—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32020M9709. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32020M9742. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

(1)

С Решение 2009/427/ЕО Комисията създаде експертната група за технически консултации в областта на биологичното производство („групата“).

(2)

Списъкът на експертите, включени съгласно член 4, параграф 2 от Решение 2009/427/ЕО в списъка на кандидатите за групата, беше изготвен с Решение 2017/C 287/03 на Комисията (2) и в съответствие с обхвата на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (3).

(3)

Регламент (ЕО) № 834/2007 беше отменен с Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета (4). Последният се прилага, наред с другото, за морска сол и други видове сол, предназначени за храна и фураж, които не са включени в приложното поле на Регламент (ЕО) № 834/2007.

(4)

Съгласно член 21, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 се предоставя правомощието Комисията да приема делегирани актове за добавяне на подробни правила за производството на морска сол и други видове сол за храни и фуражи. Съгласно член 2, буква б) от Решение 2009/427/ЕО експертната група подпомага Комисията при разработването на нови правила за производство.

(5)

За да се подпомогне Комисията при разработването на правила за производството на морска сол и други видове сол за храни и фуражи, в съответствие с член 5, параграф 2 от Решение 2009/427/ЕО следва да се създаде подгрупа с експертен опит в областта на производството на сол. Експертите в областта на производството на сол следва да бъдат включени в списъка на кандидатите, изготвен с Решение 2017/C 287/03.

(6)

Съгласно член 4, параграф 2 от Решение 2009/427/ЕО и в съответствие с политиката на Комисията по отношение на прозрачността, в Регистъра на експертните групи към Комисията и други подобни органи беше публикувана покана за представяне на кандидатури за експерти. Представената от кандидатите документация беше подложена на оценка, въз основа на която беше направен подбор, позволяващ добавянето на четирима експерти в производството на сол към списъка на експертите, включени в списъка на кандидатите.

(7)

За да приключи процедурата за подбор, Комисията следва да добави тези експерти към списъка на кандидатите,

1.

Следва ли от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД) или от друга разпоредба на правото на ЕИП, че съгласно ОРЗД може да бъде проведена състезателна обща процедура за разглеждане на жалба, без да се разкриват името и адресът на жалбоподателя в рамките на свързаната с жалбата процедура?

При положителен отговор на този въпрос: Необходимо ли е в настоящия случай да се установи поне prima facie наличието на основателна причина за анонимизирането, или не са необходими причини?

2.

Трябва ли държава членка да гарантира в националното си процесуално право, че в рамките на процедурата по разглеждане на жалба по член 77 от ОРЗД всички по-нататъшни национални апелативни органи са безплатни за субекта на данните и че субектът на данни не може да се осъжда да възстановява разноските?

3.

Ако отговорът на въпрос 1 е утвърдителен, а отговорът на въпрос 2 е отрицателен, с други думи — в съответствие с ОРЗД може да се провежда състезателната обща процедура за разглеждане на жалба, без в процедурата по жалбата да се посочват името и адресът на жалбоподателя, и няма задължение в националното процесуално право да се гарантира, че в рамките на процедура за разглеждане на жалба по член 77 от ОРЗД всички по-нататъшни национални апелативни органи са безплатни за субекта на данните, възниква въпросът как може решение по процедура за разглеждане на жалба, с което субектът на данните се осъжда да заплати разноските, да бъде приведено в действие спрямо субект на данни, който остава анонимен?

1.

По какъв начин следва да се тълкува разпоредбата, съгласно която корпоративните и други правни образувания са задължени да получават подходяща информация относно своите действителни собственици? Достатъчно ли е като правило задължените образувания да бъдат уведомени за това кой е действителният собственик, или освен това трябва да бъдат представени и съответните документи с доказателствена стойност (устав и др.)?

2.

В случай че самото предоставяне на информация не е достатъчно, а като правило трябва да бъдат представяни и съответните документи (устав и др.): Променя ли се по някакъв начин това положение, ако действителният собственик е юридическо лице с адрес на управление в държава от ЕИП и следователно за него също се прилагат разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/849? Достатъчно ли е само предоставяне на информация поне в този случай?

3.

Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен: Променя ли се по някакъв начин това положение, ако член на управителния съвет на действителния собственик е адвокат, нотариус или доверителен собственик, който съгласно националното законодателство има задължение — чието неспазване би могло да доведе до тежка санкция или евентуално оттегляне на правото за извършване на дейност — да предостави пълна и точна информация и който се ползва с особено доверие в националния правен ред?

4.

Ако отговорът на въпрос 3 също е отрицателен и следователно задължението за представяне на съответните документи (устав и др.) е налице във всички случаи:

1.

1. Как трябва да процедира образуванието, задължено да получи съответната информация съобразно с член 30, параграф 1 от Директива 2015/849, в случай че действителният собственик откаже да предостави информация и/или — в зависимост от отговорите на въпросите в точка I — да представи съответните документи, или не предостави точна и актуална информация: Подлежащото на задължението образувание длъжно ли е в такъв случай на свой риск и на свои разноски да предприеме правни действия срещу действителния собственик за предоставяне на информация или ако има такава възможност, да предприеме правни действия, предвидени в националното право, или може да бъде удовлетворено от предоставената му от действителния собственик информация или от отказа за разкриване на информация? Трябва ли в този случай при необходимост да се прилага mutatis mutandis член 3, параграф 6, буква а), подточка ii) от Директива (ЕС) 2015/849, в който се посочва, че „са изчерпани всички възможни средства“, или с други думи, трябва ли да се разбира, че необходимото изчерпване на всички възможни средства включва предявяването на иск на собствен риск и на собствени разноски?

2.

Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен (т.е. налице е задължение за предявяване на иск): следва ли тогава при необходимост член 3, параграф 6, буква а), подточка ii) от Директивата да се прилага mutatis mutandis, така че да е налице задължение за предприемане на правни действия на собствен риск и за собствени разноски, когато има основания за подозрения или е налице съмнение (дори и най-малкото) във връзка с предоставената информация?

1.

Следва ли от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД) или от друга разпоредба на правото на ЕИП, че съгласно ОРЗД може да бъде проведена състезателна обща процедура за разглеждане на жалба, без да се разкриват името и адресът на жалбоподателя в рамките на свързаната с жалбата процедура?

При положителен отговор на този въпрос: Необходимо ли е в този случай да се установи поне prima facie наличието на основателна причина за анонимизирането, или не са необходими причини?

2.

Трябва ли държава членка да гарантира в националното си процесуално право, че в рамките на процедурата по разглеждане на жалба по член 77 от ОРЗД всички по-нататъшни национални апелативни органи са безплатни за субекта на данни и че субектът на данни не може да се осъжда да възстановява разноските?

3.

Ако отговорът на въпрос 1 е утвърдителен, а отговорът на въпрос 2 е отрицателен, с други думи — в съответствие с ОРЗД може да се провежда състезателната обща процедура за разглеждане на жалба, без в процедурата по жалбата да се посочват името и адресът на жалбоподателя, и няма задължение в националното процесуално право да се гарантира, че в рамките на процедура за разглеждане на жалба по член 77 от ОРЗД всички по-нататъшни национални апелативни органи са безплатни за субекта на данни, възниква въпросът как може решение по процедура за разглеждане на жалба, с което субектът на данните се осъжда да заплати разноските, да бъде приведено в действие спрямо субект на данни, който остава анонимен?

1.

Следва ли да се разглежда като обществена поръчка за услуги по смисъла на Директива 2014/24/ЕС (по-специално член 2, параграф 9) договор, сключен от министерство със субект, имащ право да извършва дейност като гимназиално училище, с който договор въпросният субект се задължава да предоставя на учениците и учителите услуги и съоръжения, обичайни в гимназиалния етап на средното образование, и в който се предвижда финансов принос?

2.

Представляват ли услугите от вида, описан във въпрос 1, социални и други специфични услуги по смисъла на член 74 от Директива 2014/24/ЕС и ако случаят е такъв — следва ли да се прилагат разпоредбите на дял III, глава I от Директивата по отношение на режима за възлагане на обществени поръчки?

3.

От значение ли е за отговора на въпроси 1 и 2 дали средствата за въпросните услуги са определени в бюджетно законодателство от исландския парламент или съгласно решение на министър въз основа на приложимото вътрешно законодателство и правила?

4.

Задължено ли е Министерството на образованието, науката и културата да прилага процедура за възлагане на обществена поръчка въз основа на Директива 2014/24/ЕС по отношение на възлагането на поръчки за услуги, обхващащи дейността на училищата и обучението на гимназиално ниво, срещу финансов принос?

☒

е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна;

☐

е произведен от суровини или съставки, които традиционно се използват за него.

☒

е било използвано традиционно за този специфичен продукт;

☐

е означение за традиционния характер или специфичния характер на продукта.

1.

Брашно: бяло пшенично брашно

2.

Мляко: краве мляко

3.

Извара: пълномасленa, на бучки или гладкa

4.

Орехови ядки: смлени

5.

Ванилия: захар с аромат на натурална ванилия, ванилова шушулка, прах или течност. Пълнежът от стафиди може да включва ванилова шушулка под всякаква форма (смляна, счукана и др.)

6.

Естрагон — пресен, сушен (накълцани листа) или замразен

7.

Ром (38—40 % vol.)

8.

Яйца: сурови кокоши яйца

9.

Масло от краве мляко: сурово

10.

Захар: кристална или пудра/смляна

11.

Стафиди

12.

Сметана

13.

Заквасена сметана (пълномаслена)

14.

Канела

15.

Сол

16.

Мая

а)

или да се разточи под формата на правоъгълник с дебелина 0,4–1,5 cm, да се постави пълнеж и да се навие на плътно руло, или

б)

първо да се остави да втаса и едва след това да се разточи под формата на правоъгълник с дебелина 0,4–1,5 cm, да се постави пълнеж и да се навие на плътно руло.

1.

Смлените орехи се накисват в горещо мляко и се оставят да изстинат.

2.

Към млечно-ореховата смес се добавят първо ваниловата захар, канелата и мекото масло, след което и разбитите белтъци. Белтъците може да се разбият със захар. Пълнежът трябва да може да се разнася лесно, за да се предотврати накъсване на тестото.

3.

Тестото се разточва до дебелина колкото кутре, т.е. 0,4–1,5 cm.

4.

На килограм тесто трябва да се използва поне един килограм орехов пълнеж. Ако се пече във форма с диаметър до 29 cm, „potica“ трябва да има поне три–четири пласта; ако се пече в по-голям съд, може да има още един или два пласта.

5.

Пълнежът се разпределя върху тестото, а отгоре може да се поръсят смлени сухи орехи.

6.

След това тестото се навива плътно и се поставя във форма „potičnik“, която може да бъде намаслена и набрашнена. Двата края на рулото трябва да бъдат плътно съединени.

7.

„Potica“ се оставя да втаса във форма „potičnik“.

8.

Преди печене „potica“ може да се намаже със смес от масло, мляко и жълтъци или с една от тези съставки. Освен това преди поставяне във фурната рулото следва да се прободе на няколко места. Препоръчително е „potica“ да се пече най-малко 40 минути на 160–180 °C. Независимо от препоръчителните температура и време, те могат да се променят в зависимост от типа фурна и размера на „potica“.

9.

Когато е готово, рулото „potica“ се изважда от формата „potičnik“ чрез обръщането му наопаки и се оставя да изстине.

10.

Може да се поръси с пудра захар, след което се нарязва на парчета и се сервира.

1.

Смлените орехи се накисват в горещо мляко и се оставят да изстинат

2.

Към млечно-ореховата смес се добавят първо ваниловата захар, канелата и мекото масло, след което и разбитите със захарта белтъци. Пълнежът трябва да може да се разнася лесно, за да се предотврати накъсване на тестото.

3.

Тестото се разточва до дебелина колкото кутре, т.е. 0,4–1,5 cm.

4.

Пълнежът се разпределя върху тестото, а отгоре може да се поръсят смлени сухи орехи и стафиди (сортирани и измити), които са били накиснати в ром (накисването в ром не е задължително).

5.

На всеки килограм тесто трябва да се използват най-малко 900 g орехов пълнеж и 100 g сухи стафиди.

6.

Ако се пече във форма с диаметър до 29 cm, „potica“ трябва да има поне три–четири пласта; ако се пече в по-голям съд, може да има още един или два пласта.

След това тестото се навива плътно и се поставя във форма „potičnik“, която може да бъде намаслена и набрашнена. Двата края на рулото трябва да бъдат плътно съединени.

7.

„Potica“ се оставя да втаса в „potičnik“.

8.

Преди печене „potica“ може да се намаже със смес от масло, мляко и жълтъци или с една от тези съставки. Освен това преди поставяне във фурната рулото следва да се прободе на няколко места. Препоръчително е „potica“ да се пече най-малко 40 минути на 160–180 °C. Независимо от препоръчителните температура и време, те могат да се променят в зависимост от типа фурна и размера на „potica“.

9.

Когато е готово, рулото „potica“ се изважда от формата „potičnik“ чрез обръщането му наопаки и се оставя да изстине.

10.

Може да се поръси с пудра захар, след което се нарязва на парчета и се сервира.

1.

Стафидите се сортират и накисват в ром.

2.

Жълтъците се разбиват, докато увеличат размера си, след което се добавят захарта, ванилията, сметаната и разбитите белтъци.

3.

Тестото се разточва до дебелина колкото кутре, т.е. 0,4–1,5 cm.

4.

След това върху тестото се нанася пълнежът и се поръсват стафиди, накиснати в ром. На всеки килограм тесто пълнежът трябва да съдържа най-малко 500 g сухи стафиди.

5.

Ако се пече във форма с диаметър до 29 cm, „potica“ трябва да има поне три–четири пласта; ако се пече в по-голям съд, може да има още един или два пласта. След това тестото се навива плътно и се поставя във форма „potičnik“, която може да бъде намаслена и набрашнена. Двата края на рулото трябва да бъдат плътно съединени.

6.

„Potica“ се оставя да втаса във форма „potičnik“.

7.

Преди печене „potica“ може да се намаже със смес от масло, мляко и жълтъци или с една от тези съставки. Освен това преди поставяне във фурната рулото следва да се прободе на няколко места. Препоръчително е „potica“ да се пече най-малко 30 минути на 160–180 °C. Независимо от препоръчителните температура и време, те могат да се променят в зависимост от типа фурна и размера на „potica“.

8.

Когато е готово, рулото, „potica“ се изважда от формата „potičnik“ чрез обръщането му наопаки и се оставя да изстине.

9.

Може да се поръси с пудра захар, след което се нарязва на парчета и се сервира.

1.

Маслото се разбива и се смесва със захарта и жълтъците.

2.

Добавят се нарязаните листа или сушеният естрагон.

3.

Тестото се разточва до дебелина колкото кутре, т.е. 0,4–1,5 cm. На всеки килограм тесто трябва да се използват 300–400 г. пълнеж от масло и естрагон.

4.

Ако се пече във форма с диаметър до 29 cm, „potica“ трябва да има поне три—четири пласта; ако се пече в по-голям съд, може да има още един или два пласта. След това тестото се навива плътно и се поставя във форма „potičnik“, която може да бъде намаслена и набрашнена. Двата края на рулото трябва да бъдат плътно съединени.

5.

„Potica“ се оставя да втаса в „potičnik“.

6.

Преди печене „potica“ може да се намаже със смес от масло, мляко и жълтъци или с една от тези съставки. Освен това преди поставяне във фурната рулото следва да се прободе на няколко места. Препоръчително е „potica“ да се пече най-малко 30 минути на 160–180 °C. Независимо от препоръчителните температура и време, те могат да се променят в зависимост от типа фурна и размера на „potica“.

7.

Когато е готово, рулото „potica“ се изважда от формата „potičnik“ чрез обръщането му наопаки и се оставя да изстине.

8.

Може да се поръси с пудра захар, след което се нарязва на парчета и се сервира.

1.

Изварата се прекарва през сито и се смесва с жълтъците и нарязания или сушен естрагон, а белтъците се разбиват със захар.

2.

Тестото се разточва до дебелина колкото кутре, т.е. 0,4–1,5 cm и върху него се поставя пълнежът. На килограм тесто трябва да се използват поне 300–500 г. пълнеж от естрагон и извара.

3.

Ако се пече във форма с диаметър до 29 cm, „potica“ трябва да има поне три–четири пласта; ако се пече в по-голям съд, може да има още един или два пласта. След това тестото се навива плътно и се поставя във форма „potičnik“, която може да бъде намаслена и набрашнена. Двата края на рулото трябва да бъдат плътно съединени.

4.

„Potica“ се оставя да втаса в „potičnik“.

5.

Преди печене „potica“ може да се намаже със смес от масло, мляко и жълтъци или с една от тези съставки. Освен това преди поставяне във фурната рулото следва да се прободе на няколко места. Препоръчително е „potica“ да се пече най-малко 30 минути на 160–180 °C. Независимо от препоръчителните температура и време, те могат да се променят в зависимост от типа фурна и размера на „potica“.

6.

Когато е готово, рулото „potica“ се изважда от формата „potičnik“ чрез обръщането му наопаки и се оставя да изстине.

7.

Може да се поръси с пудра захар, след което се нарязва на парчета и се сервира.

—

„[…] нашите готвачи ще пътуват до Хамбург, Берлин и Мюнхен, където ще изкарват хляба си, учейки германците как правилно да добавят свинска мас в качамака и да приготвят „потица“ от Крайна“* […]“ (вестник Slovenija, 1849 г., № 19, стр. 74).

—

„Медената или орехова „потица“, както и сушената наденица са стари традиционни ястия от Крайна**, които се харесват и на хора от други краища.“ (вестник Kmetijske in rokodelske novice, 35/1877, № 11, стр. 83)

—

„Unesco публикува ръководство за образование и обучение [липсващ предлог] световното културно наследство. Словенската „потица“ е включена в него.“

—

За Словения „потица“ е същото, каквото за Америка е ябълковият пай.“ (Betsy Oppenneer, Celebration Breads, Recipes, Tales and Traditions, Ню Йорк 2003 г., стр. 117.)

—

„Познати са ни и много други каменинови форми и тенджери. От фолклора знаем, че в тях се пекат три словенски кулинарни специалитета: прекмурска гибаница, вита баница и „словенска потица“ (притурка към вестник Delo in Dom, юли—декември 2007 г.).

—

„Приготвили сме Ви незаменимата словенска „потица“ и идеи за празнично меню […]“ (списание Mag, декември 2007 г.)

—

„Някои видове „потица“ имат съществена роля в популяризирането на Словения като туристическа информация и като цяло. За нас „потица“ с пълнеж от естрагон е най-типичната словенска „потица“. (вестник Slovenske Novice, януари—юни 2008 г.)

—

„Истинската словенска „потица“ е с три–четири пласта, което може да се постигне само с щедро количество пълнеж.“ (вестник Slovenske Novice, януари—юни 2008 г.)

—

„Изглежда, че Обединеното кралство открива сладостта и разнообразието от вкусове на словенската „потица“. Рецепта за „потица“ или „словенски сладък хляб“, както също е известна, наскоро беше публикувана в The Daily Telegraph […] (вестник Nedelo, 19/2013, 3 март, № 9, стр. 11)

—

Мечо пече словенски сладкиш: „Потица“ (Tina Orter, 2014 г.), книга с картинки за деца и родители с рецепта за „словенска потица“; преведена на осем езика (английски, немски, италиански, френски, испански, руски, шведски и полски)

—

Луди по потица (The Slovenia Times, 3 април 2015 г.)

—

„Потица“ — централният елемент на празничната трапеза (уебсайт на словенската туристическа организация)