръки
1.1 |
ЕИСК подкрепя становището на Комисията за това, че атлантическото морско пространство под юрисдикцията на държавите — членки на ЕС, е основен фактор за икономическото и социалното развитие на тези държави, а също и на ЕС като цяло. Според последните налични данни, представени в съобщението на Комисията, през 2017 г. синята икономика в Атлантическия океан е генерирала 73,4 милиарда евро брутна добавена стойност и е създала 1,20 милиона работни места (1). |
1.2 |
ЕИСК подчертава също, че по отношение на екологичната устойчивост решаващата роля на океаните за декарбонизацията, производството на кислород, изхранването на хората, борбата с изменението на климата и окиселяването се признава от ЕС и ООН. |
1.3 |
В контекста на кризата, предизвикана от COVID-19, се признава нарастващото значение на синята икономика за стимулирането на възстановяването на Европа и за защитата и създаването на работни места. |
1.4 |
ЕИСК приветства създаването на този план за действие 2.0 за Атлантическия океан с оглед на приноса, който той ще даде за икономическото възстановяване, запазването и създаването на работни места, като същевременно подобрява опазването на крайбрежните и морските екосистеми и допринася за смекчаването на последиците от изменението на климата и за адаптирането към това изменение. |
1.5 |
Обвързването на този план за действие 2.0 с принципите на Европейския зелен пакт подчертава централната роля на синята икономика за постигането на целите за устойчивост. |
1.6 |
ЕИСК счита за много положителен и подхода на Европейската комисия към Атлантическия океан: ролята на пристанищата за устойчивото развитие на крайбрежния туризъм, аквакултурите, корабостроенето, океанската енергия от възобновяеми източници и иновациите; развитието на сини умения в резултат на ангажимент за качествена грамотност по отношение на океаните; ролята на енергията от морски възобновяеми източници като средство, позволяващо извършването на енергийния преход, и ангажимента за поддържане на океана в добро състояние и за устойчиви крайбрежни райони. |
1.7 |
Въпреки това ЕИСК предлага по-всеобхватна визия, създаваща условия за проекти, които дават възможност за естествено взаимодействие между районите, съответстващи на различните стълбове. |
1.8 |
ЕИСК препоръчва също така да се постави акцент върху морското пространствено планиране и управление, тъй като без правилно организирано морско пространство ще бъде трудно да се гарантира устойчивото развитие на синята икономика както от екологична гледна точка, така и от гледна точка на инвестирането в проекти. ЕИСК счита, че подходящото морско пространствено планиране (МПП) насърчава устойчивия растеж на морските икономики и използването на морските ресурси чрез по-добро управление на конфликтите между дейностите и по-голямо взаимодействие между различните морски дейности, в съответствие с резолюцията, приета от Европейския парламент на 15 януари 2020 г., за да се включи синьо измерение в Европейския зелен пакт. |
1.9 |
ЕИСК счита, че в плана за действие следва да се определят общите насоки за партньорства в трансатлантически контекст, тъй като Атлантическият басейн има няколко бряга и океанът няма граници, въпреки че се разбира, че развитието на синята икономика има за цел да насърчава проекти в морското пространство под суверенитета на крайбрежните държави от ЕС. |
1.10 |
ЕИСК отбелязва като негативен факт липсата на цели и мерки, свързани с рибарството и туризма, и препоръчва на Комисията да придаде по-голяма тежест на тези дейности. |
1.11 |
ЕИСК изразява съжаление и във връзка с факта, че Комисията не е определила конкретни мерки и цели за архипелазите, тъй като това са най-отдалечените региони, в които тежестта на морската икономика е дори още по-голяма, отколкото в останалата част на Атлантическия регион, поради което на Комисията се препоръчва да включи такива мерки и цели в плана. |
1.12 |
По отношение на партньорствата между държавите членки и в международен план ЕИСК счита, че целите и правилата следва да бъдат ясно определени. ЕИСК счита, че в допълнение към правилата, регулиращи отношенията между държавите членки, следва да се постави специален акцент върху рамката за партньорства с трети европейски държави, Обединеното кралство, Норвегия и Исландия. Счита, че особено в случая с Обединеното кралство следва да се обърне особено внимание на мерките, които предотвратяват загубата на информация или подкопават сътрудничеството. |
1.13 |
ЕИСК счита, че по отношение на финансирането в стратегически документ като Морската стратегия за Атлантическия океан (EMRA), освен изброяването на източниците на финансиране, следва да се определят и общите насоки за одобряване на проектите. |
1.14 |
ЕИСК предлага иновациите, научноизследователската дейност, екологичната устойчивост, приносът към социалното развитие и локализацията в едно добре организирано морско пространство да бъдат сред критериите за вземане на решения за финансиране, в съответствие с една матрица, съдържаща ясни показатели. |
1.15 |
ЕИСК настоятелно препоръчва да се създаде специален бюджетен ред за финансиране на проекти, разработени в рамките на план за действие 2.0, какъвто съществува и за други сектори на дейност, получаващи европейско публично финансиране. В противен случай съществува риск те да бъдат пренебрегнати при кандидатстването за схеми за финансиране в случаите, когато не заемат централно място в програмите. |
1.16 |
ЕИСК счита, че приемането на съдържащите се в настоящото становище препоръки относно оценката и финансирането на проекти и тяхното проследяване и мониторинг ще допринесе за повишаване на качеството и мащаба на социалните, икономическите и екологичните резултати, които трябва да бъдат постигнати чрез изпълнението на Плана за действие за района на Атлантическия океан 2.0. |
1.17 |
В заключение ЕИСК счита, че препоръките, отправени в предходни становища на ЕИСК, увеличават шансовете за успех при изпълнението на плана, по-специално по отношение на създаването на Атлантическия макрорегион и възстановяването на Атлантическия форум. |
2. Предистория и контекст
2.1 |
Морската стратегия за района на Атлантическия океан (EMRA) (2) беше приета през 2011 г. с цел подпомагане на устойчивото развитие на синята икономика в държавите — членки на ЕС, имащи излаз на Атлантическия океан, и с оглед на нейното изпълнение през 2013 г. Европейската комисия представи план за действие за района на Атлантическия океан (3). |
2.2 |
ЕИСК анализира всеки един от тези инструменти и изготви две становища със съответни заключения и препоръки (4) (някои от които са от стратегическо значение за икономическото, социалното и екологичното развитие на Европа, като например евентуалното създаване на Атлантическия макрорегион, по примера на региона на Балтийско море и региона на река Дунав), които продължават да бъдат актуални и значими. |
2.3 |
Оттогава насам са изготвени редица секторни стратегии, които са повлияли на способността за постигане на целите на EMRA, като са подобрили изпълнението на плана за действие на EMRA, в частност: Европейския зелен пакт (5), приет от Европейската комисия през декември 2019 г.; новата стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. (6); стратегията „От фермата до трапезата“ (7). |
2.4 |
С оглед на тези развития и в отговор на безпрецедентната социално-икономическа криза, предизвикана от пандемията от COVID-19, Европейската комисия счита, че е необходимо да се актуализират приоритетите на регионалното сътрудничество и да се даде нов тласък на устойчивата морска икономика, способна да създава работни места. |
2.5 |
С оглед на същата цел Европейската комисия прие мерки за възстановяване на социалните и икономическите щети и за стимулиране на възстановяването на Европа и за защита и създаване на работни места, и представи нов инструмент за възстановяване, наречен Next Generation EU (8). |
2.6 |
ЕИСК подчертава, че усилията на ЕС са съсредоточени върху концепцията за устойчивост, като целта е до 2050 г. Европа да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент. |
2.7 |
В новите секторни стратегии се подчертава централната роля на синята икономика като основен фактор за устойчивото развитие на ЕС и планетата и за смекчаване на последиците от изменението на климата. |
2.8 |
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Нов подход към морската стратегия за района на Атлантическия океан — план за действие 2.0 за района на Атлантическия океан Актуализиран план за действие за устойчива, гъвкава и конкурентоспособна синя икономика в района на Атлантическия океан на Европейския съюз“ (9) (10). |
2.9 |
Комисията информира, че този преразгледан план за действие се основава на междинния преглед (11) на предишния и на консултации със заинтересованите страни и държавите членки в Атлантическия регион. В рамките на това оценяване беше установено, че предишният план е създал над 200 морски проекта и около шест милиона евро инвестиции, главно от бюджета на ЕС. |
2.10 |
ЕИСК отбелязва с интерес, че едно от заключенията на тази оценка беше „[…] необходимостта от подобряване на тематичната ориентация на плана и управленската структура и от въвеждане на рамка за мониторинг“ (12), както беше препоръчано в горепосочените становища на ЕИСК. |
3. Нов подход към морската стратегия за Атлантическия океан — план за действие 2.0 за района на Атлантическия океан
3.1 |
Европейската комисия определя като основна цел на Плана за действие 2.0 за района на Атлантическия океан увеличаването и реализирането на потенциала на синята икономика в района на Атлантическия океан, която е с повишен потенциал за създаване на работни места в крайбрежните общности, и същевременното опазване на морските екосистеми, като по този начин се допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата, в съответствие с глобалните ангажименти за устойчиво развитие и политическите приоритети за периода 2019—2024 г., включително Европейския зелен пакт. |
3.2 |
Планът за действие 2.0 е организиран в четири тематични стълба с амбицията да се постигнат седем цели чрез конкретни действия, мобилизиращи всички заинтересовани страни, които имат интереси в района на Атлантическия океан. |
3.3 |
Стълб I се основава на популяризирането на атлантическите пристанища като портали и центрове на синята икономика. |
3.3.1. |
В този стълб се приема, че пристанищата и техните оператори играят важна роля за устойчивото развитие на основните дейности на синята икономика: крайбрежният туризъм, аквакултурите, корабостроенето и нововъзникващите дейности, като например океанската енергия от възобновяеми източници, могат да действат като катализатори за иновации в тези и други сини дейности. |
3.3.2. |
Приема се, че пристанищата, които взаимодействат помежду си, ще могат да мобилизират финансиране за интелигентна инфраструктура и да допринасят за декарбонизацията на морските източници. |
3.3.3. |
В плана се посочва, че чрез набелязаните конкретни действия следва да бъдат постигнати две конкретни цели: „пристанища като портали за търговия в Атлантическия океан“ и „пристанища като катализатори за бизнеса“. |
3.4. |
Стълб II се съсредоточава върху създаването на подходящ набор от сини умения, подготвени с оглед на бъдещето, и океанска грамотност като начин за привличане на млади таланти в синята икономика и за повишаване на конкурентоспособността. |
3.4.1. |
В основата на този стълб е необходимостта от създаване на по-образовани и по-добре информирани поколения. |
3.4.2. |
За тази цел планът за действие 2.0 определя като конкретни цели за този стълб „качеството на образованието, обучението и ученето през целия живот, а също и „грамотността по отношение на океаните“. |
3.5. |
Стълб III поставя акцент върху енергията от морски възобновяеми източници като основни елементи на прехода към неутрална по отношение на климата икономика. |
3.5.1. |
В съобщението се посочва, че Атлантическият регион на ЕС е начело на разработването и изпитването на нови възобновяеми морски енергийни източници и че „за да се постигне следващата стъпка в развитието, а именно търговска зрялост на успешните прототипи, е особено важно да се запази технологичното лидерство, да се задържат талантливите кадри и да се осигури евтина чиста енергия, като се отчитат потенциалните въздействия върху морската среда и начините за смекчаването им“. |
3.5.2. |
В плана за действие 2.0 се посочва, че конкретна цел следва да бъде постигната чрез определени конкретни действия: „насърчаване на въглеродната неутралност чрез използване на енергия от морски възобновяеми източници“. |
3.6. |
Стълб IV съдържа ангажимент за океани в добро състояние и устойчиви крайбрежни райони. |
3.6.1. |
Крайбрежието на района на Атлантическия океан на ЕС е уязвимо поради големия брой човешки дейности, осъществявани в този район. |
3.6.2. |
Това се утежнява от отрицателните последици от тежките бури, наводнения, ерозия и постоянно покачване на морското равнище с бързи темпове, които влошават в резултат на изменението на климата, а това води до увеличаване на екстремните метеорологични явления. |
3.6.3. |
Шумовото и морското замърсяване, включително пластмасите, достигат много високи равнища, което подкопава природния капитал и икономическите дейности. |
3.6.4. |
В Плана за действие се определят като необходими мерките за управление на риска в областта на климата и за адаптиране към това изменение, както и подкрепа за кръговата икономика, нулевото замърсяване, енергийната ефективност и опазването на биологичното разнообразие, като ръководни принципи за развитие и заетост. |
3.6.5. |
За да се следва този подход, планът за действие 2.0 определя като конкретни цели на този стълб създаването на „по-устойчиви крайбрежни райони“ и „борбата срещу морското замърсяване“. |
3.7. |
По отношение на управлението на плана за действие, са установени мерки за управление, изпълнение и докладване, както и мобилизиране на средства и финансиране. |
3.7.1. |
Що се отнася до координацията, съществуват две равнища: координиране на политиките, което е отговорност на определените министри, отговарящи за морското дело в държавите членки от Атлантическия регион и регионалната координация, осъществявана от Комисията по стратегията за Атлантическия океан, в която ще могат да участват представители на крайбрежните или други региони. |
3.7.2. |
По отношение на прилагането и отчитането, са установени правила за изясняване на процедурите. |
3.7.2.1. |
Установен е набор от предпоставки за изпълнението на плана за действие и за механизма за мониторинг и предоставяне на информация на заинтересованите страни както от публичния, така и от частния сектор, и се подчертава споделената отговорност на ЕС и участващите държави членки. |
3.7.2.2. |
Механизмът за мониторинг и оценка има за цел да наблюдава и оценява степента, в която са постигнати целите на плана за действие, в резултат на което ще бъдат направени бъдещи изменения на плана за действие. |
3.7.3. |
По отношение на мобилизирането на средства и финансирането бяха представени редица съображения, които следва да бъдат изтъкнати. |
3.7.3.1. |
Подчертава се, че бюджетът на ЕС не предвижда отпускането на каквато и да е сума за Плана за действие за района на Атлантическия океан, той зависи главно от средствата и финансовите инструменти, които могат да бъдат мобилизирани на национално равнище и на равнище ЕС. |
3.7.3.2. |
Изброени са фондовете, програмите и механизмите, които могат да се използват от държавите — членки на ЕС, и крайбрежните региони. |
4. Общи бележки
4.1. |
ЕИСК счита, че е целесъобразно Европейската комисия да представи актуализиран план за действие за района на Атлантическия океан, който да включва различните наскоро приети европейски секторни стратегии. |
4.2. |
ЕИСК приветства факта, че Комисията е включила в този преразгледан план коментарите и препоръките, направени от ЕИСК в неговите становища относно EMRA и предишния план за действие, по-специално по отношение на тематичната ориентация, структурата на управление и рамката за мониторинг. |
4.3. |
ЕИСК приветства по-структурирания подход, възприет в плана за действие 2.0, който в резултат от междинната оценка на консултациите отдолу нагоре следва тематичен подход при определяне на действията, които трябва да бъдат реализирани. |
4.4. |
ЕИСК подчертава придържането на тематичните области към европейските цели за устойчивост по отношение на развитието на дейности в областта на синята икономика, създаването на квалифицирани работни места и грамотността по отношение на океаните, насърчаването на декарбонизацията и прехода към чиста енергия, както и възстановяването и опазването на природния капитал и крайбрежните екосистеми. |
4.5. |
ЕИСК препоръчва по отношение на изграждането на сини умения да се въведат мерки за по-добро използване на професионалния опит при определянето на учебните програми на морските професии. |
4.6. |
Въпреки това ЕИСК отбелязва като отрицателна липсата на цели и мерки, свързани с рибарството и туризма, тъй като това са двете дейности на синята икономика с най-голям принос към БДС и създаването на работни места, както и по отношение на тяхното въздействие върху морската екосистема в районите, пряко обхванати от Атлантическия регион; препоръчва на Комисията да отдаде по-голямо значение на тези дейности в плана, за да запълни този пропуск. |
4.7. |
ЕИСК счита също така за отрицателно, че Комисията не е определила конкретни мерки и цели за архипелазите, тъй като това са най-отдалечените региони, в които тежестта на морската икономика е дори още по-голяма, отколкото в останалата част на Атлантическия регион, поради което на Комисията се препоръчва да въведе такива цели и мерки в плана. |
4.8. |
ЕИСК подчертава повишаването на качеството и прозрачността в резултат на въвеждането на рамка за мониторинг, която ще даде възможност за адаптиране на бъдещите промени в плана в зависимост от действителното му изпълнение и степента, в която се постигат целите. |
4.9. |
ЕИСК изразява съжаление, че Комисията не е взела предвид препоръките от предходни становища на ЕИСК за развитие на атлантически макрорегион по примера на съществуващите макрорегиони на река Дунав и Балтийско море, както и за поддържане на Атлантическия форум. |
5. Конкретни бележки
5.1. |
ЕИСК счита, че е необходимо да се анализира съгласуваността между плана за действие 2.0 г. и Европейската морска стратегия: Интегрираната морска политика (ИМП) на ЕС (13). |
5.2. |
ИМП е политическа рамка за насърчаване на устойчивото развитие на всички морски дейности и крайбрежни региони чрез подобряване на координацията на политиките в областта на океаните, моретата, островите, крайбрежните и най-отдалечените региони и морските сектори и чрез разработване на междусекторни инструменти. |
5.3. |
Основните цели и съответните области на действие на ИМП са: засилване на устойчивото използване на моретата и океаните, създаване на база от знания и иновации за морската политика; подобряване на качеството на живот в крайбрежните райони; насърчаване на водещата роля на ЕС в областта на международното морско дело чрез засилено сътрудничество в областта на международното управление на океаните, а на европейско равнище — чрез европейската политика за съседство; повишаване на видимостта на морската Европа. |
5.4. |
ИМП обхваща следните съгласувани области на политика: синият растеж (14), знанията и данните относно морската среда (15), морското пространствено планиране и интегрираното морско наблюдение. |
5.5. |
ЕИСК препоръчва информацията, данните и знанията, получени в този контекст, да бъдат свободно достъпни и безплатни за организациите, науката, образованието и за проектите, свързани с морето, макар и с критерии за поверителност или под условие, в случай на необходимост. Във връзка с това ЕИСК препоръчва по-добра координация между различните органи за наблюдение в Атлантическия регион с оглед на създаването на ефикасни, достъпни и оперативно съвместими бази данни. |
5.6. |
ЕИСК счита, че един стратегически документ като EMRA трябва да бъде ясен и кратък по отношение на целите и начина, който предлага за тяхното постигане. За тази цел ЕИСК препоръчва в документа да бъдат разгледани по-задълбочено въпросите, които изглеждат от решаващо значение за такъв стратегически документ. |
5.7. |
ЕИСК счита, че в плана за действие 2.0 се поставя силен акцент върху синята икономика и знанието и се подчертава тяхното значение, което е положително. Препоръчва се обаче да се отдаде дължимото внимание на значението на морското пространствено планиране и управление и на международните партньорства. |
5.8. |
Що се отнася до морското пространствено планиране и управление, увеличаването на човешкото въздействие върху океаните, заедно с бързото нарастване на търсенето и конкуренцията за морско пространство за различни цели, като например риболовни дейности, инсталации за възобновяема енергия в морето и опазване на екосистемите, подчертаха спешната необходимост от интегрирано управление на океаните и създаването на рамка за морско пространствено планиране (МПП) (16). |
5.8.1. |
ЕИСК счита, че една стабилна МПП насърчава устойчивия растеж на морските икономики и използването на морските ресурси чрез по-добро управление на конфликти и по-голямо взаимодействие между различните морски дейности, в съответствие с резолюцията, приета от Европейския парламент на 15 януари 2020 г., за да се включи синьо измерение в Европейския зелен пакт. |
5.8.2. |
Създаването на обща европейска рамка за МПП има няколко предимства: способства за намаляването на конфликтите между секторите и създава полезни взаимодействия между различните дейности; насърчава инвестициите чрез създаване на предвидимост, прозрачност и ясни правила; засилва трансграничното сътрудничество между държавите членки за разработване на мрежи и платформи за производство на енергия, морски пътища, тръбопроводи, подводни кабели и други дейности, но също така и за разработване на единни мрежи от защитени зони; опазва околната среда посредством определяне на ранен етап на въздействието от многофункционалното използване на пространството и възможностите, които то предлага, |
5.8.3. |
Насърчаването на определянето на морските пространствени планове, подобряването на МПП чрез спазване на крайния срок за тяхното създаване през 2021 г., както и тяхното координиране между различните държави членки, допринася за всички цели за екологична, социална и икономическа устойчивост на EMRA и IMP. |
5.8.4. |
За тази цел ЕИСК счита, че в Плана за действие на EMRA 2.0 следва да се включва този въпрос, без който е трудно да се гарантира устойчивото развитие на синята икономика както от екологична, така и от социална гледна точка или от гледна точка на инвестирането в проекти. |
5.8.5. |
ЕИСК препоръчва в Плана за действие 2.0 да се постави по-силен акцент върху значението на морското пространствено планиране за развитието на синята икономика, по-специално по отношение на стълбове I, II и IV. |
5.8.6. |
ЕИСК препоръчва също планираните мониторинг и оценка да се извършват в контекста на МПП, в съответствие със съответните показатели, като предварителното условие за достъп до финансиране е проектите да се осъществяват в правилно организирано морско пространство. |
5.9. |
По отношение на партньорствата между държавите членки и със страните извън ЕС, ЕИСК счита, че целите и правилата следва да бъдат ясно определени. |
5.9.1. |
Атлантическият басейн има няколко бряга, а океанът няма граници. Поради това ЕИСК счита, че социалните, екологичните и икономическите партньорства, както и иновациите и научните изследвания, следва да се разглеждат в рамките на четирите стълба на Плана за действие 2.0. |
5.9.2. |
ЕИСК счита, че в допълнение към правилата, регулиращи отношенията между държавите членки, следва да се постави специален акцент върху рамката за партньорства с трети европейски държави, Обединеното кралство, Норвегия и Исландия. Счита, че особено в случая с Обединеното кралство следва да се обърне особено внимание на мерките, които предотвратяват загубата на информация или подкопават сътрудничеството. |
5.9.3. |
Въпреки че ясно, че развитието на синята икономика има за цел да насърчава проекти в морското пространство под суверенитета на крайбрежните държави на ЕС, ЕИСК препоръчва планът за действие на EMRA да включва определянето на общи насоки за трансатлантическите партньорства, както и установяване на партньорства с крайбрежните държави по атлантическите брегове на Америка, а също и с африканските държави (17). |
5.10. |
Освен това, що се отнася до мобилизирането на средства и финансирането, ЕИСК препоръчва в плана за действие 2.0 ясно и недвусмислено да се посочат източниците на финансиране, правилата за разпределяне на финансирането и начините за мониторинг и оценка на изпълнението на проектите. |
5.10.1. |
ЕИСК приветства факта, че както се посочва в съобщението на Европейската комисия, успешното изпълнение на действията, набелязани в плана за действие, ще изисква съчетаване на публични инвестиции от националните бюджети и бюджета на ЕС с частни средства. |
5.10.2. |
За тази цел се предоставя списък на фондовете и програмите, които държавите членки и техните крайбрежни региони могат да използват. ЕИСК препоръчва този списък да бъде изчерпателен, като включва и други механизми за финансиране, като например механизма за отпускане на безвъзмездни средства по линия на ЕИП (18), който е особено полезен в бъдещите партньорства с трети държави в Европа. |
5.10.3. |
ЕИСК счита, че в стратегически документ като EMRA, в допълнение към изброяването само на източниците на финансиране, следва да се посочат и общите насоки за вземане на решения за одобряване на проекти. |
5.10.4. |
ЕИСК препоръчва да се създаде матрица за мониторинг и оценка с ясно определени показатели, включително иновации, научни изследвания, екологична устойчивост, принос за социалното развитие и интегриране в организирано морско пространство, което ще бъде отправна точка за решенията за финансиране. |
5.10.5. |
ЕИСК настоятелно препоръчва да се създаде специален бюджетен ред за финансиране, както е направено за други европейски басейни и други сектори на дейност, които се ползват от европейско публично финансиране. Изпълнението на Плана за действие за района на Атлантическия океан не е основната цел на нито един от изброените фондове и програми, което намалява неговия капацитет за постигане на резултати. |
Брюксел, 27 януари 2021 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
(1) Закъснението, с което се получават на статистическите данни, затруднява изготвянето на европейски политики, адаптирани към действителността в държавите членки, и възпрепятства техния мониторинг. ЕИСК счита, че в тази област следва да се поеме сериозен ангажимент.
(2) COM(2011) 782 final, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:52011DC0782.
(3) COM(2013) 279 final, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1395674057421&uri=CELEX:52013DC0279.
(4) Становище на ЕИСК относно „Стратегия на ЕС за Атлантическия регион“, ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 24 и становище на ЕИСК относно „План за действие за морска стратегия за района на Атлантическия океан“ (ОВ C 341, 21.11.2013 г., стр. 77).
(5) COM(2019) 640 final.
(6) COM(2020) 380 final.
(7) COM(2020) 381 final.
(8) COM(2020) 456 final.
(9) COM(2020) 329 final.
(10) SWD(2020) 140 final.
(11) SWD(2018) 49 final, https://ec.europa.eu/maritimeaffairs/sites/maritimeaffairs/files/swd-2018-49_en.pdf
(12) Пак там.
(13) COM(2007) 575.
(14) COM(2012) 494; COM(2014) 254; COM(2008) 768; COM(2013) 229; COM(2014) 008; COM(2014) 086; стратегическа пътна карта „Building Energy efficiency for Europe“ („Изграждане на енергийна ефективност за Европа“).
(15) Пътна карта за стратегията за знания за морската среда до 2020 г. (SWD (2014) 0149).
(16) Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 135).
(17) Пример за добра практика е Групата на високо равнище за устойчива икономика на океаните, съставена от 14 държави, двe от които са европейски: Португалия и Норвегия.
(18) Субсидии от ЕИП и Норвегия в резултат на участието на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия във вътрешния пазар в областите, обхванати от Споразумението за ЕИП.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
БВП НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО В АТЛАНТИЧЕСКИТЕ РЕГИОНИ (NUTS 2)
Стандарти на покупателната способност (СПС), ЕС-28
РЕГИОН |
2009 г. |
2017 г. |
ПОРТУГАЛИЯ |
|
|
Север |
63,6 |
65 |
Алгарве |
84,6 |
83 |
Централен регион |
66,5 |
67 |
Лисабон |
112,4 |
100 |
Алентежу |
72,2 |
72 |
Азорски острови |
75,2 |
68 |
Автономен регион Мадейра |
104,9 |
73 |
ИСПАНИЯ |
|
|
Канарски острови |
87,3 |
75 |
Андалусия |
79,1 |
68 |
Галисия |
92,7 |
82 |
Астурия |
95,8 |
82 |
Кантабрия |
100,0 |
83 |
Страната на баските |
134,4 |
121 |
ФРАНЦИЯ |
|
|
Аквитания |
96,3 |
91 |
Поату-Шарант |
86,4 |
83 |
Пеи дьо ла Лоар |
96,4 |
94 |
Бретан |
90,5 |
88 |
Долна Нормандия |
84,1 |
81 |
Горна Нормандия |
93,0 |
88 |
ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО |
|
|
Корнуол и острови Сили |
71,9 |
68 |
Девън |
86,5 |
77 |
Хампшър и остров Уайт |
110,3 |
104 |
Дорсет и Съмърсет |
93,5 |
81 |
Източен Уелс |
99,3 |
94 |
Западен Уелс и Дъ Валис |
68,4 |
66 |
Глостършър, Уилтшър и Бристъл/Бат и прилежащи административни единици |
114,1 |
106 |
Мързисайд |
79,2 |
79 |
Ланкашър |
83,4 |
84 |
Чешър |
113,1 |
128 |
Къмбрия |
87,6 |
89 |
Югозападна Шотландия |
99,9 |
|
Хайландс и острови |
84,4 |
93 |
Северна Ирландия |
83,0 |
81 |
ИРЛАНДИЯ |
|
|
Пограничен, Централен и Западен |
88,6 |
|
Южен и Източен |
142,0 |
|
Източник: Евростат. БВП на глава от населението за 2009 г. и 2017 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ 2.0 — ЦЕЛИ И ДЕЙСТВИЯ
СТЪЛБ I АТЛАНТИЧЕСКИТЕ ПРИСТАНИЩА КАТО ПОРТАЛИ И ЦЕНТРОВЕ ЗА СИНЯТА ИКОНОМИКА
Стълбът включва две конкретни цели и набор от действия:
Цел 1: Пристанищата като портали за търговия в Атлантическия океан
Действия
— |
Развитие на морските магистрали, които са част от TEN-T в Атлантическия океан |
— |
Създаване на мрежа от „зелени“ пристанища до 2025 г. |
— |
Насърчаване на морските превози на къси разстояния в района на Атлантическия океан с цел по-добро интегриране на Ирландия |
— |
Създаване на стратегия за района на Атлантическия океан относно втечнения природен газ |
— |
Разработване на схеми за стимулиране в областта на екологията с цел модернизиране на пристанищната инфраструктура |
— |
Съвместно разработване на планове за приемане и обработване на отпадъци за атлантическите пристанища |
Цел 2: Пристанищата като катализатори за бизнеса
Действия
— |
Разработване на „сини“ ускорителни схеми за атлантическите пристанища с цел да се подпомогне разрастването на иновативните предприятия |
— |
Споделяне на най-добри практики, обмен на идеи и съвместно решаване на проблеми |
— |
Разширяване на събирането на данни извън традиционните (логистични) данни |
— |
Разширяване на комуникацията и наличността на данни за икономическия потенциал на пристанищата |
СТЪЛБ II: „СИНИ“ УМЕНИЯ НА БЪДЕЩЕТО И ОСВЕДОМЕНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОКЕАНИТЕ
Стълбът включва две конкретни цели и набор от действия:
Цел 3: Качествено образование, обучение и учене през целия живот
Действия
— |
Идентифициране на пропуските в областта на „сините“ умения в района на Атлантическия океан на ЕС |
— |
Хармонизиране на събирането на данни в областта на „сините“ кариери |
— |
Създаване на схема за бизнес анализ и насърчаване на центрове за връзка с цел подобряване на сътрудничеството между предприятията и организациите, предоставящи обучение |
— |
Идентифициране чрез партньорско обучение на най-добрите практики за осъществяване на контакт между работодателите и лицата, които търсят работа |
— |
Използване на съществуващите информационни платформи за обявяване на възможности за работа и проучване на техния потенциал за създаване на „сини“ работни места |
Цел 4: Осведоменост по отношение на океаните
Действия
— |
Стартиране на пилотна програма за осведоменост по отношение на Атлантическия океан |
— |
Създаване до 2025 г. на 25 „сини“ училища, които да дават знания за Атлантическия океан |
— |
Включване на компонент за осведоменост по отношение на океаните (разпространение на информация) в съответните проекти |
— |
Използване на Общоатлантическия младежки форум |
— |
Ангажиране на гражданите в свързани с океаните дейности в района на Атлантическия океан на ЕС |
— |
Ангажиране на гражданите в дейности, организирани по повод на Европейския ден на морето, Международния ден на океаните и в рамките на бъдещата платформа EU4Ocean |
СТЪЛБ III: ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ МОРСКИ ИЗТОЧНИЦИ
Стълбът включва конкретна цел и набор от действия:
Цел 5: Насърчаване на въглеродна неутралност чрез използване на енергия от морски възобновяеми източници
Действия
— |
Определяне на конкретни цели за използване на енергията от възобновяеми морски източници в атлантическите региони, като се отчита тяхното въздействие върху околната среда |
— |
Определяне на най-добрите места за морски централи за производство на енергия от възобновяеми източници (включително разположени в морето вятърни инсталации) и на прилежащите пристанища в целия Атлантически океан, като се отчитат потенциалните въздействия върху морската среда |
— |
Прилагане на стимули за внедряване на иновативни инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници |
— |
Обединяване на различни инициативи в областта на енергията от морски възобновяеми източници, които обхващат района на Атлантическия океан на ЕС, въз основа на философията и развитието на целите на Стратегическия план за енергийните технологии |
— |
Осигуряване на обществена осведоменост чрез подходящи средства за комуникация относно енергията от морски възобновяеми източници в Атлантическия океан |
— |
Засилване на сътрудничеството в европейската общност за океанска енергия |
— |
Разработване на специфична рамка за океанската енергия за островите на ЕС в Атлантическия океан |
СТЪЛБ IV: ОКЕАНИ В ДОБРО СЪСТОЯНИЕ И УСТОЙЧИВИ КРАЙБРЕЖНИ РАЙОНИ
Стълбът включва две конкретни цели и набор от действия:
Цел 6: По-голяма устойчивост на крайбрежните райони
Действия
— |
Демонстриране на цялостна система за сигнализиране и наблюдение на увеличаването на бурите и наводненията, предизвикани от изменението на климата |
— |
Развиване на полезни взаимодействия между съществуващите инфраструктури на ЕС за наблюдение и защита на крайбрежните райони, както и за сигнализиране и мониторинг, и увеличаване на разработването на местните системи за наблюдение на океаните |
— |
Разработване на тестови пространства и на пилотни зони за изпитване на методи за защита на бреговете и насърчаване на природосъобразни решения |
— |
Насърчаване на практики за устойчив крайбрежен и морски туризъм |
— |
Изготвяне на опис на националните и регионалните стратегии и мерки за адаптиране на крайбрежните райони към изменението на климата, свързано с оценките на риска и плановете за управление на рисковете; споделяне на най-добрите практики |
— |
Създаване на информационни кампании за атлантическите крайбрежни общности |
— |
Информиране на младите хора и крайбрежните общности относно развитието на крайбрежието и начините за адаптиране към повишаването на морското равнище |
— |
Споделяне на най-добри практики във връзка с прилагането на морското пространствено планиране спрямо адаптирането на крайбрежните райони, устойчивостта на тези райони и приложимите екологични оценки (оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) (1), стратегическа екологична оценка (2), подходяща оценка (3)). |
— |
Картографиране на крайбрежните влажни зони с цел опазване и мониторинг на ролята им на въглеродни поглътители |
Цел 7: Борба срещу замърсяването на моретата
Действия
— |
Разработване на пилотен проект за крайбрежни общности без отпадъци |
— |
Използване на наличните инструменти за идентифициране на основните източници на замърсяването на моретата, на потоците от отпадъци и на местата, където те се концентрират, както и на случайното или умишленото замърсяване |
— |
Насърчаване на бизнес дейности, основани на кръговата икономика, разработване на стимули и схеми за екологично сертифициране |
— |
Предприемане на съвместни действия, с които да се насърчи осъзнаването на проблема от страна на обществеността — например специални дни, в които жителите на крайбрежните райони организират акции за почистване на плажовете |
— |
Насърчаване на дейности за събиране на отпадъци в морето, при които всички рибари се насърчават да доставят на брега отпадъците, уловени при обичайната им риболовна дейност |
— |
Ангажиране по линия на OSPAR за осъществяване на колективни действия на регионално равнище за намаляване на отпадъците в моретата |
— |
Насърчаване на координирано и ефективно изпълнение на мерките срещу морските отпадъци и подводния шум, които се изискват от държавите членки в съответствие с Рамковата директива за морска стратегия |
— |
Подпомагане на действията по линия на Механизма за гражданска защита на Съюза, Споразумението от Бон и Лисабонското споразумение, насочени към ефективното предотвратяване на умишленото и случайното замърсяване, готовността за реакция в тези ситуации и качеството на реакциите. |
— |
Насърчаване на междусекторното сътрудничество за координирана реакция в морето и по бреговата линия |
(1) Директива № 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1), изменена с Директива № 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 124, 25.4.2014 г., стр. 1).
(2) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30).
(3) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7), изменена с Директива 97/62/ЕО на Съвета (ОВ L 305, 8.11.1997 г., стр. 42), Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1), Директива 2006/105/ЕО на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 368), Директива 2013/17/ЕС на Съвета (ОВ L 158, 10.6.2013 г., стр. 193).
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/59 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“
(COM(2020) 562 final)
(2021/C 123/09)
Докладчик: |
Arnold PUECH D’ALISSAC (FR — I гр.) |
Съдокладчик: |
Jan DIRX (NL — III гр.) |
Сезиране |
Европейска комисия, 11.11.2020 г. |
Правно основание |
член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Компетентна секция |
„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ |
Приемане от секцията |
11.1.2021 г. |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
216/6/3 |
1. Заключения и препоръки
1.1 |
ЕИСК горещо приветства съобщението на Комисията „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“. Решението на Комисията да увеличи целта за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. на 55 % до голяма степен съответства на предишното становище на Комитета относно Европейския законодателен акт за климата. |
1.2 |
Да се работи с нулеви нетни стойности спрямо междинните цели е възможно само при условие че е гарантирана неприкосновеността на системата, включително точното изчисляване на емисиите и поглъщането на въглеродните емисии. |
1.3 |
ЕИСК счита, че е много важно гражданите и социалните партньори да знаят как могат да бъдат постигнати целите за емисиите и какво означава това за тяхната работа и живот. За да ги подкрепят е от съществено значение да бъдат предприети всички мерки. Поради това следва да се вземат мерки, чрез които да се гарантира, че рисковете и възможностите се поделят поравно, за да се осигурят сигурност и стабилност. |
1.4 |
Комитетът изразява съгласие с Комисията, че разходите за възстановяване след COVID-19 трябва да се съчетаят с амбициозни действия в областта на климата, за да се избегне пропиляването на средства и блокирането на активи, което на по-късен етап би предизвикало нужда от допълнителни ресурси. Трябва да се гарантира, че тези инвестиции действително се използват в духа на устойчива политика в областта на климата, в която гражданите са поставени на централно място. |
1.5 |
Комисията планира да представи необходимите подробни законодателни предложения до юни 2021 г. ЕИСК приканва съзаконодателите да не превишават този срок и да приключат законодателния процес до декември 2021 г., тъй като в противен случай периодът за постигане на целта за 2030 г. ще бъде твърде кратък. |
1.6 |
ЕИСК препоръчва Комисията да даде приоритет на актуализирането на европейско законодателство относно прехода към възобновяеми горива. |
1.7 |
ЕИСК предлага новите цели в областта на климата по отношение на селското стопанство във фонда за възстановяване Next Generation EU да бъдат отразени в делегирания акт на Регламента относно таксономията, за да се гарантира съобразен с мащаба преход. Както се предлага сега, делегираният акт предоставя преходни инструменти само за нишово производство. Само цялостен преход към щадящо климата селско стопанство ще осигури устойчив хранително-вкусов сектор в бъдеще. Във веригата за доставка на храни трябва да се увеличат устойчивите инвестиции и подкрепа с цел стимулиране на прехода. |
1.8 |
ЕИСК призовава за специална програма на ЕС за биоикономика, чрез която да се улесняват инвестициите и да се създават вериги за доставки въз основа на общностите и стопанствата. |
1.9 |
ЕИСК подчертава заключението в оценката на въздействието, че намаляването на емисиите на парникови газове с 55 % до 2030 г. не само ще осигури стабилен напредък на ЕС към постигането на неутралност по отношение на климата, но също така ще превърне стопанския и промишления сектор на ЕС в пример в световен мащаб. По този начин ЕС трябва да гарантира, че търговската му политика и сключените от него търговски споразумения съответстват на неговите амбиции в областта на климата. Освен това препоръчваме на Комисията да обърне специално внимание на възможните последици за гражданите на трети държави с ниски доходи. |
1.10 |
ЕИСК категорично подкрепя изявлението на Комисията, че гражданите са „важен партньор в борбата с изменението на климата“, тъй като според нас активното участие на „всички групи на обществото“ е необходимо условие за успеха на политиката в областта на климата в рамките на ЕС. По тази причина повтаряме и нашето предложение за създаване на Платформа на заинтересованите страни за Европейския пакт за климата. |
1.11 |
ЕИСК призовава и държавите членки да работят за въвеждането на общи критерии и общи показатели на европейско равнище като първа стъпка към по-добро измерване на енергийната бедност, в съответствие с препоръката на Комисията от 14 октомври 2020 г. относно енергийната бедност [C (2020) 9600 final]. |
1.12 |
ЕИСК приветства Комисията, която съвсем правилно настоява, че е необходимо преходът на нашата икономика да бъде придружен от инвестиции в преквалификация и допълнително обучение и в постоянно образование на множество професионални групи. Освен това трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира, че новите възможности за заетост ще предизвикат растеж на работни места с достойни заплати и добри условия на труд. |
2. Общи бележки
2.1 |
ЕИСК горещо приветства съобщението на Комисията „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“„Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“. Решението на Комисията да увеличи целта за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. на 55 % до голяма степен съответства на предишното становище на Комитета относно Европейския законодателен акт за климата (1). |
2.2 |
За разлика от това, което Комисията сега предлага за първи път по отношение на целта за намаляване до 2030 г., целта за намаляване с 55 %, посочена в становището на ЕИСК, не беше за нетна целева стойност, докато Комисията предлага именно такава. Това означава, че с поставената си цел Комисията изостава от нашите препоръки. |
2.3 |
ЕИСК е на мнение, че след като в Европейския законодателен акт за климата Комисията прилага цел за нетни нулеви емисии за 2050 г., в крайна сметка поглътителите на въглерод следва да бъдат изцяло взети под внимание. За да се работи в тази посока, логиката налага да се работи с нетни нулеви емисии спрямо междинните цели. Това обаче е възможно само при условие, че е гарантирана неприкосновеността на системата, включително точното изчисляване на емисиите и поглъщането на въглерода. |
2.4 |
Комитетът подкрепя заключението на Комисията, че е необходимо да се увеличи амбицията на ЕС по отношение на намалението на емисиите на парникови газове на 55 % до 2030 г. Чрез намаляването на емисиите на парникови газове се подобряват условията на живот и здравето, създава се заетост и се понижават разходите за енергия, при условие че могат да се направят необходимите частни и публични инвестиции в правилната устойчива посока. Като проявява по-голяма амбиция в областта на климата, ЕС демонстрира и глобалната си отговорност. Според нас обаче е важно и необходимо да се изясни в краткосрочен план как новата цел може да се постигне за този относително кратък период до 2030 г. |
2.5 |
Също така признаваме, че по никакъв начин не е напълно ясно какво ще бъде социалното и икономическото въздействие на индивидуално равнище върху европейските граждани и предприятията при постигането на съществуващата и на новата цел за 2030 г. ЕИСК счита, че е много важно гражданите и социалните партньори да знаят как тези цели могат да бъдат постигнати и какво означава това за тяхната работа и живот. За да ги подкрепят е от съществено значение да бъдат предприети всички мерки, тъй като те ще засегнат по различен начин европейските граждани в отделните държави членки и региони. Поради това следва да се вземат мерки, чрез които да се гарантира, че рисковете и възможностите във връзка с този процес се поделят поравно, за да се осигурят сигурност и стабилност. |
2.6 |
Препоръчваме на Комисията да обърне специално внимание на възможните последици за гражданите на трети държави с ниски доходи. ЕС следва да се стреми да смекчи всички отрицателни последици. Съюзът следва да подкрепи развитието на тези държави към неутралност по отношение на климата, като се има предвид, че според Парижкото споразумение развиващите се държави имат право да увеличават разумно емисиите на парникови газове. |
2.7 |
Комитетът изразява съгласие с Комисията, че пандемията, пред която сега сме изправени, не е аргумент за спиране на борбата с изменението на климата. Точно обратното, както заявява самата Комисия „[е]вропейският икономически отговор на COVID-19, който бе единствен по рода си, разкрива несравнима възможност преходът към неутрална по отношение на климата икономика да се ускори“. За да може да разработи политиката възможно най-ефективно в тази ситуация, Комитетът препоръчва на Комисията да проучи задълбочено как функционират механизмът за резерва за стабилност на пазара (СТЕ на ЕС) и подходът за разпределяне на усилията по отношение на настоящия спад на емисиите на парникови газове, с цел известно намаляване на неизползваните законови възможности във връзка с емисиите. |
2.8 |
Настоящата енергична работа по увеличената цел за намаляване на емисиите за 2030 г. ще улесни бъдещите поколения действително да постигнат поставената цел за неутралност по отношение на климата за 2050 г. Това е така, защото колкото по-малко действия предприеме ЕС през следващите десет години, толкова по-трудно ще бъде да се постигне спад на емисиите след 2030 г. Поради това Комитетът очаква предложенията за постигане на целта от 55 % до 2030 г., които Комисията ще представи най-късно до юни 2021 г. Препоръчваме подход с разнообразна смесица от инструменти, включително финансови инструменти в допълнение към законодателството, като например Регламентът относно бенчмарковете и Регламентът относно таксономията. Важно е да се оцени внимателно ефектът от тези нови подходи. |
2.9 |
Комитетът изразява съгласие с Комисията, че „[р]азходите за възстановяване трябва да се съчетаят с амбициозни действия в областта на климата, за да се избегне пропиляването на средства и блокирането на активи, което на по-късен етап би предизвикало нужда от допълнителни ресурси“. Трябва да се гарантира, че тези инвестиции действително се използват в духа на устойчива политика в областта на климата, в която гражданите са поставени на централно място. Комитетът вече разгледа подробно този въпрос в своите предложения за резолюция за реконструкция и възстановяване след кризата с COVID-19 (2). |
2.10 |
Като едно от предимствата на енергийния преход Комисията посочва намаляването на зависимостта от вноса на изкопаеми горива (стр. 6). Комитетът обаче би искал този аспект на международната търговия да се разгледа във възможно най-пълна степен. Международните търговски споразумения и веригите за създаване на стойност трябва да отговарят на изискванията за екологично и устойчиво развитие и да включват обвързващи задължения за надлежна проверка за дружествата или, както заяви Европейският съвет на неотдавнашното си заседание през декември, „ЕС ще следи за това търговската му политика и сключените от него търговски споразумения да съответстват на неговите амбиции в областта на климата“. Според нас е силно препоръчително да се направи задълбочено проучване на този въпрос. |
2.11 |
Когато се извършват оценки на въздействието, е важно да се изтъкне, че кризата с COVID-19 има безпрецедентни икономически, социални и екологични последици, които от своя страна оказват влияние върху въздействието на мерките, които следва да се предприемат за смекчаване на последствията от изменението на климата. |
2.12 |
ЕИСК подчертава, че е от първостепенно значение определянето на по-висока цел за намаляване на емисиите на парникови газове да бъде съпътствано от добре финансиран Фонд за справедлив преход на европейско равнище и мерки в подкрепа на гражданите, работниците и предприятията, така че те да се приспособят към предстоящите промени. ЕИСК изразява съмнение дали са достатъчни 7,5 милиарда евро от МФР и 10 милиарда евро от фонда за възстановяване Next Generation EU. |
3. Законодателство
3.1 |
Комисията планира да представи необходимите подробни законодателни предложения до юни 2021 г. ЕИСК приканва съзаконодателите да не превишават този срок и да приключат законодателния процес до декември 2021 г., тъй като в противен случай периодът за постигане на целта за 2030 г. ще бъде твърде кратък. Възможни са относително несложни изменения на регламентите, като например увеличаване на тавана на линейния коефициент по СТЕ на ЕС и процентно намаление на квотите за емисии за всяка отделна държава членка във връзка с Регламента за разпределяне на усилията. |
3.2 |
Като има предвид принципите за справедлив преход, ЕИСК препоръчва Комисията да даде приоритет на актуализирането на европейско законодателство относно прехода към възобновяеми горива. Разходите за преки или косвени субсидии за изкопаеми горива, например чрез освобождаване от данъци и данъчни намаления, следва да се използват за ускоряване на развитието на устойчиви енергийни източници. Или както се посочва в Парижкото споразумение (член 2): „привеждане на капиталовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие“. Настояваме обаче тези мерки да не са за сметка на производството на храни, както се посочва и в Парижкото споразумение (член 2, параграф 1, буква б). |
3.3 |
Комитетът подкрепя намерението на Комисията да включи всички емисии от горене на изкопаеми горива в СТЕ на ЕС, при условие че не бъде застрашена надеждността на системата (мониторинг, отчитане, верификация). Необходимо е обаче да се прецени с колко трябва да бъдат намалени квотите за емисии (намаляване на тавана), тъй като само тогава СТЕ на ЕС ще бъде ефективна. |
3.4 |
ЕИСК приветства изходната позиция да не се нанасят вреди (стр. 5). Този подход е предложен от Комисията и в нейното предложение за осмата Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда (COM(2020) 652 final), в което се посочва, че „всички инициативи на ЕС [трябва] да изпълнят „зелената клетва“ да не се нанасят вреди“. Смисълът на тази „клетва“ е свързан със „засилването на интегрирания подход към разработването и изпълнението на политиките, по-специално чрез включване на устойчивостта във всички съответни инициативи и проекти на национално и европейско равнище“. Подкрепяме значението на включването и интегрирането за засилване на амбицията в областта на климата до 2030 г., но се питаме какви действия би искала да предприеме Комисията, за да реализира това. Също така се питаме защо подходът е наречен „принцип“ (докато в други документи на Комисията е наречен „клетва“) и как след това този „принцип“ се свързва с член 11 от ДФЕС и с принципите, кодифицирани в член 191 от ДФЕС. |
3.5 |
Комитетът подкрепя Комисията в намерението ѝ да избере механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, за да се избегне изместване на въглеродните емисии — заедно с пазарния критерий за нисковъглеродни продукти, наличието на рентабилни, въглеродно неутрални, енергийни източници, и финансови програми — при липса на сравнимо увеличаване на амбицията от страна на нашите партньори, след като ЕС увеличи амбицията си в областта на климата. Важно е да се обърне внимание на ефективността и устойчивостта на механизма и на последиците от прилагането на този механизъм за развиващите се държави. Ако тези мерки водят до спирачка за икономическото развитие на някои държави, тогава е желателно да се прилагат компенсаторни мерки като трансфер на технологии. |
3.6 |
Комитетът съветва Комисията да предостави актуална информация за степента на спазване на действащото законодателство на ЕС в областта на климата и енергетиката и за това какви искове за нарушение са били подадени в това отношение. Съветваме още Комисията да предостави на своя уебсайт ясна информация за спазването на Директивата за енергията от възобновяеми източници и Директивата за енергийната ефективност от страна на държавите членки. Дали Комисията — с помощта на ЕАОС — не би могла да предоставя ежегодна всеобхватна актуална информация за ефективността на действащото законодателство в областта на климата и енергетиката (взето заедно), включително да посочва проблемите, свързани с неспазване на законодателството. |
3.7 |
Посредством оценка на въздействието следва да се проучат възможностите за подобрени поглътители на парникови газове в земеделски почви, гори и биоматериали. Позицията на Парламента относно схемите за въглеродни кредити следва да се доразвие с цел увеличаване на поглъщанията на въглерод. Възможността за създаване на нови стопански модели чрез пазарни мерки за улавяне на въглерод и частно финансирани схеми за въглеродни кредити позволява да се увеличи по устойчив начин производителността в съответствие с целите в областта на климата, биологичното разнообразие и плодородието на почвите и да се намали рискът от опустиняване. Освен това считаме, че собствеността върху поглътителите и въглеродните кредити следва да принадлежи на направилите необходимите инвестиции, като те могат да бъдат както частни, така и публични субекти. |
4. Селско стопанство
4.1 |
Приспособяването към изменението на климата следва да бъде укрепено, а ЕС следва да разработи и прилага стратегии за приспособяване. В действията за приспособяване трябва да бъде отразена уязвимостта на горското и селското стопанство и на хранителните системи към неблагоприятните последици от изменението на климата. |
4.2 |
Зеленият пакт на ЕС, стратегията „От фермата до трапезата“ и Законодателният акт за климата са съсредоточени върху неутралността по отношение на климата до 2050 г., както е одобрено от ЕП, ЕК и Съвета. За справяне с този въпрос обаче е необходимо да се осигурят достатъчно ресурси в МФР, бюджета на ОСП и фонда за възстановяване Next Generation EU. В противен случай не може да се очаква от земеделските стопани да направят необходимото за постигане на поставените цели. Стойността на нисковъглеродните продукти трябва да се създава чрез пазарите на въглеродни емисии, ако не могат да бъдат предоставени средства. Земеделските стопани имат своя роля в решението и ще поискат по-голямо финансиране, ако е необходимо. |
4.3 |
Настоящата криза с COVID-19 показва, че продоволствената сигурност не може да се приема за даденост в ЕС и че производството на храни се нуждае от специално внимание в амбицията в областта на климата за 2030 г. В посочената по-горе резолюция на ЕИСК за реконструкция и възстановяване след кризата с COVID-19 се посочва, че трябва да се „повишат стабилността и устойчивостта на нашата продоволствена система чрез повторно изграждане на по-диверсифицирани селскостопански модели, популяризиране на местните центрове за дистрибуция на храни и по-къси вериги за доставка, подобряване на достъпа до пазара на дребните земеделски стопани, на рибарите и производителите на аквакултури, които оказват слабо въздействие върху околната среда“. В същото време устойчивите агрохранителни вериги са от съществено значение за повишаване на продоволствената сигурност в световен мащаб за нарастващото население в света. |
4.4 |
ЕИСК предлага новите цели в областта на климата по отношение на селското стопанство във фонда за възстановяване Next Generation EU да бъдат отразени в делегирания акт на Регламента относно таксономията, за да се гарантира съобразен с мащаба преход. Както се предлага сега, делегираният акт предоставя преходни инструменти само за нишово производство. Само цялостен преход към щадящо климата селско стопанство ще осигури устойчив хранително-вкусов сектор в бъдеще. Във веригата за доставка на храни трябва да се увеличат устойчивите инвестиции и подкрепа с цел стимулиране на прехода. За постигането на целите в областта на климата е от решаващо значение да се приложат прости, разходно ефективни и достъпни мерки като инсталации за биогаз, управление на водите и въглеродни кредити (живи плетове, задържане на въглерод в почвата). |
4.5 |
ЕИСК подкрепя рамка на ЕС за схеми за кредитиране на въглеродни емисии, която може да се използва за направляване на постигането на целите в областта на климата, както е посочено в доклада на Парламента относно Законодателния акт за климата. Въглеродът също така трябва да има определена цена в биоикономиката. Освен това следва да се подкрепят научните изследвания и иновациите с цел намиране на възможно най-много технически и устойчиви решения за намаляване на емисиите на парникови газове и за насърчаване на улавянето на въглерод в селското стопанство. |
4.6 |
Понастоящем начинът, по който се отчита метанът, не отразява съвременната наука. От съществено значение е да се възприеме най-новата научна методология, когато се оценява въздействието на храните върху климата. За намаляването на емисиите до нетна нулева стойност през 2050 г. трябва да се вземе предвид ефектът на метана за климата като краткотраен парников газ, който не е необходимо да бъде с нетни нулеви емисии, за да се постигне неутралност по отношение на климата или за да няма никакъв допълнителен ефект на затопляне. |
4.7 |
Трябва да се даде приоритет на подходящото финансиране на научните изследвания и иновациите в областта на приспособяването към изменението на климата и смекчаването на последиците от него в сектора на селското стопанство. Инвестициите в иновативни практики и разходно ефективни устойчиви технологии и методи на производство трябва да бъдат насърчавани и стимулирани, за да се намалят емисиите на парникови газове, като същевременно се остави възможност за подобрения по отношение на потенциала на животновъдството в ЕС, за да се гарантира балансирано хранене на населението. В бъдеще управлението на водите и напояването на обработваемите земи ще са още по-необходими. Следва да се насърчават нови инвестиции в системи, които са по-ефективни и предотвратяват замърсяването на водите. |
4.8 |
Ако искаме да бъдат постигнати целите в областта на климата, трябва да бъдат признати новите технологии и иновации. Веригата за доставка на храни в ЕС вече е конкурентоспособна по отношение на климата в световен мащаб. Приспособяването на сектора към изменението на климата и повишаването на устойчивостта му към отрицателните последици от него гарантира, че въглеродният отпечатък в производството на храни в ЕС продължава да намалява. В това отношение възприемането например на нови животновъдни техники (NBT и др.), преходът в производството от животински към растителни протеини, интелигентните и цифровите технологии и иновации за земеделие са от ключово значение за повишаване на устойчивостта на хранителната система в ЕС. |
4.9 |
ЕИСК призовава за специална програма на ЕС за биоикономика, чрез която да се улесняват инвестициите и да се създават вериги за доставки въз основа на общностите и стопанствата. Насърчаването на полезни взаимодействия между възобновяемата енергия чрез производство на биогаз и управлението на оборския тор е от първостепенно значение за децентрализираното производство на възобновяема енергия, което също така подпомага препитанието в селските райони. |
5. Промишленост, материали, енергетика и транспорт
5.1 |
ЕИСК приветства заключението в оценката на въздействието, че намаляването на емисиите на парникови газове с 55 % до 2030 г. не само ще осигури стабилен напредък на ЕС към постигането на неутралност по отношение на климата, но също така ще превърне стопанския и промишления сектор на ЕС в пример в световен мащаб. Това включва устойчива стомана, произведена с водород вместо с въглища, при което водородът е произведен с устойчива електроенергия. За тази цел наскоро беше открита първата пилотна фабрика в Швеция. |
5.2 |
Както беше посочено в предходни становища, например в неотдавнашното становище „Между трансевропейска супермрежа и местни енергийни острови“, ЕИСК изтъкна колко е важно да се признае, че енергийният преход е не само технологичен въпрос, но и дълбоко социално и политическо предизвикателство. В този енергиен преход трябва да бъде гарантирано участието не само на предприятията, но и на работниците, профсъюзите и потребителите, и ЕИСК настоятелно призовава за това. Но и тук Комисията и държавите членки оставят повече нерешени въпроси, отколкото предлагат отговори. Нещо повече: настоящите инициативи в областта на енергийната политика ще възпрат широкото участие на гражданите, вместо да го насърчат. В края на краищата, енергийният преход в Европа изисква преди всичко инвестиционна сигурност както за публичния, така и за частния сектор, което може да бъде постигнато само ако се вземат ясни основни решения. |
5.3 |
Комитетът подкрепя намерението на Комисията, заявено в съобщението ѝ „Стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система“, че интеграция на електроенергийната система със системата на отоплението и транспортната система е абсолютно необходима, за да бъдат постигнати целта за неутралност по отношение на климата, целта за сигурност на доставките, включително намаляване на вноса на енергия, и целта за достъпни цени за европейските потребители и европейската икономика. От само себе си се разбира, че през следващите години ще трябва да бъдат предоставени достатъчно публични и частни финансови ресурси, за да могат да се направят необходимите инвестиции. |
5.4 |
По отношение на икономическите и социалните последици ЕИСК потвърждава позицията си, че децентрализираните енергийни системи предоставят важни стимули за регионалното развитие и че могат да способстват за създаването на нови, качествени и квалифицирани работни места в регионите. |
5.5 |
Напълно сме съгласни с Комисията, че строителният сектор, на който понастоящем се падат 40 % от крайното потребление на енергия и 36 % от емисиите на парникови газове в ЕС, има голям потенциал за постигане на разходна ефективност с оглед свиване на емисиите. Ще обсъдим този въпрос по-подробно в становището ни относно „Вълна на саниране за Европа — екологизиране на нашите сгради, създаване на работни места, подобряване на качеството на живот“. |
5.6 |
ЕИСК приветства позицията на Комисията (стр. 16), че към мерките, обхващащи цялата икономика, които трябва да се разгледат с оглед на Парижкото споразумение, спадат секторите на въздухоплаването и мореплаването. Понастоящем в световен мащаб е най-малко вероятно тези видове транспорт, заедно с някои промишлени емисии, да използват разходоефективни нови неизкопаеми горива, въпреки че се провеждат обещаващи изпитвания. Освен това въздухоплаването и корабоплаването са трудни за регулиране чрез национално или дори европейско законодателство и голяма част от техните емисии са извън територията на ЕС. Тъй като международните емисии на ЕС от корабоплаването и въздухоплаването са нараснали с повече от 50 % от 1990 г. насам, ние подкрепяме акцента, който Комисията поставя върху намирането на конструктивни начини за включване на въздухоплаването и корабоплаването в политиката на ЕС в областта на климата. Въздухоплаването, в рамките на и между държавите — членки на ЕС, вече е включено в Европейската схема за търговия с емисии и понастоящем Комисията оценява дали и корабоплаването може да бъде включено в СТЕ по същия начин. По отношение на емисиите извън територията на ЕС подкрепяме целта на Комисията да бъде проактивна в работата на организациите на ООН като ММО и ИКАО за намиране на ефективни и обвързващи глобални схеми за намаляване на емисиите. |
5.7 |
Комитетът подкрепя наскоро публикуваната от Комисията Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност, тъй като транспортният сектор продължава да изостава по отношение на намаляването на емисиите. Въпреки по-ефективните превозни средства и въвеждането на горива и двигатели с ниски емисии, от 1990 г. насам автомобилният транспорт е увеличил емисиите си с над една четвърт, главно поради нарастващото търсене на транспортни услуги. Стратегията включва широк спектър от действия и инициативи, необходими за ускоряване на прехода от зависимост от изкопаеми горива към устойчива мобилност. Участието на гражданите е от съществено значение за интелигентния преход, тъй като и в миналото, и понастоящем автомобилите са основен символ на свободата. |
5.8 |
Що се отнася до биоенергията и биоматериалите, за да се отчитат изцяло поглътителите на въглерод, е необходимо да се вземе предвид в пълна степен намалението на емисиите на парникови газове в селското и горското стопанство вследствие на биогенни източници. Заместването на изкопаемите горива и материали може да генерира намаление на емисиите от над 100 % в зависимост от ефектите на заместване на емисиите на CO2 и емисиите, различни от CO2, от изкопаеми горива и материали. |
6. Участие на обществеността, гражданите и потребителите
6.1 |
ЕИСК категорично подкрепя изявлението на Комисията, че гражданите са „важен партньор в борбата с изменението на климата и могат да го подкрепят чрез политическа мобилизация, както и чрез своя потребителски избор“, тъй като според нас активното участие на „всички групи на обществото“ е необходимо условие за успеха на политиката в областта на климата в рамките на ЕС, като се има предвид, че именно участниците в гражданското общество (предприятия, работници, потребители и граждани и техните организации) осъществяват целите в областта на климата на практика. |
6.2 |
Поради тази причина ЕИСК приветства факта, че на 29 октомври Европейската комисия откри обществени консултации, за да чуе мненията относно преразглеждането на политиките, необходими за увеличаване на нейната цел за намаляване на емисиите за 2030 г. |
6.3 |
Поради това отново предлагаме да се създаде Платформа на заинтересованите страни за Европейския пакт за климата, както е посочено в нашето становище относно Европейския пакт за климата, за да се организира и улесни активното участие на всички групи на обществото (3). |
6.4 |
ЕИСК счита, че следва да се обърне специално внимание на гражданите с по-ниски доходи. Те често се отнасят с предпазливост към енергийните преходи, защото се страхуват, че така ще поскъпне животът. Поради това е от възлово значение казаното от Комисията по този въпрос: „За да се избегнат отрицателните последици за уязвимите потребители, е важно социалната политика и политиката за енергийна ефективност да бъдат насочени към обновяването на техните домове, без да се допуска прекалено нарастване на разходите им за отопление и електроенергия“. Ще обсъдим този въпрос по-подробно в становището ни относно „Вълна на саниране за Европа — екологизиране на нашите сгради, създаване на работни места, подобряване на качеството на живот“ (4). |
6.5 |
ЕИСК призовава за въвеждането и на общи критерии за тяхното определяне и общи показатели на европейско равнище като първа стъпка към по-добро измерване на енергийната бедност, в съответствие с препоръката на Комисията от 14 октомври 2020 г. относно енергийната бедност [C (2020) 9600 final (5)]. За да адаптират това определение към различните национални условия, държавите членки трябва да разработят повече статистически инструменти, които позволяват по-ефикасно определяне на уязвимите домакинства. |
6.6 |
Комитетът изразява съгласие с Комисията, че възобновяемите енергийни източници ще доведат до силна децентрализация, което ще улесни ангажираността на потребителите и ще даде възможност на произвеждащите потребители да генерират, използват и предлагат енергия, а на местните, и по-специално селските общности — да насърчават местните инвестиции в този вид източници. Това ще допринесе и за създаването на заетост на местно равнище. Бихме искали обаче да отбележим, че трябва да се обърне внимание на основателните опасения на гражданите във връзка например с щетите върху ландшафта или нарушаването на техния начин на живот. Активното участие и пряката полза от финансовата и/или енергийната възвращаемост на инсталациите за възобновяема енергия, които трябва да бъдат изградени, могат да намалят тези опасения. Освен това трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира, че новите възможности за заетост ще предизвикат растеж на работни места с достойни заплати и добри условия на труд. |
6.7 |
Комисията съвсем правилно настоява, че е необходимо преходът на нашата икономика да бъде придружен от инвестиции в преквалификация и допълнително обучение и в постоянно образование на множество професионални групи. ЕИСК би искал да подчертае, че е желателно младите хора отново да се решат да изберат професията на земеделски стопанин, тъй като застаряването в селското стопанство създава дългосрочна заплаха за устойчивите доставки на храни. Необходими са добри предпоставки и финансови ресурси на европейско и национално равнище. |
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
(1) ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 143.
(2) ОВ C 311, 18.9.2020 г., стр. 1.
(3) ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 67.
(4) COM(2020) 662 final.
(5) https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/3/2020/BG/C-2020-9600-F1-BG-MAIN-PART-1.PDF.
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/66 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността“
(COM(2020) 642 final — 2020/0289 (COD))
(2021/C 123/10)
Докладчик: |
Arnaud SCHWARTZ |
Съдокладчик: |
Isabel CAÑO AGUILAR |
Консултации |
Европейски парламент, 19.10.2020 г. Съвет, 20.10.2020 г. |
Правно основание |
член 192, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Решение на Бюрото |
28.10.2020 г. |
Компетентна секция |
„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ |
Приемане от секцията |
11.1.2021 г. |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
254/2/7 |
1. Заключения и препоръки
1.1 |
ЕИСК приветства предложението на Комисията (1) за укрепване на механизма за вътрешно преразглеждане, предвиден в Регламента относно Конвенцията от Орхус (2), и оценява неговия потенциал. |
1.2 |
ЕИСК подкрепя четирите определени в съобщението на Комисията приоритетни действия, а именно задължението на държавите членки да транспонират изцяло и правилно изискванията за достъп до правосъдие, произтичащи от вторичното законодателство на ЕС, необходимостта съзаконодателите да включат разпоредби относно достъпа до правосъдие в новото и преразглежданото законодателство на ЕС по въпросите на околната среда, преразглеждането от държавите членки на техните национални законови и подзаконови разпоредби, които възпрепятстват или подкопават достъпа до правосъдие, и задължението на националните съдилищата да гарантират правото на ефективна защита за физическите лица и НПО. |
1.3 |
При все това ЕИСК посочва на Комисията, че нейното предложение съдържа пропуски, които може да се използват от институциите, за да не им бъде търсена отговорност. |
1.4 |
Така например ЕИСК не подкрепя предложението на Комисията за изключване на актове на ЕС, които включват „национални мерки за изпълнение“, тъй като съществува реална възможност това изключване да обезсили или да обезцени предложението на Комисията. |
1.5 |
Освен това ЕИСК изразява загриженост, че ако на организациите на гражданското общество (ОГО) се даде възможност за преразглеждането им едва след приемането на мерките за изпълнение, това би изключило от вътрешно преразглеждане голям брой, ако не и повечето, актове и пропуски на ЕС. |
1.6 |
Въпреки изложените от Комисията аргументи ЕИСК отбелязва, че правно необвързващите актове на ЕС могат да имат значително въздействие както върху изпълнението на законодателството на ЕС, така и върху тълкуването му от Съда на Европейския съюз. |
1.7 |
Социалните партньори са основни участници по въпросите на околната среда и поради това ЕИСК настоява те да получат изрично признание по отношение на достъпа до правосъдие. |
1.8 |
ЕИСК подчертава, че новият регламент следва да разрешава вътрешно преразглеждане на решенията на Комисията относно държавна помощ. |
1.9 |
ЕИСК счита, че защитата на ОГО от допълнителни тежести (като допълнителни разходи и бюрократични мерки) както на национално, така и на европейско равнище, трябва да бъде надлежно гарантирана, за да може съдебното преразглеждане да бъде достъпно на практика. |
2. Контекст на становището
2.1. Представяне на Конвенцията от Орхус и законодателното предложение на Комисията
2.1.1. |
Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда („Конвенцията от Орхус“) на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) е приета на 25 юни 1998 г. (3) В конвенцията се предвиждат редица права за обществеността (частни лица и техните сдружения) по отношение на околната среда. Тя се състои от три стълба:
|
2.1.2. |
ЕС е страна по Конвенцията от Орхус. Регламентът относно Конвенцията от Орхус, приет през 2006 г. (4), допринася за изпълнение на произтичащите от конвенцията задължения на институциите и органите на ЕС. |
2.1.3. |
В съобщението относно Европейския зелен пакт (5) Комисията се ангажира да „предложи преразглеждане на Регламента относно Орхуската конвенция с цел подобряване на достъпа до административен и съдебен контрол на равнище ЕС за гражданите и неправителствените организации, които имат опасения относно законосъобразността на решенията, които имат въздействие върху околната среда“, и да „предприеме също така действия за подобряване на достъпа им до правосъдие пред националните съдилища във всички държави членки“. |
2.1.4. |
На 14 октомври 2020 г. Европейската комисия прие законодателно предложение за изменение на Регламента относно Конвенцията от Орхус (6), като заявената му цел е „да се подобри прилагането на Конвенцията от Орхус“, като се ревизира механизмът за вътрешно преразглеждане „в полза на НПО по отношение на административните действия и бездействия на институциите и органите на ЕС“. |
2.1.5. |
В своето предложение, основано на решенията на Съда на ЕС относно значението на Конвенцията от Орхус в правния ред на ЕС, Европейската комисия изтъкна, че съдебните и административните процедури, свързани с достъпа до правосъдие в областта на свързаното с околната среда право, „по принцип“ са обхванати от правото на държавите членки. Следователно подобряването на достъпа до административно и съдебно преразглеждане на равнището на ЕС допълва достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда на ЕС на равнището на националните съдилища в държавите членки. |
2.1.6. |
Съгласно член 9, параграф 2 и член 9, параграф 3 от конвенцията националните съдилища са задължени да предоставят достъп до правосъдие по въпроси на околната среда и когато прилагат законодателството на ЕС в областта на околната среда. Ако обаче на национално равнище съответните НПО открият недостатъци в приетите административни процедури, те следва първо да потърсят правна защита от компетентния национален съд в държавата членка. След това НПО могат да се обърнат към Съда на ЕС съгласно процедурата за преюдициално производство, посочена в член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Тази процедура може да се прилага и по отношение на валидността на актовете на институциите на ЕС. |
2.2. Основно съдържание на документа на Европейската комисия
2.2.1. |
Предложените от Комисията изменения са предназначени по-специално да подобрят възможностите на НПО в областта на околната среда да поискат от институциите на ЕС преразглеждане на актове, които според тях може да противоречат на правото на ЕС във връзка с околната среда. |
2.2.2. |
Това следва да насърчи откритост и отчетност по отношение на опазването на околната среда, да допринесе за по-голяма прозрачност и по-ефективно преследване на целите на ЕС в областта на околната среда, и по този начин да спомогне за постигане на системните обществени промени, които се изискват от Европейския зелен пакт. |
2.2.3. |
С предложението се изменя Регламент (ЕО) № 1367/2006, приет през 2006 г. от Европейския парламент и от Съвета след ратифицирането от ЕС на Конвенцията от Орхус през 2005 г. |
2.2.4. |
През 2017 г. Комитетът за преглед на съответствието с разпоредбите на Конвенцията от Орхус установи, че ЕС не е изпълнил задълженията си относно достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Целта на законодателното предложение на Комисията е да се предприемат действия по тези констатации. |
2.2.5. |
Законодателното предложение е придружено от съобщение на Комисията (7), чиято цел е да се улесни достъпът до правосъдие по въпроси на околната среда за физическите лица и за НПО в държавите — членки на ЕС. |
2.2.6. |
Националните и местните власти вземат множество важни решения, когато прилагат правото на ЕС в областта на околната среда, например, когато издават разрешения за инфраструктурни проекти или промишлени съоръжения, които може да замърсяват природата, почвата, въздуха или водата. |
2.2.7. |
Важно е да се подобри общественият контрол и върху тези решения. Комисията ще предприеме мерки за подпомагане на държавите членки да подобрят системите си, като например обучение, обмен на информация и изграждане на капацитет, но е готова също така да предприема правни действия в случай на нарушения на правото на ЕС. |
2.3. Следващи стъпки
2.3.1. |
Сега предстои предложението на Комисията да бъде подложено на преговори и прието от Европейския парламент и от Съвета. Комисията ще работи конструктивно и с двете институции, за да улесни приемането на преразгледания регламент относно Конвенцията от Орхус преди заседанието на страните по конвенцията през октомври 2021 г. |
3. Общи бележки
3.1. |
ЕИСК припомня заключенията от предишното си становище относно „Достъп до правосъдие на национално равнище във връзка с мерките за прилагане на правото на ЕС в областта на опазването на околната среда“ (8), в което: |
3.1.1. |
признава, че съгласуваността при достъпа до правосъдие в целия ЕС е основен фактор в подкрепа на единния пазар и последователното прилагане на произтичащите от правото на ЕС права в Съюза и осигурява необходимите за пазарите и инвеститорите яснота и сигурност; |
3.1.2. |
подкрепя Конвенцията от Орхус и нейното пълно прилагане от и в рамките на ЕС. Поради това продължава да е от основно значение констатациите относно спазването, направени от назначения от страните Комитет за преглед на съответствието с разпоредбите на Конвенцията от Орхус, да бъдат напълно одобрени от тях; |
3.1.3. |
в един глобален контекст на тормоз и преследване на защитниците на околната среда отправя искане към ЕС да играе водеща роля за улесняване на достъпа до правосъдие; |
3.1.4. |
съвместно с работещите в сферата на околната среда НПО и гражданското общество, да се даде приоритет на широк и амбициозен подход спрямо начините и областите, в които ЕС може да подобри прилагането на конвенцията и достъпа до правосъдие в рамките на и от институциите на ЕС. Следва да бъде обмислен паралелен допълнителен подход по отношение на достъпа до правосъдие в рамките на и от институциите на ЕС, както и свързаните с това дейности по насочване и разпространение. |
3.2. |
ЕИСК припомня също така позицията си в становището относно „Действия на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда“ (9), че настоящите пропуски подкопават доверието на гражданите в ефективността на законодателството на ЕС, и призовава държавите членки и Европейската комисия да мобилизират значителни средства за наемане на допълнителен персонал с цел контрол на прилагането на законодателството и управлението в областта на околната среда. |
3.3. |
Като се позовава на становището си относно „По-конструктивна роля на гражданското общество при прилагането на законодателството в областта на околната среда“ (10), ЕИСК призовава отново Комисията: |
3.3.1. |
да работи за подобряване на достъпа на гражданското общество до правосъдие (напр. правото на организации на гражданското общество да се явяват пред Съда на Европейския съюз и да има специализирани съдии и прокурори на равнището на ЕС и на национално и местно равнище); |
3.3.2. |
да осигури възможност гражданите да се обръщат директно към Съда на Европейския съюз, както могат към Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), когато транспонирането на законодателството на ЕС в националното законодателство е изложено на риск и националните средства за защита са изчерпани; |
3.3.3. |
да обмисли издаването на разпореждания в областта на околната среда за въпроси, различни от спешните случаи, които държавите членки трябва да спазват, като в случай на непосредствена вреда за околната среда работата се прекратява в очакване на решение на Общия съд на Европейския съюз; |
3.3.4. |
да създаде подходящ механизъм за инвестиране на глобите, платени за причиняване на щети върху околната среда, в действия, насочени към подпомагане на опазването на околната среда. |
4. Конкретни бележки
4.1. |
ЕИСК приветства предложението на Комисията за укрепване на механизма за вътрешно преразглеждане, предвиден в Регламента относно Конвенцията от Орхус, и оценява неговия потенциал. |
4.2. |
ЕИСК подкрепя четирите определени в съобщението на Комисията приоритетни действия, а именно задължението на държавите членки да транспонират изцяло и правилно изискванията за достъп до правосъдие, произтичащи от вторичното законодателство на ЕС, необходимостта съзаконодателите да включат разпоредби относно достъпа до правосъдие в новото и преразглежданото законодателство на ЕС по въпросите на околната среда, преразглеждането от държавите членки на техните национални законови и подзаконови разпоредби, които възпрепятстват или подкопават достъпа до правосъдие, и задължението на националните съдилищата да гарантират правото на ефективна защита за физическите лица и НПО. |
4.3. |
ЕИСК подчертава обаче, че тези действия не заменят подходящия достъп до Съда на ЕС посредством искане за вътрешно преразглеждане, нито необходимостта от хоризонтална директива, която да регламентира достъпа до правосъдие на равнището на държавите членки. |
4.4. |
ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от укрепване на изпълнението и прилагането на правото на ЕС в областта на околната среда от страна на държавите членки и институциите на ЕС, като се има предвид необходимостта от постигане на целите и ангажиментите на Европейския зелен пакт. |
4.5. |
Във връзка с това ЕИСК предупреждава Комисията, че настоящото предложение съдържа проблемни пропуски, които може да се използват от институциите, за да не им бъде търсена отговорност. |
4.6. |
ЕИСК припомня на Комисията, че организациите на гражданското общество (ОГО), включително всички социални партньори, призовават ЕС за силни механизми за правоприлагане, които да им позволяват да търсят отговорност от институциите на ЕС, ако и когато те не постигат целите по отношение на околната среда и здравето на хората. |
4.7. |
ЕИСК счита, че без подходящи промени настоящото предложение няма да осигури отчетност от страна на институциите на ЕС и няма да гарантира спазване на ангажиментите на ЕС по линия на международното право. |
4.8. |
ЕИСК не одобрява предложението на Комисията за изключване на актовете на ЕС, които включват „национални мерки за изпълнение“. Има реална възможност това изключване да обезсили или да обезцени предложението на Комисията. |
4.9. |
Тъй като в много случаи не е ясно за кои актове на ЕС ще са необходими мерки за изпълнение, ЕИСК смята, че закъсненията и правната несигурност биха могли да се избегнат, ако в предложението не се допуска единствено възможността ОГО да изискват преразглеждане на такива актове едва след приемането на мерките за изпълнение. ЕИСК изразява загриженост, че формулировката на предложението би лишила от възможността за вътрешно преразглеждане много, ако не и всички, действия и бездействия на ЕС. ЕИСК подчертава в това отношение, че достъпът до националните съдилища с възможност за преюдициално запитване не може да замени достъпа до механизма за вътрешно преразглеждане. |
4.10. |
ЕИСК счита, че определението за административни актове следва да бъде приведено в съответствие с дългогодишната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, така че всички „правно обвързващи“ актове да бъдат обхванати от механизма за вътрешно преразглеждане, включително подготвителните актове, които са основата на регламентите, като по този начин се спазва принципът на предпазните мерки, който е от основно значение за съдебните спорове в областта на околната среда. |
4.11. |
Освен това ЕИСК счита, че определението за административни актове, подлежащи на административен и съдебен контрол, не е изчерпателно и е необходимо да бъде изрично разяснено, че всички административни актове, свързани с околната среда, могат да бъдат разглеждани. |
4.12. |
ЕИСК счита също, че правно необвързващите актове на ЕС могат да окажат значително въздействие както върху изпълнението на законодателството на ЕС, така и върху тълкуването му от Съда на Европейския съюз. Поради това този вид актове следва също да бъдат обхванати от механизма за вътрешно преглеждане. |
4.13. |
ЕИСК подчертава също така, че в предложението следва да се разрешава вътрешно преразглеждане на решенията на Комисията относно държавна помощ. Както е потвърдено от Съда на ЕС (11), Европейската комисия трябва да спазва правото на ЕС в областта на околната среда, когато приема решения относно държавна помощ, поради което е от съществено значение тези решения да могат да се оспорват от ОГО, когато те считат, че Комисията не е изпълнила това изискване. |
4.14. |
ЕИСК счита, че защитата на ОГО от допълнителни тежести (като допълнителни разходи и бюрократични мерки) както на национално, така и на европейско равнище, трябва да бъде надлежно гарантирана, за да стане съдебното преразглеждане достъпно на практика. |
4.15. |
В Регламента относно Конвенцията от Орхус следва да се посочва, че съдебното преразглеждане от Съда на ЕС на решение за вътрешно преразглеждане трябва да обхваща както материалноправната, така и процесуалната законосъобразност на решението. |
4.16. |
ЕИСК подчертава необходимостта от последователно регулиране с оглед на това всички процедурни срокове за административен и/или съдебен контрол да се прилагат едва след като съдържанието на оспорвания административен акт стане известно, като се имат предвид големият обществен интерес, защитен от законодателството в областта на околната среда, и необратимостта на екологичните щети. Това е необходимо, за да се избегнат практики, които биха могли да нарушат член 9 от Конвенцията от Орхус и съдебната практика на Съда на ЕС (вж. дело C-261/18, Комисия/Ирландия (12)), което води до произвол. |
4.17. |
На последно място, но не и по важност, социалните партньори са основни участници по въпросите на околната среда и поради това ЕИСК призовава те да получат изрично признание по отношение на достъпа до правосъдие. ЕИСК счита, че член 11 от Регламента относно Конвенцията от Орхус понастоящем е несъвместим с член 2, параграф 5 от Конвенцията от Орхус и той следва да бъде изменен, за да не се ограничава достъпът на ОГО до правосъдие, като в него се постанови, че за една неправителствена организация е достатъчно да има, наред с другото, цел за опазване на околната среда. |
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
(1) COM(2020) 642 final — https://ec.europa.eu/environment/aarhus/pdf/legislative_proposal_amending_aarhus_regulation.pdf
(2) Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (OB L 264, 25.9.2006 г., стр. 13).
(3) Текст на Конвенцията от Орхус: https://www.unece.org/fileadmin/DAM/env/pp/documents/cep43e.pdf.
(4) Регламент (ЕО) № 1367/2006.
(5) Съобщение на Комисията „Европейският зелен пакт“ — COM(2019) 640 final.
(6) COM(2020) 642 final — https://ec.europa.eu/environment/aarhus/pdf/legislative_proposal_amending_aarhus_regulation.pdf
(7) COM(2020) 643 final —https://ec.europa.eu/environment/aarhus/pdf/communication_improving_access_to_justice_environmental_matters.pdf
(8) Становище на ЕИСК относно „Достъп до правосъдие на национално равнище във връзка с мерките за изпълнение на правото на ЕС в областта на околната среда (Съобщение)“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 65).
(9) Становище на ЕИСК относно „Действия на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда“ (ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 83).
(10) Становище на ЕИСК относно „По-конструктивна роля на гражданското общество при прилагането на законодателството в областта на околната среда“ (ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр. 50).
(11) Дело C-594/18 P, Австрия/Комисия, ECLI:EU:C:2020:742, параграфи 42—46.
(12) Дело C-261/18 — Комисия/Ирландия (Ветроенергиен парк Derrybrien), ECLI:EU:C:2019:955, параграфи 80 и 95.
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/72 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на програма за документиране на улова на червен тон (Thunnus thynnus) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 640/2010“
(COM(2020) 670 final — 2020/0302 (COD))
(2021/C 123/11)
Единствен докладчик: |
Florian MARIN |
Искане за консултация |
Европейски парламент, 11.11.2020 г. Съвет, 11.11.2020 г. |
Правно основание |
член 3, параграф 1, буква г) и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Компетентна секция |
Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ |
Приемане от секцията |
11.1.2021 г. |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
250/0/9 |
1. Заключения и препоръки
1.1 |
ЕИСК счита, че приемането на препоръките на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT) е важно и целесъобразно, тъй като ЕС е договаряща страна по ICCAT от 1986 г. насам и трябва да гарантира спазването на всички мерки, одобрени от ICCAT, в рамките на правото на ЕС. |
1.2 |
ЕИСК препоръчва улесняването и осигуряването на достъп до информационни ресурси и техническа помощ за рибарите и участниците в дистрибуторската верига за използването на системата eBCD (електронен документ за улов на червен тон) да остане приоритет за Европейската комисия и държавите членки. |
1.3 |
Сроковете, определени на равнището на Препоръка 18—13 на ICCAT, трябва да отчитат въздействието и ситуацията с пандемията от COVID-19, включително възможни закъснения при изпълнението на изискванията за докладване, наложени от ICCAT. |
1.4 |
ЕИСК счита, че трябва да се положат всички необходими усилия, за да се гарантира съответствие, точност и взаимодействие между BCD (документите за улов на червен тон) и eBCD, както и ефективен процес на проследяване, заверяване и проверка. |
1.5 |
ЕИСК счита, че член 4 е частично взет от Препоръка 18—13, част II, „Заверяване на BCD“, параграф 11, съгласно който всеки улов, разтоварван на сушата, поставян в клетки, събиран, трансбордиран, търгуван на вътрешния пазар или изнасян, подлежи на процедура на заверяване всеки път, когато се разтоварва, прехвърля, събира, трансбордира, търгува на вътрешния пазар или се изнася червен тон. |
1.6 |
ЕИСК препоръчва предложението да се разшири въз основа на Препоръка 18—13 на ICCAT, част II — Заверяване на BCD, параграф 12, който урежда ситуации, при които в раздела на формата на BCD няма достатъчно място, за да се гарантира пълно проследяване на червения тон от улова до пазара. Оригиналният BCD може да бъде придружаван от приложение, като се използват оригиналният формат и номер на BCD. |
1.7 |
ЕИСК препоръчва в член 2, параграф 5, буква б) да се добави думата „капан“, както в член 2, параграф 5, буква а), така че той да гласи следното: „търговията в една държава членка или между две или повече държави членки с отгледан в рибовъдни стопанства червен тон, уловен в зоната на конвенцията от кораб за улов или капан на Съюза и поставен в клетки в рибовъдно стопанство на територията на Съюза;“. |
1.8 |
ЕИСК препоръчва в член 3, параграф 2 „всяко количество“ да се замени с „всяка партида“, така че той да гласи следното: „BCD се попълва за всяка партида червен тон, уловен от риболовен кораб или капан, прехвърлен, разтоварен или трансбордиран в пристанищата от риболовни кораби или капани, поставен в клетки или събран като улов от рибовъдни стопанства.“ |
1.9 |
Комисията следва да разгледа въздействието от прилагането на член 5, параграф 3, буква б), тъй като въпреки че става въпрос за препоръка на ICCAT, тя ще изисква от дружествата да променят логистиката си — разглобяване на палети и повторно идентифициране на всяка опаковка. |
1.10 |
ЕИСК би желал Комисията и държавите членки да обмислят регистрация и заверяване на части от риба дори без заверяване на поставянето в клетки с цел максимално увеличаване на стойността и избягване на разхищението. Понастоящем, когато червеният тон умре след пристигането в стопанството, той не може да бъде продаден, тъй като поставянето в клетки все още не е било заверено. Поставянето в клетки зависи от оценка, извършвана със стереоскопични камери, която отнема около два месеца, така че тези екземпляри трябва да бъдат замразени или унищожени. Това е в противоречие с инициативите на Комисията относно загубата и разхищението на храни. |
2. Основно съдържание на предложението на Комисията
2.1 |
Целта на настоящото предложение (1) е в правото на ЕС да се транспонират новите мерки във връзка с документирането на улова на червен тон, приети от Международната конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT), по която Европейският съюз (ЕС) е договаряща страна от 1986 г. |
2.2 |
Конвенцията ICCAT осигурява рамка за регионално сътрудничество за опазване и управление на рибата тон и тоноподобните видове в Атлантическия океан и съседните морета, както и за приемането на препоръки, приложими в зоната на Конвенцията ICCAT, които стават задължителни за договарящите страни. |
2.3 |
Следователно Съюзът е длъжен да гарантира спазването на всички мерки, одобрени от ICCAT, в рамките на правото на Съюза. Предложеният регламент отменя Регламент (ЕС) № 640/2010 от 7 юли 2010 г., като включва нови мерки на ICCAT, свързани със задължителното използване на системата за електронен документ за улов на червен тон (eBCD), с цел да се идентифицира произходът на целия червен тон, като по този начин BCD на хартиен носител се допуска само в изключителни случаи. |
2.4 |
В предложението се предвижда на Комисията да бъдат предоставени делегирани правомощия в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което да ѝ позволи бързо да инкорпорира в правото на ЕС бъдещи изменения на препоръките на ICCAT. |
2.5 |
Препоръките на ICCAT следва да бъдат въведени в законодателството на Съюза, за да се поставят рибарите от Съюза и от трети държави при равни условия и да се гарантира цялостното приемане и повсеместното прилагане на правилата. |
2.6 |
Мерките, предвидени в предложението, се отнасят до техническите спецификации на документа за улов на червен тон и удостоверението за реекспорт, неговото заверяване от държавите членки, регистрирането и заверяването на улова и последващите сделки в системата eBCD, разпоредбите за маркиране, проверките на информацията от държавите членки и годишните доклади до ICCAT. |
2.7 |
Капитаните на кораби за улов, операторите на капани, операторите на рибовъдни стопанства, продавачите и износителите трябва да попълват документ за улов на червен тон за всяка партида уловен, разтоварен, поставен в клетки, събран, трансбордиран, търгуван на вътрешния пазар или изнесен червен тон. Всички търговски операции трябва да бъдат регистрирани и заверявани в системата eBCD. |
2.8 |
Всяка партида реекспортиран червен тон трябва да бъде придружена от удостоверение за реекспорт на червен тон, заверено от държавата членка. Операторът, отговарящ за реекспорта, издава удостоверението за реекспорт на червен тон и отправя искане за заверяването му. |
3. Общи бележки
3.1 |
ЕИСК счита, че е целесъобразно и важно в правото на ЕС да се транспонират мерките, приети от Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT), които играят полезна роля в управлението на запасите от червен тон. ЕИСК приветства усилията на Европейската комисия и на държавите членки за спазване на всички условия и препоръки на ICCAT чрез транспонирането им в специално законодателство, тъй като те оказаха както икономическо, така и социално въздействие на равнището на държавите членки. |
3.2 |
ЕИСК оценява усилията и жертвите, направени от Комисията, държавите членки и риболовния отрасъл, за възстановяване на запасите от червен тон чрез прилагане на строгите правила на ICCAT. Управлението на запасите от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море е пример за успех, тъй като запасите са на рекордно високо равнище. |
3.3 |
Като цяло ЕИСК изразява съгласие с предложения регламент, тъй като става въпрос за транспониране на препоръка на ICCAT. Същевременно ЕИСК счита, че наличието и използването на електронна система за документиране позволи много по-бързото събиране и използване на данни относно проследимостта на червения тон — системата, която се прилага изцяло от януари 2017 г. Използването на цифрови решения за гарантиране на контрола на устойчивостта на запасите от червен тон улеснява по-лесното и по-ефективното тълкуване на данните. |
3.4 |
ЕИСК препоръчва спазването на правилата на ICCAT и на отправените от нея препоръки, транспонирани от Европейския съюз в неговото законодателство, за да се гарантират справедливи и равни условия за всички рибари. |
3.5 |
ЕИСК препоръчва Европейската комисия и държавите членки да улеснят и осигурят достъп до информационни ресурси и техническа помощ за рибарите и участниците в дистрибуторската верига с цел правилно и ефективно използване на системата eBCD при спазване на правилата. |
3.6 |
Сроковете, определени на равнището на Препоръка 18—13 на ICCAT, трябва да вземат предвид въздействието на пандемията от COVID-19, отчитайки, че може да възникнат закъснения при изпълнението на изискванията за докладване, наложени от ICCAT. |
3.7 |
ЕИСК препоръчва да се положат всички необходими усилия, за да се гарантира спазването, точността и взаимодействието между BCD и eBCD в интерес на успешното и съответстващо на изискванията документиране на системата за проследяване и докладване на червения тон, особено в случаите на изключенията и дерогациите, посочени в препоръка 18—13. |
4. Конкретни бележки
4.1 |
ЕИСК счита, че член 4 е частично взет от Препоръка 18—13, част II, „Заверяване на BCD“, параграф 11, съгласно който всеки улов, разтоварван на сушата, поставян в клетки, събиран, трансбордиран, търгуван на вътрешния пазар или изнасян, подлежи на процедура на заверяване всеки път, когато се разтоварва, прехвърля, събира, трансбордира, търгува на вътрешния пазар или се изнася червен тон. |
4.2 |
ЕИСК препоръчва предложението да се разшири въз основа на Препоръка 18—13 на ICCAT, част II — Заверяване на BCD, 12, която урежда ситуации, при които в раздела на формата на BCD няма достатъчно място, за да се гарантира пълно проследяване на червения тон от улова до пазара. Оригиналният BCD може да бъде придружаван от приложение, като се използват оригиналният формат и номер на BCD, за редките случаи, в които това може да е необходимо. |
4.3 |
ЕИСК препоръчва в член 2, параграф 5, буква б) да се добави думата „капан“, както в член 2, параграф 5, буква а), така че той да гласи следното „търговията в една държава членка или между две или повече държави членки с отгледан в рибовъдни стопанства червен тон, уловен в зоната на конвенцията от кораб за улов или капан на Съюза и поставен в клетки в рибовъдно стопанство на територията на Съюза;“. |
4.4 |
ЕИСК препоръчва в член 3, параграф 2 „всяко количество“ да се замени с „всяка партида“, така че той да гласи следното: „BCD се попълва за всяка партида червен тон, уловен от риболовен кораб или капан, прехвърлен, разтоварен или трансбордиран в пристанищата от риболовни кораби или капани, поставен в клетки или събран като улов от рибовъдни стопанства.“ |
4.5 |
Комисията следва да разгледа въздействието от прилагането на член 5, параграф 3, буква б), тъй като въпреки че става въпрос за препоръка на ICCAT, тя ще изисква от дружествата да променят логистиката си — разглобяване на палети и повторно идентифициране на всяка опаковка. |
4.6 |
ЕИСК би желал Комисията и държавите членки да обмислят регистрация и заверяване на части от риба дори без заверяване на поставянето в клетки с цел максимално увеличаване на стойността и избягване на разхищението. Понастоящем, когато червеният тон умре след пристигането в стопанството, той не може да бъде продаден, тъй като поставянето в клетки все още не е било заверено. Поставянето в клетки зависи от оценка, извършвана със стереоскопични камери, която отнема около два месеца, така че тези екземпляри трябва да бъдат замразени или унищожени. Това е в противоречие с инициативите на Комисията относно загубата и разхищението на храни. |
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
(1) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки за управление, опазване и контрол, приложими в зоната на Конвенцията за укрепване на Междуамериканската комисия за тропическа риба тон, и за изменение на Регламент (ЕС) № 520/2007 на Съвета [COM(2020) 308 final]: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52020PC0308&qid=1603701098515.
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/76 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 година“
(COM (2020) 652 final — 2020/0300 (COD)
(2021/C 123/12)
Главен докладчик: |
Lutz RIBBE |
Консултация |
Европейски парламент, 11.11.2020 г. Съвет на ЕС, 5.11.2020 г. |
Правно основание |
член 192, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Компетентна секция |
„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ |
Решение на Бюрото 1.12.2020 г. |
1.12.2020 г. |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
227/4/4 |
1. Заключения и препоръки
1.1 |
Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) смята, че настоящото предложение за 8-а програма за действие за околната среда (ПДОС) има минимална добавена стойност. Тя се изразява в обявяването на подобрен модел за мониторинг и по-добро докладване. Иначе предложението се характеризира с общи описания на ситуацията и заявяване на намерения, а не със съдържание и действия. Но само за по-добро управление не е необходима „програма за действие“. |
1.2 |
ЕИСК си задава въпроса дали наистина е необходима подобна 8-а ПДОС за осигуряване на допълнителни стимули за политиката на ЕС в областта на околната среда, която на по-късен етап зае централно място в политиката на ЕС посредством Европейския зелен пакт. |
1.3 |
ЕИСК смята, че предложението на Комисията потвърждава неговата позиция, изтъквана вече от години: не липсват знания за това, какво би трябвало да се направи. Липсва прилагане на добре познати, често отдавна приети мерки, както и политическа воля. |
1.4 |
Според ЕИСК би било от полза, ако например стратегическите инициативи, предложени от Комисията за прилагане на Европейския зелен пакт, като стратегията за биологичното разнообразие, стратегията „От фермата до трапезата“ или плана за действие за кръговата икономика заедно със съответните им подробни изисквания, бъдат интегрирани и включени в 8-ата ПДОС. Нещо повече: Съветът и Европейският парламент биха могли да задължат Комисията посредством 8-а ПДОС да утвърди и задълбочи Европейския зелен пакт, като ѝ възложат изрично най-късно до новия мандат да представи законодателно предложение за „Програма на ЕС до 2050 г.“ (под формата на изменен и разширен „Европейски зелен пакт 2“), която да добави конкретен и подробен каталог от мерки като приложение към 8-ата ПДОС. Това обаче не е предвидено. |
1.5 |
Ето защо ЕИСК призовава за принципен дебат относно значението и ползата от програмите за действие в областта на околната среда и отново призовава за изготвянето на отделна „Програма за устойчиво развитие на ЕС до 2050 г.“. Той смята, че Европейският зелен пакт е добра и солидна основа за това. |
2. Контекст на становището
Програмите на ЕС за действие в областта на околната среда
2.1 |
От началото на 70-те години на миналия век на равнището на ЕС съществуват програми за действие в областта на околната среда (ПДОС). Седмата ПДОС изтече на 31 декември 2020 г. |
2.2 |
В предложението си за 8-а ПДОС Комисията отбелязва, че „развитието на политиката на ЕС в областта на околната среда се определя от програми за действие в тази област“. Тя обаче е принудена индиректно да признае, че в крайна сметка тези програми не са имали обещания ефект. Така тя стига до заключението, „че постигнатият напредък в областта на опазването на природата, здравето и интегрирането на политиките не е достатъчен“. Освен това тя препраща към публикувания от Европейската агенция за околна среда доклад, „Европейската околна среда — състояние и перспективи (2020 г.)“ (The European Environment — state and outlook, SOER 2020), според който „[п]редизвикателствата, свързани с околната среда, климата и устойчивостта […] са безпрецедентни по мащаб и спешност и изискват незабавни и съгласувани действия и системни решения“, тъй като „[с] настоящия модел на растеж се очаква натискът върху околната среда да се увеличи още, което ще доведе до преки и косвени вредни последици за здравето и благосъстоянието на хората. Това важи по-специално за секторите с най-голямо въздействие върху околната среда — храните, мобилността, енергетиката, както и инфраструктурата и сградите.“ |
2.3 |
Това твърдение е в съответствие с Доклада за устойчиво развитие на Европа за 2020 г. (Europe Sustainable Development Report), представен миналия декември от Мрежата за решения за устойчиво развитие (Sustainable Development Solutions Network — SDSN) и Института за европейска политика в областта на околната среда. Едно от най-важните заключения на този доклад гласи: в областите устойчиво селско стопанство и изхранване, климат и биологично разнообразие Европа е изправена пред най-големите предизвикателства при осъществяването на целите за устойчиво развитие. |
2.4 |
Комисията уточнява, че с публикувания на 11 декември 2019 г. Европейски зелен пакт тя прие амбициозна програма, с която ЕС а) да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., б) да опази, съхрани и увеличи своя природен капитал, както и в) да защити здравето и благоденствието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. |
2.5 |
Съветът, Европейският парламент и Комитетът на регионите призоваха обаче Комисията да представи предложение за 8-ата ПДОС най-късно до началото на 2020 г., което в крайна сметка беше одобрено от Съвета и ЕП. Комисията представи разглежданото тук „Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 година“ (8-а ПДОС) на 14 октомври 2020 г., т.е. почти една година след представянето на Европейския зелен пакт и само два месеца и половина преди изтичането на 7-ата ПДОС. |
Съдържание на 8-ата ПДОС
2.6 |
Осмата ПДОС се състои само от шест члена. |
2.7 |
В член 2 се изброяват вече известни и признати от Съвета и ЕП екологични цели на ЕС, като намаляване на емисиите на парникови газове, постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., адаптиране към изменението на климата, амбиция за нулево замърсяване за нетоксична околна среда, защита, опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и т.н., и ги превръща в „тематични приоритетни цели“ на 8-ата ПДОС. За разлика от 7-ата ПДОС обаче не се описват конкретни инструменти или мерки за постигане на целите или действия в областта на климата. Това е изненадващо, особено като се има предвид понякога изключително високите изисквания. Така например се заявява, че се цели „напредък към модел на растеж с възстановяване, чрез който на планетата се връща обратно повече, отколкото се взема“ (1). |
2.8 |
В член 3 също се споменават само вече отдавна познатите „благоприятстващи условия“, необходими за постигането на приоритетните цели. Това включва наред с другото:
|
2.9 |
В член 4 се описва същинският основен акцент на 8-ата ПДОС. Той се състои в намерението за създаване на по-добра рамка за мониторинг и докладване, която има за цел да осигури на създателите на политиките и на обществеността по-добър преглед на напредъка (или недостатъците). Изтъква се също така, че например Съветът и ЕИСК отправиха искане икономическите резултати и общественият напредък да се измерват „отвъд БВП“. Също така следва да бъдат разработени „водещи показатели“ за по-добър мониторинг например на биологичното разнообразие или кръговата икономика. Тук се отрежда основна роля на Европейската агенция за околната среда и на Европейската агенция по химикали, поради което следва да се увеличи броят на техните служителите. |
2.10 |
Накрая, член 5 постановява, че Комисията трябва да извърши оценка на 8-ата ПДОС до 31 март 2029 г. Следователно не е предвидена междинна оценка. |
2.11 |
Член 6 урежда влизането в сила на решението. |
3. Общи бележки
3.1 |
ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че програмите за действие в областта на околната среда отдавна определят развитието на политиката на ЕС в областта на околната среда. При все това политиката в областта на околната среда от 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век вече не е сравнима с настоящата, което повдига и въпроса за ролята и функцията на програмите за действие в областта на околната среда. |
3.2 |
Ето защо ЕИСК си задава въпроса дали наистина е необходима 8-а ПДОС за осигуряване на допълнителни стимули за политиката на ЕС в областта на околната среда, която на по-късен етап зае централно място в политиката на ЕС посредством Европейския зелен пакт. Този въпрос е особено основателен предвид фактът, че предложението за 8-а ПДОС се характеризира по-скоро с общи описания на ситуацията и заявяване на намерения, а не със съдържание и действия. Това е програма за действие без действия! |
3.3 |
Разбира се, и според ЕИСК споменатите в член 2 приоритетни цели са несъмнено добри и посочените в член 3 „Благоприятстващи условия за постигане на приоритетните цели“ са правилни. Но каква би била ползата за политиката в областта на околната среда, при положение че 8-а ПДОС почти само повтаря посочените в Европейския зелен пакт цели, без дори най-общо да определя инструменти или действия за прилагане, които биха станали задължителни с решението на Съвета и Европейския парламент? И каква реална полза би имало простото изброяване на добре познатите „благоприятстващи условия“, след като не се представя и одобрява задължителен план за прилагането на тези благоприятстващи условия? |
3.4 |
ЕИСК смята, че предложението на Комисията потвърждава неговата позиция, изтъквана вече от години: не липсват знания за това, какво би трябвало да се направи. Липсва прилагане на добре познати, често отдавна приети мерки, както и политическа воля. Комисията също, а отчасти и Съдът на ЕС от години се оплакват от честата липса на прилагане на много от действащите законодателни актове в областта на околната среда. Никаква програма за действие за околната среда не може да компенсира липсата на правоприлагане или липсата на политическа воля. |
3.5 |
Дори без програма за действие в областта на околната среда европейските институции и държавите членки разполагат с достатъчно възможности за изпълнение на дадените обещания. Като пример за това може да споменем политиката в областта на биологичното разнообразие. |
3.6 |
Защитата, опазването и възстановяването на природата изрично се посочва като „приоритетна цел“ във всички (!) програми за действие в областта на околната среда от 2-рата ПДОС насам (период: 1977—1981 г.), а сега също и в 8-ата ПДОС. Фактът, че биологичното разнообразие е в центъра на тези програми в продължение на повече от 40 (!) години, но въпреки това на Комисията се налага да отбелязва в своята Стратегия за биологичното разнообразие от май 2020 г., че „природата се намира в състояние на криза“, не говори добре за досегашните програми за действие в областта на околната среда. |
3.7 |
Отвъд всички програми за действие в областта на околната среда обаче има ясни идеи и предложения за това как да се подобри положението. Например предложената от Комисията стратегия за биологичното разнообразие (2) съдържа дълъг списък с действия. Както Съветът, така и Европейският парламент имаха достатъчно възможности, наред с другото, в рамките на реформата на общата селскостопанска политика (ОСП), да изпълнят конкретни искания от тези програми. Тази възможност беше пропиляна. Според ЕИСК не е ясно какво би могло да се подобри посредством 8-ата ПДОС, която предстои да бъде одобрена от Съвета и ЕП. |
3.8 |
Все пак става ясно каква би могла да бъде добавената стойност на 8-ата ПДОС: официалното интегриране в програмата на стратегията за биологичното разнообразие, стратегията „От фермата до трапезата“ (и други подобни стратегически документи), представени от Комисията във връзка с прилагането на Европейския зелен пакт с техните конкретни подробни изисквания би дало възможност на Съвета и Парламента да се произнесат в полза на изпълнението на конкретните предложения. |
3.9 |
Нещо повече: Съветът и ЕП биха могли да задължат Комисията посредством 8-а ПДОС да утвърди и задълбочи Европейския зелен пакт, като ѝ възложат изрично най-късно до новия мандат да представи законодателно предложение за „Програма на ЕС до 2050 г.“ (под формата на изменен и разширен „Европейски зелен пакт 2“), която да добави конкретен и подробен каталог от мерки като приложение към 8-ата ПДОС. |
3.10 |
Това обаче засега не се предвижда, поради което добавената стойност на 8-ата ПДОС в предложената ѝ форма се ограничава до това да обяви подобрен модел за мониторинг и по-добро докладване. Въпреки че за по-добър мониторинг и управление, колкото и важни и да са те, не е необходима „програма за действие“. |
4. Заключителни бележки
4.1 |
Очевидно Комисията оценява по-високо от ЕИСК значението и въздействието на последните програми в областта на околната среда и предстоящата 8-а ПДОС. Така например категорично не се споделя твърдението на Комисията, че „7-ата ПДОС е предвидила Програмата на ООН до 2030 г.“. Програмата на ООН до 2030 г. е твърде комплексна, за да може да бъде отразена в една европейска политика в областта на околната среда, колкото и иновативна да е тя. Всяка политика в областта на околната среда, разбира се, следва да отчита и въпросите, свързани с бедността, глада, образованието или равенството между половете, но те не могат да бъдат разгледани в достатъчна степен там. |
4.2 |
Именно поради тази причина ЕИСК призова ЕС да изготви отделна „Програма на ЕС до 2050 г.“, която, разбира се, трябва да включва и силна екологична ос. Дори настоящият Европейски зелен пакт не е достатъчен за изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г., тъй като социалните въпроси — както в европейски, така и в световен контекст — не са разгледани в достатъчна степен. ЕИСК би искал обаче категорично да подчертае, че според него Европейският зелен пакт е добра и солидна основа за една цялостна стратегия за устойчиво развитие „Програма на ЕС до 2050 г.“. |
4.3 |
ЕИСК препоръчва също така политическите амбиции, заявени в текстовете на Комисията, да бъдат формулирани по такъв начин, че европейските граждани да могат да си представят тяхното осъществяване. В 8-ата ПДОС се говори за това да се насърчава „модел на растеж с възстановяване“, чрез който „се връща обратно повече, отколкото се взема“. За много граждани, както и политици, вероятно не е ясно, в какво се изразява „моделът на растеж с възстановяване“ и какво би означавало на планетата да се връща обратно повече, отколкото се взема от нея. |
4.4 |
Накрая, ЕИСК настоятелно препоръчва да се открие общ дебат относно ролята на евентуалните бъдещи програми за действие в областта на околната среда. Във връзка с това би било от полза да се предприеме оценка по-рано, а не едва девет месеца преди изтичането на 8-ата ПДОС. |
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
(1) https://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2020:0652:FIN:BG:PDF, Член 2, параграф 2, буква в).
(2) Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., COM(2020) 380 final.
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/80 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно минималното ниво на обучение на морските лица (кодифициран текст)“
(COM(2020) 739 final — 2020/0329 (COD)
(2021/C 123/13)
Консултации |
Европейски парламент, 23.11.2020 г. Съвет на Европейския съюз, 27.11.2020 г. |
Правно основание |
член 100, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Компетентна секция |
„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
прието с единодушие |
След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и не изисква никакви бележки от негова страна, на 557-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 януари 2021 г. (заседание от 27 януари), Комитетът реши с единодушие да приеме положително становище по предложения текст.
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/81 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за гарантиране на основна свързаност на товарния и пътническия автомобилен превоз след края на преходния период, посочен в Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия“
(COM(2020) 826 final — 2020/0362 (COD)
(2021/C 123/14)
Консултации |
Съвет на Европейския съюз, 11.12.2020 г. Европейски парламент, 14.12.2020 г. |
Правно основание |
член 91, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Компетентна секция |
„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
прието с единодушие |
След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и не изисква никакви бележки от негова страна, на 557-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 януари 2021 г. (заседание от 27 януари), Комитетът реши с единодушие да приеме положително становище по предложения текст.
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/82 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общи правила за осигуряването на основни въздушни връзки след края на преходния период, посочен в Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия“
(COM(2020) 827 final — 2020/0363 (COD)
(2021/C 123/15)
Консултации |
Съвет на Европейския съюз, 11.12.2020 г. Европейски парламент, 14.12.2020 г. |
Правно основание |
член 100, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Компетентна секция |
„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
прието с единодушие |
След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и не изисква никакви бележки от негова страна, на 557-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 януари 2021 г. (заседание от 27 януари), Комитетът реши с единодушие да приеме положително становище по предложения текст.
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/83 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно определени аспекти на безопасността на въздухоплаването във връзка с изтичането на преходния период, предвиден в Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия“
(COM(2020) 828 final — 2020/0364 (COD)
(2021/C 123/16)
Консултация |
Съвет на Европейския съюз, 11.12.2020 г. Европейски парламент, 14.12.2020 г. |
Правно основание |
член 100, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Компетентна секция |
„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
прието с единодушие |
След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и не изисква никакви бележки от негова страна, на 557-ата си пленарна сесия, проведена на, 27 и 28 януари 2021 г. (заседание от 27 януари), Комитетът реши с единодушие да приеме положително становище по предложения текст.
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/84 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специални и временни мерки с оглед на разпространението на COVID-19 относно подновяването или удължаването на някои удостоверения, свидетелства и разрешителни и отлагането на някои периодични проверки и продължаващо обучение в определени области на транспортното законодателство за референтни периоди след периодите, посочени в Регламент (ЕС) 2020/698“
(COM(2021) 25 final — 2021/0012 (COD)
(2021/C 123/17)
Консултации |
Съвет на Европейския съюз, 28.1.2021 г. Европейски парламент, 8.2.2021 г. |
Правно основание |
член 91, член 100, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Компетентна секция |
„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
прието с единодушие |
След като прецени, че съдържанието на предложението е напълно задоволително и не изисква никакви бележки от негова страна, на 557-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 януари 2021 г. (заседание от 27 януари), Комитетът реши с единодушие да приеме положително становище по предложения текст.
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/85 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2403 по отношение на разрешенията за риболов за риболовните кораби на Съюза във водите на Обединеното кралство и на риболовните операции, извършвани от риболовни кораби на Обединеното кралство във водите на Съюза“
(COM(2020) 830 final — 2020/0366 COD)
(2021/C 123/18)
Консултация |
Европейски парламент, 14.12.2020 г. Съвет, 11.12.2020 г. |
Правно основание |
член 43, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Компетентна секция |
„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
единодушно „за“ |
След като прецени, че съдържанието на предложението е задоволително и не изисква никакви бележки от негова страна, на 557-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 януари 2021 г. (заседание от 27 януари), Комитетът реши с единодушие да приеме положително становище по предложения текст.
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/86 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение 2008/971/ЕО на Съвета по отношение на еквивалентността на произведения в Обединеното кралство горски репродуктивен материал на същия материал, произведен в Съюза“
(COM(2020) 852 final — 2020/0378 (COD)
(2021/C 123/19)
Консултация |
Европейски парламент, 18.1.2021 г. Съвет, 8.1.2021 г. |
Правно основание |
член 43, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Компетентна секция |
„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
единодушно „за“ |
След като прецени, че съдържанието на предложението е задоволително и не изисква никакви бележки от негова страна, на 557-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 януари 2021 г. (заседание от 27 януари), Комитетът реши с единодушие да приеме положително становище по предложения текст.
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG
9.4.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 123/87 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на решения 2003/17/ЕО и 2005/834/ЕО на Съвета по отношение на еквивалентността на извършваните в Обединеното кралство полски инспекции и проверки по отношение на практиките за сортоподдържане на земеделски растителни видове“
(COM(2020) 853 final — 2020/0379 (COD)
(2021/C 123/20)
Консултация |
Европейски парламент, 18.1.2021 г. Съвет, 8.1.2021 г. |
Правно основание |
член 43, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз |
Компетентна секция |
„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ |
Приемане на пленарна сесия |
27.1.2021 г. |
Пленарна сесия № |
557 |
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“) |
прието с единодушие |
След като прецени, че съдържанието на предложението е задоволително и не изисква никакви бележки от негова страна, на 557-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 януари 2021 г. (заседание от 27 януари), Комитетът реши с единодушие да приеме положително становище по предложения текст.
Брюксел, 27 януари 2021 година.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Christa SCHWENG