Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Устойчивата икономика, от която се нуждаем“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 106/01)

Докладчик:

Peter SCHMIDT (DE — II гр.)

Решение на Пленарната асамблея	24.1.2019 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	27.11.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	23.1.2020 г.
Пленарна сесия №	549
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	100/8/9

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подчертава, че Европейският съюз (ЕС) се е ангажирал изцяло с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР). За да се гарантира правилното им изпълнение, ЕС трябва спешно да разработи основите на устойчива и приобщаваща икономика на благосъстоянието, която да работи за всички.

1.2.

Визията за социален напредък, която се основава само на стремежа към растеж на брутния вътрешен продукт (БВП), пренебрегва важни елементи на индивидуалното и социалното благосъстояние и не отчита по адекватен начин екологичните и социалните съображения.

1.3.

ЕИСК призовава ЕС да предложи нова визия за благоденствието на хората и планетата, основана на принципите на устойчивост на околната среда, правото на достоен живот и защитата на социалните ценности. Икономиката позволява тази визия да се осъществи на практика.

1.4.

Икономиката на благосъстоянието следва да защитава екосистемите, да опазва биологичното разнообразие, да доведе до справедлив преход към неутрален по отношение на климата начин на живот в целия ЕС и да насърчава устойчивото предприемачество. Образователните системи в целия ЕС ще играят ключова роля за популяризирането на подобни концепции сред обществото, внушавайки начина на мислене на бъдещите политици и обществени лидери.

1.5.

За постигането на тази цел ЕИСК счита, че е необходимо да се подкрепят фундаменталните промени, които вече започнаха да възникват в областта на предприемачеството, организацията на работата, ролята на инвестициите и структурата на паричната система.

1.6.

ЕИСК изтъква, че изграждането на икономиката на благосъстоянието трябва да започне с възприемането на подход на предпазливост, при който макроикономическата стабилност да не зависи от растежа на БВП. Той предлага разработването на нови показатели за икономически резултати и социален напредък отвъд БВП,

1.7.

както и приемането на рамка за стандартите на живот и въвеждането на „Бюджет на ЕС за благосъстояние“ по модела на вече приети подходи на други места.

1.8.

ЕИСК призовава за прекратяване на порочните субсидии и за хармонизиране на всички разходи на публичния сектор в целия ЕС и неговите държави членки с целта за постигане на неутралност по отношение на климата.

1.9.

ЕИСК приканва към европейски зелен и социален пакт, за да се осигурят широкомащабните инвестиции, необходими за гарантиране на справедлив преход към неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика и осигуряване на качествени работни места във всяка общност.

1.10.

ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да проведат „зелена фискална реформа“, за да се подпомогне хармонизирането на политиките в областта на данъчното облагане, субсидиите и политиките за предварително разпределение, с цел да се постигне справедлив преход към икономика на благосъстоянието, по-специално чрез прилагане на съществуващото законодателство.

1.11.

ЕИСК предлага да се направи преглед на зависимостта на държавите — членки на ЕС, от растежа и да се изготви стратегия с акцент върху устойчивото и приобщаващо благосъстояние в икономиката на ЕС. Той препоръчва също така да се направи преглед на фискалните и паричните правила на ЕС, за да се гарантира, че те отговарят на целта за постигане на преход към неутрална по отношение на климата икономика.

1.12.

ЕИСК призовава всички съществуващи рамки на политики и бюджетни/финансови рамки и инструменти на ЕС (като многогодишната финансова рамка, европейския семестър и програмата за по-добро регулиране) да бъдат съгласувани неотложно с целите за справедлив преход към икономика на благосъстоянието.

1.13.

ЕИСК предлага Пактът за стабилност и растеж и годишният обзор на растежа да бъдат адаптирани, за да се гарантира, че икономиката на благосъстоянието съответства напълно на ЦУР и на европейския стълб на социалните права.

1.14.

Неотдавнашното изявление на новоизбрания председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен относно Европейски зелен пакт, както и речта ѝ по време на COP 25 в Мадрид през декември и публикуването на Съобщение на Комисията COM(2019) 640 final на 11 декември 2019 г., отварят прозорец на надежда за предложенията на ЕИСК, съдържащи се в настоящото становище, без това да е пречка за задълбочен анализ на документа на Комисията в бъдещо становище на ЕИСК.

2.   Въведение

2.1.

ЕС се ангажира изцяло с изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и на 17-те ЦУР, договорени от ООН през септември 2015 г. (1) В основата на „Програма 2030“ е отчитането на факта, че настоящият и бъдещият ни просперитет трябва да останат в рамките на ограниченията на животоподдържащата биосфера. Настоящите модели на производство и потребление са несъвместими с ограниченията на планетата.

2.2.

Икономиката трябва да се основава на ясни принципи, които отразяват нашите стремежи към един по-добър свят и нашето научно разбиране за планетата, която ни дава живот. На една планета в упадък няма да има нито живот, нито работни места, нито предприемачество (2). Няма да има сигурност, ако цели общности изостанат от прехода или ако обикновените граждани се чувстват отчуждени.

2.3.

Финансовата криза от 2008 г. остави дълбок отпечатък върху обществото и промени коренно нашата икономика. Макроикономическата политика, която доведе до кризата, даде приоритет на дерегулирането на финансовите пазари, с цел да стимулира икономическия растеж, но това тясно фокусиране върху растежа на БВП доведе до финансова нестабилност и нарастване на неравенството.

2.4.

Освен това в някои държави членки миграцията, икономическите различия и други предизвикателства доведоха до загуба на доверието на гражданите в европейския проект и до възход на национализма и популизма, който сега заплашва да подрони демократичните ценности и да подкопае социалната и политическата стабилност.

2.5.

Целта на настоящото становище е изграждането на основите на устойчива и приобщаваща икономика на благосъстоянието за Европа (3). В него на първо място се анализират предизвикателствата, пред които е изправена настоящата система, и се предлагат ясни основи, върху които да се изгради икономика, която работи за хората и планетата. В документа се отправят конкретни препоръки към новата Европейска комисия и Парламента относно областите, в които са необходими приоритетни действия за постигането на тази цел.

3.   Предизвикателства — анализ на настоящото положение

3.1.

Предизвикателствата, пред които светът е изправен днес, са безпрецедентни. Извънредната ситуация в областта на климата на глобално равнище, катастрофалната загуба на биологично разнообразие и замърсяването на въздуха, водата и почвите подкопават основата на бъдещия просперитет в Европа и по света. Въпреки някои положителни промени и мерки на равнището на ЕС тези въздействия сега представляват непосредствена заплаха за човешкото здраве и за жизнеспособността на нашите хранителни вериги и селскостопански системи (4).

3.2.

Днешният просперитет означава малко, ако е за сметка на утрешното оцеляване. Успехът, измерван с помощта на БВП, е подвеждащ, когато последиците от растежа водят до необратими и катастрофални промени в състоянието на климата, почвите, горите, реките и океаните.

3.3.

Нарастващият мащаб на икономическите резултати доведе до увеличаване на световното потребление на материални и енергийни ресурси и наложи опасни антропогенни въздействия върху местните и глобалните екосистеми (5). В доклада на Световния икономически форум за глобалните рискове за 2019 г. се констатира, че рисковете за околната среда са сред основните заплахи, засягащи световната икономика и общество (6).

3.4.

Нестабилният растеж на производителността на труда и трайното неравенство продължават да създават значителна несигурност за бъдещето на икономиката на ЕС. Тези тенденции са само отчасти резултат от финансовата криза. Темпът на нарастване на производителността в рамките на ОИСР намаля от над 4 % в началото на 70-те години на миналия век до по-малко от 1 % днес, което доведе до „трайна стагнация“ на средния темп на растеж в напредналите икономики (7).

3.5.

Предприетите на равнище ЕС мерки за справяне с този спад доведоха до увеличаване на неравенствата в доходите и богатството и до неустойчиви равнища на задлъжнялост. Понастоящем 5 % от най-богатите европейци притежават почти 40 % от общото частно богатство. Бедността сред работещите се е увеличила с 15 % от 2010 г. насам, като почти 10 % от европейските работници попадат в категорията на работещите бедни. Почти една четвърт от децата и младежите са изложени на риск от бедност или живеят в бедност и милиони млади хора не могат да намерят достойна работа, за да започнат да подреждат живота си на възрастни хора (8).

3.6.

Технологичните пробиви в автоматизацията и изкуствения интелект (ИИ) имат потенциала да обърнат тенденцията на спад на производителността на труда, но потенциалните ползи остават неясни на макроикономическо равнище. Печалбите от „пределната производителност“ отидоха при акционерите на големите корпорации, а не при работниците, което нарушава социалния договор, увеличава неравенството и подкопава общественото доверие в управлението. Обръщането на тази тенденция с помощта на политики в областта на данъчното облагане и заплатите е от съществено значение, за да се гарантира по-справедливо разпределение на икономическите ползи.

3.7.

Новите устойчиви технологии имат потенциала да вдъхнат нов живот на общностите, изостанали поради години недостатъчни инвестиции, и да повишат социалното благосъстояние. Но едностранчивото съсредоточаване върху растежа на производителността на труда, без да се обръща надлежно внимание на неговите екологични и социални последици, би могло да изтласка по-малките предприятия от бизнеса, да доведе до повишаване на безработицата и да изостри неравенството (9).

3.8.

Както стана ясно от заключенията на Съвета от октомври 2019 г. относно икономиката на благосъстоянието (10), ЕС вече проправя пътя в тази материя. ЕИСК отбелязва, че икономиката на благосъстоянието трябва да е в състояние да постигне целите за устойчиво развитие и да гарантира просперитет дори при условия на слаб или нулев растеж, като например тези при икономическа рецесия или трайна стагнация.

4.   Визия и принципи

4.1.

Преминаването към икономика на благосъстоянието означава съчетаване на идеята за просперитет с възможността за социален напредък в рамките на възможностите на планетата. Това изисква да се определи по-ясно какво искаме от напредъка и да се поставят основите на икономика, основана на устойчивостта. Отправната точка е съдържателна и осъществима визия за просперитета — както на хората, така и на планетата.

4.2.

Просперитетът не е просто въпрос на производство или доходи. Той може да се дефинира по-точно от гледна точка на възможностите, които имат хората, за да преуспяват и да реализират пълния си потенциал (11). Икономиката на благосъстоянието трябва да осигури на гражданите, независимо от местоживеенето им, възможностите, от които се нуждаят, за да преуспяват като човешки същества, в рамките на екологичните ограничения на една планета с изчерпаеми ресурси.

4.3.

ЦУР и по-специално трите стълба на устойчивото развитие — екологичният, икономическият и социалният — предоставят основите за изпълнението на тази задача.

4.4.

Екологичният стълб е свързан с екологичните и ресурсните ограничения — пространството, в рамките на което може безопасно да се осъществява човешката дейност. Стокхолмският център за устойчивост (Stockholm Resilience Centre) е установил девет „планетарни граници“, в рамките на които трябва да се придържа човечеството, ако целта е то да се развива и да процъфтява през идните поколения (12).

4.5.

Икономическият стълб се отнася до предприятията, заетостта с достойно заплащане и инвестиционните политики, осигуряващи достоен живот и препитание. Жизненоважна роля в това отношение играе предприемачеството. То трябва да може да осигурява основните средства, необходими на всички граждани за задоволяване на основните им нужди за съществуване, хранене, чиста вода, достъпна енергия, здравеопазване и образование.

4.6.

Това изискване надхвърля определянето на минимални материални условия. То налага също така да се обърне специално внимание на социалната справедливост. Икономиката на благосъстоянието трябва внимателно да отчита интересите на всички сегменти на обществото и да обръща специално внимание на онези, които могат да се окажат по-ощетени от прехода. Работниците в целия ЕС изразиха основателни опасения, свързани с необходимостта от справедлив преход, при който разходите и ползите от прехода се разпределят справедливо между различните социални групи, промишлени сектори и региони, както и между настоящото и бъдещите поколения (13).

4.7.

Социалният стълб е свързан с качеството на нашето общество и правата за честно и равноправно участие в него на отделните индивиди. Въпреки че то често бива подценявано и понякога отсъства напълно от паричните оценки, е очевидно, че икономиката не може да функционира ефективно без участието на своите граждани.

4.8.

Да се разглеждат гражданите като индивидуални потребители стоварва върху хората бремето на отговорността за техния избор, без да им се предоставят физически и финансово достъпни алтернативи (14). Комерсиализирането на социалния живот и насърчаването на хипериндивидуализма подкопаха социалната тъкан и допринесоха за политическата нестабилност в Европа.

4.9.

ЕИСК счита, че политиките на ЕС и държавите членки следва да се стремят към преодоляване на този дисбаланс. Укрепването на социалната солидарност ще допринесе и за съживяване на демокрацията. Опасенията на гражданите във връзка с влошаването на климата, социалната несправедливост и финансовите нарушения понастоящем намират израз в нови и по-неотложни форми, пример за което са училищните стачки за климата и други социални движения.

4.10.

Казано накратко, икономиката на благосъстоянието трябва да отчита фундаменталното значение на социалните ценности и да подкрепя издръжливостта на общностите.

5.   Основи на икономиката на благосъстоянието

5.1.

Настоящото становище изтъква четири специфични аспекта на икономическата система, които ще трябва да претърпят дълбоки промени, за да се постигне икономика на благосъстоянието: преформулиране на ролята на предприятията, реформиране на естеството и качеството на труда, преструктуриране на инвестициите и трансформиране на паричната система. Следващите параграфи разглеждат по-обстойно тези четири основополагащи елемента.

5.2.   Преформулиране на ролята на предприятията

5.2.1.

Предприятията играят съществена роля за постигането на икономика на благосъстоянието. Новите бизнес модели вече започват да преобразуват линейните процеси на потребление и производство, на които традиционно се основават предприятията.

5.2.2.

Например кръговата икономика поставя акцент върху повторната употреба и преработването на продуктите, препроектирането на производствените процеси и рециклирането на суровини (15). Икономиката на сътрудничеството (или на споделянето) се стреми да увеличи съвместното използване на стоките, да подобри тяхното използване и да намали необходимостта от ново производство (16). Икономиката, основана на платформи, възприема нови бизнес модели и форми на заетост (17).

5.2.3.

Тези нововъзникващи модели на стопанска дейност предлагат нови възможности за заетост, собственост и иновации. Те имат потенциала да преобразуват отношенията между производители, дистрибутори и потребители, също и в традиционни сектори, по начини, които създават по-издръжливи местни икономики с по-справедливо разпределение на собствеността и ползите (18).

5.2.4.

Предприемачеството произтича от ангажираността на хората, работещи в услуга на другите и на обществото. Точно както икономическият растеж в най-добрия случай е по-скоро средство за постигане на просперитет отколкото самоцел, потреблението на материални стоки има стойност само доколкото осигурява на хората услугите, от които се нуждаят, за да преживяват и да се развиват успешно.

5.2.5.

Дори и най-основните ни материални нужди могат да се обмислят по-добре от гледна точка на предоставяната от тях услуга, отколкото на количеството материални стоки. Например, концепцията за енергийни услуги вече започна да измества концепцията за енергийни доставки като основа за дружествата за комунални услуги (19). Подобни подходи бяха приложени и в области като транспорта, жилищата, комуникациите, храненето и дори производството.

5.2.6.

Във връзка с това основна роля имат селското стопанство и хранителната промишленост на ЕС. Поддържаната от общността селскостопанска дейност, късите вериги на доставки, алтернативните продоволствени мрежи, местните селскостопански системи и преките продажби и потребителските кооперации имат потенциала да предоставят обществени блага, продоволствена сигурност, социална закрила и устойчиво производство (20).

5.2.7.

Подкрепата на капацитета за устойчиви предприятия в ЕС изисква да се обърне специално внимание на условията, при които стоките и услугите се търгуват с останалата част на света.

5.2.8.

Отвъд материалните ни потребности, визията за предприятието като услуга означава да се насърчават онези предприятия, които допринасят най-много за общия просперитет. Сектори като здравеопазването, социалните грижи, образованието, санирането, културата, занаятчийството и творчеството по своята същност изискват по-малко суровини и енергия в сравнение с онези, които се основават на добив или преработване, и допринасят пряко за подобряване на качеството на живот. Този преход представлява значително, но жизненоважно предизвикателство за обществото.

5.3.   Реформиране на труда

5.3.1.

Работата е нещо повече от просто средство за препитание. Добрата работа носи уважение, мотивация, удовлетворение, участие в общността, а в най-добрия случай — усещане за смисъл и цел в живота.

5.3.2.

В някои случаи реалността е много различна. Много хора са хванати в капана на нискокачествени работни места с несигурни работни заплати. Младежката безработица в Европа е над 14 %, а в някои части на Южна Европа остава над 40 % (21). Това огромно разхищение на човешки потенциал подкопава креативността на работната сила и заплашва да провали просперитета. Последиците в дългосрочен план ще бъдат просто катастрофални.

5.3.3.

Дейностите, свързани с услуги, обикновено са трудоемки, тъй като това е време, което хората прекарват в полагане на грижи или в занаятчийски дейности (например), което създава икономическа стойност за обществото. Следователно важна полза от подобно ориентиране към услуги би било създаването на по-трудоемка икономика като противодействие на несигурните работни места в тези сектори, подкрепа за по-високи равнища на заетост и връщане на работни места в реалната икономика (22).

5.3.4.

Възползването от този двоен дивидент (по-висока заетост и по-слабо въздействие върху околната среда) може да означава по-нисък растеж на производителността на труда, особено в сектори (като например грижите), където стремежът към растеж на производителността може да влезе в противоречие с качеството на услугата и може да се отрази отрицателно върху работата.

5.3.5.

В икономика с по-нисък растеж на производителността на труда се наблюдава тенденция за натиск за намаляване на заплатите, освен ако това не се компенсира със защита, предлагана на работниците. Ето защо политиките за подпомагане на работата в трудоемки сектори, които предоставят висококачествени услуги, са от съществено значение.

5.3.6.

Необходимите инструменти за възползване от бъдещите възможности за работа и за насърчаване на икономиката на благосъстоянието ще бъдат качественото стартово образование, наред с висококачествено и основано на високи стандарти обучение, ученето през целия живот, повишаването на квалификацията и преквалификацията, както и цифровизацията.

5.3.7.

Конкретни политики, които ЕИСК би могъл да обсъди задълбочено и по които да работи по-нататък, биха могли да включват: по-голямо представителство на работниците в управителните съвети на дружествата, приемането на право на труд или на „гаранция за работа“, универсалния базов доход, универсалните базови услуги и максималния доход.

5.3.8.

ЕИСК отново отправя призива си да се въведе задължителна европейска рамка за достоен минимален доход в Европа и да се даде възможност за повсеместно разширяване на схемите за минимален доход в държавите членки (23).

5.4.   Преструктуриране на инвестициите

5.4.1.

Преформулирането на ролята на предприятията и на труда няма да бъде възможно без трансформация в инвестициите, което е основата за постигане на траен просперитет. Когато голяма част от частните инвестиции са насочени към извличане на облаги и спекулиране с цените на активите, производствените отношения между настоящето и бъдещето са принципно изкривени. Те дестабилизират икономиката и подкопават просперитета.

5.4.2.

Устойчивите инвестиции в общностите, обществените пространства, здравеопазването, образованието, социалните услуги, в жилища с нулеви въглеродни емисии и инфраструктура, както и в опазването и възстановяването на биологичното разнообразие, ще бъдат от съществено значение за осигуряването на икономика на благосъстоянието, която да работи за всички и да бъде в съответствие с ЦУР.

5.4.3.

Постигането на неутрална по отношение на климата икономика в рамките на три десетилетия или по-малко изисква цялостно обновяване на нашите енергийни системи, транспортните ни инфраструктури и производствените ни процеси. Според предварителните изчисления това ще изисква около 300 милиарда евро годишни инвестиции през следващите дванадесет години (24).

5.4.4.

Около половината от тези инвестиции ще бъдат предназначени за повишаването на енергийната ефективност на сградите, което ще доведе до икономии на разходи и ще предложи възможности за рентабилни частни инвестиции. ЕИСК отчита факта, че водещи предприятия и инвеститори вече разработват тези възможности. От жизненоважно значение е политиката на ЕС да подкрепя и възнаграждава такова лидерство.

5.4.5.

Много важна се оказва необходимостта от създаване на подходящите рамкови условия, за да се гарантира, че както частните, така и публичните спестявания са насочени към устойчиви дългосрочни инвестиции, необходими за устойчива икономика (25). Пруденциалното регулиране ще бъде много важно, за да не се допусне подкопаване на стабилността от краткосрочни поведения и за да се компенсира нов портфейл от инвестиции в устойчиво благосъстояние.

5.4.6.

Сформирането на такъв нов портфейл от инвестиции зависи от наличието на финансова система, която да е подходяща за целта (26). Подобряването на способността на обикновените хора да инвестират спестяванията си по отговорни начини, които да са от полза както за тяхната собствена общност, така и за околната среда в по-широк смисъл, е от първостепенно значение, но са необходими и по-дълбоки и по-решителни промени.

5.4.7.

Ясно е, че финансовите институции в целия ЕС, които подпомагат икономиката, включително Европейската централна банка, националните централни банки, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и търговските банки, опериращи на национално и международно равнище, трябва да включат ЦУР като ръководни принципи в своите дейности по инвестиране и кредитиране (27).

5.5.   Трансформиране на паричната система

5.5.1.

ЕИСК счита, че е време паричната система да стане по-издръжлива на отрицателните въздействия на краткосрочната спекулация и да се гарантира, че самата парична система работи за благото на хората, планетата и устойчивата стопанска дейност.

5.5.2.

В напредналите капиталистически икономики парите се създават по три различни начина: чрез държавни разходи, чрез операции на централната банка и чрез създаването на кредит (дълг) в търговските финансови институции (28). Над 95 % от паричното предлагане в съвременните икономики се създава като дълг от търговски финансови институции.

5.5.3.

ЕС предоставя регулаторната основа за всички финансови институции в държавите членки и определя фискалните и паричните правила, съгласно които оперират държавите от еврозоната. Европейската централна банка носи крайната отговорност за стабилността и устойчивостта на паричното предлагане в цялата еврозона и на моменти интервенира енергично в тази насока (29).

5.5.4.

Между 2015 г. и края на 2018 г. програмата на ЕЦБ за закупуване на активи инжектира 2,6 трилиона евро в икономиката с цел подпомагане на финансовите институции, стимулиране на кредитирането и контрол на инфлацията. През юни 2019 г., шест месеца след приключването на програмата, председателят на Централната банка Марио Драги обяви реактивирането на програмата, като се позова на „трайната уязвимост“ на световните пазари (30).

5.5.5.

Член 123 от Договора от Лисабон изрично забранява на Европейската централна банка да финансира публични институции и държавни правителства, но „паричното финансиране“ — термин, който се използва за описване на закупуването на държавен дълг от централната банка, в миналото беше стандартна практика в напредналите икономики и все още се използва рутинно в Япония (31).

5.5.6.

Налице са убедителни доказателства, че засиленият държавен контрол върху паричното предлагане може да намали както публичния, така и частния дълг и да подобри финансовата устойчивост (32). ЕИСК счита, че е време паричната система в Европа да се преразгледа и да се приведе в съответствие с приоритетите на прехода към устойчива и приобщаваща икономика на благосъстоянието.

5.6.

В обобщение може да се отбележи, че са налице убедителни доказателства, които подсказват, че преформулирането на ролята на предприятията, реформирането на труда, преструктурирането на инвестициите и трансформирането на паричната система предоставят основата за стабилен отговор на предизвикателствата, пред които е изправена Европа в момента.

5.7.

Иновациите са от съществено значение, за да се гарантира социален напредък, но изграждането на икономика, която да работи за всички, означава повече от чисто технологични иновации с цел постигане на растеж на производителността на труда. Това изисква от нас да започнем нов и жизненоважен разговор за обществото, което искаме да бъдем, и да поставим началото на социалните иновации, необходими за постигането на тази визия (33). В последния раздел на настоящото становище са очертани няколко предложения във връзка с тази задача.

6.   От визия към изпълнение — политики за трансформация на икономиката

6.1.

Народите по света се ангажираха с радикална, справедлива и осъществима Програма за 2030 г. ЕС прие Програма до 2030 г. и се ангажира да постигне напредък в изпълнението на ЦУР. Изложените в настоящото становище аргументи са насочени към постигането на тази цел. Ангажиментът към този процес предлага уникална възможност на ЕС да обнови визията си за социалния напредък, да съживи своята икономика и да укрепи водещата си роля в целия свят.

6.2.

Пътят към устойчива и приобщаваща икономика на благосъстоянието започва със споделена визия. Тя се ръководи от принципи, изведени от ценностите, които формират европейския проект от самото начало. Изграждането ѝ ще изисква системна реформа на основите, на които почива икономическата система: предприятията, трудът, инвестициите и парите.

6.3.

Днес ЕИСК призовава Европейската комисия и Европейския парламент да работят в тясно сътрудничество с него във връзка с разработването на обширна програма за интегрирани политики, които ще създадат условия за тази трансформация.

6.4.

Като отправна точка могат да послужат следните предложения. Те ще трябва да бъдат доразвити в предстоящите становища на ЕИСК.

6.5.   Финансиране на прехода

6.5.1.

Хармонизиране на всички разходи на публичния сектор във всички държави — членки на ЕС, с цел постигане на ЦУР и осъществяване на прехода към неутрална по отношение на климата икономика; следва да се гарантира, че всички финансови механизми, включително многогодишната финансова рамка, Европейският социален фонд и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията са в пълно съответствие с прехода към неутрална по отношение на климата икономика;

6.5.2.

приемане на европейски зелен и социален пакт за набиране на мащабни инвестиции с ясни и повсеместни обществени ползи, като например реновиране на обществени сгради, реорганизация на обществения транспорт и изграждане на системи за чиста енергия; подобна програма ще осигури работни места във всяка общност;

6.5.3.

незабавно премахване на всички „порочни субсидии“, подкрепящи например добива и прякото или непряко използване на изкопаеми горива и палмово масло; на глобално равнище премахването им ще увеличи държавните приходи с 3,6 % от световния БВП, ще намали емисиите с над 20 %, ще намали случаите на преждевременна смърт поради замърсяването на въздуха с над 50 % и ще повиши икономическото благоденствие в световен мащаб с 1,8 трилиона щатски долара (2,2 % от световния БВП) (34);

6.5.4.

разработване на модел за „зелена данъчна реформа“ в ЕС — използване на данъчното облагане и стимули за насърчаване на желаните и санкциониране на нежеланите резултати, възнаграждаване на тези, които се стремят да живеят по-устойчиво, и стимулиране на устойчивите инвестиции. Това няма да бъде възможно без по-голяма гъвкавост при вземането на решения в ЕС, за да се улесни въвеждането на необходимите фискални инструменти и пазарни механизми. Постепенното преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство би спомогнало за по-ефективното постигане на целите в областта на околната среда в момент, в който е по-неотложно от всякога да се предприемат действия във връзка с изменението на климата (35).

6.5.5.

използване на преразпределителното данъчно облагане и субсидиите и политики за „предварително разпределение“ за намаляване на неравенствата по отношение на доходите и богатството и гарантиране на „справедлив преход“ чрез предоставяне на достатъчна финансова подкрепа и възможности за преквалификация на работниците, изложени на риск от загуба на работни места в резултат на прехода към неутрална по отношение на климата икономика.

6.6.   Осигуряване на съгласуваност на управлението и политиките

6.6.1.

Идентифициране и реформиране на пречките пред прехода към неутрална по отношение на климата икономика в сегашната промишлена стратегия, търговската политика, политиката в областта на конкуренцията, иновациите, труда и финансовото регулиране; съгласуване на всички области на политика с целта за постигане на неутрална по отношение на климата икономика;

6.6.2.

преглед на фискалните и паричните правила на ЕС, за да се гарантира тяхната съгласуваност и пригодност, с цел да се даде възможност за преход към устойчива икономика;

6.6.3.

преглед на съществуващите структури на ЕС с цел разработване на идеи и стратегии за премахване на зависимостта на икономиката на ЕС от растежа;

6.6.4.

проучване на потенциала за създаване на нова дирекция в Европейската комисия, която да отговаря за благосъстоянието на бъдещите поколения, с цел укрепване на формулирането на политики и вземането на решения, основани на знанието; междувременно разработване на междусекторна оценка по този въпрос.

6.7.   Реформиране на съществуващите инструменти

6.7.1.

Предприемане на действия за справяне с хиперконсуматорското поведение чрез (напр.) ограничения на вредните реклами (по-специално адресирани към децата (36)), регулиране на вредните продукти, насърчаване на избора на етично и устойчиво потребление, популяризиране на общи пространства и общностни усилия, както и защита на общите ресурси и обществените блага;

6.7.2.

подкрепа за социалната солидарност чрез пълното прилагане на европейския стълб на социалните права и укрепване на важната промяна на парадигмата, залегнала в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, към модел на многостранно управление за устойчиво развитие, основан в по-голяма степен на участието, и насърчаване на подход на ангажиране на цялото общество за осъществяване на важния преход към по-устойчиво бъдеще за планетата (37);

6.7.3.

разработване на нови показатели за икономическите резултати и социалния напредък, които да заменят нецелесъобразното използване на БВП, който не предоставя цялостна картина на благосъстоянието на хората;

6.7.4.

адаптиране на годишния обзор на растежа, за да се гарантира съгласуваност с ЦУР, което да отразява по-плуралистичен подход към разбирането за устойчив просперитет;

6.7.5.

приемане на „бюджет за благосъстояние“ за ЕС по примера на Рамката за стандарти за равнището на живот на Нова Зеландия;

6.7.6.

адаптиране на Пакта за стабилност и растеж на ЕС, за да се вземат предвид устойчивостта и благосъстоянието, отразявайки правилното привеждане на механизмите за управление на ЕС в съответствие с неговите социални и екологични цели, като същевременно се отчита фискалната отговорност.

---

(1)  https://www.un.org/sustainabledevelopment/development-agenda/.

(2)  Становище на ЕИСК „Сибиу и след това“ (ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 37).

(3)  Вж. следните документи, които също имат отношение към въпроса: OECD Beyond GDP (ОИСР, Отвъд БВП); Council Conclusions on The Economy of Wellbeing (Заключения на Съвета относно икономиката на благосъстоянието), 17 октомври 2019 г.

(4)  https://www.ipcc.ch/sr15/.

https://ipbes.net/sites/default/files/ipbes_7_10_add.1_en_1.pdf.

http://europa.eu/rapid/press-release_IP-18-3927_bg.htm.

(5)  https://doi.org/10.1146/annurev-environ-102016-060726.

(6)  https://www.weforum.org/reports/the-global-risks-report-2019.

(7)  https://www.cusp.ac.uk/themes/aetw/wp12/.

(8)  Доклад на независимата комисия за устойчиво равенство, (Report of the Independent Commission for Sustainable Equality), 2019 г.; Евростат.

(9)  https://www.economics.ox.ac.uk/materials/papers/15126/819-susskind-a-model-of-technological-unemployment-july-2017.pdf.

(10)  https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-13432-2019-INIT/bg/pdf, вж.параграф 1.

(11)  Jackson, T., 2017 г. Prosperity without Growth („Просперитет без растеж“), Raworth, K., Doughnut Economics.

(12)  https://www.stockholmresilience.org/research/planetary-boundaries.html.

(13)  Становище на ЕИСК относно „Чиста планета за всички“ (ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 51), параграф 3.4.1; становище на ЕИСК относно „Климатична справедливост“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 22), параграф 4.1.5.

(14)  Становище на ЕИСК относно „Климатична справедливост“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 22).

(15)  http://ec.europa.eu/environment/circular-economy/index_en.htm.

(16)  https://www.investopedia.com/terms/c/collaborative-economy.asp

(17)  https://issues.org/the-rise-of-the-platform-economy/

(18)  Становище на ЕИСК относно „Пакет за кръговата икономика“ (ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 98), параграфи 3.1, 3.6 и 4.1.7.

(19)  Например вж. становището на ЕИСК относно „Транспортът, енергетиката и УОИ като фактори за устойчив растеж в ЕС посредством цифровата революция“ (ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 79).

(20)  https://www.thersa.org/discover/publications-and-articles/reports/future-land

(21)  https://www.statista.com/statistics/266228/youth-unemployment-rate-in-eu-countries/

(22)  https://www.cusp.ac.uk/themes/s2/wp12/

(23)  Становище на ЕИСК относно „За европейска рамкова директива относно минималния доход“ (ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 1). Това становище не беше подкрепено от група „Работодатели“.

(24)  https://www.e3 g.org/docs/E3G_Report_Just_Transition_and_EU_Budget.pdf.

(25)  Становище на ЕИСК относно „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“ (ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 91).

(26)  https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/banking-and-finance/sustainable-finance_bg

(27)  Становище на ЕИСК относно „Европейски пакт за финансиране на борбата с изменението на климата“ (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 8), параграф 5.5.2.

(28)  https://www.ecb.europa.eu/explainers/tell-me-more/html/what_is_money.bg.html

(29)  https://www.ecb.europa.eu/pub/economic-bulletin/articles/2019/html/ecb.ebart201902_01~3049319b8d.en.html

(30)  https://www.ecb.europa.eu/press/key/date/2019/html/ecb.sp190618~ec4cd2443b.en.html

(31)  https://www.brookings.edu/wp-content/uploads/2018/10/WP48-DellAriccia-et-al.pdf

(32)  http://www.imf.org/external/pubs/ft/wp/2012/wp12202.pdf

(33)  https://diem25.org/wp-content/uploads/2017/03/European-New-Deal-Complete-Policy-Paper.pdf

(34)  Становище на ЕИСК относно „Нови устойчиви модели на икономическа дейност“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 57); становище на ЕИСК относно „Парижкият протокол“ (ОВ C 383, 17.11.2015 г., стр. 74); становище на ЕИСК относно „Климатична справедливост“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 22), параграф 1.9.

(35)  Становище на ЕИСК относно „Към по-ефективен и демократичен процес на вземане на решения в данъчната политика на ЕС“ (ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 90).

(36)  Становище на ЕИСК „Правна рамка за рекламата, насочена към млади хора и деца“ (ОВ C 351, 15.11.2012 г., стр. 6).

(37)  Становище на ЕИСК относно „Към устойчива Европа до 2030 г.“ (ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 95).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1139 по отношение на въвеждането на пределни граници на риболовния капацитет за запаса от треска в източната част на Балтийско море, събирането на данни и мерките за контрол в Балтийско море, и на Регламент (ЕС) № 508/2014 по отношение на окончателното преустановяване на риболовните дейности на флотовете, извършващи риболов на треска в източната част на Балтийско море“

(COM(2019) 564 — 2019/0246 (COD)

(2020/C 106/02)

Главен докладчик:

Gerardo LARGHI

Сезиране	Европейски парламент, 13.11.2019 г. Съвет: 18.11.2019 г.
Правно основание	член 43, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“
Приемане на пленарна сесия	23.1.2020 г.
Пленарна сесия №	549
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	112/0/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя предложението на Комисията за спешни действия в полза на сектора на риболов на треска в Балтийско море, но счита, че само то не е достатъчно, за да се отговори на нуждите на района и на живеещото там население.

1.2.

ЕИСК подчертава, че решението за забрана на улова на треска ще доведе до срив в значителна част от морските риболовни дейности в някои държави членки, което ще доведе не само до загуба на работни места за рибарите, но и ще се отрази отрицателно на дребномащабната преработка на риба, на преките продажби и на туристическия сектор. За да се осигури наличието на прясна риба за потребителите, би трябвало да се насърчи устойчивата аквакултура в разположени в морето рибни ферми, в които работят местни рибари.

1.3.

ЕИСК счита, че само с намаляването на квотите за уловена риба няма да се разреши кризисното положение в Балтийско море, а е необходимо да се разработи всеобхватен план, който да предлага бъдещи перспективи за сектора, предприемачите, работниците и потребителите.

1.4.

ЕИСК отбелязва решението на Комисията да предостави на държавите членки необходимите инструменти за унищожаване на риболовните кораби, които понастоящем извършват улов на треска, и да възложи на държавите членки определянето на тонажа и броя на корабите, които трябва да бъдат демонтирани.

1.5.

ЕИСК изтъква отрицателните последици от унищожаването на тези кораби и счита, че присъединяването към такъв план трябва да се извършва само на доброволна основа.

1.6.

ЕИСК припомня, че Сметната палата подчерта, че средствата, предназначени за тази цел, често са били използвани неправомерно и невинаги са довели до очаквания резултат. Комитетът призовава Комисията и държавите членки да въведат мерки, с които да се предотврати до това да се стигне и в този случай.

1.7.

ЕИСК счита, че ако Комисията и държавите членки се бяха намесили навреме, щеше да е възможно към проблема да се подходи по-постепенно.

1.8.

ЕИСК призовава държавите членки, които разполагат с правомощия за определянето на правилата за предоставяне на икономическите компенсации за унищожаването на риболовните кораби, да вземат предвид в необходимата степен квалифицираните работници в сектора, които биха се оказали без източник на доходи.

1.9.

ЕИСК призовава държавите членки да използват средства от ЕСФ за осъществяване на програми за преквалификация на работниците, които понастоящем работят в този сектор.

1.10.

Тъй като научните изследвания показаха, че настоящата смъртност в популацията на треска се дължи на фактори, свързани с околната среда, а не на риболов, ЕИСК призовава Комисията да отреди приоритет на всяко действие, което ще спомогне за подобряване на екосистемата на Балтийско море.

1.11.

ЕИСК настоятелно насърчава Европейската комисия да проучи възможността за заделяне на специални финансови средства за трансрегионални действия въз основа на принципите на синята биоикономика. Редица съществуващи проекти вече доказаха, че някои нови икономически дейности могат значително да допринесат за постигането на положителни екологични резултати в Балтийско море. Необходимо е да се насърчава отглеждането на миди и водорасли, тъй като те са много ефективни филтри за хранителните вещества. Дейности от този вид спомагат и да се възвърне биологичното разнообразие, включително на рибните запаси, в близост до морския бряг. ЕИСК е на мнение, че съществуващият флот и действащите рибари биха могли да се използват за реализирането на този потенциал, тъй като те разполагат както с адаптивно оборудване, така и с умения. Следователно е абсолютно необходимо ЕС и самите държави членки да приемат специалната регионална финансова програма.

1.12.

ЕИСК посочва, че като забранява на операторите да преобразуват дейността си в дейност в сферата на любителския и туристическия риболов, предложението ги лишава от конкретна възможност за професионална и предприемаческа дейност.

1.13.

ЕИСК счита, че е важно Комисията да избегне положение, при което забраната на улова на треска от държавите членки да благоприятства операторите от държави извън ЕС.

2.   Общи съображения

2.1.

Влошаването на екосистемата на Балтийско море е известно от години насам. Понастоящем запасът от треска в източната част на Балтийско море е единственият, при който смъртността на популациите поради екологични фактори е три пъти по-висока от смъртността поради риболов. Освен това не се очакват значителни промени преди 2024 г., дори при пълна липса на риболовни дейности.

2.2.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се направи всеобхватна оценка на ситуацията в сектора на рибарството в Балтийско море и на проблема с морската екосистема, която е доведена до кризисно положение от множество фактори, сред които, освен замърсяването, дължащо се на притоците, е и преминаването на круизни кораби, които не винаги спазват стандартите за рециклиране на водите.

2.3.

ЕИСК признава, че значителна част от замърсяването продължава да се дължи на промишлеността и на съоръженията за пречистване на отпадъчни води. ЕИСК призовава Европейската комисия да изисква по-активно прилагане на Директивата относно престъпленията срещу околната среда от страна на държавите членки и адекватно наказателно преследване на големите замърсители. В случай на финансови глоби, плащани от замърсители, ЕИСК насърчава държавите членки да насочват приходите към програми в областта на околната среда.

2.4.

ЕИСК счита, че е нужно всички заинтересовани страни в сектора спешно да се съберат и заедно да изготвят общ план за действие. Публично-частните партньорства биха могли да бъдат част от решението.

2.5.

Би трябвало да се проучи и възможността за сключване на споразумение за наемане на чуждестранни рибари и в съседната територия на Руската федерация да се популяризират принципите на синята биоикономика. Сътрудничеството не трябва да се ограничава до стремеж към сближаване на решенията в сферата рибарството, а е необходимо също да се разработват и прилагат мерки за устойчиво справяне от самото начало с екологичните проблеми, застрашаващи равновесието на екосистемата на Балтийско море.