Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2020/C 87/01)

Последна публикация

ОВ C 77, 9.3.2020 г.

Предишни публикации

ОВ C 68, 2.3.2020 г.

ОВ C 61, 24.2.2020 г.

ОВ C 54, 17.2.2020 г.

ОВ C 45, 10.2.2020 г.

ОВ C 36, 3.2.2020 г.

ОВ C 27, 27.1.2020 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Преюдициално запитване от Tribunale di Potenza (Италия), постъпило на 26 юли 2019 г. — OM/Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca и др.,

(Дело C-569/19)

(2020/C 87/02)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Potenza

Страни в главното производство

Жалбоподател: OM

Ответници: Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca, Ministero dell’Economia e delle Finanze, Presidenza del Consiglio dei Ministri

С определение от 7 ноември 2019 г. Съдът (девети състав) обявява преюдициалното запитване, отправено от Tribunale di Potenza, за явно недопустимо.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hamburg (Германия), постъпило на 13 ноември 2019 г. — XY/KLM Cityhopper BV

(Дело C-829/19)

(2020/C 87/03)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hamburg

Страни в главното производство

Ищец: XY

Ответник: KLM Cityhopper BV

С определение на Съда от 17 януари 2020 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Gera (Германия), постъпило на 18 ноември 2019 г. — Toropet Ltd./Landkreis Greiz

(Дело C-836/19)

(2020/C 87/04)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Gera

Страни в главното производство

Жалбоподател: Toropet Ltd

Ответник: Landkreis Greiz

Преюдициални въпроси

1.	Трябва ли член 10, буква а) от Регламент № 1069/2009 (1) да се тълкува в смисъл, че материал, първоначално класифициран в категория 3, губи тази категория, ако поради разлагане и развала вече не е годен за консумация?

2.

Трябва ли член 10, буква е) от Регламент № 1069/2009 да се тълкува в смисъл, че материал, първоначално класифициран в категория 3 за продукти от животински произход или хранителни продукти, съдържащи продукти от животински произход, губи тази категория, ако от този материал произтича риск за общественото здраве или здравето на животните вследствие на по-късно настъпили в него процеси на разлагане или развала?

3.

Трябва ли разпоредбата на член 9, буква г) от Регламент № 1069/2009 да се тълкува стеснително, в смисъл че материал с чужди тела като дървени стърготини може да се класифицира като материал от категория 2 само когато става въпрос за материал, който е предназначен за хранене на животни след преработка?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (ОВ L 300, 2009 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Köln (Германия), постъпило на 22 ноември 2019 г. — Vodafone GmbH/Федерална република Германия

(Дело C-854/19)

(2020/C 87/05)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Köln

Страни в главното производство

Жалбоподател: Vodafone GmbH

Ответник: Федерална република Германия

Преюдициални въпроси

1)

a) Когато тарифен план за предоставяне на мобилни съобщителни услуги, който клиентите могат да ползват в чужбина и който предвижда месечен включен обем на трафика на мобилни данни, след чието изчерпване скоростта на преноса на данни се намалява, може да бъде разширен с предвидена в тарифния план безплатна опция, въз основа на която на територията на страната могат да бъдат ползвани определени услуги, предоставяни от предприятия — партньори на далекосъобщителното предприятие, без обемът на данни, потребени в резултат от ползването на тези услуги, да се приспада от месечния обем данни, включен в тарифния план за предоставяне на мобилни съобщителни услуги, докато в чужбина се извършва приспадане на съответния обем данни от месечния обем данни, включен в тарифния план за предоставяне на мобилни съобщителни услуги, трябва ли понятието за регулирана услуга за роуминг на данни по смисъла на член 6а във връзка с член 2, параграф 2, буква м) от Регламент № 531/2012 (1) да се тълкува в смисъл, че тарифният план за предоставяне на мобилни съобщителни услуги и предвидената в тарифния план опция трябва, взети заедно, да се квалифицират като единна регулирана услуга за роуминг на данни, вследствие на което е недопустимо обемът данни, потребени в резултат от ползването на услугите, предоставени от предприятия партньори, да не се приспада от месечния включен обем данни само на територията на страната? б) При утвърдителен отговор на буква а) от първия въпрос, трябва ли член 6а от Регламент № 531/2012 в положение като разглежданото в главното производство да се тълкува в смисъл, че приспадането в чужбина на обема данни, потребени в резултат от ползването на услугите, предоставени от предприятия партньори, от месечния обем данни, включен в тарифния план за предоставяне на мобилни съобщителни услуги, следва да се квалифицира като таксуване на допълнителна такса? в) При утвърдителен отговор на букви а) и б) от първия въпрос, такъв ли би бил отговорът и ако в положение като разглежданото в главното производство се изисква заплащане на такса за предвидената в тарифния план опция?

2)

a) При утвърдителен отговор на буква а) от първия въпрос, трябва ли член 6б, параграф 1, първа алинея от Регламент № 531/2012 в положение като разглежданото в главното производство да се тълкува в смисъл, че „политика за справедливо ползване“ (Fair Use Policy), прилагана спрямо потреблението на регулирани роуминг услуги на дребно, може да бъде предвидена и по отношение на предвидената в тарифния план опция като такава? б) При утвърдителен отговор на буква а) от първия въпрос и отрицателен отговор на буква а) от втория въпрос, трябва ли член 6б, параграф 1, първа алинея от Регламент № 531/2012 в положение като разглежданото в главното производство да се тълкува в смисъл, че обща „политика за справедливо ползване“ (Fair Use Policy), прилагана спрямо потреблението на регулирани роуминг услуги на дребно, може да бъде предвидена както по отношение на тарифния план за предоставяне на мобилни съобщителни услуги, така и по отношение на предвидената в тарифния план опция, вследствие на което общата национална цена на дребно съгласно тарифния план за предоставяне на мобилни съобщителни услуги, съответно сборът от общите национални цени на дребно съгласно тарифния план за предоставяне на мобилни съобщителни услуги и съгласно предвидената в тарифния план опция следва да бъдат взети предвид при изчисляването на обема данни, който следва да бъде предоставен в рамките на обща „политика за справедливо ползване“ (Fair Use Policy)? в) При утвърдителен отговор на буква а) от първия въпрос и отрицателен отговор на букви а) и б) от втория въпрос, може ли член 6б, параграф 1, първа алинея от Регламент № 531/2012 във връзка с член 4, параграф 2, първа алинея от Регламент за изпълнение 2016/2286 (2) да се прилага по аналогия в положение като разглежданото в главното производство по такъв начин, че може да бъде предвидена „политика за справедливо ползване“ (Fair Use Policy) по отношение на предвидената в тарифния план опция като такава?

3)

a) При утвърдителен отговор на букви а) и в) от втория въпрос, трябва ли понятието за отворен пакет за данни по смисъла на член 6б, параграф 1, първа алинея от Регламент № 531/2012 във връзка с член 4, параграф 2, първа алинея и член 2, параграф 2, буква в) Регламент за изпълнение 2016/2286 да се тълкува в смисъл, че предвидена в тарифния план опция, за която се изисква заплащането на такса, разглеждана самостоятелно, следва да се квалифицира като отворен пакет за данни? б) При утвърдителен отговор на буква а) от третия въпрос, такъв ли би бил отговорът и в положение като разглежданото в главното производство, ако за предвидената в тарифния план опция не се изисква заплащането на такса?

4)

При утвърдителен отговор на буква а) или в) от втория въпрос и отрицателен отговор на буква а) или б) от третия въпрос, трябва ли член 6б, параграф 1, първа алинея от Регламент № 531/2012 във връзка с член 4, параграф 2, първа алинея от Регламент за изпълнение 2016/2286 в положение като разглежданото в главното производство да се тълкува в смисъл, че общата национална цена на дребно съгласно тарифния план за предоставяне на мобилни съобщителни услуги следва да се вземе предвид за изчисляване и на онзи обем, който трябва да бъде предоставен на роуминг клиента в рамките на „политика за справедливо ползване“ (Fair Use Policy), отнасяща се само до предвидената в тарифния план опция като такава?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 година относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (ОВ L 172, 2012 г., стр. 10).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/2286 на Комисията от 15 декември 2016 година за определяне на подробни правила относно прилагането на политика за справедливо ползване и относно методиката за оценяване на устойчивостта на премахването на надценките на дребно за роуминг, както и относно заявлението, което се подава от доставчика на роуминг за целите на тази оценка (ОВ L 344, 2016 г., стр. 46).

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 28 ноември 2019 г. — L/Banco de Caja España de Inversiones, Salamanca y Soria, S.A.U.

(Дело C-869/19)

(2020/C 87/06)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: L

Ответник: Banco de Caja España de Inversiones, Salamanca y Soria, S.A.U.

Преюдициален въпрос

Допуска ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО (1), прилагането на процесуалните принципи за диспозитивно начало, за съответствие и за забрана за reformatio in peius, които са пречка съдът, сезиран с подадена от банката жалба срещу решение, ограничаващо във времето възстановяването на недължимо платените от потребителя суми поради обявяването за недействителна на „клауза за долен праг“, да постанови пълно възстановяване на тези суми и по този начин да влоши положението на жалбоподателя, тъй като ограничението не е било обжалвано от потребителя?

---

(1)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273)

Преюдициално запитване от Schleswig-Holsteinischen Verwaltungsgericht (Германия), постъпило на 29 ноември 2019 г. — Deutsche Umwelthilfe eV/Федерална република Германия

(Дело C-873/19)

(2020/C 87/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Schleswig-Holsteinisches Verwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Deutsche Umwelthilfe eV

Ответник: Федерална република Германия

Встъпила страна: Volkswagen AG

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 9, параграф 3 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (1) във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че сдруженията за опазване на околната среда по принцип трябва да разполагат с възможност да обжалват по съдебен ред акт, с който — по всяка вероятност в нарушение на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (2) — се издава разрешение за производството на дизелови превозни средства за превоз на пътници, в които е монтирано измервателно-коригиращо устройство?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос: a) Трябва ли член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2007 да се тълкува в смисъл, че актуалното технологично равнище в смисъл на технически възможното към датата на издаване на ЕО типовото одобрение е по принцип критерият за преценка на необходимостта от измервателно-коригиращо устройство за предпазване на двигателя от повреда или авария и за осигуряване на безопасно управление на превозното средство? б) Освен актуалното технологично равнище трябва ли да се вземат предвид други обстоятелства, вследствие на които може да се обоснове допустимостта на дадено измервателно-коригиращо устройство, макар че това устройство, преценено с оглед на съответното актуално технологично равнище, само по себе си не би било „необходимо“ по смисъла на член 5, параграф 2, второ изречение, буква а) от Регламент (ЕО) № 715/2007?

---

(1)  Решение на Съвета от 17 февруари 2005 година за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (ОВ L 124, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201).

(2)  ОВ L 171, 2007 г., стр. 1.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 3 декември 2019 г. — VZ и др./Eurowings GmbH

(Дело C-880/19)

(2020/C 87/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Ищци: VZ и други

Ответник: Eurowings GmbH

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 5, параграф 1, буква в), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба премаршрутиране, което позволява на пътника да замине не по-късно от един час преди началото на полета по разписание, следва да се извърши от същото място на излитане, както резервирания полет, или е възможно и излитане от друго летище?

2)

Ако е възможно излитане от друго летище, единствено обстоятелството, че излитането е не по-късно от един час преди началото на полета по разписание ли е от значение, независимо от това колко трае пътуването на пътника до летището, или следва да се вземе предвид и разликата във времето във връзка с транспортирането на пътника до летището?

---

(1)  Регламент на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (OB L 46, 2004г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 7, том 12, стр. 218).

Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona (Испания), постъпило на 3 декември 2019 г. — Sumal, S.L./Mercedes Benz Trucks España, S.L.

(Дело C-882/19)

(2020/C 87/09)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sumal, S.L.

Ответник: Mercedes Benz Trucks España, S.L.

Преюдициални въпроси

А)

Допуска ли произтичащата от практиката на Съда на Европейския съюз доктрина за стопанската единица отговорността на дружеството майка да се разпростира върху дъщерното дружество или тази доктрина е приложима единствено за да се разпростре отговорността на дъщерните дружества върху дружеството майка?

Б)

В хипотезата на вътрешногрупови отношения следва ли възможността за разширяване на обхвата на понятието „стопанска единица“ да се основава единствено на контрола като критерий или са допустими и други критерии, включително евентуалното облагодетелстване на дъщерното дружество от съответните нарушения?

В)	Ако е възможно разпростиране на отговорността на дружеството майка върху дъщерното дружество, какви са условията за това?

Г)

Ако отговорът на предходните въпроси е в смисъл, че е допустимо дъщерните дружества да носят отговорност за действия на дружествата майки, съвместима ли е с тази общностна доктрина национална разпоредба като член 71, параграф 2 от Ley de Defensa de la Competencia (Закон за защита на конкуренцията), която предвижда единствено възможността за разпростиране на отговорността на дъщерното дружество върху дружеството майка, и то само ако дружеството майка упражнява контрол върху дъщерното дружество?

Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg (Германия), постъпило на 10 декември 2019 г. — CF, DN/Bundesrepublik Deutschland

(Дело C-901/19)

(2020/C 87/10)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg

Страни в главното производство

Жалбоподатели: CF, DN

Ответник: Bundesrepublik Deutschland

Преюдициални въпроси

1)

Допускат ли член 15, буква в) и член 2, буква е) от Директива 2011/95/ЕС (1) тълкуването и прилагането на разпоредба на националното право, съгласно която тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт (в смисъл, че цивилно лице поради самия факт на присъствието си на съответната територия би било изложено на реална опасност да претърпи посочените заплахи), когато това лице не е конкретно засегнато поради присъщи на личното му положение елементи, могат да са налице само ако е определен минимален брой на цивилните жертви (убити или ранени)?

2)	При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли въпросът дали са настъпили заплахи в този смисъл да се преценява въз основа на цялостна преценка на всички обстоятелства в конкретния случай? При отрицателен отговор: кои са другите изисквания на правото на Съюза относно тази преценка?

---

(1)  Директива на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г.,стр. 9).

Преюдициално запитване от Bundesfinanzhof (Германия), постъпило на 11 декември 2019 г. — Q-GmbH/Finanzamt Z

(Дело C-907/19)

(2020/C 87/11)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Q-GmbH

Ответник: Finanzamt Z

Преюдициални въпроси

Налице ли е свързана със застрахователни и презастрахователни сделки услуга, която застрахователни брокери и агенти извършват като освободена от данък услуга по смисъла на член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), когато данъчнозадължено лице, което извършва посредническа дейност за застрахователно дружество, предоставя на това застрахователно дружество освен това и застрахователния продукт, предмет на посредничеството?

---

(1)  ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 12 декември 2019 г. — Ministero della Giustizia, представлявано от действащия министър/GN

(Дело C-914/19)

(2020/C 87/12)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ministero della Giustizia, представлявано от действащия министър

Ответник: GN

в присъствието на: HM, JL, JJ

Преюдициални въпроси

Допускат ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 10 ДФЕС и член 6 от Директива 20007/8/ЕО (1) на Съвета от 27 ноември 2000 г., в частта им, в която забраняват дискриминацията, основана на възраст, при достъпа до заетост, държава членка да може да наложи възрастова граница за достъпа до професията нотариус?

---

(1)  Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

Преюдициално запитване от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Словакия), постъпило на 16 декември 2019 г. — Наказателно производство срещу X.Y.

(Дело C-919/19)

(2020/C 87/13)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Najvyšší súd Slovenskej republiky

Страни в главното производство

Generálna prokuratúra Slovenskej republiky, X.Y.

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 4, параграф 1, буква a) от Рамковото решение (1) да се тълкува в смисъл, че установените в него критерии са изпълнени само ако в държавата членка, на която е гражданин, осъденото лице има семейни, социални, професионални или други връзки, които позволяват с основание да се предположи, че изпълнението на наказанието в тази държава членка може да улесни социалната реинтеграция на това лице, и съответно в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 4, параграф 1, буква а) от Закон № 549/2011 (в редакцията му в сила до 31 декември 2019 г.), която в такива случаи позволява признаване и изпълнение на съдебното решение просто при наличието на формално регистрирано обичайно местопребиваване в изпълняващата държава, независимо от това дали осъденото лице има конкретни връзки в тази държава, които биха могли да увеличат възможностите му за социална реинтеграция?

2)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос трябва ли член 4, параграф 2 от Рамковото решение да се тълкува в смисъл, че включително в хипотезата по член 4, параграф 1, буква а) от Рамковото решение компетентният орган на издаващата държава е длъжен още преди изпращането на съдебното решение и удостоверението да се увери, че изпълнението на наказанието от изпълняващата държава би спомогнало за постигането на целта за улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, и да изложи събраната в това отношение информация в част г), точка 4 от удостоверението, особено ако в становището си по член 6, параграф 3 от Рамковото решение осъденото лице твърди, че има конкретни семейни, социални или професионални връзки в издаващата държава?

3)

При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли член 9, параграф 1, буква б) от Рамковото решение да се тълкува в смисъл, че основание да се откаже признаване и изпълнение на съдебното решение е налице и когато в хипотезата по член 4, параграф 1, буква а) от Рамковото решение въпреки консултацията по член 4, параграф 3 и въпреки евентуално предоставената друга необходима информация не е доказано, че съществуват семейни, социални, професионални или други връзки, които да позволяват с основание да се предположи, че изпълнението на наказанието в изпълняващата държава може да улесни социалната реинтеграция на осъденото лице?

---

(1)  Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ L 327, 2008 г., стр. 27), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24).

Преюдициално запитване от Bundesfinanzgericht (Австрия), постъпило на 20 декември 2019 г. — Titanium Ltd

(Дело C-931/19)

(2020/C 87/14)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Titanium Ltd

Ответен държавен орган: Finanzamt Wien 1/23

Преюдициален въпрос (1)

Трябва ли понятието „постоянен обект“ да се тълкува в смисъл, че винаги трябва да са налице човешки и технически ресурси, поради което в обекта трябва непременно да има собствен персонал на доставчика на услугите или в конкретния случай на облагаемо отдаване под наем на разположен на националната територия недвижим имот, което представлява само пасивно толериране на действие или състояние, този недвижим имот може да се разглежда като „постоянен обект“ дори да няма човешки ресурси?

---

(1)  Относно тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2008/8/ЕО (ОВ L 44, 2008 г., стр. 11), и Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112 (ОВ L 77, 2011 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 20 декември 2019 г. от Autostrada Wielkopolska S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 24 октомври 2019 г. по дело T-778/17, Autostrada Wielkopolska S.A./Комисия

(Дело C-933/19 P)

(2020/C 87/15)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Autostrada Wielkopolska S.A. (представители: O. Geiss, Rechtsanwalt, T. Siakka, dikigoros)

Други страни в производството: Европейска комисия, Република Полша

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение,

—	да отмени Решение (ЕC) 2018/556 на Комисията от 25 август 2017 година относно държавна помощ SA.35356 (2013/C) (ex 2013/NN, ex 2012/N), приведена в действие от Полша в полза на Autostrada Wielkopolska S.A. или при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд, и във всички случаи

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя в производството по обжалване и в производството по дело T-778/17 пред Общия съд.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните четири основания.

Първо основание: Общият съд е допуснал явни грешки при прилагане на правото, тъй като, за да отхвърли първото основание, след като правилно е констатирал, че Комисията е трябвало да даде възможност на жалбоподателя да изрази становище в хода на административното производство (констатация, която не се оспорва в настоящото производство по обжалване), е приложил неправилен правен критерий (изискващ да се установи потенциално въздействие върху решението) и е изопачил съдържанието на спорното решение, като не е изложил съответни мотиви в подкрепа на извода си, че посоченият (неправилен) критерий не е изпълнен.

Второ основание: Общият съд е допуснал явни грешки при прилагане на правото, тъй като в нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС не е преценил дали Комисията е приложила правилно критерия за частния инвеститор, превишил е правомощията си за съдебен контрол, като е заменил мотивите, изложени в спорното решение, със собствените си мотиви, разместил е тежестта на доказване, не е изложил съответни мотиви, изопачил е доказателствата, не се е съобразил с правилата на доказване (във връзка със своите собствени изводи и задължението си да прецени дали преценката на Комисията е правилна) и е нарушил основния принцип на върховенство на правото на ЕС. Неговите грешки се отнасят по-конкретно до извода, че Комисията не е била длъжна да вземе предвид и да разгледа въпроса за повишаването на инфлацията и за валутния риск, позоваването от Общия съд на Закона от 28 юли 2005 г. като основание за ограничаване на критерия за частния инвеститор, извода, че Комисията не е била длъжна да вземе предвид и да разгледа въпроса за приключването и опасността от съдебни спорове, както и преценката на Общия съд по третия аспект в съображение 152.

Трето основание: Общият съд е допуснал явни грешки при прилагане на правото, тъй като не е приложил релевантния критерий и недопустимо е заменил мотивите на Комисията със собствените си мотиви, разместил е тежестта на доказване, не е изложил съответни мотиви и не се е съобразил с правилата на доказване.

Четвърто основание: Общият съд е допуснал явни грешки при прилагане на правото, тъй като за да отхвърли първата част на петото основание е изопачил ясното съдържание на доказателствата и не е изложил съответни мотиви.

Жалба, подадена на 20 декември 2019 г. от Algebris (UK) Ltd, Anchorage Capital Group LLC срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 10 октомври 2019 г. по дело T-2/19, Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/ЕСП

(Дело C-934/19 P)

(2020/C 87/16)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Algebris (UK) Ltd, Anchorage Capital Group LLC (представители: T. Soames, avocat, N. Chesaites, advocaat, R. East, Solicitor, D. Mackersie, Barrister)

Друга страна в производството: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

Искания

Жалбоподателите искат от Съда:

—	да отмени точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение,

—	да отмени точка 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение и да осъди ЕСП да понесе своите съдебни разноски и да заплати тези на жалбоподателите по първоинстанционното производство и по настоящото производство, и

—	да признае процесуалната легитимация на жалбоподателите да обжалват спорното решение пред Общия съд.

Основания и основни доводи

С първото си основание жалбоподателите посочват, че като е приел, че те не са пряко засегнати, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е тълкувал неправилно член 20, параграф 11, първа алинея от Регламент (ЕС) № 806/2014 (1) (наричан по-нататък „Регламентът за ЕМП“) и е накърнил правото на собственост на жалбоподателите.

Тълкуването от Общия съд е довело да следните неправилни изводи: 1) страни, от които са иззети финансови средства, каквито страни са жалбоподателите, имат процесуална легитимация да оспорват само неизвършването на последваща окончателна оценка на стойността, когато могат да получат обезщетение по член 20, параграф 11, втора алинея, буква б) от Регламента за ЕМП; 2) обезщетение е дължимо по член 20, параграф 11, втора алинея, буква б), когато при приложената схема за преструктуриране се използва инструментът за споделяне на загуби по член 27 от Регламента за ЕМП, инструментът „мостова институция“ по член 25 от Регламента за ЕМП, или инструментът за обособяване на активи по член 26 от Регламента за ЕМП; 3) поради което кредитори (и акционери) нямат процесуална легитимация. Вследствие на това при обстоятелства като тези в настоящия случай, при които трудно може да се приеме, че други страни освен акционерите и кредиторите, от които са иззети финансови средства, биха имали процесуална легитимация да оспорят неизвършването от ЕСП на последваща окончателна оценка на стойността, на ЕСП е дадена възможност да се основава на напълно погрешни и съвсем ненадеждни временни оценки. Жалбоподателите са пряко засегнати от решението да не се извърши последваща окончателна оценка на стойността, тъй като последваща окончателна оценка 1 и 2 най-вероятно би потвърдила, че Банката е оценена неправилно, което би довело до необходимостта ЕСП да прецени дали да обезщети жалбоподателите чрез намаляване на вземанията на кредиторите или увеличаване на размера на заплатената от Santander насрещна престация в съответствие с член 20, параграф 12 от Регламента за ЕМП. Ако по свое усмотрение ЕСП не предостави обезщетение, решението също би било обжалваемо и би могло да се предяви иск за обезщетение.

Тълкуването от Общия съд на член 20, параграф 11 накърнява правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата на основните права, тъй като е необходима последваща окончателна оценка на стойността, за да се гарантира, че: 1) изземването на ценните книжа на жалбоподателите AT1 и T2 е проведено в съответствие с предвидените в закона условия и 2) ще се предостави справедливо обезщетение, например като стойността на Банката се определи въз основа на последваща окончателна оценка.

2. С второто си основание жалбоподателите поддържат, че във всички случаи Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е стигнал до извода, че жалбоподателите не биха имали право на обезщетение по член 20, параграф 12, буква а) от Регламента за ЕМП, с което е тълкувал неправилно тази разпоредба и е нарушил принципа на недопускане на дискриминация.

Жалбоподателите посочват, че в контекста на преструктуриране на банка член 20, параграф 12, буква а) обхваща обстоятелства, при които релевантните капиталови инструменти (например ценните книжа AT1 и T2) се обезценяват със 100 % (какъвто е настоящият случай), независимо дали обезценяването е по член 22, параграф 1 от Регламента за ЕМП, или чрез инструмента за споделяне на загуби, по две причини. Първо, този подход е в съответствие с факта, че 100 % споделяне на загуби и 100 % обезценяване/преобразуване на ценните книжа AT1 и T2 са в действителност и по същество едно и също нещо (с едни и същи икономически последици), тъй като и по двата начина се обезценява дългът на банка към нейните кредитори, или той се преобразува по справедливост. Второ, би било дискриминационно и изопачено, ако кредиторите/акционерите, чиито дългови инструменти са обезценени и преобразувани по член 22, параграф 1 от Регламента за ЕМП, не могат да получат обезщетение, докато тези, спрямо които е приложено споделяне на загуби по член 27 от Регламента за ЕМП могат да получат обезщетение, въпреки че: 1) правният механизъм за и практическата последица от обезценяването и преобразуването по член 21 от Регламента за ЕМП и споделянето на загуби по член 27 от Регламента за ЕМП са едни и същи и 2) за двете мерки се предвижда една и съща предварителна оценка.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 23 декември 2019 г. от Carmen Liaño Reig срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 24 октомври 2019 г. по дело T-557/17, Liaño Reig/ЕСП

(Дело C-947/19 P)

(2020/C 87/17)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Carmen Liaño Reig (представител: F. López Antón, abogado)

Друга страна в производството: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

Искания

Жалбоподателят иска от Съда:

—

да уважи настоящата жалба и да отмени определение на Общия съд (осми състав) от 24 октомври 2019 г. по дело T-557/17, Liaño Reig/ЕСП, в частите му, в които жалбата пред Общия съд е обявена за недопустима и жалбоподателят е осъден да заплати съдебните разноски, направени от ЕСП, които части се съдържат съответно в точки 1 и 3 от диспозитива на определението,

—

съобразно с член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, да постанови окончателно решение по посоченото по-горе дело, образувано по жалбата на жалбоподателя пред Общия съд, като уважи изцяло исканията, направени от жалбоподателя пред Общия съд, ако приеме, че фазата на производството позволява това, или в противен случай да върне делото на Общия съд за постановяване на решение, без да се произнася по съдебните разноски.

Основания и основни доводи

А.   По изложеното в определението съображение за недопустимост на жалбата, тъй като поисканата от жалбоподателя частична отмяна на решението за преструктуриране не може да бъде отделена от останалите елементи на разпоредителната част на решението, без да се засегне същността на решението за преструктуриране.

1.	Правното основание, съдържащо се в точка 40 от определението, е опорочено от липса на мотиви.

2.

Съдържащото се в точка 40 от определението твърдение е неправилно и необосновано, тъй като не са взети предвид данните относно стойността на капиталовите инструменти от равнище 2, към които препраща член 6, параграф 1, буква г) от Решението за преструктуриране и които са преобразувани в акции на Banco Popular.

3.	В определението не е взета предвид практиката на Съда, съгласно която изменението на същността на акта трябва да се преценява въз основа на обективен критерий.

4.	В точки 30 и 35 от определението не са изложени мотиви относно твърдяната необходимост от преобразуване на всички капиталови инструменти от равнище 2, като предпоставка зa изпълнение на преструктурирането, състоящо се в продажба на стопанска дейност.

5.	Допусната е грешка при прилагане на правото, тъй като определението се основава на предложение за продажба, представено от Banco de Santander, което не е част от документите по преписката.

6.	В точки 31 и 32 от определението е допусната грешка при прилагане на правото, тъй като не са взети предвид твърденията на жалбоподателя относно ефективността на оценка 2 и не са разгледани съдържащите се преписката документи, които подкрепят тези твърдения.

7.	В точка 42 от определението е допусната грешка при прилагане на правото, тъй като липсва обосновка за изложените мотиви.

8.	В определението не е взето предвид твърдението на жалбоподателя относно прилагането на член 21, параграф 1, буква в) от Регламента във връзка с изпълнението на изискването за отделяне, поради което изложените в точка 42 от определението мотиви са неправилни.

Б.   По изложеното в определението съображение за недопустимост на жалбата, тъй като поисканата от жалбоподателя частична отмяна на решението за преструктуриране противоречи на принципа на равно третиране на кредиторите от една и съща категория.

9.	В точки 48 и 51 от определението е допусната грешка в преценката на твърденията на жалбоподателя.

10.	В точки 45 и 46 от определението е допусната грешка при прилагане на правото, тъй като във връзка с ценните книжа BPEF не е приложен правилно общият принцип за преструктуриране, предвиден в член 15, параграф 1, буква е) от Регламента.

11.	В точки 44—46 и 51 от определението е допусната грешка при прилагане на правото, тъй като във връзка с ценните книжа BPEF принципът на равно третиране е приложен неправилно и са изложени неправилни мотиви.

В.   По изложеното в определението съображение за недопустимост на искането за отмяна на оценки 1 и 2

12.	В (точка 55 от) определението е прието за недопустимо искането за отмяна на оценки 1 и 2 само поради недопустимост на искането на жалбоподателя за частична отмяна на решението за преструктуриране.

Г.   По изложеното в определението съображение за недопустимост на искането за обезщетение

13.	В (точка 66 от) определението е прието за недопустимо искането на жалбоподателя за обезщетение само поради недопустимост на искането за отмяна във връзка с преобразуването на ценните книжа BPEF в акции на Banco Popular.

Преюдициално запитване от Tallinna Ringkonnakohus (Естония), постъпило на 7 януари 2020 г. — Sotsiaalministeerium/Innove SA

(Дело C-6/20)

(2020/C 87/18)

Език на производството: естонски

Запитваща юрисдикция

Tallinna Ringkonnakohus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sotsiaalministeerium

Ответник: Innove SA

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби — като член 41, параграф 3 от Riigihangete seadus (Закон за обществените поръчки, наричан по-нататък „RHS“) — съгласно които, когато със закон са определени специални изисквания за дейностите, които следва да се извършват въз основа на обществената поръчка, възлагащият орган трябва да посочи в обявлението за поръчката какви регистрации и разрешения за дейност се изискват във връзка с квалификацията на оферента, трябва да изиска да му се представи доказателство за наличието на разрешение за дейност или на регистрация, за да провери дали са изпълнени специалните законови изисквания, посочени в обявлението за поръчката, и трябва да отхвърли оферента като неотговарящ на изискванията за квалификация, ако той не притежава съответното разрешение или регистрация?

2)

Трябва ли член 2 във връзка с член 46 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги да се тълкува в смисъл, че не допуска при възлагането на свързана с предоставянето на хранителна помощ обществена поръчка със стойност над международния праг възлагащият орган да определи критерий за подбор на оферентите, съгласно който всички оференти, независимо къде е било дотогава мястото им на дейност, трябва още към момента на представяне на офертите да притежават разрешение за дейност или регистрация в държавата, в което се предоставя хранителната помощ, дори когато оферентът до този момент не е извършвал дейност в тази държава членка?

3)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос: a) Трябва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги да се разглеждат като разпоредби, които са достатъчно ясни, поради което не е възможно позоваване на принципа за защита на оправданите правни очаквания? б) Трябва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги да се тълкуват в смисъл, че когато при възлагането на обществена поръчка за хранителна помощ възлагащият орган изисква от оферентите в съответствие със Закона за храните да притежават разрешение за дейност още към момента на представяне на офертата, това може да се счита за явно нарушение на действащата правна уредба, за небрежност или за злоупотреба, което изключва възможността за позоваване на принципа на оправданите правни очаквания?

---

(1)  ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в OB L 182, 2008 г., стр. 282.

Преюдициално запитване от Schleswig-Holsteinisches Verwaltungsgericht (Германия), постъпило на 9 януари 2020 г. — L.R./Федерална република Германия

(Дело C-8/20)

(2020/C 87/19)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Schleswig-Holsteinisches Verwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: L.R.

Ответник: Федерална република Германия

Преюдициален въпрос

Съвместима ли е с разпоредбите на член 33, параграф 2, буква г) и на член 2, буква р) от Директива 2013/32/ЕС (1) национална правна уредба, съгласно която молба за международна закрила може да бъде отхвърлена като недопустима последваща молба, когато първата процедура за предоставяне на убежище е приключила с постановяване на отказ и не е била проведена в държава — членка на Съюза, а в Норвегия?

---

(1)  Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).

Преюдициално запитване от cour d'appel de Bruxelles (Белгия), постъпило на 14 януари 2020 г. — Top System SA/État belge

(Дело C-13/20)

(2020/C 87/20)

Език на производството:френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Bruxelles

Страни в главното производство

Жалбоподател: Top System SA

Ответник: État belge

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 5, параграф 1 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми (1) да се тълкува в смисъл, че разрешава на легитимния приобретател на компютърна програма да я декомпилира изцяло или отчасти, когато декомпилацията позволява отстраняването на грешки, засягащи функционирането на програмата, включително когато отстраняването им се изразява в деактивиране на функция, засягаща правилното функциониране на приложението, включващо тази програма?

2)	При утвърдителен отговор трябва ли освен това да са изпълнени условията по член 6 от Директивата или други условия?

---

(1)  ОВ L 122, 1991 г., стр. 42; Специално издание на български езика, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 114.

Иск, предявен на 17 януари 2020 г. — Европейска комисия/Кралство Швеция

(Дело C-22/20)

(2020/C 87/21)

Език на производството: шведски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. Manhaeve, C. Hermes, E. Ljung Rasmussen и K. Simonsson)

Ответник: Кралство Швеция

Искания на ищеца

Ищецът моли Съда:

—

да установи, че като не е предоставило на Комисията информацията, необходима ѝ, за да прецени основателността на твърденията, че агломерациите Habo и Töreboda отговарят на изискванията на Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води (1), Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,

—

да установи, че като не е гарантирало, че преди да бъдат изпуснати, градските отпадъчни води от агломерациите Lycksele, Malå, Mockfjärd, Pajala, Robertsfors и Tänndalen са били подложени на вторично пречистване или равностойна обработка в съответствие с изискванията на директивата, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 4 във връзка с членове 10 и 15 от Директива 91/271/ЕИО,

—

да установи, че като не е гарантирало, че преди да бъдат изпуснати, градските отпадъчни води от агломерациите Borås, Skoghall, Habo и Töreboda са били подложени на по-строго пречистване от описаното в член 4 от директивата в съответствие с изискванията на същата, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 5 във връзка с членове 10 и 15 от Директива 91/271/ЕИО, и

—	да осъди Кралство Швеция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

—	Съгласно член 4, параграф 1 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета държавите членки са длъжни да следят за това градските отпадъчни води, произлизащи от агломерации с определен размер, преди заустването им да бъдат подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка.

—	Освен това съгласно член 5 от директивата държавите членки са длъжни да следят за това градските отпадъчни води, произлизащи от агломерации с определен размер, преди заустването им в чувствителни зони да бъдат подлагани на по-строго пречистване от предвиденото в член 4.

—

Член 4, параграф 3 във връзка с точка Б.2 и таблица 1 от приложение I към директивата — както и член 5, параграф 3 във връзка точка Б.3 и таблица 2 от приложение I към директивата за случаи на заустване от агломерации, чиито еквивалент жители е повече от 10 000 — установява изискванията, приложими за зауствания на обработени отпадъчни води („изисквания за заустванията“). Тези изисквания въвеждат, доколкото е релевантно за това дело, гранични стойности за биохимична потребност от кислород (БПК), химична потребност от кислород (ХПК) и азот.

—	Член 15 във връзка с точка Г от приложение I към директивата установява изискванията, които се прилагат за мониторинг и оценка на съответствието с изискванията за заустванията. Тези изисквания конкретизират броя на годишните проби и интервалите на вземане на проби („изисквания за контрол“).

—	Член 10 от директивата установява изискванията, които се прилагат за проектиране, изграждане, експлоатация и поддръжка на станциите, които се строят при спазване на изискванията за заустванията.

—	След преценка на предоставената от Швеция информация, Комисията счита, че Швеция не отговаря на изискванията по член 4 във връзка с членове 10 и 15 от въпросната директива, що се отнася до шест агломерации, тъй като не са изпълнени изискванията за заустванията и/или изискванията за контрол.

—	Комисията счита също така, след преценка на предоставената от Швеция информация, че Швеция не отговаря на изискванията по член 5 във връзка с членове 10 и 15 от директивата в случая на още четири агломерации, тъй като не са изпълнени изискванията за заустванията.

—

По отношение на две от агломерациите според Швеция изискванията за заустванията, що се отнася до азота, са спазени на базата на естествено задържане. Швеция обаче не е предоставила на Комисията информацията, необходима ѝ, за да прецени основателността на твърденията на Швеция относно степента на естествено задържане и съответствието с изискванията на директивата за елиминиране на азота на тази база. Комисията счита, че с това Швеция е нарушила принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС.

---

(1)  ОВ L 135, 1991 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 43.

Иск, предявен на 29 януари 2020 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-51/20)

(2020/C 87/22)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Bouchagiar и B. Stromsky)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

Жалбоподателят иска от Съда:

—	Да обяви, че като не е приела необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда от 9 ноември 2017 г. по дело C-481/16, Комисия/Гърция EU:C:2017:845, Република Гърция е нарушила задълженията си съгласно член 260, параграф 1 ДФЕС,

—

Да разпореди на Република Гърция да заплати на Комисията имуществена санкция в размер на 26 697,89 EUR за всеки ден забава при изпълнението на решение на Съда от 9 ноември 2017 г. по дело C-481/16 за периода от деня на постановяване на решението по настоящото дело до деня на пълното изпълнение на решението от 9 ноември 2017 г.,

—	Да разпореди на Република Гърция да заплати еднократно на Комисията сума, чийто размер е резултат от умножаването на сума в размер на 3 709,23 EUR дневно по броя на дните, изминали от постановяване на решението от 9 ноември 2017 г. до деня на постановяване на решението по настоящото дело,

—	Да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Съгласно решението на Европейската комисия от 27 март 2014 г. по дело SA.34572, Република Гърция е трябвало в срок от четири месеца да събере несъвместимите помощи, отпуснати на дружество Larco и да информира в достатъчна степен Комисията за приемането на необходимите мерки за тази цел. Въпросните помощи се изразяват в държавни гаранции в полза на Larco за 2008, 2010 и 2011 г. и в държавното участие в увеличаването на капитала на дружеството през 2009 г.

На 2 септември 2016 г. подава жалба пред Съда за нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС (дело C-481/16). На 9 ноември 2017 Съдът постановява, че като не е приела в определените срокове всички необходими мерки за изпълнение на решението на Комисията и като не е информирала Комисията за приетите мерки в изпълнение на решението Република Гърция е нарушила задълженията си съгласно членове 3 — 5 от посоченото решение, както и съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз.

Като не е приела мерките за изпълнение на решението на Съда от 9 ноември 2017 г. Република Гърция е нарушила задълженията си съгласно същото решение и съгласно член 260, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Иск, предявен на 4 февруари 2020 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-57/20)

(2020/C 87/23)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Pethke и J. Jokubauskaitė)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

Ищецът моли Съда:

—

да установи, че Федерална република Германия не изпълнява задълженията си по член 296, параграф 1 и член 299 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), тъй като по правило прилага режима на единната данъчна ставка за всички земеделски производители, независимо от това дали прилагането на общия режим на ДДС или на специалния режим за малките предприятия би им създало затруднения, и тъй като прилага единна компенсационна ставка на данъка, която води до структурно свръхкомпенсиране на платения данък върху входящите ресурси,

—	да осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първо твърдение — нарушение на член 296, параграф 1 от Директива 2006/112

Като първо твърдение за нарушение Комисията изтъква, че Федерална република Германия не изпълнява задълженията си по член 296, параграф 1 от Директива 2006/112, тъй като прилага режима на единната данъчна ставка спрямо всички земеделски производители, независимо от това дали прилагането на общия режим на ДДС или на специалния режим за малките предприятия би им създало някакви затруднения.

Според Комисията член 296 от Директива 2006/112 налага целесъобразно разграничение, що се отнася до земеделските производители, които биха могли да ползват режима на единната данъчна ставка. Така земеделските производители с право да ползват режима трябва да отговарят на определящия признак да срещат затруднения при прилагането на общия режим на ДДС или на специалния режим по глава 1. Федерална република Германия обаче не подбира по този признак земеделските производители с право да ползват режима.

Като второ твърдение за нарушение Комисията изтъква, че Федерална република Германия не изпълнява задълженията си по член 299 от Директива 2006/112, тъй като определената от нея единна компенсационна ставка води до структурно свръхкомпенсиране на реално платения данък върху входящите ресурси на земеделските производители, обхванати от режима на единната данъчна ставка.

При изчисленията, от една страна, от доставките на целия селскостопански сектор се изваждали услугите на специализираните предприятия за селскостопански услуги, а от друга страна, данъкът върху входящите ресурси на целия селскостопански сектор се намалявал само с данъка върху входящите ресурси на облаганите по общия режим земеделски производители, но не и с данъка върху входящите ресурси на специализираните предприятия за селскостопански услуги. Това водело до структурно свръхкомпенсиране чрез възстановявания по този режим данък върху входящите ресурси на земеделските производители, обхванати от режима на единната данъчна ставка.

---

(1)  ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

Определение на председателя на Общия съд от 12 декември 2019 г. — KF/SatCen

(Дело T-619/19 R)

(Решение за започване на административно разследване - Молба за спиране на решение - Молба за постановяване на временни мерки - Недопустимост - Липса на неотложност)

(2020/C 87/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: KF (представители: A. Kunst, avocat и N. Macaulay, barrister)

Ответник: Сателитен център на Европейския съюз (представител: A. Guillerme)

Предмет

Искане на основание членове 278 и 279 ДФЕС за спиране на изпълнението на решението на директора на Сателитния център на Европейския съюз от 3 юли 2019 г. за възобновяване на административно разследване на KF

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за постановяване на временни мерки.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

Жалба, подадена на 11 декември 2019 г. — Multi-Service/Комисия

(Дело T-873/19)

(2020/C 87/25)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Multi-Service S.A. (Квидзин, Полша) (представител: P. Jankowski, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение ARES (2019) 6103796 на Комисията от 3 октомври 2019 г. относно състоянието на регистрацията в регистъра в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/661 на Комисията, регистрация ID 9920, и да възстанови регистрацията на предприятието в регистъра,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски,

—	да допусне като доказателство писмото от 23 октомври 2019 г.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква само едно основание в подкрепа на жалбата.

Според него ответникът е нарушил член 17 от Регламент № 517/2014 във връзка с член 6 от Регламент за изпълнение 2019/661, тъй като неоснователно заличил регистрацията на предприятието жалбоподател в регистъра на флуоровъглеводородите (HFC).

Иск, предявен на 31 декември 2019 г. — GABO:mi/Комисия

(Дело T-881/19)

(2020/C 87/26)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: GABO:mi Gesellschaft für Ablauforganisation:milliarium mbH & Co. KG (Мюнхен, Германия) (представител: C. Mayer, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Ищецът моли Общия съд:

—	да осъди ответника да заплати на ищеца 1 680 681,82 EUR заедно с лихва в размер на 76 552,60 EUR,

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Ищецът изтъква три основания в подкрепа на иска.

1.

Първо основание: допустимите разходи следва да бъдат възстановени от ответника. — Ищецът е извършвал дейности съгласно споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по шеста и седма рамкова програма. Между 1 август 2015 г. и 30 април 2016 г. ищецът е работил в общо 37 изследователски проекта. От 1 май 2016 г. до 30 юни 2016 г. ищецът е извършвал дейности в общо 38 изследователски проекта. Всички разходи, направени в тези периоди, отговарят на критериите за допустимост, определени в споразуменията за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключени между страните (член II.14.1). Тези разходи още не са били възстановени от ответника. Ответникът е задължен да възстанови тези разходи съгласно споразуменията за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.

2.

Второ основание: прихващанията в периода от август 2015 г. до април 2016 г. са недействителни — Прихващанията в периода от август 2015 г. до април 2016 г. са недействителни съгласно германското право в областта на несъстоятелността. По отношение на частичната сума от 274 248,27 EUR недействителността на прихващанията с вземанията на ищеца произтича от член 95, параграф 1, изречение трето от германския Insolvenzordnung (Закон за несъстоятелността наричан по-нататък „InsO“). Доколкото прихващанията се отнасят до останалата сума от 1 144 394,33 EUR, съгласно решение от 25 септември 2018 г., GABO:mi Gesellschaft für Ablauforganisation:milliarium mbH & Co. KG/Комисия (дело T-10/16, EU:T:2018:600) прихващането се счита за недействително съгласно член 96, параграф 1, точка 3 InsO във връзка с член 133, параграф 1 InsO (предишна редакция).

3.

Трето основание: прихващанията в предварителното производство по несъстоятелност (май до юни 2016 г.) са недействителни — Прихващанията на ответника през периода от май до юни 2016 г. са недействителни съгласно член 96, параграф 1, точка 3 InsO във връзка с член 130, параграф 1, точка 2 InsO. Член 96, параграф 1, точка 3 InsO предвижда свързана с несъстоятелността недействителност на такива прихващания, които са били обявени преди откриването на производството по несъстоятелност или след това, когато получаването на правото на прихващане е можело да бъде избегнато.

Иск, предявен на 3 януари 2020 г. — Sieć Badawcza Łukasiewicz — Port Polski Ośrodek Rozwoju Technologii/Комисия

(Дело T-4/20)

(2020/C 87/27)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Sieć Badawcza Łukasiewicz — Port Polski Ośrodek Rozwoju Technologii (Вроцлав, Полша) (представител: Ł. Stępkowski, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Ищецът моли Общия съд:

—

да установи, че не съществува договорната претенция на ответника съгласно писмо от 13 ноември 2019 г. (реф. номер Ares (2019)6993009), с дата от 12 ноември 2019 г. и шест издадени от ответника дебитни известия, заедно с придружително писмо, за обща сума в размер на 180 893,90 EUR, от които 164 449 EUR главница и 16 444,90 EUR неустойки, в резултат на което:

—	да установи, че разходите за персонал, предмет на иска, са допустими разходи, платими от ответника, и

—	да осъди ответника да плати на ответника сума в размер на 180 893,90 EUR, плюс дължимата законна лихва съгласно белгийското право от 8 % на година за периода от 24 декември 2019 г. включително, до деня на цялостното плащане на главницата и

—	при условията на евентуалност, ако писмото на ответника от 13 ноември 2019 г. (реф. номер Ares (2019)6993009) съставлява подлежащ на обжалване акт, да отмени съдържащото се в това писмо решение на Комисията;

—	при всички обстоятелство да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Ищецът изтъква следните основания в подкрепа на предявения иск.

1.	Първото основание е изведено от договорно нарушение: нарушение на член II.14, параграф 1, букви a) и b) във връзка с членове II.6, параграф 6, член II.22, параграф 6 и член II.24, параграф 1 от приложение II към грантови споразумения № 248577-C2POWER, 257626-ACROPOLIS и 215669-EUWB.

2.	Второто основание е изведено от нарушение на приложимото право, тоест на белгийското право — нарушение на членове 1134, 1135 и 1315 от белгийския Граждански кодекс.

3.	Третото основание е изведено от нарушение на приложимото право, тоест полското право — нарушение на член 113, член 18§ 2 и член 140 от полския Кодекс на труда.

4.	Четвъртото основание е изведено от обстоятелството, че ответника дължи законната лихва въз основа на общ принцип на правото на Съюза относно лихвите за забава и въз основа на белгийското право.

5.	Петото основание е изведено от нарушение на принципа на обоснованите правни очаквания, доколкото ответникът предоставил точни, ясни и безусловни уверения, които нарушил.

6.	Шестото основание се отнася до съдебните разноски, като с него се твърди, че ответникът следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски като загубила делото страна.

7.	Първото основание, посочено при условията на евентуалност, е изведено от нарушение на правото на съдебна защита, тъй като ответникът не представил доказателства и не изслушал ищеца.

8.	Второто основание, посочено при условията на евентуалност, е изведено от явна грешка в преценката, той като ответника допуснал фактически грешки и не предоставил съвкупност от непротиворечиви доказателства.

9.	Третото основание, посочено при условията на евентуалност, е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, тъй като ответникът не представил мотиви и отказал да разясни позицията си.

10.	Четвъртото основание, посочено при условията на евентуалност, е изведено от нарушение на принципа на обоснованите правни очаквания, доколкото ответникът предоставил точни, ясни и безусловни уверения, които нарушил.

11.	Петото основание, посочено при условията на евентуалност, се отнася до съдебните разноски, като с него се твърди, че ответникът следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски като загубила делото страна.

Жалба, подадена на 7 януари 2020 г. — Global Translation Solutions/Парламент

(Дело T-7/20)

(2020/C 87/28)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Global Translation Solutions ltd. (Валета, Малта) (представител: C. Mifsud-Bonnici, lawyer)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на ответника от 28 октомври 2019 г. за отхвърляне на офертата, която жалбоподателят е подал за обособена позиция 15 в процедурата за възлагане на обществена поръчка TRA/EU19/2019 (1),

—	при условията на евентуалност, да отмени решението на ответника от 5 декември 2019 г. по процедурата за възлагане на обществена поръчка TRA/EU19/2019, с което възлага обособена позиция 15 само на един икономически оператор, и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три основания за жалбата.

1.

Първо основание: решението на ответника от 28 октомври 2019 г. за отхвърляне на офертата на жалбоподателя за обособена позиция 15 в процедурата за възлагане на обществена поръчка TRA/EU19/2019 е незаконосъобразно, тъй като се основава на погрешно установения факт, че форматът „.doc“ не отговаря на посочените в документацията за обществената поръчка условия: — документите за обществената поръчка не са формулирани достатъчно ясно, точно и недвусмислено и/или, — форматът „.doc“ е функционално еквивалентен на формата „.docx“.

2.

Второ основание: решението на ответника от 28 октомври 2019 г. за отхвърляне на офертата на жалбоподателя за обособена позиция 15 в процедурата за възлагане на обществена поръчка TRA/EU19/2019 е незаконосъобразно, тъй като: — поведението на ответника противоречи на закона, и по-специално на член 106, параграф 3 от Делегирания регламент на Комисията (2), както и на общите принципи на правото на Съюза, включително и на приложимия в областта на обществените поръчки принцип на пропорционалност, — поведението на ответника противоречи на закона, и по-специално на член 96, параграф 2 от Финансовия регламент (3), както и и на общите принципи на правото на Съюза, включително и на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа.

3.

Трето основание: решението на ответника от 5 декември 2019 г. за възлагане на обособена позиция 15 в процедурата за възлагане на обществена поръчка TRA/EU19/2019 само на един икономически оператор противоречи на общите принципи на правото на Съюза, включително и в областта на обществените поръчки, както и на посочените в документацията за обществената поръчка условия.

---

(1)  ОВ 2019/S 54-123613.

(2)  Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 20 януари 2020 г. — West End Drinks/EUIPO — Pernod Ricard (The King of SOHO)

(Дело T-31/20)

(2020/C 87/29)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: West End Drinks Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: C. Hawkes, Solicitor и C. Hall, Barrister)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Pernod Ricard SA (Париж, Франция)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „The King of SOHO“ в златен, тъмно жълт, светло жълт и кремав цвят — заявка за регистрация № 11 539 103

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 16 октомври 2019 г. по преписка R 1543/2018-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отмени решението на отдела по споровете,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 42, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 27 януари 2020 г. — AV и AW/Парламент

(Дело T-43/20)

(2020/C 87/30)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: AV и AW (представители: L. Levi и S. Rodrigues, avocats)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да обяви жалбата по настоящото дело за допустима,

—	да отмени обжалваните решения и да припомни на ответника, доколкото е необходимо, задължението му в приложение на член 266 ДФЕС да изведе всички произтичащи от отмяната последици за жалбоподателите, по-специално във връзка с възнаграждението и повишаването,

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу решенията от 21 юни 2019 г., с които Парламентът им налага дисциплинарно наказание понижаване в степен, съответно с четири и с две степени, жалбоподателите изтъкват пет основания:

1.	Първо основание: нарушение на правото на изслушване, тъй като жалбоподателите не са били изслушани от компетентния орган.

2.	Второ основание: нарушение на правото на защита и на принципа на добра администрация.

3.	Трето основание: допуснати нередовности в подготвителните актове на обжалваните решения. В това отношение жалбоподателите се позовават на нередовността на доклада от разследването на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на становището на дисциплинарния съвет.

4.

Четвърто основание: нарушение на членове 4 и 16 от Приложение IX към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), както и на принципите на предоставена компетентност и на процесуална автономия на държавите членки. Жалбоподателите поддържат, че дисциплинарният съвет и органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) са били длъжни да проверят действителността от гледна точка на португалското право на пълномощното на адвоката при изслушването от 20 февруари 2018 г. Те добавят, че при всички положения след като са били предупредени за недействителността на пълномощното, дисциплинарният съвет и ОН е трябвало да изведат последиците за дисциплинарното производство, по-специално във връзка с липсата на признаване от жалбоподателите на фактите, в които са упрекнати, и с изводите на OLAF и на разследващите служители.

5.	Пето основание: нарушение на член 10 от Приложението към Правилника, тъй като наложените наказания не съответстват на тежестта на извършените нарушения.

Жалба, подадена на 28 януари 2020 г. — Sahaj Marg Spirituality Foundation/EUIPO (Heartfulness)

(Дело T-48/20)

(2020/C 87/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sahaj Marg Spirituality Foundation (Манапакам, Индия) (представител: E. Manresa Medina, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: международна регистрация, посочваща Европейския съюз, на фигуративната марка „Heartfulness“ — Заявка за регистрация № 1 433 232

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 26 ноември 2019 г. по преписка R 1266/2019-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Нарушение на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 29 януари 2020 г. — Rothenberger/EUIPO — Paper Point (ROBOX)

(Дело T-49/20)

(2020/C 87/32)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Rothenberger AG (Келхайм, Германия) (представители: V. von Bomhard и J. Fuhrmann, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Paper Point Snc di Daria Fabbroni e Simone Borghini (Арецо, Италия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „ROBOX“ — Заявка за регистрация № 16 462 971

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 31 октомври 2019 г. по преписка R 210/2019-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и, ако другата страна в производството пред апелативния състав встъпи в делото, встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 31 януари 2020 г. — Mélin/Парламент

(Дело T-51/20)

(2020/C 87/33)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Joëlle Mélin (Обан, Франция) (представител: F. Wagner, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателката моли Общия съд:

—	да обяви за допустимо възражението за незаконосъобразност и да обяви незаконосъобразността на член 33, параграфи 1 и 2 и член 68, параграфи 1 и 2 от MASD [Мерки по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент], и следователно

—	да установи липсата на правно основание на решението на Генералния секретар от 17 декември 2019 г. и да го отмени,

—	при условията на евентуалност, да констатира нарушение на член 68, параграф 2 от MASD от Генералния секретар и да отмени решението от 17 декември 2019 г., като главно искане:

—	да констатира, че Joëlle Mélin е представила доказателства за работата на своя сътрудник в съответствие с член 33, параграфи 1 и 2 от MASD и с практиката на Съда на Европейския съюз, като последица,

—

да отмени решението на Генералния секретар на Европейския парламент от 17 декември 2019 г., съобщено с писмо № D202484 от 18 декември 2019 г., взето съгласно член 68 от измененото Решение 2009/C 159/01 на Бюрото на Европейския парламент от 19 май и 9 юли 2008 г.„за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент“, с което се установява наличието на вземане спрямо жалбоподателката в размер на 130 339,35 EUR на основание недължимо платени суми за парламентарни сътрудници и с което се обосновава събирането на тази сума,

—

да отмени дебитно известие № 2019-2081, уведомяващо жалбоподателката, че спрямо нея е констатирано вземане съгласно решението на Генералния секретар от 17 декември 2019 г.за възстановяване на недължимо платени суми за парламентарни сътрудници, прилагане на член 68 от MASD и на членове 98—101 от Финансовия регламент,

—	да осъди Европейския парламент за заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателката излага две основания.

1.

Първо основание: възражение за незаконосъобразност, доколкото членове 33 и 68 от Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (наричани по-нататък „мерките по прилагане“), приети с решение от 19 май и 9 юли 2008 г. на Бюрото на Европейския парламент, нарушават принципите на правна сигурност и оправдани правни очаквания, по-специално поради липсата на яснота и точност. Жалбоподателката поддържа, че липсата на точност на атакуваните разпоредби води до необходимостта от тълкуване на правните норми на мерките по прилагане от съдебната практика. Подробни правила за доказване на работата на парламентарен сътрудник обаче са били установени едва през 2017 г. със съдебната практика по дело Montel, тъй като съдебната практика по дело Gorostiaga от 2005 г. се отнася само до доказване на плащането на заплати от трето плащащо лице. Така още от 2008 г. обжалваните разпоредби се характеризират с елемент на несигурност и с липсата на яснота. Жалбоподателката добавя, че въпреки риска от възникване на правна несигурност, Европейският парламент не е регламентирал точно и ясно процедурата за контрол на парламентарните сътрудници, нито е установил официално задължението на членовете на парламента за създаване и водене на регистър, нито пък е предвидил режим на допустими, идентифицирани и датирани доказателства.

2.

Второ основание: съществено процесуално нарушение и нарушение на правото на защита. Жалбоподателката изтъква, че Генералният секретар се е отказал от всякакво изслушване и всякаква процедура преди новото си решение, не е поискал от нея никакви обяснения и в преписката, която е разгледал, не са включени допълнителните документи, които тя е представила в подкрепа на жалбата си от 7 декември 2018 г. Освен това жалбоподателката счита, че като не е спазил процедурата, предвидена в член 68, параграф 2 от мерките по прилагане, Генералният секретар я е лишил от възможността да му предостави тези допълнителни документи и така тя поема риска от отхвърляне на тези документи от Общия съд, поради това, че не са били подложени на преценката на Генералния секретар от началото на процедурата по събиране на вземания.

Жалба, подадена на 3 февруари 2020 г. — Bezos Family Foundation/EUIPO — SNCF Mobilités (VROOM)

(Дело T-56/20)

(2020/C 87/34)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Bezos Family Foundation (Сиатъл, Вашингтон, Съединени щати) (представители: A. Klett и M. Schaffner, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: SNCF Mobilités, établissement public à caractère industriel et commercial [публичноправна организация с промишлен и търговски характер] (Сан-Дени, Франция)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „VROOM“ — заявка за регистрация № 17 569 997

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 20 ноември 2019 г. по преписка R 1288/2019-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отхвърли възражение № B 3 051 050,

—	да разреши регистрацията на марка на Европейския съюз „VROOM“ — заявка за регистрация № 17 569 997,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски в производството пред Общия съд и тези пред EUIPO (апелативен състав и отдел по споровете), включително необходимите за жалбоподателя разноски в тези производства.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 3 февруари 2020 г. — Груп/EUIPO — Илиев (GROUP Company TOURISM & TRAVEL)

(Дело T-57/20)

(2020/C 87/35)

Език на жалбата: български

Страни

Жалбоподател: Груп ЕООД (София, България) (представители: Д. Драгиев, A. Андреев, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Коста Илиев (София, България)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „GROUP Company TOURISM & TRAVEL“ в лилав, сив, черен, виолетов, оранжев, червен, жълт цвят — заявка за регистрация № 10 640 449

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 8 ноември 2019 г. по преписка R 2059/2018-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO, както и евентуално встъпилата заинтересована страна, да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 3 февруари 2020 г. — Sonova/EUIPO — Digitmarket (B-Direct)

(Дело T-61/20)

(2020/C 87/36)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Sonova AG (Щефа, Швейцария) (представител: A. Sabellek, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Digitmarket — Sistemas de lnformação SA (Мая, Португалия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на словната марка „B-Direct“ — Международна регистрация, посочваща Европейския съюз № 1 342 390

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 28 ноември 2019 г. по преписка R 88/2019-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.