ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/2

РЕШЕНИЕ НА СЪДА

от 11 февруари 2020 година

относно официалните празници и съдебната ваканция

(2020/C 95/02)

СЪДЪТ,

като взе предвид член 24, параграфи 2, 4 и 6 от Процедурния правилник,

като има предвид, че в приложение на тази разпоредба следва да изготви списъка с официалните празници и да определи датите на съдебната ваканция,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Изготвя на основание член 24, параграфи 4 и 6 от Процедурния правилник следния списък с официалните празници:

—	Нова година,

—	понеделник след Великден,

—

1 май,

—

9 май,

—	Възнесение,

—	понеделник след Петдесетница,

—

23 юни,

—	15 август,

—	1 ноември,

—	25 декември,

—	26 декември.

Член 2

Определя на основание член 24, параграфи 2 и 6 от Процедурния правилник за периода от 1 ноември 2020 г. до 31 октомври 2021 г. следните дати на съдебната ваканция:

—	Коледа 2020 г.: от понеделник 21 декември 2020 г. до неделя 10 януари 2021 г. включително,

—	Великден 2021 г.: от понеделник 29 март 2021 г. до неделя 11 април 2021 г. включително,

—	лятна ваканция 2021 г.: от четвъртък 16 юли 2021 г. до сряда 31 август 2021 г. включително.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Люксембург на 11 февруари 2020 година.

Секретар

A. CALOT ESCOBAR

Председател

K. LENAERTS

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/5

Преюдициално запитване от Gyulai Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 4 юни 2019 г. — OL и др./Rapidsped Fuvarozási és Szállítmányozási Zrt.

(Дело C-428/19)

(2020/C 95/04)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Gyulai Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Ищци: OL, PM и RO

Ответник: Rapidsped Fuvarozási és Szállítmányozási Zrt.

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 1, параграф 1 от Директива 96/71/ЕО (1) във връзка с членове 3 и 5 от нея и с членове 285 и 299 от Кодекса на труда да се тълкува в смисъл, че нарушаването на тази директива и на френското законодателство относно минималната работна заплата може да бъде изтъквано от унгарски работници срещу техните унгарски работодатели в рамките на производство, образувано пред унгарските съдилища?

2)	Трябва ли да се разглеждат като част от работната заплата командировъчните пари, предназначени за покриване на разходите, направени по време на командироване на работника в чужбина?

Противоречи ли на член 10 от Регламент 561/2006/ЕО (2) практиката, съгласно която в случай на икономия, определена в зависимост от изминатото разстояние и потреблението на гориво, работодателят въз основа на определена формула изплаща на водача на превозното средство добавка, която не е част от предвидената в трудовия договор работна заплата и върху която не се заплащат данъци, нито осигурителни вноски?

Във всеки случай икономията на гориво подтиква водачите да управляват превозните си средства по начин, който би могъл да застраши пътната безопасност (например, като се движат възможно най-дълго време на свободна скорост при спускане).

Трябва ли да се прилага Директива 96/71/ЕО спрямо международния превоз на товари, особено като се има предвид, че Европейската комисия е образувала производство за установяване на неизпълнение на задължения от Франция и Германия поради прилагането на законодателството относно минималната работна заплата в сектора на автомобилния превоз?

5)	В случай че не е била транспонирана в националното право, може ли дадена директива сама по себе си да породи задължения за частноправен субект и следователно сама по себе си да представлява основание за иск срещу частноправен субект във връзка със спор пред национален съд?

(1) Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (OB L 18, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29).

(2) Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ L 102, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 214).

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/6

Преюдициално запитване от Pesti Központi Kerületi Bíróság (Унгария), постъпило на 24 юли 2019 г. — Наказателно производство срещу IS

(Дело C-564/19)

(2020/C 95/05)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Pesti Központi Kerületi Bíróság

Страна в главното производство

Подсъдим: IS

Преюдициални въпроси

1.A

Трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 от Директива 2010/64/ЕС (1) да се тълкуват в смисъл, че за да гарантира правото на справедлив съдебен процес на подсъдимите, които не владеят езика на производството, държавата членка трябва да състави регистър на независими устни и писмени преводачи с необходимата квалификация или, при липса на такъв, да гарантира по друг начин възможността за упражняване на контрол върху адекватното качество на устния превод в съдебното производство?

1.Б

При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако в конкретния случай поради липса на адекватно качество на устния превод не може да се установи дали подсъдимият е информиран за предмета на разследването или на обвинението срещу него, трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС, член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13/ЕС (2) да се тълкуват в смисъл, че при тези обстоятелства производството не може да бъде продължено като задочно?

2.А

Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, предвиден в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, в член 47 от Хартата на основните права и в практиката на Съда на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че е налице нарушение на посочения принцип, ако председателят на Националната служба на съдебната власт, натоварен с функциите по централно управление на съдилищата и назначен от парламента, който е единственият, пред когото той носи отговорност и който може да го освободи от длъжност, запълва длъжността председател на съд, чиито правомощия са свързани по-специално с правилата за разпределение на делата, образуването на дисциплинарни производства срещу съдии и тяхното атестиране, чрез временно пряко назначаване, като избягва провеждането на конкурс и постоянно игнорира мнението на компетентните органи за самоуправление на съдиите?

2.Б

При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако съдията, разглеждащ съответното дело, има основателни причини да се страхува, че ще му бъдат причинени неоправдани вреди поради правораздавателните и административните му дейности, трябва ли посоченият принцип да се тълкува в смисъл, че по това дело не е гарантиран справедлив съдебен процес?

3.A

Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, предвиден в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, в член 47 от Хартата на основните права и в практиката на Съда на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не е в съответствие с посочения принцип положение, при което, за разлика от прилаганата през предходните десетилетия практика, от 1 септември 2018 г. насам унгарските съдии получават съгласно закона възнаграждение, по-ниско от това на прокурорите от съответната категория, имащи едни и същи ранг и прослужено време, и при което предвид икономическото положение в страната заплатите им като цяло не съответстват на значимостта на изпълняваните от тях функции, като се има предвид по-специално практиката на предоставяне на придобивки по усмотрение на лицата, заемащи висши длъжности?

3.Б	При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли посоченият принцип на независимост на съдебната власт да се тълкува в смисъл, че при такива обстоятелства не може да се гарантира правото на справедлив съдебен процес?

4.A.

Трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, според която съдебният орган от последна инстанция, в производство за уеднаквяване на съдебната практика на държавата членка, квалифицира като незаконосъобразен акта, с който по-ниска съдебна инстанция започва преюдициално производство, без да се засяга правното действие на въпросния акт?

4.Б.	При утвърдителен отговор на въпрос 4.A., трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция трябва да остави без приложение решенията на съдебните органи от последна инстанция в обратен смисъл и принципните позиции, приети в интерес на уеднаквяването на правото?

4.В.	При отрицателен отговор на въпрос 4.A. , може ли спряното наказателно производство да бъде възобновено, докато преюдициалното производство е висящо?

Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, в член 47 от Хартата на основните права и в практиката на Съда на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че в светлината на член 267 ДФЕС този принцип е нарушен, когато срещу съдия е образувано дисциплинарно производство поради това, че е започнал преюдициално производство?

(1) Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (ОВ L 280, 2010 г., стр. 1).

(2) Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 2012 г., стр. 1).

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/7

Преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 13 август 2019 г. — Vikingo Fővállalkozó Kft./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-610/19)

(2020/C 95/06)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: Vikingo Fővállalkozó Kft.

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Преюдициални въпроси

Съвместими ли са с член 168, буква а) и член 178, буква а) във връзка с член 220, буква а) и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), както и с принципа на ефективност, тълкуване в националното право и национална практика, съгласно които, от една страна, ако са изпълнени материалноправните условия за възникване на правото на приспадане на данъка, самото притежаване на фактура, чието съдържание отговаря на изискванията на член 226 от посочената директива, не е достатъчно, а за да упражни законосъобразно правото си да приспадне данъка въз основа на въпросната фактура, данъчнозадълженото лице трябва да разполага и с допълнителни писмени доказателства, които не само трябва да отговарят на предвиденото в Директива 2006/112, но да бъдат в съответствие също с принципи от националната правна уредба, посветена на счетоводството, и със специалните разпоредби относно оправдателните документи, и от друга страна, всеки един от участниците във веригата е длъжен да помни и декларира по непротиворечив начин всяка подробност от сделката, удостоверена в тези оправдателни документи?

Съвместими ли са с разпоредбите от Директива 2006/112, уреждащи [приспадането на ДДС], както и с принципите на данъчен неутралитет и на ефективност, тълкуване в националното право и национална практика, съгласно които при верижна сделка, независимо от всякакви други обстоятелства, само поради естеството на сделката на всеки от участниците във веригата се налага задължение да проверява елементите от извършваната от тях сделка и задължение от тази проверка да се правят заключения за данъчнозадълженото лице, което се намира другаде по веригата, като на данъчнозадълженото лице се отказва правото [да приспадне ДДС] с довода, че създаването на веригата, макар да не е забранено от националното законодателство, не е било [разумно] оправдано от икономическа гледна точка? Могат ли в този контекст, в хипотезата на верижна сделка, в рамките на проверката на обективните обстоятелства, които могат да обосноват отказа да се признае правото [на приспадане на ДДС], при определяне и преценка на релевантността и доказателствената сила на доказателствата, на които се основава непризнаването на правото на приспадане на ДДС, да се прилагат единствено разпоредбите на Директива 2006/112 и на националното право, уреждащи приспадането на данъка, в качеството на материалноправни разпоредби, в които се уточнява кои са релевантните факти за установяване на фактическата рамка, или в качеството им на специални разпоредби трябва да се прилагат също разпоредбите в областта на счетоводството на съответната държава членка?

Съвместими ли са с разпоредбите от Директива 2006/112, уреждащи [приспадането на ДДС], както и с принципите на данъчен неутралитет и ефективност, тълкуване в националното право и национална практика, съгласно които на данъчнозадълженото лице, използващо стоките за нуждите на облагаемите си сделки в държавата членка, в която извършва тези сделки, и притежаващо фактура, която отговаря на изискванията на Директива 2006/112, се отказва правото на [приспадане на ДДС] с довода, че това лице не познава всички елементи [на сделката], извършена от участниците във веригата, или въз основа на обстоятелства, които са свързани с участниците във веригата, предхождащи издателя на фактурата, и върху които данъчнозадълженото лице изобщо не е могло да влияе по независещи от него причини, като правото на [приспадане на ДДС] се обвързва с условието данъчнозадълженото лице да е изпълнило — в рамките на мерките, които могат разумно да се изискват от него — общо задължение за извършване на проверка не само преди сключването на договора, но и по време на неговото изпълнение и дори след това? Длъжно ли е в този контекст данъчнозадълженото лице да не упражнява правото на [приспадане на ДДС], ако по отношение на който и да било от елементите от сделката, посочена във фактурата, в даден момент след сключването на договора, по време на изпълнението му или след това установи нередност или узнае за обстоятелство, които съгласно практиката на данъчния орган водят до непризнаване на правото на [приспадане на ДДС]?

Длъжен ли е данъчният орган да посочи в какво се изразява данъчната измама предвид разпоредбите от Директива 2006/112, уреждащи [приспадането на ДДС], и принципа на ефективност? Правилен ли е подходът на данъчния орган нарушенията и нередностите, които нямат логична причинно-следствена връзка с правото на [приспадане на ДДС] и които са допуснати от участниците във веригата, да бъдат считани за доказателство за данъчна измама с довода, че тези нарушения и нередности са направили съдържанието на фактурата недостоверно, поради което данъчнозадълженото лице е знаело или е било длъжно да знае за данъчната измама? Ако е налице данъчна измама, това обстоятелство дава ли основание от данъчнозадълженото лице да се изисква да осъществява контрол с посочените по-горе степен, задълбоченост и обхват или това задължение надхвърля изискванията на принципа на ефективност?

Пропорционална ли е санкция, която предполага непризнаване на правото [на приспадане на ДДС] и се изразява в задължение за плащане на данъчна санкция в размер на 200 % от установената разлика в данъчното задължение, ако няма никаква загуба на приходи за бюджета, пряко свързана с правото на [приспадане на ДДС] на данъчнозадълженото лице? Необходима ли е преценка за наличието на някое от обстоятелствата, посочени в член 170, параграф 1, трето изречение от Az adózás rendjéről szóló 2003. évi XCII. Törvény (Закон XCII от 2003 г. за общото данъчно производство, наричан по-нататък „ЗОДП“), ако данъчнозадълженото лице е предоставило на данъчния орган всички документи, с които разполага, и е включило в данъчната си декларация издадените от него фактури?

Ако от отговорите на поставените преюдициални въпроси се наложи изводът, че прилаганото тълкуване на националното законодателство след делото, по което е постановено определение от 10 ноември 2016 г., Signum Alfa Sped (C-446/15, EU:C:2016:869), и възприетата въз основа на това тълкуване практика са несъвместими с разпоредбите на Директива 2006/112, уреждащи [приспадането на ДДС], и като се има предвид невъзможността първоинстанционният съд да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по всички дела, може ли въз основа на член 47 от Хартата на основните права да се приеме, че правото на данъчнозадължените лица да предявят по съдебен ред претенция за претърпени вреди им гарантира правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в посочения член? Следва ли в този контекст да се счита, че изборът на формата на съдебния акт, постановен по дело Signum Alfa Sped, означава, че въпросът вече е уреден от общностното право и изяснен с практиката на Съда на Европейския съюз, и че съответно отговорът на същия е очевиден или пък означава, че след като е образувано ново производство, въпросът не е напълно изяснен и съответно продължава да е налице необходимост от сезирането на Съда с искане за произнасяне по реда на преюдициалното производство?

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/9

Преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 13 август 2019 г. — Crewprint Kft./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-611/19)

(2020/C 95/07)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: Crewprint Kft.

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Преюдициални въпроси

Съвместими ли са с релевантните разпоредби [относно приспадането на ДДС] от Директива 2006/112 (1) и с принципа на данъчен неутралитет тълкуване в националното право и национална практика, съгласно които данъчният орган отказва правото [на приспадане на ДДС] за извършена между страните сделка с мотива, че счита формата на правоотношението между тези страни за измамна (договор за изработка), тъй като поражда право на приспадане, и съответно на основание член 1, параграф 7 от [Закона за общото данъчно производство] квалифицира сделката като дейност (посредническа дейност), която не поражда право на приспадане, приемайки, че с поведението си страните целят да се отклонят от данъчно облагане, тъй като не е било задължително дейността, извършена от получателя по фактурата, да бъде [под такава форма на стопанска дейност], защото същият е можело да я осъществи в качеството на посредник? Съществува ли в този контекст за данъчнозадължените лица, като условие за прилагане на [приспадането на ДДС], данъчно задължение да избират за форма на стопанска дейност тази, която води до по-голяма данъчна тежест, и представлява ли злоупотреба изборът им — при упражняване на свободата на договаряне, с която разполагат, и с цели, нямащи отношение към данъчното право — на договорна форма на извършваната от тях стопанска дейност, водеща също така до последици, които не са целени от тях и се изразяват в пораждане на право на приспадане на данъка?

Съвместими ли са с релевантните разпоредби [относно приспадането на ДДС] от Директива 2006/112 и с принципа на данъчен неутралитет тълкуване в националното право и национална практика, съгласно които, ако данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото [на приспадане на ДДС], изпълнява всички материални и формални условия [за това приспадане] и е взело изискуемите мерки преди сключването на договора, данъчният орган отказва правото на приспадане на ДДС, тъй като приема, че създаването на дадена верига е ненужно от икономическа гледна точка и съответно представлява злоупотреба, защото подизпълнителят, макар да може да извърши предоставянето на съответните услуги, го възлага на други подизпълнители по причини, които не са свързани с данъчното събитие, и защото данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото [на приспадане на ДДС], в момента в който е приело поръчката е знаело, че неговият подизпълнител ще изпълни престацията, използвайки собствени подизпълнители, тъй като не разполага с човешки и материални ресурси? От значение ли е за отговора на въпроса обстоятелството, че данъчнозадълженото лице или неговият подизпълнител са включили във веригата подизпълнител, с когото са пряко свързани или с когото имат лична или организационна връзка (лично познанство, роднинска връзка или един и същ собственик)?

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, изпълнено ли е условието за установяване на фактическата обстановка въз основата на обективни факти, ако в производство, в което данъчният орган счита икономически връзка между данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото [на приспадане на ДДС], и неговия подизпълнител за ирационална и необоснована единствено въз основа на показанията на част от служителите на подизпълнителя, без да определи с оглед на обективни факти характеристиките на стопанската дейност, предмет на договора, нейните специфични особености и съответния икономически контекст, както и без да изслуша управителите на данъчнозадълженото лице и на предприятията подизпълнители, които са част от веригата, разполагащи с правомощия за вземане на решения, и има ли значение при това положение дали данъчнозадълженото лице или участниците във веригата разполагат с възможности за изпълнение на престациите и необходимо ли е в това отношение да бъде привлечено вещо лице?

Съвместими ли са с разпоредбите на Директива 2006/112 и с принципа на ефективност тълкуване в националното право и национална практика, съгласно които, ако са изпълнени материалните и формалните условия [за приспадане на ДДС] и са взети мерките, които [разумно] могат да се изискват, данъчният орган, основавайки се на обстоятелства, които съгласно практиката на Съда не обосновават [отказа да се приспадне ДДС] и не са обективни, приема за доказано наличието на данъчна измама и отказва правото [на приспадане на ДДС] единствено поради наличието на тези обстоятелства в тяхната съвкупност при достатъчно голям брой от проверяваните участници в установената верига?

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/10

Преюдициално запитване от Szegedi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 4 септември 2019 г. — BAKATI PLUS Kereskedelmi és Szolgáltató Kft./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-656/19)

(2020/C 95/09)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Szegedi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: BAKATI PLUS Kereskedelmi és Szolgáltató Kft.

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Преюдициални въпроси

Съвместима ли е с член 147 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“) практиката на държава членка, при която понятието „личен багаж“, установено като концептуален елемент на освободената от данък върху добавената стойност доставка на стоки за чуждестранни пътници, се отъждествява с понятието „лични вещи“, използвано в Конвенцията върху митническите улеснения в полза на туризма, подписана в Ню Йорк на 4 юни 1954 г. и в Допълнителния протокол към нея, и с понятието „багаж“, определено в член 1, точка 5 от Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза?

При отрицателен отговор на предходния преюдициален въпрос, как трябва да се определи понятието „личен багаж“ в член 147 от Директивата за ДДС, като се има предвид, че посочената директива не дава определение за него? Съвместима ли е с разпоредбите на общностното право национална практика, при която данъчните органи на държава членка вземат предвид само „обичайното значение на израза“?

Следва ли членове 146 и 147 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че когато дадено данъчнозадължено лице няма право на освобождаването на доставки на стоки, предвидено в член 147 от посочената директива в полза на чуждестранни пътници, трябва да се провери дали евентуално е приложимо освобождаването на доставки на стоки за износ по член 146 от същата директива, дори ако не са изпълнени митническите формалности, предвидени в Митническия кодекс на Съюза и в делегираното законодателство?

Ако отговорът на предходния преюдициален въпрос е в смисъл, че когато освобождаването в полза на чуждестранни пътници не е приложимо, сделката може да бъде обект на освобождаване от ДДС при износ, правната сделка може ли да се квалифицира като освободена от ДДС доставка на стоки за износ въпреки изразеното от клиента намерение към момента на поръчката?

При утвърдителен отговор на трети и четвърти преюдициален въпрос, в случай като разглеждания, при който към момента на доставката на стоките издателят на фактурата е знаел, че те са закупени с цел препродажба, но чуждестранният купувач въпреки това е искал да ги изведе от страната в съответствие с режима за чуждестранни пътници, поради което издателят на фактурата е действал недобросъвестно, като е попълнил предвидения за целта формуляр на заявлението за възстановяване на данъка съгласно посочения режим, и като е възстановил поради освобождаването в полза на чуждестранни пътници начисления данък върху добавената стойност, съвместима ли е с членове 146 и 147 от Директивата за ДДС и с принципите на данъчен неутралитет и пропорционалност на правото на Съюза практиката на държава членка, при която данъчният орган отказва възстановяване на данъка, неправилно деклариран и платен за доставка на стоки за чуждестранни пътници, без да квалифицира тези сделки като доставка на стоки за износ и без да извършва съответната корекция, макар да е безспорно, че стоките са напуснали Унгария като пътнически багаж?

(1) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/11

Преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 27 септември 2019 г. — Boehringer Ingelheim RCV GmbH & Co. KG Magyarországi Fióktelepe/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-717/19)

(2020/C 95/10)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: Boehringer Ingelheim RCV GmbH & Co. KG Magyarországi Fióktelepe

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че на основание на договор, чието сключване не е задължително, фармацевтично предприятие, което превежда на държавната здравноосигурителна каса част от оборота си, от продажбата на фармацевтични продукти, и следователно не получава заплащане за пълната стойност на тези продукти, няма право на последващо намаляване на данъчната основа на данъка върху добавената стойност единствено поради факта, че плащанията в полза на посочената каса не се извършват по предварително определен в търговската му политика начин, нито основно с рекламна цел?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която за последващо намаляване на данъчната основа се изисква титулярят на правото на възстановяване да разполага с фактура, издадена на негово име, която да установява извършването на сделката, предоставяща правото на това възстановяване, при положение, че сделката, позволяваща последващо намаляване на данъчната основа, е надлежно документирана и впоследствие може да бъде проверена, а освен това се основава отчасти на публични и официални данни и позволява правилното събиране на данъка?

(1) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/12

Преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 9 ноември 2019 г. — NJ/Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság

(Дело C-740/19)

(2020/C 95/11)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: NJ

Ответник: Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság

Преюдициални въпроси

Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 31 от Директива 2013/32/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета (наричана „Директивата за процедурите“), с оглед на предвиденото в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че ефективната съдебна защита е гарантирана от държавата членка и когато нейните съдебни органи не могат да изменят постановените в процедури по предоставяне на убежище решения, а само да ги отменят и да връщат преписката за ново произнасяне от административния орган?

Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 31 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (наричана „Директивата за процедурите“), отново с оглед на предвиденото в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че не е в противоречие с тях законодателство на държава членка, което предвижда императивен срок от общо шестдесет дни за всички съдебни производства във връзка с убежището, независимо от каквито и да било лични обстоятелства и без да се отчитат особеностите на случая, нито възможните доказателствени затруднения?

(1) Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/13

Преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam (Нидерландия), постъпило на 6 ноември 2019 г. — Stichting Cartel Compensation, Equilib Netherlands BV, Equilib Netherlands BV/Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV и др.

(Дело C-819/19)

(2020/C 95/12)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Amsterdam

Страни в главното производство

Ищци: Stichting Cartel Compensation, Equilib Netherlands BV, Equilib Netherlands B. V.

Ответници: Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV, Martinair Holland NV, Deutsche Lufthansa AG, Lufthansa Cargo AG, British Airways plc, Société Air France SA, Singapore Airlines Ltd, Singapore Airlines Cargo Pte Ltd, Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV, Martinair Holland NV, Société Air France SA, Singapore Airlines Cargo Pte Ltd, Singapore Airlines Ltd, Lufthansa Cargo AG, Deutsche Lufthansa AG, Swiss International Air Lines AG, British Airways plc, Air Canada, Cathay Pacific Airways Ltd, SAS AB, Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden, SAS Cargo Group A/S, Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV, Martinair Holland NV, Société Air France SA, Lufthansa Cargo AG, Deutsche Lufthansa AG, British Airways plc

Преюдициален въпрос

Разполагат ли националните съдилища в спор между увредени лица (в случая товародателите, получатели на услуги по въздушен превоз на товари) и авиокомпании, било по силата на директния ефект на член 101 ДФЕС или във всички случаи — на член 53 от Споразумението за ЕИП, било по силата на (директния ефект) на член 6 от Регламент № 1/2003 (1), с правомощие да прилагат в пълна степен член 101 ДФЕС или във всички случаи член 53 от Споразумението за ЕИП спрямо споразумения или съгласувани практики на авиокомпаниите във връзка с предоставянето на услуги по въздушен превоз на товари в рамките на полети, извършени преди 1 май 2004 г. между летища в ЕС и летища извън ЕИП, съответно в рамките на полети, извършени преди 19 май 2005 г. между Исландия, Лихтенщайн и Норвегия и летища извън ЕИП, съответно в рамките на полети, извършени преди 1 юни 2002 г. между летища извън ЕС и Швейцария, дори когато в тези случаи става въпрос за период от време, през който се е прилагал преходният режим по членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС, или преходният режим не допуска такова правомощие?

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/14

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 12 декември 2019 г. — Bankia S.A./Unión Mutua Asistencial de Seguros (UMAS)

(Дело C-910/19)

(2020/C 95/15)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bankia S.A.

Ответник: Unión Mutua Asistencial de Seguros (UMAS)

Преюдициални въпроси

На основание на член 267 ДФЕС отправя до Съда на Европейския съюз следните преюдициални въпроси относно тълкуването на член 3, параграф 2 и член 6 от Директива 2003/71/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО:

Имат ли право на иск за съпътстващата проспекта отговорност и двата ли вида инвеститори или само непрофесионалните инвеститори, когато дадено публично предлагане за записване на акции е отправено както към непрофесионални, така и към квалифицирани инвеститори и се издава проспект на вниманието на непрофесионалните инвеститори?

В случай, че отговорът на предходния въпрос е, че такова право имат и квалифицираните инвеститори, възможно ли е да се прецени в каква степен те са осведомени за икономическото състояние на емитента на ППЗ, като се остави настрана проспектът, с оглед на правните или търговските им отношения с посочения емитент (в качеството им на акционери, участието им в управителните му органи и др.)?

(1) ОВ L 345, 2003 г., стр. 64; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 23.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/15

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 12 декември 2019 г. — Eco Fox Srl/Fallimento Mythen Spa и др.

(Дело C-915/19)

(2020/C 95/17)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Eco Fox Srl

Ответници: Fallimento Mythen Spa, Ministero dell’Economia e delle Finanze, Ministero dell’Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare, Ministero delle Politiche agricole, alimentari e forestali, Ministero dello Sviluppo Economico, Agenzia delle Dogane e dei Monopoli

Преюдициален въпрос

Съдът на Европейския съюз да установи — с оглед на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г (1). с последващите изменения, на Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. (2) и на евентуални други релевантни разпоредби на правото [на Европейския съюз] — представлява ли държавна помощ, която като такава подлежи на предварително уведомление до Европейската комисия, подзаконов нормативен акт, като наредбата, приета с обжалваното Министерско постановление № 37/2015, който, в пряко изпълнение на решения на Consiglio di Stato, с които се отменят частично предходните наредби, за които вече е изпратено уведомление на Комисията, оказва влияние „с обратно действие“ върху условията за налагане на акциз с намалена ставка върху биодизела, като изменя ретроактивно критериите за разпределяне на предимството между искащите го предприятия, без да удължава срока на програмата за данъчни облекчения.

(1) Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(2) Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (ОВ L 140, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42).

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/16

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 12 декември 2019 г. — Alpha Trading SpA unipersonale/Ministero dell’Economia e delle Finanze и др.

(Дело C-916/19)

(2020/C 95/18)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Alpha Trading SpA unipersonale

Ответници: Ministero dell’Economia e delle Finanze, Ministero dell’Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare, Ministero delle Politiche agricole, alimentari e forestali, Ministero dello Sviluppo Economico

Преюдициален въпрос

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/17

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 12 декември 2019 г. — Novaol Srl/Ministero dell’Economia e delle Finanze и др.

(Дело C-917/19)

(2020/C 95/19)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Novaol Srl

Ответници: Ministero dell’Economia e delle Finanze, Ministero dell’Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare, Ministero delle Politiche Agricole, Alimentari e Forestali e del Turismo, Ministero dello Sviluppo Economico

Преюдициален въпрос

Съдът на Европейския съюз да установи — с оглед на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. (1). с последващите изменения, на Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. (2) и на евентуални други релевантни разпоредби на правото [на Европейския съюз] — представлява ли държавна помощ, която като такава подлежи на предварително уведомление до Европейската комисия, подзаконов нормативен акт, като наредбата, приета с обжалваното Министерско постановление № 37/2015, който, в пряко изпълнение на решения на Consiglio di Stato, с които се отменят частично предходните наредби, за които вече е изпратено уведомление на Комисията, оказва влияние „с обратно действие“ върху условията за налагане на акциз с намалена ставка върху биодизела, като изменя ретроактивно критериите за разпределяне на предимството между искащите го предприятия, без да удължава срока на програмата за данъчни облекчения.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/17

Преюдициално запитване от Landgericht Hamburg (Германия), постъпило на 16 декември 2019 г. — GDVI Verbraucherhilfe GmbH/Swiss International Air Lines AG

(Дело C-918/19)

(2020/C 95/20)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Hamburg

Страни в главното производство

Ищец: GDVI Verbraucherhilfe GmbH

Ответник: Swiss International Air Lines AG

Преюдициални въпроси

Трябва ли Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт от 21 юни 1999 г., (1) изменено с Решение № 2/2010 от 26 ноември 2010 година на Съвместния комитет за въздушен транспорт на Общността и Швейцария (2), да се тълкува в смисъл, че в съответствие с член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (3) този регламент се прилага и спрямо пътниците, които кацат на летище в Швейцария с полет от трета страна, за да заминат след това с полет за държава членка?

При утвърдителен отговор на първия въпрос: включва ли приложимостта на Регламент № 261/2004 за съдилищата на държава членка и приложимостта на практиката на Съда на Европейския съюз, съгласно която пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение (решение на Съда от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., (4) C-402/07 и C-432/07, EU:C:2009:716)?

Налице ли е право на обезщетение по член 7 от Регламента и когато поради относително незначително закъснение при пристигането пътникът не е могъл да вземе директно свързващ полет и това е довело до закъснение от три часа или повече при пристигане в крайния пункт, при положение че двата полета са осъществени от различни въздушни превозвачи и потвърждението на резервацията е издадено от туроператор, който е комбинирал полетите за клиентите си?

(1) ОВ. 2002, L 114, стр. 73; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 27, стр. 30.

(2) ОВ. 2010, L 347, стр. 54.

(3) ОВ. 2004, L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218.

(4) EU:C:2009:716

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/19

Преюдициално запитване от Conseil d’État (Белгия), постъпило на 17 януари 2020 г. — E. M. T./Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides

(Дело C-20/20)

(2020/C 95/22)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d’État

Страни в главното производство

Жалбоподател: E. M. T.

Ответник: Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 46 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (1), съгласно който кандидатите трябва да разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу решенията „относно тяхната молба за международна закрила“, и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с членове 20 и 26 от посочената по-горе Директива 2013/32/ЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално процесуално правило като член 39/57 от Закона от 15 декември 1980 г. за влизането, пребиваването и установяването на чужденци на територията на страната и извеждането им от нея, което определя срок от 10 „календарни“ дни от връчването на административното решение като срок за обжалване на решение за отхвърляне на последващата молба за международна закрила, „когато жалбата е подадена от чужденец, който към момента на връчването на решението е задържан или настанен в място по членове 74/8 и 74/9 [от същия закон] или е на разположение на властите“, особено ако жалбоподателят трябва след връчването на посоченото по-горе административно решение да потърси нов правен съветник, ползвайки безплатната правна помощ, за да обжалва?

(1) ОВ L 180, 2013 г., стр. 60.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/19

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 17 януари 2020 година — Българска национална телевизия / Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-21/20)

(2020/C 95/23)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател: Българска национална телевизия

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите

Преюдициални въпроси

Може ли дейността на обществената телевизия по аудио-визуални медийни услуги към зрителите, при положение че се финансира от държавата под формата на субсидия, като зрителите не заплащат такси за телевизионното излъчване, да се счита като доставка на услуги, извършвана възмездно, съгласно чл. 2, параграф 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО (1) или не представлява доставка на услуги, извършена възмездно по смисъла на тази разпоредба и не попада в обхвата на посочената Директива?

При отговор, че аудиовизуалните медийни услуги на обществената телевизия към зрителите попадат в обхвата на чл. 2, параграф 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО, може ли да се счита, че те са освободени доставки по смисъла на чл. 132 параграф 1, б. „р“ от Директивата, и допустима ли е национална уредба, която освобождава тази дейност само защото за нея обществената телевизия получава плащане от държавния бюджет, без значение дали тази дейност има и търговски характер?

Допуска ли чл. 168 от Директивата 2006/112/ЕО практика ползването на пълен данъчен кредит за покупки да се поставя в зависимост не само от предназначението на покупките (за облагаема дейност или не), а и от начина на финансиране на тези покупки, а именно и от собствени приходи (рекламни услуги и други), и от държавна субсидия, и да се признава право на приспадане на пълен данъчен кредит само за покупките, финансирани със собствени приходи, не и за финансираните с държавна субсидия, като се изисква разграничаването им?

4)	В случай че се приеме, че дейността на обществената телевизия се състои и от облагаеми, и от освободени доставки, предвид смесеното ѝ финансиране, какъв е обхватът на правото на приспадане на данъчен кредит за покупките и какви критерии следва да се прилагат при определянето му?

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

OB 2006, L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/20

Преюдициално запитване от Klagenævnet for Udbud (Дания), постъпило на 17 януари 2020 г. — Simonsen & Weel A/S/Region Nordjylland и Region Syddanmark

(Дело C-23/20)

(2020/C 95/24)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Klagenævnet for Udbud

Страни в главното производство

Жалбоподател: Simonsen & Weel A/S

Ответници: Region Nordjylland и Region Syddanmark

Преюдициални въпроси

Трябва ли принципите на равно третиране и на прозрачност, установени в член 18, параграф 1 от [Директива 2014/24] (1) и в член 49 от [Директива 2014/24] във връзка с част В, точка 7 и точка 10, буква а) от приложение V към Директива 2014/24, да се тълкуват в смисъл, че обявлението за обществена поръчка в случай като този по настоящото дело трябва да съдържа информация за прогнозното количество и/или прогнозната стойност на доставките по рамковия договор, до който се отнася поръчката?

Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, следва ли според Съда горепосочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че информацията трябва да бъде посочена по отношение на рамковия договор а) в неговата цялост и/или б) по отношение на първоначалния възлагащ орган, който заявява намерението си да сключи споразумение въз основа на покана за представяне на оферти (в случая регион Северна Ютландия) и/или в) по отношение на първоначалния възлагащ орган, който заявява само участие в една опция (в случая регион Южна Дания)?

Трябва ли принципите на равно третиране и на прозрачност, установени в член 18, параграф 1 от [Директива 2014/24] и в членове 33 и 49 от [Директива 2014/24] във връзка с част В, точка 7 и точка 10, буква а) от приложение V към Директива 2014/24, да се тълкуват в смисъл, че в обявлението за поръчката или в техническата спецификация на поръчката трябва да се определя максимално количество и/или максимална стойност на доставките по рамковия договор, до който се отнася поръчката, като при достигането на този праг въпросният рамков договор изчерпва действието си?

Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, следва ли според Съда горепосочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че споменатият по-горе максимален праг трябва да бъде посочен по отношение на рамковия договор а) в неговата цялост и/или б) по отношение на първоначалния възлагащ орган, който заявява намерението си да сключи споразумение въз основа на поканата за представяне на оферти (в случая регион Северна Ютландия) и/или в) по отношение на първоначалния възлагащ орган, който заявява само участие в една опция (в случая регион Южна Дания)?

Ако отговорът на въпрос 1 и/или 2 е утвърдителен, молим Съдът, доколкото е релевантно за съдържанието на тези отговори, да отговори и на следния въпрос:

Следва ли член 2г, параграф 1, буква а) от [Директива 92/13] във връзка с членове 33 и 49 от [Директива 2014/24] във връзка с част В, точка 7 и точка 10, буква а) от приложение V към Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че хипотезата, при която „възлагащият орган е възложил поръчка без предварително публикуване на обявление в Официален вестник на Европейския съюз“, обхваща случай като разглеждания по настоящото дело, в който възлагащият орган е публикувал обявление за поръчка в Официален вестник на Европейския съюз във връзка с предвидения рамков договор, но

а)	обявлението за поръчката не отговаря на изискването да се посочи прогнозното количество и/или прогнозната стойност на доставките по рамковия договор, до който се отнася поръчката, тъй като такава прогнозна оценка се съдържа в техническата спецификация на поръчката, и

б)	възлагащият орган е нарушил изискването да посочи в обявлението за поръчката или в техническата спецификация на поръчката максималното количество и/или максималната стойност на доставките по рамковия договор, до който се отнася поръчката?

(1) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65).

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/21

Преюдициално запитване от Tribunal de grande instance de Rennes (Франция), постъпило на 21 януари 2020 г. — PF, QG/Caisse d’allocations familiales d’Ille et Vilaine (CAF)

(Дело C-27/20)

(2020/C 95/25)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de grande instance de Rennes

Страни в главното производство

Жалбоподатели: PF, QG

Ответник: Caisse d’allocations familiales d’Ille et Vilaine (CAF)

Преюдициален въпрос

Дали правото на Съюза, и по-конкретно членове 20 и 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и член 4 от Регламент № 883/2004 (1) и член 7 от Регламент 492/2011 (2), трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член R 532-3 от Кодекса за социално осигуряване, която определя като референтна календарна година за изчисляването на семейните обезщетения предпоследната година, предшестваща периода на плащане, което води — за съществено увеличил приходите си в друга държава членка бенефициер, който вследствие на завръщането си в държавата по произход понася спад на същите — до лишаването на този бенефициер от част от семейните надбавки, за разлика от пребиваващите в държавата по произход лица, които не са упражнили правото си на свободно движение?

(1) Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5 том 7, стр. 82).

(2) Регламент (ЕО) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година свободното движение на работници в Съюза (ОВ L 141, 2011 г., стр. 1).

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/22

Преюдициално запитване от Attunda tingsrätt (Швеция), постъпило на 21 януари 2020 г. — Airhelp Ltd/Scandinavian Airlines System SAS

(Дело C-28/20)

(2020/C 95/26)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Attunda tingsrätt

Страни в главното производство

Ищец: Airhelp Limited

Ответник: Scandinavian Airlines System SAS

Преюдициални въпроси

Стачката на пилоти на граждански въздухоплавателни средства, които са наети от въздушен превозвач и са необходими за извършване на полет, представлява ли „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 (1), когато стачката не се провежда във връзка с приета или обявена от въздушния превозвач мярка, а за нея е дадено предизвестие и е организирана законосъобразно от организации на работниците като колективно действие с цел въздушният превозвач да увеличи заплатите, да предостави допълнителни облаги или да промени условията на труд, за да изпълни исканията на организациите?

Какво значение, ако изобщо има такова, следва да се придаде на това доколко са справедливи исканията на организациите на работниците и по-специално на това, че исканото увеличение на заплатите е значително по-високо от увеличенията на заплатите, които по принцип са приложими за съответните пазари на труда в страната?

3)	Какво значение, ако изобщо има такова, следва да се придаде на обстоятелството, че за да се избегне стачка, въздушният превозвач приема предложение за постигане на споразумение, отправено от национален орган за медиация по трудовоправни спорове, но организациите на работниците не го приемат?

(1) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/23

Решение на Общия съд от 12 февруари 2020 г. — WD/ЕОБХ

(Дело T-320/18) (1)

(Публична служба - Срочно наети служители - Срочен договор - Решение за отказ за прекласиране - Липса на атестационни доклади - Поставяне на точки за прекласиране чрез пренасяне - Явна грешка в преценката - Решение за неподновяване - Задължение за полагане на грижа - Явна грешка в преценката - Злоупотреба с власт - Оправдани правни очаквания - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Отговорност)

(2020/C 95/27)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: WD (представители: L. Levi и A. Blot, адвокати)

Ответник: Европейски орган за безопасност на храните (представители: D. Detken и F. Volpi, подпомагани от D. Waelbroeck, A. Duron и C. Dekemexhe, адвокати)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, целящо, от една страна, отмяната на решението на ЕОБХ от 14 юли 2017 г. да не прекласира жалбоподателката в степен AST 6 в рамките на процедурата по прекласиране за 2017 г., на решението на ЕОБХ от 9 август 2017 г. да не поднови нейния договор и на решенията от 9 февруари и 12 март 2018 г., с които се отхвърлят жалбите по административен ред срещу тези две решения, и от друга страна, поправянето на имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла в резултат на тези решения.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда WD да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 259, 23.7.2018 г.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/23

Решение на Общия съд от 6 февруари 2020 г. — Compañia de Tranvías de la Coruña/Комисия

(Дело T-485/18) (1)

(Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи на Комисията, свързани с тълкуването на разпоредба от правото на Съюза - Документи, издадени от трето лице - Документи, произхождащи от държава членка - Регламент (ЕО) № 1370/2007 - Частичен отказ на достъп - Пълен отказ на достъп - Задължение за мотивиране - Изключение, свързано със защитата на съдебните процедури - По-висш обществен интерес)

(2020/C 95/28)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Compañía de Tranvías de la Coruña, SA (Ла Коруня, Испания) (представител: J. Monrabà Bagan, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: W. Mölls и C. Ehrbar)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 7 юни 2018 г., с което се отказва изцяло или частично да се предостави достъп на жалбоподателя до документи във връзка с изпратеното на Френската република становище на Комисията относно валидността на договора за линиите на метро до 2039 г.

Диспозитив

Отменя решението на Европейската комисия от 7 юни 2018 г., с което се отказва частично или напълно да се предостави на Compañía de Tranvías de la Coruña, SA достъп до документи във връзка със становището на Комисията, предадено на Френската република, относно валидността на договора за линиите на метро до 2039 г., в частта му, в която се отказва частично достъпа до данни, различни от лични данни, съдържащи се в писмото на Комисията от 25 октомври 2010 г. до френските власти и в писмата на заместник-председателя на Комисията г н Kallas от 27 юли 2012 г. и 5 юни 2013 г. до RATP.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски и една пета от съдебните разноски на Compañía de Tranvías de la Coruña.

4)	Осъжда Compañía de Tranvías de la Coruña да понесе четири пети от направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 381, 22.10.2018 г.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/25

Решение на Общия съд от 12 февруари 2020 г. — Унгария/Комисия

(Дело T-505/18) (1)

(ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, изключени от финансиране - Подпомагане на развитието на селските райони - Помощи, отпускани на организации на производителите - Разходи, направени от Унгария - Член 35 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 - Квалифицирано признаване - Бенефициер, който отговаря на условията за получаване на помощта - Изчислена финансова корекция - Член 52, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 - Лоялно сътрудничество - Защита на оправданите правни очаквания - Пропорционалност - Правна сигурност - Суми, които не отговарят на условията за възстановяване)

(2020/C 95/30)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представители: M. Fehér, M. Tátrai, A. Pokoraczki и G. Koós)

Ответник: Европейска комисия (представители: V. Bottka и J. Aquilina)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/873 на Комисията от 13 юни 2018 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 152, 2018 г., стр. 29)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Унгария да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 399, 5.11.2018 г.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/26

Решение на Общия съд от 11 февруари 2020 г. — Dalasa/EUIPO — Charité — Universitätsmedizin Berlin (charantea)

(Дело T-732/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „charantea“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „CHARITÉ“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2020/C 95/32)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Dalasa Handelsgesellschaft mbH (Виена, Австрия) (представител: I. Hödl, avocate)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Söder)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Charité — Universitätsmedizin Berlin, Gliedkörperschaft Öffentlichen Rechts (Берлин, Германия) (представители: A. Wulff и K. Schmidt-Hern, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 15 октомври 2018 г. (преписка R 539/2018-4), постановено в производство по възражение със страни Charité и Dalasa.

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 15 октомври 2018 г. (преписка R 539/2018-4).

2)	EUIPO понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Dalasa Handelsgesellschaft mbH в производството пред Общия съд.

3)	Charité — Universitätsmedizin Berlin, Gliedkörperschaft Öffentlichen Rechts понася направените от него съдебни разноски в производството пред Общия съд.

4)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

(1) ОВ C 54, 11.2.2019 г.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/27

Решение на Общия съд от 11 февруари 2020 г. — Dalasa/EUIPO — Charité — Universitätsmedizin Berlin (charantea)

(Дело T-733/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „charantea“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „CHARITÉ“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2020/C 95/33)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Dalasa Handelsgesellschaft mbH (Виена, Австрия) (представител: I. Hödl, avocate)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Söder)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 15 октомври 2018 г. (преписка R 540/2018-4), постановено в производство по възражение със страни Charité и Dalasa.

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 15 октомври 2018 г. (преписка R 540/2018-4).

2)	EUIPO понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Dalasa Handelsgesellschaft mbH в производството пред Общия съд.

3)	Charité — Universitätsmedizin Berlin, Gliedkörperschaft Öffentlichen Rechts понася направените от него съдебни разноски в производството пред Общия съд.

4)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

(1) ОВ C 54, 11.2.2019 г.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/28

Решение на Общия съд от 5 февруари 2020 г. — Globalia Corporación Empresarial/EUIPO — Touring Club Italiano (TC Touring Club)

(Дело T-44/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „TC Touring Club“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „TOURING CLUB ITALIANO“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Реално използване на по-ранната марка - Член 47, параграф 2 от Регламент 2017/1001 - Допълнителни доказателства, представени за първи път пред апелативния състав - Член 95, параграф 2 от Регламент 2017/1001 - Насрещна жалба)

(2020/C 95/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Globalia Corporación Empresarial, SA (Люкмайор, Испания) (представител: A. Gómez López, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Kusturovic, J.F. Crespo Carrillo и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд Touring Club Italiano (Милано, Италия) (представител: G. Guglielmetti, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 9 ноември 2018 г. (преписка R 448/2018-4), постановено в производство по възражение със страни Touring Club Italiano и Globalia Corporación Empresarial

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Отхвърля насрещната жалба като недопустима.

3)	По отношение на основната жалба осъжда Globalia Corporación Empresarial, SA да заплати разноските, включително направените от Touring Club Italiano в производството пред апелативния състав.

4)	По отношение на насрещната жалба Touring Club Italiano понася собствените си разноски, както и тези, направени от Globalia Corporación Empresarial и от EUIPO.

(1) ОВ C 93, 11.3.2019 г.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/28

Решение на Общия съд от 6 февруари 2020 г. — Corporació Catalana de Mitjans Audiovisuals/EUIPO — Dalmat (LaTV3D)

(Дело T-135/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „LaTV3D“ - По-ранна национална словна марка „TV3“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на услугите - Сходство на знаците - Отличителен характер - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2020/C 95/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Corporació Catalana de Mitjans Audiovisuals, SA (Барселона, Испания) (представител: J. Erdozain López, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Stéphane Dalmat (Париж, Франция)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 13 декември 2018 г. (преписка R 874/2018-2), постановено в производство по възражение със страни Corporació Catalana de Mitjans Audiovisuals и M. Dalmat

Диспозитив

Отменя решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 13 декември 2018 г. (преписка R 874/2018-2) в частта, в която изключва наличието на вероятност от объркване по отношение на услугите, които са различни от „устни[те] и писмени[те] преводачески“ услуги от клас 41 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 148, 29.4.2019 г.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/31

Определение на Общия съд от 30 януари 2020 г. — Латвия/Комисия

(Дело T-293/18) (1)

(Жалба за отмяна - Обща политика в областта на рибарството - Договорът от Париж за архипелага Шпицберген (Норвегия) - Възможности за улов на снежен краб в зоната на Свалбард (Норвегия) - Регламент (ЕС) 2017/127 - Регистрирани в Съюза кораби, които имат право да извършват риболов - Задържане на латвийски кораб - Член 265 ДФЕС - Покана за предприемане на действия - Изразяване на становище от Комисията - Акт, който не поражда задължителни правни последици - Недопустимост)

(2020/C 95/40)

Език на производството: латвийски

Страни

Жалбоподател: Република Латвия (представител: V. Soņeca)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Bouquet, E. Paasivirta, I. Naglis и A. Sauka)

Предмет

Жалба по член 263 ДФЕС, с която се иска, от една страна, да бъде отменено писмото на Комисията от 12 март 2018 г., с което тази институция изразява становище въз основа на поканата за предприемане на действие по член 265 ДФЕС, отправена към нея от Република Латвия с писмо от 22 декември 2017 г. и целяща по същество Комисията да предприеме мерки за защитата на риболовните права и интереси на Европейския съюз в зоната за риболов на Свалбард (Норвегия), и от друга страна, да се разпореди на Комисията да приеме по този въпрос становище, което да няма неблагоприятни правни последици за Република Латвия

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Липсват основания за произнасяне по молбата на Кралство Испания за встъпване.

3)	Осъжда Република Латвия да понесе наред с направените от нея съдебни разноски и тези на Европейската комисия, с изключение на разноските във връзка с молбата за встъпване.

4)	Кралство Испания, Република Латвия и Комисията понасят направените от всеки от тях съдебни разноски във връзка с молбата за встъпване.

(1) ОВ C 240, 9.7.2018 г.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/33

Определение на председателя на Общия съд от 31 януари 2020 г. — Shindler и др./Комисия

(Дело T-627/19 R)

(Обезпечително производство - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Оттегляне на Обединеното кралство от Съюза - Граждани на Обединеното кралство, пребиваващи в друга държава членка на Съюза - Загуба на гражданството на Съюза - Иск за установяване на неправомерно бездействие - Недопустимост на молбата за допускане на обезпечителни мерки)

(2020/C 95/42)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Harry Shindler (Порто д’Асколи, Италия) и пет други лица, чиито имена са посочени в приложение към определението (представител: J. Fouchet, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher, C. Giolito и E. Montaguti)

Предмет

Искане на основание член 279 ДФЕС и член 156 от Процедурния правилник на Общия съд, целящо, от една страна, да се прекрати изричния отказ на Комисията от 13 септември 2019 г. да признае неправомерното си бездействие, и от друга страна, да се разпореди на Комисията да предприеме някои временни мерки, за да запази гражданството на Съюза на ищците след датата на оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз, както и да приеме временно решение относно алтернативен на това гражданство статут, състоящ се от различни мерки относно влизането, пребиваването, социалните права и професионалната дейност, приложими в случай на липса на споразумение относно оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза.

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/34

Жалба, подадена на 8 януари 2020 г. — Valiante/Комисия

(Дело T-13/20)

(2020/C 95/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Diego Valiante (Антверпен — Берхем, Белгия) (представител: R. Wardyn, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решение на Комисията от 14 март 2019 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя да бъде допуснат до вътрешен конкурс COM/1/AD10/18 (AD10),

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на член 27 от Правилника за длъжностните лица с отказа да се допусне жалбоподателят до вътрешния конкурс поради липсата на изискваната минимална степен.

—	Жалбоподателят твърди, че изискваната минимална степен не е действителен показател за професионална компетентност. Вследствие на това изискването за минимална степен възпрепятства назначаването на работа на квалифицирани кандидати с опит.

2.	Второ основание: нарушение на принципа на равно третиране и на член 27 от Правилника за длъжностните лица с изискването за минимална степен, което не засяга по един и същи начин срочно наетите служители и длъжностните лица.

3.	Трето основание: нарушение на член 27 от Правилника за длъжностните лица с изискването да се кандидатства само за една област, което възпрепятства назначаване, основаващо се на най-високите стандарти за умения, продуктивност и безупречност на възможно най-широка основа.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/35

Жалба, подадена на 8 януари 2020 г. — Tratkowski/Комисия

(Дело T-14/20)

(2020/C 95/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Michal Tratkowski (Брюксел, Белгия) (представител: R. Wardyn, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решение на Комисията от 14 март 2019 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя да бъде допуснат до вътрешен конкурс COM/2/AD12/18,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на член 27 от Правилника за длъжностните лица с отказа да се допусне жалбоподателят до вътрешния конкурс поради липсата на минимално изискваната степен. Жалбоподателят твърди, че изискваната минимална степен не е действителен показател за професионална компетентност. Вследствие на това изискването за минимална степен възпрепятства назначаването на работа на квалифицирани кандидати с опит.

2.	Второ основание: нарушение на принципа на равно третиране и на член 27 от Правилника за длъжностните лица с изискването за минимална степен, което не засяга по един и същи начин срочно наетите служители и длъжностните лица.

3.	Трето основание: нарушение на член 27 от Правилника за длъжностните лица с изискването да се кандидатства само за една област, което възпрепятства назначаване, основаващо се на най-високите стандарти за умения, продуктивност и безупречност на възможно най-широка основа.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/35

Жалба, подадена на 14 януари 2020 г. — Intertranslations (Intertransleïsions) Metafraseis/Парламент

(Дело T-20/20)

(2020/C 95/46)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Intertranslations (Intertransleïsions) Metafraseis AE (Калитеа (Атика), Гърция) (представител: N. Korogiannakis, lawyer)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Европейския парламент от 5 декември 2019 г. за класирането му на второ място в процедурата за възлагане на поръчка TRA/EU19/2019: Преводачески услуги, лот 5 (превод на английски),

—	да осъди Европейския парламент да плати обезщетение за претърпените от жалбоподателя вреди в резултат на загубата на договора,

—	при условията на евентуалност, да осъди Европейския парламент да плати на жалбоподателя претърпените вреди в резултат на пропуснатата полза,

—	да осъди Европейския парламент да плати на жалбоподателя съдебните и други разноски, направени във връзка с настоящата жалба, дори и тя да бъде отхвърлена.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

Първото основание е недостатъчната мотивация — Нарушение на задължението за излагане на мотиви, нарушение на член 296 от ДФЕС, на приложение I, глава 1, Общи разпоредби, раздел 1, точка 31 от Финансовия регламент (EС) 2018/1046 (1) и на член 89 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/715 (2) — Нарушение на съществено процесуално изискване и на правото на ефективно правно средство за защита.

—

Жалбоподателят твърди, че изложените мотиви са недостатъчни in concreto, след като не уточняват на каква слабост по всеки под-критерий отговаря отнемането на точки за всяка отделна грешка в превода. Поради това жалбоподателят нито можел да разбере точно за коя грешка става въпрос, нито бил в състояние да направи съответен анализ и възражение.

Второто основание е явна грешка в преценката.

—	Оценката съдържала множество явни грешки в преценката във връзка с под-критериите „Стил — Яснота“, „Владеене на езика — Пунктуация“, както и „изложение и точност“ и „неправилен превод“.

Третото основание е неясни критерии за оценка — Използване на един и същи критерий два пъти — Определяне на точки за една и съща характеристика на поръчката по два различни критерия за оценка.

—

Един вид грешка бил неясен, тъй като липсвал конкретен анализ в терминологичния речник на условията на поръчката и той не представлявал техническо понятие в професионалния превод. Условията на поръчката предвиждали също оценка на един и същ проблем по два различни критерия, поради което резултатът от оценяването бил опорочен.

Четвъртото основание е нарушение на член 21.2 от приложение I към Финансовия регламент (ЕС) 2018/1046 — Неадекватно претегляне на критериите за възлагане.

—

Цената представлявала само 33 %, докато качеството — 66 %, поради което се отдавало много малко значение на цената, като по този начин се неутрализирало влиянието на цената в процедурата за възлагане на поръчка и се окуражавало закупуването на неразумно скъпи услуги, водещо до неразумно финансово управление.

Петото основание е нарушение на условията на поръчката и на член 175 от Финансовия регламент (ЕС) 2018/1046 във връзка с периода на изчакване.

—

Въпреки обявеното от Европейския парламент спиране на подписването на въпросния договор, в Официален вестник на Европейския съюз било публикувано съобщение, че договорът вече бил подписан на 4 декември 2019 г., и не била публикувана поправка, с което били нарушени условията на поръчката и член 175 от Финансовия регламент № 2018/1046 във връзка с периода на изчакване.

(1) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OВ L 193, 2018 г., стp. 1).

(2) Делегиран регламент (ЕС) 2019/715 на Комисията от 18 декември 2018 година относно рамковия финансов регламент за органите, създадени по силата на ДФЕС и Договора за Евратом и посочени в член 70 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 122, 2019 г., стp. 1).

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/37

Жалба, подадена на 16 януари 2020 г. — ID/ЕСВД

(Дело T-28/20)

(2020/C 95/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ID (представител: C. Bernard-Glanz, lawyer)

Ответник: Европейска служба за външна дейност

Искания

Жалбоподателката иска от Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима,

—	да отмени обжалваното решение и, доколкото е необходимо, и решението за отхвърляне на жалбата,

—	да осъди ответника да плати сумата 449 397,05 EUR като обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва до пълното погасяване на задължението,

—	да осъди ответника да плати сумата 20 000 EUR като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва до пълното погасяване на задължението, и

—	да осъди ответника да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателката изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

Първото основание е нарушение на член 84 Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (УРДСЕС):

—	относно елементите във връзка с които трябва да се направи извода за неадекватност, за да се обоснове освобождаването преди края на изпитателния срок,

—	относно степента на неадекватност, която трябва да бъде достигната, за да се обоснове освобождаването преди края на изпитателния срок.

Второто основание е липса на изложени адекватни мотиви и явна грешка в преценката:

—	относно липсата на изложени адекватни мотиви и явна грешка в преценката,

—	относно преценката на фактите, годни да подкрепят извода за явна неадекватност.

3.	Третото основание е злоупотреба с власт.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/38

Жалба, подадена на 22 януари 2020 г. — Обединено кралство/Комисия

(Дело T-37/20)

(2020/C 95/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: Z. Lavery, Agent и T. Buley, Barrister)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1835 на Комисията (1) в частта, в която изключва от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от акредитираните разплащателни агенции на Обединеното кралство по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), на посоченото основание слабост в определението за активен земеделски стопанин — свързани дружества; и

—	да осъди Комисията да заплати разноските, направени от Обединеното кралство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно основание като твърди, че е допусната грешка при тълкуването на член 9, параграф 2, буква а) от Регламент 1307/2013 (2).

Обединеното кралство изтъква седем довода в подкрепа на посоченото основание:

—

На първо място, Комисията допуснала грешка при тълкуването на текста на член 9, параграф 2, буква а). Тази разпоредба не изключва да се отпусне плащане на заявител само поради обстоятелството, той участва в по-голяма група дружества, някои от останалите членове на която извършва дейности от отрицателни списък.

—

На второ място, жалбоподателят твърди, че текстът на тази разпоредба не може да има придадения му от Комисията смисъл. От гледна точка на синтаксиса е ясно, че е забранено самата група да извършва въпросната дейност. Това условие не е изпълнено, когато подалият заявление за директно плащане е дружество, което (само по себе си) отговаря на определението за земеделски стопанин по член 4, параграф 1, буква а), но което (само по себе си) не извършва съответна дейност.

—

На трето място, в подкрепа на тълкуването на страна на Обединеното кралство е фактът, че формулировката в член 9, параграф 2, буква а) е отражение на формулировката на член 4, параграф 1, буква а), която предоставя определение на понятието „земеделски стопанин“. Понятието „земеделски стопанин“ може да включва а) отделно (физическо или юридическо) лице, което осъществява селскостопанска дейност, или б) група от такива лица. Във втория случай отделният „земеделски стопанин“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) ще се състои от съвкупност от физически или юридически лица. Този израз не трябвало да се тълкува в смисъл, че въвежда елемента на „свързани дружества“ в член 4, параграф 1, буква а), поради което член 9, параграф 2, буква а) не трябва да се тълкува в този смисъл.

—

На четвърто място, изразът „групи физически или юридически лица“ се среща на други места в Регламента, но Комисията изглежда не го тълкува последователно в съответствие с неговото тълкуване в член 9, параграф 2, буква а). Обединеното кралство твърди, че въпросният израз трябва просто да се тълкува еднакво в рамките на целия Регламент 1307/13.

—

На пето място, Обединеното кралство твърди, че е налице друг езиков проблем с направеното от Комисията тълкуване. Позоваването на „физическо“ лице във въпросния израз било излишно. Всъщност било достатъчно да се посочат само „групи от юридически лица“. Физическо лице никога не може да бъде притежавано от друго физическо или юридическо лице, нито може да бъде свързано с друго такова лице по начина, по който дадено дружество можело да бъде свързано с друго дружество.

—

На шесто място, редица телеологични съображения подкрепят становището на Обединеното кралство и оборват становището на Комисията. Всъщност съображение 10 гласи, че не следва да се отпускат директни плащания на „физически и юридически лица, освен в случаите, когато те могат да докажат, че степента на упражняваната от тях селскостопанска дейност не е незначителна“. Този подход е в пълно съответствие с направеното от страна на Обединеното кралство тълкуване на член 9, параграф 2, буква а) и противоречи на направеното от Комисията тълкуване.

—

На последно място, член 9, параграф 2, буква в) допуска изключение от забраната по член 9, параграф 2, буква а), когато заявителят (независимо дали е отделно лице или група) попада в обхвата на букви а)—в). Ако заявителите могат да докажат, че селскостопанската им дейност „не е незначителна“, те попадат в обхвата на буква б). Ето защо е ясно, че намерението на законодателя не е да се изключат сами по себе си плащанията на лица, които извършват дейности от отрицателния списък.

(1) Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1835 на Комисията от 30 октомври 2019 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 279, 2019 г., стр. 98).

(2) Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608).

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/39

Жалба, подадена на 30 януари 2020 г. — CX/Комисия

(Дело T-52/20)

(2020/C 95/49)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: CX (представител: É. Boigelot, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви жалбата му за допустима и основателна,

и вследствие на това,

—	да отмени решение от 21 март 2019 г. с референтен номер Ares(2019)1889562, като възстанови жалбоподателя на степен AD 8/5,

—	да отмени решение от 21 октомври 2019 г. с референтен номер Ares(2019)6485832, което е съобщено на жалбоподателя същия ден и с което органът по назначаването (ОН) е отхвърлил жалбата му по административен ред, подадена срещу обжалваното решение на 21 юни 2019 г. с референтен номер R/348/19,

—

да признае вредите, произтичащи от пропуснатата възможност за повишаване и от лишаването от право на запазване на длъжността; на това основание да осъди Комисията да заплати обезщетение, оценено временно на 300 000 (триста хиляди) евро с възможност за увеличаване или намаляване на размера в хода на производството,

—	да осъди ответника да заплати изцяло съдебните разноски в съответствие с Процедурния правилник на Общия съд на Европейския съюз.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на задължението за изпълнение на решенията на Общия съд в съответствие с член 266 ДФЕС и нарушение на принципите на правните очаквания, на оправданите правни очаквания и на добросъвестност. Жалбоподателят подчертава, че както признава самата Комисия, тя не е възобновила професионалната му кариера, въпреки че е била длъжна да го направи в изпълнение на решение от 13 декември 2018 г., CX/Комисия (T-743/16 RENV, непубликувано, EU:T:2018:937). Той добавя, че Комисията изобщо не е преразгледала положението му, нито е извършила сравнително съпоставяне със заслугите на другите подлежащи на повишаване длъжностни лица. Накрая, жалбоподателят счита, че посоченото по-горе решение на Общия съд, с което се отменя решението за освобождаване от длъжност, представлява очакване, което може да се породи за него и което е оправдано по отношение на факта, че ОН ще възобнови професионалната му кариера добросъвестно, лоялно и честно при спазване на приложимите разпоредби и принципи.

Второ основание: неизпълнение на задължението за мотивиране и липса на мотиви. В това отношение жалбоподателят поддържа, че обжалваната записка изобщо не съдържа мотиви относно решението да бъде класиран в степен AD 8, стъпка 5. Според него става въпрос за „акт с неблагоприятни последици“, тъй като с тази записка се прилага и следователно се съобщава решение на Комисията с неблагоприятни последици, макар то да е било мълчаливо и да не е било съобщено преди това на жалбоподателя.

Трето основание: фактическа грешка, явна грешка в преценката, нарушение на Общите разпоредби за прилагане на член 45 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) и процедурни нарушения. Жалбоподателят счита, че в Правилника изобщо не е предвидено, че решението за дисциплинарно понижаване от степен има предимство служебно пред това, което следва повишаването, когато адресатът на двете решения е същото длъжностно лице и че по естеството си повишаването е правен акт, който не допуска отлагателно или прекратително условие, нито ограничаване във времето. Следователно към момента на възобновяване на професионалната кариера на жалбоподателя Комисията трябвало да приеме, че той е бил класиран в степен AD 10 от 1 януари 2010 г. Освен това жалбоподателят твърди, че след отмяната от Общия съд на решението за освобождаване от длъжност и с оглед на възстановяването му на работа и възобновяването на професионалната му кариера, Комисията била длъжна и да възобнови процедурата по повишаване от етапа, на който е била спряна в съответствие и Общите разпоредби за прилагане на член 45 от Правилника. Накрая, според жалбоподателя за лоялното, сериозно и добросъвестно възобновяване на професионалната кариера, Комисията била длъжна съобразно с принципа на добра администрация, да анализира подробно всички данни, позволяващи да се стигне до мотивирано решение относно степента, на която жалбоподателят е трябвало да бъде възстановен. Тя обаче не само не е направила това, но и дори не е изслушала жалбоподателя, преди да приеме решението си.

Четвърто основание: нарушение на принципите на равни възможности и равно третиране на длъжностните лица, и на принципа на кариерно развитие. Жалбоподателят поддържа, че принципът на кариерно развитие, който е специална форма на приложимия за длъжностните лица принцип на равно третиране, е бил нарушен, тъй като в периода от 1 януари 2010 г. до 1 май 2019 г., администрацията не се е съобразила с принципа на кариерно развитие, нито с член 5, параграф 5 от Правилника във връзка с разпоредбите на приложение I, Б от Правилника и разпоредбите на Правилника в областта на повишаването на длъжностните лица, съобразно с които жалбоподателят е могъл да бъде повишен в степен AD 11 на 1 януари 2014 г., след което — в степен AD 12 на 1 януари 2018 г. Освен това същите съображения водят до извод за незачитане на равните възможности и равното третиране на длъжностните лица, тъй като жалбоподателят не е бил третиран по същия начин, по който са третирани други длъжностни лица.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/41

Жалба, подадена на 3 февруари 2020 г. — NetCologne/Комисия

(Дело T-58/20)

(2020/C 95/50)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: NetCologne Gesellschaft für Telekommunikation mbH (Кьолн, Германия) (представители: M. Geppert, P. Schmitz и J. Schulze zur Wiesche, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2019) 5187 окончателен от 18 юли 2019 година за обявяване на концентрация по преписка M.8864 — Vodafone/Certain Liberty Global Assets за съвместима с вътрешния пазар и с функционирането на Споразумението за ЕИП,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква следните основания в подкрепа жалбата.

Първо основание: Комисията допуснала явна грешка в преценката, нарушила задължението за мотивиране и задължението за полагане на дължимата грижа, тъй като приела, че не е налице значително възпрепятстване на ефективната конкуренция на „пазара за доставка на дребно на телевизионен сигнал до колективни ползватели — широк кръг крайни потребители“, що се отнася до:

—	приетото от нея, че участниците в концентрацията не са преки конкуренти,

—	приетото от нея, че участниците в концентрацията не са потенциални конкуренти, и

—	отрицателните последици от концентрацията за конкурентите.

Второ основание: като приела, че не е налице значително възпрепятстване на ефективната конкуренция на „пазара за доставка на дребно на телевизионен сигнал до индивидуални крайни потребители“, Комисията допуснала явна грешка в преценката, нарушила задължението си за мотивиране и не изпълнила задължението си за полагане на дължимата грижа, тъй като приела, че участниците в концентрацията не са нито потенциални конкуренти, нито преки конкуренти.

Трето основание: Комисията допуснала явна грешки в преценката и нарушила членове 2 и 8 от Регламент (ЕО) № 139/2004 (1) на Съвета при определяне границите на пазара и преценката на конкурентното въздействие за подаването на множество Multiple-Play оферти, по-специално оферти за предоставяне фиксираните далекосъобщителни услуги във връзка с мобилните далекосъобщителни услуги (наричани по-нататък „офертите FMC“).

Четвърто основание: Комисията допуснала явна грешка в преценката, нарушила членове 2 и 8 от Регламент № 139/2004, не изпълнила задължението си за мотивиране и не изпълнила задължението си за полагане на дължимата грижа, тъй като преценила и приела, че е налице ангажимент за широколентов кабелен достъп при предоставяне на услугите на пазара на едро.

(1) Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/42

Жалба, подадена на 3 февруари 2020 г. — Deutsche Telekom/Комисия

(Дело T-64/20)

(2020/C 95/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Telekom AG (Бон, Германия) (представители: C. von Köckritz, U. Soltész и M. Wirtz, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение на Комисията C (2019) 5187 окончателен от 18 юли 2019 г., преписка M.8864 — Vodafone/Certain Liberty Global Assets);

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

С първото правно основание се твърди, че Комисията нарушила член 2, параграфи 2 и 3 от Регламента за сливанията (1), тъй като разрешила сделка, водеща до господстващо положение на създадената вследствие на концентрацията структура и до значително възпрепятстване на ефективната конкуренция (наричано по-нататък „ЗВЕК“) на германския пазар за доставка на дребно на телевизионен сигнал до колективни ползватели в многофамилни сгради (наричани по-нататък„MDU“). Изводът на Комисията, че страните не били нито реални (преки или непреки), нито потенциални конкуренти преди сключването на сделката и че концентрацията не водела до значително влошаване на условията на конкуренция, бил опорочен от явна грешка в преценката. По-специално, Комисията не взела предвид отрицателните последици за пазара на MDU от пазарната мощ на създадената вследствие на концентрацията структура на пазарите за доставка и придобиване на едро на телевизионни канали и за разпространението на едро на телевизионни сигнали (наричани по-нататък „телевизионните пазари на едро“).

С второто основание се твърди, че констатацията на Комисията за липсата на ЗВЕК на пазара на еднофамилни жилищни сгради (наричани по-нататък „SDU“) също била опорочена от явна грешка в преценката, по-специално, доколкото се основавала и на твърдяна липса на значителни конкурентни отношения между страните преди сключването на сделката. Вследствие на тази сделка се стигало до господстващо положение, което водело до ЗВЕК на пазара на SDU, включващо само кабелна и IP телевизия.

С третото основание се твърди, че изводът на Комисията относно способността и намеренията на създадената вследствие на концентрацията структура да навреди на Tele Columbus и на другите доставчици на дребно на телевизионен сигнал, зависещи от разпространението на междинни телевизионни сигнали от създадената вследствие на концентрацията структура, бил опорочен от грешки при прилагане на правото и от явни грешки в преценката.

Четвъртото основание е изведено от непълнота и явно погрешна преценка от страна на Комисията на отрицателните последици от концентрацията върху телевизионните пазари на едро. По-специално, Комисията неправилно приела, че създадената вследствие на концентрацията структура нямала намерение да изключи достъпа до определено съдържание на конкурентите на създадената вследствие на концентрацията структура и че такова изключване нямало да има значителни отрицателни последици върху пазарите надолу по веригата за доставка на телевизионни сигнали на потребителите MDU и SDU. Комисията също така не оценила способността и намерението на създадената вследствие на концентрацията структура да навреди на конкурентите надолу по веригата, като по друг начин засегнала условията за достъп до телевизионното съдържание, включително цифровите функционалности (по-конкретно моментно рестартиране, пауза и др.), отколкото чрез цялостното изключване („частично изключване“), във вреда на потребителите.

С петото основание се твърди, че Комисията допуснала явна грешка в преценката, като приела, че вследствие на концентрацията, изменена с предложените от Vodafone ангажименти, не се стигало до ЗВЕК на телевизионните пазари на едро. Тъй като ангажиментите не отговаряли на изискванията на Известието на Комисията относно средствата за защита и не били достатъчни, за да поправят ЗВЕК на тези и на други пазари вследствие на сключената сделка, с решението, с което Комисията разрешавала сделката и приемала тези средствата за защита, се нарушавал член 2, параграф 3 от Регламента за сливанията.

(1) Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (OВ L 24, 29 януари 2004 г., стp. 1; Специално издание на български език , 2007 г., глава 8, том 2, стр. 201).

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/43

Жалба, подадена на 4 февруари 2020 г. — Hauz 1929/EUIPO — Houzz (HAUZ LONDON)

(Дело T-66/20)

(2020/C 95/52)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Hauz 1929 Ltd (Лондон, Обединеното кралство) (представител: N. Lyberis, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Houzz, Inc. (Пало Алто, Калифорния, Съединени американски щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „HAUZ LONDON“ — заявка за регистрация № 17 593 823

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 19 ноември 2019 г. по преписка R 884/2019-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	частично да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството пред апелативния състав да заплатят съдебните разноски, които жалбоподателят е направил в настоящото производство и в производството пред EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/44

Жалба, подадена на 3 февруари 2020 г. — Hauz 1929/EUIPO — Houzz (HAUZ NEW YORK)

(Дело T-67/20)

(2020/C 95/53)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Hauz 1929 Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представител: N. Lyberis, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Houzz, Inc. (Пало Алто, Калифорния, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „HAUZ NEW YORK“ — заявка за регистрация № 17 593 807

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 19 ноември 2019 г. по преписка R 886/2019-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени частично обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството пред апелативния състав да заплати разноските на жалбоподателя в настоящото производство, включително направените разноски в производството пред EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/44

Жалба, подадена на 4 февруари 2020 г. — Hauz 1929/EUIPO — Houzz (HAUZ EST 1929)

(Дело T-68/20)

(2020/C 95/54)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Hauz 1929 Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представител: N. Lyberis, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Houzz, Inc. (Пало Алто, Калифорния, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „HAUZ EST 1929“ — заявка за регистрация № 17 636 119

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 19 ноември 2019 г. по преписка R 885/2019-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени частично обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството пред апелативния състав да заплати разноските на жалбоподателя в настоящото производство, включително направените разноски в производството пред EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

23.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/45

Иск, предявен на/Жалба, подадена на 4 февруари 2020 г. — Tele Columbus/Комисия

(Дело T-69/20)

(2020/C 95/55)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Tele Columbus AG (Берлин, Германия) (представители: C. Wagner и J. Hackl, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2019) 5187 от 18 юли 2019 г. (M.8864 — VODAFONE/CERTAIN LIBERTY GLOBAL ASSETS),

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква следните основания в подкрепа жалбата.

Първо основание: допуснати явна грешка в преценката и процесуално нарушение при разглеждането на въпроса дали хоризонталните и некоординирани последици за разпростиращия се на територията на Германия „пазар за доставка на кабелен телевизионен сигнал до частни домакинства в многофамилни жилищни сгради (колективни ползватели) (наричан по-нататък „пазарът на MDU)“ представляват значително възпрепятстване на ефективната конкуренция.

Второ основание: допуснати явна грешка в преценката и процесуално нарушение при разглеждането на въпроса дали хоризонталните и некоординирани последици за германския „пазар за доставка на кабелни телевизионни сигнали на частни домакинства в еднофамилни жилищни сгради (индивидуални ползватели) представляват значително възпрепятстване на ефективната конкуренция.

3.	Трето основание: допуснати явна грешка в преценката и процесуално нарушение при разглеждането на въпроса дали вертикалните и некоординирани последици за пазар за доставка на сигнали и на свързания с него пазар на MDU представляват значително възпрепятстване на ефективната конкуренция.

4.	Четвърто основание: допусната явна грешка в преценката при разглеждане на въпроса дали некоординираните хоризонтални последици за т.нар. „захранван“ пазар в Германия представляват значително възпрепятстване на ефективната конкуренция.

5.	Пето основание: допуснати явна грешка в преценката и процесуално нарушение при разглеждането на ангажиментите, тъй като Комисията приела пакет от ангажименти, които от самото начало не били в състояние да компенсират произтичащите от концентрацията съществени ограничения на конкуренцията.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 95

Издание на български език	Информация и известия	Година 63 23 март 2020 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2020/C 95/01	Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1
	Съд
2020/C 95/02	Решение на Съда от 11 февруари 2020 година относно официалните празници и съдебната ваканция	2
	Общ съд
2020/C 95/03	Решение на Общия съд от 12 февруари 2020 година относно съдебната ваканция	4