ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 364

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 63
28 октомври 2020 г.


Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

РЕЗОЛЮЦИИ

 

Европейски икономически и социален комитет

 

553-а пленарна сесия (в хибриден режим), 15 и 16 юли 2020 г.

2020/C 364/01

Резолюция относно „Принос на Европейския икономически и социален комитет към работната програма на Европейската комисия за 2021 г. въз основа на работата на ad hoc групата Принос на ЕИСК към работната програма на Европейската комисия за 2021 г.

1

 

СТАНОВИЩА

 

Европейски икономически и социален комитет

 

553-а пленарна сесия (в хибриден режим), 15 и 16 юли 2020 г.

2020/C 364/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Насърчаване на по-приобщаващ и устойчив банков съюз чрез подобряване на приноса на местните банки за местното развитие и изграждане на социално отговорна международна и европейска финансова система (становище по собствена инициатива)

14

2020/C 364/03

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Механизми за данъчно облагане за намаляване на емисиите на CO2 (становище по собствена инициатива)

21

2020/C 364/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Укрепване на устойчивия икономически растеж в целия ЕС (становище по собствена инициатива)

29

2020/C 364/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Укрепване на конкурентоспособността, иновациите, растежа и създаването на работни места чрез насърчаване на световното сътрудничество в областта на регулирането, подкрепа за обновена многостранна търговска схема и намаляване на изкривяващите пазара субсидии (становище по собствена инициатива)

37

2020/C 364/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Промишленото измерение на Съюза на сигурност (становище по собствена инициатива)

43

2020/C 364/07

Становище на Европейският икономически и социален комитет относно Въвеждане на защитни мерки за селскостопанските продукти в търговските споразумения (становище по собствена инициатива)

49

2020/C 364/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно След извънредното положение, свързано с COVID-19: проект за нова многостранна матрица (становище по собствена инициатива)

53

2020/C 364/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Данъчно облагане на икономиката на сътрудничеството — задължения за докладване (допълнение към становище)

62

2020/C 364/10

Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно Европейски пакт за климата (проучвателно становище)

67


 

III   Подготвителни актове

 

Европейски икономически и социален комитет

 

553-а пленарна сесия (в хибриден режим), 15 и 16 юли 2020 г.

2020/C 364/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Стратегия за равенство между половете (COM(2020) 152 final)

77

2020/C 364/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Бяла книга за изкуствения интелект — Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие(COM (2020) 65 final)

87

2020/C 364/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Нов план за действие относно кръговата икономика — За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа(COM(2020) 98 final)

94

2020/C 364/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Изграждане на цифровото бъдеще на Европа(COM(2020) 67 final)

101

2020/C 364/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Нова промишлена стратегия за Европа(COM(2020) 102 final)

108

2020/C 364/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно а) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Дългосрочен план за действие за по-добро изпълнение и ефективно прилагане на правилата на единния пазар[COM(2020) 94 final], б) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Установяване и преодоляване на пречките пред единния пазар[COM(2020) 93 final]

116

2020/C 364/17

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение(COM(2020) 456 final)Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Бюджетът на ЕС осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европа(COM(2020) 442 final)Предложение за регламент на Съвета за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след пандемията от COVID-19(COM(2020) 441 final/2 — 2020/0111 (NLE)Изменено предложение за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027(COM(2020) 443 final — 2018/0166 (APP)Изменено предложение за Решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(COM(2020) 445 final — 2018/0135 (CNS)Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(COM(2020) 446 final — 2020/0109 (APP)Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации Хоризонт Европа и за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите, Решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на специфична програма за осъществяване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации Хоризонт Европа, Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество, Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане на стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика (стратегическите планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета(COM(2020) 459 final — 2018/0224 COD)

124

2020/C 364/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост(COM(2020) 408 final — 2020/0104 (COD) — Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за техническа подкрепа(COM(2020) 409 final — 2020/0103 (COD)

132

2020/C 364/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програмата InvestEU[COM(2020) 403 final — 2020/0108 (COD)] — Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2015/1017 по отношение на създаването на Инструмент за подкрепа на платежоспособността[COM(2020) 404 final — 2020/0106 (COD)]

139

2020/C 364/20

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата)(COM(2020) 80 final — 2020/0036 (COD)

143

2020/C 364/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска година на железопътния транспорт (2021 г.)(COM(2020) 78 final)

149

2020/C 364/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на мерки за устойчив железопътен пазар с оглед на пандемията от COVID-19(COM(2020) 260 final — 2020/0127 (COD)

158

2020/C 364/23

Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно Изпълнение на споразуменията за свободна търговия 1 януари 2018 г. — 31 декември 2018 г.(COM(2019) 455 final)

160


BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

РЕЗОЛЮЦИИ

Европейски икономически и социален комитет

553-а пленарна сесия (в хибриден режим), 15 и 16 юли 2020 г.

28.10.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 364/1


Резолюция относно „Принос на Европейския икономически и социален комитет към работната програма на Европейската комисия за 2021 г. въз основа на работата на ad hoc групата „Принос на ЕИСК към работната програма на Европейската комисия за 2021 г.“

(2020/C 364/01)

Докладчици:

Petr ZAHRADNÍK

Stefano PALMIERI

Jan DIRX

На пленарната си сесия, проведена на 15 и 16 юли 2020 г. (заседание от 16 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящата резолюция със 140 гласа „за“, 15 гласа „против“ и 17 гласа „въздържал се“.

1.   Въведение

1.1.

Както посочи в резолюцията си „Предложение на ЕИСК за реконструкция и възстановяване след кризата с COVID-19“ (1), ЕИСК приветства горещо и подкрепя предложенията на Европейската комисия: плана за възстановяване Next Generation EU и общия бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. Комитетът се надява и очаква, че поради необходимостта от възстановяване и реконструкция след кризата с коронавируса, изложеното от Комисията в тези планове ще намери пълно, конкретно и подробно отражение в работната програма на Комисията за 2021 г.

1.2.

Според ЕИСК работната програма следва да се съсредоточи върху преструктурирането и подобряването на нашата икономика и общество, да се основава на следните принципи: защита на човешките и социалните права, демократичните ценности и върховенството на закона, отключване на пълния потенциал на единния пазар, постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР), създаване на кръгова икономика и постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС най-късно до 2050 г., както и гарантиране на добро управление и демократична отчетност.

1.3.

ЕИСК подчертава, че шестте основни амбициозни цели, избрани от Комисията („Европейски зелен пакт“, „Европа, подготвена за цифровата ера“, „Икономика, която работи за хората“, „По-силна Европа на световната сцена“, „Насърчаване на нашия европейски начин на живот“ и „Нов тласък за европейската демокрация“), предоставят солидна рамка за изготвянето на работната програма за 2021 г. Може би трябва да се постави по-специален акцент върху инвестициите и необходимостта от тяхното ускоряване, включително благодарение на мерките, които се приемат понастоящем. Някои подробности за бъдещата работна програма могат да бъдат намерени в Съобщението на Комисията относно плана за възстановяване на Европа (2) и новите предложения ще бъдат отразени в речта на председателката на Комисията von der Leyen за състоянието на Съюза през септември и в нейното писмо за намеренията до Европейския парламент и Съвета. ЕИСК оценява и коригираната работна програма за 2020 г., която е в отговор на кризата с COVID-19 и би могла да даде насоки за развитието в близко бъдеще.

1.4.

ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия коригира своята работна програма за 2020 г. в рамките на възстановяването на Европа, за да отговори на пандемията от коронавирус. Тя пренасочи работата си и отдаде приоритет на действията, необходими за насърчаване на възстановяването и издръжливостта на Европа, и същевременно остава ангажира с изпълнението на водещите си инициативи — Европейския зелен пакт и стратегията в областта на цифровите технологии, тъй като те са от ключово значение за даването на нов тласък на европейската икономика и изграждането на по-издръжлива на сътресения, устойчива, справедлива и благоденстваща Европа. Комитетът отбелязва, че девет инициативи са отложени за 2021 г.

1.5.

Сега, когато повече от всякога осъзнаваме на практика значението на сътрудничеството между държавите в тези времена на криза, ЕИСК изразява надежда, че предстоящата Конференция за бъдещето на Европа ще доведе до укрепване и задълбочаване на институционалната структура на ЕС и до реално подновяване на проекта за ЕС, който да бъде в състояние да посрещне предизвикателствата през следващите десетилетия. Затова Комисията може да разчита на пълната подкрепа на Комитета.

1.6.

ЕИСК е убеден, че процесът на възстановяване и реконструкция на икономиката и обществото ще бъде възможен само с активното участие на организациите на гражданското общество и социалните партньори.

1.7.

В следващите глави и параграфи Комитетът формулира конкретните си предложения за работната програма за 2021 г. в съответствие с шестте основни амбициозни цели на Комисията.

2.   Европейски зелен пакт

2.1.   Зеленият пакт

2.1.1.

Зеленият пакт на ЕС може да се разглежда и като ефективен инструмент за устойчиво възстановяване на икономиката чрез мащабни инвестиции в подкрепа на необходимите структурни промени, пред които е изправена Европа. От тази гледна точка той може да се разглежда като възможност за подпомагане на по-дългосрочно икономическо възстановяване. Той изисква нов консенсус в Европа, за да бъдат мобилизирани достатъчно публични и частни финансови източници за тази цел и да се приеме ново управление за успешното му прилагане на практика.

2.1.2.

ЕИСК е силен поддръжник на необходимостта от преход към кръгова икономика. Той подкрепи активно амбициозните политики в тази област до момента посредством ангажимента си с Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика. Сред отдавна отправените от него искания до Комисията във връзка с ефективното използване на ресурсите е и призив за преглед на законодателството в областта на екопроектирането и на съответното законодателство в областта на продуктите, за постепенно включване на задължителни изисквания за ефективно използване на ресурсите при проектирането на продуктите, както и за нови процедури за възлагане на обществени поръчки за насърчаване на кръгови продукти и нови бизнес модели, като се отчитат икономическото положение в периода след COVID-19 и реалната възможност за осъществяване на промяната.

2.1.3.

ЕИСК отбелязва, че преразглеждането на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация с цел подобряване на качеството и обхвата на оповестяването на нефинансова информация, включително по отношение на екологичните аспекти, като биологичното разнообразие, беше отложено за 2021 г. ЕИСК счита, че като цяло данъчните политики следва да бъдат реформирани в съответствие с амбициите в областта на климата и че данъчните системи и ценообразуването следва да отразяват разходите, свързани с околната среда, включително загубата на биологично разнообразие. Това следва да насърчи промени в националните фискални системи за прехвърляне на данъчната тежест от труда към замърсяването, ресурсите със занижена цена и други външни фактори, свързани с околната среда. Принципите „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“ трябва да се прилагат за предотвратяване и коригиране на влошаването на състоянието на околната среда.

2.1.4.

ЕИСК приветства факта, че биологичното разнообразие ще бъде включено във всички области на политика, както е посочено в Съобщението относно стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. (3) ЕИСК приветства факта, че Комисията ще въведе нова европейска рамка за управление на биологичното разнообразие. Това ще спомогне за точното установяване на задълженията и ангажиментите и ще определи пътна карта за насочване на изпълнението. Това би било от полза и за ОСП и за европейската продоволствена система, и следователно би могло и в бъдеще да продължи да повишава тяхната устойчивост. В рамките на това изпълнение Комисията ще въведе механизъм за мониторинг и преглед с ясен набор от договорени показатели, което ще даде възможност за редовна оценка на напредъка и определяне на коригиращи действия при необходимост. Този механизъм трябва да бъде включен в прегледа на изпълнението на политиките в областта на околната среда и да допринесе за европейския семестър.

2.1.5.

ЕИСК приветства Европейския законодателен акт за климата, който определя правно обвързваща общоевропейска цел за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове в целия ЕС до 2050 г. и създава рамка за постигането на тази цел. Ето защо ЕИСК разглежда предложението за Европейски законодателен акт за климата като един от инструментите, които ще допринесат за това желано и необходимо възстановяване на европейската икономика (4). До септември 2020 г. Комисията иска да представи преглед на целите на Съюза за 2030 г. в областта на климата с оглед на целта за постигане на неутралност по отношение на климата и да проучи възможностите за нова цел до 2030 г. за намаляване на емисиите с 50-55 % спрямо 1990 г., както и да представи съответните законодателни предложения до средата на 2021 г. ЕИСК настоятелно приканва Комисията да избере намаляване с най-малко 55 % до 2030 г. със съответните законодателни предложения, за да отговори от своя страна на огромната нужда от намаляване на емисиите в световен мащаб (5).

2.1.6.

Участието на всички граждани чрез организациите, сдруженията и мрежите на гражданското общество ще даде възможност за осъществяването на реална реформа на икономиката и обществото. За тази цел държавите членки и ЕС трябва да гарантират, че в този комплексен процес никой няма да бъде пренебрегнат — особено най-уязвимите.

2.1.7.

Действията в областта на климата и ангажиментите за устойчивост трябва да бъдат поставени в центъра на политиката за възстановяване и реконструкция, която не бива да блокира ЕС и занапред в бъдеще с високи въглеродни емисии.

2.1.8.

В МФР ще трябва да се увеличи и разпредели достатъчно финансиране за нуждите от инвестиции, за да се постигне реален и задълбочен екологосъобразен преход. Важно е да продължи да се дава приоритет и на други въпроси, свързани с околната среда, като опазването на почвите, земята и моретата, които не трябва да се омаловажават вследствие на кризата, свързана с COVID-19 и въпреки нея.

2.1.9.

Необходимо е допълнително подобряване на енергийната сигурност на всички равнища и издръжливостта на обществото на сътресения, например чрез програми за саниране на сгради. Трансграничното сътрудничество в областта на енергетиката и междусистемните връзки в целия ЕС продължават да бъдат от значение, както и необходимостта от насърчаване на по-голяма диверсификация на източниците на доставки, например чрез наличието на по-широк избор на енергия от възобновяеми източници и на решения за съхраняване на енергия.

2.1.10.

Възможност за ускоряване на напредъка към постигане на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата е да се увеличи използването на възобновяема и нисковъглеродна електроенергия чрез електрифицирането на сектори, които понастоящем все още разчитат на енергийни източници на основата на изкопаеми горива. Националните планове в областта на енергетиката и климата представляват важна стъпка за гарантиране на Енергийния съюз и Европейския зелен пакт.

2.1.11.

Във връзка с определената в Европейския законодателен акт за климата цел за постигането на неутралност на ЕС по отношение на климата до 2050 г. е необходимо да се обърне специално внимание на транспортния сектор. Всъщност емисиите на CO2 от този сектор все още се увеличават, но за да се постигне целта за неутралност по отношение на климата, до 2050 г. ще е необходимо намаляване с 90 % на емисиите от транспорта.

2.1.12.

ЕИСК призова за актуализиране на стратегията на ЕС за горите след 2020 г. в рамките на Европейския зелен пакт. Хоризонтът на новата стратегия реалистично би могъл да бъде 2050 г. Значението на горите, горското стопанство и свързаните с него отрасли за постигането на тези цели следва да се признае във всички сектори и да доведе до оптимизирано междусекторно сътрудничество.

2.1.13.

ЕИСК счита, че действията за адаптиране биха могли да допринесат значително за това да се гарантира, че устойчивият преход и реконструкция след COVID-19 се осъществяват по по-справедлив начин. Общностите и регионите, които са засегнати от отрицателните въздействия на изменението на климата в по-голяма степен от средното равнище, следва да бъдат подпомагани при реагирането на тези въздействия и идентифицираните рискове. Това важи особено за общностите и регионите, чиито настоящи и досегашни емисии на парникови газове са под средните.

2.1.14.

ЕИСК оценява факта, че в коригираната работна програма на Комисията за 2020 г. темата за Европейския зелен пакт е обхваната в достатъчна степен и присъства относително равномерно в основните ѝ раздели. Той подчертава по-специално приоритетното внимание, отделено на финансирането на устойчивия преход, особено на Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт и Фонда за справедлив преход. От голямо значение и приоритетни за постигането на тази цел са и други области от интерес, посочени в коригираната работна програма, например устойчивата и интелигентна мобилност, устойчивото производство и потребление, устойчивостта на продоволствените системи или декарбонизацията на енергетиката. ЕИСК счита, че и в работната програма на Комисията за 2021 г. нейните приоритети ще бъдат съсредоточени върху тези инициативи.

2.2.   Инвестиционните приоритети

2.2.1.

Публичните средства, инвестирани в планове за възстановяване, следва да спомагат не само за възстановяването на европейската икономика и общество, но и за драстичното намаляване на въздействието на по-нататъшни сътресения чрез инвестиции в устойчива, приобщаваща и щадяща климата икономика (т.нар. „икономика на благосъстоянието“).

2.2.2.

Таксономията на ЕС за устойчиво финансиране следва да насочва публичните и частните инвестиции през целия период на възстановяване, за да се ускори преминаването от замърсяващи към екологосъобразни сектори.

2.2.3.

Необходимо е да се гарантира, че новата МФР предоставя значителни ресурси за изпълнението на ЦУР и за борба с изменението на климата, като същевременно постепенно се премахва контрапродуктивното финансиране (например за изкопаеми горива).

2.2.4.

Европейската икономика беше белязана от недостиг на инвестиции през по-голямата част от десетилетието след кризата от 2009 г. За да се постигнат задоволителни резултати, възстановяването на инвестициите е задължително. Ето защо ЕИСК оценява предложението за план за възстановяване, който намира отражение най-вече в инструмента на ЕС за възстановяване, наречен Next Generation EU и неговите стълбове, и коригираната МФР за периода 2021—2027 г. Европейският инструмент за възстановяване може да се счита за извънредна, но също така и необходима и спешна стъпка за подобряване на инвестиционната среда в ЕС. Това е доразвито например в становище ECO/523 на ЕИСК (6).

2.2.5.

ЕИСК отбелязва, че инвестициите не представляват цел на политиката на Комисията за нейния мандат до 2024 г., и не намират адекватно отражение и в конкретните инициативи в коригираната работна програма за 2020 г. Ето защо ЕИСК препоръчва в работната програма за 2021 г. да бъдат включени инициативи, свързани с инвестициите, включително усилията за мобилизиране на частни инвестиции в полза на бъдещото устойчиво икономическо развитие на ЕС.

3.   Европа, подготвена за цифровата ера

3.1.

Кризата с коронавируса показва, че цифровата революция е важна част от повишаването на издръжливостта на нашите общества на кризи. От първостепенно значение е да се инвестира в цифровизацията на основните услуги и да се увеличи способността на правителствата, законодателите и публичните институции да предоставят своите услуги по време на криза. Същевременно трябва да осъзнаем, че цифровите технологии са инструмент, а не крайна цел. Рамката около цифровите технологии трябва да стане публична собственост и трябва да я насочим към високи стандарти за устойчивост, включително строги демократични и технологични гаранции, придружени от мерки за подкрепа в областта на разходите и знанията, които да гарантират, че никой няма да бъде забравен. В съответствие с Акта на ЕС за достъпността това означава, че е необходимо да се гарантира, че цифровата революция осигурява достъпност за над 100 милиона души с увреждания в ЕС.

3.2.

Цифровизацията е както възможност, така и риск за възстановяването. Именно областта на иновациите може да изведе ЕС на преден план. В областта на блоковата верига сме в лидерска позиция. Блоковата верига като технология (а не сведена до биткойн) носи демократични ценности, предлагайки прозрачност и подобрени структури за управление. Въпреки това трябва да бъдат управлявани присъщите на цифровизацията рискове като увеличаване на безработицата, маргинализация и социално изключване. Трябва да се намерят начини за възползване от възможностите, като същевременно се балансират рисковете в контекст, в който ЕС се стреми да остане конкурентоспособен в световен мащаб.

3.3.

Важно е да се запази европейският модел на права, стандарти и политики за потребителите. Това прави ЕС единствен по рода си. Например в областта на цифровизацията, ЕС се отличава от други региони по света по своята гледна точка по отношение на постулата „човекът командва“, изразена в етичния кодекс на ЕС относно изкуствения интелект (ИИ). Този подход, основаващ се на основните права и свободи, е част от модела на ЕС и би трябвало да бъде запазен, въпреки настоящото възникване на климат на по-изострена конкуренция.

3.4.

ЕИСК подчертава значението на цифровизацията във всички сектори на обществото, по-специално чрез работата от разстояние и цифровите услуги, включително електронната търговия и електронното здравеопазване.

3.5.

Пандемията показа, че цифровизацията в образованието не е еднакво достъпна в обществото, което би могло да доведе до допълнителни проблеми, що се отнася до учебните резултати и възможностите за образование. Поради това е необходимо да се въведат мерки, които подпомагат групите в неравностойно положение и по този начин спомагат за предотвратяване на сегрегацията.

3.6.

Правната рамка за изкуствения интелект и цифровизацията трябва да се актуализира непрекъснато, за да продължи да отговаря на техническия напредък, и по-специално на въпроса за сигурността на цифровите комуникации, както по отношение на мрежите, така и на съдържанието.

3.7.

ЕИСК отбелязва, че Комисията отлага за 2021 г. законодателното предложение относно въздействието на изкуствения интелект, включително върху безопасността, отговорността, основните права и данните. Той призовава Комисията: i) да насърчава мултидисциплинарността в научните изследвания посредством включване на други дисциплини, като например право, етика, философия, психология, науки за труда, хуманитарни науки, икономика и т.н.; ii) да включи съответните заинтересовани страни (профсъюзи, професионални, стопански и потребителски организации, НПО) в дебата за ИИ и като равнопоставени партньори във финансираните от ЕС научноизследователски и други проекти, като например публично-частното партньорство в областта на ИИ, диалози по отрасли, Програмата за внедряване на ИИ в публичния сектор и водещия център; и iii) да продължава да образова и информира по-широката общественост относно свързаните с ИИ възможности и предизвикателства. Освен това той препоръчва Комисията да обмисли по-задълбочено въздействието на ИИ върху целия спектър основни права и свободи, включително, но не само, правото на справедлив процес, правото на честни и открити избори, правото на събрания и демонстрации и правото на недискриминация. ЕИСК продължава да се противопоставя на въвеждането на каквато и да е форма на юридическа правосубектност за ИИ. Това би изпразнило от съдържание превантивния коригиращ ефект на юридическата отговорност и създава сериозен морален риск както при разработването, така и при използването на ИИ, при което възникват възможности за злоупотреби (7).

3.8.

Поради нарастващото използване на смартфони и въвеждането на 5G мрежи, от голямо значение е и оперативната съвместимост между приложенията и мрежите в Европейския съюз, особено в извънредни ситуации.

3.9.

Като се имат предвид по-нататъшното развитие на цифровизацията и нейното нарастващо въздействие върху личния, социалния и професионалния живот, както и върху всички сектори, съществено значение придобива въпросът за преподаването на цифрови умения и предприемането на действия срещу цифровото разделение на гражданите.

3.10.

Съвсем основателно подготвеността на Европа за ерата на цифровите технологии е един от основните приоритети, изведени на преден план и в коригираната работна програма за 2020 г. ЕИСК оценява решителните усилия на Европейската комисия да предприеме действия в области като изкуствения интелект, цифровите услуги, киберсигурността, цифровите устройства и решения за потребителите, а също така и цифровото финансиране. ЕИСК приветства по-специално силния акцент, поставен върху цифровизацията в предложената нова индустриална стратегия за Европа. Цифровизацията присъства и в Пакета от мерки за въздухоплавателните услуги. ЕИСК оценява високо и факта, че цифровизацията намира отражение в предложените приоритетни области на европейското научноизследователско пространство.

4.   Икономика, която работи за хората

4.1.

Трябва да възстановим икономическото си управление въз основа на издръжлива на сътресения, устойчива и приобщаваща европейска икономическа система. Целта е да се постигне не само механично икономическо възстановяване, а по-скоро качествена промяна в администрирането и управлението на икономическата политика.

4.2.

Установяването на цялостното въздействие на кризата все още предстои, а реконструкцията и възстановяването ще изискват значителни усилия. Поради това е наложително бързото осъществяване на предложенията от май 2020 г. за инструмент за възстановяване и за подсилена МФР. Освен това трябва да сме готови за по-нататъшни мерки и изменения на вече приетите такива, ако това е оправдано от променящата се ситуация.

4.3.

Комисията се приканва да продължи да използва европейския семестър като двигател за възстановяване въз основа на набелязаните в неговите рамки приоритети за инвестиции и реформи. Комитетът приветства неотдавнашния акцент върху по-доброто включване на социалните въпроси и Европейския зелен пакт, както и прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост по линия на семестъра. Комисията следва да подкрепи държавите членки от еврозоната да предприемат всички необходими мерки за осигуряване на по-голямо сближаване и интеграция в икономическата област през целия семестър. Това включва съвкупна положителна фискална позиция за еврозоната като цяло, за да може да се преодолее настоящата криза.

4.4.

Всички приоритети и действия, очертани в други области на политика ще доведат до необходимостта от формулиране на нова рамка за икономическо управление, която да отговаря на днешните макроикономически предизвикателства и да дава възможност за прилагането на стратегически политики в областта на промишлеността, конкурентоспособността, социалната сфера, околната среда и търговията от страна на Съюза и неговите държави членки. В началото на 2020 г. Комисията започна широка обществена консултация по този въпрос, но тя беше спряна поради кризата с коронавируса и прилагането на общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж. Немислимо е през 2021 г. да можем да се върнем към автоматично прилагане на пакта. Ето защо Комисията следва да предприеме нови инициативи за насърчаване на реформата на Пакта за стабилност и растеж, с цел да се осигурят едновременно стабилност и растеж.

4.5.

Във връзка с това ЕИСК призовава за по-симетрична макроикономическа адаптация, споделена както от държавите членки с дефицит, така и от тези с излишък. Всички държави членки трябва да могат да инвестират повече в обществени услуги, тъй като кризата показа, че обществените услуги играят решаваща роля за спасяването на живота на хората и за справянето с пандемията. Освен това европейските лидери би трябвало да вземат под внимание на т.нар. „златно правило“ при повторното прилагане на бюджетните правила на ЕС, като изключат някои публични инвестиции при изчисляването на дефицита и да вземат предвид устойчивостта на съществуващите равнища на дълга.

4.6.

Накрая, отдавна се отправя призив за постоянен механизъм за фискална стабилизация на еврозоната, тъй като той би подкрепил значително антицикличните политики на Съюза в случай на бъдещи сътресения. Подобен механизъм би допринесъл за дългосрочната стабилност и издръжливост на националните публични финанси и би представлявал необходимата следваща стъпка за задълбочаването на европейския икономически и паричен съюз.

4.7.

Възстановяването след COVID-19 ще зависи в решаваща степен от способността на европейските финансови пазари да осигурят достатъчно ликвидност. За повишаването на издръжливостта на сътресения на европейската икономика са необходими и правилно функциониране на финансовите пазари и увеличаване на способността за споделяне на финансовите рискове. Ето защо по-нататъшното хармонизиране и интегриране на европейските финансови пазари следва да продължи без забавяне, включително завършването на банковия съюз и укрепването на съюза на капиталовите пазари. При преразглеждането на пруденциалните правила на банките с цел прилагане на оставащите споразумения от Базелската рамка трябва да се вземат предвид особеностите на банковия ландшафт на ЕС. Освен това от решаващо значение е финансовите пазари да са в състояние да подкрепят екологичната и цифровата трансформация. ЕИСК счита, че са необходими повече усилия за интегриране на устойчивостта във финансовия сектор; поради това Комитетът приветства целта на Комисията за обновена стратегия за устойчиво финансиране.

4.8.

ЕИСК е твърдо убеден, че в контекста на цифровизацията на икономиката всички промени в правилата за разпределяне на правата за данъчно облагане на печалбите между държавите трябва да бъдат координирани в световен мащаб и поради това приветства тясното сътрудничество между Комисията, държавите членки и ОИСР/Г-20 в подкрепа на разработването на международно решение. Ако не може да се постигне международно решение, ЕС трябва да обмисли самостоятелни действия. Борбата с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, както и срещу изпирането на пари, трябва да остане главен приоритет в дневния ред.

4.9.

Политиката на сближаване ще играе ключова роля, за да се осигури балансирано възстановяване, да се насърчи сближаването и да се гарантира, че никой няма да бъде пренебрегнат. Финансовата гъвкавост е наистина от решаващо значение за програмите за сближаване и ще даде възможност на държавите членки да прехвърлят средствата според нуждите си за справяне с кризата. ЕИСК счита, че следва да се определи реалистичен график, така че средствата да бъдат разпределени на държавите членки възможно най-скоро. Акцентът на политиката на сближаване на ЕС за периода 2021—2027 г. следва да остане върху икономическата конкурентоспособност посредством научните изследвания и иновациите, цифровия преход, Европейския зелен пакт и устойчивото развитие.

4.10.

Здравната и икономическа криза, предизвикани от избухването на COVID-19, изостриха съществуващите неравенства по отношение на богатството и доходите и показаха ясно необходимостта от нов обществен модел, който да допринася в по-голяма степен за икономическото и социалното сближаване, производителността и по-справедливото разпределение на богатството. Сега Комисията трябва спешно да предприеме последващи действия във връзка с предишни предложения на ЕИСК, които ще спомогнат за обръщане на тенденцията на нарастващо неравенство, водещо до разделение между различните държави членки и социални групи и което допринесе за възхода на екстремистките движения и партии. За тази цел са необходими решителни действия на ЕС за допълване на усилията на държавите членки с цел стимулиране на инвестициите в социална инфраструктура (образование и учене през целия живот; здравеопазване, дългосрочни грижи и социални грижи; жилищно настаняване на достъпни цени), за да се разработят публични активи с цел преодоляване на пропуските в пазарната система, постепенно изместване на фискалните приходи от облагане на труда към облагане, основано в по-голяма степен на богатството; разработване на прозрачен механизъм за мониторинг и консолидиране на данните за всички приходи и богатство; създаване на регистър на корпоративните акционери на европейско равнище и др.

4.11.

В контекста на кризата с COVID-19 Комисията следва да предприеме последващи действия и във връзка с предходни инициативи, за да укрепи и насърчи ролята на Европа като глобален икономически фактор. Тя следва да проучи по-задълбочено и да предложи по-конкретни начини и средства за засилване на международната роля на еврото, за диверсифициране на веригите на доставки и за насърчаване на европейските правила и стандарти в някои стратегически сектори, да гарантира по-решителен европейски отговор на извънтериториални санкции от трети държави и постепенно да се ориентира към обединено европейско представителство на международните финансови форуми.

4.12.

Икономическият просперитет трябва да бъде отделен от влошаването на състоянието на околната среда и социалното изчерпване. Модели като кръговата икономика, икономиката на сътрудничеството и икономиката на съвместната употреба предлагат нови възможности за заетост, форми на собственост и иновации и трансформират отношенията между производители, дистрибутори и потребители, което прави всички участници по-издръжливи на кризи, когато са регулирани по подходящ начин. В допълнение към правилното изпълнение на новия план за действие за кръговата икономика и продължаването на дейността на Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика на ЕИСК/ЕК сред основните приоритети са: насърчаване на всеобхватна стратегия за устойчиво потребление, разработване на нови показатели, които да заменят неадекватното използване на БВП и адаптиране на Пакта на ЕС за стабилност и на растеж, за да се вземат под внимание устойчивостта и благосъстоянието.

4.13.

Необходимо е да се възстанови общество с укрепени услуги от общ интерес, както е заложено по-конкретно в член 14 от ДФЕС, отнасящ се до УОИИ, протокол 26 относно ЦУР, приложен към ДФЕС, и Европейския стълб на социалните права, както и на здравеопазването и социалните услуги, електронните съобщения, обществения транспорт, енергетиката, водата и събирането на отпадъци и съпътстваща програма за инвестиции.

4.14.

Съвременните концепции за икономическо развитие се основават не само на критериите за просперитет, рентабилност и ефективност, но и на спазването на социалните и екологичните изисквания и отстраняването на всички видове отрицателни външни ефекти и неефективност на пазара. Като поука от последната криза, свързана с COVID-19, икономиката трябва да бъде също устойчива и достатъчно стабилна, за да се справи с бъдещи сътресения. За тази цел е силно препоръчително да се отстранят структурните дисбаланси.

4.15.

Освен това съвременната икономика изисква гладко функциониране на пазара във всички негови сегменти, включително и създадените съвсем наскоро (виртуална икономика, икономика на споделянето, кръгова и цифрова икономика). По тази причина е целесъобразно също да се постигне по-добро функциониране на финансовото посредничество. В контекста на ЕС това означава по-специално задълбочаване на съюза на капиталовите пазари и завършване на банковия съюз. За по-голяма подкрепа на прехода към по-устойчива икономика трябва да бъде коригирана и системата за данъчно облагане с оглед съгласуваност с тази цел.

4.16.   Единният пазар

4.16.1.

Единният пазар е основата на изграждането на Европа. Функциониращият единен пазар стимулира конкуренцията, подобрява ефективността, повишава качеството и спомага за намаляване на цените. Европейският единен пазар несъмнено е едно от най-големите постижения на ЕС. Поради това е от решаващо значение да се проучи как функционирането на вътрешния пазар може да стимулира или да възпрепятства икономическото възстановяване след здравната криза.

4.16.2.

Съгласуваността и единството на единния пазар бяха подложени на сериозно изпитание по време на неотдавнашната пандемия от COVID-19. Стана ясно, че някои области на единния пазар бяха сериозно засегнати и парализирани, особено по отношение на свободното движение на хора. Непрекъснатостта на трансграничните вериги на доставки беше също засегната отрицателно. Обемът на трансграничната търговия в ЕС намаля с двуцифрени стойности годишно. По същество обаче тя се запази и оцеля. Понастоящем основното предизвикателство пред трансграничната търговия е възстановяването на всички естествени трансгранични потоци в рамките на ЕС и премахването на съществуващите пречки пред единния пазар. Във връзка с това съвсем наскоро дори се наблюдава ускоряване чрез някои стратегии и концепции на национално равнище, изпълнени след предишната криза.

4.16.3.

Налице е възможност за насърчаване на социалните иновации като модел за възстановяване чрез съвместно създаване, проектиране и производство. В сложна социална среда с големи обществени предизвикателства единственият начин е да се мобилизират всички ресурси в обществото, като се работи междусекторно и мултидисциплинарно, за да се набележат решения. Организираното гражданското общество е катализатор за социални иновации — движение, което допринесе за създаването на социални системи, водещи до нови политики, структури, продукти, услуги и методи на работа. Днес повече от всякога е нужно участието на гражданското общество — истинска социална иновация обаче настъпва единствено с участието на гражданското общество.

4.16.4.

Стратегията за единния пазар заема централно място в европейския проект, като дава възможност за свободно движение на хората, услугите, стоките и капиталите и предлага възможности за европейските предприятия, потребители и работници. Необходими са мерки за пълноценно разгръщане на пълния ѝ потенциал за премахване на пречките. Освен това след кризата и други аспекти на променящата се среда, например цифровизацията, единният пазар ще трябва да се адаптира напълно към новите идеи и бизнес модели. Поради това целта е да се възстанови, възроди и реконструира единният пазар като инструмент за възстановяване. Краткосрочните действия включват незабавно отваряне на границите. Освен това се нуждаем от краткосрочни действия в две направления: преодоляване на напрежението и даване на нов тласък на икономиката и производителността.

4.16.5.

Сериозна загриженост будят възникващите понастоящем неравнопоставени условия на конкуренция. Въведените от държавите членки пакети от стимулиращи мерки са изключително разнообразни и (въпреки че бяха продиктувани от доброто намерение да компенсират частично срива в търсенето) доведоха до неравнопоставени условия на конкуренция между държавите членки. Освен това държавната помощ трябва да бъде разгледана и анализирана от секторна гледна точка, като се обърне внимание на това как в краткосрочен и дългосрочен план тези действия ще доведат до нарушаване на конкуренцията и еднаквите условия на конкуренция.

4.16.6.

Нуждаем се от производителност в реалната икономика (това означава работни места, покупателна способност и основни продукти и услуги). Тази производителност може да бъде под различна форма и да бъде осигурена от различни бизнес модели, но се нуждаем от действия в тази област, ако искаме да избегнем по-нататъшното задълбочаване на неравенството. Този тласък означава пакети за подкрепа и благоприятна среда за МСП и промишлеността. МСП, както знаем, са гръбнакът на европейската икономика и се нуждаят от специфична подкрепа, но без допълнителна тежест или бюрокрация. Възстановяването за МСП ще бъде възможно само ако се предостави финансова подкрепа от ЕС и национална финансова подкрепа. Тук от решаващо значение ще бъдат субсидиите, заемите, осигуряването на ликвидност, данъчните стимули, благоприятните условия за задържане и наемане на персонал. По отношение на законовата уредба за обявяването в несъстоятелност ЕС би трябвало да предприеме законодателни действия, за да даде възможност на малките предприятия, фалирали поради COVID-19, бързо да възобновят дейността си. Тези мерки би трябвало да бъдат ограничени във времето.

4.17.   Промишлена стратегия

4.17.1.

Много от предходните параграфи в общи линии важат в пълна степен и за промишлената стратегия. Европейската промишленост обаче е изправена не само пред предизвикателството за подобряване на единния пазар, но за разлика от услугите, пред основни структурни промени, което е от значение основно за въгледобивната и тежката въглеродно интензивна промишленост.

4.17.2.

Същността на новата промишлена стратегия за Европа се състои в намирането на съвместно съществуване на една модерна и силна европейска промишленост и предизвикателствата, произтичащи от изискванията, свързани с климата и околната среда. ЕИСК е убеден, че това съвместно съществуване е осъществимо и ако е успешно, може да осигури на Европа сравнително предимство в световен мащаб. От друга страна, ЕИСК е напълно наясно и отчита огромните разходи, свързани с този преход, и подкрепя смекчаването и компенсирането им по подходящ начин и при зачитане на икономическите възможности.

4.18.   Системи на здравеопазване

4.18.1.

Преди всичко е важно да се подчертае, че една от основните поуки от кризата с коронавируса е необходимостта от укрепване на здравните системи в почти всички европейски държави, преди всичко чрез съсредоточаване върху превенцията. Въздействието от коронавируса поставя здравните системи в цяла Европа под огромен натиск. Въпреки че отговорността за здравеопазването е на национално равнище, разпространението на вируса не признава граници. Той засяга цяла Европа както в нашите граници, така и извън тях, и води до санитарни, социални и икономически последици, които налагат спешно да се извършат общи ответни действия на европейско равнище.

4.18.2.

Кризата с коронавируса разкри зависимостта на ЕС от вноса на медицински продукти от държави извън ЕС. Необходими са инвестиции в здравеопазването, услугите за полагане на грижи и дългосрочни грижи, в областта на политиките за здравна превенция и за здравословни и безопасни условия на труд, в рамките на подход, основан на жизнения цикъл, с подкрепа от институциите на ЕС.

4.18.3.

Кризата с коронавируса показа, че властта на мултинационалните фармацевтични компании е огромна. За да се увеличи независимостта на фармацевтичната промишленост, трябва да се създаде и голям европейски изследователски фонд за разработването на нови лекарства и ваксини. Институциите на ЕС би трябвало да разполагат с необходимите правомощия да координират доставките, разпространението и цените на най-важното медицинско и защитно оборудване в рамките на единния пазар.

4.18.4.

ЕИСК призовава за стратегия за химикалите за устойчивост, която да гарантира защитата на човешкото здраве и околната среда, като същевременно се сведе до минимум експозицията на опасни химични вещества. Новата стратегия ще трябва да бъде в пълно съответствие с Европейския зелен пакт.

4.18.5.

Необходимо е да се възстанови доверието на пътниците в транспорта, като се обърне специално внимание на обществения транспорт. Това включва, наред с други мерки, подобряване на здравето и безопасността на пътниците (напр. климатични системи, откриване на болни хора, мерки за почистване и дезинфекциране и т.н.). Във връзка с това правата на пътниците трябва да бъдат разгледани отново и дори укрепени (напр. възстановяване на разходите за отменени пътувания).

5.   По-силна Европа в света

5.1.

ЕС трябва да укрепи и подсили позицията си в световен план по отношение на това да играе по-важна и стратегическа роля в световната икономика и политика. През изминалото десетилетие тази позиция беше отслабена. Икономиката на ЕС има потенциала да използва по-добре сравнителните си предимства в световния търговски и инвестиционен пазар, особено в авангардното производство и иновативните услуги, наред с амбицията да бъде световен лидер. Това усилие следва да бъде придружено от по-добро и по-ефективно представителство на ЕС в основни световни организации и от необходимостта от изразяване на единна позиция в тях. ЕИСК призовава Европейската комисия да положи необходимите усилия, за да отрази по-конкретно необходимостта от укрепване на глобалната позиция на ЕС в нейната работна програма за 2021 г.

5.2.

ЕС следва да продължи да подкрепя многостранния подход в търговията. Включването на социални и трудови стандарти и стандарти за устойчиво развитие (8) в правилата на СТО и на други агенции, свързани с ООН, би могло да допринесе значително за изграждането на нов, справедлив икономически и търговски ред и интелигентна глобализация. В същото време той следва да се противопостави на усилията за създаване на нови пречки и ограничения в световната икономика.

5.3.

Като една от конкретните поуки от свързаната с COVID-19 криза ЕС следва да разгледа по-внимателно защитата на своите стратегически активи и инвестиции и да засили проверките в областите, в които е налице риск от политическа злоупотреба с инвестиционна сделка в стратегическа промишленост.

5.4.

След Брексит ЕС следва да акцентира не само върху укрепването на своята съгласуваност и единство, но и в съответните случаи да не забравя да продължи процеса на разширяване, който напоследък беше донякъде забавен, въпреки известния напредък, особено по отношение на присъединяването на някои страни кандидатки от Западните Балкани. Разширяването би могло да допринесе значително за премахване на политическата и икономическата несигурност и за повишаване на стабилността в тази част на Европа.

5.5.

През последното десетилетие геополитическото положение се влоши, което се отнася и до териториите, разположени по-близо до външната граница на ЕС. С цел да се подкрепи стабилността и да се подобрят взаимоотношенията с ЕС, трябва да се продължи инициативата за стратегическо партньорство и приобщаваща политика за съседство. Тя следва да реагира гъвкаво на новите обстоятелства и да се основава на общо зачитане и на ползите, които носи и за двете страни.

5.6.

Променящата се геополитическа ситуация и последиците от неотдавнашната миграционна криза, както и влошаването на външните отношения в света в условията на многобройни нови рискови явления също преместиха спектъра на помощта и съдействието на ЕС за развитие. За следващата МФР се разчита на голямо увеличение на финансовите ресурси за тази цел и включване в рамката на Европейския фонд за развитие. ЕИСК подкрепя тази дейност и подчертава необходимостта от обръщане на специално внимание на Африка, за да се помогне на континента да преодолее трудната ситуация от политическа, икономическа, социална и екологична гледна точка.

5.7.

Необходимо е да се даде нов тласък на геополитическата стратегическа роля на ЕС за насърчаване на мирните процеси в световен план, за да се даде нов тласък на възможностите за икономическо развитие в съседните на ЕС държави, а именно държавите от: Западните Балкани, Съюза за Средиземноморието, Източното партньорство и други засегнати от криза или конфликт държави.

6.   Утвърждаване на европейския начин на живот

6.1.   Социалните мерки

6.1.1.

Освен от икономическите и екологичните въпроси работната програма на ЕС за 2021 г. трябва да се ръководи и от социалното измерение. Това означава, че ангажираността за социална и устойчива Европа трябва да бъде приоритет. В това отношение важна роля играят и организациите на гражданското общество. Налице е възможност за насърчаване на социалните иновации като модел за възстановяване чрез съвместно създаване, проектиране и производство. В сложна социална среда с големи обществени предизвикателства единственият начин е да се мобилизират всички ресурси в обществото, като се работи междусекторно и мултидисциплинарно, за да се набележат решения. Организираното гражданско общество е катализатор за социални иновации.

6.1.2.

Необходимо е да се развие по-широко разбиране за „справедлив преход“ (освен въглищата) и да се приложи напълно Европейският стълб на социалните права, като същевременно се насърчават реформите на преразпределителните системи, равновесието между професионалния и личния живот и равенството между половете.

6.1.3.

Прилагането на европейския стълб на социалните права (ЕССП) на европейско равнище и във всички държави членки е важна стъпка за проактивното започване на процес на социално сближаване във възходяща посока. Политическите насоки на Комисията обещаха справедлив преход за всички към екологична социална пазарна икономика. Във връзка с това Комисията представи пътна карта относно „Силна социална Европа за справедливи промени“, която постави началото на дискусия с държавите, регионите и партньорите на ЕС относно конкретни ангажименти за прилагане на стълба на социалните права за осъществяване на напредък на европейско, национално, регионално и местно равнище до ноември 2020 г. (9). Въз основа на получената информация в началото на 2021 г. Комисията ще представи план за действие за изпълнението на социалния стълб. В приложението към пътната карта се съдържат допълнителни предложения за 2021 г. Те включват гаранция за детето, план за действие за социалната икономика, стратегия за хората с увреждания и дългосрочна визия за селските райони (10).

6.1.4.

Във връзка с пътната карта Комисията започна първи и след това втори етап на консултации със социалните партньори относно справедливи минимални работни заплати (11). ЕИСК очаква евентуална бъдеща законодателна инициатива на Комисията относно достойните справедливи минимални работни заплати. Целта следва да бъде да се гарантира, че минималните работни заплати във всички държави — членки на ЕС, осигуряват на всички работници достоен жизнен стандарт. ЕИСК приветства факта, че Комисията признава, че има възможност за действия на равнището на ЕС за насърчаване на ролята на колективното договаряне в подкрепа на адекватността и обхвата на минималната работна заплата и че в действията на ЕС във връзка с минималната работна заплата (12) следва да бъдат включени мерки в подкрепа на колективното договаряне, по-специално на секторно равнище.

6.1.5.

Сложността на социалното измерение на ЕС е толкова голяма, че за укрепването му са необходими механизми за управление, които да позволят колективно разрешаване на проблеми от различните участници в отделните сектори. Ролята на социалния диалог е от основно значение. Стабилно социално възстановяване означава също така по-добър достъп до профсъюзите и по-добра защита. Следва да се подкрепят колективното договаряне и демокрацията на работното място. ЕС и държавите членки трябва да подкрепят социалните партньори за значително увеличаване на обхвата на колективното договаряне. Необходимо е да се засили представителността и самостоятелността, както и връзките между социалния диалог на европейско и национално равнище. Освен това е налице необходимост от допълнително подобряване на капацитета и участието на социалните партньори в процеса на изготвяне на политики, както и от гарантиране на стабилна и балансирана рамка на колективните трудови правоотношения. ЕИСК счита, че Европейската комисия следва да преразгледа Рамката за качество на ЕС за предвиждане на промените и преструктуриране и да предложи правно основание за конкретни рамкови условия по отношение на участието на работниците, без да се засягат националните правомощия (13), с цел да се подобри участието на работниците за управление на предизвикателствата на Зеления пакт и процеса на цифрова трансформация.

6.1.6.

ЕИСК призовава Комисията да реформира икономическото управление на Европейския съюз. ЕИСК е убеден, че са необходими някои промени относно: а) управлението, т.е. необходими са специални механизми за управление за по-бързо преодоляване на неотложните проблеми и справяне със сложни въпроси. Ролята на тези механизми ще бъде да свържат равнищата на ЕС и на държавите членки, а не да заместват действията на което и да е от тях; б) интегрирането на ЦУР в процесите на ЕС за икономически и социален мониторинг и в процеса на бюджетиране. В това отношение в европейския семестър може да се предвидят нови, подобрени, измерими и допълнителни социални, икономически и екологични показатели за наблюдение и проследяване на всички аспекти на Европейския стълб на социалните права и неговите принципи, както и на 17-те ЦУР (14).

6.1.7.

ЕИСК приветства обявеното предложение за подобряване на условията на труд на работещите през платформи през 2021 г. ЕИСК обаче изразява съжаление, че в съобщението на Комисията (15) не е разгледано пряко много по-голямото предизвикателство, свързано с един приобщаващ и справедлив преход. Той настоява за необходимостта от амбициозен план за действие, който да насърчава държавите членки да изпълнят ангажиментите си във връзка с провъзгласяването на Европейския стълб на социалните права (16).

6.1.8.

Реорганизацията на работата е от решаващо значение във фазата на възстановяване от кризата, свързана с COVID-19. Както в частния, така и в публичния сектор на здравеопазването, стремежът към увеличаване на производителността е в противоречие с качеството на услугите и навреди на професионалния опит, което доведе до драматични последици по време на здравната криза в повечето държави от ЕС. Преходът към дейности, основаващи се на услуги, би довел до по-трудоемка икономика, която противодейства на несигурните работни места в тези сектори, подкрепя по-високи равнища на заетост и връща работни места в реалната икономика. Ето защо политиките за подпомагане на качествената работа в трудоемки сектори, които предоставят висококачествени услуги, са от съществено значение.

6.1.9.

ЕИСК продължава да изразява загриженост във връзка с факта, че в много държави членки бедността като цяло и сред работещите все още представлява значителен проблем. В допълнение към подобряването на нивото на заплатите е необходим и всеобхватен подход на равнището на ЕС и на държавите членки, включително действия за гарантиране на схеми за адекватен минимален доход, общи минимални стандарти в областта на осигуряването срещу безработица и ефективни схеми за активно приобщаване, подкрепени от основни и еманципиращи социални услуги. Освен това са необходими и добре функциониращи пазари на труда, публични служби по заетостта и активни политики по отношение на пазара на труда (17).

6.1.10.

ЕИСК подкрепя стратегията на Комисията за равенство между половете за 2020—2025 г. и ѝ препоръчва да приеме стратегии за интегриране на принципа на равенство между половете във всички програмни и управленски органи и да възприеме междусекторен подход към равенството между половете. Стратегията следва да бъде изпълнена заедно с мерки за преодоляване на въздействието на COVID-19 чрез съобразени с конкретните нужди целеви политики. Комитетът отбелязва намерението на Комисията да предложи законодателна инициатива относно задължителните мерки за прозрачност на заплащането. При разглеждането на въпроса за разликите в заплащането и други аспекти на равенството между половете следва да се отдаде по-голямо социално признание и икономическа стойност на работните места и секторите, в които по традиция работят много жени, като те често са с ниско заплащане и недостатъчно оценени.

6.1.11.

Важно е да се продължи преодоляването и смекчаването на социално-икономическите последици от пандемията, които са изключително тежки в основните области на транспорта, пътуванията и туризма.

6.2.   Миграция и ерата след COVID-19

6.2.1.

С избухването на пандемията от COVID-19, последвалата огромна трагедия за националните здравни системи и сривовете на икономиката във всички страни, изглеждаше, че въпросът за миграцията е изчезнал от полезрението и е отстъпил на заден план, с известно безразличие от страна на общественото мнение. Лицата, търсещи убежище, не могат да бъдат изоставени поради настоящата криза. Основните права на защита са в основата на европейските ценности и не могат да бъдат прекратени, когато са неудобни.

7.   Нов тласък за европейската демокрация

7.1.

Европейският съюз се основава на общи европейски ценности, които не подлежат на обсъждане при никакви обстоятелства: зачитане на човешкото достойнство и правата на човека, свобода, демокрация, равенство и върховенство на закона. Тези ценности не могат да бъдат пренебрегвани, когато ЕС и неговите държави членки са изправени пред извънредна ситуация и последици от нея от гледна точка на икономическите и социалните предизвикателства. Въпреки че отговорът на настоящата криза трябва да бъде бърз и оправдава някои извънредни и ограничени във времето мерки, тези мерки не могат да противоречат на върховенството на закона и да застрашават демокрацията, разделението на властите и основните права на европейските граждани. ЕИСК настоява всички политически мерки в това отношение да бъдат в пълно съответствие с нашите общи ценности, посочени в член 2 от ДЕС.

7.2.

В рамките на новия процес на възстановяване и реконструкция ЕИСК се надява, че предстоящата конференция за бъдещето на Европа би могла да бъде възможност за укрепване и задълбочаване на институционалната структура на ЕС, както и за реално подновяване на проекта на ЕС, който да бъде в състояние да се справя с предизвикателствата през следващите десетилетия.

7.3.

Предизвиканата от COVID-19 криза изведе на преден план институционалните ограничения и недостатъци на настоящия Европейски съюз, като същевременно демонстрира неотложната необходимост от ефективен и ефикасен Съюз. Необходима е нова структура на Европейския съюз, която не се ограничава до единния пазар на ЕС и която да доведе до по-интегрирана Европа с действителен фискален капацитет, чиято основна цел е да подобрява условията на живот и труд на гражданите. Поради тези причини ЕИСК счита, че в процеса на конференцията следва да се вземат предвид съществуващите инструменти на ЕС за възстановяване и вече установената солидарност, като същевременно се гарантира екологична устойчивост, икономическо развитие, социален напредък, сигурност и демокрация. ЕИСК подчертава, че въпреки пандемията прякото участие на организациите на гражданското общество, социалните партньори и избраните представители трябва да остане приоритет на конференцията, и очаква нейното начало, за да се изгради един по-демократичен, по-ефективен и по-устойчив Съюз заедно с всички граждани на ЕС. ЕИСК счита, че Комисията следва да запази обхвата на конференцията отворен за всички възможни резултати, включително законодателни предложения, стартиране на промени на Договорите и други.

7.4.

Според ЕИСК дезинформацията създава пряка заплаха не само за способността на хората да вземат информирани политически решения, но и за проекта за европейска интеграция и следователно за единството, просперитета и световното влияние на Европейския съюз. Отслабването на способностите на ЕС за демократичен процес на вземане на решения е в интерес на определени чуждестранни сили, както и на екстремистки групи, които се противопоставят на европейското сътрудничество и по-тясното сближаване. ЕИСК би искал да изрази своята решителна подкрепа за настоящите усилия на ЕС да противодейства на външната и вътрешната дезинформация и настоятелно призовава Комисията да гарантира пълно спазване и последващи регулаторни действия по отношение на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, по-нататъшно развитие на неотдавна създадената „система за бързо предупреждение“ и звената за разузнаване на STRATCOM, както и разширяване на дейността на Европейската служба за външна дейност срещу дезинформацията успоредно със значително разширяване на сферата на действие на ЕС срещу вътрешната дезинформация (18).

7.5.

ЕИСК решително подкрепя предложението на Европейската комисия за разработване на План за действие за европейска демокрация, който следва да бъде подробен и постоянен, с капацитет за промяна, подсигурен с финансова подкрепа и междуинституционална координация. Планът за действие за европейска демокрация и свързаните с това бъдещи инициативи следва да се стремят да направят много повече за постигане на свободни и плуралистични медии и качествена независима журналистика, ефективно регулиране на социалните медии, особено с цел борба срещу дезинформацията, и да включват регламентиране на политическата реклама онлайн и на отговорността за съдържанието, модернизиран изборен процес, включване на обезправените групи, предимно лица с увреждания, както и широко разпространено гражданско образование във всички държави членки относно Европейския съюз и неговия демократичен процес. ЕИСК припомня предложението си за амбициозна стратегия на ЕС за комуникация, образование и осведомяване на обществеността относно основните права, върховенството на закона и демокрацията (19).

7.6.

Необходими са допълнителни действия за постигане на свободни и плуралистични медии и качествена независима журналистика, както и ефективно регулиране на социалните медии, по-специално за борба с дезинформацията и включване на регулирането на политическите реклами онлайн и отговорността за съдържанието.

7.7.   По-добро регулиране и прогнозиране

7.7.1.

ЕИСК отново призовава за преразгледана програма за по-добро регулиране, в която да бъде включена „проверка на устойчивостта“, за да се гарантира, че всички законодателни актове и политики на ЕС допринасят за изпълнението на ЦУР.

7.7.2.

ЕИСК се ангажира да допринася за успеха на новата платформа „Готови за бъдещето“, която заменя платформата REFIT, и приветства по-голямата роля на ЕИСК в нея по отношение на участието, представителството и приноса. Новата платформа ще ангажира държавите членки и представителите на гражданското общество да работят за опростяване и намаляване на ненужната регулаторна тежест, както и за подготовката на Европа за нови предизвикателства в бъдеще, като например цифровизацията. Предизвиканата от COVID-19 криза показа колко е важно да се разработват политики и да се укрепват способностите по такъв начин, че да бъдат пригодени за преодоляване на несигурността на бъдещето.

7.7.3.

ЕИСК припомня, че подобряването на регулирането не може да замества политическите решения и в никакъв случай не може да води до дерегулиране, нито да предизвиква намаляване на равнището на социална закрила, опазването на околната среда и защитата на потребителите, както и на основните права. ЕИСК призовава Комисията да преразгледа насоките и критериите на инструментариума за по-добро регулиране, за да бъдат включени в процеса на оценка целите за устойчиво развитие (ЦУР) на програмата „Хоризонт 2030“. В инструментариума за по-добро регулиране следва изрично да се включи „проверка на устойчивостта“. ЕИСК отново призовава европейската екосистема за оценка на въздействието (ОВ) да продължи да се развива, за да се укрепи нейното качество и да се насърчи активното участие на организираното гражданско общество в разработването и прилагането на законодателството (20).

7.7.4.

ЕИСК предлага Комисията да съчетае публичните консултации (поради своите ограничения) с ad hoc кръгли маси на съответните заинтересовани страни, като например социалните партньори и организираното гражданско общество, с цел укрепване на демокрацията на участието.

7.7.5.

Следва да бъде укрепено участието на организациите на гражданското общество в оценката на въздействието и в стратегическото прогнозиране, за да се гарантира, че техният експертен опит и знания по места се вземат предвид при изготвянето на бъдещото законодателство и политики във връзка с периода след COVID-19.

7.7.6.

Самите организации на гражданското общество са сред жертвите на неравенствата и слабостите в рамките на системата. Настоящата и бъдещата им способност да отговарят на нуждите е застрашена от често оскъдните и променливи ресурси. Това трябва да бъде разрешено чрез гарантиране на механизми за финансиране за тях. Работната програма на Комисията за 2021 г. след кризата е голяма възможност за преразглеждане на ангажимента на ЕС към организациите на гражданското общество по отношение на по-устойчива и структурна финансова подкрепа спрямо финансиране въз основа на проекти.

Брюксел, 16 юли 2020 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Резолюция относно Предложения на ЕИСК за реконструкция и възстановяване след кризата с COVID-19 (ОВ C 311, 18.9.2020 г., стp. 1).

(2)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1590732521013&uri=COM:2020:456:FIN

(3)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qi1590574123338&uri=CELEX%3A52020DC0380

(4)  NAT/784 — Европейски законодателен акт за климата (вж. страница 143 от настоящия брой на Официален вестник).

(5)  Вж. бележка под линия 4.

(6)  Вж. страница 124 от настоящия брой на Официален вестник.

(7)  INT/894, Бяла книга за изкуствения интелект (вж. страница 87 от настоящия брой на Официален вестник).

(8)  Вж. например https://www.ilo.org/global/standards/lang--en/index.htm

(9)  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/qanda_20_20.

(10)  Силна социална Европа за справедливи промени.

(11)  https://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=bg&catId=1226&furtherNews=yes&newsId=9696

(12)  Текущо становище SOC/632 — „Достойни минимални работни заплати в цяла Европа“.

(13)  CCMI/124 — „Рамка за качество на ЕС за предвиждане на промените и преструктуриране“ (ОВ C 19, 21.1.2015 г., стp. 50).

(14)  https://www.eesc.europa.eu/bg/documents/resolution/european-economic-and-social-committees-contribution-2020-commissions-work-programme-and-beyond

(15)  https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/communication-eu-industrial-strategy-march-2020_bg.pdf

(16)  INT/897 — Промишлена стратегия (вж. страница 108 от настоящия брой на Официален вестник).

(17)  Текущо становище SOC/632 на ЕИСК относно „Достойни минимални работни заплати в цяла Европа“ и становище на ЕИСК SOC/583: https://www.eesc.europa.eu/en/our-work/opinions-information-reports/opinions/common-minimum-standards-field-unemployment-insurance-eu-member-states-concrete-step-towards-effective-implementation (ОВ C 97, 24.3.2020 г., стp. 32), и становище на ЕИСК „За европейска рамкова директива относно минималния доход“ (ОВ C 190, 5.6.2019 г., стp. 1).

(18)  SOC/630 — „Въздействие на кампаниите за участие в процеса на вземане на политически решения“ (ОВ C 311, 18.9.2020 г., стp. 26).

(19)  ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 39 и Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета относно „По-нататъшно укрепване на върховенството на закона в Съюза — Актуално състояние и възможни следващи действия“, 3 април 2019 г.

(20)  INT/886 — По-добро регулиране: преглед и запазване на ангажимента ни“ (ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 72).


СТАНОВИЩА

Европейски икономически и социален комитет

553-а пленарна сесия (в хибриден режим), 15 и 16 юли 2020 г.

28.10.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 364/14


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Насърчаване на по-приобщаващ и устойчив банков съюз чрез подобряване на приноса на местните банки за местното развитие и изграждане на социално отговорна международна и европейска финансова система“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 364/02)

Докладчик:

Giuseppe GUERINI

Решение на пленарната асамблея

20.2.2020 г.

Правно основание

Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

24.6.2020 г.

Приемане на пленарна сесия

16.7.2020 г.

Пленарна сесия №

553

Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)

205/6/6

1.   Заключения и препоръки

1.1.

В одобрените през последните години на международно и европейско равнище правила невинаги се вземаха изцяло предвид различните модели, които допринасят за многообразието на банковия сектор в Европа, като оказват значително въздействие върху по-малките и регионалните банки, които често приемат форма на кооперативни дружества, особено в държави членки като Италия и Испания.

1.2.

Различните модели, които характеризират плурализма и многообразието на европейската банкова система, не бяха еднакво засегнати от регулаторната намеса, извършена след преминаването на финансовата криза. В някои случаи банките, които допринесоха в по-малка степен за кризата от 2008 г., в действителност понесоха по-тежко натиска на правилата, приети в отговор на самата криза.

1.3.

Въпреки че признава напредъка, постигнат от Комисията, която при последната си регулаторна намеса взе под внимание по-малките и с не толкова сложна структура банкови институции, ЕИСК счита за полезно да се повиши допълнително пропорционалността на банковите правила по отношение на характеристиките на техните адресати, без обаче да се жертва ефективността на пруденциалната уредба. В същото време общите принципи и цели, залегнали в основата на мерките, предприети след финансовата криза, не би трябвало да бъдат излагани на риск или да се подкопават, тъй като те се оказаха както необходими, така и ефективни. Сигурността, стабилността и устойчивостта на финансовата система са от първостепенно значение.

1.4.

ЕИСК приветства отсрочването на изпълнението на споразуменията „Базел III+“, решено неотдавна, като насърчава приемане, когато настъпи подходящият момент, на новата уредба относно капиталовите изисквания, която да отчита адекватно многообразието на съществуващите в Европа банкови бизнес модели и техния принос за диверсификацията и устойчивостта на банковия съюз.

1.5.

ЕИСК призовава по-специално за популяризиране на особената роля, която регионалните и местните банки, често организирани под кооперативна форма в някои държави членки като Италия и Испания, играят в полза на МСП и на семействата на местно равнище, представлявайки в някои случаи основния, ако не и единствен източник за достъп по кредитиране за хиляди европейски граждани и предприятия.

1.6.

Освен това ЕИСК призовава за подходящо оползотворяване на приноса, който по-големите кооперативни банки на държави като Германия, Австрия, Нидерландия и Франция генерират за европейската банкова система. В случаите, когато те допринасят за системния риск, това трябва да бъде надлежно взето предвид при регулирането и надзора.

1.7.

Освен това е необходимо да се припомни важната роля, която те играят за подхранване на икономическата демокрация, като насърчават участието на своите заинтересовани страни, които не са обикновени акционери или клиенти, а съдружници, които въз основа на броя на акциите си могат да участват в приемането на насоките за управление, всъщност ориентирани по-скоро към печалбата на заинтересованите страни, отколкото към стойността на акциите.

1.8.

ЕИСК счита, че европейските банки, в това число регионалните и кооперативните банки, ще играят основна роля за икономическото възстановяване след извънредната ситуация във връзка с COVID-19 в подкрепа на икономиката и заетостта.

1.9.

Наличието на диверсифицирана банкова система с участието на множество заинтересовани страни и установена в местни територии и общности е също така важна гаранция за запазването на социална отговорност, споделяна от и с участието на граждани, МСП и отделни икономически оператори, със силно влияние върху реалната икономика.

2.   Общи бележки

2.1.

Настоящото становище по собствена инициатива се изготвя като принос на ЕИСК към проект на банков съюз, който служи за постигане на целите за устойчиво развитие и социално приобщаване, необходими за гарантиране на бъдещата конкурентоспособност на Европейския съюз в условията на множество предизвикателства в световен мащаб. Във връзка с това ЕИСК би искал да изрази интереса на гражданското общество за изграждане на приобщаващ, диверсифициран и устойчив банков съюз.

2.2.

Този принос е предшестван от множество други становища на ЕИСК относно ролята на местните и кооперативните банки (1) и е още по-наложителен днес, когато сме изправени пред криза от здравно, хуманитарно, икономическо и социално естество с глобални размери, предизвикана от избухването на пандемията от COVID-19.

2.3.

С течение на времето броят и строгостта на банковите правила на европейско равнище постепенно се увеличаваха, но при това не се постигна успех във вземането под внимание на различните модели, които допринасят за банковото многообразие в Европа, както и в разработването на правила, пропорционални и подходящи и за по-малките и регионалните банки.

2.4.

Аргументите, които ще бъдат изложени по-долу, се отнасят на първо място за местните банки, които често са малки и с опростена управленска структура. Освен това те се отнасят за кооперативните банки в различните им форми и размери, съществуващи в Европа. Тези банки всъщност са с малки размери, много на брой и само с местно значение в някои държави като Италия и Испания. От друга страна, в държави членки като Германия, Австрия и Нидерландия те са важни участници, но доколкото действат като кооперация, за тях продължава да е характерна същата отличителна черта като тази на другите кооперативни банки, а именно преследването на целта за създаване на стойност за заинтересованите страни, вместо за (предимно) акционерите. Когато са организирани в банкова група, чиито акции са регистрирани на фондовата борса, кооперативните банки са задължени да притежават множество характеристики на други котирани дружества.

2.5.

Разглеждането на въпроса за банковото регулиране изисква двойно усилие — на паметта по отношение на събитията, които постепенно обусловиха европейската регулаторна рамка, и ясно стратегическо виждане за това, което се цели в бъдеще.

2.6.

Що се отнася до паметта, необходимо е да се припомни, че действащата понастоящем рамка до голяма степен е отговор на кризата от 2008 г. Европейският законодател възнамеряваше да преработи правилата, за да се отстранят недостатъците, които кризата разкри и преди всичко, за да бъдат банките по-добре подготвени и по-стабилни в случай на бъдещи кризи.

2.7.

Въпреки че целите на извършените реформи бяха и продължават да бъдат похвални, няма съмнение, че въздействията и последствията върху различните сегменти на банковата система бяха асиметрични поради подхода, прилаган досега от банковия регулатор.

2.8.

Различните модели, които характеризират плурализма и биологичното разнообразие на европейската банкова система, не бяха еднакво засегнати от извършените реформи. Всъщност в някои случаи бизнес моделите, които в по-малка степен допринесоха за кризата от 2008 г., като например местните банки, често малки и средни и в някои държави в кооперативна форма, понесоха по-тежко натиска на правилата.

2.9.

И поради правила, станали все по-трудни за поддържане в различни отношения, малките и средните местни банки понесоха нарастващ регулаторен натиск да се обединяват в по-големи групи и да се сливат или да излязат от пазара, със загуба на биологично разнообразие в рамките на европейската банкова система.

3.   Регионални банки и банково регулиране: общи положения

3.1.

Различните разпоредби, въведени през последните години в изпълнение на международните споразумения и европейските правила, поставиха в неблагоприятно положение малките и средните банки, особено ако са кооперативни, регионални и с взаимоспомагателни цели, поради три причини:

1)

разходите за привеждане в съответствие, свързани с мащабно, сложно, много подробно и непрекъснато променящо се регулиране;

2)

частичното признаване на различната системна значимост на местните банки по отношение на степента на риска;

3)

предимството по отношение на разходите за финансиране, с което разполагат големите банки със системно значение.

3.2.

Поради тези причини ЕИСК счита за полезно законодателят да увеличи своевременно структурираната пропорционалност и адекватността на банковите правила. Законодателят би трябвало да се стреми да постигне три цели:

1)

намаляване на изкуствените нарушения на конкуренцията, доколкото са породени от непропорционални/неадекватни правила по отношение на различните характеристики на адресатите, включително стопанските цели, с които те се отличават;

2)

поддържане на диверсифициран европейски банков сектор, и като такъв, по-устойчив на бъдещи нови финансови и икономически кризи;

3)

насърчаване (а не намаляване) на кредитната подкрепа за малките и средните предприятия, които са ключов сектор на икономиката в Европа.

3.3.

ЕИСК подкрепя неотдавнашното решение за отсрочване на изпълнението на споразуменията „Базел III“ и опредeлено смята, че когато настъпи моментът, те би трябвало да бъдат транспонирани в правото на ЕС по начин, който надлежно да взема под внимание разнообразието от банкови бизнес модели, съществуващи в Европа.

3.4.

С оглед на транспонирането на новите разпоредби за реформи, посочени в споразуменията от Базел, ЕИСК счита, че би било полезно да се припомнят и одобрят седемте принципа, установени през юни 2019 г. от Европейския съвет за системен риск (ЕССР), които бяха разработени преди започването на консултативната оценка от страна на ЕССР (2).

1)

Адаптивност: финансовото регулиране трябва да може да се развива заедно с финансовата система, а не да се превръща в пречка за иновациите. Това означава също така да не се създават материални пречки пред навлизането на нови банки в сектора и да не се възпира появата на нови бизнес модели или запазването на традиционно утвърдили се алтернативни банкови модели, като например кооперативният.

2)

Многообразие: би трябвало да бъде запазено многообразието на финансовите институции и на търговските практики, като се има предвид, че това многообразие представлява ефективна защита срещу нестабилността на системата. Необходимо е да се избегне прекомерно хомогенизиране на предприятията и на дейностите, които подлежат на регулиране: способността за изграждане на разнообразни „антитела“ и форми на реакция/устойчивост спрямо негативни икономически цикли, например повишаване на цялостната стабилност на финансовия сектор и на икономиката като цяло.

3)

Пропорционалност: тежестта на регулирането би трябвало да бъде съизмерима с това доколко големи са пазарните несъвършенства, които трябва да се коригират, и системната значимост на адресатите на регулирането.

4)

Възможност за преструктуриране: регулирането би трябвало да даде възможност на институциите, лишени от устойчивост в икономически план, да излязат от системата без да нарушат нейната стабилност. Необходимо е обаче да се приемат политики, в които да се вземат под внимание вътрешната структура и сложността на съответните институции.

5)

Системна перспектива: финансовото регулиране би трябвало да е насочено към гарантиране на това, че основните финансови услуги се предоставят на обществото непрекъснато. Система за регулиране, която насърчава съсредоточаването на дейностите в органичен брой финансови институции, може да е по-уязвима, тъй като зависи от финансовото оцеляване на тези малко на брой институции.

6)

Достъпност на информацията: информационните потоци от банките към регулаторните органи, предвидени от секторното законодателство, би трябвало да дават възможност за бързо идентифициране на каналите за „заразяване“ и зоните на уязвимост.

7)

Незаконодателна уредба: наличието на законодателна уредба не би трябвало да включва отмяната на решения, утвърдили се извън строгите законодателни рамки.

4.   Някои конкретни предложения за приемането на нови правила в законодателния контекст на банковия съюз

4.1.

Логично е да се предположи, че в рамките на парламентарния мандат 2019—2024 г. Европейската комисия ще преразгледа своя план за законодателни действия вследствие на извънредната ситуация във връзка с COVID-19. В очакване да се запознае с новото планиране, основните цели за привеждане на европейската банкова система в съответствие със законодателството, за които ЕИСК счита, че е важно да се предприемат действия, са както следва:

4.2.

Необходимо е да се транспонират споразуменията от Базел (сключени през декември 2017 г.), като се използват по-широко в сравнение със случая при „Базел II“ и „Базел III“ възможностите за тълкуване и собствена преценка, с които разполага ЕС. В общи линии е редно да се признае, че Европейската комисия предприе някои стъпки в правилната посока, за да се опростят правилата по отношение на по-малките и не толкова сложни банкови институции в различни области, като например изискванията за докладване, надзора и капиталовите изисквания (коефициент за подпомагане на МСП). Необходимо е обаче да се продължи в тази посока, като правилата се адаптират, доколкото е възможно, към различните бизнес модели, без да се жертва ефективността на пруденциалното регулиране.

4.3.

ЕИСК признава уникалната роля, която регионалните и местните банки, често под кооперативна форма в някои държави членки като Италия и Испания, играят по отношение на МСП и на семействата. Освен това ЕИСК признава приноса, който по-големите кооперативни банки на държави като Германия, Австрия и Нидерландия генерират за европейската банкова система. В случаите, когато те допринасят за системния риск, това трябва да бъде надлежно взето предвид при регулирането и надзора.

4.4.

За европейската икономическа и банкова структура би било положително да се насърчи преодоляването на еднаквостта (предвидена в Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка (3), член 40), според която банките, които са част от „значима“ банкова група, на свой ред стават „значими“, въпреки че всъщност по размер, роля и изложеност към т. нар. системни рискове остават доста скромни, с цел да се признаят формите на пропорционалност, въведени през май 2019 г. с Директивата и Регламента за капиталовите изисквания (т. нар. „банков пакет“). В член 84, параграф 4 от ДКИ V и в член 4, параграф 1 (145) от РКИ II се въвежда понятието „малка и несложна институция“, за която някои изисквания би трябвало да бъдат намалени, по-специално по отношение на изискванията за предоставяне на информация.

4.5.

ЕИСК счита, че определението „малка и несложна институция“ сега може да даде възможност за системен подход към темата за пропорционалността. Опростяването на задълженията за малка и несложна институция не би трябвало да се ограничава до изискванията за предоставяне на информация. Би трябвало да бъде възможно това опростяване да се разшири и да обхване други пруденциални изисквания и изисквания за надзор. Например една малка и несложна институция не би трябвало да подлежи на надзор както „значима“ институция, когато е свързана със „значима“ група по силата на разпоредба на националното право, което ѝ го налага. Подобна ситуация би могла в действителност да породи един вид двоен надзор на по-малки банки, извършван на различни равнища, със значително отрицателно въздействие както по отношение на разходите за привеждане в съответствие за банките, така и по отношение на регулаторните разходи за банковите органи.

4.6.

ЕИСК призовава също така за преразглеждане на правилата и механизмите, които регулират преструктурирането и ликвидацията на банките, начините за изчисляване на МИПЗ (4), действията от алтернативен характер, които могат да бъдат извършвани от специални „фондове за гарантиране на средствата на вложителите“ (5), учредени от някои системи на регионални или кооперативни банки, въз основа на постановеното в решението на Съда на Европейския съюз по делото „Tercas“ от 19 март 2019 г. (6).

4.7.

Необходимо е новото първично законодателство, както и правилата за надзор по отношение на финансиране за устойчиво развитие, да не се превръщат в допълнително увеличаване на разходите за „съответствие“ с произтичащи от това „неустойчиви“ модели на надзор за малките и в правна форма на кооперативно дружество банки.

4.8.

ЕИСК подкрепя това, което комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент предложи през 2019 г. по отношение на възможността да се въведе „фактор за подкрепа на екологичната и социалната сфера“, който да даде възможност за намаляване на капиталоемкостта за финансирането, предоставяно от банките в полза на предприятия от социалната икономика и на предприятия, които са реално ангажирани в програми за устойчиво и приобщаващо развитие. Поради това, като се има предвид необходимостта от устойчивост и стабилност на финансовия сектор, би трябвало да се проучи и оцени надлежно възможността за разработване на коефициент на екологична и социална подкрепа.

4.9.

В действителност ЕИСК счита за важно новото регулиране на банковия съюз да предостави конкретни инструменти, за да се признае, че инвестициите на банките, чиито дейности оказват положително социално и екологично въздействие, следва да бъдат насърчавани чрез преференциално третиране от гледна точка на пруденциалния предпазен механизъм, изискван от Европейски банков орган (ЕБО).

4.10.

Тази чувствителност на регулаторно равнище би могла да бъде намалена благодарение на данните, които показват по-малката степен на риска на инвестициите, направени от предприятията на социалната икономика, при които необслужваните кредити оказаха почти незначително влияние върху европейската банкова система.

4.11.

През пролетта на 2019 г. съзаконодателите постигнаха компромис като възложиха на ЕБО (член 501 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7), РКИ) — след консултации с Европейския съвет за системен риск (ЕССР) — задачата да направи оценка, въз основа на наличните данни и заключенията на групата експерти на високо равнище на Комисията относно устойчивото финансиране, дали е оправдано пруденциално третиране, предназначено за експозициите към дейности, свързани в значителна степен с екологични и/или социални цели. ЕИСК призовава тази оценка да бъде внимателна и положителна.

5.   Банкови групи и надзор

5.1.

Във връзка със създаването на кооперативни банкови групи, изисквано от европейското регулиране, чрез които местните и регионалните банки се обединяват, по-специално в някои държави като Италия и Испания, за да се постигне по-голяма критична маса на дейността им, банките на тяхна територия би трябвало да могат да управляват по подходящ начин усвояването на капитала на дяловите участията на съответните дружества-майки, за да не се упражнява прекомерен натиск върху капитала, предназначен за кредитиране.

5.2.

Понастоящем предвидената от европейското законодателство правна рамка относно банковите групи e съобразена с три члена от Регламентa относно капиталовите изисквания:

1)

член 10: банкови групи, които се състоят от дълготрайно свързани с централна институция банки с кръстосана гаранция и ръководни и координиращи правомощия (Италия, Нидерландия, Финландия, Португалия и Люксембург);

2)

член 113, параграф 6: групи с ръководни и координиращи правомощия начело на дружеството майка или силно интегрирани системи (Франция);

3)

член 113, параграф 7: институционални защитни схеми (ИЗС): Германия, Австрия, Испания, провинция Болцано (Италия).

5.3.

Тези три различни инструмента не са в състояние да отчетат някои специфики, които характеризират и различават функционирането на тези кооперативни банки, които бяха задължени да се присъединят към кооперативни банкови групи или към системи за институционална защита след създаването на банковия съюз.

5.4.

Задължението на кооперативните банки да спазват изискванията за взаимно подпомагане, да развиват дейности, ограничени в рамките на териториите на установяване, тяхното демократично управление, липсата на индивидуална стопанска цел, точните граници за разпределянето на печалбата и неделимостта на активите са несъвместими с настоящата регулаторна рамка.

5.5.

Съществува риск това да отслаби традиционната им ефективност на банки за териториално развитие с доказана антициклична роля.

6.   Рамката за периода след COVID-19

6.1.

Въздействието на пандемията на COVID-19 е много силно видимо. Ще трябва да свикнем да живеем с много по-високи равнища на държавния дълг и, за да се гарантира, че ресурсите ще стигнат там, където е необходимо и то навреме, ще трябва да бъде мобилизирана цялата финансова система като част от общо усилие с участието на публичните власти и частни участници.

6.2.

Като се имат предвид последиците от COVD-19, авторитетни лица отбелязаха, че европейските банки ще трябва да се превърнат в „двигатели на публичната политика“, за да подкрепят икономиката и заетостта след тази извънредна здравна ситуация. В резултат на това „законодателството и съпътстващите правила не трябва по никакъв начин да пречат на създаването на необходимите за тази цел възможности в банковите баланси“ (8).

6.3.

Все още е неизвестно как кризата с COVID-19 ще се отрази на икономиката и какво ще бъде крайното ѝ въздействие върху банките, но е необходимо да се замислим с оглед на сегашната и бъдещата рамка.

1)

От регулаторна гледна точка основната цел след финансовата криза от 2008 г. беше намаляването на риска в счетоводните баланси на банките. След избухването на пандемията от COVID-19 и за период, чиято продължителност никой не може да определи, счетоводните баланси на банките ще абсорбират рисковете на държавите и на реалната икономика.

2)

ЕНМ, ЕБО и ЕОЦКП приеха редица мерки в областта на гъвкавите пространства, на които настоящата регулаторна рамка позволява временно да преустановят някои действия или да облекчат определени пруденциални изисквания.

3)

Ако икономическите и финансовите последици от кризата все още са видими в значителна степен в счетоводните баланси на банките в бъдеще, това въздействие ще трябва да бъде взето предвид при прилагането на споразуменията от Базел от декември 2017 г. в ЕС.

4)

Отсрочването на изпълнението на споразуменията от декември 2017 г. на Базелския комитет несъмнено е подходящо и необходимо, за да се даде възможност на банките да се справят с последиците от пандемията, както за да вземат под внимание отражението на кризата, породена от COVID-19 върху финансовата ситуация на банките, така и за да отчетат в по-голяма степен банковото многообразие в Европа.

Брюксел, 16 юли 2020 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  ЕИСК вече многократно се е произнасял със становища относно банковия съюз (Ролята на кредитните кооперации и спестовните каси в териториалното сближаване), чиито препоръки обаче не бяха възприети). През 2014 г. във връзка с предложението за „Регламент относно структурните мерки за повишаване на устойчивостта на кредитните институции в ЕС“ (COM(2014) 43 final — 2014/0020 (COD)), ЕИСК беше предложил препоръки, свързани с подкрепата на местните икономики и с необходимостта от банково регулиране, съобразено с принципа на пропорционалност. През 2018 г. ЕИСК публикува проучване, наречено Europe's cooperative banking models („Модели на европейски кооперативни банки“) (ISBN: 978-92-830-4024-8 (каталожен номер: QE-01-18-233-EN-N), в което се описва ситуацията и перспективите на европейската кооперативна банкова система в европейския контекст.

(2)  Reports of the Advisory Scientific Committee — Regulatory Complexity and the Quest for Robust Regulation (Доклади на консултативния научен комитет — „Нормативна сложност и търсене на стабилна регулация“), № 8, юни 2019 г.

(3)  ОВ L 141, 14.5.2014 г., стр. 1.

(4)  МИПЗ (Minimum Requirement for own funds and Eligible Liabilities –Минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения) е изискване, въведено от европейската директива за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ), с което се цели да се гарантира доброто функциониране на механизма за споделяне на загуби, като се повиши капацитетът на банката за покриване на загуби.

(5)  Един такъв фонд, насочен към гарантиране на депозитите, се управлява от Сдружените италиански кооперативни банки (Banche Cooperative Italiane consorziate (BCC-PCR)). Това е добър пример за механизъм за защита на депозитите, изцяло самофинансиран със собствени средства на банките, с механизъм от взаимоспомагателен и кооперативен вид. Фондът се намесва в следните случаи: в случай на принудителна административна ликвидация на банките — членове и в случай на банкови клонове на местните кооперативни кредитни банки — членове, извършващи дейност в Италия, когато се е задействала схемата на тяхната държава за гарантиране; в случай на преструктуриране на банки — членове; при операции по продажба на активи, пасиви, предприятия, клонове на предприятия, имоти и правоотношения, които могат да бъдат установени изцяло; за да се преодолее несъстоятелността или риска от несъстоятелност на банка — член.

(6)  Това решение на практика отменя решението на Комисията, съгласно което подкрепата, оказвана от консорциум от частноправни субекти на един от неговите членове, представлява държавна помощ.

(7)  ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1.

(8)  Вж. например аргументите на бившия председател на ЕЦБ Mario Draghi във Financial Times от 26 март 2020 г.


28.10.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 364/21


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Механизми за данъчно облагане за намаляване на емисиите на CO2

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 364/03)

Докладчик:

Krister ANDERSSON

Решение на пленарната асамблея

20.2.2020 г.

Правно основание

Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

24.6.2020 г.

Приемане на пленарна сесия

16.7.2020 г.

Пленарна сесия №

553

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

209/1/6

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че съществуват основателни причини за установяване на единни правила в рамките на ЕС за борба с глобалното затопляне и въз основа на тях да се започне международно обсъждане с други търговски блокове.

1.2.

Досега обсъжданията бяха съсредоточени върху нормативната уредба и екологичните данъци, по-специално върху данъците за намаляване на емисиите. ЕИСК смята, че глобалното затопляне трябва да бъде преодоляно с глобално, всеобхватно и симетрично решение, като се отчита равнището на CO2 в атмосферата.

1.3.

В своята работа за намаляване на въглеродните емисии Комисията насочи вниманието си към схемата за търговия с емисии. ЕИСК счита, че в бъдеще би било полезно и необходимо да се разработят нови данъчни мерки, които да допълнят настоящата схема за търговия с емисии и националните данъци върху въглеродните емисии, за да се постигне ефективна и симетрична политическа рамка за справяне с нарастващия обем емисии на CO2.

1.4.

ЕИСК приветства подхода на Комисията, тъй като той изглежда добра стъпка в посока на установяване на по-ефективно ценообразуване на въглеродните емисии в цялата икономика. Този инструмент следва да бъде координиран с други допълнителни инструменти, включително с нов подход към данъчното облагане, в рамките на вътрешния пазар на ЕС в съгласувана рамка на политиката, както и с други подобни инструменти, прилагани в други юрисдикции в световен мащаб.

1.5.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да предприеме конкретни инициативи за въвеждане на подобни данъци върху въглеродните емисии в държавите членки, за да се хармонизират усилията за ефективно намаляване на равнището на CO2. В идеалния случай резултатът би бил създаването на еднакви условия в целия единен пазар на ЕС по отношение на емисиите/намаленията, които подлежат на данъчно облагане, както и на специфичните методи и ставки на данъчно облагане за еднакво въздействие върху равнището на CO2 в атмосферата.

1.6.

ЕИСК счита, че дори при въвеждането на нови данъци и допълнителни мерки, глобалното затопляне вероятно ще продължи, освен ако вече отделеното количество въглероден окис (CO2) не бъде извадено от атмосферата.

1.7.

ЕИСК насърчава разработването, чрез специални инвестиции, на технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) и улавяне и оползотворяване на въглеродния диоксид (CCU) както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, тъй като те допринасят за постигането на целта за намаляване на въздействието на емисиите на CO2 и, в по-общ план, на целите за устойчиво развитие, популяризирани от ООН, и на целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата.

1.8.

Държавите членки следва по-специално да приемат всеобхватна и симетрична политика по отношение на данъчната политика в областта на околната среда за въздействието на CO2 върху глобалното затопляне. Необходимо е да се въведат данъци както с положителни, така и с отрицателни ставки. Приходите от данъците върху въглеродните емисии следва да се използват за финансиране на стимули за методи за намаляване на емисиите на CO2 на местно, регионално и национално равнище.

1.9.

ЕИСК насочва вниманието към други политически инструменти за намаляване на въглеродните емисии. Те варират от нови технологии до практики за управление на земята, които следва да бъдат насърчавани и подкрепяни както на равнището на ЕС, така и на национално равнище. На първо място, горите премахват естествено въглеродния диоксид, като дърветата са особено ефективни за съхраняването на въглерода от атмосферата чрез фотосинтезата. Разширяването, възстановяването и правилното управление на горите може да използва фотосинтезата за справяне с CO2.

1.10.

Докато продажбата на горски продукти се облага като доход за собственика, следва да се признае, че засаждането на дървета и отглеждането на гори намалява CO2 в атмосферата и поради това следва да бъде насърчавано чрез симетричен подход към глобалното затопляне с отрицателен данък върху CO2. Това би било важна мярка за постигане на целите в областта на климата.

1.11.

ЕИСК би искал да подчертае, че са необходими ефективни мерки, които да бъдат приложени по социално приемлив начин за всички.

2.   Общи бележки

2.1.

Глобалното затопляне представлява проблем за всички и правителствата търсят ефективни методи за ограничаване на глобалното увеличение на температурата. Няколко фактора допринасят за глобалното затопляне, но от особено значение са емисиите на въглероден диоксид (CO2).

2.2.

CO2 е парниковият газ, произвеждан най-често от човешки дейности, който допринася за 64 % от причиненото от човека глобално затопляне (1). В продължение на няколко десетилетия концентрацията на парникови газове в атмосферата е нараснала значително и понастоящем е с 40 % по-висока, отколкото е била в началото на индустриализацията.

2.3.

Средната температура на повърхността на Земята се е увеличила с 0,9 градуса по Целзий от края на 19-и век насам (2). Тази промяна се дължи на увеличаващите се емисии в атмосферата на въглероден диоксид и на други причинени от човека емисии, за които много изследователи твърдят, че са причината за общото покачване на температурата в световен мащаб.

2.4.

Човешките дейности променят въглеродния цикъл по два начина: като добавят повече CO2 към атмосферата, като по този начин влияят върху способността на естествените поглътители като горите да отстранят CO2 от атмосферата, и като оказват въздействие върху способността на почвите да съхраняват въглерод. Основната човешка дейност, която генерира CO2, е изгарянето на изкопаеми горива — въглища, природен газ и нефт — за енергия и транспорт, следвана от някои промишлени процеси и практики на земеползване.

2.5.

Понастоящем Азия е най-големият източник на емисии на регионално равнище в света, като на този континент се падат 53 % от световните емисии, а Китай е отговорен за 10 млрд. тона (което надхвърля една четвърт от глобалните емисии), докато Северна Америка е на второ място по емисии (18 % от глобалните емисии), следвана плътно от Европа с 17 % (3).

2.6.

Въздействието на емисиите на CO2 върху температурата на Земята и изменението на климата става все по-важно за общественото мнение и гражданското общество, както и за политическите партии на европейско и национално равнище.

2.7.

На свой ред Европейската комисия превърна разработването на конкретни инициативи срещу изменението на климата в основен приоритет в политическия си дневен ред, напр. Зеления пакт (4), преди да бъде принудена да се съсредоточи върху извънредната ситуация, свързана с COVID-19, през първите месеци на 2020 г.

2.8.

Зеленият пакт (5) е крайъгълен камък в новата политическа програма на Европейската комисия. Това е ефективен отговор на текущите екологични предизвикателства и стратегия за растеж, насочена към постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове в ЕС до 2050 г.

2.9.

Зеленият пакт обхваща основни сектори на европейската икономика, сред които са транспортът, енергетиката, селското стопанство, строителството, и специфични отрасли като стомана, цимент, ИКТ, текстил и химикали. Комисията работи по първия „Европейски законодателен акт в областта на климата“ и по допълнителни, конкретни стратегии и инвестиции за насърчаване на екологосъобразния икономически растеж. Фондът за справедлив преход е важен, но може да се нуждае от допълнителни ресурси (6).

3.   Политически инструменти, които могат да бъдат използвани за намаляване на CO2  (7)

3.1.

Много дейности могат да причинят замърсяване и да засегнат други участници в икономиката. Възможно е тези последици да не се отчитат при вземането на решения за предприемането на тези дейности. По този начин дадена дейност се извършва, без да се отчитат външните фактори, които тя създава. или с други думи не се взема предвид истинската социална цена на дейността. При вземането на решения е важно да се отчитат социалните разходи, свързани със замърсяването. Това може да бъде направено чрез налагане на данък върху дейността. След това външните фактори ще бъдат включени в решението и замърсяването ще бъде намалено в съответствие с направените заради него разходи.

3.2.

Една дейност обаче може да доведе и до намаляване на общите нива на замърсяване, което ще създаде положителен външен фактор. Тези дейности следва да бъдат стимулирани, така че да бъдат увеличени до такава степен, че ползите да бъдат компенсирани напълно. Това може да бъде направено чрез предлагане на субсидия или отрицателен данък.

3.3.

Тъй като въздействието на емисиите на CO2 е глобално по своя обхват, цената за замърсяващите емисии следва да бъде една и съща навсякъде за еквивалентни отрицателни въздействия. Само тогава данъкът ще бъде наложен по икономически ефективен начин. Поради това е необходим глобален подход (8).

3.4.

Трудно е обаче да се прецени с точност колко CO2 се създава от всяка дейност и няма световен пазар, на който да може да бъде налаган единен данък върху дейностите, произвеждащи CO2. Поради това страните трябваше да прибегнат до откъслечни мерки. Важно е да се разширят предприетите мерки до по-широки региони и до повече замърсяващи дейности.

3.5.

ЕИСК счита, че съществуват основателни причини за установяване на единни правила в рамките на ЕС и въз основа на тях да се започне международно обсъждане с други търговски блокове.

3.6.

Използването на разрешителните за търговия в ЕС и на други места е метод за справяне с необходимостта от налагане на единна цена за всеки отделен тон емисии на CO2.

3.7.

Досега обаче обсъжданията бяха съсредоточени върху нормативната уредба и екологичните данъци, по-специално върху данъците за намаляване на емисиите. ЕИСК смята, че глобалното затопляне трябва да бъде преодоляно с глобално и симетрично решение, като се отчита съществуващото равнище на CO2 в атмосферата.

3.8.

Тъй като чрез намаляването на нивото на CO2 в атмосферата се борим с глобалното затопляне, еднакво полезно е да се намалят емисиите на CO2 с известно количество или да се премахне същото количество CO2 от атмосферата. Поради това добавянето към равнището или намаляването от него следва да се третират по симетричен начин. Това означава, че добавянето на CO2 в атмосферата (замърсяване) следва да бъде свързано с допълнителни разходи (данъци), докато дейностите, които намаляват нивото на CO2, следва да получат субсидия (отрицателен данък).

3.9.

Досега обаче вниманието беше насочено почти изключително към предотвратяването на по-нататъшни емисии. Дори при въвеждането на нови данъци и допълнителни мерки, глобалното затопляне вероятно ще продължи, освен ако вече отделеното количество въглероден окис (CO2) не бъде извадено от атмосферата. Поради това ЕИСК счита, че държавите членки следва да въведат симетрични мерки.

3.10.

Целта на данъка върху въглеродните емисии и отрицателния данък върху намаляването на CO2 в атмосферата е да се въздейства върху поведението и да се интернализират външните последици от глобалното затопляне. Въпреки това данъкът/субсидията ще окаже въздействие върху възможностите за производство и заетост във всички сектори на икономиката. По начало не е безспорно, че положителната и отрицателната данъчна ставка следва да бъдат с еднакъв размер (9).

3.11.

Изключително важно е различните стимули да се синхронизират, за да се насърчат устойчивите инвестиции, при условие че се отчитат свързаните с тях положителни външни фактори. Една хармонизирана методология на индексите на ниските въглеродни емисии следва да послужи като насока за изчисляване на други въздействия.

3.12.

За да се осъществи преходът към икономика без въглеродни емисии, която е по-стабилна от икономическа и политическа гледна точка, възможно най-скоро трябва да се предприемат действия за намаляване на преките и косвените субсидии за сектора на изкопаемите горива, който е отговорен за големи екологични разходи.

3.13.

Тъй като финансовите нужди на Европейския зелен пакт са много големи, а общите бюджетни ресурси на ЕС са доста ограничени, ролята на частния сектор е значителна. Това трябва да бъде отчетено при постигането на споразумение относно многогодишната финансова рамка. Въвеждането на данъци върху въглеродните емисии обаче е предимно в резултат на необходимостта от промяна на поведението на домакинствата, предприятията и публичните субекти, а не като източник на приходи. ЕИСК би искал да подчертае, че са необходими ефективни мерки, които да бъдат приложени по социално приемлив начин за всички.

4.   Системи за търговия с емисии

4.1.

Възможен политически инструмент за намаляване на емисиите на CO2 е Европейската схема за търговия с емисии (СТЕ) (10), която се основава на принципа „ограничаване и търговия с емисии“. Съгласно този принцип се определя горна граница на общото количество на някои парникови газове, които могат да бъдат изпускани от инсталациите, попадащи в обхвата на системата. Постепенно горната граница се намалява, което води до намаляване на общите емисии. В рамките на лимита дружествата, които са обект на системата, получават или купуват квоти за емисии, с които могат да търгуват при необходимост (11).

4.2.

Съгласно Съобщението относно „Европейски зелен пакт“ — COM (2019) 640 — с цел намаляване на емисиите на парникови газове до юни 2021 г. Комисията ще направи преглед на няколко свързани с климата политически инструменти (12). Сред тях е настоящата схема за търговия с емисии, която би могла да бъде разширена, така че да включва нови сектори, както и допълнителни мерки по отношение на: i) цели за държавите членки за намаляване на емисиите в сектори извън СТЕ; ii) регламентиране на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.

4.3.

ЕИСК приветства подхода на Комисията, тъй като той изглежда добра стъпка в посока на установяване на по-ефективно ценообразуване на въглеродните емисии в цялата икономика. Този инструмент следва да бъде координиран с други допълнителни инструменти, включително с нов подход към данъчното облагане, в рамките на вътрешния пазар на ЕС в съгласувана рамка на политиката, както и с други подобни инструменти, прилагани в други юрисдикции в световен мащаб.

4.4.

В международен план се е увеличил броят на системите за търговия с емисии по света. Освен схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), вече функционират или са в процес на разработване национални или поднационални схеми в Канада, Китай, Нова Зеландия, Съединените щати, Швейцария, Южна Корея и Япония.

4.5.

ЕИСК приветства регионалните инициативи, насочени към значително намаляване на CO2, като необходими стъпки за ефективно справяне с изменението на климата, предизвикано от емисиите на CO2. В това отношение ЕИСК насърчава Европейската комисия да продължи и подобри своите усилия за превръщането на Европа във водещ регион в тази област.

5.   Данъци върху въглеродните емисии

5.1.

Друг възможен политически инструмент са данъците върху въглеродните емисии. Те намаляват емисиите главно по два начина: i) увеличаване на разходите за горива и електроенергия на въглеродна основа; ii) в резултат на това мотивиране на дружествата да преминат към екологично чиста енергия като водна, слънчева или вятърна енергия.

5.2.

Данъците върху въглеродните емисии, ако са правилно разработени, са в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, съгласно който замърсителят следва да поеме разходите за мерките за намаляване на замърсяването в съответствие с размера на щетите, нанесени на обществото, както е посочено в Декларацията на ООН от Рио (13) (1992 г.) и Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (14).

5.3.

В своята работа за намаляване на въглеродните емисии Комисията насочи вниманието си към схемата за търговия с емисии. ЕИСК счита, че в бъдеще би било полезно и необходимо да се разработят нови данъчни мерки, които да допълнят настоящата схема за търговия с емисии и националните данъци върху въглеродните емисии, за да се постигне ефективна и симетрична политическа рамка за справяне с нарастващия обем емисии на CO2. Координацията на усилията на световно равнище е от първостепенно значение, както беше надлежно обяснено от МВФ (15).

5.4.

В Европа редица държави наложиха данъци върху потреблението на енергия или данъци върху енергията, основаващи се отчасти на съдържанието на въглерод. Сред тях са Швеция, Дания, Финландия, Нидерландия, Норвегия, Словения, Швейцария и Обединеното кралство (16).

5.5.

Швеция налага най-високата данъчна ставка на въглерода от 112,08 евро на тон въглеродни емисии, като през последните 25 години намалява емисиите си с 23 %. В Швеция въглеродният данък беше създаден през 1991 г. при ставка от 250 крони (23 евро) за тон емисии от въглероден двуокис от изкопаеми горива, която постепенно беше увеличена на 1 190 крони (110 евро) през 2020 г.; този данък продължава да бъде крайъгълният камък на шведската политика в областта на климата (17).

5.6.

Шведският данък върху въглеродните емисии предостави стимули за намаляване на потреблението на енергия, за подобряване на енергийната ефективност и за увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници. Чрез постепенното увеличаване на равнището на данъчно облагане на заинтересованите страни се даде време да се адаптират и по този начин с течение на времето се подобри политическото приемане на увеличенията на данъците.

5.7.

Като цяло шведският опит показва, че е възможно да се намалят емисиите дори ако това изисква значителна трансформация на икономиката. През периода 1990—2017 г. БВП се увеличи с 78 %, докато в същия период от време вътрешните емисии на парникови газове намаляха с 26 %, което постави Швеция на 8-о място сред държавите според глобалния индекс на конкуренцията.

5.8.

През 1990 г. Финландия беше първата страна, която въведе въглероден данък. Първоначално данъкът се основава само на съдържанието на въглерод в производството на топлинна и електрическа енергия. Обхватът му беше разширен, за да се облагат въглеродните емисии, енергията и транспортните горива.

5.9.

През 1992 г. Дания въведе данък върху въглеродните емисии, който обхваща цялото потребление на изкопаеми горива (природен газ, суров нефт и въглища). В Норвегия до 55 % от всички емисии се облагат с въглеродния данък; останалите емисии са обхванати от вътрешната система за търговия с емисии (18).

5.10.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да предприеме конкретни инициативи за въвеждане на подобни данъци върху въглеродните емисии в държавите членки, за да се хармонизират усилията за ефективно намаляване на равнището на CO2. В идеалния случай резултатът би бил създаването на еднакви условия в целия единен пазар на ЕС по отношение на емисиите/намаленията, които подлежат на данъчно облагане, както и на специфичните методи и ставки на данъчно облагане за еднакво въздействие върху равнището на CO2 в атмосферата. Постигането на този резултат обаче може да отнеме време предвид специфичните нужди на държавите.

5.11.

Приемането на подобни данъци за CO2 от държавите членки следва да се използва за оказване на влияние върху търговските партньори при предприемането на подобни стъпки, като по този начин се увеличат усилията в световен мащаб и се ограничи въздействието върху европейската конкурентоспособност. Необходимо е глобално решение, за да се предотврати въвеждането на сложни компенсаторни правила.

5.12.

Освен това, ако са правилно замислени, данъците могат да допринесат за икономическия растеж, като генерират, наред с другото, продуктивни инвестиции в нови технологии. По-конкретно така стоят нещата с разработването на технологии за намаляване на съществуващите нива на CO2 в атмосферата.

6.   Технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) и за улавяне и оползотворяване на въглероден диоксид (CCU)

6.1.

Друг възможен политически инструмент е използването на техники за намаляване на съществуващите нива на CO2 в атмосферата. Вероятно е такива техники да бъдат необходими в допълнение към схемата за търговия с емисии и данъците върху въглеродните емисии. Необходим е симетричен подход. Дейностите за намаляване на равнището на CO2, които вече са в атмосферата, са също толкова полезни за ограничаването на глобалното затопляне, колкото и дейностите за намаляване на емисиите на CO2.

6.2.

Двете основни технологии, насочени към намаляване на нивата на CO2, са технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) и за улавянето и оползотворяване на CO2 (CCU) (19). И двете технологии извличат CO2 от атмосферата, компресират CO2 и го транспортират до място за съхранение. Технологиите имат значителен потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата (20). Съществуват и други технологии, а много други се очаква да бъдат разработени в близкото бъдеще.

6.3.

Разликата между CCS и CCU е в крайното местоназначение на уловения CO2. При CCS уловеният CO2 се прехвърля в подходящ обект за дългосрочно съхранение, а при CCU уловеният CO2 се преобразува в търговски продукти.

6.4.

CCU се отнася до улавянето и използването на CO2 като изходна суровина в производството на минерали, химически градивни елементи, синтетични горива и строителни материали. Може да се използва за ограничаване на емисиите на CO2 чрез рециклиране на CO2 в продукти, трайно улавяне на CO2 в строителни материали като бетон, както и за повторно циркулиране на CO2 с пряко улавяне от въздуха. Може да предлага и възможности за съхранение на електроенергия чрез производството на синтетичен метан.

6.5.

ЕС създаде регулаторна рамка за търговската реализация и субсидирането на тази нова технология, въпреки че разходите за улавяне и съхранение все още представляват значителен неблагоприятен фактор. Понастоящем компонентът „улавяне“ е най-скъпата част от процеса.

6.6.

Днес най-големите съоръжения за CCS и CCU се намират в Съединените щати.

6.7.

В Европа Норвегия използва техники за CCS и CCU от 1996 г. насам (21). Годишно милиони тонове CO2 от производството на природен газ в няколко обекта се улавят и съхраняват на подходящи места, което представлява най-успешният досега европейски опит в използването на CCS. През последните години в Швеция, Нидерландия, Белгия, Франция и Ирландия бяха разработени други допълнителни форми CCS и CCU (22).

6.8.

ЕИСК насърчава разработването, чрез специални инвестиции, на технологии за CCS и CCU както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, тъй като те допринасят за постигането на целта за намаляване на въздействието на емисиите на CO2 и, в по-общ план, на целите за устойчиво развитие, популяризирани от ООН, и на целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата.

6.9.

За да може глобалното затопляне да бъде намалено по ефикасен и икономически ефективен начин, трябва да се насърчава използването на технологиите за CCS и CCU (23). По-специално националните бюджети следва да играят решаваща роля за засилено използване на такива технологии, за насърчаване на публичните инвестиции и за данъчни стимули. В това отношение Европейската комисия обмисля да преразгледа съответните насоки за държавна помощ, включително насоките в областта на околната среда и енергетиката, които ще бъдат изменени до 2021 г., за да се даде възможност за по-голяма гъвкавост на държавите членки.

6.10.

Държавите членки следва по-специално да приемат всеобхватна и симетрична политика по отношение на данъчната политика в областта на околната среда за въздействието на CO2 върху глобалното затопляне. Необходимо е да се въведат данъци както с положителни, така и с отрицателни ставки. За предпочитане е приходите от данъците върху въглеродните емисии да се използват за финансиране на стимули за методи за намаляване на емисиите на CO2.

6.11.

Европейските фондове, посветени на научни изследвания в областта на CCS и CCU, биха могли да бъдат финансово укрепени и насочени стратегически към постигането на по-добри, конкретни резултати по отношение на капацитета за улавяне и съхранение на CO2.

6.12.

Не бива да се подценява ролята на правилата за възлагане на обществени поръчки (24). Екологичните цели и специфичните инструменти в областта на околната среда, залегнали в Директива 2014/24/ЕС (25), Директива 2014/25/ЕС (26) и Директива 2014/23/ЕС (27) относно обществените поръчки и концесиите, следва да бъдат допълнително и по-добре използвани от националните правителства и местните публични администрации. По този начин осъществяването на национални инвестиции и публични разходи, от една страна, би могло да постигне синергия с мерките, предвидени в европейския зелен пакт, от друга страна.

7.   Допълнителни инструменти за намаляване на емисиите

7.1.

И накрая, ЕИСК насочва вниманието към други инструменти на политиката за намаляване на въглеродните емисии. Те варират от нови технологии до практики за управление на земята, които следва да бъдат насърчавани и подкрепяни както на равнището на ЕС, така и на национално равнище. На първо място, горите премахват естествено въглеродния диоксид, като дърветата са особено ефективни за съхраняването на въглерода от атмосферата чрез фотосинтезата. Разширяването, възстановяването и правилното управление на горите може да използва фотосинтезата за справяне с CO2.

7.2.

Докато продажбата на горски продукти се облага като доход за собственика, следва да се признае, че засаждането на дървета и отглеждането на гори намалява CO2 в атмосферата и поради това следва да бъде насърчавано чрез симетричен подход към глобалното затопляне с отрицателен данък върху CO2. Това би било важна мярка за постигане на целите в областта на климата.

7.3.

Освен това почвите естествено съхраняват въглерод. В последната ОСП бяха въведени някои екологосъобразни мерки, насочени към увеличаване на приноса на европейското селско стопанство към „зеления“ растеж в Европа. Тези мерки следва да бъдат насърчавани, доколкото те са съвместими с нарастващата необходимост от производство на храни и изпълнението на екологичните цели. Освен това кръговата икономика може да доведе и до по-големи възможности за постигане на целите в областта на околната среда и климата.

Брюксел, 16 юли 2020 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Причини за изменението на климата, Европейска комисия (Енергетика, изменение на климата, околна среда) — https://ec.europa.eu/clima/change/causes_en.

(2)  Глобално изменение на климата, НАСА — https://climate.nasa.gov/evidence/.

(3)  Организация Global Carbon Project (Глобален въглероден проект), емисии на CO2 — http://www.globalcarbonatlas.org/en/CO2-emissions.

(4)  Вж. Съобщение на ЕК Европейски зелен пакт — Стремеж да бъдем първият неутрален по отношение на климата континент.

(5)  Вж. становището на ЕИСК относно План за инвестиции на Европейския зелен пакт (в процес на изготвяне) и становището на ЕИСК (ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 51).

(6)  Вж. становището на ЕИСК относно „Фонд за справедлив преход и изменения на Регламента за общоприложимите разпоредби“ (ОВ C 311, 18.9.2020 г., стр. 55).

(7)  Вж. доклад относно разликите по отношение на емисиите за 2019 г. от ЮНЕП във връзка с усилията в световен план.

(8)  Ако не бъде намерено едно действително глобално решение, на дневен ред излиза въпросът за това как да бъдат третирани продуктите от трети държави и възниква необходимост от механизъм за въглеродно гранично данъчно изравняване и отчитане на последиците от него.

(9)  Би могло да се твърди, че субсидията за тон намаление на емисиите на CO2 следва да бъде по-висока от ставката за данъчно облагане на емисиите на CO2, тъй като въздействието върху заетостта от намалено производство на емисии на CO2 е вероятно да причини трайна безработица. Освен това вероятно е по-лесно да се получи обществена подкрепа за структурна промяна в икономиката, която да доведе до разработването на нови технологии, без да се ограничават съществуващите методи на производство.

(10)  Вж. становището на ЕИСК относно „Преразглеждане на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС)“ (ОВ C 71, 24.2.2016 г., стр. 57).

(11)  Схемата за търговия с емисии и ценообразуването на разрешителните бяха широко обсъждани. Върху цената на разрешителните голямо влияние оказват броят им и икономическият стопански цикъл. Вероятно е и настоящата икономическа ситуация, в резултат на кризата с COVID-19, да доведе до подновяване на обсъжданията относно СТЕ.

(12)  Вж. становището на ЕИСК относно „План за инвестиции на Европейския зелен пакт“ (ОВ C 311, 18.9.2020 г., стр. 63).

(13)  Вж. доклада на Конференцията на Организацията на обединените нации за околната среда и развитието.

(14)  ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.

(15)  IMF Fiscal Monitor, How to Mitigate Climate Change, (Фискален наблюдател на МВФ, „Как да се смекчат последиците от изменението на климата“), 2019 г., според който „различните инструменти на политиката имат предимства и недостатъци, но решаването на кризата в областта на климата е неотложен и екзистенциален въпрос, което изисква от основните заинтересовани страни да въведат всички подходящи политически мерки. Финансовите министри могат да се справят с тази криза, като предложат данъчно облагане на въглеродните емисии или подобни политики, които правят смекчаването на изменението на климата по-приемливо чрез допълнителни данъчни или разходни мерки, като гарантират подходящо бюджетиране за инвестиции в чисти технологии и за координиране на стратегиите на международно равнище“, стр. IX.

(16)  Въвеждането или увеличаването на данъците върху въглеродните емисии често води до трудни компромиси. Данъците водят до необходимост от реформиране на производствените техники и транспортните средства. В някои сектори това може да доведе до безработица и необходимост от преход към други видове работа. Социалните разходи могат да бъдат високи за засегнатите лица. Държавите разполагат с различни възможности по отношение на осигуряването на социална закрила и това трябва да се вземе предвид, за да може прилагането да бъде приемливо от социална гледна точка.

(17)  Въглероден данък в Швеция, администрация на правителството на Швеция — https://www.government.se/government-policy/taxes-and-tariffs/swedens-carbon-tax/.

(18)  Putting a Price on Carbon with a Tax („Ценообразуване за въглеродните емисии чрез данък“), Групата на Световната банка — https://www.worldbank.org/content/dam/Worldbank/document/SDN/background-note_carbon-tax.pdf.

(19)  The potential for CCS and CCU in Europe („Потенциалът за CCS и CCU в Европа“), Европейска комисия https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/iogp_-_report_-_ccs_ccu.pdf.

(20)  Вж. становището на ЕИСК (ОВ C 341, 21.11.2013 г., стр. 82).

(21)  CCS, Norwegian Petroleum — https://www.norskpetroleum.no/en/environment-and-technology/carbon-capture-and-storage/.

(22)  По какъв начин европейската инфраструктура за транспорт и съхранение на CO2 може да създаде възможност за иновативен промишлен преход, Европейски парламент — https://zeroemissionsplatform.eu/wp-content/uploads/ZEP-Conference-Presentations.pdf.

(23)  През 2020 г. шведска правителствена комисия заключи, че до 2045 г. Швеция би могла да постигне въглеродно неутрален резултат, ако приходите от данъци за CO2 се използват за субсидиране на отстраняването на CO2 от атмосферата. Положителните и отрицателните данъчни ставки биха били с еднакъв размер. Вж. SOU 2020:4, Публични изследвания на шведското правителство.

(24)  Това беше подчертано в публикацията на Европейската комисия за обществените поръчки за кръгова икономика, октомври, 2017 г., https://ec.europa.eu/environment/gpp/circular_procurement_en.htm. Световната банка също изтъкна ролята на правилата за възлагане на обществени поръчки в своите процедури за възлагане на обществени поръчки; https://www.worldbank.org/en/about/corporate-procurement/vendors.

(25)  ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65.

(26)  ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243.

(27)  ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1.


28.10.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 364/29


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Укрепване на устойчивия икономически растеж в целия ЕС“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 364/04)

Докладчик:

Philip VON BROCKDORFF

Решение на Пленарната асамблея

20.2.2020 г.

Правно основание

Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

24.6.2020 г.

Приемане на пленарна сесия

16.7.2020 г.

Пленарна сесия №

553

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

194/11/12

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Пандемията от COVID-19 оказа въздействие и върху Европейския съюз, наред с други страни по целия свят. Европейската комисия отговори на тази криза с широк пакет от инструменти, насочени към смекчаване на удара на това външно сътресение, включително инструмент за подпомагане при пандемична криза по линия на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), временни заеми за финансиране на национални схеми за работа с намалено работно време и други подобни мерки с цел запазване на работните места в държавите — членки на ЕС, в рамките на инициативата за създаване на Европейски инструмент за временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE). От своя страна Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) предостави ликвидна подкрепа на предприятията. Неотдавна Европейската комисия предложи нов инструмент в размер на 750 милиарда евро, наречен Next Generation EU, чиято цел е да помогне на държавите членки да се възстановят от икономическата криза.

1.2.

В този контекст ЕИСК застъпва виждането, че кризата с COVID-19 не следва да отклонява ЕС от неговите средносрочни и дългосрочни цели, очертани в Европейския зелен пакт, годишната стратегия за устойчив растеж за 2020 г. и европейския стълб на социалните права. Всъщност тези цели отчитат необходимостта от приспособяване на европейската икономика, за да се гарантира устойчив растеж през идните години въз основа на стълбовете на устойчивостта на околната среда, повишаването на производителността, справедливостта и социалния напредък и макроикономическата стабилност.

1.3.

Според ЕИСК, за да бъдат подсигурени веригите на доставки, които се оказаха уязвими по време на кризата, операторите от ЕС трябва да преосмислят стратегиите за веригите на доставки, в това число по отношение на тяхната диверсификация, както и по отношение на реорганизацията на веригите на доставки в множество сектори. Също толкова важно е ЕС да играе по-съществена роля в световната търговия, което е жизненоважно за дружествата в ЕС и техните перспективи за стопанска дейност. Освен това ЕИСК счита, че следва да се прилагат еднакви условия на конкуренция в широк спектър от аспекти (не на последно място международните трудови стандарти, лоялната конкуренция и спазването на целите във връзка с изменението на климата) за световни фирми, които осъществяват дейност на световния пазар. Не може да се изключи възможността дружества от ЕС да преместят производствените си инсталации (поне за основни продукти) в рамките на ЕС, за да избегнат проблеми, свързани с веригата на доставки.

1.4.

С всички свои странични ефекти глобализацията доведе до трансгранични инвестиции, но те невинаги целят непременно толкова изграждане на капиталови инвестиции, колкото търсене на държавите с най-ниските данъци. Според ЕИСК икономическите проблеми и другите последици от кризата, причинена от COVID-19, подсказват, че е необходима промяна в начина на работа на предприятията в рамките на ЕС и по целия свят. Препоръките на ЕИСК за ускоряване на графиците на държавите членки за справяне с избягването на данъци и данъчните измами сега придобиват по-голяма актуалност и това важи и за дискусиите между държавите членки относно постепенно преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство и обикновена законодателна процедура по въпросите на данъчното облагане.

1.5.

Държавната политика и подкрепа придобиха по-голямо значение по време на кризата. По-специално бюджетната политика е от решаващо значение не само за икономическата стабилност, но и за даване на възможност на правителствата да подкрепят предприятията чрез стимули, като е разрешено съгласно законодателството на ЕС. Затова ЕИСК счита, че всеки опит за постигане и засилване на устойчивия растеж изисква насочване и регулиране от страна на правителството във всички области на икономическата дейност и защитата на околната среда, като се постави акцент върху интегрирането на защитата на околната среда в икономическата дейност. Разбира се, отвореният диалог със социалните партньори и гражданското общество остава ключов за определянето на икономическата посока.

1.6.

Огромните нужди от финансиране с цел предоставяне на подкрепа за доходите и гаранции по кредитите на предприятията, които бяха парализирани по време на кризата поради ограниченията, несъмнено ще ограничи степента, до която правителствата могат да предоставят стимули за възстановяване на икономическата дейност. Те ще ограничат и финансирането, необходимо за подпомагане както на опазването на околната среда, така и на продуктивните инвестиции. Във връзка с това правителствата ще трябва да намерят творчески начини за подпомагане на разходите, насочени към устойчив икономически растеж, като същевременно гарантират дългосрочна фискална устойчивост.

1.7.

Преходът към по-устойчив икономически път трябва да включва както развиването на екологосъобразни сектори, така и „екологизирането“, доколкото е възможно, на съществуващите бизнес модели и сектори извън традиционните „екологични“ такива. Затова според ЕИСК помощта, предлагана на предприятията както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, трябва да е обвързана с условието за постигане на целите, заложени в Европейския зелен пакт и в Стратегията за устойчив растеж за 2020 г. и при доказан социален напредък.

1.8.

При определянето на стратегиите, необходими за икономическо възстановяване, инвестиции и устойчивост, активирането от страна на Комисията на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж, която позволява на държавите от еврозоната временно да преустановят всякакви корекции, необходими за изпълнение на средносрочните фискални цели, е стъпка в правилната посока. ЕИСК обаче счита, че при навлизането в етапа на възстановяване след COVID може би ще бъде необходимо съществуващите правила да бъдат преразгледани.

1.9.

Според ЕИСК крайъгълният камък на устойчивия икономически растеж в ЕС трябва да бъде създаването и развитието на истинска кръгова икономика, при която се постига и поддържа максимална стойност по целите вериги за създаване на стойност, като същевременно се свеждат до минимум отпадъците и със стремеж към ефективно използване на ресурсите. Бизнес моделите на кръговата икономика предлагат значителен потенциал за насърчаване на европейската конкурентоспособност по отношение не само на опазването на природната среда, но и на създаването на висококачествени работни места и развиването на съпътстващи отрасли.

1.10.

Ролята на иновациите и цифровизацията и на непрекъснатото инвестиране в човешкия капитал за улесняването на прехода към устойчив растеж е от първостепенно значение. При настоящата пандемия обаче отново изпъкна и важността от съсредоточаване върху здравето и благосъстоянието на отделния човек, а не само върху производителността и икономическия растеж. Производителността играе ключова роля за постигане на устойчив икономически растеж. ЕИСК счита, че за да може една икономика да продължи да расте устойчиво в бъдеще, тя трябва да повиши способността си за растеж, но само доколкото този растеж добавя стойност към икономиката, увеличавайки заплатите и излишъците, като по този начин увеличава търсенето в рамките на единния пазар и без да нарушава придобити права, като например социалната закрила и колективното договаряне.

2.   Издръжливост на икономически сътресения (опитът от пандемията от COVID-19)

2.1.

В заключенията на становището си относно „Европейска функция за стабилизиране на инвестициите“ (1) ЕИСК отбеляза, че, като се има предвид размерът на фонда, Европейската функция за стабилизиране на инвестициите (ЕФСИ), чиято цел е укрепването на националните бюджетни политики по отношение на икономически сътресения, не би била достатъчно ефективна в случай на икономическа криза, засягаща няколко държави членки. Въпреки че ЕФСИ беше счетена за стъпка към по-тясна интеграция в еврозоната, ЕИСК изрази мнението, че една добре обмислена застрахователна схема за целия ЕС, която да действа като автоматичен стабилизатор при макроикономически сътресения, би била много по-ефективна от предложената ЕФСИ.

2.2.

През последните месеци Европейският съюз, заедно с други страни по света, беше засегнат неблагоприятно от избухването на пандемията от COVID-19. Настоящата криза разкри вътрешноприсъщи слабости на ЕС: поне първоначално неговите лидери изглеждаха неспособни да реагират ефективно и координирано пред лицето на сериозните икономически и социални последици, произтичащи от кризата, причинена от COVID-19. Системите на здравеопазването, по-специално в Италия и Испания, изпитаха затруднения да се справят с броя на заразените, а общата реакция иронично напомняше на прокарвания от крайната десница и националистите принцип „всяка нация за себе си“.

2.3.

Може да се твърди, че неотдавнашната криза беше най-голямото изпитание за проекта „Европейски съюз“, неговите институции и самата архитектура, която крепи еврото. През 2008 г. в центъра на кризата беше банковият сектор. Европейската централна банка (ЕЦБ) предостави ликвидност на финансовите пазари и подкрепи банките. Тогава паричните инструменти бяха от решаващо значение, но неотдавнашната криза се оказа съвсем различно предизвикателство, с тежестта върху фискалните мерки, за да се гарантира надеждността на системите за обществено здравеопазване, като същевременно се осигури подкрепа за доходите на уязвимите предприятия и техните служители. От своя страна ЕЦБ оказа непряка подкрепа на способността на правителствата да емитират дългове и да вземат заеми за финансиране на разходи, включително разходи, насочени към програми за социално развитие и подпомагане.

2.4.

Икономическите последици от COVID-19 засегнаха всички членове на валутния блок. Не съществува обаче механизъм, който да позволява на правителствата от еврозоната да отговорят съвместно на такова сътресение. Резултатът е, че политическите реакции на пандемията бяха в огромната си част национални, което засили различията вместо да обедини Европа във време на криза. Изправена пред симетрично сътресение, еврозоната реагира асиметрично. Разликите между фискалните условия в отделните държави членки предизвикаха резки различия в политическите реакции. В няколко от своите становища ЕИСК очерта значението на по-силното сближаване както в икономическата, така и в социалната политика и на координиран подход в бюджетната политика, в това число данъчното облагане, но настоящата криза показа още веднъж съществените различия по отношение на реакцията в областта на бюджетната политика поради разликите в бюджетната ситуация във всяка държава. По-силните икономики в еврозоната реагираха решително на COVID-19, като увеличиха заемането на средства с цел финансиране на спасителни пакети. По-уязвимите икономики нямат същата финансова свобода и реагираха с по-скромен спасителен пакет. Това показва степента на различия между икономиките в еврозоната. Колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-видими стават тези разлики.

2.5.

В отговор на кризата ЕЦБ обяви извънредна нова програма за закупуване на активи с цел стабилизиране на европейските пазари. Първоначалната реакция в европейските столици беше предвидима: щом пазарите се успокоиха и спредовете на облигациите се стесниха между държавите, възприеманата нужда от съвместни фискални действия се изпари. Всяка държава насочи вниманието си обратно към националните пакети от спасителни мерки. Въпреки това последващата работа на Комисията, Еврогрупата и Европейския съвет във връзка с плана за възстановяване осигури така необходимия тласък на държавите членки. Необходими са обаче още много усилия, за да се реагира ефективно на тази криза, включително изграждането на общ дългов инструмент, насочен към обединяване на необходимите инвестиции за съживяване на икономиката и предотвратяване на загубата на милиони работни места в целия ЕС.

2.6.

Във връзка с това трябва да се посочи Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) и неговият капацитет за отпускане на заеми в размер на 410 милиарда евро. Държавите членки обикновено подхождат до известна степен сдържано към използването на ЕМС, тъй като всички отпускани заеми са обвързани с условия. На второ място, дори когато тези условия са премахнати или коригирани, какъвто беше изходът от заседанието на Еврогрупата на 9 април 2020 г., „синтетичните“ облигации на ЕМС могат само да поддържат разпокъсаността на еврозоната. Разпокъсаността не е преодоляна в настоящата рамка за икономическо и фискално наблюдение, по-специално в реформите, въведени с пакета от шест законодателни акта и пакета от два законодателни акта, и представлява основната причина за неотдавнашно съобщение на Европейската комисия (2). Целта на този преглед е съсредоточена по същество върху елементите, които са необходими за постигане на икономически растеж, като същевременно се поддържат устойчиви държавни финанси и се избягват макроикономическите дисбаланси посредством по-тясна координация на икономическите политики и сближаване на икономическите резултати на държавите членки. Това би могло да бъде важна стъпка в правилната посока, при условие че се установят първопричините за дисбалансите чрез процедурата при макроикономически дисбаланси или чрез европейския семестър, като се постави акцент върху по-ефективни политики, включително политиките за подобряване на системите за социална закрила.

2.7.

На 9 април 2020 г. Европейската комисия обяви широкообхватен пакет инструменти в размер на 540 милиарда евро, чиято цел е да бъде смекчен ударът от кризата, причинена от COVID-19. Това включва нов инструмент за подкрепа във връзка с кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, посредством ЕМС на стойност до 240 милиарда евро, чиято цел е да бъдат подпомогнати държавите членки на еврозоната при националното финансиране на преки и косвени разходи за здравеопазване, лечение и превенция, свързани с кризата, причинена от COVID-19, за които е определен таван от 2 % от БВП на всяка държава за 2019 г. В пакета са включени и 100 милиарда евро за временни заеми за финансиране на национални схеми за работа с намалено работно време и други подобни мерки с цел запазване на работните места в държавите — членки на ЕС, в рамките на инициативата SURE, като държавите от ЕС предоставят гаранции. Освен това Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще предостави ликвидна подкрепа в размер до 200 милиарда евро на предприятията в цяла Европа с акцент върху МСП. В допълнение към това на 27 април 2020 г. Европейският съвет прие принципно създаването на фонд за възстановяване за ЕС на обща стойност най-малко 1 трилион евро и призова Комисията да разработи предложение за създаването и използването на подобен фонд.

2.8.

Месец по-късно, на 27 май 2020 г., Комисията предложи нов инструмент в размер на 750 милиарда евро, наречен Next Generation EU, чиято цел е да помогне на държавите членки да се възстановят от икономическата криза, предизвикана от кризата с COVID-19. Новият пакет, включен в следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г., включва 500 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и 250 милиарда евро под формата на заеми и ще бъде финансиран чрез заеми на финансовите пазари, което налага временно увеличение на тавана на собствените ресурси на Комисията до 2 % от брутния национален доход на ЕС. Програмата за възстановяване включва 560 милиарда евро за подкрепа на инвестициите и реформите от страна на държавите членки във връзка със зелената икономика, цифровизацията и икономическата устойчивост (310 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и 250 милиарда евро под формата на заеми), допълнителна сума от 55 милиарда евро за укрепване на съществуващите програми в областта на политиката на сближаване и допълнителни средства в размер на 40 милиарда евро за Фонда за справедлив преход, както и допълнителни инвестиции в Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на 15 милиарда евро. Фондът е насочен и към възраждане на частните инвестиции, с нов Инструмент за подкрепа на платежоспособността за европейските предприятия с предвиден бюджет в размер на 31 милиарда евро, заедно с допълнителни 15,3 милиарда евро за програмата на ЕС за инвестиции InvestEU и още 15 милиарда евро за Инструмент за стратегически инвестиции (част от InvestEU), насочен към генериране на инвестиции в стратегически сектори в рамките на ЕС, по-специално във връзка с изграждането на издръжливост, екологосъобразната и цифровата трансформация и ключовите вериги за създаване на стойност.

2.9.

С оглед на тези развития, неотдавнашната криза не би трябвало да отклонява ЕС от дългосрочните му цели, очертани в Европейския зелен пакт и Стратегията за устойчив растеж за 2020 г. Всъщност тези цели се оказаха по особен начин далновидни, тъй като отчитат необходимостта от приспособяване на европейската икономика така, че да се гарантира устойчив растеж през идните години въз основа на стълбовете на устойчивостта на околната среда, повишаването на производителността, справедливостта и социалния напредък и макроикономическата стабилност.

3.   Глобалната взаимозависимост, международното измерение на ЕС и бъдещето на глобализацията

3.1.

Въпреки че глобализацията доведе до увеличаване на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), като средногодишно те нарастват приблизително с 10 % от 1990 г. насам (3), което е свързано с 5 %-ния среден ръст на световната търговия (4), трябва да се отчетат страничните ѝ ефекти, по-специално по отношение на условията на труд и социалните условия. Макар да е вярно, че глобализацията стимулира трансфера на технологии, промишленото преструктуриране и растежа на световните компании, това често се случваше за сметка на социалните права и колективното договаряне. И въпреки че глобализацията позволи на големите предприятия да реализират икономии от мащаба, които намаляват разходите и цените, това засегна многобройни малки предприятия от ЕС, които се конкурират на вътрешния пазар.

3.2.

Що се отнася до търговията между нациите, увеличената взаимозависимост има редица положителни последици, не на последно място осъзнаването, че конфликтите между нациите биха означавали края на света такъв, какъвто го познаваме, като се има предвид военната огнева мощ, с която разполагат държави като Китай, САЩ и Русия. Това обаче е само един от аспектите на въпроса. Отрицателните последици от глобализацията, като например прекомерното замърсяване и несправедливите условия на труд, често се пренебрегват. Освен това, когато криза удари икономики като тези на Китай и САЩ, това засяга голям брой държави, създавайки нестабилност както в регионален, така и в световен план. Налице са и редица други клопки, създадени от глобализацията, не на последно място фактът, че многонационалните или световните дружества често се разглеждат като заплаха за суверенитета на дадена нация поради тяхното влияние в национален план.

3.3.

Актуалният въпрос, който следва да се зададе на настоящия етап, е свързан със степента, до която COVID-19 ще промени modus operandi на дружествата, които осъществяват дейност в областта на трансграничната търговия или трансграничните услуги, предвид факта, че определени сектори, най-вече пътуванията и туризмът/въздухоплаването, понасят най-голямото бреме на икономическата криза. Финансовите последици от тази криза са огромни, като дружествата, включително тези в производствения сектор, са засегнати от ограничения по отношение на веригата на доставки и износа, както и от отдръпване на клиентите, което води до нещо, което може да бъде наречено „обърнат мултипликационен ефект“, или разпространението на (отрицателни) сътресения в рамките на производствените мрежи. Кризата ни припомни за съществуването на гъстата мрежа от споразумения за доставки, които стоят в основата на глобализираната икономика.

3.4.

Разрастването на световната търговия през последната четвърт на ХХ в. беше възможно поради два несвързани помежду си фактора: възходът на интермодалните товарни превози (т.е. използването на контейнери) и широкоразпространеното изоставяне на контрола върху капитала в началото на 80-те години на ХХ в. Въпреки че понастоящем капиталовите потоци са по-регулирани, те продължават да бъдат жизнените сокове на потоците на инвестиции и търговия по целия свят. Трета причина за разрастването на световната търговия беше либерализирането на търговията и свързаните с него търговски споразумения, най-открояващото се от които може би е присъединяването на Китай към СТО. Търговията е от огромно значение за ЕС във всяко усилие за укрепване на устойчивия икономически растеж и са налице очевидни предимства от увеличаването на търговските потоци между ЕС и неговите търговски партньори, но кризата, причинена от COVID-19, открои уязвимостта на световните вериги на доставки. Смущенията в търговията могат да засегнат устойчивия икономически растеж. Предвид това ЕС трябва да положи повече усилия посредством международните си споразумения да подсигури веригите на доставки така, че да бъдат сведени до минимум смущенията, причинявани от икономически сътресения. За тази цел би било необходимо преосмисляне на стратегиите за веригите на доставки, в това число по отношение на тяхната диверсификация, но също така и на реорганизацията на веригите на доставки в множество сектори. Това би означавало и известна форма на секторна деглобализация, при която предприятия от ЕС преместват производствените си инсталации (поне за основни продукти) в рамките на ЕС, за да избегнат проблеми с веригата на доставки.

3.5.

Важни фактори в този контекст са международното измерение на ЕС и неговите отношения с глобалните участници, по-специално Китай, САЩ и Русия. Като се има предвид, че международната дипломация е от критично значение за бъдещите икономически перспективи на ЕС и неговата валута, ЕС трябва да играе много по-далновидна и значима роля в международните отношения, включително в търговските преговори с конкурентни нации. ЕИСК продължава да отдава предпочитание на многостранните търговски преговори и следва да продължи да следва тази насока, но е очевидно, че Китай, САЩ и Русия пренебрегват позицията на ЕС относно многостранната търговия. Ако ЕС иска да играе по-значима роля в световната търговия, което е жизненоважно за дружествата в ЕС и техните перспективи за стопанска дейност, той трябва да положи много повече усилия, за да върне други нации обратно на масата на многостранните преговори, тъй като в противен случай двустранната търговия ще трябва да придобие по-голямо значение. В бъдеще, след приключването на кризата, глобализацията трябва да осигури еднакви условия на конкуренция в широк кръг от аспекти (включително данъчната конкуренция, спазването на трудовите стандарти и постигането на целите във връзка с изменението на климата) за глобалните дружества, които осъществяват дейност на световния пазар. В противен случай ЕС рискува да става все по-уязвим и зависим от търговските пререкания между САЩ и Китай.

3.6.

Що се отнася до трансграничните инвестиции, съвсем очевидно е, че те невинаги се правят толкова с цел изграждане на капиталови инвестиции, колкото възползване от условията, предлагани от държавите с най-ниските данъци (5). Някаква форма на глобализация може да е неизбежна след преминаването на кризата, но икономическите проблеми и другите последици от кризата подсказват, че е необходима промяна в начина на работа на предприятията в рамките на ЕС и по целия свят. В настоящия момент препоръките на ЕИСК към държавите членки относно ускоряването на графиците за справяне с избягването на данъци и данъчните измами придобиха по-голяма актуалност и същото се отнася и до гласуването с квалифицирано мнозинство. Всъщност още миналата година ЕИСК напълно подкрепи започването на дебата за постепенно преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство и обикновена законодателна процедура в областта на данъчното облагане, отчитайки факта, че всички държави членки трябва да разполагат във всеки един момент с достатъчно възможности, за да участват в процеса на вземане на решения.

4.   Преразглеждане на ролята на правителството

4.1.

Без съмнение кризата, причинена от COVID-19, изведе на преден план значимата роля на правителствата за справяне със здравната и икономическата криза. Това се отнася в особена степен и за целта за постигане на устойчив икономически растеж. Вече никой в ЕС не поставя под въпрос ролята на правителствата в предоставянето на ефективни здравни системи и програми, които косвено подпомагат икономическата дейност. Не се поставя под въпрос и ролята на правителствата при прилагането на разпоредбите в банковата и финансовата област след финансовата криза през 2008 г. Става все по-ясно обаче, че правителствата продължават да играят ключова роля при определянето на икономическата посока, още повече по време на криза. Това следва да важи и в случаите, когато се прилага многостепенно управление, при което участието на местните и регионалните власти в икономическата политика на централното правителство е от решаващо значение. Както беше обяснено по-горе, бюджетната политика е от жизненоважно значение не само за икономическата стабилност, но и за да даде възможност на правителствата да подкрепят предприятията чрез стимули, съгласно предвиденото в законодателството на ЕС. Всеки опит за постигане и засилване на устойчивия растеж изисква насочване и регулиране от страна на правителството във всички области на икономическата дейност и защитата на околната среда, като се постави акцент върху интегрирането на защитата на околната среда в икономическата дейност. Разбира се, отвореният диалог със социалните партньори и гражданското общество остава ключов за определяне на икономическата посока.

4.2.

В един посткризисен сценарий бюджетната политика ще придобие по-голямо значение, не на последно място поради огромните взети на заем средства, които многократно надхвърлят прогнозираните стойности от периода преди кризата. Огромните нужди от финансиране с цел предоставяне на подкрепа за доходите и гаранции по кредитите на предприятията, които бяха парализирани поради наложените заради COVID-19 ограничения, несъмнено ще ограничи степента, до която правителствата могат да предоставят стимули за възстановяване на икономическата дейност. Те ще ограничат и финансирането, необходимо за подпомагане както на опазването на околната среда, така и на продуктивните инвестиции. Във връзка с това правителствата ще трябва да намерят творчески начини за подпомагане на разходите, насочени към устойчив икономически растеж, като същевременно гарантират дългосрочна фискална устойчивост. Позицията на Комисията, че възстановяването следва да бъде приведено в съответствие със Зеления пакт, е стъпка в правилната посока, тъй като е доказателство, че самият отговор на кризата трябва да има устойчив характер.

4.3.

Пример за извънбюджетен източник за финансиране на инфраструктура е привличането за участие на международни финансови институции и частни предприятия под формата на така нареченото публично-частно партньорство (ПЧП). При положение че се управляват прозрачно и подлежат на демократичен контрол, ПЧП могат да се разглеждат като възможен вариант в един посткризисен сценарий, за да се подпомогне финансирането на инфраструктурни и екологични проекти, тъй като тези партньорства предлагат решения на проблемите, свързани с финансирането, осъществяването на проектите и инвестирането в големи проекти, без да се жертват държавни средства, предназначени за ключови политики.

4.4.

ЕС следва да се стреми и към по-бързо разгръщане на инструментите и инициативите, предложени в Европейския зелен пакт, в който изрично се признава централната роля, която трябва да играят ЕС и националните правителства заедно с частния сектор, в стремежа тази трансформация да води към една действително устойчива Европа. Става въпрос за различните инструменти за финансиране в рамките на Механизма за справедлив преход с акцент върху МСП и уязвимите отрасли, с цел едновременно да се подпомогне тяхното икономическо възстановяване и да се подобри тяхната устойчивост и издръжливост на бъдещи сътресения, като се предвижда известна свобода на действие за конкретни случаи по отношение на изискванията за обезпечение и съвместно финансиране предвид настоящите обстоятелства. С оглед на настоящата криза, причинена от COVID-19, тази нагласа получава още по-голям отзвук и трябва да се разглежда като възможност за съживяване на социалното и икономическото развитие в съответствие с принципите на Зеления пакт. В настоящия контекст понятието за паневропейска солидарност никога не е било по-актуално.

5.   Стратегии за икономическо възстановяване, инвестиции и устойчивост

5.1.

Необходимо е да се определят стратегии за икономическо възстановяване, инвестиции и устойчивост. Предвид факта, че икономиките се свиват поради свързаните с COVID-19 ограничения, да се очаква от тях да се възстановят до равнищата преди COVID е твърде голямо изискване. Само доближаването до положението на еврозоната и икономиките на ЕС от периода преди кризата ще отнеме няколко месеца. Освен това тъй като правителствата вземат заеми от различни източници, за да покрият неочаквания и монументален скок в публичните разходи, те вероятно ще започнат да съкращават разходите и е възможно отново да въведат мерки за бюджетни ограничения, които водят до потискане на потреблението и производството. Опитът от мерките за бюджетни ограничения в Гърция например постави държавата на колене, като една четвърт от нейния брутен вътрешен продукт (БВП) се изпари за период от осем години, а безработицата скочи до над 27 % (6). Връщането към мерките за бюджетни ограничения би било контрапродуктивно. Активирането от страна на Комисията на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж, която позволява на държавите от еврозоната временно да преустановят всякакви корекции, необходими за изпълнение на средносрочните фискални цели, е стъпка в правилната посока. При все това може да е необходимо преразглеждане на правилата на Пакта за стабилност и растеж, тъй като навлизаме в етапа на възстановяване след COVID.

5.2.

Въпреки че цялостните цели така, както са очертани в съобщението на Европейската комисия относно годишната стратегия за устойчив растеж (7), се считат за особено важни за постигане на устойчив икономически растеж, това не може да бъде осъществено посредством прилагане на мерки за бюджетни ограничения, които нанасят вреда на най-уязвимите социално-икономически групи в нашите общности.

5.3.

Вместо това правителствата от ЕС трябва да разработят стратегии за икономическо възстановяване, които подпомагат по-производителни и устойчиви икономически дейности. Сценарият за периода след COVID-19 дава възможност за преразглеждане на ключови икономически сектори, които показаха особено ниска степен на издръжливост. Икономиката ще продължи да разчита в голяма степен на малките и средните предприятия, но моментът може да е благоприятен за допълнително насърчаване на стартиращи предприятия и преразглеждане на ролята на предприятията от социалната икономика като важна част от нея. Въпреки че печалбата не е основната мотивация на едно социално предприятие, приходите все пак играят основна роля за устойчивостта на такова начинание. Всички предприятия от социалната икономика могат да са и доста печеливши и един от техните приоритети е повторното инвестиране на печалбата в съответното предприятие, вместо да се разпределят дивиденти сред акционерите. Преди всичко едно предприятие от социалната икономика може да уравновеси напрежението между изпълняване на социалната мисия на организацията и постигане на максимална производителност на стопанското начинание, за да се гарантира устойчивост. Следователно подобни структури са идеално приспособени спрямо икономика, която има за цел да постигне и засили устойчивия икономически растеж.

5.4.

Правителствата ще се стремят към бързо възстановяване след кризата и би могло да се очаква, че някои сектори, които се оказаха издръжливи, ще възстановят предишното си положение, но правителствата ще бъдат изкушени да стимулират сектори, които преди кризата са били считани за неустойчиви или с дейността си са противоречали на целите, свързани с изменението на климата и околната среда, очертани в Европейския зелен пакт. Вместо това правителствата следва да се стремят да инвестират допълнително в проекти, чиято цел е ефективното използване на енергията и получаването на енергия от алтернативни източници, посредством посочените по-горе модели за финансиране, като по този начин ще създадат бизнес възможности за големите дружества, за МСП и за предприятията от социалната икономика. Екологичният преход трябва да включва не само развиването на екологосъобразни сектори, така и „екологизирането“, доколкото е възможно, на съществуващите бизнес модели и сектори извън традиционните „екологични“ такива. Затова помощта, предлагана на предприятията както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, трябва да бъде обвързана с условието за постигане на целите, заложени в Европейския зелен пакт и в Стратегията за устойчив растеж за 2020 г.

5.5.

Крайъгълен камък на устойчивия икономически растеж в ЕС трябва да бъде създаването и развитието на истинска кръгова икономика, при която се постига и поддържа максимална стойност по целите вериги за създаване на стойност, като същевременно се свеждат до минимум отпадъците и със стремеж към ефективно използване на ресурсите. Бизнес моделите на кръговата икономика предлагат значителен потенциал за насърчаване на европейската конкурентоспособност по отношение не само на опазването на природната среда, но и на създаването на висококачествени работни места и развиването на съпътстващи отрасли. Освен това бизнес моделите на кръговата икономика подпомагат развиването на по-голяма издръжливост спрямо сътресения във веригите на доставки от вида, който преживяваме вследствие на пандемията от COVID-19, като същевременно смекчават последиците от нестабилността на цените и наличността на суровините вследствие на екологични и геополитически развития, включително въздействието на изменението на климата и търговските спорове. Ролята на иновациите и цифровизацията и на непрекъснатото инвестиране в човешкия капитал за улесняването на този преход е от първостепенно значение и тези насоки трябва да бъдат следвани с подновени сили посредством подкрепа за научноизследователската и развойната дейност и по-силен акцент върху пазарната реализация. Въпреки това трябва да се извърши пълна оценка на въздействието на цифровизацията върху пазара на труда, за да се сведе до минимум загубата на работни места и засегнатите да се подпомогнат с преквалификация и назначаване на нови работни места.

5.6.

При настоящата пандемия отново изпъкна важността от съсредоточаване върху здравето и благосъстоянието на отделния човек, а не само върху икономическия растеж, който не е самоцел, както се посочва в Стратегията за устойчив растеж за 2020 г. Подобряването както на качеството, така и на достъпността на обществените системи за здравеопазване сред всички държави следва да бъде основен приоритет на ЕС, като същевременно следва да се преодолеят неравенствата при достъпа до здравеопазване и да се премахнат големите преки разходи „от джоба“ на пациента, които само поддържат тези различия. В синхрон с други сектори трябва да се продължи с инвестиране в цифровизацията и изкуствения интелект за обществените системи на здравеопазване. Появата на мащабни икономически сътресения подчертава и решаващата роля на доброто управление при изграждането на издръжливост и определянето на подходящи решения за справяне с последиците. Следователно стремежът към устойчив и равноправен икономически растеж зависи от качеството на националните и местните институции във всички държави членки и ЕС носи отговорността да гарантира активно, че държавите защитават и развиват принципите на демокрация, толерантност и зачитане на върховенството на закона. Като положителен факт може да се отбележи, че качеството на публичната администрация и управлението вече се взема под внимание по много по-систематичен начин в рамките на европейския семестър.

5.7.

Последният аспект е свързан с ролята на производителността за постигане на устойчив икономически растеж. За да може една икономика да продължи да расте устойчиво в бъдеще, тя трябва да повиши способността си за растеж, но доколкото този растеж носи стойност за икономиката и хората. Това включва подобряване на възнагражденията и условията на труд, особено чрез колективно договаряне, и със сигурност не за сметка на по-справедливо разпределение на доходите. Следователно стратегиите за повишаване на икономическата устойчивост трябва да се развиват въз основа на производителността, но не бива да се позволява това да става за сметка на правата на работниците и социалното развитие. Следователно по-високата производителност не е самоцел, а средството за подобряване на заплатите, повишаване на общото търсене в икономиките на ЕС и по този начин — за подобряване на жизнения стандарт. По-високата производителност ще доведе също така до разработването на нови и по-добри продукти и услуги, като по този начин ще помогне на фирмите да преминат в по-високи вериги на доставки на стоки и услуги и ще осигури на ЕС конкурентно предимство на световния пазар. Както беше посочено по-горе, по-високата производителност следва да бъде строго обвързана с целта за постигане на устойчив икономически растеж, а не да бъде постигана за сметка на условията на труд, социалното развитие и политиките в областта на околната среда. Напротив, трябва да се отстояват цялостните цели, посочени в Европейския стълб на социалните права, по-специално социалната закрила и укрепването на процеса на колективно договаряне. Същото се отнася и за целите, определени в Зеления пакт и целите на ЕС в областта на изменението на климата. Освен това един наистина европейски отговор на настоящата криза, причинена от COVID-19, и всякакви обединени опити за насърчаване на устойчивия растеж в целия блок следва да избягват тенденцията към „надпревара за достигане на най-ниски равнища“ при данъчната конкуренция между държавите, която служи единствено за възпиране на сътрудничеството между държавите членки, подклаждайки националистически тенденции. Акцентът следва да се постави по-скоро върху подпомагането на държавите да развият човешкия си капитал и да стимулират производителността, като същевременно преодоляват регионалните различия в растежа и създават възможности за заетост посредством целенасочени инвестиции, отстранявайки ключовите структурни недостатъци, които създават препятствия пред осъществяването на стопанска дейност.

Брюксел, 16 юли 2020 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр.126.

(2)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Преглед на икономическото управление — Доклад относно прилагането на регламенти (ЕС) № 1173/2011, 1174/2011, 1175/2011, 1176/2011, 1177/2011, 472/2013 и 473/2013 и относно пригодността на Директива 2011/85/ЕС на Съвета.

(3)  Конференция на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), 2019 г. World Investment Report 2019 (Световен доклад за инвестициите за 2019 г.).

(4)  Световна банка, 2020 г. Износ на стоки и услуги (годишен растеж в %). Показатели за световното развитие.

(5)  Bénassy-Quéré, A., Fontagné, L. и Lahrèche-Révil, A., 2005 г. „How does FDI react to corporate taxation?“ („Как преките чуждестранни инвестиции реагират на корпоративното данъчно облагане?“) International Tax and Public Finance12(5), стр. 583 — 603.

(6)  https://www.theguardian.com/world/2018/aug/20/greece-emerges-from-eurozone-bailout-after-years-of-austerity

(7)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка — Годишна стратегия за устойчив растеж за 2020 г.


28.10.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 364/37


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Укрепване на конкурентоспособността, иновациите, растежа и създаването на работни места чрез насърчаване на световното сътрудничество в областта на регулирането, подкрепа за обновена многостранна търговска схема и намаляване на изкривяващите пазара субсидии“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 364/05)

Докладчик:

Георги СТОЕВ

Съдокладчик:

Thomas STUDENT

Решение на пленарната асамблея

20.2.2020 г.

Правно основание

Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

Компетентна секция

CCMI

Приемане от секцията

26.6.2020 г.

Приемане на пленарна сесия

16.7.2020 г.

Пленарна сесия №

553

Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)

211/1/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Катаклизми от рода на коронавируса (COVID-19) представляват заплаха от изпадане на световната икономика и социалния живот в застой. Въздействието от това включва рецесия в САЩ, ЕС, Япония и други региони по света, изключително нисък растеж в Китай и огромни загуби под формата на спад на производството. Правителствата трябва да компенсират икономическите щети с фискални и парични политики и да се справят с очакваните промени на икономическата парадигма. ЕИСК подчертава необходимостта от ефикасни бизнес модели и механизми за защита на търговията, по-специално по отношение на Азия, и отбелязва, че 36 милиона работни места в ЕС зависят от експортния потенциал на ЕС и че делът на заетите в ЕС, които се издържат от продажби на стоки и услуги на останалия свят, като съотношение към общата заетост се е увеличил от 10,1 % през 2000 г. на 15,3 % през 2017 г. (1) Фискалният, икономически и социален отговор на кризата е необходим за предотвратяване на отрицателното ѝ въздействие върху тези и други сектори.

1.2.

Като част от общото реформиране на промишлената политика, което се налага от съображения, свързани с екологичната устойчивост и цифровизацията, породената от коронавируса криза следва да доведе до укрепване на сектора за производство на оборудване за здравеопазването и фармацевтичния сектор в ЕС, с оглед да се гарантира споделеният суверенитет и независимост на ЕС в тези сектори. Изготвянето на настоящото становище започна, преди настъпването на непредвидимата здравна и икономическа криза да ни принуди да променим нашите модели на икономики и глобализация в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Кризата не е централен въпрос в настоящото становище, но тя оказва и ще оказва огромно въздействие върху секторите и темите, които се обсъждат в следващите параграфи. Вече е видно, че кризата тласка някои райони на планетата по целия свят и в рамките на ЕС към нова вълна от протекционизъм и икономически национализъм. Към настоящия момент всички тези фактори са взети под внимание във възможно най-голяма степен от гледна точка на хоризонталния подход в рамките на настоящото становище.

1.3.

ЕИСК споделя виждането, че предприятията с международна дейност и международната търговия имат потенциал да допринесат за световен растеж в резултат на по-голяма степен на специализация, икономии от мащаба, по-усъвършенствани глобални вериги за създаване на стойност и разпространяването на научните изследвания и технологиите. Следва да бъде посочен и преходът от вериги за създаване на стойност към мрежи за създаване на стойност, от линейна към кръгова икономика и от материални към нематериални активи.

1.4.

ЕИСК подчертава, че политиката на ЕС трябва да гарантира, че участниците в промишленото развитие няма да станат жертва на несправедлив икономически, социален и екологичен дъмпинг. Във връзка с неотложните политики, които трябва да бъдат реализирани, ЕС е изправен пред следните предизвикателства: пазара на САЩ за износ от ЕС, възможното сътрудничество между ЕС и САЩ, бъдещата роля на Китай и необходимостта от преструктуриране на СТО. Промишлените сектори следва да се превърнат в решение, което дава възможност за преодоляване на обществените и екологичните предизвикателства, като създават нова стойност за обществото.

1.5.

ЕИСК изразява съгласие, че глобализацията без регулация води до по-голямо неравенство, низходящ натиск върху предприятията, заплатите и условията на труд и по-малка социална сигурност. Това би могло да се превърне в реална заплаха за европейските социални модели. Нерегулираната глобализация има отрицателни последици и по отношение на екологичните стандарти. ЕИСК изразява загриженост във връзка с факта, че европейските дружества и работни места са поставяни под натиск от нелоялни непазарни търговски практики, които не зачитат международните социални и екологични споразумения. Промишлеността на ЕС следва да се възползва от уникалното си предимство, като комбинира европейските ценности, новите технологии и ориентирания към бъдещето подход. Единният пазар е от основно значение за европейската промишленост и за разпространението на иновации — не само по отношение на цифровите технологии, но и на други главни базови технологии, например биотехнологиите. Освен това може да се подчертае и ролята на социалното и регионалното сближаване и на социалния диалог за гарантиране на приемането от страна на обществото.

1.6.

Промишлената стратегия и търговската политика на ЕС не следва да подкопават усилията на Съюза за предоставяне на помощ за развитие на трети държави, като ЕИСК препоръчва да бъде възприет балансиран подход с по-добра координация и в съчетание с националната помощ за развитие по отношение на по-нестабилните икономики. ЕИСК е загрижен във връзка с факта, че ескалацията на мерките, които не са в съответствие с правилата на СТО, и новите дискриминационни безмитни режими създават риск от реципрочно налагане на прекомерни регулаторни тежести по начин, който се превръща в нов стандарт в световната търговия. Съществуващите програми за подпомагане и наблюдение на ЕС следва да бъдат подложени на преоценка в съответствие с правилата за конкуренция на ЕС, за да се предоставя подкрепа на държавите — членки на ЕС, партньорите, дружествата и служителите, които са засегнати неблагоприятно от икономическата криза и търговските войни, и за да се намали тежестта върху тях.

1.7.

ЕИСК счита, че за да се справи с външните предизвикателства, вътрешният пазар на ЕС следва да се превърне в „най-доброто място за инвестиране“. Новата промишлена стратегия и всички други лостове следва да бъдат подложени на оценка от гледна точка на тяхната способност да насърчават и подкрепят инвестициите в промишлена, енергийна, транспортна и цифрова инфраструктура посредством подход на разширена свързаност. Преразглеждането на правилата за сливане и придобиване и за държавната помощ би могло да постави ЕС в по-равностойно положение спрямо световната конкуренция. Всички равнища на управление следва да гарантират, че ползите от глобализацията се разпределят справедливо, а отрицателните въздействия на световно, регионално и местно равнище се смекчават.

Въвеждането на обща схема за преки чуждестранни инвестиции ще помогне да се гарантира, че е възможно да се осигури участие в стратегически активи, като ключова по своята важност инфраструктура, технологии и сигурност на доставката на основни суровини. Повече от всякога са необходими оползотворяването на директивите в областта на обществените поръчки, ефективни инструменти за защита на търговията и надеждна мрежа от споразумения за свободна търговия (ССТ), за да се противодейства на незаконни практики, да се задълбочи сближаването в областта на регулирането и да се насърчават стандарти за устойчивост, като по този начин се намаляват изкривяванията на пазара.

1.8.

ЕИСК изразява загриженост във връзка с отрицателното отношение в последно време към международната търговия и глобализацията и с възхода на популистки движения, които призовават за повече национализъм. Той счита, че протекционизмът и национализмът не могат да дадат правилни решения за икономическите и социалните проблеми. Приоритетите в областта на реформите и инвестициите в средносрочен план са необходими, за да могат икономиките да възстановят устойчивия и приобщаващ растеж, като се интегрират екологичният преход и цифровата трансформация. ЕС следва да вземе всички възможни мерки, за да запази изцяло демокрацията въпреки условията на пандемия.

1.9.

ЕИСК счита, че Зеленият пакт би трябвало да бъде интегриран в новата промишлена стратегия и търговската политика заедно с политиката в областта на икономиката, регулирането и конкуренцията в рамките на всеобхватно усилие за подпомагане на околната среда, без да се създава заплаха за единния пазар и европейските предприятия и работни места, и би трябвало да установи високи екологични амбиции за промишлеността като цяло.

1.10.

ЕИСК споделя мнението, че едно от основните послания относно икономическата стабилност е държавите членки да отделят подобаващо внимание на качеството на публичните финанси, насърчавайки необходими и ориентирани към бъдещето инвестиции.

2.   Общи съображения

2.1.

Многостранната система се намира под непрекъснат натиск и дружествата от ЕС, които осъществяват дейност в световен мащаб, са изправен пред все повече трудности и несигурност наред с нарастващ протекционизъм и продължаващи напрежения между търговските партньори на ЕС. Световните вериги за създаване на стойност се свиват и се наблюдава обща тенденция на връщане към регионализация навсякъде по света. ЕС заедно със САЩ и Китай са в центъра на тези динамични процеси, като редица ключови сектори на промишлеността са подложени на значителен натиск. Трябва да бъдат взети фундаментални решения за увеличаване на възможността за избягване на риска от маргинализация и за запазване на световната роля на ЕС. Налице е неотложна необходимост от преразглеждане на инвестициите на територията на ЕС и поставяне на акцент върху оказването на подкрепа на предприятията, особено на МСП, като се гарантира предоставяне на ликвидност и стабилност във финансовия сектор, запазване на единния пазар и гарантиране на движението на стоки от критично значение. Тази цел може да бъде постигната само посредством съчетание от мерки като: регулации и политики, които се прилагат и към дружества от трети държави, опериращи в ЕС, инфраструктурата, инвестициите в обществени блага (т.е. здраве, образование, цифрова инфраструктура), реципрочността в областта на обществените поръчки, ефективната търговска политика, цифровата независимост и т.н.

2.2.

Световната конкурентоспособност на промишлеността в ЕС е възпрепятствана от възвръщането на едностранния подход и липсата на ефективно световно управление на икономическите и търговските въпроси, както и пазарните асиметрии и смущения, причинени от субсидирани конкуренти, по-конкретно държавни предприятия, и от кризата. Инвестициите на дружествата от ЕС в научни изследвания и иновации имат за цел да съчетаят конкурентоспособността и устойчивостта, но тези инвестиции и сериозни рискове могат да се окажат неефективни поради ограничения достъп до международните пазари и поради нелоялната конкуренция. В този контекст МСП са по-уязвими от когато и да било.

2.3.

При тези условия подкрепяните от ЕС алианси биха могли да подпомагат интересите на Съюза в многостранни организации, като Световната търговска организация (СТО) и Организацията на обединените нации (ООН). В този смисъл приетата наскоро промишлена стратегия и годишният доклад на Комисията относно изпълнението на споразуменията за свободна търговия представляват стъпка към по-голяма прозрачност, но и ефективен инструмент за предоставяне на гражданското общество на обективна обща информация относно търговските споразумения, договорени от ЕС.

Независимо че съдържа някои положителни елементи, все още не всички са убедени, че цялостният пакет на приетата наскоро промишлена стратегия ще промени осезаемо положението за предприятията, работниците и гражданското общество, които се стремят да повишат конкурентоспособността и икономическия растеж на Европа.

2.4.

Възприемането на силна европейска промишлена политика и защитата на търговските интереси на ЕС са съвместими с приоритетната цел на неговата външна политика: укрепване на многостранния формат около институциите от системата на ООН. Ако бъдат извършени необходимите реформи в тях, би трябвало да стане възможен преходът към свят, регулиран от справедливи правила с демократично управление.

3.   Реализирана на потенциала на стопанските перспективи

3.1.

ЕИСК изразява съгласие с виждането на Комисията, че дружествата от ЕС могат да се възползват от промишлената стратегия на ЕС и търговските споразумения само ако разполагат със съответната информация за съдържанието на тези стратегии и споразумения и разбират по какъв начин те функционират на практика.

3.2.

ЕИСК отбелязва със загриженост, че сложността на правилата за произход и на административните формуляри, изисквани от търговските партньори на ЕС за предоставяне на преференции на дружествата от ЕС, както и усилията, полагани за доказване на преференциален произход, изглеждат непропорционални за МСП от ЕС спрямо обема на сключените от тях договори.

3.3.

ЕИСК предлага да бъде предвидена също така възможност за разглеждане на основни въпроси във връзка с развитието на алтернативни механизми за уреждане на спорове и за прилагането на механизми на ООН за онлайн решаване на спорове, в случай че дадена държава прилага нелоялна конкуренция, несправедливи условия на труд или стандарти за устойчивост. ЕИСК приветства наскоро обявената от ЕК многостранна временна договореност за арбитраж като временно решение за запазване на независима, двустепенна функция за уреждане на спорове.

3.4.

ЕИСК припомня, че по-голямата част от стопанските дейности на МСП се осъществяват предимно в рамките на единния пазар (2), като само около половината от МСП продават своите стоки извън ЕС-28 (3), и отбелязва също така, че износът на МСП е силно концентриран в някои държави членки и региони, като над две трети от общата стопанска и търговска дейност на МСП в ЕС се осъществява от шест държави членки (4).

3.5.

ЕИСК приветства напредъка в работата на Комисията във връзка с онлайн портала, който ще включва две бази данни — базата данни за достъп до пазара и бюрото за съдействие в областта на търговията, и чрез който се преодолява сложността и липсата на съгласуваност на правилата за произход и митническите процедури и се въвежда безплатен онлайн калкулатор на правилата за произход като допълнителна подкрепа за МСП от ЕС.

3.6.

ЕИСК счита, че Комисията и Европейската служба за външна дейност, както и дипломатическите, и консулските представителства на държавите членки, биха могли да играят важна роля за популяризирането на стратегията и услугите на ЕС, както и търговията на Съюза с трети държави, за да се улеснят входящите инвестиции и възможностите за износ за европейските предприятия и работници.

3.7.

ЕИСК приветства и инициативите на Европейската комисия за насърчаване и подкрепа на МСП от ЕС в техните усилия за интернационализация, така че те да станат конкурентоспособни в световен мащаб, и изтъква необходимостта да се гарантира, че тези инициативи се прилагат и „от долу нагоре“. Наред с тези инициативи новата парадигма може да донесе повече възможности за МСП и другите регионални участници.

3.8.

ЕИСК разглежда със загриженост нерешените въпроси с търговските партньори на ЕС, представени в доклада на Комисията, и по-специално факта, че продуктите от ЕС продължават да се сблъскват с пречки пред достъпа до пазари в държавите партньорки. Следва да се даде висок приоритет на взаимното небюрократично признаване на техническите стандарти.

3.9.

ЕИСК изтъква, че както се подчертава в проучване на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (5) въз основа на анализ на търговските потоци в някои държави членки, резултатите на ЕС по отношение на износа имат силно изразена положителна корелация с БВП, а търговията е силно концентрирана в няколко държави членки.

3.10.

ЕИСК припомня, че неравномерно разпределеното териториално въздействие на глобализацията е признато от Комисията в нейните документи за размисъл относно „Извличане на ползите от глобализацията“ и „Бъдещето на финансите на ЕС“, в които се подчертава, че макар ползите от глобализацията да са широко разпространени, разходите често са локализирани.

3.11.

ЕИСК поставя специален акцент върху ролята на политиката на сближаване за повишаване на конкурентоспособността на ЕС чрез целенасочени инвестиции в ключови сектори, като мрежова инфраструктура, научни изследвания и иновации, ИТ услуги, действия в областта на околната среда и климата, качествена заетост и социално приобщаване.

3.12.

ЕИСК подчертава ролята, която Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) може да играе в подпомагането на лицата, останали без работа в резултат на структурни промени, дължащи се на глобализацията, цифровизацията, миграцията и изменението на климата. С оглед на огромния мащаб на задаващата се криза в областта на икономиката и заетостта ЕФПГ следва да бъде укрепен финансово, а неговите правила да станат по-гъвкави, за да са подходящи за естеството и размера на кризата, както и да бъде свързан с Фонда за справедлив преход.

3.13.

ЕИСК изразява съгласие, че гъвкавите схеми на работа и дистанционната работа играят важна роля за запазването на работните места и производството, но въпреки усилията за смекчаване на социалните последици от кризата се очаква тя да доведе до значително увеличаване на безработицата и неравенствата по отношение на доходите. Преразгледаната политика на ЕС за Зеления пакт би могла да играе важна роля, за да се гарантира, че глобализацията има положителни икономически, социални, териториални и екологични последици за бизнеса, служителите и гражданското общество и допринася за намаляване на изкривяванията на пазара.

3.14.

ЕИСК и счита, че за да бъдат създадени еднакви условия на конкуренция, би могъл да се използва механизъм за справяне с „емисиите на въглероден диоксид“ в производството, както и усилията за декарбонизиране на промишлените сектори. ЕИСК отбелязва обаче, че при тази мярка трябва да се постигне баланс между проблемите, свързани с околната среда, търговията и справедливостта, за да се избегнат изкривявания на пазара, които задействат ответни мерки срещу държавите от ЕС и по този начин вредят на промишлеността в Съюза и на работните места в сектора.

3.15.

ЕИСК споделя мнението, че намаляването на разликите в производителността между икономиките, регионите и предприятията с висока производителност и всички останали е от решаващо значение, както и че ефективните институции и данъчни системи биха могли да подкрепят производителността.

3.16.

Необходима е нова промишлена политика с акцент върху насърчаване на дейности с по-голямо иновационно съдържание и генериране на по-голяма добавена стойност, което е неразделна част от стимулирането на качествени и нови работни места. Подобна политика, ако бъде разумно съставена и правилно изпълнена, би могла да избегне отрицателното въздействие на по-нататъшните спадове на БВП, фрагментирането на единния пазар и нарушаването на веригите за създаване на стойност.

4.   Смекчаване на отрицателното въздействие на извънредни развития

4.1.

ЕИСК призовава всички ключови институционални участници да преосмислят връзките между ЕС-27 и Обединеното кралство, които до голяма степен ще определят въздействието на оттеглянето на Обединеното кралство върху съответните икономики. Трябва да се разработят подходящи мерки за секторите, в които ще има особено неблагоприятно въздействие.

4.2.

ЕИСК изразява съжаление поради факта, че решението на САЩ за въвеждане на допълнителни мита върху европейски продукти като ответна мярка на помощта, предоставяна от ЕС на производителя на Airbus, ще окаже въздействие основно върху селскостопански и хранително-вкусови продукти, произвеждани от държавите — членки на ЕС. Ефективността на защитните мерки на ЕС в стоманодобивния сектор, които традиционно са в центъра на вниманието на CCMI, следва да бъде преоценена с оглед на неблагоприятната икономическа среда за стоманодобивната промишленост, за да се избегнат допълнителни щети за местните стоманодобивни предприятия и да се гарантират еднакви условия на конкуренция за предприятията и работниците от ЕС.

ЕИСК подчертава, че митата на САЩ върху вноса на стомана доведоха до сериозно отклоняване на търговски потоци с продукти от стомана от трети държави, които навлизат във все по-големи обеми на европейския пазар и се използват по-специално при договори за строителство на обществени инфраструктури.

4.3.

ЕИСК отбелязва, че нито една държава не може да се изолира от глобализацията, без да плати огромна цена, но рискът от срив на многостранната търговска система е реален и следователно ЕС трябва да обмисли това. Във връзка с това Комитетът приветства работната програма на Комисията за 2020 г., в която се предвижда инициатива за реформа на СТО до края на 2020 г., както предложения план за възстановяване.

4.4.

ЕИСК споделя виждането, че ЕС трябва да премине към по–решителен подход, за да гарантира на практика истинска реципрочност и да води борба с протекционизма по отношение на достъпа до пазарите на обществени поръчки в трети държави.

За китайския пазар на обществени поръчки и защита на правата върху интелектуалната собственост е известно, че се отличават от международните стандарти, и независимо от факта, че се присъедини към СТО, Китай все още е силно защитен пазар. Освен това Китай все още не се е присъединил към Споразумението на СТО за държавните поръчки, въпреки обещанието си, когато беше приет в СТО. Дебатът за Китай се превърна в още по-чувствителен въпрос в ЕС. Амбициозни програми, като инициативата „Един пояс, един път“ или „Произведено в Китай 2025 г.“ и „Насоки 16+1“ (Будапеща, 2017 г., София, 2018 г., Дубровник, 2019 г.) (6), привлякоха вниманието на редица частни и публични участници, включително институциите на ЕС. Въпросът с изграждането на 5G мрежа изведе на преден план темата за цифровата сигурност, като създаде благодатна основа за осъществяване на напредък във връзка с цифровата независимост на ЕС. Най-рационалният и резултатен подход във връзка с това е да се подкрепят програми на ЕС за инвестиции в научни изследвания и иновации.

4.5.

Политическите препоръки и конкретните мерки би трябвало да вземат предвид две дадености от стратегическо естество. Първата е, че форматът Г-20, който можеше да се превърне в световен политически форум, допълващ системата на Организацията на обединените нации, в рамките на който също да могат да се разглеждат глобалните дисбаланси и неравенства, загуби голяма част от своята тежест. Втората, тясно свързана с първата, е, че ЕС няма ефективна „външна икономическа политика“. Промишлената политика и другите политики на ЕС, които имат отношение към факторите, свързани с производството, енергетиката, вътрешния пазар, научните изследвания и иновациите, транспорта и т.н., са изключени или намират само частично отражение във външното измерение на търговията и външните служби на ЕС, както и агенциите за експортно кредитиране на държавите членки, които следва да обединят усилията си. Тази липса затруднява още повече отстояването на позиции пред важни международни участници и намалява ролята на ЕС на многостранни и международни форуми, както и при предотвратяването на изкривявания на пазара.

5.   Въздействието на кризата, породена от пандемията на коронавируса (COVID-19)

5.1.

Разпространението на COVID-19 оказа извънредно макроикономическо и фискално отражение, което все още е в процес на развитие. ЕИСК споделя виждането, че нямаше алтернатива на неотдавна обявените мащабни финансови и експанзивни парични политики в ЕС и навсякъде по света. Основните предизвикателства включват непълно и неравномерно възстановяване и увеличаване на безработицата. Въпреки че политическите мерки би трябвало да ограничат увеличаването на безработицата, необходимите политически мерки ще доведат до публични дефицити и увеличаване на публичния дълг.

5.2.

ЕИСК подчертава, че тази криза има сериозни дългосрочни последици за ЕС. Предвид факта, че координираният ангажимент на ЕС за борба с пандемията беше забавен по политически причини, това би могло да доведе до загуба на доверието в политиката като цяло.

5.3.

Някои други рискове са по-дълготрайна от предвиденото пандемия, финансова нестабилност както в световен мащаб, така и в ЕС, нарастване на протекционизма, фрагментиране на единния пазар и устойчиви структурни различия.

5.4.

ЕИСК счита, че Европа се нуждае спешно от нов проект за вътрешна интеграция, обща икономическа, социална (включително координация по отношение на общественото здраве), фискална, енергийна и екологична стратегия и съгласувана търговска политика. Липсата на ефективна европейска стратегия буди тревога и това положение трябва да се промени към нов колективен европейски подход.

5.5.

Необходим е мащабен пакет за инвестиции с цел възстановяване и реконструкция в подкрепа на икономиката в ЕС след края на кризата като част от новата многогодишна финансова рамка в допълнение на това, което вече се прави по линия на Европейския механизъм за стабилност, Европейската инвестиционна банка и Европейската централна банка. Необходимият инвестиционен план за възстановяване би трябвало да се финансира допълнително чрез съществуващите фондове и финансови инструменти на ЕС, както и облигации за възстановяване, ясно определени по отношение на проблемите в резултат на извънредното положение във връзка с коронавируса, гарантирани от бюджета на ЕС. Във връзка с това ЕИСК разглежда наскоро представения от Европейската комисия план за възстановяване като конкретна първа стъпка в тази насока.

5.6.

ЕИСК подчертава, че основаната на правила търговия е от съществено значение и във времена на криза и като част от стратегията на ЕС за излизане от нея. Държавите — членки на ЕС, трябва да зачитат правилата на единния пазар и да гарантират, че няма вътрешни бариери пред търговията на ЕС, като започнат по-всеобхватни преговори за многостранно споразумение, което би довело до еднакви условия на конкуренция, включително възможното трайно либерализиране на митата върху медицинското оборудване, и би спомогнало да се гарантира, че световните вериги на доставки могат да функционират свободно в този критично важен сектор. Наред с тези мерки либерализирането на митата и експортното финансиране, добре координирани между съответните органи на ЕС и държавите членки, биха могли да намалят натиска върху предприятията и да предотвратят изкривявания на пазара.

Брюксел, 16 юли 2020 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2018/november/tradoc_157516.pdf

(2)  EPRS, CETA implementation: SMEs and regions in focus (Служба на ЕП за парламентарни изследвания, Изпълнението на ВИТС: акцент върху МСП и регионите), проучване по искане на КР, 18 ноември 2019 г., достъпно на адрес: http://www.europarl.europa.eu/thinktank/bg/document.html?reference=EPRS_IDA(2019)644179.

(3)  Експресно проучване на Евробарометър 42, Интернационализация на малките и средните предприятия, октомври 2015 г.

(4)  Белгия, Германия, Испания, Италия, Нидерландия и Обединеното кралство.

(5)  Служба на ЕП за парламентарни изследвания, Interactions between trade, investment and trends in EU industry: EU regions and international trade (Взаимодействия между търговията, инвестициите и тенденциите в промишлеността на ЕС: регионите на ЕС и международната търговия), проучване по искане на КР, 27 октомври 2017 г., достъпно на адрес: http://www.europarl.europa.eu/thinktank/bg/document.html?reference=EPRS_STU(2017)608695.

(6)  2017: https://www.fmprc.gov.cn/mfa_eng/wjdt_665385/2649_665393/t1514534.shtml;

2018: https://www.fmprc.gov.cn/mfa_eng/wjdt_665385/2649_665393/t1577455.shtml;

2019: https://www.fmprc.gov.cn/mfa_eng/wjdt_665385/2649_665393/t1655224.shtml.


28.10.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 364/43


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Промишленото измерение на Съюза на сигурност“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 364/06)

Докладчик:

José CUSTÓDIO LEIRIÃO

Съдокладчик:

Jan PIE

Решение на пленарната асамблея

20.2.2020 г.

Правно основание

Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

Компетентен орган

Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)

Приемане от CCMI

26.6.2020 г.

Приемане на пленарна сесия

16.7.2020 г.

Пленарна сесия №

553

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

209/3/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Приветстваме решимостта на новата Европейска комисия за укрепване на технологичния суверенитет на Съюза и подчертаваме значението на сектора на сигурността в това отношение. Няма сигурност без технологии и Европа трябва да овладее технологиите, които са от решаващо значение за нейната сигурност.

1.2.

За постигането на тази цел призоваваме Европейската комисия да постави началото на стратегия, която да укрепи промишлените и технологичните възможности на Европа в областта на сигурността. Тази стратегия е особено необходима по-специално в чувствителни области, в които зависимостта от доставчици извън Европа може сама по себе си да се превърне в риск за сигурността. Стратегията трябва да подкрепя целите на новата стратегия за вътрешна сигурност и да я допълва с промишлено измерение. Тя би трябвало да спомогне за това, да се отговори на настоящите и бъдещите нужди на крайните европейски потребители и на основните предизвикателства, пред които е изправен секторът в Европа: разпокъсаност на пазара, липса на дългосрочен капацитет и технологично планиране, както и непоследователност на политиките и инструментите за финансиране на ЕС.

1.3.

Промишлената стратегия в областта на сигурността би трябвало да се основава на следните принципи:

1)

наличието на иновативен сектор на сигурността е от решаващо значение за технологичния суверенитет и стратегическата автономност на Европа;

2)

сигурността е свързан със суверенитета въпрос, който не може да бъде оставен само на пазарните сили. Необходими са политическа воля и действия за поддържане на капацитета за разработване на сложни високотехнологични решения в областта на сигурността;

3)

в контекста на пандемията на COVID-19 устойчивостта на мащабни природни и причинени от човека бедствия трябва да се превърне в основен политически приоритет за Съюза и може да бъде постигната само с подкрепата на европейския отрасъл на сигурността.

Стратегията би трябвало да бъде разработена като част от Съюза на сигурност и да повиши ефективността на политиките на ЕС, свързани със сигурността. Тя би трябвало да следва цялостен подход и да включва следните цели:

оценка на уязвимостта на Европа и на критичната ѝ зависимост в областта на невоенната сигурност,

Оценка на нововъзникващите технологии от гледна точка на потенциалното им използване в сферата на сигурността,

определяне на „абсолютно необходимите“ технологии от решаващо значение, за които Европа, от съображения за сигурност, не трябва да зависи от доставчици от трети държави;

определяне на стратегически вериги за създаване на стойност в сектора на сигурността,

използване на агенциите на ЕС като двигател за планиране на способностите и хармонизиране на националните изисквания,

използване на свързани със сигурността инструменти на ЕС (фонд „Вътрешна сигурност“(ФВС), фонд за интегрирано управление на границите (ФИУГ), „Цифрова Европа“, „Хоризонт Европа“, RescEU) за целеви инвестиции в технологии и приложения от решаващо значение за сигурността,

използване на други инструменти на ЕС (структурни фондове, InvestEU и т.н.) за инвестиции, свързани със сигурността (инфраструктура), в идеалния случай чрез създаването на Механизъм за гарантиране на сигурността в Европа (аналогично на Механизма за свързване на Европа),

използване на европейските обществени поръчки и координиране на националните обществени поръчки за подпомагане на съответната промишлена база,

използване на инструменти за финансиране (като ФВС и IBMF), насочени към увеличаване на способностите с цел насърчаване навлизането на пазара на научни изследвания в областта на сигурността в ЕС извън рамките на програмата „Хоризонт Европа“,

установяване на евентуални нови законодателни инициативи, като например преразглеждане на Директивата относно защитата на критичната инфраструктура (ЗКИ), или на евентуален инструмент за сигурност в градските райони,

координация на съответните програми на ЕС (отбрана, сигурност, пространство, киберсигурност).

Въведение

1.4.

Обстановката в Европа в областта на сигурността е много сложна. Днешните заплахи за сигурността често са многостранни, транснационални, бързо развиващи се и трудни за прогнозиране. Те могат да засегнат широк спектър от цели в целия Съюз (например масови прояви, транспорт, инфраструктури от решаващо значение, институции) и да идват от също толкова широк кръг от участници, представляващи заплаха (напр. отделни извършители, престъпни организации, терористични групи, национални държави), които може да са с много различна мотивация (напр. геополитика, религиозен или политически екстремизъм, икономически или финансови интереси, или психично разстройство) и да използват всякакви средства за извършване на злонамереното си намерение (като например огнестрелни оръжия, импровизирани взривни устройства, химически, биологични, радиологични и ядрени материали, кибератаки или дезинформация).

1.5.

Освен предизвиканите от човека заплахи за сигурността, съществуват природни бедствия като наводнения, суши, бури или пандемии, които представляват нарастващ риск поради изменението на климата, замърсяването на околната среда и прекомерната експлоатация на природните ресурси. Природните бедствия обикновено са дори по-разрушителни от бедствията, причинени от човека, и са заплаха за сигурността, пряко или непряко.

1.6.

Заплахите за сигурността се различават, като същото се отнася и за силите за сигурност и техните потребности от умения. В същото време силите за сигурност често си сътрудничат, например като лица, оказващи първа помощ по време на бедствие, и се нуждаят от оперативно съвместимо оборудване, което да съответства на предизвикателството на заплахата, пред която са изправени.

1.7.

Въпреки многообразието си днешните заплахи за сигурността имат нещо общо: не можем да се справим с тях без технологична подкрепа. Технологията сама по себе си не може да предоставя сигурност, но в нашите сложни и свързани общества тя е незаменим фактор във всички области на сигурността и във всички етапи от цикъла на сигурност (предотвратяване, подготовка, отговор и възстановяване). Бързото развитие и разпространението на нови цифрови технологии, като например изкуствения интелект, квантовата изчислителна технология и блокверигата, ще засилят значението на технологиите за сигурността още повече, тъй като те не само създават нови възможности, но и увеличават както уязвимостта, така и способността за нанасяне на вреди.

1.8.

Без експертния опит на специализирания сектор на сигурността е невъзможно да се разработят авангардни технологии, необходими за справяне с настоящите и бъдещите заплахи за сигурността. Секторът на сигурността е жизненоважен партньор, особено за сложните системи за сигурност и защитата срещу сложни субекти, представляващи заплаха.

1.9.

Индустриалната и технологичната база на сигурността в Европа е толкова разнообразна колкото нуждите, свързани със сигурността на съвременните общества и икономики. Тя включва предприятия от всякакъв мащаб от целия Съюз с различни продукти и специализации. Много от тях имат и отбранителни, космически или търговски информационни дейности или са дъщерни дружества на по-големи групи от тези сектори. Всички те разработват и произвеждат високотехнологични системи и предоставят услуги, необходими за защита на нашите общества, предприятия, институции и граждани срещу всякакви заплахи и бедствия, свързани със сигурността. В последното всеобхватно проучване се посочва, че секторът на сигурността в ЕС генерира оборот от близо 200 милиарда евро и създава заетост за 4,7 милиона души (1).

2.   Общи бележки

2.1.

Съюзът има не само икономически, но и стратегически интерес да насърчава динамична промишлена база в областта на сигурността. Колкото по-важна е областта на сигурността, толкова повече самата зависимост от доставчици от трети държави може да се превърне в риск за сигурността. От решаващо значение е да се използват технологии, услуги и оборудване, разработени от надеждни източници, особено когато важните инфраструктури и държавните институции трябва да бъдат защитени срещу заплахи от страна на държавни или подкрепяни от държавата участници.

2.2.

Развитието на пандемията на COVID-19 и преките и непреките последици от нея също доказаха необходимостта от силен европейски сектор на сигурността. Например масовото прибягване към цифрови инструменти доведе до драстично увеличаване на кибератаките, извършени както от недържавни, така и от държавни участници срещу предприятия и оператори на основни услуги. Поради това засилването на устойчивостта на киберпространството и киберсигурността във всички основани на цифровите технологии процеси на предприятията и институциите би трябвало да бъде основна поука от пандемията. След появата на този вирус отново станахме свидетели на кампании за дезинформация, които често се спонсорират от чужди правителства и на които не може да се противодейства ефективно без използването на сложни технологични инструменти. По отношение на COVID-19 бяха установени и огромни пропуски в способностите на ЕС за управление на кризи, като например липсата на общ резерв от химическо, биологично, радиологично и ядрено оборудване (ХБРЯ). Накратко, необходими са множество мерки, за да стане Европа по-устойчива на мащабни бедствия. Като се има предвид чувствителността на повечето от тези мерки, е наложително те да бъдат приложени с подкрепата на доставчици, които са надеждни и гарантират сигурността на доставките по време на криза.

2.3.

Следователно Съюзът има стратегически интерес да поддържа в Европа необходимия промишлен капацитет, за да се гарантира подходящо равнище на автономност и технологичен суверенитет в области на сигурността от решаващо значение. Същевременно, за съжаление, сегашните пазарни условия затрудняват задоволяването на този стратегически интерес. Напротив, специфичните характеристики на пазара в областта на сигурността в Европа често затрудняват дружествата да създават жизнеспособни икономически модели за съответните технологии.

2.4.

От търговска гледна точка търсенето на скъпоструващи най-модерни продукти в областта на сигурността е ограничено. Тъй като частните пазарни оператори непрекъснато се стремят към намаляване на разходите, те обикновено ограничават инвестициите в областта на сигурността до строго необходимото и отдават предпочитание на най-евтиния стандартен продукт (често от доставчици от трети държави).

2.5.

По отношение на търсенето от страна на публичния сектор на пазара в областта на сигурността съществува голямо разнообразие от купувачи и крайни потребители, повечето от които разполагат с ограничени бюджети и правят малки поръчки, а са и правно задължени да купуват на най-ниската цена. Освен това по-голямата част от потребителите в областта на обществената сигурност нямат план за развитие на способностите. Те купуват стандартно оборудване, за да задоволят непосредствените си нужди, без изобщо да мислят в дългосрочен план за това как могат да се променят заплахите и технологиите в бъдеще, а още по-малко за каквито и да било инвестиции, за да се подготвят за тази ситуация.

2.6.

Предвид особеностите на двете страни на търсенето в областта на сигурността, пазарът на критични технологии и приложения е малък. Сложните решения за сигурност често са пригодени за един или много малко на брой клиенти, което ограничава до минимум производствените обеми и икономиите от мащаба. В най-добрия случай използваните за такива системи технологии могат да бъдат използвани за други, не толкова чувствителни приложения, предназначени за по-широк пазар. Така настоящите пазарни условия правят невъзможно създаването на технологична и промишлена база, която да може да развие капацитет в областта на сигурността, от който Европа се нуждае, за да защити външните си граници, територия и граждани. Това положение подкопава доверието в Съюза на сигурност и призовава за засилени действия на ЕС.

Актуално състояние на политиките на ЕС в областта на сигурността

2.7.

От стартирането на Европейската програма за сигурност през април 2015 г. ЕС се стреми към истински Съюз на сигурност, който осигурява инструментите, инфраструктурата и средата, в които националните органи и органите на ЕС работят ефективно и съвместно за справяне с общите предизвикателства, като в същото време защитава правата и свободите на гражданите (2). Броят на инициативите в този контекст показва, че сигурността определено се е превърнала в един от ключовите политически приоритети на Съюза:

Директива относно борбата с тероризма (3),

преработени правила за борба с изпирането на пари (4),

създаване на Шенгенската информационна система (ШИС) (5),

оперативна съвместимост на информационните системи на ЕС за управление на сигурността, границите и миграцията (6),

създаване на Агенция на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (eu-LISA) (7),

Акт за киберсигурността (8),

укрепване на европейската гранична и брегова охрана (Frontex) (9),

Система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) (10).

Тези инициативи са в допълнение към вече установените програми и инструменти за финансиране, като например фонд „Вътрешна сигурност“.

2.8.

Предложението на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка включи значително увеличение на основните бюджетни редове в тази област (например 35,3 млрд. евро за защита на границите и управление на миграцията, 4 млрд. евро за вътрешна сигурност, 15,6 млрд. евро за устойчивост и отговор на кризи) в сравнение с предходната МФР (11). В рамките на програмата „Хоризонт Европа“ Съюзът ще финансира и друга програма за научни изследвания в областта на сигурността, която вече е допринесла значително за планирането и развитието на бъдещия капацитет в сферата на сигурността в рамките на „Хоризонт Европа“.

2.9.

По отношение на цифровите технологии Европейската комисия предлага и значително увеличаване на разходите (напр. „Хоризонт Европа“ или програмата „Цифрова Европа“), за да се укрепи технологичният суверенитет на Европа в области от стратегическо значение. Във връзка с това Комисията също така заяви намерението си да насърчава синергиите между секторите на космическото пространство, отбраната и сигурността.

2.10.

Технологичният суверенитет е ключов елемент и в „Новата промишлена стратегия за Европа“, в която Комисията подчертава, че „цифровата трансформация, сигурността и бъдещият технологичен суверенитет на Европа зависят от нашата стратегическа цифрова инфраструктура“ и се посочва, че тя „ще подкрепи разработването на ключови базови технологии, които са от стратегическо значение за промишленото бъдеще на Европа“ (12).

Конкретни бележки

2.11.

Правомощията на ЕС в областта на сигурността остават ограничени и много често не водят до нищо повече от координираща роля между националните органи. Поради това политиките в областта на сигурността остават фрагментирани и често неефективни. Същото се отнася и за други сектори, свързани със сигурността, като общественото здраве.

2.12.

Сигурността в ЕС е политически приоритет без промишлено измерение. Налице са внушителен брой политики за сигурност и инструменти за финансиране, разполагащи със значителни бюджети. Въпреки това няма нито съгласуване на потребностите от способности, нито последователна политика в подкрепа на подходящата промишлена и технологична база. Понятия като промишлена конкурентоспособност, стратегическа автономност, план за развитие на способностите и критични технологии почти напълно отсъстват от дебата относно Съюза на сигурност и никога не са били разглеждани като цели на програмите за финансиране в областта на сигурността.

2.13.

„Планът за действие за иновативен и конкурентоспособен отрасъл на сигурността“ на Комисията от 2012 г. се харктеризира с липса на амбиция, ограничен обхват и по тази причина не оказа съществено въздействие.

2.14.

Научноизследователската програма на ЕС в областта на сигурността мобилизира значителни ресурси, но притежава сериозни слабости. Пазарното приложение на резултатите от научните изследвания продължава да бъде голямо предизвикателство, тъй като не съществува нито процес на общо планиране на способностите за сигурност, който би спомогнал за групиране на търсенето на крайните публични потребители, нито системно използване на други финансови инструменти на ЕС като средство за подкрепа на внедряването на решения в областта на сигурността.

2.15.

Новата стратегия за вътрешна сигурност ръководи политиките на ЕС в областта на сигурността и следователно би трябвало да се стреми да намери решение на тези пропуски. В нея би трябвало да се обърне внимание на бързото развитие на технологиите и на последиците от него за сигурността, да се настоява за общо определение на нуждите от капацитет в областта на сигурност и да се насърчава европейското сътрудничество за задоволяване на тези нужди. Това ще даде възможност да се укрепи Съюза на сигурност, да се допринесе значително за създаването на истински вътрешен пазар за сигурност и ще спомогне за поддържането на конкурентоспособен сектор на сигурността в Европа.

2.16.

Промишлеността е незаменима за превръщането на технологиите в решения. Ето защо една амбициозна промишлена политика за основните области на суверенитет би трябвало да бъде политически приоритет за Съюза. Разработването на такава политика е особено неотложно за сектора на сигурността, който понастоящем страда от сериозна неефективност на пазара, поради което е много трудно да се поддържат критично важни промишлени и технологични способности.

2.17.

Ето защо призоваваме Европейската комисия да разработи специална стратегия в областта на сигурността в подкрепа на новата стратегия за вътрешна сигурност и да повиши ефективността на Съюза на сигурност. Тази промишлена стратегия би трябвало да бъде амбициозна и всеобхватна, като гарантира, че всички подходящи политики и инструменти допринасят за технологичния суверенитет на Съюза в области, които са от решаващо значение за сигурността. Би трябвало също така тя да гарантира, че всички свързани със сигурността инструменти на ЕС (ФСВ, ФИУГ, RescEU) включват промишлено измерение, и всички технологични програми („Цифрова Европа“, „Хоризонт Европа“) включват измерение, свързано със сигурността. Това би спомогнало за удовлетворяване на нуждите в областта на сигурността на клиентите от публичния сектор, би предложило нови възможности за европейската промишленост и би улеснило своевременното справяне с последиците за сигурността от нововъзникващите технологии.

2.18.

За тази цел е нужно концепцията за технологичен суверенитет да бъде допълнително определена и приведена в действие. Акцентът, който Комисията постави върху цифровите технологии, е действие в правилната посока, но не трябва да се ограничаваме само с него. Би трябвало да се даде приоритет на всички изключително важни технологии в основните области на суверенитета, а именно сигурността, отбраната и космическото пространство. Освен това би трябвало концепцията да бъде преразгледана в контекста на пандемията от COVID-19 и да включва устойчивостта като стратегическа цел.

2.19.

„Новата индустриална стратегия за Европа“ на Комисията включва елементи, които са важни за насърчаване на технологичния суверенитет в области на сигурността от решаващо значение. По-специално понятието за стратегически вериги за създаване на стойност би трябвало да се използва като рамка за цялостен подход, който обхваща целия промишлен цикъл — от доставката на материали от изключителна важност до поддръжката, като се мине през индустриализацията, и който координира използването на всички подходящи политически инструменти, включително контрола на преките чуждестранни инвестиции.

2.20.

Следващата многогодишна финансова рамка ще трябва да бъде адаптирана към нуждите на периода (след) COVID-19; същото се отнася и за политиките, които МФР подкрепя, и програмите, които финансира. Предварително определените приоритети и инструменти трябва да бъдат преразгледани и да се вземат под внимание поуките от трудностите на Европа за справяне с пандемията. Това се отнася и за Съюза на сигурност и новата Стратегия за вътрешна сигурност, която би трябвало да подчертае необходимостта от по-голям технологичен суверенитет и устойчивост.

2.21.

За да се преодолее рецесията, предизвикана от пандемията, по време на следващия бюджетен цикъл ЕС би трябвало да съсредоточи инвестициите си върху високотехнологичните сектори, тъй като те са с най-голяма добавена стойност и оказват мултиплициращ ефект за икономиката като цяло (13). Стратегията на ЕС в областта на сигурността, която помага за превръщането на Европа в по-автономен и устойчив континент, ще се съобрази напълно с този подход и поради това би трябвало да започне да се прилага като въпрос с неотложен характер в рамките на плана на Съюза за възстановяване от COVID-19.

Брюксел, 16 юли 2020 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Предвид разнообразието на сектора, понастоящем не съществува ясно определение за отрасъла на сигурността и оценките на размера на пазара са само приблизителни. Изготвянето на методологическа класифициране на този сектор е възпрепятствано от редица фактори: 1) секторът на сигурността не е обхванат като такъв от основните статистически номенклатури (NACE, Prodcom и т.н.); 2) производството на предмети, свързани със сигурността, е скрито в широк диапазон от рубрики, а в статистиките за тези рубрики не се прави разлика между дейности, свързани със сигурността, и дейности, които не са свързани със сигурността; 3) на европейско равнище няма наличен източник на статистически данни от самия сектор. Вж. Study on the development of statistical data on the European security technology and industrial base (Проучване на разработването на статистически данни относно европейската технологична и промишлена база, окончателен доклад на Ecorys за Европейската комисия, ГД „Миграция и вътрешни работи“, юни 2015 г.

(2)  Съобщение на Комисията „Изпълнение на Европейската програма за сигурност с цел борба срещу тероризма и подготвяне на условията за ефективен и истински Съюз на сигурност“, Брюксел, 20.4.2016 г., COM (2016) 230 final https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:9aeae420-0797-11e6-b713-01aa75ed71a1.0019.02/DOC_1&format=PDF.

(3)  Директива относно борбата с тероризма (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стp. 6).

(4)  Директива за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стp. 73).

(5)  Регламент относно създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки (ОВ L 312, 7.12.2018 г., стp. 14) и Регламент относно създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (ОВ L 312, 7.12.2018 г., стp.56).

(6)  Регламент относно оперативната съвместимост (граници и визи) (ОВ L 135, 22.5.2019 г., стp. 27) и Регламент относно оперативната съвместимост (полицейско и съдебно сътрудничество, убежище и миграция (ОВ L 135, 22.5.2019 г., стp. 85).

(7)  Регламент относно Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стp. 99).

(8)  Регламент относно ENISA (Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност) и сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стp. 15).

(9)  Регламент относно европейската гранична и брегова охрана (ОВ L 295, 14.11.2019 г., стp. 1).

(10)  Регламент за създаване на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) (ОВ L 236, 19.9.2018 г., стp. 1).

(11)  По текущи цени. Вж. Съобщение на Комисията относно „Бюджетът на ЕС осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европа“, Брюксел, 27.5.2020 г. COM (2020) 442 final: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1601035899164&uri=CELEX:52020DC0442.

(12)  Съобщение на Комисията „Нова промишлена стратегия за Европа“, Брюксел, 10.3.2020 г., COM (2020) 102 final: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52020DC0102&from=BG.

(13)  Вж. например „Il ruolo dell'innovazione et dell'alta technologia in Italia nel confronto con il contesta internazionale“ (Ролята на иновациите и високите технологии в Италия в сравнение с международния контекст), Център на цифрома икономика, Рим, октомври 2019 г.


28.10.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 364/49


Становище на Европейският икономически и социален комитет относно „Въвеждане на защитни мерки за селскостопанските продукти в търговските споразумения“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 364/07)

Докладчик:

Arnold PUECH D’ALISSAC

Решение на Пленарната асамблея

20.2.2020 г.

Правно основание

член 32, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

Компетентна секция

„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“

Приемане от секцията

29.6.2020

Приемане на пленарна сесия

16.7.2020 г.

Пленарна сесия №

553

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

204/2/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Засиленото международно сътрудничество е предварително условие за ефикасни защитни клаузи.

1.1.1.

ЕИСК подчертава, че доставките на храни за човечеството представляват голямо предизвикателство и ще си останат такова най-малко до 2050 г. За да бъдат изхранени 9 до 10 милиарда души, ще имаме нужда от цялото селско стопанство на света. Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) счита, че световното производство ще трябва да се увеличи със 70 % за периода между 2007 г. и 2050 г. Следователно е необходимо да се защити производственият капацитет на всяка държава, като се насърчават адаптирани селскостопански и търговски политики и същевременно се гарантира организирана международна търговия, за да се предприемат мерки както по отношение на свързаните с производството рискове, така и по отношение на трайния недостиг в определени географски зони.

1.1.2.

Според ЕИСК хармонизацията на стандартите за производство е изключително необходима с цел да се избягва нарушаването на конкуренцията и да се даде възможност на всяка държава да произвежда основни храни.

1.2.

Трябва да се преследва подобряване на прозрачността на пазарите.

1.2.1.

Стартираната от събранието на министрите на земеделието на държавите от Г-20 през 2011 г. инициатива AMIS (Agricultural market information system — информационна система за селскостопанските пазари), която обединява основните световни производители и вносители на зърнени и маслодайни култури, дава възможност за информираност относно действителното положение на пазарите и също така представлява форма на диалог и координация между отговорните държавни служители в периоди на голяма нестабилност на селскостопанските пазари. Тази инициатива е доказала своята полезност, но трябва да бъде доразвита по отношение на броя участващи държави и на обхвата така, че да бъдат включени и другите продукти, търгувани на световните пазари.

1.3.

Защитните клаузи на СТО по отношение на селскостопанските продукти, които са също толкова общи като клаузите в двустранните споразумения, трябва да бъдат подобрени съгласно различните критерии, изброени от ЕИСК в настоящото становище. Целта е да се осигури равнопоставена конкуренция и устойчивост на европейските сектори, което ще гарантира продоволствената независимост в полза на всички граждани — както производители, така и потребители. Тази потребност от продоволствена независимост беше силно откроена по време на пандемията от COVID-19.

1.3.1.   Бърза реакция

Настоящите клаузи не са ефективни поради твърде дългия период на прилагане. Въпреки това благодарение на цифровизацията на икономиката данните могат да бъдат на разположение в рамките на няколко часа. Наблюдението на обемите и цените понастоящем е ефикасно и дава възможност за бърза реакция.

1.3.2.   Автоматична реакция

Благодарение на подробното познаване на търговията търговските потоци могат да бъдат регулирани лесно. Съгласуваното прилагане между износители и вносители би могло да се осъществява автоматично, щом бъде установено увеличение от 10 % на обема на търговията за определен период от време, например една година. Ако увеличението е обосновано поради риск, който е довел до намалено производство, клаузата няма да се активира. Ако обаче увеличението не е обосновано, ще се приложи допълнително мито с цел ограничаване на това увеличение.

1.3.3.   Пропорционална реакция

Реакцията трябва да бъде пропорционална според естеството и произхода на увеличението на търговските потоци, за да бъде намалено това увеличение или за да се осигури действителното преустановяване на дестабилизиращите потоци за засегнатите сектори.

1.3.4.   Изчерпателна реакция

Трябва да бъдат вземани под внимание всички потоци на внос, независимо от техния статут и без предварително уведомление. В споразуменията за свободна търговия тарифни квоти с намалено мито се предоставят именно за т.нар. „чувствителни“ продукти и точно тези сектори се дестабилизират най-бързо. Следователно те също трябва да бъдат предмет на защитните клаузи.

1.3.5.   Т.нар. „огледални“ мерки

Въвеждането на „огледални“ мерки в европейската нормативна уредба относно вноса трябва, от една страна, да осигури еднаква защита на потребителите, независимо от произхода на продуктите, а от друга, да ограничи икономическите изкривявания за европейските оператори.

1.3.6.   Вземане под внимание на рамката за прилагане на Парижкото споразумение

Ангажиментите за намаляване на емисиите на парникови газове представляват голямо международно предизвикателство. Ако някои държави не ги спазват, не трябва да могат да се възползват от тях във връзка с търговията. В хранително-вкусовия сектор трябва да бъде създаден механизъм за корекция на емисиите на въглероден диоксид по границите. Поради неговата сложност и очаквайки неговото одобряване, в СТО трябва да бъдат издействани специални защитни клаузи във връзка с Парижкото споразумение и те да бъдат включвани във всички споразумения за свободна търговия, договаряни от Европейската комисия.

1.3.7.   Вземане под внимание на целите за устойчиво развитие

Подобно на случая с Парижкото споразумение, в СТО трябва да бъдат издействани защитни клаузи и те да бъдат включвани във всички споразумения, подписвани от Европейския съюз.

2.   Концепция и история на защитните клаузи

2.1.

СТО предвижда специални клаузи за селскостопанския сектор, но ограничава тяхното използване.

2.1.1.

Защитните мерки са определени като „спешни“ мерки, засягащи нарастването на вноса на конкретни продукти, когато този внос причинява или заплашва да причини тежка вреда на местната промишленост на държавата вносителка. Тези мерки, които като цяло са под формата на преустановяване на отстъпки или задължения, може да се състоят в прилагане на количествени ограничения върху вноса или повишаване на митата за внос.

2.1.2.

В областта на селското стопанство прилагането на по-високи защитни тарифи може да се задейства автоматично, когато обемът на вноса превиши определено равнище или когато цените паднат под определено равнище, без да е необходимо да се доказва, че е причинена тежка вреда на местната промишленост.

2.1.3.

Позоваването на специалната защитна клауза за селското стопанство обаче е възможно само за продукти, за които определянето на тарифи е започнало, и при условие че правителството си запазва правото да го направи в своя списък с ангажименти, свързани със селското стопанство. Освен това позоваването на тази клауза не е възможно при внос, който влиза в рамките на тарифни квоти.

2.2.

Двустранните споразумения за свободна търговия позволяват да се отиде по-далеч.

2.2.1.

Споразуменията за свободна търговия трябва да обхващат основните области на търговията и да способстват за либерализирането на търговията между подписващите ги държави, без да се създават пречки пред търговията с останалата част на света. Поради трудностите, свързани с многостранния процес на преговори в СТО, през последните години бяха договорени множество споразумения за свободна търговия.

2.2.2.

Европейският съюз отдава предпочитание на този вариант с цел да се стимулира либерализацията на търговията и да се постигне напредък по въпросите, по които не може да се постигне съгласие, като например главите относно устойчивото развитие. Въпреки това последните споразумения показаха ограниченията на тази система и трудностите да се постигне общ подход или да бъдат взети предвид изцяло други международни споразумения, като например Парижкото споразумение.

2.3.

Международната търговия в хранително-вкусовата област продължава да бъде изключително необходима.

2.3.1.

Стремежът към самостоятелно задоволяване с храни се сблъсква с няколко препятствия, като се започне с нарастването на населението, които често превръщат прибягването до внос в абсолютна необходимост. Следователно търговията има съществено важен принос за продоволствената сигурност на планетата. Предизвикателството пред държавите е да намерят правилното равновесие между развитието на тяхното собствено селскостопанско производство и отварянето на търговията. Предизвикателство е и да направят така, че тяхното селско стопанство, когато може и при условие че не се нарушава неправомерно конкуренцията, да бъде в състояние да отговори на международното търсене и да изнася храни към държави, които не могат да ги произвеждат в количества, които съответстват на нуждите им.

2.3.2.

Проучване на перспективите, осъществено от INRAE (Националния научноизследователски институт по селско стопанство, хранене и околна среда), показва всъщност, че до 2050 г. концентрацията на световния износ на селскостопански продукти би могла да се увеличи още повече. По същество тя ще бъде от полза за малък брой държави или региони, в които изменението на климата би имало положително въздействие върху селското стопанство и които биха могли по този начин да увеличат обработваемите си площи, както и добивите от културите.

2.4.

С търговията със селскостопански продукти се злоупотребява в дипломацията. Селскостопанският сектор е жертва на политически преговори, които не го засягат — например в конфликта между Китай и САЩ, в този между Boeing и Airbus или в последния етап на търговски преговори селскостопанският сектор редовно е предмет на ответни мерки и предложения за насрещни ползи в преговорите.

3.   Недостатъци на настоящите защитни клаузи

3.1.

Процедурите за защита са твърде дълги и трудни.

3.1.1.

Въвеждането на защитни клаузи е бил дълъг и труден процес в миналото, което ги е направило неефективни. Въпреки че Европейският съюз е сред членовете на СТО, които са си запазили правото да се позовават на тази клауза за множество продукти, на практика той никога не я прилага. Така при „злоупотребата“ на Бразилия със замразено пилешко в саламура (ако пилето е в саламура, не е необходимо да е замразено), приложената по-ниска митническа ставка даде възможност за много голямо увеличаване на вноса на птиче месо в периода 1996 — 2001 г., без да се прилагат защитните клаузи.

3.2.

Настоящите процедури не гарантират равнопоставена конкуренция.

3.2.1

.Конкурентното предимство на производителите от трети държави, които не са задължени да спазват строго европейските стандарти, е значително. Така в последното споразумение, сключено с Канада, канадските производители имат възможност да използват около четиридесет продукта за растителна защита, забранени в Съюза, като например атразин, което намалява значително производствените им разходи. Държавите от Северна и Южна Америка използват генетично модифицирани семена, които са разрешени за реализация на пазара в Съюза, но не и за производство, по-специално за протеиновите култури, като например соята.

3.2.2.

Последицата от тези недостатъци е увеличаване на вноса на селскостопански продукти, по-специално на селскостопански суровини. Това може да постави под въпрос европейската продоволствена независимост. Според последната публикация на Европейската комисия Agri-food trade statistical factsheet („Статистически информационен лист за търговията на хранително-вкусови продукти“) (1) дефицитът на търговския баланс на ЕС за селскостопанските суровини превишава 20 милиарда евро през 2019 г.

3.3.

Тези недостатъци са в ущърб и на потребителите. Отсъствието на регулиране води до прекомерна нестабилност на цените, която нарастна през последните години. Създаваната на селскостопанските пазари спекулация изостря още повече тази нестабилност, като затруднява достъпа до храни за много потребители с ниски доходи. Освен това дестабилизирането на секторите води до намаляване на производствения капацитет, поради което се засилва несигурността на доставките за потребителите.

3.4.

Пандемията от COVID-19 открои по трагичен начин едновременно необходимостта от търговия в сектора на селското стопанство и силната потребност от продоволствена независимост. Във връзка с това по отношение на международната търговия Европейският съюз трябва да се снабди с инструменти за повишаване на своята издръжливост, когато е изправен пред икономически трусове, така че да бъде възстановено доверието, стабилността и едно споделено благоденствие за всички европейци.

Брюксел, 16 юли 2020 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Eвропейска комисия: Статистическа информационна брошура за търговията със селскостопански хранителни продукти


28.10.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 364/53


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „След извънредното положение, свързано с COVID-19: проект за нова многостранна матрица“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 364/08)

Докладчик:

Emmanuelle BUTAUD-STUBBS

Решение на Пленарната асамблея

20.2.2020 г.

Правно основание

Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

Компетентна секция

„Външни отношения“

Приемане от секцията

16.6.2020 г.

Приемане на пленарна сесия

16.7.2020 г.

Пленарна сесия №

553

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

213/3/3

1.   Заключения и препоръки

COVID-19 и многостранното сътрудничество

1.1.

Дълбокото и безпрецедентно икономическо, социално и финансово въздействие на здравната криза, свързана с COVID-19, изисква безпрецедентна и недвусмислена реакция в дългосрочен план. ЕС трябва да подкрепи икономиката и международната търговия, за да не трябва световната търговия да наваксва забавянето, както се случи през 1929 г., и да финансира възстановяването, като същевременно защити предприятията, всички видове работници (включително хората с увреждания), уязвимите групи и гражданите в дух на солидарност и отговорност, като не пренебрегва никого. Тъй като са основни компоненти на решението, всички предприятия, включително предприятията от социалната икономика, се нуждаят от пълен достъп до мерките за възстановяване.

1.2.

Възстановяването след „Голямата изолация“ трябва да се основава на устойчивост и на приобщаващ и екологосъобразен растеж. Ето защо мерките по Зеления пакт са по-подходящи от всякога (промишлена стратегия, корекция на въглеродните емисии на границите и въглеродна неутралност до 2050 г.).

1.3.

Свързаната с COVID-19 криза нанесе тежък удар на многостранното сътрудничество, което вече беше отслабено от структурни слабости от рода на припокриващи се организации, остаряващ модел на функциониране и процес на вземане на решения чрез единодушие в съчетание с голям брой членове, което беше изведено на преден план от преустановяването на Апелативния орган на механизма за уреждане на спорове на СТО и замразената финансова вноска от страна на Съединените американски щати (САЩ) за Световната здравна организация (СТО) и последвалото им оттегляне от нея. Освен това националните ограничения върху износа на основни медицински изделия и лични предпазни средства, включително от държави — членки на ЕС, националният егоизъм и някои случаи на липса на солидарност и международно сътрудничество оказват отрицателно въздействие върху най-уязвимите държави и забавят възстановяването на световната икономика.

Необходима е по-цялостна визия

1.4.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) би желал да сподели своите идеи относно „Нова многостранна матрица“, като използва за основа обширния списък от предходни предложения (за реформата на СТО, ролята на Международната организация на труда (МОТ) и др.), и да представи нови решения за ерата след COVID-19 (1).

1.5.

Обсъждането на тези идеи, проведено по време на кризата, има за цел да вдъхнови ново сътрудничество и по-голяма последователност в решенията, вземани от международните, наднационалните и междуправителствените организации по въпросите на търговията и инвестициите, достойните условия на труд, социалните права и правата на човека и изменението на климата. То насърчава държавите да спазват принципа на лоялно сътрудничество в тези организации и да укрепват полезните взаимодействия, а не да използват пропуски.

1.6.

След всяка от световните войни хората са се обръщали към международните организации за опазването на мира и просперитета. Настоящата световна санитарна криза е подходящият момент за преосмисляне на правилата за глобалното управление и за включване на част от новаторския дух, който се проявява в безпрецедентни ситуации.

Набор от конкретни предложения

1.7.

Няколко заинтересовани страни от широк кръг среди (вж. приложението) съдействаха на докладчика при определянето на предложенията, като бяха взети предвид правните, политическите и организационните ограничения.

1.8.

Тези предложения имат за цел да гарантират по-добра координация между:

глобалните социални стандарти и ангажиментите в областта на изменението на климата и опазването на околната среда;

правилата, свързани с търговията, и договорите в областта на изменението на климата и опазването на околната среда; и

правилата, свързани с търговията, и глобалните социални стандарти.

1.9.

Те включват по-голям достъп до статут на наблюдател, финансиране за насърчаване на проучвания, създаване на нови работни групи, засилена координация между секретариатите, общи политики в областта на научните изследвания, тълкуване на някои съществуващи правни разпоредби и политически ангажименти.

1.10.

ЕИСК е наясно, че промените трябва да бъдат инициирани на политическо равнище, и е твърдо убеден, че в качеството си на един от малкото глобални участници с конституционно задължение и мандат за добро глобално управление ЕС играе основна роля за оформянето отвътре на по-ефикасна многостранна матрица.

2.   Скромни резултати от отдавнашния ни призив за съгласуваност в многостранните правила

2.1.    Призив от основни действащи лица на гражданското общество

2.1.1.

Много заинтересовани страни отправяха многократно призиви за по-голяма съгласуваност при изготвянето на политики от международните, наднационалните и междуправителствените организации.

2.1.2.

Що се отнася до бизнеса, Международната търговска камара по-специално посочи, че „усещането за дисонанс между стандартите в областта на търговията, труда и околната среда е една от основните причини за противопоставяне в настоящия дебат за глобализацията“ (2).

2.1.3.

На срещата на високо равнище на Г-7 — L-7 през 2019 г. беше също обявено, че „глобалното управление следва да отчита по-добре настоящите социални предизвикателства, включително необходимостта от нови умения, за да се гарантират достойни условия на труд в съответствие с международните стандарти, и условията за бизнеса с цел подпомагане на производителността, по-високите заплати и създаването на добри работни места“ (параграф 3).

2.2.    Общ поглед върху предишните стъпки

2.2.1.   Разбиране на сложността на глобализацията

2.2.1.1.

Организацията на обединените нации (ООН) играе важна роля в качеството си на основната международна организация, способна да създава правила и стандарти с най-широк географски обхват. По тази причина ЕИСК подкрепя реформа на ООН, която трябва да замени ориентирания към процедурите подход с основан на резултатите подход. През септември 2015 г. ООН прие 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР), които обхващат най-универсалните предизвикателства пред човечеството. Въпреки че ЦУР не са правно обвързващи, от правителствата, включително и институциите на ЕС, се очаква да се ангажират с тях и да създадат вътрешни рамки за тяхното постигане.

2.2.1.2.

През 2017 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отбеляза, че „трябва да направим корекции във връзка с глобализацията, но не знаем напълно как да го направим“ (3). В документа за политика са изброени съпътстващите политики (социални въпроси и трудов пазар, образование и умения, социална и екологична отговорност на предприятията) и се посочва „неотложната необходимост от увеличаване на обществените консултации и на ангажираността на заинтересованите страни от гражданското общество“ в дейностите по определяне на стандарти на международните организации.

2.2.2.   Глобални социални стандарти и многостранни търговски правила: историята на една пропусната възможност

2.2.2.1.

Веднага след неуспешния опит за въвеждане на социална клауза в нейните правила през 1996 г. (4) СТО поясни, че МОТ е „органът, който е компетентен да определя [основните трудови] стандарти и да се занимава с тях“. Оттогава МОТ прие няколко основни инструмента. В раздел 5 от Декларацията на МОТ от 1998 г. се признава, че „трудовите стандарти не бива да се използват за целите на търговския протекционизъм и че нищо в настоящата декларация и свързаните с нея последващи действия няма да служи като основание за такива цели, нито да се използва по друг начин за тях; в допълнение сравнителното предимство на която и да е държава по никакъв начин не бива да бъде поставяно под въпрос от настоящата декларация и свързани с нея последващи действия.“

2.2.2.2.

В своята декларация по случай стогодишнината си през 2019 г. МОТ заема водеща роля, като се ангажира „да засили сътрудничеството си и да развие институционални договорености с другите организации, за да насърчи съгласуваност на политиката в преследване на нейния ориентиран към човека подход по отношение на бъдещето на труда, като признава силните, сложни и решаващи връзки между социалната, търговската, финансовата, икономическата и екологичната политика“ (раздел IV, параграф F).

2.2.2.3.

Въпреки че са отделни организации, МОТ и СТО все пак си сътрудничат в редица области и по-специално изготвят интересни съвместни публикации относно търговията и заетостта, търговията и неформалната заетост, придаването на устойчив характер на глобализацията и значението на политиките за развитие на уменията за подпомагането на работниците и предприятията да извлекат максимални ползи от търговията.

2.2.2.4.

Тази политика на сътрудничество винаги е била в съответствие с ограничението, предвидено в Министерската декларация от Сингапур на СТО от 1996 г., в която се заявява: „Отхвърляме използването на трудовите стандарти за протекционистични цели и сме съгласни, че по никакъв начин не трябва да бъде поставяно под въпрос сравнителното предимство на държавите, особено развиващите се държави с ниски равнища на заплатите. Във връзка с това отбелязваме, че секретариатите на СТО и МОТ ще продължат съществуващото сътрудничество помежду си“.

2.2.3.   Постепенно интегриране на ангажиментите в областта на климата и околната среда в контекста на многостранния подход

2.2.3.1.

След 1994 г., когато влезе в сила Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), правителствата редовно се събират, за да наблюдават напредъка чрез стабилна система за прозрачност и отчетност. Едва в края на 2015 г. обаче беше прието Парижкото споразумение — първото всеобщо, правно обвързващо споразумение относно изменението на климата, в което се предвижда система на национално определени приноси, подлежащи на наблюдение.

2.2.3.2.

Със своя статут на наблюдател в РКООНИК и мандат за постигане на напредък по отношение на достойните условия на труд и справедливия преход, МОТ даде значителен принос към работата на Подобрения форум относно последствията от прилагане на ответни мерки (2015—2018 г.). Форумът по-специално проучи „ефектите, произтичащи от прилагането на политики, програми и действия за смекчаване на последиците, въздействията в рамките на съответната юрисдикция и извън нея или трансграничните въздействия, от страните по Конвенцията, Протокола от Киото и Парижкото споразумение за борба с изменението на климата“.

2.2.3.3.

След Меморандума за разбирателство от 2016 г. МОТ работи в тясно сътрудничество с персонала и експертите на РКООНИК за повишаване на взаимното разбирателство: обучение относно ролята на социалните участници, изграждане на капацитет за измерване на въздействието на мерките в областта на изменението на климата, регионални семинари на тема „Справедлив преход“ и провеждан два пъти годишно глобален форум.

2.2.3.4.

Основният канал за действие на МОТ в областта на околната среда е съвместен консорциум с ЮНЕП, ПРООН и ЮНИТАР, наречен „Партньорство за действия в областта на екологосъобразната икономика (PAGE).

2.2.3.5.

Картината се допълва от различни многостранни споразумения в областта на околната среда. Използвани предимно от ООН, те обхващат широк спектър от екологични теми в областта на биологичното разнообразие, сушата, моретата, химикалите и опасните отпадъци или атмосферата. ЕС е страна по около 30 такива споразумения.

2.2.3.6.

Освен мрежата на ООН Комитетът на СТО по търговия и околна среда осигурява форум за споделяне на информация, провеждане на прояви и обмен на мнения относно търговията и устойчивостта (т.е. кръгова икономика, доброволни инициативи в областта на стандартите, реформа на субсидиите за изкопаеми горива, пластмаси и др.).

2.2.3.7.

Според съдебната практика на СТО членовете могат да въвеждат мерки за подобряване на здравето на гражданите, опазването на околната среда или опазването на биологичното разнообразие, при условие че те отговарят на определени критерии, за да се гарантира съответствие с правилата и разпоредбите на СТО. Тези дерогации, основани на член XX от ГАТТ, се считат за съвместими, ако са пропорционални и недискриминационни. Прилагането на тези мерки не трябва да представлява „средство за избирателна или неоправдана дискриминация“ или за „прикрито ограничаване на международната търговия“.

2.2.3.8.

На конференция в Бон (9 декември 1997 г.) генералният директор на СТО Renato Ruggiero посочва много ясно какво може или не може да прави дадено правителство: „Правителствата могат да използват всякакъв вид търговско ограничение, включително квоти и забрани за внос и износ, или налагане на данъци или други такси на границата, с цел опазване на околната среда или на ресурсите в рамките на своята юрисдикция, стига да са изпълнени основните изисквания, свързани с недопускане на дискриминация и с ограничаване на търговията във възможно най-малка степен. […] Това, което една държава не може да направи съгласно правилата на СТО обаче, е да прилага търговски ограничения в опит да промени технологичните и производствените методи — или други политики — на своите търговски партньори. Защо? Най-вече защото въпросът за производствените и технологичните методи е в рамките на суверенната юрисдикция на всяка държава“.

2.2.3.9.

Това ограничение, което предотвратява намесата в методите на преработка и производство, представлява очевидно препятствие пред създаването на стимули за производството и търговията с дълготрайни стоки.

2.2.4.   Двустранни средства за по-голяма съгласуваност между икономическите, социалните и екологичните правила

2.2.5.   Предимства и ограничения на главите за търговията и устойчивото развитие (ТУР)

2.2.5.1.

ЕС създаде глави за ТУР в споразуменията за свободна търговия (ССТ), за да се гарантира, че либерализацията на търговията и инвестициите няма да доведе до влошаване на екологичните и трудовите условия.

2.2.5.2.

През 2017 г. Съдът на Европейския съюз призна „съществената роля“ на разпоредбите за устойчиво развитие в дадено споразумение (5).

2.2.5.3.

През 2018 г. (6) ЕИСК призова за по-голяма амбиция и засилено прилагане на главите за ТУР, на които трябва да се придава същото значение като на главите, които засягат търговски, технически или тарифни въпроси.

2.2.5.4.

През 2016 г. МОТ (7) докладва, че 63 % от споразуменията с трудови разпоредби са приети след 2008 г., което показва ускорение, а 46,8 % от ССТ с трудови разпоредби включват ЕС, САЩ или Канада. Референтните текстове, посочени в низходящ ред, са Декларацията за принципите и основните права от 1998 г., Конвенция № 182 (Детския труд), Програмата за достойни условия на труд и Декларацията за социалната справедливост.

3.   Ново мислене за проектирането на нова многостранна матрица

3.1.    Общи предпоставки

3.1.1.

Всички нови предложения за по-голямо сближаване следва да са съобразени с четири принципа:

специализация: „Международните организации имат компетенции само доколкото такива са им предоставени от техните държави членки“ (8);

капацитет за вземане на решения: организациите имат ясни вътрешни правила и процеси, които позволяват на органите на управление (технически комитети или генерални асамблеи) да действат;

прозрачност: всякакви функционални промени, като например въвеждане на съвместни групи, нов устав или общи декларации, трябва да се оповестяват по прозрачен начин както в рамките на организацията, така и извън нея;

оценка: следва да се насърчава създаването на култура за оценка във връзка с вътрешното функциониране.

3.1.2.

ЕИСК по принцип подкрепя по-открита комуникация и консултации с гражданското общество относно политиките на международните организации и призовава за постепенното създаване на процедури за постоянен диалог. Предвид опита си ЕИСК е готов да играе пилотна роля като посредник при създаването на такива процедури. Подобно на РКООНИК и ОИСР, които подкрепят диалог с широк кръг партньори, СТО неотдавна засили ангажираността си с гражданското общество извън рамките на ежегодния си публичен форум. Тези контакти могат да допринесат значително за по-голяма степен на ефективност и демокрация в многостранната търговска система. ЕИСК изразява благодарност за подкрепата на ЕК за укрепване на ролята на гражданското общество на многостранно равнище и приветства действие 6 от неотдавнашния план за действие от 6 точки на групата от Отава (9).

3.1.3.

Капацитетът на социалните партньори за преговори също изисква по-голямо признание. Тристранните декларации на социалните партньори на международно равнище и множеството многонационални рамкови споразумения съдържат полезни практически правила и инструменти (социални стандарти, отношения с доставчици, социален диалог, борба с детския и принудителния труд).

3.2.    Инструментариум на многостранния подход

Интегриране на СТО в системата на ООН от функционална гледна точка

3.2.1.

Системата на ООН представлява стълбът на международния ред със своята мрежа от специализирани агенции като МОТ, ЮНЕСКО, СЗО, МВФ, Световната банка и банките за регионално развитие. Въпреки че търговските правила трябва да допринасят за постигането на ЦУР, СТО е създадена като самостоятелна организация и остава извън системата на ООН. Все пак генералният директор на СТО участва в Съвета на ръководителите на секретариатите на всички агенции на ООН заедно с всички генерални директори на специализираните агенции и другите основни органи на ООН. ЕИСК предлага СТО да информира Съвета на ръководителите на секретариатите на всички агенции на ООН за всички постижения във връзка със системата за правила за търговията, които биха спомогнали за постигането на ЦУР.

3.2.2.

Изричното позоваване на „устойчиво развитие“ в преамбюла на споразумението на СТО от 1994 г. трябва да се тълкува като обхващащо ЦУР, които са новото универсално съгласувано въплъщение на устойчивостта в международното право. Изглежда, че СТО вече го приела, тъй като самата тя заявява на своя уебсайт, че е „от основно значение за постигането на ЦУР“.

Допълнително свързване на отделните набори от правила

3.2.3.   По-строги социални и екологични правила

3.2.3.1.

През 2018 г. МОТ проведе няколко изследвания за цялостното потенциално въздействие на Парижкото споразумение, за въпроса за екологичния преход и умения (10) или за уменията за по-екологосъобразно бъдеще и въздействието на затоплянето върху условията на труд (11).

3.2.3.2.

ЕИСК призовава за по-широко разпространение на тези доклади и подкрепя организирането на финансирани от ЕК регионални семинари в развиващите се държави, по-специално в най-слабо развитите държави и изолираните и уязвими икономики, върху които бруталните последици от глобалното затопляне имат най-силно социално въздействие.

3.2.3.3.

През 2015 г. МОТ публикува Насоки за справедлив преход към екологично устойчиви икономики и общества за всички. ЕИСК предлага службите на Комисията да използват тези насоки в по-голяма степен в своите дейности по определяне на стандарти. В допълнение актуализирането на тези насоки следва да бъде включено в дневния ред на управителния съвет на МОТ.

3.2.4.   Допълнителни връзки между търговските правила и социалните стандарти

3.2.4.1.

Въз основа на принципа на реципрочност ЕИСК би желал СТО да предостави на МОТ статут на официален наблюдател на заседанията на своите основни органи и комитети. Освен официално участие на МОТ в министерските конференции на СТО, това би укрепило участието на МОТ във вътрешните органи на СТО и би могло да допринесе за интегриране — като част от механизма за преглед на търговската политика на СТО — на зачитането на международните трудови стандарти. ЕИСК предлага да бъде създадена специална временна работна група между секретариатите на СТО и МОТ, която да разработи и представи насоки до юни 2021 г.

3.2.4.2.

Освен това Световната комисия към МОТ за социалното измерение на глобализацията следва да бъде осъвременена предвид въздействието на COVID-19 върху световните вериги за създаване на стойност. Въз основа на становището си относно „Обвързващ договор на ООН“ (12) ЕИСК се застъпва по време на германското председателство на ЕС за ефективна регулаторна рамка за гарантиране на зачитането на правата на човека и достойните условия на труд в глобалните вериги за създаване на стойност, която да включва европейски план за действие със законодателни инструменти и осезаеми постижения, както и амбициозни и ефективни нормативни действия на световно равнище. Както МОТ, така и СТО трябва да дадат своя принос в съответните си роли.

3.2.4.3.

В процеса на разглеждане на регионалните и двустранните търговски споразумения, чиито брой и географски обхват непрекъснато се увеличават, СТО трябва да играе нова роля в областта на трудовите разпоредби. Тъй като в повечето от новите споразумения за свободна търговия са включени трудови разпоредби, секретариатът на СТО следва да обобщава и съпоставя тази нова уредба, както и да осъществява мониторинга ѝ. Тази дейност по мониторинга би могла да бъде споделена с МОТ в рамките на плана за действие на МОТ относно достойния труд в световните вериги за доставки и да доведе до допълнително сътрудничество между МОТ и СТО.

3.2.5.   Допълнителни връзки между правилата и политиките за търговията и климата

3.2.5.1.

В освобождаването от свързани с климата задължения на СТО, което вече беше обсъдено в академичните и стопанските среди, може да бъдат определени „мерки за климата“: характеристики, цели от общ интерес и критерии за съвместимост с правилата на СТО. Подобно освобождаване би позволило на членовете на СТО да въведат мерки в областта на климата на национално равнище (схема за търговия с емисии) или на техните граници, като се гарантира, че такива мерки няма да представляват прикрити протекционистки мерки.

3.2.5.2.

За 12-ата министерска конференция през 2021 г. неформална работна група на СТО следва да подготви министерска декларация на СТО относно търговията и околната среда, в която се признава ролята на търговията, търговската политика и многостранната търговска система за подпомагането на усилията на международната общност за постигане на ЦУР и други общи международни ангажименти в областта на околната среда, като например Парижкото споразумение. ЕИСК насърчава Комисията да продължи да полага усилия за тази цел.

3.2.5.3.

ЕИСК призовава Европейската комисия да изясни позицията си относно постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива в ЕС и да подкрепи напълно всяка нова инициатива на многостранно равнище в рамките на СТО.

3.2.5.4.

ЕИСК призовава за бързо възобновяване на многостранните преговори на СТО относно споразумението за екологичните стоки. То следва да има по-пряка връзка с Парижкото споразумение, например предложението на Китай от Тайпе от 2019 г. за споразумение за свързаните с Парижкото споразумение екологични стоки и услуги, което се основава на премахване на тарифите за стоки и услуги, свързани с намаляване на въглеродните емисии. „Започването на напълно нови преговори като PEAGSA, насочени към решаване на такива актуални въпроси като изменението на климата и либерализацията на международната търговия, ще бъде ключово постижение за многостранната търговска система“ (13).

3.2.5.5.

С цел по-голяма съгласуваност секретариатите на МСОС следва да имат статут на наблюдател в широк кръг комитети на СТО, а не само в Комитета по търговия и околна среда (например комитетите по технически бариери и по санитарни и фитосанитарни мерки).

3.2.5.6.

ЕИСК препоръчва да бъде създадена съвместна работна група за Програмата на ООН за околната среда, РКООНИК и СТО. Тя ще се занимава с въпросите за емисиите на парникови газове и международната търговия и ще изготви методологии за измерване или системи за компенсиране в рамките на ССТ (например чрез повторно залесяване). Национално определеният принос по Парижкото споразумение следва да взема предвид такива системи за компенсиране, договорени с трети държави.

4.   Принос на ЕС за нов модел на устойчиво многостранно сътрудничество

4.1.

С оглед на борбата с изместването на въглеродни емисии ЕИСК подкрепя съвместим със СТО механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите на ЕС, създаващ еднакви условия на конкуренция за отраслите с висока интензивност на CO2 (14). ЕИСК призовава Европейската комисия да се придържа към първоначалния си график със законодателно предложение през пролетта на 2021 г. Последната оценка на въздействието от етапа на създаване (пътната карта) показа подкрепа, по-специално от такива отрасли като стоманодобива, производството на цимент, химическата промишленост и електроенергията.

4.2.

ЕИСК подчертава, че е важно в следващата схема от общи тарифни преференции (ОСП) (Регламент (ЕС) № 978/2012 (15)) за държавите — получателки, да важат всеобхватни социални и екологични условия.

4.3.    По-строги разпоредби за устойчиво развитие в ССТ

4.3.1.

В споразуменията за търговия и инвестиции на ЕС следва да се укрепят главите за търговията и устойчивото развитие (ТУР):

Както препоръчва Европейският парламент, главите за ТУР следва да изискват от двамата партньори да ратифицират и прилагат основните международни инструменти относно правата на човека (т.е. Международната харта за правата на човека), основните конвенции на МОТ, включително Конвенцията относно здравословните и безопасни условия на труд, и Парижкото споразумение и други международни споразумения в областта на околната среда.

Комитетът на ЕИСК за наблюдение на международната търговия счита, че в оценките на въздействието върху устойчивото развитие следва да се направи преоценка „[…] на използвания модел на изчислимото общо равновесие спрямо алтернативни модели и да се включат в него по-широк набор от показатели, измерващи въздействието върху правата на човека и трудовите права, изменението на климата, биологичното разнообразие, потребителите и преките чуждестранни инвестиции. Необходим е по-широк набор от показатели, както и повече възприемчивост към алтернативни модели“.

ЕИСК призовава за преразглеждане на механизмите на работните групи, при което жалбите по главите за ТУР биха могли да се разглеждат от адвокати в областта на търговията, но също и от експерти по въпросите на труда, климата или правата на човека. Ако тези работни групи открият нарушения, това следва да задейства механизъм за уреждане на спорове между държавите по договора с възможности за финансови или други санкции, както и средства за защита на потърпевшата страна.

4.3.2.

В бъдещите ССТ на ЕС следва да се включва позоваване на Парижкото споразумение и да се предоставят стимули, като например нулеви мита за екологични стоки или услуги. Член 22.3 от ВИТС, според който страните се ангажират да насърчават икономическите и търговските потоци, които допринасят за утвърждаване на достойните условия на труд и за опазването на околната среда, следва да се използва и за други търговски партньори (Нова Зеландия, Австралия). Бъдещите ССТ на ЕС следва също така да разширят свързаната с наблюдението роля на вътрешните консултативни групи извън рамките на екологичната, трудовата и социалната област.

4.3.3.

Всяко инвестиционно споразумение, договорено от ЕС, по-специално с Китай, трябва да съдържа всеобхватни разпоредби относно:

устойчивото използване на природните ресурси;

подхода на прилагане на принципа на предпазливост към човешкото здраве, природните ресурси и екосистемите;

принципа на участие на обществеността и достъп до информация и правосъдие; и

принципа на интеграция и взаимовръзка, по-специално по отношение на правата на човека и социалните, икономическите и екологичните цели.

4.3.4.

Предстоящото назначаване на главен служител на ЕС по правоприлагането в областта на търговията ще помогне за гарантиране на ефективно прилагане на търговските споразумения, включително трудовите права, ангажиментите в областта на околната среда и ролята на гражданското общество.

4.4.    Водеща роля за ЕС при проектирането на нова многостранна матрица

4.4.1.

Европейският съюз е един от малкото глобални участници с конституционно задължение и мандат за „насърчаване на международна система, основана на засилено многостранно сътрудничество и добро глобално управление“ (член 21, параграф 2, буква з) от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

4.4.2.

В качеството си на организация за регионална интеграция обаче ЕС не беше в състояние да участва пълноценно в работата на редица органи и организации на системата на Организацията на обединените нации (ООН), тъй като той трябва да разчита на държавите членки да защитават неговите позиции и интереси. Повече от десет години след влизането в сила на Договора от Лисабон, чрез който ЕС пое ангажимент да „се стреми към намиране на решения на общите проблеми на многостранна основа, по- специално в рамките на Организацията на обединените нации“ (член 21, параграф 1 от ДЕС), е крайно време Съюзът заедно със своите държави членки да разработи интегрирана стратегия с оглед на получаването на по-добра позиция в рамките на системата на ООН.

Брюксел, 16 юли 2020 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Становища REX/509 „Реформа на СТО с цел адаптиране към промените в световната търговия“ (ОВ C 159, 10.5.2019 г.), REX/486 „Ролята на търговската и инвестиционната политика на ЕС за подобряване на икономическите показатели на ЕС“ (ОВ C 47, 11.2.2020 г.), REX/500 „Главите за търговията и устойчивото развитие (ТУР) в споразуменията за свободна търговия (ССТ) на ЕС“ (ОВ C 227, 28.6.2018 г.), NAT/760 „Документ за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г.“ (ОВ C 14, 15.1.2020 г.).

(2)  Международна търговска камара, Реформа на СТО, октомври 2019 г.

(3)  http://www.oecd.org/about/sge/fixing-globalisation-time-to-make-it-work-for-all-9789264275096-en.htm, стр. 9.

(4)  Министерска декларация от Сингапур на СТО, 1996 г., параграф 4.

(5)  Становище 2/15 от 16 май 2017 г., EU:C:2017:376.

(6)  Становище на ЕИСК REX 500 „Главите за търговията и устойчивото развитие (ТУР) в споразуменията за свободна търговия (ССТ) на ЕС“ (ОВ C 227, 28.6.2018 г.) параграф 2.4.

(7)  МОТ, Labour-related provisions in trade agreements: Recent trends and relevance to the ILO (Свързани с труда разпоредби в търговските споразумения: последни тенденции и значение за МОТ), GB.328/POL/3, параграф 9.

(8)  Jan Wouters, Cedric Ryngaert, Tom Ruys и Geert De Baere, International Law: A European Perspective (Международно законодателство — европейска перспектива) (Оксфорд, Hart Publishing, 2018 г.), стр. 259.

(9)  Канада ръководи група от членове на СТО, известна като групата от Отава, с цел разглеждане на конкретни предизвикателства пред многостранната търговска система. Изявление от юни 2020 г. на групата от Отава: съсредоточаване на действията върху COVID-19, юни 2020 г.

(10)  World employment social outlook 2018 — Greening with jobs (Социални перспективи на заетостта в световен мащаб 2018 г. — екологизиране на работните места), Женева, МОТ, 2018 г.

(11)  Working on a warmer planet: The impact of heat stress on labour productivity and decent work (Да работим на по-топла планета: въздействие на топлинния стрес върху производителността на труда и достойните условия на труд), Женева, МОТ, 2019 г.

(12)  REX 518 „Обвързващ договор на ООН за предприятията и правата на човека“ (ОВ C 97, 24.3.2020 г., стр. 9).

(13)  Неофициален документ JOB/TE/19, 19 януари 2018 г.

(14)  Становище на ЕИСК CCMI/167 „Съгласуването на политиките в областта на климата и енергетиката от гледната точка на промишления сектор“ (OВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 59).

(15)  ОВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРОВЕДЕНИ ПОДГОТВИТЕЛНИ ЗАСЕДАНИЯ

Име

Организация

Роля

Elina Bar Dram

ЕК

Началник-отдел

Международни отношения (CLIMA.A.1)

Daniele BASSO

Европейска конфедерация на профсъюзите

Съветник

John BRYAN

ЕИСК

Член на III група

Cinzia DEL RIO

ЕИСК

Член на II група

Dumitru FORNEA

ЕИСК

Член на II група

Alan HERVÉ

Sciences Po Rennes

Професор по международно публично право

Emmanuel JULIEN

МОТ

Заместник-директор

Дирекция „Предприятия“

Bernd LANGE

ЕП

Председател на комисия INTA

Jürgen MAIER

Форум

Umwelt & Entwicklung

Директор

Jean-Marie PAUGAM

Френско правителство

Постоянен представител на Франция към СТО

Christophe PERRIN

МОТ

Директор

Дирекция „Многостранно сътрудничество“

Denis REDONNET

ЕК

Директор

СТО, „Правни въпроси и търговия със стоки“ (TRADE.DGA2.F)

Lutz RIBBE

ЕИСК

Член на III група

Victor VAN VUUREN

МОТ

Директор

Дирекция „Предприятия“

Lieve VERBOVEN

МОТ

Директор на Бюрото в ЕС

Jan WOUTERS

Университет на Льовен

Професор по международно право и международни организации


28.10.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 364/62


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Данъчно облагане на икономиката на сътрудничеството — задължения за докладване“

(допълнение към становище)

(2020/C 364/09)

Докладчик:

Ester VITALE

Решение на бюрото

18.6.2019 г.

Правно основание

Член 29 Ред и условия за прилагане (2010 г.)

 

Допълнение към становище

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секция

24.6.2020 г.

Приемане на пленарна сесия

16.7.2020 г.

Пленарна сесия №

553

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

210/1/6

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Данъчното облагане и данъчните политики трябва да се адаптират към непрекъснатото развитие на икономиката на сътрудничеството. Във връзка с това не би трябвало да се разработват нови или специални режими на данъчно облагане, като същевременно ЕИСК счита, че е по-подходящо законодателствата и действащите данъчни модели да се приведат в съответствие с новите икономически условия, като се запазят еднакви условия на конкуренция за различните участващи оператори.

1.2.

ЕИСК призовава националните данъчни системи да вземат предвид явлението „икономика на сътрудничеството и цифрови платформи“, като спазват в тази област принципите, характеризиращи система на справедливо данъчно облагане, т.е. съгласуваност , предвидимост и неутралност, като същевременно гарантират обществения интерес за изпълнение на данъчните задължения от всички заинтересовани страни.

1.3.

ЕИСК изразява убеждение, че данъчните политики, които трябва да се прилагат към цифровизацията на икономиката и разработването на инструменти и оперативни решения, трябва да бъдат координирани на международно равнище. Ето защо Комитетът приветства тясното сътрудничество между Комисията, държавите членки и ОИСР/Г-20, като признава, че въведените форми на сътрудничество вече са довели до някои видими резултати и може да доведат до други още по-значими в бъдеще.

1.4.

Важно е международните, европейските и националните институции да действат ефикасно и бързо, за да се справят с въпросите, поставени от цифровата икономика и икономиката на сътрудничеството, чрез проактивен подход, а не като реагират едва при възникването на конкретни проблеми.

1.5.

Ключова тема, свързана със системите за данъчно облагане, които трябва да се прилагат по отношение на икономиката на сътрудничеството, засяга задълженията на цифровите платформи да събират, докладват на данъчните органи и съхраняват информацията относно извършените трансакции (задължения за докладване). Подобни задължения не би трябвало да представляват прекомерна административна тежест за платформите.

1.6.

Подходящо споделяне на информация в рамките на функционална и пропорционална система за събиране и обмен на данни би могло, от една страна, да улесни дейността на данъчните органи и, от друга, да гарантира на предприятията сигурна и предвидима система в полза на икономиката на сътрудничеството като цяло.

1.7.

ЕИСК изразява желание да се разработи европейски стандарт за събиране на данни и информация за собствените потребители, която платформите ще трябва да съобщават на данъчните органи и да съхраняват. Задълженията за докладване би трябвало да бъдат ясни и хармонизирани между различните държави членки. Наличието на европейски стандарт би могло да ограничи едностранни действия на държавите членки, които могат да създадат контрапродуктивна нехомогенност в регулаторната система и несигурност на вътрешния пазар по отношение на прилагането.

1.8.

Що се отнася до общите принципи, от които би трябвало да се ръководи регулаторната намеса в областта на докладването, ЕИСК счита за необходимо да се използва подход, съобразен с принципа на пропорционалност, както е установен от практиката на Съда на Европейския съюз, и следователно такъв, който дава възможност за постигане на преследваната регулаторна цел, а именно събирането на ясна и полезна за дейността на данъчните органи информация, без прекомерно и неоснователно жертване на частния интерес на платформите и на крайните потребители.

1.9.

ЕИСК смята, че данъчните правила за икономиката на сътрудничеството, включително правилата относно задълженията за докладване би трябвало във всеки отделен случай да се адаптират към различните сектори и различните дейности на икономиката на сътрудничеството, които често се различават една от друга.

1.10.

ЕИСК счита, че е важно да се проучи дали бъдещото прилагане на Директивата относно някои изисквания към доставчиците на платежни услуги във връзка с искания за информация за разкриване на измами с ДДС може да се използва и за целите на прякото данъчно облагане по отношение на задълженията за докладване.

1.11.

Обменът на информация между частни субекти и публични власти ще трябва, разбира се, да се извършва при спазване на европейското законодателство в областта на защитата на неприкосновеността на личния живот и на обработването на личните данни на физическите лица в съответствие с принципите на необходимост, пропорционалност и стриктно тълкуване на евентуални дерогации от общите принципи в сферата на неприкосновеността на личния живот поради прилагане на данъчните правила.

2.   Увод и общи принципи

2.1.

Разработването на ефективни данъчни политики по отношение на сектора на икономиката на сътрудничеството е предизвикателство както за европейските, така и за националните институции и оператори в този сектор. Във връзка с това е от решаващо значение да се гарантират еднакви условия на конкуренция между различните оператори в икономиката на сътрудничеството и между тези оператори и традиционните оператори, действащи в едни и същи сектори.

2.2.

ЕИСК счита, че през последните години икономиката на сътрудничеството е отбелязала постоянен и значителен ръст и представлява възможност за по-нататъшно развитие за страните от ЕС, включително и в бъдеще, тъй като дава възможност за мобилизиране на неизползваните ресурси и за активирането на инициативата на отделните граждани. В същото време Комитетът признава необходимостта от регулиране, за да се гарантират защитата на потребителите и на правата на работниците, данъчните задължения и лоялната конкуренция.

2.3.

Определението „икономика на сътрудничеството“, използвано в настоящото становище, се отнася за бизнес модели, при които за улеснение на дейностите се използват платформи за сътрудничество, с които се създава възможност за временното използване на стоки или услуги, които често се предоставят от частни лица. Във връзка с това и по отношение на методологията би било важно да се постигне минимален консенсус между Европейския съюз и държавите членки относно понятието „икономика на сътрудничеството“, така че да се избегнат значителни несъответствия между различните определения, използвани на вътрешния пазар.

2.4.

Икономиката на сътрудничеството е сложно икономическо явление, което трябва да се обхване цялостно от гледна точка на целите на регулирането, тъй като засяга различни сфери на обществото и множество правни институции, традиционно свързани с различни и самостоятелни области. Непрекъснатото развитие на икономиката на сътрудничеството, например, оказва въздействие по отношение на правата на потребителите, трудовото право, социалното осигуряване, договорното право, правото на неприкосновеност на личния живот и правото на обществени услуги.

2.5.

ЕИСК подчертава, че е необходимо, при ефикасното координиране на европейско равнище, националните данъчни системи надлежно да отчитат новите бизнес модели, свързани с явлението „икономика на сътрудничеството“. Спазването на принципите на справедлива данъчна система (а именно последователност, предвидимост и неутралност) по отношение на тези нови модели е необходимо за всички заинтересовани страни: публични власти, предприятия и потребители.

2.6.

Традиционните правила в областта на данъчното облагане обаче трудно се адаптират към непрекъснатото развитие на технологиите и се създават постоянни времеви несъответствия между много бързите темпове на цифровата икономика и тези на данъчните правила. Ето защо е целесъобразно адаптирането на традиционните правила и принципи към текущите промени да се извършва навременно и по подходящ начин, като се координират действията на европейския законодател и на различните национални законодатели.

2.7.

Особено важно е международните, европейските и националните институции да действат навременно, ефикасно и координирано, за да се справят с новите въпроси, породени от цифровата икономика и икономиката на сътрудничеството, като възприемат проактивен подход, а не само като реагират при възникването на специфични проблеми.

2.8.

ЕИСК е убеден, че в контекста на цифровизацията на икономиката данъчните политики и разработването на конкретни инструменти и решения трябва да бъдат координирани на международно или дори на световно равнище. Ето защо Комитетът приветства тясното сътрудничество между Комисията, държавите членки и ОИСР/Г-20, като признава, че това сътрудничество вече е довело до някои видими резултати и може да доведе до други още по-значими в бъдеще.

3.   Задължения за докладване

3.1.

Ключова тема във връзка със системите за данъчно облагане на икономиката на сътрудничеството засяга задълженията на цифровите платформи да събират, докладват на данъчните органи и съхраняват информацията относно извършените трансакции. Всъщност подходящо споделяне на информация в рамките на функционална и пропорционална система за събиране и обмен на данни би могло, от една страна, да улесни дейността на данъчните органи, които би трябвало да получават данните много по-бързо и, от друга, да гарантира на платформите и техните ползватели предвидима система. Изискванията за докладване не би трябвало да представляват прекомерна административна тежест за платформите и операторите от сектора.

3.2.

Вече съществуват редица примери за ефективно сътрудничество между платформи и данъчни органи в транспортния сектор, какъвто е случаят с Естония и с правилата, приети за улесняване на подаването на данъчни декларации от страна на шофьорите — членове на платформи за съвместно ползване на автомобили. Друг пример за новаторско решение, пак в Естония, се отнася до определянето на минимален и пропорционален обем данни, които трябва да бъдат съобщавани на властите, и възможността операторите на платформите да използват специална банкова сметка за погасяване на данъчните задължения. Тази банкова сметка създава благоприятни условия за пряка и бърза връзка между операторите, техните банки и данъчните власти. От друга страна се забелязва, че в някои региони онлайн платформите не са много склонни да сътрудничат с финансовите органи.

3.3.

Във връзка с това ЕИСК изразява желание да се разработи европейски стандарт за събиране на данните и информацията, която платформите ще трябва да съобщават на данъчните органи и да съхраняват. Наличието на множество едностранни действия от страна на държавите членки и едновременното съществуване на вътрешния пазар на нехомогенни режими — както отчасти вече се случва — всъщност ще доведе до възникването на оперативни затруднения и липса на ефикасност за целия сектор на икономиката на сътрудничеството.

3.4.

Разработването на хармонизиран европейски модел за предоставяне на информация би трябвало да се основава на опита и на натрупаната досега оперативна практика. В различните държави членки понастоящем функционират системи за предоставяне на информация, които се различават помежду си от организационна гледна точка, а така също и по отношение на количеството и вида на данните, които се събират и предават. Всъщност в някои държави членки системите за докладване се оказват много тромави и изискват значителни усилия от страна на платформите, докато в други държави членки системите са по-гъвкави и с по-малко въздействие върху ежедневното функциониране. Опитът на някои държави членки показва освен това, че незадължителните системи за доброволно докладване, извън конкретни правни изисквания, не функционират ефективно.

3.5.

ЕИСК счита, че настоящата разпокъсаност не гарантира устойчивост в дългосрочен план, тъй като би могла да доведе до прекомерни разходи за привеждане в съответствие и до неефективности, свързани с различията между нормативните уредби в различните области на вътрешния пазар. Поради тази причина по въпроса за докладването трябва да се намери балансиран и пропорционален подход, който да гарантира опростена и функционална система. Опростяването на задълженията за предоставяне на информация наистина би могло да представлява конкретен стимул за привеждане в съответствие от страна на цифровите платформи.

3.6.

Що се отнася до общите принципи, от които би трябвало да се ръководят регулаторните действия в областта на данъчното облагане на икономиката на сътрудничеството като цяло и изискванията за докладване в частност, ЕИСК счита, че е необходимо да се възприеме подход, при който се спазва принципът на пропорционалност, както е развит в съдебната практика на Съда на ЕС. Следователно ще бъде необходимо да се даде възможност за постигането на преследваната регулаторна цел, а именно събирането на ясна и полезна информация за работата на данъчните органи в интерес на обществото, без прекомерна жертва на частните интереси на платформите и крайните потребители.

3.7.

Този подход би трябвало да гарантира ясни и предвидими правила за операторите от сектора, така че да не се генерират прекомерни разходи за привеждане в съответствие (например чрез ненужно и непропорционално изискване на данни), от една страна, и да се гарантира ефективното събиране на информация от данъчните власти, от друга.

3.8.

Освен това системата за пропорционално и разумно предоставяне на информация би трябвало да определи в количествено отношение кои от данните са строго необходими и трябва да бъдат събирани за целите на прилагане на данъчните правила, без да се налагат прекомерно големи задължения на платформите и на техните професионални или крайни потребители. Също така при пропорционалния подход би трябвало се да прави разлика между професионалните участници, извършващи дейност в рамките на икономиката на сътрудничеството, и непрофесионалните участници, като задълженията за предоставяне на информация се променят по подходящ начин за двете различни категории.

3.9.

Други аспекти, които би трябвало да бъдат регламентирани хармонизирано на европейско равнище, са: i) общите условия, които регулират законосъобразността на обработването на данните от страна на отговарящия за обработването им; ii) засегнатите от обработването лица; iii) субектите и целите, за които личните данни могат да бъдат оповестявани; iv) определянето на правилата за обработване; v) ограничаването на целите на обработване; vi) сроковете за съхранение.

3.10.

Обменът на информация между частни субекти и публични власти ще трябва, разбира се, да се извършва при спазване на европейското законодателство в областта на защитата на неприкосновеността на личния живот и на обработването на личните данни на физическите лица в съответствие с принципите на необходимост, пропорционалност и стриктно тълкуване на евентуални дерогации от общите принципи по отношение на неприкосновеността на личния живот поради прилагане на данъчните правила.

3.11.

Във връзка с това би било полезно да се подобри и насърчи и обменът на информация между различните национални данъчни органи с цел да се изградят структури на сътрудничество, които да бъдат ефективни и насочени към предотвратяване на измами и форми на избягване на данъци, както и за да се хармонизират възприетите от различните органи оперативни практики.

3.12.

Данъчните правила в икономиката на сътрудничеството, включително системите за докладване, би трябвало при всички случаи да се адаптират към различните сектори на икономиката на сътрудничеството, тъй като различните дейности в този сектор често имат различни характеристики и особености, които изискват специфични и специални правила.

3.13.

ЕИСК препоръчва във всички случаи да бъдат гарантирани еднакви условия на конкуренция по отношение на данъчното облагане на дейностите, осъществявани чрез икономиката на сътрудничеството, и за сходните традиционни дейности, в съответствие с принципа на неутралност на данъчното облагане, с цел да се избегнат нарушения във функционирането на тези пазари, в които съжителстват едновременно дейности, осъществявани в традиционни форми и чрез икономиката на сътрудничеството.

3.14.

И накрая, за стимулиране растежа на икономиката на сътрудничеството би било полезно да се определят минимални прагове, под които определени дейности да се считат за непрофесионални или икономически несъществени и поради това да могат да се ползват от конкретно освобождаване от данъци. При това е важно тези прагове да бъдат определени разумно, след задълбочена оценка на регулаторното въздействие.

4.   ДДС и икономика на сътрудничеството

4.1.

За целите на ДДС е от съществено значение да се определи с точност понятието „данъчнозадължено лице“ и да се разбере дали същото действа като лице, осъществяващо стопанска дейност. Освен това все още не е достатъчно ясно какво трябва да бъде данъчното облагане на трансакциите, извършвани в рамките на икономиката на сътрудничеството, при които не се извършва плащане в брой, но все пак предполагат съответно възнаграждение или компенсация, въз основа, например, на използването на личните данни на ползвателите и извличането на стойността на тези данни.

4.2.

По-конкретно за целите на ДДС трябва да се прави разграничение между различните случаи във връзка със заплащането на предоставените услуги: i) случаи, в които услугите се предоставят срещу заплащане на определена сума; ii) случаи, в които възнаграждението е под формата не на парични средства, а на друга услуга или непарично възнаграждение; и iii) случаи, в които услугата се предоставя безплатно и без никакво възнаграждение в замяна (1).

4.3.

Що се отнася до практическите обстоятелства, които евентуално попадат в обхвата на предходната подточка ii), ЕИСК призовава да бъде разгледан внимателно въпросът дали дейностите на платформите за сътрудничество подлежат на облагане с ДДС.

4.4.

В това отношение ЕИСК счита за полезно първото проучване, извършено от Експертната група за ДДС на Европейската комисия (VAT expert group)„Облагане с ДДС на икономиката на сътрудничеството“, и изразява надежда, че ще бъдат извършени допълнителни проучвания в тази посока.

4.5.

Освен това би било целесъобразно Европейската комисия и националните данъчни администрации да насърчават подходящи дейности за сътрудничество и взаимна координация по отношение на прилагането на правилата за ДДС в сектора на икономиката на сътрудничеството, както с цел насърчаване на хармонизирани оперативни практики, така и с цел обмен на информация, полезна за дейността по прилагане и предотвратяване на измами и случаи на избягване на данъци.

4.6.

ЕИСК счита, че е важно да се проучи дали при предстоящото прилагане на Директивата относно някои изисквания по отношение на доставчиците на платежни услуги за откриване на измами с ДДС могат да се използват задълженията за докладване , включително за целите на прякото данъчно облагане, както по отношение на плащанията по интернет с кредитни карти, така и по отношение на плащанията, извършвани чрез директни банкови преводи и други методи за бързо плащане.

Брюксел, 16 юли 2020 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Експертна група за ДДС на Европейската комисия, заседание на 1 април 2019 г. — taxud.c.1(2019)2026442 — EN, VAT Treatment of the sharing economy („Облагане с ДДС на икономиката на сътрудничеството“), VEG 081.


28.10.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 364/67


Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно „Европейски пакт за климата“

(проучвателно становище)

(2020/C 364/10)

Докладчик:

Dimitris DIMITRIADIS

Съдокладчик:

Peter SCHMIDT

Консултация

Европейска комисия, 11.3.2020 г.

Правно основание

Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“

Приемане от секцията

29.6.2020 г.

Приемане на пленарна сесия

16.7.2020 г.

Пленарна сесия №

553

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

206/4/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Намираме се в извънредна климатична ситуация. Във времена на световна здравна и предстояща икономическа криза вследствие на пандемията от COVID-19 трябва да бъде препотвърден ангажиментът на ЕС за преход към устойчива, издръжлива на сътресения, неутрална по отношение на климата и ефективна по отношение на използването на ресурсите икономика на благосъстоянието. Сега се нуждаем от радикална промяна в областта на културата, инфраструктурата, поведението, участието и начините за изработване на средствата за живот, която ще се отрази на всички граждани, но ще им даде и множество възможности.

1.2.

Изменението на климата е заплаха за всички ни, но както и пандемията, оказва най-пагубно въздействие върху най-уязвимите и маргинализирани хора. От жизненоважно значение е в този преход никой да не бъде пренебрегнат.

1.3.

ЕИСК подчертава, че активното участие на всички представители на обществото — предприятия, работници, изследователи, потребители, общности и граждани и техните организации — е решаващо за мобилизацията на прехода към неутралност по отношение на климата.

1.4.

Във връзка с това ЕИСК подкрепя призива за ангажимент на Европейския съюз за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и съответно за коригиране на целта му за намаляване на парниковите газове за 2030 г. В доклада на програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) относно разликите по отношение на емисиите за 2019 г. се посочва, че световните емисии трябва да бъдат намалени със 7,6 % годишно, като се започне незабавно, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 oC. След като бъде изчислено, това означава цел за намаляване на емисиите с най-малко 68 % до 2030 г.

1.5.

Необходимо е преминаване към модел на участието на всички равнища, като при изпълнението на пакта за климата Комисията има изключителна възможност и важно задължение да създаде модел на иновативен подход, който да отразява, подкрепя и вдъхновява действията — вече осъществявани в гражданското общество — в рамките на общностите, градовете и регионите.

1.6.

Моделите на участието, които имат твърде стеснен фокус или са поставени в рамка по начин, който ограничава мащаба на търсените промени, или които може да бъдат пренебрегнати от институцията, която ги е създала, ще доведат само до отвличане на вниманието и разочарование на участниците.

1.7.

Европа се нуждае от системна промяна, която да послужи като катализатор за действията в областта на климата посредством иновации (технологични и социални), като свързва предлагането на иновации с търсенето от заинтересованите страни, хората, вълнуващи се от решаването на проблеми, и хората със силно желание за промяна. За да се избегнат рисковете, включително свързаните с правата на работниците, ориентир при осъществяването на цифровата трансформация следва да бъдат ЦУР (1). Прилагането на Европейския стълб на социалните права и на Европейския зелен пакт дава възможност да се гарантира справедлив преход, който се фокусира върху целта за качествени работни места за всички.

1.8.

Общите предизвикателства, установени от повечето представители на гражданското общество, които работят в областта на климата, са липса на достъп до финансиране, липса на експертен опит, липса на сътрудници и липса на признание, както и липса на последователни послания от ЕС и националните правителства.

1.9.

Постигането на целите на ЕС и международната общност в областта на климата ще изисква значителни финансови ресурси. Бюджетът на Европейския зелен пакт (публични и частни средства), сумата от 750 милиарда евро от фонда за възстановяване, включително отпускането на средства за процеса на европейския семестър, следва да се насочат към устойчивото възстановяване, което обхваща и действията в областта на климата.

1.10.

Условието за наличие на устойчиви практики във всички сектори при отпускането на финансиране следва да бъде задължително за изготвянето на плановете за възстановяване след COVID-19, ориентирани към изпълнението на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. и Парижкото споразумение. Възстановяването след COVID-19 не следва да бъде възстановяване на положението, в което се намирахме преди кризата, а по-скоро възстановяване към ново, по-добро състояние.

1.11.

Всички заинтересовани страни се нуждаят от изграждане на капацитет и техническа помощ, за да извършат прехода към по-издръжливо на сътресения и по-устойчиво бъдеще. Създаването на форум на ЕС за финансиране на борбата с изменението на климата би стимулирало достъпа до финансиране и премахнало пречки.

1.12.

ЕИСК предлага да бъде създадена Европейска платформа на заинтересованите страни по въпросите на пакта за климата, основана на принципите на приобщаване, прозрачност, истинско участие и ангажираност на субектите в областта на климата на всички равнища.

1.13.

Пактът за климата следва да се съсредоточи върху даването на хората на възможности да променят системите посредством проучване, експериментиране и демонстрация. От решаващо значение ще бъдат гледната точка на различните равнища, визионерството, наративът и ретроспективният анализ. Следва да бъдат поощрявани и улеснявани най-разнообразни инициативи в областта на климата.

2.   Въведение

2.1.

Справянето с предизвикателствата в областта на климата и околната среда се превръща във все по-неотложна задача и изисква радикално преразглеждане на настоящите неустойчиви социално-икономически подходи. Световната пандемия от COVID-19 показа, че няма да е достатъчно просто да приспособим нашия начин на живот и системи. И преди пандемията протичаха фундаментални промени в методите на производство, които засягат предприятията, работниците и организацията на труда и които в резултат на сегашната ситуация могат да бъдат ускорени. Европейската комисия прие Европейския зелен пакт като нова стратегия за социално-икономически и финансови модели на ЕС, които са устойчиви, по-чисти, по-безопасни и по-здравословни.

2.2.

След кризата с COVID-19 действията в областта на климата и ангажиментите за устойчивост трябва да бъдат поставени в центъра на политиката за възстановяване и реконструкция, съответно и в центъра на бюджетите им, за да не се блокира допълнително ЕС в бъдеще с високи въглеродни емисии. Мерките след кризата с COVID-19 трябва да бъдат планирани по начин, който създава издръжливост на системата, защитава и възстановява биологичното разнообразие, определя като приоритет общественото здраве, като същевременно никой не бива да бъде пренебрегнат и се проправя пътят към икономика на благосъстоянието. В този контекст Европейският зелен пакт не следва да бъде игнориран или отлаган, а засилен.

2.3.

Успехът на Европейския зелен пакт ще зависи до голяма степен от способността на ЕС да се ангажира със своите граждани. Като се има предвид това, Комисията подготвя европейски пакт за климата, за да обедини различните субекти, включително регионите, местните власти, местните общности, гражданското общество, училищата, предприятията и отделните хора.

3.   Необходимост от съвместна работа в областта на климата с гражданското общество и гражданите

3.1.

Изправени сме пред извънредна световна климатична ситуация. Досега отговорът на правителствата на свързаната с климата криза е недостатъчен и светът изостава в постигането на целта на Парижкото споразумение и на целите за устойчиво развитие (ЦУР). Младите хора, стачкуващи в защита на климата, и други участници на гражданското общество настойчиво призовават за по-амбициозни и спешни действия в областта на климата. Политиците, подписали Програмата до 2030 г. и Парижкото споразумение, имат отговорността спешно да разгледат исканията, да предприемат решителни и амбициозни политически решения и да преминат към нов модел на приобщаващи действия в областта на климата, в който всички заинтересовани страни работят активно.

3.2.

Във връзка с това ЕИСК подкрепя призива за ангажимент на Европейския съюз за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и съответно за коригиране на целта му за намаляване на парниковите газове за 2030 г. (2). ЕИСК очаква новата цел за емисиите за 2030 г. да се основава на обстоен преглед и подходяща оценка на въздействието. Освен това ЕИСК твърди, че са налице решаващи доводи за постигане на целта за минимално намаление от 55 % до 2030 г., за да може ЕС да отговори със своята част на огромната нужда от намаляване на емисиите в световен мащаб. Например в доклада за 2019 г. (3) относно пропуските по отношение на емисиите на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) се посочва, че е необходима още по-амбициозна цел за намаляване на емисиите до 2030 г. в световен мащаб, за да се постигне целта от 1,5 oC, определена в Парижкото споразумение (4).

3.3.

През 2019 г. Евробарометър установява, че 93 % от гражданите на ЕС считат изменението на климата за сериозен проблем, а 79 % го считат за много сериозен проблем. Преобладаващото мнозинство от респондентите смятат, че е важно техните национални правителства да определят амбициозни цели за увеличаване на количеството на възобновяемата енергия (92 %) и за подобряване на енергийната ефективност (89 %).

3.4.

Пактът за климата трябва да насочи енергията на европейците към постигане на представената в Европейския зелен пакт визия за проспериращо, приобщаващо, устойчиво на изменението на климата общество с кръгова икономика с нетни нулеви емисии до 2050 г. В доклада на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) изрично се посочва необходимостта от „бързи, широкообхватни и безпрецедентни промени във всички аспекти на обществото“. Поетапните промени няма да са достатъчни. Тясното фокусиране върху намаляването на CO2 е контрапродуктивно на местно равнище — то ограничава ангажимента и мисленето и значително ограничава промените, които се предвиждат и осъществяват. Сега е нужна фундаментална трансформация на икономическите, социалните и финансовите системи, която да предизвика експоненциална промяна в темповете на декарбонизация и да повиши устойчивостта на изменението на климата. За да се случи това, са необходими вдъхновяващи, всеобхватни и разнообразни послания, които да посочват причините, поради които светът трябва да се промени.

3.5.

Настоящата световна криза, предизвикана от пандемията от COVID-19, ясно доказа способността на правителствата да предприемат драстични мерки за смекчаване на последствията от екзистенциална заплаха, както и способността на хората, поне в краткосрочен план, да се приспособят към новите ограничения на начина на живот, налагани от тези мерки. Също толкова важно е, че общностите, предприятията, социалните партньори и другите недържавни участници играят изключително важна роля в реакцията на пандемията, често установяват потребности, планират и провеждат съобразени с контекста интервенции по-бързо, ефективно и креативно, отколкото се оказва възможно посредством ръководство от горе надолу.

3.6.

Налице са изключителна възможност и огромен риск, докато преминаваме към следващата фаза на реакцията на COVID-19. Икономическите мерки и фискалните пакети, които се планират за поддържане и рестартиране на европейската икономика, трябва да включват таксономия на ЕС за устойчиви инвестиции и пряко финансиране на субекти, които са устойчиви или имат потенциала да станат устойчиви и ще поемат подлежащ на мониторинг ангажимент да установяват и извършват в спешен порядък необходимите промени.

3.7.

Катастрофалният срив, причинен от COVID-19, довел до временното суспендиране на фискалните правила, показа, че е възможна и друга визия, когато са заложени на карта животът на хората, икономиките и оцеляването на живота на Земята. Визията за социален напредък, основан само на стремежа към растеж на брутния вътрешен продукт (БВП), пренебрегва важни елементи на индивидуалното и социалното благосъстояние и не отчита адекватно екологичните и социалните съображения. Поради това е необходимо да се извърши бърз скок от икономика, основана на БВП, към икономика на благосъстоянието (5) (6).

3.8.

Възможен начин за увеличаване на амбицията в областта на климата е да се създаде благоприятстваща среда за повече действия от недържавни участници, включително различните видове предприятия, в т.ч. малки, средни и микропредприятия, инвеститори, социални партньори, кооперации, градове и региони, синдикални организации, местни общности и групи от граждани, земеделски стопани, училища, верски организации, групи от млади хора и други неправителствени организации.

3.9.

Благоприятстващата среда изисква радикална промяна: от консултация и ангажимент от горе надолу към съвместно планиране, съвместно създаване и създаване на възможности. Стандартните модели на консултация рядко се прилагат извън много ограничени, разполагащи с достатъчно ресурси сектори от обществото. На отделните лица, организации и предприятия, които могат да спечелят максимално и да допринесат за трансформационната промяна, трябва да бъдат предложени истински възможности за участие във вземането на решения, ако се ангажират да отделят време и енергия за процеса.

3.10.

През 2018 г. ЕИСК призова за „Европейски диалог относно мерките за борба с изменението на климата“ (7). Целта на диалога следва да бъде не само да изтъква и популяризира действията, но и да отговоря на нуждите на недържавните участници, като насърчава създаването на нови партньорства между тях и различните равнища на управление, улеснява партньорското обучение и взаимните консултации и улеснява достъпа до финансиране.

3.11.

ЕИСК предложи (8) да се установи постоянен диалог с гражданите като задължителен подготвителен елемент на всички важни политически решения и всички уместни инициативи на всички равнища.

3.12.

Досега Комисията не е последвала тези препоръки (9). Пактът за климата дава възможност на институциите да работят в тясно взаимодействие в посока създаване на благоприятстваща рамка за участието на гражданското общество и гражданите, като се опират на съществуващите процедури за консултация, но и ги надграждат.

4.   Извличане на поуки от съществуващите практики за работа с гражданското общество и гражданите

4.1.

Съществуващите на национално, регионално и местно равнище примери на граждански асамблеи, граждански форуми за диалог и подобни съвещателни процеси с участието на гражданите (10) доказват капацитета и желанието на гражданите да поемат отговорност за намиране на решения на кризата с климата. Често се случва, когато те са внимателно дефинирани, подходите с по-широко участие да създадат значителни ползи за устойчивостта, без да са били изрично фокусирани върху кризата с климата. Те доказват не само голямата необходимост и желание за демокрация на участието, но и способността на правителствата да създават такива пространства и да следват техните предложения в своята политика.

4.1.1.

През 2019 г. 150 френски граждани, избрани на случаен принцип, започнаха да обсъждат въпроса „Как можем да намалим емисиите на парникови газове с най-малко 40 % до 2030 г. в дух на социална справедливост“? Сесиите на този Граждански конвент се провеждат в сградата на френския Икономически и социален съвет. Правителството планира да разгледа публично предложенията и да публикува предварителен график за тяхното изпълнение (11).

4.1.2.

Ирландската гражданска асамблея, създадена през 2016 г., се състои от 100 граждани, избрани на случаен принцип по такъв начин, че да са представителни за ирландския електорат. Беше им възложено да обсъдят различни теми: от конституционната забрана на абортите до превръщането на Ирландия в лидер при справянето с последиците от изменението на климата. Парламентарната комисия, създадена, за да изпълни препоръките на асамблеята относно изменението на климата, оформи в значителна степен публикувания през юни 2019 г. повратен план за действие на Ирландия в областта на климата.

4.1.3.

В два големи града на Испания са създадени местни граждански форуми за диалог, за да насърчават по-широкото участие на гражданите и организациите на гражданското общество (ОГО) при вземането на решения относно части на местния бюджет и обсъждането на бъдещето на града.

4.1.4.

Младежкият съвет за климата към Министерството на енергетиката, снабдяването и климата в Дания има за цел да внесе ново мислене в политиката за климата и да прави предложения до министъра относно бъдещи решения в тази област.

4.1.5.

Град Гданск в Полша организира три граждански асамблеи относно адаптирането към екстремни климатични явления, намаляване на замърсяването на въздуха и подобряване на гражданското участие.

4.1.6.

Във Финландия първата гражданска комисия по въпросите на устойчивото развитие обедини около 500 финландци, за да направят оценка на състоянието на устойчивото развитие. Резултатите ще бъдат използвани за насърчаването на работата на финландското правителство и парламент в областта на устойчивото развитие.

4.1.7.

В Италия след 25-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 25) представители на гражданското общество предложиха да бъде създадена гражданска асамблея по модел на френската гражданска асамблея. В Обединеното кралство започна подобен процес с „Гражданска асамблея на Обединеното кралство: пътят към нетни нулеви емисии“ (Climate Assembly UK: the path to net zero).

4.1.8.

В Болоня, Италия, кметството създаде „Служба за гражданско въображение“ (Ufficio immaginazione civica) като част от своята по-обща работа за ново ангажиране на гражданите. Тя създаде шест „лаборатории“, в които редовно се провеждат събития за представяне на визии, като се използват Open Space и други инструменти. Когато възникнат убедителни идеи за проекти, кметството сключва „пактове“ с общността, за да гарантира тяхното реализиране на практика. Одобрени са над 500 пакта през последните пет години, които включват от нови пейки на улиците до по-големи и по-амбициозни проекти. Службата се превърна и във форум, който канализира организирането на изготвянето на бюджети с гражданско участие.

4.2.

Много други водени от общностите инициативи мобилизират местни действия с цел създаване на по-устойчиво бъдеще със забележими и вдъхновяващи успехи. Сред тях са „Устойчиви квартали“ (Quartiers Durables/Duurzame wijken) в Брюксел, шотландската Мрежа на общностите за действия в областта на климата от около 120 общностни групи, Coopérnico — кооперация за възобновяема енергия (RESCoop) в Португалия, движението „Преход“ (Transition), чиято дейност в момента е свързана с полагане на усилия на ниво общност за изграждане на издръжливост в над 50 държави, като вдъхновява хората да променят начина си на мислене, действие и съществуване. Програмата за действие „Общности за бъдещето“ (Communities for Future), която ще започне през лятото, може да помогне за създаване на институционална среда за публично участие.

4.3.

Необходимо е структурирано приобщаване на гражданското общество на европейско равнище и би трябвало да се предостави ясен мандат за участието на гражданското общество в разработването, изпълнението и мониторинга на политиките и стратегиите за постигане на неутралност по отношение на климата.

4.3.1.

Многостранната платформа на заинтересованите страни относно целите за устойчиво развитие изигра важна роля, но останаха области, които могат да бъдат подобрени като осигуряването на ресурси, честотата на заседанията, отговорността за определянето на дневния ред, възможностите за по-широк дебат, участие и модериране на по-редовни, прозрачни и достъпни обществени консултации.

4.3.2.

Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика, управлявана съвместно от ЕИСК и Комисията, осигурява пространство за много разнообразни групи от заинтересовани лица с цел обмяна на добри практики и идеи и създава ценни мрежи. Прехвърлянето на отговорността за платформата на заинтересованите страни представлява основната разлика с Многостранната платформа на заинтересованите страни относно целите за устойчиво развитие и е добра практика, която трябва да продължи да се прилага.

4.4.

Целите от Париж няма да бъдат постигнати без силна ангажираност на социалните партньори на всички равнища и особено в отраслите и секторите, които са силно засегнати от декарбонизацията и цифровизацията. Прилагането на Европейския стълб на социалните права и на Европейския зелен пакт дава възможност да се гарантира справедлив преход, който се фокусира върху целта за качествени работни места за всички. Социалният диалог, воден от синдикалните организации и работодателите, е един от най-подходящите начини за увеличаване на осведомеността за кризата с климата. Те са основни действащи лица, ако целим да постигнем социално справедливата, производствената и търговската трансформация, която носи Европейският зелен пакт. Сред възможните формати са срещи на върха за социалния диалог на европейско равнище, трансграничен диалог, който е от съществено значение за ускоряването на европейската социална интеграция, до колективните споразумения на секторите и дружествата. Участието на работниците е неразделна част от демокрацията на работното място и им дава възможност да участват активно в решенията на работното място, които могат да имат положителен ефект върху действията в областта на климата.

4.5.

Общността на знание и иновации (ОЗИ) „Климат“ на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) поставя акцент върху планирането, изпълнението и свързването на предприемачески експерименти и ефектите от задълбочените демонстрации върху лостовете за системна промяна. ОЗИ „Климат“ на EIT има портфолио, съставено от експерименти, които се фокусират върху стимулирането на нови начини на мислене, подкрепата за експоненциалните ефекти на новите технологии, мрежите и силите на общността и стремеж към научаване с по-бързи темпове от темпа на промяна (12).

5.   Извличане на поуки от реакциите на стопанската сфера

5.1.

Иновациите са свързани с добавяне на допълнителни стъпки за разработване на нови услуги и продукти за пазара или в публичната сфера, които отговарят на незадоволени потребности или решават проблеми, които не са съществували в миналото. Технологичните иновации се фокусират върху технологичните аспекти на даден продукт или услуга. Социалните иновации се отнасят до нови социални практики, които имат за цел да отговорят по-добре на социални потребности в сравнение със съществуващи решения и които възникват в резултат например на условията на труд, образованието, развитието на общностите или здравеопазването. Цифровите технологии имат важна роля в социалните иновации чрез използването на ИКТ, като онлайн мрежи и други цифрови инструменти.

5.2.

Процесът на системни иновации следва да бъде достъпен на приемлива цена за всички заинтересовани страни, които трябва да се включат в съвместното планиране на решенията, които ще бъдат движеща сила за необходимия преход към устойчивост. Финансовата жизнеспособност е предварително условие за социално сближаване и за това „никой да не бъде пренебрегнат“ в процеса на изпълнение на Европейския зелен пакт. За целта следва да бъдат финансирани или субсидирани от публични източници аспектите на системната промяна, които имат характеристики на обществено благо. Това ще позволи допълнително привличане на частни средства за инвестиции във връзка с изменението на климата.

5.3.

Общностите, които успяват да създадат системни иновации, се отличават по това, че най-добре разбират проблема, акумулират решения, насочват решенията според специфичните потребности и ресурси на различните места и обстоятелства. Необходимо е с тези умения да дадем възможности на европейските общности и да създадем съответната благоприятстваща среда за повече действия на недържавните участници.

5.4.

Налице е неотложна необходимост от иновативни механизми за финансиране, които признават и отговарят на потенциала и предизвикателствата на водените от общностите системни иновации, което изисква гъвкава, активна подкрепа, за да бъдат установени и поддържани, и рисков капитал за стартиране на по-големи проекти, както и професионално наставничество и помощ. Пактът за климата би могъл да създаде изключително ценен канал за социалните новатори да предоставят обратна връзка относно политическите и икономическите пречки, които ги блокират и ги поставят в неблагоприятно положение и които често провалят така необходимите трансформационни проекти.

5.5.

Реакциите на дружествата са много важен ориентир, както става ясно от тези примери:

мултинационалните корпорации, които произвеждат облекло за носене и изхвърляне, популяризират линия за продажби на дрехи втора ръка като стратегия за рециклиране;

наставничеството на големи производители на петрол и застрахователни дружества, които ще трябва да преориентират своите предприятия.

5.6.

Примерите за важни реакции на финансовия сектор включват:

решение на инвестиционни фондове да не инвестират в проекти, които не отчитат променливата величина климат;

Мрежата за екологизиране на финансовата система, основана от осем централни банки и надзорни органи, за „зелени“ финанси.

6.   Обмен на информация и обществено разбиране за действията в областта на климата

6.1.

Необходимо е да се води пряк диалог с гражданите за повишаване на осведомеността за значението на прехода към по-устойчиви общества и по-здрави местни общности. Такъв диалог има значителна добавена стойност, когато се организира на местно, регионално или национално равнище. Независимо от това би било от съществено значение да има насоки, координация и подкрепа от равнището на ЕС.

6.2.

Преди всичко задължение на отделните държави е да разработят нормативна уредба за околната среда, която да се основава на особеностите на местната околна среда и нейните нужди и да е адаптирана към устойчивото развитие на тази държава. Важен елемент от тази нормативна уредба следва да бъде признаването на правата на природата (13).

6.3.

Всички интервенции на равнището на ЕС следва да бъдат планирани съвместно с ползвателите, като е необходимо да се извличат поуки, да се моделира и вдъхновява подход, основан на участието, на останалите равнища. Налице е необходимост от привнасяне на експертен опит и ресурси за подпомагане на планирането и способстването на иновативни пространства за сътрудничество, завладяващия наратив и използването на иновативни технологии. От основно значение за успеха на пакта за климата ще бъде способността на участващите общности да представят възможно най-добре своите желания, като вдъхнат живот на трансформираното бъдеще, за което работят, изследват и се свързват с настоящите потребности и желания и помагат на хората да предприемат действия.

6.4.

Мрежова среда, която допринася за насърчаване и подкрепа на действията в областта на климата, изисква наличието на онлайн платформа за обмен на практики и извлечени поуки от проекти и подходи. Подобна платформа за участие би могла да улесни партньорското обучение и взаимните консултации между участниците, като им се помага да преодоляват регулаторните пречки. Това би могло да стимулира образованието и иновациите чрез предоставяне на онлайн курсове, уебинари и семинари.

6.5.

Признанието и надеждната комуникация за съществуващите действия могат да бъдат силен стимул за предприемане на действия в областта на климата. Финансирането и другите ресурси, подкрепата от специалисти и енергията за участие при формулирането на решения, които имат отражение върху тяхната работа, ще дадат възможност за по-широко прилагане на доказаните подходи.

6.6.

На посланиците за действия в областта на климата може да се възложи да съдействат за сътрудничеството между различни заинтересовани участници, да определят тематични/стратегически приоритети, да организират прояви, както и да стимулират предприемането на нови действия в областта на климата.

6.7.

Тези посланици на пакта за климата биха могли да служат като лица за контакт за различните сектори на икономиката. Следва да бъдат определени и специални посланици за младежта, местните общности, градовете и регионите. Посланиците на равнището на ЕС би трябвало да имат различна роля от посланиците на национално/регионално/местно равнище. Трябва да се гарантира координация между различните равнища.

6.8.

Определянето на членове на ЕИСК и на КР за посланици на равнището на ЕС за представляваните от тях групи би се опряло на тяхната широка мрежа сред гражданското общество и местните и регионалните власти и би засилило сътрудничеството между консултативните органи и Комисията.

6.9.

Например синдикалните и стопанските организации имат поглед върху положението по места и са демократични представители на работниците в различните сектори. Те са от ключово значение при формулирането на различните мерки, които да отговорят на потребностите на работниците и предприятията, и при установяването на предизвикателствата. Посланиците за климата на различните равнища в синдикалните организации и стопанската сфера биха могли да разчитат на силните страни на социалния диалог, ефективно да насърчават обмена на информация и да стимулират действия в областта на климата. За тази работа е необходима институционална среда, която благоприятства правата на работното място.

6.10.

Цифровата трансформация променя организацията и начина на производство на дружествата, като много МСП изпитват затруднения поради много сериозни слабости в цифровизацията. Опасенията на много работници са свързани с въздействието на цифровизацията върху техните работни места, което би могло да доведе до увеличаване на безработицата и неравенствата.

6.11.

За да се „насърчава финансирането и зелените инвестиции и да се осигури справедлив преход“, в Европейския зелен пакт Комисията разработи таксономия, за да стимулира инвестициите в 8 големи икономически групи и 70 сектора на дейност, което ще трансформира радикално тяхното производство и броя и качеството на работните места в тях. В този документ, който е основен елемент на инвестиционния план за Европейския зелен пакт, се споменават само веднъж трудовите права от основополагащите стандарти на МОТ.

7.   Създаване на реални и виртуални пространства за обмен на мнения относно климата

7.1.

Пактът за климата следва да се съсредоточи върху даването на хората на възможности да променят системите посредством проучване, експериментиране и демонстрация. Необходими са програми за образование и обучение, които обхващат целия спектър на гражданското общество и другите недържавни участници. От съществено значение е да се подобрят знанията и разбирането за изменението на климата чрез задълбочаване и разширяване и чрез подобряване на качеството на обсъжданията и разговорите по проблема между заинтересованите страни.

7.2.

Ще бъдат необходими готови за прилагане инструменти с цел структуриране и управление на предизвикателствата и използване на възможностите за иновации и преходи към стабилност. По програма „Хоризонт 2020“ на ЕК са създадени и тествани пилотно много от тези инструменти. В мултидисциплинарни условия подходът следва да бъде „учене чрез практика посредством прилагането на инструментите по отношение на казусите на ползвателите“.

7.3.

Управлението, гледната точка на различните равнища, визионерството и ретроспективният анализ на съответната заинтересована страна и управлението на възможностите ще бъдат от изключително значение в мобилизацията за изпълнението на пакта за климата. Тази структура е замислена да улесни процеса на решаване на проблемите чрез проправяне на път към системни иновации във връзка с изменението на климата и осъществяването на Европейския зелен пакт.

7.4.

Успехът на пакта за климата отчасти ще се определя от способността на предприемачите и предприятията да привлекат безвъзмездно финансиране от публични, филантропски и частни източници. Това финансиране следва да бъде насочено към преодоляване на слабостите на пазара, които са причина за изменение на климата, да цели радикална промяна и да има значителен обхват. Многостранната рамка за финансиране на ЕС, европейски и международни публични и частни фондове с мисия и стремеж да дадат тласък за системна промяна в областта на смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него могат да се използват за привличане на милиарди за иновативни действия за климата. Общата цел следва да бъде генериране на ресурси, натрупване на опит и способност за постигане на целенасочени резултати по отношение на намаляване на емисиите и увеличаване на устойчивостта на климата, които могат да бъдат мултиплицирани с цел ускоряване на промяната и вдъхване на надежда. Пактът за климата следва да приветства ангажимента от страна на националния и международния финансов сектор, включително съответните многостранни и частни фондове. Освен това данъчната система следва да отразява принципа за максимално увеличаване и поддържане на икономиката на благосъстоянието.

7.5.

Следва да бъде обмислено и включването на физически и виртуални пространства за обмен на информация във връзка с климата в съществуващите сдружения на гражданското общество, които биха взаимодействали посредством платформата на заинтересованите лица по въпросите на пакта за климата.

7.5.1.

В сферата на труда ще бъде целесъобразно с материална подкрепа от Комисията да бъдат създадени обсерватории за прогнози, анализ и тълкуване на трудовите, организационните и технологичните промени, които обхващат осемте таксономични групи, с участието на синдикалните организации, работодателите и администрациите на европейско равнище и на равнището на държавите членки.

8.   Изграждане на капацитет за способстване на инициативи на местно равнище

8.1.

Общата рамка следва да бъде ясно определена, за да се избегнат несъответствия с Европейския зелен пакт.

8.2.

Цялостните предизвикателства, установени от повечето представители на гражданското общество за работа в областта на климата, са липса на достъп до финансиране, липса на експертен опит, липса на сътрудници и липса на признание (14), както и липса на последователни послания от ЕС и националните правителства.

8.3.

Много заинтересовани страни посочват сложната регулаторна и административна среда като пречка за действия в областта на климата. Организациите на гражданското общество и водените от общностите организации биха могли да имат полза от усилия за изграждане на капацитет, за да се ориентират в регулаторната и административната среда.

8.4.

Предоставянето на материална (техническа помощ, изграждане на капацитет, финансиране и т.н.) и нематериална (признание, по-голяма видимост и т.н.) подкрепа, както и улесняването на изграждането на мрежи и установяването на връзки с конкретни области на политиката и процеси следва да бъдат основни елементи на Европейската платформа на заинтересованите лица по въпросите на пакта за климата, която има за цел да стимулира действия в областта на климата по места.

8.5.

Недържавните участници може да се сблъскат с различни предизвикателства при достъпа до финансиране за своите инициативи в областта на климата, сред които са: възпиращи изисквания за големина на проекта, нежелание на частни инвеститори да финансират проекти, сложни процедури и изисквания за кандидатстване и получаване на достъп до средства (15). Сред другите пречки са липсата на осведоменост за възможностите за финансиране в областта на климата, недостатъчно административен капацитет и технически знания за осигуряване на финансиране, бюджетни и регулаторни ограничения, гарантиране на пригодност за банково финансиране на потенциалните инвестиции, политически ограничения и трудности при изпълнението на прекомерните императивни критерии за допустимост за средства от ЕС и международни източници (16).

8.6.

ЕИСК предложи да бъде създаден Форум за финансиране на климата, който би обединил ключови заинтересовани страни с цел разрешаване на основните проблеми, установяване на пречки, планиране на решения и установяване на най-ефикасните механизми за по-добро разпределение на финансирането в съответствие с принципа на субсидиарност. Провежда се проучване (17), за да бъде предложен план за действие и в крайна сметка да се подобри достъпът на недържавните участници до финансиране.

9.   Към Европейска платформа на заинтересованите страни по въпросите на пакта за климата

9.1.

С оглед на положителния опит с Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика ЕИСК предлага да бъде създадена подобна Европейска платформа на заинтересованите страни по въпросите на пакта за климата.

9.2.

Водещите принципи на платформата следва да бъдат широко приобщаване, прозрачност, истинско участие и отговорност от страна на местните субекти в областта на климата.

9.3.

ЕИСК призова преходът към устойчива, неутрална по отношение на въглерода и ефективна по отношение на използването на ресурсите икономика да бъде справедлив и да не пренебрегва домакинствата, общностите, регионите, секторите и малцинствата (18). Европейската платформа на заинтересованите страни по въпросите на пакта за климата следва да включва обсерватория на прехода към неутралност по отношение на климата, за да се наблюдава изпълнението на политиката на ЕС в областта на климата на национално и регионално равнище и да се събират данни в подкрепа на създаването на политики на всички равнища.

9.4.

ЕИСК подкрепя организирането на граждански асамблеи в държавите членки, които да информират, вдъхновяват и насърчават разбирането и да консултират всички равнища на управление относно политиките в областта на климата. Европейската платформа на заинтересованите страни по въпросите на пакта за климата би могла да насърчава съществуващия успешен опит и да разпространява насоки и най-добри практики в държавите, регионите и градовете, заинтересовани да приемат такива асамблеи.

9.5.

На Европейската платформа на заинтересованите страни по въпросите на пакта за климата би могло да бъде възложена задачата да организира гражданска асамблея на равнището на ЕС, с домакини ЕИСК, КР и ЕП и с подкрепа на Комисията.

9.6.

Съществен елемент на платформата би трябвало да бъде център за изграждане на капацитет и финансиране, който да предоставя насоки, информация и образование относно политиките и стратегиите в областта на климата, както и да улеснява достъпа до финансиране за малки проекти. Центърът на равнището на ЕС, както и националните центрове биха могли да бъдат създадени в сътрудничество с местните и регионалните власти.

9.7.

Европейската онлайн платформа на заинтересованите страни по въпросите на пакта за климата би трябвало да създаде пространства за споделяне на информация и знания, улесняване на изграждането на мрежи и поемането на ангажименти.

9.8.

Европейската платформа на заинтересованите страни по въпросите на пакта за климата ще изисква създаването на координационна група, съставена от представители на различните участници. Изборът на членовете на координационната група ще изисква прозрачни и ясни критерии, за да се гарантира приобщаване и представителност, като същевременно се запази ефикасното управление на структурата. Следва да бъдат представени следните заинтересовани страни: институциите на ЕС, гражданското общество, включително стопанската сфера, профсъюзите, местните и регионалните власти, научната и финансовата общност и младежта. На заинтересованите страни от институциите и секторите с по-малко ресурси следва да бъдат предоставени достатъчно средства, за да участват и да имат глас при вземането на решения.

Брюксел, 16 юли 2020 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Мрежа на ООН за решения за устойчиво развитие, Six Transformations to achieve the Sustainable Development Goals (Шест промени за постигане на целите за устойчиво развитие).

(2)  Докладчикът на Европейския парламент относно Европейския законодателен акт за климата (COM(2020)0080) Юте Гутеланд предлага целта на Съюза по отношение климата за 2030 г. да бъде завишена до намаляване на емисиите с 65 % спрямо равнищата от 1990 г. Поради това до 30 юни 2021 г. Комисията следва да направи оценка на начина, по който съответно да се измени законодателството на Съюза за изпълнение на тази завишена цел.

(3)  Emissions Gap Report 2019 (доклад относно разликите по отношение на емисиите за 2019 г.).

(4)  В доклада на програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) относно разликите по отношение на емисиите за 2019 г. се посочва, че световните емисии трябва да бъдат намалени със 7,6 % годишно, като се започне незабавно, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 oC. След като бъде изчислено за ЕС, това означава цел за намаляване на емисиите с най-малко 68 % до 2030 г.

(5)  Становище на ЕИСК относно Устойчивата икономика, от която се нуждаем (ОВ C 106, 31.3.2020 г., стр. 1).

(6)  Икономика на благосъстоянието — клон на икономиката, който има за цел да оцени икономическите политики по отношение на тяхното въздействие върху благосъстоянието на общността. Тя се изгради като ясно определен клон на икономическата теория през 20-и век.

(7)  Становище на ЕИСК относно „Насърчаване на действията в областта на климата от страна на недържавните участници“ (ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 35).

(8)  Становище на ЕИСК относно „Стратегия за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС“ (ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 51).

(9)  Вече предложени със становище на ЕИСК относно „Изграждане на коалиция от гражданското общество и поднационалните власти за изпълнение на ангажиментите, свързани със Споразумението от Париж“ (ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 20).

(10)  https://www.thersa.org/discover/publications-and-articles/rsa-blogs/2018/07/our-call-for-action-on-deliberative-democracy.

(11)  https://www.conventioncitoyennepourleclimat.fr/en/.

(12)  Проектът „Задълбочени демонстрации“ (Deep Demonstrations) на ОЗИ „Климат“ на EIT представя потенциален икономически „изпреварващ растеж“ от най-амбициозните в Европа „носители на предизвикателства“, които искат да разберат своето „проблемно пространство“, и „разработчици“, които описват системата и създават портфолио от позиции за интервенция.

(13)  Становище на ЕИСК относно „Документ за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г.“ (ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 95); Становище на ЕИСК относно „Климатична справедливост“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 22).

(14)  Проучване на ЕИСК.

(15)  Становище на ЕИСК относно „Улесняване на достъпа на недържавни участници до финансиране на борбата с изменението на климата“ (ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 14).

(16)  Rossi, L., Gancheva, M. and O'Brien, S., 2017 г.

(17)  Climate Finance Forum — modalities and first tasks (Форум за финансиране на климата — условия и първи задачи), проучване за ЕИСК от Milieu Consulting SPRL.

(18)  Становище на ЕИСК относно „Никой не бива да бъде изоставен при изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие“ (ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр. 30).


III Подготвителни актове

Европейски икономически и социален комитет

553-а пленарна сесия (в хибриден режим), 15 и 16 юли 2020 г.

28.10.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 364/77


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Стратегия за равенство между половете“

(COM(2020) 152 final)

(2020/C 364/11)

Докладчик:

Giulia BARBUCCI

Съдокладчик:

Indrė VAREIKYTĖ

Консултация

Европейска комисия, 22.4.2020 г.

Правно основание

Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Дата на решението на Бюрото

18.2.2020 г.

Компетентна секция

„Заетост, социални въпроси и гражданство“

Приемане от секцията

17.6.2020 г.

Приемане на пленарна сесия

16.7.2020 г.

Пленарна сесия №

553

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

171/38/7

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК е наясно, че пандемията от COVID-19 оказва въздействие по признак пол и ясно показва свързаното с пола измерение на социалните и икономическите неравенства. Този въпрос трябва да бъде отчетен напълно в новата стратегия за равенство между половете. Европейската комисия би трябвало да прилага стратегията за равенство между половете заедно с мерки за преодоляване на въздействието на COVID-19 чрез съобразени с конкретните нужди целеви политики.

1.2.

ЕИСК препоръчва във всички програмни и управленски органи и инфраструктури да се прилагат стратегии за интегриране на принципа на равенство между половете и призовава Комисията активно да насърчава държавите членки да възприемат същия подход. Освен това Комитетът призовава за приемането на междусекторен подход към равенството между половете, включително и по отношение на многобройните форми на дискриминация.

1.3.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират балансирано участие на мъже и жени в консултативните и техническите органи, създадени за обсъждане на политическите мерки за рестартиране на икономиката и предотвратяване на социалната и икономическата маргинализация в контекста на COVID-19.

1.4.

Освен това ЕИСК насърчава държавите членки да гарантират пълното интегриранe на перспективата за равенство между половете в мерките за възстановяване от COVID-19, за да се преодолеят трайните неравенства между половете чрез стратегически и структурен подход и за да се насърчава и подобрява участието на жените на всички равнища на пазара на труда.

1.5.

ЕИСК призовава за по-силна ангажираност по отношение на равенството между половете в предстоящата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. Този подход трябва да бъде интегриран и в прилагането на Европейския стълб на социалните права и в шестте приоритета на Комисията за периода 2019-2024 г., както и в препоръките на европейския семестър.

1.6.

ЕИСК подкрепя изготвената от Комисията стратегия за равенство между половете и отправя към нея искане за създаване на механизъм за координация с участието на всички държави членки, социални партньори и организации на гражданското общество (ОГО).

1.7.

ЕИСК призовава държавите членки да приемат конкретни мерки за подобряване на образователното и професионалното ориентиране като средство за засилване на осведомеността по въпросите на равенството между половете и да предоставят подходящи ресурси и инструменти, което да доведе до по-чувствителен към аспектите, свързани с пола, подход и до намаляване на половата сегрегация по отношение на образованието и заетостта.

1.8.

ЕИСК призовава за действия за премахване на неравенството между половете в областта на цифровите технологии и за пълно включване на аспекта на равенството между половете в цифровите и свързаните с ИИ програми на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки посредством определянето на конкретен дневен ред с механизъм за наблюдение, чувствителен към свързаните с пола аспекти и подкрепен с показатели и събиране на данни, групирани по полов признак.

1.9.

Разликата в заплащането на жените и мъжете продължава да бъде една от основните форми на неравенство между половете и дискриминация, както показа и кризата с COVID-19. ЕИСК призовава Комисията да пристъпи спешно към приемане на предложението за въвеждане на задължителни мерки за прозрачност по отношение на разликата в заплащането на жените и мъжете и е готов да играе водеща роля за популяризиране на стратегия за интегриране на принципа на равенство между половете с цел постигане на равно заплащане.

1.10.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчават ефективен подход за предотвратяване на всяка форма на насилие над жени и да предоставят закрила на жените. ЕИСК призовава за мерки за подкрепа и приемане на международни и европейски инициативи за изкореняване на насилието над жени. ЕИСК може да работи със социалните партньори и организациите на гражданското общество, за да гарантира бързото прилагане на тези инициативи.

1.11.

ЕИСК играе ключова роля за повишаване на осведомеността чрез събиране и разпространяване на добри практики сред социалните партньори и организациите на гражданското общество във връзка с инструментите и организационната инфраструктура за предотвратяване и предоставяне на закрила от сексуалния тормоз у дома и на работното място.

1.12.

ЕИСК препоръчва систематичен подход към политиките в областта на грижите, който да включва и други политически измерения (прозрачност в заплащането, обществени услуги, инфраструктура, данъчно облагане, транспорт, програма в областта на цифровите технологии и ИИ и фондове на ЕС). Държавите — членки на ЕС, следва да продължат да полагат усилия за увеличаване на предлагането, финансовата достъпност и качеството на местата за образование и грижи в ранна детска възраст.

1.13.

ЕИСК призовава Комисията да подкрепи държавите членки в засилването на участието на жените с увреждания на пазара на труда, прилагайки по този начин Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН), както и на всички други уязвими групи жени (включително жените от ромски произход и жените мигранти).

1.14.

Равните възможности за участие са от съществено значение за представителната демокрация на всички равнища — европейско, национално, регионално и местно. ЕИСК подкрепя равното участие и баланса между половете в процеса на вземане на решения и в политическия, икономическия и социалния живот, включително в структурите за социален и граждански диалог. Необходими са утвърдителни действия, основани на правни, бюджетни, доброволни, организационни и културни мерки, за да се реши въпросът за слабото представителство и участието на жените в органите за вземане на решения.

1.15.

ЕИСК отново отправя искане към Съвета да продължи обсъждането на директивата за подобряване на баланса между половете в управителните съвети.

1.16.

ЕИСК насърчава медийния и рекламния сектор да подкрепят по-балансираното участие на жените на ръководни позиции и да допринасят за премахването на свързаните с пола стереотипи в медийното съдържание, като приемат кодекси за поведение и механизми за осигуряване на баланс между половете в ръководните органи.

1.17.

ЕИСК отправя искане към EIGE да включи в индекса за равенството между половете тематичен акцент върху равенството между половете в медиите, за да се подчертаят неравенствата между половете.

2.   Въведение

2.1.

Равенството между половете е не само основна ценност на Европейския съюз (1), но и задължителен мандат за действие (2). Комисията превърна равенството между жените и мъжете в ръководен принцип, както и в една от целите на мандата си, но въпреки това фактите (3) (4) (5) сочат, че напредъкът в постигането на равенство между половете в ЕС е много бавен. Настоящото становище на ЕИСК беше изготвено в отговор на Стратегията за равенство между половете за периода 2020—2025 г., стартирана от Комисията през март 2020 г., преди разпространението на пандемията от COVID-19. ЕИСК е наясно, че пандемията от COVID-19 оказва въздействие върху равенството между половете, което трябва да бъде взето предвид в стратегията за равенство между половете. В